Tag Archives: Торлака

Пионка до пионка, братчед!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BF%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D0%BE-%D0%BF%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%B0-%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%87%D0%B5%D0%B4.html

неделя 24 май 2020


Таа мойта щеше да ме прибие с камънье издзаранкя. Бил съм бил нарисувàл игрище за дама връз покривката и съм извадѝл дваесе бобени зръна, та да напишем на тех имената на свите министре у правителството. С абревиатури, разбира се, оно иначе нема место.

Сега. Она, е много несгодна. Не на външен вид. Там е у топ уан. Ама, има гръцко, има македонско, има торлашко, има и влашко. Човек да е сакал, не е могъл да си сбере такава сътвер.

Я съшнус не бех нарисувàл игрище за дама, а бех измислѝл нова игра. „Министерия“ ѝ е работното заглавее. Проста е. Като министрете ни. Разчертах мушамата, писàх имена на министерства, надписàх бобените зръна и ги метнàх.

Мою експеримент се състоеше у тва дали ако размениме кой и да било министър с кой и да било друг министър би имàло ква и да е разлика. Я си мислех, че нема да има и правителството ше е същио разграден двор. Не знам дали съм прав. Секи от вазе да си преценева за ньего си:

· Министър Барни – от правосъдие отоди у финанси и пръвата му работа е да намали ДДС-то на сички бели хакери, защото „при повечето престъпления има нарушенее на законо“. Не дирете логика. При министър Барни тва е като да дириш поцинковано кръсче на врато на джихадист.

· Министър Каракачанката моментално заминава от вътрешните на външните работи. Тоа човек нема цел живот да се мъчи с продажбата на тия паспорти на македонци, бесараби, банатци. Нека да му е по-лесно начинанеето. Нали е родолюбиво, все пак?

· Дебил Караниколов кво има да се мъчи с таа икономика? Айде веднъга у туризъмо, да дръпне напливо на гостуващи нагоре, като черпи приходящите с по една-две фурми.

· Съответно, та да не губиме безценнио кадър Ангелкова, ньеа я префръгаме от туризъм у правосъдее и она смазва целата плаха опозицеа със закон, че кой рече да излезне да почива у чужбина е моментално у затворо. Още от граничнио пункт. Десет годиньи. Строг тъмничен. Никво мръданье. Да му е мислѝл, кога е поаждал!

· Влади Горанов ше заебе финансете и ше поеме туризмо, колко му е? Фръга некви балатуме с нарисувани огньове по тех, танцува нестинарски танце и сичко е шес. Осен тва – праща туристете у чужди апартаменте с незаконни тераси и обявева, че маститете мафиоте ше плащат още по-манку ДДС. И сичко си ше си дойде на место. Подпомагаме месната икономика. Ше цъфнеме и ше връжеме! А, забраих! Ше се разбират директно през чато, със спомощетувателството на „девойката“. А Божков ше има крайната дума.

· Кралев моментално отоди от спорто у културата. Слушайте само кво съм измислѝл. Не я де, гадаеньето с бобо:
Представете си три хорà пред Народнио театър. Едното ше го води депутатът (!!!????) Делян Пеевски. Ще се получават леки трусове в Софийската котловина, но аз не мога да предвидя с каква сеизмичност, не съм от БАН. Начело на второто хорце ше тропка баскетболнио корифей Тити Папазов Ревливио. Он ше се раздаде най-млого, я го знам, на живо съм го гледàл кък маа табла. Страшна сила е, като му не връже. И на третото òро – Сираков. С онаа обица с кръсче на десното уше, като от деведесе и четвръта. Млого беше фейсък, гецки, къ сакате му викайте.
Съответно Божков от Дубай ше напрай конферентна връзка и ше журира събитеето у Клюкарнико, та да види колко ора на чия стрънь ше станат, та да даде тия акции най-после и да се млъкне с таа глупус. Ше има и онлайн анкета, не го мислете.

· Господин Дамата с магнолиите се оттегля от премиерското кресло, защото го влече друго, а секи човек требва да следва мечтите си и става шеф на… шеф на… абе, шеф на джипка. Тоест, праиме го министър на транспорта.
Вози разни ора, обяснева им некви работи „Виж тука кво съм направѝл; Построихме пъта, стадиона, заводи ще построиме, интестиции, стабилност, гарантирано! Я кажи сега кво станà с магистралата, с еврофонда, с туризЪма?“. Баце мое да зададе правилните въпроси на секи. Играе го тоа мач към три петилетки. Важното е другите да отговарат сервилно и по възможност да целуват ръка. А, и да си праат деца, та да имаме прираст благодарение на него, че през управлението му от милата му, галена от три папи глава избегаха повече от милион българи, та бая требва да дървиме патките да наваксаме.

· Ананиев, оня ръняк на здравеопазването, се паднà да е прайм министър. Сметайте кво ни чека! Връз мушамата, нали ви казвам. Мою начин да съм нещо подобно на римските авгури, ама без птици и без полети, а с некви бобени зръна. Оно, зарди тва пет джи и птици не останаа. Шантава работа. Съсипаа не дръжавата, а свето.
Вижте колко ше е яко. Премиеро Ананиев издава указ, а на следващио день го отменя, щото некой си рекъл, че не е съгласен. После пак издава друг, съвсем противоположен указ и пак го отменя, щото друг казàл, че не е съгласен. И накраю си измива ръцете, все едно, че го е страх от короМката, казвайки, че е като Пилат Понтийски. Нема обществена подкрепа, затова нема да пипа нищо, другите да се оправят както знаят.

· Обаче така правителството става истинско железо и нема мръданье, затва господин президентът Радев се намесва, за да упражни за пореден път императивната си дикция и да разбие стабилността. Не може вниманието да е отклонено от него и най-вече от Деса. Клетио български народец требва да знаа, че ако он фане властта у ръце само за неколко месеца ше зачезнат и кражби, и сичко. Никви грижи. Ше си живееме като у Едем преди ябълката.

· Каскето е Слънце обаче е още по-ревнив, оти е достатъчно прост, та да мисли, че само он мое да командори, а ич не разбира, че е турен там за пунта мара. Организира акцеа у Поликраище. Показна. Отнети са приблизително 7,8 литра ракия от трима нарушители и шест буркана компот от праскови (Prunus persica). Извършителите на престъплението ще бъдат подведени под отговорност и разследвани с цялата строгост на закона. Междувременно Божков раздава акции от Дубай, което си е ОК, нема проблеми.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




· На Томислав Дончев най-после му писва на … да е част от цялата прекрасна схема и се прибира в родния си край, та да стане кметски наместник в село Зелено дърво, Община Габрово. Заявява намерението си да обяви референдум 1 април да се обяви за Национален празник на Територията.

Лично аз съм напълно съгласен с подобно предложение, има железна логика. Но жената, кък казах, се събуди и побесня, като видя какво съм направил с мушамата, овика ме, размята бобените зърна и така приключи кариерата ми на гледач на фасул. Тъжно. А мислех, че ми е следващото призвание…

Интимни кореспонденции

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%B8.html

неделя 17 май 2020


– Ало, Ваньо!

– Не е Ваньо, господин премиер…

– Ох, добре бе, Горанов, така е думата, какво го правиш на въпрос? Кажи сега за Божков.

– Ами, какво да ви кажа? Вие знаете всичко.

– Толкова ли нямаш стотина лева, да седнете на някое заведение и да се наприказвате? Чатове ще си пишат като влюбени гълъбчета, миличките! Ти разбираш ли, че стабилността ни е поставена под такава въпросителна че, ако не беше коронавируса, отдавна да сме… нестабилни, да кажем? И сега, заради твоите тракания по клавиатурата, понасям нов удар. Аз цял ден карам джипката из страната, за да консолидирам народната любов и сега получавам нов нож в гърба! Да, гърбината ми е яка, ама вече почва да ми писва!

– Да, но господин Гешев каза, че няма нарушение, не виждам никакъв проблем, господин премиер…

– Не виждаш, защото гледаш от ниско, Горанов! Тия пикльовци по социалните мрежи са ревнали до Началника. Искат отговорност. Как така десетки години властта не е забелязала, че Черепа не внася седемстотин милиона в хазната, а ние се заяждаме с бах Ванчо обущаря от Песочница за двайсет лева данък. И Гешев не го слагай в сметките. Той е поставен на този пост, за да обикаля села и паланки, за да събира по няколко литра незаконна ракия и буркани паприкаш!

– Но, ние не сме използвали имена. Говорихме си с алегории.

– Абе, Горанов, не ми се прави на интересен, че ме дразниш от много време! Казал съм ти още, когато те намерих на кръговото! Тия работи в държавата трябва да се правят по тънкия начин, без информацията да достига до данъкоплатеца. Ако всички вземем да си пишем какви ги вършим по чатовете, ти представяш ли си какво ще стане? Край със стабилността! Даже и работа не знам дали ще си намериш, защото си пълен некадърник!

– Не ме обиждайте, господин премиер! Аз…

– Не ми дръж такъв тон! Не те обиждам, ама изобщо! Казвам обективната истина! Защо си мислиш, че съм те взел? Огледай се на което и да е заседание на Министерски съвет. Ако видиш някой, който може да раздели на две магарета сЕно, обади ми се! Всичките ви събрах от кол и въже само, за да ми ходите по гъза и да си кротувате, а вие какви ги натворихте? Един си строи тераси… Да де, не един, няколко, втори си приказва непредпазливо с разни тулупи, за които целия народ знае от години, че са безнаказани милиардери убийци и не вкарват една стотинка в хазната, а аз трябва да се обяснявам на мисирките, че писмото до Дубай било преведено, пък, че народът трябва да ми е благодарен, че иначе на е изгинал до крак от коронавирус и следва втора вълна наесен, икономиката се срива, но цената на газта не знам кво си, безлихвените кредити важат, ама само за определени хора, а европейските средства за борба с ковида за още по-определени хора. Нещо почна да ми писва, Ваньо!


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.



 

– Ама, аз съм министър Горанов…

– И Ваньо си мислеше така! Недей да риташ срещу ръжена! Айде, че съм с джипа. Карам да обясня на едни поданици колко добре живеят и как щяха да се гърчат в мизерия и нестабилсност, ако не бях аз! И внимавай, момче!

– Добре, господин премиер!

Извънреден брифинг

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B3.html

понеделник 4 май 2020


Вие може и да си лежите по диваните колкото си искате, но ние обикаляхме от брифинг на брифинг два месеца и нещо. Първо ви обяснявахме, че короМката е нищо работа, после започнахмAе да ви облъчваме, че е страшилище, стигна се и до там, та да ви убеждаваме, че от Чернобил ще закъса ситуацията.

Всевъзможни хора на преклонна възраст обявихме за жертви на COVID-19, с пагони се появявахме по телевизорите, очила на върха на носа си закрепяхме, обвинявахме Вселената и всичко останало, ще нещата са трагични и трябва да слагате маски/не трябва да слагате маски, в църквите може, в парковете не може, ама такова, ама онакова, но вие сте виновни, ама Европа се учи от нас какво да прави, за да се пребори със страховитата заплаха…

И вие к‘во!? Започнахте да се подигравате с нас, все едно не сме котило на генерали, а някакви случайни хорица. Като вас, едва ли не.

Ваксина измисляме. Тестваме за заразени. Футболни президенти и депутати лекуваме чудодейно. Купили сме плат и конци за защитни облекла. Даваме 60 на 40 на оядените бизнесмени. Самозаетите и дребните играчи на пазара да го духат! Да не би те да издържат цялата икономика? Ние от икономика не се интересуваме. Ние усвояваме средства. Какво да ни пука за дребните ви левчета, дето трябва да ги мислим как да ги превърнем в незаконни тераси и барЦелонски къщи, като ни чакат стотици милиони?

Сега, вместо да сте благодарни, се появиха и разни долни инсинуации, че няма да разследваме твърде съмнителния летален изход на 43-годишно медицинско лице от Сливен. Ние ще направим вътрешно разследване, но кои сте вие, за да искате да знаете от короМка ли е, не е ли от короМка?

Вие буквално ни обидихте, не, направо накърнихте достойнството ни. Ние навличахме униформите, пагони слагахме, пъхахме ви се в носовете, за да разберете колко е драматична ситуацията…

Един сутрешен, един вечерен, един извънреден, среднощен, брифинг и вие пак не се разбирате! Ами, добре, като не ни чувате, гледайте си работата! Москва не вярва на сълзи, Пекин, Вашингтон и София още по-малко! Да сте живи и здрави, макар и опасността да е голяма, знайте си. Ние на брифинги повече няма да ви уведомяваме.

Такова неуважение към официалните власти не е имало, откакто Волен Сидеров ходи да навиква „Извини се, бе, извини се, бе!“, или господин Борисов искаше да му кажете едно „благодаря“.

Аз не съм вирусолог и никога не съм бил. Но, му стъпихме на врата на короМката. Всичко ни се получи перфектно. Имаме най-малко заразени, най-малко хоспитализирани, най-малко смъртни случаи в Еврозоната, дето още я гледаме през крив макарон…

Ние сме номер едно в целия цивилизован свят и вие не искате да ви го повтаряме по двайсетина пъти на брифинги всеки ден? Добре! Ето, спираме! От утре само пагоните и кафявото на седалищата ни ще гледате, неблагодарници!

НОЩ се оттегля от екрана, но да знаете, че паническата атака не свършва. Нас ни няма, идва Каскета е щастие. Каскета е щастие го няма, връщаме се ние. После господин Борисов ще ви изненада с нещо ново. Народът трябва да бъде държан в психоза. Това е стабилност. Как не го разбирате? Толкова ли е сложно?

Малтретираш ги психически, те се чувстват несигурни, ти ги третираш като стадо, те се държат като стадо, накрая подаваш една стиска трева, те преживят цяла НОЩ и всичко е готово.

Не го е измислил Стоманения Джугашвили. Много по-древно изобретение е. Сега ще ви спрем брифингите. И ще ви го начукаме по друг начин. Вече сме го измислили, не се плашете.The show must go on!

Кажете едно „благодаря“! Изпълнявам, генерале!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BA%D0%B0%D0%B6%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE-%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%8F-%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BC.html

понеделник 27 април 2020


Кажете едно „благодаря“! Изпълнявам, генерале!

Боеко, искам да ти благодаря за много повече неща, но нека ги ограничим до десет, за да имам все някакъв шанс да разпростра енергията си, докато свърши принудителното ни заточение.

1. Благодаря ти как, в ролята си на главен секретар, излови всички свои приятели, които ходеха с бухалки и събираха пари от хората, които правеха бизнес, както могат. Днес курсът на валутата е такъв, утре друг. Само за да могат едни гъзари да се стрелят по кръчмите и булевардите на столицата, а и по села и паланки. Твои съмишленици и съратници, с които сте правили застрахователен (застрелятелен) бизнес заедно. Нито един, ама нито един от тях не попадна в затвора. Ти просто ги учеше каква е йерархията.

2. Благодаря ти и за това как, като кмет на София, „усвои“. Само кажи, как да не съм ти благодарен, че едни милиони потъваха във фирми на твои дружки, а ти набара мекото на хлèба и се затича да го извадиш от фурната, преди да е спрял да пари, даже.

3. Благодаря ти и че за към дузина години, откакто си във властта ни срина на майната си във всички смислени сектори, които може да има една държава. Образование. Култура. Здравеопазване. Медии. И, за това, че ни го нахендри за десетилетия напред, за да не можем да се възстановим от твоята „стабилност“ ти благодаря.

4. Благодаря ти, че скапа десетки хиляди фирми. Голяма част от тях подари на свои приятели, които ти дават отчисления, защото си им подарил готов, разработен бизнес, създаден от хора, които са си скъсали гъза, за да създадат от нищото – нещо, а ти си го дал на дружките си с ролс ройсите, дето сега не ги били давали, а се оплаквали, че били обеднели.

5. Благодаря и че си подготвил пари за тия, дето са ти удобни, за да ги подкрепиш в кризата. Избраните. То е ясно. Ония с ролс ройсите. Защо да дадеш на някой си, дето държи селското магазинче? Просто ще му изпратиш някой от ония 880 000 човека на хранилката и всичко е наред. Ще има отчисления за теб, за хранилката, за всички кръвосмучещи. Както и на митниците, както и с еврофондовете, както и с данъците…

6. Благодаря ти за милиардите в оня гьол до Белене. Благодаря ти и за северната, южната, не знам ква си тангента, за пътя до Своге, за магистрала „Хемус“, за „Ало, Ваньо“, за стабилността…

7. Благодаря и за къщата в БарЦелона. Как да не ти благодаря? Добър си, пич, даваш ни нови идеи как на си го вадим насам-натам, да плащаме с чужди пари, че даже и да се размножаваме и да доживеем старините си на топло, в приятна компания, за да не ни докопа артрит.

8. Благодаря ти и за това, че България вече е съседка на Малта и на Кипър ти благодаря. Изненадах се, наистина. Не знаех, че си като Симеон I и Иван Асен II, а даже и над тях и си разширил стабилната ни държава на повече от три морета. Голем си, баце, не може да ти се отрече.

9. Благодаря ти, за магнолиите, за втората дузпа, за мисирките, които те молят да те пипнат по бицепса, за Мишо Бирата, за това, че искаш да ти благодарим.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




10. Но, най-много ти благодаря за друго. Отне ми всички шибани илюзии за политическата система, която съществува в момента. Щом ти може да си начело на държава на 1339 години (официално), която е членка на Европейския съюз, значи светът трябва да се движи в друга посока.

P.S. И няма да е причината короМката, помни ми думата…

За Лудата гора, Шибанякът и Мисирките

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/shibanyak.html

понеделник 20 април 2020


Собственикът на Крейзи Форестър искал диктатура и дал за пример Чили. Аз за диктатура в Чили се сещам само за оная хунта на дивизионен генерал Аугусто Хосе Рамон Пиночет Угарте.

Нали се отърва от короМката за рекордно кратко време бе, пичага? Цяло отделение на болница затвориха заради теб, а ти си тръгнал да умуваш сега, вместо да си каранитизиран! Ама знаеш ли защо е така?

Много е просто. Всички наследници на оня режим сте еднакви. И нямате спирка. Като всеки силен вЕтър. Какъв ти е проблемът, точно, гелосан усвоител на милиони държавни и европейски средства? Да поразсъждаваме, а?

Президент? Генерал! Премиер? Генерал! Ръководител на кризисен щаб? Генерал! Та ние сме си чиста хунта, какво искаш Луд Горянино!?

Да не говорим и за хилядите доказателства, че сме в диктатура, без дори да се обаждаш ти, незнайно поради каква причина имащ се за меродавен. Да, позволиха ти да усвоиш средства, за да си направиш стадиона, да с развиеш бизнеса, да загладиш лицето и да залижеш прическата, в това няма никакъв спор. Но, нещо смислено? Ей така, със собствени сили. Без любезната подкрепа на ДС? Съмнявам се. Но, да сменим темата, макар и да оставаме на същата тема.

Българското национално радио, институция, която ние издържаме с данъците си, които не знаем как ще плащаме, тъй като не можем да работим нормално, изкарва своя репортерка да се извинява, че била обидила единия от генералите. Оня с магнолиите. Не на 111-о. На 86459-о място по свобода на словото трябва да сме.

Жената била казала някаква си дума и националната медия, която е финансирана от нас, тоест, част от обществения договор, измислен още от Лок, Хобс и Кант и реализиран на практика в редица държави, без военна хунта начело. Но от петилетки тази медия е присвоена от компартията и от нейните наследници. Спомняте ли си случаите с няколко истински журналисти, които бяха изгонени оттам? Смяната на шефове? И не само там. И в БНТ, което също издържаме дружно, е същото.

Как ще си директор на регионално подразделение на националното ни радио и ще караш твой служител да се извинява, че е нарекъл някого „шибаняк“!? Добре, да кажем че не го е казала по адрес на премиера, тъй като някой я бил пляснал по дупето, или пък го е казала по негов адрес. На премиера.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Това е извън работен процес. Той казва, че благодари и тръгва за Банско. Защо момичето не може да се засмее, да се обърне към колегите си и да каже „шибаняк“? Ако някой иска да ме съди, няма да се извинявам.

Всички кадри на ДС, подобни на Домусчиев и Борисов, са шибаняци. Хунта не ни трябва. Достатъчно важно разхождащи се по няколко брифинги генерали си имаме. Тая от БНР искрено го уважавала и съжалявала за думите си. Ами аз не го уважавам и не съжалявам за думите й. Шибаняк!

Ако се наложи да се извинявам, ще отида до ОАЕ за няколко фурми.

Пуста Алена, ще вземе да излезе права

Post Syndicated from original https://bivol.bg/alena-aura-corona.html

неделя 5 април 2020


Драги сънародници, искам да направя извънреден брифинг, нали така или иначе всеки ден съм ви пред очите, така че се надявам да ме изтърпите и сега. Поне до следващите избори, защото тогава вече може и да не се кандидатирам, а да си хвана топките и да ида да ги заредя със солидно количество витамин D в Барселона.

Та, искам да ви кажа едно нещо, но както винаги, ще ви кажа много неща. Защото аз съм прост, и вие сте прости, та заради това се разбираме. Първо, не ме гледайте какви ги върша. Много по-важно е да ме слушате ме какво ви говоря.

Защо постоянно трябва да обсъждаме темата за това къде изчезнаха няколко милиарда за три-четири седмици? Ами, вирус е, пандемия, не виждате ли какво става по Италия, Испания, в Щатите? Все наши евроатлантически партньори. И Франция, и Германия, Англия са го закъсали. И колежката Меркел също изпитва трудности, но някой да е тръгнал да ѝ мрънка, че харчи пари? Имам, харча. Нямам – вземам на заем, колко му е? Трудни времена са, после ще ги връщате, колко му е?

Тия пари аз не ги харча току-така. Харча ги за превенция. За да ви защитя от коронавируса. Самата карма ми е такава. Аз съм носителят на стабилността.

Ето, сега възнамерявам да ви даря с още десетина милиарда дълг. За да осигуря стабилност в тия трудни времена. Виждате, щаб работи, маски се произвеждат, по официални данни ще изнасяме и в чужбина, когато все пак успеем да задоволим вътрешния пазар. Легла разполагаме насам-натам, по спортни зали, казарми и терасирани мансарди. Даже само да се затопли и по селските стадиони, дето дадох десетки милиони за тях, ще направим полеви болници.

С две думи, полагаме всички усилия, за да спасим държавата от това коварно заболяване, дето има едно-единствено положително качество и то е, че ни помага да затъркаме докрай дребния и среден бизнес и да съберем всички парички на едно място. Ако не ви изнася, колко му е да си хвърля оставката още веднъж и да ви оставя на колегите комунисти, с които имаме абсолютно идентичен генезис?

И без това малко се поуморих да съм героят. Магистрали ви построих, от Мишо Бирата ви отървах, „Ало, Ваньо“… вече няма Ваньо, Божков вече не изнасилва и не ви завлича с данъци, братята, дето не са братя заминаха нанякъде, избрах си прокурор, после си избрах и негов заместник, каскетирано щастие… Даже ви позволих да си ходите по църкви напук на всички вирусолози, които твърдят, че короМката не познава богове, най-малкото, защото е колкото живо, толкова и неживо създание. А и научих нови думи. На всеки брифинг споменавам медицински термини, които не се срещат в нито една книга на Карл Май. Или поне в единствения от седемдесет и седемте му романа, който съм чел. Не се бъзикам. Толкова бил написал. Когато му дойде времето, ще ги прочета.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Имам чувството обаче, че вие не цените усилията ми достатъчно. С риск да се повторя, не знам какво толкова отклонявате вниманието от това, което ви говоря, за да ме гледате какво върша?

Вместо да се обясняваме на дълго и на широко за някакви си десет милиарда, дето ще връщате, като аз ви спася за пореден път, защо не поговорим за литература. Не, не ме обвинявайте, че сменям темата! Не го правя ни най-малко. Заговорихме се за Карл Май. Той има книга, която се казва „Из дебрите на Балканите“.

Хайдути, партизани, аз… Следите ли ми мисълта? Десет милиарда за борба с корона вируса? Честито!

Попа, даскала, кмета и фелдшера в условията на корона вирус

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0-%D0%BA%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D1%84%D0%B5%D0%BB%D0%B4%D1%88%D0%B5%D1%80%D0%B0-%D0%B2-%D1%83%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8.html

неделя 15 март 2020


– Даскале, само искам да те предупредя да си мълчиш! Поканил съм те тука чисто формално. За да имаме кворум, един вид.

– Може пък да дам някой полезен съвет, но Вие сте кмет на селото, така че няма да ви се противопоставям. И без това чакам четири години до пенсия, а с тази зараза дали ще ги дочакам е друг въпрос.

– Затворихме училището, оттук се прибираш право вкъщи. Палиш печката, профилактираш се със спирт, буркани с паприкаш, цепиш дърва, че нещо застудя, за да се поддържаш в тонус и всичко ще е наред, няма от какво да се притесняваш. Прав ли съм, другарю фелдшер?

– Почти. Даскалът е навлязъл отдавна в любимата възраст на корона вирусът, така че определено има риск за него, но мерките, които му предписахте, биха помогнали да осъществи една ефективна превенция.

– Не разбрах половината ти думи, но както и да е. Искам първо да поговоря с поп Ставри, защото от неговите думи пък нито една не разбрах. Вчера. На службата.

– Велики пости са, другарю кмет! Ако нещо съм съгрешил, моля да ми бъде простено, не съм го направил с умисъл.

– Не бе, не ща да влизам в ролята на Началника и да те мисля съгрешил ли си, не си ли съгрешил. Това вие ще си го изприказвате, когато му дойде времето. Друго ми е интересно. Казваш на клира, верно, четири бабички беха, ама все са си некъв клир, нали не бъркам? Та, казваш им да не се притесняват от корона вируса, защото Господ ги пази и всичко ще е наред.

– В Божия храм злото не може да проникне, другарю кмет!

– Това добре. Но, колегите на другаря фелдшер твърдят тъкмо обратното. Точно на места, на които се събират възрастни хора, хора със слаба имунна система, точно там удря корона вирусът. А християните сега нали постим. Е, вие по-често, аз само, докато спя, но не ми е това мисълта. Искам да кажа, че имунната система се скапва от постите. Добре, нека се изразя по-богобоязливо. Срива се и не може да устои на външни…

– Агресии?

– Айде, агресии да е. Казах ти, даскале, да мълчиш! Та, докторите казват, че трябва да се затваряме по домовете си, да излизаме само в краен случай и да вземем мерки, за да засилим организмите си. А вие, поповете, сте тъкмо на обратното. Да обменяме кихавици и кашлици в църквата, да подлагаме душата и тялото си на изпитание чрез пост. Обясни ми, дедо попе?

– Неведоми са пътищата господни, чадо мое, другарю кмет…

– Добре де, неведоми, неведоми, няма да споря с теб…

– Иска да каже, че учените не могат да дадат никакви отговори за лечението му. Това знам аз, а фелдшерът да обясни повече…

– Даскале, казах ти да мълчиш, защото от много умуване няма никаква файда.

– Нека да ги накараме всички да си стоят по домовете, пък после ще му мислим.

– Казваш да им организираме една карантина?

– Ще оставим само хлебарницата и гастронома отворени. Да си седят вкъщи, пък после ще видим.

– Кога после?

– Когато му дойде времето, знам ли. Колегите не казват кога ще отмине и дали изобщо ще отмине.

– Господ е рекъл, че когато се натрупат много грехове и всичко се изпепелява. Като Содом и Гомор.

– Имаш предвид да изпепелим селото ли, дедо попе?

– Не другарю кмет. Само ще ги държим на пости. Хляб, тоалетна хартия. Хляб, тоалетна хартия. И цигари. Някой каза, че само два процента от пушачите са заболели от корона вирус, Бог да ги пази и тях в грехопадението им!

– Нека се съберат всички на площада и да им обясним как да си мият ръцете, как да използват дезинфектанти, как да познават първите признаци на заразата.

– Това ще им дойде повече. А наближават избори. Покрай тия вируси може и да е трудно да събера достатъчно гласоподаватели.

– О, ти, другарю кмет, само ако знаеш колко са ни спаднали продажбите на свещи в църквата…

– На мен от болницата в града пък не ми изпращат никакви консумативи. Правя се, че ги лекувам като им избърша носа с една марля със спирт и това е.

– От учениците ми няма нито един заразен. Чудя се защо спряха учебните занятия.

– Казах даскалът да не се обажда! Попе, ще направиш ли молебен?


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




– Да, чадо другарю кмет!

– Ама, го снимай и го качи в ютуб, за да не се събират много хора на едно место, че ситуацията е сериозна.

– Но така никой няма да си купува свещи и реликви, другарю кмет.

– Свещена простота!

– Казах даскалът да не се обажда!

Барба Ганьос

Post Syndicated from original https://bivol.bg/barba-ganios.html

неделя 8 март 2020


Чудни хора. Ти отпускаш милиони за изграждане на спортни съоръжения и стадиони навсякъде на Територията, дори и в най-малките села и паланки, а те пак недоволни. Не искали да спортуват, искали доболнична помощ.

Ами, така е. Който не спортува, обикаля аптеките и болниците, опука си пенсията за лекарства, опразни Здравната каса по разни клинични пътеки, дето дори не е и сънувал, и само мрънка колко било зле.

Зле е. И още по-зле ще става. Бил на седемдесет и две, в селото живеели само той и още пет бабички, всичките едва стигали до хлебарницата с бастуни, какво да го правят тоя стадион? Ами, любувайте ми се, тоест, мУ се, немили, недраги!

Не разбрахте ли, че връщам децата ви от чужбина? Като се приберат в къщурките ви, къде ще си играят внучетата, а? Точно така! Детски съоръжения, спортни площадки, стадиони трябват. Това не е шега тази работа, държавническо мислене в най-чист вид си е, колкото и разни късогледи драскачи да не могат да хвърлят и един взор зад къщата в БерЦелона, разпадащите се магистрали, терасите и усвояването!

Какво са няколко стотин бона за стадион в Долно Нанагорнище, при положение, че спортът е здраве и завърналите се от чужбина, благодарение на моите усилия, внученца ще тичат по зелените морави и няма да товарят здравната система, когато го докарат до вашите години. Дано Началникът да позволи това да се случи, че имаме лоша карма и излезе, че сме държавата с най-висока смъртност не в ЕС, не в Европа, а в света! Щом и моята аура не може да ни предпази, значи нещата са сериозни.

Нека обаче да завършим щекотливата тема за милионите в трапа, спорта и здравеопазването с един нерадостен пример. Адашката Бойка да вземе да се окупира в Народното събрание и да се катери по первазите. Медицинските сестри били пренатоварени, на ръба на физическите и психическите си черчевета, та затова и тя искала да изрази метафорично състоянието им, като ни излага пред чужденците. Бил съм обещал увеличение на заплатите. Ами, откъде пари бе, адашке? Как така за вас да има, а футболните отбори да ги пренебрегна? Десетки милиони ще излея там. Не е шега работа. Електорат са хората, трябва да ги обгрижвам.

Разбирам, че тънете в мизерия, нямате елементарни условия на труд, милиардите потъват в Здравната каса като в плаващи пясъци, но, съгласете се, поведението ви е политически недалновидно. Та, замислете се само! Вие, медицинските работници, сте ренегати и всяка година оставате все по-малко, бягайки на Запад, за да търсите изход от това, което наричате помпозно „кошмар“, а според ПП ГЕРБ е просто „стабилност“. На вас ли да дам, или на футболните агитки, дето хем ще гласуват, хем са на площада само аз или Каскета е Щастие да им свирнем? Дръжте се сериозно, призовавам ви не на шега. Иначе ще има рестрикции. Като нямате правилен подход към мен, нищо не можете да очаквате. Аз заслужавам уважение по право.

И, не на последно място, но ми писна да пиша. Явно Балканите са твърде тесногръди за моята личност. Ангела ме приема като равноправен партньор, на Аранския полуостров съм чест и желан гост, даже в ритуали с ятагани участвам, бай Реджеб, дето само 3% от територията на страната му е в Европа, ме тачи… „Аферим; машала, ефенди…“, каквото се сетиш. От Североизток ми свалят цената на газа, трансатлантическите ни съюзници ни оставят да си слезем на летището с торбите заедно с колегата Каракачанов, все едно си паркираме в гаража след съботно зареждане на хладилника, а пустите византийци…

На фона на всичкото това уважение да вземе някакво никому неизвестно гръцко издателство да пусне „Бай Ганьо“ с корица, изготвена по колаж на още по-никому неизвестен български зевзек. При това колажът е на няколко години, хич не е хитов. От 2015-а май беше.

На корицата съм аз, моля ви се! С калпак, сюртук, кожух, завити нагоре мустаци, каквито никога не съм носил и едно самодоволно изражение, което не знам как би могло да ми бъде приписвано. Аз съм прост. Вие сте прости. Затова се разбираме. Винаги съм държал на тази сентенция, която трябва да бъде изписана някой ден на мавзолея ми, редом с оная за лошия човешки материал.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Зад мен, като фон, Народното събрание. От чиито прозорци адашката медицинска сестра искаше да се мята оня ден, защото е емоционално нестабилна.

Ще говоря с колегата Мицотакис още в понеделник. Ако не предприеме съответните мерки (аутодафе) срещу това безобразие и откровена подигравка, ще накарам моя приятел Вежди Рашидов да изпраска една корица с лика на Кириакос и ще пусна през печатницата в Костинброд едно сто хиляди тираж на Зорбас Гъркът. Безплатни. Че гледам, по гръцките сайтове цената на моя „Барбас Ганьос“ е свалена с 10%, а това още повече наранява самочувствието ми.

Какво ли не правя за народа си и региона. Вижте как ми се отплащат… Само да построя магистрала „Хемус“ и се оттеглям от политиката. Никой не е пророк на собствения си полуостров!

Влак за никъде

Post Syndicated from original https://bivol.bg/ghosttrain.html

понеделник 2 март 2020


Качвам се вчера на влак. Навън пролет, вътре – парното го докарва на либийско лято. Нищо, свикнали сме. Сядам в едно купе, след като учтиво съм поздравил тримата му разгърдени, зачервени обитатели и съм попитал за свободно място.

Една жена на около четиресет, наборка, но изглеждаща значително по-млада от мен, най-малкото поради това, че е представителка на „противоположния пол“, боядисала си е посребрените кичури в гарвановочерно, не е брадясала и някак е пропуснала да влезе в зимна телесна форма. Другите двама са представители на междугалактическия БДЖ пътник. Мъж и жена, явно семейство (съдейки по картечните откоси мъдрост, която тя сипе върху него, без да си поеме въздух). Със сигурност в следпенсионна възраст, Ако е доверим на поведението и най-вече на старателно поддържаното им, вехто облекло.

Той упорито се опитва да се съсредоточи върху кръстословицата, която е поставил на минималистичното подобие на масичка под прозореца в купето. Вече се здрачава, а оная не спира да му опява, че веднъж в годината ходели в София при децата и внуците, че са забравили да вземат още няколко буркана, че, че, че…

Човекът държи химикала с треперещи пръсти на милиметри над кръстословицата и пуфти от време на време, като й мята коси погледи с тайната надежда да я накара да млъкне и да го остави да се съсредоточи. Лелката обаче си ломоти здравата, а неусетно е минал половин час, откакто съм се качил. Наборката не издържа на какофонията, става, взема си солидната дамска чанта, палтото от кафява кожа и напуска купето, изръмжавайки нещо като „Сбогом, дано горите в ада!“; поне така съдя от тона й, иначе и думичка не й разбрах. Не разбрах и какво сме й направили ние с чичката, за да заслужим такова неприязнено отношение, но това е друга тема.

Набързо забравих за наборката и пренебрежителното й отношение. Кой знае какви лични проблеми си има, та да е толкова лесно избухлива. Отново се опитах да игнорирам неспиращото дърдорене на възрастната жена и внимателно протегнах врат към кръстословицата. Винаги съм бил любител на тази заигравка. Особено, когато имам време за убиване, а БДЖ е идеалното място за това, съгласете се с мен.

Всичко беше попълнено, ако изключим четирите празни квадратчета, разположени точно в средата. Водоравно, хоризонтално, както искате го наречете. Три празни, след тях К, У, Р, О и накрая още едно празно. Липсващите не се засичаха с нито една дума, а още по-голямата беда беше, че заради растоянието помежду ни не можех да видя условието на загадката, колкото и да напрягах зрението си.

Тъкмо се опитвах да се абстрахирам от безкрайната тирада на жената, която вече едва си вземаше дъх и гласът й често преминаваше в кресчендо, когато чичото изръмжа под мустак и, без да казва и дума, се пресегна към празното място до себе си, сграбчи старателно поставения там каскет си и удари с него по масичката така, че вестникът с кръстословицата направи колеблив опит да полети, но в крайна сметка се прислони току пред краката ми.

Айде, стига съм я наричал „лелка“, бабката млъкна на момента и инстинктивно се сви в ъгъла, а аз машинално се наведох и подадох вестника към човека с химикала, като междувременно не пропуснах да метна едно око върху условието на липсващата дума. Той го взе и ми кимна в знак на благодарност с малко крива усмивка.

След това всеки пое по собствените си задачи, макар и да не мърдахме от местата си. Бабката седеше на тръни, навита като пружинка и само чакаше да намери и най-малкия повод, за да премине в контраофанзива, мъжът й невъзмутимо се залепи на прозореца, взирайки се в четирите липсващи букви, макар и мракът да се сгъстяваше, а в купето ни (о, какъв шок!) да нямаше осветление. Аз пък, от своя страна, за собствен ужас не се сещах за нищичко, което да пасва. „Служител на закона“ с осем букви. Първите три празни, после К, У, Р, О и още една празна…

Когато жената най-после беше млъкнала, осигурявайки блаженство на сетивата ни, бяхме бая напреднали с пътя и ми оставаха петнайсетина минути до крайната гара. Нищичко обаче не ми хрумна в главата, колкото и да си напрягах заврелия от жегата в купето мозък.

В крайна сметка нарамих раницата, поздравих, със сигурност по-учтиво от наборката преди малко, и хукнах да паля цигара преди поредната смяна на влак. Обаче често се случва и това. Проблясък, когато най не очаквах. Забързах по калния перон, за да не изпусна влака, от който бях слязъл, и трескаво потропах на прозореца на купето, в което се потях до преди минута.

–          Реших я, младежо! – за моя най-голяма изненада чичката отвори прозореца и се развика с триумфално изражение, размахвайки в едната си ръка вестника, а в другата – каскета.

–          Про… – подхванах аз, но локомотивът забумка тежко и тромаво отнесе влака, заедно с думите ми.

Чичката пак изпусна вестника си и, след поредния плах опит да полети, той пльосна на калния перон в краката ми. Наведох се и го вдигнах. Извадих химикал от вътрешния си джоб и понечих да довърша думата, но внезапно духна леден вятър и сякаш прогони от главата ми всичката жега, дето беше насъбрал мозъкът ми в купето.

„Няма смисъл. Няма как да е това верният отговор“, заключих, докато палех цигара. Смачках вестника и го метнах в най-близкото кошче.

Снимка: „Служител на закона“ с осем букви. Булфото ©

Чрез уфология към смазване на престъпността!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D1%87%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D1%83%D1%84%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D1%81%D0%BC%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF.html

понеделник 17 февруари 2020


Неделя. Сутрин. Ставам да си направя кафе, все пак и аз имам право един ден в седмицата да го давам малко по-лежерно, макар и колегите от Дубай да свършиха добра работа с локализирането на Черепа точно в почивния си ден.

Аз обаче всъщност не си почивам. Не гледайте, че като заместник на Главния нямах внесен нито един обвинителен акт, тогава само загрявах.  И сега загрявам. Както се казва „почваме, почваме…“. Сами можете да се убедите. Достатъчно е да си пуснете коя и да е политкоректна телевизия и ще ме видите във всяка новинарска емисия. Досега съм загрял до мъжествения тон, строгия поглед и каскета, нахлупен точно над него. Аз обаче мисля, че и това е добро начало. Ако не сте съгласни с мен, бъдете така добри да ми изпратите на лични трите имена и ЕГН-то си. Ще се погрижа да ви убедя, та ако ще да ми коства да ви държа няколко часа с белезници на някое централно софийско кръстовище. За мен това не е проблем, доказал съм го и не се притеснявам да го направя пак. Важното е да размажа лошите.

Та, да се върнем към кафето. Уж си почивам, ама всъщност мозъкът ми щрака на високи обороти и знам, че все ще роди нещо. Трябва. Иначе може Прокуратурата да стане първата институцията в историята на света с отрицателен рейтинг, колкото и незаслужено да е това. Не, че има лош рекорд ама, ако това се случи, все ще се намери някой да злослови, въпреки че успяхме да закротим свободата на медиите на 111-то място за поредна година.

Нужно е да предприема нещо иновативно и революционно, защото човек с високо и при това заслужено самочувствие като мен не може да търпи постоянни подмятания за неефективността на работата си. Както казах, злите езици твърдят, че не съм внасял обвинителни актове, а само съм се споразумявал с всякакви представители на едрия сенчест бизнес. Ами, драги, как да ви обясня, че Темида е сляпа и не прави разлика едър или дребен престъпник си. Аз може да съм пускал едри престъпници, ама пък да съм внасял обвинителни актове срещу дребни, кой да знае? Освен това, целта на закона не е само да хваща разни хора и да ги „окошарва“. Има и нещо, дето му се вика превенция. Аз тъкмо в нея вярвам.

Защо да харча парите на данъкоплатеца да изхранва и облича някакъв си милиардер двайсетина години зад решетките, като можем да се разберем с няколко прости приказки. „Нали обещаваш, че няма да правиш повече така?“; „Обещавам“; „Вярвам ти. Преведи знаеш колко и знаеш къде и се надявам вече да не се срещаме по такива поводи“.

Така се прави. Трябва да вярваме в изначалното надмощие на доброто в човешката природа. Какво има само да трупаме лоша карма, като пъхаме човешки същества зад решетките?

Ето, например наскоро имах малко по-сложен казус. Едно заподозряно лице, познато на всеки българин, ама до най-мъничката колибка, трябваше да бъде обвинено, за да вляза с апломб в новия си кабинет. Да, но пък престъпленията му са такива, че даже и аз нямаше да мога да му избарам някое извънсъдебно споразумение. Деликатна ситуация с една дума. Аз обаче съм от стара коза яре и реших казуса само с няколко телефонни обаждания. Сега на врата на заподозрения висят цели 11 (единадесет) сериозни обвинения, но него го няма. Търсихме го у тях, в офисите му. Никакъв. Само реплики на антики и произведения на изкуството, ама това за репликите е тайна, макар и общоизвестна. Човекът е разбрал отнякъде, че строгостта на закона ще се изсипе върху му и офейкал. Аз какво да направя, да го държа за ръка ли? Да не съм му майка? Сега злите езици са ме подкарали на подигравки. Колко години сме щели да превеждаме документите по обвинението на арабски. Ами, колкото трябва, уважаеми. Арабският не е лесен език, макар и да съм схватлив човек. Освен това си имам и други ангажименти.

Например приватизацията. Знаете ли какъв зор, каква огромна работа е да се разследва приватизация? Особено на сделки, които са сключени толкова отдавна, че всичките са с изтекла давност и на практика няма смисъл да се впряга държавен ресурс, защото каквото и да открием е след дъжд качулка. Но аз държа на справедливостта и ще разследвам. Твърдо решен съм.

Също както съм твърдо решен да не закачам никой по сделката с КТБ, освен другия невъзвращенец. Оня, дето руснаците го крият в Сърбия, сещате се. Когато оправим приватизацията, може и да насочим окото на Саурон към още един невъзвращенец, комшия в Дубай на оня с антиките. Тогава пак ще се наложи да превеждаме на арабски… Та, дано да не се стига дотам.

Уф, развалих си неделната сутрин с тия размисли. Кафето ми изстина, а все още не съм решил кого да обвиня утре сутрин. Трябва ми нещо гръмко и непоклатимо. Трябва да запуша устата на мрънкачите и да спечеля народа окончателно на своя страна. Иначе наистина незаслужено ще изпраскаме някой отрицателен рейтинг.

Трябва да е някой, който е достатъчно значима фигура, за да вдигна яка пушилка, но пък и да не мога да предприема нищо реално срещу него, за да не засегна нечии интереси и да настъпя обратното на мотиката, както се казва.

Примерно, мога да повдигна обвинения срещу Вито Корлеоне. „Твърди се/ имаме неофициална информация/ според наши източници, които искаме засега да запазим в анонимност/ пипалата на небезизвестния американски мафиот от италиански произход дон Вито Корлеоне са достигали до България. Тук той е развивал незаконна дейност, свързана с…“. Не става. Пак ще се намесят злите езици. Ще кажат „Тоя съвсем изперка! Вече и филмови персонажи ще съди“. Поради същата причина отпадат Батман, Мики Маус и Конан Варварина. Друго ми трябва.

Виж, Васил Левски и Христо Ботев за терористична дейност бих могъл да обвиня. Но, те пък са били поданици на друга държава. Иначе идеята си я бива. Така ще разбуня духовете, че народът ще ревне до Бога и ще забрави и за Божков, и за Василев, И за Пеевски, и за горене на боклук, и за воден режим.

И комунистическите лидери не мога да обвиня. Комунистът боята си мени, но нрава не, та по-добре да си кротувам и да не ритам срещу ръжена. Ето, обвиних президента, три дена ихо-ахо, а после тихо. Изтече държавната измяна като вода от язовир „Студена“.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Измислих! Само да си пусна ново кафе и да доуточня подробностите. Заспива! Ще обвиня извънземните! За всичко! Само помислете. Някой може ли да докаже, че няма извънземни? Или пък да даде сигурни аргументи, че съществуват? Тц! Не, никогда, never!

От приватизацията, през ограбването на КТБ, та до кражбата на два запартъка от полога на мисирката Беновска в село Сцепи Сливово всичко може да се припише на извънземните. Те не могат да се защитят, нито пък да бъдат открити, за да дадат показания. Има ли ги? Половината народ казва твърдо „да!“, другата половина – твърдо „не!“.

Ако се наложи, ще намеря няколко свидетели, които под клетва ще потвърдят, че въпросните извънземни са чули „Излел е Дельо хайдутин“, харесали са го, завидели са ни и тайно са се заселили в нашата държава, за да всяват смут и да съсипят талантливата ни, работлива и интелигентна нация.

Работил ли съм здраво? Твърдо „да!“. Накърнил ли съм нечии интереси? Твърдо „не!“. Само да си изпия кафето и ще се обадя в КВИК да ми изпратят човек, за да разясня на народа поредното си чутовно дело в полза на обикновения народ!

Сеири по време на суша

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D1%81%D0%B5%D0%B8%D1%80%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%83%D1%88%D0%B0.html

четвъртък 13 февруари 2020


Ще пиша кратко, защото не искам дълго. Разбор на ситуацията: Правителството позволява години наред, на принципа “Широко затворени очи”, да се горят незнайно как влезли на българска територия отпадъци край близо стохиляден български областен град, разположен в подстъпите към столицата. Тези отпадъци са канцерогенни, тровят въздуха отнемат човешки животи. Доказано. Всеки лекар ще ви го каже.

Същото това правителство, пак на принципа “Широко затворени очи”, позволява системното източване на язовира, от който се снабдява за питейни и битови нужди този близо стохиляден областен град. Източват го нерегламентирани ВЕЦ-ове с не особено ясна собственост. Същото това правителство изведнъж се оказва изненадано, че въпросният близо стохиляден град е останал без вода и… уволнява областният управител;

Същото това правителство вижда, че се е осрало и омазало до поди мишниците и уволнява и министър Нено, след което започва да се бие в гърдите как го съди, нищо че проформа няма нищо общо с Прокурватурата. Същото това правителство дава минимум четири пъти над пазарната цена на негова фирма, за да реши проблема с нямането на вода на фирма на “наш човек е”.

Трябва да се прокара тръба, която да постави под въпрос достъпа до вода на едни граждани на България, за да замете скандала с крадливото безхаберие на правителството. Дългогодишно. Крадливо. Безхаберие. Добре, ама, въпреки тлъстите пари, тръбата се прави яваш-яваш, а близо стохилядният град си седи на сухо. Ако изключим канцерогенните сажди, които валят върху му всеки ден и всяка нощ.

Но правителството иска хем да усвои тия пари, хем да замаже скандала, който в нормална държава,в XXI век би коствал не само оставките на всичките му членове, но и цялата им политическа кариера. И какво прави? Естествено, че изкарва жителите на близо стохилядният град виновни за всичко. Тия гадове харчат вода като сини китове. Ама и това не минава. Все пак те са под воден режим месеци вече, няма как да убедиш света, че са изпили всичката вода на язовира си.

И пак се почва с опорките. Предишните правителства, областният управител, Лилито щяла да вложи едни милиони, ама била възпрепятствана… Само правителството не е виновно. Замислете се върху етимологията на думата “правителство” и е достатъчно. Щом на хартия управляваш, но всъщност не можеш да ръководиш процесите в подопечната ти територия, за какво изобщо си там бе, бай кОр!? Да, знам, знам, собствеността над язовирите не е на това ведомство, не е на онова, а е на трето, което всъщност изпълнява задълженията на четвърто, ама предишните управляващи са безхаберници, ние сме си супер, ще караме цистерни, тръбата напредва, вземат се спешни мерки…

И накрая какво? Няма тръба, язовирът над стохилядния град си стои все така полупразен, премиерът отива да се държи като дангалак с работниците, отговорниците по проекта и кмета на града, като лично му вменява доверие. Разбирай, казва му индиректно “Ти си следващият набеден, ако не ме изкараш от септичната яма, в която аз вас вкарах”.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




И за капак на всичко нещо забавно до сълзи. Тъй като вече няма накъде да се отклонява вниманието, две-три изкукали лелки от същия този близо стохиляден град крещят пред камерите на услужливите медии, че някой си бил развращавал децата им, като ги учи на полова култура. И пак правителството. Строго се държим, уволняваме тоя, порицаваме оня, размахваме пръст на трети… И налагаме тържеството на морала в оставения без вода в XXI век близо стохиляден град. В Европейския съюз с държава, благословена от природата с вода колкото щеш.

Тия за близо стохилядния град и века, и ЕС, не ги повтарям случайно по десетина пъти. Повтарям ги, за да проумеете какво правителство си имаме. Видими резултати. Тонове енергия, кубици плиткоумие, само и само да замажем кражбите и некадърността си. Ако се наложи, тия учители, дето са казали на децата, че момченцата имат едно, а момиченцата друго, ще бъдат тричани. Или пребити с камъни на центъра на малко под стохилядния град. Важното е да има стабилност.

Исках да пиша кратко, ама не се стърпях и писах дълго. Извинете, може и да е виновно това, че прекалено рано разбрах, че не са ме донесли никакви щъркели и че нещата трябва да бъдат наричани с истинските им имена.

Как е времето в Москва?

Post Syndicated from original https://bivol.bg/kak-e-vremeto-v-moskva.html

неделя 9 февруари 2020


–          Наследнико любим мой, ти ли си на телефона?

–          Ама, господин бивш, настоящ, настоящо-бивш, бившо настоящ ръководител… Забърках се нещо, но както и да е. Знаем се. Какви са тея въпроси сега!? Айде да си имаме уважението! Вие подслушвате мен, аз подслушвам вас, заедно подслушваме целокупния народ. Всичко е в реда на нещата. Много добре знаете, че аз съм на телефона.

–          Ох, че си Щастие, Щастие си спор няма. Ама, откакто нахлупи тоя каскет, май стана още по-голямо Щастие. Давай по същество. Как се развиват нещата с Черепа?

–          Ама вие сте в течение…

–          Аз може и да съм в течение но, като те питам нещо, ще ми отговаряш, без да ми се правиш на интересен! Не ме бъркай с кафяв репортер на „Квик“! Струва ми се, че много бързо започна да се самозабравяш и да риташ срещу ръжена!

–          Добре, съжалявам, ако съм ви обидил. С Черепа всичко е наред. Ще влачим бумагите до Второто пришествие. Сега съм им казал на уважаемите сънародници, че превеждаме документите на арабски, което ще отнеме доста време.

–          Това беше тъпо. Всеки с поне малко акъл в главата се досеща, че в Обединените арабски емирства все ще се намерят няколко колеги, който да поназнайват английски. Още, когато ми беше заместник, съм ти казвал и повтарял неведнъж, че ги шиеш с бели конци и не става само с биене в гърдите. Поне малко такт проявявай, значи!

–          Да, но, старши, ако бях казал, че документацията ще се превежда на английски, разни продажни журналисти щяха да ревнат на третия ден и да питат как вървят нещата и кога ще имаме реални резултати.

–          Както и да е. Ако искате и на санскрит ги лъжете, че ще я превеждате, само замотай нещата, докато утихнат, защото имам опасения че, при положение, че арабите, не дай си Боже, върнат Черепа, той ще се разприказва, за да спаси поне малко кожицата. А има какво да каже по ужасно много деликатни теми, не е нужно да ти обяснявам. И не ме наричай „старши“. Все ти повтарям да не забравяш, че Прокуратурата не е Милиционерското.

–          Тъй вярно, началник!

–          Май сбъркахме много здраво…

–          Какво, началник!? С мен ли!? Ама аз тепърва загрявам, ще се науча. Какво са някакви си седем години без обвинително дело? Аз само ви гледах и попивах челен опит, за да мога сега да разгърна пълния си потенциал…

–          Моля те! В никакъв случай не разгръщай никакъв потенциал! Просто слушай какво ти се говори и изпълнявай стриктно. Можеш да носиш каскета, да говориш важно, да разправяш, че сме в клуба на богатите и никой не ни стреля. Тъпо е, ама се търпи. Но никакъв потенциал не разгръщай по свое усмотрение, че ще стане страшно. Повече за теб, отколкото за мен, повярвай ми.

–          Добре, добре. Ама, все пак, с мен ли имахте предвид, че сте сбъркали, началник?

–          Стига с тия досадни въпроси! Да речем, че по навик си сложих девет, а не седем захарчета в кафето. На диета съм. Твърдо решен съм да върна стройната си фигура. Ама, да оставим мен. Каква е тая твойта нова мода да повтаряш по хиляда пъти друг досаден въпрос?


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Искате ли да почерпите автора? Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.



 


–          Кой?

–          Как е времето в Москва?

–          Със същата цел, с която ще си позволя да ви задам още един на вас, макар и да се страхувам, че и той ще ви се стори досаден.

–          Казвай, айде. То се е видяло, че няма да се отърва в добро настроение.

–          Какво е санскрит?

–          Искаш да кажеш че, когато те питат нещо, на което не можеш или не искаш да отговориш, ще връщаш контравъпроси? „Как е времето в Москва?“; „А знаете ли как е на санскрит „Аз съм главният прокурор“?“.

–          В общи линии нещо такова си представям, макар и не чак в детайли.

–          Май сбъркахме много здраво…

–          А как е на санскрит „Как е времето в Москва“? – тут туут тут туут… – Тоя ми затвори! Какво си мисли… По, дяволите, кабинетът ми се подслушва… Шегичка, началник! Наистина!

Аман от уредени мачове!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/geshev-radev-cherepa.html

събота 1 февруари 2020


Изобщо не съм убеден, че някой, прекарал почти целия си живот на Територията, има здрав разум в главата си. Камо ли пък аз. Но, нека опитам да свържа няколко изречения. Все пак, както казва оня култов индобългарин, „И аз съм хора!“.

Значи, Льотчик беше заплашил националната сигурност. В Отговор Каскета на Радостта вдигна страшна пушилка, припомни десетки пъти пред всички услужливи медии, че е главен прокурор, гледА страшно, снимА се насам-натам само по смръщени вежди и дънки. И те така те.

Часове по-късно се оказа, че акцентът е върху неправомерното назначаване на Деса и националната сигурност изтече в канала. Излезе, че службите съвсем неправомерно подслушвали разговорите на Президента на Република България с главнокомандващият на Военновъздушните сили на страната, за да може Каскета на Радостта да метне на услужливите медии СРС-та, които всъщност според него не били СРС-та, а… не знам к‘во си там. Вече, колкото и да се старая, се обърквам в опитите си да разбера какво иска да каже.

Но, те са си СРС-та и, дори и да са автентични, а не сглобявани по „Труд и творчество“, както изглежда дори и с невъоръжено око, доказват само, че Льотчика най-вероятно се е поддал на незабележимия по скромното ми мнение чар на Деса и я писАл на щатна длъжност в администрацията. Кофти практика, ама повсеместна практика, трябва да признаем. Поне половината администрация седи на държавната (разбирай на данъкоплатеца) хранилка само, за да си раздава бонуси и да гласува когато трябва, както трябва и за когото трябва. Или да бъде бухалка срещу неудобните.

Сега, тъй като нито съм запознат, нито имам желание да съм запознат в детайли с мръсните игрички на рашибозука, който управлява България, съм сигурен само в едно. Кака Корни и Баце се споразумяха кой да е президент и той дълго време изпълняваше ролята си на яростна на приказки, но обрана на действия пионка. Нещо обаче явно сгази лука и Каскетът на Радостта беше спешен да се намеси.

Да обобщим. Подслушваме президента на страната и изкарваме СРС-та, които всъщност не били СРС-та. Обвиняваме, че е заплашил националната сигурност. После питаме съда (защото сме юрист от Милиционерското) дали всъщност той е заплашил националната сигурност, но междувременно пускаме СРС-тата, които всъщност не били СРС-та, на отбрани медии. И накрая тържествено заявяваме, че президентът е (съсипаха я тая държава, ей!) назначил метресата си да си топли дирника на държавна издръжка. Незаконно подслушване – президент – заплаха за националната сигурност и в крайна сметка злоупотреба със служебно положение заради романтични чуства. Найс, а!? Страхотен сценарий за продукция на „Мосфильм“.

Каскета на Радостта обаче не се задоволи с това и подхвана хазартната мафия. Черепа ощетявал хазната с милиарди в продължение на десетилетия. Каква изненада! Нито министри, нито данъчни… никой не е забелязал. Може би все още има отшелници, живеещи в пещери из Искърския пролом или Рилската пуст, които не знаят за това. Другите, относително нормалните,  са наясно, че нито хазартният му бизнес е чист, нито антиките му са законни и биха го потвърдили. Само че на ум. За да не го чуе някой.

Особеното в случая е друго. А именно, че няма нищо особено, това е практиката на Територията. Отличава се само мащаба, защото тук кинтите верно са бая сериозни.

Едва ли е нужно някой да го казва, но кукловодите от зората на ““прехода““ (и тези кавички са малко) създават стотици подобни фигури, които печелят проекти, награди за бизнесмени на годината, дават правилните отчисления където трябва и се радват на комфорта властта да ги следи с широко затворени очи.

И какво може да измисли същата тази власт, загрижена за отчаяния от немотия подопечен народ, в чийто очи проблясва надежда само, когато търка билетчета? Разбира се, че ще вземе светъл пример от борците за равенство и справедливост и ще национализира, а после ще изфабрикува обвинения за призраци, за съществуването на които всички сме знаели отдавна, но сега му е дошъл моментът да бъдат извадени от гардероба.

И отново се намесва Каскетът на Радостта, който яростно погва Черепа. Ама яваш-яваш, за да има време оня да се покрие из чужбините, откъдето да дава интервюта ежедневно. Каскетът на Радостта обаче не се отказва и прави показни акции (само Цветанов го обичаше това занятие повече от него) и конфискува антики, произведения на изкуството, които многократно са се появявали във величаещите доскоро Божков медии. Но три-четири петилетки органите на реда, чудно как, не са ги забелязали, пък държавата щедро е отрупвала с награди собственика им.

Тия същите медии сега за няколко дни изкараха от голямата матрьошка на мецената Божков по-мъничката, но далеко по-зловеща матрьошка на Черепа изнасилвач, мафиот и безскрупулен беглец от правосъдието. В крайна сметка се получава „Къде е Васко, че Каскетът на Радостта го търси да го арестува?“; „Тук някъде беше, ама сега само по интервюта от неизвестна чужбина му чуваме гласа“. Както на братята Галеви и хиляди знайни и незнайни, настоящи или бивши галеници на кукловодите.

От двата случая личи едно. За пореден път българските власти нарушават закона, без изобщо да се крият от никого. Също така за пореден път си затварят очите, докато им е изгодно да обслужват нечии интереси и после вдигат пушилка по петите на нарочения за нов бушон, гърмящ като фойерверк в очите на нас, лековерните.

Всъщност, може и аз да съм прост, но по-скоро ми се струва пределно просто. Крадецът вика „Дръжте крадеца!“. С тази уговорка, че в случая и викащият, и оня, дето трябва да го държат, играят в един отбор. И бият дузпи. Ако не вкарат, съдията свири повторение. До безкрай. Докато влезе.

Това е този отбор, срещу когото най-после трябва да се престрашим да се изправим на игрището, защото от това дерби зависи съдбата не само на нас, а и на ония поколения, дето събираме пластмасови капачки, за да им купуваме кувиози…

(Не)изтребими образи

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BD%D0%B5%D0%B8%D0%B7%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D0%BC%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8.html

понеделник 27 януари 2020


Оня ден, в петък, бях на премиерата на „Северозапад. Неизтребими образи“ в култовото за по-кореняците софиянци кино „Влайкова“. Филм на Константин Занков, гарниран с размислите на Любо Канов и още няколко северозападни сътвера.

Ако ви се гледа нещо лекичко и фриволно, хич не си правете труда да присъствате на някое от следващите излъчвания на „Северозапад. Неизтребими образи“. Гледайте си вечерта на Северозапада в предаванията на новия месия и готово.

За всеки незапознат с реалността филмът може изглежда преекспониран и преднамерено вменяващ тягостно чувство. Е, мога да ви кажа, че не е. Ама хич. Много си е реалистичен даже. Особено, ако познаваш процесите и действителността там и си забравил да си сложиш розовите очила.

Друг е въпросът, че оставя горчив вкус в устата, но няма проблем. Хората в Северозапада живеят достатъчно дълго в СеверозапАДА, за да са свикнали да приемат съдбата си с едно специфично, мрачно и често стряскащо околните чувство за автоирония. Това е нещо трудноразбираемо за околните, но пък си е много ефективна психотерапия, ако съдим по това, че в оная част на страната все още има оцелели.

Като слушаш разсъжденията на хората, които участват във филма, като гледаш кадрите и слушаш нагнетяващия тъга музикален съпровод, можеш да се почувстваш почти в Северозапада, дори без да ти се налага да минеш физически през всички изкъртени пътища, запустели села, срутени сгради, буренясали полета и изсечени гори. Между другото, искам да отворя една скоба, макар и с риск да излезе, че съм пристрастен. „Неизтребимите образи“ са подбрани изключително подходящо. Представителна извадка, както би казал някой специалист от социологическа агенция, преди да ви напълни главите с добре платени от тая или оная партия измишльотини.

Имаме „приоданци“ (в Северозапада така се наричат хора, които не са местни, но са се заселили в тяхното населено място; няма никакъв пейоративен контекст. Просто информативен), имаме местни на преклонна възраст, местни в силата си, местни, които животът е отвял нанякъде, местни дървени философи, имаме даже приятно изненадващ с адекватността и трезвата си мисъл представител на клира.

Да не разказвам повече, че филмите са за гледане, а не да си дрънкаме празни приказки. Северозападният човек остава със смесени чувства, когато види финалните надписи, защото хем няма как да се зарадваш на видяното, хем няма как да кажеш и думичка против всичко, което е заложено като послание. Действителността. Груба, брутална, такава, каквато е. И точно в тоя момент, когато нямаш търпение да приключи официалната част и да пиеш по едно вино със създателите на филма и да си размените по няколко думи, се появява ТОЙ.

Северозападът не е изключение. Там живеят хора като всички останали. Но, ТОЙ ти показва една от причините цяла България, а и целият свят да създават впечатление на един психодиспансер, от който извънземните предпочитат да стоят далеч. Докато екипът на филма приема заслужените поздравления на препълнената уютна зала в кино „Влайкова“, нашият тенец си пробива път с лакти и започва да размахва пръст назидателно. Ментално ТОЙ е спрял някъде покрай времето на другарските съдилища.

Хората спират да ръкопляскат, екипът гледа с търпение. Не им е за първи път, знаят какво ги чака, макар и да не прикриват досадата в очите си. ТОЙ има истеричен глас, размахва пръст, мята слюнка, докато громи световната конспирация и тропа с крак, обяснявайки, че е от Видин и евреите са виновни за това, че синагогата, прекрасната сграда на синагогата, се е превърнала в изтърбушена, зловеща развалина през десетилетията от средата на ХХ век насам. Евреите. Американците. Сорос. НАТО. Кемтрейлс. Верблюдите. Норвежците. Тенците. Еврогейовете. Масоните.

Сламката в окото на брата си, а не гредата в собственото си око. Побързах да търся нещо с повече спиртно съдържание. Виното нямаше да ми е достатъчно.

Брифинг на Пожарникаря – слънце

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B3-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B6%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%8F-%D1%81%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%86%D0%B5.html

неделя 19 януари 2020


Така, който не е дошъл, да е дошъл! Почваме, че нямам никакво време за размотаване. Работа, работа, работа! Освен това трябва да ида да видя дали харизмата ми е дала резултат и най-после е заваляло, та перничани да могат да се изкъпят, че ми продъниха ушите.

Нали трябва да се кажат няколко уводни думи, та приветствам всички, уважили събитието ни. Тук виждам репортери от Na6i 4itavi медии, с които си колаборираме успешно, без да си задаваме въпроси, развалящи ни настроението. Има и представители на партиите, с които сме във формална или неформална коалиция, даже човек на кмета на Симитли съзирам сред вас. Да не мяташ пиратки, ей! Хаха, шегувам се. И други искаха да чуят думите ми на този брифинг, но те не са достойни да присъстват сред нас, така че ги пишем в графа „лош човешки материал“ и продължаваме стабилно напред.

Направо по темата. Вода нямало, въздухът бил мръсен, чия собственост били ВЕИ-тата, къде са документите за боклука, дето вкарваме, защо си затваряме очите, че из цялата страна го депонират незаконно и го горят още по-незаконно. Вече просто нямам думи да изразя колко съм огорчен от недалновидността на народа.

Цял министър, и то един от най-послушните и угодливите, ви уволних, само за да спрете да клатите стабилността, но вие мира нямате. Ами, няма вода и това е. Засега нищо не може да се направи по въпроса. Оная врачка ви каза – почакайте малко, харизмата ми ще подейства и язовирите ще се напълнят. Бабите ви са ходили километри с кобилиците и менците, а вие сте разглезени мрънкачи. Тоест, не вие, а ония, дето само недоволстват. Вие сте ми лоялни, ако се стараете още повече, може да ви подаря по един ВЕЦ, кой знае. Нямат никакво търпение, да не говорим за уважение. Построих магистрали, пътища, пречиствателни станции, заводи, каквото се сетиш. Важното е да правим на въпрос едната гола вòда.

Ами, я си представете какво щеше да е, ако живеехме в Атакама? По географския канал казаха, че от поне четиристотин години не е капнала една капчица там. Вие нива на язовири ми следите. Айде малко по-сериозно! Аз 300 000 литра в секунда ще им изпращам, без да се засегне водоподаването в София, те ми роптаят. 300 000 литра в секунда е скоростта на светлината, ако някой не знае!

За мръсния въздух няма какво даже да го дискутираме. Спрете да горите боклуци, за да се отоплявате, оставете само на нас това право и задължение и всичко ще се оправи. Виждате, нямаме достатъчно боклуци, защото нямаме достатъчно индустрия, та внасяме. И за европейските, и за африканските, и за вече им загубих края кои ни партньори е добре да се отърват от боклуците си, и за нас е добре, защото има както да горим. Не знам какъв ви е проблемът. Ако в България ви е мръсен въздуха, идете в Китай, та да видите вие какво значи мръсен въздух. Много са ви изнежени белите дробчета, ей! Постоянно вдигаме акцизите на цигарите, за да намалите пушенето, вие само се оплаквате, че градовете били потънали в смог. Ами, ще потъват. XXI век сме, рисковете на цивилизацията. Ей я къде е Амазонската джунгла, вървете там да дишате чист въздух, докато не са я изсекли и нея.

И накрая само да спомена по въпроса за собствеността на ВЕИ-тата. Това, че една-две враждебно настроени медийки имат наглостта да разпитват, изобщо не означава, че този въпрос представлява обществен интерес, така че не съм длъжен да давам никакви обяснения. На кои са ВЕИ-тата, те си знаят. Обществото се интересува кой обект съм открил, с какво съм обядвал, с кого съм се снимал, къде съм карал джипа, какво мисля аз по еди кой си въпрос. Такива неща. Другото не го интересува, защото осигурявам на хората високи доходи, икономиката просперира, строиме магистрали, заводи на автомобилни компании, Балкански потоци. Това е важно за народа. Не вода, въздух и боклуци.

Благодаря ви за вниманието!

Като лидер на лидер ти го казвам

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/torlak-filieres.html

неделя 3 ноември 2019


Макроне, Макроне, не става така! Ще започна малко по-отдалече. Поради някакъв международен заговор, целящ да неглижира славната ни история, великите ни постижения като народ и неоценимата ни роля като външна граница на ЕС, вие не ни щете в Шенген. Нищо, че на хартия отговаряме на всички ваши изисквания, громим престъпността, пресичаме контрабандни канали (е, вярно, обикновено на политическо-икономически опоненти или на „преслушали“ бивши съратници), вдигнахме златна на цена ограда, за да спрем стотиците милиони мигранти, които пъплеха към Обетованата земя…

А, също така контрабандата с цигарите смачкахме, пък и затворите ни са образцови – в тях има само дребни престъпници, наричани по стара родна традиция (ние много тачим традициите си) „кокошкари“. Не мислете, че другите, едрите подземни играчи, сме ги оставили на превратностите на съдбата. Те също са на топло. Я в Народното събрание, я в Аруба, я в ЮАР, я на друго уютно местенце, за да се размислят и да минат един катарзис, преди да ги вкараме пак в употреба. Между другото, имаме от тях и на вашата Ривиера, така че не ми се прави на сценарист на оня филм за широко затворените очи, Макроне! Като лидер на лидер ти го казвам!

Та, само да завърша за Шенген. Вие, „старите“ европейци, казахте, че не ви трябваме в Шенген, без да осъзнавате, че ние сме горди българи и няма да ви се молим за членство, та ако ще турска, руска или каквато и чужда власт да настане у нас!

Е, помните какво ви отговорих – на нас пък не ни трябва вашия Шенген. Като лидер на лидер ти го казвам, Макроне, можем да си говорим откровено, и без това достатъчно мозъци и хора във фертилна възраст, които можеха с наивните си идеи за по-добър живот да се опълчат срещу мен, забегнаха в шенгенските държави. Така че, щом ситуацията е „България не е в Шенген“, всичко е наред и за вас, и за нас. Тоест, и за вас, и за мен и съратниците ми. Да, има и недоволни от това българи, но къде няма недоволни?

Ето, вземи себе си. За възрастта на жена ти ли не те обвиняваха, за погромите из Париж ли, какво ли не беше… Мрънкачи ще има винаги. На мен знаеш ли от колко години журналистка не ми е пипала бицепса пред камера в ефир? Трудни времена настанаха за нас, лидерите.

Но, айде малко по-сериозно! Тук вече позицията ми е твърда като бицепса преди няколко петилетки. Не ми оставяш друг избор и ще ти пусна една протестна нота чрез Външно относно последното ти интервю. Да си знаеш! Как може така да се изкажеш по наш адрес? Уж си французин, пък вие сте традиционно фини, деликатни хора.

Предпочитал си африканските гастърбайтери пред българските и украинските. Честно казано, нямам думи. И само не ми се измъквай, че не си казал точно това! Какво, като в интервюто се споменават само българските и украинските нелегални каналджии и трафиканти, без да се казва и дума за законно пребиваващите и трудещи се на ваша територия? Нима си мислиш, че ние нямаме национална гордост и не можем единно да се изправим срещу скандалните ти послания?

Смяташ, че например един българин, работещ в международна високотехнологична корпорация в Париж, който си плаща всички данъци, сметки и не нарушава никакви закони на страната ви, няма да се застъпи за сънародниците си, които ви внасят различни плътски, психотропни или пък расови ценности? Добре… Може и да си прав, законните работяги също не харесват имиджа, който хайманите създават на страната ни на Запад (отново ти го казвам доверително; като лидер на лидер). Но, това не означава, че няма да извъртя нещата така, че според думите на Външно да излезе, че искаш да пъдиш всички българи от Франция и да ги замениш с представители на бившите ви колонии. Аз умея да се заигравам с общественото мнение. Доказал съм го неведнъж.

В политиката не се прави така. За Шенген се дръпнах, запазвайки достойнство. Но, тук вече ми засягаш пряко националните интереси. За теб български и украински бандити, за мен с колегите от Киев – икономически благодетели, които си плащат когато и където трябва. Това е, меко казано, неприемливо.

Виж, ситуацията е деликатна. Не може ли някак си да приравниш каналджиите и бандюгите, които обикалят из държавата ти с достойните ѝ граждани от български произход? Какво толкова? В България дори първите ги поставяме на пиедестал, а честно трудещите се балъци експлоатираме без еврогейщина. Докато избягат при вас. Не ни ги връщайте, че те гласуват неправилно. Повярвай ми – три папи са ме галили по главата, разбирам ги тия неща…

Поздрави на мадам Макрон!

За хиляда пробити рубли

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B7%D0%B0-%D1%85%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8-%D1%80%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8.html

понеделник 21 октомври 2019


Братчедът Ставри ми звъни оня ден. Всяка година по това време е все така. В зависимост от атмосферните условия де, но превали ли средата на октомври, и първо за мен се сеща. Преди се опитваше и други от родата и от махалата да търси, но бързо разбра, че няма да му мине номерът. Всеки си има извинение. Я жена му била болна и нямало кой да гледа децата, я точно в тоя ден бил на смяна, я собственото си лозе още не бил сколасал да обере, пък камо ли да помага на братчедa Ставри за неговото.

Аз обаче извинения нямам. Ни жена, ни деца, ни работа, пък камо ли лозе. Разчитам само на социални помощи и твърдо вярвам, че истината за добруването на този грешен свят е в съзерцанието, а не в инициативността. Злите езици твърдят, че съм бил чисто и просто един философстващ мързеливец, но аз ги подминавам с мълчание. Ами, че те и Буда не са го приемали на сериозно дълго време, ама после милиони са се вслушали в думите му. Не нашия Буда, оня, индийския, макар и нашия да събра много доверие и въодушевление с бръщолевения, не може да му се отрече.

Така че, нямайки какво да измисля, трябваше за пореден път да пристана на акъла на братчеда Ставри. Не, не мислете, че съм чак толкова слабохарактерен, но всяка година по гроздобер се случва така, че му вися с някой и друг лев, взет назаем, за да покрия неотложните си битийни нужди и няма как да го отсвиря, защото знам, че следващия път, когато опра до него, няма да ми се отвори парашута и ще стоя гладен. Вече не ми дават на вересия в нито един от магазините в селото. Търговци. По-скоро търгаши. Само за печалба мислят. Как да очакваш от тях да оценят една възвишена философия и да са съпричастни на житейското ми кредо?

Когато влязох в двора на братчеда Ставри и се насочих към голямата асма, под която той си беше устроил малка механичка, от която излизаше само в краен случай, не само се заковах на едно място от изненада, но дори изпуснах лозарската ножица.

–          Какво е това бе, братчед? – успях да смотолевя с неудържимо трепереща долна челюст.

–          Сядай, сядай, братчед! – подкани ме той с жест, а когато се наведох да взема ножиците добави. – Остави това! Днес няма да ни трябва.

–          Какви са тия пари? Откъде са? – послушно седнах, без да мога да откъсна поглед от тлъстите пачки, които братчедът Ставри размяташе разсеяно из дланите си, все едно жонглираше с тях.

–          Какво значение има? – изсумтя той, надигна се от мястото си, облегна се на кокалчетата на пръстите си и се наведе над мен. Чак усещах спиртосания му дъх. – Важното е, братчед, че можеш да получиш част от тях.

–          Какво трябва да направя? – нещо в поведението, най-вече в погледа му, ме накара наистина да се смутя. – Това са много пари.

–          Не всички са за теб – братчедът Ставри отново се отпусна назад. – Трябват ми и други съмишленици.

–          За какво? – продължавах да недоумявам, но той просто се усмихна, отвори кутия с хубави цигари и я протегна към мен. Запалих с треперещи ръце. Наистина бях изпаднал в неведение.

–          За да помогнем на най-достойния кандидат за кмет на общината да спечели изборите. – отвърна братчедът Ставри и заби изпитателен поглед в мен. Явно очакваше да реагирам по някакъв начин, но след като не го направих, продължи. – Е, той така или иначе ще спечели, но трябва да сме сигурни, защото се навъдиха разни самозванци. Тук били учили, там били направили успешна кариера, на трето място се били доказали… Измишльотини.

–          И кой е най-достойният кандидат? – попитах, без да схващам точно какво говори.

–          Нима има някакво значение, братчед? – усмихна се широко той, но лицето му за миг стана сериозно и сбърчи вежди. – Не ми ли вярваш? Това, което се иска от теб, е да вземеш тия пари, да задраскаш в изборната стаичка номера, който ще ти напиша и да убедиш колкото се може повече хора от селото да постъпят по същия начин.

–          Но… Това не е ли незаконно? – тръпки ме побиха. Никога не бях участвал в нищо извън закона, но, странно защо, не можех да отделя поглед от пачките, които братчедът Ставри все още премяташе из ръцете си.

–          Че кое е законно в тази държава!? – той дълго се смя на глас, преди да продължи – Само ти ли ще си балък и ще се съобразяваш с правилата? Погледни се само! Та ти нямаш пари дори за свястна храна.

–          Не знам… – почувствах се като аутсайдер, какъвто си и бях, но все още имах искрица съмнение в душата си.

–          Ти няма да караш никого насила – продължи брачедът Ставри, вече равно и спокойно. – Просто ще подпиташ този и онзи, пък който се съгласи, също ще бъде възнаграден подобаващо. Тук съм ти подготвил едно списъче с хора, които според мен биха били склонни да станат част от каузата ни.

–          Ами, ако откажа? – погледнах листчето, което ми побутна. Имаше поне двайсетина имена, което за малко село като нашето си е доста, съгласете се. – Или ако някой от тях откаже?

–          Няма проблем, братчед – по гласа му личеше, че определено има проблем. – Ще се наложи да помоля и теб, и всеки друг, който не е на моя страна, да си ми върне парите и да не пристъпва никога през прага ми с каквато и да е молба. Или сме задружни, или не. Това е. Когато сте поискали нещо от мен, аз съм откликвал. Очаквам същото от вас. Иначе ще съм много разочарован.

–          Колко? – главата ми се въртеше. Повече от всичко исках това да не се случва, а да ме беше викнал просто за гроздобера.

–          Хиляда за глас. Твоят и на останалите – братчедът Ставри извади една банкнота от пачката. – И по петстотин за всеки друг глас, които ми осигуриш.

–          Хиляда лева за глас!? – ахнах.

–          Не, братчед! – той пак се разсмя, ама тоя път май веселието му беше искрено. – Ние плащаме в рубли. Такава е политиката ни.

–          Колко е курса? – попитах машинално.

–          Не знам, провери – той побутна пачките към мен. – Във всеки случай сделката си я бива. Чу ли как товариш Путин заяви на американците, че ще срине долара? Някога да не си е държал на думата? Той е мъжкар. Бъди и ти мъжкар и ще бъдеш богато възнаграден. А сега тръгвай, че съм зает. Успех, братчед. И да не забравяш да отмяташ с чавка в списъка всеки, който е обещал да гласува и си е взел парсата. Номерът на нашия кандидат е отзад на листа.

Набутах пачките в пазвата си, защото джобовете на панталона ми отдавна бяха скъсани и побързах да се махна оттук. На дворната врата се сетих, че лозарските ми ножици все още са на пътеката, където ги изпуснах. Не се върнах.

Няма такива месии

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%B8.html

понеделник 7 октомври 2019


Лошото е, че има. И то в собствената (!!!) си „държава“.

Какъвто и противник на теорията на конспирацията да е човек, едва ли би могъл да отрече, че някъде там, в дън горите ДеСейски, има една люпилня. Ефективна, последователна и прецизна като лазерен скалпел.

Иначе по какъв друг начин да си обясним появата на дългата поредица от всякакви самозванци на политическата сцена в България? Хора, които през годините на пишман Прехода се заселиха къде трайно, къде не чак толкова на върховете на това, което поради липса на друго определение наричаме „държава“. Или защо пък не „Няма такава държава“?

Не ми се ще да изреждам, а и няма да ми стигне нито времето, нито търпението да го направя. Като се почне от най-малкото селце и се стигне до Народното събрание, което фиктивно по Конституция се води най-висшия орган на властта в Няма Такава Държава (за краткост НТД), месии само да искаш.

Може и да греша, но местните избори, в съчетание с тайнственото учредяване на новата партия, за което всички знаеха, ама уж не знаеха, е идеалният момент да се огледаме пак и да стигнем до популярния рекламен слогън „Къде сбъркахме?“. Въпрос, който в НТД е без конкретен отговор.

Причините може и да са комплексни, да се коренят чак в средата на миналия век или дори в първата половина на предходното хилядолетие, но резултатите са налице. С всеки следващ избор на местно ниво голият задник на политическата ни класа лъсва все по-натрапчиво. Един бегъл преглед на кандидатите за кметове (за общинските съветници ситуацията е „олеле майко!“) може да накара всеки що-годе амбициозен сервитьор, автомонтьор, коафьор или бакалавър по Социална педагогика да си помисли „А защо не аз?“. И с пълно право.

Нямам никакво намерение да обиждам сервитьорите, автомонтьорите, коафьорите, камо ли пък бакалаврите от някой си там свободен университет. Нека да си се кандидатират, тяхна и на партиите, които са го издигнали, воля. Нали сме демократична държава, всеки има право да мечтае за секундите си слава. Идеята ми обаче е съвсем различна.

Направих си труда да разгледам разни предизборни листи, дялкани с тъпото на теслата през последните шест петилетки. Може и да греша, но изводът ми е, че в тях с всяка следваща предизборна кампания влизат все по-неадекватни за постовете, за които се кандидатират, субекти.

Гражданското ни общество, колкото и да е рехаво, реагира със справедлив сарказъм, но керванът си върви и му дреме на оная работа. Такива като Чоков, Бат‘ Сали, Дудука, Баракова и хиляди знайни и незнайни утайки ще се позиционират в „каймака“ на „държавността“ ни с лекота. Пред учудено-пренебрежителните ни погледи. И ще формират съдбите ни. Според собствените си закони, съобразно интересите на кукловодите си, които имат изгода точно подобни пионки да си вярват, че са велики и са в правото си да си позволяват всичко.

Та, какво има за чудене, че един хлипащ в ефир за разстреляни мафиоти телевизионен водещ с еклектичен имидж на чалгар, рокер, човек от народа, звезда с брониран джип и какво ли още не излиза на сцената на политическата ни извратения? Особено при положение, че е очевидно, че Пожарникаря-слънце вече не е месията на месиите, какъвто беше доскоро и май възнамерява постепенно да се насочи към писането на мемоари. Е, след като построи магистрала „Хемус“, разбира се.

Просто е. Из люпилнята в дън горите ДеСейски се дърпа за ушите нов заек и право от цилиндъра на фокусника  в Народното събрание. С любезното съдействие на нас самите. Гласоподавателите, които уж имаме свободата да градим по-доброто си бъдеще.

Гледайки реакциите на голяма част от електората, новият месия ни е в кърпа вързан. Още на следващите избори. Защото свободата и мисловният процес за по-голяма част от нас не представляват нищичко пред panem et circenses, драги ми Смехурко…

Националноосвободително движение „Норвежки торбалан“ ще спаси децата на България

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5.html

неделя 8 септември 2019


Баце и „Хемус“ – скачените съдове на новия Татовизъм

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B1%D0%B0%D1%86%D0%B5-%D0%B8-%D1%85%D0%B5%D0%BC%D1%83%D1%81-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%BD%D0%B0.html

неделя 1 септември 2019