ДАНС предлага скандални законови промени – за овладяване, централизиране, прикриване, безконтролност на службите.
Вече разбирам защо в правителствената програма имаше само „Реформа в службите“ без никаква конкретика. Защото конкретиката е вредна и опасна. Ще се спра само на най-скандалните промени.
През „преходни и заключителни разпоредби“ изтърбушват Закона за защита на класифицираната информация. Но не в посока на намалява на прекомерното класифициране, заради което отказват дори статистически данни, а в обратната посока.
1. Вечни тайни. В момента максималният срок за „строго секретно“ е 60 години – сега ДАНС предлага безкрайно удължаване, ако „националните интереси налагат това“. На кои ли тайни им изтичат сроковете и биха били разкрити?
2. Бързо и безконтролно унищожаване на информация – в момента, след изтичане на срока на защита (от гриф „поверително“, „секретно“ или „строго секретно“) документите става достъпни при поискване за определен срок. ДАНС предлага да може да ги унищожава веднага по собствена преценка. Без разрешение от ДКСИ и без съдебен контрол, каквито са налице в момента – предлага се всичко това да отпадне и ДАНС да си решава. Припомням, че много от исканията за подслушване и следене са класифицирана информация и ще могат да бъдат зачиствани бързо.
3. Кадрово овладяване – усъвършенстван е инструментариума за кадрово овладяване на ДАНС – въвеждане на повишаване без конкурс по субективна преценка на председателя; удвояване на изпитателния срок с цел по-дълго държане в кадрова зависимост; премахване на длъжностната характеристика от служебното досие на служителите; премахване изцяло на държавните служители по общия ред – т.е. дори деловодителят ще трябва да е служител по специалния ред за ДАНС (с 15 заплати и др.); улесняване на ад-хок разместването на служители и дори премахване на вътрешните правила за него; дори вътрешната структура на ДАНС вече няма да се определя нито от закона, нито от Министерския съвет, а от председателя на ДАНС – което е инструмент за пълно кадрово овладяване. И нещо дребно – вече и служителите на трудов договор ще имат безплатен градски транспорт, така че и те да бъдат обгрижени с привилегии.
4. Централизация на разрешенията за достъп до класифицирана информация – към момента достъп до „поверително“ може да се дава след проучване от служителя по сигурността на информацията (ССИ) към съответното ведомство. ДАНС предлага вече всички да минава през тях и нито ССИ, нито Държавната комисия по сигурността на инфорамцията да могат да издават разрешения за достъп. Това е допълнителен инструмент за централизиран кадрови контрол през ДАНС.
5. И един куриозен текст – „предвижда се несъвместимост да не е налице и в случаите на осъществяване на психологическо консултиране и психотерапия, което ще позволи на психолозите в Агенцията да развиват своите умения в областта“. Т.е. на служлите на ДАНС е забранено да правят всичко, освен да преподават в унисерситет и да са психолози и психотерапевти. Значи, отивате на психотерапевт, но той може да е служител на ДАНС и в изпълнение на ЗДАНС да започне да води оперативна разработка във връзка със споделеното. Но тук има и друга хипотеза – текстът да е нужен, за да могат психолозите на ДАНС да участват в новоприетите тестове за почтеност на държавни служители. Т.е. още един механизъм за кадрови контрол в цялата администрация.
Част от тези промени ДАНС опита да пробута и по времето на верния на Пеевски Главчев – тогава обществената реакция ги спря, но сега Пламен Тончев е с нов кредит на доверие от новата власт и явно е решил, че службите ще си правят каквото си искат.
Реформата на службите трябва да е в обратна посока – адекватен външен контрол, преустановяване на злоупотреби с класифицирана информация, СРС и тайни сътрудници, фокусиране върху контраразузнавателните дейности и националната сигурност (която ДАНС системно проспива – при взривове, пране на пари, радикализация, стратегически обекти със сламени собственици и какво ли още не).
Засега е публикувано на обществено обсъждане – докато стигне в парламента има време, но заявката е ясна – централизация, кадрово овладяване, прикриване и замитане на информация, вечни тайни – неща, присъщи за тоталитарни режими.
Само две неща на тоя свят могат да изтикат политиката по-надолу в новинарските емисии – кръв и порно. В момента българската действителност предлага в изобилие и от двете. Когато се лее кръв и има насилие, всички стават съдебни експерти. Когато има секс, всеки се прави на морален компас.
Появиха се и конспиративни теории, че нарочно били продуцирани скандалните новини с камерите в салони за лазерна епилация и гинекологични кабинети и даже и тройното убийство в хижа край прохода Петрохан, на 15 км от границата със Сърбия. За да се отклоняло вниманието например от вандализма над Изборния кодекс, каквото е ограничаването до 20 секции в държавите извън Европейския съюз и извън дипломатическите ни мисии.
Защо на българите им е толкова непосилно да мислят и поради тази причина си обясняват света и случващото се с могъщо задкулисие или с рептили? Така доброволно се самообезценяват. Психиатри сигурно биха заподозрели и интернализирана малоценност, най-дълбоката яма, в която някой доброволно може да се натика, когато му натрапят, че е „малък и незначителен“. Оттам нататък няма нужда да те спират – ти вече си се спрял, омекнал като пластилин, и чакаш захарче за послушание.
Кръвта и порното свеждат всичко до емоция: ужас, възбуда, възмущение. Няма нужда от контекст, няма нужда от въпроси „Кой печели?“, „Какво следва?“, „Как се стигна дотук?“.
Политиката изчезва не защото някой я е скрил, а защото никой не иска да я мисли.
След като „някой дърпа конците“, а „изборите нищо не променят“, хората избират зрелищата пред смисъла.
Замислим ли се, ще разберем защо се случва това, което се случва.
Камерите и слабите институции
В България ерата „ГЕРБ“ се оскандали с незаконни подслушвания. Над 5000 разрешения за подслушване пък бяха издадени от Специализираната прокуратура и Специализирания наказателен съд. Разпространени от неизвестен източник записи и снимки на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов наводниха за известно време дневния ред на обществото. Не последваха санкции за никого.
Едно е обаче да бъдат публикувани снимки, уличаващи политик, като онези на нощното шкафче на Борисов. Или като на лидера на „Атака“ Волен Сидеров, който пощипва зърната на… женска статуя през 2014 г. или се е излегнал в бял халат на тераса на луксозния парижки хотел Four Seasons George V.
Но когато в порно сайтове изтекат хиляди кадри от епилация или преглед при гинеколог, гражданите следва да си дадат сметка за размера на безнаказаност. Да не забравяме, че всичко започна с камерите в тоалетните на 138-мо столично училище, чийто директор Александър Евтимов беше привлечен към наказателна отговорност. Той е пуснат от ареста срещу гаранция от 10 000 лв. и е обвинен за незаконно поставяне на записващи устройства в тоалетните на училището, както и за създаване на порнографско съдържание с непълнолетни.
Излиза, че всеки, който поиска, може да постави камери където си иска, а фирмите, монтиращи устройствата, не смятат за необходимо да уведомяват при нарушение, каквото е заснемане на лекарски прегледи например. Всички замесени се оправдават с хакери.
Ако българското общество разчита на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) да защити правата на жените, а и на мъже, чието човешко достойнство е пострадало от изтичането на видеата, се заблуждава.
Първо, Комисията бе оглавена от човек със спорна компетентност, за което очевидно доказателство е изслушването му в парламента и затруднението да отговори какво е „проследяваща бисквитка“.
Формално Борислав Божинов, бивш разследващ полицай, е предложен от Министерския съвет, но биографията му носи всички първични белези на ГЕРБ: завършил Академията на МВР и право в Югозападния университет – инкубатор на кадри за силовите ведомства и прокуратурата. Изкарал 10-дневен курс по GDPR.
Второ, по отношение на видеонаблюдението в козметичните студия КЗЛД признава, че законът е пропусклив, а становищата на Комисията – препоръчителни:
Видеокамери не следва да се разполагат в стаи за отдих, помещения за преобличане, както и в помещения, в които се извършват процедури със съблечени лица. Факт е обаче, че осъществяването на видеонаблюдение не е нормативно регламентирано, а становищата на Комисията нямат задължителен характер, те са препоръчителни.
Сървърите на порно сайтовете са в чужбина, което ще затрудни търсенето на справедливост от пострадалите, които могат да претендират за наказания и обезщетения заради нарушения на сигурността на лични данни, на правото на личен живот и за накърнено достойнство и репутация.
„Рейнджърите“: факти и спекулации
Значително по-голям интерес – заради политическия привкус – предизвиква тройното убийство край Петрохан. Дори консултациите за служебен премиер отстъпиха пред случая с трите трупа с огнестрелни рани в главите и опожарената планинска хижа в землището на село Гинци, Годечко. Намерени са подредени един до друг до кучешката колиба, а двете кучета са открити разстреляни според една версия, според друга – заключени и изгорели, на горния етаж на подпалената хижа.
Сигналът на телефон 112 е подаден на 1 февруари от майката на един от мъжете, с когото тя не можела да се свърже. Според друга версия сигналът е подаден от познат на тримата, който ги е търсил по телефона и когато не е успял да говори с тях, е отишъл до хижата и ги е открил. Няма потвърждение от МВР коя от двете версии е вярната. Министерството съобщава чак на следващия ден, понеделник, 2 февруари. Няма официална информация обаче кога е настъпила смъртта на Ивайло Иванов (49 г.), Дечо Василев (45 г.) и Пламен Статев (51 г.)., планинари и пещерняци, обитавали хижата почти през цялото време и живели там изолирано.
Никой от тях не е с криминална регистрация. Василев е счетоводител със собствен бизнес, Иванов – адвокат, учил в България и Швейцария, живял дълго време в чужбина, а Статев е работил в ИТ сектора. Не се съобщава да са семейни.
Тримата са съдружници в Българската асоциация по екстремни спортове заедно с издирваните Николай Златков (22 г.) и Ивайло Калушев (51 г.), собственик на хижата, известен и като Лама Иво заради заниманията си с будизъм и с различни езотерични практики.
Освен хижата тримата са ползвали и къща в село Кости, община Царево, близо до границата на България с Турция.
[…] старши инструктор по спелеология, алпинизъм и скално катерене, пещерно гмуркане, аварийно спасяване и оцеляване в екстремни условия към редица водещи световни организации, както и международен Outward Bound и EDUCO инструктор.
Пътешественик-мореплавател, пилот парапланерист, международен инструктор по бойни изкуства (5 дан TKW ITF, Wing Chun Kung Fu), както и световноизвестен пещерен водолаз и изследовател. Ръководител на екипа, изследващ в Мексико най-дългата в света подводна пещера с единичен вход – Система Икстлан.
Спелеологът снима и филм от подводните пещери на Юкатан.
Калушев купува хижата през 2020 г. и според Българския туристически съюз (БТС) и представители на сдружение „Балканка“ достъпът на туристи до хижата спира и те започват да избягват не само нея, но и района като цяло.
През 2022 г. Калушев и Иванов основават Сдружение с нестопанска цел „Национална агенция за контрол на защитените територии“ (НАКЗТ), в което като учредители участват също художникът проф. Николай Лазаров Майсторов и съпругата му и бивша преподавателка по пиано в Консерваторията проф. Стилияна (Стела) Димитрова-Майсторова, майка на Калушев. (Публикации посочват баща му доц. Георги Калушев като агент на ДС с псевдоним Живко. Той е проверен от Комисията по досиетата в качеството му на ръководител на някогашната катедра „Бизнес администрация“ в УНСС в периода 1997–1999 г.)
Един месец след регистрацията си НАКЗТ подписва споразумение с МОСВ в лицето на екоминистъра Борислав Сандов, което е прекратено през 2025 г. Тази новина фокусира вниманието върху евентуални политически връзки с ПП–ДБ, тъй като през февруари 2022 г. управлява кабинетът на „Продължаваме промяната“, а Сандов е и съпредседател на Зелено движение, част от „Демократична България“.
В пост във Facebook той обясни, че не е познавал хората от НАКЗТ преди 2022 г., и отрече да му е оказван натиск.
Не са ми били приятели, колеги или съпартийци преди или след 2022 г.
Със споразумението се преотстъпват функции на контрол върху защитени зони и територии на едно НПО. Димитър Куманов от „Балканка“ сигнализира на МОСВ и на държавни институции за незаконно спиране и проверка на туристи в гората от „рейнджъри“.
До момента няма отговор на основни въпроси: с каква цел е населена хижата и каква точно дейност са извършвали обитателите ѝ? Засега няма обяснение и защо интернет страниците, свързани с организацията, не функционират от декември миналата година, а профилите на лица, споменавани публично във връзка с нея, са били изчистени. Въпреки това имената на спонсорите станаха публично известни и всеки от тях публикува пост във Facebook, макар и след като бяха „осветени“.
Без колебание подкрепих финансово иновационната за България природозащитна практика за наблюдение с дронове, водена от убедеността, че тя ще послужи за добър модел за опазване на природните ни ресурси. Зная, че тази технологична осигуреност послужи за ограничаване на незаконната сеч и нерегламентиран лов в региона, за подкрепа при горските пожари.
Мненията на граждани и политически сили се разделиха на двата полюса. Едните защитават Калушев и „рейнджърите“ с аргумента, че са пазили горите от незаконна сеч и бракониери и са организирали лагери за деца и природолюбители.
Другите отхвърлят тезите им и твърдят, че са пазили канали към Сърбия за трафик на дрога и хора. (От Гинци до границата е 15 км, а оттам са под 2 км до първото населено място в Сърбия – село Долни Криводол, което е близо до магистралата Ниш–София.) Пред сайта „Булевард България“ анонимен приятел на обитателите на хижата отговаря утвърдително на въпрос за съдействие от страна на „рейнджърите“ на полицията по линия на нелегалните мигранти.
На Гранична полиция, да. Не искам да коментирам, докато тече разследване, но това, което съм чувал, е прекратяване на канал за транспортиране на нелегални мигранти. Ние с тях винаги сме си говорили на тема спорт, преживяване, медитация, пещери, катерене […], гмуркане.
Охотно някои подхващат и контролираната информация на МВР и прокуратурата и бият барабаните за секта и педофилия, внушени и от изявления на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов и като цяло от непрофесионализма на разследващите, в чиято адекватност се усъмни юристът от Антикорупционния фонд Андрей Янкулов.
Можем ясно да идентифицираме впрягането на този тежък криминален случай в поредната институционална атака срещу определени политици и неправителствения сектор като цяло.
Самият Сарафов вдигна пушилка с думите:
По случая „Петрохан“ има по-фрапиращи обстоятелства, отколкото в сериала „Туин Пийкс“.
Той е „шокиран от въпросната неправителствена организация“ и „потресен“ от сектантска мрежа с педофилия (това е някакво неясно обосновано предположение). Разчита есемеса, изпратен от Калушев до майка му, като намерение „да посегне сам на живота си“.
Съдържанието на съобщението до майката стана известно, без да е сигурно дали действително е от сина ѝ. А пред Нова телевизия тя коментира, че от 1 февруари не знае къде е той (издирва се – б.а.).
Нищо от това, което ще чуеш, не е вярно, дори и частичка, но нямаме никакви сили повече да се борим с тази кочина… То не е причината, то е просто капката, която преля за всички нас чашата, поредният искрен опит да помогнем на едно болно дете – момиче е, в твоя чест :))) Прости ми, благодаря ти от сърце и когато намериш сили (по-скоро е по-добре), просто си насочи мисълта към мен и ще ме намериш. Този свят е един много стабилен сън. Няма смисъл да го превръщаш в кошмар. Направи напук и виж вътре в себе си и се усмихни. Обичам те много. Бъди свободна.
Специалисти могат да преценят състоянието на човека, написал съобщението, но едно е сигурно – че е под голямо психическо напрежение.
Междувременно бащата на 15-годишния Алекс Макулев – Яни Макулев, разказа пред Нова телевизия, че синът му е с Калушев и от 29 януари той няма връзка с него, но не се притеснява, тъй като има доверие на собственика на хижата. Двамата с Калушев са приятели от 35 години покрай пещерите, заедно са спасили децата, блокирани в пещерата Духлата след наводнение през 2010 г. Единият му син прекарал една година в Мексико с Калушев през 2011 г. и за Макулев твърденията за наркотици, секта, педофилия са абсолютно безпочвени.
ДАНС, какво правите?
Преките щети от този скандал ще са политически обаче и ще са за ПП–ДБ. Прокуратурата ще се постарае да държи огнехвъргачката по коалицията колкото може по-дълго. Започва разследване на дейността на НАКЗТ, вече из медиите циркулират сигнали за дете, живяло в хижата с Калушев, като името му и това на негови близки не е скрито.
МВР ще разследва има ли подадени сигнали срещу сдружението от 2022 г. досега. Инспекторатът ще влезе в ГД „Национална полиция“, ГДБОП, ГД „Гранична полиция“, СДВР, всички областни дирекции на МВР в страната, в Дирекция „Миграция“ .
Очевидно дейността на тази организация трябва да бъде проверена, включително по отношение на децата, които са ходели на лагери там и са били оставяни лично от родителите си. Отпреди две години има проверки по материали от ДАНС на въпросната организация. Това, което възпрепятства събирането на информация и доказателства, е нежеланието на родителите на децата да съдействат.
Борислав Сарафов
Намесването на деца винаги е особено чувствителна тема, каквато например не са обвиненията, че сдружението е паравоенна организация. Но ако ще я проверяват и за това, не подлежат ли на проверка и паравоенните формирования, които тренират в Странджа, или онези, свързвани с Ивелин Михайлов и „Величие“?
Контраразузнаването не обяснява защо НАКЗТ е на фокуса му от цели две години, в които нищо не е установено. Кметът на Гинци Георги Тодоров беше съвсем откровен в първите си коментари по случая, като заяви, освен всичко друго, че в къщата е имало оръжие. Пред Нова телевизия той разказва, че са намерени три пистолета и една карабина, както и голямо количество гилзи. Медии съобщават за намерени много оръжия в хижата, без обаче да се позовават на източник за тази информация.
Ето какво казва кметът на село Гинци.
Около 14:00 ч [доста след подаването на сигнала в 11:20 ч на 1 февруари – б.а.] началникът на полицията ме информира, че има три трупа в района на хижа „Петрохан“ и да имам готовност да посетим района. Бяха спецслужбите на ДАНС вътре в изгорялата сграда. След това влязоха криминалистите от София.
Всичко това само на пръв поглед е история за кръв, порно и политика. Това е история за провала на държавата да мисли и да обяснява и за готовността на обществото да приеме емоцията като заместител на анализа.
Когато институциите шикалкавят или целенасочено пускат внушения, а главният прокурор, който дори не е главен прокурор, говори за деветдесетарски хорър, резултатът е недоволство, конспирации и песимизъм, че пак нищо няма да излезе.
Кръвта и порното са удобният изход за властта. По-лесно е да се възмутиш, отколкото да изискваш отговорност; по-лесно е да гледаш, отколкото да мислиш. И докато се чудим дали някой „дърпа конците“, конци отдавна не са нужни – сами сме спрели да се движим.
ЗЕМЕТРЕСНИЯ В ТИШИНА През последните две години хората от селата Боснек, Студена и Старо село, сигнализират за изключително силни взривове, идващи от кариерите над с. Студена. В непосредствена близост до…
… и спечели президентските избори догодина, дали българските служби ще съберат доказателства, както направиха румънските при вота през декември 2024 г. за руска намеса в изборния процес? Провокативен въпрос – но само на пръв поглед. С какво се занимават специалните служби на държава, част от източния фланг на НАТО, макар и не толкова значима като Румъния, и в състояние ли са да противодействат на кибертероризъм, дезинформация, икономически натиск, дестабилизиращи кампании?
Национална сигурност по частни поръчки
В България Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) e ориентирана основно към вътрешноразузнавателни дейности, като има предимно информационни функции и е ограничена в правомощията си. Румъния обаче не само че е развила много по-силни и комплексни тайни служби, но е създала и законодателство, което разширява правомощията им в ключови сфери, като киберсигурност и противодействие на дезинформацията. Това разминаване в подходите отразява дълбоките различия в стратегиите на двете държави членки на ЕС и Алианса по отношение на националната сигурност.
Парцелирани на сфери на влияние и уязвими на външен натиск, българските спецслужби са част от политическия инструментариум и изглежда невъзможно да функционират като независим щит срещу хибридни заплахи. Но как биха могли и да бъдат, след като дори няма съвременна стратегия за национална сигурност, която да отразява новите рискове и заплахи? Актуализираната стратегия от 2018 г., чийто „времеви хоризонт е до 2025 г.“, продължава да бъде основният стратегически документ в областта на националната сигурност на България.
Пълна е с общи формулировки и пожелания, корупцията е маркирана като проблем, но не е разгледана като фундаментална заплаха за националната сигурност, каквато е, тъй като ерозира институциите. Системата за национална сигурност е мъгливо структурирана. Макар да се споменават киберзаплахи, хибридни атаки и дезинформация, те са разгледани повърхностно, без адекватна оценка на тяхната тежест. Не са анализирани руското влияние или китайските интереси в критично важни сектори, нито пък е актуализирана след започването на войната на Русия в Украйна, когато България бе определена като „неприятелска държава“ от режима на Путин.
За нова стратегия управляващите не говорят.
Всички тези дефицити не са изненада. Де юре службите бяха деполитизирани след демократичните промени, де факто останаха в сянката на политическата зависимост – контролирани и използвани като инструменти за вътрешнопартийни баланси, за елиминиране на опоненти и за прикриване на системна корупция. Техните директори са лица, съгласувани от политически лидери, и не изненадват определения, че са на президента/ГЕРБ/Пеевски/Алексей Петров (вече покойник). Масивите с информация се използват от назначаващите ги, а данъкоплатците издържат тези стражи на тяснопартийни и частни интереси, но не и на обществената сигурност.
За ДАНС в България обикновено се заговаря, когато излиза поредният годишен отчет или се сменят началници. Ето сега предстои такава смяна – Пламен Тончев, назначен от служебния кабинет на президента Румен Радев през 2021 г., е предложен от ГЕРБ–СДС за председател на Комисията по досиетата. За да стане това, той трябва да подаде оставка и така мандатът му, който изтича през 2028 г., ще бъде предсрочно прекратен и довършен от някого от заместниците му. Спекулациите са, че е по-вероятно това да е Деньо Денев, приближен според ПП–ДБ на тандема Борисов–Пеевски. Другият заместник е Георги Георгиев, служител на ДАНС, когото служебният кабинет на Димитър Главчев назначи на мястото на Петър Петров – единственото назначение, което ПП–ДБ успя да постигне по върховете на спецслужбите, но за кратко.
Тончев направи висок скок в кариерното си развитие – от дългогодишен шеф на териториалното звено на ДАНС във Враца оглави службата преди четири години. В същата 2021 година, когато управляваше служебният кабинет на Стефан Янев, дотогава съветник на държавния глава, Румен Радев направи хеттрик – успя да наложи свои избраници за шефове на ДАНС, Държавна агенция „Разузнаване“ и Служба „Военно разузнаване“. Вместо да остави тези смени на редовно правителство, президентът ги наложи и те продължават да управляват.
Но ето че Тончев, сменил на тази позиция кадъра на ГЕРБ Димитър Георгиев, ще бъде оттеглен. Така бяха оттеглени и други преди него поради промяна на политическата конюнктура. Има обаче и една промяна, която не бие на очи. На никой друг не е била предложена такава добра синекура – нито на Георгиев, нито на Петко Сертов, макар да беше за кратко генерален консул в Солун, където после отиде и друг бивш председател на ДАНС – Владимир Писанчев. След напускането на службата друг бивш шеф на контраразузнаването – Цветлин Йовчев, се зае с частен бизнес и преподава.
Запазването на Тончев с висока заплата на престижна позиция, макар и в глуха линия, показва, че най-вероятно е постигната политическа сделка. Смяната на един висш началник с друг няма да се отрази на „националната сигурност“ – ще засегне само потока на информация, който ще смени посоката си, както и списъка с поръчки.
В Румъния Serviciul Român de Informații (SRI) държи политиците
Докато в България политиците се боят да не изпуснат контрола върху спецслужбите и ги държат на къс повод, от другата страна на Дунава е точно обратното – там службите не изпускат от очи политическия елит въпреки критиките, че контролът върху тях е слаб. Правомощията им се разширяват с нови закони въпреки гражданското недоволство. Най-значим е приетият през 2023 г. Закон за киберсигурността, обнародван на 14 март същата година, след като Конституционният съд му даде зелена светлина въпреки сериозните критики от правозащитни организации и от омбудсмана, че е неясен, че налага тежки задължения на частния сектор и разширява правомощията на SRI без достатъчно гаранции за гражданските права.
Например всички организации, предоставящи „публично значими“ или „достъпни онлайн“ услуги, са длъжни да докладват инциденти в рамките на 48 часа. Службата има достъп до чувствителни ИТ системи без съдебна санкция. При неспазване на законовите разпоредби от страна на компаниите ги заплашват глоби до 1% от годишния оборот.
В рамките на операции за противодействие на хибридни заплахи SRI и други служби могат да искат в реално време метаданни и технически данни от доставчици на комуникационни услуги. А и невинаги им е необходима съдебна заповед, когато става въпрос за национална сигурност.
За разлика от българските служби, румънските са значително по-добре интегрирани в операции на НАТО. В румънския град Орадея от 2010 г. работи Център за върхови постижения в областта на човешкото разузнаване (NATO Human Intelligence Centre of Excellence – HUMINT COE). През 2017 г. SRI играе съществена роля в организирането на най-голямото киберзащитно учение на НАТО – Cyber Coalition.
Сравнението на финансирането между българската служба и румънския ѝ аналог показва фрапиращи разлики. Бюджетът на ДАНС за 2025 г. е около 279 млн. лв. (143 млн. евро), докато бюджетът на румънската SRI надхвърля 1 млрд. евро (5,164 млрд. леи), макар и намален с 24,3 млн. евро. Разходите за персонал са 54,3% от него, а при българското контраразузнаване заплатите, повишени с 61% за тази година, „изяждат“ 93,71%.
През декември 2024 г. румънските служби за сигурност (включително SRI) разкриха, че крайнодесният и проруски кандидат за президент Калин Джорджеску е бил подкрепен от координирана социална медийна кампания чрез 25 000 акаунта, вероятно организирана от чуждестранен държавен актьор с руски произход. Европейски анализатори установиха поразителни сходства с други руски опити за влияние, като например изборите в Молдова.
Декларирайки, че е вложил нула средства в кампанията, и без телевизионни дебати, националистът се рекламира чрез мащабна кампания в TikTok, а самият той в постове предлага Румъния и Русия да си разделят Украйна.
В крайна сметка румънският Конституционен съд анулира резултатите от първия тур на изборите, което предизвика недоволство сред хилядите румънци, гласували за националиста. По-късно групата BG Elves, която се бори срещу хибридните атаки, установи връзки между кампанията на Джорджеску и над 50 български компании, регистрирани в Пловдив и контролирани от лице с грузински произход. Те са свързани с разпространение на проруска пропаганда – както в Румъния, така и в България. Разкритията подтикнаха депутата от ПП–ДБ Ивайло Мирчев, избран по-късно за съпредседател на „Да, България“, да настоява пред Euractiv за парламентарна комисия, която да разследва руското влияние в България на всички нива. Мирчев не за първи път прави такива изявления. През 2022 г. той беше извикан в ГДБОП да дава обяснения за свои изказвания за руско влияние в българските спецслужби.
В сведенията, които ми бяха снети, разказах същото, което твърдя през последните месеци – има сериозни индикации, че част от българските служби, вместо да работят за националния интерес, работят за увеличаване на руското влияние в страната.
През годините същото твърдяха и различни служители на службите, обикновено при напускането си.
След Джорджеску обаче нов ултранационалист – Джордже Симион, спечели първия тур на президентския вот в Румъния и ще се бори на балотаж на 18 май с прозападния кандидат Никушор Дан, който изостава от него с цели 20%.
И Калин Джорджеску, и Симион използват една и съща реторика за несвободна Румъния, поставена под диктата на Брюксел, а и Симион изявява териториални претенции към Украйна, Молдова и дори към българската Южна Добруджа. Политици като тях се радват и на подкрепа във Вашингтон – помнят се критиките на вицепрезидента Джей Ди Ванс към европейската демокрация, отправени на конференцията по сигурността в Мюнхен. Една от тях е заради анулираните избори в Румъния поради „крехки подозрения на тайните служби“:
Може да вярвате, че е неправилно Русия да купува реклами в социалните медии, за да повлияе на вашите избори. Ние със сигурност вярваме в това. Може да го осъдите дори на световната сцена. Но ако вашата демокрация може да бъде унищожена с няколкостотин хиляди долара дигитална реклама от чужда държава, значи тя поначало не е била много силна.
Антиевропейската реторика на румънските националпопулисти е позната от български политически лидери като Костадин Костадинов („Възраждане“), Радостин Василев (МЕЧ) и Ивелин Михайлов („Величие“). Няма да е изненада, ако за президентските избори те обединят и избирателите си зад един кандидат, както правят сега, съюзявайки се за вотове на недоверие и други гласувания в парламента. Всеки от тях използва различни степени на ескалация на пропагандата – Костадинов е краен, докато Василев и Михайлов покриват крилата на по-умерените евроскептици.
Повече от година дели България от президентските избори през есента на 2026 г. Не може да бъде изключен опит за румънски сценарий. Но дали ДАНС ще разбере… И ако разбере, ще противодейства или ще информира?
„Реформа в службите“ е интуитивно ясно какво цели – службите да спрат да се занимават с компромати и активни мероприятия, а да се фокусират върху разузнаване, контраразузнаване и национална сигурност. Но немалко хора, с право, питат за конкретика.
Та ето една от многото теми, по които трябва реформа: електронен обмен на класифицирана информация и съответната криптографската сигурност.
Класифицирана информация (държавните тайни и информацията, чието изтичане би застрашило сигурността на страната) има три нива: поверително, секретно, строго секрерно. Информация с ниво „секретно“ и „строго секретно“ в България се обменя само на хартия (освен ако не е с партньори в ЕС и НАТО, за които има електронна система). От много отдавна трябва да има електронен обмен, но това не се случва.
ДАНС разполага със система за обмен на класифицирана информация до ниво „поверително“, но липсват т.нар. криптори, които ДАНС да сертифицира за по-високи нива.
Какъв е проблемът да се обменя на хартия (с т.нар. секретни куриери).
На първо място удобството за работа. Което пряко влияе на ефективността. Наскоро, напр., приехме поправка: искания за СРС да се издават от регионални началници в МВР, защото иначе едни куфари с класифицирани документи пътуват до София за подпис).
Но също така: ограничаване на рисковете в работата на разузнавачите зад граница, които са поставени в невъзможност да си вършат работата сигурно и законосъобразно; ограничаване на рисковете при преноса от куриери; възможности за предаване на класифицирана информация в почти реално време, когато времето е важно.
За да стане това има две опции: разработване на криптори в България и адаптиране на криптори на европейски производители.
Крипторите са устройства, които се слагат в двата края на комуникационния канал („кабела“ най-грубо казано), които криптират комуникацията и я правят нечетима за всички извън тези, които имат сертифициран криптор с правилните ключове.
Да направим български такива е скъпо – държавата трябва да възложи на някоя фирма да ги разработи, но това е доста работа, и дори да има фирма с подходящата експертиза, устойчивостта на това решение е под въпрос. Затова и не се случва вече десетилетия.
Другата опция е са адаптира криптор на западна компания, като моето предложение е българските алгоритми да се насложат върху стандартните (напр. AES), за да е защитена информацията в случай на пробив/backdoor в един от двата. Така ще е и доста по-евтино.
И този подход не е безрисков – може да прочетете историята на Crypto AG, чрез чиито криптори ЦРУ е чело класифицираната информация на други държави, но в днешно време криптографията е доста по-развита и конвенционалните алгоритми за симетрично криптиране дават висока сигурност. Аз бих отишъл и по-далеч, като изследвам възможностите за ползване на асиметрична криптография, но това става твърде експертен разговор.
За целта, обаче, трябва промяна в закона за ДАНС, а преди промяната – сериозна дискусия, за да сме сигурни, че ще има резултат.
Дори тези много технически въпроси имат отношение и към ефективността на работата и към рисковете за корумпиране на системата.
Та, като казваме „реформа в службите“ имаме предвид много конкретни неща, които обаче (разбираемо) биха били скучни на широката публика. Но целта е ясна: ефективни служби, които се занимават с разузнаване и контраразузнаване, а не със създаване на политически интриги.
Пътната карта за газопровода „Турски поток 2“ („Балкански поток“) е открита от Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) още през 2021 г. Това сподели в интервю за „Биволъ“ председателят на гражданското…
Бивш депутат и член на националния съвет на една от партиите в управляващата коалиция е регистрирал като адвокат фирма на ръководителя на шпионската група от петимата арестувани чужди граждани за…
Както вече „Биволъ“ разследва в редица одитни доклади за дейността на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) са констатирани крупни закононарушния, с корупционна конотация, ощетили бюджета и европейските фондове…
Само две седмици, след като „Биволъ“ документира и засне празнуването на рождения ден на завеждащия Следствения отдел на Софийска градска прокуратура Илиян Танчев в работно време, той е повишен от…
Вместо да предоставя официално и прозрачно военна помощ, България продава задкулисно оръжия за Украйна през Полша и Румъния, научи „Биволъ“ в съвместно разследване с полските колеги от Fundacja Reporterow. Информацията…
От май 2021 г. насам или половин година продължава проверката на Българската банка за развитие (ББР) на кредитите към дружествата, свързани с депутата от ДПС Делян Славчев Пеевски. Докладът за…
Офшорна фирма със сметка в Пощенска банка плаща 31 милиона долара на друга офшорна фирма със сметка в държавната Българска Банка за Развитие (ББР). Първата офшорка е на лице, свързано с трафик на оръжия за Ислямска държава, а другата е на печално известен български оръжеен търговец, партньор на Боян Петракиев – “Барона”. Тези данни се откриват в Досиетата FinCen – изтекли топ-секретни доклади за съмнителни финансови трансакции, събирани от американската Мрежа за противодействие на финансовите престъпления към Министерството на финансите на САЩ.
Въпросният превод е извършен на 1 ноември 2016 г. Фирмата със сметка в Пощенска банка се казва Heptagon Global Trading и е регистрирана в Дубай. Тя изпраща 31 милиона долара по сметка на сейшелската фирма Osiris Global Trade, която е в Българска банка за развитие. Тъй като преводът е в долари, той е минал през кореспондентската банка The Bank of New York Mellon. Тя е докладвала за съмнителния превод на FinCen месец и половина по-късно в началото на 2017 г.
Частта от доклада SAR, в който е описан превода за 31 милиона долара между две български банки.
В подробния доклад за сделката е отбелязано, че Heptagon Global Trading е регистирана в Дубай и има уеб сайт, който обаче не дава информация за собственика. За Osiris Global Trade, регистрирана на Сейшелите се предполага, че е куха фирма. Не са открити данни за собствениците.
Проучване на Биволъ съвместно с партньори от Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) успя да установи кой стои зад тези две фирми.
От търговец на оръжия, попаднали в Ислямска държава…
Heptagon Global Trading е на американския оръжеен търговец Хелмут Г. Мертенс. Тя е имала филиал в САЩ, който е закрит през септември 2017 г.
Хелмут Мертенс. Снимка от публичния му профил в WhatsApp
Хелмут Мертенс има интересна биография. Той е син на немския есесовец Герхард Мертенс, който през 1943 г. участва в акцията на нацистките командоси на Отто Скорцени, освободили от плен Бенито Мусолини. След войната Мертенс-баща е вербуван от ЦРУ заедно с Отто Скорцени и двамата основават фирмата за търговия с оръжия Merex AG, използвана за тайни доставки на немско оръжие с благословията на немските служби. Бившият шеф на разузнаването на Чили Мануел Контрерас твърди в мемоарите си, че Мертенс снабдявал режима на Пиночет с оръжия и хеликоптери.
Мертенс – баща почива през 1993 г. във Флорида. Неговият син Хелмут Мертенс наследява бизнеса с оръжие и също е замесен в скандални доставки. Неговата фирма United International Supplies, основана още през 1987 г. търгува с оръжия от Източна Европа. Доклад на изследователската група Conflict Armament Research от 2017 г. (финансиран от ЕС) идентифицира румънски гранатомети закупени от тази фирма през 2003 г. и впоследствие използвани от Ислямска държава.
Телефонният номер на Мертенс може да бъде открит в публични регистри и той поддържа профил в приложението WhatsApp. Опитите на Биволъ да се свърже с него и да му задада въпроси за българската сделка бяха неуспешни. От Пощенска банка, където е отворена сметката на Heptagon Global Trading отговориха на нашите въпроси лаконично: “фактите и обстоятелствата, засягащи наличностите и операциите по сметки, представляват банкова тайна по смисъла на чл.62, ал.2 от Закона за кредитните институции и такава информация може да бъде разкрита само при изпълнение на специфичните изисквания на закона.”
Факт е, че в България няма законово ограничение да се откриват сметки на чуждестранни фирми регистрирани в офшорни дестинации. Но във всички случаи фирма с такъв предмет на дейност, оперираща с десетки милиони долари и със собственик свързван с трафик на оръжие, би трябвало да бъде сериозно проучена както от банката, така и от нашите служби.
…за търговец на оръжия свързан с “Барона”
Фирмата Osiris Global Trade, която е получила 31 милиона долара от Мертенс е със сметка в Българска банка за развитие и е собственост на Александър Любомиров Димитров.
До края на 2019 г. “Осирис Глобъл Трейд Лимитид” е собственик на българската фирма “Оро Инвестмънтс”. В декларацията за действителните собственици на това дружество е посочен Александър Димитров.
Същият Александър Димитров е собственик и на фирмата “Алгънс”, която има лиценз за търговия с оръжие. Специалитетът на “Алгънс” е да изкупува залежали партиди оръжия и муниции съветски модел и да ги пласира на международния пазар. Този бизнес процъфтява покрай програмата на Пентагона за въоръжаване на сирийските бунтовници.
България е един от големите доставчици на оръжия по програмата на Командването за специални операции към Министерството на отбраната на САЩ (SOCOM), както показа разследването “Убийствен удар“, получило няколко международни награди за разследваща журналистика.
Но през юни 2015 г. една от гранатите доставени от “Алгънс” се взривява на полигона в Анево, нает от фирмата. Взривът убива американския инструктор Франсис Норвило от Тексас, баща на две деца.
Тръгвайки по следите на този инцидент американският сайт Buzzfeed разкри, че “Алгънс” е партньор на американската фирма Purple Shovel, получила американски обществени поръчки за 26.7 милиона щатски долара за доставка на оръжия за Сирия.
Но също така разследването разкрива, че Димитров има връзка с Боян Петракиев – „Барона“, едно от знаковите лица на организираната престъпност у нас. Преди да се захване с оръжейния бизнес, Димитров е съдружник с Барона във фирмата “СИБ Метал”, която изкупува скрап.
Изданието се спира подробно на връзката между “Барона” и Димитров и повдига въпроса защо американската държава харчи бюджетни средства за сделки със съмнителни лица, и за оръжия със съмнително качество.
Пред Buzzfeed Петракиев разказал, че той е бил този, който е запознал Димитров с „влиятелни хора“, и че точно неговите връзки са помогнали на Димитров да се превърне в успешен оръжеен бизнесмен.
„Преди да му помогна Димитров беше нищо,“ – Боян Петракиев – Барона.
„Петракиев е известен престъпник с дълго криминално досие, което датира от десетилетия,“ коментира за Buzzfeed комисар Явор Колев, началник на отдел Трансгранична организирана престъпност към българското Министерство на вътрешните работи . „ В средите на правоприлагането той се счита за прочут представител на организираната престъпност в България.“
В схемата с оръжията плащани от Пентагона се появява и Osiris Global Trade, както показва съдебен документ от дело заведено в САЩ. От него се разбира, че Purple Shovel има дългове за милиони долари както към “Алгънс”, така и към Osiris Global Trade.
Скандалът със загиналия американец и публикациите в американската преса от 2015 г. очевидно не смущават бизнеса на Димитров. В края на 2016 той получава 31 милиона долара от друг американски търговец на оръжие.
Биволъ се опита да се свърже с Александър Димитров, но въпросите изпратени на фирмения имейл на “Алгънс” останаха без отговор.
Наш репортер посети и адреса, на който са регистрирани “Алгънс” и “Оро Инвестмънтс” на ул. Поп Богомил 6, етаж 1, апартамент 3. Сградата е скромна и там няма обозначен офис на нито една от фирмите. Самият Димитров отсъстваше, но стана ясно, че съседите често го виждат там. Шефът на успешната оръжейна фирма не е инвестирал в представителен офис, но се придвижва с луксозно “Мазерати”.
Очевидно е от огромен обществен интерес фактът, че в държавната банка, която трябва да насърчава малкия и средния бизнес, се въртят десетки милиони долари на фирми с нееднозначна репутация. От Българска банка за развитие обаче не отговориха на въпросите ни изпратени по електронна поща.
В търсене на отговори Биволъ се свърза директно с пиара на Министерството на финансите, което е принципал на ББР. Но всички опити да получим информация как е възможно офшорна фирма като Osiris Global Trade да има доларова сметка в държавната банка бяха неуспешни. По това време финансов министър е Владислав Горанов.
Банков превод от близо 50 милиона лева едва ли остава незабелязан за службите, отговарящи за националната сигурност, още повече в строго регламентирания и наблюдаван бизнес с оръжия. Но въпросите ни изпратени до ДАНС и конкретно адресирани до Дирекцията “Финансово разузнаване” останаха без отговор.
Дали тази дискретност се дължи на „влиятелните хора“, които стоят зад Димитров, и на които той е бил препоръчан не от кого да е, а от знаково лице на българската организирана престъпност? Които и да са те, явно влиянието им стига до върховете на държавата, след като на ортака на “Барона” му е дадена възможност да банкира в Българска банка за развитие. И разбира се, важно е да се разбере колко още такива офшорки и съмнителни субекти въртят доларови преводи за милиони през държавната банка.
Авторът Атанас Чобанов е част от групата от 400 журналисти от 88 държави, които в продължение на 16 месеца работиха над секретните документи на FinCen, предоставени на сайта Buzzfeed и Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ).
България е посочена като държава с висок риск за пране на пари в доклади на Мрежата за противодействие на финансовите престъпления към Министерството на финансите на САЩ. Агенцията, известна съкратено като FinCEN, е разузнавателното звено, което стои в основата на глобалната система за борба с прането на пари. Така наречените Досиета FinCen разкриват, че в нашата страна се осъществяват съмнителни банкови операции за десетки милиони долари, които са покровителствани на правителствено ниво. В някои от тях са замесени и приближени на властта лица.
Доклад на FinCen от 2015 г., в който се разглеждат трансакции на фирми със седалище в България. Страната ни е идентифицирана като високорискова за пране на пари.
Докладите със статут на топ-секретни документи са над 2100 на брой. Те са получени от източник на сайта Buzzfeed и споделени с Международния консорциум на разследващите журналисти ICIJ. Консорциумът започна да публикува Досиетата FinCen на 20 септември 2020 г. след повече от година работа на екип от над 400 журналисти от 110 медийни организации в 88 държави. Биволъ е официалният партньор на ICIJ за България.
FinCen получава информация за съмнителни преводи от банки, които имат право да осъществяват транзакции в американската валута. На базата на тази информация се попълват специални формуляри SAR (suspicious activity report), които съдържат информация както за конкретните банкови преводи, така и справки за фирмите или лицата въвлечени в трансакциите. За тези справки се ползват публични и закрити източници, както и информация от базата данни на доларовите преводи, които се регистрират в САЩ. Банките, които нямат право да оперират директно в долари са длъжни да минават през кореспондентски сметки на американски банки и така всички доларови преводи стават видими в САЩ, дори да са осъществени между две банки в една и съща страна.
В Досиетата FinCen се съдържа информация за преводи за над 2 трилиона долара. Изтеклите данни са за периода 2011 – 2017 г. и са нищожна част от общия брой доклади за този период, които са над 12 милиона. Въпреки това в тях се откриват шокиращи данни за пране на пари в почти всички държави.
Обзорният материал на ICIJ за Досиетата FinCen разкрива, че глобални банки като HSBC, JPMorgan и други са обслужвали олигарси, наркодилъри и терористи, дори след като са получавали предупреждения. Има случаи в които банките продължават да местят незаконни средства дори след като американските власти са ги предупредили, че им предстои наказателно преследване ако не престанат да правят бизнес с мафиоти, измамници или корумпирани режими.
Разследванията, базирани на архива с докладите на FinCen, ще бъдат публикувани в следващите дни от партньорските медии на Консорциума. Биволъ работи върху няколко разследващи материала за България, които ще бъдат публикувани в близките дни и седмици.
България – рискова или безопасна държава за пране на пари?
България е спомената в над 90 доклада, но като обекти със съмнителна активност са посочени само 11 фирми и лица с адреси в България. Другите отбелязвания са за фирми или лица, които са регистрирани и оперират от други юрисдикции, но имат връзка с България. Голяма част от докладите съдържат неизвестна и поверителна информация, която осветява скрити от обществото процеси и злоупотреби с власт и пари, като някои от тях надхвърлят националния контекст и са свързани със световни финансови и политически скандали.
Важна е общата оценка за страната ни, която недвусмислено ни поставя сред рисковите дестинации, в които прането на пари е особено лесно. В Европейския съюз с такъв статут се славят още Кипър, Латвия и Малта.
За проблемът с прането на пари в България се знае и от докладите на Държавния департамент, изтекли в Wikileaks. В частта за България, публикувана от Биволъ, има доклад за “банките гнили ябълки“, които според американските дипломати перат парите на българската организирана престъпност. Конкретно бяха посочени банките с български собственици: ПИБ, КТБ (фалирала), Инвестбанк (на Петя Славова), СиБанк (тогава на Цветелина Бориславова, но сега с нов чуждестранен собственик), ДЗИ (тогава на Емил Кюлев, сега с нов чуждестранен собственик), Общинска Банка, Интернешънал Асет Банк (свързвана с Маджо) и ЦКБ (на групировката от Варна ТИМ).
Миналата година България беше критикувана и от Европейската комисия за слабите резултати на ДАНС в борбата срещу прането на пари. В първоначалната версия на доклада за макроикономическите дисбаланси, който е част от Европейския семестър се посочваше, че докладваните съмнителни трансакции са в по-голямата си част свързани с български политици.
“Потенциални финансови престъпления не се разследват качествено. 2/3 от съмнителните трансакции, докладвани от финансовите институции в дирекция “Финансово разузнаване” (в ДАНС, б. р.), включват местни политически фигури, но към тези случаи не се предприемат необходимите правораздавателни действия” – пишеше в първата версия на документа.
Няколко месеца по-късно Комисията тихомълком промени доклада си и тези тревожни заключения отпаднаха, като дори се превърнаха в “напредък”.
Туширането на нелицеприятните констатации не отменя факта, че в Брюксел са наясно с практиките у нас, а проблемите видяни там са по-скоро на ниво правоохранителни органи – ДАНС и Прокуратурата, които не реагират на докладите от финансовите институции.
Досиетата FinCen допълват картината с лоши практики и в самите финансови институции, които едва ли са докладвани надлежно. Сред тях са поддържането от български банки на сметки на офшорни фирми с номинални собственици и придвижването на големи суми през тях към други високорискови дестинации.
Парадоксално, в неотдавнашен доклад на Института в Базел, България се нарежда сред страните с най-малък риск от пране на пари, заедно с Швеция и Естония.
Но разследванията за мащабните схеми “Азербайджанска перачница” и “Перачница Тройка“, в които участва и Биволъ разкриха, че дори в държави като Дания и Естония е било възможно да се организиран хъб за изпиране на милиарди.
Това разминаване между академичните и разузнавателните източници очевидно се дължи не на реалната ситуация в страната, а на приетата законодателна и регулаторна рамка, която на хартия е добра. Въпросът е дали се спазва. Многобройни са примерите, че правилата се нарушават или игнорират от всички институции, които трябва да следят и да предотвратяват рисковите банкови операции в държавата. А чуждите разузнавателни агенции са напълно наясно със случващото се. Досиетата FinCen доказват това черно на бяло.
The collective thoughts of the interwebz
Manage Consent
To provide the best experiences, we use technologies like cookies to store and/or access device information. Consenting to these technologies will allow us to process data such as browsing behavior or unique IDs on this site. Not consenting or withdrawing consent, may adversely affect certain features and functions.
Functional
Always active
The technical storage or access is strictly necessary for the legitimate purpose of enabling the use of a specific service explicitly requested by the subscriber or user, or for the sole purpose of carrying out the transmission of a communication over an electronic communications network.
Preferences
The technical storage or access is necessary for the legitimate purpose of storing preferences that are not requested by the subscriber or user.
Statistics
The technical storage or access that is used exclusively for statistical purposes.The technical storage or access that is used exclusively for anonymous statistical purposes. Without a subpoena, voluntary compliance on the part of your Internet Service Provider, or additional records from a third party, information stored or retrieved for this purpose alone cannot usually be used to identify you.
Marketing
The technical storage or access is required to create user profiles to send advertising, or to track the user on a website or across several websites for similar marketing purposes.
