Tag Archives: гласуване

Константата Явор Божанков

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/konstantata-yavor-bozhankov/

Константата Явор Божанков

Депутатът Явор Божанков все предизвиква турбуленции. Това е доста интересен феномен, защото поведението му се отличава с рядко срещано в съвременния политически живот в България постоянство. Получава се така, че в която и парламентарна група да отиде Божанков, в някакъв момент последователността му става неудобна. Последно той стана трън в очите на „Продължаваме промяната“. Как се стигна дотам?

Поводът за искането на две оставки

На 28 ноември 2024 г. пропадна и седмият опит за избиране на председател на 51-вото Народно събрание. Без председател парламентът не може да заработи – не може да се сформират парламентарни групи, да се избере правителство, да се гласуват закони.

Блокажът се дължи не само на силната фрагментираност, поради която в Народното събрание трудно може да се постигне мнозинство за каквото и да е. По-сериозният проблем е, че всеки председател на парламента е потенциален служебен премиер. Това е така заради т.нар. домова книга – промените в Конституцията, целящи да ограничат правомощията на президента. Те предвиждат държавният глава да има право да избира служебен премиер от ограничен списък хора, заемащи високи държавни длъжности, една от които е именно председателят на парламента.

След като никой от предложените да застанат начело на Народното събрание не събра необходимото мнозинство, от „Има такъв народ“ лансираха своя депутат Силви Кирилов като „техническо решение“ – той е най-възрастният народен представител. След известно колебание от страна на ДБ коалицията се съгласи да подкрепи кандидатурата на Кирилов с аргумента, че така парламентът най-сетне ще заработи и ще могат да се приемат важни закони.

Като приоритетни от ПП–ДБ посочиха законови промени, с които да се попречи на Висшия съдебен съвет (ВСС), чийто мандат е изтекъл, да избере за главен прокурор Борислав Сарафов, който понастоящем е изпълняващ длъжността.

И така стигаме до заседанието на 28 ноември, на което два гласа не стигнаха на Силви Кирилов, за да бъде избран. Те бяха на Явор Божанков и Даниел Лорер, гласували против.

Последва светкавично заседание на Изпълнителния съвет на ПП, на което се взе решение да се поискат оставките на Божанков и Лорер, а последният беше изключен „от партията и всички нейни органи“.

Константата Явор Божанков

В защита на решението се обявиха в лично качество повечето водещи политици от редиците на ПП – например съпредседателите на партията Кирил Петков и Асен Василев, бившият премиер Николай Денков и Лена Бориславова.

Евродепутатът от ПП Никола Минчев обаче се обяви против това решение с аргумента, че ако партията беше последователна в изключването заради неспазване на партийната дисциплина, отдавна трябваше да се е разделила с Бойко Рашков например. Против бяха и от ДБ. На официалната страница на коалицията във Facebook беше публикувано част от интервю с Ивайло Мирчев от „Да, България“ пред БНТ, в което той казва:

Даниел Лорер и Явор Божанков задължително ще участват в заседанията на парламентарната група. Това, че са имали различно мнение дори за критични гласувания, не значи, че не могат да са част от нас. Защото в нашата общност не правим така.

Аргументите на Лорер и Божанков

В подкрепа на решението си да гласува против кандидатурата на Силви Кирилов Даниел Лорер посочи само един аргумент – по този начин би се създало управленско мнозинство с депутатите от „Възраждане“, които също застанаха зад номинацията на ИТН. А това според него би било „пътят към края на нашата демокрация“. Депутатът, който е от еврейски произход, скицира в свой пост въпросния път така:

Започва се с малки компромиси – само един председател на парламента, само да пратим 800 учители на прокурор, само една алинея в един закон, и после още една, и още една. Накрая идват на власт и всички се чудим как стигнахме дотам. […]
Гласувах така, защото когато някой заговори за лагери и затвори, като партия Възраждане, аз знам, че евреите често сме първи. […]
Чел съм твърде много история, за да се подам на подобна заблуда. Имам твърде много потърпевши в собствения си род, за да забравя.*

Отказът да се легитимира сеещата омраза партия „Възраждане“ като политически субект, с когото може да се участва в общо мнозинство, присъстваше и сред заявените от парламентарната трибуна аргументи на Божанков. Предвид перспективата Силви Кирилов да стане служебен премиер, той припомни и нелицеприятни факти от биографията му. Например съдружието му със служебния премиер от началото на 90-те Любен Беров, чийто кабинет остана в историята като „правителството на „Мултигруп“, връзките на Кирилов с функционери от бившата Държавна сигурност и присъствието му в управителните органи на партията на Христо Ковачки, в които най-възрастният депутат твърди, че не знае как е попаднал.

Божанков припомни и ролята на ИТН за свалянето на правителството на Кирил Петков, което беше единственият редовен кабинет от 15 години без участието нито на ГЕРБ, нито на ДПС. Подчерта и приноса на партията на Слави Трифонов за връщането на хартиената бюлетина. Той определи призивите да се гласува за Кирилов, за да може да се приеме бюджетът и да се направи така, че ВСС да не избере Сарафов за главен прокурор, като „фасада“.

Какво стои зад аргументите

Позицията на ПП спрямо Явор Божанков и Даниел Лорер предизвика реакции сред избирателите на ПП–ДБ. Повечето коментари по отношение на предложението за изключване на Божанков бяха подкрепящи депутата и критични към ПП. Дори имаше призиви Божанков да основе собствена партия и упреци към ПП, че се е простреляла не в крака, а в главата.

Не толкова подкрепящо беше обаче отношението към Лорер, въпреки че той пострада повече – беше изключен от партията, което на Божанков не може да се случи, защото той е от гражданската квота. На какво се дължи тази разлика във възприятието на бунтарското гласуване на двамата депутати?

Ценностните криволичения на Лорер

Позицията на Даниел Лорер за „Възраждане“ е принципна, но тя има и личен контекст. Неотдавна се разбра, че Комисията за защита от дискриминация е осъдила Костадин Костадинов на първа инстанция по жалба на Лорер срещу него. Причината е в многобройните дискриминационни и антисемитски нападки, отправени от председателя на „Възраждане“ към депутата от ПП. Сред тях са „чужденец“, „античовек“, искащ „нас, българите, да ни няма, а държавата ни да изчезне“, призиви да бъде пратен в концлагера в Бухенвалд и изразяване на съжаление, че „Хитлер не е поживял по-дълго“.

Не толкова принципни позиции е заемал обаче Лорер по други въпроси. Преди година например той заяви, че санкционираният от САЩ и Великобритания Делян Пеевски се е променил „за добро“ и е станал „говорител на европейските ценности […] за цяла България“. Въпреки критичните реакции от страна на тогавашни съпартийци той нито беше изключен от структурите на ПП, нито му беше поискана оставката като депутат.

През август 2024 г. пък Лорер се изказа в защита на обвинените в длъжностно присвояване Стоян Мавродиев и Румен Гайтански, известен като Вълка. В същото интервю той изрече невярното твърдение, че „всички в България имат подсъзнателен страх, че говоренето в училище за сексуалната ориентация може да повлияе на децата“. И каза, че той като всеки родител се страхувал „с какво ще се върне детето му от училище и дали няма да се върне по друг начин, защото са му говорили неща за неговите сексуални наклонности“.

Изглежда, дискриминацията, на която е подложен Лорер поради еврейския си произход, не го е направила по-чувствителен към омразата спрямо други малцинствени групи. В родовата му памет са останали жълтите звезди на евреите по времето на нацизма, но не и розовите триъгълници на хомосексуалните. Нито факта, че и едните, и другите са били пращани в концлагери.

Постоянството на Божанков

Както Лорер, така и Божанков е лично пострадал от „Възраждане“, включително е бил нападан и физически от депутати на партията. Той заведе дело срещу „възрожденеца“ Цончо Ганев, след като последният го наплю в парламента, а в телевизионен ефир го определи като „доказан агент“.

За разлика от колегата си обаче, Явор Божанков изразява последователни и непротиворечиви позиции. От една страна, той споделя желанието на колегите си от ПП–ДБ Пеевски да бъде изолиран от властта и не е казвал, че председателят на ДПС – Ново начало е станал добър. От друга страна, Божанков твърдо отстоява идеята, че България трябва да принадлежи към демократичния свят, а не да попадне отново в орбитата на Русия.

Заради тези си позиции преди две години депутатът беше изключен от парламентарната група на БСП, от чиято гражданската квота беше част.

Първоначално се противопостави – противно на волята на БСП – на реабилитирането на хартиената бюлетина, тъй като то би довело (както и стана) до повече изборни манипулации, при това преобладаващо в полза на ГЕРБ и на тогава все още единното ДПС.

По-голямото му „прегрешение“ обаче беше неговата позиция, изразена от парламентарната трибуна, че България трябва да предостави оръжие на Украйна. Тогава Божанков каза:

Аз съм убеден в своята позиция, с ясно съзнание какви последствия може да има за мен, но съм убеден, че ще се носи отговорност и Русия няма да спечели тази война.

Последствията не закъсняха – едва час след изказването си Божанков беше изключен от парламентарната група, стана независим депутат и си татуира черна овца. По-късно прие поканата на ПП да се кандидатира за депутат от тяхната гражданска квота.

Тогава Кирил Петков ми каза, че има нужда от такъв човек в екипа си – със свободна воля, с мнение, човек, който може да го отстоява, каквато и да е цената – разказа депутатът, отново станал черна овца. – Парадоксално, сега заради абсолютно същото нещо ми искат оставката.

И отпред мечка, и отзад мечка – санитарни кордони дебнат отвсякъде

ПП–ДБ се намират в ситуация, която много напомня на тази в стария виц за ловеца, моста и двете мечки:

– Тръгвам по моста и гледам – пред мен се задава мечка. Обръщам се кръгом и що да видя – и зад мен мечка.
– Ау, и какво?
– И отпред мечка, и отзад мечка!
– Да, но какво стана после?
– Ами изядоха ме, какво! – отговорил ловецът, осъзнавайки, че е измислил толкова опашата лъжа, че сам не може да се измъкне от нея.

За разлика от вица обаче, безизходицата на коалицията не е лъжа за привличане на вниманието, а е съвсем наистина. От едната страна са Делян Пеевски и зависимият от него Бойко Борисов, от другата – повече или по-малко открито проруски партии, чиято цел е да отклонят България от демократичния ѝ път. И няма как да се сформира управленско мнозинство, независимо и от едните, и от другите.

Условието на ПП–ДБ за санитарен кордон около Пеевски е неизпълнимо за ГЕРБ. То има по-скоро декларативен характер – да дистанцира коалицията от санкционирания по „Магнитски“ политик, който се беше закачил за управляващото мнозинство по време на кабинета на Николай Денков. Това имаше огромни репутационни щети върху ПП–ДБ.

Алтернативата е коалиране с „Възраждане“, БСП, ИТН и МЕЧ – все евроскептични партии, а първите две от тях – открито проруски. Ала ако от ПП–ДБ се изказват критично за „Възраждане“, то преобладаващо мълчат за останалите, запазвайки си по този начин някаква перспектива за съвместни действия с тях.

Показателно е, че от всички политически сили само „Да, България“ реагира на разследването на „Свободна Европа“ за незаконното консулство на Русия в офиса на БСП във Варна, като подаде сигнал в ДАНС. Скандалът е огромен, но още по-голямо е мълчанието около него – включително от страна на имащите се за проевропейски партии, с изключение на една.

Изобщо, от парламент като настоящия не може да се очаква дори да произведе мнозинство за принципна позиция по каквато и да е важна тема. Какво остава да извършва законодателни промени в посока правосъдна реформа – основния аргумент, заради който ПП низвергна Божанков и Лорер.

Друг е въпросът, че заради тежестта на контролирания вот и данните за многобройни манипулации в избирателните секции 51-вото Народно събрание няма особена публична легитимност. Дори има вероятност вотът да бъде касиран. Така че ПП наказват двама депутати заради принципните им позиции в името на един мъртвороден парламент.

Когато политическият пейзаж се състои от плаващи пясъци и мостове с мечки стръвници от двете страни, придобива актуалност цитатът от „1984“ на Джордж Оруел: „Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири.“ Явор Божанков е един от много малкото български политици, които постоянно припомнят колко е две и две, каквото и да им струва това. Ако ПП–ДБ не го включат в редиците си в следващия парламент, избирателите на коалицията, които очакват от политическите си представители да защитават базисните демократични ценности и да имат принципни позиции, ще останат още по-малко представени. 

* Оригиналният правопис и пунктуация са запазени.

Време разделно

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/vreme-razdelno/

Време разделно

От време разделно в 51-вия парламент печели президентът Румен Радев, формално – БСП. Осмото гласуване за председател на 51-вото Народно събрание също не излъчи председател, макар ГЕРБ–СДС да обяви, че ще подкрепи експертката по конституционно право доц. Наталия Киселова, представителка на гражданската квота в парламентарната група на БСП – Обединена левица. Резултатът е, че Киселова, приближена до президентския кръг, работила в президентската администрация при Росен Плевнелиев и Радев, за първи път излезе на балотаж с номинацията на доц. Силви Кирилов от „Има такъв народ“ (ИТН). А това в момента е политическата сила, която е най-близка до президента.

Партията на Бойко Борисов оттегли кандидатурата на Рая Назарян с предварителното условие номинацията на доц. Киселова да събере гласове извън „Възраждане“ и ДПС – Ново начало на санкционирания за корупция олигарх Делян Пеевски. Компромисът на Борисов даде известна тактическа преднина на ГЕРБ, макар да показа, че с първата политическа сила не може да има избран председател на парламента. 

„Пакетиране“

А ситуационно ПП–ДБ бяха „пакетирани“ с проруската и евроскептична „Възраждане“, тъй като депутатите на ПП заедно с ИТН и МЕЧ подкрепиха при досегашните гласувания кандидата на „Има такъв народ“ доц. Силви Кирилов. Укори ги Борисов, а в синхрон с него Пеевски ги определи като „коалиция Москва“. Аргументът, заявен от ПП–ДБ, бе заради „обективен критерий като най-възрастния депутат“. Два гласа не позволиха на 28 ноември урологът, помагал на партията на Христо Ковачки ЛИДЕР и бивш съдружник на Любен Беров – „сламения човек“ на „Мултигруп“ и ДПС, да оглави парламента. Гласуването на депутатите от ПП–ДБ Явор Божанков и Даниел Лорер предизвика силно напрежение, а „Продължаваме промяната“ светкавично обяви, че изключва Лорер от партията, и поиска двамата да напуснат парламента. 

Тази ad hoc реакция показа високите очаквания, с които е бил натоварен изборът на Кирилов, далеч извън твърденията, че се избира председател на 51-вото НС и се отпушва работата му. Но отзвукът беше още по-голям. След обвиненията в парламента, отправени от „Възраждане“ и ИТН към ПП–ДБ, последваха реакции в социалните мрежи от симпатизанти и активисти на коалицията – някои подкрепиха Лорер и Божанков, други ги обвиниха във връзки с Борисов и Пеевски. Но най-сериозната критика бе отправена от евродепутата Радан Кънев.

Днешното [вчерашното – б.а.] гласуване на ПП–ДБ е политически безпринципно. Никакви аргументи от типа „да спрем Сарафов“ не оправдават съюзяване с антиевропейска, путинска, антидемократична и антипазарна политическа формация. Не и в днешния геополитически момент, а според мен – никога.

Позициите на Лорер и Божанков, че няма да гласуват с  „Възраждане“, защото е путинистка и фашистка партия, са последователни. Гласуването извади публично разлома между ПП и ДБ. Първоначално ДБ отказа да подкрепи Кирилов заради ценностна несъвместимост с „Възраждане“, но лека-полека твърдостта им се сломи. Те дори склониха на „еднократна подкрепа“ за Кирилов – трудна за комуникация позиция, тъй като на осмото гласуване отново не го подкрепиха с обяснението, че партиите, гласуващи за депутата на ИТН, не са подписали декларацията за санитарния кордон на Пеевски. Междувременно ДБ защити двамата си колеги от групата и Ивайло Мирчев от ДБ обяви по БНТ, че Лорер и Божанков остават в парламентарната група.

Това, че са имали различно мнение, включително и за толкова критично важно гласуване, не означава, че те не трябва да бъдат част от нашата група.

Заешката дупка

Когато политиците се спънат още на входа на парламента в невъзможността да изберат председател, всеки здравомислещ българин би се досетил, че зад този спор се крият дълбоки интереси. Перманентната политическа нестабилност направи силна и перманентната власт – служебните правителства, които действат съвсем като редовните, при това в „комфорта“ на известна безконтролност. След като председателят на Народното събрание влезе по Конституция в „домовата книга“, от която президентът може да избира служебен премиер, този пост неизменно е плод на сериозни преговори и определяне на политическа цена за сделката. 

В случай че на Радев бъде осигурена възможност да избира и друг освен Димитър Главчев за служебен премиер, ще го направи. Спря се на Горица Кожарева от Сметната палата, но го възпря нейният повторен избор вътрешен министър да е Калин Стоянов. Това е доказателство колко важен е постът министър на вътрешните работи за изборните резултати. Настоящият вътрешен министър Атанас Илков се представи така, както би се справил и предишният – Калин Стоянов, вече депутат от ДПС – Ново начало на Пеевски. 

Политическата криза прехвърли към Конституционния съд част от решенията, които са и задължения, и отговорност на политиците – например провеждането на честни и демократични избори. Сега КС ще е арбитърът по внесените пет иска за частично касиране, но не и за честността и извършването на престъпления. Записите от видеонаблюдението, където се видяха най-големите злоупотреби, не са обект на проверка от експертите към КС. Юристи, математици и ИТ специалисти ще работят по ключовата експертиза, която ще изследва резултатите от вота в общо 2219 секции. До 10 януари те ще трябва да преброят повторно гласовете в 1777 секции и протоколите за недействителните бюлетини в 442.

Наред с това КС ще се произнесе по искане на президента, който не се отказва да си върне правомощията за назначаване на служебно правителство, и ще разтълкува какво може и какво не може да прави ВСС с изтекъл мандат – например да избира главен прокурор. 

В условията на отслабени партии Румен Радев подсилва влиянието си и няма нужда да се явява като бога от машината. Партиите са толкова изчерпани откъм обществено доверие, че всеки на „Дондуков“ 2 би изглеждал титан. Радев често е питан в разгара на втория си и последен мандат дали ще създаде политическа сила, за да стане новият партиен титан и така да капитализира акумулираните в последните седем години висок рейтинг и влияние. 

Накъде отива републиката

С каквото и да бъде сравнена днешна България – дали с Ваймарската република, или със залеза на Римската република, – означава едно и също: политическа нестабилност и загуба на републикански традиции. Също като Рим в I век пр.Хр., и  България – 21 столетия по-късно – страда от липса на ефективно лидерство, а общественото доверие в институциите е силно подкопано. Но има и тежка загуба на граждански добродетели (последното е в основата на разпадането на Рим според Едуард Гибсън в „Залез и упадък на Римската империя“).

Големият въпрос е към какво ни води политическата криза? Дали към диктатури като на Сула и Цезар – заради конфликтите между оптимати и популари, или към разпад на политическата система заради неспособност за стабилни коалиции, довел до възхода на радикални движения и до най-голямото зло за XX век – нацизма. 

Радикализацията е видима, диктатурите остават политически блян за някои лидери. Доверието в институциите не може да бъде възстановено, освен ако бъдещо стабилно управление не започне процес по оздравяването им и съзнателен избор на почтени професионалисти, които да ги ръководят. 

Но засега партиите виждат не по-далеко от „хоризонта“ на едно служебно правителство.

Къде си, Моисей?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kude-si-moisei/

Къде си, Моисей?

В библейския Еxodus народът, неспособен да се освободи без божествена намеса, е държан в робство от фараона. В България гражданите са държани в робството на тяснопартийните интереси, където политическите организации са пленени от собствените си стратегии, его и нежелание да търсят общо благо за обществото. Няма Моисей, който да поведе всички към единение и обща цел, а партиите се давят в морето на разделението.

Българските политически племена изглеждат разпокъсани и разделени, неспособни да се обединят около общи политики. Независимо че „Възраждане“ например декларира идентични политически цели с „Продължаваме промяната“ – срещу „Борисов и Пеевски“, а двете, заедно с „Има такъв народ“ и МЕЧ, са харесали депутата от ИТН и най-възрастен народен представител Силви Кирилов за председател на 51-вия парламент. Вече 12-ти ден Народното събрание не успява да избере председател, а този процес ще се проточи и следващата седмица, когато ще се навърши един месец от изборите.

Първоначално почти всички парламентарно представени сили предложиха свои кандидати. Най-голямата от тях – ГЕРБ–СДС – оферира Рая Назарян, председателка и на 50-тия парламент. ПП–ДБ беше номинирала Андрей Цеков, „Възраждане“ излезе с Петър Петров, ИТН залага на Силви Кирилов, а БСП – Обединена левица – на преподавателката по конституционно право и близка до президентския кръг доц. Наталия Киселова. Двете формации, получили се при разцепването на ДПС, не издигнаха кандидати, но Алиансът за права и свободи (АПС), които настояват, че са автентичното ДПС около Ахмед Доган, заявиха по-рано, че ще подкрепят Кирилов или Киселова.

Защо толкова непреклонни

Вторият план на битката за председател на 51-то НС засенчва първия. Бъдещият шеф на парламента е първият, който ще бъде питан/посочен от президента Румен Радев за служебен министър-председател предвид надвисващите осми парламентарни избори напролет. От останалите институционални фигури, изброени в т.нар. домова книга на президента, наличен е само Димитър Главчев, настоящ служебен премиер и председател на Сметната палата в отпуска. 

Сегашното правителство, функция на Борисов и Пеевски, тоест на лидера на най-голямата партия ГЕРБ и на олигарха, санкциониран заради корупция от САЩ и Великобритания, не успя да изпълни основната си конституционна задача – провеждане на честни и демократични избори. 

Доказателство са внесените в Конституционния съд искания за частично касиране на изборните резултати. Обединените около тях политически сили (без ГЕРБ–СДС и ДПС – Ново начало) показаха нови мнозинства, някои трайни, други летливи. Формално от едната страна остават партиите на Борисов и Пеевски, според които на изборите не е имало повече нарушения от друг път, и останалите (в чийто лагер е и Президентството), които смятат, че е имало брутални злоупотреби и купуване на гласове. 

Забележителното е, че в „останалите“ влизат коалицията ПП–ДБ, с нейния европейски и евроатлантически облик, и един друг блок от формации, които теглят България към друга орбита, по̀ на изток, като БСП – Обединена левица, „Величие“, на която липсваха под 30 гласа, за да премине 4-процентовата бариера за влизане в парламента, ИТН и АПС.

Това ценностно противоречие, което не беше пречка при събиране на подписи под жалби до Конституционния съд, се оказа непреодолимо при гласуване на председател на 51-вото Народно събрание. Групата депутати на „Демократична България“ гласува заедно с колегите си от „Продължаваме промяната“ и не подкрепи кандидатурата на Силви Кирилов, към която се присъединиха ИТН и МЕЧ. Двама от ПП, Даниел Лорер и Божидар Божанков, също се разграничиха с гласуването си от ПП. Основната причина – няма как да се влезе в общ съюз с „Възраждане“.

Само дни преди това ръководството на ПП–ДБ излезе с обща декларация, че няма да водят преговори за редовен кабинет с национал-популистите на Костадин Костадинов – проруската и най-отявлено евроскептична партия в парламента. Но това очевидно не беше препятствие да гласуват заедно за негов председател. Депутати от „Възраждане“ публично заявиха, че от ПП са сондирали с тях дали биха подкрепили депутата от ПП Бойко Рашков за председател на парламента. 

(Не)възможното

„Възраждане“ се възползва 100 процента от създалата се политическа ситуация, за да се легитимира като партията, която се бори срещу корупцията и статуквото в лицето на ГЕРБ и ДПС на Пеевски. Костадинов формулира по следния начин ситуацията:

Или „Възраждане“ и всички останали срещу ГЕРБ и Пеевски, или обратното… Математически е възможно да има мнозинство без ГЕРБ и ДПС, а в това мнозинство може да се включи АПС, които имат кръвна вражда с Пеевски. Това са 141 депутати. Но ДБ обслужи Пеевски.

Така от „Възраждане“, нееднократно гласували заедно с ГЕРБ–СДС и ДПС в предишни парламенти, обвиниха ДБ в „санитарен кордон с ГЕРБ и ДПС – Ново начало“ и в помагачество на Бойко Борисов и Делян Пеевски. (Всъщност санитарният кордон около Пеевски и неговото ДПС – Ново начало беше поискан и наложен от ДБ, а ПП се присъединиха към инициативата.)

Независимо от публичните изявления на представители от ПП и ДБ, че това са просто различни мнения в коалицията, разделението между тях е видимо. Пукнатината върви отдавна и не е само в различните мнения, но е и идеологическа – ПП гледат вляво, докато ДБ са център-дясно. Въпреки противопоставянето от трибуната на „Възраждане“ от ПП нямат проблем да приемат подкрепата на симпатизиращата на политиката на Путин партия. Както е добре известно, безплатен обяд няма, а в политиката този принцип е ненарушим – за всяка асистенция се плаща и сглобката, подкрепена от конституционно a.k.a. управленско мнозинство, е доказателство.

„Няма да оттеглим Назарян“ срещу „Няма да се съберем с „Възраждане“ се оказаха политически заявки, зад които стоят определени аргументи. В безпрецедентно изказване от парламентарната трибуна Борисов явно заяви, че няма да оттегли Назарян.

Добре, нека да е от вас, съберете си мнозинство. Вие сложихте червените линии, с които ГЕРБ трябва да се съобрази. Искате да ми натресете цялата отговорност, но без да участвам. Тази игра вече я играхме в сглобката. (…) Тази игра не ми харесва. Какво искате от мен – да си оттегля кандидата, за който над 600 000 са гласували? Ами няма да го оттегля. Нищо не ми дава право да го оттегля.

Дадох формула без Ново начало и АПС (и без „Възраждане“, но с ПП–ДБ, ИТН и БСП – б.а.). Ако имаше такова мнозинство, щяхме да вървим напред.

Съпредседателката на парламентарната група на ПП–ДБ Надежда Йорданова (ДБ), отстоявайки позицията на своите, заяви:

Ние ще се включим в такова мнозинство, което ще освободи България от проказата на корупцията. България цикли, защото не можем да решим простичкия проблем – че институциите трябва да действат в обществена полза, а не по волята на един човек.

Политическият арбитър

Докато парламентът е на стендбай относно избора на председател (да се разбира – служебен премиер) от превърнатия в политически арбитър Конституционен съд се очаква да реши спора чие да е служебното правителство – на президента или на партиите, които избират лицата от „домовата книга“. 

След като преди пет месеца КС не успя да събере мнозинство, за да отмени новия ред за назначаване на служебен кабинет, наложен с шестата поправка на Конституцията, президентът оспори това изменение заедно с двойното гражданство на депутатите. КС е сезиран и от ИТН и БСП да бъде върнато правомощието на държавния глава да назначава служебно правителство. Онова, което Румен Радев очевидно желае най-силно, не е партиен проект, който би го свалил от пиедестала на калния политически терен. 

Така към очертаващите се осми избори се прибавя и тихата надпревара между президент и някои политически сили чий ще е следващият служебен кабинет.

Никой не чака Моисей.

Избори октомври 2024 – карта на секциите в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2024/karta-sekcii-2024-10/

На 27-ми октомври ще се проведат избори за Народно събрание. Извън България ще може да се гласува в 719 секции на 623 места. На две от тях във Франция – Бокузе и Маринян – все още не е определен точен адрес. На 116 от останалите места ще има поне една секция, в която ще може да се гласува с машина.

Днес изпратих персонален мейл на около 3000 абонирали се за новини покрай проекта Glasuvam.org. В него всеки получи най-близките три секции до града, където са отбелязали, че е най-удобно за тях. При промяна на адресите или други детайли покрай секцията, ще пратя съпътстващо писмо с нови подробности.

Писмото, както винаги до сега, беше съпътствано с няколко важни съвета за процеса на га

  • Изборният ден започва в 7:00 сутринта местно време и свършва в 8:00 часа вечерта
  • Може да гласува всеки български гражданин независимо дали е подал заявление или не
  • Секциите отбелязани горе са актуални към 18-ти октомври. Възможно е в следващата седмица да има промени или корекции. Затова Ви препоръчвам да проверите преди изборния ден отново на картата и на сайта на МВнР.
  • Независимо от отбелязаната в заявлението Ви секция, ако сте подали такова, може да гласувате където и да е в чужбина
  • В чужбина може да гласува всеки български гражданин независимо от обичайното му пребиваване. Това означава, че ако пътувате зад граница по работа или на почивка, може да упражните гласа си в близка до Вас секция. Отново, няма значение дали сте подавали заявление.
  • Ако все пак сте в България по време на изборите, може да гласувате само по постоянен адрес. Тогава попълвате приложение 22, че не сте гласували в чужбина и са длъжни да Ви отбележат. Присъствате в списъка и след името Ви е отбелязано МВнР.
  • В чужбина за Народно събрание има възможност да гласувате само за партия/коалиция. Възможност за преференции, каквито има в страната, няма. Причината за това е ефективното блокиране на МИР Чужбина от една страна и липсата на дистанционно гласуване от друга. Така гласът Ви помага на шанса за парламентарно представяне. Запознайте се също с бюлетината
  • Препоръчвам да се гласува с машина, където това е възможно. Гласуването с машина гарантира, че гласът Ви ще бъде преброен и няма шанс да бъде отбелязан като невалиден.
  • Препоръчвам да се гласува възможно най-рано, тъй като опитът показва, че с хартиено гласуване с напредването на деня стават струпвания на някои места. Ако имате съмнения и спомени за такива и имате друга близка секция с по-малко натоварване, препоръчваме да отидете там. На картата на Glasuvam.org може също да споделяте и преглеждате обратна връзка от други колко са чакали на това място.

Не на последно място, когато приключи някой в чужбина с гласуването, независимо дали се е абонирал или не, има възможност да отбележи на картата при секцията, в която е упражнил правото си на глас колко време му е отнел целия процес. Това дава възможност на тези след него да знаят, че се минава бързо или се въоръжат с търпение.

Повече за проекта в помощ за гласуване, както и подобни статии за предходни избори, ще намерите в архива.

The post Избори октомври 2024 – карта на секциите в чужбина first appeared on Блогът на Юруков.