Tag Archives: референдум

Валутата на президента

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/valutata-na-prezidenta/

Валутата на президента

По-малко от 17 месеца остават до следващите президентски избори, а Румен Радев все още няма яснота за своето политическо бъдеще, след като излезе от „Дондуков“ 2. Тази несигурност го прави уязвим и податлив на инициативи като референдума за еврото. Внушена от външни и вътрешни съветници, тя не ентусиазира особено народа, към когото уж е насочена. След като отправи вечерно обръщение на 9 май и един блед коментар, президентът изчезна от публичното пространство. И проговори в деня, в който отпътува за чужбина, за което се разбра случайно. Радев заминава със съпругата си в Япония, където ще остане до 21 май за участие в Деня на България на Световното изложение ЕКСПО 2025. 

През тези осем дни управляващи и опозиция сключиха пакт за примирие и се обединиха в името на еврозоната, а президентското искане за референдум изобщо не стигна до пленарната зала. Държавният глава не направи обръщение в парламента, а предпочете да коментира от летището, без да допусне журналистически въпроси. Съобщи, че ще сезира Конституционния съд (КС) заради отказа на парламента да разгледа предложението му за всенародно допитване за или против въвеждане на еврото през 2026 г. – както го посъветваха и от „Възраждане“.

В изявлението си Радев повтори опасността от инфлация, каквато имало в други държави, въвели единната европейска валута, приписа си заслугите за избуялите дебати, придържайки се към наратива за „eлитите“ и „народа“, станал негова запазена марка.

Моето предложение вече дава резултати. Най-сетне започнаха дебати за реалната ни готовност да приемем еврото следващата година. Най-сетне чухме от устатата на господата Пеевски и Борисов думите „цени“ и „нужда от контрол“. Твърде късно и под натиск. 

Председателката на 51-вото Народно събрание Наталия Киселова му върна искането за референдум като недопустимо, а в писмена позиция от Президентството определиха действието като „отдалечаване от демокрацията и законността“.

Правните основания за решението на Киселова са следните:

Предложението не беше разпределено [за разглеждане – б.а.], тъй като не е в съответствие с чл. 5, ал. 4 във връзка с чл. 4, ал. 3 и чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България, чл. 140, параграфи 1 и 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, чл. 3 от Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, чл. 5 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори и чл. 9, ал. 4 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

Предложението на държавния глава и мотивите към него не са съобразени с мотивите и диспозитива на Решение №3 на Конституционния съд от 2024 г. по к.д. №13/2023 г.

Наистина КС вече се произнесе: референдум за отлагане на приемането на еврото нe може да има. Партия „Възраждане“ предложи всенародно допитване с въпрос „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.?“, но парламентът го отхвърли. 

Причината е, че чл. 9, ал. 4 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление забранява с референдум да се решават въпроси, уредени в сключени от България международни договори. Плебисцит е възможен преди ратификацията им – за еврото е бил допустим преди 11 май 2005 г., когато парламентът ратифицира Договора за присъединяване към ЕС. 

Заради решението на КС от „Възраждане“ струпаха животински изпражнения пред институцията, изгориха бали сено и дори подпалиха автомобил. Но освен тези провокации, недопускането на референдума не отприщи по-силни народни вълнения.

Иронично или не, сега именно президентското искане доведе до нещо рядко – обединение на управляващи и опозиция, за да препотвърдят еврозоната като стратегическа цел. Направиха го и синдикати, бизнес, представители на академичната общност. В декларация преподаватели по право от български университети се обявиха срещу референдума. По Нова телевизия доц. Христо Христев от Софийския университет обясни позицията им:

… евентуалното свикване на референдума би означавало суспендиране на установения конституционен модел за вземане на решения в основни институции на България.

Всъщност след изявлението на Радев наистина започна същинската информационна кампания за еврото, при това три седмици преди Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) да излязат с конвергентните доклади. Индикативната дата за тях е 4 юни, а правителството е препотвърдило искането си, както се разбра от еврокомисаря по икономиката Валдис Домбровскис:

Не мога да коментирам вътрешни работи, но проведохме разговор с министъра на финансите Петкова заедно с ЕЦБ и президента на Еврогрупата. Посланието на министър Петкова беше много ясно – българското правителство заедно с БНБ подадоха искане за конвергентен доклад. И те се придържат към искането си. В отговор Комисията и ЕЦБ продължават да работят върху изготвянето му и се предвижда работата по него да приключи в началото на юни.

Партии vs. Румен Радев

Защо преподавателката по конституционно право Наталия Киселова не допусна искането за референдум в пленарната зала? Преди това авторитетни юристи като проф. Екатерина Михайлова предложиха същото. „Ако предложението за референдум бъде върнато като недопустимо от Народното събрание, президентът няма какво да изпрати на КС“, обясни по Нова телевизия проф. Михайлова. 

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов публично предложи правна помощ на екипа на президента, за да поиска тълкувателно решение от КС за отказа на Киселова. Което Радев и направи.

Ако неговият екип има проблеми с написването на подобно искане до Конституционния съд, и ние, и всеки един от не особено добрите юристи в страната може да помогне.

Това иронично-подигравателно отношение от съмишленик към съмишленик е доказателство, че на Радев вече гледат като на „колега“, бъдещ играч на партийния терен. Парадоксално – човекът, който винаги е назидавал партиите за тяхната неефективност, унижавал е парламентарната република, обмисля партиен проект. Само че така и не събира смелост да го направи. 

С действията си обаче президентът предизвика ситуационно обединение на политически сили срещу себе си. Изключение правят „Величие“, които бранят позициите му и даже вредния за българските национални интереси договор с „Боташ“, и „Възраждане“, но те ревнуват, понеже са убедени, че имат патент върху битката срещу еврото. 

ГЕРБ–СДС, ПП–ДБ, двете ДПС-та и дори БСП обявиха, че ако искането за референдум влезе в пленарната зала, ще гласуват против. „Има такъв народ“ – партията, която първа подкрепи Радев за втори мандат, е за референдум (предвид своя генезис). Но както обясни Тошко Йорданов, в случай че има такъв, ще агитират за еврото. 

ГЕРБ–СДС и „Демократична България“ видяха откровен саботаж в искането на президента. Според лидера на ГЕРБ Бойко Борисов президентът е решил в последния момент „да бламира България и да не можем да влезем в еврозоната“: 

Никой не казва, че е срещу еврозоната, а започват да определят някакви дати – сиреч да излъжат избирателите си. Просто него го е яд, че правителството и парламентът се справиха и си изпълниха критериите. Единственият начин да бъдем спрени от еврозоната е да покажем нестабилност.

Съпредседателят на „Да, България“ (от обединението ДБ) Ивайло Мирчев определи хода на президента като „част от неговия политически проект“.

Безпрецедентното изявление на президента Румен Радев за референдум за еврото е саботаж срещу влизането ни в еврозоната, няма по-грубо и безотговорно действие срещу националния интерес.

Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев нарече инициативата на Радев „провокация“.

Последните няколко месеца върви една изключително агресивна дезинформационна кампания, която да плаши хората, че ще им вземат парите, влоговете… Чухте, даже вицепрезидентът Йотова каза, че това е лъжа. Но на тази лъжа последните проучвания показаха, че 40% от българите са ѝ повярвали.

Лидерът на ДПС – Ново начало Делян Пеевски смята, че целта на президента е да всее раздор и противопоставяне в обществото с предложението си.

Изказването на Радев от 19 часа в Деня на Европа е толкова несъстоятелно, че заради институцията, не заради персоната с неосъществени мераци, трябва снизходително да се престорим, че не се е случило.

„Потъпкват демокрацията…“

За да се подгрява темата, публични говорители, свързвани с Радев, излизат с рефрена, че е потъпкана демокрацията с недопускането на референдума. Самият държавен глава даде тон за този разказ в единствения коментар, преди да замине за Япония. Но същността на искането му е да спъне България по пътя към еврото, опаковано като допитване до народа.

Инициативата на президента ще всее допълнително недоверие в разделеното българското общество, силно облъчвано с дезинформационни кампании и руска пропаганда. Но дали ще изцеди обществено недоволство, което да го направи народен трибун, по-голям от проруските евроскептици Костадинов, Михайлов и Василев, взети заедно? Радев започна втория си мандат с 58,5% доверие и с недоверие от 32,1% и макар последни проучвания да показват лек спад – 47% доверие срещу 31% недоверие, той остава единственият с позитивен нетен рейтинг. 

В първия си мандат Румен Радев печелеше симпатии с позиционирането си срещу статуквото и беше възприеман от гражданите като символ на борбата срещу задкулисието и корупцията, а също и за „морален съдник за правителството“, както го определи проф. Милена Стефанова. Забрави се неизпълненото му обещание да предложи законопроект за промени в Конституцията.

Онова, което ще се запомни от неприключилия втори мандат, е противопоставянето му по две ключови теми, знакови за европейската принадлежност и европейска интеграция на България: подкрепа и помощ за Украйна и единната европейска валута. Наклонът към руския агресор, демонстриран от Радев и от служебните му правителства, поставиха България редом до Орбанова Унгария в ЕС и нанесоха репутационни щети. Към тези „заслуги“ се прибави и вредният 13-годишен договор с турската компания „Боташ“, сключен от служебен кабинет на президента. Тази договорка влошава финансовото състояние на „Булгаргаз“ – за 2024 г. компанията е на загуба с 280 млн. лв., а към 31 март 2025 г. дължи на „Боташ“ 250 млн. лв.

По контракта „Булгаргаз“ плаща около един милион лева дневно на „Боташ“ за капацитет, който не ползва, защото цената на газа ще е твърде висока. Почвата за сключването му подготвиха разговори на Радев с турския президент Реджеп Тайип Ердоган през есента на 2022 г. Скоро след това се подписа и споразумението за запазен капацитет за внос на 1,85 млрд. куб.м годишно на турските терминали, а най-скандалното е, че не може да бъде развален, освен ако не се плати цялата сума от над 4 млрд. лв. 

Сметката може да достигне и 6 милиарда, обясни в парламента енергийният министър Жечо Станков, извикан на изслушване от депутатите. Чуха се отново факти, известни още от заседания на временната парламентарна комисия от миналата година, свикана, за да ги изясни – например че договорът не е бил представен на министерствата, през които е минал за съгласуване, но има одобрението на Министерския съвет.

Именно във втория мандат пролича най-силно властолюбието на Радев чрез извършените от служебните му кабинети поголовни смени на ръководствата на служби, в държавните дружества и по институциите под контрола на изпълнителната власт. По Българското национално радио проф. Стефанова заяви, че президентът не може да бъде алтернатива на управлението, както не може да бъде и опозиция.

Нормалните президенти някак си излъчват кабинет и не се бъркат в работата му, докато Радев много обичаше да се възпалява като глава на правителството, само дето не можеше да се окичи и с това да е премиер.

Тревогите – зад гърба, страховете – у хората

Фискалният съвет се зае да разбива слуховете за висока инфлация, настъпила в държави, приели еврото. „Този въпрос, който хвърли в голяма тревога демократичната общност в страната, вече е зад гърба ни“, заяви премиерът Росен Желязков след решението на Киселова. 

Дали? 

„Възраждане“ реши да рестартира битките си срещу еврото с призив към граждани да се съберат пред НДК на 16 май, където в зала 1 ще се обсъждат „превантивни мерки срещу насилственото вкарване на България в еврозоната“.

Преди да отлети за албанската столица Тирана за Срещата на върха на Европейската политическа общност, премиерът благодари на онези 171 народни представители, подкрепили декларацията, подписана от него и от управителя на БНБ Димитър Радев, потвърждаваща решителността на България да приеме еврото от 1 януари 2026 г. Желязков благодари и на бившите премиери Иван Костов и Бойко Борисов и даде обещания:

Отиваме към увеличаване на конкурентоспособността на българската икономика. Когато получим положителната оценка на доклада, ще излезем с редица мерки, за да се изпълнят принципите за въвеждане на еврото – защита на потребителите, информираност и ефективност; ще предложим промени, които трябва да внесат успокоение в българското общество; ще въведем контролни механизми, които ще дадат възможност ефективно да се спазва законодателството и да не се допускат спекула и спекулация.

Страховете на хората обаче не са зад гърба на политиците, съвсем реални са – те са валутата на популизма. Румен Радев си отваря сметка именно в тази валута.

Референдумът за преминаване на с. Белащица от Община Родопи към гр. Пловдив, изкривената информация и активността във ФБ.

Post Syndicated from VassilKendov original http://kendov.com/referendum_belastitsa/

Искам първо да отбележа, че не съм жител на Белащица и нямам нито изгода, нито вреда от това дали Белащица ще остане в рамките на Общиа Родопи, или ще предпочете да се включи като квартал (или село) към Община Пловдив.
Жител съм обаче на китното село Бойково, което е в Община Родопи и ми писна да ме лъжат, и манипулират.
Занимавам се с финанси, работя в София и пиша тази статия адресирана към мислещата част от населението на Община Родопи, на която също и е омръзнало да я „баламостват” с фотосесии във ФБ, и да й навират в лицето опорки от групите във ФБ.
Гледам на това като моя принос в подобряване на живота в Община Родопи.

Най-важната предпоставка, когато четете тази статия е да знаете, че смятам, че има начин жителите на общината да останат в отделна община, но за това е нужна ВИЗИЯ, КОЯТО ЛИПСВА в този общински съвет!

 

ОПОРКА 1 – Населението в Община Родопи расте и това е следствие на усилията на общинската администрация. Много хора от Пловдив предпочитат Община Родопи.

Пловдив е административен и културен център и е норамлно да привлича население. Последните години градът привлече голям брой жители от областите Смолян, Кърджали и Хасково. По същия модел както София (Лондон, Рим, Париж, Истанбул…) много жители предпочитат да се заселят в покрайнините на града и в близките села. Селата от Родопската яка, въпреки, че са с доста слаба инфраструктура е нормално да привлекат голям брой жители от Пловдив. Обикновено това са по-заможни хора, които могат да си позволят ежедневно пътуване.
Хубави климатични условия за живот има и около Карлово, Сливен или Пазардик, но селата в съседство до тези градове не се развиват и хора не се заселват, просто защото тези градове нямат инфраструктурата на гр. Пловдив. В тях не може да се намерят същото ниво на културен живот, спорт, здравеопазване и бизнес както в Пловдив.

Това са реалните причини хората да се заселват в селата около гр. Пловдив, а не работата на общинската администрация или мъдрото управление на общиснките съветници.

2. БЮДЖЕТА НА СЕЛОТО Е НАД 1 млн. лева, а на район Южен в Пловдив е само 300 000 лева.

Нито едно село в Община Родопи няма собствен бюджет! Бюджет има цялата Община и той се разпределя по усмотрение на общиснкия съвет.
Присъствах на „обсъждането” на това разпределение и останах с убеждението, че се извършва на базата на бр. жители в селото, а не на принципа на налагане на някаква визия за управление или финансиране на области, в които общината да се развива преференциално.

Тази година бе изтеглен кредит от 7 млн. лева, което ГАРАНТИРА, че догодина Белащица няма да получи 1 млн. лева, просто защото не може да изтегли още кредит!
Естествено напук може да се преразпределят такива средства към селото, но не ми се вярва останалите кметове да го позволят, защото ще е за тяхна сметка.

Само за информация – по закон кредита се тегли една година преди края на мандата за да не се остави общината в дълове за следващия мандат. Това е идеята на закона. Освен това има лимити за този кредит, като част от общите разходи за задължения – 15% от средногодишния размер на отчетените разходи за предходните 4 години или 50% от… Малко е сложно това за неспециалити  и няма да влизам навътре в сметките, но приемете, че възможностите за кредит на Община Родопи за следващата година са доста ограничени, за да не употребя по-силна дума!
Приемете просто, че догодина НЯМА ДА ИМА 1млн. за Белащица. Колко ще има зависи от Общинския съвет и хората, които го ръководят, но ще е далеч под 1 млн.

3.  Данъците ще са по-високи в Община Пловдив

Това със сигуност е така!
Нека не забравяме, че в Община Пловдив живеят над 500 000 души и плащат тези данъци. Дори както казахме идват от други общини и области с много ниски данъци, и се заселват в града. Не е толкова драстична разликата. Сигурно говорим за 100-200 лева на година разлика на семейство, НО….
Какво да кажем за транспорта? Харесва ли Ви транспорта в Община Родопи? Къде се намира Автогара Родопи и защо така?
Защото голяма част от населението на Община Родопи раоти в гр. Пловдив!
А как са цените на имотите? Дали декар земя в Пловдив е по-скъпа от декар земя в с. Белащица?
Мисля, че вече си отговорихте защо данъците са по-високи.

4. Земеделските стопани ще загубят субсидиите си

И това е така наистина!
Отново имаме НО. Пловдив е най-голямият пазар за земеделската продукция от Община Родопи. Не вярвам някой да си продава земеделската продукция във Варна или Силистра.
Няма да влизам в полемиката за изкупните цени на черешите, но проджаните бяха 6.50 на пазара до Гребната База. Черешите бяха от землището на с. Марково и с. Брестник, но ги продаваха прекупвачи.
Все си мисля, че голяма част от земеделските производители имат и апартаменти в Пловдив. Такива са ми наблюденията. И не само те. Голяма част от населението в Община Родопи има жилища в Пловдив.
Земеделските производители от Белащица със сигурност ще загубят субсидиите си, но цените на земите, които притежават ще се увеличат драстично. Просто Белащица няма да е вече земеделски район, а квартал на втория по големина град в България. Мисля, че сделката си заслужава от тази гледна точка. И без това селскостопанските работници са кът напоследък, а имотите под наем в рамките на гр. Пловдив са все по-акуални. Искаме или не искаме бъдещето на селата около Пловдив, с тези приоритети на администрацията, не е в земеделието. Колкото по-рано го осъзнаят хората, толкова повече пари ще направят.

Тук е момента да кажа, че все пак има начин земеделието да се запази като отрасъл, ако се запази и цялостта на Родопи, но не виждам да се прави нещо в тази насока.

 

5. Общината ще се управлява от други общински съветници и ще загубим самоуправлението си

Това не си струва да се коментира дълго. Самият факт, че се прави всичко за да се осуети референдум е достатъчно показателно за нивото на „самоуправление” в Община Родопи.
Личното ми мнение е, че такова самоуправление тук не съществува. Аз не съм видял досега на заседание да се направи каквото и да е предложение от населението и то да бъде прието. Прощавайте ако греша, но на тези заседания на които съм бил и медийните публикации които съм следил, прието предложение не съм видял.

6. Медийното отразяване

Като стана въпрос за медийното отразяване, определено прави впечатление тенденциозната работа на платени с наши данъци от общината медии, които би трябвало да отразяват събития. Говоря най-вече за rodopi-info, които не ги знам какъв им е случая, но никога не отразяват нещо различо от успехите на администрацията. Когато не се открива нова улица или детска площадка, се прави ИНСПЕКЦИЯ. И снимки, снимки… По ФБ групите е ужасно.

7. Култура, образование, спорт, туризъм, транспорт, здравеопазване

Това са сфери за които няма да откриете много информация или опорки в изказванията на администрацията. Не знам дали има нужда да коментираме изобщо. Мисля, че всеки има наблюдения и те не са в полза на Община Родопи.
Ще дам само пример с училищата. Моите деца учат в Пловдив, а вашите?
Според независимото външно оценяване От Община Родопи най-добре се е представило Часно Основно училище Слънчев Лъч с. Марково. То е 12-то в Бълагрия.

РЕСПЕКТ КЪМ ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ И ИНВЕСТИТОРИТЕ!

Общинското обаче е на 441-во място!
Други освен частното училище в Марково няма в топ 100. Следващото под номер 163 е училището в Белащица – Пенчо Славейков. В село Първенец сме на 1120 място, а в с Ягодово 1679 от общо 1734 училища.

Ако мислите, че общината има нещо общо с добрите резултати на частното училище в с. Марково или на общинското в с. Белащица, резонно е да попитаме какво се случва в Първенец и в Ягодово?

Моето заключение е, че тези успехи нямат нищо общо с работата на общинската администрация, а по-скоро с родителите и децата, които са се заселили точно в тези села, като осовната причина е близостта на гр. Пловдив и възможностите които той предлага. Посочените  села са такива с мащабно строителство и много нови заселници,  а тези които не са съвсем в полите на Родопите като Ягодово и не могат да привлекат съответното население имат доста по-скоромни резултати.
Пак казвам не мисля, че общинската администрация има нещо общо с добрите резултати в частното училище в с. Марково, освен ако някой общиснки съветник не е инвеститор там, но това ще породи редица етични въпроси и ще изясни доста от практиките в общината.

За средни училища няма да говорим, предполагам знаете защо. J

8. Много инвестиции в Община Родопи

Това не си заслужава коментар. Всеки може да направи справка, какво се случва в икономическа зона Тракия (примерно) и да го съпостави с инвестициите в Община Родопи.
Бих казал че е срамно да се отчита повишена икономическа активност на фона на тази в гр. Пловдив.

На тези, които са стигнали до тук се извинявам за многословието, но ако не се изтъкнат горните фактори, те никога няма да се отчетат и да се направи нещо в съответната посока.
В крайна сметка не всички се впечатляваме от нови градинки и детски площадки. Поне не тези, които знаем как би трябвало да се харчат парите, или имаме по-различна визия за развитието на Община Родопи.
Нужна е Визия за развитие, а такава липсва!

Оставете хората да си правят референдума. Ако всичко е наред, те няма да искат да напускат тази Община. Ако ли не, това ще е атестат за управлението през последните мандати.

За отбрана информация касаеща кредитирането и лихвите, моля последвайте ме в Телеграм канала Kendov.com 

За срещи и консултации по банкови кредити и неволи, моля използвайте посочената форма.

[contact-form-7]

The post Референдумът за преминаване на с. Белащица от Община Родопи към гр. Пловдив, изкривената информация и активността във ФБ. appeared first on Kendov.com.

Българи срещу гърци – „преклонената главица…“

Post Syndicated from original https://nookofselene.wordpress.com/2015/07/06/bulgarains_vs_greeks/

Не мислех да коментирам гръцката криза и гръцкия референдум, защото нямам нито времето, нито енергията за безплодни дискусии. Само че когато днес чета реакциите и коментарите на гръцкото НЕ… не мога да не изкоментирам поне тях.

Силата на четвъртата власт

Тези реакции са ясно и недвусмислено доказателство за мощта на четвъртата власт – медиите. Като възпитаничка на ФЖМК сигурно би трябвало да съм доволна. Но срамът е много по-силен. От години си говорим как медиите отразяват избирателно – а в последните месеци напълно едностранчиво – протестите в Гърция, новите политически движения, конфликтите й с кредиторите. Реално тезата „мързелите, дето са яли, яли и сега не щат да плащат“ е единствената в публичното ни пространство. Дори човек без никакъв поглед върху медиите и международната политика би трябвало да се замисли, че в никой спор едната страна не е изцяло грешна – и да се зачуди защо от толкова дълго време гледаме едни и същи новини.
Това, разбира се, не се случва. Ние помним от учебниците по история, че „византийците“ са „хитреците“ и не ни трябват факти, за да си потвърдим, че отново е така.

Псевдоисториците

Във всеки един от нас дреме по един псевдоисторик – всички сме учили едни и същи уроци по история в училище и като че ли някои от нас са склонни да си ги осъвременяват на бърза ръка. Може би като компенсация за липсващите в публичното ни пространство факти за случващото се тук и сега. Учили сме, че съседите ни са лошите византийци, с които постоянно сме се били за всеки къс земя, които са ослепили воините ни по времето на Самуил и са извършили какви ли още не мерзости спрямо нас. Учили сме, че по времето на великите си царе сме разширявали територията си до степен да имаме излаз на три морета. Оттук нататък в главите на част от нас голяма част от територията на съвременна Гърция е… изконно българска. В много от коментарите на резултатите от референдума в съседната ни държава чета, че Гърция скоро ще се разпадне и е време ЕС да ни даде полагащото ни се. Че ако ЕС ни даде земите до Бяло море, ще си има на Балканите „сигурен съюзник срещу лудите гърци, лудите сърби и лудите турци“.
Главозамайването ни е толкова силно, че следвайки от години поговорката „преклонената главица остра сабя не сече“, явно се надяваме когато някой друг не я последва, да намажем от това.

Умението да казваш НЕ

Коя е най-голямата разлика между нас и гърците? Може би именно че като общност не умеем и не знаем кога трябва да казваме НЕ. Имаме ли с работа с някоя световна сила, сме самата възхитена кротост.
Сигурно наследство от тоталитаризма? Веднага ми изниква в главата далечната (за мен) 1968 г., когато в други държави, подчинени на СССР изригнали младежки бунтове… докато в същото време в България весело се провеждал фестивал на социалистическата младеж. И това е само един пример от хилядите – взет напосоки.
Ние винаги сме най-прилежните, най-подчиняващите се, най-прехласващите се по някоя световна сила – независимо дали Русия, Германия или друга. И естествено не можем да приемем никакви аргументи защо някой би казал НЕ.

Шокът от неподчинението

На 5 юли 2015 г. гърците заедно казаха едно голямо НЕ на предложеното им споразумение за погасяване на дълговете. Това за нас е шок. Всеки, който е ял и пил, после си плаща, повтарят ни медиите ни, а гърците са яли и пили доста – и сега искат да е на аванта. Това, че реално не се опитват да НЕ си платят дълга, а само да договорят по-добри условия как това да се случи, така че икономиката им да не се срине съвсем, не се споменава много-много. Набляга се на изгодата, шмекерлъка, окарикатуряването. Не говорим за демократична държава с народ с право на избор дали да поиска предоговаряне на тези условия – говорим за византийски съседи, за инатящи се пред възрастните деца, които си искат безплатния обяд.

Докато правителство след правителство ни повтаря, че трябва отново да затегнем коланите, само за още няколко години, а после към нас ще потекат реки от мед и масло, за нас продължава да е непонятно защо някой друг би се опълчил на тази прекрасна и единствена разумна перспектива. Завиждаме на гърците за по-високите доходи и по-добрия стандарт на живот и отказваме и за миг да си помислим защо при цялото ни старание продължаваме да сме държавата с най-нисък жизнен стандарт в ЕС и оглавяваме всички негативни европейски класации. Обвиняваме старите правителства и тоталитарния режим и удобно пропускаме, че освен тях има още един виновник – самите ние и безкритичността ни. Защото никой няма да ни оправи държавата и икономиката даром.
Тоталитарният режим ни е вкарал в много икономически дупки, но май ни е причинил и едно много по-голямо зло – направил ни е безкритични към силните на деня и чакащи спасение отгоре. За да има такова обаче, трябва да умеем освен да казваме ДА, понякога да казваме и НЕ. И по възможност – да не допускаме да задлъжнеем като Гърция. Защото престъпния политически елит си го имаме и ние. Но не му казваме НЕ, докато тегли заемите. Само чат-пат сменяме едните с другите и обратното.
Затова рискът следващата задлъжняла държава да сме ние е много голям – и ако това се случи, даже няма да се опитаме да кажем OXI и да преговаряме за по-добри условия по изплащането.
Тъй че не гледайте гърците от високо, а мислете ние какви ги вършим – и какво пропускаме да сторим.