Post Syndicated from original https://lwn.net/Articles/896644/
Version 5.36.0 of the Perl language is out. “Perl 5.36.0 represents
approximately a year of development since Perl 5.34.0 and contains
approximately 250,000 lines of changes across 2,000 files from 82
authors.” Changes include the enabling of function signatures,
Unicode 14.0 support, experimental iteration over multiple values, and a
lot more; see the
release notes for the full list.
Post Syndicated from original https://lwn.net/Articles/896640/
Security updates have been issued by Debian (modsecurity-apache, pngcheck, rsyslog, and smarty3), Fedora (firefox, golang-github-opencontainers-runc, gron, kernel, kernel-headers, kernel-tools, logrotate, mingw-pcre2, and rubygem-git), Mageia (admesh, chromium-browser-stable, golang, kernel, kernel-linus, and pidgin), Red Hat (firefox, openvswitch2.13, openvswitch2.15, openvswitch2.16, rsyslog, and thunderbird), SUSE (bind, curl, opera, pcp, postgresql12, and postgresql14), and Ubuntu (gnupg2 and ntfs-3g).
Post Syndicated from Alice Bracchi original https://blog.cloudflare.com/content-design-at-cloudflare/
Content design is a relatively new discipline, but one that deeply affects how users perceive, choose, and use products. People who work in content design can take many names (content designers, UX writers, product writers, just to name a few) but in a nutshell, our job is to help users accomplish goals on an interface by providing them with the right guidance at the right time. Unlike visual designers, content designers are not responsible for the graphic layout or the look and feel of a given interface — instead, we own what we call the conversation between product and user along each journey to ensure that the user has all the information they need to reach their goal.
The interesting thing is — when interfaces are concerned, the more effective the text, the less noticeable it will be to users. Great content on an interface “just works”; it disappears into a delightful user experience while leading happy users to success, whatever it is they’re trying to get done with a given product. Content designers achieve that by making sure they know user needs inside out and which problems the product is trying to solve. Next, in partnership with visual designers, they sketch out user flows and wireframes.
Only as a last step do they sit down and write.
My journey at Cloudflare started in July 2020, when I was hired as the technical writer for the Zero Trust products. I spent my day-to-day life setting up and testing features on our interface. In a sense, my job was to observe user experiences and write about them. Over time, I started noticing there was room for us to make those experiences truly exceptional. Could we take a holistic view of them and spend some time consolidating the way we talked to users throughout the interface?
Good documentation fills the gap between user needs and product features. But imagine a product users could just use, without necessarily needing to pull up instructions. Imagine a product that consistently “talks” with users, providing them with the necessary information at each step, signaling a clear path forward with predictable outcomes for each action, and reassuring them when an error occurs.
After all, Cloudflare’s vision is to make our products ridiculously easy to use, and content design could play a huge role in that. I started a conversation with my manager about it, and asked if I could volunteer to own UI content, too. I was eager to take up the challenge.
I’m now almost two years into my journey at Cloudflare, and looking back, there’s definitely a few things that helped me take my first steps as a one-woman content design team.
There’s more to content design than just putting pen to paper and writing. One of the things that makes UI content successful is consistency, because consistency drives familiarity. And as users, we love experiences and products we recognize. In those early days, I had one question in mind: How do I write consistently for this interface?
In my first days wearing my content designer hat, I remember being pulled in last-second to work on error messages right before a feature went live. I had to unpack who would see that message, at what point in their experience they would see it, and what information they needed in order to get past it — only then could I start writing, and even then, even with my toolkit at hand, we would end up with suboptimal copy. Feedback from users came loud and clear:
I needed to find a way to be more involved in product design and development processes. In a word — I needed to start thinking about user experience.
My first move was to join our front-end team stand-ups. Being part of feature development since kickoff made a world of difference — I was in the room when PMs explained the problem(s) a certain feature needed to solve, when functional specs were presented to the group, and when developers approached issues or improvements. All of this gave me immense context on how our interface works.
I also focused on building deeper relationships with our product designers. We shared much the same challenges, and if we partnered together, we could tell a much better story around our products and how they work. When I set out to define the product principles for our dashboard, designers were a source of enthusiastic and priceless help, and when new features came about, we joined forces from the very beginning of the design process.
In time, everybody learned to row in the same direction. We became the UI team. One of the features we shipped during that time was a new home for the Zero Trust dashboard. Next, we tackled empty states, making sure they were consistent and informative across the interface. We overhauled all of our error messages, and we redesigned the onboarding experience. All with the user in mind, and a clear vision to ship products that are truly easy to use.
Over the past few months I had long conversations with my manager in the Product Content Experience team. As much as the Zero Trust dashboard was coming together in terms of UX content, it was a lot of work. As a content designer, I weighed in on every design decision, partnered across simultaneous projects, iterated on our content strategy and (at the time) wrote documentation for all the new features. We agreed that there was value in the space we’d carved out for content design, but we needed a plan to scale a strong content design habit across the org, and ensure all products had the same coverage when it came to content design.
Today, I’m happy to share that we’re building a whole content design team. There’s lots of hard work ahead of us, but it’s hard work I’m looking forward to, because the story of content design at Cloudflare is only just beginning. Starting. We’ve just begun. Stay tuned, the best is yet to come! No, that’s cheesy. I liked the first version better. How about “we’re just getting started”.
You get the gist.
(Yes, we’re hiring in Lisbon and in the US! Come join the team.)
Post Syndicated from The History Guy: History Deserves to Be Remembered original https://www.youtube.com/watch?v=4TrTxwmcc_w
Post Syndicated from LastWeekTonight original https://www.youtube.com/watch?v=AEa3sK1iZxc
Post Syndicated from Grab Tech original https://engineering.grab.com/automated-experiment-analysis
Trustworthy experiments are key to making sound decisions, so analysts and data scientists put a lot of effort into analysing them and making business impacts. An extension of Grab’s Experimentation (GrabX) platform, Automated Experiment Analysis is one of Grab’s data products that helps automate statistical analyses of experiments. It also provides automatic experimental data pipelines and customised tests for different types of experiments.
Designed to help Grab in its journey of innovation and data-driven decision making, the data product helps to:
Today, the GrabX platform provides the ability to define, configure, and execute online controlled experiments (OCEs), often called A/B tests, to gather trustworthy data and make data-driven decisions about how to improve our products.
Before the automated analysis, each experiment was analysed manually on an ad-hoc basis. This manual and federated model brings in several challenges at the company level:
When users set up experiments on GrabX, they can configure the success metrics they are interested in. These metrics configurations are then stored in the metadata as “bronze”, “silver”, and “gold” datasets depending on the corresponding step in the automated data pipeline process.
In this project, we have developed a metrics glossary that stores information about what the metrics are and how they are computed. The metrics glossary is stored in CosmoDB and serves as an API Endpoint for GrabX so users can pick from the list of available metrics. If a metric is not available, users can input their custom metrics definition.
This metrics selection, as an analysis configuration, is then stored as a “bronze” dataset in Azure Data Lake as metadata, together with the experiment configurations. Once the experiment starts, the data pipeline gathers all experiment subjects and their assigned experiment groups from our clickstream tracking system.
In this case, the experiment subject refers to the facets of the experiment. For example, if the experiment subject is a user, then the user will go through the same experience throughout the entire experimentation period.
In this step, the metrics engine gathers all metrics data based on the metrics configuration and computes the metrics for each experiment subject. This computed data is then stored as a “silver” dataset and is the foundation dataset for all statistical analyses.
“Silver” datasets are then passed through the “Decision Engine” to get the final “gold” datasets, which contain the experiment results.
In “gold” datasets, we have the result of the experiment, along with some custom messages we want to show our users. These are saved in sets of fact and dim tables (typically used in star schemas).
For users to visualise the result on GrabX, we leverage the embedded Power BI visualisation. We build the visualisation using a “gold” dataset and embed it to each experiment page with a fixed filter. By doing so, users can experience the end-to-end flow directly from GrabX.
The implementation consists of four key engineering components:
Analysis configuration is part of the experiment setup process where users select success metrics they are interested in. This is an essential configuration for post-experiment analysis, in addition to the usual experiment configurations (e.g. sampling strategies).
It ensures that the reported experiment results will align with the hypothesis setup, which helps avoid one of the common pitfalls in OCEs 1.
There are three types of metrics available:
A data pipeline here mainly consists of data sourcing and data processing. We use Azure Data Factory to schedule ETL pipelines so we can calculate the metrics and statistical analysis. ETL jobs are written in spark and run using Databricks.
Data pipelines are streamlined to the following:
Automatic analysis uses an internal python package “Decision Engine”, which decouples the dataset and statistical tests, so that we can incrementally improve applications of advanced techniques. It provides a comprehensive set of test results at the variant level, which include statistics, p-values, confidence intervals, and the test choices that correspond to the experiment configurations. It’s a crowdsourced project which allows all to contribute what they believe should be included in fundamental post-experiment analysis.
Results visualisation leverages PowerBI, which is embedded in the GrabX UI, so users can run the experiments and review the results on a single platform.
At the individual user level, Automated Experiment Analysis is designed to enable analysts and data scientists to associate metrics with experiments, and present the experiment results in a standardised and comprehensive manner. It speeds up the decision-making process and frees up the bandwidths of analysts and data scientists to conduct deeper analyses.
At the user community level, it improves the efficiency of running experimental analysis by capturing all experiments, their results, and the launch decision within a single platform.
Automated Experiment Analysis is the first building block to boost the trustworthiness of OCEs in Grab. Not all types of experiments are fully onboard, and they might not need to be. Through this journey, we believe these key learnings would be useful for experimenters and platform teams:
A centralised metric store – We built a metric calculation dictionary, which currently contains around 30-40 basic business metrics, but its functionality is limited to GrabX Experimentation use case.
If the metric store is expected to serve more general uses, it needs to be further enriched by allowing some “smarts”, e.g. fabric-agnostic metrics computations 2, other types of data slicing, and some considerations with real-time metrics or signals.
An end-to-end experiment guide rail – Currently, we provide automatic data analysis after an experiment is done, but no guardrail features at multiple experiment stages, e.g. sampling strategy choices, sample size recommendation from the planning stage, and data quality check during/after the experiment windows. Without the end-to-end guardrails, running experiments will be very prone to pitfalls. We therefore plan to add some degree of automation to ensure experiments adhere to the standards used by the post-experimental analysis.
A more comprehensive analysis toolbox – The current state of the project mainly focuses on infrastructure development, so it starts with basic frequentist’s A/B testing approaches. In future versions, it can be extended to include sequential testing, CUPED 3, attribution analysis, Causal Forest, heterogeneous treatment effects, etc.
Grab is the leading superapp platform in Southeast Asia, providing everyday services that matter to consumers. More than just a ride-hailing and food delivery app, Grab offers a wide range of on-demand services in the region, including mobility, food, package and grocery delivery services, mobile payments, and financial services across 428 cities in eight countries.
Powered by technology and driven by heart, our mission is to drive Southeast Asia forward by creating economic empowerment for everyone. If this mission speaks to you, join our team today!
Dmitriev, P., Gupta, S., Kim, D. W., & Vaz, G. (2017, August). A dirty dozen: twelve common metric interpretation pitfalls in online controlled experiments. In Proceedings of the 23rd ACM SIGKDD international conference on knowledge discovery and data mining (pp. 1427-1436). ↩
Metric computation for multiple backends, Craig Boucher, Ulf Knoblich, Dan Miller, Sasha Patotski, Amin Saied, Microsoft Experimentation Platform ↩
Deng, A., Xu, Y., Kohavi, R., & Walker, T. (2013, February). Improving the sensitivity of online controlled experiments by utilising pre-experiment data. In Proceedings of the sixth ACM international conference on Web search and data mining (pp. 123-132). ↩
Post Syndicated from original https://xkcd.com/2626/
Post Syndicated from original http://www.gatchev.info/blog/?p=2440
Този текст във Фейсбук профила на Вихрен Стоев ми се видя отначало дългичък. След това осъзнах, че може да бъде удължен десетки пъти – има с какво. И че е важно.
Затова го копирам тук. С подкана към всеки, който иска да го допълни – добре дошъл е в коментари отдолу!
(С изключение на творците на съдържанието му. Включително ако пищят за свобода на словото. Свобода на словото в блога ми имат колкото имат свобода на придвижване в дома ми, неканени. И свободата на лъжата не е свобода на словото – тя е смъртта на свободата на словото. Където я има, словото вече е преносител не на знание, а на измама и само вреди. Затова и несвободата на лъжата е не просто важна, а задължителна за да има свобода на словото.)
И не съм съгласен, че не е за днес, а да си го прочитаме след време. И за днес е.
—-
Тоя пост не е за днес, а да си го прочитаме пак след дни, месеци, години, когато има нужда.
Помните ли как има нацистки режим в Украйна? Аз помня.
А помните ли, че нямаше война, а само специална операция? Аз помня.
А помните ли, че Украйна се нападна сама, за да инициира война? Аз помня.
А помните ли, че украинците посрещаха руснаците като освободители? Аз помня.
А помните ли, че Русия няма намерение да окупира украински територии? Аз помня.
А помните ли, че Украйна не е регистрирана в ООН и не съществува? Аз помня.
А помните ли как целият свят подкрепи Русия? Аз помня.
А помните ли, че нямаше да има санкции щото ЕС е разединен и разпадащ се? Аз помня.
А помните ли, че санкциите не работеха изобщо? Аз помня.
А помните ли, че това е краят на долара като резервна валута? Аз помня.
А помните ли, че военните щяха да направят преврат в Киев? Аз помня.
А помните ли, че Беларус се включи във войната, за да довършат заедно? Аз помня.
А помните ли, че Полша ще нападне Украйна от запад за да си я подели? Аз помня.
А помните ли, че всъщност причината за операцията бяха гей-парадите? Аз помня.
А помните ли, че Украйна разработваше ядрено оръжие? Аз помня.
А помните ли как се намериха лаборатории за биологично оръжие? Аз помня.
А помните ли, че имаше споразумение НАТО да не расте на изток? Аз помня.
А помните ли, че имаше 60 американски бази в Украйна? Аз помня.
А помните ли убитите българи в Одеса? Аз помня.
А помните ли насилственото налагане на украинския език? Аз помня.
А помните ли, че в Донецк убили толкоз деца, че чак алея има? Аз помня.
А помните ли че Малайзиския самолет го свали Украйна? Аз помня.
А помните ли, че Киев щеше да падне до часове? Аз помня.
А помните ли, че оттеглянето от Киев беше планът през цялото време? Аз помня.
А помните ли, че в Буча имаше актьори? Аз помня.
А помните ли, че всъщност не бяха актьори, а манекени? Аз помня.
А помните ли, че и манекени не бяха, а избити от украинците местни? Аз и това помня.
А помните ли, че украинската армия беше в котел и всеки момент ще бъде обкръжена? Аз помня.
А помните ли, че корабът Москва не е потъвал изобщо? Аз помня.
А помните ли, че все пак потъна от цигара? И от лошото време? Аз помня.
А помните ли, че Русия се удържаше, защото я е грижа за цивилните? Аз помня.
А помните ли, че Херсон иска да стане провинция на Русия? Аз помня.
А помните ли, че някакви хора в мазата на завод са най-злите нацисти на света? Аз помня.
А помните ли, че се оказа, че и в Приднестровието има геноцид? Аз помня.
А помните ли, че ако някой даде оръжие на Украйна, Русия веднага ще го смели? Аз помня.
А помните ли, че протестите с руските знамена бяха “за неутралитет”? Аз помня.
А помните ли, че всички щяха да плащат газ в рубли? Аз помня.
А помните ли, че газ освен в Русия няма никъде? Аз помня.
А помните ли, че всички спряха да дават оръжия на Украйна като спря газът? Аз помня.
A помните ли, че България е под робство на НАТО? Аз помня.
А помните ли, че има обявено гражданско неподчинение? Аз помня.
А помните ли, че Крим е руски? Аз помня.
Трябва да помним лъжите. Да разказваме историята им. Да ги познаем, когато изскочат пак след дни, години, десетилетия. Да помним кой ги е приказвал, откъде са идвали, кой ги е повтарял.
Аз помня. А вие?
—-
И „малко“ допълнения от мен:
Помните ли, че Русия никога не започва войни? Тя само ги завършва?
Че само луд би повярвал, че тя ще атакува Украйна?
Или че ще се опита да окупира Украйна – украинците са братя славяни, защо ѝ е?
И че тези слухове са само мръсен опит на Запада да отвлича хората от проблемите му?
Че Русия не краде от окупираните области всичко, което може?
Че няма да атакува и други държави, не само Украйна – защо ѝ е?
И как ако Западът ѝ позволи да окупира цяла Украйна, няма да поиска повече?
А как НАТО трябва да се изтегли напълно от цяла Източна Европа, и да не я защитава вече?…
Помните ли, че руската армия е непобедима и велика, и като нея няма втора?
И че ако поиска, за две седмици ще прегази НАТО и ще стигне на Атлантика?
Как тя не използва свръх-оръжията си, за да не ги видят САЩ и НАТО и да ги изкопират?
И се бави, понеже украинската армия е много по-голяма и по-добре въоръжена?
Че воюва в Украйна, за да опазва отечеството си?
И че в в Украйна няма руски наборници?
А как те не бяха пратени да копаят на ръка окопи в „рижия лес“?
Как служещи на крайцера „Москва“ са не загинали, а в самоотлъчка?
Как в Русия нямаше да има мобилизация?
Помните ли как Русия никога нямаше да напусне Змийския остров?
А как това, че го напусна, е жест на добра воля?
Как вече е унищожила три пъти повече украински самолети, отколкото Украйна има?
И два пъти повече западни артилерийски установки, отколкото са доставени?
Помните ли как няма убити руски генерали?
А как украинците бяха ударили в Нова Каховка склад не за оръжие, а за торове?
И как летището в Крим експлодира заради запалена цигара?
Как руската армия не избяга от Изюм и Купянск, а се прегрупира стратегически?
И от Лиман? Берислав? Нова Каховка? Херсон?
Помните ли как Зеленски беше избягал на Запад още първия ден от войната?
Че украинците са нацисти и бандеровци?
И че Русия воюва, понеже се бори срещу нацизма в Украйна?
А че Украйна е изкуствена държава, която не е легитимна?
И че населението в нея – и руско, и украинско – чака руската армия да го освободи?
Как ще я посрещне с цветя и само ще арестува украинските войници?
И как ще гласува щастливо за присъединяване към Русия?
Помните ли как гарата в Краматорск не е бомбардирана?
А че е бомбардирана, но от украинците?
И че избитите там цивилни са само манекени?
А че не са манекени, а актьори? Същите като в Буча?
И че в Буча загиналите също ги избиха украинците, с артилерийски обстрел?
А спътниковите снимки, които го опровергават, са западни фалшификати?
А как „Офицерския дом“ във Виница бил ударен, защото бил военен обект?
И още хиляди други „военни обекти“?
И как цивилни бяха бомбардирани не за отмъщение за Кримския мост?
С бомбардировка, подготвена дни преди взрива му?
Помните ли как Мариупол нямаше да бъде бомбардиран, понеже е руски град?
Как театърът му беше бомбардиран, понеже там бил щабът на „Азов“?
И на практика всички други цивилни сгради, защото и в тях бил щабът на „Азов“?
И че всъщност не е бомбардиран – спътниковите снимки са фалшиви?
Как скрилите се в Азовстал мариуполци ги беше отвлякла там украинската армия?
А как там има и 20 000 западни и израелски военни? И натовски генерали?
Как от „Азов“ се предадоха след евакуирането на цивилните в Азовстал, понеже си нямат жив щит?
А как в руски плен масово измират от инфаркт – от страх, че ще ги съдят?
Как Северодонецк и Рубижне нямаше да бъдат бомбардирани, понеже са руски градове?
А как ги бомбардират, понеже там е щабът на „Азов“?
Как Одеса нямаше да бъде бомбардирана, понеже е руски град?
И как там запушват прозорците с торби пясък, за да скрият щабовете на нацисти?…
Помните ли как през 2014 г. 97% процента от Крим гласува за присъединяване към Русия?
Как „учтивите хора“, които проведоха референдума, не бяха руската армия?
Как Евгений Пригожин не беше организаторът на наемниците от „Вагнер“?
Как армията на ДНР и ЛНР също не е руска армия със сменени опознавателни знаци?
Как обкръжените при Иловайск украинци щяха си тръгнат свободно, ако оставят оръжието си?
Как украинците в окупираните райони се евакуират в Русия доброволно?
Как доброволно отиват да работят за руската армия в концентрационни лагери?
Как украинските военни престъпници сред тях ще бъдат наказани най-сурово?…
Помните ли, че Украйна беше забранила изучаването на руски език?
И на български, в селата на българи в Южна Украйна?
И как не е вярно, че след Майдана тези села почнаха масово да отварят български училища?
И как не е вярно, че руските окупатори са забранили изучаването на украински език?
И как не е вярно, че са затворили българските училища и са забранили българския език?
А че на български език вече не се преподава поради липса на учители?
Помните ли, че Финландия ще загине без руските доставки, ако влезе в НАТО?
Как това е опасно за нея? Че НАТО няма да я пази?
Както нямаше да пази и Украйна, ако тя беше негов член?
Как влезе ли Швеция в НАТО, Русия веднага ще превземе Готланд?
Как НАТО няма да я опази, въпреки че е негов член?
Как без руските суровини ЕС ще загине?
Как това е краят на ЕС, еврото, долара и мръсния прогнил западен либерализъм?…
Помните ли как отказът на НАТО да напусне Източна Европа го въвличаше във война с Русия?
А как протестът му срещу руското нападение срещу Украйна го въвличаше във война с Русия?
А как доставянето му на Украйна на противотанкови ракети го въвличаше във война с Русия?
А как доставянето му на спътникови снимки на Украйна го въвличаше във война с Русия?
А как обучението му на украински войници го въвличаше във война с Русия?
А как доставянето му на стрелково оръжие на Украйна го въвличаше във война с Русия?
А как санкциите му срещу Русия го въвличаха във война с Русия?
А как доставянето му на Украйна на стари руски танкове го въвличаше във война с Русия?
А как доставянето му на Украйна на стари руски самолети го въвличаше във война с Русия?
А как доставянето му на западни танкове го въвличаше във война с Русия?
А как дипломатическата не-поддръжка от България я въвличаше във война с Русия?
А как изпращането на генератори и консерви за Украйна въвлича България във война с Русия?
А как ако България достави на Украйна оръжие, това ще я въвлече във война с Русия?
Помните ли как не Русия, а САЩ и ЕС блокираха украинските доставки на жито по море?
Как Русия обеща да не ги блокира повече, ако отменят санкциите срещу нея?
Как за недостига на жито в Африка е виновна Украйна, понеже се съпротивлява?
И понеже на преговорите с Русия не приема руската позиция?
Нито пък прави „разумни компромиси“?
И как през зимата-пролетта ще гладува, понеже си е изнесла с кораби храната?
Помните ли, че украинските бежанци у нас са гадове, понеже имат хубави коли?
Как искат да наливат бензин и да ядат в ресторанти, без да плащат?
Как им даваме по 40 лева на ден? И те искат повече?
Въпреки че имат цели куфари с пачки долари и евро?
Как се възмущават за дреболии – някой им обстрелвал децата с въздушна пушка?
Как, когато български патриот ги пребие на улицата, се оплакват в полицията?
Как в Германия не им дават никакви помощи?
Как, ако имат кола за над 10 000 евро, им дават помощи само ако я продадат?
Как им дават по 200 евро помощ на ден, на проклетите мръсници?
Как изобщо украинците са гадове, понеже живеят красиво?…
Помните ли как без руския газ ще останем без ток?
Как Русия ще ни спре газа, ако изнасяме оръжие за Украйна – иначе никога?
Как ние сами сме си виновни, че ни го спря, понеже сме членове на ЕС и НАТО?
Как за нас нямаше да има газ отдругаде – Азърбайджан, САЩ…?
Как щеше да има, но на тройни цени?
Как без договор с Газпром 250 000 българи щяха да останат на улицата?
Как без руското ядрено гориво ще останем без ток?
Как цяла Европа ще измре от студ без руския газ?
Защото няма откъде другаде да си намери?
И как западняците ще се топлят в руските културни центрове?
(Вероятно те са на отделно снабдяване с ток и газ.)
Как мръсната Америка и да прати газ, ще дере горките европейци с десеторни цени?
Как така им се пада на мръсните еврогейове?…
Помните ли как да помагаш на Украйна е лошо за нея, понеже само удължава агонията ѝ?
Как украинското знаме е предателство за българина, а руското е гордост?
Как да подкрепяш Украйна е войнолюбие, а да подкрепяш Русия е миротворчество?
Как е миротворчество да си неутрален, докато агресорът печели войната?
Как да подкрепяш Украйна е национално предателство, а да подкрепяш Русия е патриотизъм?
Помните ли как нямаше да има българи доброволци да се бият за Украйна?
А как има, ама защото Украйна им плаща милиони долари?
Как никой от тях няма да се върне жив, защото руските лъвове ще ги изядат с кокалите?
А как тези, които се връщат за малко, няма да отидат там никога повече?
И как ще измамят хората, които им дават пари за оръжие, и ще избягат с парите?
И как че се връщат там с оръжие и материали е война на България срещу майчица Русия?
Как да събираш пари за храна и генератори за украинското население е русофобия?
И как тези пари ще бъдат откраднати от събиращите и с тях няма да се купи нищо?
А как купените с тях генератори и храна ще бъдат откраднати, вместо да идат в Украйна?
Как доброволци ще ги карат дотам само за да се разхождат и ядат пари?
И как няма да посмеят да се доближат до фронта, и украинците няма да получат нищо?
А как ги обстрелва с артилерия не руската армия, а мирното украинско население?
Понеже е толкова про-руско, че мрази помощите, а обича руските обстрели?
И изобщо, който помага на мирното население в Украйна, е изрод и предател на България?
Помните ли как светът нямаше да разследва руските престъпления в Украйна?
Как и да ги разследва, нямаше да намери нищо, защото ги няма?
Как разследващият ги екип е от платени лъжци и ще фалшифицира доказателства?
И спътникови снимки, ранени лекувани в болници в ЕС и т.н.?
И как няма да има международен съд за руските лидери и военни престъпници?
И плюс това този съд е нелегитимен и няма право да ги съди?
И как Русия няма да употреби в Украйна оръжие за масово поразяване?
Аз помня. И ще помня.
Помнете и вие. Не само лъжите – най-вече лъжците.
Защото стигне ли любимата им армия тук, вече не само ще ви лъжат.
Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B0%D1%81%D0%B2%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%8F-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD-%D0%BF%D0%BE-%D1%83%D0%BA.html
Най-странното във войната, която се води „асвабадителная аперация“ и започна преди три месеца, е не това, че продължителността ѝ няма да е особено продължителна, нищо че рашибозукът твърдеше, че ще…
Post Syndicated from Home Assistant original https://www.youtube.com/watch?v=LVDex3IV44M
Post Syndicated from The Hook Up original https://www.youtube.com/watch?v=WrWem5QKBrc
Post Syndicated from Oglaf! -- Comics. Often dirty. original https://www.oglaf.com/carp/
Post Syndicated from Talks at Google original https://www.youtube.com/watch?v=I7plFIuLJNk
Post Syndicated from LGR original https://www.youtube.com/watch?v=ecTtL-z-BTk
Post Syndicated from Techmoan original https://www.youtube.com/watch?v=WdUgBHDFN4c
Post Syndicated from BeardedTinker original https://www.youtube.com/watch?v=UQpNJM47aec
Post Syndicated from original https://lwn.net/Articles/896511/
Paul McKenney writes
about why read-copy-update coverage is not universal in the kernel, the
hazards that can result from that, and what is being done to improve the
situation.
Unfortunately, an eternally watchful RCU is impractical in the
Linux kernel due to energy-efficiency considerations. The problem
is that if RCU watches an idle CPU, RCU needs that CPU to execute
instructions. And making an idle CPU unnecessarily execute
instructions (for a rather broad definition of the word
“unnecessary”) will terminally annoy a great many people in the
battery-powered embedded world. And for good reason: Making RCU
avoid watching idle CPUs can provide 30-40% increases in battery
lifetime.
Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/editorial-23-28-may-2022/
Едва ли сте изненадани, че и тази седмица започваме с войната на Русия срещу Украйна. Дори отбелязването на 24 май беше помрачено от сянката ѝ и се превърна в залог на политически интриги в и без това крехката политическа ситуация у нас. И все пак поне за едно нещо в настоящето си България има основание да се гордее. Страната ни имаше сили да отхвърли условията на Русия за плащането на газа в рубли въпреки сериозните противоречия в политическото си управление. Това не е новина, но придобива нова стойност на фона на предварителните данни, че Италия и Германия може да не се окажат толкова твърди в това отношение. Поне веднъж и България да прояви лидерство, както коментира премиерът Кирил Петков.
Независимо откъде ще се снабдява с горива, Германия търси начини да ограничи употребата им – не само заради повишените цени, а и заради опазването на природата. Страната предприема радикален, макар и ограничен във времето експеримент. Това е германският билет за 9 евро, за който разказвам в последната си статия. От 1 юни до края на август т.г. всички хора в Германия ще могат да използват обществения транспорт в цялата страна за 9 евро на месец. Целта е да се стимулират хората да ограничат придвижването си с лични автомобили, а оттам – и потреблението на горива. В „Тоест“ ще следим експеримента и ще разкажем как се развива той.
В седмичния си политически коментар „Български отговор на санкциите по „Магнитски“. Кой подготвя ловци на глави“ Емилия Милчева тематизира авторството на българския законопроект за санкции, който следва да бъде аналог на известния американски нормативен акт. В публичното пространство е изтекъл вариант на проект, който не е приет от работната група, занимаваща се с изработването на закона. Нещо повече – в официална позиция на Министерството на правосъдието се казва, че разпространеният в медиите текст противоречи на Конституцията, Европейската конвенция за правата на човека и актовете на Европейския съюз. Според Емилия вероятно фалшивият законопроект е пуснат в публичното пространство, защото няма истински, който да се представи на обществото.
На 23 февруари 2022 г. Олга Токарчук беше удостоена със званието „доктор хонорис кауза“ на Варшавския университет. В лекцията си на церемонията в своята алма-матер полската писателка и Нобелова лауреатка се осланя на науката – от квантовата физика и логиката до медицината и епигенетиката, – за да се опита да предскаже бъдещето. Или както се изразява самата писателка – да „врачува по наука“. Днес читателите на „Тоест“ могат да прочетат пълния текст на тази лекция в превод на Крум Крумов.
В рубриката „По буквите“ Зорница Христова отново ни препоръчва три наскоро издадени на български език книги. Първата е „Избраникът“ на Томас Ман в превод на Любомир Илиев, втората е „Козел“ от Йордан Радичков, а третата – „Безсмъртната смърт“ от Лиу Цъсин в превод на Стефан Русинов. Зорница ни съветва, пристъпвайки към тези книги, да забравим какво сме чели от Томас Ман и да не оставаме на нивото на „мъжкарския прочит“ в историята на козела, разказана от Радичков. А романът на Лиу Цъсин според нея е повод да поразширим читателското си „зрително поле“, традиционно ограничено между рамките на руската и западноевропейската литература.
Накрая си позволявам да отправя малко лични препоръки. Ако се интересувате не само от развитието на войната в Украйна, а и от смисъла на това развитие, от сърце ви препоръчвам статиите на Ангел Петров, международен репортер в „Дневник“. Те са писани със задълбочено познаване на ситуацията, с контекст и в същото време – ясно за читателя. А комбинацията между тези три неща е рядко срещана в българската журналистика. Има я, разбира се, в статиите на Татяна Ваксберг (и не само) в „Свободна Европа“.
Готвач издава книга за гозбите на Северозападна България. Негов приятел решава да се пошегува и прави колаж – „поставя“ книгата в библиотеката на Владимир Путин. Колажът стига до врачански регионален сайт, който го публикува като доказателство, че корените на Путин са от Чипровския край. Тази история, разказана от Борис Митов в „Свободна Европа“, е „обеца на ухото“ за медиите, които публикуват, без да проверяват фактите. Независимо дали става дума за майтапчийски колажи, или за твърдения на представители на властта, за местни сайтове или за мейнстрийм медии.
А, за малко да забравя. Ако имате нужда от позитивни емоции – „Дубиоза колектив“ имат весело ново парче, което се казва „Може ли?“. Клипът има и субтитри на английски. „Знам, че не може, но може ли да може?“ – се пита в песента.
Приятно четене, слушане, а защо не и танцуване?
Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/bulgarskiyat-otgovor-na-sanktsiite-po-magnitski/
Кой е написал законопроекта, разпространен през определени медии като българския отговор на санкциите по закона „Магнитски“? Никой от изпълнителната власт не признава авторство. Текстът се появи в четвъртък и още на следващия ден и управляващи, и опозиция в парламента обявиха, че няма да бъде приет в този вид. Настоящият му формат превръща изпълнителната власт в ловци на глави по списъци с хора и фирми – списъци, които тя сама изготвя и одобрява.
Работна група към Министерството на правосъдието с представители от други министерства и службите работи от няколко месеца по проект, който да урежда проблеми, възникнали при санкции като по американския Глобален закон „Магнитски“. Публикуваният текст не е приет от работната група и не е пуснат за обществено обсъждане, заяви вчера вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев. Но всъщност за обществено обсъждане не е пуснат никакъв проект. Вероятно затова се появи и този.
В прессъобщение от Министерството на правосъдието нито казват, че публикуваният текст е фалшификат, нито че е някаква стара чернова. Официалната позиция гласи:
В Министерство на правосъдието е създадена работна група, която да изготви проект на закон за мерки за превенция и защита на националната сигурност от посегателства, свързани с опасност за икономическата и финансовата сигурност на държавата. Разпространеният в медиите текст обаче противоречи на Конституцията на Република България, актовете на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита правата на човека, поради което не може да бъде подкрепен в този му вид.
Досега по закона „Магнитски“, който налага санкции на физически лица и фирми заради нарушения на човешките права и на принципа на върховенството на закона, в ЕС най-много са санкционираните български граждани – шестима, заедно с юридическите лица, свързани с тях. Санкции са наложени също на един словашки бизнесмен и един олигарх от Латвия. Бизнесменът от Словакия Мариан Кочнер бе замесен в убийството на разследващ журналист, но не беше осъден, а един от най-богатите латвийци Айварс Лембергс обжалва присъда за корупция. В нито една от трите държави няма специално национално законодателство за такива случаи, а Европейският съюз не е единен относно необходимостта от приемане на европейски закон от типа „Магнитски“.
Санкциите по „Магнитски“ се оказаха неприложими за България, тъй като липсва национален закон, който да определя как да действат властите в такива случаи. Това беше записано и в определение на Върховния административен съд по жалби на Ирена Кръстева (майка на санкционирания по „Магнитски“ депутат от ДПС Делян Пеевски) и на „Интернюз 98“ ООД със съдружници „Нове интернал“ ЕООД (на санкционирания по „Магнитски“ хазартен бос Васил Божков) и Елена Динева (неговата съпруга). ВАС премахна т.нар. черен списък, който засягаше трима от санкционираните по американския закон български граждани – Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков. Вицепремиерът Асен Василев публично обясни вчера, че липсата на национален закон е „дупка в законодателството“, допълвайки:
Поели сме ангажимент тази празнота да бъде запълнена. Министерството на правосъдието е най-правилното да се съобрази с всички национални и международни актове, така че да намери най-удачния начин как да се запълни тази празнота – когато някой е санкциониран и това поставя опасност от зараза, този проблем да бъде овладян.
Още преди три години Парламентарната асамблея на Съвета на Европа смяташе да поиска от националните парламенти на страните членки да подготвят свои закони „Магнитски“. ПАСЕ прие резолюция по доклада на лорд Доналд Андерсън, но от това не произтекоха правни действия.
Законопроектът, чието авторство никой не признава, не е венец за никого. Излиза, че управляващата коалиция е решила да раздава справедливост по свой закон и ред, със свои ловци на глави, и съдебната система да не ѝ се бърка. А под удобното прикритие на „превенция и защита на националната сигурност“ да бъде извършена профилактика на обществената среда, за да бъде тя предпазена от болестотворни симптоми.
„Закон за мерки за превенция и защита на националната сигурност от рискове за икономическата и финансовата система на държавата“ е пълното име на разпространения вчера проект, който продължава практиката, наложена по време на управлението на ГЕРБ – конфискация на имущество и активи без влязла в сила присъда. Разликата е, че тук оторизацията на нарушителите е по списъци, утвърждавани от изпълнителната власт, които ще се публикуват в Държавен вестник и ще се преразглеждат на всеки шест месеца. Министерският съвет ще приема с решение такива „национални списъци“ на нарушителите и на свързаните с тях лица, а посочените за „нарушители“ ще могат да обжалват включването си пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
включен си в списък като лице с престъпни намерения, като намеренията са установени не от съд, а от държавни служители. Но милостиво ти дават възможност да докажеш, че не си виновен.
Лицата за включване в черните списъци ще се предлагат от Междуведомствен съвет, начело на който е вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев, а членове са зам.-министрите на правосъдието, на икономиката, на външните и на вътрешните работи и зам.-директори на НАП и ДАНС. Този орган ще подготвя описите с физически и юридически лица, за които са налице данни за „ползване с престъпни цели на високотехнологични финансови продукти“, за „злоупотреби и измами в киберпространството“, за „нерегламентирана дейност на инвестиционни посредници“, за „опити за трансфер през българската банкова система на финансов ресурс с неустановен/престъпен произход“ или за „нередности и злоупотреби при усвояването на средства от ЕС“.
Излиза, че информация, събирана от лица с неустановен интегритет и неясни връзки и зависимости, ще служи за подпечатване на „престъпни намерения“! В този си вид законопроектът дава огромна власт в ръцете на събирачите на данни –
Единствено тази информация, събрана от различни служби, а не приключило съдебно дело и влязла в сила присъда, ще е основание срещу тези хора и фирми да се започне проверка по Закона за противодействие на корупцията, но също така и да им се отнема имущество, да се спират договори и сделки, да се замразяват активи. Ако се нуждаят от средства, такива ще им бъдат отпускани със специално разрешение – по молба на „заинтересованото лице“ или по искане на Междуведомствения съвет, а средствата трябва да са „за закупуване на хранителни продукти, както и за плащане на наем, лечение, данъци и такси за комунални услуги, както и за осигуряване на правна защита“. „Екстри“ като транспорт, дрехи, обучение, защо не и някой сапун, дезодорант, парфюм за хигиенни нужди не са включени.
Да се раздава „справедливост“ извън съдебната система винаги е катастрофа за демокрацията. Оправданията и аргументите за слабата ефективност на българското правораздаване не вървят – управляващите дойдоха на власт с обещанието да го реформират и да установят върховенството на правото. А сега са на път да обезсмислят единствената си значима победа за петте месеца управление – закриването на специализираните съдилища и прокуратура. За сетен път се потвърждава неумиращото правило на българската контролирана демокрация: „Обещавай всичко преди избори, прави каквото си наумил, когато ги спечелиш!“
Законът „Магнитски“, по който в България бяха наложени санкции на Божков, Пеевски, Желязков и още неколцина, действа само срещу чуждестранни (за САЩ) граждани. В България действа Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, предвиждащ такъв орган да е Съветът по сигурността към Министерския съвет, начело на който е министър-председателят.
Разпространеният от неизвестни автори проект не го отменя. Функциите на действащия закон за национална сигурност са да анализира състоянието на защита на системата на националната сигурност, да изготвя оценки и да предлага решения, когато има рискове за нея. Членове на Съвета по сигурността са министрите на отбраната, на финансите, на вътрешните и на външните работи, на електронното управление, началникът на отбраната, главният секретар на МВР, шефовете на службите ДАНС, ДАР, НСО, „Военно разузнаване“, двама представители на президента, определени с указ, и секретарят на Съвета по сигурността.
Появилият се внезапно проект бе посрещнат на нож от партньорите в управляващата коалиция. От „Има такъв народ“ го определиха като заплаха за санкции срещу недоволните, дори като „фашизъм“, от БСП – като „абсолютно неприемлив“. А съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов заяви в кулоарите на парламента, че „това, което се появи като някакви текстове, по никакъв начин не може да бъде подкрепено от ДБ в този вид“. Иванов беше категоричен, че текстовете създават проблеми с Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека. „Вместо да се занимаваме с това, дайте да си оправим прокуратурата. Докато в България няма правосъдие, на което всички да имаме доверие и да си решаваме вътре проблемите […] България ще бъде отворена към това външни фактори, включително САЩ, да правят подобни интервенции“, заяви той.
Да се вземе на ръчно управление раздаването на справедливост никога не е било добра идея. Важно е за управляващите какъв ще е проектът, който ще представят за обществено обсъждане.
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/olga-tokarczuk-lecture-university-of-warsaw/
На 23 февруари 2022 г. Олга Токарчук бе удостоена със званието „доктор хонорис кауза“ на Варшавския университет, нейната алма-матер. В лекцията си на церемонията полската писателка и нобелова лауреатка се осланя на науката – от квантовата физика и логиката до медицината и епигенетиката, – за да се опита да предскаже бъдещето. Днес предоставяме на читателите на „Тоест“ пълния текст на тази богата и плътна лекция в превод на Крум Крумов.
Ваши благородия, уважаеми Сенате и Вие, почетни гости,
Преди всичко бих искала да се поклоня ниско на брутално атакуваните от московския режим украинци и украинки. И макар да не намирам думи за това варварство, искам да им засвидетелствам своята… нашата солидарност и подкрепа и да им дам утеха. Атаката срещу свободна Украйна за мен е атака срещу Европа. Военното положение няма граници. Веднъж започната, войната ще продължи да съществува в умовете ни дотогава, докато не направим всичко възможно, за да я прекратим.
Настоящият момент, в който заставам пред Вас, е уникален в целия ми живот – това е признанието на работата ми от най-важното за мен учебно заведение, от моята алма-матер. Дойдох във Варшава и в моя университет през август 1980 г. Пристигнах с раница, натъпкана с буркани и книги, за да изкарам студентската си бригада, преди да започна следването си в първи курс. Най-много се изненадах от това, че още с излизането от варшавската Главна гара се озовах очи в очи с историята. По протежение на две от главните артерии в центъра, Йерусалимските алеи и улица „Маршалковска“, един зад друг бяха спрели трамваите и образуваха голям, километричен кръст – започваше Августовската стачка.
Най-много ме изненада това, че Полският фармацевтичен комбинат, където в продължение на месец пъхах памук в шишенцата с лекарства, се оказа силна мотивация за учене. Всъщност бригадите са измислени точно с тази цел. Есента вече живеех на улица „Заменхоф“ и всеки ден минавах през някогашното еврейско гето до Института по психология, който се помещаваше в бившата сграда на Гестапо. В онази варшавска зима от магазините не можеше да се купи нищо, оцелявахме благодарение на студентските столове, а онези от нас, които получаваха колети от вкъщи, имаха право да си мислят, че живеят царски.
През тези пет години следване се формираха моите вътрешни карти, създаваше се езикът, посредством който от този момент нататък назовавах действителността, завързвах приятелства за цял живот, изковавах политическите си възгледи. Студентските стачки, в които участвах – първоначално в сградата на Факултета по психология, впоследствие и във Философския факултет, – за мен се оказаха сред най-важните лекции по гражданско образование. Доброволческата практика в психиатричната болница и в отдела за екологична терапия ми разкри тъмната страна на живота, но наред с това отвори сърцето ми за огромните мащаби на страданието. От моите пациенти се научих да слушам и осъзнах, че животът на всеки човек е достоен да бъде тема за книга.
В настоящия изключителен и паметен за мен момент благодаря на моите преподаватели за това, че отвориха очите и сърцето ми, разпалиха любопитството ми, научиха ме да плавам из необятните океани на знанието и събудиха у мен нуждата от непрестанно търсене, от изследване на границите и от критично мислене. Бих искала горещо да благодаря на автора на тържественото слово – професор Анджей Менцвел, чиито трудове многократно са ме вдъхновявали и ми позволиха да вникна в тънкостите на културата. Благодаря също така на рецензентките и рецензентите ми за внимателния и добронамерен прочит на моите текстове.
Трябва да призная, че бях обзета от съмнения дали в тези толкова объркани военни времена имам право да прочета лекцията, която бях подготвила за случая още преди година и половина. Дали сега, когато цензурата се завръща и директори на театри биват сваляни за назидание, отнемайки на културата свободата на творческото изразяване; когато се правят опити за прокарване на анахронична програмна антиреформа на образованието под знака на надзора и контрола; когато през Беловежката гора издигат масивна ограда, нанасяща огромни щети на природата, а на всички нас – болезнени морални загуби… редно ли е да прочета тази отдавна подготвена лекция? Тя е възхвала на въображението и най-вече на радостта от мисловния процес – един оптимистичен, надявам се, текст, който доказва, че мисленето ни прави свободни хора. Затова в крайна сметка реших: да, ще прочета тази лекция.
През изминалите векове са съществували най-различни форми за предсказване на бъдещето: от оракули и наблюдение на природата до контакти със свръхестествени сили. Ще се обърна за примери към Античността, когато паралелно с многовековната астрологическа традиция са съществували различни видове мантии: повече или по-малко очевидни. Към първата група принадлежат ониромантията – врачуване по сънища, аритомантията – врачуване по числа, хиромантията – гадаене на бъдещето по линиите на дланта, и серомантията, която вещае по излетия във вода восък. С предвиждане на бъдещето се е занимавала също и литературата, като в по-голяма си част е сътворявала ужасяващи и дистопични визии.
Съвременният жанр на научната фантастика от един момент на развитието си започва директно да се основава на създадената още през ХХ век наука, наречена футурология. В произведенията си Станислав Лем и особено моят любимец Филип К. Дик съумяват по един невероятен начин да предвидят човешките изобретения. Когато чета тези двама автори, често ме побиват тръпки. Литературата се оказва по-добра врачка от самата научно обоснована футурология. Всъщност последната днес е известна с това, че не работи. Повечето от популярните ѝ прогнози не се сбъднаха.
Но можем ли да врачуваме по самата наука? Мисля, че сред хилядите научни открития можем да намерим и такива, които имат големия потенциал да променят мисленето ни за света по парадигматичен начин. Парадигмата, както знаем поне от трудовете на Томас Кун, е набор от понятия и теории, които формират основата на дадена наука, даже на много науки. Тези теории и понятия по-скоро не са поставяни под въпрос – поне дотогава, докато парадигмата носи творчески, познавателен заряд, което означава, че посредством нея може да бъдат създавани специфични теории съгласно експерименталните данни, с които се занимава дадена област на познанието.
Повечето изследователи приемат парадигмата въз основа на консенсус и макар той да е силно интуитивен, а не изцяло научен процес, поставянето на парадигмата под въпрос от страна на учен обикновено завършва с проблеми и изключване. Помним какви неприятности е имал Николай Коперник, преди да успее да преобърне изцяло възприятията ни за Космоса. Геоцентричната система на Птолемей е изглеждала очевидна и макар погрешна, тя е била приета именно по пътя на консенсуса. Но в същото време е била логически последователна и концептуално е можела да обясни, било то и по доста сложен понякога начин, голяма част от движенията на небесните тела.
Но парадигмата не е веднъж завинаги. Съществуват – и тук отново ще си послужа с Кун – научни революции, които я преобразяват, а заедно с нея преобразяват и дадена дисциплина, често и много други области на познанието и живота. Последиците от революцията на Коперник са засегнали не само полето на действие на астрономите – те са имали също така психологически, философски и религиозни последици, променили са науката, допринесли са за дълбоки промени в отношението на човека към самия себе си и на мястото му в света.
По време на тази прекрасна церемония, която ме титулува и в известен смисъл ме въвежда в академичната общност, бих искала да Ви предложа своеобразна творческа игра, с чиято помощ да се отнесем към най-вълнуващите и стимулиращи въображението научни открития като повод за врачуване, тоест за задвижване на фантазията и сетивата за синтез, без да избягваме добавянето на щипка ексцентричност. И така, нека поставим началото на науката „сциентомантия“ – вид врачуване, който въз основа на научни изследвания предвижда евентуална промяна в досегашните парадигми.
Откритията на квантовата физика се отразяват на мисленето ни по много вълнуващ начин. Квантовостта така ни очарова, че чак се превърна в мода дори без да вникваме в дълбочина във въпросните открития. Живеем във времена, когато всичко е квантово – от начина на хранене, през медицината, та чак до компютрите. Мисля, че тази загадъчна дума, заета от речника на сфера, за която малцина извън експертите изобщо имат някаква представа, се превърна в знак за нещо ново, способно да промени из основи съществуващия ред и да предложи съвсем различна механика на реалността. Така както в близкото минало дигиталното засенчи аналоговото, а виртуалното предостави на реалното нови, непредсказуеми до момента измерения.
Но в какво се състои новото? Най-просто казано, то излиза извън рамките на класическата схема „или – или“. В науката това ново намира израз не само в квантовата физика, но и в появата на тривалентната логика на Лукашевич, а недълго след това – и на многозначната логика. По-рано са били в сила правилата за логическото разсъждение, описани още от Аристотел. Един от фундаментите на тази класическа логика е било твърдението, че нещо може да бъде или истина, или лъжа – tertium nor datur, както биха казали римляните. Тази система се нарича бивалентна логика. Хамлетовото „да бъдеш или да не бъдеш“ е литературният пример за това разбиране. Датският принц не е и помислял за трета възможност (въпреки че, честно казано, тук би могло да се измисли нещо).
Направил го е обаче, макар и на различна основа, Ян Лукашевич. Смята се, че подбудите на полския учен са имали философско-идеологическо естество – не е могъл да се примири с детерминизма и фатализма, които e носела бивалентността. Ето защо е заключил, че предположенията, отнасящи се за бъдещето, имат и трета стойност. С други думи, нещо като възможност – онова, което има да се случва, дори днес да изглежда неизбежно, съвсем не е задължително да стане. Позовавайки се на известния пример за морската битка от глава девета на Аристотеловото съчинение „За тълкуването“, Лукашевич стига до извода, че е трудно да се направи вярна преценка за утрешния ден: „Въпросът за утрешната морска битка днес не може да бъде нито верен, нито неверен.“
Когато монополът на бивалентността вече е разпределен между полюсите на алтернативата, можем да въвеждаме следващи елементи и квалификации. Но бивалентната логика, изградена в резултат от наблюдаването на света и на неговите явления, за нас се е превърнала в нещо толкова очевидно, че чак интуитивно. Базираните на нея изводи всъщност никога не са ни разочаровали. Само толкова, че когато подобен начин на мислене е бил прилаган към новооткритите в началото на миналия век атомни явления, се е оказало, че този вид логика не работи на субатомно ниво. През 20-те години вече е било известно, че в субатомния свят важат други закони. Бивалентността и тук е подлежала на ревизия. Доколкото логиката я разбива, като умножава – в рамките на нормалното – съществуването между истината и лъжата, дотолкова физиката доказва, че две противоречащи си допреди това възможности са в състояние да се пресичат.
Съгласно принципа на неопределеността, формулиран от Вернер Хайзенберг през 1927 г., не сме в състояние едновременно да измерим определени двойки физически параметри – в случая позиция и импулс – поради корпускулярно-вълновия дуализъм на квантовите обекти, тоест поради факта, че материята в основата си не е само частица, нито само вълна, а излиза, че е едновременно и двете. Сред последиците от тази теория намира място важното твърдение за влиянието на измерванията върху поведението на измерваните обекти. Придоби популярност мисловният експеримент, познат като „котката на Шрьодингер“, който демонстрира т.нар. суперпозиция в квантовия свят – с други думи, идеята, че до момента на наблюдението обектите от този свят се намират във всяко от възможните състояния едновременно. Котката, затворена в кутията с отровен газ, е едновременно и жива, и мъртва.
Връщайки се към логиката на Лукашевич, може да сметнем въпросната суперпозиция за tertium datur – между „да“ и „не“. Колкото и пъти да гледаме в YouTube примерни презентации на тези привидно прости закони, дори и непрестанно да си напомняме, че се отнасят за субатомния свят, те са така контраинтуитивни, така чудати, че е трудно да ги екстраполираме върху обикновеното си ежедневие.
Но все пак като една врачка с малко трескаво и прекалено разбунено въображение си мисля, че ако вземем разгледаните открития и ги сложим в работилницата на въображението, в бъдеще те ще са в състояние да ни доведат до истински пробив. Това би могло да бъде краят на епохата „или – или“ – между нулата и единицата има място за половина, между „да“ и „не“ се намърдва още „възможно е“, между женското и мъжкото може да се смести цяла галерия от различности, между черното и бялото се простира огромен сив океан, а между деня и нощта има още зазоряване и здрач.
В нашите бинарни светове всичко започва да изглежда съмнително и прекалено опростено. Тези бинарности и дуализми ще трябва малко да се разпънат като акордеон и да се превърнат в континуум – в такъв ред, в който между опозициите ще се намери място за известен брой посредници. Донякъде това е съгласие за по-високо ниво на сложност на реалността, в която функционираме. Това ще промени изцяло не само полето на действие там, където сме принуждавани често да направим само един избор – А или Б, под предлог, че той изчерпва всичко. Всички тези „вярва – не вярва“, „умее – не умее“, „подкрепя – не подкрепя“, ще трябва да се замислят върху себе си без никакво „но“.
Промяната във възприятието със сигурност ще повлияе на нашата идентичност – не само половата, но и на идентичността, свързана с нашите социални роли и с принадлежността ни към по-големи групи. Анахронични понятия като например „народ“ ще бъдат дефинирани наново, спрямо тази логика човек може да бъде едновременно поляк, но също така полуескимос и четвърт тасманиец. Предвид морето от възможности хората ще имат нужда от различни начини за навигиране из реалността, което вероятно ще се окаже по-взискателно в интелектуално отношение. Още по-опасни ще станат изкушенията да се опростява всичко до възможно най-елементарни измерения, но и да се размива и размътва истината. Със сигурност ще се появят някои нови консултантски професии, нови приложения, които ще подреждат тази повишена комплексност.
Без съмнение промяната ще се отрази и в езика. Ще се родят нови думи, които да запълнят пространството между полюсите „или – или“. Ще се промени етиката, разбирането за морал, неминуемо и наказателните кодекси. Но тази промяна, ако изобщо настане, все пак ще отнеме стотици години. Свят, който се осланя на многозначната логика – днес това е една завладяваща, макар и трудна за осмисляне идея.
Едно наглед невинно и не особено важно откритие на границата между биологията и медицината – макар и предвидено от учени визионери като Лин Маргулис – ни отвежда към вътрешността на човека и към тялото, което не принадлежи само на човека, защото се оказва, че в него живеят повече организми, отколкото сме си представяли. То е обитавано от над 39 трилиона клетки на микроорганизми, които изграждат т.нар. микробиом. Получаваме го от майката още с раждането и след това – пиейки млякото ѝ. Без него бихме били изложени на атака от страна на патогените. Но микробиомът влияе и върху нашите емоции, тъй като е свързан с нервната ни система.
Изследователите все по-често постулират разглеждането на човешкия организъм и обитаващите го симбиотични микроби като холобионт – или организъм, съставен от много организми. Изключително интересно е, че нашият микробиом се променя с времето и е свързан с начина ни на живот. Той е зависим от режима ни на хранене, от работата, от начина, по който се забавляваме – податлив е на човешката култура. Следователно може да се каже, че холобионтът, който представляваме, е многовидово същество, което освен от гостоприемника се състои от бактерии, археи, гъбички, вируси. Нека се опитаме да си представим нашия организъм като своего рода сложна и многопластова организация, наподобяваща екосистема – например коралов риф, в който са разположени различни сътрудничещи си или съперничещи си организми, повече или по-малко зависими един от друг; повече или по-малко свързани помежду си.
От подобна гледна точка въпросът за идентичността става интересен. Какво съм и какво не съм? Как да се определям и възприемам? Ведно с тези организми или може би без тях? Доколко моята идентичност представлява сбор от техните идентичности? Или навярно, след като не мога да живея без тях, те също са „аз“? Правилно ли е да се казва „аз“ и „те“, и изобщо – какво е онова прочуто „аз“?
В ерата преди холобионта имахме съвсем различна визия за себе си. Светът, съвсем като във философията на Лайбниц, се състоеше от отделни хомогенни, индивидуални, монадни същества. И макар те да бяха взаимосвързани, все пак тяхната интегралност и непроницаемост изглеждаха очевидни. Тяхната единичност и отделност бяха извън съмнение. Това възприемане на създанията като отделни и взаимоизключващи се субекти форматираше представата ни за света и за самите нас.
Появата на понятието self за определяне на отделно, монадно, захвърлено в себе си „аз“, се ситуира във времето на Реформацията и Ренесанса. Именно по това време някой си Гоклениус за първи път употребява думата „психология“, макар предимно в теологически контекст. Представката self с изключителна лекота се свързвала с останалите и изразявала нов стил на възприятие за света, в който огромно значение започва да има личността, индивидът. Self някак си винаги е свързвалo човека със самия него. Self-regard, self-destruction, self-love… Оттогава единичното, отделено от света „аз“ се е превърнало в основната перспектива, от която виждаме действителността. Ето защо огромна роля в нашите религии, митологии и фантазии играе обособеността, отделеността, самобитността, самотността, единичността. Подобно на идеално кръгли монади с гладка повърхност, ние се реем в пространството, побутвайки се от време на време, но по същество оставайки отделна, неделима цялост. А всяка вътрешна подялба се приема за болест.
Именно този изолиран от света „аз“ се превръща в обект на много философски и религиозни нравоучения. Във всичко това ни поддържа Бог – също толкова единичен, толкова изолиран и далечен, застинал в пространството, неотносителен по дефиниция и независещ от никого. Към тази форма на монотеизъм се присъединява и чувството за чистота и еднородност на обществата и групите. Монотеизмът лежи в основата на йерархичността, защото единичните и разделени един от друг индивиди могат да бъдат в един или друг ред.
Върху почвата на гореизложените тези и предположения се е формирала цялата западна психология и възприемането на себе си като точно определена монолитна единица, съжителстваща с останалите, но все пак отделена от тях. Затова и наглед невинното откритие, че човек – неговото тяло – е същество, съставено от множество други, които в някаква неясна степен допълнително влияят върху онова, което чувства, от което боледува, а може би и върху начина му на мислене, се оказва фундаментално. Преди всичко това променя взаимоотношенията ни с останалата част от околната среда, понеже излиза, че сме по-скоро свързана, отколкото отделена от нея форма с – както ни се струва – особен статут и специални права, в което непрестанно ни убеждава религията.
Тези отношения са плетеница от изключително сложни взаимовръзки, които не разбираме, но чийто предмет представляваме. И ако отново можем да поврачуваме, то вероятно в бъдеще ще ревизираме убежденията за собствената си ненарушимост и – което би означавало пробив – ще започнем да се отнасяме към себе си като към комплексни, синкретични същества. Подобна посока в начина на мислене би ни накарала да преразгледаме и въпроса за идентичността и да изградим наново личностните модели в психологията. За тази област това би било истинска революция, носеща след себе си нова парадигма.
Тенденцията за разграничаване на единичния интегрален „аз“ се появява и от друга посока и изглежда значително ускорена от пандемията. Дистанционната активност на хората в мрежите благоприятства създаването на различни превъплъщения на самия себе си – раждането на аватари, представляващи определени аспекти или модуси на основната личност. Днес някак си можем да съществуваме в неголям брой превъплъщения. В различни пространства. Понятието „персона“, тоест маска, в психологията престава да бъде метафора и придобива тревожна дословност. Важната последица от тези процеси би била такава, че ако Бог ни е създал по свой образ и подобие, тогава и фигурата на Бог би следвало да се усложни, буквално да стане по-комплексна. Вероятно някъде в далечното бъдеще това би довело до политеизация на религията, до разпад на Бога на съставните му части. Тогава Той би бил вече не Троица, а мултигония, света множественост.
В течение на моя живот много неща се промениха в мирогледа и разбирането ми за света. Когато още като тийнейджърка се интересувах от биология, актуалната парадигма се състоеше в убеждението, че придобитите черти не могат да бъдат наследявани. Смяташе се, че еволюционните промени са резултат от случайни генетични мутации, които се унаследяват от следващите поколения.
Терминът „епигенетика“ е използван за първи път през 1944 г. Произхождащата от гръцки представка „епи-“, която междувременно означава „над“ и „на“, в този случай свидетелства за нещо, което е надградено отвъд класическата генетика. Нужно е да помним, че противно на сензационните заглавия в пресата, приемането, че епигенетични процеси съществуват, не нарушава цялата научна парадигма на генетиката. Тук само се предполага, че съществуват природни механизми за регулиране на функцията на гените. Генетичната информация се съхранява в ДНК, а епигенетиката изследва външните детерминанти за регистрирането на тази информация. Известното проучване върху мишки показва, че свързването на травматично събитие с невинна миризма се записва дълбоко в ДНК-то на мишката. Следващото поколение мишки вече разпознава миризмата като неприятелска и опасна.
Този и други подобни експерименти потвърждават, че околната среда де факто не променя самата ДНК структура, тоест не представлява вид генетична мутация с необратим характер, а активно и динамично влияе върху включването и изключването на генната експресия, което вече може да бъде унаследявано. След като преживяването на психологическа травма е в състояние да повлияе върху генната експресия, то имаме право да предполагаме, че нещо подобно може да се случи и с други фактори – например режим на хранене, местоживеене, влечение към стимуланти, бумтене на дискомузика, седене по цял ден пред компютъра, туризъм и много други, вероятно понякога съвсем неочаквани елементи.
Влиянието на реални събития върху генома доказва колко бързо може да се учи живата материя, как най-различни феномени съумяват да влияят върху нещо, което винаги сме смятали за един вид вечно, непроменливо, инертно. Говорейки за нея, не забравяме и мисълта за своеобразната солидност на света, който съществува въпреки – или без оглед на – мимолетността на нашите мисли и чувства, на нашите единични съществувания. Междувременно еволюцията в него протича през цялото време. Тук и сега. В нашите домове и върху масите ни. Въвежда в нас промени, за които дори не си даваме сметка.
Ще си послужа само с един пример: не е изключено децата на днешните тийнейджъри да боравят още по-умело с компютърната клавиатура и тъчскрийна на смартфона. Епигенетиката ни помага да проумеем механизмите, които управляват тези явления. Но тя не е, нека повторим, революцията, която ще зачеркне предишните постижения на генетиката. Тя е по-скоро еволюция, следващ етап на изследванията, които ни доближават до разгадаването на тайната на живота.
За мен обаче е важно друго. Последствието от новия начин на мислене кои всъщност сме и как се превръщаме в тези, които сме, може да има много голямо отражение върху нашата човешка идентичност. Най-вече излиза, че биологичното и културното не трябва да бъдат толкова силно противопоставяни и че можем да гледаме на тях като на два полюса от един общ за тях спектър. След като сме фенотипно гъвкави, което ще рече, че същият този геном може да бъде основа за различни генотипове и по някакъв начин записваме собствения си опит в генома, този факт съвършено променя тежестта на всеки един момент от живота ни. Той престава да бъде нещо, което отминава, нещо повтарящо се, и се превръща в багаж, който изпращаме в бъдещето с помощта на следващите поколения.
Всичко, което ни се случва, придобива различно от досегашното значение. Възползвайки се от свободата на поетическото мислене, можем да кажем, че природата притежава някакъв вид памет и тази памет може да бъде до известна степен авторефлексивна. Следователно еволюцията не е само сляпа последователност от промени, основани върху съвпадения и случайности, а наред с това включва и много по-сложен процес на записване и предаване на индивидуални и групови преживявания по начин, който е все още труден за обяснение.
Разбирам днешното (вероятно според някои прекомерно) възхищение от епигенетиката. Тя дава надежда за деконструкция на понятието за генетичната обреченост, за неизбежната, необратима съдба – онази неотменима воля на боговете, която е записана в нашето ДНК и която човек не е в състояние да промени. Обещава ни, че границите на свободата са по-широки, отколкото до момента сме смятали. Ако толкова много зависи от нашите осъзнати действия, ако промяната в експресията на фаталните гени може, както предполагам, да стане посредством околната среда и много други фактори, върху които имаме влияние, това означава, че ние сме в състояние да формираме съдбата си. Нашата движеща сила и изискването за самоконтрол изглеждат съвършено по-различно, отколкото сме смятали досега. А след като е така, то колко се променя и нашата отговорност за това, което ни заобикаля, за света?
Имам голямо доверие в науката и вярвам, че тя не е просто списък от факти и сбор от теоретичните им обяснения, а ни предлага мощна, динамична визия на постоянно променящата се действителност.
Много Ви благодаря.
Превод от полски: Крум Крумов