Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kakuv-natsionalen-horizont-chakame-ot-prezidenta/

Месец и половина преди осмите преки президентски избори българските граждани знаят имената на кандидатите. Но знаят ли какъв президент избират? „Обединител на нацията“, както твърди политическото клише? Церемониалмайстор на държавата? Или коректив на властта, от когото се очаква да вижда по-далеч от следващия бюджет и следващото правителство?

Когато през 1990 г. Националната кръгла маса обсъжда създаването на президентската институция в новата конституция, отрежда на държавния глава далеч по-съдържателна роля. Той трябва да бъде „арбитър и гарант“ за нормалното функциониране на държавата, националната сигурност, териториалната цялост и международните ѝ ангажименти, казва Георги Пирински (БКП). И още: да пази баланса на интересите и правовия ред в полза на всички граждани, а не на отделна част от тях.

Тогавашният представител на СДС Крум Неврокопски добавя друго определение: президентът е „гарант и арбитър за националното съгласие“, но и „гарант за бъдещето“ – фигура, призвана да утвърждава посоката напред и да осигурява мирния преход към демокрация. Така е замислена институцията в началото – като гарант, че политическото противопоставяне няма да разруши държавата и нейното бъдеще.

В Конституцията обаче президентът не е наречен нито обединител, нито арбитър. Според чл. 92 той е държавен глава, който „олицетворява единството на нацията“. Глаголът олицетворява е важен: 

президентът не е натоварен да създава единство там, където има различни убеждения и политически конфликти, а да представлява нацията като цяло – включително и гражданите, които не са гласували за него.

Още през 1995 г. Конституционният съд пресича удобното тълкуване, че държавният глава трябва да стои безмълвен и равноотдалечен от всички. „Националното единство не означава политическо единомислие“, се казва в Решение №25. Президентът не е деполитизиран орган: той има право да заема позиции, да отправя политически послания и да издава актове със съществени политически последици. Неговата надпартийност не е безразличие, а задължение да преценява властта и политическите конфликти от гледна точка на Конституцията и интереса на цялата общност, а не на партията, която го е издигнала.

„Длъжностната характеристика“ на практика

Петимата президенти след началото на демократичните промени влизаха на „Дондуков“ 2 в различна България, а и с различна представа каква посока да отстоява държавата. Представите им се формираха от политическите сили, които ги излъчваха, но и от техните убеждения и зависимости. 

Първият пряко избран президент Желю Желев не произнася програмна реч при полагането на клетвата си през януари 1992 г. – само подписва клетвения лист. Неговата заявка обаче е зададена още от биографията и политическата му роля: демонтиране на тоталитарната държава, утвърждаване на парламентарната демокрация и връщане на България към Европа.

Желев: коректив и „Боянски ливади“

Философът и един от водачите на демократичната опозиция Желев показа как президентът може да бъде коректив на политическата сила, която го е издигнала. Но „Боянските ливади“ оставят открит въпроса къде свършва корективът и откъде започва намесата в управлението. На пресконференцията от 30 август 1992 г. той обвини кабинета на Филип Димитров, че е влязъл в конфликт с медиите, синдикатите, Църквата, Президентството и извънпарламентарните сили. Два месеца по-късно правителството на „сините“ изгуби поискания вот на доверие, след като ДПС и част от депутатите, избрани от СДС, отказаха подкрепа. 

Намесата на Желев задълбочи разцеплението и придаде институционална тежест на атаката срещу кабинета. Следващото правителство на проф. Любен Беров, подкрепено от БСП и ДПС, не донесе нито по-голяма прозрачност, нито по-убедителни реформи. Затова „Боянските ливади“ остават двусмислен епизод: доказателство за независимостта на президента от собствената му политическа среда, но и предупреждение, че корективът може да разклати властта, без това да е от полза за демократичния преход. 

Националният хоризонт при Желев беше по-ясен от вътрешнополитическите му маневри: демокрация, европейска принадлежност и излизане от съветската орбита. През февруари 1994 г. той подписа рамковия документ за включването на България в програмата на НАТО „Партньорство за мир“ – първата институционална крачка по пътя към членството в Алианса.

Стоянов: посоката е ЕС и НАТО

При юриста Петър Стоянов ролята на президента като коректив и носител на национален хоризонт се прояви още преди официално да встъпи в длъжност. Той положи клетва на 19 януари 1997 г. в държава с хиперинфлация, масови протести и рухнало доверие в управлението на БСП. В първата си реч поиска предсрочни избори, валутен борд и „нова воля за промяна“. Но най-важната му заявка беше посоката: България трябва да избере „европейския тип цивилизация“ и интеграцията в Европейския съюз и НАТО.

Две седмици по-късно Президентството се оказа в центъра на политическата криза. На 4 февруари 1997 г., след заседание на Консултативния съвет за национална сигурност и преговори между основните политически сили, БСП върна мандата за съставяне на ново правителство. Последваха служебен кабинет и предсрочни избори. Стоянов не изведе сам България от кризата, но използва авторитета и инструментите на президентската институция, за да предотврати продължаването на управление, изгубило обществена легитимност.

Неговият хоризонт беше формулиран ясно: върховенство на закона, пазарна икономика и необратима принадлежност към ЕС и НАТО. Това беше и мярката, с която Стоянов оценяваше текущата политика. В момент на дълбоко разделение той не обедини всички около общо мнение. Помогна да се постигне съгласие накъде да върви държавата. 

И макар да беше избран с гласовете на избирателите, довели на власт и ОДС, и кабинета на Иван Костов, отново настъпи разрив между него и изпълнителната власт. 

Първите признаци се появиха още през 1998 г., когато Стоянов започна да критикува кадрови решения и начина, по който СДС упражнява властта. До открит сблъсък се стигна през април 2000 г., след обвиненията на уволнения вътрешен министър Богомил Бонев за корупция във властта (Бонев беше отстранен поради съмнения за същото). Стоянов упрекна премиера, че не обяснява причините за смените в правителството от декември 1999 г. 

Последва разгром на сините на изборите през 2001 г., когато отношенията между премиер и президент фактически бяха прекъснати. Стоянов се кандидатира за втори мандат като независим, макар и подкрепен от ОДС, и загуби, а Костов подаде оставка като лидер на СДС. 

Първанов: прегръдка с капитала

Единственият политически лидер, избран за президент – председателят на БСП Георги Първанов, встъпи в длъжност през 2002 г. Закле се в името на „националното помирение и съгласие“. След ожесточеното противопоставяне на 90-те години той предложи друга представа за Президентството – посредник между политическите сили, и даже се самоопредели като „социален президент“.

По време на двата му мандата България постигна двете големи цели на Прехода – членството в НАТО през 2004 г. и в ЕС през 2007 г. Първанов не беше техният архитект, но Президентството му осигури приемственост във външнополитическата посока. 

Договореният между него и Путин „Голям шлем“ от руски енергийни проекти не се превърна в национален хоризонт, а в източник на зависимости, политически спорове и провал. По изчисления на „Капитал“ „България пропиля поне 2,3 млрд. лв. в трите лошо обмислени енергийни проекта [АЕЦ „Белене“, газопровода „Южен поток“ и нефтопровода „Бургас–Александруполис“ – б.а.]“.

На 17 септември 2001 г. – по-малко от два месеца преди президентските избори – беше учреден бизнес клуб „Възраждане“. Сред основателите му бяха някои от най-могъщите фигури на Прехода: банкерът Емил Кюлев, президентът на „Мултигруп“ Илия Павлов и Васил Божков. В следващите години първите двама бяха убити от неизвестни и до момента извършители. 

Кюлев, който оглави клуба, след победата на Първанов стана и негов икономически съветник. Така още в началото на мандата около „социалния президент“ се оформи кръг, в който политическото влияние и едрият капитал се срещаха без особена дистанция. По-късно от американска дипломатическа грама, разпространена от WikiLeaks, се разбра, че Кюлев е финансирал кампаниите на Симеон Сакскобургготски и Първанов.

Близостта не се изчерпваше с „Възраждане“. Сред официалните спонсори на кампанията на Първанов за втори мандат фигурираха и фирми на Людмил Стойков – бизнесмен, чието име се появи в разследването на ОЛАФ за злоупотреби със средства по САПАРД. 

Това показва парадокса на Първановото „помирение“: президентът, който обещаваше да представлява губещите от Прехода, отвори Президентството за хората, спечелили най-много от него. Така социалната реторика започна да служи като прикритие на близостта между властта и едрия капитал. 

Дали не виждаме същата хамелеонщина и при Румен Радев?

Днес Първанов е един от хората в инициативния комитет, издигнал настоящата президентка Илияна Йотова и генералния директор на БТА Кирил Вълчев за президент и вицепрезидент. 

Плевнелиев: с план за бъдещето

Предприемачът Росен Плевнелиев дойде през 2012 г. със заявката да бъде „прагматичният президент“. Неговият речник беше различен: модернизация, конкурентоспособност, образование, електронно управление, иновации, енергийна независимост. 

Той опита да превърне Президентството в място за изработване на дългосрочни приоритети чрез националната програма „България 2020“ и чрез обществените съвети към институцията. Във встъпителното си слово обеща Президентството да бъде отворено за гражданите, защото „президентът не е началник на гражданското общество“.

Политическите кризи след 2013 г. го превърнаха и в коректив. След избухването на протестите #ДАНСwithme, предизвикани от избора на Делян Пеевски за шеф на контраразузнаването, Плевнелиев застана срещу кабинета „Орешарски“. По време на мандата си той назначи две служебни правителства, защитаваше категорично европейската принадлежност на България и осъди руската анексия на Крим. 

Избран с подкрепата на ГЕРБ, Плевнелиев имаше хоризонт, но не и политическа тежест. В рамките на президентския си мандат изработваше стратегии и защитаваше позиции, които така и не станаха част от дневния ред на правителствата на Бойко Борисов. 

Радев: архитект на промяна

През 2017 г. бившият командир на Военновъздушните сили ген. Румен Радев влезе в Президентството като коректив. Във встъпителната си реч той посочи корупцията, неравенството, обезлюдяването като нерешените проблеми на Прехода. Радев декларира, че членството в ЕС и НАТО е стратегически избор, който не бива да бъде поставян под въпрос, но добави формулата, която предвещаваше бъдещата му политика: българската външна политика трябва „да се формулира у нас и да се отстоява навън, а не обратното“.

През първия мандат противопоставянето на Борисов постепенно се превърна в главната му политическа роля. Кулминацията настъпи с протестите от 2020 г. и „Мутри, вън!“. Президентът застана на страната на общественото недоволство, но не предложи ясна програма за времето след Борисов.

През 2022 г. заявката вече беше по-голяма. Радев сам формулира тази роля:

Мой дълг като държавен глава е да връщам дневния ред към дългосрочните цели на нацията, далеч отвъд хоризонта на политическите мандати.

Обяви още, че Президентството трябва едновременно да „катализира обществената трансформация“ и да бъде „стожер на стабилността“. Това вече беше заявка за архитект на следващия политически период. Продължителната парламентарна криза и поредицата от служебни кабинети му дадоха възможност да превърне Президентството в център на изпълнителна власт. 

Въпреки знаменитата му реплика в кампанията през 2021 г. в отговор на въпроса „Чий да е Крим?“ – „Руски, какъв да е!“, той получи подкрепата на „Продължаваме промяната“, а и на част от „Демократична България“ за втория мандат.

Успя ли Радев да превърне отрицанието на стария модел в национален хоризонт? Беше коректив – понякога необходим, друг път пристрастен и избирателен. Сега като премиер с парламентарно мнозинство е неубедителен в уверенията, че демонтира олигархията.

Кандидатите – посока или позициониране

Какво се чува в заявките на сегашните кандидати? 

Заявката на Илияна Йотова и Кирил Вълчев е за приемственост (на политиката на Радев). Президентството трябва да бъде „място за диалог, а не за партийни решения“, казва Йотова, а Вълчев обещава да работи за културата. Към това се прибавя и предложението на Йотова за „коалиция за мир“, която да настоява за преговори с Русия.

Вълчев внася и културен национализъм: България, свързана от езика, историята и културата и чрез българите зад граница. Той познава общностите в чужбина – посетил е 191 от 193 държави в ООН. Към това се прибавят обещанието му да показва българския принос в Европа и намерението на двойката да „съживи културата“. 

Остава неясно как разбират мястото на България в самата Европа – като държава, която участва в общите решения, или като периферия, която се отдръпва зад думите за мир?

При Андрей Гюров и Георги Кандев има хоризонт – единна, достойна и модерна България, неразделна част от обединена Европа, която гради икономика на знанието и разчита на хората като свой най-голям капитал. Към това се прибавят европейската принадлежност, равенство пред закона за всички граждани и държава, която предпочита можещите пред лоялните на властта. 

Неясното засега остава как президентът с ограничените си правомощия ще превърне тази картина на желаната държава в последователен политически дневен ред. 

По-съдържателна е заявката на Гюров за президентство, което не чака „ножът да стигне до кокала“, а оказва натиск властта да показва компетентност и отчетност. Иронията е, че срещу авторитарния Радев Гюров влиза в ролята, в която самият Радев натрупа политически капитал – президент, който беше критик на изпълнителната власт.

След 44 дни българите ще избират дали Президентството да продължи политиката на Радев, да ѝ се противопостави, или да предложи друга посока. Президентът не е длъжен да обедини всички около себе си. Длъжен е да каже какво да е общото помежду ни. 

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/vuzelut-na-suglasieto/

Кого ще избере президентката Илияна Йотова за служебен министър-председател, след като има петима съгласни за поста, съвсем не е обикновено кадрово решение. Напълно възможно е изборът да падне върху име, което умишлено не беше пуснато в мелницата от последните седмици. Например заместник-председателката на Сметната палата Маргарита Николова, която даде съгласие да поеме поста, след като това направиха и подуправителят на БНБ Андрей Гюров, заместник-омбудсманката Мария Филипова и председателят на Сметната палата Димитър Главчев. 

Другата заместничка в Сметната палата – Силвия Къдрева, която също потвърди, е работила от 2018 г. в Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). За поста беше предложена от оскандалилия се с декларирането на терасата си председател на Комисията Пламен Георгиев. Кандидатурата ѝ беше одобрена от парламента, доминиран от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ (ОП). 

Прекратилият президентския си мандат Румен Радев остави на Йотова отговорността за решението, което по всяка вероятност е негово. Въпреки че няма публично известна информация, бившият президент разполагаше с достатъчно време, за да планира следващите стъпки. Така избегна ситуация, в която служебният кабинет би бил разчетен като последен президентски ход, който да повлияе на политическата му кариера. Причината е, че ще бъде изтълкуван като опит за политическо съюзяване след изборите. 

Формално неутрален избор

Николова е привидно най-непартийният кандидат сред останалите, дали съгласие. Влиза в политиката от „Атака“ най-напред като столична общинска съветничка, а после и като депутатка в два парламента – докато партията на Волен Сидеров подкрепяше кабинета „Орешарски“ в периода 2013–2014 г. и по-късно от коалицията „Обединени патриоти“ (ОП), в която влизаше и „Атака“. А ОП беше партньор на ГЕРБ в третото правителство на Бойко Борисов. Николова е била член на Консултативния съвет на Сметната палата, както и финансов директор в три министерства и в БНТ. 

Доказала съм, че мога да създавам работещи екипи и добра организация на работа, не бягам от трудните решения… 

По закон председателят на Сметната палата посочва заместниците си, така че Николова и Къдрева формално са избор на Главчев. Още тогава, през април 2025 г., и двете потвърдиха, че са готови да изпълнят предвидените по Конституцията ангажименти. Опитът на Къдрева в Антикорупционната комисия обаче едва ли би допринесъл да бъде избрана за служебен премиер – структурата беше закрита тази седмица с решение на Народното събрание. 

Макар и да не са така здраво обвързани с ГЕРБ и ДПС като повечето от „домовата книга“, Николова и Къдрева също са продукт на това мнозинство. Но ако Йотова се спре на някоя от тях, ще е значително по-безопасно и няма да търпи укори за политически предпочитания и спекулации за бъдещи съюзи, отколкото ако посочи Гюров или Главчев.

Който и от двамата да бъде избран, ще има негативи за партията, изстреляла го в политиката, тъй като ще понесе тежестта, включително греховете, за организацията на изборите. 

След като събра съгласието за служебни премиери на половината от „домовата книга“, се очаква Илияна Йотова да проведе консултации с парламентарно представените политически сили и едва тогава да обяви избора си за служебен премиер. Така Радев получава още време, за да учреди партията си.

Всичко случващо се до предсрочните избори е сигнал за политическа стратегия, а не просто административно назначение. Невъзможно е да се избегне калкулацията на едно или друго действие за вота, който се очаква да бъде насрочен за 19 април.

Поредицата служебни правителства наложиха схемите, по които се действа. Най-напред се сменят директорите на областните дирекции на МВР и областните управители, върху които пада тежестта на организацията на изборите. Кметовете, които също имат сериозен принос в този процес, няма как да бъдат сменени. 

Президент в кампания за президент

За разлика от Радев, впуснал се в политически инженеринг, на Йотова вероятно ѝ предстои предизборна кампания за президент (макар кандидатурата ѝ още да не е издигната). Тя има значително предимство пред останалите кандидати – през цялата кампания ще мине като действащ държавен глава. Но това съвсем не означава, че избирателите, гласували за Радев–Йотова като президентска двойка, автоматично ще подкрепят Йотова–Х. Ядрото обаче ще е идентично – консервативни, по-възрастни, симпатизиращи на режима в Москва, евроскептици.

Политическото ДНК на Йотова е лявото, макар то да е практически изличено от палитрата на българската политика. Политическата ѝ кариера започва в далечната 1997-ма като шеф на пресцентъра на БСП след разгрома на партията, чийто кабинет докарва национална катастрофа на България. После е депутатка и евродепутатка от БСП, като не успява да довърши третия си мандат, тъй като през 2016 г. влиза на „Дондуков“ 2. Изборът на служебен премиер ще е съобразен и с нейните интереси, освен с тези на Румен Радев. 

Част от Българската социалистическа партия в момента отчаяно се бори да се оттласне от съвместното управление с ГЕРБ и ДПС – Ново начало, тъй като то по всяка вероятност ще я загроби. Така че за Йотова няма особено значение дали „Позитано“ 20 ще я подкрепи – важното е да го направи бъдещата партия на Радев.

Готов е!

Веднага щом стана ясно, че предсрочните избори са неизбежни, започна претеглянето на шансовете за служебен премиер на Андрей Гюров – политик от „Продължаваме промяната“, бивш депутат от ПП–ДБ, избран за подуправител през 2023 г. Той беше първият, дал съгласие да оглави служебно правителство на консултациите тази седмица на „Дондуков“ 2. 

Гюров е готов, макар при предишното разиграване на консултациите за служебен премиер да беше изключен: 

Готов съм да поема отговорността, ако това стане при ясни принципи и без скрити условия… Честни избори можем да имаме тогава, когато едно служебно правителство не се намесва на политическия терен, то е достатъчно неутрално, равно отдалечено от всички партии и работи само в рамките на правомощията, които му дава Конституцията.

Равноотдалечеността е химера. Правителство, чийто премиер се избира измежду политически назначения, били те и високопоставени институционални фигури, няма как да е „неутрално“. 

Правният казус, свързан с Андрей Гюров, не е бонус за избора му. Година след като беше гласуван от парламента за подуправител и след разтурянето на „сглобката“ между ГЕРБ–СДС, ПП–ДБ и ДПС, Комисията за противодействие на корупцията (КПК) установи несъвместимост.

КПК уведоми БНБ, че той не може да заема длъжността. Причината: бил съдружник в „Йонтех Инженеринг“ ООД и член на управителните органи на юридически лица с нестопанска цел – сдружение „Балкански – Паница Институт за научни издирвания“ и сдружение „Голф-клуб Благоевград“. Резултатът е, че от юни 2024 г. е в неплатен отпуск и оспорва решенията пред ВАС, който спря делото, докато не получи отговор от Съда на ЕС. След произнасянето му делото във ВАС продължава.

Доцент Христо Христев, преподавател по право на ЕС, коментира пред bTV, че ако Гюров поеме ангажимента да бъде служебен премиер, „би следвало да излезе от управата на банката“ – което не означава да се прекрати делото във ВАС. 

Андрей Гюров няма опит в изпълнителната власт, а професионалният му профил е свързан основно с академичната и експертната сфера. За честността на изборите би разчитал на министъра на вътрешните работи, който би избрал, и на мрежата от нови назначения, които би съгласувал с ПП–ДБ. Срещу тях ще са машината на местната власт и утвърденият модел за контрол на вота, създаден от ГЕРБ и ДПС – Ново начало.

И тя е готова!

„Работя за благополучието на хората от 15 години като държавен служител“, каза Филипова, втората съгласила се да бъде служебен премиер. Още при номинацията ѝ за заместник-омбудсман изборът ѝ беше обвързан с попълването на „домовата книга“ за кандидат служебни премиери с лоялни на ГЕРБ и ДПС (Пеевски) хора. 

Съдейки по кариерния ѝ възход, тя е царицата на новите начала. Стартирала като експерт в Министерството на правосъдието, оглавила Държавната комисия по хазарта (помним я от есемесите на хазартния бос Васил Божков с тогавашния министър на финансите от ГЕРБ Владислав Горанов). Следва постът на заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), после става председателка на Комисията за защита на потребителите (КЗП), където прави две-три шумни акции, и прескок към заместник-омбудсман. 

Зад това възкачване по йерархията, започнало при първия кабинет на ГЕРБ, прозира моделът Борисов–Пеевски. За честността на изборите тя може да допринесе единствено с верността, която ще му засвидетелства. Но Филипова няма шансове да бъде избрана, твърде „брандирана“ е с кукловодите зад гърба си и името ѝ по-скоро бе спуснато за медиен шум и димки, докато истинският кандидат е друг.

Още един в готовност

Друг конкурент за служебен премиер е Димитър Главчев, двукратен служебен министър-председател с политическа кариера като депутат от ГЕРБ, катапултирала го на поста в Сметната палата.

Желанието му за трети път да оглави служебно правителство е безочие предвид факта, че последните избори, които организира, докато беше на този пост – на 27 октомври 2024 г., бяха частично касирани от Конституционния съд. 

Къща от карти. Ще се скъса ли косъмът на „Величие“?

Съспенсът с партията на Ивелин Михайлов „Величие“ и нейното влизане в парламента продължава. Драмата е на много нива и работата е там, че все още никой не може да каже какво точно ще се случи, дори и да се променят последните изборни резултати. Емилия Милчева със статия по темата.

ТоестЕмилия Милчева

Резултатът от разкритите драстични нарушения при повторното преброяване в някои секции вкара „Величие“ в парламента и отмени избора на 16 народни представители.

Но Главчев не се чувства отговорен:

Да се прехвърля вината върху който и да е служебен премиер или служебно правителство за това, което се е случило в секционните избирателни комисии, говори или за невежество, или за съзнателни спекулации.

Готовността да се оглави служебно правителство означава, че кандидатът гарантира честността на вота. Но и самата готовност не е гаранция за честен вот, когато системата остава непроменена. Партиите обаче не биха имали нищо против да се застраховат с един (не)партиен кандидат за служебен премиер, който да понесе отговорността за контролиран и купен вот и за нарушения на изборите. В този смисъл изборът на Илияна Йотова ще е политически щит – служебният премиер е буферът, който ще поеме удара, ако изборите бъдат оспорени, без това да засяга пряко нито партиите, нито президента.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/mladite-glupako/

С извинение към Джеймс Карвил и неговото „Икономиката, глупако!“ – истинския хит от президентската кампания на Бил Клинтън през 1992 г., но в застаряваща Европа, част от която е и застаряваща България, важни са младите. Върху тях ще падне отговорността за повече социални услуги и повече здравеопазване за увеличаващата се армия от възрастни, за климатичните кризи и управлението на/с изкуствен интелект. Следователно младите трябва да избират политиците (си). Ако демократичната общност в България наистина иска президент на европейското бъдеще, той трябва да спечели гласовете на бъдещето. 

Дали номинацията на кандидат-президент на демократичната общност да не бъде поставена и като задача на хакатон, където млади таланти, иноватори и активисти да предложат идеи и стратегии, които най-добре отразяват техните ценности и стремежи за бъдещето на страната. А то принадлежи тъкмо на тях – на отчуждените от политиката, но жадни за справедливост и свобода млади хора с дух на либерали и с вяра, че могат да променят България.

Българската политика не ги търси, не ги пита, не говори езика им. Те са малка част в сравнение със застаряващото население и избирателите като цяло – във възрастовата категория 20–29 години попадат 554 975 души, по данни на националната статистика към 31 декември 2024 г. (В групата 30–34 години са още близо 343 000.) Делян Пеевски и подобните му рекрутират напористи кариеристи, дъщерите и синовете на политици биват уреждани с държавни постове и имуществени придобивки, а някои от тях могат да бъдат открити и в състава на парламентарните групи. 

Други участват в доброволчески кампании, защитават каузи за опазване на природата, включват се в протести за справедливост в съдебната система и срещу символите на корупцията. Не са мнозинство, но са видими. Трети крещят срещу еврото и издигат плакати в защита на традиционното семейство.

Къде са другите?

Къде са другите – онези, които не маршируват с лозунги, не водят кампании и не вярват, че политиката може да се промени? Тяхната апатия не е отказ от правене на политика, а начин да протестират. Кога политиците и партиите най-сетне ще говорят за липсата на ефективна връзка между образованието и професионалната реализация? За безсмислени специалности във вузове, произвеждащи висококвалифицирани продавачи в молове, за ниското заплащане при младите хора… 45% от младежите на възраст 15–29 години се притесняват от финансови проблеми, показва миналогодишно проучване. 

И ако политическата обвързаност на изпълнителната власт ѝ пречи да говори за безполезни университети, за сивия сектор на частните уроци, използван от 60% от родителите, за да превъзмогнат децата им дефицитите в образованието, то един президент може да го направи. Държавният глава може да говори за предизвикателствата на ΧΧΙ век, за петата индустриална революция, за бъдещето – не за това чий е Крим, докато прокарва задкулисно сделки, които превръщат турските енергийни интереси в български зависимости. 

Дали ще се открие кандидат, който да намери път към младите българи по теми като свободата на словото, личните свободи, климатичните промени, социалната справедливост, антикорупцията, истинската конкуренция и почтеност, и да им покаже смисъла да останат в България? 

Защото точно такава просветителска и визионерска мисия отива на президента, а не удовлетворяване на властови и парвенюшки амбиции.

Инициативата за излъчване на общ кандидат-президент на демократичната общност едва започна и наред с въпросите за обхвата ѝ, технологията на селектиране, профила на кандидата, ще е от полза да бъде насочена към конкретни кръгове избиратели.

Събудят ли се за гласуване младите хора, ще се увеличат шансовете на кандидата да стигне до балотаж. 

Основа, върху която да се гради, има – на последните избори на 27 октомври коалицията ПП–ДБ се е представила по-добре от средното сред по-младите възрастови групи до 40 г., показва проучване на „Тренд“. (Близо 2/3 от всички избиратели на коалицията са с висше образование, малко под една трета са софиянци, а 58% от всички гласували за ПП–ДБ са жени.)

Разбуждат се

В Полша, най-голямата икономическа и военна сила в бившия социалистически блок, 69% от младите хора са гласували на парламентарните избори през 2023 г. На президентските избори през май избирателите на възраст от 18 до 29 години подкрепиха на първия тур антисистемни кандидати, които не успяха да стигнат до балотажа. Те до голяма степен отхвърлиха кандидатите, представляващи двете доминиращи политически партии в Полша – „Гражданска платформа“ на Доналд Туск и „Право и справедливост“, бившата управляваща партия, водена от Ярослав Качински. Както и в Румъния, България и други европейски държави, младите са гневни на политиците и са склонни да гласуват за хора, които не изглеждат партийно форматирани. 

В Румъния младите хора проявиха зрелост при балотажа за президент, когато 58% от избирателите на възраст между 18 и 30 години гласуваха на втория тур за проевропейския кандидат Никушор Дан. Румънски медии отбелязват този факт като забележителна промяна в сравнение с първия тур. Тогава националистът Джордж Симион беше фаворит сред тази възрастова група с 43% в сравнение с 34% за Дан. Друга особеност на румънските избори за президент е, че жените са изиграли ключова роля на балотажа, като над 55% са избрали Никушор Дан – решаващ принос за неговата победа. 

Според изследване на Евробарометър от миналата есен, макар младите българи да гледат положително на Европейския съюз, почти половината не следят европейската политика, а 78% от младежите до 24 години не са гласували на последните европейски избори. Но един мажоритарен вот, какъвто е изборът за президент, би могъл да разпали интереса им, стига да им се предложи кандидат, говорещ на техния език. Това не означава само да е популярен в TikTok – макар че ще трябва да умее да комуникира и там, ако иска да достигне до тях, но също и бързо да сменя темпото и наратива. Например да носи кроксове с вечерно облекло и да е готов да завърже непринуден разговор на улицата, а после да държи официална реч и при това да не преиграва, защото младите хора бързо засичат фалша.

На каква личност ще заложи демократичната общност и колко обединена ще е зад нея, е от решаващо значение за подкрепата. Вероятен или невероятен избор – това е въпросът. 

Най-вероятният би означавал някой като досегашните стандартни костюмирани кандидати – мъж, скован в парадигмите на „градската десница“, самата тя несплавена. Ако целта е да се стигне до балотаж, трябва да се излезе извън тази матрица.

Вероятният избор означава кандидат, неспособен да повтори уникалния (и единствен) успех на обединеното дясно за избора на Петър Стоянов през 1996 г. с неговите 2 502 517 на втория тур. 

Онази „дихотомия“ (БСП–СДС, б.а.), по определението на проф. Калин Янакиев на кръгла маса за общ кандидат на демократичната общност, работеше в полза на моралното противопоставяне и гражданската мобилизация. Но това време няма да се повтори, остана в историята на Прехода. Светът се промени. България, политиката, избирателите – всичко претърпя дълбока трансформация. Дигиталната (не)реалност вече е цяла паралелна вселена, демокрацията е в криза, световният ред, установен след Втората световна война, се разпада. През 1996 г. Петър Стоянов олицетворяваше европейската цел на просветената част от българското общество. През 2026 г. на България е нужен президент, който да я защити.

Докато демократичната общност умува за бъдещата кандидатпрезидентска двойка, ГЕРБ и лидерът ѝ Бойко Борисов в опит да разпределят главните роли в бъдещата кампания вече се позиционираха като стожер на ЕС и всичко евро-, дефинирайки противник в лицето на президента Румен Радев. Най-вероятният избор не би помогнал на демократичната общност да стигне до балотаж, по-добре да рискува с невероятен, излизайки от стандартните сценарии. Бъдещето може да вдъхновява, стига да има кой да го разкаже по добър нов начин. Един кандидат за президент може да го направи. Защото политиците само плашат. 

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/koy-nie-obicha-priezidienta/

Дали Доналд Тръмп е обяснил на Румен Радев тайната на MAGA – как да направи България велика (отново), а българският президент му е казал, че Крим е руски (чий да е!)? 

След церемонията по откриването на възстановената катедрала „Нотр Дам“ в Париж, Радев е написал:

С новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп обсъдихме войната в Украйна и възможностите за нейното най-бързо прекратяване с дипломатически средства.

Някои политици в България сигурно са погледнали със завист на документирания факт от срещата на експлозивния и непредсказуем мултимилиардер, който ще встъпи в длъжност на 20 януари, и резервирания и леко смутен бивш пилот на изтребител, комуто остават две години до края на втория президентски мандат. Със задоволство са реагирали пò на изток. Бъдещият американски президент казва онова, което Радев говореше през всичките тези години, а неговите служебни правителства реализираха като политики. Например едно от тях отказа България да е част от обществената поръчка на ЕС за 1 милион 155-милиметрови артилерийски снаряда. Какво че в Брюксел се мръщеха на изявленията му за Украйна. Ето че американският президент го насърчава!

Радев се радва на неизменно висок рейтинг в България, а за първи път в най-новата история президентският кръг е фактор, който постепенно се сдоби със собствена политическа тежест далеч извън партията, която го издигна. Назначенията, които прави в един или друг регулатор съобразно своите конституционни правомощия, не са подчинени на партийна селекция. Илия Лингорски, чиято звезда в политиката изгря с НДСВ и т.нар. царски юпита, бе назначен от Радев за член на Управителния съвет на Българската народна банка през 2022 г., а наскоро и Любомир Каримански, допреди време политик от „Има такъв народ“, също бе избран от президента в УС на БНБ. В Съвета за електронни медии назначи Къдринка Къдринова, която смени Соня Момчилова и е известна с прокремълските си позиции. Радев изпрати „свои“ и в Конституционния съд – бившия декан на юридическия факултет и бивш служебен министър на образованието Сашо Пенов и Невин Фети, съветничка по правни въпроси в Президентството. 

Благодарение на правомощието на президента, че без негов указ нови посланици не могат да бъдат назначени, той се сдоби с персонално своя квота – не просто одобрени, а подбрани от него персони. „Негов“ е посланикът в НАТО Николай Милков, изпратен без много шум от служебния кабинет с премиер Гълъб Донев два дни преди вота на 2 април 2023 г. Милков беше външен министър в този кабинет. При служебните управления на Радев са извършени доста посланически назначения в ключови и на пръв поглед недотам държави, като Черна гора, Албания, Азербайджан. 

Кохорта от кадри, подбрани от президент с нескрити проруски симпатии, не просто влияе, а доминира в много сектори предвид отслабеното влияние на партиите и тяхната политическа немощ да обновят парламентарните си квоти. 

Отношенията на системните и антисистемните партии с държавния глава често се менят в зависимост от конюнктурата и ползите, които могат да извлекат в дадена ситуация. От тази циклична конфронтация и подкрепа обаче губещите са те, тъй като действията им не почиват на дългосрочни политики. Резултатът е, че бивши президентски съветници и анализатори създадоха холограма на президентска партия, която ще е като героя от анимета Сайтама, побеждаващ с един удар. 

Променлива лоялност

На фона на партийния опортюнизъм Радев не се отклонява от онова, което вече е публично известно – българският президент споделя една по-скоро орбанистка, отколкото европейска позиция за войната в Украйна, и също като Георги Първанов се намесва в енергийната, освен във външната политика. Щенията му за повече власт нарастваха значително с всеки служебен кабинет, който назначаваше. 

В първия си президентски мандат Радев и ГЕРБ влизаха в сблъсъци, най-яростният от които беше за сделката за изтребителите, а държавният глава критикуваше властта за липса на прозрачност. После Радев започна да пита премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов има ли общи бизнес интереси с Делян Пеевски и дали е разпределял обществени поръчки в негова полза. После свали доверието си от третия кабинет на Борисов, а във втория мандат вече беше по-сдържан в русофилските си позиции.

Официално снемам доверие от правителството, което не действа в интерес на българските граждани и носи отговорност за острата криза в нашето общество.

След поредица конфликти, в т.ч. обвинения на Борисов, че Радев вдига дрон и го снима, вдигнатия юмрук на президента, дал сигнал за няколкомесечни протести срещу модела на Борисов/Гешев/Пеевски, има ново двайсет. ГЕРБ–СДС подкрепи близката до президента Наталия Киселова, издигната от БСП, за председател на 51-вия парламент. Ситуативният алианс даде повод на политолога Огнян Минчев да заяви, че този избор е плод на споразумение между Борисов и Радев.

Избирането на Наталия Киселова е резултат от споразумение по оста Борисов–Радев. С неафиширани договорености между центровете на власт може да бъде отпушена работата на парламента.

Към президента се „отпушва“ и „Продължаваме промяната“ – партията, чиито лидери Кирил Петков и Асен Василев получиха летящ старт от „Дондуков“ 2. След тяхното „С Вас сме, г-н президент!“ и призив да се гласува за Радев за втори мандат настъпи ледников период в двустранните отношения, но отново има затопляне. Този период включваше порицания от ПП–ДБ, също и от БСП заради договора, сключен с турската държавна компания „Боташ“ по време на президентски кабинет, заради твърдата неотстъпчивост на президента за промени в службите, както и заради стопирането на военна помощ за Украйна от подчинени на „Дондуков“ 2 правителства. Но през това време беше забележително, че ГЕРБ бяха в лагера на Румен Радев, без да бият тъпана, и за службите, и за договора с „Боташ“.

Последва шестата поправка на Конституцията, една от целите на която беше да отнеме правомощието на президента за избор на служебно правителство с аргумента, че получава безконтролна власт. Тя бе предложена от ПП–ДБ, изработена и подкрепена съвместно с ГЕРБ и ДПС с персоналното участие на Делян Пеевски. От нея в Конституцията остана малка следа – механизмът за разследване на главния прокурор и неговите заместници, и начинът, по който се формира служебно управление. А ПП–ДБ вече дори не се опитват да защитят законодателството си – президентът да избира премиер измежду определен кръг лица. С избора на Киселова първото в този кръг е най-близко до него.

Забележително е как проевропейските партии преглъщат прокремълския уклон на президента, когато им е нужно, за да обединят усилия срещу Пеевски, и как само допреди година президентът беше обект на критика заради властовите амбиции, нараснали покрай служебните правителства. Сега отново са съюзници: президентът демонстративно не покани ДПС – Ново начало на консултации за кабинет с аргумента, че политическата сила „настоява категорично за незабавни нови избори“, и напомни за „компрометираното лице“. 

… лидерът на тази парламентарна група е санкциониран от две партньорски държави – САЩ и Великобритания, за грандкорупция. Това някак си се забравя от редица други институции, но не и от Президентството и няма да се забрави.

Кирил Петков го изтълкува като доказателство, че декларацията за санитарен кордон около Пеевски и партията му действа.

Президентът вчера показа, че е приел санитарния кордон, защото само „Ново начало“ не са поканени на консултации.

Но декларацията за санитарен кордон не е само изолацията на Пеевски, която би могла да се осъществи и при формиране на мнозинство – в нея са заложени и конкретни законодателни промени. Президентът не е показал, че ги подкрепя. Сега той е в ролята на загрижен за нацията политик, който насърчава останалите да успеят да формират редовен кабинет и да проявят отговорност. Точно това следва да говори. Иначе, вървят слухове, че вече се нарежда следващото служебно правителство с вътрешен министър, познат от служебните кабинети на президента.

В тази каца с мед има и лъжица катран. Публикация в британското издание The Times, трибуна на консерваторите, замеси името на президента и на бившата лидерка на БСП Корнелия Нинова в шпионския скандал с шестимата българи, свързани с руските служби. Според нея групата има „силна връзка с г-жа Корнелия Нинова и г-н Румен Радев, както и чадър от бивш-заместник председател на ДАНС“.

Последва парламентарно питане до служебния премиер Димитър Главчев от ген. Атанас Атанасов, лидера на ДСБ, част от ДБ. В отговор президентът поиска службите, които останаха под влиянието на ГЕРБ, Пеевски и самия него, „да разсеят спекулациите за такава връзка“. 

Какво би се случило, ако я потвърдят?