Tag Archives: партии

ГЕРБ без Борисов, ДПС без Доган/Пеевски? Трудно, но не и невъзможно

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/gerb-bez-borisov-dps-bez-dogan-peevski/

ГЕРБ без Борисов, ДПС без Доган/Пеевски? Трудно, но не и невъзможно

Най-голямата партия в България ГЕРБ и незаобиколимата ДПС са заложници на своите лидери и техните зависимости. Могат ли партиите да отстранят Бойко Борисов, Ахмед Доган и Делян Пеевски, ако натежат повече? Това е въпросът. В развитите демокрации действат партийни механизми, които правят възможно оттеглянето от партията или от поста на лидери, за които има сериозни съмнения за корупция и задкулисни обвързаности или които са загубили избори. Работещите правила позволяват и състезания за лидерския пост. 

Но в България партиите, повече или по-малко, носят автократични белези по рождение и превратите са успешни, когато са вътрешни. Императори и диктатори са били унищожавани от убийци, пратени от тесния им кръг, дългогодишни соцлидери са сваляни от постовете си чрез „реформатори“, отгледани под собственото им крило. Към тежкото наследство се прибавят и лишените от жизненост механизми на демокрацията в България – слабата устойчивост на върховенството на правото и на търсенето на отговорност от политиците.

ГЕРБ носи Борисов на гръб

Годините, в които Борисов носеше ГЕРБ на гърба си, отминаха. Благодарение на трите му почти последователни управления, с кратко прекъсване за година от кабинета „Орешарски“, ГЕРБ изгради силно разклонена мрежа от партийни структури. Сити и доминиращи на всички нива на властта, с „чадъри“ от регулаторите и съдебната система. 

Сега ГЕРБ мъкне Борисов на гърба си, иначе зависимостите му ще го потопят. Задължени са му, направил е толкова много за партията крепост и за всеки от партийния елит. И във вълчата глутница се грижат за по-възрастните, защото и вълците, също като политиците, ловуват групово. А това предполага добра организация. Но политиката е хладнокръвна и кръвожадна работа и ако неин представител носи повече вреди, отколкото ползи на партията си, се оттегля. Или го оттеглят. Иначе не калкулират печалби. 

Засега позицията на ГЕРБ като партньор в управлението на ПП–ДБ, но без да носи отговорност, е удобна. Позволява да критикуват като опозиция и да одобряват като последна инстанция, тъй като без техните гласове и без ДПС не може да минат нито законопроект и бюджет, нито конституционни промени. А и не всички министри в правителството са предложения на ПП–ДБ, както се оказа – министърът на вътрешните работи Калин Стоянов е първото доказателство.

Ропотът в ГЕРБ срещу Борисов не е видим, тъй като стените на партийното леговище са дебели, но се разчува. Извън имиджовите игри за пред публика, в които Делян Добрев се прави на вътрешна опозиция, председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова е от недоволните. През 2009 г. тя скочи в политиката от позицията си на юрисконсулт в русенската многопрофилна болница. Беше депутатка в 41-вото Народно събрание, при първото управление на ГЕРБ, и израсна до днешното си лидерство. А през тези 14 години от борда на ГЕРБ изпаднаха други дами, като Искра Фидосова, Цецка Цачева, Лиляна Павлова, Даниела Дариткова… 

Недоволството беше сдържано покрай местните избори, където ГЕРБ загуби няколко областни центъра, в това число София и Варна, но като цяло запази превъзходство. А и все още неработещият Столичен общински съвет показва, че в крайна сметка някоя компромисна фигура, подкрепяна от ГЕРБ, може да се окаже начело на СОС.

Да бъде „пенсиониран“ Борисов от активната политика в почетно председателство изглежда невероятна цел, но не и невъзможна. В ГЕРБ им е трудно да стискат зъби и макар и спечелили избори, да преклонят главица пред ПП–ДБ, за да не падне главата на лидера им. Те искат онова, което досега им се е полагало като на победители на избори – цялата власт. А след като не може да им я делне на порции, Борисов компенсира частичния отказ от позиции в изпълнителната власт с натиска върху бюджета за 2024 г. Крайната цел е подкрепяните от ГЕРБ бизнеси да получат своето, както и спечелените от партията общини – пари за проектите си и съответно за обръчите около тях. С предложените списъци за проекти на общините, които ще одобри парламентът, ГЕРБ също така ще попречи на министъра на финансите Асен Василев да оказва натиск върху местната власт, лишавайки го от възможността да държи и ножа, и сиренето – инструменти, с които неговите предшественици разполагаха. 

Избраният след бурни скандали в пленарната зала подуправител на НЗОК д-р Момчил Мавров показа, че ГЕРБ продължава играта с други политически сили извън съюза с ПП–ДБ. Депутатите от „Възраждане“ и от „Има такъв народ“ не се включиха в гласуването и така стана възможно Мавров да бъде избран с подкрепата на ГЕРБ–СДС и ДПС и въпреки съпротивата на ПП–ДБ. Самият Борисов по-късно пред журналисти обясни, че такава е била договорката при преговорите с ПП–ДБ – те да получат позицията на управител на Здравната каса, което е спазено, а ГЕРБ – на подуправител.

Като договаряхме този несъвместим модел на НЗОК, те извадиха лаптопа, прочетоха името на сегашния управител и ние го подкрепихме. Хубав, лош – тяхно предложение, подуправителят трябваше да е от нас.

За догодина Здравната каса има рекорден за разпределяне бюджет от 8,16 млрд. лв., който ГЕРБ и ДПС също искат да променят.

Покрай гласуванията на бюджетите вътрешнопартийните страсти ще утихнат. Но отминат ли и конституционните промени, а догодина – и изборът на кадровици на съдебната система и главен прокурор, политическият край на Борисов ще приближи. Освен това парламентът ще трябва да избере и ново ръководство на реформираната КПКОНПИ, която вече е Комисия за противодействие на комисията, но макар законът да е в сила от октомври, процедурата още не е стартирана. Възходът на бъдещия нов лидер на ДПС Делян Пеевски само ще ускори финала за Борисов.

От следващия председател на ГЕРБ зависи дали партията ще остане в руслото на център-дясното и умерения консерватизъм. На партиите, споделящи тази идеология, България дължи модернизацията си след 1996 г. Но съществува и опасността да завие към по-твърди дясноконсервативни възгледи предвид радикализирането на такъв тип движения в Европа и САЩ.

ГЕРБ след Борисов е неизбежен процес, който би могъл да преструктурира и българското политическо пространство. С Бойко Борисов начело, макар и „избелен“, партията е приета за не-коалиционен партньор. Без Борисов коалиционно споразумение би било по-вероятно, както и скъсяване на разстоянието между „Демократична България“ и ГЕРБ. С невъоръжено око се вижда, че атаките от партията на Борисов са насочени към представителите на „Продължаваме промяната“, а ДБ са пощадени.

Бунт на мравките в ДПС?

Зад (почти) всеки успял човек в България стои по една партия, зад особено богатите – я ГЕРБ, я ДПС. Зад Пеевски даже са три – с НДСВ, откъдето влезе в политиката, а вероятно и четири, ако се прибави БСП по времето, когато я управляваше Сергей Станишев. И ако за ГЕРБ съществува макар и малък шанс Борисов да бъде изпратен с почести като о.з. партиен лидер, едва ли някой букмейкър би заложил и лев на такъв вариант за ДПС. Изглежда, че Делян Пеевски – посочен от Доган за лидер – ще бъде избран на националната конференция догодина. 

Само допреди две години тогавашният председател на ДПС Мустафа Карадайъ обясняваше, че Пеевски е от гражданската квота и „никога не е бил част от ДПС“. Днес вече Карадайъ не е част от ДПС, а към Пеевски заваляха номинации за лидер на партията от младежкото ДПС и от най-различни местни организации.

От сформирането на правителството „Денков–Габриел“ Пеевски се държи като последна инстанция. От някакъв известен само нему политически амвон той критикува, разпорежда, заплашва и дори се самопредлага за премиер за месец. Случващото се изглежда като някаква недотам забавна сатира, защото нито един факт в политическата и бизнес кариерата на Делян Пеевски не може да бъде оценяван като принос на ползу роду. Разкостен „Булгартабак“, фалирала „ЛаФка“, срината КТБ, медии, програмирани да бият политически противници, скрити първи милиони от богатството му… Точно тази персона сега раздава политически присъди и откровено се подиграва с усилията на премиера Денков. Парламентарната група на ПП–ДБ обаче избра стратегията на смирението. Тази седмица едната част от коалицията – ПП, все пак излезе с декларация, след като Пеевски се самопредложи за премиер за един месец с арогантното изявление, че ще се справи по-добре.

Изтъкваното от някои анализатори – че за първи път лидер на ДПС няма да е етнически турчин – не е либерална ценност, към която Движението се стреми заради принадлежността си към европейското политическо семейство. Етносът на Пеевски не е сред конкурентните му предимства, други са. Според казаното от председателя на НДПС Гюнер Тахир в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“ Пеевски е предпочитан, защото на Доган му трябва бизнесмен. Тахир, един от първите напуснали ДПС след разрив с Ахмед Доган през 1996 г., коментира, че вероятно покрай санкциите по Глобалния закон „Магнитски“ Пеевски и почетният председател на Движението имат финансови затруднения. 

Мерките срещу санкционираните лица включват блокиране на активи в чужбина, което значи, че няма как да се оперира с тях. А в резултат на съвместни действия между Съединените щати и Великобритания „за изкореняване на корупцията в България“ в началото на годината и Лондон оповести санкции за Пеевски, включващи забрана за пътуване и замразяване на активи. Дотук с офшорните зони под американска и британска юрисдикция, което значи спиране на достъпа до огромни средства, ако санкциите не отпаднат. „Дневник“ публикува част от иска, депозиран от адвокати на Делян Пеевски на 6 август миналата година в Окръжния съд на окръг Колумбия.

В резултат на действията на Службата за контрол на чуждестранните активи ищците фактически са отрязани от по-голямата част от глобалната финансова система. Юрисдикцията на Службата достига до чуждестранни финансови институции, които разчитат на финансовата система на САЩ, и ги заплашва със загуба на търговски значим достъп, ако нарушат санкциите на САЩ. Дори когато съществуват общи и специфични лицензи, заплахите за действие на Службата за контрол на чуждестранните активи карат тези институции да отказват да предприемат каквито и да било дейности с ищците от страх да не бъдат подложени на контрол от страна на Службата.

Шансовете на Пеевски като лидер на партия в държава членка на ЕС, парламентарно представена и в българския, и в Европейския парламент, поне на теория изглеждат по-големи. Идната есен в САЩ предстоят президентски избори и изходът от тях също би повлиял върху надеждите на Пеевски най-сетне да разполага със средствата си, ако Републиканската партия спечели.

Единодушното номиниране на Пеевски, дирижирано от Ахмед Доган, няма да се отрази на обикновените избиратели на партията, които намаляват с всеки следващ вот. Едва ли обаче ще се посрещне добре в Турция, на която ДПС разчита да подсили резултатите си. Благодарение на гласовете на изселниците партията успява да надскочи 300 000 гласа. Делян Пеевски не е добре приет в Турция и в ДПС са наясно с това. Но и почетният председател Ахмед Доган също не е желан. С турския президент Ердоган са се срещали изгонените от Доган лидери Лютви Местан и Мустафа Карадайъ, също така евродепутатът и вицепрезидент на АЛДЕ Илхан Кючук, но не и самият Доган. През 2010 г., по време на посещение в София, Реджеп Тайип Ердоган, тогава премиер, се срещна с Бойко Борисов и заместника на Доган – Касим Дал, но не и със Сокола. Влиянието на Турция в България е особено силно през религиозните мюсюлмански средища – мюфтийствата, където Пеевски и Доган не са допуснати, за разлика от Касим Дал например.

Очакванията, че ДПС може да бъде оглавено от човек с европейски опит, като Кючук, Филиз Хюсменова или друг политик, извървял пътя от младежката организация до по-високите стъпала, не се оправдават. С такъв лидер ДПС има шансове да разчупи бранда „Партия на задкулисието“ и да стане по-приемлива за коалиционен партньор в управлението. Но страхът и подчинението не позволяват опълчване срещу Доган, въпреки че все повече български турци не зависят от ДПС за прехраната си. Намаляването на тютюнопроизводителите – естествено следствие от разпада на „Булгартабак“, за който спомогна Пеевски – се отрази и на електората. 

Засега бунтът в ДПС се ограничава до ропот.
Засега.

Всички гледат към местните избори

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/vsichki-gledat-kum-mestnite-izbori/

Всички гледат към местните избори

Нови детски градини, нов асфалт, нови тротоари, (нова) канализация… Предизборните обещания са толкова втръснали, колкото са брадясали нерешените проблеми на българските общини. Защо тогава всички са се вторачили в тези местни избори? 

Първо, резултатите от тях ще променят баланса на силите в управляващия съюз и оттам дизайна на правителството при ротацията през март. Второ, колко голяма ще стане „Възраждане“ – трета политическа сила след последните парламентарни избори, за която местният вот е и трамплин към вота за Европейски парламент през май догодина. Трето, ще остане ли управляващата коалиция ПП–ДБ само „софийска“ – на предишните местни избори „Демократична България“ спечели осем районни кметове в столицата, но нито един общински. Четвърто, къде и срещу кого ще сработи сглобката на местно ниво.

Пробив при ГЕРБ – но къде и с колко?

Поглед от дрон върху приключващата предизборна кампания очертава центростремителното движение на ПП–ДБ към София и центробежното на ГЕРБ в останалата част от България. Политиката на ГЕРБ и лидера Бойко Борисов да хвърлят сили в провинцията, където държат повечето областни центрове, изглежда правилна предвид факта, че на предишните местни избори през 2019 г. кметицата Йорданка Фандъкова за първи път от осем години не спечели на първи тур. А на балотажа би с близо 20 000 гласа преднина Мая Манолова. 

Предвид заявките от нови играчи, в това число инициативни комитети, подозирани във връзки с Президентството, доминацията на ГЕРБ ще се разклати. Въпросът е дали, освен (почти) сигурните кметски позиции в Бургас, Стара Загора, Габрово, Перник, ще успеят да се преборят за кметове във Велико Търново, Пловдив, Варна, където се очертават оспорвани балотажи.

ПП–ДБ се спря до София. А Пловдив?

ПП–ДБ, които консумират всички негативи като управляващи, залагат основно на кметския пост в столицата не само заради липсата на жизнени структури по места. В София, която спечелиха на 2 април, са концентрирани усилията им за пробив, в София шансовете им са най-големи и заради обединението, което формираха със „Спаси София“ и „Екипът на София“. Въпреки това изследване на „Алфа Рисърч“ показва, че резултатът на надпартийния им кандидат Васил Терзиев е с малко, но под този за листата за общински съветници – 29,8% срещу 33,2%. (Впрочем с кандидата на ГЕРБ–СДС Антон Хекимян, който също се явява „външно лице“ за ГЕРБ, положението е сходно – 21,1% при 22,8% за общинската листа.) Мобилизацията на избирателите извън твърдите ядра ще е основното предизвикателство за вота в неделя заради значителния дял колебаещи се дали да гласуват – над 20%. 

Вторият най-голям град Пловдив ще е изпитание за ПП–ДБ, издигнали бившия областен управител Ивайло Старибратов. Сигурен е балотажът между него и кандидата на ГЕРБ и кмет на район „Тракия“ от 12 години Костадин Димитров. На парламентарните избори ПП–ДБ спечели Пловдив с 29,18% от гласовете, а сега сондажите дават около 24,9% подкрепа за Старибратов и малко над 30% за Димитров. Третият кандидат е бившият кмет Славчо Атанасов, който има своя здрава група поддръжници – и те ще определят изхода на втория тур.

„Възраждане“ се бори като партия

Стигнала ли е „Възраждане“ тавана си, или ще пробие още нагоре, се питат социолози и политолози. Като партия, която участва за първи път на местни избори и няма ярки кандидати, „Възраждане“ се бори партийно – за пробив в общинските съвети. Затова и основна фигура в клипа, който се върти по телевизиите, е лидерът Костадин Костадинов, най-разпознаваемото лице на партията. 

Спечелване на кметско място би било бонус, макар че във Варна, традиционно силен град за учредената там „Възраждане“, кандидатът ѝ Коста Стоянов се конкурира за балотажа с номинирания от ПП–ДБ Благомир Коцев. В София, където бяха трета политическа сила на парламентарните избори през април, „Възраждане“ са и трети в Столичния общински съвет според прогнозни резултати на „Алфа Рисърч“. Така че от кандидата им Деян Николов се иска да поддържа огъня. 

Ако не беше Ваня Григорова, кой е чувал за БСП?

В лицето на синдикалистката Ваня Григорова, кандидатка на левицата за кмет на София, някои вече виждат лелеяното модерно ляво. Харизматична популистка, която синдикалната закалка е научила на бърза и непосредствена комуникация с хората и работа на терен, Григорова тръгна от много ниски нива на подкрепа и се изкачи до трета позиция и дори конкуренция на втория – Хекимян. Енергията, акумулирана покрай кампанията за местни избори, със сигурност ще бъде използвана да трасира пътя ѝ в политиката. (В съседна Гърция бившият премиер и бивш лидер на лявата СИРИЗА Алексис Ципрас тръгна от профсъюзите.) 

Появата на Григорова, чиято програма е микс от соцносталгия и синдикално бодрячество, увлича мнозина и е сигнал, че и в София, където безработицата е най-ниска, а средните заплати най-високи, има значителна група обедняващи, недоволни и маргинализирани хора. Кандидатката на левицата няма нищо общо с партийните бюрократи от „Позитано“ 20, а и какво по-естествено от това синдикалист да е левичар. Лидерът на БСП Корнелия Нинова не припознава Григорова за „своя“ и се е дистанцирала от кампанията в столицата. Вероятно за добро, защото прогнозните резултати на лявата кандидатка за кметския пост надхвърлят тези на партийната листа за общински съветници.

Както на всички избори, въпросът за ДПС е къде извън традиционните си крепости в Лудогорието, Източните Родопи и Благоевградско ще осъществят нови пробиви. Вече са завоювали позиции в Северозапада – в районите на Видин, Враца и Монтана. В тази кампания пресцентърът на ДПС отразяваше повече изявленията на съпредседателя на парламентарната група Делян Пеевски, отколкото на лидера Мустафа Карадайъ.

Участието в управленския модел извади ГЕРБ от изолация, а заради конституционните промени ДПС вече е необходимо зло. Местните избори ще изострят апетитите им за още власт, но едва ли ще разпаднат настоящата управленска формула.

Предизборно. Дървената мафия – пак е на власт през (не)коалицията? “Промяната” връща порочните схеми в горите в “сглобка” с ГЕРБ, ДПС и президента

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/promyana-sglobka-darvenamafia.html

сряда 25 октомври 2023


Дни преди местните избори в две от шестте държавни горски предприятия са изцяло отменени електронните търгове за продажба на дървесина, които бяха въведени месец март 2022 г. с цел спиране…

Има ли кой? Има ли как? А могат ли?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/ima-li-koi-ima-li-kak-a-mogat-li/

Има ли кой? Има ли как? А могат ли?

Изборите така зачестиха, че партиите дори не си правят труда да предлагат нови послания и предизборни платформи. Че какво им е на старите – винаги и по всяко време се оферират справедлива държава, нов асфалт и европейски доходи.

В навечерието на поредните избори на 2 април няма лозунги за ред в хаоса, гонене на мутри и „всякая сволочь“, за пунически войни с корупцията и единство на нацията. След провалите в 48-мия парламент и предстоящия за две години пети вот политическата патетика би изглеждала по-скоро карнавална, отколкото нахъсваща и мобилизираща.

Проблемът с мигрантите заради охраната на българо-турската граница измести темата за Шенген. Провалът в подготовката за еврозоната отложи темата за еврото, но не и страховете, разпалвани от „Възраждане“, БСП и други проруски сили, за бум на цените и обедняване. Така две смислени и важни за българското бъдеще в ЕС цели изпаднаха от предизборната кампания.

Темата за корупцията започна да придобива по-ясни очертания с втория списък със санкции по Глобалния акт „Магнитски“, проверките на Европейската прокуратура на манипулациите с парникови емисии, свързани с империята на Христо Ковачки, и публично обявените разкрития на служебния кабинет, че асфалтът по Северната тангента е 14 см вместо 20. В строителството на 17-километровата магистрална отсечка за 220 млн. лв. са все предпочитани при управленията на ГЕРБ строители – консорциум ХПВС–ССТ, в който участват „Водстрой 98“, „Хидрострой“ АД, „Пътни строежи Велико Търново“ АД, „Пътинженерингстрой“ АД и „Пътстрой Бургас“. Прокурорите на Лаура Кьовеши проверяват още един спорен ремонт – този на „Графа“, и качеството на изпълнението му, предизвикало вълна от критики и сарказъм преди време. Изпълнител на ремонта на Зона 2 от центъра на София на стойност 20 113 417 лв. без ДДС е друг фаворит на ГЕРБ – „Джи Пи Груп“.

(Ако правителството на президента продължи да вади нови факти за най-свидното на Борисов – пътищата, значи ли, че краткият флирт между него и Радев е приключил?)

Няма обаче предложения за решения на най-тежкия за мнозина българи проблем – поскъпването на храните. За българските пенсионери, работещите бедни, уязвимите малцинствени групи това е жизненоважно.

Главен прокурор vs. високи цени на храните

Годишната инфлация на хранителните стоки е 24,5 % през януари, обяви на 2 март служебният земеделски министър Явор Гечев, като съобщи за „нелоялни търговски практики“, в т.ч. много големи маржове между цените на едро и дребно, достигащи до 90%. „Очеизвадно високи цени, които не са оправдани и водят до необосновано високи печалби“, както обясни Гечев по Нова телевизия. Как ще се справят политическите сили с овладяването на твърде скъпите храни в търговските вериги – служебният кабинет наблюдава и съобщава, ами редовният?

Остарелият Закон за защита на потребителите се нуждае от сериозни промени, както и този за защита на конкуренцията, а самата Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) – от нов състав, който коалиционното правителство на „Промяната“ не свари да избере. Картелите са отдавнашен проблем на малкия български пазар, но доказването им е трудно и изисква, освен политическа воля, и по-прецизни нормативни разпоредби. Например да се даде възможност за внезапни проверки, тъй като сегашният закон изисква съдебно разрешение за инспекции на КЗК, а това означава и уведомяване на съответната компания от страна на съда. Тази законова разпоредба силно намалява вероятността да се намерят съответните доказателства.

Никоя от партиите с шанс за мандат за правителство в 49-тия парламент обаче не дава сигнали, че обмисля комплексни мерки за овладяване на високите цени на храните. Единствено БСП, която твърди, че е социална, обяви, че ще внесе незабавно в бъдещото Народно събрание законопроект за таван на цените на основните хранителни стоки. От новосформираната коалиция „Левицата“ веднага конкурираха с предложение за таван на надценките на 10 основни храни. ДПС, чиито избиратели са сред най-засегнатите от поскъпването, поставя инфлацията като основна тема в предизборната си кампания, без да назовава мерки за справяне, но слага на масата също и „дълбока конституционна реформа на съдебната система“, както каза Йордан Цонев.

Курс за такава реформа са обявили и ГЕРБ, и ПП, и ДБ. Известно е, че възгледите им се различават, независимо от заявката на Бойко Борисов в „Лице в лице“ по bTV, че този път ГЕРБ ще подкрепи законопроекта на служебния правосъден министър Крум Зарков за промени в Закона за съдебната власт, за да се въведе механизъм за разследване на главния прокурор. Но пък побърза да каже, че после трябва да се произнесе Конституционният съд.

На политическия фронт

ГЕРБ–СДС и „Продължаваме промяната – Демократична България“ са в схватка за първото място, ДПС и „Възраждане“ си оспорват третото, за БСП – каквото остане. „Български възход“, тази невзрачна политическа сила, която се запомни с поддакването си в 48-мия парламент, този път може и да не получи ударна инжекция гласове в последните часове на изборния ден, след като доскорошните ѝ партньори – Партията на зелените и Съюзът на свободните демократи – се оттеглиха от съвместно участие за 2 април.

Провалиха се и преговорите с ВМРО, а АБВ на Румен Петков, декларирала подкрепа за БВ на миналия вот, се вля в коалиция „Левицата“ заедно с други отломки от БСП. Но същинският удар дойде от проверката на Европейската прокуратура по енергийни предприятия, свързвани с Христо Ковачки, сочен и като спонсора за(д) „Български възход“.

„Има такъв народ“, която изпадна от 48-мия парламент, НДСВ, „Левицата“, новата коалиция „Заедно“ на бившите славитрифоновци Ива Митева и Любомир Каримански ще се борят ако не за парламент, за партийна субсидия.

Засега изглежда, че въпреки раздорите при сглобяването на листите, коалицията ПП–ДБ привлича разнородна подкрепа – от „Републиканци за България“, партията на някогашния Втори в ГЕРБ Цветан Цветанов, от БЗНС и „Обединени земеделци“.

Въпросът на въпросите

Големият въпрос за 2 април и всички избори след войната в Украйна, която промени света, не е кой ще е първи и ще успее ли да състави редовно правителство. Въпросът на въпросите е какво бъдеще за държавата България и нейните граждани предлагат политическите сили.

На този въпрос не могат да отговорят. Разбира се, могат да измрънкат извинения като „нека видим резултатите“ или „зависи от…“. Същинската беда е, че нямат отговор, защото липсват визия и визионери, защото мислят в плиткия обхват на тяснопартийни цели, защото ги спъват лобистки интереси, защото не знаят как да се справят с големите и трайно нерешени проблеми в демографията, здравеопазването и образованието. Затова и ги избягват по време на управлението си – в замяна добавят по някоя и друга стратегия в килограмите празнословие и им наливат още милиони.

Ако партиите са неспособни да разкажат бъдещето, избирателите ще им разкажат играта.

Вот 2023. „Мат’рял“ за листи или хора за избиране

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/vot-2023-matryal-za-listi-ili-hora-za-izbirane/

Вот 2023. „Мат’рял“ за листи или хора за избиране

Поне 35 000 български граждани ще бъдат селектирани от партиите за участие в парламентарни и местни избори тази година – кандидати за депутати, кметове и общински съветници. За изборите за Народно събрание на 2 октомври 2022 г. са били регистрирани 5334 души, на местните през 2019 г. кандидатите за кметове на общини са 1254, а за общински съветници – 29 515. Разбира се, броят им зависи от регистрациите на политическите сили, но едва ли ще са по-малко предвид заявките за участие от формации, смятани за покойници, като НДСВ например.

Селекция на тъмно

Да се намерят толкова много хора за различни листи не става с кастинг за политици, както направи един шоумен преди време. Всъщност произведе шоу. Политическата практика в България е такава, че при реденето на листите висшето ръководство на партиите предпочита да действа на тъмно, скрито не просто от избирателите, а от самите партийни членове. Този механизъм, който е твърде далеч от демократичния процес, е предпочитаният. Номинациите за избираеми места се решават в изключително тесен кръг, а при някои партии – еднолично от лидера.

Така обикновените партийни членове не биват овластени чрез ангажирането им в партийната стратегия и при вземане на ключови решения. Изключването им от тези процеси помага за преутвърждаване на несменяеми партийни елити, дори и да са доказали своята неефективност. Освен това лишава партийните членове от възможност за контрол на процеса, което позволява на висшето ръководство да се ръководи от свои (лични) интереси и предпочитания при номинациите.

Априори партийните ръководства биват приемани за най-мъдри и най-опитни, което от само себе си предопределя изолацията на обикновените партийни членове, тъй като те не притежават прозорливост и не познават контекста. Така че последната дума за листите винаги е на политбюрата, независимо че някои политически сили събират списъци с номинации от местните организации – чисто формално.

Практикуваният от партиите механизъм на номинации за листите обезсмисля съществуването на твърди ядра. Ако тези на БСП ги има поради исторически причини (и носталгия), на ДПС – поради етническия фундамент, а на ГЕРБ заради редовното „хранене“ в трите мандата на Бойко Борисов, при заявилите се като сили на промяната такива няма.

Вълната, издигнала „Продължаваме промяната“ до победител на изборите през ноември 2021 г., се дължеше на тандема Кирил Петков – Асен Василев и демонстрираната от тях енергия за борба с корупцията в ролята им на министри от служебното правителство на президента Радев. На избирателите им беше все едно как са сглобили листите си, защо пък Настимир Ананиев и откъде се взе в онази коалиция ПД „Социалдемокрация“, която дори нямаше депутати.

Трудно е да се палпират такива ядра и при „Демократична България“, обединяваща три партии – „Да, България“, ДСБ и „Зелените“. Избирателите им от т.нар. градска десница, която покрива либерали, модерни леви, десни консерватори, са капризни и критични в изборите си.

Дисперсия на политическото

Механизмите на политическия процес в България в комбинация с действията на политическите елити отчуждиха избирателите. Не е странно, че от 2021 г. избирателната активност намалява и гражданите губят увереност, че от техния глас нещо зависи или би могло да се промени.

Липсата на демократични регламенти и добри практики за номинации на кандидати ще се усети в годината на парламентарни и местни избори. Селекцията на толкова кандидати е трудна работа, особено за новите партии, които не разполагат с мрежа от структури и съответно ще наберат по-трудно човешкия материал за листите за местни избори. Това увеличава вероятността и те да бъдат използвани от местни бизнес кръгове, които да формират свои лобита в общинските съвети.

Политиката заприличва на шоу повече от всякога. Споделянето на определена идеология и ценности остава на заден план. Настървени да спечелят, партиите напъхват в листите инфлуенсъри, актьори, певци, „известни с това, че са известни“, лоялни на Лидера или от неговия приятелски кръг – личности, способни да им осигурят гласове, независимо дали представляват интересите на избирателите. За скрининг изобщо не може да се говори. Интервютата за работа отнемат повече време и проверки.

Наред с това има и други критерии – финансовото състояние на кандидата и способността му да финансира кампанията си, както и заслуги към някого от висшия партиен мениджмънт. (Последното обяснява повторното присъствие на Радостин Василев в листите на ПП, започнал политическа кариера от „Има такъв народ“. Или на д-р Лъчезар Иванов, неизменно депутат от ГЕРБ от 2010-та насам.)

Резултатите от тази селекция са няколко. Първо, интересите на избирателите, които гласуват за дадена политическа сила, не са защитени. Второ, законодателният процес е с ниско качество и съмнителна ефективност вследствие на неспособността да се прокарват адекватни политики. Трето, депутати, избрани от една политическа сила, с лекота и без срам преминават в друг лагер. Затова не е изненада, че рейтингът на българския парламент трябва да бъде гледан през увеличително стъкло.

Ниската вътрешнопартийна демокрация не е български феномен, но поради застоя и дори отстъплението на демократичните процеси ги утежнява още повече.

Иначе и на тези избори, като на всички предишни, кандидатите ще повтарят с много думи лозунга на Наската, по прякор Хитлер, кандидат за депутат, герой на Чудомир от едноименния разказ:

Да живее народът и неговите широки народни маси!

Коалиция, плаващи мнозинства, кадруване, отговорност – изясняване на базовата политическа терминология

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3796

Напоследък срещам доста фриволни тълкувания на думи като „мнозинство“, „постове“, „отговорност“ и др. И ми се ще, с ясната идея, че „проповядвам на хора“, да изясня значенията на тези думи, защото в семантиката понякога се крият важни отговори.

Парламентарна подкрепа за управление е гласовете, чрез които минават всички важни промени. Гласовете, с които минава бюджетът, с които минават реформи в съдебната система, и почти всяко нещо. Когато решите да оправите някоя система (напр. здравната или социалната) се сблъсквате с нуждата да се променят закони. И достатъчно големи лобита, които са доволни от настоящата ситуация. За да управлявате (вместо просто да стоите в едни кабинети по министерства и да ходите със служебната кола до Министерски съвет всяка сряда), ви трябва увереност, че ще можете да прокарате тези изменения. Затова за едно управление е важно да има парламентарна подкрепа.

Коалиция е формулата, по която се осигурява тази подкрепа. Няколко партии се разбират предварително, че за определени въпроси (приоритети) ще гласуват заедно. Няма по всички теми да гласуват заедно, но по много на брой важни неща – ще. Коалиция не значи, че ще се делят министри (по формула 3-5-8 или каквото е съотношението), не значи, че на някой му се полагат или дължат постове. Разбирателството кои реформи ще се подкрепят заедно се оформя често като коалиционно споразумение. В него може да има формула и за министри и заместник-министри, а може и да няма. Заради Тройната коалиция думата „коалиция“ стана мръсна, но тя е просто един политически инструмент.

Плаващите мнозинства са начин на прокарване на законодателни промени без ясна структура и ангажименти. За бюджета – с тези, за реформата на съдебната власт – с онези, за пенсионната реформа – с третите, а за електронното управление – с другите. Това е рецепта за пазарлъци. „ти на мене (тоя закон), аз на тебе (тоя закон)“. Или тая комисия. Или „за да ти гласувам бюджета, ще трябва да не гласуваш изслушване на главния прокурор“. Ако няма предварителна, публична, конкретна договорка кое и кога се гласува, най-опитните в политическия алъш-вериш печелят най-много от плаващите мнозинства.

Кадруване и търсене на постове – кадруване е определяне на назначения, заобикаляйки формалните процедури или без кадруващият да има легитимното право да определя тези постове. То най-често се прави с телефонни обаждания или на тайни срещи, на които се разпределят постове. В този смисъл, обявяването на няколко имена, които да послужат за пример, от парламентарната трибуна, които нямат връзка с партията, която ги споменава, не е кадруване, а комуникационен механизъм. Търсенето на постове само по себе си не е лошо, особено в коалиционен контекст, но ако се случва по непрозрачен начин, е по-скоро негативно явление. Постовете могат да бъдат както министерски, така и на заместник министри, началници на кабинети, съветници или директори на агенции. (Поне за Демократична България знам, че такива постове не са търсени)

Съгласуване и одобряване – в рамките на парламентарната подкрепа за едно управление влиза и персоналният състав на кабинета. При формат на парламентарната коалиция (със или без споразумение), която не включва министри от партии, различни от мандатоносителя, подкрепящите партии могат все пак да имат различна форма на контрол върху излъчването на министри. Единият вариант е предварително съгласуване – мандатоносителят дава имената на потенциални министри и пита за мнение партньорите си. Ако те намерят нещо неприемливо, го обсъждат и чак след като тези проблеми са изгладени, министрите се обявяват. Така скандали с неприемливи министри не се случват и не се използват за публичен антагонизъм. В тази хипотеза крайното решение се взема от мандатоносителя. Има и по-силен механизъм – одобряване (или право на вето) – когато партиите, част от структурираното парламентарно мнозинство, имат право на вето върху един или повече министри. Това изисква коалиционно споразумение. (Заб. От всички механизми за влияние върху персоналния състав на кабинета – излъчване на министри, право на вето и съгласуване, в този парламент партиите бяха поискали най-мекото – съгласуването)

Отговорност (за управление) – отговорност за едно управление носят всички, които са участвали в неговото структуриране и избиране. Мандатоносителят носи отговорност за неговото предлагане и за процеса на търсене на подкрепа. Но подкрепящите партии (участващи или неучастващи в някаква форма на коалиция) носят отговорност, че то е избрано. Те носят отговорност за всяко негово действие, което не изисква законодателни изменения (които могат да не подкрепят в парламента). Носят отговорност, че са му отворили вратата. Мандатоносителят не носи цялата отговорност, носи я пропорционално с подкрепилите партии. Тази отговорност е особено пред избирателите, които имат определени очаквания за подкрепя на едно или друго. Затова и персоналният състав на един кабинет е част от отговорността на всички подкрепили. А ако мандатоносителят иска да предпостави неподкрепа, може просто да спусне неприемливи за партньорите министри.

Доверие – парламентарната подкрепа се измерва с брой гласова, но това не е равно на доверие в дадено управление. Доверието е по-абстрактна величина. Със сигурност по-висока парламентарна подкрепа първоначално значи по-голямо доверие, но други фактори също влияят – например доверието в отделните членове на кабинета (именно заради високото доверие, което биха донесли на управлението, бяха споменати някои министри от служебния кабинет), както и действията на кабинета във времето. Доверието в обществото е от значение, когато се прокарват политики. Политиките не се случват само с изменение в държавен вестник – те имат нужда от припознаване в частите на обществото, за които се отнасят (а не бламирани). Защо здравните мерки в края на мандата на Борисов бяха бламирани от обществото, включително ваксинационната кампания? Защото макар и да имаше аритметична подкрепа в Народното събрание, нямаше обществено доверие. Една политика се състои от способността на изпълнителната власт да я изпълни, от възможността на парламентарно мнозинство да прокара нужните законови изменения, и от доверието на (части от) обществото, което трябва да не я бламира/блокира.

Надявам се с тези семантични уточнения да допринеса за комуникацията по актуалните политически въпроси.

Материалът Коалиция, плаващи мнозинства, кадруване, отговорност – изясняване на базовата политическа терминология е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Безплатен обяд има

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D0%BE%D0%B1%D1%8F%D0%B4-%D0%B8%D0%BC%D0%B0.html

неделя 20 юни 2021


Такаааа… Предварително искам да се извиня на евентуалната аудитория на писанията си, че ритам (про)паднал човек, защото не е в стила ми, но за Болен прошка не би трябвало да…