Tag Archives: Делян Пеевски

Все по-уютно преди ротацията

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/vse-po-uyutno-predi-rotatsiyata/

Все по-уютно преди ротацията

Нов тътен друса сглобената по нетрадиционен начин 2+1 власт на България, където „две“ е динамична конструкция – ту е ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС, ту пък ГЕРБ–СДС и ДПС. Формално е ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС. Шумът не е заради опасност от разпадане, както се опитват да внушат ангажираните със специалните ефекти, включващи и протести, а поради наместване на чарковете. Договарят се нови позиции и от ГЕРБ демонстрират, че са хората с пръст на детонатора за стабилността на управлението. ДПС помагат.

Пиротехнически ефекти

Така беше и преди приемането на бюджет 2024, когато на външни наблюдатели им се струваше, че аха-аха сглобката ще се разтури. Поради големите интереси при разпределяне на 24 млрд. лв. бюджетни разходи положението беше сеизмично. Но след като министърът на финансите Асен Василев прие поисканото от ГЕРБ и ДПС, а депутатите от евроатлантическото мнозинство гласуваха, трусовете спряха. 

Сега предстои не просто ротация на премиери и минимални промени в състава на правителството, които неизбежно ще се осъществят през март, но и договарянето на десетки позиции в регулатори и в съдебната система. Извиването на ръце в управляващото мнозинство заради ротацията включва всякакви методи, в това число размразяване на работата на блокирания Столичен общински съвет (СОС) с избора на председател. СОС гласува вчера председател до края на юли да е Цветомир Петров от ПП–ДБ–„Спаси София“. Петров беше избран след осмия опит, но и след заканата на Борисов, изпусната тази седмица – „защо да няма нови [местни – б.а.] избори в София“. Така в един ден беше избран председател на СОС и на масата беше сложена заявката на ГЕРБ да получат Външното министерство, след като Мария Габриел бъде избрана за премиер. Най-вероятно ще го получат – ако не стане, значи са договорили други постове. 

Раздорът

Че бившата еврокомисарка иска да съвместява поста министър на външните работи с министърпредседателския, в политическите среди е известно от поне два месеца. В приетата в края на май 2023 г. Декларация за национално отговорно управление на ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС e записано:

Министър-председател за първия период от 9 месеца ще бъде акад. Николай Денков, а Мария Габриел – заместник министър-председател и министър на външните работи, а за втория период от 9 месеца министър-председател ще бъде Мария Габриел, а акад. Николай Денков – заместник министър-председател.

Настоящият премиер не желае да поеме поста министър на образованието и науката, какъвто е бил в три кабинета – два служебни и един редовен. В коалицията ПП–ДБ дори имаше идея за създаване на ново министерство, след като бъде избран за вицепремиер. Сега се оказва, че МВнР е министерство, което ПП–ДБ настоява да получи. Позицията на Николай Денков е ротацията да продължи, както е била договорена, и след това да се види дали може да се постигне пълен мандат, като за целта ще бъде подготвена управленска програма до края на мандата. Сега такава има до края на 2024 г.

Аз не искам поста на външен министър като такъв, но искам гласът на ПП–ДБ да е достатъчно силен, така че да се чува в чужбина.

За по-малко от 9 месеца като премиер академикът показа добро възпитание, здрави нерви, но най-важното – срещна се с европейски лидери и има своите заслуги (не министърът на вътрешните работи Калин Стоянов) за първия етап от приемането на България в Шенген по вода и въздух, подготвяйки и същинския с очаквана дата за приемането по суша. Денков се срещна с френския президент Макрон на погребението на един от архитектите на ЕС – Жак Делор. Разговаря на четири очи с германския канцлер Олаф Шолц в Брюксел, наскоро се видя с датската премиерка Мете Фредериксен, а тази седмица – и с министър-председателя на Нидерландия Марк Рюте, насърчил България за еврозоната и Шенген.

Присъединяването на България към европейския валутен съюз от 1 януари 2025 г. е все по-видимо, шансовете за Шенген са реални, въпреки че парламентарните избори в Австрия, която се противопоставя на разширяването, ще се проведат най-късно през септември. Тези (вероятни) успехи носят своите дивиденти за партиите – и във вътрешен, и във външнополитически план. ГЕРБ биха могли да си припишат заслугите за еврото – управителят на БНБ Димитър Радев, преизбран миналото лято за втори мандат на поста, е тяхна номинация. България влезе в Европейския валутен механизъм (ERM II), известен като „преддверието за еврото“ в последната година от третото правителство на Борисов. На министъра на финансите, в случая Асен Василев, е отредена доста по-скромна роля. 

Мария Габриел ще бъде премиер от партия, принадлежаща към най-голямото политическо семейство в ЕС – ЕНП, на което проучванията отреждат първо място след евроизборите през юни. Нейните контакти като бивш еврокомисар, активността ѝ като външен министър и синхронът между нея и Денков могат да бъдат отчетени като успехи. Но ГЕРБ не направи никакъв пробив за Шенген по време на трите редовни правителства на Бойко Борисов.

Освен обявилия, че ще напусне правителството и поста министър на здравеопазването Христо Хинков, сериозни промени няма да има. Една от причините е, че още при първоначалното сглобяване някои министри не са били на ПП–ДБ, както се разбра преди време за министъра на вътрешните работи Калин Стоянов. „Подаден“ от Борисов, одобрен от Пеевски. 

Министрите на ресурсните министерства пък продължават политиката, позната от времената на Бойко Борисов. Наскоро Mediapool.bg съобщи, че дни преди Коледа Агенция „Пътна инфраструктура“ е разпределила няколко милиарда с обичайни и известни от времето на ГЕРБ победители. А вчера лидерът на ГЕРБ каза, че в държавния тец и в мини в Маришкия басейн ще бъдат налети нови 160 млн. лв., договорени на среща между него, премиера Николай Денков, съпредседателя на ПП Кирил Петков и председателя на ПГ на ДПС Делян Пеевски. Иначе, ТЕЦ „Марица-изток 2“, която рано или късно ще спре работа заради края на въглищната индустрия, щяла да фалира. Със 150 млн. лв. ще бъдат подкрепени и протестиращите земеделски производители.

Приятелски, уютни разговори

Ето такива договорки се правят в кабинетите в парламента, скрито за журналистите, които нямат достъп до кулоарите, след като депутатите се преместиха в сградата на Партийния дом. За тях съобщи Борисов, по-късно го подкрепи и Пеевски. Не се обади никой от лидерите на ПП–ДБ.

Вчера с Кирил Петков близо три часа сме били заедно в моя кабинет – приятелски, уютен разговор. Всеки ден г-н Петков, Христо Иванов, когато е тук, Атанас Атанасов, Делян Пеевски идват и обикновено Делян Пеевски идва с Кирил Петков и водят изключително приятелски разговор. Данчо Цонев [Йордан Цонев от ДПС – б.а.] и Асен Василев са неразделни. Даже аз два месеца не си говорих с Кирил Петков и ми го доведе Данчо Цонев да ми го сдобрява.

Ето така го обясни Борисов, раздразнен от телевизионно интервю на Лена Бориславова от ПП, в което тя обясни подкрепата на ДПС чрез ГЕРБ. „Искат да ползват целия комфорт на подкрепата на ДПС, а в същото време да излиза, че аз я осигурявам. Това няма да се случва повече“, каза лидерът на ГЕРБ. По-късно, запитан кой му е по-близък – Кирил Петков или Борисов, Пеевски отговори:

Приятелски, политически и двамата са ми много близки. Много ги обичам и двамата.

Независимо от публичните изявления изглежда, че либералите от ПП са намерили път към либералите от ДПС и дистанцията отдавна е скъсена. От ПП–ДБ се мръщят на въпроса какво правят ДПС на всички разговори между двете сили в номиналната сглобка, използвайки различни опорки. Едната е, че партията на Доган подкрепя някои приоритети (твърдят го от „Демократична България“). Другата е, че Движението е заедно с ГЕРБ (любима теза на „Продължаваме промяната“). А всъщност в триъгълника на властта го покани именно коалицията ПП–ДБ, в името на „конституционното мнозинство“. И едните, и другите изчакват журналистите да се уморят да питат, тъй като участието на ДПС и глаголенето на санкционирания за корупция по закона „Магнитски“ Делян Пеевски вече е по подразбиране.

Какво показва „издайническото“ споделяне на информация от Борисов пред камерите и микрофоните? Решенията се вземат в много тесен лидерски кръг. Уверенията, че Денков и Габриел правят оценка на министрите, не са правдоподобни – парламентът, дори не парламентът, а партийните лидери имат думата. 

Как ще бъдат излъчени първите номинации за регулатори в такъв случай? Никой в управляващата коалиция не говори за механизъм за такъв кадрови подбор – чуват се само политически заклинания, че ще бъдат избрани професионалисти, които се ползват с обществена подкрепа.

Става все по-уютно. И е стабилно.

„Г-н Магнитски“ стана разобличител*

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/g-n-magnitski-stana-whistleblower/

„Г-н Магнитски“ стана разобличител*

… И Делян Пеевски застана с вдигнат юмрук срещу президентството и призова прокуратурата да посочи корумпираните на „Дондуков“ 2. А президентът отговори с неизбежна самоотбрана – политическият му проект „Трети март“ е на път. Напомня ли този абсурд на нещо познато, обаче с обратен знак? Под президентския юмрук през 2021 г. се роди „Продължаваме промяната“. Прокуратурата тогава беше бухалка, сега се е смалила до пинчер, но все така е като сляпа къртица за куче-касичките във властта.

Информационната опаковка е следната: 

Председателят на ПГ на ДПС Делян Пеевски [отправи] питания към главния прокурор, главния секретар на МВР и шефовете на ДАНС и Комисията за противодействие на корупцията за „Кешгейт“ – пътя на Копринката и „касиерите“ на президента [Сотир Ушев и Николай Копринков – б.а.]. 

Нито една политическа сила не е питала същите тия служби дали корпулентният разобличител е касиер на Сараите. Но пък той пита прокуратурата защо няма информация за дела с висок обществен интерес. Без майтап.

Знамето

Да видим правилно ли сме разбрали. В страната на лъжците абсурдите са истина. 

Един човек, неизвестно как сдобил се с диплома по право от Югозападния университет; неизвестно как станал лидер на партийна младежка фракция (Сакскобургготски така и не обясни механизма); неизвестно как станал заместник-министър, при това най-младият в историята на България, само на 25; неизвестно как – невидим „съдружник“ в банка, предпочитана от куп държавни фирми; неизвестно как свързани с него фирми печелят големи обществени поръчки; неизвестно как станал мултимилионер; неизвестно как за малко да оглави вътрешната сигурност… 

Тези и други неизвестни не впечатлиха нито една българска институция, но пък САЩ го удостоиха със санкции за значима корупция, наложени по Глобалния закон „Магнитски“. 

Сега същият този човек заплющява като знаме срещу българската корупция. Нищо по-обезсърчаващо за гражданското общество – защото тези, които се самономинираха за знамена срещу корупцията и така влязоха в политиката, мълчат. И мълчейки, си партнират с Пеевски. Ами президентът, комуто гласовете на ДПС помогнаха и който никога не назова – и не назовава – Пеевски като част от „дълбоката държава“?…

Ефектът

Ефектът от акцията на Делян Пеевски е изчислен. На първо място, печелят президентът и неговият политически проект Движение „Трети март“. Такава търговска марка вече е регистрирана преди повече от месец, съобщи „24 часа“

Да те посочи Пеевски за „мистър Кеш“?! С такива обвинители защитници не са нужни и така за самия Румен Радев случаят беше сгòден да потвърди алтернативата – и той го направи:

Българите очакват реална политическа алтернатива, която да се противопостави на взаимното изпиране и индулгенция на корупционните скандали. Алтернатива, която да върне нормалността и европейската перспектива за България.

Румен Радев е първият президент, чиито съветници биват често замесвани в корупционни и лобистки скандали, също и сочени като активно кадруващи по време на служебните правителства: Пламен Узунов – в МВР, вездесъщият Копринков – първо за втория ешелон, после къде ли не. Но заради брандинга му като „борец срещу статуквото“, с което влезе във втория си мандат, тези афери не го опръскаха особено. Не повече от уклона му към Москва. 

Атаката на Пеевски дискредитира онези, които са омразни (и) на Радев – ПП–ДБ, и на практика окарикатури каузата им „Антикорупция“, с която станаха така симпатични на гражданите. Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков единствен от лидерите на управляващото мнозинство направи коментар, но не на действията на Пеевски, а на реакцията на президента:

Чух внимателно думите на президента, той каза, че иска да сезира органите. Моят въпрос към него е: кои органи да сезираме? Ние отдавна искахме да реформираме ДАНС, знаете, че премиерът Денков даже имаше предложение за смяна на шефа на ДАНС, но тази смяна беше блокирана точно от президента. И тук въпросът е как си мисли, че ще бори корупцията със старите нереформирани служби, които реално не са постигнали нищо до този момент.

В действителност от ПП–ДБ нямаше проекти за реформа на службите – освен намерения за смяна на директора. Но не срещнаха и подкрепата на ГЕРБ и ДПС дори и след като един доклад на ДАНС, оказал се справка, бе използван от ГЕРБ, БСП, „Възраждане“ и ИТН като основание за отмяна на машинния вот на първия тур на местните избори. Въпросната справка бе подписана от зам.-председателя на ДАНС Деньо Денев, известен като кадър на ГЕРБ, когото назначеният от президентските управления директор на ДАНС Пламен Тончев отказа да смени.

Псевдонападението на Пеевски над Президентството разсея облаците над главата на министъра на финансите Асен Василев, надвиснали заради „Чаталджагейт“. Председателят на ПГ на ДПС обяви, че държавният глава трябва да се появи на политическия терен и да обяви своя политически проект, както и да се откаже от своя имунитет:

Според мен има много касиери, много касиери. Има много малки кученца, които влачат плячка в тъмната институция. Ако има въпроси, аз съм винаги наличен да отговоря. 

Има. Къде са големите песове?


* Думата (англ. whistleblower) стана нарицателно след разкритията, направени преди години от хора като Джулиан Асанж и Едуард Сноудън.

ГЕРБ без Борисов, ДПС без Доган/Пеевски? Трудно, но не и невъзможно

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/gerb-bez-borisov-dps-bez-dogan-peevski/

ГЕРБ без Борисов, ДПС без Доган/Пеевски? Трудно, но не и невъзможно

Най-голямата партия в България ГЕРБ и незаобиколимата ДПС са заложници на своите лидери и техните зависимости. Могат ли партиите да отстранят Бойко Борисов, Ахмед Доган и Делян Пеевски, ако натежат повече? Това е въпросът. В развитите демокрации действат партийни механизми, които правят възможно оттеглянето от партията или от поста на лидери, за които има сериозни съмнения за корупция и задкулисни обвързаности или които са загубили избори. Работещите правила позволяват и състезания за лидерския пост. 

Но в България партиите, повече или по-малко, носят автократични белези по рождение и превратите са успешни, когато са вътрешни. Императори и диктатори са били унищожавани от убийци, пратени от тесния им кръг, дългогодишни соцлидери са сваляни от постовете си чрез „реформатори“, отгледани под собственото им крило. Към тежкото наследство се прибавят и лишените от жизненост механизми на демокрацията в България – слабата устойчивост на върховенството на правото и на търсенето на отговорност от политиците.

ГЕРБ носи Борисов на гръб

Годините, в които Борисов носеше ГЕРБ на гърба си, отминаха. Благодарение на трите му почти последователни управления, с кратко прекъсване за година от кабинета „Орешарски“, ГЕРБ изгради силно разклонена мрежа от партийни структури. Сити и доминиращи на всички нива на властта, с „чадъри“ от регулаторите и съдебната система. 

Сега ГЕРБ мъкне Борисов на гърба си, иначе зависимостите му ще го потопят. Задължени са му, направил е толкова много за партията крепост и за всеки от партийния елит. И във вълчата глутница се грижат за по-възрастните, защото и вълците, също като политиците, ловуват групово. А това предполага добра организация. Но политиката е хладнокръвна и кръвожадна работа и ако неин представител носи повече вреди, отколкото ползи на партията си, се оттегля. Или го оттеглят. Иначе не калкулират печалби. 

Засега позицията на ГЕРБ като партньор в управлението на ПП–ДБ, но без да носи отговорност, е удобна. Позволява да критикуват като опозиция и да одобряват като последна инстанция, тъй като без техните гласове и без ДПС не може да минат нито законопроект и бюджет, нито конституционни промени. А и не всички министри в правителството са предложения на ПП–ДБ, както се оказа – министърът на вътрешните работи Калин Стоянов е първото доказателство.

Ропотът в ГЕРБ срещу Борисов не е видим, тъй като стените на партийното леговище са дебели, но се разчува. Извън имиджовите игри за пред публика, в които Делян Добрев се прави на вътрешна опозиция, председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова е от недоволните. През 2009 г. тя скочи в политиката от позицията си на юрисконсулт в русенската многопрофилна болница. Беше депутатка в 41-вото Народно събрание, при първото управление на ГЕРБ, и израсна до днешното си лидерство. А през тези 14 години от борда на ГЕРБ изпаднаха други дами, като Искра Фидосова, Цецка Цачева, Лиляна Павлова, Даниела Дариткова… 

Недоволството беше сдържано покрай местните избори, където ГЕРБ загуби няколко областни центъра, в това число София и Варна, но като цяло запази превъзходство. А и все още неработещият Столичен общински съвет показва, че в крайна сметка някоя компромисна фигура, подкрепяна от ГЕРБ, може да се окаже начело на СОС.

Да бъде „пенсиониран“ Борисов от активната политика в почетно председателство изглежда невероятна цел, но не и невъзможна. В ГЕРБ им е трудно да стискат зъби и макар и спечелили избори, да преклонят главица пред ПП–ДБ, за да не падне главата на лидера им. Те искат онова, което досега им се е полагало като на победители на избори – цялата власт. А след като не може да им я делне на порции, Борисов компенсира частичния отказ от позиции в изпълнителната власт с натиска върху бюджета за 2024 г. Крайната цел е подкрепяните от ГЕРБ бизнеси да получат своето, както и спечелените от партията общини – пари за проектите си и съответно за обръчите около тях. С предложените списъци за проекти на общините, които ще одобри парламентът, ГЕРБ също така ще попречи на министъра на финансите Асен Василев да оказва натиск върху местната власт, лишавайки го от възможността да държи и ножа, и сиренето – инструменти, с които неговите предшественици разполагаха. 

Избраният след бурни скандали в пленарната зала подуправител на НЗОК д-р Момчил Мавров показа, че ГЕРБ продължава играта с други политически сили извън съюза с ПП–ДБ. Депутатите от „Възраждане“ и от „Има такъв народ“ не се включиха в гласуването и така стана възможно Мавров да бъде избран с подкрепата на ГЕРБ–СДС и ДПС и въпреки съпротивата на ПП–ДБ. Самият Борисов по-късно пред журналисти обясни, че такава е била договорката при преговорите с ПП–ДБ – те да получат позицията на управител на Здравната каса, което е спазено, а ГЕРБ – на подуправител.

Като договаряхме този несъвместим модел на НЗОК, те извадиха лаптопа, прочетоха името на сегашния управител и ние го подкрепихме. Хубав, лош – тяхно предложение, подуправителят трябваше да е от нас.

За догодина Здравната каса има рекорден за разпределяне бюджет от 8,16 млрд. лв., който ГЕРБ и ДПС също искат да променят.

Покрай гласуванията на бюджетите вътрешнопартийните страсти ще утихнат. Но отминат ли и конституционните промени, а догодина – и изборът на кадровици на съдебната система и главен прокурор, политическият край на Борисов ще приближи. Освен това парламентът ще трябва да избере и ново ръководство на реформираната КПКОНПИ, която вече е Комисия за противодействие на комисията, но макар законът да е в сила от октомври, процедурата още не е стартирана. Възходът на бъдещия нов лидер на ДПС Делян Пеевски само ще ускори финала за Борисов.

От следващия председател на ГЕРБ зависи дали партията ще остане в руслото на център-дясното и умерения консерватизъм. На партиите, споделящи тази идеология, България дължи модернизацията си след 1996 г. Но съществува и опасността да завие към по-твърди дясноконсервативни възгледи предвид радикализирането на такъв тип движения в Европа и САЩ.

ГЕРБ след Борисов е неизбежен процес, който би могъл да преструктурира и българското политическо пространство. С Бойко Борисов начело, макар и „избелен“, партията е приета за не-коалиционен партньор. Без Борисов коалиционно споразумение би било по-вероятно, както и скъсяване на разстоянието между „Демократична България“ и ГЕРБ. С невъоръжено око се вижда, че атаките от партията на Борисов са насочени към представителите на „Продължаваме промяната“, а ДБ са пощадени.

Бунт на мравките в ДПС?

Зад (почти) всеки успял човек в България стои по една партия, зад особено богатите – я ГЕРБ, я ДПС. Зад Пеевски даже са три – с НДСВ, откъдето влезе в политиката, а вероятно и четири, ако се прибави БСП по времето, когато я управляваше Сергей Станишев. И ако за ГЕРБ съществува макар и малък шанс Борисов да бъде изпратен с почести като о.з. партиен лидер, едва ли някой букмейкър би заложил и лев на такъв вариант за ДПС. Изглежда, че Делян Пеевски – посочен от Доган за лидер – ще бъде избран на националната конференция догодина. 

Само допреди две години тогавашният председател на ДПС Мустафа Карадайъ обясняваше, че Пеевски е от гражданската квота и „никога не е бил част от ДПС“. Днес вече Карадайъ не е част от ДПС, а към Пеевски заваляха номинации за лидер на партията от младежкото ДПС и от най-различни местни организации.

От сформирането на правителството „Денков–Габриел“ Пеевски се държи като последна инстанция. От някакъв известен само нему политически амвон той критикува, разпорежда, заплашва и дори се самопредлага за премиер за месец. Случващото се изглежда като някаква недотам забавна сатира, защото нито един факт в политическата и бизнес кариерата на Делян Пеевски не може да бъде оценяван като принос на ползу роду. Разкостен „Булгартабак“, фалирала „ЛаФка“, срината КТБ, медии, програмирани да бият политически противници, скрити първи милиони от богатството му… Точно тази персона сега раздава политически присъди и откровено се подиграва с усилията на премиера Денков. Парламентарната група на ПП–ДБ обаче избра стратегията на смирението. Тази седмица едната част от коалицията – ПП, все пак излезе с декларация, след като Пеевски се самопредложи за премиер за един месец с арогантното изявление, че ще се справи по-добре.

Изтъкваното от някои анализатори – че за първи път лидер на ДПС няма да е етнически турчин – не е либерална ценност, към която Движението се стреми заради принадлежността си към европейското политическо семейство. Етносът на Пеевски не е сред конкурентните му предимства, други са. Според казаното от председателя на НДПС Гюнер Тахир в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“ Пеевски е предпочитан, защото на Доган му трябва бизнесмен. Тахир, един от първите напуснали ДПС след разрив с Ахмед Доган през 1996 г., коментира, че вероятно покрай санкциите по Глобалния закон „Магнитски“ Пеевски и почетният председател на Движението имат финансови затруднения. 

Мерките срещу санкционираните лица включват блокиране на активи в чужбина, което значи, че няма как да се оперира с тях. А в резултат на съвместни действия между Съединените щати и Великобритания „за изкореняване на корупцията в България“ в началото на годината и Лондон оповести санкции за Пеевски, включващи забрана за пътуване и замразяване на активи. Дотук с офшорните зони под американска и британска юрисдикция, което значи спиране на достъпа до огромни средства, ако санкциите не отпаднат. „Дневник“ публикува част от иска, депозиран от адвокати на Делян Пеевски на 6 август миналата година в Окръжния съд на окръг Колумбия.

В резултат на действията на Службата за контрол на чуждестранните активи ищците фактически са отрязани от по-голямата част от глобалната финансова система. Юрисдикцията на Службата достига до чуждестранни финансови институции, които разчитат на финансовата система на САЩ, и ги заплашва със загуба на търговски значим достъп, ако нарушат санкциите на САЩ. Дори когато съществуват общи и специфични лицензи, заплахите за действие на Службата за контрол на чуждестранните активи карат тези институции да отказват да предприемат каквито и да било дейности с ищците от страх да не бъдат подложени на контрол от страна на Службата.

Шансовете на Пеевски като лидер на партия в държава членка на ЕС, парламентарно представена и в българския, и в Европейския парламент, поне на теория изглеждат по-големи. Идната есен в САЩ предстоят президентски избори и изходът от тях също би повлиял върху надеждите на Пеевски най-сетне да разполага със средствата си, ако Републиканската партия спечели.

Единодушното номиниране на Пеевски, дирижирано от Ахмед Доган, няма да се отрази на обикновените избиратели на партията, които намаляват с всеки следващ вот. Едва ли обаче ще се посрещне добре в Турция, на която ДПС разчита да подсили резултатите си. Благодарение на гласовете на изселниците партията успява да надскочи 300 000 гласа. Делян Пеевски не е добре приет в Турция и в ДПС са наясно с това. Но и почетният председател Ахмед Доган също не е желан. С турския президент Ердоган са се срещали изгонените от Доган лидери Лютви Местан и Мустафа Карадайъ, също така евродепутатът и вицепрезидент на АЛДЕ Илхан Кючук, но не и самият Доган. През 2010 г., по време на посещение в София, Реджеп Тайип Ердоган, тогава премиер, се срещна с Бойко Борисов и заместника на Доган – Касим Дал, но не и със Сокола. Влиянието на Турция в България е особено силно през религиозните мюсюлмански средища – мюфтийствата, където Пеевски и Доган не са допуснати, за разлика от Касим Дал например.

Очакванията, че ДПС може да бъде оглавено от човек с европейски опит, като Кючук, Филиз Хюсменова или друг политик, извървял пътя от младежката организация до по-високите стъпала, не се оправдават. С такъв лидер ДПС има шансове да разчупи бранда „Партия на задкулисието“ и да стане по-приемлива за коалиционен партньор в управлението. Но страхът и подчинението не позволяват опълчване срещу Доган, въпреки че все повече български турци не зависят от ДПС за прехраната си. Намаляването на тютюнопроизводителите – естествено следствие от разпада на „Булгартабак“, за който спомогна Пеевски – се отрази и на електората. 

Засега бунтът в ДПС се ограничава до ропот.
Засега.

ВИДЕО само в Биволъ. Скандал сред “зелените”: “Нашите гласуваха вътрешния министър на Пеевски. Защо сме в сглобката?”

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/skandal-zelenite-dps-gerb.html

петък 24 ноември 2023


„Вчера беше потвърдено, и оня ден това нещо за вътрешния министър (Калин Стоянов – б.р.), който е ключов министър. Но (депутатът от ДПС – б.р.) Пеевски си го е запазил…

Българският Левиатан в сглобка

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/bulgarskiyat-leviatan-v-sglobka/

Българският Левиатан в сглобка

Ако всичко в политиката върви, както върви – по мед, Пеевски и Борисов, – на 6 март догодина правителството с мандат на ПП–ДБ и премиер акад. Николай Денков (ПП) ще се ротира с кабинет с премиер Мария Габриел (ГЕРБ), (няколко) министри от ГЕРБ и подкрепа от парламентарно мнозинство, дирижирано от ГЕРБ и ДПС. Водачът на ГЕРБ Бойко Борисов вече изрече гласно онова, за което се догаждахме още при договарянето на ротацията – министри, които не са се справили, ще бъдат сменени.

Обществото имаше нужда от нов обществен договор, основан на върховенство на правото, морал в политиката и жизнеспособна демокрация с активни граждани, а получи Левиатан – лидера на ГЕРБ и лидера в сянка на ДПС, които не са в затвора.

Лозунги? Пропагандни внушения?

Избелване, официализиране, приемане

Ами ето го Борисов, необезпокояван от никого, който казва как

Пеевски проведе реално преговорите с протестиращите [миньори и енергетици – б.а.] и ги доведе до успешен край, колкото и да не се харесва на умнокрасивитета.

Три години по-рано го беше нарекъл „Шиши, който нареди [първия служебен – б.а.] кабинет на президента“, а допреди това изобщо избягваше да го назовава – въпреки че свързвани с Пеевски бизнеси печелеха многомилионни обществени поръчки. Имат и една и съща пъпна връв – политическият път и на двамата тръгна от НДСВ. На Пеевски – като учредител на младежкото НДСВ, на Борисов – като охранител на Царя и по-късно главен секретар на МВР.

Парламентарният съюз, придобил вицовия етикет „сглобка“, освен че избелва публичния образ на Борисов и Пеевски, публично узаконява и отдавнашната им връзка, за която първият отричаше, а вторият мълчеше. Стори и нещо повече от избелването – направи и двамата обществено приемливи заради значимостта, която придобиват в парламентарната власт, най-високата по конституция. Същата тази власт и двамата игнорираха дълги години – единият не стъпваше в парламента, макар и депутат, другият избягваше, макар и премиер.

Конституционното мнозинство, чийто формат официално ги съеши, досега е произвело промени с неясно бъдеще, критикувани от всички юридически общности и съюзи. От някои от тях, като 24 май за национален празник, ГЕРБ и ДПС дружно се отказаха. Засега е ясно, че след приемането им промените ще бъдат отнесени до Конституционния съд, който да се произнесе дали преструктурирането на Висшия съдебен съвет и др. могат да се извършат от Обикновено народно събрание.

А „умнокрасивитетът“ е същият, заради който Бойко Борисов се отказа от първия мандат след изборите на 2 април, подкрепи създаването на кабинет с втория и накрая се оказа, че го е вкарал във вълчи капан. Колкото повече се бориш с капана, толкова повече се забива в тялото. Дори и с факта, че управлението на кабинета „Денков“ приключва през март, но времето на бъдещото правителство с министър-председател Габриел не е лимитирано.

Сегашната ситуация е дори по-изгодна за ГЕРБ и ДПС, отколкото ако управляваха заедно в изпълнителната власт. Първо, не трупат публични негативи за едно или друго решение. Второ, не носят отговорност, но се сдобиват с позиции в регулатори. И трето, което е най-важното – тяхната сглобка в сглобката парира опитите за малки промени. (За по-значими няма нито политическа воля от всички страни, нито капацитет.)

Например отпадането на намалената ставка от 9% ДДС за ресторантьорите, въведена от ГЕРБ по време на пандемията от COVID-19, отшумяла преди повече от година. Или продължаването на забраната за внос на селскостопанска продукция от Украйна, основно слънчоглед, докато земеделци и преработватели в България не се разберат за квоти – а междувременно за зърнопроизводителите, най-субсидираните земеделци у нас, бяха излети нови милиони.

Съпротивата на ГЕРБ осуети и предложението на ПП–ДБ частните болници да провеждат обществени поръчки за доставка на лекарства и лекарствени средства, както го правят държавните и общинските. Тази неравнопоставеност, която дава конкурентни предимства на частните болници, е заложена от години и макар да е известна, не е поправена. Това позволява на големи частни болници, които използват собствени дистрибутори, да ценообразуват, както намерят за добре. НЗОК после заплаща лекарствата и на едните, и на другите със средствата от здравните осигуровки.

От години срещу България има наказателна процедура от ЕК, че не спазваме правото на Съюза, за което ние ще плащаме от нашите джобове като данъкоплатци съответните санкции.

Това обясни доц. Васил Пандов от ПП. Напразно – ГЕРБ с помощта на „Възраждане“ отхвърли предложението, зад което има бизнес за няколко милиарда.

В ситуация на висок геополитически риск ГЕРБ и ДПС вършат онова, което европейските и евроатлантическите партньори на България очакват – гласуват оръжие за Украйна и не кривват от ангажиментите към съюзниците. Все пак и двете партии са членове на европейски политически семейства, които недвусмислено осъждат руската агресия.

Но когато става въпрос за вътрешнополитически теми и свързаните с тях интереси, правят онова, което са правили и преди – брокери на влияние, защитници на статуквото и на мафиотизирано правораздаване. Пример за това са спецслужбите и демонстрираният отказ да се извършат каквито и да било промени, което означава, че ще ги оставят със селектираните от президента Румен Радев началници.

Има за какво да му се отблагодаряват – служебните кабинети на Радев върнаха немалко кадри на ГЕРБ във властта, а схеми на ДПС бяха запазени. Но и правителството на Денков запази президентски назначения, при това в ресурсни институции като ДФ „Земеделие“ (ДФЗ), който разпределя годишно над 3 милиарда. Така, след като избраният от „Промяната“ за шеф Камен Диков се оттегли, начело на ДФЗ е Георги Тахов, назначение на първото служебно правителство на Гълъб Донев. Един от заместниците му е бивш депутат от БСП – Димитър Горов, а друг – 37-годишната Ива Иванова, също е на поста още от служебното управление, при това запазвайки тогавашните си ресори – Програмата за развитие на селските райони 2014–2020 и Програмата за морско дело и рибарство 2014–2020, които са с най-много средства и интересите към тях са най-големи.

Неуспелият да оглави ДФЗ Диков, който е и бивш шеф на „Напоителни системи“, бе монтиран начело на Националната компания „Железопътна инфраструктура“ – макар и без опит в железниците. А от квотата на ДПС там влезе бившият военен контраразузнавач и щатен сътрудник на Държавна сигурност о.р. полк. Васко Балабанов.

Така, макар да се водят партньори „само“ в конституционното мнозинство, ДПС тихомълком се уреждат с места в бордове и регулатори като БНБ. Официално обяснение за това от лидерите на ПП–ДБ няма. Няма и регламент за назначенията, какъвто, по думите на Борисов, трябваше да изготви Христо Иванов.

Няма съмнение, че в тричленното ръководство на новата Комисия за противодействие на корупцията ще има представител на ДПС, освен на ГЕРБ и ПП. (Къде ли е ДБ…?)

Облекчена структура, трима човека да е управлението, изключително независим директор на дирекция с големи правомощия, да може да сезира директно двете прокуратури – и българската, и европейската без Комисията, което показва, че има независим човек и цедка – някой, който да може да обира сигналите.

Хвалебствията са откъм Пеевски за новоприетия закон, по който никой от ДБ не отрони дума при второто му четене в пленарната зала. Е, нищо чудно ДПС да се цели именно в този „изключително независим директор“ и да извади свой стаен кадър.

Денков – самотен бегач

Така Борисов и Пеевски управляват, без да управляват, при това в любимата на почетния председател на ДПС Ахмед Доган „заедност“. Паралелно с това ГЕРБ обстрелват правителството на ПП–ДБ с повече от приятелски огън, а вместо парламентарната група на ПП–ДБ да подкрепи активно министрите си, се е снишила. При протестите на зърнопроизводителите парламентарната група на ПП–ДБ и нейните лидери, което ще рече председателите на партиите в коалицията, оставиха на правителството и персонално на премиера Денков да се справя с първата сериозна криза. Разбира се, „подпомогнат“ от Борисов и неговия апарат в лицето на бившия земеделски министър Десислава Танева, която оглавява и парламентарната Земеделска комисия, а заместници са ѝ депутати от ДПС и от ПП.

Зърнопроизводителите плашеха с „хляба на България“, миньорите и енергетиците – със „загуба на енергийната независимост“. „Хляб и ток“, ключови послания, както отбеляза по БНР социоложката Елена Дариева, а „нещата се форматираха много добре“ – както обобщи Пеевски след срещата с енергетиците в парламента.

Неслучайно мястото на срещата, променяно няколко пъти, в крайна сметка бе определено да е там – при Пеевски и Борисов, управляващи диалога за българския енергиен преход и „услужливо самопоканили се, за да покажат, че ще ги решат“ (по евродепутата Радан Кънев). Единствено Кънев публично заяви по националното радио, че за никого не са тайна влиянието на Пеевски и кръга край него върху ТЕЦ „Марица-изток 2“, назначенията там и обществените поръчки, както и връзките между друг мастит собственик във въглищната енергетика – Христо Ковачки, и ДПС. Затова и Ковачки и офшорките – собственици на бизнеса му, са големият печеливш от протестите.

На правителството на Денков се падна да решава проблем, голям колкото няколко хиляди човешки съдби, гарниран с опасен за дишане въздух и хиляди декари за рекултивация, нерешен от предишните управления на ГЕРБ и съучастниците им от ДПС. Приносът на енергийния министър Румен Радев в преговорите с протестиращите обаче не се открои, независимо че самият Радев е от Стара Загора, работил е като координатор на проекта за водородна долина (ZAHYR) и е участвал в развитието и популяризирането на водородните технологии в България.

Но балансираният подход на премиера Денков при сблъсъка с толкова социални трусове и протести беше оценен. Министър-председателят говори сдържано и честно, независимо от цената, която плаща. Не той обаче, а парламентарната сглобка определя назначенията и посоката на развитие на протести и каквито и да било реформи.

Изявлението на Борисов, че няма да сваля правителството (тоест ГЕРБ няма да оттегли подкрепата си), означава, че до ротацията ще има контролирани трусове. По-силни от приятелски огън, но по-слаби от разрушения. Ако ГЕРБ и ДПС не пропускат законодателни предложения, като обществените поръчки за частните болници, какво ли ще сполети конституционните промени? Чака се ротацията – дали ще надделее реалната, или формалната сглобка и това ще покаже колко дълго още ще живее българският Левиатан. В един руски филм не успяха да го убият.

Интересно как най-големите корумпета изведнъж – най-активни борци срещу Гешев

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/korumpeta-geshev.html

сряда 14 юни 2023


Интересно как най-големите корумпета в България изведнъж станаха най-активни борци срещу главния прокурор Иван Гешев. Неслучайно и Висшият съдебен съвет (ВСС) разкри марионетната си същност и зависимост от  Мафията, експресно…

Документи от туроператори разкриват мащабна схема за укриване на приходи и данъци от концесионера на Банско Банско: Жирардели продава – Цеко получава

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/yulen-girardelli-georgius.html

сряда 15 март 2023


Продажби на лифт карти и наем на ски оборудване за десетки милиони са укрити от родните данъчни чрез хитра схема с посредници в чужбина, установи разследване на Биволъ. Концесионерът на…

Документи от туроператори разкриват мащабна схема за укриване на приходи и данъци от концесионера на Банско Банско: Жирардели продава – Цеко получава

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/yulen-girardelli-georgius.html

вторник 14 март 2023


Продажби на лифт карти и наем на ски оборудване за десетки милиони са укрити от родните данъчни чрез хитра схема с посредници в чужбина, установи разследване на Биволъ. Концесионерът на…

Незаконна сеч и нагласени търгове за десетки милиони Пеевски, Златев и ГЕРБ овладяват горите с чадър от Радев, прокурори разпитват по статии в Биволъ

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/peevski-zlatev-gerb-gorite.html

четвъртък 9 февруари 2023


Без много шум българските гори отново се връщат в ръцете на ДПС и ГЕРБ, с което се обясняват продължаващите кражби, незаконни сечи и източване на държавните горски предприятия, въпреки всички…

Интервю на “Биволъ” „Да бъда застрелян“. Министър със заплаха за убийство заради тютюневите складове

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%B4%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%BD-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D0%B7%D0%B0%D0%BF.html

събота 10 септември 2022


Служебният министър на културата проф. Велислав Минеков подава официални жалби до МВР и Прокуратурата на Република България (ПРБ) заради заплаха за убийство покрай скандала с тютюневите складове в Пловдив. Той…

Интервю за подкаста на International Press Institute (IPI) Войната срещу свободата на словото в България

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B2-%D0%B1.html

сряда 1 юни 2022


“В България се води война срещу свободата на словото”. Това констатира основателят на Сайта за разследваща журналистика “Биволъ” Асен Йорданов в интервю за подкаста ‘MFRR in Focus’ на Ане тер…

След сигнал на “Биволъ” Министърка не знае за кредитите на Пеевски и акциите на ПИБ. ГДНП, ДАНС, БНБ и Прокуратурата проверяват ББР

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D0%B5.html

сряда 24 ноември 2021


От май 2021 г. насам или половин година продължава проверката на Българската банка за развитие (ББР) на кредитите към дружествата, свързани с депутата от ДПС Делян Славчев Пеевски. Докладът за…

Провокацията Пеевски

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/provokatsiyata-peevski/

В сряда Конституционният съд се произнесе с решение за канадското гражданство на Кирил Петков. С мнозинство от 11 гласа съдът обяви президентския указ за назначаването на Петков за служебен министър на икономиката за противоконституционен. Това се случва в разгара на предизборната кампания, в която той и Асен Василев влязоха с амбицията в следващия парламент създадената от тях партия „Продължаваме промяната“ да получи мандат за съставяне на правителство.

Нека припомним как през 2019 г. Върховният административен съд отказа да провери къде е прекарал Делян Пеевски последните шест месеца преди провеждането на изборите за Европейски парламент и дали има право да участва в тях. Делото беше образувано по жалба на гражданското обединение БОЕЦ срещу решението на ЦИК да допусне депутата от ДПС да бъде кандидат в евроизборите. Единственият мотив за отказа от проверка на ВАС е, че според справка от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО) Пеевски има постоянен и настоящ адрес в България повече от 6 месеца – както изисква законът.

Макар да бе публична тайна, че той от години трайно пребивава в Дубай,

което по своеобразен начин беше потвърдено и от Бойко Борисов в интервю за bTV през 2016 г. с репликата: „Пеевски си отиде, Пеевски напуска страната.“ Проверка на БОЕЦ също доказа, че народният представител не живее в посочения от него хотел „Берлин“, а сайтът „Биволъ“ разкри схемите, които той е използвал при резервации на самолетни билети за полети от и за Дубай с двата си паспорта, за да не може да бъде установено с точност кога и дали е пътувал. Но всички тези преки и косвени доказателства нямаха пред ЦИК и ВАС тежестта на справката от ГРАО.

Връщаме се към 2021 година. Делян Пеевски не участва в парламентарните избори през април и юли – за първи път от 2009 г. насам. Междувременно през юни САЩ му наложиха санкции по Глобалния закон „Магнитски“, а в началото на октомври името му се появи в разкритията по досиетата „Пандора“. Сега обаче олигархът реши да се върне в политиката с нова визия и обещание пред журналистите, че ще го виждаме по-често. Този ход не е нищо друго, освен предизвикателно неглижиране на общественото мнение от страна на Пеевски и на ДПС. Още повече че за първи път партията на Ахмед Доган издига и свой кандидат за най-представителния пост в държавата – президентския. И то не фигурант, а самия председател на ДПС.

Какво преследва със стратегията си ДПС?

Дали единствено мобилизация на вота и постигане на резултат, който да върне на Движението позицията на балансьор в парламента (позиция, която Доган осребряваше успешно през тези 30 години, като използваше картата на етническия мир)? Или преследва амбицията за директно участие във властта, която заяви и публично? Предстои да разберем.

През 2009 г. на предизборна среща в село Кочан, община Сатовча, Ахмед Доган каза, че ДПС не може да не е във властта, защото притежава свойството на бацила. Репликата му „ДПС е бацил – където влезе, не излиза“ медиите забравиха, макар тя да е толкова важна, колкото и тази, че той е „инструментът на властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата“.

Още преди 12 години в интервю за БНР Мендерес Кунгюн, политолог и представител на неправителствения сектор на мюсюлманите у нас, предупреди:

като продукт на държавата в сянка ДПС изобщо не се интересува от правата и свободите на зависимия от него електорат. И не само не е гарант за етническия мир, но има и ресурса за подклаждане на етнически конфликти и рекет на българското общество.

Тази опасност днес изглежда още по-реална в контекста на агресивната предизборна риторика на кандидата за президент Мустафа Карадайъ и на други представители на политическия елит на българските мюсюлмани. Все по-отчетлива става и

опасната перспектива ДПС да се клонира в откровено религиозна партия.

А оттам и опасността развитието на демокрацията ни да се тласне към босненски вариант – опасност, която политици и държавници предпочитат да не артикулират гласно.

Станах неволен свидетел на разказ на баща, който отказва да приеме радикализацията на своите синове и внуци и напуска дома си. Този човек на достолепна възраст, с добра репутация и собствен бизнес, който уважава държавата, нейните закони и ценностите на цивилизацията ни, изживява драма. Защото е истински притеснен, че нацията ни може да бъде разделена, ако уахабизмът продължава да се разпространява в страната ни. И обвинява за това държавата и ДАНС, която сякаш е поставена на командно дишане.

Защо ДПС използват помаците и като своеобразен боен отряд, попитах човек от мюсюлманската общност в Казанлъшко. „Защото им трябват наивни и доверчиви хора, които могат да манипулират лесно“, беше краткият му отговор. По-дългият е по-страшен и ще го спестя.

Повече светлина върху политиката на Ахмед Доган и на ДПС хвърля документалният филм „Държавни тайни“ на Малина Петрова, чиято премиера предстои в края на тази година. В краткия откъс от него лица от общността и бивши кадри от висшия ешелон на етно-религиозната партия разкриват задкусилието в управлението ѝ.

Публичният разказ от юли 2020 г. на Христо Иванов за сараите на Доган в „Росенец“ създаде вълна, която повиши доверието към „Демократична България“ на извънредните парламентарни избори тази година. Но в него отсъстваха някои важни подробности. Като например това, че да пазят своя почетен председател дойдоха не етнически турци от Бургаско, където ДПС има силни структури, а помаци от Родопите и Пиринския край, изсипани на брега, без да знаят къде ги водят и защо, както се разбра по-късно от самите тях.

Активисти на ДПС от помашкия етнос, приближени до Пеевски, стигнаха до върховете на партията. Като Халил Летифов, който като областен лидер на Движението в Стара Загора осигури депутатски мандат от региона за олигарха в 43-тото Народно събрание. А няколко години по-късно стигна и до поста на зам.-председател на партията и в това качество днес е сред най-активните защитници на реномето на Пеевски. Летифов заедно с кмета на Белица Радослав Ревански (също от помашката общност) беше в щаба, който организира т.нар. дарителска кампания на Делян Пеевски в началото на епидемията от COVID-19.

Встрани от интереса на медии и анализатори е и въпросът

защо Делян Пеевски се кандидатира за народен представител винаги от региони с помашко население –

като Пазарджик, Стара Загора, Благоевград, а не от североизточните, които са крепости на етническите турци. Сега оглави листата на ДПС и в старата българска столица Велико Търново, което беше разчетено като съзнателна провокация към общественото мнение. И потърси подкрепа от кметове на общини, срещите с които са представени като интерес към проблемите на хората в тези региони. Естествено, никой не си и помисли, че тази подкрепа ще е безвъзмездна.

Делян Пеевски знае, че почти военната мобилизация на електората на ДПС, каквато беше възможна допреди едно десетилетие, днес е немислима. По много причини, най-важната от които е разочарованието сред българските турци от тяхното политическо представителство. Практиката показа, че е по-лесно да се купят гласове в малките общини и села, особено в Северозапада, където е съсредоточено най-бедното българско и ромско население, отколкото да се агитират етническите турци, объркани и все по-отчуждени от ДПС.

Заглавно изображение: © „Тоест“

Източник

Твойта майка също

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D1%82%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D1%89%D0%BE.html

сряда 30 юни 2021


Някой по-умен от мен беше казал, че няма нищо по-опасно от прост, но деен човек, защото никой не може да свърши повече простотии от него. КОЙ може да се впише…

Мрежите на Задкулисието: Пеевски контролира влияние чрез адвокати с милиони през фирма-разпределител

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/aviora-peevski.html

петък 18 юни 2021


Адвокатската кантора “Авиора Консулт”, която основно обслужва бизнеса на Делян Пеевски и от негово име е наела скъпи лобисти за защитата му по Закона Магнитски  в САЩ е получила над 19…

След Пеевски, “Магнитски” трябва да удари кукловодите му. И #Лустрация!!!

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/magnitski-koi.html

четвъртък 3 юни 2021


САЩ санкционираха Пеевски и Черепа по глобалния закон “Магнитски”. Отрязаха корпулентния бивш депутат от финансовите потоци и го обрекоха на гражданска смърт. Но не за милиардната контрабанда на цигари, финансираща…

Ултиматум от Лондон: ПИБ: “Свалете веднага статията за Доган, Пеевски, Борисов, Булгартабак, контрабандата и финансирането на тероризма”

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/fibank-bulgartabac-omnia.html

петък 23 април 2021


Първа инвестиционна банка заплаши сайта ни със съд ако до 17 ч. днес не бъде свалена статията “Доган, Пеевски, Борисов, Булгартабак, контрабанда и финансиране на тероризма”. Това стана с официалното…

Секретен Доклад: Доган, Пеевски, Борисов, Булгартабак, контрабанда и финансиране на тероризма

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/bulgartabac-and-illicit-trade.html

вторник 20 април 2021


Под ръководството на политическия лидер Ахмед Доган Булгартабак на Делян Пеевски е създал комплексна финансова, правна и логистична система за производство на цигари, които са официално изпращани към законни дестинации,…

Липсващият Пеевски – и възможната турска следа

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/peevski-izbori-2021/

Историята на Движението за права и свободи не може да се раздели на периоди със и без Ахмед Доган, защото дори като почетен председател на партията той продължава да е нейният стратег – или поне такава илюзия се поддържа пред избирателите му. Без никога да е прекъсвал пъпната си връв с Държавна сигурност и задкулисието, които създадоха него и етническия политически проект ДПС.

Делян Пеевски, който е продукт на същите сили, оплели с мрежите си цялата държава,

за кратък период създаде втори властови център в партията. Този център изземваше все повече от легитимната, макар и формална власт на ръководството ѝ. В условия на избори депутатът бизнесмен прилагаше същата тактика за запазване на електоралната тежест на Движението и ролята му на балансьор в парламента и гарант на етническия мир в страната – една лъжа, тиражирана от Ахмед Доган вече три десетилетия.

Постепенното отърсване на българските турци от страховете на т.нар. Възродителен процес, съзнателно подхранвани през годините от тяхното политическо представителство, ги освобождаваше от задължението да го поддържат и възпроизвеждат постоянно. Докато все повече български мюсюлмани, особено по-младите, преставаха да гласуват за ДПС или подкрепяха някой от алтернативните, но с кратък живот политически проекти,

все по-видим ставаше масовият ромски вот за етническата партия.

Но не защото тя работи с общността за повишаване на нейното образование, а оттам – и на качеството ѝ на живот. Нито защото включва в листите си успели представители на етноса или защото има законодателни инициативи, свързани със закриване на гетата, осигуряване на работни места и социализация на тези хора. Причината е масовата търговия с гласове, която добива все по-големи размери, деморализира демократичния процес и рискува да го изкриви напълно.

Делян Пеевски винаги е имал много номинации от страната и за парламентарните, и за европейските избори. Но съвсем не защото е много харесван тъкмо от електората на ДПС. Тези номинации „отдолу“ са всъщност пълна пародия на демократично издигане на кандидати за депутати. Допреди по-малко от месец от ръководството на партията твърдяха пред медиите, че Пеевски събира много номинации и със сигурност ще бъде част от представителството на ДПС в новото Народно събрание.

После изведнъж стана ясно, че той не само не води, но и не присъства в нито една от листите на Движението.

Всички опити да бъде обяснен този изненадващ ход сега ще бъдат спекулативни. Със сигурност това решение не е само на Мустафа Карадайъ и на централното ръководство на ДПС – или поне не само тяхно. При представянето на водачите пред медиите председателят повтори отново, че тези избори са най-важните за Движението след 1990 г. Но не каза и дума за Делян Пеевски, а остави (както обичат в тази партия) журналисти и анализатори да се оправят сами в лабиринта от догадки.

Възможно е това внезапно отстраняване на човека, чието име се превърна в символ на паралелната държава, да идва след конфликт между двата властови центъра в партията. Може и да е имало скрита за обществото битка между философа от Сараите и бизнесмена, който се опитва да узурпира цялата власт в партията и да я управлява като корпорация. Може Доган, почувствал заплаха, че ще му отнемат партията, да е реагирал емоционално и прибързано. Но във всички случаи изходът от една подобна битка е в ръцете на онези, които създадоха и Доган, и Пеевски. А оттеглянето на одиозния депутат не означава задължително, че вторият властови център в ДПС е унищожен, защото той управлява обръча от фирми около партията.

Някои анализатори търсят основания за отстраняването на Пеевски в разследването на американския Сенат срещу него

по повод опитите на депутата да наеме лобисти в САЩ, които да подобрят репутацията му пред американските власти, след като срещу него и други лица, свързани с фалита на КТБ, беше образувано дело по закона „Магнитски“ в Окръжния съд на щата Ню Йорк през 2018 г. Не е изключено, но реакцията на Движението изглежда твърде закъсняла. Защото би следвало една такава причина да бъде съобразена още при съставянето на листата на ДПС за европейските избори, а през 2019 г. Пеевски беше на второ място в нея. Макар че след избирането му за депутат в ЕП се отказа да замине за Брюксел.

Затова по-скоро изхвърлянето на Пеевски от листите за парламентарните избори изглежда като задкулисно решение.

Има ли турска следа в последните събития в ДПС?

И възможно ли е те да дават ключа към дешифрирането на неочакваната промяна в отношението на президента Реджеп Тайип Ергодан към партията на българските мюсюлмани?

През 2016 г. господата Ахмед Доган и Делян Пеевски бяха обявени за персони нон грата от турската държава и им беше забранено да влизат в страната. Като причина от Посолството в София посочиха антитурската позиция на Доган по повод сваления руски самолет. Но същинският повод за този краен политически ход беше разбиването на нелегални канали за контрабанден внос в Турция на цигари за милиони евро, произвеждани в „Булгартабак“.

По информация на сайта „Биволъ“, писмо до тогавашната американска посланичка у нас Марси Рийс, получено чрез платформата „Болканлийкс“, разкрива същността на модела „Кой“ и действащото в България престъпно задкулисие. Като основен двигател на тази схема е посочен Делян Пеевски, финансиран от Цветан Василев чрез КТБ, но в писмото фигурирали и имената на Бойко Борисов, на приближени до премиера бизнесмени и на Ирена Кръстева – майката на Пеевски.

Досега не се коментира хипотезата за връзка между отстраняването на Пеевски и затоплянето на отношението на Ердоган към ДПС,

но тя заслужава внимание. Дали на партията на Ахмед Доган е отредено някакво място в плановете на турския президент за реализация на доктрината му за Нова османска държава? Няма как да знаем. Но можем да подозираме, че едва ли Доган и неговите господари споделят националистическите възгледи на Ердоган, които доминират във външната политика на южната ни съседка. Както и че те биха влезли в остър сблъсък с православната доктрина на Русия, която винаги е възприемала България като своя зона на влияние.

За българския премиер Бойко Борисов безконфликтните отношения с Турция са приоритет, защото добрият комшулук с Ердоган му носи бонуси пред европейските лидери и му позволява да се бие в гърдите, че като външна граница на ЕС България спира успешно бежанската вълна. Но по-интересно е друго:

Дали Ердоган би кумувал на една бъдеща коалиция между ГЕРБ и ДПС, която към днешна дата изглежда невъзможна?

И на какви компромиси са готови в двете формации? Ако партията от либералното семейство в Европа иска да влезе отново по легитимен начин във властта, дали ще е достатъчно само да прекъсне напълно връзките си с Делян Пеевски? И да остави Ахмед Доган като заложник в сараите му, откъдето веднъж или два пъти годишно почетният председател да произнася поредната високопарна реч, издаваща душевното му разстройство? Дали обаче в ГЕРБ са готови на такава стъпка и каква политическа цена са склонни да платят за този порочен политически брак?

Това са само хипотетични въпроси, на които утрешният ден ще даде отговор – в зависимост от изхода от тези избори, толкова важни за всички участници в тях.

Заглавна снимка: © „Тоест“

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Кой е следващият Пеевски

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/koy-e-sledvashtiyat-peevski/

Когато Пеевски бъде оттеглен, кой ще е фирмената табела на „дълбоката държава“? Кой ще държи „ядреното куфарче“ с компроматите, кой ще натиска копчетата за шантаж, ще задейства технологиите за отнемане на бизнес, прокурорските поръчки, определени съдебни решения? Слуховете, че си тръгва, вървят от поне две години. А лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви още през април 2016 г., че „Пеевски си отиде, Пеевски напуска страната“ – но Пеевски просто прехвърляше бизнеси към офшорки. И все така е депутат от ДПС в четири парламента от 2009-та насам.

Макар председателят на ДПС Мустафа Карадайъ да заяви по БНТ преди малко повече от месец, че „ролята на г-н Делян Пеевски в ДПС не подлежи на съмнение“, съмнение има. От известно време с просто око и с помощта на Търговския регистър се вижда как той кешира успешно активите, с които се сдоби от тройната коалиция насам, и всичко, до което се добра след контролирания взрив на Корпоративна търговска банка.

С медиите обаче се раздели най-накрая –

финалът на сделките за вестниците му и „Нова телевизия“, в която умишлено бе „приобщена“ и телевизия „Канал 3“, официално приключи през януари. А тишината около фигурата му от известно време контрастира с шума около Ахмед Доган – лятната му резиденция в „Росенец“ и свързаните с нея нарушения, ТЕЦ „Варна“, проекта за разширение на пристанището към централата. Появилото се между двамата напрежение през 2017 г. бе потушено, но Пеевски отдавна е много повече от функция на Сараите, а разполага и с по-голям властови ресурс.

Какво би станало, ако…

Звездата на Пеевски се издигна нависоко през 2013-та – годината, в която Ахмед Доган реши да се оттегли от оперативното управление на ДПС и стана почетен председател. През юни (пет месеца след паметната VIII Национална конференция на Движението, на която НСО едва опази жив младежа, насочил газов пистолет срещу Доган) Сергей Станишев и други свързани със сарайския кръг решиха да предложат Пеевски за шеф на Държавна агенция „Национална сигурност“. Броени дни преди парламентът да го гласува, към ДАНС (контраразузнаване + дирекция срещу прането на пари) беше придадена и мощната ГДБОП. Пак по идея на БСП и ДПС, респективно на Станишев и Лютви Местан.

Така ДАНС ставаше най-мощният ударен отряд

с правомощия да арестува, разследва – същинско лазерно оръжие в ръцете на Пеевски и кръга, поставил го на шефския стол.

Избухналите протести и оттеглянето на Пеевски беляза началото на края на кабинета „Орешарски“ и провали третия опит на ДПС да се върне официално в управлението. А името „Пеевски“ вече беше известно на цяла България, не само в определени среди. Но какво от това? Пак човек от същия кръг оглави ДАНС. А „успелият млад мъж“ вече се беше добрал до „Булгартабак“, имаше група контролирани от него медии, печатница, големи проекти, като Lafka например, финансирани с парите на КТБ, както и бизнес с млечни продукти и други предприемачески начинания. Тук му е мястото да припомним, че КТБ се захранваше основно с пари на държавната енергетика и държавните транспортни фирми, така че

ние като данъкоплатци имаме принос в пеевщината.

През август 2014 г. Румен Овчаров обвини Борисов, че е „вкарал в играта“ за „Южен поток“ фирми, свързани с Делян Пеевски и Цветан Василев. В онези времена Пеевски и Василев не бяха врагове, каквито са днес, а партньори в коалиция по интереси. Именно по време на управлението на Бойко Борисов бизнеси на Пеевски станаха най-големите клиенти на държавната Българска банка за развитие, разкри „Капитал“ – с около 250 млн. лв. заеми. Впрочем самата банка от 2017 г. е с принципал Министерството на икономиката, оглавявано до юли м.г. от свързвания с Пеевски и ДПС Емил Караниколов. (Той беше един от тримата министри, отстранени заради Пеевски.)

През 2017 г. изданието за разследваща журналистика „Биволъ“ изчисли колко тежи Делян Пеевски – 1,5 млрд. лв. А година по-рано същата медия пресметна, че свързани с депутата от ДПС фирми са сключили договори за над 733 млн. лв., близо 60% от които са евросредства. Въпреки едно старо обещание Борисов така и не извади Пеевски от обществените поръчки.

Ето как вместо конкуренция, прозрачност и качество, обществените поръчки генерират корупция, която подхранва олигархичните зависимости, развращава администрацията, а заради ниското качество на изпълняваните обекти понякога води до човешки жертви.

Какво остава от Пеевски

Lafka фалира, остатъците от „Булгартабак“ бяха продадени, млечният бизнес – също (продуктите „Лакрима“ и Frezco), ИПК „Родина“ си намери купувач, Полиграфическият комбинат беше прехвърлен на иракчанин с български паспорт, стар ортак на Пеевски, както го определи „Банкер“. Една от най-големите вериги за битова техника – „Техномаркет“, се контролира от дубайска офшорка. А Пеевските медии обърнаха палачинката още преди финализирането на сделките за тях и посредствената пропаганда вече я няма. Разгърнете „Монитор“ например и ще се убедите как от страниците му е изчезнал анонимният хейт срещу няколко определени личности, доскоро цветисто оплювани – за сметка на тривиални новини.

И макар извън тях да има и други вестници и сайтове, които охотно обслужват интересите на Пеевски и свързаните с него кръгове, никога няма да е същото. Медиите наистина са власт и фактът, че Делян Пеевски бе принуден да се раздели със своите, е сигурен знак за промяна.

Властта си в съдебната система обаче най-младият български олигарх едва ли ще пусне така лесно.

Точно тази битка и нейната развръзка са в ръцете на следващото управление – зависи от правителството, което ще имаме след парламентарните избори. Действията му ще покажат дали ни готвят следващия Пеевски, или ще има действителни реформи. Състоянието на българското правораздаване вече изнервя особено евро-атлантическите партньори, тъй като отслабва България като брънка от общността и я прави лесна мишена за външно влияние. Кой иска ерозиран съюзник – неговите слабости стават слабости и на другите партньори.

Подобна оценка направи тази седмица правната съветничка към Посолството на САЩ в България и бивша федерална прокурорка Джесика Ким. Тя бе изпратена преди година от Вашингтон със задачата да помага за борбата с корупцията в България, а изявлението, което направи на дискусия на Атлантическия клуб за върховенството на закона, е далеч от дипломатично. „Липсва политическа решителност за борба с корупцията в България, а корупцията е опасна за националната сигурност, защото прави държавите по-уязвими на външно влияние“, заяви Ким. Това е директна критика към властта на Борисов.

За разлика от глобалната пандемия от COVID-19, корупционната ендемия на България не може да се лекува с единична или двукратна ваксинация. Това е заболяване, което изисква продължително лечение, усилия и воля. Отчетността започва от българските лидери – във всяка партия и на всяко ниво – с подкрепа на принципа, че никой не е над закона, включително самите те.

Определени стъпки в посока накърняване на независимостта на съдебната система са отслабили способността на България да води наказателно преследване за корупция по високите етажи. Като се добавят олигархическото влияние, случаите на конфликт на интереси, злоупотребата с държавни ресурси и липсата на медийна независимост, човек разбира защо България остава държавата с най-високи нива на корупция в ЕС.

Американската посланичка Херо Мустафа не говори по този начин, но един друг посланик преди нея – Джеймс Пардю (2002–2005), ще бъде запомнен с твърде прям език, особено по отношение на тогавашния главен прокурор Никола Филчев. Така че критичните наблюдения на Джесика Ким се вписват по-скоро в неговата стилистика. Но това, което каза тя, може да се прочете и в доклад на Държавния департамент от миналата есен, в който един от акцентите е корупцията по високите етажи на властта, особено при разпределението на обществени поръчки и еврофондове.

Публикуваният тази седмица индекс за възприятие на корупцията за 2020 г. на Transparency International показва, че България отново е с най-лош резултат в ЕС, подобрявайки с незначителната една точка предишния си сбор. Компания ѝ правят Румъния и Унгария, но Гърция показва подобрение.

В страните с голяма корупция ножицата между бедни и богати винаги е голяма, а в България тя продължава да се разтваря, констатира и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Въпреки че отдавна се стреми към членство в ОИСР, от доклада става ясно, че усилията на страната ни в борбата срещу корупцията и престъпността не са достатъчни, необходими са реформи в образованието и реална интеграция на най-голямата малцинствена група – ромите.

Така че дори Борисов и ГЕРБ да не са в следващото правителство, дори и Пеевски да го няма в парламента, това не значи нищо.

Просто добро начало. Корупцията се е просмукала до фундамента на държавата, а съдебната система и правоохранителните органи са безучастни. Нима смяната на правителства попречи на Пеевски да получи от властта каквото си поиска – или на Цветан Василев да привлече повече публични средства в банката си? Съвсем не.

Затова и са смешни „закачките“ между Борисов и президента Радев на тема „Пеевски“. Премиерът уличи държавния глава, че „Шиши“ му наредил служебния кабинет. „Аз не познавам Шиши, но премиерът му даде поръчки за милиарди“, реагира президентът. Той не за първи път атакува с темата за обществените поръчки – и през 2018 г. каза същото, питайки Борисов и за общи бизнес интереси с Пеевски. Случи се, след като в интервю по bTV Борисов заяви: „В Президентството има един човек, който пише речите на Радев. Един медиен човек, помня го още от BBT – телевизията на Пеевски.“ Изглежда, е забравил, че и личната му пиарка Севделина Арнаудова беше кадър на тази телевизия…

Впрочем Джесика Ким отбеляза, че ролята на главния прокурор, въпросите за неговата отчетност и как да му бъде търсена наказателна отговорност не са единствените проблеми на правосъдната система в България и борбата с корупцията. От значение са и начинът на сформиране на Висшия съдебен съвет, липсата на независимост на съдебната система, липсата на независими медии, взаимозависимостта на властите.

Това са проблемите, констатирани неизменно и от Брюксел, но системните партии в лицето на ГЕРБ, БСП, ДПС демонстрират единодушно упорство не да променят, а да укрепят зависимостта на съдебната система. И да предлагат мимикрия на реформи. Присъствието на някоя от тези партии в следваща коалиция минира същинските реформи. Ако ги е страх пък от „дълбоката държава“, дали няма да се намери група смелчаци за експертно правителство, чиято единствена задача ще е да прочисти оборите? Със сигурност има такива – компетентни и смели. Проблемът е кой ще им даде правомощия да извършат този подвиг.

„Пеевски“ не е продукт на ДПС, той е консенсусна инвестиция.

Неговото богатство и влияние произтичат именно от преразпределението на публични средства и активи, осигурени му от хората на власт. Те го направиха корпулентен и значим и всеки опит да бъде отстранен ще предизвика трусове по върховете на властта. Нали помните, че той държи ядрено куфарче с компромати… Съюзниците обаче няма от какво да се страхуват.

Заглавна илюстрация: © „Тоест“

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.