Tag Archives: книги

2018-07-10 “Proofs and refutations” на Имре Лакатош

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3389

Тия дни прочетох “Proofs and Refutations” на Имре Лакатош (Imre Lakatos), унгарски математик и математически философ.

Книгата ми хареса много, понеже ми показа процесът на развиване на една теорема и доказателствата ѝ, пътят по който се е стигнало до нея (или терминът може би е ориентираното дърво, не точно път, понеже има и доста от задънените улици). За разлика от повечето ми учебници по математика, книгата ми дава идея защо дадено доказателство се развива по този начин, защо са избрани тези дефиниционни множества и други начални моменти, и въпреки формалното обяснение да покаже практическото/разбираемо такова.
(един учебник с толкова информация вероятно щеше да е около 5 пъти по-дебел, но щях да го чета с удоволствие)

Като погледна назад към коя математика ми е останала в главата и коя не, разделителят в общи линии изглежда като да съм си отговорил на въпроса “защо” (я има|се ползва), понякога и “защото е тривиална”. Голяма част от останалото е отказало да ми се лепне в главата, и понякога ми се е налагало по-късно да се ровя в него и да се опитвам да разбера, когато ми е трябвало (и когато много често съм се спирал на изцяло приложната му страна, без да задълбавам (полета на Галоа) , или просто да придобия бегла представа (решетки, които още не мога да докарам до някакво интуитивно ниво)).

Остават разни интересни въпроси:

– Грешно ли се преподава математика? Явно не съвсем, при условие, че една прилична част все пак съм я научил (и ако трябва, мога да си изведа формулата за решение на квадратно уравнение, например). Дали може да се подобри по смислен начин?
– Ако хората имат нужда от повествование (narrative, разказ), за да запомнят/схванат нещо, това дали не е бъг в главите ни, който трябва да оправим, или нещо, от което трябва да се възползваме?
– Някой да знае учебници, които обясняват по този начин различни математики? Не говоря за безумно глупавите от типа на “head first statistics”, а някакви, които могат да опишат процесът на извеждане на текущата теория, причините за това и по какво се работи в момента, може би комбинация от математика и история (без премълчаванията, за които Лакатос пише)?

Интересно също кои са наследниците на Лакатош. Карл Попът му е предшественик, но да речем, че неговите идеи достатъчно са се просмукали в каквото друго съм чел, и ми е интересно какво ново (и смислено) има в областта в последните 50-тина години…

p.s. ако някой знае къде има книгата на Лакатош на български, да ми пише, има някакви хора, на които искам да я дам и които няма как да я четат в оригинал.

Закон за развитието на академичния състав в РБ – с измененията от 2018

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/04/acad_law_amendm/

В Държавен  вестник,  бр.30 от 3 април 2018 г. са обнародвани измененията в Закона за развитие на академичния състав в РБ.

Ето актуалният текст на закона.

За отбелязване е новият чл.2б – в който има препратка към правилник за прилагане на закона и още една – към правилниците на висшите училища, които могат да определят и допълнителни изисквания.

Чл. 2б. (Нов – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) (1) Кандидатите за придобиване на научна степен и за заемане на академичните длъжности “главен асистент”, “доцент” и “професор” трябва да отговарят на минимални национални изисквания към научната, преподавателската и/или художествено-творческата или спортната им дейност, определени в този закон, наричани по-нататък “минимални национални изисквания”.
(2) Минималните национални изисквания са съвкупност от изисквания, всяко от които се определя чрез числовите стойности на един или няколко обективно измерими показатели, съотносими към съответната научна област и/или професионално направление, като:
1. наукометрични показатели, които отразяват научните резултати и техния отзвук в научната литература, и/или показатели, които отразяват измерими постижения в художествено-творческата или спортната дейност, като: брой авторски монографии, брой публикации в реферирани и индексирани издания, брой глави в книги, брой студии и/или обзори, брой цитати без автоцитати в реферирани и индексирани издания от други автори на публикациите на кандидата, брой подадени заявки за международни патенти, брой подадени заявки за национални патенти, брой издадени международни и/или брой национални патенти, брой изнесени доклади – включително пленарни и поканени, на научни конференции, получени отличия и награди във връзка с научните, художествено-творческите или спортните постижения на кандидата, брой участия в научни и/или организационни комитети на международни конференции, участия като редактор или като член на редакторския колектив в реферирани и индексирани издания, брой ръководени успешно завършени научни проекти от кандидата в областта на съответната научна, художествено-творческа или спортна дейност или участия като член в тях, брой авторски изложби, брой авторски филми, брой излъчени авторски радио- и/или телевизионни предавания, брой изнесени авторски концерти, брой написани партитури и други сходни постижения, и други авторски права;
2. показатели, които отразяват измерими академични резултати в преподавателската дейност, като: брой защитени под ръководство на кандидата дисертации за придобиване на образователната и научна степен “доктор”, брой въведени нови лекционни курсове, брой разработени нови упражнения за лекционни курсове, брой издадени учебници в чужбина, брой издадени учебници и/или учебни пособия в Република България, включително електронни учебници, ръководство на магистърски и/или бакалавърски програми и други сходни академични постижения в преподавателската дейност.
(3) Минималните национални изисквания по ал. 2 по научни области и/или професионални направления за придобиването на всяка научна степен и заемането на всяка академична длъжност се определят в правилника за прилагане на този закон въз основа на група показатели измежду показателите по ал. 2 и се изразяват в минимален брой точки, които трябва да получи кандидатът в съответствие с индивидуалните си резултати по тези показатели.
(4) Кандидат, получил не по-малко от минималния брой точки за съответната научна област или професионално направление и за съответната научна степен и академична длъжност въз основа на индивидуалните си резултати по показателите по ал. 3, отговаря на минималните национални изисквания. Минималният брой точки и редът за изчисляването им се определят в правилника по ал. 3 за всяка научна област и/или професионално направление и за всяка научна степен и всяка академична длъжност.
(5) Висшите училища и научните организации могат да определят в правилниците си и допълнителни изисквания към кандидатите за заемане на академичните длъжности при спазване на този закон и на правилника за прилагането му.
Членовете на научното жури също трябва да отговарят на изискванията на чл.2б, ал.2 и 3. (член 4, ал.4)
Рецензиите и становищата, резюметата на рецензираните публикации и авторефератите се публикуват на публичен достъп на интернет страницата на висшето училище или научната организация на български език и на един от езиците, които традиционно се ползват в съответната научна област. (член 4, ал.13)
Не става ясно чие е задължението рецензиите и становищата да се представят и на чужд език. И как това ще се отрази на разходите за защитата.
Чл.2б, ал.2 и 3 се прилага съответно и за придобиване на научни степени. Образователната и научна степен “доктор” се придобива от лице с образователно-квалификационна степен “магистър”, което отговаря на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3.(член 6, ал.1) Научната степен “доктор на науките” се придобива от лице с образователна и научна степен “доктор”, което отговаря на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3.(член 12, ал.1)
За придобиване на  академичната длъжност  “доцент”  и “професор”  е необходимо кандидатът да има образователната и научна степен “доктор”, която за специалностите от регулираните професии трябва да бъде от същата специалност.

Има и редица разпоредби срещу плагиатство. Както вече писаха колеги, не е ясно как констатирането на плагиатство и/или недостоверност на предоставените научни данни   се съотнася с разпоредбите на Наказателния кодекс.

Съд на ЕС: Максимилиан Шремс може да предяви индивидуален иск срещу Facebook Ireland в Австрия

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/01/26/fb_schrems/

На 25 януари 2018 Съдът на ЕС се произнесе по дело С-498/16 Maximilian Schrems/Facebook Ireland Limited по преюдициално запитване. Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Maximilian Schrems, с местоживеене в Австрия, и Facebook Ireland Limited, със седалище в Ирландия, относно искания за установяване, за преустановяване, за информация, за предоставяне на отчетна документация и за плащане на сума от 4 000 EUR, във връзка с личните профили във Facebook на г‑н Schrems и на седем други лица, прехвърлили му правата си, свързани с тези профили.

Максимилиан Шремс е австрийски студент, сега вече докторант по право,  завел дело за защита на личните данни във Фейсбук – което по-късно доведе до обявяване на невалидността на споразуменията ЕС-САЩ за личните данни (Safe Harbor).  По -късно ЕС и САЩ въведоха нов механизъм  –  “щит за защита на личните данни между ЕС и САЩ”  (Privacy Shield).  Шремс  смята, че мерките в рамките на щита отново не са адекватни за защитата на данните на гражданите на ЕС, в частност относно Facebook и програмата за събиране на данни на Prism на NSA чрез Facebook. Шремс се обръща към Ирландския орган за защита на личните данни,   който от своя страна внася въпроса в Ирландския Върховен съд – вж решението на Ирландския ВС.

Паралелно пред австрийски съд Шремс по същество твърди, че ответникът Facebook  е извършил редица нарушения на разпоредби относно защитата на данни. Шремс иска  да се установи  самото качество на ответника като доставчик на услуги и задължението му да следва указания;  недействителността на договорни клаузи от условията на Facebook;   преустановяване на използването на данните му за свои цели или за целите на трети лица;  информация за използването на данните  и  отчетна документация. Нещо повече – Шремс твърди, че представлява и седем други потребители на Facebook от различни държави със същите искания.

В Австрия възникват въпроси дали Шремс има статус потребител – ако ползва FB за професионални цели, може ли да представлява други лица и каква е подсъдността.

Преюдициалните въпроси

ВС на Австрия пита:

1)      Трябва ли член 15 от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че „потребител“ по смисъла на тази разпоредба губи това качество, когато след сравнително дълго ползване на личен профил във Facebook във връзка с реализирането на правата си това лице публикува книги, чете лекции, в някои случаи и срещу заплащане, управлява интернет сайтове, събира дарения за реализирането на правата и многобройни потребители му прехвърлят правата си срещу уверението, че той ще сподели с тях евентуално спечеленото, след приспадане на процесуалните разноски?

2)      Трябва ли член 16 от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че потребител в дадена държава членка може едновременно със собствените си права, произтичащи от потребителска сделка, да предяви в съда по местоживеенето на ищеца и права със същата цел на други потребители с местоживеене:

а)      в същата държава членка,

б)      в друга държава членка или

в)      в трета страна,

ако правата на тези лица, произтичащи от потребителски сделки със същия ответник в същия правен контекст, са му прехвърлени и ако сделката по прехвърляне не попада в обхвата на професионална или търговска дейност на ищеца, а служи за общото реализиране на правата?“

Решението

По първия въпрос:

40      Всъщност тълкуване на понятието „потребител“, което изключва такива дейности, би попречило за ефективната защита на правата на потребителите спрямо съдоговорителите им търговци, включително правата на защита на личните им данни. Едно такова тълкуване би било в разрез с целта, прогласена в член 169, параграф 1 ДФЕС, да се съдейства за тяхното право на самоорганизиране с цел защита на техните интереси.

41      С оглед на изложените дотук съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 15 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че ползвателят на личен профил във Facebook не губи качеството „потребител“ по смисъла на този член, когато публикува книги, чете лекции, управлява интернет сайтове, събира дарения и многобройни потребители му прехвърлят правата си, за да ги предяви той по съдебен ред.

По втория въпрос

48      Както Съдът е уточнил в друг случай, всъщност цесията на вземания сама по себе си не може да има значение при определянето на компетентния съд. Оттук следва, че компетентността на съдилища, различни от изрично посочените с Регламент № 44/2001, не може да бъде обоснована с концентрирането на множество права у само един ищец. Ето защо, както е отбелязал по същество генералният адвокат в точка 98 от заключението си, цесия като разглежданата по главното производство не може да обоснове нова специална подсъдност за потребителя цесионер.

49      С оглед на изложените дотук съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 16, параграф 1 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага спрямо иска на потребител, с който този потребител предявява пред съда по неговото местоживеене не само собствените си права, но и права, прехвърлени му от други потребители с местоживеене в същата държава членка, в други държави членки или в трети страни.

Веднага след произнасяне на решението Шремс е казал, че щом може да съди FB във Виена,  така и ще направи.

2017-12-13 разни

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3370

И много неща на едно място, че все няма време за блогване.

Лабът организира голямо коледно LAN party, на 21.12, с всякакъв хардуер и игри.

Също така подредихме пак в лаба студио за записване на podcast-и, и дори записахме един тестов подкаст (записът е с много малко обработка, май трябва да се усили още малко). Като цяло може да се подобри малко софтуерната част (т.е. да отделя един час и да я поавтоматизирам), и да вземем още една стойка за единия микрофон (вместо да стои в едно диджириду, което е подпряно на стойка за китара), но изглежда да върши работа.

И финално лабово, насъбрали сме толкова странна техника, че обмислям workshop/състезание кой ще успее да подкара най-много неща. В момента ситуацията е такава, че мога да вържа VAX-а по оптика (което много ми се иска да направя тия дни, като имам малко време).

А на мен ми се спи. Тия дни успявам да събера някакъв сън, но като цяло трудно събирам наистина почивни weekend-и, в които основно да спя и да си почивам, та трябва да измисля нещо по въпроса, самия openfest ужасно ме умори (там имах няколко седмици без никаква почивка). Наскоро имах и един ден, в който събрах два пъти по 8 часа работа (второто беше да подредя видео и подобната техника от феста в лаба, че имаше нужда и заемаше място на неправилните места).

В работата е забавно, всеки ден откривам нови неща, които не работят и странни бъгове и дизайн решения в компоненти, които уж хората са тествали, ползват и са ок. От по-пресните примери е как continuous queries на influxdb при достатъчно бази и данни просто никога не могат да наваксат, защото са в един thread, който се вика дявол знае кога. Успях да ги заместя с 200 реда код на python (и разпитвайки google, не само аз съм така).

На книжния фронт една от основните новини е, че авторът на Worm е приключил последния си проект (Twig) и се е хванал пак да пише в света на Worm (казва се Ward), което е страхотно за всички, обичащи книгите по 5000 страници.

Тоя weekend има хакатон във ФМИ, за който услужихме от лаба с малко странна техника. Има ли някой, който може да пробута идеята на отборите да декодират радиопредаванията, с които наливат данни на таблата по спирките? Има нужния хардуер, вероятно със съществуващите неща като gnuradio няма да е сложно да се демодулира, и дори няма нужда да се доправя частта, с която може да се подават произволни надписи за показване по тия табла…

Върви подготовката за FOSDEM. След последните тестове (които правихме на един хакатон там на място) моя код, дето ползва openpgm не retransmit-ва, и за един ден дебъгване (и вкарване на print-ове на разни места и опити да разбера какво точно искат да кажат тия хора, които в разни функции с имена “провери-нещо-си” променят по генералния state и които доста намразих) не успях да намеря що не сработва. Обмислям да се скрия някъде по празниците и да го дебъгвам, или да измисля решение с TCP най-накрая.
(как може никой да не е написал multicast TCP. Трябва да го дадем за задача на някой, дето не знае, че не е възможно и да видим какво ще излезе…)

Спирам, преди това да е станало съвсем несвързано.

Съд на ЕС: кой може да води дела срещу Фейсбук

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/11/15/fb-4/

Г‑н Maximilian Schrems е завел дело срещу Facebook Ireland Limited пред съд в Австрия. Той твърди, че това дружество е нарушило неговите права на неприкосновеност на личния живот и защита на данните. Schrems ни е известен вече – първо като студент-жалбоподател -активист, после като юрист, експерт в областта на защитата на личните данни: специализира право в областта на информационните технологии и на защитата на данни и пише докторска дисертация върху гражданско-, наказателно- и административноправните аспекти на защитата на данни.

Според правото на ЕС потребителят може да предяви иск срещу насрещната страна по договора пред съд по своето местоживеене. Г‑н Schrems твърди, че съдилищата във Виена, Австрия, са компетентни да разгледат неговия иск, тъй като той е потребител по смисъла на членове 15 и 16 от Регламент № 44/2001.

Статусът му на потребител  се оспорва. Австрийският Върховен съд пита Съда на ЕС:

  1. Ако Schrems вече е професионалист, отпада ли статусът му на потребител?
  2. И ако  е потребител на собствено основание, така ли  е  и по отношение на исковете, с които предявява прехвърлени права на други потребители с местоживеене в същата държава членка, в други държави членки и/или в трети страни?

В представеното на 14 ноември 2017 заключение на ГА Бобек по дело  C‑498/16 Maximilian Schrems срещу Facebook Ireland Limited  се обсъжда трудността при двоичната квалификация да-неличният профил във Facebook може да се използва и за самопредставяне с професионално въздействие или цел: “Всяко лице може да поства информация за своите професионални постижения и дейности от (квази)професионално естество и да ги споделя с общност от „приятели“. Професионалното съдържание под формата на съобщаване на публични изказвания или публикации може дори да стане преобладаващо и да бъде споделяно с широки общности от „приятели“, „приятели на приятели“ или да стане изцяло „публично“.”

47.      Такъв е случаят не само с музикалните изпълнители, футболните играчи, политиците и обществените дейци, а също и с представителите на академичните среди и някои други професии. Да си представим професор по физика с многостранни интереси, който първоначално регистрира свой профил във Facebook, за да споделя само лични снимки с приятели. Постепенно обаче започва да публикува постове и за новото си изследване. Публикува информация за своите нови статии, лекции и други публични изяви. Освен това е запален по готварството и фотографията и качва редица рецепти онлайн, заедно със снимки от местата на проведени конференции по цял свят. Някои от тези снимки, които имат артистична стойност, се предлагат за продажба. Към всичко това се прибавят снимки на любимите му котки и остроумни коментари на политическото (текущо) положение, като последните коментари често се подемат от медиите и водят до покани за разговори и интервюта из цяла Европа.

48.      Според мен такова ползване не придава професионален или търговски характер на профил във Facebook. На практика естеството на социалната мрежа, чийто замисъл е да насърчава личностното развитие и общуването, почти неизбежно може да доведе до положение, при което професионалният свят на лицето навлиза в мрежата. Всички тези измерения обаче явно изразяват лицето и личността. Макар да е ясно, че по един или друг начин някои от тези примери на ползване допринасят за „самореклама“ и повишаване на професионалната репутация, те могат да постигнат това само в дългосрочен план. Те нямат за цел постигането на незабавен търговски ефект.

Заключението на Генералния адвокат Бобек:

Извършването на дейности като издаване на книги, изнасяне на лекции, управление на уебсайтове или набиране на средства за реализирането на права не води до отпадане на качеството на потребител по отношение на права, свързани с личен профил във Facebook, който се използва за лични цели.

Потребителят обаче  не може  едновременно със собствените си права да предяви и права, прехвърлени от други потребители. 

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: FB, съд на ес

Какво искат каталунците? (Част 2)

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/what-catalans-want-2/

Какво искат каталунците? (Част 2)

След 1939 г. Испания потъва в мрачния период на диктатурата на Франко. Каталуния отново е наказана да не говори своя език под смъртна заплаха. Докато живях в Барселона, лично се запознах със съвсем млади каталунци, загубили дядо или баба заради това. Рани, твърде скорошни, за да бъдат забравени или простени. Още по-малко, че прошка не е поискана.

Първите години след войната са кошмарно тежки за цяла Испания. Едва в края на 50-те и началото на 60-те започва икономическо и културно възстановяване на Каталуния. Езикът все още е забранен в медиите, но бива позволен в театрите, иначе въпреки забраната книгопечатането на литература на каталунски, макар и силно затруднено, не е прекъсвало. Както вероятно вече сте разбрали от първата част каталунците са смели и много упорити хора.

Каталунският език

Един от митовете за каталунския език е, че той е диалект на кастилския (испанския), което обаче изобщо не е вярно. Езикът има само някои прилики с кастилския, както има с френския и италианския, което е нормално, доколкото са в една езикова група и с близка география. Думите, значението и произношението са в огромна степен различни. Глаголите са различни и с различни корени, макар да има сходни. Има и капани – такива глаголи, които се изписват еднакво, но в различните езици имат напълно друго значение (напр. acostar на кастилски е лягам, докато на каталунски е да донеса нещо по-близо). Ако искам да кажа простичкото как се казвам – на кастилски ще е Me llamo Yovko или Mi nombre es Yovko, а на каталунски Em dic Yovko (произнася се ам дик Йовко) или ако спазим горния конструкт El meu nom és Yovko (обърнете внимание на членуването). Кастилският е еволюирал и се е опростил значително в доста отношения заради по-масовата му употреба, докато каталунският е останал по-близо до древността и корените, носи по-сложна граматика.

Живо доказателство, че каталунският е различен език, е, че говорещите кастилски не могат да говорят каталунски. Разбират по смисъл думите, които са сходни, но дотам. По същия начин испанците и италианците се разбират в прилична степен дори и всеки да говори на своя език – това не означава, че единият език е диалект на другия, нали?

В моят курс по каталунски със съпругата ми бяхме единствените, на които кастилският не им е майчин език или поне не основен. Нещо повече – нашият кастилски беше ужасно базов. И макар да учехме нов език (каталунски), чрез друг език, който не владеем добре (кастилския), ние завършихме сред отличниците, докато на доста курсисти с роден кастилски им беше трудно да достигнат дори средни резултати. Иначе казано познанията по кастилски не носеха някакво предимство.

Сега тук по-веселото е, че самият каталунски има поне три диалекта, без да броим валенсианския, който си е всъщност каталунски с някои дребни разлики. Но пък тук ще вземем да вбесим валенсианците, затова млъквам!

Така или иначе темата за езика е чувствителна за каталунците – те си го обичат много, изстрадали са възможността да го говорят и имат всички основания да го пазят като репер на своята културна идентичност. Това е тяхно право, достойно за уважение от всички ни!

Управлението на автономията

По време на своето управление Франко всъщност не възстановява монархията, едва малко преди да умре кротко в леглото си през 1975 г. е посочил наследника си – поредният Бурбон, внук на последния крал и дочакал да седне на престола на Кралство Испания под крилото на Франко – Хуан-Карлос.

Каталунци-конституционалисти оказват сериозна юридическа помощ при съставянето на днешната Испанска конституция от 1978 г., с която Каталуния възстановява своята политическа и културна автономия. Година по-късно, през 1979 г., е приет и Статутът на автономията (основният закон на областта).

Според този основен закон Каталуния е автономна област със самостоятелно политическо и юридическо самоуправление. Парламентът се избира през 4 години и излъчва президент (който е и министър-председател) и правителство.

Каталуния има собствена военизирана полиция (жандармерия) – Mossos d’Esquadra, която е под командването на каталунското правителство и не е подчинена на националните Guardia Civil (жандармерия) и Policía Nacional (полиция). Единствено ако бъде суспендирана автономията, Испания може да подчини Mossos-ите на националните сили за сигурност (чл.155 от Конституцията). Затова, когато ви разиграват сценки от селски вечеринки, че някакъв си прокурор, бил той и главен или гневен, се бил разпоредил каталунската полиция да се подчини на Guardia Civil, им кажете, както направиха каталунците – да си гледат работата – защото това не може да се случи с прокурорско разпореждане. Испанските закони бива да важат и за Испания, нали?

Националните сили за сигурност в Каталуния имат правомощия единствено да охраняват пристанища, летища, крайбрежие, национални граници, митници и да се грижат за имиграционния контрол и антитерористични операции.

Народната партия и Мариано Рахой

През 2006 г. е одобрен новият Статут на Каталуния чрез референдум, както е по правилата. Гласуван е също и с мнозинство от каталунския и от испанския парламент. Промените обаче са обжалвани пред Конституционния съд от кръгове около дясно-консервативната Народна партия (Partido Popular), която от 2004 г. се ръководи от Мариано Рахой, а от 2011 г. досега управлява Испания. През 2015 г. те всъщност загубиха изборите, но понеже не се сформира правителство, останаха на власт до следващите предсрочни избори през 2016 г., след които управляват чрез правителство на малцинството, тъй като социалистите от PSOE тихо съдействаха, отказвайки се да участват в гласуването, което позволи Pахой да прокара кабинета си през парламента с обикновено мнозинство. Реално подкрепата на изборите за Народната партия бе едва 33% (от 70% гласували) – иначе казано се ползва с доверието на едва 23% от имащите право на глас в Испания.

Partido Popular е консервативна християндемократическа партия, член на ЕНП (Европейската народна партия). Под ръководството на Рахой партията все повече залита към патриотични и националистически тези, толерира фашизоидни изцепки, а политическата му стратегия е основана на две базови теми – едната да противостои на административната и политическа еволюция на Каталуния (вкл. оспорвайки дефакто одобрения ѝ статут), а другата – да се противи на политическите договорки с баските. Чудно, нали?

Partido Popular и Рахой не са в състояние да генерират никакво модерно и ново политическо послание. Единственото им спасение е да концентрират влияние чрез десен популизъм и радикализиране на патриотични тези, защото на тази плоскост могат да пързалят гласоподавателите си, които са предимно сред по-възрастните, консервативните, религиозните и по-заможните испанци. В същия момент профилът на техните гласоподаватели е най-слаб откъм образование.

Добавете към това и бележката, че в сърцата на някои испанци симпатиите към Франко все още никак не са угаснали. И те гравитират доста около Partido Popular. Нещо като любовта към Тодор Живков у нас…

Partido Popular е затънала в корупционни скандали – точно утихне един и се случва следващ – черни партийни каси и странни парични потоци във всякакви посоки, очевидно за търговия с влияние, все излизат на яве, изгаря по някой бушон, но Мариано Рахой се крепи над водата. Интересен факт е, че цели петима последователни ковчежници на партията му са съдени, разследвани, обвинени или отстранени. И Европа, и ЕНП си мълчат и стискат широко затворени очи, щото нали, в името на стабилността, че иначе ако дойде Подемос на власт…

Всъщност, испанската политика в последните години се изразява горе-долу в това Partido Popular и PSOE да си подават топката. Това ще ви обясни защо испанците са склонни да търсят изход в Подемос и други нови партии, опитвайки се да избягат от пинг-понга между двете основни големи партии, потънали в корупционни скандали и безгранични сфери на задкулисно влияние.

Най-близкото приближение на Partido Popular у нас е ГЕРБ (те са и членове на ЕНП неслучайно), а на PSOE е БСП. И сега си представете ту да ви управлява ГЕРБ, ту БСП… познато ли ви е усещането? А присви ли ви стомахчето? Ами така и трябва! И испанците ги присвива от доста време насам!

Но да се върнем в Каталуния…

Възпалението на раната

През 2010 г. Конституционният съд, сезиран от хора на Partido Popular, отмени част от текстовете в Статута. Важно е да уточним, че в състава на този съд преобладават членове, които дължат постовете си на Partido Popular. В момента през 2017 г. това е още по-вярно. Конституционният съд на Испания, включително самият му Председател, е тежко зависим от партията на премиера Мариано Рахой! И да не си помислите сега, че искам да внушавам нещо – съвсем си е законно всичко. Това са едни почтени и достолепни хорица, в които нямаме никакво право да се усъмним. Поглеждате към нашия Конституционен съд или ВСС и… чувствате хармонията, нали? Хайде, опитайте се да прокарате нещо смислено през тях, да ви видя…

Та нищо че каталунските и испанските парламенти одобряват промените в Статута с нужното мнозинство, нищо че цяла Каталуния се е произнесла и е одобрила промените чрез законен Референдум. Излизат една шепа съдии и отменят 14 члена като противоконституционни и дават ограничителни тълкувания на други 27. Така е… това им е работата. А въпросните текстове са свързани предимно с автономната правосъдна система на Каталуния, някои важни детайли в преразпределянето на финансирането, статутът на каталунския език и определянето на Каталуния като нация.

След всичко това през 2010 г. каталунците истински се ядосаха! По улиците на Барселона излязоха между милион и милион и половина души. Сформира се гражданска организация, която се нарече ANC – Assemblea Nacional Catalana (Национално събрание на Каталуния), която си постави за цел да постигне независимост. А всяка година на 11 септември – националният празник на Каталуния – оттогава насам се организират масови демонстрации за независимост.

Още масло в огъня

Уточнихме вече, че драмата с каталунския език е чувствителна тема, след всички забранявания и преследвания и загинали заради езика си до съвсем скоро. Испанската конституция обаче се грижи за задължителността единствено на кастилския език (това, което сме свикнали да наричаме испански), а каталунците вписаха като задължителен и каталунския в границите на автономията си, но точно този текст бе сред отменените.

Не стига това, ами през 2012 г. министърът на образованието на Испания се изцепи, че неговата цел е “да се испанизират (“españolizar”) каталунските ученици” и вкара законопроект, който не само противоречи на каталунската юрисдикция, ами позволява каталунските деца да бъдат обучавани едноезично на испански, което от една страна е тъпо, когато детето ти може да излезе с два езика от училище, да го насилваш да излезе с един, а от друга – каталунците възприеха това като колониална политика, каквато тя недвусмислено беше.

Та испанската държава и управляващите от Partido Popular вместо да ходят на пръсти по тънкия лед на регионалната си политика, скачат шумно с кални обувки отгоре ѝ.

На 23 януари 2013 г. каталунският парламент прие Декларация за суверенитет и право на самоопределение на Каталуния, която, разбира се, беше първо суспендирана от Конституционния съд, а после отменена частта ѝ за суверенитета. След още купчина юридически пречки все пак Правителството на Каталуния организира необвързващ референдум за независимост на 9 ноември 2014 и 81% от участвалите се произнесоха в полза на независима Каталуния. Активността обаче беше ниска (37-42% според зависи кой и как брои, защото Референдумът беше необвързващ и беше дадена възможност на 16 и 17-годишни да гласуват, както и на неиспански граждани, което иначе не би било възможно). Заради организирането на това допитване тогавашният президент на Каталуния Artur Mas, вицепрезидентът Joana Ortega и образователният министър Irene Rigau бяха обвинени и осъдени около две години да не заемат обществени постове, както и на глоби – най-голямата за Мас, възлизаща на 36 500 евро. Текущо има и нови обвинения за 5,2 милиона евро заради разходване на публични средства за същото допитване. Преди това обаче Мас разпусна правителството си и свика извънредни парламентарни избори на 27 септември 2015, които бяха спечелени от коалиция от партии, които подкрепят независимостта.

Кралят

Междувременно покрай тези събития Хуан Карлос абдикира в полза на сина си, Фелипе VI – нещо, което испанската конституция също не допуска, но беше променена скоростно за по-малко от седмица, което само показа на каталунците колко невъзможна е тяхната кауза в текущия политически контекст в Мадрид.

След лавината от скандали в кралското семейство на Хуан Карлос, свързани с извънбрачна връзка на краля от която има незаконен син, харчовете на двореца, особено в кризата, ловджийските му гафове, скандалите с корупционни схеми на едната му дъщеря и прането на пари и укриването на данъци от зет му, имиджът на монархията в Испания напоследък хич не е висок. Прехвърлянето на топката към Фелипе VI изглеждаше като спасителен ход в контекста на зачестилите демонстрации, искащи референдум за република, и доколкото младият крал изглежда умерен и по-рационален, за разлика от баща си – женен е за простосмъртна съпруга (била е журналистка преди да се омъжи за него), говори свободно каталунски, освен испански. Дори се бяха появили надежди, че с перфектния си каталунски може да спечели сърцата на всички като поеме ролята на медиатор и спаси ситуацията в Каталуния, но до този момент не се забелязва такова негово желание и едва ли някой още мисли, че това е възможно, доколкото той вече избра обичайната позиция на кралска надменност към проблемите на простосмъртните.

Подготовката на процеса за независимост

Предсрочните избори от 2015 г. имаха допълнителна цел. Основните партии, подкрепящи независимостта, участваха и спечелиха с обща гражданска (непартийна) листа, към която впоследствие се присъедини и една по-малка партия. Така управляващата коалиция в Каталуния има мнозинство в локалния парламент, с което прокара няколко закона от ключово значение за евентуална бъдеща независима република – например за Каталунска данъчна администрация, за въпросния референдум и т.н.

Реално юристите от двете страни спорят каква част от това законодателство е ОК, но предвид сложността на юрисдикциите на автономните области в Испания отговорът не е еднозначен. Тук за Рахой работи простичката теза – абе, не може локалното законодателство да има превес над националното и тези закони са “незаконни” – но всъщност не е така, зависи от много неща. Каталуния не е област Стара Загора, а автономия със собствен основен закон и локално законодателство. То не може да противоречи на националното, но може да бъде много различно от него в много посоки. И не подценявайте юридическата култура и опит на каталунците, моля – обърнете се назад и вижте натрупванията им…

Всъщност популярна теза, която испанските медии и Народната партия на Рахой непрекъснато повтарят, е, че всичко, което се случва в Каталуния, е “незаконно”. Това е непрецизно и популистко обобщение. Доказателство е, че дори приятелски настроеният към Рахой и партията му Конституционен съд на Испания не твърди такова нещо. Няма твърдение, че референдумът е незаконен или противоконституционен, а е само суспендиран от Конституционния съд, докато той прегледа законосъобразността му и се произнесе.

Не четете само El País – това е все едно да се информирате само от “24 часа”, като с това изречение правя лек и незаслужен комплимент на последните.

Вярно, редно е да признаем, че и каталунците използват всички процедурни хватки в своя полза. Законите бяха гласувани в последния момент, за да оставят в цайтнот тромавия Конституционен съд. Но реално това не е нарушение. Войната на нерви се води с всички средства и от двете страни. Особено когато няма желание за диалог.

Данъците

Популярна теза е, че каталунците искат повече пари за себе си и това е проява на егоизъм от тяхна страна. От друга те са богат, индустриален район, който осигурява солидна част за националната икономика – 20% от БВП на Испания и 25% от износа, а е само един от седемнайсетте района. Богатите райони подкрепят бедните региони при преразпределение на данъците, но проблемът е в математиката и кой как пресмята.

Според каталунските икономисти фискалният дефицит на региона надвишава 8% от БВП, което според всички международни стандарти е твърде голяма стойност и спъва развитието на икономиката. Те спорят, че реално стойността е по-голяма, защото има разминаване между разпределения дял (на хартия) за Каталуния от националните финанси, които се връщат най-вече под формата на инфраструктура, и това, което реално Каталуния получава.

Испанската държава не е съгласна. И това е нещо, което се решава на масата на преговорите, с експертни оценки и експертни спорове. Народната партия и Мариано Рахой обаче с години отказват да дискутират каталунските теми – така това се превърна в ключов аргумент на индепендистите.

И не е случайно, че прогресивните испанци твърдят, че основният двигател на процеса на независимост на Каталуния е правителството в Мадрид.

Политически диалог ли?

И за среднограмотен човек е ясно, че ако беше проведен някакъв политически диалог, всичко можеше да се размине. Но двете страни си говорят през медиите и с декларации. Испания пропиля 7 пълни години, през които можеше да потуши напрежението. Пропиля ги генерално и пълноценно, отказвайки всяко предложение за диалог. Лично Рахой се грижеше да аргументира всеки отказ.

В пространно интервю в края на август президентът на Каталуния потвърди, че дори и в последния момент, ако испанската държава се реши на диалог, той ще откликне.

Уви, Мариано Рахой е от друга планета и думите “преговори” и “политически диалог” очевидно са му чужди. Всъщност това отговаря напълно на неговия сценарий – конфронтация и радикализация. Рискува да счупи миноритарното си управление, но това е единствената стратегия, която празната му откъм идеи глава може да роди.

На 15 септември 2017 г. отново Президентът на Каталуния, Вицепрезидентът, Председателката на Каталунския парламент и кметът на Барселона заедно изпратиха писмо до Рахой и краля с предложение за диалог.

Същият ден Рахой каза само, че неговото правителство ще направи всичко възможно да осуети референдума, неговият говорител пък, че в Мадрид не са получили писмото, но така в последния момент можели да го тълкуват само като заплаха, а кралят… той, както обикновено, запази царствено мълчание.

Всичко това не е от вчера

Друга весела теза е, че каталунците едва ли не вчера им е хрумнала идеята за независимост. По повода ще остава само тази картинка – отляво е вестник Guardian от края на 1918 година, а отдясно статия в същия вестник отпреди няколко дни. Сами открийте разликите 🙂

Какво искат каталунците? (Част 2)

Републиката

Нещо, което някак остава под килима, но е редно да отчетем, е фактът, че каталунците в мнозинството си са прорепубликански настроени. Това обяснява антипатията на краля и монархистите към тях, но всеки обсъждан дотук референдум не поставя под никакво съмнение, че евентуалната независима Каталуния ще бъде република.

В Испания също се чуват гласове за референдум за ново държавно устройство и това кара определени консервативни и влиятелни кръгове да потръпват при мисълта това да се случи.

Демократичността на испанската конституция

Каталунците често критикуват демократичността на испанската конституция по принцип, макар двама от бащите ѝ да са каталунци. Истината е, че имат основания. Четирима от седмината “бащи” на испанската конституция са били част от фашисткия апарат, включително един от тях е Министърът на пропагандата на Франко. Представете си дали е възможно съвременната германска конституция да е писана от Гьобелс?

Армията е оказала силно влияние в процеса на създаване на конституцията, за да опази своя интерес, и макар одобрена на референдум с 88%, съмненията, че зад този резултат стои пряката или косвена заплаха на бившите военни на Франко, са напълно основателни.

Обобщение

Всъщност, макар и тлеещ отдавна, проблемът не беше нерешим. Каталунците са сговорчиви и работливи хора, които в мнозинството си искат да бъдат оставени на мира да си вадят хляба, да правят музика, книги и изкуство и да се веселят на многобройните си фестивали. Те са адски толерантни и широкоскроени хора, с модерни възгледи за себе си, бъдещето и Европа.

Каквото и да четете в испанските медии, в мнозинството си каталунците нямат нищо против испанците. Това, което им тежи, не са съседите, а испанската държава. Те точно така наричат държавата си – испанската държава – за да акцентират на административния апарат, а не на нацията, и… за да намекнат, че не е тяхната държава…

А тя не е тяхна, защото в общия национален парламент те имат скромно присъствие, обусловено от тежестта на региона върху картата. Не биха могли да прокарат нищо през националния парламент без подкрепата на основните испански партии, които рядко изобщо обръщат внимание на регионите. Локалното им законодателство е под терора на Конституциония съд, който особено откакто Рахой и Partido Popular са на власт, действа по поръчка.

Испания отказва всякакъв диалог с каталунските представители, въпреки че те са легитимно избрани и овластени от хората. Прави го и защото се страхува, че ако изгуби Каталуния, ще последват баските, а после може би Галисия. Баските също от години чакат обещанията на Мадрид да се реализират и все повече губят търпение, но и за това няма да прочетете много в испанските, нашите или европейските медии…

Каталуния е разделена

Истината е, че въпреки всичко Каталуния е разделена. Важно е да правим разлика между това, че 70-80% от каталунците са с нагласа да гласуват на този Референдум, и това как точно ще гласуват.

Ако не се беше стигнало до тази ескалация в последните дни, реално по-малко от половината каталунци щяха да гласуват за отделяне в неделя и всичко щеше да утихне поне за някакъв период от време. Рахой обаче изпрати жандармерия и полиция в нечуван обем, арестува каталунски политици, претърси медии и печатници, конфискува бюлетини, урни и плакати, обвини предварително стотици кметове, че съдействат на организацията по референдума, заплаши да спре националната каталунска телевизия, блокира каталунски сайтове и заплаши да спре целият top level domain на Каталуния .cat, докато междувременно е насъскал прокуратурата да рови за някоя мръсна риза на текущия каталунски президент от времето, когато е бил кмет, чрез прокурорско разпореждане се опита да вземе контрола над каталунската жандармерия, което е незаконно и противоречи едновременно на испанската конституция и на каталунския статут.

Всичко това преди референдумът да се е случил и преди да е обявен за незаконен от Конституционния съд – иначе казано, дори да допуснем хипотезата, че референдумът е престъпление – то още не е се е случило, за да има виновни за него!

След всичко това никой вече не знае как ще гласуват каталунците, защото ескалацията и радикализацията и от двете страни е факт и играта на нерви вече не е безопасна.

Европа звучно мълчи, защото основните европейски партии са обречени в своите “приятелски” зависимости. Иска им се това да си остане вътрешна работа на Испания и нещата да се оправят някак от само себе си. Отдавна трябваше да бъде предложено посредничество в този спор, да бъде уговорен Рахой да отстъпи нещичко и да изглади нещата. Но ЕНП няма този кураж. А обикновените европейци за пореден път наблюдават една куха бюрокрация, която се страхува да работи, скатава се и прибира дъждобрана точно когато завали проливен дъжд (ако изобщо е имало дъждобран). Затова не се чудете, когато хората залитат насам и натам, търсейки изход – кой в популизма, кой в национализма, кой в крайнолеви и дори понякога утопични концепции.

Искат гласът им да се чува и да има значение!

Всъщност каталунците искат едно нещо – да гласуват и гласът им да има значение – и това не може и не бива да противоречи на никоя конституция! Още по-малко в Европа! Днес. Правото на свободно мнение е основно човешко право и е наднационално!

Събудете се, хора! Какви легенди са наблъскали в главите ви, ако ви е нужна причина или повод, за да признаете правото на някого да изрази позиция – особено пък когато това са няколко милиона души? Наистина ли сте затрили чувствителността си към свободата, това което сте – а сте свободни хора, когато не са ви нужни причини и правила, за да изразите волята си. Правилата са за да ви гарантират това право, а не за да ви го отнемат. Правилата идват после – първо е свободната воля!

Дали каталунците ще се отделят или не е второстепеннен въпрос. По-важният е да могат да решат това свободно! А ние, останалите, няма да сме европейци и не заслужаваме да се наричаме свободни хора, ако не защитим това им право – звучно и категорично!

Visca Catalunya!

Какво искат каталунците? (Част 2)

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/what-catalans-want-2/

Какво искат каталунците? (Част 2)

След 1939 г. Испания потъва в мрачния период на диктатурата на Франко. Каталуния отново е наказана да не говори своя език под смъртна заплаха. Докато живях в Барселона, лично се запознах със съвсем млади каталунци, загубили дядо или баба заради това. Рани, твърде скорошни, за да бъдат забравени или простени. Още по-малко, че прошка не е поискана.

Първите години след войната са кошмарно тежки за цяла Испания. Едва в края на 50-те и началото на 60-те започва икономическо и културно възстановяване на Каталуния. Езикът все още е забранен в медиите, но бива позволен в театрите, иначе въпреки забраната книгопечатането на литература на каталунски, макар и силно затруднено, не е прекъсвало. Както вероятно вече сте разбрали от първата част каталунците са смели и много упорити хора.

Каталунският език

Един от митовете за каталунския език е, че той е диалект на кастилския (испанския), което обаче изобщо не е вярно. Езикът има само някои прилики с кастилския, както има с френския и италианския, което е нормално, доколкото са в една езикова група и с близка география. Думите, значението и произношението са в огромна степен различни. Глаголите са различни и с различни корени, макар да има сходни. Има и капани – такива глаголи, които се изписват еднакво, но в различните езици имат напълно друго значение (напр. acostar на кастилски е лягам, докато на каталунски е да донеса нещо по-близо). Ако искам да кажа простичкото как се казвам – на кастилски ще е Me llamo Yovko или Mi nombre es Yovko, а на каталунски Em dic Yovko (произнася се ам дик Йовко) или ако спазим горния конструкт El meu nom és Yovko (обърнете внимание на членуването). Кастилският е еволюирал и се е опростил значително в доста отношения заради по-масовата му употреба, докато каталунският е останал по-близо до древността и корените, носи по-сложна граматика.

Живо доказателство, че каталунският е различен език, е, че говорещите кастилски не могат да говорят каталунски. Разбират по смисъл думите, които са сходни, но дотам. По същия начин испанците и италианците се разбират в прилична степен дори и всеки да говори на своя език – това не означава, че единият език е диалект на другия, нали?

В моят курс по каталунски със съпругата ми бяхме единствените, на които кастилският не им е майчин език или поне не основен. Нещо повече – нашият кастилски беше ужасно базов. И макар да учехме нов език (каталунски), чрез друг език, който не владеем добре (кастилския), ние завършихме сред отличниците, докато на доста курсисти с роден кастилски им беше трудно да достигнат дори средни резултати. Иначе казано познанията по кастилски не носеха някакво предимство.

Сега тук по-веселото е, че самият каталунски има поне три диалекта, без да броим валенсианския, който си е всъщност каталунски с някои дребни разлики. Но пък тук ще вземем да вбесим валенсианците, затова млъквам!

Така или иначе темата за езика е чувствителна за каталунците – те си го обичат много, изстрадали са възможността да го говорят и имат всички основания да го пазят като репер на своята културна идентичност. Това е тяхно право, достойно за уважение от всички ни!

Управлението на автономията

По време на своето управление Франко всъщност не възстановява монархията, едва малко преди да умре кротко в леглото си през 1975 г. е посочил наследника си – поредният Бурбон, внук на последния крал и дочакал да седне на престола на Кралство Испания под крилото на Франко – Хуан-Карлос.

Каталунци-конституционалисти оказват сериозна юридическа помощ при съставянето на днешната Испанска конституция от 1978 г., с която Каталуния възстановява своята политическа и културна автономия. Година по-късно, през 1979 г., е приет и Статутът на автономията (основният закон на областта).

Според този основен закон Каталуния е автономна област със самостоятелно политическо и юридическо самоуправление. Парламентът се избира през 4 години и излъчва президент (който е и министър-председател) и правителство.

Каталуния има собствена военизирана полиция (жандармерия) – Mossos d’Esquadra, която е под командването на каталунското правителство и не е подчинена на националните Guardia Civil (жандармерия) и Policía Nacional (полиция). Единствено ако бъде суспендирана автономията, Испания може да подчини Mossos-ите на националните сили за сигурност (чл.155 от Конституцията). Затова, когато ви разиграват сценки от селски вечеринки, че някакъв си прокурор, бил той и главен или гневен, се бил разпоредил каталунската полиция да се подчини на Guardia Civil, им кажете, както направиха каталунците – да си гледат работата – защото това не може да се случи с прокурорско разпореждане. Испанските закони бива да важат и за Испания, нали?

Националните сили за сигурност в Каталуния имат правомощия единствено да охраняват пристанища, летища, крайбрежие, национални граници, митници и да се грижат за имиграционния контрол и антитерористични операции.

Народната партия и Мариано Рахой

През 2006 г. е одобрен новият Статут на Каталуния чрез референдум, както е по правилата. Гласуван е също и с мнозинство от каталунския и от испанския парламент. Промените обаче са обжалвани пред Конституционния съд от кръгове около дясно-консервативната Народна партия (Partido Popular), която от 2004 г. се ръководи от Мариано Рахой, а от 2011 г. досега управлява Испания. През 2015 г. те всъщност загубиха изборите, но понеже не се сформира правителство, останаха на власт до следващите предсрочни избори през 2016 г., след които управляват чрез правителство на малцинството, тъй като социалистите от PSOE тихо съдействаха, отказвайки се да участват в гласуването, което позволи Pахой да прокара кабинета си през парламента с обикновено мнозинство. Реално подкрепата на изборите за Народната партия бе едва 33% (от 70% гласували) – иначе казано се ползва с доверието на едва 23% от имащите право на глас в Испания.

Partido Popular е консервативна християндемократическа партия, член на ЕНП (Европейската народна партия). Под ръководството на Рахой партията все повече залита към патриотични и националистически тези, толерира фашизоидни изцепки, а политическата му стратегия е основана на две базови теми – едната да противостои на административната и политическа еволюция на Каталуния (вкл. оспорвайки дефакто одобрения ѝ статут), а другата – да се противи на политическите договорки с баските. Чудно, нали?

Partido Popular и Рахой не са в състояние да генерират никакво модерно и ново политическо послание. Единственото им спасение е да концентрират влияние чрез десен популизъм и радикализиране на патриотични тези, защото на тази плоскост могат да пързалят гласоподавателите си, които са предимно сред по-възрастните, консервативните, религиозните и по-заможните испанци. В същия момент профилът на техните гласоподаватели е най-слаб откъм образование.

Добавете към това и бележката, че в сърцата на някои испанци симпатиите към Франко все още никак не са угаснали. И те гравитират доста около Partido Popular. Нещо като любовта към Тодор Живков у нас…

Partido Popular е затънала в корупционни скандали – точно утихне един и се случва следващ – черни партийни каси и странни парични потоци във всякакви посоки, очевидно за търговия с влияние, все излизат на яве, изгаря по някой бушон, но Мариано Рахой се крепи над водата. Интересен факт е, че цели петима последователни ковчежници на партията му са съдени, разследвани, обвинени или отстранени. И Европа, и ЕНП си мълчат и стискат широко затворени очи, щото нали, в името на стабилността, че иначе ако дойде Подемос на власт…

Всъщност, испанската политика в последните години се изразява горе-долу в това Partido Popular и PSOE да си подават топката. Това ще ви обясни защо испанците са склонни да търсят изход в Подемос и други нови партии, опитвайки се да избягат от пинг-понга между двете основни големи партии, потънали в корупционни скандали и безгранични сфери на задкулисно влияние.

Най-близкото приближение на Partido Popular у нас е ГЕРБ (те са и членове на ЕНП неслучайно), а на PSOE е БСП. И сега си представете ту да ви управлява ГЕРБ, ту БСП… познато ли ви е усещането? А присви ли ви стомахчето? Ами така и трябва! И испанците ги присвива от доста време насам!

Но да се върнем в Каталуния…

Възпалението на раната

През 2010 г. Конституционният съд, сезиран от хора на Partido Popular, отмени част от текстовете в Статута. Важно е да уточним, че в състава на този съд преобладават членове, които дължат постовете си на Partido Popular. В момента през 2017 г. това е още по-вярно. Конституционният съд на Испания, включително самият му Председател, е тежко зависим от партията на премиера Мариано Рахой! И да не си помислите сега, че искам да внушавам нещо – съвсем си е законно всичко. Това са едни почтени и достолепни хорица, в които нямаме никакво право да се усъмним. Поглеждате към нашия Конституционен съд или ВСС и… чувствате хармонията, нали? Хайде, опитайте се да прокарате нещо смислено през тях, да ви видя…

Та нищо че каталунските и испанските парламенти одобряват промените в Статута с нужното мнозинство, нищо че цяла Каталуния се е произнесла и е одобрила промените чрез законен Референдум. Излизат една шепа съдии и отменят 14 члена като противоконституционни и дават ограничителни тълкувания на други 27. Така е… това им е работата. А въпросните текстове са свързани предимно с автономната правосъдна система на Каталуния, някои важни детайли в преразпределянето на финансирането, статутът на каталунския език и определянето на Каталуния като нация.

След всичко това през 2010 г. каталунците истински се ядосаха! По улиците на Барселона излязоха между милион и милион и половина души. Сформира се гражданска организация, която се нарече ANC – Assemblea Nacional Catalana (Национално събрание на Каталуния), която си постави за цел да постигне независимост. А всяка година на 11 септември – националният празник на Каталуния – оттогава насам се организират масови демонстрации за независимост.

Още масло в огъня

Уточнихме вече, че драмата с каталунския език е чувствителна тема, след всички забранявания и преследвания и загинали заради езика си до съвсем скоро. Испанската конституция обаче се грижи за задължителността единствено на кастилския език (това, което сме свикнали да наричаме испански), а каталунците вписаха като задължителен и каталунския в границите на автономията си, но точно този текст бе сред отменените.

Не стига това, ами през 2012 г. министърът на образованието на Испания се изцепи, че неговата цел е “да се испанизират (“españolizar”) каталунските ученици” и вкара законопроект, който не само противоречи на каталунската юрисдикция, ами позволява каталунските деца да бъдат обучавани едноезично на испански, което от една страна е тъпо, когато детето ти може да излезе с два езика от училище, да го насилваш да излезе с един, а от друга – каталунците възприеха това като колониална политика, каквато тя недвусмислено беше.

Та испанската държава и управляващите от Partido Popular вместо да ходят на пръсти по тънкия лед на регионалната си политика, скачат шумно с кални обувки отгоре ѝ.

На 23 януари 2013 г. каталунският парламент прие Декларация за суверенитет и право на самоопределение на Каталуния, която, разбира се, беше първо суспендирана от Конституционния съд, а после отменена частта ѝ за суверенитета. След още купчина юридически пречки все пак Правителството на Каталуния организира необвързващ референдум за независимост на 9 ноември 2014 и 81% от участвалите се произнесоха в полза на независима Каталуния. Активността обаче беше ниска (37-42% според зависи кой и как брои, защото Референдумът беше необвързващ и беше дадена възможност на 16 и 17-годишни да гласуват, както и на неиспански граждани, което иначе не би било възможно). Заради организирането на това допитване тогавашният президент на Каталуния Artur Mas, вицепрезидентът Joana Ortega и образователният министър Irene Rigau бяха обвинени и осъдени около две години да не заемат обществени постове, както и на глоби – най-голямата за Мас, възлизаща на 36 500 евро. Текущо има и нови обвинения за 5,2 милиона евро заради разходване на публични средства за същото допитване. Преди това обаче Мас разпусна правителството си и свика извънредни парламентарни избори на 27 септември 2015, които бяха спечелени от коалиция от партии, които подкрепят независимостта.

Кралят

Междувременно покрай тези събития Хуан Карлос абдикира в полза на сина си, Фелипе VI – нещо, което испанската конституция също не допуска, но беше променена скоростно за по-малко от седмица, което само показа на каталунците колко невъзможна е тяхната кауза в текущия политически контекст в Мадрид.

След лавината от скандали в кралското семейство на Хуан Карлос, свързани с извънбрачна връзка на краля от която има незаконен син, харчовете на двореца, особено в кризата, ловджийските му гафове, скандалите с корупционни схеми на едната му дъщеря и прането на пари и укриването на данъци от зет му, имиджът на монархията в Испания напоследък хич не е висок. Прехвърлянето на топката към Фелипе VI изглеждаше като спасителен ход в контекста на зачестилите демонстрации, искащи референдум за република, и доколкото младият крал изглежда умерен и по-рационален, за разлика от баща си – женен е за простосмъртна съпруга (била е журналистка преди да се омъжи за него), говори свободно каталунски, освен испански. Дори се бяха появили надежди, че с перфектния си каталунски може да спечели сърцата на всички като поеме ролята на медиатор и спаси ситуацията в Каталуния, но до този момент не се забелязва такова негово желание и едва ли някой още мисли, че това е възможно, доколкото той вече избра обичайната позиция на кралска надменност към проблемите на простосмъртните.

Подготовката на процеса за независимост

Предсрочните избори от 2015 г. имаха допълнителна цел. Основните партии, подкрепящи независимостта, участваха и спечелиха с обща гражданска (непартийна) листа, към която впоследствие се присъедини и една по-малка партия. Така управляващата коалиция в Каталуния има мнозинство в локалния парламент, с което прокара няколко закона от ключово значение за евентуална бъдеща независима република – например за Каталунска данъчна администрация, за въпросния референдум и т.н.

Реално юристите от двете страни спорят каква част от това законодателство е ОК, но предвид сложността на юрисдикциите на автономните области в Испания отговорът не е еднозначен. Тук за Рахой работи простичката теза – абе, не може локалното законодателство да има превес над националното и тези закони са “незаконни” – но всъщност не е така, зависи от много неща. Каталуния не е област Стара Загора, а автономия със собствен основен закон и локално законодателство. То не може да противоречи на националното, но може да бъде много различно от него в много посоки. И не подценявайте юридическата култура и опит на каталунците, моля – обърнете се назад и вижте натрупванията им…

Всъщност популярна теза, която испанските медии и Народната партия на Рахой непрекъснато повтарят, е, че всичко, което се случва в Каталуния, е “незаконно”. Това е непрецизно и популистко обобщение. Доказателство е, че дори приятелски настроеният към Рахой и партията му Конституционен съд на Испания не твърди такова нещо. Няма твърдение, че референдумът е незаконен или противоконституционен, а е само суспендиран от Конституционния съд, докато той прегледа законосъобразността му и се произнесе.

Не четете само El País – това е все едно да се информирате само от “24 часа”, като с това изречение правя лек и незаслужен комплимент на последните.

Вярно, редно е да признаем, че и каталунците използват всички процедурни хватки в своя полза. Законите бяха гласувани в последния момент, за да оставят в цайтнот тромавия Конституционен съд. Но реално това не е нарушение. Войната на нерви се води с всички средства и от двете страни. Особено когато няма желание за диалог.

Данъците

Популярна теза е, че каталунците искат повече пари за себе си и това е проява на егоизъм от тяхна страна. От друга те са богат, индустриален район, който осигурява солидна част за националната икономика – 20% от БВП на Испания и 25% от износа, а е само един от седемнайсетте района. Богатите райони подкрепят бедните региони при преразпределение на данъците, но проблемът е в математиката и кой как пресмята.

Според каталунските икономисти фискалният дефицит на региона надвишава 8% от БВП, което според всички международни стандарти е твърде голяма стойност и спъва развитието на икономиката. Те спорят, че реално стойността е по-голяма, защото има разминаване между разпределения дял (на хартия) за Каталуния от националните финанси, които се връщат най-вече под формата на инфраструктура, и това, което реално Каталуния получава.

Испанската държава не е съгласна. И това е нещо, което се решава на масата на преговорите, с експертни оценки и експертни спорове. Народната партия и Мариано Рахой обаче с години отказват да дискутират каталунските теми – така това се превърна в ключов аргумент на индепендистите.

И не е случайно, че прогресивните испанци твърдят, че основният двигател на процеса на независимост на Каталуния е правителството в Мадрид.

Политически диалог ли?

И за среднограмотен човек е ясно, че ако беше проведен някакъв политически диалог, всичко можеше да се размине. Но двете страни си говорят през медиите и с декларации. Испания пропиля 7 пълни години, през които можеше да потуши напрежението. Пропиля ги генерално и пълноценно, отказвайки всяко предложение за диалог. Лично Рахой се грижеше да аргументира всеки отказ.

В пространно интервю в края на август президентът на Каталуния потвърди, че дори и в последния момент, ако испанската държава се реши на диалог, той ще откликне.

Уви, Мариано Рахой е от друга планета и думите “преговори” и “политически диалог” очевидно са му чужди. Всъщност това отговаря напълно на неговия сценарий – конфронтация и радикализация. Рискува да счупи миноритарното си управление, но това е единствената стратегия, която празната му откъм идеи глава може да роди.

На 15 септември 2017 г. отново Президентът на Каталуния, Вицепрезидентът, Председателката на Каталунския парламент и кметът на Барселона заедно изпратиха писмо до Рахой и краля с предложение за диалог.

Същият ден Рахой каза само, че неговото правителство ще направи всичко възможно да осуети референдума, неговият говорител пък, че в Мадрид не са получили писмото, но така в последния момент можели да го тълкуват само като заплаха, а кралят… той, както обикновено, запази царствено мълчание.

Всичко това не е от вчера

Друга весела теза е, че каталунците едва ли не вчера им е хрумнала идеята за независимост. По повода ще остава само тази картинка – отляво е вестник Guardian от края на 1918 година, а отдясно статия в същия вестник отпреди няколко дни. Сами открийте разликите 🙂

Какво искат каталунците? (Част 2)

Републиката

Нещо, което някак остава под килима, но е редно да отчетем, е фактът, че каталунците в мнозинството си са прорепубликански настроени. Това обяснява антипатията на краля и монархистите към тях, но всеки обсъждан дотук референдум не поставя под никакво съмнение, че евентуалната независима Каталуния ще бъде република.

В Испания също се чуват гласове за референдум за ново държавно устройство и това кара определени консервативни и влиятелни кръгове да потръпват при мисълта това да се случи.

Демократичността на испанската конституция

Каталунците често критикуват демократичността на испанската конституция по принцип, макар двама от бащите ѝ да са каталунци. Истината е, че имат основания. Четирима от седмината “бащи” на испанската конституция са били част от фашисткия апарат, включително един от тях е Министърът на пропагандата на Франко. Представете си дали е възможно съвременната германска конституция да е писана от Гьобелс?

Армията е оказала силно влияние в процеса на създаване на конституцията, за да опази своя интерес, и макар одобрена на референдум с 88%, съмненията, че зад този резултат стои пряката или косвена заплаха на бившите военни на Франко, са напълно основателни.

Обобщение

Всъщност, макар и тлеещ отдавна, проблемът не беше нерешим. Каталунците са сговорчиви и работливи хора, които в мнозинството си искат да бъдат оставени на мира да си вадят хляба, да правят музика, книги и изкуство и да се веселят на многобройните си фестивали. Те са адски толерантни и широкоскроени хора, с модерни възгледи за себе си, бъдещето и Европа.

Каквото и да четете в испанските медии, в мнозинството си каталунците нямат нищо против испанците. Това, което им тежи, не са съседите, а испанската държава. Те точно така наричат държавата си – испанската държава – за да акцентират на административния апарат, а не на нацията, и… за да намекнат, че не е тяхната държава…

А тя не е тяхна, защото в общия национален парламент те имат скромно присъствие, обусловено от тежестта на региона върху картата. Не биха могли да прокарат нищо през националния парламент без подкрепата на основните испански партии, които рядко изобщо обръщат внимание на регионите. Локалното им законодателство е под терора на Конституциония съд, който особено откакто Рахой и Partido Popular са на власт, действа по поръчка.

Испания отказва всякакъв диалог с каталунските представители, въпреки че те са легитимно избрани и овластени от хората. Прави го и защото се страхува, че ако изгуби Каталуния, ще последват баските, а после може би Галисия. Баските също от години чакат обещанията на Мадрид да се реализират и все повече губят търпение, но и за това няма да прочетете много в испанските, нашите или европейските медии…

Каталуния е разделена

Истината е, че въпреки всичко Каталуния е разделена. Важно е да правим разлика между това, че 70-80% от каталунците са с нагласа да гласуват на този Референдум, и това как точно ще гласуват.

Ако не се беше стигнало до тази ескалация в последните дни, реално по-малко от половината каталунци щяха да гласуват за отделяне в неделя и всичко щеше да утихне поне за някакъв период от време. Рахой обаче изпрати жандармерия и полиция в нечуван обем, арестува каталунски политици, претърси медии и печатници, конфискува бюлетини, урни и плакати, обвини предварително стотици кметове, че съдействат на организацията по референдума, заплаши да спре националната каталунска телевизия, блокира каталунски сайтове и заплаши да спре целият top level domain на Каталуния .cat, докато междувременно е насъскал прокуратурата да рови за някоя мръсна риза на текущия каталунски президент от времето, когато е бил кмет, чрез прокурорско разпореждане се опита да вземе контрола над каталунската жандармерия, което е незаконно и противоречи едновременно на испанската конституция и на каталунския статут.

Всичко това преди референдумът да се е случил и преди да е обявен за незаконен от Конституционния съд – иначе казано, дори да допуснем хипотезата, че референдумът е престъпление – то още не е се е случило, за да има виновни за него!

След всичко това никой вече не знае как ще гласуват каталунците, защото ескалацията и радикализацията и от двете страни е факт и играта на нерви вече не е безопасна.

Европа звучно мълчи, защото основните европейски партии са обречени в своите “приятелски” зависимости. Иска им се това да си остане вътрешна работа на Испания и нещата да се оправят някак от само себе си. Отдавна трябваше да бъде предложено посредничество в този спор, да бъде уговорен Рахой да отстъпи нещичко и да изглади нещата. Но ЕНП няма този кураж. А обикновените европейци за пореден път наблюдават една куха бюрокрация, която се страхува да работи, скатава се и прибира дъждобрана точно когато завали проливен дъжд (ако изобщо е имало дъждобран). Затова не се чудете, когато хората залитат насам и натам, търсейки изход – кой в популизма, кой в национализма, кой в крайнолеви и дори понякога утопични концепции.

Искат гласът им да се чува и да има значение!

Всъщност каталунците искат едно нещо – да гласуват и гласът им да има значение – и това не може и не бива да противоречи на никоя конституция! Още по-малко в Европа! Днес. Правото на свободно мнение е основно човешко право и е наднационално!

Събудете се, хора! Какви легенди са наблъскали в главите ви, ако ви е нужна причина или повод, за да признаете правото на някого да изрази позиция – особено пък когато това са няколко милиона души? Наистина ли сте затрили чувствителността си към свободата, това което сте – а сте свободни хора, когато не са ви нужни причини и правила, за да изразите волята си. Правилата са за да ви гарантират това право, а не за да ви го отнемат. Правилата идват после – първо е свободната воля!

Дали каталунците ще се отделят или не е второстепеннен въпрос. По-важният е да могат да решат това свободно! А ние, останалите, няма да сме европейци и не заслужаваме да се наричаме свободни хора, ако не защитим това им право – звучно и категорично!

Visca Catalunya!

Какво искат каталунците? (Част 2)

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/what-catalans-want-2/

След 1939 г. Испания потъва в мрачния период на диктатурата на Франко. Каталуния отново е наказана да не говори своя език под смъртна заплаха. Докато живях в Барселона, лично се запознах със съвсем млади каталунци, загубили дядо или баба заради това. Рани, твърде скорошни, за да бъдат забравени или простени. Още по-малко, че прошка не е поискана.

Първите години след войната са кошмарно тежки за цяла Испания. Едва в края на 50-те и началото на 60-те започва икономическо и културно възстановяване на Каталуния. Езикът все още е забранен в медиите, но бива позволен в театрите, иначе въпреки забраната книгопечатането на литература на каталунски, макар и силно затруднено, не е прекъсвало. Както вероятно вече сте разбрали от първата част каталунците са смели и много упорити хора.

Каталунският език

Един от митовете за каталунския език е, че той е диалект на кастилския (испанския), което обаче изобщо не е вярно. Езикът има само някои прилики с кастилския, както има с френския и италианския, което е нормално, доколкото са в една езикова група и с близка география. Думите, значението и произношението са в огромна степен различни. Глаголите са различни и с различни корени, макар да има сходни. Има и капани – такива глаголи, които се изписват еднакво, но в различните езици имат напълно друго значение (напр. acostar на кастилски е лягам, докато на каталунски е да донеса нещо по-близо). Ако искам да кажа простичкото как се казвам – на кастилски ще е Me llamo Yovko или Mi nombre es Yovko, а на каталунски Em dic Yovko (произнася се ам дик Йовко) или ако спазим горния конструкт El meu nom és Yovko (обърнете внимание на членуването). Кастилският е еволюирал и се е опростил значително в доста отношения заради по-масовата му употреба, докато каталунският е останал по-близо до древността и корените, носи по-сложна граматика.

Живо доказателство, че каталунският е различен език, е, че говорещите кастилски не могат да говорят каталунски. Разбират по смисъл думите, които са сходни, но дотам. По същия начин испанците и италианците се разбират в прилична степен дори и всеки да говори на своя език – това не означава, че единият език е диалект на другия, нали?

В моят курс по каталунски със съпругата ми бяхме единствените, на които кастилският не им е майчин език или поне не основен. Нещо повече – нашият кастилски беше ужасно базов. И макар да учехме нов език (каталунски), чрез друг език, който не владеем добре (кастилския), ние завършихме сред отличниците, докато на доста курсисти с роден кастилски им беше трудно да достигнат дори средни резултати. Иначе казано познанията по кастилски не носеха никакво предимство.

Сега тук по-веселото е, че самият каталунски има поне три диалекта, без да броим валенсианския, който си е всъщност каталунски с някои дребни разлики. Но пък тук ще вземем да вбесим валенсианците, затова млъквам!

Така или иначе темата за езика е чувствителна за каталунците – те си го обичат много, изстрадали са възможността да го говорят и имат всички основания да го пазят като репер на своята културна идентичност. Това е тяхно право, достойно за уважение от всички ни!

Управлението на автономията

По време на своето управление Франко всъщност не възстановява монархията, едва малко преди да умре кротко в леглото си през 1975 г. е посочил наследника си – поредният Бурбон, внук на последния крал и дочакал да седне на престола на Кралство Испания под крилото на Франко – Хуан-Карлос.

Каталунци-конституционалисти оказват сериозна юридическа помощ при съставянето на днешната Испанска конституция от 1978 г., с която Каталуния възстановява своята политическа и културна автономия. Година по-късно, през 1979 г., е приет и Статутът на автономията (основният закон на областта).

Според този основен закон Каталуния е автономна област със самостоятелно политическо и юридическо самоуправление. Парламентът се избира през 4 години и излъчва президент (който е и министър-председател) и правителство.

Каталуния има собствена военизирана полиция (жандармерия) – Mossos d’Esquadra, която е под командването на каталунското правителство и не е подчинена на националните Guardia Civil (жандармерия) и Policía Nacional (полиция). Единствено ако бъде суспендирана автономията, Испания може да подчини Mossos-ите на националните сили за сигурност (чл.155 от Конституцията). Затова, когато ви разиграват сценки от селски вечеринки, че някакъв си прокурор, бил той и главен или гневен, се бил разпоредил каталунската полиция да се подчини на Guardia Civil, им кажете, както направиха каталунците – да си гледат работата – защото това не може да се случи с прокурорско разпореждане. Испанските закони бива да важат и за Испания, нали?

Националните сили за сигурност в Каталуния имат правомощия само да охраняват пристанища, летища, крайбрежие, национални граници, митници и да се грижат за имиграционния контрол и антитерористични операции.

Народната партия и Мариано Рахой

През 2006 г. е одобрен новият Статут на Каталуния чрез референдум, както е по правилата. Гласуван е също и с мнозинство от каталунския и от испанския парламент. Промените обаче са обжалвани пред Конституционния съд от кръгове около дясно-консервативната Народна партия (Partido Popular), която от 2004 г. се ръководи от Мариано Рахой, а от 2011 г. досега управлява Испания. През 2015 г. те всъщност загубиха изборите, но понеже не се сформира правителство, останаха на власт до следващите предсрочни избори през 2016 г., след които управляват в правителство на малцинството, тъй като социалистите от PSOE тихо съдействаха, отказвайки се да участват в гласуването, което позволи Pахой да прокара кабинета си през парламента с обикновено мнозинство. Реално подкрепата на изборите за Народната партия бе едва 33% (от 70% гласували) – иначе казано се ползва с доверието на едва 23% от имащите право на глас в Испания.

Partido Popular е консервативна християндемократическа партия, член на ЕНП (Европейската народна партия). Под ръководството на Рахой партията все повече залита към патриотични и националистически тези, а политическата му стратегия е основана на две базови теми – едната да противостои на административната и политическа еволюция на Каталуния (вкл. оспорвайки дефакто одобрения ѝ статут), а другата – да противостои на политическите договорки с баските. Чудно, нали?

Partido Popular и Рахой не са в състояние да генерират никакво модерно и ново политическо послание. Единственото им спасение е да концентрират влияние чрез десен популизъм и радикализиране на патриотични тези, защото на тази плоскост могат да пързалят гласоподавателите си, които са предимно сред по-възрастните, консервативните, религиозните и по-заможните испанци. В същия момент профилът на техните гласоподаватели е най-слаб откъм образование.

Partido Popular е затънала в корупционни скандали – точно утихне един и се случва следващ – черни партийни каси и странни парични потоци във всякакви посоки, очевидно за търговия с влияние, все излизат на яве, изгаря по някой бушон, но Мариано Рахой се крепи над водата. Интересен факт е, че цели петима последователни ковчежници на партията му са съдени, разследвани, обвинени или отстранени. И Европа, и ЕНП си мълчат и стискат широко затворени очи, щото нали, в името на стабилността, че иначе ако дойде Подемос на власт…

Всъщност, испанската политика в последните години се изразява горе-долу в това Partido Popular и PSOE да си подават топката. Това ще ви обясни защо испанците са склонни да търсят изход в Подемос и други нови партии, опитвайки се да избягат от пинг-понга между двете основни големи партии, потънали в корупционни скандали и безгранични сфери на задкулисно влияние.

Най-близкото приближение на Partido Popular у нас е ГЕРБ (те са и членове на ЕНП неслучайно), а на PSOE е БСП. И сега си представете ту да ви управлява ГЕРБ, ту БСП… познато ли ви е усещането? А присви ли ви душичката. Ами така и трябва! И испанците ги присвива от доста време насам!

Но да се върнем в Каталуния…

Възпалението на раната

През 2010 г. Конституционният съд, сезиран от хора на Partido Popular, отмени част от текстовете в Статута. Важно е да уточним, че в състава на този съд преобладават членове, които дължат постовете си на Partido Popular. В момента през 2017 г. това е още по-вярно. Конституционният съд на Испания, включително самият му Председател, е тежко зависим от партията на премиера Мариано Рахой! И да не си помислите сега, че искам да внушавам нещо – съвсем си е законно всичко. Това са едни почтени и достолепни хорица, в които нямаме никакво право да се усъмним. Поглеждате към нашия Конституционен съд или ВСС и… чувствате хармонията, нали? Хайде, опитайте се да прокарате нещо смислено през тях, да ви видя…

Та нищо че каталунските и испанските парламенти одобряват промените в Статута с нужното мнозинство, нищо че цяла Каталуния се е произнесла и е одобрила промените чрез законен Референдум. Излизат една шепа съдии и отменят 14 члена като противоконституционни и дават ограничителни тълкувания на други 27. Текстовете им са свързани предимно с автономната правосъдна система на Каталуния, някои важни детайли в преразпределянето на финансирането, статутът на каталунския език и определянето на Каталуния като нация.

След всичко това през 2010 г. каталунците истински се ядосаха! По улиците на Барселона излязоха между милион и милион и половина души. Сформира се гражданска организация, която се нарече ANC – Assemblea Nacional Catalana (Национално събрание на Каталуния), която си постави за цел да постигне независимост. А всяка година на 11 септември – националният празник на Каталуния – оттогава насам се организират масови демонстрации за независимост.

Още масло в огъня

Уточнихме вече, че драмата с каталунския език е чувствителна тема, след всички забранявания и преследвания и загинали заради езика си до съвсем скоро. Испанската конституция обаче се грижи за задължителността единствено на кастилския език (това, което сме свикнали да наричаме испански), а каталунците вписаха като задължителен и каталунския в границите на автономията си, но точно този текст бе сред отменените.

Не стига това, ами през 2012 г. министърът на образованието на Испания се изцепи, че неговата цел е “да се испанизират (“españolizar”) каталунските ученици” и вкара законопроект, който не само противоречи на каталунската юрисдикция, ами позволява каталунските деца да бъдат обучавани едноезично на испански, което от една страна е тъпо, когато детето ти може да излезе с два езика от училище, да го насилваш да излезе с един, а от друга – каталунците възприеха това като колониална политика, каквато тя недвусмислено беше.

Та испанската държава и управляващите от Partido Popular вместо да ходят на пръсти по тънкия лед на регионалната си политика, скачат шумно с кални обувки отгоре му.

На 23 януари 2013 г. каталунският парламент прие Декларация за суверенитет и право на самоопределение на Каталуния, която, разбира се, беше първо суспендирана от Конституционния съд, а после отменена частта ѝ за суверенитета. След още купчина юридически пречки все пак Правителството на Каталуния организира необвързващ референдум за независимост на 9 ноември 2014 и 81% от участвалите се произнесоха в полза на независима Каталуния. Активността обаче беше ниска (37-42% според зависи кой и как брои, защото Референдумът беше необвързващ и беше дадена възможност на 16 и 17-годишни да гласуват, както и на неиспански граждани, което иначе не би било възможно). Заради организирането на това допитване тогавашният президент Artur Mas, вицепрезидентът Joana Ortega и образователният министър Irene Rigau бяха обвинени и осъдени на около две години да не заемат обществени постове, както и на глоби – най-голямата за Мас, възлизаща на 36 500 евро. Има и нови обвинения за 5.2 милиона евро заради разходване на публични средства за същото допитване. Преди това обаче Мас разпусна правителството си и свика извънредни парламентарни избори на 27 септември 2015, които бяха спечелени от коалиция от партии, които подкрепят независимостта.

Кралят

Междувременно покрай тези събития Хуан Карлос абдикира в полза на сина си, Фелипе VI – нещо, което испанската конституция също не допуска, но беше променена скоростно за по-малко от седмица, което само показа на каталунците колко невъзможна е тяхната кауза в текущия политически контекст в Мадрид.

След лавината от скандали в кралското семейство на Хуан Карлос, свързани с извънбрачна връзка на краля и негов незаконен син, харчовете на двореца, особено в кризата, ловджийските му гафове, скандалите с корупционни схеми на едната му дъщеря и прането на пари и укриването на данъци от зет му, имиджът на монархията в Испания напоследък хич не е висок. Прехвърлянето на топката към Фелипе VI изглеждаше като спасителен ход в контекста на зачестилите демонстрации, искащи референдум за република, и доколкото младият крал изглежда умерен и по-рационален, за разлика от баща си – женен е за простосмъртна съпруга (била е журналистка преди да се омъжи за него), говори свободно каталунски, освен испански. Дори се бяха появили надежди, че с перфектния си каталунски може да спечели сърцата на всички като поеме ролята на медиатор и спаси ситуацията в Каталуния, но до този момент не се забелязва такова негово желание и едва ли някой още мисли, че това е възможно, доколкото той вече избра обичайната позиция на кралска надменност към проблемите на простосмъртните.

Подготовката на процеса за независимост

Предсрочните избори от 2015 г. имаха допълнителна цел. Основните партии, подкрепящи независимостта, участваха с обща гражданска (непартийна) листа, към която впоследствие се присъедини и една по-малка партия. Така управляващата коалиция в Каталуния има мнозинство в локалния парламент, с което прокара няколко закона от ключово значение за евентуална бъдеща независима република – например за Каталунска данъчна администрация, за въпросния референдум и т.н.

Реално юристите от двете страни спорят каква част от това законодателство е ОК, но предвид сложността на юрисдикциите на автономните области в Испания отговорът не е еднозначен. Тук за Рахой работи простичката теза – абе, не може локалното законодателство да има превес над националното и тези закони са “незаконни” – но всъщност не е така, зависи от много неща. Каталуния не е област Стара Загора, а автономия със собствен основен закон и локално законодателство. То не може да противоречи на националното, но може да бъде много различно от него в много посоки. И не подценявайте юридическата култура и опит на каталунците, моля – обърнете се назад и вижте натрупванията им…

Всъщност популярна теза, която испанските медии и Народната партия на Рахой непрекъснато повтарят, е, че всичко, което се случва в Каталуния, е “незаконно”. Това е непрецизно и популистко обобщение. Доказателство е, че дори приятелски настроеният към Рахой и партията му Конституционен съд на Испания не твърди такова нещо. Няма твърдение, че референдумът е незаконен или противоконституционен, а е само суспендиран от Конституционния съд, докато той прегледа законосъобразността му и се произнесе.

Не четете само El País – това е все едно да се информирате само от “24 часа”.

Вярно, редно е да признаем, че и каталунците използват всички процедурни хватки в своя полза. Законите бяха гласувани в последния момент, за да оставят в цайтнот тромавия Конституционният съд. Но реално това не е нарушение. Войната на нерви се води с всички средства и от двете страни. Особено когато няма желание за диалог.

Данъците

Популярна теза е, че каталунците искат повече пари за себе си и това е проява на егоизъм от тяхна страна. От друга те са богат, индустриален район, който осигурява солидна част за националната икономика – 20% от БВП на Испания и 25% от износа, а е само един от седемнайсетте района. Богатите райони подкрепят бедните региони при преразпределение на данъците, но проблемът е в математиката и кой как пресмята.

Според каталунските икономисти фискалният дефицит на региона надвишава 8% от БВП, което според всички международни стандарти е твърде голяма стойност и спъва развитието на икономиката. Те спорят, че реално стойността е по-голяма, защото има разминаване между разпределения дял (на хартия) за Каталуния от националните финанси, които се връщат най-вече под формата на инфраструктура, и това, което реално Каталуния получава.

Испанската държава не е съгласна. И това е нещо, което се решава на масата на преговорите, с експертни оценки и експертни спорове. Народната партия и Мариано Рахой обаче с години отказват да дискутират каталунските теми – така това се превърна в ключов аргумент на индепендистите.

И не е случайно, че прогресивните испанци твърдят, че основният двигател на процеса на независимост на Каталуния е правителството в Мадрид.

Политически диалог ли?

И за среднограмотен човек е ясно, че ако беше проведен някакъв политически диалог, всичко можеше да се размине. Но двете страни си говорят през медиите и с декларации. Испания пропиля 7 пълни години, през които можеше да потуши напрежението. Пропиля ги генерално и пълноценно, отказвайки всяко предложение да диалог. Лично Рахой се грижеше да аргументира всеки отказ.

В пространно интервю в края на август президентът на Каталуния потвърди, че дори и в последния момент, ако испанската държава се реши на диалог, той ще откликне.

Уви, Мариано Рахой е от друга планета и думите “преговори” и “политически диалог” очевидно са му чужди. Всъщност това отговаря напълно на неговия сценарий – конфронтация и радикализация. Рискува да счупи миноритарното си управление, но това е единствената стратегия, която празната му откъм идеи глава може да роди.

На 15 септември 2017 г. отново Президентът на Каталуния, Вицепрезидентът, Председателката на Каталунския парламент и кметът на Барселона заедно изпратиха писмо до Рахой и краля с предложение за диалог.

Същият ден Рахой каза само, че неговото правителство ще направи всичко възможно да осуети референдума, неговият говорител пък, че в Мадрид не са получили писмото, но в последния момент можели да го тълкуват само като заплаха, а кралят… той, както обикновено, запази царствено мълчание.

Всичко това не е от вчера

Друга весела теза е, че каталунците едва ли не вчера им е хрумнала идеята за независимост. По повода ще остава само тази картинка – отляво е вестник Guardian от края на 1918 година, а отдясно статия в същия вестник отпреди няколко дни. Открийте разликите 🙂

guardian

Републиката

Нещо, което някак остава под килима, но е редно да отчетем, е фактът, че каталунците в мнозинството си са прорепубликански настроени. Това обяснява антипатията на краля и монархистите към тях, но всеки обсъждан дотук референдум не поставя под никакво съмнение, че евентуалната независима Каталуния ще бъде република.

В Испания също се чуват гласове за референдум за ново държавно устройство и това кара определени консервативни и влиятелни кръгове да потръпват при мисълта това да се случи.

Демократичността на испанската конституция

Каталунците често критикуват демократичността на испанската конституция по принцип, макар двама от бащите ѝ да са каталунци. Истината е, че имат основания. Четирима от седмината “бащи” на испанската конституция са били част от фашисткия апарат, включително един от тях е Министърът на пропагандата на Франко. Представете си дали е възможно съвременната германска конституция да е писана от Гьобелс?

Армията е оказала силно влияние в процеса на създаване на конституцията, за да опази своя интерес, и макар одобрена на референдум с 88%, съмненията, че зад този резултат стои пряката или косвена заплаха на бившите военни на Франко, са напълно основателни.

Обобщение

Всъщност, макар и тлеещ отдавна, проблемът не беше нерешим. Каталунците са сговорчиви и работливи хора, които в мнозинството си искат да бъдат оставени на мира да си вадят хляба, да правят музика, книги и изкуство и да се веселят на многобройните си фестивали. Те са адски толерантни и широкоскроени хора, с модерни възгледи за себе си, бъдещето и Европа.

Каквото и да четете в испанските медии, в мнозинството си каталунците нямат нищо против испанците. Това, което им тежи, не са съседите, а испанската държава. Те точно така наричат държавата си – испанската държава – за да акцентират на административния апарат, а не на нацията, и… за да намекнат, че не е тяхната държава…

А тя не е тяхна, защото в общия национален парламент те имат скромно присъствие, обусловено от тежестта на региона върху картата. Не биха могли да прокарат нищо през националния парламент без подкрепата на основните испански партии, които рядко изобщо обръщат внимание на регионите. Локалното им законодателство е под терора на Конституциония съд, който особено откакто Рахой и Partido Popular са на власт, действа по поръчка.

Испания отказва всякакъв диалог с каталунските представители, въпреки че те са легитимно избрани и овластени от хората. Прави го и защото се страхува, че ако изгуби Каталуния, ще последват баските, а после може би Галисия. Баските също от години чакат обещанията на Мадрид да се реализират и все повече губят търпение, но и за това няма да прочетете много в испанските, нашите или европейските медии…

Каталуния е разделена

Истината е, че въпреки всичко Каталуния е разделена. Важно е да правим разлика между това, че 70-80% от каталунците са с нагласа да гласуват на този Референдум, и това как точно ще гласуват.

Ако не се беше стигнало до тази ескалация в последните дни, реално по-малко от половината каталунци щяха да гласуват за отделяне в неделя и всичко щеше да утихне поне за някакъв период от време. Рахой обаче изпрати жандармерия и полиция в нечуван обем, арестува каталунски политици, претърси медии и печатници, конфискува бюлетини, урни и плакати, обвини предварително стотици кметове, че съдействат на организацията по референдума, заплаши да спре националната каталунска телевизия, блокира каталунски сайтове и заплаши да спре целият top level domain на Каталуния .cat, докато междувременно е насъскал прокуратурата да рови за някоя мръсна риза на текущия каталунски президент от времето, когато е бил кмет, чрез прокурорско разпореждане се опита да вземе контрола над каталунската жандармерия, което е незаконно и противоречи едновременно на испанската конституция и на каталунския статут.

Всичко това преди референдумът да се е случил и преди да е обявен за незаконен от Конституционния съд – иначе казано, дори да допуснем хипотезата, че референдумът е престъпление – то още не е се е случило, за да има виновни за него!

След всичко това никой вече не знае как ще гласуват каталунците, защото ескалацията и радикализацията и от двете страни е факт и играта на нерви вече не е безопасна.

Европа мълчи, защото основните европейски партии са обречени заради своите “приятелски” зависимости. Иска им се това да си остане вътрешна работа на Испания и нещата да се оправят някак от само себе си. Отдавна трябваше да бъде предложено посредничество в този спор, да бъде уговорен Рахой да отстъпи нещичко и да изглади нещата. Но ЕНП няма този кураж. А европейците за пореден път виждат една куха бюрокрация, която не работи, скатава се и прибира дъждобрана точно когато завали проливен дъжд (ако изобщо е имало дъждобран). Затова не се чудете, когато хората залитат насам и натам, търсейки изход – кой в популизма, кой в национализма, кой в крайнолеви и дори понякога утопични концепции.

Искат гласът им да се чува и да има значение!

Всъщност каталунците искат едно нещо – да гласуват и гласът им да има значение – и това не може и не бива да противоречи на никоя конституция! Още по-малко в Европа! Днес. Правото на глас и самоопределение е основно човешко право и е наднационално!

Събудете се, хора! Какви легенди са наблъскали в главите ви, ако ви е нужна причина или повод, за да признаете правото на някого да изрази позиция – особено пък когато това са няколко милиона души? Наистина ли сте затрили чувствителността си към свободата, това което сте – а сте свободни хора – когато не са ви нужни причини и правила, за да изразите волята си. Правилата са за да ви гарантират това право, а не за да ви го отнемат. Правилата идват после – първо е свободната воля!

Дали каталунците ще се отделят или не е второстепеннен въпрос. По-важният е да могат да решат това свободно! А ние, останалите, няма да сме европейци и не заслужаваме да се наричаме свободни хора, ако не защитим това им право – звучно и категорично!

Visca Catalunya!

Граница

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/border/

Някои неща са не само непоправими, а и не подлежат на изричане. За тях има само сълзи.

С Капка Касабова се оказваме връстници. По-голяма е от мен с едва няколко месеца. Съзнавам това, докато прелиствам първите страници на „Граница“ и откривам съпадения във времето и гледните точки към събитията от сходен с моя възрастов ракурс. Не вярвам обаче, че тази книга ме докосна толкова дълбоко само заради това.

Написана е виртуозно. Рядко може да се открие толкова много поезия в проза, която е само донякъде документалистика, само донякъде пътепис, но най-вече е съпреживяване… на онези балкански трагедии, които още кървят. Съпреживяването им по най-истинския възможен начин – като лични, човешки истории, които засядат в гърлото.

Корица на Граница от Капка Касабова

Не мисля че съм чел по-човеколюбива книга напоследък. С историите си за прокудените, заселените, избягалите и завърналите се заради световните и балканските военни сблъсъци или пък заради желязната завеса, с историите за убитите и убийците им, „Граница“ е учебник по човеколюбие. И трагедиите на загубилите своите любими хора и тези на техните палачи са разказани честно, без драма или стремеж за възмездие – произнасянето на присъдите е оставено в ръцете на времето, а то, оказва се, е суров съдник.

Границата формално е тази между България, Гърция и Турция, но книгата я мести и размива непрекъснато, защото хората от едната страна и от другата са толкова еднакви, че човек се пита колко много политическа жлъчка е разсипана върху ни, но тя пак не стига да спрем да бъдем хора и комшии… въпреки кръвопролитията, предателствата и… границите в собствените ни глави.

— Видях ги за малко, преди да ги покосим с картечниците — разказа ми граничарят. — Хубави момчета бяха, левенти. Най-лошото беше, че след това трябваше да ги разчистим от гората, от дърветата съм ги чистил, ти казвам, парче по парче. Оказа се, че не носят никакви гранати, просто са бягали. И докато чистех, не ми излизаше от главата майката.

Историята започва от Странджа, нестинарите, граничните застави на комунистическа България, пропълзява към Родопите, оттам през Гърция и Турция, за да завърши отново в Странджа. А по пътя разказва за бягащите от комунизма, от войните – от тогава до днес – за тогавашните бежанци и за днешните бежански лагери. За тогавашните изверги, и за днешната безчовечност. За добротата и за предателите. За легендите и преданията. За омразата и за любовта. За спасените и за пожертваните (българи, гърци, турци, помаци, евреи, цигани). За прокудените и преселените (българи, гърци, турци, помаци, евреи, цигани). За преименуваните насила… и по няколко пъти. За нас – вечните бежанци – балканците, каквито и иначе да се наричаме.

Прочетете тази книга! Когато и да го направите, ще бъде ужасно късно. Това, за което се разказва в „Граница“ така или иначе вече се е случило и не може да се промени, но не бива да се забравя. Защото към бъдещето можем да гледаме не с границите в главите ни, а само с безграничността на човеколюбието си – поне ако искаме различно бъдеще за идните поколения.

Местните я наричат Крейнеро, леко изкривяване на гръцките думи крио неро, студена вода… Върху камъка на чешмата все още личи съветска звезда, издялана и датирана 1971 година… Водата на Крейнеро е като името си: студена, вкусна и тежка като желязо. Колкото и да пиеш, не утолява, само натежава. Казват, че независимо откъде си, ако дойдеш да пиеш три пъти, ще продължиш да се връщаш в тази долина между България и Турция, при тази чешма с побългарено гръцко име, въпреки че усещането е за място без страна, без националност, място за всички и за никого.

Кратък анализ на предизборните бухалки

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/2867

Преди изборите през март, медиите в гравитационното поле на Пеевски издадоха две пропагандни „книги“. „Крадци на демокрация“ и „Маските на задкулисието“. Книгите се раздаваха безплатно с всеки вестник Телеграф и бяха по 250-280 страници. Това беше една сериозна инвестиция, предизборно насочена срещу политически субекти и хора. Колко точно гласове изгуби Да, България и Нова Република заради тези книги не е ясно, но със сигурност загубиха. Дали инвестицията си е струвала, да кажат „пострадалите“ от КТБ неявни собственици на медии. Със сигурност не можем да се оправдаваме с „книгите“ за невлизането в парламента, та предлагам да не се търси опит за оправдания в тази публикация.

Макар резултатите да са видими и с просто око, реших да направя кратък анализ на текста на книгите. Те са достъпни на сайта на Монитор (няма да давам линк), като онлайн книги, съставени от картинки. Разбира се, не беше трудно да сваля всички картинки, да приложа OCR (превръщане на картинка в текст) върху тях и да получа сравнително коректен текст (няма да го качвам, че да не излезе, че нарушавам нечие авторско право – макар че книгите бяха без автор; никой не е искал да се подпише под тази помия).

Това, което направих, е да извадя най-често срещаните н-грами – т.е. съчетания от 1, 2, 3, 4, … n последователни думи (в този случай се ограничих до 4). Изключват се служебни думи („като“, „който“, „се“ и т.н.). Целта е както да се види кой е бил атакуван най-много, така и какви са клишетата, които анонимните автори се опитват да втълпят на аудиторията си. Резултатите включват думи и изрази, съставени от до 4 думи и съответния брой срещания в книгата.

Кода можете да разгледате тук. Ето и резултатите – за книга 1 и за книга 2.

А ето и моята интерпретация на данните: в първата книга фокусът е бил Прокопиев-Христо Иванов-Да,България-Сорос. Най-често срещаните думи и изрази са Прокопиев (157), Иванов (140), Сорос (110), Капитал (103), отворено общество (73), (Цветан) Василев (78), Да(й) България (46) + Да, България (18), Америка за България (39). Протестна мрежа (25). „Иванов“ в някои случаи се отнася до други хора, но сравнително рядко (в тези 140 не влиза например Мирослав Иванов). Доста споменавания има и Бивол, както и Чобанов (93) и Асен Йорданов (25). Нататък са Костов (50), Плевнелиев (33), Кристиан Таков (21), (Антоанета) Цонева (21), Радан (Кънев) (19), Асен Генов (19). Има още няколко думички като „власт“, „партия“, „хората“, „съдебната“, които са доста високо, с по 50-60 използвания. Да, познахте – Пеевски не се споменава нито веднъж в първата книга (и веднъж във втората – бил внесъл законопроект).

От това е очевидно, че основния обект на предизборна атака е бил Христо Иванов и Да, България (която по-често пишат Да(й) България). Следващите партии по брой споменавания са: ДСБ (31) + Нова Република (7), СДС (8), ГЕРБ (8), БСП (6), ДПС (3). Т.е. ДСБ/Нова Република и в по-малка степен Радан Кънев също са били обект на атаката. Споменаванията на всички останали партии са колкото да върви „разказа“.

Важна нишка тук е „Сорос“ (+ „Отворено общество“) и „Америка за България“ – и двете имат сериозна роля, съдейки по броя споменавания. Свързването на опозиционни политически движения със Сорос и други външни фондации е напоследък стандартна практика в много държави от региона (включително в Полша във връзка с последните протести), а тезата „ако някой има някаква активност против властта, значи му се плаща отвън“ явно минава лесно. Тя все пак трябва да бъде затвърждавана постоянно, поради което е сериозния брой споменавания на нищо неподозиращия Сорос.

Във втората книга фокусът малко се измества. Дали заради решението на ЦИК да забрани разпространението, дали заради добре замислен план градената с години тъмна сянка на Костов да бъде хвърлена върху цялото демократично пространство, дали случайно, не знам. Но фокусът на втората книга е Костов, като отново Христо Иванов, Прокопиев , Да, България и ДСБ са доста централни теми: Костов (342), Иванов (113) / Христо Иванов (58), Прокопиев (110), Сорос (85), (Цветан) Василев (84), Радан (57). СДС е споменато доста пъти (70), ДСБ – 43, Да(й) България – 31. СДС обаче е споменавано основно в исторически контекст.

Цветан Василев присъства силно и в двете книги, в сериозния напън да го брандират като част от „дясното“ и така да прехвърлят недоволството за загубените милиарди към нямащи нищо общо хора.

Наблюдават се и някои устойчиви словосъчетания, които се опитват да налагат отдавна, като „проваления правосъден министър“ (6), „зеления октопод“ (15), „разградския олигарх“ (7), „площадната демокрация“ (7), „банкерът беглец“ (10), „грантаджия/грантаджийски“ (9). Думата „истината“ я има общо 40 пъти в двете книги. Важно е да се повтаря, че нещо е истина, иначе може да не ти се вържат.

Върху текста могат да се правят и още анализи – например кои двойки думи/хора се срещат най-често в рамките на едно изречение, каква е конотацията на споменаването на всяко едно от имената, и т.н., но не мисля, че така ще излезе нещо много по-различно.

Всичко това не е нещо ново и неочаквано, но пък е полезно човек да представи пропагандата като сурови данни.

2017-07-01 пренасяне

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3359

Мисля да направя лекция по темата на какви неща ни учи организирането на OpenFest…

Преди 3 седмици получих mail, с който ми прекратиха договора за наем където бях. За 2 седмици си намерихме ново място, за още една си организирахме нещата и вчера се пренесох (с помощта на професионалисти, дето с два камиона ми пренесоха всичките дивотии, които включваха около половин тон книги и един rack). Имаше разни уморени моменти, и се налагаше да паузираме, че да се занимаваме с малкия звяр (известен в тоя блог като Ба’ал), но като цяло си се справихме.
(това е и една от основните причини през юни да не съм писал нищо)

Спокойно мога да кажа, че преживяването на кофа OpenFest-и направи преживяването (да се пренесеш с малко предизвестие и малко бебе в най-голямата жега) да изглежда като нещо управляемо, и даже го направи такова. Мисля си от това да направя един малък lightning talk за привличане на доброволци:)

И като завършек, ето една снимка, която прави цялото семейство щастливи.

Подкаст за българска фантастика

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2062

Днес в скромния ми блог е на гости Валентин Д. Иванов. Известен по света като астроном и откривател на класа небесни тела „планемо“ – самотните планети, които нямат звезда. Едно от големите астрономически открития за последните 100 години.

У нас е „световно неизвестен“ – повечето българи мислят, че „астрономия“ е грешка и правилното е „астрология“. За щастие, в кръговете на любителите на фантастиката Вальо е отлично известен писател, преводач, популяризатор, застъпник на фендъма и какво ли не още. И може би най-много от всичко фен с душа, който не просто произвежда шум, а върши полезни неща.

За едно от тези неща – по любезния съвет на Александър Карапанчев – ще прочетете по-долу.

—-

Добре дошли в специализирания подкаст „Българска фантастика“ –

С еднакъв успех можете да го наричате и аудио списание. Целта ни е да произвеждаме аудио версии на български фантастични произведения.

Преди година и нещо, по силата на служебните си задължения в Eвропейската южна обсерватория, ми се наложи да правя образователни филмчета за нашите средства за обработка на наблюдателни данни (https://www.youtube.com/channel/UCCq4rxr30ydNyV94OWmLrMA). От друга страна, аудио фантастиката ми е близка, понеже доста често си запълвам времето, докато пътувам, със слушане на фантастични подкастове. Има много на английски (http://escapepod.org/; www.starshipsofa.com/) и руски език (https://fantlab.ru/work203487). Вече немалко списания слагат на страниците си и аудио версии на публикуваните разкази (http://www.newyorker.com/series/fiction-podcast, http://www.lightspeedmagazine.com/; http://strangehorizons.com/podcasts/).

Не беше далеч мисълта да опитам с българска фантастика, в частност с моята собствена, и на 7 юни 2016 г. се появи това – https://www.youtube.com/watch?v=7Rfpa3NvR34.

Ясно е, че аз не съм професионален актьор, и резултатът беше точно толкова зле, колкото очаквах. За известно време оставих това начинание настрани, но преди няколко месеца пак се наложи да се върна към видео ръководствата и събрах смелост да пробвам отново. Разказът на Иван Вазов можеше да стане по-добре, обаче последните два си ги харесвам, колкото и да е нескромно. Живот и здраве, по-нататък се надявам да стават още по-сполучливи.

Ще се опитам да подготвям нов разказ един път на месец, най-много на два месеца. Бързам да кажа, че не мога да гарантирам периодичността, тя ще зависи от обстоятелствата. Изданието е плод на колектив от хора, включващ Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ и Фондация „Човешката библиотека“. По-нататък ще представя всеки един от тях.

Поканвам всички желаещи да ми пращат разкази и стихове в обем до 2500 думи на [email protected]

Възнамеряваме да редуваме художествените произведения с публицистика, обаче за нея моля първо да се свържете с нас, за да проверите дали би ни заинтересувала. Същото се отнася и за илюстрациите – всеки разказ има нужда от една. Не знаем предварително какво ще публикуваме, но достатъчно общи фантастични сюжети са подходящи. Предполагам, че с времето ще създадем резерв от илюстрации, които ще използваме в бъдеще.

Определена тема няма. Изисквания също няма освен обичайните – разказите да не разпалват вражда и да не включват ненужно насилие или сексуални описания. Ще правя аудио версии на това, което аз и колегите ми харесаме. Всичко е субективно, не се огорчавайте, ако не изберем разказа ви или не успеем да му подготвим аудио версия по някаква друга причина. Мислете си как са се разпространявали книгите през Средновековието – някой е трябвало толкова да хареса вашия текст, че да отдели няколко месеца, за да си направи копие собственоръчно или да плати на специалист калиграф, който да произведе копието.

Дебело подчертавам, че ние нямаме монопол. Винаги може да си направите ваша аудио версия на собственото си произведение. Авторите ни не получават хонорари, но и не плащат за публикацията. Преди да ни упреквате за нещо, моля не забравяйте, че за това начинание отделяме доброволно и безвъзмездно от собственото си време.

Освен автори, поканвам с нас да се свързват и желаещи да четат разкази. Подозирам, че от такива хора ще имаме много по-голяма нужда, отколкото от автори.

В началото казах „първо аудио списание“, но има някои предтечи, които е редно да спомена. Например Богдан Дуков (https://www.youtube.com/channel/UCzD5Irz7MHwGA0_yiANA5wQ) от доста време публикува чудесни аудио версии на българската класика, включително от Светослав Минков (https://www.youtube.com/watch?v=jK3jQ7TRQGQ). Един от подкастовете на „Правилният Мед“ (https://www.youtube.com/channel/UCuP9AG8V1M_LbNgL-Ku3uZw) от 2014 г. е разговор за фантастиката (https://www.youtube.com/watch?v=SpMKNQo1Ias). И, разбира се, Янчо Чолаков, който през 2012 г. чете откъс от книгата си „Историята на Самотния редник“ (https://www.youtube.com/watch?v=yGt0ToQM_Sw). Може би има и други – ако науча за тях, с удоволствие ще ги добавя.

Пожелайте ни успех!

2017-05-28 панаир на книгата

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3356

(Добре сме, всичко ни е наред, а аз съм огладил дрехи с площ колкото Република България)

Пролетен панаир на книгата. Очаквах нищо да не си харесам, но пак си напълних раницата:
– Два тома (предполагаем) дневник на Лаврентий Берия, с коментари от тоя, дето ги е намерил. В момента ги чете Велин, да видим дали стават.
– Двата тома “Чамкория” на Милен Русков, чакат за изчитане.
– “Двадесет и петият част” на К. Вирджил Георгиу – изчетох я за нула време, оказа се страхотен роман за времената около втората световна война и навлизането на тоталитаризмите. (Изобщо, не съм очаквал, че “Комунитас” – издателство основно за християнска литература – ще издава такива ценни неща, като тази книга, книгата на Стефан Бочев за Белене, новото издание на “Архипелага ГУЛАГ”…)
– “Граница” на Капка Касабова, която чета в момента.
– “Вицове за луди, садисти и канибали” на Анатол Анчев – изследовател от БАН – събрани всичките вицове по темата от разни места и източници. Изглежда доста забавно, вероятно е следващата за четене.
– “Махалото на Фуко” на Умберто Еко, понеже не знам да ми е моето копие.
– “Хайка за вълци” на Ивайло Петров – скоро я прочетох и реших, че си заслужава да се вземе на хартия.

(панаирът свършва днес, ако не сте се сетили да идете, има още малко време)

Не разбирам защо вярващите отричат науката

Post Syndicated from Delian Delchev original http://feedproxy.google.com/~r/delian/~3/B0Z92wdswBY/blog-post.html

Опитвам се да разбера каква е най-простата дефиниция на абсолютичният бог, и единственото, което остава, е че това е съществото, което е създало светът. Защото, ако не отговаря на това условие, престава да бъде абсолютично. Разбира се, отново увисва въпросът кой и как е създал бог, но да се абстрахираме от този парадокс за момента.

Това, което не разбирам е, масовото желание за отричане на науката от тези, които вярват в религии с абсолютични божества (грубо, предимно секти принадлежащи на ехнатонската група, стари египедски вярвания, еврейските религии, християнство, мюсюлманство и производни секти).

Науката е просто инструмент за изучаване на светът около нас, създавайки предположения, които предвиждат бъдещето с вероятности от минимум 3 сигма (типично за по-точните науки, 6+ сигма), тоест точност по-висока от 99.7% (при 6 сигма, точността е над 99.99966%).

Науката не отрича нито признава Бог, тя просто няма отношение към него.

Единственият конфликт между науката и религиите, е в догми свързани с религиите, които не отговарят на истината измерена от науката с описаната точност, или пък твърдения, които не са следствие извлечено по научен метод.

Бог не е доказан по научен метод (тоест няма нито едно предположение, и нито един експеримент, който да предполага единствено и само съществуването на бог, и който да е доказан с повтаряемост определяща го за истина, извън рамките на статистическата грешка).

Това не значи, че бог не съществува, нито че съществува. Просто всичко, което знаем за светът и вселената може да бъде обяснено отлично и без бог.

Обаче в религиозните догми, и теологията, както и в свещенните книги, съществуват тези, които са или абсолютно невярни или неподлежащи на проверка.

И точно тук е основният конфлукт между религиозните авторитети и науката.

Защото науката може и да няма отношение към бог, но има отношение към някой религиозни догми, от които произлиза религиозната власт на религиозните авторитети. И тяхното решение е, вместо да ревизиртат догмите, да отрекат науката, защото тя може да постави в риск религиозната им власт.

Но това поставя в интересен конфликт вярващият, към какво трябва да се насочи той – към науката или религиозните авторитети отричащи я, дори и да си остане вярващ.

И това ме връща към началото на разсъждението.

Ако бог е създал светът, то всяко нещо около нас, всеки предмет, всяко листенце, всеки атом, всеки физичен закон е написан и направен от него.

И това е проверимо по научен път от всеки, без да се налага да вярва на доверие в някой друг, чрез експерименти и обяснения, по пътят на научната логика, които можеш да извършиш сам по всяко време и на всякъде.

А свещенните книги дефиниращи религиозните авторитети са писани от хора. Дори да предположим, че бог е комуникирал с тези хора, от една страна имаме директното творение на бог – светът, изучаван от науката, което е безкрайно проверимо и предвидимо, а от друга страна имаме твърдения писани от хора по твърдение индиректно произлизащи от бог, които влизат в конфликт с проверимите преки творения на бог.

При това положение, очевидният извод би бил, че при конфликт грешката е в човешката интерпретация и поддържащите я религиозните авторитети.

Което ме връща в началото на расъждението, чудейки се, защо вярващите предпочитат да вярват, вместо да проверяват вярата си. Самата вяра, ако е вярна, би трябвало да може да издържи всяка проверка, нали? Все пак вярата на Исус е била проверена от дявола три дни в пустинята.

2017-01-17 The Baby Owner’s Manual

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3338

Чел съм много неща на Стивън Кинг.

Чел съм за геноцида в Руанда.

Чел съм за психопати: 1, 2, 3.

Чел съм Колимските разкази и Архипелага ГУЛАГ.

Както и по много други теми, заради които съм се депресирал за по седмица-две.

Всичките обаче не са толкова ужасяващи, колкото The Baby Owner’s Manual, след което си извадих една бутилка и си наливах известно време. Ако Стивън Кинг пропише такива книги (или по темата), вероятно ще има много припаднали читатели.

Искрено се надявам да не сънувам нищо от книгата.
(и не знам кога ще събера желание да изчета книгата за бебешки болести, дето ми се мотае наоколо)

Луната, която убива

Post Syndicated from Selene original https://nookofselene.wordpress.com/2016/12/09/thekillingmoon/

Свят, в който сънищата притежават могъща магия.
Свят, в който след като умреш се преселваш завинаги в селенията им, а смъртта идва от жреците на Хананджа, богинята на сънищата.
Трима герои, твърде различни един от друг, които заедно трябва да спрат надигането на древно зло, поглъщащо всеки живот, и да не се превърнат сами в чудовища.

lunata-koyato-ubiva-1Днес ще ви разкажа за една книга – или по-скоро за две, – за която от ужасно отдавна се каня да пиша. „Луната, която убива“, първа част от дуалогията „Сънна кръв“. Ще започна оттам, че съм редактор на българския превод, а това ме прави донякъде пристрастна – когато работиш по дадена книга, дори невинаги да е точно твоят тип четиво (в случая се оказа, че е), обикновено се задълбочаваш в нея повече, отколкото ако само си читател. Особено щом става въпрос за фентъзи или фантастична книга – ако като читател разнородният превод на терминологията от дадения свят примерно просто ще те подразни, като редактор лично отговаряш такъв да няма, т.е. трябва да вникнеш във всеки детайл, да проумееш как функционира всяко нещо и да се увериш, че всичко е предадено както трябва на езика ти.
Различното при тази книга е, че остана в съзнанието ми дълго след като приключих работа по нея. Потърсих си втората част още преди да я преведат на български, защото просто трябваше да прочета какво още става в света на „Сънна кръв“. Когато от „Сиела“ ми съобщиха, че ще издадат и нея – „Засенчено слънце“ – едва не подскочих от радост, а когато като част от сборника „Епично“ излезе „Наркомантът“ – разказ, написан предварително от Джемисин, за да изпробва „на практика“ света, оформящ се във въображението й – аз си купих тухлата, изчетох другите разкази и си пазих този две години. Пазих си го като нещо много специално, което ще прочета в някой специален момент за любима книга – за връщане в любим свят.
По принцип обичам фентъзи жанра, така че не е изненадващо защо „Луната, която убива“ ме грабна още на ниво анотация – друг свят, необичайна магическа система, битка между доброто и злото. Но най-подходящото определение и за трите неща, които изброих, е необичайни в най-добрия смисъл на думата.
jemisinАвторката Н. К. Джемисин е известна с изграждането на светове. „Луната, която убива“ е първата й завършена книга (макар че е издадена след по-късна нейна книга). След това има и други творби с други светове, като тази година The Fifth Season бе наградена с „Хюго“ – тя е началото на трилогия, чието действие се развива на планета, на която на всеки пет години настава своеобразен апокалипсис от земетресения и други природни бедствия.
Винаги когато гради нов свят, Джемисин подкрепя богатото си въображение с много учене – посещавала е курс на НАСА за писатели фантасти, подготвя се допълнително и чрез четене на много книги и навлизане в конкретни полета на знания, необходими й в дадения случай. За The Fifth Season например е изучавала сеизмология, а за „Луната, която убива“ и другите произведения от „Сънна кръв“ – египтология, психология.
Планетата, на която се развива действието, е спътник на газов гигант, кръстен от жителите й Сънната луна. Цялата митология е изградена върху наблюдаване на Слънцето, на Сънната луна и на спътника на самата планета – по-малката т.нар. Будна луна. Всички богове са деца на Слънцето и Луните, като се счита включително и че благородниците на двата най-големи народа се родеят с тях.
lunata-originalЦялата магическа система – силно различаваща се от тези в другите фентъзита – е изградена върху комбинация от сънища, чийто свят е вдъхновен от колективното несъзнавано на Юнг, и от древноегипетски схващания за медицината, живота и смъртта. Магията на могъщите жреци на богинята Хананджа, около които се движи сюжетът, произтича от сънищата на всички хора, от четирите „сънни съставки“, които всяка сънуваща душа притежава и които вярващите периодично даряват в храма. Тази магия се използва за лечение и помощ, като помощта понякога се явява във формата на прекъсване на живота на твърде старите и болни или на сметнатите за покварени.
Също като самата магия, така и злоупотребата с нея е могъща и води до чудовищни последствия – за самия жрец и за всички живи и дишащи хора около него.
В центъра на сюжета се намират две държави – хилядолетната империя Кисуа, забранила сънната магия заради чудовищните опасности, дремещи в нея, и по-младата цивилизация Гуджааре, градяща се основно върху нея и култа към Хананджа.
Главните герои са трима. Ехиру е Бирник на Хананджа, т.е. жрец, чиято задача е да приспива diego-rodriguez-dreamblood-coverнабелязаните като твърде стари, нелечимо болни или покварени, да изпраща душите им в света на сънищата и да събира и носи на братята си сънната им кръв за лечение на болните. Той е честен и всеотдаен, следващ строги морални норми и въвлечен в заговор, който е на път да то превърне от помагащ на нуждаещите се в наемен убиец. Ниджири е преданият му чирак, който за разлика от него е способен понякога да нарушава правилата, тъй като учителят му е толкова отдаден на вярата в абсолютното добро, че понякога е опасен за себе си и някой трябва да се грижи за него. Сунанди пък е посланичка на Кисуа и на практика противница на култа на Хананджа. Тя е по петите на истината за зреещия в Гуджааре ужасяващ политически заговор за световно господство и потапяне на света в смърт в името на тоталното могъщество на един маниак.
Всъщност никой от героите на Джемисин не е съвършено добър или съвършено зъл, макар че Ехиру много се приближава към първото, а въпросният маниак – към второто състояние.
808101-miniСъщо така никоя от двете държави не е съвършено добра или съвършено лоша – нито като позиция в романа, нито като описание на държавното устройство (например едните имат равенство на половете, но и робство, в другите няма роби, но жените често са безгласни букви – и така нататък). Положителните персонажи имат своите слаби места – като разбирането за цената на човешкия живот и правото (или липсата на такова) да бъде доизживян според волята на притежателя му, а дори и злодеят има своите човешки моменти – като искрената любов и грижа към жената и сина и болката от изживяна несправедливост. Различните култури са богато описани и живи пред очите на читателя, подобно на света на „Колелото на времето“ (за което се сещах често, четейки за пустинните племена във втората част). Героите са хем странни всеки със своите различни и често чудати схващания, хем близки до читателя с чисто човешкия си стремеж да спасят хората, които обичат, да останат верни на себе си, да опазят мира и света си.
the-great-red-spot-of-jupite„Луната, която убива“ предлага завладяваща история в интересен свят, много различен от типичния средновековен сетинг на повечето книги от жанра. В центъра на сюжета е битката за оцеляването срещу злото – както на света, така и личната борба на самите герои с дремещите вътре в тях чудовища. И това е по-сложната и дълбока борба, живо описана и осезаема, независимо дали става въпрос за потъването в нежеланите и опасни селения на магията и човешкото съзнание или за приемането на чуждите обичаи и правенето на компромис със своите, или за откриването на човешкото у тези, които са ти изглеждали нечовеци, преди да ги опознаеш.
На първо място за всеки от героите е любовта към най-близките и грижата за тях – независимо дали в съзвучие, или в противоречие с дълга или дори със здравия разум. Те – независимо дали жреци, дипломати, военни или други – са на първо място хора, които трябва да намерят баланса за себе си, защото светът невинаги е толкова черно-бял, колкото изглежда на пръв поглед.
В дуалогията, макар и до голяма степен облечени във въртоп от магия и фантазия, са поставени проблеми, които винаги са съществували и ще съществуват в историята на нашето съвсем реално човечество – границите на религията и свободата, правото на избор на смъртно болния да живее или да умре, възможностите на човека да приеме чуждите обичаи и схващания, дори когато му се струват абсурдни, но също така и да не налага силом своите.
mroczne_slonce-akurat-ebook-cov-miniИ като споменах дуалогия, втората част – „Засенчено слънце“ – също пленява както с допълнителното изграждане на света (нови измерения на магията, нови народи), така и с нови герои, нови завръзки и премеждия.  Тя и „Луната, която убива“ могат да се четат и самостоятелно, защото ги делят десет години време, макар конфликтът в „Засенчено слънце“ да се корени в първата част и някои от главните й герои да се явяват като второстепенни там. Продължението е много по-динамично, с повече събития и обрати, а главната героиня, жрицата лечителка Ханани, ми стана любима от самото начало. Но за това – друг път.🙂

2016-06-26 Лекцията ми от ПловдивConf, “ХУДЛ: една полезна дрога”

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3309

(колебаех се дали да пиша за brexit или за лекцията ми, но някакси човешката глупост трябва да стои на по-заден план от полезните неща)

Докато четях “The view from the cheap seats” на Нийл Геймън, ми хрумна да направя тая лекция. Може да гледате слайдовете, докато я четете, но да знаете, че няма нито една картинка. Опитал съм се да следвам донякъде каквото говорих на самата презентация.
(добавих нещо интересно към генератора ми на презентациите, epub версия, която може да се гледа на някакъв reader вместо бележки)

ХУДЛ: една полезна дрога
———————–

Добрутро, добри хора.

Радвам се, че въпреки жегата има някакви хора да ме слушат, и няма да обвинявам никой, ако заспи.

Заглавието нарочно беше избрано така, за да останат някакви хора в залата, а и ми беше интересно колко ще избягат, като видят за какво става въпрос. Може би беше грешка, понеже колкото повече хора има в залата, толкова по-горещо става…

Темата е художествената литература.
(брех, никой не избяга. Може би защото всички спят?)

Та, защо трябва на някой да му пука за литературата, и защо изобщо трябва да ви говоря по въпроса? Литературата е силно недооценена във влиянието си, в полезността си и в това какво невероятно изживяване ни дава. Много хора считат книгите за нещо, което ги карат да учат в училище и с което им губят времето, нещо, което няма смисъл. Това е доста неприятно, понеже хората, които планират колко големи трябва да са затворите в бъдеще са открили сериозна корелация в едно поколение между количеството хора, които не са чели като деца и броят от същото поколение, които са станали затворници.
(това важи за американските затвори, за нашите нищо не може да се каже)
Както ще разказвам по-долу, има много полезни моменти в четенето, както и защо е толкова приятно.

Защо ви го разказвам аз? Понеже няма много други хора, които да се хванат да го правят – има разни инициативи, насочени към обществото, като “аз чета” и не-помня-какви-други, но те са много широки и се мотаят често по медии, на които никой не вярва. Аз ще се опитам да направя лекция, насочена поне донякъде към IT хората, с надеждата да има някакъв ефект (не само да не влезем в затвора 🙂 ). Също така, на мен литературата ми е помогнала много и искам да го споделя и с вас, понеже мисля, че не трябва да съм един от малкото облагодетелствани 🙂

Има неща, за които няма да говоря. Ще пропусна всичкият non-fiction (който в момента може би е половината от това, което чета) – техническа, историческа и всякаква научна литература – там има също шедьоври и полезни неща, но те изискват по-скоро цикъл лекции (например “на какво може да ни научи историческата литература”, “технически книги, написани добре” или “основен курс по политика и защо ни е”). Иска ми се да говоря и за комиксите, но те заслужават съвсем отделна лекция, и също така ще пропусна книгите-игри, понеже имам твърде малък досег с тях.

И нека да започна с това защо книгите и художествената литература по-специално имат са полезни за нас.

Най-мощният анти-депресант, който съм откривал (изписвали са ми някакви неща, без да стигам до тия от конския тип), е всъщност да се озовете в ситуация, която да ви накара да видите колко не е страшно вашето текущо положение, да го видите от страни и да може да поставите в перспектива това, което ви се случва. Моят пример беше да бъда настанен преди да ми правят дупката в главата в невро-онкологичното отделение (в превод – рак на главата). Така, като видиш около себе си хора с доста по-сериозен проблем, твоят поглед върху нещата започва да се променя. Не го препоръчвам на никого (въпреки че имаше идеята разни депресирани техничари да ходят да помагат на болни от рак хора), но върши работа.

По-лек вариант на това е просто да се озовете в друг свят, който да ви помогне да си промените представите. Има различни начини:

Може да гледате филми. Те обаче са кратки, нямат достатъчно история, филмите над два часа не се получават, а в два часа никаква история не може да се събере.
Също така, няма достатъчно, няма достатъчно материал – единствено порно-индустрията произвежда достатъчно материал (май беше 4 часа за всеки час реално време), но там историите куцат и твърде бързо омръзва.
Филмите вдигат и шум – все някой говори и трябва да се слуша, а и дори да сте фенове на нямото кино, там пак има soundtrack, който си е част от историята. Това прави цялото нещо не-толкова-социално, щото не могат трима човека да гледат три филма в една стая, няма как да се получи. Някои хора, на които си изнасях преди това лекцията казаха, че това е само мой проблем, но не мога да го пропусна.
И най-вече, в наше време всички филми са ужасно клиширани.

Друг вариант са сериалите (всъщност аз даже гледам сериали). Те имат предимството, че са по-дълги и могат да съберат една книга както трябва, да изградят историята и героите както трябва, и даже могат в общи линии да предадат една книга – примерът е как Game of thrones се получава (на филм нямаше как да стане), и поне според мен Властелинът на пръстените щеше да е много по-добре на сериал, отколкото на 10 часа филми.
Проблем е пак, че няма достатъчно материал – освен, че няма порно сериали, по принцип производството им е бавно и тежко. Въобще, всичко кинематографично иска много по-голям ресурс.
Също така, и двете не оставят време за мислене. И филмите, и сериалите се движат със собствено темпо, което не ви дава възможност да спрете и да помислите, да предъвчете информацията. Също така трудно може да се избърза – например наскоро гледах сериал, на който първия сезон беше зле, втория ставаше и третия беше невероятен, но нямаше как да мина бързо през първия, понеже не е само пълнеж, но и setup на историята, който си е важен. Може би просто няма решение на тоя проблем…
Пак вдигат шум, и пак са ужасно клиширани. Всеки път, като гледаш нещо в общи линии е ясно какво ще се случи, просто защото пътеките са утъпкани и никой не смее да излезе извън тях (с много малко изключения, като например Black Mirror).

Имаме и резервен вариант – алкохол и/или халюциногени, които могат да са супер ефективни (към публиката: да, наздраве, и се надявам да е алкохол, не халюциноген, че не е ясно какво ще виждаш), но са вредни за черния дроб (и не само), и като цяло са твърде опасни.
(вероятно трябва да направим една лекция за различните вещества и въздействието им, но май няма да е моя такава. Но, ако видите из турнето лекция, която се казва “бензин”, ще е за нещо такова, щото човекът е пил бензин, и се надявам да го навия)

А книгите…
Книгите са огромно количество. Да прочетете 1 GB чист текст ви трябват 20на години (сметката е, че 1 страница е около 4kb, което прави ~250000 страници, дори при моя темп на четене са 5 години). Само в проекта Гутенберг има 21GB книги (проектът, който събира книгите с изтекли авторски права), да не говорим за количеството други архиви, като например libgen (където има около 10 милиона книги). Според една сметка на google до 2010 е имало 129 милиона книги, които няма как да бъдат прочетени от един човек, дори един процент е непосилно число. Аз, с много желание, за целия си живот има шанс да прочета най-много 10000 книги, ако се старая много.
Книги може да четете навсякъде, без да пречите на хората (с изключение на случаите, в които четете докато някакви хора ви обръщат внимание).
Разнообразието на идеи в книги е най-голямото съществуващо – всички идеи тръгват от някакви книги или ги има в такива, и има нещо като правило 34 на internet-а (което гласи, че ако има нещо, то има порно с него) – ако нещо съществува, то има книга по темата. При 129 милиона книги не е трудно.
Има и формати, които работят без ток – има хартиени книги, работят без ток, само със светлина (даже не е задължително да е слънчева), не им трябва даже internet. Предполагам, все още сте виждали такива напред-назад, ако ще да е само да си подпирате монитора 🙂
И книгите са най-близкото нещо, което имаме до телепатия. Малко по-нататък ще ви го покажа 🙂

Книгите ни дават нова информация и перспективи. Никой от нас не знае всичко.
Авторите постоянно си задават въпроси от типа на “ако продължава така” (бежанската криза), “какво щеше да стане, ако…” (хората развият свръхестествени способности), пробват да намерят отговори, и с това ви карат и вие да си задавате същите въпроси и да стигате до някакви отговори, или да оспорвате техните. Като цяло, ви карат да мислите, а съм чувал (е, или съм чел някъде), че да мислиш е полезно. Не знам някой да го е доказал, та ще го оставя като аксиома 🙂

Развива важното за нас въображение. Ето един цитат:
‘Oh, you know for years we’ve been making wonderful things. We make your iPods. We make phones. We make them better than anybody else, but we don’t come up with any of these ideas. You bring us things and then we make them. So we went on a tour of America talking to people at Microsoft, at Google, at Apple, and we asked them a lot of questions about themselves, just the people working there. And we discovered that they all read science fiction when they were teenagers. So we think maybe it’s a good thing.’

Идва от първата организирана от държава (Китай) конференция за фантастика. Събрали там разни писатели и свързани хора, и Нийл Геймън, който бил там попитал местен партиец – защо правят такова нещо, никъде другаде не бил виждал нещо подобно. Отговорът е цитатът по-горе, че колкото и да са добри китайците в копирането или правенето на техника, нищо от това, което правят не е измислено там. Та, някакви хора отишли, разпитвали всякакви работещи из Силициевата долина и общото, което намерили било четенето на фантастика в ранна възраст. Та, може би е нещо хубаво?
Предположението е, че това развива (важното за нас) въображение.

Също така, от книгите могат да дойдат много нови идеи и насоки (за което имам три пълни слайда):

Фантастика с вампири в космоса ме накара да седна и прочета много неща по темата за човешкото съзнание, мислене, свободната воля и свързаните теми. Беше доста странно, понеже попаднах на нея от thread в един блог, където се питаше за наистина важна книга от последните 10 години, и там много хора казваха – тази книга е страхотна, не се плашете от вампирите. Ще я спомена даже по-нататък пак.

“Нощната стража” и няколко други книги на Тери Пратчет ме накараха да се замисля върху смисъла и работата на полицията (и да си потърся малко книги по темата). В нашата държава ние виждаме полицаите като нещо, което пречи и някак смислената им роля се губи. Като цяло Пратчет е замислящ по редица подобни теми.

“Дзен и изкуството да поддържаш мотоциклет” (странно заглавие, доста стара книга) е книгата, заради която спрях да пиша оценки, вътре има глава, която обяснява много добре защо.

“Fight club” и темата за консумеризма – книгата е прилично по-добра от филма (въпреки че филмът много се старае).

Dead air на Iain Banks и как се бори човек с идиоти е също доста забавна.

И да, наистина представата ми за армията и казармата отвътре все още се базират на “Приключенията на добрия войник Швейк” на Ярослав Хашек. На мен казармата ми се размина, но си мисля, че нямаше много да ми мръдне представата…

“Little brother” и “Homeland” на Кори Доктороу дадоха интересни идеи за следващите протести (каквато е и целта им, те са не толкова книги, колкото наръчници).

“Махалото на Фуко” и “Пражкото гробище” на Умберто Еко са може би най-закопаващите книги за конспиративните теории.

“Сатанински строфи” на Салман Рушди ме накара да се ровя повече в Исляма и да се опитам да разбера какъв точно им е проблема на тия хора с книгата.

Братя Стругацки и всичко, което са написали само по себе си е много храна за размисъл, по всякакви социални теми.

Крайтън и Хейли са ме карали да се интересувам от инфраструктурата на всичко – заводи, летища, болници…

Като пример не за мен – Артър Кларк е измислил комуникационните спътници.

И всякакви други неща, които не ми е преписват от слайда 🙂

Разбира се, може да четем просто за удоволствие. Спомням си как първата книга, която наистина ми хареса (“Откраднатата баба” на Атанас Мочуров – не помнех автора, ама я издирих по заглавието) съм я чел 39 пъти, просто щото ми харесваше. Идея си нямам защо съм ги броил, но мисля, че в един момент я знаех почти на изуст (трябва да съм бил на 6-7-8 години).
Спомням си една такава случка, като беше излязла “Нощната стража” на Тери Пратчет, със съквартиранта си я бяхме взели и вечерта като се прибрахме, седнахме да четем, всеки в неговата стая. По едно време аз свърших книгата, погледнах навън и без да се усетя, казах на глас “Брех, то се е съмнало!”. От другата стая чух “А, вярно бе!”…

Дори самият език може да достави огромно удоволствие. Ето малко цитати:
(дължа бира на Андрей, щото се сети от къде са няколко от тях)

“И наистина, бай Ганьо разлюти супата си до такваз степен, щото един непривикнал човек би се отровил.”
Тоя цитат винаги си го спомням, като ям шкембе чорба.

“The house had four windows set in the front of a size and proportion which more or less exactly failed to please the eye.”
(“Пътеводител на галактическия стопаджия”)

“Отдавна умряла проститутка гонеше съвсем жив мъж през тълпата и си искаше отдавна дължими пари за минала услуга.”
(Стивън Ериксън, една от книгите за Корбал Броуч и Бочалайн.

“What is a flower? A giant sexual organ in its Sunday best. The truth has been known for a long time, yet, over-aged adolescents that we are, we persist in speaking sentimental drives about the delicacy of flowers. We construct idiotic phrases like “So-and-so is in the flower of his youth”, which is as absurd as saying “in the vagina of his youth””
(Амели Нотомб, “Любовен саботаж”)

“Икономиката е псевдонауката, която разглежда илюзорните отношения на субектите от първи и втори род във връзка с халюцинаторния процес на тяхното въображаемо забогатяване.”
(Виктор Пелевин, “Generation П”, любим цитат ми е да го казвам на икономисти. Доста близък до реалността, донякъде чак притеснителен как една измислица движи голяма част от обществото)

“Political language is designed to make lies sound truthful and murder respectable, and to give an appearance of solidity to pure wind.”
(Оруел, разбира се)

“Some humans would do anything to see if it was possible to do it. If you put a large switch in some cave somewhere, with a sign on it saying ‘End-of-the-World Switch. PLEASE DO NOT TOUCH’, the paint wouldn’t even have time to dry.”
(Пратчет)

Честно казано, бих могъл да направя презентация само от цитати и пак да звучи добре, но ще е малко нечестно 🙂

Разбира се, чувал съм и доста оплаквания. Можем да започнем с “ама това не ли бягство от реалността”, и ще отговоря пак с цитат (който е цитат от някой друг): “C. S. Lewis wisely pointed out that the only people who inveigh against escape tend to be jailers.” (Нийл Геймън). Интересно, че като човек чете (non-fiction) книги за правилата по разни тоталитарни лагери и затвори (съветските са един много добър пример), там всякакви такива неща като личен живот и бягане от реалността са максимално забранени (има един особено добър пример в румънските “превъзпитателни” лагери), като успяват да потрошат психически сериозна част от хората. Да се чуди човек Оруел без да е бил там как толкова добре ги е описал…

За някои хора е бавно. Не знам защо бързат, а човек се научава да чете с повече четене. Това дори е предимство, защото ни дава възможност да четем със собственото си темпо, да обмисляме нещата – няма какво да ни припира.

Чувал съм хора да казват, че книгите са им скучни. Това значи, че четат грешните книги – при толкова много съществуващи не е особено възможно да няма нищо интересно. Има всякакви странни неща, включително преди няколко години някой написа “Гордост и предразсъдъци със зомбита”…

А защо това подзаглавие, къде е дрогата? Пробвайте 🙂 Става ясно много бързо, нуждата да разберете какво става, да се нарадвате на езика, на идеите… Доколкото знам, хората се лекуват от желанието си за четене чрез умиране (за разлика от опиатите, където поне има програми и институции да помогнат). Винаги има желанието да се намери още нещо такова, толкова интересно и забавно (а защо не и повече?). В статистиката на goodreads (които са не-чак-толкова-голяма социална мрежа) за миналата година в reading challenge има 1,722,620 участника и 29,258,154 прочетени книги. Забавното е, че аз, дето чета по около 100 книги годишно, не влизам даже в топ 20-30%, щото има хора, дето четат по 900…

“Какво да четем” е доста често срещан въпрос. Правилният отговор (и най-лесният) е “каквото ви хареса”. Никой друг няма как да знае какво ще ви хареса, та каквото хванете и ви е забавно – четете го 🙂 Дал съм по-долу малко идеи, но моят вкус може сериозно да се различава от вашия. Това не е проблем, щото, както казах по-горе – 129 милиона…
(започвам с цитат от книгата, с > отпред)

> “Истината е, че откакто ме назначиха в тоалетните на четирийсет и четвъртия етаж, ходенето по нужда се бе превърнало в политически акт.”
“Изумление и трепет” на Амели Нотомб е кратко, забавно, леко странно (както повечето ѝ книги) и се чете бързо и с удоволствие. Започвам с него, преди да продължа с тухлите.

> – How long do you want these messages to remain secret?[…]
> – I want them to remain secret for as long as men are capable of evil.
“Cryptonomicon”-а на Нийл Стивънсън мисля, че съм споменавал и преди – в книжните си лекции в initLab и в кило други post-ове. Криптография, валути, втората световна война, модерните крипто-пънкове, Алан Тюринг, и просто радост за душата. За всички, на които е харесала Стивънсън е написал Бароковия цикъл, който е три такива тухли в края си има спор между Нютон и Лайбниц на темата за свободната воля. От нея може да ви станат интересни много неща.

> ‘And what would humans be without love?’
> RARE, said Death.
Чудех се и не можах да избера една книга на Тери Пратчет, за това препоръчвам целия. Имаше проблем с част от преводите му, в оригинал е прекрасен, пробвайте го.

> “Bill could smell Its breath and it was a smell like exploded animals lying on the highway at midnight.”
Стивън Кинг е човекът с телепатията. В книгите му е пълно с такива изречения, които в един момент започвате да си представяте. Има хора, които твърдят, че не е сериозен писател, понеже пише там някакви си популярни ужаси, но истината е, че той е един от наистина големите майстори на езика и на това да бръкне някъде във вас. Може би и буквално 🙂 От него препоръчвам като за начало “Мъртвата зона”, “То”, “Зеления път”, или каквото изобщо си харесате. Има много филми по него, и сполучливите са точно защото са успели да предадат телепатията достатъчно добре на екрана.

> “This is how you communicate with a fellow intelligence: You hurt it, you keep on hurting it, until you can distinguish the speech from the screams.”
Blindsight на Peter Watts (“Слепоглед” на български, не съм гледал как е превода) е книгата с вампирите в космоса и една от най-издържаните научно фантастики, на които съм попадал. Авторът е океански биолог, работил по специалността си 10на години, публикувал и т.н., и решил в един момент да мине към фантастиката. Това е първа книга от втората му поредица, и това беше много замисляща книга, в която намерих и много от неща по темата за изкуствения интелект, които преди това бях виждал в “Новият разум на царя” на Роджър Пенроуз (математик, книгата е научно-популярна на темата докъде може да стигне изкуствения интелект, с прилично количество математика).
А за вампирите обяснението е, че те са вътрешно-видов хищник, който се храни с хора, има много добро зрение, и е изчезнал когато хората са започнали да строят къщи, понеже ако вампир види прав ъгъл, му се задействат едновременно твърде много от зрителните рецептори, получава се претоварване и нещо близко до припадък. За останалото препоръчвам да хванете книгата 🙂

> “Governments always commit their entire populations when the demands grow heavy enough. By their passive acceptance, these populations become accessories to whatever is done in their name.”
“Експериментът Досейди” на Франк Хърбърт. Повечето хора знаят за “Дюн”, но това също си заслужава да се прочете, поне като идея за посоката, в която може да тръгне дадено общество под натиск (и която може да отговори защо хората от много потиснати общества успяват да “hack”-нат тези от по-свободните, на по-прост език защо престъпността в Европа след 1989 е осново от източно-европейски произход).

> “We are a wretched, petty species, and we have been given power to destroy ourselves with.”
“Worm” на Wildbow е интересен случай. Ако не беше толкова добро, и толкова трудно за оставяне, не знам дали нямаше да застрелям човека, който ми я препоръча – книгата е около 5000 страници, и не дава възможност да я оставиш. И докато с други книги това е в общи линии да не се спи една нощ, тук това беше две седмици непрестанно четене до ранните часове. Може да се намери online на url-то, и я препоръчвам на всички, не само защото искам и други хора да преживеят същото нещо 🙂 Може просто да я започнете, то не е нужно много…

Имаше няколко въпроса след лекцията:
Функциониращ адрес на libgen – не се намира трудно, има един, завършващ на .rus.ec….
Техники за бързо четене дали използвам – мисля, че само една, че не субвокализирам (т.е. не си произнасям на ум думите), но не помня как съм го научил, случи се във ваканцията ми между първи и втори клас, просто започнах да чета по-бързо. Има някакви начини и доста информация по темата, може да е полезно да се пробва. Скоростта на четене много зависи и от количеството информация, има неща (като фентъзита), които могат да се четат много по-бързо, понеже просто информацията вътре не е толкова много.
Ако до края на живота си съм принуден да избера една книга, която да препрочитам, коя ще е – никаква идея. Мислих, мислих, но ще трябва да е нещо много по-дебело от Worm …
Минавало ли ми е през ума да пиша някаква книга – аз не пиша особено добре, а и това иска доста време и спокойствие, които нямам. Доколкото знам, е нужно да напишеш около милион думи текстове, за да свикнеш да пишеш добре, не знам дали съм стигнал до там. Иначе, многото четене е изискване за доброто писане, но не е достатъчно.

Веганство, суровоядство и… деца.

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=1951

Веганството и дори суровоядството не са задължително фатални. Здрав зрял организъм е в състояние да оцелее продължително време на веганска диета без драстични вреди; най-здравите дори доживотно (с изключение на старческата възраст). Виждал съм хора – като правило изключително здрави организми в разцвета на силите си – които издържат десетилетия дори на суровоядска диета. Отлично направен хранителен баланс в тези рамки може да удължи това време още, и/или да даде възможност и на не толкова здрави организми да си позволят експеримента… Това обаче не означава, че всеки може да си го позволи.

Като начало, организмите на доста хора не са чак толкова здрави. Хронично болни или дори просто по-деликатни организми издържат известно време на диетата, след това започват проблемите. (За организъм, малко по-деликатен от средното, това време е около година; за по-крехки организми и за хронично болни най-често е по-кратко.)

Отлично направеният хранителен баланс изисква отлични познания по физиологията на организма и по състава и усвояемостта на различните храни. Познанията, които могат да бъдат получени от форуми в Интернет, като правило не са от тази категория – най-често са от категорията на вицовете. Познанията, получени от книгите на разни „лечители“, няма дори да ги коментирам. За практически цели, ако имате завършено с добри оценки висше образование медицина на храненето или еквивалентни познания, това е достатъчно – иначе е по-вероятно да сте в категорията на вицовете. Ако нямате тези познания, но мислите че знаете достатъчно, е вероятно да сте в една друга категория…

Най-трагичните случаи обаче са от една категория – деца на вегани / суровоядци, които биват поставяни на такава диета. Прекалено пълноценна храна за развиващия се организъм няма – колкото и добра да му дадете, „излишъкът“ все му е от полза. Съответно, и най-малката непълноценност е от вреда. А веганската и суровоядската диети, да го кажем директно, са драстично непълноценни по критериите на детския организъм.

(Преди известно време бебето на мой познат започна да боледува непрекъснато. Нещата се влошаваха. За щастие, мегалобластната анемия си личи на кръвен анализ така категорично, че е трудно да бъде сбъркана. За още по-голямо щастие, семейството на познатия ми беше увлечено от веганство, но не и побъркано – след сериозен курс инжекции витамин B12 и категорично скъсване на детето с веганската диета нещата се оправиха.)

Какво би могло да се случи, ако бяха продължили? Вероятно състоянието на детето щеше да продължи да се влошава, и до още година-две вероятността за смъртен изход щеше да се качи значително. Шансовете да доживее до зрялост щяха да са близки до нулата, и дори това да се случеше, нямаше да е особено пълноценен човек, да го кажа най-меко… Други деца, ударили джакпот от генетичната лотария, щяха да имат по-добри шансове. Уникални случаи можеше дори да доживеят до зрялост сравнително пълноценни, и да бъдат давани за пример от този вид луди. Такъв невероятен шанс обаче е рядък – не разчитайте на него.

Затова, ако смятате да подлагате детето си на този вид поражения върху здравето му, моля ви – вместо това идете се лекувайте. Ама от сърце ви моля. От името на детето ви. Лекувайте се спешно и много старателно, ако трябва със сериозни лекарства. Повтарям – да мислите, че детето ви може да бъде сложено на веганска или суровоядска диета, е тежка и страшна диагноза. Нарича се „тежка орторексия“. Вземете мерки, преди да сте съсипали здравето на поколението си. И преди да сте станали пример как еволюцията продължава да работи и днес.

Принципно, поставянето на децата си на такива диети би трябвало да се води кандидатура за Дарвинова награда. Когато обаче кандидатурата стигне до обсъждане (детето умре) вече е късно да се вземат мерки. Моля ви, вземете ги навреме. Като стане късно ще плачем и вие и аз, но полза няма да има.

2016-05-24 панаир на книгата

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3303

Има панаир на книгата в НДК (до 29ти). Аз си харесах/взех следните неща:

“Избрани техники за производство на ракия”, на Симеон Дочев (което вече прочетох, много приятно);
“Жените в ‘Ислямска държава’”, на Татяна Дрозина и Явор Райчев (чета в момента, изглежда доста интересно);
“Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна”, на Юнас Юнасон (стои ми в списъка за четене отдавна);
“Тежък маршрут” на Евгения Гинзбург;
“Системата за европейска сигурност и Балканите в годините на студената война” на Йордан Баев;
“Как се променят нещата – от инциденти до голямото събитие” на Ивайло Знеполски (два тома).

Като цяло се намират хубави неща, въпреки че прескачам книгите, които бих чел в оригинал (т.е. всичко английско) и че като цяло не се издават особено интересни неща. Може да наблегна по-сериозно на серията за ракията, книгите са наистина приятни за четене, може даже да си направим тестов казан в initLab за бутикови ракии (например с аромат на тинол или на нов хардуер).

2016-05-15

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3302

Една от лъжите, които казвам е “от утре почвам да пиша редовно”.

В последните две седмици се случиха куп неща, които в общи линии май трябва да си припомням по логове:
– Довършихме редакцията на видеата от OpenFest 2015, всички са качени в архива и youtube. Най-накрая може да се каже, че имаме събран екип да се занимава с редакцията (което не успя да стане около самия фест);
– Видеата от ТърновоConf 2016 са в pipeline, просто около празниците и наваксването с работа след тях никой няма време;
– В лаба вече има първата co-locate-ната машина (кръстена по някакви извратени причини “pinkiepie”);
– Към автоматизациите в лаба беше добавена поредната тривиална такава, ако някой остави външната врата отворена над 5 минути, Стивън Хокинг звъни на всички телефони да каже да бъде затворена (наложи се поради някои лоши навици на пушачите);
– Пак около това, има приличен шанс да опънем хубава оптика до лаба в следващия месец и да намерим приложение на част от оптичната техника;
– Мина лекцията/workshop за ICS security в лаба, очаквайте записи;
– Силно си изоставам с четенето на книги;
– Взех си rack за вкъщи, за да успея да набутам в него малко техника и да си освободя бюрата. Обмислям да взема и за лаба още един-два с подобна цел (понеже имаме много техника, натрупана на купища);
– Успях да си сменя (почти) навсякъде сертификатите с такива от letsencrypt. Имаше доста гафове, и си мисля, че можех просто да издавам по един сертификат на сървър с всичките имена в него, вместо за всеки vhost неговите си, ще видим дали ще променя метода за в бъдеще. За заинтересуваните – ползвам acme-tiny;
– Човек и добре да живее, debug-ва erlang. Продължавам да не го понасям тоя език.

В плановете за петилетката има да напиша нещо за всичките дребни интересни хакове и неща около лаба и като цяло проектите, с които си играем (какво може да се прави със SDR, странностите с релета и телефонни централи, routing и тунели), да намеря време да си почина, да ида на концерта на Tuber (21.05, в mixtape), да подаря още някакво количество книги (дарих малко на една библиотека, та сега сравнително малко книги стоят по бюрото и масите наоколо). Мисля, че ми трябва и план да не си правя много планове, ама там ще видим:)