Tag Archives: Технологии и Интернет

Колко българи взимат германско гражданство?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/germansko-grajdanstvo/

През 2019-та близо 1900 българи са взели германско гражданство. От тях 1300 са заради престой в Германия. Други са след брак, осиновяване и други причини. Този брой не включва децата, които са родени в Германия от български родители и автоматично получили гражданство.

Средно 1.7% от българите в Германия, които имат право на германско гражданство, се възползват от тази възможност. При жените нивото е повече от два пъти по-голямо – 2.9% спрямо 1.3% при мъжете.

Има над 10 хиляди живеещи повече от 20 години в страната само с българския си паспорт. Още 11 хиляди са били в Германия между 15 и 20 години и пак не си вадят германски паспорт. Още 63 хиляди имат право, тъй като са пребивавали повече от 8 години, но не са го направили до сега.

До края на 2022 още 88 хиляди българи ще имат право на германско гражданство. Това е повече, отколкото всички до сега. До 2026-та – още 150 хиляди. Това означава, че в идните 3 години ще се удвои броят на българите взимащи германски паспорт, а в следващите 4 – ще се удвои отново.

Още по темата:

Заболеваемост от грип и остри респираторни заболявания

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/grippe-data/

Покрай COVID-19 и числата, с които ни заливат всеки ден, започна интересна дискусия как се смята точно заболеваемостта и смъртността. Работата е, че точна мярка няма. Вероятностите някой да се зарази или да се спомине от една или друга болест зависят от много неща дори когато сме добре запознати с конкретните ѝ параметри.

Пример за това е грипът. Всяка година има грипна пандемия по света. Спрямо данните към сегашния момент, болестта причинявана от скорошната вариация на коронавируса – COVID-19 се разпространява по-бързо и е по-смъртоносна от сезонният грип, с който сме свикнали. Причината за това е както липсата на насъбран стаден имунитет, какъвто имаме при грипа, така и липсата на лекарства и ваксини срещу него. Всъщност именно липсата на стаден имунитет срещу новият за повечето по онова щам на грип се смята, че е причината т.н. испански грип да е толкова смъртоносен преди точно 100 г.

Аналогични сметки за заболеваемостта се правят и при грипа – гледа се колко хора с оплаквания са били обслужени в рамките на здравната система и при колко от тях е потвърден грип или други остри респираторни болести. Същото се повтаря всяка година. Това в никакъв случай не означава, че се изследват всички болни от грип. Прави се само извадка и на нейна база се интерполира както общия брой, така и разпределението на конкретните щамове.

Така от НЦЗПБ получаваме графика като горната, която ни показва колко и от какво има болни през годината. Порталът им за следене на грип и ОРЗ върви от доста време и има върви проект скоро да бъде обновен. Предвид крайно недостатъчният им персонал и колко бяха претоварени с епидемията от морбили миналата година и коронавирус – през тази, надали ще го видим скоро. Аналогично не виждаме да се използва и разработеният вече портал за електронни имунизационни картони, за което изглежда вина има бюрокрацията в министерството на здравеопазването.

Данните обаче са си там и се обновяват всяка седмица. Има по възрастови групи, области и включват обслужени лица, заразени и заболеваемост (обслужени спрямо заразени). Има новини 10 години назад как се е движила епидемията, което е полезно. За жалост, може да видим само седмица назад и единствено по графиките си личи какво е било средното за страната миналата година.

Оказа се обаче, че преди две години съм пуснал скрипт на сървъра ми, който да точи всяка седмица именно тези данни. Изгледа съм го забравил, както и данните, които е събрал от януари 2018-та.

На тяхна база направих набързо горната интерактивна графика на Carto. Не съм доволен как изглежда – не показва броят болни през времето, не може да се пуска промяна седмица по седмица, а и е малко бъгава. За съжаление нямам време да направят нова по подобие на тази за индустриалното замърсяване и българите в Германия.

Затова пускам свободно таблицата с данните. Надявам се някой да направи нещо по-добро. Покриват всички диагностицирани случаи на остри респираторни заболявания за тези две години седмица по седмица за различни възрастови групи и по области. За жалост няма разбивка дали тези хора са имали нужда от интензивни грижи, както и няма данни за смъртността специално от грип. От данните на НСИ може да се изведе месечна статистика на смъртните случаи от респираторни заболявания и годишна по възрастови групи. Ако не ви се нрави сметката им за заболеваемост спрямо „обслужени лица“, тези данни ще ви позволят да сметнете спрямо населението по възрастови групи взети от НСИ.

Ако някой пусне нещо или открие подобни визурализации или анализи, ще се радвам да ги пусне в коментарите тук.

Електрическите скутери и какво ги очаква в Германия

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/scooters-germany/

През август писах за електрическите скутери под наем във Франкфурт. Също и за колелетата за споделяне, които се борят за същия пазар. Тогава споменах, че въпреки да са скъпи спрямо колелетата и градският транспорт, са доста полезни, когато последните не работят или бързаш без да искаш да се изпотиш.

Наложи ми се да ги използвам зимно време обаче и то доста. Редовно има проблеми с автобусите и метрото в града, а трябва да взема дъщеря ми от градината навреме. Забелязах няколко неща. Първо, когато е мокро след дъжд всички скутери се хлъзгат брутално. Особено на асфалт и бетонни плочи.Няколко пъти за малко да падна сериозно като набия спирачка. В това отношение Lime са особено податливи, защото имат само една спирачка отпред. Tier са по-добре, защото имат спирачки и на двете гуми и използвайки задната не поднася толкова.

Другото беше батерията. Нормално е да се разрежда по-бързо при студено време, но не очаквах толкова. При температури около 5 градуса Lime губиха по 2-3 процента батерия на минута. Така, за да се прибера, трябваше да си търся скутер с поне 75% батерия. Първият път като не се усетих се наложи да спра и да търся нова тротинетка. Другият проблем при тях беше скоростта – при ниски температури не вдигат повече от 18 км/ч като по-често са 15. Отново Tier се справят по-добре заради по-голямата си батерия. Губат по процент на 1-2 минути и държат стабилно 20 км/ч. Имам съмнение, че имат нагреватели на батериите, за да не губят заряд, но не съм търсил информация.

Проблемът при Tier обаче е, че трудно се намират скутерите им. Доста по-малко са въпреки, че смениха изцяло машините преди няколко месеца и добавиха нови. Lime също смениха машините и може да ги намериш буквално навсякъде. Помага и че имат зелени лампи на дръжките и се виждат отдалеч.

Има и други компании, разбира се, но почти не се срещат. Освен изброените в миналата ми статия преди дни започнаха да слагат нова – Voi. Не съм ги пробвал, но изглеждат много като структура и параметри като Lime.

Моментът за стъпване на германския пазар обаче може да е доста лошо избрах. В четвъртък получих мейл от Lime призоваващ ме да подпиша призив за спиране на предложения в горната камара на германския парламент за промени в закона за движението и правата, които се дават на градове и провинции за ограничаване на този вид транспорт.

Най-общо казано, всички са пропищели от тези тротинетки. Наистина са полезни и ги използвам често, но все повече пречат и с навлизането на повече и повече марки проблемът се задълбочава. Редовно се намират посредата на пътеки, велоалеи, градинки, че и в средата на пътя. Всеки път приложението напомня да ги оставиш на определени места, че и да снимаш как си ги оставил, но почти не се прави. To iма изискване и за носене на каски, но досега не съм видял един човек с каска на електрически скутер.

Планираните промени са за по-високи глоби за такова паркиране, включително за изнасяне на тротинетките от общината, разходите за което ще се поемат от самите компании. До сега компании като Lime са се опитвали да изпращат сметки на клиентите си за глоби за паркиране или минаване на червено и се очаква, че и тази цена ще се пренесе на крайният клиент. Това ще се отрази сериозно на печалбите и използването на услугата, както и другите промени – възможност градове и цели региони да ограничават колко компании по колко скутера могат да поставят в градовете. Именно това е големият им проблем, защото те печелят пазар най-вече, защото са на всеки ъгъл. Ако Lime имат толкова машини, колкото Tier, които са и по-евтини, нямат шанс предвид качеството.

Както споменах в предишната ми статия, с колелетата си Deutsche Bahn са решили този проблем радикално – може да се спира само на определени точки в града иначе се плаща глоба от 5 евро някой да отиде да го вземе. Това се е случило след „неформален“ разговор с общината, в които е било „намекнато“, че трябва да се въведе някакъв ред. Никой от останалите услуги за колелета под наем, както и тротинетките не спазват такова правило и ще си го отнесат. Забелязва се обаче все по-често микробуси да обикалят града и да събират тротинетките. В голямата си част сигурно е да ги зареждат. Виждал съм обаче да вдигат, да местят и подреждат напълно заредени, така че явно усилието е, за да ги махат от пътеките. Пак ги оставят на видими места, където може да пречат на пешеходци, но не толкова. Впрочем, интересното е, че не използват брандирани бусове, а такива под наем. Lime конкретно съм виждал да използват Europcar, което е интересен момент за споделени услуги използващи други споделени услуги. Няма да се учудя софтуерът им да работи и в наети облачни услуги.

Голяма част от другите промени в парламента са свързани по-скоро със сигурността и най-вече за колелетата. Със засилващата се урбанизация в Германия, повечето коли на глава от населението, повечето CUV-та и все повечето родители, които карат децата си до училище, въпреки доста развитата мрежа от велоалеи инцидентите с колелета се увеличават драстично.

Затова има различни кампании, включително т.н. бели велосипеди, като този на снимката горе, които се слагат на места, където е имало трагични инциденти. Идеята е подобна на тази да слагат смачкани коли при тунелите по магистрала Тракия. Ефективността доколкото виждам също е аналогична.

Във всеки случай електрическите скутери създават проблеми и тук, защото са доста по-нестабилни от колелетата. Също така, въпреки, че има велоалеи на доста улици, те са тесни и позволяват само по едно колело да мине. Това в контраст с Белгия и Нидерландия, където си имат цели бело-булеварди. Това обикновено не е проблем, тъй като рязко увеличение на броят колоездачи не се очаква. Когато изведнъж по същите алеи се излеят доста електрически скутери с често неопитни водачи, започва да става тясно.

Казвам го като човек, който кара както колело, така и такъв скутер според случая. Често се минава по тротоарите и по самия път при колите. Затова всички на пътя искат ясни правила къде и как може да се кара със скутер. Това отгоре на изискванията за паркиране и сигурност. Всичко това бърка в маржа на компании като Tier и Lime, за които сегашният хаос е основа на развитието и дори съществуването им предвид колко пари на инвеститорите губят в момента.

10 пъти по-нисък риск за рак на шийката на матката с ваксина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/hpv-vaksina/

10 години след началото на имунизационната програма срещу ЧПВ в Шотландия виждаме предварителните резултати. Сред първите имунизирани момичета, които днес са вече на 25, случаите на среднотежка и тежка цервикална дисплазия са намалели с 88%. Това е предраково състояние, което често се развива в рак на шийката на матката на по-късна възраст. Сравнението горе е спрямо момичета от същата възрастова група 8 години по-рано, които тогава не са били ваксинирани.

Покритието на ваксината довело до това намаление е било 90% сред момичета на 13 години и 65% при по-възрастните момичета. Забелязвало се и намаление на случаите на предракови образувания дори при неваксинирани момичета, тъй като при това ниво на имунизация общата заболеваемост е намаляла – т.н. обществен или стаден имунитет. Това повтаря наблюденията в Австралия, които са вече на път да почти да елиминират ЧПВ сред младите.

За сравнение, в България през 2013 и 2014-та година, когато започва програмата, покритието на ЧПВ ваксината е съответно 24% и 19%. През следващите години пада до 2.7% и 0.7% заради силната антивакс кампания, която виждаме до ден днешен. Резултатът е, че все още всеки ден умира по една българка от рак на шийката на матката и има тенденция на увеличение.

Забележете, че ваксината използвана тогава в Шотландия е само за двата основни щама – 16 и 18. Същата както в България. Да, ваксината не е „срещу рак“, а предотвратява с висока ефективност „само“ два от стотиците щамове на ЧПВ. Те обаче са отговорни за над 75% от новообразуванията конкретно при шийката на матката и в държавите приложили програми и успешно преборили се с антивакс истерията се вижда вече десетократно намаление на опасните случаи сред младите. Показани са и като безопасни и са оборени с реални данни всички твърдения, че водели до МС и автоимунни заболявания.

Новите ваксини с 4 и 6 щама дават дори по-добри резултати, включително при момчетата, където случаите на рак на меките тъкани не са също сериозен, но често подценяван проблем. От тази година в Шотландия вече се поставят и на момчетата и виждаме подобни мерки във все повече държави. От скоро последните използват и 4-валентната ваксина.

У нас едни хора уж се борят срещу стратегии и ваксини. Уж децата пазели, а всъщност ги обричат на 10 пъти по-голям риск от определени видове от рак и други предотвратими болести. Същите пускат конспиративни теории, че имало превенция срещу рака, но се криел. Виждаме, че има всъщност, поне отчасти и става ясно кой всъщност пречи на хората да се предпазят.

Изследването може да свалите тук или в журнала. Кратко описание има и в тази статия. Може да разгледате и националната стратегия 2017-2020, която описва проблемите и какво смята да прави Министерство на здравеопазването по въпроса. Целите им са красноречиви: „Възходяща тенденция в постигнатия ваксинален обхват“. Т.е. носене по течението.

Явор Колев е прав на думи за изчезналите, но все още липсват дела

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/qvor-kolev-e-prav/

Явор Колев е прав. Бих му го казал директно, ако не си беше беше спрял профила във Facebook. Почти всичко от интервюто му, което намери място в материала на 120 минути по БТВ вчера, беше вярно. Включиха част от моите наблюдения, както и примери от проекта Lipsva.

Наистина България се е включила в системата Amber Alert. Съдейки по думите на хора от системата е вярно, че е въведена технически и има формална процедура да се задейства. Наистина, има точно определени критерии да се използва и наистина това не се е случило до сега. Наистина има известен проблем „частни сайтове“ да поддържат самостоятелно списъци с изчезнали, тъй като не може да се гарантира качеството на информацията.

Обаче…

Като погледнах последно през януари, имаше много съмнения дали МВР има готовност въобще да използва Amber Alert. Сега има сигнали, че все пак могат, но остава въпросът защо не е. В част от интервюто за „120 минути“ посочих, че наистина преценката за всеки отделен случай опира до разследващите. Същото казах и в интервю за Нова през август. Именно експертите следва да преценят дали е нужно да се използва такъв инструмент или не. Точно като при раждането със секцио, има много субективни фактори и нещата се развиват твърде бързо, за да можем отстрани с откъслечна информация да дадем оценка дали са действали правилно или не.

Това, което може да видим е общата картина. Докато за последните 21 месеца Гърция са използвали системата 13 пъти, България не я е използвала нито веднъж. По това не може да съдим дали е трябвало да се използва механизма в случая като Николаево, но определено е сигнал, че явно не се използва достатъчно. Или в България има невероятно по-малко случаи на изчезнали деца от Гърция, или полицията има много добри други инструменти за разпространение на такива случаи в медиите, или имат организационен и институционален проблем. Няма данни подкрепящи първото. За второто знаем много добре, че не е така въпреки раздразнението на Колев и протеста му. Третото обяснение е всъщност пословичен проблем в системата на МВР. Виждаме белезите на бюрократичната машина и в самото изказване на Колев – не били „подали“ информация „другите“ по веригата.

Напълно споделям мнението му, че не може да се гарантира достоверността на информацията в самостоятелни частни сайтове. Какво следва обаче от това? Lipsva никога не е имала за цел да замести комуникацията на МВР, а да им покаже, че има нужда от подобен сайт, който те да поддържат. В началото, когато на всяко интервю бутаха в лицето на тогавашния шеф на сектор Издирване картата ми, имаше сякаш някакво разбиране за това. Проведохме срещи, имаше идеи за сътрудничество, хареса им, някои хора дори бяха доста ентусиазирани по въпроса. Дори направих формално предложение за безвъзмездна помощ.

Нищо не последва. 10 години по-късно начинът, по който МВР обявява случаите на безследно изчезнали не се е променил въобще. Все още се поместват на 30-тина места под различна форма и с различна надеждност. Все още на местно ниво се случва разследващи да спускат „екскузивно“ снимките и описанието на определени издания. Все още тихомълком се свалят обявленията без ясна информация дали случаите за приключени и дали всичко е завършило благополучно.

Именно това исках от МВР толкова години наред – не „вътрешна“ информация, а някаква прозрачност. Далеч не всички случаи следва да се обявяват и в никакъв случай не следва да знаем ненужни подробности за останалите. За онези 5-10%, в които обществото може да помогне обаче, първите часове са критични, а МВР не е напреднало особено в комуникацията си. Затова исках от тях не достъп, а да поддържат единен надежден публичен списък с всички лица, които се търсят. Това е.

С такъв източник на надеждна информация доброволци като мен могат да правят това, което висшият ешелон на МВР видимо не е способен – да говорят с обществото не като с враг, а като с партньор. Lipsva имаше точно такава цел – още преди 10 години изпращаше готови за печатане плакати на списък с абонирани фирми и граждани, разпространяваше на регионално ниво съобщения в социалните и дори засичаше хора, които са се тагнали в близост до последното известно местоположение и им пращаше съобщения. Постигаше и друг ефект – показваше как мнозинството от публично известните случаи всъщност завършват успешно. Това е нещо, което МВР има голям проблем да комуникира и Колев трябва най-добре да знае защо.

Lipsva не беше решение, а пример как може да работят нещата. При това не толкова добър – кадрите по БТВ вчера показаха простоват сайт дори по стандартите на онова време. Повтарях, че не е нужно да използват точно моята система, а да направят все пак нещо по въпроса.

Всичко това обаче е безсмислено, ако го няма този надежден източник на информация, който чакаме от МВР. Затова, след като видях, че не стигам до никъде и отнема значително време да се пресяват статии, сигнали от родители и от самата полиция, спрях активната част на проекта. От тогава насам в Twitter се публикуват автоматично сигнали само от официалните страници на полицията и Интерпол. Когато те ги свалят, трие се съобщението и в социалките.

Навярно затова Amber Alert посочват именно акаунтите на Lipsva като източник за България – защото с прост скрипт се опитвам да компенсирам един сериозен недостатък в комуникацията с обществото, който 10 години МВР не успя да оправи – надеждна информация за безследно изчезналите. Няма да спра да повтарям, че МВР работи на парче в такива случаи, колкото и да се дразни Явор Колев.

Lipsva.com, МВР и какво се промени за десет години

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/lipsva-mvr/

Вчера с мен се свърза журналист от Нова телевизия във връзка с един мой стар проект -- Lipsva.com. Отговорих на няколко въпроси и част от интервюто беше поместено във вечерната им емисия.

Тъй като този репортаж привлече доста интерес както към сайта, така и към страницата му във Facebook, реших да пусна пълния запис на интервюто. В него обсъждам доста аспекти на работата на неофициалния регистър, комуникацията ми с МВР, защо съм го спрял и защо смятам, че е нужно полицията да има нещо подобно.

На това началник сектор Издирване е отговорил „Наистина има такава идея, но тя подлежи на по-широко обсъждане в МВР“. Това е същият отговор, който получих преди 8 години от тогавашния началник, както и шефа на ГДНП. Не мога обаче да виня конкретния човек -- комуникацията вътре в самото МВР е под всякаква критика, самите инспектори се жалваха години наред колко мудно тече всичко и как хората ги е страх да поемат инициатива и да взимат дори решения на ниско ниво.

Всяка промяна идва бавно, ако въобще стане и такъв инструмент в помощ на комуникацията с гражданите просто не им е важен. Страниците на РДВР-тата наистина бяха обновени и уеднаквени, но пръснатите съобщения за изчезнали, неактуалните или изцяло липсващи такива, различната методика на работа и продължаващото „спускане“ на информация специално за познати журналисти продължава. Почти нищо не се е променило откакто пуснах сайта.

В тези статии ще прочетете по-подробно по тези въпроси:

Нещо, което не споменавам в интервюто, е че европейската организация Amber alert, към която се включи България преди 10 месеца, все още посочва социалните акаунти на Lipsva като източник за информация за безследно изчезналите деца в България. Това въпреки, че единственото останало от проекта са няколко скрипта, които събират случаи от Интерпол и пръснатите страници на МВР и ги публикуват в социалките. Не стана ясно как са ги намерили и дали именно полицията им ги е посочила в предварителните разговори.

Ето целия запис с добавени въпросите:

Заради всичко изложено в горните статии, което повтарям и в този запис, не мога да потвърждавам и споделям съобщения за безследно изчезнали, които не идват от официални източници. За жалост такива призиви за помощ има много и доста от тях пишат на страницата на Lipsva във Facebook с молба да бъдат споделени. След като отделих значително време в рамките на 5 години от живота си, нямам капацитета да ги преглеждам и разпространявам, още повече, че сайта е спрян. Те все така става видими на страницата за всички, дори да са споделени от посетители.

НАП признава за 1% от изтеклите лични карти и изключва българите в чужбина от проверката

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/nap-nehae/

Най-накрая НАП пусна справка, с която да проверим дали са позволили личните ни данни да изтекат в мрежата. Оставаме на страна, че им отне повече от седмица, а други услуги със същото ниво на информация се появиха 48 часа след теча. Предполагам, че са проверявали измеренията на проблема.

Проверката става на check.nra.bg и освен ЕГН изисква и мобилен телефон. Това, изглежда, е идеята им за някакво ниво на сигурност и защита на личната информация. Това обаче е абсурден метод, но явно единството, което им е хрумнало при липсата на електронна идентификация и сигурен начин администрацията да общува с нас. Както каза Божо, причината да я няма е, че вече три години проекта се бави.

Облаче ле бяло…

Друг проблем обаче е, че тази проверка може да се използва почти изцяло само от хора живеещи в България. За сънародниците ни зад граница е практически неприложима, тъй като може да нямат или да не могат да използват български номер където се намират. А данните на десетки хиляди българи зад граница могат да се намерят в теча. Освен декларациите на някои от тях, се вижда например, че са декларирали отказ от здравни права. На някои има целия им адрес в страната и в чужбина. Само в таблицата AEOI_OUT/I_NSSI_PENS_EU.csv има над записи с ЕГН, име, местоживеене в чужбина с точност до пощенски код и друга информация за над 100 хиляди наши сънародници.

Тук съм показал къде се намират те. Виждаме, че почти всички са в Европа, което може да е заради спецификата на данните в конкретната таблица. Не съм включил около 100-тина с грешни пощенски кодове, както и още няколко хиляди, чиито точни адреси намерих. Всяка от тъмните точки показва между няколко стотин и няколко хиляди българи засегнати от #НАПЛийкс.

Интересното на тази карта е, че е навярно най-точната карта на концентрацията на емиграцията ни. Не съм показал точното местоположение от данните на тия 100 хиляди записа. За целите на тази статия съм ги групирал по региони с радиус от 50 км.

НАП признава за 1% от личните карти

Дори в страната обаче проверката на НАП не е особено полезна. Това, което дава като информация е дали ЕГН-то ти присъства в теча или не. Нито дава представа какви са измеренията на проблема лично за теб, нито дава съвети.

Все пак след вълната от критика снощи, пуснаха няколко съвета днес като допълнение на списъка от сряда. В тях за пореден път обясняват, че всъщност нямало нужда да се сменят личните карти или друг повод за притеснение. В тях твърдят, че данните от личните карти на само 189 българи са станали публично достояние. Днес добавят, че поне 50-тина от тях са били вече уведомени за проблема.

В действителност, в базата данни виждаме десетки хиляди номера на лични карти и паспорти. Само в таблицата GAMON/PLAYER.csv се виждат 19420 български лични карти, които са издадени в последните 9 години и следователно би трябвало да са валидни. След проверка на няколко от тях се вижда, че има както невалидни, така и вече сменени.

Надявам се, че НАП са направили именно такава проверка и затова твърдят, че само 189 или под 1% от хората с изтекли номера на лични карти са в риск. Не се съмнявам, че ще отговорят така. Ако е вярно обаче, това означава, че цялата концепция на регистрирането в сайтовете за хазарт е сбъркана, щом над 99% от хората слагат невалидни данни. Всъщност, записите във въпросната таблица са над 45 хиляди и голяма част от другите са въвели измислени числа в полето за личната карта. Очевидно никой не проверява, за да са толкова сбъркани собствените им данни. Забелязват се и дузина номера на паспорти от Германия.

И к’во като ми пратиха SMS?

Номерът на заявката беше закрит от автора.

Тази седмица писах пуснах текст в Майко Мила за измеренията на проблема и какви мерки може да вземе всеки от нас. Общо взето – почти нищо не може да направим. Най-важното е това, което НАП също посочиха след статията ми – банки, мобилни оператори и други компании да са бдителни и да внимават в идентификацията на клиенти.

Това, което НАП обаче настояват е, че проблем с личните карти почти няма и хората в риск ще бъдат уведомени лично. В данните обаче виждаме друго. Затова бих препоръчал на всеки, който е въвеждал такава информация в сайтове за хазарт и все още е със същите лични документи, да се замисли.

За жалост, справката на НАП не изпълнява основната задача, за която следваше да бъде създадена. Въпреки всички съображения, които изтъкнах, другите „частни“ услуги правеха същото, а в случая на Биволъ – дори повече. За жалост, те са вече свалени. Проверката на НАП отговаря на въпроса дали данни са изтекли, но не и какво следва от това, което е същественото. Какви мерки могат да вземат хората? Дали домашния им адрес, доходите, роднините, заемите и/или договорите им са изтекли?

В този смисъл проверката пусната от НАП е малко повече от отбивана на номера, а доста хора, къде на шега – къде на сериозно се усъмниха, че НАП така не само събират телефонни номера, но има риск и тези данни да изтекат. Показателно е, че хората имат повече доверие на Биволъ и дори анонимни услуги, отколкото на Министерството на финансите. Нищо в това разследване или досегашната работа на институцията под ръководството на Горанов не ни кара да мислим нещо различно.

Лични данни – това звучи гордо!

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/nap-danni/

Този текст беше публикуван първо в Майко Мила на 22-ри юли. Дискусията по него може да проследите и на страницата им във Facebook.


Има
един лаф – „Документ – това звучи
гордо!“ Препратка е към свеждането
на същността на индивида до номера и
подпечатани листа хартия. До преди 100
години това отношение към човека се е
смятало за нецивилизовано, но с
конфликтите, индустрията и глобалното
село, което създадохме, всичко се променя
– въвеждат се паспорти, данъчни номера,
визи и прочие. Днес всеки от нас е просто
серия от числа – ЕГН-то, личната карта,
банковата сметка и съдържанието ѝ,
кредите и сроковете им, имотите и колите,
покупките в мола, списъкът с приятели
във Facebook и историята на търсене в Google.

Повечето от тези данни са тривиални, но други определено не бихте искали да стават публични. Е, миналата седмица разбрахме, че доста от тях вече са независимо какво искаме. Архивът от източената база данни на НАП съдържа ЕГН-та, номера на лични карти, облагаеми доходи, имоти в България и чужбина, коли, заеми и плащанията по тях, договори и плащания от фирми и друга информация за милиони българи. За мнозинството от нас има само няколко записа от данъчните декларации, но други се споменават стотици пъти.

От
променливите и противоречиви изказвания
на НАП и Горанов и от самото съдържание
на архива може да предположим, че е
хакната база данни, в която различни
служители са копирали цели таблици от
други институции и са си правили справки.
Ако системите на администрацията бяха
наистина свързани, ограничавани и
наблюдавани – както следва да бъде в
едно електронно управление – това нямаше
да е нужно и щеше да има ясен контрол
кой до какви данни и кога има достъп. В
случая обаче са се пренасяли ей така
записи заедно с въпросните лични карти
и плащания по заеми и са ги зарязвали
така. Това също означава, че информация
е разпокъсана, отчасти стара, отчасти
навярно неточна. Трудно е да се провери
и осмисли такъв масив, но повярвайте ми
– въпрос на време е.

Тук
отново доста хора биха махнали с ръка
подавайки ухо на успокоенията идващи
от ефира, че било малък теч и всъщност
не е проблем, защото някои неща така или
иначе били в нета отдавна. Течът въобще
не е малък, но е вярно, че сме много
лежерни с данните си. Онова приложение
за състаряване на снимки е пресен пример
– освен, че собствениците имат пълни
права над образа ви, те имат всичките
ви контакти и в голяма степен какво сте
правили в социалните мрежи. За някои
навярно изтичането на тази им история
би било дори по-страшно от публикуването
на ЕГН и доход. Да знае някой обаче, че
сте коментирали нездравословно много
по групите на мамите в София, не позволява
вземе заем от ваше име. С данните на НАП
има шанс.

„Лични данни – това звучи гордо!“ би каза пиесата днес. Вече няма нужда друг да има личната ви карта, за да вземе заем – достатъчно е да знае какво пише в нея. Такива истории има от 10-тина години, макар да чуваме само за онези, които са хванати. Разбира се, това е престъпление и то не ново, но течът на НАП го прави толкова по-лесно и то срещу стотици хиляди в страната. Банки, мобилни оператори и други компании разчитат на същите лични данни, за да дават информация по телефона и да правят промени по сметки и договори – например да пратят нова банкова карта на сменен адрес. Улеснени са и по-тривиалните заплахи като телефонните измами, изнудванията и обирите. Знаейки кой колко доходи има и къде живее е безценна информация в такива случаи.

Ако
се следва закона и вътрешните правила
на институции и компании, този теч на
данни не би следвало да навреди на почти
никого. Ако наистина се следваха обаче
теч въобще нямаше да има, а ей го на.
Затова е важно да сме бдителни. Банки,
мобилни оператори и други трябва да
затегнат контрола над идентификацията
на клиентите си и да не разчитат само
на няколко откъслечни числа. Това навярно
ще създаде неудобство за някои, но ще
спести главоболия и загуби.

В
личен план може да направим малко, тъй
като ЕГН-то не може да се смени, а данните
за доходи и заеми са вече в публичното
пространство. За жалост няма до сега
търсачка, която еднозначно да покаже,
че е изтекъл номера на личната ви карта
(може би тази на Бивол). Съмнявам се, че
и обещаната от НАП ще дава такава
информация. Все пак, ако се притеснявате,
не е лоша идея да я смените. Също така,
включете известяване със SMS за промени
навсякъде, където е възможно – банкови
сметки, имотен и търговски регистър.
Говорете и отново с роднини – особено
по-възрастните – да не вярват на телефонни
обаждания и тем подобни с искания за
пари докато не се свържат с вас лично.

Този теч не е първият, няма да е и последният в България. Не се ограничава до тази агенция или дори само публичната администрация. Нито е голям в световен мащаб, нито е най-обширния. Обстоятелствата около него обаче показват колко плачевно е състоянието на информационната ни инфраструктура. Горанов започна вече да подлага клатещия си стол с извинението, че това бил едва ли не вроден дефект на електронното управление.

В
действителност, една от причината да
се случи е именно работата на парче и
блокирането на нужните мерки за електронно
управление от редица министри, включително
Горанов. Прекият ефект от политиката
му е, че сегашното състояние на електронните
услуги се различава слабо от аналоговата
чиновническа идилия. Да, за по-малко
неща се кланяме на гишета, но отново има
струпани папки с лични досиета на
граждани по коридорите на държавни
институции и селски кметства. Вече не
са на хартия, а дигитални, но сигурността
им е същата. Това не е електронно
управление, а екселска бюрокращина –
същият манталитет като папките в
коридора, но след изхарчени няколко
милиарда евро.

#НАПЛийкс: улики срещу доказателства

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/napleaks-uliki/

Този текст е в отговор на коментар публикуван от Светлин Наков във Facebook и повторен в няколко медии.


… Файлът, който се явява улика срещу набеденият за теча на данни от НАП експерт по компютърна сигурност Кристиян Бойков е фалшифициран!

Хакерите използват Linux, особено истински добрите хакери, няма съмнение за това. Точно както дизайнерите ползват Mac и няма съмнение за това. ZIP архивът, който изтече (minfin_leak.zip) е създаден под Linux (вижте на картинката).

Подпъхнатият по-късно файл .~lock.DEC73_DETAILS.csv# е създаден под Windows, от някой друг, не от този, който е създал архива с експорта на Oracle базата данни на НАП от системата за възстановяване на ДДС.

Най-вероятно Кристиян е набеден за теча на данни …

Еми съжалявам, но оная улика в архива на #НАПЛийкс не е фалшифицирана.

Би могла да бъде, както всяко нещо във въпросния архив, впрочем, но също толкова вероятно е да са свалени и разгледани файловете на win машина, после прехвърлени и архивирани под linux. Вярно е, че тези, които бихме определили като хакери, работят предимно на linux, но малко хора се ограничават до една система или една машина, особено, когато работата им или специфичните инструменти го изискват.

Има добри аргументи защо някой би подхвърлил такава улика предвид какво работи Кристиян, но също толкова вероятно е да се дължи на пропуск – нещо, което дори най-добрите правят, особено когато са твърде самоуверени. Затова твърде категоричните изказвания за този аспект са по-скоро непрофесионални.

Единственото важно в случая е, че този файл не е и не може да бъде доказателство. Той е важна улика, която може да насочи разследването, но като всяка друга намерена в неконтролирана среда и непроследими обстоятелства следва да се постави под въпрос и подкрепи с преки доказателства. Такива биха били скриптове, с които е точил данните, логове от машините да е посещавал тези сайтове или да е минавал през VPN мрежи, от адресите на които има повиквания към НАП, други изтеглени данни, които не са още публични и т.н.

Изглежда ГДБОП ги нямат тези неща и не виждат надежда да намерят. Иначе Кристиян щеше да е още в ареста. Нищо от това не означава всъщност, че не е той – ако е, значи си е прикрил добре следите, въпреки конкретния пропуск. Ако не е той, значи някой определено не го харесва особено. И в двата случая всяко ново изказване на ГДБОП и НАП показва само колко зле са в защитата на информация, поддържането на системите си и такива разследвания.

Компютри, компоти, Горанов и НАП

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/24-chasa-goranov/

От вчера в медийното пространство има една буря, която продължава с все сила и днес. Скандалът около изтеклите данни в #НАПЛийкс предизвика много коментари. Доста медии копираха или преразказаха статията ми от вчера сутринта, в която изброявам какво знаем и какви са рисковете от този теч.

Един вестник обаче пое друг подход. Скоро след статията ми и призива министър Горанов и отговорните му подчинени да поемат отговорност за случилото се, 24 часа публикува жлъчна статия за мен. Няма автор, анонимна е и внушава връзка между мен и атаката срещу НАП. Посочват многократно това, че подкрепям „Да, България“, че съм компютърен специалист и определят предупрежденията ми за опасността от данните и призивът за оставка като „удивителна осведоменост“ за действията на хакера.

Всъщност, статията ми излезе почти денонощие след като медиите получиха въпросния архив. В нея обобщих всичко, което много публикуваха вече в социалните мрежи и добавих моята оценка за ситуацията и риска. Това, в което т.н. вестник ме обвинява, всъщност, е че мога да боравя с данни и то по-бързо от други. С други думи – че си разбирам от работата. Това е нещо, в което те определено са невинни.

По-късно през деня сами обобщиха известното им до тогава рецитирайки дословно извиненията на Горанов и НАП. Там отново ми вменяваха някаква вина, но този път посочваха, че службите са ме включили в разследването като евентуална „връзка“. Както в първата, така и в тази статия се опитват да създадат впечатление у читателите, че всичко това има някаква връзка с „Да, България“ и критиката като цяло към правителството. Определят го като политическа и дори личностна атака – нещо, което самия Горанов се опита да изкара, за да потуши недоволството около провала на подупечното му ведомство.

Всичко това, защото съм успял да изложа по лесен за разбиране начин измеренията на проблема, това, което се знаеше на толкова ранен етап и съм поискал оставка на определяният за „министъра на Пеевски“ в кабинета. Това обяснява и защо текстовете на 24 часа бяха препечатани в кръга му от медии. Тази сутрин, когато се разбра, че е извършен арест, някои от тях дори са следели стената ми във Facebook съобщавайки, че последната ми активност е от преди 6 часа спекулирайки дали не съм аз арестувания.

Е, разбра се, че е друг, макар да имам свои съмнения. Начинът, по който беше разпространен архивът говори за известен опит, който не би позволил разкриване в рамките на два дни. Също така има разминаване в първоначалните изказвания на агенцията, че атаката е отвън – което предполага определени превантивни мерки от който и да е хакер – и това, което сега се тиражира като новини. Надявам се да имат солидни преки доказателства, а не просто да са го хванали, защото се е опитвал да провери защитите и да му приписват нещо, което може да не е направил. Предполагам, че ще разберем в хода на делото.

Връщайки се назад, в статията, където ме рисуват като някакъв прикрит политически хакер, правят и други неверни твърдения. Първото е, че съм се бил радвал на теча на информация, защото давало възможност за изследвания и анализи на икономиката ни. Далеч не това описвам в статията си. Казвам, че би било възможно, макар да не е ясно дали е допустимо юридически. Възможност за достъп до подобни данни се дава от други държави на изследователи след стриктни проверки и мерки за сигурност. У нас обаче е практически невъзможно.

Другото твърдение е, че съм се бил „борил“ за прозрачност на доходите, както в Швеция. Всъщност със статията си започвам дискусия какво следва да се случи с тези данни, тъй като вече са в публичното пространство. Както предвидих тогава и казах, че е неизбежно, вече има сайт, където може да проверите дали ЕГН-то ви е сред изтеклите данни. Какво следва да направим с останалата информация и как тя ще се отрази на обществения живот извън нуждата от поемане на отговорност от определени висши чиновници в правителството.

Всички тези недомлъвки и жлъч бяха очаквани предвид, че аз и много други искаме оставката на Горанов. Очаквано медиите на Пеевски скочиха да го защитават и оправдават. Спрели са се на мен единствено, защото статията ми събра такъв интерес. Забавното тук е, че само точно месец 24 часа са цитирали дословно изводите ми за проблемите при лечението на деца в НЗОК. Не ме упоменават като източник, но казват, че само тези данни са налични поради непрозрачността на касата.

Тогава явно не са намирали за „удивителна осведоменост“ доста по-подробния ми анализ на аналогични институционални проблеми с дори по-голям негативен ефект върху живота на съгражданите ни. Може би защото онзи министър не е близък до техния шеф.


Повече за проблемите около теча, причините за него и как може да се предотврати в бъдеще може да чуете в интервюто ми за Дарик и това на Божидар Божанов.

Индустриално замърсяване – данните между 2007 и 2018

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/industrialno-zamyrsqwane/

Една от сочените често причини за мръсния въздух в България е индустриалното замърсяване – ТЕЦ-ове, цехове, автосервизи и прочие. Търсейки информация за тях преди доста години попаднах на регистъра, който ИАОС поддържа. Според европейските изисквания, там се регистрират и подават информация всички инсталации, които замърсяват въздуха, водата, почвата или пренасят опасни отпадъци.

Всяка година там има данни от около 500 инсталации. Съвсем очаквано има сериозни съмнения около подадените данни от някои инсталации, както и дали има въобще някакъв контрол от страна на ИАОС върху коректността им. Знаем добре, че малки цехове, автосервизи и прочие не се регистрират, а произвеждат сериозно замърсяване въпреки изискванията.

Но регистър има, каквото е изискването по закон и редовно решение, до което чиновниците опират като им се наложи, че трябва да се вземат мерки. В никакъв случай не казвам, че данните в него са грешни или безполезни – точно обратното. Според хората в агенцията и запознати как работи индустрията, с които говорих, за голяма част от инсталациите контролират добре и подават коректни данни. Това обаче не е сигурно за всички, което обезсърчава спазващите изискванията и поставя под въпрос работата на всички.

Тъй като данните в регистъра са доста непрегледни, преди 6 години направих визуализация, която показва всичко наедно. Може да се разглеждат всички емисии по замърсител, както и отделни инсталации. Повече ще прочетете в тогавашната ми статия.

Тия дни обнових данните до 2018-та и се забелязват няколко интересни неща. Първо – CO2 емисиите практически не се променят през последните 12 години. Също така по-голямата съобщените стойности са на база изчисления, а не измервания. Всичко останали емисии обаче значително намаляват. Замърсяването с ФПЧ (PM10), например, намалява от 18 хил. тона през 2008-ма до 720 тона през 2018-та. Интересно е, че  Хан Аспарух в Исперих, които произвеждат керамични плочи, са отговорни за 10% от това количество и емисиите им са два пъти повече от повечето ТЕЦ-ове.

При серните оксиди също има значително намаление – повече от 10 пъти за 10 години. 90% от тези оценки са на база измервания. Почти половината от 60-те хиляди тона емисии във въздуха миналата година са били от ТЕЦ Марица Изток 2. Още 25% са от Марица Изток 3.

При замърсяването на водите с азот има намаление до 2011-та, но след това остава непроменено. 42% от това замърсяване е съобщено от Софийска вода. При почвите е имало скок между 2011 и 2015-та. В последните 3 има намаление до 27 тона почти изцяло от три компании.

В инструмента може да разгледате подробно какво са съобщили предприятията като замърсяване. С картата може да фокусирате отделна инсталация или географски регион. Ще насоча вниманието само към ТЕЦ Варна, която влезе в новините наскоро. Интересно е, че в последните 4 години изглежда практически е спряла работа. Дори с най-добрите филтри, при каквато и да е работа тези емисии са невъзможни.

Данните от Copernicus са вече в Windy.com

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/copernicus-windy-com/

От години следя различни визуализации на данните за замърсяването. Покрай един нидерлански акаунт следящ данните на Luftdaten, част от мрежата на които са AirBG, попаднах на европейския проект Copernicus. Всъщност, знаех отдавна за него, но не бях запознат с обширните данни, които предоставя свободно.

Накратко, казано, това е мрежа от сателити, които следят различни показатели от атмосферата, правят снимки в почти реално време и събират всякакви данни за замърсяване, бедствия и други събития. Тези данни комбинирани с различни модели за прогнози помагат както да се оцени измеренията на проблемите, така и да се планира по-добре реакцията по време на инциденти.

Ето няколко примера само от последните дни:

Наводненията в Румъния

Пожари в тундрата в Русия

Замърсяване с NO2 в Европа. Вижда се ясно ефекта на корабите.

Последният пример всъщност е визуализация на сайта windy.com, който наскоро добави данните от Copernicus. Има модел за цял свят, но моделът за Европа е най-точен според оценките. Може да избирате всякакви източници на замърсяване и параметри на времето, включително вятър, ниво на атмосферата, където да се покаже замърсяването и прочие. Може дори да създават gif-ове от анимациите.

Данните от Copernicus са си цяло богатство. Тук описвам само наблюдението на атмосферата, но както споменах се използва и при бедствия, наблюдение на земеделски земи, реки, мерки за сигурност, морски региони и прочие.

Моделите за наблюдение на замърсяването обаче са доста добри. Ако ви се чете, имат подробни анализи за сравнение на прогнози с последвалите замервания. Резолюцията не е толкова голяма, че да показва квартал или улица, но може да се използват за следене на замърсяване от ТЕЦ-ове, отделни предприятия и наблюдение на ефекта от мерки за намаляване на емисиите в градовете.

Тези модели и всички данни са свободно достъпни и Windy.com далеч не е единственият или дори първият сайт, който ги използва. До сега обаче намирам, че ги показва най-добре в контекста на други показатели.

Проследяване на активните българи в чужбина – 2019

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/prosledqvane-chujbina-19/

Преди три години направих карта, която проследява пътя на 1268 българи в чужбина. Анализирах данните от подадените заявления за гласуване в чужбина от предходните 3 години изключвайки повтарящи се имена и близки градове. На базата на това направих предположение за това къде са се местили няколкостотин от сънародниците ни зад граница през годините.

В предишната ми статия съм описал подробно какъв е алгоритъма и условностите около тези данни. Накратко казано – използвана е изцяло публична информация и не пускам никъде имената на хората, включени в тази визуализация. Също така, не мога да кажа дали тези хора са подали заявление далеч от града, в който са гласували на предходния вот, защото са били на почивка или пък са се преместили за постоянно.

След кампанията за събиране на заявления за европейските избори тази неделя, пуснах алгоритъма и обединих данните от всички вотове за последните 6 години – 2013-та до сега. Това бяха общо 131 хиляди записа, които филтрирах. Тук се вижда пътят на 2633 българи между 329 града по света.

Както и предишния път, една от идеите на тази карта е да ни накара да се замислим какво е възможно да се разбере за нас само използвайки публични данни. Също така, крайно време е ЦИК да спре да публикува в открит списък имената на всички подали заявление и не направи проверка по ЕГН или друг идентификатор. Макар този публичен списък да е много полезен за следене на активността и организиране на секции, определено има по-добри начини да се публикува хем къде са събрани колко заявления, хем да се защитят личните данни.

Vivacom SMS-ите за мръсния въздух са безполезни. Ето по-добрите варианти

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/vivacom-air-info/

Изглежда Vivacom са пуснали услуга за известяване за замърсяването на въздуха. Услугата е платена – по лев на седмица и разчита изцяло на отворените данни на инициативата AirSofia.info. Вчера вече писах как в. Труд определят обществения проект за измамен и оборих тълкуването им като подвеждащо.

Явно Vivacom не обръщат внимание на това, защото въпросната услуга е с чисто търговска цел. За това надали може да ги виним – виждат интерес у обществото и решават да изкарат пари от него. Това е целта на всяко търговско дружество в крайна сметка. При това използването на данните формално е законно, тъй като се публикуват с изцяло отворени лиценз.

Това обаче не означава, че следва да ги използвате. Всъщност има някои приложения, които може да използвате напълно безплатно. Vivacom хвали услугата си с това, че не се налага да използвате интернет и да инсталирате нищо, но всъщност всяко приложение ще ви дава много повече информация в много по-разбираем вид, отколкото един SMS. Да не говорим, че вече практически всеки план има мобилен интернет и няма нужда да плащате допълнително за нещо, което следва да е безплатно като замисъл.

Ако все пак искате да дадете парите си някъде, за същата сума, която бихте дали за тези SMS-и, може да осиновите измервателна станция на AirBg.info или сами да построите такава. Така ще се разшири мрежата, ще се подобрят данните, с които разполагаме и разбирането за проблема. Напомням, че Vivacom не подпомага по никакъв начин проекта с тази услуга, а само се възползва от вече изграденото.

Всъщност, освен моралните изражения на това да използват данните така, има и друга причина да не одобрявам тази SMS услуга. Похвално е, че са направили известяване на база местоположението на абоната взимайки публично достъпни данни, които може да са му от полза. Ако се интересуваха от социално значимият аспект на това обаче, щяха отдавна да въведат подобно известяване за безследно изчезнали, каквото вече обсъждаха многократно с полицията. Дори по-лесно е за изпълнение, има дори предвидена възможност за спешни съобщения в системите им. Разликата е, че не може да се взимат пари за подобни SMS-и.

Добрите алтернативи

Очаква излизането на официално приложение от самите Luftdaten, което да показва в реално време данните от мрежата. Също така по всяко време може да отворите AirSofia.info или AirTube.info, които ще ви дадат най-добра представа. Ако от Vivacom може би се притесняват, че мобилният им интернет няма да е достатъчно добър за зареждането на такива сайтове и приложения, то може би не е добра идея да го показват с подобни SMS услуги.


Plume Air Report. Това е приложението, което сам използвам. Дава информация за различни градове по света с доста подробна информация и надеждни прогнози за следващите дни. Разчита на всякакви източници, включително данните от мрежата на Luftdaten.


AirVisual. Това приложение също е доста удобно и интуитивно. Използвах го известно време, но харесвам Plume повече. Използва предимно официални данни, но дава и по-дълга прогноза


BreezoMeter. Нямам впечатления от това приложение, но ми беше препоръчано от познати. Подобно на останалите дава данни за мястото, където се намирате и прогнози за идните дни.


Air Quality: Real time AQI. Това е приложението към популярният сайт aqicn. Показва данните предимно от официални източници. Изказвах доста критика към тях защото не е ясно как взимат данните си, а и доста хора не разбират, че показват индекс, а не буквално замерванията. Този индекс обаче е много полезен за сравняване между градове и държави, както и между градове, когато се отчитат по няколко замърсителя като азотни и серни оксиди, а не само един като праховото замърсяване.


Имената и лицата на едни 35 убити жени

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/edni-35-ubiti-jeni/

Макар по възможно най-глупавият и вреден начин, цялата драма около т.н. Истанбулска конвенция все пак подбуди някаква анемична форма на дебат около домашното насилие, тормоза от близки и убийствата на жени в България. Покрай това изплуваха доста други нелицеприятни черти и теми, но общо взето всичко се въртеше около това има ли или няма домашно насилие в България, страдат и умират ли предимно жените от него или не и ако да, проблем ли е това въобще.

В основата на това подобие на дебат стана пределно ясно, че липсват достатъчно данни за въпроса. Ако сега отидете на сайта на Евростат ще намерите само дузина европейски държави, които активно събират статистика за насилието и смъртните случаи, при които насилникът и жертвата са в роднинска или друга връзка. Не, че помогна много да не тръгват всякакви фалшиви истории и стереотипи, но това е друга тема. В България се изнасят някакви числа от полицията за сигнали и арести, но нито са постоянни, нито детайлни, нито проверими или позволяващи някакъв анализ. Всъщност една от целите на въпросната конвенция беше именно да провери това плюс следене на напредъка по съществуващи и евентуални мерки, но да кажем, че отчетността и следенето на работата не е сред силните страни на държавната ни машина в която и да е сфера.

Трудно е да се скрие

Все пак, чуваме за случаите на жени починали в ръцете на съпрузи, партньори или бивши. Рая Раева от Българския хелзински комитет с помощта на група доброволци от мрежата се е наела да събира тази информация. Така знаем, че през 2018-та е имало 35 жени убити по описания начин. Една се е самозапалила след дългогодишен тормоз.

Говорейки за тези случаи като проста статистика обаче не ни донася много. Затова направих нещо, което да постави имена и лица за числата. Порталът DomesticViolenceBG.com показва всички публично известни случаи. За 2019-та вече има три. Добавям в момента и известните опити за убийство.

Картата освен, че ще помогне да се следят и визуализират случаите, позволява филтриране и търсене на конкретен тип. Категоризирани са според връзката на убиеца с жертвата и имат кратко описание и линк към източника. Цялата информация в сайта е на база медийни публикации и публично налична информация за случаите. Не събира лични данни извън публично оповестеното за жертвите, а и от посетителите.

Проектът на БХК

В последните седмици излезе и проект на Българският хелзински комитет базиран на данни от съдебната практика за последните няколко години. Съдържат и случаите, които са изброени в картата. Ще намерите всички изводи в сайта Ubita.org, а повече за проекта ще намерите на страницата им.

Картата, която изготвих цели да подпомогне събирането на информацията нужна за анализите, които БХК прави, както и да ги направи достъпни за повече хора.

И какво от това?

Това въобще не включва случаите, в които жената е оцелявала, но влиза в болница или е често насинена. Полицията говори за няколко хиляди сигнала за същия период, но добре знаем, че повечето не се съобщават дори в държави с доста по-добре обучени полицаи и работеща правозащитна система. Това всъщност води до увеличаване именно на убийствата В няколко от случаите е добре известно, че полицията е получавала сигнали, на които не е обръщано внимание.

Именно тези детайли са важни и трябва да се виждат. Те остават настрана когато говорим просто за едно число, което не изглежда голямо на пръв поглед, поне докато не разбереш какво се крие заровено под него. Целта на сайта е да помогне в промяната на видимостта и разбирането на проблема.

За да илюстрирам това, всеки случай на родилка, която умира в България обикаля медиите със седмици. Говори се постоянно за това и с право всички са възмутени. Призовава се за мерки, за наказания на отговорните, които не са обърнали внимание и оставки на шефовете им. Не веднъж обаче виждам, че хората остават с впечатление, че постоянно умират жени покрай раждане. Всъщност случаите са 4-5 на година. Това пак не е малко и под тях също се крие заровена не по-малка камара с проблеми, както стана доста ясно покрай случаите в Сливен. Факт е обаче, че когато жената е в ролята на майка всички са възмутени от причинена или непредотвратена смърт. Когато обаче това дори по-често се случва докато са в ролята си на човек, тези смъртни случаи се приемат за тъжна, но нормална статистика.

Ами мъжете?

Тук неизбежно някой задава този въпрос. Наистина, има случаи на убийство на мъже от жени. За миналата година мисля, че са два. Преди време бях извадил статистика по въпроса. Друг аргумент е, че мъжете убиват, но и умират много повече – най-вече в ръцете на други мъже.

Това са валидни аргументи и в същността си са верни. Наистина насилствената смърт сред мъжете е по-голяма поради престъпност, пиянски свади и други. В същото време по официалната статистика на полицията 1/3 от предумишлените убийства са на жени и почти всички са от техни близки. Същите са се увеличили с 50% за година.

Странното в случая е защо това се използва като аргумент срещу говоренето за жените жертва на същата тази агресия. Друг аспект на същата статистика е, че мъжете в България убиват и биват убивани много повече от средното за Европа. В този смисъл издиша аргументът, че проблемът с домашното насилие го няма или е в жените или че трябва да бъде оставен да се реши в семейството без непременно външна намеса, защита или най-малкото внимание.

Затова в карта ще се попълват и случаите на умишлени убийства на мъже. Към този момент са известни два в последните години, които ще въведа скоро за сравнение. Това, което отново няма да се види, е насилието, които не води до убийство. Домашното насилие е сериозен проблем и това, че има случаи на мъже пострадали от него не омаловажава насилието над жените, а потвърждава, че трябват много повече мерки за разпознаването и решаването на такива случаи. Особено при условие, че накрая най-много страдат децата.

Стара платформа в нов вид

Сайтът е базиран на Ushahidi. Това е платформа от Кения, която се установи отдавна като лесен инструмент за събиране на всякаква информация. В случая просто показвам данните с него и искам да помогна да се въвеждат по-лесно от доброволците. В миналото съм го използвал за регистър на престъпността и сигнали за изборни измами. И двата проекта за жалост спряха, до голяма степен заради непосилната задача да се модерират сигналите. Това, всъщност, беше и една от причините да спре Lipsva.

Затова не знам дали този сайт ще има смисъл в този си вид, но поне като представяне на една тревожна статистика в по-разбираем формат може да бъде полезен.

Ако имате въпроси за платформата и данните в сайтът ще се радвам да отговоря. Също ще се радвам на предложения как може да се подобри видимостта на тези случаи и въобще разбирането ни за проблема.

Amber, безследно изчезналите и едното обещание

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/amber-lipsva-i-edno-obeshtanie/

Преди девет години в главата ми започна да се оформи идеята за използване на данни, crowdsourcing и интернет инструмент в помощ на безследно изчезналите. Така скоро след това се роди Lipsva.com. Той представляваше карта и регистър на безследно изчезналите събирайки информация от хаотичния бюлетин на полицията, местни и национални медии, както и директно подадени сигнали. Пазеше се информация, анонимизирана статистика за обявените за разкрити случаи и прочие. На база тези данни генерираше автоматично плакат, споделяше в социалните мрежи и дори търсеше хора чекирали се близо до изчезването в доста популярната тогава 4sq.

Карта от Lipsva с прогорени точки където са изчезвали хора.

Още в началото нямах илюзии, че сайтът ще помогне пряко на откриването на някого. Основната му цел винаги е била да повиши разбирането за проблема, че отговорността не е само на полицията, а на всички нас, че трябва да участваме с доброволчество и вече за разлика от внушенията на много медии всъщност огромна част от случаите се решават бързо и успешно. Също обаче исках и донякъде успях да покажа колко плачевно е състоянието на комуникацията на МВР по въпроса. С изключение на шепа нашумели случаи, повечето остават скрити по регионалните сайтове на полицията. Аз ги откривам, защото имам програми да ги следят автоматично. Случва се нерядко и самите полицаи да подават „новината“ само на определени местни медии, вместо да я публикуват бързо на общодостъпно място. Заради всичко това се стигна до комичната ситуация, че години наред на почти всяко участие на тогавашния дългогодишен шеф на отдел Издирване Захария Стоянов му показваха моята карта и го питаха „А това защо го няма полицията?“

Защо наистина?

През 2012-та и 2013-та имах няколко разговора и срещи в МВР. Беше заявено ясно, че сътрудничество се търси и се опитват да направят нещо. Още тогава искаха да въведат „сигнализиране с масови sms-и или нето такова“. Това, което се разбрахме е не да ми подават някаква информация, а поне да имам начин да потвърждавам дали случай е решен, за да е коректно това, което се публикува. Не стана. С годините многократно им предлагах софтуера и интеграциите, които имах безплатно в комплект с акаунтите в социалките, които бяха набрали сериозна аудитория. Не ги взеха.

Заради всичко това модерацията на Lipsva.com стана непосилна за мен задача. Не можех вече да гарантирам минимално качество на данните. В същото време настоявам на принципа, че ако с инициативата или НПО-то си нямаш план за решение или поне изглед за подобрение на даден проблем, но тъпчейки на едно място съвсем скоро ставаш част от този проблем. Затова през 2014-та спрях сайта. Повече за аргументите ми може да прочетете тук. Все пак, оставих автоматичните скриптове, които зареждат информация от сайта на МВР и Интерпол и захранват акаунта в Twitter.

От отчета на Amber Alert за 2017-та

Amber Alert в България

През януари тази година огря лъч надежда. МВР обяви, че най-накрая се включва в международната инициатива Amber Alert. Тя е за безследно изчезнали деца, но пак е нещо. В сътрудничество с организацията и Facebook ще създадат портал и ще подават бързи сигнали през социалната мрежа до всички в даден регион. Системата работи успешно в редица държави и България щеше да бъде една от тях.

Щеше…

Още през януари забелязах в илюстрациите на новината, че са използвали редактирани снимки на мобилно приложение – взели са това на Facebook и са добавили български текст. Такова приложение обаче няма. Забелязва се и сайт на домейна на cybercrime.bg, който отворих. Вътре беше проста директория със снимки и проби за плакати. Общо взето доста по-зле на това, което правих през 2011-та. Реших обаче, че все още работят по въпроса и предпазливо ги похвалих за активността.

Из страницата на cybercrime.bg и илюстрация от пресконференцията

Единадесет месеца по-късно промяна няма. Сайтът http://www.cybercrime.bg/amber/ е в абсолютно същото състояние. Интеграция няма. Обществена поръчка за портал на открих. Свързах се с международната организация Amber Alert и не можаха да ми дадат детайли за дейността си с българските власти. Не знам дали от тактичност или просто защото нямаха, но не цитираха никакви клаузи на поверителност. Все пак споразуменията са доста преди януари и България е включена като страна членка в годишния им доклад за 2017-та и са пуснали идентична новина като тази на МВР.

Lipsva.com в Amber Alert

За моя изненада обаче открих нещо друго – на сайта на организацията България е вписана с два социални акаунта, където „може да откриете актуална информация за безследно изчезнали деца“. Тези акаунти са именно на Lipsva.com. След няколко телефонни разговора с тях се оказа, че не знаят как са получили тези акаунти. Изглежда човекът започнал разговорите с МВР преди повече от година вече не работи при тях. Не можаха да отговорят дали са ги получили от българските си партньори или са ги намерили просто някъде в мрежата. Бяха толкова учудени, колкото и аз.

Във всеки случай акаунтите още седят на сайта им и в известен смисъл са си на място. Дори 4 години след като проектът спря и е останал само един безпризорен скрипт, който не съм пипал от поне две години и който работи самотно на някой сървър в тъмна стаичка, пак Twitter акаунта на @Lipsva си остава единственото място, което събира на едно място информация за безследно изчезналите българи у нас и в чужбина. Буквално замених част от комуникацията на МВР с прост скрипт.

Не твърдя, че МВР са дали Lipsva.com акаунтите на Amber Alert, за да могат да покажат все нещо. Дори и да са го направили, не мога да ги коря след като години наред им ги бутах безплатно само и само да имат нещо. Не твърдя, че не се работи или че вече не е готова интеграцията на МВР със Facebook и Amber Alert. Не откривам никакви белези за това обаче, от самата организация не потвърдиха, а и никой от случаите на изчезнали деца обявен в медиите през изминалите месеци не беше обявен през тази система.

Не твърдя и никога не съм твърдял, че Lipsva.com е решението. Никога не е изграждан да бъде решение, а и не може да бъде. Кодът вече е остарял и безполезен. Данните и интеграциите – също. Принципът на работа с проекта беше неустойчив без тясна работа с полицията. От самият сайт на Amber Alert ще видите в други държави цели организации, които се занимават с темата и помагат както на полицията в бързото решаване на отделни случаи, така и на обществото да разбере проблема и да съдейства на онези, които с години се надяват и търсят. Това не може да се замени с един скрипт или карта, но не се решава и с пресконференции и фотошопнати снимки на сайтове.

Без сигнали за промяна

В България имаше няколко опита за такива НПО-та, но нещата не се случиха. Голяма вина за това има именно опърничавото и назадничаво отношение на редица ръководства на МВР. Казвам „ръководства“, защото с редовите служители съм работил добре. През годините бая хора в системата по места видяха, че сайтът е полезен и говориха с мен неофициално. Потвърждаваха, че някой е открит и трябва да залича лични данни, споделяха проблемите в системата или приемаха сигнали, които съм получавал през сайта. Всеки път, когато съм виждал лъч надежда и ентусиазъм у някой служител на МВР за някаква промяна, разбирах скоро след това, че е била стъпкана „отгоре“. „Защото тия неща ние така не ги правим“, ако мога да цитирам един бивш зам. министър.

Затова, ако се чудите какво става с Amber Alerts в България, то почти сигурно съдбата е същата, както със снимките на изчезнали по видео таблата на метрото, mms-ите до таксиметровите шофьори, регионалните масови sms-и и прочие идеи, които са били обсъждани през години и „ей сега да станат“. Ако се чудите защо не може да откриете почти никаква информация за безследно изчезналите в България, то това е, защото тази тема явно е срамна. Както криминалната статистика. Или броят вътрешни системи и хаоса в софтуера и информационните масиви на МВР. Въпрос на манталитет, а не техническо решение.

Бихте ли позволили да ви следи застрахователят срещу по-ниска вноска?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/telematik/

Когато сключвах гражданската за колата заедно с каско в Германия, забелязах, че някои от застрахователите предлагат т.н. телематик пакети. Днес искам да ви разкажа за тях. Най-общо включват изискване да се следи колата с някакво техническо средство. Данните от това следене произвеждат индекс, на базата на който ти връщат част от парите за гражданската и каското. Идеята е, че така награждават тези, които карат по-внимателно, по-бавно и на места, където има по-малка концентрация на инциденти.

Общо взето почти всички големи застрахователи предлагат такива пакети. На цена са същите като сходните като покритие и условия, но без телематик устройство. От скоро дори самото устройство е безплатно като преди това е трябвало да платиш 30-40 евро за него. Устройството има GPS и GSM и или се вгражда в колата, или се вкарва просто в запалката. Моето е от вторите. Условията са такива, че ако не използваш устройството или ако караш лошо, просто не получаваш бонус. За лошо каране не получаваш негативен индекс и не ти се вдига застраховката.

Това далеч не означава, че при инцидент това не се случва. Когато одрах колата в края на миналата година и минах ремонта през каското, веднага ми вдигнаха вноската за следващата година с доста. И сега в немските автозастраховки има аналогична система на бонуси като описаната тук, но е година за година – ако нямаш инцидент, ти вдигат класата, а от там и вноската. Всеки инцидент, дори най-малкия, те връща назад – често до ниво 0. Това стана и с мен. Затова нерядко хората предпочитат да правят по-малките ремонти за свои разноски, тъй като доплащането плюс вдигането на вноската ще им излезе по-скъпо.

При телематик обаче това следене и оценка е постоянно. Това води до няколко интересни странични ефекта. Поне при мен. Първият е, че внимаваш къде караш. Системата прави оценка на всяко пътуване. Измерва скорост – дали си превишавал скоростта или си карал прекалено бързо там, където няма ограничение; стил на каране – дали си спирал или завивал рязко; пътища – дали си карал по натоварени градски пътища или по места с висока концентрация на произшествия; време – дали си карал в час пик и дни, в които има повече произшествия. Всички тези данни се събират и оформят индекс за всеки компонент и за всяко пътуване. Това тук, например е от около 40 мин. в неделен следобед почти само по магистрали и със сравнително ниска скорост. Затова резултатът е почти идеален.

Всеки от компонентите може да се следи също така през времето. Тези двете са за улиците, по които карам (предимно градско) и времето (най-вече вечер и събота).

Вторият ефект е, че внимаваш доста повече за скоростта. Нерядко като видя знак на 300 метра пред мен за увеличение на скоростта от 50 на 80 и давам газ от рано. На няколко места във Франкфурт понякога слагат мобилни камери специално за такива случаи. Тази система обаче ми показва къде съм превишил и с колко.

Не на последно място, има и реално намаление. Всички компоненти водят до определен процент и тъй като карам внимателно и не превишавам почти скоростта, получавам 20% намаление само от това. Тъй като времето и улиците, по които карам са една идея по-добри от средното, получавам още 3% надолу. Като пари не са малко предвид колко скъпи са застраховките в Германия. Различните застрахователи имат различна тежест за тези компоненти и максималният процент на бонуса се различава. Практически невъзможно е обаче да се постигнат рекламираните 30% от застрахователя ми.

Една от причините са дефектите в системата. Най-малкото има проблем с GPS и GMS връзката. Машинката е губила сигнали по магистрали в продължение на стотици километри. До голяма степен вина за това има скапаната мобилна мрежа в Германия, която практически се губи в междуградското пространство. Резултатът е, че системата решава (явно), че съм летял и ме наказва за несъобразена скорост. Оценят и пътя, който не са те засекли предполагайки от къде си минал и смятайки времето, което ти е трябвало, за да го минеш.

Дори в градовете обаче има проблем. Особено между високите сгради във Франкфурт и почти перманенто сиво облачно време през две-трети от годината, GPS сигналът е с ниска точност или изчезва. Така те засичат на грешни улици, където разрешената скорост е съвсем друга. Не отчитат, че няма как да си прескочил през сградите. В други случаи просто решава, че си в друг край на града. На теория има начин да се оспорят тези проблеми. Пробвал съм го три пъти, но без резултат. В крайна сметка времето и сметката за телефон ще ти излезе по-голяма от 10-20 сгрешени оценки за година.

По-сериозният проблем обаче са личните данни. Тук на практика даваш пълно право на някого да те следи постоянно. Знаят къде ходя, колко седя, къде е колата ми и дори каква е рутината ми през седмицата. В замяна наистина получавам обратно пари, но това означава, че просто продавам личните си данни. Това е причината доста немци да подхождат със съмнение към този вид пакети. Немците се гордеят с това, че са буквално войнствени, когато опре до защита на личните им данни. Една колежка дори с гордост разправяше как е била на протестите, с които са спрели държавата да прави истински преброявания, защото „не може така да ти влизат в дома и да броят“. Всичко това е доста забавно имайки предвид, че тя също както 25% от населението на Германия има и активно използва карта Payback, които дават бонус към всяка покупка в 600 различни вериги магазини. Уловката е, че имат право да продават абсолютно всичко за теб на когото си искат. Кога, какво, колко и колко често купуваш, с какво си платила, кой е адреса ти, името ти и прочие. В известен смисъл имат и точното ми местоположение и то дори по-точно от кутията на колата ми. При това продават не анонимизирана статистика, а пакети с лични данни на милиони клиенти.

При телематик пакетите това все още го няма. По договор данните може да се използват единствено и само за изготвяне на индекса и нищо повече. Не може да се предават на трети лица или дори да се използват за вдигане на вноската по застраховката, за които има точно определени критерии. По закон – още повече след GDPR – дори застрахователя няма достъп до данните физически, а системата и изготвянето на индекса се управлява от отделна фирма, която наемат. Те само получават два пъти в годината число колко трябва да ми върнат.

Това далеч не означава, че нещата ще останат така. Колкото повече хора използват услугата, толкова повече ще се повишават застраховките за всички останали. Така в един момент всички ще бъдат следени колко добре карат и наказвани на момента за лошо поведение. В известен смисъл разглеждайки всички тези данни вкуп и компаниите, които ги събират и обработват, прозира нещо подобно на това, което се изгражда в Китай. Там с камери и редица източници на информация се изготвя т.н. „социален индекс“. Който пресече на червено и камера разпознае лицето му – технология широко използвана навсякъде от десетилетие – ще получи негативни точки, например. Хората с нисък индекс губят достъп до определени услуги и възможности в обществото.

Ще ни се да мислим, че това е невъзможно в Европа, още повече, че в Китай видимо се използва, за да открива, следи и изолира дисиденти. Системи изграждани от частни компании обаче позволяват различни аспекти. При това, както аз направих, ги приемаме с отворени обятия, защото не отнемат, а дават бонуси. Накрая най-вероятно същите държавни служби имат достъп до данните, но в случая имаме поне чувството за контрол, тъй като сме прочели договор, разбрали сме го и сме го подписвали. Тоест сме се съгласили изрично. Поне така си мислим.

Тази дилема със следенето отдавна я няма при големите технологични гиганти. Google, Facebook и Apple отдавна са разкрили, че ни следят. Google наскоро отново призна, че дори да се спрат всички настройки за следене на телефона, пак ни следят. С други думи, всичко това, което предоставям като информация използвайки тази малка кутийка, е само част от това, което Google или Facebook знае за живота ми през телефона ми. Това не е никакво успокоение, но поне тия ми връщат някакви пари.

Не твърдя, че това е добро решение. Сигурен съм, че ще се явят онези, които ще подкрепят идеята, че ако караш внимателно следва да плащаш по-малко. В това отношение системата определено работи. Още повече, че поне при мен има определено и психологическия ефект. Получава се малко като игра – нерядко съм отварял сайта малко след като паркирам, за да видя как съм се справил. От друга страна обаче чрез покачващите се вноски ще бъдат наказвани онези, които не искат да бъдат следени и то наравно с джигитите.

Другият паднал регистър

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/drugiqt-padnal-registar/

Покрай провалът на Агенцията по вписванията и кабинета с Търговския регистър се сетих за това как стабилността на системите и качеството на данните е принципен проблем в администрацията. Един такъв пример е регистъра за ражданията, към който се връщам отново и отново покрай ширещите се фалшиви новини за демографията. Макар този регистър в никакъв случай да не е важен и дори да съм призовавал да се затвори публичната част, той е показателен за работата с подобна инфраструктура.

В началото на годината предвидих, че ще тръгнат „сензационни“ новини за критичен спад в раждаемостта. Причината е, че повечето журналисти не си правят труда да проверяват снесените им сензации, а и често гледат да създадат свои търсейки каквито и да е числа, с които да украсят материала си. В случая регистърът за ражданията е удобен макар да сервира невалидни данни, за което самото министерство признава. Дори ръководството на Националният център по обществено здраве говори за това, което обаче не им пречи да публикуват редовно справки от него. Такава е инструкцията явно.

Тази година данните са особено изкривени заради няколкото продължителни периода, в който регистъра не работеше. Това в никакъв случай не беше проблем. Дори беше добре, защото ни спести малко жлъч. Създаде трудности единствено за шепа журналисти в кафяви медии, които нямаха от къде да си набавят числа и се наложи да се обърнат към други подобни източници. Счупеният регистър обаче означаваше, че данни не се въвеждаха продължително време и дори болниците, които се опитват да подават някаква информация, им трябва време да наваксат.

При първия подобен инцидент през януари, когато регистърът падна за 2 седмици, показах как това се отразява на забавянето във въвеждането. След като през юни и юли отново се скапа, но вече за 6 седмици, и без това грешните данни показваха още по-ниско ниво на раждания. Днес, например показва 27583 раждания от началото на 2018-та, а за същия период на 2017-та показва с почти 10000 по-малко – 37186. Това, разбира се, не отразява реалността, но за жалост рядко се случва реалността да продава вестници и печели гласове.

Ето обновената графика със забавянията към днес. Вижда се, че в последните 4 седмици се въвеждат данни за раждания от преди средно 35-40 дни. Формалното изискване на МЗ е за 3 дни. Някои болници още въвеждат за януари.

Анализът се базира на данни, които събирам автоматично всеки ден за попълнения брой раждания в регистъра. Цялата таблица може да свалите тук. Съдържа 127756 записа с брой раждания във всяка област за всеки ден. Повечето записи са проверки за нови попълнени данни за един и същи ден на раждането. Например за броя раждания през 1-ви януари 2018 съм проверявал през всеки ден от 2-ри до сега, за да видя кога болниците са въвели за тази дата.

Закъснелите данни са само част от проблема на този регистър, както съм предупреждавал многократно до сега. Липсват стандарти и гаранции за качество на информацията, както и реални санкции за болниците. Данните показват, че някои въобще не въвеждат ражданията, за което може да има много причини, включително, че не искат да разкрият какви процедури са включени в тях. Всичко това е просто пореден пример за това как се прави поредния регистър без да се следи за качеството и поддръжката, което практически обезсмисля цялото усилие и разходи.

Регистрите са лесно чиновническо решение за всеки проблем. В повечето случаи законодател или министър виждат тези проблеми като по-скоро фонов шум и се опитват да го заглушат с имитиране на дейност. Именно затова ще получим нов регистър на инвалидите, например. Проблемът винаги е, че не е ясно нужни ли са тези регистри, какви са изискванията към тях, кой отговаря за събирането и качеството на информацията, какво е нужно да се поддържа и кой ще осигури средствата за това. В същото време често подаването на информация натоварва фирми и граждани изрично за нещо, което в крайна сметка може и да не се използва. Най-често тези регистри свършват в кофата, когато човекът поддържал го от началото, напусне и никой няма идея как да продължи.

Прогноза за демографското време утре – мазно с превалявания от жлъч

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/demografsko-verme/

Отново е април и наближава един вид празник за всички сутрешни блокове – обновяване на демографските данни на НСИ. Това ще стане утре и покрай много други показатели ще видим броя на ражданията и смъртните случаи за 2017-та. Писал съм доста по тези теми, както и за яркото неразбиране на процесите и дори терминологията от екрана.

Това, което може да очакваме в следващите дни е отново същата сензационност поднесена в мазен вестник и с ехидна усмивка на чичка от пазара, който определено не иска да задаваме въпроси защо вестникът е мазен и най-вече откъде е извадил това, което ни подава в него. Водещите ще канят знайни и незнайни експерти и също няма да поставят под съмнение нито мазния вестник, нито твърденията на гостите си. Поне стига да са достатъчно сензационни и жлъчни.

Разбира се, ще чуем неща като „българите сме на изчезване“ или че сме сред първите места по смъртност. Неизменно ще чуем и за регистъра за ражданията – този любим източник за фалшиви новини за родните журналисти. Тази година той предоставя още по-пикантни детайли. Ако сравните в него ражданията през първите три месеца от годината, както неизменно журналистите ще искат да „украсят“ данните на НСИ, ще забележите, че за 2017-ва са 14019, а през 2018-та – 10841. Тоест цели 3170 раждания по-малко или привидно намаление с 22.7%. Крайно изкушителна възможност за сензация, на която несъмнено доста ще се отдадат.

Истината обаче е отново в нещо, за което предупреждавам от години – регистърът е безполезен. През декември писах за големите забавяния и пропуски във въвеждането на данните. Различни лица в Министерството на здравеопазването признаха, че на практика липсва контрол над качеството на данните и не се налагат санкции над нарушаващите заповедта болници. Когато през януари сървърът на регистъра падна, отне три седмици да го възстановят. Причината далеч не беше това, че отделните служители не си вършат работата, а че организацията идваща от ниво заместник министри и предвидена в нормативната уредба е толкова сбъркана, че практически никой не отговоря да се следи изцяло правилната работа на регистъра. Наскоро разбрах, че донякъде това, че съм въртял телефони из дирекции в министерството всъщност е ускорило възстановяването на сървъра.

Резултатът от този проблем е, че имаше сериозно забавяне във въвеждането, което все още не е наваксано. Съществува допълнителен проблем със системата и сертификатите, които се използват от отговорни лица в болниците, за да въвеждат данните. Както изглежда, някои от тях все още нямат достъп до системата или просто са решили да не въвеждат повече. Резултатът е, че и без това забавените и неточни данни сега са с още почти 1/4 по-малко верни.

Както споделих преди, намерих начин да следя автоматично какво се въвежда в регистъра всеки ден. Накратко казано – ако на 7-ми януари се родят 20 деца в област Пловдив, мога да проследя кога са въведени в системата. Например 10 на третия ден, още 3 след седмица и останалите – в различни дни през следващия месец. На тази графика съм показал с какво забавяне са въвеждани данните по седмици. Не кога са се родили децата, а с колко средно са се забавяли болниците, когато са въвеждали в регистъра. Вижда се дупката през трите седмици, когато сървърът е бил паднал. Вижда се и пикът след това на забавените въвеждания.

Според изискването, данните следва да се добавят до 3 дни след раждането – маркирал съм тази граница в зелено. Средното забавяне е повече от две седмици тази година. Миналата година 1/3 от ражданията са били въвеждани чак след месец. При това тук говорим за данните, които се въвеждат. Както показах в предишните си анализи, има цели болници, които не въвеждат данни или до правят наведнъж няколко пъти в годината.

Дефектите не са само във вътрешната организации и непукизма на политическото ръководство на министерството, но и в самата система и достъпа до нея. Данните имат за цел не просто да броим ражданията, а да се правят научни изследвания какви са проблемите и как да се подобри както майчината грижа, така и да се намали детската смъртност и заболеваемост. Данни от регистъра обаче се отказват дори на тези, за които са предназначени – научните работници. Наскоро обявиха, че се планира създаването на нов регистър. Това обаче може би ще подобри само техническата страна, която е най-малкия проблем. WHO и UNICEF имат стандартизирани категоризации на състояния и събития, които следва да следим и у нас чрез такъв регистър. Дали ще се въведат е доста съмнително след като не могат да се оправят дори с наличното.

Всичко това показва, че очакваната сензация за „рекордно намаление на ражданията в началото на 2018-та“ ще е поредното журналистическо недоразумение по темата. Може да изглежда маловажно, но всъщност не е. Едното число е много важно в действителност, тъй като около него, тенденциите и анализите се формират политики. Затова виждаме странните опити на ДАБЧ да прокара идеята, че имало 8-9 млн. българи зад граница. Фалшивите новини влияят не само на широката публика, но и на официални лица, които би трябвало най-добре да знаят фактите. Новината за работещите българи в чужбина е друг пример за това.

Каква ще е реалният брой раждания на деца в България ще видим утре. Очаквам да е малко по-нисък от 2017-та, най-вече защото броят на жените в детеродна възраст намалява плавно. Описвал съм вече причините за това и защо цялата дискусия по темата е сбъркана.

При това условие някои биха ме запитали, както са правили и преди, „Какво се пениш, като все пак намаляваме?“ Позволете ми една аналогия – по редица причини губите контрол над колата и тя се забива в дърво. Ще се разминете ли с огъната броня или ще загинете? Има огромна разлика между това дали се движите с 120 и 20 км/ч, дали сте с колан и дали правите маневри преди сблъсъка. В момента ни облъчват с крясъци, че се движим с 200 км/ч към сигурна смърт и трябва да вдигнем ръце в паника. Истината е доста различна когато разберем данните, а не сравняваме ябълки с трактори. Да, няма толкова кръв и жлъч и това навярно е проблема. Може би имаме нужда от южноамерикански футболен коментатор, който с разпален глас да обяснява базови статистически концепции и анализи.

Добре отъпканите пътеки и тротоари на България

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/heatmap-activnost/

Да се представят и осмислят големи масиви от информация е трудна задача. В бизнеса тя обаче става все по-важна, тъй като много фирми разбират важността на данните, които събират и ползата, която могат да имат от тях. Част от тези данни могат да бъдат пуснати свободно в полза на обществото, което както съм писал преди, е новата дефиниция на социална отговорност.

Данните обаче не трябва да са сухи, графиките скучни и затворени в нескопосани слайдове. Те може да са красиви, същинско изкуство. Всъщност, самият процес на създаване да доставя дори повече удоволствие от самия резултат. За мен лично такъв беше проектът за карта на българчетата родени в чужбина. В началото на ноември попаднах на нещо много по-добро, всеобхватно и красиво. Услугата за следене на спортна активност Strava са обновили картата си съдържаща един милард записани дейности – каране на колело, бягане, плуване – по цял свят. Резултатът е просто прекрасен.

Само хора, които са се занимавали с визуализация на гео данни биха оценили описанието как се е променила картата за последните две години. Сложността в изчистване на неточности в измерванията, изглаждане на линиите за сметка на точността, но в полза на четимостта, филтриране на данните и прочие подробности са твърде технически. Затова ще покажа само няколко отрязъка от картата, които може да са интересни на всички. Интерактивната версия ще намерите тук.

В началото виждате картата на София събираща цялата дейност. Забелязват се няколко доста „горещи“ региона – най-вече парковете. Следващата снимка показва само бягането и ходенето наложени върху сателитна снимка на града. Отново парковете са изключително посещавани. Почти нищо във Факултета, Красно село, Манастирски ливади и няколко други крайни квартала.

Тук не разглеждам активността плуване, макар да се забелязват няколко басейна в градовете – най-вече по гребната в Пловдив. Липсата на активност по езерата е ясно видима и показва колко нечисти са и колко липсва спортна инфраструктура.

Ако погледнем зимните спортове (ски, кънки), вижда се ясно очертана пистата на Витоша заедно с няколко връщания с колите до София.

Погледнато по на юг се вижда значително по-голяма активност на Боровец и Банско заедно с ясни очертания къде са пистите.

За цяла България карането на ски изглежда ето така. Това изглежда е практически единственият зимен спорт. Разбира се, важно е да се разбере, че това тук не е представителна извадка за всички спортуващи – нито каращите ски, нито колело, нито бягащите. Това показва активността единствено на потребителите на едно от много приложения за следене на спортна активност, макар и едно от големите. Явно достатъчно в България го използват, за да виждаме толкова добре очертанията.

Често Банско се сравнява с пистите в Алпите – какви цени и условия имало там и какви тук. Това се дава като аргумент ту за, ту против конкретния концесионер, нова писта или лифт. Тези карти дават ясна представа за разликата в мащабите и възможностите, които предоставя релефа. От там идва и конкуренцията, алтернативите и прочие.

Тук виждате по-голямата част от Алпите – предимно Швейцария и Австрийската част. Мащабът е еднакъв с горната карта.

Връщаме се в България, тъй като всъщност ските не са единствените зимни спортове записани от мобилното приложение. Ето тук виждате ледената пързалка в Пловдив.Такива се забелязват в София и други градове.

И накрая – пешеходната карта на България. Мисля, че всички дължим овации на онези записали активност „ходене“ по билото на Стара Планина от край до край.

Картата сама по себе си е интересна и красива, поне по мое мнение, но може да бъде полезна по още неочаквани начини. Strava очевидно са направили картата, за да покажат колко много потребители имат и да поставят в контекст активността на всеки от тях. Данните, които са пуснали са анонимизирани и взети заедно показват „горещите“ точки в градовете. Това може да е още един източник на информация за пропуски в инфраструктурата, неизползван потенциал, концентрация на пешеходци и велосипедисти, а от там и повишен риск от инциденти и прочие. Именно от там идва ползата частни компании да споделят „изчистени“ данни от работата си – допринасят към общата екосистема.