Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/vreme-za-shamari/

2021. Годината започва с поне три нови издания (и два нови превода) на български език на „1984“ и „Фермата“ на Оруел. Засега. Знам, че се подготвят още две издания на „1984“ до края на годината. Странно, нали? Когато споделих с приятел, че това изглежда абсурдно на фона на смешно малкия книжен пазар у нас, той ми припомни, че миналата година се навършиха 70 години от смъртта на автора и правата върху заглавията вече са свободни. „Некрасиво осребяване“ беше коментарът му.

От друга страна 2021 може и да бъде годината, в която ще надвием над безконтролното разпространение на вируса причинител на COVID-19, но със сигурност трябва да маркира и някаква по-осезаема съпротива срещу големите технологични корпорации. В този ред на мисли, четенето на антиутопии помага.

Интернет се централизира и деформира прекомерно. Съдържанието, генерирано от хората (шибаните корпорации ни наричат потребители) е засмукано от няколко т.нар. платформи. Но те го събират не за да е по-лесно намираемо или полезно за останалите, а единствено заради техните си егоистични и алчни цели. От своя страна почти всички платформи, услуги и инструменти са подслонени в обятията на облаците на Amazon, Microsoft или Google. Много вероятно е дори да сте наели виртуален сървър или нещо друго от по-малък доставчик, но той пак да разчита на инфраструктурата на трите големи, като само я преопакова и евентуално добавя някакви свои услуги или поддръжка.

Така уж децентрализираният Интернет е в ръцете на неколцина алчни копелдаци, които е крайно време да започнат да ядат шамари. Заради тях се пропукват фундаментални опори на обществата и демокрациите ни. Платформите отказват да носят отговорност за съдържанието, което разпространяват и усилват, но в същия момент задушават и поставят в зависимост медиите, които все още се опитват да изпълняват обществения си дълг. Новите бизнес-модели до един облагодетелстват платформите, без никакъв ангажимент да компенсират създаващите съдържание. Опитите на социалните мрежи да обозначават дезинформацията, политическите манипулации и фалшивите новини са едва отскоро, но реализацията на това е нелепа и много личи, че е направена под натиск и без нужното осъзнаване на проблема и отговорността.

Искрено се надявам, че скоро ще видим решителни и категорични мерки спрямо техноолигополите, включително разделяне на гигантите на по-малки компании. Но не съм наивен. Не е много вероятно, нито ще е лесно. Политиците в последно време са маркетингов продукт без идеологически фундамент. Нагласят се спрямо посоката на попътния вятър и следват популистките вълни на масата, вместо мотивирано да водят хората в една или друга посока.

Затова е важно простосмъртните да се съпротивляваме всячески.

• Да избягваме платформите и масовите доставчици – с особено внимание към тези в юрисдикциите на Петте очи. Да ползваме услугите на по-малки и по възможност местни или европейски хостинг-компании и микро-облаци.
• Да пускаме и поддържаме алтернативни решения за съхраняване на файлове и данни.
• Да криптираме комуникацията и трафика си (и да внимаваме бюрократите да не направят това незаконно).
• Да не трупаме съдържание по разни чужди платформи, а да имаме собствени малки сайтове, блогове и сървъри.
• Да ползваме инструменти, които са извън контрола на алгоритмите за куриране на информация – например RSS или Mastodon.
• Да не ползваме технологии, които обсебват трафик или се превръщат в гравитационен център – като AMP.
• Да децентрализираме всичко, каквото можем в Интернет.
• Да бойкотираме копелдаците.

Обмислям да подхвана серия от публикации, които да подсказват добри (според мен) идеи и решения за опазване на личната неприкосновеност в Интернет, за по-добра сигурност на устройствата и компютрите ни, за подсигуряване на фирмените и личните ни данни чрез инструменти и услуги, които са алтернатива на общоизвестните и ще се старая доколкото е възможно да пиша разбираемо и общодостъпно, макар и за някои по-технически теми това да е доста трудно.

От тази година ще започна да предлагам и внедряване на някои от решенията, за които пиша. Като услуга. Предвид ограниченото ми лично време и физически капацитет, поне на първо време услугите ми ще са предназначени основно за малки и средни бизнеси или организации, с които сме си взаимно симпатични. Така или иначе нямам никакъв мерак да помагам на големите 🙂

Заглавна снимка: @ev

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/vreme-za-shamari/

2021. Годината започва с поне три нови издания (и два нови превода) на български език на „1984“ и „Фермата“ на Оруел. Засега. Знам, че се подготвят още две издания на „1984“ до края на годината. Странно, нали? Когато споделих с приятел, че това изглежда абсурдно на фона на смешно малкия книжен пазар у нас, той ми припомни, че миналата година се навършиха 70 години от смъртта на автора и правата върху заглавията вече са свободни. „Некрасиво осребяване“ беше коментарът му.

От друга страна 2021 може и да бъде годината, в която ще надвием над безконтролното разпространение на вируса причинител на COVID-19, но със сигурност трябва да маркира и някаква по-осезаема съпротива срещу големите технологични корпорации. В този ред на мисли, четенето на антиутопии помага.

Интернет се централизира и деформира прекомерно. Съдържанието, генерирано от хората (шибаните корпорации ни наричат потребители) е засмукано от няколко т.нар. платформи. Но те го събират не за да е по-лесно намираемо или полезно за останалите, а единствено заради техните си егоистични и алчни цели. От своя страна почти всички платформи, услуги и инструменти са подслонени в обятията на облаците на Amazon, Microsoft или Google. Много вероятно е дори да сте наели виртуален сървър или нещо друго от по-малък доставчик, но той пак да разчита на инфраструктурата на трите големи, като само я преопакова и евентуално добавя някакви свои услуги или поддръжка.

Така уж децентрализираният Интернет е в ръцете на неколцина алчни копелдаци, които е крайно време да започнат да ядат шамари. Заради тях се пропукват фундаментални опори на обществата и демокрациите ни. Платформите отказват да носят отговорност за съдържанието, което разпространяват и усилват, но в същия момент задушават и поставят в зависимост медиите, които все още се опитват да изпълняват обществения си дълг. Новите бизнес-модели до един облагодетелстват платформите, без никакъв ангажимент да компенсират създаващите съдържание. Опитите на социалните мрежи да обозначават дезинформацията, политическите манипулации и фалшивите новини са едва отскоро, но реализацията на това е нелепа и много личи, че е направена под натиск и без нужното осъзнаване на проблема и отговорността.

Искрено се надявам, че скоро ще видим решителни и категорични мерки спрямо техноолигополите, включително разделяне на гигантите на по-малки компании. Но не съм наивен. Не е много вероятно, нито ще е лесно. Политиците в последно време са маркетингов продукт без идеологически фундамент. Нагласят се спрямо посоката на попътния вятър и следват популистките вълни на масата, вместо мотивирано да водят хората в една или друга посока.

Затова е важно простосмъртните да се съпротивляваме всячески.

• Да избягваме платформите и масовите доставчици – с особено внимание към тези в юрисдикциите на Петте очи. Да ползваме услугите на по-малки и по възможност местни или европейски хостинг-компании и микро-облаци.
• Да пускаме и поддържаме алтернативни решения за съхраняване на файлове и данни.
• Да криптираме комуникацията и трафика си (и да внимаваме бюрократите да не направят това незаконно).
• Да не трупаме съдържание по разни чужди платформи, а да имаме собствени малки сайтове, блогове и сървъри.
• Да ползваме инструменти, които са извън контрола на алгоритмите за куриране на информация – например RSS или Mastodon.
• Да не ползваме технологии, които обсебват трафик или се превръщат в гравитационен център – като AMP.
• Да децентрализираме всичко, каквото можем в Интернет.
• Да бойкотираме копелдаците.

Обмислям да подхвана серия от публикации, които да подсказват добри (според мен) идеи и решения за опазване на личната неприкосновеност в Интернет, за по-добра сигурност на устройствата и компютрите ни, за подсигуряване на фирмените и личните ни данни чрез инструменти и услуги, които са алтернатива на общоизвестните и ще се старая доколкото е възможно да пиша разбираемо и общодостъпно, макар и за някои по-технически теми това да е доста трудно.

От тази година ще започна да предлагам и внедряване на някои от решенията, за които пиша. Като услуга. Предвид ограниченото ми лично време и физически капацитет, поне на първо време услугите ми ще са предназначени основно за малки и средни бизнеси или организации, с които сме си взаимно симпатични. Така или иначе нямам никакъв мерак да помагам на големите 🙂

Заглавна снимка: @ev

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/vreme-za-shamari/

2021. Годината започва с поне три нови издания (и два нови превода) на български език на „1984“ и „Фермата“ на Оруел. Засега. Знам, че се подготвят още две издания на „1984“ до края на годината. Странно, нали? Когато споделих с приятел, че това изглежда абсурдно на фона на смешно малкия книжен пазар у нас, той ми припомни, че миналата година се навършиха 70 години от смъртта на автора и правата върху заглавията вече са свободни. „Некрасиво осребяване“ беше коментарът му.

От друга страна 2021 може и да бъде годината, в която ще надвием над безконтролното разпространение на вируса причинител на COVID-19, но със сигурност трябва да маркира и някаква по-осезаема съпротива срещу големите технологични корпорации. В този ред на мисли, четенето на антиутопии помага.

Интернет се централизира и деформира прекомерно. Съдържанието, генерирано от хората (шибаните корпорации ни наричат потребители) е засмукано от няколко т.нар. платформи. Но те го събират не за да е по-лесно намираемо или полезно за останалите, а единствено заради техните си егоистични и алчни цели. От своя страна почти всички платформи, услуги и инструменти са подслонени в обятията на облаците на Amazon, Microsoft или Google. Много вероятно е дори да сте наели виртуален сървър или нещо друго от по-малък доставчик, но той пак да разчита на инфраструктурата на трите големи, като само я преопакова и евентуално добавя някакви свои услуги или поддръжка.

Така уж децентрализираният Интернет е в ръцете на неколцина алчни копелдаци, които е крайно време да започнат да ядат шамари. Заради тях се пропукват фундаментални опори на обществата и демокрациите ни. Платформите отказват да носят отговорност за съдържанието, което разпространяват и усилват, но в същия момент задушават и поставят в зависимост медиите, които все още се опитват да изпълняват обществения си дълг. Новите бизнес-модели до един облагодетелстват платформите, без никакъв ангажимент да компенсират създаващите съдържание. Опитите на социалните мрежи да обозначават дезинформацията, политическите манипулации и фалшивите новини са едва отскоро, но реализацията на това е нелепа и много личи, че е направена под натиск и без нужното осъзнаване на проблема и отговорността.

Искрено се надявам, че скоро ще видим решителни и категорични мерки спрямо техноолигополите, включително разделяне на гигантите на по-малки компании. Но не съм наивен. Не е много вероятно, нито ще е лесно. Политиците в последно време са маркетингов продукт без идеологически фундамент. Нагласят се спрямо посоката на попътния вятър и следват популистките вълни на масата, вместо мотивирано да водят хората в една или друга посока.

Затова е важно простосмъртните да се съпротивляваме всячески.

• Да избягваме платформите и масовите доставчици – с особено внимание към тези в юрисдикциите на Петте очи. Да ползваме услугите на по-малки и по възможност местни или европейски хостинг-компании и микро-облаци.
• Да пускаме и поддържаме алтернативни решения за съхраняване на файлове и данни.
• Да криптираме комуникацията и трафика си (и да внимаваме бюрократите да не направят това незаконно).
• Да не трупаме съдържание по разни чужди платформи, а да имаме собствени малки сайтове, блогове и сървъри.
• Да ползваме инструменти, които са извън контрола на алгоритмите за куриране на информация – например RSS или Mastodon.
• Да не ползваме технологии, които обсебват трафик или се превръщат в гравитационен център – като AMP.
• Да децентрализираме всичко, каквото можем в Интернет.
• Да бойкотираме копелдаците.

Обмислям да подхвана серия от публикации, които да подсказват добри (според мен) идеи и решения за опазване на личната неприкосновеност в Интернет, за по-добра сигурност на устройствата и компютрите ни, за подсигуряване на фирмените и личните ни данни чрез инструменти и услуги, които са алтернатива на общоизвестните и ще се старая доколкото е възможно да пиша разбираемо и общодостъпно, макар и за някои по-технически теми това да е доста трудно.

От тази година ще започна да предлагам и внедряване на някои от решенията, за които пиша. Като услуга. Предвид ограниченото ми лично време и физически капацитет, поне на първо време услугите ми ще са предназначени основно за малки и средни бизнеси или организации, с които сме си взаимно симпатични. Така или иначе нямам никакъв мерак да помагам на големите 🙂

Заглавна снимка: @ev

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/vreme-za-shamari/

2021. Годината започва с поне три нови издания (и два нови превода) на български език на „1984“ и „Фермата“ на Оруел. Засега. Знам, че се подготвят още две издания на „1984“ до края на годината. Странно, нали? Когато споделих с приятел, че това изглежда абсурдно на фона на смешно малкия книжен пазар у нас, той ми припомни, че миналата година се навършиха 70 години от смъртта на автора и правата върху заглавията вече са свободни. „Некрасиво осребяване“ беше коментарът му.

От друга страна 2021 може и да бъде годината, в която ще надвием над безконтролното разпространение на вируса причинител на COVID-19, но със сигурност трябва да маркира и някаква по-осезаема съпротива срещу големите технологични корпорации. В този ред на мисли, четенето на антиутопии помага.

Интернет се централизира и деформира прекомерно. Съдържанието, генерирано от хората (шибаните корпорации ни наричат потребители) е засмукано от няколко т.нар. платформи. Но те го събират не за да е по-лесно намираемо или полезно за останалите, а единствено заради техните си егоистични и алчни цели. От своя страна почти всички платформи, услуги и инструменти са подслонени в обятията на облаците на Amazon, Microsoft или Google. Много вероятно е дори да сте наели виртуален сървър или нещо друго от по-малък доставчик, но той пак да разчита на инфраструктурата на трите големи, като само я преопакова и евентуално добавя някакви свои услуги или поддръжка.

Така уж децентрализираният Интернет е в ръцете на неколцина алчни копелдаци, които е крайно време да започнат да ядат шамари. Заради тях се пропукват фундаментални опори на обществата и демокрациите ни. Платформите отказват да носят отговорност за съдържанието, което разпространяват и усилват, но в същия момент задушават и поставят в зависимост медиите, които все още се опитват да изпълняват обществения си дълг. Новите бизнес-модели до един облагодетелстват платформите, без никакъв ангажимент да компенсират създаващите съдържание. Опитите на социалните мрежи да обозначават дезинформацията, политическите манипулации и фалшивите новини са едва отскоро, но реализацията на това е нелепа и много личи, че е направена под натиск и без нужното осъзнаване на проблема и отговорността.

Искрено се надявам, че скоро ще видим решителни и категорични мерки спрямо техноолигополите, включително разделяне на гигантите на по-малки компании. Но не съм наивен. Не е много вероятно, нито ще е лесно. Политиците в последно време са маркетингов продукт без идеологически фундамент. Нагласят се спрямо посоката на попътния вятър и следват популистките вълни на масата, вместо мотивирано да водят хората в една или друга посока.

Затова е важно простосмъртните да се съпротивляваме всячески.

• Да избягваме платформите и масовите доставчици – с особено внимание към тези в юрисдикциите на Петте очи. Да ползваме услугите на по-малки и по възможност местни или европейски хостинг-компании и микро-облаци.
• Да пускаме и поддържаме алтернативни решения за съхраняване на файлове и данни.
• Да криптираме комуникацията и трафика си (и да внимаваме бюрократите да не направят това незаконно).
• Да не трупаме съдържание по разни чужди платформи, а да имаме собствени малки сайтове, блогове и сървъри.
• Да ползваме инструменти, които са извън контрола на алгоритмите за куриране на информация – например RSS или Mastodon.
• Да не ползваме технологии, които обсебват трафик или се превръщат в гравитационен център – като AMP.
• Да децентрализираме всичко, каквото можем в Интернет.
• Да бойкотираме копелдаците.

Обмислям да подхвана серия от публикации, които да подсказват добри (според мен) идеи и решения за опазване на личната неприкосновеност в Интернет, за по-добра сигурност на устройствата и компютрите ни, за подсигуряване на фирмените и личните ни данни чрез инструменти и услуги, които са алтернатива на общоизвестните и ще се старая доколкото е възможно да пиша разбираемо и общодостъпно, макар и за някои по-технически теми това да е доста трудно.

От тази година ще започна да предлагам и внедряване на някои от решенията, за които пиша. Като услуга. Предвид ограниченото ми лично време и физически капацитет, поне на първо време услугите ми ще са предназначени основно за малки и средни бизнеси или организации, с които сме си взаимно симпатични. Така или иначе нямам никакъв мерак да помагам на големите 🙂

Заглавна снимка: @ev

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/vreme-za-shamari/

2021. Годината започва с поне три нови издания (и два нови превода) на български език на „1984“ и „Фермата“ на Оруел. Засега. Знам, че се подготвят още две издания на „1984“ до края на годината. Странно, нали? Когато споделих с приятел, че това изглежда абсурдно на фона на смешно малкия книжен пазар у нас, той ми припомни, че миналата година се навършиха 70 години от смъртта на автора и правата върху заглавията вече са свободни. „Некрасиво осребяване“ беше коментарът му.

От друга страна 2021 може и да бъде годината, в която ще надвием над безконтролното разпространение на вируса причинител на COVID-19, но със сигурност трябва да маркира и някаква по-осезаема съпротива срещу големите технологични корпорации. В този ред на мисли, четенето на антиутопии помага.

Интернет се централизира и деформира прекомерно. Съдържанието, генерирано от хората (шибаните корпорации ни наричат потребители) е засмукано от няколко т.нар. платформи. Но те го събират не за да е по-лесно намираемо или полезно за останалите, а единствено заради техните си егоистични и алчни цели. От своя страна почти всички платформи, услуги и инструменти са подслонени в обятията на облаците на Amazon, Microsoft или Google. Много вероятно е дори да сте наели виртуален сървър или нещо друго от по-малък доставчик, но той пак да разчита на инфраструктурата на трите големи, като само я преопакова и евентуално добавя някакви свои услуги или поддръжка.

Така уж децентрализираният Интернет е в ръцете на неколцина алчни копелдаци, които е крайно време да започнат да ядат шамари. Заради тях се пропукват фундаментални опори на обществата и демокрациите ни. Платформите отказват да носят отговорност за съдържанието, което разпространяват и усилват, но в същия момент задушават и поставят в зависимост медиите, които все още се опитват да изпълняват обществения си дълг. Новите бизнес-модели до един облагодетелстват платформите, без никакъв ангажимент да компенсират създаващите съдържание. Опитите на социалните мрежи да обозначават дезинформацията, политическите манипулации и фалшивите новини са едва отскоро, но реализацията на това е нелепа и много личи, че е направена под натиск и без нужното осъзнаване на проблема и отговорността.

Искрено се надявам, че скоро ще видим решителни и категорични мерки спрямо техноолигополите, включително разделяне на гигантите на по-малки компании. Но не съм наивен. Не е много вероятно, нито ще е лесно. Политиците в последно време са маркетингов продукт без идеологически фундамент. Нагласят се спрямо посоката на попътния вятър и следват популистките вълни на масата, вместо мотивирано да водят хората в една или друга посока.

Затова е важно простосмъртните да се съпротивляваме всячески.

• Да избягваме платформите и масовите доставчици – с особено внимание към тези в юрисдикциите на Петте очи. Да ползваме услугите на по-малки и по възможност местни или европейски хостинг-компании и микро-облаци.
• Да пускаме и поддържаме алтернативни решения за съхраняване на файлове и данни.
• Да криптираме комуникацията и трафика си (и да внимаваме бюрократите да не направят това незаконно).
• Да не трупаме съдържание по разни чужди платформи, а да имаме собствени малки сайтове, блогове и сървъри.
• Да ползваме инструменти, които са извън контрола на алгоритмите за куриране на информация – например RSS или Mastodon.
• Да не ползваме технологии, които обсебват трафик или се превръщат в гравитационен център – като AMP.
• Да децентрализираме всичко, каквото можем в Интернет.
• Да бойкотираме копелдаците.

Обмислям да подхвана серия от публикации, които да подсказват добри (според мен) идеи и решения за опазване на личната неприкосновеност в Интернет, за по-добра сигурност на устройствата и компютрите ни, за подсигуряване на фирмените и личните ни данни чрез инструменти и услуги, които са алтернатива на общоизвестните и ще се старая доколкото е възможно да пиша разбираемо и общодостъпно, макар и за някои по-технически теми това да е доста трудно.

От тази година ще започна да предлагам и внедряване на някои от решенията, за които пиша. Като услуга. Предвид ограниченото ми лично време и физически капацитет, поне на първо време услугите ми ще са предназначени основно за малки и средни бизнеси или организации, с които сме си взаимно симпатични. Така или иначе нямам никакъв мерак да помагам на големите 🙂

Заглавна снимка: @ev

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/vreme-za-shamari/

2021. Годината започва с поне три нови издания (и два нови превода) на български език на „1984“ и „Фермата“ на Оруел. Засега. Знам, че се подготвят още две издания на „1984“ до края на годината. Странно, нали? Когато споделих с приятел, че това изглежда абсурдно на фона на смешно малкия книжен пазар у нас, той ми припомни, че миналата година се навършиха 70 години от смъртта на автора и правата върху заглавията вече са свободни. „Некрасиво осребяване“ беше коментарът му.

От друга страна 2021 може и да бъде годината, в която ще надвием над безконтролното разпространение на вируса причинител на COVID-19, но със сигурност трябва да маркира и някаква по-осезаема съпротива срещу големите технологични корпорации. В този ред на мисли, четенето на антиутопии помага.

Интернет се централизира и деформира прекомерно. Съдържанието, генерирано от хората (шибаните корпорации ни наричат потребители) е засмукано от няколко т.нар. платформи. Но те го събират не за да е по-лесно намираемо или полезно за останалите, а единствено заради техните си егоистични и алчни цели. От своя страна почти всички платформи, услуги и инструменти са подслонени в обятията на облаците на Amazon, Microsoft или Google. Много вероятно е дори да сте наели виртуален сървър или нещо друго от по-малък доставчик, но той пак да разчита на инфраструктурата на трите големи, като само я преопакова и евентуално добавя някакви свои услуги или поддръжка.

Така уж децентрализираният Интернет е в ръцете на неколцина алчни копелдаци, които е крайно време да започнат да ядат шамари. Заради тях се пропукват фундаментални опори на обществата и демокрациите ни. Платформите отказват да носят отговорност за съдържанието, което разпространяват и усилват, но в същия момент задушават и поставят в зависимост медиите, които все още се опитват да изпълняват обществения си дълг. Новите бизнес-модели до един облагодетелстват платформите, без никакъв ангажимент да компенсират създаващите съдържание. Опитите на социалните мрежи да обозначават дезинформацията, политическите манипулации и фалшивите новини са едва отскоро, но реализацията на това е нелепа и много личи, че е направена под натиск и без нужното осъзнаване на проблема и отговорността.

Искрено се надявам, че скоро ще видим решителни и категорични мерки спрямо техноолигополите, включително разделяне на гигантите на по-малки компании. Но не съм наивен. Не е много вероятно, нито ще е лесно. Политиците в последно време са маркетингов продукт без идеологически фундамент. Нагласят се спрямо посоката на попътния вятър и следват популистките вълни на масата, вместо мотивирано да водят хората в една или друга посока.

Затова е важно простосмъртните да се съпротивляваме всячески.

• Да избягваме платформите и масовите доставчици – с особено внимание към тези в юрисдикциите на Петте очи. Да ползваме услугите на по-малки и по възможност местни или европейски хостинг-компании и микро-облаци.
• Да пускаме и поддържаме алтернативни решения за съхраняване на файлове и данни.
• Да криптираме комуникацията и трафика си (и да внимаваме бюрократите да не направят това незаконно).
• Да не трупаме съдържание по разни чужди платформи, а да имаме собствени малки сайтове, блогове и сървъри.
• Да ползваме инструменти, които са извън контрола на алгоритмите за куриране на информация – например RSS или Mastodon.
• Да не ползваме технологии, които обсебват трафик или се превръщат в гравитационен център – като AMP.
• Да децентрализираме всичко, каквото можем в Интернет.
• Да бойкотираме копелдаците.

Обмислям да подхвана серия от публикации, които да подсказват добри (според мен) идеи и решения за опазване на личната неприкосновеност в Интернет, за по-добра сигурност на устройствата и компютрите ни, за подсигуряване на фирмените и личните ни данни чрез инструменти и услуги, които са алтернатива на общоизвестните и ще се старая доколкото е възможно да пиша разбираемо и общодостъпно, макар и за някои по-технически теми това да е доста трудно.

От тази година ще започна да предлагам и внедряване на някои от решенията, за които пиша. Като услуга. Предвид ограниченото ми лично време и физически капацитет, поне на първо време услугите ми ще са предназначени основно за малки и средни бизнеси или организации, с които сме си взаимно симпатични. Така или иначе нямам никакъв мерак да помагам на големите 🙂

Заглавна снимка: @ev

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/vreme-za-shamari/

2021. Годината започва с поне три нови издания (и два нови превода) на български език на „1984“ и „Фермата“ на Оруел. Засега. Знам, че се подготвят още две издания на „1984“ до края на годината. Странно, нали? Когато споделих с приятел, че това изглежда абсурдно на фона на смешно малкия книжен пазар у нас, той ми припомни, че миналата година се навършиха 70 години от смъртта на автора и правата върху заглавията вече са свободни. „Некрасиво осребяване“ беше коментарът му.

От друга страна 2021 може и да бъде годината, в която ще надвием над безконтролното разпространение на вируса причинител на COVID-19, но със сигурност трябва да маркира и някаква по-осезаема съпротива срещу големите технологични корпорации. В този ред на мисли, четенето на антиутопии помага.

Интернет се централизира и деформира прекомерно. Съдържанието, генерирано от хората (шибаните корпорации ни наричат потребители) е засмукано от няколко т.нар. платформи. Но те го събират не за да е по-лесно намираемо или полезно за останалите, а единствено заради техните си егоистични и алчни цели. От своя страна почти всички платформи, услуги и инструменти са подслонени в обятията на облаците на Amazon, Microsoft или Google. Много вероятно е дори да сте наели виртуален сървър или нещо друго от по-малък доставчик, но той пак да разчита на инфраструктурата на трите големи, като само я преопакова и евентуално добавя някакви свои услуги или поддръжка.

Така уж децентрализираният Интернет е в ръцете на неколцина алчни копелдаци, които е крайно време да започнат да ядат шамари. Заради тях се пропукват фундаментални опори на обществата и демокрациите ни. Платформите отказват да носят отговорност за съдържанието, което разпространяват и усилват, но в същия момент задушават и поставят в зависимост медиите, които все още се опитват да изпълняват обществения си дълг. Новите бизнес-модели до един облагодетелстват платформите, без никакъв ангажимент да компенсират създаващите съдържание. Опитите на социалните мрежи да обозначават дезинформацията, политическите манипулации и фалшивите новини са едва отскоро, но реализацията на това е нелепа и много личи, че е направена под натиск и без нужното осъзнаване на проблема и отговорността.

Искрено се надявам, че скоро ще видим решителни и категорични мерки спрямо техноолигополите, включително разделяне на гигантите на по-малки компании. Но не съм наивен. Не е много вероятно, нито ще е лесно. Политиците в последно време са маркетингов продукт без идеологически фундамент. Нагласят се спрямо посоката на попътния вятър и следват популистките вълни на масата, вместо мотивирано да водят хората в една или друга посока.

Затова е важно простосмъртните да се съпротивляваме всячески.

• Да избягваме платформите и масовите доставчици – с особено внимание към тези в юрисдикциите на Петте очи. Да ползваме услугите на по-малки и по възможност местни или европейски хостинг-компании и микро-облаци.
• Да пускаме и поддържаме алтернативни решения за съхраняване на файлове и данни.
• Да криптираме комуникацията и трафика си (и да внимаваме бюрократите да не направят това незаконно).
• Да не трупаме съдържание по разни чужди платформи, а да имаме собствени малки сайтове, блогове и сървъри.
• Да ползваме инструменти, които са извън контрола на алгоритмите за куриране на информация – например RSS или Mastodon.
• Да не ползваме технологии, които обсебват трафик или се превръщат в гравитационен център – като AMP.
• Да децентрализираме всичко, каквото можем в Интернет.
• Да бойкотираме копелдаците.

Обмислям да подхвана серия от публикации, които да подсказват добри (според мен) идеи и решения за опазване на личната неприкосновеност в Интернет, за по-добра сигурност на устройствата и компютрите ни, за подсигуряване на фирмените и личните ни данни чрез инструменти и услуги, които са алтернатива на общоизвестните и ще се старая доколкото е възможно да пиша разбираемо и общодостъпно, макар и за някои по-технически теми това да е доста трудно.

От тази година ще започна да предлагам и внедряване на някои от решенията, за които пиша. Като услуга. Предвид ограниченото ми лично време и физически капацитет, поне на първо време услугите ми ще са предназначени основно за малки и средни бизнеси или организации, с които сме си взаимно симпатични. Така или иначе нямам никакъв мерак да помагам на големите 🙂

Заглавна снимка: @ev

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/vreme-za-shamari/

2021. Годината започва с поне три нови издания (и два нови превода) на български език на „1984“ и „Фермата“ на Оруел. Засега. Знам, че се подготвят още две издания на „1984“ до края на годината. Странно, нали? Когато споделих с приятел, че това изглежда абсурдно на фона на смешно малкия книжен пазар у нас, той ми припомни, че миналата година се навършиха 70 години от смъртта на автора и правата върху заглавията вече са свободни. „Некрасиво осребяване“ беше коментарът му.

От друга страна 2021 може и да бъде годината, в която ще надвием над безконтролното разпространение на вируса причинител на COVID-19, но със сигурност трябва да маркира и някаква по-осезаема съпротива срещу големите технологични корпорации. В този ред на мисли, четенето на антиутопии помага.

Интернет се централизира и деформира прекомерно. Съдържанието, генерирано от хората (шибаните корпорации ни наричат потребители) е засмукано от няколко т.нар. платформи. И те го събират не за да е по-лесно намираемо или полезно за останалите, а единствено за техните си алчни цели. От своя страна почти всички платформи, услуги и инструменти са подслонени в обятията на облаците на Amazon, Microsoft и Google. Много вероятно е дори да сте наели виртуален сървър от по-малък доставчик, той пак да разчита на инфраструктурата на трите големи, като само я преопакова и добавя някакви свои услуги.

Така уж децентрализираният Интернет е в ръцете на неколцина алчни копелдаци, които е крайно време да започнат да ядат шамари. Заради тях се пропукват фундаментални опори на обществата и демокрациите ни. Платформите отказват да носят отговорност за съдържанието, което разпространяват и усилват, но в същия момент задушават и поставят в зависимост медиите, които все още се опитват да изпълняват обществения си дълг. Новите бизнес-модели до един облагодетелстват платформите, без никакъв ангажимент да компенсират създаващите съдържание. Опитите на социалните мрежи да обозначават дезинформацията, политическите манипулации и фалшивите новини са едва отскоро, но реализацията на това е нелепа и много личи, че е направена под натиск и без нужното осъзнаване на проблема и отговорността.

Искрено се надявам, че скоро ще видим решителни и категорични мерки спрямо техноолигополите, включително разделяне на гигантите на по-малки компании. Но не съм наивен. Не е много вероятно, нито ще е лесно. Политиците в последно време са маркетингов продукт без идеологически фундамент. Нагласят се спрямо посоката на попътния вятър и следват популистките вълни на масата, вместо мотивирано да водят хората в една или друга посока.

Затова е важно простосмъртните да се съпротивляваме всячески.

• Да избягваме платформите и масовите доставчици – с особено внимание към тези в юрисдикциите на Петте очи. Да ползваме услугите на по-малки и по възможност местни или европейски хостинг-компании и микро-облаци.
• Да пускаме и поддържаме алтернативни решения за съхраняване на файлове и данни.
• Да криптираме комуникацията и трафика си (и да внимаваме бюрократите да не направят това незаконно).
• Да не трупаме съдържание по разни чужди платформи, а да имаме собствени малки сайтове, блогове и сървъри.
• Да ползваме инструменти, които са извън контрола на алгоритмите за куриране на информация – например RSS или Mastodon.
• Да не ползваме технологии, които обсебват трафик или се превръщат в гравитационен център – като AMP.
• Да децентрализираме всичко, каквото можем в Интернет.
• Да бойкотираме копелдаците.

Обмислям да подхвана серия от публикации, които да подсказват добри (според мен) идеи и решения за опазване на личната неприкосновеност в Интернет, за по-добра сигурност на устройствата и компютрите ни, за подсигуряване на фирмените и личните ни данни чрез инструменти и услуги, които са алтернатива на общоизвестните и ще се старая доколкото е възможно да пиша разбираемо и общодостъпно, макар и за някои по-технически теми това да е доста трудно.

От тази година ще започна да предлагам и внедряване на някои от решенията, за които пиша. Като услуга. Предвид ограниченото ми лично време и физически капацитет, поне на първо време услугите ми ще са предназначени основно за малки и средни бизнеси или организации, с които сме си взаимно симпатични. Така или иначе нямам никакъв мерак да помагам на големите 🙂

Заглавна снимка: @ev