Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/regulatori-beh.html
Българските регулатори и одитни комитети в сектора с най-високите в държавата възнаграждения – енергетиката, са завладени от кадри на ГЕРБ и са в тотален предполагае конфликт на интереси. Това установи…
Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/velikdenski-zaek-ili-prosto-zaek-za-bnb/
Когато премиерът Кирил Петков казва, че подкрепя кандидатурата на Андрей Гюров за управител на БНБ, това не значи нищо. Нима някой е очаквал един от двамата лидери на „Продължаваме промяната“ да не защити номинацията на политическата сила? „Аз го познавам – човек с невероятен етичен кодекс, професионалист. Така че – да, аз лично слагам своето име зад неговата кандидатура“, заяви Кирил Петков. Ако тези суперлативи бяха казани например от някого като Марио Драги, бившия председател на Европейската централна банка, щяха да са стойностна референция.
със същия успех може да го направи и Христо Стоичков. Поради тази причина и атестацията, дадена от лидера на „Има такъв народ“ Слави Трифонов за кандидата на ИТН Любомир Каримански и неговите професионални и морални качества, не тежи. „За позицията шеф на Българска народна банка аз и моите сътрудници имаме достойнството животът да ни е срещнал с човек, за когото сме се убедили, че е най-хубавата кандидатура“, казва Трифонов. Виж ти, какъв matchmaker бил този живот!
Изобщо, от дебатите за нов управител на БНБ за следващите 6 години професионализмът отсъства – както сред депутатите анкетьори на номинираните при изслушването им в Бюджетната комисия, така и в повечето медии, където банкерите просто ги няма. Ако не броим бившия шеф на „УниКредит Булбанк“, бивш председател на Асоциацията на търговските банки Левон Хампарцумян и настоящ председател на Българския форум на бизнес лидерите, който впрочем също заяви, че двамата кандидати не са особено убедителни. „Постиженията им не са толкова впечатляващи, но са си „напудрили“ CV-тата. Като ги сравним с екипа, който сега управлява БНБ, не са особено сравними“, каза Хампарцумян по bTV.
запита реторично и проф. Гарабед Минасян, професор в Икономическия институт на БАН, бивш член на Управителния съвет на БНБ. „За Българската банка за развитие вие трябва да сте довереник на тези, които управляват в момента, докато за БНБ, която е част от емисионната система на ЕС, следователно и на еврото, трябва да имате доверие на ЕЦБ, на МВФ, Европейската банка за развитие, Европейската инвестиционна банка като минимум“, обясни и икономистът Красен Станчев по БНР. Според него това, което се случва с избора на шеф на БНБ, е „доста тревожно, да не кажа по-тежка дума“.
Именно номинациите, които са повече политически, отколкото експертни (и зад всяка стоят определени кръгове), създават опасения. Политическото интересчийство доминираше при изборите на най-дълго управлявалия гуверньор на БНБ Иван Искров – от времената на Царя до втория кабинет на Бойко Борисов, в чийто мандат гръмна Корпоративна търговска банка. Искров пя „Назад, назад, моме Калино“ с мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев, прегръщаше се с министъра на финансите на ГЕРБ Владислав Горанов. БНБ през всичките тези години така и не провидя, че държавата крепи КТБ с парите на данъкоплатците, а банката ги прелива в свързани фирми.
а Фондът за гарантиране на влоговете в банките не е напълно възстановен. Сметката на загубените в КТБ пари е за близо 5 млрд. лв. Нов банков фалит би струвал много повече, включително и като спирачка по пътя към еврото. Може ли Гюров и Каримански да гарантират, че „Банков надзор“ ще работи толкова съвестно, че никоя банка няма да гръмне? Ръководството на БНБ отговаря за стабилността на банковата система и под негов контрол са всички останали банки след първите големи пет, които са под пряк надзор на ЕЦБ след приемането на България в Банковия съюз на ЕС.
Настоящият управител на БНБ Димитър Радев бе издигнат от ГЕРБ през 2015 г., но в пленарната зала бе избран със 130 гласа, тъй като получи подкрепа и от депутати от Реформаторския блок, БДЦ, АБВ и седмина от ДПС. Професионалната му кариера включва 21 години в Министерството на финансите, където стигна до поста на заместник-министър, и последвали 14 години в Международния валутен фонд.
Не отсега, както е добре известно, но се разпалват от възможността за управление (в т.ч. инвестиране) на милиарди – когато България се присъедини към еврозоната. Което дори да не е от 1 януари 2024 г., все пак ще стане в 6-годишния мандат на бъдещия гуверньор. (В едно от редките си интервюта, дадено в началото на март пред „24 часа“, управителят на БНБ Димитър Радев казва, че имаме всички шансове да се присъединим на уречената дата.)
Част от валутните резерви на България ще бъдат прехвърлени към ЕЦБ, но част от тях ще останат тук. Колко – отсега няма как да се каже, но със сигурност десетки милиарди. Към момента валутните резерви на България са близо 60 млрд. лв., а след няколко години стойността им ще е още по-голяма. Тези средства ще се инвестират в съответствие с изисквания на ЕЦБ, но все пак при по-голяма свобода. Без значение какви политически сили ще влизат тогава в правителството, гуверньорът на БНБ ще принадлежи към определен кръг – в случай че парламентът одобри един от двамата кандидати. И разбира се, в случай че той действително подкрепя пътя към еврото, без да се опита да шиканира процеса.
а мандатите на двама от настоящите бездруго са изтекли. Каквито и хора да са подбрали за тези постове Гюров или Каримански (готови са с номинациите), те едва ли ще имат по-голям опит от тях самите. Това означава, че който и да поеме управление „Емисионно“ (валутния борд) например, няма да притежава по-голяма експертност от настоящия подуправител Калин Христов, който работи в БНБ от 1997 г. и повече от 15 години е член на Комитета по парична политика на ЕЦБ. С над 16 години опит в БНБ и специализация в ЕЦБ е и другият подуправител, чийто мандат е изтекъл – Нина Стоянова, шеф на управление „Банково“.
Когато България приеме еврото, съвместно с Министерството на финансите БНБ ще води монетарна политика – нещо, което до настоящия момент не е вършила активно заради системата на валутния борд. Но след приемането на еврото ще трябва да работи в по-голям синхрон с правителството и конкретно с министъра на финансите, а главно – с ЕЦБ. Така че опит в БНБ, МФ или международна финансова институция на висока позиция е от съществено значение за гуверньора на централната банка.
Основателят на Института за пазарна икономика Красен Станчев предупреди, че е доста неразумно да се правят смени в БНБ в момента. „При положение че имате хора с опит, които са в момента начело на централна банка, преминали в миналото си през различни кризисни ситуации – както вътрешни, така и външни, то най-добре е сега, когато се очаква голям стрес на европейската банкова система, ЕЦБ и ЕС не само поради войната в Украйна, да не се сменят тези хора“, заяви Станчев.
Има основание за такова предупреждение – заради войната бяха наложени сериозни санкции на Русия, като забрани за транзакции, свързани с руските резерви, спиране на евро към Русия и изключване на 7 руски банки от SWIFT. Тези действия може да предизвикат кибератаки, да носят рискове за платежните системи и други заплахи и неопитни хора начело на БНБ ще се затруднят да управляват подобни кризи.
Нелепи и смехотворни са опитите на представители на управляващата коалиция да обясняват наличието на двама свои кандидати със
„В нашата коалиция има възможност за демокрация, всеки да си представи кандидата, който счита, че е най-добър, и вече парламентът да реши“, каза премиерът Кирил Петков. В действителност липсата на единна кандидатура, за което например успя да се договори коалицията в Германия за гуверньор на Бундесбанк, е сериозна слабост. Четирите политически сили не поставиха темата за предстоящите смени в регулаторите (КЕВР, КФН и др.), както и в ръководството на БНБ на преговорите за коалиционно споразумение. Всъщност най-сериозните въпроси просто бяха заобиколени и последствията вече са налице само след първите три месеца управление.
В ситуация, в която управляващата коалиция не е единна, никой от двамата кандидати не може да бъде избран, ако не получи помощ от опозицията – ГЕРБ, ДПС или ГЕРБ и ДПС. Дали това ще се случи, или не, ще стане ясно преди Великден. В опит максимално да улеснят избора, от ПП решиха да повтарят срамните практики от предишни парламенти –
Председателят на 47-мото НС Никола Минчев (ПП) обяви, че връща практиката на 44-тото НС относно гласуването на законите и необходимия кворум: „За да бъде едно предложение прието, трябва да са гласували повече от половината от последно регистрираните или съобразно последната проверка на кворума.“ Това означава, че кандидат за управител на БНБ може да бъде одобрен само с 61 гласа – тъй като кворумът е 121. Срамно предложение. Досега всеки гуверньор на БНБ е бил избиран с гласовете на повече от половината народни представители, тоест над 120.
Докато се стигне до гласуването в пленарната зала, тече пазарлъкът между партиите. До момента ПП и ДБ са декларирали публично подкрепа за Андрей Гюров. БСП се пазари кой ще даде повече, за да реши Корнелия Нинова кому да дари 26-те гласа на депутатите социалисти, но по-вероятно е да ги прехвърли към Гюров. Има какво да търгува – нови постове, отказ да приемат предложението на ДБ за изгонването на руската посланичка Митрофанова. Досега Нинова е показала, че добре се справя с тази работа – България ще прати на Украйна само 4000 каски и бронежилетки, не и оръжие, както настояваше „Демократична България“.
И така, новият управител на БНБ едва ли ще е великденски заек. По-скоро зайче, измъкнато с фокус-мокус.
Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/bulgarskiyat-plan-tryabva-da-vurvi-s-pruchka/
Знаете ли кой е единственият план, който България е изпълнила? Този на Международния валутен фонд. България получи неголяма сума, срещу която се задължи да извърши структурни реформи. Тяхното изпълнение се наблюдаваше всеки месец от мисия на МВФ – тоест парите се даваха срещу свършена работа. Всъщност това бяха осем споразумения, седем от които стендбай – за не повече от 2,6 млрд. долара. Но именно последните три изправиха България на крака след Виденовата зима и кризата през 1997 г. и действаха до 2005 г., когато изтече последното.
Благодарение на реформите, наложени от МВФ, България реформира пенсионното осигуряване по време на кабинета на Иван Костов, въведен бе надзорът на застрахователния пазар, повишиха се акцизите. Но най-важното – осъществи се приватизацията, в т.ч. и на банките, оцелели след масовите фалити преди това. Тези предприятия, които не бяха за раздържавяване, попадаха в черния списък за несъстоятелност и ликвидация – с авиокомпания „Балкан“, „Горубсо“ и „Кремиковци“ начело. По препоръка на МВФ беше създаден и Фондът за гарантиране на влоговете в банките.
Ако не беше МВФ, България фалираше, признаха и Костов, и други политици. Но по-важното е, че държавата беше вкарана в коловоза на пазарните правила и регулации, макар и по болезнен за гражданите начин. При това със сума, която е смешна на фона на днешните заемни споразумения. За сравнение: само тази година Украйна получи приблизително толкова – 2,2 млрд. долара (но не и обещаните 5 милиарда – заради бавния темп на реформите).
България върна заемите до последния цент в годината, в която стана член на ЕС. Вече получаваше пари, гарантирани и безвъзмездни, а Брюксел не беше като „строгата господарка“ МВФ. Наложеният постоянен мониторинг над правосъдието и вътрешния ред се оказа сламено плашило за българските управляващи, все едно кои. Нали парите от ЕК постъпваха, а те ги усвояваха благодарение на схемите, създадени от партийно назначени чиновници, приближени до властта фирми и зависимата съдебна система! Да не забравяме мълчанието на повечето медии, заети да преживят с каквото ги бяха нахранили.
МВФ измъкна България от руините на кризата, но дали предложеният от служебното правителство План по Механизма за възстановяване и устойчивост ще я извади от настоящото блато и „каскадата от кризи“ (по определението на президента Радев)? Ако реформите, заложени в него, не се изпълняват – пари няма да се получават. За тази част от изискванията към Плана в България не се говореше, наскоро с половин уста го направи вицепремиерът Атанас Пеканов. В случай че България не изпълни поетите с Плана ангажименти и се опита да шикалкави, направените разходи няма да бъдат признати от Европейската комисия.
Както и при споразуменията с МВФ, ролята на Министерството на финансите е най-важната – то следи всички проекти на всички ведомства, описани в Плана, и реформите, предвидени в тях. След като приключи с проверките си и направи авансовите плащания, последната дума е на ЕК – дали да възстанови направените разходи, или не. Така че
постът на финансовия министър в едно бъдещо коалиционно правителство ще е по-важен дори от този на премиера.
Неслучайно бившият служебен министър Асен Василев, настоящ политик от „Продължаваме промяната“, запитан преди време като какъв се вижда в бъдещо правителство, отговори: „Като финансов министър.“
Само по Плана за възстановяване и устойчивост България очаква 6,6 млрд. евро (7,67 млрд. долара) безвъзмездни средства от ЕС, а би могла да си поиска и кредити за малко над 4 млрд. eвро (4,65 млрд. долара). Отделно за България има предвидени 16,7 млрд. евро по многогодишната финансова рамка на ЕС за 2021–2027 г.
Така че ако си представим правителство, парцелирано между отделните политически сили, една от които държи позициите премиер и министър на финансите, значи тя ще има цялата власт. Големият въпрос е на кого ще се паднат – по всяка вероятност на партията, която ще получи мандат и ще успее да сглоби правителство. От „нейния“ министър ще зависи дали проектите, които са под опеката на отделните министерства, ще минат.
Но Полша може да се окаже предупреждение за българските и други управляващи. Наскоро председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че ЕК може да наложи санкции на страната заради решението на Конституционния трибунал, с което бе отхвърлено върховенството на европейското право над националното:
Това решение поставя под въпрос основите на Европейския съюз. То е директно оспорване на единството на европейския правен ред.
Последствията за Полша може да бъдат спиране на средства в размер на 210 млрд. евро, част от които са от бюджета на ЕС до 2027 г., част – от Плана за възстановяване на страната.
Стратегическото мислене не е като изчегъртването. За всичките години на Прехода българските управляващи не са създали нито един добър план, който да е бил изпълнен. Единственият стратегически план за българския Преход беше дело на чужденци – американците Ричард Ран и Роналд Ът. Но беше изпълнен друг – на част от бившата партийна номенклатура, свалила Тодор Живков на 10 ноември 1989 г., и високопоставени служители на Държавна сигурност. А после МВФ трябваше да спасява България…
В изпратения в Брюксел Национален план за възстановяване и устойчивост вече бяха отчетени пропуски по двете най-чувствителни теми – отчетността и отговорността на главния прокурор, включени в целите за съдебна реформа и борба с корупцията в раздела „Справедлива България“, както и ясен план за трансформация на въглищната индустрия и засегнатите райони. Политическата воля на служебното правителство е стигнала, за да вкара бизнес проектите – и е оставила горещите картофи на следващ редовен кабинет.
Времето тече и стигаме до момент, в който Планът трябва да бъде подаден, такова беше и желанието на бизнеса, те поискаха безвъзмездната помощ да дойде възможно най-бързо и да се използва от тях за инвестиции. Такова е мнението и на различни министерства. За някои от проектите 5 години не е много време за реализиране. Затова беше важно с подаването на Плана в Брюксел да фиксираме голямата част от проектите и да останат за изговаряне в официалните преговори на големи теми, като върховенство на закона и енергетиката. По всички други да започне подготовката на тръжни процедури, обществени поръчки…
Това каза вицепремиерът Атанас Пеканов в интервю пред „Дневник“. Какво да се прави, със или без път към справедливо правосъдие и правова държава, бизнесът бърза. Впрочем и българските управляващи бързат – да получат първия аванс по Плана в размер на 1,6 млрд. лв. Толкова бързаха, че дори включиха още неполучената сума в актуализацията на бюджета. Ефектът от това ще е ръст на дефицита, за което депутати от „Има такъв народ“ и ГЕРБ предупредиха още в пленарната зала при обсъждането на законопроекта за актуализация.
По време на двата парламента обаче нито партиите на статуквото, нито тези, от които се очакваше Промяната, инициираха същински дебати по двете чувствителни теми. В преддверието на третите за годината парламентарни избори българските избиратели не знаят какви са намеренията за ясна съдебна реформа на ИТН, БСП, а още по-малко на „Продължаваме промяната“, които все още нямат предизборна програма. И ако за правовата държава някакви възгледи все пак са споделени,
за трансформацията на въглищната индустрия всички са онемели.
Никой не смее да ядоса избирателите, като им признае, че въглищната индустрия ще бъде затворена, а от управленския капацитет – и интегритет – зависи дали засегнатите райони Стара Загора, Кюстендил и Перник няма да се превърнат в новите пустиняци. България повече от всякога се нуждае от визионери, които да мислят поне поколение напред как да бъдат трансформирани икономиката и енергетиката с оглед на предизвикателствата на XXI век. Това означава да поставят националната и европейската сигурност над комисионите по офшорните си сметки.
Способен ли е българският политически елит на такъв подвиг след години на популизъм, корупция и откровени лъжи? Дали сред него има хора с интегритет, необходим, за да не угаждат на приятелски бизнеси? В противен случай е огромна опасността европейските средства по Механизма за устойчивост да бъдат усвоени като европейските фондове – на порции, раздавани от Главния готвач. И вместо Възраждане 2.0 да получим една хубава „българска работа“.
By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.
