Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/sedmitsata-17-22-yuli/

Измина още една седмица, изпълнена с жега – и метеорологична, и политическа. Президентът и „Възраждане“ упорито се опитват да стигнат до границите на политическата система и на обществената поносимост. Първият – посредством свръхактивност, надхвърляща правомощията му, и все повече обиди към несъгласните с позициите на Русия. Вторите – чрез все повече омраза и заплахи, като актуалната форма на омраза за „възрожденци“ е антисемитизмът.

Продължаваме не с политика, а с наука. Ако в жегата имате чувството, че мозъкът ви ни приема, ни предава, от новата статия на Анастасия Орманджиева „Как си комуникират мозъкът и имунната система“ ще научите, че той поне си общува с имунната ви система, както и тя – с него. Това на пръв поглед може да изглежда успокоително, но е свързано с нещо не толкова приятно – автоимунните заболявания. И понеже стресът може да ни докара някоя от онези в общия случай нелечими (макар и обикновено не смъртоносни) автоимунни болести, да си припомним съвета от „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на Дъглас Адамс – не този за хавлията, а „Без паника“.

Направихме плавен преход от науката към литературата. В рубриката „На второ четене“ Стефан Иванов ни предлага „Летният брат“ от нидерландския автор Яп Робен в превод на Мария Енчева. Колкото и невероятно да звучи, Стефан е на мнение, че това е една от най-подходящите книги за четене през ваканцията и на плажа или пък в планината, изобщо – където и да си почиваме. В книгата се разказва – брутално нежно, без да е елементарно сантиментално или манипулативно – как двама братя, единият от които с увреждане, прекарват лятото заедно с баща си.

След като сме получили здравословна и освежаваща литературна храна за мозъка си, може да се върнем към политиката. И по-конкретно – към местните избори в столицата. „Ами ако ГЕРБ издигне Росен Желязков?“, пита Емилия Милчева в тазседмичния си коментар. Този път може и да има битка за София, но тя ще изглежда по странен начин, защото главните опоненти са в не-коалиция, а между тях гори не-любов. Докато ГЕРБ неавтентично се изказва от името на „автентичното дясно“, неофициално се говори, че настоящият председател на парламента Росен Желязков загрява за кметската битка. Ако това е вярно, според Емилия битката ще е истинска.

Продължавам с тема, която следя от години (извинявайте, че ви занимавам със себе си, но какво да се прави, като съм дежурна по бюлетин). Става дума за (не)забелязването на хомофобията от страна на политическите субекти в България. Във връзка с това се случи нещо важно: ПП и ДБ казаха думата „хомофобия“ в заглавието на своя официална позиция. Дано обаче не си останат с едното казване, а и направят каквото зависи от тях за ограничаването на хомофобията.

Но да се върнем на лятото. Едно от спасенията в жегата са доматите. А в статията си You say tomatl, I say домат Екатерина Петрова ни разказва откъде идват различните названия на домата. Златни, райски, любовни, обожаеми – това са все определения, присъстващи в различните имена на доматите. Дали пък няма да се окаже, че забраненият плод в райската градина всъщност е домат, пита се Екатерина Петрова.

Време е за обичайните ми препоръки. Започвам с доматите. И с динята, таратора, водата (за мен – с парче лимон, ако може) – изобщо всичко, което ви разхлажда в летните жеги.

Пък ако не сте отписали напълно Българското Черноморие и Бургас ви е на път, защо не посетите изложба на открито, част от фотографския фестивал „ФотоФабрика“ по случай 10-тата му годишнината? Тя може да се види до 20 август на кейовата стена на Морската гара, срещу входа на бургаския филиал на Националната художествена академия (НХА). Ето начин да захраните мозъка си с прекрасни снимки на световни и български фотографи. За да не е толкова зает с имунната ви система.

Приятно четене, разхлаждане и естетически удоволствия!

Post Syndicated from original https://www.toest.bg/you-say-tomatl-i-say-domat/

Откакто се помня, винаги съм смятала доматите – особено онези огромните, буквално пукащи се от сочност и вкус, които се появяват през месец юли – за божествена храна. Но когато преди години тръгнах да пътувам из Балканите, личното ми благоговение пред домата като пред райски плод – или ако предпочитате, зеленчук¹ – получи и етимологично потвърждение. И то многократно.

На първото попаднах в един ресторант в Любляна, когато си поръчах екзотично звучащата solata paradižnik na posteljici iz rukole, но вместо с очакваната райска ябълка, канапето от рукола беше посипано с чери доматчета. Впоследствие, вече подготвена за божествени кулинарни преживявания, ядох пица с rajčice i šunke в Загреб, дюнер с paradajz i ljuti sos в Сараево, a в Белград един месец се изхранвах почти изцяло с парадаjз сок.

Българската дума, за съжаление, не съдържа такива „(па)ра(да)йски“ асоциации, но за сметка на това нейната етимология отразява географския произход и историята на разпространението на домата. Според Българския етимологичен речник думата е навлязла в нашия език чрез турската domates или гръцката ντομάτα (domata, самата тя заета от турски), а те от своя страна идват от френската и испанска tomate.

Но първоизточникът както на тези думи, така и на самия плод всъщност е Южна Америка.

Столетия преди европейците да стъпят на континента, диви предшественици на днешните домати с размер на грахови зърна растат из Андите, а местното население постепенно ги пренася на север към Централна Америка и от около 700 г.сл.Хр. започва да ги култивира.

Когато испанските завоеватели влизат в контакт с ацтеките в началото на XVI век, те вече отдавна отглеждат и консумират домата, който наричат

tomatl на уто-ацтекския език науатъл. Наименованието, буквално означаващо „набъбнал плод“, произлиза от думите tomahuac (‘голям’, ‘дебел’, ‘тежък’) и atl (‘вода’).

Като част от т.нар. Колумбова обмяна, включваща много други растения, животни, ценни метали, болести, а даже и хора, испанците пренасят домата – а заедно с него и думата – в Европа. След като навлиза в испанския като tomate, с малки вариации тя се разпространява в различни езици от разнообразни езикови групи не само из Стария континент, а и отвъд него: освен в гореспоменатите испански, френски, турски и гръцки, а оттам и в български, македонски и албански, думата е сродна в шведски, датски, норвежки, но и в иначе несродните един с друг естонски (tomat) и латвийски (tomāts), в арабски (طماطم/tamatim), a даже и в хинди (टमाटर /tamaatar), зулуски (utamatisi) и японски (トマト/tomato).

В английския език думата tomato се появява чак в средата на XVIII век², като през предходните два века доматът – смятан по-скоро за декоративен и негоден за консумация, а вероятно и отровен – e бил известен като love applе, калка от френската pomme d’amour, преминала и в немския като Liebesapfel. Едно от възможните обяснения за тези „любовни“ названия са предполагаемите (може би заради еротичния вид на разрязания плод) свойства на домата като афродизиак.

Според експертите обаче по-вероятно е тези понятия да произлизат от грешния превод на италианското наименование на домата, pomodoro – вместо от d’oro (‘от злато’), то е било интерпретирано като произлизащо от adorare (‘обожавам’). Италианското название, което буквално означава „златна ябълка“ – вероятно тъй като първите домати, стигнали до Италия, са били жълти и оранжеви на цвят – е измислено от ботаника Пиетро Андреа Матиоли, който първоначално нарича домата с латинското название malum aureum³, a впоследствие го превежда на италиански.

Въпреки че италианското название на домата не се задържа (поне не и под формата на грешно калкирана дума) в английския, френския или немския, думата pomodoro прескача централната и югоизточната част на Европа и се озовава в североизточната⁴. Там тя се превръща в база на думите, означаващи „домат“ – първо на полски (pomidor), а оттам и на няколко съседни езика: украински (помідор), беларуски (памідор), литовски (pomidoras) и руски (помидор)⁵.

Междувременно в „прескочената“ югоизточна част на Европа, както стана ясно в началото на текста, доматът получава серия наименования, навяващи „райски“ асоциации. Техният първоизточник, оказва се, е остарялата диалектна немска дума Paradeiser, която в Австрия и досега често се използва вместо книжовната Tomate. Освен в споменатите по-горе балкански езици, Paradeiser вдъхновява думите за „домат“ и в унгарски (paradicsom), словашки (paradajka) и чешки (rajče).

Самата дума Paradeiser пък идва от Paradiesapfel, което буквално означава „райска ябълка“ и служи за наименование на библейския „забранен плод“. Ето как, понеже

в Библията точният вид на „забранения плод“ всъщност не е упоменат, той като нищо може да се окаже, че е не ябълка, а домат⁶.

Лично на мен това предположение ми звучи доста убедително – не само защото се римува, а най-вече защото дори и най-свежата и сочна ябълка не може да ме изкуши така, както може да го направи един юлски градински домат.

И като стана дума за изкушения, интересен е случаят с думата на иврит, която не е етимологично свързана с никоя от гореспоменатите групи. Появила се едва през 1886 г., вероятно като отражение на европейските „любовни“ наименования на домата, думата עגבניה (agvania) произлиза от корена עגב („желая, изпитвам страст/похот“). Въпреки съпротивата срещу нея заради „непристойния“ ѝ корен (който е в основата и на думата „сифилис“!), опитите да бъде заменена с по-прилично наименование – например סומקנייה (sumkaniya), от סומק (sumak), тоест „червен“ – се оказват неуспешни и тя, с цялата си греховна изкусителност, трайно се установява в иврит.

Независимо дали се обозначава с термин, произлизащ от науатълския tomatl, италианския pomodoro, германския Paradiesapfel или с нещо съвсем отделно, доматът неизменно се свързва и с още една интересна дума, която идва от японския, но вече е навлязла в много други езици, а именно „умами“. Произлизащо от думата 旨い (umai), или „вкусно“, която има същевременно хедонистки и чисто вкусови конотации,

„умами“ е наименованието на един от петте основни вкуса

(заедно със солено, сладко, кисело и горчиво), които човешкият език разпознава и – буквално и преносно – може да идентифицира.

Когато неотдавна научих за съществуването му, разбрах, че много от любимите през целия ми живот храни всъщност принадлежат точно към категорията на умами – сред тях са киселото зеле, месото, гъбите, соевият сос, различните видове риба, ферментиралите сирена и… разбира се, доматите⁷.

Въпреки че се изкушавам да търся някаква небесна (или пък греховна) причина за вкусовите качества на умами, за тях си има съвсем научно обяснение – съдържанието на глутамат във всички тези храни. Освен като основен невротрансмитер в мозъка, тоест мозъчен стимулант, глутаматът, който е най-изобилната аминокиселина в човешкото тяло, действа и като индикация, че във въпросната храна има протеин. Това засилва апетита, като същевременно създава по-бързо усещане за ситост.

Точно вкусът умами обяснява още един феномен, който досега съм смятала за доказателство за „божествените“ качества на домата, а именно че

нивата на консумация на доматен сок са многократно по-високи „в небесата“, отколкото на земята.

Според научни изследвания шумът, ниската влага и налягането в самолета по време на полет намаляват способността ни да усещаме всички останали вкусове с изключение на умами, който не само не е притъпен, а става по-интензивен.

Макар и, както вече споменах, италианското наименование на домата да е навлязло в относително ограничен брой други езици, думата pomidoro в наши дни все пак е доста разпространена по света – но не благодарение на самия плод, а на кухненски таймер с формата на домат. Когато Франческо Чирило измисля метода „Помодоро“ в края на 80-те години – техника за съсредоточена работа в интервали от 25 минути, последвани от кратка почивка – той използва точно такъв таймер, за да засича времето.

Аз също реших да приложа метода, за да напиша този текст. Подозирам обаче, че успешното му завършване се дължи не толкова на това, колкото на огромните количества домати под формата на салати, сокове, сосове и гарнитури, които изконсумирах по време на писането му.

В рубриката „От дума на дума“ Екатерина Петрова търси актуални, интересни или новопоявили се думи от нашето ежедневие и проследява често изненадващия им произход, развитието на значенията им във времето и взаимовръзките им с близки и далечни езици.