Tag Archives: апи

Да разберем GDPR. Готова ли е компанията ви?

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/gdpr-event/

Вероятно сте чували, а може би още не сте, но Регламентът за защита на личните данни (GDPR) е вече факт. След 4 години на обсъждане, лобиране и събиране на примери и добри практики Европейският съюз създаде нормативен акт, който променя мисленето ни за личните данни. Разбирането на нуждата от GDPR минава през осъзнаването, че четвъртата индустриална революция се случва сега. Все по–често конкурентното предимство на новите бизнес модели спрямо утвърдените такива се състои в достъпа, анализа и управлението на данни.

Политически кампании се печелят и компании излизат на върха на класациите чрез дейности по профилиране, анализ на големи масиви от данни и персонализиран маркетинг.

Какво променя GDPR и готова ли е компанията ви за новите правила или по-точно – кога е трябвало да бъде готова? Какво реално ще трябва да промените – организация, техническа инфраструктура или нагласа на служителите и ръководството? Ще може ли френския държавен орган по защитата на данните да вземе отношение спрямо нарушение, извършено от компания в Пазарджик? Какво е доклад относно въздействието от защитата на данни? Можете ли да продадете бизнеса си или да сключите стратегически договор без такъв доклад?

На 30 август в Пловдив експерти от адвокатско дружество Точева и Мандажиева заедно с Trakia Tech ще се опитат да отговорят на тези въпроси. Обещаваме Ви да е интересно и полезно. Нетърпеливи сме да чуем Вашите въпроси, които ще ни накарат да мислим още по-задълбочено в тази насока. Събитието организираме съвместно с нашите партньори от Капитал и ETNHost.

Работният език е български, а събитието е в малък формат и местата са ограничени, затова регистрацията на адрес capital.bg/gdpr е задължителна.

Очакваме ви в Център за събития Limacon, чийто адрес е: Пловдив, бул. Марица 154A (до големия паркинг на Билла).

Идва ли регулация на интернет

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/08/08/online_reg/

Медиите напоследък се активизираха по въпроса идва ли регулация на интернет. Излязоха публикации в някои сайтове, телевизиите правят предаване след предаване за съдържанието в мрежите.

Идва ли регулация на интернет? Не идва:  тя съществува

и в момента, каквото и значение да се влага в термина (допускам, че задаващите въпроса имат предвид съдържанието в интернет – защото ако имат предвид интернет като мрежа, правната уредба е съвсем очевидна):

Накратко: на този въпрос времето му е минало. Ако сте искали принципно да се съпротивлявате срещу регулация на съдържание онлайн – трябвало е вече да сте го направили.

Какво все пак се случва в момента?

Идеята за очаквана регулация вероятно идва от разговорите за речта на омразата онлайн и фалшивите новини онлайн, тъй като интензивно се обсъжда ефективна реакция към тях. За регулацията като средство за борба с речта на омразата онлайн се заговори по повод закон, приет в  Германия (The Network Enforcement Act, Netzwerkdurchsetzungsgesetz), който се очаква да влезе в сила през октомври 2017 – този закон предвижда отговорност за посредниците до 50 милиона евро.

Това е новината. Новото не е , че закон предвижда отговорност за реч на омразата. Нито  – за реч на омразата онлайн. Новото е, че отговорността се предвижда не за този, който говори – това и сега е въведено навсякъде – а за посредниците онлайн. Неслучайно германският закон става известен като Закон за Фейсбук.

Реакция – да, цензура – не: как да стане?

Проблеми при въвеждане на отговорност за посредниците има, и то не един. Да започнем от основното: искаме ограничаване на фалшивите новини и речта на омразата онлайн, но не искаме цензура. Можем да се позовем на члена на ЕК Ансип, и той смята така: по-лошо от фалшивите новини е Министерството на истината.

Какви са мислимите решения? За удобство аз ги разделям (по два критерия)  в четири групи:

1. саморегулиране на национално равнище –  етичните кодекси да се актуализират и самите посредници (компаниите) и техните асоциации да препятстват ефективно незаконното и причиняващото вреда съдържание. Пример в САЩ е т.нар. Партньорство за верификация на фалшивите новини – First Draft Partner Network (2016).

2. саморегулиране на наднационално равнище – пример за такава мярка е поемането на ангажименти от Facebook, Twitter, YouTube и Microsoft заедно с ЕК –  за преглед на   уведомления за незаконни изказвания, пораждащи омраза, за по-малко от 24 часа и, ако е необходимо, тези компании да премахват или прекратяват достъпа до подобно съдържание. Наистина, по данни на ЕК сега се реагира  за по-кратко време.

3. регулиране на национално равнище – вж примера със закона в Германия.

4. регулиране на наднационално равнище (с международноправни актове или с вторичното право на ЕС) – новото тук:

Ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги напредва. В момента се провежда триалог между институциите в търсене на работещи решения. Много вероятно е в ревизията да остане новото положение от проекта на ЕК за отговорността на платформите за споделяне на видеоклипове. Към това имат отношение и социалните медии (в частност социалните мрежи – засега не е известно ще бъде ли по-широко дефинирано в ревизията понятието социални медии), тъй като  – въпреки че директивата няма за цел   да регулира услугите на социалните медии – тези услуги   трябва да бъдат обхванати от регулиране, ако предоставянето на предавания и генерирани от потребители видеоклипове представлява съществена функционална възможност на съответните социални медии.

Накратко, отговорността на посредниците вероятно скоро ще бъде уредена на наднационално равнище в ЕС и държавите ще трябва съответно да въведат отговорност в националните законодателства. Това не е предпочитание, това е констатация за факт.

Моето предпочитание е да не се стига до отговорност на посредниците в директивата –

  • първо, защото има риск решението кое е законно /кое е незаконно да се взема от интернет компания (трите удара във Франция или трудностите с правото да бъдеш забравен);
  • второ, защото вече има принцип в правото на ЕС – за  условната неотговорност на посредниците според Директивата за електронната търговия. Този принцип вече е в смущаващо взаимодействие със съдебната практика на ЕСПЧ (Делфи срещу Естония), както и с национални законодателства на държави от ЕС (за отговорност на социалните мрежи).

А що се отнася до СЕМ – регулаторът няма да се справи по-добре от нас с фалшивите новини, пише КлубZ – и аз също засега нямам основание да смятам друго.

 

 

Filed under: Digital, EU Law, Media Law

Питах ДАБЧ къде са 6-7-те млн. българи в чужбина. Отказаха ми.

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/aba_taina_maina/

Преди около месец проверих твърдението на Петър Харалампиев от позицията на шеф на Държавната агенция за българите в чужбина, че извън страната има „6-7 млн. българи“. Всъщност, още на следващия ден в предаването „Тази сутрин“ по БТВ той вече говореше за 8-9 млн. Когато стана дума от къде идват тези числа, той не беше толкова словоохотлив:

…по изчисленията, които … така ние имаме, координирано със статистиката…

Тъй като това не ми стигаше, поисках следната информация по ЗДОИ:

В становище до ресорната комисия в Народното събрание на председателя на агенцията г-н Харалампиев на 5 юли 2017 той цитира оценка за между 6 и 7 млн. българи по света. На 7 юли в студиото на БТВ споменава друга цифра – 8-9 млн.

  1. Каква е оценката на ДАБЧ за броя българи родени в страната, които към този момент са в чужбина?
  2. Каква е оценката на ДАБЧ за броя деца родени в чужбина, които имат един или двама родители българи?
  3. Каква е оценката на ДАБЧ за броя българи в историческите общности, кои са те и колко българи смятат, че има във всяка?
  4. На какви данни и източници се базират тези оценки?
  5. На какви източници се базират оценките дадени от г-н Харалампиев в НС? На какво се дължи разминаването с изявлението му два дни по-късно пред БТВ?
  6. Оценките на г-н Харалампиев в тези два случая отразяват ли позицията на ДАБЧ и базират ли се на данни събрани от различни източници в ДАБЧ?

Изпратих запитването на 11-ти юли и 14 дни след това, колкото е срокът по закон, отговор нямаше. Писах им, че срокът изтича и им напомних, че ако имат нужда от удължаване на срока, за да съберат информацията, то следва да ме информират своевременно. Това и направиха – веднага получих две съобщения за удължаване с 10 дни от различни служители на агенцията.

Днес най-накрая получих отговор. Отказват да ми предоставят информацията, защото „не представляват обществена информация“ в смисъла на ЗДОИ. Посочват също, че дата в запитването ми е сгрешена, което е вярно.

Не е вярно обаче е, че исканите от мен данни не са обществена информация. В изказванията на г-н Харалампиев говореше за оценки на ДАБЧ и информация, с която разполагат в агенцията. Може би юристите им да смятат, че първите пет въпроса се отнасят до искане на мнение, а не на обективна информация. Навярно е можело да формулирам по-добре тези точки, макар именно „бате Харо“ да даваше оценки от името на агенцията. Последният въпрос обаче е ясен и се отнася до официалната позиция на ДАБЧ и данни, които са събирани в агенцията.

Също така, това, че удължиха срока с 10 дни, означава, че се възползват от чл. 30 от ЗДОИ. Този член позволява това единствено, когато данните са с голям размер и подготовката отнема време. Изисква също да се даде обосновка в уведомлението. Посочих им тези две неща, както и че това, че използването на чл. 30 предполага, че имат данните, че ги събират и следва да ги предоставят.

Все пак, отговор няма. Мисля, че всички сме наясно защо. Щеше да е полезно да имаме официално потвърждение, че си ги изсмукал от пръстите тия милиони. Поне Министерството на образованието имаше доблестта да си признае, че нямат данни подкрепящи подобни странни твърдения на тогавашния министър Игнатов.

Сега въпросът е дали да обжалвам пред Административен съд София-град или не?
Мислите ли, че си струва?

Обяснително

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2017/07/28/emotions/

Защо все в някакви странни каши се озовавам:

A wise man once said, “A human mind is the place where emotion and reason are locked in perpetual combat. Sadly for our species, emotion always wins.” I really liked that quote. It explained why, even though I was reasonably intelligent, I kept finding myself doing something really stupid. And it sounded much better than “Nevada Baylor, Total Idiot.”

А иначе си чета тук разни летни забавности, смяффкам се и не се взимам на сериозно. Не си спомням кога за последно четох нещо сериознейшо-драматише, честно. Със сигурност не е тази година.

Въпросната книга се води нещо средно между ърбан фентъзи и паранормален романс, моля ви се, като ѝ видите корицата и ще умрете от смях няколко пъти. Но всъщност е написана много интелигентно, има мистерия, има куест, има магия, има ярки герои, които не са само добри или само лоши, а са нормални едни такива, пъстри, има екшън, има смях, всъщност пълна е с one-liners. И ме разведрява.

Ако сте ОК с това, че има сексуално напрежение между главните герои, то позволете ми да ви препоръчам: първи том, втори и трети (финален за серията). Или направо всички заедно.

Моделът КТБ, колко е ощетен ощетеният Пеевски

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/07/24/ctb-3/

На 20.07.2017 г. Специализираната прокуратура внесе обвинителен акт по досъдебното производство  за КТБ. По делото са привлечени като обвиняеми 18 лица, на първо място Цветан Василев. На сайта на прокуратурата текстът е публикуван под заглавие  Общ поглед върху  “Моделът КТБ” .

Прокуратурата е изготвила   инструмент за влияние върху общественото мнение:

  • първо,   текстът съдържа не само обективна информация, но на читателя се предлага  интерпретация за същността на т.нар. модел КТБ и
  • второ,   картината не е пълна, липсват герои, събития, причинно-следствени връзки – за които ще ни се внушава, че нямат общо с модела КТБ. В тази посока вече работят и прокуратурата, и водещи фигури на ГЕРБ като Менда Стоянова, която е успяла да обяви Пеевски за ощетен,  виновните трябвало да се търсят в управлението на КТБ и в осъществяващите контрола.

От въпросния Общ поглед на прокуратурата научаваме, че обв. Цветан Василев се е самоидентифицирал с банката и  е използвал средствата на КТБ като свои еднолично за финансиране на хора и предприятия, условно разглеждани като лични инвестиционни проекти, като са вземани мерки да не се проследява произхода на финансирането (до КТБ).

Но няма и дума за технологиите на контрол.

Няма дума за ролята на правителствата, благодарение на които КТБ става банката на властта и акумулира огромен публичен ресурс.  Вежди Рашидов е учястник, говори от първо лице:

Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на  Доган парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха. Всички ли сте роби на такъв изрод, нямате ли смелост… Как е станал този боклук мултимилиардер на 20 години и е изкупил всички хора …По мое време г-н Борисов направи голяма грешка. Какво направи той – на него му трябваше медиен комфорт. Това са на Доган вестници. Ако смятате, че този фес не ви управлява, селски от Дръндар – то това ви е нацията на 1300 години, да ви е.а циганската нация – това го напишете, ама няма да посмеете. Това са парите на Доган и на двама шейхове от Оман. Ако толкова не знаете какво седи в банката. Банката е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред.

Няма дума за конкретните представители на политическата класа, обрекли дългосрочно на провал важни сектори – вярно ли е това, което казва  Цветан Василев

Целият малоумен план за дигитализация на България беше разработен от тандема Пеевски-Карадимов, заедно с Веселин Божков [председателят на КРС]. Оттам са и проблемите с дигитализацията.

Споменатият Росен Карадимов –  очевидно като представител на Сергей Станишев: ролята на Станишев за развитието на медийната среда  е много съществена, включително назначаването на Веселин Божков  – шеф на КРС от 2007 г. до днес, с все решенията за мултиплексите  – и днешната му изненада от тези решения.

Нито дума за ролята на Българския медиен съюз,  по една случайност обединил проекта Бареков и медиите на Пеевски    и – както се полага на Цветан Василев добре да знае – финансирани  косвено с привидни договори за кредит от КТБ. Трудно се доказваше връзката  – но сега вече дори самата прокуратура е решила да освети проекта Бареков. Избирателно. Но има още какво да се осветява.

Цветан Василев в интервю:

“24 часа” и “Труд”?

В момента не знам какво точно е разпределението, но там реалната собственост е на Пеевски и “Винпром Пещера”. За своя дял Пеевски взе пари от банката, а пещерняците са си платили техния дял.

“Пеевски взе пари от банката.”

Както Менда Стоянова би казала  – ощетеният Пеевски взе  пари от КТБ.  Защо? – защото може  – виж по-горе Рашидов: защото ГЕРБ остави всички мангизи да минават през банката.  Иначе Цветан Василев нямаше да се самоидентифицира с  четвъртата по значимост банка – а с много по-маргинална – и нямаше да може да финансира така  щедро медийните обръчи на властта  – а в това време Борисов да твърди, че няма свои медии. 

Бартерът  публичен ресурс срещу комфорт изглежда е извън вниманието на прокуратурата.

Filed under: BG Law Making, BG Media, Media Law

Драмата по вадене на паспорт в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/dramata-pasport-v-chujbina/

През май се усетих, че ми изтича паспорта. До сега винаги съм го обновявал в България, но този път пропуснах. Изчетох изискванията на сайта на Външно, направих си час през online системата и зачаках. Беше за след два месеца, но имах време.

На 10-ти юни в 8:50 бях пред консулството във Франкфурт. Часът ми беше за 9:00, когато отваря и консулството. Вече имаше опашка от към 40-тина души. Поне 5-6 бяха бебета, за които родителите се опитваха да извадят документи. Тъй като сградата е малка и никога не е била строена за консулство, опашката беше отвън и преливаше на тротоара. Естествено, минаващите на път за работа негодуваха.

Пробих си път през тълпата, тъй като бях един от малкото с час и се качих горе. Имаше две гишета. Тогава осъзнах, че съм забравил заявлението попълнено на сайта и го попълних наново за няколко минути. Когато го предадох на консулския служител, последва спор за детайли по заявлението, както защо не си нося стария паспорт. Оказа се, че въпреки практиката в България, написаното на сайта на Външно и на новия консулски портал, МВР изисквали паспортът да се предаде в консулството при подаването на заявлението. Абсурдно е, но „така искали и може да върнат заявлението, вие си знаете“. Като посочих, че в портала пише друго, последва отговор „Ако можеше през интернет, щяха всички да го правят там, нали?“ Отговорих, че по принцип може, ама…

Тогава ми светна, че всъщност има един друг портал, за който Външно похарчи стотици хиляди. Бях забравил за него (въобще много забравяне в тази история). Идеята му е да си подадеш заявлението изцяло online и така да олекоти работата на консулствата. Уловката е, че изисква електронен подпис, което е доста рядко все още.

Е, аз имам електронен подпис. Вече бях доста изнервен на служителката, събрах си документите и си тръгнах. Вечерта седнах и отворих e-services.mfa.bg. Прие електронния ми подпис и започнах да попълвам детайлите. Любопитно е, че ми показа снимката съхранявана от МВР, но се наложи на ръка да въведа почти всичко останало.

Пуснах заявлението и съвсем очаквано сайтът се счупи. Това всъщност е известно отдавана. Пробвах в случай, че имам някакъв късмет. Само един човек е успял да подаде заявление така малко след пускането на проекта. От тогава насам прескъпият портал просто не работи. Опитах се на няколко различни конфигурации, но резултатът беше същия.

Върнах се към консулския портал consulatebg.eu, попълних отново електронното заявление и си направих нов час за след месец и половина. Толкова се чака. Ако днес се опитате да си направите час във Франкфурт, най-скорошният е на 14-ти септември. Може да се пробвате в съседните консулства, но и там чакането не е по-малко. След като подадете заявлението, може да се наложи да чакате между един и шест месеца за самия паспорт. Зависи от натоварването и бързината на чиновниците в България.

Иронията тук е, че ако подам заявление за немско гражданство, процедурата може да мине дори по-бързо от обновяването на българския. Това, както и лошите консулски услуги са сред основните причини толкова българи да взимат немски паспорт. Аз съм решил, че просто не ми трябва. Същото, впрочем, важи и за децата на български родители родени в чужбина – процедурата е сравнително лесна, но трябва да се върнеш в България. Има разписан в закона вариант български акт за раждане да се вади и през консулствата. Според отговора, който получих от Външно, няма данни някой някога да го е правил. Консулите дори имат задължение да вадят служебно български акт за българчета, за които знаят, че са родени в региона им. Нямат обаче капацитета и също не се е случвало.

За нищо от това не виня хората работещи в консулството. Колкото и да ме изнерви отношението на служителката тогава, разбирам я напълно предвид наплива пред сградата и ѝ го казах. Истината е, че точно консулството във Франкфурт работи с 2-3-ма консулски служители. Още няколко помагат с възспирането на тълпата и организацията, макар да не им е това работата. Консулството отговаря вече за близо 120 хиляди българи в съседните провинции. Това е все едно град като Плевен или Стара Загора да бъде обслужван от кметството на малко родопско село.

За проблемите на консулствата ни и недостига на служители и материално осигуряване съм писал вече. Министерството на външните работи отказа да ми предостави данните за финансовите отчети на всяко от тях. Съдих ги, спечелих на първа инстанция, но те обжалваха пред ВАС. Делото е насрочено за средата на февруари. Опърничавостта им ме кара да мисля, че явно има резон в неофициалната информация, която имам от познати във Външно, че от такси и услуги министерството излиза на печалба, а не се инвестира почти нищо. Само данните ще покажат дали емиграцията ни не издържа дипломацията ни.

Целият процес е изнервящ за всички участници. Нищо ново за бюрокрацията ни, ще кажете. Интернет платформите, електронната идентичност, електронните услуги и гласуване ще олекотят много нещата, но няма да изместят нуждата от адекватни консулства. Дори да не подаваме ухо на фалшивите бомбастични твърдения за броя на българите в чужбина, емиграцията ни е доста голяма. Всички говорят как ще бъдат върнати с една или друга мярка, но никой не се сеща, че често допирът до държавата България са именно тези консулства. През тях всички виждат, че малко от причините да напуснат да се подобрили – бюрокрация, неясни изисквания, липса на обучен персонал, изнервени служители и опашки. Ако искаме да променим нещо, това е добро място да започнем.

А иначе, аз паспорт ще си изкарам. Ще ми излезе по-евтино и по-бързо да се вдигна на самолета и да изкарам по бързата процедура в Пловдив. Ще загубя ден-два отпуска, но не ми е проблем. За доста обаче това не е вариант. Особено, когато са с дете.

Отнето разрешението на Фърст Диджитъл

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/07/15/first/

През юни 2017 г. е отнето разрешението на Фърст Диджитъл за ползване на радиочестотен спектър за цифрово наземно разпространение на телевизия – програми на обществени оператори, издадено през 2010 г.  Мотиви: системно неплащане на държавни такси.

А фактически  БНТ разпространява програмите си по силата на разрешението на НУРТС Диджитъл от 2016 г., пише Капитал  през април 2017 г.   Сагата с мултиплексите и контрола върху тях на Цветан Василев завършва с един т.нар. търговски мултиплекс за цялото наземно цифрово разпространение – така се очертава.

Кой е собственикът? НУРТС вече е част от Виваком, се казва на сайта на НУРТС.

Обществените програми се разпространяват следователно  от част от Виваком,  за подробности вж разрешението на Комисията за защита на конкуренцията   – Решение № АКТ-989-22.12.2015.  Имената, които липсват в решението – Спас Русев чрез Vіvа Еdgе Теlесоm Lіmіtеd   и компании, свързани с  VТВ, Дeлтa Keпитъл Инвecтмънтc OOД (Mилeн Beлчeв, Гeopги Beлчeв и Kpacимиp Kaтeв).

НУРТС навън, НУРТС вътре –  от приватизацията на БТК  по времето на НДСВ до днес водещ е интересът на едни хора и никога – българският цифров преход. Тук има кратка хроника.

 

Ето и решението на КРС за отнемане на разрешението. Шумно го издадоха, тихо го прехвърлиха, тихо го отнеха.

Не че не се очакваше преразглеждане на разрешенията в изпълнение на решението на Съда на ЕС по дело 376/13.

 

 

Filed under: BG Media, Digital, EU Law, Media Law

NYC Train Sign: real-time train tracking in New York City

Post Syndicated from Alex Bate original https://www.raspberrypi.org/blog/nyc-train-sign/

Raspberry Pis, blinking lights, and APIs – what’s not to love? It’s really not surprising that the NYC Train Sign caught our attention – and it doesn’t hurt that its creators’ Instagram game is 👌 on point.

NYC Train Sign

NYC Train Sign. 158 likes · 2 talking about this. Live MTA train wait times signage.

Another transport sign?

Yes, yes, I know. Janina wrote about a bus timetable display only the other day. But hear me out, I have a totally legitimate reason why we’re covering this project as well…

…it’s just a really pretty-looking build, alright?

Public transport: a brief explanation

If you’ve been to New York City, or indeed have visited any busy metropolis, you’ll probably have braved the dread conveyor belt of empty-eyed masses that is…dundunduuun…public transport. Whenever you use it, unless you manage to hit that off-peak sweet spot (somewhere between 14.30 and 14.34) where the flow of human traffic is minimal, you are exposed to a hellish amalgam of rushing bodies, yells to ‘hold the door’, and the general funk of tight-packed public situations. Delicious.

NYC Train Sign Raspberry Pi

To be fair, Kramer has bad train etiquette

As APIs for public transport websites are becoming increasingly common and user-friendly, we’re seeing a rise in the number of transport-related builds. From Dr Lucy Rogers’ #WhereIsMyBus 3D-printed London icon to the VästtraPi bus departure screen mentioned above, projects using these APIs allow us respite from the throng and save us from waiting for delayed buses at drab and dreary stations.

Lucy Rogers WhereIsMyBus Raspberry Pi

image c/o Dr Lucy Rogers

We’ve seen a lot of bus builds, but have we seen train builds yet? Anyone? I’ll check: ‘Train your rat’, ‘Picademy teacher training’, ‘How to train your…’ Nope, I think this is the first. Maybe I’m wrong though, in which case please let me know in the comments.

NYC Train Sign

Let me see if I can get this right: the NYC Train Sign-building team at NYC Train Sign has created a real-time NYC train sign using a Raspberry Pi, LED matrix, and locally 3D-printed parts at their base in Brooklyn, NYC (…train sign – shoot!)

NYC Train Sign Raspberry Pi

The NYC Train Sign…so so pretty

The team, headed by creator Timothy Wu, uses the official NTA server API to fetch real-time arrival, departure, and delay information to display on their signs. They also handcraft the signs to fit your specifications (click here to buy your own). How very artisanal!

Do the BART(man)

As a result of the success of the NYC Train Sign, the team is now experimenting with signs for other transport services, including the San Francisco BART, Chicago CTA, and Boston MBTA. APIs are also available for services in other cities around the world, for example London and Los Angeles. We could probably do with a display like this in our London office! In fact, if you commute on public transport and can find the right API, I think one of these devices would be perfect for your workplace no matter where it is.

Using APIs

Given our free resources for a Tweeting Babbage and a…location marker poo (?!), it’s clear that at the Raspberry Pi Foundation we’re huge fans of using APIs in digital making projects. Therefore, it’s really no surprise that we like sharing them as well! So if you’ve created a project using an API, we’d love to see it. Pop a link into the comments below, or tag us on social media.

Now back to their Instagram game

Honestly, their photos are so aesthetically pleasing that I’m becoming a little jealous.

making of real-time nyc mta signs with raspberry pi in bushwick . as seen @kcbcbeer @fathersbk @houdinikitchenlab @dreammachinecreative @hihellobk . 3d-printing @3dbrooklyn vectors @virilemonarch . . #nyc #mta #subwaysystem #nycsubway #subway #metro #nycsubway #train #subwaysigns #3dprinting #3dmodel #3dprinter #3dprinting #3dprints #3d #newyorkcity #manhattan #brooklyn #bushwick #bronx #raspberrypi #code #javascript #php #sql #python #subwayart #subwaygraffiti

121 Likes, 4 Comments – @nyctrainsign on Instagram: “making of real-time nyc mta signs with raspberry pi in bushwick . as seen @kcbcbeer @fathersbk…”

The post NYC Train Sign: real-time train tracking in New York City appeared first on Raspberry Pi.

VästtraPi: your personal bus stop schedule monitor

Post Syndicated from Janina Ander original https://www.raspberrypi.org/blog/public-transport-vasttrapi/

I get impatient quickly when I’m looking up information on my phone. There’s just something about it that makes me jittery – especially when the information is time-sensitive, like timetables for public transport. If you’re like me, then Dimitris Platis‘s newest build is for you. He has created the VästtraPi, a Pi-powered departure time screen for your home!

No Title

No Description

Never miss the bus again with VästtraPi

Let me set the scene: it’s a weekday morning, and you’ve finally woken up enough to think about taking the bus to work. How much time do you have to catch it, though? You pick up your phone, unlock it, choose the right app, wait for it to update – and realise this took so much time that you’ll probably miss the next bus! Grrrrrr!

Running after a streetcar

Never again!

Now picture this: instead of using your phone, you can glance at  a personalized real-time bus schedule monitor while sipping your tea at breakfast.

Paul Rudd is fairly impressed

That would be pretty neat, wouldn’t it?

Such a device is exactly what Dimitris has created with the VästtraPi, and he has provided instructions so you can make your own. One less stress factor for your morning commute!

Stephen Colbert and Jon Stewart are very impressed.

I agree with Stephen and Jon.

Setting up the VästtraPi

The main pieces of hardware making up the VästtraPi are a Raspberry Pi Zero W, an LCD screen, and a power control board designed by Dimitris which switches the device on and off. He explains where to buy the board’s components, as well as all the other parts of the build, and how to put them together. He’s also 3D-printed a simple case.

On the software side, a Python script accesses the API provided by Dimitris’s local public transportation company, Västtrafik, and repeatedly fetches information about his favourite bus stop. It displays the information using neat graphics, generated with the help of Tkinter, the standard GUI package for Python. The device is set up so that pressing the ‘on’ button starts up the Pi. The script then runs automatically for ten minutes before safely shutting everything down. Very economical!

Dimitris has even foreseen what you’re likely to be thinking right now:

So, is this faster than the mobile app solution? Yes and no. The Raspberry Pi Zero W needs around 30 seconds to boot up and display the GUI. Without any optimizations it is naturally slower than my phone. VästtraPi’s biggest advantage is that it allows me to multitask while it is loading.

Build your own live bus schedule monitor

All the schematics and code are available via Dimitris’s write-up. He says that, for the moment, “the bus station, selected platform and bus line destinations that are displayed are hard-coded” in his script, but that it would be easy to amend for your own purposes. Of course, when recreating this build, you’ll want to use your own local public transport provider’s API, so some tweaking of his code will be required anyway.

What do you think – will this improve your morning routine? Are you up to the challenge of adapting it? Or do you envision modifying the build to display other live information? Let us know how you get on in the comments.

The post VästtraPi: your personal bus stop schedule monitor appeared first on Raspberry Pi.

6-7 млн. българи в чужбина и защо никой не задава въпроси за това

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/balgari-v-chujbina/

Петър Харалампиев е новият шеф на Държавната агенция за българите в чужбина. Беше назначен преди месец замествайки Борис Борисов, който също е функционер на ВМРО. Вчера Харалампиев застана пред ресорната комисия в Народното събрание и представи визията си за агенцията. На пръв поглед заявките са добри – по-добра работа с училищата зад граница, някаква работа въобще с емигрантските общности и прочие.

В изказването му имаше обаче нещо абсурдно, което съвсем безкритично беше поето от журналистите и обиколи всички медии. Ето точните му думи:

… в момента имаме над 3 млн. българи, които живеят зад границите на България и извън нашите традиционни общности. Говорим за държави като Съединените щати, Великобритания, Франция и целия останал свят… Плюс около 3 млн. българи, а може и повече, които са от нашите традиционни общности, което прави около 6-7 млн. българи. А и ако гледаме … техните деца и близки, в един момент може да се окаже, че най-вероятно доста повече българи живеят извън границите на нашата родина, отколкото в България.

Дори да не знаете нищо за емиграцията и историческите български общности, би трябвало това да ви се стори най-малкото странно. Ако сте журналист, следва да проверите поне думите му, а както знаем вече, това далеч не е толкова трудно.

Колко всъщност са българите зад граница?

На този въпрос съм се опитвал често да отговоря тук. Картографирах българчетата родени в чужбина, разглеждах в контекста на раждаемостта и засягам всеки път като наближат избори. Специално за Германия прегледах по-подробно данните и социалната обстановка на емигрантите ни. Точен отговор обаче няма. Истината е, че много зависи каква дефиниция използваме. Дали броим постоянно установилите се и студентите. Дали включваме сезонните работници. Дали смятаме тези с двойно гражданство, децата родени в чужбина с двама, с поне един родител българин или дори с дядовци и пра-баби българи. Или само българите с гражданство, които не са в страната към този момент. Всяка от тези дефиниции ще ви даде различно число. Нито едно от тях обаче няма да се доближава дори до 6-7 млн.

Все пак, най-често говорим за хора родени в България, които вече живеят другаде. Това, всъщност, сравнително лесно се изчислява. Ако вземем всички деца родени в България през последните 60 години, извадим починалите хора и сравним със сегашното население на страната, ще получим между 900 хиляди и 1.1 млн души. Давам приближение заради несигурните данни от 70-те и 80-те и спекулациите, че някои хора само на хартия са в България. Това означава, че хората родени в страната и емигрирали, независимо дали имат още гражданство или не, са около милион. Дори да включим техни деца родени в чужбина, пак няма начин тази оценка да мине 1.4 млн. Ако тръгнем да включваме внуците им и внуците на всички емигрирали от освобождението насам, може и да стигнем до няколко десетки милиона, но идеята тук не е да си измисляме рационализация за бомбастични твърдения, нали?

Колко са българите в историческите ни общности също е трудно да се каже и отново зависи от дефиницията. Тъй като новият шеф на ДАБЧ е от ВМРО, не бих се учудвал да включва в целевата си група цялото население на Македония минус албанците. Не е ясно от къде е изкарал числото 3-4 млн. Днес изпращам запитване по ЗДОИ, за да разбера. Имам обаче идея каква може да е причината. Миналата година в доклада на МС за състоянието на националната сигурност имаше параграф за емиграцията. Там се твърдеше, че всички българи в чужбина са били 3 млн.:

Това е всичко. Няма източник, няма цитат, няма агенция, която да е направила изследване. Попитах МС от къде е дошло това число в доклада, но не получих отговор. Някъде стана дума, че е копирано от книга на професор от БАН изследваща българските общности, където сам бил раздул сериозно нещата. Навярно Харалампиев е взел тази оценка за 3-3.5 млн. от жълтите медии, решил е, че става дума само за емиграцията, добавил е още 3 млн. „исторически общности“ и е добавил още милион „деца и роднини“. Друго обяснение нямам.

Фалшиви данни от официални лица

Ефектът е точно този, който видяхме при твърдението, че повече българи работят в чужбина, отколкото в България. Шеф на агенция взима нещо чуто-недочуто, преобръща го в главата си и го вмъква като аргумент в изказвания. Така валидира фалшиви новини чрез поста и агенцията си. В случая с работещите в чужбина се оказа, че информацията не идва нито от БАН, нито от НСИ, нито от която и да е агенция, а изглежда е измислена от фирма рекламираща работа в България. Аналогичен е и случая с твърдението, че „на половината първолаци българският не им е майчин“ – Министерството на образованието отрича някога да е имала такива данни макар тогавашния министър Игнатов да го каза пръв. Оборих го оборих вече няколко пъти.

Често използването на такива гръмки сензации е привидно съвсем невинно – опитват се да придават тежест на мерките, които обещават и работата, която правят. Ефектът обаче е, че такива фалшиви новини се загнездват в общественото съзнание и поемат собствен живот. След време се приемат за факт и допълнително задълбочават обществената депресия, за която съм писал толкова. Жаждата ни за жлъч ни кара да приемаме такива твърдения като чиста монета и допълнително се самоубеждаваме, че всичко е неизбежно и нерешимо.

В крайна сметка може да се окаже, че тези няколко думи на Харалампиев може да постигнат по-голям отрицателен ефект в публичното пространство, отколкото може да се компенсира с всички обещани от него подобрения. Правилно отбеляза, че ДАБЧ до сега е била насочена почти изцяло към историческите общности. Всъщност, сред емигрантите и дори организациите, тази агенция практически не съществува. Твърденията им, че са „свързали“ българи в чужбина с работодатели в страната всъщност се дължат на частни инициативи и форуми организирани независимо от агенцията. Основната дейност на ДАБЧ изглежда се фокусира върху даването на българско гражданство. В последните години беше разкрита схема гравитираща именно около ВМРО за продажба на български паспорти. Разследването спря, съмнителните преписки продължиха, агенцията беше дадена на предшественика на Харалампиев и изглежда нищо не се променя.

Заявки под съмнителна партийна сянка

Новият шеф на ДАБЧ обаче обещава промяна и повече работа с българите в чужбина. Една от важните роли на агенцията е субсидирането на училищата ни зад граница, както и на някои културни дружества. Макар данните за финансирането да са публични, агенцията отказва да даде повече данни за самите училища и как българин в чужбина да ги намери. Дава добри примери с работата на други държави с емигрантските им общности и ползите, които такъв подход може да доведе на България. Това е концепция, която активни българи в чужбина безуспешно са се опитвали да представят на институциите. Едно добро начало, например, би било по-добрите консулски услуги.

В същото време обаче именно неговата партия лобира за отнемане на гласовете на българите зад граница, използва презрителна реторика поставяща разделни линии в обществото ни и има доста съмнителна история с точно тази агенция. Дали Харалампиев ще спре корупцията с раздаването на паспорти и наистина ще работи с емигриралите българи ще видим тепърва. Усилията на ВМРО да му дадат практически пълна власт да изготвя и контролира нужните документи не показват нещо такова.

Във всеки случай обаче, изказвания като това за 6-7 млн. българи в чужбина вече сложиха сериозен негативен капитал върху мандата му. Отговорността за това е както негова, така и на всички нас, че не изискваме отговори.

Приложения на Blockchain в индустрията

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/blockchain-in-manufacturing/

В последните няколко месеца, с различни хора, подготвяме няколко интересни проекта. Пред един от тях съвсем скоро ще дръпнем завесата и ще го представим публично. Свързан е с технологиите и приложението за промяна и развитие на две сфери на бизнеса – финансите и индустрията. Имаме страхотни партньори в това начинание и затова буквално нямаме търпение да започнем с няколко подгряващи събития.

Първото е директно в десятката на нашия фокус и ще бъде на тема Приложения на Blockchain в промишлеността. Организираме го съвместно с Капитал, а лектори ще бъдат Емилиян Енев и Емил Стоянов от Recheck, които ще споделят опит и практически примери за приложението на Blockchain в промишлените производства. Това нямаше да бъде възможно, без подкрепата и домакинството на speedflow.bg, в чието пространство за събития ще се случи всичко, а също и с подкрепата и брилянтния интернет осигурен от Cooolbox.

Събитието е в малък формат и местата са ограничени. Предназначено е за хора от промишлеността, с идеята да им покажем, че Blockchain не е само това, което стои зад популярната криптовалута, а може да има множество други и различни приложения, включително в сферата на индустриалното прозводство. Няма да залитаме към дълбоко-технологични детайли, а работният език ще бъде български.

Регистрацията е на адрес capital.bg/blockchain.

Ще ви очакваме на 13 юли от 10 часа на адрес Пловдив, ул. „Арх. Камен Петков“ 1А, Бизнес център Lime Tree, в офиса на Speedflow.bg. Очакваме да приключим около 15 часа следобед.

Пациенти, пациенти – 4

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2029

Още от серията тук, тук и тук.

—-

– Абе, да знаеш някоя знахарка, дето бае против сифилис? Един познат търси под дърво и камък…

—-

– Синът домъкна в къщи кока-кола. И се мъчи да я скрие, да не разбера, нали ме знае колко мразя всичко краварско. На мен ще ми пробутва номера! Пратих го до магазина и му налях в бутилката оцет, концентрат. Три дена в болница с изгаряне първа степен на хранопровода. Кълне се, че повече няма да пие тая гадост за нищо на света! Да видите колко просто е да му избиеш краварските бръмбари от главата!

—-

Прекипя ни от тая бабка на всичките спешни екипи. Стане ли към 11 вечерта, задължително ни вика, вече повече от година, абсолютно всеки ден. Нищо ѝ няма, просто ѝ е скучно. Ама тоя младок, дето го назначихме преди месец, ѝ намери цаката.

Отива екипът му при нея. Влизат с нахлупени маски на чудовища и дълги розови шалове. Пеят и танцуват петнайсет минути, след това си тръгват… Бабата още на следващия ден пише оплакване до главния и описва подробно представлението. Главният проверява – регистрирано стандартно повикване. Документацията изрядна: премерено кръвно, преслушано дишане – всичко в норма. Вика екипа на спявка. Екипът:

– А, онази бабка ли? Дето ни вика всяка вечер да я пазим от караконджолите?

Проблемът разрешен.

—-

Пристига мамичка към четиридесетте, с петмесечно бебе. Имало било обрив между крачетата, можело ли да ѝ изпиша мазило.

– Събличайте я и я слагайте на масата, да я прегледам.

Тя ме гледа подозрително, без да помръдне:

– Нужно ли е да гледате дъщеря ми ТАМ? Не може ли просто да ми напишете рецепта?

Обяснявам, че обриви най-различни, причини също, и съответно лекарства също… Тя си грабва детето, изхвръква през вратата и на излизане се обръща и тръсва:

– Педофилка с педофилка!

—-

– Ало? Извинявайте, аз само да попитам как е жената? Вчера я приеха…

– Ама господине, два часа през нощта е! Защо звъните сега?

– Казаха ми да звънна след девет!

—-

Чудя се, дали някой алтернативен лечител не е обявил, че които от заболяванията си скриеш от доктора при снемането на анамнезата, всичките ще минат сами? Писна ми вече по три пъти да питам пациент има ли алергия или пък диабет, и той да се кълне че няма, а после да се окаже, че от двайсет години вече ежедневно пие хапчета за тях!

Или се е завъдило някак в Интернет? Той е най-голямото зло за човешкото здраве. Даде възможност на лудите да се групират по диагнози и да си помагат срещу лечението. И после се чудим откъде се взеха всичките тези домораждащи, слънцехранещи се, пазещи се от кемтрейлсове, лекуващи се с пикни и лайна…

—-

Днес на прием (участъков терапевт съм) минаха таман 20 души. Най-спокойният и адекватен беше един, дошъл за медицинско освидетелстване за инвалидност. Шизофрения с агресивни пристъпи…

—-

Влиза поредният пациент – чичко с балтон, мустаци и тежък поглед:

– Добър ден. Петров съм, двайсет години съм работил в Министерството на здравеопазването. Така че мислете добре как ще ми се погрижите за зъба!

Както съм капнал след цял ден работа, така ми се качи всичката кръв в главата:

– Оооо, ама оттам ли сте? Значи на вас дължа, че работя в такъв непоносим бардак, без лекарства, без инструменти, с развалена апаратура, смотани началници, гаден график и ниска заплата? Заповядайте на стола, моля ви! Разполагайте се, чувствайте се удобно! Ей сега ще се погрижа за зъба ви! Така ще се погрижа, че за цял живот ще ме запомните!…

—-

Абе това днешните деца непрекъснато боледуват. Ние навремето колко по-здрави бяхме! Чудя се – от какво ли? Смолата от черешите ли е била толкова лечебна, зелените джанки ли, димът от запалените гуми ли, купищата ожулвания, порязвания и синини ли?…

—-

Преди половин година – повикване от разтревожена възрастна дама. Племенникът ѝ от съседния апартамент нещо ужасно отслабнал напоследък, имал странни идеи за храненето. Та не може ли да го видим все пак, нищо че сме Бърза помощ. Човешка молба. Черпи ни с бяло сладко и хубаво вино.

Въздъхваме, но влизаме при въпросния. Кратък разговор. Вече втори месец се хранел само със слънце. Чувствал се чудесно. Бил отслабнал, понеже бил изхвърлил всичките натрупали се в организма му шлаки, всеки момент вече щял да започне да пълнее от слънцето.

Връщаме се при лелята. Предписание за психиатрична помощ. Обясняваме ѝ по каква процедура да мине. След седмица идва да ни носи цветя и бонбони. Прибрали го точно навреме, вече бил на път да не може да бъде захранен даже. И ретината на очите му била попрегоряла, но не фатално. Лелята се била сетила да го посъветва – слънцехраненето са го измислили йогите, те са свикнали на малко и на студ и мрак, а нашето слънце тук е яко, българско. Слагай си тъмни очила като гледаш слънцето, че преяждането е вредно, навсякъде го пише…

В момента онзи ни съди пред Европейския съд. Били сме агенти на не знам каква конспирация и сме го били репресирали политически. Нямам представа как ще свърши тая.

—-

Днес в кабинета една щеше да ме разкъса. Вой до небесата. Защо опашката е толкова дълга и защо лекарите са толкова малко!

Отбелязвам, че единственият начин да станат повече е да нарежем наличните на парчета. Отговор:

– Ей сега ще се оплача от теб в министерството и ще те уволнят!

Вероятно мисли, че така лекарите ще станат повече.

—-

Неделя, 5:30 сутринта. Повикване – „на 80 години, отекло ѝ е лицето“. Находка: бабата си разчесала пъпка на челото, тя се инфектирала и около нея се подуло. До нея стои петдесетинагодишният ѝ син.

– Не направихте ли нещо за тия пет дни, та се стига дотук?

– Ми ходихме в аптеката.

– И какво купихте?

– Ми нищо.

– И за какво тогава ходихте там?

– Ми не знам.

– Е добре, какво искате сега от Бърза помощ?!

– Ми да ни кажете какво да купим от аптеката…

Не вярвате ли, че извънземните съществуват? Ето ги, сред нас са!

—-

Повикване в три през нощта. Петия етаж, асансьор няма, осветление във входа също… Отваря ни вратата развълнуван дядо:

– Докторе, имам захарен диабет!

– Че как го определихте?

– Имам захар в урината!

– Как ви го установиха?

– Аз си го установих! Като пикая на пода, и чехлите ми залепват!

—-

Повикване – мъж, 46 години, „силно подпухнали яйца“… Звънваме на вратата – тя се отваря и на нея стои мъж със свалени панталони и действително доста подпухнали яйца. Орхоепидидимит. Предлагаме му хоспитализация – той възкликва обидено:

– Ама какво, вие няма ли поне да ги опипате?

Като ни вижда, че сме жени…

—-

Докато ѝ преглеждам детето, мамичката разпитва:

– А вие колко деца имате?

– Нямам деца.

– Какво?!… Как тогава ви позволяват да лекувате чуждите деца, без капка опит? Вие срам нямате ли?!

Няколко секунди ми липсва дар словото. След това изтърсвам:

– А на патоанатомите сигурно трябва да им забраняват да правят аутопсии, докато са още живи?

—-

Пращат ни този пациент от изтрезвителя. След едноседмичен делириум. Обяснявам му, че трябва да пие лекарства. Посреща ме железен аргумент:

– Че те нали вредят на черния дроб?

—-

– Ама как така не си давате телефона бе, докторе? Нали сте джипи? Ако детето ми се разболее в три през нощта, на кого да звъня?

—-

– А може ли да ми сложи инжекцията друга сестра?… Ми като ви гледам една такава младичка, сигурно още се учите как се прави…

—-

Гонят ме по линия на министерството. Отказ за оказване на медицинска помощ. Половината ми съседи са се подписали.

Съседката внезапно получила инфаркт. Съседът хукнал, звъннал ми на вратата – без резултат. Дошли и други съседи, звънели, думкали по вратата – без резултат. И написали жалба до министерството.

А аз през това време съм била в болницата на дежурство…

—-

Пристига при мен вчера млада двойка. Нямат дете, въпреки вече двегодишни усилия. Тръгвам да снемам анамнеза – оп-па, дребна подробност. Секс правят задължително с презерватив. Нямали си много доверие и се бояли от инфекции.

Обяснявам им, че така няма как сперматозоидите да стигнат до целта – гледат ме като идиот. Навсякъде в Интернет (къде ли е това навсякъде?) пишело, че латексът пропуска сперматозоидите, но не и инфекциите. Опитвам се кротко да ги убедя, че не е точно така. Възмутени напускат кабинета и отиват да търсят шефа на поликлиниката, да се оплачат от мен. Бил съм тотално некомпетентен и съм бил опасност за болните…

—-

Точно така. Уговарям те да си ваксинираш детето, понеже правителството е наредило всички деца да са с чипове. ГМО соята вече ти влиза в генома и скоро и ти ще пуснеш коренчета и ще станеш на соя.

Всъщност не, преди това ще долетят зелените човечета или чичковците с черните костюми, по твой избор, и ще те приберат. И съседа ти също. Мен няма да ме приберат, аз участвам в световен заговор заедно с всички останали лекари. Експериментираме с човечеството по нареждане на зелените човечета. Вчера ми звъня шефът ни от всепланетния щаб в Хондурас и каза, че ти не си си направил кръвна картина, и не сме могли да ти откраднем ДНК-то. Затова и са ти внушили телепатично да дойдеш, мислейки че си пазиш детето от ваксинация.

А, забравих. Докато ти ваксинирам детето и ти взимам кръв за анализа, ще те заразя със СПИН, сифилис, хепатит и едра шарка. Понеже ми е жал за еднократните спринцовки и тайно ги вадя от кошчето и залепвам обратно в опаковките. Пък и нали съм си купил дипломата, какво разбирам аз от стерилност?…

Хора мили, ако нямате мозък, моля ви, не гледайте кабелна телевизия. И не четете в Интернет. Вземете и прочетете вместо това учебника по биология за седми клас. Всъщност, за него ви е още рано. Почнете с учебника по естествознание за четвърти. Може и направо с хлоразин, той е добър срещу психози…

Най-правилно е изобщо да не ви го казвам. Еволюцията трябва да отсява идиотизма, иначе на поколението ни лошо му се пише. Ама нали все пак съм лекар…

Регулаторът отложи отново избора на генерален директор на БНТ

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/06/20/bnt-13/

Изглеждаше, че процедурата за избор на генерален директор на БНТ е обявена окончателно и на 2 август ще има избран нов генерален директор. Не е окончателно – на сайта на СЕМ има съобщение – изборът се отлага за края на август, причина:

за да се осигури достъп до актуална информация за програмното, технологичното и финансовото състояние на обществената медия, с оглед на гарантиране на равнопоставеното участие на кандидатите.

Причината е странна и проблематична: така излиза, че
(1) досегашните конкурси са провеждани в условия на неравнопоставеност на кандидатите и
(2)   с  един отчет  за полугодието  ще се  гарантира  равнопоставеното участие на кандидатите – с което се прехвърля отговорността за  равнопоставеността към сегашното ръководство на БНТ. А ако в отчета няма достатъчно информация – ще се отлага ли процедурата отново? И колко информация е достатъчно?

Колкото повече думи натрупва регулаторът около този отлаган избор, толкова повече въпроси възникват.

*
Прессъобщение

06 Юни 2017

Съветът за електронни медии (СЕМ), във връзка с обявената на 31 май 2017 г. процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ), реши да удължи срока за подаване на документи от кандидатите. Промяната се налага, за да се осигури достъп до актуална информация за програмното, технологичното и финансовото състояние на обществената медия, с оглед на гарантиране на равнопоставеното участие на кандидатите.
Във връзка с това СЕМ ще изиска от БНТ отчет за последното шестмесечие, който ще бъде разгледан на 3 юли и публикуван на сайта на регулатора.
Сроковете за отделните етапи на процедурата се изменят, както следва: подаване на документи – до 17 юли 2017 г.;
оповестяване на кандидатите, които са допуснати до процедурата – 08 август 2017 г.;
оповестяване на кандидатите, които са допуснати до изслушване – 17 август 2017 г.;
изслушвания – 21-22 август 2017 г.;
избор на генерален директор – 23 август 2017 г.
Решение РД-05-159/2016 г. относно процедура за избор на генерален директор на националния обществен доставчик на радиоуслуги, съответно на генерален директор на националния обществен доставчик на аудио-визуални медийни услуги

Filed under: BG Media, BG Regulator, Media Law

Bitcoin, UASF… и политиката

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2064

Напоследък се заговори из Нета за UASF при Bitcoin. Надали обаче много хора са обърнали внимание на тия акроними. (Обикновено статиите по въпроса на свой ред са салата от други акроними, което също не улеснява разбирането им.) Какво, по дяволите, значи това? И важно ли е?

Всъщност не е особено важно, освен за хора, които сериозно се занимават с криптовалути. Останалите спокойно могат да не му обръщат внимание.

Поне на пръв поглед. Защото дава и сериозно разбиране за ефективността на някои фундаментални политически понятия. Затова смятам да му посветя тук част от времето си – и да изгубя част от вашето.

1. Проблемите на Bitcoin

Електронна валута, която се контролира не от политикани и меринджеи, а от строги правила – мечта, нали? Край на страховете, че поредният популист ще отвори печатницата за пари и ще превърне спестяванията ви в шарена тоалетна хартия… Но идеи без проблеми няма (за реализациите им да не говорим). Така е и с Bitcoin.

Всички транзакции в биткойни се записват в блокове, които образуват верига – така нареченият блокчейн. По този начин всяка стотинка (пардон, сатоши 🙂 ) може да бъде проследена до самото ѝ създаване. Адресите, между които се обменят парите, са анонимни, но самите обмени са публични и явни. Може да ги проследи и провери за валидност всеки, които има нужния софтуер (достъпен свободно) и поддържа „пълен възел“ (full node), тоест е склонен да отдели стотина гигабайта на диска си.

Проблемът е, че блокът на Bitcoin има фиксиран максимален размер – до 1 мегабайт. Той побира максимум 2-3 хиляди транзакции. При 6 блока на час това означава около 15 000 транзакции на час, или около 360 000 на денонощие. Звучи много, но всъщност е абсолютно недостатъчно – доста големи банки правят по повече транзакции на секунда. Та, от известно време насам нуждата от транзакции надхвърля капацитета на блокчейна. Което създава проблем за потребителите на валутата. Някои от тях започват да я изоставят и да се насочват към традиционни валути, или към други криптовалути. Съответно, влиянието и ролята ѝ спада.

2. Положението с решенията

Предлагани са немалко решения на този проблем. Последното се нарича SegWit (segregated witness). Срещу всички тях (и конкретно срещу това) обаче има сериозна съпротива от ключови фактори в Bitcoin.

Сравнително скоро след създаването на Bitcoin в него беше въведено правилото, че транзакциите са платени. (Иначе беше много лесно да бъдат генерирани огромен брой транзакции за минимална сума напред-назад, и така да бъде задръстен блокчейнът.) Всяка транзакция указва колко ще плати за включването си в блок. (Това е, което я „узаконява“.)

Кои транзакции от чакащите реда си ще включи в блок решава този, който създава блока. Това е „копачът“, който е решил целта от предишния блок. Той прибира заплащането за включените транзакции, освен стандартната „награда“ за блока. Затова копачите имат изгода транзакциите да са колкото се може по-скъпи – тоест, капацитетът на блокчейна да е недостатъчен.

В добавка, немалко копачи използват „хак“ в технологията на системата – така нареченият ASICBOOST. Едно от предимствата на SegWit е, че пречи на подобни хакове – тоест, на тези „копачи“. (Подробности можете да намерите тук.)

Резултатът е, че някои копачи се съпротивляват на въвеждането на SegWit. А „копаещата мощност“ е, която служи като „демократичен глас“ в системата на Bitcoin. Вече е правен опит да се въведе SegWit, който не сполучи. За да е по-добър консенсусът, този опит изискваше SegWit да се приеме когато 95% от копаещата мощност го подкрепи. Скоро стана ясно, че това няма да се случи.

3. UASF? WTF? (Демек, кво е тва UASF?)

Не зная колко точно е процентът на отхвърлящите SegWit копачи. Но към момента копаенето е централизирано до степен да се върши почти всичкото от малък брой мощни компании. Напълно е възможно отхвърлящите SegWit да са над 50% от копаещата мощност. Ако е така, въвеждането на SegWit чрез подкрепа от нея би било невъзможно. (Разбира се, това ще значи в близко бъдеще упадъка на Bitcoin и превръщането му от „царя на криптовалутите“ в евтин музеен експонат. В крайна сметка тези копачи ще са си изкопали гроба. Но ако има на света нещо, на което може да се разчита винаги и докрай, това е човешката глупост.)

За да се избегне такъв сценарий, девелоперите от Bitcoin Core Team предложиха т.нар. User-Activated Soft Fork, съкратено UASF. Същността му е, че от 1 август нататък възлите в мрежата на Bitcoin, които подкрепят SegWit, ще започнат да смятат блокове, които не потвърждават че го поддържат, за невалидни.

Отхвърлящите SegWit копачи могат да продължат да си копаят по старому. Поддържащите го ще продължат по новому. Съответно блокчейнът на Bitcoin от този момент нататък ще се раздели на два – клон без SegWit и клон с него.

4. Какъв ще е резултатът?

Преобладаващата копаеща мощност може да се окаже в първия – тоест, по правилата на Сатоши Накамото той ще е основният. Но ако мрежата е разделена на две, всяка ще има своя основен клон, така че няма да бъдат технически обединени. Ще има две различни валути на име Bitcoin, и всяка ще претендира, че е основната.

Как ще се разреши този спор? Потребителите на Bitcoin търсят по-ниски цени за транзакции, така че огромният процент от тях бързо ще се ориентират към веригата със SegWit. А ценността и приетостта на Bitcoin се дължи просто на факта, че хората го приемат и са склонни да го използват. Затова и Segwit-натият Bitcoin ще запази ролята (и цената) на оригиналния Bitcoin, докато този без SegWit ще поевтинее и ще загуби повечето от релевантността си.

(Всъщност, подобно „разцепление“ вече се е случвало с No. 2 в света на криптовалутите – Ethereum. Затова има Ethereum и Ethereum Classic. Вторите изгубиха борбата да са наследникът на оригиналния Ethereum, но продължава да ги има, макар и да са с много по-малка роля и цена.)

Отхвърлилите SegWit копачи скоро ще се окажат в положение да копаят нещо, което струва жълти стотинки. Затова вероятно те шумно или тихо ще преминат към поддръжка на SegWit. Не бих се учудил дори доста от тях да го направят още на 1 август. (Въпреки че някои сигурно ще продължат да опищяват света колко лошо е решението и какви загуби понасят от него. Може да има дори съдебни процеси… Подробностите ще ги видим.)

5. Политиката

Ако сте издържали дотук, четете внимателно – същността на този запис е в тази част.

Наскоро си говорих с горда випускничка на български икономически ВУЗ. Изслушах обяснение как икономията от мащаба не съществува и е точно обратното. Как малките фирми са по-ефективни от големите и т.н…

Нищо чудно, че ги учат на глупости. Който плаща, дори зад сцената, той поръчва музиката. Странно ми е, че обучаваните вярват на тези глупости при положение, че реалността е пред очите им. И че в нея големите фирми разоряват и/или купуват малките, а не обратното. Няма как да е иначе. Както законите на Нютон важат еднакво за лабораторни тежести и за търговски контейнери, така и дисипативните закони важат еднакво за тенджери с вода и за икономически системи.

В ИТ бизнеса динамиката е много над средната. Където не е и няма как да бъде регулиран лесно, където нещата са по-laissez-faire, както е примерно в копаенето на биткойни, е още по-голяма. Нищо чудно, че копаенето премина толкова бързо от милиони индивидуални участници към малък брой лесно картелиращи се тиранозаври. Всяка система еволюира вътрешно в такава посока… Затова „перфектна система“ и „щастие завинаги“ няма как да съществуват. Затова, ако щете, свободата трябва да се замесва и изпича всеки ден.

„Преобладаващата копаеща мощност“, било като преобладаващият брой индивиди във вида, било като основната маса пари, било като управление на най-популярните сред гласоподавателите мемове, лесно може да се съсредоточи в тесен кръг ръце. И законите на вътрешната еволюция на системите, като конкретно изражение на дисипативните закони, водят именно натам… Тогава всяко гласуване започва да подкрепя статуквото. Демокрацията престава да бъде възможност за промяна – такава остава само разделянето на възгледите в отделни системи. Единствено тогава новото получава възможност реално да конкурира старото.

Затова и всеки биологичен вид наоколо е започнал някога като миниатюрна различна клонка от могъщото тогава стъбло на друг вид. Който днес познават само палеобиолозите. И всяка могъща банка, или производствена или медийна фирма е започнала – като сума пари, или производствен капацитет, или интелектуална собственост – като обикновена будка за заеми, или работилничка, или ателие. В сянката на тогавашните тиранозаври, помнени днес само от историците. Намерили начин да се отделят и скрият някак от тях, за да съберат мощта да ги конкурират…

Който разбрал – разбрал.

Съд на ЕС: за достъпа до The Pirate Bay

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/06/15/the-pirate-bay-5/

Вчера беше публикувано решението на Съда на ЕС по дело C‑610/15 Stichting Brein срещу Ziggo BV и XS4ALL Internet BV.

Решението засяга функционирането и достъпа до The Pirate Bay.

Спорът

9 Ziggo и XS4ALL са доставчици на достъп до интернет. Значителна част от техните абонати ползват платформата за онлайн споделяне TPB, индексатор на BitTorrent файлове. BitTorrent е протокол, чрез който потребителите (наричани „равноправни устройства“ или „peers“) могат да споделят файлове. Съществената характеристика на BitTorrent се състои в това, че файловете, които се споделят, са разделени на малки сегменти, като по този начин отпада необходимостта от централен сървър за съхраняване на тези файлове, което облекчава тежестта на индивидуалните сървъри в процеса на споделянето. За да могат да споделят файлове, потребителите трябва най-напред да свалят специален софтуер, наречен „BitTorrent клиент“, който не се предлага от платформата за онлайн споделяне TPB. Този BitTorrent клиент представлява софтуер, който позволява създаването на торент файлове.

10      Потребителите (наричани „seeders“ [сийдъри]), които желаят да предоставят файл от своя компютър на разположение на други потребители (наричани „leechers“ [лийчъри]), трябва да създадат торент файл чрез своя BitTorrent клиент. Торент файловете препращат към централен сървър (наричан „tracker“ [тракер]), който идентифицира потребители, които могат да споделят конкретен торент файл, както и прилежащия към него медиен файл. Тези торент файлове се качват (upload) от сийдърите (на платформа за онлайн споделяне, каквато е TPB, която след това ги индексира, за да могат те да бъдат намирани от потребителите на платформата за онлайн споделяне и произведенията, към които тези торент файлове препращат, да могат да бъдат сваляни (download) на компютрите на последните на отделни сегменти чрез техния BitTorrent клиент.

11      Често пъти вместо торенти се използват магнитни линкове. Тези линкове идентифицират съдържанието на торента и препращат към него чрез цифров отпечатък.

12      Голямото мнозинство от предлаганите на платформата за онлайн споделяне TPB торент файлове препращат към произведения, които са обект на закрила от авторски права, без да е дадено разрешение от носителите на авторското право на администраторите и на потребителите на тази платформа за извършване на действията по споделянето.

13      Главното искане на Stichting Brein в производството пред националната юрисдикция е да разпореди на Ziggo и на XS4ALL да блокират имената на домейни и интернет адресите на платформата за онлайн споделяне TPB с цел да се предотврати възможността за ползване на услугите на тези доставчици на достъп до интернет за нарушаване на авторското и сродните му права на носителите на правата, чиито интереси защитава Stichting Brein.

Въпросите

 При тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Налице ли е публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 от страна на администратора на уебсайт, ако на този уебсайт не са налице защитени произведения, но съществува система […], с която намиращи се в компютрите на потребителите метаданни за защитени произведения се индексират и категоризират за потребителите по начин, по който последните могат да проследяват, да качват онлайн, както и да свалят закриляните произведения?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос:

Дават ли член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 и член 11 от Директива 2004/48 основание за издаването на забрана по отношение на посредник по смисъла на тези разпоредби, който по описания във въпрос 1 начин улеснява извършването на нарушения от трети лица?“.

Вече имаме заключението на Генералния адвокат Szpunar, според което

обстоятелството, че операторът на уебсайт индексира файлове, съдържащи закриляни с авторско право произведения, които се предлагат за споделяне в peer-to-peer мрежа, и предоставя търсачка, с което позволява тези файлове да бъдат намирани, представлява публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато операторът знае, че дадено произведение е предоставено на разположение в мрежата без съгласието на носителите на авторските права, но не предприема действия за блокиране на достъпа до това произведение.

Решението

Понятието „публично разгласяване“ обединява два кумулативни елемента, а именно „акт на разгласяване“ на произведение и „публичност“ на разгласяването (решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 29 и цитираната съдебна практика). За да се прецени дали даден ползвател извършва акт на публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, трябва да се отчетат няколко допълнителни критерия, които не са самостоятелни и са взаимозависими.

  • ключовата роля на потребителя и съзнателния характер на неговата намеса. Всъщност този потребител извършва акт на разгласяване, когато, като съзнава напълно последиците от своето поведение, се намесва, за да предостави на клиентите си достъп до произведение, което е обект на закрила, и по-специално когато без неговата намеса тези клиенти по принцип не биха могли да се ползват от разпространеното произведение. (вж. в този смисъл решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 31 и цитираната съдебна практика).
  • понятието „публично“ се отнася до неопределен брой потенциални адресати и освен това предполага наличие на доста голям брой лица (решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 32 и цитираната съдебна практика).
  • закриляното произведение трябва да бъде разгласено, като се използва специфичен технически способ, различен от използваните дотогава, или, ако не е използван такъв способ — пред „нова публика“, тоест публика, която не е била вече взета предвид от носителите на авторското право при даването на разрешение за първоначалното публично разгласяване на произведението им (решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 33 и цитираната съдебна практика).
  • дали публичното разгласяване  е извършено с цел печалба (решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 34 и цитираната съдебна практика).

42 В случая, видно от акта за преюдициално запитване, значителна част от абонатите на Ziggo и XS4ALL са сваляли медийни файлове чрез платформата за онлайн споделяне TPB. Както следва и от представените пред Съда становища, тази платформа се използва от значителен брой лица, като администраторите от TPB съобщават на своята платформа за онлайн споделяне за десетки милиони „потребители“. В това отношение разглежданото в главното производство разгласяване се отнася най-малкото до всички потребители на тази платформа. Тези потребители могат да имат достъп във всеки момент и едновременно до защитените произведения, които са споделени посредством посочената платформа. Следователно това разгласяване се отнася до неопределен брой потенциални адресати и предполага наличие на голям брой лица (вж. в този смисъл решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 45 и цитираната съдебна практика).

43      От това следва, че с разгласяване като разглежданото в главното производство закриляни произведения действително се разгласяват „публично“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.

44      Освен това, що се отнася до въпроса дали тези произведения са разгласяват на „нова“ публика по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 28 от настоящото съдебно решение, следва да се посочи, че в решението си от 13 февруари 2014 г., Svensson и др. (C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 24 и 31), както и в определението си от 21 октомври 2014 г., BestWater International (C‑348/13, EU:C:2014:2315, т. 14) Съдът е приел, че това е публика, която носителите на авторските права не са имали предвид, когато са дали разрешение за първоначалното разгласяване.

45      В случая, видно от становищата, представени пред Съда, от една страна, администраторите на платформата за онлайн споделяне TPB са знаели, че тази платформа, която предоставят на разположение на потребителите и която администрират, дава достъп до произведения, публикувани без разрешение на носителите на правата, и от друга страна, че същите администратори изразяват изрично в блоговете и форумите на тази платформа своята цел да предоставят закриляните произведения на разположение на потребителите и поощряват последните да реализират копия от тези произведения. Във всички случаи, видно от акта за преюдициално запитване, администраторите на онлайн платформата TPB не може да не са знаели, че тази платформа дава достъп до произведения, публикувани без разрешението на носителите на правата, с оглед на обстоятелството, което се подчертава изрично от запитващата юрисдикция, че голяма част от торент файловете, които се намират на платформата за онлайн споделяне TPB, препращат към произведения, публикувани без разрешението на носителите на правата. При тези обстоятелства следва да се приеме, че е налице разгласяване пред „нова публика“ (вж. в този смисъл решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 50).

46      От друга страна, не може да се оспори, че предоставянето на разположение и администрирането на платформа за онлайн споделяне като разглежданата в главното производство се извършва с цел да се извлече печалба, тъй като тази платформа генерира, видно от становищата, представени пред Съда, значителни приходи от реклама.

47      Вследствие на това трябва да се приеме, че предоставянето на разположение и администрирането на платформа за онлайн споделяне като разглежданата в главното производство, съставлява „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.

48      С оглед на всички изложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че понятието „публично разгласяване“  трябва да се тълкува в смисъл, че  в неговия обхват попада предоставянето на разположение и администрирането в интернет на платформа за споделяне, която чрез индексиране на метаданните относно закриляните произведения и с предлагането на търсачка позволява на потребителите на платформата да намират тези произведения и да ги споделят в рамките на мрежа с равноправен достъп (peer-to-peer).

Масовите коментари са, че решението засилва позициите на търсещите блокиране организации.

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

Обявена процедурата за избор на Генерален директор на БНТ

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/06/01/bnt_gen_dir-2/

Според прессъобщение на сайта на СЕМ от  31 май 2017  Съветът за електронни медии обявява  процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия в изпълнение на правомощието си по чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за радиото и телевизията.
Сроковете за отделните етапи на процедурата са:

  • подаване на документи – до 30 юни 2017 г.;
  • оповестяване на кандидатите, които са допуснати до процедурата – 18 юли 2017 г.;
  • оповестяване на кандидатите, които са допуснати до изслушване – 27 юли 2017 г.;
  • изслушвания – 31 юли – 1 август 2017 г.; избор на генерален директор – 2 август 2017 г.

Както помним, на регулатора му трябваше   устойчив и стабилен обществен момент,   за да обяви процедурата за избор.

Очевидно моментът е настъпил – и победителят ще победи – но това ще се изпълнява в продължение на два месеца.

 

Filed under: BG Media, BG Regulator, Media Law

Видеонаблюдение: принципи и правила

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/05/23/cctv/

Решение, засягащо правилата за видеонаблюдение: шотландско семейство получава обезщетение в размер на £ 17,268 за “изключителния стрес”, който е претърпяло в резултат на “силно натрапчивото” използване на системи за видеонаблюдение и аудиозапис от собствениците на съседните имоти.

Нарушени са  принципи за защита на данните, дефинирани от закона (въвеждащ директивата за личните данни) и  регулатора за лични данни:

  • Първият принцип, съгласно който данните трябва да се обработват само за законни и законни цели и по справедлив и прозрачен начин;
  • Третият принцип, който изисква обработването на данните да е адекватно и не прекомерно; и
  • Петият принцип, който изисква данните да се съхраняват само толкова дълго, колкото е необходимо за конкретните законосъобразни и законни цели.

По темата:

И  от Шотландия към България:
в последните седмици в България е възникнала отново темата за видеонаблюдение и използване на специални технически средства в детските заведения – ясли и градини – и в училище. Матурите бяха отразени от медиите главно като едно силно наблюдавано явление. Преди време в Софийския университет имаше идея за монтиране на камери в учебните зали – все по съображения за сигурност. Телевизионен репортаж показа защо в едно село нямало престъпност – заради камерите – и, освен другото, хората се развличали да гледат кой минава през селото. Така от история в история стигаме до  разрешенията за използване на СРС – едно от заглавията в медиите е Тандемът Цветанов-Янева: 6010 искания за подслушвания, 6008 одобрени.
Преди  години имаше протести срещу  безконтролно масово наблюдение и проследяване.
Сега има протести с искане за видеонаблюдение в детските градини и училищата.
Прилича ми малко на другата история – да създаваме доверие помежду си с полиграф: и двете идеи са доста спорни и  с елемент на отчаяние.

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: dp

2017-05-19

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3355

Кратък status report.

Ба’ал^W^WИгнатчо е добре. Ние успяваме да поспим. Разни интересни факти:

– Бюрокрацията изглежда сравнително малко, поне за момента, или аз съм привикнал. Взех му вече акта за раждане (т.е. има си и ЕГН), официално си има личен лекар и можах да си подам молбата за отпуска по бащинство.
– Сравнително лесно се прави генератор за бял шум от преносима колонка, mp3 player и 5 часово mp3 с белия шум, взето от youtube. Някой ми спомена, че можело с някаква електроника, но аз поялнишките неща не ги разбирам. Bonus на mp3-то – мястото за повиване на малкия е точно до едната от колонките, вързани в desktop-а ми, съответно лесно се създава успокояващ фон 🙂
– Когато contraption-а не работи, може белия шум да се пуска и от таблета.
– Контролируема от таблет лампа помага да се пуска слаба светлина нощем за разни цели и изобщо за вършене на дейности без да се става от леглото.
– По подобен начин с едно приложение следим потребление на пелени, количество сън и такива неща. В началото се опитвах да ги записвам, ама определено не ми се получаваше.
– Видео-бебефонът също много помага – най-вече на мен, да знам кога да ходя да помагам в смяна на памперс.
– Много е сладък, като не реве.
– Има и други забавни моменти, например докато пълни звучно памперса да му викаш “Давай, сине!”
– Има и невероятно приспивно действие. Миналия ден, въпреки че се бяхме наспали, следобеда му ударихме и тримата една дрямка.

Като цяло преживяването до тук прилича на поддръжка на high-risk система със сравнително ясни проблеми и без инструментариум за автоматизация (иначе къпането, смяната на памперси и още няколко неща щяха да са скриптирани). От друга страна сме двама и успяваме да си поделим добре отговорностите, ако вкараме и някакво прилично количество социален живот да не полудеем изцяло (и да си работя един ден от седмицата вкъщи, за да помагам, след като ми свърши бащинството), засега нещата изглеждат нормално страшни.
(до тук най-страшният ми ден беше тоя с махмурлука, след като поляхме Игнатчо)

p.s. утре в initLab има BGP workshop, за който се интересува (аз нямам как да ида)

Съд на ЕС: за публичното разгласяване по жичен и безжичен път

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/05/19/cabel-tv/

Стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑138/16 с предмет преюдициално запитване, отправено   в рамките на производството по дело Staatlich genehmigte Gesellschaft der Autoren, Komponisten und Musikverleger registrierte Genossenschaft mbH (AKM) срещу Zürs.net Betriebs GmbH.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуване на член 3, параграф 1 и на член 5 от Директива 2001/29/ЕО

Zürs.net експлоатира кабелна мрежа в Zürs (Австрия), чрез която предава телевизионни и радиопредавания, някои от които първоначално излъчени от националния радио- и телевизионен оператор (ORF), а други, излъчени първоначално от други радио- и телевизионни оператори. Запитващата юрисдикция посочва, че към датата на акта за преюдициално запитване към кабелната мрежа на Zürs.net са свързани около 130 абонати.

АKM изисква от Zürs.net да му предостави сведения относно броя на свързаните към експлоатираната от него кабелна мрежа абонати и относно разпространяваното съдържание. Изисква също и заплащане на съответно възнаграждение.

Zürs.net счита, че съгласно разпоредба в австрийския Закон за авторското право, отнасяща се до малките инсталации с максимум 500 абонати, предаванията, които то разпространява, не могат да се считат за ново излъчване и че поради това то не е длъжно да предостави изискваните от AKM сведения.

Въпросите към Съда на ЕС

„Трябва ли член 3, параграф 1 и член 5 от Директива [2001/29], респективно член 11bis, параграф 1, точка 2 от Бернската конвенция да се тълкуват в смисъл, че разпоредба, според която излъчването по безжичен път посредством „колективни антенни инсталации“ като тази на ответника в главното производство:

a)      не се счита за ново излъчване, когато към инсталацията са свързани не повече от 500 абонати, и/или

б)      се счита за част от първоначалното излъчване, когато става дума за едновременното, изцяло и в непроменен вид излъчване на предавания на Österreichischer Rundfunk чрез местни кабелни услуги (в Австрия),

и тези ползвания не са обхванати от друго изключително право на публично разгласяване с дистанционен елемент по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и следователно не зависят от разрешението на автора, нито са обвързани със задължение за плащане на възнаграждение,

противоречи на правото на Съюза, респективно на нормите на Бернската конвенция, в качеството ѝ на международно споразумение, представляващо част от правния ред на Съюза?“.

Решението

Съдът вече е постановил, че именно критерият за кумулирания брой на потенциалните адресати, имащи паралелно достъп до едно и също произведение, представлява важен елемент на понятието „публично“ и следователно е важен елемент за публичното разгласяване, подчинено на изискването за получаване на разрешение от съответния притежател на право (вж. в този смисъл решение от 31 май 2016 г., Reha Training, C‑117/15, EU:C:2016:379, т. 42—44).

На поставения въпрос следва да се отговори, че:

–        член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и член 11 bis от Бернската конвенция трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която предаването едновременно, изцяло и в непроменен вид на предавания, излъчени от националния радио- и телевизионен оператор, по кабел на територията на страната не е обвързано, въз основа на изключителното право на публично разгласяване, от изискването за получаване на разрешение от автора, стига то да представлява просто техническо средство за разгласяване и да е било взето предвид от автора на произведението, когато е разрешавал първоначалното му разгласяване — обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да провери,

–        член 5 от Директива 2001/29, и по-специално параграф 3, буква о) от него, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която излъчването чрез колективна антенна инсталация не е обвързано, въз основа на изключителното право на публично разгласяване, от задължението за получаване на разрешение от автора, когато броят на свързаните към тази антенна инсталация абонати не надвишава 500, и че следователно тази правна уредба трябва да се прилага в съответствие с член 3, параграф 1 от тази директива — обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да провери.

Пълният текст на решението

Filed under: EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

Съд на ЕС: достъп до уебсайтове за поточно предаване (стрийминг)

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/05/16/filmspeler/

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело  C‑527/15 с предмет преюдициално запитване, отправено  от Rechtbank Midden-Nederland (Първоинстанционен съд на Централна Нидерландия, Нидерландия)   в рамките на производство по дело Stichting Brein срещу Jack Frederik Wullems, осъществяващ дейност и под името „Filmspeler“.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1 и член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2001/29/ЕО за авторското право и сродните му права в информационното общество. Wullems  продава на няколко сайта мултимедиен плейър, който дава възможност за свободен достъп до защитени с авторско право аудиовизуални произведения без разрешението на притежателите на авторското право.  Плейърът, който се продава с наименованието „filmspeler“, е периферно устройство, което служи като връзка между източника на образ и/или звук, от една страна, и телевизионния апарат, от друга. При активиране се препраща  към стрийминг уебсайтове, някои от които предоставят достъп до цифрово съдържание с разрешението на притежателите на авторското право, а други — без такова разрешение – и се стартира възпроизвеждането на съдържанието на  плейъра, свързан с телевизионния апарат.

 Stichting Brein иска да се преустанови продажбата на мултимедийните плейъри и  поддържа, че с продажбата на мултимедийния плейър „filmspeler“ г‑н Wullems „публично разгласява“ съответните произведения в нарушение на закона. Г‑н Wullems пък твърди пред запитващата юрисдикция, че стриймингът на защитени с авторско право произведения от незаконен източник попада в обхвата на изключението по местния закон, което трябва да се тълкува в светлината на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, доколкото транспонира тази разпоредба в нидерландското право.

Преюдициалните въпроси:

„1)      Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че е налице „публично разгласяване“ по смисъла на тази разпоредба, когато дадено лице продава продукт (медиен плейър), на който е инсталирало допълнителни модули, съдържащи хипервръзки към уебсайтове, които пряко предоставят на разположение закриляни с авторско право произведения като филми, сериали и предавания на живо без съгласието на притежателите на правата?

2)      От значение ли е за този въпрос:

–        дали до този момент закриляните с авторско право произведения изобщо не са били публикувани в интернет със съгласието на притежателите на правата или са били публикувани така само въз основа на абонамент,

–        дали допълнителните модули, съдържащи хипервръзки към уебсайтове, които пряко предоставят на разположение закриляни с авторско право произведения без съгласието на притежателите на правата, са свободно достъпни и освен това могат да бъдат инсталирани на медийния плейър от самите потребители, и

–        дали уебсайтовете — а заедно с тях и закриляните с авторско право произведения, предоставяни на разположение без съгласието на притежателите на правата — са публично достъпни и без медийния плейър?

3)      Трябва ли член 5 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че не е налице „законно използване“ по смисъла на параграф 1, буква б) от тази разпоредба, когато крайният потребител изготвя временно копие на закриляно с авторско право произведение при стрийминг от уебсайт на трето лице, на който това закриляно с авторско право произведение се предлага без съгласието на притежателя или притежателите на правата?

4)      При отрицателен отговор на третия въпрос, изготвянето от крайния потребител на временно копие на закриляно с авторско право произведение при стрийминг от уебсайт на трето лице, на който това закриляно с авторско право произведение се предлага без съгласието на притежателя или притежателите на правата, отговаря ли в този случай на критериите на „тристепенната проверка“ по член 5, параграф 5 от Директива 2001/29?“.

Съдът припомня, че

  • понятието „публично разгласяване“ обединява два кумулативни елемента, а именно „акт на разгласяване“ на произведение и „публичност“(29);
  • понятието „публично“ се отнася до неопределен брой потенциални адресати и освен това предполага наличие на доста голям брой лица (32);
  • защитеното произведение трябва да бъде разгласено, като се използва специфичен технически способ, различен от използваните дотогава, или, ако не е използван такъв способ — пред „нова публика“, тоест публика, която не е била вече взета предвид от носителите на авторското право при даването на разрешение за първоначалното публично разгласяване на произведението им (33);
  • не е без значение и дали публичното разгласяване  е извършено с цел печалба.

Съдът вече е постановил, че предоставянето в уебсайт на активни интернет връзки към закриляни произведения, публикувани на друг уебсайт без каквито и да било ограничения за достъпа, дава на потребителите на първия уебсайт пряк достъп до тези произведения (решение Svensson и др., C‑466/12).

Наистина, според съображение 27 от Директива 2001/29, самото предоставяне на физически съоръжения, които имат за цел да позволят или реализират разгласяването, като такова не представлява „разгласяване“ по смисъла на Директивата.(39)

Но при пълно съзнаване на последиците от поведението си г‑н Wullems предварително инсталира на продавания от него мултимедиен плейър „filmspeler“ допълнителни модули, които позволяват конкретно на купувачите на плейъра да получат достъп до защитени произведения, публикувани на стрийминг уебсайтове без разрешението на притежателите на авторското право, и да гледат тези произведения на телевизионния си апарат  – и  въпросната дейност не е тъждествена на просто предоставяне на физически съоръжения, за което става дума в съображение 27 от Директива 2001/29.(41) А и в рекламите на мултимедийния плейър изрично се посочва, че той позволява лесно и безплатно да се гледат на телевизора аудиовизуални материали, незаконно разпространявани в интернет.

За стрийминга:

Съгласно член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 дадено действие на възпроизвеждане е освободено от обхвата на правото на възпроизвеждане по член 2 само когато отговаря на пет условия кумулативно, а именно когато:

–        това действие е временно,

–        има преходен или инцидентен характер,

–        представлява неразделна и съществена част от технологичния процес,

–        неговата единствена цел е да позволи предаването в мрежа между трети лица чрез посредник или законно използване на произведение или закрилян обект, и

–        посоченото действие няма самостоятелно стопанско значение.(60)

В случая действията на временно възпроизвеждане с мултимедиен плейър   на защитени с авторско право произведения, получавани чрез стрийминг от уебсайтове на трети лица, които предлагат тези произведения без разрешението на притежателите на авторското право, са годни да засегнат нормалното използване на произведенията и да засегнат неоправдано законните интереси на притежателя на правото, тъй като, както отбелязва генералният адвокат в точки 78 и 79 от заключението си, обикновено това води до намаляване на законните сделки с тези защитени произведения, което неоправдано засяга притежателите на авторското право.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

1)      Понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО  трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща продажбата на мултимедиен плейър като обсъждания в главното производство, на който предварително са инсталирани налични в интернет допълнителни модули с хипертекстови връзки към уебсайтове със свободен публичен достъп, които предоставят на публично разположение защитени с авторско право произведения без разрешението на притежателите на авторското право.

2)      Разпоредбите на член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2001/29 трябва да се тълкуват в смисъл, че действията на временно възпроизвеждане с мултимедиен плейър като обсъждания в главното производство на защитено с авторско право произведение, получавано чрез стрийминг от уебсайт на трето лице, който предлага това произведение без разрешението на притежателя на авторското право, не отговарят на условията, предвидени в тези разпоредби.

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: съд на ес