Post Syndicated from original https://nookofselene.wordpress.com/2014/05/06/varvara/

Никога досега не бях ходила на море извън сезона. Избрах за този експеримент Варвара – място, на което съм летувала ужасно много години и което не съм посещавала от седем. Заради презастрояването на цялото Черноморие рядко изобщо ходя в тази посока. Варвара е едно от малкото сравнително запазени места, а в последно време много упорито се заговори за нови устройствени планове, проекти, инвестиционни интереси и други подобни „хубави“ неща, обещаващи това да се промени. Затова реших да изпреваря събитията и да отида, докато Варвара не е все още безвъзвратно бетонирана и съсипана. И то извън сезона, та ако случайно процесът е по-напреднал, отколкото знам, поне да не е гъч от хора.
Винаги, когато имам възможност, пътувам с влак – независимо дали става въпрос за кратък или за по-дълъг път. Вярно, недостатъците, които постоянно обсъждаме с приятели, са налице – все по-неудобни разписания, по-бавно придвижване, отколкото с кола или автобус, – но за мен предимствата са повече. Има все повече нови влакове и те са наистина РАЗКОШНИ. Дори и в старите е по-широко и просторно, отколкото в автобусите, човек може да стане и да се разтъпче по всяко време, а не да стои сгънат с часове (а аз не заемам кой знае колко място – какво ли им е на по-високите и едрите от мен…), има тоалетна и не се чака евентуално спиране на някоя миризлива бензиностанция (особено важно предимство при по-дълъг път), а ако сте от тези, на които им прилошава в автобус и им се налага да пият гадни зомбиращи хапчета, при повечето такива хора това просто НЕ се налага във влак.
Та като споменах нови влакове… новите спални вагони са фантастични! Много по-широки от старите, много удобни и невъобразимо по-чисти. Хем чух за тях, пък пак останах удивена. А това да преминеш разстоянието, като спиш в легло, и да си свеж на следващия ден, вместо да си продремеш част от почивката, е допълнителен бонус.

И така – Бургас. Ами, и там не съм ходила от сума време и бях много нетърпелива да разгледам.

Тук обаче идва неприятният момент: ако сте с багаж, няма да спите в Бургас и не искате да хванете от влака директно автобус, а първо да разгледате, гардеробната отваря чак в 9:00 (влакът пристига към 7:15) и затваря в 21:00 (влакът за София е в 22:00). Така че ще трябва да си отделите час-два да седите върху саковете и да ругаете нечие плиткоумие. Все пак сутринта жената идва по-рано, оставила е и телефон на стъклото, но за вечерта проблемът си стои. Ето една такава недомислица може да помрачи идеалното изкарване.
Та след като някак преодолеете този тъпизъм, предстои Бургас. А той в началото на май е още по-зелен и прекрасен, от това, което си спомням от летните си идвания.

За на юг има кажи-речи редовни маршрутки, но ако пътувате за някое селище по-южно от Царево, са по-малко – разбира се, ако бързате, може да ползвате маршрутки с прекачване, защото има и такива Царево-Резово. Може би като почне сезона, ще ги оправят. Може би. Хубавото е, че вече ползват един по-пряк междуградски път и пътуването е по-бързо. А гледката отново е красива – свежо зелена пролетна гора от двете страни на шосето.
Първото впечатление от Варвара – няколко гигантски бетонни мастодонта на входа ѝ. Доста обезкуражаващо начало. Но, за щастие, първото впечатление лъже – нататък се оказа красивото село от спомените ми. Промяната в центъра е положителна – на мястото на прастарите бараки има красиво кметство. Чисто е и е пълно с щъркелови гнезда. Около теб летят щъркели, чайки, врабчета – в самото село!

И още една приятна разлика от спомените, дължаща се на сезона – през май цяла Варвара прелива от буйна зеленина! А платото над плажа все още няма и помен от застрояване (дай Боже така да си остане!) и красотата е неописуема с думи.


Когато редовно ходех на варварския плаж преди години, най-голямото изпитание беше слизането по стълбичките – по-подобни на сипеи. Сега обаче си има истински стълби, които не предполагат качване и слизане на четири крака. :)) А заведението на плажа, което все още не работеше, няма вид да заема място от плажната ивица, а гледката от него е просто убиец.

За плажуване месец май, както се и очаква, не е много подходящ, но е идеален за разходка сред бурна зеленина, цветя, пеперуди, гларуси, чайки и каквито още прекрасни растения и животни ви хрумнат. Усещането е съвсем различно от това в разгара на лятото и също е страхотно.


Тази година за първи път отседнах в хотела на Димо – най-старият и най-хубавият хотел във Варвара, носещ най-истинския дух на мястото. Разрастването тук е станало изцяло и единствено с вкус. Най-страхотно е отношението – това е единственият хотел, в който съм била, където не видях нито една табелка, която да ми казва какво мога и не мога да правя, където няма ограничения „само за гости на хотела“ (включително и на игрището отсреща, построено от Димо за всички), няма „забранена консумация в стаите“ или някъде другаде, няма никакви дразнещи забрани. А наистина през цялото време се чувстваш ГОСТ – в немаркетинговия смисъл на думата! – и у дома си.


Нещо, което особено много ми хареса – стълбището на хотела е превърнато в библиотека. Всеки може да чете която книга си хареса, а разнообразието е гигантско – от томове с класически литературни произведения през исторически книги до най-леки кримки. По нещо от абсолютно всеки жанр за абсолютно всеки читател.

Варвара е обградена от вълшебни места, много от които, за съжаление, не заснех – горски пътеки, крайморски пътеки, поляни, обсипани с цветя, скали… а Странджа е съвсем, съвсем наблизо. Рибарският пристан е особено приятно място сега, когато комарите още не са превзели всичко.

В крайна сметка едно е ясно – има какво да се прави във Варвара и когато не е сезон и не е време за плаж. Мястото все още не е замърсено от „инвеститори“, хората са все така свестни и не са променили отношението си към туристите. „Трите язви“ може и да ги няма отдавна, но прекрасната чиста природа си е там по всяко време на годината.
Пак ще се ходи – и то по-скоро!