Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/na-peevski-shte-mu-e-trudno-s-glasovete/

Колко гласа ще получи ДПС – Ново начало на изборите на 19 април, ако акциите на МВР срещу купения и контролирания вот продължат със същата интензивност? Отговорът е: по-малко от тези на предишния вот на 27 октомври 2024 г., а следователно и по-малко депутати.

През есента на 2024-та ДПС – Ново начало получи 281 356 гласа (11,548%), срещу които спечели 30 депутати, а по-късно, след частичното касиране на вота от Конституционния съд (КС), те станаха 29. За Алианса за права и свободи (АПС), обединил привържениците на Ахмед Доган, гласуваха 182 253 души. А само няколко месеца по-рано, на 9 юни 2024 г., за все още цялото ДПС бюлетини пуснаха 366 310 души. 

Плаващите пясъци на институционалното недоверие

Когато говорим, че доверието в институциите ни е ерозирало, може би не си даваме напълно сметка, че тази ерозия все повече се превръща в окончателен разпад, при който от обществения договор остават само песъчинки, пълнещи плаващите пясъци, в които потъваме. От Валентин Вълканов.

ТоестВалентин Вълканов

Митът за могъществото на Пеевски не се крепи на електоралните завоевания. Те намаляват въпреки десетките кметове, изредили се да се снимат с него. В един момент обаче снимките секнаха, макар броят на местните властници да приближи петдесет. 

Показателни са резултатите в Кърджали от октомври 2024 г., традиционно силен район за Движението за права и свободи, който осигурява пет мандата. Но разцеплението в партията се отрази и там. Тогава ДПС – Ново начало получи 30 874 гласа от 9 МИР, а АПС – 28 851 гласа. В крайна сметка и двете формации взеха по два мандата, а безпрецедентно мандат спечели и друга партия – най-напред това беше МЕЧ, а след решението на КС депутатското кресло отиде при „Величие“.

Властта се люлее, „Величие“ зрее

Имаме нов състав на 51-вия парламент и това създава известни неудобства на партиите. Колко точно неудобно ще им е, предстои да се разбере. Иначе, не изглежда да изпитват неудобство от цялостната свинщина с фалшифицирането и унищожаването на стотици бюлетини. Коментар на Емилия Милчева.

ТоестЕмилия Милчева

Ще има ли пробив в Кърджали?

Три седмици преди вота социологическите проучвания оставят и МЕЧ, и „Величие“ извън 52-рия парламент. А Пеевски е разпоредил да бъдат осигурени 50 000 гласа от Кърджали – колкото искаше и Доган навремето, когато още можеше да изисква. 

Едва ли ще му бъдат осигурени. 

Монополът се е пропукал не отсега, а МВР показа, че не се церемони с купувачите и контрольорите на гласове, в това число и представители на местната власт. Географията на полицейските акции показва райони, където Пеевски има влияние, а Кърджали е първи в списъка. Мерките, които предприемат служебният вътрешен министър Емил Дечев и и.д. главен секретар Георги Кандев, са видими в този район, където кметовете и на седемте общини са декларирали вярност на „Новото начало“. 

Тази седмица беше арестуван ръководителят на Областната пощенска станция в Кърджали – Самет Хасан, който заплашвал и убеждавал служители на БЧК да обясняват, че раздаваните от тях хранителни помощи са от определена партия, за която хората трябва да гласуват. По подразбиране е ясно коя е партията. Случаят е от село Бенковски, община Кирково, където социално слаби хора трябвало да получат пакети. Те са осигурени от държавата и Европейския социален фонд, а Агенцията за социално подпомагане определя кой да ги получи.

След като Хасан бил задържан, кметът на Кърджали Ерол Мюмюн и сподвижници пробвали да нахлуят в Районното управление на МВР.

Кметът и привърженици на тази партия [ДПС – Ново начало, б.а.] са се опитали да влязат в районното в Кърджали. Проявили са енергичност, наложило се е да има отпор от страна на полицията.

Емил Дечев, служебен министър на вътрешните работи

Освен Самет Хасан, при други акции в Кърджалийско са задържани още двама души. При проверка в магазин в махала Дар дере на село Перперек са открити тетрадка с имена и числа срещу тях, както и пари и е била арестувана 58-годишна жена. В Крумовград е задържан мъж, за когото е установено, че е предлагал пари срещу гласуване. А в метална каса са били открити 11 000 евро, 605 000 турски лири, 8505 паунда, 7900 долара и 6700 швейцарски франка. 

В петъчния ден отново на територията на Кърджалийския избирателен район започна нова 24-часова акция, в рамките на която ще продължат проверките по хранителни магазини, заложни къщи и валутни бюра, както и в домове на граждани.

Преди дни бяха проверени и заложни къщи и фирми за бързи кредити в столичния квартал „Факултета“. Арестувани са и наркодилъри, които освен с дрога се занимават и с търговия с вот. Купувачите на гласове разширяват кръга на услугите – вече се предлага не само кеш или отписване на дългове, но и фризьорски и козметични услуги и покупки в магазини за дрехи за 50–100 евро.

Във Враца, при поредната акция, вътрешният министър съобщи, че са получени между 500 и 600% повече сигнали на граждани във връзка с изборни нарушения преди настоящия вот в сравнение със същия период преди изборите през 2024 г. 

В Столипиново бяха арестувани бивш общински съветник и ходжа за търговия с гласове. Мащабна акция имаше и във Великотърновско, в селата Кесарево, Бряговица, Асеново и Камен. В Северозападна България, където редовно е засичана търговия с вот, също имаше арести. При полицейска операция в Монтана и Лом са били открити над 37 000 евро, част от тях в купюри от по 50 евро, и тетрадки с имена и суми.

Никой не е по-силен от държавата

Това не са просто рутинни полицейски операции срещу купуването на гласове в България, а послание, че никой не е по-силен от държавата – стига държавата да си върши работата. Когато този натиск е постоянен и недвусмислен, неизбежно променя поведението и на купувачите на гласове, и на зависимите избиратели, прокъсвайки изгражданите с години мрежи на влияние.

Гневни ли сте?

Положението в страната е „недоволството ми е много по-добро от недоволството ти“. Всички са недоволни посвоему, но това не е достатъчно за обединение на недоволствата и за взрив на обществото, макар социолозите да казват, че сме на една крачка от „много лошо“. Анализ на Емилия Милчева.

ТоестЕмилия Милчева

Както и през 2021 г., когато друг служебен вътрешен министър – Бойко Рашков, проведе множество акции срещу купения вот, прокуратурата и сега не е особено активна. МВР среща по-скоро противодействие, отколкото съдействие от страна на прокуратурата, каза по онова време Рашков, влязъл в сблъсък с тогавашния главен прокурор Иван Гешев. Държавното обвинение и сега не показва отзивчивост към битката за честни избори, а Дечев, член на Съюза на съдиите, публично е заявявал позицията си относно легитимността на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов:

Слeд 21 юли 2025 г. ниe нямaмe и.ф. глaвeн пpoĸypop cпopeд Зaĸoнa зa cъдeбнaтa влacт. Teĸcтът нa зaĸoнa (чл. 173, aл. 15) e бeзĸpaйнo яceн и тoй ĸaзвa, чe лицaтa, ĸoитo изпълнявaт фyнĸциитe нa глaвeн пpoĸypop или нa пpeдceдaтeл нa BAC и BKC, нe мoгaт дa изпълнявaт тeзи фyнĸции пoвeчe oт 6 мeceцa.

А в ефира на Нова телевизия вътрешният министър обеща след вота да съобщи „кои са шампионите от политическите партии, които са купували най-много гласове, кой е на второ, кой е на трето място…“.

„Шампионите“ не са тайна, но така и не понасят отговорност за поръчките. За 20 години ефективните присъди за купуване на гласове са 100–120, каза преди време в ефира на Bgonair конституционалистът Стоил Моллов. В затвора попадат дребни риби, връзката партия–купувачи не е разкрита, въпреки че е известно за кои политически сили са предназначени бюлетините.

МВР може да профилактира купувачите на гласове, но не носи цялата отговорност за честността на вота – разделя я с Централната избирателна комисия, кметовете и областните управители. Няма как да повлияе и на преброителите в секционните избирателни комисии, чиито безобразия разкри видеонаблюдението на предишния вот.

Защо Пеевски ще се препъне в електората на ДПС

Краят на Пеевски започва там, където като стена се изправя травмата на българските турци и помаци от т.нар. Възродителен процес. Това е „незаобиколимият фактор“. От Светла Енчева.

ТоестСветла Енчева

Коя ще е политическата сила, която има шанс за мандат от 9 МИР – Кърджали: „Прогресивна България“, ГЕРБ–СДС или ПП–ДБ? Председателят на гражданско движение „Единни заедно можем“ Себахтин Исмаил подкрепи „Да, България“ за изборите:

Въпреки че имаме резерви към някои партии в коалицията ПП–ДБ, „Да България“ са единствените, които се отвориха към нашия етнос и в които виждаме воля за промяна.

Контролът на държавата ще промени изборния резултат – по-малко зависимости, повече реална подкрепа. Вдигне ли се и избирателната активност, ще удави изтъргуваните гласове. Тогава за Пеевски и партията му ще има ново начало. 

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/v-broyachite-e-silata-ne-v-grazhdanite/

Бюлетините не определят резултатите от изборите. Преброителите определят резултата. 

Тази фраза принадлежи на американския политик Уилям Туид – Боса, известен и като Бос Туид, шефа на „политическата машина“ „Тамани Хол“. 

Католическата организация на практика управлява Демократическата партия в Ню Йорк и контролира изборите по времето на Позлатената епоха, но също така прибира милиони долари чрез измами, подкупи и контрол над обществени поръчки. С част от тези средства подкупва и съдии за решения в своя полза. Големи обществени проекти, като болници и пътища, пищни музеи, съдилища, дори Бруклинския мост, са с доста завишени разходи, а разликата отива при Туид и неговите приближени. Например тогавашната Съдебна палата, първоначално планирана за 250 000 долара, струва над 13 млн. долара, без да е завършена, и цялата разлика е усвоена от обръчите на Туид, т.нар. Τweed Ring.

Заради корупцията, машинациите и манипулациите на избори карикатуристи рисуват Туид, опрян на урна, на която пише: 

Ιn Counting There Is Strength („В броенето е силата“). 

Впрочем именно благодарение на вестник The New York Times и на карикатурите на Томас Наст в Harper’s Weekly корупцията на Туид е извадена на показ. Той е обвинен в над 200 престъпления, осъден да лежи 12 години и умира в затвора през 1878 г. „Тамани Хол“ се превръща в нарицателно за политическа корупция.

Време е да бъде намерено подобно нарицателно и за клептокрацията в България, където партийни мрежи раздават постове, обществени поръчки и услуги срещу лоялност и гласове. 

Гласовете са особено важни, защото осигуряват представителство и власт на партийните мрежи, а в контролираната демокрация осигуряват и привидностите на изборен процес, докато реалната власт остава концентрирана в тесен кръг. Карикатурите и корупционните разкрития не поместват никого в България, защото системата, позволила осъждането на Бос Туид, не работи – тя е фасада, която скрива точно тези мрежи. 

Усърдно помагат и преброителите. А точно те са първата бариера срещу властта на клептократите. Как ще се гласува – с хартиени бюлетини или с машини, е второстепенно, ако хората, които броят гласовете, не са независими, почтени и добре обучени. 

Готовността да се следват правилата осигурява реална легитимност на изборите. 

Дори перфектно разработени технологии не могат да компенсират липсата на етични и компетентни хора в секционните избирателни комисии.

Преброители на къса каишка

В България в ΧΧΙ век изборните бюлетини броят същите хора, които и „Тамани Хол“ е използвала в средата на ΧΙΧ век: партийни активисти; хора на местния „бос“; служители, зависими от партийна благословия (работа, услуги, закрила). И онези „броячи“ отпреди повече от 150 години, и днешните си служат с едни и същи методи: някои бюлетини лесно стават невалидни чрез драсване, неправилно прегъване, зацапване, скъсване на ъгълче и пр.; а други се дописват или направо подменят с предварително попълнени. 

Машинното гласуване не е панацея, но успя значително да намали поне невалидните бюлетини, които през 2017 г. например бяха неприлично много – 169 009, до под 10 000 на вота през 2022 г. Изплашени, партиите от статуквото – ГЕРБ, БСП и ДПС, решиха отново да върнат хартията в играта, свеждайки машините до принтери.

Няма по-голямо доказателство колко много залагат на изборни манипулации от упорството, с което се впускат да променят правилата за гласуване почти преди всеки вот. Машините нарушиха спокойствието на партийния апарат, но не елиминираха заплахата от купен и контролиран вот. А и не биха могли – това е работа на МВР.

При машинното гласуване обаче „броячите“ са безполезни, машините автоматично представят резултатите и контролните разписки. Дочоолу, Гочоолу и останалите аватари на Бос Туид не могат да разпределят най-ценното нещо в една демокрация – гласовете на избирателите, като че са зарзават за консерви. 

Честните избори, ако някой е забравил, са сърцето на демокрацията. 

Нали благодарение на изборите даваме на управляващите правото да вземат решения от името на нас, гражданите? Честният изборен процес е средството, с което избирателите наказват или възнаграждават политиците. 

Диктатурата на „Д“

Колкото по-безобразни са промените, които ГЕРБ–СДС и ДПС – Ново начало подготвят в Изборния кодекс, толкова по-голям е страхът им от срив на предстоящите напролет предсрочни избори. Замисълът, който стана явен тези дни, го потвърждава. Предложените оптични скенери от „хартиената коалиция“ – ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ“ и ДПС – Ново начало, захранвани (и) с манипулиран вот, зачеркват машините, защото те им пречат. 

Скенерът отчита с разписка гласуването, след като избирателят е пуснал хартиената си бюлетина. След като се сканира, тя пада в непрозрачна кутия, която се отваря след разпечатването на машинния протокол за отчитане на гласовете. Именно хартиената бюлетина остава оригиналът и при спор се брои ръчно.

На практика скенерите връщат човешкия фактор през задния вход. Макар да се представят като „златната среда“ между хартия и машина, реално запазват контрола на партийните мрежи върху броенето. Технология има, но властта остава при „броячите“.

Помним как на предишните избори в град Белица членка на секционната избирателна комисия гласува вместо избирателите. Пред всички тя попълва празни бюлетини и ги разпределя за две политически сили – ГЕРБ–СДС и ДПС – Ново начало. От 2015 г. община Белица се управлява от най-любимия и верен кмет на олигарха Пеевски – Радослав Ревански. 

Нали никой не си представя, че администрацията на община, управлявана от една политическа сила, няма да нагласи гласове в нейна полза? Всъщност най-големият позор е, че наистина никой не си го представя…

Конституционният съд (КС) обаче намери достатъчно основания да отмени избора на 16 депутати в 51-вия парламент заради сигналите за честността на вота и в резултат на това в Народното събрание влезе и деветата политическа сила – „Величие“. Проверката на КС разкри, че бюлетините в седем секции са изчезнали, въпреки че трябва да се пазят. 

Какво ли би станало, ако бяха проверени всички изборни секции, остана въпрос на догадки и хипотези.

Когато и да е замислила блокирането на опитите за честни избори, властта в оставка изглежда готова да воюва. Отхвърли предложението на ПП–ДБ за 100% машинен вот, подкрепено и от останалата опозиция в парламента, както и от президента, при това изчаквайки да отмине протестът, призовал отново за гласуване с машини.

Честни избори ще отмият в канавката две от партиите – БСП и ИТН, и със сигурност ще ударят по резултатите на ГЕРБ–СДС и ДПС – Ново начало. Онова, с което „броячите“ няма да могат да се справят, е висока избирателна активност и ефективни действия на МВР преди и в деня на вота. Първото зависи от гражданската позиция на избирателите, второто – от служебния премиер. Време е политическите машини за избори да бъдат разглобени и унищожени.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/tehnologiyata-na-vlastta-i-neynite-mehanitsi/

Представителната демокрация в България става непредставителна, а от такава система гражданите нищо добро не могат да чакат. Не се и надяват. 

Дотук я докараха олигархичните зависимости на управляващите политически касти, неочовечената държава и ниската избирателна активност, която е по-скоро функция от първите две, а не сред първопричините. Отслабващото участие на гражданите работи за запазване на статуквото и позволява на малцинства (често с корпоративни и контролирани интереси) дългосрочно да влияят върху властовите структури.

Смаляване

Добре известно е, че демокрацията е толкова силна, колкото са хората, ангажирани в нея. В България тя се смали до обсъжданата от политическите елити формула за разпределение на властта след избори и до технологията, която ще бъде приложена. Пет на теб, три на нас, на вас колко заместник-министри, тая агенция на кого, ами Здравната каса и пр. Не повече от една трета от избирателите – дори по-малко, ако бъдат извадени купеният и контролираният вот – проявяват гражданска добродетел и участват в избори, вместо да останат безразлични като мнозинството. Резултатът е загуба на усещане за солидарност и гражданска отговорност, което е основен риск за здравето на демократичните институции.

Шумните акции на МВР в ромските махали, където влизат единствено линейките на „Спешна помощ“ и пасторите на някои църкви, показват хора, обеззъбени и състарени от мизерия, необразовани, трудно говорещи български език. Обществото ни ги избягва или предпочита да не ги вижда, макар да знае, че ромите продават гласовете си – за какво са им, след като никой не ги чува? МВР също знае за престъпността в гетата, за депата за дрога, за трафика на хора, за невъзможното узаконяване на ромските къщи.

Апатията на повечето българи и отдръпването им от политическите процеси не са предизвикани от социалната изолация, каквато обикновено поражда фокусирането върху личните интереси. Макар че не би било изненада, ако лидерът на ГЕРБ Борисов припише и негласуването на „доброто качество“ на живот, постигнато при управлението на трите му правителства. Обиколките из страната и речите пред пълни салони, за да нахъсва избирателите на ГЕРБ, арогантното му поведение по време на интервюто в Дарик радио навяха реминисценции за могъщия Бат’ Бойко. И какво може да каже Борисов на ПП–ДБ с баритоновия диапазон на Бат’ Бойко: „Аз колкото ленти съм срязал, вие толкоз километри магистрала не сте направили!“

ГЕРБ ще са първа политическа сила на изборите на 27 октомври, трудна за достигане с преднината от поне 10%, която ѝ дават всички социологически агенции. Но Бойко Борисов няма да е министър-председател – този номер, иначе логичен политически ажиотаж, се изтърка от предишните кампании. Сега е гарниран с условието лидерът да бъде номиниран, ако ГЕРБ спечелят над 80 депутатски мандата – почти непосилно. А Борисов обикновено представя отказа си като щедър компромис в името на общото благо – редовно правителство. Това също му печели симпатии.

Механиците

Кой, с кого, как – може и в обратен ред. Динамиката на политическите взаимодействия е такава, че вчерашни съюзници днес са готови да сменят партньори, други са го направили неколкократно, трети се връщат към стари.

Единствените с потенциал да мобилизират подкрепа в бъдещия 51-ви парламент са ГЕРБ и ПП–ДБ, съюзниците в сглобката, както стана известно 9-месечното управление на кабинета „Денков–Габриел“. ГЕРБ предлагат правителство като в Слънчевата система – партията е в центъра и упражнява своята гравитационна сила, а останалите съюзници се въртят около „Слънцето“. Формулата да се подкрепя победителят на изборите е работила винаги и единствено за ГЕРБ. А има партии, които тутакси биха се завъртели в тази орбита, като БСП например. Самият Борисов открито го твърди, а такива сигнали на нетърпеливо предвкусване на властта дават и от „Позитано“ 20. 

Концепцията на ПП–ДБ за „равноотдалечения премиер“, който да подбере екип, цели да осигури сътрудничество между различни политически сили, дори тези формации да не са видими публично. Както допусна по Дарик радио съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков, може и да не е коалиция. Но именно коалицията и съпътстващото я задължително споразумение са вид гаранция за обществото какви политики ще следва и кои политически сили са зад тях. 

Обществото трябва да е наясно коя формация излъчва даден министър, защото е лицемерно да се твърди, че партиите биха оставили на „равноотдалечения премиер“ сам да подбере екипа си. Нито служебният премиер се ползва с такова благоволение – макар по Конституция да му е гарантирана тази свобода, – нито който и да било. По bTV тази седмица бившият министър-председател Николай Денков посочи като сериозна комуникационна грешка премълчаването кои министри в кабинета му са били на ГЕРБ. 

„Сглобките“ и „технологиите“ за разпределение на властта водят до концентрация на политически и икономически ресурси в ръцете на малък елит. Теорията за „желязната олигархия“ на Роберт Михелс, според която всяка демократична система, след като достигне определена степен на сложност, неизбежно се олигархизира, не трябва да се забравя. 

Най-сетне може да удари часът за БСП. На „Позитано“ 20, изтощени от диетата на безвластието, новите и старите „другари“ готвят оферти. Проруската и националпопулистка ориентация на БСП, ненарушена и след отстраняването на Корнелия Нинова от лидерския пост, изглежда, не притеснява нито един от двата лагера. Но ето че социалистите настояват всяко партньорство в бъдещия парламент да бъде оформено като коалиция. Обиграни са и знаят, че такъв подход би им гарантирал повече бонус точки. 

Предпазливо

Пазарлъците преди избори и заявките за бъдещо правителство от ГЕРБ и ПП–ДБ са маневри за следизборни преговори. Сега всеки играч подава сигнали, преценява възможности и прави предпазливи оферти. И двата блока позиционират своите изисквания и обещания като част от разпределението на бъдещата власт.

Към тези политически калкулации има един неотменим въпрос: какво ще получат олигархът Пеевски и президентът Румен Радев – двете силни политически фигури? Борисов не успя да се оттласне от санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Пеевски. А Радев, известен със своите проруски позиции, този път е от страната на ПП–ДБ, тъй като е атакуван от Пеевски. Това означава да получат власт – институционален ресурс, управленски лостове, към които единият привикна благодарение на служебните си правителства и конституционни правомощия, а другият заради снабдяването и от управлението, и от задкулисието. 

Единият от двамата ще е излишен. Но българската демокрация няма да стане по-представителна.