Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://www.toest.bg/sedmitsata-4-9-dekemvri/

Най-важната и тъжна новина от отминаващата седмица е, че според последните резултати от Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) вече над 50% от 15-годишните ученици са функционално неграмотни в областите математика и четене. Иначе казано, повече от половината от българските ученици нямат аналитично и критично мислене, не могат да четат с разбиране и да правят логически взаимовръзки, срещат трудности при осмислянето на събития и при решаването на ежедневни проблеми.

Изследването е направено през 2022 г., тоест

след още две години тези ученици ще имат право да гласуват.

Негативната тенденцията е факт от години насам, но последните резултати са най-лошите досега. Контрамерките отдавна са спешни и неотложни, ако не искаме съвсем да задълбаем в дъното.

Във връзка с тази тема навреме идва новият текст на Донка Дойчева-Попова в рубриката ни „Възможното образование“. Когато целият свят е в телефона ни, може би е много по-важно да си зададем въпроса не какво учим, а как. Донка тръгва по стъпките на ученето и как то се превръща в реално знание. Прочетете статията ѝ „Уча се да уча“.

Понеже започнахме с темата „образование и четене“, нека продължим с две книжни събития от столицата. От 5 до 10 декември в НДК се провежда 50-тото юбилейно издание на Софийския международен панаир на книгата, а паралелно с него и 11-тият Софийски международен литературен фестивал. По този повод Антония Апостолова разговаря с проф. Амелия Личева, програмен директор на фестивала. Едно чудесно интервю, което излиза далеч извън рамките на заглавието си „За фестивалите, скандалите и шаблоните в литературата“.

Като стана дума за Коледния панаир на книгата в НДК и съпътстващия го литературен фестивал, да споменем, че кутиите с шоколади в подкрепа на „Тоест“ от специалната ни съвместна серия с „Гайо“ могат да бъдат открити на щанд №432 на FOX book café, а също и на постоянния адрес на тази уютна кафе-книжарница на ул. „Уилям Гладстон“ 32 в София. Отделно може да си купите кутия с шоколади и от чудесното пространство за събития Launchee на партера на ЦУМ, както и директно от онлайн магазина и в рамките на няколко дни тя ще ви бъде доставена до всяка точка на България. Припомняме, че 20 лв. от цената на всяка кутия директно подпомага усилията на „Тоест“ да създава качествена и независима журналистика.

Но да се върнем към статиите в „Тоест“ от тази седмица.

В четвъртата част от поредицата ни за бизнеса ще разгледаме една не съвсем позната, но все по-важна част от българската икономика – финтех. Какво значи финтех, какви проблеми решават финтех компаниите и с какви предизвикателства се сблъскват? Търсим отговорите на тези въпроси заедно с директора на Българската финтех асоциация – Георги Пенев, с когото разговаря Александър Нуцов.

Николета Атанасова се завърна от Украйна преди два месеца, но спомените от преживяното и видяното продължават да вълнуват мислите ѝ. Макар и вече отново в България, тя не спира разговорите си с тамошните си украински познати, не спира и да споделя с читателите на „Тоест“ тревогите им за все по-неясното бъдеще. Не пропускайте чудесния ѝ нов текст от поредицата „Откъси от Украйна“, за да разберете кое е „по-страшно от ракетите“.

И новият материал на Светла Енчева, макар и косвено, е свързан със същата война. В това интервю две бежанки от Русия – ЛГБТ двойка с артистични професии и силна политическа ангажираност – разказват за добрите и лошите последствия от решението си да се установят в България, опитвайки се да се спасят от преследване в своята родина. Държавната агенция за бежанците обаче двукратно отхвърля молбите им за убежище. Въпреки това двете жени вярват, че именно тук, в България, те могат да бъдат свободни.

Искаме или не, няма как да заобиколим и ежедневната българска политика.

Почти седем години след основаването си „Да, България!“, една от партиите в „Демократична България“, реши да изостави рефрена „няма ляво, няма дясно“ и най-накрая да се определи – като дясноцентристка. А в европейски план поглежда към ЕНП.

Темата е важна по две причини. Едната е, че партията прави впечатление на определяща посоката на коалицията и това нейно решение скъсява идеологическите отстояния както от единия ѝ коалиционен партньор ДСБ, така и от ЕНП и ГЕРБ. Що се отнася до третата партия в „Демократична България“ – „Зелено движение“, предвид последните промени в лидерството ѝ не е ясно дали тя ще продължава да открива достатъчно допирни точки със своите партньори.

Втората причина е интересна стратегически – обикновено идеологическата оцветка се определя ясно преди формирането на нов политически субект, защото това е основен ориентир за привличане на членска маса. Рискът сега е част от привлечените от 2017 г. насам хора да не припознаят „новата“ посока вдясно. В по-лошия сценарий – дори да се почувстват подведени. Макар в по-голямата си част тези хора вече да са наясно с тенденциите. Но предстои да видим какви вреди и ползи носи това закъсняло самоопределяне.

За по-либерално настроения електорат отдавна е ясно, че в българската политическа палитра няма субект, който истински да се позиционира в този сегмент. Движението за права и свободи само злоупотребява със заглавието си, а на „Продължаваме промяната“ още им е трудно да не изглеждат като случайни политически опортюнисти, особено на фона на недостатъчните усилия за дълготрайно и устойчиво развитие на структури и влияние извън столицата и на национално ниво. Сега и колебливата в либерално отношение „Да, България!“ вече официално изоставя този терен.

Решението може би е прицелено дългосрочно, с поглед в бъдещето, когато лидер на ГЕРБ няма да бъде Бойко Борисов. Иначе, в българската политическа палитра остават белите петна както в либералния център, така и малко вляво от него.

Корабът на властта в новия си троен не-коалиционен вариант минава през някои политически плитчини. И ако не заседне в тях, цялата сглобка ще се закали още повече. Въпросът е в чия полза. По тази тема размишлява Емилия Милчева в тазседмичния си политически анализ, озаглавен „Златните ябълки, партиите стомаси и триъгълникът на властта“.

И накрая – една забавна новина, която ще оставим без коментар.

Само ще цитираме заглавието на колегите от „Дневник“ и ще ви оставим да прочетете цялата статия: „Едно наум: Илияна Йотова бе провъзгласена за „Рицар на годината“ от организация, подражаваща на тамплиерите“.

Приятно четене (и услаждане с шоколади „Гайо & Тоест“, разбира се)!