Преди няколко дена ми блокираха профила във Фейсбук. Бил съм обиждал Георги Марков. Той се бил изкарал достоен българин, пък аз съм имал нахалството да го питам в кой си…
Ще излезе, че изгражданите повече от десетилетие неофеодални структури по места, които Бойко уж държеше здраво, както кучетата си на разходка, всъщност са глутници чакали. Когато алфа мъжкарят беше силен,…
От моментните резултатите от изборите може да се направят няколко извода. Един изключително очевиден и два-три други по-ненабиващи се на очи. Ами, да, месиански народ сме си и това си…
Ей, значи, скъсаха се от мрънкане тия опозиционери! Ти му казваш, че не става да се гласува електронно, то мрънка, че не сме в каменната ера. Ти се опитваш като…
Преателе, съмишленици, мачолюбещи лелки и други граждани за европейско развитие на България, имам удоволствието да ви съобщя, че за пореден път аз ще докажа, че страната ни е водещ фактор…
Представяте ли си как биха се изразили членовете на Венецианската комисия, ако не бяха достатъчно добре владеещи метафоричния изказ юристи? Да, за оня проект на Конституция, спасителната сламка, поредната партенка…
Денят на спасяването на българските евреи от Холокоста и почитане паметта на невинно загиналите 11343 евреи от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот бе отбелязан с тържествен ритуал, организиран от…
“Openlux” беше поредният пас за воле. Пас, който шепата наистина разследващи журналисти в България подадоха по конец към институциите. Ако си позволя да използвам метафора и да оприлича родната Прокуратура…
Сега, понеже много хора разпитват, а не ми се ходи до Народното събрание да се обяснявам на някакъв си парламентарен контрол. Последните пъти, когато се опитах да пристъпя там, ме…
Седя, скучая и си барам каскета. По никакъв начин не мога да разбера логиката на някои хора в тази държава. Е, признавам си, не съм се и опитвал кой знае…
Много правилно го каза заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. От жипката на премиера Борисов светът се вижда по-добре. И ние нямаме никаква причина да се съмняваме в…
Баце, мислим, че сме доказали верността си към теб в какви ли не екстремни ситуации, но вече не издържаме. Много дори от нас започват да се… колебаят. Каквито и… неща……
Вече наистина почвам да се убеждавам, че срещу лицето Бойко Методиев Борисов, спортист, бизнесмен, шофьор, филантроп, мислител, полиглот и по съвместителство премиер, има злостен заговор, зад който стоят клика завистници,…
Недостатъчно вода за потребителите, съмнително управление на тръжните процедури, постоянно нарастване на цените на водата в условията на значителни течове от остарелите инфраструктури Тези “особености” на глобалния воден гигант “Веолия”…
Може и да помните, дето преди десетина дена ви разказвах как отидох за кренвирши до кварталния магазин, а се прибрах вкъщи като един от първите ваксинирани срещу ковид. Точно така,…
– Ало, шефе, за много години! Да си здрав като мене и да имаме още дълги години все така ползотворно сътрудничество! – Казал съм ти да не ми звъниш. Когато…
Тия празници определено ще ги запомня. Такова нещо нито ми се е случвало, нито съм подозирал, че е възможно да ми се случи. Нека първо се представя набързо. Съби, 72-годишен самотен пенсионер, със 45 години стаж в колбасарския бранш.
Отивам вчера да дебна доставката на кренвирши. Някой би попитал как може да съм работил сума ти петилетки по саламджийските цехове и въпреки това да търся кренвирши, но отговорът е много прост – вярвам, че за всичките тия години съм придобил имунитет към де що има „е“-та и други знайни и незнайни съставки на ситно мляната соя.
Все пак иде Нова година, а аз още по Коледа нулирах пенсията (320 лева) и щедрите добавки от премиера. Ама, празници са, трябва да сложа нещо на самотната си маса, та взех трийсет лева заем от комшията Христо. Той е от богатите пенсионери – дава стария си апартамент в Кючука под наем на някакви строители, помачета от родопските села.
И та, бях започнал да ви разправям, че седя на кръстовището до магазина и чакам да дойде бусът с кренвиршите, майна. Що си губя времето, ще питате. Нищо не си губя. Вече ви казах, че съм самотен, вирусът отнесе бабата още пролетта, а аз го изкарах на крак, да му се не види. По-добре да беше завлякъл и мене, за да не се мъча, ама айде. Не ми се висеше сам вкъщи, още повече, че по всички телевизии дават „Сам вкъщи“, а пък и в Пловдив зимата не е студена, та рекох да почакам навън. Тъкмо ще съм сигурен, че ще си набавя пресни кренвирши за новогодишната трапеза. Иначе няма гаранция. Ако знаете колко само са такива като мен… Самотни, бедни пенсионери, които си броят стотинките и търсят промоции по магазините. Случвало се е дори да се посдърпаме на някоя опашка.
Но сега съм сам. Явно ще ми провърви. Ето го, бусът идва. Отпред и отзад го провождат някакви коли със сини буркани на покривите, но не обръщам внимание. В нашата страна отдавна сме свикнали да се случват странни неща. Бусът намалява на кръстовището и аз изтичвам към него, подпирайки се на бастуна, за да питам шофьора кара ли пресни кренвирши. Имаме си приказка. Досаждам му почти всеки път, когато зарежда.
Подвиквам отдалече „Имате ли кренвирши, майна?“, размахвайки ръце. За най-голямо мое учудване двете коли с бурканите на покривите внезапно спират, от тях изскачат едни бабаити с униформи, сграбчват ме под мишниците, без да дават каквито и да било обяснения и ме отнасят до тротоара. Докато се усетя, съм обграден от камери, микрофони и светкавици. Някакви жени се надпреварват да се блъскат и да ми крещят нещо в лицето. Добре, че са яките момчета, за да ги удържат да не ме смажат.
Като насън ми е, ама се стряскам още повече, когато отнякъде се появява и премиерът. Дръжките на микрофони и камери му правят почетен шпалир, за да стигне до мен. И здравеняците с униформите се отдръпват да му направят място. Той ме поглежда за миг смръщено, после поставя голямата си лапа на рамото ми, от което капачките на коленете ми почти се превръщат в сол. Леко ме повдига за врата, за да се изпъча и почва едно снимане… Тия репортери едва не ме заслепяват. Първо си помислям, че се разиграва някаква томбола и най-сетне в живота си ще спечеля нещо, но думите на премиера ме убеждават, че не съм прав:
– Ето, всички можете да видите, че народът няма търпение да се ваксинира. Човекът едва ходи, но тича да ни пресрещне и да се имунизира пръв. Това се казва буден гражданин! Имаме нужда от такива, че много тулупи се навъдиха.
– Ама аз… Не за ваксина… За кренвирши дойдох… – поглеждам буса, за да се уверя, че не съм се объркал. Не, никакви ваксини. Брандиран е с логото на марка колбаси.
– Хаха! – тупва ме приятелски по рамото премиерът така, че почти ми изкарва въздуха – Виждате ли? Бай…
– Съби… – едва събирам сили да промълвя.
– Бай Съби не само е съвестен гражданин, но и е запазил чувството си за хумор до дълбоки старини. Вика на ваксините кренвирши. Хаха! – идва ми да му обясня, че всъщност не съм чак толкова дърт, но като повечето набори изглеждам амортизиран заради тежкия живот и немотията, ама вече нямам сили да говоря – Айде, кво чакаме? Ваксинирайте бай Съби! Заслужи си го с упоритост и предприемчивост, с каквито са били известни българите по цял свят в миналото. Това изречение ми се получи отлично! Мисирки, да си го запишете и да го включите в репортажите, ясно ли е?
Аз обаче нямам време да мисля за репортажи. Отнякъде изскача медицинска сестра, пред която момчетата с униформите изглеждат като хилави лапета, замята ми вехтата канадка на тротоара, разкъсва копчетата на ризата ми чак до пъпа и преди да се усетя, забива иглата в рамото ми. Всички медии пак снимат, а аз почти губя съзнание. Не от болка, просто имам фобия от инжекции.
Когато все пак се свестявам, отново съм сам на тротоара, а от премиера, мисирките, колите с бурканите на покрива и буса няма ни вест, ни кост. Въртя се известно време и се почесвам по врата, после вдигам рамене (болката от инжекцията е единственият спомен от случилото се), навеждам се за канадката, привеждам ризата си в прилично състояние, доколкото е възможно, и тръгвам към дома.
Съседите обаче ме чакат пред входа. Нали и те като мен няма какво да правят, та висят по цял ден на терасите. Видели данданията и започват да ме разпитват. Някой ми подава чаша ракия, друга ръка държи под носа ми чиния царска туршия. Отпивам юнашка глътка, преди да се замисля, че по телевизията май казаха, че след ваксиниране не бива да се пие. „Какво пък толкова!?“ – помислям си, преди да отпия пак. И без това ваксината ми е аванта, ако хване – хване. Сега съм звездата на входа.
101 текста на Торлака за Биволъ
Поръчайте книгата “101 текста на Торлака за Биволъ”. Специално издание по случай десетата годишнина на сайта Биволъ. Цената е 15 лв. за екземпляр. Можете да поръчате също 2, 3, 5 или 10 екземпляра за приятели и познати. Доставка до адрес в България или в чужбина. Цената на доставката в България се заплаща на куриерската компания при получаване на пратката на личен адрес или в нейния офис. За доставка в чужбина ще се свържем с Вас, за да уточним подробностите. Можете да поръчате също и с лично съобщение до фейсбук страницата на Торлака.
Тъй като напоследък реших малко да се поотдръпна от медийното внимание, за да мога да се концентрирам върху работата си и да смажа окончателно компотаджиите, казанджиите, детските центрове и телефонните измамници, някои хора бяха останали с грешното впечатление, че съм се покрил. Може ли да сте толкова наивни, бе!? Нима за тая година и нещо, откакто гледам строго изпод каскета, не доказах, че съм истински достоен християнсоциалист патриот?
Това, че вие, шепа смешни журналистчета и поплювковци из социалните мрежи, не можете да разберете методите ми на работа, изобщо не означава, че не съм флагманът на борбата с престъпността в България. Не искам да се хваля, но всеки може да си направи труда да провери в публикациите на коректните и лоялни към държавността медии колко десетки литра безакцизна ракия, колко стотин незаконни буркани с най-разнообразни плодове, колко заобиколили закона детски пюрета съм заловил…
И какво? Нима след всички тия доказателства за безкомпромисния ми професионализъм се налага да ви убеждавам още? Но, тъй като част от народа ни, пък и някои наши европейски и отвъдокеански партньори продължават да го играят Тома Неверни и да твърдят, че българската прокуратура е една бутафория, чиято единствена функция е да замазва очите на обществото и да покрива престъпниците по високите етажи на властта, реших да завърша годината подобаващо. Да ви докажа, че лозунгът „Работа, работа, работа!“ не важи само за политическата власт у нас, а и за моя милост.
Искате разследване на силните на деня? От месеци мрънкате за записи, кюлчета, пачки, пистолети, нощни шкафчета, ПКП-та, къщи в Барселона? Вие и за други неща надигате глас, неблагодарници, но какъв по-подобаващ начин да ви затворя устата от обнародването на резултатите на разследванията ни срещу най-масивната фигура на българската политическа сцена, откакто депутатът Пеевски не се подвизава на родна територия? Да, за господин премиера говоря.
Не млъквате, че се бавим с разследванията на записите, снимките и документите, свързващи го с предполагаеми престъпления. Макар че престъпление е това, което аз квалифицирам като такова, а не това, което вие си мислите, че е наказуемо съгласно закона, но да не навлизам в ненужни подробности, защото няма обществен интерес. Е, ето, искахте резултатите от разследването срещу премиера, предоставяме ви ги. Ако щете ги приемете като подранил коледен подарък на Прокуратурата за обществото, какъвто те за самия премиер несъмнено са.
Защото след месеци на усилена работа, всевъзможни експертизи, сравняване на версии (тук премиерът ни озори, тъй като в многобройните си изказвания пред различни медии не повтори два пъти една и съща теория за снимките от резиденцията в „Бояна“, но ние натъкмихме нещата; все пак това ни е работата) и умозаключения, можем да излезем пред обществото с категорично становище. А то е, че господин Борисов не е някакъв дерибей, който си прави каквото си пожелае безнаказано, осланяйки се на високия си пост. Напротив. Премиерът, драги сънародници, е жертва.
Жертва е на себеотдадеността си към народните дела. От толкова много работа, работа, работа(!) е занемарил личния си живот и сега изпада в неловки ситуации, принуден да приема в резиденцията си една прекрасна госпожа, изпратена от президента, КГБ или някой друг неизвестен извършител. Можете да си представите колко се е залисал господин Борисов по държавническите си работи, щом дори не е забелязал, че въпросната госпожа носи със себе си дамска чанта колкото брашнен чувал, в която е скрила кюлчета злато, пачки евро и фотоапарат? Явно всичко е подготвено, тоест, сготвено много старателно, защото виждате крайния резултат – човекът спи беззащитно, проснат напреки на кревата, а тия мерзки съзаклятници го снимат. Не мога да проумея как поне мъжете в тази държава не проявяват малко солидарност.
И премиерът е човек, има си мъжки нужди. Заситил ги е и, прекалено уморен от работа, го е оборил тежък сън. Какво толкова странно има? Нима не ви се е случвало? Но, като се замисля, най-вероятно не е. Вие нито работите толкова, че да сте така изтощени, нито обитавате резиденции, в които да ви изпращат прекрасни госпожи, нито пък нощното ви шкафче е претъпкано с кюлчета и пачки. Но премиерът го прави и резултатът, за съжаление, е на лице. Един отруден у ползу роду, предоверил се на прекрасна госпожа мъж е спипан по гащи. Човешко е. И е проява на лош вкус да продължаваме да ровим под завивките му. Именно затова и Прокуратурата, като институция с несъмнен висок морал, отказва да повдига обвинения. Ние не сме южноамериканска матрона от някой сериал, за да пищим за глупости. Всеки човек има нужда от личен живот и лично пространство, така че нека проявим разбиране и да не се бъркаме на премиера.
Преслушахме и записите, дето премиерът уж говорил обидно за председателят на Народното събрание и високопоставени европейски политици. Какво да ви кажа, нелепи обвинения. Та то с просто ухо се чува, че това не е гласът на премиера Борисов. Но, дори и да предположим, че е, вие как си представяте той да използва такъв речник? Та той е министър-председател на държава, която е част от Европейския съюз! Това, че понякога си изпуска нервите и сее наляво и надясно епитети като „тюфлеци“, „мисирки“ и „лош човешки материал“, е съвсем оправдано, но не означава, че достоен мъж като него ще си позволи да използва неуважителен тон по отношение на една дама или на видни международни държавници. Някои хора вече стават смешни в стремежа си да открият теле под вола.
За казуса с Барселона изобщо не ми се коментира. Това е в Испания. Да се оправят. Нямаме ли си ние достатъчно работа, че да вършим и тяхната? Някой имал къщи, любовници с хубави дупета, извънбрачни деца… Нали вече казах? Прокуратурата не е бавачка или самотна лелка с морализаторски наклонности. Според мен, ако премиерът изобщо има нещо общо, то това е поредното проявление на липсата на време да обърне внимание на самия себе си и на личния си живот.
Както, впрочем и доста завишеното му напоследък лично тегло, заради което му се подиграват толкова много дребни душици. Неговата работа е да е премиер, а не Аполон. Макар и преди години според много дами на средна възраст да успяваше да съвмести двете неща. Нима не виждате, че господин Борисов е постоянно в движение с джипа си, обикаля страната, открива тук отсечка от магистрала, там природни красоти, вози министри, говори с обикновения човек… Кога да му остане време за спорт и правилно хранене ми кажете?
За съжаление се оказва, че елементарната човещина е неприсъща на много сънародници. Оставете човека на мира! Не се занимавайте с личния му живот, както не го правим и ние от Прокуратурата! Или какво? Да не искате да се сезираме и за наднорменото му тегло? Как се храните с душевните и физически болки на другите само…
Весели празници на вас и на семействата ви и се пазете! Не само от вируса. Пазете се и от нас, защото ние ще стоварим цялата строгост на закона върху (почти) всеки нарушител!
101 текста на Торлака за Биволъ
Поръчайте книгата “101 текста на Торлака за Биволъ”. Специално издание по случай десетата годишнина на сайта Биволъ. Цената е 15 лв. за екземпляр. Можете да поръчате също 2, 3, 5 или 10 екземпляра за приятели и познати. Доставка до адрес в България или в чужбина. Цената на доставката в България се заплаща на куриерската компания при получаване на пратката на личен адрес или в нейния офис. За доставка в чужбина ще се свържем с Вас, за да уточним подробностите. Можете да поръчате също и с лично съобщение до фейсбук страницата на Торлака.
Май единствената способност, която успяват да придобият българските държавни мъже, битуващи с десетилетия в политическия живот на страната, е да се самозабравят. От селския кмет, та чак до евродепутата. Те наистина губят всякаква връзка с реалността и заживяват в собствен свят, в който важат само и единствено техните си правила. И горко му на този, който посмее да ги наруши.
БНР е държавна медия, а евродепутатът Александър Йорданов – държавен служител. Не, че ако ставаше въпрос за частна медия разликата е кой знае каква, но в случая законът и логиката предполагат, че и двете страни трябва да работят в полза на обществото. Журналистите от БНР като задават въпроси, важни за суверена, тоест за народа, а политиците – като отговарят обективно на тези въпроси. Може би така трябваше да протече и гостуването на Александър Йорданов в предаването „Политически НЕкоректно“ ако живеехме в някоя друга държава, която не е на 111-о място по свобода на словото.
Силвия Великова успя да му зададе няколко въпроса, които вълнуват обществото. Или поне ония няколко милиона балъци, които преди повече от четвърт век повярваха, че СДС може да е носител на някаква промяна, а после останаха жестоко излъгани именно от Александър Йорданов и други подобни нему дълбоко инсталирани комундели, които напуснаха потъващия кораб, оставяйки желаещите промяна с пръст в гъз. Бившият председател на Народното събрание, дипломат, а сега и незнайно как докопал се до евродепутатско място обаче съвсем не беше на мнението на водещата и поведе разговора в някакви назубрени до втръсване посоки, отрече смъртта на СДС, обвиненията си срещу Бойко Борисов, че е премиер – мимикрия само месеци, преди да се сдружи с него, разпищоли се и иззе функциите и на водещ, и на гост. Явно с няколкото си съвсем нормални въпроса Силвия Великова е успяла да го разпени дотолкова, че светлият демократ не е успял да се успокои дори след края на забележителното си интервю и я донахока и в социалните мрежи, наричайки я „махленска клюкарка“, а въпросите ѝ „тъпи“ и „опорни точици“.
Сега, някой ще каже „Вие не виждате ли какво се случва всеки ден в държавата, та сте тръгнали с подобни дреболии да се занимавате?“. Така е, но подобно поведение не бива да се толерира ни най-малко, защото медиите ни наистина са се превърнали в посмешище и малкото журналисти, които все още се осмеляват да надигнат глас, заслужават цялата подкрепа и защита на обществото. След като някой може да извърви дългия път от литературен критик до нагъл, самооправстващ дерибей, значи нещата наистина отдавна са излезли от контрол. Впрочем, не е трудно да си спомним, че само преди два-три месеца Александър Йорданов нарече протестиращите, които са част от народа, тоест са му работодател, „лумпени“ и „простаци“.
Никой не твърди, че Българското национално радио е медия, която символизира свободата на словото у нас. Помним скорошните чистки там. Не може обаче да се отрече, че в БНР работят и част от малкото все още обективни журналисти в България. И ако във всяка нормална държава подобно поведение на близък до управлението евродепутат би предизвикало политически скандал и оставки, у нас на Александър Йорданов му се размина с изтриване на публикацията в социалните мрежи, след като беше висяла там близо денонощие, декларация на редколегията на БНР в подкрепа на Силвия Великова и няколко текста в две-три медии.
Очевидно е, че обществото ни отдавна е загубило избирателната си пропускливост и приема напълно недопустимо поведение за нещо нормално. Именно тази летаргия позволява на откровени предатели на идеите, за чиито защитници са се обявявали, да продължават да обитават безнаказано българското политическо пространство десетилетия наред, въпреки че са основните виновници за рухването на надеждите на милиони да заживеят в нормална държава. Някой съмнява ли се, че Александър Йорданов е един от тях?
Снимка на “Господари на ефира”: Александър Йорданов инспектира с пръсти остатъците от обяда си преди да нападне словесно главния редактор на Биволъ Атанас Чобанов в кулоарите на Европарламента.
The collective thoughts of the interwebz
Manage Consent
To provide the best experiences, we use technologies like cookies to store and/or access device information. Consenting to these technologies will allow us to process data such as browsing behavior or unique IDs on this site. Not consenting or withdrawing consent, may adversely affect certain features and functions.
Functional
Always active
The technical storage or access is strictly necessary for the legitimate purpose of enabling the use of a specific service explicitly requested by the subscriber or user, or for the sole purpose of carrying out the transmission of a communication over an electronic communications network.
Preferences
The technical storage or access is necessary for the legitimate purpose of storing preferences that are not requested by the subscriber or user.
Statistics
The technical storage or access that is used exclusively for statistical purposes.The technical storage or access that is used exclusively for anonymous statistical purposes. Without a subpoena, voluntary compliance on the part of your Internet Service Provider, or additional records from a third party, information stored or retrieved for this purpose alone cannot usually be used to identify you.
Marketing
The technical storage or access is required to create user profiles to send advertising, or to track the user on a website or across several websites for similar marketing purposes.