Post Syndicated from original https://www.toest.bg/ot-grozno-po-grozno-fizicheskata-sreda-v-uchilishta-i-detski-gradini/

Ученето е активен процес, който може да протича навсякъде, по всяко време, при всякакъв климат, вербално и невербално, писмено, с повторения, чрез грешки, с интерес или досада… Тук можем да изброяваме до безкрай и пак няма да изчерпим всичко, което може да е ученето. Защо тогава го затваряме в еднотипна стая и то приключва с биене на звънец?

Физическата среда в учебната стая (от детската вкъщи, през помещението в детската градина, класната стая в училище, до аудиториите в университета) доказано влияе върху ученето и е важна не само за концентрацията по време на работа, но и за това участниците в учебния процес да се чувстват добре. Подборът и подредбата на мебелите, цветовете, светлината (естествена и изкуствена) – всичко това се отразява на поведението, настроението и постиженията.

Фронтално образование с гръб към бъдещето

Почти всички училищни сгради у нас са от миналия век – построени върху концепцията за фронтално преподаване, с дълги коридори, които се разнообразяват най-много от творчеството на учениците, някоя и друга саксия и портрети на едни и същи личности. Няма място за групова работа, за обмен между различните възрастови групи, за дигитализация. Да не говорим за абсолютния недостиг на пространства и ученето на смени, което прави невъзможно целодневното обучение. За съжаление, по-голямата част от съвременните училищни сгради не са места, на които се чувстваш добре и където желаеш да останеш.

Елементите в класната стая са съвкупност от компоненти, които заедно биха могли да допринесат за по-успешно, по-спокойно протичане на учебния процес. 

От подредбата на местата за сядане зависи какво искаме да инициираме: 

• едностранна комуникация – на върха, или класическото заставане на учителя фронтално; 
• работа в групи – т.нар. огнище, което осигурява място за учене, но и за социализация; 
• езерце – широко място за движение в общи пространства; 
• пещера – когато е нужно усамотяване и концентрация; 
• преживяване – за работа с инструменти и на групи; 
• движение – с уреди за движение в по-големи пространства (за които сегашните пусти коридори са много пригодни). 

Всеки учебен час само би спечелил, ако учителят си позволи свободата да промени поне фронталното преподаване. Учениците във всяка възраст копнеят за разнообразие и излизане от калъпа.

Естетическо възпитание на ученика

Изгледът на самата стая и обзавеждането ѝ влияят непосредствено на заинтересоваността на учащите. Удобните ергономични мебели карат седящия да се чувства добре, което означава, че той може по-успешно да се концентрира, което пък от своя страна спомага за по-висока мотивация и по-активно участие.

Обособяването на макар и минимално лично пространство, като собствен шкаф например, би създало усещане за участие и би повишило със сигурност отговорността към средата като цяло. 

Естетическото излъчване подканва и вдъхновява – светли цветове, интересни произведения на изкуството, подходящо обзавеждане. 

Да започнем с един от малкото добри примери, защото съществуват и такива. Има няколко смели училища, между които и 90. СУ в София. То се прослави като може би първото училище с модерна среда – внимателно обмислена и изключително добре осъществена. Това е резултатът, който се получава, когато се намери пресечната точка между необходимост, знания и желание. 

За съжаление, както ще видим от следващия пример, който е масов при изпълнението на модернизиране на учебната среда, водещите български интериорни дизайнери и архитекти са по-скоро изключени от процедурите за обновяване на учебни заведения и са заместени от общински и държавни служители, които не са специалисти в областта.

Това е снимка на актуален интериор в реновирана учебна стая в детска градина в голям български град. Освен липсата на вкус и за необученото око стават видни редица явни недомислици и грешки:

• Подбор на възможно най-евтини материали.
• Използване на обзавеждане, предназначено за други цели – офисни ламелни щори и LED таванни осветителни панели, излъчващи светлина в студения спектър.
• Абсурден подбор на цветове, предизвикващ у нас непреодолимо желание поне за момент да сме далтонисти. Разбира се, че той е направен без каквото и да е, дори повърхностно проучване за възприятието на цветовете от децата, за цветовите гами и комбинации, утвърдени като подходящи за използване в подобни помещения.
• Видно е, че ролята на интериорния дизайнер в случая е поета може би от фирмата доставчик на мебелите, които пък от своя страна са нефункционални, бидейки затворени, неудобни за използване от деца и скриващи всичко, което е в тях.

От цялостното произведение на строители и доставчици на обзавеждане лъха на късен социализъм, смесен с некачествени и евтини придобивки от ранната демокрация. Когато децата прекарват голяма част от деня си в подобна среда, съставена от безвкусни и евтини мебели и предмети, те нямат шанса да развият своя естетически вкус и усещане за качество още от малки. Това ги лишава в голяма степен от възможността да формират критично мислене и отношение към средата, която обитават и като възрастни. Последствията са видни за всички: грозни и нефункционални общи пространства, еклектични (за да не използваме по-тежка дума) фасади с висящи климатици, усвоени балкони и топлоизолация във всички възможни и невъзможни цветове, загуба на чувство за принадлежност към общност, която да пазим и развиваме. 

За съжаление, всички знаем защо тези помещения дори след ремонт изглеждат като от миналото. Причината, разбира се, се корени в повсеместната корупция. В България има прекрасни производители на обзавеждане (и за учебни заведения), които са ценени по-скоро в чужбина, отколкото у нас, тъй като критериите за подбор тук са различни. Много често обществените поръчки са направени така, че да елиминират истинската конкуренция при провеждането им.

Разбирането ни за обновяване на учебна среда се свежда до подмяна на дограма, мазилки, подови настилки, врати и поставяне на дразнещи очите лампи със студена светлина – и всичко това изпълнено по възможност с най-евтини материали. 

И също както се питахме за учебниците – Защо трябва да е толкова грозно? – може би след години ще установим, че нищо не се е променило и във физическата учебна среда. Със сигурност част от читателите ще се запитат колко пък да е важно това на фона на цялата недъгавост на образователната система. Много е важно, уважаеми читатели, защото всеки от нас, съгласен или несъгласен, плаща за това с данъците си, изпраща децата си точно в тази среда, която е неразривно свързана с развитието им. А уж всички им желаем само доброто. Някак нелогично. Като да очакваме тържество, когато наоколо всичко спи. В грозно мебелирани стаи, в които не ти се празнува, а ти се реве.

Светът се променя с бясна скорост. Професиите, в които ще се развиват поколенията, започващи днес образователния си път, все още не са измислени. Подготвена ли е нашата образователна система, за да отговори на тези предизвикателства? Какво може и трябва да се промени? А как?

Веднъж месечно в рубриката „Възможното образование“ ще говорим за промяната – такава, каквато искаме да я видим, за добрите примери и за посоките, в които може би е добре да обърне поглед българската образователна система.

Post Syndicated from Георги Велев original https://www.toest.bg/olinklusiv-turizmut-v-tunis-vuzmozhnost-ili-problem/

В днешно време възприемаме Тунис като все по-популярна средиземноморска дестинация със слънчев климат, алтернатива на стандартните Гърция, Турция и Хърватия за лятна ваканция. По стечение на обстоятелствата обаче северноафриканската държава е изиграла ключова роля в историята на моето семейство в близкото минало. В края на 70-те и началото на 80-те години Тунис се нуждае от квалифицирани специалисти в редица сфери – например лекари, учители и проектанти, които наема по силата на междудържавни споразумения, включително и със социалистически страни като България.

Между семейните разкази и реалността

През 1979 г. моите баба и дядо преподават специализирани инженерни и архитектурни предмети в Строителния техникум в Пловдив (днес професионална гимназия „Арх. Камен Петков“). Решават да участват в програма за изпращане на учители в Тунис, одобрени са от държавата, изучават разговорен френски и с посредничеството на външнотърговското дружество „Техноекспорт“ заминават за пет години в крайбрежния Габес в южната част на страната.

Моят чичо е ученик в гимназиалния етап, затова се премества с родителите си, като завършва средно образование в международен лицей в столицата. Баща ми и майка ми са вече студенти и остават в България, но имат възможност да прекарат медения си месец в Тунис. В детските си години слушах увлекателни истории за далечна държава с изобилие от стоки в магазините, обширни пустини и поля, където виреят шафран, фурми и маслини. 

Превъртам лентата на живота почти три десетилетия напред и се намирам в самолета над Средиземно море, в началото на едноседмична ваканция, по време на която заедно с група приятели отсядаме в олинклузив хотели в курорта Хамамет и в града оазис Тузир. Първоначалното ми впечатление съвпада с епизодичните ми спомени от Българското Черноморие:

стотици туристи, закусващи, обядващи и вечерящи едновременно в огромни ресторанти, в които се приготвя разточително количество храна.

В тризвездните хотели, като този в Хамамет, обилността компенсира сравнително ниското качество на ястията и нерядко комбинацията от престояли продукти и пикантни подправки води до хранителни отравяния. Затова и не е учудващо, че значителна част от храната не се харесва на гостите, остават неизядена и се изхвърля. 

В Тузир ни настаняват в четиризвезден хотел и вкусът на традиционните гозби е осезаемо по-добър. Независимо от това, поведението на гостите не се променя особено – наличието на практически неограничено количество храна се явява своеобразна покана за преяждане и разхищение, което се доказва и от академичните публикации по темата. Ежедневната гледка на десетки чинии, препълнени с кускус, картофи и пилешко месо, които се озовават на боклука, ме подтикна да проуча проблема в малко по-широк контекст.

Ухание на жасмин и магазини с празни рафтове

„Жасминовата революция“ от 2010–2011 г., която дава началото на Арабската пролет и води до отстраняването на дългогодишния диктатор Зин Абидин Бен Али от президентския пост, избухва след емблематичното самозапалване на уличен търговец в Сиди Бу Зид. Причините за масовото недоволство сред хората са коренят във високите нива на безработица, широко разпространената бедност, корупцията, пропила властта, и не на последно място – в недостига на основни хранителни продукти. 

Прохождащият плурализъм в страната и опитите за либерален преход посредством поредица от демократични избори са рязко прекъснати от преврата през юли 2021 г., организиран от дошлия на власт две години по-рано президент Каис Сайед. Впоследствие парламентът и върховният съд са разпуснати и през юли 2022 г. е проведен референдум, бойкотиран от мнозинството граждани, чрез който формата на управление на Тунис се променя в изцяло президентска република. 

Политическата нестабилност през последното десетилетие води до непоследователни действия и хаотични решения в ключов за държавата сектор като земеделието. Към концептуалните проблеми се добавят негативните икономически последствия от пандемията COVID-19 и климатичните промени, които в местен контекст предизвикват намаляване на жизненоважните валежи през зимата и увеличение на летните температури с до 7–12 градуса. 

Официално изчислената безработица от 15,6 % (21,2 % при жените) в средата на 2023 г. и високата инфлация при храните (13,9 % през есента на миналата година) говорят, че значителната бедност сред местното население не може лесно да бъде изкоренена. Въпреки дългогодишната практика на правителството да отделя все повече средства, за да субсидира цените на основни храни, като брашно, ориз, олио и грис, от който се прави традиционният кускус, широко разпространените липси в магазините не могат да се преодолеят. Напротив, оказва се, че подобна политика всъщност е контрапродуктивна, защото изсмуква свежия паричен ресурс в хазната, необходим за осигуряването на продоволствена сигурност.

Въпреки тези негативни тенденции, в олинклузив хотелите липсват мерки за оползотворяване на остатъците от ястията, например чрез даряването ѝ на нуждаещите се хора посредством хранителни банки. Това е донякъде разбираемо в държава, в която практически не съществуват политики за устойчиво управление на хранителните ресурси, а въвеждането им само в конкретно място за настаняване е трудоемко и скъпо. Необходимо е да отчетем и ролята на европейските туроператори, които масово рекламират Тунис като бюджетна дестинация. Затова не е изненадващо, че

туристите очакват в ресторантите обилни порции на ниски цени, без да имат представа за трудностите, пред които са изправени местните жители. 

Възстановяването на ваканционното пътуване след края на епидемията от COVID-19 създава възможности за растеж на туристическата индустрия и в същото време увеличава желанието на бизнеса за бърза печалба, която по същността си е антипод на устойчивите практики. Туризмът допринася за около 5% от брутния вътрешен продукт в Тунис и е от изключителна важност за най-развитите крайбрежни региони, но липсата на наложени устойчиви практики в бранша задълбочава съществуващите в страната екологични проблеми. 

Пластмасата – спасение или непосилно бреме?

Когато пристигнах в Хамамет, носех със себе си метална бутилка за многократна употреба, която се оказа абсолютно безполезна през следващата седмица. Чешмяната вода в Тунис не се препоръчва за пиене от чужденци – вкусът е неприятен, нивата на добавен хлор и флуор са високи и консумацията може да доведе до сериозни стомашни проблеми. Поради тези причини в олинклузив хотелите и ресторантите се ползват огромен брой еднократни пластмасови бутилки за минерална вода.

За да придобиете представа за мащаба на отпадъците,

в един стандартен хотел с 800–900 гости за седем дни могат да се генерират между 10 000 и 15 000 бутилки, които се изхвърлят в огромни кошове.

За намаляване на пластмасовия отпечатък съществуват разнообразни възможности, като инсталиране на системи за пречистване на чешмяната вода чрез обратна осмоза или поне поставяне на диспенсъри за минерална вода, които гостите да ползват със свои чаши и бутилки. 

Според статистиката само между 4 и 7 % от отпадъците в Тунис се рециклират, всяка година се създават нови 2,6 млн. тона отпадъци, а екотаксите са прекалено ниски и не стимулират бизнеса да интегрира иновативни и екосъобразни решения. Неадекватната система за управление на отпадъците в държава със сух и горещ климат води до допълнителни проблеми – разпространение на заразни болести, като тиф, дизентерия и холера, замърсяване на ограничените подземни извори на питейна вода и опасност от пожари в нерегламентирани сметища близо до градовете.

Както по улиците на древния Картаген в близост до средиземноморското крайбрежие, така и по пътищата, водещи дълбоко в бедуинските територии на юг, видяхме огромно количество пластмасови боклуци, най-вече използвани бутилки и торбички. Кактусите, сред чиито бодли засядат стари найлонови пликчета, за жалост се оказаха една от най-често срещаните гледки по време на пътуването ни. Това, разбира се, не е изолиран проблем само в северноафриканската държава, доколкото плаващите гуми в реките и купчините изхвърлени отпадъци около популярните язовири често изумяват чужденците в България. 

Начините за справяне с пластмасовата криза са идентични за Европа и Африка – увеличаване на рециклирането и компостирането, намаляване на ползването на пластмасови изделия за еднократна употреба, заедно с по-високи данъци, които да отразяват реалното количество генериран боклук от домакинствата и бизнеса и да стимулират налагането на устойчиви практики.

За постигане на дългосрочни резултати в Тунис са необходими последователни усилия в различни сфери – повишаване на осведомеността сред гражданите, включване в процесите на всички заинтересовани страни, включително на неформалните събирачи на боклук, известни като barbechas, и засилване на отчетността и ефективността на общините.

Въпроси без лесни отговори

Разбира се, отговорът на въпроса в заглавието на тази статия няма как да бъде еднозначен и окончателен. Екологичните проблеми имат комплексен характер и компаниите в сектор „хотелиерство и ресторантьорство“ дори при най-добро желание представляват само една брънка в скъсаната верига на устойчивото развитие в Тунис. Бизнесът може да има както позитивна, така и крайно отрицателна роля в подобни процеси, а

държавата е тази, която задава правилата и следва да изисква спазване на определен тип природосъобразни политики.

Моето северноафриканско пътуване ме научи, че проучването на старите фамилни истории е добра изходна точка при пътешествия в непознати държави, но най-важни са липсата на предразсъдъци и отвореното сърце за осъзнаване на предизвикателствата, с които местните хора се сблъскват в настоящето.