Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/coffee-culture-at-corfu/
Попаднах на Корфу съвсем в началото на месец октомври 2024 година. Планирано нарочно, когато активният сезон поприключваше. Заради онова чудно есенно време, в което жегата вече не те притиска, но островът все още е пълен с позакъснели туристи, опитващи се да откраднат още малко от лятото.
Корфу не е типичен гръцки остров с бели къщи и сини прозорци. Тук историята е напластена на слоеве, с които се сблъскваш на всяка крачка. Владян е от римляните и Византия, минал през ръцете на Неапол, Франция, Австрия и Англия. Всеки завоевател е оставил по нещо след себе си там, но нищо не е оформило Корфу така, както управлението на Венецианската република. Тази връзка е и причината в главния град на острова Керкира човек да се чувства по-скоро в Италия. Докато останалата част от Гърция попада под османска власт, венецианците превръщат Корфу в своя стратегическа крепост. Това дълго присъствие е попило в самата тъкан на града – от плътно прилепените една до друга сгради в пастелни цветове, до местния диалект и, разбира се, кухнята.
Прекарах седмица там, но не можах да изям толкова sofrito, колкото ми се искаше. Със същото име има поне няколко разпознаваеми ястия от най-различни кулинарни географии, при това без някакви задължителни прилики помежду им. Но корфуанското софрито от бавно готвено телешко във винено-оцетен сос, в който чесънът и подправките доминират без дори намек за извинение, завинаги зае специално място в сърцето и душата ми. На български нямаме добър превод на т.нар. comfort food, но затова пък изразът храна за душата пасва идеално за светата троица ястия на корфуанската кухня pastitsada, sofrito и bourdeto.
Йонийските вина никак не са лоши, но и местната крафт бира не е за пропускане. Без претенцията да съм опитал всичко, много ми допадна един чуден плътен червен ейл с леко карамелизиран малцов вкус.
Иначе, разбира се, никой който е стигнал до тук не трябва да пропуска местните архитектурни и исторически забележителности като Старата крепост, историята на която започва още от византийски времена. А гледките отгоре към морето и града си заслужават всяко издрапано стъпало.
Старата крепост и гледки от нея към Керкира и морето
На десетина километра на юг от града, дворецът Ахилион пък напомня за австрийското влияние. Построен за лятна резиденция на Елизабет Баварска (Сиси) – императрица на Австрия и кралица на Унгария – Ахилион днес е музей и своеобразен паметник на личната ѝ меланхолия, обграден от впечатляващи градини с още по-приказни гледки към Йонийско море.
Дворецът Ахилион
Едва ли пък изобщо е възможно да се пропуснат площад Спианада и улица Листон. Тук архитектурата рязко сменя стила си на френска – елегантна, подредена, с високи тавани и широки сводове, под които са се приютили кафенета с бели покривки.
И понеже започнах тази публикация с идеята да пиша за кафе културата на остров Корфу, мисля че кулинарно-визуалното въведение е крайно време да приключи някъде тук… преди този текст да стане банален туристически пътепис.
Това, което моментално прави впечатление на всеки кафе-маниак, попаднал в Керкира е, че тук почти отсъстват популярните индустриални марки кафе. Кафенетата най-често сервират напитки от прясно изпечено кафе, което или се пече на място в самото заведение, или се доставя от някой местен пекар от Корфу. Предлагат се (макар и по-рядко) и кафета от популярни пекари от други части на Гърция като нашумелите напоследък The Underdog от Атина или Hue от Солун. Срещат се и Coffee Island – доста популярна кафе-верига в Гърция, но с фокус върху кафета с установен произход.
В Керкира за седмица успях да видя едва две места, където имаше рекламни табели на Kimbo и Illy, и разбира се, много бързо ги подминах.
Един от популярните доставчици на кафе в Корфу е Cofeco. Те едновременно дистрибутират кафе на някои по-малки пекари и предлагат свое. Изглежда, че много кафенета из острова разчитат на тях за своето кафе. Дори на някои места, където първоначално твърдяха, че предлагат собствено печено на място кафе, в последствие признаха, че всъщност кафето им е от Cofeco.
Любопитен факт е, че Cofeco и по-конкретно роденият на Корфу Янис Зоис допринасят за развитието и на българската кафе култура. Той е замесен както в създаването на дистрибутора на кафе (и други продукти) Ibeco, така и в появата и развитието на Memento, които (ако не греша) бяха първите в България, които пробваха да се заявят със собствен бленд кафе.
Александър Бойчев
През 2018 г. в Гърция се появява и U-ROAST – шотландска компания, която се опитва да промени начина, по който малките кафенета пекат кафето си. Вместо да разчитат на доставки с готово изпечени зърна от популярните брандове, те да могат да пекат своето кафе на място, чрез компактна автоматизирана машина. А доставките зелено кафе (от около 8 региона по света) са подсигурени в точните за въпросната машина разфасовки от по 2 килограма. Така кафенетата от програмата предлагат винаги прясно изпечени зърна и имат свободата да експериментират с различни блендове и произход всеки ден.
И така, сега… на входа на доста кафенета в града Керкира и на острова се забелязва голямата черно-бяла емблема на U-ROAST.
Най-впечатляващите кафета, които опитах на Корфу обаче бяха от една местна микропекарна, наречена CafeTierra която пече кафе съвсем близо до парка в подножието на Старата крепост. Част от кафетата им могат да се опитат на място, приготвени по различни начини на филтър и еспресо. Самото местенце е притегателен център и за много чужденци, които са се озовали в Корфу по различни причини.
CafeTierra имат и още една локация – точно на живописното площадче пред църквата Св. Спиридон в центъра на стария град на Керкира.
Не си купих достатъчно пакетчета с техни кафета за България и малко съжалявах като се прибрах.
Но в крайна сметка хубавото прясно печено кафе учи точно на това – да цениш момента тук и сега, защото ароматът му не може винаги да бъде опакован в куфар.
За мен важна част от спомена за Корфу остана плътния вкус на софритото, препечения малц в местната бира и нежната киселинност на еспресото от прясно изпеченото кафе на CafeTierra. Защото островът може и да има венецианска фасада, но сърцето му е гръцко – бавно, гостоприемно и влюбено в добрия живот с вкусна храна и напитки.
Прибирайки се към България, в главата ми се загнезди идеята да си купя своя печка за кафе и… към днешна дата вече трупам втората си година стаж в този занаят. Само като хоби. Без амбиция да го превръщам в бизнес. Но и до днес ми е любопитно как така се е случило на остров Корфу за мнозинството кафенета да е важно да предлагат собствено или поне местно прясно печено кафе. И колко време е отнела тази революция, благодарение на която буквално на всеки ъгъл човек да може да се наслади на много добро кафе.
А ако някога се озовете на площадчето пред църквата Св. Спиридон в Керкира… поръчайте си любимата кафеена напитка от CafeTierra, оставете телефона настрани и се насладете на факта, че сте на място, където историята се пие на малки глътки, а храната наистина е за душата.
И си купете поне два пакета кафе повече, отколкото мислите, че са ви нужни. Ще ми благодарите някой друг път.
