Tag Archives: Делян Пеевски

Липсващият Пеевски – и възможната турска следа

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/peevski-izbori-2021/

Историята на Движението за права и свободи не може да се раздели на периоди със и без Ахмед Доган, защото дори като почетен председател на партията той продължава да е нейният стратег – или поне такава илюзия се поддържа пред избирателите му. Без никога да е прекъсвал пъпната си връв с Държавна сигурност и задкулисието, които създадоха него и етническия политически проект ДПС.

Делян Пеевски, който е продукт на същите сили, оплели с мрежите си цялата държава,

за кратък период създаде втори властови център в партията. Този център изземваше все повече от легитимната, макар и формална власт на ръководството ѝ. В условия на избори депутатът бизнесмен прилагаше същата тактика за запазване на електоралната тежест на Движението и ролята му на балансьор в парламента и гарант на етническия мир в страната – една лъжа, тиражирана от Ахмед Доган вече три десетилетия.

Постепенното отърсване на българските турци от страховете на т.нар. Възродителен процес, съзнателно подхранвани през годините от тяхното политическо представителство, ги освобождаваше от задължението да го поддържат и възпроизвеждат постоянно. Докато все повече български мюсюлмани, особено по-младите, преставаха да гласуват за ДПС или подкрепяха някой от алтернативните, но с кратък живот политически проекти,

все по-видим ставаше масовият ромски вот за етническата партия.

Но не защото тя работи с общността за повишаване на нейното образование, а оттам – и на качеството ѝ на живот. Нито защото включва в листите си успели представители на етноса или защото има законодателни инициативи, свързани със закриване на гетата, осигуряване на работни места и социализация на тези хора. Причината е масовата търговия с гласове, която добива все по-големи размери, деморализира демократичния процес и рискува да го изкриви напълно.

Делян Пеевски винаги е имал много номинации от страната и за парламентарните, и за европейските избори. Но съвсем не защото е много харесван тъкмо от електората на ДПС. Тези номинации „отдолу“ са всъщност пълна пародия на демократично издигане на кандидати за депутати. Допреди по-малко от месец от ръководството на партията твърдяха пред медиите, че Пеевски събира много номинации и със сигурност ще бъде част от представителството на ДПС в новото Народно събрание.

После изведнъж стана ясно, че той не само не води, но и не присъства в нито една от листите на Движението.

Всички опити да бъде обяснен този изненадващ ход сега ще бъдат спекулативни. Със сигурност това решение не е само на Мустафа Карадайъ и на централното ръководство на ДПС – или поне не само тяхно. При представянето на водачите пред медиите председателят повтори отново, че тези избори са най-важните за Движението след 1990 г. Но не каза и дума за Делян Пеевски, а остави (както обичат в тази партия) журналисти и анализатори да се оправят сами в лабиринта от догадки.

Възможно е това внезапно отстраняване на човека, чието име се превърна в символ на паралелната държава, да идва след конфликт между двата властови центъра в партията. Може и да е имало скрита за обществото битка между философа от Сараите и бизнесмена, който се опитва да узурпира цялата власт в партията и да я управлява като корпорация. Може Доган, почувствал заплаха, че ще му отнемат партията, да е реагирал емоционално и прибързано. Но във всички случаи изходът от една подобна битка е в ръцете на онези, които създадоха и Доган, и Пеевски. А оттеглянето на одиозния депутат не означава задължително, че вторият властови център в ДПС е унищожен, защото той управлява обръча от фирми около партията.

Някои анализатори търсят основания за отстраняването на Пеевски в разследването на американския Сенат срещу него

по повод опитите на депутата да наеме лобисти в САЩ, които да подобрят репутацията му пред американските власти, след като срещу него и други лица, свързани с фалита на КТБ, беше образувано дело по закона „Магнитски“ в Окръжния съд на щата Ню Йорк през 2018 г. Не е изключено, но реакцията на Движението изглежда твърде закъсняла. Защото би следвало една такава причина да бъде съобразена още при съставянето на листата на ДПС за европейските избори, а през 2019 г. Пеевски беше на второ място в нея. Макар че след избирането му за депутат в ЕП се отказа да замине за Брюксел.

Затова по-скоро изхвърлянето на Пеевски от листите за парламентарните избори изглежда като задкулисно решение.

Има ли турска следа в последните събития в ДПС?

И възможно ли е те да дават ключа към дешифрирането на неочакваната промяна в отношението на президента Реджеп Тайип Ергодан към партията на българските мюсюлмани?

През 2016 г. господата Ахмед Доган и Делян Пеевски бяха обявени за персони нон грата от турската държава и им беше забранено да влизат в страната. Като причина от Посолството в София посочиха антитурската позиция на Доган по повод сваления руски самолет. Но същинският повод за този краен политически ход беше разбиването на нелегални канали за контрабанден внос в Турция на цигари за милиони евро, произвеждани в „Булгартабак“.

По информация на сайта „Биволъ“, писмо до тогавашната американска посланичка у нас Марси Рийс, получено чрез платформата „Болканлийкс“, разкрива същността на модела „Кой“ и действащото в България престъпно задкулисие. Като основен двигател на тази схема е посочен Делян Пеевски, финансиран от Цветан Василев чрез КТБ, но в писмото фигурирали и имената на Бойко Борисов, на приближени до премиера бизнесмени и на Ирена Кръстева – майката на Пеевски.

Досега не се коментира хипотезата за връзка между отстраняването на Пеевски и затоплянето на отношението на Ердоган към ДПС,

но тя заслужава внимание. Дали на партията на Ахмед Доган е отредено някакво място в плановете на турския президент за реализация на доктрината му за Нова османска държава? Няма как да знаем. Но можем да подозираме, че едва ли Доган и неговите господари споделят националистическите възгледи на Ердоган, които доминират във външната политика на южната ни съседка. Както и че те биха влезли в остър сблъсък с православната доктрина на Русия, която винаги е възприемала България като своя зона на влияние.

За българския премиер Бойко Борисов безконфликтните отношения с Турция са приоритет, защото добрият комшулук с Ердоган му носи бонуси пред европейските лидери и му позволява да се бие в гърдите, че като външна граница на ЕС България спира успешно бежанската вълна. Но по-интересно е друго:

Дали Ердоган би кумувал на една бъдеща коалиция между ГЕРБ и ДПС, която към днешна дата изглежда невъзможна?

И на какви компромиси са готови в двете формации? Ако партията от либералното семейство в Европа иска да влезе отново по легитимен начин във властта, дали ще е достатъчно само да прекъсне напълно връзките си с Делян Пеевски? И да остави Ахмед Доган като заложник в сараите му, откъдето веднъж или два пъти годишно почетният председател да произнася поредната високопарна реч, издаваща душевното му разстройство? Дали обаче в ГЕРБ са готови на такава стъпка и каква политическа цена са склонни да платят за този порочен политически брак?

Това са само хипотетични въпроси, на които утрешният ден ще даде отговор – в зависимост от изхода от тези избори, толкова важни за всички участници в тях.

Заглавна снимка: © „Тоест“

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Кой е следващият Пеевски

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/koy-e-sledvashtiyat-peevski/

Когато Пеевски бъде оттеглен, кой ще е фирмената табела на „дълбоката държава“? Кой ще държи „ядреното куфарче“ с компроматите, кой ще натиска копчетата за шантаж, ще задейства технологиите за отнемане на бизнес, прокурорските поръчки, определени съдебни решения? Слуховете, че си тръгва, вървят от поне две години. А лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви още през април 2016 г., че „Пеевски си отиде, Пеевски напуска страната“ – но Пеевски просто прехвърляше бизнеси към офшорки. И все така е депутат от ДПС в четири парламента от 2009-та насам.

Макар председателят на ДПС Мустафа Карадайъ да заяви по БНТ преди малко повече от месец, че „ролята на г-н Делян Пеевски в ДПС не подлежи на съмнение“, съмнение има. От известно време с просто око и с помощта на Търговския регистър се вижда как той кешира успешно активите, с които се сдоби от тройната коалиция насам, и всичко, до което се добра след контролирания взрив на Корпоративна търговска банка.

С медиите обаче се раздели най-накрая –

финалът на сделките за вестниците му и „Нова телевизия“, в която умишлено бе „приобщена“ и телевизия „Канал 3“, официално приключи през януари. А тишината около фигурата му от известно време контрастира с шума около Ахмед Доган – лятната му резиденция в „Росенец“ и свързаните с нея нарушения, ТЕЦ „Варна“, проекта за разширение на пристанището към централата. Появилото се между двамата напрежение през 2017 г. бе потушено, но Пеевски отдавна е много повече от функция на Сараите, а разполага и с по-голям властови ресурс.

Какво би станало, ако…

Звездата на Пеевски се издигна нависоко през 2013-та – годината, в която Ахмед Доган реши да се оттегли от оперативното управление на ДПС и стана почетен председател. През юни (пет месеца след паметната VIII Национална конференция на Движението, на която НСО едва опази жив младежа, насочил газов пистолет срещу Доган) Сергей Станишев и други свързани със сарайския кръг решиха да предложат Пеевски за шеф на Държавна агенция „Национална сигурност“. Броени дни преди парламентът да го гласува, към ДАНС (контраразузнаване + дирекция срещу прането на пари) беше придадена и мощната ГДБОП. Пак по идея на БСП и ДПС, респективно на Станишев и Лютви Местан.

Така ДАНС ставаше най-мощният ударен отряд

с правомощия да арестува, разследва – същинско лазерно оръжие в ръцете на Пеевски и кръга, поставил го на шефския стол.

Избухналите протести и оттеглянето на Пеевски беляза началото на края на кабинета „Орешарски“ и провали третия опит на ДПС да се върне официално в управлението. А името „Пеевски“ вече беше известно на цяла България, не само в определени среди. Но какво от това? Пак човек от същия кръг оглави ДАНС. А „успелият млад мъж“ вече се беше добрал до „Булгартабак“, имаше група контролирани от него медии, печатница, големи проекти, като Lafka например, финансирани с парите на КТБ, както и бизнес с млечни продукти и други предприемачески начинания. Тук му е мястото да припомним, че КТБ се захранваше основно с пари на държавната енергетика и държавните транспортни фирми, така че

ние като данъкоплатци имаме принос в пеевщината.

През август 2014 г. Румен Овчаров обвини Борисов, че е „вкарал в играта“ за „Южен поток“ фирми, свързани с Делян Пеевски и Цветан Василев. В онези времена Пеевски и Василев не бяха врагове, каквито са днес, а партньори в коалиция по интереси. Именно по време на управлението на Бойко Борисов бизнеси на Пеевски станаха най-големите клиенти на държавната Българска банка за развитие, разкри „Капитал“ – с около 250 млн. лв. заеми. Впрочем самата банка от 2017 г. е с принципал Министерството на икономиката, оглавявано до юли м.г. от свързвания с Пеевски и ДПС Емил Караниколов. (Той беше един от тримата министри, отстранени заради Пеевски.)

През 2017 г. изданието за разследваща журналистика „Биволъ“ изчисли колко тежи Делян Пеевски – 1,5 млрд. лв. А година по-рано същата медия пресметна, че свързани с депутата от ДПС фирми са сключили договори за над 733 млн. лв., близо 60% от които са евросредства. Въпреки едно старо обещание Борисов така и не извади Пеевски от обществените поръчки.

Ето как вместо конкуренция, прозрачност и качество, обществените поръчки генерират корупция, която подхранва олигархичните зависимости, развращава администрацията, а заради ниското качество на изпълняваните обекти понякога води до човешки жертви.

Какво остава от Пеевски

Lafka фалира, остатъците от „Булгартабак“ бяха продадени, млечният бизнес – също (продуктите „Лакрима“ и Frezco), ИПК „Родина“ си намери купувач, Полиграфическият комбинат беше прехвърлен на иракчанин с български паспорт, стар ортак на Пеевски, както го определи „Банкер“. Една от най-големите вериги за битова техника – „Техномаркет“, се контролира от дубайска офшорка. А Пеевските медии обърнаха палачинката още преди финализирането на сделките за тях и посредствената пропаганда вече я няма. Разгърнете „Монитор“ например и ще се убедите как от страниците му е изчезнал анонимният хейт срещу няколко определени личности, доскоро цветисто оплювани – за сметка на тривиални новини.

И макар извън тях да има и други вестници и сайтове, които охотно обслужват интересите на Пеевски и свързаните с него кръгове, никога няма да е същото. Медиите наистина са власт и фактът, че Делян Пеевски бе принуден да се раздели със своите, е сигурен знак за промяна.

Властта си в съдебната система обаче най-младият български олигарх едва ли ще пусне така лесно.

Точно тази битка и нейната развръзка са в ръцете на следващото управление – зависи от правителството, което ще имаме след парламентарните избори. Действията му ще покажат дали ни готвят следващия Пеевски, или ще има действителни реформи. Състоянието на българското правораздаване вече изнервя особено евро-атлантическите партньори, тъй като отслабва България като брънка от общността и я прави лесна мишена за външно влияние. Кой иска ерозиран съюзник – неговите слабости стават слабости и на другите партньори.

Подобна оценка направи тази седмица правната съветничка към Посолството на САЩ в България и бивша федерална прокурорка Джесика Ким. Тя бе изпратена преди година от Вашингтон със задачата да помага за борбата с корупцията в България, а изявлението, което направи на дискусия на Атлантическия клуб за върховенството на закона, е далеч от дипломатично. „Липсва политическа решителност за борба с корупцията в България, а корупцията е опасна за националната сигурност, защото прави държавите по-уязвими на външно влияние“, заяви Ким. Това е директна критика към властта на Борисов.

За разлика от глобалната пандемия от COVID-19, корупционната ендемия на България не може да се лекува с единична или двукратна ваксинация. Това е заболяване, което изисква продължително лечение, усилия и воля. Отчетността започва от българските лидери – във всяка партия и на всяко ниво – с подкрепа на принципа, че никой не е над закона, включително самите те.

Определени стъпки в посока накърняване на независимостта на съдебната система са отслабили способността на България да води наказателно преследване за корупция по високите етажи. Като се добавят олигархическото влияние, случаите на конфликт на интереси, злоупотребата с държавни ресурси и липсата на медийна независимост, човек разбира защо България остава държавата с най-високи нива на корупция в ЕС.

Американската посланичка Херо Мустафа не говори по този начин, но един друг посланик преди нея – Джеймс Пардю (2002–2005), ще бъде запомнен с твърде прям език, особено по отношение на тогавашния главен прокурор Никола Филчев. Така че критичните наблюдения на Джесика Ким се вписват по-скоро в неговата стилистика. Но това, което каза тя, може да се прочете и в доклад на Държавния департамент от миналата есен, в който един от акцентите е корупцията по високите етажи на властта, особено при разпределението на обществени поръчки и еврофондове.

Публикуваният тази седмица индекс за възприятие на корупцията за 2020 г. на Transparency International показва, че България отново е с най-лош резултат в ЕС, подобрявайки с незначителната една точка предишния си сбор. Компания ѝ правят Румъния и Унгария, но Гърция показва подобрение.

В страните с голяма корупция ножицата между бедни и богати винаги е голяма, а в България тя продължава да се разтваря, констатира и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Въпреки че отдавна се стреми към членство в ОИСР, от доклада става ясно, че усилията на страната ни в борбата срещу корупцията и престъпността не са достатъчни, необходими са реформи в образованието и реална интеграция на най-голямата малцинствена група – ромите.

Така че дори Борисов и ГЕРБ да не са в следващото правителство, дори и Пеевски да го няма в парламента, това не значи нищо.

Просто добро начало. Корупцията се е просмукала до фундамента на държавата, а съдебната система и правоохранителните органи са безучастни. Нима смяната на правителства попречи на Пеевски да получи от властта каквото си поиска – или на Цветан Василев да привлече повече публични средства в банката си? Съвсем не.

Затова и са смешни „закачките“ между Борисов и президента Радев на тема „Пеевски“. Премиерът уличи държавния глава, че „Шиши“ му наредил служебния кабинет. „Аз не познавам Шиши, но премиерът му даде поръчки за милиарди“, реагира президентът. Той не за първи път атакува с темата за обществените поръчки – и през 2018 г. каза същото, питайки Борисов и за общи бизнес интереси с Пеевски. Случи се, след като в интервю по bTV Борисов заяви: „В Президентството има един човек, който пише речите на Радев. Един медиен човек, помня го още от BBT – телевизията на Пеевски.“ Изглежда, е забравил, че и личната му пиарка Севделина Арнаудова беше кадър на тази телевизия…

Впрочем Джесика Ким отбеляза, че ролята на главния прокурор, въпросите за неговата отчетност и как да му бъде търсена наказателна отговорност не са единствените проблеми на правосъдната система в България и борбата с корупцията. От значение са и начинът на сформиране на Висшия съдебен съвет, липсата на независимост на съдебната система, липсата на независими медии, взаимозависимостта на властите.

Това са проблемите, констатирани неизменно и от Брюксел, но системните партии в лицето на ГЕРБ, БСП, ДПС демонстрират единодушно упорство не да променят, а да укрепят зависимостта на съдебната система. И да предлагат мимикрия на реформи. Присъствието на някоя от тези партии в следваща коалиция минира същинските реформи. Ако ги е страх пък от „дълбоката държава“, дали няма да се намери група смелчаци за експертно правителство, чиято единствена задача ще е да прочисти оборите? Със сигурност има такива – компетентни и смели. Проблемът е кой ще им даде правомощия да извършат този подвиг.

„Пеевски“ не е продукт на ДПС, той е консенсусна инвестиция.

Неговото богатство и влияние произтичат именно от преразпределението на публични средства и активи, осигурени му от хората на власт. Те го направиха корпулентен и значим и всеки опит да бъде отстранен ще предизвика трусове по върховете на властта. Нали помните, че той държи ядрено куфарче с компромати… Съюзниците обаче няма от какво да се страхуват.

Заглавна илюстрация: © „Тоест“

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Христо Иванов и как политическото гето на ДПС може да бъде разбито

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/hristo-ivanov-interview-rosenets-2/

За сюжета „Росенец“ и разплитането на руската връзка в него, за ролята на Ахмед Доган като почетен председател на българското задкулисие, за ДС и политическото гето, в което са натикани българските турци и мюсюлмани – Венелина Попова разговаря със съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов.

В поредното си видео от плажа пред лятната резиденция на Ахмед Доган казвате, че от това как ще завърши сагата „Росенец“, зависи статутът на почетния председател на българското задкулисие. Няма ли обаче риск темата да зацикли и да изгуби своята острота и значимост, особено след като спря да произвежда скандални новини за медиите? И това сякаш пролича при отразяването на последната Ви акция…

Има всякакви рискове, но аз продължавам да настоявам, че тази тема е важна, както и всички други, които сме повдигнали. Затова тази работа – връщането на статута на Доган към статута на всеки друг български гражданин – трябва да бъде довършена, а колко медии ще ме отразяват и как ще реагират гражданите, в крайна сметка това е тяхно решение. Ние не можем да пренебрегваме факта, че в България има каста на хора, които са недосегаеми и извън закона. И да не наложим законността поне спрямо един от тях, а Доган е, тъй да се каже, почетният председател на тази каста. Това е нашата проста задача и от нас зависи дали ще успеем да я свършим. А дали медиите отразяват темата, кога ще я отразяват, колко енергия имат и кое им е важно, са само комуникационни съображения.

Нека Ви припомня, че фактологията около „Росенец“ е известна още от 2016–2017 г. – от журналистически разследвания, които също не се отразяваха, нали така? Аз смятам, че си изпълнявам задълженията на човек, поел ангажимент да представлява една конкретна демократична общност, която очаква да се борим срещу тази каста на недосегаемите. Между другото, Борисов се появи тези дни на брифинг, отговори на всякакви дребни въпроси, но никой не го попита коя е Мата Хари. Не мога да се ангажирам с отговор на въпроса защо в България дори медии, които не могат да се оплачат от липса на свобода, просто нямат хъс.

Разследващите журналисти от няколко медии свършиха работата на прокуратурата и осветлиха важни подробности около собствеността и изграждането на „летните сараи“ на Доган. Но не се ли пренебрегва руската следа в сагата „Росенец“? И ако се тръгне по нея, докъде би могла да ни доведе тя?

Аз не съм я пренебрегвал. Както знаете, ние водим дела срещу НАП да ни предостави ревизионни актове, от които се надяваме да разберем колко е реалният данък от стартирането на „Лукойл-България“ досега. Руската връзка в този анклав е истинската причина да бръкнем в тази рана. И ако тази връзка се пренебрегва, то е от други участници в медийния пейзаж, не от нас.

Ако тя бъде достатъчно осветена, ще стигнем до това, което вече знаем – че българската посткомунистическа властова конструкция, така наречената „дълбока държава“, има своя генезис в Държавна сигурност и клановете по върховете на БКП, които винаги са били в орбитата на руските и съветски имперски интереси. Ще стигнем и до въпроса как Ахмед Доган попадна в затвора през 80-те години, как излезе оттам герой, как продължи да бъде изключително близък със следователя от ДС Ангел Александров, който би трябвало да е главният му враг, ако го е вкарал в затвора, а стана негов приближен. И на практика осигури ключовите кадри, които се превърнаха в лейтенанти на Доган в правосъдието. Знаем още, че Делян Пеевски и Петьо Еврото са селектирани от Ангел Александров, а и доста активисти от ръководството на ДПС са също от този кръг…

Определихте съюза между ГЕРБ и ДПС като срамна тайна в българската политика. Защо? И има ли нужда Борисов да възседне фадромата и да даде старт на събарянето на яхтеното пристанище на Доган, когато цялата държава работи за интересите на почетния председател на ДПС, при това в нарушение на законите, какъвто е не само случаят с морските му сараи.

Точно това се опитваме и ние – да превърнем „Росенец“ в лакмус на именно това положение на нещата в държавата. Защото въпросът не е в конкретното пристанище само по себе си. Въпросът е, че този сюжет много добре показва как държавата, която през последните 10 години формално се управлява от ГЕРБ, обслужва Доган, все едно той е нейният реален господар. По същия начин стоят нещата с ТЕЦ „Варна“, с удълбочаването на плавателните канали във варненското пристанище пак в полза на Доган – все теми, с които ние сме се занимавали и ще продължим да се занимаваме.

Конференцията на ДПС, на която Ахмед Доган беше заплашен с пистолет, прие специален член – 9А в Устава на Движението, който регламентира правата на почетния председател, а действащият всъщност се явява негова функция. Като юрист познавате ли друг такъв прецедент в политическа партия и всъщност Доган като почетен председател не е ли в ролята на Кръстника?

Напълно сте права. Тази роля не следва от никакви формални нормативни основания. Нарекох Доган „почетен председател на задкулисието в България“, защото той е най-ярката демонстрация, че в държавата ни човек може да няма никакъв политически и юридически статут и въпреки това да концентрира огромна власт. Тя може да принуди едно управление, което номинално заявява, че на изборите се явява срещу теб, да те обслужва така, все едно неговите институции са ти личен персонал. В личността на Доган и в неговия статут се вижда на практика, че центърът на властта в България е изместен от публичния процес към една сенчеста територия. А в нея един кръг хора на фамилен принцип вземат решения какво да правят с нас, с нашите пари, с нашите данъци.

Имате ли отговор на въпроса защо при лятната акция за защита на Доган и резиденцията му в „Росенец“ докараха от другия край на България автобуси с помаци от Пирин и Родопите, когато ДПС в Бургаска област има над 2000 души членска маса?

Честно казано, не съм се замислял и нямам отговор на този въпрос, но при всички положения беше грешка, защото хората останаха шокирани от това, което видяха. Макар сюжетът „Росенец“ да не беше нов за медиите и те да бяха показвали сараите от по-далечно разстояние, всъщност тези хора не знаеха, че техният скромен философ и почетен председател д-р Ахмед Доган живее в просташки разкош и тъне в такова необяснимо богатство. Затова мисля, че този шок нанесе удар върху подкрепата за ДПС, чийто ефект тепърва предстои да видим.

Иначе сцената, която беше аранжирана там, имаше за цел да създаде една нова „Катуница“ ­– и това са думи на Мустафа Карадайъ. Идеята беше да се съберат на едно много тясно място и в голяма жега българи, от едната страна, а от другата – представители на мюсюлманското малцинство, емоцията да ескалира и да се стигне до конфронтация. Всичко това беше организирано с помощта на българската полиция, ръководена непосредствено от човек, който после беше направен министър на вътрешните работи. Това фактически беше една незаконна операция на жандармерията в нарушение на Наказателния кодекс, защото имаше за цел да създаде предпоставки за етническо напрежение.

И на този фон, когато хората, които бяха насъсквани да се противопоставят, се събраха на плажа и влязоха в контакт едни с други, не възникна никакво напрежение. Така че дори да е имало такива планове, те се провалиха. Защото накрая хората пяха заедно химна, обединени от идеята за една законност за всички в тази страна.

Не е ли време, вместо да се повтарят отново и отново неуспешните опити за създаване на алтернативна етническа партия в България, политически формации като „Демократична България“ да се отворят за българските турци и помаци? В противен случай те ще бъдат принудени да продължат да гласуват за ДПС и агентите на ДС в листите му, за да бъдат политически представени…

Време е и ние отправяме послание за това, че сме готови. Но не през някоя формация, която желае да влезе в конкуренция с ДПС за статута на друг монополист на етническия вот, макар и в някаква временна коалиция с нас, а напротив – редом с българските граждани, независимо от своя произход, да участват в политическия процес. Трябва да покажем, че в България няма нужда от гета. Така че ние сме готови и мога да кажа, че работим за това. Въпросът е до каква степен тези общности са готови да се откажат от своите лидери и техните претенции да ги представляват.

За тази идея е необходима волята и на останалите партии, дори и тези на статуквото. В противен случай българските турци и мюсюлмани ще останат в политическото гето на ДПС. Както няма да успеем с интеграцията на ромите, докато те продължават да живеят в гета…

Напълно съм съгласен с Вас и моят призив е към всички лидери на такива формации, които в момента сензационно представляват тези избиратели – да не се опитват да изместят Доган от неговата роля на монополист на етническия вот. „Демократична България“ е готова да отвори своите листи и структури за дългосрочно сътрудничество и интеграция. Въпросът е дали хората, които в момента представляват политически тази общност, са готови да станат мост за този процес, или просто искат да се наместят в ролята на Доган.

Ще продължи ли Делян Пеевски да организира изборите в ДПС като търговска сделка, както през последните години? И очаквате ли в кампанията да бъде хвърлен огромен паричен ресурс за купуване на гласове?

Мисля, че нищо няма да се промени, докато в парламента няма мнозинство от всички опозиционни формации, които да имат готовност да започнат разграждането на тази икономическа и властова империя тухла по тухла, защото тя има своята конструкция.

Нито Борисов, нито Пеевски, нито Доган ще се откажат сами от своята власт. Естествено, колкото по-сериозна е заплахата за тях, толкова по-крайни ще бъдат те. И никой не бива да си прави илюзии, че ако не бъдат конфронтирани, може да се постигне някакъв успех в битката срещу тяхната империя. Напротив, те правят още от същото, с още по-голяма сила и докогато може. Но дори и някога Делян Пеевски да бъде отстранен, ако не бъдат сменени структурите на властта, на негово място ще бъде назначен друг. В момента обаче той е непоклатим и всякакви схеми и новини за неговото оттегляне са силно преувеличени.

Заглавна снимка: Христо Иванов на антиправителствен протест в София, 3 септември 2020 г. © Ивайло Мирчев

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Новото старо ДПС

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/novoto-staro-dps/

Системните партии в България отново ще са преобладаващата част от следващия парламент и бъдещото управление на страната. А за големите, като ГЕРБ и БСП, избори в условия на пандемия и произтичащите от това очаквания за по-ниска избирателна активност носят само ползи. Социолози вече прогнозират представителство на шест партии в бъдещото Народно събрание. И ако е безспорно, че с най-много депутати ще бъдат представени ГЕРБ и БСП, то битката за третата позиция ще бъде между новата формация на Слави Трифонов „Има такъв народ“, която най-вероятно ще заеме нишата на т.нар. Патриоти, и ДПС – традиционния балансьор във всички Народни събрания от началото на Прехода.

Партията на Ахмед Доган, създадена на етническа и верска основа, за което Конституционният съд си затваря очите през всичките тези 30 години, управляваше в коалиции с леви, десни и центристки формации, без това да е създавало проблеми за нейната идентичност. Всъщност изборът на либерална идеология си беше чист камуфлаж за Движението, организирано и управлявано не върху основата на свободата и равенството, а като бизнес формация със силно централизирана йерархична структура. Защото едва ли има друга либерална партия, в чийто устав да е записано, че

„почетният председател на ДПС олицетворява и изразява непреходните ценности и стратегическите цели на партията“.

Ахмед Доган нарече себе си „инструментът на властта, който разпределя порциите на финансирането в България“ – арогантно и безпардонно признание, че държавата и нейните институции са напълно зависими от олигархични обвързаности и интереси.

ДПС ще направи всичко възможно, за да запази досегашната си тежест в Народното събрание, макар че и четвъртата позиция няма да обезсили значението ѝ на основен играч на политическата сцена у нас. Въпросът е дали следващата партия, която ще получи мандат да състави правителство, ще покани за коалиционен партньор формация, създадена от ДС и КГБ, или ще предпочете отново задкулисната ѝ подкрепа. Така както се случваше в годините назад и напоследък, когато ДПС като опозиция в парламента подкрепяше управляващите в критични моменти и за определени решения, независимо какво се кълне премиерът или някой от елита на етническата партия.

В първия случай ДПС ще получи своите министерски кресла, и то точно тези, които поиска. Във втория – ще търси подобаващо осребряване на позицията си

от фондовете за реализиране на зелените политики на ЕС, както правеше досега чрез Държавния фонд „Земеделие“, през който минаха най-големите потоци европейски пари.

Неслучайно Мустафа Карадайъ, преизбран за председател на ДПС, в своя доклад на Националната конференция на партията от 12 декември 2020 г. постави акцент върху необходимостта от програма за ускорено и догонващо развитие на държавата и адекватни решения по Зеления пакт на ЕС. В него елитът на либералната партия вижда кокошката, която ще снася златни яйца, и смята да се възползва максимално от огромните финансови ресурси, които ЕК ще отдели за създаването на климатично неутрална икономика. Още през декември ДПС направи своя избор и посочи, че предпочита парадния вход към властта.

В началото на седмицата ДПС избра петима заместник-председатели на партията и членове на Централното оперативно бюро.

Формално с гласовете на Централния съвет на Движението, реално – със санкцията на Доган и Пеевски. Остава въпросът на кого от двамата гласът тежи повече и дали те представляват един и същ властови център в партията. Но подхвърлените публично съмнения, че олигархът постепенно губи позициите си в ДПС, не се потвърдиха, поне от гледна точка на избраните заместници на Мустафа Карадайъ, за които се твърди, че са в близки отношения с Пеевски. Един от тях – Халил Летифов, беше сред най-възторжените вестители на даренията и благодеянията на одиозния депутат в началото на коронакризата и част от екипа, който осъществяваше неговата шумна пиар кампания в медиите.

В приетата на 4 януари 2021 г. политическа декларация на Централния съвет на Движението се казва, че ДПС е гарантирала през годините на Прехода геополитическата ориентация на България, а Ахмед Доган е заложил устойчивите темели на демокрацията и на мирния преход чрез създадения от него български етнически модел.

Тези клишета, повтаряни години наред, не могат да превърнат една лъжа в истина.

А тя е, че в първите години на Прехода Движението за права и свободи имаше облик на прогресивна партия на българските турци и мюсюлмани, репресирани от тоталитарната власт, която посегна на тяхната идентичност със смяната на имената им. Но още при първото дистанционно задействане на ДПС, което свали с гласовете си правителството на Филип Димитров, маските паднаха и настъпи отрезвяване по отношение на илюзиите от кого е създадена и на кого ще служи тази партия.

България не стигна до етнически или верски конфликти при смяната на тоталитарния режим не защото Доган, изграден кариерно от тайните служби, се бе проявил като миротворец. Просто сценарий с проливане на кръв не би позволил на бившите комунисти да организират Прехода, който ги устройваше без лустрация и отнемане на техните позиции и имущество и източения национален капитал. Иначе биха го предизвикали без угризения – със или без помощта на Доган.

През всичките години от създаването си досега

етническата партия експлоатира религиозните чувства на своя електорат за политическа употреба.

Нямаше митинг, възпоменание на жертвите от т.нар. Възродителен процес или друга политическа проява, на която Ахмед Доган и ръководството на партията, депутати и кметове от ДПС да не заставаха на трибуните заедно с главния или с районните мюфтии. Нищо че член 13 (4) от Конституцията забранява използването на религиозни общности и институции, както и на верските убеждения за политически цели.

През годините Доган и елитът на партията създаваха кадри и обръчи от фирми, които да ги захранват. А хората от Пирин и Родопите продължаваха да съществуват в едно предмодерно време, в рамките на натуралните си стопанства и на това, което изкарваха от земеделие и животновъдство. И все повече млади мъже избираха съдбата на икономически емигранти. Въпреки отчуждението си от ДПС, мюсюлманите в България продължиха да гласуват за партията на Доган, която поддържаше живи спомените и страховете им от недалечното тоталитарно минало.

И най-вече защото другите български партии останаха безучастни към съдбата им.

Някои им предлагаха символично участие в листите си за изборите, но никога не се отвориха истински към проблемите на тези хора, много от които продължават да се чувстват част от една забравена и маргинализирана общност. Опит да подаде ръка на изселниците ни в Турция направи Иван Костов, но нямаше управленски хоризонт да реализира идеята си за приобщаване на тези хора.

Днес ДПС открито заявява, че иска да участва във властта и е подготвена за това с кадри, програма, визия и план за развитие на България. Как отеква това в общественото съзнание, можем само да подозираме.

Що се отнася до заявеното оттегляне на подкрепата на ДПС за втори мандат на Румен Радев, то не е новина и може да бъде разчетено като желание на партията да „пристане“ на ГЕРБ в следващото управление на страната, независимо че го определя като некомпетентно и корумпирано. Както и като мълчаливо обещание за мюсюлманския вот на президентските избори. В тази заявка сегашният държавният глава прозря сговор между Пеевски и Борисов.

Във или зад властта, ДПС ще продължава да е фактор в българския политически живот

и да прокарва руски интереси, не задължително винаги тези на Кремъл. В случаи, когато руските и турските интереси в региона съвпадат, както е с проекта „Турски поток“, ДПС увеличава тежестта на своя глас в българския парламент. А Реджеп Тайип Ердоган съвсем съзнателно поздрави ДПС по време на конференцията. Но само и единствено от гледна точка на своите неоосманистки амбиции, за да покаже, че в българския парламент има партия на етническите турци.

Има само един път порочно заченатата партия на Ахмед Доган да изгуби своя електорат и влиянието си сред мюсюлманската общност в страната ни. И той е тази общност да се демократизира по един естествен начин, като намери своето представителство в другите български партии. Но за това е необходимо и те да покажат едно друго ниво на политическа култура.

Заглавна снимка: Стопкадър от видеозапис на Националната конференция на ДПС, проведена онлайн на 12 декември 2020 г.

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

За 10 г. Биволъ се превърна в най-цитираната зад граница българска медия Разследванията на „Биволъ“, разтърсили България през 2020 г.

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8A-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%81.html

сряда 30 декември 2020


Десет години не стигат!

Тази година Биволъ навърши скромните 10 г. от своето раждане. За тези 10 г. медията ни мина през много сериозни изпитания, заради независимата си политика и смелите си разследвания. Те разкриват главно тъмните страни на корупцията, злоупотребите по високите етажи на властта, порочната система на Задкулисието в България, погромите срещу природата, бруталните закононарушения на институции и личности, уж призвани в отговорността да спазват законите. Безкомпромисните разобличителни поредици, осветяващи престъпления в държавната система и кражба на огромни публични средства прокарват нашия трънлив и стръмен път… Биволъ и екипа му останаха верни на каузата, с която през 2010 г. бе създаден сайта за разследваща журналистика.  Да бъде безапелационна трибуна на Истината, според най-високите професионални и етични критерии в журналистиката.  Да бъгне порочната медийна мрежа, установила се в България, след организираното олигархично овладяване на болшинството от българските медии. Един процес започнал заедно с влизането ни в ЕС и постепенно сринал страната до позорното 111-то място по медийна свобода в световната класация на “Репортери без граници”.

Биволъ е непоклатим в позицията си да отстоява с цената на всичко честта на българската журналистика, в условията на икономически, политически и професионален погром върху свободата на словото. Именно затова медията бе оценена по достойнство и освен многобройните награди и признания през годините, Биволъ се превърна в най-цитираната и споменавана зад границите на страната родна медия, призната като неизменен коректив на точната, обективна и класна журналистика.

Фактът, че нито веднъж, дори в условията на тотално овладяване на съдебната и репресивна система у нас, Биволъ не можа да бъде осъден, въпреки многобройните атаки да бъдем поставени на колене за разследванията си. На свой ред спечелихме важни дела. И днес Биволъ е ответник по дела, заведени от засегнати в статиите ни субекти и олигархични претенции. Но медията не се подаде на натиск, на непрестанните репресивни действия срещу собствениците и журналистите, на опитите да бъде подчинена, пречупена и поставена под контрол. Биволъ не можа да бъде опитомен, той си остана същото диво и свободно същество на медийното поле, каквото се роди и каквото беше заченато. С дълга памет и неизменен критерий за Справедливост. В името на правото на обществото да бъде свободно , чрез информацията, в името на правото на всеки да направи своя верен и безпристрастен извод и избор, не вследствие на манипулации и пропаганда, а единствено след предоставената изконна възможност за достоверно познание и сравнение.

Затова и разследванията на Биволъ са в основата на всички актове на гражданско пробуждане и съпротива през последните 10 г. На всички обществени битки срещу олигархията, Задкулисието, Модела КОЙ, корупцията, Мафията и мутризацията на страната. Защото Биволъ е себе си, и нищо, и никой не са в състояние да го променят. България има своята нужда от своя необуздан Биволъ и Биволъ ще продължи да служи на България, в името на един по-добър, демократичен, справедлив, законен и благополучен живот за всички.

Що изора Биволъ през последната година

Първото разследване на „Биволъ“ през 2020 г. беляза „Годината на боклуците” (вижте видеообзора). „В първия ден от новата 2020 г. МВР, Прокуратурата и ДАНС се похвалиха с акция в Плевен, по време на която са открити нарушения при складирането на 9000 тона боклук на площадката на фирмата “Феникс Плевен”, пише в материала „Боклукгейт: Разследвани за връзки с Камората и Ндрангетата доставиха 9 000 т боклук за България“. Темата привлече вниманието на италианската телевизия Rai 2, описала случая в своя репортаж от Бобов Дол (вижте: „Не ни е страх от Камората и Ндрангетата, залели с боклуци България“)

Темата за водната криза в Перник бе внимателно разработена от екипа на „Биволъ“ и спомогна на гражданите в града да окажат натиск върху властите за решаването на проблема. Вижте статията „Чудовището, изпило вода в Студена, прави милиони за бивш министър от ДПС“ и видеорепортажа на Димитър Стоянов „Водопроводът за Перник от Мало Бучино не се строи 24 часа в денонощие“.

Скандалът около олигарха-беглец Васил Божков бе описан подробно от медията ни, като темата е засегната в поредица статии начело с материала: „Хазартните фирми на Черепа подават нечетливи годишни отчети, а Агенцията по вписванията ги одобрява в нарушение на закона“.

Нови записи на Борисов със Златев и партиен кадър дойдоха от Гърция

Скандалът с вилата на потенциалната майка на детето на премиера Бойко Борисов в Испания бе първо споменат в записите, публикувани от „Биволъ през 2015 г., както се припомня и от Татяна Кристи в материала й: „Как скандалът ЯневаГейт беше цензуриран в Уикипедия“. А главният редактор Атанас Чобанов описа връзките на спонсориралите луксозния живот на „Мис Бикини“ предприемачи: „СИК, бутик и къща в Барселона“. Кореспондентката ни в Кърджали Вилдан Байрямова е първата, посмяла да пита министър председателя: „Г-н Борисов, имате ли дете от Борислава Йовчева?“ в своя „Репортаж с НСО на врата“.

 

„Биволъ“ е единствената медия в България, установила мащабите на аферата „Венецуелската перачница“ в „Инвестбанк“ в партньорство с венецуелски разследващи журналисти Armando Info, избягали от режима в Колумбия. Оказа се, че арестуваните пари на Николас Мадуро в „банката гнила ябълка“ надхвърлят 140 млн. евро. Вижте в статиите: „Венецуела разследва петродоларите в България по статия на „Биволъ“ и „$158 млн. на Мадуро отлежават в „Инвестбанк“.

Скандалното нехайство около борбата с коронавируса пак беше най-добре описано в „Биволъ“ – става дума най-вече за „Фурмигейт“: „Борим Covid 19 с фурми от Абу Даби“. и „Отровни ли са дезинфектантите, дошли с фурми от ОАЕ?“.

Медицинските фурми от ОАЕ стигнаха до Червения кръст

Темата намери и широко отразяване в чуждите медии.

Трагичното загиване на един от най-добрите телевизионни журналисти в България също беше директно свързано с корупцията по високите етажи на властта, макар освен „Биволъ“ никой и да не обръща внимание върху този аспект на скандала: „ДФЗ и прокуратурата крият злоупотреба с еврофондове на собственичката на джипа, убил Милен Цветков“.

Темата с коронавируса е следена от „Биволъ“, защото отваря безкрайно вратички за корупция за държавните институции. Вижте „Как България купи с европари маски менте от Китай“. И защо „МВР ще ни следи, а болниците ще пазаруват без обществени поръчки“.

Властта мълчи за незаконен строеж на държавен плаж до #Догансарай

Демократичната и протестната общност няма как да не си признае, че фактологичната основа за акцията на плажа в „Росенец“ бе  събрана от „Биволъ“ в поредица от разследвания, години преди началото на протестната активност. Вижте материала от май: „Доган си построи тайно 230 м частен вълнолом в морето край Сарая“. Разследването от началото на юни: „С дръзка измама Доган се сдоби с ново пристанище“ и от юли, че Доган всъщност е окупирал и държавен имот безнаказано: Оградата на Догансарай е навътре в държавен имот”.   Независимо от констатираните с 6 г. крупни закононарушения по построяването на Сарая, държавните институции не си мръднаха пръста да санкционират нарушителите, а дори напротив – съдействали са в престъпленията! Три министерства бабували на незаконния пристан на Доган  Освен това Биволъ разкри, че целият браг на полуострова е също незаконно бетониран, вероятно с публични средства и природата е увредена по абсолютно недопустим начин за хатъра на Ахмед Доган: Брегът около Доган Сарай е незаконно бетониран и застроен”.

Естествено Прокуратурата на Иван Гешев е сляпа и глуха за такива скандално крещящи корупционни закононарушения, защото е заета през това време да се занимава по поръчка с преследване и репресиране на хората в Биволъ и всички свързани пряко или косвено с тях лица и субкти през годините!

„Биволъ“ успяха да разследва, анализира и поръча експертизите на аудиозаписите с гласа на премиера Бойко Борисов. Вижте материалите като: „Запис на Борисов пратен до медиите от български IP адрес“., „Нови записи на Борисов със Златев и партийни кадри дойдоха от Гърция“. и „Нов запис на Борисов и Борис Велчев – „Братиньо“.

Нов запис на Борисов с Борис Велчев – “Братиньо”

Министърката на земеделието лъсна в два скандала, описани от „Биволъ“ буквално през ден през юни 2020 г. Първо стана ясно, че „Свекърът и зълвата на Десислава Танева с милион агросубсидии за две години“, а след два дни стана ясно, че тя е призовала фермерите да не подават сигнали за корупция: „Да излъжем Европа, за да не спре парите“.

Скандалът „Баце нанка“ за сладкия сън на премиера Бойко Борисов до пистолет, банкноти в евро и кюлчета със злато в стил „Пабло Ескобар“ разтърси не само България, но и света. И „Биволъ“ има основания за автентичността на кадрите: „Снимките компромат на Борисов са правени през 2017 – 2019, без фотошоп, без монтаж, само датите са коригирани“.

През юли „Биволъ“ продължи разследванията си от миналата година и установи, че главният прокурор на Република България има досег с ОПГ не само по служба: „Жената до Гешев свързана с организираната престъпност и Ковачки“.

Сън до „Глок“ и пачки кеш: вихър от въпроси около снимки от спалнята на премиера на България

Окончателното превръщане на ГЕРБ от европейска политическа формация  в аналог на путиновата „Единна Русия“ пролича по време на скандалната й годишна конференция: „Партиен сбор в обедна почивка и бой по журналисти: Демокрацията на Борисов“. Тогава „Биволъ“ установи и откъде са мутрите на премиерската партия: „Охранител от „Джи Пи Секюрити“ сред биячиите на конференцията на ГЕРБ“.

„Биволъ“ като част от ICIJ (Международен консорциум на разследващите журналисти) беше част и от мащабното разследване на десетки медии по света за корупцията във финансовия сектор, станало известно като Досиетата #FinCen: „Глобални банки обслужват олигарси, терористи и наркодилъри“. Там лъснаха скандални оръжейни сделки, в които бяха замесени български банки и сенчести субекти, считани за съмнителни от службите за сигурност на САЩ. В досиетата „изплува“ и името на българската мошеничка милиардерка Ружа Игнатова – вижте материала „Изчезналата кралица“.

Досиетата FinCen: Изчезналата кралица

Медията ни отразяваше протестите в столицата не само чрез видеостриймове, но и чрез редица репортажи за най-опасните моменти за гражданите и колегите. Вижте материалите „Блогър: полицаи ритаха журналист и задържаха невинни младежи“. и „Полицията задържа за проверка репортер на Биволъ“.

„Биволъ“ е единствената медия, обърнала внимание на връзка между скандалната „касичка“ на властта държавната Българска банка за развитие не само с ГЕРБ („КЗК остави ПИБ да купи дела в ББР над пазарната цена“), но и с бетонирането на управляващите начело на страната въпреки протестите: „Директор в ББР номинира Александър Андреев за шеф на ЦИК“.

Полицията задържа за проверка репортер на “Биволъ”

Биволъ бе цитиран широко и на Изток и на Запад. Редица ключови разкрития на нашия сайт са в основата на мащабен анализ на руското онлайн издание за разследваща журналистика The Insider Russia (TheIns.ru). „Болгария – не заграница”: The Insider Russia за „Лукойл”, ВТБ и „Булгартбак”

Освен това Директорът на Биволъ Асен Йорданов и медията бяха цитирани в една от най-авторитетните медии, германския вестник “Die Welt” в обширен материал от края на септември за протестите срещу правителството и Главния прокурор в България.

Още един международен скандал отекна в Биволъ и това беше обвинението на ирландската евродепутатка Клеър Дейли, че в България и в частност на територията на община Поморие, върховенството на законите е потъпкано. Повод за това станаха системните оплаквания на ирландски граждани,  собственици на жилища в Поморие, които заявиха, че са рекетирани и изнудвани да заплащат огромни нереални суми за консумативи на частни фирми. Чужденците не срещнали никакво съдействие от общинските власти в Поморие за законните си права да заплащат самостоятелно своите сметки за ток и вода. Тези факти залегнаха в последния тежък за България доклад на ЕК. Вместо да вземе мерки обаче кметът на Поморие, Иван Алексиев от ГЕРБ нападна Клеър Дейли на своя територия с невъзпитано отношение и клевети, че тя имала пряко или косвено жилище в неговата община и защитавала своите лични, а не на избирателите си интереси. Алексиев ангажира също местни и национални медии да отразят широко неговата агресия спрямо евродепутатката. Това на свой ред издаде много сериозна ангажираност на кмета в един правен, юридически спор и освети заинтересованостите на местната власт в конфликта с чужденците, декларирали се като жертви на мафията в България.

Биволъ обаче откри, че скандалът с ирландците не е случаен частно-правен инцидент, а система за тормоз на чужденци, закупили жилища в Поморие. В архива на Биволъ се намираха интервюта с руски граждани, станали също жертви на рекет от формата продавач на жилищата им. Адвокатката на пострадалите, заяви на свой ред, че общината носи огромна и пряка отговорност за ненормалното беззаконно положение на мафиотски методи, с които се сблъскват чужденците, закупили жилища или имоти в страната ни. Тази публикация опроверга категорично и окончателно внушенията на ГЕРБ-аджийския кмет и бивш депутат от ГЕРБ Иван Алексиев, че Клеър Дейли си измисля конфликт, за да защити свой личен интерес. Статията и видеоинтервютата може да видите тук:  Рекетът над собственици в Поморие не е частен прецедент

Материалът е достатъчен повод за прокуратурата да проведе мащабно разследване, дали общинските власти в Поморие нямат престъпно единодействие с определени частни фирми за натиск и рекет за финансови облаги от чужди граждани, собственици на жилища в този регион. Ако, разбора се, имаме независима отговорна пред обществото прокуратура в България, а не репресивен инструмент за политическа саморазправа. Проблемът с Клеър Дейли ще има тепърва нови развития и последствия!

 

Не се размина отново без награди

В края на октомври Биволъ бе удостоен с най-престижната – Голямата награда на публиката за поредица от журналистически материали за опазването на българската природа в церемонията по награждаване на Българска фондация Биоразнообразие. Така продължихме традицията да бъдем в авангарда на смелите медии, отстояващи каузата за защита на българската природа, срещу бетонирането, изсичането на горите, презастрояването и унищожаването на българското морско крайбрежие и планините.

Асен Йорданов говори след връчването на Голямата награда на публиката. “Това е най-ценната награда за една медия, защото читателите са най-верният коректив.”, каза той

.

Асен Йорданов и Димитър Стоянов на церемонията по награждаването на Фондация Биоразнообразие

Репортерът на „Биволъ“ Николай Марченко бе награден сред десетки номинации от Антикорупционния фонд за поредицата статии относно нарушенията по „Турски поток 2“, където заедно с ГД „България Обединена с Една Цел“ (БОЕЦ) екипът на медията е снимал на място. Вижте „Лукашенко строи Турски поток в България с европари“ и „ЕК даде на Гешев строителите на Турски поток, получили европари“. Тези разследвания станаха повод ЕК да наложи тежки санкции на участниците в този хибриден строеж, обслужващ основно руските енергийни интереси в Европа и да призове българската прокуратура да разследва как и от кого са изразходени европейските пари.

Около световния скандал по отравянето на руския дисидент Сергей Навални, Биволъ успя да намери и да интервюира негов близък съратник, който е потърсил политическо убежище в България под опасност за живота му и този на семейството му в Русия. За съжаление правителството на една държава , член на НАТО и ЕС се държи като марионетка на Путин и упорито отказва да предостави защита и убежище на Евгений Чупов и неговото 6 членно семейство: България бави убежище за съратник на Навални

„Биволъ“ приключва годината с материал, посветен на скандалите около коронавируса, станали продължение на #ФурмиГейт. Атанас Чобанов преразказа материала на германското топ списание Der Spiegel: „Менте маските купени от България стигнаха и до Германия с фалшиви сертификати“.

Менте-маските купени от България стигнаха и до Германия с фалшиви сертификати

Издадохме дори и книга

През 2020 г. медията ни отбеляза и своите 10 г. със “101 текста за Биволъ” на Стоян Николов – Торлака  Неговите остри, саркастични и запомнящи се текстове бяха издадени в отделна книга. Тя определено би била добър подарък за всяка ценяща себе си лична библиотека. Книгата можете да си я поръчате в сайта на “Биволъ”. Празнуваме 10 години на Биволъ със 101 текста на Торлака.

Това са само част от най-мащабните разследвания на “Биволъ” от тази година, които са направени с дарения от читателите ни. Вашата помощ ни дава възможност да бъде независими и свободни в своята обществено-полезна дейност. Това са само единичните тексове от сериите разследвания, като останалите можете да видите както в сайта на “Биволъ”, така и в канала на медията ни в социалната мрежа Ютуб.

Нека да си пожелаем Новата 2021 г. да е по-добра от отминалата и да се приближаваме неотклонно към Нашата обща и заветна Победа за Чиста и Свята Република!

✅ Ако считате, че работата ни през 2020 г. е била полезна за обществото, подкрепете екипа ни с данък “Биволъ” тук: https://bivol.bg/tax

Голямото затишие

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/golyamoto-zatishie/

Доста тихо е. Премиерът Бойко Борисов спря да се явява по брифинги (за COVID-19) още от ранно лято, а и изобщо игнорира журналистите. Той управлява репутацията си чрез еднопосочна комуникация, излъчвайки от джипа или от заседание на Министерския съвет. Светът е в криза, каквато не е преживявал, България също – и Борисов е объркан. Това е криза, която не може да заглуши с медийна канонада, да измести фокуса с друг скандал, да звънне на някой Ваньо, Митко, Цецо… Точно тази криза, определена като „война“, изисква реални управленски действия, лидерска комуникация, но нашият третократен премиер не притежава нито едното, нито другото. Не искаме Чърчил, който да ни каже, че ще се бием по бреговете, улиците, навсякъде и няма да се предадем, но все пак искаме да покаже дух на водач, вместо да се крие.

От поне месец публичното пространство обедня и откъм каскета на главния прокурор Иван Гешев. Къде са неговите обществени изяви, в които той се материализира, за да обещае нова акция, да обяви, че с телефонните измамници е приключено, да се закани на приватизацията? От време на време се появява туит, че е под карантина; честитка за професионалния празник на полицията; откровение в документален филм, че кармата му е да въведе справедливост чрез правосъдие.

Къде е най-големият дарител от първото затваряне Делян Пеевски? Никакви новини, но и никакви ласкателства. Ако Le Monde не беше излязъл със статия за него през ноември, съвсем нищо нямаше да се чуе; липсват и разкрития за „най-могъщия и мразен олигарх в България“; отдавна не е назоваван и за нова порция. И законопроект не е подготвял, а по традиция от няколко парламента – и в този той не се мярка.

Да не би Сараите да готвят смяната на лейтенанта? Все пак той получи назначение за олигарх по-рано, отколкото Борисов за първи път спечели избори – и вече достигна зенита. (Даже не броим ония невръстни години, в които го разпознавахме чрез майка му.) Посткомунистическата номенклатура зад Пеевски – като същи Пигмалион – може да си скулптира нов, за да се омъжи и за него. Парадоксално на пръв поглед, но политиците са по-дълговечни от олигарсите; справка – Русия.

Смяна на лейтенанти – или смяна на модела

Евентуално оттегляне на Пеевски, Борисов и още неколцина не би означавало прочистване на средата и разграждане на модела, който част от обществото иска да бъде разрушен. Само саниране на фасадата. Дилемата е постистина (Пеевска или Борисова) или стремеж към модел на обществени отношения, подчинен на върховенство на правото, повече справедливост в разпределението на обществените блага и реална конкуренция.

Без изброените по-горе фигури нито ГЕРБ ще стане по-малко опортюнистка партия, нито ДПС ще се откаже от схемите, чрез които кешира влиянието си (коя ли партия би го направила…). Но тяхната липса улеснява бъдещи коалиционни споразумявания, няма да бодат очи, а новите фигури – може би по-харизматични, каквито са предпочитани във времена на криза – ще имат и нов тип комуникация. Как иначе обществото ще разбере, че има промяна, ако не бъдат сменени символите – и стражите! За това Цветан Цветанов би употребил любимия си израз за „видимите резултати“.

Само че нормализацията на системните партии в България е процес, не рязане на глави. В БСП не се случи за изминалите 30 години след свалянето на Тодор Живков от власт и след преименуването ѝ, въпреки че се смениха много председатели и послания.

Въпросът „С кого бихте/не бихте се коалирали“ е най-неприятният за политическите сили и лидерите им

Някои вече отговориха. Преди близо два месеца лидерът на „Да, България“ Христо Иванов написа в официалния си профил във Facebook: „ГЕРБ не е годен субект за коалиране.“ Че такъв е и ДПС, съпредседателят на „Демократична България“ дори няма нужда да съобщава. Ами с движението на Мая Манолова? В интервю пред „Клуб Z“ другият съпредседател и лидер на ДСБ Атанас Атанасов допусна, макар и предпазливо и с уговорки, преговори с извънпарламентарната опозиция, към която се числи и бившата соцдепутатка. Изглежда, че ще се наложи двамата съпредседатели отново да отговорят, но този път заедно, на същия въпрос.

В края на септември т.г. лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов, комуто социолозите отреждат най-малко 10% на следващи избори, заяви в шоуто си, че с ГЕРБ и ДПС няма да се коалира. Думите му бяха в отговор на директен въпрос на главната редакторка на „Дневник“ Велислава Попова:

ДПС стана нарицателно за нещо като някаква престъпна корпорация, която събира в себе си много власт, възможности, пари, средства, влияние и т.н., и това, което прави, е да налага тези си намерения, използвайки много удобно линията на турци–българи. Дори и аз да видя някакъв свестен и кадърен човек или ход от тяхна страна, който е полезен и правилен, как при такава ситуация да направиш нещо такова! Няма как! Тоест те са се самообрекли с това си поведение и с тоя си начин на мислене… на тази изолация.

Без Пеевски изолацията ще продължи ли, или не?

Всяка коалиция в политиката може да бъде оправдана в името на някакви принципи, макар да е безпределно ясно, че се правят в името на властта. Пръкването на тройната коалиция беше мотивирано с предстоящото присъединяване към Европейския съюз. Вместо да бъде дясна алтернатива на ГЕРБ, за каквото се обявяваше, Реформаторският блок стана една от патериците във второто правителство на Борисов през 2014 г.

Засега изглежда, че Борисов и ГЕРБ се стараят да помогнат на ВМРО да излязат от заешката дупка, прехвърляйки на вицепремиера Красимир Каракачанов цялото говорене за Северна Македония и за българския „стоп“ по пътя към ЕС. Че кой, ако не Каракачанов – макар че не той води преговорите със Скопие… Има обаче надежда, че до края на германското председателство на Съвета на ЕС, което приключва в края на декември, може и да се намери дипломатическо решение. А дори и да допуснем, че ветото остава, то и темата ще отшуми. Така че за дълготрайно напомпване на рейтинга на ВМРО не може да се говори, но те са верен партньор на Борисов във втори кабинет.

Тишината, особено в условията на затваряне до Коледа, може да ни изненада

Макар че затишието днес не е оня ступор от март, когато връхлетя пандемията от COVID-19 и повечето хора загубиха здравия си разум до степен да се запасяват с огромни количества храна и да се изолират в домовете си. Въпреки несекващата смърт и ежедневните лоши новини, пандемията вече е част от живота ни. И докато хората се борят за оцеляване, политиците водят тази война за слава и рейтинги.

Стихнат ли, значи ги е страх – или водят преговори.

Заглавна снимка: Herman Beun / Flickr

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Досиетата FinCen: Човек на Пеевски и ГЕРБ в схемата “Магнитски”

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/fincen-files-solidstar-castlefront-investbank-magnitski.html

сряда 30 септември 2020


Фирма на оръжейния търговец Добрин Иванов е получила големи суми от офшорка, свързана с пране на пари в схемата “Магнитски”. Това разкриват данни от Досиетата FinCen и разследване на италианската прокуратура по делото “Волонте”. Добрин Иванов е известен с това, че обслужва бизнес-интересите на фирми свързани с депутата и медиен магнат Делян Пеевски и е собственик на “партийната телевизия” на ГЕРБ “ТВ Европа”. 

Три превода за общо 1 096 921 евро постъпват в сметката на българската фирма “Трансмобил” в Инвестбанк за периода януари – юли 2015 г. Те идват от сметка на фирмата Solidstar Worldwide в Danske Bank – Естония.

Solidstar фигурира в разследванията за “Азербайджанската перачница” и е засечена от FinCen да праща пари от България до компания разследвана по делото “Магнитски”.

Докато текат тези пари към “Трансмобил” в България се случват две събития: собственикът на “Трансмобил” придобива акции в “ТВ Европа” и в България е отровен с “Новичок” оръжейния търговец Емилиян Гебрев. Разследващият сайт Bellingcat разкри, че атаката срещу Гебрев е дело на агенти на ГРУ и свърза “Трансмобил” с този международен скандал. 

Данните за преводите на Solidstar Worldwide към “Трансмобил” са от разследване на италианските власти срещу политика Лука Волонте, свързано със скандала “Азербайджанската перачница”. Те бяха споделени с Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) от италианския вестник L’Espresso. Документите са за дейността на клона на Danske Bank в Естония. Биволъ работи върху тях заедно с партньорите от Danish Broadcasting Corporation.

По времето, когато получава преводите, “Трансмобил” е собственост на бизнесмена Добрин Иванов и на бившия директор на оръжейния завод “Дунарит” Пламен Симеонов. В момента Добрин Иванов е едноличен собственик на оръжейната фирма “Трансмобил”, а чрез друга компания, свързвана с интересите на Делян Пеевски, владее “ТВ Европа”.

Но фирмата Solidstar е също така обект на особен интерес от страна на Американското финансово разузнаване разкриват документи на FinCen, които Биволъ изследва заедно с партньори от ICIJ. 

Solidstar попада в докладите на FinCen заради съмнителни доларови преводи. Регистрираната в Британските вирджински острови фирма е засечена да изпраща пари от естонска банка и от българската Инвестбанк към компании, които са разследвани по делото “Магнитски” и са замесени в мащабни схеми за пране на пари.

Кликнете на схемата за увеличение

Руският адвокат Сергей Магнитски пръв разкри схемата за кражби от руския бюджет и изпирането на парите на Запад през офшорни фирми. Той беше арестуван и през 2008 г. умря в ареста в Москва лишен от медицинска помощ. Скандалът предизвика разследване в САЩ и санкции срещу руски бизнесмени и чиновници. На името на “Магнитски” беше кръстен закон срещу корупцията и прането на пари.

И до момента обаче е открита само малка част от изчезналите руски милиони, тъй като те са източени през сложна мрежа от офшорни кухи компании. Разплитане на мрежата продължава и до днес през серия от разкрития известни като “Азербайджанската перачница”, “Перачницата Тройка” и образуваните наказателни преследвания в Европа след тези скандали.  Сега към този масив от данни се добавят и трансакциите описани в секретните доклади на FinCen.

Досиетата FinCen изтекоха към сайта Buzzfeed и Международния консорциум на разследващите журналисти ICIJ. Повече от година 400 журналисти от 88 държави работиха над изтеклите 2100 документа, разкриващи как глобални банки улесняват движения на пари свързани с тероризъм, наркотрафик и незаконни операции на олигарси. Българският партньор на Консорциума е Биволъ.

В рамките на журналистическото разследването медиите придобиха и анализираха още над 14 000 документа, част от които са и данните за разследването “Волонте” в Италия. Засичането на данните от различни източници допълва картината на съмнителните трансакции и в конкретния случай ги свързва с висшите сфери на властта в България.  

Добрин Иванов: телевизионер на властта и “прокси” на Пеевски.

От 2015 г. Добрин Иванов чрез фирмата си “ДиПи” е съсобственик в Телевизия “Европа”, която държи твърда пропагандна линия в подкрепа на управляващата партия ГЕРБ. Две години по-късно той изкупи всички акции и в момента еднолично владее “телевизията на властта”. Преди това тя беше собственост на евродепутата от ГЕРБ Емил Стоянов. 

Добрин Иванов влиза в собствеността на Телевизия Европа през 2015 г.

Иванов не обича публичността и в общественото пространство няма негова снимка. Публично лице на телевизията е Георги Харизанов. Той е изпълнителен директор и представител на борда на “Телевизия Европа” АД, в който влиза и Добрин Иванов. В първия мандат на ГЕРБ Харизанов беше назначен за шеф в “Напоителни системи” и отстранен след като излезе скандалната информация, че е разследван за кражба в особено големи размери, а в миналото е имал и присъда за рекет. Сега освен като телевизионен шеф Харизанов се изявява и като политолог, неизменно защитаващ опорните точки на правителството.

Появата на Добрин Иванов като акционер в Телевизия “Европа” чрез “Дипи” съвпада с времевия интервал, в който “Трансмобил” получава преводите от Solidstar Worldwide. 

Според разследване на Капитал, същата фирма “Дипи” координира действия с офшорката “Виафот” за отнемане на собствеността на оръжейния завод “Дунарит” от Емилиян Гебрев. Тя е посредник във верига цесии, чрез които вземане за близо 47 млн. лв. от “Дунарит” премина във “Виафот”. За “награда” дъщерна фирма на “ДиПи” получава от синдиците на КТБ необслужвани вземания и обезпечения от недвижими имоти, които лесно са реализирани. След като “Дипи Инвестмънт” става собственик на най-апетитните имоти на бившата банка, тя преминава в ръцете на Irida Ltd., регистрирана в свободната зона Аджман в ОАЕ.

Както показа разследване на Биволъ, базирано на Панамските документи, “Виафот” е собственост на адвоката на Делян Пеевски – Сашо Ангелов. Бащата на Сашо Ангелов е полковникът от Държавна Сигурност Параскев Параскевов – бивш зам. Министър в МВР по време на Виденовото правителство, отговарящ за направление Национална сигурност. 

Паспортът на адв. Сашо Ангелов и негови декларации за собствеността на Виафот. Източник: Панамските документи

В пресата от тези години се отбелязва топлата връзка на Параскевов с престъпната групировка СИК. Добрин Иванов също има бизнес връзки със знакови фигури от бившето бандитско формирование, около което е гравитирал и премиерът Бойко Борисов. Той е съдружник със сикаджията Славян Теофилов в компания, скандално известна със застрояването на Иракли.

Биволъ направи няколко опита да се свърже с “Трансмобил” и Добрин Иванов. Изпратиме въпроси на имейла на фирмата и многократно звъняхме на телефона за връзка посочен в сайта transmobile.eu, на който се включва автоматичен телефонен секретар. Оставихме гласово съобщение с контакти за обратна връзка, но до редакционното приключване на статията отговор не се получи. Изпратихме запитване и до Телевизия “Европа” с молба да ни свържат с Иванов, на което също не се получи отговор.

“Български съучастник” на отровителите от ГРУ?

“Трансмобил” привлече и вниманието на международната разследваща група Bellingcat, която разкри руските отровители на Емилиян Гебрев. Според нея преди атаката с вещество от класа “Новичок” срещу Гебрев е имало фалшифициране на нота на МВнР до Азербайджанското посолство за износ на оръжие. В нотата като износител е била посочена фирмата “Емко” на Емилиян Гебрев, а впоследствие е била коригирана с реалните износители “Трансмобил” и “Алгънс”. 

Датата на дипломатическата нота съвпада с времето на първата атака срещу Гебрев – отбелязва Bellingcat. От сайта не публикуват документ с името на “Емко” и не посочват източник на информацията, но нотата КО 194-45-1/30.04.2015 г. е реална и се съдържа в масив от данни от Азербайджанското посолство в София публикуван от анонимни хакери.

Посочвайки тази връзка, от Емко поискаха още в началото на годината прокуратурата да разследва и “български съучастник” на отравянето на Гебрев. 

“Така например, от особено значение е изясняването на фалшификацията съдържаща се в официална кореспонденция към и от Министерството на външните работи на България, част от която са дипломатическа нота КО 194-45-1/30.04.2015 г. и други документи, съвпадаща с датите около престъплението. Има сериозни основания да се счита, че следите водят именно към вероятни мотиви и съучастници.” – пише в позицията на Емко, изпратена до медиите.

Фирмите на Добрин Иванов са свързани с интересите на Делян Пеевски и казуса с отравянето на Гебрев.

След отравянето на руския опозиционен лидер Навални Емилиян Гебрев поднови през септември т.г. апела си да бъдат “потърсени  българските съучастници” на отровителството в отворено писмо до премиера Бойко Борисов, главния прокурор Иван Гешев, президента Радев и посланиците на ЕС и НАТО.

Датата на цитираната по-горе дипломатическа нота и двата опита за отравянето на Гебрев на 28 април 2015 г. и в края на май 2015 попадат във времевия интервал на преводите от Solidstar Worldwide към “Трансмобил” – януари – юли 2015 г. Преводи са засечени на следните дати:

08 януари 2015 – 278 921 евро, Ref 1501085104068866 

10 март 2015 – 714 000 евро, Ref 1503105101094508

09 юли 2015 – 104 000 евро, Ref 1507095105983343

За всички преводи е посочен като мотив “Споразумение за комисионна от 25.08.12, Частично плащане за AZ/STI-017”. 

Тези данни не са изчерпателни и не може да се твърди, че това е цялата сума получена от “Трансмобил”, нито, че парите са постъпвали от Solidstar само през този период и само от тази сметка.

Но самият факт, че към фирмата текат пари от офшорка свързана с пране на пари от руския бюджет точно във времето, когато “Трансмобил” е замесена в съмнителна манипулация на официални документи, набеждаващи Гебрев за определени оръжейни доставки, заслужава особеното внимание на разследващите. 

Припомняме, че “Алгънс”, която е партньор на “Трансмобил” в азербайджанската сделка за оръжие също беше осветена в Досиетата FinCen като бенефициар на превод от 30 милиона долара от фирма със съмнителна репутация, получен по нейна сметка в Българската банка за развитие. 

“Алгънс” е свързана с българската организирана престъпност. Нейният собственик Александър Димитров е бил протеже на известния гангстер Боян Петракиев – Барона, който твърди, че го препоръчал на “влиятелни хора”, за да влезе в оръжейния бизнес.

100 000 $ от Инвестбанк за офшорка от скандала “Магнитски”, разследвана за пране на пари в САЩ

Банковата активност на Solidstar Worldwide е докладвана като съмнителна на американското финансово разузнаване от кореспондентската банка BNYM (Bank of New York Mellon), тъй като е засечен превод на 100 000 долара от Инвестбанк България към фирмата Castlеfront LLP в чешка банка.

Castlеfront е една от важните кухи фирми идентифицирани в разследването по делото “Магнитски” в САЩ.  

През 2013 г. Министерството на правосъдието на САЩ инициира дело за отнемане на граждански активи срещу Prevezon Holdings, компания, собственост на руснака Денис Кацив, син на бивш министър на руското правителство. Prevezon контраатакува с дело срещу правителството на САЩ, известно като “Превезон срещу САЩ”, чието съдържание е публично.

Кухи фирми свързани с Азербайджанската перачница, Перачницата Тройка и казуса Магнитски банкират през Инвестбанк.

Castlefront LLP е описана в това дело като куха компания, през която са минали трансфери от Русия.

„Сложната измама срещу руската хазна доведе до изплащане на приблизително 5,4 милиарда рубли на три компании, които са били незаконно присвоени от Фонда„ Ермитаж “, чуждестранен инвестиционен фонд“, се казва в декларацията на Министерството на правосъдието на САЩ пред съда.

„След като бяха платени 5,4 милиарда рубли, мрежа от кухи компании във и извън Русия изпира тези приходи. Някои от тези трансфери са преминали през Съединените щати, или по пътя към ответника Prevezon Holdings, или по пътя към две други кухи компании, Castlefront и Megacom Transit. Четири трансфера на обща стойност около 2,75 милиона щатски долара бяха насочени към и извън Съединените щати по този начин. Те представляват международен трафик на откраднато имущество в нарушение на 18 U.S.C. § 2314 “ – пише в делото.

„По-нататъшното пране на Megacom и Castlefront, изпращането на средства чрез друга компания до Prevezon и от Prevezon, инвестирането на средствата първо в Европа, а след това в недвижими имоти в Ню Йорк, представлява пране на пари“ – категорично е правителството на САЩ. 

Делото “Превезон” и твърденията на американската държава са широко отразени в медиите още от 2015 г. Tо  приключва през 2017 г. със споразумение, съгласно което “Превезон” плаща 6 млн. долара на американската държава. Оказва се, че въпреки скандалната репутация на Castlefront, тя е продължила необезпокоявано да оперира със сметките си в Европа. 

Фирмата е поддържала сметка в чешка банка собственост на милиардера Петр Келнер, разкриха партньорите ни от чешкия разследващ портал Investigaze. Келнер e считан за най-богатия чех и през последните години има сериозни бизнес интереси у нас като собственик на Теленор и кандидат да купи бТВ.

Досиетата FinCen разкриват, че на 28 април 2017 г. Castefront е получила безпрепятствено 100 000 долара от България от сметка на Solidstar Worldwide в Инвестбанк, собственост на Петя Славова. Трансакцията е докладвана от кореспондентската банка BNYM (Bank of New York Mellon).

Част от доклада SAR за Castlefront и Solidstar Worldwide. Източнии: Досиетата FinCen

Биволъ изпрати въпроси на Инвестбанк откога офшорката Solidstar Worldwide има сметка в банката, колко пари са минали през нея и дали трансакциите са били докладвани на българското финансово разузнаване. 

От банката отговориха, че “към днешна дата посоченото дружество не е клиент на „Инвестбанк“ АД и няма сметки в банката.”

От изпратеното становище става ясно, че банката смята за напълно изряден превода от Solidstar към Castlefront:

“За разследването на евентуални престъпления и тяхното доказване са оправомощени други органи и институции, а задълженията на банките са да информират тези органи в случаите, при които имат основателни съмнения за недоказан произход на средствата при извършваните от клиентите парични трансфери. При забавяне в изпълнението/ неизпълнение на паричен трансфер, при който съпровождащата го документация е напълно изрядна, се поражда много висок риск за банките, поради факта, че клиентът има право и може да предяви съдебни искове, произтичащи от ЗПУПС /Закона за платежните услуги и платежните сметки/”

Освен това от “Инвестбанк” АД твърдят, че банката “стриктно прилага изискванията на ЗМИП и ППЗМИП и изпълнява своите задължения съгласно тази нормативна уредба спрямо всички свои клиенти”.

От банката не отговориха на конкретните ни въпроси кога е отворена сметката на Solidstar, кое лице е декларирано като бенефициар, колко пари са минали през нея и кога точно е затворена. Не получихме отговор и на въпросите ни за сметките на “Трансмобил” и трансакциите към тях от естонските сметки на Solidstar Worldwide.

В становището изпратено от Инвестбанк се казва, че търсената информация “включва факти и обстоятелства, съставляващи банкова тайна по смисъла на чл. 62, ал. 2 от Закона за кредитните институции, която може да бъде разкривана само при изпълнение на специфичните изисквания на закона. Едновременно с това, нямаме право да предоставяме имена и други лични данни на действителни собственици/оправомощени лица за разпореждане със сметките на клиенти на банката към трети страни без тяхното изрично и конкретно съгласие в съответствие с изискванията на Регламент 679/2016 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и свободното движение на такива данни.”

Това не е първият случай когато Инвестбанк се замесва в съмнителни операции. В момента там са запорирани сметки с над 158 млн. долара заради съмнения, че това са мръсни пари на венецуелския диктатор Мадуро. По-рано Биволъ разкри, че банката поддържа офшорни сметки на фирми свързани с обвиняемия за мащабни финансови измами Гал Барак, който беше екстрадиран от България и сега е подсъдим в Австрия.

Банката е спомената и в доклада на посланик Джон Байърли за “гнилите ябълки” в българската банкова система, занимаващи се с пране на пари от престъпна дейност.

“Азербайджанската перачница” и “Перачницата Тройка”

Solidstar и Castlefront фигурират и в друго дело за пране на пари, започнало в Италия след скандалните разкрития за “Азербайджанската перачница” – журналистическо разследване на OCCRP, в които Биволъ беше партньор. Данните от това дело се потвърждават от Досиетата FinCen. 

От “Азербайджанската перачница” стана ясно, че през естонския клон на Данске Банк са минали милиарди през кухи фирми. С тези пари са купувани лобистки услуги от европейски политици, луксозни стоки и са се обогатявали висши азербайджански чиновници и политици.

Така например, Solidstar е получавала пари от Jetfield Networks Limited, засечена в “Азербайджанската перачница” за преводи към италианския политик Лука Волонте – пише в същия доклад, който разглежда преводите на Solidstar от Инвестбанк към Castelfront. И двете фирми фигурират в италианското разследването срещу Волонте. Jetfield е считана за ключова фирма в системата, позволила изпирането на 2,9 милиарда евро свързани с режима в Баку.

От Досиетата FinCen се вижда, че банката BNYM е идентифицирала като краен собственик на Solidstar и Jetfield футболистът Джавид Хюсеинов. Той най-вероятно е просто подставено лице, тъй като фирмите са отворили сметки в московската банка International Financial Club OJSC през август 2015. Това става две седмици след като Хюсеинов е арестуван по подозрения за убийство на друг футболист. 

BNMY идентифицира като краен собственик на Solidstar футболистът Джавид Хюсеинов, очевидно подставено лице. Източник: Досиетата FinCen

Сред бенефициарите на преводи от “Азербайджанската перачница” се открои българинът Калин Митрев, представител на България в EBRD и съпруг на тогавашната шефка на ЮНЕСКО Ирина Бокова. 

От 2012 до 2014 г. Митрев получава няколко превода на обща стойност 345 000 евро от фирмите Metastar Invest LLP, Polux Management LP и Hilux Services LP. Тези три фирми, заедно с Jetfield, са в сърцето на системата “Азербайджанска перачница” 

Съпругът на Ирина Бокова лъсна от Азърбайджанската перачница

Митрев заяви, че парите били за консултантски услуги по амелиорационни проекти в Азербайджан. Българската прокуратура образува проверка, която заключи, че всичко е законно. 

Фирмите, правили преводи към Митрев, също фигурират в италианското дело “Волонте”.

Биволъ и партньорите от ICIJ се запознаха с документите по делото, предоставени от L’Expresso. От тях става ясно, че банковите операции от Solidstar Worldwide в Естония към “Трансмобил” в България са привлекли вниманието и на отдела срещу пране на пари в Данске банк.

Част от офшорните фирми засечени в “Азербайджанската перачница” се появяват и в разследването “Перачницата Тройка”, разкриващо как над 200 милиарда долара са източени от Русия през естонския клон на Данске банк.

Сред тях е и Castefront от делото “Магнитски”, за която има данни, че е прехвърлила през сметките си близо 400 милиона долара. От същите документи се вижда, че през сметките на Solidstar Worldwide са минали 23 милиона долара.

Но от Досиетата FinCen става ясно, че фокусирането върху сметките на фирмите в естонския клон на Данске банк не е достатъчно, за да се разкрие пълната картина и мащабите на тези перачници, както и на аферата “Магнитски”.

Само от няколко документа с откъслечни данни се вижда, че Castelfront банкира в Чехия, а Solidstar Worldwide в България. В същото време към оръжейна фирма свързана едновременно с българската управляваща партия, с българския олигарх Пеевски и с огромния скандал на  убийствата с “Новичок”, текат комисионни със съмнителен произход.

Сглобяването на мозайката минава през вдигане на банковата тайна и агресивни действия на разследващите в други европейски държави. 

Прогнозата за успех на такова разследване в България обаче е песимистична заради силната обвързаност на замесените лица с управляващите, както и с фигури от сенчестата паралелна власт, която е прието да наричаме “Задкулисие”.