Tag Archives: подкаст

Тоест разговаряме – епизод 10

Post Syndicated from Владислав Севов original https://www.toest.bg/toest-razgovaryame-epizod-10/

Тоест разговаряме – епизод 10

В навечерието на един от най-хубавите български празници – 24 май, Деня на българската просвета и култура – разговорът ни със Зорница Христова естествено тръгна от литературата, но много бързо стигна до паметта, езика, детството, общественото доверие и въпроса какво всъщност остава след думите. Коментирахме, че формалното празнично говорене за езика понякога рискува да се превърне в ритуал без съдържание, а в същото време именно словото някога е било истинско „оръжие“, променяло общества и съдби.

Говорихме за книгите и четенето като възможност за бавно размишление в свят на непрекъснат шум, за липсващата критика, за маркетинга, който често подменя разговора за литература, за нуждата някой все пак да пази пространствата за смисъл…

Зорница разказа и за рубриката си „По буквите“, в която книгите не стоят една до друга като заглавия в каталог, а разговарят помежду си – през паметта, през настоящето, през личния опит на читателя. За Зорница литературата не е самотен предмет, а жива среда, в която различни светове непрекъснато си общуват.

Особено място в разговора ни зае детската литература като едно от най-трудните и най-важни изкуства. Говорихме за свободата през играта, за правото на детето да чува сложни думи, да се страхува, да си въобразява, да мисли различно. И за онези книги, които остават като емоционална памет за цял живот.

Накрая стигнахме и до езика като удоволствие, а не като назидание, и до онова усещане, че думите имат значение не когато ги пазим под стъклен похлупак, а когато успяват да провокират размисли и да създават близост и доверие.

Гледайте целия разговор в нашия YouTube канал:

Може да го чуете и като аудиозапис в SoundCloud:



На живо зададох на Зорница въпроси от публиката, но нямаше как да обхванем всички. Затова я помолих да отговори тук на още един ваш въпрос:

Как намирате баланса между комерсиалния успех на едно издателство и поддържането на безкомпромисен литературен стандарт?

Ха-ха-ха, този въпрос е много мило зададен! Можеше да бъде: „Кое е по-лошо: да правите книги, от които Ви е срам, или да правите книги, които не се продават?“ Така зададен, въпросът е лесен. Но все пак искам и да се продават, разбира се – продажбите ти показват, че книгата е била нужна.

Така и си задавам въпроса: От какви книги има нужда? И защо? Много от нашите научнопопулярни книги – „Витоша“, книгите от поредицата „Философски закуски“, „Книга за смъртта“, „Един ден в музея“, „Бедността. Пътеводител за деца“, „Сладоледена реторика“ – са издадени по тази причина. Смятам, че има нужда от тях. Това са и тиражите, които свършват първи.

Други излизат просто защото страшно много ми харесват, без дълбок пазарен замисъл. Не може всичко да е по схема. Нали литературата трябва да изненадва, да доставя удоволствие, да „отваря приказка“ с разни части от теб, които иначе не са особено разговорливи. Понякога сред тези книги, издадени „защото така“, дадено заглавие се разграбва за миг.

Не е ли по-сладко хубавата книга сама да си пробие път, отколкото да правиш книги според проправените вече пътеки? За мен поне е. „Когато искам да мълча“ е бестселър не само у нас, но и в Италия. А смятах, че я правим за двайсетина наши приятели…

Преди срещата ви помолихме да отговорите на кратката ни анкета. Ето и резултатите от нея:

Книгата е най-добрият офлайн режим за ума.


Зорница Христова е писателка, преводачка, редакторка и издателка. Тя е съоснователка на „Точица“ – издателство, специализирано в съвременни детски книги с висок литературен и визуален стандарт. Авторка е на книги за деца и възрастни. Работи активно и като преводачка от английски език. Сред преведените от нея автори са Джулиан Барнс, Джон Ървинг, Тони Джуд, Джумпа Лахири, Джеръм К. Джеръм, Том Улф, Йосиф Бродски и много други. В текстовете и публичните си изяви често защитава ролята на преводача като съавтор и литературен посредник.

Зорница Христова е и дългогодишна литературна журналистка и есеистка. В „Тоест“ води рубриката „По буквите“ – пренесената от Марин Бодаков легендарна колонка „Ходене по буквите“ във вестник „Култура“, която по-късно Зорница продължи в негова памет. В своите текстове тя съчетава литературна критика, културен анализ и личен есеистичен подход, като особено внимание отделя на паметта, превода, детската литература и връзката между книгите и обществената среда.


Така протече десетият епизод на „Тоест разговаряме“, който беше и последният в рамките на инициативата, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и проекта Media Resilience на Европейския съюз. Искрено се надяваме, че тези разговори са ви били интересни и полезни. Ако искате да ги продължим, подкрепете ни! 


В десетте епизода на „Тоест разговаряме“ всеки месец ви срещахме с автори, които познавате добре от анализите или от рубриките им в „Тоест“, но този път ги видяхте и чухте в по-личен и непосредствен формат. Във видеоразговорите, предавани на живо, активно участие имахте и вие, нашата публика – със своите въпроси, коментари и включване в тематичната анкета. Водещ на поредицата беше Владислав Севов, дългогодишен телевизионен журналист и съосновател на „Тоест“.

Тоест разговаряме – епизод 10

„Тоест разговаряме“ е поредица от 10 епизода, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.

Тоест разговаряме – епизод 9

Post Syndicated from Владислав Севов original https://www.toest.bg/toest-razghovaryame-epizod-9/

Тоест разговаряме – епизод 9

В новия епизод на „Тоест разговаряме“ се срещнахме с журналистката Надежда Цекулова. Тя е авторка в „Тоест“ и правозащитничка с дългогодишна работа по темите за здравеопазването, човешките права и обществените дефицити зад „безспорните“ каузи. В последните месеци текстовете ѝ в „Тоест“ са посветени на „Анатомия на пола: Жена“, но не само в медицински план, а като преживяване, контекст и система от взаимносвързани фактори.

Говорихме за честността като журналистически принцип, за мита за „безпристрастността“ и за нуждата от работа с проверени източници в среда, в която това все още прави впечатление. Разговорът ни естествено се задържа по-обстойно върху една от най-болезнените теми – Националната детска болница. От участието на Надежда в Обществения съвет до колективната оставка и липсата на реален диалог с институциите, разговорът очерта механизмите, чрез които една обществено призната кауза може да бъде отлагана десетилетия. И постави въпроса как се поддържа граждански натиск, когато институциите отказва да го допуснат.

Епизодът обхвана и по-широкия контекст – отношението към здравето и езика, с който го назоваваме, към мястото на „здравните работници“ в общественото ни мислене. Между емпатията, системните дефицити и личната отговорност, разговорът не търси лесни отговори, а настоява за честност – към фактите, думите и реалността, в която живеем.

Гледайте целия разговор в нашия YouTube канал:

Може да го чуете и като аудиозапис в SoundCloud:



Докато течеше епизодът на живо, пристигна и следният зрителски коментар, на който след записа помолих Надежда да отговори:

Краденето е обичайна практика – клиничните пътеки мотивират фалшиви хоспитализации за източване на пари от Здравната каса. И всички се правят, че този проблем не съществува?

Вярно е, че клиничните пътеки мотивират фалшиви хоспитализации. Не е вярно, че всички се правят, че този проблем не съществува – напротив. Дори е вписано в аналитичната част на Националната здравна стратегия. Проблемът е, че съзнанието ни за съществуването на този проблем не поражда действия за решаването му. По няколко причини, поне според мен: първо, сложно е – изисква цялостна реформа в модела на финансиране на болничната помощ; второ – влиятелни лобита в системата печелят от този модел, а тези, които губят, нямат достатъчно влияние при вземането на решения; и трето – липсват категорични данни за мащаба на проблема, просто умишлено не се изследват.

Преди срещата ви помолихме да се включите в кратката ни анкета. Ето и резултатите от нея:

На здравеопазването ни му липсва … направен по човешка, не по автомобилна мяра. Приветлив, гостоприемен, достъпен за хора с увреждания с пешеходни зони, места за разходка и почивка, велосипедни алеи, добър обществен транспорт, активни фасади и без подлези. Долу подлезите!


Надежда Цекулова е журналистка, експерт по комуникации и активен обществен глас по темите за здравеопазването, социалната политика и правата на човека. Завършила е журналистика в Софийския университет и НБУ. Значителна част от професионалния ѝ път преминава в програма „Хоризонт“ на БНР. От 2019 г. е комуникационен директор на Българския хелзинкски комитет. Работата ѝ както в медиите, така и в гражданския сектор последователно засяга теми като майчино и детско здраве, системни дефицити в здравната грижа и социалните неравенства, а в последните години Надежда развива и задълбочена авторска линия в „Тоест“, където съчетава журналистически подход с ясно заявена обществена позиция.


Тоест разговаряме – епизод 9

Последният (засега) епизод на „Тоест разговаряме“ ще бъде със Зорница Христова – преводачка от английски, издателка, авторка на детски книги и водеща на книжната ни рубрика „По буквите“. Разговорът ще се излъчи на живо в YouTube Live на 23 май, събота, от 16:00 ч.


В „Тоест разговаряме“ всеки месец ви срещаме с автори, които познавате добре от анализите или от рубриките им в „Тоест“, но този път ще ги видите и чуете в по-личен и непосредствен формат. Във видеоразговорите, предавани на живо, активно участие имате и вие, нашата публика – със своите въпроси, коментари и включване в тематичната анкета. Водещ на поредицата е Владислав Севов, дългогодишен телевизионен журналист и съосновател на „Тоест“.

Тоест разговаряме – епизод 9

„Тоест разговаряме“ е поредица, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.

Тоест разговаряме – епизод 8

Post Syndicated from Владислав Севов original https://www.toest.bg/toest-razghovaryame-epizod-8/

Тоест разговаряме – епизод 8

В този епизод на „Тоест разговаряме“ с изследователката и преподавателка арх. Анета Василева обсъдихме архитектурата не просто като професия, а като обществена отговорност. Тръгнахме от войните и разрушаването на градовете и стигнахме до ежедневната среда, в която живеем, както и до въпроса как архитектите и обществото трябва да мислят за бъдещето на градовете.

Основна тема беше и ролята на критиката – защо говоренето и писането за архитектура става все по-трудно в съвременните медии, и то във времена, когато този дебат е по-необходим от всякога. Стана дума и за книгите като по-бавна и устойчива форма на разговор, за дигиталната среда и за нуждата да пазим паметта за архитектурата на близкото минало. Епизодът мина и през конкретни примери – от инициативите на „Ново архитектурно наследство“ до въпроса как се съчетават различните исторически слоеве в градовете ни и защо качеството на пространствата е въпрос не само на архитектура, но и на обществен избор.

Гледайте целия разговор в нашия YouTube канал:

Може да го чуете и като аудиозапис в SoundCloud:



Помолих Анета да отговори тук на още един зрителски въпрос:

Има ли бъдеще архитектурната професия?

Преди около седмица излезе едно проучване на американската ИИ компания „Антропик“ (онази същата, която се противопостави на Тръмп) кои професии биха могли в бъдеще да се заместят от изкуствен интелект. Архитектурата беше сред първите десет. Значи ли това, че архитектите нямат бъдеще? По-скоро го приемам като предупреждение за професията да не забравя смисъла си. Разбира се, че ако само правим 3D визуализации на закони, наредби и градоустройствени ограничения, няма как да имаме бъдеще. Но не мисля, че една архитектура, която се интересува от среда, общности и контекст, стратегически решава комплексни проблеми и комбинира социални и естетически задачи, ще бъде застрашена. Поне засега.

Преди срещата ви помолихме да отговорите на кратката ни анкета. Ето и резултатите от нея:

Градът за хората е … направен по човешка, не по автомобилна мяра. Приветлив, гостоприемен, достъпен за хора с увреждания с пешеходни зони, места за разходка и почивка, велосипедни алеи, добър обществен транспорт, активни фасади и без подлези. Долу подлезите!


Анета Василева е доктор по история и теория на архитектурата и специализира в областта на архитектурата след Втората световна война и опазването на архитектурното наследство. Преподава в УАСГ, член е на БНК на ИКОМОС, на Международния комитет по образование и обучение на DOCOMOMO International и на българската група към същата организация. Съоснователка е на Фондация „Ново архитектурно наследство“, на ГРАДОСКОП и на WhATA. Книгата ѝ „Kicked a Building Lately?*. Архитектурна критика след дигиталната революция“ (изд. „Кралица Маб“, 2024) събира голяма част от критическите ѝ текстове, писани през последните над 15 години за различни издания, в т.ч. и за „Тоест“. Всеки момент предстои да излезе и книгата „Неудобната модерност. Българската архитектура след Втората световна война“ (изд. „Жанет 45“, 2026). 


Тоест разговаряме – епизод 8

Следващата среща на „Тоест разговаряме“ ще бъде с Надежда Цекулова – авторка в „Тоест“ по теми за образованието и здравеопазването, а в последната една година води рубриката „Анатомия на пола: Жена“. Разговорът ще се излъчва на живо в YouTube Live на 4 април, събота, от 16:00 ч.


В „Тоест разговаряме“ всеки месец ви срещаме с автори, които познавате добре от анализите или от рубриките им в „Тоест“, но този път ще ги видите и чуете в по-личен и непосредствен формат. Във видеоразговорите, предавани на живо, активно участие имате и вие, нашата публика – със своите въпроси, коментари и включване в тематичната анкета. Водещ на поредицата е Владислав Севов, дългогодишен телевизионен журналист и съосновател на „Тоест“.

Тоест разговаряме – епизод 8

„Тоест разговаряме“ е поредица, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.

Тоест разговаряме – епизод 6

Post Syndicated from Владислав Севов original https://www.toest.bg/toest-razgovaryame-epizod-6/

Тоест разговаряме – епизод 6

В шестия епизод на „Тоест разговаряме“ се срещнахме с Йоанна Елми – писателка и журналистка, позната на читателите на „Тоест“ отдавна, а в последните месеци – и като автор на бюлетина „Гласовете на Америка“.

Тръгнахме от личния ѝ път: Америка на сезонния труд и първи сблъсък с общество, което обещава свобода, но често оставя човека сам. Йоанна предложи интересен обзор как доскоро Европа бе оформяна в постоянен диалог със САЩ и как този опит създава усещане, че знаем много за Америка – но тя всъщност е екзотична територия, за която ни трябва повече контекст.

Говорихме за поляризацията, за паралелните медийни вселени, за културните конфликти и за това какво всъщност се разпада днес – митовете, институциите или социалният договор. Разгледахме „американската мечта“ не като лозунг, а като напрежение между обещанието за свобода и цената на тази свобода. Говорихме как мечтата работи като митология, която привлича, но и заслепява.

Разговаряхме още за империите, за литературата като радар за бъдещето и за нуждата да се вглеждаме в принципи, а не само в личности.

Гледайте целия разговор в нашия YouTube канал:

Може да го чуете и като аудиозапис в SoundCloud:



На живо включихме и въпроси от публиката, но времето ни беше ограничено и не успяхме да обхванем всички. Помолих Йоанна да отговори тук на още един въпрос на зрител:

Защо няма почти никаква реална съпротива в САЩ от страна на Демократическата партия, при положение че всеки ден се случва нещо ново, което в миналото е водило до крайни мерки срещу държащите властта (Никсън – „Уотъргейт“, Картър – фермата за фъстъци…)?

Не знам дали съпротива няма, доколкото тази съпротива е неефективна спрямо проблемите, срещу които се бори. В същината си те не са идеологически, а системни: неравенства, концентрация на богатство, липса на добра регулация в обществена полза на услуги от съществено значение, например здравните застраховки. Тези проблеми в комбинация с безпрецедентно присъствие на парите в политиката след решението на Върховния съд през 2010 г., определило парите като „свобода на словото“ и създало система, в която корпоративните интереси могат безпрепятствено да си купуват политически гръб, създават една сложна политическа система.

Това е система, в която основните политически разлики са идеологически, а не съществени; с това не искам да кажа, че „всички са маскари“, но че за много малка част от съвременния политически елит – силно професионален, елитарен, наследник на поколенческа династична власт в немалко случаи и най-вече застаряващ – де факто няма инициатива за съществени промени, които действително да разклатят системата: промени в състава на Върховния съд, забрана за политиците да търгуват на борсата, изграждане на нови корупционни механизми, изграждане на по-добри търговски и антимонополни регулации, изграждане на ефективни механизми, за да ограничават купуването на политика, която често се прави с цел печалба, а не обществено добро.

Това също не са нови проблеми и напрежения, но в настоящето добиват безпрецедентен мащаб: според някои данни концентрацията на богатство днес надминава т.нар. Gilded Age, „Позлатената епоха“ по Марк Твен. Поради комфорта, който системата създава за онези, които извличат най-голяма полза от нея – сред тях и политиците, – няма желание за изконни, дълбоки реформи. Затова и политиката се свежда до спор може ли да има „Родител 1“ или „Родител 2“, или не.

Парадоксално е, че именно тези структурни дефицити допринесоха за издигането на Тръмп, който спечели като антисистемен кандидат, дошъл да разбие статуквото на парчета. Проблемът е, че Доналд Тръмп цели разбиването на статуквото не в името на колективното добро, а на собственото си (и това на съюзниците си) облагодетелстване. Другият проблем, разбира се, е, че повечето революционери вярват, че Земята е плоска, а откъде изгрява слънцето, е въпрос на мнение или на това, което дават по „Фокс Нюз“.

Така новата американска революция започва в патова ситуация: опозицията е слаба, немощна и зависима от същата система, която е пред разпад; силните на деня използват сривовете в системата, за да я обявят за мъртва и да извлекат максимална полза от нея.

Надеждата остава някъде в астрологията – астролозите казват, че Плутон се завръща в знака на Водолей за пръв път от революцията през 1776 г. Някъде там се завръщат и други, по-надеждни показатели, като коефициентите за неравенства. Ясно е, че така не може да се продължава. Въпросът какво предстои зависи и до голяма степен от това дали Демократическата партия ще има силите да се реформира. Личната ми прогноза е, че и двете партии ще претърпят колапс в идните две десетилетия – това вече се е случвало в историята на САЩ. Какво ще се роди от пепелта им, зависи от избирателите. И от кризите, които ще създадат – и които на свой ред ще ги оформят.

Преди срещата ви помолихме да отговорите на кратката ни анкета. Ето и резултатите от нея:

Американската мечта е в миналото.


Йоанна Елми е писателка и журналистка, част от екипа на „Тоест“ от 2019 г., където е писала публицистични и журналистически текстове по теми като европейските избори, демокрацията и гражданското образование, човешките права, историята, дезинформацията и манипулативното съдържание, а от 2024 г. води рубриката „Гласовете на Америка“, посветена на САЩ.

Завършила е международни отношения и английска филология в Новата Сорбона в Париж, както и магистратура по журналистика и комуникации в Амстердамския университет. Прекарва много години в САЩ, а в момента разделя времето си между София и Филаделфия. Авторка на романа „Направени от вина“, в който разказва модерната история на България и Америка през очите на три поколения жени. Романът се превежда и издава на над 15 езика.


Тоест разговаряме – епизод 6

Следващата среща на „Тоест разговаряме“ ще бъде с Михаил Ангелов – биолог, агроном и водещ на рубриката „Научни новини“ в „Тоест“. Разговорът ще се излъчва на живо в YouTube Live на 7 февруари, събота, от 16:00 ч.


В „Тоест разговаряме“ всеки месец ви срещаме с автори, които познавате добре от анализите или от рубриките им в „Тоест“, но този път ще ги видите и чуете в по-личен и непосредствен формат. Във видеоразговорите, предавани на живо, активно участие имате и вие, нашата публика – със своите въпроси, коментари и включване в тематичната анкета. Водещ на поредицата е Владислав Севов, дългогодишен телевизионен журналист и съосновател на „Тоест“.

Тоест разговаряме – епизод 6

„Тоест разговаряме“ е поредица, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.

Тоест разговаряме – епизод 5

Post Syndicated from Владислав Севов original https://www.toest.bg/toest-razgovaryame-epizod-5/

Тоест разговаряме – епизод 5

В „Тоест разговаряме“ със Светла Енчева обсъдихме многолюдните протести, довели до падането на правителството, споделихме вдъхновението от гражданската енергия, но и рационалните притеснения от възможностите за последващ „разцвет“ на евроскептични, антидемократични и проруски идеологии по унгарски/словашки модел.

Продължихме с темите, за които Светла пише в „Тоест“: правата на уязвимите и малцинствените групи, липсващата помощ за хората с деменция и техните близки, палиативните грижи за деца, интимния живот и достойнството на хората с увреждания, „женското лице“ на бедността, невидимите капани пред работещите майки и др. Светла говори за институционалната слепота и дехуманизацията, за хората, които „ги няма в списъка“, и за значението на личните истории, през които тези проблеми стават видими.

Засегнахме и правата на ЛГБТИ хората – включително нейната собствена биография и избора ѝ да не крие сексуалната си ориентация, цената на тази видимост и дългия списък с права, от които ЛГБТИ хората у нас са лишени. Говорихме и за медийната етика – от подхода „сълзичка – паричка“ до риалити формати като „Ергенът“, които нормализират насилие, унижение и сексизъм под маската на „забавление“.

Гледайте целия разговор в нашия YouTube канал:

Може да го чуете и като аудиозапис в SoundCloud:



На живо включихме и въпроси от публиката, но не успяхме пълноценно да отговорим на всички. Помолих Светла да допълни тук един от зрителските въпроси, а именно:

От какви основни права са лишени еднополовите двойки в България?

Освен от правата, произтичащи от конституционната забрана да сключват брак, и от тези, свързани с отглеждането на деца, хората в еднополови връзки в България умишлено биват лишавани и от други права. Едно от тях е правото на защита от домашно насилие – в Закона за защита от домашното насилие се прие дефиниция за интимна връзка, която включва само хетеросексуалните отношения. Така че според българското законодателство еднополовите двойки не само не можем да сключваме брак, а и връзките ни… не съществуват. Моята връзка например щастливо „не съществува“ вече 10 години.

Преди срещата ви помолихме да отговорите на кратката ни анкета. Ето и резултатите от нея:

Равните права са условие за достойно съществуване.


Светла Енчева е журналистка, редакторка и социоложка на свободна практика. Редовна авторка и редакторка е в „Тоест“, писала е и за „Свободна Европа“, „Маргиналия“ и други медии. Участвала е в множество изследователски проекти с фокус върху човешки права, уязвими групи, дискриминация, проблеми на жените и др. Завършила е философия, преподавала е социология и е активистка в областта на човешките права. Открито нехетеросексуална е и от 10 години е в щастлива връзка с жена.

Тоест разговаряме – епизод 5

Следващата среща на „Тоест разговаряме“ ще бъде с Йоанна Елми, която е дългогодишна авторка на „Тоест“ и поддържа бюлетина „Гласовете на Америка“. Разговорът ще се излъчва на живо в YouTube Live на 17 януари, събота, от 16:00 ч.


В „Тоест разговаряме“ всеки месец ви срещаме с автори, които познавате добре от анализите или от рубриките им в „Тоест“, но този път ще ги видите и чуете в по-личен и непосредствен формат. Във видеоразговорите, предавани на живо, активно участие имате и вие, нашата публика – със своите въпроси, коментари и включване в тематичната анкета. Водещ на поредицата е Владислав Севов, дългогодишен телевизионен журналист и съосновател на „Тоест“.

Тоест разговаряме – епизод 5

„Тоест разговаряме“ е поредица, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.

Тоест разговаряме – епизод 4

Post Syndicated from Владислав Севов original https://www.toest.bg/toest-razgovaryame-epizod-4/

Тоест разговаряме – епизод 4

В четвъртия епизод на „Тоест разговаряме“ посрещнахме Йовко Ламбрев – ИТ специалист и съосновател на нашата медия. Започнахме разговора от зараждането на идеята за „Тоест“ и причините да изберем този модел на финансиране от читателски дарения, а не от реклами.

Обсъдихме как изкуственият интелект вече променя обществото и пазара на труда, но най-големият риск идва от скоростта – хората, институциите и законите изостават. Разгледахме ИИ като инструмент, който може и да е в помощ на хората, но и да се използва за злоупотреби. Говорихме и за удара на ИИ върху младите кадри в компаниите – и как, ако не се обучават младши специалисти, утре няма да има кой да заеме мястото на старшите.

Коментирахме т.нар. chatcontrol и защо премахването на криптирането на комуникацията би засегнало най-вече обикновените хора, докато престъпниците ще заобиколят системата. Говорихме и за монопола на платформите върху вниманието и данните, за фалшивите новини и липсата на филтър в социалните мрежи.

Отбелязахме, че статии на Йовко отпреди 6–7 години в рубриката „Аз, киборгът“, като например „Що е то подкаст?“„Електронна поща – правилната употреба“ и „Паролите са отживелица“, продължават да са сред най-четените – знак, че няма достатъчно текстове за повишаване на дигиталната грамотност. Насърчихме използването на платени онлайн услуги, в т.ч. и електронни пощи, и по-внимателното споделяне на лични данни (безплатното често се заплаща с данните, които предоставяме).

Завършихме с призив да поддържаме информационна хигиена и критично мислене – и да подкрепяме независимите медии.

Гледайте целия разговор в нашия YouTube канал:

Може да го чуете и като аудиозапис в SoundCloud:



На живо включихме и въпроси от публиката, но времето ни беше ограничено и не успяхме да обхванем всички. Помолих Йовко да отговори тук на още един въпрос на зрител:

Как ще изглежда спукването на ИИ балона? И как ще се отрази това на живота в България?

Спукването на който и да е балон нe е приятно събитие. Много инвеститори ще загубят пари. Със сигурност тежко ще пострадат много компании и особено тези, които са заложили всичко на ИИ. Компании като OpenAIAnthropic и Nvidia ще са сред големите губещи. Гигантите ще оцелеят.

За Alphabet/Google например нямам никакви колебания. Или за Amazon/AWS. Компаниите, които предоставят инфраструктура, ще се възстановят по-бързо, защото нужда от такава винаги има. Не бих се тревожил много и за компаниите, фокусирани върху бизнес софтуера, като SAP.

По-сериозен крах ще повлече надолу цените на акциите на всички технологични компании, включително на най-големите. А това неминуемо ще доведе до свиване, спиране или замразяване на проекти и до съкращения, вероятно и в България.

В такава ситуация и клиентите на технологичния бранш забавят и изчакват с новите си проекти, докато отмине бурята и почувстват накъде ще задуха „вятърът след промяната“. А това влошава допълнително нещата. Ако технологичният бранш боледува, няма как да не пострада и световната икономика, особено на фона на днешния свят, който живее в непрестанна несигурност и в който всичко е с потенциала да „прелее чашата“.

Ако има глобален крах, той няма как да подмине България, но технологичният бранш тук е гъвкав, а в момента – и доста оптимизиран. Той така или иначе винаги следва пренесени отвън тенденции. У нас няма твърде рискови играчи и големи технологични лидери. Ще се пренастрои в някакъв момент, както винаги е правил. Поне по-виталната част от него. На живота в България всичко това би повлияло по-осезаемо, ако спукването предизвика световна финансова криза. Особено при ниската ефективност на труда тук.

Аз обаче по-скоро бих заложил на корекции и отрезвяване на инвеститорите и борсите по отношение на ИИ, а не на грандиозно спукване. Сигурно е едно – че дори и след огромен финансов катаклизъм отново ще има ИИ, най-вероятно концентриран в ръцете и възможностите на малцина.

Преди срещата ви помолихме да отговорите на кратката ни анкета. Ето и резултатите от нея:

Изкуственият интелект е изключителен помощник. Не съм допускал, че ще бъда свидетел на подобен инструмент в рамките на живота си.


Йовко Ламбрев е компютърен инженер с десетилетия опит в информационните технологии. Работил е дълги години за международни гиганти, като IBMSiemens и SAP, а в момента е инфраструктурен архитект в българската ИТ компания „Новарто“. През 2003 г. основава OpenFest – и до днес най-голямата българска конференция, посветена на свободния софтуер и софтуера с отворен код. Съосновател е на две технологични компании и на Trakia.Tech – инкубатор и изследователски център, който подпомага технологични екипи и стартъпи чрез програми за иновации и дигитална трансформация. През 2018 г. заедно с Ан Фам, Лина Кривошиева и Владислав Севов създава онлайн медията „Тоест“. Оттогава е водещ на рубриката „Аз, киборгът“ в медията и член на настоятелството на Фондация „Тоест“.

Следващата среща на „Тоест разговаряме“ ще бъде със Светла Енчева, социоложка и правозащитничка, която е редовна авторка на „Тоест“ от почти самото начало. Разговорът ще се проведе на живо в YouTube Live на 13 декември, събота, от 16:00 ч.

Тоест разговаряме – епизод 4

В „Тоест разговаряме“ всеки месец ви срещаме с автори, които познавате добре от анализите или от рубриките им в „Тоест“, но този път ще ги видите и чуете в по-личен и непосредствен формат. Във видеоразговорите, предавани на живо, активно участие имате и вие, нашата публика – със своите въпроси, коментари и включване в тематичната анкета. Водещ на поредицата е Владислав Севов, дългогодишен телевизионен журналист и съосновател на „Тоест“.

Тоест разговаряме – епизод 4

„Тоест разговаряме“ е поредица, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.

Тоест разговаряме – епизод 3

Post Syndicated from Владислав Севов original https://www.toest.bg/toest-razgovaryame-epizod-3/

Тоест разговаряме – епизод 3

Между правилата и усета – къде е съвременният български език? В третия епизод на „Тоест разговаряме“ с Павлина Върбанова обсъдихме нуждата от осъвременяване на езика, растящата дистанция между говоримия и книжовния български, „вечните“ въпроси: пълния и краткия член; дублетите; слятото, полуслятото и разделното писане; ползите и ограниченията на изкуствения интелект при редактиране и коригиране.

Правилата в езика са като другите правила в живота, посочи Павлина – спазването им прави общуването по-лесно и подредено. Будителството днес тя приема не като лозунг, а като стремеж към изява на добрия пример и всекидневна грижа за думите и общуването.

Гледайте целия разговор в нашия YouTube канал:

Може да го чуете и като аудиозапис в SoundCloud:



По време на нашия разговор на живо включихме и много въпроси от публиката, но за съжаление, ограниченото време не ни даде възможност да обхванем всички. Затова помолих Павлина да отговори тук на още един въпрос на зрител:

Защо мъчим учениците с толкова подробни правила по български език, които само редакторите трябва да знаят?

Лесният дежурен отговор на този въпрос е „Защото авторите на учебниците са едни лоши хора, които искат само да натъпчат куп излишни знания в главите на учениците“. По-трудният е дълъг, но ето го накратко. Съставянето на учебниците, които фактически определят обема от знания в съответната област, е сложен процес. В основата му стоят учебните програми за всеки клас по всеки учебен предмет, спускани от МОН (на теория има някакво обсъждане с по-широк кръг специалисти, вкл. и с учители, но на практика то е формално).

В програмата по български език за Х клас например е заложено овладяването на правоговорната, правописната, граматичната, пунктуационната и лексикалната норма, без да се уточнява какъв е обемът от правила за всяка от тези норми. Оттук нататък авторите на учебника трябва да преценят какво да включат. При това трябва да имат предвид, че всеки учебник се одобрява по множество критерии от МОН (също и за практическа приложимост от учителите), за да се използва в училище. Ако си спестят част от правилата, учебникът може да не бъде одобрен.

Признавам, че в резултат на това от учениците се изисква да владеят не една и две тънкости в правописа, граматиката и т.н. Получава се така, че стремейки се да научим децата едва ли не на всичко, ги научаваме на малко. А най-голямото ми опасение е, че при сегашното ръководство на МОН не се вижда никаква светлина в тунела. Грешка – в пещерата.

Преди срещата ви помолихме да отговорите на кратката ни анкета. Ето и резултатите от нея:



Павлина Върбанова е доктор по български език. Автор е на учебници и учебни помагала по български език и на образователната платформа „Как се пише?“, извоювала си доверието на много хора. От създаването на „Тоест“ е езикова редакторка и коректорка на медията, а от началото на 2024 г. води рубриката „Порция език“. Следи отблизо процесите в българския език и промените в неговата книжовна форма. Вярва, че правилата са създадени за хората, а не хората – за правилата.

Следващият епизод на „Тоест разговаряме“ ще бъде с Йовко Ламбрев, ИТ експерт, съосновател на „Тоест“ и водещ на рубриката „Аз, киборгът“. Срещата ще се проведе на живо в YouTube Live на 22 ноември 2025 г., събота, от 16:00 ч.

Тоест разговаряме – епизод 3

В „Тоест разговаряме“ всеки месец ви срещаме с автори, които познавате добре от анализите или от рубриките им в „Тоест“, но този път ще ги видите и чуете в по-личен и непосредствен формат. Във видеоразговорите, предавани на живо, активно участие имате и вие, нашата публика – със своите въпроси, коментари и включване в тематичната анкета. Водещ на поредицата е Владислав Севов, дългогодишен телевизионен журналист и съосновател на „Тоест“.

Тоест разговаряме – епизод 3

„Тоест разговаряме“ е поредица, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.

Тоест разговаряме – епизод 2

Post Syndicated from Владислав Севов original https://www.toest.bg/toest-razgovaryame-epizod-2/

Тоест разговаряме – епизод 2

В разговора с Емилия Милчева стъпихме на нейното кредо за бавна журналистика и основната роля на въпроса „Защо?“. Говорихме за банализираната корупция и културата „имам човек“… Важна тема бяха и протестите – лекуват ли системата и има ли опасност да са в помощ на „други играчи“. Гражданските сдружения и участието им в политиката, нуждата политиците да търсят жива връзка с избирателите, регулаторните комисии и възможните подходи към работата им по същество, а не като „бухалки“ – на такива теми посветихме частта със зрителски въпроси. Завършихме с личното „защо“ на Емилия Милчева към професията и предстоящите ѝ планове – книгата с работно заглавие „Колелото на късмета“ и документалния подкаст за т.нар. Възродителния процес.

Гледайте целия разговор в нашия YouTube канал:

Може да го чуете и като аудиозапис в SoundCloud:



Злодей ли е Пеевски?

Лесно е да се мисли в категориите „черно и бяло“, „добър и лош“ – удобно е предимно от пропагандна гледна точка. Да, той е злодей, защото носи отговорност за една порочна система. Но не цялата отговорност. Част от нея носим и всички ние, които с бездействие или с това, че очакваме и искаме да бъдем корумпирани, съдействаме за нея.

Той е злодей, защото е символ на определен модел на власт – чрез страх и мрежи от интереси. Но той не е аномалия, а резултат от начина, по който българската политическа и икономическа среда „възнаграждава“ бруталните играчи, а съдебната система се страхува да им търси отговорност. Зад гърба на Пеевски се крият много „пеевчета“ – и което е още по-страшно, ние не познаваме техните лица. Те може да са възпитани, мили, красиви, но в същността си да са Пеевски.

Злодеи в демокрацията няма – има неработещи институции, които позволяват на един човек да концентрира власт, без да носи отговорност, и да злоупотребява с нея, както намери за добре.

Преди срещата ви помолихме да отговорите на кратката ни анкета. Ето и резултатите от нея:

Тоест разговаряме – епизод 2

Емилия Милчева е редовна коментаторка на политическите процеси в България, от 2018 г. е авторка на анализи в „Тоест“ и на репортажи за българската редакция на „Дойче Веле“. Журналистка, която не се задоволява с „какво“ – винаги търси „защо“. В текстовете ѝ няма ефектни фрази, а точен поглед върху онова, което често остава под повърхността. Вярва в критичния ум, любопитството и щипката лудост.

Следващата среща на „Тоест разговаряме“ ще бъде с Павлина Върбанова, водещата на рубриката „Порция език“, и ще се проведе на 1 ноември 2025 г., събота, от 16:00 ч. на живо в YouTube Live.


В „Тоест разговаряме“ всеки месец ви срещаме с автори, които познавате добре от анализите или от рубриките им в „Тоест“, но този път ще ги видите и чуете в по-личен и непосредствен формат. Във видеоразговорите, предавани на живо, активно участие имате и вие, нашата публика – със своите въпроси, коментари и включване в тематичната анкета. Водещ на поредицата е Владислав Севов, дългогодишен телевизионен журналист и съосновател на „Тоест“.

Тоест разговаряме – епизод 2

„Тоест разговаряме“ е поредица, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.

Тоест разговаряме – епизод 1

Post Syndicated from Владислав Севов original https://www.toest.bg/toest-razgovaryame-epizod-1/

Тоест разговаряме – епизод 1

В първия епизод на „Тоест разговаряме“ с Донка Дойчева-Попова потърсихме отговор на въпроса дали училището може да е пространство за мислене, а не за принуда и натиск. Обсъдихме промените в училищното образование – забраната на телефоните (между демонизация и реални ползи), новия предмет добродетели и религии (смисъл и липсваща концепция), корекциите в НВО след VII клас (интердисциплинарни задачи по математика, въведени в последния момент). Разговаряхме за реформите „на парче“ и непредвидимостта в системата, ролята на родителските и ученическите съвети, протестите срещу образователните промени. Акцентирахме върху неефективното чуждоезиково обучение и „невидимите деца“ – тези с дислексия и дискалкулия, за които липсват диагностика и специалисти. Говорихме и за смисъла на обучението по изкуства, за нуждата от интердисциплинарност и човечност в клас.

Гледайте целия разговор в нашия YouTube канал:

Може да го чуете и като аудиозапис в SoundCloud:



По време на нашия разговор на живо включихме и много въпроси от публиката, но за съжаление, ограниченото време не ни даде възможност да обхванем всички. Затова помолих Донка да отговори тук на още един, за мен доста важен въпрос на зрител:

Защо се налага децата да ходят на уроци, за да изкарат изпитите след VII клас?

Основната причина е, че учебните програми са препълнени и не оставят достатъчно време за пълно усвояване на материала. Нищо извънредно няма в изпитите след VII клас, просто съотношението учебен материал – време е нереалистично. В същото време познавам много деца, които не ходят на частни уроци и се справят отлично с тези изпити. Това, което е различно при тях, е: едните са имали късмет с изключително адекватен и вдъхновяващ учител, което е направило възможно усвояването на материала. Другата група имат късмет с родители, които са в състояние да помогнат – тоест хора, които отделят нужното време и имат капацитета да обърнат допълнително внимание на децата си. А сега да си представим всички онези деца, мнозинството, които нямат нито едното, нито другото…

Преди срещата ви помолихме да отговорите на кратката ни анкета. Резултатите от нея са повече от красноречиви.

Тоест разговаряме – епизод 1

Донка Дойчева-Попова е учебна терапевтка, гражданска активистка и водеща на рубриката „Възможното образование“ в „Тоест“. Завършила е организационна психология и политически науки в Мюнхен и има специализация по дискалкулия в Германия. Работи с деца със специфични образователни затруднения и обучава учители как да преподават математика с емпатия и разбиране. Има дългогодишен опит като преводач и преподавател по немски език с фокус върху ранното езиково обучение. В текстовете си в „Тоест“ обръща внимание на дефицитите в българското образование – и на редките острови на смисъл в него.

Следващата среща на „Тоест разговаряме“ ще бъде с Емилия Милчева, вътрешнополитическата анализаторка на „Тоест“, и ще се проведе на живо в YouTube Live на 11 октомври 2025 г., събота, от 16:00 ч.


В „Тоест разговаряме“ всеки месец ви срещаме с автори, които познавате добре от анализите или от рубриките им в „Тоест“, но този път ще ги видите и чуете в по-личен и непосредствен формат. Във видеоразговорите, предавани на живо, активно участие имате и вие, нашата публика – със своите въпроси, коментари и включване в тематичната анкета. Водещ на поредицата е Владислав Севов, дългогодишен телевизионен журналист и съосновател на „Тоест“.

Тоест разговаряме – епизод 1

„Тоест разговаряме“ е поредица, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.

Украйна не е загубена, шести епизод: Отложен живот

Post Syndicated from original https://www.toest.bg/myastoto-ukrayna-ne-e-zagubena-s01e06/

След толкова много обстрели ставаш като животно, което сякаш надушва кога идва опасността.

Украйна не е загубена, шести епизод: Отложен живот

На 24 февруари преди точно една година руската армия нахлу в Украйна. Случи се немислимото за ХХI век – война в Европа. През тези 365 дни Русия подложи Украйна на постоянен обстрел с ракети, а украинците „вече познават по звука какъв тип е снарядът и от какво е изстрелян“.

В страната бяха разрушени болници, училища, детски градини, жилищни блокове, цели села и градове, заради което загинаха хиляди невинни деца и възрастни. В много украински градове бяха извършени зверства от руските войници. „Кланета, изнасилвания… Ужас!“ В навечерието на 2023 г. по нареждане на руската държава в Украйна бяха разрушени топлоцентрали и отоплителна инфраструктура.

Хиляди украински бежанци днес са пръснати в европейски градове. Навсякъде държавите, които ги приемат, се опитват да им осигурят достоен живот. България прави изключение – „тя е държавата, която се отнася с безпрецедентна жестокост към бежанците“. Пак България, за разлика от останалия демократичен свят, е държавата, чийто президент не желае да изпраща военна помощ за Украйна. През това време в Русия пропагандата е толкова могъща, че руснаците не знаят какво се случва наистина в Украйна. „В Русия войната е тема табу. Голяма част от народа там е изпаднал във вътрешна емиграция, за да оцелее, други са напълно зомбирани.“

Това са думите, с които героите ни в този епизод пресъздават своите преживявания в Украйна, България и Русия през тези 365 дни на война. Война, която продължава и до днес.


Автор: Николета Атанасова
Участват: Алла, една украинска жена; Маргарита Шурупова, руска журналистка, избягала в България от режима на Владимир Путин; Десислава Олованова от Фондация „Три жени“; Калоян Константинов, главен редактор на „КлинКлин“, посетил Украйна през 2022 г.; доц. Ирина Перянова, преподавателка в УНСС

Превод от руски: Албена Стаменова и Николета Атанасова

Аудиообработка: Николета Атанасова
Звукови ефекти: Бомбардировка и вой на сирени за тревога в Киев

Звукови среди: Николета Атанасова
Музика: Фрагменти от украинската песен „Червона калина“ в изпълнение на Николета Атанасова и Бойко Амаров
Заглавна снимка: Светлана Йорданова, която изработва брошките „Мир“ в подкрепа на пострадалите от конфликта в Украйна


Поредицата е част от документалния подкаст „Мястото“ с Николета Атанасова.

Абониране: RSS | Spotify | Apple Podcasts | Google Podcasts | Overcast | SoundCloud

Интервю за подкаста на International Press Institute (IPI) Войната срещу свободата на словото в България

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B2-%D0%B1.html

сряда 1 юни 2022


“В България се води война срещу свободата на словото”. Това констатира основателят на Сайта за разследваща журналистика “Биволъ” Асен Йорданов в интервю за подкаста ‘MFRR in Focus’ на Ане тер…