Tag Archives: пътища

Швеция: „Ако настъпи криза или война“

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2141

Ако има три неща, които да не могат да се кажат за шведите, те са: че са неорганизирани, че не се грижат за хората си, и най-вече че са глупави. Швеция е пословична с доста неща, и всяко от тях е несъвместимо с тези трите.

Затова се постреснах мъничко, когато до (почти) всяко домакинство в Швеция беше доставена една специална брошура, озаглавена „Ако настъпи криза или война“. През 1947 г. Швеция наистина беше изготвила подобна брошура, и мине се не мине десетилетие през Студената война, я доставяше на домакинствата си. За последен път това се случи през 1990 г. Почти трийсет години беше история. Но сега я доставиха пак – в осъвременен вариант.

Често си мисля, че съм мъничко параноик. (И мъничко оптимист – понякога предвиждам вероятност за лоши неща, понякога за добри…) Но се боя, че моята оценка за мира в света в средносрочно бъдеще също клони към песимистична. Вероятността да се стигне до война в Европа засега ми се струва малка – да кажем, 10%. Но като се има предвид какви ще са последствията, това не е за пренебрегване… Накратко казано – личната ми преценка е да си живея живота щастливо и без страх от война, и да планирам мирни старини, но за всеки случай да имам в някое ъгълче на мозъка си план за действия при подобно развитие.

А има и друго. Държавите имат много начини да се сдобиват с информация за ситуацията в света. Много от тези начини не са от най-чистите и обществено приемливи, и по тази причина (а и по много други) придобитата информация не се огласява. Ако обаче е обезпокоителна в някое отношение, разумните и загрижени за бъдещето си държави вземат мерки според нея. Понякога дори ако тези мерки не харесват особено на електората им.

Как мислите, Швеция разумна и загрижена за бъдещето и хората си държава ли е? Ако да, за каква не-публична нейна информация ви говорят тези мерки? Да, една брошура не е много. Но струва пари, които могат да бъдат дадени за удоволствия за електората, съответно по-добър имидж за управниците. А гледам, че и военният бюджет на Швеция за тази година е подскочил забележимо, след десетилетия без увеличение…

Възможно ли е шведското правителство също да са мъничко параноици? Естествено. Само че правителствата страдат от параноя доста по-рядко от отделните хора. Особено когато тази параноя ги кара да правят неща, които се разминават пряко с изгодата им… Затова съм склонен да приема, че не-публичната (но обоснована на разни информации) оценка на Швеция за ситуацията не е много далече от моята.

Прегледах листовката (ето тук има неин вариант на английски, като PDF). Доколкото мога да го преценя, информацията в нея е типично по шведски простичка, добре премислена и надеждна при употреба. Ако недай боже се случи война (или дори само терористичен акт – листовката разглежда и това), тази информация би била от отлична полза на шведите.

Част от нея, примерно сигналите на сирените, вероятно са различни за България. (За срам не знам българските.) Но много от нещата биха били от отлична полза и за българи. Естествено, у нас само кръгъл идиот ще разчита на правителството или общината да се погрижат за него с шведска добросъвестност. Или да организират съпротива срещу агресор, вместо да ни продадат на него срещу жълти стотинки, мисля си… Но много от съветите в брошурата касаят какви индивидуални действия следва да предприеме човек, за да подобри шансовете си за оцеляване.

За незнаещите английски си позволявам да преведа набързо някои от най-важните изречения и абзаци. (Тук-там с мои коментари.)

—-

Извънредните ситуации могат да попречат на обществото да функционира както сме свикнали. Промените в климата могат да направят наводненията и пожарите по-чести. Катастрофи в други части на света могат да доведат до недостиг на някои храни. Проблеми във важни ИТ системи могат да попречат на електроснабдяването. Много бързо ежедневният ви живот може да се сблъска с проблеми:

– Отоплението спира да работи
– Съхраняването на храни и готвенето може да стане трудно
– Храни и други стоки могат да изчезнат от магазините
– Водоснабдяването може да спре
– Може да няма гориво за колата ви
– Банковите карти и банкоматите може да спрат да работят
– Мобилните телефони и Интернет може да спрат да работят
– Общественият транспорт (а и други видове транспорт) може да спре
– Лекарствата и медицинските услуги може да станат трудно достъпни

Помислете как вие и хората около вас ще можете да се справяте в ситуация, в която нормалните услуги на обществото не работят както обикновено.

Не само „вие“, а „и хората около вас“. Полезно уточнение, от което доста българи имат нужда… а някои са неспособни да схванат изобщо.

В случай на обществени затруднения, помощ ще бъде предоставена (от държавата и общините – Григор) първо на най-нуждаещите се. Мнозинството се очаква да могат да се справят сами, поне отначало. Колкото по-добре сте подготвени, толкова повече ще можете да помогнете на тези, които по една или друга причина не са подготвени.

Най-важно е да имате вода, храна и топлина, и да можете да получавате информация от властите и да поддържате връзка с близките си.

Помислете за рисковете, които засягат конкретно вас и мястото, където живеете и работите. Податливо ли е то на наводнения или свлачища? Има ли наоколо някакво опасно производство или друго, което е добре да знаете?

Така ми се иска да бяхме такова общество. А си зависи само от нас – дори не от всички заедно, а от всеки поотделно… дано схващате намека.

Внимавайте за лъжлива информация

Държави и организации и в момента използват подвеждаща информация, за да се опитат да влияят върху нашите ценности и действия. Целта им може да бъде да подкопаят нашата решителност и желание да защитаваме себе си.

Най-добрата защита срещу лъжлива информация и враждебна пропаганда е критичната оценка на източника:

– Това факти ли са, или мнения?
– Каква е целта на тази информация?
– Кой я изнася?
– Източникът заслужава ли доверие?
– Достъпна ли е тази информация и другаде? Къде?
– Нова ли е или стара тази информация? Защо бива изнасяна точно в този момент?

Търсете и преценявайте сами информацията. Най-добрият начин да противодействате на пропагандата и лъжливата информация е да сте си написали домашното.

Не вярвайте на слухове – използвайте повече от един надежден източник, за да прецените дали дадена информация е вярна.

Не разпространявайте слухове – ако дадена информация не е достоверна, не я предавайте по-нататък.

Не че няма и още много начини за различаване на лъжите от истината – но и това само да прави човек, вече няма да е малко. А напоследък е пълно с лъжи, старателно инженерирани с цел разлагане на „вероятния противник“, да припомня един стандартен израз от едно минало, което всички толкова искаме да е минало завинаги…

Терористичните атаки могат да бъдат насочени срещу отделни хора или групи, срещу масовия гражданин или срещу важни обществени функции като например електроснабдяването или транспортната система. Има много различни начини за извършване на терористична атака, но някои съвети са приложими в почти всички ситуации:

– Отидете на безопасно място и избягвайте големите групи хора.
– Обадете се на полицията и ги информирайте, ако виждате нещо важно.
– Предупредете тези в опасност и помогнете тези, които имат нужда от помощ.
– Изключете звука на мобилния си телефон и не се обаждайте на никой, който може да е в застрашената зона. Позвъняването на телефона може да издаде някой, който се крие.
– Не се обаждайте по мобилен телефон, освен при абсолютна необходимост. Ако мрежата бъде претоварена, особено важни позвънявания може да се окажат невъзможни.
– Изпълнявайте исканията на полицията, пожарната, спасителните екипи и властите.
– Не разпространявайте непотвърдена информация онлайн или по други начини.

Дори аз не се бях замислял, че в подобна ситуация е добре да не звъниш на хора, които може да са в опасност – и изобщо, за да не задръстваш мрежата.

Домашна готовност

Храна:

Важно е да имате в къщи запас от храна, която дава достатъчно калории. Използвайте трайни храни, които се приготвят бързо и не изискват много вода, или могат да се ядат пряко:

– картофи, зеле, моркови, яйца
– траен хляб – тортили, черен хляб, крекери…
– бадемово, соено или сухо мляко
– олио и кашкавал
– спагети, ориз, зърнени храни, сухо картофено пюре
– консерви – боб, леща, зеленчуци, месо, риба, супи…
– доматено пюре, в което могат да се сварят спагетите
– плодови пюрета, сладка и мармалади в буркани
– плодови сокове или други напитки, които могат да се съхраняват при стайна температура
– кафе, чай, шоколад, мед, бадеми, ядки, орехи, енергийни блокчета

Вода:

Питейната вода е жизнено важна. Предвидете поне по три литра на човек на ден. Ако качеството ѝ е съмнително, трябва да намерите как да я преварите.

Ако няма вода за тоалетната, поставете здрав пластмасов чувал в тоалетната чиния. Добрата хигиена на ръцете е важна за избягване на инфекции.

– бутилки
– кофи с капаци
– пластмасови бутилки за замразяване на вода в тях (не ги пълнете догоре, ще се пръснат)
– минерална вода
– туби, в идеалния случай с кранче, в които да събирате вода. Някои можете да напълните с питейна вода за резерв. Тях ги дръжте на хладно и тъмно място.

Топлина:

Ако токът и парното спрат в студено време, домът ви бързо ще изстине. Съберете се в една стая, закачете одеала на прозорците, покрийте пода с килими, направете под маса леговище, което лесно се пази топло. Мислете за риска от пожар. Гасете свещите и печките преди да заспите. Проветрявайте редовно стаята, за да влезе кислород.

– вълнени дрехи
– топли дрехи за излизане навън в студено време
– шапки, ръкавици, шалове
– одеала
– дюшеци
– спални чували
– свещи
– кибрит или запалки
– горивно отопление – газови бутилки с котлон или горелка, парафинови отоплители…

Комуникации:

При сериозен инцидент трябва да имате как да получавате информация от властите. да следите медиите, да поддържате връзка с роднини и приятели, и да потърсите спешна помощ при нужда.

– радио на батерии, слънчеви батерии или ръчно динамо
– автомобилно радио
– списък важни телефонни номера (на хартия)
– допълнителни батерии или пауърбанк за мобилни телефони и подобни
– зареждащо устройство за мобилни телефони, което може да се зарежда в кола

Други:

– спиртен (сух спирт) котлон и гориво за него
– фенерче, евентуално за глава
– батерии
– пари в дребни банкноти
– запас от често употребявани лекарства
– мокри кърпички
– дезинфектант за ръце
– тоалетна хартия и средства за менструална хигиена
– хартиени копия на важни документи, вкл. застраховки, банкова информация, регистрации
– гориво за колата

Списъкът е колкото може да се хване на една страница в брошура. Но който се е сетил сам за всичко това, го поздравявам. Аз имах пропуски.

Трябва да сме способни да отразяваме атаки, насочени срещу страната ни. Дори сега се правят атаки срещу нашите ИТ системи и опити да ни повлияят чрез фалшива информация. Можем да бъдем засегнати и непряко от конфликти в нашия регион. Потенциалните атаки включват:

– Кибератаки, които да повредят важни ИТ системи
– Саботаж на инфраструктурата (напр. пътища, жп линии, мостове, летища, електропроводи, атомни електростанции)
– Терористични атаки, които засягат голям брой хора или важни организации
– Опити да бъдат контролирани овластени хора или жителите на Швеция
– Прекъсване на транспортни връзки, което води до недостиг на храни и други стоки
– Военни атаки – бомбардировки, ракетни атаки и други военни действия

Ако Швеция е атакувана от друга държава, ние никога няма да се предадем. Всяка информация, че съпротивата трябва да се прекрати, е лъжа.

В реални условия дори Швеция може да се наложи да се предаде – но им се възхищавам на духа. Лично аз бих се замислил сериозно, преди да ги нападна.

Намерете предварително какви укрития има близо до местата, където живеете и работите, за в случай че се наложи да ги използвате. При предупреждение за въздушна или друга военна атака, веднага отидете в укритие, или ако няма време за това, в импровизирано укритие като мазе, тунел или станция на метрото.

Дано не се стига до това – но ако ситуацията стане напечена, идеята човек да е предварително информиран е чудесна. Не че в България имаме укрития за други освен слугите на народа, но все пак.

Научете се да оказвате първа помощ. Вашите познания могат да спасят животи. Ако сте първите, които пристигат на мястото на сериозен инцидент, веднага се обадете на телефон 112. Можете да звъните на него дори ако сметката ви не е платена или даже нямате SIM карта в телефона.

Войните са рядкост, за щастие – но автомобилни катастрофи, пожари, падания и други инциденти се случват и в най-добрите времена. Подписвам се с две ръце под съвета за първата помощ. Че каквито „специалисти по първа помощ“ съм виждал – не ти трябва автомобилна катастрофа…

Критика към новия Закон за движението по пътищата

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3099

Прочетох предложението за нов Закон за движение по пътищата, в частта с административното наказване, връчване на наказателни постановления и фишове, електронни фишове, камери.

С две думи – никаква реформа.

Буквално текстовете са преписани от стария закон. И то текстове, които са омазани, хаотични, неработещи и непокриващи 50% от хипотезите в реалния живот. По същество:

  • не се дефинират възможности за електронно връчване
  • малоумният анахронизъм „контролен талон“ остава. Тоя син парцал ще си го носим и като се върнем от някое пътуване до Марс след 50 години.
  • процесът по връчване на електронен фиш (което е тъпо наименование; трябва да е „електронно-съставен фиш“, щото фишът си е хартиен) оставя същите вратички за измъкване с даване на копие на чужда книжка или лична карта на чужденец. Познайте в google images дали няма такива. И дали тарикатите не ги ползват. Специфични случаи като „фирма с повече от един управител“, „електронен фиш издаден от орган различен от МВР“ изобщо не са засегнати.
  • в ЗАНН продължава да се говори за „препис“, а административният съд е обявявал, че разпечатките не са преписи – трябвало индиго. В тази връзка вероятно е въведна глупостта „връчване на разпечатка за издадени, но невръчени наказателни постановления“. WAT. Ако наказателното постановление е в електронен вид, ще може да му се връчи самото то на пътя, няма нужда от „разпечатки“, че после да ходиш да си вземаш и постановлението. Да не говорим, че не е покрита хипотезата на НП, което е връчено, но е платено след принудително събиране от НАП. Сега излиза, че талонът не се връща.
  • електронното управление значи да не се изискват копия на всевъзможни документи, които държавата има (напр. трудови договори). Но ЗДвП изисква „копие от“ на доста места
  • доомазали са Закона за българските лични документи, но са пропуснали важна подробност – че макар на книжката да няма адрес, сме длъжни да си я сменим, ако си сменим адреса. Чл. 81 иска корекция, ама кой да се сети

Общо взето, законопроектът е преписване на стария закон, без да се отчетат проблемите с него, ниската събираемост, бъдещите нужди, възможностите за по-ефективен контрол, удобството на гражданите.

Докато бях съветник, макар МВР да не ми беше ресор, с колегата Величков написахме и оставихме законопроект за тази част с решения за всички тези проблеми. Сигурно се е загубил в някой шкаф.

Ще дойде денят, в който министрите ще осъзнаят, че реформа не се прави като кажеш на администрацията „направете тука някаква реформа“. Ама няма да е скоро.

Конкурси… и алманаси :)

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2131

Две обяви, насочени към всички любители на фантастиката:

1

НА ВАШЕТО ВНИМАНИЕ – „ФАНТАSTIKA 2017“

Излезе от печат осмият пореден алманах „ФантАstika“. Негов съставител, както винаги досега, е Атанас П. Славов – председател на Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“.
Алманахът е интересен не само за читателите, запознати с предишните ежегодници, но и за ценителите на супержанра (във всичките му форми), които за пръв път ще вземат това издание в ръцете си.

Преводните автори са застъпени с оригинална новела на аржентинката Тереса Мира де Ечеверия, класически разказ на американеца Томас Шеред и една творба от македонския фантаст Никола Суботич, наскоро отличена в конкурса „Агоп Мелконян“.

В големия раздел на родните фантасти ще се срещнете както с доайена Христо Пощаков, представен като майстор на научната фантастика, фентъзито и хумора, така и с нови произведения от Ценка Бакърджиева, Валентин Д. Иванов, Мартин Петков, Янчо Чолаков, а също и с приказка от дебютната книга на Мел.

И сега разделът „Фантастология“ е посветен на обзори и тенденции в развитието на нашата и световната фантастика, плюс задочни срещи с класици като Светослав Минков и Елин Пелин, видени през погледа на Боряна Владимирова и Александър Карапанчев. Няколко статии разглеждат испаноезични писателки, руски тематични направления в модерната НФ, българската фантастика в нова аудио форма и последния брой на списание „Тера фантастика“.

В раздела „Съзвездие Кинотавър“ ще се запознаете с някои от актуалните екранизации на фантастични романи, с англичанина, създал сценария на „Изкуствен интелект“, и с шеговит комикс (за това как на Кубрик му е изглеждало бъдещето през 2019 година).

Броят обявява уникалния по темата си конкурс „Изгревът на следващото“ – за разкази, посветени на едно желаемо бъдеще. Разделът „Футурум“ включва статии за новите информационни религии, несъстояли се финали на света и особено любопитна фаКтастика.

И още по страниците на този алманах: подбрани картини от художника Андриан Бекяров… пристрастен репортаж за Еврокон 2017 в Дортмунд… поезия… и много други събития от неизчерпаемата сфера на въображението.

За повече информация: http://choveshkata.net/blog/?p=6617.

2

Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ и фондация „Човешката библиотека“ канят всички автори да участват в първия Конкурс „Изгревът на следващото“.

В момента се провежда не един конкурс за български художествени текстове, но този е единственият, който има за тема възможното движение към позитивно бъдеще. Днес, в епохата на ширещи се антиутопии и безкритично катастрофично мислене, се изисква истинска интелектуална смелост, за да потърсим формите за Изхода. Смелост да допуснем, че Човешкият дух е в състояние да намери пътя си към по-високото ниво, интелект да си го представим и талант да го защитим художествено.

Какво е решението на задачата, наречена „Кризисно съвремие“?

Какво е решението, което води до по-висше състояние на ЧоВечността и Човечеството, към бъдеще, в което ЧоВечният Разум е надрасъл безчовечното невежество?

Какво е решението, което ще създаде свят, в който науките и технологиите ще се развиват, за да расте качеството на Човека, а не богатствата на единици?

Какво е решението, което ще избегне застиналите утопиянства, където позьорис бели хитони рецитират един на друг надути речи?

Конкурсът „Изгревът на следващото“ ще бъде мястото, където ще се публикуват истории, посветени на това търсене. Произведения, които с художествен талант и моделираща сила ще защитават нови светове от този вид по един от следните два начина:

  • По спиралата към следващото: Съдби на индивиди и общества, търсещи изхода от съвременното кризисно състояние на света ни; образи на учени, мислители и обикновени хора, напипващи в мрака на неизвестното пътищата към тази цел; приключения на личности, въвлечени в такъв спирален процес и постепенно осъзнаващи смисъла му.
  • Визии на следващото: Изграждане на образи, възникнали в нашето съвремие, но носещи белезите на новото, притежаващи вътрешната свобода, въпреки че са затворени в клетката на настоящата социална несвобода; образи на групи и общества, постигнали белези на следващото, без ескейпизъм, фанатизъм и аскетизъм. Хуманитарни технологии, водещи до освобождаване от опредметяването, разкриващи етическите и интелектуалните ресурси на ЧоВечното. Непротиворечиви и реалистично обрисувани общества на бъдещето, в които всяка личност е пълноценно разгърната и осъществена, без да зависи или да бъде притежавана от друга.

Приемливи са всички жанрове – достатъчно е разказите да засягат поне една от горните две теми.

Крайният срок за участие е 1 юни 2018 г.

Трите най-високо класирани разказа ще получат награди по 200 лв. и заедно с други подбрани заглавия от конкурса ще бъдат публикувани в следващите издания на алманаха „ФантАstika“.

Пълните условия са описани в сайта на Човешката библиотека: http://choveshkata.net/blog/?p=6668

Там ще откриете и най-актуална информация в случай на промени.

Има ли проблем с приетия от правителство план за управление на Пирин?

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3020

Реших да проверя какво точно са приели вчера за Пирин, защото хората взеха да се мятат на амбразурите в социалните мрежи, а детайлите останаха на заден план.

В правителствената информационна система още не са качили документите (обикновено го правят с малко закъснение), но все пак на сайта на правителството има качен проектът на решението: ето тук http://www.government.bg/fce/001/0228/files/T_13.doc . Правя уговорката, че това не е приетото решение, та може да има корекции в последния момент (случват се такива неща с подмяна на листчета в папки минути преди заседание).
Действащият план за управление, който се изменя, е тук (важната част започва от стр. 182): http://pirin.bg/wp-content/uploads/2017/07/Plan-za-uprav.pdf

Промените правят общо взето едно нещо: разрешава се строителството на ски писти и съоръжения в т.нар. „зона за строителство“ и „зона за туризъм“, които са 0,6%+2,2% от територията на парка. Строителството става само след екологична оценка (или поне така пише; дали такава няма да бъде правена проформа е друг въпрос)

„Зоната за строителство“ до момента е допускала строителство на „сгради, пътища и съоръжения“. Това звучи общо, но ще видим след малко какво значи.

Има обаче едно двусмислие в решението – в таблицата на допустимите дейности, строителството става допустима дейност и в „зона за опазване на горските екосистеми и отдих“, която е 45,2% от парка. В съответната точка за тази зона обаче няма промяна, която да позволи строителство там, освен за „водохващане“ (което изглежда оправдано).

Дали това обаче не е хитър начин да се скрие нещо – не знам. Според мен таблицата може да се прецизира и 9-ти ред да се разбие допълнително.

По-интересното обаче е друго – в чл. 21 от Закона за защитените територии се забранява строителство на почти всичко (с някои изключения). Допуска се само ремонт на „спортни съоръжения“. Допуска се строителство на „съоръжения за нуждите на управлението на парка“, към което реферирах няколко абзаца по-нагоре. С изменението на т.1 от нормативната част на плана, на практика законът се нарушава – т.е. планът предвижда възможност за строеж на неща, които законът не допуска.

Тук трябва да се добави и решение на ВАС (Решение № 7214 от 2.10.2001), че ски зоната включва „съоръжения за обслужване на посетители“. Решението е спорно, обаче, тъй като приема, че законът допуска строеж на спортни и други съоръжения, но законът предвижда само техния ремонт. Което тълкуване пък се потвърждава от решение на ВАС по друг казус (№6883 от 09.06.2008 г. на ВАС по адм. д. № 4543 / 2008).

Та, в заключение:
– Зона IIa няма как да е допустима за строителство на писти и лифтове, а ако такова е било намерението, то не е било реализирано, тъй като в текста липсва.
– Измененият план противоречи на чл. 21 от Закона за защитените територии, тъй като позволява строителство на съоръжения, които законът не допуска.

НЕ казвам, че не трябва да има нови писти и нови лифтове. Не знам какво е съотношението на зоните за ски спрямо цялостната територия на планината в други европейски държави. Най-вероятно е добре да има още накъде да се разраства ски туризма.

Но за да стане това ми изглежда, че е необходима промяна на чл. 21 от Закона за защитените територии ИЛИ промяна на границите на парка по реда на глава трета от ЗЗТ.

Така че протестът е обоснован и той е протест както за Пирин, така и за законност.

(Заб.: сега навлизам в темата с Пирин, така че моля коригирайте грешни допускания и заключения, ако видите такива.)

2017-10-26 policy routing с Linux

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3367

В последно време на няколко места по различни случаи ми се налага да подкарвам policy routing под Linux, та тук мисля да систематизирам защо и как.

1) Какво е policy routing

Съвсем просто, routing, който не се базира САМО на destination IP адрес. В linux това се реализира чрез правила (rules), които на база на нещо решават да се гледа друга routing таблица, не стандартната.

2) Защо ни трябва

Основният use case е когато имаме два или повече default route-а, и искаме да можем за трафик, който е дошъл от единия да излизаме навън пак през него. Примерът, който ще дам по-долу е с два internet доставчика, но при мен се налага като конфигурирам bgp с някой, да слагам policy routing за адресите, които са на самия link да си излизат от верния интерфейс, за да мога да вляза от там, ако нещо се е ошашкало по bgp-то.

3) Как се настройва за крайна машина

Примерът, който ще дам е какво правим, ако имаме два доставчика, които ще кръстя pesho и gosho (ако искате, PeshoNet и GoshoCom).

pesho ви е дал link, на който имате адрес 10.1.1.30/24 с default gw 10.1.1.1 и сте го вързали на eth0, gosho ви е дал 10.2.2.40/24 с default gw 10.2.2.254 и сте го вързали на eth1.

Давам настройките директно с команди, как да интегрирате това в настройките на дистрибуцията си варира твърде много (мога да кажа, че в debian с pre-up и down директиви в interfaces файла може да се направи цялото нещо).

Ако просто ги настроите директно, routing таблицата ще изглежда по следния начин:

~ # ip r
default via 10.1.1.1 dev eth0
default via 10.2.2.254 dev eth1
10.1.1.0/24 dev eth0  proto kernel  scope link  src 10.1.1.30
10.2.2.0/24 dev eth1  proto kernel  scope link  src 10.2.2.40

Това никаква работа не върши, понеже ако отвън дойде пакет за 10.1.1.30, може да излезе от другия link и обратно, а това доставчиците никак не го обичат и филтрират. За това просто в тая таблица оставяте само единия от двата default-а и продължаваме нататък.

Първо, харесваме си числата 1 и 2, даваме 1 на pesho, 2 на gosho, и ги описваме в /etc/iproute2/rt_tables (там има и други неща, това са редовете за добавяне):


...
1 pesho
2 gosho
...

Смисълът от това е, че можем да пишем неща като ip r show table pesho вместо ip r show table 1.

Имайки тези таблици, ги попълваме с каквито пътища имаме:

ip route add 10.1.1.0/24 dev eth0 table pesho
ip route add default via 10.1.1.1 table pesho
ip route add 10.2.2.0/24 dev eth1 table gosho
ip route add default via 10.2.2.254 table gosho

И след това пишем самите правила:

ip rule add from 10.1.1.30 iif lo table pesho
ip rule add from 10.2.2.40 iif lo table gosho

Тук има нужда от малко обяснение – “iif lo” означава “идващи от локалната машина”, останалото е в общи линии просто – ако source адресът е този, гледай конкретната таблица.

До тук е setup-а, ако имате просто една машина и нищо повече…

4) Как се настройва при NAT

Какво правим, ако имаме отзад една мрежичка, да кажем стандартната 192.168.0.0/24, на eth7?

Като за начало, трябва да добавим тази мрежа и в другите две таблици:

for t in pesho gosho; do ip route add 192.168.0.0/24 dev eth7 table $p; done

(някой би написа командите, но ми се е налагало да правя това за 10 таблици и почва да става досадно)

Съответно, да речем, че си имате едни прости правила за nat, които казват, че маскирате трафика навън:

iptables -t nat -A POSTROUTING -o eth0 -j MASQUERADE
iptables -t nat -A POSTROUTING -o eth1 -j MASQUERADE

и някакво правило, че имате някакво web сървърче навътре на 192.168.0.100 порт 8080:

iptables -t nat -A PREROUTING -d 10.1.1.30/32 -i eth0 -p tcp -m tcp --dport 8080 -j DNAT --to-destination 192.168.0.100:80
iptables -t nat -A PREROUTING -d 10.2.2.40/32 -i eth1 -p tcp -m tcp --dport 8080 -j DNAT --to-destination 192.168.0.100:80

Тук за изходящите връзки, ако решите да смените през кой доставчик, съществуващите ще тръгнат да излизат през новия път (и няма да работят), а ако имате входящи от този, през който не ви е текущия default route, пак ще се опитват да излязат от грешното място, понеже маскирането се случва някъде след routing-а. Решението е т.нар. “CONNMARK”, с който може 1) да маркирате определени връзки, 2) маркировката да се пренася в/у пакетите, и после 3) по маркировката да решавате коя таблица да ползвате.

Това се случва в mangle:

iptables -t mangle -A PREROUTING -i eth0 -m conntrack --ctstate NEW -j CONNMARK --set-xmark 0x1/0xffffffff
iptables -t mangle -A PREROUTING -i eth1 -m conntrack --ctstate NEW -j CONNMARK --set-xmark 0x2/0xffffffff
iptables -t mangle -A PREROUTING -j CONNMARK --restore-mark --nfmask 0xffffffff --ctmask 0xffffffff
iptables -t mangle -A POSTROUTING -j CONNMARK --save-mark --nfmask 0xffffffff --ctmask 0xffffffff

Тези неща се превеждат като “по единия интерфейс маркирай с 1, по другия с 2, на вход сипвай маркировката от connection-а в пакета (restore-mark), на изход сипвай от пакета на connection-а” (взех ги от един готов save-нат iptables, за това са с тия пълни маски, мисля, че по принцип не бяха нужни). Другото, което трябва е да добавим routing правила, които да взимат решение коя таблица се гледа:

ip rule add fwmark 0x1 table pesho
ip rule add fwmark 0x2 table gosho

5) Load balancing, failover, такива неща

Това е голяма гадост. Писал съм преди по темата за fail-over,като изключим gwping-а и може би една добавка ако той сменя връзката, понеже е умряла, да трепе всичкия state в conntrack-а, няма какво да добавя.

За load balancing бих препоръчал нещо сравнително статично, определени неща през единия доставчик и други през другия, с нещо, което ги трие, когато изпадне единия доставчик. Бях провеждал експеримент в initLab да правя 2 connection-а през единия доставчик и един през другия или някакви такива неща, резултатът беше доста неприятен.

Обществените медии в Европа: Ние правим обществото по-силно

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/08/23/ebu/

Днес избират генерален директор на БНТ.

Този, когото ще изберат, ще бъде ли почтен и независим? Ще носи ли ценностите на обществените медии, така както са формулирани от EBU – организация, на която БНТ е член:

Искаме да създадем свят на комуникациите отвъд печалбите. Медии в името на общото благо, програми и инициативи директно свързани с демокрацията, аудиторията и обществото: нови хоризонти за европейските медии.

Ето и целият текст – за ориентир.

 

Ние правим обществото по-силно

Декларация за основните ценности на обществените медии

 

Европейски съюз за радио и телевизия (EBU)

 

Ние, организациите на обществените медии, обединени в Европейския съюз за радио и телевизия, принадлежим на нашата огромна аудитория – на хората, за които работим.

 

Ние приехме предизвикателствата на безпрецедентната цифрова революция, която доведе до промяна във връзката ни с аудиторията и с всеки отделен човек. Постоянно развиваме нови начини да служим на нашата аудитория навсякъде и по всяко време. Ръководи ни искреното желание да приобщим всички и да насърчим развитието на различните общности.

Обществените медии са в сърцето на европейската културна традиция в услуга на демократичните, културни и социални нужди на всички общества в Европа. Ние сме  посветени на обществеността като цяло, тъй като сме свободни и сме навсякъде – когато и където медийните потребители имат нужда от нас.

Искаме да играем важна и решаваща роля при гарантирането на свободата на словото и при споделянето на многобройни плуралистични възгледи.

Искаме да създадем свят на комуникациите отвъд печалбите. Медии в името на общото благо, програми и инициативи директно свързани с демокрацията, аудиторията и обществото: нови хоризонти за европейските медии. По един открит и прозрачен начин. Различията имат значение. 

Отражение на нашата преданост към обществото е стремежът ни да действаме по възможно най-добрия начин и да изпълняваме нашата работа почтено и максимално ефективно.

Ние разбираме, че доверието е в основата на нашата връзка с аудиторията. А доверието трябва да се заслужи – всеки ден.

Това сме ние. Това обещаваме:

 

Универсалност

Стремим се да достигнем и да предложим нашето съдържание на всички кръгове на обществото, без да изключваме никого. До всеки, навсякъде.

Дебело подчертаваме важността на споделянето и изразяването на плурализма на възгледите и идеите. Искаме да създадем обществено пространство, където гражданите ще могат да формират своите мнения и идеи. Стремим се към социално включване и сближаване. Разпространяваме нашето съдържание чрез различни платформи и го споделяме по всички възможни начини. Достъпни сме за всички без ограничения. Даваме възможност на нашата аудитория и на всеки човек да прояви ангажираност и да бъде част от едно демократично общество.

 

Независимост

Ние искаме да бъдем надеждни създатели на програми, независимо дали са художествени или документални, надеждни във всички жанрове и формати от новините до забавните предавания, от науката до спорта, от културата до образованието. Решенията, които взимаме винаги са само в интерес на аудиторията.

Стремим да бъдем напълно безпристрастни и независими от политически, икономически и други влияния и идеологии. Свободни да предизвикаме властимащите, да подлагаме на съмнение общоприетото мнение и да даваме своя принос за едно информирано гражданско общество.

Искаме да бъдем независими във всички аспекти на нашата дейност като програмна политика, редакторски решения, подбор на персонал.

Ангажиментът ни за независимост трябва да бъде подкрепен от законови гаранции, а ангажиментът ни  към сигурността на журналистите да бъде подкрепен във всички наши действия.

 

Съвършенство

Ние работим в съответствие с високите стандарти на почтеност, професионализъм и качество; стремим се да създаваме еталони в медийната индустрия.   Нашият талант непрекъснато се развива, а персоналът ни се обучава.

Искаме да насърчим и обогатим нашата аудитория.

Искаме резултатът от нашата работа да бъде максимална съпричастност и ангажираност.

Разбираме, че аудиторията е и участник в нашата дейност и много често дава своя принос в отразяването на  новини и в създаването на програми..

 

Разнообразие

Нашата аудитория се състои от широка палитра групи по интереси: различни поколения, култури, религии, мнозинства и малцинства: така и ние се стремим да бъдем разнообразни и плуралистични в жанровете, които предлагаме, в мненията, които изразяваме и хората, с които работим.

Подкрепяме и искаме да дадем гласност на плуралистичните и различни мнения – формирани от различния произход, история и преживявания. Като съзнаваме съзидателното богатство, заложено в съвместно съществуващите различия, ние искаме да помогнем за изграждането на по-обединено и по-малко фрагментирано общество.

 

Отговорност

Искаме да бъдем открити. Вслушваме се в гласа на нашата аудитория и сме в постоянна и пълноценна обмяна на мнения.

Публикуваме нашите редакционни правила. Обясняваме. Поправяме грешките си. Стремим се да даваме отчет за нашата политика, бюджет, редакционни решения. Ние сме прозрачни и постоянно сме във фокуса на обществената критика. Искаме аудиторията да разбере механизма, по който работят нашите медийни организации.

Стараем се да бъдем ефективни и управлението ни да бъде в съответствие с принципите на  добрия мениджмънт.

 

Иновативност

Искаме да обогатим медийната среда на страните и регионите, в които работим.

Стремим се да бъдем движеща сила за иновациите и креативността. Търсим нови формати, нови технологии, нови пътища за връзка с нашата аудитория.

Искаме да привличаме, да задържаме и да обучаваме нашия персонал, така че той да  бъде участник и създател на цифровото бъдеще в услуга на обществото.

 

Това, което ще направим

Съзнаваме, че трябва да полагаме постоянни усилия, за да осъществим нашите Основни ценности.  Че сме съдружество, съставено от много организации, с различен произход, история и възможности.

Но искаме да изпълним задълженията си и знаем, че нашите Основни ценности трябва да бъдат придружени от конкретни действия и определено поведение.

Ние сме отворени за дискусия. Ще си помагаме взаимно за реализирането на тези обещания, като се опираме на принципа на солидарност в нашия Съюз.

Постоянно ще следим и обсъждаме постигнатото и ще се отчитаме по честен и самокритичен начин.

 

Това, което ни трябва

За да изпълним тези задължения към днешна дата и предвид настоящето състояние на обществото, се нуждаем от съответното законодателство, адекватно и стабилно финансиране и професионално управление, гарантиращи редакционната независимост и създаващи условия за работа в съответствие с най-високите професионални стандарти.

Filed under: BG Media, BG Regulator, Media Law

Какво трябва да се случи с електронното управление според пътната карта?

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/2887

„Пътна карта за развитие на стратегията за електронно управление“ звучи като тежко бюрократичен документ. Когато го писахме дори си позволих да иронизирам стратегическите документи.

Но всъщност такива документи са необходими, за да се знаят както посоката и целите, така и конкретните проекти и интервенции, които трябва да се случат. Пътната карта обхваща разбирането на авторите ѝ (и техните ръководители) за това какво трябва да се случи в следващите няколко години.

Медиите спорадично се сещат за пътната карта – като например при приемането ѝ генерираха мини-скандал как така държавата ще прави електронна поща за 25 милиона, което беше напълно грешен опит за тълкуване на един абзац от документ. Наскоро пътната карта беше преоткрита, в частта за изцяло нов адресен регистър и ново ГРАО, този път с по-позитивна конотация. Но отново цялостния и лесно разбираем поглед липсва.

Признавам си, че макар да беше доста харесана от хора извън администрацията (напр. бизнеса), пътната карта все пак е голям документ с много текст, който не непременно е интересен за четене. Затова година и половина след приемането ѝ, но преди който и да било от проектите вътре да се е случил, ще опитам да я разясня – по няколко изречения на проект. В самата пътна карта има малко повече информация (което всъщност не е стандартно за пътни карти – обикновено те включват доста общи и разтегливи мерки. Ние решихме да бъдат конкретни проекти с реални цели и резултати). Може някои от тях да са скучни или прекалено „вътрешни“, но електронизацията на цяла държава е дълъг и сложен процес пълен с много детайли. „Прости“ решения няма и малко неща са „wow, това е яко“. Но ето по няколко думи за проектите:

  • Електронно гласуване – започвам с този проект, макар да е в края на таблицата, защото е популярен в момента – Мая Манолова е „вдигнала“ темата след писмо, което е получила. Проектът беше вкаран като приоритетен в пътната карта през есента (няколко месеца след като бяха приети измененията в изборния кодекс). Оттогава досега мина доста време, но проектът най-накрая е в някаква видима фаза. Първата стъпка е да се проучат добрите практики по света и на база на това да се подготви техническо задание за системата. Това може да се разгледа като известно изоставане от първоначалния график, но така или иначе другия ключов за електронното гласуван проект – този за електронната идентификация – също е назад. Все пак срокът „май 2019-та“ не е непостижим, особено ако се използва някое от готовите решения на пазара, вместо да се изгражда нещо от нулата. ЦИК и Държавната агнеция за е-управление засега изглежда да имат намерения да изпълнят проекта. Има ли риск да стане както с машините, с които ЦИК не беше готова навреме? Има, но според мен това няма да е фатално – 6 месеца или 1 година по-късно, електронното гласуване ще е факт, а по-добре малко закъснение, отколкото прибързано въвеждане на нещо с такова голямо значение. Защото объркаме ли го, втори шанс няма да има скоро. (Защо системата се казва „пилотна“ – защото първо ще има пилотно внедряване. След това обаче няма да се прави нова система, а просто пилотната ще бъде въведена в продукционен режим)
  • Одит на информационната и комуникационната инфраструктура (на администрацията и в сектор „правосъдие“). Проблемът в момента е че никой в държавата не знае какви компютри, какви мрежи, какви лицензи, какъв софтуер, какви и колко стари компютри има по администрациите. Идеята е тази информация да се събере еднократно и след това да бъде поддържана в актуален вид чрез изграден за целта регистър. Нормативното задължение го създадохме с наредба, сега остава да бъде изпълнен и проекта. Защо това е нужно изобщо? За да се планира каквото и да било в мащаб, е нужна информация. За да се правят изгодни сделки за лицензи, например, е нужно да се знае какво има налично. На практика най-вероятно ще се окаже, че държавата е купила два пъти повече лицензи за бази данни, отколкото реално ползва. Отделно, тази информация ще позволи да се консолидират част от тези ресурси в облачна инфраструктура. Но за да може да се планира каквото и да било, трябва информацията да е налична. Документацията за проекта е налична на сайта на Държавна агенция „Електронно управление“
  • Държавен хибриден частен облак, или серия от дейта-центрове, в които държавата да си консолидира хардуерния ресурс. В момента „сървъри“ биват наричани всевъзможни настолни компютри, стоящи в краката на някой системен администратор или секретарка, или в добрия случай – в килера на чистачките. Това няма да е първият опит за държавен дейта-център, но целта е най-накрая да се направи както трябва. Не просто да бъдат изсипани железа, а реално да предлага „инфраструктура като услуга“ – администрация Х казва „трябва ми толкова RAM и толкова дисково пространство“ през потребителски интерфейс…и го получава веднага, автоматично. И не се грижи за поддръжката му, защото тя е осигурена централно, в т.ч. резервни копия, защита от атаки, резервираност и т.н.
  • Развитие на пилотната система за електронна идентификация – това е един от най-важните проекти, който се основава на цял закон – целта е да има софтуерна инфраструктура за идентифициране на гражданите в електронна среда. Това на практика значи, че всеки ще може да получи електронна идентичност на избран от него носител (лична карта, друга карта, „флашка“ с електронния му подпис, мобилен телефон) и с нея ще има достъп до всички електронни услуги в държавата. И не само в нашата държава, а във всички европейски държави, защото електронната идентификация ще има трансгранично признаване. Този проект е най-напреднал, и е на етап набиране на оферти. Всички други проекти имат предвидена интеграция с него, така че е важно, че се движи пред останалите (макар и всички да изостават от планираните срокове). (Защо пилотна система – защото има такава, дадени са пари за нея, и трябва да се ползва като отправна точка)
  • Реализиране на система за мониторинг на индикаторите за изпълнение на всички оперативни програми – сравнително скучен от гледна точка на цялостната картина вътрешен проект, който просто е необходим за мониторинга на евросредствата. Има още два проекта за НСИ, които са „вътрешни“ и са свързани с покриване на задължителни изисквания, идващи от ЕС.
  • Публични регистри за бюджетен и проектен контрол и информационни ресурси на електронното управление – със Закона за електронното управление беше създадена държавна агенция с доста правомощия за контрол. Причината е, че нещата в държавата се случват некоординирано, „както дойде“ и „на парче“ и за да имаме накаква устойчивост, трябва това да спре. За целта агенцията трябва да осъществява контрол на всички проекти и дейности и на всички бюджети за информационни технологии. А не всеки да си „маже“ технически задания, които изпълнителите могат да тълкуват както им е удобно, или пък да харчи пари за лицензи и компютри, каквито си е купил само една година преди това и реално не му трябват. В момента агенцията започва да осъществява този контрол без такива регистри (използвайки интернет страницата си вместо това), но тези регистри ще позволят по-плавното му и по-прозрачното му осъществяване.
  • Реализира не на ЦАИС „Съдебен статус“ – това е прословутото „свидетелство за съдимост“. В момента съществува система за това, на база на което е реализирано електронното свидетелство за съдимост, но тя е децентрализирана и остаряла, изисква много ръчно въвеждане на данни, и няма да може да обслужи достатъчно нарастващ брой автоматизирани заявки. За това трябва да се изгради изцяло нова такава, централизирана, така че на едно място да има съдебния статус на всички граждани, и със съответния контрол на досдтъпа тази информация да се предоставя на администрациите (и на гражданите, ако например искат да представят свидетелството в чужбина).
  • Реализиране на универсална ЦАИС „Анализ на корупционния риск“ – каквото и антикорупционно звено да бъде направено, то трябва да има аналитичен капацитет, за да може да установява конфликти на интереси и корупционни практики. Това „на ръка“ не че няма как да стане, но е много несигурно, бавно и подлежащо на „външни влияния“. Целта на системата за анализ на корупционния риск е да събира на едно място информация за лица, заемащи публични длъжности от множество източници и да търси в тях потенциални конфликти на интерерси. Да сравнява декларации пред сметната палата с данни от НАП, да сравнява обществени поръчки с фирми, регистрирани от свързани лица, и т.н. В един момент бях предложил дори данните от системата да бъдат частично публични – т.е. всеки месец системата да публикува колко потенциални проблеми е открила системата, и по колко от тях са образувани проверки. Така неща по-трудно ще се замитат под килима. Вероятно този проект ще трябва да изчака създаването на поредния антикорупционен орган.
  • Реализиране на ЦАИС „Единна входна точка“ за подаване годишни финансови отчети – всеки, който има бизнес, сигурно е „псувал“ защо държавата му иска едни и същи данни по няколко пъти – НАП, Търговския регистър, НСИ. Отговорът е – защото никой не се е бил сетил да ги обедини, а и да се е бил сетил, е нямало техническа И нормативна възможност. Реално в момента законите не позволяват това да се случи, защото Законът за счетоводството изисква печат на счетоводител преди да бъде качен документа, с което се губи машинната му четимост. Т.е. освен проекта ще трябват и нормативни изменения, но идеята е като дойде време за отчитане пред държавата, счетоводителят да извади един файл от счетоводната си система, да го прати на управителя, който да го качи в единната система (подписано с електронен подпис)… и това е. Без декларации и отчети към няколко институции – системата сама ще преценя коя част от данните на коя институция да изпрати. Реализирането на този проект трябва да стартира всеки момент (ако вече не е).
  • Надграждане на Тъговския регистър – Търговският регистър е едно от най-хубавите неща за електронното ни управление по принцип. На практика има много неща, които могат да бъдат подобрени. На първо място – потребителският интерфейс. В рамките на проекта той трябва да стане по-съвременен (най-накрая), но и много други неща – обмен на данни с европейските търговски регистри, както и с имотния регистър. Също така регистърът на особените залози (който е на 20 години и „плаче“ за пълно подновяване) и регистъра на юридическите с нестопанска цел минават към агенция по вписванията, та съответните промени в Търговския регистър трябва да бъдат реализирани. Това може би звучи скучно, но всъщност е ключово, тъй като в Агенцията по вписванията е съсредоточен доста материален интерес – фирми, имоти, особени залози, и системите трябва да са в добро състояние, за да няма злоупотреби.
  • Надграждане на имотния регистър – имотният регистър в момента предоставя малка част от услугите, които реално може, а процесът по закупуване на имот включват доста „хартиени“ стъпки, които от своя страна отварят вратички за имотни измами. Тези дупки трябва да бъдат затворени, а административните услуги на имотния регистър трябва да се електронизират, за да се спестят опашки.
  • Базов регистър на субекти, обекти и събития – в държавата се водят хиляди регистри и регистърчета. Голяма част са на хартия, друга голяма част с в екселски таблици или (не се бъзикам) в Doc файлове. За много от тях би било прекалено скъпа и излишна инвестиция да бъдат изграждани отделни информационни системи – те съдържат малко данни, обновяват се рядко. Но минусите на хартията и екселските таблици (на които не се правят резервни копия) са много. Затова целта на този проект е да има централизирана държавна система за „регистър като услуга“ – някой от съответната администрация (включително общинска) влиза, натиска „създай регистър“, дефинира какви полета има в него, кой има достъп до него, и готово – вече имаме електронен регистър, с резервни копия, отворени данни, контрол на достъпа, защита от атаки и какво ли още не. Това, разбира се, няма да е приложимо на големите и важни регистри като Търговския, имотния, ГРАО, защото там вписванията минават през сложни процеси, но мнозинството от регистрите могат да бъдат електронизирани много лесно чрез такава система. Идеята за проекта тръгна от т.нар. „професионално-квалифицирани лица“, тъй като в секторите „Здравеопазване“ и „Правосъдие“ има множество регистри, в които се водят различни лица – лекари, сестри, санитари, фармацевти, съответно вещи лица, заклети преводачи, оценители, синдици и т.н. Но от „регистър за хора“ решихме, че стъпката до „регистър за всичко“ е лесна и дава много повече ползи.
  • Реализиране на ЦАИС „Гражданска регистрация“ и ЦАИС „Адресен регистър“ – може би най-важните бази данни в държавата – тези на физическите лица (и адресите). Реално това са два проекта, обединени в един, тъй като са към едни и същи институции – ГРАО и ДАЕУ. В момента ГРАО е децентрализирано, писано е на архаична технология, за която поддръжка е много трудно да се намери, не е ясно дали ще издръжи на хиляди заявки в реално време (каквато е целта на електронното управление). Изцяло нова, централизирана система, с уеб-услуги, отворени данни (при защита на личните данни) ще „отключи“ електронното управление. Адресен регистър обаче досега няма. Има номенклатура с адреси на физически лица, има кадастър, но и двете не са достатъчни – съответно съществуват отделни бази данни с адреси в ГРАО, в пощите, в кадастъра и вероятно по частните компании. Целта е всеки адрес да има единен идентификатор, който не се променя никога (за разлика от тези в кадстъра), и по който да може да бъде рефериран и намерен всеки адрес. Т.е. вместо в базата данни да се записва целия адрес, ще се записва само един идентификатор, а реалния адрес ще се извлича от адресния регистър. Плюсовете са много, но един пример е – преименуване на улица. Ако една улица се преименува, всички бази данни, в които са записани адреси, ще имат грешни адреси. Ако използват референция към адресния регистър, това няма да е проблем (а в регистъра ще се вижда кога и защо е преименувана дадената улица).
  • Регистър на годишните технически прегледи и на проведените изпити за водачи – общо взето регистри на ИААА (известна като ДАИ). Няма нужда от много пояснения, но съществуващите системи (част от които са децентрализирани и/или разчитат на хартиен обмен на документи) трябва да се приведат в модерен вид. Защо? Защото в момента се допускат много грешки, данните са неконсистентни и системите не си говорят помежду си.
  • Централизиран регистър на МПС – в момента има регистър, който обаче е децентрализиран, стар, неинтегриран с европейската платформа EUCaris и на който му липсва доста важна функционалност. Най-вече новият регистър ще позволи по-бързото и лесно регистриране на автомобили, тъй като процесите по регистрация ще са част от регистъра и ще бъдат оптимизирани.
  • Регистър на пълномощните – в момента нотариусите имат нещо като регистър на пълномощните, но той е толкова „нефелен“, че реално не върши работа – когато отидеш с пълномощно някъде (напр. в банка), оттам звънят на нотариуса да го питат за пълномощното, защото не всички пълномощни се въвеждат, ако се – не веднага, а и се въвеждат в свободен текст, в който се допускат грешки. Например веднъж в мое пълномощно беше сбъркано ЕГН-то ми, което установих в банката. Ако пълномощното беше вписано, тази проверка щеше да „изгърми“ още при нотариуса. Но това е само на повърхността – от регистъра ще могат да се избират типови пълномощни, пълномощни да се преглеждат и оттеглят от граждани по електронен път.
  • Регистър на запорите – освен нотариусите, и съдебните изпълнители (частни и държавни) имат нужда от централизирана система. Освен чисто административното улеснение, такава система ще намали и злоупотребите на някои ЧСИ-та, които се случват в момента
  • Административно-наказателна дейност. в момента всеки държавен орган с право да „наказва“, си вписва актовете както му дойде – къса ги от кочан най-често. Целта е цялата административно-наказателна дейност в държавата да се вписва в централизиран регистър. Така ще може да се следи кой какви актове съставя, на какви основания, каква част от тях биват платени, в какви срокове. Ще могат да се идентифицират законови текстове, които се нарушават твърде често (или с които администрацията злоупотребява твърде често, налагайки „сплашващи“ глоби), както и законови текстове, които са напрактика глухи – има ги, ама никой не следи за тях. Това от своя страна ще позволи намаляване на административната тежест на база на реалността, а не на база на „тука ни хрумна, че можем да оправим нещо“. Проследимостта на вземанията също е важна, тъй като администрациите рядко знаят дали НАП е събрала глобите, които са наложили.
  • Реализиране на „ЦАИС“ Обществени поръчкитемата беше популярна преди месец-два във връзка с Auxionize. За съжаление държавната централизирана платформа за изцяло електронни обществени поръчки още не е факт, основно заради обжалвания и решения на КЗК. Но целта е ясна – всички обществени поръчки задължително да са изцяло електронни, през централна система, която да е сигурна и прозрачна (т.е. да публикува автоматично отворени данни за всички поръчки, а не както сега това да става ръчно).
  • Реализиране на национална здравна информационна система – това е огромен проект, с няколко етапа, като първите неща (които трябваше да са се случили преди 2 години, но вместо тях получихме пръстови отпечатъци) са – електронна рецепта, електронно направление, електронен здравен запис. На база на това ще се изграждат още доста системи, чрез които лекарите да не са залети с бюрокрация, пациентите да не разнасят хартии напред-назад и да са по-добре информирани. Централизирана (и вярна) здравна статистика ще позволи реална политика в здравеопазването, а не гледане в тавана.
  • Надграждане на основните системи на НАП – НАП е най-електронната администрация (заедно с Агенция по вписванията), но и там има доста кусури. Не всички системи предоставят възможност за интеграция, когато такава има, тя е по архаичен начин с копиране на файлове, а потребителските интерфейси често са ужасни. Тези и други проблеми трябва да бъдат адресирани с този проект. Аналогичен проект за Агенция митници, на който няма да се спирам, и чиято цел е подобряване на вътрешните системи на агенцията. Все пак би трябвало в рамките на проекта най-накрая да направят човешко електронно получаване на EORI номер, че това, което има в момента, е обидно.
  • Национален портал за пространствени данни – има европейска директива INSPIRE, според която трбва да имаме национален портал с отворени пространствени данни. Има няколко опити за такива, всичките са катастрофа (колкото и в администрацията да твърдят иначе), съответно сме на практика в нарушение на директивата и подлежим на санкции. Порталът ще бъде интегриран с портала за отворени данни и ще включва географски данни от страната – пътища, административни единици, водоизточници и др. Като цяло директивата не се изпълнява и от доста други страни, а наличните данни са с кофти качество, така че личното ми мнение е, че не е особено смислена предвид резултатите, но да видим.
  • Портал за споделени ресурси за разработка на софтуерни системи за електронно управление – нещо като „Бг-мама“ за електронно управление. В момента разработчиците на системи за държавата откриват топлата вода всеки път – всеки си пише компоненти за интеграция, аплети за електронни подписи, интеграции с деловодни системи и какво ли още не – идеята е всички да споделят както код, така и знание чрез обща система, така че да не губим време в откриване на топлата вода.
  • Цифровизиране на кадастрални карти – далеч не цялата кадастрална информация е електронизирана, а трябва. Всъщност към момента само за 20% от страната има цифрови кадастрални карти. А електронни услуги на кадастъра всъщност съществуват, но са с ужасен потребителски интерфейс и много малко хора реално знаят за тях и могат да ги ползват. Това трябва да се промени.
  • Регистър на недвижимите културни ценности – помните като изгоряха тютюневите складове в Пловдив. Или като събориха поредната къща-паметник на културата. Ами, това, че те са паметник на културата всъщност е трудно установимо, тъй като няма централизиран регистър, няма и публично достъпна систематизирана информация. Е, целта на този проект е да има такава.
  • Единна информационна точка – общо взето целта е да има информация за подземна инфраструктура (тръби, кабели), така че някой като копае някъде, да не вземе да скъса нещо. И да е ясно, къдет вече има прокопано, така че да не се копае излишно. По-сложно е, разбира се, и произтича от европейска директива, но накратко е това.

Ако сте оцелели дотук – супер. Но всичките тези детайли вероятно не интересуват много хора. Което е и единият от проблемите на електронното управление – нито печелят избори, нито някой забелязва, когато нещо се случи (например последният проект и да стане, много малко хора ще разберат, но от друга страна ще бъдта спестени доста пари и доста главоболия на бизнеса; или пък това, че ще има ново ГРАО едва ли ще бъде усетено директно, но това ключово за развитието на … всичко).

И се надявам да е видимо, че нещата са „мислени“. Дали ще бъдат реализирани както са замислени е друга тема – засега виждаме само забавяне (по редица причини, някои от които обективни, други – свързани със смяната на властта, трети – с мудност на част от администрацията). Пътната карта има и втора част със следващи проекти, но там съвсем ще ви отегча, та ще я оставя за момента, в който сме по-близо до нея – например след 2 години.

А дотогава всички проекти по-горе трябва да са се случили, трябва да са с отворен код, за да можем да следим дали се случват както трябва, да предоставят отворени данни, за да следим дали оперират както трябва след като бъдат внедрени, и изобщо – да „станат както трябва, а не както обикновено“. И като казвам „трябва“ – имам предвид, че го пише в закон и наредба. Дали ще се спазват – ще видим.

Повечето коли на дизел в Германия сега ще е проблем за България в бъдеще

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/poveche-koli-na-disel/

В Германия за всеки ден от 2016-та са били използвани по 121 млн. литра дизел. Независимо колко по-чисти са колите, това е пак огромно замърсяване. Да сравним с България.

Средната възраст на колите в Германия е 9 години. 40% от тези в България са над 20 годишни. На човек от населението, немците изразходват с 2/3 повече дизел и над 3 пъти повече бензин всеки ден. Дизелът може да се обясни с по-силната индустрия (повече камиони, доставки), но не и бензина. Просто немците карат много повече. Немалка част пътуват по 1-1.5 часа на посока до работа с колите си всеки ден.

Преди 17 години разликата е била още по-драстична. Тогава немците са използвали с 85% повече дизел на глава от населението от нас и 5 пъти повече бензин. От тогава насам потреблението на бензин в Германия е намаляло с 41%, а на дизел се е увеличило с 30%. Все повече хора са минавали от бензин на дизел, което днес създава сериозен проблем със замърсяването. В последните месеци се забелязва обръщане на тази тенденция.

В България пък за последните 15 години има двойно увеличение на потреблението на дизел и 16% намаление на бензина. Караме повече колите си и автопаркът се увеличава с по-бързи темпове. Доста коли у нас се движат на газ и не ги включвам тук. Удвояването на изгорения дизел по пътищата, още повече от доста по-стари коли, може да ви даде представа колко по-зле е положението у нас спрямо Германия.

Ясно е, че сериозна част от вече старите дизели в Германия ще свършат в Германия. Този процес ще се ускори от новите забрани, които се очаква да бъдат въведени в близко време в някои градове. Дори самият дебат около ограничаване на дизела под стандарта Евро 6 изтри около милиард евро от оценките на старите коли според експерти от ADAC. Това означава, че притежатели на мощни коли на дизел с Евро 4 и Евро 5 ще могат да получат много по-малко пари при продажба, отколкото биха очаквали преди 6 месеца. Така стават още по-достъпни за потребителите в страни като България. Отчасти може да гледаме на това като положителна тенденция, тъй като семейство със заделени 3 до 5 хиляди евро за кола ще може да си вземе доста по-нова и по-чиста такава. От друга страна обаче, евтини стари дизели ще отместят от предпочитанията по-чисти коли на бензин и газ, както и по-малко мощни такива.

Мерките срещу всичко това са видимо съвсем неадекватни. Малко или много е ясно какво следва да се направи, но чисто политически е трудно. Трябва да се обърне логиката на данъците и да се вдигнат драстично данъците за стари и замърсяващи коли. Трябва да следват логиката на замърсяването и по-малко на обема на двигателя. Сега на практика награждаваме димящите печки по улиците. Следва да се въведат и ограничения за мръсни коли в централните части на градовете.

Всичко това обаче изисква политическа воля, а тя идва само след обществен натиск и смели политици. Изпитваме остра липса и от двете.

Първоначално пуснах този текст като статус във Facebook. Този Tweet на немската статистическа служба ме провокира да направя сравнението. В него има линк към данните им от 2016-та и 1999. За България използвах данните на НСИ за енергийните продукти. За обръщане на тонове в литри използвах 1177 и 1360 литра в метричен тон съответно за дизел и бензин.

Може ли КАТ да бъде ефективен?

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/2857

След поредната катастрофа на Тракия, предизвикана от каращ в аварийната лента идиот, мярнах следната новина: „За 6 месеца са засечени 142 случая на шофиране в аварийната лента на магистрали“. От тях само на двама бил съставен акт. Какво е станало с останалите, не е ясно.

Това пък (със странен поток на мисълта) ме подсети за една моя случка от преди 4 години. Карам си аз по Сливница към Сточна гара към 19ч. Светва зелено, колите тръгват, правя десен завой…обаче както съм минал светофара и съм върху пешеходната пътека, някой идиот 4 коли по-напред просто спира. И аз оставам в кръстовището. Моя грешка, не прецених. Но тъй като нямаше почти никакви коли, изчаках 3-4 идващи от „кръговото“ да се източат напред, и като свършиха, с колоната потеглихме. Всичко спокойно, никакви драми. Свирнах на идиота, заради който сега пък тролей не можеше да излезе от спирка, и ние продължавахме да чакаме, (този път вече в реда на нещата, не в кръстовището, а на булеварда). Добре, обаче в кръговото бяха спрели полицаи, които тръгнаха, пуснаха сирени зад мен и поискаха да спра. Отбих. Питаха дали спазвам сигналите на светофара. Няма да минавам през всичките им заучени реплики, но тезата им беше, че аз съм минал на червено и съм създал опасност за движението, някой щял да ме удари, и затова ми свирнал (само аз свирнах в цялата ситуация).

Изглежда обаче не познаваха кръстовището добре, защото спориха, че колите, отиващи по Левски от кръговото, били наляво. А те са направо. Накрая казаха „абеее, наляво-направо, все тая, в нарушение си“. Спорих и че не съм създал опасност и че никой не ми е свирил. И че не съм останал там, където съм бил, за да не преча на пешеходци, стоейки върху пешеходна пътека. На няколко пъти единият със замах и „абе…“ тръгваше да записва нещо в тетрадка…казаха, че 100 лв и 10т, обаче ако пишат, че е „с опасност за движението“ е 3 месеца без книжка. А, да, имаше го и въпроса „какво работиш“. „В офис“, разбира се.

Видяха, че няма да инициирам протокола за подкуп, дори под угрозата да остана без книжка и с няколкостотин лева по-малко, и затова те пробваха – „сега, празници идват, Божидаре, не искаме да ти ги разваляме. Искаме да направим компромис (пауза… вдигам рамене)… кажи сега, да направим ли компромис или не…прецени“ .. вдигам рамене, казвам „не знам“…

Ядоса се, върна ми документите, развика се „аз ли да знам..аз какво да правя сега, трябва и аз да си върша работата…от 5ч съм тука, кво ми остава, пистолета ли да извадя“.. и отпрашиха.

Разбира се, подадох сигнал за корупция, посочвайки часа и мястото на проверката (за съжаление бях забравил да запиша номера). И разбира се, корупция не беше установена.

Преди да премина към общата картинка, ще формулирам няколко съвета, които написах и преди 4 години след случката. Може би не важат за всички катаджии (веднъж един разбра погрешно мой въпрос и побърза да каже, че той не е като другите колеги, които вземат на ръка – та явно има):

  • знайте какво точно се случва около вас. Дори да сте нарушили нещо, знайте точно какво.
  • не се подавайте на опити за сплашване от страна на полицаите. Те ще се опитат да изкарат нарушението много голямо, с много голяма глоба и евентуално вземане на книжка. Така че 20-те лева на ръка да изглеждат логичния изход.
  • имате право да пишете възражения на акта – възползвайте се.
  • спорът с полицая по принцип е излишен – ако наистина ще ви пишат акт най-вероятно няма да се опитват да обясняват. Но можете да си позволите да се защитите, когато ви обвинят в нещо. А може и просто да мълчите, те не трябва да говорят с вас.
  • всеки опит да ви обяснят колко е лошо нарушението и колко много пари ще трябва да дадете е с цел да ви склонят да дадете подкуп
  • по възможност запомнете/запишете номера / имената им, и ги докладвайте за опит за корупция
  • мързи ги да пишат актове, губи се време. Ако не минете по бързата процедура с 20лв те изпускат други „клиенти“. Ако дори когато почти открито ви поискат пари свиете рамене, най-много да ви навикат.
  • не давайте подкупи на пътни полицаи.

Дори когато не вземат подкуп, ефективността им е трагична – 2 акта за каране в аварийната лента за 6 месеца. Следващият проблем към е събирането на глобите – те хубаво пишат акта, обаче после дали той ще бъде платен? По-скоро не (статистика). Често пък се случва актовете да падат в съда, ако бъдат обжалвани, или пък шофьорът да не бъде намерен, защото се крие от куриерите или защото използва вратички в закона. Любимото ми тълкувателно решение на ВАС пък, че GPS координатите не са достатъчни за установяване на мястото на нарушението, допринася за проблемите с глобяването.

Докато бях съветник анализирахме закона и установихме, че той покрива от 30% от възможните хипотези в процеса издаване-връчване-заплащане на глоба. Останалите са „сива зона“, заради които или актове (и фишове) падат в съда, или не се събират.

Т.е. имаме корумпирани катаджии, несъвършен закон, счупен процес по събиране, малко камери. Може ли изобщо КАТ да бъде ефективен? Явно е, че трудно ще подменим всички катаджии (припомням новината, че „от 60 екипа на КАТ, само един не взема подкуп“). Бързо и лесно няма да може да се промени нито манталитета на катаджиите, нито манталитета на шофьорите, които са готови да „дадат“. Затова трябва максимално да бъдат елиминирани катаджиите от процеса.

Някои стъпки в положителна посока вече са направени. След много мъки, т.нар. „електронен фиш“ е факт от няколко години (който всъщност трябва да бъде „електронно-съставен фиш“, защото той пак е хартиен). Връзка между КАТ и НАП има отскоро, така че поне проблемът със събираемостта трябва да понамалее.

Само че е нужно още доста. Основен ремонт на Закона за движение по пътищата в частта му за автоматизираните технически средства за контрол. В момента, за да могат да се използват за доказателства, трябва да са минали метрологичен контрол, което ги оскъпява значително. За нарушения за скорост (и евентуално минаване на червено) това е разбираемо, но с камери могат да се установяват и други нарушения – например, че някой кара без гражданска или без технически преглед. Законът за административните нарушения и наказания (който е от 60-те и още съдържа текстове като „наказва с порицание пред трудовия колектив, в който работи“), също трябва да бъде ремонтиран – процесът по връчване на фишове и актове е счупен и остарял, не позволява електронно връчване, и има немалко вратички, заради които актове падат в съда. По електронните аспекти работихме с колегите (макар да не бях в МВР) но не остана време да бъдат реализирани (макар че по някои от темите има напредък – електронното издаване на фишове например).

Нужна е повече аналитична мисъл, за да се събират данни по-адекватно и да се анализират. Нужно е да се въведат още доста камери, включително за зоново засичане на скорост. Това, че си минал с превишена скорост през определено място е едно, но доста по-показателно е, ако средната ти скорост за даден участък е над разрешената. Това засичане на може да се избегне като просто намаляваш пред камерите (които са обозначени и/или ги има в някое мобилно приложение).

Нужно е все пак и ефективно да се борим с корупцията. В Грузия преди години Саакашвили е предприел крайна мярка – за един ден е уволнил целия КАТ (30 хиляди души). Не твърдя, че тя е правилната, но само автоматизираните технически средства за контрол няма да са достатъчни дългосрочно. Видеонаблюдение в полицейските коли, задължително регистриране на всяка проверка в електронна система, внезапни проверки на Вътрешна сигурност (ама без всички да знаят за тях 2 дни предварително), дисциплинарни уволенения и т.н.

В заключение, мисля, че КАТ може и трябва да бъде по-ефективен и това минава през повече технически средства, които не са в ръцете на катаджиите. Изискват се обаче координирани и обмислени усилия в посока подобряване на нормативната уредба и поглед върху детайла при реализиране на техническите решения, иначе и в тях ще се намерят вратички.

А целта на всичко това е по-малко жертви, по-малко ранени, по-малко нерви на пътя. Когато КАТ се научи да дисциплинира себе си, и шофьорите ще бъдат дисциплинирани. А докато това стане, малко по малко, е наша отговорност да сме внимателни на пътя. Както всъщност са направили грузинците, когато са разбрали, че известно време няма да има пътен контрол – станали са по-внимателни.

Градският транспорт и как данните биха ни помогнали да го подобрим

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/danni-za-transporta/

Наскоро статус на Илиян Стоянов във Facebook ме подсети за това, че градския ни транспорт е една от сферите, в които липсват публични данни. Няколко града като София, Пловдив и Варна имат сайтове и дори app-ове, където човек може да провери разписание и планира маршрути. Самите данни за спирките и разписанието не са достъпни. Така не само не може друг да направи собствена услуга, но и не може да се анализира мрежата.

Затова седнах и първо отворих данните за спирките на споменатите три града. За тези в София вече писах във Facebook. В Бургас въпреки евро-проекта за интегриран транспорт, изглежда няма дори дигитална карта на спирките.

С тези прости данни направих бързи карти на спирките на София, Пловдив и Варна. Като спрете с мишката върху всяка точка, ще видите името ѝ. Вляво има бутон, с който може да ги разглеждате на цял екран.

Скриптовете и самите данни за спирките публикувах в Github. Ще ги намерите на страницата ми с Gist-ове.

Транспортът във Варна

Във Варна, всъщност, данните дори не са налични от общината, а от частния проект varnatraffic.com на Мап Софт. Той е и единственият, който намерих да показва местоположението на автобусите в реално време. Използвах данните им на база съобщение на сайта от преди две години, че предоставят всичко свободно като отворени данни.

За да илюстрирам колко е полезна тази информация, свалям вече седмица местоположението на всички автобуси в града. За този период събрах около 650 хиляди точки с различни параметри – номер на автобуса, предишна и следваща спирка, оставащо разстояние до спирката, закъснение. Следните три карти показват различен поглед над събраните данни.

Първата карта разглежда движението за седмицата между 21-ви и 28-ми март по часове и колко автобуси са били по улиците на града. В червено са доста натоварени отсечки, където много автобуси са се движели през дадения час. Картата показва как се увеличава и намалява този трафик в различните части на деня, както и през почивните дни. В неделя не се забелязва по-малко натоварване, за което вероятно допринасят и провелите се тогава избори.

Следващата карта се концентрира само върху понеделник, 27-ми март. Показва в детайли движението на всеки един автобус. В червено са отбелязани тези, които закъсняват повече от 5 мин. Забелязва се как между 7 и 8:30 вечерта много от автобусите закъсняват. Виждат се ясно и местата, където автобусите спират за почивки.

Тъй като имаме закъсненията преди всяка спирка, може да анализираме и каква е вероятността да се чака на нея. Може също да разделим тази оценка по часове. Последната карта показва именно това. Анализът се базира само на данните от последните 7-8 дни. Пренебрегнете посочената дата в картата – часът е важен. Инструментът не позволява показването са на час.

В зелено са спирките, на които в конкретната част от деня се чака не повече от 15 секунди. В жълто са тези до 30 секунди. В гамата на червено са тези със закъснение между минута и час. Отново се вижда колко голямо средно закъснение има в различни часове от дена и части на града.

В някои случаи включвам и автобусите пристигнали с няколко минути по-рано – това също се счита за отклонение, тъй като някои пътници биха го изпуснали. Редовни такива показатели сочат към неоптимално разписание на даденото място и час. Такива са 26% от събраните точки за движението на градския транспорт. В 8.7% от времето, автобусите са подранявали с повече от 3 минути. В други 50% автобусите са закъснявали с повече от 20 секунди.

Публичността не е услуга

Публичността на която и да е информация не е услуга, която се представя от администрация или частна компания на обществото. Това е неизменна част от прозрачността, отчетността и социалната отговорност. За държавната и местната администрация отворените данни са още едно ниво на инфраструктура. Доскоро говорихме само за магистрали. В последните години започна все повече да се възприема и интернет свързаността като инфраструктура, при това не по-малко съществена за бизнеса. Информацията и най-вече тази в отворен формат придобива все по-голяма важност по аналогичен начин. Данните идващи от частните компании следва да допълнят тази картина и са новата дефиниция на социална отговорност, която често си приписват.

Това, което показах с данните от само няколко дни движение в един град, не са просто шарени карти. Това е илюстрация какво може да се направи за час-два работа, а не крайната цел. Информацията в момента се използва само за улеснение на пътуващите. Съберем ли всичко заедно за целия транспорт и за голям период, се отварят много възможности. Може да се открият проблемни кръстовища, да се подобрява графика, да се оптимизира движението на пътищата и интервала на светофарите. Дори само координатите на спирките може да се използват, за да се открият най-„изолираните“ части от градовете и да се направи карта на най-лошо свързаните региони.

Обединявайки тези данни с масиви за трафика на коли, цените на имотите, координатите на училища, градини и болници, за схемата на почистване на улиците и прочие може да позволи много по-добро градско планиране. По-важното обаче, ще позволи на частни компании и неправителствени организации да изградят приложения използващи данните по различен начин. Най-лесното би било да се направят по-добри приложения за планиране на маршрут с градския транспорт. Сайтовете за недвижими имоти биха давали по-добра информация за свързаността на имота. Родителите биха могли по-лесно да откриват градини и ясли, които са привидно отдалечени, но биха били достигнати лесно с транспорт от дома или офиса им.

Всичко това би помогнало да се направят градовете по-добри и да се използва публичния транспорт повече допринасайки за намаляване на трафика и замърсяването. За съжаление, интуицията на повечето чиновници и поддържащи такива масиви от данни е, че информацията е тяхна собственост и ако бъде публикувана „някой може да я използва“. Това е реакцията, която съм получавал най-често от агенции и общини. Забравя се, че всъщност вече сме платили с данъците си за събирането на всеки информационен ресурс. Забравя се и че целта на всички тези регистри и информационни системи е именно информацията да е достъпна. При тези мащаби с индивидуални справки, PDF-и и снимки на документи това просто не става.

За щастие, вече е в сила изискването, че всички публични данни във всяка нова система на администрацията трябва да са налични като отворени данни. Следва само да следим това да се спазва и да използваме тези ресурси. Съществуват обаче много други стари системи, за които трябва да натискаме да се отворят. Координатите на спирките и автобусите градския транспорт е само един пример. Друг пример са координатите в реално време на снегорини и камиони чистещи улиците зимно време. Общините ги следят, но не публикуват информацията. Друг пример са адресите в градовете, анонимизирани и агрегирани данни от НАП за плащанията на пос терминали и такива от МВР за престъпления.

Тези примери спадат към дефиницията на big data. Не са просто полезни за гражданите и бизнеса, а информация, която самите институции често не успяват да обменят помежду си или дори да анализират. Затова всичко описано до тук повишава не само прозрачността, но и ефективно постига аспекти от така нужната структурна реформа на администрацията ни.

На чаша вино с Христо Иванов

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/hristo-ivanov-2/

Продължение на разговора ми с Христо Иванов, първата част на която е публикувана тук.

Така се случи, че съм свидетел на календара ти и затова един чисто човешки въпрос – за последните два месеца колко пъти имаше време да спреш на едно място и, както казва един приятел, да позволиш на душата ти да те настигне?

Ха! Ами, не много… Знаеш ли, много е странно. Както вече казах, винаги съм бил много частен човек, но трябва да кажа, че отдавайки се на това да послужа на хората за възел, в който техните мечти да се съединяват, виждам, че така човек някак си не се отдалечава от душата си. Служенето – защото аз смятам, че ключовият елемент на лидерството е именно съзнанието, че трябва да служиш – всъщност е достатъчно пълноценно, достатъчно носи единство със себе си. Така че не бих седнал да се жалвам. Има си своите напрежения и трудности, но наличието на яснота за какво го правиш всичко това, усещането и ежедневното удивление от това какви чудесни хора има навсякъде, където отида…

Аз намерих цяла кошница нови приятели…

Да, и то страхотни хора, наистина, из цялата страна. Всичко това стократно изплаща каквито и там негативи човек да понася от цялото това нещо.

А как обичаше да почиваш преди три месеца?

Не помня! (смях) Не, шегувам се, разбира се. Ами, нищо екстравагантно. Една книга и малко хубава музика е всичко, което ми е нужно.

Едно нещо, което винаги съм правил и много ми липсваше, е излизането извън града, извън София. Това за софиянци най-често е Витоша, и беше много хубаво, че оня ден качихме Черни връх, въпреки че по средата на кампанията, малко неочаквано. Трябва да кажа, че горе в мъглите и снеговете, които валяха, доста добре ме настигна душата, ако трябва да използвам този израз.

И усещането… Хайде малко, бидейки в Пловдив, да поговоря за София. Много важно за София е, че върхът е свързан с Алеко. Ние тръгнахме от една точка на Морените, на която имам снимка като тригодишен, когато нашите за първи път са ме качили на ски. На тези места е минал целият ми живот. Аз съм много запален скиор и турист…

И там, на това място изведнъж си дадох сметка, че всичко това е Алеко. И колко много от това, което политически искам да направим, е Алеко. Неговият страхотен хуманизъм и хумор, това негово особено отношение към българското общество, с хумор, с любов, с разбиране, с желание да е по-европейско, по-просветено, този негов великолепен демократизъм – всичко това в огромна степен съответства на мечтата ми “Да, България!” да се превърне в едно продължение на това дело. И се сетих за последните изречения в “Бай Ганьо в Русия” – забележи, колко символично – там казва: “Поставен под правилно, добро управление, българинът може да прави чудеса.” Та, ключът е наистина да имаме добро, човешко, просветено управление и тогава българинът може да прави чудеса.

Това ли е твоята представа за България, ако не бяхме в ситуация да трябваше да правим политическа структура, която да върне справедливостта в обществото?

Ами, да, Алеко като образ със сигурност е много близо до моята представа за това какви би трябвало да са идеалите и авторитетите на нашето общество. И е чудесно, че той е. Чудесно е, че всички епохи, всички промени не са се отразили на неговото присъствие.

Сега дано не е рязка смяната на темата, но като човек от света на технологиите да те попитам… Светът е на прага на така наречената четвърта индустриална революция, ако следваме общите терминологии, която на всичкото отгоре този път е тотално различна спрямо предходните. Защото имаме сблъсък на една еволюция на нещата от физическия свят – нови материали, автомобили, които нямат нужда от шофьор, триизмерно отпечатване на неща, дори тъкани и органи за имплантиране на хората; втора еволюция на дигиталния свят, информационните технологии – носим мощни компютри в джобовете си вместо телефони; и в биологията и генетиката има революция, която доскоро не си представяхме. Всичко това се случва едновременно, в синхрон, като перфектна технологична буря, с всичките плюсове и минуси, защото както ни дава огромни възможности, така и крие сериозни рискове, които може би не съзнаваме още какви са…

И колко тъжно е в същия този момент ние да си говорим за връщането на нормалността в обществото, вместо да…

… да полетим, да. Виж, това е едно много интересно сравнение. Аз мисля, че се случва нещо много повече от поредната индустриална революция – защото всяка от предишните се свързва с развитието на ограничен кръг технологии, и вероятно от гледната точка на поколенията, които са живяли преди и след това, промяната да е била жестоко-епохална – но тук ми се струва, че става дума за нещо много повече. Разделя се траекторията на човечеството на оня етап, в който се е считало, че човекът е бил животно сред животните и е еволюирал по правилата на биологичната еволюция, след което, ставайки обществено животно, дълго време се е смятало, че с това той спира еволюционния процес.

Но ние навлизаме в един период, в който всяка една от тези технологии и особено комбинацията от тях всъщност поставя въпроса за това, че ние можем да започнем да направляваме и планираме една промяна. И в крайна сметка се изправяме пред огромния въпрос, пред който не съм сигурен колко пъти в такава степен се е поставяло човечеството: Какво е човек? Кое от онова да си човек сме готови да заменим? Кое е онова, което искаме да запазим? Сигурни ли сме, че знаем какво означава да се откажем от идеята за смъртта, например? За стареенето, за болестите? За самотата и това да си с часове несвързан с Фейсбук?

В крайна сметка сингулярността е едно състояние, което важи абсолютно за всички нас. Но даже носи някаква доза успокоение идеята, че докато всичко това се изправя пред нас – защото аз съм уверен, че някъде под кризите, които в момента се случват – мигрантската криза, която на пръв поглед е просто свързана със сирийската криза, но сирийската криза е всъщност климатична криза, която обхваща целия регион между Северна Африка и Афганистан, която е и цивилизационна криза, дълбоката криза на сблъсъка между исляма и Запада, и икономическата криза, която на пръв поглед е просто една криза на някакви деривати, които продължават да тровят; и демократичната и политическата криза също…

Под всичко това, ако слезем едно ниво надолу, е една криза на индустриалните отношения, на производствените отношения. Всичко това, което Маркс и класиците на икономикса са описали, започва да става невярно и да се променя, и все по-сериозно се изправя на хоризонта проблемът, че страшно много професии и човешки дейности ще изчезнат. Какво ще се случи с това население? Когато шофьорите престанат да бъдат шофьори, какви ще станат? Дизайнери? И как демокрацията и демократичният процес ще оцелеят? Какво всъщност представлява електронното управление като процес? Къде прокарваме границата между частното и публичното в дигиталната епоха? Как оцелява репрезентативната демокрация в епоха, в която решенията могат да се вземат през всеки смартфон? И къде остава ролята на все пак някаква… как да кажа… хайде да не говоря за професионализация, но някакъв опит политически? Как решаваме проблема с контрола върху службите в този контекст?

И най-базовото нещо – за първи път от гутенберговата революция насам възниква едно ново разделение между грамотния и неграмотния. Досега просвещенският проект беше базиран на презумпцията, че демокрацията се случва в една среда на еднакво, базово компетентни хора, които разбират процесите в нея от гледна точка на инструментите.

Демокрацията какво е? Вестник, участие в дебат, гласуване, където на хартия с писалката правиш нещо и го слагаш в кутия и всички могат да видят това нещо, да преброят протоколите. В крайна сметка нашата демокрация е направена от мастило, азбука, способност за четене, училища, вестници, кафенета – този свят изчезва. Сега вие сте една съвършено нова каста от ексклузивно грамотни хора, които могат да управляват базови, ежедневни технологии, които аз например съм неспособен да верифицирам как работят.

Йовко, ако ти ми покажеш на екрана на моя телефон, че температурата навън в момента не е 15 градуса, колкото е, а минус 15, ти като ИТ човек може би можеш да произведеш тази картина. Аз по никакъв начин не мога да те хвана, защото съм технологично неграмотен, освен да прочета това, което излиза на екрана и да му повярвам.

Но можеш да го провериш чрез паралелни източници.

Все по-малко. Защото аз си спомням преди няколко години как се случи земетресение в България и всички отидоха да проверят във Фейсбук каква е причината. Изобщо животът ни поддържа паралелни източници на информация. И от тази гледна точка един политически процес, един институционален процес, който все повече зависи от дигиталния свят, а неговото естество, неговата регулация зависи от една много малка каста ексклузивно грамотни хора, е много особено състояние на обществото.

Вие имате вече несравнимо по-голям ефект, отколкото един юрист би могъл да има върху нещо на най-ежедневно ниво, но сте абсолютно нерегулирана професия. И необходимостта от тази регулация все още не е станала очевидна, защото нивото на злоупотреби от гледна точка на представителите на вашата професия с огромното доверие и усмотрение, което ви е поверено, остава забележително ниско.

Така че, да, има киберпрестъпления, няма никакво съмнение, но истината е, че в момента, доколкото изобщо киберпроблематиката става все по-сериозна, тя не е защото има спонтанно организирали се мафиотски групи. Става дума, че държавата в един момент започва да набира и корумпира ИТ хора и имаме цяла поредица от катарзиси на представители на тези ИТ професии, които в един момент казват “Аз повече не мога да го правя това!”, излизат и започват да стават whistleblowers (бел.ред. разобличители). Сноудън и други са примери за това, че в тази професионална общност има някаква вътрешна резистентност. Това е страшно интересно!

Дълго време основната базова траектория на информационното общество е била неформалната територия на контакт между една малка общност от фенове и професионалисти. Аз ги помня тези времена, те съвсем скоро свършиха.

В същия момент обаче, ако се върнем пак в чисто обществено-политическия план, имаме сякаш нужда от един изцяло нов тип човек, широкоскроен, динамичен, който да е готов да се променя спрямо нещата около него. В контекста на онези конфликти, за които си говорихме – климатични, военни, обществени – за много хора светът в момента е неуютен, заради това че някакви крайъгълни доскоро обществено-политически шаблони вече не са валидни.

Йовко, аз трябва да призная, че голяма част от моята мотивация да се захвана с този тип политическа кариера, е свързана със сериозно притеснение. Видно е, че стигнахме до някаква междина между епохите. И понеже и преди в световната история са се редували етапи на по-голяма глобализация с етапи на връщане на махалото – аз не съм сигурен епохата, в която навлизаме, как ще изглежда. Презумпциите, които имаме, багажът, който носим от 90-те, от първото десетилетие на настоящата епоха – не съм сигурен колко добре ще ни послужат. И в този смисъл съм много загрижен в максимална степен да започнем изграждането на силни, национални институции, не защото те трябва по някакъв начин да опонират на Европейския съюз, а защото ние трябва да имаме готовност да посрещнем една епоха, в която част от проблемите ще трябва да ги решаваме сами и в кръга на хора, на които заедно ще ни изгори чергата, ако бъде подпалена от някой от краищата. Така че какъв нов човек ще ни трябва, не мога да прогнозирам, но изобретяването на нов човек винаги е кървава работа и доста болезнена.

Аз го казах като метафора…

Да, да. Но това, което бих искал да осигуря за нас и за семействата ни, е колкото се може по-здрава държава за епохата, в която ще можем да изобретяваме този нов човек.

Добре. Стига, че те уморих…

Не, не, аз съм добре.

И може би разговорът стана малко философски…

Да, доста. (смях) Но наистина, не съм уморен, можем да продължим.

Ами, искаше ми се и за Пловдив да поговорим. В допълнение на пловдивските теми, които ти засегна на срещата в Дома на културата в неделя.

Например за Европейската столица на културата, понеже никак не е малка вероятността да се превърне в пълен провал. Дори да бъдат отпуснати всички пари, които кошмарно закъсняха, времето започва да ни притиска и вече е проблем.

Защото от една страна Пловдив има дух, ти си го усетил. Аз също като теб живях една година навън и след дълго време, живеейки в София, реших да се върна в родния си Пловдив точно заради този дух, който усетих, че е в някакъв подем. Дали е стечение на обстоятелства, дали просто защото сега е дошъл моментът, дали защото хората започнаха да вярват в собствените си, макар и малки сили като индивиди – но и тук започват да се случват лесно неща, които съвсем естествено се случват в Барселона, където живях. Едни хора от един квартал се събират, решават и си правят фестивал или панаир на един или друг продукт, който е характерен за този квартал. И си говорят. Някак си в България като че ли малко си говорим. Ти го каза в едно интервю наскоро – спряхме да мечтаем колективно.

И си мисля, че от тук може да се случи пропукване точно в тази посока. Ето, дори хората, които се ангажираха с “Да, България!” в Пловдив, виждам, че те сякаш са чакали, както ти каза, някой да ги побутне, за да могат да се почувстват част от това нещо, което се оказа, че много лесно може да постига неща дори без пари. Вярно, има един такъв импулс, който в момента помага на всички ни, но аз съм сигурен, че те, както и аз, са намерили нови приятели и контакти, които ще останат и извън контекста на “Да, България!”.

Пловдив индуцира хората с градска култура. Не са много градовете в България, които имат този дух. Очевидно е, че сега Пловдив преживява една премия от нашата европейска интеграция, от това, че границите се разтвориха и в един момент той не е просто един сателит на София, с цялата институционалност на София като национално средище, а се връща към естественото си положение на град, положен в центъра на регион, който диша не с дробовете на България и на София, а с дробовете на Централна и Източна Европа, на Източното Средиземноморие. Тези пътища, които винаги са водели към Пловдив всъщност от тракийски времена насам и които по такъв жесток начин са били прекъснати и от комунизма, но и от едни определени обстоятелства преди това… Някак си Пловдив се връща като център на тази много по-голяма кръвоносна система сега заради този период на отваряне, и очевидно тази енергия се влива тук и се усеща. Пловдив е едно естествено място, което граничи културно и манталитетно с Египет, с Персия, с Италия, със Средиземноморието. Някак си тези места тук си дават среща като една роза на ветровете. И когато стените паднаха, ветровете се върнаха, и Пловдив пак е Пловдив. Това е чудесно.

Проблемът е, че този процес на връщане към един много по-голям контекст, в който Пловдив естествено плува и се чувства на мястото си, понеже иначе е като едно голямо животно, затворено в малка кутия, блъскащо се в стените ѝ… Проблемът е, че той продължава да бъде заложник на абсолютно примитивната, ограничена, късогледа българска политическа класа и процес, на това, че нас ни управляват… често пъти се казва селяни, но ако хората, които ни управляваха, бяха едни нормални селяни, щеше да бъде много по-добре. Най-лошото е да те управляват хора, които са изтръгнати. Те не са нито селяни, нито граждани, не принадлежат никъде, освен към тодорколевите герои – и Корнелия Нинова, и Бойко Борисов биха се чувствали абсолютно естествено във филмите на Тодор Колев като техни герои. Всеки любител на тези филми може да си ги представи ясно там. Така че, оставен на волята на този тип хора, естествено, че те направиха атентат срещу Пловдив. И естествено те направиха атентат срещу неговото отстояване като културно средище. Как може да очакваме от едни типажи като Борисов, като Нинова, като Вежди Рашидов, да работят за това да се случи такова голямо културно събитие?

Аз вярвам, че Пловдив е културна столица на България, със и без тази титла. Сега големият проблем пред нас е как да се мобилизираме като общество, за да се случи това нещо в Пловдив в името на цяла България. Това трябва да се случи като първостепенен национален проект. Следващото Народно събрание трябва да приеме план, който да се реализира с целия национален ресурс.

И пак искам да повторя, абсолютно не мога да си представя с какви очи Бойко Борисов пристига тук да иска пловдивчани да гласуват за него.

И доста пловдивчани не могат да си го представят. Но в подкрепа на това, което казваш – разбира се това е само мое впечатление, защото няма как да вляза в главата на текущия ни кмет – но ако се обърнем към темата за тютюневите складове, всички негови публични изказвания са, че него го боли, че споделя тъгата на пловдивчаните, но в същия момент аминистративното бездействие е очедвидно, а в чисто човешки план ми изглежда, че той сякаш вътре в себе си не разбира – защо градът така пази тези складове, защо хората отидоха и направиха жива верига, защо са готови да повторят това, защо наистина им е толкова тъжно за тези рушащи се сгради… Той сякаш не е свързан с това място.

Аз не го познавам и не мога да говоря за човека, но това, което мога да кажа от своите наблюдения върху българската политическа класа, е че това са хора-еднодневки. Техните глави са от стиропор. Те, естествено, си представят, че хоризонтът на човека опира до стиропора, итонга и евтиния стъклопакет. Те от това са направени като духовност.

Така че човекът вероятно се опитва да казва някакви неща, които да му намаляват натиска, но той не е част от паметта на Пловдив. Защото същият човек искаше да възстановява крепостите на Небет тепе. Той е доказал своята абсолютна непригодност да разбира този град, да бъде негова еманация, с цялото наелектризиращо усещане за памет и за слава. Паметта е уважение към нещата такива, каквито са наследени, включително елементи от тях, които са под мазилката и са скрити между тухлите и чакат своя момент да имат своя ефект. Това е нещо, което нашите управленци не могат да разберат. Така че очевидно е и многократно сме го наблюдавали, че това, което върви на повърхността, е евтина лъжа, а цялата поредица от действия е насочена към това тези складове да бъдат бутнати и на тяхно място да бъде построено нещо друго. Но е чудесно и е национален урок това, че в Пловдив има дух и хора, които разбират, че паметта и приемствеността на времената е всъщност ценност и съм сигурен, че те ще надделеят.

Христо Иванов е водач на листите на „Да, България!“ за град Пловдив и София – МИР25. За него и кандидатите на „Да, България!“ можете да гласувате с номер 16 в интегралната бюлетина.

Един шаман

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2021

Както е модерно днес – линк: shaman.zavinagi.org.

Има хора, които не са изучавали някоя висша материя в елитни зали под погледа на побелели професори. Не са чели дебели учебници по нея, пълни с премъдрости и хитри съвети. Не са ги превеждали за ръка опитни асистенти през лабиринтите ѝ, да им покажат къде са най-правите и лесни пътища… Но заемат ли се с нея, хващат околните – било за ума, било за сърцето.

Този е един от тях. Още първата му история ме грабна направо за душата. Прати ме в едно някъде, където тайничко му се иска на човек да остане. Или поне да се връща от време на време – подозирам, че дори ако никога не е бил там в своя живот. Някъде, където преживяно и изсънувано се докосват и сплитат, както го умеят само живот и сън.

Приканвам всеки, който обича тези пътешествия, да го посети. Ако някой не му хареса – нека ме наругае тук, че съм му опропастил времето.

А аз сега ще отида да си го препрочета още веднъж. Да си припомня, че също пишех едно време за красивите неща в живота, за доброто и за истинското в него. И може би да събера хъс да го правя, поне от време на време, отново.

Приятно четене!

Включих се в учредяването на „Да, България“

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/da-bulgaria/

Това написах преди точно две седмици. Тогава Христо Иванов излезе и обяви създаването на нова партия – „Да, България“. За тези две седмици много вода изтече. Говорих с доста хора в и извън проекта. Запознах се с програмата. Преди седмица бях поканен от Иво Мирчев и Христо Иванов на съучредител на партията. Приех.

Както Божо вече описа подробно, не съм част от ръководството или структурата на партията. Подобно на него не се виждам като партиен деец. Не смятам, че съм подходящия човек да изгражда структури и да привлича нужните хора към тях. В същото време, ще стана член на партията и ще помагам както мога. Смятам да се включа в сферите на електронното управление, прозрачността, отворените данни и гражданското участие.

Защо приех?

В последните години усърдно странях от участието в каквито и да е организации. Канен съм в различни НПО-та, партии и комитети. Отказвах по различни причини, но най-основната беше нежеланието да се включвам в структура занимаваща се с политика под каквато и да е форма. Ненавистта към процеса мисля, че е разбираем за всички. Единственото изключение беше инициативният комитет в подкрепа на електронното гласуване, тъй като имаше точно определена цел и ограничено време на действие.

Това, което се промени в последно време е, че осъзнах нуждата да се заеме някаква активна позиция. Всичко проекти и мнения, които изказва, може да имат някакъв ефект, но те далеч не са достатъчни. Посланието на Таков и Иванов за политизирането на усилията съвпадна с това, което се въртеше в главата ми от доста време. Както писах през септември:

Изборите не са демокрация. Те просто пренареждат сцената. Демокрацията е онова, което се случва преди и след изборите, но не и в деня.

Затова подкрепих декларацията на новата партия и се включих в 77-те учредители. Не заради едно конкретно нещо, а заради това, което видях като цели, желание за промяна и хора, които имат потенциал да направят тези неща.

Съдебната система не се яде

В последните дни изчетох доста дискусии за новия проект. Имаше положителни, отрицателни, но повечето бяха зарадени с предпазлив оптимизъм. Основни приоритети, които аз разпознавам в този проект, са ефективни реформи на съдебната система и публичната администрация. Това включва някои непопулярни и трудно разбираеми мерки, несъмнено труден конфликт с гнездото с оси в прокуратурата и ВСС, електронно управление, съкращения, инвестиции. Няма една абсолютна и непроменима формула как да се оправят тези сектори. Всички са наясно къде са проблемите и какво трябва да се оправи – дори онези, които я предпочитат счупена, за да я експлоатират.

Въпросът е как да се стигне от сегашното до желаното състояние. От това, което видях в последните седмици и на база работата на ключовите фигури в проекта в миналото, мога да кажа, че са правилните хора за целта. В това число включвам компромисите, които са правили или са отказвали да правят, както писах преди две седмици. Няма декларация или програма, която може да опише всички нужни стъпки или промени. Реформите винаги навсякъде са се правили и ще се правят от правилните хора на правилното място с добър политически гръб.

Правилен е аргументът, че държавата не е само съд, полиция и администрация. На мнение съм обаче, че никоя мярка в който и да е друг сектор не може да успее без тези системи да работят поне сносно. Всяка реформа, регулация, либерализация, инвестиция, бизнес проект или каквото и да е може да бъде обърната с главата надолу от един зависим съд, оплетена в интереси прокуратура или неефективна публична администрация. Липсата на борба срещу корупцията е най-ярък пример за това.

„Магистралите не се ядат“ беше лозунгът на левицата срещу фиксацията на Борисов върху инфраструктурните проекти. Макар да са прави, че проблемите на държавата не се изчерпват с липсата на магистрали, по-добрите пътища определено подобриха възможностите за бизнес. Донесоха със себе си също така още корупция, разграбване на публични средства и скандали. Някой може да каже, че аналогично фиксацията на „Да, България“ ще е съдебната система. Дори това да е така, аз не бих имал нищо против, защото виждам това като основен приоритет. Христо Иванов вече подробно дискутира това, което пише в декларацията – че политиките във всички сфери ще се изготвят на база експертни мнения и анализ на данните за реалната ситуация. Законотворчеството на база доказателства, анализ на данните и ефекта им е нещо, за което отдавна се говори не само у нас. Тепърва ще видим как ще бъде приложено.

Ама ти не беше ли от…?

В този блог и из социалките съм подкрепял различни инициативи и кандидати. Последно подкрепих Трайчо Трайков на изборите. Забелязах, че ме свързват с ГЕРБ. Навярно, защото безвъзмездно и без връзка с институциите поддържам неофициални профили в Twitter на Министерски въвет, МЗ, НС, МВР заедно с останалите 5-6, които са в мрежата на @GovAlertEu. Най-вероятно обаче е защото подкрепях доста от мерките въведени от Бъчварова и най-вече тези за електронното управление, отворените данни и електронната идентификация. Да, тя е от ГЕРБ. Също от ГЕРБ е и Цветанов, който критикувам постоянно. Изказвал съм смесени мнения за действията на други фигури като Дончев. Критикувал съм доста други. Подкрепял съм мерки предложени от хора като Калфин и други от левицата. Това означава ли, че „съм от БСП/АБВ“? В различни материали така са ме писали като активист на ДПС, ВМРО, Big Pharma, еколозите, за и срещу протестите и прочие. Няма да е нито първият, нито последният път.

До сега винаги съм покрепял мерки и хора. Гласувал съм за кандидати от повечето големи партии. Сега за пръв път давам подкрепата си не само като глас на избори, но и като подпис подкрепящ учредяването на партия. Може да е грешка, но смятам вече за по-голяма грешка е да не заема активна позиция.

Какво мислите за…?

Вече ме питаха това. Какво мисли „Да, България“ за една или друга тема. Всъщност, първите, които публично ми зададоха този въпрос, бяха антиваксърите.

Не съм говорител на партията, няма да съм в управлението ѝ или активна част от структурите. Мога да изказвам само моето мнение, докато позициите на партията ще се изготвят след дебат и консултация с експерти. Не съм съгласен с всичко, което всеки от другите 76 учредители са правили или са казвали в миналото. Всъщност, на този етап не съм съгласен с не едно или две неща, които аз съм писал в този блог през последните 9 години. Нямам съмнение, че с някои от другите учредители имаме разминаване в позициите най-малкото по отделни аспекти от проблемите, които занимават страната.

Това не означава, че една такава група от хора не може да види общи точки и да работи заедно. Демократичния процес е точно това – дебат, компромиси, намиране на най-доброто решение, което максимално удволетворява всички или е най-подходящо предвид ситуацията и бъдещото. За съжаление, системата е такава, че без учредаването на политическа партия прокарването на тези мерки е почти невъзможно. Дали наистина имаше нужда от нова такава беше обсъждано доста. Според мен нужда имаше и интересът към „Да, България“ е илюстрация за това. Тепърва ще видим доколко ще се разрастне този интерес и дали ще се материализира в реална политическа подкрепа.

Значи вече си…?

Обсъждал съм това няколко пъти вече. Наскоро писах точно по тази тема – как предразсъдъците ни пречат да възприемаме информацията и да откриваме фалшиви новини. Нямам илюзиите, че не съм biased (с предразсъдъци, пристрастен). Това, което винаги съм се опитвал обаче, е да разчитам на данни, да търся проблеми в събирането и интерпретацията им, конфликтни точки с други анализи и наблюдения. Когато изказвам мнение тук, гледам да посочвам другите гледни точки и защо мисля, че не са верни. Когато анализирам данни, посочвам предположенията, които съм направил, ефекта им, дефектите в данните, визуализациите и за какво трябва да сме внимателни.

Не съм спестявал критиката на хора, които подкрепям – в политиката или в НПО сектора. Нямам намерение да променям това сега. Не вярвам, че има безрезервна подкрепа. Ще посочвам дефектите в структурата на новата партия и в действията на отделни нейни членове. Това, че споделям събитията и призовавам хората да се включват в инициативата не означава, че не разпознавам трудностите пред нея – вътрешни и външни. Има много подводни камъни, в които може да се спъне, но това не означава, че не трябва да тръгваме.

Разликата с всички други инициативи, които съм покрепял до сега, е че в този случай реших да застана зад тази. Като личност, като блогър, с експертна помощ и като гласоподавател. Дали ще има успех или не движението зависи най-вече от нас. Вероятността не е голяма предвид срещу какво сме се изправили заедно и поотделно, но това не е причина да не се опитваме.

Всичко това звучи като едно голямо клише. Няма да е първият път когато го чуваме, няма да е и последния. Това не значи обаче, че не е вярно и че не е единствения възможен начин да се промени нещо. Последното никой не го отрича, но предпазливостта, циничността и горчивият опит ни пречат да направим стъпката. Дали е правилна, зависи от следващите сто след нея и тепърва ще видим накъде отиват те.

15400441_1648429615449780_2616333222848157689_n

Проследяване на активните българи в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/prosledqvane_chujbina/

Да се каже колко са българите в чужбина е пословично трудно. Реалистичните прогнози сочат за 0.9 до 1.2 милиона. Медиите често тиражират непроверени и невъзможни оценки. Дори в доклада за националната сигурност се прокрадна незнайно откъде числото 3.5 млн. Точна и пряка информация няма. Единствената възможност е да преценим на база косвени данни – деца родени зад граница, пътувания, местна статистика, брой извършени услуги в консулствата, активност на избори и прочие.

В последните три години събирах данни за още един такъв източник – заявленията за гласуване в чужбина. Докато броят им обикновено е малък – под 40 хиляди – те носят друга интересна информация. Тезата ми беше, че с публичната информация за заявленията може да се проследи пътя на отделни хора през годините – къде са живели и къде са се преместили. Това предположение, разбира се, има доста условности, които ще обсъдя по-долу. Не по-малко важен е и аспектът за сигурността на личните данни и какви са последствията от тази проследимост. Ще започна обаче от началото.

Събиране и анализ

В рамките на всяка кампания за отваряне на секции в чужбина, ЦИК публикува списък. Той съдържа три имена и място, където лицето иска да гласува. Преди дни писах за кампанията за тези избори и с какви проблеми се сблъскахме. Всяка година има различни правила за отваряне на секции, но списъкът е приблизително един и същ.

От парламентарните избори през 2013-та започнах да свалям този списък на всеки вот. Това е изцяло публична информация, която всеки може да намери. Някои от тези списъци дори все още са в мрежата. Събрах ги на едно място в един формат и започнах да ги сравнявам.

Първо махнах всички с Иван, Димитър, Николай и прочие често срещани някъде в трите си имена. Изключих и всички имена, които се срещат повече от веднъж в списъка на даден вот. Така получих изчистен списък от няколко хиляди души, които са подали заявление на поне два вота, не се повтарят и не съдържат често срещани частици.

Следващата стъпка е да изкарам промените в местата, където всеки от тези хора са подавали заявления в различните години. Секциите често сменят точните си коодинати, а и хората гласуват понякога в съседни места. През 2013-та, например, аз подадох заявление за Франкфурт, но в последните два вота подавам за Дармщадт. Двата града са на 20 км. един от друг. При такова малко разстояние не може да се направи предположение, че съм се преместил. Затова премахнах всички “пътища”, които са с места на по-малко от 50 км.

Накрая, за да е по-прегледна визуализацията, обединих места, които близо едно до друго. Това е нужно, защото в Лондон, например, има доста секции в кварталите. Недостатъкът е, че някои градове по границата на съседни държави също бяха обединени. Такива обаче бяха две или три.

Визуализация на данните

Резултатът от този алгоритъм е следната карта. Показва пътя на 1268 души през 269 града по света. Това са 3.6% от подалите заявления тази година. Всяка точка е място, където някой е живял или където се е преместил. Големината им показва броя хора минали от там.

Ако минете с мишката през местата, ще видите в зелено нанеслите се от други градове, а в червено – изнеслите се. Кликнете върху мястото, за да оставите фокуса на тези връзки. Така ще може да променяте увеличението на картата и да разгледате по-добре връзките на този град. Може да отворите картата на цял екран за по-добра прегледност.

Тази графика показва разбивка по държави. Повечето секции имат дял, който не отива никъде. Това са хората преместили се в рамките на същата държава. Минете с мишката над определена държава, за да видите само нейните връзки. Нарочно не съм показал точния брой преместили се, защото няма такова значение – данните не са представителни. По-голямото движение за Великобритания, например, се дължи на по-голямата извадка от там тъй като са сред най-активните в събирането на заявления. Това не означава, че там най-много се местят хора. Целта на тези графики е да получим обща представа.

Условности на анализа

От разяснението на алгоритъма веднага стават ясни няколко потенциални проблема. Въпреки изчистването на повтарящи се и често срещани имена, няма начин да знам дали подалите заявления в различни градове са един и същи човек само на база име. Публичните данни нямат друга лична информация, а и не трябва да имат. По мои наблюдения обаче, когато някой веднъж подаде заявление за гласуване, има тенденция да подава и на следващите вотове. Особено след въвеждането на електронния формуляр. Затова прецених, че вероятността един човек да подаде на едни избори на едно място, да не подава повече и друг човек със същото рядко име да подаде на други избори за друго място е достатъчно ниска. Все пак, такава вероятност съществува.

Липсата на друга идентифицираща информация прави невъзможно и засичането на промени в имената на даден човек. Това се отнася най-често за жените, които са се омъжили или развели. Това ще попречи да се намери връзка. Случва се също хората да си сменят името при взимане на чуждо гражданство. Тези случаи обаче са редки и промяната почти никога не отразява в България.

Друг проблем с анализа е, че презумпцията, че хората са подали заявления за места близо до местоживеенето им. Макар това да е най-честия случай, няма гаранция, че се отнася до всички. Малко известен факт е, че може да подадем заявление за която и да е секция в чужбина и да гласуваме в друга. Това може да се използва за подкрепа на далечни секции, когато близката до нас гарантирано ще бъде отворена. Доколкото съм видял обаче, такава подкрепа рядко се дава. Най-вече причината е, защото не е известно като възможност, но и защото винаги го има притеснението, че ЦИК ще промени нещо в правилата в последния момент.

Лични данни ли са това?

Технически не. Нито в графиките тук, нито където и да е другаде не съм публикувал имената на подалите заявления. Използвам само списъците от сайта на ЦИК. Те, както споменах вече, се публикуват изцяло в съответствия с Избирателния кодекс. Целта им предвидена от депутатите ни е всеки да може да провери дали заявлението му е било правилно обработено и прието.

Би могло да се поспори дали публичността на тези списъци в мрежата е проблем. Доста хора забравят, че списъците с разпределението по секции също се публикуват – както пред секциите, така и в интернет. Съдържат имената на почти всички пълнолетни българи и лесно се намират. Всъщност, именно с тях понякога проверявах местоживеенето на отделни изчезнали в Lipsva. Ако се свалят всички, сравнително лесно може да се направи същия анализ като този, но за цяла България.

izbiratelni-spisaci

Публичните списъци, за които говоря, трябва да се различат от теча на информация, който видяхме през 2011-та. Тогава Външно погрешка публикува адресите в България и в чужбина на над 36000 българи. Сега списъците със заявления се публикуват само от ЦИК през специален сайт, така че такъв теч надали е възможен.

Все пак, сами виждате, че проблем има. Всеки списък поотделно не ни дава много информация, но взети заедно, дори предвид всички условности, показват ясни връзки. Добавяйки други данни като активността в социалните мрежи донася още повече информация. Търсенето на редки имена във Facebook и Linkedin има доста добри резултати. Да не забравяме, че подаващите заявления са обикновено активните социално българи. Това повишава вероятността да ги намерим в местните общности или просто в Google.

Неприкосновеност в един свързан свят

Личното пространство е доста сложно понятие в наши дни. Оставяме куп информация в мрежата с дейността си. Често тази информация показва повече, отколкото ни се иска. Използвайки т.н. data mining всеки с повече знания може да събере парчетата. Част от тях сами се споделили – като местоживеене и роднински връзки във Facebook, коментар за даден квартал във форум и прочие. Други като изборните списъци се публикуват от администрацията.

Подавайки заявления за гласуване за избори в чужбина е само един пример. Понякога става дума за недоглеждане от страна на институция, като случая за пробива в сайта на Фонда за асистирана репродукция. При повечето обаче публичността е регламентирана от нормативен акт и за това има много добри причини. Може да се опитате да скриете тази информация, както изглежда се е опитал да направи един кандидат за президент. Реалността днес е такава, че ако нещо попадне в мрежата, то трудно би било да се премахне.

Докато някаква степен на публичност е нужна, определено има какво да се подобри в конкретния случай. Избирателните списъци окачени пред секциите са абсолютно ненужни. ГРАО има сайт и телефон за проверка. Достатъчно е да се сложи бележка с номера пред секцията. Публикуването в мрежата пък съвсем трябва да се спре. Ако някой може да отвори текстовия файл от сайта на общината си, определено може да отвори формуляра на ГРАО. За заявленията за гласуване в чужбина пък е достатъчно да се въведе формуляр с код. И сега на сайта на ЦИК се раздават пинове за всяка проверка. При попълване на заявлението може да се показва на екрана и праща по мейл код, с който да се прави проверката. Пак имаме нужда от списъка с места, където са подадени заявления заедно с общият им брой. Това е критично са процесът на организация на секции. Няма нужда обаче имената да са публични. Картата горе илюстрира защо.

Да не бързаме да прехвърляме вината

Осъзнавам, че описаното до тук би могло да откаже някои да подават заявления. На пръв поглед излиза, че ЦИК не пази данните ни. Това съвсем не е така. Подаването на заявления е изключително важно. Може да се подобри публичността на информацията, но всичко от това, което научих тук, можеше да го получа от други източници и то с доста по-голяма точност. Трябва да разберем, че истинският проблем е в това, което сами оставяме в мрежата. Регистрите са чисто чиновническо решение на всеки проблем и информацията в тях често е ненадеждна. Докато те може да се ограничат или оправят, с лекота предаваме лични снимки, постове, местоположение, предпочитания и прочие на социалните мрежи. Малко осъзнават, че тогава те стават тяхна собственост. Същото важи за информацията събирана от рекламите по сайтовете – какво търсите, какво посещавате и какво четете.

Определено има стъпки, които ЦИК може да вземе, за да подобри конкретния случай с регистъра на заявленията. Трябва законодателна инициатива, за да се промени ИК и да се премахнат избирателните списъци. Целта ми с този анализ е най-вече да покажа, че събирайки няколко безобидни източника на информация, може да научим притеснително много. Когато говорим за държавни институции, обществени средства и решения на официални лица, именно този ефект търсим с отворените данни. Когато обаче нещата опрат до личното пространство на отделни индивиди, трябва да сме по-внимателни.

Имаш кола

Post Syndicated from Илия Горанов original http://9ini.babailiica.com/imash-kol/

Освен, че имаш кола, имаме и електронно правителство… поне по документи… по хартиени документи!

Но да се върнем на колата – имаш кола и шофьор, които имат идентификация – регистрационен номер и лична карта. Ако имаше истинско електронно управление – наличието на идентификация би било достатъчно за всичко, което ще последва. Но не…

Ако имаш кола – трябва да минаваш годишен технически преглед. Но не, не просто трябва да си минал преглед, за да се констатира този факт, трябва да имаш: стикер за ГТП, малък талон за ГТП, голям талон за ГТП и протокол от ГТП. След като ти издадат наръч с документи, трябва да си ги разхождаш през следващата година с теб.

Ако имаш кола – трябва да си плащаш данък МПС. Но не, не трябва да си платил данъка, трябва още да имаш и бележка, че си го платил. Можеш да го платиш онлайн или по друг безкасов начин (и най-вече без да се редиш на опашка), но след това трябва да отидеш в общината и да се наредиш на същата опашка, за да ти издадат хартиена бележка с мокър печат, сега слушайте внимателно, и холограмен стикер, щото иначе ги фалшифицират. После тази бележка трябва да я стискаш до следващата година и да я представяш на всеки ъгъл… щото я искат (КАТ пътна полиция, пунктовете за ГТП, нотариусите при прехвърляне и т.н.)

Ако имаш кола и пътуваш с нея извън населеното място в което живееш – трябва да имаш винетен стикер. Но не – не просто винетен стикер, трябва да имаш и “гръбчето” от винетния стикер и касовата бележка с която си го купил. Щото иначе ги крадат… фалшифицират… и т.н. Същите тия неща (гръбче и касова бележка) трябва също да ги разхождаш с теб докато е валидна винетката (в оптималния случай 13 месеца). Касовата бележка на термотрансферна хартия (90% от касовите бележки) трудно ще издържи повече от 2 – 3 месеца, но това са подробности…

Ако имаш кола – трябва да имаш и задължителна застраховка Гражданска отговорност. Но не, не трябва да имаш застраховка, трябва да имаш още и стикер, че имаш ГО, малък талон, че имаш ГО, както и да носиш в себе си полица за ГО и бланки за двустранен констативен протокол. Ако ГО е на разсрочено плащане трябва да носиш и вносните бележки за всички (подчертавам, за всички, не само за последната) вноска. Разбира се – докато се движиш по пътищата – винаги трябва да мъкнеш всичкия наръч със себе си. Освен изброеното – трябва да имаш и т.нар. зелена карта, която замества стикера, талончето и полицата и вносните бележки, когато пътуваш в други страни, но не може тази зелена карта да си важи и в България – за тук трябва да имаш папка с други документи.

Ако имаш кола – трябва да имаш и шофьорска книжка. Но не, не просто книжка, към нея трябва да имаш и контролен талон, а не е зле да имаш и лична карта. Сега, обърнете внимание, можеш да имаш книжка, но да нямаш талон без да си в нарушение. А книжката може да бъде и документ за самоличност, но странно защо, през 2016 г. обратното не може да е валидно. Разбира се – отново трябва да носиш всичко със себе си.

Ако имаш кола – трябва да имаш и регистрационен талон. Но не е просто талон – имаш малък талон и голям талон. При дадени условия може да има и приложение към тия талони. Слава богу – трябва да носиш със себе си само т.нра. малък талон. Обаче в даден момент се оказва, че този малък талон е толкова малък, че на него няма всички данни, които са необходими при пътуване извън страната и трябва да си извадиш по-голям малък талон, който се състои от две части.

За да затворим кръговрата на живота на хартиения документ – като отидеш да си правиш ГТП, трябва да донесеш в пункта всичко изброено до тук (без винетката, ако пунктът е в населеното място). Трябва да носиш: всички стари документи от предходния технически преглед (малък талон, голям талон и протокол); хартиената бележка, че е платен данък МПС; залък талон и застрахователна полица за ГО, а ако е на разсрочено плащане и вносните бележки за сумите до момента; трябва да носиш и малък и голям талон на автомобила, а ако има добавък към тях – и него; трябва да носиш и шофьорска книжка и лична карта. При минаването на ГТП, всички тези документи се сканират и изпращат към органа, който сертифицира пунктовете за ГТП. И се предполага, че някой прави последващ протокол.

:: тук има дълга пауза, напиках се от смях и ходих да с епреобличам ::

Искате да ми кажете, че имаме дори и зачатъци на електронно управление, при което през 2016 г. не е възможно, за регистрирани в България автомобили на територията на България, на базата на идентификация (регистрационен номер на автомобила и документ за това и ЕГН и лична карта на шофьора) – да се провери: дали автомобилът е преминал ГТП, дали има сключена ГО, дали е платен данък МПС, дали има платена винетна такса за автомобила, дали водачът има книжка и колко контролни точки има, какви са параметрите на автомобила. През 2016 г. в условията на “електронно управление” – контролът от чички с фуражки по улиците, които четат хартиени бележки е по-ефективен и финансово оправдан от автоматизирания контрол?

През 2016 г. трябва да декларираш (подчертавам, сам да декларираш) в общината, че си купил автомобил, който е вписан в куп регистри. Общините все още нямат ефективен механизъм да санкционират собствениците, които не са декларирали автомобилите си и не са платили данък МПС. Нещо повече – държавата прие амнистия на несъбрания данък МПС или с други думи тегли една тънка, па дълга на изрядните данъкоплатци и каза на онези, които с години не бяха плащали: “няма проблеми”…

Ама какво разбирам аз – трябват си КАТ-аджии, по възможност на всеки километър или по-често.

Да живее електронното управление, да живее ЗЕУ… късото съединение прави силата!

Замърсяването на въздуха – евростандартът, агенцията и какво липсва

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/HXLxaMGnijM/

Мръсният въздух в големите градове се припознава като все по-голям здравен проблем в България. Наскоро математически модел на учени от Италия, Франция, Норвегия и Австрия предвиди, че до 2030 четири наши града ще са с изключително замърсен въздух, а още девет – с много замърсен. Такава е прогнозата за много градове из Европа като най-голяма концентрация ще има в Италия и Полша.
Някои градове като Париж вече взимат мерки ограничавайки още повече движението на коли в централните части. При други, като тези в България, план изглежда няма. Това, за което изследователите на проблема са единодушни е, че решението трябва да е индивидуално за всеки град предвид топологията, климата, динамиката на населението, колите по пътищата и градското планиране. Тези решения не трябва да се спускат от Брюксел или правителствата, а да дойдат от местната власт, жителите и организациите.
За да разберем обаче конкретните причини и предизвикателства, имаме нужда от надеждни данни от измервания и добър модел за предвиждане. Само така ще може да оценим ефекта на едно или друго решение, вместо да стреляме на сляпо. Актуалните данни за ситуацията в даден град помагат и за информираността на гражданите и упражняването на натиск върху местната власт да предприеме въобще някакви стъпки.
Евростандартите не ни върши работа
Това до тук бе теорията. На практика нещата са винаги по-сложни. В предишната ми статия описах как данните за замърсяването би следвало да се интерпретират. Най-общо казано, има 6-7 измервателни станции в София и още доста в страната следящи между 3 и 7 замърсителя плюс температура, налягане, вятър и слънчева радиация. Данните за всички тях се усредняват на всеки 1, 8 или 24 часа. Има зададени прагове, които не трябва да бъдат превишавани определен брой пъти. При фините прахови частици (PM10), например, не може повече от 35 дни в годината да се надвишава прага от 50 µg/m3. При азотния диоксид (NO2) – не може повече от 18 часа в годината да надвишават 200 µg/m3.
Важното, което трябва да разберем в тези ограничения на европейско ниво, е те са създадени от чиновници за чиновници. Целта е да позволи на регулаторния орган да оцени какво е общото замърсяване за по-голям период от време. Затова ограниченията за бензен, олово, прахта от 2.5 микрона и други е за средна стойност на годишна база. Логиката на тези норми е, че именно продължителното излагане на такова замърсяване е опасно, а не еднократно такова или няколко случайни пика. Никой от тези прагове обаче не може да ни помогне да разберем дали въздухът, който дишаме тук и сега, е опасно мръсен. Така, освен информираност за мащабите на проблема, бихме могли да избегнем акумулирането на въпросното продължително излагане.
Мерене за доклади и мерене в реално време
Както с данните за раждаемостта, изглежда е важно кой как мери. Конкретно за фините прахови частици може да видим лесно как се разминават оценките за замърсяването по тази графика с показателите за Дружба, София. В жълто виждате стойностите по часове. В синьо – усреднените стойности за 24 часови периоди както обясних в предишната статия. В червено виждате какво ИАОС ще съобщи на Европейската комисия.
Дружба
ИАОС смята средни стойности на база денонощия. Аз изравнявам данните взимайки предишните и следващите 12 часа на даден момент. Вижда се ясно разликата в детайлността. ИАОС няма да съобщи, че 22-ри януари, 1-ви или 10-ти февруари са били с високо замърсяване, защото средното за денонощията е малко под нормата. Преди 12 ч. обаче на тези дати не е било препоръчително да излизате навън с деца или ако имате дихателни проблеми.
Ето данните за Младост, Павлово, Красно село и Надежда. Измерванията на Копитото не са надвишавали нормите. Станцията в Младост беше изключена в определени периоди маркирани тук в сиво.
Младост Павлово
Красно селоНадежда
„Правилната“ методология
Няма правилна. Зависи какво пресмятате. Европейската комисия се интересува само колко е средното на година и колко дни са превишили нормите. Ако правите приложение като Plume, което предупреждава колко мръсен (ще) е въздуха навън, имате нужда от оценка в реално време и модел за предвиждане занапред. Трябва да има някакво усредняване на измерванията, защото както се вижда горе, те варират силно. Затова в медиите четем, че показателите за PM10 в София са били 9-10 пъти над нормата, но не се споменава, че е става дума за много кратко време, а средното за деня е било „само“ 5-6 пъти.
Затова имаме нужда от данните от измервателните станции в цялата страна в реално време. Тук говорим само за София и предимно за праховото замърсяване, който изглежда е най-големият проблем. Превишения се забелязват обаче и при серния диоксид, азотните оксиди и други. ИАОС публикува тези превишения за предишни периоди, което е добро начало. Предоставя данните в реално време обаче само на общините, а само три от тях имат работещи портали информиращи гражданите им. За доста от останалите има разработени такива, но или са добре скрити, или не работят отдавна.
Един от изтъкнатите неофициално аргументи за ограничението от страна на ИАОС е, че данните в реално време може да създадат грешна представа. Също така се случва измерванията да не са потвърдени или уредите са дефектни. Агенцията призовава да се следи само информацията изготвена за европейските институции, но очевидно това далеч не е достатъчно.
inf6
Нещо повече, ако разглеждаме „изгладените“ стойности чрез усредняване на 24 часови интервали и данните подадени на Европейската комисия, излиза, че за повечето станции в София ИАОС би съобщила за повече периоди с прекомерно замърсяване. На горната графика се вижда какъв процент от времето между 22-ри януари и 22-ри февруари станциите в София са регистрирали превишаване на нормите. Трите колони показват различните методологии на смятане.
В Дружба според ИАОС въздухът е бил прекомерно мръсен 53% от времето докато по другия метод излиза 48%. Разликата тук е сравнително малка, но при определени ситуации би била значително по-голяма. Тук не става дума кои измервания са по-удобни от медийна гледна точка, а кои носят повече и по-полезна информация за гражданите на даден град.
Освен съобщаване в реално време, отварянето на данните би помогнало за създаването на ето такива инфографики, които да покажат по-нагледно проблема. Показал съм отново усреднените показатели и тези на ИАОС.
infografic
Станцията на Копитото е в зелено, защото там няма превишавания. Станцията на Орлов мост е спряна. Доколкото знам е преместена в Младост.
Недостатъчно данни, недостатъчно станции
На тази карта виждате всички регистрирани станции за следене качеството на въздуха към октомври 2015-та. В повечето големи градове има по една или две. Дори в София, където има пет на нивото на улиците, се вижда, че не покриват сериозна част от града.

Затова има нужда от още такива станции. Не е задължително те да са на държавната агенция, макар иначе няма да може да се включат в докладите към ЕК. Както писах във Facebook наскоро, всеки с малко повече технически знания може да сглоби станция за по-малко от 150 лв. След предишната ми статия с мен се свързаха няколко организации и отделни хора, които работят по такива или планират в скоро време. Аз също поръчах части и ще се опитам да сглобя прототип на детектор за PM10 базиран на Arduino. Разбира се, ще подава данни в реално време в мрежата. Когато е готов ще пусна кода и стъпките в мрежата.
В зависимост каква платформа и колко сензори се използват, цената може да падне и под 80 лева на станция. Отделно, тези детектори може да следят и въздуха в затворени пространства. Замърсяването на въздуха на затворено е дори по-голям проблем, за който изглежда въобще не говорим.
Има доста неправителствени организации, които имат ресурсите да изградят и поддържат мрежа от частни външни измервателни уреди в големите градове. Така бихме добавили много точки на горната карта. За целта трябва да се определи протокол за споделяне и формат за отваряне на данните, за да може всички да ги изследват и визуализират.
Не, не ни е виновна държавата
Това далеч не означава, че не трябва да искаме и получим данните на държавната агенция. Именно те имат експертния потенциал и точно от техните данни се реши дали да има процедура на Европейската комисия срещу България или не. Като граждани не трябва да чакаме това. Макар да плащаме с данъците си евентуална глоба, живущите в тези градове плащат много повече със здравето си и това на децата. Това се отразява осезаемо на смъртността и със сигурност на разходите за здравеопазване.
Тук не ни е виновна държавата и решението няма да дойде от нея. Решението трябва да дойде на местно ниво от кметове и общински съветници. Трябват трудни решения, които далеч няма да се харесат на всички. За да го направят, трябва натиск от гражданите, а това идва чрез информираност за проблема. Държавата може да помогне единствено за последното. До скоро май по-скоро пречеше.


Оптимална бебешка количка

Post Syndicated from dzver original http://dzver.com/blog/?p=2532

TL;DR бебешките колички са кипъл
Редовно правя кръгчета в моловете, понеже е топло и като цяло става за правене на кръгчета. Същото се случва с хиляди майки и техните бебета. Гледам ги малките буби как се кокорят от гигантските си бебешки колички и всеки път искам да пиша по темата. Аз също разнасях бебешка количка по едно време, после купих още няколко, с промяната на габаритите на бебока и мога да споделя моя гигантски опит в областта, така че да не повтаряте моите грешки.
Бебешките колички са огромни
Теглото на бебешката количка е оптимизирано така, че сумата от теглото на количката плюс теглото на бебето да е теглото, което максимално можете да повдигнете, с цената на известно сецване на кръста. Няма нужда да са такива, просто родителите такива купуват, щото си въобразяват неща, нямащи нищо общо с реалността.
Бебешките колички имат гигантски колела
В ненормално функциониращия уплашен родителски мозък, бебешката количка има нужда от гуми като на джип, за да преодолява неравните препятствия на тротоарите. Тези гуми са ненужни. Няма гуми, които да направят количката ви пригодна на тротоари. Така и така ще я карате главно в мола асфалтови алеи и пътища, все едно какви гуми има. Колелца за куфар биха свършили работа.
Бебешките колички имат масивни рамки и са масивни и тежат
Всичкото масивно нещо е с цел да ви създават илюзията, че са здрави. Няма бебешка количка на пазара, която ще предпази бебето, ако не внимавате с колите. Ако влезете в магазините, ще видите че има едни много малки сгъваеми колички, за големи бебета. Как може малката ръчно преносима количка да побере 15кг дете, а 3 килограмово новородено да има нужда от 20 кг количка?
Багажника на колата
Идеалното място за съхранение на количка е багажника на колата. Много е вероятно модела турбо-количка с гигантски колела за тротоари да не се събира там. Задраскайте този модел от списъка ви.
Кошче за новородено
Разходката на новородено представлява разходка на бебешка количка. Бебешката количка с кошче за новородено реално е един удвоен проблем, който изисква двойно по-голям багажник. Реалната потребност в този период е бебешки слинг с тегло към 100 грама. Всъщност, бебешка количка изобщо не е нужна, докато детето не надрастне бебешкия слинг.
Какво всъщност е важно за една количка?
– Да е лека, под лека разбирам 5-6 кг, не 15кг
– Да е компактна, така че да заема малка част от багажника на колата
– Да се сгъва и разгъва за секунди, с 1 ръка, без да заяждат разни неща
Има и други вещи, измислени да направят родителството трудно, но за това друг път.

Дигитализирай ми институция

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/Ay-NSTrymnk/

digital-government-image
Обществена поръчка за нов софтуер за управление. След тези думи неизменно идва прозявка и патос. „Нормално“ е да се изхарчат едни пари от който трябва и да се достави нещо, което никой да не използва. Така е било и надали скоро ще има сериозна промяна. Има индикации обаче, че се натъкнахме на едно от малкото изключения от това правило.
Целта на тези поръчки е да се подобри работата в агенции и министерства, да се ускори комуникацията както между дирекциите, така и между институциите. Навярно най-големият проблем, който всяка администрация – частна или държавна – има, е управлението на информация. Това включва както бази данни със задачи и наличности, така и следене на процеси, резултати, разходи и сигурност. В много организации тези неща се правят предимно на хартия или в най-добрия случай на Excel таблици, което е малко подобрение, но създава съвсем други проблеми.
През март т.г. получих мейл от един екип. Споменаха, че правят такава система за управление, бяха видели работата ми с отворени данни и искаха да поговорим по темата. Идеята им беше да заложат този принцип в новата платформа. Обсъдихме плановете им, какви проблеми срещат в събирането на информация и дигитализирането на процесите. Не успях добавя почти нищо към идеите им – нещо, което не ми се е случвало до сега.
Преди два дни Агенция „Пътна инфраструктура“ представи официално платформата. Публичната част включва карта и мобилно приложение, с които може да следим в реално време ремонти, забрани и проблеми по пътищата. Доста медии съобщиха, че картата цели да покаже данните за трафика, които ще бъдат събирани от една друга система, която все още не е довършена. В действителност, тази карта показва като допълнителна опция трафика от Google. Целта ѝ обаче няма много общо с това.
Задача бе на ПР-ите на агенцията да обяснят всичко това и явно не им се е получило. Затова позволете ми го илюстрирам с няколко примера.
Тези неща не ги ли знаехме и преди?
api1
Горе виждате новините на АПИ за затворени пътища и ремонти. На сайта им ще намерите и бюлетина за пътната обстановка. По него всеки може да се ориентира къде какво се случва. На теория. Представен като прост текст, всеки шофьор трябва да следи постоянно бюлетина, да прецени къде е точно 172-рия км. след София и дали му пука от това. Така информацията не може да се подаде на навигация или друг алгоритъм. Публикуването на новините в машинно-четим формат с географски координати, категоризация и описание е единственото решение.
За да се подаде така информацията обаче не стига да се направи една карта, на която чиновниците да кликат. До сега всичко това е било аналогово, което означава, че липсва всякаква потребна дигитална информация къде точно са пътища, знаци, ограничения, настилка, ремонти и прочие. С други думи – липсва информационната инфраструктура за инфраструктурата ни. Освен да се промени формуляра, с който местните дирекции въвеждат в конкретния бюлетин, трябва да се хванат всички данни и процеси в агенцията и да се избутат в 21 век. Това е колкото технологично предизвикателство, толкова и организационно.
api2
Резултатът е, че всички съобщения ги виждаме прегледно на карта като тази. За да е възможно обаче, не стига да се направи просто един сайт, който всъщност е единственият видим за нас елемент. Ще ни се да мислим, че държавната администрация има всички данни, но ги крие като бащиния. В доста случаи това наистина е така. Както обаче казах пред TEDxBG преди година, прекалено често информацията просто я няма или е пръсната по папки из цялата страна. Като човек, който събира данни от институциите, мога да ви кажа, че това е масова практика и далеч не български патент.
Почти милион за един сайт и APP? Всъщност не
Основната критика към проекта е за цената и кой стои зад изпълнителя. По последното не мога да говоря, защото не съм наясно с фирмата и историята ѝ. Капитал писа вече за това и скоро може да очакваме още подробности. Мога да говоря само за свършеното и очаквания ефект от системата. В контекста на написаното до тук, надявам се да сте наясно, че далеч не става въпрос за един app. Всъщност вчера се чух отново с изпълнителите на проекта и ми разказаха какво са доставили. От други източници също научих, че направеното от тях далеч надхвърля поръчаното от АПИ. Дори се е наложило да налагат определени решения – като публични отворени данни – въпреки отпора на отделни чиновници.
Публичната част от платформата разчита на цялостна система за управление заместваща всички процеси и комуникация вътре в агенцията. Ако до сега са изпращали на хартия информация за ремонти и поръчки за нови знаци, сега това става електронно. Всъщност, примерът със знаците е показателен. Има няколко мобилни приложения, които са направени за вътрешно ползване и не са достъпни за всички нас. Един от тях позволява служителите им бързо да картографират всички знаци в България. В рамките на тестовете са поставени около 100 хиляди от тях на картата.
411548_gorod_noch_doroga_znak_1680x1050
Нали се сещате как постоянно виждаме нелогични знаци за намаляване на скоростта или за ремонти без да има нужда от тях? Надали някой би се учудил, че АПИ не знае за тях. Забравят ги заради недоглеждане на местните дирекции. Обяснението е, че просто нямат подходяща информационна система. Признаха за това неотдавна. В същото време десетки милиони се харчат на година за нови и нови знаци.
Е, сега такава система има и вече давала резултати. Всеки служител на всяко ниво може да провери къде има знак, има ли нужда от него, дали може да се махне и използва другаде. Това е нещо дребно на пръв поглед, но първо ще подобри безопасността по пътищата и второ ще спести пари. По предварителни преценки на АПИ, само от прибрани и повторно използвани пътни знаци държавата ще пести по милион лева на година. Това означава, че само от този компонент на платформата ще се изплати целият проект за около 9-10 месеца.
Google не знае всичко, той си го намира
Друг интересен коментар в мрежата беше, че Google също показва тези ремонти и има много по-добра навигация. Това обаче не е така поне за първото. Google работи с местни партньори, които подават каквато информация имат за трафика или инциденти по пътя. Заради липсата на надеждна официална услуга до сега, в България тази информация беше непълна и неточна. Дори данните за трафика са по-скоро предвиждане на база стари данни и клетки на мобилните оператори, отколкото актуално състояние. С новата платформа, дори услуги като картите на Google ще започнат да черпят актуална информация.
scr1
Една друга важна част от платформата е подаването на сигнали и обратната връзка. За последните два дни има доста такива и някои споделят, че вече получават отговор за запланувани ремонти. Дали това ще остане така и дали от системата ще има реален ефект за подобряване на пътищата ни, ще видим в рамките на следващата година. Дали сигналите водят до реални действия ще може да проследят както подалите сигнали, така и ние през картата.
За да се случат интеграцията и гражданския контрол обаче, имаме нужда от въпросните отворени данни и публични услуги, за които пиша толкова време. Документацията за тях не е все още публична, но имам уверение, че ще бъде добавена в правителствения портал за отворени данни през ноември. Така може да включим информацията подадена от АПИ във всякакви приложения и анализи.
Информацията е сила, когато я има и се използва
Макар картата и app-а да са полезни, с тях далеч не се изчерпват целите на събраните данни. Една идея е да се направи система за насочване на линейките. Всъщност, явно вече има принципно съгласие от Министерството на здравеопазването и може би ще го осъществят като проект. Плюсът е, че няма да има нужда от ново оборудване, а ще трябва само да се свържат системите с подходящ алгоритъм между тях.
В момента се взима еднократно решение къде да патрулират линейките в градове като София и Пловдив. Когато има обаждане до 112, най-близката линейка отива до сигнала и оставя региона си празен. Ако има друг сигнал в този регион, останалите линейки са далеч и отнема повече време. Понякога се случвало дори линейка да изоставя един сигнал за друг, ако има индикации, че първият е по-малко спешен. Мисля, че всички имаме примери за закъснели линейки. Одитът на спешната помощ посочва именно лошото планиране и липсата на свързаност между системите като основна причина за това.
slider2-csmp
Използвайки данните за състоянието на пътищата, ремонти и задръствания, сравнително прост алгоритъм би могъл да изчисли каква зона може да покрие дадена линейка. Тоест – от сегашното си положение колко далеч може да стигне в рамките на 10-15 мин. предвид обстановката по пътищата. Засичайки местоположението на всички линейки, този алгоритъм може да пресметне кои зони на града не са покрити и да пренасочи една или повече да патрулират на друго място, за да са по-близо до евентуален инцидент. Ако една бъде викната по спешност, останалите ще бъдат преместени, за да покрият по-добре региона. Така почти изчезва вероятността от сериозно закъснение, защото линейката е трябвало да дойде от другия край на града или е в задръстване/ремонт, за които шофьорът не е знаел.
Фактът, че екипът създал системата са предвидили и наложили на своя глава пускането на отворени данни, означава, че частни компании могат да разработят приложения и да предоставят същите услуги на охранителни фирми, таксита и доставчици. Данните за трафика и ремонтите ще позволи и адекватен анализ на новите инфраструктурни проекти – дали реално са намалили трафика и инцидентите, дали работата по тях не е създала повече проблеми и не са се наложили скъпи ремонти по-късно. До сега това също беше възможно, но изискваше цяла армия от хора да събира информация от бюлетини и папки от цялата страна, да ги въвежда в таблици и да се надява, че никой по веригата не е сгрешил някоя цифра. След около месец би трябвало да получаваме всичко това с един клик.
Тука едни пари…, но с резултат
Съвсем естествено е да има въпроси около поръчката, изпълнителя, свързаните лица и изпълнението. Добре е, че има журналисти, които се вглеждат в подобни поръчки и надали някой има съмнение, че повечето от тях са оваляни в корупция и некадърност. Също така, рядко ще чуете от мен да хваля една или друга софтуерна система в администрацията. Обикновено се правят като дипломна работа в български университет – колкото да мине комисия. След това не се поддържа, което на никой не му прави впечатление, защото не се и използва. Всъщност, който се е занимавал с въвеждането каквито и да е системи от този мащаб знае, че това се случва често дори и частния сектор.
От техническа гледна точка и съдейки по това, което видях и научих, мога да твърдя, че тази платформа ще е от голяма полза не само за АПИ, но и за всички нас чрез публичната си информация. Разбира се, възможно е да греша – не сме видели кода на системата тъй като поръчката е пусната преди изискването за отворен код на всички нови системи. Затова не може да знаем колко добре ще работи в бъдеще и дали съпътстващите проблеми няма да накарат служителите да се върнат към хартията, както се случва отново и отново държавната администрация. За това обаче ще разберем сравнително бързо и ще зависи до голяма степен от ръководните кадри в агенцията.
На този етап мога само да похваля изпълнителите и да се надявам скоро да видим данните и публичните услуги.


Лошите на пътя

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/1fIB9kjcjoQ/

Намирам за странна тезата, че проблемите по пътищата ни се дължат на 2-3ма, които карат като луди, а не на повечето от останалите, които нарушават „леко“ правилата, защото „какво толкова“, „всички го правят“ и „аз съм опитен и с хубава кола, така че може“. Чуха се определения, че ония са генетични грешки, гниди, убийци, както и призиви за смърно наказание. Още по-непонятна ми е идеята, че трябва да ги подложим на публичен линч, вместо да натискаме да се прилага законът както трябва.
България има почти двойно повече смъртни случаи по пътищата на глава от населението отколкото повечето европейски държави. Това до известна степен се дължи на лошите пътища и старите коли, но най-вече на непредпазливото каране на голяма част от участниците в движението.
Пребивайки двама хулигани публично няма да възпре другите такива, но ще измести вината на всички останали, които „леко“ превишават скоростта, изпреварват на завои, паркират на стопове и карат с изгладени гуми. „Ето, наказахме виновния.“ Ситуацията е аналогична на тази с държавните вземания – искаме да накажем шепата хора укрили данъци от по няколко сотитин хиляди, докато в същото време най-големият проблем на държавата са стотиците хиляди укрили по няколко стотин лева.

Наистина, никой не е казал буквално, че проблемите по пътищата се дължат на 2-3ма, но всички се държим така. Отприщихме общественото недоволство към хаоса по пътищата и го изляхме върху тия двамата хулигани. Дали са нарушили закона – несъмнено. Дали трябва да влязат в затвора – може би. Пускат се често такива клипове и снимки с възгласи къде е държавата и защо тия не са още в затвора. Това си е точно линч, а линчът цели наказване на изкупителни жертви като пример за всички останали.
Работата е, че всички останали сме ние. Мърморим когато законът се прилага (вдигат ни колата като сме паркирали неправилно, глобавят ни за гладки гуми и колани), защото разбираш ли – „ние ли сме най-големия проблем на пътя“, а „ония с белите джипове не ги ловят“. Не искаме законът да работи за всички, защото така трябва да глобят и нас. Искаме да накажем публично няколкото брутални идиоти, за да се чувстваме по-добре за собствените си прегрешения.
В същото време никой не смята за проблем, че останалите от скорошните клипове са нарушили също правилата за движение, макар в много по-малка степен. Всъщност малко обърнаха внимание или дори знаеха, че това е нарушение. От записа с мотористите се вижда ясно, че изпреварват неправилно и карат с превишена скорост. Като го посочих, ме обвиниха, че защитавам ония с голфа и че непрекъснатата линия не важала за мотори.
Извадка от мнение, което пуснах във Facebook.


Je suis БДЖ – или защо и аз съм БДЖ

Post Syndicated from Selene original https://nookofselene.wordpress.com/2015/01/17/je-suis-bdz-ili-zashto-i-az-sum-bdz/

Софиянци имаме лошия навик да се втренчваме в пъпа си. Забравяме, че тук имаме неизброимо повече възможности за работа с доста по-високо заплащане, отколкото в други части на страната. Свикнали сме най-голямата ни неуредица да е липсата на пряк транспорт до офиса, а билетите (за повечето хора) не са ни фатален харч. Смятаме, че щом ние сме постигнали нещо, всеки може. И когато съгражданите ни от други населени места не могат да си намерят работа там, където живеят, а тази, която си намерят някъде, е така ниско заплатена, че си броят стотинките, обвиняваме… тях. Което е абсурдно. Някои хора ми говорят тези дни за лицемерие и неморалност – ето това е лицемерие и неморалност.
Преди няколко дни една протестираща кондукторка каза, че БДЖ не е просто начин на пътуване, а начин на съществуване за много хора. Някои мои познати се хвърлят да обвиняват тези хора, че не са длъжни да им плащат по-ниските ЖП-билети с данъците си. Всъщност всички ние плащаме и субсидиите за автобусите (частните! автобуси), и изграждането и поддържането на пътищата – магистрали, шосета, малки междуселски пътчета. Когато се говори за „социален“ ангажимент на държавата, за вас думата „социален“ е асоциация на цигани, неправомерно вземащи помощи и неработещи чиновници на държавна издръжка. Всъщност социалният ангажимент на държавата е това, което изгражда общността, в която съществуваме – улиците, по които вървим, пътищата, по които пътуваме (независимо с какво), законодателството, според което живеем. Въпреки че на някои от вас много им се иска, държавата не може да бъде зачеркната изцяло – колкото и много проблеми да има във функционирането й.
В БДЖ трябва да има уволнения – но не на машинисти и кондуктори, а на ръководни кадри, които от години съдействат за съзнателното й саботиране и водене към фалит. Едни и същи хора се редуват от управление на управление на едни и същи постове и вършат едни и същи безобразия.
В БДЖ трябва да има промени на разписанието на влаковете – но не като това, което се опитаха да ни наложат този месец ( от типа спиране на пълен влак с отиващи на работа хора, и оставяне на празния от 4:30 сутринта, примерно), а в посока на подобряване на разписанието спрямо нуждите на пътниците.
В БДЖ трябва да има реформа – но в посока подобряване на услугата, а не на прекратяването й.
Още по-голяма реформа обаче трябва да има в мисленето ни. В егоизма ни, в озлоблението от собствения ни изпълнен със спънки живот, който ни е направил неспособни и нежелаещи да мислим и разбираме другите.
je suis bdj