Tag Archives: сигурност

Пакетна сделка

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/paketna-sdelka/

Какво обвързва сделката за американските изтребители, предложението за диференцирани ставки по ДДС и старта на процедурата за избор на нов главен прокурор? Те всички минават през договорки между политическите сили, което означава, че ще се търгуват, вероятно в пакет. А щом ще се търгуват, едни ще спечелят, други ще изгубят.

Развръзката и на трите сюжета се очаква наесен. Вероятно тогава парламентът ще гласува междуправителствения договор между България и САЩ за покупката на многоцелевите изтребители F-16 Block 70, по традиция тогава се обявяват параметрите на проектобюджета за догодина и новите данъчни закони, и пак тогава – до 14 ноември, трябва да е приключено с избора на нов главен прокурор.

Предстоят и местни избори, заради които всъщност партии се напъват да заситят избирателите с по-евтин хляб и основни храни, ако ДДС бъде намален от 20 на еди-колко си процента.

Трите акции се развиха и преплетоха след европейските избори на 26 май, затвърдили победата на ГЕРБ, устойчивото второ място на БСП, отслабването на ДПС и фойерверките за ВМРО на фона на останалите националистически формации, затихващи глухо. Също и пробива на „Демократична България“.

Хлебните човеци

В седмицата след вота депутатът от ДПС Делян Пеевски, който избра българското „Съединение“ пред европейското, обяви предложение за 5% ДДС върху хляба, лекарствата, книгите и за десерт – безплатни детски градини. Същите „безплатни детски градини“ ги има в подготвената миналата година програма на БСП „Визия за България“, където също са разписани диференцирани ставки на ДДС за детски храни и стоки, учебници и учебни помагала. А за 5% ДДС за хляба лидерката на социалистите Корнелия Нинова се горещи от миналата година. Сега, без да се сърди за плагиатството, БСП тутакси заяви решението си – внася пакет законодателни предложения както за диференцирани ставки по ДДС, така и за данъчни облекчения за млади работещи семейства и преизчисляване на старите пенсии.

Предвид факта, че големите групи избиратели за двете партии са хората с основно и по-ниско образование и пенсионерите, това на пръв поглед е грижа за насъщните им нужди. На втори – това е евтин популизъм, подобен на хлебните закони (lex frumentaria) в Древния Рим, чрез които „подкупвали“ гражданите, раздавайки им зърно безплатно или по фиксирани ниски цени. Такава законодателна промоция ни предлагат и ДПС, и БСП. Но миналата година управляващите от ГЕРБ също водеха някакви абсурдни преговори с търговските вериги, за да ги… заставят да продават хляба без печалба.

Ако за Римската империя обаче зърното е било особено важно, тъй като е било най-евтината храна, лесна за отглеждане в Средиземноморието, то двайсетина века по-късно е унизително темата за цената на хляба, с малки прекъсвания, да е в дневния ред на държава, която не се нарича Йемен или Сомалия.

Макар да обяви, че правителството няма да променя данъците, нещо в тона на Борисов подсказва, че може да размисли – не по всички искания, не за насъщния, но за книгите може би, защото „образованието ни е приоритет“. Това е нов щрих към лидерския портрет, наред с образите на Строителя, Дипломата, „Меркел на Балканите“, „Симпатягата от Банкя“, вече и на Просветителя. Каза го за първи път от джипа, с който обикаля, почти като влака на Троцки, този символ на Великата октомврийска – „пари за образование не бива да се пестят“.

С един простичък въпрос Борисов разкри демагогията на исканията за диференцирани ставки по ДДС: защо, когато управляваха БСП и ДПС, не го направиха. Наистина защо?

Няма спор, че всички страни в ЕС имат диференцирани ставки по ДДС, България също – 9% в туризма, при хотелското настаняване. Преди евроизборите Гърция намали ДДС за 56 категории основни храни, също върху тока и газа. При състоянието на данъчната администрация в България обаче и недотам похвалната събираемост на данъци, критикувана и от Европейската комисия в доклада за семестъра, спад на ДДС дори с един процентен пункт ще намали приходите в бюджета и ще трябва да се търси друг приходоизточник за компенсация.

Този път от ДПС обаче не изглеждат отстъпчиви и причината за това е отливът на традиционни избиратели, довел до „пробиви“ в общини, където си изнамериха гласоподаватели роми. До местните избори през октомври трябва да се поправят – защото, първо, голяма част от покорния им и сговорчив доскоро електорат побягна към Европа, и второ, вече не е така покорен. Затова този път ДПС иска да раздаде порции и на избирателите, не само на „агите“ – и избра един от най-богатите хора в държавата да ги предложи.

През септември, когато предстои Министерството на финансите да представи основните параметри на бюджет 2019, а по-късно и данъчните законопроекти, ще разберем как са минали преговорите и дали само за „образованието“ ще бъде намален ДДС.

Прости сметки за изтребителите

Междуправителственият договор за изтребителите ще трябва да получи одобрение. През януари т.г., когато 44-тият парламент гласуваше мандат на правителството за преговори със САЩ за бойните самолети, решението бе подкрепено със 130 гласа от 214 гласували – ГЕРБ, ДПС, ВМРО. Важният съюзник е именно Движението за права и свободи.

Съпротивата срещу сделката започна отсега, след като американският Конгрес одобри инвестиционна рамка от 1,673 млрд. долара за продажба на 8 многоцелеви изтребителя и наземно оборудване, което не означава, че ще бъде платена тази цена. Очакванията са тя да е в рамките на 1,1–1,2 млрд. долара. Преговорите се водят между екип на Военното министерство на САЩ и българския, съставен от представители на четири министерства. В края на юни България трябва да получи проект на договор и преговорите ще продължат.

Вече видяхме, че министърът на отбраната Красимир Каракачанов е от лагера на скептиците. Тази седмица, на въпрос може ли да няма сделка, той заяви: „Ако двете страни не намерят приемлива среда, на която да се срещнат, има такъв шанс. Но го оценявам на не повече от 25%.“ Евродепутатът, излъчен от партията на Каракачанов – Ангел Джамбазки, беше по-категоричен, заявявайки, че сделката няма да се осъществи при тази цена. Всъщност на теория такъв шанс може и да има, но практически – едва ли. Няма съмнение, че извън темата за качествата на самолетите, изборът е геополитически и България не може да си позволи сделката да се провали – не просто заради негативите, а защото изпада в друга орбита на влияние.

Опитите страната ни да бъде придърпана към Русия стават все по-настойчиви. В навечерието на пътуването си за икономическия форум в Санкт Петербург президентът Румен Радев даде интервю за ТАСС, в което заяви: „Правителството дава недостатъчно средства за пълно превъоръжаване на българската армия, а това означава само едно – взаимноизгодно сътрудничество с Русия за поддържане боеспособността на наличното въоръжение, включително защото след закупуването на нова техника ще е нужно време за усвояването ѝ.“ В превод това означава нови и нови десетки милиони за ремонт на старите МиГ-ове. България има договор за ремонтите с руската РСК „МиГ“ до 2022 г., когато очакваме и първите доставки на американски изтребители. Активира се и лидерът на „Атака“ Волен Сидеров, който обвърза добрия резултат на ВМРО на евровота – двама депутати, със сделката и също атакува цената. И това е само началото…

Ето защо парламентарната подкрепа за договора е толкова важна – тя е финалът на една близо 15-годишна сага за модернизацията на българските военновъздушни сили и опитите да се провали ще стават все по-агресивни с приближаването на есента. Всъщност сделката би могла да се провали при евентуални предсрочни избори тази година, които да оформят ново мнозинство – но след евровота това също е само теория.

Тази седмица стана известно предупреждението на Вашингтон чрез постоянната представителка на САЩ в НАТО Кeй Хътчинсън, че Турция трябва да се откаже от руската система C-400, ако се надява да получи договорените сто американски самолета F-35. Според Хътчинсън Москва непрекъснато се опитва да отслаби и раздели НАТО, така че Турция не може да има оръжия, предназначени да се противопоставят на американските ракети. Американските дипломати смятат, че планираната покупка ще навреди на способността на Турция да работи с НАТО и може да принуди Вашингтон да наложи санкции на Анкара заради оръжейните сделки с Русия. България е направила отдавна своя избор да е част от този съюз, което значи, че Черно море е неговата източна граница.

Странно как Каракачанов е изчислил тези 25%.

И кой ще си го избере

Помежду всички договорки и тайни срещи, които текат, ще се наместят и тези, свързани с фигурата на новия главен прокурор. Де юре политиците нямат думата за кандидатите. Де факто българската традиция при досегашните избори на главен прокурор ни кара да смятаме, че сега просто ще бъдат по-предпазливи в срещите и с повече мерки за сигурност откъм подслушване и следене. Правосъдният министър Данаил Кирилов вече обяви, че няма да номинира кандидатура, което означава, че прокурорската колегия на ВСС има право да излъчи трима кандидати.

Това е и една от особеностите на този избор – пръв след разделянето на ВСС на прокурорска и съдийска колегия с промените от 2016 г. Оптимистите смятат, че така би могло да се получи истинско професионално състезание. Защото всички „демократични“ главни прокурори (след 1989 г.) не са дошли от държавното обвинение. Скептиците са по-скептични от преди. А президентът Радев трябва да подпише указа за назначението му, което значи също договаряне.

Засега е ясно, че процедурата се движи по тайминга на настоящия главен прокурор Сотир Цацаров. Според определените от него срокове, приети единодушно от прокурорската колегия на ВСС, до края на юли трябва да са ясни кандидатурите. На 30 октомври ще стане известно кои от тях са допуснати. На 14 ноември ще знаем името на новия главен прокурор.

За да бъде избран, той трябва да си осигури т.нар. „квалифицирано мнозинство“ – подкрепата на не по-малко от 2/3 от членовете на ВСС. Това означава, че най-малко 17 от общо 25-те членове на Съвета трябва да гласуват за него. Толкова получи Цацаров.

Гореща есен

До развръзката на трите сюжета премиерът Борисов ще инспектира още куп магистрални отсечки.

Впрочем използването на инфраструктурни проекти като агитация и пропаганда е метод, прилаган още в Хитлерова Германия. В изследването Highway to Hitler авторите Нико Фойгтлендер и Ханс-Йоахим Фот доказват, че в периода 1933–1934 г. опозицията на нацистите губи одобрение в цяла Германия, но там, където се строят пътища и магистрали, това става с 60% по-бързо.

Повратният момент идва през август 1934 г., когато Хитлер става и канцлер, и президент, а съсредоточаването на толкова власт в ръцете му е одобрено на референдум. Според изследователите строителството на магистрали има принос за резултатите на референдума, тъй като 10 месеца преди това започват ударно да се прокарват аутобани. В районите близо до магистрали нацистите получават високи резултати. Изследователите обясняват това и с факта, че строителството успява да намали сериозен за Германия проблем – безработицата. В периода 1933–1934 г. тя спада наполовина.

Хитлер обявява своите планове за автомагистрали още с идването си на власт и в следващите 9 месеца започва строежът на първия участък. Пропагандата на режима използва магистралите и като символика – как едно енергично правителство преодолява „демократическата задънена улица“, в която Ваймарската република е оставила Германия.

Но да се върнем на Борисов. Може би този път ще е образованието, а?

Заглавна снимка: pixabay

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Електронна поща – правилната употреба

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://toest.bg/e-mail-pravilnata-upotreba/

Знаете ли, че електронната поща съществува отпреди интернет? Бащата на имейла и човекът, заради когото и до днес използваме знака @ в електронните адреси, е Реймънд Самуел Томлинсън. Той създава софтуер за изпращане на текстови съобщения от потребител на една машина до потребител на друга машина още през 1971 г. за мрежата ARPANET. За първи път думата „интернет“ ще се появи в един документ едва в края на 1974-та, а глобалната мрежа ще започне да се развива чак през 80-те.

Идеята на Рей Томлинсън за електронна поща всъщност копира действителната пощенска услуга, при която написваме нещо на лист хартия, слагаме го в плик, пишем адреса на получателя (както и адреса на подателя) и пускаме писмото в пощенска кутия. След това то бива взето от пощенската служба и предавано от ръка на ръка през самолети, влакове или кораби, от държава на държава и от град на град, докато стигне до получателя. Ако някой някъде по пътя не си свърши добросъвестно работата, писмото може да се забави или дори да се загуби. По същия начин и електронното писмо, поставено в нещо като виртуален плик, пътува от компютъра на изпращача до неговия пощенски сървър, който пък препраща към друг, и така – докато стигне до папката „Входяща поща“ на получателя. Разликата е, че днес това се случва най-често за няколко секунди, но все така е възможно някое писмо да се забави с дни и дори да се загуби, подобно на хартиените си събратя.

Спомням си как в средата на 90-те използвах сървър за електронна поща, който имаше връзка с интернет едва два часа в денонощието – тогава машината получаваше и изпращаше писмата на потребителите си. През другото време човек можеше да преглежда акаунта си, да чете и да пише писма, но те щяха да заминат едва когато сървърът осъществеше следващата си сесия с интернет. И това не беше изолиран случай – за доста университетски и частни машини тогава беше твърде скъпо да са непрекъснато свързани към интернет. Представете си, че и отсрещната страна използва такъв сървър. Иначе казано, преди 20–25 години беше съвсем нормално писмата да се бавят по ден-два, докато стигнат до получателя си.

Днешното поведение на някои хора да звънят по телефона три минути след като са изпратили някому имейл, с думите „Пуснах ти нещо на пощата, видя ли го?“ трябва да бъде наказвано минимум с общественополезен труд.

И понеже през 2021 г. ще празнуваме 50-годишния юбилей на електронната поща, не е зле да се запитаме: знаем ли как да я ползваме правилно? Без претенции за изчерпателност, този текст има за цел да ви подскаже някои детайли, които може би не знаете или пропускате.

То:, Cc: и Bcc: (или До:, Як: и Ск:)

Много хора не знаят, че зад трите възможни полета, където може да изпишете имейл адресите на получателите на едно писмо, стоят не само функционални разлики, но и етикет на общуване.

Полето То: (или До: в български превод) сякаш е най-очевидно. Къде, ако не там, следва да поставите адреса на получателя на вашето писмо? Това е и най-естественото място да въведете имейл адреса, когато пишете конкретно до един човек. Често обаче едно писмо се адресира до повече хора. Тогава каква е идеята някои от тях да бъдат в To:, а други в Cc:?

Cc: е абревиатура на carbon copy (тоест „копие под индиго“ – по-младите да попитат бабите си какво е индиго). Идеята е, че всеки адрес, който е изброен в това поле, получава копие на писмото, точно както и всеки друг адрес, посочен в To:. Когато обаче пишете до някого в To:, вие му намеквате, че очаквате отговор именно от него, докато тези, които са в Cc:, получават това писмо само за сведение и не очаквате непременно отговор от тях (освен ако не преценят това за нужно).

И в двете полета може да изписвате по много адреси. Особено в бизнес кореспонденция много често се случва писмата да циркулират до множество хора. До прекалено много хора. Това е лоша практика. Добра идея е да не се разводнява една имейл кореспонденция с излишни участници, да няма повече от един-два адреса в полето To:, а тези, които са в Cc:, да не се обаждат излишно, ако няма какво да добавят към разговора.

Полето Cc: на български най-често се превежда като Як:, което ще рече „явно копие“. А причината да съществува явното копие е, че имаме и т.нар. „скрито копие“ или „сляпо копие“ (от англ. blind carbon copy, или Bcc:). Адресите, поставени в Bcc:, получават точно копие на писмото, както тези в To: или Cc:, с тази разлика, че за това знаят само те и изпращачът.

Има две ключови причини да използвате Bcc: – едната е, когато искате дискретно да споделите с някого имейл, който изпращате до други хора, а другата е, когато пишете до много хора, които не се познават, и не е редно да разкривате техните имейл адреси помежду им.

В първия случай трябва да сте сигурни, че културата на общуване на този, поставен в Bcc:, е на достатъчно ниво, че да не отговаря на други получатели на такъв имейл или да го препрати на трети лица и така да ви издаде, че сте му изпратили скрито копие.

Силно препоръчително е да си изградите навика да преглеждате внимателно до кого е адресиран всеки имейл, който сте получили, и ако вие сте на явно копие, да се намесвате само ако това ще допринесе с нещо към кореспонденцията; а ако сте на скрито копие, да не отговаряте (особено до всички) за нищо на света. Също и да не препращате такъв имейл. Някой ви се е доверил, че няма да го направите – не го предавайте! Особено с мобилните устройства днес е много лесно да се сътвори подобен гаф и така да създадете много неприятни ситуации.

Защо обаче трябва да използваме Bcc:, когато пишем до много хора, които не се познават помежду си? Причината отново е свързана с уважението, което им дължите, не разкривайки техните имейл адреси пред куп други хора. Същото е, като да споделите нечий телефонен номер или пощенски адрес без позволението на притежателя му. Изключително невъзпитано е да изредите десетки получатели в To: и Cc:, а това, за съжаление, е твърде честа практика. Правилно е да поставите адресите в полето за скрито копие – така всеки ще получи писмото, без да знае кои са останалите, до които е било изпратено, нито техните имейл адреси.

Дигитална хигиена и дискретност

Има и още една причина – разните „вируси“ и „червеи“, които се разпространяват по електронната поща, си умират да попаднат на такъв имейл, в който са накопирани явно куп хора, и така да пропълзят и към тях. Не се превръщайте в оръжие на зловредния софтуер, грижете се за собствената си дигитална хигиена и за тази на хората, с които общувате.

Всъщност изненадващо е колко малко хора внимават и съобразяват разликата между бутоните Reply и Reply All в програмите за електронна поща. Използвайте Reply („Отговор“), когато искате да отговорите само на изпращача, от когото пристига писмото, а Reply All, когато искате да отговoрите на всички, до които е било адресирано или копирано (само на явно копие, понеже тези от скритите копия няма как да ги видите). И винаги, винаги преди да натиснете Send („Изпращане“), хвърляйте по едно око на имената и адресите, до които предстои да изпратите имейл, за да видите дали не сте объркали нещо и наистина ли това са хората, до които искате да пишете.

Когато препращате имейл до нов получател или добавяте такъв, прегледайте историята на кореспонденцията назад във времето и помислете дали няма нещо написано преди, което не следва да се разгласява извън първоначалния кръг получатели – било по лични, професионални, морални, етични или други причини. За улеснение днешните програми за електронна поща често скриват историята назад и така забравяме за нея, но тя е там и препращайки я неволно до някого, може да разкрием неща, които не бива.

Добра практика при отговор и препращане е да се изтрива историята назад или да се оставя само това, на което отговаряте. Така писмата са по-кратки и стегнати, избягва се премятането по десетки пъти (и до много хора) на една и съща история назад. Това е напълно излишно и защото обикновено всеки участник в дадена кореспонденция така или иначе има вече тези предходни писма.

Спам и производни

Не отговаряйте на спам. Писмата от непознати кореспонденти, от странни адреси и съдържащи твърде много линкове, най-вероятно са спам. Грешка е да отговаряте, защото така потвърждавате, че зад вашия адрес стои реален човек, и това само ще увеличи спама към вас. Не ги трийте, а ги маркирайте като SPAM/Junk, за да тренирате антиспам филтрите на вашата програма или сървър.

Класика в жанра е да получите писмо, което се прави на изпратено от вашата банка, препраща ви до сайт, изглеждащ като този на вашата банка, и ви провокира да си смените паролата или нещо такова (уж за ваша сигурност). Разпознават се по това, че идват от странни адреси, препращат към странни адреси (понякога само с една буква разлика от оригиналните) и често съдържат доста граматически и правописни грешки. Всъщност това се нарича фишинг (от англ. fishing – да, за рибка са ви взели) и единствената им цел е да научат потребителското ви име и парола. Никога не  щракайте на линкове в такива писма. И на важни сайтове като този на вашата банка или други подобни най-добре е да отивате сами, изписвайки ръчно адреса или използвайки отметката (bookmark), която сте си направили във вашия браузър.

Мястото на фишинг писмата е също в SPAM/Junk папката, която е добре да бъде настроена да зачиства автоматично боклуците там например след седмица или месец. Ако фишингът е много добре направен, считате, че може да заблуди някого, и имате достъп до институцията, която имитира, може да ги предупредите, че от тяхно име се разпространяват странни писма, за да вземат някакви мерки.

Винаги гледайте също (особено когато проследявате линк от имейл) дали браузърът ви изписва предупреждение за липсваща сигурна връзка до сайтовете, които посещавате. Днес няма никакво оправдание да не се ползва по-сигурният HTTPS протокол. Ако собственикът на сайт, който работи по стария HTTP, не е безследно изчезнал, значи е адски мързелив – тоест няма какво полезно да намерите на такива сайтове.

Все по-модерно е напоследък да получавате имейл, който директно ви изнудва да изпратите пари (най-често в криптовалута), за да не бъде разкрита някаква злепоставяща ви информация, получена чрез хакване на компютъра ви. В общия случай това е блъф. И да, познахте – мястото му е в SPAM/Junk папката.

Прикачените файлове

Нали си спомняте, че електронната поща е замислена като копие на конвенционалната – да разнася писма. Не буркани с кисело зеле, нито зимни гуми за колата или плетени от баба дрешки. Такива неща се изпращат като колет или по куриер, защото не се побират в писма. Също толкова абсурдно е да не съобразявате размера на файловете, които изпращате като прикачени файлове. Освен че затормозяват сървърите, прикачените файлове заемат много място във вашата поща, защото остават в папка  „Изпратени“ и заемат още толкова място и в пощата на всички в кореспонденцията.

Една-две снимки, и то с редуциран размер, някой PDF или друг файл до около мегабайт или два е приемливо да прикачите към един имейл в наши дни. За по-обемни неща използвайте услуга за споделяне на файлове като Dropbox, WeTransfer или друга подобна, а на получателя изпратете само линк.

Навици и ефективност

В днешния бизнес често се приема, че програмата за електронна поща трябва да е непрекъснато отворена, а имейлите са се превърнали в необходима напаст. Всъщност смисълът на електронната поща не е да отговорите веднага (за това си има чат или телефон), а да отговорите, когато имате време и възможност. Нека си припомним, че тя е замислена като алтернатива на хартиената поща. Това, че днес електронните писма пристигат за секунди или минути, не означава, че трябва да превръщаме кореспонденцията си в хаос.

Напоследък всеки инструмент, платформа, услуга или доставчик иска да ни пише имейли. Отказвайте, ако нямате такава нужда. За електронната си пощенска кутия отговаряте вие. Филтрирайте спама, прекратявайте абонаментите си за групи, бюлетини и списъци, които не четете и не ви носят полза. Спирайте всички автоматични известия, освен ако наистина не са важни. Не се притеснявайте да обясните на колегите си, че не желаете да ви включват в списъци „за всеки случай“, които нямат отношение към това, което правите.

Направете си папки и настройте филтри за нещата, които желаете да получавате, но не искате да ви се изсипват в папка „Входяща поща“ заедно с всичко останало. Например може да си направите папка „Плащания“ и да настроите писмата, които идват от вашата банка, ePay, PayPal и каквито други платежни услуги използвате, да отиват автоматично там. Така ще ги имате за справка, когато си преглеждате финансите, но те няма да ви се мотаят из другата поща. По същия начин може да филтрирате имейлите си по различни проекти, теми, ангажименти и други подобни критерии.

Опитвайте се да преценявате дали някакъв проблем няма да се реши по-лесно, ако вдигнете телефона. Ако нещо е спешно, също по-добре използвайте телефон, изпратете SMS или друго бързо съобщение. Не превръщайте имейла в чат, особено с много хора.

И затваряйте пощенската си програма! Всички съвременни изследвания показват, че тя е един от убийците на ефективността ни в офиса. Ако не работите поддръжка по имейл или не сте мениджър на някакъв критичен за реакция бизнес, няма нужда да проверявате пощата си през 15 минути. Четете я два-три пъти на ден, за да може през останалото време да сте концентрирани върху реалната си работа. Вярвате или не, но да пишете имейли не носи пряко приход нито на вас, нито на работодателя ви.

ПП: И символът @ не е кльомба, нито маймуна. Чете се „ет“ (от англ. at).

Заглавна снимка: John Schnobrich 

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Интернет и ерозията на демокрацията

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/internet-democracy-erosion/

Текстът е написан специално за първия брой на вестник „К“ за критика, дебати и културни удоволствия, който се явява наследник на досегашния вестник Култура, чийто бранд издателят му реши да залепи на ново списание. Добавям го и тук – в своя личен online архив.

Имах късмет да открия интернет в зората на неговото създаване преди повече от 20 години. Днес за много хора би било трудно да си представят как изглеждаше и се използваше мрежата тогава. Буквално всичко беше различно.

Повечето потребители в тогавашното виртуално пространство бяха сякаш от една порода – предимно хора от научните среди, наивни романтици, обединени от идеята за създаване и споделяне най-вече на знания и опит, опиянени от вкуса на свободата да общуваш без граници. Не бяха нужни никакви регулатори или директиви – всички доброволно следваха няколко прости „правила за поведение в мрежата“ (нетикет), които гарантираха реда и добрия тон. Ако някой ги прекрачеше, просто получаваше забележка; и ако не си вземеше поука, попадаше в изолация и затруднения да си намери интересни събеседници. Всеки новопоявил се в интернет първо се оглеждаше тихо и с респект към установените модели, правила и авторитети. И се стараеше да гради репутация, преди да претендира за разпознаваемост и значимост във виртуалното пространство. Меритокрацията беше в пълен ход.

Този нетикет се спазваше дори в най-тъмните ъгълчета на мрежата, обикновено свързвани с не особено легални забавления или бизнес. Да бъдеш част от интернет тогава не бе нито евтино, нито лесно; и сякаш това филтрираше хора с интересно сечение от базисна грамотност, толерантна култура на общуване и нужното желание да инвестират част от доходите си за връзка с мрежата.

Краят на романтиката. Независимо дали гледаме на интернет от академична перспектива (като на библиотека за трупане на познание) или с предприемачески нагласи (като на потенциален необятен пазар), и за двете има нужда от хора. От много хора. Затова и пионерите в мрежата съвсем естествено си поставиха негласна обща цел да я направят по-достъпна за всички останали, снижавайки и техническите, и икономическите бариери пред достъпа до нея.

Недодяланите в началото браузъри, чието първично предназначение бе да се чете почти единствено и само текст, се преработваха многократно, докато се превърнаха в изключително лесни и универсални инструменти за достъп до всякакво съдържание в интернет. Уебсайтовете еволюираха от статични струпвания на документи през интерактивни и дизайнерски оформени творения на изкуството до днес, когато са буквално пълноценни софтуерни приложения, които работят в браузър.

Шум срещу смисъл. Всичко това имаше едничка цел – глобалната мрежа да може да се използва от всички. Цел, едновременно алтруистична и комерсиално-прагматична. Колкото повече потребители има интернет, толкова повече познание ще се трупа в мрежата, беше наивната нагласа на тези, които гледаха на мрежата като на световна библиотека със знание. Колкото повече потребители има интернет, толкова по-бързо ще расте потенциалът на онлайн бизнеса, си казваха предприемачите. И двете групи в пълна симбиоза си помагаха по пътя към общата цел.

Експоненциалното нарастване на интернет населението обаче направи невъзможно запазването на установената култура на общуване в мрежата от зората на възникването й. Днес нетикет е странно звучаща и напълно непозната дума. Онлайн предприемачите нямаха осъзната потребност да ограмотяват новите потребители, нито интерес да изискват каквито и да било допълнителни усилия от тях. Пазарният стремеж да бъдат свалени всички бариери, за да е лесно и удобно на повече хора, доведе до това, че днешният интернет потребител се появява в мрежата с нагласата, че е център на Вселената, а мрежата до днес е тръпнала в очакване да попие и разпространи неговите гениални разсъждения по всяка злободневна тема.

И така, шумът надделя над полезността.

Илюзията за „безплатното“ потребление. Интернет е скъпо начинание. Винаги е било. И с включването на все повече хора, използващи все повече ресурси, то ще става все по-скъпо. Икономията от мащаба може да редуцира себестойността на издръжката на една платформа, разхвърляна върху нарастващия й брой ползватели, но потребителите във времето винаги ще искат повече и то с нагласата да плащат по-малко. Или нищо.

Бяха възпитани така от бурния стремеж на много онлайн начинания да се продадат „на зелено“ на инвеститора, който да плати за разработката му. Моделът на Силициевата долина за финансиране на сурови идеи в зародишна фаза почти единствено на база потенциал за растеж доведе до търсене на такива бизнес модели, които „зарибяват“ потребители, предлагайки им безплатно удобни услуги само за да бъдат привлечени в обсега на една или друга платформа.

Този модел е порочен не само защото възпитава погрешната нагласа, че всичко в Интернет може и трябва да бъде безплатно, а и по две други много ключови причини. Едната е, че класическите пазарни отношения, свързани със заплащането на една или друга услуга, стават неконкурентни, бивайки притискани от „безплатни“ алтернативи. Втората е, че всъщност потребителите плащат много висока цена, в общия случай без дори да подозират.

Потребителят не е клиент, а стока. Предлагайки безплатни услуги, безплатно пространство за файлове и снимки или безплатна електронна поща, различните интернет платформи имат една цел – да привлекат възможно най-много потребители в своята орбита и територия. Тези потребители живеят с илюзията, че са клиенти, но горчивата истина е, че не са. Основната причина те да бъдат ухажвани и техните потребности да бъдат задоволявани е, че докато активно присъстват и използват платформата, те натрупват и съхраняват своя информация в нея. Именно тази информация е цената, с която заплащат използването на „безплатните“ услуги.

Повечето хора не считат, че техните файлове, снимки и лична кореспонденция представляват интерес за някого. Но натрупването на огромни количества подобни данни от множество хора позволява те да бъдат статистически обработвани. Компютърни алгоритми ги анализират, като на тази база са в състояние да правят допускания за нашите интереси, намерения за покупки на стоки или политически симпатии. Изследват взаимоотношенията ни с останалите хора, с които контактуваме, опитват да установят как си влияем едни на други, кои са лидерите на мнения сред нас, дори как да бъдем провокирани да реагираме на едно или друго или да гласуваме по определен начин.

Нашите данни са нашата дигитална проекция и битката на интернет гигантите не е за нас. Обработените ни данни и извлечената от тях информация са стока, която може да бъде продавана скъпо – включително за маркетингови и политически кампании. Нашите данни са чудесен инструмент за манипулация на нас самите.

Данните са новото злато. След земеделската революция най-ценният ресурс беше земята, след индустриалната станаха машините. Започва нова ера, в която най-ценното нещо – новият петрол и новото злато – ще бъдат данните.

Изследване на Facebook, проведено с над 85 хиляди потребители на платформата, показа прецизността, с която алгоритмите на социалната мрежа преценява хората. Доброволците са помолени да попълнят въпросник за своите предпочитания и вкусове. За същото са запитани техни приятели, колеги, роднини и съпрузи, за да се направи сравнение колко добре ги познават. Алгоритмите на Facebook не разполагат с отговорите на въпросниците, но са активирани да направят същата преценка само на базата на лайковете и информацията в профилите на изследваните потребители. Оказва се, че при едва 10 лайка Facebook има по-точна преценка от колегите, при 70 – от приятелите, при 150 – от роднините, а при 300 – от съпрузите. 1

Средната успеваемост на човек за разпознаване на лице по снимка е около 94-95%. Софтуерните алгоритми вече ни надминаха – тяхната успеваемост за същото днес е 97%.

Всичко това и още много други неща са възможни благодарение на нашите данни. Особено като добавим към тях и биометричните, събирани от умните ни часовници, фитнес гривни и все повече други устройства в бъдеще. Живеем на ръба на исторически момент, в който софтуерът (ще) ни познава по-добре от нас самите.

Разбира се, това не е непременно лошо. Ако софтуерът знае какво искам за вечеря, защо да не го оставя да поръча вместо мен? Данни могат да помогнат и за лечение на различни заболявания. Статистически натрупвания за медицински състояния при други хора могат да се използват от нашите устройства за разпознаване и ранна диагностика на тревожни симптоми без намесата на лекар. Умният часовник на Apple вече може да предупреди за отклонения в сърдечния ви ритъм. Това е възможно заради натрупани медицински данни, събрани от много пациенти. Или пък разпознава, че сте паднал, по движението на ръцете ви при падане и ако не реагирате до половин минута, автоматично ще повика помощ, изпращайки географските координати на мястото, където се намирате.

Натрупани данни обаче бяха ползвани умишлено за политически манипулации и въздействие и при избирането на Тръмп за президент, и при референдума за Брекзит. Най-напред, за да бъдат селектирани колебаещи се хора, върху чието мнение по-лесно може да бъде повлияно, след което същите хора да бъдат облъчени с нужните послания, които биха ги побутнали да вземат желаното решение. И всичко това просто е струвало определена сума пари.

Важно е кой притежава и контролира данните. Проблемът е сложен. От една страна, защото има разминавания в разбиранията за това чия собственост са данните, съхранявани в различните интернет платформи. В общите си условия те се опитват да си присвоят съгласието ви да притежават вашите данни, поставяйки това като условие да ползвате услугите им. В добавка към това хората подценяват колко ценни са техните данни – не толкова конкретно, а като част от извадка, определена група или география.

От друга страна, темповете на технологичния прогрес са такива, че ако едно общество си постави твърде строги бариери пред събирането и анализирането на данни, това може да бъде сериозна пречка пред иновациите и да е причина да бъде изпреварено от други държави или общности. Най-тъжното е, че рискът това да се случи е по-голям в западните общества, където човешките права имат по-висока стойност.

Как да бъде намерен балансът, ще бъде въпрос, който ще определи посоката на развитие на човечеството и засяга пряко темата за социалните неравенства, разпределението на богатството и мира на планетата.

Не на последно място остава притеснението, че ако допуснем, че алгоритмите ни познават достатъчно добре, за да взимат решения от наше име, те ще имат и възможността да манипулират желанията ни така, че да пожелаем да последваме техния избор. Или нечий друг. И това отново да струва определена сума пари.

Гравитацията на платформите. Социалните мрежи са девиация в еволюцията на интернет. Подхлъзване. Недоразумение, което бе създадено именно от антипазарните модели на „безплатните“ услуги и съдържание.

Първоначалната идея и техническа реализация на глобалната мрежа бе да свързва компютрите (сървърите) на много хора, компании и държави по света без централна власт, без незаобиколими острови на влияние и даже със защитни механизми мрежата да бъде винаги достъпна, дори ако някое парче от нея временно изчезне или спре. Идеята на интернет бе да бъде максимално разпределена и децентрализирана мрежа.

Стремежът за събиране на потребители и техните данни в няколко глобални платформи като Google, Facebook, Amazon и др., които постепенно парцелираха мрежата, обаче доведе до един твърде централизиран интернет, в който е трудно да се противостои на гравитацията на гигантите.

Човешките навици, инерция и стремеж за приобщаване на роднини и познати усилват още повече тази гравитация. Така гигантските платформи се превърнаха в световен градски мегдан. И в непреодолим фактор, в технологични Голиати, които, за разлика от библейския си първообраз, са твърде големи, за да бъде допусната хипотеза да се провалят, без това да не е твърде болезнено за мнозина. Засега няма и здравословен механизъм, който да провокира платформите да еволюират в нова посока. А потребителите самоволно и безразсъдно се оставят да бъдат техни заложници.

Ерозия на демокрацията.Наивността на пионерите в интернет, че в мрежата разумът, прагматичността, смисълът и фактите някак по подразбиране ще продължат да надделяват над заблудите и глупостите, се оказа фундаментална грешка. Социалните мрежи се превърнаха в комерсиален усилвател без филтър за адекватност и критерии за достоверност. Централизираният около няколко ключови платформи интернет е силно зависим от техните икономически и политически интереси. Медиите също попаднаха в капана на зависимостта от усилващата роля на социалните мрежи и основно Facebook и така загубиха пряката връзка с публиката си. А критичното мислене не се оказа сред силните качества на масовия интернет потребител.

Най-тревожното на това развитие е, че води до сътресения, които се превръщат в систематична заплаха за демокрацията. Комбинацията от ефективни технологични инструменти за манипулация на общественото мнение, зависими от същите инструменти медии и ниското ниво на критично мислене са перфектната буря, която е в състояние да разруши базисни обществени механизми.

Добрата новина е, че технологиите винаги еволюират и вече се забелязват нови усилия за бъдещ децентрализиран и разпределен интернет. Остава без отговор обаче въпросът дали единствено технологиите трябва да виним за заблатяването на днешната глобална мрежа и само на тях ли да възлагаме надеждите за развитие? И ако продължаваме да подценяваме образованието, етикета и хуманизма, кое ни гарантира, че няма да допуснем същата грешка – отново да надценим способностите на човека?

1 Ювал Ноа Харари описва това изследване в книгата си „Homo Deus. Кратка история на бъдещето“ (2018, изд. „Изток-Запад“)

Неделя, 3 Юни 2018

Post Syndicated from georgi original http://georgi.unixsol.org/diary/archive.php/2018-06-03

Всеки има нужда да бъде спасен от свинщината, наречена “реклама” във
всичките и форми. За хората с компютър и бразуер, това отдавна е решен
проблем благодарение на AdBlock и подобни плъгини (стига да не
използвате браузер като Chrome, но в този случай си заслужавате
всичко дето ви се случва).

По-принцип не оставям компютър без инсталиран AdBlock, това си е направо
обществено полезна дейност. Кофтито е, че на мобилния телефон, дори и да
използвате Firefox и да имате подходящите Addons, програмчетата пак
се изхитряват и ви спамят.

Сега, ако сте root-нали телефона (което никой не прави), можете да
направите нещо по въпроса, но си е разправия, а както всички знаем,
удобството винаги печели пред сигурността.

За щастие има има много лесен начин, да се отървете от долните
спамери в две прости стъпки:

1. Инсталирате си Blokada.

2. Активирате я.

Et voilà – никъде повече няма да ви изкача спам,

Как работи нещото? Прави се на vpn защото това му дава възможност
да филтрира dns заявките и съответно когато някоя програма пита
за pagead.doubleclick.net и подобни – просто му отговаря с 0.0.0.0

Просто, ефективно, не изисква root и бърка директно в джоба на
всичката интернет паплач, която си въобразява, че може да ви залива
с лайна 24/7.

За едно дарение

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3132

През седмицата компанията, която стартирах преди шест месеца, дари лицензи на Държавна агенция „Електронно управление“ за използване (без ограничение във времето) на нашия софтуер, LogSentinel. В допълнение на прессъобщенията и фейсбук анонсите ми се иска да дам малко повече детайли.

Идеята за продукта и съответно компанията се роди няколко месеца след като вече не бях съветник за електронно управление. Шофирайки няколко часа и мислейки за приложение на наученото в последните две години (за блокчейн и за организационните, правните и техническите аспекти на големите институции) реших, че на пазара липсва решение за сигурна одитна следа – нещо, към което да пращаш всички събития, които са се случили в дадена система, и което да ги съхранява по начин, който или не позволява подмяна, или подмяната може да бъде идентифицирана изключително бързо. Попрочетох известно количество научни статии, написах прототип и след няколко месеца (които прекарах в Холандия) формализирахме създаването на компанията.

Софтуерът използва блокчейн по няколко начина – веднъж вътрешно, като структури от данни, и веднъж (опционално) да запише конкретни моменти от историята на събитията в Ethereum (криптовалути обаче не копае и не продава). В този смисъл, можем да го разгледаме като иновативен, макар че тази дума вече е клише.

В един момент решихме (със съдружниците ми), че държавата би имала полза от такова решение. Така или иначе сигурната одитна следа е добра практика и в немалко европейски нормативни актове има изисквания за такава следа. Не че не може да бъде реализирана по други начини – може, но ако всеки изпълнител пише отделно такова решение, както се е случвало досега, това би било загуба на време, а и не би било с такова ниво на сигурност. Пилотният проект е за интеграция със системата за обмен на данни между системи и регистри (т.е. кой до какви данни е искал достъп, в контекста на GDPR), но предстои да бъдат интегрирани и други системи. За щастие интеграцията е лесна и не отнема много време (ако се чудите как ни излиза „сметката“).

Когато журналист от Дневник ме пита „Защо го дарявате“, отговорът ми беше „Защо не?“. Така или иначе сме отделили достатъчно време да помагаме на държавата за електронното управление, не само докато бяхме в Министерски съвет, но и преди и след това, така че беше съвсем логично да помогнем и не само с мнения и документи, а и с това, което разработваме. Нямам намерение да участвам в обществени поръчки, които и да спечеля честно, винаги ще оставят съмнения, че са били наредени – хората до голяма степен с право имат негативни очаквания, че „и тоя си постла да намаже от държавния пост“. Това не е случаят и не искахме да има никакви съмнения по въпроса. Основният ни пазар е частният сектор, не обществените поръчки.

Даряване на софтуер за електронно управление вече се е случвало. Например в Естония. Там основни софтуерни компоненти са били дарени. Е, след това фирмите са получавали поръчки за надграждане и поддръжка (ние нямаме такова намерение). Но благодарение на това взаимодействие между държава и частен сектор, в Естония нещата „потръгват“. Нашето решение не е ключов компонент, така че едно дарение няма да доведе значителни промени и да настигнем Естония, но със сигурност ще бъде от помощ.

Като цяло реакцията на дарението беше позитивна, което е чудесно. Имаше и някои разумни притеснения и критики – например защо не отворим кода, като сме прокарали законово изменение за отворения код. Както неведнъж съм подчертавал, изискването важи само за софтуер, чиято разработка държавата поръчва и съответно става собственик. Случаят не е такъв, става дума за лицензи на готово решение. Но все пак всички компоненти (библиотеки и др.) около продукта са с отворен код и могат да се ползват свободно за интеграция.

Не смятам, че сме направили геройство, а просто една позитивна стъпка. И е факт, че в следствие на тази стъпка продуктът ще получи малко повече популярност. Но идеята на председателя на ДАЕУ беше самото действие на даряване да получи повече популярност и съответно да вдъхнови други доставчици. И би било супер, ако компании с устойчиви бизнеси, дарят по нещо от своето портфолио. Да, работата с държавата е трудна и има доста непредвидени проблеми, а бизнесите работят за да печелят, не за да подаряват. Но допринасянето за по-добра среда е нещо, което бизнесите по света правят. Например в САЩ големи корпорации „даряват“ временно най-добрите си служители на USDS, станал известен като „стартъп в Белия дом“. При нас също има опция за такъв подход (заложена в Закона за електронно управление), но докато стигнем до нея, и даренията на лицензи не са лош подход.

Може би все още не личи отвън, но след промените в закона, които бяха приети 2016-та, електронното управление тръгна, макар и бавно, в правилна посока. Използване на централизирани компоненти, използване на едни и същи решения на няколко места (вместо всеки път всичко от нулата), централна координация на проектите. Нашето решение се вписва в този подход и се надявам да допринесе за по-високата сигурност на системите в администрацията.

Законопроект за киберсигурност

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/02/cyber-2/

Министерският съвет е внесъл в парламента Законопроект за киберсигурност.

Според мотивите законопроектът е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България като държава – членка на Европейския съюз (ЕС), която до 9 май 2018 г. следва да въведе в националното си законодателство разпоредби и да създаде организация за изпълнението на Директива (ЕС) 2016/1148   относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в съюза (ОВ, L 194 от 19 юли 2016 г.)

Мотивите обясняват още, че

Киберсигурността се приема като функция на Министерството на вътрешните работи, което на практика не е така. Мрежовата и информационната сигурност е един от трите основополагащи стълба на киберсигурността съгласно Европейската стратегия за киберсигурност, заедно с другите два – правоприлагане и киберотбрана. Тази многоинституционална дисциплина води до различията в регулаторната рамка. Срещат се определени опити за регулация в Закона за министерството на вътрешните работи, Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Закона за противодействие на тероризма, Закона за електронното управление, Закона за електронните съобщения, Наказателния кодекс, Наредбата за общите изисквания за мрежова и информационна сигурност и др.

Предвижда се създаването на нови компетентни органи, като Национално единно звено за контакт, регламентира се управлението и организацията на националната система за киберсигурност, националния координатор по киберсигурност, секторни екипи за реакция при инциденти в киберсигурността (ЕРИКС), както и национален екип за реакция при инциденти в киберсигурността (създаден от председателя на Държавна агенция „Електронно управление“).

Създаването на нов орган – Съвет по киберсигурност, като нещатен консултационен орган към Министерския съвет и определянето от министър-председателя на Национален координатор по киберсигурност няма да доведе до допълнителни разходи. Функциите на Съвета по киберсигурност няма да се дублират с функциите на вече съществуващи съвети или органи.

Ако настъпи война – 2: Съветите на Енота

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2143


Под предишния запис от темата можете да намерите няколко линка. Два са тежки за четене, но навеждат на някои мисли. Единият е разказ на преживял окупация по време на гражданската война в Югославия. Другият са съветите на бивш сътрудник на ГРУ (руското военно разузнаване), известен под прякора Енота, как да се оцелее при война.

В някой друг запис, ако ми остане време, ще споделя някои мисли около тях. В този превеждам част от съветите на Енота. Те не са напълно адекватни за България, по куп причини. Например, като знам какво представляват политиците ни, бих очаквал това, че сме победени и завладени, да го научим не от военни действия, а по радиото. Вероятно от същите тези политици…

Но може и да се лъжа – ако тук стане реална война, ситуацията ще е много по-близка до руската, отколкото до шведската. Каквото обществото, такава реалността му. А съветите на Енота са цинични и брутални, но понякога могат да са животоспасяващи. И вие сами си решавате кои от тях да приемете, а кои не.

—-

Сценариите могат да са различни. Същността е винаги една – трябва да оцелеете първите две седмици, после „ще се види“. В първия вариант не се натягайте особено. Изсипят ли се в Москва чеченци или друга подобна измет, хора за „работа“ срещу тях ще се намерят. На вас това не ви трябва. Ето че се ражда и правило номер едно. Не си врете носа никъде, най-вече в бой. За това винаги ще се намерят главорези. Вашата задача е да „опазите трудовите ресурси“, тоест себе си.

При втория вариант ще се наложи да воювате, ако естествено искате. При третия можете и да не воювате вече. Родината я просрахме. Може „със смъртта на храбрите“, може и да продължите да живеете и работите, ако ви позволят.

Главното е, че са възможни три степени на загазване. Локални боеве, пълномащабна война, безперспективна окупация с последващо разчленяване на страната. Обяснявам тези неща, за да разберете един много важен момент, за който хората обикновено забравят под стрес: действията ви зависят от обстановката. Никаква самодейност, само здрав смисъл.

Стрелба на улицата не значи край на света. Даже ако във входа ви е пунктът за първична обработка на ранените, а на двора има 120-мм миномет с разчета си, това не значи, че трябва да бягате веднага. (Е, ако има миномет, сменяйте позицията спешно, задължително ще го бумнат заедно с вас.)

Да-да, стрелбата и труповете още нищо не значат, колкото и да ви е странно. Ненавременната маневра „да се измитаме максимално далече“ може да ви струва живота. Не се суетете, не се паникьосвайте, вместо това внимателно се вгледайте КОЙ и ПО КОГО стреля, и най-важното – ЗАЩО.

Докато сме в града

Ако по време на събитията и безпорядъка ви удари по главата решението да бягате, накратко ще изложа шансовете ви. В град от сорта на Москва или Санкт-Петербург шансовете да оцелеете са много малки. В градовете няма достатъчен запас от продоволствие, а по време на размирици никой няма да го раздава. Храна има само в магазините и складовете (за тях забравете, войската или бандитите ще са там моментално).

Да купувате продоволствие има смисъл през първото денонощие, докато още се продава. После магазините ще ги затворят и персоналът ще ги окраде. Ако сте прозяпали момента за „покупката“, пушката в ръце и тръгвате да „приватизирате“. Съветвам ви да вземете с вас съсед, и не само един. Първо, така ще отнесете повече храна, ще ви трябва и кой да ви прикрива от други юнаци като вас, които ще срещнете там или на обратния път. Второ, огневата ви мощ с гладкостволка клони към нулата, още няколко дула ще са само от полза. Помнете обаче – съберете ли много народ, ставате „групова цел“. Също, подялбата на плячката може да е доста тъжна. 3-4 човека, не повече.

Естествено, трябва да имате у дома запаси от храна и вода. С водата е още по-зле, надали ще ви карат. Спре ли да тече от чешмата, имате в казанчето на тоалетната. Не си и помисляйте да я пускате! Тя е същата вода от крана, просто налята в казанчето. С нея можете да изкарате цяла седмица луксозно (или поне със сигурност да не умрете).

Ако имате възможност, грабвате туба-две и кормите някоя бензиностанция. Горивото е много важно. Не бива обаче да го държите у дома. Парите са лесно запалими. Направете си тайник, най-добре на чердака, в мазето хора ще се крият от обстрелите.

Надали ще ви убиват специално. В мътни времена никой не хаби боеприпасите по хора без оръжие. Естествено, това не е повод да се разхождате и да си подсвирквате преди сън, но помнете – вие не сте цел No. 1. Опитът от град Грозни показва, че мъже, воюващи на пълни обороти, просто игнорират цивилните, не им е до тях. Наказание за глупост винаги можете да получите, особено по здрач, но нещата не са съвсем лоши.

Помнете – не се разполагайте близо нито до телецентър, нито до инфраструктурен обект. Ако в жилището ви нахлуят въоръжени хора и ви „информират“, че то вече е позицията на картечницата им, им кажете „ОК, разполагайте се“, и изчезнете оттам. Без никакви „това е моя собственост, никъде няма да ида“. Получавате куршум в главата моментално, не им е до вас, пречите ли – решават проблема по най-лесния и бърз начин. Махайте се даже ако не ви карат. Противниците им много скоро ще обстрелят позицията им, и не с камъчета от прашка.

Избягвайте да се мотаете и пред болници. И двете страни ще искат да си карат там ранените, сградата е стратегическа, нищо чудно да почнат сражение за нея – а то значи стрелба. Почне ли пък бомбардировка, някой задължително ще цапне болницата, изобщо не се съмнявайте. Тези, дето са писали Женевската конвенция, няма да ги има на бойното поле, така че спазването ѝ е леко условно. Като в „Карибски пирати“: „Това не е законодателство. По-скоро е набор пожелателни правила.“

Не забравяйте – почне ли такава каша, вече нямате собственост. И настоятелно ви съветвам да не проимвате. Убивате, ако някой се опитва да докопа храната и водата ви, всичко останало са дреболии. Ако сте успели да размените в най-близкия полицейски участък колата си срещу автомат, голямо браво. Ако ще да е чисто нов Мерцедес срещу старичък сгъваем калашник със само 2-3 пълнителя, пак голямо браво. Колата вече не ви трябва. Да излезете с нея от града няма да можете 100%, а пък желанието да я надупчат ще е сериозно.

Докато сте в града, избягвайте камуфлажни дрехи. По такива се стреля.

И така, в града ни са почнали улични боеве. Решили сме впредвид обстоятелствата или по тактически съображения да останем там (въпреки че идеята почти винаги е лоша). Знаем, че магазините ще почнат да ги грабят още на второто денонощие, оръжие има в най-близкия полицейски участък, малко вода има в казанчето на тоалетната (ако успеете да се сдобиете с бутилка-две минерална от някой магазин, още по-добре). Собственост вече нямате. Който е въоръжен, той е прав. Където има въоръжени, вас трябва да ви няма. Който се облича като военен – воюва, независимо дали иска. Тайник с гориво е голям плюс, горивото в някой момент може да стане на цената на оръжието и боеприпасите. Към важни обекти не си и помисляте да се приближавате.

И още нещо. НИКОГА И НИКЪДЕ НЕ ХОДИТЕ ПРОСТО ЕЙ ТАКА, ОСОБЕНО ПЪК „ДА ВИДИТЕ КАКВО СТАВА“. В градски бой повечето неща се вършат тихо, по разузнавателно-диверсантски. Види ли ви разузнавателна група, 100% ще тръгне да ви коли. Във филмите ще ви покажат с пръст да мълчите и ще си продължат, в реалния живот ще ви заколят на място. Оцеляването и изпълнението на задачата им зависи от липсата на свидетели. Ако група е заела позиции в кашата на градски бой, в момента в който им видите позициите, ще направи същото. Даже картечен разчет, току-що окопал се на кръстовище, няма да изпитва топли чувства към вас. Ако ви забележат отдалече и ви канят с пръст „да поговорите“, бягайте колкото крака ви държат. Може да се усмихват, да изглеждат приветливо, да ви подмамват с провизии – докопат ли ви, млъквате завинаги. Ликвидирането на проблема „местни ни видяха“ е отработена процедура. Така че без въпроси и без да си показвате рогцата от черупката.

Ако ще напускаме града

Проблемът е, че градът е обкръжен, или в него се водят боеве, или и двете. Ако сте пропуснали момента на началото на сраженията, това е много лошо, но още не сте обречени. Винаги има как да се излезе от града. Независимо от ситуацията, има два етапа. Първи – движение през града. Втори – изход от обкръжението.

Около големите населени пунктове има околовръстни шосета, и те са основният проблем. Мотострелковаци в БТР-и, ако са по асфалт, могат да обкръжат град за няколко часа. Станало ли е вече, забравете всяка мисъл „да се промъкнете незабелязано“. „Непонятно движение“ в бойни условия означава задължително ред от автомата или картечницата. Златното правило „каквото не виждам, по него не стрелям“ често не работи. Обкръжението се преодолява чрез доброволно предаване. Но още не сме стигнали до него.

Важно: не се качвайте на превози! Какъвто и да е транспорт в града задължително ще бъде обстрелян.

И така, имате раница с благинки за оцеляване. В идеалния случай – малогабаритно оръжие (сгъваем калашник плюс пистолет, стандартният набор на ченгетата). И още една торбичка със същото като раницата, но в доста по-скромни мащаби. Примерно в раницата имате храна за три дни, в торбичката за още един ден. Торбичката – завързана за тялото ви така, че да не личи, и не я сваляте. Много важно – вземете отделно, ако щете в гащите, всички скъпоценности, които намерите.

Раницата я замятате с бял чаршаф и го закрепвате на нея стабилно. Прави се, ако ви види някой военен (а такива ще има много, не се и надявайте да се промъкнете незабелязани), да разбере че сте ЦИВИЛЕН и да не си издава позицията заради вас. Ще ви съпроводят в кръстачката на мерника, но ще ви оставят да продължите. Разбира се, не правете манифестация по централната улица, но и не се мажете с кал в стил Шварценегер – ще ви мярнат и отстрелят, понеже няма да знаят кой и какъв сте. Камуфлажа го зарежете, даже ако ви е единствените читави дрехи.

Вие сте цивилен и трябва да изглеждате като цивилен, с бяла раница като бяло знаме, иначе ще ви отстрелят. С целия си вид трябва да показвате, че не представлявате никакъв интерес, просто се омитате. Естествено, оръжието си е с вас, просто го криете, вместо да го носите открито. Пистолетът – в джоба, готов за стрелба. Автомат, ако сте се снабдили – прикладът сгънат, и под куртката. Предпазителя му по-добре свалете предварително, може да е труден за превключване и да се подшашнете. Патрон в цевта, разбира се. На гърдите не носете нищо обемисто, най-много скрития автомат – наложи ли се да залегнете, лежите ли върху някаква торба, дето ви повдига над земята, ще сте по-лесни за целене.

Ако към вас върви открито въоръжен човек, спирайте и „без фокуси“, другарите му са на позиция. Вероятно ще иска да ви обира, ако искаше да ви стреля, щеше да ви е застрелял вече. Поиска ли раницата – давате му я (така или иначе при изхода от обкръжението ще ви я вземат). Молите го да ви остави чаршафа (ще си го метнете на гърба) и малката торбичка. Моментът е психологически, даваме спокойно големите неща и молим да ни оставят малките. Като правило хората се съгласяват, на това и разчитаме още отначало. Да се измъкнете с куп благини няма да ви остави никой, нужни са всекиму.

Питат ли за оръжие – казвате, че имате автомат (не вадите и не показвате, а казвате със спокоен глас), и молите да ви го оставят. Ще ви го вземат 100%, но това ще ви позволи да запазите пистолета. (За него не споменавайте – дадете ли автомата, надали ще ви тършуват.) Автомата ще го забележат винаги, а щом го давате спокойно и без съпротива, значи не сте буен. Един вид разменяте своите неща за свои. Ако нямате пистолет, взимате гладкостволка в разглобен вид, важното е да дадете „голямото и страшно“ оръжие. Изхождаме от допускането, че щом вече градът е обкръжен и са почнали улични боеве, трябва да не сте зяпали реклами по телевизията, а да сте напазарували вече в полицейския участък.

Ако успеете за ден да минете 10-15 километра, това е отлична скорост. Не забравяйте, ще се движите не по права линия, а с много заобиколки заради уличните боеве. Ако по карта домът ви е на 10 километра от околовръстното, няма гаранция, че ще успеете да ги минете за денонощие. Вървете ДЕНЕМ. Тръгне ли някой откаченяк нощем, куршумът му е в кърпа вързан. Вървите денем, с бял чаршаф, предавате се – тръгнете ли да се криете, ще има огън по вас.

Стигнете ли до обкръжението или до заградителните кордони, изхвърляте пистолета и с високо вдигнати ръце и викане, че се предавате, размахвате белия чаршаф и вървите към войниците. При възможност гледайте да отивате не къде да е, а към пропускателен пункт или охранителен пост. Ако трябва, вървете половин километър към него с вдигнати ръце. Идеята е, че пунктовете и постовете са укрепени и често оборудвани за „прием“, войниците се чувстват там по-комфортно и шансовете да ви гръмнат са по-малки. Ще ви претръскат до дупка. Оръжието сте го изхвърлили предварително, кротичък гражданин сте. Ще ви привика офицер, вероятно лейтентант, надали по-старши, не е нужно да биете чело в земята. Намирате начин да говорите на четири очи с него и му предлагате ценности срещу право на преминаване. Мине ли всичко успешно, сте излезли от града.

По пътя с пълна сигурност ще изгубите почти всичко ценно и всичкото оръжие, и ще затриете за това смешно разстояние поне 1-2 дни. ТОВА Е НОРМАЛНО. Обкръжен град е огромен пленнически лагер. Давайте всичко, само за да излезете. Вътре ще почне глад, и то скоро.

И така, вървите внимателно, но не се криете като „разузнавачи“. Облечени сме цивилно, имаме бял парцал на гърба (отпред се вижда, че не носим оръжие, но откъм гърба – не, трябва да се застраховаме). Имаме малка торбичка с най-необходими благини. Имаме скъпоценности (злато) като валута. Оръжие, с което да не забравим да се разделим преди да стигнем до военния пост (намерят ли го у вас, трудно ще минете за цивилен – ще ви пишат или дезертьор, или преоблечен враг). Ако сте успели да излезете с тези неща от града за 1 до 3 дни, преминавайки от район в район, това е нормално.

От личния опит: обикновените фъстъчени сникерси са много хранителни. 6 двойни са дневната норма калории за мъж. Удобства за притопляне на храна надали ще имате. Сникерсите не са шведска маса, но по време на война не бъдете претенциозни към храната. Идеята със сникерсите, честно казано, е открадната от чеченците. Те на тях изкарват войната. Може да се яде в движение и е чудесна идея – захар, глюкоза, повдига настроението (ще ви е много нужно, понеже ще сте физически и психологически в дупка).

Главното – разберете, че момчетата с автоматите са бая напрегнати, по тях стрелят. Адски лесно е да им дадете повод да ви надупчат. Така че внимателно и без да се дуете. В простичък текст, съгласявайте се с всичко.

А сега много кратко ще разкажа накъде и защо натам. Дотук специално разглеждахме най-хардкор сценариите. И сега ще е така. Надявам се да не е нужно да обяснявам защо.

И така, най-лошият вариант: оказваме се извън града, но почти без храна и оръжие. В идеалния случай всеки от вас ще е огледал предварително (примерно сега) картата и ще е нахвърлил няколко места, където може да отстъпи. НИКАКВИ ГЕРОЙСТВА! Първо да се успокои ситуацията, после ще се оправяте къде какво става. Избирайте места според посоките на света. Прост пример: Санкт-Петербург. На запад надали ще е вариант да се отстъпва. На юг също няма смисъл. Ще бягате или на север, към Карелия, или на изток, към Новгородската и Тверската области. И от Москва най-вероятно ще са северното (Архангелск) и източното (Урал) направление.

Помнете: към военни обекти НЕ се приближава! Мисълта, че там са свои, „руски войничета“, и ще ви приемат и нахранят, е глупост. В НАЙ-ДОБРИЯ случай офицерите ще ви напсуват и изритат, не им е до вас, това не е пункт за прием на бежанци. А това, че всеки миг може обектът да бъде бомбардиран, е обективна реалност. Не бива да забравяте и още нещо: срочната служба сега я карат близо до дома. Почне ли патардия, не си и представяйте даже какво става в главите на военните, на които роднините и близките може още да са в града. Помнете – всички са хора. Военните преживяват, нервничат и психясват точно както и цивилните, само дето го правят с оръжие в ръка. Затова идеята, че „войничетата ще помогнат“, не е най-добрата.

Мъдрата идея е да имате „къщичка на село“, където в мазето има склад с консерви, вода, лекарства и прочее, и ще отстъпвате там. Чеченците така правеха – отиваха по селата. Но тук обсъждаме най-лошия възможен сценарий, а много хора нямат въпросното недвижимо имущество.

Най-просто ми е да дам за пример Санкт Петербург. Я да видим картата. Във всяка посока трябва да имате набелязани ПОНЕ по две места, близко и далечно. За близкото препоръчвам някой туристически къмпинг, разположен до неголямо населено място. Ако сте били на излет край някое езеро или рекичка, на барбекю примерно, спокойно можете да идете там. Първо, ще знаете какво ви чака. Ще имате представа къде там има питейна вода и продоволствие. Второ, познавате мястото и това много ще ви крепи психологически.

Бежанците са тъжна картина, тежко е да ги гледаш. А бягството „на стадо“ може да не е организирано от никого, и ще бягате сами и без крайна точка, където да ви приеме някакъв „червен кръст“. А най-вероятно така и ще бъде, не се съмнявайте. Първите сериозни „благотворители“ се появиха в Чечня чак след първата война. Две години цивилните бяха оставени на собствените си грижи.

И така, вече имаме две точки за отстъпление близо до града. Сега са ни нужни две далечни точки. Ако ще отстъпвате на север, бих ви предложил Соловецкия манастир, на остров в Бяло море. Има там едно селище на име Рабочеостровск, от него курсират кораби. Естествено, те няма вече да курсират, но винаги може да „приватизирате“ лодка с гребла на пристанището. Бяло море е сравнително спокойно. Да се преплава е реално (сложно е, но е възможно, от хленчене файда няма, така че гребем). На изток бих отстъпвал към Иверския манастир в Тверска област. Той също е на островче насред езеро. Наблизо има хранителни складове и производства (по трасе М10).

Защо манастири? Тях няма да ги бомбардират първи (това не значи, че после приоритетите няма да се променят). И още нещо: идеите за християнските добродетели ги забравете веднага. Нито ще ви чака там някой, нито ще ви се радва. Отивате там реално да се продавате в робство. Ще работите за тях, селскостопанска работа, или охранителна, или там каквото – те ще ви дават по нещичко за ядене. Стигнете ли, казвате им: „Силен и здрав мъж съм, ще работя каквото кажете срещу храна.“ Темата за морално-нравствената отговорност на поповете пред миряните я забравете веднага, и гък не гъквайте по въпроса.

Разбира се, всичко е условно. Може да изберете друго място. Главното е принципът: собствеността ви вече я няма, доволни сте да сте в полу-робство, ако ще ви хранят. Между другото, липсата на вашата собственост значи липса на собствеността и на другите. Който не може да защити имуществото си с оръжие, няма имущество.

Сега по въпроса за транспорта. Обществен транспорт вече няма да има. Плюс е, че можете да се снабдите с кола – да я „приватизирате“ или намерите захвърлена. Захвърлени с празен резервоар не пипайте, гориво няма откъде да намерите. И да я бутате до бензиностанцията, там няма да ви огрее. Снабдите ли се с кола, накачете я с бели парцали, в идеалния случай лепнете на покрива кръст от червен скоч. Не е панацея, и такива бомбардират, но шансовете да ви пропуснат са малко по-големи.

Движете се бавно! 50-60 км в час, не повече. Може да налетите на военен конвой, ако карате бързо, ще ви опукат „за всеки случай“. Цивилни, които се опитват да ви спрат, не се котират, давайте газ. Те с вас няма да споделят своето, а да „споделят“ вашето ще се пробват. Конвой или дори отделно военно возило – спирате на банкета, отваряте леко прозорец или врата и показвате ръцете. Да излизате не е мъдро, поражда желание да ви преджобят. Седите спокойно, без нерви и се молите наум. Да ги пронизвате с поглед не се препоръчва – гледайте пред себе си или в пода.

Ако всичко се е получило, имате покрив над главата, работа, храна и хора, с които да поговорите (и това е важно). Така можете да изчакате седмица-две, да видите какво става, да оцените ситуацията в страната и да вземате решения.

А сега малко цинизъм. Ако имате „обоз“, демек семейство, сте покойник. Имате ли семейство, сте длъжни да се ометете от града и да цъфнете на вилата (със запаси от храна и вода) в първите секунди, когато на улицата почнат да псуват Великия Пу. Ако нямате къде да отстъпите с „обоза“ си, сте пълнеж за ковчези, и обозът ви също. Не тъпейте, подгответе се предварително, близките ТРЯБВА ДА ИМА КЪДЕ ДА ОТИДАТ. И трябва да имат продоволствие. После правете каквото щете. Ако щете, се връщайте и воювайте, ако щете се връщайте и висете по кръчмите, докато жена ви е „на картофите“. Но мислете за тях предварително, после ще бъде късно. Всичко по-горе е за самотници, дето нямат какво да губят. Имате ли семейство, се пригответе предварително. Историята учи, че семейството е по-скъпо от Родината, поне на първия етап.

—-

Тези съвети (заедно с още – как да воювате и с какво да се снабдите, ако ще воювате) ги има на стотици места из руския Нет, поне от 2013 г. Често с дребни, но забележими разлики в текста. Същността обаче е една и съща.

Реални ли са? Някои ми се струват да не са съвсем. Не вярвам примерно при минаване на обкръжението за един пистолет (особено ако е модел, който не се използва от военни) да ви обявят за дезертьор или преоблечен враг. Дезертьорът ще е захвърлил оръжието до последния патрон, врагът ще носи нещо далеч по-делово от пистолет. (И никой от двамата няма да си каже за него открито.) Ако пък им трябва пушечно месо, и да нямате оръжие, ще ви дадат.

Също, съветът с лодката и гребането до Соловецките острови ми се струва попресилен. От Рабочеостровск до Соловецк са нещо към 70-80 км по права линия. С гребна лодка, каквато може да бъде намерена на пристанище от сорта на това в Рабочеостровск, и световен шампион надали ще ги преодолее за 24 часа, а опитен, но неподготвен за състезание гребец – за 48 часа. Положението се подобрява малко, ако сте цяла лодка яки гребци, но пак трябва да сте сигурни, че ви чакат поне 24 часа екстра време – а прогнози за времето в Онежката губа вероятно тогава също няма да има.

Като цяло впечатлението ми за Енота от разказа му е за човек с опит от войната в Чечня, но и с известна доза художествено въображение.

И си мисля – дано никога и никой не се нуждае от тези съвети.

Което ме навежда на още мисли – но тях ще напиша следващия път.

История за един контрапротестен автобус

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3103

В края на миналата година Министерски съвет прие промени в плана за управление на Пирин. Както писах тогава, е доста спорно дали промените са в съответствие със Закона за защитените територии. Със сигурност процедурата не беше в съответсвие със Закона за нормативните актове, т.е. изисквания за общественото обсъждане (напр. качване на съгласувателната таблица преди приемането) не са спазени (дали планът за управление е нормативен акт – в променената му част по-скоро да).

Административният съд ще реши кой прав, кой крив в този случай (макар практиката му да е доста спорна). Тук целта ми е да опиша свързан с този казус проблем. След като бяха провеждани протести срещу решението на Министерския съвет, по традиция беше организиран и контрапротест. С тонколони, с музика, с представители на изпълнителната власт, с автобуси. И именно за един от тези автобуси става дума.

Автобусът е училищен, а е возил протестиращи. Имаше разбираемо недоволство, поради което реших да питам Министерство на образованието защо училищен автобус се използва за такива цели.

Междувременно се появи репортаж на Нова, в който заместник кмета на Община Сапарева баня обяснява, че трябвало с друг автобус да се превозят протестиращите, ама той се счупил.

Защо общината, т.е. публичната власт, организира и извозва хора на протест в защита на решение на Министерски съвет (т.е. пак публичната власт) е въпрос, на който нямам отговор. Т.е. имам, но не знам той доколко е в съответствие със закона. Може и да е законно, но със сигурност буди съмнения.

Отговорът на МОН казва, че те автобусите са ги предоставили на общините безвъзмездно, срещу договор, в който пише, че могат да се използват само за превоз на ученици. Т.е. МОН може да потърси отговорност на общината за нарушаване на договора. Разбира се, МОН няма да го направи. Не би било добра идея пък да си вземе автобуса, защото основната му цел – превоз на ученици – няма да може да бъде изпълнена. Така че общо взето министърът е напомнил на кмета, че „така не бива“.

След отговора на МОН питах (пак по Закона за достъп до обществена информация) община Сапарева баня – на какво основание и с чия заповед е използван автобуса. Там след известно забавяне ми върнаха отговор, който постави цялата история в друга светлина.

Според отговора, заповедта е за транспорт на „ученици-спортисти“. Т.е. според тази заповед нарушение на договора няма – превозвани са били ученици. Това не непременно противоречи на думите на зам. кмета – той не казва дали протестиращите не са били ученици. Т.е. това, което имаме „черно на бяло“ е, че на протеста са превозвани ученици. Да използваш ученици за такива цели е меко казано нередно. Освен това, както се вижда от снимката по-горе, автобусът е в София по тъмно. И след това се прибира по тъмно. Което е в нарушение на наредба, която забранява превоза на ученици в тъмната част на денонощието. Така че подадох сигнал до Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, която е компетентният орган.

След известно време питах ИААА как е завършила проверката, и техният отговор е: няма нарушение, тъй като не е извършван превоз на ученици. В моя сигнал бях прикачил заповедта на кмета, но явно проверката е установила, че заповедта не е била спазена?

Така или иначе, имаме „омотаване“ на институциите дори когато става дума за тривиален казус. Документи, заповеди и договори се пишат проформа, за „да има нещо“. Ама те всъщност не отразяват реалността. И всичко е наред, докато някой не пита, когато започва сричането и мазането. И най-важното – накрая санкционирани няма.

Няма друга поука, няма оптимистично заключение. Да, един автобус не е „най-големият проблем на държавата“. Но е симптоматичен.

Резолюция на ЕС относно плурализма и свободата на медиите в ЕС 2018

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/03/freedom-3/

След Peзолюция на Европейския парламент относно свободата на печата и на медиите по света  (2013 г.)  днес ЕП   гласува   Резолюция на ЕП относно  плурализма и свободата на медиите в Европейския съюз (488 гласа “за”, 43 “против” и 114 въздържали се).

Като има предвид, че […]

във всяко едно демократично общество медийният сектор изпълнява ключова роля; като има предвид, че отражението на икономическата криза, съчетано с едновременното разрастване на платформите на социалните медии и други високотехнологични гиганти и изключително селективните рекламни приходи, драстично повиши нестабилността на условията на труд и социалната несигурност на работещите в медиите лица, включително на независимите журналисти, водейки до драстично понижаване на професионалните и социалните стандарти и качеството на журналистиката, което може да повлияе отрицателно на тяхната редакционна независимост;

като има предвид, че Европейската аудио-визуална обсерватория на Съвета на Европа осъди възникването на цифров дуопол на Google и Facebook, представляващ до 85% от целия растеж на пазара на цифрови реклами през 2016 г., което застрашава бъдещето на традиционните финансирани от реклами медийни дружества, например търговските телевизионни канали, вестници и списания, чиято аудитория е много по-ограничена;

като има предвид, че в контекста на политиката на разширяване Комисията е длъжна да изисква пълно спазване на критериите от Копенхаген, включително свободата на изразяване на мнение и свободата на медиите, поради което ЕС следва да дава пример за най-високи стандарти в тази област; като има предвид, че когато станат член на ЕС, държавите са длъжни да спазват постоянно и безусловно задълженията в областта на правата на човека по силата на Договорите на ЕС и Хартата на основните права на ЕС, и като има предвид, че зачитането на свободата на изразяване на мнение и свободата на медиите в държавите членки следва да бъде обект на редовен контрол;

като има предвид, че ЕС може да се ползва с доверие на световната сцена единствено ако свободата на печата и медиите се защитава и зачита в рамките на самия Съюз […]

отправя над 60 препоръки към държавите и ЕК, всяка от които е самостоятелно важна.

В  резолюцията са записани препоръки  като:

47.  предлага с оглед на ефективната защита на свободата и плурализма на медиите да се забрани, или най-малкото да стане напълно прозрачно, участието в обществени поръчки на дружества, чийто краен собственик притежава също така и медийно дружество;

предлага държавите членки да се задължат да докладват редовно за публичното финансиране, предоставяно на медийните дружества, както и да се извършва редовен мониторинг на всяко публично финансиране, предоставено на собственици на медии;

подчертава, че лица, които са били осъждани или признати за виновни в извършване на каквото и да било престъпление, не следва да бъдат собственици на медии;

48.  подчертава, че всяко публично финансиране на медийни организации следва да бъде предоставяно въз основа на недискриминационни, обективни и прозрачни критерии, за които всички медии да са предварително уведомени;

49.  припомня, че държавите членки следва да намерят начини за подпомагане на медиите, например като осигуряват неутралността на ДДС, както се препоръчва в неговата резолюция от 13 октомври 2011 г. относно бъдещето на ДДС и като подкрепят инициативите, свързани с медиите;

50.  призовава Комисията да разпределя постоянно и подходящо финансиране в рамките на бюджета на ЕС за подкрепа на мониторинга на плурализма на медиите на Центъра за плурализъм и свобода на медиите и за създаване на годишен механизъм за оценка на рисковете за плурализма на медиите в държавите членки; […]

51.  призовава Комисията да наблюдава и да събира информация и статистически данни относно свободата и плурализма на медиите във всички държави членки и да анализира отблизо случаите на нарушаване на основните права на журналистите, като същевременно спазва принципа на субсидиарност;

52.  подчертава необходимостта от засилване на споделянето на най-добри практики между регулаторните органи на държавите членки в аудио-визуалната сфера;

53.  призовава Комисията да вземе под внимание препоръките, съдържащи се в резолюцията на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните правапризовава Комисията да включи резултатите и препоръките от мониторинга на плурализма на медиите относно рисковете за плурализма и свободата на медиите в ЕС при изготвянето на годишния си доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (европейски доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права);

54.  насърчава държавите членки да активизират усилията си за укрепване на медийната грамотност и да насърчават инициативите за обучение и образование сред всички граждани чрез формално, неформално и информално образование от гледна точка на ученето през целия живот, също и като обръщат особено внимание на първоначалната и текущата подготовка и подкрепа на учителите и като насърчават диалога и сътрудничеството между сектора на образованието и обучението и всички съответни заинтересовани страни, включително работещите в сферата на медиите лица, гражданското общество и младежките организации; отново потвърждава необходимостта от оказване на подкрепа за съобразените с възрастта иновативни инструменти за насърчаване на овластяването и онлайн сигурността като задължителни елементи в учебната програма на училищата и от преодоляване на цифровото разделение както чрез специални проекти за технологична грамотност, така и чрез подходящи инвестиции в инфраструктурата, за да се гарантира всеобщият достъп до информация;

55.  подчертава, че развиването на чувство за критична оценка и анализ по отношение на използването и създаването на медийно съдържание е от съществено значение, за да могат хората да вникват в актуалните проблеми и да оказват принос за обществения живот, както и за да бъдат те запознати с потенциала за промени и със заплахите, присъщи за все по-сложната и взаимосвързана медийна среда; подчертава, че медийната грамотност е основно демократично умение, което овластява гражданите; призовава Комисията и държавите членки да разработят конкретни мерки с цел насърчаване и подкрепа на проектите в областта на медийната грамотност като пилотния проект „Медийна грамотност за всички“ и да разработят цялостна политика за медийна грамотност, насочена към гражданите от всички възрастови групи и всички видове медии като неразделна част от политиката на Европейския съюз в областта на образованието, която да бъде целесъобразно подпомогната чрез съответните възможности за финансиране от ЕС, например европейските структурни и инвестиционни фондове и програмата „Хоризонт 2020“ [..]

 

 

Цифрова икономика и цифрово общество

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/26/eu_digital-4/

От сайта на Съвета на ЕС – обобщение за хода на изпълнението на цифровата стратегия на ЕС:

  • премахване на таксите за роуминг;
  • модернизиране на защитата на данни;
  • гарантиране на трансгранична преносимост на онлайн съдържание;
  • насърчаване на електронната търговия чрез преустановяване на необоснованото геоблокиране.

ЕК готви голям нов пакет от амбициозни мерки за подпомагане завършването на цифровия единен пазар  с цел по-нататъшното разширяване на цифровата икономика на ЕС и премахването на регулаторните пречки между държавите от ЕС  като например в областта на

Задачите на дневен ред – от сайта на ЕК:

На 26 април 2018 е поредното 9-то заседание/ триалог за ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги

На 26 април 2018 се обявяват и мерките за справяне с дезинформацията онлайн.

Също днес ЕК огласява мерки за справедливо третиране на дружествата от страна на платформите и търсачките.

Лешоядите са всъщност много полезни създания

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/za-leshoqdite/

Снощи ми дойде в повече. По принцио се опитвам да не коментирам подходът на родните журналисти към трагични случаи като вчерашния. Не знам обаче този път какво ме жегна. Дали бяха снимките с дрон, паническото бягане между колите или служебните лица, които се опитваха да отпъдят камерите. Както на доста други, за пореден път ми остана лош вкус в устата.

Именно затова снощи седнах и обявих награда „Златен лешояд“. Скунксовете отдавана са обезценени заради поведението на въпросното предаване. Затова смених животното. „Раздадох ги“ на няколко репортера и водещи, които видях в конкретните емисии и които според мен прекрачиха дълбоко зад границата на благоприличието и етиката. Включих и редакторите им, тъй като поне те би следвало да хванат подобни издънки. Наградата не е само за вчерашните им подвизи, а за това, което виждам като модел на поведение в медиите им при всеки такъв случай.

Споменатите журналисти бяха от Нова и БТВ, тъй като именно техните емисии ме възмутиха. Не твърдя, че са единствените заслужили и ще се радвам, ако сами предложат техни колеги от други медии, които са се провинили по подобен начин. Сигурен съм, че има. Очакваме го някак от жълтите медии – този тон на притеснение към жертвите примесен с трескаво гонене на по-близка снимка, по-якра локва кръв, повече сълзи в интервю, повече мъка в близките, повече скандал в изказванията. Видях го вчера и макар на пръв поглед да беше просто стандартната „кървава“ статистика, с която ни обливат ежедневно в новините, някак ме накара да реагирам.

Малко след поста ми един след друг ми писаха няколко познати от двете телевизии. Питаха ме защо мисля така за техните колеги, защитаваха репортажите като професионални и грешките в тях като неизбежни. Интересното е, че и от двете телевизии посочваха другата като „ама те първо повлякоха крак с такова отразяване“ като аргумент защо са влезли при автобуса и пострадалите. Посочваха, че в късните емисии са „поизчистили“ кадрите, че първите излъчвания са били по-сурови, без редакторска намеса и прочие. Също, че е нечестно да се обиждат така журналисти с толкова добра кариера и професионално отношение. Единият коментар включваше „какво искаш, нали всичко го правят това и искат да видят“. Друг – „ако не сме ние, друг ще го направи“.

Наистина, постът ми беше по-скоро емоционален и може би би обидил журналистите. Навярно и аз с иначе „професионалното си отношение“ съм пуснал „радакторска намеса“ „по-сурово“ отразяване на работата им в репортажите. Може би, следвайки същата логика, сравнението произлиза от там, че „доста хора мислят така“ и „търсят такава“ оценка за днешната работа на тези журналисти. Може би не е коректно да определям като лешояди журналисти, поне част от които иначе уважавам и които имат доста качествена журналистика зад себе си.

Може би, ако някой от тях случайно е забелязал и се е обидил от определението, в контекста изложен до тук биха разбрали колко е важно да се внимава при подобни първосигнални „подхлъзвания“, както ми бяха обяснени недоразумения от вчера. Докато аз коментирам работата на шепа журналисти (и видимо прекалявам с иронията понякога), те излъчиха на живо шокът и страданието на доста хора. Някои дори пречеха на спасителите в процеса и напираха въпреки упреците на самите пострадали. Това е обидно, непрофесионално, неетично и най-малкото грозно на екрана.

Всъщност, наистина изборът на животно за статуетката не е коректно. Както отбелязаха под поста ми – лешоядът е изключително полезно животно. То е доста важно за прочистване на екосистемите и предпазване от болести. В този смисъл „лешояд“ би било похвала за тези журналисти и бих им го дал, ако се бяха поинтересували какво се случва с обещаните миналата година мерки за повече сигурност в автобусите. Ей така – не защото има сензация, а защото следва да гонят силните на деня, да задават неудобни въпроси и така биха се опазили поне няколко живота като тези днес.

Не поставям под съмнение професионализма по принцип на споменатите в поста ми. Не твърдя, че нямат критични интервюта и добри разследвания. Вчерашния ден обаче беше поредното дъно за журналистиката поне в тези две медии и се надявам да го осъзнават. Ако и те се оправдават, че „няма нищо лошо“, че са само няколко пропуска и че „другите са по-зле“, то въобще не трябва да се учудваме, че нивото е такова. Телеграф са в няколко нива надолу под дъното, но поне са наясно със себе си и какво правят.

Всички са маскари?

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3078

Вчера се обяви политическото обединение Демократична България – с Да, България, ДСБ и Зелените. И като част от екипа, обявен като алтернатива на управлението, ще си позволя да напиша първия ми фокусирано партиен блогпост от изборите миналата година досега.

Съгласих се да стана част от екипа на управленската алтернатива защото не обичам да се „скатавам“. Да, мога да измисля достатъчно оправдания защо да не участвам, а и публичността носи рискове, но оправдания всеки има. Дигиталната трансформация, и електронното управление като част от нея, са нещо, с което смятам, че мога да помогна. И също така – нещо, което е крайно належащо, ако не искаме да изоставаме като държава в дългосрочен план.

Но няма да се фокусирам върху моята роля, няма да влизам в патетични слова за светлото бъдеще, за топлите отношения в новото обединение, за грандиозните ни резултати на следващите избори и т.н. Вместо това ще обобщя коментарите на хората (из социалните мрежи и новинарските сайтове) и ще опитам да дам друга перспектвиа.

У доста хора има осезаем негативизъм към това обединение. Всеки със своята причина, с която не мога да споря. но този негативизъм кулминира в крайно множество твърдения за обединението и за партиите в него, които твърдения мога да опитам да оспоря. И целта не е да кажа „аха! не сте прави да не ни харесвате“ (защото това е субективно и всеки има право да не харесва каквото си иска), а по-скоро да допълня картината, която всеки има за политическия пейзаж. Ще разгледам 10 твърдения/коментара, които са преобладаващи. И не за да влизам в „обяснителен режим“, а за да вляза в своеобразен диалог с по-скептичните.

Обединяватe се само за да минете 4-процентовата бариера

Едно от следствията на такова обединение ще е влизане в парламента. Но целта на обединението не е това. Целта е хората с демократични виждания за България (а те всъщност не са малко) да има за кого да гласуват без да се чудят дали не помагат на БСП, ДПС, Кремъл или който и да е друг. Целта е дългосрочна. И предвид обявяването на конкретен управленски екип, целта е управление. И то адекватно, съвременно и експертно, а не махленско.

Има и друг аспект – откакто се учреди Да, България имаме един „стъклен таван“, изразяващ се в „абе, харесваме ви, ама ще влезете ли?“ (чувал съм го на няколко срещи с потенциални избиратели). Та, надяваме се с това обединение да счупим този стъклен таван, т.е. тези, които биха ни подкрепили, да го направят. Социолозите да кажат.

Късно е либе за китка / защо чак сега

…или продължаващото вече година обвинение срещу Да, България, че „е разцепила дясното“. Както имах случай да спомена днес – предишните избори не бяха успех, но решението за явяване като „Да, България“ все пак беше правилно. По много причини, които тук само ще маркирам – след изборите направих един анализ на екзит половете и от него излезе, че макар да не е постигнала желания резултата, Да, България е привлякла най-голям процент нови избиратели и гласуващи за първи път. Взела е повече от ГЕРБ, отколкото от РБ(2014). В „дългата нива“, която имаме да орем, това всичко е от значение. Дали от по-голямо значение от едно евентуално влизане в парламента, не знам. Но в момента имаме Да, България със собствено лице и послания, която влиза в продуктивен диалог и обединения. Която привлича нови хора в местни структури из страната. Да, България на 2 седмици, влизаща в „поредното дясно обединение“ (както несъмнено щеше да бъде наречена евентуална коалиция тогава), не е ясно дали щеше да има същата съдба. Наскоро някой ми каза, че е приятно изненадан, че не сме умрели след изборите. И да, не сме.

Оставете жълтите павета и ходете из страната

Съвсем правилно. Това и правим. За една година учредихме десетки местни структури – в областни градове, но и в по-малки населени места. Съвсем наясно сме, че избори не се печелят във фейсбук и с разходки между Кърниградска и Драган Цанков (адресите на централите на ДСБ и Да, България).

Леви сте, не сте десни!

Това „обвинение“ към Да, България тръгна от самото начало без още да имаме програма. После продължи въпреки програмата и въпреки десетките позиции, с които излизахме. Може би идва от първоначалното определяне като „нито ляво, нито дясно“, не знам. И макар да смятам лявото и дясното за изпразнени от съдържание в България, все пак трябва да подчертая, че Да, България е центристка партия, стояща все пак от дясната страна на центъра. По много причини – от политическото позициониране на самите членове, през предизборната програма, до десетките позиции по различни теми, в които неизменно присъстват защитата на частната собственост, частната инициатива, предприемачеството ненамесата на държавата в личния живот на хората и др. десни принципи и ценности. Да, сред позициите има и някои, които могат да се определят като по-леви (сещам се за 1-2 примера), но именно затова сме в центъра. Може би объркването на мястото в спектъра идва заради противопоставянето на либералното и консервативното. И тъй като в САЩ лявото и либерално, а дясното – консервативно, някой може да реши, че това непременно винаги е така. Ами не е. Не, не сме леви. И да, по-скоро либерални, отколкото консервативни сме (но това не значи, че нямаме консервативно-мислещи хора).

Ама Зелените са леви!

Исторически, зелените партии наистина са в лявата част на спектъра. Защитата на природата от човешката дейност е неизменно в конфликт с неограничената свобода на бизнеса. Но конкретни нашите Зелени по-скоро клонят към центъра. Съпредседател в момента им в Владислав Панев, финансист с доста дясно мислене. В органите на зелените има както по-ляво, така и по-дясно мислещи хора. А в настоящия момент, „зелено“ може и да не значи „ляво“ – устойчивото развитие е добро и за бизнеса и за природата, просто е различен поглед. Един пример от днес – министър Нено Димов, който е считан за много десен (идвайки от Институт за дясна политика), предлага зелени мерки във връзка с автомобилите. А и дори зелените да са по-вляво от центъра, съгласили сме се да сме на различни мнения по някои теми. В България трима души не могат да са на едно мнение по всички теми, камо ли три партии. Имаме общи цели, а всяка партия си има собствено лице.

Поредното механично обединение без смисъл

…или „с какво е по-различно от Синята коалиция и РБ“. Без това да се разглежда като критика към предните десни обединения, това не идва в предизборен период. Не сядаме на една маса заради идващи избори, а с по-дългосрочна перспектива. Освен това то идва след една година общи позиции и действия по редица въпроси, както на национално ниво, така и по места. Така че обединението не е механично – със сигурност и с ДСБ и със Зелените имаме общи ценности за това какво е правова държава.

Сорос, Америка за България и Прокопиев ви финансират!

Тук мога да дам напълно верния отговор, че това са пълни глупости. Партията не е получавала нито лев – нито от Сорос, нито от Америка за България, нито от Прокопиев. Има си списък с дарители, сметната палата го има, отчетите са ни публични. Пари общо взето почти нямаме. Ако Сорос е искал да превежда, объркал е IBAN-а. Мога да вляза и в подробности, също така. Да, някои хора от ръководството са били част от НПО-та, които са получавали грантово финансиране. Но НПО-тата не са лоши, а грантовото финансиране не е пари на калпак. В момента, доколкото ми е известно, няколко члена на Да, България участват в НПО, което е бенефициент на Америка за България. Но именно това беше причината те да нямат желание да бъдат в органите на партията, за да няма погрешни тълкувания. Е, това не спира Блиц и ПИК да обясняват за грантовете.

Защо не говорите за (проблем Х, който за мен е важен)

Говорим по много проблеми, имаме много позиции. Но най-вероятно това не стига до вас, отчасти заради наши грешки, отчасти защото извън няколко онлайн издания, отразяването ни по медиите е силно ограничено (канят всякакви алкохолици в националните медии, но отменят участие на Христо Иванов, например). Ясно е, че това е средата, в която работим и трябва да се съобразяваме с нея. Което включва фокусиране в няколко по-ключови теми, а не разпиляването в много теми, така че много хора да припознаят своя проблем.

Само говорите, а нищо не правите

Всъщност правим, но отново голяма част от активността не достига до широк кръг хора. Повечето конкретни действия са на местно ниво, но и на национално не са само приказки – организирали сме акции, изпращали сме становища и предложения за изменения на законопроекти до Народното събрание. И да, говорили сме по темите, които са важни и сме посочвали проблеми. Защото политическото говорене все пак е „правене на нещо“.

Със стари к*рви, нов бардак!

Кой е стара к*рва бе?? 🙂 А сериозно – в лицата, обявени днес има някои познати (с по един-два мандата в парламента, например), и доста непознати на широката публика. Така че това е по-скоро клише по инерция, отколкото базирано на някакви обективни факти. Естествено, че трябва да има хора с опит и естествено, че има много нови лица.

В обобщение – нормално и правилно е избирателите да са взискателни. И при опита който имаме с разпадащи се десни обединения е нормално да са скептични. Надявам се да съм разсеял поне малко от този скептицизъм. Но той е и полезен. Нямаме претенции за безгрешност и святост и всяка критика простираща се отвън „я се разкарайте“ няма да бъде подмината.

А иначе, всички са маскари, то е ясно.

Има ли електронно управление?

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3073

Мине се не мине време и някой каже колко милиони били изхарчени за е-управление и как нищо нямало срещу тия пари. Наскоро беше БСК с несполучливия си анализ, след това имаше парламентарни питания, конференции, репортажи по телевизии, коментари във фейсбук.

Както и в предната статия се съгласих с общия сантимент – много е изхарчено, много малко е приложимо. Обаче сега искам да представя една малко по-различна перспектива и да задам въпроса – има ли всъщност е-управление?

Предвид, че „електронно управление“ няма универсално признато значение като термин, но при всички положения е има широко тълкуване, то най-вероятно „има“. Да видим обаче по-тесния компонент – административното обслужване на граждани по електронен път. То има няколко аспекта, но двата основни са: електрони административни услуги за граждани и вътрешни електронни административни услуги, в които администрацията си обменя данни и документи.

Второто тепърва започва да се случва, след нормативните промени, които прокарахме, като администрациите започват да обменят документи електронно, а използването на системата за междурегистров обмен се увеличава.

Но първото – електронните услуги за граждани – са нещо, което всички твърдят, че няма и никога не са ползвали. Аз имам обаче друг поглед. За последните две години не съм ходил в администрация за да давам удостоверения или да искам някоя услуга.

Декларирам си данъците онлайн. Плащам си данъците (включително местните) онлайн. Декларирах се като самоосигуряващо се лице и си платих осигуровки онлайн. Извадих си две удостоверения онлайн (семейно положение и липса на задължения). Смених си постоянния адрес онлайн. Смених си личната карта оналйн (само трябваше да отида да си я взема). Пререгистрирах си фирмата онлайн. Счетоводителят подава данни всеки месец към НАП онлайн. Свидетелство за съдимост си вадих онлайн, а отскоро вече и няма нужда. Подадох декларация по ЗПУКИ по електронен път. Извадих скица от кадастъра за един имот на баба ми. Подавам заявления за достъп до обществена информация (и получавам отговори) онлайн

Де факто всичко правя онлайн. Тогава какво се оплакваме, че няма електронно управление?

Оплакваме се, защото нещата, дето ги има, работят само за хора, дето познават закона, технологията и процесите. Т.е. за твърде малко хора. За останалите всичко е ужасно неудобно, та чак до невъзможно, а и навсякъде ти казват, че „не може“.

Да, декларирам си данъците, ама да се оправиш с данъчната декларация на НАП е близо до ракетна наука. Като си платих осигуровките, на следващия ден се генерираха стотинки лихва, дето пак трябваше да ги платя и пак да се генерират. Удостоверението за липса на задължение го заявих електронно, но го получих в най-близкия офис на НАП, а не в този по постоянен адрес, и то само защото проведох 10 минутен разговор със служителка, която накрая капитулира и призна, че са в нарушение на закона и предложи да ми го прати до близък до мен офис. Постоянния си адрес успях да го сменя само защото знам за конкретен бъг в електронните услуги на Столична община и мога да го заобиколя. Личната си карта получих, но не пишеше къде трябва да отида да я получа, а като отидох най-накрая на правилното място, опрях до фразата „не ви трябва да ви давам удостоверение, системата го е проверила автоматично, аз съм я внедрявал и съм писал закона“. Декларацията ми по ЗПУКИ мина през една итерация с фразата „това не е истински електронен подпис“. А за повечето изредени неща ми трябва квалифициран електронен подпис, за който плащам 10-15 лева годишно, и който и аз понякога се затруднявам да подкарам в правилния браузър с правилната версия на Java.

Т.е. нещата ги има, ама не съвсем. Работят, ама трябва да инвестираш време да разбереш как работят. И това не е окей. Но какво може да се направи?

Дали има едно нещо, което ако направим, всичко ще потече в правилната посока? Не, разбира се. Факторите са много, включват недостиг на квалифицирани кадри в администрация, некадърни и/или корумпирани изпълнители (и възложители, разбира се), юристи със силно мнение за хартиения процес, до съвсем скоро липса на общи правила и на идея как нещата могат да се правят качествено.

Има обаче едно нещо, което със сигурност е отключващ фактор – електронната идентификация. Ако няма лесно и удобно средство да се идентифицираме онлайн и да заявяваме услуги, ще ги ползваме шепа хора. (И счетоводителите и юристите, на които им се налага). Но след Закона за електронната идентификация нищо не се е случило. В 2017-та новите лични карти с е-идентификация не станаха, бяха отложени за 2018-та, ама Капитал тези дни писа, че нещата отиват към 2020-та. Масово и достъпно средство не е само личната карта, но знаейки, че тя така или иначе идва, няма смисъл да се инвестира в нещо друго. Т.е. ще си останем с КЕП още известно време. Появяват се частни схеми (в България и Европа), които обаче най-вероятно също ще са платени, а и не е ясно дали ще поддържат подписване на заявления (ЗЕУ допуска подписване с усъвършенстван електронен подпис, но ифраструктурата за е-идентификация, предвидена от ЕС, не предвижда всички схеми да могат да се ползват и за подпис; дори напротив).

Второто нещо е т.нар. UX (User Experience). Това не значи просто потребителския интерфейс да е удобен – значи процесите зад този интерфейс да са оптимизирани и удобни. Не в рамките на процеса по заявяване да минаваш през 4 стъпки и 2 имейла, защото така било според вътрешна наредба от 96-та (#truestory). UX-ът е причината никой (дори хора с КЕП) да не използват услугите. Защото в UX-а влиза и това гражданите да знаят, че има такива услуги. Кога последно Столична община ви каза, че има електронни услуги? Никога. Доскоро бяха скрити на сайта дотолкова, че и аз не можех да ги открия. Тестове с реални потребители въведохме като задължително изискване както в наредба, така и в условия за финансиране. Само че ако и изпълнителят, и възложителят не знаят какво е UX, то ще бъде отчетено като изпълнено и пак ще получим някоя деветдесетарска грозотия.

Но ако получим електронна идентификация, ще може повече хора да видят колко е неудобно всичко и да поискат да стане по-удобно. И то малко по малко ще става. Но когато 5 човека ползваме тия услуги така или иначе (а тези на НАП счетоводителите ги намират за удобни, щото наистина са…много по-удобни от хартиения процес), няма откъде да дойде натискът.

А електронна идентификация няма да има още година и половина. Поне не масова. И тук опираме до за съжаление вярното клише – политическата воля. Ако един проект не може да стане за 3-4 години, значи просто няма желание той да стане. Когато имаше желание, за 4 месеца от приемането на закона имахме готово качествено техническо задание. Когато няма политическа воля, година и половина по-късно, сме на същото място.

Електронно управление има. Но разликата между това просто да го има, и реално да бъде полезно на хората, би дошла от политическата класа и не просто нейното желание нещо да се случи, а и способността да го разбере и прокара. Администрацията ще прави опити, понякога добре информирани и смислени опити, но ако няма кой да премести политическите камъни от пътя, ще имаме услуги, които ще ползваме шепа хора.

За конспирациите и конспироманите

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2130

Представете си, че сте специалист по компютърна сигурност. Трябва да подсигурите компютрите в една мрежа срещу заразяване с вируси, троянски коне и други подобни софтуерни радости. Какво е първото, което ще направите?

Лично аз най-напред бих се поинтересувал от навиците на потребителите на тези компютри. Винаги и без изключение най-слабият елемент в компютъра е задклавиатурното устройство – логично е да се обърне внимание първо на него. Ако потребителят не поглежда нищо извън фирмения CRM, комбинация от приличен антивирус и добре настроен файъруол като цяло ще го опазят от заразяване.

Ако обаче потребителят прекарва половината си време в порносайтове, а другата половина – в торент сайтове, той заслужава доста по-специално внимание. Такъв потребител е „тифната Мери“ на всяка компютърна мрежа. Струва си да накичите компютъра му със следящ софтуер и непрекъснато да го държите под око – ако някой или нещо се опитат да проникнат в мрежата, вероятно ще е през тях.

Звучи като доста постен и базисен урок по компютърна сигурност, нали? Така е. Разказвам го, защото е полезен в едно не-компютърно отношение.

През 2016 г. един от хората в екипа на Доналд Тръмп – Джоузеф Шмиц – се вманиачава по търсене на изтритите е-майли на Хилари Клинтън. Той искрено вярва, че в тях има доказателства за какво ли не – като се започне от това, че тя тайно контролира държавата и унищожава всякаква политическа конкуренция, свърши се с това, че тя е поклонник на дявола, и се мине през сигурно и Шмиц не знае какво още по пътя. За да ги открие, той рови къде ли не – включително в Dark Web-а. Накрая получава купчина е-майли от някой с ник “PATRIOT” и гордо ги предава на ФБР за анализ и оценка.

От ФБР анализират внимателно е-майлите. Естествено, те се оказват фалшиви. ФБР обаче никога не са се съмнявали в това – те търсят следи кой може да е PATRIOT, и смятат това за много важно.

Дали са открили следи нямам информация. Ако съдя по косвени признаци, вероятно са. А ако съдя и по някои неофициални информации, догадката ми кой стои зад ника PATRIOT също е вярна.

Сега очаквате да разкрия това, нали? Няма да го направя, защото е от минимално значение – рискувам с него да ви отклоня от много по-важното.

Че този човек е точно Джоузеф Шмиц, а не примерно Джим Хоскинс, няма абсолютно никакво значение. Точно както и че той работи за екипа на Тръмп, а не за този на Клинтън, Сандърс, Буш или примерно Николас Мадуро. Или дори това, че работи като политик, а не примерно келнер. Няма никакво значение и че е намерил е-майлите именно в Dark Web-а, от какъв точно ник ги е получил, и т.н. Дори няма значение, че ги е предал на ФБР.

Това последното няма значение, защото ФБР щяха да знаят, че той се е снабдил с тези е-майли, и щяха да му ги изискат. Задължително. Това е и истински важното в тази история – откъде ФБР щяха да знаят, че той е намерил нещо, и с какво това нещо е толкова важно за тях. Всъщност, откъдето е ясно – очевидно са го държали под око, но защо именно? И с какво неговите находки са ценни?

И така, какви са отговорите на тези два важни въпроса? За една малка – уви, много малка – част от българите тези отговори са абсолютно очевидни. За огромната част няма очевидни отговори, или са очевидни съвсем други отговори.

Затова, преди да прочетете по-нататък, се опитайте да си отговорите на тези два въпроса. Важно е, за самите вас – за да разберете къде сте, какво трябва да очаквате и за какво трябва да внимавате.

… Отговорихте ли си? Чудесно. Ето ви истинските отговори.

ФБР са държали под око Шмиц по една много проста причина. Той вярва в конспирации от сорта на „Хилари Клинтън управлява държавата“. Иначе казано, той е „алтернативно адекватен“ – а това означава, че е изключително лесен за манипулиране. Конспироманията и сродните ѝ лудости са като конците на кукла – хване ли ги някой, лудият танцува под негова команда, без изобщо да го осъзнава. (И най-често даже се пази агресивно от срязване на конците му и връщане в реалния свят. Защото обикновено е стигнал до лудостта си заради нужда от нея, и тази нужда не изчезва със срязването на конците – само излиза на бял свят и започва да боли.)

Съчетайте това с отговорната му позиция към този момент – член на екипа на основен кандидат за президент – и получавате аналога на компютърния потребител, който по цял ден виси където в Нета не е разумно да се ходи. Идеалната отворена врата за всеки, който поиска да атакува и овладее „компютърната мрежа“, в която е той.

Затова и ФБР внимава за Шмиц и смята получените от него „е-майли“ за важни. Достатъчно добър анализ може да извади от тях както кой е истинският им създател, така и как целят да изманипулират куклата на конци и другите в мрежата ѝ. Иначе казано – кой се опитва да атакува Америка… Точно както добрият специалист по ИТ сигурност внимава най-напред за слабите места в поверения му домейн – ако някой атакува, ще е през тях.

А изводът, който искам да ви дам, е прост. Лудият е опасен не само за себе си. Той е опасен за всички наоколо. Пазете се от луди, които вярват в плоски Земи, световни конспирации и подобни. Те може да подлежат юридически на отговорност за действията си, но това не значи, че са реално способни да ги контролират – точно както пешеходната пътека дава предимство, но не и неуязвимост. Внимавайте за тях и се пазете.

(Или, ако трябва да цитирам дядо Стоян – над стогодишния най-стар брат на дядо ми, никога през живота си не влизал в училище, на шопския му диалект от 19 век: „От бик ша са вардиш отпреде, оти ръга. От кон ша са вардиш отзаде, оти рита. А от улав ша са вардиш отсекаде, оти и он не знае що прай!“)

И най-много се пазете да не полудеете вие. Да не се вманиачите по световни конспирации, борба с ГМО, „здравословно“ хранене, хомеопатия, лечение на аурата и прочее. Затова ви помолих да си намислите своите отговори, преди да прочетете истинските. За да прецените къде сте и накъде вървите. За себе си, без да го разкривате на никого – но да знаете, и ако е нужно, да вземете мерки. Докато не е късно. Инак вие може да не усещате нищо, но за околните гледката ще е тъжна. И ще сте опасни – и за себе си, и за тези, които обичате.

Установяване на действителните собственици по новия Закон за мерките срещу изпиране на пари

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/02/ultimate-beneficial-owners/

В бр.27/2018 на Държавен вестник е обнародван новият Закон за мерките срещу изпиране на пари, приет на 14 март 2018 г., който въвежда Директива (ЕС) 2015/849 относно предотвратяването на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма (” Директивата за борба с измамите”).

.

Мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари са:
1. комплексна проверка на клиентите;
2. събиране и изготвяне на документи и друга информация при условията и по реда на този закон;
3. съхраняване на събраните и изготвените за целите на този закон документи, данни и информация;
4. оценка на риска от изпиране на пари;
5. разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти;
6. разкриване на друга информация за целите на този закон;
7. контрол върху дейността на задължените субекти;
8. обмен на информация и взаимодействие на национално равнище, както и обмен на информация и взаимодействие между дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, звената за финансово разузнаване на други държави и юрисдикции, както и с компетентните в съответната сфера органи и организации на други държави.
.
Комплексната проверка на клиентите включва:
1. идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация въз основа на документи, данни или информация, получени от надеждни и независими източници;
2. идентифициране на действителния собственик и предприемане на подходящи действия за проверка на неговата идентификация по начин, който дава достатъчно основание на лицето по чл. 4 да приеме за установен действителния собственик, включително прилагане на подходящи мерки за изясняване на структурата на собственост и контрол на клиента;
3. събиране на информация и оценка на целта и характера на деловите взаимоотношения, които са установени или предстои да бъдат установени с клиента, в предвидените в закона случаи;
4. изясняване на произхода на средствата в предвидените в закона случаи;
5. текущо наблюдение върху установените делови взаимоотношения и проверка на сделките и операциите, извършвани през цялото времетраене на тези взаимоотношения, доколко те съответстват на рисковия профил на клиента и на събраната при прилагане на мерките по т. 1 – 4 информация за клиента и/или за неговата стопанска дейност, както и своевременно актуализиране на събраните документи, данни и информация.
Клиентите – юридически лица, или други правни образувания с номинални директори, номинални секретари или номинални собственици на капитала, представят удостоверение, договор или друг валиден документ според законодателството на юрисдикцията, в която са регистрирани, изходящ от централен регистър или от регистриращ агент, от който е видно кои са действителните собственици на клиента – юридическо лице или друго правно образувание.
.
Действителен собственик е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните условия:
1. По отношение на корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.
Индикация за пряко притежаване е налице, когато физическо лице/лица притежава акционерно или дялово участие най-малко 25 на сто от юридическо лице или друго правно образувание.
Индикация за косвено притежаване е налице, когато най-малко 25 на сто от акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица.
2. По отношение на доверителната собственост, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, действителният собственик е:
а) учредителят;
б) доверителният собственик;
в) пазителят, ако има такъв;
г) бенефициерът или класът бенефициери, или
д) лицето, в чийто главен интерес е създадена или се управлява доверителната собственост, когато физическото лице, което се облагодетелства от нея, предстои да бъде определено;
е) всяко друго физическо лице, което в крайна сметка упражнява контрол над доверителната собственост посредством пряко или косвено притежаване или чрез други средства.
3. По отношение на фондации и правни форми, подобни на доверителна собственост – физическото лице или лица, които заемат длъжности, еквивалентни или сходни с посочените в т. 2.
(2) Не е действителен собственик физичес­кото лице или физическите лица, които са номинални директори, секретари, акционери или собственици на капитала на юридическо лице или друго правно образувание, ако е установен друг действителен собственик.
В срок до 1 октомври 2018 г. Агенцията по вписванията осигурява възможност за вписване на данните по този закон.
Лицата, за които се прилага изискването за вписване на данните,  заявяват за вписване тези данни в срок до 1 февруари 2019 г.

Не е само Фейсбук – следят ви хиляди компании

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2127


Попаднах днес на статия в CNN от Брюс Шнайер – експерт по ИТ сигурност, който уважавам изключително много. След кратък размисъл реших, че ще я преведа и пусна тук. Да, нарушение на копирайт е – но е толкова важно и така нужно да се знае от всеки, че съм склонен да поема риска.

—-

Събудени от скандала с Cambridge Analytica, новинарски статии и коментатори се съсредоточиха върху това какво знае Facebook за нас. Оказва се, че е много. Събира данни от нашите публикации, лайковете ни, снимките ни. От нещата, които започваме да пишем, но се отказваме да ги публикуваме. Дори неща, които правим, докато не сме логнати в него – или дори когато сме офлайн. Купува информация за нас от други фирми. И може да разбере от тях за нас и много повече – сексуалната ни ориентация, политическите ни възгледи, дали сме обвързани, какви лекарства пием и много личностови характеристики. Дори ако не сме попълвали личностовия тест на Cambridge Analytica. (Чрез който тази фирма източваше данните ни и данните на приятелите ни – Григор.)

Но при всяка статия, която описва колко гадно ни следи Facebook, хиляди други компании въздъхват с облекчение. Че тези статии обсъждат Facebook, а не тях. Защото е вярно, че Facebook е един от най-големите играчи в тази игра, но и хиляди други фирми ни шпионират и манипулират за своя финансова изгода.

Професорката в Харвард Бизнес Скул Шошана Лубоф нарича това „следящ капитализъм“. Колкото и плашещ да се оказва Facebook, цялостната тази индустрия е далеч по-плашеща. Тя съществува тайно от вече прекалено дълго време, и е крайно време законодателите да изкарат тези фирми пред очите на публиката. За да можем всички да решим така ли искаме да действа нашето общество, и ако не, какво следва да се направи.

В Съединените Щати има между 2500 и 4000 брокери, които се занимават с това да купуват и продават нашите лични данни. Преди година в новините попадна Equifax, когато хакери откраднаха от нея личната информация на 150 милиона души, включително номерата на социалните им осигуровки, рождените дати, адресите и номерата на шофьорските им книжки. (Тоест, абсолютно всичко, което в САЩ идентифицира дадена личност – Григор.)

Вие с гаранция не сте давали на тази фирма разрешение да събира личната ви информация. Equifax е една от хилядите фирми – брокери на информация, за повечето от които дори не сте чували. И които продават личната ви информация без ваше знание и съгласие на всеки, който плати.

Следящият капитализъм докарва нещата още по-нататък. Фирми като Google и Facebook ви предлагат безплатни услуги в замяна на информацията ви. За следенето на Google не съобщават в новините, но то е стряскащо прилепчиво. Ние никога не лъжем търсачките, които използвате. Интересите и любопитствата ни, надеждите и страховете ни, желанията и сексуалните привличания – всичко това бива събирано и съхранявано. Добавете към това следенето кои уебсайтове посещаваме, което Google извършва чрез рекламната си мрежа, нашите акаунти в Gmail, движението ни по Google Maps и каквото може да събере от смартфоните ни.

Телефонът вероятно е най-ефективното проследяващо устройство, създадено някога. Той непрекъснато следи къде се намираме, така че знае къде живеем, работим и прекарваме времето си. Той е първото и последното нещо, което поглеждаме през деня, така че знае кога се събуждаме и кога заспиваме. Всички го имаме, така че той знае и с кого спим. Юбер използва част от тази информация, за да открива забежките за по една нощ. Мобилният ви доставчик и всяко приложение в телефона, което има достъп до услугите за локация, знаят много повече.

Следящият капитализъм поддържа немалка част от Интернет. Той стои зад повечето „безплатни“ услуги, а и зад много платени. Целта му е да ви манипулира психологически, например чрез таргетирано рекламиране, за да ви убеди да купите нещо или да направите нещо, например да гласувате за определен кандидат. Масовото, базирано на индивидуални профили манипулиране, което бяха хванати да вършат Cambridge Analytica, може да звучи отвратително – но това е, което в края на краищата се бори да постигне всяка компания. Вашата лична информация бива събирана именно затова, и то е, което я прави ценна. Компаниите, които разбират това, могат да я използват срещу вас.

Нищо от това не е новост. Медиите съобщават за следящия капитализъм от години. През 2015 г. написах книга на тази тема. Още през 2010 г. Уолстрийт Джърнъл публикува двегодишна серия статии, спечелила награди, как хората биват следени онлайн и офлайн, под заглавието „Какво знаят те“.

Следящият капитализъм е дълбоко вграден в нашето все по-компютризирано общество, и ако размерите му излязат на бял свят, ще има масов натиск за ограничения и регулации. Но тъй като тази индустрия оперира предимно тайно, и само отвреме навреме изтича информация за някоя кражба на данни или някоя разследваща статия, повечето от нас остават в неизвестност за всеобхватността ѝ.

Това може скоро да се промени. През 2016 г. Европейският съюз прие широкообхватния регламент General Data Protection Regulation (GDPR). Подробностите в този закон са прекалено сложни, за да бъдат обяснени тук. Някои от нещата, които той постановява, са че личните данни на европейски граждани могат да бъдат събирани и съхранявани само за „специфични, изрично обявени и легитимни цели“, и единствено с изричното съгласие на потребителя. Съгласието не може да бъде заровено из условията за използване (EULA) на това или онова, нито пък може да бъде смятано за дадено, ако потребителят не го изключи изрично. Законът влиза в сила през май, и компаниите по целия свят се подготвят да влязат в съгласие с него.

Тъй като на практика всеки следящ капитализъм събира данните на европейци, това ще освети тази индустрия като нищо досега. Ето ви само един пример. Подготвяйки се за този закон, PayPal тихомълком публикува списък на над 600 компании, с които вашата информация може да бъде споделяна. Какво ще стане, когато на всяка компания се наложи да публикува тази информация и да обясни изрично как използва личните ни данни? Очертава се да разберем.

Когато този скандал се надигна, дори Марк Цукърбърг каза, че вероятно неговата индустрия трябва да бъде регулирана. Надали обаче си е пожелавал сериозна и принципна регулация, каквато GDPR въвежда в сила в Европа.

Прав е. Следящият капитализъм е действал безконтролно твърде дълго време. И напредъкът както в анализа на големи количества лични данни, така и в изкуствения интелект ще направят утрешните му приложения далеч по-плашещи от днешните. Единственото спасение от това е регулацията.

Първата стъпка към всяка регулация е прозрачността. Кой има нашите данни? Точни ли са? Какво прави той с тях? Продава ли ги? Как ги опазва? Можем ли да го накараме да ги изтрие? Не виждам никаква надежда Конгресът на САЩ да прокара в обозримото бъдеще закон за защита на данните, подобен на GDPR, но не е непредставимо да се въведат закони, които задължават тези компании да бъдат по-прозрачни в действията си.

Едно от последствията на скандала с Cambridge Analytica е, че някои хора си изтриха акаунтите във Facebook. Това е трудно да се направи както трябва, и не изтрива данните, които Facebook събира за хора без акаунт в него. Но все е някакво начало. Пазарът може да окаже натиск върху тези компании да ограничат следенето ни, но само ако накараме тази индустрия да излезе от сенките на светло.

—-

И аз съм писал по въпроса, още през 2012 г. – тук и тук. Не зная дали тогава помогнах на някого да разбере нещо – май по-скоро не, ако съдя по коментарите под тях. Не зная дали ще помогна на някого и сега. Но се чувствам длъжен да опитам.

Ако съдя по личните си наблюдения, нито една от онлайн фирмите, която ви дава възможност да си изтриете информацията от нея, не я изтрива истински. Знам случаи, когато информацията от „изтрити“ акаунти бива откривана в пакети продадени впоследствие лични данни. Знам и фирми, които твърдят, че не съхраняват никаква лична информация, но всъщност съхраняват и продават на всеки платежоспособен и мълчалив всеки бит от нея, който успеят да докопат. Така че съм скептичен, че регулацията ще постигне кой знае колко.

Има обаче нещо, което можем сами да направим за себе си – и то е просто да спрем да използваме които услуги на подобни събирачи можем. Без мобилен телефон трудно се живее, но трябва ли да имате акаунти във всички социални мрежи, за които сте чували? И т.н.

Надявам се след този скандал проектите за децентрализиран и опазващ личната информация аналог на Facebook да получат нов тласък. Надявам се и поне този 1% от хората, които не са идеално кръгли идиоти във вакуум, да почнат да вземат някакви мерки да опазят себе си и своите начинания.

Поредната е-майл измама (този път „Fibank“)

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2125

Цитирам текста на съобщението, което получих днес:

—-

(логото на Fibank)

скъпи клиенти,

Вашата електронна сметка в Fibank.bg е временно заключена от съображения за сигурност.

Ако искате да активирате профила си, следвайте инструкциите по-долу.

можете да го направите тук:

Отключване на профила

С уважение,

Обслужване на клиенти

—-

Както се сещате, линкът „Отключване на профила“ не сочи към Fibank – сочи към домейна mobiocean.com. Домейнът е регистриран на лице със скрита информация, и сайтът е хостнат в secureserver.net – тоест, цялата схема е изпипана за целта на измамата.

Обърнете внимание на добрия български език и оригиналното лого в е-майла. В системата на измамниците с гаранция има и българи, като минимум като преводачи.

Сайтът, който ви очаква на линка, също е прилично копие на този на Fibank – включително масивното предупреждение срещу измами. Естествено, можете да въведете там каквито искате „потребител“ и „парола“ – той ги приема щастливо и „отключва“ акаунта ви.

Не се хващайте. Изсмучат ли кибепрестъпниците парите ви, българските банки ще ви помогнат да си ги върнете дълго след като цъфнат налъмите. Нагледал съм се на достатъчно случаи. Който сам се пази, и Господ го пази. Който не се пази сам, и Господ не може да го опази.

Турция: приет закон за интернет съдържанието

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/23/tur_internet_law/

 

Турският парламент e одобрил нов закон, който позволява на медийния регулатор  RTUK да контролира интернет съдържанието.

Доколкото става ясно от публикациите, в бъдеще онлайн видео стрийминг компании    трябва да имат лицензия за съдържанието и разрешение за разпространението  от  RTUK. За издаването на документите  ще се изискват удостоверения от агенцията за сигурност и полицията.  Съдилищата могат да блокират достъпа на потребителите до съдържание и услуги, ако не са осигурени необходимите разрешения. В коментари се посочва, че не е ясно доколко изискванията се отнасят до YouTube, но платформите получават уредба, сходна с тази на класическата телевизия.

Мнозинството в регулатора е назначено от партията на Ердоган.

 

DeleteFacebook

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/deletefacebook/

DeleteFacebook

Когато започнах рубриката си „Аз, киборгът“ в Тоест, имах в главата си две идеи. Едната е да обяснявам на човешки и нетехнически език важни неща от света на технологиите, а другата – постепенно да разказвам за възможните злоупотреби с данните, които безразсъдно сеем из т.нар. социални мрежи и най-вече Facebook.

Междувременно журналисти на The Guardian и The Observer, заедно с The New York Times и Channel 4 са работили цяла година по разследване, което потвърждава всички опасения, че данните, които Facebook е трупал с доброволното съучастие на потребителите си, са използвани безцеремонно за мръсни и подмолни манипулации от компанията Cambridge Analytica, която е превърнала това в свой бизнес.

В името на коректността е редно да се отбележи, че темата сама по себе си не е новина. Още преди една година разследване на The Intercept извади на повърхността мащаба на проблема – че данните на 30 милиона потребители във Facebook са използвани за предизборни манипулации в полза на Доналд Тръмп. Сега обаче разполагаме със свидетелствата на whistleblower (бивш ключов служител на Cambridge Analytica), който разказва с детайли как се е случвало всичко и още купчина самопризнания за детайли и пикантерии лично от мениджмънта на компанията, записани със скрита камера, докато ухажват мним потенциален нов клиент.

Компанията Cambridge Analytica, извличайки данни от подбрана извадка потребители на Facebook и свързаните с тях лица, създава огромна мрежа за влияние, есплоатирайки страховете и слабостите на хората. Така е манипулирала обществената среда и общественото мнение в полза на клиентите си. Прецизно е оценявала психологическите профили на хората, търсейки техни слабости и възползвайки се от податливостта им на влияния. Оценявала е личните профили, фокусирайки се внимателно върху трите критерия, които в психологията са наречени „черната триада” или „тъмната тройка” – макиавелизъм, психопатия и нарцисизъм.

Предоставяли са услугите си и през фирми-посредници, за да не бъдат уличени в директни връзки с политическите кампании, за които са работили. А за Източна Европа изпускат интересна самохвална реплика, че толкова потайно са си свършили работата, че никой дори не е разбрал…

Извън скандала с Cambridge Analytica обаче е важно да се осъзнае, че те не са единственият злодей в историята. Всичко това се случва, защото просто така работи Facebook. Това, което днес наричаме социални медии, всъщност са инструменти за събиране на данни. И не трябва да има никаква дискусия чии са тези данни и на кого принадлежат. Наши са! Не допускайте други тълкувания! Във времето, в което живеем, данните ни са проекция на самите нас. Данните ни, това сме ние! Допускайки друг да разполага с тях, позволяваме да ни застигат такива скандали, като не на шега ни заплашва някаква форма на дигитален феодализъм или дигитално робство.

Важен е и друг детайл. Всичко това излиза наяве благодарение на свободната преса. Ето защо тя е толкова важна за демокрацията. А със социалните мрежи е свършено! Би трябвало! Поне в този им вид.

Cambridge Analytica е злодеят, който се е възползвал от това, което е свършил друг по-страшен злодей, а именно Facebook. И не на последно място от наивността на всички ни, които още не сме си затворили акаунтите там. Facebook трябва да понесат всички последствия и цялата отговорност, защото направиха възможно всичко това. И не заслужават никаква милост!

DeleteFacebook

P.S. В европейски контекст е важно да отбележим, че е по-разумно да изтрием Facebook акаунта си след 25 май 2018 г. След тази дата GDPR ще бъде в пълна сила и Facebook са длъжни да го спазват, а той изисква ако потребителят пожелае неговият профил да бъде заличен, това наистина да бъде направено. А не просто замразен, както е било досега.

#DeleteFacebook

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/deletefacebook/

Когато започнах рубриката си „Аз, киборгът“ в Тоест, имах в главата си две идеи. Едната е да обяснявам на човешки и нетехнически език важни неща от света на технологиите, а другата – постепенно да разказвам за възможните злоупотреби с данните, които безразсъдно сеем из т.нар. социални мрежи и най-вече Facebook.

Междувременно журналисти на The Guardian и The Observer, заедно с The New York Times и Channel 4 са работили цяла година по разследване, което потвърждава всички опасения, че данните, които Facebook е трупал с доброволното съучастие на потребителите си, са използвани безцеремонно за мръсни и подмолни манипулации от компанията Cambridge Analytica, която е превърнала това в свой бизнес.

В името на коректността е редно да се отбележи, че темата сама по себе си не е новина. Още преди една година разследване на The Intercept извади на повърхността мащаба на проблема – че данните на 30 милиона потребители във Facebook са използвани за предизборни манипулации в полза на Доналд Тръмп. Сега обаче разполагаме със свидетелствата на whistleblower (бивш ключов служител на Cambridge Analytica), който разказва с детайли как се е случвало всичко и още купчина самопризнания за детайли и пикантерии лично от мениджмънта на компанията, записани със скрита камера, докато ухажват мним потенциален нов клиент.

Компанията Cambridge Analytica, извличайки данни от подбрана извадка потребители на Facebook и свързаните с тях лица, създава огромна мрежа за влияние, есплоатирайки страховете и слабостите на хората. Така е манипулирала обществената среда и общественото мнение в полза на клиентите си. Прецизно е оценявала психологическите профили на хората, търсейки техни слабости и възползвайки се от податливостта им на влияния. Оценявала е личните профили, фокусирайки се внимателно върху трите критерия, които в психологията са наречени „черната триада” или „тъмната тройка” – макиавелизъм, психопатия и нарцисизъм.

Предоставяли са услугите си и през фирми-посредници, за да не бъдат уличени в директни връзки с политическите кампании, за които са работили. А за Източна Европа изпускат интересна самохвална реплика, че толкова потайно са си свършили работата, че никой дори не е разбрал…

Извън скандала с Cambridge Analytica обаче е важно да се осъзнае, че те не са единственият злодей в историята. Всичко това се случва, защото просто така работи Facebook. Това, което днес наричаме социални медии, всъщност са инструменти за събиране на данни. И не трябва да има никаква дискусия чии са тези данни и на кого принадлежат. Наши са! Не допускайте други тълкувания! Във времето, в което живеем, данните ни са проекция на самите нас. Данните ни, това сме ние! Допускайки друг да разполага с тях, позволяваме да ни застигат такива скандали, като не на шега ни заплашва някаква форма на дигитален феодализъм или дигитално робство.

Важен е и друг детайл. Всичко това излиза наяве благодарение на свободната преса. Ето защо тя е толкова важна за демокрацията. А със социалните мрежи е свършено! Би трябвало! Поне в този им вид.

Cambridge Analytica е злодеят, който се е възползвал от това, което е свършил друг по-страшен злодей, а именно Facebook. И не на последно място от наивността на всички ни, които още не сме си затворили акаунтите там. Facebook трябва да понесат всички последствия и цялата отговорност, защото направиха възможно всичко това. И не заслужават никаква милост!

#DeleteFacebook

P.S. В европейски контекст е важно да отбележим, че е по-разумно да изтрием Facebook акаунта си след 25 май 2018 г. След тази дата GDPR ще бъде в пълна сила и Facebook са длъжни да го спазват, а той изисква ако потребителят пожелае неговият профил да бъде заличен, това наистина да бъде направено. А не просто замразен, както е било досега.

Оригинален линк: “#DeleteFacebook” • Някои права запазени