Tag Archives: Пловдив

Градовете след пандемията

Post Syndicated from Георги Велев original https://toest.bg/gradovete-sled-pandemiyata/

През 90-те години на миналия век по Би Би Си се излъчва шоуто „Колата е звездата“ (The Car’s the Star), в което се разказва за емблематични модели класически автомобили, спрени от производство. Разгледано в по-широк контекст, заглавието на предаването отразява култовия статус на една вещ, цялостно преобразила западните общества през втората половина на ХХ век.

Масовото разпространение и конкурентната цена на автомобилите бързо ги превръща в основен начин за придвижване в градовете и дори в културна особеност в държави като САЩ. В забързаното и консуматорско ежедневие удобството и личната независимост се издигат на пиедестал, а предимствата на публичния транспорт остават на заден план. За дълъг период  местните власти погрешно смятат, че претовареният трафик и задръстванията в градовете могат да се решат с мерки като изграждане на по-широки пътища и кръстовища на няколко нива.

Едва през последните години изследователи, политици и архитекти стигат до общо разбиране относно негативните екологични и социални последствия от урбанистичното планиране, моделирано около колите. Масовото шофиране всъщност означава по-мръсен въздух, повече катастрофи с жертви и материални щети, както и увеличени разходи за поддръжка на транспортната инфраструктура. Градските управи по целия свят започват да променят публичните пространства по концептуален начин, който цели създаване на възможности за удобно придвижване, разходка или вършене на ежедневни задачи, без да се ползват автомобили.

Емблематичен е примерът на нидерландски градове като университетския център Гронинген, в който са изградени стотици километри удобни и сигурни велоалеи, ползващи се редовно от 55% от жителите.

Натиснете тук за да видите презентацията.

Копенхаген пък е известен като най-приспособената за колоездачи европейска столица, в която жителите притежават пет пъти повече велосипеди, отколкото автомобили. Това постижение е плод на дългогодишни последователни усилия, чието начало датира от 1962 г., когато Общината превръща старата главна улица „Стрьогет“ в пешеходна зона с дължина 1,1 км. В емблематичния си труд „Градове за хората“ Ян Геел разказва как в продължение на пет десетилетия свободните от автомобили пространства в Копенхаген се увеличават от 15 000 кв.м на над 100 000 кв.м, което води до процъфтяване на пешеходното движение и градския живот.

Пример за успешна трансформация на публична зона при съобразяване с интересите на местните жители и търговците е реновирането на „Марияхилфер Щрасе“ (Mariahilfer Straße) във Виена, извършено между 2013 г. и 2015 г. Общината в австрийската столица решава, че следва да се преустанови приоритизирането на автомобилния трафик на дългата 1,6 км търговска улица, една от седемте главни артерии в града. Проектът на нидерландското архитектурно студио B+B Urbanism and Landscape залага на забрана за паркиране на автомобили и обособяване на две отделни споделени зони – вътрешна, в която се допуска ограничен трафик, и външна, чието пространство може да се използва едновременно от пешеходци, велосипедисти и превозни средства.

Натиснете тук за да видите презентацията.

Първоначално собствениците на бизнеси по „Марияхилфер Щрасе“ се възпротивяват на предложените решения, защото се опасяват от намаляване на оборота на магазините. Общинските власти организират широки дискусии, изслушват различните мнения и в крайна сметка 53% от гласувалите на местен референдум, проведен през пролетта на 2014 г., одобряват предложения проект. Само след няколко години извършеното реновиране получава широка подкрепа, защото зоната се превръща в предпочитано място за пазаруване, прекарване на време на открито и срещи за местните жители и за туристите.

С колело срещу вируса

Пандемията от COVID-19 промени функционирането на обществото по неизброими начини, които ще бъдат анализирани от учените в продължениe на години. Здравните, икономическите и социалните аспекти на кризата, повечето от които са с подчертано негативен оттенък, разбираемо ни вълнуват най-силно и непосредствено. В същото време проблеми като необходимостта от спазване на социална дистанция и ограниченията във функционирането на публичния транспорт създават нови възможности.

Ползването на велосипед за стигане до работа или за пазаруване на храна носи сериозни здравни предимства при наложени ограничения на придвижване в града помага за преодоляване на обездвижването и липсата на физическа активност. Още повече, шансът за заразяване при пътуване с колело е минимален в сравнение с 30-минутен престой в градския транспорт със застоял въздух и множество потенциални носители на зараза. Намаляването на автомобилния трафик, когато повече хора работят от вкъщи, означава и по-сигурни улици за велосипедистите.

През последните два месеца градове по целия свят – от мегаполиси като Богота, Мексико сити и Сидни до средно големи населени места като калифорнийския Оукланд, като Будапеща и Уинипег – предприемат разнообразни мерки, с които целят да стимулират хората да карат колело и да се придвижват пеша. Ограничаване на паркирането по улици, които не се използват активно, разширяване на велоалеи чрез временна маркировка и затваряне на ключови градски зони за автомобили са само част от приетите решения. Действието на някои от тези схеми за градска мобилност вероятно ще бъде прекратено след овладяването на коронавируса, но има и местни власти, които отиват крачка напред и започват да чертаят планове за възстановяване, базирани на смели действия.

В Милано, един от най-тежко засегнатите от пандемията европейски градове, ще бъдат трансформирани улици с дължина от 35 км. Приетият от Общината план включва по-широки тротоари за пешеходците, допълнителни велоалеи на мястото на част от автомобилните платна и ограничаване на скоростта до 30 км/ч. Смята се, че по този начин ще се даде повече пространство за открити маси за барове и ресторанти, както и сигурност за всички жители, предпочели да се придвижват без автомобили. Рестартирането на икономиката след седмици тежки ограничения изисква бързи решения, отчитащи и дългосрочни предизвикателства като климатичните промени и неравенството. Милано има възможност да се превърне в лидер в промяната към по-устойчива градска среда, и то в краткосрочен план, а не след години обсъждания и протести за всяка затворена улица или премахнато паркомясто.

Пешеходен Пловдив?

Както северната провинция Ломбардия в Италия, така и София и Пловдив в България страдат от общ проблем със замърсяването на въздуха, което причинява десетки хиляди смъртни случаи годишно и води до сериозно влошаване на качеството на живота. Преобразяването на облика на градовете след пандемията може да даде импулс за развитие на малките бизнеси и в същото време да доведе до подобряване на здравния статус на жителите им. Накратко, повече пешеходни зони и велоалеи се равняват на по-чист въздух, подобрени възможности за движение и по-активни социални контакти.

В този контекст неприятно впечатление оставиха някои първоначални идеи на пловдивския кмет Здравко Димитров за справяне с коронавируса, като затварянето на велоалеите в града. Този план не се изпълни едва след възникване на обществено недоволство и осъзнаване от местната власт на факта, че подобна забрана не е включена в заповедите на здравния министър Кирил Ананиев. Хаотичните действия на управляващите и безкрайните спорове какво точно е разрешено да се прави от гражданите, изхабиха обществената енергия.

На фона на десетките километри улици, отворени за велосипедисти и пешеходци в градове по целия свят, в Пловдив продължава да липсва дебат за необходимостта от промяна в транспортната политика на Общината. Въпреки че бяха изгубени два месеца, все още не е късно да започне обсъждане по ключови теми, като изграждане на по-сигурна и обхващаща всички квартали мрежа от велоалеи, стартиране на публична услуга за наемане на колела и превръщане на зони от центъра в пешеходни пространства. Успешният пример със затварянето за автомобили на части от квартал „Капана“ и около Епископската базилика трябва да се мултиплицира, като един от подходящите райони е улица „Карловска“.

Натиснете тук за да видите презентацията.

Популяризирането на каузата за промяна на облика на старата занаятчийска улица и обявяването ѝ за недвижимо културно наследство от местна гражданска група съвпадна с епидемията, причинена от новия коронавирус. Бездействието на градската управа по знакови урбанистични проблеми и готовността да се унищожи вековната настилка от павета на улица „Карловска“ провокираха сериозна активност в обществеността и медиите. Общината се принуди да инициира онлайн анкета, с която да се допита до гражданите за бъдещето на квартала.

Все още няма яснота какво ще стане в крайна сметка и дали стерилният асфалт и паркиралите автомобили няма да унищожат мечтата за пешеходна зона на север от река Марица, в която да съжителстват занаятчийски ателиета, кафенета и галерии. Със сигурност обаче бъдещето на градовете няма да бъде така фокусирано около автомобилите, както през изминалите десетилетия и справянето с последствията от пандемията предоставя качествено различни възможности. Жителите на много населени места ще предпочетат да разполагат с повече пространство, свободно от автомобили.

Дали България ще се присъедини към тази глобална общност – колкото и банално да звучи, – зависи от всички нас.

Снимка: Kristoffer Trolle / Flickr

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Атанас Костов: „Егоцентризмът като политическо поведение трябва да бъде изкоренен“

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://toest.bg/atanas-kostov-interview/

Буквално в последния момент за надпреварата за кметското място във втория по големина град в България беше издигната изненадваща надпартийна кандидатура. Адвокат Атанас Костов, експерт по право на интелектуалната собственост с кантори в няколко града в България, макар и непартиен, се явява кандидат на обединението „Демократична България“. С него, като пловдивчанин с пловдивчанин, разговаря Йовко Ламбрев.


Йовко Ламбрев: Aдвокат Kостов, Вие сте ново лице в политиката на град Пловдив. Това носи плюсове, като чистата политическа биография, но и недостатъка, че хората знаят малко за Вас. Кое е най-важното, което бихте споделил за себе си?

АК: Ако трябва да опиша себе си накратко, бих казал, че съм успешен мениджър. Вярно – в областта на правото, но смятам, че кметската позиция сама по себе си е мениджърска и човек, който има опит в бизнеса, би следвало да се справи и с управлението на една община. Разбира се, наясно съм, че обемът е различен, но пък процесите и юридическата рамка са ми добре познати.

ЙЛ: А за човека Атанас Костов?

АК: Той е по-малко интересен. Но може би не е точно така, защото от малък се занимавам с изкуство. Като дете пеех в Хора на момчетата, свирех на пиано, на обой. В момента все още свиря на различни музикални инструменти. Вкъщи е нещо като министудио, от което жена ми е потресена. [Смее се.] Но може би това предопредели професионалното ми поприще на юрист, специализиран в интелектуалната собственост.

ЙЛ: Това ли е причината да започнете кампанията си с идеи за електронно управление и дигитализация на Община Пловдив?

АК: И като кандидат за кмет, и като личност имам три основни приоритета: електронния (или „умния“) град, екологията, която е много близка до мен тема, и естествено, културата, тъй като в тази област работя. Електронизацията е тема, която обхваща цялата гама от управление на публичните средства, през транспорта, екологията, до културата и социалния сектор. С екипа ми имаме експертността да създадем електронни инструменти, с които да улесним бизнеса и гражданите при получаването на адекватни и бързи административни услуги от Община Пловдив. Искаме да направим единна електронна карта, с която всеки пловдивчанин да може да се таксува в градския транспорт, да посещава музеите и галериите в града, да паркира, да ползва колела, а може би и тротинетки под наем.

ЙЛ: Как ще го финансирате? С публични средства, с публично-частни партньорства или по друг начин?

АК: В частта за билетите най-логично е да се финансира с част от постъпленията, докато за колелата вероятно би било удачно и възможно публично-частното партньорство. На територията на община Пловдив са две от най-големите предприятия за производство на велосипеди в Европа. Доколкото имам информация, тези предприятия са предлагали даже да дарят колела на община Пловдив, но нямам представа защо това не е станало. Ние тепърва планираме да работим в тази посока, която е свързана и с разширяване на мрежата на велоалеите в града.

ЙЛ: Темата за дигитализацията със сигурност резонира сред по-младите хора и бизнеса. Как обаче ще стигнете до хората, на които „умен град“ и „електронизация“ звучат встрани от ежедневието им, които се интересуват повече от проблемите с градския транспорт, улиците, мръсния въздух…?

АК: Ние доста сериозно проучихме проблема с транспортния проект. От юридическа гледна точка там е налице тотално неизпълнение на договора. Подадохме искане за достъп до обществена информация – оказа се, че поръчката е приета, че Общината е пропуснала да изиска от изпълнителя обезщетение от 80 000 лв. на ден, и единствената опция, която в момента съществува, е от изпълнителя да бъде поискана т.нар. гаранционна отговорност. След приключването на изборите Община Пловдив ще има опцията да използва този инструмент в рамките на една година.

Ние сме твърдо решени да накараме фирмата, която не изпълни договора си, да го направи чрез въпросната гаранционна отговорност. Надявам се, че когато влезем в Общинския съвет, ще получим пълна яснота как точно е приключила сделката и кой е отговорен за това, защото сега нямаме достъп до всичко. Това може би ще доведе до сезиране на съответните органи от изпълнителната и съдебната власт, но е рано да правя такъв коментар, без да имам повече конкретика.

Чистотата на въздуха в града отдавна е наша и лично моя ключова тема. Аз съм астматик от малък и през 2015 г. сезирах прокуратурата със сигнал против началника на РИОСВ и директора на 6-то РПУ, тъй като и двамата тогава твърдяха, че горенето на гуми в квартал „Изгрев“ е, цитирам, „дъвка за дъвчене“ и че тъй като става извън работното им време, това не е екологичен проблем.

Вие знаете, че освен горенето на гуми, непрекъснатото изсичане на дърветата в градска среда и засаждането на тяхно място на нови фиданки също е огромен проблем. Община Пловдив няма установена политика в тази насока, което е странно при факта, че имаме аграрен университет в града и тази дейност лесно може да бъде консултирана със специалисти по темата или озеленяването на града да бъде част от практиката на студентите. В момента в Община Пловдив работи само един човек с компетенции в тази област – ландшафтна архитектка, която, доколкото разбрах, в момента е в майчинство.

ЙЛ: Във връзка с рисковете да попаднете в един враждебен Общински съвет или да разчитате на подкрепа от малцинство от общински съветници, как мислите, къде са допирните точки с останалите политически партии? Струва ли Ви се възможно в нашия град да бъдат надскочени партийните амбиции в името на градското добруване?

АК: Смятам, че егоцентризмът като политическо поведение трябва да бъде изкоренен. Нашата коалиция е пример за това, защото в името на една надпартийна номинация трите формации постигнахме общо съгласие. Подобни процеси трябва да протичат на политическо ниво и в Общинския съвет и когато дадено решение е нормативно и социално обосновано, разнобоят между съветниците следва да е нелогичен.

ЙЛ: Типична за държавата ни е концентрацията около столицата. Противопоставянето „София–Пловдив“ понякога е само фолклор, но понякога е съвсем реално. Мнозина съвременни изследователи твърдят, че в бъдеще градовете ще имат по-голямо значение от държавите. Къде, мислите, се крие потенциалът на Пловдив за повече собствена гравитация?

АК: Мисля, че това е основната тема. Даже нека напомня, че при старта може би на второто правителство на Бойко Борисов той непрекъснато говореше за децентрализация и за това как отново 28-те центъра ще се превърнат в самостоятелни структури. Аз си мисля, че крайно време е това да се осъществи.

Иначе потенциалът на Пловдив е в развитието му като бизнес център, в който обаче се въвеждат иновации, има повече развойна дейност – което предполага градът да е и добър университетски център. Връзката „бизнес–образование“ е много важна. В същия контекст отварянето на града към повече бизнес и туризъм е пряко свързано и със съдбата на Пловдивското летище. Според мен това трябва да е във фокуса на всички играчи на политическия терен в града – превръщането на летището в действащ транспортен и туристически хъб.

Вероятно намеквате и за финансите на Пловдив. Между другото, градът има добри финанси. С градски бюджет от над 320 млн. лв. Пловдив може да реализира голяма част от собствените си проекти. Слабостта тук според мен е, че към настоящия етап градът има недостиг на експертност относно европейските проекти. А съществуват много програми, свързани не само с бизнеса и с инфраструктурата, но и с образованието, медицината, социалните дейности и т.н. Тоест в Пловдив досега не сме отваряли, така да се каже, „втора линия“ на финансиране, което е грешка. Ние ще работим и в тази посока.

ЙЛ: Сегашната администрация сякаш не успява добре да увлича енергията на хората в различни градски инициативи. Как гледате на работата на местната власт с неправителствени организации или граждански сдружения?

АК: Преди малко споменахме публично-частните партньорства, но… аз имам и една според мен не толкова утопична идея, която касае създаването на общинска фондация. В момента има такава в областта на културата. Но като юрист проучих темата и чрез създаването на една общинска градска фондация могат да се постигнат огромни данъчни облекчения за бизнеса и в същото време да се отворят проекти в социалната сфера. Предвиден е механизъм в закона за местните данъци и такси, съгласно който даренията за общинска фондация в много от случаите са освободени от данъци, а в друга част са около 4%, доколкото си спомням.

Такъв тип е Норвежкият фонд, една от най-големите фондации в Европа, която, знаете, работи в областта на науката, изкуствата и социалната среда. Моята идея е на територията на Пловдив бизнесът да бъде разтоварен от данъчна тежест на местно ниво, като бъде стимулиран да прави дарения в градска фондация и средствата да бъдат инвестирани в социалната сфера, в дейности, свързани с възрастни хора, деца с увреждания; в медицината, културата.

ЙЛ: Икономически Пловдив се развива добре. Индустриалните зони около града се разширяват. Какво още може да се направи от институционална гледна точка?

АК: Администрацията да действа по-бързо и адекватно, без натиск. Лицензионните и разрешителните режими могат още да се облекчат, както и да се ускорят процедурите за разрешения за изграждане на пътища и електрически съоръжения.

Към настоящия момент някак не успяваме да станем притегателен център за фирмите, които се занимават с високи технологии. ИТ секторът присъства в града, но е малък. Ще дам пример – в Швейцария има един град Цуг, който почти изцяло работи в областта на блокчейн индустрията – модерна технология с приложение в удостоверяването, личните данни, неща, които касаят точно публичния сектор. Трябва да привлечем иновативни бизнеси, които да правят тук развойни центрове и лаборатории. Защо не и в областта на медицината, на биологичните изследвания, земеделието. Имаме базата на университетите в града. Тогава Пловдив ще върви напред и наистина ще се превърне в един модерен и интересен град.

Заглавна снимка: © Йовко Ламбрев

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Прогноза за демографското време утре – мазно с превалявания от жлъч

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/demografsko-verme/

Отново е април и наближава един вид празник за всички сутрешни блокове – обновяване на демографските данни на НСИ. Това ще стане утре и покрай много други показатели ще видим броя на ражданията и смъртните случаи за 2017-та. Писал съм доста по тези теми, както и за яркото неразбиране на процесите и дори терминологията от екрана.

Това, което може да очакваме в следващите дни е отново същата сензационност поднесена в мазен вестник и с ехидна усмивка на чичка от пазара, който определено не иска да задаваме въпроси защо вестникът е мазен и най-вече откъде е извадил това, което ни подава в него. Водещите ще канят знайни и незнайни експерти и също няма да поставят под съмнение нито мазния вестник, нито твърденията на гостите си. Поне стига да са достатъчно сензационни и жлъчни.

Разбира се, ще чуем неща като „българите сме на изчезване“ или че сме сред първите места по смъртност. Неизменно ще чуем и за регистъра за ражданията – този любим източник за фалшиви новини за родните журналисти. Тази година той предоставя още по-пикантни детайли. Ако сравните в него ражданията през първите три месеца от годината, както неизменно журналистите ще искат да „украсят“ данните на НСИ, ще забележите, че за 2017-ва са 14019, а през 2018-та – 10841. Тоест цели 3170 раждания по-малко или привидно намаление с 22.7%. Крайно изкушителна възможност за сензация, на която несъмнено доста ще се отдадат.

Истината обаче е отново в нещо, за което предупреждавам от години – регистърът е безполезен. През декември писах за големите забавяния и пропуски във въвеждането на данните. Различни лица в Министерството на здравеопазването признаха, че на практика липсва контрол над качеството на данните и не се налагат санкции над нарушаващите заповедта болници. Когато през януари сървърът на регистъра падна, отне три седмици да го възстановят. Причината далеч не беше това, че отделните служители не си вършат работата, а че организацията идваща от ниво заместник министри и предвидена в нормативната уредба е толкова сбъркана, че практически никой не отговоря да се следи изцяло правилната работа на регистъра. Наскоро разбрах, че донякъде това, че съм въртял телефони из дирекции в министерството всъщност е ускорило възстановяването на сървъра.

Резултатът от този проблем е, че имаше сериозно забавяне във въвеждането, което все още не е наваксано. Съществува допълнителен проблем със системата и сертификатите, които се използват от отговорни лица в болниците, за да въвеждат данните. Както изглежда, някои от тях все още нямат достъп до системата или просто са решили да не въвеждат повече. Резултатът е, че и без това забавените и неточни данни сега са с още почти 1/4 по-малко верни.

Както споделих преди, намерих начин да следя автоматично какво се въвежда в регистъра всеки ден. Накратко казано – ако на 7-ми януари се родят 20 деца в област Пловдив, мога да проследя кога са въведени в системата. Например 10 на третия ден, още 3 след седмица и останалите – в различни дни през следващия месец. На тази графика съм показал с какво забавяне са въвеждани данните по седмици. Не кога са се родили децата, а с колко средно са се забавяли болниците, когато са въвеждали в регистъра. Вижда се дупката през трите седмици, когато сървърът е бил паднал. Вижда се и пикът след това на забавените въвеждания.

Според изискването, данните следва да се добавят до 3 дни след раждането – маркирал съм тази граница в зелено. Средното забавяне е повече от две седмици тази година. Миналата година 1/3 от ражданията са били въвеждани чак след месец. При това тук говорим за данните, които се въвеждат. Както показах в предишните си анализи, има цели болници, които не въвеждат данни или до правят наведнъж няколко пъти в годината.

Дефектите не са само във вътрешната организации и непукизма на политическото ръководство на министерството, но и в самата система и достъпа до нея. Данните имат за цел не просто да броим ражданията, а да се правят научни изследвания какви са проблемите и как да се подобри както майчината грижа, така и да се намали детската смъртност и заболеваемост. Данни от регистъра обаче се отказват дори на тези, за които са предназначени – научните работници. Наскоро обявиха, че се планира създаването на нов регистър. Това обаче може би ще подобри само техническата страна, която е най-малкия проблем. WHO и UNICEF имат стандартизирани категоризации на състояния и събития, които следва да следим и у нас чрез такъв регистър. Дали ще се въведат е доста съмнително след като не могат да се оправят дори с наличното.

Всичко това показва, че очакваната сензация за „рекордно намаление на ражданията в началото на 2018-та“ ще е поредното журналистическо недоразумение по темата. Може да изглежда маловажно, но всъщност не е. Едното число е много важно в действителност, тъй като около него, тенденциите и анализите се формират политики. Затова виждаме странните опити на ДАБЧ да прокара идеята, че имало 8-9 млн. българи зад граница. Фалшивите новини влияят не само на широката публика, но и на официални лица, които би трябвало най-добре да знаят фактите. Новината за работещите българи в чужбина е друг пример за това.

Каква ще е реалният брой раждания на деца в България ще видим утре. Очаквам да е малко по-нисък от 2017-та, най-вече защото броят на жените в детеродна възраст намалява плавно. Описвал съм вече причините за това и защо цялата дискусия по темата е сбъркана.

При това условие някои биха ме запитали, както са правили и преди, „Какво се пениш, като все пак намаляваме?“ Позволете ми една аналогия – по редица причини губите контрол над колата и тя се забива в дърво. Ще се разминете ли с огъната броня или ще загинете? Има огромна разлика между това дали се движите с 120 и 20 км/ч, дали сте с колан и дали правите маневри преди сблъсъка. В момента ни облъчват с крясъци, че се движим с 200 км/ч към сигурна смърт и трябва да вдигнем ръце в паника. Истината е доста различна когато разберем данните, а не сравняваме ябълки с трактори. Да, няма толкова кръв и жлъч и това навярно е проблема. Може би имаме нужда от южноамерикански футболен коментатор, който с разпален глас да обяснява базови статистически концепции и анализи.

БНТ2 сменяла профила си, пишело “още” в концепцията на генералния директор

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/18/bnt2-3/

Българската национална телевизия имала намерение да сменя профила на програмата БНТ2 – от политематичен – в  образователно-културен.

Това било обявено още в концепцията, с която е избран генерален директор, обясняват от БНТ за Клуб Зет:

промяната е представена пред Съвета за електронни медии още в концепцията на новия генерален директор Константин Каменаров от миналата година, с която той се яви на конкурса за поста и го спечели. Голямата идея е вторият канал да се превърне в нишов канал – за образование и култура.

“На първо време спират дублиращите новини. Сега два екипа – на БНТ1 и БНТ2, ходят на едни и същи събития, за да отразяват една и съща новина, което е нерентабилно и финансово неизгодно. Новините на БНТ2 струват четири пъти повече от тези на първия канал, защото хората, които ги правят, са предимно на хонорар. Затова основните новини от деня като теми от БНТ1 ще се пренесат и в БНТ2”, посочиха от обществената телевизия. Това обаче не означавало, че се спират собствените продукции. Журналистите от втория канал ще продължат да правят свои новини, филми и “блокове”.”Просто се спират дублиращите функции”, допълниха от БНТ.

Още в концепцията – голямата идея – може.

Но да се сменя профил на програма –  на обществена телевизия –   по концепция, с която е избран генерален директор, не ми се струва възможно. Концепцията е индивидуален акт, а профил на програма е институционално решение – при това едно от най-сериозните институционални решения на една обществена медия.

Препратка към десетина реда в една концепция за избор на генерален директор   не е начин,  с който обществената телевизия да съобщава на обществото, че няма да има политематична програма БНТ2 с регионалните параметри, които познаваме.

Защото реално голямата идея се състои в това: отказ от самата концепция за  БНТ2  като “обединение в  единна национална мрежа досегашните отделни програми на петте регионални центрове София, Пловдив (БНТ Пловдив), Варна (БНТ Море), Русе (БНТ Север) и Благоевград (БНТ Пирин)”  – и на нейно място създаване на  тематична образователно-културна програма, каквото и да значи това.

Не е ясно  как се издава заповед за спиране на регионалните новини и предавания преди   искане  за изменение на лицензията – мотивирано искане с отговори на много въпроси – и главно преди решението на регулатора  за изменение на лицензията на БНТ2 – а може би и на БНТ1?

Във всеки случай тази заповед води към  неизпълнение на действащата лицензия на БНТ2  (вж Решение на СЕМ  № 175/2011).

*

Добре би било СЕМ  да изпълни ЗРТ (“В тридневен срок пълните протоколи от заседанията се публикуват на интернет страницата на Съвета за електронни медии.”) и да качи на сайта си  последния протокол – да не се окаже, че лицензията е променена, но просто ние не знаем.

Ако лицензията на БНТ2 не е променена,  интересно какво показва мониторингът за спазването й. Ще е ценен мониторинг върху изпълнение на т.6 от лицензията – за регионалните новини и предавания през март и  април 2018.

В скоби, мониторингът на плурализма отчита дисбаланс в Още от деня и Денят започва.

Добре би било също БНТ и БНР да качат лицензиите си на сайтовете на обществените медии с ангажимент да ги поддържат в актуален вид при изменение. Няма тайна в това.

 

 

 

 

 

 

Тоест

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/toest/

Тоест

В Пловдив след Освобождението бе започнал да излиза първият български вестник “Марица” с брой 1 от 25.VII/6.VIII.1878 г. Издател бил Христо Г. Данов. […] Съобщенията и новините във в. “Марица” били така подробни и достоверни, че в София предпочитали да се осведомяват от него, а не от местните вестници. За да знаят чужденците какво става в България, имало статии и на френски език. […]

В 1907 г. в Пловдив излизаха повече от десет вестника освен периодическите списания: “Балкански новини”, еврейският “Ел Диа” – “Ден”, турският “Ехали” – “Народ”, “Зорница”, гръцкият “Едисие ту ему”, турският “Мувазине”, “Нова Марица”, “Пловдив”, арменският “Размиг” – “Борец”, “Санстефанска България”, гръцкият “Филипополис”, еврейският “Ла семена” – “Седмица”, турският “Хилел” – “Полумесец”. Започнаха да печатат свои вестници и работническите синдикати. В 1908 г. се появи първият брой на вестник “Тютюноработник”, а в края на 1909 г. – на “Кожаро-обущар”. […]

Вестници много, на различни езици, но в 45-хилядния град имаше и много читатели!

Никола Алваджиев, “Пловдивска хроника”

Тоест

Днес в почти половин милионен Пловдив излиза само един ежедневник.

А голяма част от медиите в България са зависими. Подчинени на политическите влияния, на бизнес интересите на собствениците си, или разчитат на благоразположението на рекламодателите си. Автоцензурата също се е превърнала във важно умение за оцеляване на българския журналист и на българския медиен пазар. Така основната роля на медиите да бъдат в полза на обществото и да са критичен коректив на управляващите става невъзможна.

Без свободни медии обаче демокрацията е не просто уязвима – тя не може да съществува. А единствената гаранция за действителна независимост на медиите е да бъде изолирано влиянието на собствениците, рекламодателите и властимащите върху тях, което ще е възможно само ако гражданите се ангажират с финансирането на медиите, на които държат.

От години насам с различни хора обсъждах няколко форма̀та, които по една или друга причина не се реализираха. На 1 февруари, около 5 сутринта, след безсънна нощ и над 12-часова работна сесия, започнала следобеда на предния ден, дръпнахме завесата пред Тоест.

Наясно сме, че започваме скромно, но се надяваме да пораснем бързо и заедно. Екипът ни постепенно расте, защото продължаваме да разговаряме с хора, които да привлечем под една или друга форма. Засега сме разпръснати между София, Пловдив и няколко европейски града. Редакцията ни е виртуална, за да можем да сме навсякъде и защото искаме да изцедим възможностите на съвременните технологии, за да създаваме съдържание и общност около себе си.

Искаме да натежим в посока на думите, които имат смисъл. Искаме да предлагаме стойностни неща за четене, гледане и слушане. Представяме си се като съвременно списание, което „разлиствате“ по-бавно, и избирате подходящия момент, за да се потопите в една или друга тема. Не можем да бъдем прехвърлени набързо. Ще прескачаме злободневните теми, за да се фокусираме върху истински важните. Но ако нямаме автор за дадена тема, ще предпочетем да я пропуснем, отколкото да не бъдем на ниво. Искаме да даваме трибуна на хора с експертност и репутация в своята област и целенасочено ще отбягваме многознайството по всяка тема.

В „Тоест“ няма да препубликуваме чужди материали, а само авторски. Ще съпоставяме факти, ще ги анализираме, а когато сме пристрастни към някоя позиция, ще го декларираме ясно и обосновано. Ще търсим и разказваме историите на хората, които вдъхновяват, и на малкия и средния бизнес, който възражда предприемаческия дух на българите. Ще бъдем критични към управляващите, които и да са те.

И започваме, отказвайки се да публикуваме реклами, отказвайки да се финансираме по програми, отказвайки зад нас да стои нечий бизнес. Заради това регистрирахме фондация, а не търговско дружество за издател на Тоест. Единственият начин да се закрепим над водата е да спечелим доверието на читателите, зрителите и слушателите си, да им носим смисъл и полезност, а те редовно да ни подкрепят с малки суми. Нямаме друга опция. Нещо повече, освен да спечелим доверие, ежедневно ще трябва да го защитаваме и умножаваме.

Съзнаваме, че подобен бизнес модел звучи сякаш сами се препъваме, но пък… ако се получи? В Тоест няма и няма да имаме нужда от търговци, които да продават реклама, за да запълваме страниците си с банери и платени публикации. Няма да броим кликовете върху тях. Няма да се борим за повече трафик, няма да пишем провокативни заглавия, за да привличаме внимание. Дори не ползваме Google Analytics, защото не следим и не профилираме посетителите си – защото няма пред кого да доказваме посещаемост. Няма да слагаме и paywall, за да предлагаме по няколко безплатни статии, а след това да затваряме достъпа до сайта за посетители, които не са платили.

Единственото, което ще реши дали ще оцелеем при този модел, е дали достатъчно хора ни намират за полезни и ни подкрепят. Нито сме първи, нито единствени с подобна идея – има вече успешни проекти по света и това ни дава кураж да опитаме.

Тоест

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/toest/

Тоест

В Пловдив след Освобождението бе започнал да излиза първият български вестник “Марица” с брой 1 от 25.VII/6.VIII.1878 г. Издател бил Христо Г. Данов. […] Съобщенията и новините във в. “Марица” били така подробни и достоверни, че в София предпочитали да се осведомяват от него, а не от местните вестници. За да знаят чужденците какво става в България, имало статии и на френски език. […]

В 1907 г. в Пловдив излизаха повече от десет вестника освен периодическите списания: “Балкански новини”, еврейският “Ел Диа” – “Ден”, турският “Ехали” – “Народ”, “Зорница”, гръцкият “Едисие ту ему”, турският “Мувазине”, “Нова Марица”, “Пловдив”, арменският “Размиг” – “Борец”, “Санстефанска България”, гръцкият “Филипополис”, еврейският “Ла семена” – “Седмица”, турският “Хилел” – “Полумесец”. Започнаха да печатат свои вестници и работническите синдикати. В 1908 г. се появи първият брой на вестник “Тютюноработник”, а в края на 1909 г. – на “Кожаро-обущар”. […]

Вестници много, на различни езици, но в 45-хилядния град имаше и много читатели!

Никола Алваджиев, “Пловдивска хроника”

[![Първият брой на вестник Марица от 1878 година](https://yovko.net/content/images/2018/02/maritsa1878.jpg)](https://yovko.net/content/images/2018/02/maritsa1878.jpg)
Първият брой на вестник Марица от 1878 година

Днес в почти половин милионен Пловдив излиза само един ежедневник.

А голяма част от медиите в България са зависими. Подчинени на политическите влияния, на бизнес интересите на собствениците си, или разчитат на благоразположението на рекламодателите си. Автоцензурата също се е превърнала във важно умение за оцеляване на българския журналист и на българския медиен пазар. Така основната роля на медиите да бъдат в полза на обществото и да са критичен коректив на управляващите става невъзможна.

Без свободни медии обаче демокрацията е не просто уязвима – тя не може да съществува. А единствената гаранция за действителна независимост на медиите е да бъде изолирано влиянието на собствениците, рекламодателите и властимащите върху тях, което ще е възможно само ако гражданите се ангажират с финансирането на медиите, на които държат.

От години насам с различни хора обсъждах няколко форма̀та, които по една или друга причина не се реализираха. На 1 февруари, около 5 сутринта, след безсънна нощ и над 12-часова работна сесия, започнала следобеда на предния ден, дръпнахме завесата пред Тоест.

Наясно сме, че започваме скромно, но се надяваме да пораснем бързо и заедно. Екипът ни постепенно расте, защото продължаваме да разговаряме с хора, които да привлечем под една или друга форма. Засега сме разпръснати между София, Пловдив и няколко европейски града. Редакцията ни е виртуална, за да можем да сме навсякъде и защото искаме да изцедим възможностите на съвременните технологии, за да създаваме съдържание и общност около себе си.

Искаме да натежим в посока на думите, които имат смисъл. Искаме да предлагаме стойностни неща за четене, гледане и слушане. Представяме си се като съвременно списание, което „разлиствате“ по-бавно, и избирате подходящия момент, за да се потопите в една или друга тема. Не можем да бъдем прехвърлени набързо. Ще прескачаме злободневните теми, за да се фокусираме върху истински важните. Но ако нямаме автор за дадена тема, ще предпочетем да я пропуснем, отколкото да не бъдем на ниво. Искаме да даваме трибуна на хора с експертност и репутация в своята област и целенасочено ще отбягваме многознайството по всяка тема.

В „Тоест“ няма да препубликуваме чужди материали, а само авторски. Ще съпоставяме факти, ще ги анализираме, а когато сме пристрастни към някоя позиция, ще го декларираме ясно и обосновано. Ще търсим и разказваме историите на хората, които вдъхновяват, и на малкия и средния бизнес, който възражда предприемаческия дух на българите. Ще бъдем критични към управляващите, които и да са те.

И започваме, отказвайки се да публикуваме реклами, отказвайки да се финансираме по програми, отказвайки зад нас да стои нечий бизнес. Заради това регистрирахме фондация, а не търговско дружество за издател на Тоест. Единственият начин да се закрепим над водата е да спечелим доверието на читателите, зрителите и слушателите си, да им носим смисъл и полезност, а те редовно да ни подкрепят с малки суми. Нямаме друга опция. Нещо повече, освен да спечелим доверие, ежедневно ще трябва да го защитаваме и умножаваме.

Съзнаваме, че подобен бизнес модел звучи сякаш сами се препъваме, но пък… ако се получи? В Тоест няма и няма да имаме нужда от търговци, които да продават реклама, за да запълваме страниците си с банери и платени публикации. Няма да броим кликовете върху тях. Няма да се борим за повече трафик, няма да пишем провокативни заглавия, за да привличаме внимание. Дори не ползваме Google Analytics, защото не следим и не профилираме посетителите си – защото няма пред кого да доказваме посещаемост. Няма да слагаме и paywall, за да предлагаме по няколко безплатни статии, а след това да затваряме достъпа до сайта за посетители, които не са платили.

Единственото, което ще реши дали ще оцелеем при този модел, е дали достатъчно хора ни намират за полезни и ни подкрепят. Нито сме първи, нито единствени с подобна идея – има вече успешни проекти по света и това ни дава кураж да опитаме.

Тоест

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/toest/

В Пловдив след Освобождението бе започнал да излиза първият български вестник “Марица” с брой 1 от 25.VII/6.VIII.1878 г. Издател бил Христо Г. Данов. […] Съобщенията и новините във в. “Марица” били така подробни и достоверни, че в София предпочитали да се осведомяват от него, а не от местните вестници. За да знаят чужденците какво става в България, имало статии и на френски език. […]

В 1907 г. в Пловдив излизаха повече от десет вестника освен периодическите списания: “Балкански новини”, еврейският “Ел Диа” – “Ден”, турският “Ехали” – “Народ”, “Зорница”, гръцкият “Едисие ту ему”, турският “Мувазине”, “Нова Марица”, “Пловдив”, арменският “Размиг” – “Борец”, “Санстефанска България”, гръцкият “Филипополис”, еврейският “Ла семена” – “Седмица”, турският “Хилел” – “Полумесец”. Започнаха да печатат свои вестници и работническите синдикати. В 1908 г. се появи първият брой на вестник “Тютюноработник”, а в края на 1909 г. – на “Кожаро-обущар”. […]

Вестници много, на различни езици, но в 45-хилядния град имаше и много читатели!

Никола Алваджиев, “Пловдивска хроника”

Първият брой на вестник Марица от 1878 година

Първият брой на вестник Марица от 1878 година

Днес в почти половин милионен Пловдив излиза само един ежедневник.

А голяма част от медиите в България са зависими. Подчинени на политическите влияния, на бизнес интересите на собствениците си, или разчитат на благоразположението на рекламодателите си. Автоцензурата също се е превърнала във важно умение за оцеляване на българския журналист и на българския медиен пазар. Така основната роля на медиите да бъдат в полза на обществото и да са критичен коректив на управляващите става невъзможна.

Без свободни медии обаче демокрацията е не просто уязвима – тя не може да съществува. А единствената гаранция за действителна независимост на медиите е да бъде изолирано влиянието на собствениците, рекламодателите и властимащите върху тях, което ще е възможно само ако гражданите се ангажират с финансирането на медиите, на които държат.

От години насам с различни хора обсъждах няколко форма̀та, които по една или друга причина не се реализираха. На 1 февруари, около 5 сутринта, след безсънна нощ и над 12-часова работна сесия, започнала следобеда на предния ден, дръпнахме завесата пред Тоест.

Наясно сме, че започваме скромно, но се надяваме да пораснем бързо и заедно. Екипът ни постепенно расте, защото продължаваме да разговаряме с хора, които да привлечем под една или друга форма. Засега сме разпръснати между София, Пловдив и няколко европейски града. Редакцията ни е виртуална, за да можем да сме навсякъде и защото искаме да изцедим възможностите на съвременните технологии, за да създаваме съдържание и общност около себе си.

Искаме да натежим в посока на думите, които имат смисъл. Искаме да предлагаме стойностни неща за четене, гледане и слушане. Представяме си се като съвременно списание, което „разлиствате“ по-бавно, и избирате подходящия момент, за да се потопите в една или друга тема. Не можем да бъдем прехвърлени набързо. Ще прескачаме злободневните теми, за да се фокусираме върху истински важните. Но ако нямаме автор за дадена тема, ще предпочетем да я пропуснем, отколкото да не бъдем на ниво. Искаме да даваме трибуна на хора с експертност и репутация в своята област и целенасочено ще отбягваме многознайството по всяка тема.

В „Тоест“ няма да препубликуваме чужди материали, а само авторски. Ще съпоставяме факти, ще ги анализираме, а когато сме пристрастни към някоя позиция, ще го декларираме ясно и обосновано. Ще търсим и разказваме историите на хората, които вдъхновяват, и на малкия и средния бизнес, който възражда предприемаческия дух на българите. Ще бъдем критични към управляващите, които и да са те.

И започваме, отказвайки се да публикуваме реклами, отказвайки да се финансираме по програми, отказвайки зад нас да стои нечий бизнес. Заради това регистрирахме фондация, а не търговско дружество за издател на Тоест. Единственият начин да се закрепим над водата е да спечелим доверието на читателите, зрителите и слушателите си, да им носим смисъл и полезност, а те редовно да ни подкрепят с малки суми. Нямаме друга опция. Нещо повече, освен да спечелим доверие, ежедневно ще трябва да го защитаваме и умножаваме.

Съзнаваме, че подобен бизнес модел звучи сякаш сами се препъваме, но пък… ако се получи? В Тоест няма и няма да имаме нужда от търговци, които да продават реклама, за да запълваме страниците си с банери и платени публикации. Няма да броим кликовете върху тях. Няма да се борим за повече трафик, няма да пишем провокативни заглавия, за да привличаме внимание. Дори не ползваме Google Analytics, защото не следим и не профилираме посетителите си – защото няма пред кого да доказваме посещаемост. Няма да слагаме и paywall, за да предлагаме по няколко безплатни статии, а след това да затваряме достъпа до сайта за посетители, които не са платили.

Единственото, което ще реши дали ще оцелеем при този модел, е дали достатъчно хора ни намират за полезни и ни подкрепят. Нито сме първи, нито единствени с подобна идея – има вече успешни проекти по света и това ни дава кураж да опитаме.

Оригинален линк: “Тоест” • Някои права запазени

2017 в ретроспекция

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/2017-flashback/

2017 в ретроспекция

2017 година беше особена година. Протече, разминавайки се тотално с плановете ми за нея, които кроях през есента на 2016 г., а част от тях се случиха, но по напълно различен начин. Случиха се и няколко неща, които изобщо не планирах, но пък заеха центъра на вниманието ми.

Най-ключовото от нещата, които не успях да свърша през годината, беше старт на нов собствен бизнес. Имам усещането, че се разфокусирах в твърде много посоки и оставих точно това само̀ да ме намери, вместо аз да го сложа на първи пирон и да го преследвам активно. Но това не беше непременно лошо, защото разшири в неочаквани посоки мрежата ми от контакти в града (и не само), от който се бях откъснал сериозно през 14-те години, прекарани в София и за кратко в Барселона. В последните няколко месеца се чувствам отново на мястото си, срещайки интересни хора със сходно мислене и посоки, с които се отварят интересни възможности за съвместни проекти.

Годината обаче беше пълна с екшън. Започна с учредяването на „Да, България!“ още на 7 януари и продължи с много безсъние до края на кампанията през март.

През лятото регистрирахме Тракия Тех, което беше замислено като fintech инкубатор още в края на 2016 г., но понеже е трудно да се мечтае скромно, решихме да се прицелим в още по-мащабната идея за семейство от вертикални инкубатори като ще започнем с fintech и дигитална трансформация на индустрията, но ако нещата потръгнат, може би ще добавим и други теми към първите две. През 2017 г. успяхме да направим няколко събития за отскок, понеже още си нямаме място, където да подслоняваме екипите. Имаме щедро обещание от един от партньорите ни за чудесна сграда на централната пешеходна главна улица на града, но тя има нужда от ремонт и още не сме официализирали взаимоотношенията и условията, при които бихме могли да я ползваме.

Междувременно чуждестранен институт ни дава шанс да започнем заедно (с още партньори, разбира се) сериозен проект с потенциал да побутне и Пловдив, пък и индустрията около града към интересна тема, свързана с новите материали. Всъщност дори само това ако се случи в началото на 2018 г., ще осмисли адски много усилия и неща занапред.

През есента беше регистрирана още една организация, наречена Тоест, за която обаче ще напиша отделен специален текст, като му дойде времето. И то трябваше вече да е дошло, защото първоначалните планове на екипа ни бяха да се появим преди коледните и новогодишни празници, но не бяхме напълно готови за старт и решихме да отложим за началото на 2018 г.

Та не започнах нов бизнес през 2017 г., но пък ударих по едно рамо за стартирането на нова партия и още две нови и интересни организации през тази година. Пожелавам попътен вятър в платната на всички, свързани и с трите начинания!

За хобита почти нямаше време през 2017 г., но следвайки минималистичните настроения, които са ме обзели, от 2018 г. планирам да снимам само с iPhone, да работя предимно през таблет и може би да показвам на хората, че това не е толкова екстравагантно, колкото изглежда. Дано само да остане време за показване. 🙂

Весели празници на всички!

2017 в ретроспекция

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/2017-flashback/

2017 в ретроспекция

2017 година беше особена година. Протече, разминавайки се тотално с плановете ми за нея, които кроях през есента на 2016 г., а част от тях се случиха, но по напълно различен начин. Случиха се и няколко неща, които изобщо не планирах, но пък заеха центъра на вниманието ми.

Най-ключовото от нещата, които не успях да свърша през годината, беше старт на нов собствен бизнес. Имам усещането, че се разфокусирах в твърде много посоки и оставих точно това само̀ да ме намери, вместо аз да го сложа на първи пирон и да го преследвам активно. Но това не беше непременно лошо, защото разшири в неочаквани посоки мрежата ми от контакти в града (и не само), от който се бях откъснал сериозно през 14-те години, прекарани в София и за кратко в Барселона. В последните няколко месеца се чувствам отново на мястото си, срещайки интересни хора със сходно мислене и посоки, с които се отварят интересни възможности за съвместни проекти.

Годината обаче беше пълна с екшън. Започна с учредяването на „Да, България!“ още на 7 януари и продължи с много безсъние до края на кампанията през март.

През лятото регистрирахме Тракия Тех, което беше замислено като fintech инкубатор още в края на 2016 г., но понеже е трудно да се мечтае скромно, решихме да се прицелим в още по-мащабната идея за семейство от вертикални инкубатори като ще започнем с fintech и дигитална трансформация на индустрията, но ако нещата потръгнат, може би ще добавим и други теми към първите две. През 2017 г. успяхме да направим няколко събития за отскок, понеже още си нямаме място, където да подслоняваме екипите. Имаме щедро обещание от един от партньорите ни за чудесна сграда на централната пешеходна главна улица на града, но тя има нужда от ремонт и още не сме официализирали взаимоотношенията и условията, при които бихме могли да я ползваме.

Междувременно чуждестранен институт ни дава шанс да започнем заедно (с още партньори, разбира се) сериозен проект с потенциал да побутне и Пловдив, пък и индустрията около града към интересна тема, свързана с новите материали. Всъщност дори само това ако се случи в началото на 2018 г., ще осмисли адски много усилия и неща занапред.

През есента беше регистрирана още една организация, наречена Тоест, за която обаче ще напиша отделен специален текст, като му дойде времето. И то трябваше вече да е дошло, защото първоначалните планове на екипа ни бяха да се появим преди коледните и новогодишни празници, но не бяхме напълно готови за старт и решихме да отложим за началото на 2018 г.

Та не започнах нов бизнес през 2017 г., но пък ударих по едно рамо за стартирането на нова партия и още две нови и интересни организации през тази година. Пожелавам попътен вятър в платната на всички, свързани и с трите начинания!

За хобита почти нямаше време през 2017 г., но следвайки минималистичните настроения, които са ме обзели, от 2018 г. планирам да снимам само с iPhone, да работя предимно през таблет и може би да показвам на хората, че това не е толкова екстравагантно, колкото изглежда. Дано само да остане време за показване. 🙂

Весели празници на всички!

2017 в ретроспекция

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/2017-flashback/

2017 в ретроспекция

2017 година беше особена година. Протече, разминавайки се тотално с плановете ми за нея, които кроях през есента на 2016 г., а част от тях се случиха, но по напълно различен начин. Случиха се и няколко неща, които изобщо не планирах, но пък заеха центъра на вниманието ми.

Най-ключовото от нещата, които не успях да свърша през годината, беше старт на нов собствен бизнес. Имам усещането, че се разфокусирах в твърде много посоки и оставих точно това само̀ да ме намери, вместо аз да го сложа на първи пирон и да го преследвам активно. Но това не беше непременно лошо, защото разшири в неочаквани посоки мрежата ми от контакти в града (и не само), от който се бях откъснал сериозно през 14-те години, прекарани в София и за кратко в Барселона. В последните няколко месеца се чувствам отново на мястото си, срещайки интересни хора със сходно мислене и посоки, с които се отварят интересни възможности за съвместни проекти.

Годината обаче беше пълна с екшън. Започна с учредяването на „Да, България!“ още на 7 януари и продължи с много безсъние до края на кампанията през март.

През лятото регистрирахме Тракия Тех, което беше замислено като fintech инкубатор още в края на 2016 г., но понеже е трудно да се мечтае скромно, решихме да се прицелим в още по-мащабната идея за семейство от вертикални инкубатори като ще започнем с fintech и дигитална трансформация на индустрията, но ако нещата потръгнат, може би ще добавим и други теми към първите две. През 2017 г. успяхме да направим няколко събития за отскок, понеже още си нямаме място, където да подслоняваме екипите. Имаме щедро обещание от един от партньорите ни за чудесна сграда на централната пешеходна главна улица на града, но тя има нужда от ремонт и още не сме официализирали взаимоотношенията и условията, при които бихме могли да я ползваме.

Междувременно чуждестранен институт ни дава шанс да започнем заедно (с още партньори, разбира се) сериозен проект с потенциал да побутне и Пловдив, пък и индустрията около града към интересна тема, свързана с новите материали. Всъщност дори само това ако се случи в началото на 2018 г., ще осмисли адски много усилия и неща занапред.

През есента беше регистрирана още една организация, наречена Тоест, за която обаче ще напиша отделен специален текст, като му дойде времето. И то трябваше вече да е дошло, защото първоначалните планове на екипа ни бяха да се появим преди коледните и новогодишни празници, но не бяхме напълно готови за старт и решихме да отложим за началото на 2018 г.

Та не започнах нов бизнес през 2017 г., но пък ударих по едно рамо за стартирането на нова партия и още две нови и интересни организации през тази година. Пожелавам попътен вятър в платната на всички, свързани и с трите начинания!

За хобита почти нямаше време през 2017 г., но следвайки минималистичните настроения, които са ме обзели, от 2018 г. планирам да снимам само с iPhone, да работя предимно през таблет и може би да показвам на хората, че това не е толкова екстравагантно, колкото изглежда. Дано само да остане време за показване. 🙂

Весели празници на всички!

2017 в ретроспекция

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/2017-flashback/

2017 в ретроспекция

2017 година беше особена година. Протече, разминавайки се тотално с плановете ми за нея, които кроях през есента на 2016 г., а част от тях се случиха, но по напълно различен начин. Случиха се и няколко неща, които изобщо не планирах, но пък заеха центъра на вниманието ми.

Най-ключовото от нещата, които не успях да свърша през годината, беше старт на нов собствен бизнес. Имам усещането, че се разфокусирах в твърде много посоки и оставих точно това само̀ да ме намери, вместо аз да го сложа на първи пирон и да го преследвам активно. Но това не беше непременно лошо, защото разшири в неочаквани посоки мрежата ми от контакти в града (и не само), от който се бях откъснал сериозно през 14-те години, прекарани в София и за кратко в Барселона. В последните няколко месеца се чувствам отново на мястото си, срещайки интересни хора със сходно мислене и посоки, с които се отварят интересни възможности за съвместни проекти.

Годината обаче беше пълна с екшън. Започна с учредяването на „Да, България!“ още на 7 януари и продължи с много безсъние до края на кампанията през март.

През лятото регистрирахме Тракия Тех, което беше замислено като fintech инкубатор още в края на 2016 г., но понеже е трудно да се мечтае скромно, решихме да се прицелим в още по-мащабната идея за семейство от вертикални инкубатори като ще започнем с fintech и дигитална трансформация на индустрията, но ако нещата потръгнат, може би ще добавим и други теми към първите две. През 2017 г. успяхме да направим няколко събития за отскок, понеже още си нямаме място, където да подслоняваме екипите. Имаме щедро обещание от един от партньорите ни за чудесна сграда на централната пешеходна главна улица на града, но тя има нужда от ремонт и още не сме официализирали взаимоотношенията и условията, при които бихме могли да я ползваме.

Междувременно чуждестранен институт ни дава шанс да започнем заедно (с още партньори, разбира се) сериозен проект с потенциал да побутне и Пловдив, пък и индустрията около града към интересна тема, свързана с новите материали. Всъщност дори само това ако се случи в началото на 2018 г., ще осмисли адски много усилия и неща занапред.

През есента беше регистрирана още една организация, наречена Тоест, за която обаче ще напиша отделен специален текст, като му дойде времето. И то трябваше вече да е дошло, защото първоначалните планове на екипа ни бяха да се появим преди коледните и новогодишни празници, но не бяхме напълно готови за старт и решихме да отложим за началото на 2018 г.

Та не започнах нов бизнес през 2017 г., но пък ударих по едно рамо за стартирането на нова партия и още две нови и интересни организации през тази година. Пожелавам попътен вятър в платната на всички, свързани и с трите начинания!

За хобита почти нямаше време през 2017 г., но следвайки минималистичните настроения, които са ме обзели, от 2018 г. планирам да снимам само с iPhone, да работя предимно през таблет и може би да показвам на хората, че това не е толкова екстравагантно, колкото изглежда. Дано само да остане време за показване. 🙂

Весели празници на всички!

2017 в ретроспекция

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/2017-flashback/

2017 в ретроспекция

2017 година беше особена година. Протече, разминавайки се тотално с плановете ми за нея, които кроях през есента на 2016 г., а част от тях се случиха, но по напълно различен начин. Случиха се и няколко неща, които изобщо не планирах, но пък заеха центъра на вниманието ми.

Най-ключовото от нещата, които не успях да свърша през годината, беше старт на нов собствен бизнес. Имам усещането, че се разфокусирах в твърде много посоки и оставих точно това само̀ да ме намери, вместо аз да го сложа на първи пирон и да го преследвам активно. Но това не беше непременно лошо, защото разшири в неочаквани посоки мрежата ми от контакти в града (и не само), от който се бях откъснал сериозно през 14-те години, прекарани в София и за кратко в Барселона. В последните няколко месеца се чувствам отново на мястото си, срещайки интересни хора със сходно мислене и посоки, с които се отварят интересни възможности за съвместни проекти.

Годината обаче беше пълна с екшън. Започна с учредяването на „Да, България!“ още на 7 януари и продължи с много безсъние до края на кампанията през март.

През лятото регистрирахме Тракия Тех, което беше замислено като fintech инкубатор още в края на 2016 г., но понеже е трудно да се мечтае скромно, решихме да се прицелим в още по-мащабната идея за семейство от вертикални инкубатори като ще започнем с fintech и дигитална трансформация на индустрията, но ако нещата потръгнат, може би ще добавим и други теми към първите две. През 2017 г. успяхме да направим няколко събития за отскок, понеже още си нямаме място, където да подслоняваме екипите. Имаме щедро обещание от един от партньорите ни за чудесна сграда на централната пешеходна главна улица на града, но тя има нужда от ремонт и още не сме официализирали взаимоотношенията и условията, при които бихме могли да я ползваме.

Междувременно чуждестранен институт ни дава шанс да започнем заедно (с още партньори, разбира се) сериозен проект с потенциал да побутне и Пловдив, пък и индустрията около града към интересна тема, свързана с новите материали. Всъщност дори само това ако се случи в началото на 2018 г., ще осмисли адски много усилия и неща занапред.

През есента беше регистрирана още една организация, наречена Тоест, за която обаче ще напиша отделен специален текст, като му дойде времето. И то трябваше вече да е дошло, защото първоначалните планове на екипа ни бяха да се появим преди коледните и новогодишни празници, но не бяхме напълно готови за старт и решихме да отложим за началото на 2018 г.

Та не започнах нов бизнес през 2017 г., но пък ударих по едно рамо за стартирането на нова партия и още две нови и интересни организации през тази година. Пожелавам попътен вятър в платната на всички, свързани и с трите начинания!

За хобита почти нямаше време през 2017 г., но следвайки минималистичните настроения, които са ме обзели, от 2018 г. планирам да снимам само с iPhone, да работя предимно през таблет и може би да показвам на хората, че това не е толкова екстравагантно, колкото изглежда. Дано само да остане време за показване. 🙂

Весели празници на всички!

2017 в ретроспекция

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/2017-flashback/

2017 година беше особена година. Протече, разминавайки се тотално с плановете ми за нея, които кроях през есента на 2016, а част от тях се случиха, но по напълно различен начин. Случиха се и няколко неща, които изобщо не планирах, но пък заеха центъра на вниманието ми.

Най-ключовото от нещата, които не успях да свърша през годината, беше старт на нов собствен бизнес. Имам усещането, че се разфокусирах в твърде много посоки и оставих точно това само̀ да ме намери, вместо аз да го сложа на първи пирон и да го преследвам активно. Но това не беше непременно лошо, защото разшири в неочаквани посоки мрежата ми от контакти в града (и не само), от който се бях откъснал сериозно през 14-те години, прекарани в София и за кратко в Барселона. В последните няколко месеца се чувствам отново на мястото си, срещайки интересни хора със сходно мислене и посоки, с които се отварят интересни възможности за съвместни проекти.

Годината обаче беше пълна с екшън. Започна с учредяването на „Да, България!“ още на 7 януари и продължи с много безсъние до края на кампанията през март.

През лятото регистрирахме Тракия Тех, което беше замислено като fintech инкубатор още в края на 2016, но понеже е трудно да се мечтае скромно, решихме да се прицелим в още по-мащабната идея за семейство от вертикални инкубатори като ще започнем с fintech и дигитална трансформация на индустрията, но ако нещата потръгнат, може би ще добавим и други теми към първите две. През 2017 успяхме да направим няколко събития за отскок, понеже още си нямаме място, където да подслоняваме екипите. Имаме щедро обещание от един от партньорите ни за чудесна сграда на централната пешеходна главна улица на града, но тя има нужда от ремонт и още не сме официализирали взаимоотношенията и условията, при които бихме могли да я ползваме.

Междувременно чуждестранен институт ни дава шанс да започнем заедно (с още партньори, разбира се) сериозен проект с потенциал да побутне и Пловдив, пък и индустрията около града към интересна тема, свързана с новите материали. Всъщност дори само това ако се случи в началото на 2018, ще осмисли адски много усилия и неща занапред.

През есента беше регистрирана още една организация, наречена Тоест, за която обаче ще напиша отделен специален текст, като му дойде времето. И то трябваше вече да е дошло, защото първоначалните планове на екипа ни бяха да се появим преди коледните и новогодишни празници, но не бяхме напълно готови за старт и решихме да отложим за началото на 2018.

Та не започнах нов бизнес през 2017, но пък ударих по едно рамо за стартирането на нова партия и още две нови и интересни организации през тази година. Пожелавам попътен вятър в платната на всички, свързани и с трите начинания!

За хобита почти нямаше време през 2017, но следвайки минималистичните настроения, които са ме обзели, от 2018 планирам да снимам само с iPhone, да работя предимно през таблет и може би да показвам на хората, че това не е толкова екстравагантно, колкото изглежда. Дано само да остане време за показване. 🙂

Весели празници на всички!

Добре отъпканите пътеки и тротоари на България

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/heatmap-activnost/

Да се представят и осмислят големи масиви от информация е трудна задача. В бизнеса тя обаче става все по-важна, тъй като много фирми разбират важността на данните, които събират и ползата, която могат да имат от тях. Част от тези данни могат да бъдат пуснати свободно в полза на обществото, което както съм писал преди, е новата дефиниция на социална отговорност.

Данните обаче не трябва да са сухи, графиките скучни и затворени в нескопосани слайдове. Те може да са красиви, същинско изкуство. Всъщност, самият процес на създаване да доставя дори повече удоволствие от самия резултат. За мен лично такъв беше проектът за карта на българчетата родени в чужбина. В началото на ноември попаднах на нещо много по-добро, всеобхватно и красиво. Услугата за следене на спортна активност Strava са обновили картата си съдържаща един милард записани дейности – каране на колело, бягане, плуване – по цял свят. Резултатът е просто прекрасен.

Само хора, които са се занимавали с визуализация на гео данни биха оценили описанието как се е променила картата за последните две години. Сложността в изчистване на неточности в измерванията, изглаждане на линиите за сметка на точността, но в полза на четимостта, филтриране на данните и прочие подробности са твърде технически. Затова ще покажа само няколко отрязъка от картата, които може да са интересни на всички. Интерактивната версия ще намерите тук.

В началото виждате картата на София събираща цялата дейност. Забелязват се няколко доста „горещи“ региона – най-вече парковете. Следващата снимка показва само бягането и ходенето наложени върху сателитна снимка на града. Отново парковете са изключително посещавани. Почти нищо във Факултета, Красно село, Манастирски ливади и няколко други крайни квартала.

Тук не разглеждам активността плуване, макар да се забелязват няколко басейна в градовете – най-вече по гребната в Пловдив. Липсата на активност по езерата е ясно видима и показва колко нечисти са и колко липсва спортна инфраструктура.

Ако погледнем зимните спортове (ски, кънки), вижда се ясно очертана пистата на Витоша заедно с няколко връщания с колите до София.

Погледнато по на юг се вижда значително по-голяма активност на Боровец и Банско заедно с ясни очертания къде са пистите.

За цяла България карането на ски изглежда ето така. Това изглежда е практически единственият зимен спорт. Разбира се, важно е да се разбере, че това тук не е представителна извадка за всички спортуващи – нито каращите ски, нито колело, нито бягащите. Това показва активността единствено на потребителите на едно от много приложения за следене на спортна активност, макар и едно от големите. Явно достатъчно в България го използват, за да виждаме толкова добре очертанията.

Често Банско се сравнява с пистите в Алпите – какви цени и условия имало там и какви тук. Това се дава като аргумент ту за, ту против конкретния концесионер, нова писта или лифт. Тези карти дават ясна представа за разликата в мащабите и възможностите, които предоставя релефа. От там идва и конкуренцията, алтернативите и прочие.

Тук виждате по-голямата част от Алпите – предимно Швейцария и Австрийската част. Мащабът е еднакъв с горната карта.

Връщаме се в България, тъй като всъщност ските не са единствените зимни спортове записани от мобилното приложение. Ето тук виждате ледената пързалка в Пловдив.Такива се забелязват в София и други градове.

И накрая – пешеходната карта на България. Мисля, че всички дължим овации на онези записали активност „ходене“ по билото на Стара Планина от край до край.

Картата сама по себе си е интересна и красива, поне по мое мнение, но може да бъде полезна по още неочаквани начини. Strava очевидно са направили картата, за да покажат колко много потребители имат и да поставят в контекст активността на всеки от тях. Данните, които са пуснали са анонимизирани и взети заедно показват „горещите“ точки в градовете. Това може да е още един източник на информация за пропуски в инфраструктурата, неизползван потенциал, концентрация на пешеходци и велосипедисти, а от там и повишен риск от инциденти и прочие. Именно от там идва ползата частни компании да споделят „изчистени“ данни от работата си – допринасят към общата екосистема.

Webinar на TrakiaTech на тема SCADA

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/trakiatech-webinar-scada/

Първият път, когато се сблъсках със SCADA си помислих колко много потенциал има в тази платформа и колко ужасно дървено е реализирана тя. Дълго време за мен това беше пример за консервативна и егоцентрична система. Твърде затворена, скъпа, със сложно лицензиране – тя беше пълна противоположност на това, което се опитваше да бъде – универсална индустриална платформа за контрол и управление.

Времето обаче променя много неща. В наши дни вече има реализации, които са все по-отворени, поддържат все по-набъбващо количество протоколи и стандарти за интеграция, потребителските интерфейси са web-базирани, лицензирането е ясно и простичко (per server), данните се съхраняват в лесни за споделяне с други платформи бази-данни, имат все по-читави и разнообразни развойни средства. И най-важното – достъпни са и за по-малки и средни предприятия.

За една такава модерна и нова платформа, наречена Ignition SCADA решихме да ви разкажем в последния си семинар за тази календарна година с колегите ми от Trakia Tech и разбира се в главната роля ще бъдат нашите приятели от SIVIKO, които освен че са оторизиран партньор за Ignition SCADA за България, я използват и като я внедряват в част от собствените си разработки.

Те ще споделят от първо лице опита си, както с използването и внедряването ѝ в собствените им продукти, така във фабриките на техни клиенти.

Този път ще експериментираме с нов формат на събитието – ограничен малък брой наши гости ще могат да наблюдават презентацията на живо, да участват в дискусия и да задават въпросите си към лекторите ни, а след това и да останат за неформален разговор и networking помежду си. Това ще бъдат първите, които закупят VIP pass от сайта ни, преди да са се изчерпали местата.

Тези, които не могат или не успеят навреме да се регистрират за да присъстват, ще могат да гледат (само презентацията) чрез живо излъчване в нашия нов канал в YouTube на адрес https://trakia.tech/live или в последствие на запис, отново там. Това, разбира се, ще е безплатно, но без възможност за участие в дискусията и networking частта след нея.

Иначе всичко ще се случи на 11 декември (понеделник), от 16 часа, в Пловдив, при нашите любезни домакини Limacon. Заповядайте!

Да побутнем бъдещето

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/push-the-future/

Да побутнем бъдещето

Представете си, че сме няколко години напред в бъдещето. Но не повече от пръстите на едната ви ръка. Искате да произведете някакъв продукт. Влизате във фабриката с проектната си документация, записана на някакъв цифров носител… Или не – дори нямате съвсем прецизна такава, но с помощта на инженерния екип тя скоро става готова, като междувременно сте изяснили всички въпроси, свързани с това какви точно материали да бъдат вложени, какви техни специфики да бъдат използвани или евентуални проблеми и слаби места да бъдат избегнати. Как всичко да се направи при най-оптимална цена и бързина на производство. Повечето от тези решения ви подсказва самата информационна система на фабриката, защото разполага с натрупани данни и статистика, а machine learning алгоритмите стават все по-добри. Съобразени са регулационните изисквания, ако продуктът има отношения към тях. Уточнени са доставчиците на материали, цените им, дори разполагате с прогноза как би се отразила върху вашата цена някоя промяна на пазарите на суровини и материали. Знаете кои и какви са възможните най-подходящи заместители. Знаете подробно как ще се рециклира продуктът ви, след като приключи експлотационният му период. Имате най-детайлни количествени сметки и при всяка промяна в изделието те се опресняват автоматично. Накрая слагате очила за виртуална реалност и разглеждате продукта си „на живо“ още преди изобщо той да е влязъл в производство.

Ако всичко е както трябва – пускате поръчката за продукция, фабриката се преконфигурира съобразно новото изделие, а това с всяка следваща година ще се случва все по-автоматично и бързо. Транспортни роботи ще зареждат от склад нужните материали, колаборативните им „колеги“ (коботи) по поточните линии ще обслужват машините и производството на новото изделие (сменяйки например изхабените инструменти, зареждайки заготовки, опаковайки и т.н.), а накрая, вече в склада за готова продукция, ще финишират подредени, с етикети или маркирани с RFID, NFC или QR бройките завършени изделия, готови за експедиция. Таговете на съответната маркировка вероятно ще са в blockchain база, за проследяемост и доказване на оригинално производство и произход. Хора все още ще са нужни, но повечето ще са в инженерния отдел или в, да го наречем, контролния център на фабриката. Сред машините ще бъдат все по-малко и по-малко. А подобно производството за все повече неща ще е все по-възможно да бъде дори денонощно.

По време на целия процес ще можете да следите бройките, темпото, разхода на суровини и енергия – и не в някакви ужасни таблици с мърдащи числа, а чрез удобни, човешки интерфейси и визуализации, включително отдалечено чрез смартфон или таблет, защото всъщност няма какво толкова да правите във фабриката… Системите за анализиране на данните от датчиците и следене на параметрите на машините ще „предвиждат“ и подсказват за евентуални претоварвания на машини и инструменти, за потенциални проблеми и брак…

„Мечтая да е възможно фабриката ми да е продължение на нервната ми система, да мога да я почувствам и да взимам решения на тази база“, ми каза наскоро един индустриалец.

И нека тук спрем да си представяме, защото… това изобщо не е фантастика. Технологиите, които са нужни това да бъде възможно, са вече около нас. В индустрията обаче има много препъни камъни, заложени основно от различни вендори, в стремеж да запазят пазарни сегменти за себе си. Много машини не споделят никакви данни. Често липсват стандарти (или пък те не се ползват), които да спомагат интеграцията между компоненти от различни производители. Доставчиците на информационни системи се опитват да продават това, което вече са разработили, и твърде малко се интересуват от реалните нужди и проблеми в производствения сектор. След десетилетия, в които се извършва автоматизация и цифровизация (да, формално третата индустриална революция започва през 70-те години на миналия век), информационните технологии продължават да са фокусирани предимно в enablement и поддръжка, и твърде малко в реални, практични и ползотворни, специфични за сегмента иновации. В света на ИТ продължава да вирее горделивото, но безпочвено очакване индустрията да се напасне към тях, вместо технологиите да са пригодни за индустрията.

Но в крайна сметка иновациите се случват – при това лавинообразно. Някои са по-значими от други или пък изчакват своя момент да заблестят. И това съвсем не е самоцелно или извън контекст.

Такава модерна, дигитална фабрика е напълно възможна. От днешна гледна точка е по-лесно да си я представим като плавна еволюция на съществуваща традиционна такава, отколкото да се планира и построи от нулата. И при това не са нужни твърде много време, твърде много хора или някакви огромни усилия. Трябва да се огледат и оценят налични платформи и технологии заедно с възможните интеграции помежду им. Да се отсеят тези с най-добър потенциал и да се тестват в реална среда. Да се подберат или доработят приложения. И нещата ще започнат да се получават – не изведнъж, но всичко това е напълно реалистично – и ако се стартира сега, да започнат да се виждат реални резултати между 2020 и 2025 година. При това в България, в Пловдив, в Търново или Габрово. Или навсякъде другаде, но преди няколко дни с един от визионерите в индустрията около Пловдив обсъждахме, че ако успеем да го направим тук, значи може да се направи навсякъде. И да се мултиплексира колкото е нужно.

Нужни са няколко души с капацитет и готовност да се фокусират в темата – в идеалния случай ще са хора, малко по-широкопрофилни като натрупан опит, които не се страхуват да мислят извън рамките на текущата си тясна специалност. Такива, които да са с нагласа бързо да скачат и навлизат в нова територия, софтуер или платформа. Да имат способността да вникват под повърхността на техническата документация, за да преценят потенциала на една система. Важен е интеграторският подход – погледът към общата картинка и крайната цел всичко да работи заедно. Потенциалът на една машина или система извън контекста на общата интеграция, ако тя е твърде трудна, скъпа или невъзможна, е с пренебрежимо значение. Всякакъв ИТ опит ще е от полза, но в идеалния случай комбинацията от ИТ и инженерство (електроника и/или автоматизация) ще е брилянтната сплав. Иначе всяко окей по някоя (или повече) от следните посоки ще е плюс:

  • аналитично и критично мислене (креативно и out-of-the-box)
  • някой от стандартните езици за програмиране като C или Java
  • някоя и друга база-данни (поне SQL), както и HTML, и REST
  • опит с програмиране на контролери
  • IoT или IIoT (Industrial IoT), MQTT (или други M2M протоколи)
  • комфортно ползване на различни операционни системи (минимум Linux и Windows)
  • PLM (product lifecycle management), но не PLCM (product life-cycle management в маркетинг смисъл)
  • machine learning
  • всякакъв друг опит в/от индустрията
  • умения за кратко и фокусирано изразяване и писане
  • готовност за споделяне на знания и работа в екип
  • прагматичен и практически-ориентиран подход към проблемите
  • използване на инструменти за управление на задачи, проекти и лични ангажименти (календар, trello, todoist и др.)

Английският език е нужен като минимум на работно ниво, защото макар и не непрекъснато, ще се работи в многоезична среда и този език се явява най-малкото общо кратно за общуване и документиране.

И ако това по-горе зазвучи претенциозно в нечии уши, бързам да уточня, че няма да правим никакви революции и иновации – просто ще свършим малко полезна работа. В идеалния случай просто ще побутнем леко еволюцията напред. 🙂

Такива неща вече се правят в една или друга степен. Започват да се появяват и вендори, които ще твърдят, че могат да продадат най-подходящото цялостно решение. Истината е, че много от тях просто се опитват да вкарат колкото могат повече клиенти в собствената си екосистема. Няма универсални решения – във всяко индустриално производство има много специфики, които трябва да се имат наум. Решенията е добре да са „ушити“ по мярка и интегрирани, с подбор на най-оптималните компоненти от различни вендори.

Затова размахвам знаменце, че търся колеги и партньори. Имам подадени ръце и готовност за съвместна работа с представители на индустрията около Пловдив (в момента ми е най-лесно и на мен, и на тях, да разсъждаваме в рамките на Пловдив). Основната тяхна тревога е, че няма да се намерят нужните хора. Затова искам да проведа като начало един тур от разговори с тези, които биха се заинтересували да работим заедно по темата, а след това ще обсъждаме следващи стъпки. Имам няколко души наум, с които ще говоря лично, но по-голямата част от тях са ангажирани с други неща. Затова, пишейки този текст, се надявам, че ще се намерим и с нови колеги.

Аз лично вярвам, че успехът е свързан с партньорство и колаборация, а не е заключен в ревнивото пазене на двадесетте реда код, които си написал така или иначе пак като импровизация върху нечий друг труд, положен преди теб. Знанието, затворено между двете ти уши, просто остарява бързо и не върши никаква работа, ако не си го споделил с останалите. Времето на парцелираното познание и ексклузивни умения приключи неотдавна. Сега можем да постигнем нещо смислено само чрез взаимни усилия и екипна работа.

В случай че проявявате интерес, моля свържете се с мен и споделете каквото прецените за важно за ваш предишен опит или нагласа към темата. С най-интересните хора ще се постарая да се видим на живо възможно най-скоро.

Да побутнем бъдещето

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/push-the-future/

Да побутнем бъдещето

Представете си, че сме няколко години напред в бъдещето. Но не повече от пръстите на едната ви ръка. Искате да произведете някакъв продукт. Влизате във фабриката с проектната си документация, записана на някакъв цифров носител… Или не – дори нямате съвсем прецизна такава, но с помощта на инженерния екип тя скоро става готова, като междувременно сте изяснили всички въпроси, свързани с това какви точно материали да бъдат вложени, какви техни специфики да бъдат използвани или евентуални проблеми и слаби места да бъдат избегнати. Как всичко да се направи при най-оптимална цена и бързина на производство. Повечето от тези решения ви подсказва самата информационна система на фабриката, защото разполага с натрупани данни и статистика, а machine learning алгоритмите стават все по-добри. Съобразени са регулационните изисквания, ако продуктът има отношения към тях. Уточнени са доставчиците на материали, цените им, дори разполагате с прогноза как би се отразила върху вашата цена някоя промяна на пазарите на суровини и материали. Знаете кои и какви са възможните най-подходящи заместители. Знаете подробно как ще се рециклира продуктът ви, след като приключи експлотационният му период. Имате най-детайлни количествени сметки и при всяка промяна в изделието те се опресняват автоматично. Накрая слагате очила за виртуална реалност и разглеждате продукта си „на живо“ още преди изобщо той да е влязъл в производство.

Ако всичко е както трябва – пускате поръчката за продукция, фабриката се преконфигурира съобразно новото изделие, а това с всяка следваща година ще се случва все по-автоматично и бързо. Транспортни роботи ще зареждат от склад нужните материали, колаборативните им „колеги“ (коботи) по поточните линии ще обслужват машините и производството на новото изделие (сменяйки например изхабените инструменти, зареждайки заготовки, опаковайки и т.н.), а накрая, вече в склада за готова продукция, ще финишират подредени, с етикети или маркирани с RFID, NFC или QR бройките завършени изделия, готови за експедиция. Таговете на съответната маркировка вероятно ще са в blockchain база, за проследяемост и доказване на оригинално производство и произход. Хора все още ще са нужни, но повечето ще са в инженерния отдел или в, да го наречем, контролния център на фабриката. Сред машините ще бъдат все по-малко и по-малко. А подобно производството за все повече неща ще е все по-възможно да бъде дори денонощно.

По време на целия процес ще можете да следите бройките, темпото, разхода на суровини и енергия – и не в някакви ужасни таблици с мърдащи числа, а чрез удобни, човешки интерфейси и визуализации, включително отдалечено чрез смартфон или таблет, защото всъщност няма какво толкова да правите във фабриката… Системите за анализиране на данните от датчиците и следене на параметрите на машините ще „предвиждат“ и подсказват за евентуални претоварвания на машини и инструменти, за потенциални проблеми и брак…

„Мечтая да е възможно фабриката ми да е продължение на нервната ми система, да мога да я почувствам и да взимам решения на тази база“, ми каза наскоро един индустриалец.

И нека тук спрем да си представяме, защото… това изобщо не е фантастика. Технологиите, които са нужни това да бъде възможно, са вече около нас. В индустрията обаче има много препъни камъни, заложени основно от различни вендори, в стремеж да запазят пазарни сегменти за себе си. Много машини не споделят никакви данни. Често липсват стандарти (или пък те не се ползват), които да спомагат интеграцията между компоненти от различни производители. Доставчиците на информационни системи се опитват да продават това, което вече са разработили, и твърде малко се интересуват от реалните нужди и проблеми в производствения сектор. След десетилетия, в които се извършва автоматизация и цифровизация (да, формално третата индустриална революция започва през 70-те години на миналия век), информационните технологии продължават да са фокусирани предимно в enablement и поддръжка, и твърде малко в реални, практични и ползотворни, специфични за сегмента иновации. В света на ИТ продължава да вирее горделивото, но безпочвено очакване индустрията да се напасне към тях, вместо технологиите да са пригодни за индустрията.

Но в крайна сметка иновациите се случват – при това лавинообразно. Някои са по-значими от други или пък изчакват своя момент да заблестят. И това съвсем не е самоцелно или извън контекст.

Такава модерна, дигитална фабрика е напълно възможна. От днешна гледна точка е по-лесно да си я представим като плавна еволюция на съществуваща традиционна такава, отколкото да се планира и построи от нулата. И при това не са нужни твърде много време, твърде много хора или някакви огромни усилия. Трябва да се огледат и оценят налични платформи и технологии заедно с възможните интеграции помежду им. Да се отсеят тези с най-добър потенциал и да се тестват в реална среда. Да се подберат или доработят приложения. И нещата ще започнат да се получават – не изведнъж, но всичко това е напълно реалистично – и ако се стартира сега, да започнат да се виждат реални резултати между 2020 и 2025 година. При това в България, в Пловдив, в Търново или Габрово. Или навсякъде другаде, но преди няколко дни с един от визионерите в индустрията около Пловдив обсъждахме, че ако успеем да го направим тук, значи може да се направи навсякъде. И да се мултиплексира колкото е нужно.

Нужни са няколко души с капацитет и готовност да се фокусират в темата – в идеалния случай ще са хора, малко по-широкопрофилни като натрупан опит, които не се страхуват да мислят извън рамките на текущата си тясна специалност. Такива, които да са с нагласа бързо да скачат и навлизат в нова територия, софтуер или платформа. Да имат способността да вникват под повърхността на техническата документация, за да преценят потенциала на една система. Важен е интеграторският подход – погледът към общата картинка и крайната цел всичко да работи заедно. Потенциалът на една машина или система извън контекста на общата интеграция, ако тя е твърде трудна, скъпа или невъзможна, е с пренебрежимо значение. Всякакъв ИТ опит ще е от полза, но в идеалния случай комбинацията от ИТ и инженерство (електроника и/или автоматизация) ще е брилянтната сплав. Иначе всяко окей по някоя (или повече) от следните посоки ще е плюс:

  • аналитично и критично мислене (креативно и out-of-the-box)
  • някой от стандартните езици за програмиране като C или Java
  • някоя и друга база-данни (поне SQL), както и HTML, и REST
  • опит с програмиране на контролери
  • IoT или IIoT (Industrial IoT), MQTT (или други M2M протоколи)
  • комфортно ползване на различни операционни системи (минимум Linux и Windows)
  • PLM (product lifecycle management), но не PLCM (product life-cycle management в маркетинг смисъл)
  • machine learning
  • всякакъв друг опит в/от индустрията
  • умения за кратко и фокусирано изразяване и писане
  • готовност за споделяне на знания и работа в екип
  • прагматичен и практически-ориентиран подход към проблемите
  • използване на инструменти за управление на задачи, проекти и лични ангажименти (календар, trello, todoist и др.)

Английският език е нужен като минимум на работно ниво, защото макар и не непрекъснато, ще се работи в многоезична среда и този език се явява най-малкото общо кратно за общуване и документиране.

И ако това по-горе зазвучи претенциозно в нечии уши, бързам да уточня, че няма да правим никакви революции и иновации – просто ще свършим малко полезна работа. В идеалния случай просто ще побутнем леко еволюцията напред. 🙂

Такива неща вече се правят в една или друга степен. Започват да се появяват и вендори, които ще твърдят, че могат да продадат най-подходящото цялостно решение. Истината е, че много от тях просто се опитват да вкарат колкото могат повече клиенти в собствената си екосистема. Няма универсални решения – във всяко индустриално производство има много специфики, които трябва да се имат наум. Решенията е добре да са „ушити“ по мярка и интегрирани, с подбор на най-оптималните компоненти от различни вендори.

Затова размахвам знаменце, че търся колеги и партньори. Имам подадени ръце и готовност за съвместна работа с представители на индустрията около Пловдив (в момента ми е най-лесно и на мен, и на тях, да разсъждаваме в рамките на Пловдив). Основната тяхна тревога е, че няма да се намерят нужните хора. Затова искам да проведа като начало един тур от разговори с тези, които биха се заинтересували да работим заедно по темата, а след това ще обсъждаме следващи стъпки. Имам няколко души наум, с които ще говоря лично, но по-голямата част от тях са ангажирани с други неща. Затова, пишейки този текст, се надявам, че ще се намерим и с нови колеги.

Аз лично вярвам, че успехът е свързан с партньорство и колаборация, а не е заключен в ревнивото пазене на двадесетте реда код, които си написал така или иначе пак като импровизация върху нечий друг труд, положен преди теб. Знанието, затворено между двете ти уши, просто остарява бързо и не върши никаква работа, ако не си го споделил с останалите. Времето на парцелираното познание и ексклузивни умения приключи неотдавна. Сега можем да постигнем нещо смислено само чрез взаимни усилия и екипна работа.

В случай че проявявате интерес, моля свържете се с мен и споделете каквото прецените за важно за ваш предишен опит или нагласа към темата. С най-интересните хора ще се постарая да се видим на живо възможно най-скоро.

Да побутнем бъдещето

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/push-the-future/

Представете си, че сме няколко години напред в бъдещето. Но не повече от пръстите на едната ви ръка. Искате да произведете някакъв продукт. Влизате във фабриката с проектната си документация, записана на някакъв цифров носител… Или не – дори нямате съвсем прецизна такава, но с помощта на инженерния екип тя скоро става готова, като междувременно сте изяснили всички въпроси, свързани с това какви точно материали да бъдат вложени, какви техни специфики да бъдат използвани или евентуални проблеми и слаби места да бъдат избегнати. Как всичко да се направи при най-оптимална цена и бързина на производство. Повечето от тези решения ви подсказва самата информационна система на фабриката, защото разполага с натрупани данни и статистика, а machine learning алгоритмите стават все по-добри. Съобразени са регулационните изисквания, ако продуктът има отношения към тях. Уточнени са доставчиците на материали, цените им, дори разполагате с прогноза как би се отразила върху вашата цена някоя промяна на пазарите на суровини и материали. Знаете кои и какви са възможните най-подходящи заместители. Знаете подробно как ще се рециклира продуктът ви, след като приключи експлотационният му период. Имате най-детайлни количествени сметки и при всяка промяна в изделието те се опресняват автоматично. Накрая слагате очила за виртуална реалност и разглеждате продукта си „на живо“ още преди изобщо той да е влязъл в производство.

Ако всичко е както трябва – пускате поръчката за продукция, фабриката се преконфигурира съобразно новото изделие, а това с всяка следваща година ще се случва все по-автоматично и бързо. Транспортни роботи ще зареждат от склад нужните материали, колаборативните им „колеги“ (коботи) по поточните линии ще обслужват машините и производството на новото изделие (сменяйки например изхабените инструменти, зареждайки заготовки, опаковайки и т.н.), а накрая, вече в склада за готова продукция, ще финишират подредени, с етикети или маркирани с RFID, NFC или QR бройките завършени изделия, готови за експедиция. Таговете на съответната маркировка вероятно ще са в blockchain база, за проследяемост и доказване на оригинално производство и произход. Хора все още ще са нужни, но повечето ще са в инженерния отдел или в, да го наречем, контролния център на фабриката. Сред машините ще бъдат все по-малко и по-малко. А подобно производството за все повече неща ще е все по-възможно да бъде дори денонощно.

По време на целия процес ще можете да следите бройките, темпото, разхода на суровини и енергия – и не в някакви ужасни таблици с мърдащи числа, а чрез удобни, човешки интерфейси и визуализации, включително отдалечено чрез смартфон или таблет, защото всъщност няма какво толкова да правите във фабриката… Системите за анализиране на данните от датчиците и следене на параметрите на машините ще „предвиждат“ и подсказват за евентуални претоварвания на машини и инструменти, за потенциални проблеми и брак…

„Мечтая да е възможно фабриката ми да е продължение на нервната ми система, да мога да я почувствам и да взимам решения на тази база“, ми каза наскоро един индустриалец.

И нека тук спрем да си представяме, защото… това изобщо не е фантастика. Технологиите, които са нужни това да бъде възможно, са вече около нас. В индустрията обаче има много препъни камъни, заложени основно от различни вендори, в стремеж да запазят пазарни сегменти за себе си. Много машини не споделят никакви данни. Често липсват стандарти (или пък те не се ползват), които да спомагат интеграцията между компоненти от различни производители. Доставчиците на информационни системи се опитват да продават това, което вече са разработили, и твърде малко се интересуват от реалните нужди и проблеми в производствения сектор. След десетилетия, в които се извършва автоматизация и цифровизация (да, формално третата индустриална революция започва през 70-те години на миналия век), информационните технологии продължават да са фокусирани предимно в enablement и поддръжка, и твърде малко в реални, практични и ползотворни, специфични за сегмента иновации. В света на ИТ продължава да вирее горделивото, но безпочвено очакване индустрията да се напасне към тях, вместо технологиите да са пригодни за индустрията.

Но в крайна сметка иновациите се случват – при това лавинообразно. Някои са по-значими от други или пък изчакват своя момент да заблестят. И това съвсем не е самоцелно или извън контекст.

Такава модерна, дигитална фабрика е напълно възможна. От днешна гледна точка е по-лесно да си я представим като плавна еволюция на съществуваща традиционна такава, отколкото да се планира и построи от нулата. И при това не са нужни твърде много време, твърде много хора или някакви огромни усилия. Трябва да се огледат и оценят налични платформи и технологии заедно с възможните интеграции помежду им. Да се отсеят тези с най-добър потенциал и да се тестват в реална среда. Да се подберат или доработят приложения. И нещата ще започнат да се получават – не изведнъж, но всичко това е напълно реалистично – и ако се стартира сега, да започнат да се виждат реални резултати между 2020 и 2025 година. При това в България, в Пловдив, в Търново или Габрово. Или навсякъде другаде, но преди няколко дни с един от визионерите в индустрията около Пловдив обсъждахме, че ако успеем да го направим тук, значи може да се направи навсякъде. И да се мултиплексира колкото е нужно.

Нужни са няколко души с капацитет и готовност да се фокусират в темата – в идеалния случай ще са хора, малко по-широкопрофилни като натрупан опит, които не се страхуват да мислят извън рамките на текущата си тясна специалност. Такива, които да са с нагласа бързо да скачат и навлизат в нова територия, софтуер или платформа. Да имат способността да вникват под повърхността на техническата документация, за да преценят потенциала на една система. Важен е интеграторският подход – погледът към общата картинка и крайната цел всичко да работи заедно. Потенциалът на една машина или система извън контекста на общата интеграция, ако тя е твърде трудна, скъпа или невъзможна, е с пренебрежимо значение. Всякакъв ИТ опит ще е от полза, но в идеалния случай комбинацията от ИТ и инженерство (електроника и/или автоматизация) ще е брилянтната сплав. Иначе всяко окей по някоя (или повече) от следните посоки ще е плюс:

  • аналитично и критично мислене (креативно и out-of-the-box)
  • някой от стандартните езици за програмиране като C или Java
  • някоя и друга база-данни (поне SQL), както и HTML, и REST
  • опит с програмиране на контролери
  • IoT или IIoT (Industrial IoT), MQTT (или други M2M протоколи)
  • комфортно ползване на различни операционни системи (минимум Linux и Windows)
  • PLM (product lifecycle management), но не PLCM (product life-cycle management в маркетинг смисъл)
  • machine learning
  • всякакъв друг опит в/от индустрията
  • умения за кратко и фокусирано изразяване и писане
  • готовност за споделяне на знания и работа в екип
  • прагматичен и практически-ориентиран подход към проблемите
  • използване на инструменти за управление на задачи, проекти и лични ангажименти (календар, trello, todoist и др.)

Английският език е нужен като минимум на работно ниво, защото макар и не непрекъснато, ще се работи в многоезична среда и този език се явява най-малкото общо кратно за общуване и документиране.

И ако това по-горе зазвучи претенциозно в нечии уши, бързам да уточня, че няма да правим никакви революции и иновации – просто ще свършим малко полезна работа. В идеалния случай просто ще побутнем леко еволюцията напред. 🙂

Такива неща вече се правят в една или друга степен. Започват да се появяват и вендори, които ще твърдят, че могат да продадат най-подходящото цялостно решение. Истината е, че много от тях просто се опитват да вкарат колкото могат повече клиенти в собствената си екосистема. Няма универсални решения – във всяко индустриално производство има много специфики, които трябва да се имат наум. Решенията е добре да са „ушити“ по мярка и интегрирани, с подбор на най-оптималните компоненти от различни вендори.

Затова размахвам знаменце, че търся колеги и партньори. Имам подадени ръце и готовност за съвместна работа с представители на индустрията около Пловдив (в момента ми е най-лесно и на мен, и на тях, да разсъждаваме в рамките на Пловдив). Основната тяхна тревога е, че няма да се намерят нужните хора. Затова искам да проведа като начало един тур от разговори с тези, които биха се заинтересували да работим заедно по темата, а след това ще обсъждаме следващи стъпки. Имам няколко души наум, с които ще говоря лично, но по-голямата част от тях са ангажирани с други неща. Затова, пишейки този текст, се надявам, че ще се намерим и с нови колеги.

Аз лично вярвам, че успехът е свързан с партньорство и колаборация, а не е заключен в ревнивото пазене на двадесетте реда код, които си написал така или иначе пак като импровизация върху нечий друг труд, положен преди теб. Знанието, затворено между двете ти уши, просто остарява бързо и не върши никаква работа, ако не си го споделил с останалите. Времето на парцелираното познание и ексклузивни умения приключи неотдавна. Сега можем да постигнем нещо смислено само чрез взаимни усилия и екипна работа.

В случай че проявявате интерес, моля свържете се с мен (чрез формуляра по-долу) и споделете каквото прецените за важно за ваш предишен опит или нагласа към темата. С най-интересните хора ще се постарая да се видим на живо възможно най-скоро.

14 години

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/14years/

14 години

Преди 6 години беше последният път, когато отбелязах рождения ден на този блог. Оттогава понамалих честотата на писането тук (а и по принцип писането). Сега, още 6 години след това, няма да обещавам, че отново ще го зачестя, не само защото няма и сам да си повярвам, но и защото си мисля, че новото темпо е по-близо до сегашното ми аз – говори само когато има какво да каже (или да изкрещи, което все по-често му се налага). А и ми предстои да пиша скоро на едно друго място и не зная колко теми и сили ще остават за този блог. Ще видим…

Иначе 14 години са ужасно много време. Точно толкова ме нямаше и в Пловдив, и междувременно разбрах, че това, което наричаме корени, всъщност не съществува, но усилията да се почувстваш отново на мястото си са съвсем реални. Поне за мен.

Вероятно съм останал един от малкото, които още ползваме някакъв RSS-четец, и с всеки ден, ровейки се в емисиите му, все повече ми липсва не откриването на нови интересни блогъри – защото такива продължават да се появяват – а отсъствието на старите. И индиректната комуникация с тях – с тези които имахме какво да си кажем и да се прочетем, без оковите на клишетата в главите ни, а с широкоскроеността на съзнанията ни. Не с реплики из социалките, а с лични гледни точки, развити в блоговете ни, с повече от няколко бързи изречения.

Подобно на философията slow food може би има потребност и от бавна публицистика – такава лична, от първо лице. Поне аз си признавам, че имам потребност от нея.

Иначе няма да спра да пиша тук, колкото и да е рядко… Но да кажа, че липсвате – тези, които моят Inoreader листва като inactive feeds. И да – усилията да се почувстваш отново на мястото си след дълга пауза са съвсем реални, но си струват.

14 години

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/14years/

14 години

Преди 6 години беше последният път, когато отбелязах рождения ден на този блог. Оттогава понамалих честотата на писането тук (а и по принцип писането). Сега, още 6 години след това, няма да обещавам, че отново ще го зачестя, не само защото няма и сам да си повярвам, но и защото си мисля, че новото темпо е по-близо до сегашното ми аз – говори само когато има какво да каже (или да изкрещи, което все по-често му се налага). А и ми предстои да пиша скоро на едно друго място и не зная колко теми и сили ще остават за този блог. Ще видим…

Иначе 14 години са ужасно много време. Точно толкова ме нямаше и в Пловдив, и междувременно разбрах, че това, което наричаме корени, всъщност не съществува, но усилията да се почувстваш отново на мястото си са съвсем реални. Поне за мен.

Вероятно съм останал един от малкото, които още ползваме някакъв RSS-четец, и с всеки ден, ровейки се в емисиите му, все повече ми липсва не откриването на нови интересни блогъри – защото такива продължават да се появяват – а отсъствието на старите. И индиректната комуникация с тях – с тези които имахме какво да си кажем и да се прочетем, без оковите на клишетата в главите ни, а с широкоскроеността на съзнанията ни. Не с реплики из социалките, а с лични гледни точки, развити в блоговете ни, с повече от няколко бързи изречения.

Подобно на философията slow food може би има потребност и от бавна публицистика – такава лична, от първо лице. Поне аз си признавам, че имам потребност от нея.

Иначе няма да спра да пиша тук, колкото и да е рядко… Но да кажа, че липсвате – тези, които моят Inoreader листва като inactive feeds. И да – усилията да се почувстваш отново на мястото си след дълга пауза са съвсем реални, но си струват.