В събота реших да мина през отсечката на Зеления ринг в Изгрев и Слатина, за която от общината през страницата си за проекта за Зеления ринг писаха, че ще се ремонтира и доведе до временно състояние, за да могат феновете да стигат по-лесно до европейското по волейбол в Арената след две седмици. Това всъщност е много добра идея, тъй като всеки път като има събитие там тротоарите и пешеходните пътеки около кръговото на 4-ти км. се препълват създавайки опасност както за пешеходците, така и блокирайки движението.
Отсечката е от началото на хотела на Тиков до края Арената. Вижда се, че са сложили бордюри и вече е насипан част от чакъла. Хотел East Plasa партнирали като ще предоставят достъп за 10 метра през имота си и ще изградят стълби до нивото на зеления ринг. Това, всъщност, е най-малкото, което следва да направят предвид, че изсякоха дърветата там, унищожиха почвения слой и са оставили строителни отпадъци в края на разчистената площ докато строяха хотела си.
Попитах и ми отговориха, че няма да се слага асфалт и бордюрите са само, за да държат чакъла. Лампите са също временно докато не се реши как да изглежда цялата отсечка от гара Пионер. Събитията за обсъждане на плановете щели започнат през септември. Питах и какви са плановете за минаване с колело или детска количка и отговориха, че се обмисля и това.
Ако искате да стигнете до същото място. Единственият начин в момента е да влезете откъм ул. Любен Русев – където е Топлофикация и където районният кмет на Изгрев иска да му строи частник ново кметство по схема кон за кокошка. Там има едно мостче (единственото водещо до бъдещото кметство), по което ще стигнете до още неразчистената част от зеления ринг. Завивате надясно и ще ви пречат само строителните отпадъци от строежа на East Plasa. Ако се разчистят бетонните блокове, ще може да се минава с колело и от там.
Има една пътека вляво, която обаче стига до частен имот (дясното кръгче на последната снимка). Би трябвало да може да се влезе и от пътека още на изток, но общински имот-улица стигаща до зеления ринг е застроена с вход на гараж (лявото кръгче). Не е ясно дали и как е позволено това, но ще трябва да се разруши.
Всъщност, докато бях в Зеления ринг видях поне три случая на незаконно строителство или нарушения в готови сгради. Разпознават се с просто око. Когато районният ни кмет, на когото са разпределени от call.sofia тези сигнали, неизбежно слезе да се снима за фейса след две седмици на вече свършената работа, надявам се да ги забележи и най-вече да ги санкционира. Ха дано, ама надали.
Още статии свързани с темата за Зеления ринг може да прочетете тук:
Преди три години описах как може да се поръча през интернет европейска здравноосигурителна карта или ЕЗОК и да ви я доставят с куриер. Година по-рано такъв процес не съществуваше, но с упорство и няколко месеца разговори с НЗОК все пак изпълниха Закона за електронно управление и ми изкараха карта поръчана през Системата за сигурно електронно връчване.
В края на 2024-та въведоха по-лесен начин за поръчване – с формуляр, който събира сам нужната информация и изпраща съобщение на районната каса. Описах процеса, обнових първата ми статия и доста хора се възползваха. Все пак, към средата на миналата година под 6% от всички извадили такава карта използваха електронния формуляр. Повечето все още предпочитат да чакат на опашка в банка по два пъти за това нещо. Тогава описах данните за изваждането на картите, защо един единствен кандидат от БСП все печели обществената поръчка за милиони и защо НЗОК са решили, че трябва да я обновяваме всяка година.
Дистанционно стъпка по стъпка
Една от причините хората да ходят на място, която беше коментирана под предишните ми статии, е грешките във формуляра. За съжаление, има още много какво да се желае от работата на Информационно обслужване по тези точки. Затова описвам тук подробно със снимки какво трябва да се направи и как да преодолеете основния проблем, за който им писах.
Първо, трябва да имате предвид тези неща:
ЕЗОК важи за спешни случаи във всички държави на ЕС заедно с Великобритания, Исландия, Швейцария, Сърбия и Македония
ЕЗОК не покрива медицински транспорт, лечение и други. За целта препоръчвам да си правите допълнителни здравни осигуровки за пътуване.
Картите за деца важат до 5 години. За пенсионери – 10. За останалите трябва да се обновява всяка година
Може да заявите обновяване на карта само в рамките на месец преди изтичането на срока. Ако искате по-рано, по някаква причина трябва да подадете отделна молба за заличаване на старата карта.
Повече за тези и други условия може да прочетете на страницата на НЗОК. Повече за самата електронна услуга ще намерите тук.
След като отворите формуляра ще иска да влезете в портала на egov. Най-удобно е това да стане с ПИН на НАП, но може и с някой от електронните подписи. За съжаление, електронната идентичност все още не е осъществена на държавно ниво, най-вече заради блокиране от страна на МВР и лобизъм. Ако за пръв път влизате, може да ви иска да си направите профил, но няма нужда да въвеждате нищо освен навярно мейл адрес.
След това минавате през тези екрани. Сменяйте снимките им със стрелката надясно в галерията.
Първо ще иска да изберете местното си РЗОК.
Избирате „Следваща стъпка“
После изберете полето за зареждане автоматично на данните ви
Ще ви иска телефон и като изберете изпращане с куриер ще иска адрес, където да го изпрати.
Избирате „Следваща стъпка“
Тук чакате да зареди формуляра
Когато е готов ще видите, че липсва бутон за изпращане. Намирате горе вляво „Моите услуги“ и го натискате.
Избирате последния формуляр и натискате бутона с молива.
Тогава виждате бутон за изпращане.
Проблемите с EGov
Най-честата грешка в работата на формуляра е, че не се появява бутонът за изпращане на генерирания документ. Тогава трябва да натиснете „Моите услуги“ както показвам горе, за да отворите списъка с вашите формуляри. Ще ви пита дали сте сигурни, защото сте щели да загубите въведеното – не е вярно, не се губи. Като натиснете бутона с молива на последния формуляр ще се отвори същата страница, но вече с бутон за изпращане. Натискате го.
Може да потвърдите, че формулярът е изпратен като отворите ССЕВ и намерите в изходящи попълнен документ към районната здравна каса.
Друга честа грешка е, ако се опитате през няколко различни профила един след друг да подадете заявления. Няма значение дали сте излезли от стария профил, системата на EGov конкретно за формулярите може да ви покаже нещо като това олу. Оправя се като отворите формуляра в инкогнито прозорец. Ако се разровите в адресите в опит да се разлогнете отново, най-много да откриете, че Информационно обслужване си е забравило куп начални страници по подразбиране и линкове към админ панели, което никога не е добра идея.
Когато отворите формуляра, е възможно да видите съобщение в червено, че има проблем със ССЕВ. Вчера това се беше случило, независимо, че цял ден изпращах съобщения през същата система и нямаше проблем. Ако използвате ПИК на НАП и тази връзка пада понякога. Случва се и да не приема в някои дни електронни подписи.
Вероятността да хванете такива проблеми е малка, но не вдъхва особено доверие в усилията за дигитализация на държавата и работата на ИО в сегашния си формат (и ръководство), когато се случи точно на вас. Когато използвате почти всеки ден тези портали се сблъсквате с това поне веднъж седмично. Замислете се как нещата може да се случват по-добре и опитайте по-късно.
През октомври ще искам пак данните на извадилите ЕЗОК през годината и начина на подаване на заявлението. Ще е интересно дали и тази година ще видим увеличение, както миналата.
Според закона за вероизповеданията те са свободни и равноправни. Според същия закон източното православие е традиционно за България, но това в никакъв случай не му дава привилегии спрямо останалите. Също така, че изповядването на религия не може да бъде използвано за политически цели, срещу здравето и правата както на членовете им, така и на другите. Доста може да се каже за това как основните религии у нас нарушават чл. 7, особено що се отнася до публичното здраве и вмешателството в светското образование. Тук ще говорим за друго обаче.
Чл. 18 задължава Софийски градски съд да поддържа публичен регистър на вероизповеданията и юридическите лица свързани с тях. Такъв публичен регистър не може да бъде намерен на страницата на съда. Чл. 12 ал. 3 задължава дирекция към министерски съвет да поддържа регистър на храмовете. Дирекция „Вероизповедания“ на МС има регистър, но както ще стане дума след малко, с него има проблеми. Чл. 21 посочва, че вероизповеданията имат право на имоти, но регистър на тези няма.
Започнах да се ровя в темата покрай картата ми за собствеността на имотите в България. Тогава бях шокиран, че голяма част от Рила е собственост на Българската православна църква. Тогава започнах да събирам информация за собствеността им. Задачата се оказа доста трудна. Върнах се към нея наскоро след като припомних за защитените стари сгради на ул. Шишман в София, които БПЦ като съсобственик има намерение да събори и застрои с жилищни блокове.
Успях да събера информация за над 19 хиляди поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти собственост на всички 71 регистрирани в България вероизповедания. Това е т.н. КИД 94.91. За целта използвах комбинация от няколко източника – имотния и търговския регистър и кадастъра. Не използвах регистъра на храмовете поради простата причина, че 45% от съдържанието няма координати, а доста от останалите са грешни – например поставени върху улицата, а не сградата, където е офиса на фирма регистрирана като религия.
Методология
В събирането на данните и изготвянето на картата разчитам изцяло на публични източници. Доколкото се налагаше да изчиства голяма част от тях, както и да комбинирам данните по подходящ начин, възможно е да има грешки в представянето на информацията. Ако откриете такива, моля оставете коментар, за да ги оправя. Някои от поземлените имоти или обекти имат повече собственици и само един да е вероизповедание. Има случаи, в които са вписани взаимоотношения различни от собственост като договор за ползване. В доста случаи ще забележите, че на картата е отбелязан поземлен имот, а религиозна организация притежава само сграда или офис на това място. Затова в описанието съм описал точно за какъв обект и взаимоотношения става дума.
Имотен регистър
Събрах над 100 справки за имотното състояние на юридически лица регистрирани като вероизповедания. Някои от тях купих, други ми бяха изпратени от други, които са търсели информация по темата. Имотния регистър е най-точният източник предвид, че е т.н. system of records що се отнася до собствеността. Не е без своите проблеми. Най-очевидния са липсващи или унищожени актове, за което стана въпрос наскоро и дори се стигна до уволнения.
Не е нужно да има злоупотреба обаче. Сериозна част от актовете не са налични, тъй като никога не са били вписвани. Това става обикновено при прехвърляне или продажба. Макар да има записи дори от 1960 г., за голяма част от имотите в картата ми няма да намерите нищо там. Най-големият проблем е, че въобще се налага да се плащат тези справки особено за юридически лица. Има проблем и с формата – получаваме PDF, който изписва всякакви актове и всички замесени лица в тях. Това е полезна информация, но първо се обработва трудно, второ получаваме доста записи като уреждане на сервитути. В крайна сметка намерих начин да обработя информацията и да отделя само онези имоти, които конкретната проверявана фирма притежава.
Търговски регистър
Откакто отвориха данните им е значително по-лесно да се сверява информацията. В случая използвах един от многото сайтове предлагащи такава услуга, тъй като показваше архивирани юридически лица с прекъсната дейност. Търсейки по 94.91 открих 3843 юридически лица. 79 са с прекратена дейност. Открих също 39 фирми, които имат цялостна или частична собственост друго юридическо лице, което е регистрирано като вероизповедание. Доколкото в данните на търговския регистър по принцип няма данни за собственост, може да използваме събраният така списък с ЕИК за следващите стъпки.
Всичко това би следвало да е налично заедно с много друга информация на страницата на Софийски градски съд. Или аз не мога да го намеря, или наистина не е публичен както е изискването по закон. Това означава, че трябва да минаваме през Търговския регистър, както аз направих или да искаме информацията по ЗДОИ, от което чакам отговор от тях. Тази публичност е несъмнено важна за обществото. Така например разбрах, че преди 17 години собствениците на Артекс са участвали в основаването на строителна фирма в Габрово заедно с евангелистична църква.
Кадастър
Тук получаваме информация по няколко направления. В отворените данни на кадастъра намираме списък със собствеността на имотите. Коментирах вече проблемите с точността на тези данни. Знаем най-малкото, че вероятно не са актуални заради спецификите на вписването и липсата на свързаност между държавните регистри. Взимайки списъка с ЕИК номера, за които знаем, че са на вероизповедания, получаваме списък с имоти, за които кадастъра знае, че са тяхна собственост. Проблемът тук е, че за доста записи в кадастъра ЕИК номерата са объркани или са случайни, особено когато става дума за актове от преди повече от 20 години.
Отделно, в описанието на всеки имот има информация за вид собственост и тям е отбелязано когато е на „частна религиозна организация“. Може да използваме това категоризиране, за да съберем още имоти, които по една или друга причина не са намерени директно през ЕИК. Тук е важно да се повтори, че така получаваме информация не само за поземлени имоти, но и за сгради, магазини, офиси и жилища. Също така получаваме известната на кадастъра собственост за всякакви лица – не само търсените.
На последно място, взимам имотите отбелязани, че са на частни религиозни организации в кадастъра, взимам имената на юридически лица, за които кадастъра знае, че са собственици на имота. Изчистих тези, които видимо не са религиозни организации, а съсобственици или имат някакви други взаимоотношения. След това намерих всички имоти, които са собственост на фирми с точно тези имена. Правя това, защото както споменах има грешки с ЕИК номерата в кадастъра. Има обаче и грешки в изписването на името и това е просто защото се подава грешна информация. Този подход ми позволи да намеря още няколко стотин, за които нито има данни в имотния регистър, нито самия кадастър беше отбелязал че е на религиозна организация.
Един голям проблем тук е, че много села не са въведени в кадастъра. Стотици църкви в тези села не намират място на картата ми, тъй като просто не съществуват в кадастъра. Липсата на кадастриален идентификатор значи, че е практически невъзможно да бъдат намерени в имотния регистър дори да има информация за собственостт там.
Храмовете
Както споменах по-горе, не използвах този източник за търсене на имоти. Първо, координатите в регистъра или липсват, или са грешни за много от храмовете. Второ, това, че църква е в парк, не значи, че поземленият имот е на църквата. Възможно да е само сградата. Това обаче изисква да имам точни координати, за да открия полигоните на обекта. Все пак, добавих всички известни храмове на картата, за да може да съпоставяте информацията събирана от Министерски съвет, имотите и какво виждате на място.
Това, което получих от този регистър обаче е списъка вероизповеданията. Намира се във файл с номенклатурите. Впрочем сайта на дирекцията беше паднал за две седмици, но използвах архивно копие, което пазя. Този списък не може да замести регистъра задължение на СГС, тъй като липсват много детайли.
Представяне на данните
Комбинирайки цялата тази информация създадох карта на имотите на всички вероизповедания в България. За да е по-прегледна при разглеждайки големи площи като области или цялата страна, показвам в началото с шестограми къде има най-много такава собственост. При увеличение на ниво град вече се виждат отделните поземлени имоти. Колкото по-тъмен е цветът на шестограмите или имотите, толкова повече територия е на религиозни организации в първия случай или толкова по-надеждна е информацията. Например, справка в имотния регистър е по-надеждно от косвените данни в кадастъра.
Когато натиснете на някой поземлен имот ще видите данни за него, както и каква информация за какви обекти в него или самия него съм намерил. Понякога има еднакви записи както от имотния регистър, така и в кадастъра, защото съм засякъл, че юридическото лице е по КИД 94.91.
Горе вляво има бутон за добавяне на всички известни храмове на картата. Работи само когато се увеличили на ниво град и виждате отделни парцели. Ако натиснете някой маркер ще видите името и вида на църквата или джамията или каквото е, името на вероизповеданието и съобщеното ѝ състояние. С другия бутон над него може да смените на сателитни снимки на мястото.
Така от картата виждаме няколко интересни неща. Първо, тук виждаме набралата известност сграда по Шишман отчасти собственост на настоятелството на Ал. Невски. За това разбираме както от имотния регистър, така и от проверка в данните на кадастъра след справка в търговския регистър за ЕИК. В съседство виждаме обаче апартамент собственост на църква, цяла сграда собственост на софийската митрополия, още един парцел със сграда собственост на друга църква, 18 апартамента възстановени от нотариален акт от 1981 на синода и още два парцела и обекти на евангелистична църква.
На тази снимка е илюстрирано това, което описах в методологията. На картата ще видите отбелязан цял парк – в случая този на ул. Опълченска в София, а в детайлите се вижда, че има собственост само на един обект – в случая църква.
Виждаме и доста големи масиви из България. Голяма част от Рила, заради която започнах всичко това, както и земите около Бачково, Орехово, Сатовча, Мелник, Чепеларе, Сливен и Бургас. Има още много други из страната, но тези ми направиха най-голямо впечатление.
На следващата снимка виждаме индикация защо за още много имоти нямаме данни. Това е центъра на София. Виждаме Невски и Св. София вдясно и джамията и снагогата горе вляво. Виждат се обаче няколко православни църки, които не са отбелязани, включително Св. Петка и руската църква. Виждат се два молитвени домове на евангелисти и адвентисти, за които не намирам данни за собственост никъде. За сметка на това виждаме премного апартаменти и офиси пръснати из града и собственост на вероизповедания.
Липса на прозрачност
Целта на тази карта, както и всички останали, които съм правил, е да разберем по-добре какво е положението. Даряват се стотици милиони в публични средства, имоти и преки дарения към вероизповеданията. Това е добре и така следва да бъде. Дали следва да се дават публични средства и имоти и какъв да е механизма е въпрос на дебат, който изглежда не сме говори да проведем. Има доста противоречиви данни за това колко религиозни са българите и какво разбираме под религиозност. Преди девет години писах за това с импровизирано изследване. Изглежда БПЦ специално се притесняват да се отвори такъв дебат, за да не се окаже, че ще пресъхнат субсидиите и даренията, тъй като за разлика от немците много малко българи биха искали да им се взимат 8-9% от заплата и да се дават на местния свещеник.
От другата страна притеснения будят действията на редица вероизповедания и особено БПЦ с безотчетната си дейност. Доколкото следва да декларират печалби от наеми и търговия и да плащат данъци за тях, журналистически разследвания показват, че това практически не се случва. Имотите имат огромна роля в това и съществуват съмнения, че са инструмент за пране на тъмни капитали. На този фон постоянно се въртят каси и кампании за дарения за ремонт и строеж на църкви, които после заедно с общински имоти да бъдат прехвърляни синода. Имоти, които са били паркове и градинки, а биха могли да бъдат градини и училища.
Липсата на прозрачност кои юридически лица могат да си спестяват данъци и да остават необезпокоявани от регулаторите е повече от притеснителна. Затвореният с цел приход за хазната имотен регистър освен, че не позволява да разкрием измеренията на проблемите и вероятно злоупотребите в Агенцията по вписванията, пречи да видим кои имоти се управляват от тези лица. Вместо да се отвори повече, имотният регистър беше наскоро още повече ограничен със зле прикритата цел да попречи именно на журналистически разследвания.
Фасадна вяра
В този контекст всички вопли специално на БПЦ срещу Sofia Pride, срещу конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие в комбина на съветниците на Радев, срещу светското образование чрез въвеждането на ефективно вероучение – всички тези са изглежда са само шум за отклонение на вниманието от същинската дейност на синода – да е най-голямата агенция за недвижими имоти в България.
Не виждам никакви сигнали от патриарха нещо от това, от ролексите и скъпите коли да се промени. Не виждам инициативи от тях за подпомагане на болни, гладни, уязвими, зависими, на строежа на градини и училища. Не виждам каквото и да е усилие от няколкото традиционни за държавата изповедания да дадат отпор на външни капитали финансиращи откровени секти експлоатиращи уязвими групи в обществото ни. Не виждам усилия, визия или дори интерес у висшия клир за връщане на доверието у вярващите в искреността на каквото и да е излизащо от устата на митрополитите.
А това доверие е крайно важно. Има хора, които имат нужда от вяра и някаква форма на организирана религия. В това няма нищо лошо. Липсата на доверие и деструктивната роля, която БПЦ специално има за правата, образованието и дори здравето на хората неизменно кара много да търсят тази вяра в първият, която им обърне повече внимание. За съжаление, нашумяха случаи, а и доста от нас имат познати, за които това не е свършвало въобще добре. Това в допълнение на опитите за политическо и социално влияние.
С действията и отказа си от основната си мисия БПЦ като най-масовата у нас религия има косвена вина за всичко това. Щом настояват да се занимават предимно с имотите си, значи следва и ние да се вгледаме повече в тях.
Преди седмица написах статия за това как все още няма ограничителни зони за дронове около площадките за медицински хеликоптери. Макар това да е вероятно най-малкият проблем в това начинание, все пак създава риск. Скоро след това @dhardestbattles.bsky.social ме поправи в Blusky, че всъщност има сериозно разминаване между интерактивната карта на ГД ГВА и JSON файла, който предоставят. Наистина, на страницата им пише, че картата е само индикативна. Моя грешка е да предположа, че няма толкова голяма разлика между двете.
Затова, както правя обикновено, седнах да направя карта, която да показва реалните данни на ограниченията на въздушното пространство. Доколкото има готови професионални инструменти за представяне на специализирания формат, целта ми беше по-скоро да направя карта, която да ни позволи да оценим работата на дирекцията и най-вече исканията за такива ограничения. Картата няма за цел да е отправна точка и всеки следва да сверява с официалната страница на ГД ГВА.
Методология и условности
Този път реших да направя картата на английски заради съдържанието на повечето полета във формата. Само текстовото описание на ограничението е на български, което намирам за странно в случая. Добавих филтри по тип ограничение и към тях добавих зоните над 50м. около летищата. Така може да се изключват категории като натиснете на легендата. При натискане където и да е се отваря информация за всички ограничения на това място спрямо филтрите. Така разбираме какво е естеството на ограниченията. Повечето са изискване за уведомяване или искане на разрешение в определен период преди полета. Има лице за контакт и други параметри. С бутоните горе вляво може да сменяте картата на сателитна снимка както и да я фокусирате върху местоположението си.
Направих така, че картата да зарежда всеки ден информацията за ограниченията, ако има нова такава. Докато я правих забелязах, че са обновили файла междувременно – на 15 и 18-ти май. Затова ми хрумна да заредя всички публични промени в последните години. Има 21 такива от май 2023-та насам. Преди това не са публикували JSON файла, а са разчитали на въпросната индикативна карта. Тя обаче няма историческа справка. Затова нямаме данните за зоната, например, около игрището, където Борисов риташе мачле край ресторанта на Сталийски.
19 от тези архива с ограничения добавих на картата. Може да се покажат с бутона горе вляво за филтър и после да се избере дата от менюто. Архивите от май и юни 2023-та, за съжаление, са неизползваеми. Както виждате долу, при създаването им са объркали географския формат на полигоните. Можех да ги оправя, но тогава ще трябва да правят твърде много предположения и се губи смисълът.
Това, което са добавяли тогава обаче в последствие е въведено все пак във валидни ограничения и ги виждаме в следващите архиви. Някои от зоните са изтривани и въвеждани наново. Ако натиснете на някоя от тях ще видите кога са първо въведени и кога са изтрити. Някои от тях обаче е да са въведени наново на по-късен етап и на същото място да е имало друга зона дори със същия идентификатор, макар с различни параметри. На доста от зоните пиша, че са въведени най-късно през 2023-та, тъй като нямам по-стари данни.
Хеликоптерните площадки
Както споменах в предишната си статия, към този момент има 20 площадки за медицински хеликоптери в болници из цяла България. На интерактивната карта на ГД ГВА няма ограничения за дронове на никоя от тях. В официалния JSON файл обаче има за 12 от тях. Тези без ограничения са:
УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ в Стара Загора
МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ и МБАЛ „Свети Иван Рилски“ в Габрово
МБАЛ „Света Петка“ във Видин
МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ в Сливен
МБАЛ „Сърце и Мозък“ в Плевен
МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД в Смолян
МБАЛ „Хасково“
Ограниченията около Св. Екатерина в София, която използвах за илюстрация в предишните ми статии
Всички тези са добавени в списъка на дирекцията след средата на 2025-та. Повечето от ограниченията за останалите 12 са добавени през 2024-та и преди запитването ми до ГД ГВА през 2025-та защо не се виждат такива на картата. Интересното тук е, че тогава те не ми отговориха, че всъщност има ограничения и картата е само индикативна. Вместо това ми отговориха, че все още се работи по процеса и всъщност не било задължително да има ограничения за дронове.
Особености на ограниченията
Моята интерактивна карта може да разгледате тук или на нов екран.
По нея може да направим няколко интересни наблюдения. В Тракия между Сливен и София, както и в северозападна България на запад от Плевен се виждат множество ограничителни зони свързани с площадки за борба с градушките. Друг пример са ограниченията около Росенец обхващащи почти целия полуостров, но без резиденцията на Доган.
Като друг пример виждате ограничения въведени между 8-ми и 15-ти май от земята до 305 метра за дронове по пътя между Бургас и Велико Търново и Пловдив и София. Това изглежда са ограничения свързани с провеждането на Giro d’Italia по това време. Тогава имаше доста хеликоптери отразяващи събитието и явно целта е била да се пазят те от дронове на зрителите.
По същото време се забелязва и добавено ограничение в Лозенец и Изгрев. Те съвпадат с Руското посолство, Руското търговско представителство и Руското училище в Лозенец и са в категория чувствителни обекти. Махнати са на на 18-ти май и не откривам публична информация защо. На същата карта виждате ограниченията около посолствата на Израел и САЩ в категория „чужда територия“. Такива обаче няма около руското, немското и другите посолства в района. Виждаме ограничения за „чувствителни обекти“ около комплекса на НСС и МВнР
Виждаме също ограничение ERM2 в Лозенец на границата на Борисовата градина. Там се намира намира подстанция Рила. Стана известна след спирането на тока в целия център на София по време на масовите протести през декември 2025-та. Тогава имаше обосновани предположения за умишлен саботаж. Интересно е, че ограниченията за дронове на това място до 120 м. е въведено четири месеца по-рано – през август.
На картата може да се видят още доста такива зони. Повечето са свързани с летища, военни или други държавни обекти. Има няколко в категория природни обекти, макар да се броят на пръсти. Един такъв е целият язовир Бели Искър. По някаква причина са добавили пречиствателните станции Бистрица, Панчерево и Кубратово в тази категория. Изглежда категорията не се отнася до опазване на защитени природни зони от шум, а на инфраструктура.
Наскоро проведох разговор относно колко се впускам в детайли и условности. Конкретно темата беше статията ми данните за раждаемостта специално на НСИ, но като цяло ответната теза беше малко или много, че всичко може да се сведе до 2-3 числа и няма нужда от много обяснения. Този пример се надявам да покаже защо това не е така.
В петък, когато се активизира свлачището на пътя между Пампорово и Смолян, направих карта на всички известни свлачища в България. Стана бързо. Тръгна от това, че Тома Белев писа, че свлачището го няма в регистъра, от където тръгнах да търся последния, за да потвърдя. Оказа се, че има три – на геозащита Варна, Плевен и Перник, в чиито район е въпросното свлачище. Имат и карти, които показват къде са регистрирани такива заедно със статуса им. Не ги намерих за удобни, а и са три отделни, та реших да направя своя още същия ден.
Причината едва сега да я публикувам е, че като свалих данните открих доста неща, които ме озадачиха. В следващите два дни покрай другото анализирах данните и търсех причини за някои странни неща в тях. Ще представя този път и се надявам да е полезен.
Картата със свлачищата
Картата обединява трите регистъра на Варна(Черноморски район), Перник(южна България) и Плевен(северна България). Данните са актуални към 2-ри май 2026 и показват 2273 свлачища. 40% са активни и още толкова са потенциални. Има възможност да се филтрират свлачищата с различен статус. Статуса е на база последното актуално състояние според картата на съответната служба по геозащита. При натискане на всяко свлачище се показват подробности като местоположение, брой документи, кога е било изследвано и линк към оригиналната страница. Може да фокусирате върху настоящото си местоположение и да сменяте картата със сателични снимки.
Може да видите картата на пълен екран тук. По-удобно е така на мобилен телефон.
Регистрите на трите служби дават доста индикации за свлачището като посока и наклон. За съжаление, показват само една точка, а не очаквания обхват или рисковата зона. Също така документите са показани като списък, но не са достъпни за преглеждане. Липсват и подробности или дори извод или установен статус на свлачището от всяко изследване.
Разбрах, че се готви нова система, която да замени тази и да поправи проблемите от вероятно техническо естество, които ще опиша след малко. Това е добре не само защото сегашната разчита на софтуер, който не е обновяван 10 години и има куп критични уязвимости, но и поради нуждата от по-добра функционалност и проследимост. Надеждата е, че следващият министър на регионалното развитие ще приеме толкова присърце прозрачността и дигитализацията, колкото сегашния служебен.
Важно уточнение тук е, че въпросните органи отговорни за трите части на България са всъщност държавни фирми. ЕООД-та по-специално и работата им е разписана в няколко наредби. Не са обаче агенция или друга структура в изпълнителната власт и не са на пряко подчинение на министъра. Собственост са МРРБ и освен изследване на свлачищата отговарят за становища, проучвания, проектиране, поддръжка на измервателна инфраструктура и друга помощ укрепването. Годишните им доклади ще намерите на страницата на министерството.
Разнопосочни сигнали в данните
Още на пръв поглед ще забележите нещо странно в картата горе. В района на Перник има много по-малко активни свлачища от останалите райони. Не се заблуждавате – по-малко от 11% от тези в Перник са маркирани като активни в сравнение с над 60% от тези в Плевен.
Реших, че това е грешка във въвеждането, различни инструкции или друг проблем с данни. Все пак това, което виждаме в регистъра и на тази карта разчита изцяло от това, което въпросните фирми въвеждат всяка седмица. В анализа ми на данните за лечението на тежко болни деца и работата на НЗОК показах, че именно качеството на данните е голям проблем. Затова в първата версия на картата от петък бях взел най-тежкия статус на всяко свлачище. Т.е. ако някое е обследвано 3 пъти и поне един от тях го показва като активно, то се виждаше на картата в червено. На тази снимка ще видите разликата в изгледа. Вляво е сегашното представяне, а вдясно – „песимистичния“ вариант.
Вижда се ясно разликата, но не ми даваше мира и се задълбах в данните. Изводите ме накараха да върна „актуалния изглед“ според техните карти. Впрочем, би трябвало данните да ги има и в слоя за свлачищата на ГИС картата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. За съжаление, не се зареждат.
Статистика на изследванията
Обичам да казвам, че често данните показват много за работата на тези, които са ги изготвили. Първо, открих няколко грешки в регистрите. Свлачище VAR 06.10135-04-12 регистрирано два пъти във Варна с различни статуси под номер 362 и 392. По-големият е актуалния. Аналогично SLV 24.72165-07 съществува под 408 и 409 отново с различни статуси и отново данните в по-големият номер са актуални. Слачище SHU 19.48773-01 също се среща е два пъти – 328 и 325, но с еднакъв статус. Свлачище RАZ17.47041.01 пък е с буква „А“ на кирилица в номера си. Всички тези грешки са въпрос на попълване и е проблем всъщност на софтуера, че не проверява и поправя.
Първото, което се запитах е кога са откривани тези свлачища. На следващите две графики ще видите брой свлачища откривани по години, както и кумулативно колко са ставали известни по години и райони на съответната служба по геозащита. Тук, разбира се, разчитаме, че всички исторически данни са въведени правилно.
Голяма част особено в северна България са били установени през 70-те и 80-те г. През 2005 и 2006, както и 2014-2015-та са добавени също толкова много и то най-вече в южна България. Може би някой може да подскаже дали е ставало дума за някаква програма.
Следващият ми въпрос беше колко изследвания на свлачища се правят на година. Това виждате на следващата графика. Рекордът е отново 2015-та, след което има значителна активност в южна България. След 2021-ва изглежда обаче намалява значително. Миналата година е имало 91 изследвания, а предходната – 104. С това темпо, обхождането и оценката само на известните свлачища в България ще отнеме повече от 20 години.
Затова следващият ми въпрос беше колко години свлачища в България остават без актуална информация. За Геозащита Варна активните свлачища средно са били проверявани преди 12.6 години, а потенциалните свлачища, т.е. тези с риск да „тръгнат“ – 22 години. При Геозащита Плевен (севена България) активните средно са проверявани преди 26 години, а тези със съмнения – преди 33 години. При Геозащита Перник обаче активните са изследвани средно преди 4.5 години, а тези със съмнения – преди 8. При това службата в Перни далеч няма малко известни свлачища – почти двойно на Варна.
Исках да видя как се е развивало това през времето и това виждате на следващата графика. Показва средният брой години, в които което и да е свлачище не е било изследвано в дадения район. Забелязваме, че през 2015-та доста се е подобрило положението в цяла България, както и през 2005-та в Плевен.
Друг начин да се погледнат тези данни е да попитаме каква част от известните свлачища в даден район са били изследвани в последните пет години. Виждаме, че при Перник положението се е подобрявало значително в последните 10 години и достига 45% сега. При Плевен има известно покачване, но отново е 1 от 8 свлачища. При Варна едва 1 от 13 свлачища са били оценявани в последните 5 години.
Тези числа не съвпадат с провала, който видяхме в петък – огромно свлачище, което нито е било документирано, нито оценено. Дават ми индикация обаче, че може би отчетливо по-малкото свлачища отбелязани като активни в района на Геозащита Перник са причина от по-честите проверки, които виждаме горе.
Отново припомням, че всичко описано се базира на публичната информация, която специалисти и чиновници въвеждат сами. При липса на публичност на документите от изследванията не може да знаем подробности за риска и препоръките на експертите. Има проблем както със софтуера и регистъра, така видимо и с процедурите щом това свлачище е било пропуснато. Но отново както често споменавам, тези данни ни дават възможност да задаваме по-добри въпроси.
Свлачища в градовете
Макар да има доста свлачища в близост до градове и села, няколко ми направиха впечатление. Виждам отбелязани три активни в София. Първото е на бул. Магесник в Редута над магазина на Lidl. Второто е на Околовръсно шосе при Ботаническата градина. Третото на запад от кв. Люлин за магазин Homemax и се вижда с просто око. И трите са изследвани последните три години. В Благоевград виждам няколко потенциални – все по склоновете над Вароша. Във Велико Търново има 10-тина активни и още 5-6 потенциални вътре в града. По морето около Бяла има доста, но особено много има във Варна и на север от града.
Разбира се, има още доста рискови райони и това, че някъде има отбелязано свлачище значи, че не само, че трябва да се укрепи, но и да не се строи нищо. Особено „подпорни хотели“. Ако трябваше да научим нещо от Елените, то е, че с природата шега не бива. Трябва контрол и публична инвестиция за безопасност.
За съжаление, голяма част от четвърт милиард евро, които преди седем години АПИ са похарчили за укрепване на пътища точно като този до Смолян, са изчезнали някъде без реален ефект. Може би е добра идея не само да питаме, но и този път да разберем кой и защо докато примерът от Смолян е още пресен. Иначе също както Елените ще забравим до следващата трагедия.
Тия дни се заговори отново за поредната 75 метрова сграда. Първи за това писа общинският съветник Бойко Димитров, след това Симеон Ставрев, а преди гласуването Спаси София го разпростаниха още. Вчера в Столичния общински съвет все пак предложението на районния кмет Кукурин беше гласувано и прието. Повече за самия случай, защо е скандален и защо се счита за схема може да прочете в Капитал, които са описали добре хронологията.
Тази сграда стана известна, тъй като е на (предимно) общинска земя, но има много други, които са също толкова проблемни от гледна точка на транспорт, подземна инфраструктура, реки, отстояния и прочие. Само преди седмица имаше искане за ПУП за друга 75 метрова сграда. Там обаче по-скоро ще бледнее пред околните долепени едно до друго туловища, които вече са си осигурили гласовете в СОС преди няколко мандата.
Все по-често, когато стане такъв скандал, виждаме снимки от картата ми. В случая с Младост именно визуализацията от 3D картата беше използвана от всички, за да покажат мащабите на предложеното от районния кмет на Младост. Използвах я като показвахме схемата на пловдивския кмет и хуманитарната гимназия и плановете му за застрояване на практически нов квартал без инфраструктура. С нея показах къде минават реките на София и какво се планира да се строи върху тях. Често я срещахме и в отразяването на случая с 215-метровата кула на бул. Черни връх.
В същото време продължава критиката срещу картата ми за очакваното застрояване в София или както я представям обикновено – онази с шарениите. Критиката идва най-вече от инвеститори и архитекти, но и от някои в Столична община и определени районни кметства. Миналата година събрах и отговорих на почти всички упреци и твърдения, които някой е споменавал. Налагало ми се е да обяснявам и поправям твърдения какво показва картата и какво се случва в Младост. Най-вече чувам, че това, което се вижда на картата като обеми и строежи, няма да се случи въобще или няма да е баш така. Ако случая в Младост показа нещо, то е че всъщност картата е повече от точна. Виждаме го отново и отново, особено в междублокови пространства и зелени площи.
Криптобетон, ама нависоко
На база данните събрани в картата, виждаме 8 бъдещи сгради над 100 метра, 36 между 75 и 100 метра и 122 сгради между 50 и 75 метра. Някои от тях се строят, а други се виждат на картата на общината, но липсват всякакви документи кога и как е било решено. За последните знаем, че е на база скрити ПУП-ове и гласувания в СОС преди 2020 г., защото след това следя всички промени автоматично.
Всички обекти може да видите на 3D картата – отваряте филтъра с бутона с фунията, изключвате сградите до 50 метра (първите четири отметки) и остават само по-високите. В галерията долу ще видите няколко района в София с оставени само такива сгради. Може да спрете смяната на снимките с бутона за пауза горе вдясно.
Първата снимка показва планираната нова 75-метрова сграда на мястото на старата офис сграда на Филип Кутев до опасното кръстовище с Черни връх. Около нея се виждат предимно одобрени вече други проекти. Втората снимка показва кула до Японския хотел, както и още една точно пред прозорците на злощастния Златен век на Артекс. Последната кула е видима в портала на общината, липсва всякаква информация или публични документи как се появила и е върху общинска земя. Както видяхме със случаите на схеми за подаряване на милиони на частни интереси в Младост и Изгрев обаче, това не е никаква пречка. Доколкото настоящия районен кмет на Лозенец няма да пусне подобно предложение, това пак не пречи на икономическото мнозинство на СОС да прокара свое.
Следващите три снимки са по протежението на Цариградско шосе и се виждат множеството сгради достигащи и минаващи 75 метра. Вижда се и строящият се вече проект на Тиков исторически свързван с Пеевски, който щеше да бъде облагодетелстван от лобистките поправки на ИТН в предишния парламент. След това показвам Изгрев и Г.М. Димитров, където съм включил няколко сгради, които са малко под 50 метра. От там дойде заветната фраза от транспортен анализ, че „то така или иначе е блокирано движението – още няколко десетки семейства няма какво повече да влошат положението“. За съжаление, районният кмет не прави нищо за озаптяване на тези проекти въпреки заявките му, че спира строежи всякакви. Тук не трябва да пропуснем и абсурдните планове за сграда в Студентски парк и спряният отдавна проект от другия край на парка, заради който вече години улицата е пропаднала.
Следващите снимки показват плановете в Младост, включително от последния скандал. Повечето са по Малинов, в Бизнес парка и отсреща на булеварда. Разбира се, не може да не се върнем отново на Черни връх, където има най-много концентрация на сгради уж със смесени функции, които магически стават изцяло жилищни без паркоместа и отстояния. Плановете за Тодор Александров шокират всички, но тепърва ще видим стена от кули там предвид прецедентите за висок кинт от 6, 7 и нагоре при иначе и без това ненормално високия в части на ОУП на София от 3.5.
Накрая като тест съм въвел по визата за проектиране една вече готова сграда на бул. България. Заложил съм точно височината и очертанията от скицата както съм направил при всички други хиляди. Вижда се, че доста точно очертава какво реално са построили в последствие.
Картата – активност и събиране на данни
За последните 12 месеца картата е била посетена 305 хиляди пъти, 141 хиляди от които от потребители в България. Тук изключвам моите посещения, както и тези от търсачки. Има 36630 уникални IP адреса, което предполага най-много толкова посетители. 632 души отварят картата поне веднъж на седмица. От миналия юни, когато помолих за помощ, до сега 3200 души са подали 10871 сигнала, че сгради вече се строят или са готови. Повечето са обработени.
Питали са ме как добавям данните на картата. На едно събитие на Ratio миналата година показах тази графика и днес я обнових. Дава представа колко полигона съм добавял по дни от края на юли 2024 и сега. Вижда се, че първите два месеца съм добавял по няколко стотин на ден. Впрочем, нашумялата сграда в Младост е там от самото начало – бил съм я въвел още на 6-ти август 2024. Сега през седмица-две обработвам новите искания за ПУП-ове, визи за проектиране, градоустройствени заповеди и други актове със скици. В червено се виждат колко от полигоните въведени в дадения ден са изтрити на по-късен етап заради поправки или по-често – промени в плановете за застрояване.
За последните 21 месеца съм въвел почти 32 хиляди полигона на ръка. От тях 29 хиляди се виждат на картата. 11282 са събрани в 3757 сгради като всеки полигон показва различна височина на части от бъдещия строеж. Останалите 18 хиляди са самостоятелни сгради – от хилядите малки къщи, които никнат по полета и хълмове около София до 75 метрови кули.
Повече по темата
Ако искате да се информирате за нови документи и проекти в района ви или около конкретно място, може да се абонирате за бюлетина ми. Той ще ви информира за документи от общината и редица други институции свързани с имоти в София. Повече за проекта може да прочетете тук.
Писал съм доста за презастрояването, София конкретно и имотния пазар на база това, което виждам в данните. Тези статии може да са ви интересни в тази връзка:
Вчера написах текст за данните на миграционните власти в Германия и какво показват за последната година. В текста направих грешка, която поправих в последствие. Това ме накара да сверя отново всички данни от таблиците на Destatis, които съм свалял и формулите, с които ги смятам, за да проверя по-старите си статии за грешки. Въведох нови данни и нови таблици.
Накратко / TLDR
След преброяването в Германия е намалена оценката за диаспората ни с 10%
Между 2007 и 2015-та има скок на взелите германско гражданство – на 10% от имащите право в 8-мата си година
След 2015-та има рязък спад в желаещите във всички възрастови групи. След 2020-та падат под 2%
Една трета от българите пристигнали в Германия през 2024-та са се върнали след няколко месеца
15% от тези живеещи в Германия между 1 и 3 г. и 10% от тези с до 7 г. престой напускат Германия
Има значително увеличение на желаещите да напускат Германия през 2024-та независимо от колко години са в страната
През 2024-та 4 пъти повече българи живеещи в Германия от 8 или повече години са решили да напуснат страната, отколко да вземат гражданство
Ревизия на населението
Първото, което забелязах е, че съм запазил старите оценки за броя български граждани в Германия според данните за населението (адресни регистрации, сведения за уседналост и икономическа активност, т.н.). Ревизираните данни след преброяването са в таблица 12411-0009 около 10% корекция надолу. За съжаление, не намирам да са ревизирали данните за населението със задна дата, както правят НСИ, но ще попитам дали и кога ще стане това. Тук виждате разликата и последните данни от 2024-та. Дори при старата оценка се забелязваше значително забавяне на растежа и миналата година видяхме първото намаление на диаспората ни от две десетилетия.
По-интересно е друго, за което се замислих. Споменах на няколко места, че делът българи взели германско гражданство е под 2% от тези имащи право на такова. Бях писал също, че в следващите години десетки хиляди българи ще получат такова право и дори с толкова малко желаещи да вземат германско гражданство, пак ще има значителен скок на абсолютния брой взели такова.
Видях, че имам данни за разпределението на въпросните не само по възрасти, но и по колко години са били в Германия преди да вземат германски паспорт. Намерих същата разбивка и за българските граждани напуснали Германия. Това позволява да разгледаме подробно каква е структурата на диаспората ни според решенията които взимат. Следващите графики се базират на таблици 12511-0005, 12521-0006 и 12521-0011 от платформата Genesis на Destatis.
Кога българите взимат немско гражданство?
Преди 12 години направих анкета за причините накарали българи в Германия да вземат немски паспорт. Тук ще говорим за нещо различно – в кой етап на престоя си се решават на такава стъпка и как тези решения са се променяли през времето. Елементи на това обсъждах през 2020-та, но от гледна точка на възрастови групи.
Започваме направо с първата графика. Тук съм събрал всички данни наедно. В следващата съм ги разделил по групи по години престой, тъй като горната е твърде претоварена. Направих и отделна графика, която в вертикална, ако ви е по-удобно да я разгледате така. Маркирал съм и ключови години – 2007 за влизането в ЕС и 2017-ма за отварянето на трудовия пазар.
Групирането е по българи с престой до 8 г., т.е. такива без право да вземат гражданство. Всъщност, има вариант да вземат такова още на 7-мата година, а с последните промени дори по-рано. Такова е обаче разделението в статистиката им и затова го използвам. 8-мата година на престоя е отделена в своя група, защото се очаква, че повече хора ще се възползват от възможността именно тогава. Следва групата между 9 и 14 г. и 5-годишни групи след това.
Още при комбинираната графика се вижда, че веднага след приемането в ЕС има рязък скок във взимането на германско гражданство. Особено сред хората в 8-годишната група, където виждаме пикове през 2010-та и 2014-та г. от над 10% от имащите право да се възползват от тази възможност. Близки стойности от 7-8% виждаме и при тези от 9 до 14 г. престой. Средната стойност така скача на над 6%. Това е очаквано, тъй като преди приемането в ЕС се е налагало да се откажем от българското гражданство, за да получим германско и много хора не са били готови на това. Все пак преди 2007-ма средните нива са между 3 и 4%. Дори при този пик обаче никога делът от тези с право и взели германски паспорт не е минава 11%, което е доста учудващо на фона на стереотипите за българите в Германия и така типичния ни цинизъм.
При разделените графики се вижда по-ясно, че групата между 15 и 19 години престой имат пик между 2013 и 2016 г. когато достигат 4% от желаещите да вземат гражданство. Това обаче е доста по-ниско от нивата около 2000 г. Тук не трябва да забравяме, че ефектите, които наблюдаваме тук, се влияят не само от събитията в Германия като политика, икономика, социална среда и приемане на чужденците, но и аналогични в Европа като цяло и най-вече в България.
При всички групи виждаме ясен сигнал, че след 2015-та пада рязко делът желаещи да вземат немско гражданство. Към 2020-та вече дори сред тези току-що получили това право се възползват само 2%. През 2024-та виждаме 1.31% от желаещите – леко увеличение спрямо 1.21% година по-рано. Друго интересно наблюдение е стабилното намаление на желаещите за германско гражданство сред българите в Германия, които са стояли там над 20 години. Допълнителна разбивка показва аналогично поведение на тези и над 40 години престой, където все още има хиляди напуснали България по време на социализма и все още държат само българския си паспорт.
Кога българите напускат Германия?
В диаметралната посока разглеждаме кога хора от диаспората ни решават да напуснат страната. Както посочих в миналата статия, това не значи, че всички решават да се върнат в България. Макар данните да показват, че често именно това се случва, има такива, които се местят в други държави и континенти.
Тук оставих една графика, защото е значително по-еднозначано. Не разглеждаме абсолютен брой напуснали страната, а какъв дял от българите в група столяла в Германия си тръгва. Така разбираме, че към 2024-та една трета от пристигналите по-малко от година по-рано си тръгват. Предвид, че са нямали възможност да се установят, с голяма доза увереност може да кажем, че се прибират в България. Забелязва се увеличение на тази тенденция като само десет години по-рано около 15% от наскоро пристигналите са се отказвали.
Високи са нивата и при следващата група с престой между 1 и 3 години. Над 15% от тях напускат Германия, което отново е двойно увеличение като дял 10 години по-рано. Към 2024-та са хората дошли след пандемията. Подобна тенденция виждаме и при тези с престой между 4 и 7 години, т.е. близко до възможността да вземат немско гражданство.
Интересни са групите с престой над 8 години. При тях виждаме аналогични нива между 2% и 5% напускащи, които са оставали сравнително непроменени в разглеждания период. Вижда се увеличение през 2024-та, но е рано да се говори за тенденция при тях.
По-интересно е какво се е случило през 2018-та. Особено при групата от българи над 20 г. се вижда скок на 16%. Най-голямо влияние тук имат хората с престой между 20 и 24 години, където 38.4% са маханти от регистрите. Проверих три пъти таблицата и не е грешка при копирането. Не е аномалия в един от разглежданите показатели – има увеличение при всички хипотези за отписване. Вижда се значително увеличение при всички с престой над 8 години, но при тези между 20 и 24 г. – т.е. пристигнали в Германия между 1994 и 1998 г. е най-голямо. Става въпрос за 1120 души, което е между около 6 пъти увеличение спрямо предходните години.
Вероятно става дума за някаква аномалия в събирането на данните, конкретна кампания или друго събитие, което не се сещам сега. Ако имате идея, пишете в коментарите. За целите на тази графика съм взел само две хипотези в данните при отписване – когато българските граждани изрично посочват, че напускат при отрегистриране и когато се отрегистрират служебно заради друга информация. Последното почти винаги означава, че наемодателя е съобщил в общината, че въпросния човек вече не живее там и се заличава адресната регистрация, а такава не е направена наново никъде другаде в Германия. Тези две хипотези покриват около 90% от всички данни за отбелязани като напуснали страната като първата отговаря за повече от половината. В тази справка са изключени смъртните случаи, заличените със задна дата (например в последствие открити, че не живеят вече в Германия) или други хипотези.
Сравнение на тенденциите
Събирайки данните може да съпоставим делът на хората решили се да вземат германско гражданство (в синьо) и тези да напуснат страната (в червено). Тук разглеждам само тези с престой от 8 или повече години, т.е. установили се стабилно в Германия и имащи право на гражданство. Вижда се ясно, че още 2017-та повече хора са предпочели да напуснат, отколкото да вземат гражданство от тази част от диаспората ни. Този ефект се засилва и през 2024-та над 4 пъти повече българи са избрали да напуснат, околкото да вземат гражданство. Вижда се и аномалията през 2018-та, която обсъдих по-рано.
Доколкото може да има много интерпретации защо се засилва тенденцията сънародниците ни да напускат Германия, виждаме ясно, че това е най-ясно изразено сред наскоро пристигналите. Важи и за тези с до 8 г. престой и се забелязва увеличение сред всички групи, особено в последните години след пандемията. Тепърва ще видим дали това увеличение ще се запази и дали ще се оформи тенденция сред онези пристигнали в Германия преди приемането ни в ЕС.
Част от тези вече обявих в социалките, но в последните няколко месеца добавих нови източници на данни, които се отнасят по един или друг начин за градоустройството в София. Някои като решенията на МС и обществените поръчки добавят данни и към Пловдив и Благоевград. Всички изброени се обновяват всеки ден с нови точки, документи, събития, дневен ред на бъдещи заседания и протоколи.
Документи и заседания от експертни съвети в НАГ
Тези данни са отчасти на картата от около година, но в последните месеци допълних источеските данни и разширих засичането за кои парцели се намират. За последните 15 години се намират 1290 заседания, протоколи или други документи от такива съвети. Свързах ги с 3923 обекта на картата. Ще ги намерите на този филтър на картата.
Обществени поръчки
Намерих 755 поръчки в последните 15 години, които се отнасят до обекти в София. Някои са за ремонти, други за изграждане на градини и други сгради. Трети са за доставяне на апаратура или други дейности. Доста са за саниране. Свързах ги с 519 обекта. Ще ги намерите на тези филтри на картата.
Решения на Министерски съвет
Намерих 357 решения, протоколи и други документи от последните 15 години свързани с 2345 обекта. Освен тях ще намерите 126 търга за държавна собственост засагащи 57 имота. Ще ги намерите на тези филтри. Търговете спряха в края на миналата година, но ако се появят нови, ще се видат на тази карта, както и на другата с „имотите на Желязков за продажба„.
Заседания на Столичен общински съвет
Това са последните данни от тази седмица. Включват 1115 документа, протоколи, питания и предложения от последните 8 години. Свързах ги с 10079. За целта обработих 42 хиляди документа на СОС и поне една трета споменаваха някакъв имот. Старите протоколи с повече от един документ в тях ги поставих като един линк, затова се виждат само около 1000 „документа“. Всички нови засегания, питания и прочие може да следите и на новия Matodon канал @SofiaCouncil. Документите ще намерите на този филтър на картата.
Както и с други данни, списъкът с тези документи не е изчерпателен. Засичам единствено, когато са узначили ясно имот с идентификатор. В някои случаи използват описания или адрес или обсъждат сграда по друг начин. В такива случаи не мога да засега автоматично, че става дума за част от града. Все пак този механизъм е полезен, за да засичаме мнозинството от обсъжданията още като са на ниво обществено обсъждане, питания и комисии.
Според последните данни за риск от бедност и социално изключване от 2025-та, в Германия остава над два или три пъти по-голям рискът за всяка от следените категодии, ако сте чужденец в Германия.
Най-висок е рискът да живеете в домакинство, в което има висока безработица – 3.25 по-вероятно, отколкото сред германските граждани. Рискът за сериозно материални и социални лишения всъщност се повишава значително при чужденците, но още по-бързо расте сред немските граждани. Затова след 2021-ва рискът за същото, ако сте чужд гражданин е само 2.31 пъти повече от немските граждани. преди това е над 3 пъти. Риск от бедност и изключване остава стабилно около 2 до 2.4 пъти повече от средното.
Докато средният за Германия риск от бедност и социално изключване остава под този в България (21.32% спрямо 30.3% за 2023), сред чуждестранните граждани е доста по-голям – над 41%. Няма разбивка по националности и има широк спектър с професии и ситуации сред диаспортата ни и чужденците в Германия като цяло. Най-общо обаче може да кажем, че ако се преместите в Германия, рискът ви от бедност се увеличава с поне една трета.
И не, взимане на германско гражданство само по себе си не променя нещата, макар може да спекулираме, че е повлияло на качването на средната бедност сред немските граждани в последните четири години.
Изброените индекси често не се разбират добре. Пропуска се, че не се базират на обективни данни, а социологически допитвания основани на местни разбирания и презумпции. Преди 12 години написах подробно какви са проблемите с това. Миналата година пуснах и някои детайли за диаспората ни в Германия от последното микропреброяване. Преди 7 години описах защо ни изглежда, че немските пенсионери са по-богати, какви са причините когато това е вярно и защо често всъщност не е. Друг аспект са социалните и по-специално майчинските, за които писах преди 6 години.
Един от многото повдигнати въпроса покрай картата ми с 4400-те имота готвени за продажба от правителството на Желязков беше, че много хора включително кметове не са знаели, че определени имоти са собственост на държавни институции и фирми. Трагедията в Елените пък постави интересени въпроси за собствеността на парцелите около и върху заличеното корито на реката, както и на склоновете над селището. Един от ключовите въпроси за изчезващите градинки, градоустройството и презастрояването не само в София, но във всички градове в България е изненадаващата частна собственост на междублокови пространства, градинки и места иначе предназначени и отдавна използвани за инфраструктура, училища и публични пространства.
С други думи, собствеността на земята е важен аспект засягащ много публични дебати ставащ често неразбран и настрана. Част от причината за това е огромното количество на данни, ниското качество на източниците и липсата на публичност на първоизточника – имотния регистър
Затова преди няколко месеца седнах и изготвих картата на собствеността на няколко български града. Исках да видя кои градинки са частни, кои реки са държавни, кои поля и места за инфраструктура са останали общински или вече са в частни ръце с цел застрояване. Наскоро реших, че ще е полезно да публикувам картата. Това обаче беше отново техническо предизвикателство отново заради огромното количество информация, качеството и принципът на който изготвям всичките си визуализации.
Картата ще намерите на govalert.eu/landown. Препоръчвам преди да я разгледате да се запознаете със секциите в тази статия, защото ще отговорят на почти всички въпроси за самата карта и какво показва. Други подобни карти ще намерите на opendata.yurukov.net/govbg и govalert.eu.
За целите на този текст е възможно да използвам думите парцел и имот в един и същи смисъл. Имот може да има значение и за апартамент, офис, къща или друг вид сграда. В случая за избягване на тафтологии ще използвам в смисъл конкретно на парцел.
Доколкото по-нататък обсъждам качеството на данните, картата почти сигурно не показва реалното положение. Причината е не само в наличността на данните, а и че много имоти са с неизвестна собственост. В този смисъл и както винаги, картата следва да бъде начална точка за проверки, търсене на информация и задаване на въпроси, отколкото като източник на фактическо положение. Данните от кадастъра са свалени на 13-ти ноември 2025, а от общински и държавни регистри – в рамките на ноември.
Когато споменах в социалките, че ще публикувам нещо такова, се появи критика, че това ще е възможност за измамници да се възползват и да крадат земя от частни лица и институции. В действителност, подобно на достъпа до нотариалните актове, измамниците почти винаги имат вече тази информация, както и вътрешен източник и достъп. Често ограбването на общински имоти става със съдействие на общинския съвет и служители в общината. Кражбата на частни и държавни имоти става с корумпирани съдии и нотариуси. Липсата на прозрачност е тази, която позволява в голяма степен всичко това. Също липсата на работеща прокуратура.
Източници на данни
Като основа използвах отворените данни от кадастъра. Те имат своите проблеми, един от които е именно с точността на данните за собствеността. Причината е, че доста сделки не обявават сменена собственост в кадастъра. Доколкото в повечето случаи това би засегнало смяна на записа за крайния собственик, виждаме как приватизация и одържавяване може да не бъде отбелязана като такава.
Въпреки споразумение за обмен на данни между кадастъра и имотния регистър – способ за взаимна работа, който принципно е абсурден като концепция – изглежда кадастъра използва достъпа си до данните за собственост единствено за административни операции, а не да приведе отворените си данни в нужното качество. Това е най-доброто обаче, което имаме като за начало и все пак се радвам, че въобще съществува, особено на фона на напъните за по-малко прозрачност и как под прикритието на протестите срещу бюджета и дърпането на уши от Пеевски на министри, една марионетка на ГЕРБ в кабинета всъщност затри критичен елемент на публичност на имотния регистър с оправданието. Оправданието му е, че така борил имотните измами, но практически всички юристи, нотариуси и журналисти обявиха, че прави точно обратното с крайна цел спиране на журналистически разследвания.
Концентрирах се върху 25 български града – Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Русе, Смолян, София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол. По-нататък обяснявам защо не можах да покрия в детайли цяла България. В повечето взех самото землище на града, но където виждам свързани квартали и села добавих и тях. Така получих 1095933 парцела.
За да коригираме данните, трябва да черпим от други източници. Започнах от данните на АППК, където имаме над 1000 търга от последните години. Презумпцията там е, че щом един търг е успешен, значи имотът вече е в частни ръце. Ако не е успешен, значи все още е в държавната фирма или инстритуция. Доста от търговете са за жилища, офиси и сгради. Някои въобще не споменават идентификатора на имота. Има и имоти, които са имали няколко неуспешни търга. Намерих един с два успешни търга, което говори, че спечелилият не е платил за имота. Няма как да знаем дали и колко още такива. Приемам, че след търговете земята е била сменена, както и че споменати там имоти не са продавани без търг. Също така не разглеждам имоти, които са отбелязани правилно в кадастъра. С тези презумпции обаче намерих 71 имота, които са минали в частни ръце и 13, които предполагаме, че са останали в държавни. Т.е. 84 имота, които много вероятно са отбелязани грешно в кадастъра.
На база тази и следващите корекции ще видите тези имоти в новия си цвят – например при успешен търг парцел маркиран като държавен в кадастъра ще се вижда като частен в моята карта. Тогава в информацията към този парцел ще виждате защо и линк към източника.
След това се обърнах към общинската собственост тя е пръсната и разнородна. Често трудна за сваляне и обработка. Отне ми значително време да сваля данните от София, Пловдив и Варна. Започнах да обработвам и останалите 22 града, но често или липсва регистър, или липсват данни за идентифициране на имотите. Пример е Бургас, където макар да има регистър, той не позволява по никакъв начин да се разбере за кои имоти всъщност става дума. Има предвидена функция за идентификатор, географски данни и прикачени документи, но липсват навсякъде. Именно за това лошо качество на данните говорих в началото и доколкото за други има бюрократично или обективно обяснение, в случая с общинската собственост най-често става въпрос за умишлено прикриване.
Подобно е положението в много други общини. Обработвам ги една по една и скоро ще обновя картата с нова информация. Публикувам я преди това, защото очаквам сравнително малко нови данни и съответно корекции за по-малките градове. В София „поправих“ собствеността на 3738 парцела, което е 0.96% от всички. В Пловдив – 239 или 0.62% от всички в общината. Във Варна – 1497 или 1.88% от парцелите.
Това не са всички общински имоти, а само тези, които сметнах за сгрешени в кадастъра. Също така не значи, че почти 1% от територията на София е сгешена, тъй като някои от парцелите са много малки. Не на последно място, данните в самите регистри са под въпрос, защото как се поддържат не е много ясно. Общинската собственост е чест източник на измами и схеми, особено от страна на общински съветници, чиновници и свързани с тях лица. По времето на Фандъкова, например, точният списък е бил изключително ревностно пазена тайна дори в рамките на администрацията. Това означава, че като правило липсват технически и организационни механизми тази информация да се публикува коректно и автоматично.
Това, което ни липсва като данни, е собствеността на държавни и общински фирми. Много години имаше обещания за такъв регистър, но не видя бял свят. Това изглежда е отчати лоша организация, отчасти нужда от продължително усилие на иначе кратковременни кабинети, отчасти чадър над многобройни схеми и точене на публичен ресурс по места, но също и факта, че изглежда много институции всъщност не знаят къде какво притежават.
Бихме могли да използваме информацията в АППК за отдаване под наем. Някои от тях са на държавни фирми. Като правило тези обаче се отнасят за офиси и сгради и няма яснота дали земята под тях е на същата фирма. Бихме могли да използваме решенията на Министерски съвет за промяна на предназначение на имоти, одържавяването или приватизацията им – добавих всички тези за София, Пловдив и Благоевграда в картата ми с документите за градоустройството. Оказва се обаче, че не е ясно колко от тези решения са изпълнени. Пример е решението за 12 имота в София да се прехвърлят на общината за изграждане на линеен парк, от които областния управител прехвърли след много време едва два.
Друг косвен индикатор би могъл да бъде списъкът с 4400 имота на Желязков. Там наистина има инфорамция коя държавна фирма какво държи и с какво кабинета би му се искало да закърпи невъзможния бюджет. Оказва се обаче, че данните са също крайно ненадеждни. Това не е учудващо предвид изписаното до тук и методът за събиране на инфорамцията първоначално „на крак“. Впрочем, след като списъка „изчезна“ не са публикували нов въпреки уверенията, че работят по такъв. Отказват да отговорят защо. В сега известния списък обаче намираме парцели, които са вече минали търгове и са продадени. Преглеждам отново данните за такива несъответствия и ще преценя дали има смисъл да се използват за тази цел. Вероятно ще трябва да прегледам повечето един по един. Това обаче би покрило само описаните като „отпаднала необходимост“ имоти, а не всички на съответните фирми.
Бих могъл, разбира се, да мина всички държавни фирми от регистъра на АППК и да извадя собствеността на всички 307 предприятия от Имотния регистър. Това би отнело значително време и ресурс предвид таксата за такава операция, възможни дъщерни фирми и прочие. Дори тогава не бихме имали цялата картина, тъй като немалко имоти не са с вписана собственост и дори понякога липсват документи за собственост.
Разбира се, всичко това следва да бъде излишно. Задължително трябва да имаме регистър на държавна и общинска частна и публична собственост, както и на такава на компании с над 50% държавно и общинско участие. Следва данните от имотния регистър да бъдат свободно достъпни без личните данни на частни лица и да бъдат обновени в съответните записи в отворените данни на кадастъра.
Ефект от тази липса на прозрачност и неточности в регистрите сега ще видите доста собственост на държавни и общински фирми като частна такава. В известен смисъл следва да бъде такава, защото въпреки формалните правила за използване на публични търгове през съответната агенция, всъщност нищо не спира борда на дадено ЕООД да продава имотите си пряко или прикрито чрез продажба на дъщерни фирми. Подсъдимо би било, но в определени случаи самата операция не би била обратима, а виновните могат да са спокойни при така услужлива и опъваща чадъри прокуратура.
Техническо изпълнение
Използвам Leaflet с d3js както винаги. За базов слой използвам OSM със стил от Carto и сателитните снимки на Google. За обработка и обръщане на формати и създаване на tiles използвам mapshaper и QGIS.
В повечето си проекти зареждам данните директно и ги визуализирам директно в browser-a. Затова и 3D картата или тази с документите е толкова тежка и бавна понякога. Това обаче ми позволява да филтрирам в реално време, да се клика за повече информация за конкретен обект и прочие операции. В този случай говорим обаче за гигабайти, което е невъзможно да се обработи в реално време на почти всички устройства.
Класическия подход е да се вдигне една GIS система отзад, която да кешира слой с данните и когато някой натисне някъде, с отделни заявки да се зарежда информацията. Това изисква значително пространство и отделен сървър, който да обработва заявките. Това правят кадастъра, всички GIS системи на общините (където въобще има). Основна задача когато изготвям визуализациите си обаче е да са портативни. Тоест да няма сървърна част, която динамично да изготвя всичко. Използвам само статични ресурси, които лесно да може да се свалят локално или прехвърлят другаде. Това означава първо, че практически липсват разходи за сайта, но най-вече, че не се изисква специализиран софтуер и поддържка. Най-вече обаче значи и че картите и графиките ще продължат да съществуват дори да ги изоставя.
Затова се обърнах към vector tiles, които позволяват хем статично зареждане, хем може да се стилизират в реално време според филтриране – например да се скрият всички държавни парцели. Генерирах ги използвайки две node библиотеки – geojson-vt и vt-pbf. Първо опростявам геометрията където не е нужна голяма точност (например при по-малко увеличение), а после ги режа на tiles, които да се зареждат.
Това създаде друг проблем. Доколкото при голямо увеличение (над 15) картата да работи добре, при отдалечаване се зарежда твърде много отделни пацели във всеки квадрат. Тъй като при отдалечаване на картата трудно се различават така или иначе отделни парцели – освен най-големите – минах на растерни tiles. Тях генерирах на база същите данни с QGIS. Тъй като не може да се клика на отделни парцели и поради спецификата на обръщането на снимки, за да не се виждат празни линии межди парцели от един и същи тип ги слях с mapshaper. Все пак запазих само данните за отделни градове поради големият обем данни при това увеличение. Ето, например, Смолян. Вижда се границата на пацелите, които съм показал.
При още по-голямо отдалечение, когато виждаме вече цели области, размерът на слоя стана доста малък при растерно изображение. Затова се пробвах да извадя снимки на цялата страна. Така виждаме снимката в началото. При промяна на увеличението на картата се зареждат различни източници – векторни, растерни и цялата страна. Отдолу ще се покаже каратко съобщение какво виждаме и кога може да кликаме на отделни имоти. Ето същото място на Смолян при отдалечаване. Вижда се землището на Бостина и земите около Пампорово нагоре.
При промяна на увеличението на картата ще видите освен съобщение, промяна и в легендата. С натискане на категориите ще може да скриете някои от тях. С бутона наподобяващ карта вляво горе може да смените между административна карта на OSM или сателитна на Google. Сега търся начин да взема ортофото картите от кадастъра. Ето например карта на централната част на Бургас с отбелязани частни парцели.
Бутона над него е за промяна на прозрачността на слоя с имотите. С повече натискания се увеличава на стъпки между 20% и 100%. Най-отдолу се извежда информацията за картата с различни линкове. Ще добавя тия дни и бутон за локация и търсене на адреси – да довежда картата до местоположението на гледащия я, както и да се намират адреси градове директно. Тук виждате изглед на Странджа при 40% прозрачност на имотите.
При отваряне на всеки парцел ще виждате собствеността му според кадастъра, друга информация за същото, ако съм я открил, кадастрален идентификатор и линкове към източници като КАИС и АППК. Макар конкретния собственик – конкретна община, фирма или частно лице са публикувани без разкриване на лична инфорамция, зареждането на тези данни статично би било твърде много. Би могло да се вложи като инфорамция в статичния слой, но пак ще стане твърде тежка картатам особено предвид, че за няколко клика ще са нужни данни.
Алтернативата е от страна на сървъра да има услуга, която да предоставя конкретния собственик при поискване. По-горе обаче обясних защо не съм го направил. По-важното тук е, че дори да покажа собственика според кадастъра, както беше обсъдено до тук Имотния регистър е отправната точка. Затова давам идентификатора и ако някой се интересува, може да плати лев да провери историята на въпросния парцел. Би било интересно да събираме тези справки на едно място. Вече имам няколко стотин по други поводи.
Конкретни казуси
Когато направих първата карта със София и ведната се забеляза как природен парк Пирин е собственост на държавата. Далеч не целия обаче. Виждат се много частни имоти доста навътре в парка. Може да се отриентирате ясно къде следва да минава границата на парка и как „инвеститорския интерес“ го окупира.
Аналогично във Варна исках да видя как стоят нещата с Алея първа и къщата на Копейкин. Тук виждате в червено всичко по алеята в Приморски парк, както и имоти зад нея. Вижда се и че в жк. Бриз нагоре почти няма общинска земя, с изключение на улиците.
Когато направих растерния слой на цялата страна, забелязах няколко неща, които ме накараха да мисля че съм объркал обработването на информацията или съм свалил нещо грешно. Първото шокиращо нещо беше, че половината планина Рила е всъщност частна. Виждаме го долу. Става въпрос за парцели 62685.10.1, 62685.10.2, 62685.50.3, 62685.45.1, 62685.46.1 и много други. Отблязани са като земеделска или горска земя и са собственост на „частни религиозни организации“. Разбирайте Българска православна църква. С изкючение на самите природни паркове, това е най-голямото непрекъснато парче земя собственост на няколко в България. Знаех, че имат доста земи около Рилския манастир, но мащабите ме шокираха. Това поставя редица въпроси, на които ще отговоря по-нататък.
На картата се виждат и доста „бели петна“ – липсващи райони, обикновено около села. Най-голямото е около с. Голец край Ловеч, с. Равнище край Правец (където също има липси), част от средногорието край Златица и Пирдоп и слоновете над Обзор и Бяла на морето. Виждат се и други странности като това долу – един вид линия от държавни имоти между Стара Загора и Казанлък простираща се от изток на запад до село Розовец. Става дума за десетки държавни имоти, които обаче на практика отрязват имотите над съседните села. В кадастъра се виждат едва когато човек увеличи значително. Търсете, например, парцели 05431.57.66 и 54314.238.3.
На горната карта се вижда и че доста села са отбелязани като съсобственост. В действителност, отделните парцели в тях не са отбелязани, а всичко е сложено наедно като „съсобственост“. Това е по-скоро правилото, отколкото изключението в България. Затова ако се чудите защо наследствената ви къща няма идентификатор и не може да я намерите, това е причината. Ето пример за с. Остра Могила в Стара Загора. Всичко е под КИ 54314.888.9901
Аналогично нещо виждаме и в планините около Чепеларе. Тук съм склонен да вярвам, че става дума за грешка, но не съм седнал да проверявам отделните парцели в Имотния регистър. Повечето, които разгледах са си наистина отбелязани като съсобственост и са всъщност иглолистни гори. Пример е 80371.202.42 от 1566 декара иглолистна гора.
Връщайки се на ниво град отново става интересна собствеността на парцелите около гребната база в Пловдив и неспирните опити да се застроят малкото останали зелени площи там. Оттатък реката, където искаха да правят нов канал, битката вече е загубена. С активните действия сегашния кмет и екипа му, градът се разпродава и презастроява още повече.
Защо е важно и какво трябва да се случи?
Описах няколко неща, които ми направиха впечатление. Подобно на картата за имотите на Желязков и много други, целта ми е да дам възможност на хора с местно знание, които ги е грижа за района им да си задават въпроси. Детайлите са налични, за съжаление, само за големи градове, но и общата картина помага, както видяхме в горните примери.
Най-простата употреба на картата е да проверите дали градинката, паркинга или полето край блока ви всъщност е частна собственост. Предвид изписаното до тук като методология, източници на данни и тяхното качество, това може да е само първа стъпка към по-нататъшно търсене. Препоръчвам тази статия, където описах миналата година как да търсим такава информация. Фокусира се върху София, но някои от линковете важат и за други градове.
Важно е да задаваме въпроси защо няма публичен регистър на общински и държавни имоти, както и какво всъщност притежават държавните и общинските фирми. Доколкото наистина последните като форма позволяват далеч по-голяма гъвкавост, всъщност най-често са средище на злоупотреби и източване на публичен ресурс. Именно имотите заедно с еврофондовете и бюджетните средства са основни източници за това.
Изискването сделките да стават само през АППК и с решение (в повечето случаи) на Министерски съвет е добра стъпка. Проблемът е, че практически липсва контрол при прокуратура и административен съд, които са в кюпа. Няма такова задължение и за общинските имоти и фирми. В действителност, прехвърлянето на имоти от държавата на общините понякога е схема за продажбата им на точно определени интереси. Причината е, че работата на общинските съвети се следи много по-малко, по-трудно е и се разбира от шепа хора. Вероятно затова почти всички от разпорежданията за прехвърляне на част от имотите с отпадната необходимост на общини отиде именно при кметове от ГЕРБ и ДПС пряко или непряко контролирани от Пеевски.
Казват, че светлината е най-добрия дезинфектант. Макар да имам забележки към тази максима, наистина е важно да разберем по-добре какво се случва в страната ни в мащаб, за да търсим отговори да настояваме за решения. Защото онези, които иска и вече я грабят ги знаят тези неща. Също работят неспирно в парламента, общински съвети, съдебни зали и тъмни офиси на нотариуси по нощите да прехвърлят и заличават следи. Работят и през една марионетка в министерски съвет, за да спрат разследванията, към които настоявам затваряйки публичността в Имотния регистър и блокират отварянето на данните ѝ.
Тази статия и картата имаха работно заглавие „Кой притежава България?“ В действителност не отговаря на този въпрос, а за го задава. Картата показва само каква територия вече не е в публични ръце. Доколкото повечето от описаните схеми крадат земя от наподозиращи наследници, най-големият грабеж именно е на публичен ресурс. Затова е добре да питаме кой всъщност държи даден парцел, гора, плажна ивица, природен парк, детска градина, езеро или река, кой го е позволил и кой прокурор е затрил преписката.
Този път ще пиша за карта, която не съм направил аз. Намерих я случайно докато търсих данни на страницата на Изпълнителна агенция по горите. Искам да ги поздравя за нея. Картата показва позволителни билети за транспортиране на дървесина. Отбелязани са като маркери. Като се натиснат се вижда регистрационния номер на камиона и ремаркето, ако има такова и колко кубика дърва може да се пренесат. Като се натисне линка на информацията се отваря страница с още информация като позволително за сеч, направление, собственост, шофьор и снимки на камиона и товара. Местоположението е къде е издаден билета.
Картата към днешна дата съдържа над 3440 билета за превоз. Всички са издадени в рамките на последните два дни – 4-ти и 5-ти ноември 2025-та. Би трябвало да има исторически данни, които да се намират в регистъра на билетите. Това обаче е невъзможно, защото търсейки по регистрационен номер на колите намерени в картата не се откриват дори билетите, които виждаме там.
Виждаме обаче тези за последните два дни – предполага се актуалните към дадения момент. Това би могло да позволи да сверим дали камион пред нас има право да пренася дървесина. За целта би било добре търсачката на регистъра да работи, но сравнително лесно може да се добави търсачка на картата за актуалните билети. В допълнение и сравнително по-лесно би било да се добави бутон за фокусиране на картата върху местоположението на посетителя. Има plugin-и за Leaflet, който използват от ИАГ. Използвам същата библиотека за почти всички мои карти и лесно могат да сверят какво правя. Самата карта обаче не е направена подходящо, за да работи на телефон. Вижда се, но не е удобна. Могат да я подобрят заедно с бутон за подаване на сигнал за камион без разрешение или с товар надвишаващ снимките. По-сложно но далеч по-удобно би било при натискане на маркер за билет да отбележат най-краткия маршрут от мястото на издаване до отбелязаното в него населено място или адрес.
Изброените подобрения на картата са различни по сложност и в някои случаи изискват по-добри познания за работата на библиотеката. Ще направят обаче картата истински полезна за хората чудещи се дали виждат пред себе си незаконна дървесина. Именно за подобно приложение призовавах преди десет години. Тогава написах анализ на позволителните за сеч и описах нуждата от приложение за сигнали. Това не се случи до сега. Опитах сам, но от тогава до сега регистърът продължава да не работи надеждно. Преди анализа си пуснах серия от карти базирани на същите тези разрешителни покриващи България. Миналата година свалих отново данните, но за целия период между 2011 и 2024-та и ги отворих за всички.
Загуба на гори
В първата си статия от март 2025-та споделям интересна карта на базата на Google Earth Engine, която показва загубата на горско покритие в годините между 2000 и 2024-та, местата където то се увеличава и къде загубата е заради пожари. Има много слоеве и данни и призовавам да я разгледате. Има нов адрес като картата в старата ми статия е с данни само до 2019-та.
Горе виждате общата картина за България като се вижда оголване на територия из цялата страна. Тук съм увеличил само загубата на гора над Кресна. В синьо е сеч, в оттенъци на жълто до червено са последните 25 години без настоящата. Над Кресна именно гореше огромния пожар през юли тази година, така че очаквам догодина да е цялото в червено. Виждате в синьо на други места къде са оголвали цели просеки, територии в паркове и прочие.
Тук виждате пък наложени данни за загуба на гори между 2000 и 2024-та в червено, съществуваща гора в зелено и увеличаване на горското покритие между 2000 и 2012-та в синьо. В статиите ми преди 10 години описах подробно трудностите в определяне на горското покритие и някои дефиниции. Тази карта конкретно е на територията около Банско. Виждат се къде какво е сечено за пистите. Тогава глобата беше 1000 лв.
От страницата може да свалите данните за тази промяна на горската покривка и да я използвате за анализ с други данни като защитени територии и разрешителни за строеж. За съжаление, не откривам ГИС система показваща къде точно важи дадено разрешение за строеж – т.н. горски отдели и подотдели. Има географски данни, но част са във формат, който не мога да отработя още, а на други места са неясни. Ще се опитам да измисля нещо. Ако знаете за такава ГИС система или обобщени данни в SHP формат на подотделите в цялата страна, ще се радвам да споделите.
След като миналата седмица стана наводнение в Елените, имаше много коментари за жертвите, собствениците, инвеститорите, виновните, корупцията, процедурите, проверките и провала им. Сравних мащабите на бедствието с унищожените реки в София и какви може да са последствията при аналогични порои. Добавих в онази статия линкове към други анализи и модели, които показват колко предвидимо и очаквано е било всичко това.
Очаквах, че някой ще се заеме да направи карта на собствеността на тези имоти. Именно там беше големият спор предвид, че министърът на околната среда настояваше, че на това място река няма. Разбира се, документите от собствената му институция показа обратното. За съжаление, няколко дни след наводнението това не се случи. Затова седнах да я направя аз.
Цялата карта ще намерите по-долу. В нея съм оцветил имотите според това дали са държавна, общинска или частна собственост според последните данни на кадастъра. Частната може да е на физически, юридидически или съсобственост смесена от последните, включително от чуждестранни лица. Вижда се ясно, че голяма част – но не цялата – от протежението на реката е държавна собственост и по-специално на МОСВ – същата, която настоява, че там няма нищо.
Имотите с чуждестранна собственост включват две офшорни компании в Сейшелски острови с посочени реални собственици кипърски граждани. Те именно притежават парцелите, които пострадаха най-много от наводнението. Още две компании са също с такива кипърски собственици. На пръв поглед, всички изглеждат свързани предвид, че са със сходни имена. Поне някои от тях са свързани според Търговския регистър и медиите с Арабаджиеви.
На картата виждаме освен реката и плажа още няколко държавни имота. По специално сграда на Националната разузнавателна служба, която гледа точно над аквапарка построен върху самата река Не открих информация дали сградата се използва и дали е пострадала от наводнението. Встрани е от коритото на реката. Над този имот нагоре по хълма виждаме и имот на Министерството на отбраната. На запад от Елените в посока Св. Влас виждаме също три имота на Сливенската митрополия.
В светло зелено виждате общинските имоти, които предимно представляват пътища. В зоната на наводнението обаче виждаме, че всички пътища са частна собственост. Особено тези над коритото на реката. На следващата снимка виждате пример за имот по продължението и със собственост офшорка с „реален собственик“ кипърски гражданин.
Картата може да отворите и на цял екран през този линк. Тук може да я разгледате с легендата. Натискайки върху парцелите ще видите информация за собствеността. С бутона с лупата може да ги направете съвсем прозрачни, за да видите сградите отдолу. С още едно натискане се показва оригиналния вид. С бутона с картата може да смените основата от сателитни снимки на географска карта само с очертания на сградите отдолу.
Ако имате идея каква още информация може да се добави на картата, моля пишете в коментарите. Ще се радвам, ако добавите линкове към документи свързани със споменатите фирми или парцели, за да ги добавя. Данните горе са от кадастъра, които може да не съвпадат непременно с Имотния регистър. Ако имате документи от тях, може да ги споделите също. Както и с предишните ми карти ще подобрявам тази с времето.
Днес минавах през София с колелото и реших да погледна какво се случва с едно място, за което бях подал сигнал още през ноември 2023-та. Става дума за незаконно сметище и склад за строителни материали създадени от компанията на един кадър на Атака и бивш областен управител наместен за такъв от ГЕРБ. Използва го за практически изоставения от две години строеж на Тинтява 80. Същият, за който купувачи се жалват и се виждат дела срещу индексация от 100% на първоначалните договори. Който от останалите не го съди, явно не знае, че могат и че другите вече печелят делата. Същият, за който получавам сигнали, че озеленяването в другите му сгради в Дружба се изчерпва с кашпи със забити пръчки в тях. Та това сметище е на държавен частен имот. Вижда се на снимките долу. Отсякъл е поне пет дървета и е изравнил земята изхвърляйки пръстта я незнайно къде. Сега държи там контейнер, генератор, строителни материали и отпадъци.
След няколко поредни сигнала от хора от района имаше проверки и беше установено, че всичко е незаконно, но всички сигнали бяха прехвърляни към БДЖ, които не са взимали мерки. Междувременно си е боцнал табела, че му е частна собственост това и толкова. Районният кмет на Изгрев изчерпва действията си с препращане на писма към БДЖ и се цупи като някой му направи забележка.
А трябва да прави нещо по въпроса. Най-малкото, защото този парцел следва да е част от зеления ринг. Онзи, за който наскоро се би в гърдите, че има напредък с едно обещание на настоящия областен управител за прехвърляне на земи. Първо – нищо не е прехвърлено и няма решение на МС. Второ, явно до сега не са правени особени опити и стъпки в тази посока. Трето, обещанието е дадено след шума покрай държавните имоти и без районния кмет да е включен. Има интересна история всъщност как стана тази среща, но това не е важно, а че все пак се говори за този зелен ринг най-накрая. Благодаря на гражданските групи Защита на Боянското блато и Зелена линия София за неуморната им работа и настойчивост. От тези натоварени с отговорността чакаме действия, а не обещания и снимки за пред фейса за неща, които или не са както се описват, или не нямат общо със снимания.
Пред въпросната сграда, впрочем, ще има друга също толкова висока. Там инвеститорът имаше проблем – не може да изкара разрешително за строеж за толкова масивна сграда с такава височина, защото имаше едни дървета. Както каза шефът на обекта като викнах полиция като ги рязаха – ясно, че им няма нищо, но му пречат на основите за гаражите. Та същите дървета години наред се пазеха, подрязваха и изведнъж някой някъде откри, че са опасни. Питах как и ми отговориха, че частен експерт го казал и районната администрация подписала. Питах защо няма никой от районната администрация да следи рязането и да пише протокол, както е по закон – не били уведомени. Питах тогава как реже инвеститорът като няма право, ако не е уведомил общината – показа ми мейла, който бил пратил преди два дни. Районната община не отговори като питах нататък. Та там ще се строи скоро.
Няколко метра надолу има една бензиностанция Петрол. И там искат да строят дори по-голяма сграда от Тинтява 80. Благодарение на новата прозрачност на Столична община за ПУП-овете и изпъчването на комисиите на НАГ разбрахме, че ще се случи в най-ранна фаза. Разбрахме, че транспортния анализ е казвал, че „то там движението е ужасно, та още няколко стотин семейства няма да го направят по-зле“. НАГ прати преписката на районния кмет на Изгрев да я разгледа, търси по-сериозен транспортен анализ, да направи обществено обсъждане и да събере аргументи да я оспори. Нямаше обществено обсъждане. Същият този районен кмет от Спаси София отказа да даде информация ще има ли местна комисия, обсъжда ли се, какво ще прави – нищо. Впрочем, изгледа нямаше дори да прати представител на първата комисия, ако не бяхме вдигнали шум. Там представителят му каза, че не знае нищо за случая, въпреки, че са получили документите отдавна. После пак обиден пусна пост, че много му търсили сметка какво работи всъщност. Е, днес от НАГ научаваме, че е върнал преписката на общината и след две седмици ще има нова комисия. Да видим какво ще стане.
И като стана дума за държавни имоти – не става ясно какво ще се случи с гара Пионер. Имаше проект за спортна зона. Виждате го като част от ПУП-а за Борисовата градина. Освен, че последният трябва да се приеме, трябва да се прехвърли земята на общината. Областният Арсов обаче не е задвижил нищо по този и другите искани имоти. Като нищо ще го видим скоро в търговете, ако не решат да скрият и тях като отпаднала необходимост. Имотът е навярно най-апетитният в София в момента. Няма да се учудим няколко къщи в полите на Витоша да се подготвят за роднините на „правилните“ хора да раздвижат схемата и тук.
Отделно, има един парцел, за който почти никой не говори – земята на Аудиовидео Орфей. Близо 30 декара между немското посолство и обсъждания линеен парк. Там от години се точи дело целящо заграбване. Министерството на културата и дружеството тяхна собственост си прехвърлят топката усилено опитвайки се да загубят делото в частна полза. Разбира се, едно време едни депутати много предвидливо са категоризирали точно този имот като СМФ накуп с имотите на Артекс и благодарение на едноименната поправка дават възможност да се строи до 75 метра и огромна разгъната площ. Впрочем, ако се чудите кой иска да заграби тази земя, това е инвестиционният фона на Костов. Да, същият този Костов и не само той. Историята е доста интересна и ни връща пак към приватизацията, под която наскоро първо Пеевски се подписа, а после се отметна за пред камерите. Всичко ще прочетете в статията на Генка Шикерова от преди две години. Не знам дали тече делото още – ще проверя.
Та виждате как нещата се навързват дори покрай един прост мечтан проект за няколко квартала. Където и да разчоплиш се вижда разяждащата липса на прокуратура и върховенство на закона. А за документиран белег защо това е така вижте последното от BIRD.BG.
След като МРРБ скри списъка на Желазков и НН ГЕРБ/ДПС с държавни имоти за продажба, вчера са затворили изцяло и публичния регистър на търгове на АППК – агенцията, която провежда електронните търгове. Това се е случило на 25-ти август между 15:45 и 18:45. Очаква да се възстанови до 12-ти септември. Така за следващите почти три седмици освен, че нямаме информация за движението на актуалните търгове или обявени нови, липсват документите за кандидатстване и детайли какво, за колко се продава и кой го е получил.
В 17:28 са пуснали съобщение, че „е налице прекъсване във функционирането на платформата“, както и че се работи по архивиране и „пълен анализ на данните“. Не се казва пряко, но внушението изглежда е, че имат технически проблем. Изречението за анализа създава впечатление, че нямат представа каква е причината. Скоростта, в която сайтът е отговарял до тогава не дава индикации, че е бил претоварен или нещо друго. Цитират чл. 9 от наредбата определяща реда за тези търгове, която говори за непредвидено прекъсване на системата.
Ако е системен проблем, не става ясно защо ще им трябват три седмици да го възстановят. Буди притеснение и фактът, че тепърва ще архивират данните, при условие, че минималните изисквания за всички системи на държавната администрация задължават да се пазят редовно такива копия. Съдейки по публичната информация, регистърът представлява изключително лек сайт с информация и функционалност значително по-малка от това, което виждате на този блог или дори картата ми с държавните имоти. Затова ще е интересно да разберем какво се е случило и дали сайтът не е бил нарочно спрян.
Друга интерпретация на „архивиране“ може да е, че няма да е достъпна вече старата информация на сайта. Циниците сред вас може да решат също че Желязков отново козирува на Пеевски и ефективно спира работата на АППК за политически, но крайно вредни за държавата в същността си цели. Също както Киселова му козирува на Пеевски за извънредна комисия, регулатори му козируват при инструкции за проверки, а Борисов му козирува с 5 млн. лв. за новата Лафка. Няма да е нетипично в процеса на вътрешно овладяване след външна изолация.
Към момента на спирането на публичния регистър е имало 8 търга с насрочени дати:
Само миналата седмица, т.е. преди да спрат регистъра, са обявени 12 търга, с които активните стават 41. От тях повечето не са насрочени. Не става ясно какво следва. Доколкото наредбата говори какво се случва при активни търгове по време на непредвидено спиране – каквито днес е нямало – не става ясно какво се прави при три седмици прекъсване. Вероятно ще бъде спряно всичко. Предвид какво видяхме като прозрачност до сега, не изключвам и да ги правят по стария начин без особена публичност и шум.
Както писах наскоро, въпреки заявките на Желязков и опитът да отклони вниманието и прехвърли отговорността към парламента, правителството продължаваше с пълна пара да продава държавни имоти. Оправдава се, че не били свързани с програмата, макар доста от тях да са включени в ония списък. Така в най-лошия случай, сега ще продължат под масата, а в най-добрия – търговете ще спрат докато не свърши ваканцията на парламента. Дори след това обаче контролираното от НН ГЕРБ/ДПС мнозинство в НС надали ще спре или дори ще говори сериозно по темата.
До тогава обаче всякаква публичност за държавните имоти е заличена. Оправданията им защо са изтрили специално списъка са празни. Когато стана известен и се разкриха грешките и скандалните имоти в него, Желязков започна да настоява, че е индикативен и щяло да има промени след анализи. Такива не видяхме, но не видяхме и краен списък или дори работен такъв. Вместо да публикуват нов, за какъвто искахме и питахме, за да сравним какво е отпаднало, те изтриха стария. За това няма никакво оправдание или логично обяснение отвъд елементарна човешка паника. От обясненията им се разкри единствено, че не само не са говорили с местната власт, но и самите институции в рамките на правителството не си говорят помежду си и са искали имоти един от друг вместо да се продават. При това са научили за тях именно от картата ми, тъй като служители на министерства и кметства многократно изтъкнаха, че списъкът на Желязков като формат е бил невъзможен са работа.
Всички данни за имотите от изтрития списък и търговете от падналия регистър са достъпни на картата заедно с проектите за бъдещи търгове. Линковете горе, както и от картата обаче няма да работят докато регистърът им не бъде възстановен в оригиналния си вид. Ключовата информация какво се продава, къде и за колко все още се пази при мен. Горе виждате всички търгове обявени от Желязков след решението на МС от 8-ми май, с което се започна тази сага.
Наскоро от запитвания на депутати, кметове и общински съветници стана ясно, че не съществуват обещаните подробни анализи дали наистина онези над 4400 държавни имота са ненужни. Междувременно, както писах на 7-ми юли, вече усилено са започнали да продават имоти от списъка – още преди дори да публикуват уж предварителния списък.
На 30-ти юли открих обаче, че списъкът с тези имоти, който ми предоставиха по ЗДОИ, е изчезнал от страницата на МРРБ. Новината, че го публикуват е там, но са махнали пикачената таблица. Скрили са списъка някъде между 7-ми и 30-ти юли като по-вероятно да е след 18-ти юли, защото тогава започнах да получавам съобщения от объркани хора, които не го намират. Едва преди два дни отговорих да видя дали има някакви новини и видях, че е изчезнал.
Качих моето копие под първата ми статия по темата и допълних информацията там и другите статии по темата. Описах също в социалките казуса. Добавих и друго интересно нещо – че два от търговете, които открих на 7-ми юли за имоти от списъка за били изтрити. Когато един търг не е успешен, просто го архивират. В случая обаче направо са изтрити. От тогава открих още три. Тук ще намерите изтритите търгове. Информацията за тях е запазена на картата ми:
Информацията за тях се пази в данните ми. Автоматизирах засичането на изтрити търгове. В началото просто не ми хрумна, че ще прибегнат и до това. Както казах за застрояването на София – бедна ни е фантазията. Ще се отбелязва автоматично в бъдеще на картата.
Имоти за едни общини, но не за други
Друго притеснително действие от страна на кабинета на Желязков, което рязко противоречи със заявките му, са съмненията за схеми с определени общини и местна власт под контрола на ГЕРБ и Пеевски. От началото на май 2025-та, когато обявиха, че ще продават масово държавно имущество, е имало 12 заседания на министерски съвет. За този период са взели 41 решения, с които се разпореждат някак с имотите изключвайки решението за 4400-те имота от 8-ми май. 19 от тези решения са за смяна на вида на имота (обикновено от държавна публична на държавна частна или обратно), предоставяне на управление на агенция или държавна фирма или уреждане на други права, но при запазване на собствеността на държавата. 6 решения са за отчуждаване на частни имоти, повечето заради ЖП инфраструктурни проекти. Едно решение има позволявайки на „ЗЕМИНВЕСТ“ ЕАД собственост на Министерство на земеделието и храните да продава имоти.
Останалите 13 решения са за безвъзмездно прехвърляне на имоти на общини – Омуртаг, Гърмен, Свищов, Плевен, Долни Чифлик, Велико Търново, Доспат, Самоков, Перущица и по две решения за Созопол и Монтана. От тях местната власт на две общини се контролират пряко от Пеевски, 7 се контролират от ГЕРБ, а две от БСП. Доколкото е добра идея да се използва ненужна земя за паркове, училища и градини. Буди притеснение защо след обявяването на списъка се прехвърлят имоти само на общински съвети пряко или косвено овладени от Пеевски. В същото време други общини от години призовават доста от имотите да бъдат прехвърлени, понякога заради проекти, по които може да се изгуби финансиране или за които има сериозно обществено внимание.
По-лесна продажба на държавни имоти
Вчера парламентът прие с процедурни нарушения и в разрез с решения на европейския съд и законодателство промени в нормативната рамка, които улесняват продажбата на държавни имоти, създаване на инфраструктура на частни земи, махане на забранителен списък и контрол на парламента и други. Божидар Божанов вече писа, че нарушенията са повод за обжалване в конституционния съд.
Кабинетът обаче не губи време – часове след гласуването в парламента и още преди промените да излязат в Държавен вестник пуснаха още 11 търга във Велико Търново, Добрич, Кърджали и Монтана. Повечето от Земинвест ЕАД, която е в ликвидация и един от областния управител на Монтана.
Възможност за действие – подайте сигнал
Целият този хаос от липсващи документи, разнопосочни изказвания и машинации човек би бил извинен да подозира добре смазана машина за разграбване на публична собственост. В няколко интервюта казах, че не търся зла умисъл там, където нещо може да се обясни с некадърност. Това не означава, че хаоса по места не се прокарват редовните схеми на дребно, с каквито местата власт се слави и заради които Борисов и Пеевски инвестират толкова голям ресурс на сплашване и атаки, за да запазят.
Затова беше създадена платформата uchastvai.bg. Там ще намерите тази карта и друга, която направих за финансиране на общините от държавния бюджет. Това е тема, която тепърва ще следим, но имаме нужда от вас. Там може да подавате сигнали, да задавате въпроси и да давате обратна връзка. Доколкото ЗДОИ е силен инструмент, виждаме, че не е достатъчно бърз и често не се отговаря. През uchastvai.bg въпросите и сигналите ще бъдат получавани директно от депутати и общински съветници, които имат механизми и достъп да заставят кабинета да отговори.
Филтри и търсачка в картата
Гледайки тези данни реших да добавя няколко нови функции на картата. Споменах вече, че изтрити търгове ще бъдат отбелязвани като такива с датата, на която това е установено. Данните за търговете се обновяват на всеки няколко часа. Добавих и филтър, с който лесно да се търся имоти и търгове. Ще намерите бутона над този за информация за проекта.
Започва с три опции. Първата показва всичко. Втората показва само местата с търгове като включва и тези за които не знам конкретния имот, а само общината. Третата опция показва само търговете, за които автоматично съм установил, че се отнасят до имоти от списъка на Желязков. Тук има някои, които не са установени като имоти и други, където се продава апартамент, офис или сграда в парцел споменат в онзи списък. Тук виждате третия филтър.
Последната отметка скрива от картата имоти и парцели, за които не е известно точно къде са. Т.е. информацията по общини. За някои е по-прегледно.
По-интересно е другото търсене – по текст. Докато пишете в полето ще се филтрират на картата имотите, които съдържат в която и да е част от описанието си търсеното от вас. Това може да е град, име на фирма, идентификатор на имот, екатте номер на община или каквото и да е. Когато натиснете на мястото ще се показват всички имоти и търгове, но ще бъдат замъглени онези, които не отговарят на търсеното.
Направих го, защото открих, че сам трудно намирам конкретни търгове и информация. Не планирам да добавям повече филтри за сега. Картата стана достатъчно сложна с 1000 реда код с всички допълнения и подобрения, които направих в последния месец.
Питат ме от време на време как може да се помогне с 3D картата показваща възможното застрояване. Няколко пъти съм разяснявал процесът на създаването ѝ, както и трудностите при събирането на информация чрез т.н. crowdsourcing. Последно, ако не се лъжа, беше при Ratio събитието за отворени данни.
Сега обаче има нещо, с което може да се помогне директно. Една от най-честите търсените функции на картата е да се отбележат сградите, които са вече в строеж или построени. Както обясних с пускането на проекта, използвам фотореалистични 3D карти на Google, които за съжаление показват състоянието на града преди две години. От тогава доста сгради са построени или са започнали строеж.
Затова е полезно да се отбележат на картата. В момента всичко стои в червено – нещо, което доста дразни не един или двама архитекти или инвеститори. Отбелязаните сгради ще бъдат в стоманено сиво. За целта молбата ми е да отворите картата и сградите, които знаете, че са построени или в строеж, да ги отбележите с менюто, което виждате долу.
Преди време писах, че може да се отбелязват сгради визуално, ако искате да направите снимка и да споделите, както и да се търсят документи направо в тази 3D карта. Сега добавих още два бутона за отбелязване на започнати и завършени сгради.
За съжаление, картата не работи на iPhone. Има проблем с показването на толкова много данни, който е специфичен за устройството. Знам как да го оправя, но ще отнеме време. Работи на лаптоп и Android. Картата с документите няма проблем на което и да е устройство.
Разбира се, отбелязаните така първо ще бъдат одобрени и тогава ще се появят на картата с различен цвят. Сега започваме фазата на събиране на информация от хората запознати с районите. Това е експеримент за crowdsourcing. Имал съм доста такива през годините започвайки с картографиране на катастрофите в София. Най-големият беше може би Lipsva.
Ако имате други предложения и съвети, ще се радвам да ги споделите. Друг начин да подкрепите картата за сега е да се абонирате за новини и документи около дома или място на интерес или за цял район в София.
Случващото се в София в момента е наказание за софиянци, че посмяха да гласуват за някой различен от поставено лице на Борисов, който да продължи схемите.
Затова Вълкът сега се включва, че ще спира извозването на боклука. Впрочем данните от СПТО показват, че именно неговите фирми са били сред най-злоупотребяващите съдейки по намаляването на курсовете за извозване на боклук, за които му плащахме милиони при Фандъкова. Също ресторантите под командата на „ония“ ще роптаят – надявам се на тъмно и сами. Утре и метрото вече с новото подставено лице за шеф може да се включи (ПП: оказа се, че няма), а в последните два дни профсъюз под контрола на съветник от БСП извадиха шофьорите въпреки, че преди това, но с човек на ГЕРБ са затривали исканията за по-високо заплащане.
Пропуски в общината има. Постигнатото далеч не е това, което се надявахме, зададохме и имаше амбиции да стане. Има много междуособици, цупене и недоверие между партньори в това управление и е изведено на преден план докато в Столичния общински съвет старите мутри и пионки си развяват коня и трудно може да се прокара нещо смислено само с гласовете стоящи горе-долу зад кмета.
Обаче… трудно може да се илюстрира по-добре колко неудобно е новото ръководство на общината въпреки всичко изброено от събитията тази седмица и думите на Борисов, че е наказание – от него за нас жителите на града. Също трудно може да се покаже по-ясно колко нездраво влияние имат сенчести хора във всякакви институции засягащи пряко ежедневието ни и как се обръща по команда това влияние в оръжие срещу самите нас.
Та, ако както казва Борисов трябва да си го изстрадаме, аз викам да си го изстрадаме. Да видим кой е по-голям инат.
Вчера във Fb групата Татковците на София имаше въпрос за поръчване на лекарство с рецепта, което е изчерпано от доста време в България. За съжаление, това се случва доста често и е отчасти заради схеми на болници и отделни лекари, но също и липсата на адекватен, а понякога какъвто и да е контрол на здравните и съдебните власти. Фактор е, че сме малък пазар и далеч не приоритет за резерви от дори критично важни лекарства. Доста хора прибягват към поръчване на лекарства от аптеки в Гърция. Описах вече как може да си поръчате препоръчителни ваксини като тези срещу менингит и хепатит А, където съхранението по цялата верига на доставка е важно. В случая на този татко обаче препаратът беше свършил и там.
Затова се разрових и писах на няколко аптеки в Германия, където може да се поръчва през интернет. Една Disapo ми отговори, че приемат рецепти от ЕС, но има няколко важни условия наложени им нормативно:
Рецептата трябва да се предостави в оригинал
Доставката трябва да е на адрес в Германия
Плаща се предварително и по цена непокрита от здравна каса
Уточнихме преди малко процесът и реших да го споделя, защото може да е полезен на някого. Важно уточнение е, че не съм поръчвал така – това са инструкциите на една аптека. За разлика от дистанционното вадене на ЕЗОК, ваксините или чиповете за тол пунковете в Гърция, където исках първо да мина целия процес преди да го споделя, тук нямам какво да поръчвам, за го пробвам.
Вземете рецепта от лекар с ясно изписано името на лекарството, подпис и печат
Направете си акаунт на фирма за доставки от Германия. Аз използвам GGBG.
Поръчайте от сайта лекарството избирайки производител и количество и изберете „Privatrecept“, т.е. не електронна от немски лекар
При поръчката въведете адреса в Германия на фирмата за доставки. Този на GGBG е в Берлин.
Изпратете рецептата с писмо до посочения от тях адрес в инструкциите. Добавете в писмото номер на поръчката. Препоръчвам да използвате куриер, но и с български пощи ще стане – просто последните може да отнемат между една и три седмици да пристигне писмото
Когато бъде обработена рецептата, ще получите инструкции за плащане
След като платите ще изпратят лекарството на фирмата за доставки, а те ще го докарат в България
Целият процес оскъпява лекарството по няколко причини. Първо, лекарствата в Германия без каса са доста по-скъпи от България. Въпросния препарат, който беше причината да проверя това, има двойна цена в Германия,… но е наличен. Второ, изпращането на писмо с куриер, ако бързате, не е евтино. Не на последно място макар доставката над 30 евро да е безплатна от самата аптека, доставянето до България ще струва още 5 до 10 лв. в зависимост дали искате да се донесе до вкъщи.
Разбира се, всичко може много да се опрости, ако познавате някой в Германия, изпратите му рецептата и той купи лекарството директно от аптека. Доста хора обаче нямат такива познати или не могат да чакат същите да пътуват за България. Във всеки случай, ако имате въпроси или намерите търсеното от вас лекарство в друга аптека, препоръчвам ви да им пишете. Тази тук просто беше първата, която ми отговори и то на добър английски.
Ако някой поръча така лекарства с рецепта от тази или друга аптека в тази или друга държава, моля да сподели опит в коментарите. Интересно ми е колко време отнема и дали има спънки.
Разбира се, за да не прибягваме до такива еквилибристики както за лекарства, така и за ваксини, трябва да изискваме доста по-настоятелно от Министерството на здравеопазването да ги осигурят в достатъчни количества. При това следва да го правим не само с коментари из фейса, а с търсене на сметка на народните ни избраници и висшите чиновници, от които пряко зависи това. Макар навсякъде да се случват проблеми с доставките в това турболентно време, няма две мнения, че сме свидетели на абсурдно отношение и бездействие към злоупотреби и критични липси.
На 7-ми май беше открита изложба „Картите на София“, която включва визуализации на различни аспекти от града. В нея участват Данни за добро, Софияплан, института GATE, ГИС-София и други. Поканиха ме да участвам с няколко мои проекта, които ще опиша по-подробно тук. Може да видите всички на Моста на влюбените зад НДК до 20-ти май. Изложбата е част от календара със събития на Нощта на музеите 2025.
Картите в изложбата са представени на 60 пана, някои от които показват рисунки на ученици в рамките на конкурс със същата тема. Данните и линкове към всички визуализации ще намерите на страницата на събитието. На самите пана има QR кодове към съответните им страници. От тези, които предложих единствено не беше включено в паната 3D визуализацията на възможното застрояване над 50 метра, но е достъпна на страницата на общината и вероятно ще намери място в бъдещи изложби.
Реших да включа четири от моите проекти. Първият е визуализация на максималната височина позволена от ОУП. Това е карта, която направих за община София в картата им показваща обсъждани и приети ПУП-ове. Трябва да изберете бутона за 3D визуализацията. Има филтър за различни зони като част от града. Забелязава се, че по бул. Тодор Александров на теория няма ограничение колко високо може да се строи. Ограничение има единствено от колко голям парцел може да се окрупни, който заедно с необосновано големия кинт 3.5 и вратичките в закона умножаващи интензивността на застрояване.
Втората карта е проекта ми за визуализация на сигналите в call.sofia. Там се зареждат всеки ден нови сигнали и новини по старите. Има статистика по райони, квартали, статус и категории. Повече за проекта ще намерите в статията ми от 2022-ра.
Друг проект, е визуализация на разрешителните за фойерверки в София. За проблемът съм писал няколко пъти, но самата карта не съм я последял до сега. Тази вдясно показва къде следва да се отказват разрешения от районните кметове и полицията, ако се спазва буквата на закона и наредбата на общината. Последната беше оспорвана и потвърдена от съда. На картата натискайки на всяко от разрешенията ще видите какви са нарушенията в издаването му. Ще забележите, че доста от разрешенията не е трябвало да бъдат издавани.
Особено няколко в район Изгрев бях оспорил, включително, защото едно беше издадено за двор на училище. После беше преиздадено непосредствено пред прозорците на жилищен блок. Наложи се да отбележа и този проблем. Друго в същия район беше подписано и публикувано със задна дата в нарушение на наредбата и то 24 часа след самото гърмене. Дори да беше вярна датата на подписа, пак е в нарушение, защото не са спазили срока. Отново преди три години писах за тези проблеми.
Третата карта беше вариация на визуализацията ми за шахтите на София. Показал съм тези за вода, отпадни води и топлофикация. Интересното в случая е покритието на тази подземна инфраструктура, особено канализацията.
Картата, която за съжаление не беше сред тези намерили място в изложбата, беше на възможното застрояване в града. Както споменах, достъпна е на сайта на общината заедно с другите. Обявих пилотната версия на картата в края на 2023-та и в сегашния ѝ вид миналото лято. Има доста критика към нея и какви въпроси кара хората да задават на общината и строителите. Отговорих на повечето подробно. Имаше още критика от чиновници в НАГ, инвеститори и архитекти в съсловни организации от … друго естество, които ще събера и отговоря по-нататък. Самото пано, както трябваше да изглежда, виждате отдолу, а тук може да го отворите в пълна резолюция. Споделям го единствено, защото може да е интересно на някои.
Повече за тези проекти и данните в тях ще научите и от участието ми в Ratio от януари 2025. Там разглеждам именно тези данни и други като спирането на тока.
Преди седмица научих за поредната поръчка за т.н. инженеринг в Пловдив – този път за разширение на гимназия, която е и паметник на културата. Разговаряхме с Чило Попов, който е започнал подписка срещу този проект и в подкрепа на алтернативен вариант опазващ както паметника и дърветата, така и целия двор в сегашния му вид. Исках да разбера по-добре за какво става дума. Разгледахме в детайли поръчката и документацията към нея заедно със скици, визи и изискания. Въз основа на тези документи направих две илюстрации какво е налично на този етап и кои дървета са в риск.
Илюстрация на база сегашната виза в документите на поръчкатаЗасегнати дървета на база сегашната виза към поръчката
Сградите, които съм очертал горе, са на база настоящата скица-виза. Важно уточнение е, че виза показва данните от последната заповед за това мяасто на общината от 2017-та и илюстрира какво е предвидено към този момент за застрояване. В рамките на проекта се говори, че може да се измени конкретното положение на сградата като се предполага, че ще се опазят вековните дървета, оградата и старата сграда. Предлагат дори два варианта – новата сграда да наподобява старата и да я допълва или да е изцяло модерна, за да прави контраст.
Тук обаче има противоречия като например, че в изискванията и отговорите на община Пловдив към общински съветници се говори, че ще се запазят игрищата. В изискванията са включени много зали, включително закрита спортна зала с публика. Не е ясно къде ще поберат всичко това без да пострадат поне част от дърветата, дори да не се придържат към сегашните линии на застрояване.
Данните за застроена и разгърната площ и сравнението със старата пък ни дава представа, че при настоящия контур на сградата височината следва да бъде същата. Разбира се, това също подлежи на промяна. Впрочем в ранното съгласуване с Министерството на културата, те отказват да съгласуват конкретно визата, защото не е отбелязана именно височината и посочват, че това трябва да се коригира при по-нататъшни стъпки. Виждаме също, че според разрешеното за парцела, може да решат в крайна сметка да застроят значително повече от двора на училището.
Визата към документацията на поръчкатаИзвадка от изискванията за проекта.
Тук идва първият ключов въпрос – поръчката е направена така, че да има нулева прозрачност на процеса. Инженерингът дава възможност за много корупция, загуба на обществен ресурс и заобикаляне на изисквания и обществено внимание към това, което се строи. Дори Съюза на архитектите, които много критикуват заради приноса на водещи техни фигури към опропастяване на градската среда на градове като Пловдив и София, сочат инженеринга като порочна практика. В случая се дава възможност на една фирма да направи проекта и да построи сградата. Правилната алтернатива, особено предвид статута на сградата и чувствителността, която пловдивчани по принцип имаме към такива посегателства над града, би било да има конкурс за архитектура, публично обсъждане и след това да се прави поръчка за строежа.
В отговора на общината на въпроси на общински съветници се посочва, че имало възможност за обществено обсъждане и в сегашния вариант. Не става ясно дали ще се направи все пак, на какъв етап, дали ще се отчетат критиките на граждани, организации, училището и самото кметство и дали въобще има механизъм в договора за такива корекции. Вложено е в поръчката, че трябва съгласуване с Министерството на културата, но както знаем добре от работата им до сега, решенията често се заобикалят или по един или другия начин се подсигуряват удобни такива, за да не се пречкат много.
Отделно притеснение представлява липсата на прозрачност на градоустройството в община Пловдив. Видяхме го ясно при опита на кмета да прокара между капките онзи огромен частен проект за застрояване в северен Пловдив, който в последствие беше спрян именно заради прозрачността постигната от общински съветници. Доколкото има портал за промени на ПУП-ове и решения за строеж, той се попълва през няколко месеца наведнъж със стари и непълни документи. Липсват визите, заповеди, инвестиционни намерения и други документи, с които може да проследим какво се прави по този и други проекти. Критикувах старата администрация за тази им практика преди местния вот. Няколко дни след критиката ми те случайно се сетиха да пуснат наведнъж документите за шест месеца назад. С новата/стара администрация на община Пловдив тази прозрачност се е влошила дори повече. Следя ги на картата с документите за застрояване на Пловдив.
Затова не е въобще учудващо, че Попов е започнал подписка срещу действията на общината, а няколко новинарски сайта, включително Под тепето и Сега писаха по темата.
На фона на всичко това, кметът на район Централен е цитиран да казва, че е смаян от визуализацията ми и думите на Попов. Настоява, че „разумен човек“ не би могъл да си помисли, че ще се изсекат толкова много дървета. Всъщност, един разумен човек следва точно това да си помисли за общината. Особено в контекста на всички абсурди, които бяха предотвратени именно заради разкрития, публичност и обществено недоволство – пример са готвената сеч и разширяване на пътя по Марица, както и идеите в общинския съвет за махане на всички дървета по Руски. Имаше и такива, които не успяхме да предотвратим като сечта по бул. Освобождение за строеж или абсурдното разширение на ул. Даме Груев започващо и свършващо в тапа и отсичането на десетки дървета пазещи квартала от прегряване лятно време.
Затова притесненията относно проекта, колко непрозрачно е съставен и се води се базират изцяло на досегашната практика и достъпните към този момент документи. Доколкото е възможно новото застрояване на паметника на културата да не спада към илюстрирания горе силует, обществото няма да разбере това докато не е завършен процеса на разрешителните за строеж и сеч и не влязат първите багери и резачки. Затова смайването на Георги Стаменов е по-скоро опит за отклоняване на усилията да се разбере какво всъщност ще прави любимата фирма на местната власт взела тази и много други поръчки и парцели из града и как всъщност общината смята да контролира изпълнителя и консултира обществото за този проект в контраст на повечето досегашни.
Отделно, изглежда местната власт в лицето на кмета и районния кмет не искат дори да обсъждат алтернативата опазваща дърветата, паметника на културата и двора предложен в подписката и съгласуван с архитекти. Вероятно защото общинските имоти в непосредствена близост са апетитни за същите тези обсъждани частни интереси обладали градоустройството на града.
To provide the best experiences, we use technologies like cookies to store and/or access device information. Consenting to these technologies will allow us to process data such as browsing behavior or unique IDs on this site. Not consenting or withdrawing consent, may adversely affect certain features and functions.
Functional
Always active
The technical storage or access is strictly necessary for the legitimate purpose of enabling the use of a specific service explicitly requested by the subscriber or user, or for the sole purpose of carrying out the transmission of a communication over an electronic communications network.
Preferences
The technical storage or access is necessary for the legitimate purpose of storing preferences that are not requested by the subscriber or user.
Statistics
The technical storage or access that is used exclusively for statistical purposes.The technical storage or access that is used exclusively for anonymous statistical purposes. Without a subpoena, voluntary compliance on the part of your Internet Service Provider, or additional records from a third party, information stored or retrieved for this purpose alone cannot usually be used to identify you.
Marketing
The technical storage or access is required to create user profiles to send advertising, or to track the user on a website or across several websites for similar marketing purposes.
