Tag Archives: апи

Пациенти, пациенти – 4

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2029

Още от серията тук, тук и тук.

—-

– Абе, да знаеш някоя знахарка, дето бае против сифилис? Един познат търси под дърво и камък…

—-

– Синът домъкна в къщи кока-кола. И се мъчи да я скрие, да не разбера, нали ме знае колко мразя всичко краварско. На мен ще ми пробутва номера! Пратих го до магазина и му налях в бутилката оцет, концентрат. Три дена в болница с изгаряне първа степен на хранопровода. Кълне се, че повече няма да пие тая гадост за нищо на света! Да видите колко просто е да му избиеш краварските бръмбари от главата!

—-

Прекипя ни от тая бабка на всичките спешни екипи. Стане ли към 11 вечерта, задължително ни вика, вече повече от година, абсолютно всеки ден. Нищо ѝ няма, просто ѝ е скучно. Ама тоя младок, дето го назначихме преди месец, ѝ намери цаката.

Отива екипът му при нея. Влизат с нахлупени маски на чудовища и дълги розови шалове. Пеят и танцуват петнайсет минути, след това си тръгват… Бабата още на следващия ден пише оплакване до главния и описва подробно представлението. Главният проверява – регистрирано стандартно повикване. Документацията изрядна: премерено кръвно, преслушано дишане – всичко в норма. Вика екипа на спявка. Екипът:

– А, онази бабка ли? Дето ни вика всяка вечер да я пазим от караконджолите?

Проблемът разрешен.

—-

Пристига мамичка към четиридесетте, с петмесечно бебе. Имало било обрив между крачетата, можело ли да ѝ изпиша мазило.

– Събличайте я и я слагайте на масата, да я прегледам.

Тя ме гледа подозрително, без да помръдне:

– Нужно ли е да гледате дъщеря ми ТАМ? Не може ли просто да ми напишете рецепта?

Обяснявам, че обриви най-различни, причини също, и съответно лекарства също… Тя си грабва детето, изхвръква през вратата и на излизане се обръща и тръсва:

– Педофилка с педофилка!

—-

– Ало? Извинявайте, аз само да попитам как е жената? Вчера я приеха…

– Ама господине, два часа през нощта е! Защо звъните сега?

– Казаха ми да звънна след девет!

—-

Чудя се, дали някой алтернативен лечител не е обявил, че които от заболяванията си скриеш от доктора при снемането на анамнезата, всичките ще минат сами? Писна ми вече по три пъти да питам пациент има ли алергия или пък диабет, и той да се кълне че няма, а после да се окаже, че от двайсет години вече ежедневно пие хапчета за тях!

Или се е завъдило някак в Интернет? Той е най-голямото зло за човешкото здраве. Даде възможност на лудите да се групират по диагнози и да си помагат срещу лечението. И после се чудим откъде се взеха всичките тези домораждащи, слънцехранещи се, пазещи се от кемтрейлсове, лекуващи се с пикни и лайна…

—-

Днес на прием (участъков терапевт съм) минаха таман 20 души. Най-спокойният и адекватен беше един, дошъл за медицинско освидетелстване за инвалидност. Шизофрения с агресивни пристъпи…

—-

Влиза поредният пациент – чичко с балтон, мустаци и тежък поглед:

– Добър ден. Петров съм, двайсет години съм работил в Министерството на здравеопазването. Така че мислете добре как ще ми се погрижите за зъба!

Както съм капнал след цял ден работа, така ми се качи всичката кръв в главата:

– Оооо, ама оттам ли сте? Значи на вас дължа, че работя в такъв непоносим бардак, без лекарства, без инструменти, с развалена апаратура, смотани началници, гаден график и ниска заплата? Заповядайте на стола, моля ви! Разполагайте се, чувствайте се удобно! Ей сега ще се погрижа за зъба ви! Така ще се погрижа, че за цял живот ще ме запомните!…

—-

Абе това днешните деца непрекъснато боледуват. Ние навремето колко по-здрави бяхме! Чудя се – от какво ли? Смолата от черешите ли е била толкова лечебна, зелените джанки ли, димът от запалените гуми ли, купищата ожулвания, порязвания и синини ли?…

—-

Преди половин година – повикване от разтревожена възрастна дама. Племенникът ѝ от съседния апартамент нещо ужасно отслабнал напоследък, имал странни идеи за храненето. Та не може ли да го видим все пак, нищо че сме Бърза помощ. Човешка молба. Черпи ни с бяло сладко и хубаво вино.

Въздъхваме, но влизаме при въпросния. Кратък разговор. Вече втори месец се хранел само със слънце. Чувствал се чудесно. Бил отслабнал, понеже бил изхвърлил всичките натрупали се в организма му шлаки, всеки момент вече щял да започне да пълнее от слънцето.

Връщаме се при лелята. Предписание за психиатрична помощ. Обясняваме ѝ по каква процедура да мине. След седмица идва да ни носи цветя и бонбони. Прибрали го точно навреме, вече бил на път да не може да бъде захранен даже. И ретината на очите му била попрегоряла, но не фатално. Лелята се била сетила да го посъветва – слънцехраненето са го измислили йогите, те са свикнали на малко и на студ и мрак, а нашето слънце тук е яко, българско. Слагай си тъмни очила като гледаш слънцето, че преяждането е вредно, навсякъде го пише…

В момента онзи ни съди пред Европейския съд. Били сме агенти на не знам каква конспирация и сме го били репресирали политически. Нямам представа как ще свърши тая.

—-

Днес в кабинета една щеше да ме разкъса. Вой до небесата. Защо опашката е толкова дълга и защо лекарите са толкова малко!

Отбелязвам, че единственият начин да станат повече е да нарежем наличните на парчета. Отговор:

– Ей сега ще се оплача от теб в министерството и ще те уволнят!

Вероятно мисли, че така лекарите ще станат повече.

—-

Неделя, 5:30 сутринта. Повикване – „на 80 години, отекло ѝ е лицето“. Находка: бабата си разчесала пъпка на челото, тя се инфектирала и около нея се подуло. До нея стои петдесетинагодишният ѝ син.

– Не направихте ли нещо за тия пет дни, та се стига дотук?

– Ми ходихме в аптеката.

– И какво купихте?

– Ми нищо.

– И за какво тогава ходихте там?

– Ми не знам.

– Е добре, какво искате сега от Бърза помощ?!

– Ми да ни кажете какво да купим от аптеката…

Не вярвате ли, че извънземните съществуват? Ето ги, сред нас са!

—-

Повикване в три през нощта. Петия етаж, асансьор няма, осветление във входа също… Отваря ни вратата развълнуван дядо:

– Докторе, имам захарен диабет!

– Че как го определихте?

– Имам захар в урината!

– Как ви го установиха?

– Аз си го установих! Като пикая на пода, и чехлите ми залепват!

—-

Повикване – мъж, 46 години, „силно подпухнали яйца“… Звънваме на вратата – тя се отваря и на нея стои мъж със свалени панталони и действително доста подпухнали яйца. Орхоепидидимит. Предлагаме му хоспитализация – той възкликва обидено:

– Ама какво, вие няма ли поне да ги опипате?

Като ни вижда, че сме жени…

—-

Докато ѝ преглеждам детето, мамичката разпитва:

– А вие колко деца имате?

– Нямам деца.

– Какво?!… Как тогава ви позволяват да лекувате чуждите деца, без капка опит? Вие срам нямате ли?!

Няколко секунди ми липсва дар словото. След това изтърсвам:

– А на патоанатомите сигурно трябва да им забраняват да правят аутопсии, докато са още живи?

—-

Пращат ни този пациент от изтрезвителя. След едноседмичен делириум. Обяснявам му, че трябва да пие лекарства. Посреща ме железен аргумент:

– Че те нали вредят на черния дроб?

—-

– Ама как така не си давате телефона бе, докторе? Нали сте джипи? Ако детето ми се разболее в три през нощта, на кого да звъня?

—-

– А може ли да ми сложи инжекцията друга сестра?… Ми като ви гледам една такава младичка, сигурно още се учите как се прави…

—-

Гонят ме по линия на министерството. Отказ за оказване на медицинска помощ. Половината ми съседи са се подписали.

Съседката внезапно получила инфаркт. Съседът хукнал, звъннал ми на вратата – без резултат. Дошли и други съседи, звънели, думкали по вратата – без резултат. И написали жалба до министерството.

А аз през това време съм била в болницата на дежурство…

—-

Пристига при мен вчера млада двойка. Нямат дете, въпреки вече двегодишни усилия. Тръгвам да снемам анамнеза – оп-па, дребна подробност. Секс правят задължително с презерватив. Нямали си много доверие и се бояли от инфекции.

Обяснявам им, че така няма как сперматозоидите да стигнат до целта – гледат ме като идиот. Навсякъде в Интернет (къде ли е това навсякъде?) пишело, че латексът пропуска сперматозоидите, но не и инфекциите. Опитвам се кротко да ги убедя, че не е точно така. Възмутени напускат кабинета и отиват да търсят шефа на поликлиниката, да се оплачат от мен. Бил съм тотално некомпетентен и съм бил опасност за болните…

—-

Точно така. Уговарям те да си ваксинираш детето, понеже правителството е наредило всички деца да са с чипове. ГМО соята вече ти влиза в генома и скоро и ти ще пуснеш коренчета и ще станеш на соя.

Всъщност не, преди това ще долетят зелените човечета или чичковците с черните костюми, по твой избор, и ще те приберат. И съседа ти също. Мен няма да ме приберат, аз участвам в световен заговор заедно с всички останали лекари. Експериментираме с човечеството по нареждане на зелените човечета. Вчера ми звъня шефът ни от всепланетния щаб в Хондурас и каза, че ти не си си направил кръвна картина, и не сме могли да ти откраднем ДНК-то. Затова и са ти внушили телепатично да дойдеш, мислейки че си пазиш детето от ваксинация.

А, забравих. Докато ти ваксинирам детето и ти взимам кръв за анализа, ще те заразя със СПИН, сифилис, хепатит и едра шарка. Понеже ми е жал за еднократните спринцовки и тайно ги вадя от кошчето и залепвам обратно в опаковките. Пък и нали съм си купил дипломата, какво разбирам аз от стерилност?…

Хора мили, ако нямате мозък, моля ви, не гледайте кабелна телевизия. И не четете в Интернет. Вземете и прочетете вместо това учебника по биология за седми клас. Всъщност, за него ви е още рано. Почнете с учебника по естествознание за четвърти. Може и направо с хлоразин, той е добър срещу психози…

Най-правилно е изобщо да не ви го казвам. Еволюцията трябва да отсява идиотизма, иначе на поколението ни лошо му се пише. Ама нали все пак съм лекар…

Регулаторът отложи отново избора на генерален директор на БНТ

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/06/20/bnt-13/

Изглеждаше, че процедурата за избор на генерален директор на БНТ е обявена окончателно и на 2 август ще има избран нов генерален директор. Не е окончателно – на сайта на СЕМ има съобщение – изборът се отлага за края на август, причина:

за да се осигури достъп до актуална информация за програмното, технологичното и финансовото състояние на обществената медия, с оглед на гарантиране на равнопоставеното участие на кандидатите.

Причината е странна и проблематична: така излиза, че
(1) досегашните конкурси са провеждани в условия на неравнопоставеност на кандидатите и
(2)   с  един отчет  за полугодието  ще се  гарантира  равнопоставеното участие на кандидатите – с което се прехвърля отговорността за  равнопоставеността към сегашното ръководство на БНТ. А ако в отчета няма достатъчно информация – ще се отлага ли процедурата отново? И колко информация е достатъчно?

Колкото повече думи натрупва регулаторът около този отлаган избор, толкова повече въпроси възникват.

*
Прессъобщение

06 Юни 2017

Съветът за електронни медии (СЕМ), във връзка с обявената на 31 май 2017 г. процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ), реши да удължи срока за подаване на документи от кандидатите. Промяната се налага, за да се осигури достъп до актуална информация за програмното, технологичното и финансовото състояние на обществената медия, с оглед на гарантиране на равнопоставеното участие на кандидатите.
Във връзка с това СЕМ ще изиска от БНТ отчет за последното шестмесечие, който ще бъде разгледан на 3 юли и публикуван на сайта на регулатора.
Сроковете за отделните етапи на процедурата се изменят, както следва: подаване на документи – до 17 юли 2017 г.;
оповестяване на кандидатите, които са допуснати до процедурата – 08 август 2017 г.;
оповестяване на кандидатите, които са допуснати до изслушване – 17 август 2017 г.;
изслушвания – 21-22 август 2017 г.;
избор на генерален директор – 23 август 2017 г.
Решение РД-05-159/2016 г. относно процедура за избор на генерален директор на националния обществен доставчик на радиоуслуги, съответно на генерален директор на националния обществен доставчик на аудио-визуални медийни услуги

Filed under: BG Media, BG Regulator, Media Law

Bitcoin, UASF… и политиката

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2064

Напоследък се заговори из Нета за UASF при Bitcoin. Надали обаче много хора са обърнали внимание на тия акроними. (Обикновено статиите по въпроса на свой ред са салата от други акроними, което също не улеснява разбирането им.) Какво, по дяволите, значи това? И важно ли е?

Всъщност не е особено важно, освен за хора, които сериозно се занимават с криптовалути. Останалите спокойно могат да не му обръщат внимание.

Поне на пръв поглед. Защото дава и сериозно разбиране за ефективността на някои фундаментални политически понятия. Затова смятам да му посветя тук част от времето си – и да изгубя част от вашето.

1. Проблемите на Bitcoin

Електронна валута, която се контролира не от политикани и меринджеи, а от строги правила – мечта, нали? Край на страховете, че поредният популист ще отвори печатницата за пари и ще превърне спестяванията ви в шарена тоалетна хартия… Но идеи без проблеми няма (за реализациите им да не говорим). Така е и с Bitcoin.

Всички транзакции в биткойни се записват в блокове, които образуват верига – така нареченият блокчейн. По този начин всяка стотинка (пардон, сатоши 🙂 ) може да бъде проследена до самото ѝ създаване. Адресите, между които се обменят парите, са анонимни, но самите обмени са публични и явни. Може да ги проследи и провери за валидност всеки, които има нужния софтуер (достъпен свободно) и поддържа „пълен възел“ (full node), тоест е склонен да отдели стотина гигабайта на диска си.

Проблемът е, че блокът на Bitcoin има фиксиран максимален размер – до 1 мегабайт. Той побира максимум 2-3 хиляди транзакции. При 6 блока на час това означава около 15 000 транзакции на час, или около 360 000 на денонощие. Звучи много, но всъщност е абсолютно недостатъчно – доста големи банки правят по повече транзакции на секунда. Та, от известно време насам нуждата от транзакции надхвърля капацитета на блокчейна. Което създава проблем за потребителите на валутата. Някои от тях започват да я изоставят и да се насочват към традиционни валути, или към други криптовалути. Съответно, влиянието и ролята ѝ спада.

2. Положението с решенията

Предлагани са немалко решения на този проблем. Последното се нарича SegWit (segregated witness). Срещу всички тях (и конкретно срещу това) обаче има сериозна съпротива от ключови фактори в Bitcoin.

Сравнително скоро след създаването на Bitcoin в него беше въведено правилото, че транзакциите са платени. (Иначе беше много лесно да бъдат генерирани огромен брой транзакции за минимална сума напред-назад, и така да бъде задръстен блокчейнът.) Всяка транзакция указва колко ще плати за включването си в блок. (Това е, което я „узаконява“.)

Кои транзакции от чакащите реда си ще включи в блок решава този, който създава блока. Това е „копачът“, който е решил целта от предишния блок. Той прибира заплащането за включените транзакции, освен стандартната „награда“ за блока. Затова копачите имат изгода транзакциите да са колкото се може по-скъпи – тоест, капацитетът на блокчейна да е недостатъчен.

В добавка, немалко копачи използват „хак“ в технологията на системата – така нареченият ASICBOOST. Едно от предимствата на SegWit е, че пречи на подобни хакове – тоест, на тези „копачи“. (Подробности можете да намерите тук.)

Резултатът е, че някои копачи се съпротивляват на въвеждането на SegWit. А „копаещата мощност“ е, която служи като „демократичен глас“ в системата на Bitcoin. Вече е правен опит да се въведе SegWit, който не сполучи. За да е по-добър консенсусът, този опит изискваше SegWit да се приеме когато 95% от копаещата мощност го подкрепи. Скоро стана ясно, че това няма да се случи.

3. UASF? WTF? (Демек, кво е тва UASF?)

Не зная колко точно е процентът на отхвърлящите SegWit копачи. Но към момента копаенето е централизирано до степен да се върши почти всичкото от малък брой мощни компании. Напълно е възможно отхвърлящите SegWit да са над 50% от копаещата мощност. Ако е така, въвеждането на SegWit чрез подкрепа от нея би било невъзможно. (Разбира се, това ще значи в близко бъдеще упадъка на Bitcoin и превръщането му от „царя на криптовалутите“ в евтин музеен експонат. В крайна сметка тези копачи ще са си изкопали гроба. Но ако има на света нещо, на което може да се разчита винаги и докрай, това е човешката глупост.)

За да се избегне такъв сценарий, девелоперите от Bitcoin Core Team предложиха т.нар. User-Activated Soft Fork, съкратено UASF. Същността му е, че от 1 август нататък възлите в мрежата на Bitcoin, които подкрепят SegWit, ще започнат да смятат блокове, които не потвърждават че го поддържат, за невалидни.

Отхвърлящите SegWit копачи могат да продължат да си копаят по старому. Поддържащите го ще продължат по новому. Съответно блокчейнът на Bitcoin от този момент нататък ще се раздели на два – клон без SegWit и клон с него.

4. Какъв ще е резултатът?

Преобладаващата копаеща мощност може да се окаже в първия – тоест, по правилата на Сатоши Накамото той ще е основният. Но ако мрежата е разделена на две, всяка ще има своя основен клон, така че няма да бъдат технически обединени. Ще има две различни валути на име Bitcoin, и всяка ще претендира, че е основната.

Как ще се разреши този спор? Потребителите на Bitcoin търсят по-ниски цени за транзакции, така че огромният процент от тях бързо ще се ориентират към веригата със SegWit. А ценността и приетостта на Bitcoin се дължи просто на факта, че хората го приемат и са склонни да го използват. Затова и Segwit-натият Bitcoin ще запази ролята (и цената) на оригиналния Bitcoin, докато този без SegWit ще поевтинее и ще загуби повечето от релевантността си.

(Всъщност, подобно „разцепление“ вече се е случвало с No. 2 в света на криптовалутите – Ethereum. Затова има Ethereum и Ethereum Classic. Вторите изгубиха борбата да са наследникът на оригиналния Ethereum, но продължава да ги има, макар и да са с много по-малка роля и цена.)

Отхвърлилите SegWit копачи скоро ще се окажат в положение да копаят нещо, което струва жълти стотинки. Затова вероятно те шумно или тихо ще преминат към поддръжка на SegWit. Не бих се учудил дори доста от тях да го направят още на 1 август. (Въпреки че някои сигурно ще продължат да опищяват света колко лошо е решението и какви загуби понасят от него. Може да има дори съдебни процеси… Подробностите ще ги видим.)

5. Политиката

Ако сте издържали дотук, четете внимателно – същността на този запис е в тази част.

Наскоро си говорих с горда випускничка на български икономически ВУЗ. Изслушах обяснение как икономията от мащаба не съществува и е точно обратното. Как малките фирми са по-ефективни от големите и т.н…

Нищо чудно, че ги учат на глупости. Който плаща, дори зад сцената, той поръчва музиката. Странно ми е, че обучаваните вярват на тези глупости при положение, че реалността е пред очите им. И че в нея големите фирми разоряват и/или купуват малките, а не обратното. Няма как да е иначе. Както законите на Нютон важат еднакво за лабораторни тежести и за търговски контейнери, така и дисипативните закони важат еднакво за тенджери с вода и за икономически системи.

В ИТ бизнеса динамиката е много над средната. Където не е и няма как да бъде регулиран лесно, където нещата са по-laissez-faire, както е примерно в копаенето на биткойни, е още по-голяма. Нищо чудно, че копаенето премина толкова бързо от милиони индивидуални участници към малък брой лесно картелиращи се тиранозаври. Всяка система еволюира вътрешно в такава посока… Затова „перфектна система“ и „щастие завинаги“ няма как да съществуват. Затова, ако щете, свободата трябва да се замесва и изпича всеки ден.

„Преобладаващата копаеща мощност“, било като преобладаващият брой индивиди във вида, било като основната маса пари, било като управление на най-популярните сред гласоподавателите мемове, лесно може да се съсредоточи в тесен кръг ръце. И законите на вътрешната еволюция на системите, като конкретно изражение на дисипативните закони, водят именно натам… Тогава всяко гласуване започва да подкрепя статуквото. Демокрацията престава да бъде възможност за промяна – такава остава само разделянето на възгледите в отделни системи. Единствено тогава новото получава възможност реално да конкурира старото.

Затова и всеки биологичен вид наоколо е започнал някога като миниатюрна различна клонка от могъщото тогава стъбло на друг вид. Който днес познават само палеобиолозите. И всяка могъща банка, или производствена или медийна фирма е започнала – като сума пари, или производствен капацитет, или интелектуална собственост – като обикновена будка за заеми, или работилничка, или ателие. В сянката на тогавашните тиранозаври, помнени днес само от историците. Намерили начин да се отделят и скрият някак от тях, за да съберат мощта да ги конкурират…

Който разбрал – разбрал.

Съд на ЕС: за достъпа до The Pirate Bay

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/06/15/the-pirate-bay-5/

Вчера беше публикувано решението на Съда на ЕС по дело C‑610/15 Stichting Brein срещу Ziggo BV и XS4ALL Internet BV.

Решението засяга функционирането и достъпа до The Pirate Bay.

Спорът

9 Ziggo и XS4ALL са доставчици на достъп до интернет. Значителна част от техните абонати ползват платформата за онлайн споделяне TPB, индексатор на BitTorrent файлове. BitTorrent е протокол, чрез който потребителите (наричани „равноправни устройства“ или „peers“) могат да споделят файлове. Съществената характеристика на BitTorrent се състои в това, че файловете, които се споделят, са разделени на малки сегменти, като по този начин отпада необходимостта от централен сървър за съхраняване на тези файлове, което облекчава тежестта на индивидуалните сървъри в процеса на споделянето. За да могат да споделят файлове, потребителите трябва най-напред да свалят специален софтуер, наречен „BitTorrent клиент“, който не се предлага от платформата за онлайн споделяне TPB. Този BitTorrent клиент представлява софтуер, който позволява създаването на торент файлове.

10      Потребителите (наричани „seeders“ [сийдъри]), които желаят да предоставят файл от своя компютър на разположение на други потребители (наричани „leechers“ [лийчъри]), трябва да създадат торент файл чрез своя BitTorrent клиент. Торент файловете препращат към централен сървър (наричан „tracker“ [тракер]), който идентифицира потребители, които могат да споделят конкретен торент файл, както и прилежащия към него медиен файл. Тези торент файлове се качват (upload) от сийдърите (на платформа за онлайн споделяне, каквато е TPB, която след това ги индексира, за да могат те да бъдат намирани от потребителите на платформата за онлайн споделяне и произведенията, към които тези торент файлове препращат, да могат да бъдат сваляни (download) на компютрите на последните на отделни сегменти чрез техния BitTorrent клиент.

11      Често пъти вместо торенти се използват магнитни линкове. Тези линкове идентифицират съдържанието на торента и препращат към него чрез цифров отпечатък.

12      Голямото мнозинство от предлаганите на платформата за онлайн споделяне TPB торент файлове препращат към произведения, които са обект на закрила от авторски права, без да е дадено разрешение от носителите на авторското право на администраторите и на потребителите на тази платформа за извършване на действията по споделянето.

13      Главното искане на Stichting Brein в производството пред националната юрисдикция е да разпореди на Ziggo и на XS4ALL да блокират имената на домейни и интернет адресите на платформата за онлайн споделяне TPB с цел да се предотврати възможността за ползване на услугите на тези доставчици на достъп до интернет за нарушаване на авторското и сродните му права на носителите на правата, чиито интереси защитава Stichting Brein.

Въпросите

 При тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Налице ли е публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 от страна на администратора на уебсайт, ако на този уебсайт не са налице защитени произведения, но съществува система […], с която намиращи се в компютрите на потребителите метаданни за защитени произведения се индексират и категоризират за потребителите по начин, по който последните могат да проследяват, да качват онлайн, както и да свалят закриляните произведения?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос:

Дават ли член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 и член 11 от Директива 2004/48 основание за издаването на забрана по отношение на посредник по смисъла на тези разпоредби, който по описания във въпрос 1 начин улеснява извършването на нарушения от трети лица?“.

Вече имаме заключението на Генералния адвокат Szpunar, според което

обстоятелството, че операторът на уебсайт индексира файлове, съдържащи закриляни с авторско право произведения, които се предлагат за споделяне в peer-to-peer мрежа, и предоставя търсачка, с което позволява тези файлове да бъдат намирани, представлява публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато операторът знае, че дадено произведение е предоставено на разположение в мрежата без съгласието на носителите на авторските права, но не предприема действия за блокиране на достъпа до това произведение.

Решението

Понятието „публично разгласяване“ обединява два кумулативни елемента, а именно „акт на разгласяване“ на произведение и „публичност“ на разгласяването (решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 29 и цитираната съдебна практика). За да се прецени дали даден ползвател извършва акт на публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, трябва да се отчетат няколко допълнителни критерия, които не са самостоятелни и са взаимозависими.

  • ключовата роля на потребителя и съзнателния характер на неговата намеса. Всъщност този потребител извършва акт на разгласяване, когато, като съзнава напълно последиците от своето поведение, се намесва, за да предостави на клиентите си достъп до произведение, което е обект на закрила, и по-специално когато без неговата намеса тези клиенти по принцип не биха могли да се ползват от разпространеното произведение. (вж. в този смисъл решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 31 и цитираната съдебна практика).
  • понятието „публично“ се отнася до неопределен брой потенциални адресати и освен това предполага наличие на доста голям брой лица (решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 32 и цитираната съдебна практика).
  • закриляното произведение трябва да бъде разгласено, като се използва специфичен технически способ, различен от използваните дотогава, или, ако не е използван такъв способ — пред „нова публика“, тоест публика, която не е била вече взета предвид от носителите на авторското право при даването на разрешение за първоначалното публично разгласяване на произведението им (решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 33 и цитираната съдебна практика).
  • дали публичното разгласяване  е извършено с цел печалба (решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 34 и цитираната съдебна практика).

42 В случая, видно от акта за преюдициално запитване, значителна част от абонатите на Ziggo и XS4ALL са сваляли медийни файлове чрез платформата за онлайн споделяне TPB. Както следва и от представените пред Съда становища, тази платформа се използва от значителен брой лица, като администраторите от TPB съобщават на своята платформа за онлайн споделяне за десетки милиони „потребители“. В това отношение разглежданото в главното производство разгласяване се отнася най-малкото до всички потребители на тази платформа. Тези потребители могат да имат достъп във всеки момент и едновременно до защитените произведения, които са споделени посредством посочената платформа. Следователно това разгласяване се отнася до неопределен брой потенциални адресати и предполага наличие на голям брой лица (вж. в този смисъл решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 45 и цитираната съдебна практика).

43      От това следва, че с разгласяване като разглежданото в главното производство закриляни произведения действително се разгласяват „публично“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.

44      Освен това, що се отнася до въпроса дали тези произведения са разгласяват на „нова“ публика по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 28 от настоящото съдебно решение, следва да се посочи, че в решението си от 13 февруари 2014 г., Svensson и др. (C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 24 и 31), както и в определението си от 21 октомври 2014 г., BestWater International (C‑348/13, EU:C:2014:2315, т. 14) Съдът е приел, че това е публика, която носителите на авторските права не са имали предвид, когато са дали разрешение за първоначалното разгласяване.

45      В случая, видно от становищата, представени пред Съда, от една страна, администраторите на платформата за онлайн споделяне TPB са знаели, че тази платформа, която предоставят на разположение на потребителите и която администрират, дава достъп до произведения, публикувани без разрешение на носителите на правата, и от друга страна, че същите администратори изразяват изрично в блоговете и форумите на тази платформа своята цел да предоставят закриляните произведения на разположение на потребителите и поощряват последните да реализират копия от тези произведения. Във всички случаи, видно от акта за преюдициално запитване, администраторите на онлайн платформата TPB не може да не са знаели, че тази платформа дава достъп до произведения, публикувани без разрешението на носителите на правата, с оглед на обстоятелството, което се подчертава изрично от запитващата юрисдикция, че голяма част от торент файловете, които се намират на платформата за онлайн споделяне TPB, препращат към произведения, публикувани без разрешението на носителите на правата. При тези обстоятелства следва да се приеме, че е налице разгласяване пред „нова публика“ (вж. в този смисъл решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 50).

46      От друга страна, не може да се оспори, че предоставянето на разположение и администрирането на платформа за онлайн споделяне като разглежданата в главното производство се извършва с цел да се извлече печалба, тъй като тази платформа генерира, видно от становищата, представени пред Съда, значителни приходи от реклама.

47      Вследствие на това трябва да се приеме, че предоставянето на разположение и администрирането на платформа за онлайн споделяне като разглежданата в главното производство, съставлява „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.

48      С оглед на всички изложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че понятието „публично разгласяване“  трябва да се тълкува в смисъл, че  в неговия обхват попада предоставянето на разположение и администрирането в интернет на платформа за споделяне, която чрез индексиране на метаданните относно закриляните произведения и с предлагането на търсачка позволява на потребителите на платформата да намират тези произведения и да ги споделят в рамките на мрежа с равноправен достъп (peer-to-peer).

Масовите коментари са, че решението засилва позициите на търсещите блокиране организации.

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

Обявена процедурата за избор на Генерален директор на БНТ

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/06/01/bnt_gen_dir-2/

Според прессъобщение на сайта на СЕМ от  31 май 2017  Съветът за електронни медии обявява  процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия в изпълнение на правомощието си по чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за радиото и телевизията.
Сроковете за отделните етапи на процедурата са:

  • подаване на документи – до 30 юни 2017 г.;
  • оповестяване на кандидатите, които са допуснати до процедурата – 18 юли 2017 г.;
  • оповестяване на кандидатите, които са допуснати до изслушване – 27 юли 2017 г.;
  • изслушвания – 31 юли – 1 август 2017 г.; избор на генерален директор – 2 август 2017 г.

Както помним, на регулатора му трябваше   устойчив и стабилен обществен момент,   за да обяви процедурата за избор.

Очевидно моментът е настъпил – и победителят ще победи – но това ще се изпълнява в продължение на два месеца.

 

Filed under: BG Media, BG Regulator, Media Law

Видеонаблюдение: принципи и правила

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/05/23/cctv/

Решение, засягащо правилата за видеонаблюдение: шотландско семейство получава обезщетение в размер на £ 17,268 за “изключителния стрес”, който е претърпяло в резултат на “силно натрапчивото” използване на системи за видеонаблюдение и аудиозапис от собствениците на съседните имоти.

Нарушени са  принципи за защита на данните, дефинирани от закона (въвеждащ директивата за личните данни) и  регулатора за лични данни:

  • Първият принцип, съгласно който данните трябва да се обработват само за законни и законни цели и по справедлив и прозрачен начин;
  • Третият принцип, който изисква обработването на данните да е адекватно и не прекомерно; и
  • Петият принцип, който изисква данните да се съхраняват само толкова дълго, колкото е необходимо за конкретните законосъобразни и законни цели.

По темата:

И  от Шотландия към България:
в последните седмици в България е възникнала отново темата за видеонаблюдение и използване на специални технически средства в детските заведения – ясли и градини – и в училище. Матурите бяха отразени от медиите главно като едно силно наблюдавано явление. Преди време в Софийския университет имаше идея за монтиране на камери в учебните зали – все по съображения за сигурност. Телевизионен репортаж показа защо в едно село нямало престъпност – заради камерите – и, освен другото, хората се развличали да гледат кой минава през селото. Така от история в история стигаме до  разрешенията за използване на СРС – едно от заглавията в медиите е Тандемът Цветанов-Янева: 6010 искания за подслушвания, 6008 одобрени.
Преди  години имаше протести срещу  безконтролно масово наблюдение и проследяване.
Сега има протести с искане за видеонаблюдение в детските градини и училищата.
Прилича ми малко на другата история – да създаваме доверие помежду си с полиграф: и двете идеи са доста спорни и  с елемент на отчаяние.

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: dp

2017-05-19

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3355

Кратък status report.

Ба’ал^W^WИгнатчо е добре. Ние успяваме да поспим. Разни интересни факти:

– Бюрокрацията изглежда сравнително малко, поне за момента, или аз съм привикнал. Взех му вече акта за раждане (т.е. има си и ЕГН), официално си има личен лекар и можах да си подам молбата за отпуска по бащинство.
– Сравнително лесно се прави генератор за бял шум от преносима колонка, mp3 player и 5 часово mp3 с белия шум, взето от youtube. Някой ми спомена, че можело с някаква електроника, но аз поялнишките неща не ги разбирам. Bonus на mp3-то – мястото за повиване на малкия е точно до едната от колонките, вързани в desktop-а ми, съответно лесно се създава успокояващ фон 🙂
– Когато contraption-а не работи, може белия шум да се пуска и от таблета.
– Контролируема от таблет лампа помага да се пуска слаба светлина нощем за разни цели и изобщо за вършене на дейности без да се става от леглото.
– По подобен начин с едно приложение следим потребление на пелени, количество сън и такива неща. В началото се опитвах да ги записвам, ама определено не ми се получаваше.
– Видео-бебефонът също много помага – най-вече на мен, да знам кога да ходя да помагам в смяна на памперс.
– Много е сладък, като не реве.
– Има и други забавни моменти, например докато пълни звучно памперса да му викаш “Давай, сине!”
– Има и невероятно приспивно действие. Миналия ден, въпреки че се бяхме наспали, следобеда му ударихме и тримата една дрямка.

Като цяло преживяването до тук прилича на поддръжка на high-risk система със сравнително ясни проблеми и без инструментариум за автоматизация (иначе къпането, смяната на памперси и още няколко неща щяха да са скриптирани). От друга страна сме двама и успяваме да си поделим добре отговорностите, ако вкараме и някакво прилично количество социален живот да не полудеем изцяло (и да си работя един ден от седмицата вкъщи, за да помагам, след като ми свърши бащинството), засега нещата изглеждат нормално страшни.
(до тук най-страшният ми ден беше тоя с махмурлука, след като поляхме Игнатчо)

p.s. утре в initLab има BGP workshop, за който се интересува (аз нямам как да ида)

Съд на ЕС: за публичното разгласяване по жичен и безжичен път

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/05/19/cabel-tv/

Стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑138/16 с предмет преюдициално запитване, отправено   в рамките на производството по дело Staatlich genehmigte Gesellschaft der Autoren, Komponisten und Musikverleger registrierte Genossenschaft mbH (AKM) срещу Zürs.net Betriebs GmbH.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуване на член 3, параграф 1 и на член 5 от Директива 2001/29/ЕО

Zürs.net експлоатира кабелна мрежа в Zürs (Австрия), чрез която предава телевизионни и радиопредавания, някои от които първоначално излъчени от националния радио- и телевизионен оператор (ORF), а други, излъчени първоначално от други радио- и телевизионни оператори. Запитващата юрисдикция посочва, че към датата на акта за преюдициално запитване към кабелната мрежа на Zürs.net са свързани около 130 абонати.

АKM изисква от Zürs.net да му предостави сведения относно броя на свързаните към експлоатираната от него кабелна мрежа абонати и относно разпространяваното съдържание. Изисква също и заплащане на съответно възнаграждение.

Zürs.net счита, че съгласно разпоредба в австрийския Закон за авторското право, отнасяща се до малките инсталации с максимум 500 абонати, предаванията, които то разпространява, не могат да се считат за ново излъчване и че поради това то не е длъжно да предостави изискваните от AKM сведения.

Въпросите към Съда на ЕС

„Трябва ли член 3, параграф 1 и член 5 от Директива [2001/29], респективно член 11bis, параграф 1, точка 2 от Бернската конвенция да се тълкуват в смисъл, че разпоредба, според която излъчването по безжичен път посредством „колективни антенни инсталации“ като тази на ответника в главното производство:

a)      не се счита за ново излъчване, когато към инсталацията са свързани не повече от 500 абонати, и/или

б)      се счита за част от първоначалното излъчване, когато става дума за едновременното, изцяло и в непроменен вид излъчване на предавания на Österreichischer Rundfunk чрез местни кабелни услуги (в Австрия),

и тези ползвания не са обхванати от друго изключително право на публично разгласяване с дистанционен елемент по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и следователно не зависят от разрешението на автора, нито са обвързани със задължение за плащане на възнаграждение,

противоречи на правото на Съюза, респективно на нормите на Бернската конвенция, в качеството ѝ на международно споразумение, представляващо част от правния ред на Съюза?“.

Решението

Съдът вече е постановил, че именно критерият за кумулирания брой на потенциалните адресати, имащи паралелно достъп до едно и също произведение, представлява важен елемент на понятието „публично“ и следователно е важен елемент за публичното разгласяване, подчинено на изискването за получаване на разрешение от съответния притежател на право (вж. в този смисъл решение от 31 май 2016 г., Reha Training, C‑117/15, EU:C:2016:379, т. 42—44).

На поставения въпрос следва да се отговори, че:

–        член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и член 11 bis от Бернската конвенция трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която предаването едновременно, изцяло и в непроменен вид на предавания, излъчени от националния радио- и телевизионен оператор, по кабел на територията на страната не е обвързано, въз основа на изключителното право на публично разгласяване, от изискването за получаване на разрешение от автора, стига то да представлява просто техническо средство за разгласяване и да е било взето предвид от автора на произведението, когато е разрешавал първоначалното му разгласяване — обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да провери,

–        член 5 от Директива 2001/29, и по-специално параграф 3, буква о) от него, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която излъчването чрез колективна антенна инсталация не е обвързано, въз основа на изключителното право на публично разгласяване, от задължението за получаване на разрешение от автора, когато броят на свързаните към тази антенна инсталация абонати не надвишава 500, и че следователно тази правна уредба трябва да се прилага в съответствие с член 3, параграф 1 от тази директива — обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да провери.

Пълният текст на решението

Filed under: EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

Съд на ЕС: достъп до уебсайтове за поточно предаване (стрийминг)

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/05/16/filmspeler/

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело  C‑527/15 с предмет преюдициално запитване, отправено  от Rechtbank Midden-Nederland (Първоинстанционен съд на Централна Нидерландия, Нидерландия)   в рамките на производство по дело Stichting Brein срещу Jack Frederik Wullems, осъществяващ дейност и под името „Filmspeler“.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1 и член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2001/29/ЕО за авторското право и сродните му права в информационното общество. Wullems  продава на няколко сайта мултимедиен плейър, който дава възможност за свободен достъп до защитени с авторско право аудиовизуални произведения без разрешението на притежателите на авторското право.  Плейърът, който се продава с наименованието „filmspeler“, е периферно устройство, което служи като връзка между източника на образ и/или звук, от една страна, и телевизионния апарат, от друга. При активиране се препраща  към стрийминг уебсайтове, някои от които предоставят достъп до цифрово съдържание с разрешението на притежателите на авторското право, а други — без такова разрешение – и се стартира възпроизвеждането на съдържанието на  плейъра, свързан с телевизионния апарат.

 Stichting Brein иска да се преустанови продажбата на мултимедийните плейъри и  поддържа, че с продажбата на мултимедийния плейър „filmspeler“ г‑н Wullems „публично разгласява“ съответните произведения в нарушение на закона. Г‑н Wullems пък твърди пред запитващата юрисдикция, че стриймингът на защитени с авторско право произведения от незаконен източник попада в обхвата на изключението по местния закон, което трябва да се тълкува в светлината на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, доколкото транспонира тази разпоредба в нидерландското право.

Преюдициалните въпроси:

„1)      Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че е налице „публично разгласяване“ по смисъла на тази разпоредба, когато дадено лице продава продукт (медиен плейър), на който е инсталирало допълнителни модули, съдържащи хипервръзки към уебсайтове, които пряко предоставят на разположение закриляни с авторско право произведения като филми, сериали и предавания на живо без съгласието на притежателите на правата?

2)      От значение ли е за този въпрос:

–        дали до този момент закриляните с авторско право произведения изобщо не са били публикувани в интернет със съгласието на притежателите на правата или са били публикувани така само въз основа на абонамент,

–        дали допълнителните модули, съдържащи хипервръзки към уебсайтове, които пряко предоставят на разположение закриляни с авторско право произведения без съгласието на притежателите на правата, са свободно достъпни и освен това могат да бъдат инсталирани на медийния плейър от самите потребители, и

–        дали уебсайтовете — а заедно с тях и закриляните с авторско право произведения, предоставяни на разположение без съгласието на притежателите на правата — са публично достъпни и без медийния плейър?

3)      Трябва ли член 5 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че не е налице „законно използване“ по смисъла на параграф 1, буква б) от тази разпоредба, когато крайният потребител изготвя временно копие на закриляно с авторско право произведение при стрийминг от уебсайт на трето лице, на който това закриляно с авторско право произведение се предлага без съгласието на притежателя или притежателите на правата?

4)      При отрицателен отговор на третия въпрос, изготвянето от крайния потребител на временно копие на закриляно с авторско право произведение при стрийминг от уебсайт на трето лице, на който това закриляно с авторско право произведение се предлага без съгласието на притежателя или притежателите на правата, отговаря ли в този случай на критериите на „тристепенната проверка“ по член 5, параграф 5 от Директива 2001/29?“.

Съдът припомня, че

  • понятието „публично разгласяване“ обединява два кумулативни елемента, а именно „акт на разгласяване“ на произведение и „публичност“(29);
  • понятието „публично“ се отнася до неопределен брой потенциални адресати и освен това предполага наличие на доста голям брой лица (32);
  • защитеното произведение трябва да бъде разгласено, като се използва специфичен технически способ, различен от използваните дотогава, или, ако не е използван такъв способ — пред „нова публика“, тоест публика, която не е била вече взета предвид от носителите на авторското право при даването на разрешение за първоначалното публично разгласяване на произведението им (33);
  • не е без значение и дали публичното разгласяване  е извършено с цел печалба.

Съдът вече е постановил, че предоставянето в уебсайт на активни интернет връзки към закриляни произведения, публикувани на друг уебсайт без каквито и да било ограничения за достъпа, дава на потребителите на първия уебсайт пряк достъп до тези произведения (решение Svensson и др., C‑466/12).

Наистина, според съображение 27 от Директива 2001/29, самото предоставяне на физически съоръжения, които имат за цел да позволят или реализират разгласяването, като такова не представлява „разгласяване“ по смисъла на Директивата.(39)

Но при пълно съзнаване на последиците от поведението си г‑н Wullems предварително инсталира на продавания от него мултимедиен плейър „filmspeler“ допълнителни модули, които позволяват конкретно на купувачите на плейъра да получат достъп до защитени произведения, публикувани на стрийминг уебсайтове без разрешението на притежателите на авторското право, и да гледат тези произведения на телевизионния си апарат  – и  въпросната дейност не е тъждествена на просто предоставяне на физически съоръжения, за което става дума в съображение 27 от Директива 2001/29.(41) А и в рекламите на мултимедийния плейър изрично се посочва, че той позволява лесно и безплатно да се гледат на телевизора аудиовизуални материали, незаконно разпространявани в интернет.

За стрийминга:

Съгласно член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 дадено действие на възпроизвеждане е освободено от обхвата на правото на възпроизвеждане по член 2 само когато отговаря на пет условия кумулативно, а именно когато:

–        това действие е временно,

–        има преходен или инцидентен характер,

–        представлява неразделна и съществена част от технологичния процес,

–        неговата единствена цел е да позволи предаването в мрежа между трети лица чрез посредник или законно използване на произведение или закрилян обект, и

–        посоченото действие няма самостоятелно стопанско значение.(60)

В случая действията на временно възпроизвеждане с мултимедиен плейър   на защитени с авторско право произведения, получавани чрез стрийминг от уебсайтове на трети лица, които предлагат тези произведения без разрешението на притежателите на авторското право, са годни да засегнат нормалното използване на произведенията и да засегнат неоправдано законните интереси на притежателя на правото, тъй като, както отбелязва генералният адвокат в точки 78 и 79 от заключението си, обикновено това води до намаляване на законните сделки с тези защитени произведения, което неоправдано засяга притежателите на авторското право.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

1)      Понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО  трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща продажбата на мултимедиен плейър като обсъждания в главното производство, на който предварително са инсталирани налични в интернет допълнителни модули с хипертекстови връзки към уебсайтове със свободен публичен достъп, които предоставят на публично разположение защитени с авторско право произведения без разрешението на притежателите на авторското право.

2)      Разпоредбите на член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2001/29 трябва да се тълкуват в смисъл, че действията на временно възпроизвеждане с мултимедиен плейър като обсъждания в главното производство на защитено с авторско право произведение, получавано чрез стрийминг от уебсайт на трето лице, който предлага това произведение без разрешението на притежателя на авторското право, не отговарят на условията, предвидени в тези разпоредби.

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

Съд на ЕС: запазване на трафични данни и данни за местонахождение

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/05/16/tele2-sverige-ab/

Стана известно решение по съединени дела C‑203/15 и C‑698/15    с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Kammarrätten i Stockholm (Административен апелативен съд Стокхолм, Швеция) и от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) (Апелативен съд (Англия и Уелс) (гражданско отделение, Обединено кралство) с в рамките на производства Tele2 Sverige AB  срещу Post- och telestyrelsen и Secretary of State for the Home Department  срещу Tom Watson и др.

Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации), изменена с Директива 2009/136/ЕО  във връзка с членове 7 и 8 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

 Запитванията са отправени по два спора, първият от които е между Tele2 Sverige AB и  Комитет по пощи и далекосъобщения на Швеция,  PTS и се отнася до разпореждане на последния за запазване от Tele2 Sverige на данните за трафика и на данните за местонахождението на абонатите му и регистрираните ползватели.  Вторият спор е   между граждани и МВР на Обединено кралство  относно съвместимостта с правото на Съюза на член 1 от Data Retention and Investigatory Powers Act 2014 (Закон от 2014 г. относно запазването на данните и правомощията по разследване,   „DRIPA“).

Преюдициални въпроси:

„1)      Съвместимо ли е общо задължение за запазване на данни — което се отнася до всички лица, всички електронни съобщителни средства и всички данни за трафик без никакво разграничаване, ограничаване или изключение за целите на борбата с престъпността […] — с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 с оглед на членове 7 и 8 и член 52, параграф 1 от Хартата?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли все пак такова задължение за запазване да бъде разрешено, при условие че:

а)      достъпът на националните органи до запазените данни е установен съгласно уточнения в точки 19—36 [от акта за преюдициално запитване] начин и

б)      изискванията за защита и сигурност на данните са уредени съгласно уточнения в точки 38—43 [от акта за преюдициално запитване] начин, и

в)      всички релевантни данни се запазват за срок от шест месеца, считано от датата на прекратяване на съобщението, и впоследствие се изтриват съгласно изложеното в точка 37 [от акта за преюдициално запитване]?“.

и по второто дело:

1)      Установява ли решение Digital Rights (и конкретно точки 60—62) императивни изисквания на правото на Съюза, приложими по отношение на националния режим на държава членка относно достъпа до запазени в съответствие с националното законодателство данни, за да бъде този режим в съответствие с членове 7 и 8 от Хартата?

2)      Разширява ли решение Digital Rights обхвата на членове 7 и/или 8 от Хартата отвъд границите на приложение на член 8 от ЕКПЧ, определени в практиката на Европейския съд по правата на човека?“.

Съдът посочва, че

при публични комуникационни мрежи  трябва да се изготвят специфични законови, подзаконови и технически разпоредби, за да се защитят основните права и свободи на физическите лица и легитимните интереси на юридическите лица, по-специално по отношение на увеличаващата се способност за автоматизирано съхранение и обработка на данни за абонати и потребители (7). Трябва да се вземат мерки, за да се предотврати неоторизираният достъп до съобщения, за да се защити конфиденциалният характер на комуникациите, включително както на съдържанията, така и на всякакви данни, свързани с такива съобщения, посредством публични комуникационни мрежи и налични електронни комуникационни услуги. Националното законодателство в някои държави членки забранява само преднамерения неразрешен достъп до съобщения.(21)

Вярно е наистина, че член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 допуска държавите  да въвеждат изключения от принципното задължение  за гарантиране на поверителността на личните данни. Но изключенията се тълкуват стриктно – защото иначе дерогирането  на това задължение може  да се превърне в правило, като изпразни до голяма степен от смисъл принципа (89). Изключенията  трябва да бъдат  строго  пропорционални на предвидената цел.

Националната правна уредба като разглежданата по дело C‑203/15   предвижда общо и неизбирателно запазване на всички данни за трафик и данни за местонахождение на всички абонати и регистрирани ползватели на всички електронни съобщителни средства и   задължава доставчиците на електронни съобщителни услуги систематично и непрекъснато да запазват тези данни без каквото и да било изключение.

Дори ефективността на борбата с тежката, и особено с организираната престъпност и тероризма, да може до голяма степен да зависи от използването на модерни техники на разследване, сама по себе си подобна цел от общ интерес не би могла по никакъв начин да обоснове приемането като необходима за целите на тази борба на национална правна уредба, предвиждаща общо и неизбирателно запазване на всички данни за трафик и данни за местонахождение.

 Изводите –

1)      Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации), изменена с Директива 2009/136/ЕО  във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която за целите на борбата с престъпността предвижда общо и неизбирателно запазване на всички данни за трафик и данни за местонахождение на всички абонати и регистрирани ползватели на всички електронни съобщителни средства.

2)      Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, изменена с Директива 2009/136, във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която регламентира защитата и сигурността на данни за трафик и на данни за местонахождение, и по-специално достъпа на компетентни национални органи до запазените данни, като в рамките на борбата с престъпността не ограничава този достъп само до целите за борба с тежката престъпност, не го подчинява на предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура и не изисква разглежданите данни да се запазват на територията на Съюза.

Съдът не се произнася по въпроси, сравняващи нивото на защита с предоставената по ЕКПЧ, тъй като “макар признатите от ЕКПЧ основни права да са част от правото на Съюза като общи принципи, както потвърждава член 6, параграф 3 ДЕС, все пак, докато Съюзът не се присъедини към тази конвенция, тя не представлява юридически акт, формално интегриран в правния ред на Съюза“.

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

Данните за детските надбавки и какво може да научим от тях

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/detski-nadbavki/

В България има демографски проблем. Писал съм доста за него и за това как се спекулира с темата. Едно твърдение, което често ще срещнете е, че някои хора – най-вече ромите – раждат по много деца с цел да точат социални помощи. Тезата продължава с това, че въпреки ниското образование, те са доста организирани и заобикалят правилата, за да получават баснословни суми от държавата. Това е позиция, която се споделя от доста хора, сред които най-притеснително изглежда е и новият заместник министър-председател по демографска политика.

Има няколко добри разяснения защо това е мит. Един публикуван в последните дни ще намерите във Facebook. Аз обаче ще засегна един аспект – детските надбавки. Такива през 2016-та са получавали домакинства със среден доход под 350 лв. на месец. Надбавките в такъв случай са били 37 лв. за едно дете, 85 за две, 130 лв. за три и т.н. Не се дават пари за деца, които не посещават училище или не са напълно имунизирани.

За изминалата година 426559 жени са получавали надбавки за 662217 деца. Това представлява 55.8% от всички деца живеещи в страната. Получих справката по общини след заявление по ЗДОИ до Министерството на труда и социалната политика. Има различни начини как може да съпоставим средните нива на раждаемост в различни части на страната с получаващите детски надбавки. Когато нямаме достъп до детайлите за всеки отделен случай, може само да търсим корелация между различните стойности. Корелацията, разбира се, не означава причинно-следствена връзка, но липсата ѝ най-често показва, че свързаност няма или е достатъчно слаба. Именно това ще илюстрирам тук.

Бедност, не етнос

На следната графика виждате тоталният коефициент на плодовитост в синьо (лявата скала) по области. Той означава колко деца се очаква да има една жена през живота си съдейки по данните от 2016-та. В червено (дясната скала) съм показал разликата между броя деца, които имат жените в региона и за колко получават детски надбавки.

Виждаме, че в столицата жените имат по 1.27 деца. Жените, на които се изплащат надбавки обаче получават такива за 1.51 деца или 19% повече. Това е белег, че домакинствата с ниски доходи имат повече деца от средното за града. В другия край на скалата е Сливен, където средно жените имат по 2.24 деца. Тези, които получават надбавки обаче, ги получават за 1.74 деца. Това не означава непременно, че само жени с по-малко деца получават надбавки. Друг фактор е, че в доста домакинства по едно или две деца не отговарят на критериите – или са отпаднали от училище, или нямат пълен набор имунизации.

det4

Всъщност, с изключение на Ямбол и Сливен, в повечето общини майките получават детски надбавки средно за 1.50-1.55 деца в домакинството. Толкова е средният коефициент на плодовитост в страната. В Ямбол и Сливен е около 1.7 деца, но се вижда и че за много деца не се получават надбавки. Това оборва в известен смисъл мита, че семейства от малцинствата раждат по много деца и мамят системата, само и само за да точат социални помощи. Видимо това не се случва и мерките работят.

Следната графика илюстрира това по още един начин. Подредил съм областите по процент ромско население според преброяването през 2011-та (дясна скала). Отново в синьо е коефициента на плодовитост, а в червено – броят деца, за които се получава надбавки. В Монтана има най-много роми в страната, но и двата коефициента са на нивото на Плевен, където ромите са три пъти по-малко. Аналогично нещо виждаме в Добрич, където плодовитостта и получаващите надбавки са на нивата на Смолян при 19 пъти разлика в дяла на ромското население.

det1

От това ясно се вижда, че не говорим за проблем с етноса като цяло, а с опредени региони. Няма съмнение, че раждаемостта сред ромите е висока и че има сериозни проблеми с достъпа до здравни услуги, както и сексуално образование. От възрастовото разпределение при преброяването това стана пределно ясно. В същото време се спекулира много за измеренията на тези проблеми. Това отново са неща, които лесно биха могли да се проверят и опровергаят – нещо, което съм правил многократно тук.

Още една илюстрация за това е разбивката по общини. Знаейки колко деца са живели във всяка и за колко са получени надбавки, може да преценим какъв дял от домакинствата попадат в изискванията – под 350 лв. доход на член от семейството. Това е един начин да преценим колко бедна е една община. Разбира се, това е индикативно, защото може да се получава надбавки за деца и над 18 годишна възраст когато са все още в гимназия. Тези случаи обаче са много малко и разликата е пренебрежима. Подредил съм общините по процент от децата живеещи там, за които се получават надбавки. В единият край на скалата е Столична община с 30% следвана от Божурище с 35%. В другият край са Трекляно и Маджарово с 95%.

det3

Нарочно не съм показал имената на общините на картата – искам да потърсите тенденция и корелация в данните. Истината е, че такава почти няма. Наистина, при по-бедните общини се вижда повишение на броя деца на майка, за които се получават надбавки. Въпреки това, се виждат силни вариации между тях с коефициент на плодовитост между 1.35 и 1.75 в общини с иначе еднакви показатели. В жълто също така се вижда отново процентът ромско население. Отново тук ясна корелация отново липсва.

Нещо, което явно работи

Понякога същността на данните не е това, което виждаме в тях, а това, което не виждаме. Целта ми тук е да покажа, че поне отнасяйки се до детските надбавки, определено не може да се твърди, че сегашната система се експлоатира по някакъв начин. Точно обратното – изглежда изпълнява доста добре целта си да санкционира напускащите училище и пропусналите имунизации подпомагайки на родители с повече деца в бедни региони. Сумата наистина е малка, но за някои семейства може е от съществено значение.

Тези надбавки са и една мярка, която изглежда всеки се опитва да променя. Лесно е, не струва много и смесено с популистка реторика може да донесе добри политически дивиденти. Проблемът обаче е, че изглежда често в тази реторика не се засягат изложените до тук данни. Съмнявам се, че дори се гледат или разбират по време на обсъжданията.

Вместо това, ако наистина някой иска да прави промени, следва да се запитаме защо има въобще горна граница на доходите за получаването им. Също така, ако все пак е нужна, защо не е диференцирана на регионален принцип спрямо средните доходи? Ако обаче наистина някой иска да подпомогне раждаемостта чрез административни мерки, то защо не се затегне контролът върху фирмите, които уволняват бременни жени? Толкова масова е практиката, че вече се смята почти за нормално. За целта не трябват много повече средства – просто Инспекция по труда и НАП да си вършат работата. Или пък да се направи повече за градините, за улесняване на студентките, които са решили да имат деца по време на следването и прочие. Тези неща обаче са трудни и никой не ги подхваща сериозно.

Затова слушаме само за детските надбавки. Привидно е разбираемо като материя, но явно не е. Когато не боравим с реални данни, предразсъдъците надделяват, решенията са грешни и ефектът е обратен. За съжаление не очаквам нищо различно от новия ни министър.

2017-05-09 bias-и и дебъгване

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3352

Нещо странично.

Тия дни в офиса около някакви занимания обсъждахме следната задача:

“Имаме банда пирати (N на брой, капитан и N-1 останали членове), които искат да си разделят съкровище от 100 пари. Пиратите имат строга линейна йерархия (знае се кой след кой е). Разделянето става по следния начин – текущият капитан предлага разпределение, гласува се и ако събере половината или повече от гласовете се приема, ако не – убиват го и следващия по веригата предлага разпределение. Въпросът е какво трябва да предложи капитанът, така че всички да се съгласят, ако приемем, че всички в екипажа са перфектни логици. Също така пиратите са кръвожадни и ако при гласуване против има шанс да спечели и същите пари, пак ще предпочете да убие капитана. Също така всички са алчни и целта е капитанът да запази най-много за себе си.”
(задачата не идва от икономиката, въпреки че и там всички са перфектни логици и за това толкова много им се дънят теориите)

Решението на задачата е интересно (за него – по-долу), но е доста по-интересно колко трудно се оказа да я реша. Първоначалната ми идея беше просто на горната половина от пиратите да се разделят намалящи суми, понеже това е стандартния начин, по който се случват нещата. Това се оказа неефективно. После ми напомниха (което сам трябваше да се сетя), че такива задачи се решават отзад-напред и по индукция, и като за начало започнахме с въпроса, какво става ако са само двама?

Първият ми отговор беше – ами другия член на екипажа ще иска винаги да убие капитана, щото така ще вземе всичко. Обаче се оказа, че и капитана има глас, т.е. ако останат само двама, капитанът взима всичко и разпределението е 100 за него и нищо за другия.

Какво следва, ако са трима? Казах – добре, тогава даваш на единия 1, на другия 2, и останалото за капитана, понеже ако останат само двама, последния няма да вземе нищо, капитанът гласува за себе си и втория и да е за и против, няма значение. Само че няма нужда да даваме нищо на средния, щото не ни пука за мнението му, така всъщност правилното разпределение идва 1, 0, 99. Тук пак си пролича bias-а, пак очаквах да има някаква пропорция.

Long story short, следващата итерация е 0, 1, 0, 99, понеже така ако не се съгласят, на следващия ход предпоследния ако не се съгласи няма да вземе нищо, и на другите двама мнението няма значение. Pattern-а мисля, че си личи 🙂

Лошото е колко много влияеше bias-а, който съм натрупал от четене за разпределения в реалния живот – какво са пиратите, как няма перфектни логици (и реално никой няма да смята по тоя начин, а ще се стремят към нещо, което им се вижда честно), как това тотално изключва политическата възможност N/2+1 от долната част да гласуват винаги против, докато не дойде всичкото до тях и после да си го разделят по равно и всякакви подобни варианти от реалния живот. Ако примерът беше с каквото и да е друго (например не включваше хора), вероятно щеше да е доста по-лесно да гледам абстрактно.

Което е още един довод в подкрепа на идеята ми, че много по-лесно се дебъгва нещо чуждо (често и което никога не си виждал), отколкото нещо, с което почти постоянно се занимаваш. Над 90% от проблемите (това не се базира на никаква статистика, а на усещане) са достатъчно прости, че да могат да се решат със стандартни методи и да не изискват много задълбочено познаване на системата (половината ми живот е минал в дебъгване на неща, които не разбирам, доста по-често успешно, отколкото не) и вероятно като/ако правя debug workshop-а (за който много хора ми натякват), ще е с проблеми, с които и аз не съм запознат, да е наистина забавно …

Обслужване на една опашка

Post Syndicated from Илия Горанов original http://9ini.babailiica.com/one-stop-que/

Масово се говори за предлагане на „Услуги на едно гише“ – такива предлагат в офисите на НАП, в КАТ, в общините, в банките и къде ли още не. Както и всичко останало (тук щях да кажа в България, но вероятно не е изолиран случай), нещата са криво разбрани. Концепцията за обслужване на едно гише е, когато отидеш в мястото за обслужване, независимо от това, което трябва да свършиш, да можеш да го свършиш на всяко от наличните гишета, в това число, ако имаш да правиш повече от едно нещо – да свършиш всички задачи на едно място.

Елементарният пример е, ако пазаруваш в супермаркета – като стигнеш до услугата „ПЛАЩАНЕ“ – няма значение на коя от касите ще се наредиш. Можеш да платиш на всяка от касите. Нещо повече – ако си купил месо, млечни продукти, плодове, зеленчуци и напитки – не е нужно да се наредиш на пет различни каси, за да платиш всеки от продуктите на различна каса. Нареждаш се на една опашка и плащаш всички продукти – на едно гише!

Какво обаче се случва с обслужването на едно гише в България? Примерно офис на НАП или някоя банка – влизаш и във фоайето те посреща някакъв киоск (ако имаш късмет работи) и в най-добрия случай на екрана има опция за това, което искаш да свършиш. В действителност в голяма част от случаите се получава, че някои от услугите са групирани и са описани по начин, който е абсолютно непонятен за потребителя. Например „Услуги по чл. 168, ал. 2 от ЗМНФВ“… зад такова заглавие може да се крие подаване на 40 вида декларации, обаче ти трябва да знаеш този факт, за да си свършиш работа.

И така – допускаме, че киоскът работи, потребителят знае какво ще прави, в това число знае „научното“ му название, натиска бутончето, хартията в машината не е свършила, машината печата листче с номер и ти казва – вие сте №Х, преди вас чакат Y човека, следете на таблото кога ще изтеглят вашия номер.

И започва томболата – аз съм примерно №280, в момента са стигнали до 275, аз съм силно обнадежден, че след само пет номера съм на ред… и изведнъж следващия изтеглен номер е 286, следва 281, след това 290 и т.н… а аз си вися примерно половин час… и чакам да дойде моят ред.

Защо? Защото в действителност системата не е „обслужване на едно гише“, а „обсужване на една опашка“. Единственото общо между чакащите е номерацията на хората на опашката. Защото в зависимост от направения избор при тегленето на номер системата те насочва на различно гише. В действителност потребителите не се обслужват на едно гише, нито на което и да е гише. Нещо повече, ако планирам да използвам две или три услуги (не дай си боже – различни), трябва да изтегля три отделни номера, защото всяка от услугите се предоставя на различно място. Съответно – ако една от опашките се движи по-бързо, а друга по-бавно – ще трябва да си чакаш. А ако си особено късметлия – номерът ще дойде на ред по едно и също време за две различни гишета.

Та хората проектиращи такива системи, трябва да ги карат, когато пазаруват в супермаркета, да плащат на няколко различни каси, като на всяка изчакват опашката наново, за да им влезе в главите, какво е „обслужване на едно гише“, а ако не им влезе в главите, да им се забрани да се занимават с неща, които не им влизат в кратуните.

За народните добродетели

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2050

Има вече близо сто години от лекциите на доктор Никола Кръстников, изнасяни през 1919-1920 година и публикувани през 1921 година. Прочетете ги – сякаш са писани вчера.

И може би най-актуалното в тях е описаното противоречие между обществената неангажираност и личната ангажираност на българина. Ние сме може би най-безхаберната към обществото и страната си нация. И в същото време може би най-ангажираната с личното си. Сякаш не е един и същи народ това… А е. Защо ли тъй?

Заселете човек в къща с един счупен прозорец, под за премитане, капеща чешма в кухнята и таван за пребоядисване. Какво ще направи той? Ще измете пода веднага. Ще смени стъклото на прозореца до ден-два. Чешмата ще стане и по-бързо, особено ако е сръчен. И вероятно до месец-два ще пребоядиса и тавана. Ще си направи дома за чудо и приказ.

Заселете го вместо това в къща, където всички прозорци и врати са счупени, боклукът е до коляно, мебелите са строшени, стените – за измазване, тръбите са запушени, ток има само в един контакт… Какво ще направи той? Ще си разчисти леглото и една пътечка до него, да има къде да спи, докато си намери друг дом. И ще е прав – това е по-разумното. А ако друг дом няма, ще се пропие – и това е по-постижимото, отколкото да оправи този.

И без теория на счупените прозорци е ясно – човек се бори, когато има надежда, че ще успее. Няма ли я, би било глупаво да пробва, нали? Където има един счупен прозорец, той е нещото, което не се връзва – и се оправя. Където всички прозорци са счупени, невръзващото се нещо е желанието да бъдат оправяни – то е, което трябва да си отиде.

От много столетия българинът живее в страна, където са счупени всички прозорци. Не само в държавата ни буквално няма нещо, което да е наред, но и дори просто в обществото ни. Каква е масовата реакция, когато някой реши да мете улицата просто за да е чиста? Или когато някой се опита да направи наистина антикорупционна политическа партия, или да протестира срещу политическото мутрафонство и политченгеджийство?… Хубава е природата ни, където не сме успели още да я унищожим. Каквото ние сме създали или успели да пипнем по-обстойно е… това, за което пиша.

(За момент погледнете нещата от обратната страна – на политическия престъпник, който иска всичко да е разградено, че да му е най-лесно да граби. И да са хората твърде отчаяни, за да се обединят и да го накажат… За него тук е страната на здравите прозорци. И ако има случайно някой прозорец счупен – тоест, нещо дето да е както трябва и да му пречи – той ще го „ремонтира“. Познайте какъв е резултатът, когато цялата власт и всички лостове са в ръцете на „успелите млади мъже“, или по-точно на кукловодите им. Познайте и защо ЕС толкова натиска да си оправим – което май вече клони към лустрираме – съдебната система.)

Какво остава при това положение на обикновения човек? Единственото, което е предимно под негов си контрол, е неговата собственост. Къщата, дворчето, евентуално нивицата. Там той излива цялата си грижа, стопанственост, работливост и умения. Затова и е толкова жертвоготовен и ангажиран, когато опира до личното му – за разлика от общественото, където всички прозорци са изпочупени, и той се чувства безсилен да ги оправи.

(Което идва да ни каже нещо важно – той е невероятно упорит. Политическите престъпници от всички времена са успели да ограничат дълбоко и пренасочат трайно грижовността му, но не са успели да я унищожат напълно.)

… Откога българинът живее така? Трудно е да се каже. Още през Второто българско царство по-високопоставените са си позволявали на практика всичко с тези под тях. Както болярите с обикновените хора, така и царят с болярите. (Затова много от българските боляри с радост са приемали, когато зараждащата се Османска империя им е предлагала васалитет. Свобода от царската „диктатура“ срещу помощ в битка срещу този цар – кой болярин не би бил щастлив?) По време на византийците подтисничеството отгоре и безправието на по-долните надали е било по-малко. За Първото българско царство не зная, то май е било мъничко по-различно, но също не особено търпимо към по-ниските в стълбицата. Като се има предвид, че е било през 8-10 век…

През повечето от времето на Османската империя също няма как да е било иначе. Все пак е била ислямска теокрация – християните са били защитавани от външни врагове, доколкото са били рая – стадо. Забогатели българи започват да се появяват по-осезаемо едва след Гюлханския хатишериф от 1839 година, когато е провъзгласено официално равенство на всички поданици на империята, без значение на религия и националност. Уви, доста от забогателите са чорбаджии в най-лошия смисъл на думата – израсли като роби, те искат да са не свободни, а робовладелци.

След Освобождението, когато тези чорбаджии и подобните им се оказват на власт, това си казва думата с пълна сила. Чудесно е показано във филма „Капитан Петко войвода“ – ако случайно сте го изпуснали, гледайте го, струва си! Думите на Антон Страшимиров за събитията около Септемврийското въстание „клаха народа си както турчин не го е клал“ с пълна сила важат за цялото време от Освобождението нататък. Нещата започват да се цивилизоват поне мъничко чак след 1934-35 г., когато реално се установява царска диктатура. Очевидно при всичките си недостатъци Борис III е бил просветен цар и патриот. Чак тогава безчовечността на чорбаджиите почва мъничко по мъничко да влиза в някакви рамки и граници.

Левичарско мислене ли е това? За обременени от идеология – може би. За такива, които имат представа от бизнес, то е нормалното. Кой бизнесмен иска съсипани, изцедени и мразещи работата си и него служители? Който си е получил парите в куфарче и не знае как се изкарват, и не му и трябва, понеже в куфарчето винаги ще има нови за пране. Защо в Германия производителността на труда е несравнимо по-висока от гръцката, при положение че в Гърция се работи повече часове и при по-голямо изцеждане? Контрастът с Китай е още по-голям – там производителността на труда е висока предимно в най-големите заводи, където е най-високата специализация. (А най-често и 12-14-16-часови работни смени при 1 почивен ден в месеца.) На истинския бизнесмен му трябват отпочинали, доволни и обичащи работата си служители. Те са, които произвеждат ефективно и с ниска себестойност, въпреки по-високите си заплати и бонусите.

(И е така не само със служителите в бизнеса. Доброто обикновено е по-силно от злото – но не защото е по-морално, а защото е по-ефективно и успява по-добре. Всъщност, ако не беше така, самите понятия за добро и морал нямаше изобщо да възникнат.)

След 1944 г. комунизмът лиши хората от почти всичката им собственост. Тя се оказа под контрол – тоест, де факто собственост – на хора предимно без понятие от управление на собственост. Пак роби, мечтаещи да станат робовладелци. Резултатът беше предсказуем… Но от това последва и нещо още по-лошо. Робовладелството – за объркване на умовете кръстено „народна република“ – стана част от държавната система. Прословутата Държавна сигурност беше създадена именно с целта да го опазва. Структурите ѝ бяха изградени да са подходящи за тази цел. Техният персонал беше подбран, обучен и възпитан да е подходящ за тази цел. Властническа каста, създадена да служи на робовладелците (ака Политбюро на ЦК), като опазва робовладелството като институция.

След 10 ноември 1989 г. парите на България попаднаха в ръцете именно на тази каста. А когато президент стана Георги Първанов, той я организира и вгради във властта, в услуга на Русия. (Която държи изцяло контрола върху нея, включително Първанов, чрез досиетата ѝ. Помните ли как Димитър Йончев ги изнесе спешно в СССР веднага след промените?) Тази каста знае само един начин да управлява – като държи в ръцете си всичко и контролира всекиго.

Преди няколко месеца проф. Гарабед Минасян направи прословутото си сравнение – между собствениците и управници на активни фирми в България и публично достъпният списък на кадрите на ДС. Оказа се, че 70% от първия списък са във втория. При положение, че най-влиятелните в ДС (които сега са и най-големите собственици) са били изпрани от списъка ѝ още при съставянето му. Че бизнесите на много от тях се водят на имената на децата им (които са твърде млади, за да са били в ДС). И че на много други от тях бизнесите се водят на името на подставени лица, или на прословутата „група физически лица“… Вероятно под 10% от фирмите в България (като бройка – вероятно като оборот под 1%, а като печалба под 0.1%) не са собственост на тази каста.

Това води до един интересен извод – има точно две възможности. Едната е, че в ДС са подбирали не по разузнавателни умения или вкус към доносничество, а по бизнес-качества, и са го правили толкова добре, че са подбрали поне 90% от бизнес-таланта на страната. (Включително този, който е влязъл в активна възраст след 1989 г., вероятно чрез машина на времето.) Другата е, че ДС продължава да е не по-малко организирана, отколкото преди 10 ноември, и старателно изтиква от бизнеса всеки, който не е неин член – вече не като държавна организация, а като мафия. Трети вариант просто няма.

Ако случайно вариантът е вторият, какъв е резултатът на ниво хора? За ДС-бизнесмените обществото като цяло не е тяхната социална група – тя е другите ДС-ари. То е стадо, което е едновременно тяхна собственост и техният враг. Като тяхна собственост, то трябва да бъде доено и стригано колкото се може повече. Като техен враг, в него трябва да не се инвестира абсолютно нищо, понеже то ще се опитва да използва инвестираните в него ресурси срещу тяхната каста.

Затова ДС-бизнесмените няма да се научат на отговорност пред обществото и грижа за него никога, независимо колко поколения ще продължи царуването им. Съответно подходът на българския бизнес (който ще се състои на практика само от тях) към служителите си никога няма да стане различен от мачкане и изцеждане. И подходът на тази мафия като цяло към страната никога няма да стане различен от поддържане на всички възможни прозорци счупени. (По критериите на не-мафиотите. По критериите на ДС това е поддържане на всички прозорци здрави. Те могат да оперират по нормалния за тях и обединяващ ги начин единствено в такива условия.)

Какъв ще е крайният резултат ли? Най-вероятно българинът като цяло ще успее да опази грижата си към своето, и дори ще я засили. Съществуването в такова общество е, което той е правил в течение на последните поне 30 поколения. В същото време обаче способността му да се грижи за обществото и за другите, да е отговорен и активен социално, може да бъде унищожена напълно и окончателно.

Поне тази на българите в България – тези в чужбина вероятно ще успеят да я опазят, а на много места вероятно дори ще я доразвият. Но дали ще искат повече да имат нещо общо с българите в България е под въпрос.

… Толкова по въпроса за народните добродетели.

2017-03-30 Alexandra Zerner

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3345

Тия дни Виткур спомена, че се занимава с нов музикален проект – Alexandra Zerner, и един техен запис ми прозвуча добре, та се замъкнах с жената в Joy station да ги чуя на живо.

Като за начало, оказа се, че Joy station е широко, има място де да седят бременни жени, има въздух, звукът им е много добър, като цяло неочаквано хубаво място, особено за в студентски град.

А музиката си беше великолепна. Инструментален метъл, но на коренно различно ниво, интересна, с много техника и много идеи. Някаква представа може да се придобие в youtube, но определено е друго да се чуят на живо. Взех си cd-тата ѝ и ще си ги въртя известно време 🙂

А как точно свири Александра Зернер е трудно да се обясни. Единствения ми паралел беше Чък Шулдинър…

Арнолд Шварценегер и малоумните

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2045

Преди нещо време Арнолд Шварценегер – надали е нужно да обяснявам кой е – се срещна с участниците в така наречените Специални Олимпийски игри. (Това е олимпиада за деца и възрастни с изоставане в умственото развитие. И пусна на страничката си видео от срещата.

Под видеото му обаче цъфна следният коментар:

The Special Olympics make no sense. The Olympics are for the best athletes in the entire world to compete against each other to determine who is the best. Having retards competing is doing the opposite!

(Специалните Олимпийски игри са глупост. Олимпийските игри са за най-добрите атлети на целия свят, да се състезават един с друг и да определят кой е най-добрият. Състезанието между малоумни върви в обратната посока!)

Отговорът на Арни ме възхити – този запис е заради него:

As stupid and evil this comment is, I am not going to delete it or ban you (yet) because it’s a teachable moment. You have two possible paths ahead. Right now, I guarantee you that these athletes have more courage, compassion, brains, skill – actually more of every possible human quality than you. So take their path – you could learn from them, and try to challenge yourself, to give back, to add something to the world. Or you can stay on your path, and keep being a sad, pitiful, jealous Internet troll who adds nothing to the world but mocks anyone who does out of small-minded jealousy. I know what you really want is attention, so let me be clear: if you choose to keep going this way, no one will ever remember you.

(Колкото и глупав и зъл да е този коментар, няма да го изтрия или да те банна (засега), понеже е повод да се научи нещо. Пред теб има два пътя. Към момента ти гарантирам, че тези атлети имат повече кураж, съчувствие, разум, умения – всъщност повече от всяко възможно човешко достойнство от теб. Така че поеми техния път – можеш да се учиш от тях, и пробвай да си поставиш предизвикателство, да дадеш нещо, да добавиш нещо към света. Или пък можеш да си останеш по сегашния си път и да продължиш да бъдеш тъжен, жалък и ревнив Интернет трол, който не прибавя към света нищо, а само се подиграва на тези които прибавят, движен от дребнодушие и ревност. Знам, че всъщност се бориш да ти обръщат внимание, така че ще бъда директен: избереш ли да продължиш по същия начин, никой няма да си спомни за теб.)

Мисля, че има защо да му викат Железния Арни. Или Терминатора.

В неделя ще гласувам с номер 16. Ето причините ми защо.

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/nomer-16/

В неделя ще гласувам с номер 16 за Да, България, не само защото вярвам в хората в листата. Нещо повече – повярвах отново в процеса.

Преди 10 седмици, когато Да, България се основаваше, много се усъмниха, че инициативата ще пропадне в раздор. Толкова много активни хора, всеки със свои силни инициативи и различни често позиции, сякаш е невъзможно да се обединят около обща кауза.

Показахме, че това е не просто възможно в днешната България, но и може за кратко време да генерира огромна енергия с реален ефект върху политическата среда. Самото създаване на Да, България беше урок по демокрация. Решенията се взимаха след подробни дебати, взаимно уважение и разбиране, че за това време може да се концентрираме върху ограничен кръг теми. Направи се всичко да се включат българите в чужбина в заседания и консултации. Нямаше нито грам авторитаризъм типичен за почти всички добре познати партии. Всеки загърби егото си осъзнавайки, че сме по-силни заедно. Процесите в съветите и работните групи бяха пример как въпреки различията си интелигентни хора могат да изградят обща основа, върху която да градят.

Няма съмнение, че именно това липсва в политиката ни днес. Не може да обещаем, че с достатъчна подкрепа в неделя ще трансформираме изцяло съдебната система и администрацията. Никой не може честно да обещае това. Може обаче да гарантираме, че ще пренесем нашия начин на работа в парламента и че ще се борим за реформите, които обсъждахме из цяла България в последните месеци.

Обещаваме борба, не спасение.

Гласувайте в неделя за принципите, в които вярвате. Преди време написах, че изборите не са демокрация – изборите просто пренареждат сцената. Демокрацията е това, което се случва преди и след изборите. Преди изборите основахме Да, България и всичко описано до тук, за да нямаме повече извинението „няма за кого да гласувам“, за да имаме шанс за по-здравословна демократична среда сред изборите. Ако вярвате в това, значи вярвате в гласа ми в неделя.

17155499_10154738875232025_2641909046266446824_n

Изборите и гласуването

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2042

Още преди няколко дни обещах в коментар тук да напиша за кого смятам да гласувам. Вече няма за кога да отлагам.

А отлагах, понеже просто нямах какво да напиша. От месеци вече, успея ли да надвия погнусата си и да реша, че ще гласувам за някоя партия, тя веднага успява да направи нещо, с което да ме откаже.

И все пак гласуването е възможността ми да повлияя това, което става у нас. На дребно, според силите си. Или може би по-скоро морално оправдание, че поне съм се опитал. А лошото е, че това оправдание обикновено е потребно само в един случай – когато се насочваш към Терминал 2 с еднопосочен билет… Така че, честно казано, вече дори не мога да кажа защо изобщо още се старая. Може би защото някакъв усет ми казва, че целта на „Лошите“ в случая е именно да се предам. Че докато не съм се предал и търся, те нямат как да пият шампанско и да спят спокойно по повод мен.

Затова и пиша сега мнението си за кандидатите на тези избори. За да го изясня не толкова за другите – всеки има право на свой избор – колкото може би най-вече за себе си.

ГЕРБ подкрепях неведнъж за изминалото десетилетие. Правих го с надеждата, че има шанс те да бъдат алтернатива на „пост“комунистическата мафия, вместо да се обединят с нея и влеят в нея. Уви, те избраха обединението с нея. Вместо да прати Пеевски и собствениците му където им е мястото, Бойко Борисов се прегърна с тях и им се поклони… Изчаках немалко, дадох им много възможности да се променят. Това не се случи. За мен кредитът на доверие към тях е изчерпан, без изгледи да бъде върнат. Така че те са задраскани от списъка ми.

Откакто правя разлика между ляво и дясно не съм особен поддръжник на лявото. Някои от идеите му ми се струват отчасти рационални, но единствено ако са приложени в като цяло дясна среда. Затова и БСП никога не са били моят избор. Другата причина да не ги харесвам е, че те реално са най-старата партия на Русия у нас. А Русия към момента ни смята за свой икономически и военен враг, и води срещу нас хибридна война. Поощряване на корупцията, протекция на едрата престъпност, унищожаване на доверието между хората, поставяне начело на некадърни послушковци – всичко, което съсипва една страна. Класиката на жанра е сегашният ни президент – уж издигнат, но всъщност спуснат. Не, благодаря.

За АБВ не ща дори да мисля. Дори само името на Георги Първанов ме кара да се огледам къде мога да повърна, ако не успея да се удържа. А да е само той… Може да са много модерни. Може да са много умерени. Може да са много всякакви. Само че гласът ми няма да отиде за тях. Може да е емоционално – жив човек съм, имам право на емоции. Към момента не мога да си представя те изобщо някога да спечелят доверието ми. Дано ме опровергаят, но засега е така.

Патриотизмът ми допада, но национализмът – не. А нашенските патриоти са всъщност не особено прикрити националисти. (И то от клиничния тип, който мисли с тъпи лозунги вместо с главите си, и така ни вреди колкото всички външни врагове заедно не могат.) Друга тяхна обща черта е, че се ползват с не особено прикритата подкрепа, организационна грижа, инструктаж и нерядко пряко финансиране от Москва. (Което обяснява защо действат така, че са най-голямата вреда за страната ни.) Патриоти, или поне националисти – да, но май на „матушката“ повече, отколкото на България… БСП вече ги задрасках по същата причина – нямам причина да погледна на патриотите иначе.

Лично Марешки ми е изключително неприятен като явление, и доста хора от партията му само подсилват този ефект. Ако дори само една десета от това, което съм чувал за бизнеса и съществуването му е истина, той трябва да е в затвора под строг режим… Но не зная със сигурност дали е истина. А в същото време той беше единственият в България, който направи нещо срещу пълзящата картелизация, която ни съсипва. Убеден съм, че го направи с единствено политически мотиви, но това не променя факта, че го направи. А е изключително важно да се научим да мислим с джоба си и да гледаме не приказките, а делата. Затова не го задрасквам окончателно от списъка си, въпреки че погнусата ми е трудно преодолима.

ДПС дори не желая да ги обсъждам. Да ги нарека „партията на корупцията“ няма да е дори начало на това, което са. Да ги нарека „московска агентура“ – също. Още десетки други също толкова ласкави етикети мога да им лепна, и всеки ще е верен, но има ли смисъл да продължавам след тези?… Всъщност, единственият етикет, който не мога да им лепна, е „етническа партия“ – защото етническото им е единствено проформа. Делян Пеевски не ми прилича нито на турчин, нито на мюсюлманин, но надали бих гласувал за него дори под смъртна заплаха. А за отрудения бай Ахмед от някое родопско или делиорманско селце сигурно бих гласувал с удоволствие, само че него го няма и няма да го има в списъците им. Така че без тях.

Същото важи и за ДОСТ на Лютви Местан. Не съм тежко предубеден срещу тях – ако ги проуча внимателно и не открия тежко присъствие на мизерабили, бих ги обмислил като възможност. Само че не очаквам да си дам този труд скоро, по точно определена причина. ДОСТ разчитат основно на външна подкрепа – тази на Турция. Само по себе си това не би било твърде страшен проблем, Турция поне не води хибридна война срещу България. Страшен проблем там обаче в момента има, и той се казва Ердоган – турският Доналд Тръмп. Клиничен мегаломаниак и социопат от нарцистичен тип със самомнение на Господ и амбиции да заеме мястото му. Така че ДОСТ за момента губят дори чисто теоретичния шанс да ги одобря за себе си.

В Реформаторския блок не остана крило, което последните години да не ме разочарова жестоко. Всяко по своя начин. Също съм ги подкрепял неведнъж, и за разлика от ГЕРБ, съм влагал в тях искрени надежди. Да, глупаво е било, но човек трябва да се надява заради самия себе си. За да не изгуби способността да го прави. И да вярва и да мечтае за нещо по-добро. Умре ли надеждата в човека, е умрял и човекът… Затова сега ми е болезнено да си припомням излаганията и провалите им. Като капак, кметът на общината ни – железният гръб на незаконния строеж върху градинката пред блока ни – е техен член. Дори само това вече би било достатъчно, за да не получат гласа ми никога повече. И да приканя горещо всички вас – не им го давайте и вие. Първо да се изчистят от корупционерите, после да търсят доверие… А „Глас народен“ щяха да бъдат моят избор в тази ситуация, ако не се бяха коалирали с тях. Съжалявам, Светльо, Венци и компания – грешен избор направихте.

В „Да, България“ членуват много хора, които познавам и уважавам извънредно много. За съжаление членуват и други, които също познавам и не уважавам ни най-малко. И забелязвам, че първите някак все се оказват в ролята на работните магарета, а вторите – на седналите около трапезата. Това вече ме кара да си правя определени изводи. Също, че тръгнаха с пари на Иво Прокопиев не ме смущава особено, но че излъгаха че парите са от някаква американска фондация вече ме тревожи. Лъжата от самото начало рядко е предвестник в българската политика на нещо честно и заслужаващо доверие… Няма да ги задраскам от списъка си единствено за да имам някаква алтернатива на партията на Марешки.

Останалите партийки не ми се коментират – не ми се струва, че заслужават да бъдат обмисляни сериозно. Надявам се да ме опровергаят в това, но засега мисля така.

Така че когато се изправя пред урната, вероятно ще избирам между Марешки и „Да, България“. Дано дотогава не успеят да ме отвратят и едните, и другите.

Обещанието спазено.

На чаша вино с Христо Иванов

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/hristo-ivanov-2/

Продължение на разговора ми с Христо Иванов, първата част на която е публикувана тук.

Така се случи, че съм свидетел на календара ти и затова един чисто човешки въпрос – за последните два месеца колко пъти имаше време да спреш на едно място и, както казва един приятел, да позволиш на душата ти да те настигне?

Ха! Ами, не много… Знаеш ли, много е странно. Както вече казах, винаги съм бил много частен човек, но трябва да кажа, че отдавайки се на това да послужа на хората за възел, в който техните мечти да се съединяват, виждам, че така човек някак си не се отдалечава от душата си. Служенето – защото аз смятам, че ключовият елемент на лидерството е именно съзнанието, че трябва да служиш – всъщност е достатъчно пълноценно, достатъчно носи единство със себе си. Така че не бих седнал да се жалвам. Има си своите напрежения и трудности, но наличието на яснота за какво го правиш всичко това, усещането и ежедневното удивление от това какви чудесни хора има навсякъде, където отида…

Аз намерих цяла кошница нови приятели…

Да, и то страхотни хора, наистина, из цялата страна. Всичко това стократно изплаща каквито и там негативи човек да понася от цялото това нещо.

А как обичаше да почиваш преди три месеца?

Не помня! (смях) Не, шегувам се, разбира се. Ами, нищо екстравагантно. Една книга и малко хубава музика е всичко, което ми е нужно.

Едно нещо, което винаги съм правил и много ми липсваше, е излизането извън града, извън София. Това за софиянци най-често е Витоша, и беше много хубаво, че оня ден качихме Черни връх, въпреки че по средата на кампанията, малко неочаквано. Трябва да кажа, че горе в мъглите и снеговете, които валяха, доста добре ме настигна душата, ако трябва да използвам този израз.

И усещането… Хайде малко, бидейки в Пловдив, да поговоря за София. Много важно за София е, че върхът е свързан с Алеко. Ние тръгнахме от една точка на Морените, на която имам снимка като тригодишен, когато нашите за първи път са ме качили на ски. На тези места е минал целият ми живот. Аз съм много запален скиор и турист…

И там, на това място изведнъж си дадох сметка, че всичко това е Алеко. И колко много от това, което политически искам да направим, е Алеко. Неговият страхотен хуманизъм и хумор, това негово особено отношение към българското общество, с хумор, с любов, с разбиране, с желание да е по-европейско, по-просветено, този негов великолепен демократизъм – всичко това в огромна степен съответства на мечтата ми “Да, България!” да се превърне в едно продължение на това дело. И се сетих за последните изречения в “Бай Ганьо в Русия” – забележи, колко символично – там казва: “Поставен под правилно, добро управление, българинът може да прави чудеса.” Та, ключът е наистина да имаме добро, човешко, просветено управление и тогава българинът може да прави чудеса.

Това ли е твоята представа за България, ако не бяхме в ситуация да трябваше да правим политическа структура, която да върне справедливостта в обществото?

Ами, да, Алеко като образ със сигурност е много близо до моята представа за това какви би трябвало да са идеалите и авторитетите на нашето общество. И е чудесно, че той е. Чудесно е, че всички епохи, всички промени не са се отразили на неговото присъствие.

Сега дано не е рязка смяната на темата, но като човек от света на технологиите да те попитам… Светът е на прага на така наречената четвърта индустриална революция, ако следваме общите терминологии, която на всичкото отгоре този път е тотално различна спрямо предходните. Защото имаме сблъсък на една еволюция на нещата от физическия свят – нови материали, автомобили, които нямат нужда от шофьор, триизмерно отпечатване на неща, дори тъкани и органи за имплантиране на хората; втора еволюция на дигиталния свят, информационните технологии – носим мощни компютри в джобовете си вместо телефони; и в биологията и генетиката има революция, която доскоро не си представяхме. Всичко това се случва едновременно, в синхрон, като перфектна технологична буря, с всичките плюсове и минуси, защото както ни дава огромни възможности, така и крие сериозни рискове, които може би не съзнаваме още какви са…

И колко тъжно е в същия този момент ние да си говорим за връщането на нормалността в обществото, вместо да…

… да полетим, да. Виж, това е едно много интересно сравнение. Аз мисля, че се случва нещо много повече от поредната индустриална революция – защото всяка от предишните се свързва с развитието на ограничен кръг технологии, и вероятно от гледната точка на поколенията, които са живяли преди и след това, промяната да е била жестоко-епохална – но тук ми се струва, че става дума за нещо много повече. Разделя се траекторията на човечеството на оня етап, в който се е считало, че човекът е бил животно сред животните и е еволюирал по правилата на биологичната еволюция, след което, ставайки обществено животно, дълго време се е смятало, че с това той спира еволюционния процес.

Но ние навлизаме в един период, в който всяка една от тези технологии и особено комбинацията от тях всъщност поставя въпроса за това, че ние можем да започнем да направляваме и планираме една промяна. И в крайна сметка се изправяме пред огромния въпрос, пред който не съм сигурен колко пъти в такава степен се е поставяло човечеството: Какво е човек? Кое от онова да си човек сме готови да заменим? Кое е онова, което искаме да запазим? Сигурни ли сме, че знаем какво означава да се откажем от идеята за смъртта, например? За стареенето, за болестите? За самотата и това да си с часове несвързан с Фейсбук?

В крайна сметка сингулярността е едно състояние, което важи абсолютно за всички нас. Но даже носи някаква доза успокоение идеята, че докато всичко това се изправя пред нас – защото аз съм уверен, че някъде под кризите, които в момента се случват – мигрантската криза, която на пръв поглед е просто свързана със сирийската криза, но сирийската криза е всъщност климатична криза, която обхваща целия регион между Северна Африка и Афганистан, която е и цивилизационна криза, дълбоката криза на сблъсъка между исляма и Запада, и икономическата криза, която на пръв поглед е просто една криза на някакви деривати, които продължават да тровят; и демократичната и политическата криза също…

Под всичко това, ако слезем едно ниво надолу, е една криза на индустриалните отношения, на производствените отношения. Всичко това, което Маркс и класиците на икономикса са описали, започва да става невярно и да се променя, и все по-сериозно се изправя на хоризонта проблемът, че страшно много професии и човешки дейности ще изчезнат. Какво ще се случи с това население? Когато шофьорите престанат да бъдат шофьори, какви ще станат? Дизайнери? И как демокрацията и демократичният процес ще оцелеят? Какво всъщност представлява електронното управление като процес? Къде прокарваме границата между частното и публичното в дигиталната епоха? Как оцелява репрезентативната демокрация в епоха, в която решенията могат да се вземат през всеки смартфон? И къде остава ролята на все пак някаква… как да кажа… хайде да не говоря за професионализация, но някакъв опит политически? Как решаваме проблема с контрола върху службите в този контекст?

И най-базовото нещо – за първи път от гутенберговата революция насам възниква едно ново разделение между грамотния и неграмотния. Досега просвещенският проект беше базиран на презумпцията, че демокрацията се случва в една среда на еднакво, базово компетентни хора, които разбират процесите в нея от гледна точка на инструментите.

Демокрацията какво е? Вестник, участие в дебат, гласуване, където на хартия с писалката правиш нещо и го слагаш в кутия и всички могат да видят това нещо, да преброят протоколите. В крайна сметка нашата демокрация е направена от мастило, азбука, способност за четене, училища, вестници, кафенета – този свят изчезва. Сега вие сте една съвършено нова каста от ексклузивно грамотни хора, които могат да управляват базови, ежедневни технологии, които аз например съм неспособен да верифицирам как работят.

Йовко, ако ти ми покажеш на екрана на моя телефон, че температурата навън в момента не е 15 градуса, колкото е, а минус 15, ти като ИТ човек може би можеш да произведеш тази картина. Аз по никакъв начин не мога да те хвана, защото съм технологично неграмотен, освен да прочета това, което излиза на екрана и да му повярвам.

Но можеш да го провериш чрез паралелни източници.

Все по-малко. Защото аз си спомням преди няколко години как се случи земетресение в България и всички отидоха да проверят във Фейсбук каква е причината. Изобщо животът ни поддържа паралелни източници на информация. И от тази гледна точка един политически процес, един институционален процес, който все повече зависи от дигиталния свят, а неговото естество, неговата регулация зависи от една много малка каста ексклузивно грамотни хора, е много особено състояние на обществото.

Вие имате вече несравнимо по-голям ефект, отколкото един юрист би могъл да има върху нещо на най-ежедневно ниво, но сте абсолютно нерегулирана професия. И необходимостта от тази регулация все още не е станала очевидна, защото нивото на злоупотреби от гледна точка на представителите на вашата професия с огромното доверие и усмотрение, което ви е поверено, остава забележително ниско.

Така че, да, има киберпрестъпления, няма никакво съмнение, но истината е, че в момента, доколкото изобщо киберпроблематиката става все по-сериозна, тя не е защото има спонтанно организирали се мафиотски групи. Става дума, че държавата в един момент започва да набира и корумпира ИТ хора и имаме цяла поредица от катарзиси на представители на тези ИТ професии, които в един момент казват “Аз повече не мога да го правя това!”, излизат и започват да стават whistleblowers (бел.ред. разобличители). Сноудън и други са примери за това, че в тази професионална общност има някаква вътрешна резистентност. Това е страшно интересно!

Дълго време основната базова траектория на информационното общество е била неформалната територия на контакт между една малка общност от фенове и професионалисти. Аз ги помня тези времена, те съвсем скоро свършиха.

В същия момент обаче, ако се върнем пак в чисто обществено-политическия план, имаме сякаш нужда от един изцяло нов тип човек, широкоскроен, динамичен, който да е готов да се променя спрямо нещата около него. В контекста на онези конфликти, за които си говорихме – климатични, военни, обществени – за много хора светът в момента е неуютен, заради това че някакви крайъгълни доскоро обществено-политически шаблони вече не са валидни.

Йовко, аз трябва да призная, че голяма част от моята мотивация да се захвана с този тип политическа кариера, е свързана със сериозно притеснение. Видно е, че стигнахме до някаква междина между епохите. И понеже и преди в световната история са се редували етапи на по-голяма глобализация с етапи на връщане на махалото – аз не съм сигурен епохата, в която навлизаме, как ще изглежда. Презумпциите, които имаме, багажът, който носим от 90-те, от първото десетилетие на настоящата епоха – не съм сигурен колко добре ще ни послужат. И в този смисъл съм много загрижен в максимална степен да започнем изграждането на силни, национални институции, не защото те трябва по някакъв начин да опонират на Европейския съюз, а защото ние трябва да имаме готовност да посрещнем една епоха, в която част от проблемите ще трябва да ги решаваме сами и в кръга на хора, на които заедно ще ни изгори чергата, ако бъде подпалена от някой от краищата. Така че какъв нов човек ще ни трябва, не мога да прогнозирам, но изобретяването на нов човек винаги е кървава работа и доста болезнена.

Аз го казах като метафора…

Да, да. Но това, което бих искал да осигуря за нас и за семействата ни, е колкото се може по-здрава държава за епохата, в която ще можем да изобретяваме този нов човек.

Добре. Стига, че те уморих…

Не, не, аз съм добре.

И може би разговорът стана малко философски…

Да, доста. (смях) Но наистина, не съм уморен, можем да продължим.

Ами, искаше ми се и за Пловдив да поговорим. В допълнение на пловдивските теми, които ти засегна на срещата в Дома на културата в неделя.

Например за Европейската столица на културата, понеже никак не е малка вероятността да се превърне в пълен провал. Дори да бъдат отпуснати всички пари, които кошмарно закъсняха, времето започва да ни притиска и вече е проблем.

Защото от една страна Пловдив има дух, ти си го усетил. Аз също като теб живях една година навън и след дълго време, живеейки в София, реших да се върна в родния си Пловдив точно заради този дух, който усетих, че е в някакъв подем. Дали е стечение на обстоятелства, дали просто защото сега е дошъл моментът, дали защото хората започнаха да вярват в собствените си, макар и малки сили като индивиди – но и тук започват да се случват лесно неща, които съвсем естествено се случват в Барселона, където живях. Едни хора от един квартал се събират, решават и си правят фестивал или панаир на един или друг продукт, който е характерен за този квартал. И си говорят. Някак си в България като че ли малко си говорим. Ти го каза в едно интервю наскоро – спряхме да мечтаем колективно.

И си мисля, че от тук може да се случи пропукване точно в тази посока. Ето, дори хората, които се ангажираха с “Да, България!” в Пловдив, виждам, че те сякаш са чакали, както ти каза, някой да ги побутне, за да могат да се почувстват част от това нещо, което се оказа, че много лесно може да постига неща дори без пари. Вярно, има един такъв импулс, който в момента помага на всички ни, но аз съм сигурен, че те, както и аз, са намерили нови приятели и контакти, които ще останат и извън контекста на “Да, България!”.

Пловдив индуцира хората с градска култура. Не са много градовете в България, които имат този дух. Очевидно е, че сега Пловдив преживява една премия от нашата европейска интеграция, от това, че границите се разтвориха и в един момент той не е просто един сателит на София, с цялата институционалност на София като национално средище, а се връща към естественото си положение на град, положен в центъра на регион, който диша не с дробовете на България и на София, а с дробовете на Централна и Източна Европа, на Източното Средиземноморие. Тези пътища, които винаги са водели към Пловдив всъщност от тракийски времена насам и които по такъв жесток начин са били прекъснати и от комунизма, но и от едни определени обстоятелства преди това… Някак си Пловдив се връща като център на тази много по-голяма кръвоносна система сега заради този период на отваряне, и очевидно тази енергия се влива тук и се усеща. Пловдив е едно естествено място, което граничи културно и манталитетно с Египет, с Персия, с Италия, със Средиземноморието. Някак си тези места тук си дават среща като една роза на ветровете. И когато стените паднаха, ветровете се върнаха, и Пловдив пак е Пловдив. Това е чудесно.

Проблемът е, че този процес на връщане към един много по-голям контекст, в който Пловдив естествено плува и се чувства на мястото си, понеже иначе е като едно голямо животно, затворено в малка кутия, блъскащо се в стените ѝ… Проблемът е, че той продължава да бъде заложник на абсолютно примитивната, ограничена, късогледа българска политическа класа и процес, на това, че нас ни управляват… често пъти се казва селяни, но ако хората, които ни управляваха, бяха едни нормални селяни, щеше да бъде много по-добре. Най-лошото е да те управляват хора, които са изтръгнати. Те не са нито селяни, нито граждани, не принадлежат никъде, освен към тодорколевите герои – и Корнелия Нинова, и Бойко Борисов биха се чувствали абсолютно естествено във филмите на Тодор Колев като техни герои. Всеки любител на тези филми може да си ги представи ясно там. Така че, оставен на волята на този тип хора, естествено, че те направиха атентат срещу Пловдив. И естествено те направиха атентат срещу неговото отстояване като културно средище. Как може да очакваме от едни типажи като Борисов, като Нинова, като Вежди Рашидов, да работят за това да се случи такова голямо културно събитие?

Аз вярвам, че Пловдив е културна столица на България, със и без тази титла. Сега големият проблем пред нас е как да се мобилизираме като общество, за да се случи това нещо в Пловдив в името на цяла България. Това трябва да се случи като първостепенен национален проект. Следващото Народно събрание трябва да приеме план, който да се реализира с целия национален ресурс.

И пак искам да повторя, абсолютно не мога да си представя с какви очи Бойко Борисов пристига тук да иска пловдивчани да гласуват за него.

И доста пловдивчани не могат да си го представят. Но в подкрепа на това, което казваш – разбира се това е само мое впечатление, защото няма как да вляза в главата на текущия ни кмет – но ако се обърнем към темата за тютюневите складове, всички негови публични изказвания са, че него го боли, че споделя тъгата на пловдивчаните, но в същия момент аминистративното бездействие е очедвидно, а в чисто човешки план ми изглежда, че той сякаш вътре в себе си не разбира – защо градът така пази тези складове, защо хората отидоха и направиха жива верига, защо са готови да повторят това, защо наистина им е толкова тъжно за тези рушащи се сгради… Той сякаш не е свързан с това място.

Аз не го познавам и не мога да говоря за човека, но това, което мога да кажа от своите наблюдения върху българската политическа класа, е че това са хора-еднодневки. Техните глави са от стиропор. Те, естествено, си представят, че хоризонтът на човека опира до стиропора, итонга и евтиния стъклопакет. Те от това са направени като духовност.

Така че човекът вероятно се опитва да казва някакви неща, които да му намаляват натиска, но той не е част от паметта на Пловдив. Защото същият човек искаше да възстановява крепостите на Небет тепе. Той е доказал своята абсолютна непригодност да разбира този град, да бъде негова еманация, с цялото наелектризиращо усещане за памет и за слава. Паметта е уважение към нещата такива, каквито са наследени, включително елементи от тях, които са под мазилката и са скрити между тухлите и чакат своя момент да имат своя ефект. Това е нещо, което нашите управленци не могат да разберат. Така че очевидно е и многократно сме го наблюдавали, че това, което върви на повърхността, е евтина лъжа, а цялата поредица от действия е насочена към това тези складове да бъдат бутнати и на тяхно място да бъде построено нещо друго. Но е чудесно и е национален урок това, че в Пловдив има дух и хора, които разбират, че паметта и приемствеността на времената е всъщност ценност и съм сигурен, че те ще надделеят.

Христо Иванов е водач на листите на „Да, България!“ за град Пловдив и София – МИР25. За него и кандидатите на „Да, България!“ можете да гласувате с номер 16 в интегралната бюлетина.

Функции за ЕГН в MySQL

Post Syndicated from Илия Горанов original http://9ini.babailiica.com/mysql_egn_function/

Естествено, че в MySQL няма вградени функции за работа с ЕГН-та, но това не пречи да си ги дефинираме сами. След като преди време търсих такива за Excel и всичко, което намерих – чеп за зеле не ставаше, написах си мои. Сега търсих функции за ЕГН и ЛНЧ в MySQL и естествено – не намерих. Затова на бързо си сътворих няколко и ги шервам тук.

Няма да навлизам в тежък обяснителен режим кое, как и защо. Първата функция е check_egn и проверява дали контролната сума на подадения ЕГН е валидна. НЕ валидира, дали датата вътре е „възможна“, а само дали контролната сума е валидна. Връща 1, ако е валидна или 0, ако не е валидна. Ако имаме таблица с колона `egn` може да извадим само записите с невалидните ЕГН-та със следната заявка: SELECT * FROM `table_name` WHERE egn_check(`egn`) = 0; ерго, ако трябват само валидните в условието може да се посочи единица. Ако ЕГН-то не е 10 символа – автоматично връща 0.

DELIMITER $$
CREATE FUNCTION `check_egn`(`egn` VARCHAR(10)) RETURNS tinyint(3) UNSIGNED
NO SQL
DETERMINISTIC
BEGIN
DECLARE s1_sum, i, c, w INT DEFAULT 0;
DECLARE weights VARCHAR(9) DEFAULT ‘248509736′;

IF CHAR_LENGTH(egn) <> 10 THEN
RETURN 0;
END IF;

label1: LOOP
SET i = i + 1;
IF i < 10 THEN
SET c = CAST(SUBSTRING(egn, i, 1) AS UNSIGNED);
SET w = CAST(SUBSTRING(weights, i, 1) AS UNSIGNED);
IF w = 0 THEN
SET w = 10;
END IF;
SET s1_sum = s1_sum + (c * w);
ITERATE label1;
END IF;
LEAVE label1;
END LOOP label1;
SET s1_sum = (s1_sum % 11) %10;

IF s1_sum = CAST(SUBSTRING(egn, 10, 1) AS UNSIGNED) THEN
RETURN 1;
ELSE
RETURN 0;
END IF;
END$$
DELIMITER ;

Втората функция е почти същата, като първата, но проверява за контролната сума на ЛНЧ (която неизвестно защо е с различни тегла и делител от ЕГН). Извиква се по същия начин, както и предишната функция, връща същите резултати, само името на функцията е check_lnc().

DELIMITER $$
CREATE FUNCTION `check_lnc`(`lnc` VARCHAR(10)) RETURNS tinyint(3) unsigned
NO SQL
DETERMINISTIC
BEGIN
DECLARE s1_sum, i, c, w INT DEFAULT 0;
DECLARE weights VARCHAR(18) DEFAULT ‘211917131109070301′;

IF CHAR_LENGTH(lnc) <> 10 THEN
RETURN 0;
END IF;

label1: LOOP
SET i = i + 1;
IF i < 10 THEN
SET c = CAST(SUBSTRING(lnc, i, 1) AS UNSIGNED);
SET w = CAST(SUBSTRING(weights, (i*2)-1, 2) AS UNSIGNED);
SET s1_sum = s1_sum + (c * w);
ITERATE label1;
END IF;
LEAVE label1;
END LOOP label1;
SET s1_sum = s1_sum %10;

IF s1_sum = CAST(SUBSTRING(lnc, 10, 1) AS UNSIGNED) THEN
RETURN 1;
ELSE
RETURN 0;
END IF;
END$$
DELIMITER ;

И накрая – третата функция връща датата на раждане от подаден ЕГН. Върнатата стойност е от тип DATE, т.е. във формат 0000-00-00. При евентуална необходимост може да бъде преформатирана в различен формат. Пример няма да посочвам – от първия би трябвало да става достатъчно ясно.

DELIMITER $$
CREATE FUNCTION `egn2date`(`egn` VARCHAR(10)) RETURNS date
NO SQL
DETERMINISTIC
BEGIN
DECLARE y, m, d INT DEFAULT 0;

IF CHAR_LENGTH(egn) <> 10 THEN
RETURN STR_TO_DATE(‘0000-00-00′, ‘%Y-%m-%d’);
END IF;

SET y = CAST(SUBSTRING(egn, 1, 2) AS UNSIGNED);
SET m = CAST(SUBSTRING(egn, 3, 2) AS UNSIGNED);
SET d = CAST(SUBSTRING(egn, 5, 2) AS UNSIGNED);

CASE
WHEN FLOOR(m / 20) = 1 THEN
SET y = y + 1800;
SET m = m – 20;
WHEN FLOOR(m / 20) = 2 THEN
SET y = y + 2000;
SET m = m – 40;
ELSE
SET y = y + 1900;
END CASE;

RETURN STR_TO_DATE(CONCAT(y,’-‘,LPAD(m,2,’00′),’-‘,LPAD(d,2,’00′)), ‘%Y-%m-%d’);

END$$
DELIMITER ;

Ползвайте със здраве, ако има някакви проблеми – пишете, да ги „ъпдейтна“… и успех с базите.