Tag Archives: Технологии и Интернет

Прогноза за демографското време утре – мазно с превалявания от жлъч

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/demografsko-verme/

Отново е април и наближава един вид празник за всички сутрешни блокове – обновяване на демографските данни на НСИ. Това ще стане утре и покрай много други показатели ще видим броя на ражданията и смъртните случаи за 2017-та. Писал съм доста по тези теми, както и за яркото неразбиране на процесите и дори терминологията от екрана.

Това, което може да очакваме в следващите дни е отново същата сензационност поднесена в мазен вестник и с ехидна усмивка на чичка от пазара, който определено не иска да задаваме въпроси защо вестникът е мазен и най-вече откъде е извадил това, което ни подава в него. Водещите ще канят знайни и незнайни експерти и също няма да поставят под съмнение нито мазния вестник, нито твърденията на гостите си. Поне стига да са достатъчно сензационни и жлъчни.

Разбира се, ще чуем неща като „българите сме на изчезване“ или че сме сред първите места по смъртност. Неизменно ще чуем и за регистъра за ражданията – този любим източник за фалшиви новини за родните журналисти. Тази година той предоставя още по-пикантни детайли. Ако сравните в него ражданията през първите три месеца от годината, както неизменно журналистите ще искат да „украсят“ данните на НСИ, ще забележите, че за 2017-ва са 14019, а през 2018-та – 10841. Тоест цели 3170 раждания по-малко или привидно намаление с 22.7%. Крайно изкушителна възможност за сензация, на която несъмнено доста ще се отдадат.

Истината обаче е отново в нещо, за което предупреждавам от години – регистърът е безполезен. През декември писах за големите забавяния и пропуски във въвеждането на данните. Различни лица в Министерството на здравеопазването признаха, че на практика липсва контрол над качеството на данните и не се налагат санкции над нарушаващите заповедта болници. Когато през януари сървърът на регистъра падна, отне три седмици да го възстановят. Причината далеч не беше това, че отделните служители не си вършат работата, а че организацията идваща от ниво заместник министри и предвидена в нормативната уредба е толкова сбъркана, че практически никой не отговоря да се следи изцяло правилната работа на регистъра. Наскоро разбрах, че донякъде това, че съм въртял телефони из дирекции в министерството всъщност е ускорило възстановяването на сървъра.

Резултатът от този проблем е, че имаше сериозно забавяне във въвеждането, което все още не е наваксано. Съществува допълнителен проблем със системата и сертификатите, които се използват от отговорни лица в болниците, за да въвеждат данните. Както изглежда, някои от тях все още нямат достъп до системата или просто са решили да не въвеждат повече. Резултатът е, че и без това забавените и неточни данни сега са с още почти 1/4 по-малко верни.

Както споделих преди, намерих начин да следя автоматично какво се въвежда в регистъра всеки ден. Накратко казано – ако на 7-ми януари се родят 20 деца в област Пловдив, мога да проследя кога са въведени в системата. Например 10 на третия ден, още 3 след седмица и останалите – в различни дни през следващия месец. На тази графика съм показал с какво забавяне са въвеждани данните по седмици. Не кога са се родили децата, а с колко средно са се забавяли болниците, когато са въвеждали в регистъра. Вижда се дупката през трите седмици, когато сървърът е бил паднал. Вижда се и пикът след това на забавените въвеждания.

Според изискването, данните следва да се добавят до 3 дни след раждането – маркирал съм тази граница в зелено. Средното забавяне е повече от две седмици тази година. Миналата година 1/3 от ражданията са били въвеждани чак след месец. При това тук говорим за данните, които се въвеждат. Както показах в предишните си анализи, има цели болници, които не въвеждат данни или до правят наведнъж няколко пъти в годината.

Дефектите не са само във вътрешната организации и непукизма на политическото ръководство на министерството, но и в самата система и достъпа до нея. Данните имат за цел не просто да броим ражданията, а да се правят научни изследвания какви са проблемите и как да се подобри както майчината грижа, така и да се намали детската смъртност и заболеваемост. Данни от регистъра обаче се отказват дори на тези, за които са предназначени – научните работници. Наскоро обявиха, че се планира създаването на нов регистър. Това обаче може би ще подобри само техническата страна, която е най-малкия проблем. WHO и UNICEF имат стандартизирани категоризации на състояния и събития, които следва да следим и у нас чрез такъв регистър. Дали ще се въведат е доста съмнително след като не могат да се оправят дори с наличното.

Всичко това показва, че очакваната сензация за „рекордно намаление на ражданията в началото на 2018-та“ ще е поредното журналистическо недоразумение по темата. Може да изглежда маловажно, но всъщност не е. Едното число е много важно в действителност, тъй като около него, тенденциите и анализите се формират политики. Затова виждаме странните опити на ДАБЧ да прокара идеята, че имало 8-9 млн. българи зад граница. Фалшивите новини влияят не само на широката публика, но и на официални лица, които би трябвало най-добре да знаят фактите. Новината за работещите българи в чужбина е друг пример за това.

Каква ще е реалният брой раждания на деца в България ще видим утре. Очаквам да е малко по-нисък от 2017-та, най-вече защото броят на жените в детеродна възраст намалява плавно. Описвал съм вече причините за това и защо цялата дискусия по темата е сбъркана.

При това условие някои биха ме запитали, както са правили и преди, „Какво се пениш, като все пак намаляваме?“ Позволете ми една аналогия – по редица причини губите контрол над колата и тя се забива в дърво. Ще се разминете ли с огъната броня или ще загинете? Има огромна разлика между това дали се движите с 120 и 20 км/ч, дали сте с колан и дали правите маневри преди сблъсъка. В момента ни облъчват с крясъци, че се движим с 200 км/ч към сигурна смърт и трябва да вдигнем ръце в паника. Истината е доста различна когато разберем данните, а не сравняваме ябълки с трактори. Да, няма толкова кръв и жлъч и това навярно е проблема. Може би имаме нужда от южноамерикански футболен коментатор, който с разпален глас да обяснява базови статистически концепции и анализи.

Добре отъпканите пътеки и тротоари на България

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/heatmap-activnost/

Да се представят и осмислят големи масиви от информация е трудна задача. В бизнеса тя обаче става все по-важна, тъй като много фирми разбират важността на данните, които събират и ползата, която могат да имат от тях. Част от тези данни могат да бъдат пуснати свободно в полза на обществото, което както съм писал преди, е новата дефиниция на социална отговорност.

Данните обаче не трябва да са сухи, графиките скучни и затворени в нескопосани слайдове. Те може да са красиви, същинско изкуство. Всъщност, самият процес на създаване да доставя дори повече удоволствие от самия резултат. За мен лично такъв беше проектът за карта на българчетата родени в чужбина. В началото на ноември попаднах на нещо много по-добро, всеобхватно и красиво. Услугата за следене на спортна активност Strava са обновили картата си съдържаща един милард записани дейности – каране на колело, бягане, плуване – по цял свят. Резултатът е просто прекрасен.

Само хора, които са се занимавали с визуализация на гео данни биха оценили описанието как се е променила картата за последните две години. Сложността в изчистване на неточности в измерванията, изглаждане на линиите за сметка на точността, но в полза на четимостта, филтриране на данните и прочие подробности са твърде технически. Затова ще покажа само няколко отрязъка от картата, които може да са интересни на всички. Интерактивната версия ще намерите тук.

В началото виждате картата на София събираща цялата дейност. Забелязват се няколко доста „горещи“ региона – най-вече парковете. Следващата снимка показва само бягането и ходенето наложени върху сателитна снимка на града. Отново парковете са изключително посещавани. Почти нищо във Факултета, Красно село, Манастирски ливади и няколко други крайни квартала.

Тук не разглеждам активността плуване, макар да се забелязват няколко басейна в градовете – най-вече по гребната в Пловдив. Липсата на активност по езерата е ясно видима и показва колко нечисти са и колко липсва спортна инфраструктура.

Ако погледнем зимните спортове (ски, кънки), вижда се ясно очертана пистата на Витоша заедно с няколко връщания с колите до София.

Погледнато по на юг се вижда значително по-голяма активност на Боровец и Банско заедно с ясни очертания къде са пистите.

За цяла България карането на ски изглежда ето така. Това изглежда е практически единственият зимен спорт. Разбира се, важно е да се разбере, че това тук не е представителна извадка за всички спортуващи – нито каращите ски, нито колело, нито бягащите. Това показва активността единствено на потребителите на едно от много приложения за следене на спортна активност, макар и едно от големите. Явно достатъчно в България го използват, за да виждаме толкова добре очертанията.

Често Банско се сравнява с пистите в Алпите – какви цени и условия имало там и какви тук. Това се дава като аргумент ту за, ту против конкретния концесионер, нова писта или лифт. Тези карти дават ясна представа за разликата в мащабите и възможностите, които предоставя релефа. От там идва и конкуренцията, алтернативите и прочие.

Тук виждате по-голямата част от Алпите – предимно Швейцария и Австрийската част. Мащабът е еднакъв с горната карта.

Връщаме се в България, тъй като всъщност ските не са единствените зимни спортове записани от мобилното приложение. Ето тук виждате ледената пързалка в Пловдив.Такива се забелязват в София и други градове.

И накрая – пешеходната карта на България. Мисля, че всички дължим овации на онези записали активност „ходене“ по билото на Стара Планина от край до край.

Картата сама по себе си е интересна и красива, поне по мое мнение, но може да бъде полезна по още неочаквани начини. Strava очевидно са направили картата, за да покажат колко много потребители имат и да поставят в контекст активността на всеки от тях. Данните, които са пуснали са анонимизирани и взети заедно показват „горещите“ точки в градовете. Това може да е още един източник на информация за пропуски в инфраструктурата, неизползван потенциал, концентрация на пешеходци и велосипедисти, а от там и повишен риск от инциденти и прочие. Именно от там идва ползата частни компании да споделят „изчистени“ данни от работата си – допринасят към общата екосистема.

Говорилнята около @tourbg

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/tourbg/

Изминаха 10 дни откакто започна да се говори за Александър Николов/tourbg/Спас и какво е правил. Изявиха се доста анализатори с претенции, че имат пръст на пулса на социалните медии, модерното общество, „умните и красивите“, „новата буржоазия“ и прочие епитети. Скроиха се схеми, превърнаха ония в жертва и герой на „обикновения човек“, посрамиха го после, посрамиха жертвите му, оправдаха го, оправдаха полицията и всичко това още продължава. Сагата се превърна повече е нарицателно, отколкото в казус и затова нямам намерение да я коментирам тук.

Вместо това реших да направя друго. Подобно на няколко други бури като #siromahovfacts и #toplomovies свалих цялата активност в Twitter и ще ви покажа кога и колко е говорено за това.

По ключови думи

Търсил съм по няколко термина видими долу. При „спас“ включих само tweet-овете, които са маркирани от Twitter, че са на български. Думата се използва доста в руски и сръбски съобщения. При „билети“ и „спас“ несъмнено има няколко, които не са свързани, но съдейки по активността преди 7-ми, те са единици. Забелязват се пиковете около обявяването на новини около случая.

Най-активно пишещи

Най-активни са @varnasummer и @NewsMixerBG, а след тях с над 3 пъти по-ниска активност са @Tangerrinka и @nervnata. Всъщност, почти всичко от @varnasummer е на 9-ти около обяд.

За пестицидите, яйцата, хората и мишките

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/fipronil/

Изрових тези числа когато тръгна скандалът с холандските яйца в Германия. Ей така, от любопитство. Не ги пуснах тогава, защото не смятах, че на някого ще му е интересно. Вчера обаче стана ясно, че пестицидът фипронил е открит и на българския пазар. Видях също, че доста хора копират дословно едни числа и добавят свои интерпретации и затова ето какво открих.

Всички медии съвсем естествено цитираха съобщението на агенцията по храните, че нивото на остатъчното замърсяване с фипронил е „0,027 мг/кг, което е значително под опасната доза за човек от 0,72 мг/кг“. От къде идва това число и какво означава? Всъщност, такова ограничение няма. Има няколко изследвания за консумация на яйца в кратък или продължителен период върху зайци и плъхове. Повечето правят препратки към немското изследване (в линковете долу) и задават именно 0.72 мг/кг като горна граница на безопасност.

Тъй като нито БАБХ, нито медиите разясняват, ето какво означава това число. Това е безопасен лимит за остатъчен пестицид на черупката или в яйцето към килограм яйчен продукт. Не както блогът за наука 6nine писа в Twitter, че това е няколко милиграма погълнати спрямо теглото на потребителя. Напротив. Това означава, че ако ядете колкото средностатистическия човек, но яйца замърсени с повече от 0.03 мг. (30 микрограма) фипронил всяко, то много вероятно да да имате сериозни здравни проблеми. При деца или продължително излагане ограничението е много по-ниско. В изследванията се посочва, че пестицидът се изхвърля след най-малко 7 месеца. Това означава, че може бързо да се натрупа и доведе до неврологични проблеми.

Това, което съществува като лимит за максимална концентрация е 0.02 мг/кг яйчно вещество. Той е въведен както от ЕС, така и от FAO. В ЕС обаче от 2015-та е намален на 0.015, а от миналата година – на 0.005. Това се смятат за безопасни нива при консумация в краткосрочен план. Данните на FAO показват и друго интересно нещо – лимитът спрямо тегло на потребителя. То е 0.0002 мг. поет чрез храна пестицид на кг. човешко тегло при продължително излагане или 0.003 мг. – при еднократно излагане. Именно на база тези оценки плюс статистиката за средната консумация за яйца, средното тегло на населението и доста закръгляне надолу са получени лимитите за безопасност на ЕС. Отново по същия начин е изчислен и прословутата граница от 0.72 мг/кг, която ще видите във всички медии.

От това се разбира, че всъщност откритите нива на фипронил в българските яйца съвсем не са безопасни и затова БАБХ бият камбаната. Те са над старите лимити за безопасност на ЕС и пет пъти над обновените за този пестицид. Все пак, са доста под откритите в Холандия и Белгия, където някои партиди са надвишавали дори критичните 0.72 мг/кг (или 30 микрограма на яйце). Затова там е имало хоспитализирани с натравяне. Такова в България почти е сигурно, че няма да видим, освен ако някой не реши да направи 300 кг. омлет. Целта на тези предупреждения е да се избегне продължителното излагане, което дори при ниските стойности може да е вредно и то особено за децата.

И отново – всички тези лимити и микрограмове са груби оценки на учени и бюрократи на база продължителни изследвания върху мишки. Закръгляли са яко надолу за всеки случай. Нищо от вчерашните новини не означава, че „ядем отровни яйца“. Просто няма да е лоша идея да избягвате тези партиди. Ако вече пак сте яли от тях, няма проблем – тялото се справя със всякакви „отрови“ – било то „естествени“ или изкуствени. Нямате си идея какво има в „био“ и „селските“ зеленчуци дори без да се пръскат и само на база изкуствената селекция. Ако трябва да се притеснявате, че нещо ще ви разболее, обърнете внимание на замърсяването на въздуха в градовете ни. Прегледайте се най-после защо ви е високо кръвното и защо оная кашлица не си отива. Точно тези яйца са несравнимо по-малък проблем.


Източници: съобщението на БАБХ, база данни с пестицидите на ЕК, база данни с пестицидите на FAO, изследване на ефектите на фипронил в Белгия, последен доклад на FAO за дневната употреба, datasheet на FAO за фипронила.

Преброяване на българите в Германия по общини и години

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/bgde/

Настрана от очевидното, основаната причина да разглеждам данните за българите в Германия е това, че изглежда е най-голямата ни диаспора в света с над 260 хиляди българи. От това се повдига отново и неизбежния въпрос доколко е адекватно покритието на консулските услуги в Европа. За него ще пиша пак скоро.

Тук искам да покажа нагледно данни на DeStatis, които някак съм пропускал до сега. Предоставят броя чуждестранни граждани по общини в страната и има данни за последните 19 години. Направих бърза карта, за да илюстрирам как са емигрирали българите към и в Германия. Позволява фокусиране върху конкретна община и анимиране на данните през времето.

Дяволът е в детайлите

Разбира се, както винаги данните имат някои условности. Те представят единствено регистрираните българи в дадената община или административен регион. Системата в Германия е много строга и не може да направиш почти нищо без регистрация, но все пак това не изключва нелегално пребиваващи, особено в годините преди 2007-ма. Също така, данните разглеждат единствено българите без немски паспорт. Такъв са получили 17000 българи за този период. Събирането на данните от общините също е особено. С Saarland, например се отчита наедно за няколко landkreis-а. В Kassel пък до 2007-ма са се събирали данни за landkreis-а, а след това са включени в данните за града. Опитал съм се да представя коректно данните взимайки предвид промените в устройството за този период. Отделно, в информацията за всяка община съм посочил съотношението мъже/жени. Не съм го представил на картата, тъй като повечето общини са с твърде малко българи, за да може да се направи някакво смислено сравнение.

Къде, кога, колко

Като натиснете на дадена година, на картата се показва разпределението им тогава. Ако натиснете определена община ще видите на графиката броя българи регистрирани точно там между 1998 и 2016-та. Натиснете където и да е другаде на картата, за да изчистите фокуса на общината.

Ще забележите, че има два линка под картата. Първият пуска анимация през годините. Вторият превключва режима на представяне от абсолютен брой българи към такъв на брой българи на всеки 100000 население. Последното дава по-добра представа за концентрацията, тъй като подобно на България доста селски региони са почти обезлюдени. Допълнително съм изсветлил общините с малко население, за да се отрази това. Така се вижда, че Берлин макар с най-много българи – над 15000, има по-малко концентрация спрямо населението, отколкото общините в региона Frankfurt-Mannheim.

Интересно ми е какви са вашите наблюдения на база тези данни. Споделете ги в коментарите. След картата съм дал линкове към други мои статии разглеждащи българите в чужбина.

Източник: DeStatis

Драмата по вадене на паспорт в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/dramata-pasport-v-chujbina/

През май се усетих, че ми изтича паспорта. До сега винаги съм го обновявал в България, но този път пропуснах. Изчетох изискванията на сайта на Външно, направих си час през online системата и зачаках. Беше за след два месеца, но имах време.

На 10-ти юни в 8:50 бях пред консулството във Франкфурт. Часът ми беше за 9:00, когато отваря и консулството. Вече имаше опашка от към 40-тина души. Поне 5-6 бяха бебета, за които родителите се опитваха да извадят документи. Тъй като сградата е малка и никога не е била строена за консулство, опашката беше отвън и преливаше на тротоара. Естествено, минаващите на път за работа негодуваха.

Пробих си път през тълпата, тъй като бях един от малкото с час и се качих горе. Имаше две гишета. Тогава осъзнах, че съм забравил заявлението попълнено на сайта и го попълних наново за няколко минути. Когато го предадох на консулския служител, последва спор за детайли по заявлението, както защо не си нося стария паспорт. Оказа се, че въпреки практиката в България, написаното на сайта на Външно и на новия консулски портал, МВР изисквали паспортът да се предаде в консулството при подаването на заявлението. Абсурдно е, но „така искали и може да върнат заявлението, вие си знаете“. Като посочих, че в портала пише друго, последва отговор „Ако можеше през интернет, щяха всички да го правят там, нали?“ Отговорих, че по принцип може, ама…

Тогава ми светна, че всъщност има един друг портал, за който Външно похарчи стотици хиляди. Бях забравил за него (въобще много забравяне в тази история). Идеята му е да си подадеш заявлението изцяло online и така да олекоти работата на консулствата. Уловката е, че изисква електронен подпис, което е доста рядко все още.

Е, аз имам електронен подпис. Вече бях доста изнервен на служителката, събрах си документите и си тръгнах. Вечерта седнах и отворих e-services.mfa.bg. Прие електронния ми подпис и започнах да попълвам детайлите. Любопитно е, че ми показа снимката съхранявана от МВР, но се наложи на ръка да въведа почти всичко останало.

Пуснах заявлението и съвсем очаквано сайтът се счупи. Това всъщност е известно отдавана. Пробвах в случай, че имам някакъв късмет. Само един човек е успял да подаде заявление така малко след пускането на проекта. От тогава насам прескъпият портал просто не работи. Опитах се на няколко различни конфигурации, но резултатът беше същия.

Върнах се към консулския портал consulatebg.eu, попълних отново електронното заявление и си направих нов час за след месец и половина. Толкова се чака. Ако днес се опитате да си направите час във Франкфурт, най-скорошният е на 14-ти септември. Може да се пробвате в съседните консулства, но и там чакането не е по-малко. След като подадете заявлението, може да се наложи да чакате между един и шест месеца за самия паспорт. Зависи от натоварването и бързината на чиновниците в България.

Иронията тук е, че ако подам заявление за немско гражданство, процедурата може да мине дори по-бързо от обновяването на българския. Това, както и лошите консулски услуги са сред основните причини толкова българи да взимат немски паспорт. Аз съм решил, че просто не ми трябва. Същото, впрочем, важи и за децата на български родители родени в чужбина – процедурата е сравнително лесна, но трябва да се върнеш в България. Има разписан в закона вариант български акт за раждане да се вади и през консулствата. Според отговора, който получих от Външно, няма данни някой някога да го е правил. Консулите дори имат задължение да вадят служебно български акт за българчета, за които знаят, че са родени в региона им. Нямат обаче капацитета и също не се е случвало.

За нищо от това не виня хората работещи в консулството. Колкото и да ме изнерви отношението на служителката тогава, разбирам я напълно предвид наплива пред сградата и ѝ го казах. Истината е, че точно консулството във Франкфурт работи с 2-3-ма консулски служители. Още няколко помагат с възспирането на тълпата и организацията, макар да не им е това работата. Консулството отговаря вече за близо 120 хиляди българи в съседните провинции. Това е все едно град като Плевен или Стара Загора да бъде обслужван от кметството на малко родопско село.

За проблемите на консулствата ни и недостига на служители и материално осигуряване съм писал вече. Министерството на външните работи отказа да ми предостави данните за финансовите отчети на всяко от тях. Съдих ги, спечелих на първа инстанция, но те обжалваха пред ВАС. Делото е насрочено за средата на февруари. Опърничавостта им ме кара да мисля, че явно има резон в неофициалната информация, която имам от познати във Външно, че от такси и услуги министерството излиза на печалба, а не се инвестира почти нищо. Само данните ще покажат дали емиграцията ни не издържа дипломацията ни.

Целият процес е изнервящ за всички участници. Нищо ново за бюрокрацията ни, ще кажете. Интернет платформите, електронната идентичност, електронните услуги и гласуване ще олекотят много нещата, но няма да изместят нуждата от адекватни консулства. Дори да не подаваме ухо на фалшивите бомбастични твърдения за броя на българите в чужбина, емиграцията ни е доста голяма. Всички говорят как ще бъдат върнати с една или друга мярка, но никой не се сеща, че често допирът до държавата България са именно тези консулства. През тях всички виждат, че малко от причините да напуснат да се подобрили – бюрокрация, неясни изисквания, липса на обучен персонал, изнервени служители и опашки. Ако искаме да променим нещо, това е добро място да започнем.

А иначе, аз паспорт ще си изкарам. Ще ми излезе по-евтино и по-бързо да се вдигна на самолета и да изкарам по бързата процедура в Пловдив. Ще загубя ден-два отпуска, но не ми е проблем. За доста обаче това не е вариант. Особено, когато са с дете.

Градският транспорт и как данните биха ни помогнали да го подобрим

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/danni-za-transporta/

Наскоро статус на Илиян Стоянов във Facebook ме подсети за това, че градския ни транспорт е една от сферите, в които липсват публични данни. Няколко града като София, Пловдив и Варна имат сайтове и дори app-ове, където човек може да провери разписание и планира маршрути. Самите данни за спирките и разписанието не са достъпни. Така не само не може друг да направи собствена услуга, но и не може да се анализира мрежата.

Затова седнах и първо отворих данните за спирките на споменатите три града. За тези в София вече писах във Facebook. В Бургас въпреки евро-проекта за интегриран транспорт, изглежда няма дори дигитална карта на спирките.

С тези прости данни направих бързи карти на спирките на София, Пловдив и Варна. Като спрете с мишката върху всяка точка, ще видите името ѝ. Вляво има бутон, с който може да ги разглеждате на цял екран.

Скриптовете и самите данни за спирките публикувах в Github. Ще ги намерите на страницата ми с Gist-ове.

Транспортът във Варна

Във Варна, всъщност, данните дори не са налични от общината, а от частния проект varnatraffic.com на Мап Софт. Той е и единственият, който намерих да показва местоположението на автобусите в реално време. Използвах данните им на база съобщение на сайта от преди две години, че предоставят всичко свободно като отворени данни.

За да илюстрирам колко е полезна тази информация, свалям вече седмица местоположението на всички автобуси в града. За този период събрах около 650 хиляди точки с различни параметри – номер на автобуса, предишна и следваща спирка, оставащо разстояние до спирката, закъснение. Следните три карти показват различен поглед над събраните данни.

Първата карта разглежда движението за седмицата между 21-ви и 28-ми март по часове и колко автобуси са били по улиците на града. В червено са доста натоварени отсечки, където много автобуси са се движели през дадения час. Картата показва как се увеличава и намалява този трафик в различните части на деня, както и през почивните дни. В неделя не се забелязва по-малко натоварване, за което вероятно допринасят и провелите се тогава избори.

Следващата карта се концентрира само върху понеделник, 27-ми март. Показва в детайли движението на всеки един автобус. В червено са отбелязани тези, които закъсняват повече от 5 мин. Забелязва се как между 7 и 8:30 вечерта много от автобусите закъсняват. Виждат се ясно и местата, където автобусите спират за почивки.

Тъй като имаме закъсненията преди всяка спирка, може да анализираме и каква е вероятността да се чака на нея. Може също да разделим тази оценка по часове. Последната карта показва именно това. Анализът се базира само на данните от последните 7-8 дни. Пренебрегнете посочената дата в картата – часът е важен. Инструментът не позволява показването са на час.

В зелено са спирките, на които в конкретната част от деня се чака не повече от 15 секунди. В жълто са тези до 30 секунди. В гамата на червено са тези със закъснение между минута и час. Отново се вижда колко голямо средно закъснение има в различни часове от дена и части на града.

В някои случаи включвам и автобусите пристигнали с няколко минути по-рано – това също се счита за отклонение, тъй като някои пътници биха го изпуснали. Редовни такива показатели сочат към неоптимално разписание на даденото място и час. Такива са 26% от събраните точки за движението на градския транспорт. В 8.7% от времето, автобусите са подранявали с повече от 3 минути. В други 50% автобусите са закъснявали с повече от 20 секунди.

Публичността не е услуга

Публичността на която и да е информация не е услуга, която се представя от администрация или частна компания на обществото. Това е неизменна част от прозрачността, отчетността и социалната отговорност. За държавната и местната администрация отворените данни са още едно ниво на инфраструктура. Доскоро говорихме само за магистрали. В последните години започна все повече да се възприема и интернет свързаността като инфраструктура, при това не по-малко съществена за бизнеса. Информацията и най-вече тази в отворен формат придобива все по-голяма важност по аналогичен начин. Данните идващи от частните компании следва да допълнят тази картина и са новата дефиниция на социална отговорност, която често си приписват.

Това, което показах с данните от само няколко дни движение в един град, не са просто шарени карти. Това е илюстрация какво може да се направи за час-два работа, а не крайната цел. Информацията в момента се използва само за улеснение на пътуващите. Съберем ли всичко заедно за целия транспорт и за голям период, се отварят много възможности. Може да се открият проблемни кръстовища, да се подобрява графика, да се оптимизира движението на пътищата и интервала на светофарите. Дори само координатите на спирките може да се използват, за да се открият най-„изолираните“ части от градовете и да се направи карта на най-лошо свързаните региони.

Обединявайки тези данни с масиви за трафика на коли, цените на имотите, координатите на училища, градини и болници, за схемата на почистване на улиците и прочие може да позволи много по-добро градско планиране. По-важното обаче, ще позволи на частни компании и неправителствени организации да изградят приложения използващи данните по различен начин. Най-лесното би било да се направят по-добри приложения за планиране на маршрут с градския транспорт. Сайтовете за недвижими имоти биха давали по-добра информация за свързаността на имота. Родителите биха могли по-лесно да откриват градини и ясли, които са привидно отдалечени, но биха били достигнати лесно с транспорт от дома или офиса им.

Всичко това би помогнало да се направят градовете по-добри и да се използва публичния транспорт повече допринасайки за намаляване на трафика и замърсяването. За съжаление, интуицията на повечето чиновници и поддържащи такива масиви от данни е, че информацията е тяхна собственост и ако бъде публикувана „някой може да я използва“. Това е реакцията, която съм получавал най-често от агенции и общини. Забравя се, че всъщност вече сме платили с данъците си за събирането на всеки информационен ресурс. Забравя се и че целта на всички тези регистри и информационни системи е именно информацията да е достъпна. При тези мащаби с индивидуални справки, PDF-и и снимки на документи това просто не става.

За щастие, вече е в сила изискването, че всички публични данни във всяка нова система на администрацията трябва да са налични като отворени данни. Следва само да следим това да се спазва и да използваме тези ресурси. Съществуват обаче много други стари системи, за които трябва да натискаме да се отворят. Координатите на спирките и автобусите градския транспорт е само един пример. Друг пример са координатите в реално време на снегорини и камиони чистещи улиците зимно време. Общините ги следят, но не публикуват информацията. Друг пример са адресите в градовете, анонимизирани и агрегирани данни от НАП за плащанията на пос терминали и такива от МВР за престъпления.

Тези примери спадат към дефиницията на big data. Не са просто полезни за гражданите и бизнеса, а информация, която самите институции често не успяват да обменят помежду си или дори да анализират. Затова всичко описано до тук повишава не само прозрачността, но и ефективно постига аспекти от така нужната структурна реформа на администрацията ни.

#toplomovies

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/toplomovies/

В четвъртък и петък покрай авариите в Топлофикация започнаха нови бъзици в Twitter с таг #toplomovies. Някои бяха доста забавни и свалих всички, за да ги чета по-лесно. Имам скрипт, който може да сваля цялата история на hashtag и да следи за бъдещи статуси. Всичко изглежда е започнало от @Joko в отговор на @apkarageorgiev и @PippilotaM:

После се сетих за #siromahovfacts от далечната 2010-та и графиката на активността, която направих тогава. Та ето активността този път.

Таблицата с всички съобщения може да свалите като TSV. Има още 2-3 статуса от тази сутрин, които не са включени. Става въпрос за малко повече от 700 статуса, повечето от които в четвъртък вечер. @Joko има 69, @Qblue има 54, а още 6 имаме между 20 и 40.

toplomovies_user


За мъглявата прозрачност във Фонда за лечение на деца

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/cfld-maglqva-prozrachnost/

В средата на септември Фондът за лечение на деца обяви, е няма да обновява вече публичния регистър. Идеята била да го заменят с нова система, която „да позволи безпрецедентна прозрачност“. Днес вече виждаме дали това е така. В новия формат на сайта на Фонда отсъства публичен регистър. Той е заменен с формуляр позволяващ проверка на отделни заявления, но не и следене на всички едновременно. Mediapool писа вчера за това. Пред тях проф. Пилософ е казал по този повод:

Естествено, че информацията трябва да е достъпна само за родителите. По Закона за личните данни ние трябва да изключваме всякаква възможност външни лица освен родителите да получават информация за децата. Защо ви е на вас да проверявате… Защо трябва медиите да гледат движението на преписките? По-прозрачно от това какво искате?

Отношението му е показателно за много институции у нас. Преди четири години писах за фалшивата прозрачност и нуждата от отворени данни. От тогава насам смея да твърдя, че има сериозен напредък в администрацията. Този напредък обаче далеч не е равномерен или еднопосочен. Преди две дадох пример с ЦИК и как дори малки пробиви в чиновническата глупост ни дават поглед на реалното състояние на нещата. Действията на проф. Пилософ са огромна стъпка назад в прозрачността на фонда и несъмнено целят скриване на реалната ситуация в него.

Опитите да се скрие информацията обаче не означава, че не може да я получим. Поне за хора като мен, които знаят как да търсят.

Какво има в новия регистър?

Твърдението на Пилософ е, че новият затворен регистър защитава личните данни на децата и родителите им. Всъщност, това беше така и в стария регистър, където нямаше нито имена, нито адреси, нито друг начин да се идентифицира пациента. Имаше обаче информация за заболяването, колко пари, за какво и в коя държава са дадени. Така можеше да разберем колко деца са насочени в клиники в страната и колко – в чужбина.

Тази информация е заличена. Има друга полезна информация като дати на становища на експерти, повторно разглеждане и прочие. Тези също присъстваха преди, но като свободен текст. В унифициран и структуриран формат са много по-лесни за разчитане. Сега обаче изцяло липсва информация колко пари са дадени и за какво.

Аргументът за защитата на личните данни се разпада съвсем предвид това, че всеки може да провери заявленията. Номерата и датите им се публикуват всяка седмица в PDF-и на страницата на Фонда. Нищо повече не е нужно, за да се провери отделно заявление. Тъй като номерата са поредни, не е въобще трудно да се открият всички нови и неразгледани. Не на последно място, сайтът на Фонда не използва криптирана връзка, което излага на риск въвеждането на данни чрез новия им формуляр. Абсолютно същите проблеми открих и в сайта на Центъра за асистирана репродукция преди година.

fond6

Сайтът очевидно е все още търпи промени съдейки по скритите файлове и линкове, които открих. Именно така попаднах на множество вариации на формулярите, както и на експерименти с таблица с данните от регистъра. Изглежда в един момент са обмисляли да публикуват списък позволяващ някаква прозрачност, макар и доста орязана. Не видях обаче индикации да имат намерение да го пускат за широката публика. Затова и няма да слагам линк тук, макар да не е трудно да се открие.

Състоянието на Фонда според новите данни

Всички тези техни пропуски и публичната информация скрита из сайта ми позволи да съставя нов анализ. В началото на октомври публикувах такъв базиран на стария публичен регистър. От него стана ясно, че се трупат много случаи, доста стари залежават, а практиката за експедитивно одобрение на финансиране за медицински изделия от спешна нужда е била прекратена.

В новия регистър липсва информация за стотици стари случаи без ясна съдба. Съдържа само 380 заявления, по които изглежда се работи. 114 от тях са вече одобрени, но или парите не са предоставени или има други нужни действия. При 7 има отказ. Останалите 259 или очакват обработка, или чакат за събиране на информация и решение.

Приемайки уверенията на министъра в оставка Москов и проф. Пилософ, че администрацията на Фонда работи коректно и информацията се въвежда може да направим доста важни изводи. След сериозен спад в активността между юни и август, има леко подобрение през септември и октомври. Дори тогава обаче броят на одобрените и обработените заявления е двойно и тройно по-нисък от средното между 2013 и началото на тази година. На следната графика виждате също, че няма заявления, които да са обработени веднага, а дялът на онези, които се обработват до 10 дни е намалял 5 пъти. Това е индикация за значително забавяне по веригата спрямо в началото на годината.

fond2

Докато предишната графика показваше работата по заявленията според датата им на подаване, тази тук показва работата в рамките на всеки един месец. Затова в някои месеци в миналото е имало повече обработени заявления от подадените. Виждаме, че има леко намаление на заявленията след смяната на ръководството. Сега те са около 100 на месец. За ноември навярно не всички са въведени още. Вижда се обаче, че стигналите до отказ или одобрение са много по-малко от преди.

fond3

Това, разбира се, не означава, че администрацията на фонда не работи по тези заявления. В новият затворен регистър значително по-лесно се вижда датите, на които експерти са дали становища, липсващи документи са искани. Понякога родителите са връщани, само защото копието на акта за раждане не е бил надписан с „вярно с оригинала“. Данните обаче показват, че времето от подаване на заявлението до момента на окончателно решение се е увеличило значително. Това е ясна индикация, че ефективността на фонда и работата му с останалите институции се е върнала на нивата от преди 10 години, когато децата умираха, за да може тогавашният директор да отчете спестени пари от бюджета.

Децата да чакат, ако могат

Фактът, че старите заявления не присъстват в новия скрит регистър, а стария е заличен, не ни дава възможност да разберем какво се е случило с над 390 случая. Толкова бяха маркирани като „очакват решение“ преди началото на октомври. Сега фонда твърди, че работи по търсене на решение за 259 заявления. На следната графика съм отбелязал това разминаване. От началото на ноември съм показал само данните от новия регистър.

fond4

Вижда се, че натрупването е по-голямо дори от това в началото на годината. Тогава имаше тенденция за справяне с наплива от заявления и дори намаляване на натрупаните такива. Сега се вижда двойно увеличение и на случаите, в които децата се налага да чакат повече от два месеца за някакво решение на фонда. Това е и причината напоследък да виждаме все повече молби за дарения в медиите и социалните мрежи.

Следната графика е същата като горната, но фокусирана върху 2016-та. В червено съм отбелязал натрупването на случаи, за които не знаем какъв е статуса. Най-старият е от края на 2015-та. След май 2016-та е голяма част от увеличението. Това не означава, че те не са били решени или дори получили вече финансиране и лечение. Означава, че заради неподдържане на стария регистър с месеци и последвалото му заличаване, липсва всякаква публична информация за тях.

fond5

Мъглава прозрачност

Както се казва в едно известно интернет меме, проф. Пилософ използва често думата прозрачност, но не мисля, че знае какво означава. Той се чуди защо трябва журналисти и НПО-та да гледат резултатите от дейността на форда. Отговорът се вижда пределно ясно в изложеното до тук. Не включих графика колко от одобрените заявления са за медицински изделия и колко струват, защото вече не знаем. Не знаем също колко родители са заявили лечение в чужбина, но са били пренасочени към болници в България; колко одобрени финансирания са за лечение в болници свързани с експертите дали становище или със самия фонд; колко пари са дадени за лечение в чужбина и какво от разходите е покрито.

Данните за тези и доста други въпроси вече не са публични. Съвсем скоро дори информацията, която намерих скрита на сайта, ще бъде премахната. Всичко това говори за умишлено заличаване на прозрачността на фонда и невъзможността обществото да наблюдава дали има далавери или не.

Данните, които анализирам тук не показват цялата истина за фонда. Не е възможно със сухи данни да се обхване толкова сложна материя и толкова разнородни рискове за живота на стотици деца. Общото между тях обаче е, че имат шанс за живот и дори пълно възстановяване. Ако не за всички, то поне за повечето. Данните ни позволяват да видим само колко ефективно се работи, за да е достъпен този шанс.

Чухме становищата на членовете на Обществения съвет към Фонда, доста от които вече се оттеглиха. Те говорят как се фокусът се измества от здравето на децата към схеми за облагодетелстване. Не мога нито да потвърдя, нито да отхвърля тези твърдения с данните, с които разполагам. Мога да кажа обаче, че видях толкова молби за дарения за болни деца в последните месеци, колкото не бях виждал за няколко години. Ако не друго, то това трябва да покаже, че има сериозен проблем. Мисля, че го виждаме всички дори със заличената публичност на фонда.

Да дишаме ли в София днес?

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/da-dishame-li-v-sofia/

Забелязах, че пак се повдигна темата за замърсяването на въздуха в София и реших да видя какво показват данните, които тегля от сайта на общината. Скриптът, който направих преди почти година, разглежда графиките и извежда директно от тях стойностите по часове. Оригиналните данни от ИАОС липсват, защото от агенцията изглежда се притеснявали с тях да не се “злоупотребява”. Все пак публикуват бюлетин с превишенията и подават средни стойности на Европейската комисия.

Всичко това обсъждах няколко пъти до сега. Може да видите следните статии за повече подробности:

Тук само ще покажа последните данни в няколко различни изглежда. Всъщност, днес добавих всички събрани от мен данни от станциите в София в гражданския профил на портала за отворени данни на кабинета. Описал съм съдържанието и как е изведено. Ще го обновявам когато имам възможност. Данните започват от 16:00 на 20 януари 2016. Така липсват два от най-студените месеци – декември и януари. Обещавам, че ще обновя и опиша всички данни преди края на март, за да имаме цялостна картина.

Последните данни

Замърсителят, който най-много обсъждаме, са фините прахови частици до 10 микрона. Т.н. PM10. С тях има най-голям проблем в столицата. Докладите на агенцията и много експерти посочват като причини отоплението с твърдо гориво (дърва, въглища, неефективни печки, непочистени комини), автомобилния транспорт (стар автопарк, много дизелови коли, липса на филтри за твърди частици), строителството (неспазване на разпоредбите за чистота, липса на контрол от страна на общината) и ерозията на почвата (изоставени зелени площи, строителни материали).

Всички те в една или друга степен допринасят за натрупването на прахови частици. Особения климат и география на града обаче са основна причина за задържането им. Когато падне мъгла и се превръща бързо в смог. Това се случва най-често в студените месеци, както се вижда ясно в данните. В тази графика показвам ниските, средни и максимални стойности измерени във всеки ден от края на януари до сега.

pic3

Маркирал съм и разрешения праг от 50 µg/m3. Той е установен на европейско ниво и не трябва средната стойност на повече от 35 дни в годината да го надвишава. Също така, средната стойност за цялата година трябва да е 40 µg/m3. Сами се сещате, че София надвишава тези стойности. На следната графика съм показал средно в колко часа от деня този условен праг е бил надвишен. Вижда се, че и през летните месеци има превишения, но са значително по-малко.

pic2

Наричам тези прагове условни, защото никой не твърди, че при 49 µg/m3 въздухът е безопасен, а на при 51 вече е опасен. Също толкова важно е продължителността на излагането на замърсения въздух. Затова със следващата графика съм показал периодите, в които софиянци са били изложени продължително на превишаващи лимита нива на прахово замърсяване. За да се прекъсне такава поредица, съм посочил, че замърсяването трябва да падне под лимита за поне 6 часа.

Така се вижда, например, че започвайки от 16-ти ноември, в замърсяването е било почти постоянно над нормата в рамките на 100 часа. Същото се е случило и на 23-ти – 71 поредни часа мръсен въздух. Няколко такива периода е имало и през януари и февруари.

pic1

Друга метрика, която също се сочи като сериозен проблем от колите и отоплението е азотния оксид. София изглежда обаче няма проблем по този показател или поне далеч не такъв, какъвто други големи градове в Европа. Всъщност, в София лимитът от 200 µg/m3 практическине е бил надвишаван в разглеждания период. По мои наблюдения това важи и за останалите замърсители. Разглеждайте данните в случай, че съм пропуснал нещо.

pic4

Да, дишайте

Тези превишения не означават непременно, че въздухът “ви убива”, както се изписа доста в медии и социални мрежи. Докладите на WHO и Европейската агенция по околната среда показваха различни оценки за това колко жертви е взел мръсния въздух в Европа и у нас. Тези оценки, както пише и в самите доклади, не трябва да се приемат буквално. Те се базират на общата смъртност, която пък се влияе до голяма степен от застаряващото ни население.

Няма съмнение, че замърсяването с фини прахови частици води до здравословни проблеми. В последните години се говори все повече за това, че трябва да следим по-изкъсо PM2.5 – по-финните частици, за които сега нямаме данни в реално време, а само средногодишна стойност. Именно те причинявали най-много поражения на дробовете. WHO дори цитира изследвания правещи връзка със заболявания на сърдечната система. Останалите замърсители, макар технически под нормата, също не са за подценяване.

Трудността да се прецени реалният ефект върху общественото здраве идва от недостатъчните данни. В София има 5 измервателни станции и още една на Копитото, която изключвам от графиките горе. Средна стойност за цяла София е безмислена предвид размерът и различията в инфраструктура, топология и жилища в частите на града. Дори замърсяването до една станция да е голямо, това не означава, че на километър въздухът няма да е сравнително чист. Също така, забравяме, че дори по-голям проблем е замърсяването на затворените пространства. Големите офис сгради имат климатични инсталации, които почистват въздуха. Домовете ни и повечето обществени сгради като училища и дори болници нямат такива. Същото важи за повечето коли.

Продължителността на излагане също е от огромно значение. 2-3 часа замърсен въздух има в повечето градове по света, които страдат от час-пик. Въпросът е да не е в пъти над нормата и да не продължава по 3-4 дни, както виждаме горе. Възможни мерки има много и повечето са непопулярни. Готви се явно нов план за борба със замърсяването на въздуха, но явно пак ще остане на хартия съдейки по това, че общината продължава да купува дизелови автобуси. Други мерки като забрана за движение на стари коли в града или поне в центъра ще доведе до незабавна политическа смърт на който се опита да го въведе. Забраната за отопление с дърва и въглища ще доведе до сериозен социален проблем, ако няма предвидена алтернатива.

Всички решения искат сериозна политическа воля и немалко пари. Ако не дадем парите сега обаче, ще ги дадем после за неизбежната глоба на Европейската комисия за това, че се тровим сами себе си. Политическата воля някой трябва да я поиска и да убеди околните, че повече така не може.

Проектът @GovAlertEu и въпросът “Това па от кога е така?”

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/govalerteu-statistika/

Задаваме си този въпрос когато багерите влязат в градинката пред блока, когато установим, че любимият ни плаж е застроен или личният ни лекар измърмори срещу някакви нови изисквания. Най-често така разбираме за промени в нормативната рамка или за решения на изпълнителната власт. Донякъде сме учудени, донякъде не толкова, протестираме, псуваме. Когато обаче нещо такова стигне до най-ниските нива на веригата – чиновникът или шофьорът на багер, значи вече е късно да се действа.

В началото на 2014-та пуснах един проект на име GovAlertEu. Най-общо казано, представлява алгоритъм, който следи сайтовете на различни институции и пуска новини и документи в няколко акаунта в Twitter. Днес той няма рожден ден или нещо друго. Една реклама на местна телевизия във Франкфурт ми напомни за него и реших да видя как върви. Оказа се, че не го пипал въобще от 8 месеца и върви относително добре. Ако използвате Twitter (а трябва) и сте забелязали tweet-ове от @GovBulgaria, @MIBulgaria, @MoHBulgaria или @NarodnoSabranie, значи са автоматично пуснати от този алгоритъм.

За тези две години и половина имах планове да добавя цялостен сайт и да включа повечето страници на правителството, общините и други институции. Сайтът не е стигнал до никъде. Добавих още 10-тина интересни комисии и агенции, но далеч не толкова колкото ми се искаше. Направих нов акаунт на НС – @LiveNABulgaria, където се следеше в реално време кой говори в пленарна зала и кога започват излъчванията на заседания на комисии. Миналата седмица обаче сайтът на НС се скапа нещо и създаде проблем с Tweet-овете.

Всъщност, това е един от основните проблеми с този проект – когато сайт на институция се развали или бъде обновен, трябва да се променя тази част наново. Направил съм го доста умно, така че да засича проблеми и да ми ги съобщава директно. Все пак си отнема работа от време на време. В последните 8 месеца обаче не ми се е налагало да гo пипам. Да, няколко от източниците спряха, но като цяло информацията върви. Ще се опитам в следващите няколко месеца да обновя всичко и да изчистя натрупаните проблеми. При ЦИК ще трябва да се променят няколко неща. Ще видя какъв е проблемът със сайта на НС и други подобни. Сега следи 185 различни източника в 41 сайта на институции.

Малко статистика

Въпреки, че проектът съществува само в Twitter, посещаемостта му далеч не е малка. Извадих малко статистика по седмици от годината. Изключил съм всички тракъри, за да останат реални посетители. Вижда се, че през 2016-та има спад на средната посещаемост (в синьо; лява скала) спрямо 2015-та. Това мисля, че е заради по-малкото новини от определени източници. Вижда се, че броят документи и съобщения са относително същите (в червено; дясна скала) въпреки повечето източници. Основният брой новини идва от МВР и ЦИК. Останалите пускат по няколко на ден и дори седмица. От края на 2015-та записвам и броят tweet-ове, които са пуснати (в жълто; дясна скала). Вижда се сериозно увеличение по този показател. Увеличението е най-вече сред новите акаунти, които все още имат само няколко стотин последователя. В зелено са RT – или между акаунти вътре в този проект (например GovBulgaria RT-ва съобщение в NarodnoSabranie за законопроект на МС), или от серията акаунти на политици, които се следят интересно за популярни tweet-ве.

chart1

Алгоритмите на проекта постоянно проверяват сайтовете за новини. Оптимизирал съм това следене да не натоварва нито моя сървър, нито техните. Това ми позволява да извадя доста точна статистика колко бързи са сайтовете на институциите ни, както и колко често излизат от строя. Тук съм показал средно стойности за най-интересните. Министерски съвет и Народното събрание са най-добре. Независимо от атаките, които видяхме на последните избори, те са най-надеждните от всички, които следя. ЦИК имаше най-големи проблеми и е най-натоварен на моменти, но както се вижда, се движи около средното за всички държавни сайтове.

Най-зле са ДАНС и МВР. Всъщност НСО е особено зле, но не го включих тук, защото почти не работи. Този на ДАНС беше значително подобрен преди година, но все още е над средното като бързина и скапване. Сайтовете на МВР по принцип са под всякаква критика – дават постоянно грешки, информацията е много трудна за намиране и всяка заявка за прозрачност е достатъчно добре завоалирана. Не само това, но и от гледна точка на бързина са най-бавни – средно 2.2 секунди за да започне дори да се отваря страницата.

chart2

Всичко описано до тук е за достъп в България, където е сървъра ми. Ако тръгна да следя държавните сайтове от чужбина, една трета няма да се отварят, а повечето от останалите ще бъдат болезнено бавни. Тук е момента да благодаря и на SuperHosting, където е хостинга ми. Те ми помогнаха в оптимизацията, за да не блокира този проект останалите ми сайтове.

Инструмент, който трябва да се използва

Рекламата на онази немска телевизия ми напомни за първоначалния замисъл на проекта – да може да следим какво прави както централната власт, така и местната. В България децентрализацията е само на думи и това, което виждаме пред входната ни врата се влияе толкова от общинския ни съвет, колкото и от незнайна комисия в абстрактна агенция. Работата е, че ние не следим нито едните, нито другите. Наистина, понякога дори да се опитваме активно да намерим промените на устройствения план на града ни или променените изисквания за екологична оценка или нова регулация към бизнеса, те са старателно скрити. Най-често обаче властите разчитат на това, че никой не гледа. Този проект един инструмент в тази насока и макар да не се доближи до желания обхват, все пак постига нещо.

Забелязвам, че акаунта @GovBulgaria се използва доста от политиците ни, включително министри. Във всички акаунти съм посочил изрично, че не са официални и съм добавил името си. Все пак не мисля, че някои от тях са забелязали или запомнили. Акаунтът на @lipsva все още пуска новини за безследно изчезнали обявени от Интерпол и МВР. След като го спрях преди година и половина, все още няма сигнали от МВР, че нещо ще се промени в комуникацията им с гражданите по този въпрос. В тази връзка, пресцентъра на МВР има достъп до акаунта на @MIBulgaria. Дори са пускали новини в него. Това беше част от втория опит да го направя официален. Интерес от тяхна страна имаше, но чисто легалната част се забави. Дали е било защото юристите не им се е занимавали или просто не е имало воля. Не очаквам това да се подобри със следващото ръководство. Много искам да направя и @GovBulgaria официален, но дори не съм го предлагал предвид кой беше прессекретар на кабинета до сега.

Проследяване на активните българи в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/prosledqvane_chujbina/

Да се каже колко са българите в чужбина е пословично трудно. Реалистичните прогнози сочат за 0.9 до 1.2 милиона. Медиите често тиражират непроверени и невъзможни оценки. Дори в доклада за националната сигурност се прокрадна незнайно откъде числото 3.5 млн. Точна и пряка информация няма. Единствената възможност е да преценим на база косвени данни – деца родени зад граница, пътувания, местна статистика, брой извършени услуги в консулствата, активност на избори и прочие.

В последните три години събирах данни за още един такъв източник – заявленията за гласуване в чужбина. Докато броят им обикновено е малък – под 40 хиляди – те носят друга интересна информация. Тезата ми беше, че с публичната информация за заявленията може да се проследи пътя на отделни хора през годините – къде са живели и къде са се преместили. Това предположение, разбира се, има доста условности, които ще обсъдя по-долу. Не по-малко важен е и аспектът за сигурността на личните данни и какви са последствията от тази проследимост. Ще започна обаче от началото.

Събиране и анализ

В рамките на всяка кампания за отваряне на секции в чужбина, ЦИК публикува списък. Той съдържа три имена и място, където лицето иска да гласува. Преди дни писах за кампанията за тези избори и с какви проблеми се сблъскахме. Всяка година има различни правила за отваряне на секции, но списъкът е приблизително един и същ.

От парламентарните избори през 2013-та започнах да свалям този списък на всеки вот. Това е изцяло публична информация, която всеки може да намери. Някои от тези списъци дори все още са в мрежата. Събрах ги на едно място в един формат и започнах да ги сравнявам.

Първо махнах всички с Иван, Димитър, Николай и прочие често срещани някъде в трите си имена. Изключих и всички имена, които се срещат повече от веднъж в списъка на даден вот. Така получих изчистен списък от няколко хиляди души, които са подали заявление на поне два вота, не се повтарят и не съдържат често срещани частици.

Следващата стъпка е да изкарам промените в местата, където всеки от тези хора са подавали заявления в различните години. Секциите често сменят точните си коодинати, а и хората гласуват понякога в съседни места. През 2013-та, например, аз подадох заявление за Франкфурт, но в последните два вота подавам за Дармщадт. Двата града са на 20 км. един от друг. При такова малко разстояние не може да се направи предположение, че съм се преместил. Затова премахнах всички “пътища”, които са с места на по-малко от 50 км.

Накрая, за да е по-прегледна визуализацията, обединих места, които близо едно до друго. Това е нужно, защото в Лондон, например, има доста секции в кварталите. Недостатъкът е, че някои градове по границата на съседни държави също бяха обединени. Такива обаче бяха две или три.

Визуализация на данните

Резултатът от този алгоритъм е следната карта. Показва пътя на 1268 души през 269 града по света. Това са 3.6% от подалите заявления тази година. Всяка точка е място, където някой е живял или където се е преместил. Големината им показва броя хора минали от там.

Ако минете с мишката през местата, ще видите в зелено нанеслите се от други градове, а в червено – изнеслите се. Кликнете върху мястото, за да оставите фокуса на тези връзки. Така ще може да променяте увеличението на картата и да разгледате по-добре връзките на този град. Може да отворите картата на цял екран за по-добра прегледност.

Тази графика показва разбивка по държави. Повечето секции имат дял, който не отива никъде. Това са хората преместили се в рамките на същата държава. Минете с мишката над определена държава, за да видите само нейните връзки. Нарочно не съм показал точния брой преместили се, защото няма такова значение – данните не са представителни. По-голямото движение за Великобритания, например, се дължи на по-голямата извадка от там тъй като са сред най-активните в събирането на заявления. Това не означава, че там най-много се местят хора. Целта на тези графики е да получим обща представа.

Условности на анализа

От разяснението на алгоритъма веднага стават ясни няколко потенциални проблема. Въпреки изчистването на повтарящи се и често срещани имена, няма начин да знам дали подалите заявления в различни градове са един и същи човек само на база име. Публичните данни нямат друга лична информация, а и не трябва да имат. По мои наблюдения обаче, когато някой веднъж подаде заявление за гласуване, има тенденция да подава и на следващите вотове. Особено след въвеждането на електронния формуляр. Затова прецених, че вероятността един човек да подаде на едни избори на едно място, да не подава повече и друг човек със същото рядко име да подаде на други избори за друго място е достатъчно ниска. Все пак, такава вероятност съществува.

Липсата на друга идентифицираща информация прави невъзможно и засичането на промени в имената на даден човек. Това се отнася най-често за жените, които са се омъжили или развели. Това ще попречи да се намери връзка. Случва се също хората да си сменят името при взимане на чуждо гражданство. Тези случаи обаче са редки и промяната почти никога не отразява в България.

Друг проблем с анализа е, че презумпцията, че хората са подали заявления за места близо до местоживеенето им. Макар това да е най-честия случай, няма гаранция, че се отнася до всички. Малко известен факт е, че може да подадем заявление за която и да е секция в чужбина и да гласуваме в друга. Това може да се използва за подкрепа на далечни секции, когато близката до нас гарантирано ще бъде отворена. Доколкото съм видял обаче, такава подкрепа рядко се дава. Най-вече причината е, защото не е известно като възможност, но и защото винаги го има притеснението, че ЦИК ще промени нещо в правилата в последния момент.

Лични данни ли са това?

Технически не. Нито в графиките тук, нито където и да е другаде не съм публикувал имената на подалите заявления. Използвам само списъците от сайта на ЦИК. Те, както споменах вече, се публикуват изцяло в съответствия с Избирателния кодекс. Целта им предвидена от депутатите ни е всеки да може да провери дали заявлението му е било правилно обработено и прието.

Би могло да се поспори дали публичността на тези списъци в мрежата е проблем. Доста хора забравят, че списъците с разпределението по секции също се публикуват – както пред секциите, така и в интернет. Съдържат имената на почти всички пълнолетни българи и лесно се намират. Всъщност, именно с тях понякога проверявах местоживеенето на отделни изчезнали в Lipsva. Ако се свалят всички, сравнително лесно може да се направи същия анализ като този, но за цяла България.

izbiratelni-spisaci

Публичните списъци, за които говоря, трябва да се различат от теча на информация, който видяхме през 2011-та. Тогава Външно погрешка публикува адресите в България и в чужбина на над 36000 българи. Сега списъците със заявления се публикуват само от ЦИК през специален сайт, така че такъв теч надали е възможен.

Все пак, сами виждате, че проблем има. Всеки списък поотделно не ни дава много информация, но взети заедно, дори предвид всички условности, показват ясни връзки. Добавяйки други данни като активността в социалните мрежи донася още повече информация. Търсенето на редки имена във Facebook и Linkedin има доста добри резултати. Да не забравяме, че подаващите заявления са обикновено активните социално българи. Това повишава вероятността да ги намерим в местните общности или просто в Google.

Неприкосновеност в един свързан свят

Личното пространство е доста сложно понятие в наши дни. Оставяме куп информация в мрежата с дейността си. Често тази информация показва повече, отколкото ни се иска. Използвайки т.н. data mining всеки с повече знания може да събере парчетата. Част от тях сами се споделили – като местоживеене и роднински връзки във Facebook, коментар за даден квартал във форум и прочие. Други като изборните списъци се публикуват от администрацията.

Подавайки заявления за гласуване за избори в чужбина е само един пример. Понякога става дума за недоглеждане от страна на институция, като случая за пробива в сайта на Фонда за асистирана репродукция. При повечето обаче публичността е регламентирана от нормативен акт и за това има много добри причини. Може да се опитате да скриете тази информация, както изглежда се е опитал да направи един кандидат за президент. Реалността днес е такава, че ако нещо попадне в мрежата, то трудно би било да се премахне.

Докато някаква степен на публичност е нужна, определено има какво да се подобри в конкретния случай. Избирателните списъци окачени пред секциите са абсолютно ненужни. ГРАО има сайт и телефон за проверка. Достатъчно е да се сложи бележка с номера пред секцията. Публикуването в мрежата пък съвсем трябва да се спре. Ако някой може да отвори текстовия файл от сайта на общината си, определено може да отвори формуляра на ГРАО. За заявленията за гласуване в чужбина пък е достатъчно да се въведе формуляр с код. И сега на сайта на ЦИК се раздават пинове за всяка проверка. При попълване на заявлението може да се показва на екрана и праща по мейл код, с който да се прави проверката. Пак имаме нужда от списъка с места, където са подадени заявления заедно с общият им брой. Това е критично са процесът на организация на секции. Няма нужда обаче имената да са публични. Картата горе илюстрира защо.

Да не бързаме да прехвърляме вината

Осъзнавам, че описаното до тук би могло да откаже някои да подават заявления. На пръв поглед излиза, че ЦИК не пази данните ни. Това съвсем не е така. Подаването на заявления е изключително важно. Може да се подобри публичността на информацията, но всичко от това, което научих тук, можеше да го получа от други източници и то с доста по-голяма точност. Трябва да разберем, че истинският проблем е в това, което сами оставяме в мрежата. Регистрите са чисто чиновническо решение на всеки проблем и информацията в тях често е ненадеждна. Докато те може да се ограничат или оправят, с лекота предаваме лични снимки, постове, местоположение, предпочитания и прочие на социалните мрежи. Малко осъзнават, че тогава те стават тяхна собственост. Същото важи за информацията събирана от рекламите по сайтовете – какво търсите, какво посещавате и какво четете.

Определено има стъпки, които ЦИК може да вземе, за да подобри конкретния случай с регистъра на заявленията. Трябва законодателна инициатива, за да се промени ИК и да се премахнат избирателните списъци. Целта ми с този анализ е най-вече да покажа, че събирайки няколко безобидни източника на информация, може да научим притеснително много. Когато говорим за държавни институции, обществени средства и решения на официални лица, именно този ефект търсим с отворените данни. Когато обаче нещата опрат до личното пространство на отделни индивиди, трябва да сме по-внимателни.

Избори 2016: какво научихме от заявленията от чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/kakvo-nauchihme-ot-zaqvleniqta/

Независимо от това какви промени се правят в Изборния кодекс, една неизменна част от него е заявлението за гласуване в чужбина. В България нямаме концепцията за регистрация за изборите с цел включване на избирателния списък. Така целта на заявленията е единствено да се отворят секции там, където са нужни. Механизмът за това се променяше драстично през годините, както съм писал доста пъти до сега. Единствената друга полза от тези заявления преди време беше, че вече си вписан в списъка и минаваш приоритетно опашката. Това обаче отпадна в последно време покрай новите методологични изисквания на ЦИК.

Следейки процесът на събиране на заявленията ни дава обаче и друга интересна информация. На този вот, както и предишните изготвих карта в почти реално време на събраните до сега заявления. Целта ѝ беше да помогне на общностите в чужбина да се организират по-добре. Беше използвана доста често и в репортажи по медиите отразяващи изборите в чужбина.

gg9

От данните на тази карта направих и интерактивна карта, която показва на забързан кадър всички 31700 електронно подадени заявления с местата, където са подадени. Това е възможно, защото при свалянето на данните запазвах часа, в който всяко едно заявление е било подадено. Вижда се доста добре увеличената активност през октомври навсякъде, но особено в Турция.

Ще забележите, че всички справки започват от 16-ти септември. Заради грешка в скрипта ми затрих данните за часовете на около 600 заявления от преди това. Заедно с тези карти имаше и подробен списък със секциите с графики на активността и информация къде кога се отваря нещо. Архивирал съм списъка тук.

Първото нещо, което се забелязва дори сега, е припокриващите се места. Заради възможността всеки да въвежда какъвто си град иска, случваше се доста често хора да изписват едни и същи места по много различни начини. В такива случаи ги обединявах при мен относително лесно. На няколко пъти обаче ЦИК ги обедини в списъка си, което доведе до проблеми в зареждането на данните. Почти винаги обаче успявах да възстановя всичко и затова справката за почасовото подаване на заявления е на 99% точна.

Това разкрива принципният проблем с възможността да се въвеждат каквито и да е места. Вярно е, че обявяването на предварителен списък с градове няма да позволи отваряне на секции в квартали, например или в малки села. Липсата на валидация обаче води до изгубване на доста заявления и дори смешни ситуации. Всичко това, разбира се, зависи изцяло от конкретното състояние на ИК в дадените избори. Правилата се променят драстично според настроението на управляващите и никое техническо решение не може да компенсира.

На база коригираните данни изведох графиките за целия свят и отделно за трите държави с най-много заявления – Великобритания, Германия и Турция.
g1

g2

g3

Един интересен момент за Турция е, че заявленията за повечето места бяха въведени накуп в рамките на по няколко дни. Нямаме достъп до IP адресите на подалите, но се забелязваше въвеждане на заявления буквално по азбучен ред на имената с по 200-300 за кратко време. След това започваше на друго място. Това далеч не важи за всички заявления от Турция, разбира се, но покрива сериозна част от тях. Забелязах и че има някои дублиращи се имена между електронните заявления и писмените за едни и същи градове – най-вече Измир и Чорлу. Възможно е да има повече хора с еднакви имена, макар да не бяха често срещани. Дори без тях общата картина обаче не се променя значително.

gg4

Всички данни до тук покриват обаче само електронните заявления. Тези подадени с писмо в консулствата трябваше да се вписват веднага в регистъра на ЦИК. Това е важно заради прозрачността. Забавеното въвеждане обаче доведе до сериозно изкривяване на активността. Така заявленията се пръснаха още повече из близки градове и прави организацията на секции доста по-трудна. Както се вижда тук, поне половината от 4800-те писмени заявления бяха въведени след крайния срок за електронните заявления. Другата половина – в седмицата преди това.

gg5

Това, разбира се, най-вероятно се дължи на голямото количество работа и силно ограничения състав на консулствата, за който писах преди. Сочи обаче и към проблеми с процедурите и сроковете, които ЦИК определя. Това всъщност беше основният рефрен във всички етапи на всички избори до сега – изисквания се правят от хора, които нямат представа какво правят. Това се вижда най-ясно в чужбина, защото често на членовете на ЦИК не им пука и/или нямат идея какво се случва. Както каза един от тях в заседания “Е какво от това, ако тези хора не могат да гласуват”.

Това отношение се забелязва далеч не само при изборите в чужбина, но и във всеки аспект на изборния процес. Прозира ясно насоката в доста решения да ограничат кой или как трябва да гласува, вместо да се цели максимална представителност. Това е абсолютно разбираемо, тъй като ЦИК е политически орган и всеки негов член отговаря пред партийни (и други) интереси. Нито сме специални в България в това отношение, нито може да се маем на най-фрапантните решения сред развития свят. Това не означава, че не трябва да има реална прозрачност и отчетност.

Публикуването на решенията в интернет и излъчването на официалните заседния докара информираност, но не и прозрачност. Създаде един вид театър, какъвто виждаме и в заседанията на Министерски съвет – публично приемане на предварително спазарени решения. Отчетността и отговорността пък напълно липсва, както видяхме при редицата скандални решения. Голяма част от проблемите идват в некадърно написаните промени в ИК. Възможността на ЦИК да ги интерпретира както намери за добре обаче не трябва да се подценява. Именно там е голямата им власт и точно затова малко политици смеят да ги критикуват.

Жорж Ганчев безуспешно опита да скрие миналото си

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/ganchev-krie-ds-minaloto-si/

Преди три седмици получих мейл от Google заради един от сайтовете ми – opendata.yurukov.net. Уведомиха ме, че някой е поискал при търсене на името му да бъде скрит един конкретен резултат – отворените данни за сътрудниците на Държавна сигурност. Макар да не съм ги обновявал от няколко години, те съдържат всички данни за около 5000 агента и информатори осветени от Комисията по досиетата.

Мейлът от Google е във връзка с т.н. механизъм “Правото да бъдеш забравен”. Той дава възможност на всеки гражданин на ЕС да иска от търсачките да не показват определени детайли за него или нея. Пример за това биха били неприятни снимки споделени от познати или новинарски статии показващи имената и лицата на жертви на насилие. В България имаме достатъчно примери на журналистически своеволия, които си просят да бъдат блокирани от потърпевшите. Пейо писа по-подробно за този механизъм преди две години.

Агентурни номера

Проблемът е, че този механизъм се експлоатира за не толкова чисти цели. В моя случай говорим за данни, които са публични със специален закон и ясната цел обществото да узнае кои са сътрудниците на ДС. Преди време отворих данните именно, за да е по-лесно търсенето. По-пълен списък с имената, но с по-малко данни, ще намерите отскоро на портала за отворени данни на правителството. Опитът на някого да скрие името си по такъв странен начин прави още по-интересно кой е той или тя.

g

Макар да не се споменава в мейла от кого идва искането, оказва се, че все пак може да разберем. В списъка има 4671 уникални осветени имена и още над 3000 имена на агенти и вербовчици. Започнах с имената на сътрудниците. Написах скрипт, който да ги търси в Google и да проверява дали отворените ми данни са сред резултатите. Търсачката има ограничение от 100 безплатни търсения на ден, така че отне време докато обработи значителен дял от имената.

И печелившият е…

Днес получих резултат. Оказа се, че с голяма вероятност човекът зад искането към Google да е Жорж Ганчев. Ако не сте забелязали, той е кандидат за президент с номер 5 бюлетината. При търсене на каквато и да е комбинация на старото или новото му име (преди се е казвал Георги Ганчев Петрушев) не излиза нищо от списъка ми със сътрудници. По принципа на изключване това означава, че именно той се е опитал да скрие миналото си на сътрудник. Странното е, че все пак откриваме сред резултатите страницата на самата Комисия. Причината най-вероятно е, че Google са му отказали да премахнат онзи резултат.

gg

Решението на Комисията по досиетата ще намерите на сайта им. Жорж Ганчев е бил сътрудник към Второ главно управление на ДС между 1970 и 1990 г. с псевдоним “Жорж”, който изглежда е възприел като лично име след това. Вербуван е от Михаил Михайлов, който е също осветлен от Комисията в качеството му на началник отдел в МВР до 1990-та.

Не може да сме на 100% сигурни в този резултат обаче, защото Google няма право да потвърди. Няма друго обяснение имената на Ганчев да не излизат при търсене. Ако друг беше подал точно това конкретно заявление, щях да съм получил подобен мейл и за Ганчев по-рано. Така при липса на по-просто обяснение, остава единствено отговорът, че той и предизборният му щаб си мислят, че може да скрият миналото му.

Важен механизъм за жертви

Според данните на Google от 2014-та до сега от българи са постъпили запитвания за премахване на почти 8000 адреса от търсачката. Това включва единствено частни лица като Ганчев, които са искали да скрият нещо за себе си. Под 1/4 от обработените са били наистина премахнати.

Важно е да се разбере, че механизмът на “Правото да бъдеш забравен” е важен за жертви на насилие, експлоатация или тормоз. В наше време информацията е всичко и безпринципното разбиване на личното пространство води до необратими последствия за често невинни хора. Затова не може в никакъв начин да кажем, че голяма част от тези 8000 заявки са нямали легитимни причини за премахване. Всеки може да подаде такова заявление, ако смята, че има право.

От друга страна, ако имате сайт и искате да получавате такива и други известия от Google, трябва да се регистрирате в Webmaster инструмента им. Там освен такива сигнали има доста информация какви проблеми има сайта ви при търсене и как може да е оптимизира.

Нека да им припомним

За да защитим този механизъм обаче, трябва да покажем недостатъците му. В този случай Жорж Ганчев с голяма степен на сигурност се е опитал да скрие миналото си от избирателите в качеството си на кандидат за президент. Изглежда иска да забрави.

Аз предлагам да му припомним. Призовавам всички да му пишем с текст “Спомняте ли си, че 20 години сте били в ДС?” Мейли, съобщения и постове във Facebook, SMS-и, ако му имате телефоните, въпроси по време на интервюта в рамките на предизборната кампания.

Всъщност, защо да се ограничаваме до него? Има още трима участници в надпреварата, които навярно също си мислят, че ще забравим миналото им на сътрудници на ДС. Нека припомним на всички тях, че си спомняме.

Колко се е влошило положението в ЦФЛД, ако вярваме на проф. Пилософ?

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/kolko-e-po-zle-fonda/

В последните седмици видяхме как няколко души се оттеглиха от обществения съвет на Фонда за лечение на деца. Всички те изтъкват невъзможността да се продължи с този начин на работа. Както според членовете на съвета, така и според родителите във фонда цари хаос. Изглежда единствените, които не виждат проблем, са в Министерството на здравеопазването.

Отвън е трудно да се прецени какво става във фонда. Случаите са различни и често изискват специално внимание. Затова може да разчитаме единствено на думите на ръководството и членовете на съвета. Има обаче един източник, който би трябвало да ни дава добра представа и той е публичният регистър. В него се публикува движението на всяко заявление. От няколко години се въвеждат всички дати на разглеждане, както и за какво и колко пари са дадени.

През юни публикувах анализ на тези данни. Тогава новото ръководство беше поело контрола от около месец и имаше твърде малко сведения за работата им. Една от причините беше, че информацията за новите заявления и движението по старите не се въвеждаше редовно. Едно от обясненията тогава беше, че администрацията е изцяло сменена и трябва време докато тръгнат нещата.

Сега, пет месеца след онази зрелищна акция, изглежда нищо не е тръгнало. На сайта на Министерството редовно се публикуват новини как фондът разглежда и одобрява десетки заявления на всяко заседание. Никой не може обаче да потвърди това. Самото ръководство на фонда твърди, че прозрачността не е нарушена и проблем с регистъра няма. В същото време в средата на септември на сайта им се появи съобщение, че регистъра вече няма да се обновява, тъй като се въвежда нова система. Така, поне по собствените им думи, нямаме причина да смятаме, че данните там не са били коректни поне до края на август.

Да погледнем данните

Затова изтеглих последните данни от регистъра и ги обработих. Добавих и информация от всички налични източници на сайта на фонда и министерството за броя разгледани, отказани и чакащи заявления. Резултатите не са окуражаващи.

На следната графика виждате процентът одобрени заявления. Групирал съм ги по датата на подаване. В червено и жълто е съответно дялът на одобрените заявления за медикаменти и лечение. В зелено се вижда дяла на “неизвестните” – там където в регистъра не е попълнена информация какво всъщност е одобрено. След като въвеждането на тази информация започва в края на 2014-та, се вижда влошаването при влизането на новото управление.

chart1

Един аргумент обясняващ рязко влошените резултати на предишната графика би бил, че за някои от заявленията отнемат месеци да се обработят и просто не е минало време. От данните за предишни години става ясно обаче, че около 30% от заявленията се одобряват в същия ден. Още 6% се одобряват за под 10 дни. Затова може да сравним доста добре какво се случва с бързото решаване на случаите. И тук се вижда драстичен спад. Дори в месеците с одобрени заявления, те са отнемали значително време и почти е нямало одобрени по бързата процедура.

chart2

Спадът в одобрените заявления не може да се обясни с по-малкото подадени такива. Сведение за това, че регистъра се обновява, е че всички нови заявления влизат в него. Следната графика показва това разминаване. В повечето месеци броят одобрени съвсем естествено е по-малък от броя подадени. В няколко от тях го надвишава, защото са взимани много решения наведнъж за стари заявления. От април насам одобрените намаляват. Причината не е и в броят откази, който също расте – просто много заявления биват връщани, залежават очаквайки документи или разглеждане.

chart3

Ефектът от цялото това забавяне е сериозен. Тук виждате броят заявления, по които се работи, във всеки един ден от последните 7 години. Това означава, че родителите чакат отговор. В жълто е броят на заявленията, които в даден ден са чакали поне 2 месеца. Отново няма нужда да отбелязвам къде е влязло новото ръководство. Последната графика означава, че дори сега коренно да се промени нещо и магически фондът да заработи както трябва, пак ще имат стотици заявления за обработване, много от тях чакащи с месеци.

chart4

Всички графики до тук обсъждат само процеса до одобрение и отхвърляне на едно искане за помощ. От регистъра не става ясно колко са забавяни средствата, дали е имало други усложнения и каква е била работата с болниците и родителите.

Публичност по мярка

Членове на съвета коментираха, че регистъра не се обновява редовно и някои от обработените заявления не са отбелязали. Министерството на здравеопазването и проф. Пилософ казват да не им вярваме. От това следва, че според собствената им публична информация фондът практически е спрял да работи. Съобщението, че регистъра ще спре да се обновява е било добавено след 10-ти септември. Със сигурност се вижда, че го няма на 26-то август.

Поради внедряването на нова информационна система с цел подобряване ефективността на персонала, временно информацията в регистъра няма да бъде попълвана своевременно.

Няма разяснения каква е тази нова информационна система, дали нещо ще замести регистъра и какво ще включва. На 29-ти септември обаче дойде индикация какво може да очакваме. Публикуваха новина с прикачен PDF, в който имаше таблица с обработените заявления. 7 от 86 са одобрени за лечение в чужбина. Още 10 са отказани. Няма информация за това колко е платено, къде ще са пратени, какви разходи са поети. Липсва проследимост.

Нещо важно, което трябва да се разбере, е че този регистър не е само за нас, за да следим работата на фонда. Той помага на стотици родители чакащи животоспасяващо лечение да получат отговор какво ще се случи с децата им. Ако наистина това е публичната част на новата “информационна система”, то просто няма смисъл да се мъчат. Това върви против всички принципи на прозрачността и инструкциите на Министерски съвет за отвореност на данните.

Заглушително тревожни сигнали

Анализирайки само регистъра няма как да ни даде добра представа какво се случва във фонда. Нека оставим всичко казано от експертите в обществения съвет настрана. Ако вярваме на Москов и Пилософ, то той показва сериозни проблеми със забавяне, бюрокрация и тенденциозно отказване на лечение в чужбина. По-вероятното обяснение обаче е, че лъжат и просто новото ръководство е занемарило публичността и комуникацията с родителите. Дори това обаче е сериозен проблем за притеснение. Тук не говорим за стотици милиони лева, а за малко над 5 милиона, които се дават за спасение и нормален живот за стотици български деца. Разходите за информационните кампании на Министерството са по-големи.

Проблеми е имало и преди – нормативни, организационни, финансови. Вместо да се търси решение между институциите обаче, изглежда положението деградира бързо и данните показват това пределно ясно.

Заветният мокър печат и защо не усещаме нещо да се подобрява

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/zavetniq-mokar-pechat/

В началото на август пътувах из България. По стечение на обстоятелствата се наложи колата на баща ми да мине спешно технически преглед и то преди да сме се прибрали в Пловдив. Знаех, че може да мине ГТП където и да е в страната и за целта е достатъчно да има платен местен данък. Пловдив, както много други общини, дава възможност да се плаща през интернет с банков превод, например. Платихме данъка и тогава се сетихме, че до сега на ГТП са искали касовата бележка. Сега имахме само разпечатано платежно. Тук започна да става интересно.

Електронно, електронно, колко да електронно

Разрових се в нета и открих, че при плащане на данък за автомобил, половината общини изпращат информацията електронно и няма нужда от бележка или стикер. Затова се обадих в Пловдив, която беше в списъка, за да попитам колко време отнема обновяването на електронната система, за да знам кога да отида на преглед.

След множество опити и прехвърляния стигнах до счетоводителите. Вдигна ми една дама, която не се представи, също както всички други служители на общината преди нея. Укорително ми обясни, че нямало значение какво пишело на сайта на агенцията – трябвало да отида на гише, да ми бият мокър печат и да ми дадат стикер. Нещо подобно ми каза и една касиерка преди това, но не беше сигурна. Повторих отново за електронната система и че стикерът е само като резервен вариант. Единственото, което срещнах е троснато настояваше да отида лично. “Както искате си губете времето господине, но да знаете, че пак ще опрете до нас. Мокрият печат е задължителен!” Накрая все пак успях да измъкна отговор, че при банков превод осчетоводяват платения данък на следващия ден.

След точно 24 часа видях, че на сайта на общината дължимата сума е намаляла и отидох в близък сервиз. Повториха ми същото – задължително трябвало стикер. Човекът ми обясни, че бил пускал без документ за платен данък “щото електронно било отбелязано”, но яко го глобили и сега винаги искал. Също, че “сега нещо променили пак и вече електронната система е все тая”. Показа ми дори мейла от администрацията с изискванията.

Във втория сервиз ми повториха абсолютно същото. На този етап съвсем разбираемо псувах. Егати скапаната държава щом са платили милиони и са въвели електронна система, има електронни плащания и пак трябва да се ходи по гишета да се кланяш, само заради чиновническата глупост.

Нали? Да, ама не.

Проблемът не е точно в този телевизор

Реших да пробвам в трети сервиз и там се засмяха. Казаха, че няма никакви проблеми стига системата да е отчела вече плащането. Започнахме прегледа и стъпката за данъка мина без проблем. Обясниха ми го просто – ако колата е регистрирана в една от въпросните 134 общини, при платен данък системата за ГТП проверява автоматично. Ако обаче общината още не е осчетоводила данъка, ако системата падне или ако живеете в другата половина на страната, трябва стикер и бележка. В такъв случай програмата си казва “искайте документ”. Абсолютно същото, впрочем, пише и в мейла, който ми показаха в първия сервиз.


Списъкът на общините към юни 2016 ще намерите тук.

Проблемът всъщност не е в електронната система. Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” има ужасно много дефекти, корупция и неефективност, но точно това явно работи. Проблемът е в сервизите. Доста са пускали без бележка за платен данък, независимо, че системата им е казвала, че такъв трябва. Сега като са ги глобили масово, са решили да искат винаги за всеки случай. Има и немалко други, които искат, просто защото просто не са разбрали изискванията. От глупостта си губят.

На картата горе виждате, че доста от общините са се интегрирали успешно. Необяснимо за мен е защо Бургас и Варна не са включени. Ако живеете там може би ще се заинтересувате. Все пак, това означава, че по-голямата част от населението може просто да преведе парите и да се яви на следващия ден за преглед. Точно това направих и аз. Ако пункта откаже, значи по принцип нещо не му е наред и по-добре да си нямате работа с тях. Това спестява не само лично време, но и натоварване на служителите на общината и на останалите по веригата. В някои случаи струва и по-евтино заради таксите. Счетоводителите на община Пловдив обаче явно са на друго мнение.

Мислене с мокър печат

Ние си свършихме работата. Колата мина преглед и нямахме проблеми. Имаше само нерви и много обаждания. Тази дезинформация идваща от некадърни общински служители и от сервизи нарушавали закона до сега, води далеч не само до загуба на време и пари. Ако не бях настоявал, щях да си остана с едното “бахти скапаната държава”. Това не е нещо, което може да се оправи с електронно управление, защото винаги ще има хора по веригата. Egov помага, но ако не си знаем правата и служителите са некадърни – все тая.

Отново опираме до разривът възприятие/реалност. Реалността е, че тази поне система работи, но чиновниците – не толкова. Възприятието е, че нищо не работи, а чиновниците гледат да се справят с невъзможна ситуация. Писах на община Пловдив преди две седмици за случая, но нямам отговор. Звънях поне 10 пъти на посочените телефони, но никой не вдигна. Междувременно не е ясно на колко още хора е казано, че все ще опрат до заветния мокър печат на лелката. Колко ли от тях са изпсували България, както аз в началото?

От друга страна…

Всичко това не означава, че агенцията няма безброй проблеми. Корупцията е повсеместна, както се видя ясно в скорошните скандали. Пунктовете за ГТП нямат никаква възможност да се оплачат от проверяващите, които нерядко се случва да глобяват за незначителни, а и понякога (според пунктовете) несъществуващи проблеми. Имало е случаи просто да минават и да събират по няколко стотин лева за “такса съществуване” от всички сервизи в региона. От друга страна, сигнали за нередности от граждани нямат голям ефект. Един познат пусна такава преди месеци и единственият резултат е, че пункта научил кой е подал сигнала. Сега случая се гледа от КЗЛД.

На практика се получава така, че ако един пункт позволява да се мине метър – било то с данъците или с технически дефекти – всички в региона ще го правят. Иначе няма да оцелеят. Не казвам, че и в други страни като Германия не си затварят очите при проблеми с една кола, но ако искаме по-малко инциденти по пътя и по-чист въздух, това трябва да се реши. Липсата на постоянен, проверим и надежден контрол както над пунктовете, така и над самите проверяващи е същинският дефект в цялата система според мен.

Попитайте лекаря си дали тази прозрачност е подходяща за вас

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/prozrachnost-lekari/

Публичната сфера често и с право отнася критика, че е раздута, тромава и неефективна. Иновациите в администрацията обикновено изостават с години от тези, които използваме в ежедневието или работата си – електронно банкиране, планиране на бизнес процеси, управление на човешки ресурси, комуникацията и откритостта пред обществото. Всичко това е до такава степен различимо, че се е превърнало в аксиома.

Ще разберете тогава интереса ми към случаи, които по-скоро показват обратното. Особено когато става въпрос за данни. Може би сте подминали тази новина:

Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM) публикува данни за финансовите взаимоотношения на индустрията с лекари.

В асоциацията членуват 22 от най-големите световни фармацевтични компании разработващи нови лекарства и в рамките на европейска инициатива са решили да повишат прозрачността в сферата. Към тях догодина ще се включат онези произвеждащи генерични лекарства, сред които има доста български. 60% от българските лекари получили някаква форма на финансиране са дали разрешение да се осветят плащанията към тях. Справките включват кога, колко пари и за какво са дадени – научни трудове, лекции, участия в семинари и прочие.

Докторите и “big pharma”

Първо трябва да разберем защо всичко това е важно. Топлата връзка между лекарското съсловие и фармацевтичната индустрия е обвита в скандали и съмнения. У нас темата остава встрани от новините окупирани с поредната здравна реформа, положителни лекарствени списъци и някоя друга скандална болница. Темата въобще не е нова в други държави. John Oliver в Last Week Tonight направи интересен сегмент за ситуацията в щатите. В него описва как компании и посредници буквално подкупват лекари да предписват определени лекарства повече от други. В някои случаи лекарствата дори не са били нужни. Дори когато са подходящи за диагнозата, разкритията поставят под съмнение преценката на тези лекари. Честа практика е кабинетите да получават безплатен обяд, а някои специалисти – хонорари за несъществуващи лекции.

medicine-thermometer-tablets-pills

В Германия това също е проблем. Личният ми лекар, например, членува в организация казваща се буквално “Плащам сам обяда си“. Всички в нея декларират, че ще отказват всякакъв контакт с представители на фармацевтичната индустрия. В Германия обаче здравната система и предписването на лекарства е принципно различно от това в България. Фармацевтите и здравните каси са най-често обекти на “ухажване” от компаниите. Нерядко се случва да получиш някаква разновидност на лекарството предписаното в рецептата не защото само него имат в аптеката, а защото някой по веригата решава така. Макар активното вещество да е същото, ефективността и страничните ефекти често са различни, а понякога не ти оставят дори избор.

Всичко това съвсем разбираемо хвърля сянка върху медицинската професия. Често компаниите имат нужда от медицински специалисти работещи с пациенти за научната си дейност. Има много легитимни причини лекар да получави пари, апаратура и дори безплатни лекарства. Понякога тези неща са дори регламентирани нормативно. Изброените взаимоотношения не предполагат непременно корупция, но определено са съмнителни. Именно затова усилията към някаква прозрачност са толкова важни. Всеки трябва да може да провери дали лекарят му е приемал подаръци или хонорари от фармацевтични компании и да прецени сам.

Именно това виждаме в щатите, където т.н. ObamaCare въвежда нормативно изискване да се осветлят плащания от компании към лекари. В Европа индустрията явно е решила да се саморегулира и от тази година публикува данните без законово задължение за това. Това е изключително похвално и фактът, че България е част от инициативата ще ни даде възможност да надникнем в тези взаимоотношения.

Прочетете внимателно листовката

До тук добре. Какво обаче виждам като проблем? В този блог доста говоря за отворени данни и нуждата информацията да е достъпна във вид лесен за обработка и анализ. Веднага след като излезе новината, писах на PR-ите на асоциацията и попитах в какъв формат ще бъдат публикувани справките, може ли да ги свалим наедно и да ги съпоставим с други данни. След известно увещаване признаха, че макар да има препоръчан формат в кодекса им, всяка компания решава как да ги публикува. Повечето са в PDF формат и са пръснати по сайтовете на членките. Ето три примера от компании синонимни на big pharma.

m3

m2

m1

Веднага се сетих за финансовите отчети на общините, които Министерството на финансите отказа да ми даде. “Гонете си ги по сайтовете им”, ми отговориха. Сетих се и за старите PDF справки за гласовете на депутатите в пленарна зала. Сетих се и за “регистъра” за изкупена ВЕИ енергия, който макар в Excel формат, напомня силно на докладите на компаниите като използваемост. С други думи, прозрачността обявена тези дни от фармацевтичната индустрия е на нивото, което администрацията ни вече беше преди 5-6 години. От тогава насам много от регистрите и справките в публичната сфера бяха отворени. Вече година те се публикуват в правителствения портал за отворени данни и сферата на информацията се разширява постоянно.

Ако тези и други компании искат да бъдат прозрачни, трябва да вземат пример от държавните институции. Осъзнавам колко абсурдно звучи това като изречение, но е факт. Публично достъпната информация помага както за засичане на неефективности и корупция в системата, така и за откриване на нови възможности за бизнес и сътрудничество. Публичната сфера има един вид “монопол” над отворените данни и е крайно време принципът да се “приватизира”. Компаниите имат много данни, които са ключови за бизнеса им и представляват търговска тайна. Има обаче и такива, публикуването на които не само няма да им навреди, но и ще помогне на бизнес екосистемата около тях.

Гледай, но не пипай

Публикуването обаче далеч не е достатъчно. Важен аспект от отворените данни е това да може да ги използваме. Независимо колко съм се борил с държавни регистри, никой не ми е казвал, че не мога да отварям данните. В конкретния случаи, бях изрично предупреден от асоциацията, че нямам право да обработвам извадките за плащанията към лекари. Тоест нямам право да обобщавам данните и да ви показвам доста интересната статистика по градове и специалности. Данните са собственост на съответните компании и не може да се използват промерно в мобилен APP за улеснение на пациентите. Всеки от нас поотделно трябва да прерови сайтовете на фармацевтичните компании, да отвори документа и да търси конкретен лекар. Сами разбирате защо имам проблем с това. В щатите, където тази прозрачност е наложена от закон, има портал с всички данни във възможно най-достъпен и свободен за използване формат. Затова има толкова статии, анализи и подробни разследвания. У нас си оставаме с няколко препечатани новини и жълти парцали овикващи света, че лекарите взимали пари от big pharma.

Тази прозрачност е изцяло за ПР цели и когато е фалшива постига обратен ефект. Често държавата заставя бизнеса да е прозрачен с финансовите си отчети, собствеността и други аспекти от работата си. Дори тогава някои компании правят всичко възможно справките да са трудни за намиране и използване. Аналогично, когато говорим за социална отговорност се сещаме за детски площадки и обучение на безработни от малцинствата. Компаниите наричащи се “социално отговорни” налагат тази дефиниция, защото е евтина и има малък ефект. Истинската социална отговорност е отвореността към обществото. В 21 век това означава прозрачност, отворени процеси и данни както за публичната, така и за частната сфера.

И все пак… алтернативните

Критиката ми може да изглежда дребнава, но е важна, ако искаме някаква прозрачност. Въпреки това, не мога да не призная, че направеното е стъпка напред. Надявам се повече лекари и фармацевтични компании да се включат. Тези справки ще открехнат вратата към взаимоотношенията с лекарското съсловие и навярно ще създадат конструктивен дебат. Ако не, то поне някой с рецепта в ръка може да се сети да попита лекаря си “Абе, тия тук давали ли са ти пари?”

Това, което няма да видите обаче е подобна прозрачност в сферата на т.н. “алтернативна медицина” – хомеопатия, натурални добавки, билкови таблетки и прочие. Преди няколко месеца започнах разговор с около 60 дипломирани фармацевта. След като първите отказваха всякакъв коментар, започнах да се представям за “организатор на семинари по алтернативна медицина”. Почти никой сред фармацевтите не отказа да бъде изпратен на семинар в Банско или Шварцвалд с всички платени разходи, дори когато уточних, че “очакваме” да зареждат от “хомеопатията ни” и да я препоръчват. Трима все още ми пишат мейли “какво стана със семинара”. Ще публикувам резултатите когато събера всички отговори.

хомеопатия измама

В това няма нищо незаконно, а навярно дори и принципно лошо – заплатите са ниски, почивката е безплатна и никой не може да ги задължи да продават точно въпросния мехлем. Когато обаче влезете в аптека или посетите лекаря си, не бихте ли желали да знаете дали някой не го праща всяка година на почивка, преди да ви препоръча “ей тука едни много работещи захарни топчета”? Лекари и фармацевти, с които говорих вече в лично качество, признаха, че практиката е масова. Често аптеките зареждат и пробутват на клиентите си определени билкови хапчета, тинктури и хомеопатия точно защото при определени резултати очакват пак да бъдат “поканени”. Публикуваните от ARPharM данни показват също, че повечето лекари са взимали от тях до 300-400 лв. за посещение на семинар, например. Тридневна екскурзия до курорт в Германия и Гърция излиза доста повече.

Иронията тук е, че производителите на тези “алтернативни лекарства” са също големи корпорации с многомилионна печалба. Докато само няколко процента от приходите им отиват за “разработка” на нови продукти, между 40 и 60% отиват за реклама, лобизъм и подобни “семинари”. Прозрачност в тази сфера няма да видим, защото е срамно за тях. Твърдението на “натуропатите” е, че лекарите са подкупвани от фармацевтичните компании да тровят хората. Публичността, за която говорих горе, ще осветли колко истина има в това. Фактите обаче са, че същите проблеми има и в “алтернативната медицина”. Аз лично бих искал да разбера дали и колко са получили професорите включили курсове по хомеопатия в медицинските ни университети. Най-вече ми е интересен фармацевтичният факултет в МУ Пловдив, чийто декан изглежда от 13 г. се занимава почти изцяло с хомеопатия.

Ако искаме прозрачност за едното, защо не и за другото? Ако очакваме отворени данни от управниците и администрацията, защо не и от ключови за живота ни организации и компании?

Дрогериите в България

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/apteki-bg/

Благодарение на екипа на Румяна Бъчварова България е сред държавите с официален портал за отворени данни. На него вече има много масиви, които до сега са залежавали на компютрите на чиновници и агенции. Има план за отваряне на още доста такива, но много от тях все още остават недостъпни.

Освен че писах доста по темата за отворените данни, в последните години отворих доста публично достъпни масиви. Целта ми беше чрез визуализации да илюстрирам ползата от отворените данни. Някои от тях, като индустриалното замърсяване и загиналите в Балканските войни бяха сравнително лесни. Други, като актовете на съдебната система – далеч не толкова. Понякога обаче е възможно да се отвори един регистър с десетина реда код и няколко публични инструменти.

apteki

Има едно такова нещо като регистър на дрогериите в България. Горе виждате как изглежда. Всички имат адрес на седалището и на обекта, собственика и номер. По номерът на регистрация може да се прецени кога е регистрирана аптеката. Няма възможност да се свали списъка и все още регистърът не е качен на портала за отворени данни.

Доколкото знам, се предвижда да бъде отворен тази година, ако Министерството на здравеопазването съдейства. Реших обаче да не чакам за това точно. В края на статията ще намерите стъпките и данните. Тук виждате три бързи карти.

Къде са дрогериите в страната?

Тази карта показва регистрациите през времето. Първите са от август 2000, а последните – до преди дни. Тази карта не отчита закрити дрогерии, защото регистъра съдържа само такива, които работят в момента.

Следващите две карти показват концентрацията на дрогериите в София и Пловдив. От търсачката горе вдясно може да местите бързо картата на други градове.

В Тракия, Пловдив има учудващо малко дрогерии. Не знам дали е заради грешка в геокодирането ми или в адресите. Знаете ли за някоя, която не виждате тук? Може да се окаже, че не е регистрирана.

Отваряне на данните

Използвах вариация на Javascript кода, с който свалих регистъра на домашните кучета в Пловдив. Може да го вземете от Gist – пуска се направо в конзолата на Chrome като отворите страницата. Той изплюва един TSV файл, който вкарах в Google Calc. С малко формули изкарах датата от регистрационния номер, а с добавката Geocode изкарах координатите. Имаше 5-6, които трябваше да направя на ръка, но повечето от 900+ записа станаха автоматично.

След като имах датите и координатите, качих масива в CartoDB и с малко игра направих двата типа карти. Разбира се, не съм сигурен дали всички координати са точни – адресите в България са изключително трудни за поставяне на карта. Няколко агенции и частни компании имат почти всички адреси в базите си данни, но те не са публично достъпни. Всъщност, това е един от основните масиви от данни, които държавата трябва да пусне, за да е възможен добър анализ на голяма част от информацията.

Важно уточнение

Един добър пример защо данните трябва да са отворени и защо тези карти са полезни, е че хората може лесно да ти открият грешки в анализа. Така малко след като тази статия излезе, във фейса отбелязаха, че данните, които съм свалил са за дрогериите, а не за аптеките, което е нещо различно. Свалих вече тези за аптеките и довечера ще бъдат качени към картата. Ще обновя информацията тогава.

Идеи за анализ

Може да свалите данните свободно и да ги използвате. Включил съм координатите. Ето няколко идеи какви справки може да подготвите:

  • Кои села в страната нямат регистрирани дрогерии?
  • Карта на населението на страната и колко трябва да пътуват, за да стигнат до дрогерии
  • Концентрация на дрогерии по населени места спрямо населението им
  • Къде има повече вериги от дрогерии и къде има повече единични?

Ако някой направи някоя от тях, ще се радвам да споделите в коментарите.

Личните карти, електронната идентификация и немците

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/d0bkL3ifXQQ/

В сряда съвсем неочаквано и в последния възможен момент Цветан Цветанов вкара промени в законопроекта за електронната идентификация. Така той отряза ключова част от законопроекта предвиждаща добавянето на чипове в бъдещите лични карти. Аргументите му бяха, че не било разписано достатъчно добре какви трябва да са чиповете, че не трябвало да се променя така законa за документите, че добавянето на чипове оскъпявало всичко и че имало риск за информацията в тях. Всички тези аргументи са били оборени на място от Антон Герунов – шеф на кабинета на Бъчварова. Това не попречи предложението му да бъде прието и да повтори твърденията си няколко пъти в следващия ден.
Тази стъпка може да се разглежда отвън като приятелски огън в редиците на ГЕРБ. Когато погледнем по-внимателно как се стигна до тук, нещата съвсем не са толкова учудващи. Вижда се и колко абсурдни са аргументите на Цветанов предвид технологичното решение на кой се опитва да прокара.
Ключовата технологична неутралност
Първо трябва да разберем, че законът за електронна идентификация не е осакатен окончателно. Предстои да бъде гласуван на второ четене където мнението на комисията и Цветанов има тежест, но не означава, че ще бъде прието. Ако няма чип в личните карти, ще се обезсмисли цялата концепция на електронна идентификация. Тя не само, че е залегнала в редица изисквания на Европейската комисия, но и е в основата на електронното управление и електронното гласуване. Без тази функция в личните ни карти нищо от останалото няма да се случи.
Именно това прави атаките срещу електронната идентификация толкова странни, още повече от редиците на ГЕРБ. Тези критики не дойдоха по време на обществените обсъждания или при първото четене на закона и причината е проста – по това вече вече имаше обществена поръчка за новите лични карти. Сегашният договор изтича след месец и в новата поръчка вече е предвидено да бъде включен чип. Разковничето е, че след много интензивен лобизъм поръчката е била написана така, че една определена компания да отговаря на изискванията – немската Veridos GmbH.
В бъдещият закон за електронна идентификация обаче е заложен т.н. технологичен неутралитет. Това означава, че са описани принципи, а не конкретни технологии и патентовани софтуерни продукти. Ако бъде приет в този си вид, с развитието на технологиите и изискванията ще може да се реагира бързо. В същото време означава и че не може да се ограничават поръчките до един или двама изпълнители. Точно обратното се е случило с поръчката за личните карти – заложени са технологични изисквания подобни на немските лични карти, които Veridos GmbH прави (по-специално Deutschedruckerei, които са част от обединението).
Заради една спряна поръчка
Едно от тези изисквания е, че чиповете са безконтактни. Иронията е, че това всъщност наистина оскъпява много картите. Друга е идеята в екипа на Бъчварова, подкрепена от експерти по сигурността – да се заложи на контактни чипове като тези в банковите карти или тези с електронен подпис. Освен, че е по-евтино за производство и по-сигурно, има и друго предимство – в България вече има 250000 четци у бизнеса и гражданите. Те са купени за електронни подписи и ще може да се използват за новите документи. Това обаче не е заложено в закона, защото той е неутрален. Ще се реши след обсъждане на експертно ниво, където интересите на отделни компании много по-трудно биха пробили.
Критиката на Цветанов за цената и чиповете дойде именно когато въпросната нагласена обществена поръчка беше спряна от Борисов. Така единственият шанс Veridos да спечели служебно е да се спре този закон и да се преправи направо закона за личните документи според каквото е поръчано. Запознати коментират, че лобистът на Veridos е адвокатката Таня Бузева. Тя е лобирала и за Siеmens, които взеха предишната поръчка. Представлявала е и Цветанов, а сега го консултира за този закон. По мнение на хора присъствали на заседанието на комисията, най-вероятно конкретните аргументите изказани от Цветанов в последните минути са дошли от нея.
Нека не повтаряме грешката на немците
Нагласяването така на тази поръчка, не само ще струва много по-скъпо, но и поставя на карта цялата идея за електронното управление. Иронията е, че именно Veridos знаят много добре това. Както споменах, те са направили новите немски карти, които от 2010 имат безконтактни чипове, електронна идентификация и прочие. От тогава насам 35 милиона немци са си извадили лични карти с чип. Въвеждането им обаче може да се опише единствено като провал и голяма вина за това има точно Veridos.
В обширен материал от миналото лято немският Die Welt разглежда бавното въвеждане на електронната идентификация в Германия. Заглавието е буквално „Германия проспа революцията в електронните документи“. След множество проблеми с производството на картите от страна на Bundesdruckerei GmbH (част от обединението Veridos) се оказва, че не е достатъчно обучението на служителите в общините, откриват се софтуерни проблеми и проблеми със сигурността. Тъй като технологията на безконтактните чипове е по-сложна, много от четците не са сработвали и потребителите са се отказвали. След няколко години такива спънки общественото доверие в чипа спада драстично. Стига се до там, че все още самите служители издаващи документи нерядко съветват гражданите да не ги използват.
Министерството отказва да даде точни данни, но по тяхна преценка едва една трета от чиповете в немските личните карти са активирани. От тях едва 5% ги използват активно, за да се идентифицират в мрежата. Разпитах около двайсетина колеги немци и от тях едва трима бяха активирали картата си, но я използваха само, за да подават данъчни декларации през интернет. Повечето от останалите не си спомняха дори дали е активна.
Крадецът вика дръжте крадеца
Във Facebook вчера Цветанов отвърна на масовите критики за лобисткия си саботаж с разширена версия на „крадецът вика дръжте крадеца“. Обвини всички останали, че работят за „вносители на чипове“, „определени фирми“ и прочие. Всъщност, законът в този си вид е точно обратното – не гарантира безкрайна хранилка за една или друга компания, а неутралност, прозрачност и гъвкавост.
Поведението на Цветанов и още няколко атакуващи закона за електронна идентификация, за електронното гласуване и други свързани с отворени данни, отворен код, прозрачност и електронното правителство показва ясен модел. Особено съвпаденията, които виждаме във времето от общественото обсъждане на закона за ИЕ до сега. Всички изброени мерки премахват сфери на влияние, отварят капсулирани службички пазещи данни и процедури като бащиния, ограничават уредените конкурси за длъжности и поръчки, създават приемственост в софтуера, процесите и комуникацията както в самата администрация, така и с гражданите. Това е теорията, това е заложено в тези промени, но трябва да се действа на практика.
Опозицията срещу всичко това не започва и не свършва с Цветанов, но именно той е в позицията да удуши всичко още в зачатие. Той сам изтънка, че не е непременно срещу електронната идентификация. Действията му показват, че просто настоява поръчката да се вземе от който трябва независимо от цената – парична и като ефективност.
Отделно тези му действия не правя никакъв смисъл от гледна точка на изборното законодателство. Вчера депутатите приеха на първо четене гласуването през интернет и МИР Чужбина. Електронното гласуване обаче ще е невъзможно без електронната идентификация. От гледна точка на партията ГЕРБ това е нищо повече от саботаж, защото именно те биха спечелили най-много гласове с това улеснение за българите в чужбина. Анализът на изборните резултати до сега го показва еднозначно. От гледна точка на депутатът Цветанов обаче всичко това е заплаха за неговата релевантност.


Замърсяването на въздуха – евростандартът, агенцията и какво липсва

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/HXLxaMGnijM/

Мръсният въздух в големите градове се припознава като все по-голям здравен проблем в България. Наскоро математически модел на учени от Италия, Франция, Норвегия и Австрия предвиди, че до 2030 четири наши града ще са с изключително замърсен въздух, а още девет – с много замърсен. Такава е прогнозата за много градове из Европа като най-голяма концентрация ще има в Италия и Полша.
Някои градове като Париж вече взимат мерки ограничавайки още повече движението на коли в централните части. При други, като тези в България, план изглежда няма. Това, за което изследователите на проблема са единодушни е, че решението трябва да е индивидуално за всеки град предвид топологията, климата, динамиката на населението, колите по пътищата и градското планиране. Тези решения не трябва да се спускат от Брюксел или правителствата, а да дойдат от местната власт, жителите и организациите.
За да разберем обаче конкретните причини и предизвикателства, имаме нужда от надеждни данни от измервания и добър модел за предвиждане. Само така ще може да оценим ефекта на едно или друго решение, вместо да стреляме на сляпо. Актуалните данни за ситуацията в даден град помагат и за информираността на гражданите и упражняването на натиск върху местната власт да предприеме въобще някакви стъпки.
Евростандартите не ни върши работа
Това до тук бе теорията. На практика нещата са винаги по-сложни. В предишната ми статия описах как данните за замърсяването би следвало да се интерпретират. Най-общо казано, има 6-7 измервателни станции в София и още доста в страната следящи между 3 и 7 замърсителя плюс температура, налягане, вятър и слънчева радиация. Данните за всички тях се усредняват на всеки 1, 8 или 24 часа. Има зададени прагове, които не трябва да бъдат превишавани определен брой пъти. При фините прахови частици (PM10), например, не може повече от 35 дни в годината да се надвишава прага от 50 µg/m3. При азотния диоксид (NO2) – не може повече от 18 часа в годината да надвишават 200 µg/m3.
Важното, което трябва да разберем в тези ограничения на европейско ниво, е те са създадени от чиновници за чиновници. Целта е да позволи на регулаторния орган да оцени какво е общото замърсяване за по-голям период от време. Затова ограниченията за бензен, олово, прахта от 2.5 микрона и други е за средна стойност на годишна база. Логиката на тези норми е, че именно продължителното излагане на такова замърсяване е опасно, а не еднократно такова или няколко случайни пика. Никой от тези прагове обаче не може да ни помогне да разберем дали въздухът, който дишаме тук и сега, е опасно мръсен. Така, освен информираност за мащабите на проблема, бихме могли да избегнем акумулирането на въпросното продължително излагане.
Мерене за доклади и мерене в реално време
Както с данните за раждаемостта, изглежда е важно кой как мери. Конкретно за фините прахови частици може да видим лесно как се разминават оценките за замърсяването по тази графика с показателите за Дружба, София. В жълто виждате стойностите по часове. В синьо – усреднените стойности за 24 часови периоди както обясних в предишната статия. В червено виждате какво ИАОС ще съобщи на Европейската комисия.
Дружба
ИАОС смята средни стойности на база денонощия. Аз изравнявам данните взимайки предишните и следващите 12 часа на даден момент. Вижда се ясно разликата в детайлността. ИАОС няма да съобщи, че 22-ри януари, 1-ви или 10-ти февруари са били с високо замърсяване, защото средното за денонощията е малко под нормата. Преди 12 ч. обаче на тези дати не е било препоръчително да излизате навън с деца или ако имате дихателни проблеми.
Ето данните за Младост, Павлово, Красно село и Надежда. Измерванията на Копитото не са надвишавали нормите. Станцията в Младост беше изключена в определени периоди маркирани тук в сиво.
Младост Павлово
Красно селоНадежда
„Правилната“ методология
Няма правилна. Зависи какво пресмятате. Европейската комисия се интересува само колко е средното на година и колко дни са превишили нормите. Ако правите приложение като Plume, което предупреждава колко мръсен (ще) е въздуха навън, имате нужда от оценка в реално време и модел за предвиждане занапред. Трябва да има някакво усредняване на измерванията, защото както се вижда горе, те варират силно. Затова в медиите четем, че показателите за PM10 в София са били 9-10 пъти над нормата, но не се споменава, че е става дума за много кратко време, а средното за деня е било „само“ 5-6 пъти.
Затова имаме нужда от данните от измервателните станции в цялата страна в реално време. Тук говорим само за София и предимно за праховото замърсяване, който изглежда е най-големият проблем. Превишения се забелязват обаче и при серния диоксид, азотните оксиди и други. ИАОС публикува тези превишения за предишни периоди, което е добро начало. Предоставя данните в реално време обаче само на общините, а само три от тях имат работещи портали информиращи гражданите им. За доста от останалите има разработени такива, но или са добре скрити, или не работят отдавна.
Един от изтъкнатите неофициално аргументи за ограничението от страна на ИАОС е, че данните в реално време може да създадат грешна представа. Също така се случва измерванията да не са потвърдени или уредите са дефектни. Агенцията призовава да се следи само информацията изготвена за европейските институции, но очевидно това далеч не е достатъчно.
inf6
Нещо повече, ако разглеждаме „изгладените“ стойности чрез усредняване на 24 часови интервали и данните подадени на Европейската комисия, излиза, че за повечето станции в София ИАОС би съобщила за повече периоди с прекомерно замърсяване. На горната графика се вижда какъв процент от времето между 22-ри януари и 22-ри февруари станциите в София са регистрирали превишаване на нормите. Трите колони показват различните методологии на смятане.
В Дружба според ИАОС въздухът е бил прекомерно мръсен 53% от времето докато по другия метод излиза 48%. Разликата тук е сравнително малка, но при определени ситуации би била значително по-голяма. Тук не става дума кои измервания са по-удобни от медийна гледна точка, а кои носят повече и по-полезна информация за гражданите на даден град.
Освен съобщаване в реално време, отварянето на данните би помогнало за създаването на ето такива инфографики, които да покажат по-нагледно проблема. Показал съм отново усреднените показатели и тези на ИАОС.
infografic
Станцията на Копитото е в зелено, защото там няма превишавания. Станцията на Орлов мост е спряна. Доколкото знам е преместена в Младост.
Недостатъчно данни, недостатъчно станции
На тази карта виждате всички регистрирани станции за следене качеството на въздуха към октомври 2015-та. В повечето големи градове има по една или две. Дори в София, където има пет на нивото на улиците, се вижда, че не покриват сериозна част от града.

Затова има нужда от още такива станции. Не е задължително те да са на държавната агенция, макар иначе няма да може да се включат в докладите към ЕК. Както писах във Facebook наскоро, всеки с малко повече технически знания може да сглоби станция за по-малко от 150 лв. След предишната ми статия с мен се свързаха няколко организации и отделни хора, които работят по такива или планират в скоро време. Аз също поръчах части и ще се опитам да сглобя прототип на детектор за PM10 базиран на Arduino. Разбира се, ще подава данни в реално време в мрежата. Когато е готов ще пусна кода и стъпките в мрежата.
В зависимост каква платформа и колко сензори се използват, цената може да падне и под 80 лева на станция. Отделно, тези детектори може да следят и въздуха в затворени пространства. Замърсяването на въздуха на затворено е дори по-голям проблем, за който изглежда въобще не говорим.
Има доста неправителствени организации, които имат ресурсите да изградят и поддържат мрежа от частни външни измервателни уреди в големите градове. Така бихме добавили много точки на горната карта. За целта трябва да се определи протокол за споделяне и формат за отваряне на данните, за да може всички да ги изследват и визуализират.
Не, не ни е виновна държавата
Това далеч не означава, че не трябва да искаме и получим данните на държавната агенция. Именно те имат експертния потенциал и точно от техните данни се реши дали да има процедура на Европейската комисия срещу България или не. Като граждани не трябва да чакаме това. Макар да плащаме с данъците си евентуална глоба, живущите в тези градове плащат много повече със здравето си и това на децата. Това се отразява осезаемо на смъртността и със сигурност на разходите за здравеопазване.
Тук не ни е виновна държавата и решението няма да дойде от нея. Решението трябва да дойде на местно ниво от кметове и общински съветници. Трябват трудни решения, които далеч няма да се харесат на всички. За да го направят, трябва натиск от гражданите, а това идва чрез информираност за проблема. Държавата може да помогне единствено за последното. До скоро май по-скоро пречеше.