Tag Archives: Идеи

Бихте ли позволили да ви следи застрахователят срещу по-ниска вноска?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/telematik/

Когато сключвах гражданската за колата заедно с каско в Германия, забелязах, че някои от застрахователите предлагат т.н. телематик пакети. Днес искам да ви разкажа за тях. Най-общо включват изискване да се следи колата с някакво техническо средство. Данните от това следене произвеждат индекс, на базата на който ти връщат част от парите за гражданската и каското. Идеята е, че така награждават тези, които карат по-внимателно, по-бавно и на места, където има по-малка концентрация на инциденти.

Общо взето почти всички големи застрахователи предлагат такива пакети. На цена са същите като сходните като покритие и условия, но без телематик устройство. От скоро дори самото устройство е безплатно като преди това е трябвало да платиш 30-40 евро за него. Устройството има GPS и GSM и или се вгражда в колата, или се вкарва просто в запалката. Моето е от вторите. Условията са такива, че ако не използваш устройството или ако караш лошо, просто не получаваш бонус. За лошо каране не получаваш негативен индекс и не ти се вдига застраховката.

Това далеч не означава, че при инцидент това не се случва. Когато одрах колата в края на миналата година и минах ремонта през каското, веднага ми вдигнаха вноската за следващата година с доста. И сега в немските автозастраховки има аналогична система на бонуси като описаната тук, но е година за година – ако нямаш инцидент, ти вдигат класата, а от там и вноската. Всеки инцидент, дори най-малкия, те връща назад – често до ниво 0. Това стана и с мен. Затова нерядко хората предпочитат да правят по-малките ремонти за свои разноски, тъй като доплащането плюс вдигането на вноската ще им излезе по-скъпо.

При телематик обаче това следене и оценка е постоянно. Това води до няколко интересни странични ефекта. Поне при мен. Първият е, че внимаваш къде караш. Системата прави оценка на всяко пътуване. Измерва скорост – дали си превишавал скоростта или си карал прекалено бързо там, където няма ограничение; стил на каране – дали си спирал или завивал рязко; пътища – дали си карал по натоварени градски пътища или по места с висока концентрация на произшествия; време – дали си карал в час пик и дни, в които има повече произшествия. Всички тези данни се събират и оформят индекс за всеки компонент и за всяко пътуване. Това тук, например е от около 40 мин. в неделен следобед почти само по магистрали и със сравнително ниска скорост. Затова резултатът е почти идеален.

Всеки от компонентите може да се следи също така през времето. Тези двете са за улиците, по които карам (предимно градско) и времето (най-вече вечер и събота).

Вторият ефект е, че внимаваш доста повече за скоростта. Нерядко като видя знак на 300 метра пред мен за увеличение на скоростта от 50 на 80 и давам газ от рано. На няколко места във Франкфурт понякога слагат мобилни камери специално за такива случаи. Тази система обаче ми показва къде съм превишил и с колко.

Не на последно място, има и реално намаление. Всички компоненти водят до определен процент и тъй като карам внимателно и не превишавам почти скоростта, получавам 20% намаление само от това. Тъй като времето и улиците, по които карам са една идея по-добри от средното, получавам още 3% надолу. Като пари не са малко предвид колко скъпи са застраховките в Германия. Различните застрахователи имат различна тежест за тези компоненти и максималният процент на бонуса се различава. Практически невъзможно е обаче да се постигнат рекламираните 30% от застрахователя ми.

Една от причините са дефектите в системата. Най-малкото има проблем с GPS и GMS връзката. Машинката е губила сигнали по магистрали в продължение на стотици километри. До голяма степен вина за това има скапаната мобилна мрежа в Германия, която практически се губи в междуградското пространство. Резултатът е, че системата решава (явно), че съм летял и ме наказва за несъобразена скорост. Оценят и пътя, който не са те засекли предполагайки от къде си минал и смятайки времето, което ти е трябвало, за да го минеш.

Дори в градовете обаче има проблем. Особено между високите сгради във Франкфурт и почти перманенто сиво облачно време през две-трети от годината, GPS сигналът е с ниска точност или изчезва. Така те засичат на грешни улици, където разрешената скорост е съвсем друга. Не отчитат, че няма как да си прескочил през сградите. В други случаи просто решава, че си в друг край на града. На теория има начин да се оспорят тези проблеми. Пробвал съм го три пъти, но без резултат. В крайна сметка времето и сметката за телефон ще ти излезе по-голяма от 10-20 сгрешени оценки за година.

По-сериозният проблем обаче са личните данни. Тук на практика даваш пълно право на някого да те следи постоянно. Знаят къде ходя, колко седя, къде е колата ми и дори каква е рутината ми през седмицата. В замяна наистина получавам обратно пари, но това означава, че просто продавам личните си данни. Това е причината доста немци да подхождат със съмнение към този вид пакети. Немците се гордеят с това, че са буквално войнствени, когато опре до защита на личните им данни. Една колежка дори с гордост разправяше как е била на протестите, с които са спрели държавата да прави истински преброявания, защото „не може така да ти влизат в дома и да броят“. Всичко това е доста забавно имайки предвид, че тя също както 25% от населението на Германия има и активно използва карта Payback, които дават бонус към всяка покупка в 600 различни вериги магазини. Уловката е, че имат право да продават абсолютно всичко за теб на когото си искат. Кога, какво, колко и колко често купуваш, с какво си платила, кой е адреса ти, името ти и прочие. В известен смисъл имат и точното ми местоположение и то дори по-точно от кутията на колата ми. При това продават не анонимизирана статистика, а пакети с лични данни на милиони клиенти.

При телематик пакетите това все още го няма. По договор данните може да се използват единствено и само за изготвяне на индекса и нищо повече. Не може да се предават на трети лица или дори да се използват за вдигане на вноската по застраховката, за които има точно определени критерии. По закон – още повече след GDPR – дори застрахователя няма достъп до данните физически, а системата и изготвянето на индекса се управлява от отделна фирма, която наемат. Те само получават два пъти в годината число колко трябва да ми върнат.

Това далеч не означава, че нещата ще останат така. Колкото повече хора използват услугата, толкова повече ще се повишават застраховките за всички останали. Така в един момент всички ще бъдат следени колко добре карат и наказвани на момента за лошо поведение. В известен смисъл разглеждайки всички тези данни вкуп и компаниите, които ги събират и обработват, прозира нещо подобно на това, което се изгражда в Китай. Там с камери и редица източници на информация се изготвя т.н. „социален индекс“. Който пресече на червено и камера разпознае лицето му – технология широко използвана навсякъде от десетилетие – ще получи негативни точки, например. Хората с нисък индекс губят достъп до определени услуги и възможности в обществото.

Ще ни се да мислим, че това е невъзможно в Европа, още повече, че в Китай видимо се използва, за да открива, следи и изолира дисиденти. Системи изграждани от частни компании обаче позволяват различни аспекти. При това, както аз направих, ги приемаме с отворени обятия, защото не отнемат, а дават бонуси. Накрая най-вероятно същите държавни служби имат достъп до данните, но в случая имаме поне чувството за контрол, тъй като сме прочели договор, разбрали сме го и сме го подписвали. Тоест сме се съгласили изрично. Поне така си мислим.

Тази дилема със следенето отдавна я няма при големите технологични гиганти. Google, Facebook и Apple отдавна са разкрили, че ни следят. Google наскоро отново призна, че дори да се спрат всички настройки за следене на телефона, пак ни следят. С други думи, всичко това, което предоставям като информация използвайки тази малка кутийка, е само част от това, което Google или Facebook знае за живота ми през телефона ми. Това не е никакво успокоение, но поне тия ми връщат някакви пари.

Не твърдя, че това е добро решение. Сигурен съм, че ще се явят онези, които ще подкрепят идеята, че ако караш внимателно следва да плащаш по-малко. В това отношение системата определено работи. Още повече, че поне при мен има определено и психологическия ефект. Получава се малко като игра – нерядко съм отварял сайта малко след като паркирам, за да видя как съм се справил. От друга страна обаче чрез покачващите се вноски ще бъдат наказвани онези, които не искат да бъдат следени и то наравно с джигитите.

За правото ни на избор да караме децата си пияни

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/kod-grozdova/

Днес попаднах на нещо, което явно много добре се крие. Кой и с какви цели ще се разбере един ден.

Рових се аз в данните за катастрофите и открих с учудване, че 99.1% от катастрофите с жертви се причиняват от хора, които не са пили или поне частично са били трезви. Защо не се говори за това!? Опитват се да ни убедят, че да караш пил едва ли не убива на пътя, а то се оказва, че е над 100 пъти по-безопасно от това да караш непил. При това крият данните колко всъщност са били убити от пусти трезвеници и колко от порядъчно пияни.

Защо е всичко това? За пари, разбира се! Дали искат да унищожат изконната ни пивоварна индустрия за сметка на тия вредни сокове и коли? Дали защото искат просто по документи да изкарат някакви числа? Или да събират яки глоби?! Почти всеки прозрял истината и обърнал по няколко преди да се качи зад волана – само и само да спаси околните от нараняване – бива бързо глобен.

Всичко е наложено от западната медицина! Имало ли е изследвания, за да докажат, че у нас точно алкохолът не помага при каране?! Не, разбира се. Крият. Има обаче множество изследвания, които показват, че има дори повече катастрофи в Близкия Изток, където алкохолът е забранен. Какво крият от нас?! Колко живота щяха да бъдат спасени иначе?

Какво следва да се направи, ще питате. Въпреки всичко, което открих чрез научните си изследвания из мрежата, не съм против карането трезвен. Не смятам, че трябва да се задължават всички да карат пияни. Не е редно обаче да има забрани, ограничения и глоби за доказано по-безопасното. Трябва да е препоръчително. Всеки следва да може да направи свободен информиран избор дали да кара децата си пиян или не. Какво пречи това на другите – ако вярвате на пропагандата на подкупните ни власти, карайте си трезви като си мислите, че това пази децата ви. От къде на къде ще очаквате от другите да карат трезви? Това е тоталитарен режим!


Това, разбира се, е ирония. В същото време е и точен преразказ на това, което беше изписано като аргументи из антивакс групите. Единствено замених „не ваксинирам децата си“ с „карам децата си пиян“. Безотговорността при двете е приблизително еднаква. Разликата е, че пияните шофьори са убили една идея повече деца на пътя, отколкото неваксинирани деца са умрели от предотвратими болести в страната за последните 10 години. Голяма част от последните са били твърде малки, за да получат МПР ваксината, например.

С предложенията за отмяна на задължителния характер на ваксините и другите ограничения като детските надбавки и детските градини, в скоро време тази тенденция ще се обърне. Разбира се, всичко това се отрича от искащите „информиран избор“, тъй като те не вярват, че обществения имунитет пази най-малките и имунокомпрометираните или че ваксинациите водят до имунитет.

Всъщност, няколкократно съм посочвал, че съм за това ваксините да не са задължителни. Ще се подпиша първи на призив за това, но само при условие, че някой ми покаже как това би помогнало на повишаване на обхвата на ваксините. Това, че имунизационният обхват нямало да падне, се забелязва още след аргументите им и присъстваше в призива им преди 3 години. Тогава за пръв път се „ребрандиха“ от „против ваксини“ към „само искаме избор“ следвайки линията от антиваксърите в щатите. Никой обаче до днес не успя да обясни как точно ще стане това. Когато попитах, ми беше отговорено, че съм много нагъл да искам увеличение на покритието. При условие, че то и сега е опасно ниско в страната, лесно е да се досетите накъде ще тръгнат нещата. Именно затова страни като Италия, Франция и Австралия започнаха да прилагат мерки приближавайки се до тези в България.

Денят започва с култура

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/01/21/bnt-19/

Появиха се публикации за натиск върху предаването Денят започва с култура  по БНТ. Почеркът (да намалим говоренето) е познат. Информацията за натиск както винаги е трудно достъпна, но въпросът е принципен. Заради обществената мисия на БНТ и по примера на колеги написах до адреса, който е предоставен за зрители.
Аудиторията в нужда се познава.
*

Според правото на Европейския съюз обществените радио и телевизия в държавите от ЕС са пряко свързани с демократичните, социалните и културните потребности на всяко общество, както и с необходимостта от запазването на плурализма в медиите.

Борбата за европейското ни бъдеще е борба за култура. Предаването “Денят започва с култура” е предаване в Българската национална телевизия за култура, културни събития и културна политика – в изпълнение на мисията, определена в правото на ЕС.

Идеи за олекотяване, разчупване, по-малко говорене, отпадане на дискусионните форми и поставяне на изисквания за рейтинг като условие за съществуване на утвърдено предаване като “Денят започва с култура” не могат да се обяснят иначе, освен с неразбиране на същността на обществената телевизия и смисъла й или – по-лошо – с намерение да отпадне едно утвърдено пространство за културни дебати.

Надявам се и членовете на Обществения съвет на БНТ   да защитят обществената мисия на БНТ и предаванията, чрез които тя се реализира.

*

 

 

 

Предупрежденията за замърсяването в София … ъ, к’во?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/simulirane-na-deinost/

През февруари една новина обиколи медиите – БАН разработва система за ранно предупреждаване за замърсен въздух в София. Беше обявено дори, че суперкомпютър ще бъде използван в симулациите. Наскоро пък стана ясно, че системата е била вече готова, но от община София не пускали информацията. По думите на Фандъкова – за да не задаваме много въпроси за мерките.

Притесненията ѝ са основателни. Мерките се оказаха добри на хартия, но умишлено разписани така, че да не се прилагат. Изискванията за това кога следва да реагира общината нямат много общо със ситуацията в града и динамиката на замърсяването. Изглежда ключова роля ще изиграе и въпросното ранно предупреждаване на БАН.

Що се отнася до самата система, по всичко личи, че е „като по поръчка“. Всъщност точно за нея Фандъкова надали може да има някакви притеснения. Първите данни излязоха на 14-ти и съдейки по тези няколко дни, на общината няма въобще да им се наложи да изтупат (метафорично) прахта от папката с гласувани мерки.

Първият проблем със системата е, че дава прогноза на база ден – от 0:00 до 23:59. Преценяват колко ще е средната стойност и показват цвят. Виждате я горе. Не знам какъв суперкомпютър използват, но така създадена системата има шанс около 50 на 50 да познае. Причината е, че средно за който и да е ден рядко нивата надвишават 100. Обикновено са около 40-80 през зимата. Сутрин и вечерно време превишават за няколко часа между 3 и 10 пъти критичната граница, а през останалото време падат под нея.

Всъщност, ето ви алгоритъм, с който ще постигнете абсолютно същия резултат като системата на БАН

  • Ако на даденото място температурата ще е под 5°, покажи жълто
  • Ако температурата ще е под 5° и има шанс за мъгла през по-голямата част от деня, покажи оранжево
  • В противен случай покажи зелено

Това е. Други възможности няма. Всеки може да ги разбере по прогнозата на времето. Тази система за предупреждаване щеше да е полезна, ако имаше разбивка по часове или поне на 4-6 часови интервали. Приложения като Plume го правят вече и то доста успешно.

Друг проблем с тази система е, че дори цветовете бърка. Поне за първият ден, за който резултатите са публични. Тъй като от две години свалям по часове данните за замърсяването на София, извадих стойностите за 15-ти. Горе се вижда, че според БАН само в Хиподрума нивата ще са над 50. Не казват колко. От станциите на ИАОС обаче виждаме друго – в Надежда и Павлово нивата са също над границата от 50 и дори по-високи от тези в Хиподрума. В Младост ситуацията в същата, но БАН не ги включва в прогнозите.

Ето тук съм показал движението на нивата през деня. Вижда се, че през почти цялата светла част от деня, когато хората са навън и (предимно) дишат, нивата са над критичната норма. За няколко часа в Надежда и Павлово нивата са били два и три пъти отгоре. Ето такава прогноза би била полезна, а не цветове показващи нещо, което всеки може да си предвиди за следващия ден от прогнозата за времето.

В първия ден са познали за Дружба, Хиподрума и Копитото. Последното обаче не се брои, защото там нивата никога не минават 15. Значи 50% успеваемост или колкото, ако хвърляте зар. Е, да не споменавам, че Дружба е на границата с 45, но както и да е. Ще свалям и тези данни за в бъдеще, за да направим по-добра съпоставка доколко има смисъл от системата. До тук обаче нищо не ни вдъхва доверие, че в неделя и понеделник всичко ще е чисто, както твърдят.

Данните ми от станциите за последните две години ще намерите тук. На airsofia.info ще намерите информация от лични станции. В графиката горе липсват данни от станцията на Надежда, защото не подава такива от 17 часа вчера до 8 часа днес.

Добре отъпканите пътеки и тротоари на България

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/heatmap-activnost/

Да се представят и осмислят големи масиви от информация е трудна задача. В бизнеса тя обаче става все по-важна, тъй като много фирми разбират важността на данните, които събират и ползата, която могат да имат от тях. Част от тези данни могат да бъдат пуснати свободно в полза на обществото, което както съм писал преди, е новата дефиниция на социална отговорност.

Данните обаче не трябва да са сухи, графиките скучни и затворени в нескопосани слайдове. Те може да са красиви, същинско изкуство. Всъщност, самият процес на създаване да доставя дори повече удоволствие от самия резултат. За мен лично такъв беше проектът за карта на българчетата родени в чужбина. В началото на ноември попаднах на нещо много по-добро, всеобхватно и красиво. Услугата за следене на спортна активност Strava са обновили картата си съдържаща един милард записани дейности – каране на колело, бягане, плуване – по цял свят. Резултатът е просто прекрасен.

Само хора, които са се занимавали с визуализация на гео данни биха оценили описанието как се е променила картата за последните две години. Сложността в изчистване на неточности в измерванията, изглаждане на линиите за сметка на точността, но в полза на четимостта, филтриране на данните и прочие подробности са твърде технически. Затова ще покажа само няколко отрязъка от картата, които може да са интересни на всички. Интерактивната версия ще намерите тук.

В началото виждате картата на София събираща цялата дейност. Забелязват се няколко доста „горещи“ региона – най-вече парковете. Следващата снимка показва само бягането и ходенето наложени върху сателитна снимка на града. Отново парковете са изключително посещавани. Почти нищо във Факултета, Красно село, Манастирски ливади и няколко други крайни квартала.

Тук не разглеждам активността плуване, макар да се забелязват няколко басейна в градовете – най-вече по гребната в Пловдив. Липсата на активност по езерата е ясно видима и показва колко нечисти са и колко липсва спортна инфраструктура.

Ако погледнем зимните спортове (ски, кънки), вижда се ясно очертана пистата на Витоша заедно с няколко връщания с колите до София.

Погледнато по на юг се вижда значително по-голяма активност на Боровец и Банско заедно с ясни очертания къде са пистите.

За цяла България карането на ски изглежда ето така. Това изглежда е практически единственият зимен спорт. Разбира се, важно е да се разбере, че това тук не е представителна извадка за всички спортуващи – нито каращите ски, нито колело, нито бягащите. Това показва активността единствено на потребителите на едно от много приложения за следене на спортна активност, макар и едно от големите. Явно достатъчно в България го използват, за да виждаме толкова добре очертанията.

Често Банско се сравнява с пистите в Алпите – какви цени и условия имало там и какви тук. Това се дава като аргумент ту за, ту против конкретния концесионер, нова писта или лифт. Тези карти дават ясна представа за разликата в мащабите и възможностите, които предоставя релефа. От там идва и конкуренцията, алтернативите и прочие.

Тук виждате по-голямата част от Алпите – предимно Швейцария и Австрийската част. Мащабът е еднакъв с горната карта.

Връщаме се в България, тъй като всъщност ските не са единствените зимни спортове записани от мобилното приложение. Ето тук виждате ледената пързалка в Пловдив.Такива се забелязват в София и други градове.

И накрая – пешеходната карта на България. Мисля, че всички дължим овации на онези записали активност „ходене“ по билото на Стара Планина от край до край.

Картата сама по себе си е интересна и красива, поне по мое мнение, но може да бъде полезна по още неочаквани начини. Strava очевидно са направили картата, за да покажат колко много потребители имат и да поставят в контекст активността на всеки от тях. Данните, които са пуснали са анонимизирани и взети заедно показват „горещите“ точки в градовете. Това може да е още един източник на информация за пропуски в инфраструктурата, неизползван потенциал, концентрация на пешеходци и велосипедисти, а от там и повишен риск от инциденти и прочие. Именно от там идва ползата частни компании да споделят „изчистени“ данни от работата си – допринасят към общата екосистема.

Защо четем за епидемия от аутизъм, но не за експлозия от новосъздадени планети?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/autism/

Замислете се над следното изказване. Какво не е наред в него?

„Към днешна дата знаем за повече от 1000 планети извън слънчевата ни система. В списъка има все повече с размерите на Земята и с възможност на живот. Това е истинска експлозия. Като си помисли човек, че до съвсем скоро тези планети не са съществували и се появяват точно в последните години.“

Нещо не е наред, нали? Дразни с наивността си.

Аналогични са изказванията за „епидемия“ от аутизъм. Все едно е болест или киста. Това, че виждаме съобщения за повече деца със състояние някъде в спектъра не означава, че има „епидемия“, а че не сме гледали до сега, не са получавали нужните грижи и напътствия. Това, че сега имаме знанията, разбирането и инструментите да диагностицираме аутизъм в повече деца и много по-рано не означава, че преди не са били също толкова. Просто сега не ги анатемосваме като овладяни от дявола, не ги пишем за шизофреници, олигофрени и идиотчета и не ги оставяме да умрат в гората или по домовете.

Тук не говоря за медицинската страна на нещата, а просто от гледна точка на процедурата и еволюцията на дефинициите. От първата дефиниция на понятието аутизъм са изминали повече от 70 години като в началото е била изключително тясна. Едва в последните 40 години се говори за спектър – за нещо, което обхваща множество състояния. От тогава спектъра се разширява все повече и обхваща неща, които смятаме дори за нормални в ежедневието си. В последните 20 години има широка методология, обучени специалисти и въобще възможност за масово тестване, от където излизат повече случаи и започва този мит.

Канър и Аспергер са започнали работа по аутизма с хуманна цел – да се спре насилието и унизителното отношение както към децата, така и срещу майките им. И двамата говорят за вроденост на тези състояния, за нуждата от търсене на генетични фактори и биомаркери за диагностика, а не наложеното тогава мнение, че липсата на адекватни грижи и любов от майката водят до това, което тогава се е казвало „бавно развиващо се“, а днес вече наричаме аутизъм.

В последно време се връщаме сякаш назад в това отношение. Налага се мнението, че аутизмът е нещо, което може да се предотврати, да не се „отключи“, дори да се излекува. Винят се родителите, че не харчат десетки хиляди за скъпи хотели брандирани като клиники. Виждалите sms кампаниите. Обещанията са грандиозни, а надеждата умира последна. В същото време все още има недостиг от специалисти, образованост и адекватна помощ за родители с деца в спектъра. Стигмата все още е там.

Върнете се към примера ми в началото и се замислете колко абсурдно е всичко това.

Препоръчвам това видео по темата:

Всъщност, мислех да започна с аналогия с рака и как диагностиката в последните десетилетия се е подобрила значително, но се отказах по няколко сериозни причини. Общото с аутизма се изчерпва с подобрената диагностика и разбиране и с това, че няма едно състояние „аутизъм“, както няма един „рак“. Работата обаче е там, че ракът е болест, а аутизмът не е и трябва да спрем да мислим за него като такова. Също така, макар да има силни генетични фактори при рака, немалка роля имат факторите на околната среда. При аутизма няма доказателства, че средата има каквато и да е роля.

Не на последно място, сетих се, че също толкова хора вярват, че рака е „модерна болест“ и пра-бабите ни не са страдали от него. Да, по-малко са умирали точно от рак, защото той най-често започва да става проблем в напреднала възраст, която малко са имали щастието да достигнат. Когато 40% от децата умират до 5 годишна възраст, а почти всички останали умират от насилие, инфекциозни болести, недохранване, по време на раждане или в окопите, някак дори да има начални статии на рак никой не е гледал. Но митовете продължават.

Анкета за религията в българското общество

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/anketa-religia/

Реших да пусна нова анкета за възприятията към религията. Навярно сте видели в медиите съобщения за едно такова изследване наскоро. Избрах малко по-различни въпроси и искам да илюстрирам нещо конкретно. Затова ще съм ви благодарен, ако попълните анкетата според личните ви представи и възприятия. За някои определени въпроси биха били странни, но обещавам, че има добра причина да са такива. Анкетата може да отворите и на този линк.

2017-05-09 bias-и и дебъгване

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3352

Нещо странично.

Тия дни в офиса около някакви занимания обсъждахме следната задача:

“Имаме банда пирати (N на брой, капитан и N-1 останали членове), които искат да си разделят съкровище от 100 пари. Пиратите имат строга линейна йерархия (знае се кой след кой е). Разделянето става по следния начин – текущият капитан предлага разпределение, гласува се и ако събере половината или повече от гласовете се приема, ако не – убиват го и следващия по веригата предлага разпределение. Въпросът е какво трябва да предложи капитанът, така че всички да се съгласят, ако приемем, че всички в екипажа са перфектни логици. Също така пиратите са кръвожадни и ако при гласуване против има шанс да спечели и същите пари, пак ще предпочете да убие капитана. Също така всички са алчни и целта е капитанът да запази най-много за себе си.”
(задачата не идва от икономиката, въпреки че и там всички са перфектни логици и за това толкова много им се дънят теориите)

Решението на задачата е интересно (за него – по-долу), но е доста по-интересно колко трудно се оказа да я реша. Първоначалната ми идея беше просто на горната половина от пиратите да се разделят намалящи суми, понеже това е стандартния начин, по който се случват нещата. Това се оказа неефективно. После ми напомниха (което сам трябваше да се сетя), че такива задачи се решават отзад-напред и по индукция, и като за начало започнахме с въпроса, какво става ако са само двама?

Първият ми отговор беше – ами другия член на екипажа ще иска винаги да убие капитана, щото така ще вземе всичко. Обаче се оказа, че и капитана има глас, т.е. ако останат само двама, капитанът взима всичко и разпределението е 100 за него и нищо за другия.

Какво следва, ако са трима? Казах – добре, тогава даваш на единия 1, на другия 2, и останалото за капитана, понеже ако останат само двама, последния няма да вземе нищо, капитанът гласува за себе си и втория и да е за и против, няма значение. Само че няма нужда да даваме нищо на средния, щото не ни пука за мнението му, така всъщност правилното разпределение идва 1, 0, 99. Тук пак си пролича bias-а, пак очаквах да има някаква пропорция.

Long story short, следващата итерация е 0, 1, 0, 99, понеже така ако не се съгласят, на следващия ход предпоследния ако не се съгласи няма да вземе нищо, и на другите двама мнението няма значение. Pattern-а мисля, че си личи 🙂

Лошото е колко много влияеше bias-а, който съм натрупал от четене за разпределения в реалния живот – какво са пиратите, как няма перфектни логици (и реално никой няма да смята по тоя начин, а ще се стремят към нещо, което им се вижда честно), как това тотално изключва политическата възможност N/2+1 от долната част да гласуват винаги против, докато не дойде всичкото до тях и после да си го разделят по равно и всякакви подобни варианти от реалния живот. Ако примерът беше с каквото и да е друго (например не включваше хора), вероятно щеше да е доста по-лесно да гледам абстрактно.

Което е още един довод в подкрепа на идеята ми, че много по-лесно се дебъгва нещо чуждо (често и което никога не си виждал), отколкото нещо, с което почти постоянно се занимаваш. Над 90% от проблемите (това не се базира на никаква статистика, а на усещане) са достатъчно прости, че да могат да се решат със стандартни методи и да не изискват много задълбочено познаване на системата (половината ми живот е минал в дебъгване на неща, които не разбирам, доста по-често успешно, отколкото не) и вероятно като/ако правя debug workshop-а (за който много хора ми натякват), ще е с проблеми, с които и аз не съм запознат, да е наистина забавно …

Градският транспорт и как данните биха ни помогнали да го подобрим

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/danni-za-transporta/

Наскоро статус на Илиян Стоянов във Facebook ме подсети за това, че градския ни транспорт е една от сферите, в които липсват публични данни. Няколко града като София, Пловдив и Варна имат сайтове и дори app-ове, където човек може да провери разписание и планира маршрути. Самите данни за спирките и разписанието не са достъпни. Така не само не може друг да направи собствена услуга, но и не може да се анализира мрежата.

Затова седнах и първо отворих данните за спирките на споменатите три града. За тези в София вече писах във Facebook. В Бургас въпреки евро-проекта за интегриран транспорт, изглежда няма дори дигитална карта на спирките.

С тези прости данни направих бързи карти на спирките на София, Пловдив и Варна. Като спрете с мишката върху всяка точка, ще видите името ѝ. Вляво има бутон, с който може да ги разглеждате на цял екран.

Скриптовете и самите данни за спирките публикувах в Github. Ще ги намерите на страницата ми с Gist-ове.

Транспортът във Варна

Във Варна, всъщност, данните дори не са налични от общината, а от частния проект varnatraffic.com на Мап Софт. Той е и единственият, който намерих да показва местоположението на автобусите в реално време. Използвах данните им на база съобщение на сайта от преди две години, че предоставят всичко свободно като отворени данни.

За да илюстрирам колко е полезна тази информация, свалям вече седмица местоположението на всички автобуси в града. За този период събрах около 650 хиляди точки с различни параметри – номер на автобуса, предишна и следваща спирка, оставащо разстояние до спирката, закъснение. Следните три карти показват различен поглед над събраните данни.

Първата карта разглежда движението за седмицата между 21-ви и 28-ми март по часове и колко автобуси са били по улиците на града. В червено са доста натоварени отсечки, където много автобуси са се движели през дадения час. Картата показва как се увеличава и намалява този трафик в различните части на деня, както и през почивните дни. В неделя не се забелязва по-малко натоварване, за което вероятно допринасят и провелите се тогава избори.

Следващата карта се концентрира само върху понеделник, 27-ми март. Показва в детайли движението на всеки един автобус. В червено са отбелязани тези, които закъсняват повече от 5 мин. Забелязва се как между 7 и 8:30 вечерта много от автобусите закъсняват. Виждат се ясно и местата, където автобусите спират за почивки.

Тъй като имаме закъсненията преди всяка спирка, може да анализираме и каква е вероятността да се чака на нея. Може също да разделим тази оценка по часове. Последната карта показва именно това. Анализът се базира само на данните от последните 7-8 дни. Пренебрегнете посочената дата в картата – часът е важен. Инструментът не позволява показването са на час.

В зелено са спирките, на които в конкретната част от деня се чака не повече от 15 секунди. В жълто са тези до 30 секунди. В гамата на червено са тези със закъснение между минута и час. Отново се вижда колко голямо средно закъснение има в различни часове от дена и части на града.

В някои случаи включвам и автобусите пристигнали с няколко минути по-рано – това също се счита за отклонение, тъй като някои пътници биха го изпуснали. Редовни такива показатели сочат към неоптимално разписание на даденото място и час. Такива са 26% от събраните точки за движението на градския транспорт. В 8.7% от времето, автобусите са подранявали с повече от 3 минути. В други 50% автобусите са закъснявали с повече от 20 секунди.

Публичността не е услуга

Публичността на която и да е информация не е услуга, която се представя от администрация или частна компания на обществото. Това е неизменна част от прозрачността, отчетността и социалната отговорност. За държавната и местната администрация отворените данни са още едно ниво на инфраструктура. Доскоро говорихме само за магистрали. В последните години започна все повече да се възприема и интернет свързаността като инфраструктура, при това не по-малко съществена за бизнеса. Информацията и най-вече тази в отворен формат придобива все по-голяма важност по аналогичен начин. Данните идващи от частните компании следва да допълнят тази картина и са новата дефиниция на социална отговорност, която често си приписват.

Това, което показах с данните от само няколко дни движение в един град, не са просто шарени карти. Това е илюстрация какво може да се направи за час-два работа, а не крайната цел. Информацията в момента се използва само за улеснение на пътуващите. Съберем ли всичко заедно за целия транспорт и за голям период, се отварят много възможности. Може да се открият проблемни кръстовища, да се подобрява графика, да се оптимизира движението на пътищата и интервала на светофарите. Дори само координатите на спирките може да се използват, за да се открият най-„изолираните“ части от градовете и да се направи карта на най-лошо свързаните региони.

Обединявайки тези данни с масиви за трафика на коли, цените на имотите, координатите на училища, градини и болници, за схемата на почистване на улиците и прочие може да позволи много по-добро градско планиране. По-важното обаче, ще позволи на частни компании и неправителствени организации да изградят приложения използващи данните по различен начин. Най-лесното би било да се направят по-добри приложения за планиране на маршрут с градския транспорт. Сайтовете за недвижими имоти биха давали по-добра информация за свързаността на имота. Родителите биха могли по-лесно да откриват градини и ясли, които са привидно отдалечени, но биха били достигнати лесно с транспорт от дома или офиса им.

Всичко това би помогнало да се направят градовете по-добри и да се използва публичния транспорт повече допринасайки за намаляване на трафика и замърсяването. За съжаление, интуицията на повечето чиновници и поддържащи такива масиви от данни е, че информацията е тяхна собственост и ако бъде публикувана „някой може да я използва“. Това е реакцията, която съм получавал най-често от агенции и общини. Забравя се, че всъщност вече сме платили с данъците си за събирането на всеки информационен ресурс. Забравя се и че целта на всички тези регистри и информационни системи е именно информацията да е достъпна. При тези мащаби с индивидуални справки, PDF-и и снимки на документи това просто не става.

За щастие, вече е в сила изискването, че всички публични данни във всяка нова система на администрацията трябва да са налични като отворени данни. Следва само да следим това да се спазва и да използваме тези ресурси. Съществуват обаче много други стари системи, за които трябва да натискаме да се отворят. Координатите на спирките и автобусите градския транспорт е само един пример. Друг пример са координатите в реално време на снегорини и камиони чистещи улиците зимно време. Общините ги следят, но не публикуват информацията. Друг пример са адресите в градовете, анонимизирани и агрегирани данни от НАП за плащанията на пос терминали и такива от МВР за престъпления.

Тези примери спадат към дефиницията на big data. Не са просто полезни за гражданите и бизнеса, а информация, която самите институции често не успяват да обменят помежду си или дори да анализират. Затова всичко описано до тук повишава не само прозрачността, но и ефективно постига аспекти от така нужната структурна реформа на администрацията ни.

Едни (не)отворени данни за пушенето в заведенията

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/spravki-za-pusheneto-v-zavedenia/

Не, няма да критикувам прозрачността на институциите или да показвам с данни каква е ситуацията. Този път ще е точно обратното. През януари 2016-та изпратих заявление по ЗДОИ до всяко РЗИ в страната със следните въпроси:

  1. Справка за получените сигнали за пушене през 2013, 2014 и 2015 г. разделени по обществена сграда или заведение за обществено хранене и брой за всяко от тези места по месеци
  2. Справка за всички проверки за спазване на забраната за пушене през 2013, 2014 и 2015 г. по обществена сграда или заведение за обществено хранене, дата на проверката и дали е установено нарушение
  3. Справка за наложените санкции за нарушения на забраната за пушене през 2013, 2014 и 2015 г. разделена по обществена сграда или заведение за обществено хранене

3843008

Всички РЗИ-та отговориха в срок и предоставиха малко или много информацията, която исках. Заради разминаването във форматите, точността и вида на данните, унифицирането ѝ беше проблем. Някои ми изпратиха електронни таблици с разбивка по вид фирми. Други просто снимки на таблици с общо числа по години. Бях седнал да ги обобщавам, но така и не довърших цялостната таблица.

Бях напълно забравил за тези данни до преди няколко дни, когато статус във Facebook ме подсети. Глупаво е, че не съм ги използвал цяла година. Явно щом не съм ги обобщил до сега, няма да го направя скоро. Затова ги пускам свободно под CC0 лиценз както съм получил справките. Свалете ги и ги използвайте както намерите за добре. Ще се радвам, ако пуснете в коментарите линк към статиите, графиките или изводите си. Надявам се да са ви полезни.

Ако искате да изпратите заявление за сигналите и проверките през 2016-та, ето таблица с мейлите на РЗИ-тата. Припомням, че заявленията по ЗДОИ няма нужда да се подписват електронно и имате право да изискате цялата комуникация да е през мейла. Отговаряли са ми вежливо и в срок на всички запитвания до сега, така че нямам критика към прозрачността им в това отношение.

Не било post-truth, най ми било preconceived*

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/post-truth-preconceived/

post-truth
/ˌpəʊs(t)ˈtruːθ/
adjective

Relating to or denoting circumstances in which objective facts are less influential in shaping public opinion than appeals to emotion and personal belief
в превод: „пост-истина“ (според медиите)

preconceived
/priːkənˈsiːvd/
adjective

(of an idea or opinion) formed before having the evidence for its truth or usefulness.
synonyms: predetermined, prejudged; prejudiced, biased
в превод: предразсъдъци, предубеждения

Post-truth стана думата на 2016 на Oxford Dictionaries. Описва информационния хаос, в който привидно се намираме. В щатите се засилва ролята на т.н. fact checking. Имаше дори подобни опити в медиите ни покрай изборите в България. В Германия има призиви за криминализиране на фалшивите новини. Преди дни Facebook пусна механизъм, с които по техни думи ще се борят със същите.

В България терминът беше преведен като „пост-истина“. За да има „пост-“ обаче, не трябва ли да е имало „пре-истина“ или поне време на „истина“? Не мисля, че е имало момент в последните 27 години, когато е нямало фалшиви новини, медии „бухалки“ или очернящи кампании. Това, че сега имаме официален термин, не означава, че е нов феномен, нещо, с което тепърва се сблъскваме.

Истина? Каква истина?

Има все пак нещо различно. Няма спор, че днес социалните мрежи дават възможност тези фалшиви новини да се разпространяват несравнимо по-бързо. В интернет често стават популярни анонимни сайтове и групи. Те бълват подвеждащи, непълни или направо лъжливи новини. Споделят се масово, защото или звучат достоверно, или са достатъчно шокиращи, за да са интересни.

Готвят се доста механизми за борба с това. Проектът на Красимир е прекрасен пример, който определено подкрепям. Всички те обаче са технически решения, които целят избягването на портали или конкретни новини. Както каза Сноудън наскоро, това е ефективна цензура и няма да реши същността на проблема. Най-добрата защита срещи фалшива информация е критичното мислене. Острата му липса е този проблем да изври толкова бързо и да се прелее във всички сфери на обществения живот.

Предубежденията са тези, които най-вече ни пречат да прозрем, че една новина е фалшива. Има много видове предубеждения и всички влияят на това как възприемаме информация. Например, ако вярвате, че циганите масово не си плащат ток, всяко изказване на шефовете на електроразпределителните дружества, че всъщност циганските квартали са едни от най-редовните, ще ви се стори като фалшива новина. От друга страна, ако вярвате, че „в чужбина работят повече българи, отколкото в България“, значи лесно ще повярвате на някакъв обикалящ сутришните блокове да разправя, че „българите ще изчезнем до 2050-та“.

Съвсем нормално е да преценяваме всяка информация на база личния си опит и вярвания. Проблемът идва тогава, когато не приемаме, че опитът ни е анекдотен и вярванията ни може би са грешни. Тогава неизбежно отричаме всичко, което ни противоречи и приемаме само онова, което затвърждава убежденията ни. Виждаме го не само в политиката, но в ултра-религиозните, антивакс движенията, расизма и прочие.

Експериментът

Преди няколко дни търсех информация за заболеваемостта в България и ми хрумна да направя експеримент. Исках да тествам как може да се манипулират предубежденията, за да се получи конкретен резултат в едно допитване. За целта пуснах няколко анкети. В едните използвах за период „седмица“, а няколко дни по-късно – „година“ в друга.

Сами виждате разликата, когато се смени периода. Резултатите би трябвало да са идентични, тъй като отговорите са практически еднакви. Вижда се, че повече хора са отговорили за „4 и повече“ седмично, когато питаме на база година. Правилният отговор е „1 и по-малко“. Доста по-малко. 7 случая за първите 9 месеца на тази година. С други думи – 0.179 на седмица. За 2015-та намерих само смърт от „външни причини“ и са 48 деца за цялата година, което пак е по-малко от 1 на седмица. Това обаче включва доста падания и други видове удари. Така видимо 60% от отговорилите са завишили с десетки пъти преценката си.

Още нещо интересно се вижда, когато сравним запитването за смъртните случаи от пневмония. Манипулацията с периода от време е еднаква, така че това измерва единствено ефекта на медийното отразяване. Въртенето на сензационни новини за катастрофи насажда впечатлението за масовост докато тези за респираторните болести – не толкова. Ефектът е, че видимо значително повече хора смятат, че смъртните случаи на деца от катастрофи надвишават тези от пневмония. Реалността: през първите 9 месеца на тази година почти 5 пъти повече деца са починали от пневмония, отколкото от катастрофи. Ако включим всички болести на дихателната система, разликата скача до 6-7 пъти.

Аналогична е ситуацията с инфекциозните и паразитни болести. Дори повече хора тук са отговорили, че има по 2, 3, 4 и повече смъртни случая от това. Реалността е, че това е причината с най-малка смъртност – 2 пъти по-малко от „външни причини“ (падания, катастрофи) и 4 пъти по-малко, отколкото при болестите на дихателната система.

Всъщност, ако погледнем 2015-та и изключим всички фатални случаи заради вродени аномалии и състояния, възникващи през перинаталния период, получаваме, че 30% от смъртните случаи на деца то 10 годишна възраст се дължат на болести на дихателната система, 18% на „външни причини“ (от които 2/3 нямат общо с катастрофи) и 6.7% – на инфекциозни болести. Предполагам, че няма нужда да го казвам, но за последното може да благодарим на ваксините, модерните диагностични методи и антибиотиците.

Цяр

Лекът е критичното мислене. То не се учи. То се възпитава и тренира. Поставяйте под съмнение всяко нещо, което прочитате, но най-вече поставяйте под съмнение собствените си убеждения постоянно. Едното без другото води до цинизъм и недоверие във всичко и всички. Приемете, че няма такова нещо като абсолютна истина и всичко има своите нюанси и условности. Не може да очакваме всичко да е абсолютно точно и да отчита всички аспекти от темата, също както цитираната статистика до тук не го прави.

Това съмнение в никакъв случай не е несъвместимо с увереността при дискусии по въпросните теми. Когато сте наясно с ограниченията на данните, които съществуват, в контекста и интерпретацията им, в познанията си за конкретните аспекти и нюансите им, може доста ясно да видите проблемите с гръмките заглавия и смелите твърдения в социалките и новините.

Никое техническо средство не може да спре фалшивите новини. Няма значение дали е бутон, приложение или НПО, което проверява фактите. Цинизмът и недоверието в обществото заличават техния ефект. Не може да накарате останалите да спрат да вярват в глупости. Може да помогнете на себе си обаче. Това е особено вярно за онези, които предават информацията (журналисти, редактори) и онези, които взимат решения (политици, бизнесмени). В крайна сметка най-важна обаче е масата от хора. Общественото мнение е тяхното мнение и докато твърде малко се надигат да кажат „я, чакайте малко“, никой няма да ги чуе.

Предразсъдъците и имат ли те почва у нас

Може още доста да се изпише за предразсъдъците (не откривам по-добър превод на bias). Тези два клипа доста сбито и ясно разясняват някои от тях.

(Не, този клип не е за ваксините, а за когнитивните процеси за движението)

Да дишаме ли в София днес?

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/da-dishame-li-v-sofia/

Забелязах, че пак се повдигна темата за замърсяването на въздуха в София и реших да видя какво показват данните, които тегля от сайта на общината. Скриптът, който направих преди почти година, разглежда графиките и извежда директно от тях стойностите по часове. Оригиналните данни от ИАОС липсват, защото от агенцията изглежда се притеснявали с тях да не се “злоупотребява”. Все пак публикуват бюлетин с превишенията и подават средни стойности на Европейската комисия.

Всичко това обсъждах няколко пъти до сега. Може да видите следните статии за повече подробности:

Тук само ще покажа последните данни в няколко различни изглежда. Всъщност, днес добавих всички събрани от мен данни от станциите в София в гражданския профил на портала за отворени данни на кабинета. Описал съм съдържанието и как е изведено. Ще го обновявам когато имам възможност. Данните започват от 16:00 на 20 януари 2016. Така липсват два от най-студените месеци – декември и януари. Обещавам, че ще обновя и опиша всички данни преди края на март, за да имаме цялостна картина.

Последните данни

Замърсителят, който най-много обсъждаме, са фините прахови частици до 10 микрона. Т.н. PM10. С тях има най-голям проблем в столицата. Докладите на агенцията и много експерти посочват като причини отоплението с твърдо гориво (дърва, въглища, неефективни печки, непочистени комини), автомобилния транспорт (стар автопарк, много дизелови коли, липса на филтри за твърди частици), строителството (неспазване на разпоредбите за чистота, липса на контрол от страна на общината) и ерозията на почвата (изоставени зелени площи, строителни материали).

Всички те в една или друга степен допринасят за натрупването на прахови частици. Особения климат и география на града обаче са основна причина за задържането им. Когато падне мъгла и се превръща бързо в смог. Това се случва най-често в студените месеци, както се вижда ясно в данните. В тази графика показвам ниските, средни и максимални стойности измерени във всеки ден от края на януари до сега.

pic3

Маркирал съм и разрешения праг от 50 µg/m3. Той е установен на европейско ниво и не трябва средната стойност на повече от 35 дни в годината да го надвишава. Също така, средната стойност за цялата година трябва да е 40 µg/m3. Сами се сещате, че София надвишава тези стойности. На следната графика съм показал средно в колко часа от деня този условен праг е бил надвишен. Вижда се, че и през летните месеци има превишения, но са значително по-малко.

pic2

Наричам тези прагове условни, защото никой не твърди, че при 49 µg/m3 въздухът е безопасен, а на при 51 вече е опасен. Също толкова важно е продължителността на излагането на замърсения въздух. Затова със следващата графика съм показал периодите, в които софиянци са били изложени продължително на превишаващи лимита нива на прахово замърсяване. За да се прекъсне такава поредица, съм посочил, че замърсяването трябва да падне под лимита за поне 6 часа.

Така се вижда, например, че започвайки от 16-ти ноември, в замърсяването е било почти постоянно над нормата в рамките на 100 часа. Същото се е случило и на 23-ти – 71 поредни часа мръсен въздух. Няколко такива периода е имало и през януари и февруари.

pic1

Друга метрика, която също се сочи като сериозен проблем от колите и отоплението е азотния оксид. София изглежда обаче няма проблем по този показател или поне далеч не такъв, какъвто други големи градове в Европа. Всъщност, в София лимитът от 200 µg/m3 практическине е бил надвишаван в разглеждания период. По мои наблюдения това важи и за останалите замърсители. Разглеждайте данните в случай, че съм пропуснал нещо.

pic4

Да, дишайте

Тези превишения не означават непременно, че въздухът “ви убива”, както се изписа доста в медии и социални мрежи. Докладите на WHO и Европейската агенция по околната среда показваха различни оценки за това колко жертви е взел мръсния въздух в Европа и у нас. Тези оценки, както пише и в самите доклади, не трябва да се приемат буквално. Те се базират на общата смъртност, която пък се влияе до голяма степен от застаряващото ни население.

Няма съмнение, че замърсяването с фини прахови частици води до здравословни проблеми. В последните години се говори все повече за това, че трябва да следим по-изкъсо PM2.5 – по-финните частици, за които сега нямаме данни в реално време, а само средногодишна стойност. Именно те причинявали най-много поражения на дробовете. WHO дори цитира изследвания правещи връзка със заболявания на сърдечната система. Останалите замърсители, макар технически под нормата, също не са за подценяване.

Трудността да се прецени реалният ефект върху общественото здраве идва от недостатъчните данни. В София има 5 измервателни станции и още една на Копитото, която изключвам от графиките горе. Средна стойност за цяла София е безмислена предвид размерът и различията в инфраструктура, топология и жилища в частите на града. Дори замърсяването до една станция да е голямо, това не означава, че на километър въздухът няма да е сравнително чист. Също така, забравяме, че дори по-голям проблем е замърсяването на затворените пространства. Големите офис сгради имат климатични инсталации, които почистват въздуха. Домовете ни и повечето обществени сгради като училища и дори болници нямат такива. Същото важи за повечето коли.

Продължителността на излагане също е от огромно значение. 2-3 часа замърсен въздух има в повечето градове по света, които страдат от час-пик. Въпросът е да не е в пъти над нормата и да не продължава по 3-4 дни, както виждаме горе. Възможни мерки има много и повечето са непопулярни. Готви се явно нов план за борба със замърсяването на въздуха, но явно пак ще остане на хартия съдейки по това, че общината продължава да купува дизелови автобуси. Други мерки като забрана за движение на стари коли в града или поне в центъра ще доведе до незабавна политическа смърт на който се опита да го въведе. Забраната за отопление с дърва и въглища ще доведе до сериозен социален проблем, ако няма предвидена алтернатива.

Всички решения искат сериозна политическа воля и немалко пари. Ако не дадем парите сега обаче, ще ги дадем после за неизбежната глоба на Европейската комисия за това, че се тровим сами себе си. Политическата воля някой трябва да я поиска и да убеди околните, че повече така не може.

Проектът @GovAlertEu и въпросът “Това па от кога е така?”

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/govalerteu-statistika/

Задаваме си този въпрос когато багерите влязат в градинката пред блока, когато установим, че любимият ни плаж е застроен или личният ни лекар измърмори срещу някакви нови изисквания. Най-често така разбираме за промени в нормативната рамка или за решения на изпълнителната власт. Донякъде сме учудени, донякъде не толкова, протестираме, псуваме. Когато обаче нещо такова стигне до най-ниските нива на веригата – чиновникът или шофьорът на багер, значи вече е късно да се действа.

В началото на 2014-та пуснах един проект на име GovAlertEu. Най-общо казано, представлява алгоритъм, който следи сайтовете на различни институции и пуска новини и документи в няколко акаунта в Twitter. Днес той няма рожден ден или нещо друго. Една реклама на местна телевизия във Франкфурт ми напомни за него и реших да видя как върви. Оказа се, че не го пипал въобще от 8 месеца и върви относително добре. Ако използвате Twitter (а трябва) и сте забелязали tweet-ове от @GovBulgaria, @MIBulgaria, @MoHBulgaria или @NarodnoSabranie, значи са автоматично пуснати от този алгоритъм.

За тези две години и половина имах планове да добавя цялостен сайт и да включа повечето страници на правителството, общините и други институции. Сайтът не е стигнал до никъде. Добавих още 10-тина интересни комисии и агенции, но далеч не толкова колкото ми се искаше. Направих нов акаунт на НС – @LiveNABulgaria, където се следеше в реално време кой говори в пленарна зала и кога започват излъчванията на заседания на комисии. Миналата седмица обаче сайтът на НС се скапа нещо и създаде проблем с Tweet-овете.

Всъщност, това е един от основните проблеми с този проект – когато сайт на институция се развали или бъде обновен, трябва да се променя тази част наново. Направил съм го доста умно, така че да засича проблеми и да ми ги съобщава директно. Все пак си отнема работа от време на време. В последните 8 месеца обаче не ми се е налагало да гo пипам. Да, няколко от източниците спряха, но като цяло информацията върви. Ще се опитам в следващите няколко месеца да обновя всичко и да изчистя натрупаните проблеми. При ЦИК ще трябва да се променят няколко неща. Ще видя какъв е проблемът със сайта на НС и други подобни. Сега следи 185 различни източника в 41 сайта на институции.

Малко статистика

Въпреки, че проектът съществува само в Twitter, посещаемостта му далеч не е малка. Извадих малко статистика по седмици от годината. Изключил съм всички тракъри, за да останат реални посетители. Вижда се, че през 2016-та има спад на средната посещаемост (в синьо; лява скала) спрямо 2015-та. Това мисля, че е заради по-малкото новини от определени източници. Вижда се, че броят документи и съобщения са относително същите (в червено; дясна скала) въпреки повечето източници. Основният брой новини идва от МВР и ЦИК. Останалите пускат по няколко на ден и дори седмица. От края на 2015-та записвам и броят tweet-ове, които са пуснати (в жълто; дясна скала). Вижда се сериозно увеличение по този показател. Увеличението е най-вече сред новите акаунти, които все още имат само няколко стотин последователя. В зелено са RT – или между акаунти вътре в този проект (например GovBulgaria RT-ва съобщение в NarodnoSabranie за законопроект на МС), или от серията акаунти на политици, които се следят интересно за популярни tweet-ве.

chart1

Алгоритмите на проекта постоянно проверяват сайтовете за новини. Оптимизирал съм това следене да не натоварва нито моя сървър, нито техните. Това ми позволява да извадя доста точна статистика колко бързи са сайтовете на институциите ни, както и колко често излизат от строя. Тук съм показал средно стойности за най-интересните. Министерски съвет и Народното събрание са най-добре. Независимо от атаките, които видяхме на последните избори, те са най-надеждните от всички, които следя. ЦИК имаше най-големи проблеми и е най-натоварен на моменти, но както се вижда, се движи около средното за всички държавни сайтове.

Най-зле са ДАНС и МВР. Всъщност НСО е особено зле, но не го включих тук, защото почти не работи. Този на ДАНС беше значително подобрен преди година, но все още е над средното като бързина и скапване. Сайтовете на МВР по принцип са под всякаква критика – дават постоянно грешки, информацията е много трудна за намиране и всяка заявка за прозрачност е достатъчно добре завоалирана. Не само това, но и от гледна точка на бързина са най-бавни – средно 2.2 секунди за да започне дори да се отваря страницата.

chart2

Всичко описано до тук е за достъп в България, където е сървъра ми. Ако тръгна да следя държавните сайтове от чужбина, една трета няма да се отварят, а повечето от останалите ще бъдат болезнено бавни. Тук е момента да благодаря и на SuperHosting, където е хостинга ми. Те ми помогнаха в оптимизацията, за да не блокира този проект останалите ми сайтове.

Инструмент, който трябва да се използва

Рекламата на онази немска телевизия ми напомни за първоначалния замисъл на проекта – да може да следим какво прави както централната власт, така и местната. В България децентрализацията е само на думи и това, което виждаме пред входната ни врата се влияе толкова от общинския ни съвет, колкото и от незнайна комисия в абстрактна агенция. Работата е, че ние не следим нито едните, нито другите. Наистина, понякога дори да се опитваме активно да намерим промените на устройствения план на града ни или променените изисквания за екологична оценка или нова регулация към бизнеса, те са старателно скрити. Най-често обаче властите разчитат на това, че никой не гледа. Този проект един инструмент в тази насока и макар да не се доближи до желания обхват, все пак постига нещо.

Забелязвам, че акаунта @GovBulgaria се използва доста от политиците ни, включително министри. Във всички акаунти съм посочил изрично, че не са официални и съм добавил името си. Все пак не мисля, че някои от тях са забелязали или запомнили. Акаунтът на @lipsva все още пуска новини за безследно изчезнали обявени от Интерпол и МВР. След като го спрях преди година и половина, все още няма сигнали от МВР, че нещо ще се промени в комуникацията им с гражданите по този въпрос. В тази връзка, пресцентъра на МВР има достъп до акаунта на @MIBulgaria. Дори са пускали новини в него. Това беше част от втория опит да го направя официален. Интерес от тяхна страна имаше, но чисто легалната част се забави. Дали е било защото юристите не им се е занимавали или просто не е имало воля. Не очаквам това да се подобри със следващото ръководство. Много искам да направя и @GovBulgaria официален, но дори не съм го предлагал предвид кой беше прессекретар на кабинета до сега.

Попитайте лекаря си дали тази прозрачност е подходяща за вас

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/prozrachnost-lekari/

Публичната сфера често и с право отнася критика, че е раздута, тромава и неефективна. Иновациите в администрацията обикновено изостават с години от тези, които използваме в ежедневието или работата си – електронно банкиране, планиране на бизнес процеси, управление на човешки ресурси, комуникацията и откритостта пред обществото. Всичко това е до такава степен различимо, че се е превърнало в аксиома.

Ще разберете тогава интереса ми към случаи, които по-скоро показват обратното. Особено когато става въпрос за данни. Може би сте подминали тази новина:

Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM) публикува данни за финансовите взаимоотношения на индустрията с лекари.

В асоциацията членуват 22 от най-големите световни фармацевтични компании разработващи нови лекарства и в рамките на европейска инициатива са решили да повишат прозрачността в сферата. Към тях догодина ще се включат онези произвеждащи генерични лекарства, сред които има доста български. 60% от българските лекари получили някаква форма на финансиране са дали разрешение да се осветят плащанията към тях. Справките включват кога, колко пари и за какво са дадени – научни трудове, лекции, участия в семинари и прочие.

Докторите и “big pharma”

Първо трябва да разберем защо всичко това е важно. Топлата връзка между лекарското съсловие и фармацевтичната индустрия е обвита в скандали и съмнения. У нас темата остава встрани от новините окупирани с поредната здравна реформа, положителни лекарствени списъци и някоя друга скандална болница. Темата въобще не е нова в други държави. John Oliver в Last Week Tonight направи интересен сегмент за ситуацията в щатите. В него описва как компании и посредници буквално подкупват лекари да предписват определени лекарства повече от други. В някои случаи лекарствата дори не са били нужни. Дори когато са подходящи за диагнозата, разкритията поставят под съмнение преценката на тези лекари. Честа практика е кабинетите да получават безплатен обяд, а някои специалисти – хонорари за несъществуващи лекции.

medicine-thermometer-tablets-pills

В Германия това също е проблем. Личният ми лекар, например, членува в организация казваща се буквално “Плащам сам обяда си“. Всички в нея декларират, че ще отказват всякакъв контакт с представители на фармацевтичната индустрия. В Германия обаче здравната система и предписването на лекарства е принципно различно от това в България. Фармацевтите и здравните каси са най-често обекти на “ухажване” от компаниите. Нерядко се случва да получиш някаква разновидност на лекарството предписаното в рецептата не защото само него имат в аптеката, а защото някой по веригата решава така. Макар активното вещество да е същото, ефективността и страничните ефекти често са различни, а понякога не ти оставят дори избор.

Всичко това съвсем разбираемо хвърля сянка върху медицинската професия. Често компаниите имат нужда от медицински специалисти работещи с пациенти за научната си дейност. Има много легитимни причини лекар да получави пари, апаратура и дори безплатни лекарства. Понякога тези неща са дори регламентирани нормативно. Изброените взаимоотношения не предполагат непременно корупция, но определено са съмнителни. Именно затова усилията към някаква прозрачност са толкова важни. Всеки трябва да може да провери дали лекарят му е приемал подаръци или хонорари от фармацевтични компании и да прецени сам.

Именно това виждаме в щатите, където т.н. ObamaCare въвежда нормативно изискване да се осветлят плащания от компании към лекари. В Европа индустрията явно е решила да се саморегулира и от тази година публикува данните без законово задължение за това. Това е изключително похвално и фактът, че България е част от инициативата ще ни даде възможност да надникнем в тези взаимоотношения.

Прочетете внимателно листовката

До тук добре. Какво обаче виждам като проблем? В този блог доста говоря за отворени данни и нуждата информацията да е достъпна във вид лесен за обработка и анализ. Веднага след като излезе новината, писах на PR-ите на асоциацията и попитах в какъв формат ще бъдат публикувани справките, може ли да ги свалим наедно и да ги съпоставим с други данни. След известно увещаване признаха, че макар да има препоръчан формат в кодекса им, всяка компания решава как да ги публикува. Повечето са в PDF формат и са пръснати по сайтовете на членките. Ето три примера от компании синонимни на big pharma.

m3

m2

m1

Веднага се сетих за финансовите отчети на общините, които Министерството на финансите отказа да ми даде. “Гонете си ги по сайтовете им”, ми отговориха. Сетих се и за старите PDF справки за гласовете на депутатите в пленарна зала. Сетих се и за “регистъра” за изкупена ВЕИ енергия, който макар в Excel формат, напомня силно на докладите на компаниите като използваемост. С други думи, прозрачността обявена тези дни от фармацевтичната индустрия е на нивото, което администрацията ни вече беше преди 5-6 години. От тогава насам много от регистрите и справките в публичната сфера бяха отворени. Вече година те се публикуват в правителствения портал за отворени данни и сферата на информацията се разширява постоянно.

Ако тези и други компании искат да бъдат прозрачни, трябва да вземат пример от държавните институции. Осъзнавам колко абсурдно звучи това като изречение, но е факт. Публично достъпната информация помага както за засичане на неефективности и корупция в системата, така и за откриване на нови възможности за бизнес и сътрудничество. Публичната сфера има един вид “монопол” над отворените данни и е крайно време принципът да се “приватизира”. Компаниите имат много данни, които са ключови за бизнеса им и представляват търговска тайна. Има обаче и такива, публикуването на които не само няма да им навреди, но и ще помогне на бизнес екосистемата около тях.

Гледай, но не пипай

Публикуването обаче далеч не е достатъчно. Важен аспект от отворените данни е това да може да ги използваме. Независимо колко съм се борил с държавни регистри, никой не ми е казвал, че не мога да отварям данните. В конкретния случаи, бях изрично предупреден от асоциацията, че нямам право да обработвам извадките за плащанията към лекари. Тоест нямам право да обобщавам данните и да ви показвам доста интересната статистика по градове и специалности. Данните са собственост на съответните компании и не може да се използват промерно в мобилен APP за улеснение на пациентите. Всеки от нас поотделно трябва да прерови сайтовете на фармацевтичните компании, да отвори документа и да търси конкретен лекар. Сами разбирате защо имам проблем с това. В щатите, където тази прозрачност е наложена от закон, има портал с всички данни във възможно най-достъпен и свободен за използване формат. Затова има толкова статии, анализи и подробни разследвания. У нас си оставаме с няколко препечатани новини и жълти парцали овикващи света, че лекарите взимали пари от big pharma.

Тази прозрачност е изцяло за ПР цели и когато е фалшива постига обратен ефект. Често държавата заставя бизнеса да е прозрачен с финансовите си отчети, собствеността и други аспекти от работата си. Дори тогава някои компании правят всичко възможно справките да са трудни за намиране и използване. Аналогично, когато говорим за социална отговорност се сещаме за детски площадки и обучение на безработни от малцинствата. Компаниите наричащи се “социално отговорни” налагат тази дефиниция, защото е евтина и има малък ефект. Истинската социална отговорност е отвореността към обществото. В 21 век това означава прозрачност, отворени процеси и данни както за публичната, така и за частната сфера.

И все пак… алтернативните

Критиката ми може да изглежда дребнава, но е важна, ако искаме някаква прозрачност. Въпреки това, не мога да не призная, че направеното е стъпка напред. Надявам се повече лекари и фармацевтични компании да се включат. Тези справки ще открехнат вратата към взаимоотношенията с лекарското съсловие и навярно ще създадат конструктивен дебат. Ако не, то поне някой с рецепта в ръка може да се сети да попита лекаря си “Абе, тия тук давали ли са ти пари?”

Това, което няма да видите обаче е подобна прозрачност в сферата на т.н. “алтернативна медицина” – хомеопатия, натурални добавки, билкови таблетки и прочие. Преди няколко месеца започнах разговор с около 60 дипломирани фармацевта. След като първите отказваха всякакъв коментар, започнах да се представям за “организатор на семинари по алтернативна медицина”. Почти никой сред фармацевтите не отказа да бъде изпратен на семинар в Банско или Шварцвалд с всички платени разходи, дори когато уточних, че “очакваме” да зареждат от “хомеопатията ни” и да я препоръчват. Трима все още ми пишат мейли “какво стана със семинара”. Ще публикувам резултатите когато събера всички отговори.

хомеопатия измама

В това няма нищо незаконно, а навярно дори и принципно лошо – заплатите са ниски, почивката е безплатна и никой не може да ги задължи да продават точно въпросния мехлем. Когато обаче влезете в аптека или посетите лекаря си, не бихте ли желали да знаете дали някой не го праща всяка година на почивка, преди да ви препоръча “ей тука едни много работещи захарни топчета”? Лекари и фармацевти, с които говорих вече в лично качество, признаха, че практиката е масова. Често аптеките зареждат и пробутват на клиентите си определени билкови хапчета, тинктури и хомеопатия точно защото при определени резултати очакват пак да бъдат “поканени”. Публикуваните от ARPharM данни показват също, че повечето лекари са взимали от тях до 300-400 лв. за посещение на семинар, например. Тридневна екскурзия до курорт в Германия и Гърция излиза доста повече.

Иронията тук е, че производителите на тези “алтернативни лекарства” са също големи корпорации с многомилионна печалба. Докато само няколко процента от приходите им отиват за “разработка” на нови продукти, между 40 и 60% отиват за реклама, лобизъм и подобни “семинари”. Прозрачност в тази сфера няма да видим, защото е срамно за тях. Твърдението на “натуропатите” е, че лекарите са подкупвани от фармацевтичните компании да тровят хората. Публичността, за която говорих горе, ще осветли колко истина има в това. Фактите обаче са, че същите проблеми има и в “алтернативната медицина”. Аз лично бих искал да разбера дали и колко са получили професорите включили курсове по хомеопатия в медицинските ни университети. Най-вече ми е интересен фармацевтичният факултет в МУ Пловдив, чийто декан изглежда от 13 г. се занимава почти изцяло с хомеопатия.

Ако искаме прозрачност за едното, защо не и за другото? Ако очакваме отворени данни от управниците и администрацията, защо не и от ключови за живота ни организации и компании?

Дрогериите в България

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/apteki-bg/

Благодарение на екипа на Румяна Бъчварова България е сред държавите с официален портал за отворени данни. На него вече има много масиви, които до сега са залежавали на компютрите на чиновници и агенции. Има план за отваряне на още доста такива, но много от тях все още остават недостъпни.

Освен че писах доста по темата за отворените данни, в последните години отворих доста публично достъпни масиви. Целта ми беше чрез визуализации да илюстрирам ползата от отворените данни. Някои от тях, като индустриалното замърсяване и загиналите в Балканските войни бяха сравнително лесни. Други, като актовете на съдебната система – далеч не толкова. Понякога обаче е възможно да се отвори един регистър с десетина реда код и няколко публични инструменти.

apteki

Има едно такова нещо като регистър на дрогериите в България. Горе виждате как изглежда. Всички имат адрес на седалището и на обекта, собственика и номер. По номерът на регистрация може да се прецени кога е регистрирана аптеката. Няма възможност да се свали списъка и все още регистърът не е качен на портала за отворени данни.

Доколкото знам, се предвижда да бъде отворен тази година, ако Министерството на здравеопазването съдейства. Реших обаче да не чакам за това точно. В края на статията ще намерите стъпките и данните. Тук виждате три бързи карти.

Къде са дрогериите в страната?

Тази карта показва регистрациите през времето. Първите са от август 2000, а последните – до преди дни. Тази карта не отчита закрити дрогерии, защото регистъра съдържа само такива, които работят в момента.

Следващите две карти показват концентрацията на дрогериите в София и Пловдив. От търсачката горе вдясно може да местите бързо картата на други градове.

В Тракия, Пловдив има учудващо малко дрогерии. Не знам дали е заради грешка в геокодирането ми или в адресите. Знаете ли за някоя, която не виждате тук? Може да се окаже, че не е регистрирана.

Отваряне на данните

Използвах вариация на Javascript кода, с който свалих регистъра на домашните кучета в Пловдив. Може да го вземете от Gist – пуска се направо в конзолата на Chrome като отворите страницата. Той изплюва един TSV файл, който вкарах в Google Calc. С малко формули изкарах датата от регистрационния номер, а с добавката Geocode изкарах координатите. Имаше 5-6, които трябваше да направя на ръка, но повечето от 900+ записа станаха автоматично.

След като имах датите и координатите, качих масива в CartoDB и с малко игра направих двата типа карти. Разбира се, не съм сигурен дали всички координати са точни – адресите в България са изключително трудни за поставяне на карта. Няколко агенции и частни компании имат почти всички адреси в базите си данни, но те не са публично достъпни. Всъщност, това е един от основните масиви от данни, които държавата трябва да пусне, за да е възможен добър анализ на голяма част от информацията.

Важно уточнение

Един добър пример защо данните трябва да са отворени и защо тези карти са полезни, е че хората може лесно да ти открият грешки в анализа. Така малко след като тази статия излезе, във фейса отбелязаха, че данните, които съм свалил са за дрогериите, а не за аптеките, което е нещо различно. Свалих вече тези за аптеките и довечера ще бъдат качени към картата. Ще обновя информацията тогава.

Идеи за анализ

Може да свалите данните свободно и да ги използвате. Включил съм координатите. Ето няколко идеи какви справки може да подготвите:

  • Кои села в страната нямат регистрирани дрогерии?
  • Карта на населението на страната и колко трябва да пътуват, за да стигнат до дрогерии
  • Концентрация на дрогерии по населени места спрямо населението им
  • Къде има повече вериги от дрогерии и къде има повече единични?

Ако някой направи някоя от тях, ще се радвам да споделите в коментарите.

За обществените медии, регулаторите и правната им уредба

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2016/03/10/parl1/

За тези, които са нямали два часа, за да проследят дискусията “Ролята и мястото на регулаторните органи и обществените медии и възможността за промяна на тяхната дейност в обществен интерес”, която се проведе на 10 март 2016 в НС и беше предавана пряко от БНТ.
Непълно и субективно проследяване на изказванията.
2.30 Председателите  на комисиите – медийна и транспортна –  приветстват събраните в залата.
2.40 Предс. Полина Карастоянова представя  целите на обществените медии.
2.45 Предс. Настимир Ананиев въвежда темата за липсата на координация на двата регулатора.
2.46 Веселин Божков, предс. КРС.  Изпълнили сме точ-в-точ закона. Бил съм тревога за изпълнението на европейската регулаторна рамка. Няма разнобой между институциите. Но да видим накъде ще тръгне разговорът.
2.48 Иво Атанасов, СЕМ. Не успяхме да седнем на едно място, но сме тук. Готвят се промени в евродирективата. Изяснени са три основни сфери и ще се представят от комисаря Йотингер: независимост на националните регулатори по съдържанието – вкл. финансирането, за СЕМ  само с 35 хил лв разходите надхвърлят приходите;  защита на децата, медийна грамотност;  промени в юрисдикцията. Конвергенция не на регулаторите, а на регулацията. Не сливане на регулаторите, а развитие на правомощията им. Идеи за промяна, произтичащи от прилагането на закона – не се получават наказателните актове;
2.58 Вяра Анкова, БНТ.  Мисия и финансиране. Параметри на финансирането. Най-важната дискусия е за качеството на програмата, казва Райна Константинова. Фондът. Рекламите. Държавната помощ. БНТ е потърпевша от модела на цифровизацията.
3.07 Радослав Янкулов, БНР. А сега малка изненада. Ще прочета това, което ще кажа. Сихронът между лявата и дясната ръка трябва да е по-добър.  Парите не стигат, деца. Ние да бъдем какво – Островът на съкровищата ли? А не да мислим, че вечно трябва да живеем в санаториум. Важно е не кой, а какъв ще бъде регулировчикът. Правилата, Санчо. Слободията ни праща извън стотицата в класирането. Толкова. Повече, когато ни покани СЕМ, КРС или както ще се нарича това, което ще държи палката.
3.14.  Полина Карастоянова – Евтим Милошев, Диана Андреева, Мартин Захариев са поискали вече думата, другите след това.
3.15  Мартин Захариев –  три въпроса висят във въздуха, повече от шест години висят и ги казвам, ето ги

необходим ли е нов закон;
необходим ли е конвергентен регулатор;
необходимо ли е сливане на БНТ и БНР.

Мрежовото общество е факт. Регулаторът е имунната система на пазара. Това е решение политическо и не е на нивото на тези две комисии. Директивата е остаряла, но няма за цел мегаоргани. Съдържанието в интернет не е обект на регулиране.  Няма ярко налагащи се аргументи за конвергентен регулатор. МС може да образува акционерни дружества. БНТ и БНР могат да бъдат акционерни дружества  – самостоятелни или  холдингови. Ще могат да сключват договори от различен вид.
3.25 Диана Андреева. Пакт за култура. 840 милиона. Аудиовизуално производство.
3.31 Евтим Милошев. За силна обществена медия. Бюджетите да са адекватни. Обединение на БНТ и БНР. Това ще даде повече възможности за производителите на съдържание. Законът не отговаря на реалностите на пазара. За органа – да е по-авторитетен. Продуцентите искаме среда, в която да се развиваме.
3.35 Ирена Соколова, зам.председател. Работата да продължи в работна група.
3.38 Венелина Гочева. Разговорът трябваше да тръгне от тези три точки, които Мартин Захариев каза -когато ми звънна Поли Карастоянова и ме покани за тази среща – Поли знае, че един кръг се срещаме и говорим за медии  – и знаем какво трябва да се направи.
Основен въпрос – има ли политическа воля за промяна. Законът да бъде променен в посока интернет пространството.
3.41  Ани Горанова АБРО. Въпросът за пиратството. Сива зона: кой има компетентност за борба с пиратството, не се проверява, не се контролира, правомощия няма определени, нека да има функционална интеграция. Финансиране на обществените медии, прозрачност и контрол, държавната помощ да не създава дисбаланс.
3.45 Валери Тодоров. Продължителността на мандатите на ръководствата на обществените медии да се увеличи. Нови услуги  – да са в регулация. Конвергенция на регулаторите – когато и където  развити пазари. Обединение на БНТ и БНР – няма да доведе до икономия. Оптимизация е необходима, в рамките на съществуващите структури. Холдинг. Общи продуцентски центрове.
3.52 Ивo Инджов ИМП. Да се регулират медиите в интернет пространството. Поддръжник на таксите от аудиторията, но сега е късно. Срещу сливане на БНТ и БНР. Защо гледаемостта и слушаемостта  са ниски.
4.00 Бойко Василев, БНТ Имаме последен шанс да направим нещо за тази телевизия.
4.04 Веселин Божков отново. Не знаехме за какво ще говорим. Сега разбрахме, три точки. За Българското национално радио – когато си си напълнил гащите, по-добре да не пискаш. Четете директиви – необходимо е отделяне на регулирането на преноса от регулирането на съдържанието. Лондон и пр. Вивиан Рединг и пр.  Да не поставяме държавата пред угрозата на инфринджмънт
4.12 Мартин Захариев. Поемам отговорността за трите точки.
4-13. Полина Карастоянова. Няма значение кой в колко точки говори.
4.14. Мария Стоянова, СЕМ. Поправя Мартин Захариев от коя година е последната ревизия на медийната директива – 2010, а не 2007. (Всъщност не:   от  2010 г. е консолидираната директива, няма ревизия  – но изобщо:  налага ли ce да се поправя Мартин Захариев за годината на последната ревизия).
4-18. Христин Стрижлев, БНР. По-рано за час програма в БНР се даваха 500 лева, сега 400 лева
4.21 Константин Тилев, КРС. КРС работи друго, не медии. Говорите за неща, които нямат релация с нашата дейност.
4.23 Велизар Соколов. Законът за авторското право и сродните права е много важен. Да влезе в Светата троица. Парите са на пазара, трябва да вземем парите от този пазар и да ги вложим в продукти.
4.29 Светослав Терзиев. СБЖ. Има опасност от свръхрегулация. Вестниците и сайтовете ще бъдат под контрол. За саморегулиране.
4.33 Иван Иванов, заместник-председател на НС. За силни независими обществени медии, за обществена мисия, обществено финансиране, модерни независими компетентни регулатори, срещу политическите номинации. И обществените медии, и регулаторите имат много аспекти в некоординирана зона, така че отговорността е на парламента – българския парламент.
4.38 Петър Кънев, председателите – финални думи от президиума. Карастоянова: експертната среда решава бъдещето на регулацията.  Настимир Ананиев:  за регулиране на съдържанието в интернет.
Запис на събитието от БНТ.  Когато стане готова стенограмата, ще  бъде добавена тук.
Стенограма, пдф
*
 
Преди месец  писах за  ключовите въпроси на уредбата на обществените медии.  С идеята да не се отделя време за ясни неща. Срещата показа обаче, че за едни е ясно едно, за други – друго.
 Filed under: BG Content, BG Law Making, BG Media, Media Law

Замърсяването на въздуха засяга половината от населението на България

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/30IZVhAkSS0/

В първата статия от поредицата разгледах най-общо какъв е проблемът с въздуха на София. В следващата изложих повече информация от станциите и аргументи защо данните от тях трябва да са отворени и достъпни за анализ на всички. Също така показах, че публичната информация от Изпълнителната агенция по околната среда има за цел по-скоро да отговори на изискванията за докладване на европейския регулатор, а не толкова да информира обществото за проблема. Съобщенията им за превишените прагови стойности по дни не само не могат да ни покажат замърсяването в реално време, но също така правят почти невъзможно търсенето на причините и възможно решение.
За да илюстрирам това, свалих всички данни за превишения за последните четири години. Всъщност, свалих данните за последните десет години, но колкото по-назад във времето се връщаме, качеството на съобщената информация изглежда намалява драстично. Пример за това е липсата на всякакви превишавания през пролетта и лятото на 2013-та, което е повече от странно. Затова в графиките тук ще покажа единствено периода между април 2012 и февруари 2016-та.
България не е само София
Основните замърсители на въздуха в градовете ни са финните прахови частици (PM10), азотните оксиди (NO и NO2), серния доксид (SO2) и озона (O3). Има доста други замърсители като въглероден оксид или бензен, но при тях почти няма превишаване на нормите. Концентрираме се често на праховите частици, защото там проблемът е най-голям. На тази карта съм показал всички превишения по станции в страната за последните 4 години.

Вижда се ясно масовото превишение на ограничението от 50 µg/m3 във всички големи градове в страната. Всъщност, ако сметнем по население, излиза, че около половината българи живеем в региони, където замърсяването с фини прахови частици е често над нормата. Виждат се ясно и целогодишните обгазявания на Гълабово, Сливен и Димитровград със серен оксид. Прекомерното замърсяване с озон и азотни оксиди са по-редки, но все пак се срещат.
При праховото замърсяване ще забележите една периодичност. На следващата графика тя се вижда по-добре. Показал съм броя станции, в които се превишава праговете от различни замърсители в даден ден от годината. Общо станциите в страната са между 40 и 50 според това кои не работят в даден ден. Разделил съм на станции превишаващи нормите с малко и тези превишаващи ги два и повече пъти (в тъмно червено).
Превишения по дни
На следващите две графики съм групирал превишенията по месеци. Всяка колона показва колко превишения е имало в страната за даден месец независимо от коя станция. През януари 2016-та, например, 450 пъти са превишавали нормите за прахово замърсяване като в 175 от тях замърсяването е било повече от двойно над нормата.
Превишения по месеци
Превишения по месеци
От втората графика се вижда, че превишаванията от други замърсители са много по-малко като брой. Те обаче често са концентирани на няколко места. При праховото замърсяване е очевидно силното увеличение през зимните месеци. Проверка в данните на БАН за температурите през тези периоди показва силна корелация.
Това още по-силно говори в полза на тезата, че не транспорта, а отоплението е това, което причинява най-силното прахово замърсяване. При това най-вече отоплението с твърдо гориво в градовете, а не от индустриалните инсталации като ТЕЦ-ове и заводи. Данните за последните отворих и визуализирах преди 3 години. Обнових ги наскоро и показват ясно, че замърсяването от тези източници е паднало драстично и допринася много малко за общото замърсяване в последните години.
С кое мърсим повече – печките или колите?
Наблюдения до тук обаче не съответстват с изводите на Столична община. В предишната ми статия писах, че градовете в България изглежда нямат план как да се справят с това замърсяване. Оказва се, че не е съвсем така. Всъщност по поръчка на общината, Химикотехнологичния и металургичен университет е изготвил такъв план преди 5 години. В него се разискват всички възможни източници на замърсяване – от заводи и строежи, през транспорт и отопление та чак до птицеферми. Описано е добре как аномалии в климата влияят на концентрацията на замърсителите.
Интересни са данните за отоплението и промяна между 2007-ма и 2010-та. Изглежда намаление има единствено при отоплението на ток. Най-много се отопляват на парно – над 60%. Леко увеличение има при отопляващите се на газ, като това е вторият предпочитан метод с 18%. Отопляващите се на дърва не само са се увеличили, но се е увеличило двойно количеството изгорени дърва за огрев.

ch4(Графиката е от плана изготвен за Столична община. Не мислете, че ще направя нещо толкова грозно.)
Планът отбелязва драстичен общ ръст на замърсяването. От строителството има 60% по-малко замърсяване, което най-вероятно се дължи на кризата след 2008-ма. Твърдението в документа обаче е, че 63% от праховото замърсяване е от транспорта срещу едва 23% от отопление. Това би означавало, че при спадане на температурите, промяната на нивото на прахови частици и азотни оксиди трябва да е по-малка от 25% в едни и същи часове и дни от седмицата. С други думи, в един летен и зимен работен ден с чисто небе и липса на мъгла не трябва да има голяма разлика в качеството на въздуха. Това е странно, защото виждаме драстична разлика между замърсяването през лятото и зимата в такива дни.
Друго интересно в докладите са следните карти показващи регионалните концентрации на ФПЧ. Докато досега обсъждахме измерванията на отделни станции в града, тук виждаме модел на разпределението на замърсяването на база промишлени зони, транспортна инфраструктура и други източници.
Карта на праховото замърсяване в СофияКарта на праховото замърсяване в СофияКарта на праховото замърсяване в София
На страницата за замърсяването на община Пловдив се вижда подобна карта, но в реално време. Там има графики за последните 24 часа за PM10 и NO2 отделно за индустрията и като общо замърсяване. Тук съм направил анимация за последните 60 часа.
Карта на праховото замърсяване в Пловдив
Разбира се, това е просто симулация от ИАОС. Реалните измервания са на две или три места в града. Забелязва се обаче, че най-голямо замърсяване има вечерно време около 8 до 11 часа. Т.е. след час-пик и когато хората са си вкъщи. Тогава всички квартали, с изключение на Тракия, превишават сериозно лимита от 50 микрограма.
Стъпка назад
На този етап би трябвало да разбирате колко сложни аспекти има дори в този един показател. Няма спор, че има сериозно замърсяване на въздуха във големите български градове. Всички го усещаме. Няма съмнение, че това вреди на здравето на половината българи. Има много начини да се илюстрира проблема и никой от тях няма да е изчерпателен или изцяло точен.
Планове и стратегии на хартия има. Според официалните данни обаче напредък липсва. За да има обществен натиск, трябва проблемът да е видим и близко до хората. Макар всеки в София, Пловдив, Бургас, Варна и Плевен да вдишва този прах всяка изминала минута, осъзнаването каква е вредата идва трудно. Чрез визуализациите, които показах в тази поредица, трудно може да се извлече личен извод и да се стимулира някакво недоволство към липсата на напредък.
Човешката природа просто е такава – докато един проблем не стъпи на входната ни врата, трудно бихме му обърнали внимание. Този проблем отдавна е влязъл и ни бърка ежедневно в здравето, но не го забелязваме. Трябва да намерим начин това да се промени. Апокалиптичните предсказвания и шокиращи лозунги явно вече не помагат, защото сме претръпнали. С такива се промотира всичко – от вафли до политически амбиции.
Какво би накарало жителите на един град да настояват пред общината си за решителни действия за качеството на въздуха?


Лаещите домашни любимци на Пловдив

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/Ju1oLe5kYOM/

Когато говоря за достъп до обществена информация, повечето хора се сещат за големи обществени поръчки, корупция, уредени съдебни дела, агенти на ДС и прочие. Свързваме достъпа до данните на държавата с тайни, които се крият от нас и се надяваме, че осветляването им ще ни помогне да разберем и подобрим ситуацията. Дали и как това става е трудна и дълга тема.
Сега обаче искам да покажа, че изброеното е само един аспект от отворените данни. Има много информация както в централната и местната власт, така и в частни компании, която може да бъде полезна за ежедневието ни или просто да разкрива интересни факти от него. Такъв пример са данните за демографията, за които пиша доста напоследък. Още един пример са домашните любимци.
Както навярно знаете, всички кучета трябва да се регистрират в общината. Пловдив има публичен регистър, в който може да се намерят доста подробности за всяко куче, включително име, адрес, пол, дали е кастрирано, дали има чип и прочие. Данните от регистъра не са достъпни за сваляне, но с малко познания по javascript може да се получат лесно. Накрая на статията съм пуснал линк към кода и процеса на отваряне.
Къде какви кучета има в града?
Когато поставим на картата всички адреси и категории може да покажем доста неща. Тази карта, например, илюстрира как се е увеличавал регистъра през времето.
Интересно наблюдение е, че всяка година има голям пик в регистрациите през март. Докато през останалите месеци са регистрирани средно по 300 кучета през последните години, 820 кучета са регистрирани през март. Най-малко има през декември – 150. Не знам каква е причината за това, но навярно доста малки кученца се подаряват около Коледа и Нова година и през март вече са около възрастта за регистрация – 4 месеца.

Аналогично може да покажем и разпределението по полове. От пръв поглед се забелязва, че в кв. Прослав има доста повече мъжки кучета. Всъщност, в целия град са регистрирани с 26% повече мъжки, отколкото женски. Изглежда са предпочитани. Вижда се и че има доста малко кучета в Тракия, което е странно предвид по-голямата концентрация на хора там.

Друг интересен момент е колко хора декларират, че кучетата им са осиновени от приют. За Пловдив те са 111 или само 2.64% от всички регистрирани. Според бившия директор на Зооветеринарния комплекс, интересът към осиновяването се увеличава. Преди година посочва, че през 2013 и 2014-та са осиновени над 210 кучета. Това означава, че или много от тях не се регистрират, или че заминават за други общини. Най-вероятно става въпрос за и двете.
Ако желаете да осиновите или да помогнете на куче, може да погледнете на страницата на фондация „Шарко“, този списък на Събина или да станете доброволец към инициативата в TimeHeroes.
Ето разпределението на осиновените кучета в града:

Според промените в закона приети преди дни, всички регистрирани кучета трябва да имат чип. В Пловдив до сега 73% от кучетата вече са с такъв.

За сметка на това само 668 или 16% от кучетата са кастрирани. Женските кастрирани са повече от два пъти повече от мъжките. Така 24% от всички женски и едва 9.3% от мъжките са кастрирани. За сравнение, над 80% от всички кучета, които постъпват с кучкарници в щатите вече са били кастрирани от предишните им собственици.

В регистъра има и други категории. 6% от всички кучета са регистрирани като ловни. Има превес с 25% на мъжките ловни кучета пред женските, но това е синхон с повечето регистрирани мъжки кучета. 16.5% или почти 700 кучета са регистрирани като помощници на инвалиди. Това е доста повече, отколкото очаквах. Забелязват се и 10 служебни кучета.

Сред имената, най-разпространени са Сава, Макс, Рекс, Ричи, Чарли, Тара и Рони. Има обаче и имена като „Bright Light of Moscow Victory Day“, „black pearl“, „Limited Edition Anelia“, „Император бул Дио“, „Принцеса Шуши“ и навярно най-любимото ми – „Gaprillis Glenmorangie“.
Отваряне на данните
Поставянето на адресите на картата беше по-лесно, отколкото очаквах. Използвах стандартен скрипт, които написах за другите си проекти. Всички скриптове и стъпки ще намерите в Github. Част от адресите и датите в регистъра бяха очевидно грешни, така че се наложи да махна някои от тях за картите. Като цяло обаче свалянето и изчистването отне около 45 мин.
Нещо, което буди притеснение в този регистър е именно точният адрес. Повечето съдържат етаж и апартамент. Както споменах по-горе, има около 250 ловни кучета регистрирани в града. Може да се направи добро предположение, че в тези апартаменти ще има и огнестрелно оръжие. Това навярно не е информация, която човек би искал да е публично достъпна. Затова е добре да се преосмисли каква част от регистъра е добре да остане публична и каква – не. Аналогично на случая със сайта на Центъра за асистирана репродукция, това може да създаде проблем за отделни хора.
Полезно ли е всичко това?
Навярно не. Тук няма да намерите схема за източване на пари или пикантерия от политическия ни живот. Всъщност, тези данни не покриват дори всички кучета в града, а само регистрираните. Не намерих оценки колко още нерегистрирани има. Също така не, е ясно дали данните се попълват просто от собствениците или има някаква форма на проверка дали са точни (дали кучето е с чип или дали наистина е на инвалид, например). Забелязват се не една или две грешки в тях.
Въпреки това, показват интересен аспект от града, която може да е полезен на бизнесите свързани с домашни любимци. Географският анализ на тези данни може да покаже дефицит на паркове за разхождане или да помогне в планирането на подобрени кошчета с еднократни торбички за изпражненията на кучетата. Такива има в доста паркове и улици в Европа и помагат много за чистотата.
Тази справка ни показва и колко малко от кучетата са осиновени от приюти. Докато подготвях тази статия потърсих сайт или списък с линкове, където човек би могъл да намери приют, ако иска да осинови куче. Такъв, за жалост, няма. По-горе дадох няколко полезни линка. Ако знаете още, споделете ги в кометнарите. Ще се радвам да ги изброя под статията.


Човекът е първо човек

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/MNx_pG6o6s4/

В България общуваме със скандали. Дали ще бъде темата за социалните придобивки на полицаите, програмата в училищата, спешната помощ или кой какво хакнал, струва ми се, че всеки дебат започва и завършва с надвикване и шокови заглавия. Такъв тон се дава и трудно се чува нещо смислено. Един от скандалите през последната седмица беше номинацията на Полфрийман за наградата „Човек на годината“ на Българския хелзинкски комитет. Той излежава присъда за убийство, а номинацията е дадена от австралийска гражданка заради работата му за правата на затворниците.
Разбираемо, доста бяха възмутени в една или друга степен. Страстите в мрежата и сутришните блокове се разгорещиха. Преди да изложа своето мнение, длъжен съм да кажа, че и аз съм сред номинираните за тази награда. Поне бях до вчера. В последните дни обсъждах на доста места казуса. Хора, които много уважавам, застанаха твърдо против по различни причини. В тези дискусии осъзнах, че позицията ми компрометира номинацията ми, също както номинацията се използва като лесен аргумент да се зачеркне мнението ми.
Затова помолих БХК да ме махне от номинираните преди да напиша каквото и да е било тук. Не заради действията на БХК, а въпреки тях. Не познавам човека, който ме е номинирал. Благодаря му за този комплимент и му се извинявам, че се оттеглям така. Позицията ми обаче за мен е по-важна, а в последните дни се видя ясно, че е трудна за изказване в атмосферата около този скандал. Затова пиша всичко това като човек извън конкурса.
Без да се опитвам да го принизя като позиция, лесно е да се защити тезата защо един осъден за убийство не трябва да бъде сред номинациите на нещо наречено „Човек на годината“. Това е очевидно. Престъпления срещу личността като убийства, изнасилвания и прочие са разумен довод. Трябва да направим няколко разграничения обаче.
Първото е, че не трябва да смесваме спора с онзи дали Полфрийман е имал честен процес и дали е невинен. Съдът е казал своето, минали са обжалвания, свидетели, доказателства и прочие. Полфрийман е виновен за убийство и излежава своята присъда. Целта на престоя му в затвора е да приеме вината си и да се поправи, както и да бъде отделен достатъчно време от обществото до момента, в който вече не е опасен за него. Нищо от това няма да върне убития Монов, но презумпцията в едно цивилизовано общество е, че хората може да се поправят.
Вторият проблем, който виждам, е от другата страна на „барикадата“. Тук говорим за номинации отворени за широката публика. БХК ги филтрира според общите условия на конкурса, но само толкова. Целта на публичните номинации и кодифицираните правила е да се премахнат всякакви предразсъдъци в подбирането на кандидати. Надали някой би се усъмнил, че членовете на БХК и журито също имат своите предразсъдъци. Хора сме и по дефиниция те остават скрити за нас. Правилата диктуват, че се гледа настоящата работа на номинираните като цяло, а не непременно миналото им. От тази гледна точка, номинацията не е за осъден на убийство, а за човек работещ за правата на затворниците, който има престъпления срещу личността в миналото си. Може да изглежда като проста игра на думи, но е важно разграничение на контекста.
Най-вече обаче трябва да разберем каква е целта тази награда. БХК се намесва винаги в скандали, защото отстояват едно просто правило: „Първо сме хора, после сме всичко останало“. Това изглежда очевидно, но бързо се обръща в главите ни, когато опрем до частни случаи. Затворникът първо е човек и после е затворник. Човешките права не се заличават каквото и да сложим накрая на изречението. Така „Човек на годината“ би могъл да бъде всеки, за който журито прецени, че се бори за това ние като общество да се отнасяме към всеки индивид първо като човек.
Бързам обаче да уточня, че аз не смятам, че Полфрийман или сдружението му трябва да бъдат наградени. Причината не е във факта, че е под запрещение, а в това, което знам за отношението му към присъдата и видимата липса на желание да поеме вина. Това обаче е мое субективно мнение и е напълно възможно да се базира на непълна информация. Не съм запознат с работата му за правата на затворниците. Всъщност мисля, че надали някой въобще знае много по темата. Има огромни проблеми, но им отдаваме малко значение, защото „къде ли няма“, а и става въпрос за престъпници. Може доста да се говори за това, но в рамките на този скандал сякаш никой не го интересува. Случайно снощи Last Week Tonight пуснаха сегмент по аналогичен проблем в щатите. Препоръчвам ви го.
В този смисъл смяната на номинацията на Полфрийман с такава за организацията сякаш беше добър компромис. Все пак това си остава компромис с принципа на обективност в процеса на номиниране и първоначалната им позиция по казуса. Отдавам тази отстъпка на заплахата на номинирани и дори членове на журито да се оттеглят и рискът за провал на тазгодишното издание. Предвид изложеното дотук, аз лично не виждам проблем, че номинацията му е била приета.
Несъмнено не може да наградим осъден за убийство за „Човек на годината“, особено фокусирайки се изцяло на този аспект от личността му. В конкретния случай това нямаше и да се случи, независимо какво пише в истеричните изблици на жълти и кафяви медии. Въпросът дали може един такъв човек да е номиниран обаче се поставя на съвсем грешна плоскост. Номинацията не означава признание от обществото, а от номиниращия. Присъствието в списъка на номинираните е съгласие, че настоящата му работа помага на човешките права. До тази точка е принципът, а след това може да говорим за конкретните случаи.
Нямам илюзии, че знам как са се почувствали близките на Монов. Не мисля, че биха възприели Полфрийман като човек заслужаващ втори шанс дори да излежи присъдата си. Всъщност, не мисля, че го възприемат като човек изобщо. Надали някой от нас би се чувствал различно в такава трагична ситуация и това е нормално.
„Човек на годината“ би могъл да бъде онзи, който успява да ни накара да преодолеем това, също както предразсъдъците в ежедневието и работата ни. Има много достойни кандидати сред номинациите и ви призовавам да подкрепите онази или онзи, който смятате, че го заслужава.


От времето, когато 2: Османталгия

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/W0TQ8Vz5bi8/

Под надвисналата заплаха Москов да въведе данък върху прекомерно мазните и сладки изделия, някои бизнеси се налага да станат по-гъвкави, за да оцелеят. Именно така се е родила идеята на (неназована за сега) верига баничарници да се върне към корените на един от най-продаваните им продукти – баклавата.
Всички ние помним колко вкусна беше баклавата от детството ни в сравнение с пластмасата, която се продава сега. А знаете ли колко по-добра е била онази от средата на 19-ти век? Несравнима като качество и технология. За да предаде това послание, баничарницата е взаимствала подхода със соцталгията от една друга рекламна кампания. Така ще внесат у нас нещо популярно напоследък в Турция – османталгията (от османска + носталгия).
Щом може да продава бира, защо не и баклава?
Предварителните допитвания показват, че тези реклами резонират добре с националистическите и етническо-партийни таргет групи. Добре разпознаваема е сред целия възрастов спектър с повърхностни знания по история. Както при другата рекламна кампания, тази също има регионална насоченост и потенциал да тръгне вайръл яхнала вълна от разгневени коментари и нападки.
Интересно ми е обаче какво е вашето мнение:
От времето, когато властта
не само хващаше престъпниците,
но и ги увисваше на въжето
b2
От времето, когато брояхме
овцете, а не калориите
b1
От времето, когато
данъкът беше само 10%
b3
От времето, когато
всичката храна беше био
b4
От времето, когато имаше
мегдан вместо Facebook и Twitter
b5
От времето, когато жените
предяха и перяха вместо
да висят в БГМама и мола
b6
От времето, когато
семействата бяха големи
b7
От времето, когато
момите приставаха
b8
От времето, когато властта
не строеше магистрали, а джамии и бани
b9
От времето, когато младите
заминаваха да учат в чужбина
с трен, а не със самолет
b10
От времето, когато
училищата бяха качествени и килийни
b11
От времето, когато вързвахме
учителя и попа, за да ни е мирно селото
b12
От времето, когато
бяхме част от нещо наистина голямо
b13
От времето, когато търгувахме
от Тунис до Дубай, от Виена до Судан
b14
От времето, когато
Благоевград беше само гарнизон
b15
От времето, когато
Истанбул беше столица
b16
От времето, когато
София беше Сердика
b17
От времето, когато
Стара Загора беше Ески Зара
b18
От времето, когато
Добрич беше Хаджиоглу Пазарджик
b19
От времето, когато
Смолян беше Ахъ Челеби
b20
От времето, когато
Созопол беше Сизеболу
b21
Тази статия е сатира. Не би трябвало да се налага да го казвам изрично, но свят – широк, хора – всякакви. Всяко използване на колажите извън този контекст ще бъде осмивано и порицавано пред колектива.