Tag Archives: сигурност

Как МВР си отглежда антидържавна агресия

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/kak-mvr-si-otglezhda-antidurzhavna-agresiya/

Помните ли пожара в софийската джамия преди 11 години? През март 2011 г. „Атака“ започна протест пред сградата на БНТ против новините на турски език. Активисти на партията окупираха пространството от ул. „Сан Стефано“ №29 до подлеза на метрото на Орлов мост и раздаваха листовки на минувачите. Месец по-късно бяха още там. Тогава написах отворено писмо до кметицата Йорданка Фандъкова с въпрос докога Столичната община ще толерира акцията на „Атака“, призоваваща обществената телевизия да не спазва закона и да ограничи правата на част от българските граждани да имат новини на своя език. След известно прехвърляне на топката в Общината стана ясно, че партията на Волен Сидеров има разрешение за протеста си до края на юни. И че има право да върши това, защото е политическа партия.

Още един месец по-късно превърналият се вече в традиция протест на „Атака“ отиде пред софийската джамия „Баня Башъ“, за да протестира срещу звука от високоговорителите – отново с разрешение на Общината. По време на петъчната молитва активисти на партията нападнаха молещите се мюсюлмани със словесна агресия, яйца, камъни, прътове и тръби и подпалиха няколко от молитвените им килимчета. Присъстващите на мястото полицаи се намесиха чак когато агресията излезе от контрол. Пострадаха петима мюсюлмани, петима полицаи и брадичката на депутатката от „Атака“ Деница Гаджева. Поради липсата на адекватна реакция на институциите по отношение на нападението и разследването му България е осъдена от Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Подобни актове на агресия, засега в по-малки мащаби, се извършват напоследък под безучастния поглед на институциите.

Този път потърпевшите не са мюсюлмани, защото точката на конфликт е друга – подкрепящи Русия срещу подкрепящи Украйна. Друга разлика спрямо 2011 г. е, че сега отговорността на МВР е по-голяма от тази на местната власт. Защото привържениците на режима на Путин дори нямат нужда от официално разрешение, за да постигат с помощта на органите на реда това, което искат.

За комфорта на малобройния си протест пред Народното събрание подкрепящите „мира“, тоест инвазията на Русия в Украйна, имат картбланш от Столичната община. Не така стоеше въпросът обаче с планираното събитие за опаковане на Паметника на Съветската армия на 4 май. То беше организирано от гражданската инициатива за демонтиране на паметника и надлежно съгласувано с Общината и Столичната дирекция на вътрешните работи. Преди началото му пред паметника пристигнаха представители на партия „Възраждане“.

Въпреки че от партията на Костадинов нямаха право да присъстват на мястото на съгласувано събитие, органите на реда не ги отпратиха. Нещо повече, те ги подпомогнаха в постигането на целта им – да провалят опаковането на паметника, позволявайки им да замерят с различни предмети легитимните участници и да откраднат едно от украинските им знамена. Накрая полицията изтласка законния протест, оставяйки на площада хората от партията на Костадинов. А между представители на двете групи се стигна до бой в подлеза на Софийския университет.

Иронично, и Столичната община стана жертва на омразата, която от дълги години допуска.

На 5 май двама депутати от „Възраждане“ се качиха на вишка до балкона на сградата на Общината на ул. „Московска“ и свалиха оттам знамето на Украйна, поставено след решение на Общинския съвет. Това стана пред погледа на бездействащи полицаи. Аргументът им да не се намесят е, че депутатите са се позовали на своя имунитет. По тази логика всеки политик с имунитет има право да взема от чужди имоти всичко, което му харесва. Или по-скоро – което не му харесва. Вярно е, че общинската администрация е публична, но „Възраждане“ нямат нито свои представители в нея, нито каквито и да е правомощия да се месят в решенията ѝ или да се разпореждат с имуществото ѝ.

На 9 май пред Руското посолство полицията отново допусна протестиращи путинофили, въпреки че мястото беше крайна точка на съгласуваното с Общината и СДВР шествие в подкрепа на Украйна. Десетина души, охранявани от няколко пъти повече полицаи, на спокойствие пускаха съветска и руска патриотична музика, децибелите на която огласяваха квартал „Изгрев“ чак до „Дианабад“. А на хилядите участници в законното шествие органите на реда не разрешиха да оставят изцапани с червена боя играчки – символ на децата, загинали във войната на Русия срещу Украйна.

Закономерно, вече и самото МВР се превръща в обект на агресията, която допуска.

На 11 май протестът на „Възраждане“ против подкрепата за Украйна, започнал пред парламента, се отклони към сградата на Столичната община. Там активисти на партията се опитаха да свалят и новото украинско знаме, поставено от общинската администрация след открадването на старото. Този път органите на реда не им разрешиха, в резултат на което гневът на събралите се националисти русофили се обърна срещу тях. Протестиращите се опитаха дори да преместят микробус на жандармерията, бутайки го перпендикулярно на оста му на движение. По този начин може би се опитваха да го доближат до балкона със знамето. Ала законите на физиката надделяха над устрема на „възрожденците“, които не постигнаха нищо друго, освен клатене на превозното средство на органите на реда.

Фрустрацията на „Възраждане“ е обяснима – в последно време МВР демонстрира подкрепа на привържениците на Русия за сметка на тези на Украйна и изобщо всячески им създава комфорт. Ако например първите протестират пред парламента, а вторите – зад него, пространството зад Народното събрание е оградено почти отвсякъде. И демонстриращите солидарност с Украйна трябва дълго да обикалят, докато намерят откъде да влязат. Независимо че са многократно повече на брой от представителите на другата група.

Вътрешният министър Бойко Рашков най-сетне наруши мълчанието си относно действията на МВР на изслушване в парламента.

„Ние в МВР сме критични и към едната, и към другата страна. В подлеза [на Софийския университет – б.р.] е имало полицаи, но там побоят бе нанесен на един гражданин. Имаме основание да не сме доволни от нашите служители, най-малкото защото можеше да не се стигне до разбиването на главата на този гражданин, независимо дали обича, или мрази“, заяви Рашков, а недопускането на законното събитие за опаковането на ПСА аргументира така: „Едни пазят Паметника на съветската армия, други искат да го разрушат. Ние сме поели ангажимент към Руското посолство и други мисии в нашата страна да се грижим за тези паметници и го правим.“

С тези си думи Рашков демонстрира политически пристрастия и доста фриволно тълкуване на функциите на ръководеното от него министерство. Като част от изпълнителната власт то има мисията да осигурява обществения ред, съблюдавайки действащото законодателство и правата на различните групи и хора. Работата на МВР не е да проявява отношение (критичност или безкритичност), а още по-малко – да поема ангажименти към посолства по отношение на паметници, които не са тяхна собственост. Нито да интерпретира символни артистични акции като разрушаване. Интересно впрочем, ако се вземе легитимно решение за демонтирането на ПСА, дали тогава вътрешният министър ще попречи да се изпълни то, защото има ангажимент към Посолството на Русия?

Междувременно реториката на „Възраждане“ отдавна е прекрачила и най-разтегливите представи за национална сигурност.

Депутатката от партията Елена Гунчева например на 18 март заплаши във Facebook какво може да се случи, ако България изпрати военна помощ на Украйна: „Не се отчайвайте, има някаква надежда – Русия има високоточкови оръжия, така че точно може да улучи Министерски съвет“. И предложи цел на руска атака да стане и американската посланичка у нас: „Може да им пратим и линк с координатите на Мустафата.“ Че Русия няма излишни високоточни (а не високоточкови, както казва Гунчева) ракети, които да изстрелва към София, си личи от обстоятелството, че праща към Украйна все повече от не толкова точните, които попадат в жилищни райони. Призивът към чужда държава да нападне български институции и дипломатически мисии у нас обаче минава всякакви граници.

Не звучи по-миролюбиво и председателят на партията Костадин Костадинов, който, парадоксално, обвинява правителството, че „обслужва чужди интереси“. В началото на май той заяви от парламентарната трибуна: „Това правителство иска война. Щом правителството иска тази война, то ще я получи. Ние, българите, ще му я дадем.“ Костадинов призовава и към гражданско неподчинение.

На Русия в момента изобщо не ѝ е до това да напада България –

тя си има достатъчно проблеми в Украйна, където надеждите за дори символична победа на „специалната военна операция“ се топят с всеки изминал ден. Призивите за нападение, насилие и промяна на конституционно установения ред у нас обаче никак не са безобидни. МВР, изглежда, не си е научило урока, че вербалната агресия има свойството да прераства във физическа, ако не бъде спряна навреме.

„Възраждане“ действа методично, разширявайки заедно с пределите на екстремисткото си говорене и електоралната си подкрепа. Бойко Рашков е по-лоялен към политическите си корени в БСП, отколкото към политиката на правителството, чийто министър е. Самото правителство пък си има достатъчно проблеми, за да се занимава и с вкарването на Рашков в правия път. Всичко това е ясно. Но когато това крехко равновесие престане да може да бъде удържано, нека не се чудим откъде ни е дошло.

Заглавна снимка: Стопкадър от видеоизлъчването на „Дневник“ на предишното изслушване на министър Рашков пред парламента на 13 април 2022 г. 

Източник

Войната в Украйна извади България от хибернацията

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/voynata-v-ukrayna-izvadi-bulgariya-ot-hibernatsiyata/

България ще стане член на Европейския съюз и НАТО през 2022 г. Точно така, няма грешка. Българската държава пребиваваше в състояние на хибернация през всичките тези 15 години след присъединяването ѝ към европейската общност и 18 години от приемането ѝ в Алианса. Поглъщаше евросредства на порции – чрез създадените за целта кръжила от фирми, имитираше превъоръжаване чрез прескъпи договори за военна техника, но така, че руската да остане на въоръжение. В общи линии успя да си създаде имидж на консуматор на преките ползи от двата договора, на пасивен и ненадежден партньор и съюзник.

Войната в Украйна извади принудително от хибернацията българските управляващи, заставяйки ги не просто да изберат отбор, но и да играят в него. Правителството на четворната коалиция не беше готово за суровата реалност – ударите отвън и отвътре. На дневен ред излязоха проблеми, чиито решения не бяха системно и целенасочено търсени досега, като енергийната диверсификация; боеспособността на българската армия; кампанията относно еврозоната (предвид присъединяването от 1 януари 2024 г.); руската хибридна война като национална и европейска заплаха. Тук е и темата за българското вето за Северна Македония, с начертаните от по-рано червени линии в Договора за добросъседство от 2017 г. и грешката тя да бъде оставена „на концесия“ на ВМРО.

Руската агресия в Украйна принуди управляващите да търсят решения за поне част от проблемите, а решенията следва да са два типа – спешни и дългосрочни. Тези процеси са усложнени от непрекъснатите протести на различни браншове – превозвачи, пътни строители, собственици на заведения, полицаи, медицински сестри, местни общности, както и от бързия спад на доверие към управляващите още в края на първите 100 дни и ръста на подкрепата за националконсерватори с пропутински уклон. Наред с това държавните институции са отслабени от години и с традиционно ниско доверие, а върховенството на правото – унизено, което улеснява проникването на руската пропаганда предвид слабия национален имунитет.

Решенията обаче не минават през реформи нито в енергийния сектор, нито в секторите по сигурност и отбрана, нито в здравеопазването. По всичко личи, че е стопирана знаковата реформа в правосъдието – едно от основанията за управление на четирите партии. Правителството действа като изправен до стената човек с опрян в главата пистолет – готово е да обещае всичко всекиму. А обещаващите щедро задължават държавния бюджет с обещанията си. Предстои актуализацията му през юни и вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев съобщи, че се подготвя пакет от антикризисни мерки на стойност 1,5–2 млрд. лв. А при мерките, както се оказва, засега цари пълен хаос – както за отстъпките за горивата, така и за евентуалните данъчни облекчения, преизчисляване на пенсии и др.

Енергийна диверсификация

Европейският съюз, а значи и България, слага началото на раздялата си с руските енергийни суровини. Колко време ще трае дългото сбогуване, е невъзможно да се прогнозира, независимо от обявения финал до 2030 г. да бъдат приключени доставките на руски природен газ, от август т.г. да се спре вносът на руски въглища, както и намерението за ембарго на петрола от Русия (засега осуетено). За най-бедната държава в ЕС, зависима над 85% от руския газ, 70% от петрола и 100% от руското ядрено гориво, това е тежък удар. Със свежо ядрено гориво двата работещи блока на АЕЦ „Козлодуй“ са осигурени в близките две до четири години – диверсификацията там начева с постепенната замяна на касети с гориво на американската „Уестингхаус“ от средата на 2024 г. А нерешеният проблем е липсата на „гробище“ за геологическо погребване на остъкления отпадък, който Русия трябва да ни връща.

Спрените от „Газпром“ доставки на руско синьо гориво за Полша и България през април – заради отказа на страните да плащат в рубли – поставиха управляващите пред необходимостта, първо, спешно да осигурят доставки до края на годината и второ, да подготвят пакет от решения, гарантиращи снабдяването с газ в дългосрочен план. В краткосрочен план изходът е втечнен газ и азерски газ, който обаче ще влиза в пълен обем в края на годината, когато е реалният срок за пускане в търговска експлоатация на интерконектора в Гърция. Правителството съобщи, че по време на посещението си в САЩ премиерът Кирил Петков е договорил „реални доставки на втечнен природен газ към България на цени под тези на „Газпром“, които да започнат от месец юни“. За последно цените на руския газ за България надхвърлиха $1000 за 1000 куб.м.

Но каквито и да са цените на новите доставки, ще бъдат платени. Хранилището в Чирен, сега почти празно, трябва да бъде запълнено преди началото на отоплителния сезон, а топлофикациите, индустриите, хлебозаводите, 150-те хиляди битови абонати, както и газифицираните общини трябва да продължат да получават суровината. Положението ще бъде някак закърпено, въпросът е как ще се договорят количества в дългосрочен план. Договорът с Азербайджан за доставки на 1 млрд. куб.м е 25-годишен, до 2045 г., и покрива една трета от българската консумация. Откъде ще се вземат останалите 2 млрд. куб.м, е въпрос на преговори отсега, но и на политическа воля в коалиция, в която единият от партньорите – БСП, смята Русия за „приятелска държава“. (Какво от това, че България е в кремълския списък на неприятелите?!)

Раздялата с руския петрол ще стане доста по-трудно (и) поради обявеното вече от вицепремиера Василев намерение за вето върху европейското решение за ембарго. В основата му е господстващото положение на „Лукойл“ на пазара за горива и при данъчните складове, а също и като основен доставчик за държавния резерв, в комбинация със страха на управляващите горивата да не поскъпнат значително, което ще взриви нови протести – и инфлация.

Съюзник в НАТО

Прословутият български батальон, за който ратуваха и президентът Румен Радев, и отстраненият военен министър и бивш негов съветник Стефан Янев, се оказа мултинационален. Към него се присъединяват американски, британски и италиански военни – 150 от Великобритания, толкова и от САЩ. Испански изтребители пристигнаха, за да охраняват българското небе. Какво направи България като партньор? Нула, освен декларативни изявления срещу агресора и в подкрепа на Украйна. Чуха се дори предложения за „пълен неутралитет“ (отново най-гласовити бяха от БСП и „Възраждане“) по отношение не просто на война, която руският агресор води за територия, но война срещу международния правов ред и европейските ценности.

На българската върховна власт, каквато е Народното събрание в парламентарна демокрация, обаче дори не му стискаше да гласува изпращане на военна помощ в Украйна и така еднозначно да покаже позиция, изразена вече от останалите държави в ЕС (без Унгария). По този начин се стигна до военнотехническа помощ, при това конкретно упомената – ремонт на военна техника, ако и когато Украйна поиска.

Впрочем в годините назад като че ли българската армия проявяваше повече активност. Мисията в Афганистан например започна още преди НАТО, през 2002 г., когато българският военен контингент се включи в Международните сили за поддържане на сигурността, а след 2005 г. – вече като част от операцията на НАТО „Решителна подкрепа“. Що се отнася до американската операция в Ирак през 2003 г., правителството на НДСВ–ДПС обяви малко преди това, че ще действа като „фактически член на НАТО“. И досущ като британския премиер Тони Блеър – в името на „особените отношения“ със САЩ, се включи в инвазия, чието начало бе аргументирано с лъжа – че режимът на Саддам Хюсеин създава оръжия за масово поразяване.

Как настоящото управление ще разреши основния въпрос – партньор ли е България в ЕС и НАТО, или снишен наблюдател, ще определи по-нататъшното бъдеще. Ако ще позволи на страха и Корнелия Нинова да диктуват условия, по-добре да се разчетворят още отсега. Възможно е избирателите да оценят по достойнство тази смелост. Аргументът, че оставката би отворила път за „Български възход“ на Стефан Янев и „Възраждане“ на Костадин Костадинов, не са състоятелни, ако ще ни предложат съглашателство в името на същото като сега.

Излизането от хибернацията ще е мъчително. България, която е интегрирана със Запада, чиито деца избират да учат на Запад, чиито мозъци изтичат на Запад, чиито гастарбайтери отиват да работят на Запад, още чака чорбаджи Марко да събере фамилията на вечеря, а чорбаджи Мичо Бейзадето да тропне по масата, че Русия не може да се победи. Време е да се излиза от хибернацията – XXI век е.

Заглавна снимка: © Пресцентър на Министерския съвет

Източник

Русия, освободителкa наша

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/rusiya-osvoboditelka-nasha/

Русия пак ни освободи – без да иска, защото целта беше да сплаши. Спря доставките на газ за държава, зависима 90% от тях, свали евро-атлантическата дегизировка на президента Румен Радев и извади лидерското у Кирил Петков и Асен Василев (особено Василев). Случи се онова, което нито един български политик не посмя да извърши поради зависимости, раболепие пред Кремъл и лична изгода.

Без руски газ корупцията намалява

Москва прекрати газовите доставки за България в опит за политическа дестабилизация, след като правителството отказа да заплаща в рубли синьото гориво. Така най-зависимата от руски газ държава в ЕС бе наказана да купува суровина, чийто доставчик да не е „Газпром“, да търси партньорства със съседни европейски държави, да бърза да приключи проекти с над 10-годишна давност, какъвто е интерконекторът с Гърция. Тоест да прави всичко онова, което българските държавници досега трябваше да направят в името на националните интереси.

Както и за първата си свобода, донесена ѝ покрай битката за черноморските проливи, и за тази България ще плати скъпо. Окупационният дълг за Освобождението е изчислен на 89 640 000 злaтни лeвa (32 тона злaтo), от които Княжество България изплаща близо една трета. За окупацията след Втората световна война България плаща над 133 млрд. лв. – или над 300 милиона тогавашни долара. Според публикацията на „168 часа“ сумата за издръжката на съветските офицери и войници в периода 1944–1947 г. варира между 375 млн. и 1 млрд. лв. месечно – за сравнение, българският бюджет е бил около 42 млрд. лв. А освен българските архиви, Червената армия изнася в Русия и 164 завода.

За спрения руски природен газ българските данъкоплатци, най-бедните в ЕС, също ще платят скъпо. Колкото и Комисията за енергийно и водно регулиране да сдържа увеличението на синьото гориво, топлофикациите не може да продължат да купуват твърде скъп газ и да продават на клиентите си на много по-ниски цени. Така че алтернативни доставки означават по-скъпо парно, още по-скъп хляб, намалена конкурентоспособност на продукция, произвеждана от стъкларската, металургичната и торовата индустрия, нови затруднения за газифицираните общини да плащат още по-високи сметки за консумирано синьо гориво на детски и социални заведения, на местни управи. Добрата новина е, че консумацията в България е малка – 3–3,5 млрд. куб.м, които няма да е проблем да се осигурят.

А инфлацията ще подхвръкне още – никой не е посмял дори да изчисли с колко. Преди новината за спирането на доставките Международният валутен фонд прогнозира за България двуцифрена инфлация от 11% тази година и растеж, не по-висок от 3%, заради енергийната зависимост от Русия.

Ако България успее да се откаже от руския газ, то и корупцията силно ще намалее. Монополизмът на „Газпром“, крепен от българските правителства, бавенето на интерконекторите със съседните държави – това не се прави от любов към Русия. От времената на следосвобожденска България до наши дни – нищо ново.

… Ако руската дипломация, ако чиновническа Русия да не плащаше богато-богато и не поддържаше всичките вагабонти и предатели в България, то селото би било мирно. Що нещо пара, колко шиника рубли е предадено и платено на тия черни и мерзки души, като захванеш от Цанкова и свършиш с Кронослав Херуц! 

Захарий Стоянов, 1887 г.

Договорът с „Газпром“ изтича в края на 2022 г. и ако не се подпише нов, част от българския елит – политици, енергетици, анализатори, журналисти, инфлуенсъри – ще изгуби хранилките си. А за България ще е една зависимост по-малко. Остават петролът и доставките на свежо ядрено гориво, за които ще има нов търг през 2024 г.

И президентът пак вдигна юмрук

Руската агресия, спрените доставки на руски газ и евентуалното изпращане на оръжие в Украйна накараха президента отново да вдигне юмрук. Този път срещу „своите“, с които допреди година беше в един окоп – Кирил Петков и Асен Василев. Започна демаскирането на Радев, чийто рейтинг литна нагоре с протестите през лятото на 2020 г., свалянето на ГЕРБ от власт и осеммесечното управление на служебните му кабинети. Не че се е крил особено, но преди войната в Украйна прокремълският щемпел не личеше толкова.

Да, помнят се „Крим е руски, какъв да е!“ – реплика, хвърлена в момент, в който назряваше нахлуването в Украйна, настойчивостта българските МиГ-29 да продължат да се ремонтират в Русия, противопоставянето на руските санкции и на разполагането на натовски войски в България, а сега и съпротивата срещу (евентуално) изпращане на оръжие за Украйна. На 5 май ще се появи и новата партия от националконсерватори на бившия му съветник Стефан Янев, който споделя същите възгледи.

Анализатори и политици вече определиха спирането на газовите доставки от Русия не просто като инструмент за дестабилизация на България, а и като пореден опит за ерозия на европейското единство. Подкрепата за подобна политика – директна или индиректна, включително призиви и внушения да се плаща за газа в рубли – означава ни повече, ни по-малко диверсия срещу ЕС. Под претекст, че е загрижен за благосъстоянието и живота на българите, Радев направи тъкмо това, споменавайки и фалшивата новина за Австрия, че уж се съгласила да плаща в рубли за руския газ и така да гарантира своята сигурност.

„Правителството дължи категоричен отговор на гражданите, които му гласуваха доверие, чии интереси обслужва – техните или нечии други. Крайно време е правителството да даде ясни доказателства, че осъзнава и отстоява българския суверенитет и в своята политика се води от българския национален интерес“, каза Радев, преди да замине на официално посещение в Испания. Изявлението му предизвика коментари в социалните мрежи, приканващи го да направи същото.

За няколкото минути пред микрофоните на журналистите той критикува не само доскорошните си съратници, но и лидерката на БСП Корнелия Нинова, с която са в нескрита вражда от година. И Радев, и Нинова са срещу изпращането на оръжие на Украйна, а БСП дори не излъчи свой представител в делегацията в Киев, водена от премиера Петков. „Аз недоумявам как министърът на икономиката ще обясни на българите и на левите хора, които винаги са били срещу войните, че българското оръжие подхранва този конфликт“, заяви Радев.

Нинова не му остана длъжна:

… ще трябва Вие да обясните на тези, които два пъти Ви издигат и избират за президент, какви договори за износ на оръжие е подписало Вашето служебно правителство. Защото и сега разрешения за износ се издават въз основа на подписаните тогава. И много добре знаете, че дестинациите и тогава, и сега са същите – над 50 държави и нито една не е Украйна. 

Но тя също така поиска да обясни защо напада яростно „Продължаваме промяната“ – „отрочето, което създадохте, за да убиете БСП“, и откъде се появи този синхрон с Борисов.

Радев няма какво да губи, няма да се явява на избори, очаква го гарантиран 5-годишен мандат. Но всъщност изгуби – гласовете на онези млади хора, които излязоха на площада пред Президентството, за да защитят правовия ред, и които го подкрепиха за втори мандат. Може да се окаже, че онова лято на 2020 г. ще е върхът в политическата му кариера – и вече слиза по стълбата.

В същото време той помогна на „отрочетата“ си – без да иска, също като Русия. Никога досега от началото на своята политическа кариера Кирил Петков и Асен Василев не са проявявали по-голямо лидерство от сблъсъка си с президента.

Позицията, която г-н Радев изрази, че давайки оръжие, ние продължаваме конфликта, е позорна, защото в нея имплицитно стои разбирането, че Русия ще победи в този конфликт и че е нормално и добре Русия да победи. Аз смятам, че Украйна ще победи в този конфликт и ние трябва да ѝ помогнем. (…) Ние трябва да помогнем на Украйна, защото алтернативата е първо Украйна, а след това цяла Източна Европа да станат отново васални придатъци, което това правителство няма да допусне.

Това обяви вицепремиерът и финансов министър Асен Василев на пресконференцията в сряда. Сега остава да видим как Василев и Петков ще преминат от думи към дела.

Следващата седмица се очаква парламентът да гласува и подкрепи изпращането на оръжие на Украйна. Най-сетне премиерът заяви категорично, че „Продължаваме промяната“ ще подкрепи такова решение. „Демократична България“ съобщи, че ще внесе предложението на 4 май. По всичко личи, че то ще събере необходимата подкрепа – има заявка и от друг от партньорите в управляващата коалиция – „Има такъв народ“. Миналата седмица лидерът на ИТН Слави Трифонов заяви във Facebook, че „ако има червена линия, аз съм от страната на тези, които смятат, че Украйна трябва да бъде подпомогната по всякакъв начин – включително с оръжие“.

Кои остават от другата страна на червената линия – Радев, Янев, Нинова, Костадин Костадинов. И за тази демаркационна линия също трябва да благодарим на Русия.

Заглавна снимка: Стопкадър от видеоизлъчване на „Дневник“ от пресконференцията на Кирил Петков и Асен Василев на 27 април 2022 г.

Източник

Военната помощ за Украйна – тест за националното ни достойнство

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/voennata-pomosht-za-ukrayna/

Три дни преди Русия да нахлуе с войските си в Украйна, в интервю пред БНР Иван Костов изрази опасение, че някои от партиите в управляващата коалиция могат да развалят правителството, за да останат верни на българо-съветската дружба. Бившият премиер изрази и недоумението си защо на Консултативния съвет по национална сигурност, проведен седмица по-рано, президентът не е поискал единство от партиите, още по-необходимо в държава като нашата: със слаба политическа система, липса на върховенство на закона и огромна зависимост от руските енергийни доставки. Ще се сбъдне ли прогнозата на Иван Костов?

Тази седмица Комисията по външна политика в Народното събрание трябваше да обсъди проект на „Демократична България“ за изпращане на военна помощ на Украйна, за което настояват и от ГЕРБ. Но обсъждането беше отложено, а от парламентарната трибуна Кристиан Вигенин призова темата да бъде „свалена от обществения дебат“. Депутатът от БСП предупреди, че социалистите са готови да напуснат кабинета, ако правителството реши да изпрати оръжие и боеприпаси на украинската армия. Тази позиция представители на партията не спират да повтарят като мантра в различни медии. Корнелия Нинова определи темата като червена линия за БСП и заяви, че като министър на икономиката тя няма да подпише нито един такъв договор.

Това обаче не означава, че българско въоръжение не се изнася за Украйна от 2015 г.,

както твърди лидерката на социалистите, защото всеки експерт в тази сфера знае как се реализира износ на оръжия в зони с реален или потенциален риск от военни действия, дори и в държави от ембарговия списък. Схемите действат и са добре познати на политиците.

Дори да се промени законодателството и държавата да бъде задължена да проследява крайния получател на изделията по съответната търговска сделка, пак ще бъдат намерени начини българско оръжие и боеприпаси да стигнат до Украйна или други страни, в които се водят военни действия. А официалните власти ще продължават да се държат като „ни лук яли, ни лук мирисали“ и ще опровергават съобщения като това на ТАСС от 20 февруари т.г., за използвани от украинската армия гранатомети и снаряди с марката на казанлъшките заводи „Арсенал“.

Нинова заяви, че след 2015 г. и подписването на Минското споразумение междуведомствената комисия за експортен оръжеен контрол не е издала нито едно разрешение за износ на оръжие, стоки и технологии с двойна употреба за Украйна. Но със сигурност в краткия си мандат като вицепремиер и председател на тази комисия Корнелия Нинова е подписала не един и два договора с чужди фирми за продажба на боеприпаси и въоръжение, част от които най-вероятно са били предназначени за украинската армия.

Противно на поговорката „Не ме слушай какво говоря, а ме гледай какво правя“, добре е да чуваме какво казват политиците. Защото понякога изпускат думи или фрази, които противоречат или дори разобличават тезите, защитавани от тях публично. Така например в интервю пред БНТ в сряда зам.-председателят на ПГ на БСП Драгомир Стойнев заяви, че партията е против директното изпращане на военна помощ за Украйна. Думата „директно“ прозвуча издайнически и показа, че социалистите не биха имали нищо против Украйна да получи оръжие и боеприпаси от България, ако това става без решение на правителството и без санкция на Народното събрание.

Голяма част от страните в свободния свят подкрепят Украйна с всякакъв вид въоръжение за спиране на руската офанзива.

С обявените от американския президент Джо Байдън допълнителни 800 млн. долара общият размер на военната помощ на САЩ от началото на войната достигна 2,4 млрд. долара. Япония изпраща в Украйна голяма пратка военно оборудване, което се случва за първи път от 75 години. Това е наложило правителството да приеме поправки в конституционните правила за осигуряване на военна помощ за воюващи страни.

Дори Германия, последователна в политиката си да не изнася оръжия в зони на военни действия заради все още неизживения си комплекс от Втората световна война, наруши принципите си и изпрати противотанкови гранатомети и ракети „земя–въздух“ от запасите на Бундесвера. А преди това – и 5000 военни каски, което кметът на Киев Виталий Кличко определи като „шега“.

В тези страни, за разлика от България, преобладаващата част от обществото стои зад решенията и действията на своите правителства, а също така не споделя една от кремълските опорки: че всяка военна помощ за Украйна е равносилна на включване във войната и носи заплаха от руска агресия. На 30-тия ден от началото на войната премиерът Кирил Петков заяви от Брюксел, където участваше в заседание на Европейския съвет, че 84% от българите не подкрепят военна помощ за Украйна и правителството се съобразява с преобладаващото обществено мнение.

Това ще е символичен акт, ние едва ли ще дадем такова въоръжение, че да променим войната. Въпрос на позиция. Нашата е силна, разговарях със Зеленски, който ми благодари, че войските му ще се бият по-спокойно, знаейки, че техните семейства са на безопасно място в България вследствие на хуманитарната подкрепа, която оказваме.

Но така ли е всъщност? Едва 80 000 от милионите украински бежанци са пристигнали в страната ни и само 60 000 от тях са подали молби за временно убежище. А преди седмица Мариана Тошева, новата директорка на Агенцията за бежанците у нас, забрани на украинците международната закрила, която включва и хуманитарен статут. Това според неправителствени организации лишава бежанците от права и най-вече от възможността за лечение на онкологично болните, затова гражданските организации обжалват пред съда тази заповед.

Позицията на българското правителство остава непроменена и след констатираните масови военни престъпления на руската армия, която след отстъплението си от Буча, Бородянка и други украински градове остави улиците затрупани с простреляни и опожарени трупове на цивилни хора, изнасилени жени и деца, ограбени и опустошени домове. Такава позиция не може да бъде наричана „силна“. Тя е дълбоко лицемерна позиция на снишаване, която с нищо не отговаря на високите очаквания към това правителство, което издигна моралните качества на пиедестал.

Ако приемем за достоверни резултатите от анкетата в предаването „Референдум“ на БНТ, според която 62,7% от българите искат широк парламентарен дебат за изпращането на военна помощ в Украйна, настояването на БСП да няма такава дискусия изглежда странно. Най-вероятно те се страхуват да участват в нея, защото знаят, че основният им аргумент „Ние искаме мир, а не война“ е напълно несъстоятелен, дори смешен. Но както стана ясно от интервюто на Корнелия Нинова пред bTV в четвъртък, социалистите са и против международните санкции срещу Русия, и против спирането на руските газови доставки, и против изгонването на посланик Митрофанова, защото това щяло да означава скъсване на дипломатическите ни отношения с Руската федерация.

Така БСП открито застана на страната на агресора и се нареди до антиевропейската и антинатовска партия „Възраждане“,

която вее руски знамена, докато оплаква националните ни интереси, уж предадени от останалите политически сили, лоялни към партньорите ни от Вашингтон и Брюксел. Позицията на БСП не може да бъде друга, защото и без това стопяващият ѝ се електорат гледа вече с едно око към „Възраждане“, а битката между двете партии на следващите избори ще е за всеки глас. В нея проруската партия на Костадинов е с едни гърди напред, защото не е принудена да играе двойни роли като БСП и има шанс да обере целия протестен лявоекстремистки вот.

Дори България да не изпрати военна помощ за Украйна, темата няма да стане препъникамък за правителството. С проекта си за решение „Демократична България“ показа своята позиция, но няма да изнудва коалицията и да заплашва с напускането ѝ, защото Иван Гешев още е главен прокурор, а съдебната реформа не свършва само със закриване на специализираното правосъдие и с промяна в структурата и дейността на Антикорупционната комисия. Затова пък има немалко други конфликтни теми, които могат всеки момент да взривят управляващото мнозинство.

Питам се: дали ако през 1999 г. Иван Костов мислеше за стабилността на правителството и съобразяваше русофилските настроения в обществото, той щеше да откаже преминаване през българското въздушно пространство на руски военни самолети, които бързаха да завземат летището в Косово преди частите на КейФОР? И колко му е струвало да вземе толкова непопулярно от тогавашна гледна точка решение?

В интервюто си пред БНР от 21 февруари т.г. бившият премиер и лидер на СДС оприличи агресията на Русия срещу Украйна на двубоя между Голиат и Давид.

Колко факта трябва да има пред очите на българското общество, за да осъзнае, че Русия е агресор? Нахлуха в Грузия, окупираха част от Молдова, окупираха Крим, подпомагат отцепването на части от Донецк и Луганск. Това е Голиат, прави каквото си иска.

Дано цената на това проглеждане да не е тежка, защото няма да я платят само путиноманите, а всички българи.

Заглавна снимка: Diego González / Unsplash

Източник

Кой проверява скъпоценните инвеститори

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/koy-proveryava-skupotsennite-investitori/

Gemcorp Holdings Ltd. не може да е инвеститор в чиста енергия в България – дори и с един лев. Не и по закон. Освен ако не извърши някои действия и не разкрие действителните си собственици – физически лица.

Защо? Защото журналистите от разследващото издание BIRD разкриха, че Gemcorp Holdings не присъства във фирмения регистър на Великобритания, а от 2016 г. е регистрирана в офшорната зона на остров Джърси. А Законът за икономическите и финансовите взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, забранява на офшорките да участват в 28 дейности, сред които и дейността с възобновяеми енергийни източници. (Чл. 3, ал. 26: „На дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, и на контролираните от тях лица се забранява пряко и/или косвено учредяване или участие в лице, което извършва дейност по Закона за енергията от възобновяеми източници.“) Това е същият онзи закон на ДПС, чийто вносител се яви и Делян Пеевски.

Производството на чиста енергия е предвидено в меморандума, подписан между Gemcorp Holdings, американската IP3 Соrроrаtіоn и българското правителство, регламентиращ сътрудничеството между страните относно планирането и изпълнението на проекти за производство на чиста енергия, алтернативни и стратегически доставки на газ, сигурност на енергоснабдяването, развитие на ядрената енергетика, проучвания за изграждане на хибриден индустриален комплекс на територията на „Марица-изток“. Става въпрос за инвестиции от 1 млрд. долара в българската енергетика. Вестник „Сега“ отбеляза липсата на медийно разгласяване на подписването – странно, на фона на нескритото желание на управляващите да се хвалят с постиженията си. В същото време мястото на подписването – Гранитната зала на Министерския съвет, е особено тържествено и придава значимост на едни добри намерения. Защото меморандумът е именно това: жест на добра воля.

Любопитното е, че според официалните прессъобщения упоменатата компания е регистрираното в елитния лондонски квартал „Мейфеър“ дружество Gemcorp Capital Management, но финансовото издание Seenews съобщи, че след молба от чуждестранната фирма информацията е коригирана – подписала е компанията Gemcorp Holdings. В правителствените прессъобщения обаче се запазва наименованието на Gemcorp Capital Management.

Макар да е било само уведомено за кандидат-инвеститорите, управляващото мнозинство отхвърли вчера предложението на ГЕРБ и ДПС да бъде създадена анкетна комисия, която да проучи кой стои зад Gemcorp. По-рано вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев заяви: „Gemcorp дойдоха при нас с представители на Американското посолство.“ Присъствието на търговското аташе за него било гаранция, че зад дружеството стои съответната държава. Да не би Василев да се е объркал – какво прави американско търговско аташе при британска компания, или може би е имал предвид американската фирма в меморандума IP3 Corporation?!

Здравей, Gemcorp!

Човекът, който подписа меморандума от името на Gemcorp, е познато за България и бизнес общността лице. Атанас Бостанджиев оглавяваше VTB Capital – звеното за международни инвестиции на втората по големина руска банка ВТБ („Внешторгбанк“). VTB Capital, оглавявано от Бостанджиев, държеше дял от 9,99% в КТБ, участваше и в „Булгартабак Холдинг Груп“ и БТК.

През 2014 г., когато рухва КТБ, Русия анексира Крим, а в Източна Украйна се създават двете сепаратистки републики, много руски банки и капитали попадат под санкции. Войната в Украйна днес само увеличи този брой, сред който е и ВТБ. Атанас Бостанджиев напуска VTB Capital през 2014 г. и създава Gemcorp Capital Management в Лондон, който дори поиска да спасява КТБ през есента на 2014 г. заедно с Оманския фонд, също акционер в банката.

Според публикация на Financial Times от тази сряда руският олигарх от арменски произход Алберт Авдолян, подкрепян от санкциониран руски държавен производител на оръжие, е предоставил капитал на фонда през 2014 г. „Gemcorp стартира с 250 млн. долара, предоставени от компания, контролирана по това време от Авдолян и тогавашния му бизнес партньор Сергей Адониев“, пише FT. Компанията не е обявила този начален капитал, а случаят „илюстрира сложните и припокриващи се интереси на руски бизнесмени, които инвестират активите си в Лондонското сити“. Изданието отбелязва, че „парите идват от продажбата на Авдолян и Адониев на телекомуникационна компания, подкрепена от „Ростех“ – разрастващ се държавен отбранителен конгломерат, чиито танкове, бомби и ракети са били използвани за атака на Украйна“.

Адониев прекратил участието си в Gemcorp през 2015 г., а Авдолян се изтеглил през 2020 г., когато служителите на дружеството станали собственици на капитала. Нито Адониев, нито Авдолян се намират под санкции. От 2014 г. под санкции е друг, за когото FT твърди за връзки с Авдолян – изпълнителния директор на „Ростех“ Сергей Чемезов, близък приятел на Путин. С руския президент живеели в едно жилище, докато служели в частите на КГБ в бившата ГДР. Пред FT Авдолян не оспорва, че се познават с Чемезов, но отрича всякакви съвместни инвестиции в Gemcorp.

След разкритията на BIRD, Gemcorp Holdings увери в официално изявление, че в дружеството няма никакви руски пари, тъй като още през октомври 2020 г. руският инвеститор се е изтеглил, а дяловете му са били изкупени от служителите на компанията. „Ние с гордост можем да заявим, че в резултат на изкупуването на управлението, към настоящия момент Gemcorp Holdings Limited (GHL) е 100% собственост на своите служители и е базирана в Лондон, Великобритания“, съобщават от компанията. Не споменават остров Джърси.

FT изнася любопитни факти. Преди мениджърският екип на Gemcorp да изкупи дяловете на Авдолян през 2020 г., един от фондовете на инвестиционната компания предоставил заем на компания, контролирана от Авдолян, за проект за втечнен природен газ в руския Далечен изток. След излизането на Gemcorp от заема през 2021 г., проектът за LNG получил финансиране от „Новикомбанк“, банката на „Ростех“, сега под международни санкции след инвазията на Русия в Украйна.

Има и още. Как Бостанджиев е говорил на първата инвестиционна среща на върха Русия–Африка в Сочи през 2019 г., на която Путин също говори и подписа няколко сделки с африканските лидери. Бостанджиев и друг представител на Gemcorp са били сред малкото западни бизнесмени, участвали във форума. На тази среща на върха подкрепяният от държавата Руски експортен център е обявил старта на търговска програма за 5 млрд. долара, насочена към Африка, която да се управлява от Gemcorp и подкрепяните от държавата банки ВТБ и „Сбербанк“.

Високо напрежение за националната сигурност

Има ли инвестиции, опасни за националната сигурност? Безспорно. Да вземем Черна гора и китайския заем за магистрала, заради който малката балканска държава едва не фалира – и сигурно щеше да го направи, ако не беше помощта на ЕС. Но в други държави, като Канада например, има издаден специален наръчник, а правителството може да спира или ограничава инвестиции при опасения за националната сигурност. Като гражданин на Канада допреди година премиерът Кирил Петков би могъл да се поучи от канадския опит. Съединените щати също имат закон, който дава право на правителството да се намесва или спира сделки, включително между частни компании, ако правителството прецени, че са опасни за националната сигурност. Така например беше предотвратена сделка, при която NASDAQ щеше да продаде 19,99% от своите акции на държавната Дубайска борса.

Ако българската държава, в частност спецслужби, данъчни и други институции си бяха на мястото, нямаше да допуснат офшорната вълна инвестиции, навлязла през приватизацията. В много голяма степен това бяха средства, получени от корупция, укриване на данъци и с криминален произход, изнесени на предпочитания тогава Кипър и влезли обратно за придобиване на държавни активи на ниски цени. Международни журналистически разследвания, като Pandora Papers например, доказаха онова, което бе публична тайна в България – че към 2017 г. собствениците на Първа инвестиционна банка Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев са притежавали офшорките зад „Юлен“, „Витоша ски“, „Надин“, ПСТ и др., когато компаниите са имали големи заеми към ПИБ.

Ако българската държава и институции си бяха на мястото, делът от 9,99% на руската държавна ВТБ в българската частна КТБ можеше да не бъде допуснат. Много аргументи може да бъдат изтъкнати. През 2013 г., когато ВТБ, известна още като „банката на Путин“, придоби дял в българската банка, КТБ вече беше петата по големина банка в България и беше листвана и търгувана на Българската фондова борса. Тя беше станала толкова голяма благодарение на неустоимото желание на държавните енергийни фирми, на държавни транспортни компании, на министерства, общини и агенции да държат парите си в нея. Така руският акционер имаше възможност да получава ценна информация за зависимата близо стопроцентово от руски енергийни суровини България, следейки движението на парите на държавните енергийни фирми и тяхното финансово състояние.

Защо е толкова важно да се разбере кой стои зад Gemcorp Holdings и другата компания, включена в меморандума – американската IP3 Соrроrаtіоn? България е в навечерието на своя енергиен преход, огромна трансформация, за която са отделени и най-много средства в Плана за възстановяване и устойчивост – над 45% от 6,6 млрд. евро. Компания като Gemcorp няма експертност в енергийни проекти, има друга – в износ на зърно, техника, медицински консумативи и заеми за африкански държави.

От Gemcorp отричат да имат отношение „към анонсирани от правителството намерения за изграждане на завод за батерии в страната“ (част от Плана за възстановяване). „Намерението ни е да подпомагаме с частни капитали и инвестиции проекти, които осъществяват енергийния преход и енергийната независимост на страната и които съдействат за изграждането на зелени и климатично неутрални енергийни мощности, в съответствие с европейските политики за Зелен преход и трансформация“, заявяват от компанията.

Впрочем проверка заслужава и втората компания от меморандума – американската ІР3 Соrроrаtіоn, основана през юни 2016 г. от трима бивши американски генерали. Не е ясно с какво се занимава, освен че работи в областта на сигурността на енергийните системи, финансиране на обществени поръчки за мащабна инфраструктура, подобряване на перспективите за ядрената енергия и инструменти за енергиен преход. Конкретни проекти не са посочени на сайта ѝ.

ІР3 Соrроrаtіоn се появи в доклад на американски конгресмени демократи от 2019 г. Според него по време на президента Тръмп корпорацията искала да осъществи трансфер на ядрени технологии от САЩ в Саудитска Арабия за използване в американско-руски проект.

Преди да подписва меморандум за инвестиции в енергетиката, е добре правителството да обясни къде точно иска да стигне България в енергетиката. За целта все още я няма обещаната по време на коалиционните преговори енергийна стратегия. Към момента енергетиката е монопол на българската държава. Зеленият преход ще разбие този монопол, тъй като ще го замести с мощности, собственост на частни компании. Така, от една страна, политиците ще изгубят инструмент за влияние, но също и за корупция. От друга, това означава, че регулаторите трябва да са абсолютни надеждни.

Чии ще са новите мощности и с чии пари ще бъдат построени, е въпрос на национална сигурност.

Заглавна снимка: © Министерство на енергетиката

Източник

Сезонът на путлеристите*

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/sezonut-na-putleristite/

Политическата сила, която трайно увеличава подкрепата си за последните три месеца, е „Възраждане“. В управляващата коалиция „Продължаваме промяната“, „Има такъв народ“ и БСП отчитат спад, а „Демократична България“ спира растежа през март. ГЕРБ и ДПС удържат. Това показва проучване на агенция „Тренд“, проведено по поръчка на в. „24 часа“ за периода 5–12 март 2022 г. сред 1007 пълнолетни лица.

Така най-кресливата, патетична и с прокремълски уклон група в българския парламент бележи ръст, който я изкачва по-близо до спадащите ИТН, ДБ и БСП. Да се притесняваме ли, че „Възраждане“ избуява, докато руски бомби разрушават жилищни сгради и болници в Украйна, а бежанският поток от жени, деца и възрастни хора приближава 3 милиона за три седмици?

Войната на Путин е увеличила негативното отношение към Русия на 40% от анкетираните българи, но не и на тези, които са привърженици на БСП и „Възраждане“. И макар 61% от респондентите да не оправдават руската агресия, а повече от две трети да подкрепят приема на украински бежанци, 77% не одобряват намеса на НАТО на страната на Украйна. Ето тази нива орат от „Възраждане“. На този терен ще лагерува и бъдещият политически проект, центриран около Стефан Янев – бивш генерал от натовска армия, бивш служебен премиер, бивш министър на отбраната, но несъмнено все още президентски кадър.

Заради войната и промяната на настроенията на преден план излизат друг тип пропагандни внушения, а бяло-синьо-червеното с двуглавия орел просто прозира зад тях. Проектират се клишета като „български национален интерес“, „опасност за България“, „външни интереси“ и др., чиято цел е да внушат алиенация от общностите, в които България е член – НАТО и ЕС. Затова и не се споменава България в контекста на съюзник и партньор в тях. НАТО неизменно е някаква чужда, имагинерна и лоша сила. С реториката си за напускане на Алианса Костадин Костадинов и „Възраждане“ не излизат от обувките на предшествениците си. Но и те ловко сменят интонацията. В декларация от името на парламентарната група Костадинов заяви тази седмица:

Българското правителство не е способно да прозре, че съюзниците ни правят всичко необходимо да ни водят към един военен конфликт, в който ние нямаме роля, който се води по източната границата на Алианса и заплашва да превърне България във фронтова линия. Отбраната на страната ни се предоставя в момента в ръцете на чужди войски и чужди генерали. 

Костадинов, уличен от Украйна като руски шпионин, питаше как предстоящата визита на шефа на Пентагона Лойд Остин в България подпомага националната сигурност.

В този дух са шлифовани и тезите на Янев – той не говори за излизане от Алианса, а за решения (на Алианса), които са вредни за България и несъвместими с българския национален интерес, а правителството, което ги налага, обслужва тези чужди и пагубни интереси. Прицелва се в електорат, който не е така радикален, но е умерено русофилски, а даже да не симпатизира особено на Москва, е против България да се замесва под каквато и да е форма в каквото и да е противостоене на Кремъл. (Тон за „неутралитета“ даде президентът Румен Радев.) „Бъдещата партия на Стефан Янев има потенциал, защото се позиционира в едно широко поле в българското общество – не толкова проатлантическо и не толкова проруско“, коментира по БНР и Евелина Славкова от „Тренд“.

Оказва се, че през всичките тези 18 години от приемането на България като член на НАТО нейният генералитет трайно я е придърпвал не просто встрани, а на изток. Това поведение е било в унисон с действията на правителствата ѝ, все едно кои, да се правят на атлантици, докато се покланят на кремълския Бащица. Тази пародия на евро-атлантическо партньорство можеше да продължи още дълго, но преломните времена, настъпили с войната в Украйна, изискаха да бъде сложен край на ерзацполитиката. Новият министър на отбраната, доскоро представител на България в Алианса, зае недвусмислена позиция по отношение на участието на натовски войски на българска територия. „Няма как да запълним дефицити, без да работим със съюзниците ни от НАТО на наша територия“, заяви Драгомир Заков в Брюксел.

Бившият вече военен министър Стефан Янев до последно отстояваше тезата, че нито един чужд (да се разбира натовски) крак няма да стъпи тук. Елементарно, предвид факта, че стъпва заради съвместни учения например. Неговият патрон в политиката – президентът Радев – несдържано и на висок глас поиска охраната на небето да е от български пилоти, със самолети на българската армия, и упорито отказва други. В момента годни да летят са едва 8 от общо 15 самолета МиГ-29, три от които са учебни. А за пилотите ни самият Радев беше констатирал, че нальотът им е крайно недостатъчен в момента. Ниския брой часове за летене отчете преди време и командирът на авиобаза „Граф Игнатиево“ – бригаден генерал Николай Русев, за 2021 г. Според минимума трябва да е 1000 часа годишно, а при българските летци е в пъти по-малко.

Но само преди пет години – през 2017 г., тези двама радетели на българщината и воини от българската армия са констатирали нейната частична боеспособност. В доклад, приет през април с.г., е отбелязано, че за първи път армията ни е в състояние само частично да изпълнява задълженията си за гарантиране на териториалната цялост и суверенитета на страната. Като служебен министър на отбраната тогава ген. Стефан Янев е посочил причините: „Основното – недофинансиране на армията последните години, което води до недостиг на личен състав от порядъка между 25 и 30% от необходимите хора в отбраната и въоръжените сили“. Потвърдил го е и президентът Радев:

Въоръжените сили са в състояние само частично да изпълняват задачите по мисиите, произтичащи от конституционните задължения по гарантиране на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на страната. Причините са до болка познати – липса на съвременна техника и въоръжено оборудване, липса на средства за пълноценна бойна подготовка, нисък социален статус на военнослужещите и застрашителен отлив на личен състав. 

Нищо не се е променило в следващите пет години. Е как тогава да оставим на такава армия да пази българския суверенитет – това не вреди ли на българския национален интерес?!

Очевидно предстоят решения, които няма да се понравят на тези 77%, които не одобряват намеса на НАТО и респективно – замесване на България. Министърът на отбраната Драгомир Заков вече намекна, че ще има такива решения, които не печелят гласове. Българското правителство омекна под вътрешния натиск и не изпрати никаква военна техника, муниции и материали на Украйна – под натиска и на коалиционния партньор БСП, чиято лидерка Корнелия Нинова заяви, че няма да го допусне.

Така България остана малцинство в ЕС, заедно с Австрия, Кипър, Малта и Унгария, които също не изпратиха военна помощ. Все държави, в които руското влияние не е тайна за никого. Кипър, който се оказа убежище за руски пари, но също и място за продажба на „златни паспорти“ на руснаци, както и Малта – и двете държави са замесени в скандали за пране на пари с евразийски произход. Австрия, чието правителство падна преди две години заради корупционен скандал, който водеше към руски олигарх. Що се отнася до Унгария, нейният премиер Виктор Орбан се срещна през февруари т.г. за 12-ти път с руския президент Путин за 12-те години, откакто управлява държавата.

В тази „компания“ на държави, оказали скромна подкрепа на Украйна, се оказа и България. Но това не попречи на премиера Кирил Петков да каже, без да му мигне окото, че вицепрезидентката на САЩ Камала Харис му се обадила, за да му благодари за българската помощ за Украйна (думите са изречени на традиционната годишна среща на бизнеса с правителството, организирана от „Икономедиа“). В профила си във Facebook тя съобщи нещо различно от изявлението на Петков и идентичното правителствено прессъобщение.

Заради БСП бе оттеглена и номинацията на Тодор Тагарев за министър на отбраната. Преди Стефан Янев да бъде освободен от поста, в парламента мина разпоредбата в бюджета за т.г., с която 80 млн. лв. се дават за ремонт на старите руски изтребители МиГ. А президентът Радев за пореден път запита кога и къде ще се ремонтират самолетите (заради санкциите срещу Русия няма как да се дадат милионите отново на „Авионамс“).

България не е разрешила проблема с руската военна техника, но пък се справи с друг – обяви излизане от Международната инвестиционна банка, известна още като „банката на СИВ“. Полша я напусна още през 2000 г., а заради войната в Украйна Чехия и Румъния също съобщиха, че предприемат стъпки за излизане от МИБ. България е сред трите държави, които са най-големи акционери в банката – заедно с Русия и Унгария, но българското правителство обяви решението си да прекрати участието си в началото на март. Изпълнителен директор на банката е Николай Косов, известен с близостта си до Путин.

Любопитна подробност е, че точно преди да бъде одобрено новото правителство, на 12 декември, неделя, Стефан Янев свика извънредно заседание, на което служебното правителство реши България да увеличи вноската си в банката на СИВ с 42 млн. евро. Парламентът не успя да одобри това решение, но и без него не е ясно какво ще стане с вложените досега над 120 млн. евро.

С БСП в управлението, „Възраждане“ в парламента и Румен Радев в Президентството се създават добри условия за новия политически проект на Янев. Президентът се оказа плодовит баща на политически проекти. Зареди батериите на „Продължаваме промяната“, а сега – и на поредната генералска партия.

Но освен за появата на още „путлеристи“, войната в Украйна, санкциите за Русия и последващата международна изолация за режима в Кремъл може да се окажат възможност за България да прекрати своите зависимости от Москва – както енергийната, свързана с доставки на газ и ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“, така и за ремонтите на руската военна техника. През тези зависимости се внасят корупция и политически шантаж.

Договорът за доставки на руски газ изтича в края на 2022 г. Вчера по bTV председателят на Съвета на директорите на „Булгаргаз“ Иван Топчийски обяви, че правителството има план да замени руския газ с други доставки от догодина (втечнен газ, азерски газ). Тези български намерения са и в контекста на европейските – съгласно плана RePowerEu за постигане на енергийна независимост на ЕС от руските суровини до 2030 г. Известни са и плановете през 2024 г., когато трябва да е новият търг за ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“, да бъде избран друг, неруски доставчик.

Това са амбициозни намерения, чието изпълнение може да застраши стабилността на правителството. Но е време да се пристъпи към тях.

* Новият сленг роди термина „путлерист“, който съчетава в себе си последовател на Путин и Хитлер.
Заглавна снимка: Румен Радев и Стефан Янев при представянето на състава на служебното правителство на 16 септември 2021 г. © Министерски съвет на Република България

Източник

Какво, ако закрием спецслужбите

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/kakvo-ako-zakriem-sluzhbite/

Дали не е по-добре да закрием българските спецслужби, а управляващите да получават оперативна информация и анализи през криптирана мрежа от някоя или няколко партньорски служби? Струва си да се помисли за това.

Например докато нашите народни представители бяха уверявани, че пълномащабен военен конфликт не се очаква, защото Русия няма да нападне Украйна, американските разузнавателни агенции са анализирали събраната информация и са били прозорливи, докладвайки точно обратното. САЩ сигнализираха, че Русия ще нахлуе в Украйна, въпреки че режимът в Москва отричаше. Американският президент Джо Байдън предупреди публично съюзниците от Алианса още на 11 февруари, 13 дни преди началото на руската агресия, и настоя американските граждани да напуснат Украйна в следващите 48 часа. Ако българските служби не са успели да анализират информацията от партньорите, да бяха взели предвид откритите източници на информация – Байдън говори именно защото е получил информация от американската разузнавателна общност.

Големият въпрос тук е не защо българските служби не са познали, а къде са Русия и нейният авторитарен режим във фокуса на тяхната работа, кои са приоритетите на разузнавателните агенции на държава, която допреди три-четири десетилетия е била част от икономически и военен блок на Москва, колко голямо е недоверието на партньорските служби към българските и какво да се направи, за да бъде премахнато.

Какво да си помислим за тези служби,

когато шефовете на българските спецслужби уверяват народните представители, че Русия няма да нападне Украйна, а това се случва след броени дни? (Като в оня виц, в който попитали радио „Ереван“ ще има ли нова световна война, а радиото отговорило: „Няма да има война, но ще има такава борба за мир, че камък върху камък няма да остане.“) Когато допуснаха диверсии в български военни заводи, съвпадащи с посещения на агенти на ГРУ в България. Когато избягваха да направят връзката между отравянето на оръжейния търговец и производител Емилиян Гебрев и отровения с „новичок“ полковник Скрипал във Великобритания…

Когато тези спецслужби не спряха теглене на милиони кеш, предназначени за магистрала „Хемус“, въпреки че са получили сигнали от банката, на чиито гишета се носят пачките. Когато същите тези спецслужби преди години са получили сигнал от чужбина, че банкерът Цветан Василев и Корпоративна търговска банка (вече в небитието) са заподозрени за пране на пари, поискаха справка от НАП и съобщиха на партньорските служби, че няма такова нещо. Когато изобщо проспаха заплахата, която представлява тази банка за финансовата, а оттам – и за националната сигурност. Когато тези спецслужби се сещат да разпитат някого като Делян Пеевски едва след като името му се появи в досиетата „Пандора“ – международно разследване за скрити офшорни сметки на политици и бизнесмени. Когато тези спецслужби са допуснали чрез т.нар. златни паспорти в България да влязат лица, чието пребиваване е недопустимо от гледна точка на политиката за национална сигурност…

Списъкът е много дълъг. След всички пробиви в системата на националната сигурност, които не са били предотвратени от спецслужбите,

съществуването им е трудно защитимо пред българските данъкоплатци.

Тези пробойни костваха милиарди на България – защо тогава да даваме стотина милиона годишно (над 140 млн. лв. за 2022 г.) за разходите на службите? А и те не понесоха никаква отговорност – нито за грешната прогноза за Украйна, нито за всички останали „пропуски“.

Каква е работата на специалните служби – на външното разузнаване, контраразузнаването, военното разузнаване? Политическата неутралност, обективността и безпристрастността са основни принципи в тяхната работа, изведени в закон. Извън закона обаче те изпълняват политически поръчки и събират информация, която се използва не по предназначение и в частна, а може би и в нечия друга изгода.

Съгласно Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ тя е „специализиран орган към Министерския съвет за изпълнение на политиката по защита на националната сигурност“. Съгласно Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ тя е пряко подчинена на МС, а нейната работа е „защита на националната сигурност и интересите на Република България, свързани с националната сигурност; информационно-аналитичното осигуряване за предотвратяване, разкриване и противодействие на вреди в областта на националната сигурност, външната политика, икономиката и защитата на конституционно установения ред; осъществяване съдействие на органите […] за реализиране приоритетите на Република България в областта на националната сигурност, външната политика, икономиката и защитата на конституционно установения ред“. E, след като тези агенции са към правителството,

защо ръководствата им са назначени от президента Радев чрез служебния му кабинет?

Политиките по защита на националната сигурност, съответно и задачите, се определят от Министерския съвет, не от държавния глава. Работата на службите е да допринасят за успеха на политическата война, която понякога се налага да водят лидерите на правителството, за тактиката и стратегията, чрез които да се печелят изгодни за държавата позиции – било в областта на енергетиката или срещу хибридната пропаганда, която ерозира европейските демокрации и възхвалява моделите на автократично управление.

Когато съпредседателите на „Демократична България“ Христо Иванов и ген. Атанас Атанасов отново поставиха на дневен ред проблема за ефективността на спецслужбите, никой от останалите трима партньори в управляващата коалиция не ги подкрепи. Замълчаха от „Продължаваме промяната“, „Има такъв народ“, БСП. Атанасов дори се усъмни дали с информацията, която службите предоставят, не подхлъзват премиера. Наскоро по БНТ, коментирайки радикално променената ситуация, в която се намират България и светът след руската агресия, Иванов заяви:

Искаме да видим ясен план как (службите – б.р.) ще приведат своя капацитет в състояние на адекватност на тази ситуация. Как ще се изчистим от руските влияния, включително в самата система за сигурност. […] Искаме да разберем кои са руските партньори отвътре.

Докато партньорите в коалицията начело с „Продължаваме промяната“ и премиера Кирил Петков пазят назначенията на президента Радев, едва ли е възможно да се очаква такъв план. Но Петков отстрани министъра на отбраната Стефан Янев заради неговите позиции, които се разминаваха с евро-атлантическата принадлежност на България. А като служебен премиер именно неговият подпис стои под предложенията за настоящия шеф на ДАНС Пламен Тончев, който от началник на териториалните звена на ДАНС във Враца и Кюстендил оглави контраразузнаването, на Антоан Гечев, който, допреди да стане шеф на ДАР, беше заместник-директор на военното разузнаване (Служба „Военна информация“).

Разбира се, селекцията на тези хора не е направена от Янев, а най-вероятно от президента и някои негови близки съветници. Така към настоящия момент и в безпрецедентната ситуация, в която се променя целият глобален ред,

сектор сигурност е овладян от държавния глава.

Но България е парламентарна република и отговорността за националната сигурност носи правителството, следователно то има право на свои кадрови решения. А докато премиерът Кирил Петков и правителството съберат смелост за това, спецслужбите може и да не предоставят оперативна информация. Или да я докладват само на президента.

Заглавна снимка: Victor / Unsplash

Източник

България и киберсигурността: Готови ли сме за предизвикателствата на XXI век? 

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/delyan-delchev-interview-cybersecurity/

Няколко дни след началото на руската инвазия в Украйна министърът на електронното управление Божидар Божанов обяви, че съвместно с ГДБОП са предприети действия за „филтриране или преустановяване на трафика от над 45 000 интернет адреса, от които са извършвани опити за зловредна намеса в електронни системи“. Същевременно от януари насам са осъществени редица кибератаки срещу Украйна, като мишени са от държавни институции до банки. Много от тези атаки са приписвани на Русия. Вземайки предвид активната информационна война в България и геополитическите интереси на Русия в региона, Йоанна Елми разговаря с Делян Делчев – телекомуникационен инженер и експерт по информационни технологии с познания и опит в сферата на киберсигурността. 


Г-н Делчев, често говорим за „хибридна война“, за която имаше предупреждения и във връзка с инвазията в Украйна. Струва ми се обаче, че има разминаване в схващането на термина. Какво да разбират читателите под този етикет? 

По принцип терминът означава динамично и/или едновременно комбиниране на конвенционални и неконвенционални военни действия, дипломация и кибервойна, в т.ч. и информационна (или както си я наричахме ние – пропаганда). Но подобно на други термини, с времето оригиналният смисъл се загубва и днес по-скоро имаме предвид основно електронната пропаганда, понякога подпомагана от хакерство, търсещо сензация.

Може ли да кажем грубо, че хибридната война включва два елемента: комуникационен, например пропаганда, и технически – кибератаки срещу ключова инфраструктура? 

Да. Но обръщам внимание, че това, с което асоциираме термина в последно време, е предимно пропагандата по интернет, а всички други съпътстващи действия по-скоро целят нейното подпомагане.

Съществуват ли кибератаки, които са особено популярни? Какви са практиките? 

Светът на хакерството е интересен и много по-различен от това, което виждате по телевизията. Доминиращото количество хора, занимаващи се с тези дейности, не са войници, професионалисти или пък гении. Това са най-обикновени хора, например тийнейджъри, събрани в малки приятелски банди, които пробват неща, за които са прочели тук и там, в повечето случаи – без да ги разбират в дълбочина. Те се радват на тръпката от потенциален успех, дори той да е малък, на емоцията да правиш нещо забранено, да получиш същия адреналин като при екстремните спортове.

Има всякакви хора – някои са мотивирани и от възможностите за малки или големи печалби или просто за събиране на информация, която те си мислят, че може да е тайна – да разкрият нещо ново, някоя голяма конспирация. И тези хора са напълно случайно разпръснати по света и са удивително много. Само в Китай има милиони тийнейджъри (т.нар. script kiddies), които отварят за първи път някоя книжка или по-скоро онлайн хакерски документ и веднага искат да си пробват късмета, да видят какво ще стане. Паралелно има и неструктуриран черен пазар: малките банди си взаимодействат и си помагат с услуги, скриптове, достъп, поръчки, плащат си с пари, (крадени) стоки, услуги, програмен код, ресурси и криптовалута. Където има хора и търсене, има и пари, и награди.

Държавните „киберармии“ всъщност се възползват от тези хакери и големия им брой. Те им спускат поръчки чрез подставени лица, посредници или приятели и съответно ги награждават, ако някъде постигнат успех. Същото правят и обикновени престъпници, частни фирми, детективи и какви ли не други. Ако използваме аналогия от спагети уестърните: обявена е парична награда за главата на някого и всички ловци на глави се втурват да се пробват. Няма никакви гаранции за успех, а заниманието е времеемко, защото реалността не е като по телевизията – идва хакер, оплаква се от нещо, после трака пет секунди на клавиатурата и казва: „Вътре съм.“ В реалния живот дори малки пробиви може да отнемат години и се правят на малки стъпки. Затова и когато бъдат разкрити, пораженията са вече големи, защото пробивът може да не е бил от вчера, а да е отворена порта с години.

Тъй като повечето хакери не разбират занаята в дълбочина, често някои държави или фирми, които са специализирани в областта на сигурността и разполагат с интелигентни и способни ресурси, предоставят готови инструменти, непознати хакове или вътрешна информация на хакерските банди. Понякога дори начеват процеса и подготвят обстановката, а после оставят хакерите да довършат нещата. Хакерите са, един вид, мулета и дори някой да ги уличи, директната връзка с поръчителя е много трудна.

А има ли специфичен почерк според държавата, извършваща кибератака?

Индивидуалните банди се специализират в различни направления – във флууд (от англ. flood, „наводняване“– претоварване на интернет връзки, което води например до блокиране на достъпа до уебсайтове); сриване на ресурси, затрудняване на работоспособността на инфраструктури; хакване, вземане на контрол; създаване и събиране на бот мрежи (които после се ползват за прикриване на хакове и флууд)*; кражби на идентификация, пароли, лична информация, данни за кредитни карти и за криптовалути; рансъмуер (зловреден софтуер, който криптира информацията на заразения компютър и изнудва потребителя да му плати откуп, за да получи ключ за дешифриране) и т.н.

Трудно е от пръв поглед да се каже кой какъв е и дали поведението му е самопородено от хаоса, или има частен интерес, или някой му дърпа конците и го е мотивирал, без значение дали това е станало знайно, или незнайно за извършителя. Но светът е малък и има модели на поведение, които са специфичен стил на различните групи и мотиватори. Има и много улики. В действителност в интернет нищо не е наистина анонимно. Така чрез различни техники може да се идентифицира кой кой е и дали е под влиянието на поръчители от една или друга държава. Киберсигурността се развива и на обикновените хакери им е все по-трудно да откриват нови слаби звена. Това го могат основно хора, които имат познания, специфичен достъп до информация (например сорскод на WindowsMicrosoft го предоставя под различни програми на няколко държави, сред които са и Русия, и Китай), разузнаване, възможности за събиране и мотивиране на съмишленици или помагачи, работещи в различни компании.

В скандала Solarwinds например пакетът от хакове съдържаше инструмент с компонент, написан от хакерите, но подписан така, сякаш идва от Microsoft. Този компонент води до лесното и невидимо инсталиране на код, който позволява отдалечено управление на Windows. Това не може да бъде направено от обикновени хакери, тези ключове и процесът по подписването с тях трябва да са тайна. От Microsoft и досега изследват как хакерите са направили пробива. Съвсем вероятно е да е станало по описания по-горе начин – през програмите, по които Microsoft работи директно с някои правителства, и е сериозен сигнал за правителствено участие. Хакерските банди нямат тези възможности, а дори да ги имаха, всичко това щеше да се появи публично и светът щеше да е залят с подобни подписани компоненти. Сега обаче същите инструменти и ключ ненадейно се появиха в няколко хакерски кампании за изземване на украински ИТ системи, което очевидно уличава руски правителствени интереси.

Китайските държавни хакери, както и американските, и руските, имат своя колекция от хакерски инструменти, които разработват тайно, не са публични, но понякога биват предоставени на близки банди (някои често съдействат на всички служби, държави или частни компании едновременно). Така и по инструментите може да се познае кой стои зад атаката. Или по наградите. Или по „мулетата“. Или по начина на плащане. Или дори по пропагандните изрази, които използват (и които издават с кого си комуникират). Макар хаотичните банди да стоят на преден план, отзад понякога се виждат сенките на по-сериозни професионалисти и организатори на кампании. Все още обаче над 99% от кибератаките са изцяло хаотични и не са свързани с държавни „киберармии“.

Как се наказват кибератаките? Съществува ли в света ефективно разработена рамка, която да ги третира като престъпления?

Има опити, но не мисля, че са ефективни. Проблемът е, че обикновено се наказват тийнейджъри, които са на практика невинни или пък малолетни и неопитни както в живота, така и в това, което правят, и всъщност заради това ги хващат. В огромната си част по-опитните хакери или пък техните поръчители, ако има такива, си остават недосегаеми. Не мисля, че е възможно при тази „екосистема“ въобще да има начин да изхвърлим мръсната вода, без да изхвърлим и бебето. Обществените реакции ще са тежки. Затова ако нещо се прави по темата, е епизодично и според мен никой не се опитва сериозно да се занимава с наказания, поне в свободния свят.

Друг проблем е, че видимите хакери са често разпръснати между много държави и просто няма как да хванеш един и после чрез него да намериш и хванеш друг, а чрез него – трети, без подкрепата на тези държави. А това е трудно и понякога невъзможно. Ето защо и никой не иска да прави нещо наистина сериозно и масово, когато не става въпрос за финансови престъпления. От известно време съответните полицейски служби се опитват – под предлог за борба с детската порнография – да разработят по-координирана комуникация между различни държави и често правят масови транснационални кампании. Създадената инфраструктура автоматично впоследствие може да се използва за всякакви киберпрестъпления – от най-големите до примерно нарушаване на авторски права (изтеглили сте някакъв филм от интернет). Но засега тази координация е в процес на подготовка и се фокусира върху детската порнография като общо безспорно припознат проблем от службите.

За мен това, че има куп младежи, които искат да се научат „на хакерство“, не е проблем. Така се натрупва познание. Ако някой хакер е намерил как да влезе в пощата или сървъра ви, не е чак такава беда в повечето случаи, защото загубите са най-често малки. Може да се възползвате от това, за да се учите да се пазите по-добре. Защото ако хакери, които не са държавно спонсорирани, могат да пробият системите ви, то държавно спонсорираните вероятно отдавна се разхождат там необезпокоявано.

Образът на руския хакер е почти фикционален, като на филм. В действителност има ли Русия особена роля в сферата на кибератаките? 

Има, но не и по този романтичен начин, по който повечето хора си го представят. „Руските хакери“ всъщност са всякакви хакери, с всякаква националност. Има немалко българи сред тях например. Има и американци, китайци, западноевропейци, какви ли не. И тези хора нямат задължително идеология, нито правят това от любов към Путин; мнозина дори не знаят, че са спонсорирани от Москва чрез посредници. Просто техните банди, приятелски кръгове и контакти ги поставят в позиция да получават, понякога през десетки посредници, възможности за поръчки, които са спуснати от руски поръчители или са в техен интерес.

За разлика от САЩ, които като цяло избягват да използват бандите (с малки изключения) и имат голям собствен и невидим ресурс, напълно отделен от хакерската общност, Русия е много по-прагматична и грубо казано, излиза на свободния пазар. Така тя разчита и на по-нискоквалифицирани хакери, които съответно повече се излагат и биват хващани, защото използват по-видими и груби подходи. Спокойно можем да определим руската практика като „слон в стъкларски магазин“. Но това работи за тях, защото те се радват на пропагандния ефект и на името, което си създават. Тази практика е и по-евтина и по-лесна, тъй като не се налага обучение на хора, нито създаване и развиване на специални държавни структури със специфично познание.

Но тук-там се виждат и по-прецизни руски изпълнения с директно въвличане на по-интелигентни участници от масовите хакери. Solarwinds, както и двете последни кампании в Украйна са добри примери и много служби осъзнаха, че Русия също започва да натрупва и такъв потенциал.

Показаха ли нагледно случаи като теча в НАП, че България е неподготвена в сферата на киберсигурността? Обществеността не се трогна много от изтичането на данни – защо? И как трябва да се обясни на хората, че проблемът ги засяга лично? 

Първо, повечето от хакванията, за които съм чул, че се случват в България, и по-специално това в НАП, са породени от небрежност и вероятно от незаинтересованост, често граничеща с глупост. Но основният проблем на България е, че работим след събитията – чакаме нещо да се случи, за да действаме. После работим на парче, докато следващото събитие не дойде да ни накара да действаме отново. Киберсигурността постоянно се променя. С единични действия не може да се постигне нищо. Трябва постоянно да следиш и да реагираш на това, което става или за което чуваш като възможни рискове в други държави. Дори хипотетично в момента да имаш най-добрата защита на света, след няколко месеца вече няма да е така. Държавата трябва да има процедури (а не само стратегии) и тези процедури активно да се изпълняват, а на киберсигурността трябва да се гледа много сериозно.

Усещането ми е, че киберхигиената в държавните ни институции не е на ниво и едва ли не още сричаме азбуката. Смешно е да слушаме изказвания как в НАП са си мислили, че имали сигурност, защото са минали обучение и са направили опит да се сертифицират по ISO27000. Както видяхме, това не е помогнало. Смешно е също някои други институции да си мислят, че като криптират нещо, то автоматично става защитено.

Разглеждайки внимателно как е разработвано хакването на някои от финансовите и държавните институции в Украйна, ще видим, че ако сме били ние на мушка, нито една от простите ни представи как да бъдем или да се чувстваме защитени, не би ни предпазила. Има големи разлики в изграждането на хигиена в киберсигурността на индивидуално или корпоративно ниво и на ниво държава, държавни институции и организации от сферата на сигурността. Ние засега се опитваме да покрием поне корпоративните стандарти – и дори в това нямаме големи успехи.

Гражданите няма как да следят какви пробиви се появяват в киберсигурността, нито пък ще се занимават постоянно с поддържането на киберхигиена, ако тя е трудна и неразбираема. Всяко нещо, което ти създава дискомфорт, скоро бива игнорирано, все едно никога не го е имало. Класически пример за това са изискванията за много сложни пароли – на пръв поглед трябва да се минимизира рискът някой хакер да ги познае, но пък така потребителят е принуден или да използва една и съща парола навсякъде, или да си ги записва и евентуално да ги оставя на публични места. Така вместо да се подобри сигурността с това правило, всъщност тя спада, както показва статистиката.

Киберсигурността трябва да се възприема сериозно отгоре надолу в държавата, а не обратното, от гражданите към властта. Решенията и процесите трябва да са прости и органични, в най-добрия случай невидими за крайните потребители, да не им пречат, и така всичко ще бъде разумно ефективно, дори да не е перфектно. Хората трябва да знаят, че никога нищо в киберсигурността не е перфектно, но може да е достатъчно добро, за да минимизира рисковете и експозицията. За пример: ако в НАП спазваха поне основните принципи на GPDR за съхраняване на личните данни, уязвимостта нямаше да е толкова голяма. Дали дори сега в НАП ги спазват? Или си мислят, че ако не публикуват бекъпите си в интернет достъпни сървъри, те ще са защитени? Предвид наблюдаваното напоследък, това е много измамно усещане.

А по въпроса как киберсигурността ни засяга лично: представете си, че всички електронни блага, които имате днес – банкови карти, пари, интернет, смартфони, лична информация, усещане за личен живот, – може да се загубят и/или да ги получи някой друг, а вие бъдете пренесен, метафорично казано, обратно в 70-те като ниво на комуникация. Ако тази мисъл ви създава дискомфорт, значи трябва да се отнасяте сериозно към киберхигиената си.

Мрежи от ботове се създават, като чрез вирус или по друг начин се заразят множество компютри, на които след това се инсталира софтуер (бот). Когато е нужно да се извърши атака, контролиращият мрежата активира тези ботове отдалечено и те започват координирано да атакуват конкретни сървъри. Така изглежда, че атаката идва от множество компютри по целия свят и е трудна за овладяване, а истинският извършител остава скрит зад своята армия от ботове. – Б.р.
Заглавна снимка: Michael Geiger / Unsplash

Източник

Янев падна. И усмивката на Кирил Петков изчезна

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/yanev-padna-i-usmivkata-na-kiril-petkov-izchezna/

В племената ритуалите за възмъжаване са болезнени – както и в политиката. Премиерът Кирил Петков вече изтърпява своята инициация. Публично поисканата оставка на министъра на отбраната Стефан Янев донесе на Петков овации, но и удари в гърба. Обновяването на кабинета става още преди да са изтекли първите 100 дни управление. Аргументите, които Петков днес представи, не оставят място за съмнение защо поиска оставката на най-близкия човек на президента, който управляваше държавата през почти цялата 2021 година.

Никой министър няма право на собствена външна политика, особено във Facebook. Никой министър не може да казва на правителството, че неговото оставане е функция на стабилността на правителството. Мой военен министър не може да използва думичката „операция“ вместо думичката „война“. Операция не може да се нарече, когато хиляди военнослужещи от едната и от другата страна вече са убити. Войници, които са по-малки от моята голяма дъщеря. Когато и тази нощ българско малцинство се обстрелва, когато и тази нощ българи в Киев се крият под мазетата, защото се страхуват, че техните домове ще бъдат взривени. Когато виждаме нещо, с което не сме съгласни, ние не можем да кажем, че българският интерес е да си мълчим. 

Кирил Петков

Идеята за оставката на Янев се роди първоначално в средите на „Демократична България“ – политическата сила с най-ясно изразени проевропейски и евро-атлантически позиции от четирите сили в управляващата коалиция. Проблемът е бил обсъждан с премиера и партньори от коалицията още в петък, 25 февруари. Това вероятно е станало след приемането на бюджета, когато Петков заяви пред журналисти, че оставката на Янев не е на дневен ред. Днес Ивайло Мирчев от ДБ определи искането за оставка като „закономерно“. Оставката е знак за партньорите на България в ЕС и НАТО, тъй като колебливите позиции на Янев относно дислоцирането на сили на Алианса и партньорските ангажименти на България (българският батальон, който така и още не се е строил) предизвикаха силен отзвук. Видимо положителен от страна на Москва, след като Руското посолство в България дори публикува позиция на военния министър на страницата си.

Вероятно ако войната в Украйна не беше настанала, Янев би могъл да запази поста. Но руската агресия изиска не просто от България, а от света да се разграничи от управляващия Русия режим, да го осъди и да избере позиция, която да не е снишена и беззъба. Изборът не е само избор срещу войната или в подкрепа на Путин. Изборът е цивилизационен: какво избираме – света на олигарсите, контролираната демокрация, потъпканите човешки права или сдружението на демократични държави и правовата държава. Анализатори предвиждат опити за дестабилизация на Балканите и изобщо на държави, разглеждани като част от постсъветското пространство – и не може да има колебания или отстъпление в позициите на управляващите държава членка на Алианса.

Дали Стефан Янев е имал същите позиции и когато е оглавявал Дирекция „Евро-атлантическа интеграция“ на Министерството на отбраната или когато е бил началник на Департамент „Tрансформации“ в Центъра на НАTО за борба c тероризма в Анкара, или от времето си на военен аташе в САЩ?

Факт е, че заради първата си позиция във Facebook срещу разполагане на сили на Алианса (войната още не бе започнала, но напрежението се покачваше) той бе леко скастрен от премиера. Заради идеята за българския батальон в противовес на разполагането на натовски сили нищо не последва, управляващите дори се съгласиха с него – макар да са наясно с „боеспособностите“ на българската армия. Заради упоритото избягване да назове войната в Украйна война – също, аргументирайки се, че цитира… Путин.

Не използвах думата „война“, а се позовах на това, което каза президентът Путин и се позовах на факта, че използването на думата „война“ трябва да е много специфично и отговорно. Никъде в официалния език на НАТО и ЕС няма документ, в който да е използвана думата „война“. Трябва внимателно да боравим с думите, защото след войната идва дипломацията.

Стефан Янев в „Панорама“, БНТ

Политологът Огнян Минчев го опроверга, цитирайки изявление на лидерите на НАТО, които на среща са призовали Путин да спре тази „безсмислена война“.

А зад кулисите въжето се опъваше. С позиция във Facebook часове преди премиерът Петков да обяви намерението си за смяна на военния министър, Стефан Янев заяви, че няма да подава оставка и оставя решението за това на коалиционните партньори; заяви, че ще бъде назначен „някой, който е по-отзивчив при прокарването на конкретни външни интереси при определянето на българския политически дневен ред“; обвърза оставката си с риск за националната сигурност.

Раздялата с Янев е ценностен избор, но също и необходим. Не може един министър да си позволи позиция, несъвместима с тази на правителството, към което принадлежи. Естественият изход е да си подаде сам оставката, вместо да пише позиции в социалните мрежи в качеството си на министър на отбраната. Стефан Янев може и да е смятал, че е недосегаем – като човек от неписаната квота на президента в това правителство. Но не е.

Дали това ще повлияе на стабилността на коалицията? Неизбежно, защото отваря фронт на управляващите с най-рейтинговия политик, какъвто е президентът. В период на несигурност, война на 400 км от България, висока инфлация и енергийна преса такъв фронт съвсем не е необходим и полезен. Вероятно Стефан Янев ще се върне като съветник на президента, какъвто беше, допреди да оглави първия служебен кабинет.

В разпространена от президентската институция позиция Радев коментира отстраняването на Янев ведно с предстоящия национален празник Трети март – в контекста на войната в Украйна и последствията за България и света.

Смяната на министъра на отбраната в разгара на военна криза в съседство е риск, отговорността за който ляга върху управляващата коалиция. В избора на министър мнозинството трябва да се ръководи от разбирането за суверенитет, професионална компетентност и способност да се отстоява българският интерес. 

Румен Радев

Премиерът Петков заяви, че има подкрепата на коалиционните партньори за оставката на Янев. Да видим. Не е тайна, че лидерката на единия партньор – Корнелия Нинова, която е и вицепремиер и министър на икономиката, марширува заедно с Костадин Костадинов и неговата „Възраждане“ в редиците на путинофилите. Проруската партия на Костадинов вече заяви, че ще иска оставката на целия кабинет заради политиката му спрямо „военния конфликт в Украйна“ – била в разрез с българския национален интерес. (Костадинов и Янев видимо говорят на един и същ език.)

Изборът на Нинова няма да е лесен. От една страна, тя е в нескрит конфликт с президента, но пък избирателите на БСП го подкрепят и одобряват решенията му. От друга страна, тя и нейният кръг вече консумират властта, чрез която се разплаща, и ще бъде непосилно да се откаже – ако реши да се заинати за оставката на Янев.

Решението, взето от Кирил Петков, няма да бъде оставено безнаказано от силите зад Стефан Янев и „Дондуков“ 2. В облъчваната с хибридните послания на руската пропаганда България мнозина споделят позициите на Янев и дори го хвалят за тях.

А Петков възмъжава в политиката. Най-напред изчезна усмивката му.

Заглавна снимка: © Правителството на Република България

Източник

Военни сделки без санкция на парламента? На някого много му се иска

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/voenni-sdelki-bez-sanktsiya-na-parlamenta/

Съгласни ли сте 2% от брутния вътрешен продукт на България да се изразходва за военни сделки без санкция на парламента? Това са над 2 млрд. лв., които ще се увеличават в следващите години, тъй като и БВП ще расте. За тази година проектобюджетът предвижда за отбрана да се изразходват 1,73% от БВП, тоест около 1,88 млрд. лв., от които близо 80% – за персонал.

Управляващата коалиция ще се опита да промени законите така, че въпросът да се уреди, тъй като настоящата законова уредба прекалено бави сключването на сделките, стана ясно след свикания тази седмица от президента Румен Радев Консултативен съвет за национална сигурност, поводът за който бе напрежението по оста Украйна–Русия–НАТО.

„Обсъжда се дали е възможно сделки за модернизация на армията за над 100 млн. лв. да могат да се сключват без санкцията на парламента“,

съобщи Десислава Атанасова (ГЕРБ) след заседанието на Консултативния съвет. Модернизацията на българските въоръжени сили бе основната тема в контекста на заплахата от военен конфликт в Украйна. Независимо как ще се развие този сблъсък, България поема курс към ускорено въоръжаване в името на повишаването на отбранителния си потенциал. Военните кръгове начело с президента използваха заплахата, за да се фокусират върху брадясалите проблеми на армията – остаряла техника, липса на кадри, но и на мотивация младежите да избират военната професия, забавени проекти за модернизация, в т.ч. прекратения за нова бойна машина за пехотата, и др.

Президентът съобщи, че на КСНС политическите сили са се съгласили още от 2023 г. България да отделя 2% от БВП за отбрана (както изисква НАТО) и правителството да разработи план за превъоръжаване до 2032 г. Освен това кабинетът ще предложи, а парламентът ще обсъди промени в нормативната уредба, които да позволят „ускоряване на процедурите, свързани с модернизацията на въоръжените сили и поддръжката на наличното въоръжение и техника; преодоляване на некомплекта от личен състав и издигане на престижа на военната професия“.

„Всички разбират, че при сегашното международно положение трябва да се подкрепят реформите в българската армия“, коментира след КСНС съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов.

Реформи – да, но в случая става въпрос единствено за пари, и то много пари.

За реформи в приетите на КСНС седем предложения изобщо не става и дума. Например за структурата на въоръжените сили, от която логично следват и проектите за превъоръжаване и модернизация. Тази тема, макар и повдигната на преговорите за коалиционно споразумение, някак изпадна от полезрението. Така въоръжените сили ще останат обременени с тежка бюрокрация – и непостижима численост от 43 000 души.

Впечатлението, което този КСНС остави, е, че президентът има водещата роля в политиката по отбраната и сигурността – макар тя да е прерогатив на правителството, независимо че държавният глава е главнокомандващ. Впрочем одобрените на 15 февруари предложения са идентични с приетите по време на преговорите за коалиционно споразумение. И там бяха препотвърдени 2% от БВП за отбрана, а Асен Василев, настоящ вицепремиер и министър на финансите, заяви тогава, че България ще спази ангажимента си към НАТО за достигане на този дял до 2024 г., но ще се направят разчети как точно да стане. Сега тези темпове се забързват и се иска още догодина това да е факт.

Сделките в отбраната и в енергетиката си приличат – те не са обикновени покупко-продажби, а геополитика; реализират се за дълъг период от време (изборът на изтребители за българската армия отне над 15 години) и са предмет на големи интереси и засилен лобизъм. Последният пример за това е развалената от Австралия сделка за 12 френски подводници с дизелови двигатели за над 56 млрд. евро и геополитическата буря, която предизвика – отзоваване на посланици, напрежение между Франция, САЩ и Австралия. Особено след като Канбера влезе в нов тихоокеански съюз със САЩ и Великобритания с цел възпиране на Китай в региона и поръча атомни подводници с американски и британски технологии.

В парламентарните демокрации такива сделки се одобряват от парламента.

В САЩ Конгресът разрешава на кого да продават оръжие американски компании. Гръцкият парламент одобрява проектите за нова военна техника, последният от които е купуване на три нови френски фрегати за 3 млрд. евро. Така е и в Румъния, Словакия, Полша и др.

В Германия всяка програма за развитие и обществени поръчки за над 25 млн. евро трябва да бъде одобрена от парламентарната бюджетна комисия. Сред тези програми, получили зелена светлина през 2021 г., е например разработване на подводници тип 212 CD и бъдеща военноморска ударна ракета, придобиване на нови хеликоптери NH-90Sea Lion и Sea Tiger, P-8A Poseidon MPA, разузнавателни кораби, модернизация на системите за миноносци и др.

В България, с аргумента за лошото състояние на армията и външните заплахи, се иска парламентът да бъде отрязан при вземане на толкова важни решения, като отбранителния потенциал. За да вървят по-бързо сделките…

Според Конституцията част от компетенциите на Народното събрание са следните: „… решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир; разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, както и пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея; обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския съвет“.

Военните сделки не може и не трябва да остават извън пленарната зала не само защото България е парламентарна република, но и защото са компонент от голямата шахматна дъска. Подобни решения не би трябвало да се ограничават до правителството и президента или до двете институции заедно.

Какво следва, ако законът се промени и сделки за над 100 млн. лв. няма да се одобряват от Народното събрание?

Настоящият военен министър Стефан Янев, личен кадър на президента в правителството, ще взема решения заедно с един тесен кръг, в който несъмнено ще бъде и Румен Радев (неофициално, разбира се), не просто за милиони, а за милиарди. За същото, но в областта на пътното строителство, ГЕРБ и Бойко Борисов са под сериозни подозрения за корупция – заради раздадените милиарди чрез инхаус процедури.

Много контракти за преоборудване, ремонти и други, свързани с българската армия, се движеха съобразно интересите на конкретните управляващи и техните лобисти. Договорите за транспортни хеликоптери, транспортни самолети, фрегати втора ръка и др., сключени от правителството на Сакскобургготски и кабинета на тройната коалиция начело със Станишев, са „образци“ в това отношение.

На преговорите за коалиционно споразумение бе договорено до края на 2022 г. правителството да подготви нова програма за превъоръжаване с хоризонт от 10 години, която да бъде одобрена от Народното събрание. В интерес на данъкоплатците е да бъде комбинирана и със структура на въоръжените сили, за да е ясно каква армия е необходима на България – да е в състояние да осъществява „въоръжена защита на териториалната цялост и независимостта на държавата“ и да изпълнява съюзни ангажименти в рамките на НАТО. Няма съмнение, че настоящата армия не може да се справи с нито едно от двете.

Радикалното превъоръжаване и модернизация без модернизация на структурата и кадровото обезпечаване вършат работа единствено на оръжейните производители и лобистите за сделките. А парламентът не може и не бива да бъде отстраняван от тях.

Заглавна снимка: Стопкадър от видеоизлъчване на пресконференцията след КСНС / Facebook страницата на президента Румен Радев

Източник

Криворазбраната демокрация

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/krivorazbranata-demokratisiya/

Марийка: Но тази днес цивилизация аз май… не разбирам накъде стои.

Димитраки (като я тупка по рамото): Не бой са, аз ще ти дам да я разбереш, стига да вярваш на мене като на твой брат… да, като на твой брат; защото аз та обичам като сестра и искам да та запозная с цивилизацията.

Марийка: Благодаря, но мене ма някак страх от тази цивилизация.

Из „Криворазбраната цивилизация“ от Добри Войников 

Хагската конвенция. Хартата за основните права. Конвенцията за защита на правата на човека. Дискриминация, равенство, свобода. Това са само част от понятията, които се използват в дискусиите за ваксинирането срещу COVID-19 като начин да се овладее една вече предотвратима здравна криза и да се върнем към сравнително нормален живот. В по-прозаичен вариант може да ги срещнем като „всеки сам си преценя(ва)“ и „всеки има право на мнение“. Това означава, разбира се, че всеки сам упражнява свободата си, независимо от последствията за останалите. В крайна сметка обаче нито той е свободен, нито останалите. Как е възможно? Демокрация, отговарят отсреща.

Знаем ли какво всъщност е демокрация?

Направете си експеримент: затворете очи (не сега, след края на изречението) и помислете дали можете да разкажете историята на демокрацията кратичко и да обясните защо организираме обществата си именно така – с разделение на властите, свободни медии, разделение между църквата и държавата и т.н. Думичката „демокрация“ и идеалите, свързани с нея – свобода, равенство и пр., са като всички други ежедневни неща, с които сме свикнали: говорим за тях, познаваме ги, но много рядко можем да отговорим защо са такива, каквито са, и как всъщност работят.

Вероятно сте се сетили за Древна Гърция. Макар да я наричаме „люлката на демокрацията“, страните, които днес се определят като демократични, имат малко общо с древногръцката идея. В древната форма на демокрацията много малка част от населението изобщо е имала право на глас (основно богати мъже), робството се е смятало за напълно естествена практика, а всички налични исторически източници сочат, че е било доста трудно всеки гражданин сам да си преценява, без да го грози прокуждане или поставяне на репички в ануса, каквото например е било наказанието за изневяра или промискуитет (по Аристофан).

Съвременната демокрация дължи произхода си на комбинация от (скучни) фактори в контекста на Западна Европа и Северна Америка: обособяването на европейските монархии и обществото от хватката на Църквата, борбите за религиозна свобода, упадъка на европейските империи, философските идеи на Просвещението и процъфтяването на икономиката вследствие на колонизацията. След като новата търговска класа се превръща в основен двигател на икономическия прогрес за сметка на короната и аристокрацията, пред гражданите стои въпросът как по-добре да управляват обществото си в новата реалност. Идеите на четирима ключови философи – Лок, Русо, Хобс и Монтескьо, са в основата на съвременната демокрация.

В своя „Първи трактат“ от 1689 г. английският философ Джон Лок пише, че в абсолютната си свобода, дадена по природа, човекът има право да се разпорежда със себе си и вещите си така, както прецени, без да иска разрешение и да зависи от волята на друг. Това звучи чудесно и съвсем по вкуса на възмутените граждани, които споменахме по-горе.

Но възможно ли е хората да съществуват в състояние на абсолютна свобода, без интересите им постоянно да влизат в конфликт с интересите на другите?

Според философите на ранната демокрация (и всеки, който се е редил на опашка в супермаркет или е пътувал в градския транспорт в час пик) това е невъзможно. Именно поради тази причина, казва Лок, хората дават съгласието си да се лишат от нея в името на едно мирно общество. Плюсовете са много – общността предлага не само компания и обмен на ресурси, но и ред и защита. Също така се живее по-приятно, когато си спокоен, че никой няма да те убие или да ти вземе къщата просто защото има абсолютната свобода и желание да го направи.

В този ред на мисли философът Томас Хобс е доста по-мрачен относно човешката природа. За него естественото състояние на човека е да бъде във война с всеки и да се ръководи от собствения си разум. В състояние на абсолютна свобода имаме права над каквото си пожелаем – включително над тялото на друг. Тоест ако всеки има право на всичко, никой не може да има сигурност (независимо колко е мъдър или силен). Поради това човекът търси съюзници и мирно съществуване със споделени ресурси в общество.

От всичко дотук следва, че демокрацията като форма на организация на обществото означава не пълна свобода, а компромис между хората. Това е и т.нар. обществен договор, залегнал в основата на модерната демокрация.

За човека и правата интимно

Демокрацията почива именно на съгласието на гражданите да бъдат водени от общи правила, определяни и налагани от държавата. Томас Хобс използва метафората на митичното чудовище Левиатан и върху корицата на книгата му със същото име суверенът се извисява като великан, съставен от множеството свои поданици. Да, макар думичката „суверен“ да е позната на българския читател и гражданин в друг смисъл, всъщност това означава избраният лидер, на когото е делегирана властта да управлява във и от името на обществото.

Оригиналната корица на книгата „Левиатан“ на Томас Хобс, издадена през 1651 г. Източник: Wikimedia

Всички тези идеи невероятно се харесват на някои французи и най-вече на новоизлюпената френска буржоазия, която пък, за разлика от английската, не успява хитро да се разбере с краля, благородниците и църквата кой всъщност трябва да управлява и мирно и тихо да си поделят богатствата. На фона на блясъка на Версай повечето хора са недоволни от високите данъци, лошата реколта, продължителните войни, глада и епидемиите, което спомага за разпространението на новите идеи сред населението. Останалото е история.

Разбира се, с края на монархията и установяването на демокрацията нищо не се променя кой знае колко – суверенът отново е богат възрастен мъж, просто не е със синя кръв или посочен от Бога. Съвременната демокрация е плод на десетилетни битки (понякога кървави) за придобиване на множество права, които днес приемаме за даденост. Добавяме това, че държавите съседки на Франция изобщо не приемат тези промени добре и им отнема около стотина години и много войни след Революцията, за да посвикнат.

Междувременно в бъдещите САЩ (както винаги) текат пререкания за пари. Американските поданици дотолкова не харесват английския крал, че обявяват независимост от Английската империя през 1776 г. и с Устава на конфедерацията създават държава, която се сгромолясва незабавно, тъй като централизираната власт е плачевно слаба и не може дори да събира данъци. Така дори най-свободните хора на света (по техни думи) разбират, че ефективната централна власт е необходима, когато човек иска да има функциониращо общество. Затова решават да организират Конституционния конвент, който уж трябва да попромени ужасния Устав на конфедерацията, но всъщност решава, че просто няма смисъл, и написва нова конституция, чиито знакови първи думи днес се печатат върху тениски, анцузи и калъфи за телефони в най-различни азиатски страни.

Основното притеснение на американските бащи на нацията е, че силна централизирана власт ще доведе до авторитарна власт. И поради това малко след Конституцията се появяват и конституционните поправки. Простичко казано, ако Конституцията урежда правата на държавата, то поправките уреждат правата на гражданина. Иронично, поправките са базирани на британския Закон за правата. Така се постига баланс между държава и граждани, който гарантира известна свобода и на двете страни. Този баланс е под постоянно напрежение и подлежи на промяна – особено в наши дни, когато свободният американски гражданин живее в държава, в която има повече пушки, отколкото хора.

Не всички права са равни

Към днешна дата повечето държави разполагат с конституция и някакъв вид официално уреждане на граждански права по подобие на гореописаните исторически документи. Какво се случва обаче, ако едно гарантирано право противоречи на друго? Пример за такъв случай е решението на Върховния съд на САЩ от 1905 г., в което се отсъжда, че ограничаването на работния ден до 10 часа дневно и 60 часа седмично противоречи на правото за свободно сключване на договори. Макар това решение да е отхвърлено отдавна, конкретното право се използва и в наши дни като аргумент срещу законодателни мерки, които определят минимална работна заплата или целят да предотвратят монополите и концентрацията на капитали.

Ограничаването на правото на личен живот е мислимо, възможно, но при спазването на определени критерии. Тези ограничения трябва да са законоустановени, пропорционални и да преследват легитимна цел.

Това заяви неотдавна специалистката по медицинско право д-р Мария Шаркова пред „Капитал“. Правата ни не съществуват като абсолютна стойност или във вакуум, а в процес на постоянно взаимодействие не само едно с друго, а и със задълженията ни. Те не бива да се ограничават с лека ръка, но и не може да се използват за налагане над другия в негов ущърб.

Просвещението, в което се корени демокрацията, съдържа и друг ключов принцип – съществуване според разума и логиката, отвъд човешката емоционална първосигналност. Или преход от вендетата към справедливия процес, от вярата в магии към емпирично обясняване на природните процеси.

Демокрацията, с две думи, произлиза от усилията ни през последните двеста и нещо години да живеем в мир, ред и сговор, чрез логика отвъд емоциите. През това време понякога сме се справяли добре, а понякога – не чак толкова. Най-големите си колективни провали сме преживявали, когато сме забравяли, че демокрацията е изкуството да постигнеш свобода, спазвайки задълженията си към другите. Че Левиатанът на демокрацията всъщност е съставен от всеки от нас и от разбирането ни за правилата, които споделяме.

От едно общество зависи дали и в кой момент ще постави правото на живот над правото на собственост, или правото на сдружаване над правото на свобода от дискриминация. Дали ще се води от факти, или от емоции. Как ще се проведе този разговор, е въпрос на колективно възпитание. Но когато колективното възпитание и други неща – като образование и здрава информационна среда – липсват, всеки сам ще си преценява. За сметка на всички, включително на себе си.

Заглавна снимка: „Криворазбраната цивилизация“, постановка на Станчо Станчев в Драматичния театър „Васил Друмев“ в Шумен през 1958–1959 г. Източник: Архивите на режисьора Станчо Станчев

Източник

Мисловните лупинги в търсенето на радикализация сред ромите

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/mislovnite-lupingi-v-turseneto-na-radikalizatsiya/

Представете си, че държавна институция на Северна Македония реализира проект, в рамките на който е предвидено изследване на македонците. Екипът идва в Югозападна България и анкетира хора, които се идентифицират като етнически българи, турци или помаци. Въпреки това в доклада се твърди, че анкетираните всъщност са македонци, независимо как се определят. А от резултатите от изследването се правят изводи за гражданите на Северна Македония въобще.

Какво ще стане, ако се случи нещо такова? Огромен скандал, разбира се. Но ако изследване към проект, ръководен от българска институция, постъпва аналогично по отношение на ромите, се оказва, че проблем всъщност няма. Това става ясно от решение, изпратено от Управляващия орган на Оперативна програма „Добро управление“ (УО на ОПДУ) до коалицията „Граждани за демократична и правова държава“. То е в отговор на сигнал на ромските активисти и интелектуалци от коалицията по повод проект на МВР с фокус върху ранните признаци на радикализация на ромската общност у нас. В свое възражение към решението коалицията посочва редица сериозни проблеми в анализите по проекта, които са ѝ изпратени допълнително.

В предишната публикация по темата наивно допуснах, че ромите е по-лесно да бъдат открити, отколкото дивите зайци. Оказва се, че в конкретния случай съм сгрешила. Според доклада, изготвен от агенция „Тренд“, на която е възложено изследването на терен, анкетираните роми „посочват, че са турци“. А в наръчника по проекта се уточнява, че т.нар. „турски цигани“ не се самоопределят като роми. Веднага възниква логичният въпрос:

как тогава изследователите решиха, че са роми, въпреки че се идентифицират като турци? Отговор няма.

От агенцията неявно предпоставят етноса на анкетираните и именно поради това не полагат усилия да се опитват да го докажат. По всяка вероятност просто са идентифицирали анкетираните с кварталите, в които живеят и които минават за „ромски“. Освен това те не само пренебрегват правото на самоидентификация на анкетираните, а и впоследствие прехвърлят изводите си от изследването върху всички роми в България. Това е само малка част от цялата поредица мисловни лупинги, извършени от агенция „Тренд“ в работата по проекта. Голямата част от тях е концентрирана в изработения от агенцията наръчник.

В началото му се разглежда понятието радикализация, представят се негови типологии и теории върху тази тема. Говори се за основни типове екстремизъм – десен, политико-религиозен, ляв и еднокаузов (тоест свързан с конкретна кауза), както и за различни фактори, благоприятстващи радикализацията и тероризма. Огромната част от примерите, които се дават обаче, са свързани с ислямски екстремизъм и тероризъм, а основания за това не са посочени.

И когато се стига до темата за културно-историческите особености в България,

съвсем неусетно предметът се е стеснил до мюсюлманите, турците и ромите

(наричани понякога от авторите на наръчника „цигани“). И макар в анализа да се отчита, че капсулирането на част от тези общности не е без връзка с негативното отношение на българското мнозинство към тях и с многообразните форми на дискриминация, на които са подлагани, радикализация се търси единствено в тези общности.

След като са посочили „заподозрените“, от „Тренд“ правят пространна типологизация на различни видове радикален ислям, чиято стойност само експерти в тази сфера биха могли да преценят. Читателят неспециалист остава с впечатлението, че в исляма има много страшни течения.

Следват цитати от неназовани експерти по темата за радикализацията, голяма част от които не са свързани с исляма, но пък съдържанието на които не е взето под внимание в цялостния анализ, акцентиращ върху исляма. Например:

Другият фактор, това е вече микросоциалният фактор – този тесен кръг от хора около всеки един човек. Той може да бъде предпоставка дотолкова, доколкото вече радикализирани хора могат пряко да влияят върху отделния индивид. И ние това го наблюдаваме най-вече в хулигански групи, запалянковци, защото по нашата дефиниция, между другото, радикализацията не е само дясна, лява, политическа или религиозна – тя е и спортно хулиганство.

В същото време изследователите твърдят, че „в проведените дълбочинни интервюта се регистрира висока степен на запознатост на експертите с изследваната проблематика“, с което

неявно се поставят в привилегированата позиция да раздават оценки колко точно запознати с предмета си са експертите.

После в наръчника идва място на резултати от изследване сред 247 бежанци и други чужденци (на места неправилно наричани „емигранти“), проведено в центровете към Агенцията за бежанците и центровете за задържане към Дирекция „Миграция“ на МВР. Защо точно сред тях? Отговор отново няма. Но пък изборът точно на тази група е прекрасна илюстрация на стереотипа, че бежанецът, ерго, е потенциален терорист или поне радикализиран мюсюлманин. Макар две трети от анкетираните да посочват, че тъкмо от тероризма бягат. За сметка на това изследователите демонстрират съмнение в отговорите, отново предпоставяйки, че те знаят най-добре как стоят нещата.

Няма да се спираме подробно на изследването на бежанците, за да обърнем по-голямо внимание на анкетата „сред представители на етнокултурните общности в страната, идентифициращи се религиозно и културно с мюсюлманското вероизповедание“.

От „Тренд“ са разработили специален индекс за измерване на равнището на „политически радикализъм“. За целта са подбрали различни индикатори. Например дали анкетираните казват, че не са доволни от живота си в България, дали чувстват, че спрямо тях се извършва несправедливост, дали често се засягат и обиждат от определени теми. Също и дали намират живота без опасности за скучен и смятат ли, че нещата в България трябва да се променят из основи или че „лошите разбират само от сила“. Индикатори са също дали според анкетираните всички политици, които сега управляват, трябва да бъдат сменени и дали искат сегашната система да се разруши и на нейно място да се изгради нова.

По логиката на социологическата агенция ще излезе, че и българското правителство проявява признаци на радикализъм –

самият премиер беше предложил „рестарт на системата“, а коалиционните партньори „Обединени патриоти“ предлагат законопроекти, с които да се легитимира използването на насилие (например този за „неизбежната отбрана“). А понякога и сами проявяват насилие – като Валери Симеонов, който наби възрастна жена, за да ѝ попречи да упражни правото си на глас, или Ангел Джамбазки, който замеряше протестиращите пред централата на ВМРО с пиратки.

Затова резултатите от този индекс нямат смисъл, освен ако се съпоставят с такива от контролна група от християни и етнически българи, отговарящи на същите въпроси. Само така може да стане ясно дали критичността на изследваните мюсюлмани има различни специфики от тази на мнозинството. Ала контролна група в изследването не е предвидена.

И въпреки че според изследването едва 2% от анкетираните проявяват симпатии към „Ислямска държава“, а нито един от тях не е идентифициран като ром,

от „Тренд“ пак са намерили начин да видят в ромите радикалистка заплаха.

Каква? Ами често се засягат. И с колкото по-ниско образование са, толкова по-обидчиви стават. А ако анкетираните не отговарят според калъпа на очакванията на агенцията, авторите на анализа просто решават, че те не казват истината: „За съжаление, много от интервюираните не отговарят обективно на въпроса. Макар че тези интервюта са анонимни, те не вярват на това.“

Изследваните мюсюлмани са питани и какво е отношението им към Българската православна църква, а авторите на наръчника се учудват, че близо половината от тях не могат да преценят. Интересно какви щяха да бъдат резултатите, ако православните българи бъдат питани за Главното мюфтийство.

Прелюбопитен е начинът, по който

„Тренд“ вкарва качествени елементи в количественото изследване, без да си прави труда методологически да обоснове този ход.

Така от значение за анализа са не само отговорите на анкетата, а и конкретният начин на поднасянето им. Например в доклада се казва: „По въпрос №18 някои турци и българомохамедани с тих глас посочваха, че са „мюсюлмани“, а ромите подчертаваха това с висок глас и самочувствие. Този въпрос заслужава по-голямо внимание и проучване.“

Има признаци, че анкетьорите са използвали и качествения метод наблюдение с участие (известен и като включено наблюдение), който също не е описан, а още по-малко обоснован. Което не пречи от наблюденията да се правят изводи като: „… в началото на ул. „Бъндерица“ има група, която пие кафе, бира. Или има хора, които извършват дребна търговия. Те наблюдават всяко движение и някъде предават тази информация.“ А наративът, който в началото на наръчника и доклада е формално-аналитичен, към края съдържа чудати изблици в първо лице.

Най-сериозният мисловен лупинг обаче си остава

генерализирането на изводите за ромите в резултат от изследването на хора, които не се идентифицират като такива.

И което е още по-опасно – внушението от тези изводи, че ромите са склонни към радикализация. Освен това се предпоставя, че дори ромите, които не се определят като мюсюлмани, рано или късно ще се ислямизират: „В Североизточна България ромите са християни и се самоопределят като роми. При тях процесът на ислямизация се намира на по-ранен етап и затова не се регистрира все още.“

Накратко, както се обобщава във възражението от „Граждани за демократична и правова държава“:

Макар резултатите на „Тренд“ да се базират на анкети единствено от Пловдивска и Пазарджишка област, обученията, организирани от бенефициента, са обхванали общо 480 служители на МВР от Североизточна, Югоизточна, Централна Южна, Югозападна България и Софийска област. А на МВР се препоръчва да състави „карта на ромите в България“. 

Защо са необходими на МВР толкова подробни данни относно броя, религията, самоопределението на ромите, лидерите им в страната? Нима всички роми в България са уязвими към радикализация и трябва да бъдат наблюдавани от МВР, понеже са роми? По какъв начин това кореспондира с изследването на „Тренд“ и с целите и задачите на проекта, одобрен от УО на ОПДУ? Как от превенция на радикализацията се стига до „Карта на ромите в България“?

Възражението на групата ромски активисти е по отношение на безкритичната реакция на представителите на оперативната програма, които твърдят, че проектът на МВР не е дискриминационен:

„Тъкмо напротив, главната обучителна цел е: преодоляване на негативните стереотипи и предразсъдъци спрямо ромите като фактор, който би могъл да затрудни (и дори да блокира) ефективното и безпристрастно изпълнение на професионалните задължения от страна на полицейските служители. Темата за радикализацията сред ромското население се отнася единствено до ромски общности, локализирани в определени населени места или региони в Република България, при част от представителите на които емпирично се наблюдава преминаване към радикални форми на ислямско вероизповедание.“

Добрата новина е, че след възражението на ромската коалиция Управляващият орган на Оперативна програма „Добро управление“ ще започне нова проверка на струващия 3,4 млн. лв. проект на МВР. Тя няма да ревизира резултатите от старата, която е окончателна и не може да бъде „обжалвана“, но ще се основава на новите аргументи, съдържащи се във възражението. Ще е изненада, ако резултатите от нея са по-различни от тези на предишната, особено докато настоящото управление продължава да е на власт. Има обаче и международни институции и съдилища, които по-добре разбират какво е дискриминация.

Междувременно нека пожелаем на МВР и на агенция „Тренд“ да потърсят радикализма там, където действително го има.

Заглавна снимка: © Пейо Попов

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Необходимо, но на парче и неефективно. Велизар Шаламанов за обявеното ново закупуване на самолети F-16

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/velizar-shalamanov-interview-f16/

Велизар Шаламанов е експерт в сферата на отбраната, директор по сътрудничество с потребителите в Агенцията за комуникации и информация на НАТО и бивш военен министър. Венелина Попова разговаря с него за наскоро обявеното от правителството намерение България да придобие още 8 нови самолета F-16 Block 70 и друго високотехнологично оборудване в рамките на проектите за модернизация на Военновъздушните ни сили.


Г-н Шаламанов, как приемате новината, че правителството прави проучване за купуване на още 8 американски изтребителя F-16? Ще Ви припомня, че в коментара си пред „Тоест“ след първата сделка казахте, че на армията ни е необходима цяла ескадрила…

Това всъщност е естествена стъпка. Жалко е, че се поднася като новина, а не е, защото проектът е за общо 16 самолета, които трябва да бъдат купени на два етапа. Естествено, поради липсата на системно и устойчиво планиране ние нямаме достатъчно информация нито за сроковете, нито за финансирането.

Много по-важна е цялостната подготовка за приемането на тези изтребители, както и за бързото извеждане от експлоатация на старите самолети, свързано с доста разходи и голям персонал. Радостното е, че се говори не само за самолети, а и за трикоординатни радари и друга бойна техника, като зенитнокомплексни ракети. Защото новите самолети F-16, със своята електроника, радари и въоръжение, не могат да бъдат интегрирани със съществуващата техника за противовъздушна отбрана.

Да, от всичко, което казвате, действията на кабинета изглеждат последователни. Нормално ли е обаче един премиер, лишен от морална легитимност, чиято оставка протестиращи граждани в България искат вече трети месец, да влиза в подобни преговори с фирмата „Лoкхийд Мартин“, макар военният министър да твърди, че те не обвързват с нищо правителството?

Искам да подчертая, че не е нормално да се говори за такъв тип важни сделки, без да има цялостен план за превъоръжаване и подмяна на старата техника, какъвто би трябвало да има след приключването на Стратегическия преглед на отбраната. Той беше планиран за април, отложи се (заради COVID-19) за ноември.

Начинът, по който се обявяват такъв тип решения, наистина буди съмнения, че техният фокус не е превъоръжаването на армията, а е търсене на някакъв друг тип послания – и за вътрешна консумация, и навън, към стратегическия ни съюзник САЩ. За съжаление, резултатът е придобиване на може би неоптимални способности за повече пари – и то по начин, който не позволява тези способности да допринесат максимална полза. Такава бихме имали при един обмислен план, какъвто бе планът за превъоръжаване от 2014 г., отменен от г-н Борисов.

Въпросът с легитимността също е важен, защото, когато разговаря един силен лидер, получил мандат на избори, с подкрепа в парламента и от обществото, той може да постигне много по-добри условия за България, какъвто е случаят с Полша, Румъния, със Словакия, ако щете. Като мине време и се направи сравнителен анализ, ще видим, че България е похарчила повече пари за по-малко способности и е по-неинтегрирана от другите страни, които споменах.

Независимо че следващите 8 изтребителя може да бъдат купени на разсрочено плащане, държавата ще трябва да вземе нов дълг за тази сделка. Как изглежда той в контекста на външния дълг на България от 35,6 млрд. евро, който е близо 58% от БВП на страната ни? Това не Ви ли се струва като „на гол тумбак чифте пищови“?

Историята показва, че всеки път, когато България се е превъоръжавала, това е било свързано с поемане на външен дълг, тъй като трябва да бъдат инвестирани ударно големи средства. Но това винаги е било свързано с технологично обновление за страната ни и с ясно стратегическо партньорство в сферата на отбраната, което е водило до икономически ползи и развитие. Така че ако тези пари се инвестират по разумен начин, ползата за България ще бъде много по-голяма от тежестите на поемането на един дълг. Но ако парите се харчат така, както до момента се прави – на парче, неефективно, то резултатите няма да са добри.

Накрая искам да подчертая, че когато парите се харчат по линия на FMS (програмата за чуждестранни военни продажби на САЩ), то в много голяма степен добрите практики и гаранциите идват от американската страна. Така че при всички положения това е добро решение и по-добър начин да бъдат похарчени тези пари, отколкото да изгърмят в банка като КТБ или в магистрала, която след това трябва да се ремонтира.

На 27 септември швейцарците одобриха на референдум купуването на нови изтребители. А Борисов и коалиционните му партньори стартират проучвателна процедура без мандат от Народното събрание и въпреки че друг парламент и друго правителство ще решават при какви условия ще се купуват самолетите. Защо е това бързане от страна на един премиер, чиито дни във властта са преброени?

Гласуваният проект е за 16 изтребителя и е утвърден първият етап от осем, така че реално такъв отворен мандат има. Съвсем друг е въпросът, че не се процедира по такъв начин при такова фундаментално превъоръжаване. Това е моето мнение. А това, че е обявено стартиране на разговори и събирането на информация, е много далеч от сключването на договори.

Искам отново да посоча, че в голяма степен това (както и изгонването на руски дипломати) е по-скоро пропаганда, информационна кампания, и не е свързано с взето решение на базата на стратегически анализи и ясна визия. Очевидно е, че когато едно правителство и премиер си отиват, и то не с одобрението и благодарността на гражданите, не може да се очаква стратегически пробив.

Експерти коментират, че с обещанията си за купуване на нови изтребители и друга бойна техника Борисов всъщност прави отчаяни опити да умилостиви САЩ, които подготвят санкции спрямо участниците в „Северен поток 2“ и „Турски поток“. Защото според държавния секретар Майк Помпео това не са търговски проекти, а основни инструменти на Кремъл за разширяване на зависимостта на Европа от руската енергия и за подкопаване на трансатлантическата сигурност. Всъщност през всичките години на своето управление Борисов не се ли опитва да „тъче на няколко стана“, което в геополитиката рядко може да бъде успешно, да не кажа никога?

За мен най-важно е какво е мнението на българското общество. Трябва да свикнем, че политиката зависи от визията на лидера, но лидерите ги избират гражданите. Днес нещата едва ли могат да бъдат коригирани, защото ние получаваме повече от същото, както казахте – едно неособено красиво балансиране и пропаганда.

Голямото предизвикателство пред българските граждани е – ако искат наистина да има ново начало, което да позиционира България като нормална западна страна в свободния свят – да избират лидери и политици, които имат интегритет и са последователни; които имат визия и са открити към гражданите; които преследват тази визия в консултации, а не задкулисно.

Заглавна снимка: Стопкадър от участие на Велизар Шаламанов в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

o5logon

Post Syndicated from RealEnder original https://alex.stanev.org/blog/?p=326

CVE-2012-3137 вече е стара новина. Неприятното в случая е, че няма изгледи да се коригира в актуалните версии на Oracle 10.2-11.2, тъй като е design flaw, а workaround-ите са доста неудобни за прилагане, особено в големи продукционни среди.

Накратко, проблемът е, че в процеса на оторизация към Oracle базата данни, listener-а връща към клиента AUTH_VFR_DATA (salt) и AUTH_SESSKEY, без значение дали опитът за оторизация е успешен или не. След внимателен анализ, Esteban Martinez Fayo открива, следната зависимост:

aes192(AUTH_SESSKEY, sha1(real_password+AUTH_VFR_DATA)+0x00000000)[:40] == 0x0808080808080808

Това дава възможност да се инициира offline bruteforce атака, след прихващането на AUTH_VFR_DATA и AUTH_SESSKEY. Това става чрез директен sniff по мрежата или чрез включване на trace logging на ниво support в oracle client.

След като написах набързо работеща bruteforce програма, реших да се възползвам от multithreading, rule engine и оптимизираните криптографски имплементации на hashkill. Преработката като plugin стана за 20 минути, докато се ориентирам в кода, а след като Милен пое нещата в свои ръце се сдобихме с първата в света публична версия на o5logon чупачка върху GPU – браво!

Накрая, понеже oracle trace файловете са пълни с всякаква информация, а изваждането на сесията и salt-а е неудобно на ръка, спретнах python скрипт, който parse-ва данните и ги представя в hashkill или John the Ripper формат.

SPAM дарение

Post Syndicated from RealEnder original https://alex.stanev.org/blog/?p=267

По-миналата седмица попаднах на статия в Капитал как SPAM регистърът на КЗП получил дарение. Определено се зарадвах, че са направили нещо, което да опростява справките в регистъра и следователно да го направи по-ефективен. Когато погледнах отблизо зъбите на харизания кон обаче, ми стана ясно, че стъпката е отново в страни. Технологичното решение, което колегите са предложили е .NET desktop приложение, към което се сваля криптиран файл със съдържанието на регистъра. Проверката става, като потребителя изготви файл с електронните адреси на получателите, а приложението го филтрира в съответствие със съдържанието на регистъра.

От това веднага трябва да е станало ясно, че ключа за декриптиране вероятно е забит в самото приложение. След прилагането на не-чак-вуду-техники (strings and friends), нямащи нищо общо с reverse engineering, става ясно, че регистърът е криптиран с DES-CBC, а 20 минути по-късно декриптирането се свежда до една команда с OpenSSL:

alex@volatile:~$ openssl des-cbc -d -K [find_it_youself] -iv 00f00ab00bc00cf0 -in 29112010.TXT -out spam.txt

Разбира се, изпратих поща на КЗП за проблема, описвайки и възможността недоброжелател да декриптира регистъра и да го постне по руските и китайските спам форуми. След това резултатът е ясен, а действието ефективно ще подкопае и без това крехките устои на SPAM регистъра.

Отговор вече повече от седмица няма.