Tag Archives: Всичко

Отчет за парламентарната ми дейност

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3815

Както писах веднага след изборите през юли, това, че не съм избран за народен представител изобщо не значи, че няма да върша работа по темите, заради които хората гласуваха за мен. В този кратък парламент нямаше време да бъде свършена много такава работа, но все пак смятам за редно да отчета по какво съм работил. Въпреки, че не съм бил депутат. Трябва да отбележа, че нито едно от нещата по-долу не съм ги свършил сам, разбира се – всичко е част от общата работа на Демократична България.

Много от нещата изглеждат като малки стъпки и дори бюрократични детайли. Но дяволът е детайлите. Електронното управление не работи не защото няма закон, не защото няма отговорна институция (има – ДАЕУ), не защото няма стратегически документи, не защото няма средства или защото не са обявени процедури, а защото някой детайл е объркан или пропуснат, някой не е преценил нещо навреме или някой не си е влязъл в правомощията, някой не е тълкувал правилно определен текст или пък самият законов текст има нужда от прецизиране. И разбира се, защото я е нямало политическата воля всички тези камъни да бъдат преместени от пътя.

  • Комисия по дигитализация, електронно управление и информационни технологии – създадохме такава комисия, която да контролира и направлява законодателния процес по дигиталните теми. Участвах на всяко заседание на тази комисия, активно вземайки думата, задавайки въпроси към институциите и подпомагайки председателя (Иво Мирчев от ДБ). Подпомагах и избора на дневен ред на комисията – какви теми да бъдат разглеждани, кой да бъде поканен и на какви въпроси да отговаря. По-надолу ще опиша трите основни въпроса, които разгледахме
  • Електронна идентификация – проектът за електронна идентификация е „забил“ в съда на Европейския съюз след обжалване на процедурата у нас. Повикахме МВР да отговорят как планират да реализират националната схема, дали са подготвени за реализиране на т.нар. „цифров портфейл“, предложен от Европейската комисия. В следствие на техните отговори преценихме различните варианти за действие и изпратихме писмо до премиера Янев, с което предлагаме да изпратят официално искане до съда на ЕС за по-бързо произнасяне, тъй като проектът е стратегически. Надявам се това да доведе до ускоряване на процеса, за да имаме и нови лични карти, и електронна идентичност възможно най-скоро.
  • План за възстановяване и устойчивост – проектите в плана за възстановяване и устойчивост, свързани с електронното управление, са няколко. Изискахме от Държавна агенция „Електронно управление“ и от вицепремиера Пеканов всички допълнителни данни, които не са част от архива и поискахме отговори на някои специфични въпроси. В следствие на това предложихме подобрения по някои от проектите, така че да се гарантира, че няма да бъдат изхарчени едни пари без резултат. Проектът за киберсигурност да бъде прецизиран, така че да е ясно за какво и колко пари отиват; в проекта за дигитализация на регистри да бъде включена и дейност за мигриране на малки регистри от тетрадки и ексели към централизирана система за управление на регистри; от проекта за широколентовия достъп да отпаднат 5G кулите по магистралите, защото на автономните автомобили това не им трябва, както пише в проекта, а и има други европейски източници на финансиране.
  • НСИ и преброяването – повикахме НСИ да дадат обяснение какво и защо се е случило със системата за преброяването. Обобщение писах във Фейсбук и тук, а заключението е, че трябва повече централна координация и по-добра подготовка с оглед киберсигурността на ключови системи.
  • ЦИК и машинното гласуване – повикахме и ЦИК в комисията, за да обсъдим машинното гласуване при избори 2в1. Там предложих няколко неща – тестове за ползваемост (A/B тестове), така че интерфейсът да е максимално удобен на избирателите; извадкова проверка на хешовете на машините с външен инструмент, за да не разчитаме само на това, което те самите разпечатват; системният образ на софтуера, който се инсталира на всички машини, да бъде компилиран публично. Подчертах и задължението изходният код да е наличен за заинтересованите страни (по закон – експерти, излъчени от партиите/коалициите, гражданския и академичния сектор). Ще следим оттук нататък ЦИК да спази това задължение.
  • Законопроект за изменение на Закона за електронно управление – предлагаме няколко неща, като основните са две – доставчици на обществени услуги да участват в електронния обмен на документи с администрацията, ако са част от административна услуга (напр. ако за да получите разрешение за ползване на търговски обект ви изискват партида от ЕРП, това да не става с хвърчаща бележка, а служебно, по електронен път); администрациите да са длъжни да водят малки и прости регистри в централизирана система, отговаряща на всички съвременни изисквания, а не в ексел, на тетрадки или в някакви стари и пробити системи, както е в момента. Законопроектът получи подкрепя от всички партии, от администрацията и от браншови организации, в рамките на проведеното обществено обсъждане.
  • Законопроект за отпадане на стикерите за технически преглед – новите стикери с чип, които са скъпи и грозно стоят на средата на предното стъкло, са напълно излишни. Предложихме отпадането им и замяната им с проверка в централизираните регистри по номер на автомобил. Повече за проблемите с RFID чиповете съм писал тук. Подготвихме и сходен законопроект за отпадане на стикерите за Гражданска отговорност, но тъй като стана ясно, че няма как да мине, не го внесохме.
  • Законопроект за автоматично получаване на EORI номер (вместо да го заявяваме през неудобния сайт на агенция Митници)
  • Законопроект за уреждане и ограничаване на безконтролното записване на данни за преминаващи автомобили от камерите на АПИ – към настоящия момент АПИ събира данни за това кой автомобил, къде и кога е преминал и ги съхранява на база на вътрешен акт, без да има гаранции кой има достъп, за колко време се съхраняват и за какво се ползват. С предложението уреждаме тези неща, включително уведомление на шофьорите, чиито данни са били използвани след като са били събрани.
  • Въпрос към ГД ГРАО за отказите за предоставяне на данни – Националната база данни „Население“ е основен компонент на електронното управление. Повечето институции трябва да имат право да четат данни оттам – по ЕГН да получат три имена и адрес. Общините, например, често имат нужда от тези данни, за да предоставят общински услуги (при записване в детски градини, където адресът на родителите има значение, вместо родителите да носят удостоверение, общината да го събира служебно). За съжаление през годините има доста оплаквания, че ГД ГРАО отказва достъп. От отговорът на ГРАО излиза, че това наистина е така – около 1/4 от заявленията за достъп са получили отказ. Изводът от това е, че трябва да се промени Закона за гражданска регистрация, така че да не позволява превратно тълкуване, така че общините да могат да си вършат работата (особено предвид, че те са тези, които вкарват данните в регистъра), и разбира се – данните да бъдат защитени от изтичане
  • Въпрос до премиера дали в Администрацията на министерския съвет документи се обменят електронно – отдавна е факт, че Администрацията на министерски съвет е една от най-недигиталните институции. Това е проблем на практическо и на символно ниво – не може да говорим за е-управление, а в „сърцето“ на управлението да се разнасят колички с папки по етажите. Отговорът, все пак е, че АМС е започнала (най-накрая!) поетапно да въвежда електронен документооборот. Надявам се натискът за това да продължи и този план да бъде изпълнен в следващите месеци

За два месеца – толкова. Ясно е, че нищо не може да бъде доведено до край. Но смятам, че помогнах за някои важни стъпки. Остават още много, много неща, разбира се. И трябва широк дебат за цялостната структура на електронното управление – къде стои ДАЕУ, къде стои системният интегратор, кой какво и как възлага, кой контролира. Тази структурна промяна ще трябва да започне в следващото Народно събрание.

Материалът Отчет за парламентарната ми дейност е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Какви са проблемите на системата за преброяването?

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3811

Проблемите на НСИ са сложни и многопластови и не могат да се обяснят просто с посочване на някого с пръст. Трябва, обаче, да търсят дългосрочни решения, а не оправдания.

Струва ми се, обаче, в ИТ общността си представя нещата малко по-просто, отколкото са. Това не е „един уебсайт“, на който просто трябва да сложиш достатъчно хардуер, за да работи. Ето няколко публично известни факта, които да помогнат интерпретацията:

  • НСИ е направил поръчка за готова система за преброяване, а не за разработка на такава. Като цяло разумно решение. Местният партньор на шведската фирма „производител“ е СкейлФокус, които е трябвало да направят инсталация, конфигурация и поддръжка. Много често компании предпочитат да имат местни партньори, при които отива процент от продажбата, т.нар. two tier (или понякога three tier) distribution model. Цената е за лиценз, инсталация и конфигурация и като цяло изглежда разумна. Функционалностите са доста повече от
    онлайн форми (на който му е интересно, техническото задание, предложението и договорът са на сайта на НСИ)
  • DDoS атаката е сериозна – ако наистина 250 гигабита в секунда са се „изсипали“ срещу системата, то на чисто софтуерно ниво няма какво да се направи – „тръбата“ се запушва, дори приложението да може да обработи данните. Засега няма причина да смятаме, че тази информация е грешна, най-много да е малко преувеличена, но дори да е наполовина, пак е значителна. Не съм съгласен, че „какво толкова сложно има да се защити една система“ – това не е софтуерен проблем, а мрежови. И няма прости и евтини решения.
  • НСИ не са били подготвени за такава атака, а е трябвало. Ползването на CloudFlare е недостатъчна мярка за критичността и репутационните щети. Обикновено проблемът с CloudFlare е не самият CloudFlare, а това, че по други данни (исторически и настоящи DNS записи и просто логическо мислене) може да се прескочи CloudFlare.
  • Тук обаче ще вдигна нещата едно ниво по-нагоре – това не е проект на НСИ, това е национален проект. НСИ просто е натоварен с неговото изпълнение. На ниво държава изгелжда липсва адекватна подготовка за защита от DDoS. Държавна агенция „Електронно управление“ и ресорните вицепремиери до момента е трябвало да осигурят такава не само на НСИ, но и за всички системи. Тя не е евтина, но работи (чрез т.нар. scrubbing центрове, които „почистват“ мръсния трафик преди да го изпратят към системите.) Кадровото осигуряване също е важна тема – колко ИТ експерти има НСИ и на какво заплащане и можем ли да очакваме да свършат всичко? Това също е системен проблем в държавата.
  • DDoS атаките рядко водят до изтичане на данни (сами по себе си – никога, но понякога се ползват за димна завеса, прикрирваща други действия; засега не изглежда да е такъв случаят).
  • съдейки по съобщенията за грешка, които излизаха в предните два дни, е имало и чисто интеграционни проблеми за проверката на въведените лични данни. За тези проблеми няма добро оправдание, а причината е липсата на координация между институциите и липсата на отговорен за процеса.

На следващото заседание на комисията по дигитализация в Народното събрание ще изясним всички тези въпроси. А следващото постоянно правителство трябва да ги реши системно.

Материалът Какви са проблемите на системата за преброяването? е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Коалиция, плаващи мнозинства, кадруване, отговорност – изясняване на базовата политическа терминология

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3796

Напоследък срещам доста фриволни тълкувания на думи като „мнозинство“, „постове“, „отговорност“ и др. И ми се ще, с ясната идея, че „проповядвам на хора“, да изясня значенията на тези думи, защото в семантиката понякога се крият важни отговори.

Парламентарна подкрепа за управление е гласовете, чрез които минават всички важни промени. Гласовете, с които минава бюджетът, с които минават реформи в съдебната система, и почти всяко нещо. Когато решите да оправите някоя система (напр. здравната или социалната) се сблъсквате с нуждата да се променят закони. И достатъчно големи лобита, които са доволни от настоящата ситуация. За да управлявате (вместо просто да стоите в едни кабинети по министерства и да ходите със служебната кола до Министерски съвет всяка сряда), ви трябва увереност, че ще можете да прокарате тези изменения. Затова за едно управление е важно да има парламентарна подкрепа.

Коалиция е формулата, по която се осигурява тази подкрепа. Няколко партии се разбират предварително, че за определени въпроси (приоритети) ще гласуват заедно. Няма по всички теми да гласуват заедно, но по много на брой важни неща – ще. Коалиция не значи, че ще се делят министри (по формула 3-5-8 или каквото е съотношението), не значи, че на някой му се полагат или дължат постове. Разбирателството кои реформи ще се подкрепят заедно се оформя често като коалиционно споразумение. В него може да има формула и за министри и заместник-министри, а може и да няма. Заради Тройната коалиция думата „коалиция“ стана мръсна, но тя е просто един политически инструмент.

Плаващите мнозинства са начин на прокарване на законодателни промени без ясна структура и ангажименти. За бюджета – с тези, за реформата на съдебната власт – с онези, за пенсионната реформа – с третите, а за електронното управление – с другите. Това е рецепта за пазарлъци. „ти на мене (тоя закон), аз на тебе (тоя закон)“. Или тая комисия. Или „за да ти гласувам бюджета, ще трябва да не гласуваш изслушване на главния прокурор“. Ако няма предварителна, публична, конкретна договорка кое и кога се гласува, най-опитните в политическия алъш-вериш печелят най-много от плаващите мнозинства.

Кадруване и търсене на постове – кадруване е определяне на назначения, заобикаляйки формалните процедури или без кадруващият да има легитимното право да определя тези постове. То най-често се прави с телефонни обаждания или на тайни срещи, на които се разпределят постове. В този смисъл, обявяването на няколко имена, които да послужат за пример, от парламентарната трибуна, които нямат връзка с партията, която ги споменава, не е кадруване, а комуникационен механизъм. Търсенето на постове само по себе си не е лошо, особено в коалиционен контекст, но ако се случва по непрозрачен начин, е по-скоро негативно явление. Постовете могат да бъдат както министерски, така и на заместник министри, началници на кабинети, съветници или директори на агенции. (Поне за Демократична България знам, че такива постове не са търсени)

Съгласуване и одобряване – в рамките на парламентарната подкрепа за едно управление влиза и персоналният състав на кабинета. При формат на парламентарната коалиция (със или без споразумение), която не включва министри от партии, различни от мандатоносителя, подкрепящите партии могат все пак да имат различна форма на контрол върху излъчването на министри. Единият вариант е предварително съгласуване – мандатоносителят дава имената на потенциални министри и пита за мнение партньорите си. Ако те намерят нещо неприемливо, го обсъждат и чак след като тези проблеми са изгладени, министрите се обявяват. Така скандали с неприемливи министри не се случват и не се използват за публичен антагонизъм. В тази хипотеза крайното решение се взема от мандатоносителя. Има и по-силен механизъм – одобряване (или право на вето) – когато партиите, част от структурираното парламентарно мнозинство, имат право на вето върху един или повече министри. Това изисква коалиционно споразумение. (Заб. От всички механизми за влияние върху персоналния състав на кабинета – излъчване на министри, право на вето и съгласуване, в този парламент партиите бяха поискали най-мекото – съгласуването)

Отговорност (за управление) – отговорност за едно управление носят всички, които са участвали в неговото структуриране и избиране. Мандатоносителят носи отговорност за неговото предлагане и за процеса на търсене на подкрепа. Но подкрепящите партии (участващи или неучастващи в някаква форма на коалиция) носят отговорност, че то е избрано. Те носят отговорност за всяко негово действие, което не изисква законодателни изменения (които могат да не подкрепят в парламента). Носят отговорност, че са му отворили вратата. Мандатоносителят не носи цялата отговорност, носи я пропорционално с подкрепилите партии. Тази отговорност е особено пред избирателите, които имат определени очаквания за подкрепя на едно или друго. Затова и персоналният състав на един кабинет е част от отговорността на всички подкрепили. А ако мандатоносителят иска да предпостави неподкрепа, може просто да спусне неприемливи за партньорите министри.

Доверие – парламентарната подкрепа се измерва с брой гласова, но това не е равно на доверие в дадено управление. Доверието е по-абстрактна величина. Със сигурност по-висока парламентарна подкрепа първоначално значи по-голямо доверие, но други фактори също влияят – например доверието в отделните членове на кабинета (именно заради високото доверие, което биха донесли на управлението, бяха споменати някои министри от служебния кабинет), както и действията на кабинета във времето. Доверието в обществото е от значение, когато се прокарват политики. Политиките не се случват само с изменение в държавен вестник – те имат нужда от припознаване в частите на обществото, за които се отнасят (а не бламирани). Защо здравните мерки в края на мандата на Борисов бяха бламирани от обществото, включително ваксинационната кампания? Защото макар и да имаше аритметична подкрепа в Народното събрание, нямаше обществено доверие. Една политика се състои от способността на изпълнителната власт да я изпълни, от възможността на парламентарно мнозинство да прокара нужните законови изменения, и от доверието на (части от) обществото, което трябва да не я бламира/блокира.

Надявам се с тези семантични уточнения да допринеса за комуникацията по актуалните политически въпроси.

Материалът Коалиция, плаващи мнозинства, кадруване, отговорност – изясняване на базовата политическа терминология е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Накъде с електронните подписи

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3794

От около година подписвам електронни документи през демонстрационното приложение на Европейската комисия за електронно подписване (DSS, open source проект, доста читав). Защото Adobe Reader се счупи и не мога да го оправя. Т.е. не мога да подписвам PDF-и освен с DSS + NexU.

Търговския регистър и услугите на НАП ползвам през Хром, защото под Firefox (който е основния ми браузър) драйверите нещо не тръгват. Ако обаче объркам с кой от двата сертификата да вляза, трябва да рестартирам браузъра (личния или фирмения сертификат, който по принцип не трябва да съществува, ама защото държавата и общините не познават нормативната уредба, съществува).

За НАП трябва да пускам приложението за подписване през конзолата, защото имам доста Джави на компютъра, а то не тръгва с по-новите.

Проблемът с ползваемостта на електронните подписи е сериозен и за него не са виновни само институциите и фирмите, правили софтуера им, а и производителите на смарткарти, и стандартизиращите организации. И сигурно пропускам някого.

За съжаление сигурността на хардуерния носител се сблъсква с десетките проблеми на неговото удобство, което пречи на масовата му употреба.
Затова трябва да преминем, поне за физическите лица, към други начини на заявяване на услуги – чрез удостоверенията за електронна идентичност, които могат да се използват и като средства за създаване на усъвършенствани електронни подписи.

А квалифицираните електронни подписи ще стават все повече облачни, с ключове споделени между HSM-и и сигурни модули в телефоните. А смарткартите, колкото и да са хубави на теория, ще трябва да залязат. И за това ще са виновни основно производителите им.

В личните карти пък ще трябва да има рядко използван чип, който да можем да използваме чрез NFC, за да „вържем“ телефона си с електронната ни идентичност.

Материалът Накъде с електронните подписи е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

За скандала с Pegasus и следенето на журналисти

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3790

Тази сутрин по БНР обсъдихме шпионския софтуер Pegasus, използван за следене на журналисти и опозиционери в режими по света, в т.ч. в Унгария. Ето накратко:

  • софтуерът влиза през отваряне на злонамерен линк или през компрометирано приложение и получава пълен достъп до телефона, благодарение на уязвимости на операционните системи
  • оправданието винаги е „борба с тероризма“. Обаче никога няма данни за реално предотвратени атентати.
  • само „добрите“ правителства ще имат достъп е наивен аргумент и не работи. Всяко правителство може да се изкуши, а може и от некадърност да „изпусне“ софтуера в по-лоши ръце
  • NSO (компанията, която разработва и продава Pegasus) казват, че не знаят как клиентите им го ползват. Но някак знаят, че се ползва за борба с тероризма. Последно?
  • наличието на обобщен списък от следени номера може да значи, че компанията всъщност знае кои са следените с нейния софтуер. Това е още по-голям проблем.
  • имам призив към ИТ сектора: имаме лукса да отчитаме етичните аспекти на предлаганата ни работа, защото добре платена работа има много. Нека не избираме да създаваме кибероръжия. Това във връзка с факта, че NSO има българска дъщерна компания – Circles, в която (вероятно) се работи по продуктите им.
  • много е важен демократичният (парламентарен и не само) контрол върху службите. Засега няма индикации България да е ползвала този софтуер, но следва съответната парламентарна комисия да провери имало ли е транзакции към NSO или нейни свързани дружества.
  • трябва да се помисли за забрана на търговията с уязвимости и произтичащ от тях софтуер – от това се възползват репресивни режими и чужди служби и няма легитимна пазарна стойност.

Всеки път трябва да си припомняме, че няма как да гарантираме, че само „добрите“ имат достъп до дадена технология. Както при дебатите около отслабване на криптирането, така и при използването на spyware.

Материалът За скандала с Pegasus и следенето на журналисти е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Въпроси и отговори за следизборните сглобки

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3788

Чета коментари и анализи на следизборната обстановка и доста въпроси и обвинения към Демократична България. Ето ги накуп и техните кратки отговори.

Искате ли постове?

Не. И много пъти сме казвали изрично, че постове не ни интетесуват и не са условие за подкрепа.

А защо искате да се консултира с вас състава на кабинета?

За да има гаранции, че съставът ще отговаря на приоритетите ни и на очакванията на избирателите и да посочим навреме кои са неприемливи. Например когато лустрацията е приоритет, не може вътрешният министър да е агент на ДС.

Не обявихте ли бланкетна подкрепа в предния парламент и в кампанията, защот сега поставяте условия?

Никога не сме обявявали бланкетна подкрепа. Условията винаги са били 12-те ни приоритета. Обявявали сме пълна готовност за разговори, не пълна готовност за подкрепа.

Христо Иванов иска ли да е министър или главен прокурор?

Не. Христо Иванов е политик, а политици не трябва да са главни прокурори. Бил е министър и е подал оставка – ако целта му беше просто да е министър, щеше да си стои.

Отричате ли правото на първия да състави кабинет?

Не, те имат пълното право да го направят. Но ако очакват подкрепа за този кабинет, не може предложението да е „всичко или нищо“. Подкрепящите го трябва да имат уверение какво точно ще прави този кабинет, така че подкрепата да е на база на общи цели.

Говорите само за ДПС, забравихте ли Борисов?

Не. Но ДПС изоставя Борисов и търси нов „гостоприемник“. Борисов не трябва повече да управлява, но ние искаме смяна на Д(П)С модела, а не просто на последното му проявление.

Ако нямате доказателства за връзки с ДПС, защо поставяте условия?

За да гарантираме, че наистина няма да има зависимост от „златния пръст“ на ДПС. Комисиите за Росенец и ТЕЦ Варна биха били неприемливи за Доган.

Защо с 34 депутати поставяте условия на победителя?

Защото представляваме 350 хиляди избиратели и не можем безусловно да дадем тяхната подкрепа за неща, за които не са гласували.

Защо толкова искате да управлявате?

Да сме в опозиция за нас е по-лесно – били сме 4 г. в опозиция. Но всяка партия съществува, за да реализира идеите си. Затова правим усилие да сме част от парламентарно мнозинство, което да реализира смяна на модела. Ако това е невъзможно, сме готови и за нови избори, и да бъдем в опозиция.

Материалът Въпроси и отговори за следизборните сглобки е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Следизборно

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3786

Финалните резултати още не са обявени, но по всичко изглежда, че малко не ми достига за влизане в Народното събрание. По-точно – 194 гласа.

Това може и да е разочароващо, но далеч не толкова, че да ме демотивира дори минимално. Винаги съм казвал, че отвън мога да върша много работа, за която дори „вътре“ няма да ми остава време от процедури и прожектори. Все пак е минус, че няма да имам възможност отвътре да убеждавам и обяснявам, да изграждам консенсус по темата „модернизация“.

Благодаря на всички 2614 души, които гласуваха лично за мен. Това е значителна и изключително задължаваща подкрепа и стимул за работа, без значение дали достъпът ми до Народното събрание ще бъде с депутатска карта или с карта на експерт към парламентарната група, както го правих и в предходния парламент. Депутатството е само инструмент, а не титла или награда.

Благодаря на Демократична България и особено на доброволците на Да, България от 24-ти МИР.

За съжаление, с оглед на създалата се вчера политическа обстановка, смятам, че в Народното събрание няма да има добра среда за бърза модернизация на публичния сектор. Дано все пак това се промени към по-добро в следващите седмици.

Още веднъж – благодаря за цялата подкрепа и доверие. Ще ги приведа в действие и резултат.

Материалът Следизборно е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Технически въпроси и отговори относно машините за гласуване

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3779

Днес бях на среща с представител на ЦИК, Държавна агенция „Електронно управление“, БИС и БИМ относно процеса по удостоверяването на съответсвието на машините за гласуване с изисквания на Изборния кодекс и техническата спецификация.

Форматът беше презентации от трите институции, участващи в удостоверяването, последвано от въпроси от експертите (четиримма, в това число аз, от участниците в изборите и един от международен наблюдател). Аз зададох петнайсетина въпроса, като ще ги опиша тук, заедно с отговорите, които получих. Предупреждавам, че са доста технически и изискват доста контекст.

Важното нещо, което стана ясно, е че за тези избори ще се използва същият софтуер, като на изборите през април. Системният образ ще бъде този, направен за предните избори (проверимо с хеша му) и нов няма да се прави. Така всякакви опити да бъдат дискредитирани изборите, защото „някой пипа кодовете“, стават несъстоятелни.

В: В презентацията се споменаваше, че смарткартите имат чип на Infineon – проверено ли е дали тези модели са засегнати от уязвимостта ROCA, открита преди няколко години
О: Да, проверено е и няма тази уязвимост

В: В презентацията се спомена, че машините имат тестови режим и реален режим. Може ли една машина, участваща в реалния изборен процес, да бъде пусната в тестови режим?
О: Тестовият режим ползва различен build (системен образ) и съответно би имала различен хеш. Секционните комисии трябва да проверяват хеша и да сигнализират при несъответсвие.

В: Колко време издържа мастилото върху хартията на разпечатания протокол?
О: Мастилото и хартията са удостоверени, че издържат 5 години.

В: Кой извършва инсталирането и персонализирането на машините в складовете?
О: Доставчикът (Сиела-Норма)

В: Могат ли да бъде предоставен публичен достъп до разписките, които се генерират от машинтие при инсталиране и персонализиране на машините
О: Това е от компетенцията на ЦИК, които поискаха писмено да им бъдат изпратени въпроси, за да могат да отговорят по същество.

В: Валидирането на смарт картите на база на какво се извършва?
О: На база на комбинация от всички атрибути на сертификата. Сертификатът се слага на машината по време на персонализирането ѝ и след това само смарткарта, притежаваща този сертификат (и съответния му частен ключ) може да работи с машината.

В: При персонализирането на смарт картите къде се генерира частния ключ – на самата карта или извън нея?
О: На самата карта, което не позволява изтичане

В: Персонализирането синхронизирано ли е с решенията на РИК за проманя на листи (напр. при отказване, смърт)
О: Отразени са всички промени до момента. Оттук нататък всички промени минават през ЦИК и се синхронизират със Сиела.

В: Къде се намира частният ключ, с който се подписва протокола на флашката? На смарт картата или другаде?
О: На смарт картата (предназначена за членовете на СИК)

В: Кой присъства на правенето на build (системен образ)
О: Ще се използва билда от предните избори, на който са присъствали Сиела-Норма и представител на Държавна агенция „Електронно управление“

В: В какъв формат е системният образ?
O: FSA (File System Archive)

В: Изключена ли е възможността през USB порт да бъдат разпознавани клавиатури, мишки и други устройства (които потенциално могат да имат злонамерено действие)
О: Да, изключени са

В: Кой и как управлява ключовете за UEFI secure boot?
О: Въпрос от компетентността на ЦИК, с нужда от изпращане на писмен въпрос (членовете на ЦИК трябваше да излязат за заседание, което налагаше отнасянето до някои въпроси в тази форма)

В: Освен системната разписка, съдържаща хеша на всички файлове (с изключение на логове и временни), е възможно да се включи външен hash extractor, който да сметне хеша независимо. Как работи той?
О: Hash extractor-ът е bootable флашка, подписана със съответния ключ за UEFI secure boot, чрез която се извлича хеша.
Коментар: Тук предложението, което ще изпратим заедно с въпросите, е да се използва hash extractor-ът на извадка от машините преди и/или след изборите, за допълнителна проверка

В: Хешът на системния образ ще бъде ли публикуван?
О: Да

В: Как се гарантира рандомизацията на гласовете в криптираната част на флашката? (този въпрос ми беше в списъка, но го зададе колега от неправителствена организация. В доклада за предните избори пише, че всички файлове са с timestamp = 0 и със случайно генерирани имена, но колегата отбеляза, че ext3 файловата система има включено по подразбиране журналиране, което може да се използва за разкриване на поредността).
О: Слеед всеки подаден глас машината разменя съдържанието на новия глас със съществуващ клас в някакъв процент от случаите, така че да се получи рандомизация.

Полагам усилие да гарантирам, че всичко се случва възможно най-правилно и че всеки участник в процеса се чувства наблюдаван и инспектиран. Важно е, по много причини, изборите да са честни, и то доказуемо честни.

Материалът Технически въпроси и отговори относно машините за гласуване е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

7 принципа на електронното управление

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3775

Нека да опиша няколко основни принципа, на които трябва да стъпва електронното управление. Знам, че може да звучат общо, но без да се водим от тях, няма нищо да постигнем:

  • еднократно събиране на данни – ако държавата вече има данни за вас, няма право да ги изисква отново (нито да ги въвеждате и декларирате, нито да ги доказвате с удостоверения)
  • оперативна съвместимост – системите трябва да говорят на „един език“, т.е. да представят по един и същи начин общи структури от данни като „адрес“, „имот“, „професия“ и др.
  • сигурна електронна идентичност – всеки гражданин трябва да има лесен и удобен начин да се идентифицира пред държавни органи (и не само) с цел използване на електронни услуги.
  • конфиденциалност – когато толкова много наши данни са в електронен вид, съхранявани от държавата, трябват сериозни гаранции срещу злоупотреби. За всичките ни данни трябва да има информация кой има право да ги чете и кой реално ги е чел и с каква цел. Да получаваме известия, когато някой прочете наши данни и да няма изключения от това правило (в момента системата RegiX поддържа такива лоове, но писането в тях може да бъде заобикаляно)
  • интегритет – никой не трябва да може да подменя данни (както в момента се подменят документи с корупционна цел). Никой не трябва да може да смени кръвната група в здравното ви досие, собствеността ви, данните за фирмата ви, офертата ви в процедура по ЗОП и др. В Естония използват технология, подобна на блокчейн за целта. Нужно е и у нас да има такава криптографска защита от подмяна (хубавото е, че има достатъчно open source блокчейн решения, които можем да използваме)
  • наличност – не трябва да има никакъв риск от загуба на данни. При срива на Търговския регистър бяхме на една крачка от това, което щеше да значи хаос. Нужно е данните да имат адекватни резервни копия, включително в център за данни извън страната (както естонците го наричат – „посолство за данни“).
  • удобство – услугите трябва да се правят за граждани, а не за бюрократи. Потребителският интерфейс трябва да е съврвеменен, а потребителското изживяване (UX) да е преминало през редица тестове.

Тези принципи звучат твърде технически, но всъщнсот почти всяко законодателно изменение може да бъде пречупено през тях. В Народното събрание ще съблюдавам за спазването им както от законодателната власт, така и от изпълнителната.

Материалът 7 принципа на електронното управление е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

10 бюрократични пречки, за чието премахване ще работя

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3771

Кандидатурата ми за народен представител изисква конкретика – не просто „ще бъде хубаво като има електронно управление“, а за какви точно изменения планирам да работя. В тази публикация ще споделя десет неща, които трябва да отпаднат, за да бъде улеснен живота на гражданите и бизнеса.

  • Удостоверенията – голяма част от обикалянето по гишета е събирането на удостоверения и бележки за данни, които администрацията има за вас. Тя е длъжна да ги събира по електронен път, служебно, но се оправдава, че не го прави, защото „нашият закон е специален“ и „нямаме техническа възможност“. Първото може да бъде коригирано в парламента, а второто – чрез внедряване на вече съществуващи инструменти в администрацията.
  • Печатите – Демократична България вече внесе законопроект за отпадане на печатите в предното Народно събрание, ще го направи и в следващото. Никой няма да има право да ви върне, защото на нещо някъде липсва печат.
  • „Тук не е информация“ – отношението към гражданите, че те трябва сами да си знаят всички бюрократични процедури, трябва да спре. Закон забраняващ „тук не е информация“ е комично да има, но може да има ясни правила за „дизайн на услугите“ както в дигиталната, така и във физическата среда, които да правят омразния надпис „Тук не е информация“ излишен.
  • „Това не може по електронен път, елате на място“ – по закон всичко трябва да може да се прави по електронен път. Оправданието да не се случва е същото като по-горе, така че с редакция на редица закони да отпаднат тези оправдания. А технологични средства за приемане на електронни заявление има, вкл. електронна поща в краен случай.
  • Разпечатването на платежни – дори електронизирани към момента услуги изисква прикачване на платежно (макар нормативната уредба, създавана с мое участие преди години, да го забранява). Чрез анализ на действащите услуги и контрол на изпълнителната власт това нормативно изискване трябва да стане факт. Защото администрацията знае, че сте ѝ платили – тя е получила парите си по сметката, с вашето ЕГН или ЕИК на „Наредител“, и дори номер на документ (когато това е нужно).
  • Наредба Н-18 – и такъв законопроект внесохме, и ще внесем пак – частите от Наредба Н-18, които регулират софтуера за продажби и де факто въвеждат лицензионен режим, трябва да отпаднат – това може да стане с изтриване на законовото основание за тях от ЗДДС.
  • Сканираните PDF-и – всички документи се създават в електронен вид. След това, заради аналоговото мислене в администрацията, се разпечатват, подписват, подпечатват и сканират. Това ги прави (почти) невъзможни за търсене и индексиране. Стъпката на разпечатване е напълно излишна.
  • Трудовата книжка – предното правителство предложи смяна на дизайна на трудовата книжка. Крайно време е този документ да отпадне. Почти цялата нужна информация я има в НАП, а малкото детайли, които липсват там, могат да се добавят или там, или в допълнителен нарочен регистър в министерството на труда
  • Медицинския картон – единният (електронен) здравен запис, до който има всеки лекар при нужда, трябва да замени парцалите, които разнасяме по лекари (или които сме загубили много отдавна). Тази информация реално може да спасява животи, защото пред очите на лекаря ще има цялата информация за пациента, а системата ще може да открива дори лекарски грешки на база не пропуснати от него заболявания, напр.
  • Java за подписване с електронен подпис – Java аплетите все още съществуват, но дори без тях, все още се изисква Java за подписване на много места. Управлението на нейните версии, използването на „правилен браузър“ на „правилна операционна система“ прави много услуги твърде неудобни за използване. Решението е в изграждането на един национален компонент за подписване, който работи на всички операционни системи, с всички браузъри и смарткарти. Не е тривиална задача, но е задължителна. А от парламента може да бъде иницииран разговор с доставчиците на електронни подписи и администрацията за такъв компонент.

Някои от тези бюрократични анахронизми ще отпаднат със законодателни изменения, други – чрез контрол на изпълнителната власт и спазването на действащите закони от нея, а трети – с организиране на работни срещи. Разбира се, няма да работя сам, а в екипа на Демократична България. Тези 10 неща далеч не са всичко, което смятам да правя, но са обединени от общата си характеристика „неща, които най-накрая трябва да оставим в миналото“.

Материалът 10 бюрократични пречки, за чието премахване ще работя е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Защо „електронно управление“ и как ще работя за него в Народното събрание

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3743

На изборите на 11 юли съм на избираемото трето място в листата на Демократична България в 24 МИР (София) и ми се ще да направя ясна заявка за какво смятам, че ще съм полезен в парламента. На предните избори мотивирах участието си в листата (макар и по-назад), но сега трябва да направя следващата стъпка – да кажа защо смятам, че ще бъда полезен в парламента.

Известно е, че моята тема е „електронно управление“. За него съм писал десетки статии през годините, участвал съм в подготовката на законодателни изменения и стратегически документи, а в публикацията си „Визия за електронно бъдеще“ изреждам някои конкретни цели, но нищо от това не дава отговор на въпроса, на който трябва да бъде даден отговор в една предизборна кампания – „Защо електронно управление“?

Дигиталната трансформация на публичния сектор (каквото всъщност представлява електронното управление) често се възприема като технократско клише. Оптимизация на процеси, електронизация на хартиени документи, прозрачност, ефективност и т.н. скучни думи. Иска ми се да обясня защо това не е просто клише и защо можем да имаме една дигитална мечта за България, колкото и това да звучи пресилено на пръв поглед.

Електронното управление е политическо средство, а не цел. То е средство за по-високо качество на живот и за спокойствие за бъдещето.

С електронното управление държавата няма да виси на врата на гражданите и бизнеса и да ги тормози с всевъзможни удостоверения, бележки, свидетелства и други хартии, които (задължително с печат!) трябва да носите от една администрация до друга, понякога в рамките на различни населени места. Тази бюрокрация убива време, но убива и мотивация и нерви.

С електронното управление ще имаме по-качествено здравеопазване, с по-малко изтичащи пари по фиктивни пътеки и свръхнадценени лекарства, с по-малко лекарски грешки и пропуски (защото системата автоматично ще проверява дали например нямате алергия към изписано лекарство, която докторът не е съобразил), няма да трябва да носите картони, епикризи и изследвания напред-назад по болници, защото лекарите ще имат достъп до тях. Ще имаме адекватна медицинска статистика, на база на която ще може да се прави здравна политика на превенция, хора в рискови групи ще бъдат уведомявани за нужда от профилактични прегледи. С други думи – макар електронното управление да не лекува, с него ще бъдем по-здрави.

С електронното управление корупцията ще намалее значително, защото няма да може да се подменят документи, да се създават документи със задна дата, няма да може срещу някой лев документи да се придвижват „по бързата процедура“ (всяка процедура ще е бърза, защото в много случаи проверки по същество няма, а само формални). Ще има анализ на корупционния риск в изпълнителната власт, така че ако някой братовчед на заместник-министър изведнъж започне да печели много обществени поръчки или ако някъде има странно завишени цени на някой продукт, това да „светне“ – и за органите, и за обществото.

С електронното управление хората в неравностойно положение няма да бъдат лишени от гражданските си права, само защото не могат лесно да отидат на място и да занесат ТЕЛК-решение и още един куп документи. В краткия предходен парламент предложихме изменение в Изборния кодекс, при което хора с ТЕЛК да могат да заявяват мобилна избирателна секция, без да ходят до общината и без да прилагат документи, които държавата вече има.

С електронно управление ще бъде ясно как държавата харчи парите ни и ще бъдат съкратени разходите, така че да остават повече за съществени неща, като образование, здравеопазване, пенсии.

Мога да продължавам дълго, но обобщението е това – чрез електронно управление ще живеем по-добре.

Но нещата не свършват дотук – стратегически важно за страната е да бъдем от правилната страна на т.нар. дигитално разделение, при което едни държави и общества биха изостанали значително икономически спрямо останалите, защото няма да са развили уменията да използват дигиталните технологии.

За да имаме устойчиво общество в 21 век, трябва на всяко ниво – политическо, управленско (вкл. в частния сектор) и изпълнителско, не просто да имат дигитални умения, а нов начин на мислене – да знаят какво е възможно с дигиталните технологии. Рисковете от съкращаване на работни места вследствие на автоматизацията е значителен и трябва политическите ни представители да осигурят среда, в която това да няма драматични ефекти върху живота на хората. За притеснените от технологични антиутопии съм длъжен да кажа – технологията не измества ценностите, а прави по-лесно тяхното отстояване.

Ще трябва да оставим за момент политическите битовизми и да погледнем напред. Да видим накъде вървим и с каква скорост. Да опитаме да опитомим технологиите като общество, за да работят за нас – наука, образование, дигитални услуги, екосистема за иновации. Не на думи и на документи. Не със сгради и машини. А с хора и реални политики. За да живеем по-добре не само след пет години, а и след трийсет.

Как да стане всичко това пише в предизборната програма на Демократична България. А детайлите са много важни, защото е лесно да се опише една прекрасна картина на бъдещето, въпросът е как точно стигаме до там. Народните представители предлагат и гласуват закони, но и контролират изпълнителната власт. Второто дава много възможности за влизане в дълбочина, а не само в обща законодателна рамка.

Затова съм кандидат за народен представител – защото смятам, че с опита си, уменията си, мотивацията си и познаването на важните детайли ще мога да направя дигиталната трансформация на публичния сектор реалност и да помогна за това България да е устойчива в турбулентното технологично бъдеще. И не, нямам илюзии, че ще бъде лесно. Но си струва.

Материалът Защо „електронно управление“ и как ще работя за него в Народното събрание е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Какво ще се промени с нови избори?

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3733

Аргументът „защо пак нови избори, нищо няма да се промени“ се среща често. Срещаше се и 2013г, когато протестирахме срещу кабинета на БСП и ДПС. И в двата случая, това е аргумент на тези, които се притесняват от избори. И е неверен по няколко причини.

  • Вече е ясно, че ГЕРБ няма да управлява – на предишните избори не беше ясно – много хора мислеха, че ще има пак някой трик, някое тайно съглашение по нощите и че щяхме да осъмнем с кабинет Борисов 4 или в най-добрия случай ГЕРБ 4 с Борисов, раздаващ задачи от „зайчарника“. Партиите в парламента удържаха обещанието си и без да формират управленска коалиция помежду си, не дадоха власт на ГЕРБ. Това е много значително, защото хората, които гласуват по принцип за победителя и/или за това да има управление, вече нямат причина да гласуват за ГЕРБ, защото те са в изолация и е ясно, че няма да управляват. Това води със себе си освен директно загубените гласове, и косвено загубените от корпоративните мрежи, които са чакали държавни пари по линия на управлението и затова са насочвали ресурс към ГЕРБ – ако те нямат такива гаранции, няма причина да наливат контролираните от тях гласове в празната каца на ГЕРБ. Не казвам, че ще мигрират към други партии, но може да се снишат.
  • Опозиционните партии показаха принципност и конструктивност – Демократична България, Има такъв народ и Изправи се! показаха, че макар да имат фундаментални различия по много теми, могат да бъдат конструктивни по общи цели (т.нар. „тематични мнозинства“) и че не ги влече управлението на всяка цена. При ДБ и ИТН (слагам ДБ на първо място, защото съм част от тази коалиция) това според мен ще донесе допълнителни гласове. ИСМВ имат проблеми с кохерентността на групата си, които могат да нулират позитивите от тези няколко седмици.
  • Промените в Избирателния кодекс ще донесат макар и малка промяна на баланса – към по-честни избори. Повече хора ще имат достъп до това да упражняват правото си на глас (дали в чужбина или след улеснена регистрация по настоящ адрес), а новата ЦИК няма да саботира изборния процес като предходната. Ще отпаднат и изкривяванията, получени заради недействителни бюлетини (дали нарочно направени невалидни или заради леко излизане на химикала от квадратчето). Ще отпаднат грешките при броенето. Няма да могат да бъдат снимани бюлетини и разнасяни бюлетини в „българска нишка“, така че тези, с купен и контролиран вот ще имат теоретичната възможност да го упражнят по-свободно. Всичко това на куп не е фундаментална разлика, защото изборните правила и механики сами по себе си не променят значително нещата, но разлика ще има и тя ще е към по-добро. Към изборния процес добавяме и факта, че вече новите партии ще имат представители в секционните комисии навсякъде и ще могат не просто като наблюдатели и застъпници да гарантират за честността на изборите.
  • Служебният кабинет ще бъде фактор. Не бих възлагал големи надежди който и да е служебен кабинет да свърши твърде много неща, но е ясно настроението на Радев за възпиране на инструментите на ГЕРБ – дори ако МВР си свърши работата и реално противодейства на купуването на гласове, ще е достатъчна промяна. А има хипотетична възможност да направи и повече от това.
  • Летният сезон – избори през лятото и след дълга пандемична зима няма начин да не се отрази на активността. Как ще се разпредели този ефект по различните партии ще видим, но със сигурност за немалко хора финалът на европейското първенство по футбол, гледан с бира на морето, ще е по-интересен от изборна нощ със скучни анализатори. Но от партиите зависи да покажат, че гласуването на тези избори ще бъде дори по-важно от на предходните.

Какви ще бъдат резултатите – не мога да предскажа. Бих допуснал спад при ГЕРБ, покачване при Демократична България и Има такъв народ. Разбира се, това зависи от работата в кампанията – няма нищо дадено и гарантирано. Обединение на патриотичните останки, което обаче далеч не им гарантира прескачане на бариерата. Дали ще може да се сформира управление и какво ще бъде то е твърде рано да се каже, но в тази кампания партиите ще трябва да покажат готовността си да управляват и яснота на управленската си визия. И от това ще зависи колко точно ръст ще имат и колко точно ще отслабне ГЕРБ.

Но резултатът от следващите избори ще бъде различен, ще доведе до различна конфигурация и различни възможности за управление. Какви ще бъдат те – ще кажат избирателите.

Материалът Какво ще се промени с нови избори? е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Кратък наръчник на законодателя

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3728

ЦИК обяви кои ще са новите депутати. Аз не съм между тях, но искам и тук, както във Фейсбук, да благодаря на всички гласували за мен – макар да нямам депутатска карта, можете да ме считате за депутат, а с експертизата си ще помагам на парламентарната група.

И именно от тази гледна точка ми се щеше най-накрая де публикувам нещо, което отдавна ми се струва важно – кратък списък с добри законодателни практики, основно с оглед на електронното управление, но не само. Защо аз, без нито един ден като депутат, мога да говоря за законодателство? Ами написал съм немалко законодателни изменения, а и подзаконови актове. Но по-важното – следя кои са нормативните пречки пред въвеждането на електронно управление и те с както в стари закони, така и в нови, защото просто депутатите невинаги си дават сметка какви са практическите последствия от гласуваните текстове.

Такава публикация има на пръв поглед твърдя тясна аудитория, но качеството на законодателството е тема от широк интерес, която дори сме обсъждали с избиратели и заинтересовани групи в предизборната кампания. Така че ето кратък списък с добри практики:

  • Не трябва да се въвеждат изисквания за удостоверения – законите създават права и задължения. Когато в закон пише „заявителят представя удостоверение за Х“, то задължението за това е негово. Администрацията може да приложи Закона за електронното управление и вместо да го иска от гражданина, да го събере служебно и да му го представи за потвърждение, но това е заобиколен начин да се изпълни законовото изискване, и поради това не много го правят – а всеки закон се явява специален спрямо Закона за електронното управление и администрацията казва „ами то може в ЗЕУ да пише, че трябва да съберем служебно, ама в НАШИЯ закон пише вие да го представите“. Затова удостоверяването на обстоятелства трябва да е задължение на администрацията, напр. „органът по чл. ХХ установява наличието на следните обстоятелства“. Това оставя възможност все пак за изискване на удостоверение в подзаконовата нормативна уредба, ако такова не може да бъде събрано служебно или авотматизирано, но задължението да разбере дали заявителят отговаря на всички условия е на администрацията
  • Без декларации за служебно проверими обстоятелства – като алтернатива на удостоверенията се използват декларациите – заявителят декларира, че нещо е така, както пише в закона, но ако то се окаже иначе, той носи отговорност за деклариране на неистина (по чл. 313 от Наказателния кодекс). Има немалко дела за това – част от тях се разминават с административна санкция (НК позволява това), но това не значи, че е приятно. Другият минус на тези декларации е, че правят заявяването на услугите по-сложно – освен заявление трябва да се попълват по няколко декларации „по образец“. Нерядко законите (и съответно администрацията) ни кара да декларираме данни, с които администрацията разполага. Къде точно е границата между служебното събиране и декларирането не е очевидно, но ако нещо е толкова значимо, че да бъде законово изискване, то администрацията трябва да разполага с него в структуриран вид. Разбира се, понякога регистър липсва и декларацията е единственият начин, но това трябва да е само в преходен период – докато се появи такъв електронен регистър.
  • Минимизиране на нотариално заверените декларации – декларациите са неудобни, но когато трябва да се разходите до нотариус, това не само ни бави и струва пари, а и чупи възможността за изцяло електронно предоставяне на услугата. Защото документът, който изпращаме, трябва да е сканиран, а не в оригиналния си електронен вид. Още повече, че квалифицираният електронен подпис, поне за някои неща, може да бъде приравнен на нотариално заверен, защото доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги проверяват нашата самоличност като ни издават подписа, а към него съществуват технически гаранции, че не може да бъде копиран и използван от друг. Разбира се, нотариусите няма да останат без работа, но в момента законодателството изисква излишно много нотариални заверки (напр. декларацията по ЗМИП)
  • Необходимо е да се водят електронни регистри – когато се въвежда регистър със закон, той е редно да спазва изискванията на Закона за електронното управление. Макар това да звучи подразбиращо се, то не е така и е нужна изрична препратка към ЗЕУ. Всеки закон урежда реда на водене на своите регистри, но има много общи компоненти, които са съществени и няма нужда да се копират навсякъде – проследимост и история на действията, отворени данни, уникални идентификатори, отворени програмни интерфейси и т.н. Всички тези неща са описани в наредба към ЗЕУ, но рядко се изпълняват, защото липсва връзката между въведения със специален закон регистър и подзаконовата нормативна уредба на ЗЕУ. Затова за всеки нововъведен регистър е добре да има една алинея: „Регистърът по ал. х трябва да отговаря на изискванията на Закона за електронното управление“
  • Задължителна електронна комуникация за големите компании – когато кръгът регулирани от даден закон лица включва големи компании (напр. банки, застрахователи, телекоми), то задълженията за докладване могат и трябва да бъдат само по електронен път. Примерът отново е Законът за мерките срещу изпирането на пари, където има предвидена опция за електронно докладване за съмнителни транзакции от банките към ДАНС, но това не е задължително и съответно тази система не работи ефективно. Банките изпращат писма на хартия, които не е ясно доколко се обработват (имаше такъв казус покрай изтеглена голяма сума от обвиняем). Можем да презюмираме, че компании над определен размер са длъжни да имат адекватен ИТ капацитет.
  • Без несвързани изменения с „преходни и заключителни разпоредби“ – един закон може да изменя други закони, когато има логическа връзка между тях – напр. ако изменяш Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, ако някой друг закон споменава ЗТРРЮЛНЦ, той може да трябва да бъде изменен. Но нерядко депутатите използват този инструмент да правят абсолютно несвързани промени, защото нещо им е хрумнало (или защото трябва да прокарат нещо по-тихичко). Има си процедура за това – нов законопроект. Ако парламентът работи ефективно, може да гледа малки законопроекти отделно.
  • Без значителни промени между първо и второ четене – между двете четения депутатите могат да правят предложения за промени в даден законопроект. Това е съвсем естествено, тъй като на първо четене се приема законопроектът „по принцип“, а детайлите му се разглеждат на второ четене. Но съществува практиката след като е приет законопроект по принцип, в него да се направят толкова значителни промени, че принципното съгласие по него вече да не е налице. Напр. с редакция между първо и второ четене не върви да се променят данъчни ставки. Ако някой иска да внася някаква значителна промяна, да се е сетил навреме, когато се вкарват за разглеждане група законопроекти по един закон. Ако му е толкова важно, през председателския съвет да помоли да се изчака малко, докато са му готови измененията. Така е доста по-чисто и честно спрямо избирателите, а и спрямо изискванията за оценка на въздействието.

Списъкът не е изчерпателен и не искам да звучи „наставнически“ (въпреки, че имам някакъв законодателен опит, не се имам за гуру). Но това са неща, които народните представители е добре да имат предвид – като предлагат текстове и като гласуват текстове. По-доброто законодателство зависи от всеки един депутат.

Материалът Кратък наръчник на законодателя е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Коментари по доклада за съответствие на машините за гласуване

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3722

Държавна агенция „Електронно управление“ публикува обобщена версия на доклада за съответствие на машините за гласуване.

На първо място – трябва ЦИК да публикува всички протоколи към доклада, а не само тази обща част. Тя оставя много въпроси по детайлите (но все пак е добре, че я има).

Извън това, имам следните общи коментари. Някои от тях може би са твърде технически, но ще опитам да дам и разяснения по тях:

  • Предоставени са три машини. Това е малко, като не става ясно от кои партиди на доставка са били, т.е. дали от всяка доставка има поне по една машина.
  • В доклада пише, че „За цялостното произвеждане на изборен процес чрез ТУМГ се използват допълнителни инструменти създаването на Image и инсталирането на операционната система и приложния софтуер.“ – т.е. за всеки избор има отделен image на операционната система плюс приложния софтуер. Според мен е по-добре да има един image на операционната система, а изборите да се конфигурират на приложно ниво. Иначе стои възможността изискванията към операционната система, които според доклада са спазени, да не бъдат спазени при друг image
  • Пише също така, че „Операционната система, инсталирана в основната памет на ТУМГ, има вградена функция, която при всяко зареждане, изчислява контролна сума (”хеш”). Този „хеш“ се визуализира на екрана със системна информация и се отпечатва върху служебните разписки. Чрез проверка за съвпадение с предварително изчисления „хеш“ на компонентите подготвени за инсталиране в ТУМГ се удостоверява и може да се гарантира автентичността на инсталирания в основната памет на ТУМГ базов и потребителски софтуер;“ – това е много важно. Всички застъпници и наблюдатели трябва да поискат от секционните избирателни комисии тази разписка и да яснимат, за да се установи дали всички машини имат идентичен хеш (както се очаква в рамките на един избор). Друг коментар тук е, че не трябва да се разчита на вградената функционалност за изчисляване на хеша, защото тя може да бъде подменена и да визуализира не реалния, а избран хеш. Т.е. трябва при предварителен и последващ одит да се използва външен механизъм за това (поне върху артефактите на приложния софтуер)
  • Докладът казва и следното: „Промените в „образа“ (дизайна)на бюлетината се реализират чрез промени в изходния код на приложението. При произвеждане на нови избори, в които се налага промяна в „образа“ на бюлетината, е необходимо препрограмиране, компилиране и нова инсталация на приложния софтуер в ТУМГ“ – това е много странно решение. Дизайн трябва да може да се реализира чрез шаблони, които да се настройват, вместо да се компилира наново цялото приложение за гласуване. Компилирането наново означава, че освен дизайна, някой може да промени и функционалност по отчитането.
  • Данните и номенклатурите за съответния избор се зареждат чрез USB флаш памет на всяка машина. Прозрачността на този процес не е описана в изборния кодекс, а би следвало съдържанието на тази флаш памет да бъде гарантирано (подписано), и публикувано предварително.
  • Докладът отбелязва, че „При невъзможност имената на партиите и кандидатите, да бъдат визуализирани на един екран, бюлетината се извежда на няколко последователни екрана и преминаването към всеки от тях се извършва с бутони;“ – това е потенциален проблем за партии с по-задни номера. „Моята партия я няма тука“ е нещо, което хора могат да си кажат, докато опитват да гласуват. Не казвам, че е лесно да се направи интерфейсът така, че хем да е идентичен с хартиената бюлетина, хем да не крие част от партиите/коалициите, и този проблем е отчасти заложен от самия Изборен кодекс, но трябва да се отбележи.
  • Протоколът се записва на файл на флашката и се подписва електронно. Докладът, обаче, не казва с какъв частен ключ се случва това и как се управлява той, съответно къде се съхраняват публичните ключове. Дали има един ключ за всички машини или се генерира отделен ключ за всяка? Използват ли се смарткартите на СИК-овете или се съхранява отделно, и ако да – това място защитено ли е от изтичане (съответно от възможността някой да вземе ключа и да подпише нов, фалшифициран протокол). В техническата спецификация се говори за генериране на ключове, но от доклада не става ясно как машините поддържат описания там процес.
  • Техническата спецификация изисква покритие с автоматизирани тестове на поне 70%. Това не е установено от доклада, макар че изглежда, че достъп до изходния код е бил предоставен
  • В доклада много бегло се споменава как е протекъл анализа на изходния код, както и откриването на уязвимости – не се посочва дали са сравнявани наличните компоненти с бази данни от уязвимости (NVD/CVE). Не изглежда да е прилаган статичен анализ на кода за откриване на уязвимости (SAST)
  • Установена е липса на ПИН пликове – това не е драматично и не е част от машините, но изпълнителят трябва да го предостави в изборния ден. Наблюдателите и застъпниците е добре да следят дали такива пликове са налични.
  • Следният сценарий не е изпълнен: „Тестване на модула за валидация и обобщаване на контролни записки, както и проверка на съдържанието на ЗТУ и основната памет на дефектирала машина –чрез устройството за четена на 2D бар кода“, защото от ЦИК не са предоставили необходими документи. Това е притеснително, защото проверката на съдържанието е важно за интегритета на машинния протокол
  • В техническата спецификация има изискване системната информация да бъде електронно подписана. От докладът не става ясно дали това е така.
  • „Всеки запис е в отделен файл, със случайно генерирано име, а всички файлове имат една и съща дата и час.“ – имената вероятно зависят от текущото време, което се използва за генератора на случайни числа (съответно имена). Не изглежда да е направен анализ дали може от имената да се извлече поредността. Това е сложна задача и може би не попада в обхвата на такъв доклад, но в дългосрочен план тази функционалност трябва да се прегледа.
  • Споменава се, че дисковите дялове са криптирани, но не се казва с какъв ключ и дали е full disk encryption, както пише в техническата спецификация. Може би в протоколите има повече детайли.

Със сигурност е редно да бъдат публикувани детайлните протоколи. Редно и поне след изборите да бъде даден достъп на външни експерти да разгледат машините. Редно е ЦИК да предостави достъп до данните от флашките, както и наблюдателите и застъпници да снимат разписките със служебна информация.

Дали машините са сигурни или не, не мога да кажа. Докладът е позитивен, но също така поставя въпроси. Машините все още са черни кутии за избирателите и това трябва да се промени.

Материалът Коментари по доклада за съответствие на машините за гласуване е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

За трите папки – съдебна реформа, изборна реформа, модернизация

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3718

В петък в Панорама Христо Иванов показа три папки, пълни със законопроекти. В едната – за съдебна реформа (вкл. изменение на конституцията), реформа на регулаторите и лустрация. Във втората – за промени в изборните правила, за да не гледаме пак този хаос, който се развива в момента. И третата – за модернизация и електронно управление.

Демократична България ще внесе тези законопроекти на първия ден на следващото народно събрание. Без забавяне, без „да видим“, без „експертите трябва да кажат“. Експертите вече са казали – експертите са в листите и са подготвили тези законопроекти.

Участвал съм в подготовката на някои от тях и ще споделя малко повече информация. Те са директно следствие от предизборната програма и са един от инструментите за нейното реализиране.

Предлагаме изменения, с които:

  • администрацията да няма повече оправдания, че „нашият закон е специален и не можем да предоставим услугата по електронен път или да съберем удостоверението по служебен път“ (това, за което бях писал преди време – отпадането на удостоверенията)
  • да електронизираме на практика всички регистри чрез централизирана система за управление на регистри, така че създаването на нов електронен регистър да отнема часове, а не години, и да има възможност за интеграции, отворени данни, проследимост. (миграцията на исторически данни ще последва това). Тази стъпка също е ключова за отпадане на удостоверенията и административната тежест.
  • гражданите да могат да заявяват услуги не само с квалифициран електронен подпис. Тази опция вече съществува частично (въведена на база на мое предложение преди 5 години), но трябва да бъде пояснена и разширена.
  • да уредим отношенията на държавата със системния интегратор, а не както сега „всеки възлага всичко на Информационно обслужване без обществена поръчка“. Това включва каталог на услугите, пълна прозрачност на възлаганията, отчетност, и премахване на (де факто) законово гарантирания монопол.
  • да премахнем някои дребни на пръв поглед проблеми и анахронизми, като синия талон (към шофьорската книжка), като хартиената трудова книжка, като нуждата от изрично заявяване на EORI номер за освобождаване на дребни пратки от извън ЕС, като защитата на данните, събирани от камерите на АПИ, и др.

Това са част от нещата, които са готови за внасяне на първия ден. Няма да са единствените, но ако една политическа сила има ясна представа как иска да управлява и какви реформи да прави, трябва да има такава готовност. Другото са общи приказки.

И пак ще кажа – електронното управление е само инструмент за това всички сектори да станат по-ефективни, по-прозрачни, по-малко корумпирани. И затова е един от стълбовете, една от папките.

Изборните правила – дистанционно гласуване, район „чужбина“, гласуване по настоящ адрес по подразбиране, одит и прозрачност на машинното, видеонаблюдение и т.н. са с цел всички промени, прокарвани от следващи парламенти, да се позлват с доверие. Защото доверието в изборния процес се отразява върху доверието в институциите и съответно върху тяхната легитимност.

Конституционните изменения за реформа на прокуратурата, обаче, са най-важни – от тях зависи дали в България ще се упражнява власт, произтичаща от гласа на обществото, а не както досега – произтичаща от „едни други сгради“. А това променя нещата коренно.

Пътят ще е дълъг, но започва на 4-ти април. С номер 11.

Материалът За трите папки – съдебна реформа, изборна реформа, модернизация е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Избирателния права и гражданска регистрация

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3714

Много хора изпитват затруднение да гласуват, защото не живеят на постоянния си адрес. Изисква се заявление до общината. Някои не живеят и на настоящия си, защото не са го променили. Но в COVID ситуация, под карантина, не могат и да се приберат, а не могат да заявят мобилна секция. Доста хора все пак пътуват, за да гласуват.
Всичко това не са проблеми само на Изборния кодекс, но и на гражданска регистрация. Но всъщност произтичат (частично) от изборните правила.

Трудно и неприятно е да си смениш настоящия адрес, когато отидеш в друг град и живееш под наем. Трябва да ходиш в общината, с хазяина, или пък да вземеш нотариално заверено пълномощно. Окей, не е чак толкова трудно – правил съм го – но явно не е достатъчно безпроблемно. Или хората не знаят, че имат такова задължение, защото няма почти никакъв контрол (а и как да има..)

Някои хазяи отказват да регистрират наемателите, защото искат да избягват плащането на данъци (не че регистрацията автоматично значи данък, но ги излага на риск).
Българите в чужбина също са в подобна ситуация – не са обявили настоящ адрес в чужбина, защото като емигрираш, последното, за което си мислиш, е как да уведомиш общината къде отиваш.

Регистрациите по настоящ адрес имат разни ограничения, които произтичат пък от изборни манипулации – преди години бяхме правили анализ и се оказа, че много хора биват ‘премествани’ в малки общини 6 месеца преди местни избори, за да наклонят везните за определени партии. Тогава прокуратурата трябваше да св заеме с кметовете, които са разрешили нарушения (регистриране на много хора на един адрес), но най-много да са останали дела на трупчета за бъдещ шантаж.

В същото време (на практика) пък липсва процедура за отписване на хора, когато някога са били регистрирани в твой имот. Хора не могат да регистрират децата си, защото някой наемател от преди десет години не се е дерегистрирал от същия адрес.

Дори да оставим настрана по-радикалната ми идея постоянният адрес изобщо да отпадне и да остане само настоящият (а в личната карта да не пише адрес, както е в много европейски държави), нещо трябва да се направи за гражданската регистрация. Ето няколко мерки, които биха помогнали:

  • обмисляне на вариант избирателните списъци да се изготвят по настоящ адрес, вместо по постоянен. Все пак си казал на държавата „аз живея тук“, защо трябва изрично да ѝ казваш „ама искам и тук да гласувам“
  • нов, съвременен регистър на ГРАО – такъв трябваше да има вече, но ГРАО отказват.
  • електронна идентификация и промяна на адрес онлайн – трябва да е наистина лесно дс си смениш адреса. В момента има такава услуга, но трябваше да проведа телефонен разговор с цитиране на членове и алинеи, за да бъде реално изпълнена. И е нужен КЕП. Никой няма да си вземе КЕП, за да каже на държавата къде живее
  • отпадане на нуждата от съгласие или нотариално заверена декларация от собственика, но добавяне на лесен начин за дерегистрация. Все пак изискване на договор за наем
  • оценка на приходите в бюджета и обмисляне на отпадане на данъка за наем, когато едно лице дава под наем едно жилище (т.е. не е бизнес или основен източник на доходи). Така нежеланието за регистриране на наематели ще спадне, а коректната и пълна информация в регистъра на населението е по-важна от 1-2 милиона приходи в бюджета (спекулирам с числото, трябва да се провери)
  • автоматично изчисление на ограниченията за брой хора на един адрес (с цел предотвратяване на изборни измами).

Гражданската регистрация е важна за избирателните права, но и за доста други неща. А електронното управление и тук е инструмент за подобряване на картината.

Разбира се, това минава през вкарване на адекватни хора в парламента. На 4-ти април с #11.

Материалът Избирателния права и гражданска регистрация е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Защо съм кандидат за народен представител

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3704

На 4-ти април са може би най-важните парламентарни избори в последните 20 години. По много причини, които няма да анализирам в детайли, но както писах през лятото, акцията на Христо Иванов в Росенец и последващото освобождаване на плажа, осветиха много скрити зависимости и поставиха мрежата от хора, които за кратко често наричаме „задкулисие“, в положение да трябва да се прегрупират. На тези избори ще стане ясно дали са успели и съответно дали ни предстои нова серия управления, които не произтичат от гласа на хората, а от това за кого главният прокурор има папки в чекмеджето и кой контролира главния прокурор.

Не е тайна, че съм част от Да, България от самото начало – от инициативния комитет и учредяването на партията, до ден днешен. До момента, обаче, не съм бил кандидат – нито на парламентарните избори 2017г, нито на европейските, нито на местните. Заради бизнес, семейство, предпазливост. На тези парламентарни избори, обаче, не мога да си позволя да стоя отстрани. И не че през цялото това време не съм помагал експертно и комуникационно, но сега е различно.

Сега е нужно да изляза и да застана с името и с идеите си пред гражданите. Не просто в социалните мрежи, в блога и в някое интервю, а в листата. За да няма съмнение, че нещата са много сериозни и много важни.

Аз съм експерт. Но както разбрах от опит – с експертиза промените, които искам, могат да стигнат само донякъде, но не и да бъдат завършени, не и да бъдат устойчиви. Да, участвах в промяната на редица закони, подготвих две изцяло нови наредби, писах стратегически документи, проектни предложения, отварях ключови масиви данни (като обществени поръчки и Търговски регистър). Но това не беше достатъчно. Защото в Народното събрание нямаше никой, на който да му дреме за това. Смятам, че експертиза като моята е безкрайно нужна, за да се случи електронното управление и произтичащите от него ползи във всички сектори, включително за борбата с корупцията, но тя е безполезна без политическа „ракета-носител“.

А електронното управление не е самоцел. То е инструмент – за по-ефективна и прозрачна държава, по-малко корупция и в крайна сметка – по-добро качество на живот. И е част от каузата, която са Да, България и Демократична България.

Баба ми (Бог да я прости) казваше „с всичко, което искаш се занимавай, само не с политика – тя е много мръсна работа“. И баба ми беше права – мръсна работа е. Но политиката е мръсна работа отчасти защото с нея се занимават „мръсни“ хора. И ще продължи да бъде такава, ако останалите стоим отстрани. С риск да прозвучи нескромно, иска ми се да бъда позитивен пример. И се радвам, че съм заобиколен в листите от други такива позитивни примери.

На осмо място съм в листата на Демократична България в 23-ти МИР (София). Предвид, че това място по подразбиране не е избираемо, може отстрани да изглежда, че съм „използван“ или че съм „пълнеж“. Не се чувствам така и влизането в тази листа на това място е мое, осъзнато решение. Да, при настоящите социологически данни не изглежда, че Демократична България ще събере достатъчно гласове, за да вкара 8 души от този район.

Но с участието си в листата искам да дам ясен сигнал, че парламентарната група ще може да разчита на мен и че електронното управление ще ѝ бъде приоритет. Затова са листите – те не са просто хората, които ще влязат, а и хората, които публично са се ангажирали с дадена политика. Пред мен в листата от Да, България са Антоанета Цонева и Надежда Йорданова – именно хората, с които в последните четири години съм работил по всеки законопроект и всяка позиция на тема е-управление. Така че нямам съмнение, че те ще са проводници на тези политики, с пълната ми подкрепа.

Програмата на Демократична България за Електронно управление и модернизация на администрацията вече е публикувана. Участвал съм активно в нейното писане, смятам я за реалистична, а много от нещата могат да бъдат придвижени напред както в управление, така и в опозиция.

Осъзнавам и рисковете – макар и осми, кафявите медии ще търсят всяка възможност да изсипят кал върху мен (и върху останалите в листата). Знам, че в следващия месец ще спя по-малко. Осъзнавам и че макар бизнесът ми да е насочен основно към чужбина, публичното обвързване с политическа партия може да доведе до повдигане на вежди у някой партньор или клиент. Но безрискови решения в тоя живот няма, важното е рисковете да са осъзнати.

Искам да благодаря предварително на всички за подкрепата и доверието, за търпението и разбирането. Знаете, че чрез мен ще имате де факто човек в парламента. Но по-важното – че давате гласа си за листа, чрез която България да стане по-добро място. Чрез силен политически натиск за съдебна реформа и модернизация ще можем да реализираме потенциала си като държава. Избрал съм да живея тук с този аргумент и именно затова толкова ми допада предизборния ни слоган – България може много повече!

Материалът Защо съм кандидат за народен представител е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Чиповете, които държавата ще слага на автомобилите, са грешно решение

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3691

ИААА (по-известна като ДАИ) ще слага чипове на автомобилите (по-конкретно – чипове в стикерите за технически преглед). Доста притеснителен подход с много проблеми и малко ползи.

Да започнем от чисто процедурните аспекти – на сайта на ИААА липсва информация за обществено обсъждане по въпроса. Такова има на strategy.bg, но там в мотивите изобщо не се засяга въпроса с чиповете. Това се случило миналата година, но аз не помня адекватно обсъждане по темата. Затова и чак сега разбирам за него.

Измененията в наредбата са с цел маркиране на екологичните показатели на автомобилите, което само по себе си е добре, но не бих реализирал мерките чрез задължителен RFID стикер. В наредбата се говори за „стикер“ и единствено в приложение на края на наредбата става ясно, че ще има чип. Какви са проблемите (и ще извините техническите детайли, но и те са важни)?

  • Всеки може да прочете поне част от съдържанието на чипа. UHF RFID може да бъде четен на 5-6 метра, но в зависимост от големината може да стигне и до 30, така че със сравнително проста техника всеки може да записва номера на преминаващи автомобили през определени места.
  • Избраният стандарт не е предвиден за такива цели. EPCGlobal е стандарт, с който може да се заменят баркодовете за маркиране на продукти. Той не предвижда криптиране на данните. Според наредбата някои данни в чипа ще се „кодират“, но не казват как. Кодирането е некриптографска трансформация, т.е. не е нужен ключ, за да бъде декодирана записаната информация. Дори да е използван грешния термин, наредбата не казва кой създава и пази ключовете и как. Т.е. на практика дори „кодираните“ данни са достъпни за всички, или поне за „определени хора“. Тези данни включват технически параметри, но и административни такива – регистрационен номер, дата на регистрация, и др. Включва и доста данни, потенциално полезни на автокрадци, например.
  • Четенето на регистрационни номера става с камери, които трябва да са обозначени и са видими на пътя. Четенето на RFID чип става тихомълком и без да разберете, че някой го е прочел.
  • Обикновено такива чипове могат да бъдат клонирани (стандартът определя различни възможности за защита, но наредбата не казва какъв ще бъде използван). Т.е. на черния пазар ще тръгнат фалшиви чипове.
  • Не се предвижда нищо за екраниране на чипа или за неговото повреждане. Т.е. съвсем спокойно в един момент половината чипове в стикерите могат да спрат да работят.
  • Според изпълнителния директор на агенцията (който преди това работеше в КАТ и има репутация на добър професионалист), в чипа ще има данни за собственика на автомобила, а не само технически параметри на автомобила. Това би било безкрайно притеснително, но според наредбата не е вярно. Та г-н Рановски ли бърка, медиите ли са предали грешно думите му, или ИААА планира да сложи лични данни?
  • Няма нужда от това. Информацията за екологичния клас и останалите технически параметри трябва да се намира в централизирана база данни, а не да се размотава по чипове. Органите, на които им е нужна, ще могат да си я набавят по регистрационен номер на автомобила (чрез ръчно въвеждане или чрез автоматична проверка чрез камери), като за това ще остават необходимите следи, предпазващи от злоупотреби. Ако някоя община иска да контролира допустимите автомобили в дни с повишено замърсяване, да направи това с камери, а не с четци за чипове.

Смятам, че избраното решение е необмислено, грешно, потенциално скъпо, със спорна сигурност, криещо рискове от нерегламентирано следене (както от частни лица, така и от държавни органи), подлежащо на манипулации и излишно.

Материалът Чиповете, които държавата ще слага на автомобилите, са грешно решение е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

За добрия сън (включително с бебе)

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3687

Преди месец Кака Сийка написа 24 съвета за добър сън. С повечето съм съгласен, но имам коментари и добавки. На първо място – сънят е много важен. Много.

Ето десетина причини, но нещата са още по-критични – хроничното недоспиване има дълготрайно негативно влияние върху мозъка. Така че прочетете тези съвети. Имам следните коментари и добавки от мен:

  • Медитацията е важна във всички нейни форми, но на мен най-полезното ми е способността да спирам да мисля. Понякога е трудно да заспиш, а мозъкът ти превърта темите от изминалия или от следващия ден. Тогава е най-важно да можеш да се „изключиш“, вместо час по късно още да не си заспал.
  • Т.нар. powernap (10-20 минутна, най-често следобедна, дрямка) е много полезен. Вместо следобедно кафе или непродуктивно дремене пред монитора, може да дремнете. На бюрото, дори (а в условия на работа от вкъщи е по-лесно). Културата на работното място е важен аспект тук, защото някъде не е допустимо да си спиш на бюрото, но всъщност дори от гледна точка на работодателя е по-добре да дремнеш 10 минути и да си свеж и продуктивен, отколкото да си полузаспал и нищо да не свършиш.
  • Не съм съгласен, че трябва да си направим перфектната спалня – перфектно тъмна, перфектно тиха. Защото така влизаме в сценария „принцесата и граховото зърно“ – всеки път, когато спим на друго място, нещо ни дразни и буди. А се случва да спим у роднини, на хотел, на почивка или в командировка. Да, стаята трябва да е тиха и затъмнена, но не ни трябва „сферичен кон във вакуум“.
  • На студено се спи по-добре. Тук има различни предпочитания, но препоръчителната температура за сън е 18.3 градуса. Това значи, че спокойно може да спите на отворен прозорец през зимата (ако около вас е сравнително тихо). Или поне да намалявате парното.
    • Когато избирате къде да живеете (под наем или в собствено жилище), съобразявайте околния шум – булеварди, нощни заведения, дори съседи. Ако нещо влияе силно негативно на съня, това сваля значително качеството на живот, без значение колко добре е ремонтиран апартаментът.
  • „Не бъдете дебел“ не е съвет, с който съм съгласен. Не че не е добре човек да е във форма, но понякога това не е избор, а понякога е следствие, а не причина за лошия сън. А сънна апнея може да има всеки (и на мен ми се случва понякога).

Всичко това е чудесно. Но когато човек има бебе, перфектните условия за сън се разпадат. Ето няколко коментара и по тази тема.

  • Сънят на бебето е пряко свързан със съня на родителите, така че усилията за по-добър сън на бебето са важни. Катя е обобщила всичко, което е прочела по темата, за да подобри съня на Оги, и оттам – нашия. Препоръчвам за четене. За начало – дълги разходки навън, дори през зимата, са полезни за съня на бебето
  • Потърсете режим, който работи за вас и не се притеснявайте той да включва сън на дивана. Оги, например, се буди всяка нощ между 1 и 3. След известно време опити да бъде приспан в леглото си, което разсънва и Катя и мен, решихме проблема – аз отивам да спя на един топматрак на дивана в хола, а тя продължава с Оги на спалнята. Така спим от година и нещата са много гладки.
  • Оставяйте си буфери – понякога бебетата будуват през нощта (на Оги му се случваше редовно). Така че в сметките „как да направя 7-8 часа сън“ ви трябва поне един час буфер.

Дали е възможно човек да спи добре с бебе – едва ли, освен с „най-образцовите“ бебета. Но може да минимизира „щетите“ и да направи така, че след година-две да се върне плавно към нормален нощен ритъм. А той е важен и за качеството на живот доста повече от много други неща.

Материалът За добрия сън (включително с бебе) е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

„Тук не е информация“ като символ

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3682

„Тук не е информация“ е едно от първите неща, които идват на ум, когато се заговори за администрацията. Писал съм и преди по въпроса за дизайна на административни услуги (не само електронни, а и присъствени). Преди време направих и „Гугъл на държавната администрация“. Но сега искам да разгледам въпроса от малко по-различен ъгъл.

„Тук не е информация“ е символ. На това как функционира държавата – от политическото ниво, през административните ръководители до служителите по гишетата.

Защо съществува „тук не е информация“? Защото никой ръководител не е сметнал как да е удобно да се получи информация. Никой ръководител не е помислил как да направи използването на услугите лесно.

„Тук не е информация“ ви казва „Целта не е да си свършите лесно работата, а ние да покрием нормативните изисквания“. „Тук не е информация“ казва „Аз не съм тук да ви помогна, а да си върша моята работа.“ Почти всички системи за електронни услуги следват същата логика – не е целта да е удобно. Достатъчно е в съответсвие с нормативната уредба (да вземем най-развитите услуги на НАП, където дълги години данъчната декларация беше копие на хартиения формуляр, с инструкции откъде кое се пренася и по кой член е дадена кутийка).

В реалността охраната е „информация по неволя“. Само че охраната не знае всичко, не е обучена да комуникира с хора. В онлайн реалността няма нужда от информация, защото повечето услуги са толкова непопулярни, че никой не ги ползва (НАП, Агенция по вписванията и още 1-2 институции са изключение, там има и кол център за информация даже).

Трудно ли е да има „информация“, тази „информация“ да е близо до входа и там да работи човек, който да може да насочва? Не е трудно. Щатовете така или иначе са достатъчно големи, та един човек повече или по-малко е без значение. Спомням си как използвах административна услуга в Холандия. Отидох в общината, питах на информация къде трябва да отида за това, което търсих, те ми казаха и ми дадоха номерче. И толкоз.

Но достатъчно очевидности – на какво е символ „тук не е информация“? На едновременната невъзможност и нежелание нещата да се правят добре. Достатъчно е да се правят проформа. И това важи както за административните ръководители, така и за политическите ръководители. Отчитат се програми, отчита се нормативно съответствие, отчитат се реформи, отчита се напредък по пътни карти.

Но като погледнеш какво е отчетено – обикновено изхарчени пари, закупени предмети (или лицензи) и най-много някое проведено обучение. В повечето стратегически документи в държавата (стратегии, пътни карти, екшън планове) твърде рядко има каквито и да било индикатори за успех, а когато такива има, те не са свързани с отчитане на постигнатото, а с отчитане на извършеното. Пренесохме 20 чувала! Само че реално 10 чувала са отишли и после са се върнали. Работа е свършена, резултат няма.

„Тук не е информация“ е начинът на администрацията да ни каже „ние и нашите административни ръководители сме извършили преките си нормативни изисквания дотолкова, че да не ни съдите, а политическото ни ръководство е заето с кой знае какво“.

Разбира се, държавата като монополист на административните услуги няма пазарен стимул да ги предоставя по-добре. Затова във всички нормативни изменения, в които съм участвал, е имало компонента „частни субекти да предоставят административни услуги“ (дали през програмни интерфейси или в ролята на посредници). Само че и това не се е случило.

„Тук не е информация“ е и симптом на политическото ръководство, което е дотолкова неспособно на промени, че не може да постигне неща, които всеки управител на средноголям магазин е постигнал.

Колкото и да не ми се иска текстът да звучи негативно, това е неизбежно. Само че има как тук да бъде информация. Да има информация. Да бъде удобно.

Да, изисква правилния начин на мислене и на законодателно ниво, и на ниво подзаконови актове, и а ниво политическо ръководство и на ниво селекция на административни ръководители и на ниво обучение на администрация. И смятам, че е възможно. Защото ако кажем, че е невъзможно „тук не е информация“ да остане в историята, де факто казваме, че като държава сме неспособни да решаваме дори прости проблеми по адекватен начин. А не смятам да се съглася с такава теза.

Символът „Тук не е информация“ трябва да бъде унищожен, за да си повярваме, че нещата могат да стават по различен начин.

Материалът „Тук не е информация“ като символ е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.