Tag Archives: статистика

Иван Люцканов от „Землевеж“: Достъпно, цветно и понятно

Post Syndicated from Ина Иванова original https://www.toest.bg/ivan-lyutskanov-ot-zemlevezh-dostapno-tsvetno-i-ponyatno/

Иван Люцканов от „Землевеж“: Достъпно, цветно и понятно

Иван Люцканов трансформира всякакъв вид статистически данни в цветни инфографики. И ако за хората, дарени със синестезия (способност за смесване на едни възприятия с други), числата могат да се възприемат в конкретен и субективно подбран от мозъка цвят, то в платформата „Землевеж“ всички имаме възможността с един поглед да обхванем тенденции, „разни числа“ и проучвания.

Иван Люцканов е от Варна, учил е бизнес икономика в Мюнхен. След дипломирането си започва професионалния си път в консултантска фирма, която се занимава с пазарни анализи. По-късно работи и в Amazon, където единственият приет начин да изготвиш доклад или да защитаваш предложени проекти е да използваш много числа. Преди две години се връща в България, а понастоящем е по работа в САЩ. 

Още в Германия обаче започва като на шега „Землевеж“ — публикува в Instagram инфографики по теми, които го интересуват. Те бързо стават популярни далеч извън приятелския му кръг. Ясни, цветни и с добронамерено окръглен шрифт, тези инфографики са поглед отгоре към претъпканата ни с думи и лъстива дезинформация среда. Към държавата, която всички мечтаем да видим променена, удобно забравяйки, че тя е „направена“ от всички нас. Към човешките ни конструкти и идеологеми.

Иван Люцканов от „Землевеж“: Достъпно, цветно и понятно
Иван Люцканов © Личен архив

Иван Люцканов казва, че силата му е да изнамира информация в интернет. Кръщава проекта си с оптимистичната увереност, че винаги има какво ново да научим (заглавието „Землевеж“ кореспондира с наименованията на буквите З и В в глаголицата, които носят имената „земля“ и „веди“, но е и напомняне, че значението на „веди“ в санскрит е „знание“).

„Землевеж“ ползва достоверни и реномирани източници – Националния статистически институт, Международния валутен фонд, Световната банка, Българската народна банка и др.

Иван Люцканов определя темите, по които изработва визуализации, основно според интересите си, но влиянието на работата му го кара да се съобразява и с отклика у нарасналата аудитория. Финансира начинанието си сам, вярвайки, че това е единственият начин да легитимира независимостта си. Нарича „Землевеж“ хоби, което зависи от личната му страст, мотивация и продуктивност. Понякога и други хора са публикували по някоя графика в платформата, а отскоро споделя проекта си със своя приятелка от Варна – Марина Славкова.

И така – България и светът в ярки цветове, с ясния стремеж човек да напусне комфорта на балона си и да се сдобие с нови представи.

В момента сте в САЩ, живял сте за по-дълго или по-кратко в четири държави. Къде отивате и къде се завръщате? И дом ли е светът?

Кое място наричам „вкъщи“… Моят дом със сигурност е Варна, там се връщам, градът е свързан със спомените ми, там живее семейството ми. Затова сега казвам, че съм в САЩ по работа, а не с обмисляне да остана тук. Щатите са доста различно място в сравнение с Европа, в която съм пътувал навсякъде.

Когато живеех в Германия например, а това бяха почти десет години, не бях съвсем сигурен дали ще се върна в България. Но пътувах много, харчех си парите основно за нискобюджетни полети и съм бил във всяка държава от ЕС. Кацах някъде без притеснение, ориентирах се къде са автобусните спирки, стигах до центъра, запознавах се с хора, хапвах. Имам съзнанието, че нито държавите, нито хората в Европа са кой знае колко различни, между Естония и Португалия няма много големи отлики. Но съм убеден, че ако отида в страна със съвсем различно социално или икономическо равнище, примерно в Чад, едва ли ще се чувствам комфортно по същия начин. Може би и в това е комфортът – да не се изненадваш.

Обичате да вървите пеша. Какво друго?

Обичам да мисля за разни неща, докато вървя пеша. А аз обичам да вървя дълго, случвало ми се е да преодолявам междуградски отсечки по 20–30 км с по една раничка на гръб. Преди няколко лета бях в Македония, прадядо ми е роден там, в едно село в Дебърско, и исках да го видя. То вече няма постоянно население и трябваше да вървя до него от съседния град. Движех се по почти празни планински пътища. Страхотен асфалт, между другото. А когато вървиш, размишляваш и си задаваш въпроси, за да убиеш времето. Понякога трябва да останеш сам с мислите си далеч от света, за да се попиташ за нещо извън ежедневието си. Защо еди-кое си е така? После започвам да търся отговори чрез данни, обичам да научавам нови неща. „Землевеж“ е израз на това, той не следва конкретна програма, не популяризира конкретно политическо мнение или теория по дадена тема, а отразява това, което съм се питал спонтанно.

Да поговорим за статистиката и как подбирате източниците си.

Статистиката е наука за интерпретацията на числа. Тя помага да си вадиш изводи от числови данни. Самите статистически данни, събрани и преброени от институция или организация, често са едни таблици, но заключенията, които бихме извели от тях, могат да бъдат плашещи, забавни или обнадеждаващи. При данните, които търся за лично ползване, понякога филтърът ми е по-либерален. Но за „Землевеж“ твърдо предпочитам официални източници. Обикновено си задавам въпроса дали този, който твърди числата, има откъде да ги знае. Например ако Националният статистически институт каже, че населението ни е 6,5 млн. души, а някой друг твърди, че е 5 млн., тук идва въпросът: кой откъде го знае?

Това, което винаги подчертавам, е, че данните никога не отразяват 100% от действителността – те са базирани на методологии. Данните отразяват метода и тук въпросът е дали той ме устройва. Затова се е случвало да избягвам дори данни от официални източници, защото не се чувствам комфортно в тях методологически – боя се, че числата им се разминават с реалността твърде много. Такъв е примерът със заключения, изведени чрез анкети, както правят включително НСИ и Евростат за много данни. Да кажем, за 5000 души, една голяма група интервюирани, общите заключения ще са по-точни, отколкото за различни, по-малки подгрупи от нея.

Имате ли усещането, че светът социополитически или цивилизационно е разклатен?

Трудно ми е да си представя исторически период, дори в диапазона на един човешки живот, за който да си кажем, че не се клати. Може би ако си живял на точното място достатъчно кратко, има шанс да случиш на някакъв „златен“ век, но това би било центрирано върху конкретни обстоятелства. И когато някой твърди, че всичко е било супер, той има предвид себе си на дадено място.

Противно на много хора, аз не мисля, че отиваме към апокалипсис. Мисля, че реално живеем в страхотно време, а то идва и със своите немалки рискове. Струва ми се, че едва ли бих предпочел да живея в друго време, някъде назад в историята.

Бях прочел едно мнение относно това кое е родило големия прогрес след Ренесанса в Европа. И един от аргументите беше, че в културата на повечето европейски народи винаги става въпрос за златен век, който е в миналото. Но какъв е проблемът в това? Никой не би се захванал с продуктивно предприятие, ако вярва, че бъдещето ще е по-зле. Всяко бизнес начинание зависи от вярата, че идва по-добро време. Определено след Ренесанса – и особено след „взрива“ на географски открития и научен прогрес в Европа – хората са започнали да вярват, че предстои нещо голямо и още по-хубаво, че всеки ден носи промени и нови открития.

Информираността би ли могла да бъде спасение?

Тук стигаме до въпроса кое е истина и кое – не. Информацията помага в борбата с неистината. Статистиката може действително да измерва разни обществени феномени, но тя е обречена на неточности, защото не измерва в максимална дълбочина и няма как да измери първопричините на човешките действия.

Когато говорим за дезинформация, обикновено става въпрос за умишлена манипулация. Тя може да бъде обаче и на много абсурдно ниво, например че с ваксините ще ни чипират, за да ни разболеят. И тук не мисля, че информацията може много да помогне. Би било наивно да приемем, че с графики сме в състояние да променим мнението на някого, който вярва толкова дълбоко. Дори не съм сигурен, че фактчекингът може реално да се бори с всяка дезинформация. И все пак информираността е силно оръжие срещу по-умерени заблуди и изопачаване на факти в диапазона на възможното, когато се търси истината между различни легитимни сценарии.

Като релативист или като обективист бихте се определили?

Аз вярвам, че има обективна истина – за някои неща. Естествено, в науката теориите се променят в резултат на експерименти. Не мисля обаче, че като общество в момента сме способни да определим абсолютната истина, да забием окончателно копието и да кажем: това е. Обективна истина (вероятно) е скоростта на светлината или атомното тегло на водорода. Според мен обаче сме много далеч от това да разглеждаме с подобна обективност човешките поведения и взаимодействия. Но кой знае?

Баща ми ми е разказвал за своята баба, тя е родена през 1903 г. в Дряново. Тогава там не е имало ток, нито автомобили. Към края на живота ѝ вече човек е стигнал до Луната. Представете си какъв скок е това, така че едва ли можем дори да си въобразим какво ще научим за света в близкото бъдеще.

И накрая – защо бе създаден „Землевеж“?

За лично удоволствие. Аз съм от тези хора, които правят нещата, за да се чувстват по-добре. Така че най-честният отговор е: защото ми харесва. Но същевременно в самия процес и с нарастването на аудиторията започнах да се замислям, че има обществено влияние. Стигнах до извода, че в социалните мрежи (и не само) стоим в това, което напоследък наричаме „балон“. А чрез информацията трябва да може някакво знание да стигне до някого, който още не го притежава. Да представяш данни на хора, които вече ги знаят или подозират, е доста безполезно, няма добавена стойност. Така че започнах да се старая съдържанието на „Землевеж“ да достига до хора, с които не сме на едно мнение.

Ако разглеждаме проекта, трябва да кажем, че всеки продукт е създаден, за да запълва някаква ниша. А в България нишата на визуалната медия, фокусирана върху данни, липсва, без да вярвам впрочем, че „Землевеж“ претендира пълноправно за нея. Реално тук вече има личности и медии, които с цената на по-големи жертви от мен се борят за тази обществена информираност. Моето обосновано предположение е, че те често представят страхотна информация, която обаче достига до хора, които вече мислят горе-долу същото. Бих искал мен това да не ме сполети.

И последно: най-важното условие е хората да ти вярват. Ако не ти вярват, и най-прецизните данни са безполезни. А изграждането на доверие, дори да зависи от необективни фактори, е необходимо.

Хората, които тихо и кротко променят средата, в която живеят, формират общности и задават посоки, в които има смисъл да тръгнем заедно. Тук ви срещаме с тях. Това са „Тези хора“.

Една епидемия сред децата ни, от която може да се замислим

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2025/epidemia-deca/

В началото на 20-ти век, процентът на левичарите, т.е. хора с доминантна лява ръка, не надвишава 4% според допитвания в училищата. След 20-та година се покачва многократно и към 70-те вече стига нивата, които виждаме днес – около 10-12% с превес при мъжете. В различните държави това увеличение отбелязано в статистиката се вижда по-късно, а при други – още 50-те.

Може да предположите, че това е заради химикали в храната, пластмаса, упадък на цивилизацията и традициите, различни вируси или заболявания, ваксини и антибиотици, замърсяване и всякакви други неща, с които обвързваме този период. Тогава бихте се присъедини към множеството, които са смятали левичарството за дефект и са се опитвали да го лекуват.

А може да помислите, че в този период учители и родители са положили неимоверни усилия да скъсат с предразсъдъците на по-възрастните и закостенели предположения в литературата без доказателства или метод, но вкоренени в образованието и възпитанието на децата. Като биенето на ръцете, вързването на лява ръка зад гърба, психологически тормоз чрез засрамване, нападки и определения за неадекватност и недъг. Тогава бихте разбрали, че винаги хората с доминантна лява ръка са били толкова, колкото сега, но са били „коригирани“, отхвърляни и определено не са влизали в статистиката.

Аналогично, сега се говори за някакъв взрив на броя деца с аутизъм. Има премного реклами и кампании за събиране на пари за подвеждащи или откровено опасни терапии, които обещават „лечение“ за тези деца. Някак прозира аналогия на лекуването с връзването на левичарите. Говори се отново за химикали, пластмаси и ваксини.

А може да се замислим, че винаги са били такива. Че хората в спектъра са много и различни и в повечето случаи функционират и винаги са функционирали както обществото очаква от тях въпреки липсата на разбиране и подкрепа, но с цената на голяма лична жертва – жертва, която може да им спестим със съвсем леко усилие или внимание. Може би тежките случаи, които нямат такава възможност или имат нужда от постоянна помощ, някога са били изоставяни в манастири или в гората, а до скоро в лудници или сиропиталища, където са срещали същата съдба, каквато биха в гората. В случая на „лудниците“ я срещат и днес.

Това, че някой не ни е пред очите не значи, че не съществува. Също ако не си го спомняме от детството си или бабите ни не си го спомнят, не значи, че не ги е имало и тогава. Просто сега оцеляват по-често. Както би трябвало да бъде в едно развиващо се общество.

The post Една епидемия сред децата ни, от която може да се замислим first appeared on Блогът на Юруков.

Има ли наистина скок в раждаемостта след пандемията?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2024/ima-li-skok-v-rajdamostta/

Наскоро коментирах под няколко интересни и няколко най-малкото подвеждащи поста на тема демография. Усетих се, че някои от наблюденията ми се базират на данни от преди няколко години. Затова реших да включа в таблиците си последните от НСИ, включително преброяването.

По традиция това пак свърши с 30-тина свалени таблици и затъване в заешка дупка на моделите ми. Ще пусна данните от тях скоро.

Междувременно, ето нещо бързо, което бях започнал в края на миналата година, но реших да изчакам официалните данни на НСИ за ревизията на населението. По някое време след всяко преброяване, те пускат таблица, с корекция на преценката си за населението. През времето неизменно се натрупва грешка и тя се наблюдава във всички държави. Бях направил своя корекция и макар да смятам тяхната за твърде изкривена, следва да използвам нея. Та вкарах в модела си техните данни и преизчислих тоталния коефициент на плодовитост, сравних го с официалния и получих следната графика.

Както виждаме тук. Тоталният коефициент на плодовитост най-общо може да се определи като колко деца биха имали жените в рамките на живота си, ако имаха възможностите, здравето и изборът на жените родили в рамките на една календарна година. В изчисляването му влиза броят родени деца по възраст на майката и колко жени има в тази група. Методологията ще откриете тук. Консенсусът е, че при ниската детска смъртност в наши дни е достатъчен коефициент от 2.1 за да се запази размерът на едно население. В действителност има и други фактори, но дългосрочно този е най-важният.

След 2021-ва попаднахме на няколко изказвания и заглавия, които отбелязваха рекордната раждаемост в страната. Тогава многократно обяснявах, че това е заради по-реалистичната представа за броя жени, които са в детеродна възраст. Преди това е бил нисък, защото сме смятали, че има повече жени във всяка възрастова група. С корекцията се вижда, че растежът на плодовитостта е растял равномерно.

Трябва да знаете, че въпреки, че НСИ публикува ревизия на данните си, те не ги прилагат в официалните таблици за населението. От там следва, че не ревизират индекси като този за смъртността, раждаемостта и прочие. За това има причини, но прави сравнението по-трудно. Затова и създадох свой модел да правят такива преценки, включително как ще се развива населението на база родените сега деца. Впрочем – забелязва се увеличение на момичетата влизащи в детеродна възраст.

Има два проблема с моето преизчисление на този коефициент. Когато го приложа с оригиналните, неревизирани данни за населението не получавам същия тотален коефициент на плодовитост както НСИ. Причината е, че имам достъп само до 5-годишни групи за население и възраст на раждалите майки. Вариацията между тези възрасти води до грешка в изчисленията и от средно 0.54% (медиана 0.44%, мин. 0.13%, макс 1.19%) за последните 14 години.

Вторият проблем, който виждам, е че ревизията на населението представена от НСИ има твърде силен скок веднага след преброяването през 2011-та и почти никаква промяна във времената на пандемията, когато смъртността скочи драстично, макар и предимно след по-възрастните. Това ми се струва крайно странно, но предполагам, че имат причини за това, за които ще ги питам. Долу виждате разликата в червено. Вертикалната скала показва средният брой жени във всяка от възрастовите групи включени в детеродна възраст.

Ефектът от този рязък спад в оценката за населението през 2012-та се отразява и на привидната привиден скок в раждаемостта тогава. Аналогично спадът в намаляването на населението след 2020-та създава впечатление, че има застой в раждаемостта. Една причина за това може да бъде, че имаше увеличение на връщащите се в България наши сънародници, често вече с деца. Пример за това съм аз самият.

Повече по темата може да прочетете в анализа, който направих преди почти 10 години с данните за раждаемостта между 1968-ма и 2014-та. Обнових ги в края на 2021-ва с данните до преброяването, но там не съм включил ревизията, за която говоря тук. Ще ги обновя с тях и данните за следващите няколко години в близките седмици.

The post Има ли наистина скок в раждаемостта след пандемията? first appeared on Блогът на Юруков.

Доза реализъм към добрите новини за имиграцията

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2024/dosa-realizam-migracia/

Многократно съм казвал, че всичко свързано с Германия в българската версия на DW трябва да се чете с едно наум. Особено преводите на немски статии, които изначално да тенденциозни.

В този смисъл и в подкрепа на това, имам няколко бележки по скорошния им текст, че 1.2 млн. души са напуснали Германия само през 2022. Повечето – чужденци живеещи там, някои с паспорти, а българите са на четвърто място сред тях. Това е добавка и към мой коментар под изказване на Асен Василев в подобна посока, където коментирах източника и надеждността на данните.

Първо, цитираните данни от няколко института разпознаваемо са или директно цитират службата по миграция и бежанци. Писах преди години, че данните им не са верни и статистическата служба го признава. Нищо не се е променило от тогава. След (псевдо) пребояването според неофициален отговор на последните се опитат да консолидират информацията без да прекъснат серията и да генерират странни изводи, но не е направено още.

Тази липса на информация колко са чужденците важи особено за мигрантите от ЕС и засяга особено българите. Все пак, дори с разминаващите се данни виждаме поне 400 хиляди българи в Германия преди пандемията. Също, че стотици хиляди ще имат вече право на немски паспорт в следващите години. Сигналите след 2020 обаче са разнопосочни. Истината е, че много хора не се отрегистрат в Германия и не ги „лови“ статистиката, също както концепцията за „постоянен адрес“ в България обърква местната статистика.

Анекдотни наблюдения сочат наистина към много млади хора и цели семейства с деца, които се прибират в България. Особено такива родени в чужбина. Аз съм сред тях. Тук обаче човек не може да разчита на балона си, тъй както и българската общност в Германия не е хомогенна а грубо може да се раздели на поне 6 части. Има много социално-икономически фактори (социални, пенсии), очаквания към страната и работата, а кризите от последните години и сегашната стагнация засяга всеки сектор по различен начин.

Макар преведеното от DW въпреки увъртанията им да звучи оптимистично за България, трябва и това да приемаме с щипка сол. Преди години когато започна драстичния скок на българите в Германия, имаше възгласи, че стотици хиляди се изнасят. Особено покрай демографската криза това е една от честите камбани, на която се бие. В действителност огромна част от ръстът беше от българи мигриращи от други страни в тежко положение – Италия, Испания, Гърция и Великобритания. Сега има голяма вероятност това да се случва в обратна посока. Фактите са, че въпреки гръмките имена на демографски институти и агенции, всички работят с извадки и изначално грешни данни и никой не може да каже със сигурност.

Важно е да се говори за тези неща с разбиране и да знаем какво се случва. Най-малкото, защото трябва да можем да измерим ефектът от различни мерки в продължителен период от време. В горния случай говорим за вътрешна и външна миграция и важността на децентрализацията, но аналогичен проблем има и със смъртността и раждаемостта. Има явно объркване сред редица политици дори колко българи има зад граница.

На първо време обаче имаме нужда от най-важният елемент – драстични и смели реформи в образованието, здравеопазването, социалната сфера и районите извън големите градове и то с постоянство и продължителност. Отпорът срещу последните е значителен, къде заради инертност в системата, къде заради его на ключови хора. До сега сме били свидетели само на козметични промени, кампании като за пред медиите и еднократни мерки с увеличаване на надбавки.

Има шанс да го направим и не бива да го изпускаме. Много хора предупреждават, че „демографският влак“ вече е заминал и в известен смисъл са прави. Това не означава, че сме в пагубна ситуация, а че колкото повече отлагаме, толкова по-тежко ще е решението. Българите в чужбина не се връщат заради една или друга инициатива и медийна кампания, а въпреки тях. Особено една конкретна организация по-скоро показва защо много от сънародниците ни сме заминали от България на първо време. Обръщането на тенденцията, доколкото я има, не е заради мерките на едно или друго правителство, а заради обстановката около нас. Имаме шанс да се възползваме от тази ситуация и да я задържим като посока и има предостатъчно хора, които се борят това да стане.

The post Доза реализъм към добрите новини за имиграцията first appeared on Блогът на Юруков.

Колко се възползваха от изкарването на ЕЗОК дистанционно?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2023/ezok-stats/

В края на юни разказах за история започнала още през януари 2022. Става въпрос за възможността да се издава Европейска здравноосигурителна карта изцяло дистанционно. В последствие в. Сега допълни, че няма нужда от електронен подпис, а е достатъчен ПИК на НАП, за да се осъществи подаването. Това улесни значително процеса.

От тогава доста хора споделиха в социалните мрежи и коментарите тук какъв е бил опита им. След като минаха летните отпуски, реших да попитам НЗОК все пак колко хора все пак са се възползвали спрямо общия брой изкарани карти. Ето какво научих.

През януари 2022 е подадено едно заявление през ССЕВ – моето. След три месеца увещаване получих картата си през април. Тогава писах за пръв път за случая в twitter. Според предоставените данни, следващите подадени заявления са чак август – общо 12. Три от тях са отново от мен за останалите от семейството ми. След това има между по 2 до 11 между ноември и април 2023. През май тази година пуснах още 4 заявления, за да обновя картите. Още 13 души са подали тогава.

В края на юни пуснах статията си как работи процеса и 58 души са го използвал. През юли вече беше копиран текста от няколко медии и 195 са подали заявление, а през август и септември – още общо 209. Откакто показах, че може и следва да е опция, над 400 души са попълнили заявлението и са получили картите с куриер.

За сравнение, от началото на 2022-ра до края на септември 2023 са били издадени 283625 карти на гише. Приемайки, че в този период някои са били преиздадени, това означава, че поне 164 хиляди души са се редели два пъти почти изцяло в клонове на партньорските им банки, за да си вземат картите от НЗОК.

Подновените карти са 60% от всички издадени. За такива се считат всички карти на хора, които някога са си изваждали ЕЗОК. Забелязва се сериозно покачване на новоиздадените карти през това лято, отчасти заради кампания в медиите колко са полезни всъщност. Интересно е, че немалко количество карти се издават в рамките на цялата година, не само през летните месеци, когато е основният поток от пътувания зад граница. Кривата съвпада доста добре с тази на излизащите от страната с цел почивка. Закономерно се вижда пик през юни и юли, т.е. преди летните отпуски.

Интересно наблюдение е, че немалка част от картите издадени пред 2022-ра не се преиздават скоро след изтичането на едногодишния им срок през 2023-та. Пикът това лято е основно от нови карти. Има обаче поне една група от около 100 хиляди души, които редовно си обновяват картите. Може да свалите всички числа от отговора на НЗОК тук.

Тук отново изниква въпроса защо е нужно всичко това. Обяснението на НЗОК от край време е, за да се пресичат злоупотребите. Попитах колко притежатели на карти са губили здравните си права докато са имали активна карта. Казаха ми, че не знаят. Причината е, че не го следят активно, а при искане за покриване на лечение. Отделно се оказа, че НЗОК нямат справка в реално време кой си плаща здравните вноски и кой не – налага се индивидуално да проверяват всеки за конкретен период през интерфейс на НАП. Това, както сами се сещате, е абсурдно на много нива.

Това, което ми отговориха обаче е, че от 140669 заявления подадени по какъвто и да е начин през 2022-ра, 2371 или 1.69% са били отказани заради прекъснати здравни права. Това число и съответно процент намалява значително откакто има ЕЗОК – от 5662 в 2013, през 4374 през 2018 до наполовина сега спрямо преди 10 години. Така смисълът от краткия срок на тези карти се обезсмисля, предвид, че разходът за издаването всяка година, разпространението и времето, което хората губят е повече, отколкото потенциалните щети за касата.

Докато някой в НЗОК започне да мисли за този и други далеч по-тежки пороци в системата, това, което огромна част от хората губещи време по каси и банки могат да направят е да използват дистанционния вариант. Това, с което Министерството за електронното управление от една страна и здравеопазването от друга могат да спомогнат, е да се направи прост формуляр, което да попълва всичко автоматично. Особено предвид, че 90% от информацията изисквана в наредбата е достъпна служебно правейки наредбата противозаконна.

Към този момент под 0.78% от ЕЗОК издадени след статията ми са били поискани през ССЕВ. Не съм фен на оптимизирането на процеси, които не следва да съществуват на първо място, но това тук е полезно упражнение в комуникация и честно казано – обучение на собствените ни институции. По този начин съм подавал както адресна регистрация, така и искания за акт за раждане, заявления по ЗДОИ и други документи.

The post Колко се възползваха от изкарването на ЕЗОК дистанционно? first appeared on Блогът на Юруков.