Tag Archives: Бойко Борисов

Европейските Му партньори не са чак такива аматьори

Post Syndicated from original https://bivol.bg/ep-resolution-bulgaria.html

неделя 11 октомври 2020


Резолюцията на Европарламента за НЕсвободата е безпрецедентна, но това едва ли учудва някого в България. Ние сме си свикнали да сме първи по всичко отрицателно в ЕС – по корупция, зависимост на медиите и институциите, бедност, емиграция, смъртност, ниско качество на живот… Е, друго си е да ти формулират и кажат право куме у очи от най-високата институция на Европейския съюз, че корупцията е повсеместна, няма разделение на властите, главният прокурор е недосегаем, европейските средства се крадат, медиите са марионетки, полицията и държавата упражняват насилие спрямо журналисти и гражданско общество официални институции се използват за сплашване и наказание на бизнесмени и публични личности. Но и това чудо ще мине. Три дена яли, пили и се веселили и после всичко ще си тръгне постарому.

Или може би не? Може пък надеждите на управляващите ще бъдат опровергани чак този път? Подобно развитие на ситуацията изглежда не само все по-вероятно, но и все по-близко във времето. Предстои да разберем. Нека обаче оставим сериозните анализи и прогнози на големите умове на нашето време и да се позабавляваме на собствен гръб.

Нито килимите на Караянчева, детските, които ще раздава Сачева или вижданията на премиера за „дискусионните“ точки от историята на България и Северна Македония не успяха да впечатлят кой знае колко през тази седмица. Заплахите от сплотените като за последно редици на управляващите, че след резолюцията у нас ще настане истинско царство на джендъри, бежанци, македонизъм, анархия, опозиция и други дяволски творения – също.

Друга опорна точка обаче лично мен ме разтърси из основи и за пореден път ме убеди, че липсата на логическа мисъл и трезва преценка на ситуацията е втора природа на всеки, докопал кокала на властта в България. Първия път, когато чух тази теза, си помислих, че не съм разбрал правилно, но след като пред камерите я повториха десетки усти със свои думи, разбрах, че повредата не е в моя телевизор. Накратко, става въпрос за следното.

Лошите протестиращи пак се показали като предатели срещу Родината, защото привлекли вниманието на Европата към кирливите ни ризи и резолюцията поставила незаличима дамга не само върху сегашното правителство, но и върху всички следващи. В тия няколко думи се съдържат толкова много стряскащи признания на ония-дето-ни-пазят-от-комунизма, че направо да се чуди човек дали не са изтръгнати от устата на някой висш партиен деец от златните времена на развития социализъм.

Веднага се набива на очи далеч не другарската критика срещу ония, които дръзват да изкрещят, че има не нещо, а много гнили неща в България. Как другите могат да си мълчат, а точно те създават неприятности? Управляващите изглежда искрено мислят, че ЕС забелязва какво се случва у нас едва, откакто има протести. Дори и така да е обаче, те изобщо не могат да проумеят, че е не право, а задължение на всеки член на гражданско общество да дава гласност на нередностите, с които се сблъсква, вместо да помага за замитането им под килима. Тяхното мислене е на средновековни феодали, които са изумени от дързостта на крепостните си селяни. И е толкова закостеняло, че не само, че няма да се промени, но и те го излагат на показ, без да намират нищо нередно в това.

Още по-интересно е обаче, че с думите си представителите на ГЕРБ индиректно признават, че през единадесетте години, през които са на власт, са сътворили толкова глупости и са забъркали такава каша, че не едно, а няколко правителства след тях няма да могат да се преборят с тях. Ние, обикновените граждани, го виждаме и сме наясно, от Брюксел също няма как да са го пропуснали, но да си го признаят самите управляващи, вече е забележително явление. Макар и лъжливо. Защото едва ли някой би приписвал кражбите и гафовете им на евентуално бъдещо правителство, което е достатъчно компетентно, некорумпирано и решително, за да тръгне по правия път.

Колкото и обвинения да хвърлят от ГЕРБ, колкото и закъснели подаяния да раздават на най-възрастните и най-малките, колкото и да търсят под вола теле, резолюцията на Европейския парламент наистина е нещо непознато досега. Недомлъвките и прословутото дипломатично говорене са заменени от трезва и детайлна оценка на ситуацията, обективно представяща окаяното състояние, в което се намират държавните институции в България. И посочва виновниците за това.

Повече от Брюксел не са длъжни да правят. Текстът недвусмислено легитимира желанието на милиони българи, които не си мълчат, за да не се изложим пред чужденците, това правителство да бъде свалено, главният прокурор да подаде оставка, а целият модел на управление в страната ни да бъде променен из основи.

Ние, обикновените граждани, няма от какво да се срамуваме, за да го крием. Нека понесат срама и отговорността си ония, които са се наклепали до лактите с меда от кацата. Тях ще накацат мухите, а ние имаме повод за радост, защото досега правителството май бъркаше учтивия тон на европейските чиновници с късогледство и пасивност. Е, беше крайно време да се нарекат нещата с истинските им имена.

Разследване на Зюддойче Цайтунг: Досиетата FinCen: Изчезналата кралица

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/ruja-fincen.html

неделя 27 септември 2020


Всеки може да забогатее, обеща Ружа Игнатова, адвокат от Шварцвалд.

Милиони хора инвестираха в нейната цифрова валута. Но това беше огромна измама – и от „Криптокралицата“ няма и следа.

Царството

Революционерката организира тържество в бялата си вила на Черно море. Поканени са само няколко десетки души в елегантни рокли и смокинги, седят на кръгли маси в градината, шампанското е изстудено до басейна. Домакинята се забелязва, тъй като през тази лятна нощ в Созопол, България, тя е облечена в рокля с блестящи камъни и с тъмно лилаво червило. Последователите й с благоговение я наричат „Д-р Ружа“ или „Криптокралица“. Тя е кралицата на своя собствен свят.

Ружа Игнатова, тогава на 37 години, управлява създадената от нея дигитална валута, която би трябвало да разруши силата на банките.

Обещанието е, че хората трябва да получат обратно контрола върху парите. С „Onecoin“ всеки трябва да може да забогатее, а не само елитът на финансовия свят. От гледна точка на техните последователи, самата Криптокралица е най-доброто доказателство, че това може да работи.

На снимка, която беше публично оповестена от партито през юли 2017 г., Ружа Игнатова може да бъде видяна да танцува сама на сцената в 4:58 сутринта, с протегнати ръце и затворени очи. Сякаш готова за излитане. И до днес това е последният запис на Криптокралица – ръководител на една от най-големите мрежи за измами в света, която все още не е разбита.

Компанията все още съществува, поне на хартия.

Луксозният фон на празника е нейна собственост, имотът включва вила, басейн, лозе и триетажен частен хотел.

Изглежда тя сама е изградила всичко. Като младо момиче се премества с родителите си и по-малкия си брат от България в Германия, в Шварцвалд, където баща й изкарва прехраната си от търговия с автомобилни гуми. Игнатова учи право, получава германско гражданство и в крайна сметка се връща в България, за да влезе в международния финансов свят от София. Тогава милиони хора вярваха в успеха на Криптокралицата. Милиони хора инвестират в Onecoin.

Докато слънцето залязва, гостите на партито танцуват под песните на специално поканената от САЩ поп-певица Биби Рекса, над морето горят фойерверки, посред нощ започва да вали сняг, защото служител току-що е изстрелял снежно оръдие . Всичко изглежда възможно. „Алиса в страната на чудесата“ е мотото на партито, с което Ружа Игнатова празнува кръщенето на дъщеря си тази вечер.

По-малко от три месеца по-късно Криптокралицата ще изчезне.

Според ФБР тя се качва на самолет на Ryanair до Атина на летище София около 25 октомври 2017 г., очевидно с нищо повече от чанта като багаж. След това следата й се губи и не само ФБР, но и няколко прокурори по целия свят я търсят. Германски следователи също.

Защото Игнатова и нейните съучастници само се преструваха, че са изградили истинска, надеждна криптовалута – и то с шеметен успех.

Според изтекли фирмени документи от Onecoin, с които разполага SZ, мрежата на Игнатова е откраднала поне 5 милиарда евро. Самата компания отказва коментари на твърденията.

За изчезването на Игнатова се носят всякакви слухове. Дали е избягала, защото е усещала дъха на ФБР и се е страхувала да не бъде разкрита? Банките ли я отвлякоха, както вярват поддръжниците й? „Д-р Ружа“ винаги е имала поне двама телохранители със себе си, когато е карала из София брониран Лексус, защото, както се казва, е имала работа с опасни хора? Хора, човешкият живот на които не струва много.

В Досиетата FinCEN и други изтекли документи, за които SZ, NDR, WDR и Buzzfeed News съобщават от тази седмица, има редица статии, върху които се появява нейното име. Те дават възможност да се тръгне по следите на изчезналите милиарди и да се възстанови по-точно как се е стигнало до гигантската измама.

Обещанието

Всичко започва през юли 2014 г. Повече от 3 години преди изчезването на Криптокралицата, първата публикация на компанията се появи във Facebook. На снимки, които Onecoin публикува няколко месеца по-късно, основателката на компанията седи в 4-звезден хотел в Хелзинки на маса с много мъже, с пастет от сьомга и дива патица.

На пръв поглед Onecoin изглежда като една от безбройните стартиращи финансови технологии, много от които бяха създадени по това време. През 2008 г., в разгара на финансовата криза, разработчик на софтуер с псевдоним Сатоши Накамото – зад който може да се крие екип, който все още не знаем със сигурност – изобретява Биткойн, първата крипто-валута. Така дигиталните пари са извън банковата система. През 2014 г. започват да се разпространяват истории, че хората са станали невероятно богати с тези пари. Но това е само началото, вашата крипто-валута ще създаде много повече богатство, обещава Ружа Игнатова.

Новите Onecoins са подобни на Bitcoin, но уж решават техния основен проблем: едва ли някой разбира как да използва цифровите пари, камо ли как работят. Onecoin, от друга страна, казва Игнатова от сцените по
целия свят, най-после е крипто-валутата за масовия пазар – удобна за използване, сигурна, лесна за разбиране, без непредсказуеми колебания на обменния курс. Една монета за всички. Onecoin.

Ако искате да инвестирате, трябва да закупите така наречения пакет за обучение. Тези пакети струват между няколкостотин и десетки хиляди евро, най-скъпите в даден момент дори 118 000 евро и дори те все още
намират купувачи. Пакетите съдържат подходящото количество Onecoin, както и указания, които обясняват какво представляват криптовалутите и как функционират финансовите пазари.

Класическите пари, например еврото, получават стойността си от централната банка. Тя решава колко пари се отпечатват и колкото повече се отпечатват, толкова повече стойността на парите, които вече са в обращение, пада. Това дава на централната банка значителна власт. Гражданите трябва да се доверят, че не просто ще включат пресата, за да помогнат на банките и компаниите да спечелят повече пари – и по този начин рискуват монетите и банкнотите в обращение да стават все по-малко ценни.

Няма централна банка за криптовалути.

Хората не разчитат на държавна институция, а на други инвеститори, с които са свързани в компютърна мрежа.

Те се доверяват, че подобно на златото останалите членове ще купуват своите крипто-монети от тях на същата или дори по-висока цена.

Златото обаче има един недостатък – твърде е грозно да се плаща с него в пекарната. Това е възможно при крипто-валутите – при условие, че в определен момент хлебарят се доверява и на стойността на тези монети. Така че цялата схема крие висок риск.

Onecoin дори приема аналогията на крипто-валутите и златото буквално. Игнатова хвърля златна монета от сцената на рекламно шоу в хотел в Дубай през май 2015 г.
Тя съобщава на английски, с частично немски, отчасти източноевропейски акцент, че Onecoin сега, за разлика от Bitcoin, е подплатена със злато. То ще бъде скрито под морето. Толкова тайно, че самата тя никога не го е виждала.

По това време брокерите на компанията викаха в микрофоните си във все повече и повече държави, казвайки им колко бързо човек може да забогатее с Onecoin. На едно от първите събития в САЩ гигант на име “Д-р Пробив” троши тухли с ръка на сцената, докато развеселява публиката. „Ще имате финансов пробив!“ – бам! – “ще
разбиете финансовите си проблеми!” – бам! „Беше като инцидент“, казва експерт по криптовалута, който е бил там. – Просто не можете да отклоните поглед. Такива шоута се провеждат и в германските градове, като „Супер събота“ в хотел в Мюнхен.

Всеки, който се присъединява към Onecoin по това време, получава звучното название „Независим маркетингов сътрудник“ и комисионна за набиране на допълнителни инвеститори. Когато тези нови членове
въвеждат на свой ред нови хора в мрежата, получават част от техните комисионни и т.н. Така че има голям стимул за набиране на все повече сътрудници. Класическа пирамидална схема.

Обещанието за новата валута пълзи навсякъде. Обикновено приятели или познати ви разказват за Onecoin, убеждават ви да дойдете в някое от шоутата. Частният и бизнес микс, доверието в продукта и в продавача. Идеята за внезапна измама е толкова ужасна, че инвеститорите трябва да потушават възникващите съмнения. Мнозина се оттеглят в паралелен свят в Интернет, където са сред себеподобните си. Последователите на Onecoin имат свои собствени поп-песни, езикови кодове и дори собствени сигнали за ръце, по които се разпознават – О, образувано от показалеца и палеца.

Крипто-кралете и тяхното кралско домакинство насърчават тази изолация през годините, като обявяват предупрежденията за измама за „фалшиви новини“, разпръснати от ревниви „хейтъри“, или от
„биткойнъри“, или от банките. Инвеститорите стават фанатици. Някои изгубват вяра в Onecoin само когато вече са загубили всичко останало. 

Изобретателката на Onecoin нагло твърди, че е доказала, че е решила почти всички технически проблеми на крипто-валутите, но дори не предполага как това е трябвало да успее. Понякога си противоречи. Следователно хората, които са запознати с крипто-валутите, не възприемат сериозно клонирането на биткойни дълго време. Медиите съобщават много малко, в редакциите вероятно намират темата за твърде специфична или не знаят достатъчно, за да вдигнат аларма. Очевидно никой не се чувства отговорен – и Onecoin става все по-голям и по-голям. Наистина голям.

През юни 2016 г. Ружа Игнатова ще се появи на една от най-големите сцени в Европа, в лондонската  Арена Уембли. Все още можете да видите изпълнението в YouTube днес. Песента “Това момиче гори” ги приповдига, искри пръскат от пода на сцената.

Тогава тя стои там, както винаги в такива случаи, в блестяща рокля, за да вдигне в приветствие хиляди последователи. „Обичам те“, крещи един.

Две години след старта във Facebook, тя твърди, че Onecoin вече е №2 в криптовалутите. Скоро биткойн също ще бъде надминат. И тогава, “един ден”, “Глобалната борса” ще бъде включена, тогава всеки ще може да обменя своите Onecoins във всяка валута. Но въпреки успеха, тя многократно е обвинявана в нарушаване на философията на крипто-валутите.

Защото всъщност крипто-валутите обещават анонимност: ако няма централна банка, която да води отчет за всичко, никой не обръща внимание кой на кого изпраща пари.

Onecoin обаче нарушава това правило. Компанията рекламира “централизиран подход”, уж за предотвратяване на пране на пари, финансови измами и финансиране на тероризма. „Хората, които трябва да извършват анонимни плащания, не влизат в нашата мрежа“, казва Игнатова на своите приветстващи я поддръжници.

Колкото повече хора се доверяват на Onecoin, толкова по-тясна става мрежата от лични отношения. “Момчета, ние сме по-голямата общност!”, казва Игнатова. “Ние решаваме каква е философията на криптовалутите!”

Мрежата става толкова голяма, толкова объркваща, че вече не изглежда като да има централен орган, който поддържа общ преглед и контрол – а сякаш Onecoin е безплатна, независима мрежа. Като истинска крипто-валута.

Миналото

По време на появата си на Арена Уембли Ружа Игнатова живее в двуетажен мезонет в луксозния лондонски квартал Кенсингтън, пълен със скъпи произведения на изкуството. Тя притежава и апартамент в Дубай, който струва около 2,5 милиона евро. Тя носи бижута и изключително скъпи вечерни рокли, дори когато просто седи в офиса и пише имейли, както казва бивш служител на Onecoin.

Тази показност разкрива много за младата жена, каквато е била Ружа Игнатова, преди да се превърне в Криптокралица.

През 1990 г. семейството й се премества от България в Шрамберг в Шварцвалд, сънлив град с разрушен замък. Там тя живее, заобиколена от южногермански полуфабрикати, „в тясна къща“, както си спомня един от местните хора. Ружа Игнатова бързо напредва в училище, дори прескача трети клас, въпреки че трябва да учи езика отново.

В оценка за стипендия учител в гимназията се възхищава от хитростта на „топ-ученичката“ Ружа Игнатова. Нейните ролеви изпълнения, които тя ще използва широко в по-късния си живот, са „обмислени, стимулиращи и понякога направо страстни“.

Младата жена с черна коса обича да носи високи токчета, ярко червило и екстравагантни рокли, съобщават бивши съученици от Neue Rottweiler Zeitung.

Игнатова се смята за ексцентрик. Според книгата й „Abitur“, тя предвижда бъдещия си живот по следния начин: „Ще уча право в Хайделберг, тогава ще бъда невероятно успешен адвокат, ще се омъжа за богат човек, ще имам деца и ще прекарам пенсионните си години в един от неговите (моите!) Карибски острови“.

Тя прави докторска степен по право, работи в консултантската компания за управление McKinsey и след това се премества в управителния съвет на българска компания за управление на активи.

Шефката й се казва Цветелина Бориславова, една от най-богатите жени в страната и бивша любовница на днешния премиер Бойко Борисов. Според информацията на ЦРУ Бориславова е изпирала парите от престъпния бизнес чрез Българската американска кредитна банка, която тя притежава: Нелегални сделки с нефт. Търговия с метамфетамин. Това е светът, в който Ружа Игнатова сега навлиза на 29-годишна възраст. Свят, в който има много пари, които трябва да се вземат.

(Тук Зюддойче Цайтунг цитира следния параграф от грамата на посланик Байърли от 1996 г. изтекла в Wikileaks и първо публикувана от Биволъ. “13. (S/NF) Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов. Говори се, че Борисов има сериозни връзки с някои фигури от мафията, включително с Младен Михалев (наричан още Маджо), и с неговия бивш партньор от организираната престъпност Румен Николов (наричан още „Пашата”.” По това време банката на Цветелина Бориславова е СИБАНК, която тя впоследствие продава, преди да придобие БАКБ, Б.прев.)

Нито Бориславова, нито Борисов коментираха твърденията от доклада на ЦРУ по искане на SZ. Кабинетът на Борисов просто заявява, че всеки опит за установяване на връзка между министър-председателя и Onecoin или Игнатова е “манипулация”. Кои контакти Игнатова е осъществила по време на управлението на активите, остава неясно. Адвокатката оставя своя отпечатък едва, когато се появява отново в Германия през 2010 година.

По това време тя купува леярна за стомана в Алгой, Валтенхофен в Бавария. Тя отговаря за финансите, баща й е начело като инженер, майка й работи в офиса. Семеен бизнес.

Само след 2 години Игнатова е препродала компанията и 4 дни след това новият собственик подава молба за временен фалит – имало ли е грешни баланси? Вестник „Кемптен“ цитира новия управител за банкрута му, според който производствените мощности са демонтирани и транспортирани в България малко преди продажбата. Член на IG Metall си спомня, че парите също са изтекли преди сделката. Документите, лаптопите и твърдите дискове са унищожени за една нощ и файловете изведнъж изчезват. Няма и следа от собственика им.

Ружа Игнатова е изчезнала. Точно както тя ще направи отново няколко години по-късно.

Малко се знае за времето преди да се появи отново като Криптокралицата през 2014 г. Във всеки случай измамата в Алгой има последствия. През април 2016 г. Аугсбургският окръжен съд призна Игнатова за виновна за умишлено нарушаване на задълженията в случай на несъстоятелност, за измама в 23 дела и за нарушаване на счетоводни задължения.

Два месеца преди появата си на лондонската  Арена Уембли Криптокралицата е осъдена на година и два месеца лишаване от свобода – присъдата обаче е отложена, „защото са налице условията за благоприятна социална прогноза“. Прокуратурата в Аугсбург изглежда по някакъв начин е избегнала факта, че по това време подсъдимата отдавна е била лице на компания, която рекламира нова световна валута със злато, скрито под морето. В отговор на въпрос оттам казват, че не е възможно да се провеждат интензивни разследвания на текущото финансово състояние на обвиняемия във всяко наказателно производство преди основното заседание.
Преписките не разкриват никакви индикации, които „биха предложили преглед на информацията, предоставена от обвиняемия в главното заседание“.

Откритието

През октомври 2016 г., половин година след осъждането на Игнатова и 4 месеца след нейното представяне в Лондон, телефонът на Бьорн Бьерке звъни. Норвежецът е признат експерт по блокчейн технологията, на която се базират крипто-валутите. Той си спомня разговора много добре и днес: обаждащият се казва, че предлага 250 000 евро годишно, включително апартаменти и коли в Лондон и София. Той работи за компания за криптовалута и иска да наеме Бьерке за разработване на блокчейн.

Криптовалутна компания без блокчейн? За да разбере защо Бьерке става скептичен, когато чува това, човек трябва да знае защо това не може да работи.

Да предположим, че притежавате биткойн. Какво ви пречи просто да го копирате и да го похарчите няколко пъти? Блокчейнът. С прости думи, всяка монета в крипто-валута има свой собствен цифров подпис. Блокчейнът е дълга верига от числа, в която се съхраняват подписите на всички монети в обращение.

Ако някъде се появят нови пари, чийто произход не може да бъде проследен чрез този низ от числа, системата автоматично отказва да плаща. Това предотвратява контрабандата на фалшиви пари – и не позволява на някой да пуска нови пари в обращение на воля, както централните банки правят с традиционните пари.

Тогава Бьерке е поискал да знае името на компанията, за която трябва да разработи блокчейна. Така си спомня днес. Обаждащият се казва само, че „засега няма мандат да разкрие това“. Само при второ
телефонно обаждане той му казва името: Onecoin.

Програмистът иска време да помисли за това. Той не възнамерява да приеме офертата и вместо това прави кратка оценка на компанията онлайн: „Тази луда нова крипто-валута вероятно изобщо няма блокчейн“. Това са само няколко реда, но когато международно известен експерт като него напише нещо подобно, тогава това има значение. Крипто-валута без блокчейн теоретично може да бъде произведена от всеки, който е в състояние да въведе числа в таблица. Тогава някой би бил централната банка на собствената си валута – и богат, колкото му харесва, с едно натискане на бутон.

Към този момент през октомври 2016 г. в Onecoin вече са се влели около 3,5 милиарда евро от повече от 2 милиона членове по целия свят, включително 56 948 от Германия. Дори от Антарктида, където малко хора живеят в изследователски станции, са направени три инвестиции. Това пише в изтекли документи от Onecoin.

Десет минути, след като разработчикът на блокчейн Бьерке публикува коментара в интернет, той получава съобщение. Така го разказва днес. Германските следователи искат да говорят с него. Много се интересуват от разработчика, резервиран е полет за него. Цивилни служители посрещат Бьерке на летището в Дюселдорф и го отвеждат в охранявана сграда с кола със затъмнени прозорци, през много защитени врати към стая за разпити. Това е Държавната служба на криминалната полиция в Северен Рейн-Вестфалия, Отдел за организирана престъпност.
Днес там потвърждават, че е разпитан „човек от Скандинавия“, за да предостави доказателства за измамата. Почти година по-рано спестовна банка подава жалба в Дюселдорф, след като в рамките на два дни по сметка, принадлежаща на Onecoin, са получени 705 транзакции на обща стойност 2,5 милиона евро. Банкерите определят процеса за съмнителен.

От октомври 2016 г. досега текат производства срещу 9 германски уанкойнъри, които са помогнали за създаването на пирамидалната схема в тази страна. Става въпрос за подозрения за групова бандитска измама, пране на пари, прогресивно придобиване на клиенти и предоставяне на финансови услуги без разрешение. Защото всеки, който предлага финансови услуги в Германия, всъщност се нуждае от разрешение. Onecoin няма такова.

Разследващите ме попитаха дали мога да докажа, че Onecoin няма блокчейн, казва Бьорн Бьерке днес. Отговорил е: да. Той разглежда по-задълбочено предполагаемия блокчейн от Onecoin в Държавната служба на криминалната полиция. След няколко теста му става ясно, че това е компютърен трик. Симулация.

Когато Бьерке се връща у дома, в интернет той публикува видеоклиповете, в които посочва техническите противоречия. Можете да ги видите и днес. Програмистът от Норвегия почти не подозира, че животът му ще се промени от този ден нататък.

Във видео-връзка той каза, че е бил тормозен от адвокати с искове за милиони и е получавал заплахи за смърт. Наложило се да смени жилището два пъти. Изглежда унил и обезсърчен. “Мислех, че са някакви малки мошеници, които правят 20, 30 милиона, след което продължават, за да започнат следващата измама. Не мислех, че ще видя оръжия“, казва програмистът.

Публично видео на страницата на уанкойнъри във Facebook показва как мъж стреля с картечница на стрелбище във Виетнам. След това изпраща съобщение до „хейтърите“. “Оставете ни да живеем!
Или ще умрете”, призовава той пред камерата. Той споменава само един от „хейтърите“ по име: “Бьорн, бъдете наясно, бъдете много наясно!”

След това Бьерке започва да разследва. Той иска да знае по-точно кого си е направил враг. Това, което открива, го тревожи. “Наистина лоши хора” са замесени в измамата, казва той във видео-разговора. Кои са те? Той не иска да каже нищо за това. Но има начин да се разбере. Трябва да следвате следите на изгубените пари.

Досиетата FinCEN помагат за това.

Парите на инвеститорите в Onecoin текат във всички посоки по цялата планета, чрез почти неуправляема мрежа от компании и сметки, върху която Ружа Игнатова и нейният кръг тъкат от години. Пътуването започва, например, в Гревен близо до Мюнстер, в International Marketing Services GmbH. Германските инвеститори в onecoin са превели парите си там. Следващата спирка е корпоративна мрежа, базирана на Британските Вирджински острови. След това се оказва във фонд в Обединените арабски емирства. Или в банка на Каймановите острови. Или в Ирландия.

След това парите изтичат от тези пощенски кутии, например в недвижими имоти в стария град София. Или сделка за петролно поле в Мадагаскар. За да подпечатат покупката му, Ружа Игнатова, китайски милиардер и бизнесменът Нийл Буш, брат на бившия президент на САЩ Джордж Буш, се срещат в Хонконг през август 2016 г.

Буш е заместник-председател на съвета на директорите на енергийната компания, която трябва да управлява бизнеса. Твърди се, че той е получил 300 000 долара “надбавка за разходи” за срещата, според окръжния прокурор на Ню Йорк. Буш остави поканата от SZ за среща без отговор. В сделката участва и адвокат от Мюнхен, който също не отговаря на покана за разговор. Очевидно Игнатова го е използвала, за да не се появи името й във вестниците. По причини, които могат да се предположат – по-късно прокурорът ще нарече цялата сделка пране на пари. Съгласно споразумение, голяма част от покупната цена от 340 милиона щатски долара за нефтеното находище трябва да бъде платена в Onecoin – пари, които Игнатова може да генерира с натискането на един бутон.

Прокуратурата в Ню Йорк вече подозира какви хора може да привлече подобно обещание за пари с един клик на бутон. Според констатациите на разследващите, в Onecoin работи зловещ шеф по сигурността, за когото се твърди, че е „международен наркодилър в голям мащаб“.

Това би подхождало на Христофорос “Таки” Аманатидис, известен като наркобос и лидер на бруталната “Банда на чуковете”. Парите на Onecoin текат през сметките на приятелката му, бивш български модел, в бизнес с недвижими имоти, както научи в. „Капитал“ в България. Аманатидис, който избяга от властите в Дубай през 2012 г. и се твърди, че управлява бизнеса си оттам, не може да бъде открит за покана за среща от SZ.

Американски адвокат, който организира част от системата за пране на пари за Onecoin, пише на приятелката си чрез Whatsapp от София, че постепенно свиква с охраната: „Те не могат да носят оръжията си на колана, но имат вид изискана мъжка чанта с дръжка през рамо. Всички знаят. Дори полицията е учтива. Лол“.

Наследникът

Когато една година по-късно Игнатова изчезва внезапно, през есента на 2017 г. нейният брат Константин заема мястото й. По това време Onecoin е една от най-силните български компании по отношение на оборота, централата е в София. Братът получава офис на „Светая светих“, четвъртия етаж, припомня бивш служител. Точно в съседство, в кабинета на сестра му, щорите бяха спуснати и никога повече не се повдигаха. 

Константин е с 6 години по-млад и съвсем различен тип от елегантната си сестра: Неговият стил е бейзболни шапки и татуировки. Преди да започне в Onecoin, той е работил в Porsche Logistik близо до Щутгарт като шофьор на мотокар. „Консти Кекс“, както понякога се нарича във Facebook, обича да се будалка, на Бъдни вечер лежи на масата в коледен пуловер и го документира с усмивка в Instagram.

Малкият брат на Криптокралицата става лицето на особено грозната втора фаза на измамата. Докато мозъкът вече не може да бъде открит, по света все повече и повече страни предприемат правни действия срещу лидерите на мрежата. Много органи за финансов надзор забраниха търговията с Onecoin, включително германската Bafin. Все още има страни в онези части на света, където много хора нямат достъп до банки, а националните валути са слаби. Такива страни се възползват най-много от крипто-пари, проповядваше Игнатова при изявите си.

Изтекли документи на Onecoin показват, че в средата на юни 2017 г. броят на членовете е нараснал особено силно в Латинска Америка, на Индийския субконтинент и в Африка. В този момент се говори за около 3,1 милиона членове по целия свят.

Когато Константин Игнатов посещава Уганда в Източна Африка, една от най-бедните страни в света, е придружаван от полицейски ескорт и той бива аплодиран от ученици на пътя като чужд държавен гост. Това може да се види в публично видео във Facebook. По-късно ще бъде попитан в съда в Ню Йорк дали може да си спомни екскурзията. Можеше ли да си спомни, че хора от цял континент са пътували там с автобуси дни наред, за да го чуят? Мислил ли е, че ограбва тези хора? Константин Игнатов винаги казва: да. Просто да. Той оставя заявката на SZ за среща без отговор.

През март 2019 г. той беше арестуван от агенти на ФБР на летището в Лос Анджелис и тази история получи внезапен решаващ обрат: Игнатов сключи сделка с прокурора. Той става ключов свидетел срещу империята на сестра си. 

Константин Игнатов ползва същия адвокат като световноизвестния наркобарон Хоакин “Ел Чапо” Гусман или Джон Готи, кръстник на американската Коза Ностра. Сега Джефри Лихтман защитава “Консти Кекс” от Шрамберг.

На 5 ноември 2019 г. той се явява като свидетел в синьо затворническо облекло пред съда на южния район на Ню Йорк, за да даде показания под клетва срещу адвокат, който е прал пари за Onecoin.

Сестра ми Ружа, Крипто-кралицата, знаеше, че властите и вероятно други хора – са по горещи следи на стъпките й, казва той. Тя е получила информацията за разследването й от ФБР, от бивш шеф на оперативния отдел на Люксембургската тайна служба.

Според съобщения в пресата, незабележимият мъж с очила е замесен във всякакви скандали на тайните служби, включващи и тогавашния министър-председател на Люксембург Жан-Клод Юнкер, а за Onecoin се твърди, че е управлявал един вид частна тайна служба. Той оставя заявката за среща със SZ без отговор. Чрез този човек, казва Константин Игнатов пред съда, сестра му е разбрала кой я е предал.

Игнатова е омъжена за адвокат от Франкфурт и има дъщеря от него, чието кръщение отпразнува на екстравагантното парти край басейна. Но има и друг мъж – предприемач, който също е съден в САЩ за съучастие в измамата с Onecoin и за пране на пари. В телефонно обаждане, записано от американски следователи, Игнатова може да се чуе притеснена, че трябва да внимава и да използва само криптирани комуникации. “Можем да получим достъп до имейла ви за 24 часа. Не можете да предотвратите тези глупости”. Тя може да получи всичко, което пожелае, в рамките на 24 часа. “И ако мога да направя това, всеки може.” Тя няма представа на какво са способни „тези руски момчета“.

Двамата са искали да напуснат съпрузите си, да се оженят и да имат деца, казва Игнатов в съда, като цитира сестра си. Но тя не била сигурна дали любовникът й казва истината, дали чувствата й наистина ще бъдат отплатени. Затова тя помолила своя човек от тайните служби от Люксембург да влезе в апартамента на любовника й. Купен е апартамент под неговия и в тавана е пробита дупка за поставяне на микрофон в спалнята му.

Това, което Игнатова трябваше да чуе, надмина най-лошите й очаквания, казва брат й. Той съобщава за среща със сестра си малко преди бягството й през октомври 2017 г. „Тя беше на предела на нервите си. Нейният любовник и съпругата му откраднали парите й. Щяха да й се подиграят. И мъжът, за когото тя искаше да се омъжи, я
предаде“, казва Константин. В съдебната зала се възпроизвежда телефонен запис, който звучи като последно прощално телефонно обаждане. „Никога не съм мислила, че ще бъдеш такъв безгръбначен задник“, казва Игнатова.

Жената, която излъга милиони хора напълно открито, казва, че не може да приеме, ако я излъжете.

Половин година след бягството на Ружа през октомври 2017 г., Константин Игнатов казва на съда, че един човек му се е обадил. Той се е представил като високопоставен член на рок бандата Hell’s Angels и го е повикал в Цюрих. Там в един хотел в устата му е пъхнат пистолет: “Казаха ми, че всяко обещание, което им е дадено, трябва да бъде изпълнено. И те ми казаха, че парите, които инвестират във фирмата, струват много повече от живота ми.”

Ами ако престъпниците са по-бързи от властите? Ами ако първо намерят сестра му?

Информатор от компанията докладва на SZ за разговор с шефа на тайната служба на Люксембург Onecoin година след изчезването на Игнатова. Според този мъж, съобщава подателят на сигнала, тя е била видяна малко след бягството си в Солун, където се е качила на микробус на Porsche с петима силни на вид мъже. След това вече няма признаци на живот, няма онлайн активност, нищо. Това е много необичайно.

Той подозира, че Криптокралицата е мъртва.

Но има и други теории. Според информация на Би Би Си Игнатова е била видяна в ресторант в Атина, сервитьор я е разпознал в центъра на антуража й. Наистина ли беше тя? Или може би е отишла в нелегалност в Русия, под закрилата на „могъщ човек“, за когото брат й казва, че се е запознала преди да изчезне?

Търсенето на Криптокралицата е като преследване на фантом. Веднага щом се приближите, той се разсейва. И не само Игнатова изчезна, но и по-голямата част от плячкосаните пари. Константин Игнатов разказа пред съда за “касовите стаи” в няколко държави – апартаменти, в които стотици милиони са били складирани в брой. Трикратни милионни суми са откраднати няколко пъти. Сумите, които са я изкачили на върха на пирамидата, все още трябва да са астрономически.

Бъдещето

В края на 2019 г. централата на Onecoin в София ще бъде опразнена и съдържанието на офисите ще бъде заредено в ръждясал руски камион. На хартия бивш охранител се използва като управител. Важен ръководител на измамата е арестуван в Тайланд, екстрадиран в САЩ и обвинен там. Прокуратурата в Билефелд съобщи, че никой от деветте германски обвиняеми все още не е официално арестуван. Основният обвиняем и до днес се смята за беглец.

Бьорн Бьерке, норвежкият разработчик на блокчейн, сега изяснява жертвите на измамата, той знае техните истории. На семейства, които се разпадат. На продадени къщи. На мисли за самоубийство. Бьерке изглежда измъчен пред камерата, в дървената си къща някъде в Норвегия, скрита от Onecoin. “Гадно е, че не мога да помогна на жертвите“, казва той. Не всички от тях обаче виждат себе си като жертви.

Бизнесът е свършен, но мрежата около виртуалните монети е жива. Някои привърженици биха могли да ме малтретират, опасява се за себе си Бьерке. Защо е оставил балонът да се спука, питат те, всичко можеше да продължи така, “отдавна бяхме милионери”. В Германия също около 3700 членове на група за чат в Telegram обменят информация за предполагаемата „криптонизация“. Те отхвърлят всички съобщения за измамата като фалшиви новини, контролирани от банковата система или от „хейтъри“. Точно както им каза Игнатова. Някои от тях все още се надяват, че един ден Криптокралицата ще се върне.

Може би ще го направи. Може би Ружа Игнатова просто се е придържа към собствения си план. ФБР намери стар имейл от 2014 г., когато всичко е започнало. В него тя изброява какво да прави, ако нейният бизнес модел някога трябва да бъде разкрит. Най-отгоре пише: „Вземете парите и бягайте“.

Автор: Филип Боверман, илюстрации: Верена Гериг и Кристиан Тонсман

Превод: Биволъ

Илюстрация: Разследването за Ружа Игнатова е на заглавната страница на “Зюддойче Цайтунг” от събота, 27 септември 2020 г.

Ираче Гарсия Перес: „Борисов се провали като лидер“

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/iratxe-garcia-perez-interview/

Read the article in English >>

Ираче Гарсия Перес е председателка на Прогресивния алианс на социалистите и демократите – втората по влияние (след ЕНП) група в Европейския парламент, към която принадлежи БСП. Испанската евродепутатка е и член на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE), на чието заседание на 10 септември т.г. бе изслушана зам.-председателката на Европейската комисия Вера Йоурова относно медийната свобода и върховенството на закона в България. По този повод Йоанна Елми потърси Гарсия Перес за разговор за протестите в България и за ролята на Европа в опазването на европейските ценности. 

На 11 септември „Политико“ съобщи, че сте изпратили писмо до председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, в което настоявате европейските средства да бъдат подчинени на конкретни условия за спазване на върховенството на закона. Бихте ли разяснили кое провокира това писмо и какви са исканията Ви? 

Преди Годишната реч за състоянието на Съюза на г-жа Фон дер Лайен ѝ изпратих писмо, в което от името на Групата на социалистите и демократите поставих на фокус най-належащите проблеми пред Европейския съюз, които смятаме, че трябва да бъдат адресирани незабавно. Върховенството на закона е сред тях. Неговото зачитане и опазването на европейските ценности са ядрото, около което е изграден европейският проект. ЕС не е бизнес клуб, а съюз на ценности и принципи. Нито едно правителство не може да нарушава тези принципи безнаказано. Затова ние се нуждаем от условност на бюджета. Групата ми призовава за установяването на реален и смислен европейски механизъм за демокрацията, върховенството на закона и основните човешки права, с инструменти за санкции, включително възможността да бъдат спрени плащанията от европейския бюджет.

Докладът за 2019 г. на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) беше публикуван преди няколко дни. С оглед на Вашата инициатива намирате ли този механизъм – който разчита на националните власти и гражданите да докладват за нередности и има единствено препоръчителна функция – за ефективен в следенето на злоупотреби с европейски средства? Унгария например има огромен дял финансови нарушения в сравнение с останалите страни членки. Но тя е сигнализирала за 64 нередности, свързани с измами (само Полша е подала повече сигнали – 89), докато България – едва за две в програмния период 2014–2020 г. Това със сигурност оказва влияние: ако не докладваш престъпление, няма как да засечеш такова. 

Нямам информация за точните числа, но по принцип е от ключово значение европейските средства да бъдат следени ефективно. Важно е за прозрачността и за доверието на гражданите в европейските институции.

Предвижда ли се реформа на ОЛАФ като част от ефективните мерки за следене на средствата по т.нар. план за възстановяване? 

Искам да подчертая, че докладването на нарушения не е въпрос на избор. Държавите членки са задължени да подават сигнали за всякакви финансови нередности до ЕК. Те са също така задължени да защитават европейските средства и да направят всичко по силите си да противодействат на измами и други нелегални действия.

В момента сме в процес на сложни преговори за ревизия на функционирането на ОЛАФ и оценка на аспектите, които имат нужда от подобрение. Моята група подкрепя подсилването на правомощията на ОЛАФ и даването на достъп на Службата до банковите сметки, което би улеснило по-задълбочени разследвания. За Прогресивния алианс на социалистите и демократите е изключително важно ОЛАФ да има достъп до всяка информация, необходима за ефективни разследвания.

В допълнение на това скоро ще имаме и Европейска прокуратура – нов европейски орган, който ще се бори с големи международни престъпления, свързани с европейските средства. Прокуратурата ще има правомощията да разследва, да повдига обвинения и да изправя пред съда участниците в престъпления, свързани с европейския бюджет, в т.ч. измами и корупция.

Разчитаме на съдействието на съюзниците си и съседите си, трябва да работим като екип. Напредваме, но има още какво да се желае. С групата ми сме решени да постигнем конструктивна промяна, така че да се подсигури възможно най-ефективното изразходване на европейски средства.

Нека се фокусираме върху България. От „Политико“ цитираха писмото Ви до Фон дер Лайен, в което пишете: „Трябва да стоим зад ценностите си. Не може повече да приемаме ситуацията в държави като Полша и Унгария.“ Но България се представя много по-зле от Полша или Унгария в области като възприятие за корупция, свобода на медиите, човешки права, здравно осигуряване – списъкът е дълъг. Защо Полша и Унгария постоянно са изтъквани като пример за неуспешна интеграция и нарушаване на европейските норми, като се има предвид колко кристално ясни са статистиките? 

Унгария и Полша са две от държавите в ЕС, срещу които е започната формална процедура по член 7 от Договорите за присъединяване. Тази процедура е крайна мярка за разрешаване на кризата и подсигуряване на зачитането на европейските ценности от държавите членки. Последствията може да доведат до всеобхватни санкции.

Както казвате, има и други държави членки, при които ситуацията се развива притеснително, включително и България. ЕС разполага с определени инструменти за предотвратяване на заплахите за демокрацията, но за съжаление, те са базирани основно на диалог с държавата членка. Поради това нашата група в ЕП призовава за механизъм на условност, който да обвързва върховенството на закона с европейските средства, за да може да бъде сложен край на такива злоупотреби.

А смятате ли, че случващото се в България, Унгария и Полша уронва имиджа на европейския проект? Как могат гражданите на Изток и Запад да вярват, че Европа ще защитава справедливостта и ще работи в техен интерес, ако ЕК и някои политици си затварят очите пред неоспорими доказателства за нарушения? 

Именно затова не бива да се отказваме. Имам вяра в европейските граждани, особено в младите, които вярват в демокрацията, в основните ценности и права. Вярвам и че Европа като цяло може повече. Заради това се борим усилено да изградим ефективни инструменти, които да изискват отчетност от държавите в случай на нарушения. С оглед на това смятам, че е важно също така да преодолеем разделението Изток–Запад, Север–Юг. Оттам идва и вярата ми в европейските граждани. Мисля, че всички те заслужават еднакво припознаване на правата им и заслужават да имат роля в общия ни проект.

Личните ми впечатления са, че много евродепутати са добре запознати със ситуацията в България. Смятате ли, че търпимостта към премиера Борисов в Европа е политическа и свързана с доминиращата позиция на ЕНП и с нуждата тази позиция да бъде запазена? Как гледат на г-н Борисов европейските политици? 

Много от европейските народни представители и особено онези, които работят в LIBE, са добре запознати с положението в България. Миналата седмица в LIBE се проведе дебат относно Механизма за сътрудничество и проверка. Специална група за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права продължава да следи развитието на ситуацията в България в областта на демокрацията, правосъдието и човешките права, особено медийната свобода, независимостта на съдебната система и разделението на властите. Полицейското насилие по време на продължаващите протести в България постави въпроса на дневен ред пред ЕП, където ще се състои дебат и ще поискаме конкретни действия. Не бих използвала думите „търпимост към правителството на премиера Борисов“. Забелязвам обаче мълчанието на колегите от ЕНП, когато става дума за заклеймяване на нарушения от техните правителства.

Как се очаква европейските ни съграждани да гледат на премиер на държава, която затъва в корупция; в която медийната свобода според „Репортери без граници“ е по-зле от Мали или Ангола; в която журналисти и лидери на опозицията или дори избрани представители на ЕП са заплашвани; в която мафиотските структури още доминират? Това не е ли провал на лидерството? Българите заслужават нещо по-добро.

В здравата демокрация задачата на опозицията е да противостои на негативното влияние на управляващите. Но през последните няколко години наблюдаваме сливане по различни политически въпроси между българските социалисти и управляващата коалиция от десни и националисти. Местни наблюдатели и журналисти наричат Българската социалистическа партия „патерица на Борисов“. Както писа колежката ми, БСП изигра основна роля в кампанията срещу приемането на Истанбулската конвенция, както и в дезинформацията срещу Стратегията за детето и Закона за социалните услуги. Въпросът ми към Вас е: ако ситуацията беше огледална и БСП доминираше в българския парламент, щеше ли Групата на социалистите и демократите да застане като защитник на европейските принципи? И как можем да избегнем ситуации, в които политическите интереси вземат превес над европейските ценности? 

Няма място за толерантност на базата на политически връзки, когато става въпрос за нарушаване на европейските ценности. Ние сме още по-критични към нашите партии и вътрешните ни дебати са много по-горещи. Ако човек иска да води със своя пример, трябва да започне с подреждане на собствения си дом. Личният пример и отчетността пред гражданите са гаранция, че политическите интереси няма да надделяват над ценностите.

Заглавна снимка: © Ираче Гарсия Перес

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Биков безмилостно разобличи корупцията в западните медии!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/toma-bikov-media.html

неделя 20 септември 2020


Нали обективността изисква да се анализират всички гледни точки, та седя и си мисля. Ами, ако депутатът от ГЕРБ Тома Биков е прав? Кой пък казва, че западните медии са неподкупни? Някой е извадил едни пачки от тайно нощно шкафче, занесъл ги е на „Шпигел“, „Политико“ и цялата там плеяда прехвалени и уважавани вестници и воала! Те ти, брате, цела кампания срещу ГЕРБ! Яростна, безочлива, безцеремонна и неблагодарна.

Та нима Бойко и компания не осигуриха на доскорошните ни европейски партньори евтина и в голямата си част доста образована работна ръка във фертилна възраст? При това повече от милион човека атакуваха трудовия пазар в Западна Европа само по време на неговите управления. И сега точно от запад да го погнат с критики… Бива ли така, питам се аз и в главата ми все повече избуява червейчето на съмнението.

Как така пък почти никоя родна медия не видя нищо нередно в управлението на ГЕРБ, а тия изнежени от стабилност, охолен живот, върховенство на закона и липса на корупция западни журналисти се врат, където не им е работа и разриват помийни ями, в които ние имаме негласен национален консенсус да не ръчкаме? Кой изобщо им го позволява? Толкова ли са цъфнали, вързали и останали без никакви проблеми родните им държави, за да се бъркат в чужди работи? Нима някоя родна медия си е позволила да вади документи и да повдига обвинения срещу който и да е западен политически или икономически лидер? Но, така е, когато си възпитан, дисциплиниран и знаеш кое ти е позволено и кое – не. На запад явно журналистите не знаят граници и си пъхат носовете, където им скимне.

Продължавам да анализирам и неусетно се нахъсвам все повече. На въпроса дали може да даде повече конкретика кой е платил, на коя медия, за коя публикация, Тома Биков се прояви като истински мъж на място и рече, че няма да влиза в никакви подробности, защото няма доказателства. Подозирам, че просто си замълча, за да не се налага да споделя източниците си и да ги поставя под угрозата международната медийна мафия, която явно се е мобилизирала срещу ГЕРБ, да им отмъсти.

Само преди дни негов млад колега депутат, отново от котилото на Борисов, сравни вземането на отношение от страна на ЕС по въпросите на корупцията, липсата на разделение на властите и редица други неуредици в България с онова време, когато чакахме знак от Кремъл, за да знаем правилно ли градим комунизЪма или не чак толкова. И, като се замисли човек, си е точно така.

Откъде накъде ще ни се бъркат тия във вътрешните дела? И политици, и журналисти. Кой ви е питал какво мислите за България? Или се възползвате от призивите на ония протестъри, дето се възмущаваха, че си затваряте очите за случващото се с всички власти у нас? Каквото и да е, ние сме суверенна държава и не трябва да позволяваме разни медии и брюкселски зелки да мътят водата на премиера и главния прокурор! Каквито са такива са, ама са си наши!

С какво ЦВИК, медиите на Пеевски, Домусчиев и компания и работещите в тях мисирки са по-лоши от прехвалените западни сайтове, вестници, телевизии и журналисти? Обективната действителност е измишльотина. Всеки е свободен да представя събитията както прецени. Или както му платят. А виждаме, че Тома Биков знае на кого плащат и къде наистина се прави качествена журналистика, съвсем незаслужено поставена на 111-о място по свобода.

Напротив, нашите медии са си свободни и затова си пишат каквото им душа (джоб) сака, а не разни материалчета, базиращи се върху документи и факти. Та нима документите и фактите не ограничават свободата, полета на мисълта? А за друго замисляли ли сте се? Ако в България решиш да се изказваш по медиите за злоупотреби на властта, моментално те уволняват и преставаш да си журналист. На кого помагаш с това? На свободата на словото ли или на поредния мисир, чакащ за мястото ти? Не е ли най-висша форма на свобода да се примириш със ситуацията, в която живееш, да се пригодиш към нея и да си караш кефа, вместо да заравяш перото си в дълбоки плаващи пясъци, както правят западните подкупни медии?

Не знам кой им плаща, но след като Тома Биков казва, че им се плаща, значи е така. На него ли да вярваме или на някакви си очевидни истини, за които дори и в крепостта на фрау Меркел вече не си затварят очите? Ако направим второто, не е нито патриотично, нито православно. Изобщо, като цяло, неудобните въпроси и ваденето на показ на разни уличаващи документи не са нито патриотични, нито православни. Те са гнусно достижение на чужди, предимно протестантски народи. Ето още една логическа връзка – протестанти, протестъри. Да не мислите, че е случайно?

Шок! Ужас! Сензация! Протестъри плащат на протестанти, за да резилят премиера Борисов и прокурора Гешев в поръчкови западни медии!

Не, че нещо, просто давам идея на праволинейните родни журналисти за тема, която могат да развият с голям успех. А през това време аз ще продължавам да изсмуквам от пръстите си нови и нови доказателства за правотата на Тома Биков да разобличава подкупността на западните драскачи.

Викторина за кандидат-управляващи. Три въпроса

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/viktorina-za-kandidat-upravlyavashti/

Вторачени в хронометъра, който отмерва оставащото време до падането от власт на Бойко Борисов, не вдигаме очи към хоризонта пред идните управляващи. Който и да дойде след Борисов, няма как да знаем дали ще е по-добре за гражданите на България. Подобна увереност може да има само ако промените са необратими в морален план. Такава гаранция едва ли е по силите и на детектор на лъжата. Политиката и политиците не се вълнуват от духовния и нравствен кризис, макар да произвеждат повече нравствен патос, отколкото могат да консумират.

Трудно е да измерим отсега морала на кандидатите за следващото управление, доверявайки се единствено на противостоенето им на Борисов. Няма такава презумпция, че който се бори с „лошите“, значи е „добър“ – това е хипотеза и подлежи на доказване. Преди да позволим на някои от тези хора да управляват, е добре да ги чуем (не по мегафоните) по теми, които не носят идеологически тежести.

№ 1: Пътят към еврото

От юли т.г. България е в Механизма на валутните курсове (ERM II), известен и като „чакалнята за еврото“, и в Банковия съюз. Случи се именно в третия кабинет на Борисов. От 1 октомври първите пет български банки – „Уникредит Булбанк“, Банка ДСК, ОББ, Пощенска банка и „Райфайзенбанк“ – ще бъдат пряко надзиравани от Европейската централна банка. Нещо още по-важно – България запазва фиксинга лев/евро (1,95583) до реалното присъединяване към Европейския валутен съюз.

Препотвърждават ли противниците на Борисов този път?

Глупав въпрос, би казал някой – нали присъединяването към еврото произтича от Договора за присъединяване към ЕС, ратифициран от парламента. Факт. Независимо от това – и от факта, че законът за референдумите забранява плебисцити по ангажименти, поети с международни договори, проруската партия „Възраждане“ настояваше за всенародно допитване. Лидерът на БСП Корнелия Нинова говори да не се бърза. И двете партии са от активните участници в протестите.

Президентът Румен Радев също е с колебливи позиции относно присъединяването към еврозоната, които по-скоро подсилват страховете. От една страна, той подкрепя, от друга – задава популистки, но абсурдни въпроси, неизменно гарнирайки изявленията си с примера за Португалия и дълбоката ѝ стагнация след влизането в еврозоната.

„Eвро – да, но трябва да има много задълбочена оценка на риска и много ясни мерки как да минимизираме рисковете за българската икономика“, заяви той през януари м.г. Тази година излезе с тезата правителството да говори „какво правим години след това“ – тоест след влизане в ERM II. „Ще гарантира ли правителството, че това, което прави за нашата икономика, води до нейната конкурентоспособност и устойчивост в еврозоната? Ето там трябва да бъде фокусът.“

Разбира се, правителството (което и да е то) няма как да издаде подобна дългосрочна гаранция,

освен ако не разполага с някоя Ванга подръка, за да провиди всички предстоящи кризи, пандемии, политически рискове в ЕС и пр. В същото време от квотата на президента в Управителния съвет на БНБ бе назначен проф. Николай Неновски – противник на еврото, който дори прогнозира разпад на еврозоната.

Тези позиции са ясни. Ясни са и позициите на политическите сили от протестиращите, които еднозначно подкрепят пътя към еврото. Но има и публично неогласени – какво мислят в партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“, на която социологията отрежда къде второ, къде трето място в бъдещия парламент. Ами движението на Мая Манолова „Изправи се.БГ“ или „Отровното трио“, ако реши да излезе с политически проект?

Важно е тази позиция да бъде изяснена преди избори предвид обявеното от зам.-председателя на ЕК Валдис Домбровскис, че България и Хърватия може да се присъединят към еврозоната най-рано на 1 януари 2024 г. Теоретично това означава, че би могло да стане още в следващия управленски мандат, ако няма отстъпление или застой от постигнатото досега.

№ 2: Затваряне на въглищните централи и тецовете на въглища

Този въпрос от куиза за кандидат-управленци-след-Борисов е от най-трудните. На практика правителствата на ГЕРБ се отказаха от поетапното затваряне на въглищните централи (и на мините, откъдето черпят въглища). През 2030 г. обаче те трябва да затворят, независимо колко мишкува властта, обявявайки се за опозиция на т.нар. Зелена сделка. Нейната крайна цел е през 2050 г. Европа да стане първият климатично неутрален континент и докато други засегнати държави като Гърция, Полша и Чехия подготвят регионалните си планове, единствено България още няма такъв.

Вместо план, властта продължава да дотира под различни форми дейността на държавните „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“.

Но ако цените на квотите достигнат прогнозираните 50–60 евро за тон CO₂, при малко над 30 евро сега (и под 8 евро допреди две години), ще е нужно политическо решение и поемане на отговорност, за да спре разхищението на стотици милиони. Резултатът е, че държавните енергийни фирми задлъжняват на „шапката“ си – Българския енергиен холдинг, който пък тегли външни заеми, за да сколаса с наливането на пари.

Какво означава, ако се стигне до затваряне без никаква предварителна подготовка, без планове за алтернативна заетост и без да се използва инструментариумът на Фонда за справедлив преход (като компенсаторни механизми и инвестиционни схеми), който ЕК предлага на засегнатите страни? Спомнете си Великобритания през 1984 г., хвърлена в гражданска война заради 12-месечната стачка на миньорите, променила я завинаги.

Губещите са много. По данни на EURACOAL Market Report 2020 въглищните централи създават 45% от българската електроенергия – повече от АЕЦ „Козлодуй“ с нейните малко над 33%. Удължените лицензи за работа на пети и шести блок на атомната централа изтичат съответно през 2027 г. и 2029 г. Въпреки че за шести блок има шансове да работи и до 2050 г., отсега трябва да има стратегия за новата ситуация, в която ще се озове българската енергетика съвсем скоро. Спирането на мощности налага замяна с други. Дори и АЕЦ „Белене“ да започне да се строи догодина (ако изобщо се случи), до 2030 г. няма да е готова – необходими са поне десет години, толкова е срокът за завършване на проекта.

Към момента проектът за „Белене“ е на ниво информационен меморандум,

съобщи енергийната министърка Теменужка Петкова тази седмица. Следващите етапи са покани за подаване на обвързващи оферти към предпочетени кандидати за стратегически инвеститор, подаване на самите оферти, преговори и избор на инвеститор. А стратегия има – и всъщност е проект на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. В нея АЕЦ „Белене“ липсва, както и съдбата на въглищните централи. Запитана защо централата я няма, Петкова отговори на парламентарния контрол в петък, че в стратегически документи няма как да има „конкретика“.

Според информация на EURACOAL 2018 директно в добива на кафяви и лигнитни въглища в България са заети 10 294 души, а в свързаните с тях индустрии – 45 000. Повечето от тези близо 60 000 (тъй като в последните години е публична тайна раздутият щат на държавните „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“) са контингент на синдикатите – освен че са ресурс за гласове на ГЕРБ в случая.

Затворят ли топлоелектроцентралите, профсъюзите остават без ударна сила,

ако не броим постъпленията от членски внос. И двата големи синдиката в България – КНСБ и КТ „Подкрепа“, са противници на затварянето на въглищните централи и мините. Химера е в България да се намери политик от калибъра на Маргарет Тачър, който ще се осмели на такова решение през главата на синдикатите. (Освен ако не им обещае „порция“ средства от Фонда за справедливост – например организиране на преквалификацията на съкратените работници и/или програми за алтернативна заетост…)

Без енергийния си бизнес ще остане Христо Ковачки – вторият основен играч след държавата във въглищната индустрия и тецовете на въглища. Синдикатите често вдигаха на крак свои членове, за да бранят централите му, които трябваше да бъдат затворени преди много години заради неспазени еконорми. А Ковачки би се лишил и от възможността да търгува с корпоративен вот в полза на когото му е угодно по избори.

Енергийните бордове традиционно са добра хранилка за управляващата партия. Затова и всеки на власт бърза да подмени членовете им със свои пешки. Големите държавни фирми, като АЕЦ „Козлодуй“, БДЖ, НЕК, „Мини Марица-изток“ и др., са и най-големите възложители на обществени поръчки в страната. Ако мините и ТЕЦ „Марица-изток 3“ бъдат „извадени от играта“, намалява и размерът на порциите.

Най-страшното е обаче как пред очите ни ще загинат цели райони в България –

част от Старозагорско, Бобов дол, Кюстендил, Перник и Симитли. При последните три това означава нов приток на търсещи работа в София, освен обезлюдяване, слаба икономическа активност, неизбежна лумпенизация. Ако тръгнат да търсят работа – добре, но ако тръгнат да търсят справедливост, сблъсъците на протестите това лято ще изглеждат като безобидна драка. Наред с това безработицата и социалното напрежение ще влошат криминогенната обстановка.

Борисов и ГЕРБ така и не събраха политическа воля да подготвят план, да убедят коалиционните си партньори, да комуникират открито стратегията си за Зелената сделка с обществото – и затварянето на въглищните централи поетапно да започне. Едва ли капацитетът и кадровият потенциал на тази власт обаче би бил достатъчен, за да направи модел как би изглеждала икономиката на България след 10 години – и то такава, че да поеме преквалифицирани миньори и енергетици. Но всяко забавяне ще се плати скъпо и прескъпо, предупреди още миналата година в доклад по темата Центърът за изследване на демокрацията, прогнозирайки социално напрежение, финансови рискове за държавната енергетика и увеличени публични разходи.

В интервю за „Офнюз“ евродепутатът Радан Кънев казва:

И трите „Марици“ – двете американски и държавната централа, са отдавна губещи и под една или друга форма получават огромни субсидии от данъкоплатеца. Двете американски – през цената на тока, а държавната – през увеличаване на капитала, тоест през парите на данъкоплатците. Отпадането на този вид енергетика в средносрочен план е задължително и по сега действащите регламенти. То е и икономически неизбежно.

Истинските политици проличават в… неизбежности. Предстои ликвидацията на цял отрасъл в икономиката, а когато това стане, Борисов ще е извън сцената и нито той, нито енергийната министърка Теменужка Петкова ще поемат вината за сегашното шикалкавене.

№ 3: Този въпрос е важен

Заради състоянието на българската демокрация, дефицитите в българското правосъдие станаха нетърпими, а в медиите – вредни за общественото здраве. Изпратени са 29 въпроса към България, по които на 5 октомври в Европейския парламент ще има дебат за състоянието на демокрацията.

Покрай пандемията от COVID-19 дефицитите на българската система за здравеопазване станаха не просто осезаеми, а убийствени. Болниците са много, лекарите – малко, сестрите изобщо не достигат, за специализации са уреждани предимно „наши хора“, патоанатомите за цяла България са под 50, лекарите инфекционисти – около 160. Под 4% от разходите за здравеопазване отиват за профилактика. Животът е кратък в сравнение със средната продължителност за ЕС, измирането – с високи темпове.

Всичко това е така и е от жизненоважно значение. Но по въпроса за реформите политиците обикновено лъжат, извинявайки се с компромиси, коалиционни партньори, обстоятелства, преход и пр. Има обаче един въпрос, по който кандидатите за власт няма как да увъртат.

„Ще поискате ли да бъде разследван Бойко Борисов?“

Заглавна снимка: Museums Victoria

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Г-н Борисов, имате ли дете от Борислава Йовчева? Репортаж с НСО на врата

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/borisov-yovcheva-dete.html

събота 12 септември 2020


Премиерът Бойко Борисов пристигна в Кърджали. За евентуалното му показване на живо пред организирана публика се знаеше отпреди седмица, но през последните два дни се пусна слух, че нямало да дойде.
Кой би допуснал, че в деня на горещите вътрешно-партийни избори на БСП Борисов би пропуснал да влезе в новините и даже да измести горещата тема?

Ще дойде ли, няма ли, никой не знаеше до последния миг, като изключим парламентарната шефка Цвета Караянчева, която си беше пристигнала в Кърджали, както винаги за уикенда с охрана от НСО и няма как да не е знаела. Биволъ научи, че се прави предварителна организация в 7-те общини на областта за осигуряване на минимум трима души за големия ден. Днес все-още-премиерът пристигна да открие обновения и разширен с държавни средства /близо 1 милион лева/ Средновековен манастирски комплекс „Св.Йоан Предтеча“. Обектът в недалечното минало бе реставриран със съдействието на фондацията на Елена Костова, съпруга на екс-премиера Иван Костов. Изненадващо в някои медии се появиха съобщения, че Борисов ще открива средновековен манастир, де факто открит отдавна от археолозите и с официална церемония след реставрацията с присъствието на Иван Костов, а по-късно обявен за действащ православен храм.

Приятели на Биволъ „инспектираха“ преди обявения час възможните трасета, в това число и летището, откъдето би минал пътят на джипката. Установи се, че няма засилено полицейско присъствие, а и не бе засечен хеликоптер в небесата. Джипката, съпътствана от други две, паркира пред храма и когато Борисов излезе, една жена се развика „Оставка!“. Мигом тя беше притисната от цивилен, а след това задържана в РПУ, сградата на което е точно отсреща. Тя позвъни на репортерката на Биволъ и изкрещя, че е отведена в полицията, отнета е личната ѝ карта. Спестяваме имената ѝ от съображения за сигурността ѝ. Но преди два дни тя разказа, че е подложена на натиск от полицията.

Профилактика заради статус във Фейсбук

Позвънили ѝ от скрит номер и полицай съобщил, че трябва да отиде в РПУ, за да ѝ бъде връчена призовка като свидетел. „Преди 10 се бях върнала от Гърция, където живее дъщеря ми и не бях излизала, освен наблизо да пазарувам. Обясних, че нито съм станала свидетел на нещо особено, нито съм извършила нещо незаконно. Малко след това пред входа на блока пристигна полицай, аз включих телефона на видеозапис и настоях да се легитимира. Отказах да се явя в полицията“, посочи тя пред Биволъ. Даден ѝ е телефон на инспектор, който трябвало да ѝ прочете лекция. Тя е позвънила и е била предупредена да внимава какви ги пише в социалната мрежа. „Незаконното“ ѝ действие се изразява в призив в една от градските групи входът на Кърджали да бъде блокиран при пристигането на Борисов.

„Не ме е страх, аз имам граждански права“

Този женски вик днес беше единственият пред храма. Ето какво разказа жената пред Биволъ: „Моята цел беше единствено да му извикам в лицето „Оставка!“. За мой късмет той спря близо до мен. Когато слизаше от колата, аз извиках няколко пъти „Оставка!“. В този момент върху мен буквално се нахвърли един цивилен полицай и двама униформени. Хванаха ме за ръцете, дори едната ми ръка леко посиня, и ме задърпаха към Районното управление на МВР. Там ми прибраха личната карта и ми дадоха да подпиша протокол, че съм нарушавала реда с груби действия. Аз нищо не подписах и заявих писмено, че отказвам да подпиша какъвто и да е документ, тъй като не съм извършила престъпление, просто съм викала „Оставка!“. Около 30 минути ме държаха в една стая, после ми върнаха личната карта и ме пуснаха, като ми заявиха, че ми забраняват да отида в църквата. Аз им казах, че църквата не бих я осквернила. Това, което исках, беше да заявя правото си на гражданин, че искам оставка на Борисов и затова бях застанала долу на паркинга, а не до църквата или в двора ѝ. Радвам се, че му извиках в лицето „Оставка!“, не се страхувам да отстоявам правата си на свободен гражданин“.

Топовни гърмежи и НСО пред вратите на храма

Неколцина мъже опитаха да внесат малко радост в жегата с викове „Бойко, Бойко!“, топовни гърмежи възвестиха явлението му на бял свят. Укриващият се от народа шофьор на джипката се изкатери по калдъръма до входа към храма, където плътна група полиция и НСО забрани достъпа на журналистите до вътрешния двор. Запитани от Биволъ на какво основание саботират работата ни, един от тях процеди „По ЗМВР“ и отказа да внесе яснота.

Последва унизително бутане и изблъскване на репортери и камери.

Но това беше само второто изпитание за журналистите. Още на паркинга пред храма полиция тарашеше чантите им, както и на пристигащите миряни и симпатизанти на партията, а отговорът на питането защо се прави това беше същият – ЗМВР.

На входа на паркинга пред манастирския комплекс полиция тършува в чантите на журналисти. Те са опасни за националната сигурност. Снимка: Вилдан Байрамова

После вип-свитата излезе и се отправи на припек към двора на Неделното училище, където на предварително поставена платформа се възкачиха Пловдивският митрополит Николай, свещеноикономът Николай при храма „Св.Йоан Предчета“ и цяла плеяда духовници. Отсреща стояха премиерът Борисов, председателят на парламента Цвета Караянчева, областният управител Никола Чанев и други важни хора от съседни градове, като Зико, кметът на Пловдив и редица други. След наистина внушителната церемония по освещаването свитата начело с премиера тръгна на хладина към приемната на Неделното училище, изградено с пари от партийната субсидия на ГЕРБ и тържествено открито с подобаващото рязане на лента от Борисов преди години.

„Севда, сега е моментът за въпроси, ако искат журналистите“

Севдалина Арнаудова, която уж напусна правителствената пресслужба, бе неотлъчно до началника си и предаваше на живо събитието в целия му блясък. Борисов даде сигнал, че ще можем да питаме. И когато това стана почти възможно и в горещите прегръдки на гардовете от НСО /поне аз бях/, той на практика не каза нищо ново. Само поиска лидерите на протестите в София да покажат публично следващия кабинет.

Жега е и владика с плеяда духовници освещават разширения храм. Борисов е под защита – има достатъчен отряд на НСО, кевлар и местна полиция. И Севда ТВ. И симпатизантка пазарувала в Кауфланд. Снимка: Вилдан Байрамова

“Бих коментирал протестите, ако едната вечер говори този, който би бил социалният им министър, на другата вечер – финансовият, на третата – икономическият, да чуем как ще управляват, освен да искат бесилки и ковчези”, каза той. Но отказа да отговори на въпроса на Биволъ коя е мафията, която иска да го свали от власт. „Събрали сме се на манастир“, заключи Борисов. Запитан /май от бТВ, нямах гледна точка, а и бях държана далеч/ за острите критики на евродепутатката Клеър Дейли към управлението му, той посочи, че имало и критики към президента Радев, и се разми в днешните избори за лидер на БСП.

„Вижте, затова в ада на българския казан няма охрана…Единственото, за което се обвиняват БСП на днешните избори, е фалшификации и нечестни избори. Те искат да правят следващите избори. Те не могат да си направят своите”, коментира премиерът. И не пропусна да се похвали с изграждането на нови храмове за християни и мюсюлмани, защото етническият мир е важен.

„Г-н Борисов, имате ли дете от Борислава Йовчева?“

Тук ще пиша от първо лице. Известни са ви публикациите на Биволъ за разследването на прокуратурата в Барселона за имението в луксозния квартал на каталунската столица, свързано с пране на пари и с една самотна майка на 8-годишно момиченце, бивша собственичка на вече продадения бутик “Шервиньо”.

СИК, бутик и къща в Барселона

По време на така наречения брифинг на крак бях буквално заклещена от трима гардове на НСО. Този пред мен и с гръб пред премиера беше забил нос в гърдите ми и полагаше усилия в никакъв случай ръката ми със записвачката да не доближи говорещия. Друг беше плътно прилепен вдясно до мен, третият ми дишаше горещи талази във врата. И те като мен си вършеха работата, но пречеха усърдно на моята. За което вероятно президентът Радев трябва да отговори дали е част от мисията на НСО да саботира работата на журналистите по време на събитие.

Междувременно пръстът на този зад мен спря видеото, което с другата ръка опитвах да излъчвам онлайн във фейсбук. Тази ми ръка беше многократно избутвана и стриймът е повече от ужасен, за което се извинявам. Телефонът ми блокира, наложи се да го рестартирам.

Когато камерите се отдръпнаха от премиера, изостанах нарочно, няма как да му бъде спестен въпрос, свързан с пране на пари. Записвачката работеше и попитах

„Г-н Борисов, понеже одеве споменахте Испания, имате ли дете от Борислава Йовчева?“.

Наложи се да повторя въпроса и отговорът беше „Не“. „Честна дума ли?“, попитах отново. И получих:

„Не. Абсурд. Глупости не ме питайте“.

След което отново бях изтласкана от бдителните пазители на националната сигурност, или по-точно на височайшата фигура.

По все още непотвърдена информация на Биволъ Борислава Йовчева и детето ѝ са напуснали Испания. Иначе майката по спешност се омъжи за друг мъж. А таткото днес се отрече от детето си.

Окопната война на Борисов

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/okopnata-voyna-na-borisov/

Окопна война. Изглежда, че в тази фаза навлиза противостоенето между власт и граждани в България: властта се опитва да изрови по-дълбоки траншеи, за да се укрие, а протестиращите не напускат „Триъгълника на властта“ – площада, рамкиран от Президентството, Министерския съвет, а отскоро и Народното събрание. Второто „Велико народно въстание“ се оказа на 64-тия ден от протестите и за разлика от първото „въстание“ на 2 септември, не се окървави, а премина спокойно и без ексцесии, с изпълнен с хора площад.

Въстанията – известно е от историята – не приключват за ден.

А „авторитарните режими не се предават без кръв и бой“, както пише политологът Арцьом Шрайбман в анализ за Беларус, публикуван от Московския център „Карнеги“. Манипулациите и репресиите, извършени от режима на беларуския президент Александър Лукашенко преди изборите с цел сплашване на опонентите и победа, както и „затварянето на всички клапани, през които да излезе протестната енергия“, в един момент я накараха „да излезе със силата на взрив“, коментира Шрайбман.

Европейският дневен ред

България не е Беларус. И ако протестите там са сред най-значимите (по определения на анализатори) събития в постсъветското пространство и дори влязоха в дневния ред на ЕС, българските не успяха. Европейски дипломати дори изразиха подкрепа за протестиращите беларуси, посещавайки носителката на Нобеловата награда за литература Светлана Алексиевич в дома ѝ. Независимо че Беларус не е член на Общността. Независимо и че продължаващите трети месец протести в България с искания за оставка на правителството на Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев бяха отразени от авторитетни западни медии, разкривайки причините за недоволството –

ширеща се корупция, олигархични зависимости в съдебната система, овладени медии.

И в последната оценка на инвестиционния климат в България, изготвена от Държавния департамент на САЩ, се акцентира върху ендемичната корупция (особено в инфраструктурата и енергийния сектор), проблемите с върховенството на правото, бюрокрацията. Европейските фондове, от които България се възползва от 2007 г. насам, са послужили за облагодетелстване на една определена клика, но не и за съществено подобряване на условията и качеството на живот на българските граждани, за да ги доближат до средните нива в ЕС. Те все така са най-бедните, а нацията – най-бързо топящата се.

В Брюксел са напрегнати от растящото напрежение между Турция и Гърция заради газовите сондажи в Средиземноморието, тема и на Срещата на върха на ЕС на 24–25 септември. Но дори и да не бяха, едва ли публично биха коментирали протестите в България. Благоразположението към Борисов, освен на принадлежността му към управляващото политическо семейство на ЕНП, се дължи и на

възможността да се използват добрите му контакти с турския президент Ердоган.

(Освен всичко на територията на Турция все така се намират над 3 милиона мигранти, макар че за първите 6 месеца на тази година броят на преминаващите турско-сирийската граница е намалял почти двойно спрямо същия период на миналата – от 19 812 на 10 257.)

„Следим внимателно…“

Но да припомним, че Брюксел не се намеси и когато в центъра на Прага миналото лято се събраха над 250 000 души с искане за оставка на чешкия премиер Андрей Бабиш заради обвинения в корупция. Нито пък при протестите в Унгария през юли, когато авторитарният режим на Виктор Орбан превзе и последната независима медия. Независимо че управления като тези на Бабиш, Борисов и Орбан разрушават ценности, базови за ЕС – свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона, зачитане на човешкото достойнство и правата на човека. (На практика същото прави и режимът на Путин в Москва.)

Тези ценности имат основополагащото значение, но Съюзът не е предвидил ефективни процедури за действие при нарушаването им,

въпреки заложените в чл. 7 от Договора за ЕС. Примерите с Унгария и Полша го показаха. Дори и след твърде дългата процедура да бъде констатирано, че правовата държава е застрашена, налагането на санкции за която и да е страна членка на ЕС изисква единодушното решение на останалите. Подобен консенсус в ЕС, чиято консолидация днес е крехка и по-скоро ситуационна, не е възможен.

Разбира се, Европейската комисия „следи внимателно“ (типичен евробюрократски израз) процесите в страните членки. Така както следи от години и корупцията по високите етажи на властта в България, и безотчетността и безконтролността на главния прокурор. И продължава да следи, както се разбра от изявлението тази седмица на еврокомисарката по ценностите и прозрачността Вера Йоурова, бивша зам.-председателка на партията на Бабиш – АНО („Акция на недоволните граждани“).

„Европейската комисия не може да направи много, ако демокрацията не функционира добре нито „отгоре надолу“, нито „отдолу нагоре“.

Демонстрациите от последните месеци показват колко важно е за хората доброто управление, и ЕК следи внимателно случващото се“, заяви Йоурова на заседание на Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент. Евродепутати социалисти и политически съперници на ЕНП я обвиниха в зависимости от Борисов заради „връзките му с част от влиятелните групи в този парламент и в ЕС изобщо“. Йоурова отхвърли обвиненията и заяви, че ЕК не е конституционен съд, не е прокурор, нито може да влезе в ролята на арбитър във вътрешнополитически план.

Бялото знаме

Въпросът за 1 милион долара, който си задават всички в България, е: ще успее ли Борисов да се задържи на власт, за да проведе и изборите? Срещу исканията за оставка, честни избори, работещи институции, нормалност и правов ред той вади проект за конституция, уволнява палячовци, които сам е назначил за (поредните) министри, и раздава парите на данъкоплатците. Обяви протестиращите за „мафия“, осигурявайки си алиби да не преговаря с тях. След като не показва желание за диалог, значи не се чувства слаб – така би могло да се тълкува поведението му. Но винаги съществува хипотезата, че когато се реши на такъв, ситуацията може да е променена и вече никой да не иска да преговаря с него.

Обяснимо е, че Бойко Борисов не иска да вдигне бялото знаме. От една страна, това ще навреди на ГЕРБ на следващите избори – и имиджово, и ако с организацията им се заеме служебно правителство. От друга, би било силен удар по егото му – да си отиде свален и низвергнат, вместо да обира лаврите като човека, управлявал най-дълго след кумира си Тодор Живков. Това упорство може да му струва скъпо. Ако „внимателните наблюдатели“ от ЕК решат, че Борисов вече вреди повече, отколкото помага. До този извод могат да стигнат и „наблюдатели“ в България, макар и поради други причинно-следствени връзки.

С кои от протестиращите обаче би могъл да влезе в диалог Борисов?

С „Отровното трио“, Мая Манолова, отец Дионисий, АБВ, Евролевицата и т.н.? БОЕЦ, „Демократична България“? Или с президента, който би могъл да е домакинът на такива преговори, не и страна по тях? Защото опитите на Румен Радев да бъде представен като Водача на „народа“, на „борците срещу мафията“, не са от полза за институционалността. С поведението си президентът не съдейства за излизане от настоящата криза на доверие към управляващите, а за нейната ескалация.

Очевидно е, че протестите предоставят сгоден случай на Радев хем да отмъсти за ударите, които понесе – разследвани съветници, подслушвани телефонни разговори, – хем да налее основите на предизборната си кампания догодина. Заради новия образ е жертвана, както изглежда, и „първата дама“. Дори когато излезе сред протестиращите с вдигнат юмрук, до него беше вицепрезидентката Илияна Йотова. Тишината около роклите на Десислава Радева, оттеглянето ѝ от активна дейност в социалните мрежи и публични прояви я направи невидима – на фона на енергичността ѝ в предишните години.

Ролята на Радев, откакто протестите влязоха в дневния ред на обществото, е дискусионна, освен че е хибридна.

Той хем играе действащ политик, хем обединител на отвратените от политическото. От една страна, изпълнява конституционните си задължения – налага вето на закони, договаря посланици, подписва укази, в т.ч. и за назначението на Иван Гешев за главен прокурор, от друга – нарича управляващите „мафия“ и с призива „Мутри, вън!“ иска оставките им, което не му е работа.

Известно е, че окопната война носи главно жертви, независимо колко смели са войниците, призовани да изскачат в атака от окопите. Борисов разчита на умората и изтощението на протестиращите, но копаейки траншеите си, да не вземе да се закопае сам.

Заглавна снимка: Стопкадър от последното излъчване на живо във Facebook профила на премиера Борисов. „Докато другите само говорят, ние работим“, казва той по време на инспекцията на строителната дейност на автомагистрала „Европа“

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Не протестите ще съборят Борисов

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/ne-protestite-shte-suboryat-borisov/

Кой хвърли ултраси срещу полицаи на 2 септември? Възможните отговори са само два: поръчали са ги тези, които са искали да компрометират протеста и протестиращите, като отвратят хората с агресията им, или тези, които са вярвали, че така „Великото народно въстание“ ще победи. Трета хипотеза – дошли са сами – не може да има, предвид публично известното за тези групи:

че са използвани като наказателни отряди заради крайната агресия и насилие, на които са способни.

Към момента всяко от първите две твърдения е вярно, докато не се появят безспорни аргументи за отхвърлянето на едното или другото. „Защото няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве.“ (Лука 8:17)

Тишина откъм футболните клубове

Показателно е, че три дни след 2 септември и ареста на десетина ултраси на големия протест, полицията още не е съобщила привърженици на кой футболен клуб са задържаните – „Левски“, ЦСКА или друг, а и никой от футболните клубове не се е разграничил публично от тях. Публикации в социалните мрежи обаче сочат, че е имало призиви към фенове на синия отбор да се включат във „въстанието“.

Но лидерите на професионалните фенклубове едва ли ще признаят за поръчките.

От агресията и насилието се разграничиха инициатори на протестите и подкрепящите ги, както и управляващите, посочени от първите като поръчители на провокациите. МВР пък се опита да защити служителите си, чийто отпор бе определен като „пасивен“ и „щадящ“. „Това, което се случва тук, е страшна свинщина. Не сме тук за това, опитваме се да го спрем“, цитират медии адвокат Николай Хаджигенов от „Отровното трио“, което е един от инициаторите на протеста.

Изявление направи и президентът Румен Радев: „… властта режисира провокации, които дадоха повод за масово и несъразмерно полицейско насилие над протестиращите и журналисти.“ Подобна теза изказаха и от БСП, а депутати от ГЕРБ я определиха като абсурдна, обявявайки, че „агитките са пратени от Васил Божков“.

Едно нещо е факт: от МВР публично обявиха, че са били наясно с готвените провокации.

Следователно е можело да ги предотвратят – или намалят до минимум, след като през януари т.г. успяха да го направят, привиквайки на „профилактична беседа“ шефове на „Левски-запад“. Така не се стигна до хвърляне на агитките срещу властта като реакция на тогавашния им собственик Васил Божков, на чийто хазартен бизнес беше сложен край.

Превенция сега очевидно не е имало. Стотина отявлени агресори, в т.ч. и с черни тениски на проруската партия „Възраждане“, „опаковаха“ медийния образ на протеста в деня, който трябваше да стане преломна точка.

Борисов – симптом на синдром

Парадоксално на пръв поглед, но не протестите ще съборят властта на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Борисов вече е паднал от власт и само астролози вярват в пълния му мандат. Протестиращите в чужбина българи и част от тези, които излизат по улиците на България обаче, искат не просто той да подаде оставка. Те искат нормалност на демокрацията, което означава

независими институции, свободни медии и върховенство на правото.

Означава също да не бъдат допуснати нови бойкоборисовци в управлението и други от харема на задкулисието. „Борисов–Пеевски–Доган“ или „Станишев–Пеевски–Доган“, това са все симптоми на един и същ синдром, една и съща патогенеза.

Този болестотворен процес позволява пред очите ни управляващи да купуват подкрепа за един или друг закон – дори подкрепа за промени в Конституцията на цената на плажна концесия, прокуратурата и МВР да работят като частни звена за поръчки, институциите да се лашкат между летаргия и принуда – и всички да остават ненаказани за тези деяния. Позволява на властта да накаже чрез акции на данъчните компания като „Хиполенд“, чийто собственик изрази подкрепа за протестите.

Фукляване и доминация на парвенюта, които налагат своята „оптимистична теория“ за просперитет и оцеляване, неизменно обвързана с тези-на-власт –

слугинажът не може да е стратегия и национален модел.

На този принцип обаче е подчинена и селекцията на кадри на високо и средно ниво в институциите. Лицата на протеста, които харесахме у нас и в чужбина, носят друг заряд и неговият смисъл е за рестарт на демокрацията, а не отново да бъдат приложени „ченгеджийските номера“ с подмяната ѝ от 1990 г. Това съвсем не е травматична памет за Прехода, това е реалността.

Големият въпрос е колко от българите в България са готови да гласуват и работят за система, която се основава не на „мой човек“, на прищевки, угодничество и зависимости, а на конкурентна среда и правов ред? Политическото представителство в един следващ парламент ще даде отговора.

Капацитетът (на) Радев

Внушенията, че служебен кабинет, назначен от президента Радев, е заплаха, нямат кой знае какви сериозни основания. Предвид ситуацията, в която ще действа, такъв кабинет ще е обект на особено внимание, а служебен кабинет на Радев не попречи на ГЕРБ да спечели изборите през 2017 г. Дали защото ДПС помогна на Радев да спечели президентските избори, дали защото половината министри са били на „Шиши“, както каза това лято премиерът Борисов…

Впрочем, ако предстои широк дебат за промени в Конституцията, защо да не се помисли за

нов прочит на институцията на президентството и евентуално отпадане на назначаваното от него служебно правителство

за 3 месеца? Ролята и мястото на президента с оглед на подобряване на качеството на българската демокрация не е въпрос за пренебрегване. Едва ли някой смята, че ролята на държавния глава трябва да се определя от степента на противопоставянето му на изпълнителната власт, както е сега. Политическата действителност в България показва също, че президентът често има фалшива самооценка за тази си роля.

В рамките на настоящия парламент обаче такъв дебат е неосъществим. Не само защото с отказите си БСП и ДПС торпилираха заветните 160 гласа, необходими за приемането на промените, внесени от ГЕРБ. (Но пък от ВМРО отново артикулираха увеличение на правомощията на президента, макар и не в широкия смисъл на президентска република, за каквато настояват от десетина години.) Предлаганият от ДПС вариант с „eкспертен кабинет“ също няма да се осъществи – както помним от Берово време, неговата експертност се свежда до осигуряване на порции на кръгове с мултиапетити.

Доверието е изчерпано, измериха го достатъчно социологически агенции. Не са измерили омразата, която става все по-силна, колкото повече властта втвърдява отпора. Това няма да доведе до нищо добро, смята социологът Андрей Райчев в коментар за БНР.

Така че протестите са успели. Нямат нужда от павета, винкели и пиротехника.

Нямат нужда и от бели дрехи, за което призоваха от „Отровното трио“ – тая режисура е за спортните мероприятия от соцвремена. (В бяло се обличат последователите на „Бялото братство“, когато играят паневритмия.) Нямат нужда и от военнолюбива реторика и радикални възгласи като „Ще ги пометем!“, „Да ги изметем!“ и пр.

Стига само хората да са наясно какво искат – и кого не искат.

Заглавна снимка: © Свилен Желев

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

ОСТАВКА!!!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/ostavka-2020.html

неделя 23 август 2020


Бойко Борисов явно е избрал добрата стара партизанска тактика измък – примък, за да се запази от яйцата, доматите, неудобните лозунги и въпроси, които неминуемо го чакат, ако се появи в общественото пространство. Вече дори нямаме представа дали джитка с жипката, седи си в Банкя или, както твърди един доста съмнителен слух, който упорито обикаля социалните мрежи, е привикан от испанската прокуратура по съмнение за пране на пари, разплетено покрай къщата в Барселона. Кой знае, може и другаде да е, но липсата му от медийното пространство определено оставя една дълбока дупка в сетивата ни и усещане за дискомфорт. Бяхме свикнали на поне една, две, три изцепки от негова страна на ден. А сега? Нищо. За капак и другите министри говорят лаконично и единствената ни утеха от това правителство, абсурдисткото му циркаджийство, сякаш е останало в миналото.

Дойде на прибежки отнякъде, метна бомбата за нова Конституция, блъскайки по банката страховито, гледайки още по-страховито, но с най-страховит тон и пак сякаш потъна в дън гори ри тилилейски. Той хубаво си ни каза, че когато подаде оставка ще разберем, че без него България загива, ама кой да го слуша? Все пак Жипка ТВ за нула време събра завидна аудитория и наистина си беше забавно по някакъв дебелашки начин. Един вид „Абе, поне като пътува и говори глупости на камерата и на случайни минувачи, нека се посмеем. И без това сега поне не е в Парламента или в Народното събрание, за да натвори куп шашлънии“.

Да, обаче той май успя да ни постави за пореден път в неравновесно положение и сега може да си позволи заслужено да гледа отстрани какви са резултатите от предложението му за нова Конституция. Казвам го с уговорката, че човек и малко законова грамотност да има, веднага ще се досети, че тук въобще не става въпрос за Велико народно събрание и нова Конституция. При тази конфигурация на Народното събрание това е кауза пердута. Никога няма да спечели  и две трети, камо ли три четвърти от гласовете.

Единствената цел на Пожарникаря – слънце е да отлага оставката си във времето, за да организира следващите избори по свой вкус. И докато се приказва за Конституция и се разводнява искането на протестиращите, което се съдържа в една-единствена дума „Оставка“, времето си тече и буквално с всеки ден шансовете на Бойко да постигне целта си се увеличават. Ето, в повечето градове протестите намаляват, енергията се разводнява. Не бива да отричаме и неговия принос за това, тъй като някои налапаха въдицата с Конституцията, без изобщо да се замислят, че нито Бойко, нито някой около него има капацитет и желание да създаде нещо кардинално ново, работещо и съответстващо на европейските практики. Че кой е луд сам да се вкара в затвора?

Далеч съм от мисълта, че Борисов три е измислил сам този ход, но задкулисните му кукловоди са добри професионалисти. Все пак цял живот това работят. Манипулация на народонаселението.

Не искам да звуча скептично, но като си спомня с каква лекота метна оставки предишните два пъти, без почти никой да му ги е искал, и като гледам как се е запънал сега, ми се очертават два варианта. Или иска да остане до края на мандата и да окраде каквото може като за последно, или екипа и социолозите му са му представили тревожни данни за резултатите на ГЕРБ на евентуални избори и е готов да даде всичко, за да ги организира той и да излезе няколко гърди напред. Не знам може да не е нито едното, нито другото, може и да са двете.

Знам само, че като гледам колко хора протестират в Беларус, въпреки яростния терор на властите и ги сравнявам с нашите антиправителствени деятелности, не мога да не призная, че все още ни трябва време да узреем като общество. Още повече, че и социалните мрежи са пълни с изказвания от сорта на „И аз искам Бойко да се махне, но нека полицията разгони тия на Орлов мост, че ми отнема десет минути да заобиколя.“.

Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00
€


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:

5.00€



Бойко си опече работата и се оттегли в полунелегалност, за да гледа сеира отстрани. От време на време се появява пред медиите, колкото да подкладе огъня и пак изчезва. На партизанска война като на партизанска война.

В момента неговото най-голямо оръжие е търпението. Народното събрание тепърва трябва да се прибере от курортите, после да се внесе смешноватото предложение за нова Конституция, да се обсъжда, да се гласува до три месеца след внасянето, а после и наново пет месеца, за да се да събере три четвърти, което никога няма да стане, защото кака Корни не иска нова Конституция и има седемдесет и няколко човека зад пролетарския си гръб. И поне си го признава. Защото и Бойко не иска Конституция, ама шикалкави и увърта, а това го умее, всички сме го усетили на гърба си.

Лошото е за нас. Тия, които искаме едно-единствено нещо: ОСТАВКА!!!

Снимка: Тихомира Методиева – Тихич, Булфото ©