Tag Archives: еврозона

Искаме си еврото

Post Syndicated from Искрен Иванов original https://www.toest.bg/iskame-si-evroto/

Искаме си еврото

Една от най-поразителни черти на българската политическа действителност е начинът, по който определени групи в обществото изразяват недоволството си. В много европейски страни позицията на една група по интереси се формира след доста четене, информираност и съвместна работа, докато у нас процесите на когнитивни възприятия по отношение на един или друг проблем в обществото често вкарват българските граждани в капана на дезинформацията.

Дебатът – ако изобщо може да го наречем така – около присъединяването на България към еврозоната е болезнено белязан от тази действителност, която се дължи на два фактора: неспособността на политическия елит да сподели с избирателите си предимствата и недостатъците от приемането на общата европейска валута и силната вълна от дезинформация, представяща еврото като събирателен образ на всичко лошо, което очаква България. 

Казано с други думи, кампанията срещу еврото не е толкова успешна, колкото е слаба информираността на хората какво ни очаква в еврозоната. Ето защо в тази статия ще се постараем да анализираме кои са политическите ефекти от присъединяването на България към еврозоната, като ще се убедим, че те далеч надхвърлят като ползи и изгоди икономическите.

Защо ни е еврозоната? Да не би датчани и поляци да са по-глупави от нас!?

Едва ли противниците на единната европейска валута си дават сметка, че основната причина за приемането на еврото всъщност се крие в историята и спецификата на Прехода. Краят на социализма през 1989 г. отвори вратата за частната собственост и пазарната инициатива – двете характеристики на капитализма, които в политическо и социално отношение далеч надхвърлят легендарната предвидимост и спокойствие на „развитото“ социалистическо общество. 

В рамките на няколко години българите, които останаха или се завърнаха в страната след промените, се опитаха да се позиционират трайно в тази нова система, която даваше на мнозина надежди за по-добро бъдеще. Оптимизмът рухна, когато България преживя най-сериозната икономическа криза след края на Втората световна война, останала в историята ни като печално известната Виденова зима. По-дълбоки като психологическо отражение от това злощастно събитие са единствено годините на сеч и гибел, сполетели страната ни по време на Междусъюзническата и двете световни войни.

Казано накратко, през януари 1997 г. българската икономика рухна безславно, а левът беше поставен на животоподдържащи системи в условията на валутен борд. Тези години бяха най-унизителните в историята на българската валута, която дори през социализма се ползва със златно покритие и е фиксирана стабилно към курса на щатския долар. Щетите, нанесени върху валутата ни, бяха особено дълбоки и поради факта, че тя никога повече нямаше да успее да се възстанови от девалвацията, а трябваше раболепно да следва курса на марката, за да може парите да възстановят покупателната си способност, а икономиката да бъде изградена отново. 

В дните, когато Германия извърши символично погребение на марката и я замени с еврото, стана ясно, че България се превръща в прецедент, тъй като нейната полуфункционираща валута на практика е вързана за курса на друга несъществуваща валута.

След тази кратка историческа ретроспекция е редно да си дадем сметка, че причината, поради която България стигна дотук, е икономическото фиаско от 1997 г. Приемането на еврото на практика ще завърши започнатото от валутния борд. Ако все пак се опитаме да пресъздадем една алтернативна историческа реалност, в която Виденовата зима отсъства, то тогава левът би успял да запази фиксиран курс към долара и днес успешно да се вмести в датския, полския или пък румънския сценарий. Но тъй като в историята няма „ако“, дилемата пред нашата страна е тази: да избере лева – валута с фиктивна покупателна стойност, която ще девалвира все повече с времето, или да избере еврото, чието златно покритие му гарантира позицията на втората най-силна валута в света.

Политическите ефекти от приемането на еврото

Първият и най-важен политически ефект засяга трайното и категорично позициониране на България като европейска държава в глобалния икономически ред. Понятието „глобален икономически ред“ е особено важно за осмислянето на предимствата на еврозоната, тъй като този ред на практика е едно неголямо семейство, в което съжителстват няколко резервни валути. С най-голям дял от тях са щатският долар и еврото, а с периферен – японската йена, китайският юан и британският паунд – остатък от колониалното минало на Британия. Еврото на практика е по-силно и от азиатските валути, и от паунда, като единствено доларът е в състояние да го конкурира. Негативните ефекти от тази конкуренция често се тушират от стабилните отношения между икономиките на САЩ и Европа, които очевидно ще надживеят сегашните турбуленции. 

Важно е да поясним, че когато имаш резервна валута, която е закрепена за стойността на златото, можеш да печаташ пари. Колкото поискаш. Чудили ли сте се как Америка винаги намира пари да воюва и да отстоява интересите си по света? Защото валутата ѝ е най-силната в света и хазната може да печата неограничено количество долари, които редовно да инжектира в американската военна машина и икономика. 

Същата логика е приложима и за еврото – винаги когато страна членка е заплашена от икономическа криза, Европейската централна банка във Франкфурт е в състояние да печата валута. В тези условия политическата стабилност и увереност на България ще се засилят, защото противниците на еврото няма да могат да легитимират твърденията си, че сме позорният длъжник на Международния валутен фонд и Световната банка, чиито заеми ще плащат идните поколения българи. България ще се сдобие с паричен и икономически суверенитет, а не с псевдовалутен васалитет.

Вторият политически ефект е отражението, което присъединяването ни към еврозоната ще окаже върху корупцията и сивия сектор. Те ще продължат да съществуват, тъй като няма развита демокрация, която да е напълно имунизирана против ефектите от корупцията, противно на претенциите на автокрациите и тоталитарните режими, които са най-яркият съвременен символ на самата корупция. Но общественият статут на корупцията и на сивия сектор, както и нивото на съществуването им ще се променят. Ефектите им няма да са толкова осезаеми за гражданите, а упражняването на корупционни практики ще е привилегия на политическите елити и кръговете около тях, която ще приема далеч по-изтънчени форми. 

Казано иначе, корупцията у нас вече няма да е балканска, а европейскa, коeто ще даде лице и мандат на България да претендира за развита демократична държава, чиито корупционни практики следват европейските стандарти и санкцията на Франкфурт. И ако за прозападните кръгове у нас това е добре дошло, то за онези, които искат България да остане извън европейското семейство, подобна крачка ще е крайно делегитимираща, тъй като няма да могат да вземат пари директно от руските си спонсори.

Третият политически ефект се отнася до скъсването на зависимостта с евразийското икономическо пространство. България ще стане част от онова глобално икономическо пространство, което смели мъже като Хенри Моргентау-младши, Хари Декстър Уайт, Густав Щреземан и Жак Делор разчертават за бъдните поколения. Всъщност една от причините, поради които еврото е толкова недолюбвано, е, че компактни маси в българското общество не желаят да се разделят със спомените от социализма, но в същото време отказват да признаят факта, че ниските стойности на пенсионното осигуряване се дължат на инфлацията, която посече българската икономика през 1997 г.

По същия начин стои въпросът с онези групи, които гледат на европейския капитализъм като на нещо страшно и враждебно, без да си дават сметка, че на фона на англосаксонския той гарантира развитието на средна класа. Такива проблеми са плод на сериозна дезинформация в българското общество, която цели да го убеди, че единната европейска валута ще направи от България колония.

Ако трябва да обобщим, присъединяването на България към еврозоната не просто ще допринесе страната ни да придобие паричен суверенитет и по-значима роля в глобалната икономика, но и трайно да се позиционира като част от Европа.

В тези условия еврото ще спомогне за затваряне на ножицата между много богати и много бедни и при последователна и градивна икономическа политика ще насърчи формирането на европейска средна класа. 

Неудобната истина е, че приемането на еврото ще наложи и много по-стриктни стандарти и условия за динамиката на труда, което ще изисква от страната да стане доста по-прозрачна при прилагането на националното и европейското законодателство. Това ще изтръгне много противници на еврото от удобната роля на бездействащи критици на НАТО и ЕС, които сглобяват аргументите си с помощта на конспиративни теории, а не на рационални аргументи, и ще даде възможност на реално критичния поглед към функционирането на общността и Алианса да излезе на преден план. Този поглед неведнъж е сблъсквал европейските и американските представители, но в крайна сметка изходът винаги е бил един и същ: от двете страни на океана са осъзнавали, че са като едно семейство, чийто икономически възход е двигателят на световната икономика.

Ами ако не успеем?

Какво би се случило в една паралелна реалност, в която България остава извън еврозоната? Или пък какво би станало, ако липсата на консенсус в политическия дебат у нас доведе до нестабилност, на която Брюксел и Франкфурт няма да погледнат добре?

Ако България не се присъедини към еврозоната, това ще създаде доста благоприятна почва за ръст на антизападните настроения у нас и за изолиране на страната. Това на практика е път обратно към Малтийския консенсус, но тъй като той отдавна не функционира, България може да се окаже в позицията на failed state вътре в Европа. В крайна сметка едно е съществуването на българската икономика, без еврото изобщо да е на дневен ред, друго е тя да функционира в условия, при които приемането на единната европейска валута се е провалило. 

Това ще консолидира антиевропейските кръгове и ще даде възможност за създаването на икономически климат, който да препозиционира България в рамките на евроатлантическото пространство. Нашата страна за пореден път ще се окаже в ролята на мост между Изтока и Запада, а както е известно, през годините тази роля ни е довлякла много проблеми.

Провалът на приемането на единната европейска валута ще даде мандат да бъде поставена под въпрос цялостната геополитическа ориентация на нашата страна.

Това няма да се случи изведнъж и веднага, но ще придобие по-осезаеми форми с наративите, че Европейският съюз няма бъдеще и упадъкът му е неизбежен. 

Тук е мястото да кажем, че никой не знае какво точно е бъдещето и че общността неведнъж е изпадала в трудни моменти. По-старото поколение от европейски политици помни периода на „eвросклероза“ и кризата на европейската валутна змия. Но Европа винаги е намирала начин да оцелее, защото се е реформирала. Тази реформа и днес предстои да бъде много болезнена предвид геополитическите предизвикателства, които стоят пред Стария континент, но рано или късно ще започне. Показателни са плановете на Германия и Франция да разделят общността на концентрични кръгове, които да се ползват в различна степен от облагите, предоставяни от интеграционния процес. Ако България се окаже в някой от външните кръгове – това е неизбежно, ако не се присъединим към еврозоната, – едва ли в бъдещите десетилетия ще ни се удаде да бъдем пълноценен член на Европейския съюз.

В дългосрочен план, ако се провалим с приемането на еврото, твърде е възможно отново да се озовем на входа на тунела, от който се опитваме да излезем вече три десетилетия. Това ще се случи, когато животоподдържащите системи на лева откажат и валутният борд спре да работи. И когато страната изпадне в икономическа криза и спре да обслужва главоломно нарастващия си външен дълг, което рано или късно ще стане, ако навлезем в нова икономическа криза в резултат на глобална рецесия или латентна политическа нестабилност. Мнозина биха определили такова твърдение като заблуда, но малко хора през славното лято на 1994 г. очакваха, че само три години по-късно ще се редят на опашки в банките, за да изтеглят спестяванията си. И всъщност, ако тези събития се повторят, политическата цена, която ще платят гражданите и бъдещите поколения, ще бъде много висока.

Валутата на президента

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/valutata-na-prezidenta/

Валутата на президента

По-малко от 17 месеца остават до следващите президентски избори, а Румен Радев все още няма яснота за своето политическо бъдеще, след като излезе от „Дондуков“ 2. Тази несигурност го прави уязвим и податлив на инициативи като референдума за еврото. Внушена от външни и вътрешни съветници, тя не ентусиазира особено народа, към когото уж е насочена. След като отправи вечерно обръщение на 9 май и един блед коментар, президентът изчезна от публичното пространство. И проговори в деня, в който отпътува за чужбина, за което се разбра случайно. Радев заминава със съпругата си в Япония, където ще остане до 21 май за участие в Деня на България на Световното изложение ЕКСПО 2025. 

През тези осем дни управляващи и опозиция сключиха пакт за примирие и се обединиха в името на еврозоната, а президентското искане за референдум изобщо не стигна до пленарната зала. Държавният глава не направи обръщение в парламента, а предпочете да коментира от летището, без да допусне журналистически въпроси. Съобщи, че ще сезира Конституционния съд (КС) заради отказа на парламента да разгледа предложението му за всенародно допитване за или против въвеждане на еврото през 2026 г. – както го посъветваха и от „Възраждане“.

В изявлението си Радев повтори опасността от инфлация, каквато имало в други държави, въвели единната европейска валута, приписа си заслугите за избуялите дебати, придържайки се към наратива за „eлитите“ и „народа“, станал негова запазена марка.

Моето предложение вече дава резултати. Най-сетне започнаха дебати за реалната ни готовност да приемем еврото следващата година. Най-сетне чухме от устатата на господата Пеевски и Борисов думите „цени“ и „нужда от контрол“. Твърде късно и под натиск. 

Председателката на 51-вото Народно събрание Наталия Киселова му върна искането за референдум като недопустимо, а в писмена позиция от Президентството определиха действието като „отдалечаване от демокрацията и законността“.

Правните основания за решението на Киселова са следните:

Предложението не беше разпределено [за разглеждане – б.а.], тъй като не е в съответствие с чл. 5, ал. 4 във връзка с чл. 4, ал. 3 и чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България, чл. 140, параграфи 1 и 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, чл. 3 от Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, чл. 5 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори и чл. 9, ал. 4 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

Предложението на държавния глава и мотивите към него не са съобразени с мотивите и диспозитива на Решение №3 на Конституционния съд от 2024 г. по к.д. №13/2023 г.

Наистина КС вече се произнесе: референдум за отлагане на приемането на еврото нe може да има. Партия „Възраждане“ предложи всенародно допитване с въпрос „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.?“, но парламентът го отхвърли. 

Причината е, че чл. 9, ал. 4 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление забранява с референдум да се решават въпроси, уредени в сключени от България международни договори. Плебисцит е възможен преди ратификацията им – за еврото е бил допустим преди 11 май 2005 г., когато парламентът ратифицира Договора за присъединяване към ЕС. 

Заради решението на КС от „Възраждане“ струпаха животински изпражнения пред институцията, изгориха бали сено и дори подпалиха автомобил. Но освен тези провокации, недопускането на референдума не отприщи по-силни народни вълнения.

Иронично или не, сега именно президентското искане доведе до нещо рядко – обединение на управляващи и опозиция, за да препотвърдят еврозоната като стратегическа цел. Направиха го и синдикати, бизнес, представители на академичната общност. В декларация преподаватели по право от български университети се обявиха срещу референдума. По Нова телевизия доц. Христо Христев от Софийския университет обясни позицията им:

… евентуалното свикване на референдума би означавало суспендиране на установения конституционен модел за вземане на решения в основни институции на България.

Всъщност след изявлението на Радев наистина започна същинската информационна кампания за еврото, при това три седмици преди Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) да излязат с конвергентните доклади. Индикативната дата за тях е 4 юни, а правителството е препотвърдило искането си, както се разбра от еврокомисаря по икономиката Валдис Домбровскис:

Не мога да коментирам вътрешни работи, но проведохме разговор с министъра на финансите Петкова заедно с ЕЦБ и президента на Еврогрупата. Посланието на министър Петкова беше много ясно – българското правителство заедно с БНБ подадоха искане за конвергентен доклад. И те се придържат към искането си. В отговор Комисията и ЕЦБ продължават да работят върху изготвянето му и се предвижда работата по него да приключи в началото на юни.

Партии vs. Румен Радев

Защо преподавателката по конституционно право Наталия Киселова не допусна искането за референдум в пленарната зала? Преди това авторитетни юристи като проф. Екатерина Михайлова предложиха същото. „Ако предложението за референдум бъде върнато като недопустимо от Народното събрание, президентът няма какво да изпрати на КС“, обясни по Нова телевизия проф. Михайлова. 

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов публично предложи правна помощ на екипа на президента, за да поиска тълкувателно решение от КС за отказа на Киселова. Което Радев и направи.

Ако неговият екип има проблеми с написването на подобно искане до Конституционния съд, и ние, и всеки един от не особено добрите юристи в страната може да помогне.

Това иронично-подигравателно отношение от съмишленик към съмишленик е доказателство, че на Радев вече гледат като на „колега“, бъдещ играч на партийния терен. Парадоксално – човекът, който винаги е назидавал партиите за тяхната неефективност, унижавал е парламентарната република, обмисля партиен проект. Само че така и не събира смелост да го направи. 

С действията си обаче президентът предизвика ситуационно обединение на политически сили срещу себе си. Изключение правят „Величие“, които бранят позициите му и даже вредния за българските национални интереси договор с „Боташ“, и „Възраждане“, но те ревнуват, понеже са убедени, че имат патент върху битката срещу еврото. 

ГЕРБ–СДС, ПП–ДБ, двете ДПС-та и дори БСП обявиха, че ако искането за референдум влезе в пленарната зала, ще гласуват против. „Има такъв народ“ – партията, която първа подкрепи Радев за втори мандат, е за референдум (предвид своя генезис). Но както обясни Тошко Йорданов, в случай че има такъв, ще агитират за еврото. 

ГЕРБ–СДС и „Демократична България“ видяха откровен саботаж в искането на президента. Според лидера на ГЕРБ Бойко Борисов президентът е решил в последния момент „да бламира България и да не можем да влезем в еврозоната“: 

Никой не казва, че е срещу еврозоната, а започват да определят някакви дати – сиреч да излъжат избирателите си. Просто него го е яд, че правителството и парламентът се справиха и си изпълниха критериите. Единственият начин да бъдем спрени от еврозоната е да покажем нестабилност.

Съпредседателят на „Да, България“ (от обединението ДБ) Ивайло Мирчев определи хода на президента като „част от неговия политически проект“.

Безпрецедентното изявление на президента Румен Радев за референдум за еврото е саботаж срещу влизането ни в еврозоната, няма по-грубо и безотговорно действие срещу националния интерес.

Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев нарече инициативата на Радев „провокация“.

Последните няколко месеца върви една изключително агресивна дезинформационна кампания, която да плаши хората, че ще им вземат парите, влоговете… Чухте, даже вицепрезидентът Йотова каза, че това е лъжа. Но на тази лъжа последните проучвания показаха, че 40% от българите са ѝ повярвали.

Лидерът на ДПС – Ново начало Делян Пеевски смята, че целта на президента е да всее раздор и противопоставяне в обществото с предложението си.

Изказването на Радев от 19 часа в Деня на Европа е толкова несъстоятелно, че заради институцията, не заради персоната с неосъществени мераци, трябва снизходително да се престорим, че не се е случило.

„Потъпкват демокрацията…“

За да се подгрява темата, публични говорители, свързвани с Радев, излизат с рефрена, че е потъпкана демокрацията с недопускането на референдума. Самият държавен глава даде тон за този разказ в единствения коментар, преди да замине за Япония. Но същността на искането му е да спъне България по пътя към еврото, опаковано като допитване до народа.

Инициативата на президента ще всее допълнително недоверие в разделеното българското общество, силно облъчвано с дезинформационни кампании и руска пропаганда. Но дали ще изцеди обществено недоволство, което да го направи народен трибун, по-голям от проруските евроскептици Костадинов, Михайлов и Василев, взети заедно? Радев започна втория си мандат с 58,5% доверие и с недоверие от 32,1% и макар последни проучвания да показват лек спад – 47% доверие срещу 31% недоверие, той остава единственият с позитивен нетен рейтинг. 

В първия си мандат Румен Радев печелеше симпатии с позиционирането си срещу статуквото и беше възприеман от гражданите като символ на борбата срещу задкулисието и корупцията, а също и за „морален съдник за правителството“, както го определи проф. Милена Стефанова. Забрави се неизпълненото му обещание да предложи законопроект за промени в Конституцията.

Онова, което ще се запомни от неприключилия втори мандат, е противопоставянето му по две ключови теми, знакови за европейската принадлежност и европейска интеграция на България: подкрепа и помощ за Украйна и единната европейска валута. Наклонът към руския агресор, демонстриран от Радев и от служебните му правителства, поставиха България редом до Орбанова Унгария в ЕС и нанесоха репутационни щети. Към тези „заслуги“ се прибави и вредният 13-годишен договор с турската компания „Боташ“, сключен от служебен кабинет на президента. Тази договорка влошава финансовото състояние на „Булгаргаз“ – за 2024 г. компанията е на загуба с 280 млн. лв., а към 31 март 2025 г. дължи на „Боташ“ 250 млн. лв.

По контракта „Булгаргаз“ плаща около един милион лева дневно на „Боташ“ за капацитет, който не ползва, защото цената на газа ще е твърде висока. Почвата за сключването му подготвиха разговори на Радев с турския президент Реджеп Тайип Ердоган през есента на 2022 г. Скоро след това се подписа и споразумението за запазен капацитет за внос на 1,85 млрд. куб.м годишно на турските терминали, а най-скандалното е, че не може да бъде развален, освен ако не се плати цялата сума от над 4 млрд. лв. 

Сметката може да достигне и 6 милиарда, обясни в парламента енергийният министър Жечо Станков, извикан на изслушване от депутатите. Чуха се отново факти, известни още от заседания на временната парламентарна комисия от миналата година, свикана, за да ги изясни – например че договорът не е бил представен на министерствата, през които е минал за съгласуване, но има одобрението на Министерския съвет.

Именно във втория мандат пролича най-силно властолюбието на Радев чрез извършените от служебните му кабинети поголовни смени на ръководствата на служби, в държавните дружества и по институциите под контрола на изпълнителната власт. По Българското национално радио проф. Стефанова заяви, че президентът не може да бъде алтернатива на управлението, както не може да бъде и опозиция.

Нормалните президенти някак си излъчват кабинет и не се бъркат в работата му, докато Радев много обичаше да се възпалява като глава на правителството, само дето не можеше да се окичи и с това да е премиер.

Тревогите – зад гърба, страховете – у хората

Фискалният съвет се зае да разбива слуховете за висока инфлация, настъпила в държави, приели еврото. „Този въпрос, който хвърли в голяма тревога демократичната общност в страната, вече е зад гърба ни“, заяви премиерът Росен Желязков след решението на Киселова. 

Дали? 

„Възраждане“ реши да рестартира битките си срещу еврото с призив към граждани да се съберат пред НДК на 16 май, където в зала 1 ще се обсъждат „превантивни мерки срещу насилственото вкарване на България в еврозоната“.

Преди да отлети за албанската столица Тирана за Срещата на върха на Европейската политическа общност, премиерът благодари на онези 171 народни представители, подкрепили декларацията, подписана от него и от управителя на БНБ Димитър Радев, потвърждаваща решителността на България да приеме еврото от 1 януари 2026 г. Желязков благодари и на бившите премиери Иван Костов и Бойко Борисов и даде обещания:

Отиваме към увеличаване на конкурентоспособността на българската икономика. Когато получим положителната оценка на доклада, ще излезем с редица мерки, за да се изпълнят принципите за въвеждане на еврото – защита на потребителите, информираност и ефективност; ще предложим промени, които трябва да внесат успокоение в българското общество; ще въведем контролни механизми, които ще дадат възможност ефективно да се спазва законодателството и да не се допускат спекула и спекулация.

Страховете на хората обаче не са зад гърба на политиците, съвсем реални са – те са валутата на популизма. Румен Радев си отваря сметка именно в тази валута.

Как навигира новата коалиция

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kak-navigira-novata-koalitsiya/

Как навигира новата коалиция

Още в първите седмици на мандата под краката на новото правителство вече ври и кипи. България е под лупата на международни разследвания, вътрешни кризи разклащат стабилността ѝ, а геополитическите ветрове носят нови бури. Всичко това спъва стратегическата ѝ цел – влизане в еврозоната догодина. Коалиционните партньори не са единни за еврото, а без стабилност реформите ще продължат да са в застой. Власт, която ходи по въже, не търпи сътресения – дори полъх на пеперуда може да я събори.

Какво да очакваме от новото правителство, което съюзи ГЕРБ–СДС, БСП – Обединена левица, „Има такъв народ“ (ИТН) и ДПС – Демокрация за права и свободи? Засега единственото сигурно е, че властта изглежда решена да приеме бюджет за 2025 г. и да избере нови членове на ключови органи, като Комисията за енергийно и водно регулиране и Сметната палата, да определи тричленния състав на Антикорупционната комисия и да назначи 11-те във Висшия съдебен съвет, който пък да избере нов главен прокурор до средата на юни. 

Отвъд тези належащи действия, включващи обновяване и на други регулатори, е трудно да се предвиди как ще изглежда дългосрочният курс на кабинета на Росен Желязков (ГЕРБ–СДС). Управленската и законодателната програма се очакват в края на февруари.

Εвро, бюджет, „Лукойл“

Срещу целта за еврото обаче съпротивата е огромна – от евроскептични и проруски партии, от „мръсните пари“, които по различни данни са поне 35–40 млрд. лв., от местни олигархични кръгове и сивата икономика, от социално уязвими групи, които се страхуват. В политически план противниците са във и извън управляващите – „Възраждане“, но също и МЕЧ, които са в опозиция, както и БСП – Обединена левица и ИТН, които формално не са срещу еврото, но твърдят, че точно сега България не е готова. 

Като довод се използва инфлацията, единственият критерий по Маастрихт за членство в еврозоната, който държавата не е покрила. Данните за декември показаха незначително отклонение от 0,1%. За „Възраждане“ данните са манипулирани, не може да им се вярва и няма гаранции, че левът ще се обменя по настоящия фиксинг – 1,95583 лв. за 1 евро. Лидерът им Костадин Костадинов, без капка страх от последствия или осъждане, дръзко заплаши да запали страната, ако България бъде приета в еврозоната „неподготвена“.

Новата министърка на финансите Теменужка Петкова обяви, че правителството няма да поиска извънредни конвергентни доклади през януари, но веднага след това лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и премиерът Росен Желязков заявиха, че доклади ще бъдат поискани след 18 февруари. Ядосан от обвиненията на ПП–ДБ за саботаж, лидерът на ГЕРБ, в чието трето правителство България влезе в т.нар. чакалня – ΕΡΜ II, се тросна:

България ще влезе в еврозоната! Още февруари ще искаме конвергентен доклад и ще направим всичко възможно, въпреки фалшивия бюджет и фалшивите цифри, които публикувахте, на Асен Василев, това ще стане. Ако това не стане, ние нямаме място в коалиция с който и да било! Това е стратегически важно за България, но тези, които с ритник затваряха вратата, за да отидем с БСП, ИТН и АПС в коалиция, сега говорят тези глупости, измишльотини, лъжи и манипулации. 

Традиция е да се обвиняват предишните управляващи за „скелетите в гардероба“. Същото се случи по време на близо два часа и половина пререкания в парламента кой е виновен за очертаващия се голям дефицит в бюджета за 2025 г. Как ще бъдат намалявани разходите, новата министърка на финансите Теменужка Петкова не обясни – освен че мерките ще бъдат „много тежки“. Но мегаагенция от НАП и митниците, замислена още от Асен Василев, няма да има, нито данъчна амнистия.

Искам да кажа, че положението е наистина много, много тежко. Всички оптимисти до момента ще трябва да ги разочаровам.

Нещо не се връзва. При толкова много, много тежко положение Борисов обещава на собствениците на заведения отново бонус ставката от 9% ДДС да остане, което ще струва над 300 млн. лв. 

От „Да, България“, част от ПП–ДБ, предлагат няколко мерки: поетапно освобождаване на пенсионерите в държавната администрация, а в МВР – до края на годината; само редовите полицаи да получат увеличения на заплатите; поетапно въвеждане на заплащане на осигуровките от държавните служители до достигане на съотношението 60:40; оптимизация на чиновниците чрез повече е-управление и обществени поръчки за частните болници.

Вицепремиерът Томислав Дончев (ГЕРБ) потвърди от Пловдив, че „в администрацията категорично потенциал за съкращения има, също и на разходи за издръжка“.

През това време в пленарната зала Петкова и основният ѝ опонент Асен Василев (ПП) се замеряха с числа и обвинения. Единият – за дефицита от 18,1 млрд. лв., завещан от Василев и неговото управление на държавните финанси с повишенията на заплати и пенсии. Другият – че тази сметка е плод на развинтена фантазия и почивки в Бали. 

Борисов май е объркал касовата и начислена основа [на бюджета – б.а.]… Няма един документ, в който да пише 18 млрд. лв. Бюджетът за миналата година е изпълнен на точно с дефицита, който е заложен [3% – б.а.]. Виждаме опит на ГЕРБ да лъжат по две причини – едната е, че имат проблеми да се приеме бюджет с 3% дефицит, и второто е, че се опитват да ни върнат на постната пица и да ни кажат: „Пари няма.“

Пътят към еврото минава по тънък лед. Но колкото и да заплашват партньорите в управлението, и БСП, и ИТН, и Догановото ДПС са наясно, че разтурят ли правителството, губят всички шансове да участват в разпределението на местата в регулаторите и съдебната власт. Тази седмица обаче БТА предаде насърчението от страна на Кристин Лагард, че „процесът на сближаване на България с еврозоната за присъединяването към валутния съюз е доста напреднал и се развива много добре“.

За да бъде перфектната буря за редовния кабинет пълна, в мандата му ще се реализира сделката за най-голямата рафинерия в Югоизточна Европа и пазарен лидер – тази на частната руска компания „Лукойл“ в Бургас. Премиерът Росен Желязков представи първоначална информация: селектирани са седем купувача, ще се търси цена от поне 2 млрд. долара, в това число и за продуктопровода, базите и над 200 бензиностанции на „Лукойл“ в България.

Напрежението в политическите среди заради предстоящата сделка е високо. Призивите държавата да я купи, които идват от олигарха Делян Пеевски, или да я постави под особен надзор и с назначен от нея управител, идващи от „Да, България“, едва ли ще се реализират. За тях няма политическа воля. Правителството е избрало варианта да използва механизма за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, който му дава възможност да разреши продажбата или да я блокира, ако купувачът е свързан с руски, беларуски или съмнителни капитали. Това означава обаче, че за унгарската държавна компания MOL, сочена за фаворит, няма да има проблем като европейски купувач, нищо че е и удобен за режима в Кремъл.

Корабът на милиардерите заседна в Швеция

Към проблемите с публичните разходи се прибавят и други, съвсем непредвидени – като случая с кораба „Вежен“ на Параходство „Български морски флот“ (БМФ), задържан в шведски води по подозрение в саботаж при утежняващи вината обстоятелства. Шведската прокуратура разследва дали екипажът умишлено не е пуснал котва, влачена часове, над място, където минава високоскоростен оптичен кабел, свързващ Швеция и Латвия – и така да го е повредил. „Вежен“ е тръгнал от руското пристанище Уст-Луга, натоварен със сяра, към Латинска Америка.

 От БМФ потвърдиха за повредата, но не и че е умишлена, а се дължи на лошото време, при което котвата е била „изпусната“, и никой от екипажа, състоящ се от осем български офицери и девет моряци от Мианмар, не е разбрал. След като установяват какво се е случило, от екипажа са уведомили малтийските власти, под чийто флаг плава „Вежен“. България няма юрисдикция да разследва – плавателният съд плава под чуждо знаме.

Първоначално повечето български медии премълчаха факта, че БМФ е собственост на българските милиардери братята Кирил и Георги Домусчиеви, чиито първи милиони се коренят в приватизацията на заводите „Биовет“ (настояща „Хюветфарма“) и „Балкан“, а по-късно и на БМФ. Заради случая в парламента бяха изслушани вицепремиерът и министър на транспорта Гроздан Караджов, външният министър Георг Георгиев и шефът на ДАНС Пламен Тончев. И тримата призоваха казусът да не се политизира и нямат съмнения, че екипажът умишлено е извършил нещо нередно.

Докато не приключи разследването обаче, съмненията остават. В Балтийско море за последните 15 месеца има най-малко 11 случая на повредени оптични кабели, въпреки че са картографирани, и екипажите са наясно къде са, за да не минават оттам. „Вежен“ е минал два пъти над едно и също място, влачейки часове наред котвата си. Заради тези проблеми, причинявани често от руски флот, НАТО организира мисията „Балтийски страж“ – за патрулиране и наблюдение на района, през който минава и т.нар. сенчест флот на Русия, натоварен с петрол, за да избегне санкциите.

Случаят с „Вежен“ е бил обсъден при закрити врата и в Комисията по сигурност и отбрана на Европейския парламент, съобщи по БНР евродепутатът Андрей Новаков (ГЕРБ/ΕНП). Той допуска възможността трети лица на задържания кораб да са повредили кабела между Латвия и Швеция, а не екипажът. (Тази хипотеза звучи странно – как би станало това без знанието на екипажа или негови членове.)

Част от данните изглеждат доста притеснителни и ни трябват отговори много скоро, за да не се лепне петно върху България и български екипаж.

Впечатляващо е, че с изключение на ПП–ДБ политическите сили в парламента, в това число и двете крила на ДПС, бяха единодушни, че не може и дума да става за саботаж, а по-кресливите от „Възраждане“ видяха опит за омаскаряване на държавата. За международните наблюдатели обаче едва ли е случайност, а изявления в тази посока направиха германският канцлер Олаф Шолц и германската външна министърка Аналена Бербок.

Румен Радев и шпионската група на Острова

Името на политика с най-висок рейтинг в България – президента Румен Радев, пък бе замесено в показанията на един от българите, обвинени в шпионаж в полза на Русия и признал вина. Британската прокуратура цитира Бисер Джамбазов, бивш спортист по вдигане на щанги, който се хвалел с добрите си отношения не само с Радев, но и с бившата вече председателка на БСП Корнелия Нинова и с бившия вътрешен министър Бойко Рашков, сега депутат от ПП–ДБ. Твърденията на Джамбазов, публикувани от британските медии, бяха слабо отразени в България. Това „неглижиране“ обаче не значи, че на казаното от 42-годишния Джамбазов не е обърнато внимание от евроатлантическите партньори.

За разлика от Великобритания, в България делата за шпионаж се точат с години. Например Николай Малинов, председател на движение „Русофили“, беше арестуван през 2019 г. и обвинен в шпионаж и за организиране на престъпна схема за пране на пари и финансиране на мероприятия, които засягат националната сигурност на България. Оказа се, че санкционираният по „Магнитски“ е работил и с профайлъра на Румен Радев – ген. Леонид Решетников, но до присъда така и не се стига. Причини винаги има – закриване на спецсъда или избори, на които той като кандидат-депутат получава имунитет. Няма присъди и за разкритата през март 2021 г. група, чийто лидер е бил шеф в служба „Военно разузнаване“ в Министерството на отбраната, делото е било внесено за втори път в съда.

От август 2020 г. до февруари 2023 г. обвиняемите на острова българи заедно с други лица са шпионирали в полза на Русия. Дали Джамбазов е имал контакти с някое от лицата от „висшия ешелон“, или всичко е приключило по-рано, са хипотези, които подлежат на доказване или отхвърляне. 

На ход следва да са българските спецслужби, които обаче са подложени на влияние от различни кръгове, в т.ч. на същия Радев, олигарха Делян Пеевски и други, успели да внедрят лоялни към себе си служители. ПП–ДБ не успяха да прокарат инициативата си за прочистване на службите от руско влияние, а в последното правителство на акад. Николай Денков, подкрепено от ГЕРБ–СДС и ДПС, и не настояваха особено. 

Руската намеса в изграждане на профила на бъдещия президент в кампанията през 2016 г. не е тайна, а прокремълските му симпатии станаха известни веднага след заемането на поста от Радев. Откакто е на „Дондуков“ 2, бившият пилот на изтребител не ги крие – нито в първия, нито във втория мандат, когато открито подкрепя позиции на Москва за войната в Украйна, критикува ЕС като отговорен за стотиците хиляди жертви и заради „утопичните уверения за победа над Русия“.

След влизането на Доналд Тръмп в Белия дом държавният глава използва всеки удобен случай да подчертае значимостта на това събитие. Отбеляза го в две свои слова – на 21 януари пред Софийския икономически форум… 

Насаждат се и се раздухват страхове по отношение на връщането на Тръмп в Белия дом. Напротив, аз мисля, че това може да бъде катализатор за редица оздравителни процеси в Европа, ако тя го приеме като шанс да се събуди и да се отнесе отговорно не само към собствената си сигурност, но и да изгражда динамична и конкурентоспособна икономика, да се убеди и да направи решителни крачки напред.

… и на дипломатическия прием на 30 януари:

Удовлетворен съм, че гласовете за спиране на войната в Украйна стават все по-силни, и бих искал да приветствам включването на прекратяването на това кръвопролитие като част от приоритетите на администрацията на президента Тръмп за утвърждаване на мира по света и предотвратяването на конфликтите.

Пътят на България напред е осеян с предизвикателства – икономически, политически и геополитически. Властта балансира на ръба, изправена пред вътрешни противоречия и външни сътресения. Еврозоната и реформите изискват ясна визия и решителност, но ако управляващите са поели курс на оцеляване, скорошни избори са неизбежни.

Еврото ли ще е следващият „джендър“?

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/evroto-li-shte-e-sledvashtiyat-djendar/

Еврото ли ще е следващият „джендър“?

Как се почувствахте, когато Домът на Европа беше залят с червена боя по време на пропутинско шествие? Тогава полицията реагира чак след като получи сигнал, образувайки досъдебно производство „срещу неизвестен извършител“. Въпреки че нейни служители са придружавали шествието и ако са искали, са щели да установят извършителите още на място.

Усещане за безпомощност и несправедливост

Ако сте проевропейски настроени, вероятно сте изпитали чувство за безпомощност, защото органите на реда са отказали да си свършат работата, за да защитят вашите ценности и официалната геополитическа ориентация на България. И чувство за несправедливост, понеже полицията реагира съвсем иначе, когато става дума за акции срещу политиката на Русия. Неизчерпателен списък:

Добре дошли в света на ЛГБТИ хората в България

Ако сте от онези, които са изпитали безпомощен гняв от липсата на адекватна институционална реакция по отношение на посегателството срещу Дома на Европа, вече знаете как се чувстват ЛГБТИ хората у нас. Не просто веднъж или два пъти, не по време на управлението на някое конкретно правителство, а по принцип.

Някои от знаковите случаи на хомофобско насилие само от последните четири години:

  • Хомосексуална жена е пребита в центъра на София през 2019 г., защото нападателят ѝ я сметнал за гей мъж, а полицаите са искали жената да докаже, че избитите ѝ зъби, останали на тротоара, са били без кариес.
  • През 2020 г. тийнейджъри нападат свои връстници в пловдивски парк, защото им заприличали на хомосексуални, но според началника на местната полиция „не е имало сбиване, а по-скоро замеряне с предмети“. Психиатър обяснява по телевизията, че подобна агресия си е нещо нормално.
  • Първият опит за прайд в Бургас през 2021 г., срещу който имаше такава агресия, че планираното шествие не можа да се проведе.
  • Потрошаването на ЛГБТИ общностния център Rainbow Hub по-късно същата година от група, предвождана от Боян Станков, известен като Расате (тогава кандидат за президент), който ударил и една от присъстващите активистки.

Последният от неизброимо многото случаи на безнаказана хомофобска агресия е от 10 юни 2023 г. в центъра на София, пред кино „Одеон“. Привърженици на „Възраждане“ провалиха прожекция на белгийския филм „Близо“, който беше включен в програмата на филмовия фестивал към „София прайд“. Вместо да осигурят правото на зрителите да гледат филма, дошлите на място полицаи поздравяваха протестиращите срещу прожекцията и се ръкуваха с тях.

На следващия ден МВР излезе с лаконична позиция по случая. В нея се казва, че „привърженици на политическа партия и група граждани, дошли на прожекция, са влезли в словесен сблъсък“ и „не е имало физическо насилие“, без да се уточнява какво са правили от „Възраждане“ там. Твърди се, че организаторът на прожекцията сам решил да я прекрати, без да се отчита в каква ситуация е станало това.

Две прожекции в рамките на по-малко от месец – на пропутинския филм за Мариупол и на „Близо“, и напълно противоположно поведение на полицията в двата случая.

До какво води хомофобията „в името на децата“?

Протестиращите срещу филма „Близо“ твърдят, че в него има педофилия и искат да предпазят децата. Филмът впрочем вече е прожектиран в България безпроблемно няколко пъти, но не в рамките на „София прайд“. Освен това е носител на трийсетина награди, между които и Голямата награда на Фестивала в Кан, което е второто по тежест отличие след Златната палма. Бил е номиниран и за Оскар. И никое от многото професионални журита не е забелязало педофилия в него. Защото там не само че няма педофилия, но няма и секс сцени.

В „Близо“ се разказва за две 13-годишни момчета, които са много близки приятели. Когато съучениците им започват да ги поднасят, че са гаджета, едното момче се засрамва и се дистанцира от другото, което остава в изолация и се самоубива. А доскорошният му приятел продължава да живее, измъчван от чувство за вина.

Един от основните аргументи на анти-ЛГБТИ пропагандата е, че всичко е в името на защитата на децата. Но всъщност голяма част от хората, които са с различна сексуална ориентация или полова идентичност, осъзнават това именно в тази ранна възраст. Усилията темата да се превърне в табу за децата излага различните от тях на омраза, самоомраза, остракиране. И има сериозни и дълготрайни последствия. Ако протестиращите срещу филма „Близо“ го бяха гледали, може би поне на някои от тях щеше да им просветне това.

Слонът в стаята

В позицията на МВР за провалената прожекция не се споменава причината за „словесния сблъсък“ между привържениците на „Възраждане“ и хората, дошли да гледат филма. Единствените политически сили, които осъдиха случилото се, бяха „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, които публикуваха обща позиция на страниците си във Facebook. Зеленото движение, което е част от ДБ и традиционно се обявява в защита на ЛГБТИ хората, сподели на страницата си позицията на съпредседателя си Владислав Панев.

В позицията на ПП–ДБ се упрекват представителите на „Възраждане“, които „редовно и тенденциозно използват езика на омразата, насърчават към екстремизъм и насилие“ и са си позволили „да ограничат правото и достъпа на български граждани до прожекция на филм“. Така човек може да остане с впечатлението, че „Възраждане“ е против седмото изкуство и затова не иска хората да ходят на кино.

В лично качество някои представители на ДБ, например Елисавета Белобрадова, назоваха проблема с истинското му име, а Манол Пейков пусна шеговито антихомофобско меме. Депутати от ДБ, между които Владислав Панев и Ивайло Мирчев, отидоха на следващия ден пред кино „Одеон“, за да попречат на евентуален хомофобски протест срещу следващия филм от програмата на „София прайд“. Но този път до конфликт не се стигна – не само поради засиленото полицейско присъствие, а и защото от „Възраждане“ си бяха изпълнили целта.

На ниво парламентарно представени партии обаче никоя освен Зеленото движение, което има твърде малка тежест в Народното събрание, не признава „слона в стаята“. А именно че в България има хомофобия, която държавните институции не само не ограничават, а и активно си отглеждат – в лицето не само на полицията, а и на съдебната система.

Че то е същото, както казва Мечо Пух

Проевропейските коалиции в парламента упорито отказват да назоват проблема. От ДБ и ПП се правят на разсеяни, за да не им пострада и без това крехкият рейтинг. От ГЕРБ оставиха коалиционните си партньори от ВМРО да диктуват кампанията срещу Истанбулската конвенция и „джендъра“. И доколкото това е популистка партия, може би в нея се опасяват, че ако направят обратен завой, антиджендър истерията, в чието отглеждане активно участваха и те, ще се обърне срещу тях.

А забелязването на хомофобията и вземането на мерки срещу нея са важни не просто за да се предпазят ЛГБТИ хората. Важни са за политическото бъдеще на ДБ, ПП и ГЕРБ. Защото червената боя върху Дома на Европа и анти-ЛГБТИ акциите всъщност имат една основа. Става дума за систематичните усилия България да бъде отдалечена от европейския си път и отново да се превърне в сателит на Русия.

И кампанията срещу Истанбулската конвенция, и тази срещу Стратегията за детето, и опитите да се спре Македония по пътя ѝ към ЕС, и твърденията, че Европа ще ни кара да ядем насекоми, и всевъзможни други фалшиви новини (като неотдавнашната, че Швеция щяла да превърне секса в национален спорт) са от един порядък. Целта им е да се внушава евроскептицизъм.

В същото време бавно и полека се въвеждат практики, каквито има в Русия, а от европейска гледна точка са, меко казано, притеснителни. Например доброволческите паравоенни отряди от типа на БНО „Шипка“ и честването на т.нар. Безсмъртен полк. В последно време все по-често се вижда деца да шестват във военни униформи като на парадите в Русия, дори дечица от детски градини. Има младежки гвардейски отряди от деца в униформи, които са под патронажа на президента Румен Радев. Пълзящата военизация на цивилно население и на малолетни никак не е невинна. Именно тя представлява опасност за децата.

Безгрижното тичане към пропастта

Това е целта и на референдума срещу еврото, за който от „Възраждане“ са събрали над 470 000 валидни подписа. В ход е поредната дезинформационна истерия, този път срещу европейската валута. Внушава се, че приемането на еврото ще доведе до инфлация. Освен това то се представя като антипатриотично, като загуба на националния суверенитет, въпреки че българският лев от 1997 г. не е суверенен, а е вързан първоначално за германската марка, а после за еврото.

Новото правителство се е запътило към еврозоната, без да забелязва сериозността на риска от референдума, както в цитата от „Мисли“ на Блез Паскал:

Ние безгрижно тичаме право към пропастта, изпречили нещо пред себе си, за да не я виждаме.

Планира се широка информационна кампания в подкрепа на еврото. Но то не става само с целева кампания, необходимо е непрекъснато и систематично говорене.

Европейската принадлежност и европейските ценности трябва да се отстояват от проевропейските партии и коалиции. Защото в степента, в която те не противодействат на популистките пропагандни кампании, антиевропейският дискурс ще взема връх. Когато се жертват правата на ЛГБТИ хората, жените, децата, антиевропейската пропаганда продължава безнаказано, докато засегне всички.

Политическа популярност не се печели, когато се мълчи, за да не ни падне рейтингът. Печели се, когато се отстояват принципи – дори ако това може да ядоса някого. Всъщност националистическите партии в България го знаят най-добре. И възходът им се дължи на това, че „прегръщат“ определени теми и принципи, които са обект на обществено разделение, и кресливо ги отстояват, докато системните политически сили възпитано мълчат. Така обаче пространството за демократично говорене се стеснява все повече и повече.

Парламентарната демокрация, правото на изразяване и на получаване на информация, правото на свободно сдружаване и още много други права в България не са безпроблемни, но ги има. Както и правото на свободно движение и всевъзможни права, които приемаме за даденост. Но те могат да бъдат загубени много лесно. Достатъчно е просто за опасностите да не се говори.

Великденски заек или просто заек за БНБ?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/velikdenski-zaek-ili-prosto-zaek-za-bnb/

Когато премиерът Кирил Петков казва, че подкрепя кандидатурата на Андрей Гюров за управител на БНБ, това не значи нищо. Нима някой е очаквал един от двамата лидери на „Продължаваме промяната“ да не защити номинацията на политическата сила? „Аз го познавам – човек с невероятен етичен кодекс, професионалист. Така че – да, аз лично слагам своето име зад неговата кандидатура“, заяви Кирил Петков. Ако тези суперлативи бяха казани например от някого като Марио Драги, бившия председател на Европейската централна банка, щяха да са стойностна референция.

Неубедително е Петков да гарантира за професионализма на Гюров –

със същия успех може да го направи и Христо Стоичков. Поради тази причина и атестацията, дадена от лидера на „Има такъв народ“ Слави Трифонов за кандидата на ИТН Любомир Каримански и неговите професионални и морални качества, не тежи. „За позицията шеф на Българска народна банка аз и моите сътрудници имаме достойнството животът да ни е срещнал с човек, за когото сме се убедили, че е най-хубавата кандидатура“, казва Трифонов. Виж ти, какъв matchmaker бил този живот!

Изобщо, от дебатите за нов управител на БНБ за следващите 6 години професионализмът отсъства – както сред депутатите анкетьори на номинираните при изслушването им в Бюджетната комисия, така и в повечето медии, където банкерите просто ги няма. Ако не броим бившия шеф на „УниКредит Булбанк“, бивш председател на Асоциацията на търговските банки Левон Хампарцумян и настоящ председател на Българския форум на бизнес лидерите, който впрочем също заяви, че двамата кандидати не са особено убедителни. „Постиженията им не са толкова впечатляващи, но са си „напудрили“ CV-тата. Като ги сравним с екипа, който сега управлява БНБ, не са особено сравними“, каза Хампарцумян по bTV.

Ако двамата кандидати бяха извън политиката, дали от ПП или ИТН щяха да ги издигнат,

запита реторично и проф. Гарабед Минасян, професор в Икономическия институт на БАН, бивш член на Управителния съвет на БНБ. „За Българската банка за развитие вие трябва да сте довереник на тези, които управляват в момента, докато за БНБ, която е част от емисионната система на ЕС, следователно и на еврото, трябва да имате доверие на ЕЦБ, на МВФ, Европейската банка за развитие, Европейската инвестиционна банка като минимум“, обясни и икономистът Красен Станчев по БНР. Според него това, което се случва с избора на шеф на БНБ, е „доста тревожно, да не кажа по-тежка дума“.

Именно номинациите, които са повече политически, отколкото експертни (и зад всяка стоят определени кръгове), създават опасения. Политическото интересчийство доминираше при изборите на най-дълго управлявалия гуверньор на БНБ Иван Искров – от времената на Царя до втория кабинет на Бойко Борисов, в чийто мандат гръмна Корпоративна търговска банка. Искров пя „Назад, назад, моме Калино“ с мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев, прегръщаше се с министъра на финансите на ГЕРБ Владислав Горанов. БНБ през всичките тези години така и не провидя, че държавата крепи КТБ с парите на данъкоплатците, а банката ги прелива в свързани фирми.

Осем години след рухването на КТБ банковата система още изпитва ефектите,

а Фондът за гарантиране на влоговете в банките не е напълно възстановен. Сметката на загубените в КТБ пари е за близо 5 млрд. лв. Нов банков фалит би струвал много повече, включително и като спирачка по пътя към еврото. Може ли Гюров и Каримански да гарантират, че „Банков надзор“ ще работи толкова съвестно, че никоя банка няма да гръмне? Ръководството на БНБ отговаря за стабилността на банковата система и под негов контрол са всички останали банки след първите големи пет, които са под пряк надзор на ЕЦБ след приемането на България в Банковия съюз на ЕС.

Настоящият управител на БНБ Димитър Радев бе издигнат от ГЕРБ през 2015 г., но в пленарната зала бе избран със 130 гласа, тъй като получи подкрепа и от депутати от Реформаторския блок, БДЦ, АБВ и седмина от ДПС. Професионалната му кариера включва 21 години в Министерството на финансите, където стигна до поста на заместник-министър, и последвали 14 години в Международния валутен фонд.

Политическите апетити към поста на управител на БНБ са огромни.

Не отсега, както е добре известно, но се разпалват от възможността за управление (в т.ч. инвестиране) на милиарди – когато България се присъедини към еврозоната. Което дори да не е от 1 януари 2024 г., все пак ще стане в 6-годишния мандат на бъдещия гуверньор. (В едно от редките си интервюта, дадено в началото на март пред „24 часа“, управителят на БНБ Димитър Радев казва, че имаме всички шансове да се присъединим на уречената дата.)

Част от валутните резерви на България ще бъдат прехвърлени към ЕЦБ, но част от тях ще останат тук. Колко – отсега няма как да се каже, но със сигурност десетки милиарди. Към момента валутните резерви на България са близо 60 млрд. лв., а след няколко години стойността им ще е още по-голяма. Тези средства ще се инвестират в съответствие с изисквания на ЕЦБ, но все пак при по-голяма свобода. Без значение какви политически сили ще влизат тогава в правителството, гуверньорът на БНБ ще принадлежи към определен кръг – в случай че парламентът одобри един от двамата кандидати. И разбира се, в случай че той действително подкрепя пътя към еврото, без да се опита да шиканира процеса.

Законът за БНБ дава възможност на управителя да избере подуправители,

а мандатите на двама от настоящите бездруго са изтекли. Каквито и хора да са подбрали за тези постове Гюров или Каримански (готови са с номинациите), те едва ли ще имат по-голям опит от тях самите. Това означава, че който и да поеме управление „Емисионно“ (валутния борд) например, няма да притежава по-голяма експертност от настоящия подуправител Калин Христов, който работи в БНБ от 1997 г. и повече от 15 години е член на Комитета по парична политика на ЕЦБ. С над 16 години опит в БНБ и специализация в ЕЦБ е и другият подуправител, чийто мандат е изтекъл – Нина Стоянова, шеф на управление „Банково“.

Когато България приеме еврото, съвместно с Министерството на финансите БНБ ще води монетарна политика – нещо, което до настоящия момент не е вършила активно заради системата на валутния борд. Но след приемането на еврото ще трябва да работи в по-голям синхрон с правителството и конкретно с министъра на финансите, а главно – с ЕЦБ. Така че опит в БНБ, МФ или международна финансова институция на висока позиция е от съществено значение за гуверньора на централната банка.

Само дето никой от двамата кандидати не го притежава.

Основателят на Института за пазарна икономика Красен Станчев предупреди, че е доста неразумно да се правят смени в БНБ в момента. „При положение че имате хора с опит, които са в момента начело на централна банка, преминали в миналото си през различни кризисни ситуации – както вътрешни, така и външни, то най-добре е сега, когато се очаква голям стрес на европейската банкова система, ЕЦБ и ЕС не само поради войната в Украйна, да не се сменят тези хора“, заяви Станчев.

Има основание за такова предупреждение – заради войната бяха наложени сериозни санкции на Русия, като забрани за транзакции, свързани с руските резерви, спиране на евро към Русия и изключване на 7 руски банки от SWIFT. Тези действия може да предизвикат кибератаки, да носят рискове за платежните системи и други заплахи и неопитни хора начело на БНБ ще се затруднят да управляват подобни кризи.

Нелепи и смехотворни са опитите на представители на управляващата коалиция да обясняват наличието на двама свои кандидати със

силата на демокрацията.

„В нашата коалиция има възможност за демокрация, всеки да си представи кандидата, който счита, че е най-добър, и вече парламентът да реши“, каза премиерът Кирил Петков. В действителност липсата на единна кандидатура, за което например успя да се договори коалицията в Германия за гуверньор на Бундесбанк, е сериозна слабост. Четирите политически сили не поставиха темата за предстоящите смени в регулаторите (КЕВР, КФН и др.), както и в ръководството на БНБ на преговорите за коалиционно споразумение. Всъщност най-сериозните въпроси просто бяха заобиколени и последствията вече са налице само след първите три месеца управление.

В ситуация, в която управляващата коалиция не е единна, никой от двамата кандидати не може да бъде избран, ако не получи помощ от опозицията – ГЕРБ, ДПС или ГЕРБ и ДПС. Дали това ще се случи, или не, ще стане ясно преди Великден. В опит максимално да улеснят избора, от ПП решиха да повтарят срамните практики от предишни парламенти –

игрите с кворума.

Председателят на 47-мото НС Никола Минчев (ПП) обяви, че връща практиката на 44-тото НС относно гласуването на законите и необходимия кворум: „За да бъде едно предложение прието, трябва да са гласували повече от половината от последно регистрираните или съобразно последната проверка на кворума.“ Това означава, че кандидат за управител на БНБ може да бъде одобрен само с 61 гласа – тъй като кворумът е 121. Срамно предложение. Досега всеки гуверньор на БНБ е бил избиран с гласовете на повече от половината народни представители, тоест над 120.

Докато се стигне до гласуването в пленарната зала, тече пазарлъкът между партиите. До момента ПП и ДБ са декларирали публично подкрепа за Андрей Гюров. БСП се пазари кой ще даде повече, за да реши Корнелия Нинова кому да дари 26-те гласа на депутатите социалисти, но по-вероятно е да ги прехвърли към Гюров. Има какво да търгува – нови постове, отказ да приемат предложението на ДБ за изгонването на руската посланичка Митрофанова. Досега Нинова е показала, че добре се справя с тази работа – България ще прати на Украйна само 4000 каски и бронежилетки, не и оръжие, както настояваше „Демократична България“.

И така, новият управител на БНБ едва ли ще е великденски заек. По-скоро зайче, измъкнато с фокус-мокус.

Заглавна снимка: Bjoertvedt / Wikimedia

Източник

Викторина за кандидат-управляващи. Три въпроса

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/viktorina-za-kandidat-upravlyavashti/

Вторачени в хронометъра, който отмерва оставащото време до падането от власт на Бойко Борисов, не вдигаме очи към хоризонта пред идните управляващи. Който и да дойде след Борисов, няма как да знаем дали ще е по-добре за гражданите на България. Подобна увереност може да има само ако промените са необратими в морален план. Такава гаранция едва ли е по силите и на детектор на лъжата. Политиката и политиците не се вълнуват от духовния и нравствен кризис, макар да произвеждат повече нравствен патос, отколкото могат да консумират.

Трудно е да измерим отсега морала на кандидатите за следващото управление, доверявайки се единствено на противостоенето им на Борисов. Няма такава презумпция, че който се бори с „лошите“, значи е „добър“ – това е хипотеза и подлежи на доказване. Преди да позволим на някои от тези хора да управляват, е добре да ги чуем (не по мегафоните) по теми, които не носят идеологически тежести.

№ 1: Пътят към еврото

От юли т.г. България е в Механизма на валутните курсове (ERM II), известен и като „чакалнята за еврото“, и в Банковия съюз. Случи се именно в третия кабинет на Борисов. От 1 октомври първите пет български банки – „Уникредит Булбанк“, Банка ДСК, ОББ, Пощенска банка и „Райфайзенбанк“ – ще бъдат пряко надзиравани от Европейската централна банка. Нещо още по-важно – България запазва фиксинга лев/евро (1,95583) до реалното присъединяване към Европейския валутен съюз.

Препотвърждават ли противниците на Борисов този път?

Глупав въпрос, би казал някой – нали присъединяването към еврото произтича от Договора за присъединяване към ЕС, ратифициран от парламента. Факт. Независимо от това – и от факта, че законът за референдумите забранява плебисцити по ангажименти, поети с международни договори, проруската партия „Възраждане“ настояваше за всенародно допитване. Лидерът на БСП Корнелия Нинова говори да не се бърза. И двете партии са от активните участници в протестите.

Президентът Румен Радев също е с колебливи позиции относно присъединяването към еврозоната, които по-скоро подсилват страховете. От една страна, той подкрепя, от друга – задава популистки, но абсурдни въпроси, неизменно гарнирайки изявленията си с примера за Португалия и дълбоката ѝ стагнация след влизането в еврозоната.

„Eвро – да, но трябва да има много задълбочена оценка на риска и много ясни мерки как да минимизираме рисковете за българската икономика“, заяви той през януари м.г. Тази година излезе с тезата правителството да говори „какво правим години след това“ – тоест след влизане в ERM II. „Ще гарантира ли правителството, че това, което прави за нашата икономика, води до нейната конкурентоспособност и устойчивост в еврозоната? Ето там трябва да бъде фокусът.“

Разбира се, правителството (което и да е то) няма как да издаде подобна дългосрочна гаранция,

освен ако не разполага с някоя Ванга подръка, за да провиди всички предстоящи кризи, пандемии, политически рискове в ЕС и пр. В същото време от квотата на президента в Управителния съвет на БНБ бе назначен проф. Николай Неновски – противник на еврото, който дори прогнозира разпад на еврозоната.

Тези позиции са ясни. Ясни са и позициите на политическите сили от протестиращите, които еднозначно подкрепят пътя към еврото. Но има и публично неогласени – какво мислят в партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“, на която социологията отрежда къде второ, къде трето място в бъдещия парламент. Ами движението на Мая Манолова „Изправи се.БГ“ или „Отровното трио“, ако реши да излезе с политически проект?

Важно е тази позиция да бъде изяснена преди избори предвид обявеното от зам.-председателя на ЕК Валдис Домбровскис, че България и Хърватия може да се присъединят към еврозоната най-рано на 1 януари 2024 г. Теоретично това означава, че би могло да стане още в следващия управленски мандат, ако няма отстъпление или застой от постигнатото досега.

№ 2: Затваряне на въглищните централи и тецовете на въглища

Този въпрос от куиза за кандидат-управленци-след-Борисов е от най-трудните. На практика правителствата на ГЕРБ се отказаха от поетапното затваряне на въглищните централи (и на мините, откъдето черпят въглища). През 2030 г. обаче те трябва да затворят, независимо колко мишкува властта, обявявайки се за опозиция на т.нар. Зелена сделка. Нейната крайна цел е през 2050 г. Европа да стане първият климатично неутрален континент и докато други засегнати държави като Гърция, Полша и Чехия подготвят регионалните си планове, единствено България още няма такъв.

Вместо план, властта продължава да дотира под различни форми дейността на държавните „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“.

Но ако цените на квотите достигнат прогнозираните 50–60 евро за тон CO₂, при малко над 30 евро сега (и под 8 евро допреди две години), ще е нужно политическо решение и поемане на отговорност, за да спре разхищението на стотици милиони. Резултатът е, че държавните енергийни фирми задлъжняват на „шапката“ си – Българския енергиен холдинг, който пък тегли външни заеми, за да сколаса с наливането на пари.

Какво означава, ако се стигне до затваряне без никаква предварителна подготовка, без планове за алтернативна заетост и без да се използва инструментариумът на Фонда за справедлив преход (като компенсаторни механизми и инвестиционни схеми), който ЕК предлага на засегнатите страни? Спомнете си Великобритания през 1984 г., хвърлена в гражданска война заради 12-месечната стачка на миньорите, променила я завинаги.

Губещите са много. По данни на EURACOAL Market Report 2020 въглищните централи създават 45% от българската електроенергия – повече от АЕЦ „Козлодуй“ с нейните малко над 33%. Удължените лицензи за работа на пети и шести блок на атомната централа изтичат съответно през 2027 г. и 2029 г. Въпреки че за шести блок има шансове да работи и до 2050 г., отсега трябва да има стратегия за новата ситуация, в която ще се озове българската енергетика съвсем скоро. Спирането на мощности налага замяна с други. Дори и АЕЦ „Белене“ да започне да се строи догодина (ако изобщо се случи), до 2030 г. няма да е готова – необходими са поне десет години, толкова е срокът за завършване на проекта.

Към момента проектът за „Белене“ е на ниво информационен меморандум,

съобщи енергийната министърка Теменужка Петкова тази седмица. Следващите етапи са покани за подаване на обвързващи оферти към предпочетени кандидати за стратегически инвеститор, подаване на самите оферти, преговори и избор на инвеститор. А стратегия има – и всъщност е проект на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. В нея АЕЦ „Белене“ липсва, както и съдбата на въглищните централи. Запитана защо централата я няма, Петкова отговори на парламентарния контрол в петък, че в стратегически документи няма как да има „конкретика“.

Според информация на EURACOAL 2018 директно в добива на кафяви и лигнитни въглища в България са заети 10 294 души, а в свързаните с тях индустрии – 45 000. Повечето от тези близо 60 000 (тъй като в последните години е публична тайна раздутият щат на държавните „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“) са контингент на синдикатите – освен че са ресурс за гласове на ГЕРБ в случая.

Затворят ли топлоелектроцентралите, профсъюзите остават без ударна сила,

ако не броим постъпленията от членски внос. И двата големи синдиката в България – КНСБ и КТ „Подкрепа“, са противници на затварянето на въглищните централи и мините. Химера е в България да се намери политик от калибъра на Маргарет Тачър, който ще се осмели на такова решение през главата на синдикатите. (Освен ако не им обещае „порция“ средства от Фонда за справедливост – например организиране на преквалификацията на съкратените работници и/или програми за алтернативна заетост…)

Без енергийния си бизнес ще остане Христо Ковачки – вторият основен играч след държавата във въглищната индустрия и тецовете на въглища. Синдикатите често вдигаха на крак свои членове, за да бранят централите му, които трябваше да бъдат затворени преди много години заради неспазени еконорми. А Ковачки би се лишил и от възможността да търгува с корпоративен вот в полза на когото му е угодно по избори.

Енергийните бордове традиционно са добра хранилка за управляващата партия. Затова и всеки на власт бърза да подмени членовете им със свои пешки. Големите държавни фирми, като АЕЦ „Козлодуй“, БДЖ, НЕК, „Мини Марица-изток“ и др., са и най-големите възложители на обществени поръчки в страната. Ако мините и ТЕЦ „Марица-изток 3“ бъдат „извадени от играта“, намалява и размерът на порциите.

Най-страшното е обаче как пред очите ни ще загинат цели райони в България –

част от Старозагорско, Бобов дол, Кюстендил, Перник и Симитли. При последните три това означава нов приток на търсещи работа в София, освен обезлюдяване, слаба икономическа активност, неизбежна лумпенизация. Ако тръгнат да търсят работа – добре, но ако тръгнат да търсят справедливост, сблъсъците на протестите това лято ще изглеждат като безобидна драка. Наред с това безработицата и социалното напрежение ще влошат криминогенната обстановка.

Борисов и ГЕРБ така и не събраха политическа воля да подготвят план, да убедят коалиционните си партньори, да комуникират открито стратегията си за Зелената сделка с обществото – и затварянето на въглищните централи поетапно да започне. Едва ли капацитетът и кадровият потенциал на тази власт обаче би бил достатъчен, за да направи модел как би изглеждала икономиката на България след 10 години – и то такава, че да поеме преквалифицирани миньори и енергетици. Но всяко забавяне ще се плати скъпо и прескъпо, предупреди още миналата година в доклад по темата Центърът за изследване на демокрацията, прогнозирайки социално напрежение, финансови рискове за държавната енергетика и увеличени публични разходи.

В интервю за „Офнюз“ евродепутатът Радан Кънев казва:

И трите „Марици“ – двете американски и държавната централа, са отдавна губещи и под една или друга форма получават огромни субсидии от данъкоплатеца. Двете американски – през цената на тока, а държавната – през увеличаване на капитала, тоест през парите на данъкоплатците. Отпадането на този вид енергетика в средносрочен план е задължително и по сега действащите регламенти. То е и икономически неизбежно.

Истинските политици проличават в… неизбежности. Предстои ликвидацията на цял отрасъл в икономиката, а когато това стане, Борисов ще е извън сцената и нито той, нито енергийната министърка Теменужка Петкова ще поемат вината за сегашното шикалкавене.

№ 3: Този въпрос е важен

Заради състоянието на българската демокрация, дефицитите в българското правосъдие станаха нетърпими, а в медиите – вредни за общественото здраве. Изпратени са 29 въпроса към България, по които на 5 октомври в Европейския парламент ще има дебат за състоянието на демокрацията.

Покрай пандемията от COVID-19 дефицитите на българската система за здравеопазване станаха не просто осезаеми, а убийствени. Болниците са много, лекарите – малко, сестрите изобщо не достигат, за специализации са уреждани предимно „наши хора“, патоанатомите за цяла България са под 50, лекарите инфекционисти – около 160. Под 4% от разходите за здравеопазване отиват за профилактика. Животът е кратък в сравнение със средната продължителност за ЕС, измирането – с високи темпове.

Всичко това е така и е от жизненоважно значение. Но по въпроса за реформите политиците обикновено лъжат, извинявайки се с компромиси, коалиционни партньори, обстоятелства, преход и пр. Има обаче един въпрос, по който кандидатите за власт няма как да увъртат.

„Ще поискате ли да бъде разследван Бойко Борисов?“

Заглавна снимка: Museums Victoria

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.