Tag Archives: IP

Cloudflare servers don’t own IPs anymore – so how do they connect to the Internet?

Post Syndicated from Marek Majkowski original https://blog.cloudflare.com/cloudflare-servers-dont-own-ips-anymore/

Cloudflare servers don't own IPs anymore – so how do they connect to the Internet?

Cloudflare servers don't own IPs anymore – so how do they connect to the Internet?

A lot of Cloudflare’s technology is well documented. For example, how we handle traffic between the eyeballs (clients) and our servers has been discussed many times on this blog: “A brief primer on anycast (2011)”, “Load Balancing without Load Balancers (2013)“, “Path MTU discovery in practice (2015)“,  “Cloudflare’s edge load balancer (2020)“, “How we fixed the BSD socket API (2022)“.

However, we have rarely talked about the second part of our networking setup — how our servers fetch the content from the Internet. In this blog we’re going to cover this gap. We’ll discuss how we manage Cloudflare IP addresses used to retrieve the data from the Internet, how our egress network design has evolved and how we optimized it for best use of available IP space.

Brace yourself. We have a lot to cover.

Terminology first!

Cloudflare servers don't own IPs anymore – so how do they connect to the Internet?

Each Cloudflare server deals with many kinds of networking traffic, but two rough categories stand out:

  • Internet sourced traffic – Inbound connections initiated by eyeball to our servers. In the context of this blog post we’ll call these “ingress connections”.
  • Cloudflare sourced traffic – Outgoing connections initiated by our servers to other hosts on the Internet. For brevity, we’ll call these “egress connections”.

The egress part, while rarely discussed on this blog, is critical for our operation. Our servers must initiate outgoing connections to get their jobs done! Like:

  • In our CDN product, before the content is cached, it’s fetched from the origin servers. See “Pingora, the proxy that connects Cloudflare to the Internet (2022)“, Argo and Tiered Cache.
  • For the Spectrum product, each ingress TCP connection results in one egress connection.
  • Workers often run multiple subrequests to construct an HTTP response. Some of them might be querying servers to the Internet.
  • We also operate client-facing forward proxy products – like WARP and Teams. These proxies deal with eyeball connections destined to the Internet. Our servers need to establish connections to the Internet on behalf of our users.

And so on.

Anycast on ingress, unicast on egress

Cloudflare servers don't own IPs anymore – so how do they connect to the Internet?

Our ingress network architecture is very different from the egress one. On ingress, the connections sourced from the Internet are handled exclusively by our anycast IP ranges. Anycast is a technology where each of our data centers “announces” and can handle the same IP ranges. With many destinations possible, how does the Internet know where to route the packets? Well, the eyeball packets are routed towards the closest data center based on Internet BGP metrics, often it’s also geographically the closest one. Usually, the BGP routes don’t change much, and each eyeball IP can be expected to be routed to a single data center.

Cloudflare servers don't own IPs anymore – so how do they connect to the Internet?

However, while anycast works well in the ingress direction, it can’t operate on egress. Establishing an outgoing connection from an anycast IP won’t work. Consider the response packet. It’s likely to be routed back to a wrong place – a data center geographically closest to the sender, not necessarily the source data center!

For this reason, until recently, we established outgoing connections in a straightforward and conventional way: each server was given its own unicast IP address. “Unicast IP” means there is only one server using that address in the world. Return packets will work just fine and get back exactly to the right server identified by the unicast IP.

Cloudflare servers don't own IPs anymore – so how do they connect to the Internet?

Segmenting traffic based on egress IP

Originally connections sourced by Cloudflare were mostly HTTP fetches going to origin servers on the Internet. As our product line grew, so did the variety of traffic. The most notable example is our WARP app. For WARP, our servers operate a forward proxy, and handle the traffic sourced by end-user devices. It’s done without the same degree of intermediation as in our CDN product. This creates a problem. Third party servers on the Internet — like the origin servers — must be able to distinguish between connections coming from Cloudflare services and our WARP users. Such traffic segmentation is traditionally done by using different IP ranges for different traffic types (although recently we introduced more robust techniques like Authenticated Origin Pulls).

To work around the trusted vs untrusted traffic pool differentiation problem, we added an untrusted WARP IP address to each of our servers:

Cloudflare servers don't own IPs anymore – so how do they connect to the Internet?

Country tagged egress IP addresses

It quickly became apparent that trusted vs untrusted weren’t the only tags needed. For WARP service we also need country tags. For example, United Kingdom based WARP users expect the bbc.com website to just work. However, the BBC restricts many of its services to people just in the UK.

It does this by geofencing — using a database mapping public IP addresses to countries, and allowing only the UK ones. Geofencing is widespread on today’s Internet. To avoid geofencing issues, we need to choose specific egress addresses tagged with an appropriate country, depending on WARP user location. Like many other parties on the Internet, we tag our egress IP space with country codes and publish it as a geofeed (like this one). Notice, the published geofeed is just data. The fact that an IP is tagged as say UK does not mean it is served from the UK, it just means the operator wants it to be geolocated to the UK. Like many things on the Internet, it is based on trust.

Notice, at this point we have three independent geographical tags:

  • the country tag of the WARP user – the eyeball connecting IP
  • the location of the data center the eyeball connected to
  • the country tag of the egressing IP

For best service, we want to choose the egressing IP so that its country tag matches the country from the eyeball IP. But egressing from a specific country tagged IP is challenging: our data centers serve users from all over the world, potentially from many countries! Remember: due to anycast we don’t directly control the ingress routing. Internet geography doesn’t always match physical geography. For example our London data center receives traffic not only from users in the United Kingdom, but also from Ireland, and Saudi Arabia. As a result, our servers in London need many WARP egress addresses associated with many countries:

Cloudflare servers don't own IPs anymore – so how do they connect to the Internet?

Can you see where this is going? The problem space just explodes! Instead of having one or two egress IP addresses for each server, now we require dozens, and IPv4 addresses aren’t cheap. With this design, we need many addresses per server, and we operate thousands of servers. This architecture becomes very expensive.

Is anycast a problem?

Let me recap: with anycast ingress we don’t control which data center the user is routed to. Therefore, each of our data centers must be able to egress from an address with any conceivable tag. Inside the data center we also don’t control which server the connection is routed to. There are potentially many tags, many data centers, and many servers inside a data center.

Maybe the problem is the ingress architecture? Perhaps it’s better to use a traditional networking design where a specific eyeball is routed with DNS to a specific data center, or even a server?

That’s one way of thinking, but we decided against it. We like our anycast on ingress. It brings us many advantages:

  • Performance: with anycast, by definition, the eyeball is routed to the closest (by BGP metrics) data center. This is usually the fastest data center for a given user.
  • Automatic failover: if one of our data centers becomes unavailable, the traffic will be instantly, automatically re-routed to the next best place.
  • DDoS resilience: during a denial of service attack or a traffic spike, the load is automatically balanced across many data centers, significantly reducing the impact.
  • Uniform software: The functionality of every data center and of every server inside a data center is identical. We use the same software stack on all the servers around the world. Each machine can perform any action, for any product. This enables easy debugging and good scalability.

For these reasons we’d like to keep the anycast on ingress. We decided to solve the issue of egress address cardinality in some other way.

Solving a million dollar problem

Out of the thousands of servers we operate, every single one should be able to use an egress IP with any of the possible tags. It’s easiest to explain our solution by first showing two extreme designs.

Cloudflare servers don't own IPs anymore – so how do they connect to the Internet?

Each server owns all the needed IPs: each server has all the specialized egress IPs with the needed tags.

Cloudflare servers don't own IPs anymore – so how do they connect to the Internet?

One server owns the needed IP: a specialized egress IP with a specific tag lives in one place, other servers forward traffic to it.

Both options have pros and cons:

Specialized IP on every server Specialized IP on one server
Super expensive $$$, every server needs many IP addresses. Cheap $, only one specialized IP needed for a tag.
Egress always local – fast Egress almost always forwarded – slow
Excellent reliability – every server is independent Poor reliability – introduced chokepoints

There’s a third way

We’ve been thinking hard about this problem. Frankly, the first extreme option of having every needed IP available locally on every Cloudflare server is not totally unworkable. This is, roughly, what we were able to pull off for IPv6. With IPv6, access to the large needed IP space is not a problem.

However, in IPv4 neither option is acceptable. The first offers fast and reliable egress, but requires great cost — the IPv4 addresses needed are expensive. The second option uses the smallest possible IP space, so it’s cheap, but compromises on performance and reliability.

The solution we devised is a compromise between the extremes. The rough idea is to change the assignment unit. Instead of assigning one /32 IPv4 address for each server, we devised a method of assigning a /32 IP per data center, and then sharing it among physical servers.

Specialized IP on every server Specialized IP per data center Specialized IP on one server
Super expensive $$$ Reasonably priced $$ Cheap $
Egress always local – fast Egress always local – fast Egress almost always forwarded – slow
Excellent reliability – every server is independent Excellent reliability – every server is independent Poor reliability – many choke points

Sharing an IP inside data center

The idea of sharing an IP among servers is not new. Traditionally this can be achieved by Source-NAT on a router. Sadly, the sheer number of egress IP’s we need and the size of our operation, prevents us from relying on stateful firewall / NAT at the router level. We also dislike shared state, so we’re not fans of distributed NAT installations.

What we chose instead, is splitting an egress IP across servers by a port range. For a given egress IP, each server owns a small portion of available source ports – a port slice.

Cloudflare servers don't own IPs anymore – so how do they connect to the Internet?

When return packets arrive from the Internet, we have to route them back to the correct machine. For this task we’ve customized “Unimog” – our L4 XDP-based load balancer – (“Unimog, Cloudflare’s load balancer (2020)“) and it’s working flawlessly.

With a port slice of say 2,048 ports, we can share one IP among 31 servers. However, there is always a possibility of running out of ports. To address this, we’ve worked hard to be able to reuse the egress ports efficiently. See the “How to stop running out of ports (2022)“, “How to share IPv4 addresses (2022)” and our Cloudflare.TV segment.

This is pretty much it. Each server is aware which IP addresses and port slices it owns. For inbound routing Unimog inspects the ports and dispatches the packets to appropriate machines.

Sharing a subnet between data centers

This is not the end of the story though, we haven’t discussed how we can route a single /32 address into a datacenter. Traditionally, in the public Internet, it’s only possible to route subnets with granularity of /24 or 256 IP addresses. In our case this would lead to great waste of IP space.

To solve this problem and improve the utilization of our IP space, we deployed our egress ranges as… anycast! With that in place, we customized Unimog and taught it to forward the packets over our backbone network to the right data center. Unimog maintains a database like this: - forward to LHR - forward to CDG - forward to MAN

With this design, it doesn’t matter to which data center return packets are delivered. Unimog can always fix it and forward the data to the right place. Basically, while at the BGP layer we are using anycast, due to our design, semantically an IP identifies a datacenter and an IP and port range identify a specific machine. It behaves almost like a unicast.

Cloudflare servers don't own IPs anymore – so how do they connect to the Internet?

We call this technology stack “soft-unicast” and it feels magical. It’s like we did unicast in software over anycast in the BGP layer.

Soft-unicast is indistinguishable from magic

With this setup we can achieve significant benefits:

  • We are able to share a /32 egress IP amongst many servers.
  • We can spread a single subnet across many data centers, and change it easily on the fly. This allows us to fully use our egress IPv4 ranges.
  • We can group similar IP addresses together. For example, all the IP addresses tagged with the “UK” tag might form a single continuous range. This reduces the size of the published geofeed.
  • It’s easy for us to onboard new egress IP ranges, like customer IP’s. This is useful for some of our products, like Cloudflare Zero Trust.

All this is done at sensible cost, at no loss to performance and reliability:

  • Typically, the user is able to egress directly from the closest datacenter, providing the best possible performance.
  • Depending on the actual needs we can allocate or release the IP addresses. This gives us flexibility with the IP cost management, we don’t need to overspend upfront.
  • Since we operate multiple egress IP addresses in different locations, the reliability is not compromised.

The true location of our IP addresses is: “the cloud”

While soft-unicast allows us to gain great efficiency, we’ve hit some issues. Sometimes we get a question “Where does this IP physically exist?”. But it doesn’t have an answer! Our egress IPs don’t exist physically anywhere. From a BGP standpoint our egress ranges are anycast, so they live everywhere. Logically each address is used in one data center at a time, but we can move it around on demand.

Content Delivery Networks misdirect users

Cloudflare servers don't own IPs anymore – so how do they connect to the Internet?

As another example of problems, here’s one issue we’ve hit with third party CDNs. As we mentioned before, there are three country tags in our pipeline:

  • The country tag of the IP eyeball is connecting from.
  • The location of our data center.
  • The country tag of the IP addresses we chose for the egress connections.

The fact that our egress address is tagged as “UK” doesn’t always mean it actually is being used in the UK. We’ve had cases when a UK-tagged WARP user, due to the maintenance of our LHR data center, was routed to Paris. A popular CDN performed a reverse-lookup of our egress IP, found it tagged as “UK”, and directed the user to a London CDN server. This is generally OK… but we actually egressed from Paris at the time. This user ended up routing packets from their home in the UK, to Paris, and back to the UK. This is bad for performance.

We address this issue by performing DNS requests in the egressing data center. For DNS we use IP addresses tagged with the location of the data center, not the intended geolocation for the user. This generally fixes the problem, but sadly, there are still some exceptions.

The future is here

Our 2021 experiments with Addressing Agility proved we have plenty of opportunity to innovate with the addressing of the ingress. Soft-unicast shows us we can achieve great flexibility and density on the egress side.

With each new product, the number of tags we need on the egress grows – from traffic trustworthiness, product category to geolocation. As the pool of usable IPv4 addresses shrinks, we can be sure there will be more innovation in the space. Soft-unicast is our solution, but for sure it’s not our last development.

For now though, it seems like we’re moving away from traditional unicast. Our egress IP’s really don’t exist in a fixed place anymore, and some of our servers don’t even own a true unicast IP nowadays.

New WAF intelligence feeds

Post Syndicated from Daniele Molteni original https://blog.cloudflare.com/new-waf-intelligence-feeds/

New WAF intelligence feeds

New WAF intelligence feeds

Cloudflare is expanding our WAF’s threat intelligence capabilities by adding four new managed IP lists that can be used as part of any custom firewall rule.

Managed lists are created and maintained by Cloudflare and are built based on threat intelligence feeds collected by analyzing patterns and trends observed across the Internet. Enterprise customers can already use the Open SOCKS Proxy list (launched in March 2021) and today we are adding four new IP lists: “VPNs”, “Botnets, Command and Control Servers”, “Malware” and “Anonymizers”.

New WAF intelligence feeds
You can check what rules are available in your plan by navigating to Manage Account → Configuration → Lists.

Customers can reference these lists when creating a custom firewall rule or in Advanced Rate Limiting. For example, you can choose to block all traffic generated by IPs we categorize as VPNs, or rate limit traffic generated by all Anonymizers. You can simply incorporate managed IP lists in the powerful firewall rule builder. Of course, you can also use your own custom IP list.

New WAF intelligence feeds
Managed IP Lists can be used in WAF rules to manage incoming traffic from these IPs.

Where do these feeds come from?

These lists are based on Cloudflare-generated threat feeds which are made available as IP lists to be easily consumed in the WAF. Each IP is categorized by combining open source data as well as by analyzing the behavior of each IP leveraging the scale and reach of Cloudflare network. After an IP has been included in one of these feeds, we verify its categorization and feed this information back into our security systems and make it available to our customers in the form of a managed IP list. The content of each list is updated multiple times a day.

In addition to generating IP classifications based on Cloudflare’s internal data, Cloudflare curates and combines several data sources that we believe provide reliable coverage of active security threats with a low false positive rate. In today’s environment, an IP belonging to a cloud provider might today be distributing malware, but tomorrow might be a critical resource for your company.

Some IP address classifications are publicly available, OSINT data, for example Tor exit nodes, and Cloudflare takes care of integrating this into our Anonymizer list so that you don’t have to manage integrating this list into every asset in your network. Other classifications are determined or vetted using a variety of DNS techniques, like lookup, PTR record lookup, and observing passive DNS from Cloudflare’s network.

Our malware and command-and-control focused lists are generated from curated partnerships, and one type of IP address we target when we select partners is data sources that identify security threats that do not have DNS records associated with them.

Our Anonymizer list encompasses several types of services that perform anonymization, including VPNs, open proxies, and Tor nodes. It is a superset of the more narrowly focused VPN list (known commercial VPN nodes), and the Cloudflare Open Proxies list (proxies that relay traffic without requiring authentication).

In dashboard IP annotations

Using these lists to deploy a preventative security policy for these IPs is great, but what about knowing if an IP that is interacting with your website or application is part of a Botnet or VPN? We first released contextual information for Anonymizers as part of Security Week 2022, but we are now closing the circle by extending this feature to cover all new lists.

As part of Cloudflare’s threat intelligence feeds, we are exposing the IP category directly into the dashboard. Say you are investigating requests that were blocked by the WAF and that looked to be probing your application for known software vulnerabilities. If the source IP of these requests is matching with one of our feeds (for example part of a VPN), contextual information will appear directly on the analytics page.

New WAF intelligence feeds
When the source IP of a WAF event matches one of the threat feeds, we provide contextual information directly onto the Cloudflare dashboard.

This information can help you see patterns and decide whether you need to use the managed lists to handle the traffic from these IPs in a particular way, for example by creating a rate limiting rule that reduces the amount of requests these actors can perform over a period of time.

Who gets this?

The following table summarizes what plans have access to each one of these features. Any paying plans will have access to the contextual in-dash information, while Enterprise will be able to use different managed lists. Managed lists can be used only on Enterprise zones within an Enterprise account.

Annotations x
Open Proxies x x x
Anonymizers x x x x
VPNs x x x x
Botnets, command and control x x x x
Malware x x x x

* Contact your customer success manager to learn how to get access to these lists.

Future releases

We are working on enriching our threat feeds even further. In the next months we are going to provide more IP lists, specifically we are looking into lists for cloud providers and Carrier-grade Network Address Translation (CG-NAT).

Съд на ЕС: баланси на права по Dиректива 2004/48/ЕО

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/07/29/2004-48/

Стана известно решението на Съда на ЕС  по дело  C-264/19 ConstantinFilm v  GoogleInc.и YouTubeLLC

с предмет преюдициално запитване от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд на Германия)  в рамките на производство по дело Constantin Film Verleih GmbH срещу YouTube LLC, Google Inc.,

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост.

Запитването е отправено в рамките на спор между Constantin Film Verleih GmbH, установено в Германия дружество за разпространение на филми, от една страна, и YouTube LLC и Google Inc., установени в Съединените щати, от друга страна, по повод поисканата от Constantin Film Verleih информация от тези две дружества, свързана с адресите на електронната поща, IP адресите и номерата на мобилните телефони на потребители, извършили нарушение на неговите права върху интелектуална собственост.

Constantin Film Verleih притежава изключителните права да използва за Германия кинематографичните произведения „Parker“ и „Scary movie 5“. Тези произведения са качени на интернет сайта http://www.youtube.com. Constantin Film Verleih изисква от YouTube и Google, дружеството майка на YouTube, да му предоставят  данни за всеки от качилите тези произведения потребители  (за да качат видеоматериали на платформата YouTube, потребителите трябва първо да регистрират в Google свой потребителски профил, за създаването на който   се изисква  име, адрес на електронна поща и дата на раждане. Тези данни обикновено не се проверяват и не се изисква пощенският адрес на потребителя. За да може обаче да публикува на платформата YouTube видеоматериали с продължителност над 15 минути, потребителят трябва да въведе номер на мобилен телефон, на който получава код за активиране, необходим за да осъществи това публикуване, а съгласно общите условия за използване и за защита на съвместните за YouTube и Google данни, потребителите на платформата YouTube дават разрешение за съхраняването на регистрационните файлове на сървъра, в това число IP адреса, датата и часа на използване, както и отделните заявки).

 Landgericht Frankfurt am Main (Областен съд Франкфурт на Майн, Германия) отхвърля искането на Constantin Film Verleih. Горната инстанция  Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия) обаче уважава частично искането на Constantin Film Verleih и осъжда YouTube и Google да му предоставят адресите на електронната поща на съответните потребители; жалбата е отхвърлена в останалата ѝ част.

С ревизионната си жалба, подадена пред запитващата юрисдикция, Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), Constantin Film Verleih продължава да иска YouTube и Google да бъдат осъдени да му предоставят номерата на мобилните телефони, както и IP адресите на съответните потребители. От своя страна в ревизионната си жалба YouTube и Google молят искането на Constantin Film Verleih да бъде отхвърлено изцяло, включително що се отнася до разкриването на адресите на електронната поща на съответните потребители.

  Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Обхващат ли посочените в член 8, параграф 2, буква а) от Директива [2004/48] адреси на производителите,     разпространителите, доставчиците и други предишни държатели на стоките или услугите, както и предполагаемите търговци на едро и дребно, до които в зависимост от случая се отнася информацията по член 8, параграф 1 от Директива [2004/48], и:

a)      електронните адреси на ползвателите на услугите и/или

б)      телефонните номера на ползвателите на услугите, и/или

в)      IP адресите, които са използвани от ползвателите на услугите за качването на данни, които нарушават правата, заедно с точното време на качването?

2)      При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква в):

Включва ли информацията, която следва да се предостави по член 8, параграф 2, буква а) от Директива [2004/48], и IP адресите, които ползвателят, качил преди това данните, нарушаващи права, е ползвал последно за достъп до потребителския си профил в Google/YouTube, заедно с точното време на достъпа, независимо от това дали при този последен достъп са извършени нарушения на права [на интелектуалната собственост]?“.


С предвиденото в член 8 право на информация се цели да се направи приложимо и да се конкретизира основното право на ефективни правни средства за защита, гарантирано с член 47 от Хартата на основните права, и така да се осигури ефективното упражняване на основното право на собственост, от което е част правото на интелектуална собственост, закриляно с член 17, параграф 2 от нея (решение от 16 юли 2015 г., Coty Germany, C‑580/13, EU:C:2015:485, т. 29), като същевременно се дава на носителя на право на интелектуална собственост възможност да установи лицето, което го нарушава, и да вземе необходимите мерки, за да защити това право . [35]

Целта на Директива 2004/48 е да установи подходящо равновесие между, от една страна, интереса на притежателите на права от защита на тяхното право на интелектуална собственост, гарантирана с член 17, параграф 2 от Хартата на основните права, и от друга страна, защитата на интересите и основните права на ползвателите на закриляни обекти, както и на обществения интерес [37]

Целта на чл.8 е да съчетае спазването на различни права, по-специално правото на притежателите на права на информация и правото на защита на личните данни на потребителите (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2015 г., Coty Germany, C‑580/13, EU:C:2015:485, т. 28).[38]

Както произтича от самия текст на член 8, параграф 3, буква a) от тази директива, законодателят на Съюза изрично е предвидил възможността за държавите членки да предоставят на притежателите на права върху интелектуална собственост правото да получат по-пълна информация, стига обаче да бъде осигурено подходящо равновесие между разглежданите различни основни права, и спазването на другите общи принципи на правото на Съюза, като принципа на пропорционалност (вж. в този смисъл определение от 19 февруари 2009 г., LSG-Gesellschaft, C‑557/07, EU:C:2009:107, т. 29 и решение от 19 април 2012 г., Bonnier Audio и др., C‑461/10, EU:C:2012:219, т. 55). [39]

По изложените по-горе съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 8, параграф 2, буква a) от Директива 2004/48 трябва да се тълкува в смисъл, че що се отнася до потребител, качил файлове в нарушение на право на интелектуална собственост, посоченото в този член понятие „адреси“ не включва неговия адрес на електронната поща, телефонния му номер или IP адреса, използван за качването на тези файлове, нито IP адреса, използван при последния му достъп до потребителския профил.[40]


2019 Специален доклад 301

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/08/13/2019-301/

В изпълнение на Търговския закон от 1974 г. американското правителство публикува доклад  – т.нар. Доклад 301 – за наличието на адекватна и ефективна защита на правата  на интелектуалната собственост по света – в държавите-търговски партньори на САЩ.

В началото на лятото стана известен   Доклад 301 за 2019 година (2018 Special 301 Report on Intellectual Property Rights).

Както и през 2018, България не е в Priority Watch List или в Watch List.

Съд на ЕС: sampling, цитиране, права на продуцентите на звукозаписи

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/08/01/%D1%81%D1%8A%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%81-sampling-%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D1%86%D0%B5%D0%BD/

На 29 юли 2019 г. стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑476/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия)  в рамките на производство по дело Pelham GmbH,  Moses Pelham,  Martin Haas срещу Ralf Hütter, Florian Schneider-Esleben.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на разпоредби от Директива 2001/29/ЕО.

Запитването е отправено в рамките на спор на Pelham   с г‑н R. Hütter и г‑н F. Schneider-Esleben   по повод на използване в рамките на записа на музикалното заглавие „Nur mir“, на което композитори са г‑н Pelham и г‑н Haas, а продуцент дружеството Pelham, на ритмичен фрагмент с продължителност около две секунди, взет от записа на музикалната група Kraftwerk, чиито членове са Hütter и др. Hütter и др. твърдят, че Pelham копира в електронен вид извадка (sample) с продължителност около 2 секунди от ритмичен фрагмент на музикалното заглавие „Metall auf Metall“ и я включва чрез последователни повторения в музикалното заглавие „Nur mir“.

Ще става дума за цитирането, предвидено в чл.5 в ограниченията по отношение на носителите на права:

г)      цитати за целите като критика или обзор, при условие че се отнасят до произведение или друг закрилян обект, който вече е предоставен законно на разположение на публиката, и че — освен ако това се окаже невъзможно — е посочен източникът, включително името на автора, и че тяхното използване е в съответствие със справедливата практика и доколкото се изисква от конкретната цел

Преюдициалните въпроси

Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Налице ли е нарушаване на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане на неговия звукозапис, предвидено в член 2, буква в) от Директива 2001/29, в случаите, когато от неговия звукозапис се записват най-кратки откъси от звуци и се прехвърлят в друг звукозапис?

2)      Представлява ли звукозапис, който включва прехвърлени от друг звукозапис най-кратки откъси от звуци, копие от този друг звукозапис по смисъла на член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115?

3)      Могат ли държавите членки да предвидят разпоредба, която, подобно на разпоредбата на член 24, параграф 1 от UrhG […], уточнява, че по своята същност обхватът на закрила на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане (член 2, буква в) от Директива 2001/29) и на разпространение (член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) на неговия звукозапис е ограничен по такъв начин, че самостоятелно произведение, което е създадено, като свободно е използван неговият звукозапис, може да се използва без съгласието му?

4)      Използва ли се произведение или друг закрилян обект по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 за целите на цитиране, когато не може да се разпознае, че се използва чуждо произведение или друг чужд закрилян обект?

5)      Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно правото на възпроизвеждане и правото на разпространение на продуцента на звукозаписи (член 2, буква в) от Директива 2001/29 и член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) и относно изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 и член 10, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/115) свобода на преценка при транспонирането в националното право?

6)      По какъв начин при определянето на обхвата на закрила на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане (член 2, буква в) от Директива 2001/29) и на разпространение (член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) на неговия звукозапис, както и на обхвата на изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 и член 10, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/115) трябва да се вземат предвид основните права, закрепени в [Хартата]?“.


Правото на интелектуална собственост трябва да се съизмери с останалите основни права, сред които е и свободата на изкуствата, гарантирана от член 13 от Хартата, която е част от свободата на изразяване, защитена в член 11 от Хартата и член 10, параграф 1 ЕКПЧ [34]

В този контекст следва да се отбележи, че техниката на „изготвяне на извадка“ (sampling), при която ползвателят най-често с помощта на електронно оборудване взема извадка от звукозапис и я използва при създаването на ново произведение, представлява форма на художествена изява, която попада в свободата на изкуствата, защитена от член 13 от Хартата. [35]

Да се приеме обаче, че извадка, взета от звукозапис и използвана в ново произведение в изменен и неразпознаваем по време на слушане вид за целите на собствено художествено творчество, представлява „възпроизвеждане“ на този звукозапис по смисъла на член 2, буква в) от Директива 2001/29, не само би било в разрез с обичайното значение на това понятие в говоримия език по смисъла на съдебната практика,  но и би нарушило изискването за справедлив баланс, припомнено в точка 32 от него.  [37]

Звукозапис, който съдържа музикални извадки, прехвърлени от друг звукозапис, не представлява „копие“ на този друг звукозапис по смисъла на посочената разпоредба, след като не възпроизвежда целия или значителна част от същия.[55]

За свободното използване: самостоятелно произведение, което е създадено чрез използване на чуждо произведение, може да се използва и употребява без разрешението на автора на използваното произведение. Тя уточнява, че такова „право на свободно използване“ само по себе си не представлява дерогация на правото на автора, а по-скоро очертава ограничение, присъщо на обхвата на предоставената с него защита, основаващо се на представата, че културното творчество е немислимо без опора върху предходни достижения на други автори.[56]

Ако въпреки изричната воля на законодателя на Съюза,  на всяка държава членка се позволи да въвежда дерогации от изключителните права на автора по членове 2—4 от Директива 2001/29, извън изключенията и ограниченията, предвидени изчерпателно в член 5 от нея, това би застрашило ефективността на хармонизацията на авторското и сродните му права, осъществена с тази директива, както и преследваната от нея цел за гарантиране на правната сигурност (решение от 13 февруари 2014 г., Svensson и др., C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 34 и 35). Действително, от съображение 31 от тази директива изрично следва, че съществуващите различия в изключенията и ограниченията по отношение на някои ограничени действия имат пряко отрицателно въздействие върху функционирането на вътрешния пазар в областта на авторското право и сродните му права и поради това списъкът с изключенията и ограниченията, съдържащ се в член 5 от Директива 2001/29, има за цел да осигури неговото добро функциониране.[63]  Следователно държава членка не може да предвиди в националното си право изключение или ограничение от правото на продуцента на звукозаписи, предвидено в член 2, буква в) от Директива 2001/29, различно от предвидените в член 5 от тази директива. [65]

За обхвата на понятието “цитати” : Що се отнася до обичайното значение на понятието „цитат“ в говоримия език, следва да се отбележи, че основни характеристики на цитата са използването на произведение, или по-общо на извадка от произведение, от ползвател, който не е негов автор, за онагледяване на определено твърдение, в защита на становище или за да се даде възможност за умозрително стълкновение на това произведение с твърденията на въпросния ползвател, като ползвателят на защитено произведение, който възнамерява да се ползва от изключението относно цитатите, при това положение трябва да има за цел да взаимодейства с въпросното произведение, както отбелязва генералният адвокат в точка 64 от своето заключение.  Когато създателят на ново музикално произведение използва звукова извадка (sample), взета от звукозапис и разпознаваема по време на слушането на това ново произведение, в зависимост от обстоятелствата използването на тази звукова извадка може да представлява „цитат“ . Но понятието „цитати“  не обхваща положението, в което е невъзможно да се установи засегнатото от разглеждания цитат произведение.[71-74]

И накрая – по крайно интересния въпрос за взаимодействието на националното и наднационалното право: В това отношение трябва да се припомни, че по силата на принципа на предимство на правото на Съюза, който е основна характеристика на правния ред на Съюза, позоваването от държава членка на норми на националното право, макар и конституционни, не би могло да накърни действието на правото на Съюза на територията на тази държава (решение от 26 февруари 2013 г., Melloni, C‑399/11, EU:C:2013:107, т. 59).


Съд на ЕС: отговорност на сайтовете, използване на бутона like

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/08/01/like-2/

На 29 юли 2019 стана известно решение по дело   C-40/17 Fashion ID GmbH & Co. KG/Verbraucherzentrale NRW eV

Делото се води по преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия.

Fashion ID GmbH & Co.KG е онлайн търговец, който продава модни артикули. Същият интегрира софтуерна приставка в своя уебсайт:   бутон LIKE на Facebook.     Когато даден ползвател посети уебсайта на Fashion ID, информация за IP адреса на ползвателя/ лични данни се предават на Facebook –  без знанието на посетителя и без значение дали същият има профил в социалната мрежа Фейсбук и дали е натиснал фейсбук бутона LIKE.

Verbraucherzentrale NRW e.V., германско сдружение за защита на потребителите, предявява иск за преустановяване на нарушение срещу Fashion ID на основание, че използването на тази софтуерна приставка води до нарушаване на законодателството за защита на данните.

Сезираният със спора Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия) иска тълкуване на няколко разпоредби от Директива 95/46/ЕО. Запитващата юрисдикция иска първо да се установи дали тази директива допуска национално законодателство, което предоставя процесуална легитимация на сдружение на потребителите да предяви иск като разглеждания в главното производство. По същество основният поставен въпрос е дали Fashion ID трябва да се счита за „администратор“ по отношение на обработването на данни и, при положителен отговор, как точно следва да се изпълняват в такъв случай индивидуалните задължения, наложени с Директива 95/46. Чии законни интереси следва да се вземат предвид при претеглянето на интереси съгласно член 7, буква е) от Директива 95/46? Длъжно ли е Fashion ID да уведоми субектите на данни за обработването? Има ли Fashion ID задължение да получи информираното съгласие на субектите на данни в това отношение?


Съдът констатира, че FashionID изглежда не може да отговаря като администратор за обработването на лични данни, което Facebook Ireland извършва,  след като данните са му предадени.

FashionID обаче може да отговаря като администратор съвместно с Facebook Ireland за операциите по събиране на въпросните данни и по тяхното разкриване чрез предаването им на Facebook Ireland.

FashionID е интегрирало такъв бутон на своя уебсайт и с това изглежда се е съгласило, поне мълчаливо, лични данни на посетителите на сайта му да бъдат събирани и разкривани чрез предаване. Така тези операции по обработване явно се извършват в икономически интерес както на FashionID, така и на Facebook Ireland, което като насрещна престация за предоставеното на FashionID предимство получава и съответно може да разполага с тези данни за свои собствени търговски цели.Съдът подчертава, че оператор на уебсайт като Fashion ID,к ойто като (съвместен)администратор отговаря за някои операции по обработване на данни на посетителите на сайта му, например за събирането на данни и предаването им на Facebook Ireland,  трябва да предостави, в момента на събиране на данните, определена информация на тези посетители, като например за самоличността си и за целите на обработването.

Съдът внася  уточнения във връзка с два от шестте предвидени в Директивата случаи на законно обработване на лични данни.

Когато физическо лице е дало съгласието си, Съдът приема, че оператор на уебсайт като Fashion ID трябва да получи това съгласие предварително (само) за операциите, за които отговаря като (съвместен) администратор, а именно за събирането и предаването на данните.

Когато обработването на данни е необходимо за реализацията на законни интереси, Съдът приема, че всеки от администраторите трябва със събирането и предаването на лични данни да преследват законни интереси, за да имат право да извършват тези операции.

прессъобщението на Съда

заключението на Генералния адвокат

Съд на ЕС: решение Spiegel Online за цитиране и възпроизвеждане на защитени обекти

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/08/01/spiegel/

На 29 юли 2019 стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑516/17 с предмет преюдициално запитване  от Bundesgerichtshof (Федералeн върховен съд, Германия)   в рамките на производство по дело Spiegel Online GmbH срещу Volker Beck.

Авторите имат изключително  право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, но от това правило могат да бъдат предвидени  изключения или ограничения, включително по член 5, параграф 3, буква в)  и буква г) от Директива 2001/29:

в)      възпроизвеждане от пресата, разгласяване на обществото (публиката) или предоставяне на разположение на публикувани статии по актуални икономически, политически или религиозни въпроси, или излъчени произведения или други закриляни обекти от същия характер, в случаи когато такова използване не е изрично запазено и доколкото източникът, включително името на автора, е посочен, или използването на произведения или други закриляни обекти във връзка със съобщаването на актуални събития, доколкото е оправдано от преследваната цел за информираност и доколкото източникът, включително името на автора, е посочен, освен ако това се окаже невъзможно;

г)      цитати за целите като критика или обзор, при условие че се отнасят до произведение или друг закрилян обект, който вече е предоставен законно на разположение на публиката, и че — освен ако това се окаже невъзможно — е посочен източникът, включително името на автора, и че тяхното използване е в съответствие със справедливата практика и доколкото се изисква от конкретната цел.


Volker Beck е автор на ръкопис по въпросите на наказателната политика.  Ръкописът излиза  като статия в сборник, като издателят е променил заглавието на ръкописа и е съкратил едно изречение в него. Авторът възразява пред издателя и безуспешно изисква от него да упомене изрично това обстоятелство. Като не постига резултат, Beck публикува на собствения си уебсайт ръкописа и статията с бележки, указващи какво според автора е нарушението.

Spiegel Online   публикува статия, в която се твърди, че противно на твърденията на г‑н Beck, основното послание, съдържащо се в ръкописа му, не е било променено от издателя, поради което в продължение на години той е заблуждавал обществеността. Освен тази статия, достъпни за изтегляне чрез хипервръзки са били оригиналните текстове на ръкописа и на публикуваната в сборника статия.

Beck оспорва пред Landgericht (Областен съд, Германия) публикуването на ръкописа и статията на уебсайта на Spiegel Online, което счита за нарушение на авторското право.

Делото достига   Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), който  решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно изключенията или ограниченията на [авторското право] съгласно член 5, параграф 3 от Директива 2001/29 свобода на преценка при транспонирането им в националното право?

2)      По какъв начин при определянето на обхвата на предвидените в член 5, параграф 3 от Директива 2001/29 изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения трябва да се вземат предвид основните права, уредени в Хартата на основните права на ЕС?

3)      Могат ли основните права на свобода на информацията (член 11, параграф 1, второ изречение от Хартата на основните права на ЕС) или на свобода на печата (член 11, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС) да обосноват изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения извън изключенията или ограниченията, предвидени в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29?

4)      Следва ли предоставянето на публично разположение на произведения, защитени от авторското право, на интернет портала на издателско дружество в областта на периодичния печат да не се счита за съобщаване на актуални събития без разрешението на автора по смисъла на член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза от Директива 2001/29 само поради обстоятелството че за издателското дружество в областта на периодичния печат е било възможно и от него е можело разумно да се изисква преди предоставянето на публично разположение на произведенията на автора да поиска неговото съгласие?

5)      Липсва ли публикуване с цел цитиране по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 в случаите, когато текстът на цитирани произведения или части от него не са включени в новия текст като неделима част от него, например посредством вмъквания или бележки под линия, а чрез хипервръзки в интернет се предоставят на публично разположение като файлове във формат [Portable Document Format (PDF)], самостоятелно достъпни наред с новия текст?

6)      Трябва ли за целите на определянето на момента, от който дадено произведение вече е предоставено законно на публично разположение по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 да се вземе предвид дали произведението вече е било публикувано преди това в конкретната си форма със съгласието на автора?“.


1)      Член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза и буква г) от Директива 2001/29/ЕО  трябва да се тълкуват в смисъл, че не съставляват мерки за пълна хармонизация на обхвата на изключенията и ограниченията  в тях.

2)      Свободата на информация и свободата на печата, закрепени в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз, не могат да обосноват дерогиране на изключителните права на автора извън изключенията и ограниченията, предвидени в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29

3)      В рамките на съизмерването, което следва да се направи от националния съд с оглед на всички обстоятелства по съответния случай между изключителните права на автора   и правата на ползвателите на закриляни обекти съгласно дерогиращите разпоредби на член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза и буква г)   националният съд трябва да се основава на тълкуване на въпросните разпоредби, което зачита техния текст  и с  е в пълно съответствие с основните права, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз.

4)      Член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално правило, ограничаващо прилагането на предвиденото в тази разпоредба изключение или ограничение до случаите, в които няма разумна възможност да се поиска предварително разрешение за използване на защитено произведение във връзка със съобщаването на актуални събития.

5)      Член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие „цитати“ обхваща препращането с помощта на хипервръзка към файл, който може да се преглежда самостоятелно.

6)      Член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че произведението вече е предоставено законно на разположение на публиката, когато в конкретния си вид по-рано е било направено публично достояние с разрешение на притежателя на правото, по силата на принудителна лицензия или на предвидено по закон разрешение.

Много интересни са разсъжденията на Съда по първи въпрос – за транспонирането на изключения,  по пети въпрос – за интерпретацията на понятието “цитати” – включва и препратка към файл, и др.

Съд на ЕС: интелектуална собственост v свобода на изразяване

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/07/06/ip_vs_freedom/

Интересни са споровете за баланси на права, особено единичните случаи, в които съдилищата обсъждат баланс интелектуална собственост срещу свобода на изразяване. Вратата отвори Cъдът за правата на човека с решението Ashby Donald.

Ето сега  дело C‑240/18 P Constantin Film Produktion GmbH срещу Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), към момента имаме само заключението на генералния адвокат Бобек, но идва и решение.

Ето и художественото въведение на Бобек – изцяло. Става дума в последна сметка за Гьоте.

1. Трудно може да се предположи, че по времето на публикуването им произведенията на Йохан Волфганг фон Гьоте са били посрещнати с всеобщо признание. Те със сигурност са намерили мигновени пламенни почитатели. Но също така са се сблъскали и с тежки критики и отхвърляне. По-специално книгата Die Leiden des jungen Werthers („Страданията на младия Вертер“) е била забранена в редица германски територии и на други места. Както например се посочва в писмото на датската канцелария до датския крал, с което се иска книгата да бъде забранена в Дания, книгата се смята за произведение, което „осмива религията, разкрасява пороците и може да поквари обществения морал“(2).

2.        Има известна доза историческа ирония, че повече от двеста години по-късно все още съществува заплаха за обществения морал, свързана с (версия на фамилното име) Goethe. Въпреки това сцената, контекстът и ролите са доста различни.

3.        Constantin Film Produktion GmbH   иска  да регистрира словния знак „Fack Ju Göhte“, който представлява името на продуцирана от жалбоподателя успешна германска комедия, като марка на Европейския съюз в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). Заявката е отхвърлена. Отказът се основава на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 207/2009. EUIPO счита, че заявеният словен знак противоречи на  добрите нрави.

4.        С настоящата жалба от Съда се иска да изясни — доколкото ми е известно за първи път — какъв правен критерий следва да се прилага, за да се прецени дали да се отхвърли дадена заявка за марка въз основа на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009: кога може да се счита, че заявката за марка „противоречи на обществения ред или на добрите нрави“? По-нататък, в контекста на настоящия случай от Съда се иска да уточни обхвата на задължението на EUIPO да изложи мотиви, когато желае да приеме решение, което би могло да се разглежда като отклонение от предишните ѝ решения по сходни въпроси.

Според жалбоподателя Общият съд е нарушил принципа на индивидуално разглеждане, защото не е разгледал заявения знак „Fack Ju Göhte“, а различен знак, а именно: „Fuck you, Goethe“.

Жалбоподателят твърди, че  изразите „Fuck“ и „Fuck you“ са загубили своето вулгарно значение в резултат на развитието на езика в обществото. Нямало общо основание за отказ да се регистрират изявления, основаващи се на тези думи, което било видно от регистрацията на   марки като  Fucking Hell  и  MACAFUCKER.

Според EUIPO въпросният знак се възприема като вулгарен и шокиращ по своето естество, поради което представлявал „явно неприлична търговска марка“.

Несъмнено свободата на изразяване на мнение се прилага в областта на правото на търговските марки, пише Бобек [52]

Но за какво точно се отнасят понятията за обществен ред и добри нрави и как трябва да бъдат установени? [55]

EUIPO действително има роля в защитата на обществения ред и добрите нрави. Въпреки това защитата на обществения ред и добрите нрави със сигурност не е ключовата или доминиращата роля на EUIPO и правото на ЕС в областта на марките.[67-68]

Има   случаи, в които понятията „обществен ред“ и „добри нрави“ се разглеждат заедно. По отношение на търговската марка „BIN LADIN“ апелативният състав ясно е счел за „пределно ясно, че [тази марка] противоречи на обществения ред и добрите нрави, тъй като терористичните престъпления са в абсолютно противоречие с етичните и моралните принципи, признати не само във всички държави — членки на Европейския съюз, но и при всички цивилизовани нации“[74]

Но между понятията  има и  диференциация.   Общественият ред е нормативно виждане за ценностите и целите, определени от съответния публичен орган, за постигане сега и в бъдеще, т.е. в перспектива. По този начин общественият ред изразява желанието на публичния регулатор за това кои са нормите, които следва да се спазват в обществото. Съдържанието на това понятие трябва да може да се установи от официални източници на правото и/или програмни документи. Независимо как е изразено обаче, както при трасиране, общественият ред трябва първо да бъде определен от публичния орган и едва тогава може да бъде постигнат [76]

Според мен добрите нрави се отнасят до ценностите и убежденията, които понастоящем се спазват от дадено общество, определени и наложени от преобладаващия социален консенсус в рамките на обществото в даден момент. За разлика от естеството на обществения ред, който се определя отгоре надолу, те растат отдолу нагоре. Те също така се променят с течение на времето: но за да се установят, фокусът е преди всичко в миналото и настоящето. Естествено от гледна точка на това, което желаят да постигнат, добрите нрави са също с нормативен характер и в перспектива в смисъл, че този набор от правила също има за цел да се установи и поддържа определено поведение [77]

Основната разлика между двете понятия е как те се определят и съответно установяват. Съдът на ЕАСТ  посочва, че „отказът по съображения, свързани с „обществения ред“, трябва да се основава на оценка на обективни критерии, докато възражението срещу търговска марка, основано на „добрите нрави“, се отнася до оценка на субективни ценности“ [78]  С други думи, за да се установи дали даден знак противоречи на добрите нрави, е необходимо да се използват доказателства за конкретни случаи, за да се установи как съответната общественост вероятно ще реагира на поставянето на този знак върху съответните стоки или услуги.[80]

Прожектиранeто на филма „Fack Ju Göhte“ е било разрешено под това заглавие и че очевидно не е имало ограничения на достъпа за младата публика.

Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е санкционирал това, че EUIPO не е обосновала по подходящ начин отклонението от своята предходна практика по вземане на решения, както и не е посочила основателна причина, поради която заявката за въпросния знак е трябвало да бъде решена по различен начин в сравнение с  подобен случай.

В заключение ГА предлага  на Съда да     отмени решението на Общия съд (Fack Ju Göhte) (T‑69/17


Ревизия на авторското право в ЕС: позиция на държавите, гласували против

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/02/22/copyright_dir-2/

Пет държави не подкрепиха проекта на директива за авторското право на 20 февруари (COREPER 1) – Полша, Нидерландия, Люксембург, Финландия и Италия. Общата им позиция е официално публикувана от Нидерландия:

Целите на настоящата директива е да се подобри доброто функциониране на вътрешния пазар и да се стимулират иновациите, творчеството, инвестициите и производството на ново съдържание, също и в цифровата среда.

Държавите, гласуващи против, подкрепят тези цели. Цифровите технологии радикално промениха начина, по който се произвежда, разпространява и получава достъп до съдържанието. Законодателната рамка трябва да отразява и ръководи тези промени.

Въпреки това, според нас, окончателният текст на директивата не изпълнява адекватно гореспоменатите цели. Според нас  директивата в сегашната й форма е крачка назад, а не крачка напред.

Най-вече изразяваме съжаление, че директивата не постига правилния баланс между защитата на носителите на права и интересите на гражданите и дружествата в ЕС. По този начин тя рискува да възпрепятства иновациите, а не да ги насърчава,  и да има отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на европейския цифров единен пазар.

Освен това смятаме, че директивата няма правна яснота, ще доведе до правна несигурност за много заинтересовани страни и може да наруши правата на гражданите на ЕС.

Ето защо не можем да изразим съгласието си с предложения текст на директивата.

Какво следва: правна комисия на ЕП и пленарно гласуване през април.


източник EDRI

Ревизия на авторското право в ЕС: текст на директивата

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/02/18/copyright-dir/

Какво са договорили Франция и Германия е представено в Politico – публикувана е т.нар. 4-колонна таблица с дата 16 февруари 2019.

Към момента това е актуалният текст на проекта за директива. Юлия Реда в twitter:

Със съжаление може да се отбележи необичайната публикация на ЕК, отразяваща неодобрението на чл.13 от проекта – тълпата приветства дракона и пр. – която беше свалена часове след публикуването, защото се тълкувала погрешно.   Днес все пак се е появило извинение.

DzjCjU8WsAANKzK.jpg largeDzr3vc2WkAA5b_B.jpg large

Ревизията на авторското право в ЕС: политическо споразумение

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/02/16/11-13_copyright_dir/

I. Има съгласие

Постигнато е политическо споразумение  за модернизиране на правилата за авторското право за целия Европейски съюз. Остава одобрение от Съвета на 20 февруари и гласуване от ЕП по-късно през пролетта.

Как Европейският парламент представя новата директива:  по-висока отговорност, но това не е цензура.  Ще доведе  ли до инсталиране на филтри – не!

Европейската комисия и Ансип  приветстват споразумението с мажорни туити. В допълнение ЕК публикува позиция за   “преодоляване на  митовете” за новата регламентация.

II. Има реакция

Няма как   съобщението на ЕК за “митовете” да мине без реакция. Веднага реагира Юлия Реда: правите огромна грешка, ЕК, тези хора не са тълпа, това е демокрацията в действие!

В лагера на противниците на чл. 11 и чл.13:

  •  чл.11 – правата на издателите

Кратко съобщение от проф. Лайонел Бентли, участник в кампанията на академичните среди срещу чл.11 и чл.13

Какво казва Юлия Реда за сделката между Франция и Германия относно чл.11: Финалната версия много прилича на версията, която вече се  провали  в Германия – но е влошена версия,  не се ограничава до търсачките и агрегаторите на новини. Възпроизвеждането на повече от “единични думи или много кратки откъси” от новините вече няма да е свободно – това изискване ще обхване много от откъсите, които обикновено се показват заедно с връзките днес, за да ви дадат представа към какво съдържание водят връзките. Ще трябва да изчакаме и да видим как съдилищата тълкуват какво означава „много кратко“ на практика – дотогава за хипервръзките ще има правна несигурност.

Европейската федерация на журналистите за мерките в чл.11: “подиграват се с правата на журналистите”

Мерките подсилват системата, при която мощните издатели принуждават работещите журналисти и свободни професии да подписват договори, лишаващи ги от всичките им права, като по този начин им предлагат пропорционален или подходящ дял от нищо.

Това е лошо за журналистиката и лошо за Европа, съгласявайки се с това, институциите на ЕС или са наивни, или  цинично са предали ценностите на справедливостта.

Генералният секретар на EFJ Рикардо Гутиерес: “Това не е текстът, за който се надявахме и се борихме. Призоваваме представителите на Съвета и Европейския парламент да решават разумно и да отхвърлят всякакви дискриминационни разпоредби в него”.

  •  чл.13 – филтрите остават


Какво казва Юлия Реда за сделката между Франция и Германия относно чл.13: Всичко, което потребителите могат да качват, трябва да е с предварително уредени права. Доставчиците  няма да имат друг избор, освен да внедрят филтри, които по своята същност са скъпи и склонни към грешки. Доставчиците носят отговорност за нарушения, както ако са ги извършили сами. Тази огромна заплаха ще принуди платформите дори да превишават изискванията в директивата.

EDRI, Европейската организация за цифрови права: Лобистки текст.

III. А сега:

#SaveYourInternet campaign

#saveinternet: позицията на Googlе

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/01/19/saveinternet-googl%D0%B5/

Миналата пролет всички искаха директивата да се приеме, сега всички мразят директивата – всички,   с изключение на германските семейства – притежатели на вестници (които обичаха член 11) и най-големите звукозаписни компании (които отдавна са мечтали за член 13)  –  пише EFF, Фондация Електронна граница.

Сега, когато член 13 няма нито един приятел в света, освен един-единствен самотен германски евродепутат, може би е време да спрем да държим за заложник бъдещето на европейските авторски права  заради няколко звукозаписни компании.

Става дума, разбира се, за ревизията на правната рамка на авторското право в ЕС. Твърдението на EFF е малко преувеличено, но не е далече от истината. Вече се знае, вчера Съветът не подкрепи предложението на Румънско председателство.

А междувременно: позицията на Google по проекта:

Авторското право е сложна област и притежателите на права често не са на едно мнение относно собствеността. В тези случаи става невъзможно за отворените хостинг платформи да вземат разумни решения относно правата по време на процеса на качване.

Платформите не биха имали друг избор, освен да блокират съществуващи и нови  видеоклипове от Европейския съюз с неизвестна или оспорвана информация за авторски права, за да се избегне правна отговорност.

Работим с политици, издатели и творци, за да предоставим препоръки към Директивата за авторското право, които ще помогнат да изпълни истинското си намерение – защита на творчеството и журналистиката.

Платформите, които действат внимателно, за да защитят собствениците на права, не трябва да носят отговорност за нарушаване на авторски права без процедура на предварително уведомяване.

#saveinternet: ход на ревизията на авторското право в ЕС

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/01/19/saveinternet/

Днес Съветът категорично отхвърли мандата за преговори – за последния кръг на преговорите с Европейския парламент (триалог) на 21 януари 2019. Държавите не  постигнаха съгласие по обща позиция по двата най-противоречиви члена, член 11, известен също като link tax, и член 13, който изисква онлайн платформите да използват филтри  и да провеждат контрол на входа – за да предотвратят нарушаването на авторските права, пише в сайта си Юлия Реда.

Общо 11 държави гласуват против компромисния текст, предложен от румънското председателство на Съвета по-рано тази седмица: Германия, Белгия, Нидерландия, Финландия и Словения,  Италия, Полша, Швеция, Хърватия, Люксембург и Португалия.

Срещата на 21 януари е отменена.

Този изненадващ ход на събитията не означава края на Link tax или на  Сensorship machines, подчертава Реда, но   прави приемането на директивата за авторските права преди европейските избори през май по-малко вероятно. Румънското председателство на Съвета трябва да предложи нов текст, за да се опита да намери квалифицирано мнозинство, но това наистина ще бъде трудна задача.

Ансип е изразил разочарованието си –



Съд на ЕС: правата на издателите

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/01/01/vgmedia/

Стана известно заключението на Генералния адвокат по дело C299/17 VG Media Gesellschaft  срещу GoogleLLC.


Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор пред Landgericht Berlin (Областен съд Берлин, Германия) между VG Media Gesellschaft zur Verwertung der Urheber- und Leistungsschutzrechte von Medienunternehmen mbH — организация за колективно управление, оправомощена съгласно германското право да управлява авторското право и сродните му права по-специално от името на издатели на периодични издания, и дружеството Google LLC, което управлява интернет търсачката Google search в домейните http://www.google.de и http://www.google.com, както и услугата Google News, която в Германия е достъпна отделно като news.google.de или news.google.com.

От името на своите членове VG Media предявява срещу Google иск за обезщетение във връзка с това, че считано от 1 август 2013 г., Google използва за собствените си услуги откъси от текст, изображения и видеоматериали от пресата и медийно съдържание, произведени от членове на VG Media, без да плаща възнаграждение за това.

Основанието: на 1 август 2013 г. Федерална република Германия въвежда за издателите на периодичен печат право, сродно на авторското право, съгласно членове 87f и 87h от Urheberrechtsgesetz (Закон за авторското право и сродните му права, наричан по-нататък „UrhG“). Германия e първата страна в Европа, която въведе сродно право в полза на издателите – с цел да им даде контрол върху нелицензираното използване на съдържанието на съответните издания от трети страни. Последва я Испания.


Като се има предвид, че въпросният законодателен проект не е бил нотифициран на Комисията в съответствие с член 8, параграф 1 от Директива 98/34 — а санкцията за неизпълнение на това задължение е неприложимостта на националните правни разпоредби, така че, ако не са били нотифицирани, те не могат да бъдат противопоставени на частноправните субекти — Landgericht Berlin (Областен съд Берлин) отправя два въпроса до Съда-

„1)      Национална разпоредба, която забранява единствено на търговците, управляващи интернет търсачки, и на търговците — доставчици на услуги за обработване на съдържание, но не и на други потребители, в това число търговци, да разгласяват публично периодични издания или части от тях (с изключение на отделни думи или съвсем кратки откъси от текст), представлява ли по смисъла на член 1, точки 2 и 5 от Директива [98/34] правило, което не е специално насочено към услугите, определени в тази точка,

и ако отговорът е отрицателен,

2)      национална разпоредба, която забранява единствено на търговците, управляващи интернет търсачки, и на търговците — доставчици на услуги за обработване на съдържание, но не и на други потребители, в това число търговци, да разгласяват публично периодични издания или части от тях (с изключение на отделни думи или съвсем кратки откъси от текст), представлява ли технически регламент по смисъла на член 1, точка 11 от Директива [98/34], и по-конкретно задължително правило, свързано с предоставянето на услуга?“.

Google  твърди, че германското право няма да бъде приложимо, тъй като германското правителство не е уведомило Комисията на ЕС за тази уредба.

Генералният адвокат:

Въпреки че защитата на авторското право попада в приложното поле на член 17, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС и законодателството на ЕС има за цел да установи „високо ниво на защита“, това не е абсолютно право.   Съдът на ЕС е изяснил, че  трябва да се вземат предвид и основните права на другите, включително свободата за извършване на бизнес (член 16 от Хартата). Всичко това изисква постигане на справедлив баланс между различните права.

29.      От практиката на Съда обаче е видно, че правата върху интелектуалната собственост не са абсолютни. Съдът подчертава, че такива изключителни права, и по-специално възможността да се търси правна защита — каквато е искът да се преустанови неправомерното използване или да се забрани извършването на дейност — за да се осигури закрилата им, може да засегне основните права на други субекти, като например свободата на стопанската инициатива, защитена в член 16 от Хартата, и правото на свобода на информация, защитено в член 11 от Хартата. Ако са нарушени няколко основни права, защитени от правото на Съюза, трябва да се осигури справедлив баланс между тях.


34.      В становището си испанското правителство посочва, че целта на разглежданите национални разпоредби е да се защитят сродните на авторското право права на издателите на вестници и списания, а не да се регулират по какъвто и да е начин услугите на информационното общество. Според мен фактът, че разглежданите национални законови разпоредби предоставят на такива издатели права върху интелектуална собственост, не показва сам по себе си, че тези разпоредби нямат за цел да регулират по какъвто и да е начин или дори само инцидентно услуги на информационното общество. Действително в становището си Комисията посочва, че според нея интелектуалната собственост не е изключена от приложното поле на Директива 98/34.


38.      По отношение на обхвата и въздействието на законодателството трябва, разбира се, да се подхожда реалистично, като се имат предвид актуалните обстоятелства. Според мен е ясно, че основната цел и предмет на тези законодателни промени е да се уреди въпросът с ефекта от интернет търсачките, като се има предвид, че медийното съдържание все повече се чете и разглежда онлайн, както и да се предвиди специално правило в областта на авторското право относно доставяните от операторите на такива интернет търсачки онлайн услуги, свързани с периодични издания. Следователно, дори ако все още има оператори, предоставящи такива търговски услуги офлайн, те едва ли са основният фокус на германския законодател. Макар че по този въпрос в крайна сметка ще се произнесе запитващата юрисдикция, това следва поне имплицитно от тълкуването ѝ на UrhG.


За тази цел германското правителство има задължението да уведоми Европейската комисия:

Би било глупаво и наивно да не признаваме, че традиционният търговски модел на вестниците в целия Съюз – продажби и реклама – е   подкопан през последните 20 години чрез онлайн четене на вестници от потребителите, чиято практика от своя страна е улеснена от появата на мощни търсачки като тази, която се управлява от ответника. Все пак, обаче, „нищо от това не означава, че държава-членка има право да заобиколи изискванията за уведомяване от Директива 98/34.”


45.      Следователно, тъй като тези национални разпоредби не са били нотифицирани на Комисията по изисквания от член 8, параграф 1 от Директива 98/34 начин, в съответствие с установената практика на Съда Landgericht Berlin (Областен съд Берлин) трябва да откаже да приложи член 87f, параграф 1 и член 87g, параграф 4 от UrhG в разглежданото от него производство между страните пред този съд.


В по-широк план, ако Съдът приеме тезата на ГА,   последици биха могли да възникнат

  • за испанското право – в Испания (макар и с различен механизъм) беше приета законодателна инициатива, насочена към постигане на същите цели като на германското право, и  правителството не е уведомило Европейската комисия. Ако Съдът на ЕС постанови в VG Media по начина, предложен от AG Hogan, то и испанското законодателство може да се счита за неприложимо.
  • за чл.11 от проекта за Директива за авторското право – макар формулировката на чл.11 да не изглежда насочена към определени субекти, което според ГА е поразително в случая с Германия (т.26).





Директивата за авторско право: има ли риск, идващ от Италия

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/10/27/italy_ip/

Италия има ново правителство, което се противопоставя на филтрите – и това може да се окаже важно за приемането на Директивата за авторското право, пише BoingBoing.

Има перспектива да се формира “блокиращо малцинство”, което да препречи пътя на проекта или   да доведе до  съществено преразглеждане. С италианците, които се противопоставят на директивата заради  филтрирането,   държавите Германия, Финландия, Холандия , Словения, Белгия и Унгария – противопоставящи се на предложените мерки – могат да постигнат нужния брой гласове.

За съжаление опонентите на член 11 (данък върху връзките) и член 13 (филтри) не са обединени  и  имат различни идеи за това, което биха искали да видят в проекта. Ако те съберат заедно, това може да бъде краят на тези разпоредби, пише BoingBoing.

EFF по темата

Съд на ЕС: отговорност на притежателя на интернет връзка за нарушение на авторски права

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/10/23/bastei-lubbe/

 Преюдициално запитване — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29/ЕО — Спазване на правата върху интелектуална собственост — Директива 2004/48/ЕО — Обезщетяване в случай на обмен на файлове в нарушение на авторските права — Интернет връзка, достъпна за членове на семейството на притежателя ѝ — Освобождаване на притежателя на връзката от отговорност, без да е необходимо да се уточнява по какъв начин тя е била използвана от члена на семейството — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 7

На сайта на Съда на ЕС е решението по дело C‑149/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I, Германия)   в рамките на производство по дело Bastei Lübbe GmbH & Co. KG срещу Michael Strotzer.

Запитването е отправено в рамките на спор между Bastei Lübbe GmbH & Co. Kg, издателска къща, и г‑н Michael Strotzer във връзка с искане за обезщетение вследствие на нарушение на авторското право чрез споделяне на файлове. В качеството си на продуцент на звукозаписи Bastei Lübbe е носител на авторските и сродните им права върху аудиоизданието на книга. Тази аудиокнига е споделена за изтегляне с неограничен брой потребители на интернет платформа за обмен на файлове (peer-to-peer). Вещо лице установява с точност, че съответният IP адрес принадлежи на г‑н Strotzer.

Bastei Lübbe приканва г‑н Strotzer да преустанови констатираното нарушение на авторското право. Тъй като последният не изпълнява тази покана, Bastei Lübbe предявява пред Amtsgericht München (Районен съд Мюнхен, Германия) иск за парично обезщетение срещу г‑н Strotzer в качеството му на притежател на въпросния IP адрес.

Г‑н Strotzer  отрича самият той да е нарушил авторското право,   достъп до въпросната връзка са имали и родителите му, които обитават същото жилище като него. На това основание Amtsgericht München (Районен съд Мюнхен) отхвърля предявения от Bastei Lübbe иск за обезщетение с мотива, че г‑н Strotzer не може да бъде приет за отговорен за твърдяното нарушение на авторското право.

Според практиката на съда ищецът   носи тежестта да докаже извършеното нарушение на авторското право. Ако интернет връзката не е защитена в достатъчна степен, както в случая,  не съществува презумпция, че нарушението е извършено от притежателя на връзката.

При тези обстоятелства Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли член 8, параграфи 1 и 2 във връзка с член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че санкциите за нарушения на правото на предоставяне на публично разположение на произведение продължават да са „ефективни и възпиращи“ и когато е изключена отговорността за причинени вреди от страна на притежател на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторските права посредством Filesharing („обмен на файлове“), ако притежателят на интернет връзката посочи най-малко един член на семейството, който наред с него е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи установени посредством съответни проучвания по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет от страна на този член на семейството?

2)      Трябва ли член 3, параграф 2 от Директива 2004/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че мерките за изпълнение на права върху интелектуалната собственост продължават да са „ефективни“ и когато е изключена отговорността за причинени вреди от страна на притежател на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторските права посредством Filesharing („обмен на файлове“), ако притежателят на интернет връзката посочи най-малко един член на семейството, който наред с него е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи установени посредством съответни проучвания по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет от страна на този член на семейството?“.


С оглед на тази съдебна практика и за да се осигури допълващо прилагане на Директиви 2001/29 и 2004/48, на двата поставени от запитващата юрисдикция въпроса следва да се отговори общо. В Директива 2004/48 се посочва, че предвидените от държавите членки мерки, процедури и средства за защита трябва да са ефективни, пропорционални и разубеждаващи.

От гледна точка на разглежданото национално законодателство зачитането на основното право на закрила на семейния живот е пречка за това увреденото лице да получи от насрещната страна необходимите доказателства, които са в подкрепа на претенциите му. Но директивата по-специално има за цел да гарантира пълното зачитане на интелектуалната собственост. Така преюдициалното запитване по настоящото дело повдига въпроса за необходимото съвместяване на изискванията, свързани със защитата на няколко основни права, а именно, от една страна, правото на ефективна съдебна защита и правото на интелектуална собственост, и от друга, правото на зачитане на личния и семейния живот (вж. по аналогия решение от 16 юли 2015 г., Coty Germany, C‑580/13, EU:C:2015:485, т. 33).[44]

 В това отношение следва да се припомни, от една страна, че съгласно практиката на Съда правото на Съюза изисква от държавите членки, когато транспонират съответните директиви, да ги тълкуват по начин, който да осигури подходящо равновесие между различните основни права, защитени от правния ред на Съюза. На следващо място, при въвеждане на мерките за транспониране на тези директиви органите и юрисдикциите на държавите членки трябва не само да тълкуват националното си право в съответствие с тези директиви, но и да не се основават на тълкуване на последните, което би влязло в противоречие с посочените основни права или с другите общи принципи на правото на Съюза [45]

…не може да се приеме,  че като предоставя почти абсолютна защита на членовете на семейството на притежателя на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторското право посредством обмен на файлове, разглежданото в главното производство национално законодателство е достатъчно ефективно и позволява в крайна сметка на извършителя на нарушението да бъде наложена ефективна и възпираща санкция. Освен това производството, образувано вследствие на упражненото в главното производство средство за защита, не може да гарантира зачитането на правата върху интелектуална собственост, изисквано в член 3, параграф 1 от Директива 2004/48.[52]

Landgericht München I следва да провери дали съответното вътрешно право евентуално предвижда други средства, процедури и способи за защита, които биха позволили на компетентните съдебни органи да разпоредят представянето на необходимите данни, позволяващи в обстоятелства като тези по настоящия случай да бъде установено нарушението на авторските права и самоличността на неговия извършител.

В продължение на тази логика Съдът приема, че посочените разпоредби

трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство —  съгласно което притежателят на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторското право посредством обмен на файлове, не може да бъде подведен под отговорност, ако посочи най-малко един член на семейството си, който е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет връзката от страна на този член на семейството.

ГА акцентираше върху значението на националното законодателство.

Директивата за авторско право: приемането е през 2019

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/09/12/copyr_dir/

Днес проектът на Директивата за авторското право беше одобрен от Европейския парламент заедно с link tax и филтрирането. Все пак това не е окончателно гласуване, остава да видим как ще се развие работата по проекта нататък.

Ето на кого дължим одобрението на филтрите – гласовете по партии:

13.jpg large

Никога няма да разберем всичките тези депутати, подкрепили спорните текстове, имат ли добра представа какво следва, ако директивата бъде приета в този вид.

12 септември: ЕП гласува разпоредбите на Директивата за авторското право

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/09/11/1209savethenet/

Преди началото на лятото Европейският парламент си даде време за нови предложения по проекта на Директива за авторското право.

Постъпили са повече от двеста предложения. По някои от най-противоречивите въпроси има по седем сценария, казват експертите. Юлия Реда обобщава на сайта си предложенията – специално по чл. 11 и чл.13  – от най-рестриктивните до опцията “да се заличат” разпоредбите на чл.11 и чл.13.

Гласуването е утре.

#fixcopyright: Директивата за авторското право в ЕП

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/09/04/fixcopyright/

В началото на лятото имаше важно гласуване за Директивата за авторското право, Европейският парламент  отхвърли възможността работата върху директивата да продължи, без новите предложения  да се гласуват  в пленарна зала.

Сега членовете на ЕП търсят компромиси, които ще позволят на Европейския парламент да започне преговори с Комисията и държавите, включително нова версия на член 13 поради широкото противопоставяне срещу филтрите за качване, което доведе до отхвърлянето на мандата на парламентарната комисия  JURI през юли. Повече се говори за филтрите (чл.13 от проекта)  и по-малко – за сродните права на издателите (чл.11) – също спорен текст;  кампаниите  се фокусираха върху идеята за предварителния контрол, която ще се отрази наистина радикално върху свободата на онлайн информацията.

Идва време депутатите да се възползват от възможността, която си защитиха: до 5 септември 2018 е срокът за нови предложения, а на 12 септември 2018 предложенията  ще се гласуват в Европейския парламент.

Миналата седмица докладчикът Axel Voss е представил предложението си за нов компромис по член 13, но то се смята отново  за неприемливо и едно от най-лошите според Юлия Реда,   анализът на Communia :

copyright 13

Кампания на liberties.eu,  #fixcopyright   #SaveYourInternet #CensorshipMachine

Ход на ревизията

Производителите на съдържание също продължават кампаниите си.  Вчера е оповестена декларация от участници на фестивала във Венеция – вкл. Stephan Komandarev · Volker Schlöndorff · Paolo Taviani · Margarethe von Trotta –  и други известни и по-малко известни имена – да не се отлага приемането на директивата и да се поставят авторите в центъра на защитата.

Венецианска декларация от 3 септември 2018 


Сагата Google v Oracle

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/08/31/google-v-oracle/


Mет месеца, след като Апелативният съд на САЩ на 2-ри федерален окръг се произнесе  в полза на OracleGoogle обяви, че планира да отнесе случая до Върховния съд на САЩ.

Google и Oracle спорят в съда от осем години.  Според медиите случаят  е повече от битка на технологичните титани. Става дума за използването на Java  за операционна система Android –   но, по-общо, за средата,  в която разработчиците надграждат и подобряват работата на другите, и създават съвместими програми, предназначени да се адаптират към множество екосистеми и най-новите технологии. Решение в полза на Oracle   би се отразило негативно върху свободата на разработчиците да внедряват иновации в компютърните индустрии.  Изявлението на Google:

Ще се обърнем към Върховния съд, за да защитим този принцип срещу компании като Oracle, чиито ограничителни практики заплашват да задушат работата на новите генерации на технологични разработчици. Това е важен въпрос с широки последици за разработчиците и цифровата икономика.

Междувременно софтуерните компании все повече работят заедно, за да разработят отворени стандарти, с което да се гарантира, че техните продукти са съвместими.