Tag Archives: Позиция

За испанската съдебна независимост отвътре

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/spain-judiciary-independence/

За испанската съдебна независимост отвътре

Този текст е специално зa тези мои познати и приятели, които продължават да не разбират иронията, с която се отнасям към „независимата съдебна власт“ в Испания и намират паралелите, които правя с България, за прекалени и неуместни. Голяма част от тях ме обвиняват в пристрастия, на които гледам с насмешка не заради друго, а защото те самите отказват да вдигнат глава от собствената си романтична представа и клишета в главите си и да погледнат действителността, с различна нагласа от тази на фенщината към Реал Мадрид например. За разлика от повечето си критици, се старая да защитавам своите „пристрастия“ с факти, които сверявам през два, а понякога и повече канали, а когато източникът е медия, проверявам даже и собствеността и сондирам репутацията им, преди да се позовавам на нея.

Твърдото ми убеждение е, че испанската съдебна система често се ползва за репресии, когато политическата власт не иска да си намокри краката или не може да намери политическо решение. Аз лично съм потресен колко разследвания, арести, обвинения и запокитени в затвора (при това не за кратко време) има буквално ежемесечно в Испания, в които потърпевши са политически противници или критично настроени към властта обикновени хора. Включително за „провинения“ като шеги и вицове в хумористични издания или социални мрежи. Организират се показни съдебни процеси заради провокативни артистични инсталации – наскоро приключи едно такова дело, след което обвиненият в крайна сметка влезе в затвора (за тероризъм!).

Но да оставим моите впечатления и лично мнение настрана. Със сигурност обобщените мнения на 11%-ова извадка от испанските съдии към собственото им ежедневие би трябвало да тежи повече. Затова предлагам да разгледаме едно изследване, в което има доста данни. Предполагам, че някои хора вече са го чели, но са го направили от българска гледна точка. Нека да го погледнем и от испанска, а понеже е големичко, ще резюмирам само това, което мен лично ме стряска най-много.

Изследването е на European Network of Councils for the Judiciary, за периода 2016-2017 и е базирано на отговорите на въпросник, който е попълнен от 11712 съдии от 26 страни (22 от ЕС плюс Албания, Сърбия, Черна гора и Норвегия). Испанските съдии, които са участвали, са 718, или това са 11% от всички съдии в държавата. Числата по-долу са на база техните отговори и се отнасят за обследвания период от две години.

  • 18.1% считат, че през последните две години е имало дела, които са били разпределени към съдии по начин, различен от установената процедура, и с цел да се повлияе на изхода от делото. Испания е лидер в тази класация.
  • 64.3% считат, че съдии са назначавани по критерии, различни от тяхната пригодност и опит. Испания води и тази класация с цели 40% над средното ниво за всички държави в проучването.
  • 77.7% намират, че съдии са били повишавани на база критерии, различни от тяхната пригодност и опит. Испания води и тази черна класация, с повече от 40% над средното ниво.
  • 45% считат, че решения на съдии са били повлияни от действия на медиите (преса, телевизия и радио). Тук Испания отстъпва само на Италия, Хърватска, България и Словакия. А 17% смятат, че решения на съдии са били повлияни от социалните мрежи, като Испания е след Италия, Хърватска, Албания и България.
  • 27.7% считат, че правителството не зачита тяхната независимост като съдии. Това е десетият най-лош резултат. Тук води Полша (с над 70%), следвана от България (с над 50%). 15.5% отбелязват, че собствените им началници в съдилищата не уважават тяхната независимост. Това е вторият най-лош резултат след Португалия (21.7%). А 25.6% считат, че тяхната независимост не се уважава от Съдебния съвет. Испания е отново лидер с повече от 20% над средното ниво (като тук се отбелязва, че не всички държави имат такъв орган). България и Португалия следваме испанците плътно и в този срам.
  • 62.2% считат, че Съдебният съвет не разполага с нужните механизми и процедури да защити ефективно независимостта на съдебната власт. Това е вторият най-лош резултат в Европа (след Полша).
  • 10% признават, че през последните две години им е оказван неуместен натиск да вземат решение по дело по определен начин. Испания е петата страна по „натиск“ след Албания (24%), Хърватска (12%), Литва (12%) и Латвия (11%).
  • 10% признават, че са били санкционирани или са били заплашени, че ще бъдат санкционирани за това как са решили дадено дело. Испания е шеста по този критерий след Литва (19%), Латвия (18%), Полша (14%), Румъния (14%) и Италия (11%).
  • 25.6% са били притискани от администрацията на съда им да решат дадено дело в определен срок. Испания е четвърта след Хърватска, Полша и Словения.

Нямам коментар. Числата говорят.

За испанската съдебна независимост отвътре

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/spain-judiciary-independence/

За испанската съдебна независимост отвътре

Този текст е специално зa тези мои познати и приятели, които продължават да не разбират иронията, с която се отнасям към „независимата съдебна власт“ в Испания и намират паралелите, които правя с България, за прекалени и неуместни. Голяма част от тях ме обвиняват в пристрастия, на които гледам с насмешка не заради друго, а защото те самите отказват да вдигнат глава от собствената си романтична представа и клишета в главите си и да погледнат действителността, с различна нагласа от тази на фенщината към Реал Мадрид например. За разлика от повечето си критици, се старая да защитавам своите „пристрастия“ с факти, които сверявам през два, а понякога и повече канали, а когато източникът е медия, проверявам даже и собствеността и сондирам репутацията им, преди да се позовавам на нея.

Твърдото ми убеждение е, че испанската съдебна система често се ползва за репресии, когато политическата власт не иска да си намокри краката или не може да намери политическо решение. Аз лично съм потресен колко разследвания, арести, обвинения и запокитени в затвора (при това не за кратко време) има буквално ежемесечно в Испания, в които потърпевши са политически противници или критично настроени към властта обикновени хора. Включително за „провинения“ като шеги и вицове в хумористични издания или социални мрежи. Организират се показни съдебни процеси заради провокативни артистични инсталации – наскоро приключи едно такова дело, след което обвиненият в крайна сметка влезе в затвора (за тероризъм!).

Но да оставим моите впечатления и лично мнение настрана. Със сигурност обобщените мнения на 11%-ова извадка от испанските съдии към собственото им ежедневие би трябвало да тежи повече. Затова предлагам да разгледаме едно изследване, в което има доста данни. Предполагам, че някои хора вече са го чели, но са го направили от българска гледна точка. Нека да го погледнем и от испанска, а понеже е големичко, ще резюмирам само това, което мен лично ме стряска най-много.

Изследването е на European Network of Councils for the Judiciary, за периода 2016-2017 и е базирано на отговорите на въпросник, който е попълнен от 11712 съдии от 26 страни (22 от ЕС плюс Албания, Сърбия, Черна гора и Норвегия). Испанските съдии, които са участвали, са 718, или това са 11% от всички съдии в държавата. Числата по-долу са на база техните отговори и се отнасят за обследвания период от две години.

  • 18.1% считат, че през последните две години е имало дела, които са били разпределени към съдии по начин, различен от установената процедура, и с цел да се повлияе на изхода от делото. Испания е лидер в тази класация.
  • 64.3% считат, че съдии са назначавани по критерии, различни от тяхната пригодност и опит. Испания води и тази класация с цели 40% над средното ниво за всички държави в проучването.
  • 77.7% намират, че съдии са били повишавани на база критерии, различни от тяхната пригодност и опит. Испания води и тази черна класация, с повече от 40% над средното ниво.
  • 45% считат, че решения на съдии са били повлияни от действия на медиите (преса, телевизия и радио). Тук Испания отстъпва само на Италия, Хърватска, България и Словакия. А 17% смятат, че решения на съдии са били повлияни от социалните мрежи, като Испания е след Италия, Хърватска, Албания и България.
  • 27.7% считат, че правителството не зачита тяхната независимост като съдии. Това е десетият най-лош резултат. Тук води Полша (с над 70%), следвана от България (с над 50%). 15.5% отбелязват, че собствените им началници в съдилищата не уважават тяхната независимост. Това е вторият най-лош резултат след Португалия (21.7%). А 25.6% считат, че тяхната независимост не се уважава от Съдебния съвет. Испания е отново лидер с повече от 20% над средното ниво (като тук се отбелязва, че не всички държави имат такъв орган). България и Португалия следваме испанците плътно и в този срам.
  • 62.2% считат, че Съдебният съвет не разполага с нужните механизми и процедури да защити ефективно независимостта на съдебната власт. Това е вторият най-лош резултат в Европа (след Полша).
  • 10% признават, че през последните две години им е оказван неуместен натиск да вземат решение по дело по определен начин. Испания е петата страна по „натиск“ след Албания (24%), Хърватска (12%), Литва (12%) и Латвия (11%).
  • 10% признават, че са били санкционирани или са били заплашени, че ще бъдат санкционирани за това как са решили дадено дело. Испания е шеста по този критерий след Литва (19%), Латвия (18%), Полша (14%), Румъния (14%) и Италия (11%).
  • 25.6% са били притискани от администрацията на съда им да решат дадено дело в определен срок. Испания е четвърта след Хърватска, Полша и Словения.

Нямам коментар. Числата говорят.

За испанската съдебна независимост отвътре

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/spain-judiciary-independence/

За испанската съдебна независимост отвътре

Този текст е специално зa тези мои познати и приятели, които продължават да не разбират иронията, с която се отнасям към „независимата съдебна власт“ в Испания и намират паралелите, които правя с България, за прекалени и неуместни. Голяма част от тях ме обвиняват в пристрастия, на които гледам с насмешка не заради друго, а защото те самите отказват да вдигнат глава от собствената си романтична представа и клишета в главите си и да погледнат действителността, с различна нагласа от тази на фенщината към Реал Мадрид например. За разлика от повечето си критици, се старая да защитавам своите „пристрастия“ с факти, които сверявам през два, а понякога и повече канали, а когато източникът е медия, проверявам даже и собствеността и сондирам репутацията им, преди да се позовавам на нея.

Твърдото ми убеждение е, че испанската съдебна система често се ползва за репресии, когато политическата власт не иска да си намокри краката или не може да намери политическо решение. Аз лично съм потресен колко разследвания, арести, обвинения и запокитени в затвора (при това не за кратко време) има буквално ежемесечно в Испания, в които потърпевши са политически противници или критично настроени към властта обикновени хора. Включително за „провинения“ като шеги и вицове в хумористични издания или социални мрежи. Организират се показни съдебни процеси заради провокативни артистични инсталации – наскоро приключи едно такова дело, след което обвиненият в крайна сметка влезе в затвора (за тероризъм!).

Но да оставим моите впечатления и лично мнение настрана. Със сигурност обобщените мнения на 11%-ова извадка от испанските съдии към собственото им ежедневие би трябвало да тежи повече. Затова предлагам да разгледаме едно изследване, в което има доста данни. Предполагам, че някои хора вече са го чели, но са го направили от българска гледна точка. Нека да го погледнем и от испанска, а понеже е големичко, ще резюмирам само това, което мен лично ме стряска най-много.

Изследването е на European Network of Councils for the Judiciary, за периода 2016-2017 и е базирано на отговорите на въпросник, който е попълнен от 11712 съдии от 26 страни (22 от ЕС плюс Албания, Сърбия, Черна гора и Норвегия). Испанските съдии, които са участвали, са 718, или това са 11% от всички съдии в държавата. Числата по-долу са на база техните отговори и се отнасят за обследвания период от две години.

  • 18.1% считат, че през последните две години е имало дела, които са били разпределени към съдии по начин, различен от установената процедура, и с цел да се повлияе на изхода от делото. Испания е лидер в тази класация.
  • 64.3% считат, че съдии са назначавани по критерии, различни от тяхната пригодност и опит. Испания води и тази класация с цели 40% над средното ниво за всички държави в проучването.
  • 77.7% намират, че съдии са били повишавани на база критерии, различни от тяхната пригодност и опит. Испания води и тази черна класация, с повече от 40% над средното ниво.
  • 45% считат, че решения на съдии са били повлияни от действия на медиите (преса, телевизия и радио). Тук Испания отстъпва само на Италия, Хърватска, България и Словакия. А 17% смятат, че решения на съдии са били повлияни от социалните мрежи, като Испания е след Италия, Хърватска, Албания и България.
  • 27.7% считат, че правителството не зачита тяхната независимост като съдии. Това е десетият най-лош резултат. Тук води Полша (с над 70%), следвана от България (с над 50%). 15.5% отбелязват, че собствените им началници в съдилищата не уважават тяхната независимост. Това е вторият най-лош резултат след Португалия (21.7%). А 25.6% считат, че тяхната независимост не се уважава от Съдебния съвет. Испания е отново лидер с повече от 20% над средното ниво (като тук се отбелязва, че не всички държави имат такъв орган). България и Португалия следваме испанците плътно и в този срам.
  • 62.2% считат, че Съдебният съвет не разполага с нужните механизми и процедури да защити ефективно независимостта на съдебната власт. Това е вторият най-лош резултат в Европа (след Полша).
  • 10% признават, че през последните две години им е оказван неуместен натиск да вземат решение по дело по определен начин. Испания е петата страна по „натиск“ след Албания (24%), Хърватска (12%), Литва (12%) и Латвия (11%).
  • 10% признават, че са били санкционирани или са били заплашени, че ще бъдат санкционирани за това как са решили дадено дело. Испания е шеста по този критерий след Литва (19%), Латвия (18%), Полша (14%), Румъния (14%) и Италия (11%).
  • 25.6% са били притискани от администрацията на съда им да решат дадено дело в определен срок. Испания е четвърта след Хърватска, Полша и Словения.

Нямам коментар. Числата говорят.

За испанската съдебна независимост отвътре

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/spain-judiciary-independence/

Този текст е специално зa тези мои познати и приятели, които продължават да не разбират иронията, с която се отнасям към „независимата съдебна власт“ в Испания и намират паралелите, които правя с България, за прекалени и неуместни. Голяма част от тях ме обвиняват в пристрастия, на които гледам с насмешка не заради друго, а защото те самите отказват да вдигнат глава от собствената си романтична представа и клишета в главите си и да погледнат действителността, с различна нагласа от тази на фенщината към Реал Мадрид например. За разлика от повечето си критици, се старая да защитавам своите „пристрастия“ с факти, които сверявам през два, а понякога и повече канали, а когато източникът е медия, проверявам даже и собствеността и сондирам репутацията им, преди да се позовавам на нея.

Твърдото ми убеждение е, че испанската съдебна система често се ползва за репресии, когато политическата власт не иска да си намокри краката или не може да намери политическо решение. Аз лично съм потресен колко разследвания, арести, обвинения и запокитени в затвора (при това не за кратко време) има буквално ежемесечно в Испания, в които потърпевши са политически противници или критично настроени към властта обикновени хора. Включително за „провинения“ като шеги и вицове в хумористични издания или социални мрежи. Организират се показни съдебни процеси заради провокативни артистични инсталации – наскоро приключи едно такова дело, след което обвиненият в крайна сметка влезе в затвора (за тероризъм!).

Но да оставим моите впечатления и лично мнение настрана. Със сигурност обобщените мнения на 11%-ова извадка от испанските съдии към собственото им ежедневие би трябвало да тежи повече. Затова предлагам да разгледаме едно изследване, в което има доста данни. Предполагам, че някои хора вече са го чели, но са го направили от българска гледна точка. Нека да го погледнем и от испанска, а понеже е големичко, ще резюмирам само това, което мен лично ме стряска най-много.

Изследването е на European Network of Councils for the Judiciary, за периода 2016-2017 и е базирано на отговорите на въпросник, който е попълнен от 11712 съдии от 26 страни (22 от ЕС плюс Албания, Сърбия, Черна гора и Норвегия). Испанските съдии, които са участвали, са 718, или това са 11% от всички съдии в държавата. Числата по-долу са на база техните отговори и се отнасят за обследвания период от две години.

  • 18.1% считат, че през последните две години е имало дела, които са били разпределени към съдии по начин, различен от установената процедура, и с цел да се повлияе на изхода от делото. Испания е лидер в тази класация.
  • 64.3% считат, че съдии са назначавани по критерии, различни от тяхната пригодност и опит. Испания води и тази класация с цели 40% над средното ниво за всички държави в проучването.
  • 77.7% намират, че съдии са били повишавани на база критерии, различни от тяхната пригодност и опит. Испания води и тази черна класация, с повече от 40% над средното ниво.
  • 45% считат, че решения на съдии са били повлияни от действия на медиите (преса, телевизия и радио). Тук Испания отстъпва само на Италия, Хърватска, България и Словакия. А 17% смятат, че решения на съдии са били повлияни от социалните мрежи, като Испания е след Италия, Хърватска, Албания и България.
  • 27.7% считат, че правителството не зачита тяхната независимост като съдии. Това е десетият най-лош резултат. Тук води Полша (с над 70%), следвана от България (с над 50%). 15.5% отбелязват, че собствените им началници в съдилищата не уважават тяхната независимост. Това е вторият най-лош резултат след Португалия (21.7%). А 25.6% считат, че тяхната независимост не се уважава от Съдебния съвет. Испания е отново лидер с повече от 20% над средното ниво (като тук се отбелязва, че не всички държави имат такъв орган). България и Португалия следваме испанците плътно и в този срам.
  • 62.2% считат, че Съдебният съвет не разполага с нужните механизми и процедури да защити ефективно независимостта на съдебната власт. Това е вторият най-лош резултат в Европа (след Полша).
  • 10% признават, че през последните две години им е оказван неуместен натиск да вземат решение по дело по определен начин. Испания е петата страна по „натиск“ след Албания (24%), Хърватска (12%), Литва (12%) и Латвия (11%).
  • 10% признават, че са били санкционирани или са били заплашени, че ще бъдат санкционирани за това как са решили дадено дело. Испания е шеста по този критерий след Литва (19%), Латвия (18%), Полша (14%), Румъния (14%) и Италия (11%).
  • 25.6% са били притискани от администрацията на съда им да решат дадено дело в определен срок. Испания е четвърта след Хърватска, Полша и Словения.

Нямам коментар. Числата говорят.

Оригинален линк: “За испанската съдебна независимост отвътре” • Някои права запазени

За 2018 година без излишен оптимизъм

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/2018-without-optimism/

За 2018 година без излишен оптимизъм

От самото начало бързам да заявя, че този текст няма да е песимистичен. Уточнявам го, защото черно-бялото мислене у нас е еталон за преценка на всичко. Ако не си весел, значи си тъжен; ако не си умен, си тъп; ако не си десен, не може да си нищо друго освен ляв, даже направо комунист. Няма средно положение. Какви са тези уклончиви работи – уточни се, мама ти стара, че иначе объркваш хората! Та се уточнявам… ама не за да улеснявам някого. Защото, щем – не щем, живеем сложен живот и нещата няма как да са простички.

Не съм песимист за 2018 година, защото има достатъчно причини да гледаме на следващите няколко месеца с надежда. Добрите новини са свързани с подема на икономиката (и у нас, и в Европа) и с очакванията за още повече ръст, и с липсата на някакви кой знае какви очаквани събития, отключващи потенциални сътресения. В европейски контекст най-интересни може би ще са парламентарните избори в Унгария и Италия и вероятно локалните във Великобритания. От президентските избори в Русия едва ли можем да очакваме нещо различно, но пък изборите през ноември в САЩ вероятно ще са много любопитни.

Липсата на излишен оптимизъм е свързана с България. И с наблюдението, че картелът, който управлява държавата (и политическият му параван) става все по-безочлив и дебелокож. Липсата на критична парламентарна опозиция (ако изобщо може да говорим за каквато и да била опозиция в текущия парламент), отсъствието на четвъртата власт – медиите, като фактор в политическия живот (чрез обсебването им или чрез притискане на собствениците им), и липсата на критична маса гражданска (ре)активност – тези три отсъствия съвсем естествено водят до липсваща демокрация в държавата ни.

За жалост нищо не показва, че през 2018 година това ще се промени, а пропиляването на още една година във вегетативен комфорт отдалечава с много повече време реформите, възстановяването на репутацията на институциите и завръщането на смисъла в тях.

Ние не живеем в демокрация. Прекрачихме прага на опасен тоталитаризъм, който е прикриван зад формална многопартийна система и приватизирани институции. Държавата продължава да се управлява невидимо, с SMS-и, от клика с тежки икономическо-мафиотски взаимоотношения. Нашата корпоратокрация е по-опасна от всяка друга, защото кукловоди продължават да са старите ченгеджийски фамилии, независимо дали се крият зад уж леви, десни или либерални партии. Ако позволим на този нов тоталитаризъм да се установи като нова нормалност, накъдето вече сме се запътили, сме загубени. Заедно с няколко от бъдещите поколения, а най-големият срам ще е да ги обречем на нов преход.

Ключово е да осъзнаем, че сме напълно сами в тази битка. Европейският съюз е затънал в умопомрачително безсилие. Текущият европейски политически елит в последните няколко години не само показа, че трудно управлява кризи (Гърция, мигрантите), но не успява да разпознае и предотврати и задаващи се такива, които имат достатъчно лесни решения (Каталуния). Брюксел все повече изглежда като политическа кооперация, в която формално съкооператорите се събрали да се трудят заедно, но в действителност внимават единствено да не бъдат ощетени откъм права или блага, а малко се вълнуват от общите си задължения.

За съжаление, както писах вчера по друг повод, дали защото не сме заслужили с кой знае какво да сме част от ЕС и ни пуснаха да се шмугнем през задната врата само за да не объркаме маршрутката, сега нашите проблеми нямат особена стойност. Европа, вглъбена в далеч по-важните си грижи, е напълно доволна откъм нас да не се вдига много шум. Което съвпада напълно и с гледната точка на нашенеца в ролята на гратисчия, който се е качил без билетче в автобуса и трепери да не го спипа кондукторът.

Русия ще се възползва максимално от ситуацията, за да държи в изкушение нашия политически картел в орбитата на вечната дружба. Те никога няма да се откажат от това. А той, картелът, така или иначе там му е пъпната връв. Не можем да разчитаме, че в Русия ще се случи нещо, което да ги преориентира към собствените им грижи, за да ни оставят на мира. Напротив. Евентуален нов руски икономически колапс вероятно ще бъде прикриван максимално дълго зад ескалации на замразени конфликти или създаване на нови (специалитет на Путин), а ние сме твърде интересни и твърде близо, за да ни е спокойно. Комшулукът с Ердоган не прави нещата по-розови. Докато Тръмп е в Белия дом, оттам ще се лее предимно непредвидимост. А в НАТО и ООН се отразява същата повсеместна посредственост, безсилие и липса на световно лидерство.

На този фон ние можем да проспим 2018 година и от кръчмите и кафенетата да наблюдаваме радикализацията и профанизацията по света, да сме безразлични към проблемите около нас, да спечелим безусловно световната титла по Facebook многознайство, да се делим и мразим едни други и да оставим да ни разиграват политици на дистанционно управление или журналисти с евтино купена съвест, докато всичко, което изстрадаха родителите ни и бабите и дядовците ни, отиде по дяволите.

Можем и друго – например да се съпротивляваме ежедневно, да задаваме неудобни въпроси, да изискваме отчетност и истинска политика, да не купуваме, гледаме или четем свински медии и да си върнем демокрацията и държавата, която час по-рано трябва да се преизгради като модерен и деен участник в един динамичен, различен и много свързан свят. Никой не може да ни спре да искаме по-добро бъдеще. Никой не може и да ни отнеме свободата, ако не се откажем сами от нея. Само от нас зависи да върнем обратно тази блудкава безвкусица, която ни сервират ежедневно, и да я плиснем във врата на некадърните готвачи и техните сервитьорчета. И никой не може да ни спре!

За 2018 година без излишен оптимизъм

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/2018-without-optimism/

За 2018 година без излишен оптимизъм

От самото начало бързам да заявя, че този текст няма да е песимистичен. Уточнявам го, защото черно-бялото мислене у нас е еталон за преценка на всичко. Ако не си весел, значи си тъжен; ако не си умен, си тъп; ако не си десен, не може да си нищо друго освен ляв, даже направо комунист. Няма средно положение. Какви са тези уклончиви работи – уточни се, мама ти стара, че иначе объркваш хората! Та се уточнявам… ама не за да улеснявам някого. Защото, щем – не щем, живеем сложен живот и нещата няма как да са простички.

Не съм песимист за 2018 година, защото има достатъчно причини да гледаме на следващите няколко месеца с надежда. Добрите новини са свързани с подема на икономиката (и у нас, и в Европа) и с очакванията за още повече ръст, и с липсата на някакви кой знае какви очаквани събития, отключващи потенциални сътресения. В европейски контекст най-интересни може би ще са парламентарните избори в Унгария и Италия и вероятно локалните във Великобритания. От президентските избори в Русия едва ли можем да очакваме нещо различно, но пък изборите през ноември в САЩ вероятно ще са много любопитни.

Липсата на излишен оптимизъм е свързана с България. И с наблюдението, че картелът, който управлява държавата (и политическият му параван) става все по-безочлив и дебелокож. Липсата на критична парламентарна опозиция (ако изобщо може да говорим за каквато и да била опозиция в текущия парламент), отсъствието на четвъртата власт – медиите, като фактор в политическия живот (чрез обсебването им или чрез притискане на собствениците им), и липсата на критична маса гражданска (ре)активност – тези три отсъствия съвсем естествено водят до липсваща демокрация в държавата ни.

За жалост нищо не показва, че през 2018 година това ще се промени, а пропиляването на още една година във вегетативен комфорт отдалечава с много повече време реформите, възстановяването на репутацията на институциите и завръщането на смисъла в тях.

Ние не живеем в демокрация. Прекрачихме прага на опасен тоталитаризъм, който е прикриван зад формална многопартийна система и приватизирани институции. Държавата продължава да се управлява невидимо, с SMS-и, от клика с тежки икономическо-мафиотски взаимоотношения. Нашата корпоратокрация е по-опасна от всяка друга, защото кукловоди продължават да са старите ченгеджийски фамилии, независимо дали се крият зад уж леви, десни или либерални партии. Ако позволим на този нов тоталитаризъм да се установи като нова нормалност, накъдето вече сме се запътили, сме загубени. Заедно с няколко от бъдещите поколения, а най-големият срам ще е да ги обречем на нов преход.

Ключово е да осъзнаем, че сме напълно сами в тази битка. Европейският съюз е затънал в умопомрачително безсилие. Текущият европейски политически елит в последните няколко години не само показа, че трудно управлява кризи (Гърция, мигрантите), но не успява да разпознае и предотврати и задаващи се такива, които имат достатъчно лесни решения (Каталуния). Брюксел все повече изглежда като политическа кооперация, в която формално съкооператорите се събрали да се трудят заедно, но в действителност внимават единствено да не бъдат ощетени откъм права или блага, а малко се вълнуват от общите си задължения.

За съжаление, както писах вчера по друг повод, дали защото не сме заслужили с кой знае какво да сме част от ЕС и ни пуснаха да се шмугнем през задната врата само за да не объркаме маршрутката, сега нашите проблеми нямат особена стойност. Европа, вглъбена в далеч по-важните си грижи, е напълно доволна откъм нас да не се вдига много шум. Което съвпада напълно и с гледната точка на нашенеца в ролята на гратисчия, който се е качил без билетче в автобуса и трепери да не го спипа кондукторът.

Русия ще се възползва максимално от ситуацията, за да държи в изкушение нашия политически картел в орбитата на вечната дружба. Те никога няма да се откажат от това. А той, картелът, така или иначе там му е пъпната връв. Не можем да разчитаме, че в Русия ще се случи нещо, което да ги преориентира към собствените им грижи, за да ни оставят на мира. Напротив. Евентуален нов руски икономически колапс вероятно ще бъде прикриван максимално дълго зад ескалации на замразени конфликти или създаване на нови (специалитет на Путин), а ние сме твърде интересни и твърде близо, за да ни е спокойно. Комшулукът с Ердоган не прави нещата по-розови. Докато Тръмп е в Белия дом, оттам ще се лее предимно непредвидимост. А в НАТО и ООН се отразява същата повсеместна посредственост, безсилие и липса на световно лидерство.

На този фон ние можем да проспим 2018 година и от кръчмите и кафенетата да наблюдаваме радикализацията и профанизацията по света, да сме безразлични към проблемите около нас, да спечелим безусловно световната титла по Facebook многознайство, да се делим и мразим едни други и да оставим да ни разиграват политици на дистанционно управление или журналисти с евтино купена съвест, докато всичко, което изстрадаха родителите ни и бабите и дядовците ни, отиде по дяволите.

Можем и друго – например да се съпротивляваме ежедневно, да задаваме неудобни въпроси, да изискваме отчетност и истинска политика, да не купуваме, гледаме или четем свински медии и да си върнем демокрацията и държавата, която час по-рано трябва да се преизгради като модерен и деен участник в един динамичен, различен и много свързан свят. Никой не може да ни спре да искаме по-добро бъдеще. Никой не може и да ни отнеме свободата, ако не се откажем сами от нея. Само от нас зависи да върнем обратно тази блудкава безвкусица, която ни сервират ежедневно, и да я плиснем във врата на некадърните готвачи и техните сервитьорчета. И никой не може да ни спре!

За 2018 година без излишен оптимизъм

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/2018-without-optimism/

За 2018 година без излишен оптимизъм

От самото начало бързам да заявя, че този текст няма да е песимистичен. Уточнявам го, защото черно-бялото мислене у нас е еталон за преценка на всичко. Ако не си весел, значи си тъжен; ако не си умен, си тъп; ако не си десен, не може да си нищо друго освен ляв, даже направо комунист. Няма средно положение. Какви са тези уклончиви работи – уточни се, мама ти стара, че иначе объркваш хората! Та се уточнявам… ама не за да улеснявам някого. Защото, щем – не щем, живеем сложен живот и нещата няма как да са простички.

Не съм песимист за 2018 година, защото има достатъчно причини да гледаме на следващите няколко месеца с надежда. Добрите новини са свързани с подема на икономиката (и у нас, и в Европа) и с очакванията за още повече ръст, и с липсата на някакви кой знае какви очаквани събития, отключващи потенциални сътресения. В европейски контекст най-интересни може би ще са парламентарните избори в Унгария и Италия и вероятно локалните във Великобритания. От президентските избори в Русия едва ли можем да очакваме нещо различно, но пък изборите през ноември в САЩ вероятно ще са много любопитни.

Липсата на излишен оптимизъм е свързана с България. И с наблюдението, че картелът, който управлява държавата (и политическият му параван) става все по-безочлив и дебелокож. Липсата на критична парламентарна опозиция (ако изобщо може да говорим за каквато и да била опозиция в текущия парламент), отсъствието на четвъртата власт – медиите, като фактор в политическия живот (чрез обсебването им или чрез притискане на собствениците им), и липсата на критична маса гражданска (ре)активност – тези три отсъствия съвсем естествено водят до липсваща демокрация в държавата ни.

За жалост нищо не показва, че през 2018 година това ще се промени, а пропиляването на още една година във вегетативен комфорт отдалечава с много повече време реформите, възстановяването на репутацията на институциите и завръщането на смисъла в тях.

Ние не живеем в демокрация. Прекрачихме прага на опасен тоталитаризъм, който е прикриван зад формална многопартийна система и приватизирани институции. Държавата продължава да се управлява невидимо, с SMS-и, от клика с тежки икономическо-мафиотски взаимоотношения. Нашата корпоратокрация е по-опасна от всяка друга, защото кукловоди продължават да са старите ченгеджийски фамилии, независимо дали се крият зад уж леви, десни или либерални партии. Ако позволим на този нов тоталитаризъм да се установи като нова нормалност, накъдето вече сме се запътили, сме загубени. Заедно с няколко от бъдещите поколения, а най-големият срам ще е да ги обречем на нов преход.

Ключово е да осъзнаем, че сме напълно сами в тази битка. Европейският съюз е затънал в умопомрачително безсилие. Текущият европейски политически елит в последните няколко години не само показа, че трудно управлява кризи (Гърция, мигрантите), но не успява да разпознае и предотврати и задаващи се такива, които имат достатъчно лесни решения (Каталуния). Брюксел все повече изглежда като политическа кооперация, в която формално съкооператорите се събрали да се трудят заедно, но в действителност внимават единствено да не бъдат ощетени откъм права или блага, а малко се вълнуват от общите си задължения.

За съжаление, както писах вчера по друг повод, дали защото не сме заслужили с кой знае какво да сме част от ЕС и ни пуснаха да се шмугнем през задната врата само за да не объркаме маршрутката, сега нашите проблеми нямат особена стойност. Европа, вглъбена в далеч по-важните си грижи, е напълно доволна откъм нас да не се вдига много шум. Което съвпада напълно и с гледната точка на нашенеца в ролята на гратисчия, който се е качил без билетче в автобуса и трепери да не го спипа кондукторът.

Русия ще се възползва максимално от ситуацията, за да държи в изкушение нашия политически картел в орбитата на вечната дружба. Те никога няма да се откажат от това. А той, картелът, така или иначе там му е пъпната връв. Не можем да разчитаме, че в Русия ще се случи нещо, което да ги преориентира към собствените им грижи, за да ни оставят на мира. Напротив. Евентуален нов руски икономически колапс вероятно ще бъде прикриван максимално дълго зад ескалации на замразени конфликти или създаване на нови (специалитет на Путин), а ние сме твърде интересни и твърде близо, за да ни е спокойно. Комшулукът с Ердоган не прави нещата по-розови. Докато Тръмп е в Белия дом, оттам ще се лее предимно непредвидимост. А в НАТО и ООН се отразява същата повсеместна посредственост, безсилие и липса на световно лидерство.

На този фон ние можем да проспим 2018 година и от кръчмите и кафенетата да наблюдаваме радикализацията и профанизацията по света, да сме безразлични към проблемите около нас, да спечелим безусловно световната титла по Facebook многознайство, да се делим и мразим едни други и да оставим да ни разиграват политици на дистанционно управление или журналисти с евтино купена съвест, докато всичко, което изстрадаха родителите ни и бабите и дядовците ни, отиде по дяволите.

Можем и друго – например да се съпротивляваме ежедневно, да задаваме неудобни въпроси, да изискваме отчетност и истинска политика, да не купуваме, гледаме или четем свински медии и да си върнем демокрацията и държавата, която час по-рано трябва да се преизгради като модерен и деен участник в един динамичен, различен и много свързан свят. Никой не може да ни спре да искаме по-добро бъдеще. Никой не може и да ни отнеме свободата, ако не се откажем сами от нея. Само от нас зависи да върнем обратно тази блудкава безвкусица, която ни сервират ежедневно, и да я плиснем във врата на некадърните готвачи и техните сервитьорчета. И никой не може да ни спре!

За 2018 година без излишен оптимизъм

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/2018-without-optimism/

От самото начало бързам да заявя, че този текст няма да е песимистичен. Уточнявам го, защото черно-бялото мислене у нас е еталон за преценка на всичко. Ако не си весел, значи си тъжен; ако не си умен, си тъп; ако не си десен, не може да си нищо друго освен ляв, даже направо комунист. Няма средно положение. Какви са тези уклончиви работи – уточни се, мама ти стара, че иначе объркваш хората! Та се уточнявам… ама не за да улеснявам някого. Защото, щем – не щем, живеем сложен живот и нещата няма как да са простички.

Не съм песимист за 2018 година, защото има достатъчно причини да гледаме на следващите няколко месеца с надежда. Добрите новини са свързани с подема на икономиката (и у нас, и в Европа) и с очакванията за още повече ръст, и с липсата на някакви кой знае какви очаквани събития, отключващи потенциални сътресения. В европейски контекст най-интересни може би ще са парламентарните избори в Унгария и Италия и вероятно локалните във Великобритания. От президентските избори в Русия едва ли можем да очакваме нещо различно, но пък изборите през ноември в САЩ вероятно ще са много любопитни.

Липсата на излишен оптимизъм е свързана с България. И с наблюдението, че картелът, който управлява държавата (и политическият му параван) става все по-безочлив и дебелокож. Липсата на критична парламентарна опозиция (ако изобщо може да говорим за каквато и да била опозиция в текущия парламент), отсъствието на четвъртата власт – медиите, като фактор в политическия живот (чрез обсебването им или чриз притискане на собствениците им), и липсата на критична маса гражданска (ре)активност – тези три отсъствия съвсем естествено водят до липсваща демокрация в държавата ни.

За жалост нищо не показва, че през 2018 година това ще се промени, а пропиляването на още една година във вегетативен комфорт отдалечава с много повече време реформите, възстановяването на репутацията на институциите и завръщането на смисъла в тях.

Ние не живеем в демокрация. Прекрачихме прага на опасен тоталитаризъм, който е прикриван зад формална многопартийна система и приватизирани институции. Държавата продължава да се управлява невидимо, с SMS-и, от клика с тежки икономическо-мафиотски взаимоотношения. Нашата корпоратокрация е по-опасна от всяка друга, защото кукловоди продължават да са старите ченгеджийски фамилии, независимо дали се крият зад уж леви, десни или либерални партии. Ако позволим на този нов тоталитаризъм да се установи като нова нормалност, накъдето вече сме се запътили, сме загубени. Заедно с няколко от бъдещите поколения, а най-големият срам ще е да ги обречем на нов преход.

Ключово е да осъзнаем, че сме напълно сами в тази битка. Европейският съюз е затънал в умопомрачително безсилие. Текущият европейски политически елит в последните няколко години не само показа, че трудно управлява кризи (Гърция, мигрантите), но не успява да разпознае и предотврати и задаващи се такива, които имат достатъчно лесни решения (Каталуния). Брюксел все повече изглежда като политическа кооперация, в която формално съкооператорите се събрали да се трудят заедно, но в действителност внимават единствено да не бъдат ощетени откъм права или блага, а малко се вълнуват от общите си задължения.

За съжаление, както писах вчера по друг повод, дали защото не сме заслужили с кой знае какво да сме част от ЕС и ни пуснаха да се шмугнем през задната врата само за да не объркаме маршрутката, сега нашите проблеми нямат особена стойност. Европа, вглъбена в далеч по-важните си грижи, е напълно доволна откъм нас да не се вдига много шум. Което съвпада напълно и с гледната точка на нашенеца в ролята на гратисчия, който се е качил без билетче в автобуса и трепери да не го спипа кондукторът.

Русия ще се възползва максимално от ситуацията, за да държи в изкушение нашия политически картел с орбитата на вечната дружба. Те никога няма да се откажат от това. А той, картелът, така или иначе там му е пъпната връв. Не можем да разчитаме, че в Русия ще се случи нещо, което да ги преориентира към собствените им грижи, за да ни оставят на мира. Напротив. Евентуален нов руски икономически колапс вероятно ще бъде прикриван максимално дълго зад ескалации на замразени конфликти или създаване на нови (специалитет на Путин), а ние сме твърде интересни и твърде близо, за да ни е спокойно. Комшулукът с Ердоган не прави нещата по-розови. Докато Тръмп е в Белия дом, оттам ще се лее предимно непредвидимост. А в НАТО и ООН се отразява същата повсеместна посредственост, безсилие и липса на световно лидерство.

На този фон ние можем да проспим 2018 година и от кръчмите и кафенетата да наблюдаваме радикализацията и профанизацията по света, да сме безразлични към проблемите около нас, да спечелим безусловно световната титла по Facebook многознайство, да се делим и мразим едни други и да оставим да ни разиграват политици на дистанционно управление или журналисти с евтино купена съвест, докато всичко, за което страдаха родителите ни и бабите и дядовците ни, отиде по дяволите.

Можем и друго – например да се съпротивляваме ежедневно, да задаваме неудобни въпроси, да изискваме отчетност и истинска политика, да не купуваме, гледаме или четем свински медии и да си върнем демокрацията и държавата, която час по-рано трябва да се преизгради като модерен и деен участник в един динамичен, различен и много свързан свят. Никой не може да ни спре да искаме по-добро бъдеще. Никой не може и да ни отнеме свободата, ако не се откажем сами от нея. Само от нас зависи да върнем обратно тази блудкава безвкусица, която ни сервират ежедневно, и да я плиснем във врата на некадърните готвачи и техните сервитьорчета. И никой не може да ни спре!

Каталуния отново каза “Да”

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/catalonia-si/

Каталуния отново каза

Партиите, подкрепящи независимостта на Каталуния, запазиха подкрепата на избирателите си, въпреки всички противодействия срещу тях. Двете формации от бившата коалиция „Заедно за Да“ (ERC и JxC) печелят общо 66 депутатски места или с 4 повече от 2015 г., когато заложиха на коалиционния формат. Техният по-малък партньор в досегашното управление CUP губи 6 от десетте си места, но със спечелените 4 общият сбор на трите партии, които застанаха зад процеса за независимост и провъзгласиха Република Каталуния, става 70 – с две по-малко от тези, на които разчиташе досегашното управление, суспендирано от Мадрид след задействане на чл.155 от Конституцията на Испания. Но в каталунския парламент за абсолютно мнозинство са нужни 68 депутата, тъй като всички мандати са 135.

Този резултат на извънредните избори вчера има още по-голяма тежест и заради невижданата досега рекордна активност от 82% гласували. При това след безобразното насилие, което насъсканата испанска жандармерия упражни върху каталунците на 1 октомври, арестите на граждански активисти и политици, част от които още не са освободени, с кандидат и лидер на една от партиите в затвора, досегашен вицепремиер и бивш член на Европейския парламент Ориол Жункерас, друг кандидат и лидер на друга партия в изгнание и досегашен премиер Карлес Пудждемон, огромна медийна машина, която бе впрегната в пропаганда и манипулации и няколко пъти удари дъното на журналистическия морал и етика, сваляне на сайтове, медийно затъмнение по много неудобни теми, суспендирано самоуправление и военни заплахи от Мадрид.

Мариано Рахой не можеше да загуби по-звучно тези избори, които сам си свика. Народната му партия (Partido Popular) губи 8 от 11-те си депутатски места и с останалите три, които запазва, ще бъде най-малката в каталунския парламент. Шамарът за поне седемгодишното неглижиране на проблема и съзнателното му ескалиране е напълно заслужен!

[![](https://yovko.net/content/images/2017/12/Screen-Shot-2017-12-22-at-15.18.06.png)](https://yovko.net/content/images/2017/12/Screen-Shot-2017-12-22-at-15.18.06.png)
Източник: Politico.eu – Charts: How Catalonia voted – (https://goo.gl/sqbpve)

Партия Гражданите (Ciudadanos), която успя да се превъплати в основния изразител на настроенията на антииндепендистите, формално печели изборите, но с едва 37 депутати и с малкото възможни опции за коалиция шансовете им да успеят да съставят кабинет са от минимални до никакви, дори и за правителство на малцинството.

We had our hands tied behind our back, with our political leaders in jail and exile, forbidden to use even the color yellow and WE STILL WIN. Imagine how much better we would’ve done if we had been at full strength. #Catalonia

— Liz Castro (@lizcastro) December 21, 2017

Лиз е писателка и моя позната, американка, която живее в Барселона, доскоро член на секретариата на Assemblea Nacional Catalana (ANC) – гражданската организация, която се роди от уличните демонстрации през 2010 г., и от 2011 г. е ключов фактор в каталунското движение за независимост. Днес всъщност в друг свой туит тя изказа есенцията за причината да не се допусне референдум на всяка цена и тя е, че “днес е ясно какъв винаги е бил големият проблем – референдумът за независимост може да бъде спечелен и при най-лошите условия”.

Какво следва? Развръзката очевидно няма как да намерим в резултатите от тези избори, които реално препотвърждават разпределението на силите в сходна пропорция на ситуацията от предишните такива през 2015 г. Ситуацията (и пропорцията) се повтаря от 2012 г. насам, но докато тогава активността беше 67%, през 2015 г. – 74%, сега вече 82% от хората с право на глас са политически ангажирани да заемат позиция. Което при всички случаи е позитивно, защото е знак за жив демократичен процес и за чувствителност, която не може да бъде заметена под килима, независимо какво е удобно на Мадрид или Брюксел.

Рахой разчиташе, че ескалацията на конфликта ще втвърди електората му, защото независимо че българските медии удобно пропускат да наричат националистически неговите изблици, защото са резервирали думичката само за привържениците на Пудждемон и Жункерас – те са именно такива. Народната партия от умерено дясно-консервативна се връща все повече към злокобните си корени на крайнодесния национализъм и колкото по-рано в Европа си отворим очите за това, ще е по-безопасно за всички. Рахой е онзи типаж политици, които не могат да губят. Не притежава и особен интелект или въображение. Сега, притиснат до ъгъла, може да бъде още по-опасен, особено ако ЕС продължава със стратегията на широко затворените очи.

За Юнкер, Таяни, Туск и компания ще е трудно да не признаят толкова ангажиран вот и да продължават да неглижират авторитета на каталунски лидери, които хората подкрепят дори и в затвора или в изгнание. Да пазят Рахой вече ще е с цената на собствената им репутация. Митовете, че бягството на Пудждемон зад граница е разколебало поддръжниците му или явяването на левицата на Жункерас (ERC) отделно от дясно-либералната коалиция JxC ще свие подкрепата за тях рухнаха звучно. Както и цяла купчина други легенди, съшити с бели конци…

Все още единственият рационален изход от кризата е постижим чрез преговори и дипломация – най-добре с явна посредническа роля на Европа/ЕС.

P.S. Германия най-накрая понатисна Рахой

Каталуния отново каза “Да”

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/catalonia-si/

Каталуния отново каза

Партиите, подкрепящи независимостта на Каталуния, запазиха подкрепата на избирателите си, въпреки всички противодействия срещу тях. Двете формации от бившата коалиция „Заедно за Да“ (ERC и JxC) печелят общо 66 депутатски места или с 4 повече от 2015 г., когато заложиха на коалиционния формат. Техният по-малък партньор в досегашното управление CUP губи 6 от десетте си места, но със спечелените 4 общият сбор на трите партии, които застанаха зад процеса за независимост и провъзгласиха Република Каталуния, става 70 – с две по-малко от тези, на които разчиташе досегашното управление, суспендирано от Мадрид след задействане на чл.155 от Конституцията на Испания. Но в каталунския парламент за абсолютно мнозинство са нужни 68 депутата, тъй като всички мандати са 135.

Този резултат на извънредните избори вчера има още по-голяма тежест и заради невижданата досега рекордна активност от 82% гласували. При това след безобразното насилие, което насъсканата испанска жандармерия упражни върху каталунците на 1 октомври, арестите на граждански активисти и политици, част от които още не са освободени, с кандидат и лидер на една от партиите в затвора, досегашен вицепремиер и бивш член на Европейския парламент Ориол Жункерас, друг кандидат и лидер на друга партия в изгнание и досегашен премиер Карлес Пудждемон, огромна медийна машина, която бе впрегната в пропаганда и манипулации и няколко пъти удари дъното на журналистическия морал и етика, сваляне на сайтове, медийно затъмнение по много неудобни теми, суспендирано самоуправление и военни заплахи от Мадрид.

Мариано Рахой не можеше да загуби по-звучно тези избори, които сам си свика. Народната му партия (Partido Popular) губи 8 от 11-те си депутатски места и с останалите три, които запазва, ще бъде най-малката в каталунския парламент. Шамарът за поне седемгодишното неглижиране на проблема и съзнателното му ескалиране е напълно заслужен!

[![](https://yovko.net/content/images/2017/12/Screen-Shot-2017-12-22-at-15.18.06.png)](https://yovko.net/content/images/2017/12/Screen-Shot-2017-12-22-at-15.18.06.png)
Източник: Politico.eu – Charts: How Catalonia voted – (https://goo.gl/sqbpve)

Партия Гражданите (Ciudadanos), която успя да се превъплати в основния изразител на настроенията на антииндепендистите, формално печели изборите, но с едва 37 депутати и с малкото възможни опции за коалиция шансовете им да успеят да съставят кабинет са от минимални до никакви, дори и за правителство на малцинството.

We had our hands tied behind our back, with our political leaders in jail and exile, forbidden to use even the color yellow and WE STILL WIN. Imagine how much better we would’ve done if we had been at full strength. #Catalonia

— Liz Castro (@lizcastro) December 21, 2017

Лиз е писателка и моя позната, американка, която живее в Барселона, доскоро член на секретариата на Assemblea Nacional Catalana (ANC) – гражданската организация, която се роди от уличните демонстрации през 2010 г., и от 2011 г. е ключов фактор в каталунското движение за независимост. Днес всъщност в друг свой туит тя изказа есенцията за причината да не се допусне референдум на всяка цена и тя е, че “днес е ясно какъв винаги е бил големият проблем – референдумът за независимост може да бъде спечелен и при най-лошите условия”.

Какво следва? Развръзката очевидно няма как да намерим в резултатите от тези избори, които реално препотвърждават разпределението на силите в сходна пропорция на ситуацията от предишните такива през 2015 г. Ситуацията (и пропорцията) се повтаря от 2012 г. насам, но докато тогава активността беше 67%, през 2015 г. – 74%, сега вече 82% от хората с право на глас са политически ангажирани да заемат позиция. Което при всички случаи е позитивно, защото е знак за жив демократичен процес и за чувствителност, която не може да бъде заметена под килима, независимо какво е удобно на Мадрид или Брюксел.

Рахой разчиташе, че ескалацията на конфликта ще втвърди електората му, защото независимо че българските медии удобно пропускат да наричат националистически неговите изблици, защото са резервирали думичката само за привържениците на Пудждемон и Жункерас – те са именно такива. Народната партия от умерено дясно-консервативна се връща все повече към злокобните си корени на крайнодесния национализъм и колкото по-рано в Европа си отворим очите за това, ще е по-безопасно за всички. Рахой е онзи типаж политици, които не могат да губят. Не притежава и особен интелект или въображение. Сега, притиснат до ъгъла, може да бъде още по-опасен, особено ако ЕС продължава със стратегията на широко затворените очи.

За Юнкер, Таяни, Туск и компания ще е трудно да не признаят толкова ангажиран вот и да продължават да неглижират авторитета на каталунски лидери, които хората подкрепят дори и в затвора или в изгнание. Да пазят Рахой вече ще е с цената на собствената им репутация. Митовете, че бягството на Пудждемон зад граница е разколебало поддръжниците му или явяването на левицата на Жункерас (ERC) отделно от дясно-либералната коалиция JxC ще свие подкрепата за тях рухнаха звучно. Както и цяла купчина други легенди, съшити с бели конци…

Все още единственият рационален изход от кризата е постижим чрез преговори и дипломация – най-добре с явна посредническа роля на Европа/ЕС.

P.S. Германия най-накрая понатисна Рахой

Каталуния отново каза “Да”

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/catalonia-si/

Каталуния отново каза

Партиите, подкрепящи независимостта на Каталуния, запазиха подкрепата на избирателите си, въпреки всички противодействия срещу тях. Двете формации от бившата коалиция „Заедно за Да“ (ERC и JxC) печелят общо 66 депутатски места или с 4 повече от 2015 г., когато заложиха на коалиционния формат. Техният по-малък партньор в досегашното управление CUP губи 6 от десетте си места, но със спечелените 4 общият сбор на трите партии, които застанаха зад процеса за независимост и провъзгласиха Република Каталуния, става 70 – с две по-малко от тези, на които разчиташе досегашното управление, суспендирано от Мадрид след задействане на чл.155 от Конституцията на Испания. Но в каталунския парламент за абсолютно мнозинство са нужни 68 депутата, тъй като всички мандати са 135.

Този резултат на извънредните избори вчера има още по-голяма тежест и заради невижданата досега рекордна активност от 82% гласували. При това след безобразното насилие, което насъсканата испанска жандармерия упражни върху каталунците на 1 октомври, арестите на граждански активисти и политици, част от които още не са освободени, с кандидат и лидер на една от партиите в затвора, досегашен вицепремиер и бивш член на Европейския парламент Ориол Жункерас, друг кандидат и лидер на друга партия в изгнание и досегашен премиер Карлес Пудждемон, огромна медийна машина, която бе впрегната в пропаганда и манипулации и няколко пъти удари дъното на журналистическия морал и етика, сваляне на сайтове, медийно затъмнение по много неудобни теми, суспендирано самоуправление и военни заплахи от Мадрид.

Мариано Рахой не можеше да загуби по-звучно тези избори, които сам си свика. Народната му партия (Partido Popular) губи 8 от 11-те си депутатски места и с останалите три, които запазва, ще бъде най-малката в каталунския парламент. Шамарът за поне седемгодишното неглижиране на проблема и съзнателното му ескалиране е напълно заслужен!

Каталуния отново каза
Източник: Politico.eu – Charts: How Catalonia voted – (https://goo.gl/sqbpve)

Партия Гражданите (Ciudadanos), която успя да се превъплати в основния изразител на настроенията на антииндепендистите, формално печели изборите, но с едва 37 депутати и с малкото възможни опции за коалиция шансовете им да успеят да съставят кабинет са от минимални до никакви, дори и за правителство на малцинството.

Лиз е писателка и моя позната, американка, която живее в Барселона, доскоро член на секретариата на Assemblea Nacional Catalana (ANC) – гражданската организация, която се роди от уличните демонстрации през 2010 г., и от 2011 г. е ключов фактор в каталунското движение за независимост. Днес всъщност в друг свой туит тя изказа есенцията за причината да не се допусне референдум на всяка цена и тя е, че “днес е ясно какъв винаги е бил големият проблем – референдумът за независимост може да бъде спечелен и при най-лошите условия”.

Какво следва? Развръзката очевидно няма как да намерим в резултатите от тези избори, които реално препотвърждават разпределението на силите в сходна пропорция на ситуацията от предишните такива през 2015 г. Ситуацията (и пропорцията) се повтаря от 2012 г. насам, но докато тогава активността беше 67%, през 2015 г. – 74%, сега вече 82% от хората с право на глас са политически ангажирани да заемат позиция. Което при всички случаи е позитивно, защото е знак за жив демократичен процес и за чувствителност, която не може да бъде заметена под килима, независимо какво е удобно на Мадрид или Брюксел.

Рахой разчиташе, че ескалацията на конфликта ще втвърди електората му, защото независимо че българските медии удобно пропускат да наричат националистически неговите изблици, защото са резервирали думичката само за привържениците на Пудждемон и Жункерас – те са именно такива. Народната партия от умерено дясно-консервативна се връща все повече към злокобните си корени на крайнодесния национализъм и колкото по-рано в Европа си отворим очите за това, ще е по-безопасно за всички. Рахой е онзи типаж политици, които не могат да губят. Не притежава и особен интелект или въображение. Сега, притиснат до ъгъла, може да бъде още по-опасен, особено ако ЕС продължава със стратегията на широко затворените очи.

За Юнкер, Таяни, Туск и компания ще е трудно да не признаят толкова ангажиран вот и да продължават да неглижират авторитета на каталунски лидери, които хората подкрепят дори и в затвора или в изгнание. Да пазят Рахой вече ще е с цената на собствената им репутация. Митовете, че бягството на Пудждемон зад граница е разколебало поддръжниците му или явяването на левицата на Жункерас (ERC) отделно от дясно-либералната коалиция JxC ще свие подкрепата за тях рухнаха звучно. Както и цяла купчина други легенди, съшити с бели конци…

Все още единственият рационален изход от кризата е постижим чрез преговори и дипломация – най-добре с явна посредническа роля на Европа/ЕС.

P.S. Германия най-накрая понатисна Рахой

Каталуния отново каза „Да“

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/catalonia-si/

Партиите, подкрепящи независимостта на Каталуния, запазиха подкрепата на избирателите си, въпреки всички противодействия срещу тях. Двете формации от бившата коалиция „Заедно за Да“ (ERC и JxC) печелят общо 66 депутатски места или с 4 повече от 2015 г., когато заложиха на коалиционния формат. Техният по-малък партньор в досегашното управление CUP губи 6 от десетте си места, но със спечелените 4 общият сбор на трите партии, които застанаха зад процеса за независимост и провъзгласиха Република Каталуния, става 70 – с две по-малко от тези, на които разчиташе досегашното управление, суспендирано от Мадрид след задействане на чл.155 от Конституцията на Испания. Но в каталунския парламент за абсолютно мнозинство са нужни 68 депутата, тъй като всички мандати са 135.

Този резултат на извънредните избори вчера има още по-голяма тежест и заради невижданата досега рекордна активност от 82% гласували. При това след безобразното насилие, което насъсканата испанска жандармерия упражни върху каталунците на 1 октомври, арестите на граждански активисти и политици, част от които още не са освободени, с кандидат и лидер на една от партиите в затвора, досегашен вицепремиер и бивш член на Европейския парламент Ориол Жункерас, друг кандидат и лидер на друга партия в изгнание и досегашен премиер Карлес Пудждемон, огромна медийна машина, която бе впрегната в пропаганда и манипулации и няколко пъти удари дъното на журналистическия морал и етика, сваляне на сайтове, медийно затъмнение по много неудобни теми, суспендирано самоуправление и военни заплахи от Мадрид.

Мариано Рахой не можеше да загуби по-звучно тези избори, които сам си свика. Народната му партия (Partido Popular) губи 8 от 11-те си депутатски места и с останалите три, които запазва, ще бъде най-малката в каталунския парламент. Шамарът за поне седемгодишното неглижиране на проблема и съзнателното му ескалиране е напълно заслужен!

Източник: Politico.eu – Charts: How Catalonia voted – (https://goo.gl/sqbpve)

Партия Гражданите (Ciudadanos), която успя да се превъплати в основния изразител на настроенията на антииндепендистите, формално печели изборите, но с едва 37 депутати и с малкото възможни опции за коалиция шансовете им да успеят да съставят кабинет са от минимални до никакви, дори и за правителство на малцинството.

Лиз е писателка и моя позната, американка, която живее в Барселона, доскоро член на секретариата на Assemblea Nacional Catalana (ANC) – гражданската организация, която се роди от уличните демонстрации през 2010 г., и от 2011 г. е ключов фактор в каталунското движение за независимост. Днес всъщност в друг свой туит тя изказа есенцията за причината да не се допусне референдум на всяка цена и тя е, че “днес е ясно какъв винаги е бил големият проблем – референдумът за независимост може да бъде спечелен и при най-лошите условия”.

Какво следва? Развръзката очевидно няма как да намерим в резултатите от тези избори, които реално препотвърждават разпределението на силите в сходна пропорция на ситуацията от предишните такива през 2015 г. Ситуацията (и пропорцията) се повтаря от 2012 г. насам, но докато тогава активността беше 67%, през 2015 г. – 74%, сега вече 82% от хората с право на глас са политически ангажирани да заемат позиция. Което при всички случаи е позитивно, защото е знак за жив демократичен процес и за чувствителност, която не може да бъде заметена под килима, независимо какво е удобно на Мадрид или Брюксел.

Рахой разчиташе, че ескалацията на конфликта ще втвърди електората му, защото независимо че българските медии удобно пропускат да наричат националистически неговите изблици, защото са резервирали думичката само за привържениците на Пудждемон и Жункерас – те са именно такива. Народната партия от умерено дясно-консервативна се връща все повече към злокобните си корени на крайнодесния национализъм и колкото по-рано в Европа си отворим очите за това, ще е по-безопасно за всички. Рахой е онзи типаж политици, които не могат да губят. Не притежава и особен интелект или въображение. Сега, притиснат до ъгъла, може да бъде още по-опасен, особено ако ЕС продължава със стратегията на широко затворените очи.

За Юнкер, Таяни, Туск и компания ще е трудно да не признаят толкова ангажиран вот и да продължават да неглижират авторитета на каталунски лидери, които хората подкрепят дори и в затвора или в изгнание. Да пазят Рахой вече ще е с цената на собствената им репутация. Митовете, че бягството на Пудждемон зад граница е разколебало поддръжниците му или явяването на левицата на Жункерас (ERC) отделно от дясно-либералната коалиция JxC ще свие подкрепата за тях рухнаха звучно. Както и цяла купчина други легенди, съшити с бели конци…

Все още единственият рационален изход от кризата е постижим чрез преговори и дипломация – най-добре с явна посредническа роля на Европа/ЕС.

P.S. Германия най-накрая понатисна Рахой

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/catalonia-textbooks/

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Тази статия бе написана за Дневник и публикувана там на 8 ноември 2017 под заглавие „Желанието за независимост на Каталуня не идва от учебниците“. Не съм търсил и получавал хонорар за този текст – написах го по свое желание и настоях да бъде публикуван заради предходен материал, към който имах сериозни критики и за който става дума в текста. Препубликувам го и тук, в блога си, за да остане за личния ми архив.

Не съм изоставил темата Каталуния – макар да съзнавам напълно, че това се превръща в моя лична и самотна битка. Напоследък не смогвам с всичко, което е важно за мен, а и ситуацията в собствената ни превзета държава не е по-различна от театралната демокрация в кралство Испания. Тъжно е, че Каталуния извади на яве симптом на много тежка болест, свързана с егоизма на европейците и липсата на обикновена човешка солидарност в Европа. Симптом, който не предвещава нищо добро за бъдещето ни. Но ще го осъзнаем късно.

Важността да се направи езика един и същ винаги е била признавана за нещо велико и е признак на доминация или превъзходство на принцове или нации… но тъй като всяка нация чувства собствения си език като дар от Природата, това прави трудно завладяването им и ще ви е нужно известно време да го направите, особено когато хората, както в случая – каталунците, са упорити, арогантни и влюбени в своята страна, затова е добре внимателно да се помисли и да се дават скрити инструкции и съвети, така че целта да се постигне незабелязано…

Хосе Родриго Вилялпандо, старши служител в Съвета на Кастилия, 1716 г., извадка от “Тайни инструкции” до магистратите в Каталуния

В наш интерес е да “испанизираме” каталунските деца.

Хосе Игнасио Верт, испански министър на образованието, 2012 г.

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

![](https://yovko.net/content/images/2017/12/6.jpg)
Дори по математика се учи за Испания

![](https://yovko.net/content/images/2017/12/5.jpg)

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

![](https://yovko.net/content/images/2017/12/2.jpg)
Каталуния е една от автономните области на Испания
![](https://yovko.net/content/images/2017/12/1.jpg)
Дон Кихот
![](https://yovko.net/content/images/2017/12/0.jpg)
Сервантес и Дон Кихот

“Нивото на университетското образование е високо, студентите имат много богат избор от дисциплини и относително малък брой „задължителни“ лекции. В университета всички предмети се преподават най-малко на два езика (каталунски и испански). Много често има възможност и за обучение на английски.” Това ми казва мой приятел, който от три години живее в едно от по-малките градчета на север от Барселона и завършва докторантура.

Поводът да говорим по темата е статия, публикувана в Дневник и озаглавена Испания отсъства, монархията е зло, Европа се проваля – какво пише в каталунските учебници, която преразказва прочита на испанската медия ABC на едно изследване. Самото изследване е валидно и съдържа анализ на учебен материал за V и VI клас, заедно със забележки и препоръки, но преразказът на ABC е далеч от обективен и преднамерено внушава напълно недостоверни неща: като например, че в каталунските училища всичко се учи на каталунски, учебният материал е манипулиран и манипулативен, испаноговорящите деца са в неравностойно положение, учениците дори не знаели кой е Дон Кихот и биват облъчвани с антиевропейски послания.

За жалост, това е част от активна кампания, обслужваща пряко тезата на испанското централно правителство на Народната партия, че каталунското движение за независимост е подхранвано от манипулирани исторически факти и систематично промиване на съзнания. В конфликта между Барселона и Мадрид медиите играят активна, но невинаги достатъчно чистоплътна роля.

Затова помолих няколко събеседници, които имат преки наблюдения върху образователната система в Каталуния, да споделят своята гледна точка.

Валентина е българка, която живее от 17 години в каталунската област Тарагона. Майка е на две деца (на 9 и 11 години), нейни са снимките от учебниците за IV, V и VI клас от обикновено държавно училище, които илюстрират тази статия.

Румен също е българин и е баща на две деца. Живее от две години и половина с цялото си семейство много близо до Барселона, а по-големият му син учи в частно международно училище.

Роса е каталунка, живее вече 48 години в град от област Барселона. Има две деца (на 8 и на 11 години) и е преподавател в системата на държавното образование на Каталуния. Комуникацията ни с Роса е на испански.

Споделям им, че в България се прокрадва тезата, че каталунският стремеж за независимост е подклаждан от манипулации в образователната система и моля за техните гледни точки.

“Мисля, че статията е едностранчива, защото учениците имат по два комплекта учебници (испански и каталунски), като първите се спускат от Мадрид. Освен това има сериозен контрол от централното правителство.”, споделя Румен.

“Тази информация е невярна и не отговаря на действителността.”, още по-категорична е Роса. “Учебниците не индоктринират. Те обясняват съвременната история с исторически факти, съвсем коректно и без да вменяват какви намерения е имала една или друга страна. Учителите също не индоктринират, най-малкото нямат никакво време за това. Всяко ново правителство променя образователния закон и учебните програми дори без съобразяване с децата със специални нужди, например. Има паралелки с повече от 30 деца (в тази на дъщеря ми са 31), но ако дете зададе въпрос на испански, ще му бъде отговорено на испански, дори и в час по каталунски.”

А Валентина допълва, че проблемът е всъщност обратен и “борбата винаги е била и е на основата да се запази езикът, културата и традициите. „Залитането“ на Каталуния към независимост няма нищо общо с това, което се изучава в училищата, по-скоро с политиката на испанските власти, която подтиска всякаква възможност за развитие и подобряване условията на живот в Каталуния.”

Питам Румен как се обучават децата в частно международно училище и на колко езика се преподава и общува. “Там основно ги обучават на английски език, но все пак имат минимум 30% от учебния материал на испански и каталунски, предимно по география, история и социални науки. Предметите се преподават на три основни езика и един чужд, приблизително 60% английски, 20% испански, 10% каталунски и 10% френски (чуждия език). Единственият сериозен недостатък, който съм забелязал в образователната им система, е много ниското ниво на владеене (когато въобще го има) на английски сред местното население и най-вече младежите под 25 г. Живял съм в три европейски държави освен в България и мога да кажа с чисто сърце, че Испания е най-назад във владеенето на чужди езици.”

В едно свое есе Пере Маянс Балселс, който е професор по каталунски език и литература, разказва как още през 1979 г. Каталунският автономен статут (регионалния основен закон) установява каталунския език като официален (поделяйки, разбира се, този статус с испанския), а Законът за езиково нормиране в Каталуния от 1983 г, има за цел да изравни положението на каталунския език, който дотогава на всички нива е бил поставен неоспоримо по-ниско от испанския. С този закон каталунският език става главният език, използван в основното и средното образование. “Той също признаваше правото на децата да получават начално образование на своя първи език, дали каталунски или испански, и изискваше двата езика да бъдат преподавани на всички нива на неуниверситетското образование, държеше заедно учениците с различен езиков произход и осигуряваше на всички деца в Каталуния на училищна възраст, независимо какъв език са ползвали при започване на училище, в края на своето основно обучение да могат да си служат и с каталунския, и с испанския език правилно и свободно.”, пише проф. Балселс. “Общо диагностично оценяване от 2010 г., публикувано от испанското министерство на образованието, показва, че езиковата компетенция на каталунските ученици по испански език е еднаква със средната за испанската държава, и в действителност е по-голяма от тази в някои едноезични общности като Канарските острови, Екстремадура или Андалусия, или тази в двуезични общности, където испанският има много по-силно присъствие като език на преподаване (като в Балеарските острови, Галисия и област Валенсия).”

Между другото, каталунският езиков модел е признат за добра практика в областта на преподаването в многоезични общности и отличен от групата на високо равнище по въпросите на многоезичието, създадена от Европейската комисия през 2005 г.

Реалната борба е да се опази каталунския език, който е застрашен. “Реалният проблем тук в Каталуния не е дали се изучава испански език и дали децата могат да общуват на него свободно.”, уточнява Валентина. “Реалният проблем е, че децата се връщат вкъщи с речник, пълен с испанизирани думи (espanyolismes) по вина на самите учители, които нямат добър каталунски, и, разбира се, на съученици, с които не могат да говорят на каталунски, защото те не искат да го говорят. Свидетели сме на това всеки ден от много време насам. Реалната борба е да се опази каталунския език, който е застрашен. Истината е, че малко хора говорят правилен каталунски, използват се много испански фрази и се забравят традиционните каталунски фрази и изрази. Нужно е учителите да имат по високо ниво за да се даде по-добра основа за бъдещото образование. Определено е много странно, когато получиш съобщение от преподавател в бележника на детето ти с правописни грешки, видни дори за мен, която съм българка с ниво С по каталунски.”

Съгласно данни на официалната анкета за употреба на езиците EULP (Enquesta d’usos lingüístics de la població), проведена през 2013 г., 94,3% от жителите над 14-годишна възраст заявяват, че разбират каталунски, 80,4% го говорят, 82,4% могат да четат и 60,4% могат да пишат на него. Но трябва да се има предвид, че Каталуния е общност на имигранти и едва малко повече от половината от анкетираните са родени в Каталуния, а около четвърт от тях на друго място в Испания – главно в региони, в които се говори кастилски, 18% са от чужбина.

Ф. Чавие Вила (доцент в Барселонския университет по каталунска филология и доктор по лингвистика от Vrije Universiteit в Брюксел) пише: “През 2010 г. Конституционният съд постанови, че кастилският език ще е задължителен в Каталуния, но не и самият каталунски. И на базата на това решение, две години по-късно испанският министър на образованието подпали Каталуния, когато се похвали, че неговата цел е да се “испанизират” (españolizar) каталунските ученици. Той представи законопроект, който не само посегна на каталунската юрисдикция, но позволи каталунските деца да бъдат обучавани едноезично на кастилски – позиция, която беше възприета като колониална и напълно неприемлива от повечето каталунци.”

Жузеп Мария Ганиет, компютърен инженер от Барселонския автономен университет, специализирал Изкуствен интелект, твърди, че “испанската държава, съзнавайки силното чувство за идентичност, което езикът поражда у хората, винаги е гледала на некастилските езици и култури като на историческа аномалия, вместо да ги приеме като общо културно наследство, което следва да бъде запазено и защитено.”

В заключение питам събеседниците си, дали считат, че учебниците провокират анти-европейски нагласи сред учениците или внушават, че Европа е провален проект?

Валентина споделя: “Определено не вярвам в това, тук хората са с точно противното мнение. Макар че след последните събития и позицията си относно 1 октомври, смятам, че ЕС загуби много почитатели, както и част от желанието за членство на Република Каталуния в ЕС.”

Румен допълва: “Според мен каталунците са абсолютно проевропейски настроени и това е една от причините сепаратизмът да не е толкова разпространен, защото ЕС е по-важен за каталунците от независимостта им. Твърдя това въз основа на многобройни разговори и с про-, и с антинастроените към отцепването. Историята на Испания, както и на България, има много гледни точки, така че дали е преподавана манипулативно е страшно трудно да се установи обективно, вероятно има такива елементи, но не вярвам спорните моменти да са много.”

Роса обобщава: “Убедена съм, че образованието в Каталуния защитава демокрацията, свободата и мира, и разказва за Европа на многообразието и плурализма и в никакъв случай за Европа като за провален проект.” Питам я накрая и за гледната ѝ точка за политическата криза между централното и автономното правителство и тя споделя: “Каталунското правителство действа съгласно демократичния мандат, който получи след изборите през септември 2015 г. и действията им бяха отговорни. Има неща, които бих искала да бяха направили по-добре, но и Мадрид не остана по-назад, особено провокирайки ситуации, които можеха да бъдат избегнати. Аз твърдо вярвам, че независимостта ще се случи. Ще отнеме повече или по-малко усилия, но ще се случи. Когато едно гражданско общество с постоянство и мир направи крачка към по-добро общество за себе си и децата си… няма връщане назад. Достатъчно е да си спомним, че всичките многолюдни демонстрации бяха като празненства, по лицата на хората грееха усмивки, завладяни от мечтата за по-добър проект. Това не може да бъде спряно. Гневът и конфронтацията, или отрицанието в името на самото отрицание, не могат да спрат това.”

В този материал са използвани извадки от есета, включени в книгата “Какво става с Каталуния?”, преведена и издадена на български език от Сдружение “Диалози” като свободна за разпространение електронна книга. Снимките са от учебници за IV, V и VI клас и опровергават твърденията, че всички учебни материали са само на каталунски език, избягват споменаването на Испания и Европейския съюз, а децата не учат кой е Сервантес и Дон Кихот. Направени са от Валентина Григорова. Благодаря за съдействието на Юлияна Кръстева при подготвянето на този материал.

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/catalonia-textbooks/

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Тази статия бе написана за Дневник и публикувана там на 8 ноември 2017 под заглавие „Желанието за независимост на Каталуня не идва от учебниците“. Не съм търсил и получавал хонорар за този текст – написах го по свое желание и настоях да бъде публикуван заради предходен материал, към който имах сериозни критики и за който става дума в текста. Препубликувам го и тук, в блога си, за да остане за личния ми архив.

Не съм изоставил темата Каталуния – макар да съзнавам напълно, че това се превръща в моя лична и самотна битка. Напоследък не смогвам с всичко, което е важно за мен, а и ситуацията в собствената ни превзета държава не е по-различна от театралната демокрация в кралство Испания. Тъжно е, че Каталуния извади на яве симптом на много тежка болест, свързана с егоизма на европейците и липсата на обикновена човешка солидарност в Европа. Симптом, който не предвещава нищо добро за бъдещето ни. Но ще го осъзнаем късно.

Важността да се направи езика един и същ винаги е била признавана за нещо велико и е признак на доминация или превъзходство на принцове или нации… но тъй като всяка нация чувства собствения си език като дар от Природата, това прави трудно завладяването им и ще ви е нужно известно време да го направите, особено когато хората, както в случая – каталунците, са упорити, арогантни и влюбени в своята страна, затова е добре внимателно да се помисли и да се дават скрити инструкции и съвети, така че целта да се постигне незабелязано…

Хосе Родриго Вилялпандо, старши служител в Съвета на Кастилия, 1716 г., извадка от “Тайни инструкции” до магистратите в Каталуния

В наш интерес е да “испанизираме” каталунските деца.

Хосе Игнасио Верт, испански министър на образованието, 2012 г.

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

![](https://yovko.net/content/images/2017/12/6.jpg)
Дори по математика се учи за Испания

![](https://yovko.net/content/images/2017/12/5.jpg)

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

![](https://yovko.net/content/images/2017/12/2.jpg)
Каталуния е една от автономните области на Испания
![](https://yovko.net/content/images/2017/12/1.jpg)
Дон Кихот
![](https://yovko.net/content/images/2017/12/0.jpg)
Сервантес и Дон Кихот

“Нивото на университетското образование е високо, студентите имат много богат избор от дисциплини и относително малък брой „задължителни“ лекции. В университета всички предмети се преподават най-малко на два езика (каталунски и испански). Много често има възможност и за обучение на английски.” Това ми казва мой приятел, който от три години живее в едно от по-малките градчета на север от Барселона и завършва докторантура.

Поводът да говорим по темата е статия, публикувана в Дневник и озаглавена Испания отсъства, монархията е зло, Европа се проваля – какво пише в каталунските учебници, която преразказва прочита на испанската медия ABC на едно изследване. Самото изследване е валидно и съдържа анализ на учебен материал за V и VI клас, заедно със забележки и препоръки, но преразказът на ABC е далеч от обективен и преднамерено внушава напълно недостоверни неща: като например, че в каталунските училища всичко се учи на каталунски, учебният материал е манипулиран и манипулативен, испаноговорящите деца са в неравностойно положение, учениците дори не знаели кой е Дон Кихот и биват облъчвани с антиевропейски послания.

За жалост, това е част от активна кампания, обслужваща пряко тезата на испанското централно правителство на Народната партия, че каталунското движение за независимост е подхранвано от манипулирани исторически факти и систематично промиване на съзнания. В конфликта между Барселона и Мадрид медиите играят активна, но невинаги достатъчно чистоплътна роля.

Затова помолих няколко събеседници, които имат преки наблюдения върху образователната система в Каталуния, да споделят своята гледна точка.

Валентина е българка, която живее от 17 години в каталунската област Тарагона. Майка е на две деца (на 9 и 11 години), нейни са снимките от учебниците за IV, V и VI клас от обикновено държавно училище, които илюстрират тази статия.

Румен също е българин и е баща на две деца. Живее от две години и половина с цялото си семейство много близо до Барселона, а по-големият му син учи в частно международно училище.

Роса е каталунка, живее вече 48 години в град от област Барселона. Има две деца (на 8 и на 11 години) и е преподавател в системата на държавното образование на Каталуния. Комуникацията ни с Роса е на испански.

Споделям им, че в България се прокрадва тезата, че каталунският стремеж за независимост е подклаждан от манипулации в образователната система и моля за техните гледни точки.

“Мисля, че статията е едностранчива, защото учениците имат по два комплекта учебници (испански и каталунски), като първите се спускат от Мадрид. Освен това има сериозен контрол от централното правителство.”, споделя Румен.

“Тази информация е невярна и не отговаря на действителността.”, още по-категорична е Роса. “Учебниците не индоктринират. Те обясняват съвременната история с исторически факти, съвсем коректно и без да вменяват какви намерения е имала една или друга страна. Учителите също не индоктринират, най-малкото нямат никакво време за това. Всяко ново правителство променя образователния закон и учебните програми дори без съобразяване с децата със специални нужди, например. Има паралелки с повече от 30 деца (в тази на дъщеря ми са 31), но ако дете зададе въпрос на испански, ще му бъде отговорено на испански, дори и в час по каталунски.”

А Валентина допълва, че проблемът е всъщност обратен и “борбата винаги е била и е на основата да се запази езикът, културата и традициите. „Залитането“ на Каталуния към независимост няма нищо общо с това, което се изучава в училищата, по-скоро с политиката на испанските власти, която подтиска всякаква възможност за развитие и подобряване условията на живот в Каталуния.”

Питам Румен как се обучават децата в частно международно училище и на колко езика се преподава и общува. “Там основно ги обучават на английски език, но все пак имат минимум 30% от учебния материал на испански и каталунски, предимно по география, история и социални науки. Предметите се преподават на три основни езика и един чужд, приблизително 60% английски, 20% испански, 10% каталунски и 10% френски (чуждия език). Единственият сериозен недостатък, който съм забелязал в образователната им система, е много ниското ниво на владеене (когато въобще го има) на английски сред местното население и най-вече младежите под 25 г. Живял съм в три европейски държави освен в България и мога да кажа с чисто сърце, че Испания е най-назад във владеенето на чужди езици.”

В едно свое есе Пере Маянс Балселс, който е професор по каталунски език и литература, разказва как още през 1979 г. Каталунският автономен статут (регионалния основен закон) установява каталунския език като официален (поделяйки, разбира се, този статус с испанския), а Законът за езиково нормиране в Каталуния от 1983 г, има за цел да изравни положението на каталунския език, който дотогава на всички нива е бил поставен неоспоримо по-ниско от испанския. С този закон каталунският език става главният език, използван в основното и средното образование. “Той също признаваше правото на децата да получават начално образование на своя първи език, дали каталунски или испански, и изискваше двата езика да бъдат преподавани на всички нива на неуниверситетското образование, държеше заедно учениците с различен езиков произход и осигуряваше на всички деца в Каталуния на училищна възраст, независимо какъв език са ползвали при започване на училище, в края на своето основно обучение да могат да си служат и с каталунския, и с испанския език правилно и свободно.”, пише проф. Балселс. “Общо диагностично оценяване от 2010 г., публикувано от испанското министерство на образованието, показва, че езиковата компетенция на каталунските ученици по испански език е еднаква със средната за испанската държава, и в действителност е по-голяма от тази в някои едноезични общности като Канарските острови, Екстремадура или Андалусия, или тази в двуезични общности, където испанският има много по-силно присъствие като език на преподаване (като в Балеарските острови, Галисия и област Валенсия).”

Между другото, каталунският езиков модел е признат за добра практика в областта на преподаването в многоезични общности и отличен от групата на високо равнище по въпросите на многоезичието, създадена от Европейската комисия през 2005 г.

Реалната борба е да се опази каталунския език, който е застрашен. “Реалният проблем тук в Каталуния не е дали се изучава испански език и дали децата могат да общуват на него свободно.”, уточнява Валентина. “Реалният проблем е, че децата се връщат вкъщи с речник, пълен с испанизирани думи (espanyolismes) по вина на самите учители, които нямат добър каталунски, и, разбира се, на съученици, с които не могат да говорят на каталунски, защото те не искат да го говорят. Свидетели сме на това всеки ден от много време насам. Реалната борба е да се опази каталунския език, който е застрашен. Истината е, че малко хора говорят правилен каталунски, използват се много испански фрази и се забравят традиционните каталунски фрази и изрази. Нужно е учителите да имат по високо ниво за да се даде по-добра основа за бъдещото образование. Определено е много странно, когато получиш съобщение от преподавател в бележника на детето ти с правописни грешки, видни дори за мен, която съм българка с ниво С по каталунски.”

Съгласно данни на официалната анкета за употреба на езиците EULP (Enquesta d’usos lingüístics de la població), проведена през 2013 г., 94,3% от жителите над 14-годишна възраст заявяват, че разбират каталунски, 80,4% го говорят, 82,4% могат да четат и 60,4% могат да пишат на него. Но трябва да се има предвид, че Каталуния е общност на имигранти и едва малко повече от половината от анкетираните са родени в Каталуния, а около четвърт от тях на друго място в Испания – главно в региони, в които се говори кастилски, 18% са от чужбина.

Ф. Чавие Вила (доцент в Барселонския университет по каталунска филология и доктор по лингвистика от Vrije Universiteit в Брюксел) пише: “През 2010 г. Конституционният съд постанови, че кастилският език ще е задължителен в Каталуния, но не и самият каталунски. И на базата на това решение, две години по-късно испанският министър на образованието подпали Каталуния, когато се похвали, че неговата цел е да се “испанизират” (españolizar) каталунските ученици. Той представи законопроект, който не само посегна на каталунската юрисдикция, но позволи каталунските деца да бъдат обучавани едноезично на кастилски – позиция, която беше възприета като колониална и напълно неприемлива от повечето каталунци.”

Жузеп Мария Ганиет, компютърен инженер от Барселонския автономен университет, специализирал Изкуствен интелект, твърди, че “испанската държава, съзнавайки силното чувство за идентичност, което езикът поражда у хората, винаги е гледала на некастилските езици и култури като на историческа аномалия, вместо да ги приеме като общо културно наследство, което следва да бъде запазено и защитено.”

В заключение питам събеседниците си, дали считат, че учебниците провокират анти-европейски нагласи сред учениците или внушават, че Европа е провален проект?

Валентина споделя: “Определено не вярвам в това, тук хората са с точно противното мнение. Макар че след последните събития и позицията си относно 1 октомври, смятам, че ЕС загуби много почитатели, както и част от желанието за членство на Република Каталуния в ЕС.”

Румен допълва: “Според мен каталунците са абсолютно проевропейски настроени и това е една от причините сепаратизмът да не е толкова разпространен, защото ЕС е по-важен за каталунците от независимостта им. Твърдя това въз основа на многобройни разговори и с про-, и с антинастроените към отцепването. Историята на Испания, както и на България, има много гледни точки, така че дали е преподавана манипулативно е страшно трудно да се установи обективно, вероятно има такива елементи, но не вярвам спорните моменти да са много.”

Роса обобщава: “Убедена съм, че образованието в Каталуния защитава демокрацията, свободата и мира, и разказва за Европа на многообразието и плурализма и в никакъв случай за Европа като за провален проект.” Питам я накрая и за гледната ѝ точка за политическата криза между централното и автономното правителство и тя споделя: “Каталунското правителство действа съгласно демократичния мандат, който получи след изборите през септември 2015 г. и действията им бяха отговорни. Има неща, които бих искала да бяха направили по-добре, но и Мадрид не остана по-назад, особено провокирайки ситуации, които можеха да бъдат избегнати. Аз твърдо вярвам, че независимостта ще се случи. Ще отнеме повече или по-малко усилия, но ще се случи. Когато едно гражданско общество с постоянство и мир направи крачка към по-добро общество за себе си и децата си… няма връщане назад. Достатъчно е да си спомним, че всичките многолюдни демонстрации бяха като празненства, по лицата на хората грееха усмивки, завладяни от мечтата за по-добър проект. Това не може да бъде спряно. Гневът и конфронтацията, или отрицанието в името на самото отрицание, не могат да спрат това.”

В този материал са използвани извадки от есета, включени в книгата “Какво става с Каталуния?”, преведена и издадена на български език от Сдружение “Диалози” като свободна за разпространение електронна книга. Снимките са от учебници за IV, V и VI клас и опровергават твърденията, че всички учебни материали са само на каталунски език, избягват споменаването на Испания и Европейския съюз, а децата не учат кой е Сервантес и Дон Кихот. Направени са от Валентина Григорова. Благодаря за съдействието на Юлияна Кръстева при подготвянето на този материал.

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/catalonia-textbooks/

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Тази статия бе написана за Дневник и публикувана там на 8 ноември 2017 под заглавие „Желанието за независимост на Каталуня не идва от учебниците“. Не съм търсил и получавал хонорар за този текст – написах го по свое желание и настоях да бъде публикуван заради предходен материал, към който имах сериозни критики и за който става дума в текста. Препубликувам го и тук, в блога си, за да остане за личния ми архив.

Не съм изоставил темата Каталуния – макар да съзнавам напълно, че това се превръща в моя лична и самотна битка. Напоследък не смогвам с всичко, което е важно за мен, а и ситуацията в собствената ни превзета държава не е по-различна от театралната демокрация в кралство Испания. Тъжно е, че Каталуния извади на яве симптом на много тежка болест, свързана с егоизма на европейците и липсата на обикновена човешка солидарност в Европа. Симптом, който не предвещава нищо добро за бъдещето ни. Но ще го осъзнаем късно.

Важността да се направи езика един и същ винаги е била признавана за нещо велико и е признак на доминация или превъзходство на принцове или нации… но тъй като всяка нация чувства собствения си език като дар от Природата, това прави трудно завладяването им и ще ви е нужно известно време да го направите, особено когато хората, както в случая – каталунците, са упорити, арогантни и влюбени в своята страна, затова е добре внимателно да се помисли и да се дават скрити инструкции и съвети, така че целта да се постигне незабелязано…

Хосе Родриго Вилялпандо, старши служител в Съвета на Кастилия, 1716 г., извадка от “Тайни инструкции” до магистратите в Каталуния

В наш интерес е да “испанизираме” каталунските деца.

Хосе Игнасио Верт, испански министър на образованието, 2012 г.

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници
Дори по математика се учи за Испания

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници
Каталуния е една от автономните области на Испания

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници
Дон Кихот

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници
Сервантес и Дон Кихот

“Нивото на университетското образование е високо, студентите имат много богат избор от дисциплини и относително малък брой „задължителни“ лекции. В университета всички предмети се преподават най-малко на два езика (каталунски и испански). Много често има възможност и за обучение на английски.” Това ми казва мой приятел, който от три години живее в едно от по-малките градчета на север от Барселона и завършва докторантура.

Поводът да говорим по темата е статия, публикувана в Дневник и озаглавена Испания отсъства, монархията е зло, Европа се проваля – какво пише в каталунските учебници, която преразказва прочита на испанската медия ABC на едно изследване. Самото изследване е валидно и съдържа анализ на учебен материал за V и VI клас, заедно със забележки и препоръки, но преразказът на ABC е далеч от обективен и преднамерено внушава напълно недостоверни неща: като например, че в каталунските училища всичко се учи на каталунски, учебният материал е манипулиран и манипулативен, испаноговорящите деца са в неравностойно положение, учениците дори не знаели кой е Дон Кихот и биват облъчвани с антиевропейски послания.

За жалост, това е част от активна кампания, обслужваща пряко тезата на испанското централно правителство на Народната партия, че каталунското движение за независимост е подхранвано от манипулирани исторически факти и систематично промиване на съзнания. В конфликта между Барселона и Мадрид медиите играят активна, но невинаги достатъчно чистоплътна роля.

Затова помолих няколко събеседници, които имат преки наблюдения върху образователната система в Каталуния, да споделят своята гледна точка.

Валентина е българка, която живее от 17 години в каталунската област Тарагона. Майка е на две деца (на 9 и 11 години), нейни са снимките от учебниците за IV, V и VI клас от обикновено държавно училище, които илюстрират тази статия.

Румен също е българин и е баща на две деца. Живее от две години и половина с цялото си семейство много близо до Барселона, а по-големият му син учи в частно международно училище.

Роса е каталунка, живее вече 48 години в град от област Барселона. Има две деца (на 8 и на 11 години) и е преподавател в системата на държавното образование на Каталуния. Комуникацията ни с Роса е на испански.

Споделям им, че в България се прокрадва тезата, че каталунският стремеж за независимост е подклаждан от манипулации в образователната система и моля за техните гледни точки.

“Мисля, че статията е едностранчива, защото учениците имат по два комплекта учебници (испански и каталунски), като първите се спускат от Мадрид. Освен това има сериозен контрол от централното правителство.”, споделя Румен.

“Тази информация е невярна и не отговаря на действителността.”, още по-категорична е Роса. “Учебниците не индоктринират. Те обясняват съвременната история с исторически факти, съвсем коректно и без да вменяват какви намерения е имала една или друга страна. Учителите също не индоктринират, най-малкото нямат никакво време за това. Всяко ново правителство променя образователния закон и учебните програми дори без съобразяване с децата със специални нужди, например. Има паралелки с повече от 30 деца (в тази на дъщеря ми са 31), но ако дете зададе въпрос на испански, ще му бъде отговорено на испански, дори и в час по каталунски.”

А Валентина допълва, че проблемът е всъщност обратен и “борбата винаги е била и е на основата да се запази езикът, културата и традициите. „Залитането“ на Каталуния към независимост няма нищо общо с това, което се изучава в училищата, по-скоро с политиката на испанските власти, която подтиска всякаква възможност за развитие и подобряване условията на живот в Каталуния.”

Питам Румен как се обучават децата в частно международно училище и на колко езика се преподава и общува. “Там основно ги обучават на английски език, но все пак имат минимум 30% от учебния материал на испански и каталунски, предимно по география, история и социални науки. Предметите се преподават на три основни езика и един чужд, приблизително 60% английски, 20% испански, 10% каталунски и 10% френски (чуждия език). Единственият сериозен недостатък, който съм забелязал в образователната им система, е много ниското ниво на владеене (когато въобще го има) на английски сред местното население и най-вече младежите под 25 г. Живял съм в три европейски държави освен в България и мога да кажа с чисто сърце, че Испания е най-назад във владеенето на чужди езици.”

В едно свое есе Пере Маянс Балселс, който е професор по каталунски език и литература, разказва как още през 1979 г. Каталунският автономен статут (регионалния основен закон) установява каталунския език като официален (поделяйки, разбира се, този статус с испанския), а Законът за езиково нормиране в Каталуния от 1983 г, има за цел да изравни положението на каталунския език, който дотогава на всички нива е бил поставен неоспоримо по-ниско от испанския. С този закон каталунският език става главният език, използван в основното и средното образование. “Той също признаваше правото на децата да получават начално образование на своя първи език, дали каталунски или испански, и изискваше двата езика да бъдат преподавани на всички нива на неуниверситетското образование, държеше заедно учениците с различен езиков произход и осигуряваше на всички деца в Каталуния на училищна възраст, независимо какъв език са ползвали при започване на училище, в края на своето основно обучение да могат да си служат и с каталунския, и с испанския език правилно и свободно.”, пише проф. Балселс. “Общо диагностично оценяване от 2010 г., публикувано от испанското министерство на образованието, показва, че езиковата компетенция на каталунските ученици по испански език е еднаква със средната за испанската държава, и в действителност е по-голяма от тази в някои едноезични общности като Канарските острови, Екстремадура или Андалусия, или тази в двуезични общности, където испанският има много по-силно присъствие като език на преподаване (като в Балеарските острови, Галисия и област Валенсия).”

Между другото, каталунският езиков модел е признат за добра практика в областта на преподаването в многоезични общности и отличен от групата на високо равнище по въпросите на многоезичието, създадена от Европейската комисия през 2005 г.

Реалната борба е да се опази каталунския език, който е застрашен. “Реалният проблем тук в Каталуния не е дали се изучава испански език и дали децата могат да общуват на него свободно.”, уточнява Валентина. “Реалният проблем е, че децата се връщат вкъщи с речник, пълен с испанизирани думи (espanyolismes) по вина на самите учители, които нямат добър каталунски, и, разбира се, на съученици, с които не могат да говорят на каталунски, защото те не искат да го говорят. Свидетели сме на това всеки ден от много време насам. Реалната борба е да се опази каталунския език, който е застрашен. Истината е, че малко хора говорят правилен каталунски, използват се много испански фрази и се забравят традиционните каталунски фрази и изрази. Нужно е учителите да имат по високо ниво за да се даде по-добра основа за бъдещото образование. Определено е много странно, когато получиш съобщение от преподавател в бележника на детето ти с правописни грешки, видни дори за мен, която съм българка с ниво С по каталунски.”

Съгласно данни на официалната анкета за употреба на езиците EULP (Enquesta d’usos lingüístics de la població), проведена през 2013 г., 94,3% от жителите над 14-годишна възраст заявяват, че разбират каталунски, 80,4% го говорят, 82,4% могат да четат и 60,4% могат да пишат на него. Но трябва да се има предвид, че Каталуния е общност на имигранти и едва малко повече от половината от анкетираните са родени в Каталуния, а около четвърт от тях на друго място в Испания – главно в региони, в които се говори кастилски, 18% са от чужбина.

Ф. Чавие Вила (доцент в Барселонския университет по каталунска филология и доктор по лингвистика от Vrije Universiteit в Брюксел) пише: “През 2010 г. Конституционният съд постанови, че кастилският език ще е задължителен в Каталуния, но не и самият каталунски. И на базата на това решение, две години по-късно испанският министър на образованието подпали Каталуния, когато се похвали, че неговата цел е да се “испанизират” (españolizar) каталунските ученици. Той представи законопроект, който не само посегна на каталунската юрисдикция, но позволи каталунските деца да бъдат обучавани едноезично на кастилски – позиция, която беше възприета като колониална и напълно неприемлива от повечето каталунци.”

Жузеп Мария Ганиет, компютърен инженер от Барселонския автономен университет, специализирал Изкуствен интелект, твърди, че “испанската държава, съзнавайки силното чувство за идентичност, което езикът поражда у хората, винаги е гледала на некастилските езици и култури като на историческа аномалия, вместо да ги приеме като общо културно наследство, което следва да бъде запазено и защитено.”

В заключение питам събеседниците си, дали считат, че учебниците провокират анти-европейски нагласи сред учениците или внушават, че Европа е провален проект?

Валентина споделя: “Определено не вярвам в това, тук хората са с точно противното мнение. Макар че след последните събития и позицията си относно 1 октомври, смятам, че ЕС загуби много почитатели, както и част от желанието за членство на Република Каталуния в ЕС.”

Румен допълва: “Според мен каталунците са абсолютно проевропейски настроени и това е една от причините сепаратизмът да не е толкова разпространен, защото ЕС е по-важен за каталунците от независимостта им. Твърдя това въз основа на многобройни разговори и с про-, и с антинастроените към отцепването. Историята на Испания, както и на България, има много гледни точки, така че дали е преподавана манипулативно е страшно трудно да се установи обективно, вероятно има такива елементи, но не вярвам спорните моменти да са много.”

Роса обобщава: “Убедена съм, че образованието в Каталуния защитава демокрацията, свободата и мира, и разказва за Европа на многообразието и плурализма и в никакъв случай за Европа като за провален проект.” Питам я накрая и за гледната ѝ точка за политическата криза между централното и автономното правителство и тя споделя: “Каталунското правителство действа съгласно демократичния мандат, който получи след изборите през септември 2015 г. и действията им бяха отговорни. Има неща, които бих искала да бяха направили по-добре, но и Мадрид не остана по-назад, особено провокирайки ситуации, които можеха да бъдат избегнати. Аз твърдо вярвам, че независимостта ще се случи. Ще отнеме повече или по-малко усилия, но ще се случи. Когато едно гражданско общество с постоянство и мир направи крачка към по-добро общество за себе си и децата си… няма връщане назад. Достатъчно е да си спомним, че всичките многолюдни демонстрации бяха като празненства, по лицата на хората грееха усмивки, завладяни от мечтата за по-добър проект. Това не може да бъде спряно. Гневът и конфронтацията, или отрицанието в името на самото отрицание, не могат да спрат това.”

В този материал са използвани извадки от есета, включени в книгата “Какво става с Каталуния?”, преведена и издадена на български език от Сдружение “Диалози” като свободна за разпространение електронна книга. Снимките са от учебници за IV, V и VI клас и опровергават твърденията, че всички учебни материали са само на каталунски език, избягват споменаването на Испания и Европейския съюз, а децата не учат кой е Сервантес и Дон Кихот. Направени са от Валентина Григорова. Благодаря за съдействието на Юлияна Кръстева при подготвянето на този материал.

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/catalonia-textbooks/

Тази статия бе написана за Дневник и публикувана там на 8 ноември 2017 под заглавие „Желанието за независимост на Каталуня не идва от учебниците“. Не съм търсил и получавал хонорар за този текст – написах го по свое желание и настоях да бъде публикуван заради предходен материал, към който имах сериозни критики и за който става дума в текста. Препубликувам го и тук, в блога си, за да остане за личния ми архив.

Не съм изоставил темата Каталуния – макар да съзнавам напълно, че това се превръща в моя лична и самотна битка. Напоследък не смогвам с всичко, което е важно за мен, а и ситуацията в собствената ни превзета държава не е по-различна от театралната демокрация в кралство Испания. Тъжно е, че Каталуния извади на яве симптом на много тежка болест, свързана с егоизма на европейците и липсата на обикновена човешка солидарност в Европа. Симптом, който не предвещава нищо добро за бъдещето ни. Но ще го осъзнаем късно.

Важността да се направи езика един и същ винаги е била признавана за нещо велико и е признак на доминация или превъзходство на принцове или нации… но тъй като всяка нация чувства собствения си език като дар от Природата, това прави трудно завладяването им и ще ви е нужно известно време да го направите, особено когато хората, както в случая – каталунците, са упорити, арогантни и влюбени в своята страна, затова е добре внимателно да се помисли и да се дават скрити инструкции и съвети, така че целта да се постигне незабелязано…

Хосе Родриго Вилялпандо, старши служител в Съвета на Кастилия, 1716 г., извадка от “Тайни инструкции” до магистратите в Каталуния

В наш интерес е да “испанизираме” каталунските деца.

Хосе Игнасио Верт, испански министър на образованието, 2012 г.

Натиснете тук за да видите презентацията.

“Нивото на университетското образование е високо, студентите имат много богат избор от дисциплини и относително малък брой „задължителни“ лекции. В университета всички предмети се преподават най-малко на два езика (каталунски и испански). Много често има възможност и за обучение на английски.” Това ми казва мой приятел, който от три години живее в едно от по-малките градчета на север от Барселона и завършва докторантура.

Поводът да говорим по темата е статия, публикувана в Дневник и озаглавена Испания отсъства, монархията е зло, Европа се проваля – какво пише в каталунските учебници, която преразказва прочита на испанската медия ABC на едно изследване. Самото изследване е валидно и съдържа анализ на учебен материал за V и VI клас, заедно със забележки и препоръки, но преразказът на ABC е далеч от обективен и преднамерено внушава напълно недостоверни неща: като например, че в каталунските училища всичко се учи на каталунски, учебният материал е манипулиран и манипулативен, испаноговорящите деца са в неравностойно положение, учениците дори не знаели кой е Дон Кихот и биват облъчвани с антиевропейски послания.

За жалост, това е част от активна кампания, обслужваща пряко тезата на испанското централно правителство на Народната партия, че каталунското движение за независимост е подхранвано от манипулирани исторически факти и систематично промиване на съзнания. В конфликта между Барселона и Мадрид медиите играят активна, но невинаги достатъчно чистоплътна роля.

Затова помолих няколко събеседници, които имат преки наблюдения върху образователната система в Каталуния, да споделят своята гледна точка.

Валентина е българка, която живее от 17 години в каталунската област Тарагона. Майка е на две деца (на 9 и 11 години), нейни са снимките от учебниците за IV, V и VI клас от обикновено държавно училище, които илюстрират тази статия.

Румен също е българин и е баща на две деца. Живее от две години и половина с цялото си семейство много близо до Барселона, а по-големият му син учи в частно международно училище.

Роса е каталунка, живее вече 48 години в град от област Барселона. Има две деца (на 8 и на 11 години) и е преподавател в системата на държавното образование на Каталуния. Комуникацията ни с Роса е на испански.

Споделям им, че в България се прокрадва тезата, че каталунският стремеж за независимост е подклаждан от манипулации в образователната система и моля за техните гледни точки.

“Мисля, че статията е едностранчива, защото учениците имат по два комплекта учебници (испански и каталунски), като първите се спускат от Мадрид. Освен това има сериозен контрол от централното правителство.”, споделя Румен.

“Тази информация е невярна и не отговаря на действителността.”, още по-категорична е Роса. “Учебниците не индоктринират. Те обясняват съвременната история с исторически факти, съвсем коректно и без да вменяват какви намерения е имала една или друга страна. Учителите също не индоктринират, най-малкото нямат никакво време за това. Всяко ново правителство променя образователния закон и учебните програми дори без съобразяване с децата със специални нужди, например. Има паралелки с повече от 30 деца (в тази на дъщеря ми са 31), но ако дете зададе въпрос на испански, ще му бъде отговорено на испански, дори и в час по каталунски.”

А Валентина допълва, че проблемът е всъщност обратен и “борбата винаги е била и е на основата да се запази езикът, културата и традициите. „Залитането“ на Каталуния към независимост няма нищо общо с това, което се изучава в училищата, по-скоро с политиката на испанските власти, която подтиска всякаква възможност за развитие и подобряване условията на живот в Каталуния.”

Питам Румен как се обучават децата в частно международно училище и на колко езика се преподава и общува. “Там основно ги обучават на английски език, но все пак имат минимум 30% от учебния материал на испански и каталунски, предимно по география, история и социални науки. Предметите се преподават на три основни езика и един чужд, приблизително 60% английски, 20% испански, 10% каталунски и 10% френски (чуждия език). Единственият сериозен недостатък, който съм забелязал в образователната им система, е много ниското ниво на владеене (когато въобще го има) на английски сред местното население и най-вече младежите под 25 г. Живял съм в три европейски държави освен в България и мога да кажа с чисто сърце, че Испания е най-назад във владеенето на чужди езици.”

В едно свое есе Пере Маянс Балселс, който е професор по каталунски език и литература, разказва как още през 1979 г. Каталунският автономен статут (регионалния основен закон) установява каталунския език като официален (поделяйки, разбира се, този статус с испанския), а Законът за езиково нормиране в Каталуния от 1983 г, има за цел да изравни положението на каталунския език, който дотогава на всички нива е бил поставен неоспоримо по-ниско от испанския. С този закон каталунският език става главният език, използван в основното и средното образование. “Той също признаваше правото на децата да получават начално образование на своя първи език, дали каталунски или испански, и изискваше двата езика да бъдат преподавани на всички нива на неуниверситетското образование, държеше заедно учениците с различен езиков произход и осигуряваше на всички деца в Каталуния на училищна възраст, независимо какъв език са ползвали при започване на училище, в края на своето основно обучение да могат да си служат и с каталунския, и с испанския език правилно и свободно.”, пише проф. Балселс. “Общо диагностично оценяване от 2010 г., публикувано от испанското министерство на образованието, показва, че езиковата компетенция на каталунските ученици по испански език е еднаква със средната за испанската държава, и в действителност е по-голяма от тази в някои едноезични общности като Канарските острови, Екстремадура или Андалусия, или тази в двуезични общности, където испанският има много по-силно присъствие като език на преподаване (като в Балеарските острови, Галисия и област Валенсия).”

Между другото, каталунският езиков модел е признат за добра практика в областта на преподаването в многоезични общности и отличен от групата на високо равнище по въпросите на многоезичието, създадена от Европейската комисия през 2005 г.

Реалната борба е да се опази каталунския език, който е застрашен. “Реалният проблем тук в Каталуния не е дали се изучава испански език и дали децата могат да общуват на него свободно.”, уточнява Валентина. “Реалният проблем е, че децата се връщат вкъщи с речник, пълен с испанизирани думи (espanyolismes) по вина на самите учители, които нямат добър каталунски, и, разбира се, на съученици, с които не могат да говорят на каталунски, защото те не искат да го говорят. Свидетели сме на това всеки ден от много време насам. Реалната борба е да се опази каталунския език, който е застрашен. Истината е, че малко хора говорят правилен каталунски, използват се много испански фрази и се забравят традиционните каталунски фрази и изрази. Нужно е учителите да имат по високо ниво за да се даде по-добра основа за бъдещото образование. Определено е много странно, когато получиш съобщение от преподавател в бележника на детето ти с правописни грешки, видни дори за мен, която съм българка с ниво С по каталунски.”

Съгласно данни на официалната анкета за употреба на езиците EULP (Enquesta d’usos lingüístics de la població), проведена през 2013 г., 94,3% от жителите над 14-годишна възраст заявяват, че разбират каталунски, 80,4% го говорят, 82,4% могат да четат и 60,4% могат да пишат на него. Но трябва да се има предвид, че Каталуния е общност на имигранти и едва малко повече от половината от анкетираните са родени в Каталуния, а около четвърт от тях на друго място в Испания – главно в региони, в които се говори кастилски, 18% са от чужбина.

Ф. Чавие Вила (доцент в Барселонския университет по каталунска филология и доктор по лингвистика от Vrije Universiteit в Брюксел) пише: “През 2010 г. Конституционният съд постанови, че кастилският език ще е задължителен в Каталуния, но не и самият каталунски. И на базата на това решение, две години по-късно испанският министър на образованието подпали Каталуния, когато се похвали, че неговата цел е да се “испанизират” (españolizar) каталунските ученици. Той представи законопроект, който не само посегна на каталунската юрисдикция, но позволи каталунските деца да бъдат обучавани едноезично на кастилски – позиция, която беше възприета като колониална и напълно неприемлива от повечето каталунци.”

Жузеп Мария Ганиет, компютърен инженер от Барселонския автономен университет, специализирал Изкуствен интелект, твърди, че “испанската държава, съзнавайки силното чувство за идентичност, което езикът поражда у хората, винаги е гледала на некастилските езици и култури като на историческа аномалия, вместо да ги приеме като общо културно наследство, което следва да бъде запазено и защитено.”

В заключение питам събеседниците си, дали считат, че учебниците провокират анти-европейски нагласи сред учениците или внушават, че Европа е провален проект?

Валентина споделя: “Определено не вярвам в това, тук хората са с точно противното мнение. Макар че след последните събития и позицията си относно 1 октомври, смятам, че ЕС загуби много почитатели, както и част от желанието за членство на Република Каталуния в ЕС.”

Румен допълва: “Според мен каталунците са абсолютно проевропейски настроени и това е една от причините сепаратизмът да не е толкова разпространен, защото ЕС е по-важен за каталунците от независимостта им. Твърдя това въз основа на многобройни разговори и с про-, и с антинастроените към отцепването. Историята на Испания, както и на България, има много гледни точки, така че дали е преподавана манипулативно е страшно трудно да се установи обективно, вероятно има такива елементи, но не вярвам спорните моменти да са много.”

Роса обобщава: “Убедена съм, че образованието в Каталуния защитава демокрацията, свободата и мира, и разказва за Европа на многообразието и плурализма и в никакъв случай за Европа като за провален проект.” Питам я накрая и за гледната ѝ точка за политическата криза между централното и автономното правителство и тя споделя: “Каталунското правителство действа съгласно демократичния мандат, който получи след изборите през септември 2015 г. и действията им бяха отговорни. Има неща, които бих искала да бяха направили по-добре, но и Мадрид не остана по-назад, особено провокирайки ситуации, които можеха да бъдат избегнати. Аз твърдо вярвам, че независимостта ще се случи. Ще отнеме повече или по-малко усилия, но ще се случи. Когато едно гражданско общество с постоянство и мир направи крачка към по-добро общество за себе си и децата си… няма връщане назад. Достатъчно е да си спомним, че всичките многолюдни демонстрации бяха като празненства, по лицата на хората грееха усмивки, завладяни от мечтата за по-добър проект. Това не може да бъде спряно. Гневът и конфронтацията, или отрицанието в името на самото отрицание, не могат да спрат това.”

В този материал са използвани извадки от есета, включени в книгата “Какво става с Каталуния?”, преведена и издадена на български език от Сдружение “Диалози” като свободна за разпространение електронна книга. Снимките са от учебници за IV, V и VI клас и опровергават твърденията, че всички учебни материали са само на каталунски език, избягват споменаването на Испания и Европейския съюз, а децата не учат кой е Сервантес и Дон Кихот. Направени са от Валентина Григорова. Благодаря за съдействието на Юлияна Кръстева при подготвянето на този материал.

Бебето с мръсната вода

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/baby-with-the-bathwater/

Бебето с мръсната вода

След последните ми публикации за Каталуния се озовах в ролята на страна, или поне на адвокат на едната страна, което само донякъде се доближава до действителността. Симпатизирам на каталунците, така е, но то е защото следя проблема им отдавна и бих симпатизирал на всяка група хора, които имат проблем, който държавата, в която живеят се прави, че не забелязва, и отказва да обсъжда.

И преди ескалацията на напрежението, и сега твърдя едно нещо, което остава встрани, а иначе е важно – има само едно решение на такива проблеми и то е дипломацията. Навременната дипломация може да предотврати много. Закъснялата може само да закърпи положението. А в същината на дипломацията не е някаква страшна тайна наука – просто нагласата за общуване и разбиране. Извън контекста на Каталуния имаме по-голям проблем и той е, че превантивната и навременната дипломация се прави от лидери, а закъснялата от followers.

Допуснат е да бъде неглижиран проблем, който тлее от години, докато хората, засегнати от него, са принудени да го ескалират, а отсрещната страна да отговори с насилие. Това е провал! Провал не просто в политическия диалог между Барселона и Мадрид, а институционален провал в европейски мащаб. Заради политическите „приятелства“ и личния си комфорт, европейският естаблишмънт си докарва нова криза и рискува нестабилност с неясен хоризонт и непредвидими последици. Което е най-малкото безотговорно!

В последните дни разбрах, че съм станал анархист, футболен фен (нищо че дори не гледам футбол), комунист, хибридчик, рушител на европейската стабилност и какво ли не, само защото разказах и защитих другата гледна точка…. Пичове, ако наистина си мислите, че с две публикации в блога си, които бяха препубликувани на няколко места, мога да разклатя устоите на ЕС, нали съзнавате, че по-големият проблем навярно не е у мен, а някъде там, където се клати.

Наистина ли позицията на другата страна не заслужава да получи публичност и нужния респект, дами и господа демократи? Наистина ли страхът от лечението на раната на единия ни крак ще ни кара да стискаме зъби и да се правим, че няма рана, докато тя гангреняса и ни отрежат крака, или ще чакаме да пропълзи по цялото тяло?

Наистина ли си мислите, че крепим устоите на ЕС, като се правим, че не виждаме пукнатините и спестяваме критиките и тревогите си? Вместо да търсим и да се оглеждаме за нови и свежи идеи (и от ляво, и от дясно!) или поне да обмислим тези, които са на масата и имат рационална база – като появата на някаква общоевропейска изпълнителна власт, но и някаква форма на „децентрализация“ или „федерализация“ на териториите с адекватна автономност и самоуправление. Крепенето на текущия изхабен и безидеен предимно административен политически елит на Европа, от страх да не счупим нещо крехко, не е креативно. Трябва да се случи нещо в ЕС, след което да не трябва да изтръпваме непрекъснато, че всеки конфликт може да означава краят му. Нужна ни е Европа, която действа, преди да е станала беля, а не такава, която бездейства дори когато кръвта е обляла новините. Нужна ни е Европа не като виртуална абстракция, а като реалност, от която сме част и нещо зависи от нас.

Днес Европа задълбочава кризата като ЕК не осъжда насилието, потвърждава доверието си към Рахой като лидер, който можел да разреши проблема, и който проблем продължава да разглежда като вътрешен за Испания. Той обаче е вътрешен и за Европа – това не е нито Крим, нито Кюрдистан, дори не е Ердоган. Политически и юридически тази безхарактерна позиция може и да е безболезнен и легитимен ход, но обикновеният европеец (не само в Каталуния) вижда как Европа продължава с позата на щрауса, с широко затворените очи и се чувства предаден и излъган в надеждите си. Ако Европа не реагира сега, как очакваме, че ще реагира утре? Кое изобщо кара Европа да реагира, това, което си мислим, че виждаме всички, или взаимоотношения и политика под повърхността? В такива моменти Европа олеква, и това е, което много трябва да ни тревожи.

Вчера с приятели обсъждахме колко безчувствени сме станали към човешкото. Преценяваме политическа тежест, обществен резонас, исторически проекции, възможни конспиративни теории, а сме тотално имунизирани срещу човечността. Пребиват мирни хора – ми к’во, то е законно, референдумът не е, що няма и БТР-и. Ама искали да гласуват – ми те всички, ако поискат…

Изхвърлихме бебето с мръсната вода, отбеляза една приятелка. Губим битката за човечността, за равнопоставеността ни, за мястото на жената в обществото, за човешките ни права, заобиколихме се с черно-бели клишета, че всяко ляво е комунизъм, всичко зелено е ляво, само дясното е демократично, но ако не е, тогава е фашизъм, зад всяко нещо стои или сянката на Сорос, или мрежата на Путин, завърна се безмозъчният патриархат, в който правото е на най-стария или силния с ножа и хляба, щото така е било и трябва да бъде… загробили сме погледа в пъпа си, защото те, политиците, толкова могат, дай да се радваме на тези, че иначе кой знае какво ни чака…

В рамките на една друга Европа нямаше да има проблем, ако няколко милиона души, до вчера броени за испанци, от утре ще се водят каталунци, или джедаи, ако поискат, щом остават в общия пазар и в наднационално обединение със същите релации и отношения с останалите. Но проблемът с Каталуния вече не е проблем на Испания, а на Европа. Пазарите не реагираха тревожно до последно, въпреки всички приказки за отделяне, но вчера полицейските палки удариха и еврото.

А поставяте ли се на мястото на тези каталунци, които не искат отделяне от Испания? Замислихте ли се, че бяха вкарани в ситуация, в която, ако не отидат да гласуват, ще надделеят индепендистите, особено след напрежението в последните дни. А ако отидат, ще бъдат пребити наравно с останалите от жандарите на същата държава, към която искат да принадлежат! Това ли е осигуряване на законност и правов ред? Няма оправдание (и бъдеще) за никое правителство, насъскало полицията срещу гражданите си! И няма място за такова в Европа!

No olvidaremos. Nunca, jamás. pic.twitter.com/gdYM5611mV

— PabloMM (@PabloMM) October 1, 2017

Това не се забравя! Това не е моята Европа! Това са си казали много хора по света вчера – и това е друг проблем, който не можем да си позволим да не видим.

Иначе, наистина ли считате, че всички законни неща са непременно правилни и силовото налагане на законност е демокрация? Не е – болшевизъм е. Демокрация има, когато мнозинството решава, но взема предвид мнението на малцинството, а не го пренебрегва. Законите отдавна не се изсичат на каменни плочи, нито са някакви икони. Те следват развитието на обществото. Създали сме си ги сами, за да пазят правата ни, а не обратното. Законът спира да има значение, ако се отдалечи толкова от смисъла и полезността си, че хората започнат да живеят с усещане за накърнено чувство за справедливост. Тогава никаква сила и армии не могат да го спасят. А дипломацията е закъсняла!

Бебето с мръсната вода

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/baby-with-the-bathwater/

Бебето с мръсната вода

След последните ми публикации за Каталуния се озовах в ролята на страна, или поне на адвокат на едната страна, което само донякъде се доближава до действителността. Симпатизирам на каталунците, така е, но то е защото следя проблема им отдавна и бих симпатизирал на всяка група хора, които имат проблем, който държавата, в която живеят се прави, че не забелязва, и отказва да обсъжда.

И преди ескалацията на напрежението, и сега твърдя едно нещо, което остава встрани, а иначе е важно – има само едно решение на такива проблеми и то е дипломацията. Навременната дипломация може да предотврати много. Закъснялата може само да закърпи положението. А в същината на дипломацията не е някаква страшна тайна наука – просто нагласата за общуване и разбиране. Извън контекста на Каталуния имаме по-голям проблем и той е, че превантивната и навременната дипломация се прави от лидери, а закъснялата от followers.

Допуснат е да бъде неглижиран проблем, който тлее от години, докато хората, засегнати от него, са принудени да го ескалират, а отсрещната страна да отговори с насилие. Това е провал! Провал не просто в политическия диалог между Барселона и Мадрид, а институционален провал в европейски мащаб. Заради политическите „приятелства“ и личния си комфорт, европейският естаблишмънт си докарва нова криза и рискува нестабилност с неясен хоризонт и непредвидими последици. Което е най-малкото безотговорно!

В последните дни разбрах, че съм станал анархист, футболен фен (нищо че дори не гледам футбол), комунист, хибридчик, рушител на европейската стабилност и какво ли не, само защото разказах и защитих другата гледна точка…. Пичове, ако наистина си мислите, че с две публикации в блога си, които бяха препубликувани на няколко места, мога да разклатя устоите на ЕС, нали съзнавате, че по-големият проблем навярно не е у мен, а някъде там, където се клати.

Наистина ли позицията на другата страна не заслужава да получи публичност и нужния респект, дами и господа демократи? Наистина ли страхът от лечението на раната на единия ни крак ще ни кара да стискаме зъби и да се правим, че няма рана, докато тя гангреняса и ни отрежат крака, или ще чакаме да пропълзи по цялото тяло?

Наистина ли си мислите, че крепим устоите на ЕС, като се правим, че не виждаме пукнатините и спестяваме критиките и тревогите си? Вместо да търсим и да се оглеждаме за нови и свежи идеи (и от ляво, и от дясно!) или поне да обмислим тези, които са на масата и имат рационална база – като появата на някаква общоевропейска изпълнителна власт, но и някаква форма на „децентрализация“ или „федерализация“ на териториите с адекватна автономност и самоуправление. Крепенето на текущия изхабен и безидеен предимно административен политически елит на Европа, от страх да не счупим нещо крехко, не е креативно. Трябва да се случи нещо в ЕС, след което да не трябва да изтръпваме непрекъснато, че всеки конфликт може да означава краят му. Нужна ни е Европа, която действа, преди да е станала беля, а не такава, която бездейства дори когато кръвта е обляла новините. Нужна ни е Европа не като виртуална абстракция, а като реалност, от която сме част и нещо зависи от нас.

Днес Европа задълбочава кризата като ЕК не осъжда насилието, потвърждава доверието си към Рахой като лидер, който можел да разреши проблема, и който проблем продължава да разглежда като вътрешен за Испания. Той обаче е вътрешен и за Европа – това не е нито Крим, нито Кюрдистан, дори не е Ердоган. Политически и юридически тази безхарактерна позиция може и да е безболезнен и легитимен ход, но обикновеният европеец (не само в Каталуния) вижда как Европа продължава с позата на щрауса, с широко затворените очи и се чувства предаден и излъган в надеждите си. Ако Европа не реагира сега, как очакваме, че ще реагира утре? Кое изобщо кара Европа да реагира, това, което си мислим, че виждаме всички, или взаимоотношения и политика под повърхността? В такива моменти Европа олеква, и това е, което много трябва да ни тревожи.

Вчера с приятели обсъждахме колко безчувствени сме станали към човешкото. Преценяваме политическа тежест, обществен резонас, исторически проекции, възможни конспиративни теории, а сме тотално имунизирани срещу човечността. Пребиват мирни хора – ми к’во, то е законно, референдумът не е, що няма и БТР-и. Ама искали да гласуват – ми те всички, ако поискат…

Изхвърлихме бебето с мръсната вода, отбеляза една приятелка. Губим битката за човечността, за равнопоставеността ни, за мястото на жената в обществото, за човешките ни права, заобиколихме се с черно-бели клишета, че всяко ляво е комунизъм, всичко зелено е ляво, само дясното е демократично, но ако не е, тогава е фашизъм, зад всяко нещо стои или сянката на Сорос, или мрежата на Путин, завърна се безмозъчният патриархат, в който правото е на най-стария или силния с ножа и хляба, щото така е било и трябва да бъде… загробили сме погледа в пъпа си, защото те, политиците, толкова могат, дай да се радваме на тези, че иначе кой знае какво ни чака…

В рамките на една друга Европа нямаше да има проблем, ако няколко милиона души, до вчера броени за испанци, от утре ще се водят каталунци, или джедаи, ако поискат, щом остават в общия пазар и в наднационално обединение със същите релации и отношения с останалите. Но проблемът с Каталуния вече не е проблем на Испания, а на Европа. Пазарите не реагираха тревожно до последно, въпреки всички приказки за отделяне, но вчера полицейските палки удариха и еврото.

А поставяте ли се на мястото на тези каталунци, които не искат отделяне от Испания? Замислихте ли се, че бяха вкарани в ситуация, в която, ако не отидат да гласуват, ще надделеят индепендистите, особено след напрежението в последните дни. А ако отидат, ще бъдат пребити наравно с останалите от жандарите на същата държава, към която искат да принадлежат! Това ли е осигуряване на законност и правов ред? Няма оправдание (и бъдеще) за никое правителство, насъскало полицията срещу гражданите си! И няма място за такова в Европа!

No olvidaremos. Nunca, jamás. pic.twitter.com/gdYM5611mV

— PabloMM (@PabloMM) October 1, 2017

Това не се забравя! Това не е моята Европа! Това са си казали много хора по света вчера – и това е друг проблем, който не можем да си позволим да не видим.

Иначе, наистина ли считате, че всички законни неща са непременно правилни и силовото налагане на законност е демокрация? Не е – болшевизъм е. Демокрация има, когато мнозинството решава, но взема предвид мнението на малцинството, а не го пренебрегва. Законите отдавна не се изсичат на каменни плочи, нито са някакви икони. Те следват развитието на обществото. Създали сме си ги сами, за да пазят правата ни, а не обратното. Законът спира да има значение, ако се отдалечи толкова от смисъла и полезността си, че хората започнат да живеят с усещане за накърнено чувство за справедливост. Тогава никаква сила и армии не могат да го спасят. А дипломацията е закъсняла!

Бебето с мръсната вода

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/baby-with-the-bathwater/

След последните ми публикации за Каталуния се озовах в ролята на страна, или поне на адвокат на едната страна, което само донякъде се доближава до действителността. Симпатизирам на каталунците, така е, но то е защото следя проблема им отдавна и бих симпатизирал на всяка група хора, които имат проблем, който държавата, в която живеят се прави, че не забелязва, и отказва да обсъжда.

И преди ескалацията на напрежението, и сега твърдя едно нещо, което остава встрани, а иначе е важно – има само едно решение на такива проблеми и то е дипломацията. Навременната дипломация може да предотврати много. Закъснялата може само да закърпи положението. А в същината на дипломацията не е някаква страшна тайна наука – просто нагласата за общуване и разбиране. Извън контекста на Каталуния имаме по-голям проблем и той е, че превантивната и навременната дипломация се прави от лидери, а закъснялата от followers.

Допуснат е да бъде неглижиран проблем, който тлее от години, докато хората, засегнати от него, са принудени да го ескалират, а отсрещната страна да отговори с насилие. Това е провал! Провал не просто в политическия диалог между Барселона и Мадрид, а институционален провал в европейски мащаб. Заради политическите „приятелства“ и личния си комфорт, европейският естаблишмънт си докарва нова криза и рискува нестабилност с неясен хоризонт и непредвидими последици. Което е най-малкото безотговорно!

В последните дни разбрах, че съм станал анархист, футболен фен (нищо че дори не гледам футбол), комунист, хибридчик, рушител на европейската стабилност и какво ли не, само защото разказах и защитих другата гледна точка…. Пичове, ако наистина си мислите, че с две публикации в блога си, които бяха препубликувани на няколко места, мога да разклатя устоите на ЕС, нали съзнавате, че по-големият проблем навярно не е у мен, а някъде там, където се клати.

Наистина ли позицията на другата страна не заслужава да получи публичност и нужния респект, дами и господа демократи? Наистина ли страхът от лечението на раната на единия ни крак ще ни кара да стискаме зъби и да се правим, че няма рана, докато тя гангреняса и ни отрежат крака, или ще чакаме да пропълзи по цялото тяло?

Наистина ли си мислите, че крепим устоите на ЕС, като се правим, че не виждаме пукнатините и спестяваме критиките и тревогите си? Вместо да търсим и да се оглеждаме за нови и свежи идеи (и от ляво, и от дясно!) или поне да обмислим тези, които са на масата и имат рационална база – като появата на някаква общоевропейска изпълнителна власт, но и някаква форма на „децентрализация“ или „федерализация“ на териториите с адекватна автономност и самоуправление. Крепенето на текущия изхабен и безидеен предимно административен политически елит на Европа, от страх да не счупим нещо крехко, не е креативно. Трябва да се случи нещо в ЕС, след което да не трябва да изтръпваме непрекъснато, че всеки конфликт може да означава краят му. Нужна ни е Европа, която действа, преди да е станала беля, а не такава, която бездейства дори когато кръвта е обляла новините. Нужна ни е Европа не като виртуална абстракция, а като реалност, от която сме част и нещо зависи от нас.

Днес Европа задълбочава кризата като ЕК не осъжда насилието, потвърждава доверието си към Рахой като лидер, който можел да разреши проблема, и който проблем продължава да разглежда като вътрешен за Испания. Той обаче е вътрешен и за Европа – това не е нито Крим, нито Кюрдистан, дори не е Ердоган. Политически и юридически това може да е безболезнен и легитимен ход, но обикновеният европеец (не само в Каталуния) вижда как Европа продължава с позата на щрауса, с широко затворените очи и се чувства предаден и излъган в надеждите си. Ако Европа не реагира сега, как очакваме, че ще реагира утре? Кое изобщо кара Европа да реагира, това, което си мислим, че виждаме всички, или взаимоотношения и политика под повърхността? В такива моменти Европа олеква, и това е, което много трябва да ни тревожи.

Вчера с приятели обсъждахме колко безчувствени сме станали към човешкото. Преценяваме политическа тежест, обществен резонас, исторически проекции, възможни конспиративни теории, а сме тотално имунизирани срещу човечността. Пребиват мирни хора – ми к’во, то е законно, референдумът не е, що няма и БТР-и. Ама искали да гласуват – ми те всички, ако поискат…

Изхвърлихме бебето с мръсната вода, отбеляза една позната. Губим битката за човечността, за равнопоставеността ни, за мястото на жената в обществото, за човешките ни права, заобиколихме се с черно-бели клишета, че всяко ляво е комунизъм, всичко зелено е ляво, само дясното е демократично, но ако не е, тогава е фашизъм, зад всяко нещо стои или сянката на Сорос, или мрежата на Путин, завърна се безмозъчният патриархат, в който правото е на най-стария или силния с ножа и хляба, щото така е било и трябва да бъде… загробили сме погледа в пъпа си, защото те, политиците, толкова могат, дай да се радваме на тези, че иначе кой знае какво ни чака…

В рамките на една друга Европа нямаше да има проблем, ако няколко милиона души, до вчера броени за испанци, от утре ще се водят каталунци, или джедаи, ако поискат, щом остават в общия пазар и в наднационално обединение със същите релации и отношения с останалите. Но проблемът с Каталуния вече не е проблем на Испания, а на Европа. Пазарите не реагираха тревожно до последно, въпреки всички приказки за отделяне, но вчера полицейските палки удариха и еврото.

А поставяте ли се на мястото на тези каталунци, които не искат отделяне от Испания? Замислихте ли се, че бяха вкарани в ситуация, в която, ако не отидат да гласуват, ще надделеят индепендистите, особено след напрежението в последните дни. А ако отидат, ще бъдат пребити наравно с останалите от жандарите на същата държава, към която искат да принадлежат! Това ли е осигуряване на законност и правов ред? Няма оправдание (и бъдеще) за никое правителство, насъскало полицията срещу гражданите си! И няма място за такова в Европа!

Това не се забравя! Това не е моята Европа! Това са си казали много хора по света вчера – и това е друг проблем, който не можем да си позволим да не видим.

Иначе, наистина ли считате, че всички законни неща са непременно правилни и силовото налагане на законност е демокрация? Не е – болшевизъм е. Демокрация има, когато мнозинството решава, но взема предвид мнението на малцинството, а не го пренебрегва. Законите отдавна не се изсичат на каменни плочи, нито са някакви икони. Те следват развитието на обществото. Създали сме си ги сами, за да пазят правата ни, а не обратното. Законът спира да има значение, ако се отдалечи толкова от смисъла и полезността си, че хората започнат да живеят с усещане за накърнено чувство за справедливост. Тогава никаква сила и армии не могат да го спасят. А дипломацията е закъсняла!

Какво искат каталунците? (Част 2)

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/what-catalans-want-2/

Какво искат каталунците? (Част 2)

След 1939 г. Испания потъва в мрачния период на диктатурата на Франко. Каталуния отново е наказана да не говори своя език под смъртна заплаха. Докато живях в Барселона, лично се запознах със съвсем млади каталунци, загубили дядо или баба заради това. Рани, твърде скорошни, за да бъдат забравени или простени. Още по-малко, че прошка не е поискана.

Първите години след войната са кошмарно тежки за цяла Испания. Едва в края на 50-те и началото на 60-те започва икономическо и културно възстановяване на Каталуния. Езикът все още е забранен в медиите, но бива позволен в театрите, иначе въпреки забраната книгопечатането на литература на каталунски, макар и силно затруднено, не е прекъсвало. Както вероятно вече сте разбрали от първата част каталунците са смели и много упорити хора.

Каталунският език

Един от митовете за каталунския език е, че той е диалект на кастилския (испанския), което обаче изобщо не е вярно. Езикът има само някои прилики с кастилския, както има с френския и италианския, което е нормално, доколкото са в една езикова група и с близка география. Думите, значението и произношението са в огромна степен различни. Глаголите са различни и с различни корени, макар да има сходни. Има и капани – такива глаголи, които се изписват еднакво, но в различните езици имат напълно друго значение (напр. acostar на кастилски е лягам, докато на каталунски е да донеса нещо по-близо). Ако искам да кажа простичкото как се казвам – на кастилски ще е Me llamo Yovko или Mi nombre es Yovko, а на каталунски Em dic Yovko (произнася се ам дик Йовко) или ако спазим горния конструкт El meu nom és Yovko (обърнете внимание на членуването). Кастилският е еволюирал и се е опростил значително в доста отношения заради по-масовата му употреба, докато каталунският е останал по-близо до древността и корените, носи по-сложна граматика.

Живо доказателство, че каталунският е различен език, е, че говорещите кастилски не могат да говорят каталунски. Разбират по смисъл думите, които са сходни, но дотам. По същия начин испанците и италианците се разбират в прилична степен дори и всеки да говори на своя език – това не означава, че единият език е диалект на другия, нали?

В моят курс по каталунски със съпругата ми бяхме единствените, на които кастилският не им е майчин език или поне не основен. Нещо повече – нашият кастилски беше ужасно базов. И макар да учехме нов език (каталунски), чрез друг език, който не владеем добре (кастилския), ние завършихме сред отличниците, докато на доста курсисти с роден кастилски им беше трудно да достигнат дори средни резултати. Иначе казано познанията по кастилски не носеха някакво предимство.

Сега тук по-веселото е, че самият каталунски има поне три диалекта, без да броим валенсианския, който си е всъщност каталунски с някои дребни разлики. Но пък тук ще вземем да вбесим валенсианците, затова млъквам!

Така или иначе темата за езика е чувствителна за каталунците – те си го обичат много, изстрадали са възможността да го говорят и имат всички основания да го пазят като репер на своята културна идентичност. Това е тяхно право, достойно за уважение от всички ни!

Управлението на автономията

По време на своето управление Франко всъщност не възстановява монархията, едва малко преди да умре кротко в леглото си през 1975 г. е посочил наследника си – поредният Бурбон, внук на последния крал и дочакал да седне на престола на Кралство Испания под крилото на Франко – Хуан-Карлос.

Каталунци-конституционалисти оказват сериозна юридическа помощ при съставянето на днешната Испанска конституция от 1978 г., с която Каталуния възстановява своята политическа и културна автономия. Година по-късно, през 1979 г., е приет и Статутът на автономията (основният закон на областта).

Според този основен закон Каталуния е автономна област със самостоятелно политическо и юридическо самоуправление. Парламентът се избира през 4 години и излъчва президент (който е и министър-председател) и правителство.

Каталуния има собствена военизирана полиция (жандармерия) – Mossos d’Esquadra, която е под командването на каталунското правителство и не е подчинена на националните Guardia Civil (жандармерия) и Policía Nacional (полиция). Единствено ако бъде суспендирана автономията, Испания може да подчини Mossos-ите на националните сили за сигурност (чл.155 от Конституцията). Затова, когато ви разиграват сценки от селски вечеринки, че някакъв си прокурор, бил той и главен или гневен, се бил разпоредил каталунската полиция да се подчини на Guardia Civil, им кажете, както направиха каталунците – да си гледат работата – защото това не може да се случи с прокурорско разпореждане. Испанските закони бива да важат и за Испания, нали?

Националните сили за сигурност в Каталуния имат правомощия единствено да охраняват пристанища, летища, крайбрежие, национални граници, митници и да се грижат за имиграционния контрол и антитерористични операции.

Народната партия и Мариано Рахой

През 2006 г. е одобрен новият Статут на Каталуния чрез референдум, както е по правилата. Гласуван е също и с мнозинство от каталунския и от испанския парламент. Промените обаче са обжалвани пред Конституционния съд от кръгове около дясно-консервативната Народна партия (Partido Popular), която от 2004 г. се ръководи от Мариано Рахой, а от 2011 г. досега управлява Испания. През 2015 г. те всъщност загубиха изборите, но понеже не се сформира правителство, останаха на власт до следващите предсрочни избори през 2016 г., след които управляват чрез правителство на малцинството, тъй като социалистите от PSOE тихо съдействаха, отказвайки се да участват в гласуването, което позволи Pахой да прокара кабинета си през парламента с обикновено мнозинство. Реално подкрепата на изборите за Народната партия бе едва 33% (от 70% гласували) – иначе казано се ползва с доверието на едва 23% от имащите право на глас в Испания.

Partido Popular е консервативна християндемократическа партия, член на ЕНП (Европейската народна партия). Под ръководството на Рахой партията все повече залита към патриотични и националистически тези, толерира фашизоидни изцепки, а политическата му стратегия е основана на две базови теми – едната да противостои на административната и политическа еволюция на Каталуния (вкл. оспорвайки дефакто одобрения ѝ статут), а другата – да се противи на политическите договорки с баските. Чудно, нали?

Partido Popular и Рахой не са в състояние да генерират никакво модерно и ново политическо послание. Единственото им спасение е да концентрират влияние чрез десен популизъм и радикализиране на патриотични тези, защото на тази плоскост могат да пързалят гласоподавателите си, които са предимно сред по-възрастните, консервативните, религиозните и по-заможните испанци. В същия момент профилът на техните гласоподаватели е най-слаб откъм образование.

Добавете към това и бележката, че в сърцата на някои испанци симпатиите към Франко все още никак не са угаснали. И те гравитират доста около Partido Popular. Нещо като любовта към Тодор Живков у нас…

Partido Popular е затънала в корупционни скандали – точно утихне един и се случва следващ – черни партийни каси и странни парични потоци във всякакви посоки, очевидно за търговия с влияние, все излизат на яве, изгаря по някой бушон, но Мариано Рахой се крепи над водата. Интересен факт е, че цели петима последователни ковчежници на партията му са съдени, разследвани, обвинени или отстранени. И Европа, и ЕНП си мълчат и стискат широко затворени очи, щото нали, в името на стабилността, че иначе ако дойде Подемос на власт…

Всъщност, испанската политика в последните години се изразява горе-долу в това Partido Popular и PSOE да си подават топката. Това ще ви обясни защо испанците са склонни да търсят изход в Подемос и други нови партии, опитвайки се да избягат от пинг-понга между двете основни големи партии, потънали в корупционни скандали и безгранични сфери на задкулисно влияние.

Най-близкото приближение на Partido Popular у нас е ГЕРБ (те са и членове на ЕНП неслучайно), а на PSOE е БСП. И сега си представете ту да ви управлява ГЕРБ, ту БСП… познато ли ви е усещането? А присви ли ви стомахчето? Ами така и трябва! И испанците ги присвива от доста време насам!

Но да се върнем в Каталуния…

Възпалението на раната

През 2010 г. Конституционният съд, сезиран от хора на Partido Popular, отмени част от текстовете в Статута. Важно е да уточним, че в състава на този съд преобладават членове, които дължат постовете си на Partido Popular. В момента през 2017 г. това е още по-вярно. Конституционният съд на Испания, включително самият му Председател, е тежко зависим от партията на премиера Мариано Рахой! И да не си помислите сега, че искам да внушавам нещо – съвсем си е законно всичко. Това са едни почтени и достолепни хорица, в които нямаме никакво право да се усъмним. Поглеждате към нашия Конституционен съд или ВСС и… чувствате хармонията, нали? Хайде, опитайте се да прокарате нещо смислено през тях, да ви видя…

Та нищо че каталунските и испанските парламенти одобряват промените в Статута с нужното мнозинство, нищо че цяла Каталуния се е произнесла и е одобрила промените чрез законен Референдум. Излизат една шепа съдии и отменят 14 члена като противоконституционни и дават ограничителни тълкувания на други 27. Така е… това им е работата. А въпросните текстове са свързани предимно с автономната правосъдна система на Каталуния, някои важни детайли в преразпределянето на финансирането, статутът на каталунския език и определянето на Каталуния като нация.

След всичко това през 2010 г. каталунците истински се ядосаха! По улиците на Барселона излязоха между милион и милион и половина души. Сформира се гражданска организация, която се нарече ANC – Assemblea Nacional Catalana (Национално събрание на Каталуния), която си постави за цел да постигне независимост. А всяка година на 11 септември – националният празник на Каталуния – оттогава насам се организират масови демонстрации за независимост.

Още масло в огъня

Уточнихме вече, че драмата с каталунския език е чувствителна тема, след всички забранявания и преследвания и загинали заради езика си до съвсем скоро. Испанската конституция обаче се грижи за задължителността единствено на кастилския език (това, което сме свикнали да наричаме испански), а каталунците вписаха като задължителен и каталунския в границите на автономията си, но точно този текст бе сред отменените.

Не стига това, ами през 2012 г. министърът на образованието на Испания се изцепи, че неговата цел е “да се испанизират (“españolizar”) каталунските ученици” и вкара законопроект, който не само противоречи на каталунската юрисдикция, ами позволява каталунските деца да бъдат обучавани едноезично на испански, което от една страна е тъпо, когато детето ти може да излезе с два езика от училище, да го насилваш да излезе с един, а от друга – каталунците възприеха това като колониална политика, каквато тя недвусмислено беше.

Та испанската държава и управляващите от Partido Popular вместо да ходят на пръсти по тънкия лед на регионалната си политика, скачат шумно с кални обувки отгоре ѝ.

На 23 януари 2013 г. каталунският парламент прие Декларация за суверенитет и право на самоопределение на Каталуния, която, разбира се, беше първо суспендирана от Конституционния съд, а после отменена частта ѝ за суверенитета. След още купчина юридически пречки все пак Правителството на Каталуния организира необвързващ референдум за независимост на 9 ноември 2014 и 81% от участвалите се произнесоха в полза на независима Каталуния. Активността обаче беше ниска (37-42% според зависи кой и как брои, защото Референдумът беше необвързващ и беше дадена възможност на 16 и 17-годишни да гласуват, както и на неиспански граждани, което иначе не би било възможно). Заради организирането на това допитване тогавашният президент на Каталуния Artur Mas, вицепрезидентът Joana Ortega и образователният министър Irene Rigau бяха обвинени и осъдени около две години да не заемат обществени постове, както и на глоби – най-голямата за Мас, възлизаща на 36 500 евро. Текущо има и нови обвинения за 5,2 милиона евро заради разходване на публични средства за същото допитване. Преди това обаче Мас разпусна правителството си и свика извънредни парламентарни избори на 27 септември 2015, които бяха спечелени от коалиция от партии, които подкрепят независимостта.

Кралят

Междувременно покрай тези събития Хуан Карлос абдикира в полза на сина си, Фелипе VI – нещо, което испанската конституция също не допуска, но беше променена скоростно за по-малко от седмица, което само показа на каталунците колко невъзможна е тяхната кауза в текущия политически контекст в Мадрид.

След лавината от скандали в кралското семейство на Хуан Карлос, свързани с извънбрачна връзка на краля от която има незаконен син, харчовете на двореца, особено в кризата, ловджийските му гафове, скандалите с корупционни схеми на едната му дъщеря и прането на пари и укриването на данъци от зет му, имиджът на монархията в Испания напоследък хич не е висок. Прехвърлянето на топката към Фелипе VI изглеждаше като спасителен ход в контекста на зачестилите демонстрации, искащи референдум за република, и доколкото младият крал изглежда умерен и по-рационален, за разлика от баща си – женен е за простосмъртна съпруга (била е журналистка преди да се омъжи за него), говори свободно каталунски, освен испански. Дори се бяха появили надежди, че с перфектния си каталунски може да спечели сърцата на всички като поеме ролята на медиатор и спаси ситуацията в Каталуния, но до този момент не се забелязва такова негово желание и едва ли някой още мисли, че това е възможно, доколкото той вече избра обичайната позиция на кралска надменност към проблемите на простосмъртните.

Подготовката на процеса за независимост

Предсрочните избори от 2015 г. имаха допълнителна цел. Основните партии, подкрепящи независимостта, участваха и спечелиха с обща гражданска (непартийна) листа, към която впоследствие се присъедини и една по-малка партия. Така управляващата коалиция в Каталуния има мнозинство в локалния парламент, с което прокара няколко закона от ключово значение за евентуална бъдеща независима република – например за Каталунска данъчна администрация, за въпросния референдум и т.н.

Реално юристите от двете страни спорят каква част от това законодателство е ОК, но предвид сложността на юрисдикциите на автономните области в Испания отговорът не е еднозначен. Тук за Рахой работи простичката теза – абе, не може локалното законодателство да има превес над националното и тези закони са “незаконни” – но всъщност не е така, зависи от много неща. Каталуния не е област Стара Загора, а автономия със собствен основен закон и локално законодателство. То не може да противоречи на националното, но може да бъде много различно от него в много посоки. И не подценявайте юридическата култура и опит на каталунците, моля – обърнете се назад и вижте натрупванията им…

Всъщност популярна теза, която испанските медии и Народната партия на Рахой непрекъснато повтарят, е, че всичко, което се случва в Каталуния, е “незаконно”. Това е непрецизно и популистко обобщение. Доказателство е, че дори приятелски настроеният към Рахой и партията му Конституционен съд на Испания не твърди такова нещо. Няма твърдение, че референдумът е незаконен или противоконституционен, а е само суспендиран от Конституционния съд, докато той прегледа законосъобразността му и се произнесе.

Не четете само El País – това е все едно да се информирате само от “24 часа”, като с това изречение правя лек и незаслужен комплимент на последните.

Вярно, редно е да признаем, че и каталунците използват всички процедурни хватки в своя полза. Законите бяха гласувани в последния момент, за да оставят в цайтнот тромавия Конституционен съд. Но реално това не е нарушение. Войната на нерви се води с всички средства и от двете страни. Особено когато няма желание за диалог.

Данъците

Популярна теза е, че каталунците искат повече пари за себе си и това е проява на егоизъм от тяхна страна. От друга те са богат, индустриален район, който осигурява солидна част за националната икономика – 20% от БВП на Испания и 25% от износа, а е само един от седемнайсетте района. Богатите райони подкрепят бедните региони при преразпределение на данъците, но проблемът е в математиката и кой как пресмята.

Според каталунските икономисти фискалният дефицит на региона надвишава 8% от БВП, което според всички международни стандарти е твърде голяма стойност и спъва развитието на икономиката. Те спорят, че реално стойността е по-голяма, защото има разминаване между разпределения дял (на хартия) за Каталуния от националните финанси, които се връщат най-вече под формата на инфраструктура, и това, което реално Каталуния получава.

Испанската държава не е съгласна. И това е нещо, което се решава на масата на преговорите, с експертни оценки и експертни спорове. Народната партия и Мариано Рахой обаче с години отказват да дискутират каталунските теми – така това се превърна в ключов аргумент на индепендистите.

И не е случайно, че прогресивните испанци твърдят, че основният двигател на процеса на независимост на Каталуния е правителството в Мадрид.

Политически диалог ли?

И за среднограмотен човек е ясно, че ако беше проведен някакъв политически диалог, всичко можеше да се размине. Но двете страни си говорят през медиите и с декларации. Испания пропиля 7 пълни години, през които можеше да потуши напрежението. Пропиля ги генерално и пълноценно, отказвайки всяко предложение за диалог. Лично Рахой се грижеше да аргументира всеки отказ.

В пространно интервю в края на август президентът на Каталуния потвърди, че дори и в последния момент, ако испанската държава се реши на диалог, той ще откликне.

Уви, Мариано Рахой е от друга планета и думите “преговори” и “политически диалог” очевидно са му чужди. Всъщност това отговаря напълно на неговия сценарий – конфронтация и радикализация. Рискува да счупи миноритарното си управление, но това е единствената стратегия, която празната му откъм идеи глава може да роди.

На 15 септември 2017 г. отново Президентът на Каталуния, Вицепрезидентът, Председателката на Каталунския парламент и кметът на Барселона заедно изпратиха писмо до Рахой и краля с предложение за диалог.

Същият ден Рахой каза само, че неговото правителство ще направи всичко възможно да осуети референдума, неговият говорител пък, че в Мадрид не са получили писмото, но така в последния момент можели да го тълкуват само като заплаха, а кралят… той, както обикновено, запази царствено мълчание.

Всичко това не е от вчера

Друга весела теза е, че каталунците едва ли не вчера им е хрумнала идеята за независимост. По повода ще остава само тази картинка – отляво е вестник Guardian от края на 1918 година, а отдясно статия в същия вестник отпреди няколко дни. Сами открийте разликите 🙂

Какво искат каталунците? (Част 2)

Републиката

Нещо, което някак остава под килима, но е редно да отчетем, е фактът, че каталунците в мнозинството си са прорепубликански настроени. Това обяснява антипатията на краля и монархистите към тях, но всеки обсъждан дотук референдум не поставя под никакво съмнение, че евентуалната независима Каталуния ще бъде република.

В Испания също се чуват гласове за референдум за ново държавно устройство и това кара определени консервативни и влиятелни кръгове да потръпват при мисълта това да се случи.

Демократичността на испанската конституция

Каталунците често критикуват демократичността на испанската конституция по принцип, макар двама от бащите ѝ да са каталунци. Истината е, че имат основания. Четирима от седмината “бащи” на испанската конституция са били част от фашисткия апарат, включително един от тях е Министърът на пропагандата на Франко. Представете си дали е възможно съвременната германска конституция да е писана от Гьобелс?

Армията е оказала силно влияние в процеса на създаване на конституцията, за да опази своя интерес, и макар одобрена на референдум с 88%, съмненията, че зад този резултат стои пряката или косвена заплаха на бившите военни на Франко, са напълно основателни.

Обобщение

Всъщност, макар и тлеещ отдавна, проблемът не беше нерешим. Каталунците са сговорчиви и работливи хора, които в мнозинството си искат да бъдат оставени на мира да си вадят хляба, да правят музика, книги и изкуство и да се веселят на многобройните си фестивали. Те са адски толерантни и широкоскроени хора, с модерни възгледи за себе си, бъдещето и Европа.

Каквото и да четете в испанските медии, в мнозинството си каталунците нямат нищо против испанците. Това, което им тежи, не са съседите, а испанската държава. Те точно така наричат държавата си – испанската държава – за да акцентират на административния апарат, а не на нацията, и… за да намекнат, че не е тяхната държава…

А тя не е тяхна, защото в общия национален парламент те имат скромно присъствие, обусловено от тежестта на региона върху картата. Не биха могли да прокарат нищо през националния парламент без подкрепата на основните испански партии, които рядко изобщо обръщат внимание на регионите. Локалното им законодателство е под терора на Конституциония съд, който особено откакто Рахой и Partido Popular са на власт, действа по поръчка.

Испания отказва всякакъв диалог с каталунските представители, въпреки че те са легитимно избрани и овластени от хората. Прави го и защото се страхува, че ако изгуби Каталуния, ще последват баските, а после може би Галисия. Баските също от години чакат обещанията на Мадрид да се реализират и все повече губят търпение, но и за това няма да прочетете много в испанските, нашите или европейските медии…

Каталуния е разделена

Истината е, че въпреки всичко Каталуния е разделена. Важно е да правим разлика между това, че 70-80% от каталунците са с нагласа да гласуват на този Референдум, и това как точно ще гласуват.

Ако не се беше стигнало до тази ескалация в последните дни, реално по-малко от половината каталунци щяха да гласуват за отделяне в неделя и всичко щеше да утихне поне за някакъв период от време. Рахой обаче изпрати жандармерия и полиция в нечуван обем, арестува каталунски политици, претърси медии и печатници, конфискува бюлетини, урни и плакати, обвини предварително стотици кметове, че съдействат на организацията по референдума, заплаши да спре националната каталунска телевизия, блокира каталунски сайтове и заплаши да спре целият top level domain на Каталуния .cat, докато междувременно е насъскал прокуратурата да рови за някоя мръсна риза на текущия каталунски президент от времето, когато е бил кмет, чрез прокурорско разпореждане се опита да вземе контрола над каталунската жандармерия, което е незаконно и противоречи едновременно на испанската конституция и на каталунския статут.

Всичко това преди референдумът да се е случил и преди да е обявен за незаконен от Конституционния съд – иначе казано, дори да допуснем хипотезата, че референдумът е престъпление – то още не е се е случило, за да има виновни за него!

След всичко това никой вече не знае как ще гласуват каталунците, защото ескалацията и радикализацията и от двете страни е факт и играта на нерви вече не е безопасна.

Европа звучно мълчи, защото основните европейски партии са обречени в своите “приятелски” зависимости. Иска им се това да си остане вътрешна работа на Испания и нещата да се оправят някак от само себе си. Отдавна трябваше да бъде предложено посредничество в този спор, да бъде уговорен Рахой да отстъпи нещичко и да изглади нещата. Но ЕНП няма този кураж. А обикновените европейци за пореден път наблюдават една куха бюрокрация, която се страхува да работи, скатава се и прибира дъждобрана точно когато завали проливен дъжд (ако изобщо е имало дъждобран). Затова не се чудете, когато хората залитат насам и натам, търсейки изход – кой в популизма, кой в национализма, кой в крайнолеви и дори понякога утопични концепции.

Искат гласът им да се чува и да има значение!

Всъщност каталунците искат едно нещо – да гласуват и гласът им да има значение – и това не може и не бива да противоречи на никоя конституция! Още по-малко в Европа! Днес. Правото на свободно мнение е основно човешко право и е наднационално!

Събудете се, хора! Какви легенди са наблъскали в главите ви, ако ви е нужна причина или повод, за да признаете правото на някого да изрази позиция – особено пък когато това са няколко милиона души? Наистина ли сте затрили чувствителността си към свободата, това което сте – а сте свободни хора, когато не са ви нужни причини и правила, за да изразите волята си. Правилата са за да ви гарантират това право, а не за да ви го отнемат. Правилата идват после – първо е свободната воля!

Дали каталунците ще се отделят или не е второстепеннен въпрос. По-важният е да могат да решат това свободно! А ние, останалите, няма да сме европейци и не заслужаваме да се наричаме свободни хора, ако не защитим това им право – звучно и категорично!

Visca Catalunya!