Tag Archives: Делян Пеевски

Твойта майка също

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D1%82%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D1%89%D0%BE.html

сряда 30 юни 2021


Някой по-умен от мен беше казал, че няма нищо по-опасно от прост, но деен човек, защото никой не може да свърши повече простотии от него. КОЙ може да се впише…

Мрежите на Задкулисието: Пеевски контролира влияние чрез адвокати с милиони през фирма-разпределител

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/aviora-peevski.html

петък 18 юни 2021


Адвокатската кантора “Авиора Консулт”, която основно обслужва бизнеса на Делян Пеевски и от негово име е наела скъпи лобисти за защитата му по Закона Магнитски  в САЩ е получила над 19…

След Пеевски, “Магнитски” трябва да удари кукловодите му. И #Лустрация!!!

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/magnitski-koi.html

четвъртък 3 юни 2021


САЩ санкционираха Пеевски и Черепа по глобалния закон “Магнитски”. Отрязаха корпулентния бивш депутат от финансовите потоци и го обрекоха на гражданска смърт. Но не за милиардната контрабанда на цигари, финансираща…

Ултиматум от Лондон: ПИБ: “Свалете веднага статията за Доган, Пеевски, Борисов, Булгартабак, контрабандата и финансирането на тероризма”

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/fibank-bulgartabac-omnia.html

петък 23 април 2021


Първа инвестиционна банка заплаши сайта ни със съд ако до 17 ч. днес не бъде свалена статията “Доган, Пеевски, Борисов, Булгартабак, контрабанда и финансиране на тероризма”. Това стана с официалното…

Секретен Доклад: Доган, Пеевски, Борисов, Булгартабак, контрабанда и финансиране на тероризма

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/bulgartabac-and-illicit-trade.html

вторник 20 април 2021


Под ръководството на политическия лидер Ахмед Доган Булгартабак на Делян Пеевски е създал комплексна финансова, правна и логистична система за производство на цигари, които са официално изпращани към законни дестинации,…

Липсващият Пеевски – и възможната турска следа

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/peevski-izbori-2021/

Историята на Движението за права и свободи не може да се раздели на периоди със и без Ахмед Доган, защото дори като почетен председател на партията той продължава да е нейният стратег – или поне такава илюзия се поддържа пред избирателите му. Без никога да е прекъсвал пъпната си връв с Държавна сигурност и задкулисието, които създадоха него и етническия политически проект ДПС.

Делян Пеевски, който е продукт на същите сили, оплели с мрежите си цялата държава,

за кратък период създаде втори властови център в партията. Този център изземваше все повече от легитимната, макар и формална власт на ръководството ѝ. В условия на избори депутатът бизнесмен прилагаше същата тактика за запазване на електоралната тежест на Движението и ролята му на балансьор в парламента и гарант на етническия мир в страната – една лъжа, тиражирана от Ахмед Доган вече три десетилетия.

Постепенното отърсване на българските турци от страховете на т.нар. Възродителен процес, съзнателно подхранвани през годините от тяхното политическо представителство, ги освобождаваше от задължението да го поддържат и възпроизвеждат постоянно. Докато все повече български мюсюлмани, особено по-младите, преставаха да гласуват за ДПС или подкрепяха някой от алтернативните, но с кратък живот политически проекти,

все по-видим ставаше масовият ромски вот за етническата партия.

Но не защото тя работи с общността за повишаване на нейното образование, а оттам – и на качеството ѝ на живот. Нито защото включва в листите си успели представители на етноса или защото има законодателни инициативи, свързани със закриване на гетата, осигуряване на работни места и социализация на тези хора. Причината е масовата търговия с гласове, която добива все по-големи размери, деморализира демократичния процес и рискува да го изкриви напълно.

Делян Пеевски винаги е имал много номинации от страната и за парламентарните, и за европейските избори. Но съвсем не защото е много харесван тъкмо от електората на ДПС. Тези номинации „отдолу“ са всъщност пълна пародия на демократично издигане на кандидати за депутати. Допреди по-малко от месец от ръководството на партията твърдяха пред медиите, че Пеевски събира много номинации и със сигурност ще бъде част от представителството на ДПС в новото Народно събрание.

После изведнъж стана ясно, че той не само не води, но и не присъства в нито една от листите на Движението.

Всички опити да бъде обяснен този изненадващ ход сега ще бъдат спекулативни. Със сигурност това решение не е само на Мустафа Карадайъ и на централното ръководство на ДПС – или поне не само тяхно. При представянето на водачите пред медиите председателят повтори отново, че тези избори са най-важните за Движението след 1990 г. Но не каза и дума за Делян Пеевски, а остави (както обичат в тази партия) журналисти и анализатори да се оправят сами в лабиринта от догадки.

Възможно е това внезапно отстраняване на човека, чието име се превърна в символ на паралелната държава, да идва след конфликт между двата властови центъра в партията. Може и да е имало скрита за обществото битка между философа от Сараите и бизнесмена, който се опитва да узурпира цялата власт в партията и да я управлява като корпорация. Може Доган, почувствал заплаха, че ще му отнемат партията, да е реагирал емоционално и прибързано. Но във всички случаи изходът от една подобна битка е в ръцете на онези, които създадоха и Доган, и Пеевски. А оттеглянето на одиозния депутат не означава задължително, че вторият властови център в ДПС е унищожен, защото той управлява обръча от фирми около партията.

Някои анализатори търсят основания за отстраняването на Пеевски в разследването на американския Сенат срещу него

по повод опитите на депутата да наеме лобисти в САЩ, които да подобрят репутацията му пред американските власти, след като срещу него и други лица, свързани с фалита на КТБ, беше образувано дело по закона „Магнитски“ в Окръжния съд на щата Ню Йорк през 2018 г. Не е изключено, но реакцията на Движението изглежда твърде закъсняла. Защото би следвало една такава причина да бъде съобразена още при съставянето на листата на ДПС за европейските избори, а през 2019 г. Пеевски беше на второ място в нея. Макар че след избирането му за депутат в ЕП се отказа да замине за Брюксел.

Затова по-скоро изхвърлянето на Пеевски от листите за парламентарните избори изглежда като задкулисно решение.

Има ли турска следа в последните събития в ДПС?

И възможно ли е те да дават ключа към дешифрирането на неочакваната промяна в отношението на президента Реджеп Тайип Ергодан към партията на българските мюсюлмани?

През 2016 г. господата Ахмед Доган и Делян Пеевски бяха обявени за персони нон грата от турската държава и им беше забранено да влизат в страната. Като причина от Посолството в София посочиха антитурската позиция на Доган по повод сваления руски самолет. Но същинският повод за този краен политически ход беше разбиването на нелегални канали за контрабанден внос в Турция на цигари за милиони евро, произвеждани в „Булгартабак“.

По информация на сайта „Биволъ“, писмо до тогавашната американска посланичка у нас Марси Рийс, получено чрез платформата „Болканлийкс“, разкрива същността на модела „Кой“ и действащото в България престъпно задкулисие. Като основен двигател на тази схема е посочен Делян Пеевски, финансиран от Цветан Василев чрез КТБ, но в писмото фигурирали и имената на Бойко Борисов, на приближени до премиера бизнесмени и на Ирена Кръстева – майката на Пеевски.

Досега не се коментира хипотезата за връзка между отстраняването на Пеевски и затоплянето на отношението на Ердоган към ДПС,

но тя заслужава внимание. Дали на партията на Ахмед Доган е отредено някакво място в плановете на турския президент за реализация на доктрината му за Нова османска държава? Няма как да знаем. Но можем да подозираме, че едва ли Доган и неговите господари споделят националистическите възгледи на Ердоган, които доминират във външната политика на южната ни съседка. Както и че те биха влезли в остър сблъсък с православната доктрина на Русия, която винаги е възприемала България като своя зона на влияние.

За българския премиер Бойко Борисов безконфликтните отношения с Турция са приоритет, защото добрият комшулук с Ердоган му носи бонуси пред европейските лидери и му позволява да се бие в гърдите, че като външна граница на ЕС България спира успешно бежанската вълна. Но по-интересно е друго:

Дали Ердоган би кумувал на една бъдеща коалиция между ГЕРБ и ДПС, която към днешна дата изглежда невъзможна?

И на какви компромиси са готови в двете формации? Ако партията от либералното семейство в Европа иска да влезе отново по легитимен начин във властта, дали ще е достатъчно само да прекъсне напълно връзките си с Делян Пеевски? И да остави Ахмед Доган като заложник в сараите му, откъдето веднъж или два пъти годишно почетният председател да произнася поредната високопарна реч, издаваща душевното му разстройство? Дали обаче в ГЕРБ са готови на такава стъпка и каква политическа цена са склонни да платят за този порочен политически брак?

Това са само хипотетични въпроси, на които утрешният ден ще даде отговор – в зависимост от изхода от тези избори, толкова важни за всички участници в тях.

Заглавна снимка: © „Тоест“

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Кой е следващият Пеевски

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/koy-e-sledvashtiyat-peevski/

Когато Пеевски бъде оттеглен, кой ще е фирмената табела на „дълбоката държава“? Кой ще държи „ядреното куфарче“ с компроматите, кой ще натиска копчетата за шантаж, ще задейства технологиите за отнемане на бизнес, прокурорските поръчки, определени съдебни решения? Слуховете, че си тръгва, вървят от поне две години. А лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви още през април 2016 г., че „Пеевски си отиде, Пеевски напуска страната“ – но Пеевски просто прехвърляше бизнеси към офшорки. И все така е депутат от ДПС в четири парламента от 2009-та насам.

Макар председателят на ДПС Мустафа Карадайъ да заяви по БНТ преди малко повече от месец, че „ролята на г-н Делян Пеевски в ДПС не подлежи на съмнение“, съмнение има. От известно време с просто око и с помощта на Търговския регистър се вижда как той кешира успешно активите, с които се сдоби от тройната коалиция насам, и всичко, до което се добра след контролирания взрив на Корпоративна търговска банка.

С медиите обаче се раздели най-накрая –

финалът на сделките за вестниците му и „Нова телевизия“, в която умишлено бе „приобщена“ и телевизия „Канал 3“, официално приключи през януари. А тишината около фигурата му от известно време контрастира с шума около Ахмед Доган – лятната му резиденция в „Росенец“ и свързаните с нея нарушения, ТЕЦ „Варна“, проекта за разширение на пристанището към централата. Появилото се между двамата напрежение през 2017 г. бе потушено, но Пеевски отдавна е много повече от функция на Сараите, а разполага и с по-голям властови ресурс.

Какво би станало, ако…

Звездата на Пеевски се издигна нависоко през 2013-та – годината, в която Ахмед Доган реши да се оттегли от оперативното управление на ДПС и стана почетен председател. През юни (пет месеца след паметната VIII Национална конференция на Движението, на която НСО едва опази жив младежа, насочил газов пистолет срещу Доган) Сергей Станишев и други свързани със сарайския кръг решиха да предложат Пеевски за шеф на Държавна агенция „Национална сигурност“. Броени дни преди парламентът да го гласува, към ДАНС (контраразузнаване + дирекция срещу прането на пари) беше придадена и мощната ГДБОП. Пак по идея на БСП и ДПС, респективно на Станишев и Лютви Местан.

Така ДАНС ставаше най-мощният ударен отряд

с правомощия да арестува, разследва – същинско лазерно оръжие в ръцете на Пеевски и кръга, поставил го на шефския стол.

Избухналите протести и оттеглянето на Пеевски беляза началото на края на кабинета „Орешарски“ и провали третия опит на ДПС да се върне официално в управлението. А името „Пеевски“ вече беше известно на цяла България, не само в определени среди. Но какво от това? Пак човек от същия кръг оглави ДАНС. А „успелият млад мъж“ вече се беше добрал до „Булгартабак“, имаше група контролирани от него медии, печатница, големи проекти, като Lafka например, финансирани с парите на КТБ, както и бизнес с млечни продукти и други предприемачески начинания. Тук му е мястото да припомним, че КТБ се захранваше основно с пари на държавната енергетика и държавните транспортни фирми, така че

ние като данъкоплатци имаме принос в пеевщината.

През август 2014 г. Румен Овчаров обвини Борисов, че е „вкарал в играта“ за „Южен поток“ фирми, свързани с Делян Пеевски и Цветан Василев. В онези времена Пеевски и Василев не бяха врагове, каквито са днес, а партньори в коалиция по интереси. Именно по време на управлението на Бойко Борисов бизнеси на Пеевски станаха най-големите клиенти на държавната Българска банка за развитие, разкри „Капитал“ – с около 250 млн. лв. заеми. Впрочем самата банка от 2017 г. е с принципал Министерството на икономиката, оглавявано до юли м.г. от свързвания с Пеевски и ДПС Емил Караниколов. (Той беше един от тримата министри, отстранени заради Пеевски.)

През 2017 г. изданието за разследваща журналистика „Биволъ“ изчисли колко тежи Делян Пеевски – 1,5 млрд. лв. А година по-рано същата медия пресметна, че свързани с депутата от ДПС фирми са сключили договори за над 733 млн. лв., близо 60% от които са евросредства. Въпреки едно старо обещание Борисов така и не извади Пеевски от обществените поръчки.

Ето как вместо конкуренция, прозрачност и качество, обществените поръчки генерират корупция, която подхранва олигархичните зависимости, развращава администрацията, а заради ниското качество на изпълняваните обекти понякога води до човешки жертви.

Какво остава от Пеевски

Lafka фалира, остатъците от „Булгартабак“ бяха продадени, млечният бизнес – също (продуктите „Лакрима“ и Frezco), ИПК „Родина“ си намери купувач, Полиграфическият комбинат беше прехвърлен на иракчанин с български паспорт, стар ортак на Пеевски, както го определи „Банкер“. Една от най-големите вериги за битова техника – „Техномаркет“, се контролира от дубайска офшорка. А Пеевските медии обърнаха палачинката още преди финализирането на сделките за тях и посредствената пропаганда вече я няма. Разгърнете „Монитор“ например и ще се убедите как от страниците му е изчезнал анонимният хейт срещу няколко определени личности, доскоро цветисто оплювани – за сметка на тривиални новини.

И макар извън тях да има и други вестници и сайтове, които охотно обслужват интересите на Пеевски и свързаните с него кръгове, никога няма да е същото. Медиите наистина са власт и фактът, че Делян Пеевски бе принуден да се раздели със своите, е сигурен знак за промяна.

Властта си в съдебната система обаче най-младият български олигарх едва ли ще пусне така лесно.

Точно тази битка и нейната развръзка са в ръцете на следващото управление – зависи от правителството, което ще имаме след парламентарните избори. Действията му ще покажат дали ни готвят следващия Пеевски, или ще има действителни реформи. Състоянието на българското правораздаване вече изнервя особено евро-атлантическите партньори, тъй като отслабва България като брънка от общността и я прави лесна мишена за външно влияние. Кой иска ерозиран съюзник – неговите слабости стават слабости и на другите партньори.

Подобна оценка направи тази седмица правната съветничка към Посолството на САЩ в България и бивша федерална прокурорка Джесика Ким. Тя бе изпратена преди година от Вашингтон със задачата да помага за борбата с корупцията в България, а изявлението, което направи на дискусия на Атлантическия клуб за върховенството на закона, е далеч от дипломатично. „Липсва политическа решителност за борба с корупцията в България, а корупцията е опасна за националната сигурност, защото прави държавите по-уязвими на външно влияние“, заяви Ким. Това е директна критика към властта на Борисов.

За разлика от глобалната пандемия от COVID-19, корупционната ендемия на България не може да се лекува с единична или двукратна ваксинация. Това е заболяване, което изисква продължително лечение, усилия и воля. Отчетността започва от българските лидери – във всяка партия и на всяко ниво – с подкрепа на принципа, че никой не е над закона, включително самите те.

Определени стъпки в посока накърняване на независимостта на съдебната система са отслабили способността на България да води наказателно преследване за корупция по високите етажи. Като се добавят олигархическото влияние, случаите на конфликт на интереси, злоупотребата с държавни ресурси и липсата на медийна независимост, човек разбира защо България остава държавата с най-високи нива на корупция в ЕС.

Американската посланичка Херо Мустафа не говори по този начин, но един друг посланик преди нея – Джеймс Пардю (2002–2005), ще бъде запомнен с твърде прям език, особено по отношение на тогавашния главен прокурор Никола Филчев. Така че критичните наблюдения на Джесика Ким се вписват по-скоро в неговата стилистика. Но това, което каза тя, може да се прочете и в доклад на Държавния департамент от миналата есен, в който един от акцентите е корупцията по високите етажи на властта, особено при разпределението на обществени поръчки и еврофондове.

Публикуваният тази седмица индекс за възприятие на корупцията за 2020 г. на Transparency International показва, че България отново е с най-лош резултат в ЕС, подобрявайки с незначителната една точка предишния си сбор. Компания ѝ правят Румъния и Унгария, но Гърция показва подобрение.

В страните с голяма корупция ножицата между бедни и богати винаги е голяма, а в България тя продължава да се разтваря, констатира и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Въпреки че отдавна се стреми към членство в ОИСР, от доклада става ясно, че усилията на страната ни в борбата срещу корупцията и престъпността не са достатъчни, необходими са реформи в образованието и реална интеграция на най-голямата малцинствена група – ромите.

Така че дори Борисов и ГЕРБ да не са в следващото правителство, дори и Пеевски да го няма в парламента, това не значи нищо.

Просто добро начало. Корупцията се е просмукала до фундамента на държавата, а съдебната система и правоохранителните органи са безучастни. Нима смяната на правителства попречи на Пеевски да получи от властта каквото си поиска – или на Цветан Василев да привлече повече публични средства в банката си? Съвсем не.

Затова и са смешни „закачките“ между Борисов и президента Радев на тема „Пеевски“. Премиерът уличи държавния глава, че „Шиши“ му наредил служебния кабинет. „Аз не познавам Шиши, но премиерът му даде поръчки за милиарди“, реагира президентът. Той не за първи път атакува с темата за обществените поръчки – и през 2018 г. каза същото, питайки Борисов и за общи бизнес интереси с Пеевски. Случи се, след като в интервю по bTV Борисов заяви: „В Президентството има един човек, който пише речите на Радев. Един медиен човек, помня го още от BBT – телевизията на Пеевски.“ Изглежда, е забравил, че и личната му пиарка Севделина Арнаудова беше кадър на тази телевизия…

Впрочем Джесика Ким отбеляза, че ролята на главния прокурор, въпросите за неговата отчетност и как да му бъде търсена наказателна отговорност не са единствените проблеми на правосъдната система в България и борбата с корупцията. От значение са и начинът на сформиране на Висшия съдебен съвет, липсата на независимост на съдебната система, липсата на независими медии, взаимозависимостта на властите.

Това са проблемите, констатирани неизменно и от Брюксел, но системните партии в лицето на ГЕРБ, БСП, ДПС демонстрират единодушно упорство не да променят, а да укрепят зависимостта на съдебната система. И да предлагат мимикрия на реформи. Присъствието на някоя от тези партии в следваща коалиция минира същинските реформи. Ако ги е страх пък от „дълбоката държава“, дали няма да се намери група смелчаци за експертно правителство, чиято единствена задача ще е да прочисти оборите? Със сигурност има такива – компетентни и смели. Проблемът е кой ще им даде правомощия да извършат този подвиг.

„Пеевски“ не е продукт на ДПС, той е консенсусна инвестиция.

Неговото богатство и влияние произтичат именно от преразпределението на публични средства и активи, осигурени му от хората на власт. Те го направиха корпулентен и значим и всеки опит да бъде отстранен ще предизвика трусове по върховете на властта. Нали помните, че той държи ядрено куфарче с компромати… Съюзниците обаче няма от какво да се страхуват.

Заглавна илюстрация: © „Тоест“

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Христо Иванов и как политическото гето на ДПС може да бъде разбито

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/hristo-ivanov-interview-rosenets-2/

За сюжета „Росенец“ и разплитането на руската връзка в него, за ролята на Ахмед Доган като почетен председател на българското задкулисие, за ДС и политическото гето, в което са натикани българските турци и мюсюлмани Венелина Попова разговаря със съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов.


В поредното си видео от плажа пред лятната резиденция на Ахмед Доган казвате, че от това как ще завърши сагата „Росенец“, зависи статутът на почетния председател на българското задкулисие. Няма ли обаче риск темата да зацикли и да изгуби своята острота и значимост, особено след като спря да произвежда скандални новини за медиите? И това сякаш пролича при отразяването на последната Ви акция…

Има всякакви рискове, но аз продължавам да настоявам, че тази тема е важна, както и всички други, които сме повдигнали. Затова тази работа – връщането на статута на Доган към статута на всеки друг български гражданин – трябва да бъде довършена, а колко медии ще ме отразяват и как ще реагират гражданите, в крайна сметка това е тяхно решение. Ние не можем да пренебрегваме факта, че в България има каста на хора, които са недосегаеми и извън закона. И да не наложим законността поне спрямо един от тях, а Доган е, тъй да се каже, почетният председател на тази каста. Това е нашата проста задача и от нас зависи дали ще успеем да я свършим. А дали медиите отразяват темата, кога ще я отразяват, колко енергия имат и кое им е важно, са само комуникационни съображения.

Нека Ви припомня, че фактологията около „Росенец“ е известна още от 2016–2017 г. – от журналистически разследвания, които също не се отразяваха, нали така? Аз смятам, че си изпълнявам задълженията на човек, поел ангажимент да представлява една конкретна демократична общност, която очаква да се борим срещу тази каста на недосегаемите. Между другото, Борисов се появи тези дни на брифинг, отговори на всякакви дребни въпроси, но никой не го попита коя е Мата Хари. Не мога да се ангажирам с отговор на въпроса защо в България дори медии, които не могат да се оплачат от липса на свобода, просто нямат хъс.

Разследващите журналисти от няколко медии свършиха работата на прокуратурата и осветлиха важни подробности около собствеността и изграждането на „летните сараи“ на Доган. Но не се ли пренебрегва руската следа в сагата „Росенец“? И ако се тръгне по нея, докъде би могла да ни доведе тя?

Аз не съм я пренебрегвал. Както знаете, ние водим дела срещу НАП да ни предостави ревизионни актове, от които се надяваме да разберем колко е реалният данък от стартирането на „Лукойл-България“ досега. Руската връзка в този анклав е истинската причина да бръкнем в тази рана. И ако тази връзка се пренебрегва, то е от други участници в медийния пейзаж, не от нас.

Ако тя бъде достатъчно осветена, ще стигнем до това, което вече знаем – че българската посткомунистическа властова конструкция, така наречената „дълбока държава“, има своя генезис в Държавна сигурност и клановете по върховете на БКП, които винаги са били в орбитата на руските и съветски имперски интереси. Ще стигнем и до въпроса как Ахмед Доган попадна в затвора през 80-те години, как излезе оттам герой, как продължи да бъде изключително близък със следователя от ДС Ангел Александров, който би трябвало да е главният му враг, ако го е вкарал в затвора, а стана негов приближен. И на практика осигури ключовите кадри, които се превърнаха в лейтенанти на Доган в правосъдието. Знаем още, че Делян Пеевски и Петьо Еврото са селектирани от Ангел Александров, а и доста активисти от ръководството на ДПС са също от този кръг…

Определихте съюза между ГЕРБ и ДПС като срамна тайна в българската политика. Защо? И има ли нужда Борисов да възседне фадромата и да даде старт на събарянето на яхтеното пристанище на Доган, когато цялата държава работи за интересите на почетния председател на ДПС, при това в нарушение на законите, какъвто е не само случаят с морските му сараи.

Точно това се опитваме и ние – да превърнем „Росенец“ в лакмус на именно това положение на нещата в държавата. Защото въпросът не е в конкретното пристанище само по себе си. Въпросът е, че този сюжет много добре показва как държавата, която през последните 10 години формално се управлява от ГЕРБ, обслужва Доган, все едно той е нейният реален господар. По същия начин стоят нещата с ТЕЦ „Варна“, с удълбочаването на плавателните канали във варненското пристанище пак в полза на Доган – все теми, с които ние сме се занимавали и ще продължим да се занимаваме.

Конференцията на ДПС, на която Ахмед Доган беше заплашен с пистолет, прие специален член – 9А в Устава на Движението, който регламентира правата на почетния председател, а действащият всъщност се явява негова функция. Като юрист познавате ли друг такъв прецедент в политическа партия и всъщност Доган като почетен председател не е ли в ролята на Кръстника?

Напълно сте права. Тази роля не следва от никакви формални нормативни основания. Нарекох Доган „почетен председател на задкулисието в България“, защото той е най-ярката демонстрация, че в държавата ни човек може да няма никакъв политически и юридически статут и въпреки това да концентрира огромна власт. Тя може да принуди едно управление, което номинално заявява, че на изборите се явява срещу теб, да те обслужва така, все едно неговите институции са ти личен персонал. В личността на Доган и в неговия статут се вижда на практика, че центърът на властта в България е изместен от публичния процес към една сенчеста територия. А в нея един кръг хора на фамилен принцип вземат решения какво да правят с нас, с нашите пари, с нашите данъци.

Имате ли отговор на въпроса защо при лятната акция за защита на Доган и резиденцията му в „Росенец“ докараха от другия край на България автобуси с помаци от Пирин и Родопите, когато ДПС в Бургаска област има над 2000 души членска маса?

Честно казано, не съм се замислял и нямам отговор на този въпрос, но при всички положения беше грешка, защото хората останаха шокирани от това, което видяха. Макар сюжетът „Росенец“ да не беше нов за медиите и те да бяха показвали сараите от по-далечно разстояние, всъщност тези хора не знаеха, че техният скромен философ и почетен председател д-р Ахмед Доган живее в просташки разкош и тъне в такова необяснимо богатство. Затова мисля, че този шок нанесе удар върху подкрепата за ДПС, чийто ефект тепърва предстои да видим.

Иначе сцената, която беше аранжирана там, имаше за цел да създаде една нова „Катуница“ ­– и това са думи на Мустафа Карадайъ. Идеята беше да се съберат на едно много тясно място и в голяма жега българи, от едната страна, а от другата – представители на мюсюлманското малцинство, емоцията да ескалира и да се стигне до конфронтация. Всичко това беше организирано с помощта на българската полиция, ръководена непосредствено от човек, който после беше направен министър на вътрешните работи. Това фактически беше една незаконна операция на жандармерията в нарушение на Наказателния кодекс, защото имаше за цел да създаде предпоставки за етническо напрежение.

И на този фон, когато хората, които бяха насъсквани да се противопоставят, се събраха на плажа и влязоха в контакт едни с други, не възникна никакво напрежение. Така че дори да е имало такива планове, те се провалиха. Защото накрая хората пяха заедно химна, обединени от идеята за една законност за всички в тази страна.

Не е ли време, вместо да се повтарят отново и отново неуспешните опити за създаване на алтернативна етническа партия в България, политически формации като „Демократична България“ да се отворят за българските турци и помаци? В противен случай те ще бъдат принудени да продължат да гласуват за ДПС и агентите на ДС в листите му, за да бъдат политически представени…

Време е и ние отправяме послание за това, че сме готови. Но не през някоя формация, която желае да влезе в конкуренция с ДПС за статута на друг монополист на етническия вот, макар и в някаква временна коалиция с нас, а напротив – редом с българските граждани, независимо от своя произход, да участват в политическия процес. Трябва да покажем, че в България няма нужда от гета. Така че ние сме готови и мога да кажа, че работим за това. Въпросът е до каква степен тези общности са готови да се откажат от своите лидери и техните претенции да ги представляват.

За тази идея е необходима волята и на останалите партии, дори и тези на статуквото. В противен случай българските турци и мюсюлмани ще останат в политическото гето на ДПС. Както няма да успеем с интеграцията на ромите, докато те продължават да живеят в гета…

Напълно съм съгласен с Вас и моят призив е към всички лидери на такива формации, които в момента сензационно представляват тези избиратели – да не се опитват да изместят Доган от неговата роля на монополист на етническия вот. „Демократична България“ е готова да отвори своите листи и структури за дългосрочно сътрудничество и интеграция. Въпросът е дали хората, които в момента представляват политически тази общност, са готови да станат мост за този процес, или просто искат да се наместят в ролята на Доган.

Ще продължи ли Делян Пеевски да организира изборите в ДПС като търговска сделка, както през последните години? И очаквате ли в кампанията да бъде хвърлен огромен паричен ресурс за купуване на гласове?

Мисля, че нищо няма да се промени, докато в парламента няма мнозинство от всички опозиционни формации, които да имат готовност да започнат разграждането на тази икономическа и властова империя тухла по тухла, защото тя има своята конструкция.

Нито Борисов, нито Пеевски, нито Доган ще се откажат сами от своята власт. Естествено, колкото по-сериозна е заплахата за тях, толкова по-крайни ще бъдат те. И никой не бива да си прави илюзии, че ако не бъдат конфронтирани, може да се постигне някакъв успех в битката срещу тяхната империя. Напротив, те правят още от същото, с още по-голяма сила и докогато може. Но дори и някога Делян Пеевски да бъде отстранен, ако не бъдат сменени структурите на властта, на негово място ще бъде назначен друг. В момента обаче той е непоклатим и всякакви схеми и новини за неговото оттегляне са силно преувеличени.

Заглавна снимка: Христо Иванов на антиправителствен протест в София, 3 септември 2020 г. © Ивайло Мирчев

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Новото старо ДПС

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/novoto-staro-dps/

Системните партии в България отново ще са преобладаващата част от следващия парламент и бъдещото управление на страната. А за големите, като ГЕРБ и БСП, избори в условия на пандемия и произтичащите от това очаквания за по-ниска избирателна активност носят само ползи. Социолози вече прогнозират представителство на шест партии в бъдещото Народно събрание. И ако е безспорно, че с най-много депутати ще бъдат представени ГЕРБ и БСП, то битката за третата позиция ще бъде между новата формация на Слави Трифонов „Има такъв народ“, която най-вероятно ще заеме нишата на т.нар. Патриоти, и ДПС – традиционния балансьор във всички Народни събрания от началото на Прехода.

Партията на Ахмед Доган, създадена на етническа и верска основа, за което Конституционният съд си затваря очите през всичките тези 30 години, управляваше в коалиции с леви, десни и центристки формации, без това да е създавало проблеми за нейната идентичност. Всъщност изборът на либерална идеология си беше чист камуфлаж за Движението, организирано и управлявано не върху основата на свободата и равенството, а като бизнес формация със силно централизирана йерархична структура. Защото едва ли има друга либерална партия, в чийто устав да е записано, че

„почетният председател на ДПС олицетворява и изразява непреходните ценности и стратегическите цели на партията“.

Ахмед Доган нарече себе си „инструментът на властта, който разпределя порциите на финансирането в България“ – арогантно и безпардонно признание, че държавата и нейните институции са напълно зависими от олигархични обвързаности и интереси.

ДПС ще направи всичко възможно, за да запази досегашната си тежест в Народното събрание, макар че и четвъртата позиция няма да обезсили значението ѝ на основен играч на политическата сцена у нас. Въпросът е дали следващата партия, която ще получи мандат да състави правителство, ще покани за коалиционен партньор формация, създадена от ДС и КГБ, или ще предпочете отново задкулисната ѝ подкрепа. Така както се случваше в годините назад и напоследък, когато ДПС като опозиция в парламента подкрепяше управляващите в критични моменти и за определени решения, независимо какво се кълне премиерът или някой от елита на етническата партия.

В първия случай ДПС ще получи своите министерски кресла, и то точно тези, които поиска. Във втория – ще търси подобаващо осребряване на позицията си

от фондовете за реализиране на зелените политики на ЕС, както правеше досега чрез Държавния фонд „Земеделие“, през който минаха най-големите потоци европейски пари.

Неслучайно Мустафа Карадайъ, преизбран за председател на ДПС, в своя доклад на Националната конференция на партията от 12 декември 2020 г. постави акцент върху необходимостта от програма за ускорено и догонващо развитие на държавата и адекватни решения по Зеления пакт на ЕС. В него елитът на либералната партия вижда кокошката, която ще снася златни яйца, и смята да се възползва максимално от огромните финансови ресурси, които ЕК ще отдели за създаването на климатично неутрална икономика. Още през декември ДПС направи своя избор и посочи, че предпочита парадния вход към властта.

В началото на седмицата ДПС избра петима заместник-председатели на партията и членове на Централното оперативно бюро.

Формално с гласовете на Централния съвет на Движението, реално – със санкцията на Доган и Пеевски. Остава въпросът на кого от двамата гласът тежи повече и дали те представляват един и същ властови център в партията. Но подхвърлените публично съмнения, че олигархът постепенно губи позициите си в ДПС, не се потвърдиха, поне от гледна точка на избраните заместници на Мустафа Карадайъ, за които се твърди, че са в близки отношения с Пеевски. Един от тях – Халил Летифов, беше сред най-възторжените вестители на даренията и благодеянията на одиозния депутат в началото на коронакризата и част от екипа, който осъществяваше неговата шумна пиар кампания в медиите.

В приетата на 4 януари 2021 г. политическа декларация на Централния съвет на Движението се казва, че ДПС е гарантирала през годините на Прехода геополитическата ориентация на България, а Ахмед Доган е заложил устойчивите темели на демокрацията и на мирния преход чрез създадения от него български етнически модел.

Тези клишета, повтаряни години наред, не могат да превърнат една лъжа в истина.

А тя е, че в първите години на Прехода Движението за права и свободи имаше облик на прогресивна партия на българските турци и мюсюлмани, репресирани от тоталитарната власт, която посегна на тяхната идентичност със смяната на имената им. Но още при първото дистанционно задействане на ДПС, което свали с гласовете си правителството на Филип Димитров, маските паднаха и настъпи отрезвяване по отношение на илюзиите от кого е създадена и на кого ще служи тази партия.

България не стигна до етнически или верски конфликти при смяната на тоталитарния режим не защото Доган, изграден кариерно от тайните служби, се бе проявил като миротворец. Просто сценарий с проливане на кръв не би позволил на бившите комунисти да организират Прехода, който ги устройваше без лустрация и отнемане на техните позиции и имущество и източения национален капитал. Иначе биха го предизвикали без угризения – със или без помощта на Доган.

През всичките години от създаването си досега

етническата партия експлоатира религиозните чувства на своя електорат за политическа употреба.

Нямаше митинг, възпоменание на жертвите от т.нар. Възродителен процес или друга политическа проява, на която Ахмед Доган и ръководството на партията, депутати и кметове от ДПС да не заставаха на трибуните заедно с главния или с районните мюфтии. Нищо че член 13 (4) от Конституцията забранява използването на религиозни общности и институции, както и на верските убеждения за политически цели.

През годините Доган и елитът на партията създаваха кадри и обръчи от фирми, които да ги захранват. А хората от Пирин и Родопите продължаваха да съществуват в едно предмодерно време, в рамките на натуралните си стопанства и на това, което изкарваха от земеделие и животновъдство. И все повече млади мъже избираха съдбата на икономически емигранти. Въпреки отчуждението си от ДПС, мюсюлманите в България продължиха да гласуват за партията на Доган, която поддържаше живи спомените и страховете им от недалечното тоталитарно минало.

И най-вече защото другите български партии останаха безучастни към съдбата им.

Някои им предлагаха символично участие в листите си за изборите, но никога не се отвориха истински към проблемите на тези хора, много от които продължават да се чувстват част от една забравена и маргинализирана общност. Опит да подаде ръка на изселниците ни в Турция направи Иван Костов, но нямаше управленски хоризонт да реализира идеята си за приобщаване на тези хора.

Днес ДПС открито заявява, че иска да участва във властта и е подготвена за това с кадри, програма, визия и план за развитие на България. Как отеква това в общественото съзнание, можем само да подозираме.

Що се отнася до заявеното оттегляне на подкрепата на ДПС за втори мандат на Румен Радев, то не е новина и може да бъде разчетено като желание на партията да „пристане“ на ГЕРБ в следващото управление на страната, независимо че го определя като некомпетентно и корумпирано. Както и като мълчаливо обещание за мюсюлманския вот на президентските избори. В тази заявка сегашният държавният глава прозря сговор между Пеевски и Борисов.

Във или зад властта, ДПС ще продължава да е фактор в българския политически живот

и да прокарва руски интереси, не задължително винаги тези на Кремъл. В случаи, когато руските и турските интереси в региона съвпадат, както е с проекта „Турски поток“, ДПС увеличава тежестта на своя глас в българския парламент. А Реджеп Тайип Ердоган съвсем съзнателно поздрави ДПС по време на конференцията. Но само и единствено от гледна точка на своите неоосманистки амбиции, за да покаже, че в българския парламент има партия на етническите турци.

Има само един път порочно заченатата партия на Ахмед Доган да изгуби своя електорат и влиянието си сред мюсюлманската общност в страната ни. И той е тази общност да се демократизира по един естествен начин, като намери своето представителство в другите български партии. Но за това е необходимо и те да покажат едно друго ниво на политическа култура.

Заглавна снимка: Стопкадър от видеозапис на Националната конференция на ДПС, проведена онлайн на 12 декември 2020 г.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

За 10 г. Биволъ се превърна в най-цитираната зад граница българска медия Разследванията на „Биволъ“, разтърсили България през 2020 г.

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8A-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%81.html

сряда 30 декември 2020


Десет години не стигат!

Тази година Биволъ навърши скромните 10 г. от своето раждане. За тези 10 г. медията ни мина през много сериозни изпитания, заради независимата си политика и смелите си разследвания. Те разкриват главно тъмните страни на корупцията, злоупотребите по високите етажи на властта, порочната система на Задкулисието в България, погромите срещу природата, бруталните закононарушения на институции и личности, уж призвани в отговорността да спазват законите. Безкомпромисните разобличителни поредици, осветяващи престъпления в държавната система и кражба на огромни публични средства прокарват нашия трънлив и стръмен път… Биволъ и екипа му останаха верни на каузата, с която през 2010 г. бе създаден сайта за разследваща журналистика.  Да бъде безапелационна трибуна на Истината, според най-високите професионални и етични критерии в журналистиката.  Да бъгне порочната медийна мрежа, установила се в България, след организираното олигархично овладяване на болшинството от българските медии. Един процес започнал заедно с влизането ни в ЕС и постепенно сринал страната до позорното 111-то място по медийна свобода в световната класация на “Репортери без граници”.

Биволъ е непоклатим в позицията си да отстоява с цената на всичко честта на българската журналистика, в условията на икономически, политически и професионален погром върху свободата на словото. Именно затова медията бе оценена по достойнство и освен многобройните награди и признания през годините, Биволъ се превърна в най-цитираната и споменавана зад границите на страната родна медия, призната като неизменен коректив на точната, обективна и класна журналистика.

Фактът, че нито веднъж, дори в условията на тотално овладяване на съдебната и репресивна система у нас, Биволъ не можа да бъде осъден, въпреки многобройните атаки да бъдем поставени на колене за разследванията си. На свой ред спечелихме важни дела. И днес Биволъ е ответник по дела, заведени от засегнати в статиите ни субекти и олигархични претенции. Но медията не се подаде на натиск, на непрестанните репресивни действия срещу собствениците и журналистите, на опитите да бъде подчинена, пречупена и поставена под контрол. Биволъ не можа да бъде опитомен, той си остана същото диво и свободно същество на медийното поле, каквото се роди и каквото беше заченато. С дълга памет и неизменен критерий за Справедливост. В името на правото на обществото да бъде свободно , чрез информацията, в името на правото на всеки да направи своя верен и безпристрастен извод и избор, не вследствие на манипулации и пропаганда, а единствено след предоставената изконна възможност за достоверно познание и сравнение.

Затова и разследванията на Биволъ са в основата на всички актове на гражданско пробуждане и съпротива през последните 10 г. На всички обществени битки срещу олигархията, Задкулисието, Модела КОЙ, корупцията, Мафията и мутризацията на страната. Защото Биволъ е себе си, и нищо, и никой не са в състояние да го променят. България има своята нужда от своя необуздан Биволъ и Биволъ ще продължи да служи на България, в името на един по-добър, демократичен, справедлив, законен и благополучен живот за всички.

Що изора Биволъ през последната година

Първото разследване на „Биволъ“ през 2020 г. беляза „Годината на боклуците” (вижте видеообзора). „В първия ден от новата 2020 г. МВР, Прокуратурата и ДАНС се похвалиха с акция в Плевен, по време на която са открити нарушения при складирането на 9000 тона боклук на площадката на фирмата “Феникс Плевен”, пише в материала „Боклукгейт: Разследвани за връзки с Камората и Ндрангетата доставиха 9 000 т боклук за България“. Темата привлече вниманието на италианската телевизия Rai 2, описала случая в своя репортаж от Бобов Дол (вижте: „Не ни е страх от Камората и Ндрангетата, залели с боклуци България“)

Темата за водната криза в Перник бе внимателно разработена от екипа на „Биволъ“ и спомогна на гражданите в града да окажат натиск върху властите за решаването на проблема. Вижте статията „Чудовището, изпило вода в Студена, прави милиони за бивш министър от ДПС“ и видеорепортажа на Димитър Стоянов „Водопроводът за Перник от Мало Бучино не се строи 24 часа в денонощие“.

Скандалът около олигарха-беглец Васил Божков бе описан подробно от медията ни, като темата е засегната в поредица статии начело с материала: „Хазартните фирми на Черепа подават нечетливи годишни отчети, а Агенцията по вписванията ги одобрява в нарушение на закона“.

Нови записи на Борисов със Златев и партиен кадър дойдоха от Гърция

Скандалът с вилата на потенциалната майка на детето на премиера Бойко Борисов в Испания бе първо споменат в записите, публикувани от „Биволъ през 2015 г., както се припомня и от Татяна Кристи в материала й: „Как скандалът ЯневаГейт беше цензуриран в Уикипедия“. А главният редактор Атанас Чобанов описа връзките на спонсориралите луксозния живот на „Мис Бикини“ предприемачи: „СИК, бутик и къща в Барселона“. Кореспондентката ни в Кърджали Вилдан Байрямова е първата, посмяла да пита министър председателя: „Г-н Борисов, имате ли дете от Борислава Йовчева?“ в своя „Репортаж с НСО на врата“.

 

„Биволъ“ е единствената медия в България, установила мащабите на аферата „Венецуелската перачница“ в „Инвестбанк“ в партньорство с венецуелски разследващи журналисти Armando Info, избягали от режима в Колумбия. Оказа се, че арестуваните пари на Николас Мадуро в „банката гнила ябълка“ надхвърлят 140 млн. евро. Вижте в статиите: „Венецуела разследва петродоларите в България по статия на „Биволъ“ и „$158 млн. на Мадуро отлежават в „Инвестбанк“.

Скандалното нехайство около борбата с коронавируса пак беше най-добре описано в „Биволъ“ – става дума най-вече за „Фурмигейт“: „Борим Covid 19 с фурми от Абу Даби“. и „Отровни ли са дезинфектантите, дошли с фурми от ОАЕ?“.

Медицинските фурми от ОАЕ стигнаха до Червения кръст

Темата намери и широко отразяване в чуждите медии.

Трагичното загиване на един от най-добрите телевизионни журналисти в България също беше директно свързано с корупцията по високите етажи на властта, макар освен „Биволъ“ никой и да не обръща внимание върху този аспект на скандала: „ДФЗ и прокуратурата крият злоупотреба с еврофондове на собственичката на джипа, убил Милен Цветков“.

Темата с коронавируса е следена от „Биволъ“, защото отваря безкрайно вратички за корупция за държавните институции. Вижте „Как България купи с европари маски менте от Китай“. И защо „МВР ще ни следи, а болниците ще пазаруват без обществени поръчки“.

Властта мълчи за незаконен строеж на държавен плаж до #Догансарай

Демократичната и протестната общност няма как да не си признае, че фактологичната основа за акцията на плажа в „Росенец“ бе  събрана от „Биволъ“ в поредица от разследвания, години преди началото на протестната активност. Вижте материала от май: „Доган си построи тайно 230 м частен вълнолом в морето край Сарая“. Разследването от началото на юни: „С дръзка измама Доган се сдоби с ново пристанище“ и от юли, че Доган всъщност е окупирал и държавен имот безнаказано: Оградата на Догансарай е навътре в държавен имот”.   Независимо от констатираните с 6 г. крупни закононарушения по построяването на Сарая, държавните институции не си мръднаха пръста да санкционират нарушителите, а дори напротив – съдействали са в престъпленията! Три министерства бабували на незаконния пристан на Доган  Освен това Биволъ разкри, че целият браг на полуострова е също незаконно бетониран, вероятно с публични средства и природата е увредена по абсолютно недопустим начин за хатъра на Ахмед Доган: Брегът около Доган Сарай е незаконно бетониран и застроен”.

Естествено Прокуратурата на Иван Гешев е сляпа и глуха за такива скандално крещящи корупционни закононарушения, защото е заета през това време да се занимава по поръчка с преследване и репресиране на хората в Биволъ и всички свързани пряко или косвено с тях лица и субкти през годините!

„Биволъ“ успяха да разследва, анализира и поръча експертизите на аудиозаписите с гласа на премиера Бойко Борисов. Вижте материалите като: „Запис на Борисов пратен до медиите от български IP адрес“., „Нови записи на Борисов със Златев и партийни кадри дойдоха от Гърция“. и „Нов запис на Борисов и Борис Велчев – „Братиньо“.

Нов запис на Борисов с Борис Велчев – “Братиньо”

Министърката на земеделието лъсна в два скандала, описани от „Биволъ“ буквално през ден през юни 2020 г. Първо стана ясно, че „Свекърът и зълвата на Десислава Танева с милион агросубсидии за две години“, а след два дни стана ясно, че тя е призовала фермерите да не подават сигнали за корупция: „Да излъжем Европа, за да не спре парите“.

Скандалът „Баце нанка“ за сладкия сън на премиера Бойко Борисов до пистолет, банкноти в евро и кюлчета със злато в стил „Пабло Ескобар“ разтърси не само България, но и света. И „Биволъ“ има основания за автентичността на кадрите: „Снимките компромат на Борисов са правени през 2017 – 2019, без фотошоп, без монтаж, само датите са коригирани“.

През юли „Биволъ“ продължи разследванията си от миналата година и установи, че главният прокурор на Република България има досег с ОПГ не само по служба: „Жената до Гешев свързана с организираната престъпност и Ковачки“.

Сън до „Глок“ и пачки кеш: вихър от въпроси около снимки от спалнята на премиера на България

Окончателното превръщане на ГЕРБ от европейска политическа формация  в аналог на путиновата „Единна Русия“ пролича по време на скандалната й годишна конференция: „Партиен сбор в обедна почивка и бой по журналисти: Демокрацията на Борисов“. Тогава „Биволъ“ установи и откъде са мутрите на премиерската партия: „Охранител от „Джи Пи Секюрити“ сред биячиите на конференцията на ГЕРБ“.

„Биволъ“ като част от ICIJ (Международен консорциум на разследващите журналисти) беше част и от мащабното разследване на десетки медии по света за корупцията във финансовия сектор, станало известно като Досиетата #FinCen: „Глобални банки обслужват олигарси, терористи и наркодилъри“. Там лъснаха скандални оръжейни сделки, в които бяха замесени български банки и сенчести субекти, считани за съмнителни от службите за сигурност на САЩ. В досиетата „изплува“ и името на българската мошеничка милиардерка Ружа Игнатова – вижте материала „Изчезналата кралица“.

Досиетата FinCen: Изчезналата кралица

Медията ни отразяваше протестите в столицата не само чрез видеостриймове, но и чрез редица репортажи за най-опасните моменти за гражданите и колегите. Вижте материалите „Блогър: полицаи ритаха журналист и задържаха невинни младежи“. и „Полицията задържа за проверка репортер на Биволъ“.

„Биволъ“ е единствената медия, обърнала внимание на връзка между скандалната „касичка“ на властта държавната Българска банка за развитие не само с ГЕРБ („КЗК остави ПИБ да купи дела в ББР над пазарната цена“), но и с бетонирането на управляващите начело на страната въпреки протестите: „Директор в ББР номинира Александър Андреев за шеф на ЦИК“.

Полицията задържа за проверка репортер на “Биволъ”

Биволъ бе цитиран широко и на Изток и на Запад. Редица ключови разкрития на нашия сайт са в основата на мащабен анализ на руското онлайн издание за разследваща журналистика The Insider Russia (TheIns.ru). „Болгария – не заграница”: The Insider Russia за „Лукойл”, ВТБ и „Булгартбак”

Освен това Директорът на Биволъ Асен Йорданов и медията бяха цитирани в една от най-авторитетните медии, германския вестник “Die Welt” в обширен материал от края на септември за протестите срещу правителството и Главния прокурор в България.

Още един международен скандал отекна в Биволъ и това беше обвинението на ирландската евродепутатка Клеър Дейли, че в България и в частност на територията на община Поморие, върховенството на законите е потъпкано. Повод за това станаха системните оплаквания на ирландски граждани,  собственици на жилища в Поморие, които заявиха, че са рекетирани и изнудвани да заплащат огромни нереални суми за консумативи на частни фирми. Чужденците не срещнали никакво съдействие от общинските власти в Поморие за законните си права да заплащат самостоятелно своите сметки за ток и вода. Тези факти залегнаха в последния тежък за България доклад на ЕК. Вместо да вземе мерки обаче кметът на Поморие, Иван Алексиев от ГЕРБ нападна Клеър Дейли на своя територия с невъзпитано отношение и клевети, че тя имала пряко или косвено жилище в неговата община и защитавала своите лични, а не на избирателите си интереси. Алексиев ангажира също местни и национални медии да отразят широко неговата агресия спрямо евродепутатката. Това на свой ред издаде много сериозна ангажираност на кмета в един правен, юридически спор и освети заинтересованостите на местната власт в конфликта с чужденците, декларирали се като жертви на мафията в България.

Биволъ обаче откри, че скандалът с ирландците не е случаен частно-правен инцидент, а система за тормоз на чужденци, закупили жилища в Поморие. В архива на Биволъ се намираха интервюта с руски граждани, станали също жертви на рекет от формата продавач на жилищата им. Адвокатката на пострадалите, заяви на свой ред, че общината носи огромна и пряка отговорност за ненормалното беззаконно положение на мафиотски методи, с които се сблъскват чужденците, закупили жилища или имоти в страната ни. Тази публикация опроверга категорично и окончателно внушенията на ГЕРБ-аджийския кмет и бивш депутат от ГЕРБ Иван Алексиев, че Клеър Дейли си измисля конфликт, за да защити свой личен интерес. Статията и видеоинтервютата може да видите тук:  Рекетът над собственици в Поморие не е частен прецедент

Материалът е достатъчен повод за прокуратурата да проведе мащабно разследване, дали общинските власти в Поморие нямат престъпно единодействие с определени частни фирми за натиск и рекет за финансови облаги от чужди граждани, собственици на жилища в този регион. Ако, разбора се, имаме независима отговорна пред обществото прокуратура в България, а не репресивен инструмент за политическа саморазправа. Проблемът с Клеър Дейли ще има тепърва нови развития и последствия!

 

Не се размина отново без награди

В края на октомври Биволъ бе удостоен с най-престижната – Голямата награда на публиката за поредица от журналистически материали за опазването на българската природа в церемонията по награждаване на Българска фондация Биоразнообразие. Така продължихме традицията да бъдем в авангарда на смелите медии, отстояващи каузата за защита на българската природа, срещу бетонирането, изсичането на горите, презастрояването и унищожаването на българското морско крайбрежие и планините.

Асен Йорданов говори след връчването на Голямата награда на публиката. “Това е най-ценната награда за една медия, защото читателите са най-верният коректив.”, каза той

.

Асен Йорданов и Димитър Стоянов на церемонията по награждаването на Фондация Биоразнообразие

Репортерът на „Биволъ“ Николай Марченко бе награден сред десетки номинации от Антикорупционния фонд за поредицата статии относно нарушенията по „Турски поток 2“, където заедно с ГД „България Обединена с Една Цел“ (БОЕЦ) екипът на медията е снимал на място. Вижте „Лукашенко строи Турски поток в България с европари“ и „ЕК даде на Гешев строителите на Турски поток, получили европари“. Тези разследвания станаха повод ЕК да наложи тежки санкции на участниците в този хибриден строеж, обслужващ основно руските енергийни интереси в Европа и да призове българската прокуратура да разследва как и от кого са изразходени европейските пари.

Около световния скандал по отравянето на руския дисидент Сергей Навални, Биволъ успя да намери и да интервюира негов близък съратник, който е потърсил политическо убежище в България под опасност за живота му и този на семейството му в Русия. За съжаление правителството на една държава , член на НАТО и ЕС се държи като марионетка на Путин и упорито отказва да предостави защита и убежище на Евгений Чупов и неговото 6 членно семейство: България бави убежище за съратник на Навални

„Биволъ“ приключва годината с материал, посветен на скандалите около коронавируса, станали продължение на #ФурмиГейт. Атанас Чобанов преразказа материала на германското топ списание Der Spiegel: „Менте маските купени от България стигнаха и до Германия с фалшиви сертификати“.

Менте-маските купени от България стигнаха и до Германия с фалшиви сертификати

Издадохме дори и книга

През 2020 г. медията ни отбеляза и своите 10 г. със “101 текста за Биволъ” на Стоян Николов – Торлака  Неговите остри, саркастични и запомнящи се текстове бяха издадени в отделна книга. Тя определено би била добър подарък за всяка ценяща себе си лична библиотека. Книгата можете да си я поръчате в сайта на “Биволъ”. Празнуваме 10 години на Биволъ със 101 текста на Торлака.

Това са само част от най-мащабните разследвания на “Биволъ” от тази година, които са направени с дарения от читателите ни. Вашата помощ ни дава възможност да бъде независими и свободни в своята обществено-полезна дейност. Това са само единичните тексове от сериите разследвания, като останалите можете да видите както в сайта на “Биволъ”, така и в канала на медията ни в социалната мрежа Ютуб.

Нека да си пожелаем Новата 2021 г. да е по-добра от отминалата и да се приближаваме неотклонно към Нашата обща и заветна Победа за Чиста и Свята Република!

✅ Ако считате, че работата ни през 2020 г. е била полезна за обществото, подкрепете екипа ни с данък “Биволъ” тук: https://bivol.bg/tax

Голямото затишие

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/golyamoto-zatishie/

Доста тихо е. Премиерът Бойко Борисов спря да се явява по брифинги (за COVID-19) още от ранно лято, а и изобщо игнорира журналистите. Той управлява репутацията си чрез еднопосочна комуникация, излъчвайки от джипа или от заседание на Министерския съвет. Светът е в криза, каквато не е преживявал, България също – и Борисов е объркан. Това е криза, която не може да заглуши с медийна канонада, да измести фокуса с друг скандал, да звънне на някой Ваньо, Митко, Цецо… Точно тази криза, определена като „война“, изисква реални управленски действия, лидерска комуникация, но нашият третократен премиер не притежава нито едното, нито другото. Не искаме Чърчил, който да ни каже, че ще се бием по бреговете, улиците, навсякъде и няма да се предадем, но все пак искаме да покаже дух на водач, вместо да се крие.

От поне месец публичното пространство обедня и откъм каскета на главния прокурор Иван Гешев. Къде са неговите обществени изяви, в които той се материализира, за да обещае нова акция, да обяви, че с телефонните измамници е приключено, да се закани на приватизацията? От време на време се появява туит, че е под карантина; честитка за професионалния празник на полицията; откровение в документален филм, че кармата му е да въведе справедливост чрез правосъдие.

Къде е най-големият дарител от първото затваряне Делян Пеевски? Никакви новини, но и никакви ласкателства. Ако Le Monde не беше излязъл със статия за него през ноември, съвсем нищо нямаше да се чуе; липсват и разкрития за „най-могъщия и мразен олигарх в България“; отдавна не е назоваван и за нова порция. И законопроект не е подготвял, а по традиция от няколко парламента – и в този той не се мярка.

Да не би Сараите да готвят смяната на лейтенанта? Все пак той получи назначение за олигарх по-рано, отколкото Борисов за първи път спечели избори – и вече достигна зенита. (Даже не броим ония невръстни години, в които го разпознавахме чрез майка му.) Посткомунистическата номенклатура зад Пеевски – като същи Пигмалион – може да си скулптира нов, за да се омъжи и за него. Парадоксално на пръв поглед, но политиците са по-дълговечни от олигарсите; справка – Русия.

Смяна на лейтенанти – или смяна на модела

Евентуално оттегляне на Пеевски, Борисов и още неколцина не би означавало прочистване на средата и разграждане на модела, който част от обществото иска да бъде разрушен. Само саниране на фасадата. Дилемата е постистина (Пеевска или Борисова) или стремеж към модел на обществени отношения, подчинен на върховенство на правото, повече справедливост в разпределението на обществените блага и реална конкуренция.

Без изброените по-горе фигури нито ГЕРБ ще стане по-малко опортюнистка партия, нито ДПС ще се откаже от схемите, чрез които кешира влиянието си (коя ли партия би го направила…). Но тяхната липса улеснява бъдещи коалиционни споразумявания, няма да бодат очи, а новите фигури – може би по-харизматични, каквито са предпочитани във времена на криза – ще имат и нов тип комуникация. Как иначе обществото ще разбере, че има промяна, ако не бъдат сменени символите – и стражите! За това Цветан Цветанов би употребил любимия си израз за „видимите резултати“.

Само че нормализацията на системните партии в България е процес, не рязане на глави. В БСП не се случи за изминалите 30 години след свалянето на Тодор Живков от власт и след преименуването ѝ, въпреки че се смениха много председатели и послания.

Въпросът „С кого бихте/не бихте се коалирали“ е най-неприятният за политическите сили и лидерите им

Някои вече отговориха. Преди близо два месеца лидерът на „Да, България“ Христо Иванов написа в официалния си профил във Facebook: „ГЕРБ не е годен субект за коалиране.“ Че такъв е и ДПС, съпредседателят на „Демократична България“ дори няма нужда да съобщава. Ами с движението на Мая Манолова? В интервю пред „Клуб Z“ другият съпредседател и лидер на ДСБ Атанас Атанасов допусна, макар и предпазливо и с уговорки, преговори с извънпарламентарната опозиция, към която се числи и бившата соцдепутатка. Изглежда, че ще се наложи двамата съпредседатели отново да отговорят, но този път заедно, на същия въпрос.

В края на септември т.г. лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов, комуто социолозите отреждат най-малко 10% на следващи избори, заяви в шоуто си, че с ГЕРБ и ДПС няма да се коалира. Думите му бяха в отговор на директен въпрос на главната редакторка на „Дневник“ Велислава Попова:

ДПС стана нарицателно за нещо като някаква престъпна корпорация, която събира в себе си много власт, възможности, пари, средства, влияние и т.н., и това, което прави, е да налага тези си намерения, използвайки много удобно линията на турци–българи. Дори и аз да видя някакъв свестен и кадърен човек или ход от тяхна страна, който е полезен и правилен, как при такава ситуация да направиш нещо такова! Няма как! Тоест те са се самообрекли с това си поведение и с тоя си начин на мислене… на тази изолация.

Без Пеевски изолацията ще продължи ли, или не?

Всяка коалиция в политиката може да бъде оправдана в името на някакви принципи, макар да е безпределно ясно, че се правят в името на властта. Пръкването на тройната коалиция беше мотивирано с предстоящото присъединяване към Европейския съюз. Вместо да бъде дясна алтернатива на ГЕРБ, за каквото се обявяваше, Реформаторският блок стана една от патериците във второто правителство на Борисов през 2014 г.

Засега изглежда, че Борисов и ГЕРБ се стараят да помогнат на ВМРО да излязат от заешката дупка, прехвърляйки на вицепремиера Красимир Каракачанов цялото говорене за Северна Македония и за българския „стоп“ по пътя към ЕС. Че кой, ако не Каракачанов – макар че не той води преговорите със Скопие… Има обаче надежда, че до края на германското председателство на Съвета на ЕС, което приключва в края на декември, може и да се намери дипломатическо решение. А дори и да допуснем, че ветото остава, то и темата ще отшуми. Така че за дълготрайно напомпване на рейтинга на ВМРО не може да се говори, но те са верен партньор на Борисов във втори кабинет.

Тишината, особено в условията на затваряне до Коледа, може да ни изненада

Макар че затишието днес не е оня ступор от март, когато връхлетя пандемията от COVID-19 и повечето хора загубиха здравия си разум до степен да се запасяват с огромни количества храна и да се изолират в домовете си. Въпреки несекващата смърт и ежедневните лоши новини, пандемията вече е част от живота ни. И докато хората се борят за оцеляване, политиците водят тази война за слава и рейтинги.

Стихнат ли, значи ги е страх – или водят преговори.

Заглавна снимка: Herman Beun / Flickr

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Досиетата FinCen: Човек на Пеевски и ГЕРБ в схемата “Магнитски”

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/fincen-files-solidstar-castlefront-investbank-magnitski.html

сряда 30 септември 2020


Фирма на оръжейния търговец Добрин Иванов е получила големи суми от офшорка, свързана с пране на пари в схемата “Магнитски”. Това разкриват данни от Досиетата FinCen и разследване на италианската прокуратура по делото “Волонте”. Добрин Иванов е известен с това, че обслужва бизнес-интересите на фирми свързани с депутата и медиен магнат Делян Пеевски и е собственик на “партийната телевизия” на ГЕРБ “ТВ Европа”. 

Три превода за общо 1 096 921 евро постъпват в сметката на българската фирма “Трансмобил” в Инвестбанк за периода януари – юли 2015 г. Те идват от сметка на фирмата Solidstar Worldwide в Danske Bank – Естония.

Solidstar фигурира в разследванията за “Азербайджанската перачница” и е засечена от FinCen да праща пари от България до компания разследвана по делото “Магнитски”.

Докато текат тези пари към “Трансмобил” в България се случват две събития: собственикът на “Трансмобил” придобива акции в “ТВ Европа” и в България е отровен с “Новичок” оръжейния търговец Емилиян Гебрев. Разследващият сайт Bellingcat разкри, че атаката срещу Гебрев е дело на агенти на ГРУ и свърза “Трансмобил” с този международен скандал. 

Данните за преводите на Solidstar Worldwide към “Трансмобил” са от разследване на италианските власти срещу политика Лука Волонте, свързано със скандала “Азербайджанската перачница”. Те бяха споделени с Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) от италианския вестник L’Espresso. Документите са за дейността на клона на Danske Bank в Естония. Биволъ работи върху тях заедно с партньорите от Danish Broadcasting Corporation.

По времето, когато получава преводите, “Трансмобил” е собственост на бизнесмена Добрин Иванов и на бившия директор на оръжейния завод “Дунарит” Пламен Симеонов. В момента Добрин Иванов е едноличен собственик на оръжейната фирма “Трансмобил”, а чрез друга компания, свързвана с интересите на Делян Пеевски, владее “ТВ Европа”.

Но фирмата Solidstar е също така обект на особен интерес от страна на Американското финансово разузнаване разкриват документи на FinCen, които Биволъ изследва заедно с партньори от ICIJ. 

Solidstar попада в докладите на FinCen заради съмнителни доларови преводи. Регистрираната в Британските вирджински острови фирма е засечена да изпраща пари от естонска банка и от българската Инвестбанк към компании, които са разследвани по делото “Магнитски” и са замесени в мащабни схеми за пране на пари.

Кликнете на схемата за увеличение

Руският адвокат Сергей Магнитски пръв разкри схемата за кражби от руския бюджет и изпирането на парите на Запад през офшорни фирми. Той беше арестуван и през 2008 г. умря в ареста в Москва лишен от медицинска помощ. Скандалът предизвика разследване в САЩ и санкции срещу руски бизнесмени и чиновници. На името на “Магнитски” беше кръстен закон срещу корупцията и прането на пари.

И до момента обаче е открита само малка част от изчезналите руски милиони, тъй като те са източени през сложна мрежа от офшорни кухи компании. Разплитане на мрежата продължава и до днес през серия от разкрития известни като “Азербайджанската перачница”, “Перачницата Тройка” и образуваните наказателни преследвания в Европа след тези скандали.  Сега към този масив от данни се добавят и трансакциите описани в секретните доклади на FinCen.

Досиетата FinCen изтекоха към сайта Buzzfeed и Международния консорциум на разследващите журналисти ICIJ. Повече от година 400 журналисти от 88 държави работиха над изтеклите 2100 документа, разкриващи как глобални банки улесняват движения на пари свързани с тероризъм, наркотрафик и незаконни операции на олигарси. Българският партньор на Консорциума е Биволъ.

В рамките на журналистическото разследването медиите придобиха и анализираха още над 14 000 документа, част от които са и данните за разследването “Волонте” в Италия. Засичането на данните от различни източници допълва картината на съмнителните трансакции и в конкретния случай ги свързва с висшите сфери на властта в България.  

Добрин Иванов: телевизионер на властта и “прокси” на Пеевски.

От 2015 г. Добрин Иванов чрез фирмата си “ДиПи” е съсобственик в Телевизия “Европа”, която държи твърда пропагандна линия в подкрепа на управляващата партия ГЕРБ. Две години по-късно той изкупи всички акции и в момента еднолично владее “телевизията на властта”. Преди това тя беше собственост на евродепутата от ГЕРБ Емил Стоянов. 

Добрин Иванов влиза в собствеността на Телевизия Европа през 2015 г.

Иванов не обича публичността и в общественото пространство няма негова снимка. Публично лице на телевизията е Георги Харизанов. Той е изпълнителен директор и представител на борда на “Телевизия Европа” АД, в който влиза и Добрин Иванов. В първия мандат на ГЕРБ Харизанов беше назначен за шеф в “Напоителни системи” и отстранен след като излезе скандалната информация, че е разследван за кражба в особено големи размери, а в миналото е имал и присъда за рекет. Сега освен като телевизионен шеф Харизанов се изявява и като политолог, неизменно защитаващ опорните точки на правителството.

Появата на Добрин Иванов като акционер в Телевизия “Европа” чрез “Дипи” съвпада с времевия интервал, в който “Трансмобил” получава преводите от Solidstar Worldwide. 

Според разследване на Капитал, същата фирма “Дипи” координира действия с офшорката “Виафот” за отнемане на собствеността на оръжейния завод “Дунарит” от Емилиян Гебрев. Тя е посредник във верига цесии, чрез които вземане за близо 47 млн. лв. от “Дунарит” премина във “Виафот”. За “награда” дъщерна фирма на “ДиПи” получава от синдиците на КТБ необслужвани вземания и обезпечения от недвижими имоти, които лесно са реализирани. След като “Дипи Инвестмънт” става собственик на най-апетитните имоти на бившата банка, тя преминава в ръцете на Irida Ltd., регистрирана в свободната зона Аджман в ОАЕ.

Както показа разследване на Биволъ, базирано на Панамските документи, “Виафот” е собственост на адвоката на Делян Пеевски – Сашо Ангелов. Бащата на Сашо Ангелов е полковникът от Държавна Сигурност Параскев Параскевов – бивш зам. Министър в МВР по време на Виденовото правителство, отговарящ за направление Национална сигурност. 

Паспортът на адв. Сашо Ангелов и негови декларации за собствеността на Виафот. Източник: Панамските документи

В пресата от тези години се отбелязва топлата връзка на Параскевов с престъпната групировка СИК. Добрин Иванов също има бизнес връзки със знакови фигури от бившето бандитско формирование, около което е гравитирал и премиерът Бойко Борисов. Той е съдружник със сикаджията Славян Теофилов в компания, скандално известна със застрояването на Иракли.

Биволъ направи няколко опита да се свърже с “Трансмобил” и Добрин Иванов. Изпратиме въпроси на имейла на фирмата и многократно звъняхме на телефона за връзка посочен в сайта transmobile.eu, на който се включва автоматичен телефонен секретар. Оставихме гласово съобщение с контакти за обратна връзка, но до редакционното приключване на статията отговор не се получи. Изпратихме запитване и до Телевизия “Европа” с молба да ни свържат с Иванов, на което също не се получи отговор.

“Български съучастник” на отровителите от ГРУ?

“Трансмобил” привлече и вниманието на международната разследваща група Bellingcat, която разкри руските отровители на Емилиян Гебрев. Според нея преди атаката с вещество от класа “Новичок” срещу Гебрев е имало фалшифициране на нота на МВнР до Азербайджанското посолство за износ на оръжие. В нотата като износител е била посочена фирмата “Емко” на Емилиян Гебрев, а впоследствие е била коригирана с реалните износители “Трансмобил” и “Алгънс”. 

Датата на дипломатическата нота съвпада с времето на първата атака срещу Гебрев – отбелязва Bellingcat. От сайта не публикуват документ с името на “Емко” и не посочват източник на информацията, но нотата КО 194-45-1/30.04.2015 г. е реална и се съдържа в масив от данни от Азербайджанското посолство в София публикуван от анонимни хакери.

Посочвайки тази връзка, от Емко поискаха още в началото на годината прокуратурата да разследва и “български съучастник” на отравянето на Гебрев. 

“Така например, от особено значение е изясняването на фалшификацията съдържаща се в официална кореспонденция към и от Министерството на външните работи на България, част от която са дипломатическа нота КО 194-45-1/30.04.2015 г. и други документи, съвпадаща с датите около престъплението. Има сериозни основания да се счита, че следите водят именно към вероятни мотиви и съучастници.” – пише в позицията на Емко, изпратена до медиите.

Фирмите на Добрин Иванов са свързани с интересите на Делян Пеевски и казуса с отравянето на Гебрев.

След отравянето на руския опозиционен лидер Навални Емилиян Гебрев поднови през септември т.г. апела си да бъдат “потърсени  българските съучастници” на отровителството в отворено писмо до премиера Бойко Борисов, главния прокурор Иван Гешев, президента Радев и посланиците на ЕС и НАТО.

Датата на цитираната по-горе дипломатическа нота и двата опита за отравянето на Гебрев на 28 април 2015 г. и в края на май 2015 попадат във времевия интервал на преводите от Solidstar Worldwide към “Трансмобил” – януари – юли 2015 г. Преводи са засечени на следните дати:

08 януари 2015 – 278 921 евро, Ref 1501085104068866 

10 март 2015 – 714 000 евро, Ref 1503105101094508

09 юли 2015 – 104 000 евро, Ref 1507095105983343

За всички преводи е посочен като мотив “Споразумение за комисионна от 25.08.12, Частично плащане за AZ/STI-017”. 

Тези данни не са изчерпателни и не може да се твърди, че това е цялата сума получена от “Трансмобил”, нито, че парите са постъпвали от Solidstar само през този период и само от тази сметка.

Но самият факт, че към фирмата текат пари от офшорка свързана с пране на пари от руския бюджет точно във времето, когато “Трансмобил” е замесена в съмнителна манипулация на официални документи, набеждаващи Гебрев за определени оръжейни доставки, заслужава особеното внимание на разследващите. 

Припомняме, че “Алгънс”, която е партньор на “Трансмобил” в азербайджанската сделка за оръжие също беше осветена в Досиетата FinCen като бенефициар на превод от 30 милиона долара от фирма със съмнителна репутация, получен по нейна сметка в Българската банка за развитие. 

“Алгънс” е свързана с българската организирана престъпност. Нейният собственик Александър Димитров е бил протеже на известния гангстер Боян Петракиев – Барона, който твърди, че го препоръчал на “влиятелни хора”, за да влезе в оръжейния бизнес.

100 000 $ от Инвестбанк за офшорка от скандала “Магнитски”, разследвана за пране на пари в САЩ

Банковата активност на Solidstar Worldwide е докладвана като съмнителна на американското финансово разузнаване от кореспондентската банка BNYM (Bank of New York Mellon), тъй като е засечен превод на 100 000 долара от Инвестбанк България към фирмата Castlеfront LLP в чешка банка.

Castlеfront е една от важните кухи фирми идентифицирани в разследването по делото “Магнитски” в САЩ.  

През 2013 г. Министерството на правосъдието на САЩ инициира дело за отнемане на граждански активи срещу Prevezon Holdings, компания, собственост на руснака Денис Кацив, син на бивш министър на руското правителство. Prevezon контраатакува с дело срещу правителството на САЩ, известно като “Превезон срещу САЩ”, чието съдържание е публично.

Кухи фирми свързани с Азербайджанската перачница, Перачницата Тройка и казуса Магнитски банкират през Инвестбанк.

Castlefront LLP е описана в това дело като куха компания, през която са минали трансфери от Русия.

„Сложната измама срещу руската хазна доведе до изплащане на приблизително 5,4 милиарда рубли на три компании, които са били незаконно присвоени от Фонда„ Ермитаж “, чуждестранен инвестиционен фонд“, се казва в декларацията на Министерството на правосъдието на САЩ пред съда.

„След като бяха платени 5,4 милиарда рубли, мрежа от кухи компании във и извън Русия изпира тези приходи. Някои от тези трансфери са преминали през Съединените щати, или по пътя към ответника Prevezon Holdings, или по пътя към две други кухи компании, Castlefront и Megacom Transit. Четири трансфера на обща стойност около 2,75 милиона щатски долара бяха насочени към и извън Съединените щати по този начин. Те представляват международен трафик на откраднато имущество в нарушение на 18 U.S.C. § 2314 “ – пише в делото.

„По-нататъшното пране на Megacom и Castlefront, изпращането на средства чрез друга компания до Prevezon и от Prevezon, инвестирането на средствата първо в Европа, а след това в недвижими имоти в Ню Йорк, представлява пране на пари“ – категорично е правителството на САЩ. 

Делото “Превезон” и твърденията на американската държава са широко отразени в медиите още от 2015 г. Tо  приключва през 2017 г. със споразумение, съгласно което “Превезон” плаща 6 млн. долара на американската държава. Оказва се, че въпреки скандалната репутация на Castlefront, тя е продължила необезпокоявано да оперира със сметките си в Европа. 

Фирмата е поддържала сметка в чешка банка собственост на милиардера Петр Келнер, разкриха партньорите ни от чешкия разследващ портал Investigaze. Келнер e считан за най-богатия чех и през последните години има сериозни бизнес интереси у нас като собственик на Теленор и кандидат да купи бТВ.

Досиетата FinCen разкриват, че на 28 април 2017 г. Castefront е получила безпрепятствено 100 000 долара от България от сметка на Solidstar Worldwide в Инвестбанк, собственост на Петя Славова. Трансакцията е докладвана от кореспондентската банка BNYM (Bank of New York Mellon).

Част от доклада SAR за Castlefront и Solidstar Worldwide. Източнии: Досиетата FinCen

Биволъ изпрати въпроси на Инвестбанк откога офшорката Solidstar Worldwide има сметка в банката, колко пари са минали през нея и дали трансакциите са били докладвани на българското финансово разузнаване. 

От банката отговориха, че “към днешна дата посоченото дружество не е клиент на „Инвестбанк“ АД и няма сметки в банката.”

От изпратеното становище става ясно, че банката смята за напълно изряден превода от Solidstar към Castlefront:

“За разследването на евентуални престъпления и тяхното доказване са оправомощени други органи и институции, а задълженията на банките са да информират тези органи в случаите, при които имат основателни съмнения за недоказан произход на средствата при извършваните от клиентите парични трансфери. При забавяне в изпълнението/ неизпълнение на паричен трансфер, при който съпровождащата го документация е напълно изрядна, се поражда много висок риск за банките, поради факта, че клиентът има право и може да предяви съдебни искове, произтичащи от ЗПУПС /Закона за платежните услуги и платежните сметки/”

Освен това от “Инвестбанк” АД твърдят, че банката “стриктно прилага изискванията на ЗМИП и ППЗМИП и изпълнява своите задължения съгласно тази нормативна уредба спрямо всички свои клиенти”.

От банката не отговориха на конкретните ни въпроси кога е отворена сметката на Solidstar, кое лице е декларирано като бенефициар, колко пари са минали през нея и кога точно е затворена. Не получихме отговор и на въпросите ни за сметките на “Трансмобил” и трансакциите към тях от естонските сметки на Solidstar Worldwide.

В становището изпратено от Инвестбанк се казва, че търсената информация “включва факти и обстоятелства, съставляващи банкова тайна по смисъла на чл. 62, ал. 2 от Закона за кредитните институции, която може да бъде разкривана само при изпълнение на специфичните изисквания на закона. Едновременно с това, нямаме право да предоставяме имена и други лични данни на действителни собственици/оправомощени лица за разпореждане със сметките на клиенти на банката към трети страни без тяхното изрично и конкретно съгласие в съответствие с изискванията на Регламент 679/2016 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и свободното движение на такива данни.”

Това не е първият случай когато Инвестбанк се замесва в съмнителни операции. В момента там са запорирани сметки с над 158 млн. долара заради съмнения, че това са мръсни пари на венецуелския диктатор Мадуро. По-рано Биволъ разкри, че банката поддържа офшорни сметки на фирми свързани с обвиняемия за мащабни финансови измами Гал Барак, който беше екстрадиран от България и сега е подсъдим в Австрия.

Банката е спомената и в доклада на посланик Джон Байърли за “гнилите ябълки” в българската банкова система, занимаващи се с пране на пари от престъпна дейност.

“Азербайджанската перачница” и “Перачницата Тройка”

Solidstar и Castlefront фигурират и в друго дело за пране на пари, започнало в Италия след скандалните разкрития за “Азербайджанската перачница” – журналистическо разследване на OCCRP, в които Биволъ беше партньор. Данните от това дело се потвърждават от Досиетата FinCen. 

От “Азербайджанската перачница” стана ясно, че през естонския клон на Данске Банк са минали милиарди през кухи фирми. С тези пари са купувани лобистки услуги от европейски политици, луксозни стоки и са се обогатявали висши азербайджански чиновници и политици.

Така например, Solidstar е получавала пари от Jetfield Networks Limited, засечена в “Азербайджанската перачница” за преводи към италианския политик Лука Волонте – пише в същия доклад, който разглежда преводите на Solidstar от Инвестбанк към Castelfront. И двете фирми фигурират в италианското разследването срещу Волонте. Jetfield е считана за ключова фирма в системата, позволила изпирането на 2,9 милиарда евро свързани с режима в Баку.

От Досиетата FinCen се вижда, че банката BNYM е идентифицирала като краен собственик на Solidstar и Jetfield футболистът Джавид Хюсеинов. Той най-вероятно е просто подставено лице, тъй като фирмите са отворили сметки в московската банка International Financial Club OJSC през август 2015. Това става две седмици след като Хюсеинов е арестуван по подозрения за убийство на друг футболист. 

BNMY идентифицира като краен собственик на Solidstar футболистът Джавид Хюсеинов, очевидно подставено лице. Източник: Досиетата FinCen

Сред бенефициарите на преводи от “Азербайджанската перачница” се открои българинът Калин Митрев, представител на България в EBRD и съпруг на тогавашната шефка на ЮНЕСКО Ирина Бокова. 

От 2012 до 2014 г. Митрев получава няколко превода на обща стойност 345 000 евро от фирмите Metastar Invest LLP, Polux Management LP и Hilux Services LP. Тези три фирми, заедно с Jetfield, са в сърцето на системата “Азербайджанска перачница” 

Съпругът на Ирина Бокова лъсна от Азърбайджанската перачница

Митрев заяви, че парите били за консултантски услуги по амелиорационни проекти в Азербайджан. Българската прокуратура образува проверка, която заключи, че всичко е законно. 

Фирмите, правили преводи към Митрев, също фигурират в италианското дело “Волонте”.

Биволъ и партньорите от ICIJ се запознаха с документите по делото, предоставени от L’Expresso. От тях става ясно, че банковите операции от Solidstar Worldwide в Естония към “Трансмобил” в България са привлекли вниманието и на отдела срещу пране на пари в Данске банк.

Част от офшорните фирми засечени в “Азербайджанската перачница” се появяват и в разследването “Перачницата Тройка”, разкриващо как над 200 милиарда долара са източени от Русия през естонския клон на Данске банк.

Сред тях е и Castefront от делото “Магнитски”, за която има данни, че е прехвърлила през сметките си близо 400 милиона долара. От същите документи се вижда, че през сметките на Solidstar Worldwide са минали 23 милиона долара.

Но от Досиетата FinCen става ясно, че фокусирането върху сметките на фирмите в естонския клон на Данске банк не е достатъчно, за да се разкрие пълната картина и мащабите на тези перачници, както и на аферата “Магнитски”.

Само от няколко документа с откъслечни данни се вижда, че Castelfront банкира в Чехия, а Solidstar Worldwide в България. В същото време към оръжейна фирма свързана едновременно с българската управляваща партия, с българския олигарх Пеевски и с огромния скандал на  убийствата с “Новичок”, текат комисионни със съмнителен произход.

Сглобяването на мозайката минава през вдигане на банковата тайна и агресивни действия на разследващите в други европейски държави. 

Прогнозата за успех на такова разследване в България обаче е песимистична заради силната обвързаност на замесените лица с управляващите, както и с фигури от сенчестата паралелна власт, която е прието да наричаме “Задкулисие”.

Европа и Кремъл Как руските корпорации контролират власт и медии в България

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/russian-control-over-power-media-bulgaria.html

неделя 31 май 2020


Докато работи зад граница, големият руски бизнес пренася в другите страни своите непрозрачни делови практики. За тях България се оказа лесна мишена. Покрай социалистическото си минало и дълбоките исторически, политически и икономически връзки с Русия тази страна има собствени традиции за корупция.
Експертите смятат, че нивото на корупцията в България е най-високото сред всички страни-членки на ЕС и за 13 години присъствие в Евросъюза в тази сфера е постигнат незначителен прогрес. Това създава благоприятна почва за разпространението на руското враждебно влияние върху бизнеса и политиката в България. Тази статия показва как крупният руски бизнес успешно установява тесни връзки с местните политици с цел да прокара своите интереси и да засили зависимостта на България от руския енергиен сектор, както и да задържи корумпираните политици на постове във властта.

След края на Втората световна война между България и Русия се установяват твърди икономически връзки. Съветският съюз осигурява на своя партньор нефт и газ, и купува почти всички произвеждани там /в България, бел.ред./ потребителски стоки. Българската икономика е напълно зависима от СССР. Културните връзки се определят от езиковата близост и някои ключови исторически събития като решаващия принос на Руската империя в освобождението на България от турско владичество през 1878 г.

Не е учудващо, че страната остава икономически зависима от Русия и след разпада на Съветския съюз, особено в енергийната сфера. Както и преди, Русия представлява главен търговски партньор на България в областта на нефта и природния газ /90% от доставките на газ в страната постъпват от Руската федерация. Руската държавна компания „Росатом“ доставя ядрено гориво за българската АЕЦ. Руската петролна компания „Лукойл“ притежава българския нефтопреработващ завод, най-големия на Балканите, както и широка мрежа от над 200 бензиностанции в страната, което я прави един от най-големите работодатели и източник на 9% от БВП.

Държавата Лукойл в историята на влиянието на компанията в България си струва да бъде изследвано задълбочено.
След краха на социализма България продаваше промишлените си обекти на частни ръце. През 1999 г. бе обявена приватизацията на единствения в страната нефтопреработващ завод „Нефтохим“, придобит впоследствие от „Лукойл“ на ниска цена. По думите на президента /1997-2001 г./ Петър Стоянов, това е било чисто политическо решение, взето от тогавашния премиер Иван Костов. Оттогава българският „Лукойл“ в лицето на директора Валентин Златев играе голяма роля в политическия живот на страната, като поддържа конкуриращите се БСП и ГЕРБ.

Особено силно тази компания е повлияла на политическата кариера на сегашния министър-председател Бойко Борисов.

Валентин Златев успява да осигурява разцвет на бизнеса на „Лукойл“ в страната при всички български правителства и да поддържа добри отношения с всички премиери. В продължение на 20-годишното присъствие на компанията срещу нея са започвани разследвания по подозрения в монопол и корупция, но нито веднъж не са й предявявани каквито и да били обвинения.

Близките отношения между Златев и българските власти доведоха „Лукойл“ до абсолютно особеното положение, благодарение на което съществува като държава в държавата. На практика в България „Лукойл“ е монополист, притежаващ всички местни мощности за внос и преработка на суров нефт, както и за складиране, транспорт и износ на нефтопродукти.

В разследване на българското издание „Биволъ“ главното нефтено пристанище на „Лукойл“ Росенец недалеч от град Бургас, използвано за вноса на нефт, е наречено руски „анклав“, където представители на българските власти /в частност, митниците/ липсват. Поради което няма кой да проверява текущите дейности там. За целите на данъчното облагане законът изисква всички тръбопроводи да са снабдени с прибори за измерване на количествата нефт, постъпващи в складовете и излизащи от тях. Тези устройства предават данните в митническото ведомство. Но проверките от 2011 г. са показали, че подобна система не е установена на тръбопроводите на рафинерията и компанията е лишена от лиценза си.

По данните от разследването на „Биволъ“, опитите на държавата да събере налозите са провалени от тогавашния посланик на САЩ в София Джеймс Уорлик. През 2001-2003 г. той е бил генерален консул в посолството на САЩ в Москва. Уорлик посещава нефтопреработващия завод и се изказва доброжелателно за работата му. След тази дипломатическа намеса лицензът на „Лукойл“ е върнат, компанията продължава да работи без задължителната система на отчетност, а темата повече не е повдигана.

След приключването на мандата си в България и напускането на държавния департамент през 2016 г., Уорлик започва работа в руската юридическа фирма „Егоров, Путинский, Афанасиев и партньори“. Кантората е основана от Николай Егоров – състудент на президента Владимир Путин. Вероятно благодарение използването на такива мощни връзки опитите „Лукойл“ да бъде принудена да спазва българското законодателство са провалени.
Компанията е единственият доставчик на гориво за морските и речните плавателни съдове, и за самолетите на националните летища на България. През 2011 г. българското финансово министерство обяви, че „Лукойл“ пряко контролира 80% от данъчните складове за горива /националното законодателство изисква акцизните товари да се съхраняват в лицензирани данъчни складове/. Фактически, под контрола на компанията чрез различни схеми са налице над 95% подобни складове.

„Лукойл“ е главният и, всъщност, монополист в доставките на горива за всички учреждения и служби, в това число полицията и армията. Останалите компании са просто посредници, също предлагащи продукцията на

„Лукойл“. При това по-голямата част от приходите на компанията в България отиват извън страната. През 2017 г. оттам твърдяха, че са платили над 32 млрд. лева /около 16 млрд. евро/ данъци. Но по официални данни, от момента на приватизацията са платени само 151 млн.лева /около 77 млн.евро/ данък печалба.

Липсата на авторитети и политическа воля за контрол над „Лукойл“ води до това, че най-голямата компания в страната укрива печалбите си и използва България за незаконен износ на петрол в ЕС, а също и изнася пари в офшорки, като така обслужва частните интереси на влиятелни хора.

Приятелската връзка между Златев и Борисов, която те не отричат, датира от 1990-те години. Но истинският полет на политическата кариера на Борисов се случи след 2000-а година. През 2001 г. /тогава той беше главен секретар на МВР/ „Лукойл“ подписа договор с охранителната фирма „Ипон“, основана от Бойко Борисов, за охрана на нефтопровода, започващ от Бургас, където е рафинерията, до София. Според данните на някои медии тази сделка е осигурила на Борисов стабилен доход, докато гради политическата си кариера.

Още повече, по данни от разследването на „Биволъ“, базирано на материали на WikiLeaks, има доказателства за това, че Златев косвено е финансирал политическия подем на Борисов, започнал с избора му за кмет на София през 2005 г. до победата на политическа партия ГЕРБ на националните избори през 2009 г. със средства, получени от „Лукойл“. Тези доказателства се съдържат в изтеклите дипломатически грами на САЩ, където се казва: „Борисов е в тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България“ Валентин Златев, изключително влиятелен сив кардинал и задкулисен брокер на властта. Лоялността на Борисов към Златев /и уязвимостта му пред него/ играят важна роля при вземаните от него политически решения”.

Още в началото на работата си като кмет той привлича „Лукойл“ към редица правителствени партньорства – „Лукойл“ се съгласява да дари асфалт за ремонта на градски улици, да се ангажира с опазването на паметника на съветската армия и да финансира строителство на жилища за социално-слаби. В отговор Борисов подкрепя използването на принадлежащите на града земи за изграждането на нови бензиностанции на „Лукойл“. Дори това да изглежда като сериозен пример за сделки от типа „ти на мен – аз на теб“, публичните споразумения на Борисов с „Лукойл“ са само допълнителни сделки от неговите далеч по-дълбоки и обширни делови отношения със Златев, за които се съобщаваше по други канали.

По данни от същите източници, съществували са подозрения, че Валентин Златев може да е свързан с руското разузнаване в България. Предвид това е логично да се предположи, че той не просто е опитвал да разшири бизнеса на „Лукойл“ и да осигури стабилен внос на руски нефт и газ, но е прокарвал руските интереси в България на далеч по-широко равнище.

Едно от доказателствата за достоверността на такова предположение е фактът, че през 2011 г. Златев присъства на срещата в Москва на зам.-министъра на икономиката, енергетиката и туризма Мария Косева с представители на „Росатом“ по въпроса за проекта за строителството на АЕЦ „Белене“. По думите на Косева, директорът на „Лукойл“ „се появи неочаквано и по непонятни причини на съвещанието“. Златев винаги е гледал да не слага „яйцата в една кошница“ – той поддържа добри отношения с политиците от всички основни партии.

През 2016 г. „Биволъ“ разследва как „Лукойл“ предостави голям крайморски участък земя непосредствено до своя нефтен завод на Ахмед Доган, тогавашен лидер на ДПС, политическата партия на турското малцинство. Същият изгради огромен замък и затвори обществения достъп до плажа, което е нарушение на закона.

Връзка между Ахмед Доган и Валентин Златев бе открита също при съпоставянето на собствениците на многобройни офшорни компании.

В крайна сметка, през 2019 г. Златев бе уволнен от поста си. Сред възможните причини, обсъждани в медиите, може да се открои версията за недоволството на ръководството на „Лукойл“ в Русия от системното изтичане на печалби, което е в противоречие не само с националните интереси на България, но и със собствените интереси на компанията.

Същевременно би било неправилно да се счита, че „Лукойл“ или лично Златев контролират българските политици. Те имат собствени интереси и добре разбират всички преимущества на членството в ЕС и НАТО. Борисов, който в продължение на много години подкрепяше проекта „Южен поток“, изведнъж стана негов противник и обозначи категоричната си позиция в ЕС.

Българският премиер не подкрепи и анексията на Крим от Русия. Както пише в книгата си Димитър Бечев: „Несъмнено, Москва има силно лоби в България, контролира ключови сегменти на икономиката и се ползва с безусловната симпатия на някои сегменти от електората. От друга страна, Русия не успя напълно да привлече на своя страна българския политически елит и да реализира сценария с Троянския кон. Ако се налага да се избира между ЕС и Москва, България избира, макар и неохотно, Евросъюза“.

Външно-търговската банка и съмнителните сделки

Още един пример за това колко важна роля на българската икономическа и политическа арена играе близкият до Кремъл руски бизнес представлява участието на Внешторгбанк /ВТБ/ в две скандални сделки.
ВТБ е водеща руска банка, в която правителството държи 60, 93% от акциите. Тя разполага с широка мрежа от свързани клонове по целия свят. През последните години бе регистрирано участието на ВТБ в няколко подозрителни инвестиционни схеми в различни страни. Най-малко две от тях са свързани с България – продажбата на телекомуникационната компания БТК – търговска марка Виваком и приватизацията на големия производител „Булгартабак“.

В първия случай става дума за придобиването на компанията „Виваком“ от известния български търговски посредник Спас Русев и за ползвания от мениджърите на местния клон на ВТБ капитал кредит без обезпечение от ВТБ. Не е изключено детайлите от тази сделка да са останали в тайна, ако бившият собственик на „Виваком“ Цветан Василев не бе опитал да я оспори.

Василев не направи това сам – интересите му бяха представлявани от Дмитрий Косарьов, помощник на т.нар. „руски православен олигарх“ Константин Малофеев, който е включен в санкционния списък на ЕС заради подкрепата му за незаконните въоръжени формирования в Донецката област в Украйна през 2014 г.
В разследването на Панамските документи /Panama Paper/ журналистите откриха връзка между Малофеев, Косарьов и Цветан Василев, който напоследък се укрива от българското правосъдие в Сърбия след краха на неговата КТБ, също през 2014 г.

„Виваком“ е третият по големина мобилен оператор в България и собственик на телефонната мрежа, принадлежала преди на държавата. А през последните години се превърна в поле за сериозни битки, като при това двете конфликтуващи страни получават финансова и политическа подкрепа от Русия.

На едната страна е споменатият Цветан Василев, разчитащ на Константин Малофеев и Дмитрий Косарьов. На другата е Спас Русев, подкрепян от първия зам.-председател на ВТБ Юрий Соловьов и от двамата мениджъри на българския филиал на Банката Милен и Георги Велчеви.

Първият /от братята Велчеви, бел.ред./ бе министър на финансите в кабинета на Симеон втори /2001 – 2005 г./, а вторият е голям строител и собственик на много хотели на Черно море. Тази история привлече вниманието на медиите още през 2015 г., когато акциите на БТК преминаха под контрола на ВТБ Капитал вследствие на непогасения кредит. През ноември 2015 г. ВТБ продаде акциите си на търг на инвестиционния консорциум начело с люксембургската компания Viva Telecom SA за 330 млн. евро.

За да купи дела от ВТБ Капитал, Viva Telecom SA изтегли кредит от ВТБ в размер на 240 млн. евро. По данни на руския вестник „The Moscow Post“, краен бенефициер на люксембургската компания /чрез верига офшорни фирми/ е Юрий Соловьов. Освен това, в състава на консорциума, спечелил търга, влизат братята Велчеви, топ-мениджърите на българския филиал на ВТБ.

Излиза, че банката е предоставила кредит на собствените си топ-мениджъри за покупката на нейните си активи. А Спас Русев се оказва по-скоро разпознаваемо лице за успокоение на българската общественост.
За съмнителните операции на ВТБ алармира Дмитрий Косарьов, също заинтересован от придобиването на компанията „Виваком“. В интервю пред „Независимая газета“ той казва, че през 2012 г. чрез верига офшорки е закупил акции на КТБ – банката на Цветан Василев, и чрез тези акции е получил контрол над „Виваком“. По-късно, според него, ВТБ Капитал незаконно придобива 76, 6% от акциите на „Виваком“.

В началото на 2016 г. руският бизнесмен започва кампания за връщането на контрола си над телекомуникационните активи. ВТБ счита, че Косарьов е действал от името на Цветан Василев. Представители на банката разказват пред руската информационна агенция РБК за документа, в който е посочена подялбата на активите, които Косарьов и Василев е трябвало да получат в съотношение 80:20.

През март 2016 г. Косарьов внася иск в Лондонския съд /търгът, на който ВТБ продава акции на БТК, се е състоял във Великобритания/. Той пише и открито писмо с молба за разследване на съмнителната сделка до руския премиер и до министъра на икономическото развитие на Русия Алексей Улюкаев, който е и председател на консултативния съвет на ВТБ. Отговор не е последвал, но Косарьов провеода широка медийна кампания против банката. Когато Улюкаев е арестуван по обвинение за вземане на подкуп /не свързан с ВТБ/, в руските медии преминава нова вълна от публикации за сделката с „Виваком“. Видно е, че Косарьов е продължил борбата си с надеждата, че репутацията на банката е пострадала покрай ареста на Улюкаев и той ще успее да доведе делото си до края.

Макар сделката с акциите на БТК да е официално закрита на 30 август 2016 г., нейните резултати могат да бъдат анулирани. Това зависи не толкова от работата на юристите в двете страни, колкото от политическата воля на руското и българското правителства. Днес позициите на ВТБ в Русия изглеждат стабилни. Шефовете на банката не са скочили в защита на ръководителя на своя консултативен съвет.
Председателят на управата на ВТБ Андрей Костин в разговор с журналист от „Коммерсантъ“ определи ареста на Улюкаев като „много печална история“ и веднага съобщи за новия кандидат да заеме поста.

Съмнителната сделка за Булгартабак

През 2011 г. производителят на тютюн бе продаден на австрийската компания BT Invest GmbH в рамките на приватизационния договор на цена, значително по-ниска от пазарната оценка. За 79, 83% от акциите на държавната тютюнева компания инвеститорът плаща 100, 1 млн. евро. Към онзи момент BT Invest е притежавана от кипърската офшорка под названието VTB Capital Pe Investment Holding Ltd.
BT Invest се задължава да инвестира в Булгартабак 7 млн. евро в продължение на 2 години от момента на придобиването, както и всяка година да купува 5 000 тона от българския тютюн в рамките на 5- годишен период.

През 2014 г. 100% от BT Invest е продадена на лихтенщайнската компания Livero Establishment, свързана с Цветан Василев. После през 2014 и 2015 г. веригата собственици се сменя, и по данни на седмичника „Капитал“, води към Делян Пеевски – одиозна политическа фигура, станала символ на корупцията в България.
В битността си на депутат от партия ДПС той контролира редица предприятия, а заедно със своята майка Ирена Кръстева, бивш шеф на Спортния тотализатор – около 80% от печатните медии и една телевизия /тогава Канал 3/, които се използват за политически цели в интерес на управляващата коалиция. Заради тази концентрация на медиите в политически ръце България е с много нисък за страна член на ЕС индекс за свобода на пресата – тя остава на 111-о място в света.

Факта, че Булгартабак е продаден на български инвеститори, потвърждава пред руския в. „Ведомости“ източник от ВТБ. Според него, активите са препродадени с бонус от 30% от цената на придобиването. Това означава, че сумата по сделката не може да е превишавала 130 млн. евро.
В същото време BT Invest струва далеч по-скъпо на фондовата борса – капитализацията на Булгартабак на Софийската фондова борса през декември 2013 г. представлява около 400 млн. евро.

Излиза, че за ВТБ тази сделка не е имала никакъв икономически смисъл – от нея банката и впоследствие държавният бюджет на Русия са получили само загуби. Сделката изглежда непазарна, коментира главният редактор на информационната агенция „Русский табак“ Максим Каральов. Според него, цената показва „приятелска“ сделка, сякаш ВТБ Капитал е искала по-скоро да се избави от този актив.
По този начин руските пари са били използвани за приватизацията на компанията Булгартабак без всякаква печалба. Това предизвиква обосновани съмнения за мотивацията на тези, които оглавяват руската държавна финансова институция.

Заключенията

Големият руски бизнес пристига в България по естествен път, тъй като в социалистическите времена между двете страни съществуваха тесни икономически и политически връзки. Очевидна сфера на интересите на Русия представлява енергийният сектор, в частност нефто-газовата и ядрената енергетика.

За прокарването на собствените си бизнес-интереси руснаците използват същия подход, с който действат и у дома – сътрудничат си с местните политици и получават преференциални условия. „Лукойл“ в това е преуспял твърде, като получава монопол за нефтените доставки и запазва високата зависимост на България от руския нефт с минимални загуби и без каквито и да били законодателни пречки.

Политическата подкрепа по други въпроси се разглежда като желателен, но не особено съществен фактор. Бившият директор на „Лукойл“ Валентин Златев е успял да установи тесни икономически връзки с трите основни български партии БСП, ГЕРБ и ДПС, които осигуряват политическото статукво в страната.

Подобно статукво е удобно за Кремъл, защото поведението на тези политици е предсказуемо и те използват едни и същи методи за правене на бизнес, не винаги съвместими с върховенството на правото. „Системните“ български политици в определена степен зависят и от финансовата изгода, която получават от тайните сделки с руските контрагенти. Те могат да подкрепят Русия много по-открито, както това прави БСП – тя не гласува за санкциите срещу Руската федерация и настоява за отмяната им, или завоалирано като ГЕРБ.
Но всички те са готови да гарантират стабилно търсене на руския нефт и газ, и да предоставят възможности за правене на бизнеса в България „по руски“. Две важни сделки, сключени с финансовото участие на руската ВТБ, демонстрират възможните формати на непазарните сделки в интерес на политиците или свързаните с тях бизнесмени.

В случая с приватизацията на компанията Булгартабак ВТБ е използвана като междинен собственик за прехвърлянето на правата върху компанията от българската държава на фирма, свързана чрез дълга верига офшорни структури с Делян Пеевски, депутат от политическата партия на турското малцинство ДПС.
В сделката с „Виваком“ ВТБ помага за прехвърлянето на ценния актив от Цветан Василев, изпаднал в немилост и принуден да се укрива в Сърбия – на бизнесмени, близки до политиците на власт. В двата случая привличането на голямата и известна руска банка е било обусловено от желанието сделките да изглеждат законни и съответстващи на действащите пазарни правила.

Подобна политически обусловена делова активност пряко или косвено ерозира върховенството на правото, ограничавайки свободата на медиите и функционирането в България на демократичните институти, каквито са изборите. Като установява икономически връзки с местните политици, руският бизнес подкрепя корупционните практики в България, помага за концентрацията на мнозинството медии в едни ръце и използването им за намеса в изборите в полза на управляващите партии.

Доколкото описаната практика обикновено се осъществява под надзора на властовите органи, няма и особено голям смисъл да се сигнализират длъжностните лица, да се призовава за разследване на тези ситуации – особено в страните, където съдебната власт не е изцяло независима.

Това означава, че за прекратяване и предотвратяване на подобна практика гражданското общество трябва да изработи косвени методи за въздействие. Един от методите, които гражданското общество използва съвместно с медиите, е осветяването и разкриването на нечистите сделки и други действия.

Разобличаването на скритите намерения и обменът на информация с медиите в някаква степен могат да принудят политиците да се откажат от съмнителните сделки, за да запазят репутацията си и да не губят избиратели. Същевременно има риск от това, че използването на този метод ще стимулира политиците да създават още по-засекретени схеми с участието на субекти от различни страни.

Друг метод е сезирането на авторитетни международни организации и изобличаването на техни членове, които са получили несправедливо изгода от съмнителни сделки. В случаите с компаниите „Булгартабак“ и „Виваком“ активистите на гражданското общество биха могли да се обърнат към Алианса на либералите и демократите в Европа /АЛДЕ/.

Българската партия ДПС, на която представител е Делян Пеевски, е пълноправен член на АЛДЕ. В АЛДЕ влизат партии от почти всички страни на ЕС. Сред представителите им има влиятелни лица, които твърдо подкрепят демокрацията и върховенството на правото, и са заинтересовани от обсъждането на разминаването на действията на видни членове на ДПС с либералния манифест на АЛДЕ. Теоретично това може да подтикне ръководството на ДПС към отстраняването на Пеевски от политическа длъжност и отказ да го подкрепи на следващите избори.

На международно равнище гражданското общество е длъжно да лобира за създаването на глобален общодостъпен регистър на юридическите лица. В идеалния случай всяка страна трябва да публикува такава информация на английски и на своя език, за да не е проблем проследяването на веригите компании и определянето на всички собственици и бенефициери. Това значително ще затрудни политиците да укриват своя нелегален бизнес и, дори да не реши проблема за подставените лица във фирмите, съществено ще повиши нивото на прозрачност в бизнес-отношенията.

Автор: Алиса Волкова, анализатор във Free Russia Foundation. Изследването е публикувано в сборника The Kremlin’s Influence Quarterly #1
Превод: Екип на Биволъ

111 нюанса кафяво

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/111-nyuansa-kafyavo/

В България независимите медии са обект на съдебен тормоз, а критичните журналисти стават жертва на кампании за очерняне и дори на насилие.

Това пише в доклада на „Репортери без граници“, в който България за поредна година е класирана на 111-то място по свобода на медиите и е последна от всички страни в ЕС.

В края на миналата седмица „медии бухалки“ от орбитата на вечно приближения до властта бизнесмен и депутат Делян Пеевски грозно атакуваха журналистката Венелина Попова, с която имаме честта да работим почти от самото начало на „Тоест“. Дългогодишен кореспондент на Българското национално радио от Стара Загора и репортер в програма „Хоризонт“, тя днес работи на свободна практика при нас, при колегите от „За истината“ и където другаде реши. Венелина е била притискана два пъти през своята кариера със съдебни процеси, които приключват с оправдателни за нея решения. Носителка е на наградата „Паница“ за гражданска доблест. И ние изписваме всички тези факти във визитката ѝ, която стои под всеки неин текст в нашия сайт – с гордост, че е част от екипа ни.

Венелина бе атакувана след публикуването в сайта „За истината“ на първата част на свое разследване относно популярните напоследък дарения на депутата Делян Пеевски.

Това, разбира се, не ѝ попречи да публикува и втората част преди броени дни. Препоръчваме да прочетете материалите – най-малкото защото реакцията на „бухалките“ е пряко признание за засегнатите интереси на техните покровители. Публикациите повдигат много важни въпроси, част от които следва да провокират проверки от съответните държавни институции – ако те, разбира се, все още приемат, че имат задължения към гражданите си, освен да изчеткват пърхота от раменете на овластените.

Не сме наивни. Синхронът между „бухалките“ и институциите не е от вчера. И не е в полза нито на обществото, нито на тези, които жертват личния си комфорт, за да узнае същото това общество парченце от нечистоплътната истина под повърхността на блатото. Междувременно журналисти биват сваляни от ефир, клеветени, проверявани от данъчните, притискани, глобявани и заплашвани. Целта е всичко да стане кафяво. Без критерии, без еталони, без авторитети.

Проблемът е, че без критична журналистика ще трябва да се сбогуваме и с демокрацията.

Не сме наивни и спрямо тези, които работят в т.нар. „медии“ от кръга на Пеевски. Хора, които да творят лъжи и клевети за другите, винаги са се намирали достатъчно у нас и са се купували евтино. Знаем, че такива хора умеят добре да приспиват съвестта си, но все пак… все остава детското ни любопитство:

Спите ли спокойно вечер?

Заглавна снимка: Elijah O’Donnell

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

От Министерството на външните работи крият #КОЙ и защо е издал безвизовите документи Васил Божков и Георги Попов са избягали със служебни паспорти от страната

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/bozhkov-popov-passports.html

четвъртък 5 март 2020


Васил Божков – Черепа и неговият бизнес съдружник Георги Попов, които са издирвани с искане за екстрадиция, са имали и са напуснали последно страната с валидни служебни паспорти издадени от Министерството на външните работи.  Това стана ясно от трудно получен отговор на пресцентъра на МВнР, след запитвания на Биволъ. С тези документи за самоличност двамата са заминали за ОАЕ, с предварително издадени визи. Служебните им паспорти са били анулирани на  до 17 февруари 2020 г., след първото официално отправено запитване.

Паспортите с поредни номера 440210366 (Божков) и 440210367 (Попов) са били издадени на 26 август 2019 г. “във връзка с изтичането на срока на предишни служебни паспорти” – обясняват от Външно,  разкривайки всъщност, че двамата са ползвали тази привилегия години наред.

Божков и Попов бяха обявени за международно издирване на 29 януари, а на 31 януари главният прокурор Иван Гешев съобщи, че Черепът е бил задържан в Обединените Арабски Емирства. В следващите дни последваха закани на прокуратурата да изпрати експресно искане за екстрадиция, но то се проточи във времето, тъй като на Божков бяха повдигани нови обвинения, а цялата документация трябвало да бъдат преведена на арабски език.

Министерството на правосъдието съобщи, че документите за екстрадицията на Божков и Попов са били изпратени до посолството ни в ОАЕ на 17 февруари. В същия ден са анулирани и служебните им паспорти. Факт е, че от момента на обявяването им за издирвани лица, до официалното искане за екстрадиция Васил Божков и Георги Попов са имали валидни български служебни паспорти, все едно изпълняват важна мисия за българската държава.

Биволъ зададе въпроси по ЗДОИ на МВнР и на МВР за служебните паспорти още на 13 февруари (регистрирано с номер ЗДОИ-5/13.02.2020 г. Попитахме МВнР на какво основание са издадени паспортите, кога са издадени и кое длъжностно лице е разрешило издаването им. Въпросите до МВР включваха и питане дали Божков и Попов са напуснали страната със служебните си паспорти.

Министерството на Външните работи отказа да отговори на поставените въпроси с писмо от 25 февруари, но се оказва, че междувременно се е присетило да анулира двата паспорта (виж отказа тук ). Отделно от това изпратихме въпрос до дирекция Български документи за самоличност на МВР дали паспортите са регистрирани там и до Главна Дирекция Гранична Полиция кога служебните паспорти са използвани от посочените лица за последен път при пресичане на българската граница и през кое ГКПП. И на двата въпроса се получи отказ за предоставяне на обществена информация с писмо от 27 февруари 2019 (виж тук).

Въпреки отказите подновихме питането до МВнР указвайки конкретните номера на паспортите. В получения от пресцентъра отговор се съдържа признанието, че “Тези документи са издадени  във връзка с изтичането на срока на предишни служебни паспорти на г-н Божков и г-н Попов, издадени според Наредбата за условията и реда за издаване на дипломатически и служебни паспорти от МВнР на основание на писмо от Министерството на младежта и спорта.

Божков с конкретни външнополитически задачи или бившата ДС?

Всъщност от МВнР заобикаля отговора за основанието, като не казва конкретно по коя точка от Наредбата за условията и реда за издаване на дипломатически и служебни паспорти са издадени паспортите на Божков и Попов. От всичките изредени в нея случаи – държавни служители, кметове, съдии и т.н., Божков и Попов попадат единствено в хипотезата по Член 5 точка 12 – членове на ръководствата на националните браншови организации, сдружения и федерации и Член 5 точка 14 – лицата, на които се възлагат конкретни външнополитически задачи – по преценка на министъра на външните работи.

Васил Божков и Георги Попов обаче не са членове на нито една браншова организация, сдружение или федерация, показва справка в справочната система “Дакси”. Двамата са членове на Управителния съвет на Български Съюз за Физическа Култура и Спорт (БСФС), който претендира да е правоприемник на социалистическата спортна мегаструктура. Но всъщност става дума за сдружение, което не е регистрирано като национална спортна организация по смисъла на Закона за физическото възпитание и спорта (виж списъка на регистрираните тук). Последният лиценз на БСФС е издаден от спортния министър в правителството на НДСВ Васил Иванов – Лучано, а оттогава Министерството на спорта не подновява лиценза и дори води дела срещу БСФС за имоти.

Според архивите на Комисията по досиетата, Георги Попов е бил агент на Първо главно управление на ДС, т.е. на външното разузнаване по времето на комунистическия режим. Псевдонимът му е “Китин” и е бил вербуван е като нещатен сътрудник на Управление “Научно-техническо разузнаване” (заповед № 5 от 20 март 1989 г.)

Остава възможността на Божков и Попов да са възлагани конкретни външнополитически задачи по преценка на предишните и на сегашния министър на външните работи. Не звучи сериозно аргументът, че паспортите са били просто подновени, защото преиздаването на служебните паспорти не е автоматично и трябва да е налице основание за това. Никъде в Наредбата няма опция за автоматично подновяване, напротив – специално е указано, че на такива привилигировани документи имат право единствено  лица, след извършване на проверка за наличието на законово основание за тяхното издаване.

От всички данни, както и от упоритото укриване от страна на правителствените институции на законово основание и всички обстоятелства около привилегированото положение на Божков и Попов, с ранг на държавни служители, става ясно, че служебните им паспорти вероятно са издадени в разрез със закона. Надделяващия обществен интерес е този, който задължава МВнР и Прокуратурата да разкрият #КОЙ носи отговорност за дипломатическия статут на двамата издирвани за ОПГ лица!? По закон това е самият Министър – персонално Екатерина Захариева или специално упълномощени от нея длъжностни лица.

От МВнР отказаха да съобщят кой именно – министърът или негов заместник, е подписал за издаването на паспортите на Божков и Попов. Според оперативни източниции на Биволъ подписът е на зам.-министърът Георг Георгиев, който преди да заеме отговорния пост беше шеф на младежката организация на ГЕРБ. Той бе назначен едва на 25 г. без никакъв дипломатически стаж на този висок пост, което предизвика вътрешен скандал сред дипломатическите ни среди.

МВнР остана своеобразен остров на нереформирана институция след 1989 г., като влиянието на  структури, номенклатура и лица свързани с бившата БКП и ДС от времето на Народната република, все още е много силно.

В момента Васил Божков не притежава валиден български паспорт, тъй като редовният му паспорт, който Биволъ вече публикува (на заглавната снимка), изтече на 19 февруари, а служебният е бил анулиран на 17 февруари т.г.

От “най-печално известен гангстер” до привилегирован българин със служебен паспорт. И назад.

Васил Божков – Черепа е един от знаковите герои на прехода, който присъства и в няколко от дипломатическите доклади на САЩ с красноречиви квалификации:

“Най-печално известният гангстер на България е Васил Крумов Божков с прякор Черепа. Божков основа първата си компания през 1990 г., преди да създаде настоящия си бизнес NOVE HOLDING, който включва над 30 компании и филиали. Богатството на Божков се изчислява на 1.5 милиарда щатски долара – той е един от най-богатите хора в България и почти успя да влезе в списъка на 50-те най-богати източно-европейци за 2008 г. В момента, той бавно напуска бизнеса с организираната престъпност и основно притежава казина, хотели и медии. Но, както се твърди, все още е активен и в прането на пари, в приватизационните измами, в заплахите, в изнудването, в рекета, и в незаконната търговия с антики. Поддържа близки отношения с много официални лица от бивши правителства.” – пише през 2009 г. изпълняващият длъжността посланик Джон Ордуей (виж тук).

Bozhkov-Parvanov-Toshev

Близостта на Божков с официални лица е добре известна и документирана при управлението на НДСВ и Тройната коалиция. Биволъ навремето разкри в свои публикации, че правителството на Орешарски, с мандат на БСП, което издигна Делян Пеевски за шеф на ДАНС, бе под силното влияние на Божков и свързани с него лица.(виж тук, тук и тук) Сега се оказва, че и правителството на ГЕРБ е постлало дипломатически килим пред Черепа и съратниците му, като им е издало служебни паспорти за лесно напускане на страната във всички посоки, без законен и логичен мотив за това.

Сега топката е в полето на Главния прокурор, който да установи отговорните фактори, наградили Божков и Попов с държавна дипломатическа защита и статут. Добър лакмус за действителната политическа /не/зависимост на Иван Гешев. А дали издателите на държавните служебни паспорти не биха могли да бъдат привлечени и като съучастници за избягването на обвиняемите ръководители на ОПГ от българското правосъдие!?

Очаквайте продължение по темата за Васил Божков.

Обявата е озвучена със сръбско Вестник “Стандарт” се продава от ЧСИ

Post Syndicated from Божидар Божков original https://bivol.bg/%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%82-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D1%87%D1%81%D0%B8.html

неделя 1 декември 2019


Столичният съдебен изпълнител Милен Бъзински насрочи публична продан за всички търговски наименования на вестник „Стандарт нюз“. Тя ще се проведе до края на работния ден на 18 декември т.г. в Софийския районен съд. Информацията за това е публикувана на личната му интернет страница /виж тук/. От обявата става ясно, че се продават  търговската марка на вестника, всички вариации с нея и други наименования, които изданието някога също е регистрирало. Сред тях е и името „Чудесата на България“, под което медията организираше, заедно с богатите общини в страната, различни форуми. Купувачът ще бъде обявен на 19 декември в 11:00 часа.

Обявата за публичната продан на бранда на в-к “Стандарт”

Вестник „Стандарт“ от години е в тежко състояние и се раздели с над 90% от служителите си. В момента той излиза като седмичник, но не е ясно колко точно човека работят там. Според бивши журналисти от редакцията, сега тя се състои от едва 4 души. Много от тях са успели да осъдят някогашния си работодател за неизплатени заплати и осигуровки, но почти никой не си е получил парите. Според тях, кризата в „Стандарт“ е от около 5 години. „Докато всяка седмица вестникът публикуваше пространни интервюта с Кирил Домусчиев, в които той излагаше своите съображения за живота, в редакцията постъпваха някакви пари. В мига, когато тези интервюта секнаха, спряха и парите“, разказаха те. Главната редакторка на вестника Славка Бозукова призна, че действително е обявена подобна продажба. Тя обаче отказва да коментира, тъй като това била корпоративна информация.

От края на 2018 година аз не съм в борда на директорите на „Стандарт“. Там вече има други хора и можете да се обърнете за информация към тях“, призна тя.

Бозукова обаче се води една от най-големите акционерки в издателството, тъй като държи основния пакет акции в “Мастър Пи Ар” АД, който е единият от двата собственика на “Стандарт нюз” АД. Другият е неизвестната русенска група “Пресгрупа Утро”, която минава за притежавана от Делян Пеевски чрез подставени лица и издава русенския вестник “Утро”. Същата фирма е и издател на още 3 регионални медии, за които е известно, че са били придобити в портфейла на корпулентния медиен олигарх: Благоевградската “Струма”, Пловдивската и Хасковската “Марица”. Собственик на “Пресгрупа Утро” е “БГ Приватинвест”, регистрирана във Виена, Австрия – любима прикриваща дестинация за бизнеса на много български олигарси. Фирмата стана скандално известна преди няколко години, около собствеността си във вестниците “Труд” и “24 часа”. Тогава съдружниците Огнян Донев и Любомир Павлов обвиниха представителя на “БГ Приватинвест” Христо Грозев, че тайно се е опитвал да вкара Делян Пеевски като собственик чрез своите дялове в изданията. По-късно и двата ежедневника отстраниха Донев и Павлов с помощта на прокурорски действия срещу тях, а тяхната концепция се сля с медийната пропаганда на изданията на Пеевски.

Главната редакторка и съсобственичка на “Стандарт нюз” и Ирена Кръстева майка на Пеевски.

В момента бордът се състои от неизвестните в медийните среди Георги Иванов и Любен Любенов. Информацията и за двамата сочи, че те ня са имали никакъв сериозен бизнес, още повече такъв свързан с медии. Опитът на репортер на „Биволъ“ да ги открие го отведе към село в Североизточна България, населено предимно с цигани. Попитана дали шефовете на борда на „Стандарт“ са от ромски произход г-жа Бозукова се засмя: „Но, моля ви се. Те са тук, елате, ще ги видите“. Заедно с тях двамата обаче именно свъзваната с Пеевски “Пресгрупа Утро” е третия член на Борда на директорите на “Стандарт нюз”. Дружеството участва и в ДЗЗД “Обединени български вестници”, заедно други контролирани от Пеевски издания, като “Монитор”, “Новинар”, “7дни Спорт”, “Компакт Меридиан” и др. От публикацията на съдебния изпълнител се разбира, че „Стандарт“ е заложил търговските си марки пред Инвестиционна банка, разкрита като една от “гнилите ябълки” в банковата ни система от американските дипломатически доклади. В кантората на г-н Бъзински не пожелаха да уточнят дали търгът е иницииран от финансовата институция на Петя Славова или взискател е трето лице.

Най-скъпо се предлага търговската марка „Стандарт“ – 140 000 лева. На 56 000 е оценена „Стандарт медиа“. „Чудесата на България“ струва 28 000. Страницата на Милен Бъзински е така конструирана, че докато се зарежда обявата за публичната продан на „Стандарт“, едновременно зазвучава и сръбско парче. В него се пее „Кадифените ти устни ме мамят лесно. Замълчи, нека очите ни говорят. Кажи, че ме обичаш сладко или признай, че любовта е вече зад нас…“ Песента се нарича „Зад нас“ и се изпълнява от сръбския рок певец Момчило Баягич. От кантората на съдебния изпълнител обясниха звуковия фон на обявата за продажби, че това било любимото изпълнение на шефа им и той много държал то да озвучава всички публични продажби и други активности, които те организират. Затова го заложил и в страницата си.

Музикалното озвучаване обаче е заредено под Флаш плейър, признат от  опитни програмисти за един от най-опасните софтуери, понеже пропуски в кодирането му се оказаха популярен начин за хакерски пробиви. Затова и повечето посетители на страницата на Бъзински нямат удоволствието да чуят любимата му песен – съвременните браузери блокират по подразбиране използването на Флаш плейър.

Вестник “Стандарт” беше един от първите вестници възникнали след “промените”. Началото му бе поставено през 1992 г. от свързания с т.нар. група “Трон” и бившата ДС Красимир Стойчев. Вестникът се печаташе на синя хартия и с формат на Виенския “Стандарт”.  В началото на 1995 г. се надпреварваше с най-тиражните издания в България. В добрите си години изданието излизаше като ежедневник в над 150000 тираж и като седмичник със 124 стр. В “Стандарт” излизаха уникални разследвания и вестникът беше относителноп най-независимия сред печатните медии. В последствие Стойчев смени ред.колегията, а собствеността премина в ръцете на адвоката-бизнесмен Тодор Батков. След като той фалира продаде изданието на групировка свързана с “Винпром Пещера” и Делян Пеевски. “Стандарт” спря да излиза на хартия в началото на ноември 2018 г. и оттогава краят му бе предизвестен.

„Стандарт“ е само едно от редица хартиени издания в България, засегнати от стагнацията в бранша. Много от тях вече прекратиха съществуването си. Други се очаква тепърва да тръгнат по техния път. От 1 януари прекратява съществуването си наследникът на един от най-старите български вестници – „Култура“, който под различни наименования (в момента се нарича просто „К“) излиза от 1957 година. С началото на 2020 вестник „Сега“ пък вече няма да е всекидневник, а ще излиза само в събота. Ситуацията с продажбата на “Стандарт” обаче дава ясна индикация, че издания които са в “мрежата на влияние” на медийния олигарх Делян Пеевски започват също да страдат от финансов недоимък. Остава открит въпросът дали фалитът и продажбата на “Стандарт” са началото на бъдещи сериозни промени и преразпределение на монополизирания печат в България след 2007 г. когато Пеевски започна масирано изкупуване на медийни издания и групи с парите на фалиралата по-късно КТБ.

Братът на адвоката не плаща данъци, но е награждаван от Германския посланик Мутри вардят Момчил Мондешки от журналистически въпроси

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/%D0%BC%D1%83%D1%82%D1%80%D0%B8-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B4%D1%8F%D1%82-%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D1%87%D0%B8%D0%BB-%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0.html

Пакетна сделка

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/paketna-sdelka/

Какво обвързва сделката за американските изтребители, предложението за диференцирани ставки по ДДС и старта на процедурата за избор на нов главен прокурор? Те всички минават през договорки между политическите сили, което означава, че ще се търгуват, вероятно в пакет. А щом ще се търгуват, едни ще спечелят, други ще изгубят.

Развръзката и на трите сюжета се очаква наесен. Вероятно тогава парламентът ще гласува междуправителствения договор между България и САЩ за покупката на многоцелевите изтребители F-16 Block 70, по традиция тогава се обявяват параметрите на проектобюджета за догодина и новите данъчни закони, и пак тогава – до 14 ноември, трябва да е приключено с избора на нов главен прокурор.

Предстоят и местни избори, заради които всъщност партии се напъват да заситят избирателите с по-евтин хляб и основни храни, ако ДДС бъде намален от 20 на еди-колко си процента.

Трите акции се развиха и преплетоха след европейските избори на 26 май, затвърдили победата на ГЕРБ, устойчивото второ място на БСП, отслабването на ДПС и фойерверките за ВМРО на фона на останалите националистически формации, затихващи глухо. Също и пробива на „Демократична България“.

Хлебните човеци

В седмицата след вота депутатът от ДПС Делян Пеевски, който избра българското „Съединение“ пред европейското, обяви предложение за 5% ДДС върху хляба, лекарствата, книгите и за десерт – безплатни детски градини. Същите „безплатни детски градини“ ги има в подготвената миналата година програма на БСП „Визия за България“, където също са разписани диференцирани ставки на ДДС за детски храни и стоки, учебници и учебни помагала. А за 5% ДДС за хляба лидерката на социалистите Корнелия Нинова се горещи от миналата година. Сега, без да се сърди за плагиатството, БСП тутакси заяви решението си – внася пакет законодателни предложения както за диференцирани ставки по ДДС, така и за данъчни облекчения за млади работещи семейства и преизчисляване на старите пенсии.

Предвид факта, че големите групи избиратели за двете партии са хората с основно и по-ниско образование и пенсионерите, това на пръв поглед е грижа за насъщните им нужди. На втори – това е евтин популизъм, подобен на хлебните закони (lex frumentaria) в Древния Рим, чрез които „подкупвали“ гражданите, раздавайки им зърно безплатно или по фиксирани ниски цени. Такава законодателна промоция ни предлагат и ДПС, и БСП. Но миналата година управляващите от ГЕРБ също водеха някакви абсурдни преговори с търговските вериги, за да ги… заставят да продават хляба без печалба.

Ако за Римската империя обаче зърното е било особено важно, тъй като е било най-евтината храна, лесна за отглеждане в Средиземноморието, то двайсетина века по-късно е унизително темата за цената на хляба, с малки прекъсвания, да е в дневния ред на държава, която не се нарича Йемен или Сомалия.

Макар да обяви, че правителството няма да променя данъците, нещо в тона на Борисов подсказва, че може да размисли – не по всички искания, не за насъщния, но за книгите може би, защото „образованието ни е приоритет“. Това е нов щрих към лидерския портрет, наред с образите на Строителя, Дипломата, „Меркел на Балканите“, „Симпатягата от Банкя“, вече и на Просветителя. Каза го за първи път от джипа, с който обикаля, почти като влака на Троцки, този символ на Великата октомврийска – „пари за образование не бива да се пестят“.

С един простичък въпрос Борисов разкри демагогията на исканията за диференцирани ставки по ДДС: защо, когато управляваха БСП и ДПС, не го направиха. Наистина защо?

Няма спор, че всички страни в ЕС имат диференцирани ставки по ДДС, България също – 9% в туризма, при хотелското настаняване. Преди евроизборите Гърция намали ДДС за 56 категории основни храни, също върху тока и газа. При състоянието на данъчната администрация в България обаче и недотам похвалната събираемост на данъци, критикувана и от Европейската комисия в доклада за семестъра, спад на ДДС дори с един процентен пункт ще намали приходите в бюджета и ще трябва да се търси друг приходоизточник за компенсация.

Този път от ДПС обаче не изглеждат отстъпчиви и причината за това е отливът на традиционни избиратели, довел до „пробиви“ в общини, където си изнамериха гласоподаватели роми. До местните избори през октомври трябва да се поправят – защото, първо, голяма част от покорния им и сговорчив доскоро електорат побягна към Европа, и второ, вече не е така покорен. Затова този път ДПС иска да раздаде порции и на избирателите, не само на „агите“ – и избра един от най-богатите хора в държавата да ги предложи.

През септември, когато предстои Министерството на финансите да представи основните параметри на бюджет 2019, а по-късно и данъчните законопроекти, ще разберем как са минали преговорите и дали само за „образованието“ ще бъде намален ДДС.

Прости сметки за изтребителите

Междуправителственият договор за изтребителите ще трябва да получи одобрение. През януари т.г., когато 44-тият парламент гласуваше мандат на правителството за преговори със САЩ за бойните самолети, решението бе подкрепено със 130 гласа от 214 гласували – ГЕРБ, ДПС, ВМРО. Важният съюзник е именно Движението за права и свободи.

Съпротивата срещу сделката започна отсега, след като американският Конгрес одобри инвестиционна рамка от 1,673 млрд. долара за продажба на 8 многоцелеви изтребителя и наземно оборудване, което не означава, че ще бъде платена тази цена. Очакванията са тя да е в рамките на 1,1–1,2 млрд. долара. Преговорите се водят между екип на Военното министерство на САЩ и българския, съставен от представители на четири министерства. В края на юни България трябва да получи проект на договор и преговорите ще продължат.

Вече видяхме, че министърът на отбраната Красимир Каракачанов е от лагера на скептиците. Тази седмица, на въпрос може ли да няма сделка, той заяви: „Ако двете страни не намерят приемлива среда, на която да се срещнат, има такъв шанс. Но го оценявам на не повече от 25%.“ Евродепутатът, излъчен от партията на Каракачанов – Ангел Джамбазки, беше по-категоричен, заявявайки, че сделката няма да се осъществи при тази цена. Всъщност на теория такъв шанс може и да има, но практически – едва ли. Няма съмнение, че извън темата за качествата на самолетите, изборът е геополитически и България не може да си позволи сделката да се провали – не просто заради негативите, а защото изпада в друга орбита на влияние.

Опитите страната ни да бъде придърпана към Русия стават все по-настойчиви. В навечерието на пътуването си за икономическия форум в Санкт Петербург президентът Румен Радев даде интервю за ТАСС, в което заяви: „Правителството дава недостатъчно средства за пълно превъоръжаване на българската армия, а това означава само едно – взаимноизгодно сътрудничество с Русия за поддържане боеспособността на наличното въоръжение, включително защото след закупуването на нова техника ще е нужно време за усвояването ѝ.“ В превод това означава нови и нови десетки милиони за ремонт на старите МиГ-ове. България има договор за ремонтите с руската РСК „МиГ“ до 2022 г., когато очакваме и първите доставки на американски изтребители. Активира се и лидерът на „Атака“ Волен Сидеров, който обвърза добрия резултат на ВМРО на евровота – двама депутати, със сделката и също атакува цената. И това е само началото…

Ето защо парламентарната подкрепа за договора е толкова важна – тя е финалът на една близо 15-годишна сага за модернизацията на българските военновъздушни сили и опитите да се провали ще стават все по-агресивни с приближаването на есента. Всъщност сделката би могла да се провали при евентуални предсрочни избори тази година, които да оформят ново мнозинство – но след евровота това също е само теория.

Тази седмица стана известно предупреждението на Вашингтон чрез постоянната представителка на САЩ в НАТО Кeй Хътчинсън, че Турция трябва да се откаже от руската система C-400, ако се надява да получи договорените сто американски самолета F-35. Според Хътчинсън Москва непрекъснато се опитва да отслаби и раздели НАТО, така че Турция не може да има оръжия, предназначени да се противопоставят на американските ракети. Американските дипломати смятат, че планираната покупка ще навреди на способността на Турция да работи с НАТО и може да принуди Вашингтон да наложи санкции на Анкара заради оръжейните сделки с Русия. България е направила отдавна своя избор да е част от този съюз, което значи, че Черно море е неговата източна граница.

Странно как Каракачанов е изчислил тези 25%.

И кой ще си го избере

Помежду всички договорки и тайни срещи, които текат, ще се наместят и тези, свързани с фигурата на новия главен прокурор. Де юре политиците нямат думата за кандидатите. Де факто българската традиция при досегашните избори на главен прокурор ни кара да смятаме, че сега просто ще бъдат по-предпазливи в срещите и с повече мерки за сигурност откъм подслушване и следене. Правосъдният министър Данаил Кирилов вече обяви, че няма да номинира кандидатура, което означава, че прокурорската колегия на ВСС има право да излъчи трима кандидати.

Това е и една от особеностите на този избор – пръв след разделянето на ВСС на прокурорска и съдийска колегия с промените от 2016 г. Оптимистите смятат, че така би могло да се получи истинско професионално състезание. Защото всички „демократични“ главни прокурори (след 1989 г.) не са дошли от държавното обвинение. Скептиците са по-скептични от преди. А президентът Радев трябва да подпише указа за назначението му, което значи също договаряне.

Засега е ясно, че процедурата се движи по тайминга на настоящия главен прокурор Сотир Цацаров. Според определените от него срокове, приети единодушно от прокурорската колегия на ВСС, до края на юли трябва да са ясни кандидатурите. На 30 октомври ще стане известно кои от тях са допуснати. На 14 ноември ще знаем името на новия главен прокурор.

За да бъде избран, той трябва да си осигури т.нар. „квалифицирано мнозинство“ – подкрепата на не по-малко от 2/3 от членовете на ВСС. Това означава, че най-малко 17 от общо 25-те членове на Съвета трябва да гласуват за него. Толкова получи Цацаров.

Гореща есен

До развръзката на трите сюжета премиерът Борисов ще инспектира още куп магистрални отсечки.

Впрочем използването на инфраструктурни проекти като агитация и пропаганда е метод, прилаган още в Хитлерова Германия. В изследването Highway to Hitler авторите Нико Фойгтлендер и Ханс-Йоахим Фот доказват, че в периода 1933–1934 г. опозицията на нацистите губи одобрение в цяла Германия, но там, където се строят пътища и магистрали, това става с 60% по-бързо.

Повратният момент идва през август 1934 г., когато Хитлер става и канцлер, и президент, а съсредоточаването на толкова власт в ръцете му е одобрено на референдум. Според изследователите строителството на магистрали има принос за резултатите на референдума, тъй като 10 месеца преди това започват ударно да се прокарват аутобани. В районите близо до магистрали нацистите получават високи резултати. Изследователите обясняват това и с факта, че строителството успява да намали сериозен за Германия проблем – безработицата. В периода 1933–1934 г. тя спада наполовина.

Хитлер обявява своите планове за автомагистрали още с идването си на власт и в следващите 9 месеца започва строежът на първия участък. Пропагандата на режима използва магистралите и като символика – как едно енергично правителство преодолява „демократическата задънена улица“, в която Ваймарската република е оставила Германия.

Но да се върнем на Борисов. Може би този път ще е образованието, а?

Заглавна снимка: pixabay

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

„От Батак съм, чичо“, или тенденциите, които евроизборите показаха

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/batak-i-tendentsiite-na-evroizborite/

Странна работа са изборите. А мотивите за гласуване никога не са съвсем ясни нито на социолозите, нито на политолозите, защото са колкото логични, толкова и ирационални. Спомняте ли си онзи виц от времето на соца, който обобщава образно живота в тоталитарната ни държава: не работят, а получават заплати; магазините им празни, масите им пълни; недоволни, а гласуват „за“. Е, днес има една съществена разлика – магазините са пълни, но на доста хора масите са празни. И днес сме недоволни от политическото ни представителство и управляващите, но мнозинството от избирателите подкрепиха отново статуквото и системните партии.

По странен начин и партиите тълкуват своето представяне на избори. В приключилия преди дни вот за Европейския парламент

управляващата партия ГЕРБ излезе победителка, нищо че губи близо 75 хиляди гласа

в сравнение с резултата си на евроизборите през 2014 г. и получава доверието на едва 10 на сто от гражданите с право на глас у нас. Тези малко над 600 хиляди българи са предимно членове на партията и техните семейства, представители на държавната и местните администрации, както и на фирмите, които печелят големите обществени поръчки и усвояват милионите от еврофондовете. При това Борисов разшири електоралната подкрепа за партията си, като включи на избираеми места в листата Асим Адемов, който му донесе десетки хиляди гласове от турско-мюсюлманската общност, и Александър Йорданов от СДС – партията, която с името си даде на ГЕРБ повече нова легитимност, отколкото десни гласове.

Но премиерът много добре осъзнава печалността на тази победа и предчувства, че тенденцията на спад на доверие към партията му през следващите години може да се засили. И затова ще се опита да я задържи, като продължи да се освобождава от изхабените и дискредитирани лица в ГЕРБ. Като Цветан Цветанов например – втория човек в партията, когото изпрати с благодарности в забвение. Едноличният самодържец на властта ще потърси сметка и от кметовете на общини, в които партията изгуби евроизборите от БСП. И най-вероятно ще ги подмени с нови лица на местните избори тази есен. Но на фона на тоталната корупция, бедност и социално изключване на огромни групи от обществото, той все по-трудно ще убеждава обществото, че партията му има сили за постоянно самопречистване. Омерзението от бруталната употреба на властта девалвира и ерозира общественото доверие в ГЕРБ и цялата политическа система, затова краят на това управление не е далеч. А първият тест за това в какво организационно здраве е партията без Цветанов ще бъдат изборите за местна власт през октомври.

БСП изгуби битката с ГЕРБ за Европейския парламент,

но взе 50 хиляди гласа и един депутатски мандат повече в сравнение с 2014 г. И е единствената партия, вдигнала резултата си на сегашните евроизбори.

Можеше ли столетницата да не претърпи поредния крах? Разбира се, за него ѝ помогнаха фактори като вътрешната опозиция в партията; изборът на лицата в листата и подредбата ѝ, и напрежението около включването на Сергей Станишев в нея; лошата тактика или по-скоро липсата на такава в предизборната кампания; кресчендото в обсъждането на имотните скандали и неприятният фалцет (преминаващ към фалшив тон) на посланията, отправени от Нинова и Йончева към обществото; „прегряването“, както го наричат самите социалисти, от превъзбудата от предвкусването на властта и т.н.

Но дори БСП да беше направила много по-успешна кампания с умерени послания и тон, тя пак нямаше да спечели тези избори. Просто защото си остава посткомунистическа партия, приела цялото наследство на БКП като свое, отрекла се с половин уста от тоталитарното си минало и идеология и горда с постиженията на режима на Тодор Живков, който управлява България 33 години, заедно с нейния партиен апарат и репресивни служби. Не можаха да припознаят БСП като изразител на техните очаквания за по-социална Европа и една голяма част от българите, които живеят на ръба на оцеляването със заплати и пенсии, които ни държат стабилно на последното място по доходи в ЕС. Затоваикономистката Ваня Григорова заяви в интервю по БНР след вота, че ако БСП беше направила заявки за такъв тип политика в бъдещия европарламент, тя щеше да я подкрепи и не би се явила като независим кандидат в тези избори. И тук неизбежно възниква въпросът за процесите, които ще се развиват в тази партия и за необходимостта от появата на нова политическа формация в център-ляво, която да запълни този вакуум.

Най-интересно е представянето на ДПС на тези избори.

Партията запази позицията си на трета политическа сила, но електоралната ѝ подкрепа намалява с около 60 хиляди гласа, затова ще изпрати в новия Европейски парламент трима вместо четирима депутати, които излъчи на изборите през 2014 г. Създадена като проект на Москва и на ДС, за да неутрализира влиянието на демократичните партии в годините на прехода върху българските турци и мюсюлмани и да монополизира техния вот, днес, 30 години след насилствената смяна на имената на това население и прогонването на над 300 хиляди души в Турция, партията на Ахмед Доган губи влияние сред електората си. И основната причина за това е, че младите хора от етноса не са наследили страховете на своите бащи и дядовци от т.нар. Възродителен процес, които ДПС съживява периодично и винаги с манипулативни цели.

Останалите партии и политици у нас (с изключение на Иван Костов) така и не видяха протегната ръка на българските турци, които искаха през годините да се еманципират от Доган и от създадената от него партийно-религиозна клика. На тези избори беше регистриран голям отлив на гласове за ДПС от турско-мюсюлманската общност в България и нулев интерес от страна на изселническата ни общност в Турция. И една от най-важните причини за това е присъствието на одиозния Делян Пеевски в листата. В същото време в нея без свое представителство останаха регионите, определяни като бастиони на Ахмед Доган и партията му, което няма как да не е разгневило актива в Кърджали и Делиормана и да не е се отразило на резултатите от етническия вот.

Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски се отказаха да бъдат евродепутати с мотива, че искат да дадат шанс на младите в листата. И затова изпращат в следващия Европарламента 63-годишната Искра Михайлова, бивша министърка на околната среда и водите в кабинета „Орешарски“, и Атидже Алиева-Вели – зам.-шефка на Държавния фонд „Земеделие“, отговаряща за прилагането на Програмата за развитие на селските райони, с която бяха финансирани скандалните къщи за гости. Тези лица бяха избрани не от Доган, а от Пеевски, който вече разпределя порциите в държавата със санкцията на задкулисната власт, която го създаде.

Този контекст прави разбираемо и предизборното извинение на Доган към българските турци, част от които вече няма да намират политическо представителство в ДПС. Защото след тихия преврат в партията, на практика тя се оказа овладяна от олигархичния кръг, от същите обръчи от фирми, които Доган създаде, а сега те му отнеха властта, като го компенсираха с един ТЕЦ. Сега Движението за права и свободи ще се опита да се легитимира като партия с нов профил, като независима от етническия вот, а всъщност ще се развива като корпоративно-политически хибрид от латиноамерикански тип, което ще разврати още повече и без това нездравата политическа среда в България.

С тактиката си да се обърне към най-маргиналните и социално слаби групи в обществото, освен да си осигури между 300 и 400 хиляди гласа на избори, Пеевски търси и нов имидж както за партията, така и за себе. На тези избори либералната формация стана трета политическа сила в региони без етнически турци. А в други, като Пазарджишка област, изпревари по резултати БСП. В община Батак например ДПС е безспорен победител с 1419 гласа. В Пещера етнически турци са гласували за БСП, а в Септември – етнически българи за ДПС. Фактически в България етническият вот е разбит, а ДПС чрез модела #Кой започва за измества БСП от традиционната ѝ роля на социална партия. С една дума, отрочето е почнало да подяжда майка си. И ако успее да си гарантира тази подкрепа и в бъдеще (включително и с купен вот и законодателни инициативи като намаляването на ДДС върху хляба и лекарствата), не е изключено в бъдеще партията да стане втора политическа сила в България, а Ахмед Доган да остане само спомен и брошка на ревера на Пеевски и генерал Решетников. Тази тенденция е най-важната, откроила се на тези избори, и заслужава специален анализ и внимание.

Националистическия вот на 26 май (два пъти по-нисък, отколкото през 2014-та) обра ВМРО.

Основно заради гръмката антиромска и антибежанска риторика на Каракачанов, Джамбазки и техните подгласници, която напълно измести от фокуса Волен Сидеров, Валери Симеонов и техните партии, които едва спечелиха по един процент и малко. Провали се и другият претендент за този вот – Веселин Марешки, който като лисицата, на която гроздето е кисело, рече, че остава в нашия парламент, защото българите го искали тук.

Градската десница успя да изпрати Радан Кънев в Европарламента чрез „Демократична България“, като премина изборната граница с под 0,20%.

На ръба, както се казва, въпреки злостната и клеветническа кампания, организирана срещу коалицията от олигархията и нелегитимната власт в България. Това е безспорен успех, макар резултатът в сравнение с вота, който събра Реформаторският блок на предишните евроизбори, да е по-нисък. Но не може да бъде основание за особена гордост, защото рисковете ДБ да се превърне в малка бутикова партия на избраници (по подобие на други десни формации) без шансове да управлява, са големи. Затова трябва да намери нови коалиционни съюзници и да разшири електоралната си база, и без това малка в страни като България.

На настоящите избори за Европарламент е регистрирана най-високата избирателна активност от изборите през 1994 г. насам.

В Германия и Дания има увеличение отнад 10%, в Испания – над 20, в Австрия – близо 15 на сто спрямо предишните избори през 2014-та. Дори в Обединеното кралство, което се кани през октомври да излезе от ЕС, има ръст, макар и минимален. Положителна е тенденцията и в страните от бившия Съветски блок, където традиционно към европейските избори има слаб интерес. В Унгария, Полша и Румъния ръстът на избирателната активност спрямо предишните евроизбори е между 14 и 21 процента, а в Словения, Словакия и Хърватия, които остават в класацията зад България, активността се е повишила между 4 и 10 на сто.

У нас 66 на всеки 100 души с избирателни права не са се доверили на политическата класа и не са участвали в изборите.

Дали това е класически протестен вот, или е друга тенденцията, да кажат социолозите. Фактите са такива. И те показват загуба на представителство за политическата класа. Показват отвращението на българите към този „елит“ и нежелание повече да го възпроизвеждат с гласовете си.

Ще се акумулира ли достатъчно гражданска енергия за промяна, ще покаже времето. Ще е победа за демокрацията, ако обществото се самоорганизира и създаде само̀ нов политически проект. Всеки друг, появил се с акуширането на чужди държави и служби, може да свали от власт една партия. И да я даде в ръцете на друга. Но това ще бъде поредният политически фарс във фасадната ни демокрация.

Заглавна снимка: Стопкадър от пресконференция през 2014 г., когато Делян Пеевски обявява, че се оттегля от евродепутатското място и пита кой ще му се извини на него

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.