Tag Archives: Позиция

ПП „Атака“ санкционирана за злоупотреба с личните ми данни

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/yovko-vs-ataka/

Миналата година по това време установих чрез проверка в сайта на ЦИК, че без мое съгласие ПП „Атака“ ме е вписала в списъците си за подкрепа на тяхното участие в изборите за Европарламент. В тази връзка подадох жалба до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Историята публикувах и тук в своя блог.

Днес съм щастлив да споделя, че КЗЛД се произнесе с решение в моя полза и санкционира партия „Атака“ с 2000 лева за нарушение на чл.6, §1 от Общия регламент за защита на личните данни 2016/679 (ЕС), станал популярен с английската си абревиатура като GDPR.

Скрийншот от решението на КЗЛД

Важно е да споделя и как се стигна до тук, защото детайлите са интересни.

След подаване на моята жалба, която Комисията приема за редовна, тя е информирала партия „Атака“, че образува административно производство, и им дава възможност да изразят писмено свое становище. Те го правят, като претендират за неоснователност на жалбата ми, защото били обработили моите данни законосъобразно и при наличието на изричното ми съгласие.

Този юридически блъф явно разчита на вероятността аз да се откажа да се занимавам при следващите стъпки на производството.

В тази връзка КЗЛД е изискала от ЦИК копие на страница 200 от списъка на избирателите, подкрепящи „Атака“ за участие в изборите, и установява, че на ред 1994 наистина се съдържат моите три имена, ЕГН и подпис. От мен пък беше поискан сравнителен материал за почеркова експертиза с мой подпис, положен пред нотариус и заверен от него. За тази цел трябваше да отделя половин час, за да се разходя до най-близкия до офиса ми Нотариус и да се разделя с 6 лева. И всъщност това и първоначалното подаване на жалбата ми с препоръчано писмо от кварталната пощенска станция бяха единствените някакви особени усилия от моя страна.

Комисията е препратила изпратения от мен сравнителен материал до Националния институт по криминалистика, който изготвя и връща графическа експертиза със заключение, че подписът – обект на експертизата (т.е. този в списъците на партия „Атака“), не е положен от мен.

След този резултат Комисията дава срок за нови доказателства или становища от двете страни, и след като такива не са депозирани, на свое заседание на 21 януари 2020 г. решава, че моята жалба и твърдения за незаконосъобразно обработване на лични данни са основателни, след като подписът на стр. 200, ред 1994, не е положен от мен, което оборва и тезата на „Атака“, че били имали моето съгласие.

Извадка от решението на КЗЛД

Важно е също, че Комисията взима за утежняващо обстоятелство, че нарушението не е първо, а поредно за ПП „Атака“, която е била санкционирана за идентично нарушение и през 2016 година, а поведението им при обработване на лични данни в изборния процес е било санкционирано и през 2015 година.

Извадка от решението на КЗЛД

Затова проверявайте и реагирайте, ако забележите злоупотреба със своите лични данни. Особено когато тези, които имат претенции да управляват и определят правилата, ги газят с калните си обувки. Не струва кой знае какви усилия. Най-досадното за мен беше, че с Комисията си общувахме с препоръчани хартиени писма.

P.S. И за да не побърза да си помисли някой, че съм забогатял с тези 2000 лева – не, парите не са за мен. Държавата, олицетворена от Комисията, глобява нарушителя. Много или малко е тази сума за случая, също не бих спекулирал. Но пък удоволствието от развръзката си е изцяло мое.

Иначе, ако зависеше от мен, щях да накажа ПП „Атака“ да преведe глобата си по сметка на някоя организация, защитаваща правата на малцинствата или бежанците у нас.

НОЩ

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/nosht/

НОЩ е възможно най-удачната абревиатура за т.нар. национален оперативен щаб, дето се е захванал да ни спасява от новия коронавирус. Тъмата си е направо пълен мрак. Понеже много ключови въпроси – вече цял месец след началото на “извънредното” положение – си висят със страшна сила и без ясен отговор. Като започнем от най-простичките: Как точно щаба го бори този вирус (като оставим настрана счетоводните сводки за жертвите и ранените)? Има ли някакъв разписан план и стратегия? Краткосрочен, средносрочен и дългосрочен? И така плавно достигнем до по-сложните… Компетентен ли е състава на щаба за задачите си? Кой и къде е дефинирал рамките на отговорностите и правомощията им? Къде са разписани и публикувани? На каква база (данни и анализи) се правят препоръки и се взимат решенията? На какво основание правителството се е скрило зад паравана на щаба и се прави, че от някой друг зависи управлението на държавата? Понеже щабът никой не го е избирал да управлява, а вечната тънка сметка друг да понесе отговорността, ако нещата се осерат напълно, е сякаш твърде прозрачна.

Иначе поредният генерал е в главната роля на дневния ред на обществото. И поредното доказателство, че у нас униформата дава добри шансове. Изненади и изненадани няма. На тази територия винаги е имало ферментиращ излишък от фенове на управление с твърда ръка. Оказва се, дори либерално настроените се кротват бързичко. Стига да им се инжектира малко страх от неизвестността. И да се подклажда регулярно.

Методите за управление на кризата са типично казармени – нахокване и наказания. Рационални послания, обяснения и аргументи за една или друга мярка в повечето случаи отсъстват. Мерките се затягат или отпускат хаотично и през ден-два, което няма разумна връзка с факта, че ефектът им може да се наблюдава в период от една-две седмции. Особено перверзна е неспособността и на щаба, и на държавата да вразуми църквата. Като за сметка на това ще бъде наказана полицията (без възможност за отпуск по празниците и с риск за здравето им), както и всички останали със затегнати мерки, отново без ясна аргументация. И това си е съвсем по казарменому – само един тъпанар може да е сгафил, но наказанието отнася цялата рота. Щото така.

Да оставим встрани вторичните ефекти на посланието към останалия свят, като защо е нужно в свободна европейска демокрация кризата да управлява униформен генерал. Който дори не е епидемиолог или вирусолог. Нито пулмолог.

Намеците за ограничаване на свободата на словото и други права от политически джуджета като Данчо Ментата, Дани Кирилов или Владислав Горанов съвсем не са за пренебрегване. На такива хора демокрацията им пречи по подразбиране. Те живеят с нея като болен от COVID-19. Не знаят точно как да я преборят, но се надяват някак да отмине. И биха се възползвали от всяка липса на реакция от обществото.

И за да не бъда разбран погрешно – аз и семейството ми спазваме всички мерки. И приемам необходимостта от (част от) тях. Тези, които не разбирам също спазвам. Но нямам усещането, че тези мерки са добре обмислени и обосновани.

Като общество не може и не бива да приемаме такава липса на адекватност в ситуация на сериозна медицинска криза и свързаната с нея сериозна икономическа. Не бива да се отказваме да настояваме за разум, за комуникация, за повече данни и информация, за обсъждане на планове за излизане от кризата, за възможните и за невъзможните опции, вкл. за стратегия как да съществуваме в условия на криза. Не бива да спираме нито за секунда да изискваме прозрачност в действията и намеренията на властите от всички нива. И отчетност. Още по-строга от преди!

Снишаването докато отмине бурята не е достатъчно, защото може и да не отмине скоро. Разговорът за икономиката също не може да бъде отлаган за… после.

Разбира се, че човешкият живот е висша ценност, но не може да избираме между него и това да жертваме оцеляването, човешките права и личната неприкосновеност. Такъв избор не може да има. Цената му е много по-висока, от това да си постоим малко вкъщи. Или сме забравили защо предците ни са се клели с думите „Свобода или смърт“? Не само в България, впрочем.

Политическите метафори, че водим война с вируса (независимо дали са изречени от Борисов или от Макрон, са си все така съвършени глупости) са политическа манипулация, ползвана като инструмент за контрол, чрез стрес и страх. Копелдаците от всички правителства по света винаги ще се стремят към повече контрол върху хората и безконтролна власт за тях самите. Ситуацията им предоставя удобни извинения – за следене, за наблюдение, за ограничения. Технологии за това също има в излишък и все по-добри. Колко наивно е да вярваме, че когато бурята отмине, те доброволно ще се откажат от установен удобен инструментариум?

Решение на медицинска криза може да се намери само с медицински средства и от компетентни хора. Няма как да я решим с униформи или мобилни приложения, нито с празни приказки по телевизора. Всички такива лекарства могат да бъдат по-лоши и от болестта.

Още през 1755 година Бенджамин Франклин казва:

Тези, които биха се отказали от базисна свобода, за да се сдобият с малко временна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност.

Повтаря го отново, двадесет години по-късно – през 1775.

Ако през 2020 година трябва да си припомняме значимостта на тези неща, значи отдавна сме загубили всички важни войни.

Бъдещето ни е общо

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/shared-future/

… историята не прави отстъпки. Ако решението за бъдещето на човечеството бъде взето във ваше отсъствие, тъй като сте прекалено заети с това децата ви да са нахранени и облечени – и вие, и те, ще бъдете засегнати от последиците. – Ювал Ноа Харари

Бъдещето ни е общо

Отново се задават избори. От тези, които хората възприемат като най-маловажни. А те са изключително важни. Защото бъдещето ни е общо. Свързани сме – технологично, икономически и политически. Въпреки всички забележки и резерви, които един или друг може да има за Европейския съюз, той е такъв, какъвто европейците искат.

Имаме огромен късмет да сме част от всичко това (заслужен или не, е съвсем отделна тема). И макар наистина инструментите за влияние на обикновените хора върху съюза да не са много, то най-ефективният е този, който е в ръцете ни в неделя – изборът кой да ни представлява в Европейския парламент. Мястото, където се дебатира и обсъжда всяка крачка, която правим или не правим заедно.

Изглежда далечно и чуждо, но не е. Или би могло да не бъде – ако избираме модерни, интелигентни хора, с поглед напред, отворени да слушат и разговарят с избирателите си по темите, които ни се струват важни. И след това да защитават интересите ни в Европарламента. Да знаят как функционират институциите в ЕС, за да могат да ги ангажират ефективно.

Не гласувайте за празноглави или отсъстващи хора. Нито за популисти, които ви пързалят да гледате назад, към миналото, защото инак те няма да имат бъдеще. Не им позволявайте да плашат с измислени врагове, да ви бранят от несъществуващи заплахи и да ви пробутват тесногръди традиции от средновековието.

Провалихме няколко поколения, страхувайки се. И докато се страхуваме, бъдещето ще ни подмине.

Подкрепете хора, които сближават, а не разделят. Които говорят спокойно, без крясъци. И… защо не попитате поотрасналите си деца какво бъдеще искат за себе си? То ще е пълно с огромни предизвикателства – нови технологии, изкуствен интелект, нови професии, нови икономически и обществени отношения помежду ни. Да заравяме глави в пясъка е глупаво, защото всичко това няма да ни се размине. И по-добре е да сме готови да управляваме промените, отколкото да се опитваме да ги избегнем.

Подкрепете бъдещето, не миналото! От всички нас зависи в какъв Европейски съюз ще живеем. И нека опазим това, което толкова много европейци постигнахме заедно – мир, свобода, развитие и научно-технически прогрес, солидарност между хората и държавите членки, свободно пътуване без визи и граници, съхраняване на богатото културно и езиково многообразие на всички ни. Аз не съм готов да загубя нищо от това.

Моят избор тази неделя е ясен – ще отбележа номер 13 в бюлетината.

Je suis БДЖ – или защо и аз съм БДЖ

Post Syndicated from original https://nookofselene.wordpress.com/2015/01/17/je-suis-bdz-ili-zashto-i-az-sum-bdz/

Софиянци имаме лошия навик да се втренчваме в пъпа си. Забравяме, че тук имаме неизброимо повече възможности за работа с доста по-високо заплащане, отколкото в други части на страната. Свикнали сме най-голямата ни неуредица да е липсата на пряк транспорт до офиса, а билетите (за повечето хора) не са ни фатален харч. Смятаме, че щом ние сме постигнали нещо, всеки може. И когато съгражданите ни от други населени места не могат да си намерят работа там, където живеят, а тази, която си намерят някъде, е така ниско заплатена, че си броят стотинките, обвиняваме… тях. Което е абсурдно. Някои хора ми говорят тези дни за лицемерие и неморалност – ето това е лицемерие и неморалност.
Преди няколко дни една протестираща кондукторка каза, че БДЖ не е просто начин на пътуване, а начин на съществуване за много хора. Някои мои познати се хвърлят да обвиняват тези хора, че не са длъжни да им плащат по-ниските ЖП-билети с данъците си. Всъщност всички ние плащаме и субсидиите за автобусите (частните! автобуси), и изграждането и поддържането на пътищата – магистрали, шосета, малки междуселски пътчета. Когато се говори за „социален“ ангажимент на държавата, за вас думата „социален“ е асоциация на цигани, неправомерно вземащи помощи и неработещи чиновници на държавна издръжка. Всъщност социалният ангажимент на държавата е това, което изгражда общността, в която съществуваме – улиците, по които вървим, пътищата, по които пътуваме (независимо с какво), законодателството, според което живеем. Въпреки че на някои от вас много им се иска, държавата не може да бъде зачеркната изцяло – колкото и много проблеми да има във функционирането й.
В БДЖ трябва да има уволнения – но не на машинисти и кондуктори, а на ръководни кадри, които от години съдействат за съзнателното й саботиране и водене към фалит. Едни и същи хора се редуват от управление на управление на едни и същи постове и вършат едни и същи безобразия.
В БДЖ трябва да има промени на разписанието на влаковете – но не като това, което се опитаха да ни наложат този месец ( от типа спиране на пълен влак с отиващи на работа хора, и оставяне на празния от 4:30 сутринта, примерно), а в посока на подобряване на разписанието спрямо нуждите на пътниците.
В БДЖ трябва да има реформа – но в посока подобряване на услугата, а не на прекратяването й.
Още по-голяма реформа обаче трябва да има в мисленето ни. В егоизма ни, в озлоблението от собствения ни изпълнен със спънки живот, който ни е направил неспособни и нежелаещи да мислим и разбираме другите.

je suis bdj