Post Syndicated from original https://www.toest.bg/shampioni-bez-bronya-novi-primeri-za-muzhestvenost-ot-motornite-sportove/
Преди точно десет години в Moto Grand Prix (MotoGP) – най-високия клас от световните шампионати по мотоциклетизъм – се състоя може би най-спорната развръзка на борба за титлата, която този спорт е виждал. Испанецът Хорхе Лоренцо спечели последния кръг от шампионата за 2015 г. на пистата „Херес“. Младият шампион от предишната година Марк Маркес, известен с агресивното си управление на мотоциклета, този път кара пасивно зад него през цялата надпревара и го остави да спечели. Това позволи на сънародника му да събере необходимите точки, за да вземе титлата пред легендата Валентино Роси. По-рано през сезона между Роси и Маркес имаше няколко спорни ситуации, които доведоха до удар в предпоследния кръг за Голямата награда на Малайзия, а оттам – и до наказание за Роси, принуден да тръгне последен на пистата във Валенсия. Така италианецът изгуби последния си шанс за десета титла и в него остана горчивият вкус, че е бил измамен от съперник, намесил се в чужда битка.
В миналото подобни борби не са били рядкост. Формула 1 помни катастрофите между Ален Прост и Аертон Сена в края на 80-те, грозните обиди на Нелсон Пике по адрес на Найджъл Менсъл, ударите на Михаел Шумахер срещу Деймън Хил през 1994 г. и Жак Вилньов през 1997 г. През 2021 г. подобни искри прехвърчаха между Макс Верстапен и Люис Хамилтън, които се блъснаха свирепо два пъти – във Великобритания Люис изпрати Макс в болница, а в Италия колата на Верстапен се покатери върху автомобила на съперника си.
Тези сблъсъци не са нещо изненадващо.
Високите скорости са арена на свирепа битка между горди мъже, искрите от която понякога се разпалват до пожари. През последните години обаче се наблюдава отчетлива промяна в начина, по който пилотите се борят и общуват помежду си. Състезатели от ново поколение като Оскар Пиастри във Формула 1 и Хорхе Мартин в MotoGP реагират на конфликтните ситуации по различен начин, а примерът им изглежда заразителен и води до омекване дори у предишното поколение асове като Маркес и Верстапен.
Това е интересно по две причини. На първо място, стои въпросът за ролевите модели, които момчетата – основна аудитория на този тип състезания – получават. Доста се говори в последно време за лошия пример, даван от инфлуенсъри като братята Тейт – неонацисти, налагащи груб мачизъм, според който мъжете никога не плачат, а жените са само обект на желанието им. Но матрицата, залагана например в съвременни холивудски продукции, също не работи – мъжките образи системно изглеждат като кръгли глупаци. А съветът, че трябва да си чувствителен, да си позволяваш да плачеш и да показваш уязвимост, макар и правилен, може да предизвика т.нар. криндж сред много от момчетата. Да ги накара да се чувстват неловко, да блокират и в най-лошия случай – да бягат към другия модел.
Втората причина е, че дисциплини като Формула 1 и MotoGP са изключително конкурентни и в името на победата участниците в тях биха променили моделите си на поведение, които водят до влошаване на резултатите. Всяка десета от секундата е от значение, всеки излишен грам води до забавяне и заради това пилотите поддържат завидна спортна форма. Но през последните години става все по-ясно, че психическото състояние на участниците е също толкова важно. Пилот, който не е в добро емоционално състояние, ще губи време и увереност. Работа на отбора е да направи така, че състезателят да се чувства добре. Само тогава той може да изяви най-доброто, на което е способен.
Промяната
Важно е да се отбележи, че в първоначалната си форма моторните спортове са били арена на джентълмени и споменатите по-горе серии от инциденти са били немислими. Причината за взаимния респект е високата степен на опасност, при която и най-малката грешка може да завърши със смъртен случай. Ето защо нечистото каране на Сена предизвика потрес у сър Джеки Стюарт, чийто провокативен въпрос за техниката на бразилеца породи знаменития отговор, че ако един пилот не се възползва от пролука в защитата на съперника, значи не е състезател. Сена караше във време с подобрена сигурност – за съжаление, не толкова, че да предотврати гибелта му във фаталната катастрофа на пистата „Имола“ през 1994 г. Преди състезанието той е бил необичайно разстроен и в мрачно настроение заради смъртта на колегата си Роланд Ратценбергер в квалификацията – чувствал се е като в капан, който в крайна сметка се оказва смъртоносен.
Но по онова време не е съществувала грижа за емоционалното здраве. В спомените си световният шампион от 1996 г. Деймън Хил споделя, че след смъртта на баща си е получил като подкрепа половин час разговор в училище. През този период психологическа подкрепа за такива ситуации почти не се е предлагала. В резултат съпругата му споделя, че при запознанството им той ѝ се сторил един от най-тъжните хора на света. Да покажеш уязвимост, след като си се озовал в спорта, означава да си спечелиш подигравки; да си приятел с конкурента си на пистата е било трудно въобразимо. Чак след като Ален Прост се отказва от спорта, Сена разбира колко привързан е бил към своя съперник. Вечерта преди последния си старт той му се обажда по телефона, за да му каже, че липсва на всички.
В наши дни обаче спортът е променен. Ландо Норис и Макс Верстапен на няколко пъти имаха тежки удари помежду си, но въпреки това запазиха приятелството си, създадено покрай споделената им страст към виртуални състезания. Отношенията между Хорхе Мартин и Франческо Баная в MotoGP останаха топли въпреки оспорваните им битки за титлата. Нещо повече – пилотите са все по-склонни да споделят за трудностите, през които преминават, и получават съчувствие, а не присмех от колегите си.
Примерът на младите
През последните години Ландо Норис е смятан за един от най-бързите пилоти в своя спорт и редовно участва в битките за победата. Известен със силната си емоционалност, той често си казва всичко пред микрофоните. В случай на грешка е критичен към себе си, понякога стига до самобичуване. Дори харесва постове в социалните мрежи, в които е иронизиран или подиграван. Заради тези му особености световният шампион от 1980 г. Алън Джоунс казва, че той „няма качествата на шампион“. Ръководителят му в тима на „Макларън“ Зак Браун обаче не е съгласен. Той твърди, че е нормално за „мъжкар“ като Джоунс да разсъждава така, тъй като се е състезавал в друго време. Но според него Ландо просто изкарва от себе си негативните емоции и после става по-силен. Той не се срамува да покаже уязвимост, нито пък да се занимава с дейности, които се смятат за непривични за автомобилен състезател и му печелят подигравки онлайн. Норис не крие и интереса си към модата – наскоро участва във фотосесия, очевидно направена с мисъл и за момичетата, които е успял да привлече към публиката на Формула 1.
Съотборникът му Оскар Пиастри е също толкова интересен случай. Често е наричан Ледения и е сравняван с финландеца Кими Райконен, но спокойствието на австралийския състезател е от съвсем друг тип. Израснал в женско царство с няколко сестри, Оскар е смятан за човек, който е научил много от начина, по който жените се справят с кризисни моменти. Затова се въздържа от агресивни реакции дори когато нервите му са изопнати докрай. Пиастри споделя, че не е безчувствен – просто не вижда смисъл да се отдава на гнева и не смята, че това би му помогнало.
Ако Оскар е леден, то Хорхе Мартин – шампион за 2024 г. в MotoGP – е неговата огнена противоположност. Темпераментният испанец с гореща кръв признава открито как след първата си победа е направил грешката да се отдаде на пиене и купони – нещо, което много млади мъже правят, когато се главозамаят. Затова такъв положителен пример за откровеност има значение. Мартин не крие, че е приел много тежко загубата си от Баная през 2023 г. и буквално се е сринал психически, поради което е потърсил подкрепа от психолог, който му е помогнал да се изправи на крака и да спечели през следващата година.
Важно е да се отбележи, че гореспоменатото поведение не прави тези пилоти съвършени. По-скоро ги освобождава от очакването да бъдат такива. Те са признали, че са само хора, а емоциите са част от човешкото. Така оказват влияние дори върху „батковците“ си.
Омекването на големите шампиони
Макс Верстапен е пилотът, който на пръв поглед носи старомодната агресия на Сена и Шумахер. Това кара много фенове да му се възхищават и да смятат, че той е като вълк в кошара сред останалите си съперници. Нидерландецът наистина е безкомпромисен на пистата и избухва в гняв в радиовръзката с инженера, когато нещата не вървят добре. Но в същото време е внимателен с феновете си деца и се отнася с топлота и грижа към Пенелопе – детето на съпругата си Кели от предишния ѝ брак с друг състезател. Вярно е, че е прям и носи в себе си наследството на токсичния си баща Йос Верстапен, лежал в затвора за домашно насилие. В него обаче има и много от майка му Софи Кумпен, което смекчава характера му – може би затова Макс стана шампион във Формула 1, а Йос не стигна и до победа в състезание от най-престижния шампионат в света на високите скорости.
Верстапен-младши също така помага на млади геймъри, като Крис Лулъм, като им осигурява средства да пренесат уменията си и на истинската писта. Всъщност доброто отношение към по-младите колеги е запазена марка и на асове като Фернандо Алонсо и Люис Хамилтън. Вероятно то е съществувало и сред звездите на миналото, но акцентът върху него не е бил толкова силен, особено в медийното пространство.
Еволюция се наблюдава и при испанския ветеран Марк Маркес. След като доминира в спорта с мотоциклет на „Хонда“ и беше близо до рекордите на Роси, той се контузи тежко през 2020 г. и се възстановяваше дълги години, като отново и отново претърпяваше мъчителни падания, приближили го до отказване от състезаването. Едва през 2025 г. успя отново да се изкачи върха. При спечелването на титлата коленичи и се разплака пред видеоретроспекция, показваща огромните мъки, през които е преминал – операциите, рехабилитацията, провалите. Близките му споделиха колко сълзи е пролял през тези години, а и той не скри това. Може би най-красноречивият знак за промяната у него дойде след състезанието за Голямата награда на Индонезия, когато бе съборен на пистата от съперника си Марко Безеки (наричан още Без) и при инцидента отново получи тежка контузия. Скоро след това испанецът се обърна към феновете си с молба да не атакуват Без, защото никой не предизвиква такава катастрофа нарочно. Огромна разлика спрямо пилота, намесил се преди десет години в битката между Роси и Лоренцо заради наранена гордост.
Моторните спортове остават дисциплина, в която основна остава жаждата за победа.
Това вече се видя на няколко пъти през този сезон във Формула 1, където иначе примерните Ландо Норис и Оскар Пиастри допуснаха леки контакт между автомобилите си, нещо – което вероятно ще се случва отново, колкото повече наближава финалът на сезона. Но както и в случая с битката между Норис и Верстапен преди година, имаме основания да вярваме, че емоциите ще останат на пистата и около дните на състезанията, а няма да ескалират в трайните вражди, познати от миналото. Защото историите на тези състезатели показват, че днес мъжествеността не е това, което беше. Тя включва и умението да губиш, да приемаш помощ от съперниците си и да им предлагаш своята.
Тези неща впрочем не са запазена марка само на мъжете. И представляват, казано на езика на моторните спортове, смяна на една по-висока предавка.
