Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4172

Получих отговор от МВР, че изходният код на системата за електронна идентификация нямало да е публично достъпен ако изпълнителят не разреши и те нямали задължение да спазват Закона за електронното управление. Нищо, че в договора и в техническата спецификация има задължение системата да се разработва като софтуер с отворен код.

На друг мой въпрос, МВР отговарят, че чакат изпълнителят да отговори за въвеждане на съвременни функционалности на планираното в далечната 2016 мобилно приложение. Т.е. чакаме изпълнителят да каже дали ще можем да ползваме телефона за идентификация без да трябва задължително всеки път да допираме лична си карта (и то след като я сменим).

Това са индикации за проблеми, свързани както с работата на МВР, така и с работата на Министерство на електронното управление – МЕУ е органът, натоварен с политиката по електронна идентификация и фактът, че не е упражнен контрол и не е наложена съвременна визия, води до риск отново да нямаме адекватна електронна идентификация.

Ще ползвам тези проблеми да обърна внимание и на това, което като цяло се случва в Министерството на електронното управление.

При избора на правителството написах, че смятам, че министър Йоловски ще се справи и че има моята подкрепа. Към онзи момент това беше именно така. Оттогава съм опитвал да помагам на министерството в поставените задачи в правителствената програма и по други текущи проблеми, с целия си опит и знания – включително проведохме тристранна среща с министър Стоянов за развитието електронната идентификация, по моя инициатива. За съжаление, с течение на времето, виждах все повече, че министърът на електронното управление няма необходимия фокус и нещата не вървят добре.

Като започнем от абдикацията на МЕУ от електронната идентификация (илюстрирано от отговорите на МВР), от прозрачността (напр. на данните за плащанията в СЕБРА), от хибридните заплахи; минем през не докрай обмисленото съгласуване на процесите с електронните бележки и рецепти, през липсата на напредък по невидимите, но важни второстепенни задачи, без които не може, и стигнем до тормоза на служители с постоянни проверки на инспектората и съответното напускане на служители (видно от отговори на други парламентарни въпроси).

Срещата, която с Кирил Петков проведохме с министъра в началото на октомври беше именно с оглед на това – за да работим по-добре съвместно и за да е сигурен министърът, че има политическа подкрепа (ако в турбулентния период се е зародило някакво съмнение за това). За съжаление месец след срещата, министърът явно беше решил, че това не е било даване на подкрепа, а заплаха.

В светлината на горните проблеми все по-малко смятам, че МЕУ ще се справи със задачите и с очакванията, които всички имаме към него. Това, разбира се, не освобождава МВР от отговорност за електронната идентификация, но то е само част от картината. Длъжен съм да предупредя за тези рискове.

Искам да благодаря на служителите в министерството на електронното управление, които продължават съвестно да изпълняват задълженията си въпреки дисциплинарния произвол и хаоса.

Ще продължавам да работя за електронизация на процесите в държавата и да подкрепям и взаимодействам с изпълнителната власт. Защото тази цел, която включва повече ефективност, прозрачност и удобство, е над политическите интриги.

А по темата с електронната идентификация – разчитам на експертите в МВР да защитят обществения интерес, да изискат спазването на закона и въвеждането на съвременни функционалности. Иначе рискуваме да стигнем до същия казус като с тол-системата и да се чудим „къде е кодът“. Или дори по-лошо – никой да не търси кода, защото системата не се ползва.

За да се върнем в правилния път, предлагам (най-малко) следното:

1. МЕУ и МВР да определят съвместно какво трябва да получат гражданите от електронната идентификация – според мен това трябва да е мобилно приложение, с което да могат да се идентифицират без непременно нужда от нов личен документ, с ниво на осигуреност „средно“ по подразбиране, и „високо“ при регистрация с нова лична карта или след посещение на място.

2. Да бъдат наваксани забавянията по проектите по плана за възстановяване и устойчивост.

3. МЕУ и МФ да приемат изменения в наредбата за СЕБРА за регулярен експорт на данни за плащанията от държавата чрез СЕБРА (оставих проект за такова изменение още миналата година).

4. МЕУ да съдейства на МОН и МЗ за въвеждане на възможност за извинение на отсъствия по преценка на родител до определен брой дни, както и да се работи по доклада, който подготвехме преди година и половина, за отпадане на всякакви бележки и хартийки в системата на образованието.

5. МЕУ да координира въвеждането в продукционна среда адаптерите за обмен на данни с новия ТЕЛК-регистър и нови адаптери за регистрите на Агенция по вписванията (нещо, по което беше начертан план преди година и половина)

6. С проекта на устройствен правилник на МЕУ да не бъдат заличавани функциите, свързани с дезинформация,  хибридни заплахи и стратегически комуникации.

7. Да бъде извършен анализ на подзаконовата нормативна уредба, която противоречи на последните изменения в Закона за електронното управление.

8. Да бъде приета подзаконова уредба и съответните правила за използване на държавния облак, държавната мрежа и защитения интернет възел – особено облакът в момента почти не се използва заради липсата на подходящ процес.

9. Да бъде спрян тормоза над служители чрез инспектората на министерството, защото това драстично намалява капацитета за продуктивна работа на министерството.

Въпреки абсурдната ситуация съм конструктивен и се надявам критиките и притесненията ми да бъдат възприети именно така. Без промяна в подхода няма да бъдат постигнати целите, които всички сме си поставили за по-ефективен и прозрачен публичен сектор.

Материалът Рискове и притеснения, свързани с Министерството на електронното управление и електронната идентификация е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4168

По покана на Европейската Комисия участвах на конференция за използването на софтуер с отворен код в обществения сектор, на която споделих следното:

България през 2016 г. прие закон, с който всички административни органи се задължават при възлагане на разработка на софтуер, в договорите и спецификациите си да включат клаузи, с които да изискват разработеният софтуер да е публичен (от първия ден на разработка) и да е с лиценз, който позволява безплатно използване от всеки.

Това е важна мярка, за чието спазване настоявам във всичките си качества оттогава, по следните причини:

1. Преизползване – когато кодът на една система е публичен, всеки друг, разработващ сходна функционалност, може да го използва и развива. В системите в публичния сектор има много повтарящи се изисквания и е загуба на време и пари да се разработват всеки път от нулата.
2. Прозрачност и доверие – след като системата е разработена с публични средства, на обществото се дължи кода на системата. Така ще знаем как точно работи дадена система (и че работи правилно, съгласно закона, а не съгласно нечии интерпретации, както се оказа наскоро със системата за мониторинг на наличностите на лекарствата), и ще имаме повече доверие в нея (неслучайно направих предложение да се изгради нов софтуер на машините за гласуване, който да бъде отворен, но за съжаление това предложение не се прие в миналия парламент)
3. Качество – когато изпълнител на дадена поръчка знае, че кодът, който произведе, ще бъде публичен, внимава повече да спазва добрите практки, да прави кода по-четим и по-подреден. Не един път съм чувал, че „ще го публикуваме, ама чакай първо да го пооправим малко“. Включително на самата конференция, от колега от друга държава.
4. Одитируемост – държавата трябва да може да одитира какво точно е получила и да гарантира, че е получила (и че в продукционна среда работи) правилният софтуер. Примерът с тол системата, чийто изходен код липсва, показва защо това е важно – АПИ в момента не може да одитира в дълбочина собствената си система.
5. Ценова ефективност – има два аспекта на отворения код, свързан с цената за държавата, и по-точно за общата цена на притежаване (total cost of ownership). Първият е, че когато използваш готов продукт с отворен код, той е безплатен (спрямо цената на лицензите или абонамента за платен такъв). Но вторият аспект е, че когато нямаш кода да даден софтуер, или нямаш права да го модифицираш, си до голяма степен заключен за един доставчик. Ако лицензът на кода позволява модификации (каквото позволят всички open source лицензи), софтуерната компания, която го поддържа, може да бъде сменена, което пък означава конкуренция и съответно – по-ниска цена.

Имаме закона, имаме съответната наредба и шаблона за технически задания, имаме и правомощията за контрол по прилагането и съгласуване на заданията, така всички нормативни и процесни предпоставки са налице. Не е налице още културата и пълното разбиране у възллжителите защо това е важно (пример за това е моят въпрос до МВР защо по проекта за електронна идентификация все още няма публикуван изходен код, въпреки че се работи по него). Тук е моментът да отбележа, че мобилното приложение за електронна идентификация, която аз възложих като министър, също няма публикувана работната версия на код, защото проектът беше спрян в служебния кабинет и ключови негови части блокирани заради отказ от предоставяне на достъп до данни от МВР. Ако проектът беше продължил, щях да настоявам за работа именно в хранилището на МЕУ.

Освен честото неспазване на изискванията, имаме и притеснения от страна на службите за сигурност, които виждат риск в разкриването на изходния код. Аз не съм съгласен с тези притеснения, тъй като не се публикува нищо, свързани с оперирането на системата в продукционна среда – нито криптографски ключове, нито пароли, нито мрежови настройки. Да, съществува риск от наличие на уязвимости в кода, които да бъдат видени от хакери, но криенето на кода не означава, че уязвимостите не са там. Криенето, обаче, може да попречи на „белите хакери“ да ги докладват преди да бъде злоупотребено с тях.

Невинаги е възможно да се възлага разработка на софтуер с отворен код – понякога се придобива нещо готово, за което се купува лиценз или абонамент. Трябва предварително да е ясно на възложителя какво си поръчва – готов софтуер, разработка „на чисто“, или хибрид (готов софтуер с надграждане със специфични модули). Именно последното е случаят с тол системата, но държавата не е знаела какво поръчва, и вместо да получи кода на доработените за нея функционалности, е получила само лиценз.

Готовият софтуер е нещо хубаво и удобно, защото зад него стои производител и неговите партньори за внедряване. Но колкото и привлекателно да изглежда, трябва да се направи преценка дали са налични достатъчно добри алтернативи с отворен код. Понякога няма такива, или са твърде далеч като възможности. Понякога има, но няма достатъчно експерти с познания за тях.

Има и случаи, в които изпълнителят твърди (с право или не), че определени библиотеки, съдържащи основни функционалности, са си негови и той само дава лиценз за тях. Това е възможно, като в такива случаи (какъвто би следвало да бъде и този с тол системата), държавата може да поиска една от две опции. За предпочитане е т.нар. code available, вкл. с право на модификации. Т.е. кодът не се публикува, изпълнителят запазва авторските си права, но предоставя кода на възложителя, както и правото той да възложи надграждане на друг. Това е сложно за уреждане, и включва риск от „падане на гаранция“ („не знам какво сте му правили, при нас си работи“). Втората опция е т.нар. source code escrow – кодът се депозира в трета страна, която го предоставя на държавата в случай, че производителят фалира или спре работата по продукта. Това е по-малко желателният подход, тъй като обвързва държавата с един доставчик, но поне „фаталните“ сценарии са покрити.

Остава и казусът с т.нар. „софтуер като услуга“ (SaaS). Там държавата може да поиска достъп до кода, за да го одитира, но нито може да го публикува, нито да го надгражда (освен ако самата система няма plug-in архитектура). Много съвременни софтуерни компании предпочитат „софтуер като услуга“, защото това им дава повторяем приход, по-лесно управление на клиентите и по-добра видимост върху използването. Само че SaaS е оперативен разход, а не капиталов. SaaS представлява задължително заключване за един доставик. Ползите са удобството и нулевата инвестиция в хардуерна инфраструктура. В някои случаи SaaS е валиден подход, но според мен софтуерните компании могат да предоставят т.нар. self-hosted версии на своите продукти, което би било от полза за обществени организации.

Софтуерът с отворен код е най-силен в основните технологични решения – системи за управление на бази данни, операционни системи, уеб сървъри. При този тип софтуер много рядко има причина за комерсиални решения, особено ако има корпоративна поддръжка за софтуера с отворен код „на една ръка растояние“. Затова бих насърчил всички да използват напр. Linux, PostgreSQL, NginX.

При всички положения, когато държавата използва софтуер, който е с отворен код, трябва да дефинира процеси по неговото развитие и управление, напр. механизъм за предлагане на подобрения от участници, различни от избрания изпълнител. Всъщност, в наредбата, която подготвихме през 2016 г., в чл. 60 такъв процес е предвиден, но досега той не е реализиран.

Закупуването на софтуер, неговото управление и поддръжка, изчисляването на цената на собственост и всички останали аспекти са сложни. В един блогпост или няколко изказвания на конференция не могат да покрият всички тези сложности. За да не допуска държавата грешки, трябва да има достатъчно познание по тези въпроси в нейните структури. Министерство на електронното управление и структурите към него могат да бъдат център за такова познание, но не следва да са единствените. Затова обмисляме предлагането на фигурата на Chief information officer (CIO) за администрациите, които да са не просто ИТ директори, отговарящи за оперативните ИТ задачи, а които да имат директна комуникация с органа на власт и да изграждат стратегията и да водят дигиталната трансформация на администрацията.

С времето ще се формират добрите практики, ще се натрупа опит и няма да се допускат грешки, които струват на държавата скъпо, и от които понякога губим години в дадена сфера. А отвореният код ще бъде важен инструмент за дигиталната трансформация.

Материалът Отворен код и придобиване на софтуер от държавата е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4165

Днес участвах на срещата на премиера Денков, МЗ, МЕУ и Информационно обслужване със съсловните организации в сектор „здравеопазване“ на тема „електронна рецепта“.

Предложението на МЗ задължението за изцяло електронни рецепти да се премести за април има своите рискове, но дава възможност за повишаване на доверието в системата.

Аз предложих пет неща на срещата:

1. Мека прогенерична политика чрез промяна на опциите по подразбиране – чрез софтуерите, по подразбиране да се позволява генерично заместване, а ако лекарят смята, че трябва да се отпусне лекарство от конкретен производител (има легитимни причини за това), да трябва да отбележи „забранявам заместване“. По този начин фармацевтите ще могат да отпускат еквивалентни лекарства в повечето случаи, ако няма от предписаното – това беше един от основните проблеми при старта на е-рецептите. С това предложение се оставя решението у лекаря.

2. Ясно дефиниране на изключенията, при които могат да се ползват хартиени рецепти – домашни посещения, лекари, които не могат използват технологии, чуждестранни лекар. Също: срив в системата. Това го предложих миналата година на служебния кабинет, когато отмениха електронната рецепта, но се го възприеха.

3. Въвеждане на стандарт за удобство/потребителско изживяване/UX на софтуерите, с които се изписват рецептите. Според мен немалка част от недоволството в лекарското съсловие е поради по-бавното и по-неудобно изписване чрез софтуер. В стандарта може да се включат конкретни тестове и засичане на време за изписване.

4. В „гратисния период“ да се отстранят всички оставащи технически проблеми, с много оперативен процес между МЗ и Информационно обслужване, като големите болници и ДКЦ-тата да се включат активно в тестовете.

5. При отпускане на лекарства по хартиени рецепти (след април) да има улеснено въвеждане на данните от фармацевтите, напр. автоматично при верификация на лекарството.

Тези предложения могат да бъдат включени в Наредба 4, за да бъдат реализирани до април.

Електронните рецепти намаляват порочните практики в системата. Дават повече видимост и възможност за провеждане на здравни политики. Помагат с преодоляването на проблема с антибиотичната резистентност. Затова тези усилия на всички страни си струват.

Материалът Предложения за електронните рецепти е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4159

Малко понятия за анализаторите, които днес ще коментират темата:

• хеш / хеш код / чексума / криптографски идентификатор – това е сравнително кратък низ от символи, който представлява уникален отпечатък на даден софтуер или файл. Той е видим за всички, по закон е публичен и се публикува на сайта на ЦИК . И трябва да е еднакъв за всички машини.
• изходен код – това е серия от инструкции, които описват поведението на софтуера. Той е доста редове (вероятно над половин милион за софтуера на машините). Той се представя в цялост на партиите и коалициите по закон, т.е. всички сме го виждали официално, пред представители на ДАНС.
• парола – паролата всички знаят какво представлява. В този процес тя се ползва само за допълнителна защита на ключа (и са три пароли, на трима членове на ЦИК). Писането на пароли не се вижда на екран – дори звездички не се виждат.
• ключ / криптографски ключ / частен ключ – това е последователност от символи (реално – байтове), чрез която се подписва софтуера на машините. Машините зареждат само софтуер, подписан с ключа на ЦИК. В процеса по изграждане ключът не се визуализира на екран. Записва се на диска, защитен с комбинация от три пароли. При ново изграждане се генерира различен ключ всеки път, на случарн принцип, като той не дава достъп до машините. Възможност (индиректна) да се инсталира софтуер на машините дава ключът на ЦИК за тези избори и ключът от предните избори (заради процес, който е извън обхвата на обяснението на понятията).

Накратко – всичко, което е видимо на екран, е публично или частично публично (за регистрираните партии) по закон. Всичко, което трябва да е тайно – ключът+паролите, не се показва на екран, а повторно генериране не дава достъп до машините.

Тези разяснения вероятно са излишни, защото въпросът беше превърнат в политически. Но тъй като днес е ден за размисъл и по студията няма да има политици, се надявам анализаторите да са по-прецизни.

Материалът Хеш, код, ключ – обяснение на понятия е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4156

Вероятно в опит да оправдаят слаб изборен резултат в София и други големи градове, партиите извън ПП и ДБ се надпреварват да обясняват за конспиративни теории за машините, защото зам-министър бил снимал екран на лаптоп. Нека да направя няколко важни разяснения, за да не се вихрят колегите с гръмки, но безсмислени словосъчетания с „кодове“ и „флашки“.

1. Няма как снимки или видео да компрометират машините. Изходният код е вероятно над половин милион реда – всеки, който някога е виждал код, знае, че това са пълни глупости. Tака или иначе машините са само принтери, които разпечатват разписки, а резултатът се брои от секционните комисии.

2. Всичко, до което има достъп МЕУ (изходен код, скриптове, библиотеки), беше предоставено на партиите и коалициите в понеделник (след като пред нас в петък беше изграден и подписан софтуера). Няма как нещо, което по закон се дава на всички партии, да дава възможност за манипулация.

3. Единственото тайно нещо в процеса, от което зависи сигурността, са паролите на членовете на ЦИК и ключа, който е случайно генериран и защитен с тези пароли. Ключът се съхранява в ЦИК, а МЕУ няма достъп нито до него, нито до паролите, които бяха написани от членовете на ЦИК в процеса на т.нар. „доверено изграждане“

4. Екипите в Министерство на електронното управление трябва да документират процеса по преглед, изграждане, тестване, провизиране и т.н. Моето допускане е, че като част от този процес са правени снимки и записи от отговорните за процеса. Заместник-министърът е бил натоварен да контролира и координира дейностите по Изборния кодекс.

5. Да твърдиш, че снимка или запис на екран компрометира изборите е все едно да твърдиш, че чистачката, която пуска прахосмукачка в близост до касата на ЦИК, може да компрометира изборите. С една дума – нелепо.

6. Тъй като моето име беше вкарано в нелепи спекулации за натиск и някакви милиони, искам ясно да кажа, че това са лъжи и ще съдействам на всички органи в проверката на тези твърдения.

7. ЦИК е органът, който ще вземе решение дали в изнесеното има някакъв риск или не и по какъв начин ще се гласува. Ние ще се съобразим с това решение и няма да го ползваме за следизборни оправдания. Важното е да има избори и българските избиратели да могат да изберат следващите кметове и общински съветници.

Убеден съм, че хората няма да се вържат на този фарс. Останалите партии прекалиха с истерията и вярвам, че българските граждани го виждат. Гласувайте в неделя, защото само това има значение.

Материалът Фалшивият скандал с машините е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4154

Да коментирам и другата тема, свързана с е-здравеопазване – електронните извинителни бележки. Те са добра и правилна стъпка, но също като рецептите, показват слабости на процеса.

Оплаквания от електронните бележки има доста, част от тях са неоснователни, но част от тях са валидни. Неоснователни са твърденията, че само лични лекари или само лекари с договор с НЗОК могат да издават такива. Това не е вярно – всеки лекар трябва да вкарва данни в НЗИС (централната система за е-здравеопазване). И като параметър на всеки преглед може да бъде посочено и извиняване на отсъствия.

Проблемът е в това, че лекарите стават „нотариуси на сополите“, защото трябва в електронната система да обвържат извинението на отсъствия с проведен преглед. Това задължение не е ново. Просто сега, с електронната система, не може да се заобиколи, което повдига въпроса за неговата адекватност.

Дали с раздаване на кочани, дали със съобщения по вайбър и минаване „само да взема една бележка“, лекари и родители са намерили практично заобикаляне на писаните правила, с което са облекчавали здравната система.

Нашата работа като законодател, и като управляващи, е да направим писаните правила адекватни на реалността. Има два подхода, които се допълват.

Първият в регламентирането на телемедицината. Не точно „преглед по Вайбър“, защото трябва да са налице редица гаранции, но близо до това. Внесли сме вече такъв законопроект. Така няма да трябва да се събират излишни опашки пред кабинетите.

Вторият подход е правото на родител да извини няколко дни отсъствия по своя преценка, в допълнение на сегашните „по семейни причини“. Това е практика по света. Да, родителите нямат медицинска експертиза, но няма нужда за всяко отсъствие да има диагноза с код по МКБ. Отсъствие за неразположение по преценка на родителя, с разумно ограничение, е напълно нормална житейка хипотеза. Аз напр. имах мигренни болки в училище. Нужна ли е бележка за главоболие? По-скоро не.

Това извинявяне също може и трябва да бъде електронно. Аз бих пакетирал това право с попълване на въпросник за симптомите, защото рискът при такъв подход е да бъде пуснато на училище привидно здраво, но заразно дете (ако има епидемия, напр.)

Представете си прикожението еЗдраве на МЗ, в което по ЕГН на дете и родител и попълване на въпросник, се предоставя възможност за извиняване на отсъствия. Пак проследимо, пак събираме информация, пак се ограничават злоупотреби (с ограничения броя дни), но без претоварване на здравната система.

Електронното извиняване на отсъствия е правилна стъпка, но може да се подобри, като го използваме за поправяне на проблемите на отдавна съществуващия и успешно заобикалян нормативноустановен ред.

Материалът Подобрения по електронните извинителни бележки е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4151

Електронната рецепта. Както често се случва, когато електронизираме един процес, излизат на повърхността неговите вградени дефицити, които са оставали невидими досега.

Когато лекар предпише антибиотик Аугментин на бяла рецепта, но такъв няма в аптеката, там те питат искаш ли еквивалентен на него (случвало ми се е – в три аптеки го нямаше, върнах се и взех генерик).

Именно тази особеност – че в електронната рецепта има маркер за позволяване или непозволяване на генеричното заместване, което фармацевтите не могат да не изпълнят, е причината за обикалянето на много аптеки и връщанията при лекаря. А С хартиената рецепта това, че някой не следва стриктно чл. 34 на съотверната наредба оставаше под радара.

Има, разбира се и други проблеми. Напр. има(ше) бъгове и „непочистени“ данни за лекарствени кодове. Тъй като цялата система разчита на екосистема от софтуер на частни доставчици (и само напоследък на едно държавно мобилно приложение за случаите, в които лекарят не може да е на компютър), е очаквано в първите дни на всяка промяна да има малки проблеми. Със сигурност можеше да има повече комуникация от институциите към заинтересованите страни – лекари, зъболекари, пациенти, фармацевти.

Има обаче и стандартното отлагане до последния момент, което се случи и с верификационната система преди години. Електронни рецепти има от доста време. Миналата година трябваше да влязат в сила за всички „бели рецепти“. Година по-късно, въвеждането на задължителна електронна бяла рецепта само за два вида лекарства не би трябвало да е изненада за никого.

Според мен, обаче, водещият е проблемът с генеричното заместване, който беше изваден „в прайм тайм“ от електронните рецепти. Моето мнение е, че трябва да има задължително генерично предписване (т.е. дори да се изпише лекарство по търговско наименование, в рецептата да се включват и непатентнотно му наименование), а фармацветът да предложи алтернативи. В същото време трябва чрез системата да се следи дали дадена аптека не фаворизира даден производител (без значение дали на генерично лекарство или не).

Колкото и да отложим влизането в сила на задължителните електронни рецепти, този проблем ще стои. Дори да дадем достъп на лекарите до информация за наличности (което смятам за правилно по принцип), това ще усложни работата им, особено с ситуации на привършващи количества и пак ще има случаи на обикалящи пациенти.

Генерично изписване и заместване има почти навсякъде в Европа и е въпрос на политическо решение. То не е толкова просто, колкото изглежда, но ще трябва да го вземем скоро, защото иначе електронната рецепта ще бъде обвинявана от пациентите в грехове, които не са нейни. А ползите от нея са огромни за здравната система.

Материалът За проблемите с електронните рецепти е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4148

Миналата седмица гласувахме на второ четене много промени в Закона за общетвените поръчки. Промените са значителни, по целия закон, но нека да откроя няколко важни промени, които бяха приети и които са по наше предложения:

• Публикуване на договорите, сключени без обществена поръчка (над 50 хил лв.). Има редица изключения, при които не се правят обществени поръчки и досега оставаха скрити. Освен договорите, ще трябва да се публикуват и анексите към тях, както и приложенията, тъй като през анекси и приложения понякога се крият важни детайли по сключени догвоори. Останалите (под 50 хил., което е разумен праг) плащания ще се публикуват така или иначе с данните от СЕБРА. Тук не е важна просто сумата, а условията, по които е платена.
• Публикуване на договорите за телевизионно време над 10 хил. лв и пълна разбивка на разплатените средства по доставчици на медийни услуги при такива договори и при поръчки с агенции-посредници, които разпределят парите към множество медиии. С това ограничаваме възможността на властта (която и да е тя) скрито да насочва пари към медии и така покриваме критика в доклада на Европейската комисия за върховенството на закона във връзка със свободата на медиите.
• Данни за поръчките ще се събират в структуриран вид – стойност при сключване, стойност при изменение, единични цени на стоки и услуги, ценовите предложения, процент участие на фирми в консорциуми, стойности на договори с подизпълнители, брой подадени оферти и др. След като се съберат, данните се публикуват като отворени данни по международен стандарт. Това ще позволи много по-детайлен анализ на обществените поръчки от активисти, журналисти, анализатори. Промяната влиза в сила след 1г, в която да бъде надградена системата за електронни обществени поръчки
• Веднъж годишно действителните собственици и членовете на управителните органи на дружеств, които са получавали над половин милион лева, ще бъдат проверявани за принадлежност към Държавна сигурност от Комисията по досиетата.

Продължаваме систематично да правим държавата по-прозрачна и по-ефективна.

Материалът Изменения в Закона за обществените поръчки е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4145

Прочетох становището на Венецианската комисия за проекта за изменение на Конституцията. И смятам, че е като цяло положително. На практика комисията потвърждава собствените си препоръки от миналото по основните въпроси за съдебната реформа и изразява одобрение за това, че тези препоръки са залегнали в проекта. Има елементи, по които дава предложения за подобрения и настоява някои части да се преосмислят. Излага и критика за недостатъчните мотивии и обществени консултации.

Горният абзац звучи скучно и нюансирано. Не става за заглавие. За сметка на това се появиха заглавия като „шамар за измененията в Конституцията“, „Венецианската комисия установи липса на мотиви“, „Венецианската комисия не подкрепя измененията“, „унищожителна критика“, „не пести критики“ и подобни.

В становището на комисията обаче пише, че „Най-важната част от промените са измененията в глава IV (съдебна власт), като проектът на изменения прави няколко стъпки в правилната посока“, „съставът на ВСС е в съответствие с препоръките на Венецианската комисия“ и др.

Венецианската комисия не гласува проекта на първо четене. Тя не трябва да реши с „да“ или „не“, а трябва да напише мотивирано становище по всяко едно от предложенията, и то по различните негови елементи (напр. одобрява посоката за повече отчетност на прокуратурата, но смята, че само 3-ма действащи прокурори в състава на прокурорския съвет е недостатъчно). И тя именно това прави – експертно и нюансирано.

Има две критики, които някои използват, за да дискредитират целия проект. Едната е за кратките мотиви към законопроекта, а другата е за недостатъчното обществено обсъждане. По мотивите – формално са прави, че писмените мотиви са кратки. В парламентарната процедура, обаче, има т.нар. „становище на вносител“, в която Христо Иванов говори 20 минути, излагайки мотивите за предложените изменения в дълбочина. В този смисъл, писмените мотиви са недостатъчни, но се допълват от становището на вносителя. По хронологични причини, Венецианската комисия не ги е виждала, поради което има тази точка в становището ѝ.

По критиката за общественото обсъждане – в правилника на НС общественото обсъждане се провежда по вече внесени текстове, при първото гласуване във водещата комисия. Преди внасяне на проекта няма такава формална процедура, но темите са били обсъждани многократно в различни формати (политически, експертни и медийни) и не може да се каже, че е нямало достатъчно обществен дебат. Той обаче не е бил структуриран около конкретните предложения.

Именно за да има такъв дебат, Конституцията предвижда един месец между внасяне и разглеждане на първо гласуване. И на база на множеството постъпили становища смятам, че обществено обсъждане е имало – всяка заинтересована страна е дала своето становище и писмено, и устно (и то влезе в доклада на конституционната комисия). И тези становища, заедно с това на Венецианската комисия, ще бъдат отчетени при предложенията между 1-во и 2-ро четене, защото те са именно по детайлите.

Можеше ли да има кръгли маси преди първо гласуване – можеше. Не са формално по процедура, но щеше да е добра добавка към процеса. Можем да подобрим правилника на НС, за да включим предварителна стъпка на обществено обсъждане. Смятам, че това има потенциал да подобри законодателния процес (не само по изменения в Конституцията).

Сега, преди второто първо гласуване през декември, имаме време да обясним още по-добре промените. Не детайлите, защото те са строго специфични, и аз, макар да участвам в процеса, нямам самочувствието да разбирам балансите в съдебната власт.

Но ще комуникираме духа и целите на промените, а именно – независимост на съда, отчетност на прокуратурата и премахване на свръховластеността на главния прокурор. Цели, които Венецианската комисия не само подкрепя, а е препоръчвала дълги години и сега отчита позитивно тяхното включване в проекта за изменения на Конституцията.

Материалът Коментар по становището на Венецианската комисия за измененията в Конституцията е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4142

Може би в целия шум и предизборно напрежение работата на парламента остава в съзнанието на хората като „нещо там се карат“.

Отвътре пък често сме твърде фокусирани върху конкретните закони. Темпото е високо, във всеки закон има сериозни въпроси, изискващи трудни решения и компромиси. И понякога три думички в някоя алинея се усещат като „голяма победа“.

Но нека в паузата да дам един поглед отгоре. Реалността е, че имаме позитивен дневен ред и се движим по него.

„Законите по плана за възстановяване“ не са едни неща, спуснати отнякъде, които просто трабва да отчетем, за да дойдат едни пари от Европа. Това са закони, които сами сме си наложили да приемем (в началото на миналата година, в предния редовен кабинет), и сме ги скрепили с европейския механизъм за възстановяване и устойчивост.

Това са много важни реформи, които имат нужда от допълнителния „печат на одобрение“, за да не бъдат отлагани. Те често са сложни, с трудни въпроси за решаване, но абсолютно необходими. Разследването на главния прокурор, личния фалит, търговската несъстоятелност, антикорупционния орган, дигитализацията на регистрите, повишаване на конкуренцията и прозрачността в обществените поръчки, промените в енергетиката и др.

Това не са неща, които се усещат на следващия ден. Но липсата на тези промеми дълго е дърпала страната назад. И сега, в трудна политическа обстановка, ги приемаме, за да махаме парчета от стъкления таван над развитието на страната.

А най-голямото парче е устройството на съдебната власт в Конституцията. Затова тя беше пред скоби при формирането на правителството.

Времето ще покаже дали този позитивен дневен ред, за който сме настоявали (и заради чието съгласуване и гласуване заедно с партии, които дълго сме посочвали като опоненти, получаваме критики) си е струвал и дали е дал очаквания дългосрочен резултат. Но сме длъжни да правим възможното.

Материалът Позитивният дневен ред е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4136

Тази седмица приехме на второ четене (т.е. финално) измененията Кодекса на труда, с които отпада трудовата книжка. Данните вместо в нея, ще се вписват в регистър на заетостта в НАП, който ще се появи след като бъде надграден регистъра на трудовите договори, който действа от две десетилетия и където се регистрира всеки трудов договор.

Нека да опитам да обясня какво прихме, защо го приехме и как го приехме.

По въпроса „как“ – през май внесохме законопроект, който предвиждаше създаване на такъв регистър, сканиране на всички настоящи трудови книжки и попълването му с данни от тях. Той мина на първо четене, но трябваше да се направят сериозни редакции, за да може да бъде изпълнен. Създадохме работна група към социалната комисия в парламента (с всички институции, синдикати, работодателски и професионални организации), като между нейните заседания всеки вторник, проведох редица срещи с НАП, НОИ и Министерството на труда и социалната политика, за да изчистим всеки детайл. След това работната група предложи редакции, които социалната комисия прие, а след това и пленарната зала на второ четене с пълен консенсус, за което вече благодарих на всички участващи в процеса.

Приетите изменения имат следните основни моменти:

• Срок за бизнес анализ, подготовка на наредба и надграждане на регистъра на НАП – до юни 2025 г.
• След влизане в сила, работниците и служителите спират да си носят трудовата книжка при всеки работодател
• Трудовата книжка все пак се съхранява, в случай, че трябва да се доказва стаж преди да има регистри на НОИ или про спорове с работодател за правоотношения в последните 20 години
• Еднократно, в 8-месечен период, работодателите „оформят“ трудовите книжки на служителите, т.е. вписват данни към 01.06.2025 г в тях, за да не се позволят злоупотреби (напр. служителите сам да си впише извънреден труд или преназначаване на друга категория труд при същия работодател). Периодът е достатъчно дълъг, за да не натовари работодателите с попълване
• При постъпване на работа, изменение на договор и напускане на работа, работодателят вписва данни в регистъра на заетостта
• Разговорно нареченият „Клас прослужено време“ (допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит) ще може да бъде изчислявано на база на данните в регистъра
• Служебните книжки на държавните служители ще отпаднат година по късно, като ще се прилага сходен ред. Допълнителният период е предвид повечето специфики на държавната служба (има допълнителни атрибути, дипломатическата служба е подслучай на държавната и т.н.)
• Работодателите ще имат достъп до данните за настоящите си работници и служители, но без данни за заплатата от предходни работодатели, което е в защита на интересите на служителите
• Служителите ще имат достъп до пълните данни за себе си – за всичките си трудови и служебни правоотношения, т.е. цялата си трудова история, без значение в частния сектор или в държавната администрация

Има няколко важни въпроса, които трябва да получат отговори:

В: Защо остават трудовите книжки да се представят при пенсиониране от служители с трудов стаж преди 98-ма година, вместо да се сканират и историческите данни да се дигитализират?

О: В периода 89-98 г. има много случаи на фалшив трудов стаж, вкл. фалшива категория труд, с цел облагодетелстване на служители. НОИ изследват тези случаи един по един, вкл. с анализ на хартията, мастилото и други характеристики на документа. Няма как такова задължение да бъде вменено на текущия работодател. Още повече – текущите работодатели няма как да носят отговорност за достоверността на данните, въведени от предходни работодатели. Заради тези практически проблеми, старият стаж ще продължава да се доказва с трудова книжка при пенсиониране. Но в рамките на дискусията в работната група се избристри идеята НОИ да уредят процес, при който служителите да могат да предадат трудовта си книжка на НОИ за дигитализация преди да дойде времето за пенсия.

В: Каква е разликата на регистъра на заетостта с регистъра на трудовите договори, който действа в момента?

О: Регистърът на заетостта ще стъпи на регистъра на трудовите договори, като всичко, което се е подавало досега, ще продължи да се подава. В допълниение ще се подават и допълнителни данни, които в момента ги има само в трудовата книжка, ще се включват служебните правоотношения, запорите на заплатата. Ще се вписват и по-актуални данни при допълнителни споразумения към сключени трудови договори, защото в момента напр. заплатата в регистъра на трудовите договори не е актуална.

В: Защо регистърът да бъде в НАП, а не в НОИ или в МТСП?

О: Действително, НАП не е ползвател на тази информация. Но през 2001 г. на НАП е вменено да води регистъра на трудовите договори, а най-логичната следваща стъпка е неговото надграждане. Също така, в НАП има административен капацитет, чрез който да бъде осъществено това надграждане.

Смятам, че с институциите решихме всички висящи казуси, които могат да възникнат при отпадането на трудовата книжка, и че приетият закон е добър. Да, няма да си скъсаме трудовите книжки утре (една толкова вкоренена система не може да се изкорени безрисково за един ден), но ще имаме всички ползи от тяхната липса – и работодателите, и служителите.

Материалът Трудовата книжка отпада след две години е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4132

Вчера на второ четене приехме измененията в Закона за електронното управление, който подготвихме в Министерството на електронното управленир преди година и нещо. В него има много важни промени, в т.ч.:

• приравняваме служебните справки на удостоверения, за да не трябва да променяме всички закони и наредби, за да отпаднат удостоверенията.
• физическите лица ще могат да заявяват електронни услуги без да подписват заявленията с КЕП (който продължава да е бариера пред използването на е-услуги).
• електронните услуги ще са с по-ниска такса спрямо тези на гише
• разширяваме електронното връчване, като го правим възможно за актове и електронни фишове. Ще може в системата за сигурно връчване да се посочи, че човек желае напр. МВР да му връчва там електронните фишове.
• уреждаме дейността на посредниците, които могат да предоставят услуги на гише по-близо до гражданите, които не ползват интернет (напр. за да не ходят до областния град)
• няма да може с подзаконов акт да се въвежда изискване за представяне на документи за доказване на обстоятелства, които ги има в регистър. Т.е. всички наредби, вкл. общински, в които се искат непредвидени в закон удостоверения, бележки, стикери и подобни стават незаконосъобразни.
• всички регистри ще трябва да минат от тетрадки в електронен вид през 2024 г., когато влиза в сила задължението регистрите да се водят или чрез собствена информационна система, или чрез новоуредената централизирана система за водене на регистри.
• въвеждаме задължение за изпращане на напомняне при изтичащ срок на документ („индивидуален административен акт“)
• отпадат факсът и телексът от Административнопроцесуалния кодекс
• въвеждаме редица важни определения като „регистър“ и „централен администратор на данни“ и уеднаквяваме редица дефиниции в няколко закона, които се бяха разнинали през годините.

Всичко това ще започне да се прилага в следващите месеци. С него се покриват и цели, поставени в плана за възстановяване и устойчивост и е важна стъпка към повече удобство за гражданите и повече ефективост на администрацията. Приемането на закона не трансформира администрацията автоматично, но поставя важни рамки и задължения, с които Министерството на електронното управление може бързо да напредне.

Материалът Приехме важни промени в Закона за електронното управление е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4121

Първата парламентарна сесия на 49-тото Народно събрание приключва днес. Както направих и в предходното Народно събрание, ето отчет за свършеното от мен за този малко над тримесечен период. Тук ще включа само неща, по които лично съм работил (рядко сам, разбира се), за да не си приписвам работа на други колеги или други парламентарни групи. Иначе тук е целият ми профил в сайта на Народното събрание.

Приети законови текстове:

• Електронни ваучери за храна – след като в предния парламент беше отхвърлен „минималистичния“ вариант за законопроект за електронни ваучери за храна, след съвместна работа с Министерство на финансите, със Закона за бюджета беше прието от 2024 г. да има електронни ваучери за храна. Избраният подход е максимално технологично-неутрален, така че да не се предпоставя на законово ниво как ще бъдат реализирани ваучерите – оставено е на свободния пазар да установи кой е най-ефективният метод. Най-вероятно това ще става с карти с ограничена употреба, но са възможни и други подходи (напр. със смартфони).
• Забрана за администрациите да отказват плащане с карта, ако тя е издадена от друга държава – някои администрации приемат всички карти, някои – само български, в зависимост от това какво са подписали с обслужващата си банка. Докато бях министър, съвместно с министъра на финансите изпратихме указания на административните органи да отпаднат ограниченията на база на банката-издател, но това все още не е факт навсякъде, поради което в Закона за ограничаване на плащанията в брой, съгласувано с БНБ, приехме алинея, която забранява такова неравно третиране. Така българи с чуждестранни карти или с карти на финтех компании като Ревоюлт също ще могат да плащат на пос-терминали.
• Възможност за плащане на електронни фишове и наказателни постановления преди да са връчени – в момента трябва да отидете до КАТ, за да ви връчат електронен фиш или наказателно постановление, преди да можете да го платите. Дори да искате просто да си платите (с отстъпката за навременно плащане), преди приемането на промените в Закона за движението по пътищата не можехте, без да се разходите в работно време до КАТ. Сега можете просто да го платите, и той ще се счита за връчен. Скоро МВР трябва да разреши това на портала си за електронни услуги
• Туристическа реклама на България – с изменения в Закона за туризма дадохме възможност министъра на туризма да ползва онлайн реклама в големи платформи (Фейсбук, Гугъл и др.) без посредници, които вземат процент от рекламния бюджет
• В Закона за съдебната власт се приеха текстове за въвеждане на криптографски гаранции за случайното разпределение, което гарантира, че изборът е проверим и неманипулиран
• В Наказателния кодекс направихме необходимите редакции, за да е недвусмислено ясно, че обикновени потребители не могат да бъдат обект на наказателно преследване, само защото ползват торенти (от край време е криминализирано пиратството, но сега Министерският съвет беше предложил допълване с цел улесняване на досъдебното производство за злоупотреби с обекти на авторското право в големи размери)

Напредък по важни закони:

• Отпадане на синия талон – този текст го внасяме от 45-тото НС (април 2021 г.), но се очаква да се приеме по-късно днес, макар и по малко странен начин процедурно. Важното е, че синият талон отпада съвсем скоро. След влизането в сила (другата седмица) ще можете да си го скъсате.
• Електронизиране на данните от трудовата книжка и съответно нейното отпадане – законопроектът мина на първо четене, след което беше създадена работна група, която рза един месец реши много потенциални проблеми и гранични случаи. В крайна сметка регистърът на заетостта ще бъде в НАП, като ще бъде надграден регистъра на трудовите договори. Предстои второ четене в комисия.
• Изменения в Закона за движението по пътищата за отпадане на стикерите, улеснения във връчването по електронен път и въвеждане на задължения за спиране и връчване на водачи, които имат голям брой невръчени – минал на първо четене във водеща комисия.
• Изменения в Закона за електронното управление, с които служебни справки се приравняват на удостоверения с цел тяхното отпадане; отпадане на нуждата от квалифициран електронен подпис за заявяване на е-услгуги; електронно връчване на всички документи, свързани с административното наказване; намаляване на таксите за електронни услуги; доуреждане на посредничеството при предоставяне на административни услуги и др. Законопроектът е минал на второ четене в комисия и предстои приемане в зала
• Отдавна чаканите изменения в Закона за достъп до обществена информация за транспониране на директивата за отворени данни и надграждане на портала за достъп до обществена информация се очаква да бъдат финално приети наесен. На второ четене в комисия намерихме потенциално решение на проблемите на общините заради злоупотреба с право, без да ограничаваме правото на достъп.
• Предложих изменения в Закона за авторското право и сродните му права с цел повишаване на свободния достъп до научна литература чрез ограничаване на журналите да спират последващо или предхождащо публикуване на научни публикации. Все още не е разглесано в комисия
• На първо четене в комисия минаха изменения в Закона за обществените поръчки, с които се въвежда повече прозрачност на възлаганията, качване на договори по изключенията от закона и определяне на стандарт за отворени данни. Със закона се предвижда и разкриване на принадлежност към Държавна сигурност на лица в органите на управление на фирми, печелещи над половин милион от обществени поръчки
• С представители на неправителствения сектор подготвихме изменения в Закона за гражданската регистрация, с който да решим проблема на над 70 хиляди лица, които нямат постоянен адрес и съответно им се отказва издаване на лична карта, чието внасяне предстои
• Изготвихме изменения в Закона за закрила на детето за забрана за работа с деца на лица, осъждани за педофилия. Между първо и второ четене по Закона за защита от домашно насилие минаха текстове в тази посока (за регистър на педофилите), но смятам, че те имат доста проблеми и трябва да бъде изменени

Зададох доста въпроси към министри (служебни и редовни), които могат да бъдат видени в профила ми, в секция „Парламентарен контрол“, но ето някои по-интересни

• Работят ли кантарите на тол системата, с които да се теглят камионите за претоварване? Само 30% от тях, защото е изтекла поддръжката. МРРБ възлага нова поддръжка, защото претоварените автомобили рушат пътищата и създават рискове
• Колко имоти – държавна собственост са придобити по давност след отпадането на мораториума? Накратко – не е ясно, така че ще трябва да изменяме закона, за да знаем.
• Могат ли администрациите, напр. горските стопанства, да си крият банковите сметки, защото са данъчна и осигурителна тайна? Не, не са данъчна и осигурителна тайна и трябва да предоставят възможност за плащане по банков път на дърва за огрев.
• Търсило ли е МВР Ангел Славчев (от „братя Галеви“) с правомощията си по Закона за електронните съобщения чрез трафични данни? Не (първо е нямало право, после не го е ползвало)
• Какъв е напредъкът по въвеждането на електронна идентификация от МВР (които блокираха доизграждането на мобилното приложение на МЕУ) – към април месец нищожно, като впоследствие проведох среща с двамата редовни министри (МВР и МЕУ) и уточнихме план за по-бърза реализация

Може би не е очевидно, но тези предложения минават с гласовете на ГЕРБ, понякога и на други партии. Както по темите за еврозоната и войната с Украйна, така и по горните теми, мнозинството в парламента приема добри промени. С нашите 63-ма депутати няма как сами да прокараме каквото и да било, така че обсъждаме конструктивно с другите партии. Това е парламентарната демокрация – нещо не минава, само защото звучи много хубаво.

Като цяло работата на Народното събрание може да е по-продуктивна, по-бърза и по-качествена. Но и свършеното и по горните закони, и по доста други, е позитивно, а аз опитвам да допринасям с каквото мога за въвеждане на сигурни и електронни процеси там, където има нужда и смисъл от това.

Материалът Отчет за първата парламентарната сесия е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4118

Преди няколко дни Европейската комисия предложи законодателен пакет за въвеждане на дигитално евро.

По време на предизборната кампания участвах в един подкаст, фокусиран върху криптовалутите и бях попитан какво мисля за дигиталните валути, създадени от централни банки. И най-вече за рисковете от нарушаване на неприкосновеността на личното пространство чрез проследяване на всяко плащане.

Отговорих, че съм твърдо за възможността от анонимни плащания, защото в противен случай някой някъде ще следи и профилира потребителското ни поведение, а от това рано или късно ще произтекат проблеми. Няма да правя дълго сравнение със следящата всичко власт в Китай, но за това става дума.

В тази връзка смятам, че ЕК е свършила добра работа в проекта на регламент за дигитално евро, поради три аспекта.

Първо, няма планове за премахване на банкнотите. Да, в един момент пазарът може да наложи изцяло електронни плащания, така че това не е пълна гаранция, но е важен елемент.

Второ, онлайн плащанията няма да могат да бъдат централно следени. Регламентът не предвижда всичко технически детайли (и даже още не е избрано дали ще се ползва т.нар. distributed ledger, стоящ зад криптовалутите), но предвижда организационни и криптографски гаранции за защита на данните от централно събиране.

Трето, най-важно – предвижда офлайн плащания. Т.е. ще можем с телефона си, пълен с дигитално евро, да платим в магазин, без да се свързваме с някоя централна система, която да проследи транзакцията. Има и забрана за съхранение на данните за offline транзакциите, освен за „тегленията“ (т.е. зареждането на пари в телефона за офлайн плащане), точно както досега с тегленето от банкомат.

Европейските народи и съответно европейските институциите имат ценности и неприкосновеността на личното пространство е една от тях. Затова всяко електронно удобство е пречупено и през тази ценност. Ще следя техническите детайли, защото те ще бъдат важни, но оценявам първоначалното предложение положително.

Материалът Дигитално евро и защита на личното пространство е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4113

В последните няколко години реалността и политическата криза поставиха на изпитание много норми от Конституцията, които преди това са се приемали за формалност или за даденост.

Свърховластеността на главния прокурор беше даденост три десетилетия. Главните прокурори отричаха да има такава (освен в редки моменти на откровение). Политическите партии пазеха техните правомощия. Докато в един момент не стана кристално ясно, че не може повече така и че има проблем в конструкцията, а не просто в личността на един или друг.

Служебните кабинети бяха една формалност между избори, ако предишният кабинет не е завършил мандата си. Те бяха с ясен хоризонт от 3 месеца и не правеха кой знае какво, с малки изключения. През последните над две години служебни кабинети са управлявяли повече от редовни, поемайки дългосрочни ангажименти за страната, сменяйки шефове на служби на практика без съгласуване с друт център на власт, каквато е логиката на закона. И това логично поставя под въпрос докъде трябва да може да се простира едно неизбрано правителство.

Почти всички регулаторни и контролни органи в държавата са с изтекъл мандат. Това в някои случаи поставя под въпрос законосъобразността на техните действия, но дори когато са законосъобразни, тяхната легитимност е под въпрос. „Те са пред уволнение, едва ли ще свършат нещо“ е валиден коментар. А тези органи са имунната система на държавата.

Имунитетът на народния представител беше някаква формалност, докато всички не разбраха (или не си признаха), че прокуратурата не действа безпристрастно, а понякога като чадър или бухалка. И това наложи Народното събрание да разглежда по-внимателно тези случаи.

Ограничението за двойно гражданство на министри и депутати беше формалмост, но стана горещ казус, довел и до решение на Конституционния съд, и до досъдебно производство. И до въпроса защо ни е нужно това ограничение.

Задължителността на решенията на парламента беше тествана пред Конституционния съд, тъй като заради липсата на твърди мнозинства и редовни управления, парламентът на няколко пъти навлезе със свои рршения на територията на изпълнителната власт.

Независимостта на следствието, което през годините се мести напред-назад, също беше обект на много въпроси, свързани с логиката на устройството ма съдебната власт. Именно заради нейните дефицити, осветени през последните години.

Политически партии говорятнза унищожаване на групи хора и конституционните текстове за правата на гражданите и за ограниченията пред партии и други организации вече не звучат като декларативен преамбюл, а като важна част от обществения договор (каквато винаги са били, все пак).

И не на последно място, технологичната реалност също поставя някои норми на изпитание. Неприкосновеността на кореспонденцията е под въпрос не заради законния ред за СРС-та, а заради софтуери като Pegasus и Quadream, за чието притежание няма законов ред. Скоро ще стигнем и до въпроси, свързани с изкуствения интелект (напр. за легитимността на актове на органи на власт, ако решенията по тях са взети от изкуствен интелект, уж само подпомагащ органа).

Всичко това ни се е изсипало на главата в последните две години, а конституционните норми се „огъват“, понякога до счупване, и е крайно време да решим предпоставките за политическата криза. Именно затова графикът за конституционните промени е толкова важен.

Материалът Конституция, поставена на изпитание е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4110

Защо регулаторите и контролните органи са толкова важни? Защо заради процедурите за избор на едни три органа реагираме така остро?

Дълги години този тип органи се избират на квотен принцип без въпроси – всяка партия си предлага който реши и не прави проблем, за да не ѝ направят другите проблем за нейните кандидати.

И този подход не работеше добре. Затова преди да изберем правителство поискахме да има механизъм за проверка и издигани на кандидати – професионалиасти, наистина независими, които да оглавяват тези органи.

Това, което се случи вчера и днес, е отказ от такъв механизъм и връщане към стария, неработещ модел на зависими/партийни назначения. А е нужно нещо коренно различно.

За да не проспи БНБ следващо КТБ (за което всички знаеха, че кредитира свързани дружества и има проблеми, само не и регулаторът).

За да не прикрива Сметната палата злоупотребите на властта (настоящият председател, избран по изключение да е независим професионалист, беше махнат, в нарушение на конституцията, вкл. защото докладите на Сметната палата бяха доста критични, та чак се налагаше прокуратурата да ги покрива, за да не ги види обществото).

За да не изтичат пари, данни и най-вече животи през Здравната каса – само скорошният пример с фиктивното отпускане на лекарства за рак е достатъчен да си предтавим какви схеми има в сектор „Здравеопазване“. НЗОК разпределя най-много пари в страната, след МФ. И тези пари се харчат корупционно неефективно.

За да няма картели и монополи, които остават скрити за Комисията за защита на конкуренцията, на която ѝ е трудно да извършва проверки. А цените понякога са високо именно заради такива антипазарни механизми, каквито КЗК удобно пропуска.

За да няма застрахователи, които се превръщат в системен проблем за Европа и така стават пречка за влизането ни в еврозоната, но някак КФН не може да направи нищо.

За да няма антикорупционна комисия, която не е открила никаква корупция по високите етажи на властта, и която шеста година не може да си направи информационна система за анализ на корупционния риск, но пък ако се наложи е „добра“ бухалка.

За да няма удобно спящ инспекторат към Висшия съдебен съвет, за който не е проблем нито един от скандалите в съдебната система – „двете каки“, Цумгейт, Осемте джуджета и др.

И за да няма Висш съдебен съвет, който избира хора като Гешев, после не ги освобождава при доста красноречиви аргументи, докато политическият вятър не задуха в друга посока. И който утвърждава компрометирана система за избор на членове от професионалната квота, така че да е сигурно, че „здравите сили“ имат мнозинство.

Регулаторите и контролните органи са много, много важни за държавата ни. И не бива да се сменят „с риткик“, със седем-дневни срокове, приети от мнозинство, което отрича съществуването си.

За дългосрочното функциониране на държавата тези органи са от първостепенно значение. И затова реакцията ни е толкова остра. Не можем да оставим нещата с тези органи както са били, защото тогава никое правителство не може да изпълни очакванията за по-справедлива, ефективна и прозрачна държава.

Материалът Толкова ли са важни регулаторите? е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4106

През 2015 г. електронното управление е доникъде. Е-услуги имат общо взето само НАП (такива, които се ползват, имам предвид), а служебното събиране на данни между администтациите, предвидено още от 2009 г. в закона почти не се случва.

Министерство на транспорта е възложило изграждане на система за обмен на данни между системи и регистри (RegiX). Но тя не е заработила на практика и няма изглед да заработи, защото администрациите отказват да го ползват – бил „незаконен“. Дори в случаите, в които някой се престраши, най-важните първични администратори – ГРАО и МВР изискват сключване на тристранни споразумения и масово отказват достъп по своя преценка.

Тогава правим две изменения, които да отключат процеса – в Закона за електронното управление забраняваме допълнителните споразумения, а в наредбата към него уреждаме използването на системата за обмен на данни като един от възможните начини за служебно събиране на данни.

Оттогава служебният обмен расте всеки месец и на гражданите се спестяват някои „разходки“. Но докато вече всичко по обмена на данни е ясно и макар администрациите да го ползват, те продължават да искат удостоверения и бележки, защото казват „в нашия закон пише, че трябва да съберем тези данни от заявителя“.

Затова в следващите седмици ще гласуваме следващата стъпка – приравняване на служебната справка на предоставени от заявителя удостоверения, така че дори в някой закон и наредба да пише „представя удостоверение“, това да не е пречка пред спестяването на административната тежест. Не само това, а въвеждаме удостоверяване на тези справки с електронен печат, за да няма оправдания „аз как да знам, че тези електронни данни са истински“.

Даволът е в детайлите – и техническите, и нормативните, и организационно-човешките. И една от причините да съм в парламента е, че такива детайли там има всяка седмица, а за да има електронно управление по сектори, понякога зависи от две алинеи и даже от две думи.

Материалът Служебен обмен на данни в електронното управление е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4100

Реформата на администрацията е нещо, което започнахме в последното редовно правителство. Можете да проверите какъв беше подходът – съкращения на щатни бройки след функционални оптимизации и преминаване към споделени услуги. Т.е. по всички правила за тази реформа. Иначе казано – по делата ще ни познаете.

В Министерство на финансите беше приет устройствен правилник, който напълно законосъобразно оптимизираше администрацията. После беше отменен от служебния кабинет. В МЕУ подготвяхме сходна промяна, но заради преструктурирането на старата държавна агенция, не стигнахме дотам. Но пък участвахме в пилотното ползване на споделени услуги за човешко ресурси. В Министерство на транспорта също бяха съкратени щатни бройки. В областните администрации се премина към централизирано счетоводство (довършено от служебния кабинет).

От МЕУ изпратихме детайлни въпросници до всички министерства за ИТ звената им и с какво точно се занимават, за да централизираме т.нар. service desk функции. Напр. от Администрацията на Министерския съвет преназначихме целия ИТ отдел към изпълнителната агенция под МЕУ, от МФ готвихме да вземем единия отдел от двата в ИТ дирекцията.

Имахме заседание на съвета за административна реформа, на който министерствата докладваха докъде са с оптимизациите и с преминаването към споделени услуги.

Знам, знам. Скучно е. Но това е правилният начин за съкращаване и опимизиране на администрацията и работим именно по него.

Сигурно щеше да е по-интересен статус, ако бях разказал в подробности как при поемането на министерството получих информация от бивши служители, че един настоящ служител е близък до определена партия. Реакцията ми беше „ако е компетентен, няма причина да го уволнявам“. И как след това установихме, че същият пуска доноси срещу мен. Ако политическите пристрастия на един държавен служител пречат на работата на администрацията, в която работи, то той няма място там. Но смятам, че това е по-скоро изключение.

В програмата на правителството записахме въвеждане на централизиран етап на конкурсната процедура за държавни служители. И смятам, че това, заедно със споделените услуги и функционалните оптимизации, е пътят към по-професионална и деполитизирана администрация.

Материалът Към професионална и деполитизирана администрация е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.