Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/progresut-na-radev-trugva-s-osteritet/
Съдебната реформа е поставена на стендбай, а правителството на Румен Радев спешно търси пари – от пенсионерските ковид добавки до административните разходи. Налага се да прави и инвентаризация на скелетите в гардероба, за да оправдае обещанията за борба с корупцията. Така приключва първият месец на новото мнозинство, получило твърде много политически капитал и твърде малко финансова свобода за действие.
Каквито и наследени договори, съмнителни (и) неразплатени разходи или неизгодни решения да открива новата власт, ще трябва да намери трудното решение как да финансира собствените си политики, като се побере в лимита за дефицит от 3% от БВП.
Европейската комисия препоръча да започне процедура за прекомерен дефицит спрямо България, очаквайки превишение на разходите над приходите от 4,1% за 2026 г. и 4,3% за 2027 г. Последната дума има Съветът на ЕС. Ако предложението бъде прието, публичните финанси на България ще бъдат под надзора на Европейската комисия през следващите няколко години. Ще се наложи кабинетът да представи план с коригиращи мерки, който да договори с Европейската комисия, и до 6 месеца да започне да го изпълнява.
Амбициите на вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев са да бъде свита дупката в бюджета до края на 2026 г. и чрез орязване на разходите да се измъкне от процедурата, за да избегне властта на надзора от Брюксел.
Правителството тепърва ще внася бюджета за 2026-та през юли, което означава, че в последните пет месеца на годината държавата ще работи с ограничен ресурс. Причината е, че Министерството на финансите (МФ) настоява да получи заявки за бюджет, който е 90% от миналогодишния, макар че през изминалите месеци структурите на бюджетна издръжка са харчили без такъв лимит.
Междувременно управляващите разкриват наследените задължения. Към май 2026 г. общият размер на неразплатените разходи от 2024, 2025 и началото на 2026 г. е бил 2,2 млрд. евро. Те включват фактурирани, но неплатени проекти на Агенция „Пътна инфраструктура“ и на общините, като тези разходи са заложени в закона за бюджета, но без да бъдат осигурени необходимите средства.
Допълнителен риск за бюджета идва от проектите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). По тях МФ първо плаща на изпълнителите с бюджетни средства, а едва след това подава искане за възстановяване към Европейската комисия при изпълнение на съответните етапи и цели. Това означава, че всяко забавяне на реформите или на плащанията от Брюксел временно прехвърля тежестта върху българския бюджет. Така МФ се оказва принудено да финансира проекти, за които формално има европейски ресурс, но реално парите може да пристигнат много по-късно. Или да не дойдат, ако някоя от целите в Плана не е изпълнена от българските власти.
Все още не е обявено публично каква е сумата на декларираните по ПВУ за разплащане проекти.
България има и задължения по „президентския“ договор с турската компания „Боташ“, по който до май 2025 г. са платени 600 млн. лева (306,8 млн. евро), макар да е бил използван капацитет за 15 пъти по-малка сума. Ежедневно задължението на българската страна е за 1,05 млн. лв. (536 900 евро).
Темата за „Боташ“ се появява и изчезва от обществения интерес с променлива интензивност, но се зашумя отново, когато бившият енергиен министър, участвал в сключването на договора, беше назначен в Държавната консолидационна компания. Постът му стана причина лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев да обяви, че възнаграждението на Росен Христов ще е 11 160 евро, или 18 минимални работни заплати, какъвто е таванът по закон.
По-късно председателят на парламентарната група на „Прогресивна България“ Петър Витанов съобщи по bTV, че заплатата ще е 1878 евро, а Христов заплаши със съд лидера на ПП.
Проблемът за новото правителство е, че сега ще търси средства не за да реализира своите политики, а за да плаща за решения, взети от предишните управления и превърнали се в задължения на държавата.
Неизбежното: съкращения и реформи
Парадоксално, но факт. Натовареното с най-големи очаквания правителство след години на политически кризи ще трябва да ореже публични разходи, да извърши съкращения, да намали дела на сивата икономика и корупцията, ако иска да си осигури някакво финансовото благополучие и обществен престиж. Процедурата за прекомерен дефицит му развързва ръцете да предприеме непопулярни мерки, например дългоочакваната административна реформа. Абсолютното мнозинство, с което разполага, пък му осигурява необходимата подкрепа без напрежение от коалиционни партньори.
Проблемът е, че икономическата и политическата логика рядко съвпадат.
В следващите месеци кабинетът ще трябва едновременно да съкращава разходи и да убеждава избирателите, че управлява успешно. И това в навечерието на президентски избори и година преди местния вот, когато всяко евро за инвестиции в общински проекти има и политическа стойност.
Кметовете, които се канят да се присъединят към „Прогресивна България“, ще очакват финансиране на инвестиционните си проекти.
Гласувалите за Румен Радев близо 1 445 000 български граждани, които очакваха от него „да оправи държавата“, „да сложи ред“, не са очаквали остеритет.
Според Радев „тежкото наследство, което получаваме, е резултат на безхаберие, некомпетентност, волунтаризъм, популизъм и грабеж“.
Всички българи ще плащаме вересиите на олигархията и на предишните управления.
Това обяснение вероятно ще e убедително за някои избиратели. Проблемът е, че част от решенията, които днес натоварват бюджета, бяха вземани и от служебни кабинети, назначавани именно от президента Радев.
От ковид пандемията насам почти всяко управление добавяше нови постоянни разходи, без да осигурява устойчив източник за финансирането им. Временните антикризисни мерки, като интегрираните в пенсиите добавки и енергийните помощи за бизнеса, постепенно се превърнаха в трайни ангажименти. Социалните плащания и заплатите в публичния сектор растяха с темпове, които изпреварваха реалния икономически растеж.
Автоматичният механизъм за МВР и Министерството на отбраната се превърна в голям бюджетен проблем през миналата и тази година, когато започна да генерира двуцифрени годишни увеличения на възнагражденията, независимо от общото състояние на бюджета.
Тези политики на правителствата в последните пет години, които се изпълняваха и от назначените от президента Румен Радев служебни кабинети, дебалансираха бюджета. Върху тях тежат и безпринципните назначения в държавната администрация. Новата власт ще обяви огромните заплати, от порядъка на 20–25 000 евро, раздавани в държавни дружества и предприятия, които при това са на загуба.
Инвентаризацията на наследството включва и твърдения за злоупотреби при големи инфраструктурни проекти. Регионалният министър Иван Шишков вече обяви, че има подадени сигнали до прокуратурата за строителството на автомагистрала „Хемус“ и за обществени поръчки по европейски програми, поставили под риск около 127 млн. евро европейско финансиране.
Като президент обаче Радев не е критикувал обвързаните с минималната и средната работна заплата увеличения в силовия сектор. Нещо повече, във втория си мандат като държавен глава беше критикувал по-високите повишения в МВР, а не в Министерството на отбраната.
Засега е ясно, че ще отпаднат автоматичните увеличения на заплатите в съдебната система и висшето образование. Дали правителството ще посмее да отреже МВР и Министерството на отбраната, които по закон трябва да получат със задна дата увеличените си отново от 1 януари 2026 г. възнаграждения?
Във Вътрешното министерство има и друг проблем – работещите пенсионери. Според отговор на министър Демерджиев на парламентарен въпрос от Мартин Димитров от „Демократична България“ към 30 април техният брой е 1098.
Засега управляващите говорят основно за съкращаване на разходи. Правителството се отказа да купува ракети за F-16 за 957 млн. долара заради липсата на средства.
Първите, които ще усетят остеритета, са пенсионерите – социалната група с най-ниски доходи. В действителност от 1 юли пенсиите им ще се увеличат с по-малко от 7,8%, защото от сегашните суми ще бъде извадена ковид добавката от 30,68 евро, а в отпуснатите нови пенсии изобщо ще липсва. Няма всички пенсионери да умрат заради 2 евро, каза Константин Проданов от „Прогресивна България“ в спор с лидера на „Продължаваме промяната“ Асен Василев.
За хората с най-ниски доходи обаче 2 евро тежат много повече от 1,09 евро по-малка субсидия за партиите, които занапред ще получават по 3 евро за всеки действителен глас.
Депутатите все още не са премахнали автоматичното увеличение на заплатите им на всеки три месеца. Тяхното основно възнаграждение се равнява на три средни в обществения сектор и в момента е 4326 евро, като към него се получават добавки за комисии и безотчетните ⅔ от тази сума за сътрудници, наем на офиси и др.
Изглежда невъзможно България да се върне към правилата от времето на валутния борд, когато държавата не си позволяваше да харчи повече, отколкото получаваше. Как ще бъдат съкратени разходите и кои социални групи ще понесат тази тежест, ще проличи още при съставянето на бюджета за тази година.
Някои икономисти вече предупреждават, че ако бюджетната консолидация не даде резултат, процедурата по свръхдефицит може да доведе не само до ограничения на разходите, но и до натиск за повишаване на данъци.
Първият месец от управлението не даде отговор дали Румен Радев ще успее да изпълни обещанията за по-малко корупция и по-ефективна държава.
Ако мнозинството обаче успее да превърне бюджетната криза в повод за реформи, може да излезе по-силно от нея. Ако се ограничи до счетоводни икономии и търсене на виновни, ще остане поредното управление, което е управлявало дефицита, вместо да се занимава с причините за него. След бюджета следва тестът със съдебната реформа.
Въпросът е дали избирателите могат да бъдат убедени, че остеритетът е промяна.
