Post Syndicated from original https://www.toest.bg/chuzhdoezikovoto-obuchenie-v-uchilishte-maksimalno-neefektivno-za-da-e-udobno-na-vsichki/

Има една обществена тайна, която се обсъжда главно от родители на потърпевши ученици, но за съжаление, е стигнала до изключително малко учебни институции. И това – при положение че засегнатите от нея не са единични случаи. Става въпрос за чуждоезиковото обучение в цели три години от средношколския път на учениците в България – от 5. до 7. клас. Училищата като главни изпълнители на образователната услуга услужливо мълчат, въпреки че никоя наредба не забранява изрично да действат адекватно. 

Какво казват учебните планове?

В стотици училища в страната изучаването на чужд език започва във втори клас с 64 учебни часа за цялата учебна година – така както е предвидено в Рамковия учебен план. В трети клас часовете стават 96, в четвърти – 102. Общо за трите първи години изучаване на чужд език учениците разполагат с 262 учебни часа по първия си чужд език. 

В 5. и 6. клас часовете по чужд език на година остават по 102, в 7. клас са 108. Общо за трите години учебните часове са 312. Това е абсолютният минимум, предвиден в учебните планове, без да смятаме всички възможности, които предлага обучението по факултативен учебен предмет и избирателен учебен предмет, които най-често се използват за допълнителни часове по профилиращ предмет и чужд език.

Оставяме настрани факта, че този пръв чужд език най-често не може да бъде избран свободно – все пак образованието не е концерт по желание и това ще ви бъде напомняно от почти всяко общинско училище, с което ви събере животът. Концентрираме се върху тези общо 574 учебни часа, или 22 960 минути. 

Да приемем, че първият чужд език на детето ви в училище е английски. Не сте имали възможността да го избирате, но и няма нищо лошо в това – това е съвременният универсален световен език. 

В края на 7. клас се очаква учениците да са достигнали ниво А2. Общият брой на часовете през годините, разделен на 120 (колкото е нормативът за изучаване на материала за едно ниво), надвишава сумата от продължителността на общо 4 нива, но да приемем, че грубо отговаря на нея. Да обобщим: в програмата, заложена от Министерството на образованието и науката (МОН) се приема, че са нужни 6 учебни години за 4 нива (А 1.1., А 1.2., А 2.1. и А 2.2.). Това обхваща приблизително възрастта от 8 до 14 години. 

Покриването на ниво А2, разделено по четирите компетенции, които са заложени и в учебната програма на МОН, означава следното:

• Говорене: умения за говорене в опростени ежедневни ситуации в магазини или учреждения, основни форми на поздравяване, заговаряне, обръщение; изразяване на чувства като страх и радост по много семпъл начин; умение за кратки, прости и ежедневни телефонни разговори.
• Писане: умения за много базова лична кореспонденция, пощенски картички или имейли; в официална кореспонденция – умения за обръщение, поздравяване, отправяне на молба или благодарност; попълване на прости формуляри с лични и професионални данни.
• Слушане: разпознаване на темата на разговор; разбиране на прости указания в ежедневни ситуации (упътване, разпореждания от лекар); грубо проследяване на проста ежедневна история или на кратки и ясно произнесени радиотекстове за ежедневни събития – например прогноза за времето.
• Четене: разбиране на прости указания, ако са стъпково структурирани и са подкрепени с илюстрации; разбиране на кратка и просто построена история; разбиране на табели на публични места; разбиране на основна договорна информация – срок, цена, валидност; разбиране на кратки ежедневни информиращи текстове от етикети; разбиране на основна информация от кратки обяви или дописки в медиите.

Кога трябва да започне обучението по чужд език?

Въпреки че съвременните изследвания разширяват успешния период за научаване на чужд език до около 17-годишна възраст, те затвърждават тезата, че за да се достигне най-високото ниво на владеене, е препоръчително човек да започне преди десетата си година. Тогава дяловете от мозъка, които са основна движеща сила за езиковите ни умения, преминават през пиковия си период на продуктивност. През началния етап на образованието способностите на децата в познавателните процеси, творчеството, дивергентното мислене са в оптимално състояние. 

Множество изследвания доказват, че е възможно да има първични явления, например промяна на произношение или синтаксис от езици (език 1 към език 2 и обратно), но те са само временни и не влошават владеенето на първия език. По-важното е доказателството, че владеенето на повече от един език подобрява не само езиковите, но и когнитивните способности. Така двуезичните хора показват по-добри изпълнителски умения (executive functions) – това е когнитивният процес, който организира мислите и дейностите. Тези хора са по-способни да работят в многозадачен режим, имат по-добро внимание и концентрация, по-успешно филтрират информация. Установено е и че владеенето на повече от един език в по-напреднала възраст забавя или спира когнитивния упадък.

Накратко, от биологична гледна точка в периода от 6 до 13 години е най-ползотворно да се въведе чужд език. 

Децата в този период могат да разбират чуждия език наравно с родния си в петте основни умения – четене, писане, слушане, говорене и мултимодално учене (филми, видеа и извличане на информация от тях). Едно прелюбопитно изследване дава отговор на въпроса коя е най-подходящата възраст да се започне изучаването на английски език като чужд, за да се достигне до ниво на майчин език: най-късно на 10.

Освен силната биологична обусловеност на ученето на чужд език съществува и социална – заради технологии, музика, игри, пътувания, изобщо всичко, което ни заобикаля в света. Много от децата на 80-те и 90-те години на миналия век си спомнят комичното прохождане в английския език с ваденето на текстове на песни, сублимирали в изпълнението на небезизвестната песен на Марая Кери – „Кен лий“. 

В днешно време достъпът до автентичния съвременен английски език е буквално навсякъде – социални мрежи, недублирани телевизионни канали, приложения за телефони и таблети. Светът е съвсем различен и децата (често и абсолютно неконтролирано) проговарят едновременно на майчиния си език и на поне още един, най-често именно английски. Добавяме и възможностите за пътуване, за живеене на различно от родното място, смесените бракове, многоезичната семейна среда – все повече деца са билингви от раждането си. И не на последно място, ранното чуждоезиково обучение е една от първите грижи на почти всички родители. За справка може да се огледате колко широка палитра от услуги се предлагат в частния сектор, когато става въпрос за чуждоезиково обучение. Именно защото това е бъдещето. Но то още не е влязло в държавната образователна система. 

Харизаният кон

Училищното образование в България е задължително и безплатно. Това обаче някак автоматично започна да означава, че ползвателят му няма право на претенции за качеството. Ако имате късмет, ще попаднете на учители, които си обичат работата. Може обаче да нямате този късмет и трябва да слушате как образованието „не е концерт по желание“ и ако искате нещо различно, „отидете в частно училище“. Не знам дали директори и учители си дават сметка за собственото си омаловажаване, когато предлагат този единствен според тях изход.

Харизаният кон всъщност чисто регулационно (закони, наредби, програми и всички мерки, посочвани винаги като ограничителни) е много гъвкав. И това го доказват десетките частни училища, които са задължени да спазват същите тези регулации, но предлагат много по-качествена услуга. 

Ако влезете в произволен 5., 6. или 7. клас, ще установите, че една представителна част от класа владее чуждия език на по-високо ниво от това, което изисква годишната учебна програма от него. Децата, които са минали през езикови школи от малки, гледат вече филми без дублаж или субтитри, четат и общуват свободно на английски език, са длъжни да минават отново през материал (граматика и лексика), който владеят добре отдавна. Детето няма право да бъде освободено от този час. Може единствено да се надявате учителят да прояви разбиране и да се споразумеете ученикът да участва във всяко писмено и устно изпитване, но в регулярните часове да си носи работни листове от извънучилищното си обучение и кротко да се упражнява по тях, вместо да повтаря това, което вече знае. Тоест да използва разумно огромното количество часове. 

Ако това изключително рядко щастие не ви се усмихне, то ще преминете цялата йерархия до директора, за да ви бъде обяснено, че има програма, има наредба и вие сте никой да искате специално отношение.

Ако позволим на един, ще дойдат и други, които ще поискат същото.

Уви, никой не си задава въпроса, ако дойдат повече от петима с едно и също питане, проблемът в тях ли е, или е извън тях? Естествено, образователната система не вижда проблема в себе си. Най-често отношенията между по-напреднали езиково ученици и преподавателите им ескалират в междуличностни конфликти и наказателни оценки, за да „се вземе в ръце“ многознайкото. Не помагат дори доказателства като външно оценяване на олимпиада или на официален езиков тест (IELTS, TOEFL, Cambridge Certificate).

Така повечето родители са се научили да не се намесват и да не търсят варианти за регулиране на тези чисто пропуснати шансове предвид броя на часовете, а децата се научават да си мълчат и да изпълняват безсмислени упражнения, които не водят до напредък.

МОН всъщност залага един минимум знания в учебните си програми и никъде не пише, че той не може да бъде прекрачван, напротив. Никой обаче не може да ви отговори на въпроса, ако има проверка и тя установи, че 1/3 от класа всъщност е на по-високо ниво, какво ще последва. А като родители, плащащи за неефективността на образователния модел (защото този пропуск бива наваксван с частни уроци и школи), бихме имали пълно право да пожелаем качествена услуга. 

Не съществува наредба или каквато и да било административна пречка, която да забранява разделянето на класове и събирането на ученици от различни класове в отделни групи според етапа на уменията им. Така както се прави в много гимназии междувременно, в които още в началото на 8. клас децата преминават през тест за установяване на актуалното ниво на владеене и класовете биват разделени на групи за часовете по чужд език. 

Ето как би могло да изглежда това на пръв поглед сложно нещо в реалността

Вместо входно ниво в началото на учебната година, на учениците се прави тест за нивото на знания. Всеки учител по английски език би могъл да назове поне няколко такива теста, които са общовалидни и определят кое ниво е подходящо за конкретния обучаван. В даден випуск, състоящ се от повече паралелки, един учител е недостатъчен, винаги са най-малко двама, които си разделят класовете. Ако приемем, че говорим за средношколски етап, от 5. до 7. клас, то тези учители са с нужната квалификация, за да могат да преподават на различните нива.

Представете си как тези Х на брой паралелки започват да имат нещо повече от съседските взаимоотношения на засичане по коридорите – децата разширяват социалния си кръг, опознават се по-отблизо, работят в различни групи. Естествено, за учебната програма ще е по-лесно, а за учениците ще е много по-полезно, ако езиковите часове станат блокови – най-малко по два учебни часа. Така пък и учителите ще имат спокойствието да разгънат преподаване, затвърждаване и упражнение в един учебен ден. На кого би навредило това? 

Ако още във 2. клас сте наясно, че знаете повече от другите и няма нужда да учите по предмет Х, за да изкарвате похвали и добри оценки – честито! Вие още на 8 години започвате да заучавате грешно поведение при учене. Няма какво да ви мотивира, нищо не ви предизвиква, всичко, което ви преподават, е вече чувано и виждано – нищо ново. В голяма степен е вероятно да запазите тази самоувереност дори когато тя няма да отговаря на истината.

А децата, които не са учили до този момент чужд език? Не познават буквите, не знаят нито една дума. Те по всяка вероятност ще са малцинство и ще трябва да се учат в среда, в която повечето им съученици въздишат с досада. Ако си представим света от тяхна гледна точка, то има вероятност той да изглежда така: „Всички знаят всичко, само аз съм глупав и не мога нищо.“ Излиза, че сме създали всички предпоставки едно дете да намрази цял предмет, а защо не и генерално всички чужди езици – чували сте „не е моето“ и „на мен не ми вървят езиците“, нали?

Не му липсват наредби на българското образование. Липсва му желание. Човешко отношение. Внимание. Комуникация без назидание. 

И ще му гледаме зъбите на коня – няма как, дали сме му най-ценното си. Дори и да ни захапе, пак ще търсим начин да го погалим и да му кажем, че не е лош той, просто не са му показали, че може и с добро.

Светът се променя с бясна скорост. Професиите, в които ще се развиват поколенията, започващи днес образователния си път, все още не са измислени. Подготвена ли е нашата образователна система, за да отговори на тези предизвикателства? Какво може и трябва да се промени? А как? Веднъж месечно в рубриката „Възможното образование“ на Донка Дойчева-Попова ще говорим за промяната – такава, каквато искаме да я видим, за добрите примери и за посоките, в които може би е добре да обърне поглед българската образователна система.