Tag Archives: партии

Защо в България вече няма масови протести?

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/zashto-v-bulgaria-veche-nyama-masovi-protesti/

Защо в България вече няма масови протести?

Ако човек не знае нищо за политиката в България и се поразходи вечер по улиците в центъра на София или големите градове, ще си каже, че всичко ни е наред. Заведенията – пълни, площадите – празни (поне откъм протестиращи), хората – видимо доволни, както се пееше в една песен.

А основания за масови протести има. България е в ситуация на институционален полуразпад. Вече три години и половина няма редовно правителство, което да изкара дори една година, да не говорим за пълен мандат. Повечето от т.нар. регулатори (включително Висшият съдебен съвет) са с изтекли мандати, а институции като омбудсмана са без ръководство. Делян Пеевски е завладял не само ДПС, а и върховете на правосъдната система, както и редица общини в страната. Същевременно не спират хибридните атаки от Русия, чиято цел е промяна на геополитическата ориентация на България.

А какви протести бяха…

След разпадането на тоталитарния режим в края на 1989 г. в България на няколко пъти се провеждаха масови протести. И то без да броим многолюдните митинги от декември 1989 г. до началото на 90-те. Ето няколко примера:

Виденовата зима

От 1995 до февруари 1997 г. управляваше правителство на БСП, а премиер беше Жан Виденов. През този период фалираха петнайсетина банки, а инфлацията, особено от 1996 г. нататък, излезе от контрол. Спестяванията на хората се стопиха. 

Личен спомен: през лятото на тази година бях студентка. Заради обезценяването на парите реших да закрия детския влог, открит навремето от баба ми. Парите, методично внасяни през цялото ми детство, стигнаха да купя сватбен подарък – един дезодорант и една самобръсначка.

В края на 1996 г. и началото на 1997 г. инфлацията прерасна в хиперинфлация. Ако сутринта забравех да купя макарони, привечер те вече струваха двойно. Заплатите станаха по 5–6 щатски долара. Не за ден, а за месец. В самия край на годината Виденов подаде оставка, но правителството му продължи да действа.

Насред тази ситуация започнаха протести, в които се включиха представители на всякакви групи – от студенти до пенсионери. Въпреки студа уличните шествия продължиха през целия януари и в началото на февруари.

Междувременно на 22 януари встъпи в длъжност президентът Петър Стоянов. По протокол той беше длъжен да връчи мандат за съставяне на правителство отново на БСП, които въпреки протестите напираха да съставят нов кабинет. Вместо направо да приеме папката с имената на новите министри, на 4 февруари Стоянов свика Консултативния съвет за национална сигурност, на който убеди вносителите да оттеглят предложението си.

Така протестът спечели. Въведе се валутен борд, който действа и до ден днешен. Проведоха се избори, спечелени с мнозинство от Обединените демократични сили, и в продължение на четири години управляваше кабинетът на Иван Костов.

#ДАНСwithme

През юни 2013 г. беше сложено началото на масовите протести против правителството на Пламен Орешарски. За да се стигне дотам обаче, роля изиграха едни други протести, заради които първият кабинет на Бойко Борисов падна. Това са т.нар. протести срещу монополите, насочени основно срещу високите цени на тока и срещу електроразпределителните дружества. Демонстрациите в десетки български градове прераснаха в политически. В този период варненецът Пламен Горанов се самоуби, като се запали пред сградата на Общината във Варна.

В резултат Борисов подаде оставка. На предсрочните избори ГЕРБ отново спечели, но Борисов отказа да състави правителство. Така мандатът отиде у БСП, която направи коалиционен кабинет с ДПС, подкрепян от „златния пръст“ на „Атака“.

Едно от първите неща, които новоизбраният премиер Пламен Орешарски направи, беше да предложи от парламентарната трибуна Делян Пеевски за ръководител на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС). Парламентът прие предложението и същата вечер – на 14 юни – започнаха протести, които продължиха повече от година, въпреки че Пеевски подаде оставка още на следващия ден. В тях се включиха и представители на ГЕРБ.

Освен с многохилядните шествия и със случаите на полицейско насилие, протестите срещу Орешарски се запомниха и с някои арт пърформанси (например възстановка на картината на Йожен Дьолакроа „Свободата води народа“). Както и с хаштаговете #ДАНСwithme – заигравка с ДАНС и английската дума за танц, и #КОЙ – защото никой не искаше да даде информация кой първоначално е предложил Пеевски за шеф на ДАНС. Заради този хаштаг и досега думата „кой“ се използва като синоним на Делян Пеевски.

С времето протестните шествия оредяха, но така и не изчезнаха. Пламен Орешарски подаде оставка през август 2014 г.

Протестите от 2020 г.

През 2020 г. на власт беше третото правителство на Борисов. Макар ГЕРБ да участваха в протестите от 2013 г., по време на следващите две управления, в които бяха водеща политическа сила, допуснаха ДПС (включително Пеевски) да дърпа конците както на правителството, така и на правосъдната система.

През юни бяха разпространени компромати, свързани с Бойко Борисов – снимки от спалнята му, на които се виждат пачки с пари, златни кюлчета и пистолет, както и запис, в който глас, приличащ на неговия, отправя заплахи. В края на месеца Антикорупционният фонд публикува първата част от журналистическото разследване „Осемте джуджета“.

За да илюстрират размерите на задкулисната власт и да покажат нагледно необходимостта от правосъдна реформа, през юли 2020 г. представители на партия „Да, България“, предвождани от председателя ѝ Христо Иванов, щурмуваха с лодка т.нар. сараи на почетния председател на ДПС Ахмед Доган в Росенец. Акцията извади наяве факта, че плажът около резиденцията на Доган, макар и държавна собственост, се охранява от служители на Националната служба за охрана и е на практика частен.

Комбинацията от тези събития даде тласък на протести, които също не се разминаха без полицейско насилие. Поради пандемията от COVID-19 те не бяха толкова масови, колкото през 2013 г. Но пак поради нея в тях успяха да се включат много български студенти, учещи в чужбина, които се бяха прибрали в родината заради временната отмяна на присъственото обучение.

Важна роля в протестите изигра и държавният глава Румен Радев, особено след като тежковъоръжени представители на прокуратурата демонстративно нахлуха в Президентството. В протестите, наред с „Демократична България“, се включи и проруската „Възраждане“, както и представители на левицата. Третото правителство на Борисов просъществува до април 2021 г.

Кой с кого и срещу кого?

От 2021 г. до днес последваха седем (досега) парламентарни избори и осем правителства, шест от които служебни. Тежко̀ им на бъдещите ученици, които ще четат за тези времена в учебниците по история!

В началото ситуацията изглеждаше ясна: всички срещу ГЕРБ и ДПС. Под „всички“ се разбираха президентът Румен Радев, новосъздадената пропрезидентска партия на Слави Трифонов „Има такъв народ“ (ИТН), БСП, Демократична България и коалицията „Изправи се! Мутри вън!“ (по-късно „Изправи се БГ! Ние идваме!“), предвождана от Мая Манолова. Въпреки че през 2013 г. Манолова, тогава от БСП, беше заявила, че тя е предложила Пеевски за шеф на ДАНС. После се отрече от думите си.

ИТН спечели изборите по-късно същата година, но абсурдните ѝ предложения за кабинет и не по-малко абсурдното поведение на членовете ѝ наведоха на идеята, че партията на Трифонов всъщност не иска да управлява. Междувременно в първото служебно правителство на Стефан Янев бяха изгрели звездите на Кирил Петков и Асен Василев. Те основаха собствен политически проект – „Продължаваме промяната“ (ПП), и спечелиха следващите избори. Петков стана премиер в коалиционно правителство на ПП, ДБ, БСП и ИТН.

В този период Радев беше на върха на популярността си и бе избран за втори мандат с подкрепата и на ПП. Не след дълго обаче президентът се обърна срещу Петков и Василев. Конфликтът между него и ПП се задълбочи, след като избухна войната на Русия срещу Украйна, защото ПП застанаха на страната на Украйна, а Радев е с проруски позиции.

Правителството на Петков падна през август 2022 г., след като ИТН се обърнаха срещу ПП. Последваха два служебни (и проруски) кабинета на Гълъб Донев. Народното събрание се сдоби с три проруски партии – „Възраждане“, „Български възход“ на бившия служебен премиер Стефан Янев и БСП.

Така вече основната опозиция не беше всички срещу ГЕРБ и ДПС, а Европа срещу Русия.

В тази ситуация ГЕРБ отново започнаха да изглеждат „от добрите“ и логично спечелиха следващите избори. И по-следващите. Тогава ПП, вече в коалиция с ДБ, се видяха принудени да участват в общо правителство с ГЕРБ, обявено като ротационно, за да престане Румен Радев да прокарва собствената си политика чрез служебни кабинети. Затова парламентът гласува и промени в Конституцията, важна част от които беше ограничаване на правомощията на президента.

Съвместното управление на ПП–ДБ и ГЕРБ, наречено „сглобка“ от Лена Бориславова от ПП, си имаше висока цена – легитимирането на ДПС. И в частност на Делян Пеевски. Първоначално това стана уж заради необходимото мнозинство за промените в Конституцията. Скоро обаче Пеевски се лепна за „сглобката“ и се изживяваше като официален неин говорител. А за всички проблеми ГЕРБ и ДПС изкарваха виновни ПП–ДБ. Накрая отказаха на мястото на Николай Денков премиер да стане Мария Габриел, за да се извърши ротацията на правителството. И то падна.

Последваха две служебни правителства на Димитър Главчев, чрез които – заради ограничените правомощия на президента – на практика управляват ГЕРБ и ДПС. Тоест най-вече ДПС, което междувременно се разцепи на лагер на Пеевски и лагер на Доган, а Пеевски използва властта си върху правосъдната система, за да овладее партията. Това доведе до силно манипулирани избори и разнообразни форми на натиск да се гласува за Пеевски.

Покрай всички тези събития Румен Радев отново изглежда „от добрите“. И започнаха да се множат проруски партии като „Величие“ (която за 21 гласа не влезе в последния парламент) и МЕЧ на бившия депутат от ИТН Радостин Василев.

Смисъл, заместен от паралелни реалности

Да обобщим. За няколко години вече почти всеки политически субект в България е бил в различни конфигурации както с останалите, така и срещу тях. Това подкопава доверието не само в съществуващите партии и коалиции, но и във функционирането на парламентарната демокрация.

Съответно изглежда, че масовите протести губят смисъл. За какво да се протестира и в какво би се изразило политическото представителство на един протест? Ако се протестира против корупцията и за правосъдна реформа, е много лесно гражданската енергия да бъде присвоена от проруски сили, както вече се е случвало. Ако се протестира в името на европейската ориентация на България, това може да изглежда като легитимация на „най-големите евроатлантици“ ГЕРБ и ДПС.

Междувременно хората непрекъснато биват облъчвани с послания, които изместват общественото внимание от важните проблеми. Дали ще става дума за компроматни войни, дали полиция, съд и прокуратура ще се използват като бухалки за разправа с „непослушните“ (един от последните такива случаи беше искането на имунитета на Кирил Петков), дали ще са популистки промени в законите като тази за забраната на ЛГБТИ „пропагандата“ в училище – все ще се намери какво.

На всичко отгоре, въпреки че в действията му няма нищо демократично, Делян Пеевски се държи като говорител на демократичната общност в България. Обяснявайки например, че „болната демокрация се лекува само с повече демокрация“, а „най-мощният лек за демокрацията“ са изборите. Спорно е дали подобни твърдения могат да легитимират Пеевски като демократ. По-вероятно е да легитимират в очите на избирателите парламентарната демокрация като нещо „пеевско“.

Какво се задава на хоризонта

Докато парламентарната демокрация буксува, животът някак си върви. Вярно, за пореден път се обсъжда държавен бюджет, без някой да поема ясна политическа отговорност за него. Има риск България да загуби много пари от Плана за възстановяване и устойчивост. Но пък доходите растат, страната дори влезе в Шенген и има шансове да се дореди и до еврозоната. Логично е много хора да си мислят: значи може и без парламентарна демокрация.

Слез малко повече от година изтича вторият мандат на Румен Радев, а той е публичната личност с най-висок рейтинг в България. Ако създаде свой политически проект, много вероятно е той да е печеливш. Особено ако проектът се представи като алтернатива на настоящата неработеща политическа система. Така до установяването на някаква форма на авторитарно управление от путински тип има само една крачка.

Неотдавна Конституционният съд на Румъния отмени президентските избори заради данни за намеса на Русия в тях. Оказва се впрочем, че хибридните атаки в Румъния имат връзка с фирми, регистрирани в България. И че тези фирми сеят пропаганда и тук. За разлика от румънските институции обаче, българските не изглежда да забелязват някакъв проблем.

По същия начин службите за сигурност, прокуратурата и останалите отговорни институции не изглежда да проявяват интерес към темата за българите във Великобритания, разкрити като руски агенти. Дори след информацията, че те са планирали да убият журналиста Христо Грозев, който беше разкрил кой стои зад опита за убийство на руския опозиционер Алексей Навални.

Държавата си направи оглушки и след журналистическо разследване на „Свободна Европа“, разкриващо, че Русия има нелегално консулство в офиса на БСП във Варна.

Не само на държавата – и на обществото не изглежда да му пука

Като стана дума за БСП, след близо месец блокаж за председател на настоящото 51-во Народно събрание беше избрана конституционалистката Наталия Киселова, депутатка от гражданската квота на листата на партията. Тя е била на специализация в Москва в годината, в която Русия анексира Крим. Преди изборите БСП имаше билбордове с послание „Русия е наш приятел“ – въпреки че самата Русия е обявила България за неприятелска държава.

Избирането на Киселова стана с подкрепата на ПП–ДБ. След известни драми коалицията гласува по този начин, за да изолира проруската „Възраждане“. Никой от ПП–ДБ обаче не попита Киселова каква според нея е причината за войната в Украйна. Или чий е Крим. Като председателка на НС тя е един от хората, които Румен Радев би могъл да избере за служебен премиер, ако отново не се стигне до редовен кабинет.

За разлика от българите, грузинците протестират. Причината за гнева им е решението на проруската партия, спечелила изборите, за отлагане на преговорите за присъединяване към ЕС до 2028 г. Също така протестиращите смятат, че изборите са манипулирани, и оспорват резултатите от тях. До тази ситуация се стига след систематични опити на Русия да придърпа Грузия в своята сфера на влияние.

За разлика от Грузия, България вече е в ЕС. Вероятността обаче в страната да се установи недемократичен проруски режим по подобие на този на Виктор Орбан в Унгария изобщо не е за пренебрегване. Притеснително много знаци сочат към подобен сценарий. Ако той се осъществи, тогава вече може да е късно да протестираме.

Осмите избори – повече отрова или повече демокрация

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/osmite-izbori-poveche-otrova-ili-poveche-demokratsiya/

Осмите избори – повече отрова или повече демокрация

Още преди да бъдат преброени бюлетините от седмите парламентарни избори за последните три години в България, политолози вече предсказваха осмите. Защо да се боим от избори – изборите лекуват демокрацията! Но каква демокрация? В държава, в която политическата нестабилност и сътресения станаха неотменни спътници в последните четири години, гласуването – това върховно право на всеки гражданин на демократично общество, бе сериозно опорочено, доверието в институциите, политическите лидери и партиите – силно снижено, а политическата апатия – качена в небесата. Изборите имат все по-слаба връзка с бъдещи политики, а партиите печелят избиратели благодарение на страстите, които разпалват, с битки и ненавист.

Как едни осми избори биха излекували поне една от тия болести на българската демокрация? За да успеят, ще трябва да възстановят истинския демократичен процес, в който гласуването е не само акт на участие, но и реален механизъм за избор на бъдещи политики. В момента изглежда, че българските политици преследват далеч по-прагматични цели, а политиката не само че се поляризира до крайност, но и полюсите си имат лица.

Президентът и Kой/Кои

През последните години на политическа криза лидерската роля не просто на президента като институция, а на Румен Радев като личност укрепна. На „Дондуков“ 2 се е окопала една много силна фигура със симпатии към Кремъл, но и към унгарския лидер Орбан. От 2021 г. насам Радев влезе в сблъсъци с лидерите на най-големите политически сили. Започна от най-могъщия, какъвто безспорно е създателят и водач на ГЕРБ Бойко Борисов, трикратен премиер. След поредица от взаимни нападки и ескалация на напрежение с протестите през лятото на 2021 г., с вдигнатия юмрук и нахлуването в Президентството, двамата днес са в студен мир, а понякога влизат и в тактически съдружия. 

Радев продължи с тези, на които осигури трамплин за политиката, като ги покани в служебното си правителство – създателите и съпредседатели на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков и Асен Василев. Последваха сериозни схватки, а заради силата, която получи президентът с управлението на служебните си правителства, ПП и „Демократична България“ подеха инициативата за промяна на Конституцията, която да му отнеме тези правомощия. С новата конфигурация в Конституционния съд и внесената жалба срещу промените в Конституцията има шанс те да паднат, а Румен Радев – да си възвърне правомощията. Томахавките с ПП–ДБ сега са заровени, а заради общия враг – олигарха Делян Пеевски – Радев и коалицията са и (временно) в един лагер.

От началото на втория си мандат Радев влезе в конфликт с председателката на БСП Корнелия Нинова – един от хората, проправили му пътя в политиката. Но Нинова вече е изключена от БСП, а настоящото ръководство на социалистите се съобразява с Радев. В депутатските листи беше включена близката до него Наталия Киселова, която сега е предлагана и за председател на парламента от името на БСП – Обединена левица.

Пеевски се е позиционирал срещу Радев, когото нарича Мистър Кеш, подобно на противопоставянето с Борисов през 2021 г. заедно с тогавашния главен прокурор Иван Гешев. В действителност тази вражда легитимира и двамата като изтъкнати борци на сумо на политическия тепих.

Силата на Румен Радев не би била в политически проект – любима дъвка от поне две години, а във възстановяване на опцията за служебните кабинети. Дори инициаторите за конституционните промени ПП–ДБ вече са се отказали от публичната им защита и от аргумента, че не бива да се съсредоточава толкова власт в президентската институция. А с Румен Радев за президент всички евроскептични партии и формации с проруски и националпопулистки уклон, нароили се в последните години, утвърждават влиянието си сред обществото и формират един силен блок. Осмите избори ще са още един бонус за този тренд.

Какво се случва с партиите

Изявлението на вицепрезидентката Илияна Йотова, обявила 51-вия парламент за нелегитимен, както и жалбите за частично/пълно касиране на изборите хвърлят сянка върху служебното правителство на Димитър Главчев (а значи и върху ГЕРБ), което ги организира. От президентската институция не пропускат да изтъкнат при всеки удобен случай, че при техните служебни кабинети подобни безобразия не са се случвали. (Затова пък има други – като например 13-годишния договор за природен газ с турската държавна компания „Боташ“, получила достъп до българската газопреносна мрежа, а съответно и до европейската, срещу ниска такса. А „Булгаргаз“ поема задължение да плаща дневно по 486 514 долара на „Боташ“ от 1 януари 2023 г.)

Но освен министъра на вътрешните работи Атанас Илков, към когото са насочени значителни критики, отговорност носи и излъченият от служебния кабинет координатор на изборите Росен Карадимов. Той беше началник на кабинета на премиера на тройната коалиция Сергей Станишев, а един от служебните кабинети на Гълъб Донев, т.е. на президента, го постави за председател на Надзорния съвет на държавната Българска банка за развитие. 

Все още не е ясно дали решението за касиране на изборите от Конституционния съд няма да дойде, след като парламентът вече ще е в отпуск за поредната предизборна кампания. Но тежките съмнения за честността на вота от 27 октомври изиграха своята роля. 

Едни бъдещи парламентарни избори през март 2025 г. обаче няма да повторят настоящото разпределение на силите в 51-вия парламент. МЕЧ може и да не постигнат същия резултат. ГЕРБ ще бъдат омаломощени, а раздалечаването в коалицията ПП–ДБ на двете ѝ съставни части ще продължи. БСП я очаква тежък конгрес в началото на 2025 г. ДПС никога вече няма да е каквото беше преди разцеплението, а вероятно и двете партии, появили се на мястото на единното Движение, ще имат по-слаби резултати. Въпреки плашилата, които размахва Пеевски. 

Най-важното обаче е, че в хипотезата на осми избори те ще се проведат след избора на нов главен прокурор в началото на януари. А политическата задача за повечето парламентарно представени сили (не и за ГЕРБ–СДС, нито за ДПС – Ново начало) е да бъде спрян изборът на единствения кандидат – изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов. Освен това политическите сили ще се опитат да изберат председател на парламента, който не е от партията, спечелила изборите – ГЕРБ. При поредни предсрочни избори той ще е бъдещият министър-председател и всички участвали в избора ще бъдат представени в евентуално служебно правителство.

Какво става със стратегическите задачи за България – еврозона, Шенген, обновяване на регулатори и политически представители в съдебната система, реформи и План за възстановяване и устойчивост? Сигналите, които идват от 51-вия парламент, са в регистъра на популизма, а гражданите трудно се ориентират в мъглявината от безплодна политическа реторика. Партиите не правят стратегии, само тактически ходове. 

Граждани за евразийско развитие на България. Има ли други в българската политика?

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/grajdani-za-evraziysko-razvitie-na-bulgaria/

Граждани за евразийско развитие на България. Има ли други в българската политика?

Класическите консерватори в САЩ преживяват тежки времена. Гласуването за Републиканската партия, която би трябвало да изразява ценностите им, върви в комплект с популизма на Доналд Тръмп. А самият Тръмп, вместо да се концентрира върху важните за избирателите си приоритети, разпространява конспиративните теории за хаитянски имигранти, които ядат домашни любимци и деца, които се връщат от училище със сменен пол. Затова вече над двеста високопоставени републиканци, включително бившият вицепрезидент Дик Чейни, призовават да се гласува за кандидатката на демократите Камала Харис. Загубата на Тръмп би дала шанс за възраждане на нормалния консерватизъм.

Американците, които не харесват популизма обаче, поне имат избор. За съжаление, същото не може да се каже за българските избиратели. Според различни социологически изследвания повече от половината гласоподаватели в България споделят ценностите на либералната демокрация. Ала партиите и коалициите в Народното събрание се държат така, сякаш всички техни потенциални избиратели са тръмписти или путинисти (които в ценностно отношение са сходни). Същото се отнася впрочем и за извънпарламентарните партии, особено след като Зелено движение отказа да се включи в предизборната надпревара.

Ценностният компас на парламентарните партии

„Възраждане“, „Има такъв народ“ и отломките от „Величие“ са националпопулистки по дефиниция, от тях не може да се очаква защита на либералната демокрация. БСП е в период на полуразпад. Но борбата в най-старата партия в България е не за ценности, а за власт. Няма заявка, че тези, които идват след Корнелия Нинова, ще се опитат да направят от БСП нормална европейска левица, която защитава правата на жените и уязвимите групи и се противопоставя на популизма и омразата.

По-интересен е въпросът с парламентарните партии и коалиции, които се идентифицират като проевропейски и демократични. Това са ГЕРБ, в чието име присъстват думите „европейско развитие“, ДПС, които поне според заглавието си са за права и свободи, и коалицията между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. От ПП–ДБ винаги са декларирали евроатлантическа ориентация.

В последните месеци в Народното събрание се нарояват все повече законодателни инициативи, които са в унисон с руските закони. Това са т.нар. забрана на „пропагандата на нетрадиционна сексуална ориентация“ в училище по инициатива на „Възраждане“, предложението за „чуждестранните агенти“ – отново на „Възраждане“, за забрана на смяната на пола на непълнолетни – на ИТН и по-мекият вариант на същото – на ПП–ДБ.

Тъй като, за разлика от останалите предложения, промените в Закона за предучилищното и училищното образование, прочули се като „закон за пропагандата“, са вече приети, в тази статия се обръща внимание специално на него. Акцентът е върху действията на т.нар. демократични партии, тъй като останалите са последователни в преследването на дневния си ред.

Законопроектът беше приет на три гласувания. Първото четене се отнася за предложението като цяло.

Второто четене е параграф по параграф. Първо се гласува текстът, според който се забранява „извършване на пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация и/или определяне на полова идентичност, различна от биологичната“.

След това идва ред на приемането на самата дефиниция за „нетрадиционна сексуална ориентация“ – „различни от общоприетите и заложените в българската правна традиция схващания за емоционално, романтично, сексуално или чувствено привличане между лица от противоположни полове“.

ГЕРБ и евроатлантизмът, който сменя полове

Парламентарната група на ГЕРБ–СДС е най-голямата в парламента. Без нейната подкрепа промените в образователния закон нямаше да се приемат. На първо четене 55 от общо 60 присъстващи в залата депутати от коалицията подкрепят законопроекта на „Възраждане“. Против е само един – Тервел Георгиев. Той е и единственият, който и при трите гласувания е против. Въздържат се четирима – Георг Георгиев, Георги Георгиев, Екатерина Захариева и Йорданка Фандъкова.

При гласуването на дефиницията към противопоставилия се Тервел Георгиев се присъединява и Георги Георгиев, а останалите трима, които на първо четене се въздържат, запазват позицията си. 56 депутати гласуват за. Що се отнася до дефиницията на ориентацията, против са вече 6 народни представители от най-голямата група, 8 се въздържат, а 47 гласуват за.

По време на дебатите Тервел Георгиев обръща внимание, че законопроектът на „Възраждане“ повтаря руски закон:

През 2013 г. администрацията на Владимир Путин прие такъв закон в Руската федерация и той съответно се прилага оттогава в тази държава. Той ще бъде първият обаче такъв законопроект, ако бъде и се превърне в закон, който ще е приет в държава, която принадлежи към европейската ценностна система и разбирания.

Георгиев е репликиран от съпартийците си Петър Николов и Красимир Вълчев. Според Николов „в Европа няма по-полезни хора за Владимир Путин и за Русия от хората, които започнаха да слагат знак на равенство между нетрадиционната сексуална ориентация и европейските ценности! Хората, които замениха националните си флагове или флага на Европейския съюз със знамето на дъгата, са най-вредните хора за Европа!“.

Вълчев изразява несъгласието си по-меко. Той казва, че с колегите си от Образователната комисия е подкрепил законопроекта поради консервативните си разбирания: 

Не защото не сме толерантни, не сме европейци, не защото сме пропутинисти, а защото това е нашето разбиране в какво общество трябва да живеем.

Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов обаче, който не участва в гласуването на закона, поставя самия евроатлантизъм под въпрос. В отговор на питане на журналистка как се връзва подкрепата на партията за законопроекта на „Възраждане“ с евроатлантическите ценности, той отговаря:

Ако евроатлантизмът, уважаема госпожо, е да ме направи жена, значи тогава – давам Ви заглавие – не съм евроатлантик. […] Няма да го направя по никакъв начин. Нито желая внуците ми да го направят.

Освен „откритието“, че евроатлантизмът означава принудителна смяна на пола, в същото си изказване Борисов изразява увереност, че може да преценява пола на участниците в Олимпиадата на око. В подкрепа на тезата си, че тайванската боксьорка Лин Ю-Тин, победила българката Светлана Каменова на ринга в Париж, не е жена, той казва: „Аз вярвам на очите си. Гледах го мача“ и добавя, че Ю-Тин се биела „като мъж“, като не пропуска да пусне хомофобски майтап – в случая, че задният вход всъщност бил изход.

Как ДПС – Пеевски гласува срещу себе си

В Европейския парламент ДПС е част от групата на либералите. Това обаче не проличава в дебатите по законопроекта. Единственият представител на парламентарната група, взел участие в тях, е Йордан Цонев. Той заявява, че групата ще подкрепи законопроекта с аргумента:

Традиционните религии са изключително консервативни по тази тема и има защо да са консервативни, тъй като устоите на човешкия род се крепят върху това – върху семейството, брака между мъж и жена и продължаването на човешкия род и човешкия вид на тази основа.

След това Цонев, който е с докторат по богословие, продължава изказването си с цитати от Библията.

На първите две гласувания групата на ДПС е дружно за. Ала на третото всички изведнъж стават против, като внезапно да са се сетили, че са либерали. Йордан Цонев впрочем гласува само на първо четене, а Пеевски, също като Борисов, не се включва изобщо.

Що се отнася до ДПС – Доган, изключените депутати от парламентарната група на ДПС гласуват в подкрепа на законопроекта и трите пъти. Изглежда, на тях е нямало #кой да им напомни, че са либерали.

Еволюцията на ПП–ДБ в рамките на един парламентарен ден

Парламентарната група на ПП–ДБ също преживява интересна трансформация между трите гласувания, макар и не толкова рязка, колкото тази на ДПС – Пеевски.

Граждани за евразийско развитие на България. Има ли други в българската политика?
Граждани за евразийско развитие на България. Има ли други в българската политика?
Граждани за евразийско развитие на България. Има ли други в българската политика?

Как депутатите от ПП–ДБ гласуват промените в Закона за предучилищното и училищното образование. Данни: Стенограма от 21-во заседание на 50-тото Народно събрание

На първо четене гласуват едва 15 народни представители – по-малко от половината от групата. Сред невключилите се са и съпредседателите на ПП Кирил Петков и Асен Василев. Законопроектът е отхвърлен от 7 депутати: Божидар Божанов, Елисавета Белобрадова, Кристина Петкова, Надежда Йорданова, Петър Кьосев, Стоян Михалев и Явор Божанков. Те са и единствените, които и трите пъти гласуват по един и същи начин.

Същевременно двама подкрепят предложението на „Възраждане“ – Вяра Тодева и Ивайло Митковски, а петима се въздържат – Александър Симидчиев, Андрей Цеков, Богдан Богданов, Венеция Нецова-Ангелова и Деница Симеонова.

При гласуването на забраната на „пропагандата, подстрекаването и популяризирането“ броят на участвалите депутати от ПП–ДБ се удвоява. Никой не гласува за. 20 депутати от групата отхвърлят предложението, включително Ивайло Митковски, който на първо четене го подкрепя. 10 народни представители от групата обаче се въздържат. Сред тях са съпредседателят на ПП Асен Василев и бившият премиер Николай Денков.

На третото гласуване обаче всички от ПП–ДБ, които този път са 33, гласуват против. Това оставя общественото мнение с впечатлението, че на второ четене всички депутати от групата са отхвърлили законопроекта на „Възраждане“. Но това не е вярно. Една трета от гласувалите не са се противопоставили на забраната на „пропагандата, подстрекаването и популяризирането“ на теми, свързани със сексуалната ориентация и половата идентичност в училище. Те само не са били съгласни с дефиницията за „нетрадиционна сексуална ориентация“.

Има основания и хипотезата, че между първото и третото гласуване нещо се е променило. Че от ПП–ДБ са очаквали общественото мнение да застане в подкрепа на хомофобския закон и бурните реакции срещу него са довели до мобилизация и обрат в позициите на народните представители, които при предишните гласувания са били за, въздържали са се или изобщо са отказали да участват.

По време на обсъжданията на предложението четирима депутати от парламентарната група вземат думата. Това са Елисавета Белобрадова, Андрей Цеков, Явор Божанков и Петър Кьосев, който се включва с кратка реплика. От тях само Божанков казва от трибуната, че „този законопроект има аналог в Руската федерация и той е станал основание за едни съвсем други процеси по-късно в тяхното общество“.

Вятърничава политика

И по повод на предстоящите избори – седми поред за три години – ще се говори за ниската избирателна активност. Но партиите и коалициите все така няма да забелязват, че една от основните причини хората да не гласуват е, че се чувстват непредставени. Включително заради това, че продемократичните и проевропейските избиратели, които са мнозинство, не виждат политически субект, който да защитава ценностите им.

За сметка на това продемократичните избиратели виждат, че избраниците им в парламента гласуват според както духа вятърът (или според както си мислят, че вятърът духа). И че ценностите им могат да бъдат пожертвани на всяка крачка от всяка партия и коалиция. Било заради някаква моментна политическа изгода, било защото партиите и коалициите просто не знаят какви хора гласуват за тях. И вместо да си направят труда да разберат, си въобразяват някакъв абстрактен избирател, който по дефиниция е консервативен популист. Така обаче се борят за електората на популистките партии, не за собствения си.

Чували сте една от дефинициите на лудостта – всеки път да повтаряш едно и също и да очакваш различен резултат. Докато смятащите се за демократични партии пробутват на гласоподавателите все същия вятърничав продукт, докато държат в мъгла какво точно отстояват, за да не отблъснат някого, ще се въртим в абсурдната спирала от избори след избори. И все повече хора ще се питат за какво им е тази демокрация, след като няма кой да припомня смисъла от нея. 

Какво искат? Как ще го направят? Кой ще го свърши?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kakvo-iskat-kak-shte-go-napraviat-koi-shte-go-svurshi/

Какво искат? Как ще го направят? Кой ще го свърши?

Някакъв патоген мори българските партии и до изборите наесен, към които се е отправил недостойният 50-ти парламент, не всички от тях ще го преболедуват. 

В разпад са и системни, и антисистемни партии и дори онези, които на пръв поглед изглеждат относително стабилни, ще бъдат засегнати от катастрофата. 

Проказата

Политическата криза, заради която България отива на седми парламентарни избори за по-малко от четири години, е като проказа за партиите. Тяхната безпомощност, некомпетентност и нежелание да излязат извън тяснопартийните си сметки, за да извършат дълбоката трансформация на държавата, повече не могат да бъдат маскирани зад декларативни хипотези с висока степен на убеденост или отбягване на диалог. 

По БНР политологът проф. Димитър Вацов коментира, че политическите сили не успяват да се обърнат към избирателите и да намерят верния тон:

Политическата класа се е самоизолирала и това е част от наблюдаваната криза. Партиите са в дълг към избирателите си.

А ги очаква неблагодарна и належаща работа – да възстановят доверието на гражданите в политическата система, която е пред делегитимация, и да активират обществена подкрепа за радикални реформи в съдебната и други системи. Ако българските политици не са в състояние да осмислят предизвикателствата, няма как да намерят устойчиви решения за тях – следователно са непригодни за тази дейност. 

Процесите на вътрешнопартийна конверсия не се изчерпват със смяна на лидерите, нито (само) с промяна на посланията, а с ново политическо съдържание. Именно за това говори евродепутатът Радан Кънев (ПП–ДБ, ЕНП) пред „24 часа“:

Виждам тенденция неуспехите да се отдават на комуникационни проблеми и лош пиар. Това е малката беля. Преди публичните послания идва въпросът за политическото съдържание. Тоест какво се предлага и дали то се одобрява от достатъчен брой граждани. 

Така че за предстоящите наесен избори, макар и още ненасрочени, основните въпроси са три: 

  • Какво искат партиите? 
  • Как ще го направят? 
  • Кой ще го свърши?

Отговорите им избирателите държат да научат от партиите, за които искат или обмислят да гласуват. Така че политическите сили следва да ги подготвят без шикалкавене и уклончиви отговори като „Нeка видим резултатите“. Каквито и да са резултатите, границите на политическите съюзи трябва да са предварително ясни, също и целите и кадрите.

ГЕРБ не е титан

Лесно е да си великан в царството на джуджетата. Партия ГЕРБ изглежда непоклатима, но какво от това. Макар и първа политическа сила, сама не може да направи правителство, а повече не може да си го позволи – има толкова гърла да храни. Честите избори уронват и репутацията на партията, и тази на лидера ѝ Бойко Борисов – единственият политик в най-новата ни история, изкарал три премиерски мандата.

Сега Борисов запазва самообладание в очакване на изхода от битката в ДПС, който ще предопредели и съдбата на неговия дългогодишен непубличен сподвижник и все-още-съпредседател на ДПС Делян Пеевски, санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания. Дистанцирането му от Пеевски обаче ще е трудно поради установените зависимости. Въпросът е: дори и Пеевски да бъде „изрязан“ от ДПС, ще посмее ли Бойко Борисов да остави регулаторите и съдебната власт без квоти на Пеевски.

Само месец след като назначи хора от ДПС, избрали сега лагера на Доган, на високи позиции в областните управи (които са отговорни за изборите), служебният премиер Димитър Главчев ги замени с кадри на ГЕРБ. Тимур Халилов от „автентичното ДПС“ го упрекна, че открито се е включил в битката в Движението:

Тези действия на Главчев оставят дълбоко съмнение в обществото доколко независим е служебният кабинет и кой диктува какви рокади да се правят. 

Къде ще се класира ДПС

Който и да победи във войната, разразила се между Делян Пеевски и почетния председател Ахмед Доган, и да получи законовата възможност да състави листите, няма да направи така, че ДПС да повтори успеха си от 9 юни, когато стана втора политическа сила, и Движението дълго ще се възстановява от последиците.

Пукнатината, която се отваря в ДПС, може да е изход за българите мюсюлмани да потърсят друго политическо представителство – стига партиите да са готови да ги приемат. 

Темата за „феодализираните избиратели на ДПС“ е всъщност и шамар към цялата политическа система, която третира българските турци и роми като втора категория хора – не по-различно от тоталитарния режим. Затова и експертът по малцинствени въпроси и съветник на президента Желю Желев – Михаил Иванов – казва пред „Дневник“, че ключът срещу модела „Пеевски“ е в другите партии:

И турците, и помаците в България се нуждаеха от закрила от националистите. Тази закрила те не видяха в останалите партии, видяха я в ДПС. Опитвал съм се да посреднича на мои познати турци и помаци с политически качества да се свържат с ръководствата на ДБ и ПП, но удрях на камък.

Изглежда, че ако успее да отхвърли (само) Пеевски, Движението за права и свободи ще стане по-приемлив партньор за „Продължаваме промяната–Демократична България“. Имиджово, защото същностна промяна в ДПС не се очаква да настъпи – който и да оглави ДПС, той ще е продукт на някой от кръговете. 

ПП–ДБ тренират за коалиция

За ПП–ДБ ключовите въпроси са поне три: колко самостойни искат да бъдат в коалиционния си съюз и какъв механизъм за изработване на общи решения да приемат; какво да предложат на избирателите; какво да е основното послание в предизборната кампания.

Новината за договаряне на споразумение между двете части на коалицията бе обявена тази седмица, но детайли по документа не бяха разкрити. Различията в позициите на ПП и ДБ по ключови въпроси станаха публично видими, което извади на преден план необходимостта от координация и единни позиции. Въпреки че за четвърти път се явяват като коалиция на избори (обявиха съюза си на изборите на 2 октомври 2022 г.), досега така и не бяха изработили регламент за партньорството си. 

Основното послание на предстоящата им кампания също ще е от значение, тъй като досега обединена кампания липсваше. Пеевски вече не може да е основна мишена, още по-малко Борисов – като бивш, но и потенциален партньор (онези плакати с изображението на двамата и надпис „Какъв искате да бъде вашият премиер“ трябва да получат „Златни малинки“ за неефективен пиар). Преди да е започнала същинската предизборна кампания обаче, Делян Пеевски вече се позиционира като противник и „разобличител“ на корупцията на ПП–ДБ и внесе в прокуратурата сигнал срещу тях. Санкционираният за корупция политик от ДПС поиска от държавното обвинение, ДАНС и МВР да проверят автентичността на записите, в които се чуват реплики като „неофициален кеш“ и „кеш в торби“.  

В това време ГЕРБ и ПП–ДБ вече тестват едно ново мнозинство чрез общата си позиция за ускоряване на приемането на еврото. Парламентарната Комисия по бюджет и финанси прие законопроекта за въвеждане на еврото, който ще влезе в пленарна зала за първо четене. А наред с това, по предложение на Мартин Димитров и Асен Василев от ПП–ДБ, Министерство на финансите ще бъде задължено да поиска членство на България в еврозоната от 1 юли 2025 г., ако тази година България покрие изискването за инфлация.

В двуседмичен срок след постигането на този критерий българското правителство се задължава да поиска извънредни конвергентни доклади от Европейската централна банка и от Европейската комисия, които да удостоверят, че критериите за членство в еврозоната са покрити. Ако това се случи, успехът ще се запише на сметките на следващото редовно правителство, което ще влезе в историята.

Предстоящият вот ще покаже дали стъпките, които предприемат ПП–ДБ, ще повишат рязко намалялото им сега парламентарно представителство, или ще го увеличат. Едно е сигурно обаче – ще трябва да оставят моралното превъзходство в предизборния арсенал на „Възраждане“, които, поради факта, че не са управлявали, могат да претендират за него. 

„Възраждане“ и нейните посестрими

Чистотата си е чистота, но „Възраждане“ се тресе от страх какво ще се случи с посестримата ѝ „Величие“, а и с други като нея, които чакат на опашка на входа на парламента още от предишните избори. Макар и с разпаднала се парламентарна група, „Величие“ няма намерение да се оттегля от политиката, след като проби на вота на 9 юни. Нейният т.нар. идеолог и създател на атракциона „Исторически парк“ Ивелин Михайлов ще кани и други „войводи“ – например от ВМРО – за общо явяване, за да направят България земен рай. А формирането на безпрецедентната временна комисия в парламента за разследване на схемите около „Исторически парк“, която беше оглавена от депутатката от „Възраждане“ Цвета Рангелова, само ще превърне Михайлов в симпатична жертва на статуквото, срещу което той твърди, че се бори.

В това време Костадинов се опитва да съживи рейтинга си с вече познатите на гражданите референдуми – срещу еврото, срещу НАТО – и… с проект на нов български компютърен шрифт „Руница“.

Решихме да възродим това българско наследство, като направим шрифт, с който да можете да превръщате кирилицата в руница и руницата в кирилица.

Ето, и Костадинов е подходил исторически. Михайлов се хвали със стрелба с лък и възраждане на други прабългарски традиции, а лидерът на „Възраждане“ възражда древната писменост на прабългарите. Така че за октомврийските избори Костадинов и сие ще си бранят ловните полета. Същото ще прави и „Има такъв народ“.

Търси се лидер за БСП

Наесен БСП ще избира свой лидер, като все още не е ясно дали ще го направи по правилата, наложени от председателката в оставка Корнелия Нинова, тоест чрез пряк избор от членовете на партията, или ще ги промени, за да избира конгресът. Онова, което се вижда с просто око, е, че постепенно, също като при Пеевски, Нинова е напускана от свои верни съратници и „Позитано“ 20 вече сменя курса, наложен от нея, в посока към президента, демонстрирайки желание за диалог и разбирателство. 

След като бяха проведени срещи с „Левицата!“, „Изправи се, България“, „Българска социалдемокрация – Евролевица“ и ПД „Социалдемократи“, новото ръководство на БСП излезе с призив всички напуснали партията да се върнат в нея. Дали това ще помогне на постепенно изчезващата БСП да подобри резултата си? Едва ли. Нито една от тези политически сили не регистрира значим резултат на избори. 

За едно Корнелия Нинова е права – че напусналите БСП са стари лица, а проблемът е, че няма нови идеи. Но такива нямаше и по време на нейното управление, при което БСП придоби характеристиките на национал-популистка формация и се маргинализира. 

Наближаващите избори ще разпердушинят някои партии, други ще посвият перки, но никоя няма да се отърве без сътресения. Ако искат да ги боли по-малко, българските политици да покажат малко честност. Също и чест.

Ще стане ли президентът Радев партийно величие?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/shte-stane-li-prezidentut-radev-partiyno-velichie/

Ще стане ли президентът Радев партийно величие?

„Ето че парламентаризмът пак се провали“, ще каже президентът Румен Радев, ако 50-тият парламент не успее да излъчи редовно правителство. Този рефрен ще бъде повторен многократно от говорителите му, а унилото гражданство, две трети от което игнорира изборите, ще се съгласи с него. 

Политолозите пак ще заговорят за партийния проект на президента, който все така е в люпилнята на „Дондуков“ 2 (макар че такова щраусово яйце трудно може да се скрие). А техният колега Слави Василев, работил и като щатен сътрудник на държавния глава до 2019 г., ще заговори за любимата си президентска република. 

Но наистина ли Румен Радев, преполовил втория си мандат като президент, смята да се заеме с такова епохално дело, срутвайки парламентарната демокрация? За целта тя също трябва да му помогне, ако президентът смята да го направи по демократичен път, т.е. Велико народно събрание да промени държавното устройство.

На първи и втори поглед

На пръв поглед всички предпоставки са налице. Първи е по рейтинг, зад него са всички партийни лидери. Под неговия юмрук се роди политическата сила, свалила ГЕРБ от власт. За последните три години служебните кабинети, назначени от Радев, са управлявали близо 18 месеца, така че държавният глава разполага с дълга кадрова скамейка. Службите продължават да работят с назначените от него шефове. Подбрани от Радев кадри заминаха като посланици. 

И редовното правителство на ПП–ДБ, и служебното на Димитър Главчев запазиха и даже издигнаха негови назначения (като шефа на ДФ „Земеделие“, който за 2024 г. разпределя 3,302 млрд. лв. – Георги Тахов, станал министър на земеделието и храните). А онова, което направи служебното управление на Радев, сключвайки 13-годишната сделка с турската компания „Боташ“ при пълна непрозрачност и неизгодни за България условия, е сравнимо с построяването на „Турски поток“ от кабинета на ГЕРБ и Бойко Борисов. 

Трудно е за вярване, че президентът би напуснал тази зона на комфорт и власт, за да гони несгодите на едно партийно величие на терен със силна конкуренция и неизбежно споделяне на властовия ресурс. До края на втория му мандат има цели две години и половина и едва ли би го прекратил, за да поведе партия. А партия, която не е оглавявана от Радев, не би имала успеха, който всички смятат, че ѝ е предначертан по подразбиране. Независимо от факта, че втория мандат на Радев подкрепиха 1 537 347 души, а само малко повече български граждани гласуваха за седемте партии в 50-тия парламент – 1 880 161.

Радев е смятан за олицетворението на мечтата за „силна ръка“ и стабилност, каквато Борисов вече не е в състояние да осигури поради ред причини, и първата се нарича Пеевски. Но Румен Радев не е политикът, който би повторил модела „Орбан“. Подалият оставка като лидер на „Да, България“ Христо Иванов в интервю за „Дойче Веле“ казва:

По-лошото е, че не можем да знаем кога ще бъде лансиран реалният проект „силна ръка“ и „завой към Орбан“, но вероятно е въпрос на месеци. И още по-лошото – никой не може да знае кога в международен план ще се случи следващият катаклизъм.

Вероятно подобен катаклизъм би ускорил президентския проект, подпомогнат и от усилията на руските хибридчици – а може би не. Въпреки нескритите си амбиции за власт, като човек, издигнал се от низините, Румен Радев е прагматик, преминал и през достатъчно професионални изпитания в кариерата си на военен пилот, за да рискува сигурността на настоящото си положение. А и ще излезе, че хем критикува партиите, хем ще се „смали“ до нивото им в сравнение със сегашната висота на своята надпартийност. Пред очите му е и примерът на президента Георги Първанов (2002–2012), чийто опит за летене на партиен терен след двата мандата в Президентството се оказа провал.

Вазата на Рубин

Известната оптическа илюзия „Вазата на Рубин“ представлява рисунка, в която всеки вижда най-напред или ваза, или два човешки профила. Индивидуалната нагласа при възприемането зависи от личния опит, когнитивните умения, както и от специфичните характеристики на самата илюзия. Същото е и при възприемането на българската политика – едни виждат летящо прасе, захапало тиква, други – злото в Средната земя. И политиката все повече се възприема като меме и все по-малко като политика. 

В този контекст президентът е еманация на държавност и стабилност. А политиката в България се крепи върху неустойчивите конструкции на устни споразумения, „сглобки“ без коалиционен договор, компромиси и (не)способност да се управлява и политическата опозиция, и вътрешнопартийната динамика. Наред с това политиците дават обещания, които не изпълняват, и поставят червени линии, които преминават. 

В политическите битки ПП–ДБ изгубиха най-ценното – моралното си превъзходство, ГЕРБ – способността да сложат ред в хаоса, а БСП изобщо се погуби. Но пък появата на действителен президентски проект може и да ги мобилизира за активна политическа работа сред избирателите и така да има оздравителен ефект върху политическото в България.

Румен Радев не трябва да забравя, че в един момент няма да го подмине въпросът, зададен и на Борисов: Пеевски ли вижда, когато се погледне в огледалото? Проблемът е, че държавата вече се оглежда в Пеевски и не Радев е политикът, който може да счупи огледалото.

ГЕРБ без Борисов, ДПС без Доган/Пеевски? Трудно, но не и невъзможно

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/gerb-bez-borisov-dps-bez-dogan-peevski/

ГЕРБ без Борисов, ДПС без Доган/Пеевски? Трудно, но не и невъзможно

Най-голямата партия в България ГЕРБ и незаобиколимата ДПС са заложници на своите лидери и техните зависимости. Могат ли партиите да отстранят Бойко Борисов, Ахмед Доган и Делян Пеевски, ако натежат повече? Това е въпросът. В развитите демокрации действат партийни механизми, които правят възможно оттеглянето от партията или от поста на лидери, за които има сериозни съмнения за корупция и задкулисни обвързаности или които са загубили избори. Работещите правила позволяват и състезания за лидерския пост. 

Но в България партиите, повече или по-малко, носят автократични белези по рождение и превратите са успешни, когато са вътрешни. Императори и диктатори са били унищожавани от убийци, пратени от тесния им кръг, дългогодишни соцлидери са сваляни от постовете си чрез „реформатори“, отгледани под собственото им крило. Към тежкото наследство се прибавят и лишените от жизненост механизми на демокрацията в България – слабата устойчивост на върховенството на правото и на търсенето на отговорност от политиците.

ГЕРБ носи Борисов на гръб

Годините, в които Борисов носеше ГЕРБ на гърба си, отминаха. Благодарение на трите му почти последователни управления, с кратко прекъсване за година от кабинета „Орешарски“, ГЕРБ изгради силно разклонена мрежа от партийни структури. Сити и доминиращи на всички нива на властта, с „чадъри“ от регулаторите и съдебната система. 

Сега ГЕРБ мъкне Борисов на гърба си, иначе зависимостите му ще го потопят. Задължени са му, направил е толкова много за партията крепост и за всеки от партийния елит. И във вълчата глутница се грижат за по-възрастните, защото и вълците, също като политиците, ловуват групово. А това предполага добра организация. Но политиката е хладнокръвна и кръвожадна работа и ако неин представител носи повече вреди, отколкото ползи на партията си, се оттегля. Или го оттеглят. Иначе не калкулират печалби. 

Засега позицията на ГЕРБ като партньор в управлението на ПП–ДБ, но без да носи отговорност, е удобна. Позволява да критикуват като опозиция и да одобряват като последна инстанция, тъй като без техните гласове и без ДПС не може да минат нито законопроект и бюджет, нито конституционни промени. А и не всички министри в правителството са предложения на ПП–ДБ, както се оказа – министърът на вътрешните работи Калин Стоянов е първото доказателство.

Ропотът в ГЕРБ срещу Борисов не е видим, тъй като стените на партийното леговище са дебели, но се разчува. Извън имиджовите игри за пред публика, в които Делян Добрев се прави на вътрешна опозиция, председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова е от недоволните. През 2009 г. тя скочи в политиката от позицията си на юрисконсулт в русенската многопрофилна болница. Беше депутатка в 41-вото Народно събрание, при първото управление на ГЕРБ, и израсна до днешното си лидерство. А през тези 14 години от борда на ГЕРБ изпаднаха други дами, като Искра Фидосова, Цецка Цачева, Лиляна Павлова, Даниела Дариткова… 

Недоволството беше сдържано покрай местните избори, където ГЕРБ загуби няколко областни центъра, в това число София и Варна, но като цяло запази превъзходство. А и все още неработещият Столичен общински съвет показва, че в крайна сметка някоя компромисна фигура, подкрепяна от ГЕРБ, може да се окаже начело на СОС.

Да бъде „пенсиониран“ Борисов от активната политика в почетно председателство изглежда невероятна цел, но не и невъзможна. В ГЕРБ им е трудно да стискат зъби и макар и спечелили избори, да преклонят главица пред ПП–ДБ, за да не падне главата на лидера им. Те искат онова, което досега им се е полагало като на победители на избори – цялата власт. А след като не може да им я делне на порции, Борисов компенсира частичния отказ от позиции в изпълнителната власт с натиска върху бюджета за 2024 г. Крайната цел е подкрепяните от ГЕРБ бизнеси да получат своето, както и спечелените от партията общини – пари за проектите си и съответно за обръчите около тях. С предложените списъци за проекти на общините, които ще одобри парламентът, ГЕРБ също така ще попречи на министъра на финансите Асен Василев да оказва натиск върху местната власт, лишавайки го от възможността да държи и ножа, и сиренето – инструменти, с които неговите предшественици разполагаха. 

Избраният след бурни скандали в пленарната зала подуправител на НЗОК д-р Момчил Мавров показа, че ГЕРБ продължава играта с други политически сили извън съюза с ПП–ДБ. Депутатите от „Възраждане“ и от „Има такъв народ“ не се включиха в гласуването и така стана възможно Мавров да бъде избран с подкрепата на ГЕРБ–СДС и ДПС и въпреки съпротивата на ПП–ДБ. Самият Борисов по-късно пред журналисти обясни, че такава е била договорката при преговорите с ПП–ДБ – те да получат позицията на управител на Здравната каса, което е спазено, а ГЕРБ – на подуправител.

Като договаряхме този несъвместим модел на НЗОК, те извадиха лаптопа, прочетоха името на сегашния управител и ние го подкрепихме. Хубав, лош – тяхно предложение, подуправителят трябваше да е от нас.

За догодина Здравната каса има рекорден за разпределяне бюджет от 8,16 млрд. лв., който ГЕРБ и ДПС също искат да променят.

Покрай гласуванията на бюджетите вътрешнопартийните страсти ще утихнат. Но отминат ли и конституционните промени, а догодина – и изборът на кадровици на съдебната система и главен прокурор, политическият край на Борисов ще приближи. Освен това парламентът ще трябва да избере и ново ръководство на реформираната КПКОНПИ, която вече е Комисия за противодействие на комисията, но макар законът да е в сила от октомври, процедурата още не е стартирана. Възходът на бъдещия нов лидер на ДПС Делян Пеевски само ще ускори финала за Борисов.

От следващия председател на ГЕРБ зависи дали партията ще остане в руслото на център-дясното и умерения консерватизъм. На партиите, споделящи тази идеология, България дължи модернизацията си след 1996 г. Но съществува и опасността да завие към по-твърди дясноконсервативни възгледи предвид радикализирането на такъв тип движения в Европа и САЩ.

ГЕРБ след Борисов е неизбежен процес, който би могъл да преструктурира и българското политическо пространство. С Бойко Борисов начело, макар и „избелен“, партията е приета за не-коалиционен партньор. Без Борисов коалиционно споразумение би било по-вероятно, както и скъсяване на разстоянието между „Демократична България“ и ГЕРБ. С невъоръжено око се вижда, че атаките от партията на Борисов са насочени към представителите на „Продължаваме промяната“, а ДБ са пощадени.

Бунт на мравките в ДПС?

Зад (почти) всеки успял човек в България стои по една партия, зад особено богатите – я ГЕРБ, я ДПС. Зад Пеевски даже са три – с НДСВ, откъдето влезе в политиката, а вероятно и четири, ако се прибави БСП по времето, когато я управляваше Сергей Станишев. И ако за ГЕРБ съществува макар и малък шанс Борисов да бъде изпратен с почести като о.з. партиен лидер, едва ли някой букмейкър би заложил и лев на такъв вариант за ДПС. Изглежда, че Делян Пеевски – посочен от Доган за лидер – ще бъде избран на националната конференция догодина. 

Само допреди две години тогавашният председател на ДПС Мустафа Карадайъ обясняваше, че Пеевски е от гражданската квота и „никога не е бил част от ДПС“. Днес вече Карадайъ не е част от ДПС, а към Пеевски заваляха номинации за лидер на партията от младежкото ДПС и от най-различни местни организации.

От сформирането на правителството „Денков–Габриел“ Пеевски се държи като последна инстанция. От някакъв известен само нему политически амвон той критикува, разпорежда, заплашва и дори се самопредлага за премиер за месец. Случващото се изглежда като някаква недотам забавна сатира, защото нито един факт в политическата и бизнес кариерата на Делян Пеевски не може да бъде оценяван като принос на ползу роду. Разкостен „Булгартабак“, фалирала „ЛаФка“, срината КТБ, медии, програмирани да бият политически противници, скрити първи милиони от богатството му… Точно тази персона сега раздава политически присъди и откровено се подиграва с усилията на премиера Денков. Парламентарната група на ПП–ДБ обаче избра стратегията на смирението. Тази седмица едната част от коалицията – ПП, все пак излезе с декларация, след като Пеевски се самопредложи за премиер за един месец с арогантното изявление, че ще се справи по-добре.

Изтъкваното от някои анализатори – че за първи път лидер на ДПС няма да е етнически турчин – не е либерална ценност, към която Движението се стреми заради принадлежността си към европейското политическо семейство. Етносът на Пеевски не е сред конкурентните му предимства, други са. Според казаното от председателя на НДПС Гюнер Тахир в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“ Пеевски е предпочитан, защото на Доган му трябва бизнесмен. Тахир, един от първите напуснали ДПС след разрив с Ахмед Доган през 1996 г., коментира, че вероятно покрай санкциите по Глобалния закон „Магнитски“ Пеевски и почетният председател на Движението имат финансови затруднения. 

Мерките срещу санкционираните лица включват блокиране на активи в чужбина, което значи, че няма как да се оперира с тях. А в резултат на съвместни действия между Съединените щати и Великобритания „за изкореняване на корупцията в България“ в началото на годината и Лондон оповести санкции за Пеевски, включващи забрана за пътуване и замразяване на активи. Дотук с офшорните зони под американска и британска юрисдикция, което значи спиране на достъпа до огромни средства, ако санкциите не отпаднат. „Дневник“ публикува част от иска, депозиран от адвокати на Делян Пеевски на 6 август миналата година в Окръжния съд на окръг Колумбия.

В резултат на действията на Службата за контрол на чуждестранните активи ищците фактически са отрязани от по-голямата част от глобалната финансова система. Юрисдикцията на Службата достига до чуждестранни финансови институции, които разчитат на финансовата система на САЩ, и ги заплашва със загуба на търговски значим достъп, ако нарушат санкциите на САЩ. Дори когато съществуват общи и специфични лицензи, заплахите за действие на Службата за контрол на чуждестранните активи карат тези институции да отказват да предприемат каквито и да било дейности с ищците от страх да не бъдат подложени на контрол от страна на Службата.

Шансовете на Пеевски като лидер на партия в държава членка на ЕС, парламентарно представена и в българския, и в Европейския парламент, поне на теория изглеждат по-големи. Идната есен в САЩ предстоят президентски избори и изходът от тях също би повлиял върху надеждите на Пеевски най-сетне да разполага със средствата си, ако Републиканската партия спечели.

Единодушното номиниране на Пеевски, дирижирано от Ахмед Доган, няма да се отрази на обикновените избиратели на партията, които намаляват с всеки следващ вот. Едва ли обаче ще се посрещне добре в Турция, на която ДПС разчита да подсили резултатите си. Благодарение на гласовете на изселниците партията успява да надскочи 300 000 гласа. Делян Пеевски не е добре приет в Турция и в ДПС са наясно с това. Но и почетният председател Ахмед Доган също не е желан. С турския президент Ердоган са се срещали изгонените от Доган лидери Лютви Местан и Мустафа Карадайъ, също така евродепутатът и вицепрезидент на АЛДЕ Илхан Кючук, но не и самият Доган. През 2010 г., по време на посещение в София, Реджеп Тайип Ердоган, тогава премиер, се срещна с Бойко Борисов и заместника на Доган – Касим Дал, но не и със Сокола. Влиянието на Турция в България е особено силно през религиозните мюсюлмански средища – мюфтийствата, където Пеевски и Доган не са допуснати, за разлика от Касим Дал например.

Очакванията, че ДПС може да бъде оглавено от човек с европейски опит, като Кючук, Филиз Хюсменова или друг политик, извървял пътя от младежката организация до по-високите стъпала, не се оправдават. С такъв лидер ДПС има шансове да разчупи бранда „Партия на задкулисието“ и да стане по-приемлива за коалиционен партньор в управлението. Но страхът и подчинението не позволяват опълчване срещу Доган, въпреки че все повече български турци не зависят от ДПС за прехраната си. Намаляването на тютюнопроизводителите – естествено следствие от разпада на „Булгартабак“, за който спомогна Пеевски – се отрази и на електората. 

Засега бунтът в ДПС се ограничава до ропот.
Засега.

Всички гледат към местните избори

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/vsichki-gledat-kum-mestnite-izbori/

Всички гледат към местните избори

Нови детски градини, нов асфалт, нови тротоари, (нова) канализация… Предизборните обещания са толкова втръснали, колкото са брадясали нерешените проблеми на българските общини. Защо тогава всички са се вторачили в тези местни избори? 

Първо, резултатите от тях ще променят баланса на силите в управляващия съюз и оттам дизайна на правителството при ротацията през март. Второ, колко голяма ще стане „Възраждане“ – трета политическа сила след последните парламентарни избори, за която местният вот е и трамплин към вота за Европейски парламент през май догодина. Трето, ще остане ли управляващата коалиция ПП–ДБ само „софийска“ – на предишните местни избори „Демократична България“ спечели осем районни кметове в столицата, но нито един общински. Четвърто, къде и срещу кого ще сработи сглобката на местно ниво.

Пробив при ГЕРБ – но къде и с колко?

Поглед от дрон върху приключващата предизборна кампания очертава центростремителното движение на ПП–ДБ към София и центробежното на ГЕРБ в останалата част от България. Политиката на ГЕРБ и лидера Бойко Борисов да хвърлят сили в провинцията, където държат повечето областни центрове, изглежда правилна предвид факта, че на предишните местни избори през 2019 г. кметицата Йорданка Фандъкова за първи път от осем години не спечели на първи тур. А на балотажа би с близо 20 000 гласа преднина Мая Манолова. 

Предвид заявките от нови играчи, в това число инициативни комитети, подозирани във връзки с Президентството, доминацията на ГЕРБ ще се разклати. Въпросът е дали, освен (почти) сигурните кметски позиции в Бургас, Стара Загора, Габрово, Перник, ще успеят да се преборят за кметове във Велико Търново, Пловдив, Варна, където се очертават оспорвани балотажи.

ПП–ДБ се спря до София. А Пловдив?

ПП–ДБ, които консумират всички негативи като управляващи, залагат основно на кметския пост в столицата не само заради липсата на жизнени структури по места. В София, която спечелиха на 2 април, са концентрирани усилията им за пробив, в София шансовете им са най-големи и заради обединението, което формираха със „Спаси София“ и „Екипът на София“. Въпреки това изследване на „Алфа Рисърч“ показва, че резултатът на надпартийния им кандидат Васил Терзиев е с малко, но под този за листата за общински съветници – 29,8% срещу 33,2%. (Впрочем с кандидата на ГЕРБ–СДС Антон Хекимян, който също се явява „външно лице“ за ГЕРБ, положението е сходно – 21,1% при 22,8% за общинската листа.) Мобилизацията на избирателите извън твърдите ядра ще е основното предизвикателство за вота в неделя заради значителния дял колебаещи се дали да гласуват – над 20%. 

Вторият най-голям град Пловдив ще е изпитание за ПП–ДБ, издигнали бившия областен управител Ивайло Старибратов. Сигурен е балотажът между него и кандидата на ГЕРБ и кмет на район „Тракия“ от 12 години Костадин Димитров. На парламентарните избори ПП–ДБ спечели Пловдив с 29,18% от гласовете, а сега сондажите дават около 24,9% подкрепа за Старибратов и малко над 30% за Димитров. Третият кандидат е бившият кмет Славчо Атанасов, който има своя здрава група поддръжници – и те ще определят изхода на втория тур.

„Възраждане“ се бори като партия

Стигнала ли е „Възраждане“ тавана си, или ще пробие още нагоре, се питат социолози и политолози. Като партия, която участва за първи път на местни избори и няма ярки кандидати, „Възраждане“ се бори партийно – за пробив в общинските съвети. Затова и основна фигура в клипа, който се върти по телевизиите, е лидерът Костадин Костадинов, най-разпознаваемото лице на партията. 

Спечелване на кметско място би било бонус, макар че във Варна, традиционно силен град за учредената там „Възраждане“, кандидатът ѝ Коста Стоянов се конкурира за балотажа с номинирания от ПП–ДБ Благомир Коцев. В София, където бяха трета политическа сила на парламентарните избори през април, „Възраждане“ са и трети в Столичния общински съвет според прогнозни резултати на „Алфа Рисърч“. Така че от кандидата им Деян Николов се иска да поддържа огъня. 

Ако не беше Ваня Григорова, кой е чувал за БСП?

В лицето на синдикалистката Ваня Григорова, кандидатка на левицата за кмет на София, някои вече виждат лелеяното модерно ляво. Харизматична популистка, която синдикалната закалка е научила на бърза и непосредствена комуникация с хората и работа на терен, Григорова тръгна от много ниски нива на подкрепа и се изкачи до трета позиция и дори конкуренция на втория – Хекимян. Енергията, акумулирана покрай кампанията за местни избори, със сигурност ще бъде използвана да трасира пътя ѝ в политиката. (В съседна Гърция бившият премиер и бивш лидер на лявата СИРИЗА Алексис Ципрас тръгна от профсъюзите.) 

Появата на Григорова, чиято програма е микс от соцносталгия и синдикално бодрячество, увлича мнозина и е сигнал, че и в София, където безработицата е най-ниска, а средните заплати най-високи, има значителна група обедняващи, недоволни и маргинализирани хора. Кандидатката на левицата няма нищо общо с партийните бюрократи от „Позитано“ 20, а и какво по-естествено от това синдикалист да е левичар. Лидерът на БСП Корнелия Нинова не припознава Григорова за „своя“ и се е дистанцирала от кампанията в столицата. Вероятно за добро, защото прогнозните резултати на лявата кандидатка за кметския пост надхвърлят тези на партийната листа за общински съветници.

Както на всички избори, въпросът за ДПС е къде извън традиционните си крепости в Лудогорието, Източните Родопи и Благоевградско ще осъществят нови пробиви. Вече са завоювали позиции в Северозапада – в районите на Видин, Враца и Монтана. В тази кампания пресцентърът на ДПС отразяваше повече изявленията на съпредседателя на парламентарната група Делян Пеевски, отколкото на лидера Мустафа Карадайъ.

Участието в управленския модел извади ГЕРБ от изолация, а заради конституционните промени ДПС вече е необходимо зло. Местните избори ще изострят апетитите им за още власт, но едва ли ще разпаднат настоящата управленска формула.

Предизборно. Дървената мафия – пак е на власт през (не)коалицията? “Промяната” връща порочните схеми в горите в “сглобка” с ГЕРБ, ДПС и президента

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/promyana-sglobka-darvenamafia.html

сряда 25 октомври 2023


Дни преди местните избори в две от шестте държавни горски предприятия са изцяло отменени електронните търгове за продажба на дървесина, които бяха въведени месец март 2022 г. с цел спиране…

Има ли кой? Има ли как? А могат ли?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/ima-li-koi-ima-li-kak-a-mogat-li/

Има ли кой? Има ли как? А могат ли?

Изборите така зачестиха, че партиите дори не си правят труда да предлагат нови послания и предизборни платформи. Че какво им е на старите – винаги и по всяко време се оферират справедлива държава, нов асфалт и европейски доходи.

В навечерието на поредните избори на 2 април няма лозунги за ред в хаоса, гонене на мутри и „всякая сволочь“, за пунически войни с корупцията и единство на нацията. След провалите в 48-мия парламент и предстоящия за две години пети вот политическата патетика би изглеждала по-скоро карнавална, отколкото нахъсваща и мобилизираща.

Проблемът с мигрантите заради охраната на българо-турската граница измести темата за Шенген. Провалът в подготовката за еврозоната отложи темата за еврото, но не и страховете, разпалвани от „Възраждане“, БСП и други проруски сили, за бум на цените и обедняване. Така две смислени и важни за българското бъдеще в ЕС цели изпаднаха от предизборната кампания.

Темата за корупцията започна да придобива по-ясни очертания с втория списък със санкции по Глобалния акт „Магнитски“, проверките на Европейската прокуратура на манипулациите с парникови емисии, свързани с империята на Христо Ковачки, и публично обявените разкрития на служебния кабинет, че асфалтът по Северната тангента е 14 см вместо 20. В строителството на 17-километровата магистрална отсечка за 220 млн. лв. са все предпочитани при управленията на ГЕРБ строители – консорциум ХПВС–ССТ, в който участват „Водстрой 98“, „Хидрострой“ АД, „Пътни строежи Велико Търново“ АД, „Пътинженерингстрой“ АД и „Пътстрой Бургас“. Прокурорите на Лаура Кьовеши проверяват още един спорен ремонт – този на „Графа“, и качеството на изпълнението му, предизвикало вълна от критики и сарказъм преди време. Изпълнител на ремонта на Зона 2 от центъра на София на стойност 20 113 417 лв. без ДДС е друг фаворит на ГЕРБ – „Джи Пи Груп“.

(Ако правителството на президента продължи да вади нови факти за най-свидното на Борисов – пътищата, значи ли, че краткият флирт между него и Радев е приключил?)

Няма обаче предложения за решения на най-тежкия за мнозина българи проблем – поскъпването на храните. За българските пенсионери, работещите бедни, уязвимите малцинствени групи това е жизненоважно.

Главен прокурор vs. високи цени на храните

Годишната инфлация на хранителните стоки е 24,5 % през януари, обяви на 2 март служебният земеделски министър Явор Гечев, като съобщи за „нелоялни търговски практики“, в т.ч. много големи маржове между цените на едро и дребно, достигащи до 90%. „Очеизвадно високи цени, които не са оправдани и водят до необосновано високи печалби“, както обясни Гечев по Нова телевизия. Как ще се справят политическите сили с овладяването на твърде скъпите храни в търговските вериги – служебният кабинет наблюдава и съобщава, ами редовният?

Остарелият Закон за защита на потребителите се нуждае от сериозни промени, както и този за защита на конкуренцията, а самата Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) – от нов състав, който коалиционното правителство на „Промяната“ не свари да избере. Картелите са отдавнашен проблем на малкия български пазар, но доказването им е трудно и изисква, освен политическа воля, и по-прецизни нормативни разпоредби. Например да се даде възможност за внезапни проверки, тъй като сегашният закон изисква съдебно разрешение за инспекции на КЗК, а това означава и уведомяване на съответната компания от страна на съда. Тази законова разпоредба силно намалява вероятността да се намерят съответните доказателства.

Никоя от партиите с шанс за мандат за правителство в 49-тия парламент обаче не дава сигнали, че обмисля комплексни мерки за овладяване на високите цени на храните. Единствено БСП, която твърди, че е социална, обяви, че ще внесе незабавно в бъдещото Народно събрание законопроект за таван на цените на основните хранителни стоки. От новосформираната коалиция „Левицата“ веднага конкурираха с предложение за таван на надценките на 10 основни храни. ДПС, чиито избиратели са сред най-засегнатите от поскъпването, поставя инфлацията като основна тема в предизборната си кампания, без да назовава мерки за справяне, но слага на масата също и „дълбока конституционна реформа на съдебната система“, както каза Йордан Цонев.

Курс за такава реформа са обявили и ГЕРБ, и ПП, и ДБ. Известно е, че възгледите им се различават, независимо от заявката на Бойко Борисов в „Лице в лице“ по bTV, че този път ГЕРБ ще подкрепи законопроекта на служебния правосъден министър Крум Зарков за промени в Закона за съдебната власт, за да се въведе механизъм за разследване на главния прокурор. Но пък побърза да каже, че после трябва да се произнесе Конституционният съд.

На политическия фронт

ГЕРБ–СДС и „Продължаваме промяната – Демократична България“ са в схватка за първото място, ДПС и „Възраждане“ си оспорват третото, за БСП – каквото остане. „Български възход“, тази невзрачна политическа сила, която се запомни с поддакването си в 48-мия парламент, този път може и да не получи ударна инжекция гласове в последните часове на изборния ден, след като доскорошните ѝ партньори – Партията на зелените и Съюзът на свободните демократи – се оттеглиха от съвместно участие за 2 април.

Провалиха се и преговорите с ВМРО, а АБВ на Румен Петков, декларирала подкрепа за БВ на миналия вот, се вля в коалиция „Левицата“ заедно с други отломки от БСП. Но същинският удар дойде от проверката на Европейската прокуратура по енергийни предприятия, свързвани с Христо Ковачки, сочен и като спонсора за(д) „Български възход“.

„Има такъв народ“, която изпадна от 48-мия парламент, НДСВ, „Левицата“, новата коалиция „Заедно“ на бившите славитрифоновци Ива Митева и Любомир Каримански ще се борят ако не за парламент, за партийна субсидия.

Засега изглежда, че въпреки раздорите при сглобяването на листите, коалицията ПП–ДБ привлича разнородна подкрепа – от „Републиканци за България“, партията на някогашния Втори в ГЕРБ Цветан Цветанов, от БЗНС и „Обединени земеделци“.

Въпросът на въпросите

Големият въпрос за 2 април и всички избори след войната в Украйна, която промени света, не е кой ще е първи и ще успее ли да състави редовно правителство. Въпросът на въпросите е какво бъдеще за държавата България и нейните граждани предлагат политическите сили.

На този въпрос не могат да отговорят. Разбира се, могат да измрънкат извинения като „нека видим резултатите“ или „зависи от…“. Същинската беда е, че нямат отговор, защото липсват визия и визионери, защото мислят в плиткия обхват на тяснопартийни цели, защото ги спъват лобистки интереси, защото не знаят как да се справят с големите и трайно нерешени проблеми в демографията, здравеопазването и образованието. Затова и ги избягват по време на управлението си – в замяна добавят по някоя и друга стратегия в килограмите празнословие и им наливат още милиони.

Ако партиите са неспособни да разкажат бъдещето, избирателите ще им разкажат играта.

Вот 2023. „Мат’рял“ за листи или хора за избиране

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/vot-2023-matryal-za-listi-ili-hora-za-izbirane/

Вот 2023. „Мат’рял“ за листи или хора за избиране

Поне 35 000 български граждани ще бъдат селектирани от партиите за участие в парламентарни и местни избори тази година – кандидати за депутати, кметове и общински съветници. За изборите за Народно събрание на 2 октомври 2022 г. са били регистрирани 5334 души, на местните през 2019 г. кандидатите за кметове на общини са 1254, а за общински съветници – 29 515. Разбира се, броят им зависи от регистрациите на политическите сили, но едва ли ще са по-малко предвид заявките за участие от формации, смятани за покойници, като НДСВ например.

Селекция на тъмно

Да се намерят толкова много хора за различни листи не става с кастинг за политици, както направи един шоумен преди време. Всъщност произведе шоу. Политическата практика в България е такава, че при реденето на листите висшето ръководство на партиите предпочита да действа на тъмно, скрито не просто от избирателите, а от самите партийни членове. Този механизъм, който е твърде далеч от демократичния процес, е предпочитаният. Номинациите за избираеми места се решават в изключително тесен кръг, а при някои партии – еднолично от лидера.

Така обикновените партийни членове не биват овластени чрез ангажирането им в партийната стратегия и при вземане на ключови решения. Изключването им от тези процеси помага за преутвърждаване на несменяеми партийни елити, дори и да са доказали своята неефективност. Освен това лишава партийните членове от възможност за контрол на процеса, което позволява на висшето ръководство да се ръководи от свои (лични) интереси и предпочитания при номинациите.

Априори партийните ръководства биват приемани за най-мъдри и най-опитни, което от само себе си предопределя изолацията на обикновените партийни членове, тъй като те не притежават прозорливост и не познават контекста. Така че последната дума за листите винаги е на политбюрата, независимо че някои политически сили събират списъци с номинации от местните организации – чисто формално.

Практикуваният от партиите механизъм на номинации за листите обезсмисля съществуването на твърди ядра. Ако тези на БСП ги има поради исторически причини (и носталгия), на ДПС – поради етническия фундамент, а на ГЕРБ заради редовното „хранене“ в трите мандата на Бойко Борисов, при заявилите се като сили на промяната такива няма.

Вълната, издигнала „Продължаваме промяната“ до победител на изборите през ноември 2021 г., се дължеше на тандема Кирил Петков – Асен Василев и демонстрираната от тях енергия за борба с корупцията в ролята им на министри от служебното правителство на президента Радев. На избирателите им беше все едно как са сглобили листите си, защо пък Настимир Ананиев и откъде се взе в онази коалиция ПД „Социалдемокрация“, която дори нямаше депутати.

Трудно е да се палпират такива ядра и при „Демократична България“, обединяваща три партии – „Да, България“, ДСБ и „Зелените“. Избирателите им от т.нар. градска десница, която покрива либерали, модерни леви, десни консерватори, са капризни и критични в изборите си.

Дисперсия на политическото

Механизмите на политическия процес в България в комбинация с действията на политическите елити отчуждиха избирателите. Не е странно, че от 2021 г. избирателната активност намалява и гражданите губят увереност, че от техния глас нещо зависи или би могло да се промени.

Липсата на демократични регламенти и добри практики за номинации на кандидати ще се усети в годината на парламентарни и местни избори. Селекцията на толкова кандидати е трудна работа, особено за новите партии, които не разполагат с мрежа от структури и съответно ще наберат по-трудно човешкия материал за листите за местни избори. Това увеличава вероятността и те да бъдат използвани от местни бизнес кръгове, които да формират свои лобита в общинските съвети.

Политиката заприличва на шоу повече от всякога. Споделянето на определена идеология и ценности остава на заден план. Настървени да спечелят, партиите напъхват в листите инфлуенсъри, актьори, певци, „известни с това, че са известни“, лоялни на Лидера или от неговия приятелски кръг – личности, способни да им осигурят гласове, независимо дали представляват интересите на избирателите. За скрининг изобщо не може да се говори. Интервютата за работа отнемат повече време и проверки.

Наред с това има и други критерии – финансовото състояние на кандидата и способността му да финансира кампанията си, както и заслуги към някого от висшия партиен мениджмънт. (Последното обяснява повторното присъствие на Радостин Василев в листите на ПП, започнал политическа кариера от „Има такъв народ“. Или на д-р Лъчезар Иванов, неизменно депутат от ГЕРБ от 2010-та насам.)

Резултатите от тази селекция са няколко. Първо, интересите на избирателите, които гласуват за дадена политическа сила, не са защитени. Второ, законодателният процес е с ниско качество и съмнителна ефективност вследствие на неспособността да се прокарват адекватни политики. Трето, депутати, избрани от една политическа сила, с лекота и без срам преминават в друг лагер. Затова не е изненада, че рейтингът на българския парламент трябва да бъде гледан през увеличително стъкло.

Ниската вътрешнопартийна демокрация не е български феномен, но поради застоя и дори отстъплението на демократичните процеси ги утежнява още повече.

Иначе и на тези избори, като на всички предишни, кандидатите ще повтарят с много думи лозунга на Наската, по прякор Хитлер, кандидат за депутат, герой на Чудомир от едноименния разказ:

Да живее народът и неговите широки народни маси!

Коалиция, плаващи мнозинства, кадруване, отговорност – изясняване на базовата политическа терминология

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3796

Напоследък срещам доста фриволни тълкувания на думи като „мнозинство“, „постове“, „отговорност“ и др. И ми се ще, с ясната идея, че „проповядвам на хора“, да изясня значенията на тези думи, защото в семантиката понякога се крият важни отговори.

Парламентарна подкрепа за управление е гласовете, чрез които минават всички важни промени. Гласовете, с които минава бюджетът, с които минават реформи в съдебната система, и почти всяко нещо. Когато решите да оправите някоя система (напр. здравната или социалната) се сблъсквате с нуждата да се променят закони. И достатъчно големи лобита, които са доволни от настоящата ситуация. За да управлявате (вместо просто да стоите в едни кабинети по министерства и да ходите със служебната кола до Министерски съвет всяка сряда), ви трябва увереност, че ще можете да прокарате тези изменения. Затова за едно управление е важно да има парламентарна подкрепа.

Коалиция е формулата, по която се осигурява тази подкрепа. Няколко партии се разбират предварително, че за определени въпроси (приоритети) ще гласуват заедно. Няма по всички теми да гласуват заедно, но по много на брой важни неща – ще. Коалиция не значи, че ще се делят министри (по формула 3-5-8 или каквото е съотношението), не значи, че на някой му се полагат или дължат постове. Разбирателството кои реформи ще се подкрепят заедно се оформя често като коалиционно споразумение. В него може да има формула и за министри и заместник-министри, а може и да няма. Заради Тройната коалиция думата „коалиция“ стана мръсна, но тя е просто един политически инструмент.

Плаващите мнозинства са начин на прокарване на законодателни промени без ясна структура и ангажименти. За бюджета – с тези, за реформата на съдебната власт – с онези, за пенсионната реформа – с третите, а за електронното управление – с другите. Това е рецепта за пазарлъци. „ти на мене (тоя закон), аз на тебе (тоя закон)“. Или тая комисия. Или „за да ти гласувам бюджета, ще трябва да не гласуваш изслушване на главния прокурор“. Ако няма предварителна, публична, конкретна договорка кое и кога се гласува, най-опитните в политическия алъш-вериш печелят най-много от плаващите мнозинства.

Кадруване и търсене на постове – кадруване е определяне на назначения, заобикаляйки формалните процедури или без кадруващият да има легитимното право да определя тези постове. То най-често се прави с телефонни обаждания или на тайни срещи, на които се разпределят постове. В този смисъл, обявяването на няколко имена, които да послужат за пример, от парламентарната трибуна, които нямат връзка с партията, която ги споменава, не е кадруване, а комуникационен механизъм. Търсенето на постове само по себе си не е лошо, особено в коалиционен контекст, но ако се случва по непрозрачен начин, е по-скоро негативно явление. Постовете могат да бъдат както министерски, така и на заместник министри, началници на кабинети, съветници или директори на агенции. (Поне за Демократична България знам, че такива постове не са търсени)

Съгласуване и одобряване – в рамките на парламентарната подкрепа за едно управление влиза и персоналният състав на кабинета. При формат на парламентарната коалиция (със или без споразумение), която не включва министри от партии, различни от мандатоносителя, подкрепящите партии могат все пак да имат различна форма на контрол върху излъчването на министри. Единият вариант е предварително съгласуване – мандатоносителят дава имената на потенциални министри и пита за мнение партньорите си. Ако те намерят нещо неприемливо, го обсъждат и чак след като тези проблеми са изгладени, министрите се обявяват. Така скандали с неприемливи министри не се случват и не се използват за публичен антагонизъм. В тази хипотеза крайното решение се взема от мандатоносителя. Има и по-силен механизъм – одобряване (или право на вето) – когато партиите, част от структурираното парламентарно мнозинство, имат право на вето върху един или повече министри. Това изисква коалиционно споразумение. (Заб. От всички механизми за влияние върху персоналния състав на кабинета – излъчване на министри, право на вето и съгласуване, в този парламент партиите бяха поискали най-мекото – съгласуването)

Отговорност (за управление) – отговорност за едно управление носят всички, които са участвали в неговото структуриране и избиране. Мандатоносителят носи отговорност за неговото предлагане и за процеса на търсене на подкрепа. Но подкрепящите партии (участващи или неучастващи в някаква форма на коалиция) носят отговорност, че то е избрано. Те носят отговорност за всяко негово действие, което не изисква законодателни изменения (които могат да не подкрепят в парламента). Носят отговорност, че са му отворили вратата. Мандатоносителят не носи цялата отговорност, носи я пропорционално с подкрепилите партии. Тази отговорност е особено пред избирателите, които имат определени очаквания за подкрепя на едно или друго. Затова и персоналният състав на един кабинет е част от отговорността на всички подкрепили. А ако мандатоносителят иска да предпостави неподкрепа, може просто да спусне неприемливи за партньорите министри.

Доверие – парламентарната подкрепа се измерва с брой гласова, но това не е равно на доверие в дадено управление. Доверието е по-абстрактна величина. Със сигурност по-висока парламентарна подкрепа първоначално значи по-голямо доверие, но други фактори също влияят – например доверието в отделните членове на кабинета (именно заради високото доверие, което биха донесли на управлението, бяха споменати някои министри от служебния кабинет), както и действията на кабинета във времето. Доверието в обществото е от значение, когато се прокарват политики. Политиките не се случват само с изменение в държавен вестник – те имат нужда от припознаване в частите на обществото, за които се отнасят (а не бламирани). Защо здравните мерки в края на мандата на Борисов бяха бламирани от обществото, включително ваксинационната кампания? Защото макар и да имаше аритметична подкрепа в Народното събрание, нямаше обществено доверие. Една политика се състои от способността на изпълнителната власт да я изпълни, от възможността на парламентарно мнозинство да прокара нужните законови изменения, и от доверието на (части от) обществото, което трябва да не я бламира/блокира.

Надявам се с тези семантични уточнения да допринеса за комуникацията по актуалните политически въпроси.

Материалът Коалиция, плаващи мнозинства, кадруване, отговорност – изясняване на базовата политическа терминология е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Безплатен обяд има

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D0%BE%D0%B1%D1%8F%D0%B4-%D0%B8%D0%BC%D0%B0.html

неделя 20 юни 2021


Такаааа… Предварително искам да се извиня на евентуалната аудитория на писанията си, че ритам (про)паднал човек, защото не е в стила ми, но за Болен прошка не би трябвало да…