Tag Archives: CBDC

Инфлацията – CPI (consumer price index) или на български ИПЦ (индекс на потребителските цени)

Post Syndicated from VassilKendov original https://kendov.com/%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-cpi-consumer-price-index-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B8%D0%BF/

Инфлацията – CPI (consumer price index) или на български ИПЦ (индекс на потребителските цени)

Много се радвам когато някой използва инфлацията и качи в нета снимка на билетче за градския транспорт от 6 стотинки, колкото беше по Бай-Тошово време. А сега видиш ли е 1.60 лв.
Всичко е наред по принцип, но тогава се возихме в Чавдари и Икаруси, а днес дори имаме и електрически автобуси. Ако няма климатик, това е повод за скандал. На времето също се правиха скандали, но не за климатика, а когато прозореца не можеше да се отвори.
Но не е само това. Тогава голяма част от петрола идваше без пари от Русия и ние го изнасяхме по второ направление – (износ срещу валута), а цената на билета беше една и съща в цялата държава.

В този ред на мисли, няма как да се сравняват цените от онова време и сегашните цени. Преди цените бяха планови, а днес са „уж“ пазарни. Казвам „уж“ защото сме се засилили с големи крачки към порядките от едно време.

Като пример мога да дам цените на електричеството. Ползваме го всички, но не по пазарни цена. Дори когато България въведе системата за свободен пазар за крайния потребител, пак няма да са пазарни, защото сме отговорили на изискванията на ЕК, където веригата за доставка на ток е прекалено дълга – производители на електричество, задължителен пазарен микс включващ ВЕИ, електропреносни дружества, електроразпределителни… всеки по веригата си иска неговото, а самия той не е пазарен, понеже е създаден административно със закон.

Но нека се върнем на Инфлацията – CPI (ИПЦ)

Ето и нейната формула

Това, което трябва да знаете за инфлацията е, че и тя като БВП (GDP) си има много проявления, което я прави трудна за използване от неспециалисти. Давам пример веднага.
Ето какво пише Европейската Централна Банка (ЕЦБ) за измерването на инфлацията:

„За да поддържаме цените стабилни, ни е необходим надежден измерител на инфлацията, който показва как се променят цените в икономиката. Мярката, която използваме в момента – хармонизираният индекс на потребителските цени – остава най-подходяща за целта. Доколкото е възможно обаче, тя би трябвало да отразява по-добре усещането на хората за покачване на цените.

Затова Управителният съвет подкрепя включването на разходите за собствено жилище в измерителя. Но за да бъде приложено това, ще трябва време. Дотогава ще използваме и други измерители на инфлацията, които включват разходите за собствено жилище, така че да подобрим представата си как се променят цените в икономиката.“

Тоест ЕЦБ приема за измерител на инфлацията „Хармонизирания индекс на
потребителските цени
“.

Същият се изчислява и от Националния Статистически Институт (НСИ), но вижте какво пишат за него:
„1.2. Разлики между ХИПЦ и националния индекс на потребителските цени (ИПЦ)

Изчисляваният ХИПЦ се различава от националния ИПЦ. Основната причина за разликата между двата индекса е различния обхват на ХИПЦ и на националния ИПЦ по отношение на третирането на потреблението на нерезидентите на територията на страната. Това потребление е обхванато при изчисляването на ХИПЦ, докато при националния ИПЦ е извън обхвата.“

С две думи – изключително важно е когато сравняваме инфлация,
1. тя да бъде изчислена по една и съща методология
2. Да включва в себе си едни и същи продукти.
3. Да използва един и същ базов период

Горните 3 предпоставки могат да изкривят реалната инфлация в която си решат посока. Могат както да я увеличат, така и да я намалят, според поставените от правителството задачи.
Веднага давам примери и обяснявам как се прави

Спомням си в младежките години, когато се ровихме на доста ниско ниво в начините за изчисление на инфлацията, бях много изненадан, че в наблюдаваните стоки влизаха галоши, обувки тип 501 и пиано. Колко често се купува пиано, аз не можех да кажа, но цената на пианото и на обувките тип 501 определяха инфлацията в България.
тези неща вече не влизат в потребителската кошница на българина, но влизат други подобни.

Освен това всяка стока влиза с определено тегло в потребителската кошница (всички стоки и услуги, на базата на които се изчислява инфлацията). Тоест сменяме теглото на сиренето и сметката за инфлацията се попроменя значително. Включваме телевизор, който се купува веднъж на 10 години и инфлацията пада рязко, защото той си е и скъпичък. Както виждате ЕЦБ би желала в инфлацията да се включи и цената на жилищата.

Може би тук е момена да кажем, че всеки НСИ изчислява и цени по групи стоки и сектори. Примерно в България се изчислява индекс на „Действителни наемни цени.“ Ето ги

Има индекси също за транспорт, за цени на имотите, за обзавеждане… Има индекси за всичко.

Най-важна е базата която взимате за изчисляването на инфлацията. Вижте каква разлика има когато за база вземеш осреднения CPI за миналата година или съответно същия месец на предходната година.


Виждате как когато говорите за инфлация, ако не споменете базата тя става 9.5% или съответно 4.7%. Това масово се пропуска, когато се прави пропаганда.

Как се събира обаче информацията за ИПЦ?

Има подбрани средностатистически семейства. Подбрани са така, че да копират структурата на нашето население. Плаща им се за да записват всеки свой разход в рамките на годината. Да, досадно е, но им се плаща (поне когато бях студент). А тази информация е доста точна.
Същото се прави и с фирмите. НСИ им се обажда и им заявява, че са средностатистическа фирма и са длъжни да пращат всеки месец отчети с покупки и разходи, но на тях не им се заплаща.

С две думи информацията, която се събира от НСИ е доста точна, но при нейното интерпретиране и систематизиране има доста възможности за „магии“. Едно обаче е сигурно – както при БВП, така и при инфлацията трябва да се внимава какви периоди се сравняват и изобщо каква информация. Примерно НСИ са публикували калкулатор, ако някой желае да си смята личната инфлация (Има и такъв термин). Ето линк https://www.nsi.bg/nsipic/

Моето лично мнение е, че с въвеждането на CBDC (дигиталните валути на централните банки) всичко за инфлацията ще се знае за части от скундата с точност до стотинка. CBDC  на базата на блокчейн технологията и във всяка продажба ще е закодирана цената, продавача, купувача… Но за това в друга статия.
Днес е важно да запомним, че както при БВП, инфлацията за прекалено дълги периоди е практически несравнима, а използваните индекси имат своите методологии, които позволяват по един или друг начин да се варира в изчисленията спрямо целите на управляващите.
Има също така лична инфлация, както и инфлация по групи стоки и браншове. В Австрия и Германия например, не можеш да вдигаш цената на наема с едномесечно предизвестие. Можеш само с размера на инфлацията на наемите, изчислена от тяхните НСИ-та. Има закон, има ред.

От мен на кратко за инфлацията – толкова
Васил Кендов – заклет макроикономист

Ако Ви е харесала статята, моля споделете я във ФБ и помогнете на блога да се развие

Моля използвайте приложената форма за записване на час за среща
[contact-form-7]

 

The post Инфлацията – CPI (consumer price index) или на български ИПЦ (индекс на потребителските цени) appeared first on Kendov.com.

Какво да очакваме от въвеждането на дигитално ЕВРО и как това ще засеге личните ни финанси?

Post Syndicated from VassilKendov original http://kendov.com/cbdc_what_to_expect/

Всички сте чували за Биткойн, но много малко от вас знаят какво е UMU (Universal Monetary Unit). Преди няколко дни на 10-ти Април 2023, се проведе среща на Международния валутен фонд (МВФ), на която бе обявена новата дигитална валута UMU. Идеята е тя да стане стандартна валута за разплащания между централните банки, а МВФ ще я налага чрез отпусканите помощи и кредити.

С две думи тя ще е на принципа на Блокчейн технологията, на която работи Биткойн, но за разлика от него, ще е изцяло контролирана от МВФ.

Има още една абривиатура, която ще свикнете да използвате – (CBDC) central bank digital currency. Това е обобщено наименование на дигиталните валути, с които централните банки по света се предполага, че ще заменят парите в брой – дигитален лев, дигитално евро, дигитален долар… Всички те се наричат с обобщеното понятие CBDC.

Финансите вървят към дигитализация и собствеността върху парите ще става все по-условно понятие. За разлика от дигиталните пари, чието притежание зависи от това какво каже някой сървър, парите във Вашия джоб са си само Ваши и можете да ги харчите за каквото прецените. Нека разгледаме един пример, как дигиталните пари (CBDC) биха засегнали начина Ви на живот.

Да приемем, че сте били на лекар и имате проблем с ASAT и ALAT. Това е отразено в здравния Ви картон, който също се очаква да стане дигиален (както електронните рецепти по здравна каса). От друга страна имате рожден ден и искате да почерпите с една водка в офиса. Водката е предпочитано питие в офисите, понеже дъхът Ви не мирише ако прекалите с нея. Отивате в магазина и искате да се разплатите с дигитално Евро. Купувате сельодка (макар тя да мирише повечко), купувате ядки и сладки, но когато дойде време за бутилката водка, тя не може да бъде платена с дигитални пари понеже Вие вече имате повишени стойности на ASAT и ALAT, а дигиталните пари са програмируеми. В тях е закодирано на кого са, какво може и какво не може да се купува с тях. Изобщо блокчейн тенологията ще даде възможност да се проследи движението и собствеността на всяка една дигитална стотинка от създаването и до момента. Какво е плащано с нея, кой я е притежавал и в какви сделки е участвала.

В един момент ще се окаже, че Вашите пари не са съвсем Ваши, когато са дигитални и не можете да плащате с тях каквото си поискате.

Друг пример, който често давам за дигиталните пари е с пътуването. Ако се разплащате с тях и утре се обяви пандемия, тогава няма да има нужда от КПП-та за да се ограничи Вашето движение. Буквално с няколко клавиша разплащанията с дигиталните Ви пари ще бъдат ограничени до няколко прсечки от мястото в което живеете. Ако тръгнете за Пловдив (примерно, защото всички обичат Пловдив), то там няма да можете да си платите кафето или да заредите гориво за обратния път. Изобщо няма да се налага да Ви следят или гонят за нарушения на забраната за движение. Вие сами ще се откажете от нарушаване на правилата.

Надявам се след тези примери да сте почувствали разликата между парите в джоба и дигиталните пари. Само да вметна, че плащането с кредитни карти и всякакви дигитални приложения на телефоните е вид електронно разплащане и Европейската Централна Банка (ЕЦБ) възнамерява именно през тези канали да осъществи тестовете на дигиталното Евро.
На сайта на ЕЦБ е обяснено подробно какво следва. Ето линк https://www.ecb.europa.eu/paym/digital_euro/html/index.en.html

Ето и превод на част от текста
“Цифровото евро би предложило електронно средство за плащане, което всеки би могъл да използва в еврозоната. Би било сигурно и лесно за потребителя, както днес са парите в брой. Като пари на централната банка, емитирани от ЕЦБ, те биха били различни от „частните пари“, но можете също да използвате карта или телефонно приложение, за да плащате с цифрово евро.

За  срещa с мен моля използвайте посочената форма.

[contact-form-7]

Ако се зачетете в линка, ще видите, че очакванията са през Октомври 2023 да се вземе решение за въвеждането на дигиталното евро. Надали сте виждали по телевизиите и инетрнет информация за тези намерения на ЕЦБ. И за да е по-пълна картината, в Китай и Русия са още по-напред с проекта за дигитализация на рублата и юана.

Лошото е, че няма как да се противопоставим на предстоящата дигитализация. Ако се замислите, ще видите, колко хора са щастливи от факта, че плащат с телефон или с кредитна карта. Естествено няма да са щастливи, ако не могат да плащат с тях, но както се казва за това ще мислим като се случи. А то вече се случва. Поне на мен се случи доста отдавна в Швеция и безисходицата беше пълна. Ето линк към цялата случка, ако искате да преживеете моята емоция. http://kendov.com/923-2/

И както обичам да правя за финал – давам по един безплатен съвет по отношение на писаното в статията. В конкретния случай бих Ви посъветвал да се замислите в какво да инвестирате свободния „кеш” в следващите 2 години. Нещо бизнес ориентирано, което да задоволява някаква първична човешка нужда и да Ви носи дивидент. Оставете си средства колкото да поддържате стандарта си на живот за 6 месеца, а останалото го вложете в нещо. Когато въведат дигиталните пари (CBDC) не се знае дали ще можете да ги използвате по Ваше осмотрение или по осмотрението на някой сървър.

Васил Кендов – финансов съветник
Лошото момче на българските финанси

The post Какво да очакваме от въвеждането на дигитално ЕВРО и как това ще засеге личните ни финанси? appeared first on Kendov.com.