Покривът пак тече, асансьорът постоянно е в ремонт, мазите са в мухъл, стълбището още вони от пожара на втория етаж, несъмнено няколко в блока крадат ток и парно, а този дето все се избира за касиер прибира събраните пари, за да се напива и спи със съседката.
Драми големи в хипотетичния блок и на повечето естествено ама хич не ни се занимава. Не само си имаме друга работа и главоболия, но предимно защото е трудно да седнеш на маса и да се разбереш с някой, с когото те делят светоглед, характер, маниери, два вагона книги или бъчви ракия. Успокоението е, че все някой се хваща и бута нещата напред. Поне един има във всеки блок, нали? Лошото е, че винаги има още няколко, които правят мазало, блокират всичко или просто всяват хаос.
Познато?
Ако държавата беше блок, всички проблеми щяха да са далеч по-ясни и близки. Аналогично, на повечето не им се занимава по същите причини. В тази ситуация, независимо дали ни харесва или някои искат да си го признаят, всички очакват Да, България да излезе и да даде решенията. При това не само да ги изпише, но и да ги направи неоспорими и неизбежни и да уреди без компромиси подкрепа дори от пияндето от втория етаж, побойника от последния и схемаджията дето спи със съседката и е кофти човек ама се има с всички щото е готин на чашка.
И ако не се случи това или решението не е угодно на всички, не пияндето, побойникът или схемаджията са виновни, защото „ма тях си ги знаем„, а тоя дето всички очакваме да каже какво следва. Дали успява е друга работа, но трудно може да се определи сегашното положение по друг начин. Обаче каквото и да стане, пак ще му спуснем гумите и ще го замерваме от балкона. Защото ние знаем най-добре, ама все пак той да каже, че трети път плащаме за покрива и пак тече.
Още една серия от събития проследяващи иначе тривиален казус, който илюстрира по-голям проблем в надзора и отклика на сигнали за градската среда. Може да прочетете аналогичен за озеленяването на нова сграда. Подобен случай бях съобщил преди почти четири години, който поне беше покрит някак.
15-ти септември
Първи учебен ден. Получавам съобщение от гости на квартала от чужбина, че са забелязали отворено табло на трафопост. Питат как е позволено това и кой следва да го оправи. Намирам го до 105-то СУ в Дианабад – точно по пътя, където всеки ден минават десетки ученици. Съвсем лесно може някое дете да отиде там и да пипа вътре. Подавам сигнал по call.sofia със снимки. Минават два дни и поради липсата на реакция подавам сигнал директно в Електрохолд, които общават да вземат мерки.
25-ти септември
Минават десет дни от сигнала. Минавам да видя как са го оправили и наистина е затворено… с камък. От таблото все така стърчи кабел вързан директно към открити пластини с напрежение и минаващ през клоните на дърветата до близкото заведение. Подавам втори сигнал барем нещо се случи.
30-ти септември
Две седмици след първия ми сигнал кметът на район Изгрев пише по двата сигнала на Електрохолд с молба да се поправи.
4-ти октомври
Ново писмо към Електрохолд от районния кмет.
5-ти ноември
Минах отново да видя какво се е случило. Има натрупани клони върху и пред таблото. Не е заключено или подсигурено срещу достъп или вода. Кабелът все така си стърчи в посока заведението. Макар да е малко по-трудно да се стигне до таблото заради сухите клони, вероятността да се запалят създава много по-голям риск, особено ако някой тръгне да ги гаси с вода.
Тук проследявам описание на класически проблем с озеленяването в София в две части.
4-ти ноември 2024
Понякога дяволът е в детайлите и на вид дребни неща разкриват системни проблеми. Ето още нещо такова.
Преди време забелязах, че на няколко новостроящи се обекти и други вече пуснати в експлоатация в район Изгрев задължителното озеленяване е бутафорно, а скоро след пускането дори бутафорното се бетонира. Подадох няколко сигнала до районното кметство. Отговорите варираха от „като го построят ще видим“ до „вече е построено и не може да направим нищо“. Имаше санкция за конкретен случай, но не и за „определени“ строителни фирми.
Такъв обект, където озеленяването е вече паркоместа, а където го има не отговаря на изискванията, е една от скорошните сгради на Артекс. При сигнала районния кмет д-р Георгиев първо е искал плана за озеленяване и навярно разбирайки, че трябва все пак да вземе мерки, излезе с извинението, че са минали две години гаранционен срок и каквото било – било. Всъщност, този гаранционен срок е за купувачите. Общината в негово лице има задължение до 5 години след пускане е експлоатация да проверява дали озеленяването е в същите параметри.
При бетонирането на няколко зелени алеи се видя, че на останалите има едва 10 см. пръст, а дърветата са във вкопани кашпи. Така Артекс декларират степен на озеленяване на бъдеща корона на дърветата, които никога няма да пораснат най-малкото, защото нямат изисканите по наредба почва и отстояние. Отделно почвата на други места е около 15 см. както стана ясно при течащото сега изравяне с цел бетониране на зелена площ (снимките). Изискванията са за много повече.
Следва строителят да възстанови зеленината, но няма кой да ги накара. Както писах преди, проблемът е масов и не е защото някой му харесва да е зелено, макар и това да е фактор за градската среда. Изискванията са за предотвратяване на наводнения, ерозия на почвата, намаляване на шума и замърсяване на въздуха.
Идентичен проблем вече се вижда в новата ию сграда, строителството на която си подсигуриха с машинации от екипа на Фандъкова. Рекламират я като изключително зелена с много дърветата по терасите и в двора. В последния обаче се лее бетон на нивото на улицата, няма планове за издигнат двор, което значи, че задължителните 1.2 метра почва за дърветата няма да ги има и тук.
София е опасана от сгради с бутафорно и направо комично озеленяване. Именно районните кметове имат задължение да го санкционират, а специалисти в администрациите им – да не пускат акт 16 на първо време. Аналогично, районните кметове подписват заповедите за сеч на дървета в районите им и някой от администрацията им следва да присъства, за да гарантира, че се сече само позволенито, а от това има протоколи. Длъжни са да публикуват и всички тези документи на страниците им, но даже по ЗДОИ е трудно да се получат, понякога защото ги няма.
Конкретната градинка може би попада в категорията „това ли е баш най-големия проблем“. Но поведението, допускането и отказът от отговорност довела до нея е системен проблем с ефекти умножени в цяла София. Та ако се чудите защо има дървета под стрехи, градинки се бетонират, пръчки забодени в педя земя или подвижна кашпа се водят за озеленяване, а наводненията и въздухът се влошават, това е една от основните причини.
18-ти ноември 2024
Когато виждате реклами на бъдещи „елитни“ строителни обекти окъпани в зеленина, сетете се за това.
Преди точно две седмици писах за нещо приемано за тривиално и до болка познато – бетониране на зелена площ. Проблемът е случая е, че става дума за част от задължителното озеленяване на сграда, където както при много други, и без това се виждат проблеми с просто око.
Та развитието е следното – август тази година е имало на мястото дърво, което е участвало в оценката за озеленяване, за да може да мине въобще акт 16. Септември вече няма дърво и храсти отзад. В края на ноември изгребват пръста, която се оказва само 10 см. със закопани малки кашпи колкото да не паднат дърветата, бетонират пространството и слагат плочи за паркинг. Отдолу няма пръст, а направо бетон, но често тази комбинация с малко пръст в дупките се използва като „озеленяване“, когато си имаш човек в районната община да ти се подпише.
След подаден сигнал, районната община първо иска плана за озеленяване, но после се извинява, че били минали две години от строежа и не били длъжни да проверяват. Всъщност, говорят за гаранцията на озеленяването за собствениците, а задължението за районния кмет по ЗУТ е 5 години. Въпреки първоначалния бърз отказ, последвалите въпроси включително тук остават без отговор.
Ефект обаче има, макар не желаният. Изглежда по неведоми пътища строителите са разбрали, че има риск от проверка и освен, че точно ден след отговора на районния кмет са боцнали едно допълнително дърво отзад на сградата, но са покрили паркинг плочите с три сантиметра пръст и трева, за да не се вижда какво са сътворили отдолу. Като мине проверката ще може спокойно да си паркират коли и там, тъй като проверките явно са бутафорни като озеленяването и никой не следи дълбочината на почвения слой.
Отново – това е капка наглост в блатото, но е показателно как отделни чиновници в местната власт мижат за проблемите. През подобно мижене често минават огромни строежи, злоупотреби и дори корупция. Проблемът е структурен и на прозрачност и далеч не е само в Изгрев или София.
Ще гласувам в неделя. Ще гласувам с номер 26 и с преференция за Божидар Божанов (107). Нека обясня защо.
Преди осем години бях поканен да участвам в основаването на Да, България. В разговорите тогава дадох да се разбере, че ще изляза в момента, в който видя, че нещата отвътре тръгват в лоша посока или се търсят само постове и оставане в прожекторите. Многократно съм изтъквал, че във всякаква обществена дейност е важно да имаш план и да работиш за това да станеш излишен или най-малкото да подобриш положението спрямо началната точка. Това важи особено много за неправителствените организации, но също и за политически партии и други формации. В противен случай рискуваш с времето да станеш част от проблема.
За тези осем години не бях съгласен с доста неща. За някои като lgbtq+ темата писах тук. При други съм бил съгласен като принцип с хора напуснали организацията и/или понякога активно работещи в публичното пространство срещу нея, но далеч несъгласен с действията или реакцията им. Вярвам, че абсолютизмите не водят до нищо и политиката е процес на съгласуване и намиране на компромиси с откриване на някаква обща цел или каквото и да е върху което да стъпиш. Вярвам също така и съм бил свидетел как много хора пророкуват принципи и решения без да са готови да извървят пътя до тях или да се опитат да разбират какво всъщност се изисква като процес или съгласие, за да се постигнат.
През всичко това и изминалите години съм виждал немалко стъпки назад и грешки, гласувал съм против определени действия и коалиции именно защото това е част от демократичния процес. Не съм видял обаче нещо, което да ме накара да стана и да си тръгна, както предупредих преди осем години. Почти всичко, което виждам в Да, България е грижа и мисъл за общото благо не заради, а въпреки постове и его. Доколкото това видимо не е било достатъчно до сега да се постигнат предизборни обещания и заявки, в контекста на огромна част от цялата политическа ни класа е нещо за което следва да настояваме. Казват, че пътят към ада е покрит с добри намерения и са прави понякога. Остава неизказано и правим редовно грешката да забравим, че лошите намерения никога никъде другаде не са водели освен в ада.
Отделно ми направи впечатление една формулировка от дебат покрай изборите в щатите. Когато изборния процес, свободата на словото и върховенството на закона са под въпрос всякакви други политики, различия, ляво или дясно остават на заден план. Не защото не са важни, а защото стават безпредметни когато място в парламента, на съдебната скамейка или пред бюджетната каца може просто да се купят. С това се борим в България от десетилетия, но не е чуждо на други страни. Всеки спор и мярка в крайна сметка опира до прокуратурата и съда като имунна система на обществото. Същото важи и за много от темите, които съм обсъждал нашироко в този блог, включително градоустройството.
Затова ще гласувам в неделя отново въпреки несъгласието си с някои от позициите на отделни кандидати от широката листа, въпреки очакваното разпределение на шахматната дъска на парламента и въпреки огромния натиск. Гласувам за хора, в които вярвам и които са показали, че са последователни в усилията и правят всичко за правилните причини.
Повече от заявките на Божидар (номер 26 преференция 107) конкретно ще откриете в блога му.
През декември направих пилотен проект, в който отбелязах на триизмерна карта всички сгради в район Изгрев, София, които са предвидени да се построят. Целта ми беше да разширя картата с документите за строителството, която макар и полезна, не дава добра представа за измеренията на промените.
От тогава се случиха няколко неща. Първо се свързах с новата администрация на Столична община с цел съвместна работа. Първи резултат от това, че направих за тях вариация на картата ми с документите, но показваща само планираните промени на ПУП. Линк към картата ще намерите на страницата с регистъра на съответните документи. Това е важно, тъй като тези решения са първата индикация, че някъде нещо ще се строи и съответно е най-ранния момент, в който хората загрижени за градската среда биха могли да повлияят. Ключова роля тук играят районните кметове и архитекти, които публикуват документите.
Картата на общината с отбелязани места, където има промени по ПУП
Картата се развива постоянно и ще пиша скоро подробно за нея. Като част от нея добавих експерименталния триизмерен слой специално за очакваното височинно застрояване на парцелите засегнати от ПУП-овете. След това реших да копирам същата функционалност и на основната ми карта.
Данните обаче бяха проблем – не може да се изведат автоматично и се наложи да ги въвеждам на ръка, както правих през декември. Сега обаче си направих инструмент, с който това става много по-бързо и точно. Включително мога да го правя на телефона между другото. За няколко дни събирах по няколко стотин сгради на ден из целия град. До тук бих казал, че съм покрил всичко в районите Лозенец, Изгрев, Сердика и оборище. Въвел съм и сгради, които са мащабни или са ми направили впечатление из града. Ще продължа с Овча купел и Люлин преди да продължа към другите.
Условностите на данните
Преди да ви покажа самата карта, трябва да минем през задължителното за мен описание какво не е наред в картата ми и данните.
Първо, рисувам основите на сградите на ръка върху комбинираните слоеве на застрояване от iSofMap на ГИС София, след което въвеждам височината според посочените метри или етажи. Тези слоеве от своя страна се въвеждат от оператори във фирмата на база документи и скици. Не всички документи имат скици, не винаги това, което е въведено е актуално и слоевете се променят постоянно. В този смисъл ще намерите сгради, които са одобрени или дори построени вече в друга форма или височина. В първа фаза ще въвеждам това, което има на слоя, а нататък ще разширя инструмента да зарежда последните скици и да ги позиционира правилно на слоя, за да въвеждам правилната форма на сградите.
Тъй като чертая на ръка, не винаги границите на сградата са точни, а по-ниски съпътстващи постройки или снишения на сградата липсват. Тъй като използвам фотореалистични 3D карти на Google, вижда се лесно, че изображенията и сградите там са от преди година. Тоест някои от вече построените сгради, които ще видите на улицата, не са на тази карта. В такива случаи ги отбелязвам, за да са видими. Когато Google обновят снимките, ще ги махна.
Това, че на някое място е отбелязана сграда с дадена височина или площ, не означава, че непременно ще бъде застроено по този начин. Тези скици посочват какво е предвидено/заявено или разрешено на това място. Параметрите може да се променят при визите, при обратна връзка от обществото и районните кметове или при разрешението за строеж. Може да се намали като площ, но да се вдигнат етажите. Това, че нещо е предвидено обаче не значи, че ще се построи някога. Това може да е заради проблеми със собствеността, съдебни дела или просто защото собственикът иска да живее в хубава двуетажна къща и няма намерение да вдига 5 етажен блок. Не на последно място – посочените измерения са по-скоро външните очертания. В зависимост от кинт и други параметри е възможно части от сградата да са по-малки, други да са покриви и паркинги и прочие. Някои от отбелязаните сгради може да са и индустриални.
Картата, която ще споделя, не е обвързана с общината или НАГ и не претендира за точност. Целта ѝ е да даде представа къде какво ще се строи и колко високо, тъй като дори с първата ми карта, това е изключително трудно. Ще добавя всички сгради в града преди да започна с конкретните документи. Новите сгради се появяват веднага на картата, така че очаквайте нещо ново всеки път като я отворите. Ако видите нещо, което не е така, оставете коментар.
Тези данни биха могли да се извадят автоматично и точно тези разговори водим с общината от началото на годината. Има огромно желание и подкрепа за такива визуализации и прозрачност, което е видно от картата на ПУП-овете. Както много други неща там обаче, борбата е със самата вътрешна система. Качеството на данните не е сила на администрацията като цяло. Когато това стане все пак обаче, всичко, което виждате тук ще тече автоматично. Просто не можах да дочакам и малко напук го направих сам.
Изглед към горната част на бул. Черни връх
Бъдещото строителство в София
В процесът на направа на картата споделих снимки в социалките и и писах, че ни е бедно въображението колко много е предвидено да се строи. В последните месеци стана дума, че на година се започват сгради с по милион кв. м. полезна площ. През документите открих няколко, които самостоятелно са по 100 хиляди. Из града виждам много повече.
От години се ровя в разрешителни, ПУП-ове и визи, но нямах идея за някои от сградите. Например не знаех за 200 метровите кули срещу мол Парадайз и нагоре по бул. Цар Борис III от Пирогов. Не знаех за 130 метровата кула по Тодор Александров и въобще какви стени от сгради се готвят от двете страни на този булевард. Бях виждал снимки на плановете около Централна гара, но не осъзнавах мащабите или че ще има още една 100 метрова кула зад нея. В централната чат има десетки къщи, някои отбелязани като паметници на културата, които са предвидени да се бутат и застрояват с четири, пет и дори шест етажни сгради. В долната част на Лозенец положението е по-добре, но в горната и въобще около южната дъга е вече презастроено, а се предвиждат двойно повече сгради. Аналогично по бул. България.
Когато съм пускал подобни карти и съм коментирал върху тях, често тъпя критика, че искам да спирам частния интерес. Собствеността на земята е само един аспект от този проблем и често само по себе си е доста труден за изясняване, напоен с корупция и натрапчиво отсъствие на прокуратура и съд. Ако даден парцел е частен, собственикът има право да строи там в рамките на закона. Проблемът идва там, когато регулаторните органи умишлено спят и не забелязват критична инфраструктура като дерета, тръби и прочие. Не се взима под внимание градска среда, височина, училища и друга инфраструктура, а когато това се прави, административните съдилища с готовност зачеркват съдебна практика и дори закони, за да помогнат на това или онова свързано лице. Сведенията за собствеността на роднини да съдии из въпросните комплекси са изобилни.
Изглед към бул. Тодор Александров.
В същото време основният проблем тук е в местната и централната власт. Започваме с решенията на СОС за безразборна продажба на общинска собственост – данните за която най-яростно пазената тайна в Столична община. Следва и отлагането на придобиване на ключови имоти за градини, училища и паркове. Решения на СОС могат да изменят регулация и планове, но това се блокира умишлено от години. Това важи както за интензивността, така и за фасадите, стратегия, достъпност и визия града. Главният архитект има ключова роля в този процес, но при липса на такава визия до сега тази роля е била обвързвана само със скандали.
Илюстрация за сенчестите сделки в СОС, които все още виждаме е, че доста от парцелите предвидени за строителство в слоя на НАГ, са общинска собственост. Такова е например пространството между Японския хотел и небезизвестната сграда Златен век. Там на четири парцела общинска частна собственост вече е отбелязана 22 етажна сграда – на метри от прозорците на Златен век. Никой до сега не е успял да ми отговори как става това, а още от години питам за няколко такива случая в Дианабад. Предполага се, че са обещани на някого от години и се чака изгодна политическа ситуация, което беше спънато отчасти с последните избори.
От народното събрание пък зависи как релевантните нормативни актове ще оформят граници на тези стратегии и категоризация. Единственото съществено, което знаем, че се е случило, е промени позволяващи кули където и да е и носещи името на небезизвестен строителен инвеститор и корупционен скандал с политици осигурили тези промени. Впрочем, именно те и практиките им са причината въобще да започна да се вглеждам в темата, така че може да се радват, че са допринесли неволно към този и другите ми проекти, както и всичко останало по темата, което още не съм изкарал.
Триизмерната карта със сградите ще намерите като функция на картата с документите от НАГ натискайки бутона с кубче. Може да я достъпите и директно на http://govalert.eu/cityplan/buildings. В началото ще се отвори указание как се контролира. Най-общо казано използвайте два пръста на екран с докосване или мишка + Ctrl на компютър. Предупреждавам, че използва доста трафик и процесор – може да имате проблеми на по-стари телефони. Ще се радвам на обратна връзка.
Ще се радвам на обратна връзка. Освен добавяне на сградите в останалата част от града, искам да добавя функция за директно споделяне на линк към мястото, което сте се спрели в момента. Така ще може да покажете на други какво точно гледате и конкретна сграда. Също искам като се кликне на сградата да може да отидете на същото място в картата с документите. Има нужда да подобря и стабилността на кода. Надявам се до тогава да има и решение с автоматизацията, за да се подобри качеството на данните.
Миналата година писах как може да си изкарате Европейска здравна карта изцяло дистанционно през Системата за сигурно електронно връчване и да я получите през куриер. Този метод използвах и тази година и отново се запитах колко са се възползвали от него и как върви процесът въобще.
През октомври писах, че към онзи момент едва 0.78% от подадените заявления са подадени през интернет. През първите четири месеца на 2024-та процентът вече скача на 1.84% или 859 от 46576 заявления. Това все още е много малко в сравнение с двете посещения на банков клон, който остава по-удобен за доста хора.
Колко карти се издават годишно?
В получените данни от НЗОК забелязах нещо любопитно, което засегнах миналия път. Има доста повече издадени наново карти, отколкото подновени. Причината за това е изглежда е, че много хора се сещат да ги подновят едва след като са изтекли и тогава вече се броят за нова карта, а не за обновяване, тъй като няма активна през това време. Припомням, че според наредбата на НЗОК, карта може да се обнови само месец преди да изтече и това трябва да бъде направено изрично.
Все пак, ако сравним активните карти от началото на 2023-та до сега, ще видим, че техният брой е по-малко от 165 хиляди. В това изчисление приемам, че всички карти изтичат след една година, което не е така при картите за деца и пенсионери. Нямам данни за тях, но би било логично да приемем, че по-малко от 160 хиляди карти е нужно да бъдат обновени всяка година съдейки по данните в последните години.
Справката на НЗОК показа, че през 2022-ра са издадени малко над 136419 карти. През 2023-та обаче са издали 163102 карти. През първите месеци на 2024-та са издадени идентичен брой карти спрямо същия период на 2024-та. Това може да означава, че общия брой българи искащи европейска здравна карта расте и догодина ще са още повече желаещите да обновяват картата си.
Все пак плащаме и то на една конкретна фирма
Тук идва въпросът кой прави това. Когато исках справката от НЗОК забелязах, че са пуснали обществена поръчка през май за фирма, която да приема заявленията, да издава картата и да я изпраща. Също да поддържа разпространителна мрежа, която до сега е ставала в партньорство с банки. Припомням, че ЕЗОК е безплатна за нас като застраховани, но на практика пак плащаме през бюджета на здравната каса.
Въпросната поръчка от май ще намерите на портала и не е успешна. НЗОК иска някой да издаде 160 хиляди карти за една година при цена от 2.2 лв. на карта. В тази цена се включва всичко – обработване на заявления, мрежа за разпространяване, издаване и изпращане. Общата цена така излиза на 352 хиляди лева. Има една оферта и тя е с 220% по-скъпа – 4.8 лв. на карта.
Офертата е на единствената фирма, която е кандидатствала и печелила пръчките до сега. Макар банките, където се подават заявения, а и навярно куриерите фирми и печатницата на картите да са били сменяни, фирмата печелеща поръчката е същата в последните поне десет години. Тя изглежда би трябвало организира и координира издаването между НЗОК, печатницата и банките. Според публичната информация това е единствения тип обществени поръчки, които взима в този период. Пише, че се занимава със софтуер и други услуги според дружествения договор, но не открих друга информация, сайт или нещо подобно даващо сведения за друга дейност.
В запитването си до НЗОК поисках отговор какво ще правят при условие, че сегашният им договор изтича на 30-ти юни. Седмица след въпросът ми и ден преди да ми отговорят са публикували нова обществена поръчка. Този път е с оценка 2.3 млн. лв., срок от три години и цена за една карта от 4.8 лв. Така остава оценката, че на година ще се вадят средно по 160 хиляди карти. Т.е. това, което фирмата изпълнител до сега е искала, но заключвайки цената за една година. Срокът за подаване на оферти е днес в полунощ и няма публикувани такива.
Интересно е развитието до сега на цената на тези карти. През 2014-та цената е била 2.37 лв и срокът е бил за три години. При преподписването през 2017 цената става 2.4 лв. и срокът е отново три години. Същите условия се запазват и през 2020-та. През 2023-та обаче срокът се намалява на година и цената спада на 2.2 лв. на карта. През целият период бюджетът на поръчката се изчислява при индикативни 160 хиляди карти на година и се заплаща само това, което е издадено. Договорът се прекратява докато свърши срокът или бюджета.
Всъщност, ако отворим стария портал за обществени поръчки и прегледаме тези от влизането ни в ЕС до сега, виждаме поръчките от 2007-ма, 2008-ма, 2011-та прекратена и успешна и 2012-та. През 2011-та за година изпълнителя е друг. Преди това обаче същата фирма и още една подават оферти и са отстранени. Сегашният изпълнител е единственият приет, но за разлика от скорошните поръчки, НЗОК решава, че ще прекрати поръчката поради липсата на конкурентни оферти. Това явно не е пречка в последните 10 години за новото ръководство на касата. Преди и след 2011-та година изпълнителят е един и същ.
Не знам с какви причини НЗОК са решили да увеличат разхода по това издаване над два пъти. Несъмнено изискванията не са просто, особено предвид сроковете за издаване и сверяването с НЗОК. От друга страната дори инфлацията не може да обоснове такъв скок в цената. Във всеки случай освен, ако няма допълнителни уговорки и анекси, за които не знаем, в последните две седмици в един от най-натоварените месеци не се издават карти. Факт е, че само една фирма е подавала винаги оферти и е избирана, което буди притеснение как се е провеждала процедурата до сега. Предполагам, че до края на седмицата ще разберем дали издаването на ЕЗОК ще продължи въобще или НЗОК ще бъдат длъжни да издават на всеки по пощата отделен документ-заместител на картата.
Определението, че гражданският брак бил между мъж и жена, се появява въобще в българска конституция едва през 1989-та. До тогава не е съществувало и се споменава, че е между двама души и те са равни. Изчетох всичко в стенограмите на ВНС за тези членове, но не открих никаква дискусия или споменаване как е влязло, кой го е предложил и въобще как е било гласувано.
Има обаче напоително много дискусии обаче за нуждата да се заложи като престъпление т.н. публичен конкубинат – съжителството без брак. Тези са напоени значително с препратки към този член по-късно и идентични с днешни псевдо-моралистични лозунги на консервативни и религиозни организации, особено едни определени крайни евангелисти.
Отхвърлено е – както и следващите, които ще опиша – с аргументи, че не е работа на закона да налага морал, да се меси в личните взаимоотношения между двойка и какво правят в леглото. Интересно защо обаче тези аргументи не ги чуваме сега.
Има споменавания и опити още тогава да се забранява абортът и се прокарват идеята, че водело до някакъв упадък и че ограничаването му щяло да помогне за отдавна влошаващата се демография към онзи момент. Най-забавен пример за това е изказване на Георги Петров, който в един момент стана шеф на хазарта и придоби комичен прякор.
Намерих и премного искания да се вкарат елементи от различни религии, включително признаване на църковния брак като „по-траен“. Има доста препратки към зараждащите се секти и навлизащи влияния, които видимо не се нравят на народните избраници тогава, особено няколко по-късно обявени за агенти на ДС.
Та опитите да се вкарат ограничения не са от днес или вчера, а има добре структурирана и последователна кампания за подмяна на данни и факти, включително за статистиката за аборти, разводи и демографията като цяло. Забелязват се идентични лозунги на тези, които вече успяха да сработят в щатите и се проследяват лесно до едни и същи лица, които утре ще протестират парадирайки с някакви ценности, които отказват методично да определят.
Впрочем, преди точно 9 години дадох предложение в социалките да отпадне единственото споменаване на думата „мъж“ в Конституцията. Няма да ми липсва, но явно крехкото достойнство на някои люде страда от това.
Утре, 9-ти юни, ще се проведат избори за европейски и национален парламент. Ще имаме възможност да гласуваме в 769 секции в 673 места зад граница. Адресите им бяха обявени в края на май, но в последната седмица на поне 12 от тях бяха променени адресите:
Макар списъкът с адресите да е видим на сайта на Външно, не е особено прегледен и промените в секциите се намират трудно. Все пак е добра идея да се погледне преди вота утре, ако имате съмнения. Както писах преди, в последните 12 години поддържам карта достъпна в линковете горе за удобство на сънародниците ни в чужбина. Съвети за процеса на гласуване и особености на този вот ще намерите в предишната ми статия.
Изпратих адресите на близките до тях секции на над 3000 души абонирани на картата за новини, както и следващи съобщения на няколко стотин от тях засегнати от промяната на споменатите адреси. Целта е да улесня активни българи зад граница, които биха могли да предадат информацията за възможността, мястото и условията на гласуване на мрежите си от познати около тях умножавайки ефекта на кампанията.
Всички секции зад граница
Нещо важно, което доста хора не са наясно, е че няма нужда да сте подавали заявление, за да гласувате зад граница. Това важи както за българи установили се в друга държава, така и за пътуващи по работа или за почивка. Това означава, че ако в момента сте в Гърция, например, може да отскочите утре до която и да от секциите там само с лична карта или паспорт и да упражните гласа си. На място се попълва декларация за гласуване и са длъжни да ви допишат.
Страничен ефект от това е, че ако сте в София, в Родопите или по южното Черноморие, но настоящия и постоянния ви адрес да не е там, може да отскочите през границата до Димитровград или секциите в Гърция и Турция и да гласувате. Може да се окаже по-близко от секцията, в която следва да гласувате по адрес. Оказва се, че немалко хора го правят и е жалко, че се налага предвид колко време ефективно се блокира решеното вече въвеждане на сигурно дистанционно гласуване.
Инициативи като Glasuvam.org целят да помогнат в тази ситуация, но не са без противници. В последните два дни много хора съобщиха, че Facebook блокира споделените от тях линкове към картата, включително призивите им да се гласува по принцип. Моите публикации също бяха направо изтрити с мярката сочеща към масово подаване на сигнали за публикациите ми конкретно за този сайт. Затова не се учудвайте, ако това се случи с вас. Мога само да спекулирам какви са подбудите на въпросната група, но ми се струва, че целят да спечелят от по-малък вот какво страната, така и в чужбина. Това може да е само още една подбуда да излезем утре и да гласуваме.
Не очаквам ограниченията да бъдат вдигнати до утре. Затова споделих на няколко места тази снимка съдържаща линка. Може да я свалите и споделите и вие, ако искате да призовете другите да гласуват. Алтернативно може да потърсите в търсачките „карта избори в чужбина“ и ще излезе винаги моят сайт.
Виждате често кутии и кампании да събират пари за това или онова лечение. Често става въпрос за онкологични заболявания. Също нерядко обещаното изцерение от обикновено чуждестранна болница е чиста форма на шарлатанство. Убедиха ме наскоро да не се задълбавам вече в темата, но вчера нещо ми припомни за това и ме вбеси.
До мен стигна мейл, който видимо е от част от лобистка кампания за промяна на покритите от държавата процедури. При всичките проблеми в здравеопазването ни и особено в проследяването и лечението на онкологични заболявания, има натиск да стане не само приемливо, но и да се заплащат неща като „биоток“, „детокс“ на конкретни органи, свръхдози с витамин С и ред други без никакви доказателства за най-малкото благоприятен ефект.
Не, че ще доста от обещаните лечения в Турция Израел и т.н., за които се плащат баснословни суми срещу зрънце надежда за родители и роднини имат същата медицинска стойност. Нека гледаме обаче в своя си двор.
Лошото е, че подобни фалшиви лечения вече са много вървежни у нас – също както барокамерите дето уж „лекували“ аутизъм, хомеопатията срещу наследствени заболявания и стволови клетки за какво ли не. За всяко от тези съм виждал кутии, концерти, кампании и дарения от общински съвети и винаги се аргументират с вариация на твърдения за реакции от ваксини през лекарска немарливост или немощ на съществуващите методи за лечение.
Тези преуспяват във вакуума на управлението на здравната система, в който посредници на лекарства строят болници и диктуват закони и регулаторна политика, а шефове на болници мачкат почернени майки и си строят секс апартаменти с пари за лечение. Измамниците, за които говоря, са просто лишеите, които неизменно се развива върху една прогнила каца. Предупреждавам за тях и методите им от години, сега са просто по-видими.
Та затова се сетих вчера. А защо ме бяха убедили да не задълбавам? Заради другата важна част от уравнението – ние дарителите, които ни е грижа и искаме да помогнем в останалите случаи, когато не само има нужда, но и има реално лечение и шанс.
Но да видим дали министерството ще захвърли в коша ония лобизъм толкова бързо, колкото аз връчената ми завчера визитка на ортопед-хомеопат.
Поради редица причини се налага да мигрирам сървъра си. Оставам отново на Superhosting, но трябва да променя структурата на сайтовете си и да пресъздам някои като част от миграция. За последно направих това преди 12 години когато Superhosting ме подпомогнаха. Това означава, че блогът, всички сайтове с визуализации и отворени данни, сайтът за безследно изчезналите и други ще претърпят спиране за известно време. Ще оставя GovAlert за последен, тъй като е най-сложен.
Откакто се преместих от Франкфурт в София едно от нещата, за които се чудех, е защо има толкова много шахти навсякъде. Покрай случая с убитото от незаконно прекаран ток дете стана ясно, че липсва всякакъв контрол над това кой къде какви шахти прави. Положението практически не се подобри през следващите години. Имаше множество сигнали за подобни проблеми и примери за несправянето на Столичен инспекторат и общината като цяло с тях.
В опит да разбера по-добре проблема се обърнах към данните. Такива обаче нямаше преди три години. Наскоро забелязах, че в картата на общинската ГИС София са добавили слой за подземни проводи и съоръжения. Един от слоевете е именно за шахти и други връзки със сгради и надземна инфраструктура. Някои от тях са шахтите за дъждовна вода по улиците. Други са сервизни за ток и парно. Трети са просто връзки към съседните сгради с ниско напрежение. Не видях описани онези на телекомите. Доколкото проверих няколко известни такива, оптиките минават през или покрай каналите на слаботоковата мрежа. Поне няколко шахти на БТК видях, че са означение по този начин.
Тъй като не бяха в удобен за мен формат, намерих начин да сваля всички данни за въпросните шахти заедно с категорията им. Опростих ги до точка и ги сложих на картата долу. В синьо е вода. В кафяво е канализация – отпадни води и отводняване. В лилаво са колекторите. В зелено са силно- и слаботоковата мрежа и изглежда това включва телекомуникациите. В червено е топлофикация. Целия dataset може да свалите в CSV формат.
За тези данни писах в средата на декември тук, тук и тук. След това изчистих данните от грешки и сега има малко над 322 хиляди шахти и друга подобна подземна инфраструктура. Това означава, че на всеки две семейства в община София се пада по една шахта, доколкото това сравнение може да даде представа за мащаба.
Те са разположени по улици, тротоари и градинки. За всяка промяна се разкопава от край до край същите и се оставят почти винаги в окаяно състояние. Това става видно и от всички разрешения за строеж позволяващи именно разкопаване на подземната инфраструктура, създаване на шахти и после възстановяване на улици и тротоари „по одобрен план и срок“. От данните на НАГ показани на картата долу разбираме, че има почти 4000 такива разкопки в последните 11 години – от началото на 2013-та до сега. Писах за това в началото на декември и всъщност това ме накара да дръпна данните за шахтите.
Всичко това говори за трайна липса на управление и контрол над подземната инфраструктура, липса на план и разбиране както и ограничения над свързването и носене на отговорност за последствията както върху градската среда и инфраструктурата, така и за здравето на хората. От описаното горе страдат не само хората в града пряко в ежедневието си, но се оскъпяват значително всякакви ремонти, рушат се по-често паважи, създават се повече опасности за прекъсване аварии и инциденти.
Застрояването на един район се решава – често в разрез на закона – много преди да видим багерите да изриват детски площадки и градинки или да се вдигат кранове на метри от прозорците. С проекта GovAlert.eu се опитах да помогна с информираността, но тези решения се взимат много преди визите за проектиране и разрешенията за строеж. Истината е, че са скрити в градоустройствени заповеди, протоколи на общинските съвети, продажби на общинска земя, а нерядко – незаконно вписване на такава като частна и фалшифициране на становища и съгласуване. Контрол няма – къде умишлено, къде от некадърност.
Ситуацията в София класически пример за този начин на работа. Едно положително нещо обаче е, че в сайтът на НАГ може да се видят скиците от въпросните градоустройствени планове. Днес между другото седнах да си играя да въведа сградите в и около квартал Дианабад, които не са започнати или довършени заедно с височината им. За някои от тях са издадени визи, за други – разрешителни за строеж. Повечето обаче са одобрени от НАГ за строеж и е само формалност да получат разрешително. Някои одобрените сгради – като тези на 5-тата снимка – се намират на все още общински имоти, което показва, че вече се подготвя продажбата им.
Направих това като експеримент. Реших, че този начин на визуализация би бил полезен на живущите в квартала да си представят какво ги очаква и как ще се промени градската среда в близките години. В червено са въпросните планирани сгради. Останалите се виждат триизмерно и макар очертанията им да не са точни, достатъчно близо са, за да дадат представа. Списъкът не е изчерпателен като може да има няколко по-малки сгради.
Може да видите интерактивна версия тук:
На снимките виждате няколко ключови точки в квартала.
Ето тук ще намерите (почти) всички градоустройствени заповеди от района за последните 10 г. Някои от решенията за застрояване долу са от преди това. Други са укрити от сайта на НАГ.
От няколко седмици акаунтите @MIBulgaria и @GovBulgaria в Twitter са официални. Създадох ги съответно преди 13 и 9 години с цел да пускат документи, новини и събития съответно от МВР и Министерски съвет. И двата бяха до скоро надлежно маркирани като неофициални и отбелязани като автоматизирани според изискванията на Twitter.
В началото неофициалният акаунт на МВР получаваше новини използвайки Yahoo Pipes. Създадох го покрай акаунта за безследно изчезналите след като осъзнах колко разхвърлен е бюлетинът на полицията и колко трудно се намира каквото и да е. 13 години по-късно това не се е променило, но проектът за безследно изчезналите остава отчасти замразен. В последствие създадох цяла мрежа от акаунти и информационни инструменти обединени около GovAlertEU. Скоро ще пиша пак с новости покрай следенето на презастрояването на градовете ни.
Междувременно акаунтите придобиха популярност, защото бяха наистина информативни по начин, който трудно можеше да се достигне преди това. Събраха над 10 хиляди последователи всеки, цитирани бяха от депутати, дипломати и европейски институции. Някои министерства и други институции създадоха свои акаунти, но тези тук – не и затова все още ги поддържам.
Имаше интерес преди няколко години за поемане на акаунта на МВР от ПР екипа на министерството. Дори имаха достъп известно време и пускаха съобщения. При липса на приемственост на много нива в институциите ни обаче, трайна стратегия за комуникация и разбиране за важността на правилния подход към социалните медии, този опит се провали.
Преди няколко седмици независимо един от друг с мен се свързаха представители на Министерски съвет и МВР и пожелаха да опитаме отново. Целта беше да поемат пълен контрол над съдържанието докато остава частична автоматизация на пускане на новините от сайта им, а аз им помагам безвъзмездно със сигурността и друга поддръжка. Ще намерите описанията и на двата акаунта променени и маркерите за автоматизация – изтрити.
На този етап не се планира верифициране на акаунтите. Причината е отчасти пилотния характер на този експеримент, отчасти финансов. Най-вече обаче в Twitter има сериозни проблеми с верификациите и виждаме някои сайтове несвързани с институции да получават верификация въпреки това. Все пак верификацията като институция е нещо задължително в среден план и ще се случи, когато съответните екипи имат капацитет да поемат изцяло поддръжката на всички аспекти от присъствието в Twitter.
Наскоро обещах да опиша процеса на вадене на Европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК). Днес я получих, така че го проиграх и мога да споделя. Нека започна с това как тръгна всичко. Ако не ви се чете, може да прескочите към указанията.
Миналата година имахме няколко пътувания в чужбина със семейството и реших, че е добра идея да ни извадя ЕЗОК. До онзи момент не ми се беше налагало, защото до тогава живеехме в Германия, а там всеки здравноосигурен получава карта, която освен за лекарите, болниците и други здравни специалисти в страната се използва и като карта от европейската система. Та отворих съответния сайт на НЗОК и открих, че „нормалният“ начин е да се подаде хартиено заявление в районното на касата или „за улеснение“ – в някой от офисите на ДСК.
Можеше да го направя, но тъй като обичам да си причинявам трудности за едната идея, реших да ги накарам да спазят закона. Според Закона за електронно управление са длъжни да предоставят всичките си услуги в електронен формат. За НЗОК няма изключение тъй като въпреки настояването им не са по „специален закон“, който да ги освобождава.
Та изтеглих тогавашния формуляр, попълних го дигитално, подписах го с електронен подпис и го пратих през Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ). Това беше февруари 2022. В рамките на следващите доста седмици си обменяхме съобщения, откази и опровержения. Те настояваха, че това не важи за тях, че министерството е виновно за наредбата, че не могат така, защото разбираш ли наредбата им вързва ръцете, както и че не могат да приемат така заявлението, защото нямали процес. Отговорих им, че това няма никакво значение тъй като наредбата не може да отмени закон и да си направят процес щом са наясно, че такъв липсва.
В крайна сметка след няколко поправки приеха заявлението. Може да е имало връзка със споменаването на санкциите предвидени в закона и ясната представа кой беше ресорен министър тогава. Нека да го отдадем по-добре на това, че разумът е надделял.
Звъннаха ми скоро след това да мина през централното управление да си взема лично картата. Отидох в уречения час, казах кой съм на неизменната някак за институциите ни охрана и зачаках. Излезе шефката на ПР-ите им да ми благодари за търпението и прочие. След нея излезе друга служителка, която ми даде да подпиша протокол и ми даде картата.
Докато подписвах им подхвърлих, че се надявам да са наясно, че сега вече „това тук“ ще е процеса. Увериха ме, че не, няма да е, но работят по електронна услуга и до „лятото“ ще е готова. Имали работна група, която само изчиствала „някои неща“. Аз друго чух после, но както и да е.
Веднага след това извадих по идентичен начин ЕЗОК на всички в семейството. На децата прикачих само снимка на акта за раждане и подписахме документа с електронните подписи и на двамата родители. Получихме ги отново скоро след това. Бяха само объркали едното име, но го оправиха за ден.
Разпитах и се оказва, че изглежда съм първият, който си издава такава карта по изцяло електронен път. След като писах в Twitter още хора го пробваха и поне двама споделиха, че са успели.
Тази година се наложи да обновя моята карта и тръгнах по същия начин. Открих, че на страницата им е променен формуляра. Както и ги предупредих – точно това, което направих преди година, се превърна в процеса. Добавили са обаче една важна подробност – при подаване електронно може да получиш картата чрез куриер. Съдейки по промените на сайта и новия документ, въвели са го най-рано през декември 2022, а най-вероятно са го качили на сайта чак март.
Друга подробност е, че от 8-ми юлиДСК спират да посредничат с издаването на картите (благодаря на Ирина Марудина, че го откри това), а страницата на специалния сайт на НЗОК за ЕЗОК с местата за издаване към този момент изцяло липсва.
Ето какъв е новият процес:
Картите за децата се издават за 5 години, а за възрастни – за година. Заявление за преиздаване на карта може да подадете най-рано 25 дни преди да изтече настоящата. Иначе трябвало да се подаде заявление за анулиране на картата и едва тогава заявление за нова. Защо така и защо само година – „не е грешка, така дава системата, господине„.
Първо ви трябва електронен подпис и регистрация в ССЕВ. Последното е добра идея по принцип. Това поне докато най-накрая не се въведе електронната идентичност и си извадим лична карта с такава. Трябва също да може да подписвате PDF документи.
Второ, сваляте заявлението и го попълвате направо в документа. Има две уловки – много малко място са оставили за адреса и ако не ви стига, напишете го в съобщението в ССЕВ. Второто е, че са пропуснали да направят възможност да отбележите вида осигуряване. Не знам защо го искат щом могат, а и трябва да го проверяват служебно. Може да го пропуснете. Не забравяйте да проверите имената си на латиница и ЕГН-то.
Трето, отбелязвате, че искате да получите картата с куриер. За София струваше 3.24 лв. Има възможност за доставяне в чужбина, но не знам колко ще струва и колко време ще отнеме.
Четвърто, подписвате документа с електронния подпис. Аз конкретно сложих правоъгълника на мястото за подпис до датата, но не би трябвало да има значение. За дете да подпишат и двамата родители.
Пето, отваряте ССЕВ, пишете си адреса за кореспонденция в съобщението (ако има нужда) и прикачвате подписания документ. Тук пак има две важни подробности. Едната е, че за адресант трябва да изберете службата на НЗОК по постоянен адрес. Втората е, че трябва в текста на съобщението да добавите, че не прикачвате снимка на личната карта, защото според собствената им наредба тя се иска само за справка на изписването на имената, а и по закон са длъжни да проверяват такива неща по служебен път. Ще си спестите време да го пишете като ви я искат. За дете прикачете все пак акт за раждане.
Шесто, чакате. Трябва да ви отговорят с входящ номер. Ако не – напомнете им. Срокът е две седмици, при мен отне 9 дни. Ако оспорят, че нямат такава практика или каквото и да е, насочете ги към НЗОК да се информират и отделно пишете на НЗОК да си говорят с хората.
Птичка пролет не прави, но пак е нещо
Почуда буди защо картите се издават само за година. Обяснението им беше, че всеки е длъжен да има здравна застраховка, но ако някой спре да плаща вноските, така се намалявала щетата на касата. Т.е. картата се преиздава постоянно в случай, че нямате здравна застраховка и вече нямате право на такава.
Защо въобще имаме нужда от карта, а не ни се издава просто номер през приложение или дори мейл? Тогава може да го сменят всеки месец, ако искат. Обяснението тук беше, че в евродирективата имало изискване за физическа карта с определени атрибути. Те затова.
Процесът, макар и наистина минал в електронна услуга извършвана изцяло дистанционно, все още следва мисленето на бюрократ, а не удобството на издържащите самата каса. Заявлението е абсолютно ненужно. Достатъчно е едно ЕГН, което така или иначе го има в електронния подпис и дори в ССЕВ при пращане на съобщение. Може просто през ССЕВ да се пусне съобщение „искам ЕЗОК, пратете на този адрес“ и НЗОК ще има всички данни, за да направи проверките и да направи нова. Преиздаването също може да се автоматизира при известен осигурителен статус и адрес.
Но това са неща, които трудно може да се очакват от администрацията като цяло, а особено от НЗОК. В този случай наистина са се постарали предвид какво знаем и очакваме от тях. Критиката ми за подпомагане на източването на средствата за здраве и особено в контекста за лечение на тежко болни деца си остава. Една електронна услуга повече няма да изчисти имиджа им при все още абсурдния процес на кандидатстване и облагодетелстване на определени посредници и болници.
И не на последно място – има смисъл да се правят такива неща, да се изисква и натиска да се спазва закона.
Зачестяват призивите за събиране на пари за всякакви терапии и здравни процедури на тежко болни. Най-често деца. За съжаление, сред тях все повече се забелязва следата на тези които аз наричам търговци на надежда.
Това са лешояди, най-вече посредници на клиники в Турция, Израел, Швейцария та чак до Индия, които продават всякакви процедури като преливане на столови клетки, неодобрени още лекарства, други експериментални терапии и дори трансплантации като чудодейни лечения за какво ли не. Днес само ми изскочиха три такива за „лечение“ на множествена склероза и аутизъм. За нито едно от двете няма лечение, а второто не е дори болест.
Родните лекари не изостават – събират се баснословни суми за продължителни терапии с барокамери, хомеопатия и прочие. Преди време беше нашумяла една такава клиника обещаваща лечение на вродени митохондриални заболявания с хомеопатия. За такива се събират пари по концерти, магазини и дори общински съвети дават публични средства от чист популизъм.
Всичко това е подхранено от некадърната работа на НЗОК. Има сериозни съмнения за продължаваща корупция, злоупотреби и пряко източване на касата чрез в пъти увеличените разходи за едни и същи лекарствени средства на многократно по-високи цени. Тази липса на ефективност, доверие и всъщност работа с децата, които наистина имат нужда, кара много да се обръщат към каквато и да е помощ.
Така виждаме много кампании за легитимни лечения, но и още повече, които са станали жертва на търговците на надежда. В публичното пространство е трудно да се различат едните от другите, а повечето сайтове за събиране на пари бягат от отговорност, включително наказателна. Понякога от криворазбрано желание да помогнат, а понякога защото просто е добър бизнес.
Всичко това е на фона на пълната липса на палиативна грижа в държавата ни, за каквото всъщност отиват по мои наблюдения 2/3 от събраните средства от кутиите – физиотерапия и поддържаща грижа в прескъпи хотели опакована като лечение за пред отчаяните родители очакващи изцерение. В същото време НЗОК отказва да поеме разходите за медицинска храна, която е крайно нужда на десетки семейства и е малка част от нелогично завишените разходи, които правят за лечение на все по-малко деца през вече бившия фонд.
Вглеждайки се във всеки отделен случай е ужасяващо. Гледайки данните като цяло може да проследим из коридорите на НЗОК следите на папките на десетки починали деца, които е могло да бъдат спасени всяка година.
Видяхте заглавието за „детето с тримата родители“, може би сте видели възмутените коментари под него или сами сте написали такъв. За какво става дума?
Ето най-общо казано:
Мама и тати много като се обичат и се опитват да си направят бебе. Много рядко, но се случва децата да се раждат с увреждания, понякога такива застрашаващи живота им. Те може да се проявяват още в утробата, след раждането или на доста по-късна възраст. По-често уврежданията са заради дефекти при копирането на генетичния код и се случват на случаен принцип – при следващи бебета по-често няма такъв проблем. Понякога обаче са наследствени – идват пряко от родителите. Тогава е почти неизбежно децата да наследят дадена характеристика – като тъмна коса, оплешивяване или кръвна група.
Преди само 2-3 поколения най-често просто сме изоставяли децата. В наши дни може да откриваме тези проблеми още преди зародишът да е станал човек и дори преди опитите за зачеване. Освен в ядрото на клетката, имаме ДНК и в митохондриите – енергийните централи на тялото, ако си спомняте от уроците по биология. Те се предават само по майчин път. Е, понякога има дефекти в тях, които водят до нелечими състояния.
В случая са засекли това у майката на въпросното дете и механично сменят митохондриите в клетката ѝ с такива от друг здрав донор. Останалото ДНК си остава на майката. Няма генна терапия или пренаписване на каквото и да е. Целта е да има жената свое дете без огромния в конкретния случай риск от увреждания.
Впрочем, в последните години нашумяха няколко случая на деца в България, при които е имало заболявания именно свързани с вродени дефекти в митохондриите. Не всички са били наследствени, но както казахме, това не е единственият източник на проблеми. Имаше премного дарения, концерти и кампании за предполагаеми лечения, някои от които от откровено шарлатански клиники у нас и в чужбина, както за съжаление не е рядко в такива случаи. Някои от родителите дори обвиняваха рутинните ваксини за състоянието на децата им, въпреки, че всички лекари са им обяснявали ясно за какво става въпрос. Реакцията им е естествена и очаквана, още повече при липса на разбиране на тези състояния.
Когато се опитвам да осмисля някакви данни, често прибягвам до бързи графики и карти, за да разбера измеренията, интересните аспекти или грешките в тях. За целта използвам инструменти като Mapbox, Carto, OpenRefine или дори Google Docs. Почти винаги тези карти биват бързо изстивани или остават за мен. Тук публикувам единствено тези, които са добре описани, документирани и лесни за употреба и разбиране. Сега искам да направя нещо различно
От повече от година събирам данните за спиранията на тока, парното и водата в София. За съжаление, има доста дупки в събирането по различни причини – от грешки в моя скрипт, до блокиране от страна на иначе публичните ресурси на съответните компании.
В последно време пак обърнах внимание специално на данните за тока и искам да ви покажа две такива карти. Първата е на София и показва всички трафопостове на ЧЕЗ/Електрохолд, за които е съобщено поне едно прекъсване на тока в последните 81 дни – от средата на ноември насам. Големината на балона показва колко спирания е имало – между 1 и 32. Цветът – колко сумарно време е нямало ток. В жълто е под два часа. Оранжево – под 12 часа, а в червено – повече от 12 часа.
Тук може би трябва да уточня, че това не са всички трафопостове в западна България, а само онези 4411 трафопоста в столицата, в които е имало поне пет минути спиране на тока за последните почти три месеца.
Следващата карта показва същите данни със същите условия за цветове и размер на точките, но за цялата западна България. Виждаме, че София е дори в добро положение в сравнение с други региони. Тази карта показва 15189 трафопоста.
Картите може да видите на нов прозорец тук за София и тук за западна България. Данните от тях може да свалите тук. Опитвам се да ги систематизирам в инструмент за лесен анализ и преглед, но не знам кога ще имам време. Пропуските в свалянето на данните също е проблем, но съм го оправим в момента. Друг проблем е, че не знаем колко абонати/жители са засегнати от спирането на тока във всеки един трафопост. Ще се опитам да получа тези данни от регулатора, тъй като Електрохолд е частно дружество и не отговаря по ЗДОИ. Все пак ще е интересно да се види как това качество на услугата влияе на хората.
Реших да обновя картата, която изготвих през юли. Тогава тя даваше представа за пътя на над 9400 души. Сега с последните заявления виждаме този на над 12 хиляди.
Наскоро отново стана дума дали съдържанието ѝ отговоря на GDPR и въобще дали се обработват някакви лични данни. Описал съм подробно алгоритъма в оригиналната статия от преди 5 години, когато картата имаше едва 1268 записа. В последната отбелязах отново важното.
В случая става дума за информация, която се публикува от ЦИК в рамките на специален закон. Доколко това е правилно съм оспорвал вече – едно е да разлепяш списъци пред секции, друго е да ги публикувал в електронен формат, както много общини правят. Има много по-добър начин ЦИК да осигури проверката на заявилите гласуване в чужбина спазвайки изискването за проверимост заложено в закона. Но са се спрели на чисто чиновническо решение. Отделно собственото им чиновническо мислене довежда до там да не спазват собствените си процедури и системи за сигурност и се стига до теч на лични данни, както този с ЕГН-тата на членовете на комисии зад граница. При заявленията за гласуване не говорим за теч на данни обаче, а нарочно публикуване.
Въпросът дали и как може да се обработват не е приложим при тази карта или инициативата Glasuvam.org като цяло, тъй като тук се борави със статистика върху публикуваната информация. Не се записват имената на хората, а анонимизирана информация с цел потвърждение на броя заявили желание по секции, потвърждение на собствените данни на ЦИК, както и промените и прехвърляне на заявления, които често правят в рамките на кампанията. В този смисъл анонимизираната информация не съдържа лични данни и не може да се използва за идентифициране на даден човек.
Всъщност, макар картата да не „проследява“ отделни активни българи в чужбина, подобно на картата за българчетата родени зад граница и статистиката, която извадих след това за тях, тя дава представа за общото движение на групи от хора. Така има повече естетическа стойност и „поглед отвисоко“, а не е инструмент за проследяване, както навярно би могло да се приеме буквално заглавието на първата ми статия.
В същото време, в интервюта и предишни текстове съм предупреждавал, че подобна обработка на големи масиви от данни без анонимизиране и всички мерки, които взимам години преди да се въведе GDPR, би могло да се проследяват по подобен начин хора. Разбира се, това е далеч по-трудно, непрактично и неточно, в сравнение с редовните течове на информация, особено такива включващи българите в чужбина. Такива са не само скорошния на ЦИК, но и този на НАП преди две години и този на Външно преди доста повече, когато изтекоха адресите в България и чужбина на подали заявление да гласуват зад граница. Истината е, че има прекалено много идентифицираща информация в частни и обществени структури, от които може да се сглоби притеснително точна картинка кои сме и какво правим. Това отдавна се използва като основа на бизнес модела на редица компании, някои за които дори не сме чували. Докато обръщаме много внимание на действията и проблемите в администрацията, истината е, че подобни „течове“ са редовна практика и всъщност същността на най-големите бизнеси, от които вече неизменно зависим.
От днес започва преброяването през интернет и ще продължи до 17-ти септември. След това преброители ще обикалят всяко жилище и адрес, за да преброяват лично всички. Ако сте сте преброили електронно, достатъчно е да им дадете кода, който ще получите по мейл. Това освен, че пести време, ще намали и контактът, което е важно в сегашните условия.
Преброяването става на тази страница. Регистрирате се с мейл, ЕГН и лична карта. Мейлът за потвърждаване на регистрацията може да се забави няколко минути, също както и този с кода накрая. Важно е в преброителната карта да въведете адреса, в който действително живеете, а не там, където сте регистрирани. Също така да преброите само хората, които наистина живеят там – не близки, които обичайно живеят в чужбина или в друго жилище. Според чл. 39 до 41 от Закона за преброяването всички данни събрани от тази анкетна карта или по друг начин за целите на преброяването са статистическа тайна, не могат да се използват за друго, няма да бъдат предоставяни на други органи и не могат да се използват като доказателства пред изпълнителната или съдебната власт.
Съветът ми е да проверявате внимателно данните въведени на всяка страница. Има възможност да се връщате и поправяте, но само преди да сте натиснали „Запазване“ на последната страница. За сметка на това доста от информацията се добавя автоматично – например дата на раждане или родствените връзки. Не забравяйте да си копирате и номера, който ще ви излезе накрая. Би трябвало да го получите по мейл, а може да влезете в портала и да го откриете в профила си – натискате на човечето горе вдясно и после „Профил“.
В рамките на предборяването ще допитване търсещо отговор на това както ни кара да останем или да напуснем България, както и дали, колко и кога искаме деца. То ще се проведе сред 44000 случайно избрани адреса и цели да даде представа какви са настроенията в страната.
Преброяването като цяло е изключително важно за редица аспекти от живота ни. Основа е на неща като планирането на бюджета, изследвания влияещи на инвестиции и изборния процес. Възможно е дори да доведе до преразпределение на мандатите в парламента. Най-вече обаче ни дава представа какво е положението в страната и помага да оборим заблуди. Преди 10 години показах графики за етническия състав на населението на база предишното преброяване. Данните от преброяването са в основата на анализите ми за раждаемостта от последните 50 години, детските надбавки и бедността и смъртността и как я сравняваме през годините. Помогна и при показване на данните за българчетата родени в чужбина.
Редовно има критики за това как се провежда преброяването, как се следи населението и дали въобще числата отговарят на истината. При последното преброяване наистина имаше корекция надолу в населението и тя беше с 1.82%. Това е в рамките на статистическата грешка и близко до корекцията, която се наблюдава в Германия, например, при тяхното преброяване. Описал съм вече проблемите на немците с броенето на диаспората ни. Особена критика имаше също към въпросите за самоопределянето – че всеки можел да пише каквото си иска. Това всъщност е идеята на „самоопределяне“. Не може преброителите да вървят по къщите и да пришиват етнос и определения на хората пред тях.
Заради пандемията, по-широкото навлизане на интернет услугите у нас и информационната кампания на НСИ се очаква този път значително повече хора да се преброят през интернет. Ще значителен успех и показателно за интернет грамотността ни, ако успеем да достигнем 50%. Доста обаче се съмняват в това. Ако имате възможност, може да помогнете и на близките си да се преброят, за да им спестите време и излишен контакт с преброителите.
През 2016-та и 2019-та направих карти проследяващи активните българи в чужбина. Повече по темата ще намерите в първата ми статия по темата. Накратко казано това е опит за картографиране на придвижването на хора съдейки по заявленията им за гласуване в чужбина. Последните, за съжаление, са публични и макар трите имена на някои да са често срещани, лесно може да се изключат или да се разпознаят дубликати. За целта използвах криптирани и анонимизирани хешове на имената, които събирах за картата ми със заявленията за гласуване.
Така през 2016-та бях картографирал движението на 1268 лица и през 2019-та – на 2633. Пускайки същия алгоритъм през юли 2021 събрах пътя на 9473 души. Голямата разлика идва от рекордната активност на последните два вота. Тук може да проследите тези пътища. Натискайки някой град ще откриете кой си е тръгвал и от къде е минавал.
За разлика от миналия път, сега анализа не отчита гласуване между два града на разстояние 80 км. вместо предишните 50 км. Важно е тук, че не се отчита реално местене на хора, а само там, където са подавали заявления за гласуване. Доколкото последното е някаква индикация за местоположение, дали всъщност става дума за местене, почивка, грешка или просто подкрепа на секции в други държави може само да гадаем. Все пак с тези мащаби с добра доза увереност може да кажем, че виждаме пътищата на почти десет хиляди българи по света.
To provide the best experiences, we use technologies like cookies to store and/or access device information. Consenting to these technologies will allow us to process data such as browsing behavior or unique IDs on this site. Not consenting or withdrawing consent, may adversely affect certain features and functions.
Functional
Always active
The technical storage or access is strictly necessary for the legitimate purpose of enabling the use of a specific service explicitly requested by the subscriber or user, or for the sole purpose of carrying out the transmission of a communication over an electronic communications network.
Preferences
The technical storage or access is necessary for the legitimate purpose of storing preferences that are not requested by the subscriber or user.
Statistics
The technical storage or access that is used exclusively for statistical purposes.The technical storage or access that is used exclusively for anonymous statistical purposes. Without a subpoena, voluntary compliance on the part of your Internet Service Provider, or additional records from a third party, information stored or retrieved for this purpose alone cannot usually be used to identify you.
Marketing
The technical storage or access is required to create user profiles to send advertising, or to track the user on a website or across several websites for similar marketing purposes.
