За този период са подадени почти 7000 заявления. Това са най-малко на този етап от кампанията за последните девет години. През 2017 г. имаше 5161 след седмица, а през октомври 2024 – 7284. Преди две годни обаче нямаше нужда от заявления, защото повечето секции зад граница се отваряха автоматично на база стара активност. Това беше силно ограничено преди парламентарния вот в началото на 2026 и все още не се случва за секции извън ЕС след последните промени.
На Glasuvam.org ще намерите карта показваща в реално време къде са събрани колко заявления, както и подробна разбивка по места. На следващите две графики виждате сравнение в броя събрани заявления. Смятайки спрямо началото или края на кампанията пак виждаме, че е една от най-ниските активности в последните 10 вота.
В Германия, където са одобрени доста секции автоматично, виждаме подобен спад в активността. Повече са от първата седмица при изборите през октомври 2024 и тези през 2017 г., но не с много. Пет пъти по-малко са събрани за седмица, отколкото през юли 2021 и 2.5 пъти по-малко от последния вот.
Във Великобритания положението е по-добре като единствено рекордните кампании от началото на 2026, април и юли 2021-ва са значително повече.
В Турция кампанията започва отчетливо различно от други години и се доближава до органичния растеж подобен на други държави по света като Германия и UK. Това е и причината броят заявления да е по-малък от всички вотове след 2017-та, когато почти нямаше заявления през първите 12 дни.
Остават две седмици до края на кампанията – 29-ти септември в полунощ българско време. Графиките горе показват, че в различни кампании е имало голямо увеличение на заявленията в последната седмица. На този етап обаче виждаме слаб интерес. Отчасти това може да се обясни с традиционно ниското внимание към президентските избори. Вярно е също, че липсва разбиране за промените на Избирателния кодекс, важността на подаването на заявления, както и отново всякаква информационна кампания от страна на ЦИК или МВнР за българите зад граница. Затова проекти като Glasuvam.org съществуват. Може да се регистрирате за бъдещи новини и събития.
Тази информация беше изпратена на над 3000 абонирали се за бюлетина на Glasvam.org заедно с новини и полезни съвети за подготовката и провеждането на гласуването в чужбина.
На 25-ти октомври 2026 ще се проведат избори за президент и вицепрезидент. Вече може да подавате заявление за гласуване зад граница. Ще намерите формуляра на страницата на ЦИК. Там може да проверите и дали правилно е записано заявлението ви. Ето няколко важни неща, които трябва да знаете:
Крайният срок за подаване е 29-ти септември в полунощ българско време
Подаването на заявление за гласуване в секцията най-близо до Вас, ще Ви улесни и ще ускори изборния процес, тъй като ще сте вече вписани в списъците
Заявление се подава за всеки вот поотделно. Т.е. не се пренасят от предходни избори
Дори да подадете заявление, а се окаже, че на 25-ти октомври сте в България, ще може да гласувате в секцията си по постоянен адрес с попълване на декларация
Вече са предварително одобрени 362 места за секции в чужбина, където в последните 5 години е имало поне 100 гласували. Те са в 293 града в 57 държави. Това е значително по-малко от предишни години, тъй като автоматичното одобрение на секции по чл. 14, ал. 2, т. 2 беше ограничено до рамките на Европейския съюз. По-малко е дори от преходните, където бяха силно ограничени секциите в чужбина.
За отваряне на секции извън Европейския съюз остава единствено възможността да се съберат поне 40 заявления и след преценка на дипломатическите представителства. През 2026 г. поне отпаднаха ограниченията за броя секции извън ЕС, което засягаше основно Великобритания, Турция и САЩ. Това означава, че подаването на заявление е още по-важно от предходни години.
Автоматичното одобрение и събраните заявления не означава, че непременно ще има секции на тези места. Това зависи от възможностите на помещенията и дали има комисии и доброволци към тях. Решението е на ЦИК по препоръка на Външно. Могат да се увеличат шансовете като се подават заявления за тези места и повече хора се включат като членове на комисии и доброволци.
На някои места като Германия е нужно да се иска разрешение от местните власти. Това вече би трябвало да се случва предвид предварително одобрените места. Очакваме информация от МВнР
Подаването на заявления освен, че подпомага изборния процес, показва и повишен интерес на съгражданите ни в чужбина към вота
В началото на 2026 г. трябваше да се въведе избирателен район Чужбина с 4 депутата, които щяха да представляват единствено българските граждани зад граница. Тази възможност обаче беше отложена отново до януари 2028-ма в последния момент преди парламентарните избори в началото на годината. Повече по темата описах преди предишния вот.
Събирането на заявленията ще може да следите в реално време на картата, както и на подробната таблица. Възможно е автоматичното зареждане на данните да спре заради промени по сайта на ЦИК, каквито случаи имаше в последните години. Ще допълня, ако има промяна.
На 25-ти октомври 2026 ще се проведат избори за президент и вицепрезидент. Ето най-важното към този момент.
Все още не е публикуван електронният формуляр за заявление за гласуване. Очакваме го до 11-ти септември, когато ще ви изпратя допълнителен мейл на абониралите се с нужната информация. Разбираме от хронограмата на ЦИК, че срокът на подаване е 29-ти септември. В последните 10 години времето за подаване на заявления варира от 17 дни на изборите през 2023-та до 28 дни през октомври 2024 и април 2021-ва. Както и на предишни избори, събирането на заявления ще се следи в реално време на карта на Glasuvam.org.
През 2026 г. бяха приети редица промени в Изборния кодекс. Преди парламентарните избори в началото на годината беше въведено ограничаване на броя секции в държави извън Европейския съюз. Как се стигна до това предложение и кои депутати гласуваха за него ще намерите обобщено в тези данни и на записа на дебатите в зала. Обобщил съм ги в тази статия. След изборите това ограничение отпадна, но остана правилото, че извън ЕС ще могат да се отварят секции само при 40 подадени заявления и по преценка на дипломатическите представителства. Това означава, че подаването на заявление е още по-важно от предходни години.
В следващите три дни – до 4-ти септември – трябва да бъдат обявени местата в чужбина, където в последните пет години е имало поне 100 гласували. Това ще включва 5-те вота от 25 октомври 2021-ва до сега. Изключва последните президентски изори, които се проведоха на 21-ви октомври. Отделно някои държави като Германия трябва изрично да дадат съгласие за досегашните места. Тук подаването на заявления отново ще е от значение, защото от една страна ще даде сведение на МВнР за местата, където има интерес, а от друга – ще бъде повод да се отварят повече секции на едно и също място предвид повишения интерес.
Важно е да се отбележи, че подаването на заявления не е задължително. Може да гласувате където и да е по света дори да не сте подали заявление или да не живеете постоянно в чужбина. Може да гласувате на което и да е място дори да сте подали заявление за друго. Заявленията обаче са критични за възможността Ви да упражните гласа си, както и за по-бързото провеждане на изборния ден.
Както стана видно в последните няколко вота, проблем с провеждането на изборите има, особено що се отнася до гладкото провеждане на изборния ден, надеждността на броенето, предотвратяване на злоупотреби и грешки. Затова, ако имате възможност, ви призовавам да се присъедините към секционните комисии или като доброволци. За целта се свържете с най-близкото до вас посолство като изявите това желание. Алтернативно, може да се присъедините като доброволец към инициативата ТиБроиш за следене честността на вота. Дори от дистанция може да участвате като следите излъчванията от секции в цяла България и да пренасяте данните от сниманите протоколи. В последните години много злоупотреби станали вече емблематични са били засечени именно по този начин. Може да се запишете тук и ще се свържат с вас за повече подробности.
Повече информация ще намерите на сайта на ЦИК, МВнР, както и в следващите статии в блога ми. Условията и редът за създаване на секции, провеждане на изборния ден и незабавните задачи пред посолствата и МВнР ще намерите в решението на ЦИК от 27-ми август.
Тази година има няколко различни ресурса, с които може да се запознаете с местата за гласуване в страната и в чужбина. Някои – като картата на МВнР и Софийска община ги има от последните няколко вота през 2024-та. Други се публикуват за пръв път сега.
Glasuvam.org
Започвам с картата на секциите в чужбина, която поддържам от 13 години и 15 вота до сега. Всички предходни ще намерите на основната страница на проекта. Самата карта ще намерите тук. Повече за секциите ще прочетете в предходната ми статия заедно с още една карта показваща къде е машинният вот в чужбина. В по-ранна статия показах и разликата между отворените сега секции и предишни години.
Данните за картата събирам от заповедите на МВнР. Обикновено сам ги намирам и поставям на картата. В последните години седмица преди вота публикуват и таблица с адресите, а от предишния вот и карта. От там взимам по-точно местоположение и изменени адреси преди изборния ден. В последните три дни, например, има три секции със изменен адрес и още две, които бяха без адрес, но вече са със заповеди.
При публикуване на картата и при изменение на адресите уведомявам с индивидуални email-и всички абонирани за бюлетина на Glasuvam.org заедно със съвети за деня на гласуване. Преди и след това пускам също съобщения и новини, като например за процеса на заявления, промени в начина на гласуване и прочие. Към този момент има над 3100 абонирани за бюлетина. Анонимизираното разпределение от къде са се вижда на картата на заглавната страница на проекта.
В последните няколко години картата и проекта са с логото на Демократична България като част от усилията на Да, България в помощ на българите зад граница. На тези избори може да подкрепите кандидатите и програмата с номер 7 в бюлетината. Призовавам ви да разгледате профилите им, защото има не само прекрасни хора, кои и прекрасни истории, стратегии и опит зад тях. Както често казвам, сред тях ще намерите хората с план като контрапункт на хората със схема, за които съм писал премного до сега.
Новата карта на ЦИК
Буквално преди часове за пръв път ЦИК публикува карта на всички секции в страната и чужбина. Данните за чужбина съвпадат с тези от картата на МВнР, която ще спомена след малко. В България секциите имаха публикувани адреси до сега, но за пръв път ги виждам поставени на картата за цялата страна. Опитах се да го направя преди години, но се отказах след като поне една четвърт не успях да открия. Например „старото читалище“ в някое село, както често се случва.
Към този момент картата показва местата и секциите, както и броят гласоподаватели в тях. Разрових се в кода и данните, които зарежда страницата и има функционалност за показване на активност, резултати, PDF-и и видео. Към този момент са изключени, но предполагам, че в деня на изборите ще публикуват текущи данни, а след това може би резултати и излъчване на живо от преброяването. Надявам се да е така и за тази цел да е предвиден кода в страницата.
Картата ще намерите с банер на страницата на ЦИК или направо през този линк. С филтрите може да изберете секциите в чужбина или за цяла България или за определена област. Може също да покажете обобщена информация по РИК или държави.
Картата на София
Столична община публикува портал вече няколко вота подред с цялата нужна информация за изборите. Там ще намерите гео портал и карта на всички секции. В допълнение на информацията, която ЦИК публикува днес, картата на Столична община показва и районът, в който гласуват в дадената секция, както и дали е достъпна за инвалиди. Тук виждате, например, една секция в Лозенец.
За съжаление, не мога да показа на картата в коя секция би следвало да гласува Пеевски, защото както BIRD писаха преди четири години, според ГРАО той няма право да бъде поместен в никой изборен списък. Защо не отговаря на условията да гласува, а се кандидатира и е бил депутат междувременно, ЦИК отказва да отговори или провери.
Картата на Външно
Министерство на Външните Работи публикува втори вот подред карта на секциите в чужбина. Заедно с това предоставя и таблица с адресите на секциите на български и английски. В предишни години тези адреси се събираха от общото усилие на доброволци и сверяваха със заповедите публикувани от МВнР. Последните са сканирани, отделни документи и беше много трудоемко да се извлече някаква информация.
Картата им е обикновена Google Maps карта, но с последните промени в приложението им позволява да я добавите като слой на картата, която много използват за навигация. Така за някои може да е по-удобно да намерят секциите. Не работи обаче с Apple Maps, но тогава се отваря като страница.
Бонус – карта на активните българи в чужбина
След всеки вот използвам анонимизираните данни, които платформата на Glasuvam.org събира, за да направя анализ за движението на българи в чужбина. Не пазя лична информация за хора, макар тя да е достъпна в изборните списъци, а само хешове на публичните записи от заявленията за гласуване. На тяхна база мога да направя оценка за това как някои българи са се местили по света приемайки, че заявлението им за гласуване отчита пребиваване. Разбира се, част от тях може да са само на почивка и да има съвпадение на имената.
Повече за методологията как изчиствам тези и други проблеми съм описал в статията за първата карта, която направих преди 10 години. За последно публикувах карта след изборите през 2021-та. Направих анализа и след изборите през 2024-та, но не я бях публикувал до сега. Може да я намерите на този линк. Препоръчвам първо да прочетете предходните статии с разясненията, за да я разберете.
Доколкото картата умишлено не предоставя възможност за проследяване на отделни хора, тя дава обща картинка за движението на миграцията ни. Например кои градове биват напускани от хора и в кои има прираст. Разбира се, това далеч не е представително и съм го описал подробно в миналото. Картата има за цел колкото да предостави обща картина, колкото и да има естетическа стойност, поне в моите очи.
Показва също какво е възможно да бъде постигнато с данните публикувани от избирателните списъци, особено тези в България, ако някой наистина се заеме. Призовавах доста години наред да се спре с публикуването им и да се премине към проверка през защитена услуга подобна на тази, която има при ГРАО. За съжаление, това не се случи.
Доста хора обаче правят грешки при попълване на заявленията, не са сигурни дали могат или се налага да подават такива или не знаят какво следва. Затова ще събера тук списък с чести въпроси и грешки, с които аз и други сме се сблъсквали или се е налагало да обясняваме през различни канали. Тази седмица ЦИК също пусна своя страница с такива отговори. Някои от тях се припокриват със съветите и обясненията, които съм публикувал в последните години.
Често се въвежда грешен email адрес. Например пропусната буква, грешен доставчик като gmail.com вместо abv или yahoo
Изписват се имената или адрес на латиница или един или повече символи са на латиница. При проверка дава грешка. Ако нямат кирилица на компютъра или телефона, вдясно на полетата изискващи кирилица има бутон с глобус, който ще изкара виртуална клавиатура на кирилица.
Въвежда се адрес в чужбина, а не в България. Не забравяйте, че трябва да се въведе постоянен адрес в България. Не споделяйте адреса си в чужбина. Трябва да се изпише както е по лична карта, за да бъде прието заявлението.
Не въвеждат бащино име. Доколкото доста хора в чужбина не използват отдавна бащиното си име в официални документи там, по лична карта то все още съществува. Затова, ако имате такова, трябва да го въведете в полето. Ако по някаква причина нямате – например е махнато или сте родени в чужбина и никога не е добавяно, оставате полето празно. Валидацията с базата данни за населението ще потвърди дали има такова и дали съвпада.
Въвеждат се грешно номерата на документа за самоличност. С новия формат въведен от юни 2024 г. вече има две букви в началото номерата на личните карти. Въвежда се именно номерът с двете букви, а не късият от 6 цифри под него. Това води до объркване. Под полетата има разяснения как трябва да се попълва.
Заявленията за гласуване не могат да се променят или оттеглят. Подаване на заявление за гласуване в чужбина ви добавя в списъка на избраното място, което означава, че бихте могли да гласувате по-бързо спестявайки си формуляр, както и че има по-голяма вероятност да отворят секция близо до вас. Също така ви заличават от списъка по постоянен адрес в България. Някои хора се притесняват, че други ще гласуват от тяхно име в страната. По този начин си гарантирате, че това няма да стане.
Може да се гласува където и да е в чужбина дори да сте подали заявление за едно място, а се окаже, че сте в дадения ден на друго. Тогава ще трябва да попълните ново заявление и декларация, че не сте гласували на друго място на този вот. Когато живеех в Германия дори подавах заявление за други места в Германия, за да помогна със събирането на заявления там и гласувах в Darmstadt, където имаше по-малко опашки от секциите във Франкфурт, които бяха по-близо до мен.
Дори със заявление може да гласувате по постоянен адрес в България, ако в деня на вота се наложи да се приберете. За целта на място попълвате Приложение № 18-НС, с което ви възстановяват в избирателния списък. Вижте отговора на ЦИК на този въпрос. Понякога някои комисии не знаят за тази възможност и създават проблем. Тогава говорете с председателя на комисията, накарайте те го да се свърже с РИК да пита, покажете му отговора на ЦИК в линка горе и ако това не помогне, подайте жалба – длъжни са да я приемат и РИК да отговори незабавно.
Може ли някой да гласува повече пъти. Технически е възможно някой да гласува по постоянен адрес и после да лети извън България и да гласува отново на едно или друго място. На всяко такова трябва да попълва декларации, че не е гласувал другаде. След изборите всички тези декларации се събират и сверяват с гласовете подадени в страната и чужбина. Като резултат биха хванали всички такива опити. Известни са ми дела в миналото срещу такива хора. Единични са, но са се случвали и последствия има.
Натиснат е бутона за подаване на заявлението, но нищо не се случва. Проверете нагоре по формуляра дали някое поле не е в червено. При натискане на бутона се прави валидация и може да видите пропуснати полета или такива с грешни стойности
Изпратено е заявлението, но не знам дали е прието. Ако нямате полета в червено за корекция и формата е изпратена, възможно е да получите грешка, която да посочи какъв е проблема. То ще опише какво да правите. Може да се наложи ново попълване в случай, че има грешна стойност, например изписване на име или адрес. Ако съобщението е в зелено, значи е прието. Тогава ще получите мейл за успешното подаване. Ако сте подали грешен email адрес, тогава няма да го получите обаче. Възможно е също да попадне в папката spam. Това няма да отмени подаденото заявление. Може да проверите в списъка с приетите заявления дали името Ви присъства. Ако не го намирате, може да погледнете и списъка с неприетите дали е имало проблем. Докато пиша това, има над 19 хиляди попълнени заявления и около 2800 неприети формуляри, т.е. име, номер на документ или адрес не съвпадат.
Имам заявление за даден град, но не знам къде е секцията. Къде ще има секции и какви ще бъдат адресите им се определят след кампанията за събиране на заявления от ЦИК и по препоръка на МВнР. Роля за това има разрешение на приемащата страна, физическа възможност за секция, наличие на доброволци за организация и изборна комисия, ограниченията в Изборния кодекс и прочие. Точните адреси ще бъдат определени след 25-ти март и ще бъдат публикувани от посолствата на страницата на Външно. Ще ги публикувам на картата на Glasuvam.org както правя в последните 15 години. Ако сте абонирани за бюлетина ми с града, където живеете, ще получите 3-те най-близки до вас секции заедно с адресите им, както и последващи съобщения в случай, че те бъдат променени.
Търсят се твърде много данни за идентификация. Наистина, цялата тази информация е налична в държавните институции. Въвеждаме я наново се във формуляра, тъй като не се изисква електронен подпис или друга форма на идентификация за подаване на заявлението за гласуване. Това би било излишно, ако беше въведена преди години електронната идентичност с чипове в личните карти и всеки можеше да се идентифицира електронно бързо и сигурно. Писал съм много затова беше баламирано от редица кабинети и най-вече МВР.
Защо е нужно да се въвеждат дословно имена и адрес. Тези и други полета като данните от лична карта се сравняват с базата данни за населението. Това е начинът да се идентифицира човек и да се приеме, че заявлението се подава от самия човек при наличие на достатъчно лична информация въведена коректно. За целта дори една буква в името или адреса да е вярно би било в противоречие на този принцип.
Ако все пак имате проблем, свържете се със [email protected] като посочите максимално много детайли. Важно е да се посочи информация, с която да се идентифицирате, за да се разбере за кое заявление става въпрос. Например кое име и кой email адрес е посочен във формуляра, ако се различава от адреса, от който пишете.
Какви други въпроси, неясни теми и чести грешки се сещате вие? Опишете ги в коментарите и ще допълня в статията. Ако виждате неточности, ще се радвам да ги обсъдим, за да поправя описанието си.
Излезе списъкът със секции в чужбина за смесените избори на 9-ти юни. Този път ще има 769 секции на 670 места по света. Това е значителното увеличение от последните два вота, но доста по-малко от изборите през 2021-ва.
Увеличението спрямо предходната година е със 37 места за секции, 36 от които са допълнителни в Германия. На повечето места разликите са минимални. В Гърция ще има със 7 секции в повече. В Турция местата са същите като брой, но ще има 4 секции повече. В Италия и Белгия също ще са повече.
Ако секциите са на същите места както миналата година, което е доста вероятно, то вече имам адресите на 97.8% от тях. Очаквам до 10% да има промяна. Трябва обаче да ги потвърдя с официалният списък на ЦИК когато излезе преди да публикувам картата на Glasuvam.org
Секциите в Европа на изборите през 2023-та
Междувременно може да се абонирате за новини за изборите зад граница и когато местата на секциите станат окончателно ясни, ще ви изпратя индивидуален списък с трите най-близки секции до вас и най-важното, което следва да знаете.
Същото може да направите, ако пътувате на почивка в началото на юни в Гърция или друга европейска държава, и искате все пак да упражните гласа си. Запишете се с града, където ще бъдете на 9-ти юни и ще получите адреса на близката секция. Дори обичайното ви пребиваване да е в България, може да гласувате в която и да е секция зад граница само с лична карта и без предварително заявление.
В полунощ беше публикувано решението на ЦИК за автоматично отваряне на секции в чужбина на база активността от предходни избори. Изброени са 734 секции, но това няма да е окончателният списък. Дали на тези места ще има секции въобще зависи не само от това дали чуждестранните власти разрешат, но най-вече дали местната българска организация намери място и събере доброволци за комисията и организацията.
Малко се е променило в последните три десетилетия и българската диаспора все още изнася цялата информационна кампания и голяма част от организацията на изборите на свой гръб и за своя сметка. Докато немалко секции се създават в консулства и посолства по подразбиране, огромна част от тях имат много малко гласоподаватели, защото са дипломатически мисии далеч от диаспорите ни.
Затова е важно подаването на заявления за гласуване в чужбина. Благодарение на усилията за промяна на Изборния кодекс след падането на кабинета на ГЕРБ, вече се отварят автоматично секции на база активност от предходни избори. Това означава, че не се налага да се борим за всяка отделна секция и конкретна бройка. Помага и при страни като Германия, където разрешение за секциите следва да се иска преди да завърши кампанията по събиране на заявления, т.е. да се знае къде българите искаме да гласуваме.
Все пак заявленията са важни, за да се отварят допълнителни секции например там, където на на одобреното място, село или град, не е възможно най-вече по логистични причини. Също така ускорява гласуването, тъй като името ви вече ще присъства в избирателните списъци и не се налага да се вписва всичко наново. Не на последно място е лакмус за активността на българите в чужбина, макар честите промени на условията за отваряне на секции да правят сравнението между различни кампании безпредметно.
Очакваме електронният формуляр за заявление за гласуване да бъде пуснат още утре на страницата на ЦИК. Веднага след това ще започна да събирам данните в Glasuvam.org, както правя в последните 10 години. Данните от предишната кампания ще намерите тук като карта и като таблица.
На 14-ти ноември ще се проведат смесени президентски и парламентарни избори. Право да гласуват имат всички български граждани независимо къде се намират. Възможност да гласуват… е, това за пореден път остава сложно.
Срокът за подаване на заявление за гласуване в чужбина изтича в полунощ българско време на вторник 19-ти октомври. Това е третият път, когато събираме заявления по този начин тази година, но е важно да се разбере, че всеки път трябва да се подава ново заявление. Ето най-важните неща на този етап:
Подаването на заявление за гласуване в секцията най-близо до Вас, ще Ви улесни и ще ускори изборния процес, тъй като ще сте вече вписани в списъците
Дори да подадете заявление, а се окаже, че на 14-ти ноември сте в България, ще може да гласувате в секцията си по постоянен адрес с попълване на декларация (Приложение 17)
Вече са одобрени почти 700 секции в чужбина, където в последните 5 години е имало над 100 подадени гласове. Все пак, това не означава, че на тези места местните общости ще имат възможност или разрешение от приемащата страна да организират секции. Затова се свържете с местната си общност, за да научите къде всъщност се организират такива. Изискването за една секция вече е намалено от 60 на 40 заявления.
Отпадна изискването за максимум 35 секции в страни извън ЕС. Това означава, че в САЩ и Великобритания, които бяха най-засегнати на предишния вот, ще има възможност за много такива. Отново, потърсете секция наблизо, за да я подкрепите
В Германия се очаква проблем, тъй като германските власти са ограничили секциите до 40 места извън консулствата
Подаването на заявления освен, че подпомага изборния процес, показва и повишен интерес на съгражданите ни в чужбина към вота
Както знаем, основна роля в организацията на изборния процес в чужбина имат организациите ни и доброволци по места. В голяма степен това са активни българи, които от години се занимава с това, което всъщност следва ЦИК и МВнР да свършат. На всеки вот информираме, призоваваме, изясняваме, намираме помещения, попълваме комисии и нужди.
През годините тази роля рядко е разпознавана, а понякога дори блокирана. Най-фрапантна беше акцията на прокуратурата в последните години да призовава българи в чужбина на разпит заради разследване за изборни измами. Независимо, че няма никакви доказателства за такива или съмнения в документацията, използваха за пореден път писания в жълти медии като повод за сериозна кампания. Той включваше дори задържане на границата за разпит на хора, които не са били уведомени по никакъв начин за това, че са търсени. Обвинения липсваха – прокурорите само им било любопитно. Това отношение и откровеният тормоз накара доста да се откажат не само да помагат с изборите, но и да имат каквото и да е с България. Общата позиция, включително на хора в ЦИК е, че целта на прокуратурата е именно била такава – деморализация на активните българи най-вече в западна Европа.
Независимо от това доста хора продължиха да се занимават, донякъде напук. Резултатът беше рекорден брой заявления за изборите през април. След още един вот и серия от спънки от ЦИК явно на много им е писнало и сега има своеобразен бойкот на изборите. Целта е да има формално споразумение и ефективна съвместна работа между ЦИК, Външно и българските организации в чужбина. Това е нещо, за което се настоява от над десетилетие, но така и не получихме някакъв отговор. Тази умора и бойкот поставя пред реален риск изборите в чужбина, защото е практически невъзможно консулствата ни с крайно недостатъчния им персонал и ресурси да организират дори част от секциите.
Тъй като ЦИК далеч не се слави с разум и трезва преценка, може да очакваме сериозни проблеми в следващия месец. Независимо, че 700 секции са принципно одобрени независимо от заявленията, надали ще има кой да плати за помещенията, да попълни комисиите и да свърши всичката работа около вота, която остава скрита за обикновения гласоподавател.
Всичко това, както и умората от поредния вот, обяснява намаленият брой заявления този път. За април събрахме 85815 заявления. За юли – 70960. Ако поддържаме сегашната тенденция сега ще има около 42 хиляди или двойно по-малко от първите избори за годината. Друга причина, макар не основна, е времето на събиране. Докато периода за подаване на заявления в началото на годината беше 29 дни, сега е едва 19. За вота през юли беше 24 дни. Тук виждате прогресията за събиране на заявления по дни от откриването на електронния формуляр.
Следейки активността по дни към този етап на кампанията по събиране виждаме, че средният брой заявления на ден е останал относително същия в САЩ и Турция. В Испания е намалял леко. В Германия и Великобритания е паднал повече от половина. Ако моделираме активността от предишните вотове ще очакваме сериозен спад с между 30 и 50% навсякъде.
Както споменах по-горе, това няма да се отрази непременно на броя на секциите – основен риск за това е отказа на ЦИК да говори с хората, които всъщност им вършат работата зад граница. Липсата на заявления обаче ще остави списъците празни, което ще забави допълнително изборния ден.
Както и предишни години, може да следите активността на подаването на заявления в реално време на таблицата и картата на Glasuvam.org. Ще публикувам картата със секциите, когато станат известни и официално потвърдени.
Какво се случва с машините, с които предстои да бъде избран най-висшият властови орган в България – Народно събрание на 11-ти юли 2021 г.? Възможно ли е върху тях да…
След като на 16 април 2021 г. „Биволъ“ описа как Централната избирателна комисия (ЦИК) начело с представителя на ГЕРБ Александър Андреев разпредели сред медии и рекламни агенции на бившите управляващи…
Говорителят на Централната избирателна комисия (ЦИК) Димитър Димитров смята машините за гласуване, въведени тази година в избирателните секции с над 300 души, за абсолютно “безсмислени”. „Така ли и не разбрахте,…
Федерация на независимите студентски дружества (ФНСД) е единствената организация номинирала Александър Андреев за председател на Централната избирателна комисия (ЦИК). Нейният лидер Тодор Гунчев е назначен в топмениджмънта на държавната Българска банка за развитие (ББР) на 27 май 2020 г. Това установи „Биволъ“ от справки в Търговския регистър. ГЕРБ обаче отричат наличието на какъвто и да било конфликт на интереси, тъй като нямало как да има “частен интерес” при назначаването на говорителя на ЦИК начело на ключовата за изборния процес държавна институция. Самият Александър Андреев пък коментира за “Биволъ”, че е дал съгласието си за номинацията, но всяка друго НПО в Обществения съвет на ЦИК можела и да не го подкрепи.
„Говорителят на ЦИК Александър Андреев е номинацията на ГЕРБ за председател на комисията“, обяви пред медиите в Народното събрание лидерът на ПГ на управляващата партия Даниела Дариткова в сряда, 30 септември.
Декларацията на Гунчев при назначаването му в ББР
Топ-депутатката на ГЕРБ твърди, че номинацията на говорителя на ЦИК имала “широка обществена подкрепа”.
“Тази кандидатура на Федерацията на независимите студентски дружества беше припозната от народните представители от ГЕРБ и днес внасяме това предложение в рамките на установения срок”, каза тя.
Даниела Дариткова не поясни, а и медиите не особено я питаха как така “широката подкрепа” за единствения кандидат на властта се представлява само от една “студентска” НПО. Останалите представители на неправителствения сектор в ОС на ЦИК са 11 на брой, но няма информация дали те подкрепят или не номинацията на председателя на Съвета.
Александър Андреев е член на ЦИК от 2007 г. насам, а вече няколко мандата е и говорител. Той e от квотата на ГЕРБ, но в предишен мандат е бил от квотата на БСП. Александър Aндpeeв е юpиcт и дoĸтop пo пpaвo, имa 20 гoдини юpидичecĸи cтaж. Πpoцeдypaтa изиcĸвa той дa бъдe изcлyшaн oт Koмиcиятa пo пpaвни въпpocи, a ĸaндидaтypaтa мy дa бъдe oĸoнчaтeлнo oдoбpeнa cлeд глacyвaнe в плeнapнa зaлa.
Депутатите от Комисията по правни въпроси в 42-то Народно събрание от управлявалата тогава БСП на 13 март 2014 г. внасят предложение за Александър Андреев за член на ЦИК, става ясно от документ на сайта на парламента, открит от „Биволъ“. Подписите тогава собственоръчно са положени от Мая Манолова, Сергей Станишев, Атанас Мерджанов, Петър Курумбашев и още трима техни колеги (вижте долу). Приложена е справката за съдимост, издадена ден по-рано за Александър Андреев Андреев, както и дипломата му от СУ и други документи начело с „мотивите“ на ПГ на БСП.
ББР доскоро бе оглавявана от бившия депутат от ГЕРБ и експредседател на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев, вписан и в борда на “ББР Факторинг”. А през юли 2020 г. скандално придобива дял от капитала на Първа инвестиционна банка (ПИБ), както писа “Биволъ” в материала “КЗК остави ББР да купи дела в ПИБ над пазарната цена”.
„Независимите“ студенти на СДС и ГЕРБ
ФНСД е ръководена от 2001 г. насам от Тодор Христов Гунчев, който е и председател на Обществения съвет (ОС) на ЦИК, става ясно от сайта на комисията. Мнозина се възмутиха в социалните мрежи, защо тази НПО няма сайт или страници във Фейсбук и други платформи, като не е ясно и дали извършва реална дейност.
ФСНД обаче е НПО с история, като е създадена веднага след промените с активното участие на (скандално избрания за генерален директор на БНТ)Емил Кошлуков. Така първото Независимо студентско сдружение (НСД) към СУ се създава още на 14 ноември 1989 г. Учредители са Стелиян Стойчев, Димитър Ганчев, Емил Кошлуков, Станка Желева и др.
ФСНД е оглавявана в периода януари – март 1990 г. от Емил Кошлуков. Като ФСНД на 7 декември 1990 г. като НПО е сред учредителите на СДС, върху което обърна внимание пред „Биволъ“ и самият „кандидат“ на ГЕРБ Александър Андреев (виж долу).
“Вечните студенти” са надеждният кадрови ресурс на властта
Тодор Гунчев е 46-годишен и очевидно от години не е възпитаник на ВУЗ, освен ако не е „вечен студент“ от УНСС, какъвто образ има и в своята професионална автобиография (виж долу), където безкрайните магистратури и специализации заемат основно място.
Но по-голямата част от кариерата на Тодор Гунчев след оглавяването на ФСНД през 2001 г. е свързана с държавните дружества. И така, според неговото CV, през 2004 – 2005 г. е член на Съвета на директорите на „Столична компания за градски транспорт” ЕАД. А от 2009 г., когато ГЕРБ идва на власт, кариерата му е основно в държавния сектор и върви „по мед и масло“. През 2009 – 2010 г. е главен специалист по международна дейност, европейски програми и проекти на Областната администрация София-област.
От 2010 до 2012 г. вече е директор на Дирекция „Следприватизационен контрол“ в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК). От 2013 от 2015 е главен секретар на Областната администрация София-град. През 2015 е временно държавен инспектор в Инспектората на Министерството на младежта и спорта. А от април 2015 г. е директор на дирекция „Административно, правно и стопанско обслужване”, Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация”.
Също през 2015 г. Гунчев влиза като лидер на ФНСД в СО към ЦИК, а през 2017 г. го оглавява като председател. В края на май 2020 г. обаче изведнъж Гунчев става член на борда на директорите на „ББР Факторинг“ ЕАД, която няма как да не е замесена в скандала със 75-те млн. субсидия за коронавируса за частна колекторска фирма, тъй като точно това дружество отговаря за вземанията по кредитите на ББР.
Както писа тогава“Капитал”, кредитополучателят “Свети Георги груп” е свързан с “С. Г. груп” – лидер на колекторския пазар, който в края на 2019 г. пласира голяма емисия облигации за 236 млн. лв., за да придобие 538 млн. лв. лоши кредити от ПИБ.
“Студенти”, които бдят за изборите
Само два дни преди местните избори от 27 октомври 2019 г., бившата председателка на ЦИК Стефка Стоева и действащата секретар на ЦИК Севинч Солакова се подписват под едно странно решение № 1527-МИ от 25.10.2019 г. (ОТНОСНО: регистрация на наблюдатели от сдружение „ФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СТУДЕНТСКИ ДРУЖЕСТВА“ за участие в изборите за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019 г.).
„Постъпило е заявлениe с вх. № 3 (3-4) от 24.10.2019 г. от сдружение „ФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СТУДЕНТСКИ ДРУЖЕСТВА“, подписано от представляващия Тодор Христов Гунчев, регистрирана с Решение на ЦИК № 1283-МИ от 03.10.2019 г. българска неправителствена организация за участие в изборите за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019 г.“
Решението е уникално вече с това, че 3 дни преди изборите, на 24 октомври „независимите“ студенти искат 30 души да са наблюдатели и за по-малко от един работен ден такава мащабна държавна институция като ЦИК не само успява да провери внушителния набор от документи и данните на представителите, но и да издаде писмено решение.
„Проверката на лицата от приложения към заявлението списък установява, че към датата на регистрацията 30 лица отговарят на изискванията на Изборния кодекс и на Решение № 952-МИ от 3 септември 2019 г. на ЦИК.
Като взе предвид, че са представени всички изискуеми документи, както и резултатите от проверката, на основание чл. 57, ал. 1, т. 14, чл. 112, ал. 1, т. 1, ал. 2 – 4, ал. 7 и 8, чл. 115 от Изборния кодекс и Решение № 952-МИ от 3 септември 2019 г. Централната избирателна комисия
Р Е Ш И:
РЕГИСТРИРА като наблюдатели 30 (тридесет) упълномощени представители на сдружение „ФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СТУДЕНТСКИ ДРУЖЕСТВА“
На регистрираните наблюдатели да се издадат удостоверения. Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд чрез Централната избирателна комисия в тридневен срок от обявяването му
Председател: Стефка Стоева
Секретар: Севинч Солакова
* Публикувано на 25.10.2019 в 14:42 часа“
Стефка Стоева и Александър Андреев
Както е известно, ГЕРБ спечели за пореден път местните избори, като поне 30 от „независимите наблюдатели“ са изникнали неизвестно откъде 3 дена преди вота.
Секретарят на ЦИК Севинч Солакова коментира за „Биволъ“, че в тази си длъжност тя подписва всички официални решения на Комисията наред с председателя. Според нея да са одобрени за наблюдатели на изборите представителите на ФНСД е било законно.
„Това по никакъв начин не е свързано с номинирането на г-н Андреев, какви са отношенията на федерацията с политическа партия ГЕРБ трябва да питате ГЕРБ“, категорична беше Солакова.
Александър Андреев не знаел за конфликта на интереси
Самият говорител на ЦИК Александър Андреев на 1 октомври 2020 г. беше в отпуска. Но той върна обаждане на „Биволъ“ и коментира номинирането си. „Аз съм дал своето съгласие да бъда номиниран“, каза той за медията ни.
„Отношения на партия ГЕРБ с ФСНД…не мога да ви кажа, защото не съм член на ГЕРБ, но за това нещо можете да зададете въпроса на ГЕРБ. Иначе ФСНД, която е една от учредителките на СДС е член на Обществения съвет на ЦИК“.
Александър Андреев също така твърди, че не е бил запознат дали лидерът на ФСНД е същевременно държавен служител на ръководна позиция.
„Ами, аз не мога да кажа каква е връзката, но при всички случаи неправителствените организации, които са членки на ОС, но и отделно от това и извън него, това както беше обявено по правилата, могат да номинират…”
“И след което, при всички случаи номинираният, той става кандидат в момента, когато е припознат от някоя от политическите сили“, каза той по телефона.
„Ами, аз не мога да кажа дали други ще се включат или не“, допълни той на въпроса дали очаква подкрепа и от останалите НПО-та в ОС на ЦИК.
„А дали приемам номинацията, аз съм дал моето съгласие, аз съм съгласен да бъда номиниран за председател и с това нещо“.
Според него обаче в ОС на ЦИК имало „доста НПО-та“: „И мисля, че всичките те, нали, биха могли да подкрепят или да не подкрепят дадена кандидатура“.
„При изслушване ще има възможност да бъдат задавани от тях въпроси“, увери Александър Андреев.
Той твърди, че не разполага с информация дали друг и НПО-та от Обществения съвет на ЦИК са готови да го подкрепят за тази длъжност: „За момента нямам, не мога да ви кажа“, каза той.
Според коментара на шефа на пресцентъра на ГЕРБ Никола Николов за “Биволъ”, Андреев не бил издигнат от „студентите“ пред управляващата партия:
„Доколкото съм информиран, тази кандидатура е номинирана пред парламента“.
Никола Николов (снимка: bTV)
Колкото до изказването на Даниела Дариткова, според Николов, „точният цитат“ бил, че „ГЕРБ ще припознае кандидатурата и ще я внесе“.
На въпроса за това как Тодор Гунчев като шеф на ФНСД се е озовал в съвета на директорите на „ББР Факторинг“ обаче топ пиарът на ГЕРБ отказа да коментира с думите:
„Не съм запознат по темата…“.
ГЕРБ: Със студентите „нямаме частен интерес“ в ЦИК
Впоследствие „Биволъ“ получи писмена позиция на ГЕРБ, която напомня коментара на Фонда на фондовете (ФнФ) към Министерство на финансите, за който медията ни писа това лято (виж: “Фонд за финансови облаги в България”). В борда и администрацията на ФнФ е пълно с бивши служители на Столична община и министерствата от трите кабинета на ГЕРБ. Всички те са си направили кариера, откакто Бойко Борисов влиза в голямата политика като кмет на Столична Община през 2005 г. и след това като премиер се настанява на Дондуков 1 през 2009 г.
Тогава от ФнФ също отговориха, че служителите им не били длъжни да подават декларации за конфликт на интереси, понеже нямало такова задължение за тяхното дружество по Закона за конфликт на интереси (ЗПКОНПИ). Следователно, като няма подадени декларации, дори и да има подозрения, че има назначени лица с политически протекции или “с връзки”, нямало и никакъв “конфликт на интереси”.
„Съгласно действащите разпоредби на ИК, НПО могат да правят предложения за назначаване на ръководство и членове на ЦИК до народните представители и парламентарни групи.
Предложението на Федерацията на независимите студентски сдружения в случая е адресирано до всички парламентарни групи и отговаря на всички изисквания на Кодекса.
Освен това членовете на управителните органи на НПО не попадат в кръга на задължените лица по действащия ЗПКОНПИ, които трябва да подават декларации – включително и за конфликт на интереси. Поради това с действията си те не могат да попаднат в хипотезите, предвидени в глава 8 от ЗПКОНПИ, която регламентира случаите на възникване на конфликт на интереси, какво е частен интерес и др.“.
Което касае шефа на НПО в СО на ЦИК, според ГЕРБ той нямало как да има интерес или изгода от своята работа в топмениджмънта и във ФНСД.
„Цитираният от Вас Тодор Гунчев като член на управителен орган на държавно дружество няма как да осъществи съставите, предвидени в главата „Конфликт на интереси“ според действащия закон, доколкото неговото действие да предложи кандидат за председател на ЦИК представлява действие, което е извън неговите служебни правомощия като член на борда на държавното дружество.
Също така според публично достъпна информация, г-н Гунчев е председател на НПО много преди да встъпи като член на управителния орган на държавното дружество.
Ето защо не намираме никаква връзка между предложението му за председател на ЦИК и качеството му на член на управителен орган на държавно дружество, за която длъжност той не получава възнаграждение. В съответствие с горепосочените разпоредби на действащия закон няма как да е налице конфликт на интереси, тъй като не са налични предпоставките, посочени в него“.
Нямало как „вечният студент“ и да оказва влияние върху държавните институции, нищо че е хем държавен служител, хем лидер на НПО, тясно свързано с ЦИК.
Бойко Борисов пред актива на партията (Снимка: Свободна Европа)
„За да е осъществен конфликт на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ,следва да са налице три кумулативно изискуеми предпоставки: лице,заемащо висша публична длъжност, наличие на частен интерес, който можеда повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощиятаили задълженията му по служба и упражнено властническо правомощие,повлияно от частния интерес“.
Нямало как и да има „облаги“ от своите длъжности, според позицията на ГЕРБ.
„Легалните дефиниции на понятията частен интерес и облага се съдържат в чл. 53 и чл. 54 от ЗПКОНПИ. Частен интерес е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лицето, заемащо висша публична длъжност или за свързаното с него лице, т.е. за да е налице частен интерес, следва да има реална възможност за настъпване на облага. Облага е всеки доход в пари или имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по – ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие, а конкретния случай не може по никакъв начин да се осъществят тези облаги“.
На всичкото отгоре, ГЕРБ са категорични, че „независимите студенти“ не били предлагали Александър Андреев на управляващите, а го предлагали на Народното събрание като институция.
„В заключение отново обръщаме внимание, че неправителствената организацияе предложила кандидат за председател на ЦИК до всички парламентарнопредставени партии и няма как да знае в конкретния случай коя точнопартия ще внесе кандидатурата“.
А и ГЕРБ, според юристите им, нямали никакъв „частен интерес“ от своя човек начело на ЦИК.
С оглед на всички факти и обстоятелства отсъства всякакво правно основание да се твърди наличие на конфликт на интереси при предложената кандидатура на Александър Андреев от Федерацията на независимите студентски сдружения, защото е видно, че нито г-н Гунчев, нито ПГ на ГЕРБ имат частен интерес, който да повлияе на обективността и законосъобразността на процедурата“.
Напоителните системи на властта
Божидар Василев също е “студент” с минало в държавни дружества
Студентският лидер Тодор Гунчев обаче няма как да не е стар познайник на ГЕРБ и според редица други данни. През 2018 г. според Търговския регистър в управителното тяло на ФНСД влиза бивш изпълнителен директор в една от “хранилките” на партията на властта, скандалноизвестното общинско дружество “Напоителни системи” ЕАД – Божидар Йорданов Василев.
Заедно с Божидар Василев тогава като председател на борда на директорите работи свързваният с ГЕРБ (като председател на Института за дясна политика и директор на ТВ “Европа”) “анализатор” Георги Харизанов, който е задържан по подозрение в злоупотреби в “Напоителни системи” през 2013 г. заедно с други двама души от ръководството.
Обвинени са за загубите при продажба за скрап на тръбите. Георги Харизанов дори беше “заключен”, но съдът го освободи срещу гаранция от едва 7 000 лв., като медиите писаха тогава, че само ръчният му часовник е на стойност 29 000 евро.
Самият Божидар Василев бе подсъдим за това, че съгласно договор за възлагане на управлението “присвоил 13 361.03 лв.”, когато заема длъьността си през 2013 г. Бившият директор също така бе обвинен и в “присвояване на два преносими компютъра” на “Напоителни системи”, единият на стойност 1756,66 лв., а другият – за 3 200 лв.
Според огласените тогава от следствието данни, той е
“издал неоснователна заповед компютрите да се бракуват”.
Георги Харизанов (снимка: Блумбърг Тв България)
Компютрите били “снети от отчет и преминали във владение” на финансовата директорка Н.Ж. и изпълнителния директор Д.М.
Какво обаче прави днес компрометираният Божидар Василев в управата на политически активните “независими студенти” остава само да гадаем.
The collective thoughts of the interwebz
Manage Consent
To provide the best experiences, we use technologies like cookies to store and/or access device information. Consenting to these technologies will allow us to process data such as browsing behavior or unique IDs on this site. Not consenting or withdrawing consent, may adversely affect certain features and functions.
Functional
Always active
The technical storage or access is strictly necessary for the legitimate purpose of enabling the use of a specific service explicitly requested by the subscriber or user, or for the sole purpose of carrying out the transmission of a communication over an electronic communications network.
Preferences
The technical storage or access is necessary for the legitimate purpose of storing preferences that are not requested by the subscriber or user.
Statistics
The technical storage or access that is used exclusively for statistical purposes.The technical storage or access that is used exclusively for anonymous statistical purposes. Without a subpoena, voluntary compliance on the part of your Internet Service Provider, or additional records from a third party, information stored or retrieved for this purpose alone cannot usually be used to identify you.
Marketing
The technical storage or access is required to create user profiles to send advertising, or to track the user on a website or across several websites for similar marketing purposes.