Post Syndicated from Александър Малинов original https://www.toest.bg/bomboubezhishta-za-1-procent/

България не е във война, поне официално. Липсата на формално обявена война обаче не пречи на Русия вече почти пет години да убива цивилни и да разрушава градове и села в Украйна. От години насам България като важна част от обединена Европа и НАТО също е жертва на руска агресия под формата на информационна война, саботажи и политическа намеса. През октомври 2026 г. това се промени, след като Русия засили военния си натиск върху България. 

На 6, 13 и 28 октомври близо до българския бряг няколко търговски кораба бяха ударени от руски дронове, а над 20 души от екипажите им загинаха. България ще се сблъсква с все повече преки военни заплахи и инциденти, а междувременно инфраструктурата ни за гражданска защита остава критично неподготвена. В това отношение се вижда рязък контраст с други европейски държави, които активно подготвят населението си за действие по време на криза, включително и война.

Как е в Европа?

В отговор на ескалиращата руска агресия срещу Европа много държави предприеха спешни мерки – от обновяване на укритията до масово разпространение на ръководства за оцеляване за всяко домакинство.

В Полша подготовката на гражданското общество премина от формални административни прегледи към мащабна трансформация. Страната прие фундаментални законодателни промени, задължаващи строителния сектор и частните инвеститори да интегрират защитни съоръжения и подземни бункери в нови обществени и многофамилни сгради. Чрез националната програма за защита на населението и гражданска отбрана Варшава задели милиарди злоти за реновиране на съществуващи укрития и изграждане на нови пространства за сигурност, а финансовите параметри на тези проекти достигат мащаби от десетки милиарди евро за следващия петгодишен цикъл. 

Полските власти не просто инспектират мазета и подземни паркинги, а създават национална мрежа от самостоятелни убежища със системи за филтровентилация, водоснабдяване и електрозахранване и развиват система за ранно предупреждение при ракетен и дронов удар.

Подобни действия се наблюдават и в балтийските страни – Естония, Латвия и Литва, чиито правителства третират гражданската отбрана като пряко продължение на военната си доктрина. Латвия започна мащабни инициативи, подкрепени с милионни европейски и общински инвестиции, за трансформиране на хиляди сгради в защитни убежища (само в столицата Рига се разработват проекти за сигурност на десетки хиляди граждани). 

Литва и Естония от своя страна залагат на тотална децентрализация на информацията: стотици хиляди домакинства преди време получиха директно в домовете си специализирани ръководства за оцеляване в условия на криза, обсада или окупация, съдържащи детайлни инструкции за поведение при военен конфликт и съпротива. 

Брошурата, раздадена на населението на Литва, информира, че граждани, попаднали под чужда окупация, имат право да извършват саботажи срещу окупационните сили и че 

при настъпила окупация всяка информация за капитулиране на литовските сили би била фалшива. 

Швеция, Норвегия и Дания разпространиха обновени брошури за гражданите с ясни инструкции при военен конфликт. В шведското ръководство за оцеляване категорично се заявява: 

Ако Швеция бъде нападната, никога няма да се предадем.

По подобие на страните от Северна Европа, през миналата година Чехия раздаде над 5 млн. брошури, които стигнаха до всяко домакинство, и пусна специален уебсайт с инструкции за оцеляване през първите 72 часа на криза, включваща прекъсване на електричеството, интернет и останалите комуникации.

Породената от руската агресия срещу Украйна активна подготовка на населението за оцеляване в криза е приоритет не само за Източна Европа. В западната част на континента държавните власти също обновиха готовността си – както що се отнася до скривалища и бомбоубежища, така и по отношение на комуникацията с населението. 

Германия предприе спешна реформа в своята политика за сигурност, започвайки изпълнението на дългосрочен план на стойност милиарди евро за преоборудване и адаптация на съществуващата подземна инфраструктура. Берлин съсредоточава усилията си върху спешни ремонти на бункери от Студената война и трансформирането на метростанции, подземни тунели и паркинги, мазета в надеждни защитни пространства, които могат да служат за скривалища. В допълнение федералните власти активно модернизират националната мрежа за ранно предупреждение на гражданите.

Нидерландия, Франция и Белгия залагат на превантивната информираност и масовото ангажиране на самите граждани. В Нидерландия например правителството започна мащабна национална кампания чрез изпращане на специални ръководства на милиони домакинства, даващи ясни указания как всяко семейство да състави собствен план за действие и да подготви тридневни запаси от вода, консерви, медикаменти и алтернативни източници на светлина и топлина. Подобни инициативи бяха реализирани и от френските и белгийските власти през националните кризисни центрове с цел повишаване на устойчивостта срещу хибридни атаки, киберзаплахи и мащабни прекъсвания на комуникациите.

/* ———- ОБЩО за всички инфографики (.tst-ig) ———- */
.tst-ig,
.tst-ig * {
box-sizing: border-box;
margin: 0;
padding: 0;
border: 0;
text-transform: none;
letter-spacing: 0;
text-decoration: none;
text-indent: 0;
}
.tst-ig {
–tst-ink: #000;
–tst-white: #fff;
–tst-shape: #e8e8e8; /* сивото на картите и на „празните” кръгчета */
–tst-radius: 20px;
–tst-accent: #D92B36; /* акцентът на Тоест (цветът на точките и на запълнените кръгчета) */
display: block;
width: 100%;
margin: 24px 0;
padding: 8px 0;
color: var(–tst-ink);
font-weight: 700;
font-style: normal;
font-size: 15px;
line-height: 1.3;
text-align: left;
overflow: visible;
}
.tst-ig-title { display: block; text-align: center; margin-bottom: 24px; }

/* =====================================================================================
КАРТА НА ЕВРОПА (.tst-map) — кликаш държава → излиза балонче с текст
===================================================================================== */
.tst-map {
–tst-map-idle: #ee9aa0; /* кликаемите държави — по-бледо червено */
–tst-map-hover: #e56a73;
}
.tst-map-hint { margin: -12px 0 14px; text-align: center; font-weight: 500; font-size: 13px; }
.tst-map-texts { display: none; } /* текстовете се четат от скрипта и излизат в балончето */
.tst-map-stage { position: relative; max-width: 760px; margin: 0 auto; }
.tst-map-svg { display: block; width: 100%; height: auto; }
.tst-map-bg { fill: var(–tst-shape); stroke: #fff; stroke-width: 1; stroke-linejoin: round; fill-rule: evenodd; }
.tst-map-c path {
fill: var(–tst-map-idle);
stroke: #fff;
stroke-width: 1;
stroke-linejoin: round;
cursor: pointer;
transition: fill 0.2s;
}
@media (hover: hover) { .tst-map-c:hover path { fill: var(–tst-map-hover); } }
.tst-map-c.is-active path { fill: var(–tst-accent); }
.tst-map-c:focus { outline: none; }
.tst-map-c:focus-visible path { stroke: var(–tst-ink); stroke-width: 2; }

.tst-map-bubble {
position: absolute;
left: 0;
top: 0;
z-index: 2;
width: 290px;
max-width: calc(100% – 16px);
padding: 16px 18px 18px;
background: var(–tst-white);
border-radius: 18px;
box-shadow: 0 6px 24px rgba(0, 0, 0, 0.15);
pointer-events: none;
}
.tst-map-bubble[hidden] { display: none; }
.tst-map-name { font-size: 17px; line-height: 1.2; }
.tst-map-body { margin-top: 8px; font-weight: 500; font-size: 15px; line-height: 1.4; }
.tst-map-tail {
position: absolute;
bottom: -7px;
left: 20px;
width: 16px;
height: 16px;
background: var(–tst-white);
transform: rotate(45deg);
border-radius: 0 0 3px 0;
}
.tst-map-bubble.is-below .tst-map-tail { bottom: auto; top: -7px; border-radius: 3px 0 0 0; }

.tst-map.is-armed:not(.is-done) .tst-map-bg,
.tst-map.is-armed:not(.is-done) .tst-map-c { opacity: 0; }

/* =====================================================================================
ФИНЛАНДИЯ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ (.tst-fin) — по 100 кръгчета (1 кръгче = 1% от населението)
===================================================================================== */
.tst-fin { –tst-fin-d: 20px; –tst-fin-gap: 6px; }
.tst-fin-parts { display: flex; flex-wrap: wrap; justify-content: center; gap: 40px 64px; }
.tst-fin-part { width: calc(var(–tst-fin-d) * 10 + var(–tst-fin-gap) * 9); max-width: 100%; }
.tst-fin-top { display: flex; align-items: baseline; justify-content: space-between; margin-bottom: 16px; }
.tst-fin-country { font-size: 18px; }
.tst-fin-num { font-size: 42px; line-height: 1; }
.tst-fin-grid {
display: grid;
grid-template-columns: repeat(10, var(–tst-fin-d));
gap: var(–tst-fin-gap);
}
.tst-fin-dot {
position: relative;
width: var(–tst-fin-d);
height: var(–tst-fin-d);
border-radius: 50%;
background: var(–tst-shape);
overflow: hidden;
}
.tst-fin-glow { /* цветната част; JS я добавя във всяко „пълно” кръгче */
position: absolute;
left: 0; top: 0; bottom: 0;
width: var(–tst-fin-p, 100%); /* при частично кръгче (напр. 0,5) е по-тясна */
background: var(–tst-accent);
}
.tst-fin-note { margin-top: 16px; font-weight: 500; font-size: 15px; line-height: 1.4; }
.tst-fin-legend { margin-top: 28px; text-align: center; font-weight: 500; font-size: 13px; }

.tst-fin-part.is-armed:not(.is-done) .tst-fin-dot { opacity: 0; }
.tst-fin-part.is-armed:not(.is-done) .tst-fin-glow { clip-path: inset(0 100% 0 0); }
.tst-fin-part.is-armed:not(.is-done) .tst-fin-country,
.tst-fin-part.is-armed:not(.is-done) .tst-fin-num { clip-path: inset(0 100% 0 0); }
.tst-fin-part.is-armed:not(.is-done) .tst-fin-note { opacity: 0; }

<!– =====================================================================================
[B] КАРТА НА ЕВРОПА — как се подготвя Европа
Копирай от тук до „КРАЙ КАРТА".
РЕДАКТИРАШ САМО текстовете в блока „ТЕКСТОВЕ" (име и текст на всяка държава/група).
Блокът с картата () НЕ СЕ ПИПА. data-group в двата блока трябва да съвпада.
Групите се оцветяват заедно: Естония+Латвия+Литва, Швеция+Норвегия+Дания, Нидерландия+Франция+Белгия.
===================================================================================== –>

Що се отнася до покритие и достъп до бункери, абсолютният лидер е Финландия. 

Страната разполага с над 50 000 убежища за гражданска защита с капацитет от 4,8 млн. души – значителна част от населението ѝ, което наброява близо 5,7 милиона. Повечето от тях са частни стоманобетонни скривалища, разположени в отделни сгради. В съчетание със задължителните бомбоубежища в мазетата на жилищните кооперации капацитетът в столицата Хелзинки надхвърля 700 000 души, каквото е населението на града.

Как е в България?

В цялата страна официално регистрираните и напълно годни да изпълнят своето предназначение защитни скривалища са едва 247. Това става ясно от данни на отдел „Превантивна дейност“ в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, представени пред БНР. Общият капацитет на тези съоръжения позволява едновременно да бъдат укрити максимум около 60 000 души, или по-малко от 1% от постоянно живеещите в страната.

Според същите данни при евентуална извънредна ситуация най-мащабно укриване на населението в градски условия би могло да се осъществи в станциите на метрото в София. 

(function () {
‘use strict’;

/* ===== ОБЩО ===== */
var reduceMotion = window.matchMedia && window.matchMedia(‘(prefers-reduced-motion: reduce)’).matches;
var canAnimate = typeof Element !== ‘undefined’ && typeof Element.prototype.animate === ‘function’;
function qs(root, sel) { return root.querySelector(sel); }
function qsa(root, sel) { return Array.prototype.slice.call(root.querySelectorAll(sel)); }
function noop() {}
var WIPE_FROM = ‘inset(0 100% 0 0)’;
var WIPE_TO = ‘inset(0 0 0 0)’;

function onceInView(el, threshold, cb) {
if (!(‘IntersectionObserver’ in window)) { cb(el); return; }
var io = new IntersectionObserver(function (entries) {
entries.forEach(function (e) {
if (e.isIntersecting) { io.unobserve(e.target); cb(e.target); }
});
}, { threshold: threshold });
io.observe(el);
}

/* пуска елементите един след друг: всеки чака да е в екрана И предишният да е стигнал до „реда” си.
play(el) връща след колко ms да тръгне следващият. */
function sequence(items, threshold, play) {
var prev = Promise.resolve();
items.forEach(function (it) {
var seen = new Promise(function (res) { onceInView(it, threshold, res); });
prev = Promise.all([prev, seen]).then(function () {
var wait = play(it) || 0;
return new Promise(function (res) { setTimeout(res, wait); });
});
});
}

/* събира анимациите и при край маха началното състояние (is-armed) */
function makeRunner(root, defaultEase) {
var anims = [];
function run(el, keyframes, delay, duration, easing) {
var a = el.animate(keyframes, { delay: delay, duration: duration, easing: easing || defaultEase, fill: ‘both’ });
anims.push(a);
return a;
}
function finish() {
Promise.all(anims.map(function (a) { return a.finished; })).then(function () {
root.classList.add(‘is-done’);
anims.forEach(function (a) { try { a.cancel(); } catch (e) { noop(); } });
}).catch(noop);
}
return { run: run, finish: finish };
}

var EASE_OUT = ‘cubic-bezier(0.22, 0.8, 0.26, 1)’;
var EASE_POP = ‘cubic-bezier(0.34, 1.56, 0.64, 1)’;

/* =====================================================================================
КАРТА НА ЕВРОПА (.tst-map) — влизане на картата + клик върху държава → балонче
===================================================================================== */
var MAP = {
threshold: 0.3,
bgMs: 600,
groupDelay: 300, // кога тръгват държавите
groupStep: 110, // пауза между групите
groupMs: 500,
bubbleMs: 260
};

function mapSetup(root) {
var stage = qs(root, ‘.tst-map-stage’);
var svg = qs(root, ‘.tst-map-svg’);
var bubble = qs(root, ‘.tst-map-bubble’);
var bName = qs(bubble, ‘.tst-map-name’);
var bBody = qs(bubble, ‘.tst-map-body’);
var groups = qsa(root, ‘.tst-map-c’);
var texts = {};
qsa(root, ‘.tst-map-text’).forEach(function (t) {
texts[t.getAttribute(‘data-group’)] = {
name: (qs(t, ‘.tst-map-name’) || {}).textContent || ”,
body: (qs(t, ‘.tst-map-body’) || {}).textContent || ”
};
});
var active = null;
var FULL_VIEW = svg.getAttribute(‘viewBox’);
/* компютър с мишка: балончето излиза при посочване; телефон/таблет: при докосване */
var canHover = !!(window.matchMedia && window.matchMedia(‘(hover: hover) and (pointer: fine)’).matches);

/* на тесен екран (телефон/приложение) приближаваме към Европа, за да са държавите по-големи */
function applyView() {
var narrow = stage.clientWidth < 560;
svg.setAttribute('viewBox', narrow ? '130 90 520 540' : FULL_VIEW);
}
applyView();

/* намира държавата под пръста; ако докосването е „до" държава (малките са тесни), взема най-близката */
function groupAt(x, y) {
var offs = [[0, 0], [10, 0], [-10, 0], [0, 10], [0, -10], [14, 14], [-14, 14], [14, -14], [-14, -14], [20, 0], [-20, 0], [0, 20], [0, -20]];
for (var i = 0; i < offs.length; i++) {
var el = document.elementFromPoint(x + offs[i][0], y + offs[i][1]);
var g = el && el.closest ? el.closest('.tst-map-c') : null;
if (g && root.contains(g)) { return g; }
}
return null;
}

function place() {
if (!active) { return; }
var vb = svg.viewBox.baseVal;
var sw = stage.clientWidth, sh = stage.clientHeight;
var kx = sw / vb.width, ky = svg.getBoundingClientRect().height / vb.height;
var bb = active.getBBox();
var cx = (bb.x – vb.x + bb.width / 2) * kx;
var top = (bb.y – vb.y) * ky, bottom = (bb.y – vb.y + bb.height) * ky;
var w = bubble.offsetWidth, h = bubble.offsetHeight;
var left = Math.max(8, Math.min(cx – w / 2, sw – w – 8));
var below = top – h – 14 < 0;
var y = below ? bottom + 14 : top – h – 14;
y = Math.max(0, Math.min(y, sh – h));
bubble.style.left = left + 'px';
bubble.style.top = y + 'px';
bubble.classList.toggle('is-below', below);
var tx = Math.max(24, Math.min(cx – left, w – 24));
bubble.querySelector('.tst-map-tail').style.left = (tx – 8) + 'px';
bubble.style.transformOrigin = tx + 'px ' + (below ? '0' : '100%');
}

function close() {
if (active) { active.classList.remove('is-active'); }
active = null;
bubble.hidden = true;
}

function select(g) {
var t = texts[g.getAttribute('data-group')];
if (!t) { return; }
if (active) { active.classList.remove('is-active'); }
active = g;
g.classList.add('is-active');
bName.textContent = t.name;
bBody.textContent = t.body;
bubble.style.visibility = 'hidden';
bubble.hidden = false;
place();
bubble.style.visibility = '';
if (canAnimate && !reduceMotion) {
bubble.animate([{ opacity: 0, transform: 'scale(0.92)' }, { opacity: 1, transform: 'scale(1)' }],
{ duration: MAP.bubbleMs, easing: EASE_POP });
}
}

groups.forEach(function (g) {
g.setAttribute('tabindex', '0');
g.setAttribute('role', 'button');
var t = texts[g.getAttribute('data-group')];
if (t) { g.setAttribute('aria-label', t.name); }
g.addEventListener('click', function (e) { e.stopPropagation(); if (active !== g) { select(g); } });
if (canHover) {
g.addEventListener('mouseenter', function () { if (active !== g) { select(g); } });
g.addEventListener('mouseleave', function () { if (active === g) { close(); } });
}
g.addEventListener('keydown', function (e) {
if (e.key === 'Enter' || e.key === ' ') { e.preventDefault(); select(g); }
if (e.key === 'Escape') { close(); }
});
});
stage.addEventListener('click', function (e) { // клик до държава → избира я; клик другаде → балончето се скрива
var g = groupAt(e.clientX, e.clientY);
if (g) { select(g); } else { close(); }
});
window.addEventListener('resize', function () { applyView(); place(); });

if (reduceMotion || !canAnimate) { return; }
root.classList.add('is-armed');
onceInView(root, MAP.threshold, function () {
var R = makeRunner(root, EASE_OUT);
R.run(qs(root, '.tst-map-bg'), [{ opacity: 0 }, { opacity: 1 }], 0, MAP.bgMs);
groups.forEach(function (g, i) {
R.run(g, [{ opacity: 0 }, { opacity: 1 }], MAP.groupDelay + i * MAP.groupStep, MAP.groupMs);
});
R.finish();
});
}

/* =====================================================================================
ФИНЛАНДИЯ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ (.tst-fin) — първо кръгчетата едно след друго (сиви),
после цветът се „пали" в цветните, докато излиза числото. После втората част.
===================================================================================== */
var FIN = {
threshold: 0.5,
dotStep: 9, // пауза между кръгчетата
dotMs: 350,
glowLead: 200, // цветът тръгва толкова след последното кръгче
glowStep: 10, // пауза между цветните кръгчета
glowMs: 450,
wordMs: 500,
noteDelay: 350,
next: 500 // след колко ms от старта на цвета тръгва следващата част
};

/* създава кръгчетата от data-total / data-on (работи и без анимация) */
function finBuild(grid) {
if (grid.getAttribute('data-built') === '1') { return; }
var total = parseInt(grid.getAttribute('data-total'), 10);
var on = parseFloat(grid.getAttribute('data-on'));
if (!isFinite(total) || total < 1) { total = 100; }
if (!isFinite(on)) { on = 0; }
for (var i = 0; i < total; i++) {
var dot = document.createElement('div');
dot.className = 'tst-fin-dot';
if (i < on) {
var g = document.createElement('span');
g.className = 'tst-fin-glow';
var p = Math.min(1, on – i);
if (p < 1) { g.style.setProperty('–tst-fin-p', (p * 100) + '%'); }
dot.appendChild(g);
}
grid.appendChild(dot);
}
grid.setAttribute('data-built', '1');
}

function finPlay(part) {
part.classList.remove('is-done');
part.classList.add('is-armed');
var R = makeRunner(part, EASE_OUT), run = R.run;
var dots = qsa(part, '.tst-fin-dot');
var glows = qsa(part, '.tst-fin-glow');
var country = qs(part, '.tst-fin-country'), num = qs(part, '.tst-fin-num'), note = qs(part, '.tst-fin-note');

if (country) { run(country, [{ clipPath: WIPE_FROM }, { clipPath: WIPE_TO }], 0, FIN.wordMs); }
dots.forEach(function (d, i) {
run(d, [{ opacity: 0, transform: 'scale(0.3)' }, { opacity: 1, transform: 'scale(1)' }], i * FIN.dotStep, FIN.dotMs, EASE_POP);
});
var tG = Math.max(0, (dots.length – 1) * FIN.dotStep) + FIN.glowLead;
glows.forEach(function (g, k) {
run(g, [{ clipPath: WIPE_FROM }, { clipPath: WIPE_TO }], tG + k * FIN.glowStep, FIN.glowMs);
});
if (num) { run(num, [{ clipPath: WIPE_FROM }, { clipPath: WIPE_TO }], tG, FIN.wordMs); }
if (note) { run(note, [{ opacity: 0, transform: 'translateY(6px)' }, { opacity: 1, transform: 'translateY(0)' }], tG + FIN.noteDelay, 600); }
R.finish();
return tG + FIN.next;
}

function finSetup(root) {
qsa(root, '.tst-fin-grid').forEach(finBuild);
if (reduceMotion || !canAnimate) { return; }
var parts = qsa(root, '.tst-fin-part');
parts.forEach(function (p) { p.classList.add('is-armed'); });
sequence(parts, FIN.threshold, finPlay);
}

/* ===== старт ===== */
function init() {
qsa(document, '.tst-map').forEach(mapSetup);
qsa(document, '.tst-fin').forEach(finSetup);
}
if (document.readyState === 'loading') { document.addEventListener('DOMContentLoaded', init); } else { init(); }
})();

МВР обаче не потвърждава дали метростанциите отговарят на нужните изисквания. 

На този фон капацитетът на отделните специализирани подземни скривалища остава ограничен, като най-големият обект може да побере само около 300 души. Въпреки поредицата от атаки с дронове край българското крайбрежие и продължаващата война на Русия в Украйна темата за сигурността на цивилното население шокиращо остава извън дневния ред на българските политици – както в проруските среди на Радев и Костадинов, така и сред проевропейските сили. Следва незабавно да се поставят на фокус въпросите около състоянието, поддръжката и капацитета на защитната инфраструктура в страната и готовността на държавата и населението за реакция при кризисни ситуации. 

Три са насоките, които изискват спешно внимание:

Увеличаване на капацитета – спешна проверка на всички бомбоубежища от времето на Студената война в цялата страна и превръщането им в годни скривалища по примера на Германия и Полша. Одит на гражданска инфраструктура, която би могла да се ползва по време на кризи – това са метростанции, тунели и подземни гаражи. 

Институционална, политическа и обществена ангажираност – обществото не получава ясни насоки от управляващите, актуални карти на укритията или практични обучения за реакция при криза. Липсва мащабна национална кампания за подготовка на домакинствата, подобна на тези в Европа.

Разминаване с реалността – заради дребни политически интереси и нежелание на политическите сили да всяват „паника“ защитата на населението е хвърлена в кофата; не само че липсва инфраструктура и кампания за подготовка, липсват дори идеи и насоки такива да бъдат създадени.

Според премиера Радев няма място за „истерия“, когато Русия убива моряци в близост до българския бряг. Вероятно по същата причина къпещото се в похвали от Москва правителство пази гробно мълчание по темата с липсата на бомбоубежища в България и не предприема кампания за кризисна готовност на населението. Но да се подготвиш за бедствие, когато е очевидно, че то се насочва към теб, не е истерия, а елементарно чувство за самосъхранение. Ако съседската къща гори, да знаеш къде има пожарогасител или да се измъкнеш навреме е начин да останеш жив. 

Докато Европа готви своите граждани за природни бедствия, кибератаки и военен конфликт, в България институциите са безмълвни по темата, а за политическите лидери явно безопасността на хората в страната не е на дневен ред. Кой обаче ще поеме отговорност, когато ни връхлети кризата?