Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/fincen-files-bulgaria-intro.html

България е посочена като държава с висок риск за пране на пари в доклади на Мрежата за противодействие на финансовите престъпления към Министерството на финансите на САЩ. Агенцията, известна съкратено като FinCEN, е разузнавателното звено, което стои в основата на глобалната система за борба с прането на пари. Така наречените Досиета FinCen разкриват, че в нашата страна се осъществяват съмнителни банкови операции за десетки милиони долари, които са покровителствани на правителствено ниво. В някои от тях са замесени и приближени на властта лица.

Доклад на FinCen от 2015 г., в който се разглеждат трансакции на фирми със седалище в България. Страната ни е идентифицирана като високорискова за пране на пари.

Докладите със статут на топ-секретни документи са над 2100 на брой. Те са получени от източник на сайта Buzzfeed и споделени с Международния консорциум на разследващите журналисти ICIJ. Консорциумът започна да публикува Досиетата FinCen на 20 септември 2020 г. след повече от година работа на екип от над 400 журналисти от 110 медийни организации в 88 държави. Биволъ е официалният партньор на ICIJ за България.

FinCen получава информация за съмнителни преводи от банки, които имат право да осъществяват транзакции в американската валута. На базата на тази информация се попълват специални формуляри SAR (suspicious activity report), които съдържат информация както за конкретните банкови преводи, така и справки за фирмите или лицата въвлечени в трансакциите. За тези справки се ползват публични и закрити източници, както и информация от базата данни на доларовите преводи, които се регистрират в САЩ. Банките, които нямат право да оперират директно в долари са длъжни да минават през кореспондентски сметки на американски банки и така всички доларови преводи стават видими в САЩ, дори да са осъществени между две банки в една и съща страна.

В Досиетата FinCen се съдържа информация за преводи за над 2 трилиона долара. Изтеклите данни са за периода 2011 – 2017 г. и са нищожна част от общия брой доклади за този период, които са над 12 милиона. Въпреки това в тях се откриват шокиращи данни за пране на пари в почти всички държави.

Обзорният материал на ICIJ за Досиетата FinCen разкрива, че глобални банки като HSBC, JPMorgan и други са обслужвали олигарси, наркодилъри и терористи, дори след като са получавали предупреждения. Има случаи в които банките продължават да местят незаконни средства дори след като американските власти са ги предупредили, че им предстои наказателно преследване ако не престанат да правят бизнес с мафиоти, измамници или корумпирани режими.

Разследванията, базирани на архива с докладите на FinCen, ще бъдат публикувани в следващите дни от партньорските медии на Консорциума. Биволъ работи върху няколко разследващи материала за България, които ще бъдат публикувани в близките дни и седмици.

България – рискова или безопасна държава за пране на пари?

България е спомената в над 90 доклада, но като обекти със съмнителна активност са посочени само 11 фирми и лица с адреси в България. Другите отбелязвания са за фирми или лица, които са регистрирани и оперират от други юрисдикции, но имат връзка с България. Голяма част от докладите съдържат неизвестна и поверителна информация, която осветява скрити от обществото процеси и злоупотреби с власт и пари, като някои от тях надхвърлят националния контекст и са свързани със световни финансови и политически скандали.

Важна е общата оценка за страната ни, която недвусмислено ни поставя сред рисковите дестинации, в които прането на пари е особено лесно. В Европейския съюз с такъв статут се славят още Кипър, Латвия и Малта.

За проблемът с прането на пари в България се знае и от докладите на Държавния департамент, изтекли в Wikileaks. В частта за България, публикувана от Биволъ, има доклад за “банките гнили ябълки“, които според американските дипломати перат парите на българската организирана престъпност. Конкретно бяха посочени банките с български собственици: ПИБ, КТБ (фалирала), Инвестбанк (на Петя Славова), СиБанк (тогава на Цветелина Бориславова, но сега с нов чуждестранен собственик), ДЗИ (тогава на Емил Кюлев, сега с нов чуждестранен собственик), Общинска Банка, Интернешънал Асет Банк (свързвана с Маджо) и ЦКБ (на групировката от Варна ТИМ).

Миналата година България беше критикувана и от Европейската комисия за слабите резултати на ДАНС в борбата срещу прането на пари. В първоначалната версия на доклада за макроикономическите дисбаланси, който е част от Европейския семестър се посочваше, че докладваните съмнителни трансакции са в по-голямата си част свързани с български политици.

“Потенциални финансови престъпления не се разследват качествено. 2/3 от съмнителните трансакции, докладвани от финансовите институции в дирекция “Финансово разузнаване” (в ДАНС, б. р.), включват местни политически фигури, но към тези случаи не се предприемат необходимите правораздавателни действия” – пишеше в първата версия на документа.

Няколко месеца по-късно Комисията тихомълком промени доклада си и тези тревожни заключения отпаднаха, като дори се превърнаха в “напредък”.

Туширането на нелицеприятните констатации не отменя факта, че в Брюксел са наясно с практиките у нас, а проблемите видяни там са по-скоро на ниво правоохранителни органи – ДАНС и Прокуратурата, които не реагират на докладите от финансовите институции.

Досиетата FinCen допълват картината с лоши практики и в самите финансови институции, които едва ли са докладвани надлежно. Сред тях са поддържането от български банки на сметки на офшорни фирми с номинални собственици и придвижването на големи суми през тях към други високорискови дестинации.

Парадоксално, в неотдавнашен доклад на Института в Базел, България се нарежда сред страните с най-малък риск от пране на пари, заедно с Швеция и Естония.

Но разследванията за мащабните схеми “Азербайджанска перачница” и “Перачница Тройка“, в които участва и Биволъ разкриха, че дори в държави като Дания и Естония е било възможно да се организиран хъб за изпиране на милиарди.

Това разминаване между академичните и разузнавателните източници очевидно се дължи не на реалната ситуация в страната, а на приетата законодателна и регулаторна рамка, която на хартия е добра. Въпросът е дали се спазва. Многобройни са примерите, че правилата се нарушават или игнорират от всички институции, които трябва да следят и да предотвратяват рисковите банкови операции в държавата. А чуждите разузнавателни агенции са напълно наясно със случващото се. Досиетата FinCen доказват това черно на бяло.