Tag Archives: секции

Избори 2017: секциите в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/izbori-2017-sekcii/

Преди седмица ЦИК излезе с решение кои ще са местата в чужбина, където ще бъдат отворени секции за предстоящите избори на 26-ти март. Те са на база подадените заявления и предложенията на консулите по места. Този път ще има 371 секции. За сравнение, на предходните избори имаше 325 секции. През 2014-та имаше 428 секции, от които 138 бяха в Турция. Този път се забелязва сериозно увеличение във Великобритания. За жалост, в Германия остават ограниченията от предишния вот и ще има секции само в посолството, консулствата и почетните консулства.

Адресите на секциите не са все още сигурни. Очаквам ЦИК да ги пусне всеки момент. Външно вече публикува заповедите за отваряне на секциите и там адресите присъстват. Те обаче не са написани в удобен за обработка вид и трябва да се преписват на ръка. Да не говорим, че опита от предишни години сочи, че нерядко адресите биват коригирани в седмиците преди вота.

Картата на Glasuvam.org вече показва всички секции. Повечето са с адресите от предишния вот. Указал съм, че това не е сигурното местоположение и ще бъде ясно, когато ЦИК официално го обяви. Местата, където ще има секции, са вече ясни, както и броя им.

Карта на изборите в чужбина от Glasuvam.org

Едно новост този път е, че от всяка секция може да се сподели конкретното място във Facebook. Това става чрез специалния бутон „Сподели, че ще гласуваш“. При споделяне се показва снимка на линка „Аз ще гласувам в…“ призоваващ другите да гласуват в секцията. Така всеки може да припомни на познатите си в региона, че секция ще има и че ще могат да гласуват.

Статусът във Facebook ще изглежда така:

Когато адресите станат ясни, ще ги обновя на картата и ще изпратя мейл на всички регистрирали се в Glasuvam.org. Ще припомня и малко преди самия вот как се гласува и какви са правата ни. Междувременно, може да прегледате бюлетината за чужбина тук.

Избори 2017: напредък при заявленията за чужбина и сравнение с президентските

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/izbori-2017-zaqvleniq-sravnenie/

Както писах преди две седмици, тече кампанията за събиране на заявления за гласуване в чужбина. Въпреки, че (все още) всеки може да гласува дори без заявление, те са нужни за откриването на секции в градовете с концентрация на българи.

На вече трети вот следя в реално време напредъка и го визуализирам в помощ на организацията по места. Тази карта показва местата за които се събират заявления. В този списък ще намерите подробна разбивка по държави и активност. Посочил съм и последните осигурени секции и тези имащи нужда от само няколко заявления. Освен 103-те места със секции в дипломатическите представителства, вече има събрани заявления за още 75. До края на деня се очаква да се съберат за поне още 15.

za9

Вижда се, че точно в последните дни има ускоряване на подаването спрямо президентските избори. По-долу ще видите, че това до голяма степен се дължи на Турция. Миналата година имаше ударно подаване на заявления от изселническите организации за няколко дни преди срока. Сега явно са го изтеглили седмица по-рано. Признак, че подаването беше предимно организирано, е фактът, че преди този пик практически нямаше заявления, за разлика от всички останали държави. Тази година нещата изглеждат различно, но има други признаци за организираност.

В Германия се забелязват повече заявления в последните дни, но далеч не толкова много. В Испания са доста по-активни от преди. Великобритания разочароват този път със значително по-малка активност. При щатите и останалите държави няма голяма промяна. Посочил съм тук сравнение на общия брой последван от разбивки на споменатите държави.

za1

za2

za3

za4

za5

za6

Тук ще видите друга разбивка по дялове на държавите сега и на предишните избори. Избрал съм същата вертикална скала, за да е по-видима разликата.

za8

za7

Избори 2017: заявления за гласуване и секциите в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/izbori2017-sekcii/

На 26-ти март ще се проведат парламентарни избори. Право да гласуват имат всички български граждани, независимо дали са в страната или чужбина. Както знаете, до месец преди изборите се подават заявления за гласуване в чужбина. Тези са нужни, за да се осигурят секции, където да упражним правото си на глас. Правилата за отварянето им не са се променили от предишния вот, но все пак, ето ги отново:

  • За откриване на секция на дадено място са нужни поне 60 заявления
  • В дипломатически представителства се открива автоматично по една секция. Списъкът е тук.
  • За откриване на втора и трета секция където и да е, са нужни съответно 500 и 1000 заявления
  • Има ограничение от 35 секции за държави извън ЕС.
  • Заявления се подават до края на 28 февруари
  • Подават се електронно на сайта на ЦИК или писмено до консулството ви

5 до 10 мин. след попълването може да проверите дали е отчетно в списъка с успешно подадени. Припомням, че попълнените данни като име и адрес трябва да са дословно по лична карта. Адресът в чужбина не е задължителен – може да дадете само град.

Подавайки заявление, вие помагате да се отвори секция близо до вас. Препоръчвам да погледнете първо къде вече се събират заявления и да подкрепите някое от тези места. Избягвайте да въвеждате сами адреси и градове, защото така заявленията се пръскат. Предишни години до 40% от всички заявления бяха загубени така. Може да проверите както на страницата на ЦИК, така и на следната карта, която подготвих. В зелено са местата с осигурени една секция. В червено са онези, където не стигат заявленията. Подробният списък с местата и активността е на Glasuvam.org.

Карта на изборите в чужбина от Glasuvam.org

Все още нямаме отговор от Германия, където миналата година не позволиха отваряне на секции извън дипломатическите представителства. В списъка на ЦИК обаче са споменати почетните консулства, които на предишния вот бяха добавени извънредно. Сега се наблюдава засилена активност в Нюрнберг, Карлсруе и Хановер. Надеждата е, че ще позволят да се отварят секции там и на другите места, където ще видим заявления в следващите три седмици.

В предишната кампания по събиране на заявления имаше няколко рекорда, но на други места намаля доста силно активността спрямо предишни години. Причината отново е в липсата на информационна кампания от страна на ЦИК и Външно. Отделно честите промени на Изборния кодекс объркаха доста хора дали е нужно да подават, ще има ли секции дори без заявления, задължително ли е гласуването. Надявам се, че този път повече неща ще са ясни. През октомври обобщих изводите от предишната кампания с карта на активността. За сега изглежда, че темповете са същите както миналата година.

Вече изпратих мейл с кратки подробности за заявленията до всички абонирани за новини в Glasuvam.org. Както и преди, ще изпратя ново съобщение малко преди края на кампанията с последната информация. След това ще направя карта със секциите и ще изпратя още един мейл с подробности как ще протече изборния ден и коя е най-близката до вас секция.

Както забелязвате, този път картата е част от инициатива на партията Да, България в помощ на изборите в чужбина. Вече обявих, че ставам част от учредителите на партията и описах подробно причините си за това. На картата сега се виждат и срещите на партията с гласоподаватели в България и чужбина. Въпреки, че картата на заявленията, а в последствие и на секциите, е част от инициативата на Да, България, съобщенията с подробности около гласуването и най-близките секции, които традиционни изпращам през проекта Glasuvam.org, няма по никакъв начин да споменават партията или да призовават да се гласува по определен начин. Причината за това е, че това е условията, които първоначално посочих в абонамента и хората са се записали с това предвид.

Проследяване на активните българи в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/prosledqvane_chujbina/

Да се каже колко са българите в чужбина е пословично трудно. Реалистичните прогнози сочат за 0.9 до 1.2 милиона. Медиите често тиражират непроверени и невъзможни оценки. Дори в доклада за националната сигурност се прокрадна незнайно откъде числото 3.5 млн. Точна и пряка информация няма. Единствената възможност е да преценим на база косвени данни – деца родени зад граница, пътувания, местна статистика, брой извършени услуги в консулствата, активност на избори и прочие.

В последните три години събирах данни за още един такъв източник – заявленията за гласуване в чужбина. Докато броят им обикновено е малък – под 40 хиляди – те носят друга интересна информация. Тезата ми беше, че с публичната информация за заявленията може да се проследи пътя на отделни хора през годините – къде са живели и къде са се преместили. Това предположение, разбира се, има доста условности, които ще обсъдя по-долу. Не по-малко важен е и аспектът за сигурността на личните данни и какви са последствията от тази проследимост. Ще започна обаче от началото.

Събиране и анализ

В рамките на всяка кампания за отваряне на секции в чужбина, ЦИК публикува списък. Той съдържа три имена и място, където лицето иска да гласува. Преди дни писах за кампанията за тези избори и с какви проблеми се сблъскахме. Всяка година има различни правила за отваряне на секции, но списъкът е приблизително един и същ.

От парламентарните избори през 2013-та започнах да свалям този списък на всеки вот. Това е изцяло публична информация, която всеки може да намери. Някои от тези списъци дори все още са в мрежата. Събрах ги на едно място в един формат и започнах да ги сравнявам.

Първо махнах всички с Иван, Димитър, Николай и прочие често срещани някъде в трите си имена. Изключих и всички имена, които се срещат повече от веднъж в списъка на даден вот. Така получих изчистен списък от няколко хиляди души, които са подали заявление на поне два вота, не се повтарят и не съдържат често срещани частици.

Следващата стъпка е да изкарам промените в местата, където всеки от тези хора са подавали заявления в различните години. Секциите често сменят точните си коодинати, а и хората гласуват понякога в съседни места. През 2013-та, например, аз подадох заявление за Франкфурт, но в последните два вота подавам за Дармщадт. Двата града са на 20 км. един от друг. При такова малко разстояние не може да се направи предположение, че съм се преместил. Затова премахнах всички “пътища”, които са с места на по-малко от 50 км.

Накрая, за да е по-прегледна визуализацията, обединих места, които близо едно до друго. Това е нужно, защото в Лондон, например, има доста секции в кварталите. Недостатъкът е, че някои градове по границата на съседни държави също бяха обединени. Такива обаче бяха две или три.

Визуализация на данните

Резултатът от този алгоритъм е следната карта. Показва пътя на 1268 души през 269 града по света. Това са 3.6% от подалите заявления тази година. Всяка точка е място, където някой е живял или където се е преместил. Големината им показва броя хора минали от там.

Ако минете с мишката през местата, ще видите в зелено нанеслите се от други градове, а в червено – изнеслите се. Кликнете върху мястото, за да оставите фокуса на тези връзки. Така ще може да променяте увеличението на картата и да разгледате по-добре връзките на този град. Може да отворите картата на цял екран за по-добра прегледност.

Тази графика показва разбивка по държави. Повечето секции имат дял, който не отива никъде. Това са хората преместили се в рамките на същата държава. Минете с мишката над определена държава, за да видите само нейните връзки. Нарочно не съм показал точния брой преместили се, защото няма такова значение – данните не са представителни. По-голямото движение за Великобритания, например, се дължи на по-голямата извадка от там тъй като са сред най-активните в събирането на заявления. Това не означава, че там най-много се местят хора. Целта на тези графики е да получим обща представа.

Условности на анализа

От разяснението на алгоритъма веднага стават ясни няколко потенциални проблема. Въпреки изчистването на повтарящи се и често срещани имена, няма начин да знам дали подалите заявления в различни градове са един и същи човек само на база име. Публичните данни нямат друга лична информация, а и не трябва да имат. По мои наблюдения обаче, когато някой веднъж подаде заявление за гласуване, има тенденция да подава и на следващите вотове. Особено след въвеждането на електронния формуляр. Затова прецених, че вероятността един човек да подаде на едни избори на едно място, да не подава повече и друг човек със същото рядко име да подаде на други избори за друго място е достатъчно ниска. Все пак, такава вероятност съществува.

Липсата на друга идентифицираща информация прави невъзможно и засичането на промени в имената на даден човек. Това се отнася най-често за жените, които са се омъжили или развели. Това ще попречи да се намери връзка. Случва се също хората да си сменят името при взимане на чуждо гражданство. Тези случаи обаче са редки и промяната почти никога не отразява в България.

Друг проблем с анализа е, че презумпцията, че хората са подали заявления за места близо до местоживеенето им. Макар това да е най-честия случай, няма гаранция, че се отнася до всички. Малко известен факт е, че може да подадем заявление за която и да е секция в чужбина и да гласуваме в друга. Това може да се използва за подкрепа на далечни секции, когато близката до нас гарантирано ще бъде отворена. Доколкото съм видял обаче, такава подкрепа рядко се дава. Най-вече причината е, защото не е известно като възможност, но и защото винаги го има притеснението, че ЦИК ще промени нещо в правилата в последния момент.

Лични данни ли са това?

Технически не. Нито в графиките тук, нито където и да е другаде не съм публикувал имената на подалите заявления. Използвам само списъците от сайта на ЦИК. Те, както споменах вече, се публикуват изцяло в съответствия с Избирателния кодекс. Целта им предвидена от депутатите ни е всеки да може да провери дали заявлението му е било правилно обработено и прието.

Би могло да се поспори дали публичността на тези списъци в мрежата е проблем. Доста хора забравят, че списъците с разпределението по секции също се публикуват – както пред секциите, така и в интернет. Съдържат имената на почти всички пълнолетни българи и лесно се намират. Всъщност, именно с тях понякога проверявах местоживеенето на отделни изчезнали в Lipsva. Ако се свалят всички, сравнително лесно може да се направи същия анализ като този, но за цяла България.

izbiratelni-spisaci

Публичните списъци, за които говоря, трябва да се различат от теча на информация, който видяхме през 2011-та. Тогава Външно погрешка публикува адресите в България и в чужбина на над 36000 българи. Сега списъците със заявления се публикуват само от ЦИК през специален сайт, така че такъв теч надали е възможен.

Все пак, сами виждате, че проблем има. Всеки списък поотделно не ни дава много информация, но взети заедно, дори предвид всички условности, показват ясни връзки. Добавяйки други данни като активността в социалните мрежи донася още повече информация. Търсенето на редки имена във Facebook и Linkedin има доста добри резултати. Да не забравяме, че подаващите заявления са обикновено активните социално българи. Това повишава вероятността да ги намерим в местните общности или просто в Google.

Неприкосновеност в един свързан свят

Личното пространство е доста сложно понятие в наши дни. Оставяме куп информация в мрежата с дейността си. Често тази информация показва повече, отколкото ни се иска. Използвайки т.н. data mining всеки с повече знания може да събере парчетата. Част от тях сами се споделили – като местоживеене и роднински връзки във Facebook, коментар за даден квартал във форум и прочие. Други като изборните списъци се публикуват от администрацията.

Подавайки заявления за гласуване за избори в чужбина е само един пример. Понякога става дума за недоглеждане от страна на институция, като случая за пробива в сайта на Фонда за асистирана репродукция. При повечето обаче публичността е регламентирана от нормативен акт и за това има много добри причини. Може да се опитате да скриете тази информация, както изглежда се е опитал да направи един кандидат за президент. Реалността днес е такава, че ако нещо попадне в мрежата, то трудно би било да се премахне.

Докато някаква степен на публичност е нужна, определено има какво да се подобри в конкретния случай. Избирателните списъци окачени пред секциите са абсолютно ненужни. ГРАО има сайт и телефон за проверка. Достатъчно е да се сложи бележка с номера пред секцията. Публикуването в мрежата пък съвсем трябва да се спре. Ако някой може да отвори текстовия файл от сайта на общината си, определено може да отвори формуляра на ГРАО. За заявленията за гласуване в чужбина пък е достатъчно да се въведе формуляр с код. И сега на сайта на ЦИК се раздават пинове за всяка проверка. При попълване на заявлението може да се показва на екрана и праща по мейл код, с който да се прави проверката. Пак имаме нужда от списъка с места, където са подадени заявления заедно с общият им брой. Това е критично са процесът на организация на секции. Няма нужда обаче имената да са публични. Картата горе илюстрира защо.

Да не бързаме да прехвърляме вината

Осъзнавам, че описаното до тук би могло да откаже някои да подават заявления. На пръв поглед излиза, че ЦИК не пази данните ни. Това съвсем не е така. Подаването на заявления е изключително важно. Може да се подобри публичността на информацията, но всичко от това, което научих тук, можеше да го получа от други източници и то с доста по-голяма точност. Трябва да разберем, че истинският проблем е в това, което сами оставяме в мрежата. Регистрите са чисто чиновническо решение на всеки проблем и информацията в тях често е ненадеждна. Докато те може да се ограничат или оправят, с лекота предаваме лични снимки, постове, местоположение, предпочитания и прочие на социалните мрежи. Малко осъзнават, че тогава те стават тяхна собственост. Същото важи за информацията събирана от рекламите по сайтовете – какво търсите, какво посещавате и какво четете.

Определено има стъпки, които ЦИК може да вземе, за да подобри конкретния случай с регистъра на заявленията. Трябва законодателна инициатива, за да се промени ИК и да се премахнат избирателните списъци. Целта ми с този анализ е най-вече да покажа, че събирайки няколко безобидни източника на информация, може да научим притеснително много. Когато говорим за държавни институции, обществени средства и решения на официални лица, именно този ефект търсим с отворените данни. Когато обаче нещата опрат до личното пространство на отделни индивиди, трябва да сме по-внимателни.

Избори 2016: какво научихме от заявленията от чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/kakvo-nauchihme-ot-zaqvleniqta/

Независимо от това какви промени се правят в Изборния кодекс, една неизменна част от него е заявлението за гласуване в чужбина. В България нямаме концепцията за регистрация за изборите с цел включване на избирателния списък. Така целта на заявленията е единствено да се отворят секции там, където са нужни. Механизмът за това се променяше драстично през годините, както съм писал доста пъти до сега. Единствената друга полза от тези заявления преди време беше, че вече си вписан в списъка и минаваш приоритетно опашката. Това обаче отпадна в последно време покрай новите методологични изисквания на ЦИК.

Следейки процесът на събиране на заявленията ни дава обаче и друга интересна информация. На този вот, както и предишните изготвих карта в почти реално време на събраните до сега заявления. Целта ѝ беше да помогне на общностите в чужбина да се организират по-добре. Беше използвана доста често и в репортажи по медиите отразяващи изборите в чужбина.

gg9

От данните на тази карта направих и интерактивна карта, която показва на забързан кадър всички 31700 електронно подадени заявления с местата, където са подадени. Това е възможно, защото при свалянето на данните запазвах часа, в който всяко едно заявление е било подадено. Вижда се доста добре увеличената активност през октомври навсякъде, но особено в Турция.

Ще забележите, че всички справки започват от 16-ти септември. Заради грешка в скрипта ми затрих данните за часовете на около 600 заявления от преди това. Заедно с тези карти имаше и подробен списък със секциите с графики на активността и информация къде кога се отваря нещо. Архивирал съм списъка тук.

Първото нещо, което се забелязва дори сега, е припокриващите се места. Заради възможността всеки да въвежда какъвто си град иска, случваше се доста често хора да изписват едни и същи места по много различни начини. В такива случаи ги обединявах при мен относително лесно. На няколко пъти обаче ЦИК ги обедини в списъка си, което доведе до проблеми в зареждането на данните. Почти винаги обаче успявах да възстановя всичко и затова справката за почасовото подаване на заявления е на 99% точна.

Това разкрива принципният проблем с възможността да се въвеждат каквито и да е места. Вярно е, че обявяването на предварителен списък с градове няма да позволи отваряне на секции в квартали, например или в малки села. Липсата на валидация обаче води до изгубване на доста заявления и дори смешни ситуации. Всичко това, разбира се, зависи изцяло от конкретното състояние на ИК в дадените избори. Правилата се променят драстично според настроението на управляващите и никое техническо решение не може да компенсира.

На база коригираните данни изведох графиките за целия свят и отделно за трите държави с най-много заявления – Великобритания, Германия и Турция.
g1

g2

g3

Един интересен момент за Турция е, че заявленията за повечето места бяха въведени накуп в рамките на по няколко дни. Нямаме достъп до IP адресите на подалите, но се забелязваше въвеждане на заявления буквално по азбучен ред на имената с по 200-300 за кратко време. След това започваше на друго място. Това далеч не важи за всички заявления от Турция, разбира се, но покрива сериозна част от тях. Забелязах и че има някои дублиращи се имена между електронните заявления и писмените за едни и същи градове – най-вече Измир и Чорлу. Възможно е да има повече хора с еднакви имена, макар да не бяха често срещани. Дори без тях общата картина обаче не се променя значително.

gg4

Всички данни до тук покриват обаче само електронните заявления. Тези подадени с писмо в консулствата трябваше да се вписват веднага в регистъра на ЦИК. Това е важно заради прозрачността. Забавеното въвеждане обаче доведе до сериозно изкривяване на активността. Така заявленията се пръснаха още повече из близки градове и прави организацията на секции доста по-трудна. Както се вижда тук, поне половината от 4800-те писмени заявления бяха въведени след крайния срок за електронните заявления. Другата половина – в седмицата преди това.

gg5

Това, разбира се, най-вероятно се дължи на голямото количество работа и силно ограничения състав на консулствата, за който писах преди. Сочи обаче и към проблеми с процедурите и сроковете, които ЦИК определя. Това всъщност беше основният рефрен във всички етапи на всички избори до сега – изисквания се правят от хора, които нямат представа какво правят. Това се вижда най-ясно в чужбина, защото често на членовете на ЦИК не им пука и/или нямат идея какво се случва. Както каза един от тях в заседания “Е какво от това, ако тези хора не могат да гласуват”.

Това отношение се забелязва далеч не само при изборите в чужбина, но и във всеки аспект на изборния процес. Прозира ясно насоката в доста решения да ограничат кой или как трябва да гласува, вместо да се цели максимална представителност. Това е абсолютно разбираемо, тъй като ЦИК е политически орган и всеки негов член отговаря пред партийни (и други) интереси. Нито сме специални в България в това отношение, нито може да се маем на най-фрапантните решения сред развития свят. Това не означава, че не трябва да има реална прозрачност и отчетност.

Публикуването на решенията в интернет и излъчването на официалните заседния докара информираност, но не и прозрачност. Създаде един вид театър, какъвто виждаме и в заседанията на Министерски съвет – публично приемане на предварително спазарени решения. Отчетността и отговорността пък напълно липсва, както видяхме при редицата скандални решения. Голяма част от проблемите идват в некадърно написаните промени в ИК. Възможността на ЦИК да ги интерпретира както намери за добре обаче не трябва да се подценява. Именно там е голямата им власт и точно затова малко политици смеят да ги критикуват.

Избори 2016 – секциите в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/sekcii-2016/

На 15-ти октомври ЦИК обяви секциите за президентските избори и референдума ма 6-ти ноември. Вчера поправи решението си добавяйки още секции в Германия, Испания и Австрия. Към днешна дата знаем, че ще има 307 секции в 71 държави.

Новата карта

Очаквам да има още промени по секциите в чужбина. Най-малкото адресите на всички не са ясни. Доста от тях ще са в посолства и консулства, а на други събрахме адресите от местните координатори. Затова пуснах новата карта на секциите в чужбина на Glasuvam.org. Ще обновявам данните там, когато станат ясни.

Този път я пренаписах така, че да работи по-лесно на мобилни устройства. За разлика от предишната версия, търсенето на секции и места става изцяло на устройството. Данните не се изпращат на сървъра ми и не се записват никъде. При търсене на град, в близост до който да има секция, се прави проверка с търсачката на Google. При отваряне на сайта всеки може да реши дали да сподели местоположението си. За целта трябва да е включен GPS-а на телефона.

Карта на изборите в чужбина от Glasuvam.org

В тази версия има и възможност да се предлагат промени по местоположението на дадена секция. Адресите все още се обновяват централно при мен, но самият маркер на картата ще може да се мести. За целта при отваряне на информацията на секцията може да натиснете линка за предложения, да преместите маркера на правилното според вас място и да го изпратите. След това аз ще прегледам всички предложения и ще обновя данните.

Добавил съм и меню с информация за картата, лиценза и поверителността, както и лесен код за вграждане. Данните и кодът на картата са със свободен лиценз CC0, което значи, че може да я използвате както намерите за добре.

Кампанията по заявленията

Решенията на ЦИК бяха предшествани от значителна кампания по събиране на заявления. Скандали не липсваха. Имаше доста неясноти около ограниченията по места, имаше проблеми със сайта на ЦИК и попълването на данните. Във Великобритания бързо минаха ограничението от 35 секции. Външно обяви в последния момент, че Германия е отказала отварянето на секции извън консулствата и почетните консулства. Писмените заявления бяха въведени в последните дни на кампанията от което силно се изкривиха данните и заявленията бяха пръснати на различни места.

Всички това доведе до сериозни трудности в организацията на секции по места. Много заявления се изгубиха като смисъл по една или друга причина. Ефектът беше, че в Германия не бяха събрани достатъчно заявления за отварянето на повече секции там, където според Външно Германия е разрешила да има такива. След сериозното недоволство на 15-ти, когато ЦИК обяви по една секция на места със сериозно натоварване в предишни избори, Външно е изпратило становище до ЦИК с искане за отваряне на още. Не е ясно, защо такова не е било изпратено преди това, когато всички тези проблеми бяха ясни. За тях предупреждавах многократно в последните седмици. Отделно помогнаха и няколкото писма от общностите ни зад граница, за да се отворят още секции там, където има нужда от тях.

Секциите от предишни години

Направих бърза таблица със сравнение на секциите по държави през последните 3 години. На пръв поглед броят на секциите е по-голям от този на последния референдум и парламентарните избори през 2013-та. Доста по-малко са от парламентарните през 2014-та обаче. Основната причина за това са секциите в Турция. Докато през 2014-та са били 136, то миналата и тази година са съответно 7 и 35. За референдума просто нямаха интерес, а на тези избори има ограничение.

Ако изключим Турция от общия брой, изглежда няма голяма разлика в броят секции – движат се между 270 и 290. Разбивката по държави обаче показва друго. Секциите от западна Европа, САЩ и Канада представляват 66% от всички секции (изключвайки Турция). През 2014-та и 2015-та са били съответно 72 и 75%. Това означава, че доста секции са преместени от държави с големи български общности и са преместени на места, където почти няма българи. Това лесно се обяснява с решението на ЦИК да отвори автоматично секции в посолства дори без никакви заявления или сведения, че има желание някой да гласува.

Какво следва?

Сега започва кампанията по информиране. Говорителя на ЦИК май за пръв път обяви, че няма намерение да има нещо общо с информирането на българите в чужбина. С изключение на 2014-та, Външно май отново няма никакви планове.

Доброволци по места ще информират общностите ни. Аз в понеделник ще разпратя бюлетин до абонираните в Glasuvam.org. В него ще се включи най-близката до всеки абониран секция. Ако желаете да го получавате, може да се регистрирате на сайта.

Срокът за подаване на предложения за секционни комисии в чужбина изтече в понеделник. Днес ЦИК провежда консултации с регистрираните партии и инициативни комитети за попълването им. Очакваме скоро тези списъци, както и окончателния списък с адресите на секциите.

Окончателният и навярно най-важен щрих от тези избори е да говорим за какво въобще гласуваме. Практически липсва дебат за референдума, например. Отделям личното си мнение по това, както и президентските избори от информационната кампания, която аз и доста други водим. Няма да видите нито на картата на Glasuvam.org, нито в бюлетина или в статиите ми по самата организация на изборите нещо по този въпрос. Все пак, в близките седмици имам намерение да разпиша подробно как смятам да гласувам и защо смятам, че е важно.

Държавата България далеч извън границите на България

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/konsulstva/

Нека поговорим за консулствата. Чуваме за тях най-вече при кризисна ситуация или когато политик получи удобна служба. За българите зад граница нещата стоят доста различно. Според различни оценки, между един и два милиона български граждани живеят в чужбина. Рано или късно повечето ще се сблъскат с тази част от държавната машина. Било то за лични документи, за легализация или по време на избори. Отделно има над половин милион българи пътуващи в чужбина за почивка или в командировка всяка година.

България е там, където има и един българин.

Политиците обичат този цитат с неизвестен автор. Наистина, България има дипломатически представителства почти навсякъде, където има българи. Откакто сме в Европейския съюз, при спешност може да се обърнем и към тези на други членки. Тук обаче ще обсъдим специфичните услуги, които българските консулства предлагат и по-специално възможността им да го правят адекватно.

Представете си следната ситуация: губя личните си документи. Живея във Франкфурт и трябва да си изкарам нов. Дават ми обаче час за чак след 3-4 месеца. Прозвънявам близките консулства – Берлин, Мюнхен, Брюксел, Берн, Париж. Всички са свободни след октомври. Единствено Париж имат след две седмици. За целта обаче трябва да пътувам 6 часа на посока при подаването и отново при получаването след 4 до 6 месеца. Тъй като съм в Европа, по-евтино и бързо ще ми е да взема отпуска, да се кача на самолета до България и да си извадя експресно документи.

Бесен съм и съвсем основателно. Този случай не е изключение, а правило при консулства, където има повече българи.

Хора няма, действайте

Съвсем разбираемо, служителите в консулствата си отнасят доста гняв и псувни. От години се опитвам да се докопам до данните за работата им и наскоро Външно най-накрая ми предостави част след запитване по ЗДОИ. Ето най-важните числа от тях:

  • През 2016-та България има 77 консулства и консулски служби
  • Общо служителите обслужващи граждани са 191 души
  • За последните 10 години най-малко са били през 2010-та 173
  • Най-голямото консулство с 14 служители е това в Москва. На второ място е Истанбул с 6
  • 65% от консулствата имат един или двама служителя
  • В западна Европа, САЩ и Канада има 26 консулски служби с общо 70 служителя

Поне 85% от българите в чужбина учат или работят в западна Европа и Северна Америка. Това са между 800 хиляди и 1.6 милиона души. За тях Външно е определило 70 души. Това би било аналогично на кметство в малко градче да поеме управлението на град като София.

Къде може да имате проблем?

Тези две карти са изготвени на база данните за служителите във всяко консулство, региона, за който отговарят и приблизителното разпределение на българите в чужбина. Последното взех от събраната информация от общностите, както и от активността в последните вотове.

europe

Вижда се ясно къде са дупките в покритието. Южна Италия, скандинавските страни, Шотландия и цяла Франция извън Париж. За тях съм отбелязал, че ако имате нужда от каквото и да е, по-добре да си хванете самолета към България. Други региони са близо до консулства, но заради голямата концентрация на българи натоварването им е значително. Такива са Лондон, Париж, Франкфурт, Брюксел и други. От тях единствено Лондон има 5 служителя. Франкфурт и Париж има по два, а Брюксел – 3. Франкфурт, например, отговаря за регион с поне 100 хиляди българи.

Следващата карта показва каква е ситуацията в щатите. Вижда се ясно струпването на консулствата и малкото покритие. В Чикаго има 4 служители отговарящи за около 200 хиляди българи. NY, LA, Вашингтон и Торонто имат по 3-ма, а Отава – 1.

us

В края на статията ще намерите подробна карта и таблица с всички консулства и броя служители в тях.

Консулски совалки

Министерството на външните работи изглежда оценява натовареността на консулствата и затова командирова хора да помагат. През 2015-та са изпратили 10-ма в Москва за 3 месеца през лятото. По четирима в Минск и Истанбул и по един в Грузия, Иран и Ливан. Нямало е нито един командирован в държава с голяма концентрация на български граждани. За последните 10 години са изключение случаите когато е изпращан човек в Западна Европа да помага. Дъблин, Мадрид и Валенсия са били удостоени с това внимание през 2007-ма и 2009-та с по един човек.

Обяснението за тези приоритети е просто – консулството в Москва издава туристически визи. Облекчените условия и кратките срокове предполагат доста чиновническа работа в летните месеци. Фокусирането върху Русия и бившите съветски републики по този начин обаче е странен. Според туристическата статистика на НСИ, руските туристи са приблизително 0.5% от всички посетили страната ни. За Външно обаче визите и таксите от тях са важен източник на приходи. Изглежда това натежава.

Последвай парите

Тук стигаме до финансовия въпрос. Колко са разходите и приходите на консулствата? В разходната част влизат заплатите, издръжката, местни данъци, техника, сметки, бюджет за събития и прочие. Приходите включват такси от различни услуги, наеми и други. От отчета на Министерството за 2015-та става ясно, че са събрали 54.5 млн. лв. от такси. Това е половината от цялата издръжка и заплати на ведомството. В тази графа обаче влиза всичко от дейността на Външно в страната и чужбина. Липсва всякаква прозрачност за дейността дипломатическите представителства.

Това, което ни трябва, е финансовите отчети на всяко дипломатическо представителство поотделно. Именно тях поисках от Външно със запитване по ЗДОИ, но отказаха да ми ги дадат. Насочиха ме към обобщения отчет, който споменах преди малко. Тъй като той очевидно не отговаря на въпросите ми, заведох дело в Административен съд София-град. Делото е насрочено за 16. септември.

Имаме нужда от тази информация, за да преценим до колко обезпечени са отделните консулства. Броят служители е само една част от историята. Състоянието на техниката, разходите за транспорт, ремонти, наемането на местни лица или стажанти е от критично значение за качеството на услугите и възможността да реагират в кризисни ситуации. Ще стане ясно и колко бюджет се отпуска на консулите за участие и организиране на културни събития, информационни кампании и изборни секции. Не на последно място, ще видим кои консулства внасят в бюджета повече, отколкото е реално получават. По неофициална информация, приходите от българите зад граница практически издържат външната ни политика. В същото време не се инвестира достатъчно нито в хора, нито в техника.

Едно поредно и последно разочарование

Това, че едно консулство има малко служители или лоша техника, не означава, че не обслужва добре българските граждани. Обратното също е вярно – при калпав консул добрата обезпеченост не означава нищо. Играта на нерви с месеците чакане, често неясните процедури и тромавата държавна машина обаче обезкуражават. Задълженията на консулските служители далеч не се изчерпват с издаването на паспорти и подпечатване на документи. Присъстват при предаване на затворници, работят с местните власти при издирване на изчезнали или близки на починали. През тях често минава и дипломатическата комуникация и организирането на визити.

Външно министерство има цял списък какво може да очакваме от консулствата. Докато някои услуги като заверката на документи става бързо, други въобще не се изпълняват. По-натоварените предимно отказват сключване на граждански брак. Въпреки, че е възможно консулът да организира цялата регистрация на българче родено в чужбина, по думите на Външно няма данни някой някога да го е правил. Процедурата за взимане на български акт за раждане не е сложна, стига да успееш да се прибереш в България за достатъчно време. Навярно затова доста от съгражданите ни не регистрират децата си като български граждани. Някои посочват тези затруднения сред причините да вземат чуждо гражданство.

Обичаме си страната, но мразим държавата.

Това ще чуете от много българи и то не само в чужбина. Когато сме далеч от България, консулствата и посолствата са държавата за нас. Всеки вижда в тях същите дефекти, заради които повечето са заминали. Фрустриращото в случая е, че Министерството на външните работи всъщност печели от българите в чужбина предоставяйки услуга с много лошо качество.

Въобще не помага и това, че консулите на практика нямат право да комуникират с българските общности. Нямат контрол над официалните си интернет страници, от няколко години е забранено да имат официални страници в социалните мрежи и да говорят с журналисти. С тези си правомощия консулите са нищо повече от касиери с печат в ръката. Толкова им позволява Външно. Това обаче не е известно на обществото и затова отнасят цялата критика, за която би трябвало да отговаря външният ни министър.

Подробни данни

На тази графика ще видите промяната на броя служители през годините. Разделил съм ги на консулства в западна Европа, САЩ и Канада, други консулства и съм добавил колко помощници са били командировани.

chart1

Тази карта показва служителите работещи с граждани през 2016-та. Таблицата след нея дава подробна разбивка по консулства за последните 10 години.

Граждански дълг да гласуваш

Post Syndicated from Delian Delchev original http://feedproxy.google.com/~r/delian/~3/62EjCAfSje0/blog-post.html

Аз съм против задължителното гласуване, поради цял ред морални и технически причини, които дългогодишно съм излагал в моят блог.
Току що, парламента прие в ИК нещо, което публично се определя като задължително гласуване, но в действителност не е нито риба нито рак.
Доколкото разбирам, гласуването се превръща в “граждански дълг”. Тоест ти имаш дълг като гражданин, но не задължение. Интересна подборка на думи, с която хем да изглежда задължително, хем да не е реално (за да не падне на КС), и да е препоръчително. Ако не гласуваш, не следват последствия (иначе, не че и сега не може, може би паднало на КС, защото гласуването в конституцията е право, а не задължение, макар че знае ли човек, КС има противоречива практика по отношение на превръщане на права в задължения, като например с решенията си за здравните вноски), освен че биваш отписан от списъка за гласуване на следващите избори. Което не е точно формално ограничение, тъй като можеш да се запишеш отново (но трябва да станеш проактивен, сам трябва да отидеш да се запишеш, в определен ограничителен тесен срок преди избори). Така избирателните списъци ще се прочистят по същество от тези, които са систематично възпрепятствани да гласуват (умрели, болни, намиращи се в чужбина където държавата не иска да отваря избирателни секции, не желаещи да гласуват). Парламентът е отхвърлил и предложението на ДПС, всеки български гражданин да има гарантирано право да гласува (тоест тези, които желаят да гласуват, да могат да го направят – държавата да е задължена да осигури механизъм за да може да гласува всеки желаещ гражданин, в страната или чужбина). Липсата на гарантираност на правото да гласува в комбинация с отписване от списъците за негласувалите (тоест затрудняване на бъдещото им гласуване), създава потенциален механизъм държавата да може избирателно да отписва (и отказва гласуване) на определени хора, чрез простото не създаване на удобства за тях – например не откриване на секции в чужбина или в страната (оправдано, за да пести пари, или чрез прекомерни и неравностойни изисквания за откриването им), ограничавайки достъпа им до гласуване (няма електронен вот например), или просто затруднявайки ги (например въвеждане на уседналост, по стари регистрации) така че да превърне гласуването в скъпо удоволствие, което би принудило с времето все по-големи и по-големи групи да се извадят от вота обезверени, и да останат да се мерят само твърдите ядра между партиите. За мен изборният кодекс е сякаш моделиран в посока да се отфилтрира “случайният вот” (вота от хората, които не са твърди ядра на някоя партия), който представлява 70% от вота у нас, и е почти 90% от тези, които системно не гласуват. При запазване на този ИК, в няколко години ще останат само твърдите почитатели (или редовно мотивираните) на няколко системни партии, а “изненадите” ще бъдат сведени до минимум. Другата опция е, отново още на следващите избори този ИК да се промени в обратната крайност, и “добри идеи” реализирани ужасно лошо, да бъдат заменени с още по лошо реализирани други “добри идеи”. Въобще ИК, който навява всичко друго, но не и “стабилност”.

Едни по-други избори

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/1tYKXeLAQWM/

На 29 ноември във Франкфурт ще се проведат избори. Те не са за Бундестаг, кмет или което и да е много нива на администрацията помежду им. В по-големите градове в провинцията има т.н. съвети на чужденците. На всеки 5 години живущите постоянно в региона, които нямат немско гражданство, може да гласуват за него.
Във Франкфурт има 202000 такива гласоподаватели. 7545 от тях са българи. Макар на пръв поглед тези избори да изглеждат незначителни, може да се направят няколко интересни паралела между тях и онези в България.
Бюлетини и гласуване
Кандидатите са съвета във Франкфурт специално са около 500. Изискването всички кандидати и листи да са изписани прави бюлетинните интересни.
IMG_20151101_175318
Сами виждате, че няма нищо страшно в големите бюлетини на скорошния местен вот в България. Исках да я снимкам с дъщеря ми, защото почти я скрива, но тя реши, че е одеало и се уви с нея. Бюлетина като тази не е изключение в Германия. Гласува с преференции – имаш 37 и може да ги разпределиш давайки до 3 на кандидат. Маркирайки листа, подреждаш автоматично гласовете си за първите в нея.
Всеки с право на глас в изборите получава по пощата примерна бюлетина, заедно с описание на вота, снимка и указания до най-близките секции. Получих и прословутото заявление за гласуване по пощата. Това е възможно на всеки вот в Германия и беше посочено като работеща алтернатива на дистанционното гласуване в България. Настрана, че е практически невъзможно в България, трябва да посоча, че сигурността му е практически никаква. Получавал съм такива документи и за местния вот, за който имам право да гласувам. Всеки може да ти бръкне в пощата и не е рядкост в някои квартали. На всички избори има мини-скандали със забавени или изгубени документи дори при стройна организация като немската.
IMG_20151101_175415 IMG_20151101_175404
Инструкциите къде да отидеш да гласуваш обаче са полезни. Не знам колко пари за изхарчили за това обаче, щом трябва да отпечатат различни листовки за всеки адрес в града. Приемам го като вид пряка помощ в местния бизнес – печатници, фотостудиа, медии, пощи.
Имат ли значение тези избори?
Съветът на чужденците има най-вече консултативна роля. Дава становища по различни решения и проекти на общината, работи срещу дискриминацията и повдига въпроси пред местната власт. Може да се сравни донякъде с ролята омбудсмана минус законодателната инициатива. На разположение на този съвет е и бюджет да спонсориране на НПО-та и събития, които подпомагат интеграцията на чужденците в града. Бюджетът, всъщност, е в пъти по-малък от това, което средностатистически общински кмет в България харчи за служебната си кола, но все пак е нещо.
a7970ef06b
С тези правомощия, членовете на съвета могат наистина да помогнат на емигрантската общност. Затова не бихте се учудили да разберете, че кандидати не липсват. Най-силни очаквано са турците. Подобно на изборите в България, организацията им е стройна. Заради простотата на гласуването по пощата, масово гласували така. Дочух, че имамите организирали всичко по изпращане на писмата на общността. Затова няколкото съвета до сега са били пълни с етнически турци. Макар да съставляват по-малко от 15% от емигрантите в града, до преди няколко години повече от половината кандидати са били с турски паспорт.
Това обаче се променя. Постепенно руснаците, украинците, италианците, гърците, пакистанците също се организират и съставят свои листи. Тази година за пръв път има и българска листа. Активността обаче е много ниска. Анализите, които се публикуват след всеки вот, показват само 6-8% гласували от онези 200 хиляди. Това обаче означава също така, че българските кандидати имат реални шансове да влязат, ако нашата общност се активизира следващата неделя.
Как да гласувам?
Liste_22-1b
Ако сте българин регистриран във Франкфурт преди 29-ти август и нямате немски паспорт, би трябвало да сте получили вече брошурите. В него пиша къде са секциите. За да гласувате, трябва да занесете лична карта или паспорт и Wahlbenachrichtigungskarte (първата страница от писмото). Вижте първия коментар под статията, ако сте го изхвърлили. Тук има отговори на различни въпроси (тук са на български).
Българската листа се казва Bulgarische Gemeinschaft Frankfurt и е номер 22. Ако желаете да я подкрепите, може да маркирате направо кръга пред листата или да разпределите 37-те си преференции на кандидатите. Повече информация има на страницата им във Facebook. Ако живеете другаде в Hessen, може да погледнете какви кандидати има във вашия град.


Jebem ti сплесканата жОрналистика

Извинявам се за вулгарното заглавие, но пиша в този блог по веднъж на година – две, което е достатъчно показателно, че го ползвам за място за излияния, когато наистина съм силно афектиран!
На сайта „Правен свят" беше публикувана статия озаглавена „Възлагат без конкурс машинното гласуване на държавна фирма без опит". Постоянно се говори за поръчкова журналистика, но честно казано, това, което прочетох надхвърля всякакви мои очаквания. Затова направих, не много кратък, анализ, практически на всяко изречение от публикуваната статия.
Анализът не е насочен в защита на някой от участниците, нито в нападение на друг от участниците, а единствено срещу сплесканата българска „журналистика". Между другото – статията е цитирана и папагалски препечатвана, дори и от сериозни медии в рамките на дните, след като е публикувана, което е още по-трагичен показател за българската журналистика.
Текстовете в курсив и отместени леко навътре са цитирани от статията публикувана в „Правен свят". На практика е цитирана почти цялата статия, с изключение на последните пет параграфа, в които се разглежда мнението на проф. Герджиков, което е изцяло ирелевантно къз засегнатата тема.
И така, да започнем:
Възлагат без конкурс машинното гласуване на държавна фирма без опит
Още в заглавието се говори за „държавна фирма без опит", но никъде не се доказва нито едно от твърденията: Дали изобщо нещо възлагат? Дали фирмата е държавна (по смисъла на българското законодателство)? Дали цитираната фирма няма опит в изборния процес? Дали цитираната фирма няма опит в машинното гласуване? Дали цитираната фирма няма опит в информационните технологии?
Сериозен скандал се задава около машинното гласуване на местните избори и референдума на 25 октомври т.г.
Първото изречение също съдържа фактологически грешки – на националния референдум на 25 октомври 2015 г. няма да се гласува машинно в нито една секция – нито в страната, нито извън страната.
Тръжната процедура по ЗОП за избор на фирма-изпълнител, стартирала в последния момент, днес е била прекратена от Министерския съвет, научи "Правен свят". Това, според запознати, може да доведе не само до опорочаване на машинното гласуване, а и до сериозни съмнения за подмяна на вота на гражданите.
Как по-точно стигнахме до извода, че пускането на процедурата в последния момент ще доведе до подмяна на вота – не става ясно. Кои по-точно са „запознатите", които по-надолу ще бъдат цитирани още много пъти, също не е ясно? По каква причина мнението на ниезвистнети „запознати" е меродавно – също не става ясно? Кой ги е определил за експерти и на каква база, за да се взима под внимание тяхното мнение?
Отделно от това, в доклада на ЦИК за гласуването през 2014 г. в раздел 11, който се отнася до машинното гласуване – основната препоръка е, подготовката на процедурата за избор на доставчик на машини за гласуване да стартира възможно най-рано. Факт с който законодателят по никакъв начин не се е съобразил.
В края на август Централната избирателна комисия (ЦИК) взе решение само в 50 секции в София да се проведе машинно гласуване, и то единствено за общински съветници.
Чакай малко, не прочетохме ли точно преди 4 изречения, за машинно гласуване на референдума?
За първи път този начин на гласуване ще бъде отчетен при крайния резултат на вота.
Едно от трите изречения, които са коректни в цялата статия. Направо е съмнително.
До момента бяха проведени две напълно успешни експериментални гласувания с машини.
Опаааа… я чакай малко. Кой ги определи за успешни? Малко по-надолу пише кой. А по какъв критерий ги определи като успешни? По критерий работят много сигурно? Или по критерий машините са работили без сривове? А къде е документирано че наистина е така? Някъде да има независим анализ на двата експеримента, който да не е изготвен от изпълнителите, възложителите или организаторите?
За първи път това стана на изборите за европарламент през пролетта на миналата година, когато в 100 секции бяха сложени машинки, а вторият път беше на парламентарните избори през октомври 2014 г., когато в 300 секции имаше такава техника. Във връзка с тазгодишното гласуване за местна власт, когато за първи път машинното гласуване ще се взима предвид при крайния резултат от вота, ЦИК очерта техническите параметри за провеждане на обществена поръчка за избор на изпълнител, а Министерският съвет я организира и проведе.
Ето това са второто и третото изречение от статията, които са коректни. Между другото, това са и последните такива изречения в целия текст!
По информация на "Правен свят" са се явили трима кандидати – две частни фирми (едната предложила цена 139 000 лева без ДДС, а другата – 149 000 лв. без ДДС), третата е държавната "Информационно обслужване" с предложение за около 28 000 лева без ДДС.
Значи кои са другите две фирми не е нужно да се споменава в статията – те явно не са от значение? Или просто не трябва да се набива на очи? Въпреки, че техните цени се цитират съвсем точно! Третата фирма обаче се сочи поименно, макар и не много точно. Въпреки, че нейната цена е около някакво число… в офертата не пишеше около, там пише точно 28 950 лв. без ДДС. Говорейки за третата фирма – трябва да отбележим, че по смисъла на българското законодателство „Информационно обслужване" АД е частна фирма – акционерно дружество. Между другото и аз съм акционер в това дружество. За да бъдем напълно коректни – да наистина – държавата е мажоритарен собственик на акциите, но далеч не е единствения.
"Информационно обслужване" е отстранена от процедурата заради нереално ниска цена.
Мда, сигурен съм, че в протокола на комисията точно така е било и записано: „тая цена е нереална". Значи едната цена е нереално ниска, но другите две цени не са нереално високи? В действителност, при дадени две цени – съответно 139 000 и 149 000 лв. без ДДС, средната цена на другите участници е 144 000 лв. без ДДС, като 20% под тези цени прави 115 200 лв. без ДДС. Т.е. каквато и цена да даде „Информационно обслужване" АД – процедурата ще бъде прекратена, а фирмите дисквалифицирани. Истинската причина е малко по-различна от представената в статията манипулация. Нещо повече – в случващата се схема очевидно има нещо нередно, само че ключът от бараката е заровен на съвсем друго място.
По наша информация Министерският съвет е прекратил процедурата по ЗОП с мотив, че няма "излишни" 139 000 лева без ДДС, която е символично малка сума на фона на общата сума избори.
Ахъм – точно така, причината е баш, защото нямат излишни пари. И в протокола вероятно така е записано. А това, че две от фирмите са дали цени над максимално допустимата по процедурата – малко е пропуснато в статията, явно не е много важно. Всъщност насажда се мнението, че процедурата е прекратена заради езотеричното зло – „Информационно обслужване" АД, а не заради другите две фирми.
Вместо това, смята да прибегне до директно възлагане на поръчката на "Информационно обслужване" по Наредбата за възлагане на малки ОП, като при това положение цената трябва да е под 20 000 лева.
Ама че извод – това обявено ли е от някого официално или е предположение на анонимния автор, което се представя като факт? Да не коментираме, че цитираната наредба е отменена 01.04.2012 г, но това е „Правен свят" – те са юристи, аз ли да споря с тях?
Подобен финансов аргумент обаче е не само несъстоятелен, но и абсурден, твърдят запознати и напомнят, че цената по договор за провеждане на пробното машинно гласуване на парламентарните избори м.г. е била 442 800 лева, а общата сума, която ще бъде изхарчена за местния вот и референдума е цели 51 млн. лева.
Оставям на вас да прецените, колко състоятелен аргумент е цената за наем на 50 машини да бъде 139 000 лв. без ДДС – това прави по 2 780 лв на машина – наем за един ден! Подчертавам – наем – машините не се купуват, а се наемат! Между другото – цената през 2014 г. е 442 800 лв. за 300 секции, което прави 1 476 лв. без ДДС за една машина. Т.е. в момента същата машина, със същия софтуер, доставена от същата фирма, излиза с повече от 88% по-скъпо! Наистина фактите са несъстоятелни, само дето фактите са други.
Проблемите в случая са следните.
По-надолу ще видим, че проблемите са съвсем други…
Фирмата, обявена за победител преди прекратяването, има опит при провеждането на машинното гласуване, защото и двата експеримента са организирани и проведени от нея, с нейна техника, т.е. машините са се доказали като работещи, сигурни, защитени от манипулация, гарантиращи тайната на вота и не на последно място – лесни за използване.
Интересна констатация, която никъде не е потвърдена. В доклада на ЦИК за проведените през 2014 г. избори са изброени проблеми, които са възникнали при използването на машините за гласуване. Като успех на машинното гласуване в доклада се посочва броят на гласувалите с използване на машините, което по никакъв начин не показва, че машините са сигурни, защитени от манипулация, гарантират тайната на вота. Интересна е и констатацията, че машините са лесни за използване, защото в доклада на цик се споменава като констатиран проблем, че е имало „затруднения във връзка със стартирането на изборния процес с машини от членове на няколко СИК". Нещо повече – докладът включва и информация за „грешки в протоколи на СИК за отчитане на резултатите от машинното гласуване" и между другото, тези грешки са и публикувани в сайта с резултатите.
Запознати твърдят, че машините на "Информационно обслужване" са обикновени касови апарати, някак пригодени за конкурса, които не предлагат и половината от функционалностите на машините, с които бяха проведени два експериментални вота до момента.
Още по-интереесна констатация. Отново се сблъскваме с мистериозните „запознати", които са някакви имагинерни лица, за които не знаем нищо – нито кои са, нито от къде са запознати, нито дали изобщо са експерти в цитираната област. Нещо повече – в доклада на комисията за оценяване на офертите, стр. 10 се посочва, че: „Комисията счита, че предложеното техническо решение съответства на изискванията на документацията и не е по-различно от предложенията на останалите участници по отношение на интегрираност, високотехнологичност и надеждност" – цитира се техническото решение на „Информационно обслужване" АД. Единственият показател, за който предложението на „Информационно обслужване" АД получава по-малко точки при техническата оценка е размерът на дисплея на машината за гласуване. Твърдението, че предложените машини са „обикновени касови апарати" също не отговаря на истината, тъй като устройствата не отговарят на изискванията на българското законодателство към касови апарати – нямат модули за безжична връзка с НАП, нито фискална памет по смисъла на закона за счетоводството! Това са компютри с процесори, памет, екрани, принтери, четци за карти и друга периферия в пластмасова кутия – точно както и машините на другите участници и е факт, че комисията за оценка на офертите констатира, че предложените решения не се отличават.

Те никога не са участвали в машинно гласуване на парламентарни, президентски или местни избори.
Поредната манипулация – умело се заобикаля истината, като изрично се посочва, че не са участвали в парламентарни, президентски и местни избори, но фактическата истина е, че машините са участвали в избори, просто тези избори не са от изброените видове. Или иначе обяснено – в статията се поставят по-различни изисквания от изискванията на възложителя на поръчката, като умишлено се премълчават останалите факти.
При това положение възникват основателни съмнения, че машинното гласуване не само може да бъде опорочено, но и че самият вот на хората може да бъде подменен.
Още един извод, до който не става ясно как е достигнато? За разлика от автора на статията в „Правен свят", аз не се позовавам на „запознати", а на официални документи – доклади, заповеди, решения и др. документи на различни институции. И в тези документи ясно е посочено, че единствената разлика между предложените решения е размерът на екрана. От статията не става ясно по какъв начин размерът на екрана ще доведе до подмяна на вота?
Някои дори смятат, че така се готви изборна измама в столицата, защото е много трудно да се приеме аргумент, че държавата не може да отдели 139 000 лева без ДДС като възложи поръчката на проверен доставчик на услугата.
Върхът на сладоледа настъпва в края на статията – вече дори не говорим за „запознатите", вече става дума за „някои" – съвсем неназовани лица. Не е ясно и защо се смята, че се възлага на „непроверен доставчик", защото „Информационно обслужване" АД е изпълнител на повече от 12 проекта за компютърна обработка на резултатите от всички избори в България от 2003 г. досега, а също така има и изпълнени проекти за машинно гласуване. Да се твърди, че дружеството няма опит и експертиза в областта е просто смешно.
Още повече, че резултатите от машинното гласуване през 2014 г. бяха високо оценени именно от МС и от ЦИК, които ги обявиха за успешни.
Както цитирах по-горе доклада на ЦИК, експериментите с машинно гласуване през 2014 г. са обявени за успешни на базата на брой гласували с машини. А ако трябва да цитирам по-точно – на базата на 8014 гласували с машини на изборите за членове на Европейския парламент от Република България от общо 24 978 имащи право на глас в секциите, където има разположени машини. Това между другото са малко повече от 32% от избирателите!
Любопитен момент е откъде е дошъл натискът за прекратяване на процедурата по ЗОП.
Любопитен е, наистина е любопитен и при това – много любопитен. Нека още веднъж да разгледаме решението на Министерски съвет за прекратяване на процедурата – мотивите са, че офертите на две от фирмите участващи в процедурата надвишават финансовия ресурс, който възложителят може да осигури. Тук следва да се отбележи, че цената за наем на една машина през 2014 г. от същата фирма е 1 476 лв. без ДДС (442 800 лв. за 300 секции разположени в София, Пловдив, Кюстендил, Плевен и Перник) срещу 2 780 лв. за същите машини, от същата фирма, за същия период (139 000 лв. за 50 секции, всичките разположени в същото населено място, където е седалището на фирмата). Да попитаме още веднъж – откъде е дошъл натискът?
Защото тогава ще стане ясно и за какво и за кого лобира, казват още запознати, които дори стигат до крайност – предполагат, че по този начин се цели премахването на машинното гласуване.
Хайде – „запознатите" се върнаха… за кого се лобира? На 25 септември 2015 г. Нова телевизия излъчва репортаж „от офиса на фирмата, която организира машинното гласуване" с демонснтрация как ще функционира то. Докладът на комисията за избор на такава фирма е от 06 октомври 2015 г. Кой за какво и за кого лобира и дали има връзка между издателя на „Правен свят" и някоя от участващите в конкурса фирми – оставям на вас да прецените.
А за да бъда максимално коректен, за разлика от издателите на „Правен свят", аз не цитирам „запознати" и „някои", а държавни институции и официални документи, към които по-долу ще дам линкове. Освен това горният текст си има автор, за разлика от статията на „Правен свят", в която такъв не е посочен. Още нещо – аз не крия от никого, че работя в една от фирмите участващи в конкурсната процедура, както и че съм акционер в същата фирма – „Информационно обслужване" АД. А горният текст изразява изцяло, само и единствено моето лично мнение и доколкото същото може да бъде експертно в засегнатата област, предвид професионалния ми опит и образованието ми.

Статията в „Правен свят"
http://legalworld.bg/47740.vyzlagat-bez-konkurs-mashinnoto-glasuvane-na-dyrjavna-firma-bez-opit.html

Доклад на ЦИК относно организацията и провеждането на избори през 2014 г.
http://old.cik.bg/f/1184

Процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Осигуряване/наемане на машини за гласуване за провеждане на изборите за общински съветници и за кметове на 25 октомври 2015 г."
http://customerprofile.government.bg/vieworder.php?id=8F935523-5E08-11E5-B97C-0019B90D614A#orderfiles
Тук са публикувани и докладите на комисията за оценка на предложенията, но няма как да се даде директен линк.

Решение на МС за прекратяване на процедурата
http://www.aop.bg/case2.php?mode=show_doc&doc_id=691349&newver=2

Репортаж на Нова телевизия
http://novanews.novatv.bg/news/view/2015/09/25/125223/%D0%97%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%81%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D1%81%D0%BA%D1%8A%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%B2-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-/

В секция с 1018 имащи право на глас, машинно е гласувал само един човек:
http://results.cik.bg/pi2014/mashinno/protokoli/10/2900023.html
http://results.cik.bg/pi2014/protokoli/10/2900023.html

Референдум 2015: Къде да гласуваме за дистанционен електронен вот в чужбина?

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/Fg0OvE-1CcI/

Преди няколко дни ЦИК излезе с окончателния списък със секциите в чужбина, където ще може да дадем гласа си за дистанционното гласуване по електронен път. Днес Външно пусна почти всички адреси на секциите. Добавих всички на картата на Glasuvam.org, която ще намерите по-долу.
Подробности как се гласува и какво имате нужда за референдума описах по-рано. Накратко: всеки може да гласува с валидна лична карта или паспорт независимо дали се е регистрирал предварително. Повече подробности за референдума и защо е важен за всички българи в чужбина ще намерите на сайта на Гласувай без граници, както и страницата във Facebook. Още една карта на секциите направена от Димитър Иванов ще намерите тук. Ще се радвам да отговоря и на всякакви въпроси в коментарите.

Виж картата в нов прозорец.
Както на предишните избори, направих няколко карти показващи покритието на секциите. В зелено виждате регионите, в които българи ще им трябват максимум час и половина път, за да стигнат до близка секция на референдума. По-тъмно зеления цвят означава, че имат повече секции, от които да избират.
Картите показват отново колко много българи нямат физическа възможност да отидат до секциите в деня на едни или други избори. Това показва отново нуждата от електронно гласуване, за да бъдат включени повече наши сънародници в чужбина в изборния процес.
Европа:
Европа
САЩ:
САЩ
Африка:
Африка
Австралия:
Австралия
Тук съм сравнил покритието на секциите от този референдум спрямо парламентарните избори миналата година. В червено са регионите, в които българи няма да имат възможност да гласуват този път.
Европа:
Европа
САЩ:
САЩ


Емоционално за електронното гласуване

Post Syndicated from Delian Delchev original http://feedproxy.google.com/~r/delian/~3/tzfPPwFXQZs/blog-post.html

След като написах моите опорни точки защо смятам да гласувам ЗА на референдума за електронно гласуване, и след като се опитах да напиша една техническа идея как той може да бъде реализиран без да се налага дори промяна на конституцията (какъвто бе оригиналният смисъл на тройката референдуми, от която НС остави само този) влизах в много дискусии за или против електронното гласуване.Повечето хора, които искат да дискутират с мен, са предварително настроени да гласуват против. Предполагам настроените да гласуват за не смятат, че имат нужда от повече убеждение.В този смисъл коментара ми в този текст е насочен и движен от дискусиите с приятелите и познатите ми, които са предварително настроени да гласуват против.Аз разделям потенциалните проблеми на три основни групи -Технически. Които са най лесните, защото са решими. Техническите проблеми не включват само технологията, а процедурите по изпълнение, законодателните и юридически промени. Те са напълно решими. До сега, не съм чул един не решим технически проблем не само за електронното гласуване, но и принципно за който и да е проблем. Това е хубавото на техническите проблеми – те са по дефиниция винаги решими.Принципни – това са проблеми свързани с естеството на дискутираният проблем, които нямат ясно или видимо решение. Това не значи, че са нерешими, а че не знаем как да го направим в момента. Тук може да има и нерешими проблеми. Аз лично обаче не съм чул такива до сега, свързани с дистанционното електронно гласуване. Много хора бъркат технически проблеми за принципни, представят ги като такива и после в дискусията откриваме, че това е по същество технически (и решим) проблем.Емоционални предубеждения – проблеми не свързани с темата, но емоционално влияещи върху нея, които хората представят като принципни или технически проблеми на темата. Често чувам технически проблем да се примесва с емоционално предубеждение и след това да се представя за принципен и нерешим проблем. Но е много лесно от страни да се види, че техническата част е решима, принципен проблем няма, просто има емоционално предубеждение.Много е трудно да се бори човек с емоционалните предубеждения. Аз лично кътам доста в себе си, и когато някой изкаже нещо, което съвпада с моите, съм много по склонен като две ревящи жени над чаша вино, да лея сълзи и сополи и да подкрепям, отколкото да вниквам в ситуацията по същество. И въпреки това, мозъкът ми казва да гласувам положително за дистанционното електронно гласуване. Защото то подкрепя моите лични цели, свързани с моят живот и промяната на средата около мен.А именно:Аз смятам че тази дискусия за дистанционното гласуване трябва да започне най сетне по същество. Тя идва и си тръгва на 4-5 години от ефира, но остава само там. Спомням си “обществените обсъждания” сред приятели, на Изборният Кодекс на Манолова, където електронното гласуване дори не бе допуснато на обсъждане. Щеше ли да има нужда от референдум за електронното гласуване, ако политическата каста желаеше да го обсъжда по същество? Референдума е тук, и той може да бъде едно добро основание да преминем на следващата фаза – дискусията.Някой хора според мен погрешно смятат, че ако бъде успешен Референдума, това означава победа и задължително въвеждане на електронно гласуване. Българският закон за референдумите е много странен, но най вече той не задължава никой с нищо. Липсата на задължение е видна още в член 9 от закона. Ако референдума излезе със задължаващ резултат, той задължава да приеме АКТ (което може да е всичко, например обещание да се изпълни работата след 100г, или решение да не се прави. Законодателят се е опитал да си спести изричното описание на всички възможни случаи какво трябва да приеме НС, но крайният ефект е свободно тълкуване) в рамките на 3 месеца, но още точка 7 веднага изследва хипотезата какво става ако НС не направи нищо и не приеме акт (което прави тази хипотеза напълно допустима). Ако НС не приеме АКТ навреме и референдума е ПРОТИВ точка от съществуващото законодателство, тя спира да работи веднага. Но ако НС не приеме АКТ а референдума изисква от НС да направи нещо (както е хипотезата на този референдум) то не следва нищо. Тоест, без значение от резултатите от референдума – положителен и задължителен, положителен, отрицателен, не е задължително да последва нищо. Няма да коментирам пред-референдумното ударно вдигане на прага до невъзможност за считане за валидност. Но все пак за мен положителен резултат от референдума би бил достатъчно добър натиск за започване на дискусията по същество. Аз смятам, че България трябва да бъде отворена държава, противно на мнението на много, че трябва да се затваря. Между 16 и 20% от българчетата се раждат в чужбина, и ние имаме стабилен емигрантски тренд основно сред най младото население от 3.56 души на 1000. Това са всъщност 25000 души годишно. Официално. Най вероятно числото е двойно, защото се отчитат само тези, които са обявили пред институциите миграцията си (гражданство, обява пред ЕСГРАОН, обява пред НЗОК, не преиздаване на паспорти и други). Три четвърти от мигрантите запазват българското си гражданство (защото са в ЕС). Лесно можем да сметнем, че ако тенденцията се запази, в рамките на 20 години 25% от Българите ще се раждат в чужбина. Това е всеки 4-ти Българин. Единственият начин да запазим националноста си, е да игнорираме всякакви тръшкания и да приемем, че българите няма да бъдат единствено и само на тероторията на България, и трябва да положим усилия да останат свързани по между си, и със страната, културно (тук изключвам чалгата) и административно. Последното означава рязко свиване на всички административни взаимоотношения между държавата и гражданите, и залагането на безприсъствени такива. Не само за гласуване, за всичко.Аз смятам, че в нормална ситуация взаимоотношението на човек с държавата трябва д е минимално и то само при нужда от страна на гражданина, а не при нужда от страна на държавата. Сега държавата изисква от гражданите да бъдат комутатори на съобщения между държавни институции, както и им прехвърля свои отговорности. Давам пример – ти си задължен да си извадиш паспорт. И това ти струва пари. Но паспорта ти е инструмент за взаимодействие с държавата, която те задължава. Ти си задължен да си вадиш съдебни свидетелства за взаимодействия с държавата. Ти си задължен да отидеш и да си извадиш справка от имотният регистър и да я дадеш на общината, за да приеме тя, че някой твой роднина живее на твоят адрес. Аз смятам, че всички тези задължения трябва да изчезнат. Държавата наистина трябва да използва информацията си вътрешно, и трябва да се грижи за удобството на гражданите си, а не да ги наказва, за това че живеят, за това че пътуват, за това че раждат деца, понеже на държавните служители не им е удобно. И колкото и да е парадоксално, електронното гласуване отваря много врати в тази посока. Защото форсира процеси, които са иначе затлачени в мързел.Типичните противопоставяния на електронното гласуване съм ги описал в този пост тук – опорните ми точки.И те не се променят по същество. Някой го е страх, че електронните подписи ще са скъпи, а ние дори не сме решили, че така ще става оторизацията. Други ги е страх, че някой ще гласува с чужда бюлетина, което е технически въпрос (нищо не пречи да има видео и да тече същата форма на оторизация, каквато има в избирателните комисии), трети ги е страх, че хакери могат да хакнат цялата система и да модифицират гласовете на всички хора – което пак е технически и решим проблем (можем да имаме разделяния на секции, а верижно подписване от категорията на block chain или това, което съм описал аз в моят пример, изолират значително тези възможности, всъщност намаляват риска до много по малък от този, който имаме сега).Но винаги след като приключим с техническите аргументи, излиза това, което те всъщност прикриват – емоционалните предубеждения на гражданите, че държавата ще реализира нещата зле. И всъщност държавата е нашият враг.И да съм честен, аз също имам подобни предубеждения. Аз твърдя, че дистанционното гласуване може да бъде реализирано добре и с много по малък риск (клонящ към нула) за почти всички технически проблеми на сегашното присъствено гласуване (което също може да бъде реализирано по добре). Но то може да бъде реализирано и много зле. И в това няма принципен проблем. Всяко нещо може да бъде направено добре и може да бъде направено зле. Но това не е проблем на референдума нали? Това е проблем на техническата реализация и гражданският и контрол, след като ако НС реши да има електронно гласуване, след да речем 100 години, след като мине евентуално положително политическата дискусия, след евентуално положително решение на референдума.Не искам да филосовствам върху това, защо някой не смее да реши да си строи къща, понеже ако има евентуално земетресение тя ще му падне на главата. Този риск е безспорен. Но е също така вярно, че в повечето време ще живееш по добре. И дали се фокусираш върху страховете си или върху новите възможности е в много голяма степен личен избор илюстриращ човека.Да чакаме всички, да са готови да карат кола, имайки шофьорски книжки, преди да разрешим употребата на автомобили е също парадоксално. Защото е гаранция никога да не караме коли 🙂 Винаги ще има някой, който да не е готов. Така че за мен е безстойностно твърдението, че повече население трябва да свикне с електронните технологии за да има електронно гласуване.Но нито едно от тези не е принципен проблем – това са емоционални проблеми -Недоверие към държаватаНедоверие към гласуванетоИрационален страх (принципно, и индиректно оправдаван с технически или политически теми)Консервативен подход в много форми “не знам как аз ще се оправя, за това по добре никой да не може”Но това не са проблеми на електронното гласуване. Ако пуснем референдум за гласуването по принцип, същите проблеми се отнасят със същата сила, защото те произлизат не от формата и не от технологията, а от личната ни емоционална нагласа.Аз ще гласувам за електронното гласуване. Защото смятам ползите от него за много по големи и компенсиращи значително недостатъците (които аз и оспорвам по същество).Аз съзнавам отлично, че най голямата борба тепърва ще дойде, ако случайно стигнем до момент да се обсъжда техническата реализация. Ще има борба за модифицирането на дребни но важни елементи от много закони. Ще има борба срещу всякакви опити за злоупотреба, добронамерени или злонамерени. Ще има борба срещу опитите на политици да вкарват дупки в процедурите, за да си оставят вратички за фалшивикации. Ще има борба срещу опитите за усложняване на процедурите пък с цел да се минимизира ефекта за повишаване на изборната активност, отново от политици разчитащи на твърд електорат. Ще има борба срещу опитите да се даде това или онова да го правят нечии приятели, не защото имат опит, а защото държавата трябва да им даде едни пари. Ще има много борби. Борбата тепърва започва. Но за мен ползите са много повече, и не ме е страх от борбата.

Емоционално за електронното гласуване

Post Syndicated from Delian Delchev original http://feedproxy.google.com/~r/delian/~3/tzfPPwFXQZs/blog-post.html

След като написах моите опорни точки защо смятам да гласувам ЗА на референдума за електронно гласуване, и след като се опитах да напиша една техническа идея как той може да бъде реализиран без да се налага дори промяна на конституцията (какъвто бе оригиналният смисъл на тройката референдуми, от която НС остави само този) влизах в много дискусии за или против електронното гласуване.Повечето хора, които искат да дискутират с мен, са предварително настроени да гласуват против. Предполагам настроените да гласуват за не смятат, че имат нужда от повече убеждение.В този смисъл коментара ми в този текст е насочен и движен от дискусиите с приятелите и познатите ми, които са предварително настроени да гласуват против.Аз разделям потенциалните проблеми на три основни групи -Технически. Които са най лесните, защото са решими. Техническите проблеми не включват само технологията, а процедурите по изпълнение, законодателните и юридически промени. Те са напълно решими. До сега, не съм чул един не решим технически проблем не само за електронното гласуване, но и принципно за който и да е проблем. Това е хубавото на техническите проблеми – те са по дефиниция винаги решими.Принципни – това са проблеми свързани с естеството на дискутираният проблем, които нямат ясно или видимо решение. Това не значи, че са нерешими, а че не знаем как да го направим в момента. Тук може да има и нерешими проблеми. Аз лично обаче не съм чул такива до сега, свързани с дистанционното електронно гласуване. Много хора бъркат технически проблеми за принципни, представят ги като такива и после в дискусията откриваме, че това е по същество технически (и решим) проблем.Емоционални предубеждения – проблеми не свързани с темата, но емоционално влияещи върху нея, които хората представят като принципни или технически проблеми на темата. Често чувам технически проблем да се примесва с емоционално предубеждение и след това да се представя за принципен и нерешим проблем. Но е много лесно от страни да се види, че техническата част е решима, принципен проблем няма, просто има емоционално предубеждение.Много е трудно да се бори човек с емоционалните предубеждения. Аз лично кътам доста в себе си, и когато някой изкаже нещо, което съвпада с моите, съм много по склонен като две ревящи жени над чаша вино, да лея сълзи и сополи и да подкрепям, отколкото да вниквам в ситуацията по същество. И въпреки това, мозъкът ми казва да гласувам положително за дистанционното електронно гласуване. Защото то подкрепя моите лични цели, свързани с моят живот и промяната на средата около мен.А именно:Аз смятам че тази дискусия за дистанционното гласуване трябва да започне най сетне по същество. Тя идва и си тръгва на 4-5 години от ефира, но остава само там. Спомням си “обществените обсъждания” сред приятели, на Изборният Кодекс на Манолова, където електронното гласуване дори не бе допуснато на обсъждане. Щеше ли да има нужда от референдум за електронното гласуване, ако политическата каста желаеше да го обсъжда по същество? Референдума е тук, и той може да бъде едно добро основание да преминем на следващата фаза – дискусията.Някой хора според мен погрешно смятат, че ако бъде успешен Референдума, това означава победа и задължително въвеждане на електронно гласуване. Българският закон за референдумите е много странен, но най вече той не задължава никой с нищо. Липсата на задължение е видна още в член 9 от закона. Ако референдума излезе със задължаващ резултат, той задължава да приеме АКТ (което може да е всичко, например обещание да се изпълни работата след 100г, или решение да не се прави. Законодателят се е опитал да си спести изричното описание на всички възможни случаи какво трябва да приеме НС, но крайният ефект е свободно тълкуване) в рамките на 3 месеца, но още точка 7 веднага изследва хипотезата какво става ако НС не направи нищо и не приеме акт (което прави тази хипотеза напълно допустима). Ако НС не приеме АКТ навреме и референдума е ПРОТИВ точка от съществуващото законодателство, тя спира да работи веднага. Но ако НС не приеме АКТ а референдума изисква от НС да направи нещо (както е хипотезата на този референдум) то не следва нищо. Тоест, без значение от резултатите от референдума – положителен и задължителен, положителен, отрицателен, не е задължително да последва нищо. Няма да коментирам пред-референдумното ударно вдигане на прага до невъзможност за считане за валидност. Но все пак за мен положителен резултат от референдума би бил достатъчно добър натиск за започване на дискусията по същество. Аз смятам, че България трябва да бъде отворена държава, противно на мнението на много, че трябва да се затваря. Между 16 и 20% от българчетата се раждат в чужбина, и ние имаме стабилен емигрантски тренд основно сред най младото население от 3.56 души на 1000. Това са всъщност 25000 души годишно. Официално. Най вероятно числото е двойно, защото се отчитат само тези, които са обявили пред институциите миграцията си (гражданство, обява пред ЕСГРАОН, обява пред НЗОК, не преиздаване на паспорти и други). Три четвърти от мигрантите запазват българското си гражданство (защото са в ЕС). Лесно можем да сметнем, че ако тенденцията се запази, в рамките на 20 години 25% от Българите ще се раждат в чужбина. Това е всеки 4-ти Българин. Единственият начин да запазим националноста си, е да игнорираме всякакви тръшкания и да приемем, че българите няма да бъдат единствено и само на тероторията на България, и трябва да положим усилия да останат свързани по между си, и със страната, културно (тук изключвам чалгата) и административно. Последното означава рязко свиване на всички административни взаимоотношения между държавата и гражданите, и залагането на безприсъствени такива. Не само за гласуване, за всичко.Аз смятам, че в нормална ситуация взаимоотношението на човек с държавата трябва д е минимално и то само при нужда от страна на гражданина, а не при нужда от страна на държавата. Сега държавата изисква от гражданите да бъдат комутатори на съобщения между държавни институции, както и им прехвърля свои отговорности. Давам пример – ти си задължен да си извадиш паспорт. И това ти струва пари. Но паспорта ти е инструмент за взаимодействие с държавата, която те задължава. Ти си задължен да си вадиш съдебни свидетелства за взаимодействия с държавата. Ти си задължен да отидеш и да си извадиш справка от имотният регистър и да я дадеш на общината, за да приеме тя, че някой твой роднина живее на твоят адрес. Аз смятам, че всички тези задължения трябва да изчезнат. Държавата наистина трябва да използва информацията си вътрешно, и трябва да се грижи за удобството на гражданите си, а не да ги наказва, за това че живеят, за това че пътуват, за това че раждат деца, понеже на държавните служители не им е удобно. И колкото и да е парадоксално, електронното гласуване отваря много врати в тази посока. Защото форсира процеси, които са иначе затлачени в мързел.Типичните противопоставяния на електронното гласуване съм ги описал в този пост тук – опорните ми точки.И те не се променят по същество. Някой го е страх, че електронните подписи ще са скъпи, а ние дори не сме решили, че така ще става оторизацията. Други ги е страх, че някой ще гласува с чужда бюлетина, което е технически въпрос (нищо не пречи да има видео и да тече същата форма на оторизация, каквато има в избирателните комисии), трети ги е страх, че хакери могат да хакнат цялата система и да модифицират гласовете на всички хора – което пак е технически и решим проблем (можем да имаме разделяния на секции, а верижно подписване от категорията на block chain или това, което съм описал аз в моят пример, изолират значително тези възможности, всъщност намаляват риска до много по малък от този, който имаме сега).Но винаги след като приключим с техническите аргументи, излиза това, което те всъщност прикриват – емоционалните предубеждения на гражданите, че държавата ще реализира нещата зле. И всъщност държавата е нашият враг.И да съм честен, аз също имам подобни предубеждения. Аз твърдя, че дистанционното гласуване може да бъде реализирано добре и с много по малък риск (клонящ към нула) за почти всички технически проблеми на сегашното присъствено гласуване (което също може да бъде реализирано по добре). Но то може да бъде реализирано и много зле. И в това няма принципен проблем. Всяко нещо може да бъде направено добре и може да бъде направено зле. Но това не е проблем на референдума нали? Това е проблем на техническата реализация и гражданският и контрол, след като ако НС реши да има електронно гласуване, след да речем 100 години, след като мине евентуално положително политическата дискусия, след евентуално положително решение на референдума.Не искам да филосовствам върху това, защо някой не смее да реши да си строи къща, понеже ако има евентуално земетресение тя ще му падне на главата. Този риск е безспорен. Но е също така вярно, че в повечето време ще живееш по добре. И дали се фокусираш върху страховете си или върху новите възможности е в много голяма степен личен избор илюстриращ човека.Да чакаме всички, да са готови да карат кола, имайки шофьорски книжки, преди да разрешим употребата на автомобили е също парадоксално. Защото е гаранция никога да не караме коли 🙂 Винаги ще има някой, който да не е готов. Така че за мен е безстойностно твърдението, че повече население трябва да свикне с електронните технологии за да има електронно гласуване.Но нито едно от тези не е принципен проблем – това са емоционални проблеми -Недоверие към държаватаНедоверие към гласуванетоИрационален страх (принципно, и индиректно оправдаван с технически или политически теми)Консервативен подход в много форми “не знам как аз ще се оправя, за това по добре никой да не може”Но това не са проблеми на електронното гласуване. Ако пуснем референдум за гласуването по принцип, същите проблеми се отнасят със същата сила, защото те произлизат не от формата и не от технологията, а от личната ни емоционална нагласа.Аз ще гласувам за електронното гласуване. Защото смятам ползите от него за много по големи и компенсиращи значително недостатъците (които аз и оспорвам по същество).Аз съзнавам отлично, че най голямата борба тепърва ще дойде, ако случайно стигнем до момент да се обсъжда техническата реализация. Ще има борба за модифицирането на дребни но важни елементи от много закони. Ще има борба срещу всякакви опити за злоупотреба, добронамерени или злонамерени. Ще има борба срещу опитите на политици да вкарват дупки в процедурите, за да си оставят вратички за фалшивикации. Ще има борба срещу опитите за усложняване на процедурите пък с цел да се минимизира ефекта за повишаване на изборната активност, отново от политици разчитащи на твърд електорат. Ще има борба срещу опитите да се даде това или онова да го правят нечии приятели, не защото имат опит, а защото държавата трябва да им даде едни пари. Ще има много борби. Борбата тепърва започва. Но за мен ползите са много повече, и не ме е страх от борбата.

Някои идеи за електронното гласуване

Post Syndicated from Delian Delchev original http://feedproxy.google.com/~r/delian/~3/3SzV7avcgtQ/blog-post_24.html

Чета постоянно истерия от представители или почитатели на партии с твърд пенсионерски електорат или партии разчитащи на по малко грамотни граждани срещу електронното гласуване, как то нямало да бъде сигурно.


Аз смятам, че това е най смешната теза на противниците на електронното гласуване преди референдума. Дали електронното гласуване ще бъде сигурно или не, зависи единствено и само от това как ще бъде реализирано. Това е технически проблем, който няма отношение към това дали ще го има или не. Електронното гласуване може да бъде много сигурно, всъщност може да бъде значително по-сигурно отколкото настоящето ни не електронно присъствено гласуване. Но също така може да бъде направено и много несигурно, по малко сигурно отколкото е сегашното ни присъствено гласуване.
Няма принципна причина, която да прави дистанционното гласуване несигурно, различна от избраните процедури за провеждането му. Но това няма отношение към дискусията по референдума – да има или да няма електронно гласуване. Това са техническите детайли, които трябва да се обсъждат открито и активно, ако референдума е положителен и предизвика публична дускусия, която да доведе до промяна на законодателството, която да разреши да има електронно гласуване.


За мен технологичните дискусии на този етап са преждевременни. Те са еквивалентни на дискусиите – дайте да нямаме гласуване въобще, защото може да се подправя. По добре ли ще ни е с един неподправен цар или дикатура на партията? 🙂 Няма съществена разлика в тезите. И вероятно за това царските движения и почитатели на диктатурата на партии, са основните противници на електронното гласуване.


Това не значи, че бягам от обсъждане на технологии. Това ми е страст. В този текст, искам да опиша един процедурен модел, как може да бъде реализирано електронно гласуване сигурно и анонимно. Това не е предложение как да бъде реализирано. Нито твърдение, че ще бъде реализирано точно така. Това е само илюстрация, че може. Технологичната дискусия е въпрос за обсъждане след като бъде взето решение да има електронно гласуване. Там трябва да сме внимателни, за да няма издънки от държавата. Но същевременно, не можем да смятаме, че държавата цели или съществува само за да прави издънки, защото иначе какъв е смисъла от нея? Най добре да дойде друг цар и господар, който да ни управлява нали? Ах, да, рязясних още една от тезите на противниците 🙂


Всъщност няма значение дали говорим за електронно или хартиено, присъствено или дистанционно гласуване, всяко нещо може да бъде реализирано сигурно или несигурно, като основният момент в него никога не е технологията по същество, а алгоритъма – процедурата използвана за реализацията.


В този смисъл нека за момент да не говорим за технология. Нека говорим за процедури-процедура.
И аз нямам за цел, да кажа, че дадена процедура за дистанционно гласуване гарантира абсолютна сигурност. Аз искам само да отбележа, че във всеки един момент, тя е винаги по-добра и по-сигурна отколкото моментната процедура за присъствено гласуване.


Изискванията към гласуването, без значение дали е присъствено или дистанционно, са да бъде лично, тайно, и гарантирано (тоест да не може да се подмени вота).


Тук не става въпрос за електронно гласуване или не. Можем да имаме електронно безприсъствено гласуване и електронно присъствено (което се експериментира от години при вотовете у нас, наричано машинно гласуване, заради помощ от машина), технологията е от не особено съществено значение. Основният въпрос е в процедурите за прилагане (включително и на технология).


Процедурата, която коментирам, е приложима за присъствено и безприсъствено гласуване, машинно или с бюлетини. Подобна процедура вече се разработва и в подходяща законодателна форма от друга група ентусиасти, но основните идеи (макар и да изказвам различно някой специфични детайли) са същите.


При присъственото гласуване, “личното” се гарантира типично чрез механизмите за аутентикация предвидени за личната карта. Ако снимката ти отговаря на личната карта, и ти имаш доверие на картата и издателят и, то ти приемаш (но няма абсолютна гаранция), че лицето е това, за което се представя и идва да гласува лично.


Тайната на вота се гарантира от безименни бюлетини и от гласуване в (макар и) обществена стая, такава в която трети страни твърдят, че е сигурно, че няма никой друг (но няма абсолютна гаранция).


Сигурноста на вота трябва да се гарантира от това, че няма как друга бюлетина да е влязла в урната, освен такава от гласуващи. Бюлетината не може пък да се подмени, защото е пазена зорко, от хора, които се предполага, че са врагове и ще се дебнат един друг (изборната комисия съставена от представители на различни партии).


Ние добре знаем обаче, че над 1 на 10000 лични карти са фалшифицирани.
Знаем, за мъртвите души – хора, които имат право да гласуват, и са в списъците за гласоподаватели, но са починали, и се използват за да се позволи да има останали свободни бюлетини добавяни в последният момент в урните, без това да създава подозрения при централното преброяване, тъй като броят на бюлетините е под или около очакваната бройка.
Само сега, за тези избори са премахнати над 500000 мъртви души (заради правилото за уседналост), но това не са всички, и ни дават чудесен индикатор колко неточни са всъщност изборните списъци. На по-предни избори бяха премахнати други 700000. Но постоянната урбанизация (при местните избори има изискване за уседналост), емиграция, динамика на смъртността, създават естествен процес на проява на мъртви души, тъй като списъците по места, физически няма как да са идеално актуални (макар централно да има как).

Знаем, че някой хора гласуват едновременно на две различни физически места, и поради невъзможност при присъственото гласуване да се подсигури в реално време национална проверка дали вече си гласувал или не, гласът се приема, а поради невъзможност за валидация на бюлетината по произход, не може да се премахнат двойни гласувания и следователно въпреки, че знаем за нарушението, то остава в преброеният резултат и какво ли още не.

Нещо повече, на някой места местни картели от представители в ИК си добавят бюлетини в последният момент, и дори да са преброени много над подписалите се, че са гласували, тъй като няма как да се разбере, кои са истински и кои не са, се броят всички и участват в преброяването. Общо, грешките (невалидни, дублирани бюлетини, мъртви души) плават между 5 и 15% на изборите и обикновено нямат съществено значение по отношение на цялостният изборен резултат. Но имат съществено значение при преразпределението на локалните мандати и при местните избори, където често един мандат (заради фрагментацията) или кмет се избират с по малко от 5000 гласа. Тези грешки, както и ниската избирателна активност имат значение и за партиите, които влизат в парламента или получават субсидия. За пример, на предните парламентарни избори само 50000 гласа по голяма изборна активност (под 1% от всички имащи право на глас) деляха дали АБВ и АТАКА ще влязат в парламента или не. Даже, нямаше значение за кого са гласували тези хора, тъй като става въпрос за фрагментацията от разпределението на мандати. Само ниска избирателна активност. Дали това е една от причините и двете партии да са твърди противници на всякакви методики за повишаване на изборната активност (от реклами, през задължително гласуване, до против електронното гласуване, всъщност АБВ официално е за електронно гласуване, но негови представители се изказват публично против) не знам.

Всички тези дефекти, и други, са породени от това, че няма въведен механизъм за двустранна валидация.
Ние знаем за тях от години, коментират се на всички избори, и постоянно променяме изборният кодекс така че да атакуваме един или друг проблем, до момента не особено ефективно.


Състемата за сигурност на присъственото гласуване разчита прекоменрно много на заплахи (глоби), политически присъствени изборни комисии (които ще се следят едни други поради естествената политическа конкуренция), и изборни наблюдатели за защита. Но с години, постепенно се съкращава количеството хора и партии имащи право да присъстват в изборна комисия, до парламентарно представени или до коалиционно партниращи си субекти, и така започват да се толерират естествени картелни съглашения, които отслабват значително присъственият контрол. Отделно независимите изборните наблюдатели се съкращават (сложна процедура за регистрация, и изискване да трябва да идват от политически партии предимно), а самите сътрудници или наблюдатели от своя страна злоупотребяват като гласоподаватели (предимно с дублиране на гласовете – пример ББЦ, БСП и ДПС на предни избори, те когато гласуват могат да заобикалят правилото за уседналост, което автоматично допуска злоупотреби с дублиране на гласовете, двойно гласуване, и други).


Нека да си представим обаче, следната хипотетична ситуация –


Че имаме разеделние между компонентите – лична оторизация, придобиване на право да гласуваш (бюлетина), асоциирането на бюлетина с вот (гласуване) и преброяване на гласовете. Всеки един от тези елементи се оторизира и проверява в отделна и независима организация, а нещо друго (например математиката?) ни гарантира съседна двустранна асоциация, но не и такава, която прескача съсед. Тогава много изкривявания (но не всички) на текущият модел биха били преодолени автоматично.


Обяснявам малко по детайлно – всичко това си го имаме и сега, но нека си представим че то е напълно отделено в отделни организации и процесите се случват независимо. Следните отделни и независими компоненти, мога да определя:


  1. Оторизация на едно място, че ти си си ти (еквивалент на издаване на личната карта) и получаване на съответният идентификатор за това (сега това е личната карта издадена от МВР, но може да бъде и електроне подпис или друго, от една организация)
  2. Оторизация, че имаш право да получиш бюлетина, с която да гласуваш (сега това го прави изборната комисия, проверяваща те в изборният списък и гарантираща, че ти си ти, чрез сертификата издаден от организация 1, в електронният можеш да получиш генериран математически случаен електронен сертификат, проверяем математически (може да е hash функция) и подписан със сертификата на тази втора организация, така че да е непроменим)
  3. Асоцииране на вот с бюлетина (сега го правиш пред изборната комисия, която подпечатва бюлетината ти, за да гарантира пред трети страни че е валидна, електронно може да е трета организация, например сайт, в който ти подписваш електронно избора си с полученият от 2 сертификат)
  4. Преброяване на бюлетините (прави го ЦИК, с под изпълнител типично ИО, в електронният свят това е преброяване и двойно валидиране на валидноста на електронната бюлетина, от четвърта организация)


Нека си представим преднатата система реализирана така (отново, технологията е примерна, не е важна, важна е процедурата и принципа) –
  1. Отиваш и си издаваш електронен подпис, който валидира, че ти си си ти. Той съдържа уникален твой сертификат валидиран от издателят на сертификата (всъщност днес това го правят всички клонове на банки, за 15 лева), което има това право (еквивалент на МВР). Електронният подпис е само пример. Може да бъде електронната ти идентификационна карта (личната ти карта, която ще можеш да получиш от 2017-та година нататък), може да е One-Time-Password система от друга форма. Няма голямо значение. Технологията не е важна, на този етап.
  2. Отиваш и получаваш електронна бюлетина срещу електронният си подпис, тя представлява да речем hash функционално число, подписано от твоят сертификат (но без идентификационна информация) или от алтернативен по-анонимен алгоритъм, като да речем модифициран DH (или уникален случаен частен ключ, и двете могат да дойдат пак през електронният ти подпис). Получената информация пък е подписана със сертификат от организацията издаваща електронните бюлетин (тук можем да правим вариации, може да имаш уникален публичен и частен ключ, генерирани случайно и дадени за теб например).
  3. Отиваш на сайта за гласуване, там с полученият частен ключ подписваш бюлетината и я пращаш обратно на сайта за гласуване, който я подписва със своят си сертификат (сертификатите играят роля на печатите при ИК) и предава веднага или по късно на организацията за преброяване (или пък я предава веднага на междинна организация, но тя я предава на организацията за преброяване след приключване на изборният ден).
  4. Организацията за преброяване получава всички сертификати. Тя има публичните ключове на (1), 2 и 3 (но не и частните). Като резултат тя може да чете информацията (но никой друг не може да чете освен своята си част) и да направи преброяване и пълна валидация. Отделно от 2 е получила списъка с генерираните хешове, има как да ги валидира математически (че са истински) и приема само тези сертификати, които съдържат коректен хеш.


Какъв е резултата от това разделение на отделни независими и несвързани организации:


Имаме невъзможност за генериране на фалшификати (подписванията при 2 и 3 стават локално при гласуващият, през мрежата пътуват и сайтовете получават само подписани сертификати), за да има фалшификат трябва някой да е компрометирал едновременно 1, 2 и 3 (което може да стане само при личният компютър на гласуващият, но дори той да е компрометиран, пак не може да стане лесно – опитайте се да подмените съдържанието на подписваната информация от електронният подпис в ръцете ви на собственият ви компютър. Ако успеете, ми се обадете).
Дори да приемем това за възможно при компютъра на гласуващият, то ще бъде невъзможно да бъде направено масово (няма как в ограничен период от време да повлияеш и да проконтролираш милиони компютри и милиони сертификати), което го прави по добре стоящо от сегашният модел (ЦИК публикува на всяко гласуване статистика показваща близо поне 100к невалидни или дублирани бюлетини, и то по доста консервативният механизъм на оценка, който имат). Също така, подмяната изисква интерактивно действие в момента, в който потребителят се оторизира. Ще ми бъде изключително интересно да чуя как може да стане при един масов електронен вот, в реално време, в рамките на изборният ден. Дори да имаме 1-2 случая на подмяна, те ще са много малко за да повлияят на резултата, и отделно точно електронното гласуване може да допусне механизъм как да се откриват и поправят.


Имаме и гаранция за тайна на вота. Защото само 1 знае дали имаш право да гласуваш и кой си ти. Само 2 издава бюлетина срещу информацията от 1 (но не е задължително да знае кой си, стига да знае, че имаш валиден сертификат, чиято валидация може да се подсигури анонимно), но не знае дали и за кой си гласувал. Само 3 може да знае (това е опционално, 3 може да не разполага със собственият си публичен ключ и да не може да знае), електронната бюлетина с кой вот е асоциирана, но не знае кой е гласувал. Само 4 може да преброи и да валидира бюлетините, пак без да знае кой е гласувал.
За да компрометираш тайната на вота, трябва да компрометираш всичките едновременно. Това е теоретично възможно за държавата да се организира и да го направи, но това е малко вероятно, защото първо може лесно да се установи (много по лесно от при физическото гласуване, понеже тук всички записи се пазят на всякъде), и второ това не е проблем да се прави и сега, така че за него няма технологичен проблем при присъственото гласуване, има принципен държавен и морален проблем, и не можем да кажем, че е нещо, което ще го докара електронното гласуване. Проблемът ако съществува, ще е проблем е на организацията, държавата и културата.


Тъй като подписите стават локално там където ги извършва гласуващият, то хакер хакнал по отделно 2 или 3 или 4 не може да генерира фалшиви подписи. Нито може да подпише (няма частните ключове или сертификатите при клиента от предната организация), нито да създаде валиден сертификат (защото той изисква участие от край до край). Теоретично е възможно да създаде масови фалшиви подписи ако хакне 1, но пък красотата на всичко тук, е че това може лесно да се установи (от ГРАО, в реално време или постфактум при проверката при 4) и всички гласове генерирани по този начин да се извадят от вота (да се инвалидизират хешовете от 2 или сертификатите от 1 и ще се получи инвалидизация при преброяването при 4), включително пост фактум, отново при запазване на пълна анонимност за гласуващият.


Дублирането е премахнато заради валидацията по активен хеш в организация 4. Но за дублирането ще кажа още нещо по-късно. Всеки електронно гласувал ще има само един единствен валиден вот.


Как гарантираме личното гласуване? Това в хипотезата ми го прави електронният подпис, но той може да бъде валидизиран (при 2) ако трябва от видео или снимка обаждане, и ще получи същата форма на валидизация, каквато има и при изборната комисия (да те видят че си приличаш).


Ами подслушването? Дори да гледаме логове и IP адреси, можем да догадаем че някой е гласувал, но не със сигирност кой е той точно, и определено не и за кого е гласувал. Ако криптираната информация е с еднаква дължина, дори статистически механизми не биха могли да помогнат да се различи от подслушване, кой или колко за кого са гласували. Този отговор може да даде само организация номер 4.
Защитата, която имаме тук е дори значително по-добра, при това дори при пълна откритост, отколкото тази, която имаме при присъственото гласуване. Ако например журналист следи пред сградата с изборни секции и да снима кой влиза и излиза (а това го виждаме по телевизията на всички избори), той получава много по-голяма и точна информация, отколкото ако подслушвате мрежата за електронно гласуване.


Как ще гарантираме, че подписите не се дават на други хора? Гаранция, че не си си дал подписа (паспорта) на някой друг е същата, каквато е и при нормалното гласуване. Никаква. Но отново, много е трудно и малко вероятно това да стане масово, и може да се валидира с видео обаждане (или заснемане при получаване на правото за гласуване).


Звучи сложно? На пръв поглед технологията изглежда сложна и многостъпкова. Сигурно ще е трудно за потребителите да я следват? Всъщност не. Идеята с разделението и многото подписвания не е нова и не е случайна. Всъщност тя се изпълнява от ИК и сега, в присъственото гласуване (личната ти карта е сертификат/електронен подпис издаден от МВР, бюлетина с воден знак е сертификат от издателя на бюлетините, проверката по ИК и лична карта и подписа в избирателният списък е еквивалента на получаването на право за гласуване е моята стъпка 2, гласуването в стаичаката и последващият печат върху бюлетината е еквивалента на стъпка 3, валидацията на печатите, и водният знак бюлетините и съдържанието от ЦИК и ИО е еквивалента на стъпка 4). Тази технология с 3-ен подпис е класическата технология използвана от технологията за оторизация KERBEROS на MIT, която до сега не е разбивана, а всъщност е изключително масово употребявана (Active Directory оторизацията в Windows е базирана на нея). Използва се и от свръх популярната OAUTH2 система за оторизация. За потребителят изглежда че попълва данните си само на едно място, но отзад има двойна (или дори тройна) оторизация, и нито една организация не разполага с цялата и пълната информация за личните данни на участника. По важното е, че потребителите дори не разбират как става, и не се налага да се логват на 3 сайта едновременно. Но това не премахва гаранциите за сигурността.


Компрометирани броусъри, операционни системи, троянски коне не компрометират автоматично например електронният подпис (всъщност всички хакове, за които знаем не компрометират системата по същество, а само дебнат ситуация в която потребителят подписва в реално време и се опитват да изземат сесията. Дори да заподозрем 1-2 такива случая, това е невъзможно да се изпълни масово в изборният ден по начин по който да се повлияе на изборният резултат).


За дублиранията – тъй като имаме вторична анонимна проверка (при 4), потребителят може да гласува безброй пъти анонимно (издавайки си безброй бюлетини), и да му се брои само последният вот. Това не само не е недостатък, но може да е и предимство. Дори да бъде принуден от някой “да се гласува правилно” пред него, по късно потребителят може да гласува пак, и да инвалидизира предното си гласуване. Така насилственият вот може да стане много по труден (но не и продаденият, но той не може да бъде преборен с технология – това е лично решение), тъй като хората ще имат алтернатива. Особено в малките населени места локалното влияние (в изборната секция със заплаха от кмета, както често се случва) може да стане много трудно, тъй като хората могат да отидат и пак да си гласуват валидно – другаде.


Тъй като само потребителят може да е в състояние да прочете информацията от подписите си, то системата може да бъде направена така, че потребителят да може да провери как е гласувал (ако се предостави такава услуга от 4) и да открие фалшификации, хакове, или да инвалидизира гласа си. Нещо повече, никой няма да бъде в състояние да му попречи да го направи, или да разбере, че това се е случило, без да има абсолютно цялата информация от 1,2,3 и 4 (а пък ако дори само един се оплаче, това лесно ще се открива проблема и ще се хваща виновника. При добре работеща полиция, много бързо и точно ще се излавят хората опитващи да правят компрометиране на системата).


Обърнете внимание, технологиите не са толкова важни (ползвам публични-частни ключове, защото са добра и позната илюстрация), а процедурата и разделението са важни. Ние следваме същата процедура и сега, но нямаме разделение, просто всичко е концентрирано на едно място и не се проверява вторично. Така там където е концентрацията (ИК) може да се правят фалшификации, а поради липсата на вторична проверка, не могат да се изфилтрират. Също така в приръственото гласуване днес използваме значително по-лесни за фалшификация идентификатори (номера на кочани, водни знаци), отколкото в една електронна система.


Аз лично не само че не виждам по големи недостатъци при така описаната по горе процедура, за дистанционно електронно гласуване, отколкото при сегашният ни физически модел, но и виждам адресирани едни от най важните технически проблеми при сегашното гласуване – повишаване на изборната активност (с което пък адресираме изкривяванията, които имаме от ниската изборателна активност) поради улесняване, премахване на възможностите за валидно преброяване на дубликати, и също така създаване на алтернативи за запазване на гражданските права и личният избор, с което при добра комуникация с избирателите, можем директно да атакуваме (минимум с оскъпяване на) платеният вот и (да обезсмислим) феодализираният вот.


До момента няма нито един случай, на наистина хакната система за електронно гласуване или за електронно банкиране. Нямаме познат случай, при който да е хакнат електронен подпис (но знаем за хиляди подправени паспорти). Нямаме случай, в който да е хакнат алгоритъм за оторизация.
Имаме случаи на откраднати (физически) електронни подписи (но както и при личният паспорт, те могат да се инвалидизират и за разлика от личният паспорт инвалидизацията може да е мигновенна). Имаме случаи на откраднати статични сертификати. Имаме случаи на пробити банкови системи по друг начин (достъп до софтуера управляващ трансферите на парите). Имаме класически Denial of Service атаки, които блокират или забавят скороста на работа на системите. Но те не нарушават анонимноста или оторизационната система на потребителите, а са плод на грешен дизайн в други части от софтуера. Така че не могат да се ползват като доказателство за несигурност. Сигурността за личноста и решенията накрайните потребители си се запазва. Но некадърността на системите си е друг проблем.


В предложената от мен схема, нито една организация и дори нито една произволна комбинация от две организации, не може да генерира фалшива система за оторизация, фалшива бюлетина, фалшива асоциация с вот, които да минат на проверка при номер 4. Всички те само ги записват, подписванията прави само потребителят локално.
Можем да имаме (умишлено) фалшиво преброяване при 4, но пък всички сертификати/бюлетини си стоят и подлежат на вторична проверка, така че при всяко подозрение, могат да се проверят и изловят. Доста по добре, отколкото при сегашният модел на присъствено гласуване.


Отделно, една от красотите на цялата работа е, че 1,2,3 и частично дори 4, могат да бъдат реализирани частно, и повече от веднъж едновременно. Можете да имате много издатели на оторизационни системи (електронен подпис), много издатели на електронни бюлетини, много сайтове за асоцииране на вот, много преброители. Това не само че не нарушава сигурността, но дори я увеличава. Потребител, който има подозрения, или ако направи проверка за собственият си вот, какво е гласувал и види несъвпадение, може да смени в рамките на изборният период (ден) и да гласува пак на друго място, и така да инвалидизира грешката, както и да заобиколи проблема. Обратно, полицията пък може да сваля фалшиви сайтове.


Фишинг атаки (сайтове за фалшиво гласувне) няма да сработят, тъй като не разполагат със сертификатите от публичните ключове, както за да вземат гласа на потребителя, така за да го пратят валидно към 3 или 4.


Единствената атака, която остава е DoS атака, към електронните места за гласуване, така че да бъдат блокирани и потребителите да не могат да гласуват и да се нервят. Но DoS атаките се решават лесно, с добре дистрибутирани и скалирани системи. Дори и без атака, системата може да бъде крайно бавна, защото е проектирана лошо (и тук мога да дам пример с Търговският Регистър или сайта за електронно преброяване на предните избори). Но това не е причина да няма електронно гласуване, това може да е причина да притиснем държавните организации да бъдат много по сериозни в разработката на софтуера си.


Послепис:
За незапознатите, ще кажа няколко думи за основни алгоритми в криптографията, които могат да се ползват (и всъщност се ползват във всички системи с електронни подписи, онлайн оторизация и електронно банкиране):


Challenge алгоритъм – Представете си че имате две страни които си комуникират през несигурна среда. Страна А иска да валидира, че страна Б е тази, за която се представя. Страна А знае, че страна Б ще се валидира с информация, която страна А знае (да кажем парола).
Когато Б иска да се представи, той моли А да му даде едно случайно число. А му изпраща случайно число. Б използва случайното число, за да криптира (или hash-не) информацията си, и я подава на А. А знае числото, знае алгоритъма за криптация (hash), и извършва действието на Б локално, след което сравнява резултата с това, което е получил от Б. Ако има съвпадение, значи Б е този, за когото се представя.
Ако някой подслушва мрежата, той знае че Б се опитва да се оторизира пред А. Но не знае паролата на Б, тя никога не минава некриптирана. Отделно не може да използва информацията, получена от Б за да се представи за Б някъде другаде, понеже друго случайно число ще бъде използвано в онази оторизация.
В резултат – имаме активна оторизация, която не може да се декриптира, и не може да се използва другаде или тук по друго време.


Асиметрични алгоритми за криптиране – Това са алгоритми с публични частни ключове. Идеята е проста – имаме математически алгоритми, които ни гарантират, с изключително високо ниво на сигурност, че имаме два ключа, наричани условно публичен и частен. С частният ключ можем да криптираме информация, която може да се декриптира само с публичният ключ. Частният не може да я декриптира. А по частният ключ не можем да създадем публичен и обратно. Така ако вземем частен ключ и криптираме с него някакъв текст, то знаем, че той е криптиран и подписан от този, за който се представя отсрещната страна, ако можем да му го декриптираме с публичният ключ. Без да имаме публичният ключ, не можем да декриптираме, без да е криптиран с реципрочният частен ключ, не можем да декриптираме с публичният. Този алгоритъм е хитър, защото можете да раздадете на приятелите си вашият публичен ключ, и само те ще могат да четат криптираната информация, която им пращате. Но никой друг, освен вас, няма да може да им пише и изпраща информация.


Електронен Сертификат – Двоен (или повече) подпис с публични и частни ключове. Пример – представете си, че вие си създадете своя двойка публичен и частен ключ. Частният си е винаги у вас. Но искате публичният да е достъпен за група хора или всички. Отивате в полицията (или Certificate Authority) и те проверяват, че вие сте вие. След което криптират с техният си частен ключ информация-текст, която казва – да, това е лицето Пешо Пешев, и неговият публичен ключ е този и този (записан вътре). Полученото нещо се нарича сертификат, и можете да го публикувате публично (или да го изпращате, с криптираната от вашият частен ключ поща).
Всеки, който получи вашият сертификат, ако има публичният ключ на полицията (CA) ще може да го прочете. И ще знае, че полицията (гарантирано от нейният частен ключ) твърди, че вие сте този, за когото се представяте, и вашият публичен ключ кой е. С него пък получателят ще декриптира вашата поща, и ще знае че тя е написана от вас, защото само вие имате вашият частен ключ.


Дифъл-Хелман алгоритъм – друга форма на асиметрично криптиране, при което участниците дори си разменят публично индикатори за ключовете, от които може да се регенерира публичният (или друг) ключ, но подслушващият не може да го направи.


Еднократна парола – частна форма на challenge алгоритъма, при която криптираната информация, която се обменя за валидация (паролата) се допълва от компонент, който е зависим от времето (или последователността на събитието), примерно времето е добавено към паролата. Така дори някой да подслуша и да се опита да кракне с речник паролата, няма да може, понеже само след да речем минута информацията е чисто нова, и старата инвалидизирана.


Електронен подпис – Това е комбинация от електронен сертификат и еднократна парола. През мрежата се транспортира сертификационна информация, модифицирана и криптирана с форма на еднократна парола. Може да бъде реализиран и по опростено (например чиповете на кредитните карти са с много по опростена форма на оторизация), и по сложно. Но това е избор на имплементацията, а не е проблем на технологията. Технологията може да бъде удивително сигурна, дори и всички публични ключове и информация, да бъдат свободно достъпни в мрежата.

Безспорно е, че нещо може да бъде реализирано несигурно. Но също така е безспорно, че може да бъде реализирано и сигурно. Това обаче не е въпрос на дискусията дали да има или да няма електронно гласуване. Това е дискусия, след като решим да има електронно гласуване, как точно да бъде направено то. Да казваш, по добре да няма, защото може да бъде направено лошо, е същото, като да отказваш да летиш със самолети, защото от време на време падат. Да, няма да паднеш със самолет, но не значи, че ще живееш вечно, или че самолет няма да ти падне на главата. Значи само, че ще си винаги по бавен от тези, които пътуват със самолет.

ППС:
Може по детайлно да го разпиша, но основната идея е в разделението. Ако си представим, че асоциацията на бюлетина с вот, е всъщност като действието по създаване на сертификат, само че имаме частен ключ генериран локално, и публичен ключ асоцииран с анонимен хеш, който половината да речем отива при асоциятора на вота и половината при преброителя директно, то асоциатора (3) може само да валидира информацията, но не и да знае кой е гласувал и какво. Преброителя може да валидира, но не и да знае кой е гласувал. Само потребителят, ще има възможност да провери, да чете и да (пре)гласува, локално при него.
Математиката допуска това. Така работят вече и много електронни системи за оторизации. Така че може да стане сигурно. Въпросът в действителност обаче никога не е бил технологичен, нали?

Моите опорни точки за електронното гласуване

Post Syndicated from Delian Delchev original http://feedproxy.google.com/~r/delian/~3/hEViReBL6Y0/blog-post_73.html

Аз съм почитател на електронното гласуване. Не се смятам за специалист, но когато видя самозвани специалисти да приказват технологични и алогични глупости по отношение на електронното гласуване и не мога да не се присмея, като хърбел на щърбел.

И тъй като откакто си сложих баджа ме нападнаха куп хора с мнения против електронното гласуване, къде от страх, къде от тръшкане (че ще навреди на нашите), реших да обобщя някой и да ги коментирам. Така се получи този кратък и непълен списък с моите опорни точки (да иронизирам малко БСП-то и МВР-то от времето на Орешарски) по отношение на електронният вот:


Защо електронен вот а не машинен вот?
Името “електронен вот” е подбрано некоректно и е ограничаващо. И електронният и машинният вот днес са електронни (след време може да са биологични или други). В действителност става въпрос за дистанционен вот, използвайки възможностите на познанията ни и науката за да си осигурим механизъм за сигурно дистанционно гласуване. Това е основната и разлика с машинният вот, който е също некоректно наименование на присъствен вот подпомогнат от машини. В частният случай говорим за референдум, който да позволи започването на дискусия по отношение на това да се намери механизъм за предоставяне на възможност за сигурно и дистанционно гласуване от страна на гласоподавателите. Дали ще го има, и как ще бъде реализиран не е въпрос на референдума, а е въпрос на дискусията, която евентуално би ги последвала след референдума. Без положителен вот от референдума обаче политическата ни история показва, че такава дискусия въобще не влиза в дневен ред.
Няма нужда от конституционна промяна, за да се допусне дистанционен вот. Това е оправдание. Форми на дистанционен вот имаме у нас дори и днес. Ако политическата клика желаеше да дискутира технологии и проблеми по същество, нямаше да има нужда и от референдум. И обратно, решенията от референдума не са обвързващи и задължителни (виж референдума за АЕЦ Белене). Но биха задължили парламента да ги обсъди и да се види публично, кой кой е.


Защо дистанционен вот?
Дистанционният вот улеснява гласуването. За разлика от типичните ограничителни мерки, като например въвеждане на възрастов, расов или образователен ценз, и дори задължителен вот, дистанционният вот увеличава достъпа и възможностите на гражданите да изразяват вот и мнение. Той е разширение, а не ограничаване на демократичната база.


Дистанционният вот би разширил значително възможноста на хора работещи и/ли живеещи в чужбина да гласуват, както и сериозно би намалил разходите по отношение на вота и в България и в чужбина.


Дистанционното гласуване позволява на хора в затруднения (възрастни, болни и други) да гласуват по-свободно и по-достъпно.

Дистанционният вот би намалил значително държавните разходи (пример – електронното преброяване съкрати значително разходите за извършването на преброяването у нас), включително и ако стане масов, ще позволи намаляването на хората работещи в изборните секции и като ефект значително съкращаване на държавните разходи.


Защо да позволяваме да гласуват хората, които вече са избрали да живеят в чужбина?
Грешно е да се фокусираме само върху хората, живеещи в чужбина, по отношение на тяхното право на глас. Електронното и дистанционно гласуване носи ползи за абсолютно всички грамотни граждани в страната. То би повишило значително изборната активност особено сред по-образованото население в страната, и като цяло.

Но дори и да разгледаме в частност само хората, които живеят в чужбина, е безспорно видно, че те са затруднени във възможностите си да упражняват правото си на глас. МВнР от години се справя добре да организира гласуването само в Турция, където са повече от половината отворени секции, и те се запазват поради добра организираност на българската диаспора в Турция, инерция от миналото, предизборен фокус или законодателство определящо къде да се отварят автоматично секции.

Дистанционното/електронното гласуване би улеснило и останалите българи, които нямат достъп до секции за гласуване на под 100 (дори 50)км разстояние или в държави, в които поради локално законодателство такива могат да се отварят само в ограничените ни на брой консулства, значително ограничаващи гражданите ни в други държави да упражняват правото си на глас. Вероятно между 10 и 30% от гласоподавателите се намират в чужбина или далеч от изборните си секции по времето когато се провеждат избори. Въвеждането на дистанционен вот допуска възстановявне поне на половината от тези загубени в момента гласове и значително повишаване на изборната активност. Лесно можете да калкулирате, че всъщност поради невъзможност да присъстват лично, не гласуват повече хора, отколкото сборно гласове получава дори най-голямата партия у нас по време на избори.

Но отново, дистанционното гласуване не е фокусирано и няма отношение само към българите в чужбина, то би значително повишило изборната активност, особено сред по-образованото население, младите и средната класа – точно тази част от гласоподавателите, която се е отдръпнала от урните от години.


Хора, които са избрали да живеят в чужбина не би трябвало да имат право на глас!
Правото на гласуване на един гражданин е определено от неговият паспорт. Той трябва да има право да избира тези, които заради назначеният му паспорт определят дали и какви данъци да плаща и дали да ходи на война.
България губи в емиграция над 3 души на 10000 (2015 est, Worldfactbook), почти изключително млади, в икономически и политически активна и детеродна възраст. В последните 30 години държавата са напуснали 2.5 милиона души. Лесно се изчислява, че при запазване на тенденцията, след 20 години над една трета от младите българи ще живеят и ще бъдат родени в чужбина. Над две трети от тях ще имат (само) българско гражданство поради правилата на европейският съюз. България трябва да се стреми да приобщава тези хора да помагат на страната, да са свързани с нея и да участват в политическият и живот. Електронното дистанционно гласуване е един от най важните механизми, с които реално можем да запазим българщината. Той няма алтернатива. Време е тази дискусия да започне и у нас.


Хора с два паспорта не би трябвало да имат право на глас
Тази дискусия няма отношение към електронното или дистанционно гласуване. Дали да имат или нямат право на глас няма отношение към начина, по който се гласува. Но е редно да отбележа, че тези хора имат право да гласуват според конституцията ни и също така имат и права и задължения поради това, че имат български паспорт, която прави правото им да гласуват справедливо.


Електронното гласуване само ще повиши изборната активност в Турция
Този коментар няма отношение към електронното гласуване. Политическата или етническа сегрегация не е въпрос на технологията на гласуване, дали ще бъде електронна, дистанционна или присъствена. 
Отделно не би трябвало сегрегацията да бъде и въобще въпрос обсъждан в една съвременна демокрация.
В частност обаче, гласуващите ни сънародници в Турция през годините остават константно число и дори намаляват като абсолютна бройка. Причините са логични: демографски и социални. Пика на гласуващите в Турция е отдавна достигнат, и числото не може да нарастне – просто няма от къде. Неговият дял има значение, защото негласуващите в страната се увеличават или защото много българи в други държави не гласуват, и заради недомислената система за разпределение на не целите мандати и липсата на мандатни райони за чужбина.

Електронното/дистанционно гласуване цели да се започне дискусия, с която да се създаде механизъм за по-лесен, по-масов, дистанционен вот, с което да се позволи и на другите българи – в българия или чужбина да гласуват по-лесно и така да се увеличи избирателната активност. Това е мярка за увеличаване на избирателната активност. Точно електронното гласуване може да бъде един от механизмите, с които да се включат по-активно гражданите ни, и да се намали значението на капсулираните вотове.

Не е проблем това, че над 80% от “етническите турци гласуват”. Те имат това си право. И не, електронното гласуване няма как да направи тези 80% на 120%. Но електронното гласуване може да улесни и върне част от онези 45% от населението, които редовно не гласуват, и да вдигне избирателната активност. А точно, чрез вдигането на избирателната активност биха били решени проблемите на  изкривяването на гласовете от ниската избирателна активност.

Електронното / дистанционно гласуване е отхвърлено с решение от конституционният съд
Това твърдение е невярно. Има решение на конституционният съд, което определя конституционните ограничения по отношение на реализирането на електронен (и дистанционен) вот (ако не се направят конституционни промени).
Доколкото се създаде механизъм, който да гарантира, че вота е таен и личен, той е напълно допустим. За това и машинният вот (частна форма на електронно гласуване) е допустим. Отделно, конституцията може да подлежи на промяна, ако обществото или обществената дискусия доведе до консенсус, че има нужда от такава.


Електронното гласуване ще създаде възможност за злоупотреби и фалшив вот
Злоупотреби и фалшив вот има и сега. Това е проблем на реализацията и процедурите и не трябва да е фокус на дискусията по същество. Има достатъчно сигурни механизми, с които да се реализира електронно и дистанционно гласуване, с които да се гарантира, че то е лично и тайно (по конституционните изисквания). Ако бъде реализирано лошо, може и да не е лично и тайно, точно така и както е сега с физическото присъствено гласуване. Но да се отказваме от него, защото има риск да бъде направено лошо (справедливо отнесен и към сегашното присъствено гласуване) би означавало да се откажем от гласуването въобще защото има риск от проблеми. Или да не излизаме навън защото има риск от проблеми. Да не се качваме в колата си, защото има риск да се повреди.
Въпрос на техническата дискусия е, как да бъде реализирано сигурно и с необходимите гаранции за конституционните изисквания. Можем свободно да водим техническата дискусия отделно. Но не можем да водим дискусия, да забраним гласуването защото имало риск.


Електронният подпис не гарантира сигурност еквивалентна на паспорт
Дали да има или няма дистанционно-електронно гласуване няма отношение към специфична технология на реализацията му. То може да бъде реализирано добре с или без електронен подпис.
В частност обаче, няма никаква техническа разлика между електронен подпис и паспорт. Паспорта съдържа информация, за лицето което го пренася. Самият паспорт е издаден от организация, на която ти вярваш и поради това вярваш на информацията, която можеш да прочетеш в него. Идентификаторите и защитите на паспорта (воден знак, печати и други) показват за теб, че той е издаден от доверената организация. Част от информацията в паспорта идентифицира приносителя (снимката). Комбинацията от информацията за преносителя, която можеш да прочетеш и да сравниш с него (снимката) и доверието (чрез защитите срещу фалшификация) към организацията издател, определят доверието ти към (само)идентификацията на приносителя. Същото се отнася и с електронният подпис, той съдържа публична информация, която можеш да провериш (идентифицираш приносителя), подписана от организация, на която имаш доверие (CA). Защитата е значително по голяма и фалшификацията значително по малка. Всъщност ние не знаем дори за един единствен случай на фалшифициран електронен подпис, докато знаем за не малко случаи (всъщност са доста, над 1 на 10000) за фалшифициран паспорт. Очевидно е, че електронният подпис е много по сигурен от паспорта.
Също като паспорта, електронният подпис подлежи на кражба, но тя не може да е масова, и инвалидацията е мигновенна (за разлика от тази на откраднат паспорт, за която трябват дни и седмици).
Но отново, тук не говорим въобще за дискусия как точно ще се направи електронното и дистанционно гласуване, а да позволим на гражданите да го ползват, ако се намери сигурен технологичен начин.


Електронният вот ще позволи по лесно купуване на гласове
Продажбата на глас е личен акт и въпрос на личен морал. Технологията не може да спре или на обратно да създаде възможност за продажба на гласове. Електронният вот няма отношение към това дали някой ще си продава гласовете или не.
Но електронният вот ще повиши значително избирателната активност, с което ще се намали значително дялът на купеният вот.
Електронният вот при добра техническа реализация обаче би допуснал механизъм, с който самият избирател да може да отменя или променя вота си в рамките на избирателният ден и да обезсмисли масовото закупуване или изнудване за гласуване. Локални форми на феодализъм върху гласовете (например случаите с миньорите на Ковачки, или кмета който брои кой и за кого гласува в неговото село) не са въпрос който ще бъде решен или пък направен по лош от електронният вот. Те са въпрос на независимост, свобода и алтернатива за тези хора. Електронният вот увеличава техните шансове, поради значително затрудняване на местните феодали да проследяват кой за кого е гласувал.


Феодалите ще купуват електронни подписи или ще ги събират и гласуват от името на хората
Отново тук не става въпрос за технологията за гласуване. Не е задължително да се ползва електронен подпис. Но в частност, всеки който знае как се издава и как работи електронен подпис знае, че той не може “да се купи” от чуждо име, и също така е много по лесно да се “изловят” феодали, гласували електронно, отколкото когато хората заплашени са отишли и сами са си гласували. Отново обаче, електронният подпис няма да реши (нито да усложни) проблема с продажбата или заробване-феодализиране на гласове. Това е различен проблем. Той се решава по различен начин. Но дистанционният вот със създаването на повече опции и възможности допуска да създаде на образованите хора повече независимост и алтернатива. Необразованите, хората в затруднения и феодализираните ще намалеят, но няма да изчезнат. Техните проблеми трябва да се решават по друг начин, макар че електронният вот да им създава повече възможности за свобода.


Електронният вот ще позволи на много хора да гласуват по два пъти
Точно обратно, електронният вот ще премахне напълно тази възможност за хората, които са гласували електронно – някой да гласува от тяхно име, или на няколко места. Това е един от най-лесно решимите технологично проблеми, който не се решава (поради човешката обработка на списъците) в традиционното безмашинно присъствено гласуване и е един от най големите проблеми на сегашният ни модел.


Електронният вот е безсмислен защото е много скъп
Това не е вярно, и отделно няма отношение към това дали да има електронно гласуване или не. Електронното гласуване няма да замени нормалното, и на който му е скъпо дистанционното гласуване, ще гласува присъствено. Въпреки това, е редно да отбележим, че електронното гласуване може да бъде реализирано много евтино както за гласоподавателя (безплатно) така и за държавата. Тук и в момента не става въпрос “да похарчим едни пари”. Единсвено става въпрос да позволим на гражданите да имат и тази алтернатива когато гласуват, с което да ги заинтересоваме и повишим политическият им интерес, и избирателната активност. Нека и не забравяме, че от 2017-та година новоиздадените лични карти у нас ще имат чип и ще могат да се използват като електронен подпис.


Електронният вот няма да бъде популярен
За това дори имаме пряк пример, че е невярно твърдение. Така се говореше и очакваше, и по отношение на електронното преброяване на гражданите. Но то бе супер успешно. Над половината граждани доброволно и самоинициативно се преброиха електронно, за много кратко време и това спести много пари на държавата. Недейте да подценявате българите. Ние имаме традиции в телекомуникациите, ИТ и Интернет. Ако процедурите са прости и лесни, можем да очакваме съизмеримо електронно гласуване с електронното преброяване, което би направило вотовете значително по бързи, значително по евтини и със значително по голяма избирателна активност.


Хората нямат какво да ядат а вие искате електронен вот
Това е най безмисленият и най несвързан с темата коментар, който съм чувал

Електрическото гласуване

Това, което ще последва е инспирирано от два фактора. Първият е публикацията на Боян Юруков – Електронно гласуване и доверието в изборите, а второто е една моя дискусия в Twiter с Владимир Каролев, където му обещах, че някой ден ще напиша, защо в България електронно правителство няма да има в обозримо бъдеще. И въпреки, че електронното правителство е силно различно от електронното гласуване – факторите, които обуславят провала и на двете са силно свързани.
Нататък тази публикация ще продължи в стил на контра-протест срещу написаното от Боян, защото в голяма степен не съм съгласен нито с него, нито с някои от коментарите под публикацията. Първоначално и аз планирах да напиша коментар, после се получи малко дълго и реших да е цял постинг. И така:
Първо да ви запитам – как по-точно ще стане проверката – дали гласът ми е отчетен правилно, без да се наруши тайната на вота? И как ще се предпази системата (независимо дали е електронна или хартина) от това да се продават по този начин гласовете?!
Както е написал и Спас Колев (коментар под публикацията в блога на Юруков) – основнен проблем на купувача на гласове е, да провери дали продавача “си е свършил работата” – ако има система, чрез която се проверява правилно ли ти е отчетен гласа – това АВТОМАТИЧНО решава основния проблем на купувача, което искаме да избегнем.
По темата с online гласуването – много хора отказват да приемат, че гласуването на национални избори не е като гласуването във Facebook или online анкета и се регулира от някаква нормативна уредба. Колко места по света можете да посочите, където на национални избори се гласува online? Подчертавам – не на избори за телевизионни водещи, мис-красота или снимката с най-красиво бебе, а на НАЦИОНАЛНИ ИЗБОРИ?! В комбинация с българския контекст на явна масова търговия с гласове, изборен туризъм, купуване на цели комисии, подмяна на бюлетини, протоколи и т.н. – въвеждането на online гласуване е на практика вредно. И да – твърдя, че е вредно точно както Боян твърди, че ще е полезно защото повече хора ще гласуват (за повечето хора по-късно). А дории да не е масова практика, дори само съмнения за измами да има – online гласуването само ще ги подсили.
И точно както Боян твърди, че купуването на гласове и подмяната на бюлетини не са проблем, защото “ефектът върху крайния резултат е статистически незначим“, аз пък смея да твърдя, че няма нужда да стимулираме гласуването в чужбина, защото “ефектът върху крайния резултат е статистически незначим“… в момента гласоподавателите в чужбина са около 3% от общия брой. От 250 секции в чужбина гласуват горе долу толкова хора, колкото от 50 секции в България и ако успееш да “купиш” 50% от хората в секцията – 100 секции (от общо почти 12000) могат напълно да игнорират резултата от чужбина.
Тук искам да подчертая, че в никакъв случай горното не е моето мнение и в никакъв случай не желая да игнорирам гласоподавателите извън България, нито твърдя, че са статистически незначими. Давам горното единствено като пример за това колко грешни са според мен разсъжденията, че понеже “ефектът върху крайния резултат е статистически незначим” не трябва да се обръща внимание на измамите.
Също така съм абсолютно категоричен, че причината за ниската избирателна активност (и най-вече при младите) не е свързана с липсата на възможност за електронно или online гласуване. Основната причина е политическата пасивност на масата хора и тази политическа пасивност трудно ще се излекува с online гласуването. По-скоро протестите или други форми на активност на гражданското общество са факторите, които ще събудят повече пасивни, отколкото технологиите.
Не на последно място – когато голяма част от населението е доведена до такова социално положение в което са готови срещу 20 – 50 лв. да си продадат бъдещето за следващите 4 (че и повече) години, трудно можем да повлияем чрез технологии, защото проблемът не е технологичен. И за съжаление (лично мнение) – това е едно от нещата, които въпросните хора извън България не могат да приемат – може би защото живеят в друг контекст и друга среда, но явно не разбират колко лесно е, да манипулираш, управляваш и купуваш хора живеещи с години в условия на постоянен недостатък. И количеството на тези хора е в пъти по-голямо от количеството на политически активните, на българите в Чужбина и на всички онези, които се твърди, че ако ги активизираме на избори, ще се промени резултатът.
Твърдението, че въвеждането на електронно гласуване (било то машинно или online) ще доведе до спестяване на пари също не мога да го подкрепя. Боян си пада по събирането на данни и ще го замоля, ако за него представлява интерес и разполага с необходимата информация, да изготви една инфографика, която да представя разпределение на разходите за провеждането на едни избори по различни пера. Без да съм виждал данните и да съм ги анализирал съм готов да се обзаложа, че едно от основните пера по избори всъщност е за МВР – за охрана на изборите, което няма да се спести чрез електронното гласуване. Перото за обработката също няма да намалее, защото хартиеният процес при всички положения ще остане, а при него цената зависи от броя на секциите, а не от брой на гласувалите – и нито един глас да няма, пак се обработват резултати (нули) от 12 хил. секции. От печатане на бюлетини също няма да има особена икономия, защото там перото е относително малко, а няма да отпадне изцяло. Хонорарите на 12000 секционни комисии средно по 7 човека + други комисии – почти 6 милиона лева също няма да се спестят. Единственото, което евентуално може да бъде сериозно перо на икономия са изборите извън България, тъй като там организацията за една секция е доста по-скъпа от организацията в България. Но ако съпоставим всичко това със стойността на една евентуална такава система – икономия може да се постигне само в някакъв много дългосрочен период.
Докато пишех, набързо спретнах една такава графика базирана на данните обявени в медиите за последните парламентарни избори през май 2013 г. Разпределението е на база 21 милиона лв. разходи.
Разпределение на разходите на парламентарните избори през май 2013 г.
Дори и да става дума за online гласуване при което няма закупуване на хардуер – разходите по внедряването и поддържането на такава система ще бъдат перо. А ако говорим за машинно гласуване – дори и най-евтиното решение, когато включва купуване на хардуер, трябва да се мултиплицира по 12 хил секции и веднага става сериозно перо, което в краткосрочен план е финансово неизгодно. А при такива технологии трудно може да се говори за дългосрочен план, защото рядко такава технология може да намира приложение повече от 4 години – просто технологията ще остарее. А колко избори ще се проведат за 4 години? В най-добрия сценарии 4 пъти, а може и само 2.
Единственото, с което мога да се съглася е, че електронното гласуване под каквато и да е форма може да намали грешките и да облекчи процеса като цяло.
И накрая – електронния подпис. Стига с тоя електронен подпис на избори. Предназначението на електронния подпис е да доказва самоличността на автора – да свързва физическото лице с волеизявлението. Естествено, че online гласуването има нужда от еднозначна идентификация на гласоподавателя, но също така се нуждае и от гарантиране на тайната на вота. Освен това електронният подпис не може да спре купуването на гласовете (да не повдигаме наново спора, дали може да го улесни). А електронните подписи на управителите на фирмите не винаги стават за използване за гласуване, защото зависи какъв е типът на сертификата им и ограничението идва най-вече от ЗЕДЕП, но и Изборният кодекс поставя ограничения, като например §113 (14) т.5, от преходните и заключителни разпоредби, където се казва, че “гарантира, че гласуващите избиратели няма да имат допълнителни разходи извън обичайните разходи за комуникация по интернет“, което автоматично изключва електронния подпис от техническото решение.