Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4396

Случаят с Джейхан Ибрямов е показателен за нещо, за което говорим от много години. А именно, че наказателното преследване се използва за политически цели, а не за да има справедливост.

Обществото очаква извършилият престъпление да влезе в затвора. Ако Ибрямов е взел пари, за да урежда поръчки, очакването е съдът да го признае за виновен и да получи ефективна присъда.

Ще ви разочаровам – целта на антикорупционната комисия (КПК) и на прокуратурата, които действат по команда на Пеевски, не е такава. За тях Ибрямов е просто инструмент в политическата битка в ДПС – инструмент за демонстриране на надмощие и най-вече за натиск върху Доган. Както Мирослав Тодоров е пуснат от ареста, за да хванат Ибрямов, така вероятно в момента опитват да използват Ибрямов срещу Доган.

КПК и прокуратурата знаят, че процесуалните и извънпроцесуалните им действия са незаконни. Че не може да ползваш разследващ инспектор за свидетел, само за да рецитира СРС-та, които също вероятно са незаконни. И знаят, че това ще означава, че обвинението ще пропадне в съда. Но това не ги интересува, защото ще могат да държат Ибрямов в ареста и ще използват това за политически цели. Не ги интересува дали ще има справедливост.

И не е случайно, че и дежурният прокурор, и дежурният съдия, разгледал мярката за задържане, са познати от други дела с висок обществен интерес. Защото законът на практика дава сила на административните ръководители да определят кой кога какво гледа. И винаги дежурни се оказват „правилните“.

Но съчувствие за Доган и ДПС няма как да има от страна на очакващото справедливост общество. Никой няма да отиде на протеста на ДПС, и Пеевски много добре знае това. Защото Доган и ДПС дълги години създаваха и използваха тази прогнилост на съдебната система. И сами създадоха Пеевски. И когато няма справедливост, която да произтича от закона, стигаме до „така им се пада“.

Върховенството на закона е ценност, която не можеш да припознаваш само, когато чадърът се е превърнал изведнъж в бухалка.

Нито обществото, нито партиите могат да се включат в тази борба, защото е политическо самоубийство да кажеш „не може да го хващате с белязани пари, той има имунитет“. А обикновените граждани – може, нали?

Затова тази операция за разчистване на сметки в „дълбоката държава“ ще сработи. Защото Пеевски знае, че Доган е също толкова токсичен, колкото него самия и никой няма да го подкрепи. И че дори опити като моя да обясня защо има неправомерност в действията на органите може да бъде брандиран като заемане на страна.

А възможната политическа реакция е само една: трябва да премахнем влиянията върху съдебната система, защото в момента тя не произвежда справедливост, а усещане за мафиотски борби, чадъри, бухалки и трупчета.

Спешно след изборите трябва да продължим с прозрачен избор на нов ВСС и с изменения в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс, за да премахнем тези влияния и процесуалните и йерархични механизми за привеждането на тези влияния в действие.

Ние ще предложим всичко това и то ще бъде част от нашите условия за управление. Защото без върховенство на закона и независима съдебна система, България все повече ще се превръща в “провалена държава”.

Материалът За върховенство на закона и справедливост е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4392

Следващата точка от моите приоритети я започнах вчера: „7. Превенция на измами с недвижими имоти: ограничаване на прането на пари чрез имоти (напр. чрез комплексна проверка при аномалии), превенция на кражби на имоти чрез автоматизирана оценка на риска (напр. при прехвърляне на единствен имот на възрастен човек) и изпращане на уведомления на всеки собственик.“

Тук има три елемента:

1) Известия при прехвърляния на собственост
2) Автоматизирана оценка на риска от измами
3) Ограничаване на прането на пари

По т.1 – законопроект, който внасяме вече два парламента, предвижда Агенция по вписванията да изпраща уведомления (sms) до собствениците при всяка промяна на собствеността на техен имот. Също така, уведомления по пощата при промени, установени като високорискови (вж. т. 2). Целта да може да се реагира бързо в случаи, в които имот или части от него се прехвърлят без знание на (съ)собствениците, т.е. с измама.

По т.2 – въвеждане на автоматизирана оценка на риска, при която да се уведомяват освен собствениците, и евентуално органите на реда. Напр.: продажба на единствен имот на възрастен човек на някой, който често придобива имоти (т.е. както работи имотната мафия, вкл. когато част от нея е бил Мартин – Нотариуса); придобиване чрез констативен нотариален акт (+ ограничаване на използването на едни и същи свидетели в няколко близки по време акта); придобиване на идеални части срещу движима вещ (с което се заобикаля задължението за продажба на съсобственици) и др.

По т. 3 – въвеждане на проверки на произхода на средства и други автоматизирани проверки при продажба на имот, тъй като при многото кешови разплащания в имотния сектор, вероятно има и немалко случаи на пране на пари, които остават незабелязани.

В допълнение, имаме нужда от развитие на Имотния регистър в ясна посока, поради което предлагаме създаване на стратегически съвет към министъра на правосъдието, в който да се обсъждат предложения като горните.

Материалът Превенция на имотни измами е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4385

В отговор на поискана от мен справка, Агенция по вписванията ми предостави изключително интересни данни за имотните сделки в страната. Ето няколко числа за София и Варна, като градове с активен пазар:

Само 30% от имотните сделки в София са с ипотека, т.е. останалите 70% са с налични пари. Във Варна 18% са с ипотека и 72% без.

При сделките с ипотека, 11% са „на данъчна оценка“, т.е. данъчната оценка и обявнета стойност съвпадат или се разминават с до 5 хил лв.

При сделките без ипотека, 33% са „на данъчна оценка“.

Във Варна при тези числа има още повече разминаване – 5% са на данъчна оценка, когато са с ипотека, и 40% – без ипотека.

Т.е. когато сделката не минава през банка, е 3 пъти по-вероятно някой да даде едни пари без да декларира това пред агенцията. Тези пари може на теория може да са по банков път, а целта да е „просто“ спестяване на данъка, но има вероятно и да са просто в кеш, и с неясен произход (поради което да се ибягва минаването през банковата система).

Напълно закономерно, средната разлика между стойността на сделката и данъчната оценка е: 105 000 при сделки без ипотека и 226 000 при сделки с ипотека. Т.е. тези 120 хиляди средно на сделка са скритите пари. Във Варна числата са 123 000 срещу 350 000.

Интересно би било да се види и кои са банките, които допускат сделки на данъчна оценка, защото подозирам, че ще има концентрация.

Видно е от тези данни, че укриването на данъци и евентуално прането на пари е много по-вероятно, когато не се мине през проверките на банките.

Именно заради нуждата от установяване на пране на пари, през 2022 г. добавихме допълнителните полета в Имотния регистър, за да може горната справка да бъде възможна и съответно да се идентифицира потенциално пране на пари. Не всяко укриване на данъци при имотни сделки е пране на пари, и не всяко плащане с налични средства „на данъчна оценка“ е закононарушение, но е индикация за риск от такова.

Тези явления влияят и на имотния пазар – ако напр. има изпиране на левове преди да влезе еврото, това надува цените на имотите.

Трябва мерките срещу това да бъдат обсъдени задълбочено в следващия парламент, за да се прецени кой да прави допълнителните проверки за произход на средства и риск от пране на пари, когато банките не участват в сделката (какъвто изглежда е по-масовият случай). Дали това да са съдиите по вписванията, нотариусите, НАП, или всеки да прави част от нещата в рамките на своята компетентност.

Материалът Данни за имотния пазар и сделките на данъчна оценка е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.