Tag Archives: президентски избори

Търси се чистокръвен полупартиец

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/tursi-se-chistokruven-polupartiets/

Търси се чистокръвен полупартиец

За президентските избори догодина партиите са в търсене на някакво митично същество – получовек, полупартиец или в краен случай партийно лоялен. Да е европеец на думи и патриот по сърце, да говори на езика на Брюксел, но да разбира и диалектите в провинцията. 

Фигурите на кандидатите за президент и вицепрезидент са изпитание не само за ПП–ДБ и силите от демократичната общност, но и за ГЕРБ. Докато ГЕРБ търси кандидата, който да надскочи партийния апарат, ПП–ДБ стои пред задачата да издигне фигура, която да мобилизира градския и реформаторския електорат.

Наглед ГЕРБ и нейният лидер Бойко Борисов са в изключително затруднена ситуация. Росен Плевнелиев беше първият им и единствен (успешен) президент, но след това формацията не успя да наложи нова фигура с подобна легитимност и даже „надпартийност“. Всъщност Борисов не поиска това: през 2016 г. издигна неизбираемата Цецка Цачева и така изобщо не затрудни военния летец Румен Радев да кацне на „Дондуков“ 2. 

Надпартията

Сега задачата пред лидера на ГЕРБ е неимоверно усложнена. В България президентските избори се оформиха като терен за хора с „надпартийна“ стойност. Нужен е кандидат с харизма, който да надскочи партията, а кадровият ресурс на ГЕРБ е в администрацията и местното управление, и при това съвсем изхабен от властта. За Борисов и дума не може да става.

Един добре приет кандидат е в състояние да мобилизира структурите и електората преди или ведно с предсрочни парламентарни избори. Загуба или липса на убедителна кандидатура вече е слабост и отваря път за брожения в редиците и смаляване на партията, особено ако на терена се появи политическият проект на Румен Радев. Без лице, подходящо за президентската институция, ГЕРБ е партия на апаратчиците без визия и с бремето на корупционните практики. 

СДС и по-малки десни формации нямат особена електорална тежест, за да помогнат на ГЕРБ в президентските избори, където избирателната активност традиционно е по-висока. През 2011 г. ГЕРБ наложи Плевнелиев, който се оказа по-голям евроатлантик от Борисов, също и критик на Москва, балансирайки по този начин Борисовите възгледи за геополитика – „руски газ, американски изтребители“. Сега лидерът на ГЕРБ няма как да извади втори Плевнелиев – направи ли го, не би спечелил президентските избори. На партиен форум в Кюстендил през септември Борисов прогнозира победа на лявопопулистки кандидат. 

Дали отново не се кани да направи подарък на кръговете зад подобна номинация?

Проевропейски или пронароден?

„Магнетичните“ лица за общонационален вот следва да са внимателно балансирани между политическа легитимност и емоционално въздействие. ГЕРБ е пред дилемата дали да издигне проевропейски кандидат, който да е и геополитически надежден, или пронароден, тоест популист, който да мобилизира хората.

Проевропейският кандидат е добре дошъл за имиджа на ГЕРБ и има шанс да привлече десни и центристки избиратели, ориентирани към институционална стабилност. Рискът е обаче да изглежда по-отдалечен от традиционния електорат на партията. Обратно, кандидат с характеристиките на Борисов може да събуди активността на широка избирателна база, но е необходимо да покаже недвусмислена европейска принадлежност. Особено в контекста на приемането на еврото от 1 януари догодина и засилването на напрежението между Русия и НАТО.

Сценарии

Балансите са от особено значение, ако ГЕРБ се стреми към победа на президентските избори. Ако националпопулистите от „Възраждане“ влязат в играта за кандидат-президент, те могат да изтеглят част от твърдия електорат на ГЕРБ, особено в провинцията, сред по-консервативните гласоподаватели. Така стратегията за комуникация с периферните групи придобива особено значение. 

Кой ще привлече обаче по-умерените и колебаещите се? Активният и мотивиран електорат на „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ в градските центрове очаква кандидатпрезидентската двойка на демократичната общност. 

Барометър

Кандидатът за президент служи като своеобразен барометър за електоралното здраве на партиите: той измерва жизнеността на партийните структури, но и потенциала извън твърдите ядра.

За ГЕРБ това означава, че президентът може да бъде инструмент за възстановяване на централната роля на партията, ако излезе от рамките на чисто „апаратната“ логика и успее да ангажира умерените гласоподаватели и периферните райони. За ПП–ДБ, от друга страна, президентският кандидат е възможност да докаже, че коалицията има способността да формира стабилна алтернатива, която не само критикува статуквото, но и мобилизира градския и реформаторския електорат.

Уравнението

Ако настоящият президент Румен Радев се включи със свой проект в предсрочни парламентарни избори, харизматичен кандидат-президент ще осигури подкрепа за политическата сила, която го номинира. Засега от партийните лагери имена не се чуват и вероятно ще бъдат обявени няколко месеца преди изборите следващата есен. Но този път се очаква битката за президентската институция да е оспорвана, тъй като и ГЕРБ – като първа политическа сила в момента, и ПП–ДБ, а и „Възраждане“ ще бъдат застрашени от евентуален президентски проект, който потенциално може да обере гласоподаватели и от трите формации. Разбира се, в хипотезата на предсрочни парламентарни избори. Президентската кампания може да презареди партиите, омаломощени от безплодните парламентарни дебати, като влее нова енергия, включително и за активиране на периферията от избиратели. 

Тенденцията от 2020-та насам показа, че протестните вълни изваждат на сцената нови политически актьори, които обират електорат. Така се родиха „Български възход“, „Има такъв народ“, „Изправи се БГ“, „Продължаваме промяната“, „Величие“, някои от които и бързо залязоха. В случай че Румен Радев избере да се появи като претендент за изпълнителната власт и го направи в момент, в който избухне гражданско недоволство, вълната ще се прелее към него. Това е сериозна конкуренция – за Борисов, който се тупа в гърдите като първи, както и за лидерите на ПП–ДБ, тъй като и президентът се позиционира като антикорупционер и противник на Пеевски.

Червените линии

В декларация, прочетена от парламентарната трибуна, от ПП–ДБ предупредиха, че е в ход проруска кампания за оказване на влияние върху предстоящите президентски и евентуални предсрочни парламентарни избори. Целта – „инсталиране на зависимо, марионетно правителство и проруски президент“.

В настоящия момент България е една от главните цели на руските специални служби поради присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 г. и предстоящите президентски избори. Целта им е засилване на антиевропейските настроения в страната, подкопаване на подкрепата за Украйна, директна намеса в политическите процеси, предизвикване на дестабилизация, дискредитиране и отслабване на демократичните институции, засилване на разделението в обществото, печелене на симпатиите на големи социални групи въз основа на исторически сантимент, фамилни връзки или антиевропейска реторика. 

Опасността, за която предупреждават от ПП–ДБ, е съвсем реална и това повишава отговорността на партиите, които претендират да защитават европейските ценности и са представителки на политически семейства като ЕНП и „Обнови Европа“. Те са длъжни да издигнат кандидати за президентските избори, способни да се противопоставят на такива заплахи.

По Нова телевизия наскоро Николай Денков (ПП) коментира, че като възможни номинации на ПП–ДБ си заслужава да бъдат обсъдени кметовете на Варна и на София Благомир Коцев (в момента в ареста) и Васил Терзиев, но също и граждански активисти, които могат да бъдат издигнати.

Не сме обсъждали Благомир Коцев да е кандидат за президент. Чуваме я тази идея. Аз и друг път съм казвал, че сега е периодът, в който да се обсъждат различни имена, които и да се сложат заедно, и да се гледа кой ще бъде най-подходящ. Благомир Коцев е една такава възможност със сигурност. Това си заслужава да се обсъди.

В „Денят с Веселин Дремджиев“ лидерът на ДСБ Атанас Атанасов пък повтори идеята си за предварителни избори за кандидата за президент на демократичната общност.

За президентските избори опозицията трябва да обедини усилия. Трябва да вдигнем избирателната активност и да привлечем свободните граждани. Кандидатът трябва да се избере на предварителни избори. Според мен кандидатът трябва да е широкоспектърна личност, която не е чист партиец. 

Такъв рядък политически хибрид трудно се открива. А и какво значи нечистокръвен партиец – това е нещо като лов на еднорог. Наличието на известен процент партийност е гаранция за лоялността му, но от президента се изискват други качества – визионерство, характер, способност да бъде обединител. Партиите не са добри градинари за такива личности.

Някой чу ли Иван Костов?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/nyakoy-chu-li-ivan-kostov/

Някой чу ли Иван Костов?

Бившият премиер и реформатор Иван Костов каза нещо съществено по bTV, което политиците се направиха, че не са чули. Той смята, че може да се намери такъв кандидат за президент, който да бъде подкрепен и от ГЕРБ, и от ПП–ДБ, ако това ще предотврати „румънски сценарий“ в България. 

Има кандидати, които според мен могат да бъдат подкрепени и от ГЕРБ, и от ПП, и от ДБ. Друг е въпросът дали може да се постигне съгласие. Но има такива хора. И не мисля, че това трябва да се изключва като възможност. Коалицията ПП–ДБ трябва да изчислява и този сценарий. Какво ще стане, ако ГЕРБ им предложи кандидатура? Какво ще направят? Защото рискът да се повтори румънският сценарий – всички да стоят на тръни и на нокти, да очакват изборите и да се провалят – е много по-голям в България, отколкото беше в Румъния. Защото България е по-силно поразена от хибридната агресия на Руската федерация.

Казаното от Костов поставя геополитическата ориентация и интереси над вътрешнопартийните вражди. Бившият премиер не призовава към „голяма коалиция“, а към минимален консенсус: ако в предстоящите президентски избори се яви кандидат, който носи риск за демократичния прозападен курс на страната, ГЕРБ и ПП–ДБ трябва да загърбят омразата и да подкрепят приемлива фигура. Не партийна, а именно общоприемлива, за да запазят посоката на България като евроатлантическа демокрация, в която президентът не работи срещу парламента, правителството и националните интереси.

Разбира се, тук има сериозни препятствия – цялата платформа на ПП–ДБ се гради върху антикорупционния наратив и превзетите институции, а Борисов и ГЕРБ са символ на този модел. А и вече зависимостите са ясно дефинирани по оста Борисов–Пеевски, от която лидерът на партията с най-голямо електорално влияние не може да се откъсне. Поне не и безболезнено. Корупцията продължава да е фокус за обществото. Изследване на „Алфа Рисърч“ показва, че 49% от запитаните биха гласували за „нова партия, която е истински борец срещу корупцията“.

ПП–ДБ вече бяха в управленска конфигурация с Борисов и олигарха и лидер на ДПС – Ново начало Пеевски в името на конституционната реформа. Това им коства значителен брой избиратели. Ако решат да издигнат кандидат за президент, без да търсят подкрепа от ГЕРБ, той трябва да е достатъчно ярка фигура, която да събира широко обществено одобрение извън теснопартийния спектър и да стигне до балотаж. 

В кампанията за първия си президентски мандат (2017–2022) Румен Радев беше критичен към управлението на ГЕРБ, за да покаже, че прокламираната стабилност е фалшива. Беше твърд, без да е агресивен, умело се позиционира между национално отговорен и антисистемен кандидат. И още преди да се е заклел, даде първите убедителни доказателства за лоялност към Москва. В интервю за френския канал France 24, озаглавено Radev: It Is Positive That Trump Is No Slave to Political Prejudices, се противопостави на санкциите срещу Русия, наложени заради анексирането на Крим.

… Крим е украински; той е на картата на Украйна. Де факто обаче е руски; не можем да пренебрегнем реалността, че над Крим има руски флаг. Бъдещето на Крим трябва да бъде решено от хората. Те трябва да бъдат запитани дали искат да се върнат към Украйна.

От 2017 г. насам геополитическото напрежение се е повишило значително – войната на Русия в Украйна позиционира държавите в ясни лагери, а тече и усилено превъоръжаване „до зъби“, както го определиха някои анализатори. За каквито и да е избори догодина в България – били те президентски и/или предсрочни парламентарни, партиите ще трябва да отчитат и къде и как да се позиционират предвид въвеждането на еврото и ефектите от новата валута. Една по-висока инфлация ще бъде използвана като аргумент от националпопулистите и евроскептиците, не са изключени и организирани протести. Предвид съпротивата и недоверието в част от българското общество, която съвсем не е незначителна, това ще повлияе на резултатите от вота. 

Бъдещият кандидат за президент на „демократичната общност“ ще води кампания в трудна среда. 

С ГЕРБ или без ГЕРБ?

Хамлетовски, изглежда, е въпросът могат ли ПП–ДБ да включат ГЕРБ в „демократичната общност“, поставила си за цел да излъчи кандидат, за когото липсва единение дори между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Макар никой досега да не се е наел да дефинира ясно границите на тази общност – кой има място в нея и кой е неприемлив, – включването на ГЕРБ би означавало преместване на червени линии. Дори въпросът да стане актуален при балотаж, отговорът трябва да е обмислен отрано.

А този отговор ще е изпитание не само за стратегическата зрялост на ПП–ДБ, но и за способността им да балансират между моралната си легитимност и геополитическата необходимост. Още повече че вече го направиха при сглобката, като „прегрешиха“ с ГЕРБ и Пеевски. 

Преди месец Бойко Борисов потвърди, че би преговарял с двете политически сили за общ кандидат:

Разбира се, че бих участвал.

Има поне двама политици в държавата, които ще направят всичко по силите си подобно обединение зад обща кандидатура да не се осъществи – Делян Пеевски и Румен Радев.

Първият иска ГЕРБ за себе си, вторият иска да остане главен фактор в българската политика и след края на мандата си – и защо да не го направи чрез структуриране на нова коалиционна ос около антисистемен вот (както спечели втория си мандат)? Президентът разполага с 14 месеца до края на втория си и последен мандат и кръговете зад него нямат интерес от държавен глава, който може да гарантира прозападна последователност – защото би бил коректив на наследството на Радев, а не негов продължител. 

Пеевски отдавна не се крие и действа през натиск, зависимости и интриги. Първият удар през Комисията за противодействие на корупцията и през прокуратурата дойде седмица след старта на инициативата на ПП–ДБ за общ кандидат-президент и удари върху Столичната община и фигури, свързани с „Промяната“.

Радев използва антисистемен език и говори за „надпартийност“, за да си осигури подкрепа отвъд традиционния спектър, който обитава с образа си на консервативен евроскептик с проруски симпатии. Последните – вече умело прикрити, да не бият на очи на първи план.

Кого ще донесе вълната?

Призивът на Иван Костов следва да се разбира като предупреждение за стратегически риск пред България, който включването в еврозоната от 1 януари 2026 г. намалява, но не елиминира. „Румънски сценарий“ е напълно реална опция, при която от вълната от антиелитарни, конспиративни и проруски настроения може да изплува кандидат, който с подходяща емоционална реторика и подкрепа от радикализираните периферии да обедини протестния вот и да спечели. 

Страховете и напрежението, нагнетявани от правителството с мерките му срещу повишаването на инфлацията, само помагат за изпълнението на такъв сценарий. Един безспорно исторически момент за България, какъвто е приемането на еврото, е зареден в аванс с негативизъм (срив на стандарта на живот и обедняване), който се превръща в идеална платформа за фалшив спасител.

В български условия това би бил кандидат с хибриден профил между Радостин Василев, Костадин Костадинов и Ивелин Михайлов – популист, способен да канализира общественото недоволство в посока, опасна за евроатлантическата ориентация на страната. При това румънският сценарий в България изключва здрави институции, които да се намесят, както направи Конституционният съд в Румъния. Така че всъщност сценарият ще си е 100% български. 

„Бухалките“ върху кмета на Варна Благомир Коцев съживиха обществената енергия, също и ПП–ДБ. Ето че коалицията води разговори за общ вот на недоверие с МЕЧ на Радостин Василев. МЕЧ предлага да е за провал на правителството в сферата на обществения ред и сигурност, а от ПП–ДБ – да се разшири със „завладените институции“. Аргументът, представен от съпредседателя на ДБ Божидар Божанов, е, че това правителство е смокинов лист на процесите по завладяване на държавата от Пеевски:

Вотът на недоверие трябва да е изключително сериозен и да удари в сърцето на управляващата коалиция на Пеевски, затова предложихме темата да бъде разширена до „завладените институции“.

Изглежда, че темата за кандидат-президента на демократичната общност е оставена за наесен или когато ѝ дойде времето. 

И въпросът остава: някой чу ли Иван Костов? 

Защото, ако „демократичната общност“ не може дори да се дефинира, камо ли да действа като политически субект със смелост и отговорност, тогава няма да е страна в предстоящата битка, а наблюдател. Кандидатът трябва да бъде издигнат навреме, за да поведе. Иначе ще е принуден да се бие на терена на популизма.

Младите, глупако!

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/mladite-glupako/

Младите, глупако!

С извинение към Джеймс Карвил и неговото „Икономиката, глупако!“ – истинския хит от президентската кампания на Бил Клинтън през 1992 г., но в застаряваща Европа, част от която е и застаряваща България, важни са младите. Върху тях ще падне отговорността за повече социални услуги и повече здравеопазване за увеличаващата се армия от възрастни, за климатичните кризи и управлението на/с изкуствен интелект. Следователно младите трябва да избират политиците (си). Ако демократичната общност в България наистина иска президент на европейското бъдеще, той трябва да спечели гласовете на бъдещето. 

Дали номинацията на кандидат-президент на демократичната общност да не бъде поставена и като задача на хакатон, където млади таланти, иноватори и активисти да предложат идеи и стратегии, които най-добре отразяват техните ценности и стремежи за бъдещето на страната. А то принадлежи тъкмо на тях – на отчуждените от политиката, но жадни за справедливост и свобода млади хора с дух на либерали и с вяра, че могат да променят България.

Българската политика не ги търси, не ги пита, не говори езика им. Те са малка част в сравнение със застаряващото население и избирателите като цяло – във възрастовата категория 20–29 години попадат 554 975 души, по данни на националната статистика към 31 декември 2024 г. (В групата 30–34 години са още близо 343 000.) Делян Пеевски и подобните му рекрутират напористи кариеристи, дъщерите и синовете на политици биват уреждани с държавни постове и имуществени придобивки, а някои от тях могат да бъдат открити и в състава на парламентарните групи. 

Други участват в доброволчески кампании, защитават каузи за опазване на природата, включват се в протести за справедливост в съдебната система и срещу символите на корупцията. Не са мнозинство, но са видими. Трети крещят срещу еврото и издигат плакати в защита на традиционното семейство.

Къде са другите?

Къде са другите – онези, които не маршируват с лозунги, не водят кампании и не вярват, че политиката може да се промени? Тяхната апатия не е отказ от правене на политика, а начин да протестират. Кога политиците и партиите най-сетне ще говорят за липсата на ефективна връзка между образованието и професионалната реализация? За безсмислени специалности във вузове, произвеждащи висококвалифицирани продавачи в молове, за ниското заплащане при младите хора… 45% от младежите на възраст 15–29 години се притесняват от финансови проблеми, показва миналогодишно проучване. 

И ако политическата обвързаност на изпълнителната власт ѝ пречи да говори за безполезни университети, за сивия сектор на частните уроци, използван от 60% от родителите, за да превъзмогнат децата им дефицитите в образованието, то един президент може да го направи. Държавният глава може да говори за предизвикателствата на ΧΧΙ век, за петата индустриална революция, за бъдещето – не за това чий е Крим, докато прокарва задкулисно сделки, които превръщат турските енергийни интереси в български зависимости. 

Дали ще се открие кандидат, който да намери път към младите българи по теми като свободата на словото, личните свободи, климатичните промени, социалната справедливост, антикорупцията, истинската конкуренция и почтеност, и да им покаже смисъла да останат в България? 

Защото точно такава просветителска и визионерска мисия отива на президента, а не удовлетворяване на властови и парвенюшки амбиции.

Инициативата за излъчване на общ кандидат-президент на демократичната общност едва започна и наред с въпросите за обхвата ѝ, технологията на селектиране, профила на кандидата, ще е от полза да бъде насочена към конкретни кръгове избиратели.

Събудят ли се за гласуване младите хора, ще се увеличат шансовете на кандидата да стигне до балотаж. 

Основа, върху която да се гради, има – на последните избори на 27 октомври коалицията ПП–ДБ се е представила по-добре от средното сред по-младите възрастови групи до 40 г., показва проучване на „Тренд“. (Близо 2/3 от всички избиратели на коалицията са с висше образование, малко под една трета са софиянци, а 58% от всички гласували за ПП–ДБ са жени.)

Разбуждат се

В Полша, най-голямата икономическа и военна сила в бившия социалистически блок, 69% от младите хора са гласували на парламентарните избори през 2023 г. На президентските избори през май избирателите на възраст от 18 до 29 години подкрепиха на първия тур антисистемни кандидати, които не успяха да стигнат до балотажа. Те до голяма степен отхвърлиха кандидатите, представляващи двете доминиращи политически партии в Полша – „Гражданска платформа“ на Доналд Туск и „Право и справедливост“, бившата управляваща партия, водена от Ярослав Качински. Както и в Румъния, България и други европейски държави, младите са гневни на политиците и са склонни да гласуват за хора, които не изглеждат партийно форматирани. 

В Румъния младите хора проявиха зрелост при балотажа за президент, когато 58% от избирателите на възраст между 18 и 30 години гласуваха на втория тур за проевропейския кандидат Никушор Дан. Румънски медии отбелязват този факт като забележителна промяна в сравнение с първия тур. Тогава националистът Джордж Симион беше фаворит сред тази възрастова група с 43% в сравнение с 34% за Дан. Друга особеност на румънските избори за президент е, че жените са изиграли ключова роля на балотажа, като над 55% са избрали Никушор Дан – решаващ принос за неговата победа. 

Според изследване на Евробарометър от миналата есен, макар младите българи да гледат положително на Европейския съюз, почти половината не следят европейската политика, а 78% от младежите до 24 години не са гласували на последните европейски избори. Но един мажоритарен вот, какъвто е изборът за президент, би могъл да разпали интереса им, стига да им се предложи кандидат, говорещ на техния език. Това не означава само да е популярен в TikTok – макар че ще трябва да умее да комуникира и там, ако иска да достигне до тях, но също и бързо да сменя темпото и наратива. Например да носи кроксове с вечерно облекло и да е готов да завърже непринуден разговор на улицата, а после да държи официална реч и при това да не преиграва, защото младите хора бързо засичат фалша.

На каква личност ще заложи демократичната общност и колко обединена ще е зад нея, е от решаващо значение за подкрепата. Вероятен или невероятен избор – това е въпросът. 

Най-вероятният би означавал някой като досегашните стандартни костюмирани кандидати – мъж, скован в парадигмите на „градската десница“, самата тя несплавена. Ако целта е да се стигне до балотаж, трябва да се излезе извън тази матрица.

Вероятният избор означава кандидат, неспособен да повтори уникалния (и единствен) успех на обединеното дясно за избора на Петър Стоянов през 1996 г. с неговите 2 502 517 на втория тур. 

Онази „дихотомия“ (БСП–СДС, б.а.), по определението на проф. Калин Янакиев на кръгла маса за общ кандидат на демократичната общност, работеше в полза на моралното противопоставяне и гражданската мобилизация. Но това време няма да се повтори, остана в историята на Прехода. Светът се промени. България, политиката, избирателите – всичко претърпя дълбока трансформация. Дигиталната (не)реалност вече е цяла паралелна вселена, демокрацията е в криза, световният ред, установен след Втората световна война, се разпада. През 1996 г. Петър Стоянов олицетворяваше европейската цел на просветената част от българското общество. През 2026 г. на България е нужен президент, който да я защити.

Докато демократичната общност умува за бъдещата кандидатпрезидентска двойка, ГЕРБ и лидерът ѝ Бойко Борисов в опит да разпределят главните роли в бъдещата кампания вече се позиционираха като стожер на ЕС и всичко евро-, дефинирайки противник в лицето на президента Румен Радев. Най-вероятният избор не би помогнал на демократичната общност да стигне до балотаж, по-добре да рискува с невероятен, излизайки от стандартните сценарии. Бъдещето може да вдъхновява, стига да има кой да го разкаже по добър нов начин. Един кандидат за президент може да го направи. Защото политиците само плашат. 

Защо е малко вероятно в България да спечели демократичен президент

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/zashto-e-malko-veroyatno-v-bulgaria-da-specheli-demokratichen-prezident/

Защо е малко вероятно в България да спечели демократичен президент

През есента на 2026 г. в България предстоят избори за президент. Засега никоя политическа сила не е посочила своя кандидат за държавен глава, нито има ясна визия какви да са основните послания в кампанията. Не се знаят и конфигурациите, които биха застанали зад един или друг претендент. При толкова много неизвестни нека поне опитаме

да скицираме електоралния пейзаж.

Претендентите за поста може да се разделят с оглед на електоралната си база в три основни групи – две големи и една по-малка.

В първата са потенциалните евроскептични и повече или по-малко проруски кандидати. Там напливът е най-голям – „Възраждане“, „Величие“, БСП, ИТН, МЕЧ и всевъзможни „патриоти“. И най-важното – евентуален кандидат, ползващ се с подкрепата на настоящия президент, който е политикът с най-висок рейтинг в България.

Във втората ще е фаворитът на ГЕРБ/Пеевски. Това може да е лично Бойко Борисов или някой друг. В тази група не се очаква конкуренция, поне на видимо равнище. Идеологическият ѝ облик е аморфен – и Борисов, и Пеевски го играят в зависимост от конкретната ситуация и евроатлантици, и евроскептици, и почитатели на „силната ръка“. 

В третата група са идентифициращите се като демократични и проевропейски партии – „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ (коалицията между ДСБ и „Да, България“). До април 2024 г. и Зелено движение беше част от ДБ, но днес то по-скоро се държи като активистка група. Не участва в последните парламентарни избори и няма яснота ще вземе ли някакво отношение към президентските.

От мравешки и от птичи поглед

В редиците на ПП–ДБ и техните симпатизанти основната интрига е дали партиите ще се обединят около общ кандидат-президент, или различията и амбициите им ще надделеят.

Следващият по важност въпрос е какъв да бъде евентуалният консенсусен кандидат. „Нужно е лице, което вдъхва надежда, интегрира отвъд партийното ядро, комуникира ясно европейската посока и не се страхува да назове опонентите си“, казва Емилия Милчева.

Способността на кандидата да се хареса отвъд партийните ядра е особено важна, защото понастоящем ПП–ДБ могат да разчитат на подкрепата на има-няма 15% от гласоподавателите. Макар идеята за предварителни избори да звучи демократично, по всяка вероятност в тях биха се включили само твърдите електорати на партиите от коалицията. И няма гаранция, че спечелилият ще може да привлече широка периферия избиратели.

Ала докато в редиците на крехката коалиция ври и кипи, как изглежда ситуацията в сравнителен европейски план?

През 2025 г. се проведоха президентски избори в Румъния и Полша. И в двете страни кандидатите, стигнали до втория тур, бяха демократичен, който е и кмет на столицата, и евроскептичен/проруски.

В Румъния спечели демократичният кандидат. Това обаче стана от втория път – в края на 2024 г. резултатите от първия вот за президент, спечелен от евроскептичен кандидат, бяха отменени заради разузнавателни данни за намеса на Русия в изборния процес. В Полша спечели, макар и с малко, проруският кандидат.

И в Румъния, и в Полша, за разлика от България, има силни продемократични и проевропейски обществени настроения, довели до масови протести. В Румъния целта на протестите беше запазването на геополитическата ориентация на страната. В Полша имаше масово недоволство срещу консервативни реформи по времето на управлението на предишния премиер Ярослав Качински, като например забраната на абортите.

В България масови протести в името на демократични ценности на практика няма.

Демонстрациите против премахването на светския характер на българското образование например събраха няколко хиляди души – немалко, но далеч от масово. Недоволството срещу забраната на т.нар. ЛГБТ пропаганда в училище беше още по-бутиково, а насилието над жени мобилизира обществената енергия най-вече при конкретни случаи и бързо отшумява.

Борбата против корупцията и за правосъдна реформа не е непременно свързана с демократичните ценности. Тя може да се води и в името на установяване на управление на „силнатя ръка“, която „да сложи всичко в ред“. Друг въпрос е, че и антикорупцията вече не катализира особена обществена енергия.

Що се отнася до службите,

българското разузнаване предприе мерки срещу руското влияние в страната през 2022 г., когато на власт беше правителството в оставка на Румен Петков. И преди, и след това от ДАНС не изглежда да правят нещо. Въпреки

При такива служби кой би разследвал евентуална намеса на руското разузнаване в български избори?

Как се разширява периферия?

За да има шанс евентуален демократичен кандидат да спечели президентските избори, е необходима не само подходяща личност, която да увлича хората. Трябва да съществува и важна кауза, която да насочва обществената енергия в определена посока.

Междукоалиционните дрязги дали кандидатът да е по-десен, или по-либерален, дали да е утвърден политик, или надпартийно лице и т.н., изпускат от поглед голямата картина. А тя е, че който и да е кандидатът, той (или тя, макар да е малко вероятно родните демократи да рискуват да предложат жена) трудно ще намери какво да каже или да направи, така че да привлече избиратели, надхвърлящи електоралното ядро на ПП–ДБ в пъти.

Евроскептичните гласоподаватели трудно могат да бъдат привлечени с лозунги против корупцията след т.нар. сглобка – правителството на Николай Денков с участието на ГЕРБ. И с натрапената подкрепа на Делян Пеевски, който използва ПП–ДБ, за да „изсветли“ имиджа си.

Приказките за борба с корупцията и за правосъдна реформа

не могат да трогнат и електората на ГЕРБ и ДПС, както и голяма част от хората, които не гласуват, защото не виждат смисъл.

Представете си ресторантьорка от малък български град. Тя знае, че за да върви бизнесът ѝ без проблеми, трябва да е в добри отношения с кмета и с местните мутри, да им дава каквото и колкото поискат, и да гласува за когото ѝ кажат. През целия ѝ живот тя и всички около нея живеят по този начин. За нея говоренето за корупция и правосъдие е празни приказки.

А сега си представете международен шофьор на камион. Официално той получава минимална работна заплата, но понеже работодателите му пестят от осигуровки, под масата взема няколко хиляди лева на месец. Човекът се оставя да го експлоатират и се притеснява, че ако бизнесът на превозвачите се изсветли, самият той ще обеднее. И не гласува, защото смята, че държавата не го защитава по никакъв начин.

С какви послания евентуалният кандидат на ПП–ДБ би могъл да привлече поне няколкостотин хиляди избиратели като посочените в примерите?

Посланията

Логично е един демократичен и проевропейски претендент за държавен глава да отправя демократични и проевропейски послания. Проблемът е, че българските демократични и проевропейски партии почти не отправят такива.

И тук дори не става дума за теми като човешки права, от които в България комай всички политически сили бягат като дявол от тамян. А за елементарни неща – например, че демокрацията е за предпочитане пред диктатурата. Или че България по конституция е светска държава. Или защо е важно да има неправителствени организации и изобщо гражданско общество.

Впрочем сещате ли се за българска политическа позиция през последните години, в която да се казва какви точно са европейските ценности?

Когато демократичните и проевропейските партии не отправят демократични и проевропейски послания, дневният ред се задава от популистите. Затова демокрацията се асоциира с правото всякакви въпроси да могат да се решават на референдум, НПО-тата се заклеймяват като „соросоиди“, неодобрението за въвеждането на еврото е толкова високо, европейските ценности се възприемат като „еврогейски“ и т.н.

И ако демократичният и проевропейски кандидат-президент тепърва започне да отправя демократични и проевропейски послания, едва ли ще има много хора, които ще искат да ги чуят.

Затова най-реалистичната стратегия е да се разчита на прагматизма.

Тоест да не се говори за принципи и ценности, а за ползи и рискове – какво рискуваме, ако завием към Русия, и какво печелим, ако сме интегрирани в ЕС.

Хубаво, но на това поле вероятно ще се състезават също ГЕРБ/ДПС. И ще се хвалят, че благодарение на тях България е запазила проевропейския си курс и е приела еврото. Което е фактологически вярно.

В такъв случай стратегията на евентуалния демократичен кандидат би могла да е да ги разобличава, показвайки тяхната неавтентичност. Например да припомня, че енергийната зависимост на България от Русия беше практически бетонирана по време на правителствата на Борисов и че това се промени чак когато започна войната на Русия срещу Украйна. Че Борисов подари на Путин кученце. Че ГЕРБ не е направила нищо за ограничаването на руското влияние в България.

Може и да се припомня, че на председателя на ГЕРБ най-близки на сърцето са му евроскептици като Виктор Орбан и че самият той нерядко се държи като евроскептик. Както и че Пеевски мени геополитическите си позиции според ситуацията – в един момент той може да си припише заслуги пред Украйна, в следващия – да се обяви срещу изпращането на военна помощ там.

Но печеливша стратегия ли е това?

Дали на критична част от българските гласоподаватели изобщо ѝ пука кой е по-автентичен демократ и кой по-малко?

Големият проблем не е дали ПП–ДБ ще предложат общ кандидат, а как такъв кандидат би могъл да спечели изборите. След като с отказа си да отстояват демокрацията партиите, идентифициращи се като демократични, са допринесли самата демокрация вече да няма особено значение в България. А принадлежността към европейското семейство е изпразнена от ценностно съдържание.

Накрая на немногото демократични и проевропейски избиратели най-вероятно ще им остане да се надяват президентските избори да спечелят ГЕРБ/ДПС. Защото познатото корупционно и клонящо към авторитаризъм блато е за предпочитане пред резкия геополитически завой към Русия. Пък и блатото си го познаваме. Досега парламентът и редовните правителства успяваха в някаква степен да противодействат на пропутинската ориентация на Румен Радев. Но ако и новият президент е проруски настроен, това ще даде тласък на следващи парламентарни избори, на които е доста вероятно евроскептиците да постигнат мнозинство.

Такива са перспективите, освен ако не се случи някое събитие с огромна важност, което рязко да събуди демократичните инстинкти на населението. Поне засега такова не се очертава.

Цивилизационният избор

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/tsivilizatsionniyat-izbor/

Цивилизационният избор

Пукнатините в коалицията, която представлява част от демократичната общност в 51-вия парламент – „Продължаваме промяната“–„Демократична България“, се превръщат в разделителни линии. В момента, в който ДБ (ДСБ, „Да, България“) се присъедини към петицията „Време е за проевропейски демократичен президент на България“, ПП обяви едностранно инициативата си за вот на недоверие към коалиционното правителство на Росен Желязков (ГЕРБ). 

ДБ са резервирани към подобни действия през юли, а ПП – към общата президентска кандидатура. 

Напрежението между двете политически сили расте точно когато на България ѝ предстоят съдбовни предизвикателства – още няколко крачки до пълноправното членство в еврозоната от 1 януари 2026 г. и до същинския разговор за стратегическите цели на държавата след еврото, както и ключови президентски избори. Конвергентните доклади на Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка за готовността ни да приемем единната европейска валута са положителни, но окончателното решение ще дойде на 8 юли, когато Еврогрупата ще приеме законодателните решения за присъединяването на България към еврозоната.

Те са общо три: две от тях може да бъдат приети с квалифицирано мнозинство, а законодателното решение за фиксирането на обменния курс – с единодушие на 20-те държави в еврозоната плюс България. На 30 юни ЕК ще предложи обменния курс, който ще е известният на всички фиксинг 1 евро = 1,95883 лв. 

Вотът на раздора?

„Продължаваме промяната“ обяви преди два месеца, че ще поиска вот на недоверие срещу правителството, след като излязат резултатите от конвергентните доклади, и с този аргумент не подкрепи двата неуспешни вота срещу кабинета, инициирани от eвроскептичния и проруски блок в парламента – „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“. Не ги подкрепи и партньорът на ПП „Демократична България“. За ДБ септември е по-подходящ за внасяне на вот на недоверие – или пък „точният момент се уточнява впоследствие“.

След като президентът Радев обяви инициативата си за референдум за еврото, председателят на ДСБ Атанас Атанасов обеща подкрепа за правителството до фактическото влизане на България в еврозоната на 1 януари 2026 г.

Ние от „Демократична България“ заявки за вот на недоверие не сме дали. Трябва да мислим, преди да предприемем какъвто и да било ход. Да мислим дали има повод за нещо подобно. Да се държим като конструктивна, а не истерична опозиция.

Ивайло Мирчев, съпредседател на „Да, България“

В парламентарната демокрация вотът на недоверие е най-силният инструмент на опозицията, стига да бъдат набелязани ясно целите, които да постигне. Предишните два, внесени в 51-вото Народно събрание от „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“, бяха използвани за шумна антиевропейска пропаганда, включително срещу приемането на еврото, въпреки че формално бяха заради външната политика и корупцията. „Възраждане“ са подготвили мотивите и за трети – за финансовата политика, също и „Величие“ – по темата екология заради незаконните сметища. 

Актът на внасяне на вот на недоверие непосредствено след огромен национален успех [еврозоната – б.а.] по същността си е девалвация на вота на недоверие.

Йордан Иванов, депутат от ПП–ДБ

Вотът на недоверие е средство за реактивиране на електората и в този случай разграничаване от ГЕРБ и ДПС, с които ПП–ДБ управляваха в кабинета сглобка. Но освен несигурните политически дивиденти, в този момент има и политически рискове, като разцепление на общия фронт с ДБ, а при провал на вота – и загуба на политически авторитет, който може да настъпи още с неуспеха да се съберат необходимите 48 гласа за внасянето му. Едва ли ще се стигне до разпадане на коалицията, тъй като и двете страни разбират огромните рискове и електорален спад, с които ще се сблъскат. Но напрежението остава.

Трябва да инициираме вот на недоверие, иначе ще бъде тиха подкрепа за управление на Пеевски.

Кирил Петков, съпредседател на ПП

В крайна сметка от ПП заявиха, че след 9 юли ще започнат да събират подписи, за да внесат вота. „След тази дата, когато членството в еврозоната става необратим процес, ще започнем работа по другата ни голяма цел – да чистим корупцията“, заяви Петков. ПП разполагат със 17 депутати, а изискването за внасяне на вот на недоверие е за 48 – минимум ⅕ от народните представители. ПП ще се обърнат най-напред към ДБ, а след това и към националпопулистките и проруски формации, чиито вотове на недоверие досега не подкрепяха, както и към ДПС–ДПС на Доган. 

Председателят на МЕЧ Радостин Василев прогнозира политическа нестабилност след потвърждението за еврото и заяви, че подписи просто така не дават:

Очаквам да дойдат, да кажат на каква тема ще е вотът, ако можем да направим общ вот на обединената опозиция.

От „Възраждане“ засега не дават надежди за съгласие за третия вот на недоверие към кабинета „Желязков“. 

Ние ще подкрепим всеки внесен вот на недоверие, но няма как да си сложим подписите с лицата от ПП, към които изпитваме, меко казано, отвращение.

Костадин Костадинов, лидер на „Възраждане“

За да бъде съборено правителството, е необходимо абсолютно мнозинство от 121 народни представители. ПП, ДПС–ДПС, МЕЧ, „Величие“ и „Възраждане“ разполагат с 89. Тоест за да падне правителството, трябва да гласуват и от ДБ, и от ДПС – Ново начало. Ако партията на Пеевски не подкрепи вота, тъй като лидерът олигарх често повтаря мантрата, че работи за стабилно правителство, ПП ще застане до Радев и „Възраждане“, както отбеляза и Бойко Борисов. 

Ако мине вотът на недоверие, те трябва да се притесняват. Защото ако успее, ПП ще се наредят до „Възраждане“, „Величие“, МЕЧ. И до Радев. С кое е допринесъл [Кирил Петков – б.а.]? Че тревожи Брюксел, че може да падне правителството и внася вот на недоверие? Това звучи гротескно. Кирил Петков остава зад борда. Той трябва да обясни на своите хора защо трябва да падне това правителство, за да има преформатиране и да дойде „Възраждане“ или Радев.

Ходът на ПП би имал здрав смисъл само при обща стратегия на коалицията, в която участват, че предсрочни избори са по-добър вариант от статуквото, и когато партиите са изяснили кои биха могли да бъдат техни партньори в управлението и при какви условия. В случай че бъдат предизвикани избори наесен, те ще са доминирани от кампанията срещу еврото точно преди финала на процеса. А с обещания контрол върху спекулативни повишения на цените ще трябва да се заеме едно служебно правителство, оглавено, защо не, от председателката на парламента Наталия Киселова.

В последните месеци различията между ПП и ДБ ясно се проявяват. Например в реакциите им към референдума за еврото, предложен от президента Радев на 9 май. От страна на ПП, чиито лидери бяха министри в служебен кабинет на президента, коментарите бяха сдържани. Кирил Петков определи искането за референдум като „една голяма грешка“, Асен Василев избра технократския стил на говорене в подкрепа на еврото, не и атаки към Радев. 

В ДБ бяха значително по-критични. Запитаха дали инициативата за референдум не е заради разследването по аферата „Боташ“, с която България губи милиарди долари, и критикуваха държавния глава в опит за дестабилизация и действия срещу националните интереси.

Президентът междувременно намекна за политически проект и така катализира инициативата за предварителни избори за кандидат-президент на демократичната общност 17 месеца преди вота за държавен глава. 

Проевропейски президент. Възможен ли е?

ДСБ бяха първи с предложението за първични избори, но в името на общественото начало идеята получи гражданственост сега. Ползите са значителни – стига първичният вот да успее да излъчи кандидат с потенциал за по-висока подкрепа от тези 400 000–500 0000 гласа, които може да мобилизира демократичната общност. (Тези гласове, както отбеляза политологът Огнян Минчев в коментар във Facebook, ще се окажат недостатъчни дори за класиране на общия кандидат за балотаж.) Активността на президентски избори е значително по-висока, отколкото на парламентарни. На балотажа за държавен глава през 2016 г. гласуваха над 3,5 млн. души, а през 2022 г. бяха с над 780 000 по-малко, спечелен за втори път от Румен Радев и Илияна Йотова. 

Тоест ако се стигне до общ проевропейски кандидат, той се нуждае от почти двойно повече гласове от присъщите на общността. Това означава, че партийната идентификация е (почти) изключена.

Първо, издигането на общ кандидат ще създаде по-голямо доверие и емоционална връзка с избирателите. Част от тях са разочаровани от разпадналата се вече сглобка с Пеевски–Борисов. Други очакват ясна алтернатива и смелост за противопоставяне на статуквото.

Второ, ще заздрави, но и ще контурира известната с фрагментацията си демократична общност. Кой е част от тази общност, идеологията включена ли е в критериите, или принадлежността се определя според моментна политическа целесъобразност, ситуационни съюзи и врагове?

Трето, в стратегически план ще зададе тон и платформа за бъдещи (коалиционни) партньорства. На последната си национална конференция „Да, България“ вече заяви своите намерения за изграждане на ясна проевропейска и реформаторска сила, готова да води, а не просто да участва в обединения. Настоящето с ПП се нуждае от надграждане.

Напрежението между ПП и ДБ няма да повлияе позитивно на процеса.

В обращение е хипотезата, че ПП държат на бившия премиер Николай Денков за свой кандидат и не биха се съгласили с ДБ. Но през 2022 г. ПП прие предложението на ДБ за обща кандидатура за кмет на София, което донесе победа (макар и трудна) на Васил Терзиев на балотажа. 

Трябва да имаме максимално обединение на демократичните общности и там, където е възможно – един кандидат. Там, където може с ДБ и други обществени и партийни организации, които изповядват нашите ценности.

Кирил Петков, 19 ноември 2022 г., Нова телевизия

Възможно ли е да бъде повторен успехът от 1996 г., когато излъчените от Обединените демократични сили Петър Стоянов – Тодор Кавалджиев спечелиха балотажа? В своя резолюция ДСБ отбелязват, че именно „успехът от 1996 г. показва, че този подход носи реална мобилизация и висока обществена легитимност“. Но този успех се дължеше не само на обединението, а и на тоталния крах на управлението на БСП – зърнената криза, причинена от безконтролния износ, банковите фалити, инфлацията, грабежа и тоталната липса на законност, протестите. 

Разбира се, роля изигра също и профилът на неизвестния дотогава юрист Стоянов – европеец по възпитание и изказ, с умерен и почтен политически образ, далеч от партийния цинизъм на Прехода. Той беше фигура, способна да въплъти вярата в ново начало, без да поляризира. Подкрепата му беше не само партийна, а и социална – обединена около идеята за цивилизационен избор и категоричен отказ от онова, което олицетворяваше властта на БСП. 

Близо 30 години по-късно България е постигнала мечтите на онази демократична общност – член е на ЕС и НАТО, а от 1 януари 2026 г. предстои да се присъедини и към еврозоната. Сега заплахите са други, а енергията – колкото е останала в застаряващото българско общество – лесно се манипулира и насочва в посоки, чужди на националните интереси . Методите са известни – дезинформация, външно (руско) влияние и вътрешна апатия, които подкопават доверието в институциите и демократичния процес.

Големият въпрос пред демократичната общност е каква да бъде формулата за бъдещия кандидат – с по-изразен либерален профил или по-приглушен, предвид трудната задача да бъдат мобилизирани поне един милион избиратели, загрижени за европейското бъдеще на България. Срещу него ще има поне двама кандидати на консервативната вълна – на русофилите патриоти от „Възраждане“ и сие и на народняците от ГЕРБ и присъдружията им. Кого ще подкрепи ДПС – Ново начало, е рано да се каже, въпреки че сега е лесно да се направи, предвид схватките на Пеевски с Костадинов и предложението му да се свалят имунитетите на четиримата депутати от „Възраждане“, вандализирали Дома на Европа в София. 

Формулата за успех вече не може да почива само на негативното обединение срещу „лошите“.

Демократичната общност не може да си позволи лукса да търси кандидат просто „анти-Радев“ или „анти-Костадинов“. Нужно е лице, което вдъхва надежда, интегрира отвъд партийното ядро, комуникира ясно европейската посока и не се страхува да назове опонентите си.

Ако някога е имало момент, в който залогът е бил повече от избор на президент, това ще е през есента на 2026 г., когато ще се решава дали България ще се придвижи напред по европейския път, или ще бъде подложена на още по-дълбока ерозия отвътре.

Ако български Симион сe яви на бял кон…

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/ako-bulgarski-simion-se-yavi-na-byal-kon/

Ако български Симион сe яви на бял кон…

… и спечели президентските избори догодина, дали българските служби ще съберат доказателства, както направиха румънските при вота през декември 2024 г. за руска намеса в изборния процес? Провокативен въпрос – но само на пръв поглед. С какво се занимават специалните служби на държава, част от източния фланг на НАТО, макар и не толкова значима като Румъния, и в състояние ли са да противодействат на кибертероризъм, дезинформация, икономически натиск, дестабилизиращи кампании?

Национална сигурност по частни поръчки

В България Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) e ориентирана основно към вътрешноразузнавателни дейности, като има предимно информационни функции и е ограничена в правомощията си. Румъния обаче не само че е развила много по-силни и комплексни тайни служби, но е създала и законодателство, което разширява правомощията им в ключови сфери, като киберсигурност и противодействие на дезинформацията. Това разминаване в подходите отразява дълбоките различия в стратегиите на двете държави членки на ЕС и Алианса по отношение на националната сигурност. 

Парцелирани на сфери на влияние и уязвими на външен натиск, българските спецслужби са част от политическия инструментариум и изглежда невъзможно да функционират като независим щит срещу хибридни заплахи. Но как биха могли и да бъдат, след като дори няма съвременна стратегия за национална сигурност, която да отразява новите рискове и заплахи? Актуализираната стратегия от 2018 г., чийто „времеви хоризонт е до 2025 г.“, продължава да бъде основният стратегически документ в областта на националната сигурност на България. 

Пълна е с общи формулировки и пожелания, корупцията е маркирана като проблем, но не е разгледана като фундаментална заплаха за националната сигурност, каквато е, тъй като ерозира институциите. Системата за национална сигурност е мъгливо структурирана. Макар да се споменават киберзаплахи, хибридни атаки и дезинформация, те са разгледани повърхностно, без адекватна оценка на тяхната тежест. Не са анализирани руското влияние или китайските интереси в критично важни сектори, нито пък е актуализирана след започването на войната на Русия в Украйна, когато България бе определена като „неприятелска държава“ от режима на Путин. 

За нова стратегия управляващите не говорят. 

Всички тези дефицити не са изненада. Де юре службите бяха деполитизирани след демократичните промени, де факто останаха в сянката на политическата зависимост – контролирани и използвани като инструменти за вътрешнопартийни баланси, за елиминиране на опоненти и за прикриване на системна корупция. Техните директори са лица, съгласувани от политически лидери, и не изненадват определения, че са на президента/ГЕРБ/Пеевски/Алексей Петров (вече покойник). Масивите с информация се използват от назначаващите ги, а данъкоплатците издържат тези стражи на тяснопартийни и частни интереси, но не и на обществената сигурност. 

За ДАНС в България обикновено се заговаря, когато излиза поредният годишен отчет или се сменят началници. Ето сега предстои такава смяна – Пламен Тончев, назначен от служебния кабинет на президента Румен Радев през 2021 г., е предложен от ГЕРБ–СДС за председател на Комисията по досиетата. За да стане това, той трябва да подаде оставка и така мандатът му, който изтича през 2028 г., ще бъде предсрочно прекратен и довършен от някого от заместниците му. Спекулациите са, че е по-вероятно това да е Деньо Денев, приближен според ПП–ДБ на тандема Борисов–Пеевски. Другият заместник е Георги Георгиев, служител на ДАНС, когото служебният кабинет на Димитър Главчев назначи на мястото на Петър Петров – единственото назначение, което ПП–ДБ успя да постигне по върховете на спецслужбите, но за кратко. 

Тончев направи висок скок в кариерното си развитие – от дългогодишен шеф на териториалното звено на ДАНС във Враца оглави службата преди четири години. В същата 2021 година, когато управляваше служебният кабинет на Стефан Янев, дотогава съветник на държавния глава, Румен Радев направи хеттрик – успя да наложи свои избраници за шефове на ДАНС, Държавна агенция „Разузнаване“ и Служба „Военно разузнаване“. Вместо да остави тези смени на редовно правителство, президентът ги наложи и те продължават да управляват. 

Но ето че Тончев, сменил на тази позиция кадъра на ГЕРБ Димитър Георгиев, ще бъде оттеглен. Така бяха оттеглени и други преди него поради промяна на политическата конюнктура. Има обаче и една промяна, която не бие на очи. На никой друг не е била предложена такава добра синекура – нито на Георгиев, нито на Петко Сертов, макар да беше за кратко генерален консул в Солун, където после отиде и друг бивш председател на ДАНС – Владимир Писанчев. След напускането на службата друг бивш шеф на контраразузнаването – Цветлин Йовчев, се зае с частен бизнес и преподава.

Запазването на Тончев с висока заплата на престижна позиция, макар и в глуха линия, показва, че най-вероятно е постигната политическа сделка. Смяната на един висш началник с друг няма да се отрази на „националната сигурност“ – ще засегне само потока на информация, който ще смени посоката си, както и списъка с поръчки. 

В Румъния Serviciul Român de Informații (SRI) държи политиците

Докато в България политиците се боят да не изпуснат контрола върху спецслужбите и ги държат на къс повод, от другата страна на Дунава е точно обратното – там службите не изпускат от очи политическия елит въпреки критиките, че контролът върху тях е слаб. Правомощията им се разширяват с нови закони въпреки гражданското недоволство. Най-значим е приетият през 2023 г. Закон за киберсигурността, обнародван на 14 март същата година, след като Конституционният съд му даде зелена светлина въпреки сериозните критики от правозащитни организации и от омбудсмана, че е неясен, че налага тежки задължения на частния сектор и разширява правомощията на SRI без достатъчно гаранции за гражданските права.

Например всички организации, предоставящи „публично значими“ или „достъпни онлайн“ услуги, са длъжни да докладват инциденти в рамките на 48 часа. Службата има достъп до чувствителни ИТ системи без съдебна санкция. При неспазване на законовите разпоредби от страна на компаниите ги заплашват глоби до 1% от годишния оборот. 

В рамките на операции за противодействие на хибридни заплахи SRI и други служби могат да искат в реално време метаданни и технически данни от доставчици на комуникационни услуги. А и невинаги им е необходима съдебна заповед, когато става въпрос за национална сигурност.

За разлика от българските служби, румънските са значително по-добре интегрирани в операции на НАТО. В румънския град Орадея от 2010 г. работи Център за върхови постижения в областта на човешкото разузнаване (NATO Human Intelligence Centre of Excellence – HUMINT COE). През 2017 г. SRI играе съществена роля в организирането на най-голямото киберзащитно учение на НАТО – Cyber Coalition.

Сравнението на финансирането между българската служба и румънския ѝ аналог показва фрапиращи разлики. Бюджетът на ДАНС за 2025 г. е около 279 млн. лв. (143 млн. евро), докато бюджетът на румънската SRI надхвърля 1 млрд. евро (5,164 млрд. леи), макар и намален с 24,3 млн. евро. Разходите за персонал са 54,3% от него, а при българското контраразузнаване заплатите, повишени с 61% за тази година, „изяждат“ 93,71%.

През декември 2024 г. румънските служби за сигурност (включително SRI) разкриха, че крайнодесният и проруски кандидат за президент Калин Джорджеску е бил подкрепен от координирана социална медийна кампания чрез 25 000 акаунта, вероятно организирана от чуждестранен държавен актьор с руски произход. Европейски анализатори установиха поразителни сходства с други руски опити за влияние, като например изборите в Молдова.

Декларирайки, че е вложил нула средства в кампанията, и без телевизионни дебати, националистът се рекламира чрез мащабна кампания в TikTok, а самият той в постове предлага Румъния и Русия да си разделят Украйна. 

В крайна сметка румънският Конституционен съд анулира резултатите от първия тур на изборите, което предизвика недоволство сред хилядите румънци, гласували за националиста. По-късно групата BG Elves, която се бори срещу хибридните атаки, установи връзки между кампанията на Джорджеску и над 50 български компании, регистрирани в Пловдив и контролирани от лице с грузински произход. Те са свързани с разпространение на проруска пропаганда – както в Румъния, така и в България. Разкритията подтикнаха депутата от ПП–ДБ Ивайло Мирчев, избран по-късно за съпредседател на „Да, България“, да настоява пред Euractiv за парламентарна комисия, която да разследва руското влияние в България на всички нива. Мирчев не за първи път прави такива изявления. През 2022 г. той беше извикан в ГДБОП да дава обяснения за свои изказвания за руско влияние в българските спецслужби.

В сведенията, които ми бяха снети, разказах същото, което твърдя през последните месеци – има сериозни индикации, че част от българските служби, вместо да работят за националния интерес, работят за увеличаване на руското влияние в страната.

През годините същото твърдяха и различни служители на службите, обикновено при напускането си.

След Джорджеску обаче нов ултранационалист – Джордже Симион, спечели първия тур на президентския вот в Румъния и ще се бори на балотаж на 18 май с прозападния кандидат Никушор Дан, който изостава от него с цели 20%.

И Калин Джорджеску, и Симион използват една и съща реторика за несвободна Румъния, поставена под диктата на Брюксел, а и Симион изявява териториални претенции към Украйна, Молдова и дори към българската Южна Добруджа. Политици като тях се радват и на подкрепа във Вашингтон – помнят се критиките на вицепрезидента Джей Ди Ванс към европейската демокрация, отправени на конференцията по сигурността в Мюнхен. Една от тях е заради анулираните избори в Румъния поради „крехки подозрения на тайните служби“:

Може да вярвате, че е неправилно Русия да купува реклами в социалните медии, за да повлияе на вашите избори. Ние със сигурност вярваме в това. Може да го осъдите дори на световната сцена. Но ако вашата демокрация може да бъде унищожена с няколкостотин хиляди долара дигитална реклама от чужда държава, значи тя поначало не е била много силна.

Антиевропейската реторика на румънските националпопулисти е позната от български политически лидери като Костадин Костадинов („Възраждане“), Радостин Василев (МЕЧ) и Ивелин Михайлов („Величие“). Няма да е изненада, ако за президентските избори те обединят и избирателите си зад един кандидат, както правят сега, съюзявайки се за вотове на недоверие и други гласувания в парламента. Всеки от тях използва различни степени на ескалация на пропагандата – Костадинов е краен, докато Василев и Михайлов покриват крилата на по-умерените евроскептици. 

Повече от година дели България от президентските избори през есента на 2026 г. Не може да бъде изключен опит за румънски сценарий. Но дали ДАНС ще разбере… И ако разбере, ще противодейства или ще информира?