Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/tsivilizatsionniyat-izbor/

Пукнатините в коалицията, която представлява част от демократичната общност в 51-вия парламент – „Продължаваме промяната“–„Демократична България“, се превръщат в разделителни линии. В момента, в който ДБ (ДСБ, „Да, България“) се присъедини към петицията „Време е за проевропейски демократичен президент на България“, ПП обяви едностранно инициативата си за вот на недоверие към коалиционното правителство на Росен Желязков (ГЕРБ). 

ДБ са резервирани към подобни действия през юли, а ПП – към общата президентска кандидатура. 

Напрежението между двете политически сили расте точно когато на България ѝ предстоят съдбовни предизвикателства – още няколко крачки до пълноправното членство в еврозоната от 1 януари 2026 г. и до същинския разговор за стратегическите цели на държавата след еврото, както и ключови президентски избори. Конвергентните доклади на Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка за готовността ни да приемем единната европейска валута са положителни, но окончателното решение ще дойде на 8 юли, когато Еврогрупата ще приеме законодателните решения за присъединяването на България към еврозоната.

Те са общо три: две от тях може да бъдат приети с квалифицирано мнозинство, а законодателното решение за фиксирането на обменния курс – с единодушие на 20-те държави в еврозоната плюс България. На 30 юни ЕК ще предложи обменния курс, който ще е известният на всички фиксинг 1 евро = 1,95883 лв. 

Вотът на раздора?

„Продължаваме промяната“ обяви преди два месеца, че ще поиска вот на недоверие срещу правителството, след като излязат резултатите от конвергентните доклади, и с този аргумент не подкрепи двата неуспешни вота срещу кабинета, инициирани от eвроскептичния и проруски блок в парламента – „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“. Не ги подкрепи и партньорът на ПП „Демократична България“. За ДБ септември е по-подходящ за внасяне на вот на недоверие – или пък „точният момент се уточнява впоследствие“.

След като президентът Радев обяви инициативата си за референдум за еврото, председателят на ДСБ Атанас Атанасов обеща подкрепа за правителството до фактическото влизане на България в еврозоната на 1 януари 2026 г.

Ние от „Демократична България“ заявки за вот на недоверие не сме дали. Трябва да мислим, преди да предприемем какъвто и да било ход. Да мислим дали има повод за нещо подобно. Да се държим като конструктивна, а не истерична опозиция.

Ивайло Мирчев, съпредседател на „Да, България“

В парламентарната демокрация вотът на недоверие е най-силният инструмент на опозицията, стига да бъдат набелязани ясно целите, които да постигне. Предишните два, внесени в 51-вото Народно събрание от „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“, бяха използвани за шумна антиевропейска пропаганда, включително срещу приемането на еврото, въпреки че формално бяха заради външната политика и корупцията. „Възраждане“ са подготвили мотивите и за трети – за финансовата политика, също и „Величие“ – по темата екология заради незаконните сметища. 

Актът на внасяне на вот на недоверие непосредствено след огромен национален успех [еврозоната – б.а.] по същността си е девалвация на вота на недоверие.

Йордан Иванов, депутат от ПП–ДБ

Вотът на недоверие е средство за реактивиране на електората и в този случай разграничаване от ГЕРБ и ДПС, с които ПП–ДБ управляваха в кабинета сглобка. Но освен несигурните политически дивиденти, в този момент има и политически рискове, като разцепление на общия фронт с ДБ, а при провал на вота – и загуба на политически авторитет, който може да настъпи още с неуспеха да се съберат необходимите 48 гласа за внасянето му. Едва ли ще се стигне до разпадане на коалицията, тъй като и двете страни разбират огромните рискове и електорален спад, с които ще се сблъскат. Но напрежението остава.

Трябва да инициираме вот на недоверие, иначе ще бъде тиха подкрепа за управление на Пеевски.

Кирил Петков, съпредседател на ПП

В крайна сметка от ПП заявиха, че след 9 юли ще започнат да събират подписи, за да внесат вота. „След тази дата, когато членството в еврозоната става необратим процес, ще започнем работа по другата ни голяма цел – да чистим корупцията“, заяви Петков. ПП разполагат със 17 депутати, а изискването за внасяне на вот на недоверие е за 48 – минимум ⅕ от народните представители. ПП ще се обърнат най-напред към ДБ, а след това и към националпопулистките и проруски формации, чиито вотове на недоверие досега не подкрепяха, както и към ДПС–ДПС на Доган. 

Председателят на МЕЧ Радостин Василев прогнозира политическа нестабилност след потвърждението за еврото и заяви, че подписи просто така не дават:

Очаквам да дойдат, да кажат на каква тема ще е вотът, ако можем да направим общ вот на обединената опозиция.

От „Възраждане“ засега не дават надежди за съгласие за третия вот на недоверие към кабинета „Желязков“. 

Ние ще подкрепим всеки внесен вот на недоверие, но няма как да си сложим подписите с лицата от ПП, към които изпитваме, меко казано, отвращение.

Костадин Костадинов, лидер на „Възраждане“

За да бъде съборено правителството, е необходимо абсолютно мнозинство от 121 народни представители. ПП, ДПС–ДПС, МЕЧ, „Величие“ и „Възраждане“ разполагат с 89. Тоест за да падне правителството, трябва да гласуват и от ДБ, и от ДПС – Ново начало. Ако партията на Пеевски не подкрепи вота, тъй като лидерът олигарх често повтаря мантрата, че работи за стабилно правителство, ПП ще застане до Радев и „Възраждане“, както отбеляза и Бойко Борисов. 

Ако мине вотът на недоверие, те трябва да се притесняват. Защото ако успее, ПП ще се наредят до „Възраждане“, „Величие“, МЕЧ. И до Радев. С кое е допринесъл [Кирил Петков – б.а.]? Че тревожи Брюксел, че може да падне правителството и внася вот на недоверие? Това звучи гротескно. Кирил Петков остава зад борда. Той трябва да обясни на своите хора защо трябва да падне това правителство, за да има преформатиране и да дойде „Възраждане“ или Радев.

Ходът на ПП би имал здрав смисъл само при обща стратегия на коалицията, в която участват, че предсрочни избори са по-добър вариант от статуквото, и когато партиите са изяснили кои биха могли да бъдат техни партньори в управлението и при какви условия. В случай че бъдат предизвикани избори наесен, те ще са доминирани от кампанията срещу еврото точно преди финала на процеса. А с обещания контрол върху спекулативни повишения на цените ще трябва да се заеме едно служебно правителство, оглавено, защо не, от председателката на парламента Наталия Киселова.

В последните месеци различията между ПП и ДБ ясно се проявяват. Например в реакциите им към референдума за еврото, предложен от президента Радев на 9 май. От страна на ПП, чиито лидери бяха министри в служебен кабинет на президента, коментарите бяха сдържани. Кирил Петков определи искането за референдум като „една голяма грешка“, Асен Василев избра технократския стил на говорене в подкрепа на еврото, не и атаки към Радев. 

В ДБ бяха значително по-критични. Запитаха дали инициативата за референдум не е заради разследването по аферата „Боташ“, с която България губи милиарди долари, и критикуваха държавния глава в опит за дестабилизация и действия срещу националните интереси.

Президентът междувременно намекна за политически проект и така катализира инициативата за предварителни избори за кандидат-президент на демократичната общност 17 месеца преди вота за държавен глава. 

Проевропейски президент. Възможен ли е?

ДСБ бяха първи с предложението за първични избори, но в името на общественото начало идеята получи гражданственост сега. Ползите са значителни – стига първичният вот да успее да излъчи кандидат с потенциал за по-висока подкрепа от тези 400 000–500 0000 гласа, които може да мобилизира демократичната общност. (Тези гласове, както отбеляза политологът Огнян Минчев в коментар във Facebook, ще се окажат недостатъчни дори за класиране на общия кандидат за балотаж.) Активността на президентски избори е значително по-висока, отколкото на парламентарни. На балотажа за държавен глава през 2016 г. гласуваха над 3,5 млн. души, а през 2022 г. бяха с над 780 000 по-малко, спечелен за втори път от Румен Радев и Илияна Йотова. 

Тоест ако се стигне до общ проевропейски кандидат, той се нуждае от почти двойно повече гласове от присъщите на общността. Това означава, че партийната идентификация е (почти) изключена.

Първо, издигането на общ кандидат ще създаде по-голямо доверие и емоционална връзка с избирателите. Част от тях са разочаровани от разпадналата се вече сглобка с Пеевски–Борисов. Други очакват ясна алтернатива и смелост за противопоставяне на статуквото.

Второ, ще заздрави, но и ще контурира известната с фрагментацията си демократична общност. Кой е част от тази общност, идеологията включена ли е в критериите, или принадлежността се определя според моментна политическа целесъобразност, ситуационни съюзи и врагове?

Трето, в стратегически план ще зададе тон и платформа за бъдещи (коалиционни) партньорства. На последната си национална конференция „Да, България“ вече заяви своите намерения за изграждане на ясна проевропейска и реформаторска сила, готова да води, а не просто да участва в обединения. Настоящето с ПП се нуждае от надграждане.

Напрежението между ПП и ДБ няма да повлияе позитивно на процеса.

В обращение е хипотезата, че ПП държат на бившия премиер Николай Денков за свой кандидат и не биха се съгласили с ДБ. Но през 2022 г. ПП прие предложението на ДБ за обща кандидатура за кмет на София, което донесе победа (макар и трудна) на Васил Терзиев на балотажа. 

Трябва да имаме максимално обединение на демократичните общности и там, където е възможно – един кандидат. Там, където може с ДБ и други обществени и партийни организации, които изповядват нашите ценности.

Кирил Петков, 19 ноември 2022 г., Нова телевизия

Възможно ли е да бъде повторен успехът от 1996 г., когато излъчените от Обединените демократични сили Петър Стоянов – Тодор Кавалджиев спечелиха балотажа? В своя резолюция ДСБ отбелязват, че именно „успехът от 1996 г. показва, че този подход носи реална мобилизация и висока обществена легитимност“. Но този успех се дължеше не само на обединението, а и на тоталния крах на управлението на БСП – зърнената криза, причинена от безконтролния износ, банковите фалити, инфлацията, грабежа и тоталната липса на законност, протестите. 

Разбира се, роля изигра също и профилът на неизвестния дотогава юрист Стоянов – европеец по възпитание и изказ, с умерен и почтен политически образ, далеч от партийния цинизъм на Прехода. Той беше фигура, способна да въплъти вярата в ново начало, без да поляризира. Подкрепата му беше не само партийна, а и социална – обединена около идеята за цивилизационен избор и категоричен отказ от онова, което олицетворяваше властта на БСП. 

Близо 30 години по-късно България е постигнала мечтите на онази демократична общност – член е на ЕС и НАТО, а от 1 януари 2026 г. предстои да се присъедини и към еврозоната. Сега заплахите са други, а енергията – колкото е останала в застаряващото българско общество – лесно се манипулира и насочва в посоки, чужди на националните интереси . Методите са известни – дезинформация, външно (руско) влияние и вътрешна апатия, които подкопават доверието в институциите и демократичния процес.

Големият въпрос пред демократичната общност е каква да бъде формулата за бъдещия кандидат – с по-изразен либерален профил или по-приглушен, предвид трудната задача да бъдат мобилизирани поне един милион избиратели, загрижени за европейското бъдеще на България. Срещу него ще има поне двама кандидати на консервативната вълна – на русофилите патриоти от „Възраждане“ и сие и на народняците от ГЕРБ и присъдружията им. Кого ще подкрепи ДПС – Ново начало, е рано да се каже, въпреки че сега е лесно да се направи, предвид схватките на Пеевски с Костадинов и предложението му да се свалят имунитетите на четиримата депутати от „Възраждане“, вандализирали Дома на Европа в София. 

Формулата за успех вече не може да почива само на негативното обединение срещу „лошите“.

Демократичната общност не може да си позволи лукса да търси кандидат просто „анти-Радев“ или „анти-Костадинов“. Нужно е лице, което вдъхва надежда, интегрира отвъд партийното ядро, комуникира ясно европейската посока и не се страхува да назове опонентите си.

Ако някога е имало момент, в който залогът е бил повече от избор на президент, това ще е през есента на 2026 г., когато ще се решава дали България ще се придвижи напред по европейския път, или ще бъде подложена на още по-дълбока ерозия отвътре.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kak-navigira-novata-koalitsiya/

Още в първите седмици на мандата под краката на новото правителство вече ври и кипи. България е под лупата на международни разследвания, вътрешни кризи разклащат стабилността ѝ, а геополитическите ветрове носят нови бури. Всичко това спъва стратегическата ѝ цел – влизане в еврозоната догодина. Коалиционните партньори не са единни за еврото, а без стабилност реформите ще продължат да са в застой. Власт, която ходи по въже, не търпи сътресения – дори полъх на пеперуда може да я събори.

Какво да очакваме от новото правителство, което съюзи ГЕРБ–СДС, БСП – Обединена левица, „Има такъв народ“ (ИТН) и ДПС – Демокрация за права и свободи? Засега единственото сигурно е, че властта изглежда решена да приеме бюджет за 2025 г. и да избере нови членове на ключови органи, като Комисията за енергийно и водно регулиране и Сметната палата, да определи тричленния състав на Антикорупционната комисия и да назначи 11-те във Висшия съдебен съвет, който пък да избере нов главен прокурор до средата на юни. 

Отвъд тези належащи действия, включващи обновяване и на други регулатори, е трудно да се предвиди как ще изглежда дългосрочният курс на кабинета на Росен Желязков (ГЕРБ–СДС). Управленската и законодателната програма се очакват в края на февруари.

Εвро, бюджет, „Лукойл“

Срещу целта за еврото обаче съпротивата е огромна – от евроскептични и проруски партии, от „мръсните пари“, които по различни данни са поне 35–40 млрд. лв., от местни олигархични кръгове и сивата икономика, от социално уязвими групи, които се страхуват. В политически план противниците са във и извън управляващите – „Възраждане“, но също и МЕЧ, които са в опозиция, както и БСП – Обединена левица и ИТН, които формално не са срещу еврото, но твърдят, че точно сега България не е готова. 

Като довод се използва инфлацията, единственият критерий по Маастрихт за членство в еврозоната, който държавата не е покрила. Данните за декември показаха незначително отклонение от 0,1%. За „Възраждане“ данните са манипулирани, не може да им се вярва и няма гаранции, че левът ще се обменя по настоящия фиксинг – 1,95583 лв. за 1 евро. Лидерът им Костадин Костадинов, без капка страх от последствия или осъждане, дръзко заплаши да запали страната, ако България бъде приета в еврозоната „неподготвена“.

Новата министърка на финансите Теменужка Петкова обяви, че правителството няма да поиска извънредни конвергентни доклади през януари, но веднага след това лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и премиерът Росен Желязков заявиха, че доклади ще бъдат поискани след 18 февруари. Ядосан от обвиненията на ПП–ДБ за саботаж, лидерът на ГЕРБ, в чието трето правителство България влезе в т.нар. чакалня – ΕΡΜ II, се тросна:

България ще влезе в еврозоната! Още февруари ще искаме конвергентен доклад и ще направим всичко възможно, въпреки фалшивия бюджет и фалшивите цифри, които публикувахте, на Асен Василев, това ще стане. Ако това не стане, ние нямаме място в коалиция с който и да било! Това е стратегически важно за България, но тези, които с ритник затваряха вратата, за да отидем с БСП, ИТН и АПС в коалиция, сега говорят тези глупости, измишльотини, лъжи и манипулации. 

Традиция е да се обвиняват предишните управляващи за „скелетите в гардероба“. Същото се случи по време на близо два часа и половина пререкания в парламента кой е виновен за очертаващия се голям дефицит в бюджета за 2025 г. Как ще бъдат намалявани разходите, новата министърка на финансите Теменужка Петкова не обясни – освен че мерките ще бъдат „много тежки“. Но мегаагенция от НАП и митниците, замислена още от Асен Василев, няма да има, нито данъчна амнистия.

Искам да кажа, че положението е наистина много, много тежко. Всички оптимисти до момента ще трябва да ги разочаровам.

Нещо не се връзва. При толкова много, много тежко положение Борисов обещава на собствениците на заведения отново бонус ставката от 9% ДДС да остане, което ще струва над 300 млн. лв. 

От „Да, България“, част от ПП–ДБ, предлагат няколко мерки: поетапно освобождаване на пенсионерите в държавната администрация, а в МВР – до края на годината; само редовите полицаи да получат увеличения на заплатите; поетапно въвеждане на заплащане на осигуровките от държавните служители до достигане на съотношението 60:40; оптимизация на чиновниците чрез повече е-управление и обществени поръчки за частните болници.

Вицепремиерът Томислав Дончев (ГЕРБ) потвърди от Пловдив, че „в администрацията категорично потенциал за съкращения има, също и на разходи за издръжка“.

През това време в пленарната зала Петкова и основният ѝ опонент Асен Василев (ПП) се замеряха с числа и обвинения. Единият – за дефицита от 18,1 млрд. лв., завещан от Василев и неговото управление на държавните финанси с повишенията на заплати и пенсии. Другият – че тази сметка е плод на развинтена фантазия и почивки в Бали. 

Борисов май е объркал касовата и начислена основа [на бюджета – б.а.]… Няма един документ, в който да пише 18 млрд. лв. Бюджетът за миналата година е изпълнен на точно с дефицита, който е заложен [3% – б.а.]. Виждаме опит на ГЕРБ да лъжат по две причини – едната е, че имат проблеми да се приеме бюджет с 3% дефицит, и второто е, че се опитват да ни върнат на постната пица и да ни кажат: „Пари няма.“

Пътят към еврото минава по тънък лед. Но колкото и да заплашват партньорите в управлението, и БСП, и ИТН, и Догановото ДПС са наясно, че разтурят ли правителството, губят всички шансове да участват в разпределението на местата в регулаторите и съдебната власт. Тази седмица обаче БТА предаде насърчението от страна на Кристин Лагард, че „процесът на сближаване на България с еврозоната за присъединяването към валутния съюз е доста напреднал и се развива много добре“.

За да бъде перфектната буря за редовния кабинет пълна, в мандата му ще се реализира сделката за най-голямата рафинерия в Югоизточна Европа и пазарен лидер – тази на частната руска компания „Лукойл“ в Бургас. Премиерът Росен Желязков представи първоначална информация: селектирани са седем купувача, ще се търси цена от поне 2 млрд. долара, в това число и за продуктопровода, базите и над 200 бензиностанции на „Лукойл“ в България.

Напрежението в политическите среди заради предстоящата сделка е високо. Призивите държавата да я купи, които идват от олигарха Делян Пеевски, или да я постави под особен надзор и с назначен от нея управител, идващи от „Да, България“, едва ли ще се реализират. За тях няма политическа воля. Правителството е избрало варианта да използва механизма за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, който му дава възможност да разреши продажбата или да я блокира, ако купувачът е свързан с руски, беларуски или съмнителни капитали. Това означава обаче, че за унгарската държавна компания MOL, сочена за фаворит, няма да има проблем като европейски купувач, нищо че е и удобен за режима в Кремъл.

Корабът на милиардерите заседна в Швеция

Към проблемите с публичните разходи се прибавят и други, съвсем непредвидени – като случая с кораба „Вежен“ на Параходство „Български морски флот“ (БМФ), задържан в шведски води по подозрение в саботаж при утежняващи вината обстоятелства. Шведската прокуратура разследва дали екипажът умишлено не е пуснал котва, влачена часове, над място, където минава високоскоростен оптичен кабел, свързващ Швеция и Латвия – и така да го е повредил. „Вежен“ е тръгнал от руското пристанище Уст-Луга, натоварен със сяра, към Латинска Америка.

 От БМФ потвърдиха за повредата, но не и че е умишлена, а се дължи на лошото време, при което котвата е била „изпусната“, и никой от екипажа, състоящ се от осем български офицери и девет моряци от Мианмар, не е разбрал. След като установяват какво се е случило, от екипажа са уведомили малтийските власти, под чийто флаг плава „Вежен“. България няма юрисдикция да разследва – плавателният съд плава под чуждо знаме.

Първоначално повечето български медии премълчаха факта, че БМФ е собственост на българските милиардери братята Кирил и Георги Домусчиеви, чиито първи милиони се коренят в приватизацията на заводите „Биовет“ (настояща „Хюветфарма“) и „Балкан“, а по-късно и на БМФ. Заради случая в парламента бяха изслушани вицепремиерът и министър на транспорта Гроздан Караджов, външният министър Георг Георгиев и шефът на ДАНС Пламен Тончев. И тримата призоваха казусът да не се политизира и нямат съмнения, че екипажът умишлено е извършил нещо нередно.

Докато не приключи разследването обаче, съмненията остават. В Балтийско море за последните 15 месеца има най-малко 11 случая на повредени оптични кабели, въпреки че са картографирани, и екипажите са наясно къде са, за да не минават оттам. „Вежен“ е минал два пъти над едно и също място, влачейки часове наред котвата си. Заради тези проблеми, причинявани често от руски флот, НАТО организира мисията „Балтийски страж“ – за патрулиране и наблюдение на района, през който минава и т.нар. сенчест флот на Русия, натоварен с петрол, за да избегне санкциите.

Случаят с „Вежен“ е бил обсъден при закрити врата и в Комисията по сигурност и отбрана на Европейския парламент, съобщи по БНР евродепутатът Андрей Новаков (ГЕРБ/ΕНП). Той допуска възможността трети лица на задържания кораб да са повредили кабела между Латвия и Швеция, а не екипажът. (Тази хипотеза звучи странно – как би станало това без знанието на екипажа или негови членове.)

Част от данните изглеждат доста притеснителни и ни трябват отговори много скоро, за да не се лепне петно върху България и български екипаж.

Впечатляващо е, че с изключение на ПП–ДБ политическите сили в парламента, в това число и двете крила на ДПС, бяха единодушни, че не може и дума да става за саботаж, а по-кресливите от „Възраждане“ видяха опит за омаскаряване на държавата. За международните наблюдатели обаче едва ли е случайност, а изявления в тази посока направиха германският канцлер Олаф Шолц и германската външна министърка Аналена Бербок.

Румен Радев и шпионската група на Острова

Името на политика с най-висок рейтинг в България – президента Румен Радев, пък бе замесено в показанията на един от българите, обвинени в шпионаж в полза на Русия и признал вина. Британската прокуратура цитира Бисер Джамбазов, бивш спортист по вдигане на щанги, който се хвалел с добрите си отношения не само с Радев, но и с бившата вече председателка на БСП Корнелия Нинова и с бившия вътрешен министър Бойко Рашков, сега депутат от ПП–ДБ. Твърденията на Джамбазов, публикувани от британските медии, бяха слабо отразени в България. Това „неглижиране“ обаче не значи, че на казаното от 42-годишния Джамбазов не е обърнато внимание от евроатлантическите партньори.

За разлика от Великобритания, в България делата за шпионаж се точат с години. Например Николай Малинов, председател на движение „Русофили“, беше арестуван през 2019 г. и обвинен в шпионаж и за организиране на престъпна схема за пране на пари и финансиране на мероприятия, които засягат националната сигурност на България. Оказа се, че санкционираният по „Магнитски“ е работил и с профайлъра на Румен Радев – ген. Леонид Решетников, но до присъда така и не се стига. Причини винаги има – закриване на спецсъда или избори, на които той като кандидат-депутат получава имунитет. Няма присъди и за разкритата през март 2021 г. група, чийто лидер е бил шеф в служба „Военно разузнаване“ в Министерството на отбраната, делото е било внесено за втори път в съда.

От август 2020 г. до февруари 2023 г. обвиняемите на острова българи заедно с други лица са шпионирали в полза на Русия. Дали Джамбазов е имал контакти с някое от лицата от „висшия ешелон“, или всичко е приключило по-рано, са хипотези, които подлежат на доказване или отхвърляне. 

На ход следва да са българските спецслужби, които обаче са подложени на влияние от различни кръгове, в т.ч. на същия Радев, олигарха Делян Пеевски и други, успели да внедрят лоялни към себе си служители. ПП–ДБ не успяха да прокарат инициативата си за прочистване на службите от руско влияние, а в последното правителство на акад. Николай Денков, подкрепено от ГЕРБ–СДС и ДПС, и не настояваха особено. 

Руската намеса в изграждане на профила на бъдещия президент в кампанията през 2016 г. не е тайна, а прокремълските му симпатии станаха известни веднага след заемането на поста от Радев. Откакто е на „Дондуков“ 2, бившият пилот на изтребител не ги крие – нито в първия, нито във втория мандат, когато открито подкрепя позиции на Москва за войната в Украйна, критикува ЕС като отговорен за стотиците хиляди жертви и заради „утопичните уверения за победа над Русия“.

След влизането на Доналд Тръмп в Белия дом държавният глава използва всеки удобен случай да подчертае значимостта на това събитие. Отбеляза го в две свои слова – на 21 януари пред Софийския икономически форум… 

Насаждат се и се раздухват страхове по отношение на връщането на Тръмп в Белия дом. Напротив, аз мисля, че това може да бъде катализатор за редица оздравителни процеси в Европа, ако тя го приеме като шанс да се събуди и да се отнесе отговорно не само към собствената си сигурност, но и да изгражда динамична и конкурентоспособна икономика, да се убеди и да направи решителни крачки напред.

… и на дипломатическия прием на 30 януари:

Удовлетворен съм, че гласовете за спиране на войната в Украйна стават все по-силни, и бих искал да приветствам включването на прекратяването на това кръвопролитие като част от приоритетите на администрацията на президента Тръмп за утвърждаване на мира по света и предотвратяването на конфликтите.

Пътят на България напред е осеян с предизвикателства – икономически, политически и геополитически. Властта балансира на ръба, изправена пред вътрешни противоречия и външни сътресения. Еврозоната и реформите изискват ясна визия и решителност, но ако управляващите са поели курс на оцеляване, скорошни избори са неизбежни.

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/strastite-hristovi-na-bulgarskata-politika/

Що за двусмислено заглавие? За страстите на Христос ли става дума, или за българската политика? Ако извънземно същество е кацнало на Земята в началото на миналата седмица и се е опитало да се информира за нравите на тази планета от българските медии, вероятно е останало с впечатлението, че Божият Син е възкръснал в името на българските институции. И особено – в името на президента, парламента, служебното правителство и прокуратурата.

Страстното откриване на 49-тото Народно събрание

Президентът Румен Радев свика новоизбрания парламент в т.нар. Страстна седмица, т.е. седмицата преди Великден. Председателят на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов определи Страстната седмица като неподходящо начало на работата на Народното събрание. В аргументацията си той постави религията над държавата: „На Разпети петък, каквото и да има, ние няма да ходим на работа. Няма да участваме в парламента, защото ние въведохме Разпети петък като неработен ден, за да могат всички християни да отидат, да минат под масата и да страдат така, както е страдал Господ.“

Не става ясно как минаването под масата може да причини такова страдание, каквото е изпитал Христос, докато е умирал на кръста. Но поне е успокоително, че Борисов не призовава да се самобичуваме, за да ни боли, както го е боляло Иисус.

В речта си при откриването на новия парламент Румен Радев обоснова решението си да го свика точно на Велика сряда със символното значение на седмицата в християнството:

Свиках 49-тото Народно събрание в Страстната седмица с очакванията на българския народ за различно начало на това Народно събрание, с надеждата за смирение, диалог и разум.

Радев обясни и в каква посока си представя смирението, диалога и разума, като се започне с приемането на бюджет. И понеже, въпреки призивите му за разум, религиозното смирение прави разсъжденията излишни, призивът му Народното събрание, „за разлика от предишните, да подкрепи европейския курс, зададен от служебното правителство“, остана без ответна реакция.

А всъщност при всичките си проблеми и недостатъци именно парламентът се опитваше да държи европейски курс, а президентът и неговото служебно правителство правеха всичко възможно да променят посоката на този курс към Русия. Справка – възраженията на Радев срещу решението на депутатите да се изпрати военна помощ на Украйна и нежеланието на кабинета му да изпълни това решение.

Страстната седмица не пропусна да спомене във встъпителната си реч и Вежди Рашидов, който в качеството си на най-възрастния народен представител откри парламента. Той каза:

Ние сме в Страстната седмица на предателството и опрощението, на разпятието и саможертвата, на надеждата и вярата във Възкресението. И се питам – не може ли двайсет века по-късно да изградим общия ни път, а не да стоим отстрани или тихо да чакаме някой да се жертва за нас с надеждата да оцелеем и да празнуваме Възкресение? Аз мисля, че можем.

Патетичното първо изречение от този цитат отвлича вниманието от следващите две. А те са важни, защото Вежди Рашидов, който впрочем е мюсюлманин (според исляма Христос е само пророк, а не Бог), казва, че това, което има значение, са действията ни на този свят, а не вярата в някой, който да се жертва за нас. Но Рашидов не е вчерашен в българския публичен живот и знае, че когато човек първо каже това, което се очаква от него, останалите му думи може да минат между капките.

В кулоарите на парламента и служебният премиер Гълъб Донев не пропусна да се позове на Велика сряда – деня от Страстната седмица, в който е свикано Народното събрание. Според него съвпадението е „знак не само за това, че народните представители трябва да работят като всички останали българи, но и израз на необходимостта от смирение, самооценка – етична – и готовност да се служи на народа“.

Кръстните мъки на Гешев и прокуратурата

На влизане в парламента и главният прокурор Иван Гешев беше обзет от религиозен патос. Той постави въпрос пред българските политици, като сам даде отговор още в процеса на задаването му:

Днес е Велика сряда. В този ден на Страстната седмица ние, православните християни, трябва да си зададем въпроса дали делата ни съответстват на повелите на Спасителя. Надявам се и българските политици да си зададат този въпрос. И да си зададат въпроса дали са важни личните интереси и дали трябва – а то трябва – да работят в интерес на народа, а не народът да работи за политиците.

На следващия ден пък на страницата на прокуратурата във Facebook беше публикувано изявление на Иван Гешев. От него стана ясно, че след Велика сряда главният прокурор смята за необходимо да отбележи и Велики четвъртък, на който „православните християни си спомнят за Тайната вечеря на Божия Син с апостолите и пророчеството му, че ще бъде предаден“. В изявлението си Гешев сравнява прокуратурата, чиято структура и работа е обект на множество критики, с предадения Христос:

Въпреки безпрецедентните опити за дестабилизация и дискредитация, за овладяване и политически контрол в нарушение на принципа за разделение на властите, въпреки заплахите и обидите прокурорите, следователите и служителите на ПРБ [прокуратурата на Република България] работят и ще продължат да работят за всеки един българин. Нито един от тях не предаде колегите си за тридесет сребърника.

Тук човек може да си зададе въпроса дали да защитаваш собствените интереси на прокуратурата е да работиш „за всеки един българин“ и дали безнаказаността на тази институция е сравнима с божествения статут на Христос. Но да не забравяме, че Гешев беше обявил сам себе си за „инструмент в ръцете на Господ“ в интервю за „Епицентър“. Там той заяви, че самият Бог действа чрез него:

Единственият, който въздава правосъдие, е Господ. Аз не въздавам правосъдие. Аз съм инструмент, с който Той прави нещата, които смята за правилни.

На Разпети петък Инструментът на Господ изненадващо не сведе божията воля до българските граждани. Мълча и на Велика събота. Възкръсна словесно точно на Великден със снимки, демонстриращи набожността му, и с призива: „Нека светлината и надеждата на Христовото Възкресение надмогнат разединението и омразата, за да дадат път на разума и обединението.“

Великден и Ден на Конституцията – религиозно-светски и соцносталгичен гювеч

Тази година Великден съвпадна с Деня на Конституцията и юриста, който се отбелязва на 16 април. Това стана повод Иван Гешев да излезе и с второ обръщение, в което да отбележи професионалния празник на юристите и да се обяви за отстояване на върховенството на закона. Макар че тъкмо в името на върховенството на правото са и неуспешните досега опити да се реформира прокуратурата.

В неделя два пъти се „разписа“ във Facebook и председателката на БСП Корнелия Нинова. Първо на страницата ѝ се появи в 20-секундно видео, в която тя стои пред маса с великденски яйца и козунак, държейки в ръце и галейки истинско малко зайче. На фона на тези умилителни кадри е трудно зрителят да се концентрира върху думите ѝ, но тя започва с „Христос воскресе“ и после пожелава все хубави неща, като в началото, разбира се, е мирът. Нинова призовава всички да вървим напред с вяра.

Във втората публикация Нинова, изобразена със сериозна снимка с костюм на фона на библиотека, честити Деня на Конституцията, напомняйки, че е юристка по образование. Този пост стана впрочем повод за подигравки в социалните мрежи, че докато други отбелязват Великден, тя акцентира само върху празника на юристите. Проблемът обаче не е само в това, че иронизиращите са пропуснали видеото със зайчето. Доколкото Нинова е председателка на социалистическа партия, е логично да поставя светската държава над религията. Проблемът е, че тя не прави това, а в борбата си срещу „джендъра“ все повече се съюзява с най-мракобесните религиозни кръгове.

Религиозният патос е необичаен за европейските социалисти, но е напълно в реда на нещата в руската пропаганда, в духа на която е и политиката, провеждана от Корнелия Нинова. Въпреки че по времето на социализма религията е преследвана, съвременната соцносталгия и религиозният фундаментализъм вървят ръка за ръка.

Ашладисването на соцносталгията с религията се прояви и във великденския концерт на БНТ, в който известният от времето на социализма дует на Кристина Димитрова и Орлин Горанов пееше на фона на балет от… пионерчета. Да оставим настрана, че въпросните пионерчета бяха с дължина на полите, напомняща по-скоро за филмите за възрастни, отколкото за социализма, по времето на който са се слагали печати на момичета и жени с къси поли.

Какво казва Конституцията за религията?

Но като стана дума за Деня на Конституцията, нека припомним какво казва Основният закон за религията. Най-важното по темата е събрано в чл. 13:

(1) Вероизповеданията са свободни.
(2) Религиозните институции са отделени от държавата.
(3) Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание.
(4) Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели.

Към това може да добавим и ал. 2 на чл. 58, която гласи: „Религиозните и другите убеждения не са основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите.“

Свободата на вероизповеданията си има граница, която е определена в ал. 2 на чл. 37: „Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани.“

Да не забравяме и че в чл. 11, ал. 4 се забраняват партиите на етническа и верска основа. Независимо каква е вярата.

Накратко, по конституция България е светска държава. Макар православието да е традиционно за страната вероизповедание, то не е официална държавна религия. Религиозните институции нямат правото да се намесват в държавните, а използването на религията за политически цели е недопустимо. Вероизповеданията са свободни, стига да не вредят и да не нарушават правата и свободите на останалите.

Светска държава ли е България на практика?

Независимо какво пише в Конституцията, ролята на религията в България бавно и постепенно се официализира. Това е процес, започнал още през 2001 г. с правителството на Симеон Сакскобургготски. То беше първото, което положи клетва не само пред Конституцията, но и пред Библията, и то в присъствието на патриарха. На следващата година Георги Първанов постъпи по същия начин при встъпването си като президент. След това започна да изглежда все по-естествено премиери и президенти да се кълнат пред Библията, а патриархът получи своеобразно „запазено място“ в Народното събрание.

Журналистката Татяна Ваксберг (днес главна редакторка на „Свободна Европа“) следи тази тенденция от години. Тя отбелязва, че неусетно въведената от Симеон Сакскобургготски практика е нарушена едва през 2021 г., при правителството на Кирил Петков. То се заклева само пред Конституцията и без присъствието на патриарха. Изключение са и двете служебни правителства на Румен Радев (който при собственото си встъпване като президент следва дотогавашната практика) от същата година, но поради не толкова официалния характер на церемониите те минаха „между капките“.

Въпреки моментното политическо разведряване обаче юридически България все повече губи светския си характер. За това особена роля играе кампанията срещу Истанбулската конвенция. Когато през 2018 г. Конституционният съд обявява Конвенцията за противоконституционна, в мотивите му не става дума за религия, а традициите се споменават 5 пъти. През 2021 г., когато КС постановява, че полът има единствено биологичен смисъл, в решението му за религия става дума цели 23 пъти, а за „традиционното“ се споменава 30 пъти. Въпреки че в самата Конституция религията се споменава едва 7 пъти, вероизповеданията – 5, а моралът – 2.

В решението на Върховния касационен съд, с което той отменя правото на трансджендър лицата да сменят гражданския си пол, за религия става дума едва 5 пъти, а за морал – 4. Но именно религията и моралът са основният аргумент, с който ВКС отнема граждански права на тази група хора.

Неусетното сваряване в религиозно-традиционния котел

Експлоатирането на религията за политически цели, включително под формата на стари и не толкова стари народни традиции, не буди обществено възмущение, нищо че противоречи на Конституцията. Позоваването на религията дори се ползва за имунизиране от критиката на политическите опоненти. Последните не си позволяват даже критика с други религиозни аргументи. Например на призивите към смирение да отговорят, че именно Христос е този, който е изгонил търговците от храма, и че именно това е смисълът на борбата с корупцията и за правосъдна реформа.

Ако в началото на всяко Народно събрание се търси дълбок религиозен и традиционен смисъл, може само да гадаем какво би могло да се случи, ако откриването на някой следващ парламент съвпада не със Страстната седмица, а примерно с Еньовден. Нека припомним как в „Оптимистична теория за нашия народ“ Иван Хаджийски описва ритуалите на този древен български празник, на който се отбелязва и раждането на св. Йоан Кръстител: „На Еньовден врачките, бродниците отиваха на някоя нива с хубаво жито, събличаха се голи, завираха си лъжица отзад, нарамваха едно кросно, минаваха накръст нивата, обираха най-високите класове – „царете“, – изваждаха лъжицата, облизваха заврения ѝ край, за да не може да им се развали магията, и после, хвърляйки тези „царе“ в своята нива, пренасяха там плодородието на „измамената“ нива.“

Варианти на този ритуал биха могли да се използват за привличане на доскорошни политически противници за постигането на мнозинство в парламента, като нивите с хубаво жито символизират техните парламентарни групи.

Ако подобни перспективи са ни смешни, значи още не сме се „сварили“ напълно. Но ако светският характер на България бъде напълно потопен в религията и традициите, тогава вече ще е все едно дали ни е смешно, тъжно, или дори не забелязваме.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/imashe-takyv-parlament-zashto/

Само след няколко месеца единственото паметно за 48-мото Народно събрание е, че върна хартиената бюлетина в изборната игра и се провали в приемането на механизъм за разследване на главния прокурор. Хартиената бюлетина беше първата му работа, а със съдебната реформа парламентът се зае в условията на предизвестен край – броени дни преди да бъде разпуснат. Изглежда, че са успели „да продадат и мача за еврозоната“ (по израза на вицепремиера Атанас Пеканов), саботирайки промените в Кодекса за застраховането.

За тези незаличими дела в 48-мия парламент мнозинство се намери: фундаментът му бяха ГЕРБ–ДПС–БСП, формиращи при необходимост плаващи мнозинства с „Български възход“ и „Възраждане“. Въпреки наличие на такива… болшинства Народното събрание се провали и в трите опита за съставяне на правителство.

Голата истина

Парадоксално, нали? Само на пръв поглед. По-лесно е да се съберат биячи на реформите, отколкото кандидати да управляват заедно. ГЕРБ може и да се разбере с „Възраждане“ за общи действия в парламента, но не и за нещо повече. Не защото в политиката има срам и свян, а защото войната на Русия срещу Украйна и политическите и човешките избори, които налага, правят немислими коалициите с партии, симпатизиращи на режима на Путин и виждащи евразийският избор като верния път.

Коалициите на ГЕРБ с патриотични формации, каквито имаше при второто и третото правителство на Бойко Борисов, едва ли ще бъдат повторени. Ако БСП продължава да изглежда като мек вариант на „Възраждане“, също може да бъде изключена от кръга на приемливите партньори – независимо от анонсите на Борисов след срещата в парламента, на която се отзова по покана на Корнелия Нинова.

Това напълно устройва „Възраждане“ и драматичния театър на антисистемните българи-юнаци, които не искат да се коалират с никого и декларират, че ще управляват сами. А и техните избиратели не се интересуват дали партията, за която гласуват, е нечий пудел и се заиграва с политическите сили на статуквото, стига да бие „евробабаитите“ – с подписка за референдум, насочен срещу еврото, с юмруците на сина на партийния лидер, с гръмовните речи на Костадин Костадинов.

„Най-лошото от всичко обаче е, че хората, които полагат клетва да се ръководят във всяко свое действие от интересите на народа ни, в голямата си част са напълно лишени от срам и съвест“, каза самият той в първата си реч в парламента. Голата истина – достатъчно е да погледнем колко срамни части лъснаха в пленарната зала.

В евро-атлантизма обаче 48-мият парламент се отсрами. С гласовете на ГЕРБ, „Продължаваме промяната“, ДПС, „Демократична България“ и „Български възход“ беше решено България да предостави безвъзмездна военна помощ на Украйна. Става въпрос за въоръжение, техника и боеприпаси за 20 млн. лв., след като за 2022 г. българската оръжейна индустрия е изнесла стоки с краен получател Полша и Чехия за 5 млрд. лв. – и експортът продължава. Същото „евро-атлантическо мнозинство“, с известна редукция откъм депутати на ПП, одобри и сделка за още 8 американски изтребителя F-16 Block 70. Пак то обяви за геноцид Гладомора в Украйна от 1932–1933 г., предизвикан от съветския режим и погубил над 4 млн. души.

И при трите гласувания БСП и „Възраждане“ бяха против. Не може да се отрече последователността в редиците на БСП – и корнелниновистите, и вътрешнопартийната опозиция са единни, когато въпросът опре до Русия и защитата на нейните интереси. В Европейския парламент петимата евродепутати на БСП начело с доскорошния председател на ПЕС Сергей Станишев изобщо не участваха във вота на резолюцията, осъждаща Гладомора, като се измъкваха, въздържаха или бяха против при гласувания по други „руски въпроси“.

Въпреки това социалистите може отново да се озоват във властта. Не е ясно дали ще ги карат да се отрекат трижди от Путин и Кремъл – или ще е достатъчно просто да покажат прогресивно мислене в духа на интервюто по bTV на Андрей Гюров (ПП):

В ръцете на БСП е да реши зад кои принципи и идеи за управление на страната да застане – зад тези на новата „тройна коалиция“ или на прогресивните реформаторски сили.

Какво мисли останалата част от прогресивните сили – „Демократична България“ – за съюз с БСП, засега е неизвестно. Все пак социалистите подкрепиха законопроекта на ДБ при крайна необходимост държавата да може да поеме оперативен контрол над активите на „Лукойл“ в България, както и на всички други оператори на нефт и нефтопродукти.

Стендбай за еврото

Евро-атлантици в българската версия не значи и европейци. Европейската интеграция например беше опраскана по всички неписани уйдурми на българската парламентарна демокрация. Тези, които се кълняха в пътя към еврото, на практика го отрязаха. Законопроектите, подготвени от Министерството на финансите, които трябваше да бъдат гласувани – за промени в Кодекса за застраховане, за мерките срещу изпирането на пари и промени в Търговския закон – не минаха въпреки предупрежденията на финансовия министър Росица Велкова.

„Проблемът със „Зелена карта“ до такава степен е ескалирал, че е поставен като изискване за приемането ни в еврозоната“, каза Велкова. От 2018 г. на България е наложен мониторинг и виси заплахата да бъде изключена от системата „Зелена карта“, действаща в 48 държави, тъй като не плаща искания по „Гражданска отговорност“ срещу местни застрахователи заради пътни инциденти в чужбина.

Но въпреки че промяната в Кодекса за застраховане задължава бюрото „Зелена карта“ да спазва своя принцип „първо плащай, после оспорвай“, тя не мина. Тихата коалиция между ГЕРБ, ДПС, БСП, „Възраждане“ и „Български възход“ провали заседанието на Комисията по икономическа политика въпреки перманентни уверения на първите две партии, че са радетели за еврото.

Това се прави от хора, които не искат на този пазар да има европейска регулация… заради интересите на Алексей Петров („Лев Инс“, б.а.) и невъзможността на Бойко Борисов да се откъсне от своята биография плащаме данък минало, заяви по bTV съпредседателят на ДБ Христо Иванов.

Промените в Търговския закон, свързани с несъстоятелността – процес, с чиято тромавост и продължителност България се слави в Европа, също не се класираха за окончателно приемане в дневния ред на депутатите. През декември парламентът прие на първо четене законопроекта, който урежда и процедурата за фалит на лицата, които се занимават със стопанска дейност, но не са търговци. До второ не се стигна.

Възпрян за второ четене беше и законопроектът за мерките срещу изпирането на пари, срещу който възразиха някои работодателски организации и застрахователни компании, тъй като въвежда механизъм за идентифициране на лицата, предоставящи услуги по дружествено управление, и процедури за проверката им (адвокати, счетоводители, данъчни съветници и др.), както и допълнителни изисквания към прокуристи, управители, членове на управителни или контролни органи.

През април България трябва да поиска оценка на готовността си за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2024 г., тоест да бъде оценено изпълнението на критериите. Но законодателните пропуски няма как да бъдат наваксани дотогава: парламентът се разпуска, изборите са на 2 април, 49-тото Народно събрание ще се конституира след седмица, има и великденски празници. Така че дори твърде високата инфлация в България да се охлади и задържи (критериите за дълга и дефицита са дерогирани), пакета закони, който се изисква, го няма. Влияние ще окаже и липсата на бюджет за 2023 г., с който върви и тригодишната бюджетна прогноза, необходими за конвергентен доклад.

Това е най-големият провал на 48-мия парламент – че направи всичко, за да осуети следващата стъпка за европейска интеграция на България, независимо от декларативните заявки и решение, с което задължи служебното правителство да ускори процеса и да започне информационна кампания (каквато правителството изобщо не начена въпреки подписката за референдум на „Възраждане“, разпалваща страховете от единната европейска валута).

Трохи за избирателите

Няма как да се мине без трохи за избирателите в година на поне два сигурни вота – предсрочни парламентарни, пети поред за две години, и местни избори наесен. Безплатни учебници, но от учебната 2024-та/2025-та, ще има и за по-големите ученици от VIII до ХII клас, а не само за тези от I до VII клас. Пак от догодина минималната работна заплата ще стане 50% от средната брутна работна заплата за предходните 12 месеца.

Парламентът успя да поправи и една несправедливост спрямо хората с увреждания – решенията на ТЕЛК ще важат до явяването на гражданите пред комисия, за да запазят правата си и инвалидната пенсия, която получават до преосвидетелстване. Сега НОИ спираше парите и в продължение на месеци, докато траеше процедурата, хората с увреждания бяха лишени от пенсии.

С огромно закъснение и ДПС предложи принудителният престой в затвори и места за задържане да се признава за трудов и осигурителен стаж при пенсиониране. Така стотици български мюсюлмани, репресирани по време на насилствената смяна на имената, ще получат, макар и незначително, увеличение на пенсиите си.

В последния момент парламентът гласува да има финансова помощ от държавата и за аптеки в отдалечени места, както и за единствените денонощни за даден район, които отпускат лекарства по Здравна каса през нощта. Тази мярка обаче може да се задейства, когато има нов бюджет.

Същото важи и за друга мярка – регулиране на възнагражденията на медиците в болниците, които не трябва да са по-ниски от договореното в колективния трудов договор. Причината е, че съдът отмени КТД от 2022 г., в който бяха заложени минимални заплати от 1500 лв. за медицинска сестра и 2000 лв. за лекар без специалност, и сестрите продължиха да получават мизерни възнаграждения.

В същото време служебното правителство на президента бележеше успех след успех. Пусна в експлоатация интерконектора с Гърция. Осигури количества втечнен газ и запълни газохранилището в Чирен. Получи от Европейската комисия първия транш от 1,2 млрд. евро по Плана за възстановяване и устойчивост – докато парламентът провали втория от 724 млн. евро, тъй като не успя да приеме необходимите закони начело с този за разследването на главния прокурор. Намери над 776 млн. лв., за да плати на пътни фирми за изграждане и поддръжка на пътищата в страната, от които близо 440 милиона са по договори, сключени още при третия кабинет на Бойко Борисов. Удължи енергийните помощи за бизнеса до март.

Президентът Радев и сръбският му колега Вучич поставиха началото на газовата връзка със Сърбия. Служебният кабинет се опитва да постави на енергийната карта нефтопровода Бургас–Александруполис заедно с гръцкото правителство. А същевременно извърши куп назначения на препоръчани неизвестно от кого хора на възлови места и с това бетонира кръга президентски назначения, започнал със смените в спецслужбите. Докато нито 47-мият, нито 48-мият парламент успя да изпълни задълженията си, обновявайки състава на регулатори, комисии и органи на съдебната власт с изтекъл от години мандат.

Същинската вреда от работата на 48-мото Народно събрание е именно в принизяването на парламентарната демокрация и инструментализирането ѝ от президента. Това покушение ще има дългосрочни последици.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/imashe-takyv-parlament-zashto/

Само след няколко месеца единственото паметно за 48-мото Народно събрание е, че върна хартиената бюлетина в изборната игра и се провали в приемането на механизъм за разследване на главния прокурор. Хартиената бюлетина беше първата му работа, а със съдебната реформа парламентът се зае в условията на предизвестен край – броени дни преди да бъде разпуснат. Изглежда, че са успели „да продадат и мача за еврозоната“ (по израза на вицепремиера Атанас Пеканов), саботирайки промените в Кодекса за застраховането.

За тези незаличими дела в 48-мия парламент мнозинство се намери: фундаментът му бяха ГЕРБ–ДПС–БСП, формиращи при необходимост плаващи мнозинства с „Български възход“ и „Възраждане“. Въпреки наличие на такива… болшинства Народното събрание се провали и в трите опита за съставяне на правителство.

Голата истина

Парадоксално, нали? Само на пръв поглед. По-лесно е да се съберат биячи на реформите, отколкото кандидати да управляват заедно. ГЕРБ може и да се разбере с „Възраждане“ за общи действия в парламента, но не и за нещо повече. Не защото в политиката има срам и свян, а защото войната на Русия срещу Украйна и политическите и човешките избори, които налага, правят немислими коалициите с партии, симпатизиращи на режима на Путин и виждащи евразийският избор като верния път.

Коалициите на ГЕРБ с патриотични формации, каквито имаше при второто и третото правителство на Бойко Борисов, едва ли ще бъдат повторени. Ако БСП продължава да изглежда като мек вариант на „Възраждане“, също може да бъде изключена от кръга на приемливите партньори – независимо от анонсите на Борисов след срещата в парламента, на която се отзова по покана на Корнелия Нинова.

Това напълно устройва „Възраждане“ и драматичния театър на антисистемните българи-юнаци, които не искат да се коалират с никого и декларират, че ще управляват сами. А и техните избиратели не се интересуват дали партията, за която гласуват, е нечий пудел и се заиграва с политическите сили на статуквото, стига да бие „евробабаитите“ – с подписка за референдум, насочен срещу еврото, с юмруците на сина на партийния лидер, с гръмовните речи на Костадин Костадинов.

„Най-лошото от всичко обаче е, че хората, които полагат клетва да се ръководят във всяко свое действие от интересите на народа ни, в голямата си част са напълно лишени от срам и съвест“, каза самият той в първата си реч в парламента. Голата истина – достатъчно е да погледнем колко срамни части лъснаха в пленарната зала.

В евро-атлантизма обаче 48-мият парламент се отсрами. С гласовете на ГЕРБ, „Продължаваме промяната“, ДПС, „Демократична България“ и „Български възход“ беше решено България да предостави безвъзмездна военна помощ на Украйна. Става въпрос за въоръжение, техника и боеприпаси за 20 млн. лв., след като за 2022 г. българската оръжейна индустрия е изнесла стоки с краен получател Полша и Чехия за 5 млрд. лв. – и експортът продължава. Същото „евро-атлантическо мнозинство“, с известна редукция откъм депутати на ПП, одобри и сделка за още 8 американски изтребителя F-16 Block 70. Пак то обяви за геноцид Гладомора в Украйна от 1932–1933 г., предизвикан от съветския режим и погубил над 4 млн. души.

И при трите гласувания БСП и „Възраждане“ бяха против. Не може да се отрече последователността в редиците на БСП – и корнелниновистите, и вътрешнопартийната опозиция са единни, когато въпросът опре до Русия и защитата на нейните интереси. В Европейския парламент петимата евродепутати на БСП начело с доскорошния председател на ПЕС Сергей Станишев изобщо не участваха във вота на резолюцията, осъждаща Гладомора, като се измъкваха, въздържаха или бяха против при гласувания по други „руски въпроси“.

Въпреки това социалистите може отново да се озоват във властта. Не е ясно дали ще ги карат да се отрекат трижди от Путин и Кремъл – или ще е достатъчно просто да покажат прогресивно мислене в духа на интервюто по bTV на Андрей Гюров (ПП):

В ръцете на БСП е да реши зад кои принципи и идеи за управление на страната да застане – зад тези на новата „тройна коалиция“ или на прогресивните реформаторски сили.

Какво мисли останалата част от прогресивните сили – „Демократична България“ – за съюз с БСП, засега е неизвестно. Все пак социалистите подкрепиха законопроекта на ДБ при крайна необходимост държавата да може да поеме оперативен контрол над активите на „Лукойл“ в България, както и на всички други оператори на нефт и нефтопродукти.

Стендбай за еврото

Евро-атлантици в българската версия не значи и европейци. Европейската интеграция например беше опраскана по всички неписани уйдурми на българската парламентарна демокрация. Тези, които се кълняха в пътя към еврото, на практика го отрязаха. Законопроектите, подготвени от Министерството на финансите, които трябваше да бъдат гласувани – за промени в Кодекса за застраховане, за мерките срещу изпирането на пари и промени в Търговския закон – не минаха въпреки предупрежденията на финансовия министър Росица Велкова.

„Проблемът със „Зелена карта“ до такава степен е ескалирал, че е поставен като изискване за приемането ни в еврозоната“, каза Велкова. От 2018 г. на България е наложен мониторинг и виси заплахата да бъде изключена от системата „Зелена карта“, действаща в 48 държави, тъй като не плаща искания по „Гражданска отговорност“ срещу местни застрахователи заради пътни инциденти в чужбина.

Но въпреки че промяната в Кодекса за застраховане задължава бюрото „Зелена карта“ да спазва своя принцип „първо плащай, после оспорвай“, тя не мина. Тихата коалиция между ГЕРБ, ДПС, БСП, „Възраждане“ и „Български възход“ провали заседанието на Комисията по икономическа политика въпреки перманентни уверения на първите две партии, че са радетели за еврото.

Това се прави от хора, които не искат на този пазар да има европейска регулация… заради интересите на Алексей Петров („Лев Инс“, б.а.) и невъзможността на Бойко Борисов да се откъсне от своята биография плащаме данък минало, заяви по bTV съпредседателят на ДБ Христо Иванов.

Промените в Търговския закон, свързани с несъстоятелността – процес, с чиято тромавост и продължителност България се слави в Европа, също не се класираха за окончателно приемане в дневния ред на депутатите. През декември парламентът прие на първо четене законопроекта, който урежда и процедурата за фалит на лицата, които се занимават със стопанска дейност, но не са търговци. До второ не се стигна.

Възпрян за второ четене беше и законопроектът за мерките срещу изпирането на пари, срещу който възразиха някои работодателски организации и застрахователни компании, тъй като въвежда механизъм за идентифициране на лицата, предоставящи услуги по дружествено управление, и процедури за проверката им (адвокати, счетоводители, данъчни съветници и др.), както и допълнителни изисквания към прокуристи, управители, членове на управителни или контролни органи.

През април България трябва да поиска оценка на готовността си за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2024 г., тоест да бъде оценено изпълнението на критериите. Но законодателните пропуски няма как да бъдат наваксани дотогава: парламентът се разпуска, изборите са на 2 април, 49-тото Народно събрание ще се конституира след седмица, има и великденски празници. Така че дори твърде високата инфлация в България да се охлади и задържи (критериите за дълга и дефицита са дерогирани), пакета закони, който се изисква, го няма. Влияние ще окаже и липсата на бюджет за 2023 г., с който върви и тригодишната бюджетна прогноза, необходими за конвергентен доклад.

Това е най-големият провал на 48-мия парламент – че направи всичко, за да осуети следващата стъпка за европейска интеграция на България, независимо от декларативните заявки и решение, с което задължи служебното правителство да ускори процеса и да започне информационна кампания (каквато правителството изобщо не начена въпреки подписката за референдум на „Възраждане“, разпалваща страховете от единната европейска валута).

Трохи за избирателите

Няма как да се мине без трохи за избирателите в година на поне два сигурни вота – предсрочни парламентарни, пети поред за две години, и местни избори наесен. Безплатни учебници, но от учебната 2024-та/2025-та, ще има и за по-големите ученици от VIII до ХII клас, а не само за тези от I до VII клас. Пак от догодина минималната работна заплата ще стане 50% от средната брутна работна заплата за предходните 12 месеца.

Парламентът успя да поправи и една несправедливост спрямо хората с увреждания – решенията на ТЕЛК ще важат до явяването на гражданите пред комисия, за да запазят правата си и инвалидната пенсия, която получават до преосвидетелстване. Сега НОИ спираше парите и в продължение на месеци, докато траеше процедурата, хората с увреждания бяха лишени от пенсии.

С огромно закъснение и ДПС предложи принудителният престой в затвори и места за задържане да се признава за трудов и осигурителен стаж при пенсиониране. Така стотици български мюсюлмани, репресирани по време на насилствената смяна на имената, ще получат, макар и незначително, увеличение на пенсиите си.

В последния момент парламентът гласува да има финансова помощ от държавата и за аптеки в отдалечени места, както и за единствените денонощни за даден район, които отпускат лекарства по Здравна каса през нощта. Тази мярка обаче може да се задейства, когато има нов бюджет.

Същото важи и за друга мярка – регулиране на възнагражденията на медиците в болниците, които не трябва да са по-ниски от договореното в колективния трудов договор. Причината е, че съдът отмени КТД от 2022 г., в който бяха заложени минимални заплати от 1500 лв. за медицинска сестра и 2000 лв. за лекар без специалност, и сестрите продължиха да получават мизерни възнаграждения.

В същото време служебното правителство на президента бележеше успех след успех. Пусна в експлоатация интерконектора с Гърция. Осигури количества втечнен газ и запълни газохранилището в Чирен. Получи от Европейската комисия първия транш от 1,2 млрд. евро по Плана за възстановяване и устойчивост – докато парламентът провали втория от 724 млн. евро, тъй като не успя да приеме необходимите закони начело с този за разследването на главния прокурор. Намери над 776 млн. лв., за да плати на пътни фирми за изграждане и поддръжка на пътищата в страната, от които близо 440 милиона са по договори, сключени още при третия кабинет на Бойко Борисов. Удължи енергийните помощи за бизнеса до март.

Президентът Радев и сръбският му колега Вучич поставиха началото на газовата връзка със Сърбия. Служебният кабинет се опитва да постави на енергийната карта нефтопровода Бургас–Александруполис заедно с гръцкото правителство. А същевременно извърши куп назначения на препоръчани неизвестно от кого хора на възлови места и с това бетонира кръга президентски назначения, започнал със смените в спецслужбите. Докато нито 47-мият, нито 48-мият парламент успя да изпълни задълженията си, обновявайки състава на регулатори, комисии и органи на съдебната власт с изтекъл от години мандат.

Същинската вреда от работата на 48-мото Народно събрание е именно в принизяването на парламентарната демокрация и инструментализирането ѝ от президента. Това покушение ще има дългосрочни последици.

Заглавно изображение: Сградата на парламента в деня, в който депутатите от 48-мото Народно събрание положиха клетва. Снимка: parliament.bg