Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/sedmoto-prishestvie-na-syshtite/

Изглежда, че в българските избиратели още се крие жилав като плевел оптимизъм, щом реденето на листите за седмите за три години парламентарни избори предизвиква интерес – макар изборите да не са важни за гражданите, ако се съди по активността за гласуване. Вместо натиск върху политиците да не шикалкавят, а да дадат честни отговори за коалиране, вървят гадания като на хвърлен боб кой е в немилост и кой – фаворит, като че ли подредбата има значение за някой друг освен за самите кандидат-депутати и за вождовете, поставили ги там. 

Колко е представителна демокрацията

В крайна сметка, колкото и да влязат в парламента, ще имат по-силна връзка с партийната централа, отколкото с избирателния си район. Защо ли не ги наричат партийни вместо народни представители? В крайна сметка партията ги спуска или отстранява, поради което връзката между депутата и района, който представлява, в повечето случаи е прекъсната. Нововъведението на ГЕРБ – да издига за водачи успешни кметове с по 4–5 мандата, които след това ще се оттеглят в общините си и ще оставят следващите в листите, е мюре за електората и недотам честно. 

В българската политика е практика и политиците да водят по две листи, както и да сменят избирателните си райони за всеки вот. А именно свързаността на депутата с избирателния му район е важен елемент от функционирането на представителната демокрация. Личната ангажираност винаги дава по-силна мотивация за решаване на проблемите.

Ако депутатът има силна връзка с избирателния си район, той е по-добре запознат с местните проблеми, нужди и приоритети. Когато е в редовен контакт с хората от региона, е подложен на по-пряк контрол, тъй като се създава механизъм за обратна връзка. Избирателите мога да държат отговорен „своя“ депутат дали и как изпълнява обещанията си. Народният представител също ще е по-полезен на общността, като насочва ресурси и участва в създаването на закони, които отговарят на реалните ѝ нужди. 

Ако тези механизми работят, избирателите знаят, че гласът им е чут и техните проблеми са взети под внимание, което е от съществено значение за поддържането на легитимността на демократичните институции. В началото на българския Преход, когато дори не функционираха демократични институции, депутатите имаха много по-здрави връзки с избирателните си райони и избягваха да пропускат приемните си дни.

Впоследствие тези контакти изтъняха, а платформи като Facebook и YouTube станаха основни канали за комуникация между избраници и избиращи, което прави връзките по-малко лични и много по-масови, едностранчиви и по-скоро имиджови, отколкото ефективни.

С изключение на Ахмед Доган и Делян Пеевски, всички лидери на парламентарно представените партии се скупчиха в трите избирателни района в София, осигуряващи общо 46 мандата. Тази софиоцентричност, която се проявява не само в най-голямото население, най-голямата икономическа активност и най-високите средни заплати, взема връх и в парламентарната конкуренция. 

ГЕРБ заложи на фундамента си

Монополист в местната власт, ГЕРБ заложи на няколко кметове за водачи – от една страна, символно, от друга – практично в стремежа да постигне целта от 80 депутати в 51-вия парламент. За разлика от изпълнителната власт, където редовни и служебни правителства се редуват за по 6–7 месеца, местната стои стабилно и харчи милионите, одобрени с бюджета за 2024 г. Инвестиционната програма на общините за периода 2024–2026 г., гласувана от парламента към бюджета, е за 6,2 млрд. лв. Само за 2024 г. средствата са 4,5 млрд. лв. Така, докато е в ход дестабилизацията на парламентарната република, доминираната от ГЕРБ и от доскоро единното ДПС местна власт е осигурена, а значи и свързаните с нея бизнеси.

За кметове като Живко Тодоров (Стара Загора) и Димитър Николов (Бургас), изкарали по няколко мандата, преутвърждаването им като регионални лидери няма да е проблем. За кмета на Смолян Николай Мелемов, който трудно спечели своя четвърти пореден мандат, ще е изпитание. В Пловдив-град кметът Костадин Димитров е втори след лидера Бойко Борисов, който и заяви, че се разчита „да привлече гласове и да бъде част от витрината за постиженията на партията“.

В София бившата кметица Йорданка Фандъкова е водач на листата в 24-ти МИР на фона на остра кампания срещу настоящия кмет Васил Терзиев (ПП–ДБ–„Спаси София“) и неуспехите му да се справи с наследството на ГЕРБ – над 20-те милиона задължения на столичния градски транспорт, конфликта с местни общности заради проекта на ул. „Опълченска“, лошата комуникационна политика и др.

ПП–ДБ залага на София

Значението, което в коалицията отдават на София, където печелят най-много гласове и депутатски места, особено силно проличава при настоящото разпределение на листите без значими промени. Целта обаче е да си върнат поне 100 000 избиратели, след като изгубиха три пъти повече на вота на 9 юни.

В ПП–ДБ така и не успяха да се споразумеят по искането на „Да, България“ за нови критерии и механизми за номинации, при които да имат тежест свършената работа, отварянето към гражданското общество и разпознаваемостта. Предимството отново е на страната на „Продължаваме промяната“, която има водачи в двайсет многомандатни избирателни района, „Да, България“ – в пет, а партньорът ѝ в „Демократична България“ (ДБ) – ДСБ, получава три челни места. 

В ДБ залагат на изпитаната тактика на гласуване с преференции, която обикновено пренарежда листите. В Пловдив-град например издателят Манол Пейков е четвърти в листата на ПП–ДБ, но е лидер по преференции досега. Първи в пловдивската листа е съпредседателят на ПП Асен Василев, втори е председателят на Правната комисия Стою Стоев, също от ПП, трета е Катя Панева от ДБ. Във Варна начело отново е Даниел Лорер от ПП, но на предишните избори Стела Николова от ДБ, тогава четвърта, пренареди листата със своите 3280 гласа подкрепа, или 16% от всички гласове за ПП–ДБ.

Политици, знакови за ДБ, няма да водят листи – Ивайло Мирчев и Божидар Божанов са в софийските листи, но не на първите позиции, докато Атанас Атанасов е втори в една от тях, а Антоанета Цонева е трета в Бургас, което почти сигурно я оставя и извън парламента. Цонева, която беше водач в Разград на предишния вот, бе изместена с преференции от Джипо Джипов, а сега той е водач. Синът на Никола Джипов Николов, председател на Икономическата комисия по времето на Иван Костов, е предприемач в региона и трети мандат общински съветник в Разград.

ДПС се бори със себе си

Разцепеното Движение за права и свободи ще води битка със… себе си. ДПС – Ново начало и Алиансът за права и свободи ще сблъскат местни активисти и кметове, преминали в единия или в другия лагер. В най-силния за ДПС район – Кърджали, осигуряващ пет мандата, трима кметове, верни на Делян Пеевски – на Кърджали, Черноочене и Джебел, се изправят срещу депесарите на Доган, силни в другите четири общини – Ардино, Момчилград, Крумовград и Кирково. 

Конфликтът в района, където е най-голямата организация на ДПС, ще е особено остър предвид факта, че центърът Кърджали премина към олигарха, партийна креатура на почетния председател Ахмед Доган. Самият Доган води листата в Кърджали, а срещу него е кметът първи мандат Ерол Мюмюн, когото „изпитваше“ миналия септември в Сараите заедно с Хасан Азис. Ходът да се изправи Мюмюн е доста символен – той се опитва да убеди избирателите, че именно с него се слага ново начало за Кърджали с ремонтите на улици и разчистването на дълговете от Азис.

В Бургас листата на ДПС – Ново начало води бившият кмет на община Руен – Исмаил Осман. От тази община са и повечето гласове за ДПС в района. След него е бившият вътрешен министър Калин Стоянов, който обаче е и водач на листата на ДПС – Ново начало в София-област – обещание, дадено му по-рано от самия Пеевски.

Иначе нищо ново в кампанията на двете ДПС-та. Доган пак напомня за Възродителния процес, Пеевски обещава възмездие за същото и двамата горещо уверяват, че ще работят за хората. Но всеки опит на Доган да омаловажи ролята си в създаването на феномена „Пеевски“ е комичен, както е комичен и опитът да дистанцира ДПС от зависимостите в съдебната система. Контролът на това задкулисие обаче засега остава в ръцете на Пеевски, доказателство за което са акциите на прокуратурата и Антикорупционната комисия срещу кметове, останали верни на Доган и свитата му.

Един от проблемите за лагера на Доган е, че старите „автентични“ лица на ДПС досега оставяха изборите в ръцете на Пеевски и кръга му, а сега ще им се наложи да правят кампания. 

Разцеплението в ДПС обаче намали значително конкуренцията за второто място, оспорвано още от предишните избори. Тогава ДПС, ръководено от Делян Пеевски, се класира второ. Сега битката ще е между ПП–ДБ и „Възраждане“. Националпопулистите обаче ще бъдат отслабени заради „Величие“ и МЕЧ, които се борят да прескочат 4-процентовата бариера и са на терена за един и същи електорат. За парченце от него ще се борят, доколкото им е по силите със заявените ретролисти, и БСП и трудно скрепената коалиция. 

Всички те се надяват на участие в едно бъдещо управление, където им се привиждат властови позиции и порции. По-далечни стратегии засега няма, само опити да е още от същото.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/mudniyat-asansyor-na-vlastta-v-bulgaria/

Много имена в кандидатдепутатските листи за изборите на 27 октомври ще предизвикат у избирателите досада, отвращение и апатия. И за това си има основателна причина (освен втръсналата честота на изборите): асансьорът на властта в България е заседнал между 1989 г. и началото на XXI век. Тогава се формираха зависимостите, чадърите, обръчите – и първите милиони, преразпределяха се държавните активи. Макар тези процеси да са приключили, а геополитическата ориентация на България да е променена, политиците, които са ги покровителствали, не бързат да напуснат сцената. Някои го направиха, но партийни апаратчици все така блокират асансьора на последния етаж. 

Социалната мобилност и ротацията, благодарение на които една политическа сила се обновява, отсъстват в системните български партии. Отсъства и вътрешнопартийната демокрация. Антисистемните също заимстват тези практики. Трудно е нови хора с идеи да се изкачат на върха, а от него да слязат други, ако тези механизми са блокирани. Затова и обновлението е толкова мъчително и ако се случи, то е с шут от върха – както наблюдаваме в БСП и в ДПС, но също и в ГЕРБ. По-рядко е с подаване на оставка, както направи съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов заради слабите изборни резултати на ПП–ДБ. Сега на партията му „Да, България“ предстои избор на нов лидер. 

Още по-рано обаче, през май 2013 г., когато коалицията между „Демократи за силна България“ и „Български демократичен форум“ не мина 4-процентната бариера на изборите, лидерът на ДСБ Иван Костов подаде оставка заедно с националното ръководство на партията и се оттегли от активната политика. Тогава Петър Москов каза:

С оттеглянето на Костов последният голям лидер напуска политиката.

И президентът Георги Първанов се оттегли в края на 2016 г. от лидерския пост в АБВ – партията, която създаде, след като Националният съвет на БСП го изключи заедно с още няколко функционери през 2014 г. „Правим крачка назад, за да дадем път на младите“, каза той тогава. АБВ обаче не се подмлади особено.

Причините за съпротивата у политическата върхушка в България да освободи позиции могат да се обобщят така: концентрация на власт и влияние, преплитане на неформални мрежи и зависимости, липса на вътрешнопартийна демокрация, спад на общественото доверие и апатия. Към това се прибавят неразвитата демократична култура и наследството на политическата инерция от тоталитаризма, когато лидерите заедно с велможите си оставаха на власт десетилетия.

Старите елити сключват и пакт за ненападение помежду си, един по-комплициран вариант на „гарван гарвану око не вади“. Разбира се, примирието се крепи не на джентълменско споразумение, а на държани „на трупчета“ дела от прокуратурата – застраховка срещу „борбата с корупцията“.

Концентрация на власт и неформални мрежи

В старите политически елити са концентрирани власт, влияние и ресурси. Вижте БСП и ДПС. Тази власт включва не само политически постове, но и икономически връзки, медийна подкрепа и обществени контакти. Така те успяват да съхранят позициите си и да попречат на влизането на нови и несвързани с тях лица, които биха могли да се противопоставят на установения модел. Ако подобни хора все пак биват допуснати, те са лични номинации на лидера, поради което на практика промяна няма как да се осъществи. Например кариерата си в БСП Иван Ченчев, Калоян Методиев и Крум Дончев дължат на личното покровителство на Нинова, както и впрочем някои от организаторите на вътрешния преврат, като Ангел Зафиров, временно и.ф. председател. Той и доскорошната ѝ партийна свита постъпиха с Нинова така, както тя с опозиционерите си. 

Но и социалистите си позволяват волности. Софийската организация на БСП например е номинирала за кандидат-депутати от гражданската квота доцентката по конституционно право Наталия Киселова и известния с прозвището „Лорд“ Евгени Минчев – пиар, светска персона и защитник на поправката в Закона за предучилищното и училищното образование, забраняваща ЛГБТ пропагандата в училище.

Липсата на реална вътрешнопартийна демокрация скъсява кадровата скамейка на партиите. Там седят любимците на лидера, макар и изхабени от употреба, като Йорданка Фандъкова от ГЕРБ например, най-дълго управлявалият кмет на София – от есента на 2009-та до октомври 2023-та. Или завърналата се като депутат в 50-тия парламент Цвета Караянчева, шест пъти избирана с листата на ГЕРБ за народна представителка.

Вървят спекулации, че този път лидерът Борисов ще остави на заден план бившите министри и хора като Любен Дилов, чиято добавена стойност е в смешките от трибуната. Водачи на листи ще са успешни кметове на ГЕРБ, като Живко Тодоров (Стара Загора) и Димитър Николов (Бургас), които се харесват много повече от партийните бюрократи. Дали после ще се върнат на кметските си постове, или ще останат в парламента, ще реши отново Бойко Борисов. Целта, която той обяви, е минимум 70, максимум 80 депутати в 51-вия парламент. В настоящия коалираната със СДС партия има 68. 

Петнайсета година Борисов управлява ГЕРБ, концентрирайки в ръцете си огромно влияние и ресурси и въпреки че ГЕРБ са машина за избори и рядко са губили първото място, зависимостите на лидера вече тежат на партията. Обвързаностите му с олигарха Делян Пеевски, чието име е нарицателно за задкулисие, са сред причините ПП–ДБ да се въздържат от коалиция с ГЕРБ, освен ако тези връзки не бъдат прекратени. 

Политиката в България е силно свързана с неформални мрежи от бизнесмени, обществени фигури и дори престъпни групировки. В системата от зависимости, която те с общи усилия създават, е много трудно да се утвърдят нови и независими кандидати, защото не могат да разчитат на същите връзки и подкрепа, а още не са изградили свои. 

Силно привързани към властта

Ние, ДСБ, не сме публика. Не приемаме политиката за сцена. ДСБ предлагаме на обществото силни идеи и принципи, ясни цели и критерий, по който да оценява своето управление. 

Тези думи са от реч на Иван Костов година преди да се оттегли от реалната политика. 

Затова пък на настоящия председател на ДСБ и съпредседател на „Демократична България“ Атанас Атанасов и през ум не му минава да си тръгне. Заявката, че няма да подаде оставка след изборите на 9 юни, когато ПП–ДБ изгубиха половината си избиратели, а спадът започна от по-рано, той мотивира със запазения брой депутати на ДСБ. Тази бройка обаче се дължи на ловкост и договорки с ПП при подреждането на листите, а не на активността и енергията на „Демократи за силна България“. 

В БСП пък разбират асансьора на властта като рециклиране на стари другари на челни места в листите. Мая Манолова от „Изправи се, БГ“ и Румен Петков от АБВ декларираха отказ, но не и Костадин Паскалев, Татяна Дончева, Кирил Добрев, също и бившият председател на БСП Сергей Станишев, който при всяка медийна изява – а те зачестиха напоследък, напомня, че не би отказал да оглави листа. (Решението за водачите ще вземе Националният съвет на БСП до дни.)

Станишев приключи с лидерството на Партията на европейските социалисти, също и с Европарламента, и се бори да се завърне в политиката (в България), което може да му осигури депутатско място в 51-вото НС. За осми пореден път там по всяка вероятност ще бъде и бизнесменът Петър Кънев, отново от листата в Бургас, заедно с друга червена номенклатура като Кристиян Вигенин, Зафиров, Борислав Гуцанов… 

Всички те се ослушват дали няма да ги огрее възможността отново да се включат във властта, след като Борисов посочи БСП и „Има такъв народ“ като възможни партньори за коалиционно управление, наред с известните от сглобката ПП–ДБ и ДПС (без да поясни кое ДПС). Зависимостите на Станишев от Пеевски не са тайна не само заради „Ако не изберем Пеевски, правителството пада“ – възходът на Пеевски започна именно при кабинета на Тройната коалиция, оглавяван от Станишев. С ГЕРБ, но и с Пеевски прекрасно си колаборира и друга бивша номенклатура на „Позитано“ 20 – Кирил Добрев. 

Скоро всички листи ще са готови за изборите на 27 октомври. 

Дали тези хора знаят накъде да поведат България…