Tag Archives: Купуване на гласове

Игра на димки – шестите предсрочни парламентарни избори

Post Syndicated from original https://www.toest.bg/igra-na-dimki-shestite-predsrochni-parlamentarni-izbori/

Игра на димки – шестите предсрочни парламентарни избори

Шестите предсрочни парламентарни избори, иначе седми поред, преминаха и България е отново в ситуацията, в която се намираше и след предходните – разговори за съставяне на правителство около ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ. Или поне това е основната хипотеза в публичното пространство, където, изглежда, не може да се намери по-приемлив вариант, достоен за обсъждане.

Само по себе си това обстоятелство е изключително проблематично, защото навява на мисълта, че мнозинството от политическите партии в парламента се възприемат като недостатъчно легитимни или като неспособни да понесат отговорността да участват в правителство въпреки гръмките си заявки.

Близък до този мотив е и въпросът защо ГЕРБ–СДС, победили с голяма разлика вторите – ПП–ДБ, заявяват именно тях като свой естествен партньор. Отговорът според мен се крие отново в легитимността, която ГЕРБ–СДС трескаво желаят от ПП–ДБ и от цялата либерална общност, държаща избраниците си на къса каишка. Но отвъд прагматиката в съставянето на управляващо мнозинство имаше ли нещо същностно интересно в състоялия се вот?

Избори или „избори“?

Едно от нещата, които маркираха изминалите избори, беше ожесточеният разговор за купуването на гласове. Практика, която в България отдавна е спряла да впечатлява особено избирателите. Те знаят, че се прави, МВР знае, че се прави, партиите знаят, че се прави, и като резултат по този проблем почти нищо не се прави.

Откъслечните показни акции на Вътрешното министерство гръмко се провалят в опита си да убедят обществеността, че полицията извършва някаква превенция на това престъпление. Реакцията често е противоположна – ехиден присмех с дъх на онова леко отчаяние, с което сме свикнали въпреки ясното съзнание за измамата, разиграваща се пред очите ни.

И как може да бъде иначе? Дали на МВР му липсва кадрови капацитет до такава степен, че да се оплаква публично, че не може да си върши работата, защото получава голямо количество сигнали? Или му липсва кадрови – а може би по-скоро професионален – капацитет до такава степен, че да се оплаква, че сигналоподателите не представят доказателства?

Вероятно хипотезата как едни хора са способни да заливат най-голямото ведомство в държавата със сигнали, за да саботират работата на служителите, е възможна, но нормално ли е да се налага вечно преоткриване на топлата вода, при положение че списъците със заподозрени в търговия с гласове изобилстват от познати на МВР лица? Фактът, че всеки може да види записи от секции, в които явно се извършват груби нарушения в избирателния процес, а в същото време МВР чака доказателства от сигналоподатели, няма как да не остави впечатлението, че тук не просто е така, ами и няма изгледи скоро да е иначе. 

Въпросът дали изборите трябва да бъдат частично, или изцяло касирани, зае челно място. За първи път от много време насам сякаш се усеща реална енергия в политическите партии за натиск в тази посока. И ако трябва да застанем на страната на честния демократичен процес, отръсквайки се от ужасяващите натрупвания на нормализирани престъпления, свързани с провеждането на избори в България, може би е логично да кажем „да“. Изборите трябва да бъдат касирани, защото всяка манипулация, дори на един глас, е антидемократична. Без значение дали става въпрос за корпоративен вот, контролиран вот, или за директно купени гласове.

Куриозният случай с партия „Величие“, която остана под чертата заради една шепа гласове, е показателен колко важна е превенцията на тези престъпления, способни да определят партиите в парламента и броя на депутатите им. Справка: ДПС – Ново начало.

Общественото доверие

За пореден път се повдига и изключително сериозният въпрос за онова мнимо мнозинство, което систематично отказва да гласува, тоест се самоизключва от процеса на правене на политика в България. Една възможна хипотеза за такава нагласа е и отношението на тези хора към провеждането на изборите. Ако сте убедени, че измамите са нещо нормално, може би един прецедент с цялостно или частично касиране на изборите би върнал някаква доза оптимизъм у вас. Разбира се, далеч не това е единствената или вероятно дори основната причина за подобен отказ от гласуване. Но за доверието ми е мисълта.

Друг ефект, който наблюдавахме в деня на октомврийския вот, беше завишената, макар и не с много, избирателна активност. Тази новина предизвика редица позитивни реакции заради счупването на низходящата тенденция от последните години, която по нищо не личеше, че може да се промени. Дали заради непрестанните призиви от страна на политическите партии и публичните говорители, или заради осъзнаването на важността на това действие от практическа, но и от принципна гледна точка, българите опровергаха множеството прогнози, според които проблемът щеше да се задълбочи. 

Завишената активност може да бъде тълкувана като поне частично – ако щете, и леко насила – връщане на някакво доверие в демократичния политически процес в страната. Прилив на гласове получиха практически всички парламентарно представени партии, което означава, че очакванията към тях са съвсем реални, а лошият вкус от управлявалото до пролетта мнозинство и провалената ротация може да бъде преглътнат. 

Освен всичко останало, най-важният въпрос пред партиите, ако няма изборно касиране или повторно преброяване, което да промени състава на парламента, остава създаването на работещо правителство. Освен иманентното задължение и чисто практическа нужда от действащ кабинет, формирането на функционална изпълнителна власт е очакване, заложено и в увеличената избирателна активност. Какъв би бил ефектът сред редовия избирател, който месеци наред слуша за важността на гласуването, ако дори и след като е направил това „усилие“, бъде отново възнаграден с неуспех и ново завъртане на колелото? Завъртане, което ще постигне точно нищо, освен потенциалното отпадане или присъединяване на някоя малка партийна група, докато в същото време постави основните играчи в практически идентична ситуация. 

И не, изборите в САЩ не би следвало да имат отношение към съставянето на българското правителство по редица причини. Конюнктурата в американската политика не измества наличието на институции, които устойчиво поддържат най-мощната демокрация в света, като не ѝ позволяват да се люшка в крайности. Също така символичната сила, която носи политическата окраска на бъдещия американски президент, не би оправдала крайнодесни и популистки залитания пред българското общество. С други думи, ако Доналд Тръмп е следващият президент на САЩ, това по никакъв начин няма да направи „Възраждане“ приемлив партньор в едно потенциално правителство. 

Медийният карамбол

Изборите станаха повод и за обилното обговаряне – за кой ли път – на политическия процес в медийното пространство, но все така по добре отиграния за родния мейнстрийм метод на псевдоплурализъм и дъжд от димки, които отново лишиха публиката от смислен анализ (с дребни изключения, лесно оставащи заглушени). Типично за епохата на постистината, всяко мнение беше нахранено с хипотези, често лишени от рационалност и доказателства и легитимирани единствено по силата на голото си същестуване.

Невротичният пристъп на Борисов в ефира на „Дарик“ в защита на Пеевски остави по-скоро хумористичен отпечатък за едни и довод в устите на други. За пореден път получихме словесен залп, лишен от дори и бегли намеци за логика, но пък успешно гарниран с кадри от пълна зала, което сякаш следваше да премахне нуждата от смислен разговор, за да предложи на негово място непосредствения публичен образ на второразрядното агиткаджийство, в което се е превърнал политическият процес на много места в България. 

Ефектът от медийната димна завеса продължава да стои скрит за широката общественост. Зрителят, непостигнал, но и неизискващ по-висока функция от наблюдаващ, остава сам да си преценя дали може да смята за достатъчно очевидни доказателства за престъпни практики, мотивирани от конкретни политически сили, онези почти 400 сигнала, подадени от активисти на ПП–ДБ за купуване на гласове, както и клиповете от секциите, в които се надписват резултати (както беше установено в един от тях – в полза на ДПС – Ново начало и ГЕРБ), също така насилието срещу журналисти по махали, и т.н. Или ако не са доказателства, дали поне не са поводи за разследване? А може би е по-лесно да обявим всички политически партии за маскари, за да минем по-нататък по протокола за замитане на срамотии. И без това разследвания няма, а десетките прякори на криминални субекти изтляват като издихания в мъглата на „всички купуват“. 

Но нека не говорим за това. Пречим на МВР. 

Генералният проблем с големите медии е партизанщината – конюнктурните говорители на конкретни политически партии, които под претекста на често неясната си експертиза пропагандират строго партийни разкази, представяйки ги за анализ. Този проблем е принципен, а създаването на мъгла е просто един от неговите ефекти, които тези добре познати манипулатори успяват да постигнат. Тук дори не обсъждаме абсолютно престъпното поведение на Костадин Костадинов, позволил си да атакува по най-циничен начин журналистка в национален ефир. Практика, която е типична за режими, приключващи в руини, и за лидери, приключващи по стените на бункери. Но това също е нещо нормално, защото прехвърлянето на махленските ни взаимоотношения в публичния политически дискурс остава несанкционирано. 

Какво ли работи СЕМ?

Реалност и измама

Отново ще се върна на неясната връзка между изборите в САЩ и съставянето на правителство в България. През 60-те години на XX век историкът Ричард Хофстетър описва „параноидния стил“ в американската политика, визирайки употребата на мащабни и често абсурдни конспиративни теории в мисленето на поколения политици и колективни политически субекти. Неклиничната употреба на термина „параноиден“ събира в себе си редица практики, нагласи и логики, сред които и прийоми за насъскване на публиката срещу невидима заплаха. Но тези разкази остават само скелет в цялостния механизъм на това, което след Хана Аренд наричаме „модерни политически лъжи“ – една подменена реалност, съшита от произволни разкази, образи и неистини. 

Кандидатът за президент на САЩ, вече с един мандат зад себе си, Доналд Тръмп отказа втори дебат с опонентката си Камала Харис, след като изрази възмущение, че казаното от него в първия дебат бе подложено на проверка на фактите. Дали пък точно този стил на политика не се харесва на Борисов, че затова вече му отнема цяла седмица да подеме разговор за кабинет? Ако бившият (и кандидат за следващ) президент на най-мощната демокрация в света обича да послъгва и не позволява да му правят забележка, какво му е на послъгването в една малка европейска страна? Какво толкова ще стане, ако пък подменим цялата политическа реалност, така че клиентелистката природа на партията ни (класически примери са ГЕРБ и ДПС) да изглежда нормално и престъпленията да се превърнат в нещо относително? В баналност. 

Разкази има за всички, а фактите са оставени на агиткаджийската природа на политическото животно. 

Технологията на властта и нейните механици

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/tehnologiyata-na-vlastta-i-neynite-mehanitsi/

Технологията на властта и нейните механици

Представителната демокрация в България става непредставителна, а от такава система гражданите нищо добро не могат да чакат. Не се и надяват. 

Дотук я докараха олигархичните зависимости на управляващите политически касти, неочовечената държава и ниската избирателна активност, която е по-скоро функция от първите две, а не сред първопричините. Отслабващото участие на гражданите работи за запазване на статуквото и позволява на малцинства (често с корпоративни и контролирани интереси) дългосрочно да влияят върху властовите структури.

Смаляване

Добре известно е, че демокрацията е толкова силна, колкото са хората, ангажирани в нея. В България тя се смали до обсъжданата от политическите елити формула за разпределение на властта след избори и до технологията, която ще бъде приложена. Пет на теб, три на нас, на вас колко заместник-министри, тая агенция на кого, ами Здравната каса и пр. Не повече от една трета от избирателите – дори по-малко, ако бъдат извадени купеният и контролираният вот – проявяват гражданска добродетел и участват в избори, вместо да останат безразлични като мнозинството. Резултатът е загуба на усещане за солидарност и гражданска отговорност, което е основен риск за здравето на демократичните институции.

Шумните акции на МВР в ромските махали, където влизат единствено линейките на „Спешна помощ“ и пасторите на някои църкви, показват хора, обеззъбени и състарени от мизерия, необразовани, трудно говорещи български език. Обществото ни ги избягва или предпочита да не ги вижда, макар да знае, че ромите продават гласовете си – за какво са им, след като никой не ги чува? МВР също знае за престъпността в гетата, за депата за дрога, за трафика на хора, за невъзможното узаконяване на ромските къщи.

Апатията на повечето българи и отдръпването им от политическите процеси не са предизвикани от социалната изолация, каквато обикновено поражда фокусирането върху личните интереси. Макар че не би било изненада, ако лидерът на ГЕРБ Борисов припише и негласуването на „доброто качество“ на живот, постигнато при управлението на трите му правителства. Обиколките из страната и речите пред пълни салони, за да нахъсва избирателите на ГЕРБ, арогантното му поведение по време на интервюто в Дарик радио навяха реминисценции за могъщия Бат’ Бойко. И какво може да каже Борисов на ПП–ДБ с баритоновия диапазон на Бат’ Бойко: „Аз колкото ленти съм срязал, вие толкоз километри магистрала не сте направили!“

ГЕРБ ще са първа политическа сила на изборите на 27 октомври, трудна за достигане с преднината от поне 10%, която ѝ дават всички социологически агенции. Но Бойко Борисов няма да е министър-председател – този номер, иначе логичен политически ажиотаж, се изтърка от предишните кампании. Сега е гарниран с условието лидерът да бъде номиниран, ако ГЕРБ спечелят над 80 депутатски мандата – почти непосилно. А Борисов обикновено представя отказа си като щедър компромис в името на общото благо – редовно правителство. Това също му печели симпатии.

Механиците

Кой, с кого, как – може и в обратен ред. Динамиката на политическите взаимодействия е такава, че вчерашни съюзници днес са готови да сменят партньори, други са го направили неколкократно, трети се връщат към стари.

Единствените с потенциал да мобилизират подкрепа в бъдещия 51-ви парламент са ГЕРБ и ПП–ДБ, съюзниците в сглобката, както стана известно 9-месечното управление на кабинета „Денков–Габриел“. ГЕРБ предлагат правителство като в Слънчевата система – партията е в центъра и упражнява своята гравитационна сила, а останалите съюзници се въртят около „Слънцето“. Формулата да се подкрепя победителят на изборите е работила винаги и единствено за ГЕРБ. А има партии, които тутакси биха се завъртели в тази орбита, като БСП например. Самият Борисов открито го твърди, а такива сигнали на нетърпеливо предвкусване на властта дават и от „Позитано“ 20. 

Концепцията на ПП–ДБ за „равноотдалечения премиер“, който да подбере екип, цели да осигури сътрудничество между различни политически сили, дори тези формации да не са видими публично. Както допусна по Дарик радио съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков, може и да не е коалиция. Но именно коалицията и съпътстващото я задължително споразумение са вид гаранция за обществото какви политики ще следва и кои политически сили са зад тях. 

Обществото трябва да е наясно коя формация излъчва даден министър, защото е лицемерно да се твърди, че партиите биха оставили на „равноотдалечения премиер“ сам да подбере екипа си. Нито служебният премиер се ползва с такова благоволение – макар по Конституция да му е гарантирана тази свобода, – нито който и да било. По bTV тази седмица бившият министър-председател Николай Денков посочи като сериозна комуникационна грешка премълчаването кои министри в кабинета му са били на ГЕРБ. 

„Сглобките“ и „технологиите“ за разпределение на властта водят до концентрация на политически и икономически ресурси в ръцете на малък елит. Теорията за „желязната олигархия“ на Роберт Михелс, според която всяка демократична система, след като достигне определена степен на сложност, неизбежно се олигархизира, не трябва да се забравя. 

Най-сетне може да удари часът за БСП. На „Позитано“ 20, изтощени от диетата на безвластието, новите и старите „другари“ готвят оферти. Проруската и националпопулистка ориентация на БСП, ненарушена и след отстраняването на Корнелия Нинова от лидерския пост, изглежда, не притеснява нито един от двата лагера. Но ето че социалистите настояват всяко партньорство в бъдещия парламент да бъде оформено като коалиция. Обиграни са и знаят, че такъв подход би им гарантирал повече бонус точки. 

Предпазливо

Пазарлъците преди избори и заявките за бъдещо правителство от ГЕРБ и ПП–ДБ са маневри за следизборни преговори. Сега всеки играч подава сигнали, преценява възможности и прави предпазливи оферти. И двата блока позиционират своите изисквания и обещания като част от разпределението на бъдещата власт.

Към тези политически калкулации има един неотменим въпрос: какво ще получат олигархът Пеевски и президентът Румен Радев – двете силни политически фигури? Борисов не успя да се оттласне от санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Пеевски. А Радев, известен със своите проруски позиции, този път е от страната на ПП–ДБ, тъй като е атакуван от Пеевски. Това означава да получат власт – институционален ресурс, управленски лостове, към които единият привикна благодарение на служебните си правителства и конституционни правомощия, а другият заради снабдяването и от управлението, и от задкулисието. 

Единият от двамата ще е излишен. Но българската демокрация няма да стане по-представителна.

Операция „Дежавю“, или как МВР се бори с купуването на гласове

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/operatsiya-dejavyu-ili-kak-mvr-se-bori-s-kupuvaneto-na-glasove/

Операция „Дежавю“, или как МВР се бори с купуването на гласове

Наближават избори и темата за контролирания вот отново е актуална. Значимостта на гласовете, които не са дадени като израз на свободната воля на избирателите, е обратнопропорционална на избирателната активност. А тя все повече намалява – след поредицата от пет гласувания за парламент през последните три години и разочарованията от различните форми на съвместни действия с доскорошни непримирими политически противници.

За да е успешна борбата с контролирания вот, са необходими, на първо място, институции с воля да я водят смело и последователно. Смело – тъй като истинските виновници за наличието на контролиран вот се намират в партийните централи. И последователно – защото е необходима поредица от усилия да се стигне до поръчителите, вината им да се докаже и те да понесат своята отговорност.

Служебното правителство на Димитър Главчев запази вътрешния министър от кабинета на Николай Денков – Калин Стоянов. Стоянов, който беше представен като номинация на ПП–ДБ в разпадналия се ротационен кабинет, се оказа далеч по-близък до ДПС и ГЕРБ. Според резултатите от анализ на Антикорупционния фонд от 2021 г. именно това са двете партии, които имат най-голям дял гласове в т.нар. рискови секции. Затова е важно да се проследи дали и доколко МВР си поставя като приоритет справянето с контролирания вот.

Нова акция със старо име

Още в първата седмица от предизборната кампания МВР даде да се разбере, че се бори с купуването на гласове. На 13 май медиите разпространиха информация за акция „Респект“ в два бургаски квартала с преобладаващо ромско население. Стана ясно, че служители на реда проверяват магазини, продаващи „на вересия“, лихвари, заложни къщи, както и местни лидери и местния криминален контингент, изземват списъци с имена и извършват арести. И смятат да правят подобни проверки в ромски квартали из цялата страна.

На 21 май аналогична акция се проведе и във варненската махала „Максуда“, където полицията арестува повече от 40 души. Ден по-късно силите на реда влязоха и в столичния квартал „Христо Ботев“. От МВР се похвалиха как са открили „наркотици, фалшиви документи, стоки без бандерол и други вещи и предмети“, например оръжия и откраднати автомобили – все неща без ясна връзка с целта на акцията. Но не пропуснаха да повторят онова, което подчертаваха и когато оповестяваха действията си в Бургас и Варна – че цената на един купен глас е между 50 и 100 лв.

Не стана ясно дали името на акцията – „Респект“ – се отнася само до реализацията в Бургас, или важи за цялата страна. При всички случаи обаче онези, които са се спрели на него, не се отличават с особена оригиналност. Въпреки че изборът им предизвиква повдигане на вежди у хората, които си спомнят една акция със същото име отпреди близо двайсет години.

Акция „Респект“ на Румен Петков

През 2005 г. на власт дойде тройната коалиция между БСП, НДСВ и тогавашния мандатоносител ДПС. Вътрешен министър стана Румен Петков. Той обяви акция „Респект“, чиято основна цел беше борбата с организираната престъпност. Като повод за нея се сочеше убийството на банкера Емил Кюлев по-рано същата година.

Акцията на Румен Петков се запомни най-вече с полицейското насилие и с неуспеха ѝ. Скоро след нейното начало полицаи пребиха до смърт в центъра на Благоевград Ангел Димитров – Чората, един от местните тартори. След силен политически натиск и множество обрати делото за убийството на Чората приключи по давност през 2021 г., а петимата обвиняеми не бяха наказани въпреки всички данни за вината им.

Широкият обществен отзвук от убийството на Чората не спря акцията. Служителите на реда упорито „респектираха“ населението, спирайки за проверка всеки, който им се струва съмнителен (примерно, защото е хипи с дълга коса и брада).

Зрелищните демонстрации на активност обаче не спряха нито организираната престъпност, нито показните убийства. През 2006 г. беше застрелян Иван Тодоров – Доктора, друг от хората с прякори. А през 2007 г. го последва Десимир Иванов – бивш бодигард на Георги Илиев, който пък беше убит през 2005 г., малко преди Емил Кюлев. На 7 април 2008 г. при тях в отвъдното се пресели и Георги Стоев бивш борец, превърнал се в писател. Близо седмица по-късно Румен Петков най-сетне подаде оставка. Избраният след това главен секретар на МВР Павлин Димитров обяви край на полицейските акции с гръмки имена.

Други акции „Респект“

Дали защото ерата на Румен Петков се позабрави, или напротив – от носталгия по нея, акция „Респект“ се завърна. Преди парламентарните избори през юли 2021 г. се проведе акция срещу контролирания вот със същото име. Това беше времето на първия служебен кабинет на Стефан Янев, чийто вътрешен министър Бойко Рашков правеше всичко по силите си, за да не се върне ГЕРБ на власт с (към онзи момент) неявната подкрепа на ДПС. Затова неговата акция не се ограничи само в ромските махали, а се опита да намали влиянието и на корпоративния вот с множество проверки във фирми. МВР се похвали с близо 700 арестувани.

В края на 2023 г., по времето на настоящия министър Калин Стоянов, пак имаше акция „Респект“. Полицията обяви, че е претърсила столичния квартал „Христо Ботев“ и е открила сума ти незаконни неща – от храни с изтекъл срок на годност, през лице, склонявано да проституира, до фалшиви банкноти и незаконно оръжие. Поводът за акцията така и не стана ясен.

Така че бургаската акция „Респект“ е поне четвъртата с това име. И както е тръгнало, едва ли ще бъде последната.

Защо все ромските махали са на фокус?

С много малки изключения демонстрирането на борба с контролирания вот се свежда до акции в ромски квартали. Не се иска особена изобретателност органите на реда да намерят нещо подозрително в тях.

Известно е например, че много хора в махалите пазаруват на вересия и си връщат задълженията, когато могат (например когато роднините им, работещи в Западна Европа, им изпратят пари). Логично е продавачите в тези магазини да имат тефтери със списъци с имена и суми, за да са наясно кой колко им дължи.

Известно е също, че в ромските квартали има лихвари. Те разполагат не само със списъци с имена и пари, а някои от тях прибират и лични карти, за да държат собствениците им в зависимост. Дейността им не е законна, но пък е обяснима. Трудно може да се намери банка или друга легална институция, която да отпусне пари на изпаднали в материално затруднение роми от махалите. Дори да не си личи визуално етническият произход, дори човекът да работи, много банки биха отказали кредит веднага щом видят адреса.

Освен това по данни от 2022 г. над 220 000 български граждани нямат документи за самоличност. Това са основно хора от ромски квартали, чиито жилища нямат законен адрес, поради което местната администрация отказва да ги регистрира. Тези хора са лишени от право на глас, както и от всички други права (например на здравеопазване, образование, брак, законна работа), за които са им нужни лични документи. Те нямат дори теоретичната възможност да вземат заем не само от банка, а дори от фирма за бързи кредити. Единствената възможност за тях са лихварите.

Така че ако полицията търси списъци с имена и суми срещу тях, както и незаконно събрани лични карти, знае къде да ги намери. По-трудната задача е да се докаже, че списъците и документите за самоличност действително се използват за купуване на гласове. В редица случаи това може да е така, в други – да арестуват някой човек заради добрината му да продава на вересия. Повече усилия са необходими, за да се стигне до действителните поръчители на търговията с вот.

„Нагоре вече е опасно“

Защо не се стига до действителните поръчители? Експертът по сигурност и борба с престъпността и бивш заместник-министър на вътрешните работи Филип Гунев каза пред „България Он Еър“, че за МВР е най-лесно да се концентрира върху криминалния контингент, защото „нагоре вече е опасно“. Подобно усилие би станало „политически рисково“, защото би стигнало до централите на политическите партии.

Според Калин Славов от „Прозрачност без граници“ „самото купуване на гласове е може би е най-ниското стъпало на изборната манипулация“. Като по-високи „стъпала“ той посочва контролирания вот и клиентелизма.

Контролиран вот означава принуда да се гласува за определена политическа сила или определен кандидат – защото в противен случай човек може да си загуби работата, жилището, да остане без дърва за зимата, да бъде лишен от земеделски субсидии и т.н. Клиентелизмът е достъп до определени блага срещу политическа преданост. Примерно, ако гласуваш за определена партия, ще печелиш обществени поръчки, няма да ти правят ревизия…

Ще увеличим заплатите на университетските преподаватели, ще отпускаме безлихвени кредити на държавните служители – когато тези обещания се дават по време на предизборна кампания, също става въпрос за клиентелизъм. „И всъщност създаването на стабилни клиентелистки кръгове е начинът на успех на българските политически партии“, смята Калин Славов. А „тези клиентелистки кръгове не са така директно уловими в акция на МВР“, допълва той.

Вотът се манипулира и в избирателните комисии. Било от човещинка – да се помогне на някой баче Цено, било заради поръчения отгоре. И пак стигаме дотам, че „нагоре вече е опасно“.

Но МВР все пак демонстрира някаква активност. За разлика от прокуратурата (можем да се сетим само за единични случаи на дребни местни политици, осъдени за купуване на гласове). И особено от ДАНС, които се занимават с какво ли не, освен с реалните заплахи за националната сигурност, сред които е и подмяната на вота на избирателите. Например с „Витоша ски“, с проекта за детска болница и дори с изтичането на информация за матурите по български език.

Дежавю на предизборен расизъм

Независимо кой е на власт, полицейските акции срещу купуването на гласове в ромските махали са толкова подобни при всяка предизборна кампания, че ако телевизиите излъчват репортажи от минали години, може и никой да не забележи.

Освен да „профилактират“ най-ниското звено във веригата, за да не се забъркват по-нагоре, където „вече е опасно“, тези акции изпълняват и друга функция. Те внушават, че ако има манипулиране на вота, виновни са ромите. А това отвлича вниманието от истинските виновници – политическите партии, които са реалните купувачи на гласове.

Преди избори традиционно се нарочват врагове. Този път другите „дежурни плашила“, като етническите турци, ЛГБТИ хората, бежанците и шофьорите, дали положителен полеви тест за наркотици, могат да си поемат глътка въздух. Но за ромите няма почивка.

Така е по-лесно не само за МВР, а и за политическите партии, които намират с кого да си измият ръцете. И за тези, които печелят от контролирания вот. И за конкурентите им, на които е по-лесно да обвиняват „рисковите“ избирателни секции, вместо да намерят подходящи послания, за да мотивират негласуващите да отидат до урните, и така да намалят тежестта на контролирания вот.

Но защо ни е да търсим собствената си отговорност, като си имаме роми?

Пак търговия с гласове €15 и организиран транспорт срещу глас за ДПС+ГЕРБ в Молдова

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/e15-%D0%B8-%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%BF.html

неделя 14 ноември 2021


300 молдовски леи, което прави 15 евро или около 30 лева плюс на места организиран транспорт – толкова струва гласът на бесарабските българи в Република Молдова (РМ). Гласоподавателите са инструктирани…