Tag Archives: евроатлантизъм

ЕС и САЩ: Je t’aime… moi non plus

Post Syndicated from Анахит Хачикян original https://www.toest.bg/es-i-usa-je-taime-moi-non-plus/

ЕС и САЩ: Je t'aime... moi non plus

Ако си представим системата за международна сигурност като архитектурна постройка, то поне една носеща стена се срути през изминалите седмици от европейска гледна точка. Апетитите на Тръмп към Гренландия разклатиха правителствата на държавите членки и институциите на ЕС, поставяйки ги пред немислима досега заплаха. Не само бъдещи военни действия в Стария континент започнаха да изглеждат потенциално възможни  (този риск вече беше станал очевиден, след като Русия нападна Украйна), но сега европейците се оказаха директно заплашени от традиционния си партньор, съюзник и закрилник – САЩ. Как се отразява това на европейските политики в областта на сигурността и отбраната и къде е мястото на България в новия световен ред?

Рамо до рамо срещу бедствието Тръмп

Международният икономически форум в Давос още не беше приключил, когато на 22 януари лидерите на страните от ЕС се събраха на неформална вечеря в Брюксел да обсъдят актуалните развития в трансатлантическите отношения и последиците от тях за Съюза. Погледната отстрани, срещата изглеждаше като терапевтична сбирка на общност, която е покосена от природно бедствие, а членовете ѝ изпитват необходимост да бъдат заедно в тежък момент, за да споделят страховете си и да потърсят взаимна утеха.

ЕС и САЩ: Je t'aime... moi non plus
Урсула фон дер Лайен и Антонио Коща по време на неформалната среща © Съвет на ЕС

В заключителните си думи председателят на Европейския съвет Антонио Коща подчерта, че в отношенията между партньори и съюзници следва да се действа внимателно и с уважение, както и че Европа е твърдо решена да постигне по-голяма стратегическа автономност. Той също каза, че търговските отношения между ЕС и САЩ трябва да бъдат стабилизирани, но Европа има силата и инструментите да се защитава срещу всяка форма на принуда. На заплашителния тон на Тръмп за налагане на мита и военни действия в Гренландия Европа отговори дипломатично, но твърдо. Позицията, като всяко друго становище на ЕС, отразяващо 27 различни национални политики, приведе под най-малък общ знаменател гнева на Франция, Испания и скандинавските държави към Тръмп, по-нюансираните позиции на Полша и балтийските държави и откровената подкрепа на Унгария, Словакия и Чехия за американския президент.

Осъзнаването, че Европа трябва да поеме отговорност за собствената си сигурност, не идва от кризата с Гренландия. Още в началото на миналата година председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи новата европейска стратегия за сигурност като един от приоритетите си, за да се постигне радикално превъоръжаване на Европа в отговор на новата геополитическа ситуация. Според стратегическия документ от държавите членки се очаква да осигурят 800 мрлд. евро, за да гарантират пълна отбранителна готовност до 2030 г.

Мечтаят ли европейците, когато говорят за стратегическа автономност?

Евроатлантическата схватка стана още по-интересна, когато броени дни след Давос дуелът ЕС–САЩ се пренесе в Европейския парламент (ЕП). На съвместно заседание на Комисията по външни отношения (AFET) и на Делегацията за отношения с Парламентарната асамблея на НАТО генералният секретар Марк Рюте неколкократно подчерта, че вижда европейската отбрана като допълваща Северноатлантическия алианс, но в никакъв случай не и като автономна и военна сила.

И ако някой си мисли, че ЕС или Европа като цяло може да се защити без САЩ, нека продължава да мечтае. Вие не можете. Ние не можем. Нуждаем се един от друг,

каза той, с което предизвика възмущението на евродепутатите.

ЕС и САЩ: Je t'aime... moi non plus
Марк Рюте по време на съвместното заседание © ЕС, 2026 г. Източник: ЕП

Идеята, че Рюте, най-дълго управлявалият министър-председател на Нидерландия и убеден проевропейски политик, когото европейците припознават като „един от нас“, сега защитава политиките на Тръмп и разубеждава Европа от намеренията ѝ да изгради собствен отбранителен капацитет, не се понрави на мнозинството членове на ЕП.

Генерален секретар на НАТО ли сте, или негов посланик в ЕС?,

попита испанският евродепутат Начо Санчес Амор. Евродепутатите бяха разочаровани от липсата на неутрална позиция, каквато подобава на един генерален секретар. Дори фактът, че в Давос Рюте спаси положението, като успя да постигне съгласие с Тръмп по въпроса с Гренландия и да предотврати (засега) военни действия и високи мита за европейците, не беше достатъчно утешителен. Защото на този етап условията на сделката и евентуалните загуби, които ще понесат Гренландия, Дания и Европа, остават неясни.

„Вашият напредък зависи от нашия успех“

Друго проблемно и изключително важно за евроатлантическите отношения споразумение – търговската сделка между САЩ и ЕС – беше обсъдено два дни по-късно в същата комисия AFET, този път в присъствието на Андрю Пъздър, новия посланик на САЩ в ЕС. Той e адвокат и собственик на верига ресторанти за бързо хранене, върл противник на абортите и на синдикатите, защитник на роботизацията. Беше номиниран за министър на труда по време на първия мандат за Тръмп, но принуден да се оттегли заради множество скандали, свързани с личността му. От есента на 2025 г., след подписването на първото търговско споразумение между Урсула Фон дер Лайен и Доналд Тръмп, Пъздър пое щафетата да представлява американските интереси в Брюксел, докато договореното между председателката на Европейската комисия и американския президент мине през одобрението на ЕП и Съвета на ЕС.

ЕС и САЩ: Je t'aime... moi non plus
Андрю Пъздър на среща в Европарламента © ЕС, 2026 г. Източник: ЕП

На последната среща в Европарламента Пъздър много ясно заяви американската позиция за търговските отношения между Новия и Стария континент. Според него надпреварата в областта на изкуствения интелект ще реши икономическата съдба на Запада и за да устоим на съревнованието, се нуждаем от пет неща: енергия, изкопаеми суровини, данни, центрове за данни и развит софтуер. Европа трябва да се индустриализира и да следва САЩ по отношение на търговията, енергетиката, данните и инфраструктурата за изкуствен интелект, както и да намали регулациите, за да облекчи американските компании, каза още той.

Във въпросите си към новия посланик на САЩ мнозинството евродепутати защитиха правото на Европа да развива икономически политики, съобразени с нейните закони и ценности.

Законодателството ще го поправим ние, ако сметнем за необходимо, не вие. Нашата цел е да помогнем на САЩ да промени настоящата си авторитарна траектория,

заяви евродепутатът от левицата Санчес Амор. Други представители на ЕП задаваха и актуални въпроси, свързани с Гренландия, Украйна и новия Съвет за мир на Тръмп, които Пъздър заобиколи. Само германският евродепутат Александър Сел от крайнодясната „Европа на суверенните нации“ се съгласи с възгледите на американския посланик и със Стратегията на САЩ за национална сигурност, затвърждавайки за пореден път пълната взаимна подкрепа между европейската крайна десница и Тръмп.

Ние нашите ангажименти сме ги изпълнили, сега е ваш ред да напреднете по сделката,

каза още Пъздър, намеквайки за скорошното временно замразяване на работата по търговската сделка от Комисията по международна търговия на ЕП заради заплахите на Тръмп и проблемите с Гренландия.

Така в рамките на три дни американските хегемонистични позиции – както в областта на отбраната и сигурността, така и в сферата на търговията и икономиката – отекнаха еднакво силно в ЕП и притиснаха Европа от двете страни, като в макдоналдски чийзбургер, в стремежа си да я подчинят на американската визия за бъдещето. И то не коя да е визия, а на Америка като частна еднолична корпорация, предвождана от Тръмп.

Къде сме ние?

Български евродепутати не бяха чути да задават въпроси на двете важни изслушвания в AFET и в Делегацията за отношения с НАТО, въпреки че имаме двама постоянни членове в тази комисия (Андрей Ковачев от ГЕРБ и Станислав Стоянов от „Възраждане“) и трима заместник-членове (Илхан Кючук от ДПС, Ивайло Вълчев от ИТН и Петър Волгин от „Възраждане“).

За сметка на това името на страната се открои редом с това на Унгария във връзка с подписания от премиера в оставка Росен Желязков документ за присъединяване на страната ни към Съвета за мир, създаден от Тръмп. Ето как коментира Financial Times компанията, в която изневиделица (за българското общество и за европейските ни партньори) се намери и България:

Шестима монарси, трима бивши съветски апаратчици, два режима, опиращи се на военна подкрепа и лидер, издирван от Международния наказателен съд за предполагаеми военни престъпления…

ЕС и САЩ: Je t'aime... moi non plus
Премиерът в оставка Росен Желязков по време на неформалната среща © Съвет на ЕС

Останалите европейски държави отказаха участие в едноличната инициатива на Тръмп, а Антонио Коща подчерта, че ЕС ще се придържа към мирен план за Газа в съответствие с приетата през ноември 2025 г. Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН. В България присъединяването към обявения от американския президент Съвет предизвика остри критики – както от анализатори и експерти по международно право, така и от юристи и специалисти по конституционните въпроси. Международни анализатори също смятат, че и от юридическа, и от външнополитическа гледна точка това е организация с неизяснен статут и централизирана власт, в която решенията се вземат еднолично от Тръмп. А останалите държави членки служат или за донори (стига да платят членската такса от 1 млрд. долара за пожизнено присъединяване), или за декор за снимките, както изглеждаше на срещата в Давос.

В тази сложна геополитическа ситуация на изострени отношения между ЕС и САЩ, когато европейските държави застават рамо до рамо, за да консолидират позициите си и да устоят на американския натиск, България изпраща двусмислени сигнали, като за пореден път застава срещу Европа и редом до Унгария – черната овца на ЕС в момента. Такова поведение се наблюдава понякога и от страна на Словакия и Чехия и дава все повече основания на редица западни държави начело с Германия да поддържат идеята за Европа на две скорости като единствена възможна алтернатива на разнопосочните влияния, господстващи в ЕС. Франция, Полша, Испания, Италия и Нидерландия вече са поканени от германския финансов министър и вицеканцлер Ларс Клингбайл да обсъдят конкретен план за действие в тази насока.

При такъв сценарий България едва ли може дори да се надява да е в групата на втората скорост, където ще се озоват страни като Белгия, Малта, Португалия, Кипър, Гърция, Люксембург, балтийските и скандинавските държави – по-малки по територия, население и възможности, но с ясни проевропейски позиции и с безспорна ценностна принадлежност към ЕС. За лошите ученици от Източна Европа, които претендират да са по-находчиви, като поддържат т.нар. външнополитически баланс едновременно с ЕС, САЩ и Русия, остава рискът да се озоват в задния двор на европейската система на сигурност, която, макар и разклатена в момента, остава единствената демократична алтернатива в един нестабилен свят на видими и невидими заплахи и безпринципни съюзи.


Изразеното мнение е лично и не представлява позицията на Европейския парламент.

Граждани за евразийско развитие на България. Има ли други в българската политика?

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/grajdani-za-evraziysko-razvitie-na-bulgaria/

Граждани за евразийско развитие на България. Има ли други в българската политика?

Класическите консерватори в САЩ преживяват тежки времена. Гласуването за Републиканската партия, която би трябвало да изразява ценностите им, върви в комплект с популизма на Доналд Тръмп. А самият Тръмп, вместо да се концентрира върху важните за избирателите си приоритети, разпространява конспиративните теории за хаитянски имигранти, които ядат домашни любимци и деца, които се връщат от училище със сменен пол. Затова вече над двеста високопоставени републиканци, включително бившият вицепрезидент Дик Чейни, призовават да се гласува за кандидатката на демократите Камала Харис. Загубата на Тръмп би дала шанс за възраждане на нормалния консерватизъм.

Американците, които не харесват популизма обаче, поне имат избор. За съжаление, същото не може да се каже за българските избиратели. Според различни социологически изследвания повече от половината гласоподаватели в България споделят ценностите на либералната демокрация. Ала партиите и коалициите в Народното събрание се държат така, сякаш всички техни потенциални избиратели са тръмписти или путинисти (които в ценностно отношение са сходни). Същото се отнася впрочем и за извънпарламентарните партии, особено след като Зелено движение отказа да се включи в предизборната надпревара.

Ценностният компас на парламентарните партии

„Възраждане“, „Има такъв народ“ и отломките от „Величие“ са националпопулистки по дефиниция, от тях не може да се очаква защита на либералната демокрация. БСП е в период на полуразпад. Но борбата в най-старата партия в България е не за ценности, а за власт. Няма заявка, че тези, които идват след Корнелия Нинова, ще се опитат да направят от БСП нормална европейска левица, която защитава правата на жените и уязвимите групи и се противопоставя на популизма и омразата.

По-интересен е въпросът с парламентарните партии и коалиции, които се идентифицират като проевропейски и демократични. Това са ГЕРБ, в чието име присъстват думите „европейско развитие“, ДПС, които поне според заглавието си са за права и свободи, и коалицията между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. От ПП–ДБ винаги са декларирали евроатлантическа ориентация.

В последните месеци в Народното събрание се нарояват все повече законодателни инициативи, които са в унисон с руските закони. Това са т.нар. забрана на „пропагандата на нетрадиционна сексуална ориентация“ в училище по инициатива на „Възраждане“, предложението за „чуждестранните агенти“ – отново на „Възраждане“, за забрана на смяната на пола на непълнолетни – на ИТН и по-мекият вариант на същото – на ПП–ДБ.

Тъй като, за разлика от останалите предложения, промените в Закона за предучилищното и училищното образование, прочули се като „закон за пропагандата“, са вече приети, в тази статия се обръща внимание специално на него. Акцентът е върху действията на т.нар. демократични партии, тъй като останалите са последователни в преследването на дневния си ред.

Законопроектът беше приет на три гласувания. Първото четене се отнася за предложението като цяло.

Второто четене е параграф по параграф. Първо се гласува текстът, според който се забранява „извършване на пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация и/или определяне на полова идентичност, различна от биологичната“.

След това идва ред на приемането на самата дефиниция за „нетрадиционна сексуална ориентация“ – „различни от общоприетите и заложените в българската правна традиция схващания за емоционално, романтично, сексуално или чувствено привличане между лица от противоположни полове“.

ГЕРБ и евроатлантизмът, който сменя полове

Парламентарната група на ГЕРБ–СДС е най-голямата в парламента. Без нейната подкрепа промените в образователния закон нямаше да се приемат. На първо четене 55 от общо 60 присъстващи в залата депутати от коалицията подкрепят законопроекта на „Възраждане“. Против е само един – Тервел Георгиев. Той е и единственият, който и при трите гласувания е против. Въздържат се четирима – Георг Георгиев, Георги Георгиев, Екатерина Захариева и Йорданка Фандъкова.

При гласуването на дефиницията към противопоставилия се Тервел Георгиев се присъединява и Георги Георгиев, а останалите трима, които на първо четене се въздържат, запазват позицията си. 56 депутати гласуват за. Що се отнася до дефиницията на ориентацията, против са вече 6 народни представители от най-голямата група, 8 се въздържат, а 47 гласуват за.

По време на дебатите Тервел Георгиев обръща внимание, че законопроектът на „Възраждане“ повтаря руски закон:

През 2013 г. администрацията на Владимир Путин прие такъв закон в Руската федерация и той съответно се прилага оттогава в тази държава. Той ще бъде първият обаче такъв законопроект, ако бъде и се превърне в закон, който ще е приет в държава, която принадлежи към европейската ценностна система и разбирания.

Георгиев е репликиран от съпартийците си Петър Николов и Красимир Вълчев. Според Николов „в Европа няма по-полезни хора за Владимир Путин и за Русия от хората, които започнаха да слагат знак на равенство между нетрадиционната сексуална ориентация и европейските ценности! Хората, които замениха националните си флагове или флага на Европейския съюз със знамето на дъгата, са най-вредните хора за Европа!“.

Вълчев изразява несъгласието си по-меко. Той казва, че с колегите си от Образователната комисия е подкрепил законопроекта поради консервативните си разбирания: 

Не защото не сме толерантни, не сме европейци, не защото сме пропутинисти, а защото това е нашето разбиране в какво общество трябва да живеем.

Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов обаче, който не участва в гласуването на закона, поставя самия евроатлантизъм под въпрос. В отговор на питане на журналистка как се връзва подкрепата на партията за законопроекта на „Възраждане“ с евроатлантическите ценности, той отговаря:

Ако евроатлантизмът, уважаема госпожо, е да ме направи жена, значи тогава – давам Ви заглавие – не съм евроатлантик. […] Няма да го направя по никакъв начин. Нито желая внуците ми да го направят.

Освен „откритието“, че евроатлантизмът означава принудителна смяна на пола, в същото си изказване Борисов изразява увереност, че може да преценява пола на участниците в Олимпиадата на око. В подкрепа на тезата си, че тайванската боксьорка Лин Ю-Тин, победила българката Светлана Каменова на ринга в Париж, не е жена, той казва: „Аз вярвам на очите си. Гледах го мача“ и добавя, че Ю-Тин се биела „като мъж“, като не пропуска да пусне хомофобски майтап – в случая, че задният вход всъщност бил изход.

Как ДПС – Пеевски гласува срещу себе си

В Европейския парламент ДПС е част от групата на либералите. Това обаче не проличава в дебатите по законопроекта. Единственият представител на парламентарната група, взел участие в тях, е Йордан Цонев. Той заявява, че групата ще подкрепи законопроекта с аргумента:

Традиционните религии са изключително консервативни по тази тема и има защо да са консервативни, тъй като устоите на човешкия род се крепят върху това – върху семейството, брака между мъж и жена и продължаването на човешкия род и човешкия вид на тази основа.

След това Цонев, който е с докторат по богословие, продължава изказването си с цитати от Библията.

На първите две гласувания групата на ДПС е дружно за. Ала на третото всички изведнъж стават против, като внезапно да са се сетили, че са либерали. Йордан Цонев впрочем гласува само на първо четене, а Пеевски, също като Борисов, не се включва изобщо.

Що се отнася до ДПС – Доган, изключените депутати от парламентарната група на ДПС гласуват в подкрепа на законопроекта и трите пъти. Изглежда, на тях е нямало #кой да им напомни, че са либерали.

Еволюцията на ПП–ДБ в рамките на един парламентарен ден

Парламентарната група на ПП–ДБ също преживява интересна трансформация между трите гласувания, макар и не толкова рязка, колкото тази на ДПС – Пеевски.

На първо четене гласуват едва 15 народни представители – по-малко от половината от групата. Сред невключилите се са и съпредседателите на ПП Кирил Петков и Асен Василев. Законопроектът е отхвърлен от 7 депутати: Божидар Божанов, Елисавета Белобрадова, Кристина Петкова, Надежда Йорданова, Петър Кьосев, Стоян Михалев и Явор Божанков. Те са и единствените, които и трите пъти гласуват по един и същи начин.

Същевременно двама подкрепят предложението на „Възраждане“ – Вяра Тодева и Ивайло Митковски, а петима се въздържат – Александър Симидчиев, Андрей Цеков, Богдан Богданов, Венеция Нецова-Ангелова и Деница Симеонова.

При гласуването на забраната на „пропагандата, подстрекаването и популяризирането“ броят на участвалите депутати от ПП–ДБ се удвоява. Никой не гласува за. 20 депутати от групата отхвърлят предложението, включително Ивайло Митковски, който на първо четене го подкрепя. 10 народни представители от групата обаче се въздържат. Сред тях са съпредседателят на ПП Асен Василев и бившият премиер Николай Денков.

На третото гласуване обаче всички от ПП–ДБ, които този път са 33, гласуват против. Това оставя общественото мнение с впечатлението, че на второ четене всички депутати от групата са отхвърлили законопроекта на „Възраждане“. Но това не е вярно. Една трета от гласувалите не са се противопоставили на забраната на „пропагандата, подстрекаването и популяризирането“ на теми, свързани със сексуалната ориентация и половата идентичност в училище. Те само не са били съгласни с дефиницията за „нетрадиционна сексуална ориентация“.

Има основания и хипотезата, че между първото и третото гласуване нещо се е променило. Че от ПП–ДБ са очаквали общественото мнение да застане в подкрепа на хомофобския закон и бурните реакции срещу него са довели до мобилизация и обрат в позициите на народните представители, които при предишните гласувания са били за, въздържали са се или изобщо са отказали да участват.

По време на обсъжданията на предложението четирима депутати от парламентарната група вземат думата. Това са Елисавета Белобрадова, Андрей Цеков, Явор Божанков и Петър Кьосев, който се включва с кратка реплика. От тях само Божанков казва от трибуната, че „този законопроект има аналог в Руската федерация и той е станал основание за едни съвсем други процеси по-късно в тяхното общество“.

Вятърничава политика

И по повод на предстоящите избори – седми поред за три години – ще се говори за ниската избирателна активност. Но партиите и коалициите все така няма да забелязват, че една от основните причини хората да не гласуват е, че се чувстват непредставени. Включително заради това, че продемократичните и проевропейските избиратели, които са мнозинство, не виждат политически субект, който да защитава ценностите им.

За сметка на това продемократичните избиратели виждат, че избраниците им в парламента гласуват според както духа вятърът (или според както си мислят, че вятърът духа). И че ценностите им могат да бъдат пожертвани на всяка крачка от всяка партия и коалиция. Било заради някаква моментна политическа изгода, било защото партиите и коалициите просто не знаят какви хора гласуват за тях. И вместо да си направят труда да разберат, си въобразяват някакъв абстрактен избирател, който по дефиниция е консервативен популист. Така обаче се борят за електората на популистките партии, не за собствения си.

Чували сте една от дефинициите на лудостта – всеки път да повтаряш едно и също и да очакваш различен резултат. Докато смятащите се за демократични партии пробутват на гласоподавателите все същия вятърничав продукт, докато държат в мъгла какво точно отстояват, за да не отблъснат някого, ще се въртим в абсурдната спирала от избори след избори. И все повече хора ще се питат за какво им е тази демокрация, след като няма кой да припомня смисъла от нея.