Tag Archives: Пловдив

Какъв им е бизнеса на задържаните – у нас, в Гърция, Сингапур и Русия Ексдепутат от ДБ е открил фирма на гръцкия лидер на ОПГ-то, изнасяло стоки за “Вагнер”

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/exmp-db-company-russian-spy.html

петък 20 октомври 2023


Бивш депутат и член на националния съвет на една от партиите в управляващата коалиция е регистрирал като адвокат фирма на ръководителя на шпионската група от петимата арестувани чужди граждани за…

Градски мечти – между Андалусия и Пловдив

Post Syndicated from Георги Велев original https://www.toest.bg/gradski-mechti-mezhdu-andalusia-i-plovdiv/

Градски мечти – между Андалусия и Пловдив

В началото на май имах възможност да пътешествам из Андалусия – автономен регион в Южна Испания, световноизвестен с фламенкото, бикоборството, жаркото лято и неповторимата мавританска архитектура, едновременно повлияна от мюсюлманската традиция и християнския канон. Обикалях по тесните улички, носещи наследството на множество епохи – от Средновековие до неокласицизъм – и в продължение на часове не виждах други превозни средства освен велосипеди и електрически скутери.

В градове като Малага, Гранада и Севиля пешеходците осезаемо са поставени в центъра на урбанистичното планиране,

градският транспорт служи като ефективно допълнение за изминаване на по-дълги разстояния и резултатът е вдъхновяващ.

След като се върнах в Пловдив, контрастът беше особено силен и осъзнах, че през последните години придвижването се е превърнало в нетърпим проблем, включително и заради множеството недовършени ремонти на транспортната инфраструктура и липсата на адекватен обществен транспорт. Зададох си въпроса

къде се изгубиха вдъхновението и визията, съпътстващи подготовката и реализацията на проекта „Европейска столица на културата“?

Какво е необходимо на града, за да се върне към своите пешеходни корени, естествено заключен между древните хълмове и лениво течащата река? Може ли да почерпим идеи от други населени места, в които лятото продължава сякаш безкрайно, температурите достигат 40 градуса и хората търсят прохлада на сянка?

Пешеходци, счупени антипаркинг колчета и управленски непукизъм

В центъра на андалусийските градове хората могат да ползват както изцяло пешеходни зони, така и много улици, в които влизането с превозни средства (основно за зареждане на магазини и измиване на настилките) е разрешено само в ранните сутрешни часове, когато няма потоци от туристи.

Не по-малко важни са инициативи като тази на местната управа в Малага, която използва разширяването на метрото и през 2018–2019 г. трансформира булевард „Аламеда Принсипал“, водещ към историческата част, и отрежда 70% от пространството за пешеходци, портокалови дръвчета и маси на заведения. По този начин се създават условия за плавно преминаване от стандартни градоустройствени решения към пълното изключване на колите в един бъдещ момент.

Кметството в Гранада решава да отбележи Европейската седмица на мобилността през септември 2020 г., като въвежда приоритетен достъп за пешеходци по ул. „Сан Антон“ и някои от пресечките ѝ. Изготвени са карта и подробни указания как живеещите в района собственици на гаражи, пенсионери и хора с увреждания, а също и гости на хотели и доставчици на стоки могат да се сдобият с разрешение за достъп до улицата след подаване на електронно заявление. За останалите моторни превозни средства движението се измества по околните улички, като ясната цел е трафикът в района да бъде значително намален.

По време на мандата на бившия кмет Иван Тотев общинските власти в Пловдив многократно се хвалиха, че с реконструкцията на Главната е изградена най-дългата пешеходна улица в света, и още през 2017 г. се обмисляше вариант за удължаването ѝ по ул. „Иван Вазов“ в посока към Централната железопътна гара. Дали улица „Стрьогет“ в Копенхаген, която държеше тази неформална титла в продължение на години, е действително по-къса от „Княз Александър Първи“, има значение основно от маркетингова гледна точка, но неадекватната поддръжка на околните зони в идеалния център е ежедневен проблем.

След четири години демонстративен непукизъм по време на управлението на Здравко Димитров състоянието на „Капана“ и емблематични улици като „Отец Паисий“ прогресивно се влошава –

счупените антипаркинг колчета дават възможност за непозволено паркиране, ограниченият достъп в т.нар. зелена зона не съществува, а контролът от Общината е минимален.

Опитът на редица градове в Западна и Централна Европа доказва, че постепенното затваряне на нови улици за движение – както на споменатите „Иван Вазов“ и „Отец Паисий“, така и на традиционно търговската „Христо Г. Данов“ – може да доведе до множество позитиви. Подобни действия придобиват допълнителен смисъл, когато става въпрос за вариант, вече търсен от местните занаятчии.

През уикендите и празничните дни пешеходните пространства в центъра са недостатъчни и повече възможности за разходка без автомобили означава да се вдъхне живот в райони, където до момента хората не прекарват достатъчно време. Артериите, водещи към Главната, се нуждаят от засаждане на дървета, поставяне на пейки и изграждане на велоалеи, което няма как да стане, докато са запушени от стотици автомобили, търсещи паркоместа. Не е без значение и фактът, че центърът на Пловдив е визитната картичка на града, която се споделя от туристите, а пешеходните пространства позволяват по-пълноценно и автентично преживяване в сравнение със задръстените улици.

Съвсем отделен, но също толкова важен (и липсващ) е дебатът как да се създадат повече пешеходни зони в кварталите – например около Гребната база и ул. „Карловска“, така че да се обособят нови райони без автомобили съответно в западната и северната част на Пловдив.

Подлезите – антисоциалното наследство на комунизма

В централните зони на Малага, Гранада и Севиля не се натъкнах на нито един подлез. Испанските общини са защитили автентичния облик на населените места и не са се подвели по грешните тенденции от втората половина на XX век, когато се търсят начини за изместване на пешеходните трасета под земята, за да се ускори трафикът. Нещо повече, заради горещините се прилагат иновативни идеи за по-приятно прекарване на времето на открито – например чрез поставяне на платна между сградите в тесните улички, където няма възможност за засаждане на дървета, така че температурите да остават поносими през лятото.

Пловдивските подлези са известни с мръсотията, лошото осветление, честите вандалски прояви и некачествената поддръжка, която води до немалко инциденти.

През последното десетилетие управляващите не спират да обещават, че ще подобрят състоянието на тези съоръжения, но реалността си остава същата. Така се стигна до идеи като колосално скъпия проект за реновиране на подлеза на „Баня Старинна“, който се оценяваше на 3,2 млн. лв. още преди пандемията, инфлацията и значителното увеличение на цените на строителните материали.

Съвременните урбанистични концепции изцяло отричат подлезите като начин за преминаване на натоварени булеварди,

тъй като създават неудобства на пешеходците, ползването им с велосипеди е неприятно, а за майките с деца и хората с увреждания обикновено представляват непреодолими препятствия. Премахването на подземните връзки в централната градска част е стъпка, която ще доведе до значително улеснение за хиляди души всеки ден. За първи етап може да се избере един от главните булеварди, например „Шести септември“, „Христо Ботев“ или „Цар Борис III Обединител“.

Замяната на подлезите с пешеходни пътеки или изграждането на кръстовища със светофарни уредби ще увеличи достъпността, ще позволи свързване на изолирани велоалеи и би представлявало съществена помощ за непривилегированите групи. Може дори да помечтаем за своеобразно възстановяване на разкъсаната градска тъкан между Стария град и „Капана“ след построяването на тунела под Трихълмието, като липсващата улица се замени с повдигнато пешеходно пресичане.

Няма спор, че заместването на подлезите със светофари ще забави скоростта на трафика и ще причини неудобство на шофьорите, но градовете на XXI век се познават по това, че поставят хората, а не автомобилите в центъра на планирането.

Сахат тепе – забравеното съкровище

Историята на Пловдив е свързана неразривно с тепетата, чийто точен брой е обект на дългогодишни спорове, но за съжаление, към днешна дата са останали едва шест. На Небет тепе се изграждат последователно античен гарнизон и ранносредновековна крепост, а през Възраждането по склоновете му, както и по съседните Джамбаз тепе и Таксим тепе знатни търговци и занаятчии издигат внушителни къщи. Бунарджика е ценèн заради многобройните извори на прясна вода, а в съвремието предизвиква противоречия с Паметника на Съветската армия, известен още с името на изобразения войник Альоша.

За разлика от Стария град, който е задължителна част от туристическите маршрути и традиционно е домакин на редица фестивали, и Бунарджика, където се провеждат културни събития до възстановения през 2019 г. акведукт, Сахат тепе остава встрани от радара на множество пловдивчани и гости на града. Известно още с името Данов хълм в чест на известния книгоиздател, то е защитено като природна забележителност заради уникалната си геоморфология и ценни растителни и животински видове, а през ХVI век на него е издигната часовникова кула с височина над 17 метра, все още в много добро състояние. Независимо от значителния си потенциал, Сахат тепе продължава да се свързва с недобре поддържана растителност, еднократни акции за почистване без траен ефект и недобре осветени алеи, осеяни с боклуци.

За сравнение, в Гранада като подстъпи към двореца „Алхамбра“ съществуват няколко различни пешеходни маршрута, някои от които преминават през паркове или съседни квартали с историческо значение. В рамките на ден туристите могат да обиколят множество забележителности, почти без да пресичат автомобилни трасета, а вместо това се наслаждават на реновирани вековни сгради и кокетни площади.

Достъпът до крепостите Алкасаба и Гибралфаро в Малага започва на метри от един от централните площади и приятна разходка води към разцъфнали градини, средновековни укрепления и незабравими гледки към Средиземно море, пристанището и крайбрежните алеи. Преливането между съвременния град и историческата част е плавно, отпадъци по хълмовете не видях и резултатът е хиляди туристи, които всеки ден се запознават с културното наследство на Андалусия.

Сахат тепе може да се превърне в брънка от кипящия живот на Пловдив с няколко стъпки,

като за начало дори не е необходима многомилионна инвестиция. От стотиците служители, работещи в общинската полиция и предприятията „Чистота“, „Градини и паркове“, може да се обособи междуинституционално звено, което да има за задача хълмът да бъде чист, с добре оформени храсти и дървета, без графити по скалите и с постоянна охрана срещу вандалски прояви. Следва поставяне на нови кошчета и пейки с атрактивен дизайн, както и на достатъчно на брой указателни табели, за да се насочва туристическият поток към иначе впечатляващите гледки от високите части. В средносрочен план си струва да се помисли за възстановяване на водните атракции, изграждане на детски площадки и цялостно художествено осветление.

Поглед към бъдещето

В поредица от емблематични научни изследвания и книги датският урбанист Ян Геел насочва към

четири от най-важните характеристики, определящи качеството на градската среда: безопасност, устойчивост, оживеност и стимулиране на здравословни навици.

Поставянето на пешеходците и велосипедистите на преден план са от първостепенно значение, за да се изгради населено място, което да отговаря на тези цели.

Огромният потенциал на Пловдив да се развие като „град за хората“ все още не се осъзнава от местната власт, робуваща на остарели разбирания.

Премахването на подлезите, увеличаването на пешеходните зони и социализацията на Сахат тепе са само три от възможните начини за урбанистична трансформация.

В момента се извършват ремонтни дейности и в други зони с богато културно наследство, като Небет тепе и Източната порта, които също трябва да се включат в туристическите маршрути и постепенно да се припознаят от гражданите за ежедневни разходки.

През последните четири години Здравко Димитров и администрацията му неглижираха пешеходната инфраструктура по недопустим начин, като почти всички инвестиционни разходи на Общината се насочват към ремонти на булеварди на парче. Постигането на привлекателна и зелена визия на центъра на града (и впоследствие на кварталите) би довело до несравнимо повече социално-икономически ползи: увеличаване на туристите, откриване на нови ниши за бизнеса и подобрени възможности за разходка, спорт и прекарване на време на открито за местните жители.

За мен няма съмнение кой е правилният избор в спора между интересите на хората и на автомобилите в контекста на градското планиране. Остава надеждата да сме на едно и също мнение с бъдещите управници на Пловдив, които ще бъдат избрани наесен.

Родителска среща в Лиляната (Патриах Евтимий Пловдив) – ужасът за трезвомислещия родител – ЧАСТ 2

Post Syndicated from VassilKendov original http://kendov.com/roditelska-sreshta-lilianata-plovdiv/

Родителска среща в Лиляната (Патриах Евтимий Пловдив)  – ужасът за трезвомислещия родител – ЧАСТ 2

Преди 3 седмици бившата ни вече класна г-жа Ранджева, решава да направи родителска среща обявена като свързана с дисциплината. На срещата задължително трябваше да присъстват и децата.
Както пише в детските книги – Речено, сторено!
Съпругата ми ме праща като посланик, понеже тази родителска среща е ни в клин, ни в ръкав. Влизам и какво да видя…
След кратка анотация, че дисциплината по български и математика е отчайваща в класа и има деца, които рушат нормалния идеологично-възпитателен процес, следва разпит на свидетел. Ама такъв какъвто и съпругата ми адв. Кендова не може да направи.
Това се случва пред всички
г-жа Ранджева (класната) пита

– Ти Иване, кажи сега пред всички тука, защо говориш в час по математика?
– Ама аз госпожо, защото ме разсeйват и…
– И като те разсейват ти не можеш ли да си замълчиш? Защо трябва непременно да говориш? Кажи пред всички? – прекъсва го г-жа Ранджева.
момчето естeствено мълчи, но г-жа Ранджева продължава.
– Не знаеш така ли? Да видим Георги защо се върти в час по български. Кажи Георги пред всички, защо се въртиш?
– Ами аз госпожо защото си изпуснах химикала…
– И всеки час ли си го изпускаш този химикал? Кажи пред всички сега… И ти ли не знаеш? Добре тогава Драган да каже…
г-жа Ранджева продължи в този дух с още 5-6 дечица, а някои дори се насълзиха

За актуални финансови новини можете да използвате Telegram канала Kendov.com

Не знам как съм стискал зъби, но успях да си замълча. В главата ми се наби само репликата „Кажи пред всички!”. Казах си, че вече не мога да спася реномето на класната, дори и да искам. Не знам оттук нататък децата как изобщо биха възприели нещо от тази учителка. Но най-тъпото предстоеше. И това бяха мерките, които да се вземат за поправяне на дисциплината. Децата излязоха и останахме ние – незнаещите и глупави родители.
Естествено не всички бяха глупави. Имаше един баща на момиченце пред мен, който излезе със становище, че цитирам:

„Трябва да се наказват децата, ама така да се наказват, че да ги заболи.”

Не разбрах какво има предвид, но пак си замълчах. Така или иначе аз нямах намерение да наказвам, а да мотивирам детето си. Вече беше явно, че в училището няма да го мотивират.

Мерките

Започна една надпревара за мерки и се стигна до извода, че г-жа Ранджева е добре да предложи такива. И те бяха 1. Да се канят в часовете по български и математика директорката или зам. Директорката и 2. Да присъстват в часовете родители, които са свободни в момента и когато имат време.

WTF? Само аз ли си спомням че на откритите уроци мълчахме като партизани на разпит и после всичко си вървеше по старо му? Верно ли това е педагогическия подход за справяне с дисциплината?
Тук не издържах и взех думата.

– Добре де, само по български и математика ли е лоша дисциплината?
– Предимно. – отговори г-жа Ранджева.
– Добре де, а в другите класове така ли е? Има ли майки които са разпитвали в другите класове?
Намериха се разпитали майки.
– И в другите класове има проблеми, но не са чак такива. – отговориха те.
– Е не е ли тогава логично да обсъдим дали пък проблемът може да е в преподавателките? – попитах аз, знаейки че преподавателката по български е 23 годишна, а за математичката вече писах в ЧАСТ 1.

И тук обществото се раздели. Половината родители ме анатемосаха, една част си замълчаха, но имаше и неколцина които изразиха съгласие с мен и попитаха – А защо ги няма учителките по математика и български на тази родителска среща да си кажат какво точно им пречи?

В този момента г-жа Ранджева ми обяви:
– Като не Ви харесва тук. Ходете в друго училище!
Тук не си замълчах вече. Нямаше как при положение, че от моите данъци и плащат заплатата, да ми държи такъв тон. Даже си излезе от стаята за да не ме слуша. Явно усети, че е сгазила лука.

Общо взето оттук нататък срещата приключи, а у мен останаха въпросите.

– Нормално ли е на децата да се прави такъв разпит? Това педагогическо ли е?
– Защо учителките по математика и български ги няма?
– Какво очакват да се промени с присъствието на директорката или родител? Това за всеки час ли ще е или е просто отбиване на номера?

В крана сметка 3 седмици по-късно, когато детето ми вече е в друго училище чувам, че щели да правят родителска среща за цялото училище свързана с дисциплината. Тази седмица ще е. И отново въпроси:
– Ама нали в другите класове беше по-добра дисциплината?
– Още ли твърдим, че няма проблем с учителския колектив и начина на преподаване?
– Това някаква превантивна мярка на директорката ли е, към сигнала който готвя към инспектората?

Прочетете също
Училище Патриарх Евтимий – Пловдив (Голямата Лиляна) ЧАСТ 1 – МАТЕМАТИЧКАТА КОЛЕВА

Хубавото е, че вече не ме касае отговорът на тези въпроси. При срещата ми с директорката и тя не можа да ми отговори, та се чудя оттук нататък какъв родител трябва да си за да запишеш детето си в 5 клас в Лиляната при Ранджева. Ами че на нея само наказания и санкции са и в главата.
Проверих и къде е сформиран този начин на мислене. В Тракийския университет в Стара Загора е формиран – специалност география и икономика.
Оказа се, че ми била колежка жената. Ако просто бях си поговорил с нея за начина на формиране на лихвата при ипотечните кредити или мерките за спасяването на Credit Suisse, сигурно щяхме да намерим общ език, колеги сме все пак.

С две думи педагогическите похвати ме изумиха. Целия свят е виновен, само не и учителките в Лиляната (Патриарх Евтимий Пловдив).
Докато не се признае като проблем педагогическия похват на учителите, то дисциплината никога няма да е на ниво. И за това основна роля има директорката. Но за срещите си с нея ще пиша друг път. До тогава ще се забавляваме с клюкини за административните хитринки с които се прикрива некомпетентността на някои от учителите.

П.П – Никога не записвайте детето си в обикновена паралелка в Лиляната. Тук слагат „Б” отбора на учителите. Или по-скоро „Я” отбора. За другите, специализирани паралелки съм чувал и добри неща, но там са други учителските колективи.

The post Родителска среща в Лиляната (Патриах Евтимий Пловдив) – ужасът за трезвомислещия родител – ЧАСТ 2 appeared first on Kendov.com.

Училище Патриарх Евтимий – Пловдив (Голямата Лиляна) ЧАСТ 1 – МАТЕМАТИЧКАТА КОЛЕВА

Post Syndicated from VassilKendov original http://kendov.com/school-goliamata-liliana-plovdiv/

МАТЕМАТИЧКАТА Елена Колева – разказ по преживяно

„-Г-жо, това не го разбрах, може ли да ми го обясните пак. (госпожа Колева обяснила но той пак не разбрал).
– За домашно напиши 20 пъти в тетрадката правилата за умножение на десетични дроби и ще го разбереш! – наредила госпожата”

Прибирам се вкъщи и гледам в стаята на сина ми – петокласник от Патриарх Евтимий в Пловдив, кипи някаква литературна дейност.
„- Какво толкова пишеш? – питам аз
– Г-жата по математика каза да напиша 20 пъти павилата за умножение на дроби в тетрадката.
– Какво пак си се издънил, та са те наказали?”

И той разказа сучката по-горе. Майка му му беше казала да си пита ако нещо не разбира, защото изтърве ли материал, после няма наваксване.

„- Ама чакай сега, математика се учи с решаване на задачи, а не с писане на правила за умножение. Това не ти е английски, почвай да решаваш.
– Как да ги реша като не разбирам?
– Ела тук тогава с учебника. – нареждам аз.
– Ама не искам с теб, ти пак ще ме накажеш. Искам с Бобо (големия му брат) или в Събота на урока по математика (ходим на допълнителни уроци по математика)”

И всичко може би щеше да продъжи по старо му (за което „по старо му” ще разкажа след малко), ако в 18.15 по вайбър групата на децата, чрез която общуват с г-жа Колева не пристигна домашно под формата на  примерен тест за следващия ден.
Това добре, но децата в този ден имаха 9 часа. На мен ми се виждат много за петокласник, но това е положението в Голямата Лиляна (така наричат Училище Патриарх Евтимий в Пловдив)

От доста време ми прави впечатление, че нещо не е наред с този „учителски колектив” в уж елитното Пловдивско училище Патриарх Евтимий (Малката Лиляна) и съответно се наложи да поразбутам нещата. Не може дядо му да е математик, баща му математик, брат му с 92 точни на външното оценяване по математика, частни уроци веднъж седмично и занимание с родителите веднъж седмично и нещата да са толкова зле с математиката. Тоест може, но трябва малкия да е абсолютен дебил, но той въобще не дава такива признаци. Напротив, доста е креативен.

ДОМАШНИТЕ

Тръгнах с обръщане на лично внимание от сорта „-Дай си учебника и покажи домашните.”
Да, да ама Не, както казваше Петко Бочаров. Няма ориентиране. Веднъж са в Тиймс, веднъж са във Вайбър, веднъж в тетрадката, друг път устно или снимка с телефона от дъската.
И както често става да му забраня компютъра или да му огранича телфона с родителския контрол, този малкия грам идея си няма какви домашни има. Както се вижда, често пъти идват по някоя социална платформа след занятията.

Ся… Наречете ме динозавър, но в моите спомени другарката пишеше на дъската кои са задачите за домашно, ние ги преписвахме в тетрадките, отваряхме ги върху чина, тя минаваше и проверяваше дали са попълнени в тетрадките и родителите трябваше само да поискат тетрадката. Пет пъти като го направи и децата се научаваха. Само непослушковците си губеха тетрадките после. Но който искаше или беше разсеян, винаги знаеше каква му е домашната.
Днес трябва да знам коя платформа работи на телефона на госпожата, за да се ориентирам каква е домашната.
Не мога да ограничавам и достъпа на малкия до компютър или до телефон, защото и той няма да може да си види домашните.

За мен това не е редно! По-скоро смятам, че е грашно и противопоказно. Поне реалутатите това показват.

НЕРАЗБИРАНЕТО В КЛАС

Да речем, че се оправим с домашните. Идва втория проблем. Как очакваме той да си реши домашните, като не е разбрал задачитев клас. Не ми се рови назад в корепонденцията, но съм попадал и на случки когато са предавани по 2 урока. Няма лошо, но да ги разберат, а те не ги разбират по принцип. И няма как да ги разберат. Индивидуалното изпитване на дъската май вече не се практикува. Практикува се бясно преподаване и контролни. Явно е по-лесно да се изпиват всички на веднъж.

Естествено по някое време се появява съмнение в педагогическите методи прилагани от учителката и започваш да се оглеждаш. Започваш да разпитваш родители на деца в други паралелки. В съседната паралелка, учителката надушила, че децата не са разбрали задачите и взела часа на класния + още един час, предупредила родителите, че ще задържи децата след училище и преподала отново материала. И родителите казват „-Ами много сме доволни от училището”
Е как няма да са доволни. И аз ще съм доволен, ама яво сме изтеглили късата клечка с „учителския колектив”

ПРЕДВАРИТЕЛНАТА ИНФОРМАЦИЯ

В началото на годината с адв. Кендова,като загрижени родители решихме да осигурим най-добрия колектив на детето. Отидохме 2 пъти до училището да се видим с директорката, но попаднахме на заместничката по учебната част. Не ни предостави никаква информация. Всички били супер и невероятни. А какво се оказа в последствие – в единия клас ги водят в Китай на турнир по математика, а ние не можем домашните да си намерим. Друг е въпросът, че явно не предоверихме и не направихме всичко възможно да получим информацията и да направим прословутия „информиран избор”. Оказа се че много добре са знаели по онова време кои учители за кои класове ще отговарят.
Късата клечка отвсякъде.

ЧАСТИТЕ УРОЦИ

От ден първи надушихме, че нещо не е наред с „педагогческите похвати”, но нали сме с нови
учители и в нов клас, нямаше как да вдигаме пара. Решихме по изпитаната добра рецепта да дублираме каквото можем с частни уроци. При големия ни син сработи много добре тази система. Ангажирахме учител от друго училище за да няма конфликт на интереси и всяка събота вместо да се шляем из родината, ние сме на уроци по математика.
До тук добре, но се оказа, че доста деца от нашето училище ходят при тази учителка. Самата тя още в началото ни информира, че учителките в Патриарх Евтимий Пловдив пришпорват децата и „хвърчат” напред с материала. Така и стана. Рабрал-неразбрал, следващия урок вече се преподава. На една родителска среща дори г-жа Колева ни обасни че частните уроци много спъвали работата и, защото тя държала да преподаде урока първа.

Тук за първи път се позамислих, дали пък да не започнем по 2 урока в седмицата да взимаме, вместо един. Да ама частната учителка няма свободни часове, а и детето няма време. Както казах има дни с по 9 часа и тонове домашни. Не е толкова проста тази работа, да се откачиш от хватката на българското училище въпреки, че класната вече ни предложи на всеослушание да се преместим в друго училище, щом това не ни харесва. Но това ще разкажа в следващия разказ „За КЛАСНАТА в училище Патриарх Евтимий Пловдив”.

Тук искам да кажа, че ако детето Ви е изтеглило късата клечка с лош „колектив’, частните уроци няма да ви помогнат, защото физическото време на детето няма да му стигне за тях. Все пак домашни има и по другите предмети, не само по математика. Ще разказвам и за тях по-натам.

РОДИТЕЛИТЕ УЧАТ С ДЕЦАТА

Това е новата мантра – „Родителите трябва да учат с децата.”
И както е модерно в днешно време, за да звучи една лъжа правдоподобно е хубаво да я примесиш с малко истина.
Сетих се за вица за Александър Македонски, с чието образование не се е ангажирал баща му – Филип Македонски, а небезизвестният древногръцки мислител  АРИСТОТЕЛ!

Въздъхнала учителката по история един ден:
„-Еееех Иванчо, Иванчо! А на твоята възраст Александър Македонски е владял половината свят.”
– Така е госпожо, но на него учител му е бил Аристотел! – отвърнал Иванчо.”

Представих си за момента как Аристотел е издълбал с длето и чук на някой камък „За домашно, папирус 12, от булаха надолу!” и е добавял „-Кажи на баща ти да удари един пръстен с мастило отдолу да знам, че ти е видял домашното.”
Сигурен съм, че някъде в основите на училище Патриарх Евтимий в Пловдив, стои подобен камък. Въпрос на разкопки е. Все пак бащата на Александър Велики –  Филип Македонски е градил този град, който от тогава е център на културата и просветата.

С две думи не Александър Македонски, а Филип Македонски е бил щастливец, че е познавал Аристотел.

В тази връзка – няма лошо детето да учи у дома с родителите, но ако е 10-12 часа в чилище с учителите, защо оаквате родителите да обръщат внимание след 18.00 като се приберат от работа?

Опичайте си акъла родители. Ако ще се записвате в Голямата Лиляна в Пловдив, не го правете без предварителна информация, че нещата не само ще са зле, ами ще са и противопоказни. Времето на детето се изсмуква изцяло и няма да имате физическа възможност да корегирате грешните педагогически практики с частни уроци.

Следваща статия – Учителката по английски!

The post Училище Патриарх Евтимий – Пловдив (Голямата Лиляна) ЧАСТ 1 – МАТЕМАТИЧКАТА КОЛЕВА appeared first on Kendov.com.

Референдумът за преминаване на с. Белащица от Община Родопи към гр. Пловдив, изкривената информация и активността във ФБ.

Post Syndicated from VassilKendov original http://kendov.com/referendum_belastitsa/

Искам първо да отбележа, че не съм жител на Белащица и нямам нито изгода, нито вреда от това дали Белащица ще остане в рамките на Общиа Родопи, или ще предпочете да се включи като квартал (или село) към Община Пловдив.
Жител съм обаче на китното село Бойково, което е в Община Родопи и ми писна да ме лъжат, и манипулират.
Занимавам се с финанси, работя в София и пиша тази статия адресирана към мислещата част от населението на Община Родопи, на която също и е омръзнало да я „баламостват” с фотосесии във ФБ, и да й навират в лицето опорки от групите във ФБ.
Гледам на това като моя принос в подобряване на живота в Община Родопи.

Най-важната предпоставка, когато четете тази статия е да знаете, че смятам, че има начин жителите на общината да останат в отделна община, но за това е нужна ВИЗИЯ, КОЯТО ЛИПСВА в този общински съвет!

 

ОПОРКА 1 – Населението в Община Родопи расте и това е следствие на усилията на общинската администрация. Много хора от Пловдив предпочитат Община Родопи.

Пловдив е административен и културен център и е норамлно да привлича население. Последните години градът привлече голям брой жители от областите Смолян, Кърджали и Хасково. По същия модел както София (Лондон, Рим, Париж, Истанбул…) много жители предпочитат да се заселят в покрайнините на града и в близките села. Селата от Родопската яка, въпреки, че са с доста слаба инфраструктура е нормално да привлекат голям брой жители от Пловдив. Обикновено това са по-заможни хора, които могат да си позволят ежедневно пътуване.
Хубави климатични условия за живот има и около Карлово, Сливен или Пазардик, но селата в съседство до тези градове не се развиват и хора не се заселват, просто защото тези градове нямат инфраструктурата на гр. Пловдив. В тях не може да се намерят същото ниво на културен живот, спорт, здравеопазване и бизнес както в Пловдив.

Това са реалните причини хората да се заселват в селата около гр. Пловдив, а не работата на общинската администрация или мъдрото управление на общиснките съветници.

2. БЮДЖЕТА НА СЕЛОТО Е НАД 1 млн. лева, а на район Южен в Пловдив е само 300 000 лева.

Нито едно село в Община Родопи няма собствен бюджет! Бюджет има цялата Община и той се разпределя по усмотрение на общиснкия съвет.
Присъствах на „обсъждането” на това разпределение и останах с убеждението, че се извършва на базата на бр. жители в селото, а не на принципа на налагане на някаква визия за управление или финансиране на области, в които общината да се развива преференциално.

Тази година бе изтеглен кредит от 7 млн. лева, което ГАРАНТИРА, че догодина Белащица няма да получи 1 млн. лева, просто защото не може да изтегли още кредит!
Естествено напук може да се преразпределят такива средства към селото, но не ми се вярва останалите кметове да го позволят, защото ще е за тяхна сметка.

Само за информация – по закон кредита се тегли една година преди края на мандата за да не се остави общината в дълове за следващия мандат. Това е идеята на закона. Освен това има лимити за този кредит, като част от общите разходи за задължения – 15% от средногодишния размер на отчетените разходи за предходните 4 години или 50% от… Малко е сложно това за неспециалити  и няма да влизам навътре в сметките, но приемете, че възможностите за кредит на Община Родопи за следващата година са доста ограничени, за да не употребя по-силна дума!
Приемете просто, че догодина НЯМА ДА ИМА 1млн. за Белащица. Колко ще има зависи от Общинския съвет и хората, които го ръководят, но ще е далеч под 1 млн.

3.  Данъците ще са по-високи в Община Пловдив

Това със сигуност е така!
Нека не забравяме, че в Община Пловдив живеят над 500 000 души и плащат тези данъци. Дори както казахме идват от други общини и области с много ниски данъци, и се заселват в града. Не е толкова драстична разликата. Сигурно говорим за 100-200 лева на година разлика на семейство, НО….
Какво да кажем за транспорта? Харесва ли Ви транспорта в Община Родопи? Къде се намира Автогара Родопи и защо така?
Защото голяма част от населението на Община Родопи раоти в гр. Пловдив!
А как са цените на имотите? Дали декар земя в Пловдив е по-скъпа от декар земя в с. Белащица?
Мисля, че вече си отговорихте защо данъците са по-високи.

4. Земеделските стопани ще загубят субсидиите си

И това е така наистина!
Отново имаме НО. Пловдив е най-голямият пазар за земеделската продукция от Община Родопи. Не вярвам някой да си продава земеделската продукция във Варна или Силистра.
Няма да влизам в полемиката за изкупните цени на черешите, но проджаните бяха 6.50 на пазара до Гребната База. Черешите бяха от землището на с. Марково и с. Брестник, но ги продаваха прекупвачи.
Все си мисля, че голяма част от земеделските производители имат и апартаменти в Пловдив. Такива са ми наблюденията. И не само те. Голяма част от населението в Община Родопи има жилища в Пловдив.
Земеделските производители от Белащица със сигурност ще загубят субсидиите си, но цените на земите, които притежават ще се увеличат драстично. Просто Белащица няма да е вече земеделски район, а квартал на втория по големина град в България. Мисля, че сделката си заслужава от тази гледна точка. И без това селскостопанските работници са кът напоследък, а имотите под наем в рамките на гр. Пловдив са все по-акуални. Искаме или не искаме бъдещето на селата около Пловдив, с тези приоритети на администрацията, не е в земеделието. Колкото по-рано го осъзнаят хората, толкова повече пари ще направят.

Тук е момента да кажа, че все пак има начин земеделието да се запази като отрасъл, ако се запази и цялостта на Родопи, но не виждам да се прави нещо в тази насока.

 

5. Общината ще се управлява от други общински съветници и ще загубим самоуправлението си

Това не си струва да се коментира дълго. Самият факт, че се прави всичко за да се осуети референдум е достатъчно показателно за нивото на „самоуправление” в Община Родопи.
Личното ми мнение е, че такова самоуправление тук не съществува. Аз не съм видял досега на заседание да се направи каквото и да е предложение от населението и то да бъде прието. Прощавайте ако греша, но на тези заседания на които съм бил и медийните публикации които съм следил, прието предложение не съм видял.

6. Медийното отразяване

Като стана въпрос за медийното отразяване, определено прави впечатление тенденциозната работа на платени с наши данъци от общината медии, които би трябвало да отразяват събития. Говоря най-вече за rodopi-info, които не ги знам какъв им е случая, но никога не отразяват нещо различо от успехите на администрацията. Когато не се открива нова улица или детска площадка, се прави ИНСПЕКЦИЯ. И снимки, снимки… По ФБ групите е ужасно.

7. Култура, образование, спорт, туризъм, транспорт, здравеопазване

Това са сфери за които няма да откриете много информация или опорки в изказванията на администрацията. Не знам дали има нужда да коментираме изобщо. Мисля, че всеки има наблюдения и те не са в полза на Община Родопи.
Ще дам само пример с училищата. Моите деца учат в Пловдив, а вашите?
Според независимото външно оценяване От Община Родопи най-добре се е представило Часно Основно училище Слънчев Лъч с. Марково. То е 12-то в Бълагрия.

РЕСПЕКТ КЪМ ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ И ИНВЕСТИТОРИТЕ!

Общинското обаче е на 441-во място!
Други освен частното училище в Марково няма в топ 100. Следващото под номер 163 е училището в Белащица – Пенчо Славейков. В село Първенец сме на 1120 място, а в с Ягодово 1679 от общо 1734 училища.

Ако мислите, че общината има нещо общо с добрите резултати на частното училище в с. Марково или на общинското в с. Белащица, резонно е да попитаме какво се случва в Първенец и в Ягодово?

Моето заключение е, че тези успехи нямат нищо общо с работата на общинската администрация, а по-скоро с родителите и децата, които са се заселили точно в тези села, като осовната причина е близостта на гр. Пловдив и възможностите които той предлага. Посочените  села са такива с мащабно строителство и много нови заселници,  а тези които не са съвсем в полите на Родопите като Ягодово и не могат да привлекат съответното население имат доста по-скоромни резултати.
Пак казвам не мисля, че общинската администрация има нещо общо с добрите резултати в частното училище в с. Марково, освен ако някой общиснки съветник не е инвеститор там, но това ще породи редица етични въпроси и ще изясни доста от практиките в общината.

За средни училища няма да говорим, предполагам знаете защо. J

8. Много инвестиции в Община Родопи

Това не си заслужава коментар. Всеки може да направи справка, какво се случва в икономическа зона Тракия (примерно) и да го съпостави с инвестициите в Община Родопи.
Бих казал че е срамно да се отчита повишена икономическа активност на фона на тази в гр. Пловдив.

На тези, които са стигнали до тук се извинявам за многословието, но ако не се изтъкнат горните фактори, те никога няма да се отчетат и да се направи нещо в съответната посока.
В крайна сметка не всички се впечатляваме от нови градинки и детски площадки. Поне не тези, които знаем как би трябвало да се харчат парите, или имаме по-различна визия за развитието на Община Родопи.
Нужна е Визия за развитие, а такава липсва!

Оставете хората да си правят референдума. Ако всичко е наред, те няма да искат да напускат тази Община. Ако ли не, това ще е атестат за управлението през последните мандати.

За отбрана информация касаеща кредитирането и лихвите, моля последвайте ме в Телеграм канала Kendov.com 

За срещи и консултации по банкови кредити и неволи, моля използвайте посочената форма.

[contact-form-7]

The post Референдумът за преминаване на с. Белащица от Община Родопи към гр. Пловдив, изкривената информация и активността във ФБ. appeared first on Kendov.com.

Съвременно градоустройство – два добри примера от Балканите

Post Syndicated from Георги Велев original https://toest.bg/suvremenno-gradoustroystvo-dva-dobri-primera-ot-balkanite/

Преди няколко месеца разказах за начина на изработване на изменението на Общия устройствен план на Пловдив – документа, който определя развитието на града през следващите 15–20 години и как се преценява дали да се поемат нови многомилионни заеми. Подобни стратегически решения следва да са продукт на ясна визия за бъдещето, широки обществени обсъждания и отчитане на интересите на различни групи хора. Това обаче почти никога не става. А за сметка на това се реализират лесни харчове, за които има съмнения, че облагодетелстват приближени на властта.

По традиция кметовете на големите български градове започват мандата си с шумни обещания как ще поправят слабостите на предишната администрация, ще отговорят на обществените очаквания и ще демонстрират качествено нов стил на управление. Програмата за управление на Пловдив, представена от екипа на Здравко Димитров в началото на 2020 г., не прави изключение от общите клишета. В нея четем гръмки фрази като „разработване на концепция за нов облик на града от гилдията на талантливите пловдивски архитекти“, „проектиране и изграждане на зелени ръкави на входно-изходните артерии на града“ и „създаване на споделени пространства за движение на всички участници, успокояване на трафика, създаване на възможности за социални взаимодействия и спокойно придвижване“.

Реалността в средата на мандата е красноречива и за жалост, много различна от хубавите обещания: зелените площи не се увеличават, споделените пространства на ул. „Иван Вазов“ и ул. „Карловска“ остават мираж, а местните архитекти продължават да критикуват стила на възлагане на обществени поръчки от администрацията, който по никакъв начин не се различава от методите на действие от времето на Иван Тотев.

Често исканията на граждани и неправителствени организации за промяна на цялостната концепция на развитие на града е посрещана с укорително-подигравателни забележки, че Пловдив не е Амстердам, Париж или Копенхаген и трябва да се съобразяваме с ограничения бюджет и начина на мислене в България. В същото време градове, които не се намират в Западна или Северна Европа, а на Балканите, демонстрират как с адекватно планиране, провеждане на широк обществен дебат и разумно използване на наличните финанси могат да постигнат качествена промяна за сравнително кратък период от време.

Скопие: от спорното „антично“ наследство към зелен град на бъдещето

По време на двата си мандата като кмет на Скопие Коце Траяновски, политик от управляващата тогава партия ВМРО–ДПМНЕ, активно съдейства на централната власт и според мнозина коментатори грандиозно се проваля в опита за възраждане на националното самосъзнание чрез връзка с предполагаемо древно македонско наследство. В хода на проекта „Скопие 2014“ в историческия център на града се реновират множество сгради в псевдо-неокласически стил и се издигат десетки статуи на видни исторически личности. Това се посреща с неодобрение от видни урбанисти и историци, в т.ч. и Мирослав Гърчев, професор по градски дизайн в Скопския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и създател на настоящия македонски флаг. Преобладаващото мнение на местните жители пък е, че не могат да свикнат с агресивно наложената нова архитектура, която изцяло преобразява модернистичното наследство в македонската столица.

 

 

След падането от власт на ВМРО–ДПМНЕ, предизвикано от масови улични протести, от 15 октомври 2017 г. до 1 ноември т.г. Скопие се управлява от Петре Шилегов, политик от Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ). Администрацията решава, че ще се дистанцира от опитите за създаване на несъществуваща история и ще насочи усилията си към утвърждаване на зелен и устойчив град с чист въздух, енергийно ефективни сгради, защитени реки и множество паркови площи. За осигуряване на част от необходимото финансиране се сключва споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и се приема многогодишен план за действие с конкретни цели, времеви график и оценка на въздействието на реформите. Шилегов и неговият екип осъзнават, че Скопие има нужда от дълбока промяна, и започват изпълнение на редица мерки, включително осигуряване на модерен градски транспорт.

През 2017 г. качеството на публичния транспорт наподобява това в Пловдив в момента – автобусите се движат на дизел и замърсяват въздуха, а електронна система за продажба на билети не съществува. Първият заем от ЕБВР се сключва през есента на 2018 г., възлиза на 10 млн. евро и с него се закупуват 35 автобуса, които ползват газ и отговарят на стандарта Евро 6. Инвестира се и в изграждането на необходимата ИТ инфраструктура за електронно таксуване.

След успешното изпълнение на този проект в края на 2020 г. Община Скопие подписва ново споразумение с банката, въз основа на което 70 млн. евро ще бъдат насочени към цялостно обновяване на обществения транспорт. Предвижда се обособяване на коридори за бързо придвижване на автобуси по централните градски булеварди (Bus Rapid Transit), първите по рода си на Западните Балкани. Също така ще се внедрят допълнителни функционалности в електронната система на автобусите, ще се изгради ново депо и ще се закупят хибридни превозни средства, т.нар. трамваи автобуси. Заемите от ЕБВР са с по-дълъг гратисен период и с по-ниска лихва, отколкото стандартните банкови продукти.

 

Скопие © Andrew Milligan / Flickr

Едновременно с модернизацията на обществения транспорт Шилегов залага на ускорено изграждане на велоалеи, като дължината им достига 100 км през 2021 г. Стесняването на автомобилните ленти по главни градски булеварди като „Св. св. Кирил и Методий“ и „Четвърти юли“ позволява да се обособят достатъчно широки пространства за колоездачи. Заедно с предоставените от Общината безвъзмездно по 3000 денара (равняващи се на 100 лв.) на човек за купуване на велосипед, жителите на Скопие получават още един стимул да ползват най-безопасното превозно средство при продължаващата пандемия от COVID-19.

Наследството на Петре Шилегов не е еднозначно – на местните избори миналия месец той загуби от кандидатката на ВМРО–ДПМНЕ Данела Арсовска, а обещаната цялостна промяна се сблъсква с познати проблеми, като недостатъчен капацитет на общинските служители, влиятелни строителни лобита и наследени тежки казуси, които не могат да се решат в рамките на един мандат.

В същото време в Пловдив идеята за създаване на общинско предприятие, което да кандидатства за безвъзмездно финансиране от Европейския съюз за закупуване на електрически автобуси, буксува вече две години. Нужната сума от 21 млн. лв. за първия етап на проекта не е осигурена, а вместо това Здравко Димитров предпочете да бъде взет заем за изпълнение на доказали неефективността си мерки – като разширение на улици и строеж на кръстовище на две нива на Водната палата. Скопие и Пловдив имат сходно по размер население и бюджет между 75 и 100 млн. евро годишно, но въпреки че българският град от 2007 г. насам може да разчита и на фондовете на ЕС, множество възможности за ускорена дигитализация и развитие на транспортната мрежа бяха пропилени.

Вдъхновяващият пример на едно населено място в Трансилвания

Клуж-Напока, неофициалната столица на историческата област Трансилвания, не е особено известна дестинация за българите. Това може би се дължи на сравнителната ѝ отдалеченост от популярния Букурещ. Благодарение обаче на емблематичния си кмет Емил Бок, бивш министър-председател на Румъния, градът може да служи като пример за устойчиво развитие, което дава приоритет на хората вместо на автомобилите.

Между 1992 и 2004 г. Клуж-Напока се управлява от националиста Георге Фунар, който го води към икономически застой, докато изгражда политиката си върху противоречиви нападки към унгарското и еврейското малцинство. От 2004 г. насам Емил Бок печели общо три мандата и коренно променя урбанистичната визия на града, поставяйки акцент върху дигиталните решения с мисъл за пешеходците и велосипедистите.

В рамките на три години (между 2017 и 2020 г.) 30 стари дизелови автобуса от градския транспорт се заменят с 41 електрически благодарение на 12,6 млн. евро безвъзмездна помощ от Европейския фонд за регионално развитие и 5 млн. евро национално и частно съфинансиране. Техническият университет в Клуж-Напока изработва девет сценария и избира вариант, който води до максимално намаляване на времето за пътуване и увеличаване на средната скорост на автобусите. След изпълнението на проекта пътниците в градския транспорт са с 35% повече и значително се намалява нивото на отделяния азотен диоксид и прахови частици – ясен белег за успех. Към момента половината от автобусите в Клуж-Напока са електрически, като целта на градската управа е да постигне 100% екологичен транспорт до 2026 г.

Цялостната градска трансформация е изградена върху няколко елемента – приемане и изпълнение на интегриран план за развитие, влагане на еднаква грижа за инфраструктурата в центъра и в крайните квартали и ускорена модернизация на публичните системи. „Молнар Пиариу“ се брандира като първата „умна“ улица в Румъния след поставянето на 30 зарядни станции за електрически коли и велосипеди, система за капково напояване със сензори, пейки с USB зарядни станции за мобилни устройства и енергийно ефективно осветление. В допълнение се премахват бордюрите и се увеличава пешеходната част, която става два пъти по-голяма от лентите за автомобили.

В края на 2020 г. е обявена обществена поръчка за преобразяване на централния площад „Маращи“ и заобикалящия го жилищен квартал, като отново целта е паркингите да се преместят под земята и да се заменят с повече дървета и зони за пешеходци. Футуристично звучат плановете за придобиване на до 12 автономно задвижвани автобуса, които да служат за превоз на пътници в централните части, но Общината желае да последва примера на Париж, Лион и Виена.






Ако отново използваме Пловдив за сравнение – за жалост, у нас се откроява ретроградната политика на ГЕРБ и подкрепящите управлението партии. Ландшафтните архитекти без изключение критикуват неадекватната поддръжка на зелените площи и практическата липса на засаждане на дървета по протежението на големите булеварди. Местната власт абдикира от обещанията си за увеличаване на пешеходните пространства и гражданските инициативи за промяна на приоритетите за момента водят единствено до безплодни дискусии.

От кого зависи бъдещето на градовете?

Развитието на един град по презумпция е свързано с много и противоречиви интереси, така че не е възможно всички да бъдат доволни при реализацията на сериозни промени. Неминуемо е обаче глобалните предизвикателства на XXI век, като климатични промени и масова миграция от райони, страдащи от военни действия или лоши икономически условия, да се сблъскат с местните желания за ниски данъци, подобрена публична среда и качествено образование и здравеопазване. Именно тук е ролята на градската управа, която може да избере непопулярни в краткосрочен план мерки, които да доведат до осезаемо подобрение на живота в следващите десетилетия.

Малцина очакват настоящия кмет на Пловдив да преобърне парадигмата на управление, въпреки че множество възможни идеи вече са тествани в Западна Европа, но би било от полза поне да се гледат примерите от близки държави като Румъния и Северна Македония. Защото не липсата на пари спира развитието на българските градове, а нежеланието да се инкасират политически негативи, когато ясно се заяви, че гражданите ще трябва неминуемо да променят навиците си на придвижване и потребление.

Заглавна снимка: Улица „Молнар Пиариу“ в Клуж-Напока. Източник: Facebook профилът на кмета Емил Бок

Източник

Бъдещето на Пловдив – между бетонни кутийки и град за хората

Post Syndicated from Георги Велев original https://toest.bg/budeshteto-na-plovdiv/

Повечето хора нямат представа какво е значението на термина „общ устройствен план“ (ОУП) и по какъв начин този стратегически документ влияе върху развитието на дадено населено място. По подобен начин въпросът дали е разумно Общината да тегли заем, за да финансира инфраструктурни, социални или културни инициативи, и по какви критерии да бъдат избрани обектите, остава извън полезрението на…

Източник

„Музиката? Просто я попий.“ Разговор с Авишай Коен

Post Syndicated from Марин Бодаков original https://toest.bg/avishai-cohen-interview/

На 7 ноември т.г. световноизвестният контрабасист, певец и композитор Авишай Коен ще закрие Plovdiv Jazz Fest. В Пловдив той ще музицира с новото си трио, в което участват Елчин Ширинов (пиано) и Рони Каспи (барабани). Те ще представят последния, 17-ти албум на Коен – Arvoles, чието заглавие идва от ладино (древния романски език, който произхожда от староиспанския и е говорен от сефарадските евреи) и означава „дървета“. 

С Авишай Коен разговаря Марин Бодаков.


Вие сте един от най-големите музиканти на нашето време. Затова, като поет, ме интересува: правите ли разлика между тишина и спокойствие?

Тишината за мен е липсата на звук – всичко е тихо, но в главата си все пак чуваш нещо. Спокойствието е по-скоро състояние, в което можеш да пребиваваш, също като медитацията; и дори да има звуци около теб, все още можеш да си спокоен, стига умът ти да е другаде.

Вашият сънародник Амос Оз бе отбелязал неудобството да се пише на иврит днес – защото все пак е хилядолетният език на пророците. Но какво е да правиш музика днес в страната на пророците, в Обетованата земя? Кога трябва да се откъснете от традицията – и кога се връщате към нея?

Родината, корените и наследството винаги са били част от мен и моя свят, те са част и от музиката ми. Предполагам, че с остаряването започнах да виждам колко важно е да съхраня традиционни песни живи. Би било много тъжно да ги загубим. Но отворих себе си към много различни видове звучене – от традиционното до афро-карибското и сефарадското, до някоя нова звучност, която откривам, докато съм на турне.

Тази година навършихте 50 години. Какво усещате, че можете да правите по-добре от всякога? И от какво спряхте да се интересувате – в изкуството, в ежедневието?

Чувствам се много добре. За мен не беше нищо особено да навърша 50… Наслаждавам се на всички „свободни“ моменти в живота въпреки необичайната световна ситуация, на това да прекарвам повече време със семейството си и да се радвам на изкуството, което съзирам в природата. Освен че ми липсват концертите на живо, турнетата и почитателите, които виждам по пътя, много ми липсва усещането за културата и енергията на градовете, до които пътувам. Така че наистина чакам с нетърпение да изпълня музиката си „на живо“ за пръв път в България. Особено във времена като днешните се чувствам много развълнуван – и голям късметлия…

Как периодът на изолация заради COVID-19 промени Вашето разбиране за социалното измерение на музиката?

Музиката винаги ще свързва хората помежду им, независимо от това къде се намират и от какъв произход са. Тя е страхотно лекарство. По време на карантината ми беше ясно, че феновете ми се нуждаят от музика и от личен контакт – и реших всеки ден да излъчвам изпълнение на живо в социалните мрежи. Беше невероятно колко незабавни реакции получих от всички точки на света. Да видя, че музиката ни обединява всички.

Какво научихте от работата си, например с Чик Кърия? Кои музиканти остават легенди за Вас? С кого от Вашите колеги копнеете да свирите отново заедно на сцената?

През годините съм се учил от много хора, но за мен Чик Кърия беше големият учител. Той беше майстор на щедростта – с музиката си, към музикантите на сцената. Имам много хубави спомени как бях част от това. През шестте ми години с Чик той ме научи как да ръководя екип и как да общувам ефективно с публиката. Преди няколко години имах възможността да свиря заедно с него на турнето по случай рождения му ден – беше пълно с прекрасни моменти.

Ако опишете инструмента си – контрабаса, като приятел, кои са любимите Ви черти на характера му?

Контрабасът е мой дългогодишен партньор, свиря на него всекидневно, той е моят своебразен говорител, понеже може да изрази звука, който композирам. Той е мой близък танцувален партньор и винаги е до мен, подтиквайки ме да общувам с него и с другите…

А дали композиторът и изпълнителят у Вас спорят за нещо?

Те взаимно се допълват, един на друг си палят искрата. Дават поравно енергия, ресурси и отдушник на общуването ми, един спрямо друг те са равнопоставени…

Мой приятел предложи да Ви попитам: важно ли е творец от Вашия мащаб да се стреми към популярност – или тя е просто страничен резултат, награда за усилията и постоянството?

За мен успехът е по-скоро резултат от усилия и постоянство. Свиря на бас всеки ден, за да се упражнявам… Когато често се упражняваш, ставаш все по-добър и по-добър. Оттук и успехът. Смирява ме фактът, че имам много верни слушатели по целия свят, които ме подкрепят и се вълнуват от моята музика и изпълнения. За мен е много важно да им дам това, което очакват и желаят – и така се опитвам да се приближа към съвършенството.

Как ще приласкаете един тийнейджър да слуша толкова изтънчена и сложна музика като джаза?

Затвори очи, отвори ума си и се заслушай в музиката – просто я попий, не е толкова трудно. Хубавото е, че винаги откриваш нещо ново… много е освежаващо. Ела на някой от концертите ми на живо – и ще видиш какво имам предвид!

Превод от английски: Анна Бодакова
Заглавна снимка: © Andreas Terlaak

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.