Implementing Cryptography in AI Systems

Post Syndicated from Bruce Schneier original https://www.schneier.com/blog/archives/2025/02/implementing-cryptography-in-ai-systems.html

Interesting research: “How to Securely Implement Cryptography in Deep Neural Networks.”

Abstract: The wide adoption of deep neural networks (DNNs) raises the question of how can we equip them with a desired cryptographic functionality (e.g, to decrypt an encrypted input, to verify that this input is authorized, or to hide a secure watermark in the output). The problem is that cryptographic primitives are typically designed to run on digital computers that use Boolean gates to map sequences of bits to sequences of bits, whereas DNNs are a special type of analog computer that uses linear mappings and ReLUs to map vectors of real numbers to vectors of real numbers. This discrepancy between the discrete and continuous computational models raises the question of what is the best way to implement standard cryptographic primitives as DNNs, and whether DNN implementations of secure cryptosystems remain secure in the new setting, in which an attacker can ask the DNN to process a message whose “bits” are arbitrary real numbers.

In this paper we lay the foundations of this new theory, defining the meaning of correctness and security for implementations of cryptographic primitives as ReLU-based DNNs. We then show that the natural implementations of block ciphers as DNNs can be broken in linear time by using such nonstandard inputs. We tested our attack in the case of full round AES-128, and had success rate in finding randomly chosen keys. Finally, we develop a new method for implementing any desired cryptographic functionality as a standard ReLU-based DNN in a provably secure and correct way. Our protective technique has very low overhead (a constant number of additional layers and a linear number of additional neurons), and is completely practical.

Security updates for Friday

Post Syndicated from daroc original https://lwn.net/Articles/1011262/

Security updates have been issued by AlmaLinux (bind, bind9.16, and mysql:8.0), Debian (chromium, djoser, libtasn1-6, and postgresql-13), Fedora (python3.12 and vim), Red Hat (libpq, postgresql, postgresql:13, postgresql:15, and postgresql:16), Slackware (ark), SUSE (brise, chromium, emacs, google-osconfig-agent, grafana, grub2, helm, kernel, openssh, openssl-1_1, ovmf, postgresql13, postgresql14, postgresql15, and postgresql17), and Ubuntu (gnutls28, libtasn1-6, openssl, python3.10, python3.12, python3.8, and webkit2gtk).

Linus on Rust and the kernel’s DMA layer

Post Syndicated from corbet original https://lwn.net/Articles/1011197/

At the end of January we ran this article
on the discussions around a set of Rust bindings for the kernel’s
DMA-mapping layer. Many pixels have been expended on the topic since
across the net, most recently in this
sprawling email thread
. Linus Torvalds has now made
his feelings known
on the topic:

You are not forced to take any Rust code, or care about any Rust
code in the DMA code. You can ignore it.

But “ignore the Rust side” automatically also means that you don’t
have any *say* on the Rust side.

You can’t have it both ways. You can’t say “I want to have nothing
to do with Rust”, and then in the very next sentence say “And that
means that the Rust code that I will ignore cannot use the C
interfaces I maintain”.

The code in question seems highly likely to be merged for the 6.15 release.

Какво става: Бюджет, регулатори, Украйна

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kakvo-stava-byudzhet-regulatori-ukrayna/

Какво става: Бюджет, регулатори, Украйна

Коалиционното управление натисна газта с две приоритетни теми – бюджет 2025 и нови състави на ключови регулатори, докато България е изправена пред въпрос с геополитически заряд: ще остане ли в единство с ЕС за Украйна, или ще направи крачка назад?

Пушекът, който се вдига около бюджета, замъглява фигурите на кандидатите за регулаторните и контролни органи, кой ги предлага, кои имат най-големи шансове и чии интереси представляват. Разбираемо, първата тема привлича много по-голям интерес – над 550 000 са заетите в обществения сектор, още 2,04 милиона души са пенсионерите, болниците (държавни, частни и тук-там общински) се финансират от едно място – НЗОК, бизнесът разчита на капиталовата програма. 

Що се отнася до регулаторите, които контролират всички процеси и бизнеси за милиарди, предполага се, че мачовете са свирени, предвид скоростно стартираните процедури за избор и едноседмичния срок за номинации, още преди да бъде внесен бюджетът и да са известни управленските намерения. Но и предишните процедури не са се отличавали с прозрачност, дълбочина и стремеж за по-широко обществено обсъждане. Фигурите, които изплуват като номинирани, показват познатия стремеж за овладяване от сили, вече работили и работещи за познати задкулисни интереси. Надежда за обществена полза няма.

Във външнополитически план България е изправена пред ключов тест – ще потвърди ли досегашните си позиции за Украйна, или ще се отметне от заявената европейска солидарност, преминавайки в лагера на Унгария и Словакия. И макар никой да не е поискал от България военна сила за изпращане на фронта в Украйна, президентът Румен Радев побърза да обяви: „Категорично съм против!“, макар че решава Народното събрание, а не държавният глава.

Игрички с пенсиите 

Когато едно правителство публикува около полунощ проектобюджета си и след 11 часа промени основен разход, засягащ 1/3 от населението, в създалото се напрежение ли е причината, или в „издърпаните ушички“? Така олигархът и лидер на ДПС – Ново начало Делян Пеевски си приписа заслугите за променената позиция на властта да повиши пенсиите на всичките над 2 милиона пенсионери с 8–9%, вместо само най-ниските. 

Бързичко се коригираха и ги поздравявам. Пенсионерите ще имат своите пенсии. Отпушиха ушичките и така трябва да чуват. Ако не – протести до дупка от „Ново начало“ и всеки път ще ги дисциплинирам.

Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков смята, че промяната е тяхна заслуга. 

Благодарение на бързата реакция на Асен (Василев – б.а.) и цялата коалиция, нормалното увеличение на пенсиите бе възстановено само за няколко часа. Пенсионерите са защитени.

Акцията обаче е по-скоро реверанс към коалиционния партньор БСП и нейното прясно избрано ръководство, така се уплътнява ролята ѝ в управлението като негов „социален гарант“. В замяна БСП вече говори за еврозоната. Странно е, че проектобюджет, разгледан по-рано същия ден от Съвета за съвместно управление, в който участват представители на четирите формации (ГЕРБ–СДС, БСП–ОЛ, ИТН и ДПС–ДПС), предизвиква напрежение следващата сутрин с разхода за пенсии. После всичко се разви предсказуемо – управляващите обявиха, че от 1 юли всички пенсии ще се повишат по т.нар. швейцарско правило с 8,6%, а Надзорният съвет на НОИ тутакси се събра и го потвърди. 

За увеличението от 1 юли на всички пенсии са необходими още 427 млн. лв. освен планираните в бюджета близо 200 млн. Остава министърката на финансите Теменужка Петкова да ги намери, но БНБ вече обяви, че ще внесе 800 млн. лв. в бюджета тази година, което е по-високо от планираната вноска от 550 млн. лв. Според социалния министър Борислав Гуцанов необходимите за увеличението средства най-вероятно „ще дойдат от инфраструктурните проекти“, другият вариант е заем. 

Предвид традиционното неизпълнение на капиталовите разходи от няколко години насам – не повече от 50%, предвидените за 2025 г. 13,8 млрд. лв. може да бъдат намалени. (Другият вариант е дълг.) За мащабни проекти работна ръка в България трудно може да се намери – и високо-, и нискоквалифицирана. А ако започне строителството на седми и осми блок на АЕЦ „Козлодуй“, със сигурност ще трябва да се внася отвън. 

Едно е ясно – няма да се реже от увеличените разходи за заплати на всички в МВР, които струват над 1,2 млрд. лв. Нито от повишените възнаграждения за военните или държавната администрация. 

И всички са доволни. Бюджетът е добър, защото има… бюджет. Реформи няма. Пенсионерите в МВР остават, увеличението на заплатите ще е за всички, не само за редовите полицаи, както предложи ПП–ДБ. А Бойко Борисов, лидерът на партията, с чийто мандат управлява правителството и са излъчени ключовите министри, в това число и премиерът, зададе и хоризонта на властта.

Стоим в това правителство заради еврозоната [очаквана от 1 януари 2026 г. – б.а.].

В превод: разпределяме регулаторите и съдебната система, избират се главен прокурор и председател на ВАС, изхарчва се бюджетът – и избори. 

Регулатори на втори план

В шумотевицата около парите за пенсионерите потънаха новините за първите номинации за регулаторите, станали известни тази седмица. Изборът им, с изключение на квалифицираното мнозинство, нужно за ВСС и Инспектората, ще става с половината от гласовете на присъстващите в залата депутати. За втори мандат като подуправител за „Банков надзор“ БНБ предлага Радослав Миленков, който оглавяваше Фонда за гарантиране на влоговете след фалита на КТБ. Неговата лоялност към Пеевски не е тайна – и не само заради ролята му в разпределението на средствата, получени от активите на фалиралата банка.

За управител на НЗОК, която тази година ще разпределя бюджет от 9,45 млрд. лв. (от които 4,1 млрд. са за болниците и 2,5 млрд. – за лекарства), само ГЕРБ–СДС издигна кандидат, което означава и сигурна победа. Това е доскорошният заместник-министър на здравеопазването доц. Петко Стефановски, който заемаше този пост и в правителството на т.нар. сглобка, и в служебния кабинет на Димитър Главчев. Според ПП–ДБ мандатът на настоящия управител на НЗОК изтича през август, не през март, но парламентарната Здравна комисия откри процедурата. 

Изглежда, че ГЕРБ ще вземе и председателското място в Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР) с кандидата си – настоящия директор на Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ в регулатора Пламен Младеновски. И макар за втори път най-голямата партия да го предлага за поста, лидерът не го познавал.

Не го познавам, Делян Добрев ги предлага.

Конкурент на Младеновски за поста председател е Меглена Русенова, номинирана от ПП–ДБ и за председател, и за енергиен комисар. Прогнозите са, че и двамата ще влязат в КЕВР, но Русенова, подкрепена от енергийния бранш, като комисар. В момента тя е член на управата на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и е в борсовия съвет на Българската независима енергийна борса.

Конкуренция на Русенова за енергиен комисар е Таско Ерменков, издигнат от БСП – Обединена левица. Останалите номинации са за воден комисар – на ветерана в политиката Ремзи Осман от ДПС–ДПС и на Александра Богоявленска, подкрепена от ИТН, с опит в „Напоителни системи“. Но и БСП, и партията на Слави Трифонов вече имат по един комисар, така че прогнозите са Доган и сие да получат креслото.

За един от ключовите регулатори, каквато е Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), изплува името на Росен Карадимов, последния председател на Комсомола при Живковия режим, шеф на кабинета на премиера Сергей Станишев при Тройната коалиция, който влезе в Българската банка за развитие (ББР) благодарение на служебния кабинет на президента Радев през 2022 г. По-късно стана и министър на иновациите в служебното правителство на Димитър Главчев. Човек на „ти“ с олигарха Делян Пеевски, а изглежда, не само с него, изскача и по делото КТБ в свидетелски показания, че „идвал всеки месец за 10 000 евро на ръка“. 

През януари тази година сайтът за разследваща журналистика BIRD.bg съобщи, че братът на министъра на спорта Иван Пешев – Санко Пешев, е в управлението на дружеството „Интернешънъл инвестмънтс“ ЕАД, за което има индиректни връзки, че е свързано с Пеевски и Йордан Цонев, депутат от ДПС – Ново начало. През 2016 г. компанията е получила заем от 115 млн. лв. от ББР за купуването на хотел на Халкидики. Преди месец по bTV Карадимов защити заема – бил редовно обслужван, а на въпрос дали е вярно, че няма обезпечения, заяви, че това не е единственият начин да се обезпечи един кредит.

Издигнат от БСП за шеф на КЗК – органа, който разрешава или отказва сливания и придобивания и следи за картели и нелоялни търговски практики, засега Карадимов изглежда почти сигурен. Един от шефовете на КЗК Петко Николов изкара на поста от 2003 г. до 2016 г., а настоящият – Юлия Ненкова, майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков, кара 9-та година.

Но и ПП–ДБ имат номинации за КЗК – и за председател, и за член, и тя е на доц. д-р Иван Стойнев, преподавател по европейско право в Софийския университет, специалист по конкурентно право, и на доктора по икономика Юлиан Войнов, който има опит в КЕВР и в Министерството на финансите. Стойнев чете лекции и в европейски университети.

Номинациите тепърва ще изненадват, гласуванията по тях – също. На ГЕРБ е единствената номинация за друг голям регулатор, какъвто е Комисията за финансов надзор – издигат дългогодишния директор на Българската фондова борса Васил Големански. Избраният за председател предлага други трима за свои заместници. 

За Фискалния съвет ГЕРБ номинира за председател бившия си финансов министър Симеон Дянков, а за членове – бившия зам.-министър на финансите Любомир Дацов, който и сега е в Съвета, и Десислава Калчева, която също е работила там, а сега преподава в Софийския университет. Предложението на ИТН е Атанас Атанасов, сега главен експертен сътрудник във Фискалния съвет. БСП издига Богомил Манов, също университетски преподавател, а ДПС на Доган – бившия депутат Ердоан Ахмедов.

Липсата на кворум попречи да бъде открита процедурата за попълване на 11-членната парламентарна квота във Висшия съдебен съвет. Управляващото мнозинство – ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС–ДПС, не успя да събере мнозинство. Да се чете: още не е постигнато разбирателство зад кулисите за кандидатите. Постигне ли се, кворумът веднага ще се намери. От ГЕРБ обвиниха ПП–ДБ, че заедно с „Възраждане“ са провалили кворума.

Лидерът на ДСБ Атанас Атанасов напомни, че мнозинството отговаря за кворума.

Още едно правило от политиката – че подкрепата се търси, а не се носи на тепсия. Така че тези, които управляват, които набутаха, извинявайте за израза, всички тези точки, бързайки да се окомплектоват регулаторите с техните хора, да си потърсят подкрепата, нали. Ние сме готови за разговори.

България – изгубена за Украйна

Геополитическото напрежение също скрива управленските игри, при които точно определени хора трайно биват намествани на определени места за години напред. На преден план е невъобразимата патаклама около изпращането на български войници в Украйна, без никой да е искал такива. Потвърдиха го министрите на външните работи и на отбраната Георг Георгиев и Ангел Запрянов, извикани на изслушване в парламента. 

Никой никъде и по никакъв начин не е подлагал на обсъждане въпроса за изпращане на военни контингенти в Украйна за участие в бойни действия между Русия и Украйна.

Никой не е искал от България участие в операцията по мироопазване, която е бъдеща и евентуално може да се осъществи. 

Но преди да се чуят техните обяснения, президентът създаде „факта“ с изявлението си, че е категорично против България да изпраща войници в Украйна. Решението за изпращане на български войски в Украйна е изключителен прерогатив на Народното събрание, а категоричността на държавния глава създаде впечатление, че България отказва участие още преди да има формирана позиция на съюзническо ниво.

Повод за шума станаха въпроси, изпратени до съюзниците в НАТО, в това число и България, за евентуално участие в процеса по гарантиране на сигурността в Украйна от Американското посолство и чрез постоянната делегация в НАТО. Вашингтон сондира мнения кои държави биха могли да допринесат за гаранциите към Киев, готови ли са да участват с войски в Украйна като мироопазващи сили, какъв трябва да бъде размерът на евентуалните сили, ръководени от Европа, и др. Тези въпроси са в контекста на „част от бъдещи мирни договорености в условията на траен мир“, както обясни министърът на външните работи.

Премиерът Росен Желязков обаче прояви гъвкавост, заявявайки, че ЕС трябва да остане единен и предвидим в цялостната си подкрепа за Украйна. Направи го чрез видеоконферентната връзка, с която участва във втората извънредна среща за Украйна, чийто домакин беше френският президент Еманюел Макрон. Европа и Украйна трябва да бъдат на преговорната маса, беше онова, което заяви. 

А в петъчния ден единствено ПП–ДБ излезе с декларация, огласена от Явор Божанков, във връзка с третата година от началото на войната на Руската федерация срещу Украйна.

Цивилизационният избор на България ще бъде поставен пред изпитание в следващите месеци. Нашият национален интерес е траен мир, а той се гради само на истината – Украйна е жертва, решение на този конфликт без нея и без Европа е невъзможно. 

Изглежда, че всичко си остава постарому: властта „делка“ постове, бюджети и влияние на фона на геополитическо напрежение и не особено ефективен бойкот на търговските вериги по примера на съседните балкански държави. Пенсионерите са доволни, регулаторите – уредени, а големият въпрос за Украйна е удавен в политически шум.

Но поне към еврозоната държавата се движи.

България в епохата на автократите

Post Syndicated from original https://www.toest.bg/blgharia-v-epohata-na-avtokratite/

България в епохата на автократите

През 2022 г. журналистът и главен коментатор с ресор външни работи на Financial Times Гидиън Рахман издава книгата „Епохата на автократите. Как култът към лидера заплашва демокрацията по света“. Преводът на български идва през 2024-та, поредната година на политическа и социална криза в България, но също така и месеци преди преизбирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Събитие, чиято календарна близост с формирането на правителство в България предизвика не само остроумни коментари, но и прекалено много асоциации между начините, по които Тръмп заяви и започна да практикува политика в първите си дни като президент, и българския политически и обществен живот, който, макар и често наподобяващ определена политическа стилистика, има своя съвсем жив опит по отношение на заявките от Белия дом.

В „Епохата на автократите“ Рахман, в лек и четивен стил с изключително висока информационна стойност, щрихира обстоятелствата, в които най-изявените автократични лидери в света през последните 20–25 години успяват да се застопорят на водещи места в държавите си. Тук няма да правя резюме на тази информация и ще оставя удоволствието от книгата на читателя. Ще изведа обаче няколко ключови точки, които правят остро впечатление на едно съзнание, социализирано в българската реалност на Прехода и солидарно с ценностите на либералната демокрация, подложена на неистови и често безумни атаки по неясни, но пък явно силно мотивиращи причини. С помощта на тези точки, които ще разглеждам като индикатори, всеки ще може да направи поне повърхностна преценка близо ли е България до изпадане в автократичен режим. 

Първи индикатор: завладяването на медиите

Едва ли има българин, който да не е убеден, че свободата на словото в страната е под множество въпросителни. От големите национални медии, в които нерядко дефилират хора с единствената експертност, че са говорители на определена партия, през бушуващата антидемократична пропаганда, идваща от най-високо институционално ниво – президент и политически лидери, до цялостната война срещу реалността, в чиито откоси проверката на фактите е изкривена в идеологическа битка, а позоваването на елементарна логика се възприема за кръвна обида и национално предателство. 

Завладяването на медиите си има и много конкретни измерения, като например рязката промяна в душата на един бивш шеф на нюзрума на bTV, който за няколко часа се превърна от журналист в политическо острие, и това бе представено в публичното пространство като нещо нормално.

Ние пък за пореден път трябваше да повярваме на говорителите на най-голямата партия в страната, а не на собствените си очи, уши и елементарна емоционалност, която съвсем ясно зове, че партийната страст рядко се появява в обективната журналистическа душа за един четвъртък следобед. Безкрайно незаслуженият удар трябваше да понесе цялата журналистическа гилдия, която бе вкарана в обяснителен режим, а редица конспиративни теории бяха облени с животворни сокове.

Но доказателства за зависимости имаше много преди това – уволнения на критични журналисти, обаждания на партийни лидери и функционери в сутрешни блокове, защото нещо от разговорите в студиото не им е харесало, и много други. Резултатът от информационната война е, че всяка социална група получава това, което търси, формира своята истина, която пък не съвпада с тази на другата група, колкото и невъзможно да ни се струва това в един материален свят на доказуеми факти и проследяеми причинно-следствени връзки. А легитимация на това обстоятелство идва от особено висока световна инстанция – техномилиардерите и политическия им слугинаж в САЩ. Не е случаен ентусиазмът сред сърдитите на ценностите, оформили модерния богат и проспериращ свят, неразбиращи, че всички плуваме в една лодка, чиято стабилност зависи не от половината идентичност на няколкостотин души, а от правовия ред, който атакуват със завидната жертвоготовност на терорист камикадзе.

Втори индикатор: върховенството на правото

Също толкова напоителна тема, която може да се обсъжда до края на света, затова не бих и започнал. Редно е все пак да си припомним една особеност на дискурса за върховенството на правото в България – той стана толкова значим, защото демократичната либерална общност го направи такъв. И това няма как да ни учудва – либерализмът е модел, в чиято основа има няколко много ясни ценности, сред които свободата, човешките права и законността. В своята наделимост те всички страдат, когато корупцията се превърне в нещо нормално и очаквано.

България със сигурност не е измислила топлата вода на клиентелизма, фина форма на корупция, чиито апологети понякога я наричат „усещане за корупция“ или обвиняват другите в същото (без доказателства), сякаш това извинява собствените им прегрешения. Източването на държавните ресурси прекалено често става без институционална реакция, защото в голяма степен всичко е практически законно или просто няма кой да го разследва. Ако частните болници не са задължени да пускат обществени поръчки, за да купуват лекарства с държавни пари, защо да го правят? Ако Българска банка за развитие може без последствия да подпомага олигарси със стотици милиони заеми, обезпечени фиктивно, защо да не го прави? Ако можете да изградите път с по-малко материали от необходимото, защо да не си спестите разходите? Така де, да ви ги спестят.

Отвличането на законността поставя цялото общество в плен на частни интереси.

Ярка е картината на Тръмп, до когото гордо е застанал олигархът Мъск, въртящ пламенна реч за демокрацията, докато невръстният му син сякаш се опитва да изгони президента от Овалния кабинет, защото не му е там мястото. И може би има право. Тръмп е първият президент на САЩ, избран на поста, след като е осъден по наказателно дело – подкуп на порно звезда, за да си мълчи за общите им похождения (консерватизмът е особено нещо). До този етюд поставяме българския олигарх Делян Пеевски, чието присъствие в списъка за значима международна корупция „Магнитски“ по никакъв начин не притеснява местната Темида. Тя дори не си прави труда да се самосезира, за да разсее всякакви обществени съмнения в изрядността на корпулентния фактор, харчещ стотици хиляди за наеми на къщи и автомобили. 

Примерите са безкрайно много, но избирането на Тръмп за втори мандат сякаш даде високото самочувствие на българските корупционери да се консолидират и да се върнат към практиките си отпреди протестите през 2020 г. На този фон сякаш нормални изглеждат покриването и конформизмът. А това е най-сигурният път към автократизъм, чието лице може и да не е Пеевски, тъй като не само той има своите антидемократични апетити към властта. Но другият все още изпълнява ролята на президент.

Трети индикатор: популизъм и демагогия

Ако не е войната и вкарването в нея на българската армия, която в същото време и не съществува („закрита“ от лошите западни „колонизатори“), ще са джендърите, които така и никой не успя да каже какво са. Въпреки че джендъри не сме виждали, но и не знаем какво са, правата им ще са за сметка на нашите, които и без това също ги няма. Да не забравяме и главозамайващия външен дълг, който, макар и най-малък в ЕС, ще пороби мощната ни левова икономика, а внуците ни ще плащат за пенсиите на родителите ни. Този битовистичен транспоколенчески апокалипсис настъпва всеки път, в който либерал, имал неблагоразумието да се роди в нелош квартал, си купи соево лате. Съвсем очаквано срещу тази мерзост следва да се изправи цялото световно тоталитарно войнство, което ще върне принципите на „един народ – един вид хляб“.

Страховете, които се хранят от незнанието, са прекрасен повод за героичната поява на спасител, който ще върне „нормалността“, „стабилността“ или пък истинското кисело мляко, равносилно на национална идентичност (поради липса на други личностни качества извън нездравия апетит към млечни продукти).

Да чуеш това, което искаш да чуеш, е толкова голямо удоволствие, че е способно да държи едни лидери на върха с години, въпреки че думите им струват колкото въздуха над главите им, и медийните им защитници го знаят, също както немалка част от техния електорат. 

Усещането, че с връщането на Тръмп ще се върне и някакъв изгубен рай на нормалност в България, е натрапчиво, особено в определени среди, които объркаха либерализма със слободията и консерватизма с фашизма, за да целунат ръка на тъкмо обратното на това, което си мислят, че ще получат. Като например по-ниски цени в магазина след вдигането на цените на вносни стоки през митата. Или пък нормалност и стабилност с връщането на изцяло калинковата институционалност. Или пък по-истинска (да се разбира вкусна) информация, ако бъде победен Сорос, докато Пеевски, лично допринесъл преди десетилетие за въвеждането на антидемократичната и проруска пропаганда в България през собствените си медии, громи отново „соросоидите“, след като през 2024 г. беше виден борец срещу нея, изчаквайки смяната на караула в Белия дом. 

Защо ни е всичко това?

Тези три индикатора изобщо не са изчерпателни. Към тях трябва да добавим и култа към личността, употребата на конспиративни теории и други, но големият проблем с автократичния стил на политическо управление е следният: докато си мислим, че там просто има едни странни хора, които са леко корумпирани, леко нарцистични, леко послъгват, крачката към суспендирането на демокрацията е много малка. 

Добър пример е и последният индикатор, който ще спомена: 

Откраднатите избори

Парламентарните избори през есента на 2024 г. бяха показно за злоупотреби от всякакъв порядък. Злоупотреби, които въпреки яркия печат върху видеа и документи не предизвикаха почти нищо повече от обществено възмущение. Определени хора през медиите ни обясниха, че такива неща няма, докато в същото време са нещо нормално. Институциите на справедливостта продължават да си измиват ръцете с дребните търговци на гласове и влияние, които сякаш сами си поръчват и плащат, докато обоснованите хипотези за партийни поръчители остават да се бият в мач с купен съдия, публика и охрана на входа. А популистите и демагозите успешно замитат тези случаи чрез подмяна на темата, с „всички са еднакви“ и със страховете, че поне имаме избори, за разлика от някои други. За да стигнем до квинтесенцията на последните поне 16 години в България:

„Не пипайте организираната престъпност, ще настане хаос“

Мафията не обича хаоса. Автокрациите също. А сега, след избора на Доналд Тръмп и последвалите пируети на корпулентни български политици според новия вятър от Вашингтон, и абоминацията на лепкаво удобство между олигарси, и политическата им клоунада, и сърдитата публика получиха фалшива надежда, че всички онези, които създават „хаоса“, ще бъдат халосани и зашеметени от мощния автократичен фактор в Белия дом. Че той ще бъде светлото възмездие срещу сатанизма на соевото лате и хоумофиса, докато най-много да донесе индулгенция, комфорт и просперитет на едни най-обикновени балкански престъпници. 

Да поздравим обнадеждените с връщането на пластмасовата сламка – последния пирон в ковчега на либеразлима. 

Rust 1.85.0 released

Post Syndicated from corbet original https://lwn.net/Articles/1011122/

Version
1.85.0
of the Rust language has been released. Changes in the release
include support for async closures, some convenience iterators for tuples,
and a number of stabilized APIs. The headline feature, though, is that
this release stabilizes the Rust 2024
edition
, described as “the largest edition we have released“.
The 2024
edition guide
has a detailed listing of all the changes that were
incorporated this time around.

The collective thoughts of the interwebz