Tag Archives: еврозона

Еврото ли ще е следващият „джендър“?

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/evroto-li-shte-e-sledvashtiyat-djendar/

Еврото ли ще е следващият „джендър“?

Как се почувствахте, когато Домът на Европа беше залят с червена боя по време на пропутинско шествие? Тогава полицията реагира чак след като получи сигнал, образувайки досъдебно производство „срещу неизвестен извършител“. Въпреки че нейни служители са придружавали шествието и ако са искали, са щели да установят извършителите още на място.

Усещане за безпомощност и несправедливост

Ако сте проевропейски настроени, вероятно сте изпитали чувство за безпомощност, защото органите на реда са отказали да си свършат работата, за да защитят вашите ценности и официалната геополитическа ориентация на България. И чувство за несправедливост, понеже полицията реагира съвсем иначе, когато става дума за акции срещу политиката на Русия. Неизчерпателен списък:

Добре дошли в света на ЛГБТИ хората в България

Ако сте от онези, които са изпитали безпомощен гняв от липсата на адекватна институционална реакция по отношение на посегателството срещу Дома на Европа, вече знаете как се чувстват ЛГБТИ хората у нас. Не просто веднъж или два пъти, не по време на управлението на някое конкретно правителство, а по принцип.

Някои от знаковите случаи на хомофобско насилие само от последните четири години:

  • Хомосексуална жена е пребита в центъра на София през 2019 г., защото нападателят ѝ я сметнал за гей мъж, а полицаите са искали жената да докаже, че избитите ѝ зъби, останали на тротоара, са били без кариес.
  • През 2020 г. тийнейджъри нападат свои връстници в пловдивски парк, защото им заприличали на хомосексуални, но според началника на местната полиция „не е имало сбиване, а по-скоро замеряне с предмети“. Психиатър обяснява по телевизията, че подобна агресия си е нещо нормално.
  • Първият опит за прайд в Бургас през 2021 г., срещу който имаше такава агресия, че планираното шествие не можа да се проведе.
  • Потрошаването на ЛГБТИ общностния център Rainbow Hub по-късно същата година от група, предвождана от Боян Станков, известен като Расате (тогава кандидат за президент), който ударил и една от присъстващите активистки.

Последният от неизброимо многото случаи на безнаказана хомофобска агресия е от 10 юни 2023 г. в центъра на София, пред кино „Одеон“. Привърженици на „Възраждане“ провалиха прожекция на белгийския филм „Близо“, който беше включен в програмата на филмовия фестивал към „София прайд“. Вместо да осигурят правото на зрителите да гледат филма, дошлите на място полицаи поздравяваха протестиращите срещу прожекцията и се ръкуваха с тях.

На следващия ден МВР излезе с лаконична позиция по случая. В нея се казва, че „привърженици на политическа партия и група граждани, дошли на прожекция, са влезли в словесен сблъсък“ и „не е имало физическо насилие“, без да се уточнява какво са правили от „Възраждане“ там. Твърди се, че организаторът на прожекцията сам решил да я прекрати, без да се отчита в каква ситуация е станало това.

Две прожекции в рамките на по-малко от месец – на пропутинския филм за Мариупол и на „Близо“, и напълно противоположно поведение на полицията в двата случая.

До какво води хомофобията „в името на децата“?

Протестиращите срещу филма „Близо“ твърдят, че в него има педофилия и искат да предпазят децата. Филмът впрочем вече е прожектиран в България безпроблемно няколко пъти, но не в рамките на „София прайд“. Освен това е носител на трийсетина награди, между които и Голямата награда на Фестивала в Кан, което е второто по тежест отличие след Златната палма. Бил е номиниран и за Оскар. И никое от многото професионални журита не е забелязало педофилия в него. Защото там не само че няма педофилия, но няма и секс сцени.

В „Близо“ се разказва за две 13-годишни момчета, които са много близки приятели. Когато съучениците им започват да ги поднасят, че са гаджета, едното момче се засрамва и се дистанцира от другото, което остава в изолация и се самоубива. А доскорошният му приятел продължава да живее, измъчван от чувство за вина.

Един от основните аргументи на анти-ЛГБТИ пропагандата е, че всичко е в името на защитата на децата. Но всъщност голяма част от хората, които са с различна сексуална ориентация или полова идентичност, осъзнават това именно в тази ранна възраст. Усилията темата да се превърне в табу за децата излага различните от тях на омраза, самоомраза, остракиране. И има сериозни и дълготрайни последствия. Ако протестиращите срещу филма „Близо“ го бяха гледали, може би поне на някои от тях щеше да им просветне това.

Слонът в стаята

В позицията на МВР за провалената прожекция не се споменава причината за „словесния сблъсък“ между привържениците на „Възраждане“ и хората, дошли да гледат филма. Единствените политически сили, които осъдиха случилото се, бяха „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, които публикуваха обща позиция на страниците си във Facebook. Зеленото движение, което е част от ДБ и традиционно се обявява в защита на ЛГБТИ хората, сподели на страницата си позицията на съпредседателя си Владислав Панев.

В позицията на ПП–ДБ се упрекват представителите на „Възраждане“, които „редовно и тенденциозно използват езика на омразата, насърчават към екстремизъм и насилие“ и са си позволили „да ограничат правото и достъпа на български граждани до прожекция на филм“. Така човек може да остане с впечатлението, че „Възраждане“ е против седмото изкуство и затова не иска хората да ходят на кино.

В лично качество някои представители на ДБ, например Елисавета Белобрадова, назоваха проблема с истинското му име, а Манол Пейков пусна шеговито антихомофобско меме. Депутати от ДБ, между които Владислав Панев и Ивайло Мирчев, отидоха на следващия ден пред кино „Одеон“, за да попречат на евентуален хомофобски протест срещу следващия филм от програмата на „София прайд“. Но този път до конфликт не се стигна – не само поради засиленото полицейско присъствие, а и защото от „Възраждане“ си бяха изпълнили целта.

На ниво парламентарно представени партии обаче никоя освен Зеленото движение, което има твърде малка тежест в Народното събрание, не признава „слона в стаята“. А именно че в България има хомофобия, която държавните институции не само не ограничават, а и активно си отглеждат – в лицето не само на полицията, а и на съдебната система.

Че то е същото, както казва Мечо Пух

Проевропейските коалиции в парламента упорито отказват да назоват проблема. От ДБ и ПП се правят на разсеяни, за да не им пострада и без това крехкият рейтинг. От ГЕРБ оставиха коалиционните си партньори от ВМРО да диктуват кампанията срещу Истанбулската конвенция и „джендъра“. И доколкото това е популистка партия, може би в нея се опасяват, че ако направят обратен завой, антиджендър истерията, в чието отглеждане активно участваха и те, ще се обърне срещу тях.

А забелязването на хомофобията и вземането на мерки срещу нея са важни не просто за да се предпазят ЛГБТИ хората. Важни са за политическото бъдеще на ДБ, ПП и ГЕРБ. Защото червената боя върху Дома на Европа и анти-ЛГБТИ акциите всъщност имат една основа. Става дума за систематичните усилия България да бъде отдалечена от европейския си път и отново да се превърне в сателит на Русия.

И кампанията срещу Истанбулската конвенция, и тази срещу Стратегията за детето, и опитите да се спре Македония по пътя ѝ към ЕС, и твърденията, че Европа ще ни кара да ядем насекоми, и всевъзможни други фалшиви новини (като неотдавнашната, че Швеция щяла да превърне секса в национален спорт) са от един порядък. Целта им е да се внушава евроскептицизъм.

В същото време бавно и полека се въвеждат практики, каквито има в Русия, а от европейска гледна точка са, меко казано, притеснителни. Например доброволческите паравоенни отряди от типа на БНО „Шипка“ и честването на т.нар. Безсмъртен полк. В последно време все по-често се вижда деца да шестват във военни униформи като на парадите в Русия, дори дечица от детски градини. Има младежки гвардейски отряди от деца в униформи, които са под патронажа на президента Румен Радев. Пълзящата военизация на цивилно население и на малолетни никак не е невинна. Именно тя представлява опасност за децата.

Безгрижното тичане към пропастта

Това е целта и на референдума срещу еврото, за който от „Възраждане“ са събрали над 470 000 валидни подписа. В ход е поредната дезинформационна истерия, този път срещу европейската валута. Внушава се, че приемането на еврото ще доведе до инфлация. Освен това то се представя като антипатриотично, като загуба на националния суверенитет, въпреки че българският лев от 1997 г. не е суверенен, а е вързан първоначално за германската марка, а после за еврото.

Новото правителство се е запътило към еврозоната, без да забелязва сериозността на риска от референдума, както в цитата от „Мисли“ на Блез Паскал:

Ние безгрижно тичаме право към пропастта, изпречили нещо пред себе си, за да не я виждаме.

Планира се широка информационна кампания в подкрепа на еврото. Но то не става само с целева кампания, необходимо е непрекъснато и систематично говорене.

Европейската принадлежност и европейските ценности трябва да се отстояват от проевропейските партии и коалиции. Защото в степента, в която те не противодействат на популистките пропагандни кампании, антиевропейският дискурс ще взема връх. Когато се жертват правата на ЛГБТИ хората, жените, децата, антиевропейската пропаганда продължава безнаказано, докато засегне всички.

Политическа популярност не се печели, когато се мълчи, за да не ни падне рейтингът. Печели се, когато се отстояват принципи – дори ако това може да ядоса някого. Всъщност националистическите партии в България го знаят най-добре. И възходът им се дължи на това, че „прегръщат“ определени теми и принципи, които са обект на обществено разделение, и кресливо ги отстояват, докато системните политически сили възпитано мълчат. Така обаче пространството за демократично говорене се стеснява все повече и повече.

Парламентарната демокрация, правото на изразяване и на получаване на информация, правото на свободно сдружаване и още много други права в България не са безпроблемни, но ги има. Както и правото на свободно движение и всевъзможни права, които приемаме за даденост. Но те могат да бъдат загубени много лесно. Достатъчно е просто за опасностите да не се говори.

Великденски заек или просто заек за БНБ?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/velikdenski-zaek-ili-prosto-zaek-za-bnb/

Когато премиерът Кирил Петков казва, че подкрепя кандидатурата на Андрей Гюров за управител на БНБ, това не значи нищо. Нима някой е очаквал един от двамата лидери на „Продължаваме промяната“ да не защити номинацията на политическата сила? „Аз го познавам – човек с невероятен етичен кодекс, професионалист. Така че – да, аз лично слагам своето име зад неговата кандидатура“, заяви Кирил Петков. Ако тези суперлативи бяха казани например от някого като Марио Драги, бившия председател на Европейската централна банка, щяха да са стойностна референция.

Неубедително е Петков да гарантира за професионализма на Гюров –

със същия успех може да го направи и Христо Стоичков. Поради тази причина и атестацията, дадена от лидера на „Има такъв народ“ Слави Трифонов за кандидата на ИТН Любомир Каримански и неговите професионални и морални качества, не тежи. „За позицията шеф на Българска народна банка аз и моите сътрудници имаме достойнството животът да ни е срещнал с човек, за когото сме се убедили, че е най-хубавата кандидатура“, казва Трифонов. Виж ти, какъв matchmaker бил този живот!

Изобщо, от дебатите за нов управител на БНБ за следващите 6 години професионализмът отсъства – както сред депутатите анкетьори на номинираните при изслушването им в Бюджетната комисия, така и в повечето медии, където банкерите просто ги няма. Ако не броим бившия шеф на „УниКредит Булбанк“, бивш председател на Асоциацията на търговските банки Левон Хампарцумян и настоящ председател на Българския форум на бизнес лидерите, който впрочем също заяви, че двамата кандидати не са особено убедителни. „Постиженията им не са толкова впечатляващи, но са си „напудрили“ CV-тата. Като ги сравним с екипа, който сега управлява БНБ, не са особено сравними“, каза Хампарцумян по bTV.

Ако двамата кандидати бяха извън политиката, дали от ПП или ИТН щяха да ги издигнат,

запита реторично и проф. Гарабед Минасян, професор в Икономическия институт на БАН, бивш член на Управителния съвет на БНБ. „За Българската банка за развитие вие трябва да сте довереник на тези, които управляват в момента, докато за БНБ, която е част от емисионната система на ЕС, следователно и на еврото, трябва да имате доверие на ЕЦБ, на МВФ, Европейската банка за развитие, Европейската инвестиционна банка като минимум“, обясни и икономистът Красен Станчев по БНР. Според него това, което се случва с избора на шеф на БНБ, е „доста тревожно, да не кажа по-тежка дума“.

Именно номинациите, които са повече политически, отколкото експертни (и зад всяка стоят определени кръгове), създават опасения. Политическото интересчийство доминираше при изборите на най-дълго управлявалия гуверньор на БНБ Иван Искров – от времената на Царя до втория кабинет на Бойко Борисов, в чийто мандат гръмна Корпоративна търговска банка. Искров пя „Назад, назад, моме Калино“ с мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев, прегръщаше се с министъра на финансите на ГЕРБ Владислав Горанов. БНБ през всичките тези години така и не провидя, че държавата крепи КТБ с парите на данъкоплатците, а банката ги прелива в свързани фирми.

Осем години след рухването на КТБ банковата система още изпитва ефектите,

а Фондът за гарантиране на влоговете в банките не е напълно възстановен. Сметката на загубените в КТБ пари е за близо 5 млрд. лв. Нов банков фалит би струвал много повече, включително и като спирачка по пътя към еврото. Може ли Гюров и Каримански да гарантират, че „Банков надзор“ ще работи толкова съвестно, че никоя банка няма да гръмне? Ръководството на БНБ отговаря за стабилността на банковата система и под негов контрол са всички останали банки след първите големи пет, които са под пряк надзор на ЕЦБ след приемането на България в Банковия съюз на ЕС.

Настоящият управител на БНБ Димитър Радев бе издигнат от ГЕРБ през 2015 г., но в пленарната зала бе избран със 130 гласа, тъй като получи подкрепа и от депутати от Реформаторския блок, БДЦ, АБВ и седмина от ДПС. Професионалната му кариера включва 21 години в Министерството на финансите, където стигна до поста на заместник-министър, и последвали 14 години в Международния валутен фонд.

Политическите апетити към поста на управител на БНБ са огромни.

Не отсега, както е добре известно, но се разпалват от възможността за управление (в т.ч. инвестиране) на милиарди – когато България се присъедини към еврозоната. Което дори да не е от 1 януари 2024 г., все пак ще стане в 6-годишния мандат на бъдещия гуверньор. (В едно от редките си интервюта, дадено в началото на март пред „24 часа“, управителят на БНБ Димитър Радев казва, че имаме всички шансове да се присъединим на уречената дата.)

Част от валутните резерви на България ще бъдат прехвърлени към ЕЦБ, но част от тях ще останат тук. Колко – отсега няма как да се каже, но със сигурност десетки милиарди. Към момента валутните резерви на България са близо 60 млрд. лв., а след няколко години стойността им ще е още по-голяма. Тези средства ще се инвестират в съответствие с изисквания на ЕЦБ, но все пак при по-голяма свобода. Без значение какви политически сили ще влизат тогава в правителството, гуверньорът на БНБ ще принадлежи към определен кръг – в случай че парламентът одобри един от двамата кандидати. И разбира се, в случай че той действително подкрепя пътя към еврото, без да се опита да шиканира процеса.

Законът за БНБ дава възможност на управителя да избере подуправители,

а мандатите на двама от настоящите бездруго са изтекли. Каквито и хора да са подбрали за тези постове Гюров или Каримански (готови са с номинациите), те едва ли ще имат по-голям опит от тях самите. Това означава, че който и да поеме управление „Емисионно“ (валутния борд) например, няма да притежава по-голяма експертност от настоящия подуправител Калин Христов, който работи в БНБ от 1997 г. и повече от 15 години е член на Комитета по парична политика на ЕЦБ. С над 16 години опит в БНБ и специализация в ЕЦБ е и другият подуправител, чийто мандат е изтекъл – Нина Стоянова, шеф на управление „Банково“.

Когато България приеме еврото, съвместно с Министерството на финансите БНБ ще води монетарна политика – нещо, което до настоящия момент не е вършила активно заради системата на валутния борд. Но след приемането на еврото ще трябва да работи в по-голям синхрон с правителството и конкретно с министъра на финансите, а главно – с ЕЦБ. Така че опит в БНБ, МФ или международна финансова институция на висока позиция е от съществено значение за гуверньора на централната банка.

Само дето никой от двамата кандидати не го притежава.

Основателят на Института за пазарна икономика Красен Станчев предупреди, че е доста неразумно да се правят смени в БНБ в момента. „При положение че имате хора с опит, които са в момента начело на централна банка, преминали в миналото си през различни кризисни ситуации – както вътрешни, така и външни, то най-добре е сега, когато се очаква голям стрес на европейската банкова система, ЕЦБ и ЕС не само поради войната в Украйна, да не се сменят тези хора“, заяви Станчев.

Има основание за такова предупреждение – заради войната бяха наложени сериозни санкции на Русия, като забрани за транзакции, свързани с руските резерви, спиране на евро към Русия и изключване на 7 руски банки от SWIFT. Тези действия може да предизвикат кибератаки, да носят рискове за платежните системи и други заплахи и неопитни хора начело на БНБ ще се затруднят да управляват подобни кризи.

Нелепи и смехотворни са опитите на представители на управляващата коалиция да обясняват наличието на двама свои кандидати със

силата на демокрацията.

„В нашата коалиция има възможност за демокрация, всеки да си представи кандидата, който счита, че е най-добър, и вече парламентът да реши“, каза премиерът Кирил Петков. В действителност липсата на единна кандидатура, за което например успя да се договори коалицията в Германия за гуверньор на Бундесбанк, е сериозна слабост. Четирите политически сили не поставиха темата за предстоящите смени в регулаторите (КЕВР, КФН и др.), както и в ръководството на БНБ на преговорите за коалиционно споразумение. Всъщност най-сериозните въпроси просто бяха заобиколени и последствията вече са налице само след първите три месеца управление.

В ситуация, в която управляващата коалиция не е единна, никой от двамата кандидати не може да бъде избран, ако не получи помощ от опозицията – ГЕРБ, ДПС или ГЕРБ и ДПС. Дали това ще се случи, или не, ще стане ясно преди Великден. В опит максимално да улеснят избора, от ПП решиха да повтарят срамните практики от предишни парламенти –

игрите с кворума.

Председателят на 47-мото НС Никола Минчев (ПП) обяви, че връща практиката на 44-тото НС относно гласуването на законите и необходимия кворум: „За да бъде едно предложение прието, трябва да са гласували повече от половината от последно регистрираните или съобразно последната проверка на кворума.“ Това означава, че кандидат за управител на БНБ може да бъде одобрен само с 61 гласа – тъй като кворумът е 121. Срамно предложение. Досега всеки гуверньор на БНБ е бил избиран с гласовете на повече от половината народни представители, тоест над 120.

Докато се стигне до гласуването в пленарната зала, тече пазарлъкът между партиите. До момента ПП и ДБ са декларирали публично подкрепа за Андрей Гюров. БСП се пазари кой ще даде повече, за да реши Корнелия Нинова кому да дари 26-те гласа на депутатите социалисти, но по-вероятно е да ги прехвърли към Гюров. Има какво да търгува – нови постове, отказ да приемат предложението на ДБ за изгонването на руската посланичка Митрофанова. Досега Нинова е показала, че добре се справя с тази работа – България ще прати на Украйна само 4000 каски и бронежилетки, не и оръжие, както настояваше „Демократична България“.

И така, новият управител на БНБ едва ли ще е великденски заек. По-скоро зайче, измъкнато с фокус-мокус.

Заглавна снимка: Bjoertvedt / Wikimedia

Източник

Викторина за кандидат-управляващи. Три въпроса

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/viktorina-za-kandidat-upravlyavashti/

Вторачени в хронометъра, който отмерва оставащото време до падането от власт на Бойко Борисов, не вдигаме очи към хоризонта пред идните управляващи. Който и да дойде след Борисов, няма как да знаем дали ще е по-добре за гражданите на България. Подобна увереност може да има само ако промените са необратими в морален план. Такава гаранция едва ли е по силите и на детектор на лъжата. Политиката и политиците не се вълнуват от духовния и нравствен кризис, макар да произвеждат повече нравствен патос, отколкото могат да консумират.

Трудно е да измерим отсега морала на кандидатите за следващото управление, доверявайки се единствено на противостоенето им на Борисов. Няма такава презумпция, че който се бори с „лошите“, значи е „добър“ – това е хипотеза и подлежи на доказване. Преди да позволим на някои от тези хора да управляват, е добре да ги чуем (не по мегафоните) по теми, които не носят идеологически тежести.

№ 1: Пътят към еврото

От юли т.г. България е в Механизма на валутните курсове (ERM II), известен и като „чакалнята за еврото“, и в Банковия съюз. Случи се именно в третия кабинет на Борисов. От 1 октомври първите пет български банки – „Уникредит Булбанк“, Банка ДСК, ОББ, Пощенска банка и „Райфайзенбанк“ – ще бъдат пряко надзиравани от Европейската централна банка. Нещо още по-важно – България запазва фиксинга лев/евро (1,95583) до реалното присъединяване към Европейския валутен съюз.

Препотвърждават ли противниците на Борисов този път?

Глупав въпрос, би казал някой – нали присъединяването към еврото произтича от Договора за присъединяване към ЕС, ратифициран от парламента. Факт. Независимо от това – и от факта, че законът за референдумите забранява плебисцити по ангажименти, поети с международни договори, проруската партия „Възраждане“ настояваше за всенародно допитване. Лидерът на БСП Корнелия Нинова говори да не се бърза. И двете партии са от активните участници в протестите.

Президентът Румен Радев също е с колебливи позиции относно присъединяването към еврозоната, които по-скоро подсилват страховете. От една страна, той подкрепя, от друга – задава популистки, но абсурдни въпроси, неизменно гарнирайки изявленията си с примера за Португалия и дълбоката ѝ стагнация след влизането в еврозоната.

„Eвро – да, но трябва да има много задълбочена оценка на риска и много ясни мерки как да минимизираме рисковете за българската икономика“, заяви той през януари м.г. Тази година излезе с тезата правителството да говори „какво правим години след това“ – тоест след влизане в ERM II. „Ще гарантира ли правителството, че това, което прави за нашата икономика, води до нейната конкурентоспособност и устойчивост в еврозоната? Ето там трябва да бъде фокусът.“

Разбира се, правителството (което и да е то) няма как да издаде подобна дългосрочна гаранция,

освен ако не разполага с някоя Ванга подръка, за да провиди всички предстоящи кризи, пандемии, политически рискове в ЕС и пр. В същото време от квотата на президента в Управителния съвет на БНБ бе назначен проф. Николай Неновски – противник на еврото, който дори прогнозира разпад на еврозоната.

Тези позиции са ясни. Ясни са и позициите на политическите сили от протестиращите, които еднозначно подкрепят пътя към еврото. Но има и публично неогласени – какво мислят в партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“, на която социологията отрежда къде второ, къде трето място в бъдещия парламент. Ами движението на Мая Манолова „Изправи се.БГ“ или „Отровното трио“, ако реши да излезе с политически проект?

Важно е тази позиция да бъде изяснена преди избори предвид обявеното от зам.-председателя на ЕК Валдис Домбровскис, че България и Хърватия може да се присъединят към еврозоната най-рано на 1 януари 2024 г. Теоретично това означава, че би могло да стане още в следващия управленски мандат, ако няма отстъпление или застой от постигнатото досега.

№ 2: Затваряне на въглищните централи и тецовете на въглища

Този въпрос от куиза за кандидат-управленци-след-Борисов е от най-трудните. На практика правителствата на ГЕРБ се отказаха от поетапното затваряне на въглищните централи (и на мините, откъдето черпят въглища). През 2030 г. обаче те трябва да затворят, независимо колко мишкува властта, обявявайки се за опозиция на т.нар. Зелена сделка. Нейната крайна цел е през 2050 г. Европа да стане първият климатично неутрален континент и докато други засегнати държави като Гърция, Полша и Чехия подготвят регионалните си планове, единствено България още няма такъв.

Вместо план, властта продължава да дотира под различни форми дейността на държавните „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“.

Но ако цените на квотите достигнат прогнозираните 50–60 евро за тон CO₂, при малко над 30 евро сега (и под 8 евро допреди две години), ще е нужно политическо решение и поемане на отговорност, за да спре разхищението на стотици милиони. Резултатът е, че държавните енергийни фирми задлъжняват на „шапката“ си – Българския енергиен холдинг, който пък тегли външни заеми, за да сколаса с наливането на пари.

Какво означава, ако се стигне до затваряне без никаква предварителна подготовка, без планове за алтернативна заетост и без да се използва инструментариумът на Фонда за справедлив преход (като компенсаторни механизми и инвестиционни схеми), който ЕК предлага на засегнатите страни? Спомнете си Великобритания през 1984 г., хвърлена в гражданска война заради 12-месечната стачка на миньорите, променила я завинаги.

Губещите са много. По данни на EURACOAL Market Report 2020 въглищните централи създават 45% от българската електроенергия – повече от АЕЦ „Козлодуй“ с нейните малко над 33%. Удължените лицензи за работа на пети и шести блок на атомната централа изтичат съответно през 2027 г. и 2029 г. Въпреки че за шести блок има шансове да работи и до 2050 г., отсега трябва да има стратегия за новата ситуация, в която ще се озове българската енергетика съвсем скоро. Спирането на мощности налага замяна с други. Дори и АЕЦ „Белене“ да започне да се строи догодина (ако изобщо се случи), до 2030 г. няма да е готова – необходими са поне десет години, толкова е срокът за завършване на проекта.

Към момента проектът за „Белене“ е на ниво информационен меморандум,

съобщи енергийната министърка Теменужка Петкова тази седмица. Следващите етапи са покани за подаване на обвързващи оферти към предпочетени кандидати за стратегически инвеститор, подаване на самите оферти, преговори и избор на инвеститор. А стратегия има – и всъщност е проект на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. В нея АЕЦ „Белене“ липсва, както и съдбата на въглищните централи. Запитана защо централата я няма, Петкова отговори на парламентарния контрол в петък, че в стратегически документи няма как да има „конкретика“.

Според информация на EURACOAL 2018 директно в добива на кафяви и лигнитни въглища в България са заети 10 294 души, а в свързаните с тях индустрии – 45 000. Повечето от тези близо 60 000 (тъй като в последните години е публична тайна раздутият щат на държавните „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“) са контингент на синдикатите – освен че са ресурс за гласове на ГЕРБ в случая.

Затворят ли топлоелектроцентралите, профсъюзите остават без ударна сила,

ако не броим постъпленията от членски внос. И двата големи синдиката в България – КНСБ и КТ „Подкрепа“, са противници на затварянето на въглищните централи и мините. Химера е в България да се намери политик от калибъра на Маргарет Тачър, който ще се осмели на такова решение през главата на синдикатите. (Освен ако не им обещае „порция“ средства от Фонда за справедливост – например организиране на преквалификацията на съкратените работници и/или програми за алтернативна заетост…)

Без енергийния си бизнес ще остане Христо Ковачки – вторият основен играч след държавата във въглищната индустрия и тецовете на въглища. Синдикатите често вдигаха на крак свои членове, за да бранят централите му, които трябваше да бъдат затворени преди много години заради неспазени еконорми. А Ковачки би се лишил и от възможността да търгува с корпоративен вот в полза на когото му е угодно по избори.

Енергийните бордове традиционно са добра хранилка за управляващата партия. Затова и всеки на власт бърза да подмени членовете им със свои пешки. Големите държавни фирми, като АЕЦ „Козлодуй“, БДЖ, НЕК, „Мини Марица-изток“ и др., са и най-големите възложители на обществени поръчки в страната. Ако мините и ТЕЦ „Марица-изток 3“ бъдат „извадени от играта“, намалява и размерът на порциите.

Най-страшното е обаче как пред очите ни ще загинат цели райони в България –

част от Старозагорско, Бобов дол, Кюстендил, Перник и Симитли. При последните три това означава нов приток на търсещи работа в София, освен обезлюдяване, слаба икономическа активност, неизбежна лумпенизация. Ако тръгнат да търсят работа – добре, но ако тръгнат да търсят справедливост, сблъсъците на протестите това лято ще изглеждат като безобидна драка. Наред с това безработицата и социалното напрежение ще влошат криминогенната обстановка.

Борисов и ГЕРБ така и не събраха политическа воля да подготвят план, да убедят коалиционните си партньори, да комуникират открито стратегията си за Зелената сделка с обществото – и затварянето на въглищните централи поетапно да започне. Едва ли капацитетът и кадровият потенциал на тази власт обаче би бил достатъчен, за да направи модел как би изглеждала икономиката на България след 10 години – и то такава, че да поеме преквалифицирани миньори и енергетици. Но всяко забавяне ще се плати скъпо и прескъпо, предупреди още миналата година в доклад по темата Центърът за изследване на демокрацията, прогнозирайки социално напрежение, финансови рискове за държавната енергетика и увеличени публични разходи.

В интервю за „Офнюз“ евродепутатът Радан Кънев казва:

И трите „Марици“ – двете американски и държавната централа, са отдавна губещи и под една или друга форма получават огромни субсидии от данъкоплатеца. Двете американски – през цената на тока, а държавната – през увеличаване на капитала, тоест през парите на данъкоплатците. Отпадането на този вид енергетика в средносрочен план е задължително и по сега действащите регламенти. То е и икономически неизбежно.

Истинските политици проличават в… неизбежности. Предстои ликвидацията на цял отрасъл в икономиката, а когато това стане, Борисов ще е извън сцената и нито той, нито енергийната министърка Теменужка Петкова ще поемат вината за сегашното шикалкавене.

№ 3: Този въпрос е важен

Заради състоянието на българската демокрация, дефицитите в българското правосъдие станаха нетърпими, а в медиите – вредни за общественото здраве. Изпратени са 29 въпроса към България, по които на 5 октомври в Европейския парламент ще има дебат за състоянието на демокрацията.

Покрай пандемията от COVID-19 дефицитите на българската система за здравеопазване станаха не просто осезаеми, а убийствени. Болниците са много, лекарите – малко, сестрите изобщо не достигат, за специализации са уреждани предимно „наши хора“, патоанатомите за цяла България са под 50, лекарите инфекционисти – около 160. Под 4% от разходите за здравеопазване отиват за профилактика. Животът е кратък в сравнение със средната продължителност за ЕС, измирането – с високи темпове.

Всичко това е така и е от жизненоважно значение. Но по въпроса за реформите политиците обикновено лъжат, извинявайки се с компромиси, коалиционни партньори, обстоятелства, преход и пр. Има обаче един въпрос, по който кандидатите за власт няма как да увъртат.

„Ще поискате ли да бъде разследван Бойко Борисов?“

Заглавна снимка: Museums Victoria

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.