Post Syndicated from Explosm.net original http://explosm.net/comics/5987/
New Cyanide and Happiness Comic
Search indexing optimisation
Post Syndicated from Grab Tech original https://engineering.grab.com/search-indexing-optimisation
Modern applications commonly utilise various database engines, with each serving a specific need. At Grab Deliveries, MySQL database (DB) is utilised to store canonical forms of data, and ElasticSearch (ES) to provide advanced search capabilities. MySQL serves as the primary data storage for raw data, and ES as the derived storage.
Efforts have been made to synchronise data between MySQL and ES. In this post, a series of techniques will be introduced on how to optimise incremental search data indexing.
Background
The synchronisation of data from the primary data storage to the derived data storage is handled by Food-Puxian, a Data Synchronisation Platform (DSP). In a search service context, it is the synchronisation of data between MySQL and ES.
The data synchronisation process is triggered on every real-time data update to MySQL, which will streamline the updated data to Kafka. DSP consumes the list of Kafka streams and incrementally updates the respective search indexes in ES. This process is also known as Incremental Sync.
Kafka to DSP
DSP uses Kafka streams to implement Incremental Sync. A stream represents an unbounded, continuously updating data set. A stream is ordered, replayable and is a fault-tolerant sequence of immutable.
The above diagram depicts the process of data synchronisation using Kafka. The Data Producer creates a Kafka stream for every operation done on MySQL and sends it to Kafka in real-time. DSP creates a stream consumer for each Kafka stream and the consumer reads data updates from respective Kafka streams and synchronises them to ES.
MySQL to ES
Indexes in ES correspond to tables in MySQL. MySQL data is stored in tables, while ES data is stored in indexes. Multiple MySQL tables are joined to form an ES index. The below snippet shows the Entity-Relationship mapping in MySQL and ES. Entity A has a one-to-many relationship with entity B. Entity A has multiple associated tables in MySQL, table A1 and A2, and they are joined into a single ES index A.
Sometimes a search index contains both entity A and entity B. In a keyword search query on this index, e.g. “Burger”, objects from both entity A and entity B whose name contains “Burger” are returned in the search response.
Original Incremental Sync
Original Kafka streams
The Data Producers create a Kafka stream for every MySQL table in the ER diagram above. Every time there is an insert/update/delete operation on the MySQL tables, a copy of the data after the operation executes is sent to its Kafka stream. DSP creates different stream consumers for every Kafka stream since their data structures are different.
Stream Consumer infrastructure
Stream Consumer consists of 3 components.
- Event Dispatcher: Listens and fetches events from the Kafka stream, pushes them to the Event Buffer and starts a goroutine to run Event Handler for every event whose ID does not exist in the Event Buffer
- Event Buffer: Caches events in memory by the primary key (aID, bID, etc). An event is cached in the Buffer until it is picked by a goroutine or replaced when a new event with the same primary key is pushed into the Buffer.
- Event Handler: Reads an event from the Event Buffer and the goroutine started by the Event Dispatcher handles it.
Event Buffer procedure
Event Buffer consists of many sub buffers, each with a unique ID which is the primary key of the event cached in it. The maximum size of a sub buffer is 1. This allows Event Buffer to deduplicate events having the same ID in the buffer.
The below diagram shows the procedure of pushing an event to Event Buffer. When a new event is pushed to the buffer, the old event sharing the same ID will be replaced. The replaced event is therefore not handled.
Event Handler procedure
The below flowchart shows the procedures executed by the Event Handler. It consists of the common handler flow (in white), and additional procedures for object B events (in green). After creating a new ES document by data loaded from the database, it will get the original document from ES to compare if any field is changed and decide whether it is necessary to send the new document to ES.
When object B event is being handled, on top of the common handler flow, it also cascades the update to the related object A in the ES index. We name this kind of operation Cascade Update.
Issues in the original infrastructure
Data in an ES index can come from multiple MySQL tables as shown below.
The original infrastructure came with a few issues.
- Heavy DB load: Consumers read from Kafka streams, treat stream events as notifications then use IDs to load data from the DB to create a new ES document. Data in the stream events are not well utilised. Loading data from the DB every time to create a new ES document results in heavy traffic to the DB. The DB becomes a bottleneck.
- Data loss: Producers send data copies to Kafka in application code. Data changes made via MySQL command-line tool (CLT) or other DB management tools are lost.
- Tight coupling with MySQL table structure: If producers add a new column to an existing table in MySQL and this column needs to be synchronised to ES, DSP is not able to capture the data changes of this column until the producers make the code change and add the column to the related Kafka Stream.
- Redundant ES updates: ES data is a subset of MySQL data. Producers publish data to Kafka streams even if changes are made on fields that are not relevant to ES. These stream events that are irrelevant to ES would still be picked up.
- Duplicate cascade updates: Consider a case where the search index contains both object A and object B. A large number of updates to object B are created within a short span of time. All the updates will be cascaded to the index containing both objects A and B. This will bring heavy traffic to the DB.
Optimised Incremental Sync
MySQL Binlog
MySQL binary log (Binlog) is a set of log files that contain information about data modifications made to a MySQL server instance. It contains all statements that update data. There are two types of binary logging:
- Statement-based logging: Events contain SQL statements that produce data changes (inserts, updates, deletes).
- Row-based logging: Events describe changes to individual rows.
The Grab Caspian team (Data Tech) has built a Change Data Capture (CDC) system based on MySQL row-based Binlog. It captures all the data modifications made to MySQL tables.
Current Kafka streams
The Binlog stream event definition is a common data structure with three main fields: Operation, PayloadBefore and PayloadAfter. The Operation enums are Create, Delete, and Update. Payloads are the data in JSON string format. All Binlog streams follow the same stream event definition. Leveraging PayloadBefore and PayloadAfter in the Binlog event, optimisations of incremental sync on DSP becomes possible.
Stream Consumer optimisations
Event Handler optimisations
Optimisation 1
Remember that there was a redundant ES updates issue mentioned above where the ES data is a subset of the MySQL data. The first optimisation is to filter out irrelevant stream events by checking if the fields that are different between PayloadBefore and PayloadAfter are in the ES data subset.
Since the payloads in the Binlog event are JSON strings, a data structure only with fields that are present in ES data is defined to parse PayloadBefore and PayloadAfter. By comparing the parsed payloads, it is easy to know whether the change is relevant to ES.
The below diagram shows the optimised Event Handler flows. As shown in the blue flow, when an event is handled, PayloadBefore and PayloadAfter are compared first. An event will be processed only if there is a difference between PayloadBefore and PayloadAfter. Since the irrelevant events are filtered, it is unnecessary to get the original document from ES.
Achievements
- No data loss: changes made via MySQL CLT or other DB manage tools can be captured.
- No dependency on MySQL table definition: All the data is in JSON string format.
- No redundant ES updates and DB reads.
- ES reads traffic reduced by 90%: Not a need to get the original document from ES to compare with the newly created document anymore.
- 55% irrelevant stream events filtered out
- DB load reduced by 55%
Optimisation 2
The PayloadAfter in the event provides updated data. This makes us think about whether a completely new ES document is needed each time, with its data read from several MySQL tables. The second optimisation is to change to a partial update using data differences from the Binlog event.
The below diagram shows the Event Handler procedure flow with a partial update. As shown in the red flow, instead of creating a new ES document for each event, a check on whether the document exists will be performed first. If the document exists, which happens for the majority of the time, the data is changed in this event, provided the comparison between PayloadBefore and PayloadAfter is updated to the existing ES document.
Achievements
- Change most ES relevant events to partial update: Use data in stream events to update ES.
- ES load reduced: Only fields that have been changed will be sent to ES.
- DB load reduced: DB load reduced by 80% based on Optimisation 1.
Event Buffer optimisation
Instead of replacing the old event, we merge the new event with the old event when the new event is pushed to the Event Buffer.
The size of each sub buffer in Event Buffer is 1. In this optimisation, the stream event is not treated as a notification anymore. We use the Payloads in the event to perform Partial Updates. The old procedure of replacing old events is no longer suitable for the Binlog stream.
When the Event Dispatcher pushes a new event to a non-empty sub buffer in the Event Buffer, it will merge event A in the sub buffer and the new event B into a new Binlog event C, whose PayloadBefore is from Event A and PayloadAfter is from Event B.
Cascade Update optimisation
Optimisation
Use a new stream to handle cascade update events.
When the producer sends data to the Kafka stream, data sharing the same ID will be stored at the same partition. Every DSP service instance has only one stream consumer. When Kafka streams are consumed by consumers, one partition will be consumed by only one consumer. So the Cascade Update events sharing the same ID will be consumed by one stream consumer on the same EC2 instance. With this special mechanism, the in-memory Event Buffer is able to deduplicate most of the Cascade Update events sharing the same ID.
The flowchart below shows the optimised Event Handler procedure. Highlighted in green is the original flow while purple highlights the current flow with Cascade Update events.
When handling an object B event, instead of cascading update the related object A directly, the Event Handler will send a Cascade Update event to the new stream. The consumer of the new stream will handle the Cascade Update event and synchronise the data of object A to the ES.
Achievements
- Cascade Update events deduplicated by 80%
- DB load introduced by cascade update reduced
Summary
In this article four different DSP optimisations are explained. After switching to MySQL Binlog streams provided by the Coban team and optimising Stream Consumer, DSP has saved about 91% DB reads and 90% ES reads, and the average queries per second (QPS) of stream traffic processed by Stream Consumer increased from 200 to 800. The max QPS at peak hours could go up to 1000+. With a higher QPS, the duration of processing data and the latency of synchronising data from MySQL to ES was reduced. The data synchronisation ability of DSP has greatly improved after optimisation.
Special thanks to Jun Ying Lim and Amira Khazali for proofreading this article.
Join Us
Grab is the leading superapp platform in Southeast Asia, providing everyday services that matter to consumers. More than just a ride-hailing and food delivery app, Grab offers a wide range of on-demand services in the region, including mobility, food, package and grocery delivery services, mobile payments, and financial services across 428 cities in eight countries.
Powered by technology and driven by heart, our mission is to drive Southeast Asia forward by creating economic empowerment for everyone. If this mission speaks to you, join our team today!
Toothpaste
Post Syndicated from original https://xkcd.com/2521/
Kernel prepatch 5.15-rc3
Post Syndicated from original https://lwn.net/Articles/870557/rss
The third 5.15 kernel prepatch is out for
testing. “So after a somewhat rocky merge window and second rc,
things are now actually looking pretty normal for rc3. Knock wood“.
Weekend stable kernel updates
Cloudflare’s Annual Founders’ Letter
Post Syndicated from Matthew Prince original https://blog.cloudflare.com/cloudflares-annual-founders-letter-2021/
This week we celebrate Cloudflare’s birthday. We launched the company 11 years ago tomorrow: September 27, 2010. It has been our tradition, since our first birthday, to use this week to launch innovative new products that we think of as our gift back to the Internet.
Since going public, it’s also been an opportunity for us to update our Annual Founders’ Letter and share what’s on our mind. Recently we’ve been thinking about three things: team, the Internet, and innovation.
Team
When anyone asks us the key to Cloudflare’s success, we always say the same thing: the team we’ve been able to attract to help us achieve our mission of helping build a better Internet. In the last year we’ve had more than 250,000 people apply to work for us and extended offers to less than one half of one percent of them. We continue to attract great people.
It’s incredible to realize that more than half of Cloudflare’s team today started since March 13, 2020, when we closed all our physical offices due to the pandemic. In the last several months, as we’ve started to see a light at the end of the COVID tunnel, we’ve been hosting what we called Summer Socials with our team. Getting together outside, often over a picnic lunch, it’s been fun to meet face-to-face people we’d only video conferenced with before. And even more fun to watch people from across the team get to know each other outside the confines of a Brady Bunch-like on-screen box.
As a company that was very much a work-from-office culture before the pandemic, we were terrified of what would happen to our culture when we switched to fully remote work. Eighteen months into this forced experiment on a new way of working we’re happy to report: it’s working. Really well.
It turns out what we all suspected is in fact true. Culture has little to do with fun offices, plentiful snacks, or adjustable desks. Instead, for us, it starts with hiring people who are relentlessly curious and, at the same time, empathetic. Curious people want to learn. Empathetic people love to teach. And if you put a group of them together, whether in a swanky office or on Zoom, great things will happen.
As we come out the other side of COVID, we have an opportunity to help build a better way to work. It would be naive to insist that we go back to the way we did things before. We’ve been more productive, and on average our team has been happier in their jobs, than any time in the company’s history. At the same time, we know there can be considerable value in coming together in person to solve hard problems, brainstorm about the future, and build relationships that make the company stronger.
We don’t have all the answers on what the future of work looks like, but we’ve begun to formulate a place to start our experiments as people come back. We hope we can use the times we get together as ways to better collaborate and learn. But, at the same time, give our team the flexibility to work how and wherever they are the most productive.
The Internet
Cloudflare’s mission is to help build a better Internet. We always capitalize the I in Internet, in spite of what the AP style guide has said since 2016, because it’s a proper noun, we believe there is and only should be one, and we have an enduring respect for what a miracle it is that it exists.
Right around the same time that the AP started to say that you needn’t capitalize the I in Internet anymore, something seemed to change. The world shifted from seeing the Internet and what it enabled as an irreproachable good to a source of great danger.
We’ve watched the same thing. Since 2016 it’s often felt like a connection to the Internet only brings cyberattacks, toxic social media, threats to democracy, increasing polarization, and a declining disdainful discourse.
We have real challenges ahead as some of the technologies that ride on top of the Internet have broken down traditional gatekeepers without sufficient concern for addressing the harms they previously protected against. But, at the same time, the Internet itself remains a miracle.
A mere 11 years before Cloudflare’s founding, long distance phone calls still cost a fortune, sharing a photograph with someone in another country took weeks, and the idea that you could access the sum total of human knowledge from a device in your pocket was beyond even the fantasies of science fiction.
The last 18 months of the pandemic have reaffirmed our faith in the miracle that is the Internet. Imagine just how much worse it would have been had the pandemic happened just 11 years ago, let alone 22. The Internet allowed many of us to continue to work, connect with our loved ones, exercise our creativity, and stay connected to the world.
We’re proud of what we’ve done to live up to our mission and help build a better Internet during this time. And, as we come out the other side, we will continue to engage with policy makers to address the new harms an interconnected world has brought while preserving the miracle that is the Internet itself.
Innovation
The Internet may seem static, but it is not. 11 years ago, watching a video online was an exercise in frustration. Today, it seems almost automatic that you can push play on your TV and access nearly any movie ever made instantly. That’s possible because the Internet isn’t static; it gets better through innovation.
At Cloudflare, we’re optimized to catalyze exactly that innovation. It starts with our mission: to help build a better Internet. The word “help” is important, because we know we can’t do it alone. So, wherever we can, we work with others across the Internet ecosystem to push it forward and make it better.
Sometimes people outside the company are surprised by the products we build. In fact, predicting our roadmap is pretty easy. We look at all the steps that are required to load a web page, send an email, stream a video, login to a workstation, or anything else you do online and ask: can we make that more secure, more reliable, or faster?
What’s exciting is that the pace at which the Internet is getting better is accelerating. And, in turn, the pace at which we are able to launch innovative new products is accelerating along with it. As the Internet grows and acquires more capabilities, we believe we will continue to grow with it. An investment in Cloudflare is, fundamentally, we feel an investment in the Internet itself.
And so, this week, we have an incredible series of announcements that are designed to help build a better Internet. We’re entering a new area to close one of the last network security risks that we haven’t historically protected our customers from, driving down costs of core cloud services, pushing the boundary of our network to our customers’ doorsteps, and investing in new technologies that may someday disrupt the web as we know it today.
Thank you to our team, our customers, and our investors. Happy 11th birthday to Cloudflare. And, even as we pick up steam, we continue to believe: we’re just getting started.
Manual update of Docker container on Linux & Synology with Watchtower
Post Syndicated from BeardedTinker original https://www.youtube.com/watch?v=HkSF5MXYA2o
Comic for 2021.09.26
Post Syndicated from Explosm.net original http://explosm.net/comics/5986/
New Cyanide and Happiness Comic
Realistic goals
Post Syndicated from Oglaf! -- Comics. Often dirty. original https://www.oglaf.com/realisticgoals/
I took a cross-country train trip!
Post Syndicated from Technology Connextras original https://www.youtube.com/watch?v=VDV1R1j1n5I
Highlights: Marie Kondo | The Life Changing Magic of Tidying Up | Talks at Google
Post Syndicated from Talks at Google original https://www.youtube.com/watch?v=DzotI3JmDhQ
Coturn CT-01 Review – The 21st Century Sound Burger
Post Syndicated from Techmoan original https://www.youtube.com/watch?v=zZF9TdLsjt8
Comic for 2021.09.25
Post Syndicated from Explosm.net original http://explosm.net/comics/5985/
New Cyanide and Happiness Comic
Hollywood Glamour – Live Show
Post Syndicated from Matt Granger original https://www.youtube.com/watch?v=BItTo2QNHI4
Предизборно плашене с хиперинфлация
Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/predizborno-plashene-s-hiperinflatsiya/
През един септемврийски ден с почуда осъзнавате, че ваши възрастни близки са започнали панически да се презапасяват. Купуват трайни хранителни стоки, като консерви, олио, захар, ориз, боб, брашно. Настояват да ви дадат поне няколко опаковки макарони и консерви с домати, дори да не обичате нито едното, нито другото. Защото можело да ви потрябват. На учуденото ви питане на какво се дължи това странно поведение, отговарят с контравъпрос – как не сте забелязали, че цените се вдигат непрекъснато? Всеки ден хлябът е с нова цена. Всичко поскъпва, ще стане страшно! Ще се повтори Виденовата зима!
Чудите се дали на близките си да вярвате, или на собствения си опит. Да, някои неща действително поскъпват – например пресните плодове и зеленчуци, но така е от години. След локдауните поради пандемията от COVID-19 чувствително са се повишили цените в заведенията. Но любимото ви кисело мляко например си е с една и съща цена от години, освен когато се предлага с намаление. Както други стоки, които си купувате редовно. Може би с възрастните ви близки просто си купувате различни неща?
Или някой предизборно манипулира хората и се опитва да всява паника?
С тези чудения в главата сядате да гледате новините по телевизията. И що да видите – ВМРО е изпълзяло от забвението си и организира протест. Този път не срещу бежанците или гей хората, а срещу… високите цени. И не щеш ли, скоро след това попадате и на думите на бившия премиер Бойко Борисов, че ако Румен Радев отново стане президент, ни чака нова Виденова зима, която „сега ще е Румен-Радевата“. Брей, казвате, си, хипотезата, че става дума за политическа манипулация, може и да излезе вярна.
Да припомним накратко. Като „Виденовата зима“ е известен периодът в края на 1996 и началото на 1997 г. По онова време премиер беше Жан Виденов от БСП. България влезе в спирала на неконтролируема хиперинфлация. Ако не си бяхте купили нещо сутринта, вечерта то струваше двойно. Заплатата на професор в Софийския университет стана около 7 (седем) щатски долара. Фалираха банки, раздавали „лоши кредити“, единици станаха „кредитни милионери“, а голяма част от хората в България не можеха да си позволят стоки от първа необходимост. След масови протести правителството на Жан Виденов падна. Беше въведен валутен борд с цел налагане на финансова дисциплина, като левът беше „вързан“ за германската марка. Бордът продължава и до ден днешен, но марки вече няма, така че левът е зависим от еврото.
Отвъд субективността на личните впечатления, вдигат ли се цените?
Да, някои цени се повишават, като започнем от тези на горивата и електричеството. Ситуацията е такава не само в България, а в целия Европейски съюз и е свързана с прехода на ЕС към екологична енергия (т.нар. Зелена сделка) и повишаването на таксите за въглеродните емисии. Към това се прибавя и недостигът на газ, който Русия отказва да доставя на ЕС през Украйна, по всяка вероятност за да принуди Европа да приеме газопровода „Северен поток“. В България рекордно поскъпва токът за бизнеса и индустрията, което очаквано ще доведе и до повишаване на цените на редица стоки и услуги. Твърде вероятно е и електричеството за бита да стане по-скъпо.
Освен това много бизнеси, пострадали в периода на пандемията, повишават цените, за да компенсират поне отчасти загубите. Това се усеща особено силно в сферата на услугите и на местата, където има повече търсене – например в големите градове и курортите. Ако в някое обезлюдено и не особено популярно за туристите градче все още може да хапнете навън „на народни цени“, сметката в средностатистически софийски ресторант би излязла горе-долу колкото в някой от по-скъпите за живеене немски градове. А в случайно заведение в Несебър може да се „изръсите“ почти колкото на аналогично място в Швейцария (като изключим, че в Швейцария бихте случили на друго ниво на хигиена и обслужване).
Едно от последствията от пандемията е и глобалният недостиг на чипове. До него се стигна, след като значителна част от световното население премина към онлайн образование или работа, което доведе до купуването на огромно количество електроника (предимно лаптопи и таблети) в рамките на доста кратък период. Производителите на електроника обаче не бяха в състояние да осигуряват толкова големи количества, които да задоволят търсенето, още повече че и нормалната работа на индустрията беше затруднена от пандемията. В резултат покупката на евтин компютър с прилични характеристики стана почти невъзможна задача. Недостигът на чипове засяга дори производството на автомобили. И макар пикът му вече да е поотминал, ако не е спешно да си купувате компютър, по-добре е да поизчакате поне година.
Известна инфлация е неизбежна и поради огромното количество средства, които ЕС отделя за борба с последствията от пандемията.
„Наливането“ на пари логично води до това, че те започват да струват по-малко от преди, тоест с тях може да си позволите по-малко неща. Но в подобна ситуация на криза това се оказва най-безболезненият начин да се спасят не само цели икономики, а и животът на много хора, които иначе биха изпаднали в крайна бедност и безизходица.
Специално за България, освен европейските средства за справяне с пандемията, бяха повишени и редица социални разходи. Започна се с добавките от 50 лв. за пенсионерите, които правителството на Бойко Борисов въведе като антикризисна мярка. Мярката всъщност беше популистка и предизборна. Въпреки че като цяло пенсиите у нас са нечовешки ниски, пенсионерите не са социална група, която търпи преки икономически загуби от пандемията. За сметка на това обаче съставляват голяма част от избирателите. В ситуация на избори след избори никое управление не би рискувало да премахне тази мярка. Служебното правителство на Румен Радев и 46-тото Народно събрание успяха да стигнат до по-устойчиво решение за повишаването на пенсиите, така че минималната пенсия за трудов стаж да надхвърля официалния за България праг на бедността. Покрай това предизборно се повишиха и други социални разходи, например за втората година на майчинството.
Водят ли всички тези фактори до инфлация? Да. Има ли обаче риск от хиперинфлация? Не.
Повечето от причините за повишаването на цените не са вътрешни, а са било на европейско, било на световно равнище. Повишаването на социалните разходи у нас със сигурност има най-малък дял в това. Да, България можеше да положи повече усилия за преминаване към зелена енергия и осигуряване на алтернативи за заетите в неекологичните производства. Но това са проблеми, които в една или друга степен се наблюдават в цяла Европа и решаването на които отнема не една и две години. Да, страната ни можеше да предложи по-адекватни компенсации на засегнатите от пандемията бизнеси и домакинства, вместо средствата за това да потънат в избрани джобове. Всичко това обаче не омаловажава факта, че настоящият период на инфлация, която е вероятно тепърва да се усеща повече, е на наднационално равнище. Парите ни се обезценяват в известна степен не просто защото цените в България растат, а най-вече защото има аналогични процеси в ЕС, а левът, както знаем, е „вързан“ за еврото.
Поради същата причина обаче опасността инфлацията да прерасне в хиперинфлация клони към нула. За разлика от 90-те години, България вече не е сама, а е част от ЕС, а и валутата ѝ не е независима. БНБ няма правото да печата толкова пари, колкото управляващите пожелаят. За да се стигне до хиперинфлация, тя трябва да обхване целия ЕС, а това едва ли ще се случи. ЕС разполага с достатъчно механизми, за да не допусне финансовата ситуация напълно да излезе от контрол, което буквално би го взривило. Да, по всяка вероятност излизането от кризата няма да е лесно и бързо. Но поне ще е в определени граници на поносимост.
Виденовата зима обаче е травматично място в колективната памет на българското общество.
Бившите коалиционни партньори в лицето на ГЕРБ и „Патриотите“ много добре знаят това. Ето защо Бойко Борисов прави внушения, че може да се повтори зимата на 1996–1997 г. Години след това БСП беше символ на хиперинфлация. Част от тези внушения включват факта, че Жан Виденов беше от БСП, а президентът Румен Радев, който е съставител на служебното правителство, е избран с подкрепата на „столетницата“. Борисов нееднократно е заявявал, че служебното правителство е еднолична диктатура на президента. Подчертавайки връзката му с БСП, той представя хиперинфлацията като нещо неизбежно, ако Радев бъде преизбран. Макар днес ситуацията да е коренно различна от тази преди четвърт век.
Предизборните инсинуации обаче изобщо не са невинни, защото влияят не само на електоралното, а и на икономическото поведение на избирателите. Всяването на страх, че се задава хиперинфлация, може да доведе до реална паника. А тя – до дефицити на определени стоки в магазините и с немалка вероятност – до вдигането на цените поне на някои от тях. След като в първата фаза на пандемията и уж разумните германци изкупиха тоалетната хартия, дезинфектантите, по-евтините консерви и някои други стоки, с което предизвикаха сериозен дефицит, какво остава за доста по-лесно поддаващото се на пропаганда българско население?
Свикнали сме у нас предизборните кампании да се провеждат на гърба на определени уязвими групи – ромите, бежанците, ЛГБТИ хората, децата и т.н. Затова често не забелязваме, че те се провеждат и на гърба на мнозинството, експлоатирайки неговите уязвимости. А после всички теглим последствията. Плашенето с хиперинфлация прекрасно показва как сме използвани за политически цели, като се паразитира върху травмите и страховете ни. Предизборната кампания ще свърши след ноември, а ние трябва да положим усилия да продължим да живеем и след това – с възможно по-малко поражения.
Заглавна снимка: Moscow-Live / Flickr
Дясното отиде „у лево“
Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/dyasnoto-otide-u-levo/
Предприятия затварят, бизнесът е настръхнал срещу властта, по улиците се тълпят гневни хора заради поскъпналия ток, храни и услуги. За капак синдикатите организират енергетици и миньори от Маришкия басейн, които да пристигнат за протести в София. Възможно ли е така дългоочакваното ново правителство, „на сто процента“ обещано ни след изборите на 14 ноември, да бъде посрещнато като в дежа вю от зимите на Прехода? Реален сценарий. Възможни ли са „десни политики за постигане на леви цели“ (по Кирил Петков и Асен Василев)? Всъщност не – на ход са само левите.
Дори и да не се изпълни в детайли описаният сценарий, проблемите със скъпия ток и газ, ускоряващата се инфлация, новите болни от COVID-19 и липсата на план-график за затварянето на въглищните централи в Маришкия басейн трябва да намерят разрешение. Така че още с конституирането на 47-мия парламент, още докато се върти рулетката с мандатите, 240-те народни избраници са длъжни да се заемат с това, което съзнателно пренебрегваха – кога да бъдат затворени мините и електроцентралите на въглища, какви да бъдат заместващите мощности и графикът за изграждането и включването им в енергийната система, какви мерки да се предприемат за защита на хората в засегнатите райони, какви да са новите индустрии.
Без отлагане
Защо тази работа не търпи отлагане? Защото без ясна програма, придружена от мерки, Европейската комисия няма да приеме за разглеждане Националния план за възстановяване и устойчивост. Все някога ще го приеме и одобри, ще кажат някои, неизбежно е, след като прие на останалите държави в ЕС. Така е. Но това означава, че предвиденият първи транш от 1,6 млрд. лв. – 13% от общото финансиране от 12,6 млрд. лв.– ще дойде догодина.
А проблемът е, че част от тези пари вече са „изядени“ на зелено, тъй като в актуализацията на бюджета бяха предвидени 424 млн. лв. от тях. Бившият служебен министър Асен Василев беше критикуван в парламента, че залага средства, за които никак не е сигурно кога ще бъдат получени. Още по-голям проблем е, че тези 1,6 млрд. лв. са вписани като приход в консолидираната фискална програма за 2021 г., а може да пристигнат догодина. Причината е, че Планът все още не е изпратен в Брюксел и може да се забави заради липсата на съгласие от българска страна за въглищните централи. В резултат предвиденият с актуализацията бюджетен дефицит от 3,6% – по разчетите на Министерството на финансите, ще бъде по-висок.
Компенсациите трябва да продължат
Наред с това компенсациите, които служебният кабинет ще предложи на бизнеса и енергийно бедните домакинства заради скъпия ток и газ, трябва да продължат и през следващите зимни месеци. Служебният премиер Стефан Янев обеща пакетът неотложни мерки да стане ясен до дни. Но средства за него трябва да се заложат и в бюджета за 2022 г., така че тази лява мярка също ще се запази. Ще са нужни по-големи разходи, за да няма фалити и загуба на работни места и да бъде увеличен обхватът на енергийните помощи, които сега получават 284 000 домакинства. България е държавата в ЕС с най-голям брой хора, които студуват и трудно посрещат разходите за отопление през зимата.
Освен енергийно бедните, от държавна помощ ще имат нужда и домакинства, които няма да могат да платят сметките си за водоснабдяване в райони, където водата се изпомпва от дълбоко и скъпият ток надува цените. Миналата есен правителството на ГЕРБ публикува за обществено обсъждане законопроект за водоснабдяването и канализацията, който предвиждаше нова формула за изчисление на кубик вода и социално подпомагане за хора, които са от уязвими групи. Въпреки че за приемането му се настоява от 14 години – като условие за еврофинансиране, нов закон няма. Омбудсманът Диана Ковачева също е защитавала позицията за отделна цена на ВиК услугите в различните райони в зависимост от действителните разходи и мерки за целева помощ за социално слаби граждани. Поради скъпия ток необходимостта от такъв закон е повече от належаща.
Високите енергийни сметки удариха всички в Европа, но най-жестоко България, тъй като е най-бедната членка на ЕС. Мерки за подпомагане обаче предприеха незабавно в Гърция, където управлява консервативната „Нова демокрация“, и в Испания, където на власт е ляво правителство, също и в Италия, която ще похарчи 3 млрд. евро, за да бъдат намалени енергийните сметки на битовите абонати. Гръцкото дясно правителство ще похарчи 150 млн. евро за субсидия от 9 евро за първите 300 киловатчаса, консумирани месечно от гръцките домакинства – схемата ще обхване около 70% от битовите абонати. Най-голямата електрическа компания в Гърция – Public Power Corp. (PPC), в която държавата има 51% дял, също ще предложи големи отстъпки на потребителите, за да смекчи енергийния удар.
В България работодатели поискаха (за сметка на печалбата на държавната АЕЦ „Козлодуй“) компенсации за всички, които купуват ток по пазарни цени – бизнеса, болниците, училищата. А тези цени в момента се движат между 130 и 150 евро за мегаватчас, близо три пъти по-скъпо от средната цена миналата година.
Два милиарда за пенсии – и в бюджет 2022
В новия бюджет за 2022 г. разходите ще са по-големи не само заради ръста на инфлацията, но и заради допълнителните 1,88 млрд. лв., необходими за увеличението на минималната пенсия от 300 на 370 лв., и преизчислението на останалите пенсии с коефициент за една година осигурителен стаж 1,35 вместо досегашния 1,2. Такова беше решението на 46-тия парламент, което влиза в сила от 25 декември т.г.
Няма съмнение, че преизчислението на мизерните български пенсии е повече от необходимо – такова не беше правено от 13 години. Но парите за това ще трябва да се намерят и вариантите са известни – повишаване на данъци и/или социални осигуровки или вземане на нов дълг, който ще се плаща от всички.
Така че нека забравим за десните мерки (като намаляване на данъци, помощи и субсидии) и да попитаме кандидатите за власт за левите.
Заглавна снимка: Bruno Kelzer / Unsplash
Парламентарно мнозинство около „Продължаваме промяната“ – реалност или блян
Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/parlamentarno-mnozinstvo-okolo-produlzhavame-promyanata/
Кирил Петков и Асен Василев, архитектите на проекта „Продължаваме промяната“, са в своя романтичен период – така се изрази публично Корнелия Нинова, която очаква да се срещне с тях на сериозния политически терен след „отрезвяването“ им. Бившите вече министри от предишния служебен кабинет на президента Радев наистина изглеждат опиянени от новите си роли, защото те им дават възможност да изявят своите лидерски качества и потенциал. А как точно ще ги реализират – мнозина са нетърпеливите да видят.
Въодушевление е обхванало и първите сподвижници на Петков и Василев, избрани от екипите на министерствата, които двамата ръководиха близо четири месеца. При първата си публична поява тези мъже и жени изглеждаха по-скоро корпоративно – млади, позитивни, целеустремени, самоуверени, знаещи какво искат и как да го постигнат. И това е обяснимо, защото всички идват от средите на бизнеса или на публичната администрация.
Не знаем дали Петков и Василев следват определена пиар стратегия, но очевидно поведението и посланията им имат ефект. По принцип хората харесват претенденти за властта, които излъчват увереност и самочувствие на победители дори още преди да са станали такива. Но докато Бойко Борисов през цялата си управленска кариера демонстрираше превъзходството на своята физика, политическа интуиция, пъргав ум и селски тарикатлък, който му помагаше да излиза сух от всяка ситуация,
Кирил Петков е чаровен, симпатично самонадеян и не престава да се усмихва като успелите мъже отвъд Океана.
За разлика от силно комплексирания шоумен Слави Трифонов, който вече като лидер на партия гледа строго и не спира да се мръщи, колчем се покаже пред камери. И ако в Борисов и Трифонов хората виждат типични, макар и не най-добрите черти от националния ни манталитет, в Петков и Василев откриват една друга култура, изграждана далеч от нашия бит и нрави. Тя може и да не докосва мнозина, други е възможно дори да плаши, но със сигурност печели симпатии, особено в средите на образованите и успели българи у нас и по света. Поне засега.
Кирил Петков – още преди да е регистрирана коалицията в ЦИК, преди да е представила програмата си и преди социолозите да измерят тежестта на новия политически проект – заяви, че очакват да получат 30% от вота на избирателите през есента. Това прозвуча прекалено самоуверено и предизвика усмивки. Проучване на „Маркет Линкс“, направено по поръчка на bTV, обаче показва, че новата формация на Петков и Василев се нарежда в класацията едва на пето място с 11% подкрепа. Този резултат кореспондира с предварителните прогнози на социолозите, че
бъдещата партия няма да създаде висока електорална вълна, която да промени изцяло българския политически пейзаж.
Както се случи през 2001 г., когато НДСВ спечели изборите. Тогава Симеон Сакскобурготски декларира, че ще основе „едно обществено движение за нов морал в политиката, за нови икономически решения, с нови за България идеи и с нови хора“. И поиска да му „верваме“. Голяма част от българите застанаха зад него – заради честта на царската корона и идеализирания образ, който си бяха създали за монарха в изгнание. Двайсет години по-късно призивите на царя за нов морал в политиката изглеждат карикатурно. Той не само не успя да оправи държавата за 800 дни, но за времето, в което пребивава във властта, успя бавно и подмолно да ерозира доверието в политическите партии – гръбнак на всяка парламентарна демокрация.
В представянето на своя проект Кирил Петков и Асен Василев издигнаха почтеността на пиедестал. Заявката им за „коалиция на почтените“ предизвика оживена дискусия в традиционните и социалните медии, а социалният антрополог Харалан Александров нарече новия проект „професионално маркетиран стартъп, роден в инкубатора на служебното правителство и продуциран от президента“, който проект обаче създава ново политическо разделение на почтени и непочтени.
„Аз вярвам, че в следващия парламент с „Продължаваме промяната“ ще имаме над 121 депутати от коалиция на почтените“,
заяви Кирил Петков при обявяването на новия политически проект на 19 септември и допълни, че в следващите седмици ще се види кои ще бъдат включени в тази коалиция. Ден по-късно Петков и Василев обявиха, че ще се явяват на изборите с регистрациите на партиите „Волт“ и „Средна европейска класа“, с което двамата нови политически играчи детронираха почтеността като базисно изискване към хората, с които ще „продължат промяната“.
Партия „Волт“ е на бившия депутат от „Реформаторски блок“ Настимир Ананиев и до миналата седмица беше част от коалицията „Изправи се БГ! Ние идваме!“. До учредяването на партията си през август 2018 г. Ананиев беше член на Движение „България на гражданите“ на Меглена Кунева. По-рано оглавяваше Транспортната комисия в парламента, а през 2014 г. регистрира на свое има марката „Реформаторски блок“.
„Средна европейска класа“ участва в различни коалиции на национални избори, в т.ч. и в „Обединени патриоти“ през 2017-а. Тази година ЦИК на два пъти заличи партията за участие в парламентарните избори – и през април, и през юли. Името на доскорошния ѝ лидер Георги Манев се свързва с Бенчо Бенчев (станал известен с казуса за суджуците и арестуван в началото на август 2018 г. заедно с Димитър Желязков – Митьо Очите). Само три дни преди да бъде обявено съвместното явяване на изборите на неговата партия с „Продължаваме промяната“, Манев изненадващо заяви, че се оттегля от политиката, а начело на партията му застана неговият заместник и общински съветник в Бургас Константин Бачийски.
На този етап изглежда непосилна амбицията на Петков и Василев да намерят 121 депутати за мнозинство в следващия парламент.
Ясен знак за готовност да си сътрудничат с „Продължаваме промяната“ дойде от „Демократична България“ и „Изправи се БГ! Ние идваме!“. Но от двете формации призоваха да се явят на изборите заедно, обединени в предизборна коалиция. Според евродепутата от ДБ/ЕНП Радан Кънев за първи път от 1997 г. има шанс реформаторските сили обединени да спечелят изборите и да получат първи мандат за съставяне на кабинет. „Аз не бих пропуснал този шанс. Не мисля, че скоро ще се повтори. Отделното явяване означава първо място за Борисов, второ – за Слави Трифонов“, заяви Кънев пред БНР.
Арман Бабикян от ИБГНИ, също в коментар пред националното радио, изрази съмненията си, че добре „излъсканите харвардски обувки“ могат да преминат през блатото, в което се намираме, сами да се справят с мафията и да изградят една модерна икономика.
Към момента в подреждането на политическия пасианс „Има такъв народ“ не фигурира. Трифонов и сценаристите му предпочитат засега да запазят мълчание. Но и без помощта на социологическите агенции те не могат да не си дават сметка, че Петков и Василев, които им отказаха да станат министри в техния проектокабинет, ги изместиха елегантно от лидерската им позиция сред протестните партии.
Истината е, че участието в предизборна коалиция с ИБГНИ и ДБ би калкулирало загуби за новия политически проект на Петков и Василев.
Защото той ще трябва да поеме всички натрупани стари грехове и провали на партньорите. Освен това двамата дебютанти в политиката искат да бъдат лидери в коалицията не само в предизборната кампания. Те вече заявиха категорично, че тяхната група ще бъде център на бъдещото парламентарно мнозинство, тоест те ще водят преговорите с партиите и коалициите, тяхна ще е санкцията кои ще станат част от него. Петков и Василев най-вероятно ще имат претенцията да съставят персонално и новия кабинет.
Създаването на предизборна коалиция е невъзможно и поради други причини – като разминаването в позициите на „Продължаваме промяната“ и на „Демократична България“ относно затварянето на въглищните централи в енергийния комплекс „Марица-изток“ например. Но най-важната причина е, че Петков и Василев заявиха подкрепа за втори мандат на президента Румен Радев, който ги избра и назначи за министри в служебния си кабинет. А ДБ ще се яви на изборите за държавен глава със свой кандидат, чието име още не знаем. Тогава как ще гласуват с една бюлетина за парламентарния вот и с две различни за президентския? И как после биха имали единна позиция относно дейността на държавния глава?
Сформирането на управленско мнозинство в новия парламент е с все повече въпросителни.
Защото резултатите от последните социологически проучвания показват, че без участието на някоя от системните партии – ГЕРБ, БСП, ДПС – заветните 121 депутати не могат да бъдат събрани. С това Петков и Василев са наясно, затова „обърнаха плочата“ и заговориха, че няма леви и десни, важното е да се събере мнозинство. Но в един парламент, избран пропорционално, това е възможно само ако цяла една група се присъедини за образуването на такова мнозинство. То трябва да извърши реформите, да се пребори с мафията, да свали главния прокурор, да възстанови парламентаризма, да укрепи институционално държавата и да намали нивата на корупция.
Коя от партиите на статуквото биха поканили протестните партии? И как биха постигнали консенсус дали това да е БСП, или ДПС (ако приемем, че ГЕРБ е невъзможен партньор)? Как би работила например „Демократична България“ с ДПС, след като цялата ѝ предизборна кампания беше изградена върху отричането на партията на Ахмед Доган? Какво ще натежи при избора и ще има ли значение почтеността?
Най-важният въпрос остава дали ще има достатъчно политическа воля и разум да се предотврати нова парламентарна криза, или накрая системните партии ще използват ситуацията, за да прекрачат червените граници помежду си и да направят „правителство на националното спасение“ – хипотеза, която довчера всички отхвърляха.
Заглавна снимка: government.bg
Извън усвояването, съответствието и поносимостта. Оптимистично за ВиК отрасъла
Post Syndicated from Радослав Русев original https://toest.bg/optimistichno-za-vik-otrasula/
Има един сектор в икономиката ни, който рядко генерира положителни новини. По-рядко дори от енергетиката, здравеопазването и образованието, където проблемите са наистина дълбоки. Става дума за водоснабдяването и канализацията, накратко ВиК, като в тази абревиатура влиза и все по-важният (и скъп) компонент „пречистване на отпадъчните води“.
В бранша често цитираме две неприятни азбучни истини: 1) хората се сещат за ВиК-то най-вече когато водата спре, и 2) никой не знае как точно се сформира месечната му сметка за вода, но знае, че е „много висока“ и че „сега пак щели да увеличават цената“.
Ако потребителските нагласи са само една от гледните точки, то нека чуем какво казват и „отговорните институции“. Тук преобладаващите термини са „усвояване“, „съответствие“ и „поносимост“:
„Усвояването“ е процентът от средствата по Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС), тоест колко сме прибрали от ЕС спрямо заложения бюджет, без особено значение за какво сме ги похарчили…
„Съответствието“ е процентът изградени пречиствателни станции за отпадъчни води в градове над 2000 души – нищо че вече имаме областни градове с трайно нарушено питейно водоснабдяване, тоест обективно по-значими инвестиционни приоритети. „Тука водата от чешмата пиете ли я?“ е чест въпрос по тези места.
А „поносимостта“ е съотношението между сметката за вода на едно домакинство и нетния му разполагаем доход за същия период.
И не че тези неща нямат значение (особено последното), но вторачени в клишетата, като че ли забравяме базовите неща – да има вода, тя да става за пиене, да строим качествени тръбопроводи и резервоари с дълъг живот, да прилагаме съвременните технологии и секторът като цяло да е интересен и смислен за 20-те хиляди души (и още поне толкова подизпълнители), пряко ангажирани в него.
Настоящият момент
Нека погледнем и по-тясната конюнктура – какво става във ВиК сектора в края на 2021 г.
Регулаторът (КЕВР) разглежда бизнес планове и тарифи за следващия регулаторен период 2022–2026 г., тоест предложения за инвестиции и нови тарифи.
Навлизаме в новия 7-годишен рамков период на ЕС (2021–2027), но във ВиК отрасъла големите инвестиции по ОПОС за периода 2014–2020 г. тепърва ще се осъществяват заради закъснели подготвителни дейности.
Трети пореден за годината нов парламент ще предлага законодателни промени, като „цената на водата“ е обичаен сюжет за парламентарна активност. Пример: за краткия живот на последния парламент по темата бяха направени три различни законодателни предложения от различни парламентарни групи.
Междувременно рязко повишените цени на електроенергията буквално обричат на фалит част от дружествата, които имат висока консумация на електричество (Добрич, Шумен, Разград, Сливен и други, в някои от които тя може да достигне 50% от всички месечни разходи).
В тази ситуация е логично ВиК отрасълът да не генерира особено положителни новини.
Защо дяволът не е толкова черен
Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб.
Ницше
Че пред отрасъла има пропаст, има. Но дали е толкова черна и дълбока, до голяма степен зависи и от аршина на взиращия се. Наскоро говорих с външен за сектора чуждестранен експерт, който смело обобщи: „Абе, не че нямате проблеми, ама какво толкова мрънкате – вода имате (като ресурс в природата), повечето ви големи градове даже си имат язовири, скъпите съоръжения (сондажи, резервоари, станции, довеждащи водопроводи) са изградени, инженерите ви ги знаят по цял свят.“ И е доста прав…
Несъмнено и двете позиции (песимистичната и оптимистичната) имат своите основания. Ако си управител на ВиК дружество и на бюрото ти има непосилна сметка за електроенергия, чийто падеж наближава, логично е да виждаш пропаст. Ако си ВиК консултант или проектен ръководител, който се прибира от Северна Африка или Близкия изток, е лесно да кажеш, че „това не са сериозни проблеми“.
Както обикновено, истината е някъде между двете крайни позиции, но не непременно по средата. Личната ми позиция е, че реалното положение е много по-близко до розовата част на спектъра, поне в сравнение с наистина проблемните сектори в икономиката и обществения живот в България. И ако нещата останат дългосрочно зле, то основната причина е в нашата колективна глупост, алчност и късогледство, а не толкова в климата, бедността и старите тръби.
Какво може – и защо сега
Дори за най-черногледите ни сънародници е ясно, че в момента България има шанс да направи крачки в положителна посока, при това в различни области на обществения живот и икономиката. Бавно и от третия път, но вероятно по Коледа ще имаме ново правителство – и то натоварено със справедливи очаквания за промени.
Във ВиК отрасъла, както навсякъде другаде, е хубаво да внимаваме какво си пожелаваме, защото най-често то се сбъдва. И ако си пожелаем повече „усвояване“, да сме наясно, че това е нещо различно от „чиста вода за пиене“. Някъде тук е време тази статия да завие към няколко предложения. Без претенции, че това са най-важните (или пък спешни) приоритети пред сектора, но те ще ни отклонят от опасното и излишно вторачване в бездната.
-
Да свържем отрасъла с големите теми
От поне десетина години всевъзможни класации (например ежегодната класация на World Economic Forum) поставят водата в топ 3 на световните рискове. Отскоро обаче започват да се виждат някои интересни възможности, които надхвърлят секторната тематика, тоест идентифицират се ВиК решения на проблеми от други сфери на живота. Няколко конкретни примера:
Анализ на отпадъчните води с цел откриване на вируси и бактерии (т.нар. epidemiological surveillance). Тази тема придоби огромна популярност около многобройните проекти за проследяване на разпространението на новия коронавирус и неговите мутации. Истината е, че от години е разпространена технологията за откриване на огнища на други вируси и патогени (причиняващи хепатит, полиомиелит и др.), на прекомерна употреба на опиоиди и антибиотици, и други. Редица страни – Австрия, Холандия, Португалия, Великобритания – въведоха наблюдението на отпадъчни води като основен елемент в националните си планове за управление на пандемията. Вероятно променената Директива за пречистване на градските отпадъчни води (в момента тече обществена консултация) ще наложи подобен мониторинг като задължителен стандарт за страните членки на ЕС.
Гъвкаво управление на консумацията на електричество. Особено в условията на рязко поскъпнала електроенергия ВиК дружествата гледат на доставчиците (включително на т.нар. балансиращи групи) като на основна заплаха. Част от истината е обаче, че ВиК операторите и техните контролни зали могат да бъдат най-добрият приятел на енергийните търговци, като предоставят частична възможност за гъвкаво управление на консумацията. Повечето ВиК дружества разполагат с резервоари, които играят ролята на буфери, тоест потреблението на електричество от сондажи и помпени станции може да бъде интелигентно премествано поне с няколко часа, което да помогне на търговците на електроенергия да управляват своите баланси – ситуация, от която и двете страни могат да спечелят.
Използване на пречистени отпадъчни води за напояване. Идеята не е нова и се прилага в страни със сух климат, включително в Южна Европа (Испания, Португалия и др.). Технологично изглежда просто, но както обикновено, дяволът е в детайлите – да се оставят ли полезни елементи (фосфор и азот) във водата при пречистването, каква дезинфекция да се използва, какви са другите рискове, подходящите поливни култури и т.н. Посоката обаче е ясна и постепенно отпадъчните води (а и утайките) ще стават все по-ценен ресурс за селското стопанство.
Посочените примери са установени практики в редица страни. В ограничен формат подобни пилотни проекти са изпълнявани и у нас, като голяма част от необходимата експертност е налична. Тези примери показват как ВиК секторът помага за попълването на сериозни дефицити в сферата на общественото здраве, енергетиката и селското стопанство, а междувременно решава свои проблеми и генерира приходи. Едно побутване от страна на държавата или браншовите организации – Министерството на регионалното развитие и благоустройството, „Български ВиК холдинг“, Българската асоциация по водите, Съюза на ВиК операторите – ще даде необходимия начален тласък.
-
ВиК секторът като среда за развитие на високи технологии
Водоснабдяването и канализацията са известни като отрасъл с критично ниско, бавно и неадекватно навлизане на технологиите. В по-широката рамка на т.нар. ютилити индустрия експертите в бранша обикновено се шегуваме, че технологиите най-напред навлизат в комуникациите, десетина години след това – в енергетиката, а евентуално след още десет – и при нас.
Тезата е особено вярна в България, но точно сега имаме добър шанс секторът да се превърне в среда за създаване и развиване на високи технологии, а не само да бъде поле за прилагането им. Два са основните фактори за тази възможност: 1) наличието на активна и растяща екосистема от ИТ компании, които жадуват за възможността да прилагат т.нар. интернет на нещата (IoT), анализ на големи масиви данни (big data) и други високотехнологични решения в реална среда, и 2) обективното наличие на огромни масиви неизползвани до момента данни във ВиК отрасъла – за клиенти, активи и процеси.
Накратко: ВиК дружествата са перфектната среда за пилотни проекти на иновативни компании или единични изследователи. Интерес съществува, успешни примери също не липсват, но една заявена държавна подкрепа (или поне позволение) може много да помогне – при това без излишно субсидиране, а изцяло на пазарен принцип. И сега български компании предлагат в чужбина ВиК решения (системи за мониторинг, софтуер, аналитични модули), базирани на пилотни проекти в България. Този прохождащ модел може да стане норма на работа.
-
Повече свобода за експертите
Предвид пословично консервативния сектор с презюмирано високо ниво на корупция, не е пресилено да се каже, че организационната среда в отрасъла е токсична. Чак е учудващо как млади инженери, химици и биолози продължават да постъпват на работа в провинциални ВиК дружества за заплати, по-ниски от тези на касиер в хипермаркет. Но го правят. Било за стаж, било от младежки идеализъм.
Представете си обаче, че институционалната шапка над всички ВиК дружества – „Български ВиК Холдинг“ – създаде програма (не инцидентен проект), в рамките на която ежегодно се одобряват и финансират по няколко десетки предложения, идентифицирани и управлявани от вътрешни за системата кадри. Представете си, че всеки районен началник, главен енергетик или старши лаборант може да предлага решения, с които да се подобри и оптимизира експлоатацията, да се спестят разходи и да се постигне широка полезност за обществото. Именно така ще се задържат в сектора младите инженери, химици и биолози – та дори при заплати, по-ниски от тези на касиер в хипермаркет. (И именно подобни проекти биха им проправили пътя и към по-високи заплати.)
ВиК отрасълът в България може много повече. Първата ни задача обаче е да си го поискаме това много повече. Да си го представим, да го нарисуваме, да го обсъдим помежду си. Политическото и оперативното ръководство на сектора, регулаторът и браншовите организации, както и цялата широка общественост са част от този дебат.
Заглавна снимка: Manki Kim / Unsplash
Джейкъб Лорънс, или когато историята се превърне в изкуство
Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/jacob-lawrence/
„В края на 60-те всичко минаваше за изкуство. Всички бяха творци в края на 60-те. Нещо като пънка през 70-те“, споделя спомените си писателят Ричард Прайс в интервю за Paris Review. Разбира се, легендарното десетилетие не започва с отбелязването на новата 1960-та, а се заражда още през следвоенните години.
Това е ерата на авангарда, модернизма, сюрреализма и абстрактните форми. В този контекст някои критици смятат, че едно от най-смелите решения на художника Джейкъб Лорънс (1917–2000) е да откаже да създава странно и новаторско изкуство просто в името на новаторството. На фона на творци като Ханс Хартунг, Франц Клайн, Вилем де Кунинг, Марк Ротко и други свои съвременници Лорънс може да мине дори за леко скучен. Но сякаш именно поради липсата на усилие да провокира или пък да създава изкуство, което умишлено да заобикаля рационалното и да се прицелва в емоционалното, той успява да сътвори нещо ново, което не е имитация и не може да бъде имитирано.
„Докато Лорънс създава трийсетте пана от серията „Американската борба“, всяко с големина 30 х 40 см, хоризонтално или вертикално, неговите съвременници абстракционисти и експресионисти гонят коренно противоположни и монументални мащаби. Този контраст съдържа в себе си въпрос: кое предизвикателство е по-голямо – широтата на по-големия размер и масивните пропорции или дестилирането и кондензацията, които са нужни, за да работиш с толкова интимно тясно пространство? Някак Лорънс разбира, че една степен по-малък мащаб може да е по-ефективен в способността си да комуникира и да подхрани връзка с картината“, пишат Линда Роско Хартигън и Браян П. Кенеди от музея „Пийбоди“ в Есекс, Масачузетс.
Лорънс определя стила си като „динамичен кубизъм“ – техниката му определено е интересна и мигновено привлича вниманието. Но едно от най-важните качества на изкуството му е, че работи директно с исторически извори, построявайки мост между изговорената и неизговорена история (конкретно физическо измерение) и визуалното, което може да бъде видяно и осъзнато, но не и преживяно. Така изкуството на Лорънс е политическо и социално, без задължително да има за цел да бъде такова, както се случва често и в наши дни. И ако опитите за морализаторски и политически нотки в творчеството често завършват някъде между досадата и пропагандата, то изкуството на Лорънс не поучава, а показва и разказва чрез два посредника – писаното историческо слово и картината. И още нещо – Лорънс прави всичко това от позицията на чернокож артист, който твори и говори за бурните епизоди в историята на САЩ в една все още сегрегирана Америка.
Дете на разведени мигранти от Юга, Лорънс израства в Харлем, Ню Йорк, където майка му го записва на вечерни уроци по рисуване. Едва 23-годишен, Джейкъб Лорънс изгрява на сцената със серията „Миграция“ – 60 пана, които проследяват миграцията на афроамериканци от южните към северните щати след Първата световна война. Лорънс работи с бързосъхнещи бои и рисува цвят по цвят, за да няма разлика в нюансите. Разказите в картини с кратки изречения напомнят на комикс.
В началото на 50-те години Лорънс търси тема за нов проект. В ерата на следвоенния консенсус икономиката на САЩ просперира и „американската мечта“ се превръща в продукт за антисъветска пропаганда в контекста на Студената война. Но не всеки има право да мечтае. Макар да са се били рамо до рамо със своите съграждани във Втората световна война, чернокожите войници са интегрирани едва през 1948 г. и нямат достъп до голяма част от следвоенните програми, които подпомагат ветераните. През 1954 г., когато Лорънс започва работа над следваща серия пана, най-сетне е прекратена сегрегацията в училищата.
Макар Конституцията да гарантира равни права, в южните щати, но не само, важи доктрината „разделени, но равни“. Според този принцип чернокожите и белите трябва да живеят отделно, но да имат равен достъп до образование и работа. Разбира се, това няма нищо общо с реалността – на юг насилието над чернокожи е ежедневие и ключови инфраструктури като училищата са в окаяно състояние. Лорънс рисува в разгара на борбата за граждански права и се обръща към историята, за да попита: „Кой има право на Америка?“
„Картините, които предлагам, ще изобразяват борбата на един народ да създаде нация и опитът му да построят демокрация. Серията ще започне с причините и събитията, довели до Революцията, и ще приключат с околосветското пътешествие на американския флот от 1908 г. Между тези две събития ще бъдат изобразени голямото преселение на запад, което заема по-голямата част от XIX в., и инцидентите, довели до Гражданската война и индустриалната революция“, казва Лорънс на 16 декември 1954 г. Всяка картина е съпроводена с цитат от исторически извори.
Патрик Хенри е един от бащите на американската нация, а цитатът е от негова реч в контекста на борбата за свобода от „тиранията“ на британската корона, която завършва с обявяването на независимостта на колониите през 1776 г. Изборът на Лорънс със сигурност е ироничен: нация, освободила се от тирания само за да я наложи на свой ред. Паното е завършено през 1955 г. – годината на бойкота в Монтгомъри.
„Лорънс си представя клетвата от Декларацията за независимост като бреме, което се носи от всяко следващо поколение, точно както земеделецът, който се бори да прибере реколтата и се нуждае от подкрепата на онези, които са готови да хванат косата и вилата заради него. Самотният селянин носи тежестта на сламата, напредва под тежестта на независимостта, въплъщавайки ключовата фигура на човешкото оцеляване във враждебна среда“, пише художникът Дейвид Дрискел в каталога към изложбата.
Интересен е и изборът именно на този цитат: ако декларативното начало на историческия документ е познато не само на американците, но и на целия свят, то финалната фраза е смирено напомняне, че животът, свободата и стремежът към щастие не могат да бъдат постигнати без отговорност към другия.
Маргарет Кохран Корбин придружава съпруга си в една от битките по време на Революцията през 1776 г. и когато той е убит, тя заема неговия пост и стреля с оръдието. Маргарет Корбин губи ръката си по време на сражението и се присъединява към ранените войници до официалното си освобождаване през 1783 г. Поради недъга си тя не може да се издържа и изхранва и живее в нищета. Година преди смъртта ѝ през 1800 г. е наградена с пенсия, чиято сума е наполовина по-малка от тази на мъжете, редом с които се е сражавала.
След като Наполеон продава Луизиана през 1803 г., територията на САЩ се увеличава почти двойно. Президентът Джеферсън изпраща Мериуедър Луис и Уилям Кларк на експедиция до непознатата земя, населена с коренни жители. Сакагауеа – жена от племето шошони, женена за френски трапер – става техен спътник и преводач в експедицията, като се смята, че мисията на Луис и Кларк би била провал без нейната съобразителност.
Картината на Лорънс, вдъхновена от цитата, поставя именно Сакагауеа на преден план, в момента, в който тя разбира, че вождът, с когото са се срещнали, всъщност е неин брат. Луис и Кларк са изобразени с оръжия и само едно индианско копие е видимо на снимката. Нещо в атмосферата загатва, че в следващите 150 години коренното население ще бъде многократно премествано, претопявано и насилствено асимилирано, докато от него не остане почти никой.
Цитатът е от Енциклопедия на американската история, публикувана през 1953 г. Картината на Лорънс е антипод на романтичния американски мит за имигрантите. Той предполага, че новодошлите са оставили някакво ужасно минало зад гърба си и само малко труд е достатъчен, за да вкусят плодовете на американската мечта. Хората на картината са тъжни, изтощени от пътя, с мръсни, прокъсани дрехи.
През 1952 г., малко преди началото на проекта на Лорънс, е приет Актът „Маккарън–Уолтър“: имиграционен закон, чиято цел според един от авторите е да „защити държавата от комунисти, еврейски интереси и чужди интереси, които застрашават националната сигурност“. Законът продължава наложените през 1924 г. квоти (каквито е имало включително за българи и други източно- и южноевропейци, смятани от нативистите за твърде различни, за да бъдат асимилирани) и въвежда таван от 100 души годишно от различни азиатски държави. До 100 имигранти годишно са допускани и от България според същия закон.
Преди началото на Втората световна война, през 1939 г., Конгресът на САЩ отказва да увеличи имиграционните квоти, за да приеме възможно най-голям брой европейски бежанци. Вместо това са проведени напразни опити да убедят държави в Латинска Америка да приемат евреи. Антиимиграционната реторика и нативизмът са част от историята на САЩ много преди войните – около 1850–1860 г. се отбелязва краят на първата вълна на масова миграция от Европа към САЩ и разпространяването на антикатолически възгледи сред протестантското население, което възприема новодошлите европейци и най-вече ирландците като заплаха за установения ред в държавата.
Цитатът е от дневника на Морис Биркбек, английски квакер, който описва пътуването си от Вирджиния до Илиной. Записките на Биркбек се възприемат като утопично обещание за по-добър живот в Америка. По това време Европа се лута между опити за налагане на имперски ред и революционни бунтове, подхранвани от наскоро родилата се национална идея, която бързо се разпространява на континента. Радикалните и антиаристократични идеи на Биркбек не са по вкуса на английските консервативни среди и текстовете му предизвикват сериозни полемики.
Серията „Американската борба“ обхваща САЩ във всичките им нюанси – не само от гледна точка на гражданските права, робството и расизма спрямо афроамериканците. Ключови исторически моменти са представени в съвсем нова светлина както чрез необичайни цитати от исторически извори, така и визуално – чрез ярки цветове и уж обикновеното, достъпното. От общо 60 пана близо половината са все още в неизвестност.
Творчеството на Лорънс е особено актуално в годините след „края на историята“, когато представата за САЩ на много европейци от двете страни на падналата желязна завеса е многократно поставяна под въпрос. Безкрайните войни в Близкия изток, Гуантанамо, ислямофобията и антимигрантската реторика спрямо латиноамериканци – всички тези нюанси се съдържат в багрите на „Американската борба“, просто в друга форма. Въпросът „Кой има право на Америка?“ е също толкова актуален днес, колкото и преди 70 години. Същото важи и за въпроса как САЩ осмислят и променят собствената си история, как говорят за нея и коя история избират да разкажат на света.
Заглавно изображение: Фрагмент от пано 18 от серията „Американската борба“ на Джейкъб Лорънс. Източник: Музея „Пийбоди“ в Есекс, Масачузетс
От местопрестъплението: Facebook
Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://toest.bg/csi-facebook/
Когато в началото на март 2020 г. се установихме по домовете си и (които можaхме) заработихме оттам, първите ни разговори с колеги и клиенти се въртяха около това дали науката е способна бързо да намери ваксина срещу COVID-19 и най-вече дали регулаторите ще бъдат достатъчно бързи с одобрението ѝ. За да можем да си върнем нормалния живот и ежедневие. Никога не бих допуснал, че голяма част от същите тези хора днес още няма да са ваксинирани, а с някои от тях ще спорим ожесточено по темата. Какво се случи през тази година и половина?
Със сигурност локалният контекст е важен. Генерализациите не са полезни, но е трудно да се обори наблюдението, че българите сме недоверчиви по природа. Изчакваме първо някой да похвали нещо, преди да си го купим, или съседите да пробват нов продукт или услуга, преди да се решим да тестваме сами. Вярно е също и че институциите ни не заслужават доверие, а управлението на кризата стартира повоенному – с генералски униформи, заплахи и овикване вместо с научни аргументи и човешки обяснения. Всичко това няма как да не е част от причините за най-ниското ниво на ваксинирани у нас. Но дали е само това?
Всъщност антивакс пропагандата онлайн е поредното проявление на проблем, който пуска все по-дълбоки корени сред обществата ни – по целия свят.
Същият проблем, който направи възможен Брекзит и докара на власт опасен палячо като Доналд Тръмп. Технологиите ни свързват повече от всякога, но донесоха едни от най-ужасните противопоставяния в най-новата история на човечеството.
Брекзит стана факт след минимално числено превъзходство на гласовете за напускане на ЕС, в референдум, който в значителна степен бе манипулиран чрез лъжи и дезинформация в социалните мрежи и най-вече във Facebook. Механизмите вече са до болка известни – набелязване на група колебаещи се гласоподаватели, които биват облъчвани с реклами и съдържание, обострящо техните лични страхове или чувствителност по определени теми. И тъй като няма контролен механизъм какво съдържание вижда всеки на стената си и то е индивидуално подбрано за него, няма как дори това да бъде впоследствие разследвано, оборено или съпоставено с друго.
Само в 2 антиковидвакс групи съм задълбал, но Зукърбърг ми показа и тъмната страна. Предлага ми толкова други публикации с фейк, някои имат по 11К споделяния, че ако го видя някъде ще му бия два шамара
— Г.А.Ангелов (@No_name_No_user) September 23, 2021
Технологията, експлоатирана до крайност, е в състояние да създаде в главата на един човек паралелна реалност, която няма допирни точки с тази в главите на останалите. Така британците започнаха да се страхуват от бежанци и имигранти дори където ги няма. Или че Турция ще стане част от ЕС, въпреки че дори не се полагат усилия за това.
Но не са само лъжите. Социалните мрежи и платформи се превърнаха в рупор на страх, омраза и разделение. Срещу заплащане. Без никакъв контрол върху произхода на средствата, източника на дезинформация или дори яснота кой е поръчителят, доколкото той може да се скрие зад друга компания или посредник.
По-лошото е, че невинаги виждаме лъжите, на които са подложени другите, защото често не сме таргетирани.
Виждаме малка част от мащаба, който е далеч по-голям от всичко, което можем да допуснем или да си представим. Същият модел и техники бяха приложени и при избирането на Тръмп за президент на САЩ. Иронично, не без помощта и на други създадени в името на демокрацията и свободното слово проекти – като WikiLeaks. Същото се случва и с пропагандата срещу ваксините. Уви, за част от разпространението ѝ този път дори не се заплаща, защото радикализацията на хората по темата спомага за автозахранването ѝ със съдържание. Днес, благодарение на технологичните гиганти, страх и омраза се леят из интернет напълно безнаказано. А в контекста на отричане на рисковете от COVID-19 и ползите от ваксините това вече пряко причинява смърт.
Живеем в глобален онлайн експеримент, в който сме се самопоставили в ролята на лабораторни мишки, докато съпреживяваме разпада на демокрациите си. След повече от век избирателно законодателство и изстрадани права в световен план всичко това се разрушава от технологиите. Без съпротива от наша страна.
Оказва се, че правителствата са неспособни да контролират адекватно транснационални корпорации.
Отделна е темата дали наистина имат желание да го направят. Бунтът трудно ще започне от потребителите, докато те бавно биват сварявани като жаби в яхнията на дезинформацията. Провалът ни е свързан с приемането на демокрацията за даденост и недостатъчното гражданско образование в посока хуманитаризъм. Нужно е спешно загърбване на индивидуализма, в който бяха възпитани поне три поредни поколения, и поне малко завръщане на мисълта за общото и за принадлежността ни (и в тази връзка ангажиментите ни) като част от него. Нужни са усилия и за завръщане на авторитета на науката. А това няма как да стане, ако непрекъснато противопоставяме на научните факти псевдонаучни концепции и даваме думата на опиянени от себелюбие и жадни за внимание псевдоавторитети, борещи се за лидерство върху някакво мнение.
Разпространението на псевдонаука и лъжи, безплатно или платено с пари с неясен произход, няма нищо общо с демокрацията или свободата на словото. Това е саботаж, подривна дейност. Оръжие в тиха война с драматични последствия. Защото най-страшното не е, че Тръмп спечели президентските избори през 2017 г. или че Великобритания напусна ЕС.
Главният въпрос пред нас е как да съхраним обществения си договор.
Ще можем ли някога отново да проведем честни и свободни избори изобщо? Ще можем ли да върнем доверието помежду си? Ще имаме ли отново свободни медии извън хватката на платформите? Ще оцелеем ли?
Време е за осъзнаване и съпротива. Не можем да си позволим да оставим социалните мрежи да бъдат основният източник на новини и информация на хората. Време е да изискваме поемане на адекватна отговорност, когато се окаже, че технологичните гиганти влияят на установените механизми на демокрацията и посредничат за разрухата на обществата ни. Защото докато си споделяме снимки на котенца, покълналите плевели ще превземат всичко, ако не бъдат изкоренени.