Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3644

Като гледаме данните, нещата с COVID-19 вече са извън контрол. Вече сме на нивата, на които Италия затвори всичко на 8-ми март, но положителен резултат имаше след няколко седмици.

Тук заведенията са пълни, училищата са отворени, а някои болници вече изнемогват; лекари напускат. Много е вероятно само след 10 дни да сме в ситуацията на Чехия (където учебната година започва на 1-ви септември).

На този фон правителството не прави нищо. То не се ползва с доверие, което да му позволи да наложи мерки, а въвеждането на непопулярни мерки толкова скоро преди изборите изисква смелост, каквато не мисля, че управляващите имат, колкото и да въртяха рефрена, че е нужно да са на власт заради кризата.

Българските власти не контролират спазването на ограниченията, не тестват достатъчно, не проследяват адекватно контакти на болни. Не въвеждат онлайн обучение поне за тези над 16г, както други държави.

На този фон, това, което имаме, е личната отговорност и личния пример.

Да носим маски, да ограничим контактите си, ходенето по заведения.

От днес ограничих ходенето в офиса (досега можеше, ако на някого му писне вкъщи, да дойде. Сега може само по изключение, напр. „нямам ток“). С голямо съжаление отказах покана за сватба на добър приятел. По улицата съм с маска. Скоро ще канселирам и бизнес пътуване през ноември (макар самолетите в крайна сметка да са доста безопасни)

Не всеки може да си позволи да си наложи ограничения и затова е важно тези, които можем, да го направим. Важно е и проактивно да докладваме контактите си, ако сме болни, дори да не ни питат (защото често не питат).

Дали такава реакция не е прекалена? Не мисля. Но дори да е, попада в категорията „управление на риска“.

Това може да продължи цяла зима и трябва да се подготвим психически. От сега.

Материалът COVID-19 и личната отговорност е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3634

Наскоро трябваше да приемат Оги в ясла. Съответно трябваше да набавим един куп документи – два здравни картона, бележка от лекар и четири изследвания. Няма да коментирам факта, че все още имаме „здравен картон“ (че и два, даже), а не „единен здравен запис“, или смисъла от това да отидеш при лекар, който да ти напише хвърчащо листче, че детето ти не е контактувало с болни.

Ще коментирам обаче изследванията, и по-точно – удостоверяването на тяхната автентичност. Направихме всички изследвания, разпечатахме резултата от сайта на лабораторията, и ги занесохме заедно с другите документи. Само че – проблем. Трябвало да имат печати. Жена ми се разходи до лабораторията, сложиха ѝ един печат, обаче и това не беше достатъчно – трябвало да има втори, правоъгълен печат. Не можело да го приемат без него. Винаги бил така. А правоъгълният печат го имало само в централата на лабораторията – в другия край на града.

Попитах кой и защо го изисква – оказа се РЗИ (Столичната регионална здравна инспекция). Проведох около 15 разговора с 5-6 различни хора в РЗИ, изчетох приложимата нормативна уредба (Наредба 26, Наредба 3, и общо взето заключих три неща:

• Това не е работа на никого. Може би на инспекторите.
• Няма нормативно основание за изискване на печати
• Могат да глобят яслата, ако няма печати, защото „разбира се, че ще ви върнат, като нямате печат“

Накрая се разходих до другия край на града, за да ми „набият“ правоъгълен печат. Но това не би трябвало да остава така – в ситуация на пандемия да обикаляме лаборатории и болници, увеличавайки риска от заразяване, без абсолютно никаква разумна причина за това.

Така че предприех следните мерки:

• Писмо до Министерство на здравеопазването с предложения за нормативно уреждане на автентичността на медицински изследвания
• Писмо до РЗИ да прекратят незаконосъобразните си практики
• Писмо до Столична община, да установи ясни изисквания към детските ясли относно реквизитите на документи, които изискват

Целта е да има законосъобразни правила, директорите на яслите и инспекторите на РЗИ да знаят какви са правилата, а не да си ги измислят на място или да правят „както винаги са правили“, без да има нормативно основание за това.

Писмата до РЗИ и Столична община са скучни, но ще приложа писмото до Министерство на образованието, защото там са реалните предложения за промяна. Както сподели един от хората в РЗИ, съществува проблем с фалшиви изследвания, и „декларациите не работят“ (на моето предложение да спазват административнопроцесуалния кодекс и да приемат декларация за истинност на изследванията):

Чл. 43. Административният орган не може да откаже приемане на писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон не предвижда доказване по определен начин или с определени средства. [..]

Писмото до министъра изисква единствено нормативни изменения – с изключение на ал. 3, т. 3, останалите варианти са налице и в момента. Използването на електронни печати е по принцип правилния подход в дългосрочен план, но изисква надграждане на системи.

Уважаеми г-н Министър,

Във връзка с неписано правило Столичната РЗИ да изисква два различни печата върху изследвания за приемане на деца (по реда на чл. 20 от Наредба 26 от 18.11.2008 за устройството на дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях), и отчитайки:
1. Голямото неудобство за родители в това да бъдат куриери на администрацията и в 21-ви век да обикалят за различни видове печати, особено в контекста на пандемия.
2. Риска от предоставяне на фалшиви изследвания
3. Факта, че повечето лаборатории имат онлайн системи за предоставяне на резултатите от изследвания
4. Усилията за въвеждане на електронно здравеопазване

бих искал да предложа следното изменение на Наредба 26:

В чл. 20 се създават нови алинеи 3-5:
(3) Автентичността на изследванията по ал. 1, т.3-5 се удостоверява от лабораторията, извършила изследването, по един от следните начини:
1. чрез възможност за проверка с телефонно обаждане на база на уникален идентификатор на изследването. Телефон за контакт и номер на изследването трябва да са посочени в документа с резултатите.
2. чрез предоставяне от страна на родителите на данни за достъп до онлайн система за проверка на резултата
3. чрез електронен печат на лабораторията върху електронен документ с резултатите, по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.)
3.
(4) Резултатите от изследванията по ал. 1, т.3-5 се приемат на хартиен носител и по електронен път, на адрес на електронна поща или чрез системата за сигурно електронно връчване по смисъла на § 1, т. 31 от допълнителните разпоредби на Закона за електронното управление.
(5) Резултатите от изследванията по ал. 1, т.3-5 се съхраняват за срок от 12 месеца, след което се унищожават.

Съхранението на данни за достъп (потребителско име и парола) е по принцип рисково, но в случая то е идентично на съхраняването на самите изследвания, като в същото време предоставя възможност за проверка на автентичността на данните.

Би следвало да се обмисли вариант и за по-обща уредба на въпроса с автентичността на медицински изследвания, когато те се изискват по силата на нормативен акт за осъществяване на дадено право.

С уважение,
Божидар Божанов

В по-общ смисъл, за цялата драма с печатите преди време бях подготвил изменение на Административнопроцесуалния кодекс, с която да се забрани изискването на печати:

„§ 1а. (1) Във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги не могат да изискват полагане на печат върху документ на хартиен носител за удостоверяване на авторството.
(2) Авторството на документ по ал. 1 се удостоверява от неговия издател чрез саморъчен подпис. Документът съдържа информация за имената на лицето, което го е издало, качеството и длъжността, в които действа, както и основанието на неговата представителна власт.
(3) Органите, лицата и организациите по ал. 1 не могат да отказват приемане на документ от граждани и юридически поради липса на поставен печат.
(4) За неизпълнение на задълженията по ал. 1 и 3 на отговорните длъжностни лица се налага административнонаказателна санкция по чл. 305 от Административнопроцесуалния кодекс.“

(Следват изменения на двайсетина закона, които в момента изискват печат под някаква форма, които ще ви спестя, – такъв законопроект Демократична България ще може да внесе в парламента след няколко месеца.)

Защо се занимавам с нещо толкова дребно? Нали вече записахме детето, повече едва ли ще имаме тоя проблем?

Защото това е чудесен пример защо няма електронно управление. На теория има, на практика някой някъде иска печат от някой друг и няма правен аргумент, който да го убеди в обратното. Затова трябва наредба по наредба, член по член, административен орган по административен орган да се налага електронната реалност. И защото е важно да променяме мисленето на всички нива – и на политическо ниво, и в администрацията, а и в съгражданите си, които с години са обикаляли за печати, защото „как така без печат“.

Материалът Как да разкараме печатите от медицинските изследвания за прием в ясла е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3627

Електронна идентификация (по-конкретно националната схема за електронна идентификация), която е и кокошката, и яйцето на електронното управление, все още я няма. Ето кратка хронология:

1. В края на 2016 г. е готово всичко – има закон, правилник, осигурено европейско финансиране, техническа спецификация и документация по ЗОП (Закона за обществените поръчки).
2. Процедурата е пусната… и спряна в края на лятото на 2017 г (в следствие на няколко фалшиви обжалвания пред КЗК от фирми, чиято дейност няма нищо общо с поръчката).
3. Август 2018 (1г по-късно) електронната идентификация е пусната като част от голямата поръчка за личните карти.
4. Поради избора на усложнена процедура свързана с класифицирането на части от поръчката (на две стъпки – одобрение на кандидати, и след това поръчка), изпълнител е избран в края на април тази година. Към момента доколкото знам тече процедура по обжалване на решението.
5. Очаква се до края на годината (ако обжалванията паднат) да бъде сключен договор с изпълнителя и той да започне работа
6. Сроковете за eID по спомен са около 18 месеца, т.е. в края на 2022 г. ще имаме система. Чиято спецификация е писана 6 години и половина по-рано и вече не е напълно актуална (напр. вече е достатъчно сигурно да се записва частен ключ в мобилен телефон с Android или iOS; през 2016 г. не беше).

Защо е толкова важна електронната идентификация (за която съм писал доста)? Дългият отговор е в тази 40-минутна презентация от 2016г. Краткият отговор е: защото гражданите нямат налично и удобно средство да се идентифицират онлайн пред държавата. Електронните подписи, които в преходния период (удължен от „2 години“ на „докато стане“) трябва да вършат тази работа имат редица проблеми.

Първо – те са средство за подписване, не за идентификация и като такива нямат възможността в реално време да предоставят актуална информация за лицето извън записаната в удостоверението. Няма нужда да имаме саморъчен подпис, за да покажем на държавата (или дори на частни субекти) кои сме в онлайн среда. Трябва ни „виртуална лична карта“, която обаче не може да се копира и фалшифицира. Електронни услуги за физически лица могат и трябва да се ползват само с идентификация, с малки изключения.

Второ – струват пари и поради това (без значение колко са евтини), не може да се постигне масовост сред гражданите. Така дори да има е-услуги, хората няма с какво да ги ползват. Пример – опашките пред НОИ през март, след като НОИ пусна доста услуги онлайн, но хората трябваше да се наредят, за да си вземат ПИК. При електронната идентификация положението е „апетитът идва с яденето“. И трябва критична маса хора просто да разполагат със средството за идентификация в джоба си, за да потеглят нещата. Примери за това много, като любимият ми е Естония срещу Финландия. Естония дава на всички безплатна електронна идентификация, Финландия я прави опционална и платена. 15 години по-късно Естония „изнася“ електронно управление за Финландия, които изостават значително (опростявам историята, но е горе-долу така).

Трето – националната схема за електронна идентификация не е само средството (дали ще е карта, „флашка“ или мобилен телефон). Тя е цялата инфраструктура, с която всяка електронна услуга да може да поиска идентификация от централизиран компонент, който да събере нужната информация в реално време. Националната схема е и компонент от системата за трансгранична електронна идентификация в рамките на ЕС (която не че е тръгнала успешно, но по други причини).

Без електронна идентификация, всяка електронна услуга има много малка аудитория, което се потвърждава и от данните – извън услугите на НАП, които НАП активно промотира заедно със своя ПИК, използването на почти всички останали е минимално и доста неудобно.

Защо не е станало още? Всички политически решения по пътя от 2017 досега са лоши – спиране на отделната процедура; обединяване с голяма поръчка без реална нужда от това; засекретяване и избор на утежнена процедура; процедура, която не е разделена на лотове, позволяващи различни изпълнители; бавене.

Така при напълно готова документация и финансиране, цял мандат не стига дори да се започне работа по най-ключовата система за електронното управление. Всички останали институции (вкл. ЦИК за пилотното дистанционно електронно гласуване) пък се оправдават „ами тя е в МВР системата, ние нищо не можем да направим“.

Та така за управленския капацитет, визията и стратегическите проекти за модернизация на страната. Кой щял да дойде след оставката.. ‘де да знам, дано някой, дето да може за един мандат поне договор да сключи.

Материалът Хронология на липсващата електронна идентификация е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3618

Протестите са хубаво нещо по принцип, обаче… тия точно не! Сега ще ви обясня как е правилно да се протестира, така че всички да са доволни.

Правилно протестиращият не иска просто оставка, защото така не е достатъчно ясно какво точно иска. Правилно протестиращият трябва да си носи в джоба лист А4 със законодателни изменения, които преди това е синхронизирал с всички останали на площада. Иначе за какво протестира?

Правилно протестиращият, обаче, трябва да протестира и срещу всичко останало и да има много точен отговор на въпроса къде е бил, когато нещо друго е станало.

Правилно протестиращият трябва да каже кой ще дойде след оставката. Нали е там с много хора – да съберат пари за социология и да имат готов отговор. После изборите ще са проформа.

Правилно протестиращият не е организиран или организатор, но трябва да е подал заявление за протест, да е част от многохилядна тълпа (иначе няма смисъл) и да отговаря в социалните мрежи защо други хора протестират неправилно.

Правилно протестиращият няма предварително подготвен плакат, защото това значи, че някой му плаща. Най-вероятно някой олигарх, то кой друг има пари у нас.

Правилно протестиращият не пие бира. Бира се пие само на маса, а не като тия пропадняци на крак. Това е признак на много ниска култура и липса на национално самосъзнание.

Правилно протестиращият протестира стриктно извън работно време. Противното би значело, че е безработен лентяй.

Правилно протестиращият знае как е било на протестите 90-та година и знае как се прави. Но в същото време трябва да е млад, за да може премиерът да каже една хубава дума за него.

Правилно протестиращият не затваря кръстовища, защото така не пречи на властта, а само на хората, които имат спешна работа в центъра. По изключение може да се затвори някое кръстовище около някоя сграда на властта, но за малко и с предварително предупреждение.

Правилно протестиращият не се разхожда, защото с разходки нищо не се постига.

Правилно протестиращият не прави пърформанси. Не свири на пиано, не се облича театрално, не прави флашмобове. С пърформанси властта няма да падне!

Правилно протестиращият много внимава със стилистиката на своите послания и тези на всички около него. Ако някой извади ковчег, бесилка или чувла, правилно протестиращият трябва да отиде и да го убеди, че така не трябва. Иначе е съпричастен към лошата стилистика.

Правилно протестиращият не е агресивен. Не обижда полицията, не хвърля шишета вода, не се бута, не чупи. Стои си кротко, защото с пърформанси може и властта да не падне, но пък ако падне по друг начин е още по-лошо. Най-добре да не пада.

Правилно протестиращият не се намира в радиус от 100 метра с някой неправилно протестиращ, защото носи отговорност за действията му.

Правилно протестиращият проучва и профилира съседните протестиращи, за да не се окаже до такива, които нарушават реда с бомбички и фойерверки. Ако не го направи, после заслужено ще бъде бит, защото не се е дистанцирал. Правилно протестиращият изземва всякакви опасни предмети и вещества от неправилно протестиращите, защото полицията е заета да стои пред околните сгради.

Правилно протестиращият, ако бъде набит от полицията в някоя тъмна уличка, се заема лично да идентифицира кой го е бил и прави пресконференция, в която да поздрави ръководството на МВР за пропорционалните мерки за опазване на реда, изразявайки позитивно очакване за дисциплинарно наказание на този един объркал се от умората полицай.

Общо взето, правилно протестиращият трябва да отиде в 18:30 пред някоя сграда, да поздрави полицията, да надуе свирка десетина пъти, да викне „Оставка“, да си тръгне към 21 ч., преди да са дошли провокаторите, а на другия ден да напише писмо на управляващите какви точно промени иска. Всичко друго е напълно недопустимо и дискредитира и омаскарява иначе легитимния граждански протест, който всички бихме подкрепили!

Жалко, че толкова много хора протестират неправилно. Ако следваха този наръчник, властта нямаше да е паднала, но щеше да е по-добре – щеше да е чула протестиращите! Представям си го така – след получаване на исканията на протестиращите се прави междуведомствена работна група, която да предложи нормативни изменения, по които да бъде постигнат консенсус в легитимно избраното Народно събрание! Чувал съм, че така работят развитите западни демокрации, към които се стремим.

Пък и защо да пада легитимно избрана власт? Никакви корупционни скандали, зависимости на премиера, нарушаване на законови и етични стандарти, не могат да са достатъчен аргумент срещу демократично избрана власт. Милион и двеста хиляди избиратели са казали, че искат тези управляващи да дават поръчки и влияние на Пеевски, Доган и други обръчи и да пратят правилните хора във ВСС, които да изберат Гешев. Тези хора на площада са по-малко от милион и двеста хиляди!

Но с времето ще се научим. Като излязат на площада милион и триста хиляди правилно протестиращи (подчертавам правилно), тогава може да има оставка. А дотогава – работа, работа, работа.