Tag Archives: подкаст

Тоест разговаряме – епизод 4

Post Syndicated from Владислав Севов original https://www.toest.bg/toest-razgovaryame-epizod-4/

Тоест разговаряме – епизод 4

В четвъртия епизод на „Тоест разговаряме“ посрещнахме Йовко Ламбрев – ИТ специалист и съосновател на нашата медия. Започнахме разговора от зараждането на идеята за „Тоест“ и причините да изберем този модел на финансиране от читателски дарения, а не от реклами.

Обсъдихме как изкуственият интелект вече променя обществото и пазара на труда, но най-големият риск идва от скоростта – хората, институциите и законите изостават. Разгледахме ИИ като инструмент, който може и да е в помощ на хората, но и да се използва за злоупотреби. Говорихме и за удара на ИИ върху младите кадри в компаниите – и как, ако не се обучават младши специалисти, утре няма да има кой да заеме мястото на старшите.

Коментирахме т.нар. chatcontrol и защо премахването на криптирането на комуникацията би засегнало най-вече обикновените хора, докато престъпниците ще заобиколят системата. Говорихме и за монопола на платформите върху вниманието и данните, за фалшивите новини и липсата на филтър в социалните мрежи.

Отбелязахме, че статии на Йовко отпреди 6–7 години в рубриката „Аз, киборгът“, като например „Що е то подкаст?“„Електронна поща – правилната употреба“ и „Паролите са отживелица“, продължават да са сред най-четените – знак, че няма достатъчно текстове за повишаване на дигиталната грамотност. Насърчихме използването на платени онлайн услуги, в т.ч. и електронни пощи, и по-внимателното споделяне на лични данни (безплатното често се заплаща с данните, които предоставяме).

Завършихме с призив да поддържаме информационна хигиена и критично мислене – и да подкрепяме независимите медии.

Гледайте целия разговор в нашия YouTube канал:

Може да го чуете и като аудиозапис в SoundCloud:



На живо включихме и въпроси от публиката, но времето ни беше ограничено и не успяхме да обхванем всички. Помолих Йовко да отговори тук на още един въпрос на зрител:

Как ще изглежда спукването на ИИ балона? И как ще се отрази това на живота в България?

Спукването на който и да е балон нe е приятно събитие. Много инвеститори ще загубят пари. Със сигурност тежко ще пострадат много компании и особено тези, които са заложили всичко на ИИ. Компании като OpenAIAnthropic и Nvidia ще са сред големите губещи. Гигантите ще оцелеят.

За Alphabet/Google например нямам никакви колебания. Или за Amazon/AWS. Компаниите, които предоставят инфраструктура, ще се възстановят по-бързо, защото нужда от такава винаги има. Не бих се тревожил много и за компаниите, фокусирани върху бизнес софтуера, като SAP.

По-сериозен крах ще повлече надолу цените на акциите на всички технологични компании, включително на най-големите. А това неминуемо ще доведе до свиване, спиране или замразяване на проекти и до съкращения, вероятно и в България.

В такава ситуация и клиентите на технологичния бранш забавят и изчакват с новите си проекти, докато отмине бурята и почувстват накъде ще задуха „вятърът след промяната“. А това влошава допълнително нещата. Ако технологичният бранш боледува, няма как да не пострада и световната икономика, особено на фона на днешния свят, който живее в непрестанна несигурност и в който всичко е с потенциала да „прелее чашата“.

Ако има глобален крах, той няма как да подмине България, но технологичният бранш тук е гъвкав, а в момента – и доста оптимизиран. Той така или иначе винаги следва пренесени отвън тенденции. У нас няма твърде рискови играчи и големи технологични лидери. Ще се пренастрои в някакъв момент, както винаги е правил. Поне по-виталната част от него. На живота в България всичко това би повлияло по-осезаемо, ако спукването предизвика световна финансова криза. Особено при ниската ефективност на труда тук.

Аз обаче по-скоро бих заложил на корекции и отрезвяване на инвеститорите и борсите по отношение на ИИ, а не на грандиозно спукване. Сигурно е едно – че дори и след огромен финансов катаклизъм отново ще има ИИ, най-вероятно концентриран в ръцете и възможностите на малцина.

Преди срещата ви помолихме да отговорите на кратката ни анкета. Ето и резултатите от нея:

Изкуственият интелект е изключителен помощник. Не съм допускал, че ще бъда свидетел на подобен инструмент в рамките на живота си.


Йовко Ламбрев е компютърен инженер с десетилетия опит в информационните технологии. Работил е дълги години за международни гиганти, като IBMSiemens и SAP, а в момента е инфраструктурен архитект в българската ИТ компания „Новарто“. През 2003 г. основава OpenFest – и до днес най-голямата българска конференция, посветена на свободния софтуер и софтуера с отворен код. Съосновател е на две технологични компании и на Trakia.Tech – инкубатор и изследователски център, който подпомага технологични екипи и стартъпи чрез програми за иновации и дигитална трансформация. През 2018 г. заедно с Ан Фам, Лина Кривошиева и Владислав Севов създава онлайн медията „Тоест“. Оттогава е водещ на рубриката „Аз, киборгът“ в медията и член на настоятелството на Фондация „Тоест“.

Следващата среща на „Тоест разговаряме“ ще бъде със Светла Енчева, социоложка и правозащитничка, която е редовна авторка на „Тоест“ от почти самото начало. Разговорът ще се проведе на живо в YouTube Live на 13 декември, събота, от 16:00 ч.

Тоест разговаряме – епизод 4

В „Тоест разговаряме“ всеки месец ви срещаме с автори, които познавате добре от анализите или от рубриките им в „Тоест“, но този път ще ги видите и чуете в по-личен и непосредствен формат. Във видеоразговорите, предавани на живо, активно участие имате и вие, нашата публика – със своите въпроси, коментари и включване в тематичната анкета. Водещ на поредицата е Владислав Севов, дългогодишен телевизионен журналист и съосновател на „Тоест“.

Тоест разговаряме – епизод 4

„Тоест разговаряме“ е поредица, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.

Тоест разговаряме – епизод 3

Post Syndicated from Владислав Севов original https://www.toest.bg/toest-razgovaryame-epizod-3/

Тоест разговаряме – епизод 3

Между правилата и усета – къде е съвременният български език? В третия епизод на „Тоест разговаряме“ с Павлина Върбанова обсъдихме нуждата от осъвременяване на езика, растящата дистанция между говоримия и книжовния български, „вечните“ въпроси: пълния и краткия член; дублетите; слятото, полуслятото и разделното писане; ползите и ограниченията на изкуствения интелект при редактиране и коригиране.

Правилата в езика са като другите правила в живота, посочи Павлина – спазването им прави общуването по-лесно и подредено. Будителството днес тя приема не като лозунг, а като стремеж към изява на добрия пример и всекидневна грижа за думите и общуването.

Гледайте целия разговор в нашия YouTube канал:

Може да го чуете и като аудиозапис в SoundCloud:



По време на нашия разговор на живо включихме и много въпроси от публиката, но за съжаление, ограниченото време не ни даде възможност да обхванем всички. Затова помолих Павлина да отговори тук на още един въпрос на зрител:

Защо мъчим учениците с толкова подробни правила по български език, които само редакторите трябва да знаят?

Лесният дежурен отговор на този въпрос е „Защото авторите на учебниците са едни лоши хора, които искат само да натъпчат куп излишни знания в главите на учениците“. По-трудният е дълъг, но ето го накратко. Съставянето на учебниците, които фактически определят обема от знания в съответната област, е сложен процес. В основата му стоят учебните програми за всеки клас по всеки учебен предмет, спускани от МОН (на теория има някакво обсъждане с по-широк кръг специалисти, вкл. и с учители, но на практика то е формално).

В програмата по български език за Х клас например е заложено овладяването на правоговорната, правописната, граматичната, пунктуационната и лексикалната норма, без да се уточнява какъв е обемът от правила за всяка от тези норми. Оттук нататък авторите на учебника трябва да преценят какво да включат. При това трябва да имат предвид, че всеки учебник се одобрява по множество критерии от МОН (също и за практическа приложимост от учителите), за да се използва в училище. Ако си спестят част от правилата, учебникът може да не бъде одобрен.

Признавам, че в резултат на това от учениците се изисква да владеят не една и две тънкости в правописа, граматиката и т.н. Получава се така, че стремейки се да научим децата едва ли не на всичко, ги научаваме на малко. А най-голямото ми опасение е, че при сегашното ръководство на МОН не се вижда никаква светлина в тунела. Грешка – в пещерата.

Преди срещата ви помолихме да отговорите на кратката ни анкета. Ето и резултатите от нея:



Павлина Върбанова е доктор по български език. Автор е на учебници и учебни помагала по български език и на образователната платформа „Как се пише?“, извоювала си доверието на много хора. От създаването на „Тоест“ е езикова редакторка и коректорка на медията, а от началото на 2024 г. води рубриката „Порция език“. Следи отблизо процесите в българския език и промените в неговата книжовна форма. Вярва, че правилата са създадени за хората, а не хората – за правилата.

Следващият епизод на „Тоест разговаряме“ ще бъде с Йовко Ламбрев, ИТ експерт, съосновател на „Тоест“ и водещ на рубриката „Аз, киборгът“. Срещата ще се проведе на живо в YouTube Live на 22 ноември 2025 г., събота, от 16:00 ч.

Тоест разговаряме – епизод 3

В „Тоест разговаряме“ всеки месец ви срещаме с автори, които познавате добре от анализите или от рубриките им в „Тоест“, но този път ще ги видите и чуете в по-личен и непосредствен формат. Във видеоразговорите, предавани на живо, активно участие имате и вие, нашата публика – със своите въпроси, коментари и включване в тематичната анкета. Водещ на поредицата е Владислав Севов, дългогодишен телевизионен журналист и съосновател на „Тоест“.

Тоест разговаряме – епизод 3

„Тоест разговаряме“ е поредица, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.

Тоест разговаряме – епизод 2

Post Syndicated from Владислав Севов original https://www.toest.bg/toest-razgovaryame-epizod-2/

Тоест разговаряме – епизод 2

В разговора с Емилия Милчева стъпихме на нейното кредо за бавна журналистика и основната роля на въпроса „Защо?“. Говорихме за банализираната корупция и културата „имам човек“… Важна тема бяха и протестите – лекуват ли системата и има ли опасност да са в помощ на „други играчи“. Гражданските сдружения и участието им в политиката, нуждата политиците да търсят жива връзка с избирателите, регулаторните комисии и възможните подходи към работата им по същество, а не като „бухалки“ – на такива теми посветихме частта със зрителски въпроси. Завършихме с личното „защо“ на Емилия Милчева към професията и предстоящите ѝ планове – книгата с работно заглавие „Колелото на късмета“ и документалния подкаст за т.нар. Възродителния процес.

Гледайте целия разговор в нашия YouTube канал:

Може да го чуете и като аудиозапис в SoundCloud:



Злодей ли е Пеевски?

Лесно е да се мисли в категориите „черно и бяло“, „добър и лош“ – удобно е предимно от пропагандна гледна точка. Да, той е злодей, защото носи отговорност за една порочна система. Но не цялата отговорност. Част от нея носим и всички ние, които с бездействие или с това, че очакваме и искаме да бъдем корумпирани, съдействаме за нея.

Той е злодей, защото е символ на определен модел на власт – чрез страх и мрежи от интереси. Но той не е аномалия, а резултат от начина, по който българската политическа и икономическа среда „възнаграждава“ бруталните играчи, а съдебната система се страхува да им търси отговорност. Зад гърба на Пеевски се крият много „пеевчета“ – и което е още по-страшно, ние не познаваме техните лица. Те може да са възпитани, мили, красиви, но в същността си да са Пеевски.

Злодеи в демокрацията няма – има неработещи институции, които позволяват на един човек да концентрира власт, без да носи отговорност, и да злоупотребява с нея, както намери за добре.

Преди срещата ви помолихме да отговорите на кратката ни анкета. Ето и резултатите от нея:

Тоест разговаряме – епизод 2

Емилия Милчева е редовна коментаторка на политическите процеси в България, от 2018 г. е авторка на анализи в „Тоест“ и на репортажи за българската редакция на „Дойче Веле“. Журналистка, която не се задоволява с „какво“ – винаги търси „защо“. В текстовете ѝ няма ефектни фрази, а точен поглед върху онова, което често остава под повърхността. Вярва в критичния ум, любопитството и щипката лудост.

Следващата среща на „Тоест разговаряме“ ще бъде с Павлина Върбанова, водещата на рубриката „Порция език“, и ще се проведе на 1 ноември 2025 г., събота, от 16:00 ч. на живо в YouTube Live.


В „Тоест разговаряме“ всеки месец ви срещаме с автори, които познавате добре от анализите или от рубриките им в „Тоест“, но този път ще ги видите и чуете в по-личен и непосредствен формат. Във видеоразговорите, предавани на живо, активно участие имате и вие, нашата публика – със своите въпроси, коментари и включване в тематичната анкета. Водещ на поредицата е Владислав Севов, дългогодишен телевизионен журналист и съосновател на „Тоест“.

Тоест разговаряме – епизод 2

„Тоест разговаряме“ е поредица, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.

Тоест разговаряме – епизод 1

Post Syndicated from Владислав Севов original https://www.toest.bg/toest-razgovaryame-epizod-1/

Тоест разговаряме – епизод 1

В първия епизод на „Тоест разговаряме“ с Донка Дойчева-Попова потърсихме отговор на въпроса дали училището може да е пространство за мислене, а не за принуда и натиск. Обсъдихме промените в училищното образование – забраната на телефоните (между демонизация и реални ползи), новия предмет добродетели и религии (смисъл и липсваща концепция), корекциите в НВО след VII клас (интердисциплинарни задачи по математика, въведени в последния момент). Разговаряхме за реформите „на парче“ и непредвидимостта в системата, ролята на родителските и ученическите съвети, протестите срещу образователните промени. Акцентирахме върху неефективното чуждоезиково обучение и „невидимите деца“ – тези с дислексия и дискалкулия, за които липсват диагностика и специалисти. Говорихме и за смисъла на обучението по изкуства, за нуждата от интердисциплинарност и човечност в клас.

Гледайте целия разговор в нашия YouTube канал:

Може да го чуете и като аудиозапис в SoundCloud:



По време на нашия разговор на живо включихме и много въпроси от публиката, но за съжаление, ограниченото време не ни даде възможност да обхванем всички. Затова помолих Донка да отговори тук на още един, за мен доста важен въпрос на зрител:

Защо се налага децата да ходят на уроци, за да изкарат изпитите след VII клас?

Основната причина е, че учебните програми са препълнени и не оставят достатъчно време за пълно усвояване на материала. Нищо извънредно няма в изпитите след VII клас, просто съотношението учебен материал – време е нереалистично. В същото време познавам много деца, които не ходят на частни уроци и се справят отлично с тези изпити. Това, което е различно при тях, е: едните са имали късмет с изключително адекватен и вдъхновяващ учител, което е направило възможно усвояването на материала. Другата група имат късмет с родители, които са в състояние да помогнат – тоест хора, които отделят нужното време и имат капацитета да обърнат допълнително внимание на децата си. А сега да си представим всички онези деца, мнозинството, които нямат нито едното, нито другото…

Преди срещата ви помолихме да отговорите на кратката ни анкета. Резултатите от нея са повече от красноречиви.

Тоест разговаряме – епизод 1

Донка Дойчева-Попова е учебна терапевтка, гражданска активистка и водеща на рубриката „Възможното образование“ в „Тоест“. Завършила е организационна психология и политически науки в Мюнхен и има специализация по дискалкулия в Германия. Работи с деца със специфични образователни затруднения и обучава учители как да преподават математика с емпатия и разбиране. Има дългогодишен опит като преводач и преподавател по немски език с фокус върху ранното езиково обучение. В текстовете си в „Тоест“ обръща внимание на дефицитите в българското образование – и на редките острови на смисъл в него.

Следващата среща на „Тоест разговаряме“ ще бъде с Емилия Милчева, вътрешнополитическата анализаторка на „Тоест“, и ще се проведе на живо в YouTube Live на 11 октомври 2025 г., събота, от 16:00 ч.


В „Тоест разговаряме“ всеки месец ви срещаме с автори, които познавате добре от анализите или от рубриките им в „Тоест“, но този път ще ги видите и чуете в по-личен и непосредствен формат. Във видеоразговорите, предавани на живо, активно участие имате и вие, нашата публика – със своите въпроси, коментари и включване в тематичната анкета. Водещ на поредицата е Владислав Севов, дългогодишен телевизионен журналист и съосновател на „Тоест“.

Тоест разговаряме – епизод 1

„Тоест разговаряме“ е поредица, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.

Украйна не е загубена, шести епизод: Отложен живот

Post Syndicated from original https://www.toest.bg/myastoto-ukrayna-ne-e-zagubena-s01e06/

След толкова много обстрели ставаш като животно, което сякаш надушва кога идва опасността.

Украйна не е загубена, шести епизод: Отложен живот

На 24 февруари преди точно една година руската армия нахлу в Украйна. Случи се немислимото за ХХI век – война в Европа. През тези 365 дни Русия подложи Украйна на постоянен обстрел с ракети, а украинците „вече познават по звука какъв тип е снарядът и от какво е изстрелян“.

В страната бяха разрушени болници, училища, детски градини, жилищни блокове, цели села и градове, заради което загинаха хиляди невинни деца и възрастни. В много украински градове бяха извършени зверства от руските войници. „Кланета, изнасилвания… Ужас!“ В навечерието на 2023 г. по нареждане на руската държава в Украйна бяха разрушени топлоцентрали и отоплителна инфраструктура.

Хиляди украински бежанци днес са пръснати в европейски градове. Навсякъде държавите, които ги приемат, се опитват да им осигурят достоен живот. България прави изключение – „тя е държавата, която се отнася с безпрецедентна жестокост към бежанците“. Пак България, за разлика от останалия демократичен свят, е държавата, чийто президент не желае да изпраща военна помощ за Украйна. През това време в Русия пропагандата е толкова могъща, че руснаците не знаят какво се случва наистина в Украйна. „В Русия войната е тема табу. Голяма част от народа там е изпаднал във вътрешна емиграция, за да оцелее, други са напълно зомбирани.“

Това са думите, с които героите ни в този епизод пресъздават своите преживявания в Украйна, България и Русия през тези 365 дни на война. Война, която продължава и до днес.


Автор: Николета Атанасова
Участват: Алла, една украинска жена; Маргарита Шурупова, руска журналистка, избягала в България от режима на Владимир Путин; Десислава Олованова от Фондация „Три жени“; Калоян Константинов, главен редактор на „КлинКлин“, посетил Украйна през 2022 г.; доц. Ирина Перянова, преподавателка в УНСС

Превод от руски: Албена Стаменова и Николета Атанасова

Аудиообработка: Николета Атанасова
Звукови ефекти: Бомбардировка и вой на сирени за тревога в Киев

Звукови среди: Николета Атанасова
Музика: Фрагменти от украинската песен „Червона калина“ в изпълнение на Николета Атанасова и Бойко Амаров
Заглавна снимка: Светлана Йорданова, която изработва брошките „Мир“ в подкрепа на пострадалите от конфликта в Украйна


Поредицата е част от документалния подкаст „Мястото“ с Николета Атанасова.

Абониране: RSS | Spotify | Apple Podcasts | Google Podcasts | Overcast | SoundCloud

Интервю за подкаста на International Press Institute (IPI) Войната срещу свободата на словото в България

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B2-%D0%B1.html

сряда 1 юни 2022


“В България се води война срещу свободата на словото”. Това констатира основателят на Сайта за разследваща журналистика “Биволъ” Асен Йорданов в интервю за подкаста ‘MFRR in Focus’ на Ане тер…