Tag Archives: Бойко Борисов

По разкрития на “Биволъ” „Болгария – не заграница”: The Insider Russia за „Лукойл”, ВТБ и „Булгартбак”

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/the-insider-russian-influence-bulgaria.html

събота 30 май 2020


Редица ключови разкрития на сайта „Биволъ” са в основата на мащабен анализ на руското онлайн издание за разследваща журналистика The Insider Russia (TheIns.ru). Авторитетната независима руска медия публикува статия на анализаторката на Free Russia Foundation Алиса Волкова, което носи заглавието „България не е чужбина. Как руските корпорации контролират чиновниците и медиите в  страната” (виж: на руски и на английски). Заглавието „Болгария – не заграница” е препратката към обидната за държавата ни съветска римувана шега: „Курица не птица, Болгария – не заграница”. Обикновено това с нищо неподкрепено клише се използва дузина пъти всяка година, когато прокремълслките и държавните медии в Москва се опитват да атакуват политиката на София. Но този път смисълът е в това, че Кремъл все още контролира не само Дондуков 2 и Дондуков 1, но и цялата ни икономика през компании като „Лукойл” и Внешторгбанк (ВТБ).

Снимка: Биволъ

„България се оказа лесна мишена за едрия руски бизнес, който активно инфилтрира другите страни привичните за себе си непрозрачни схеми за бизнес. А България, страна със социалистическо минало и дълбоки исторически, политически и икономически връзки с Русия има собствени корупционни традиции”, гласи предговорът на статията на TheIns.ru.

„Нивото на корупцията тук е най-високото в Европейския съюз (ЕС) и за 13 години от членството в общността няма значителен прогрес в борбата с това явление. Анализаторът на Free Russia Foundation обяснява как едрият руски бизнес и най-вече ВТБ и „Лукойл”, създавайки връзки с българските политици, засилва зависимостта на България от руския енергиен сектор и задържа корумпираните политици на държавни длъжности”.

Росенец като “врата към Европа”

Медията обръща внимание на факта, че „Лукойл” в България е почти монополист, който контролира всички местни мощности за импорт и преработване на суровия петрол, а също така по съхраняване, транспортиране и експорт на нефтените продукти.

„Както пише българското издание „Биволъ”, главното нефтено пристанище на „Лукойл” Росенец (край град Бургас), което се използва за вноса на петрол, даже беше кръстено руски „анклав”: тук няма как да срещнеш представители на българските власти, включително и митничари, затова да извършват контрол върху случващото се там те нямат възможност”.

Изданието цитира разследване на „Биволъ”, според което опитите на държавата да събере необходимите вземания са провалени от тогавашния посланик на САЩ в София Джеймс Уорлик, който в периода 2001 – 2003 г. е бил генерален американски консул в Руската федерация.

 

Джеймс Уорлик припечелва като топ адвокат при състудента на Владимир Путин

„Уорлик посети рафинерията и се отзова положително за работата й. След тази дипломатическа намеса на „Лукойл” му върнаха лиценза, а проблемът повече не се повдигаше. След като завърши мисията си в България и след уволнението си от Държавния департамент на САЩ през 2016 г., Уорлик е започнал работа в руската юридическа фирма «Егоров, Пугински, Афанасиев и партньори». Фирмата е основана от състудента на (руския държавен глава – б.р.) Владимир Путин Николай Егоров. Опитите да се накара „Лукойл” да спазва българското законодателство  се провалиха заради тези връзки и помощта, организирана от Русия”.

Припомня се, че през 2017 г. руската нефтена компания е твърдяла, че е внесла над 32 млрд. лв. данъци: „Но според данните, които посочва „Биволъ”, от момента на приватизацията е платила едва 151 млн. лв. данък върху доходите”.

Авторката пояснява, че „липсата на длъжностни пълномощия и политическа воля върху контрола над „Лукойл” води до това, че най-голямата компания в страната укрива своята печалба и използва България като врата към Европа – за незаконен внос на петрола на територията на ЕС”.

„Повече от това, според разследването на „Биволъ”, което се базира на материалите на WikiLeaks, налице са доказателства, че (бившият генерален директор на „Лукойл България” – б.р.) Валентин Златев индиректно е финансирал политическото изгряване на Бойко Борисов, започвайки с избирането му за кмет на София през 2005 г. и до победата на партията му ГЕРБ на националните избори през 2009 г., за сметка на средствата, получени от дейността на „Лукойл”.

В тази връзка TheIns.ru цитира и публикуваната първо от „Биволъ” (в качеството си на партньор на Wikileaks за Балканите и основател на Balkanleaks) изтеклата дипломатическа грама от посолството на САЩ към Държавния департамент, подписана от тогавашния посланик в София Джон Байърли (след това посланик на САЩ в Москва).

“Борисов разполага с тесни финансови и политически връзки с директора на “Лукойл България” Валентин Златев, изключително влиятелен сив кардинал и задкулисен играч в политическия сектор. Лоялността на Борисов към Златев (и уязвимостта пред него) играе важна роля при вземане на политическите му решения. От началото на дейността му като кмет той привлече “Лукойл” към редица партньорства с правителството: “Лукойл” се съгласи да жертва асфалт за ремонт на столични улици, да поеме издръжката на Паметника на съветската армия и да финансира изграждането на жилища за социално-слаби. В замяна Борисов подкрепи използването на принадлежащите на общината площи за изграждането на нови бензиностанции на “Лукойл”. Макар, че това може да изглежда като сериозен пример за сделка тип «Ти на мене, аз на тебе», публичните споразумения на Борисов с “Лукойл” са само допълнителни сделки в неговите много по-дълбоки и обширни делови отношения със Златев, за които се съобщаваше по други канали”. 

Руското издание отделя внимание и на връзката на «Лукойл» с ДПС, което е способствало за издигането на легендарния палат “Догансарай” край Росенец.

“През 2016 г. Биволъ разследва как “Лукойл” е предал голям крайбрежен парцел до своята рафинерия на Ахмед Доган, тогавашен лидер на Движението за права и свободи. Тази политическа партия представлява интересите на турското малцинство. Доган издигнал огромна къща и затворил достъпа на гражданите към плажната ивица. Връзките между Доган и Златев са проследими през офшорни компании. През 2019 г. Златев, най-накрая, бе уволнен от своята длъжност (президент на “Лукойл България” – б.р.): според данни на медии, ръководството на “Лукойл” в Русия е останало недоволно от масовото изтичане на печалбите”.

Vivacom: платено от данъкоплатците в България и Русия

Отделно място в статията на Алиса Волкова се отделя на скандалната сделка за поемане на контрол върху най-големия телеком в България – Българската телекомуникационна компания (БТК) и мобилното й подразделение “Виваком” (Vivacom). Тази част е озаглавена с вътрешното подзаглавие:

“ВТБ финансира непрозрачни сделки”.

Изданието припомня, че според международното журналистическо разследване Panama Papers (Панамските документи), в което взе участие и „Биволъ” заедно с партньорите от Organised Crime and Corruption Reporting Project (OCCRP) са налице бизнес-връзките между известния в Русия „православен милиардер” Константин Малофеев, предприемача Виктор Косарев и банкера Цветан Василев.

Авторката припомня на базата на разследванията на българските медии, че близкият до НДСВ бизнесмен Спас Русев е имал личната подкрепа на председателя на съвета на директорите на ВТБ Юрий Соловьов и двамата топмениджъри на банката в България – братята Милен и Георги Велчеви:

„Първият е заемал длъжността министър на финансите в правителството на Симеон II (2001 – 2005), а вторият е едър строителен предприемач и собственик на многобройни хотели по Черноморието”.

Припомня се, че през 2015 г. акциите на БТК са преминали под контрола на базирания в Лондон инвестиционен фонд VTB Capital („ВТБ Капитал”), след като кредитът за придобиването на телекома не е погасен.

„През ноември същата година ВТБ продава акциите си на търг на инвестиционен консорциум начело с люксембургската компания Viva Telecom SA срещу 330 млн. евро. Стана ясно, че реални собственици на Viva Telecom са българският бизнесмен Спас Русев, мениджърите на „ВТБ Капитал” Милен и Георги Велчеви, както и Красимир Катев”.

The Insider акцентира на факта, че „такъв финал не се хареса на обществеността, а медиите започнаха да се съмняват в това, че сделката е била честна”: Viva e взела за целта 240 млн. евро кредит във ВТБ.

„Според вестник The Moscow Post, компанията през мрежа от офшорки е собственост на Юрий Соловьов, първи зам.-председател на президента на ВТБ и гражданин на Великобритания. Братята Велчеви са топмениджърите на българския филиал на ВТБ. Излиза, че банката е предоставила кредит на собствените си топмениджъри с цел закупуване на собствените си активи”.

Пушекът около “Булгартабак”

Последната ключова сделка, която се споменава, е тази за продажбата на българския тютюнев гигант „Булгартабак” на австрийската BT Invest GmbH през 2011 г., като по тази тема „Биволъ” също работи от години.

Руското издание пояснява, че сделката е осъществена при приватизационен търг на цена, която е „значително по-ниска от пазарните оценки”: „79.83% от акциите на държавната тютюнева компания струваха 100,1 млн. евро”.

„BT Invest в онзи момент е била собственост на кипърска офшорка с наименование VTB Capital Pe Investment Holding Ltd. BT Invest е трябвало да инвестира 7 млн. евро в “Булгартабак” в рамките на две години от момента на придобиването му и да изкупува 5 000 тона български тютюн всяка година в следващите 5 години. През 2014 г. 100% от BT Invest са продадени на офшорно дружество от Лихтенщайн Livero Establishment, свързана с Цветан Василев”.

“Капитал” за сделката с “Булгартабак”

.

Пояснява се, че през 2014 – 2015 г. следва поредната смяна на собственици на бившия държавен холдинг:

„Нишката, според данните на списание „Капитал” води към Делян Пеевски”.

TheIns.Ru пише, че информацията за продажбата на „Булгартабак” на „местни български инвеститори”, е потвърдена пред руския бизнес-всекидневник „Ведомости” от източник във ВТБ.

The Insider цитира думите на неназования източник на „Ведомости”, че активът е препродаден с „30% бонус” от цената за придобиване:

„Това означава, че сумата на сделката е могла да бъде равна на 130 млн. евро”.

“Ведомости”: “ВТБ си свърши тютюна”

Същевременно BT Invest струва на фондовата борса много повече, пояснява изданието и припомня: „капитализацията на “Булгартабак” на Софийска фондова борса (СФБ) по данните към декември 2013 г. е била около 400 млн. евро”.

„Излиза, че за ВТБ тази сделка не е имала никаква икономическа целесъобразност”.

“От сделката банката и държавният бюджет на Руската федерация натрупват само загуби”, констатира анализът на The Insider Russia за прословутата приватизация на „Булгартабак”.

 

 

Партиите на Вторите. Накъде с Цветанов

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/partiite-na-vtorite/

Вече оневинен за „Апартаментгейт“, заради който преди година бе изхвърлен от ГЕРБ, Цветан Цветанов подготвя своя политически реванш. През тази една година дискредитираният първи и последен Втори зад Бойко Борисов свърши много работа. Промени външния си вид, успя да влезе в нов публичен образ – на анализатор от НПО и критик на властта, спазвайки през цялото време мярката – и на изявите, и на критиката.

Неправителствената организация, която оглави, не просто помогна за трансформацията му. Показа, че заместникът на Борисов може да разчита на влиятелни презокеански приятели и организации – контакти, създадени и развити в битието му на политик. Позицията в Центъра за сигурност, където Цветанов успя да привлече имена, известни и утвърдени в дясното политическо пространство, му позволи да остане в публичното – в нова легитимност.

От края на 2019 г. настоящият шеф на Евроатлантическия център за сигурност обикаля България. От поне три месеца вървят слухове, че ще прави партия, за която ще разчита на създадените от самия него регионални структури – тези на партия ГЕРБ. Самият той публично не е коментирал слуховете.

ГЕРБ – зряла партия

Банално, но изглежда, че ГЕРБ навлиза в своята зрялост, след като вече дава и филизи. На 14-тата година от учредяването си първоначално като гражданско сдружение Гражданите за европейско развитие на България не изглеждат единни както в началото, но пък са все така опортюнисти.

Дългият престой във властта се „отплаща“ – за три мандата има недоволни, недооценени, обидени, изхвърлени. Видимо са малко на фона на членската маса, а някои затаиха недоволството си след разрива с Цветанов в резултат на миналогодишния скандал с луксозните и евтино напазарувани апартаменти от видни фигури на ГЕРБ. Бившият заместник на Борисов подбираше голяма част от кадрите в партията. Известно е, че лидерът понякога не знаеше имената дори на депутатите от групата.

Днес Цветанов вече го няма в ГЕРБ, а „Апартаментгейт“, заради който си отиде, липсва и в отчета на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Парламентът го одобри тази седмица с гласовете на управляващото мнозинство, но за „гейта“ в него няма и дума. Така, макар и барбекюто на една тераса вече да го няма, високите етажи на властта си останаха високи за Антикорупционната комисия.

Излиза, че Борисов и Цветанов са високоморални политици, след като първият настоял, а вторият подал оставка от постовете в партията и парламента. Наказателна отговорност ли? С постановлението си от 17 февруари т.г. Специализираната прокуратура отказва да образува досъдебно производство и прекратява проверката. И така потвърди едно изявление на Цветанов по БНТ от март м.г., че няма кой да го накаже, защото не е извършил нищо нередно… Достатъчно очистен, за да започне на чисто в политиката.

Фойерверки

Най-новата политическа история на България показва, че партиите на Вторите не се превръщат в движеща сила. Ако успеят, обикновено е за кратко, съдбата им е да бъдат медиен фойерверк. Освен Уикипедия, днес малцина помнят създадената от Касим Дал, някога Втория след лидера на ДПС Ахмед Доган, Народна партия „Свобода и достойнство“. Не наруши особено монолитността на ДПС и „Демократи за отговорност, солидарност и толерантност“ (ДОСТ) на бившия лидер на Движението Лютви Местан, който също бе Втори. (Втори, защото, докато е жив почетният председател, такъв ще е всеки, поставен начело на ДПС.)

Въпреки етикета на „либерали“, по своята същност ДПС е авторитарна партия – централизирана система с лидер най-отгоре, чиято е последната дума за кадровите, организационните и финансовите въпроси. Наред с това носи и белезите на тоталитарна партия, тъй като всеки, напуснал я или отлъчен от нея, бива репресиран. Приликата с ГЕРБ е, че и в едната, и в другата цари дисциплината на неразсъждаващо подчинение на Първия, бил той Доган или Борисов.

Граждани, гражданки и шоумени

За следващите избори през пролетта на 2021 г. ще има поне два нови политически субекта, на които ще им е за първи път да участват в парламентарен вот. По всяка вероятност това ще са формация на шоумена Слави Трифонов заедно с бившия омбудсман Мая Манолова и дясно обединение, центрирано около партия на Цветанов… На първата социолозите даваха шанс да прескочи бариерата от 4% още преди да беше учредена. Все още никой не мери публично шансовете на Цветанов.

И Трифонов, и Манолова вече са дали заявки за участие чрез действията си. Трифонов и сценаристите му започнаха отдавна, още с подписката за референдум, и пета година поддържат огъня, а след като излязоха от bTV чрез телевизията си „Седем осми“, междувременно учредиха и партията „Има такъв народ“.

След като се съвзе от загубата на кметските избори в София, и Манолова се зае да освежава протестърския си аутфит. Нейното ребрандиране като надпартийна „гражданка“ бе следствие от работата ѝ като омбудсман през последните години. Така се стигна до гражданската платформа „Изправи се.БГ“, обявена от нея като проект, който няма да се превръща в партия. Все едно е дали ще се превърне в партия, или не. Яви ли се на избори, това автоматично означава игра на политическия терен. Няма съмнения, че Манолова цели това предвид провалената заявка платформата да решава „конкретни казуси на граждани“ и да се утвърди като някакъв алтернативен омбудсман.

За по-голямо представителство чрез нескончаеми протестни акции се борят и Костадин Костадинов и „Възраждане“, на които е отредено да заемат мястото на „Атака“, същевременно разширявайки базата ѝ.

X-фактор в политиката

Единствено Цветанов засега затаява намеренията си. Известен със своя чутовен работохолизъм и с това, че държи на хората си (за разлика от много други политици), той обаче не притежава харизмата на лица като Трифонов, Манолова, Борисов. Харизмата, позната като „X-фактор в политиката“, няма нищо общо с ефективността на лидерите, но именно тя ни кара да ги следваме. Германският социолог Макс Вебер, който въвежда и термина, обяснява харизматичното господство като определено качество на индивида, което го разграничава от обикновените хора, и той е третиран като надарен със свръхестествени или поне някакви изключителни сили или качества.

Независимо че мнозина не харесват Борисов, намират за лицемерна Манолова, а Слави – за твърде голям популист, не може да се отрече, че мнозина ги и следват. Обяснението е, че някои индивидуални качества, които притежават, им създават по-малко или повече харизма. Например в началото царят притежаваше харизмата на еднорог, но по-късно тази митологема се разсея и дори зацапа.

Цветанов е организиран, дисциплиниран, ефективен, но тези качества не му придават харизма, която да привлече широк кръг избиратели към бъдещ политически проект. Това е и отчасти обяснението защо залага на хора от структурите на ГЕРБ, които го познават и с които е работил. Би могъл да разчита на избирателна база с по-голям обхват, ако привлече и други политически дясноконсервативни сили. Защото в едно поне няма съмнения – къде би се позиционирал Цветанов.

Борисов, човекът-отгоре-на-вертикала, мълчи. Ще се изкаже, ако новият проект е факт, въпреки че формация на бившия Втори не би застрашила ГЕРБ. Но ще я отслаби. Дали е достатъчно за начало на един реванш?

Заглавна снимка: Стопкадър от интервю с Цветан Цветанов в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“ на 7 май 2020 г.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Интимни кореспонденции

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%B8.html

неделя 17 май 2020


– Ало, Ваньо!

– Не е Ваньо, господин премиер…

– Ох, добре бе, Горанов, така е думата, какво го правиш на въпрос? Кажи сега за Божков.

– Ами, какво да ви кажа? Вие знаете всичко.

– Толкова ли нямаш стотина лева, да седнете на някое заведение и да се наприказвате? Чатове ще си пишат като влюбени гълъбчета, миличките! Ти разбираш ли, че стабилността ни е поставена под такава въпросителна че, ако не беше коронавируса, отдавна да сме… нестабилни, да кажем? И сега, заради твоите тракания по клавиатурата, понасям нов удар. Аз цял ден карам джипката из страната, за да консолидирам народната любов и сега получавам нов нож в гърба! Да, гърбината ми е яка, ама вече почва да ми писва!

– Да, но господин Гешев каза, че няма нарушение, не виждам никакъв проблем, господин премиер…

– Не виждаш, защото гледаш от ниско, Горанов! Тия пикльовци по социалните мрежи са ревнали до Началника. Искат отговорност. Как така десетки години властта не е забелязала, че Черепа не внася седемстотин милиона в хазната, а ние се заяждаме с бах Ванчо обущаря от Песочница за двайсет лева данък. И Гешев не го слагай в сметките. Той е поставен на този пост, за да обикаля села и паланки, за да събира по няколко литра незаконна ракия и буркани паприкаш!

– Но, ние не сме използвали имена. Говорихме си с алегории.

– Абе, Горанов, не ми се прави на интересен, че ме дразниш от много време! Казал съм ти още, когато те намерих на кръговото! Тия работи в държавата трябва да се правят по тънкия начин, без информацията да достига до данъкоплатеца. Ако всички вземем да си пишем какви ги вършим по чатовете, ти представяш ли си какво ще стане? Край със стабилността! Даже и работа не знам дали ще си намериш, защото си пълен некадърник!

– Не ме обиждайте, господин премиер! Аз…

– Не ми дръж такъв тон! Не те обиждам, ама изобщо! Казвам обективната истина! Защо си мислиш, че съм те взел? Огледай се на което и да е заседание на Министерски съвет. Ако видиш някой, който може да раздели на две магарета сЕно, обади ми се! Всичките ви събрах от кол и въже само, за да ми ходите по гъза и да си кротувате, а вие какви ги натворихте? Един си строи тераси… Да де, не един, няколко, втори си приказва непредпазливо с разни тулупи, за които целия народ знае от години, че са безнаказани милиардери убийци и не вкарват една стотинка в хазната, а аз трябва да се обяснявам на мисирките, че писмото до Дубай било преведено, пък, че народът трябва да ми е благодарен, че иначе на е изгинал до крак от коронавирус и следва втора вълна наесен, икономиката се срива, но цената на газта не знам кво си, безлихвените кредити важат, ама само за определени хора, а европейските средства за борба с ковида за още по-определени хора. Нещо почна да ми писва, Ваньо!


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.



 

– Ама, аз съм министър Горанов…

– И Ваньо си мислеше така! Недей да риташ срещу ръжена! Айде, че съм с джипа. Карам да обясня на едни поданици колко добре живеят и как щяха да се гърчат в мизерия и нестабилсност, ако не бях аз! И внимавай, момче!

– Добре, господин премиер!

Борисов черпи. Дайте по едно

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/borisov-cherpi-dayte-po-edno/

Излегнати под евтини чадъри, българите хващат тен на „Какао Бийч“, смучат не-чак-толкова-скъпи коктейли – и всеки с българска книга в ръката. Едва ли премиерът Бойко Борисов си е представял точно тази картинка, когато обяви намаление от 20% на 9% ДДС и за ресторантьорите. Казвам „и“, защото сега хотелиерите са единствените с диференцирана ставка по ДДС от 9%. За да парира поне част от неизбежните упреци, Борисов – хайде, от него да мине – обяви и 9% ДДС за книгоиздаването. Духовна храна, каза. Така де, дето кебапчето и салатата, там и книгата.

Политическа безотговорност

Че решението е „политическо“ (по израза на Борисов), не беше трудно и сами да се досетим, ако вземем предвид размерите на неговата безотговорност. Намаление на ставка по ДДС – данъка, който осигурява над 40% от приходите в бюджета, не бива да се взема ad hoc, ако се съобразим с кризата от пандемията от COVID-19 и нейния удар върху икономиката. Според Борисов, който цитира „колегите от ГЕРБ“, от този ход бюджетът ще е на минус 150 млн. лв.

Първо, от кой бюджет ще е този минус – от настоящия или от този за 2021 г.?

Макар първоначално да се твърдеше, че промените на ДДС ще действат от 1 януари 2021 г., внесеният в петък законопроект предвижда да влязат в сила още от 1 юли т.г., със срок до края на 2021 г. Управляващите не изчакаха есента, когато им е времето на данъчните закони. Практиката е през септември правителството да обсъжда макрорамката на бюджета за догодина и промените в данъчното законодателство. А след внасянето на проекта в парламента – в края на октомври, с всичко това да се заемат и законодателите.

Там му е мястото и на „политическото решение“ на Бойко Борисов, когато летният сезон ще е минал, ефектът от действието на схемата „60/40“, удължена до края на юни, ще е отшумял, безработицата вероятно ще е в своя пик, размерът на използваните външни заеми ще е известен, спадът на потреблението и свиването на износа – също. Като цяло, наесен шоковете от кризата и икономическите последици в средносрочен план ще са далеч по-ясни и предвидими, в т.ч. и спадът на ДДС – за да се планират прецизно приходите и разходите на държавата за 2021 г., в които се включва и съществен разход като финансирането за терапията на болните от COVID-19 за догодина.

Към момента лечението на болните с коронавирус – независимо дали са плащали, или не здравните осигуровки – се поема от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). За около месец и половина за тази цел са изхарчени над 700 000 лв., съобщи нейният управител д-р Петко Салчев. Много или малко са те? Бюджетът на НЗОК за 2020 г. е близо 4,775 млрд. лв., така че става въпрос за приблизително 15% от разходите, направени за няма и два месеца (същевременно хоспитализираните стигнаха едва 389 на 10 май).

В опит да компенсира, Касата оряза първоначално с 25%, а вече и с 30% лимитите на болниците, но тази временна мярка едва ли може да стане практика. Частните болници приемат пациенти с COVID-19 само в краен случай – когато са запълнени местата в държавните и общинските здравни заведения. А председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров, който e и управител на една от големите частни болници – „Пълмед“, във всяка своя публична изява обяснява как НЗОК е само за здравноосигурените и лечението на болните с коронавирус не трябва да е за сметка на нейния бюджет.

Ще бъде ли в състояние държавата да гарантира, че догодина ще има – освен средства за обичайните хоспитализации, за лекарства и лични лекари, за които плаща НЗОК – и допълнителни милиарди, предназначени за лечение на COVID-19?

Бюджетът за 2019 г. беше актуализиран и вече е с дефицит от почти 3%, но бяха изразени опасения, че това едва ли ще е последната му актуализация. Тогава бе обявено, че се предвижда да бъдат събрани с около 2,5 млрд. лв. по-малко приходи от данъци и осигуровки. Този спад може да се окаже още по-голям в края на годината. Това означава, че ще са силно ограничени възможностите на бюджета да дотира НОИ и НЗОК както всяка година, за да се осигурят необходимите средства за пенсии и за здравеопазване.

Второ, което следва от първото

Всяко предложение за намаляване на ДДС дори с един процентен пункт би следвало да е придружено от разчети и бюджетен анализ, както и от прогноза за икономическата ситуация в глобален план. (За година на пандемия това означава и хипотеза за очакван край на рецесията.) Независимо дали се прави от управляващите, или от опозицията, такъв анализ следва да е разумният и отговорен подход. Според прогнозата на Европейската комисия българската икономика тази година ще се свие със 7,2%, а според Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) спадът ще е с 5%. Министерството на финансите показва завиден оптимизъм с мартенската си прогноза за едва 3% спад и 6,2% безработица през 2020-та, но със сигурност ще я коригира.

И в тези условия Борисов предлага намаление на ДДС за заведенията, които заедно с хотелиерския бизнес са сред най-сивите сектори. Забавно е, че Борисов и Валери Симеонов от партньорите „Обединени патриоти“ твърдят, че секторът ще се изсветли след този подарък и в него ще се плащат осигуровки и по-високи заплати. Към момента освен тези политически побратими не се е намерил икономически експерт, който да потвърди, че това ще стане – или че намалението ще е стимул за потреблението и намаляването на крайните цени.

Трето, измамите с ДДС

и административният капацитет. След февруарската мисия на екип на Международния валутен фонд в България, от финансовата институция препоръчаха по-добра събираемост на ДДС. Независимо от хвалебствията на министъра на финансите Владислав Горанов и цялото Бойко-Борисово воинство, проблемите остават, в т.ч. и с веригите за ДДС. В миналогодишния си доклад Европейската комисия обяви, че разликата между очакваните приходи и реално събраните от ДДС в България е 625 млн. евро за 2017 г., или близо 1,22 млрд. лв. Този резултат поставя страната малко над средното ниво на несъбран ДДС в Европейския съюз, с 11,8% от общо дължимия данък.

Осъществи ли се обаче „черпнята“ на Борисов, измамите ще се увеличат, а наличният административен капацитет едва ли ще успее да противодейства. Освен това диференцираните ставки са по-трудни за администриране. Представете си ситуация, при която един ресторантьор купува хранителни продукти с 20% ДДС, а ги пуска с 9% – какво възстановяване на ДДС ще настане… Но юристи смятат, че по-ниската ставка може да има и изсветляващ ефект върху сектора, както се е получило в други европейски страни. Те обаче обръщат внимание, че в тези държави действат и по-ниски ставки за храните. „Посещението на ресторант не е от първа необходимост. Когато в държава, в която 30% от населението е бедно, и тези хора купуват основни храни с 20% ДДС, да намалиш ставката за едно луксозно потребление, си е щедър подарък“, отбелязва известен столичен адвокат, пожелал да остане неназован. Според него е важно да се проследи дали една част от настоящите хранителни магазини, които предлагат и сандвичи и др. ястия, няма да се пререгистрират като заведения заради по-ниската ставка.

Кръчмарската държава

Ресторантите и заведенията са част от сектора на услугите, който е най-лошо пострадал от кризата. Според ЕБВР техният дял в българския БВП е 25%, а делът на туризма – 10%. Заедно с това обаче кръчмите и туризмът имат лоша слава от времената на Прехода като „мутренска икономика“ и както казахме – на един от най-сивите сектори.

През годините нито една власт (в т.ч. и трите кабинета на Борисов) не се потруди да извади скритите обороти в тези сектори, да накара работодателите да плащат по-нормални заплати на заетите, нито пък да провери произхода на парите, бетонирали Черноморието. Част от тези пари са от корупция, наркотици, „горещи пари“ от бившите съветски републики – и с тях бяха изградени хотели и заведения. Те определят облика на Черноморието: предимно за масов туризъм и алкохолни турове, въпреки усилията на отделни хотели и вериги да установят добри практики. Не само министърката на туризма Николина Ангелкова, но и предшествениците ѝ не успяха да изградят и наложат туристически бранд на България.

Качеството на храната в заведенията няма как да се повиши от намалената ставка по ДДС – то зависи основно от готвачите в кухнята и качеството на продуктите.

„Борисов искаше да успокои ресторантьорите, които готвеха протест“, коментира по БНР бившият депутат от Реформаторския блок Мартин Димитров. Очаквано заваляха критики и искания и от други браншове. Бойко Борисов спомена нещо за печелене на избори, когато обясняваше, че има несъгласни с него – като финансовия министър. И какво – да не би Асоциацията на заведенията в България и Българската хотелиерска и ресторантьорска организация да са обещали да връщат ДДС на ГЕРБ?

Заглавна снимка: Christine Jou

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

ДДС и новите страхове на началника

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/dds-i-novite-strahove-na-nachalnika/

България е парламентарна република, но всичко в нея се върти около премиера и зависи от неговата воля, променливи настроения и решения. Той е „началник“ (термин от соца, който очевидно му допада) на министрите, на депутатите от ГЕРБ и на цялата си партия. Но всъщност се изживява като началник на всички ни. А над себе си признава само още един началник – този, когото щом спомене, поглежда нагоре и се прекръства.

Преди няколко дни Борисов обяви с типичния си безапелационен маниер, че ще намали ДДС ставката от 20 на 9% за ресторантьорския бизнес, тъй като заедно с хотелиерския са най-пострадали от двумесечното извънредно положение. Това стана след проведени от него срещи с представители на двата бранша, на които адвокатства малкият коалиционен партньор в кабинета в лицето на Валери Симеонов. А мярката бе обявена като

антикризисна, но политически рискова.

Малко по-късно премиерът заяви, че ще настоява книгите и свързаните с духовната храна дейности също да бъдат с 9% ДДС. „Отдавна го обмисляме това, сега имаме възможност да го направим с един законопроект. Така ще опаковаме храната на хората. И едното е храна, и другото – духовна“, обясни образно в привичната си стилистика Бойко Борисов.

Демек купуваме си една торба книги и отиваме да ги прочетем на спокойствие в някой луксозен хотел край морето. Денем четем – я изтегнати на плажа под сянката на чадъра, я в прохладата на стаята си, а вечер се развличаме в някой от многобройните барове. Хубаво де, ама това е за баровците, макар че те не си падат много по четенето. Не е за простолюдието, което господин премиерът презира, въпреки че понякога слиза от джипа си за някоя и друга снимка и лакърдия.

Решението си Борисов обяви въпреки несъгласието на Владислав Горанов, който през февруари обяви публично, че докато той е финансов министър, ДДС-то няма да се намалява. Против 9-процентната ставка се обявиха и Менда Стоянова – председателка на парламентарната Комисия по бюджет и финанси, и вицепремиерът Томислав Дончев, който припомни, че в програмата на правителството е записано, че данъци няма да се променят нито нагоре, нито надолу. И не виждал причина за подобни промени. Премиерът видимо не се трогна от опонентите си, припомни им кой е началникът и какъв е техният възможен избор.

„Аз имам да споделям с партията. Тя се явява на избори“,

ясно посочи мотивите си Борисов, който неведнъж уверява публиката, че след този мандат ще се занимава само с партията си. Но тя, според плановете му, трябва да продължи да управлява, а за това ще трябва да спечели парламентарните избори догодина. И какъв по-хубав предизборен ход от това да даде рамо на един бизнес, който после ще му се отблагодари щедро. Само че всеки би трябвало да е забелязал клопката: по-ниската ставка на ДДС за ресторантьорския бранш се въвежда временно (до края на следващата година) и с условието, че ако постъпленията в бюджета намалеят, антикризисната мярка ще бъде отменена. И какво от това, нали изборите ще са минали, а подкрепата – вече получена?!

Премиерът е толкова циничен в намеренията си и толкова самоуверен, че дори не прави опити да ги прикрие. Затова неговият бивш финансов министър Симеон Дянков реагира на решението му с коментар, че намаляването на ДДС върху услугите в заведенията няма да подпомогне туризма, а парите ще отидат при богатите собственици на големи туристически заведения. Николай Василев, бивш вицепремиер и министър в две правителства на България, също не очаква резултат от тази мярка и силно се съмнява в ефекта ѝ върху събираемостта на данъците в ситуация на пандемия, когато няма туризъм. „Намаляването на ДДС за заведенията ще доведе до големи злоупотреби, особено при вноса на стоки“, прогнозира икономистът.

И без да разбира от данъчно законодателство, човек може да се досети, че нито цените в ресторанти, барове и кафенета ще паднат, нито качеството на услугите ще се подобри, нито секторът ще изсветлее, както се кълнат неговите представители. А дори и да повишат заплащането на персонала в бранша, работодателите едва ли ще започнат да осигуряват наетите от тях лица върху реалните им заплати. От това ще продължават да губят и работниците, и държавата.

По различен начин ще се отрази намаляването на ДДС върху производството и продажбата на книги.

Новата ставка няма да доведе до намаляване на цените на книгите, които и без това не са високи, въпреки все още битуващото убеждение у някои българи, че е нормално една книга да е по-евтина от килограм сирене например. Но намаляването на ДДС ще осигури по-добро качество на книжния пазар във всяко отношение – превод, редактиране, корекция, оформление, печат и т.н.

За разлика от България, намаляването на ДДС върху книгите е въведено отдавна в държавите членки на ЕС. В повечето от тях върху хартиените книги този косвен данък варира между нула и седем процента. Например в Испания и Италия той е 4%, в Румъния е 5%, а в Гърция – 6%. Само Дания е пред нас. Там косвеният данък е 25%, но се връща в издателския сектор под формата на субсидии за авторите. А за вестници и списания, които излизат повече от веднъж месечно, данъкът е нула процента.

Стандартната ставка на ДДС в страните от ЕС варира от 17% в Люксембург до 27% в Унгария, диференцираните ставки са между  5 и 18%, а силно намалените – от 2,1 до 4,8%.

Намалени данъчни ставки на ДДС има и за различни сектори.

Например във Великобритания ДДС върху електричеството е 5%, а за лекарствата с рецепта, обществения транспорт, книгите, вестниците и детските дрехи има нулева ставка. В Германия ДДС за хранителните продукти е 7 на сто; в Унгария данъкът върху храните, лекарствата, книгите и интернет е 5%; в Гърция с 6% са обложени храните, лекарствата, книгите и билетите за театър; и Румъния намали през миналата година ставката за храни, лекарства и протези на 9%, а за книги и учебници – на 5%.

В България досега няма диференцирани ставки за ДДС, с изключение на тази за туризма. А бюджетът ни се пълни от косвени данъци – ДДС и акцизи, което, разбира се, натоварва най-бедните. През 2019 г. данъчните приходи в бюджета са нараснали с 9,4% до 35,3 млрд. лв., като почти една трета от тях – 11 млрд. лв. – са от ДДС. В същото време чрез ДДС измами, реализирани по различни схеми – основно чрез укриване на данъчни задължения и „източване“ на ДДС с фиктивни сделки – са ощетили през годините държавния бюджет с милиарди левове.

Ощетена е не само българската хазна. Според проучване на ЕК през 2017 г. държавите от ЕС не са събрали 137 млрд. евро приходи от ДДС. Затова премиерът на Полша Матеуш Моравецки призова в интервю пред испанския „Ел Мундо“ ЕС веднъж завинаги да започне наистина да се бори срещу мафията от измамници с ДДС, срещу данъчните убежища и укриването на данъци.

Борисов, който често обича да облъчва от телевизора публиката с реплики от рода на „дал съм ви“, „построил съм ви“, „направил съм ви“, не само че нищо не ни е дал, но с данъчната политика на своето управление продължава да натоварва бедните за сметка на богатите.

Така в държавата с най-ниските заплати и пенсии в ЕС, вкл. и на Балканите, населението плаща едни от най-високите цени за храни и лекарства,

а хората умират, защото нямат пари да платят скъпо струващо лечение в чужбина и се надяват на дарения, докато държавата цинично им е обърнала гръб. И както се оказа, на практика държавният бюджет дори печели от здравеопазването, вместо да го дотира. И докато в хазната ни годишно постъпват около 400 млн. лв. от ДДС върху медикаментите, в някои страни от клуба на богатите в ЕС безплатни лекарства получават както децата до 18-годишна възраст, така и хората над шейсет.

Лявата опозиция в парламента през последните две години четири пъти предлага намаляване на ставките на ДДС върху лекарствата и храните в рамките на годишните бюджети и актуализациите им, но всички нейни предложения бяха отхвърляни от мнозинството. Подобни идеи имаше и от страна на ДПС, а депутатът Делян Пеевски влизаше в Народното събрание единствено в случаите, когато трябваше да обяви една или друга своя законодателна инициатива.

Без да е хунта, както нарича управлението на ГЕРБ и Борисов един от неговите критици от средите на олигарсите, то е лишено от всякаква социална чувствителност и емпатия и се подхранва от корумпирана хранителна среда. А изборът на Йордан Цонев за председател на парламентарната комисия за контрол на изразходваните средства за справяне с епидемията от COVID-19 само потвърждава опасенията на европейската главна прокурорка Лаура Кьовеши, че с обещаните големи суми от европейските фондове в помощ на засегнатите държави ще бъде злоупотребено.

В условията на пандемия социолозите измерват покачване на доверието към Борисов и твърдят, че неговото управление все още остава безалтернативно. Но експерти и представители на извънпарламентарната десница говорят за пълна безидейност в справянето с кризата, а Борисов, по думите на Христо Иванов, се държи като сватбар слухар. Само че дори и не си представя новия свят, в който навлизаме. А задаващата се икономическа криза в глобален мащаб ще промени безусловно света, в т.ч. и политически. Борисов явно все още не осмисля това, но го усеща с кожата си. И се страхува, и то как само.

Заглавна снимка: Arno Mikkor

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Командир или лидер – какъв го искаме

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/komandir-ili-lider/

Преди кризата с COVID-19 всеки, който опонираше на премиера Бойко Борисов, или беше лъжец, или неправ. Във време на криза тежестта на подобно деяние е почти приравнена с тази на престъпление срещу републиката – защото България е в извънредно положение, защото трябвало „да сме единни в кризата“, защото било „политически пиар“, защото… Нали сме във война. А на война инакомислието е забранено, никой не бива да оспорва нито една дума на генералисимуса.

Впрочем тази метафора с войната и военната лексика изобщо са повсеместно употребявани не само от Борисов. Но в България, където Националният оперативен щаб се оглавява от военен хирург с чин генерал, който всяка сутрин говори от телевизора, облечен в някоя от униформите си, подобно внушение вече е вкоренено в масовото съзнание. А заедно с него и последващите асоциации – не оспорваш заповеди, козируваш и маршируваш, генералът винаги е прав. Строим нов гещалт.

Само че не сме във война, а в пандемия, развиваща се в условията на неотменена парламентарна република – въпреки разпуснатия заради извънредното положение парламент. В днешната ситуация „опитните и адаптивни ръководители са много по-ефективни от твърдите командири“, пише Андрю Хил, бизнес анализатор и редактор във „Файненшъл Таймс“.

Преди пет години в своя лекция пред TED милиардерът филантроп Бил Гейтс заяви, че светът не е готов да се справи с пандемия. В публикация в блога си той също сравнява днешната криза от COVID-19 с война, но в друг аспект – иновациите. През Втората световна война открития като радара, надеждни торпеда и разбиване на кодове са помогнали краят на войната да настъпи по-бързо, а днес трябва да се даде приоритет на откриването на ваксини и лечение, тестване и проследяване на контактните, обяснява Гейтс. Според него ваксина срещу COVID-19 би могла да се открие в рамките на 18 месеца или най-късно след две години. Прогнозата му съвпада с тези на известни учени – откриването, тестването и пускането на ваксина в производство и масова употреба  няма да е по-рано от втората половина на 2021 г.

Така че нека се приготвим за съжителство, не за война с вируса, и за борба „на тихия фронт“. По време на война икономиките се преустройват – и работят, следователно и сега е необходимо да заработят след първоначалното си замиране. (В периода 1941–1943 г., в разгара на Втората световна война, брутният вътрешен продукт на САЩ е нараствал с повече от 17% на година.)

ГЕРБ, трибалистите

В безпрецедентни условия като днешните никой лидер не би могъл да си присвоява правото да е прав по презумпция, отказвайки да се яви в парламента за обсъждане на мерките срещу кризата. Когато БСП поиска миналата седмица свикване на Народното събрание, за да бъде изслушан Борисов за мерките, ГЕРБ решиха да не участват и така провалиха заседанието. Мотивите им – да не правят огнище на зараза и да не се използва парламентарната трибуна за политически пиар. Тази седмица вече бяха съгласни и от втория път парламентът се събра, за да изслуша премиера и лидер на управляващата партия.

ГЕРБ можеха да се съгласят още в началото. Но правилата на политическия бабаитлък в България ги задължават да направят точно това – да откажат, за да стане ясно „кой кара влака“ и че не може току-така да ги свикват, нали са първа политическа сила, на плещите на техния премиер лежат големи отговорности… Изобщо, проявяват типичните за трибализма маниери – чувство на превъзходство и надменност, белези на племенната им култура. Властта продължава да се държи като в предкризисните времена, с маниерите на старшинка, очевидно не осъзнавайки, че нищо вече не е същото.

Но и БСП сгреши – вместо изслушване за мерките, широко разтръбявани от дни, по-добре да бяха поискали програма от правителството. Това би означавало: първо, анализ с първоначална оценка на щетите, които ще понесат структуроопределящи отрасли; второ, как ще се отрази кризата на различните региони в България, съобразно техните особености и произведен БВП – загуби на работни места, ликвидация на бизнеси, дял на трайно неработещи, и мерки, съобразени с тази специфика; трето, какво следва след първия пакет мерки – известно разхлабване на забраните и летен сезон от 1 юли няма да реши проблемите на икономиката; четвърто, как да се реформира българската здравна система, за да е по-адекватна на бъдещи кризи, как да се решава проблемът с дефицита на кадри. Последната точка изисква отделен план и работещ парламент.

Няма нищо по-естествено от това една опозиционна сила да изисква обсъждане на мерките – парламентарната демокрация и нейните правила действат, за да осигурят максимално представителство на гражданите и контрол на изпълнителната власт. „Ако зависеше от Бойко Борисов, парламентът щеше да работи два пъти в годината, като по времето на Тодор Живков“, заяви по този повод в своя декларация „Демократична България“ с призив да бъде възстановена работата на парламента.

Депутати социалисти също напомниха на министър-председателя кой е политическият строй. „В някаква антиутопия сигурно може да се управлява от телевизионния екран, но в парламентарните демокрации властта е в тази зала и който иска да я упражнява, ще се отчита пред народа си тук, от тази трибуна“, коментира и Кристиан Вигенин, зам.-председател на 44-тото НС от „БСП за България“.

Една година до изборите

Всъщност в игнорирането на парламента Борисов е последователен – нещо така нетипично за поведението му. Имало е и периоди, в които не се е явявал при „работодателя“ си близо година (от юли 2017 г. до юни 2018 г.). В общи линии парадигмата е следната: „Аз се скъсвам от работа, докато в парламента лаладжилък пада.“ При това е илюстрирана с движещи се картинки – премиерът зад волана на джипката по пътя, после снимка с багер (по израза на проф. Даниел Вълчев пред bTV), понякога и несресани съждения пред насочени микрофони, отново на фона на път, асфалт, трудови хора. А в парламента – говорещи глави.

Когато е там, премиерът демонстрира признаци на досада така, че да бъдат уловени от камерите. Освен че показва липса на институционална култура, това поведение руши и доверието, и положителните оценки за работата на парламента (за което допринасят и депутатите). Какво доверие и респект може да има обществото към институция, която Борисов дресира като каракачанките си?

След година ни очакват редовни парламентарни избори. Това означава, че опозицията – парламентарна и извънпарламентарна, ще търси по-чести изяви, повече представителност и гласност за позициите си. За разлика от БСП, „Демократична България“ има своите победи в столичния парламент, както и свои районни кметове. Това е добра платформа за опозиционна активност – София е административен и икономически център на България, СОС продължава да работи, а наред с това нямат пряк досег с Борисов. Съветниците на „Демократична България“ вече сезираха прокуратурата за сделка с имот, ощетила Столичната община с над 4 млн. лв. Пак те разкриха и твърде високите възнаграждения на съветници, участвали в бордове на някои общински фирми – по 4000 лв. месечно. Ако продължават с това темпо, „Московска“ 33 може да стане вход към Народното събрание.

Тактиката на ГЕРБ и Борисов е да избягват сблъсъка на терена на политическото. Опорната точка за това е желязна – борим се с невиждана и безпрецедентна криза, не ни занимавайте с глупости. Има ли възможност мерките да са по-добри? И за това си има опорка: който смята, че не са добри, да спечели избори и да управлява. Ситуацията на извънредност – с неработещ парламент, журналисти, навиквани и обиждани от премиера, и най-вече страх от заразата, парализиращ умовете на мнозинството българи, без значение на интелект и социален статус – подхранва илюзията, че е нужен командир. Когато всъщност ни трябва добър лидер.

Заглавна снимка: Премиерът Борисов в Смолян, 3 април 2020 г. Стопкадър от видеорепортаж на eTV

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Това е православно!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE.html

неделя 29 март 2020


Покрай короМката нещо се смирих. Децата са си повече от две седмици по 24 часа на денонощие у нас, ваксина имам, не е като да нямам, работният процес върви много тегаво, от всичко ти писва, защото вече си го направил сто пъти през последния ден и, щеш не щеш, някак неусетно ти идва време да се отдадеш на философски разсъждения.

Например, как така правилата важат за едни, а не важат за други? Хубаво, въвеждаме превенция, строги мерки, обикаляме телевизионните студиа, щабът дава брифинги всеки ден (за щастие вече само по веднъж) и изглежда, че не сме толкова засегнати от заразата, макар и по психоза, както винаги, да сме на едно от челните места.

Сега, че не съм генерал, коремен хирург или пожарникар, то е ясно. Аз съм просто един маргинал, който се е самоизключил от обществото и толкова. Но, все пак имам право да разсъждавам, нали така?

На какво основание един министър-председател, който, до голяма степен основателно, твърди, че взема строги мерки за борбата с короМката, си позволява да каже в прав текст, че няма да ограничи събиранията на (относително) големи групи хора в православните храмове? Не казвам, че вярата е нещо лошо. Напротив. Личното си мнение няма да казвам, но вярата прави хората по-добри, макар и да не се припокрива с религията, но това си е друга тема.

Нещото, което ме интересува е, каква е разликата между това да пазаруваш в мола, да пиеш няколко бири в бара на ъгъла или да си побъбриш с приятели в парка от това да идеш да целуваш вече целунати от потенциални вирусоносители икони в църквата? Не говоря за духовната разлика. Всеки си разбира конфесионалните си пристрастия по свой собствен начин. Говоря за практическата разлика. Като превенция срещу разпространяването на COVID-19.

Защо премиерът заявява категорично, че ограниченията на свободите на хората в името на колективната сигурност и усилията да се преборим с една потенциално неконтролируема зараза, която всъщност дори и специалистите не знаят доколко и дали ще се разрасне или ще изчезне внезапно, не важат за някого? Абстрахирам се дали това е църква, кръчма, пункт на игри на (не)щастието, фризьорски салон или картинг писта.

Наистина, с какво едните пълноправни граждани на Република България са по-различни от другите пълноправни граждани на Република България? Паленето на вощеници, целуването на рисунки на хора с изпити лица, ококорени очи и дълги, тънки пръсти, сключени в благословяващи конфигурации дава ли „амнистия“ за неспазването на правилата?

Ако рискуваш собствените си здраве и живот, не виждам нищо лошо. Сам си решаваш. Но, всички специалисти твърдят, че короМката е вирус, който, ако си достатъчно здрав, може да предадеш да стотици хора, без да усетиш нищо повече от леко неразположение. А, моля, Алена да ми прости, но аз вярвам повече на вирусолозите, отколкото на кармата на БоК или на силата на Бог.

Най-много обаче вярвам на логиката. Не го пиша за първи път, а няма да е и за последен.

Бойко Методиев Борисов, познат и с активното си минало в структурите на комунистическото МВР и метастазите му, е в ролята на жените с минало и на бившите пушачи. Първите яростни радетелки за девственост до първата брачна нощ, а вторите – най-горещите врагове на любителите на никотина. Какво имам предвид? Струва ми се толкова просто и очевидно, че даже се чудя защо да го казвам, но айде, нали така или иначе съм почнал.

Като нееднократно цитиращ светилото си Тодор Живков, ръководител на атеистичната по устав БКП, Пожарникаря-слънце със сигурност е сведущ по подривната дейност, в това не бива да се съмняваме. И, в този ред на мисли, какво от това, че в църквите се изреждат да обменят бацили предимно представители на най-рисковата група? Във времена на неведоми заплахи и страшни изпитания хората се обръщат към религията. Палят свещи, кръстят се, целуват икони. И, ако яхнеш вълната на техния първичен страх от заразата, потъпквайки всички разпоредби, включително и такива, издадени от собственото ти правителство, защо пък да не спечелиш някой друг глас на изборите? Освен това, митрополитите са от ДС (почти) до един, не можеш да ги оставиш на произвола на съдбата. Все пак трябва да се продават вощеници, иначе парите за ролекси и лимузини намаляват.

А закони, наредби и рестрикции ще си има, спокойно. Но те не важат за всички. И без това шефът на Кризисния щаб започна да става прекалено известен, така че, ако е нужно, трябва да симулираш Матросов на амбразурата на Православието и да защитиш миряните от здравия разум, за да дескридитираш генерал „Стойте си вкъщи!“.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Не знам доколко съм се смирил покрай короМката. Щом все още не мога да преглътна, че по всичко си личи с каква страшна скорост сме се засилили обратно към Тъмните векове… Не заради COVID-19. От тарикатлъкът на пишман набожните ни атеисти с комунистическо-мафиотски генезис и ясна визия за европейско развитие със забоден между задните бузи руски маркуч. Но най-вече от нашето суеверие, късогледство и безропотното приемане по презумпция, че трябва да се мълчи. Особено, ако правилата важат за околните, но е и за нас…

Как COVID-19 наложи вето на политиката

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/kak-covid-19-nalozhi-veto-na-politikata/

Светът не е приличал повече на глобално село, отколкото при пандемията от коронавирус. Новините, в които присъстват ключовите думи „COVID-19“, „коронавирус“, „пандемия“, „жертви“, „броят на заразените“, са окупирали първите места на новинарските емисии и докато не бъдат детронирани, това ще е новата нормалност. Засега те нямат конкуренция – освен ако не се появи убедително доказателство за разумни извънземни.

В България всички герои в политиката – и „добри“, и „лоши“ – останаха на заден план.

Подгонени олигарси, арестувани олигарси, разпитвани олигарси; главен прокурор с мисия „супермен“; премиер със или без „къща в Барселона“; финансов министър, чиято проверка за апартамент от кръстника се бави повече от година; бивш Втори, опипващ почвата за ново дясно обединение; лидер на опозиционна партия, който ще се бори да запази поста на първите в историята на политическата сила преки избори; и т.н., и т.н.

Пред заплахата аз, ти, някой от хората, които обичаме, да се зарази и да умре – в случай че е обременен със заболявания или помощта е твърде закъсняла, всичко друго отстъпва не една, а поне три крачки назад. Съдейки по данните за България, предвид застаряващата нация, най-късия живот в ЕС и твърде големия брой хоспитализации и ТЕЛК-ове, голяма част от българите са застрашени от подобна перспектива.

Стабилни в нестабилността

С ежедневните си комюникета, излъчвани от почти всички медии, властта подсилва усещането за обреченост. Сякаш ей сега падаме в геената огнена и мерките на Националния оперативен щаб, обявявани от генерал-майор Венцислав Мутафчийски и премиера Борисов, са единствено спасение и упование. В България управляващите разбират точно така кризисната комуникация – нали не друг, а премиерът Бойко Борисов каза, че сме „във война“. Мнозина – изключение правят младите хора – се чувстват застрашени, объркани, потиснати, алиенирали се в пространството между екрана и социалните мрежи, където темата е пак същата.

Удобен момент да се прокарат законодателни (и не само) инициативи,

които в друг момент биха срещнали смислен, освен на журналистите, отпор.

Например промени в Закона за достъп до обществена информация, внесени от депутати от ГЕРБ, които дават възможност на всяко ведомство само̀ да преценява какви такси да иска за предоставяне на такава информация. Адвокат Александър Кашъмов от „Програма достъп до информация“ предупреди за готвената „през задната врата“ промяна.

България вероятно ще се размине и с членството в Механизма на обменните курсове (ЕRM II), известен като „чакалня за еврозоната“. Светът след пандемията ще е свят на още по-голяма несигурност и нестабилност заради вече обозримата на хоризонта рецесия. Присъединяване към единната европейска валута със сигурност би спестила на държавата и българските граждани част от последиците от забавянето на икономическия растеж.

Говоренето за предсрочни избори спира.

Никоя опозиционна сила не би пожелала власт, за да се справя с извънредно положение – затова и приглушават критиките. А и повечето хора искат сигурност, независимо дали статуквото им харесва, или не, и власт и опозиция добре го разбират. Това не е политическата и финансова криза, в която изпадна България през 1996–1997 г., вината за която носи една политическа каста – и след предсрочни избори бе избрана друга власт. Нито контролираният взрив на КТБ през лятото на 2014 г. („заслугите“ отново са на политиците), след който отново последваха избори и пак се върнаха Борисов и ГЕРБ.

Тази криза е от друго естество – има „невидим враг“ и държави, които се затварят като средновековни крепости. Нейният генезис няма нищо общо с българската политическа класа, нейното „обнуление“ (по Путин), корумпираност, лошо качество и липса на визионери. А политическа сила, която реши да извлича дивиденти, критикувайки властта за закъснели и неефективни мерки, ще бъде наказана – и от избирателите, и от симпатизантите си.

Дори лидерът на БСП Корнелия Нинова и президентът Румен Радев, пословично критични към управляващите, този път заложиха на умерения тон. Нинова не спести някои упреци към Борисов – че всява паника, че мерките са закъснели, че трябва отсега да се помисли за последиците в социален и икономически план. Но спря дотук. А след изявлението си на 3 март с призива да не се поддаваме на „вируса на манипулацията“, държавният глава мина към балансиран тон, като призова тази седмица в Плевен да не се допуска „парализа на икономическия и обществен живот“.

В парламента на 13 март се случи немислимото досега –

опозиция и управляващи се обединиха и подкрепиха консенсусно предложението на правителството за извънредно положение до 13 април.

Борисов благодари на Нинова, Нинова благодари на Борисов. В резултат премиерът обеща нов щаб, с експерти на опозицията и министри на властта, който да обмисли какви мерки в икономически и социален план да се предприемат предвид замрялата заради епидемията икономика.

За първи път премиерът допусна, че власт и опозиция съвместно могат да разпределят бюджетния излишък. Чудо невиждано в най-новата история на България, в която всяко правителство раздава тия порции както намери за добре.

Казаното от премиера на Великобритания Борис Джонсън, че „това е най-тежката криза в областта на здравеопазването за нашето поколение“, може да бъде потвърдено и за всяка друга държава.

След колапса в здравеопазването следва спад на растежа –

заради намаляването на икономическата активност и парализиране на цели индустрии, и допълнителни тежести за социалните системи. В България хотели вече затварят поради липса на клиенти – временно или задълго, тепърва ще стане ясно; заведения и културни институции са все по-празни. Заплашени на практика са всички сектори, с изключение на фармацевтиката и аптечния бизнес. За пост-COVID-кризите най-неготови са най-слабите държави – България е една от тях.

В края на третия им мандат на Борисов и правителството му се налага да преодоляват изпитание, за което няма изпитана рецепта, готов план или ноу-хау, което да получат даром. Няма кого да обвини, няма как да подаде оставка, дори да му се иска. Със сигурност правителството му прави много грешки, защото подцени заплахата – и налучква как да действа.

Успехът ще се мери по това дали мерките на щаба ще ограничат разпространението на вируса и колко ще са заразените и жертвите.

Увеличат ли се значително, проблемите ще се задълбочат и недостигът на апаратура и анестезиолози, ниското заплащане на специалистите, липсата на инфекционисти ще са не просто видими, а животозастрашаващи. В момента България разполага с 1463 респиратора в болниците и със 142 – в извънболничната помощ.

Лошата новина е, че лошото едва сега започва. Добрата – че никой не знае колко лошо ще бъде.

Заглавна снимка: Стопкадър от заседание във връзка с коронавируса, излъчено по YouTube канала на Бойко Борисов

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Когато атовете се ритат, магаретата си траят

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/kogato-atovete-se-ritat-magaretata-si-trayat/

Събития от последните няколко дни – като честването на националния ни празник на връх Шипка, работната вечеря на българския премиер с турския президент в Анкара, посещението на лидерите на ЕС в зоната на повишено напрежение от новата бежанска вълна и срещата между Ердоган и Путин в Москва – осветяват различни геополитически интереси в контекста на войната в Сирия.

Тържествата на връх Шипка, отменени официално заради опасността от коронавируса, все пак се състояха, а

президентът Румен Радев се отдаде на любовта народна,

въпреки че не беше пощаден и от агитки на управляващите. Той съзря съзаклятие на управляващите срещу традиционния събор на историческия връх: „България даде вчера един огромен принос към световната медицина – успя да изолира два различни щама на коронавируса. Оказа се, че софийският щам е много безобиден и там всякакви мероприятия на открито са позволени, докато щамът на Шипка се оказа много опасен и мероприятията се отмениха.“ Държавният глава видимо се опияняваше от „прозрението си“ и от приливите на патриотичен възторг, който предизвикваше появата му сред събраното множество.

Ден по-рано на руския сайт на движението „Двуглав орел“, свързано с олигарха Константин Малофеев и о.з. ген. Леонид Решетников – и двамата със забрана да влизат в България за срок от 10 години във връзка с разследването за шпионска дейност на движението „Русофили“, – се появи статия на Олга Решетникова „Коронавирус лети над Шипка“. В нея тя развива тезата, че „този 3 март е като кост в гърлото на властите“, които под влияние на американските и европейските посланици се опитват да отслабят влиянието на Русия в България.

И тогава просто се появи коронавирусът! Вярно, нито един случай на болестта не е регистриран в България, но българското ръководство знае къде точно живее този вирус… и не ходете при баба Ванга – той е на Шипка!

Така пророкува съпругата на бившия генерал от КГБ и директор на Института за стратегически изследвания към Президентството на Русия, когото свързаха с избора на генерал Румен Радев за президент на България. Разбира се, не е задължително да има пряка връзка между образния изказ на Радев и на Решетникова, но лошото усещане за епигонство остава. Както и за топлата връзка между българския държавен глава и аналитичния тръст на Кремъл.

На Шипка президентът Румен Радев препотвърди благодарността и признателността на българите към Русия и не пропусна да демонстрира, че битката му за България с управляващите продължава. „Шипка не е мястото да коментирам интригите на министър-председателя, защото тук възкръсва България, която неговото управление закотви на дъното на Европа“, заяви държавният глава от историческия връх.

В същото време премиерът демонстрира активност на полето на дипломацията.

В навечерието на националния ни празник Бойко Борисов замина спешно за Турция на работна вечеря с президента Ердоган. Целта на визитата му бе да уговори среща на върха между ЕС и Турция в София, посветена на конфликта покрай новата бежанска криза. В Анкара той не беше съпроводен нито от посланичката ни там Надежда Нейнски, нито от външната ни министърка Екатерина Захариева, а само от МВР шефа Младен Маринов и от „ефендито“, както министър-председателят нарече Вежди Рашидов пред журналисти в София. За турската столица Борисов тръгна с приповдигнато настроение да използва дипломация в стил „Кажи му аго, да му стане драго!“, но посредническата му мисия завърши с провал – Ердоган отказа да седне на една маса с гръцкия премиер.

На следващия ден започна обиколката на първите лидери на ЕС в Гърция, които инспектираха от въздуха ситуацията по границата с Турция и обещаха на премиера Кириакос Мицотакис 700 млн. евро и логистична подкрепа от „Фронтекс“ за охраняването ѝ. В България, където те спряха на връщане за няколко часа, Борисов повози Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел в джипа си, в който те с видимо любопитство слушаха монолога му, продължил и по време на последвалия полет с хеликоптер над българо-турската граница. После си размениха традиционни любезности и мартеници, поздравиха ни за националния ни празник и си тръгнаха.

А след неуспешната мисия на Борисов, за Анкара отлетяха председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и върховният представител на ЕС по външна политика и сигурност Жозеп Борел. На срещата, в присъствието и на външния министър Чавушоглу, е обещана допълнителна хуманитарна помощ от 170 млн. евро за уязвимите групи в Сирия. Борел изразил безпокойство, че Анкара дава зелената светлина на мигрантите да преминават границите ѝ. Турската страна отхвърли тези обвинения и отправи упрек към Шарл Мишел, че не дава конкретно предложение за решаването на кризата.

Турция твърди, че никога не е използвала бежанците като средство за политическо изнудване,

но сега Ердоган отвори границата си към Гърция, защото предвиждаше светкавичната реакция на европейските страни – каквато не би последвала, ако беше насочил вълната към България например.

Но докато ЕС е без обща позиция на страните членки за решаването на сирийския конфликт, от НАТО вече изразиха „пълна солидарност“ с Турция и настояха Сирия и Русия да спрат бомбардировките в Идлиб – последна крепост на подкрепяните от Турция бунтовници против режима на президента Башар Асад. Това се случва, след като външният министър на Турция е поискал в телефонен разговор с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг да започнат политически консултации за задействане на чл. 4 от Северноатлантическия договор. А преди няколко дни американският президент Доналд Тръмп приветства идеята на Владимир Путин за среща на върха на петте страни, постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН.

Светът очаква развой на сирийската криза след срещата между президентите на Русия и Турция в Москва на 5 март, третата за тази година, но краят на войната в Сирия отново не се вижда. Макар че постигнатите споразумения според Владимир Путин трябва да сложат край на страданията на сирийския народ.

Възможно ли е мирно решаване на този конфликт с участието на толкова страни с различни интереси в арабската държава

и при изолация от преговорите на Сирийската национална армия и на кюрдите, е въпрос, на който трябва да отговорят световните лидери и международните наблюдатели. Тази перспектива обаче се отдалечава след проведеното разследване на ООН в Сирия и последвалите обвинения към Русия в извършване на военни престъпления в страната. Такива престъпления според международната организация са извършили и опозицията, и Турция в населените с кюрди райони на Северна Сирия по време на военната операция „Извор на мира“.

В момента е сигурно едно – нито Путин, нито Ердоган имат интерес от задълбочаване на кризата в арабската държава. Защото през април в Русия предстои провеждането на референдум за промяна на Конституцията, а турският президент има отворени фронтове и в собствената си държава: веднъж – от опозицията, която го пита какво прави в Сирия; втори път – от Партията на националистическото движение, чийто лидер Девлет Бахчели заплаши Ердоган, че ако „клекне“ пред Путин, ще оттегли подкрепата си за управляващата Партия на справедливостта и развитието и съответно ще предизвика предсрочни избори.

България също се оказа неподготвена за новата бежанска вълна

и няма позиция за решаването на близкоизточния конфликт, приета с резолюция на Народното събрание. Това обаче не пречи на премиера в една парламентарна република да приема посреднически мисии и да реализира политики, които не са подкрепени от парламента. Борисов лековерно разчита на достлука си с Ердоган, на когото е изгодно да хвали българския премиер и да го дава за пример на останалите европейски лидери – но без никакви гаранции, че в един момент няма да отвори границата си към България.

В състоянието на нестихващи конфликти, на преливащи една в друга кризи в държавата и на постоянна вражда между първите държавни мъже, изработването на национално отговорна позиция изглежда мисия невъзможна. Както изглежда невъзможен консенсусът в парламента по отношение на режима на сирийския президент и на управляващата социалистическа партия БААС. България вече имаше остри разногласия по отношение на предприетите въздушни удари срещу Сирия през 2018 г. от страна на САЩ, Великобритания и Франция. А при започването на турската офанзива в Сирия се чудеше дали да прояви солидарност с ЕС, който категорично осъди военната намеса на Ердоган и поиска прекратяването ѝ в специална декларация – или да се прави на „умряла лисица“, за да не разваля комшулука си.

От Албания българският президент заяви, че има дефицити в политиката на ЕС по отношение на войната в Сирия, липсва и изграден капацитет за бърза и ясна реакция при застрашаване на външните му граници. Затова според Радев е необходимо да се изработи план за защитата им и за предотвратяване на хуманитарни кризи със средствата на дипломацията.

Мястото ни на геополитическата карта на Балканите и на Европа изисква гъвкава дипломация,

каквато нашите държавни мъже не са изучавали, нито са наследили родствено. Но въпреки това България е длъжна да има позиция и да не я променя дори при смяна на властта в държавата. От това дали ще успеем да запазим баланс в отношението си към Турция и Гърция, без да предаваме интересите на съюзниците си от НАТО и ЕС, зависи в голяма степен как ще се позиционираме в този сложен геополитически конфликт и дали ще успеем да предотвратим нахлуването на бежанската вълна у нас, която би породила нови вътрешни конфликти.

Заглавен колаж: Лина Кривошиева. Снимки: Wikipedia и Flickr

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Те не знаят какво правят, или се правят. Простихте ли им?

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/barcelonagate-borisov.html

понеделник 2 март 2020


„Простете за нещата, които съм сбъркал или съм могъл да направя по-добре!“, написа премиерът Борисов във Фейсбук вчера. Без да си дава сметка, че е сбъркал и объркал непоправимо много „неща“, и че предвид кармичната му некомпетентност, едва ли би могъл да ги направи „по-добре“.

Само за броени дни той успя да изприказва купища несъстоятелности, да не кажем глупости. На банкянски диалект. Дали кризисният пиар го затисна или друго, но с по две думи реши точили се във времето проблеми – двете кариери над Белащица светкавично прекратиха 60-годишната си работа. Сред многото плакати с екопризиви се открояваше един с персонално обръщение: „Г- премиер, спасете децата ни!“. И той ги спаси.

Посегна и на себе си, като съобщи, че се отказва да купи нов правителствен самолет – другият след него да си купел. Фейсбук-анализаторите мигом прозряха знак в това, забравили за ретроградния Меркурий и влиянието му върху лидера – че скоро ще има колективна оставка, че дните му са преброени и че, видите ли, демокрацията скоро ще пристигне и да се готвим за тържествено посрещане.

Борисов и Горанов. Снимка: Вилдан Байрамова

Два дни по-късно Борисов раздаваше милиони като нафора на футболните отбори в Пловдив, отиде в едно от големите училища /санирано/, преди това изгря и в Столипиново, а после и в Асеновград, в Бачковския манастир целуна икона. И ръсеше пари или поне обещания за такива – за спортни площадки, физкултурен салон… „Той беше приет буквално като рок-звезда от директора, от учителките и дори от някои от чистачките“, уточни Клуб Z. Злите езици говорят, че често се озъртал за финансовия министър и питал „Горанов, къде си, бе, портмоненцето ми?“, но това са само слухове, никъде не го прочетохме.

„Сега работите с деца и се вдетинявате, като се съберете заедно. То и ние така – понякога на Европейски съвет така – като прекараме два дни заедно и почваме да се закачаме, да се… да минава времето“ /към ухилените до уши учителки/, прочетохме черно на бяло в Клуб Z и сигурно това за закачките в ЕС е вярно. Щом той го казва.

А премиерът ни е в паника

Много му се струпа наведнъж – чуждоземно прокурорско разследване за пране на пари, къща в Барселона, любима в изгнание с вече пораснало дете /кой му е таткото, ДНК-проба защо никой не иска, или е излишна?/, коронавирус дебне отвсякъде, сега и мигранти подпряха границата. А той, човекът от народа с непреодолимия си диалект, дипломатът, който е на „ти“ с всички световни лидери, вършее с джипката из територията и раздава благодат. На нервна почва.

„Мислех, че съм ерген. А те къщи-мъщи… Сега съм паникьосан!“. Участници в знаменателните пловдивски събития довериха, че това му простодушно откровение безспорно стопирало всякакви журналистически щения да се задават онези неудобни въпроси за каталунското разследване, за връзките му с къщата в Барселона, с прането на пари, за детето и неговата самотна майка, останала без поминъка си.

Че Барселонагейт ще стигне до Брюксел, това е твърде вероятно, като се знаят упорството и целите на Сдружението БОЕЦ да не допуснат замитането на корупцията под килима. Отново каталунският „El Periodico“ информира , че „Случаят с предполагаемия международен заговор за пране на пари в Барселона, който сочи към премиера на България Бойко Борисов, ще стигне до Европейската комисия. Mossos d’Esquadra и Антикорупционната прокуратура разследват инжектирането на повече от 5 милиона евро от две компании със седалище в Барселона за една година, които са били използвани за инвестиция в къща в Esplugues de Llobregat и в магазин за луксозни дрехи на Paseo de Gracia на ексмодела Борислава Йовчева, чиято евентуална връзка с Борисов се изяснява“.

Ако Борисов беше наистина европейски политик, щеше да обяви официално, че се оттегля временно до изясняване на обстоятелствата. Така се прави по света, но къде сме ние, къде е светът… Ако в правителството мислеха с главите си, а не с портфейлите, все някой щеше да му подскаже правилния, достоен и коректен вариант – да се отдръпне. Да де, ама това се прави от хора с достойнство. Те не знаят какво правят и какво трябва. Нали помните срамната сцена, когато първият партиен и държавен ръководител се разкрещя на шефа на АПИ и го прати да глашатайства по мегданите, а министрите сведоха глави в абсурдно мълчание. Едничка Николина Ангелкова беше навирила нос, сякаш тъкмо позираше в прегръдката на Джордж Клуни. А глашатаят от АПИ се изсули смачкан и унизен, пък после как е погледнал жена си и децата… Харесват ли ви тези безгръбначни наведени хорица във властта, вярвате ли им? Очаквате ли да ви поискат прошка? А вие искате ли тяхната? И ние не.

Изнервеният и все повече губещ почва под краката си Борисов още си вярва, че топлите му фото-сесии с електората са знак за благодарност за твърдата му ръка. Ощастливеният от селфито електорат пък хич не се замисля, че някога преди властта същата ръка е решавала „казуси“ с бухалка. И че дървото е заменено с двукрак, овластен жив човешки екземпляр, по-често бездеен и безидеен, напоследък с каскет.

Ако Гешев беше главен прокурор на място, а не бухалка

Ако Гешев беше не милиционер, а прокурор, щеше да изрази официално готовността си да съдейства на каталунската прокуратура за разследването срещу премиера Борисов. Хем щяхме да станем симпатични на цяла Европа, дето ни знае къде сме с палмата най-отпред в скалата за корупцията. А не да изисква от нея информацията, по която тя работи, та да ни пробута после замъглена българската кавър-версия – нали увери, че щял да снеме показанията на всички забъркани в мега-скандала. И даже щеше /и трябва/ да го отстрани временно от поста му до изясняване на обстоятелствата. Не да му се размине само с разпит. Защото явно Борисов сам няма да се оттегли /в зайчарника си/, както се прави в цивилизована Европа и при най-малкото съмнение.

Ако Гешев беше прокурор, а не милиционер, нямаше да търчи по села и градове да секвестира арпаджика и тютюнеца на хората, а щеше да пише дълги обвинения срещу „добрите“ олигарси – онези, на които никой досега не е посмял да посегне, защото очевидно са полезни по определен начин на определени хора. Битовата престъпност е работа на полицията, за която по милиард годишно й плащаме ние. Тя няма нужда от байрактар по време на специализираните операции. Очевидно, с неизменното си присъствие „Фигаро тук, Фигаро там“ Иван Гешев държи да подчертае, че е един от онези униформените и е спрял далеч от правото. Или че просто не може да се отдръпне от началото си.

Прокуратурата е възложила на Министерството на здравеопазването да контролира как институциите изпълняват задълженията си и какви мерки предприемат срещу евентуална заплаха от коронавирус за страната ни, стана ясно преди дни от прессъобщение на институцията. И нищо за популацията на дивите животни или връзката на глобалното затопляне и млеконадоя? Нищо, де, ще им дойде редът. На приватизацията обаче едва ли – има си давностни срокове, според светилата в правото. Гешев нека се напъва да блесне с каскета.

В един американски сериал арестуваха губернатор заради премълчано от щаба му дарение за изборната му кампания. Това в онези земи е престъпление, у нас е само кино. Та да ви разправям, той като губернатор си върши перфектно работата, но панталонът му е твърде разкопчан – преди ареста се прочу с горещите си нощи с проститутки, пък съпругата му е люта адвокатка от голяма кантора. Кантората пък е в нескончаем сериал с щатския прокурор. Като на кино. А у нас върви сюжет на живо.

Адвокати срещу главния прокурор

И това се случи преди дни – адвокатурата много сериозно декларира, че е склонна да помогне на Гешев да разбере какво представлява тя, макар той да не е колега. И няма да му се получи, защото негова е квалификацията „наглост“ за позицията на Фондация „Български адвокати за правата на човека“ за промени в Конституцията. Същият той нарече правозащитниците „адвокати на подсъдими и обвиняеми олигарси“. Висшият адвокатски съвет излезе с остра декларация срещу височайшата му неадекватност.

„Там, където свършва правото, започва произволът“, скочиха адвокатите, и са прави. Общото им събрание пък демонстративно отказа да изслуша прочита на поздравителния адрес, изпратен до форума им от самия главен прокурор. В декларация те предупредиха, че демокрацията е в опасност, а виновни за това са прокуратурата, изпълнителната и законодателната власти. Т.е. всички от върха.

Къде сме ние?

Юристите посочиха виновниците с пръст. И от защитници се озоваха в позицията на обвинители, което е без прецедент. А Борисов нека си говори, че срещу него тече пълзящ преврат, без да подозира, че сам си го е провокирал. Съдбата на кабинета му е на края на изопнатия ластик /по вицепремиера Каракачанов/, въпреки демонстрирания фестивал на сдобряването. Дали някой е наясно колко хора на ВМРО бяха закопчани и са клиенти на прокуратура, съд и полиция? Да не припомняме търговията с български паспорти, корумпирани общински съветници, пиян евродепутат и друга язовирска екзотика… Значи, демоните са там, а в ГЕРБ са светци пред канонизиране?


Харесва ли ви статията? Почерпете автора Вилдан Байрамова и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за нея чрез този бутон ще ѝ бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Вилдан и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за нея чрез този формуляр ще ѝ бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.















Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Докато с овации посрещат единия, дал пари, едва ли не от джоба си – за селски игрища, стадиони и саниране, и му целуват ръка и пръстен за благодарност, че са докопали поръчка за асфалт и стиропор, финансирана от нашите пари, мисията „глашатай“ не им мърда.  В недалечното минало се появи информация, че Вежди завел Бойко на театър. Не вярвам. Ако открие нова сграда на театър или библиотека, или им осигури щедро финансиране, ще го призная. Това беше лично, извинете.

Докато с надежда посрещат вожда на борбата срещу битовата престъпност, дето му е съвсем друга задачата, докато министрите се снишават като напикан на чина ученик, докато няма опозиция и към момента само адвокатурата скача срещу престъпната власт, всички ние сме подчинени. На диктатурата.

Сборът от вглъбени в собствения си Аз диванни бунтари не може да се нарече гражданско общество. Това е грехът, който не може да бъде простен и забравен. Освен ако не се е намесил Алцхаймер.

Водеща снимка: Бойко Борисов с гражданка. Автор: Вилдан Байрамова

ГЕРБ & Ко. Игри на ластик

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/gerb-co-igri-na-lastik/

Един ластик, ако много се опъва, накрая се къса, каза тия дни вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов по повод напрежението в управленската коалиция. Еластичните свойства на ластика са важни. Ако е удобно напрегнат например, ви държи гащите. Ако е къс и тънък, осигурява по-голямо съпротивление при тренировки за хармонична фигура. В управленските коалиции и двете изброени специфики влизат в работа.

И двамата партньори в коалицията – ГЕРБ и „Обединени патриоти“, са наясно с игрите на ластик. Самите „Патриоти“ – ВМРО и НФСБ, са коалиция, в която доскоро беше и „Атака“, но тя бе изгонена оттам. Въпреки това „Атака“ остава във властта като партньор на ГЕРБ, което в известен смисъл прави коалицията тройна.

Управляващите трети мандат ГЕРБ пък от години официално встъпват в едни коалиции, неофициално – в „плаващи“, или още „динамични“, както ги нарече бившата вицепремиерка и настояща посланичка, социоложката Румяна Бъчварова. Цялото 44-то Народно събрание например е едно динамично мнозинство – ГЕРБ, ДПС и неколцина „патриоти“ одобриха сделката за американските изтребители; БСП, ДПС и „Патриотите“ вдигнаха партийната субсидия от 1 на 8 лв.

Уж заедно, а отвън…

А тази седмица „Патриотите“, разгневени на ГЕРБ, че не получиха рамо да вкарат свой човек в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), гласуваха заедно с БСП и ДПС за изслушване в парламента на премиера Бойко Борисов. И ластикът се опна. Въпреки че Борисов обеща решението да се прегласува и на едно от двете места, заети от представители на ГЕРБ, да влезе кандидатът на „Патриотите“ Пеньо Пенев.

Възможно ли е? В Държавен вестник вече са публикувани имената на избраните от парламента нови членове на КРС, което значи, че 5-годишният им мандат започна – Кристина Андонова-Хитрова (за зам.-председател) и Анна Хаджиева, и двете от ГЕРБ, и Ердинч Хайрула от ДПС. Волята на премиера може да бъде изпълнена само ако една от двете се оттегли, за да последва процедура за избор на нов член.

На пръв поглед решенията кои трима от петимата кандидати да влязат в КРС, са взети от депутатите, както би трябвало да става в една парламентарна демокрация. Само на пръв поглед. Гласуването в пленарната зала просто официализира договорките – ГЕРБ, ДПС, „Воля“ и „Атака“ подкрепиха кандидатите на ГЕРБ, а човекът на ДПС бе избран от ГЕРБ, ДПС и „Атака“. Изглежда, че „атакистите“ са любимите „патриоти“ на ДПС. Така „отвън“ останаха кандидатите на най-голямата опозиционна партия БСП и… на партньора в управляващата коалиция „Обединени патриоти“.

Едни са партньори, други – компаньони

Несъмнено стратегическото партньорство между ГЕРБ и ДПС ще надживее който и да е компаньон на ГЕРБ. Това няма нищо общо със заявките, дадени от Борисов в първата му година на власт, когато обяви, че никога, ама никога няма да управлява с ДПС, които изкараха два последователни пълни мандата във властта (без да броим кабинета „Беров“). „ДПС са основният ни противник – и са най-коварни“, „Всички трябва да работим така, че да не сме зависими от тях“ и други такива. Но в третия мандат на Борисов почетният председател на ДПС не просто официализира богатството си, но и спечели търгове за милиони – за студен резерв.

Партньорството е калено през годините, когато бизнесите на кръга, чието лице е Делян Пеевски, се разрастваха и получаваха солидни публични средства – чрез обществени поръчки или укрепващи ги акции, особено спрямо „Булгартабак“. Разбира се, от ДПС твърдят, че са опозиционна партия и не управляват в коалиция с никого. Техни величества Фактите ги оборват.

Без да се надценява партията на Доган, подкрепата ѝ в ключови за ГЕРБ гласувания е от значение. От ДПС вече изразиха подкрепа за политиката на новия главен прокурор Иван Гешев, насочена към проверките на процеса на приватизация. Ако се стигне до промяна в Конституцията, свързана с отпадане на давността, ДПС може и да я подкрепи. Защо ли? Защото беше тяхна идея, лансирана в края на 2017 г. от заместник-председателя на ДПС Йордан Цонев. А ГЕРБ дори подготвиха тогава законопроект за промени, но впоследствие и двете партии се отказаха. Сега обаче има друг главен прокурор и новото „динамично мнозинство“ би харесало това, така че няма да е изненада, ако „Воля“ и „Атака“ са в лагера на поддръжниците. ДПС и „Атака“ имат прекалено много съвпадения в позициите. А инициативата вече започна – ГЕРБ обявиха началото на консултации с всички парламентарни групи за конституционната промяна за давността. По принцип.

А „Патриотите“ сами са си виновни. В началото на мандата дадоха на „концесия“ правото от тяхно име да бъдат номинирани за министри хора, за които беше съвсем ясно кой прозира зад тях. Става въпрос за министъра на икономиката Емил Караниколов, формално от квотата на „Атака“, както и за бившия вече министър на околната среда и водите Нено Димов, заявен от ВМРО. Постоянният арест на бившия екоминистър едва ли се припознава от избирателите на партията като „вреда“, тъй като и номинацията на Димов, преминал през ДСБ, „България на гражданите“ и Института за дясна политика, остана загадка за тях. Докато обвиненият Петър Харалампиев, бивш шеф на Държавната агенция за българите в чужбина, е друга работа – той излезе от ареста срещу 100 000 лв. гаранция.

Каракачанов опна ластика на прашката

Лидерът на ВМРО пусна в обращение метафората с ластика и я използва и на следващия ден. Пред БНР, по повод коалиционните взаимоотношения, той заяви: „Голямо напрежение няма, но напрежение има. Аз неслучайно казах, че така не може да продължава. Ластикът наистина е опънат. Аз не искам да го късам, но той си има своя фаза на крайно опъване и след това изплющява нанякъде.“

После реши да се прави на принципен и да постави – по-малко от година и половина до края на мандата – въпроси от управленската програма, които „не се движат“. Минимални пенсии от 300 лв., военно обучение в училище, доброволна военна служба, интеграция на ромите, които Каракачанов нарича „цигани“. Уж приети, но все не се намират средства. Вицепремиерът се сети за тях точно когато се изплъзна мястото в КРС – комисията, която надзирава мобилните и кабелните оператори, пощенските услуги, радиочестотния спектър, и не на последно място, ще организира търговете за 5G честотите.

Има и още нещо. Лидерът на НФСБ Валери Симеонов изглежда близък с бившия Втори в ГЕРБ Цветан Цветанов, днес шеф на Евро-атлантическия център за сигурност. Миналата година, след отстраняването на Цветанов заради „Апартаментгейт“, Симеонов заяви, че е станало в угода на ДПС. „Глупости“, коментира тогава Борисов, и заяви, че Цветанов и Симеонов са „дует сега“. Преди това водачът на „Атака“ Волен Сидеров, известен със симпатиите си към Москва, разви хипотеза, че Цветанов ще работи с ВМРО и НФСБ срещу ГЕРБ. Дали „Патриотите“ не са се разцепили на „про-Кремъл“ и „про-Вашингтон“?

Тази седмица Симеонов, който е зам.-председател на Народното събрание, посети конференция, организирана от Цветанов и посветена на инициативата на 12 страни от Централна и Източна Европа – „Три морета“. На форума лидерът на НФСБ критикува правителството заради проекти като газопровода „Турски поток 2“, наричан в България „Балкански поток“. В директния си стил Валери Симеонов обяви, че неговата цел е руският газ да заобикаля Украйна, а за диверсификация не може да става въпрос, след като газът пак ще е руски. Предупреди и че има риск от санкции. (Неодобрението на САЩ за този газопровод, както и за „Северен поток 2“ е публично известно.) Раздразнен, Борисов отвърна колко много е направила България за „Три морета“: интерконектор с Гърция, съдружие в терминал за втечнен газ, нови бойни самолети и прочие, а що се отнася до „Балкански поток“, искаме да получаваме такси от транзит на газ.

Ако зависеше от Борисов, би се отървал от Симеонов и неговата партия. Налага се да търпи – той също иска да си изкара мандата, а без официални партньори и само с „динамични мнозинства“ ще е твърде изтощително. За разлика от ВМРО и „Атака“, НФСБ няма сериозни позиции в изпълнителната власт, ако не броим вицепремиерския пост на Марияна Николова, която обаче „няма портфейл“. Мястото на Нено Димов в МОСВ зае Емил Димитров-Ревизоро от квотата на ВМРО, който, както и Каракачанов, се ядоса на ареста на директорката на Басейнова дирекция – Пловдив тази седмица и даже заяви, че е освободил бюрото си и е готов с оставката.

Извън театралниченето обаче едва ли някой вярва, че „Патриотите“ ще скъсат ластика. Политолозите – още по-малко.

Което не пречи ГЕРБ и „Патриотите“ да си поиграят на ластик.

Заглавен колаж: Лина Кривошиева. Снимки: Flickr и Wikipedia

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

БарЦелоно, БарЦелонооо, ти моя БарЦелоно!

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/%D0%B1%D0%B0%D1%80%D1%86%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%BE-%D0%B1%D0%B0%D1%80%D1%86%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BE%D0%BE-%D1%82%D0%B8-%D0%BC%D0%BE%D1%8F-%D0%B1%D0%B0%D1%80%D1%86%D0%B5%D0%BB%D0%BE.html

Лично аз от доста време не разбирам защо някои хора толкова се възмущават на тая къща в Барселона. Даже и без да си злоупотребявал с четенето на дебели книги по психология, то всичко си е нарисувано като по учебник. Даже според мен става за сюжет на сълзливо-романтично-драматичен роман, без да е нужно да се добавя кой знае какво от автора. Не бързайте да ми обяснявате, че било незаконно, пък неморално, пък не знам какво си. Вижте какво имам предвид и се опитайте да вникнете в чувствата, в емоциите на хората. Стига с тая законност, че вече ставате скучни до прозявка!

Главният ни лирически герой е мутра. Като казвам мутра, нямам предвид някой батка дошъл от село, назобал се със стероиди, отишъл двайсет пъти на фитнес, купил си дебел ланец от неизвестно какъв метал, реплика на злато и обикалящ из улиците на средноголям град провинциален град с беемвето си на лизинг. Говоря за капо ди тути капи. Демек мутрата на мутрите. Човек, който чрез наглост, безскрупулност, хитрост, откровена наглост и жестокост се е наместил на върха на пирамидата не само в престъпния, а и в политическия и икономически светове и, оставете другото, успява да се закрепи там повече от десетилетие. Това няма как да му се отрече като постижение, колкото и да не им изнася на някои. Най-малкото, защото е рядко срещано явление както у нас, така и по света.

Другият ни основен персонаж е кифла. Ама сгодна кифла, по която всеки мъж във фертилна възраст ще се зазяпа, та ако ще да знае, че жена му ще му пререже гърлото с тъпото на ножа, докато спи. Мацката става от‘сЕкъде. Поне от снимките така съдя. Може да е играло фотошопингуването и/или д-р Енчев и компания, но това едва ли е от значение. Имам сериозни подобрения, че идеалното сечение между атрактивен външен вид и липса на съдържание на черепната кутия са спазени дотолкова, че даже и Да Винчи би останал впечатлен.

За да изградим достоверни образи обаче, не е достатъчно да приказваме за мутри и кифли. И едните, и другите с лопата да ги ринеш. Трябва да се обърне внимание на мотивацията на мутрата и кифлата да предприемат определени действия. Заемайки се с тази задача, най-важно е да не забравяме едно. Никога не трябва да надценяваме мутрите и кифлите. Не бива да разравяме задния двор прекалено дълбоко, защото кучето е зарито с пръст едва-едва.

Та, дотук сме изградили фабулата до един самовлюбен чичак, който е въшлив от пари и влас и една добре изглеждаща златотърсачка. И какво по-естествено от това да продължим в най-логичната посока? Чичакът го е барнала мъжката критическа. Колкото и да се радва на вниманието на противоположния пол вече нещо репортерките пропускат да му пипат бицепсите, когато реже лентички и той реагира първосигнално, слагайки ги в графа „мисирки“.

Да, но този велик шегобиец, животът, го е срещнал преди няколко години с въпросната мисирка, пардон, кифла, пардон, златотърсачка. Абе, и трите стават, което си изберете.

И тя безпогрешно, като мутрата, си следва първичните инстинкти. Сродни души един вид. Та, какво по-логично в подобна ситуация от това тя да знае кога да вдигне опашката с гръб към застаряващия пичага, а той да й купи къща в Барселона като знак на признателност за това, че го е върнала в доброто старо славно минало?

Мутрата може да купи без проблем не една, а десет къщи в Каталуния, и то на първа линия. Излизах още сънен, правиш пет-шест крачки по мекия като сатен пясък и ласкавите вълни те погалват дружелюбно по нежните ходилца. А чичакът идва рядко. Заслужава си да изтърпиш ласките му в името на къщата в Барселона, гарнирана с щедри подаръци към теб и баща ти, бившия водопроводчик.

Кофти е само за някой тъпанар, който тръгне да пише подобен роман. Героиня две си е окей, няма проблеми при нея. Може да го играе Мерседес без никакви проблеми. Ама герой едно няма никакви шансове да стане правдоподобен граф Монте Кристо, та ако ще сам да си изяде ташаците. Тоест, подобен литературен продукт е предварително обречен на провал.

Кой разбрал, разбрал. Айде, че трябва да мисля някой нов сюжет.

Стоян Николов – Торлака

Имената на стари гангстери на прехода изплуват около бизнеса на свързваната с Борисов манекенка СИК, бутик и къща в Барселона

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/sik-scervino-barcelona.html

понеделник 24 февруари 2020


Жената до русенския сикаджия Илиян Пенев — Мацола (на водещата снимка вляво) и негов бизнес партньор са наследили бизнеса на фирмата Ema BGS S.L. с луксозния магазин на марката Ermanno Scervino в Барселона. Той е част от активи за 5 милиона евро, за които каталунската полиция и Антикорупционната прокуратура на Испания водят разследване за пране на пари, свързвано с премиера Бойко Борисов. След като каталунския вестник El Periodico публикува информация за разследването миналия петък, магазинът внезапно беше затворен и работници изнесоха стоката.

Каталунско разследване за необяснимо богатство

Известната италианска марка Ermanno Scervino е дала франчайз за магазина си в Барселона на фирмата Ema BGS S.L. която първоначално е на Георги Йовчев. Той е баща на манекенката Борислава Йовчева и на футболиста Станко Йовчев.

Твърди се, че межу Бойко Борисов и Борислава Йовчева има сантиментална връзка. Тя е спомената за пръв път път в публикация на в. Марица от ноември 2013 г., в която снимка на Борисов и Станков от футболен мач е илюстрирана със заглавието “Семейни войни — Бойко излиза срещу шурея си”. Същата снимка илюстрира и статията на El Periodico.

През 2015 г. Биволъ публикува записите Яневагейт, в които съдия Янева твърди, че Борисов купил на своя метреса “къща в Барселона за милион и половина евро”. Янева не споменава името на ощастливеното момиче.

Връзката между къщата в Барселона и сестрата на Станков за пръв път е изнесена в анонимни видеоклипове, публикувани през лятото на 2018 г., които се позовават на документи от испанските регистри. От тях става ясно, че Йовчева живее в къща за 3 милиона евро, а баща ѝ има фирма с капитал 1,7 милиона евро. Фактите са сериозни и на тяхно основание ГД-БОЕЦ сезира испанската прокуратура през посолството на Испания в София. Няколко месеца по-късно, през март 2019 г., сдружението сезира и каталунската полиция MOSSOS d’Escadra със същия сигнал. БОЕЦ внесе сигнал и в КПКОНПИ, а депутатката Елена Йончева подаде сигнал за същите твърдения в прокуратурата през май 2019 г.

Българската прокуратура и КПКОНПИ не проявиха никаква активност, за разлика от испанските разследващи. Те са работили внимателно по сигнала и са установили, че в него има достоверна информация за пране на пари — писа миналия петък каталунският вестник El Periodico. В заглавията на вестника е подчертано, че в разработката личи името на премиера Бойко Борисов. Твърди се, че полицията изследва неговите данъчни декларации, както и сантименталната му връзка с Борислава Йовчева. Тя има момиченце на 8 години, като не са открити данни за неговия баща.

В същия ден пред журналисти в Брюксел Борисов отрече да има нещо общо с къщата, но не отговори на въпроса дали познава Йовчева, а въпрос дали е баща на момиченцето не му беше зададен. Премиерът приписа разследването на президента Радев и провидя зад него руска връзка. От каталунската полиция потвърдиха пред няколко български медии, че такова разследване се води активно, но отказаха подробна информация.

Не милион и половина, а пет

От известните до момента факти се знае, че госпожица Йовчева внезапно разбогатява през 2013 г. и се нанася в луксозна къща за 3 милиона евро в предградие на Барселона, известно с високия си стандарт. Имотът е купен от Александър Чаушев, силно доверено лице на шефа на Лукойл Валентин Златев. Последният е известен с близостта си с Борисов. Къщата е апортирана като капитал във фирмата Numin Invest S.L., в която Йовчева държи скромните 3000 евро, а останалите 2 900 000, на колкото е оценена къщата, са дял на Чаушев и съпругата му. Но самият Чаушев няма права на управител и никога не е живял там.

Година по-късно необяснимото богатство застига и бащата на Йовчева, който в предишния си живот е водопроводчик. Той придобива през 2014 г. фирмата Ema BGS S.L., в която апортира 1 милион евро собствен капитал, неизвестно откъде придобит. Още 753 000 евро идват от кипърската офшорка Palms Enterprises (Overseas). Тя е представлявана от Силвия Николова за операциите си в Испания, включително тя става и администратор на  Ema BGS S.L. заедно с Георги Йовчев. В България представител на офшорката е нейният съпруг Йордан Христов.

Имената на Силвия Николова и Йордан Христов са цитирани от El Periodico като обект на интерес на каталунската полиция, заедно с още три неназовани лица. Според разследващите сумата, инвестирана в Ema BGS S.L., достига 2,3 милиона евро. Това е с половин милион евро повече от капитала на фирмата, който може да се установи от публичната информация в търговския регистър на Испания. Бившата манекенка Борислава Йовчева не фигурира като администратор на фирмата, но е упражнявала “функции на управление и контрол” в магазина — твърдят испанските разследващи.

В България Христов има бизнес връзки с особено приближения до Борисов шеф на тенис клуба в Банкя Иван Саздов, както се вижда от схемата. Саздов е бизнес съдружник с премиерския братовчед Ради — Радослав Иванов, който поема от Борисов охранителния бизнес на Ипон. Освен това Саздов е активист на ГЕРБ от самото начало на партията, основана от тогавашния кмет на София.

СИК и тъмното премиерско минало

Йордан Христов е дискретен бизнесмен и не е от известните “герои” на “бандитския преход”, но сред бизнес партньорствата му се откриват такива. През 1997 г. той става съдружник с русенеца Илиян Рачев Пенев, известен още с прякора си Мацола. Мацола е един от видните представители на групировката СИК в крайдунавския град.

Дейността на СИК, известна още като Интергруп, е обобщена красноречиво от американския посланик Джеймс Пардю в секретна грама озаглавена Българската организирана престъпност, публикувана за пръв път в цялост от Биволъ.

Незаконните действия на Интергруп включват наркотици (главно хероин), финансови измами …, кражби на коли, трафик на крадени автомобили, контрабанда, изнудване, рекет и проституция.

В края на 2005 г. софийската централа на СИК/Интергруп празнува годишнина от създаването си със светско парти. Младият собственик на охранителната фирма “Ипон” Бойко Борисов се ангажира с асистиране на медиите, дошли да отразят годишнината, съобщава в. Капитал.

borisov-pashata

Отляво надясно: Венцислав Стефанов, съдружник в Интергруп, вицепрезидент на Славия и БфС, Румен Николов-Пашата, Бойко Борисов, шеф на фирма Ипон, Николай Златев, председател на управителния съвет и изпълнителен директор на ТСБанк
© Живко Ангелов [Капитал]

На публикуваната от изданието снимка Борисов е до двама от босовете на СИК — Румен Гоцов Николов — Пашата и Венцислав Стефанов. Друга снимка го показва в компанията на Красимир Николов — Маргина. Връзките на Борисов със сикаджии се проследяват и в общи фирмени начинания с Пашата от тези години.

“Оферирай”

В Русе представителите на СИК/Интергруп се групират в местната фирма “Интергруп Норд АД”, създадена на 15 април 1996 г. Тя се контролира от Илиян Рачев Пенев — Мацола, Александър Иванов Петров и Валентин Дочев Гецов — Вальо Бореца. Последният е известен като сребърен медалист от летните олимпийски игри в Барселона в категория до 68 кг. Вальо Бореца е считан за топлата връзка с един от големите босове на СИК — Младен Михалев — Маджо.

Мацола контролира и хазартната фирма с красноречивото име “Барса – Стоичков” – ООД, която държи местна бинго зала и също е създадена през 1996 г. Самият Христо Стоичков не се появява никъде в документите на фирмата от тези времена. Любовта на Илиян Рачев към каталунския клуб се материализира и в юридическото лице “Барса” АД, което също се занимава с хазарт и хазартни игри.

От тези години датира и общият бизнес на Илиян Пенев с Йордан Христов, който сега е разследван от каталунската полиция във връзка с аферата с пране на пари в Барселона. През юни 1997 г. те основават фирмата Спорт-Стар АД, която се занимава с производство на спортно облекло. Другите акционери са Иван Гарвалов (но не посланика), Жори Доцев и производителят на облекла “Руен”.

Далеч от софийски светски раундове, сикаджии контролират бизнеса с горива в Русе и многократно попадат на мушката на антимафиотите за контрабанда на горива. Криминалната хроника свързана с подвизите на биячите на Мацола е богата, но той все успява да се измъкне сух (виж тук).

Късметът му намира обяснения в една от знаковите разработки на НСБОП от тези години.  Сред 16 тома СРС, Илиян Пенев е записан да разговаря с прокурора от апелативна прокуратура Николай Ганчев. Ганчев предлага на Мацола: “Оферирай!” Думата става нарицателна за корупцията в съдебната система. Ганчев дори е уволнен от ВСС, но върнат на работа от ВАС.

От рекетьор до “Хепи” в Барселона

В началото на милениума групата на Пенев обаче се сблъсква с упоритостта на местния шеф на БОП, покойният вече Ваньо Танов. През 2004 г. антимафиотите атакуват и обискират офисите на многобройните му фирми, съобщава Параграф 22. Изданието цитира Ваньо Танов, който твърди, че “през последните години русенският бизнес е бил подложен на непрекъснат тормоз от страна на рекетьорската група и нейните покровители“. Според Танов ставало дума за “хора, които поеха сенчестия бизнес в региона от бившата групировка СИК. Те запазиха структурите на престъпната организацията и продължават да са подчинени на един-единствен бос“.

За да избяга от тези неприятни срещи с лица в пагони и качулки, Мацола мести бизнеса си в Барселона, като представител на ресторантите Happy. Липсват публични данни той да е бил съдружник на собственика на веригата Орлин Пенев, но в Каталуния той е представител на марката и през 2004 г. отваря първия ресторант Happy, а впоследствие придобива и два бара. Това става ясно от негово интервю пред испанско специализирано издание за ресторантьорски бизнес.

Бизнесът се разширява през 2007 г. с нов обект — ресторант “Баркено”, на площад “Каталуня” в Барселона. На бляскавото откриване Илиян Пенев (на заглавната снимката вляво) е заснет редом до Христо Стоичков и Лъчезар Танев. Агенция “Тенев”, ангажирана с пиар покритието, дава информация на ухо: “Съсобственици на шикарния кулинарен оазис са притежателите на познатата у нас верига „Хепи” Илиян Пенев и Орлин Попов в съдружие с футболните ни легенди Христо Стоичков и Лъчезар Танев.

Не на ухо, а в официалните регистри, Ilyan Ratchev Penev присъства в поне 8 фирми с предмет на дейност ресторантьорство, а Христо Стоичков е администратор само на една фирма с друг предмет на дейност. Отворените регистри в Испания съдържат данни единствено за управителите на фирмите. В ход е проверка на Биволъ дали Мацола се явява формално и съдружник на Камата, каквато неофициална информация има.

Шервиньо — от Йовчеви за Мацола

След публикациите на анонимните видеоматериали за къщата в Барселона в управлението на Ema BGS S.L. настъпват промени. Най-напред Георги Йовчев и Силвия Николова — съпругата на Йордан Христов, са заличени като управители на фирмата на 25 юли 2019 г. На тяхно място като управител е вписано лицето Sancho Jose Sergi.

Лице със същите имена е представител на фирмата Catbug 15 SL от 2015 г., като Илиян Пенев е управител в същата фирма.

Две седмици по-късно като представител на Ema Bgs SL е вписана Миглена Христова Николова, от която Илиян Пенев има дете също наречено Илиян.

Миглена Николова поддържаше до днес активен профил в Instagram с многобройни снимки от магазина на Ермано Шервиньо в Барселона. На снимката с персонала тя е с бялата рокля.

Персоналът на Ermanno Scervino Barcelona с шефката Миглена Николова — жената до Мацола

Друга любопитна снимка на г-жа Николова разкрива близостта ѝ с манекенката Цеци Красимирова, която беше ранена при убийството на известния контрабандист Косьо Самоковеца в Амстердам.

Цеци Красимирова и Миглена Николова

Според Николова, Цеци Красимирова е нейна “скъпа приятелка, гуру, сестра по сърце, ментор и пример за безброй неща”.

Изводът от тези бизнес връзки е, че Йордан Христов, “инвеститорът” в необяснимо луксозния живот на манекенката, свързвана с Бойко Борисов, има поддръжката на местна българска бизнес мрежа, свързана с лица от българския ъндърграунд.

Тези данни разширяват и кръга на заподозрените лица, които каталунската полиция може да разследва, в хода на установяване на истината за предполагаемото пране на пари за над 5 млн. евро. Чрез Илиян Пенев — Мацола съвсем отчетливо се вижда и връзка със съмнителните авоари на СИК, с която е свързан и самият български “Ел Лидер” Бойко Борисов.

При това говорим за едно не толкова далечно минало. Достатъчно е испанците да изискат от България разработките на БОП в Русе при Ваньо Танов от 2004 г., когато той е гонел сикаджията Мацола като рекетьор и контрабандист, докато в същото време сеньор Пенев е инвестирал в ресторанти и барове в Барселона, афиширайки близостта си със Стоичков.

На водещата снимка: Съсобственикът на верига „Хепи” Илиян Пенев и футболните легенди Христо Стоичков и Лъчезар Танев. Булфото ©

Ако Борисов иска да се запише в историята

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/ako-borisov-iska-da-se-zapishe-v-istoriyata/

Всяко от последните няколко правителства, управлявали България, има в актива си поне една постигната стратегическа цел. За кабинета на Иван Костов това беше валутният борд и приватизацията, за правителството на Симеон Сакскобургготски – членството в НАТО, за оглавяваното от Сергей Станишев – присъединяването към ЕС. Какво остава за Бойко Борисов, който при това управлява не един, а вече трети мандат? Целите са две – да стане част от шенгенското пространство и от европейския монетарен съюз.

Приемането в Шенген беше намерение, заявено от Борисов и някогашния Втори – Цветан Цветанов, още в първия кабинет на ГЕРБ. По онова време Борисов също така казваше, че влизането в еврозоната е дългосрочна цел и начин България да избегне опасните последици от Европа на две скорости.

Десетина години по-късно сме още в чакалнята на зоната, свободна от граничен контрол, а в чакалнята за еврото дори не сме пристъпили.

Правителството декларира, че България ще бъде приета в Механизма на обменните курсове (ERM II) в края на април 2020 г. Тази седмица премиерът Борисов заяви, че забавяме темпото, докато не се получи „абсолютен консенсус“ в обществото по темата за еврото. Изявлението му бе разчетено като опит да се прикрие неподготвеността на България, в частност и на две банки с български собственици да покрият изискванията за капиталова адекватност.

За тези обстоятелства беше намекнато в няколко интервюта, дадени от еврокомисаря Валдис Домбровскис, заместник-председател на Еврокомисията, пред български медии. В изпълнение на своя план за увеличаване на капитала едната от двете банки – ПИБ, обяви в края на миналата година, че планира да набере 200 млн. лв. от Българската фондова борса. Тези дни обаче Комисията за финансов надзор отказа да потвърди проспекта ѝ. Усилията на втората банка – „Инвестбанк“, в опит да осигури и поддържа допълнителни капиталови буфери не са известни.

Зависимостта на БНБ от политическата система в България е другото притеснение в Брюксел и Франкфурт.

Тези притеснения не са публично декларирани, но управляващите са запознати с тях.

Друго препятствие за преодоляване е от значение както за Шенген, така и за еврозоната. Става дума за отпадналия, но не съвсем Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП). Окончателната отмяна на мониторинга на правосъдието и вътрешните работи, наложен при членството на България в ЕС, още не е осъществена, въпреки че в края на декември Европейският парламент одобри да бъде премахнат. Но последната дума е на правителствата на държавите в Съвета на ЕС.

Важността на реформите в съдебната система, борбата с корупцията и с организираната престъпност за „стабилността и целостта на финансовата система“ бе отбелязвана официално и неофициално и от Еврогрупата, и от представители на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия. Така че поведената от главния прокурор Иван Гешев „битка с олигарси“ има и други измерения. Присъединяването на България към „чакалнята на еврото“ изисква съгласието на всички 19 страни, приели еврото, плюс Дания, която е в ERM II, макар да не е в еврозоната. Освен от ЕЦБ, необходимо е и одобрението на Еврокомисията.

Защо е толкова важно за България да поеме необратимо по пътя към единната европейска валута и членството в Европейския банков надзор,

каквото допълнително изискване е поставено към страната? Добре е основните предимства да се припомнят, предвид липсата на каквато и да е комуникационна кампания от страна на властта за най-важната цел на страната в средносрочен план.

Първо, този акт ще елиминира външни геополитически заплахи. Означава „сбогом на Евразия“ и по-висока степен на интеграция в европейското ядро, каквото е еврозоната.

Второ, ще допринесе за развитието на икономиката и финансовата система. Отпадат таксите за превалутиране при пътувания в европейски страни, до символични суми ще намалеят таксите за преводи, тъй като ще има пряк достъп до платежните системи. Ще спаднат лихвите по кредитите – и за граждани, и за фирми. Сега те са обременени от рискова надбавка, която търговските банки добавят към съответния референтен лихвен процент – за България тя е от най-високите.

Трето, членството в Банковия съюз, изисквано за първи път от страна кандидат за еврозоната, ще гарантира, че няма да има КТБ-2. Гаранцията са проверките на ЕЦБ за първите четири или пет най-големи банки и изобщо надзор за местния ни банков надзор, сериозно компрометиран заради фалита на някога четвъртата по размер банка в България.

И четвърто, което може да стане първо.

Да, консенсус е необходим, но не за еврозоната, а за намеренията на управляващите, свързани с по-голямата част от резерва, който няма да е необходим след влизането в еврозоната.

Това са 18 милиарда евро, свръхпокритие в момента на левовете в обращение. Част от тях ще заминат за Франкфурт, но останалите ще бъдат освободени за харчене. Дали ще отидат за погасяване на външен дълг, както предлагат някои финансисти, или за инфраструктура, както иска Борисов? Ето това е тема за консенсус, за нова декларация за национално съгласие.

Ако до края на годината България не влезе в ERM II, известен и като „чакалнята на еврозоната“, това ще е истински провал за премиера, управлявал най-дълго в историята на 30-годишния Преход, всъщност в една трета от него. Членството в еврозоната, а не проверката на приватизацията ще сложи естествения край на Прехода.

Изглежда, като че ли всички правилни и перспективни за България решения са налагани „отвън“. Без необходимата за осъществяването им политическа воля „отвътре“ обаче те не биха били реализирани. Валутният борд и мащабното раздържавяване бяха отхвърлени от социалистическата партия и нейния кабинет „Виденов“, но националната катастрофа през 1996–1997 г. и стендбай споразумението с МВФ, сключено от реформаторското правителство на Иван Костов, ги наложи.

В последната година от правителството на Жан Виденов екипите на МВФ настойчиво убеждаваха премиера и съветниците му колко важно е за България да наложи паричен съвет, да прекрати дотациите за губещите предприятия и рефинансирането на банки, за да спре срутването по нанадолнището. Но Виденов така и не събра воля да предприеме тези стъпки, изоставен от собствената си партия. Членството в ЕС и НАТО, станали факт при следващите две правителства, бяха заложени като приоритети в Декларацията за национално съгласие от май 1997 г.

Една от американските грами, изтекли през WikiLeaks, датирана от декември 2009 г., гласи:

Като изтъква някои предварителни успехи в икономиката и върховенството на закона – две сфери, където премиерът смята, че получава твърде малко помощ от Брюксел, – (Бойко) Борисов иска допълнително признание от ЕС и смята членството в еврозоната като най-подходящата форма за това.

После стремежът към еврото се обвързва с желанието на Борисов и „финансово ограниченото му правителство“ да отвори резерва. Наистина, складираните там милиарди евро са апетитна цел за всеки управляващ. Но оттогава минаха повече от 10 години и днешният Борисов вече изглежда повече уморен и гневен – и е наясно, че други ще ги харчат.

Несъмнено неизказаната на глас мечта на управника е да запише името си в историята на държавата. Българското общество е дало имената на премиери на особено тежки периоди от най-новата си история – „Лукановата зима“, кабинетът „Мултигруп“ (за правителството на Любен Беров – б.а.), „Виденовата криза“… Със сигурност нито една от трите довършени („Тракия“, „Марица“ и „Люлин“) и двете продължени магистрали („Хемус“ и „Струма“) няма да отреди на Борисов място в историята. Още по-малко санираните панелки или АЕЦ „Белене“, ако изобщо се построи.

Но виж, еврото, е друга работа, лавров венец за последния му мандат.

Заглавна снимка: © ЕНП

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Партньорство за размазване, сговор на глупци и 111. А кой ще се смее последен?

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0.html

понеделник 17 февруари 2020


„- Нима влиза в задълженията на полицията да ме тормози, след като е видно, че този град е столицата на порока в цивилизования свят? – изрева Игнациус над тълпата, събрала се пред магазина. – Че се е прославил със своите покерджии, проститутки, ексхибиционисти, антихристи, алкохолици, хомосексуалисти, наркомани, фетишисти, онанисти, порнографи, изнудвачи, дърти брантии и лесбийки, които бутнат ли мъничък рушвет, и вече попадат под закрила! Стига да имам малко време, бих направил опит да обсъдя с вас проблема за престъпността, но, моля, не допускайте фаталната грешка да ми досаждате!“.

Ще ви се да избълвате нещо такова на полицая, наврял нос в лицето ви с изискването да си дадете документите. Ама не можете. И в Америка не може, ако и да е описано в романа /единственият му/ на Джон Кенеди Тул „Сговор на глупци“, получил „Пулицър“ посмъртно.  Кой е Игнациус и кои са останалите – разпознавайте ги. И основание нямате да твърдите, че България е всичкият този вертеп, изригнал от устата на героя Игнациус – героят на нашето време Гешев Иван е повел безпощадна война с „всичко живо, което си е позволило да цапа въздух, земя, вода“, задача му е. Разбрали са се, премиерът го каза в Мюнхен: „С този прокурор сме се разбрали: да се размаже всичко живо, което си е позволило да цапа въздух, земя, вода“.

Защо с предишния не се разбраха, не каза, а и никой не го пита. Не го питат и откога властите са в симбиоза и си поделят задачки, били те мръсни или мокри.

Доколкото сме наясно, в някои утвърдени демокрации лидерите се подмокрят пред авторитета на прокурора и съдията, и най-много да туитнат нещо в гнева си. Я как американският министър на правосъдието Уилям Бар кипна публично на президента Тръмп заради неспирните му постове в Туитър, дето му пречели да си работи. Но в българския демократичен дизайн властите са в партньорство за мир и стабилност, и се обичат публично.

Засега размазването върви убедително по линията на битовата престъпност и с категоричен дискриминационен елемент – фокусът е там, където има цигани и са налице обосновани предположения за нуждата от всяване на респект. В името на респекта се задържат по неколцина известни на полицията по места лица, бандити нови няма разкрити. Защо главният прокурор оглави разгрома на битовите престъпления, засега не е ясно, иначе това е работа на полицейските дирекции, не на обвинителя. Или не му се занимава да повдига обвинения, защото предпочита споразуменията като професионален жанр, или наистина няма други пориви, освен да се прави на Хвърковатата чета на Бенковски. Сякаш е в предизборна кампания, но сее бури и накрая ще ожъне нас.

Какъв е ефектът от набезите му из родната география, се вижда по водещите новини на медиите – грабежите в банкови клонове, магазини и бензиностанции в градовете станаха ежедневие, особено през последната седмица, а ние вече сме безсилни да поемаме новинарския потоп. Защото в него се прокрадват и пияната учителка, и синът на Чапа, фирмата за набиране на персонал, дето щяла да мениджира горещия телефон за деца в риск, извиненията на Данаил Кирилов и НСО заради служебния автомобил, в рецидив заприщвал тротоара пред домашния вход на министъра, ругатните на сините фенове и походът им към Министерския съвет, търсенето на 12-ото поред обвинение срещу Божков-Черепа, а още не сме си го прибрали… Пък и той бил пуснат на свобода, докато се упражняваме на арабски в писане на искането за екстрадицията му.  Лев Толстой е писал “Война и мир” 5 години, жена му София Берс е преписала текста от началото до края най-малко 8 пъти, а някои епизоди – дори по 26 пъти. Романът е създаден в периода 1863 – 1869 г., а тогава и компютри не е имало. Така, че обяснимо е в прокуратурата да са зациклили с фабулата, както и с приоритетите им се получава много успешно. Че и в бурното минало на приватизацията взеха да ровят.

Утре какво?

Ще ви кажа. Не, каквото си мисля и ми е на езика. Ще цитирам първото, третото и последното изречения от една дописка в сайта на един всекидневник с претенцията на агенция, копирана от друг сайт със същата претенция, и двата в жълтата тоналност: „Двама известни в публичното пространство бизнесмени напуснаха внезапно пределите на България, защото са усетили жегата на съдебната власт… Дали заради шестото им чувство, или заради любопитна информация, двамата са предпочели да се оттеглят в странство, докато звездите им предопределят по-оптимистичен хороскоп…Българските специални служби и прокуратура са в отлично взаимодействие с колегите си от Европол и Интерпол и за броени минути могат да локализират в коя точка на планетата се намират“. И нещо за пълнеж: „Допълнителната „екстра“, която могат да получат, е публично оповестяване, че имената им са в черния списък на САЩ“. Ами това е, специалната награда е за авторите на този апотеоз на професионалния упадък. Нали тези изречения казват всичко – за медиите /повечето/ и за властовите структури /всичките/. Та и утре ще е същото, казвам ви.

Всичко е под контрол

Сега разбрахте ли, че няма защо да се притеснявате – службите си знаят работата и бдят както за личното ни спокойствие и предстоящото удовлетворение от възмездието, така и за това на онези, които са се разбрали за всичко. Сигурно и за това – главният прокурор да нареди на ДАНС да направи всеобхватна ревизия на приватизацията. Въпреки формалния факт, че самият премиер Борисов е върховен шеф на въпросната структура. И въпреки давностните срокове. Работа, работа, работа.

Или Гешев Иван вече частично, бавно и полека  иззема/придобива/конфискува функциите на премиера, въздадени му от закона? И вече говори с езика на политиците, макар и за тях в трето лице: „Чух, че има всеобща подкрепа от политическите сили. За мен това не означава нищо, за мен е важно политиците да променят законодателството, ако трябва Конституцията, така, че да даде възможност на прокуратурата да си свърши работата и да има възмездие за хората, които откраднаха активите на българските граждани“. Чул бил. Или му казаха, зер е радост за някои политици и гузни фактори.

А че ДАНС не е разследващ орган и че главният прокурор няма правомощията да възлага подобни задачи /чл.138 от Закона за съдебната власт/, че само наблюдаващ прокурор може да възложи такава проверка при условие, че са налице „данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия“ /чл.145, ал.1, т.3 от същия закон/… Възможно ли е Гешев Иван да не е запознат с тези досадни условности, или разчита на всенародното правно невежество и вдига пушилка с лозунговите си речи, колкото да стане симпатичен на клетия народ? Питаме и чакаме отговори. Не имитация на хора  на мисирките от селския двор.

Онези, които все питат и позиция 111

Те не получават отговори и не печелят симпатии. Само напрягат властта и тя си изпуска нервите, но приключва с фалцета пред камерите и рядко в съдебната зала. Масовият зрител/читател много-много не се впечатлява от махленския тон в диалога между властите и медиите, доколкото изобщо го има този диалог в европейска България. Колко е европейска, за пореден път ни го казаха от Репортери без граници.

Организацията  призова българските власти да спрат опитите за сплашване на журналистите, подложени на поредица от словесни атаки и заплахи от много висши администратори от началото на месеца. А беше само 13-и февруари. Тя се обърна към Европейския парламент с настояване да осъди атаките срещу журналисти в България. В публикацията е посочен  премиерът Бойко Борисов, който оприличи журналисти, предимно жени, на „мисирки“ по време на брифинг и изпадна в сюрреализъм с опита си да им се подиграе с онези съответни междуметия.

Ден по-късно главният прокурор Иван Гешев в Брюксел, издебнат в един коридор от неколцина журналисти, си позволи да отговаря с ехидни въпроси на въпросите на Атанас Чобанов, главен редактор на сайта за разследваща журналистика Биволъ. „Гешев започна да задава въпроси на Чобанов, които показаха, че има информация за личния му живот. Публикациите на Биволъ предполагат, че Гешев е участвал в съмнителни сделки. Чобанов бе определен като „малък провокатор“ от българския евродепутат Александър Йорданов, когато той го запита за случай на корупция, в който се твърди, че е замесен един от колегите му. Именно българската прокуратура публикува записа с разменените въпроси в YouTube“, посочват от Репортери без граници.

/Припомняме, че Големия Ал изригна при въпроса на Чобанов, свързан с разследването „ Адвокат на мафията в Европарламента? Евродепутатът Емил Радев искал от либийците 4, 5 млн. евро за освобождаване на танкера „Бадр“/. 

Разбира се, не е подминат зам.-председателят на парламента Валери Симеонов, който в телевизионен ефир квалифицира журналистите от бТВ Венелин Петков и Антон Хекимян като корумпирани. И сметна за неотложно прокуратурата да ги „привика“, задето не са отърчали да й докладват за предполагаемите конфликтни връзки между братя Найденови и беглеца от правосъдие Васил Божков. В защита на  двамата си журналисти, bTV Media Group отговори, че „ролята на журналиста е да докладва истината след проверка и разследване“, отбелязват от организацията.

„Обезпокоително е да виждаме, че личните и обидни атаки срещу журналисти от най-висши представители на властта в България не са изолирани и продължават да се случват“, подчертава Полин Адес-Мевел, ръководител на офиса на Репортери без граници за ЕС и Балканите. „Европейският съюз не може да позволи журналистите да бъдат заплашвани по такъв институционализиран и системен начин в една държава-членка. Ние призоваваме председателя на Европейския парламент ясно да осъди тези позорни атаки“, настоява лидерът на организацията.

В публикацията е подчертано остро, че „България преживява сериозна медийна криза от десетилетие, защото много медии са собственост само на няколко олигарси, а журналистите постоянно са подложени на тормоз“. Тревога за ситуацията тази организация констатира в доклада си от 2018 г. за разследващата журналистика в България, „но нищо не се е подобрило“. Припомня се, че ако през 2006 г. България заемаше 35-а позиция в Световния индекс за свобода на печата на Репортери без граници, сега е на 111-а –на дъното сред страните-членки на ЕС. 

Полицаят в балетно трико и нещо весело накрая

„Полицаят Манкузо бавно вървеше по Чартрис Стрийт, облечен в балетно трико и жълт пуловер – дрехи, които по думите на началника щяха да му дадат възможност да залови наистина подозрителни типове, а не дядковци и момченца, дето чакат майките си. Този костюм бе наказанието, измислено от сержанта, който беше казал на Манкузо, че отсега нататък единствената му задача ще е да води подозрителни типове и че полицейският участък разполага с такъв гардероб, че той всеки ден ще бъде нов човек. Полицаят Манкузо унило бе надянал трикото пред сержанта, който го изтика от участъка с думите или да влезе във форма, или да си обира крушите от полицията“…


Харесва ли ви статията? Почерпете автора Вилдан Байрамова и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за нея чрез този бутон ще ѝ бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Вилдан и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за нея чрез този формуляр ще ѝ бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.















Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Всяко съвпадение с действителни лица е случайно и няма нищо общо с реалността, разбрахме се. Ама вие за полицейския шеф с откраднатия от бабата тото-фиш ли? Чакайте да видим как каскетът ще бъде сменен с борсалино в процеса на еманципация. Или с балетно трико – за прикритие.

Ако понасяме този пошъл спектакъл мазохистично – бегом при психиатъра. Другото е да сме статисти в безсрочния сговор на глупците. И други да се смеят последни.

Мисирене, бризгане, чистене

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-3-7-february-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

Когато една седмица тръгне по Чудомир и ескалира до Помпео, егати и държавата, в която живеем. Как да не помечтае останалото в Татковината народонаселение, на средна и преклонна възраст, за времето, в което улиците бяха тихи, а другарят Тодор Живков бавно редеше от екрана: „Приземяване, приземяване, приземяване.“ През 1987 г., когато държа тая реч, държавата беше доста опоскана, номенклатурчиците съвсем не възнамеряваха да слязат от самолета на властта, а позивната беше прах в очите на народа.

И не слязоха, но закопаха народа. Свалиха Живков от самолета и създадоха олигархията, благодарение на която 30 години България остава най-слабата и най-неконкурентоспособна икономика в Европейския съюз, в резултат – и с най-бедните граждани. Дори страни извън ЕС като Черна гора и Сърбия ни задминават по минимална заплата, съответно 331 евро и 343 евро, докато българската е 312 евро (610 лв.). Средната пенсия в Северна Македония е 251 евро; средната пенсия в България е 211 евро за 2020 г. – 412,28 лв.

Мисирене

Това, разбира се, са битовизми. Човек живее с лафчета и лайкове, а „ето вие като някакви мисирки тичате“, обърна се премиерът Бойко Борисов към журналистките. После се извини – прекалил. Това е като да наплюеш някого и после да му предложиш кърпичка. Да е чел Чудомир – не го е чел; там бялото месо от мисирка е на почит. Да е помилвал фитки като американски президент за Деня на благодарността – пак не. В деня, в който журналистите спрат да тичат след Борисов, значи е свършен – и тогава той ще ходи подир тях като мисирка, понеже е зависим от микрофоните и камерите. Онази грама на американския посланик Джон Байърли от 9 май 2006 г. е паметна с две тези: че „егото на Борисов е най-силният лост за влияние върху него“ и че той вероятно е „следващият български лидер“.

Според психолозите унижението се извършва от хора с неадекватна самооценка, които го правят, за да поддържат позитивния си образ: принизявайки другите, да се издигнат над тях. Единственият начин човек да се справи с унижението е да отговори. „Страхливец и подлец!“ е отговорът. Лесно е да унижаваш хора, които поради определени обстоятелства са принудени да изтърпят унижението. Но на точно такива оскърбители е добре да се озъбва човек.

Бризгане

Озъбване има. По друг повод – и не такова, каквото си мислехме ние, българите. Посланичката на САЩ Херо Мустафа го нарича „мерки със зъби“ в борбата с корупцията – българската се има предвид. Държавният департамент съобщи за първи санкции за българин, „участвал в корупционни действия, които подкопават върховенството на закона и сериозно компрометират независимостта на демократичните институции в България“. След 24-часови залагания кой е човекът, името изненада всички – съдията от Специализирания наказателен съд Андон Миталов, пуснал обвинен в шпионаж да отиде в чужбината, за която се предполага, че е шпионирал, за да … получи медал от чужбинския президент.

Има един руски глагол „брызгать“ – означава да се разпръскват със сила капки течност, искри и други подобни, в България се среща в някои диалекти като „бризгам“. Така де, получи се бризгане. А българите, чакащи „мерки със зъби“, се разочароваха. Търпение, братя и сестри, to be continued

Такова бризгане направи и президентът Румен Радев, обявявайки, че „официално снема доверието си от правителството“. Наясно сме, че неофициално никога не го е давал. Но можеше да го „свали“ и по-рано, нали сам каза, че фактическото положение датира от декември. Сега идва в не особено комфортна за президента ситуация, след публично известни разговори, в които той и шефът на Военновъздушните сили се уговарят да заметат под килима една проверка за Десислава Радева, допреди 4 години Генчева.

„Деленето не е между леви и десни, а между порочната власт и милионите почтени българи“, каза Радев. Звучи някак познато, но едва ли може да мобилизира чак такава ляво-дясна алтернатива, която не просто да свали ГЕРБ на избори, но и да управлява. Май надценява значението си, заявявайки, че евентуален импийчмънт срещу него „няма да напълни язовирите, няма да напълни хладилниците на хората и няма да вдигне пенсиите“. „Импийчмънтът най-много да напълни площадите и да доведе до окончателен крах“, каза държавният глава тази седмица. Ще е успех, ако напълни половината от площад „Независимост“, разделящ „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2.

Освен срещу властта, Радев се позиционира в лагера на скептиците за България и еврото, наливайки вода в мелницата на плашенето на хора. Резултатът от ваденето на плашила е, че за седмица българите са обърнали милиони левове в евро. Но всеки, който говори срещу присъединяването на България към еврозоната – задължение, произтичащо от договора за присъединяване към ЕС, – работи не за българските национални интереси.

Изнасилване

И властта не помага да спре плашенето. Напротив. Първо се опита да прошмули тайно промяна в преходните и заключителни разпоредби на закон, с който променя единственото, на което българите вярват безотказно – фиксирания курс на лева към еврото. После го направи явно и за да успокои хората, парламентът реши, че министърът на финансите и гуверньорът на БНБ ще могат да преговарят за присъединяване на България към еврозоната само при сегашния валутен курс на лева към еврото в съотношение 1,95583 лв. Пътят към антрето за еврозоната е отворен, рекоха някои депутати. Също и за нови хибридни атаки за алиенация от ЕС.

А докато отварят едни пътища, депутатите затварят други, извършвайки насилие над пазарната икономика чрез създаване на конкурентни предимства на един сектор в ущърб на друг. Икономическата комисия в Народното събрание одобри нови изисквания към собствениците на имоти, които се отдават краткосрочно под наем през платформи като Airbnb и Booking. Те предвиждат писмено съгласие на поне 50% от собствениците на имоти в съответната сграда.

Макар че депутати припомниха решение от 19 декември м.г. на Съда на ЕС, че Airbnb не е онлайн брокер, а „услуга на информационното общество“ по Директива 2000/31 за електронната търговия, мнозинството не се впечатли. Бърза да отвори пътя за хотелиерите, затруднявайки с каквото може конкуренцията им. В дългосрочен план тази битка е загубена, дами и господа. В краткосрочен – министърката на туризма Николина Ангелкова може да спечели.

Чистенето

Битката срещу Booking и Airbnb не пълни обаче хотелите, за което призна и самата Ангелкова: „За съжаление, зимният сезон не протича съгласно очакванията…“ Така е, няма сняг, през януари курортите караха на изкуствен сняг. А когато тази седмица заваля, държавицата пак се оказа блокирана и стресирана, сякаш властта е чакала юни през февруари. По пътища и жп линии за близо 24 часа се оказаха блокирани автомобили, камиони и влакове, а границата с Румъния бе затворена за тирове. Хора изпуснаха операции и прегледи при лекари, самолетни полети, не се явиха в съдебни зали – само защото най-сетне заваля и се наложи снегорините да излязат.

Докато ринеха сняг, по границата ринеха… митничари. Задържаха цяла смяна на ГКПП „Калотина“ при операция на прокуратурата, МВР и КПКОНПИ. Ден по-рано тръгна операция по връщането на 28 от общо 127 контейнера с италиански боклук обратно към Апенините. Скоро ще бъдат отнети и частните лицензи за лотарии. За да не останат съмнения в голямото чистене, очакваме и Сърбия да ни върне настанилия се в Белград банкер Цветан Василев, собственик на фалиралата КТБ, а Обединените арабски емирства – хазартния бос Васил Божков, който, макар и в ареста, пробвал да си купи гражданство срещу инвестиции.

Тази седмица главният прокурор Иван Гешев каза в прав текст нещо, което е обществено известно – Русия пази Цветан Василев в Сърбия. Василев, който замина за Виена в началото на юни 2014 г., когато за него стана напечено в България, се установи в Белград. Топлите отношения между Сърбия и Русия никога не са били тайна, а сръбският министър на правосъдието има последната дума за екстрадицията, независимо какво ще реши съдът.

Ако Василев наистина ползва протекция от Москва, за да е на свобода, макар и без паспорт, значи пази много важна информация за банката, в която акционер беше една от най-големите руски банки, и нейните операции – какво и защо е финансирала. Българската държава ще продължи да настоява (за екстрадицията – б.а.), каза министърката на външните работи Екатерина Захариева. Вярвате ли?

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Битка за власт, пари и геополитически интереси

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/bitka-za-vlast-pari-i-geopoliticheski-interesi/

Колизия между първите държавни мъже у нас – президента Радев и премиера Борисов – има. И тя подложи на изпитание анализаторите да обяснят в дълбочина нейните причини.

Безспорно изявлението на държавния глава, че сваля доверието си от правителството, е свързано с очакваното произнасяне на Конституционния съд относно имунитета на президента, поискано от главния прокурор Иван Гешев. Както и с последвалия скандал „Ало, Радев“ и пуснатите в публично обращение СРС-та, които едва ли биха имали сериозна тежест в едно разследване срещу президента, твърдят юристи. Затова пък въпросните записи постигнаха целта си да свалят Румен Радев от пиедестала на морален съдник на корумпираните власти и олигархичната върхушка; роля, която той избра за себе си от началото на своя мандат – и досега я играеше сравнително успешно.

Ако за никого няма съмнение, че управлението на Борисов е популистко с авторитарен уклон,

немалко популистко изглежда и поведението на президента.

Защото ден след обръщението си към народа, направено помпозно в Гербовата зала на Президентството, държавният глава е седнал на една маса с министъра на икономиката Емил Караниколов, за да представят заедно успехите на българската икономика. Тези „обрати“ в поведението на Румен Радев предизвикват смут и неразбиране в обществото. А депутатът от ГЕРБ (бивш конституционен съдия и агент на ДС) Георги Марков в парламентарната зала пръв отправи закана към депутатите вляво, че в партията на Борисов обмислят процедура за импийчмънт на президента след произнасянето на Конституционния съд по питането на Гешев. Два дни по-късно, в петък, Изпълнителната комисия на ГЕРБ обяви, че няма да инициира импийчмънт.

Първите политически реакции след изявлението на Радев, поне от средите на парламентарно представените партии, не бяха в полза на президента. Всички, с изключение на групата на БСП, го обвиниха, че разделя нацията, а отговорът на Борисов в типичния за него стил беше, че доверието му е дадено от избирателите и само те могат да го свалят. В раздразнението си премиерът нарече журналистките, които настояваха за коментар по темата, „мисирки“ и нападна главния секретар на президента Димитър Стоянов, като обърка длъжността му:

„Началникът му на кабинета, където си пуска SMS-и, Митко, сутринта ми дава оценка… келеш такъв!“

Дали Конституционният съд ще даде картбланш на съветниците на Борисов, които са от най-яростните противници на Радев и го позиционират открито като защитник на проруските интереси в България, предстои да разберем. Веднага след искането на Гешев до КС някои издания побързаха да коментират, че сред конституционните съдии има нагласа да подкрепят тезата на главния прокурор относно имунитета на държавния глава. Но това са само предположения без стойност до излизане на самото решение.

Изявлението на държавния глава за сваляне на доверието към правителството дойде и след забраната на премиера неговите министри да коментират напрежението между Президентството и прокуратурата по повод скандала със СРС-тата. Така президентът директно показа, че Борисов не само е част от този конфликт, а може би самият той го е провокирал.

Напрежението между властите постави и въпроса възможно ли е то да доведе до политическа криза и предсрочни избори. Бърз преглед на отношенията между президентската и изпълнителната власт в годините на Прехода показва, че напрежение между двете институции е възниквало неведнъж. Но само един път то доведе до падането на правителството – това на СДС, начело с Филип Димитров.

В историята конфликтът остана с името „Боянски ливади“.

През лятото на 1992 г. първият демократично избран президент на България Желю Желев (излъчен от СДС като негов председател) свика пресконференция в резиденция „Бояна“. На нея той остро критикува кабинета на Филип Димитров и го обвини, че е обявил война на президентската институция, синдикатите, Българската православна църква, извънпарламентарните формации и т.н. След този ход на президента, за който не са знаели дори неговите съветници, страната беше дестабилизирана. А два месеца по-късно Филип Димитров поиска вот на доверие в парламента и го изгуби, предаден от ДПС и от някои сини депутати.

Тогава все още зависимостите на партията на Ахмед Доган и на немалко политици от Държавна сигурност бяха скрити в досиетата, които Димитров искаше да отвори със Закон за лустрацията. И щеше да го направи. Задкулисните сили не позволиха това, създадоха кабинета на Любен Беров, прекратиха десните реформи и дадоха зелена улица на мафиотския преход, разграбването на държавата от двата клана на Живков и на Луканов и създаването на олигархичния капитал с руско участие, който генерира корупция, доминира в българската икономика и я ощетява.

За да бъде разбрана битката между властите в България, както и преследването на най-богатите олигарси, какъвто е Васил Божков,

тя трябва да бъде разгледана в контекста на сблъсъка на геополитическите интереси на Балканите и конкретно у нас.

Обявеният от американския държавен секретар Майк Помпео първи представител на българските власти със забрана за влизане в САЩ заради сериозна корупция – съдията от специализирания съд Андон Миталов – изненада анализаторите и разочарова гражданите. Всички очакваха Държавният департамент на САЩ да посочи фигура, олицетворяваща разбирането им за корумпиран политик.

Обаче изборът е символичен в светлината на битката на САЩ срещу Русия, която води хибридна война за запазване на влиянието и капиталите си в България и региона. Защото не друг, а съдия Миталов позволи на Александър Малинов, обвинен за шпионаж в полза на Русия, да пътува до Москва, за да получи награда от Путин. Председателят на Движение „Русофили“ е и в близки отношения с генерал Леонид Решетников, когото свързват с руската резидентура у нас и с издигането на Румен Радев като кандидат за президент на БСП.

Как този сюжет кореспондира с войната, която новият главен прокурор обяви на олигарсите в България и с която щял да сложи край на 30-годишния ни Преход и ограбването на българите, е интересен въпрос. Обществото е недоверчиво към акциите на Иван Гешев тъкмо заради подозренията, че зад избора му за главен прокурор стоят същите олигарси, които той днес яростно преследва.

Тук е добре да припомним, че малко преди да бъде избран начело на държавното обвинение,

Гешев – заедно със Сотир Цацаров и шефовете на ДАНС, външното и военното разузнаване – беше на посещение в САЩ.

Какво са си говорили с партньорските служби, остава тайна, но официалното съобщение гласеше, че е „обсъждано сътрудничеството между правоохранителните органи на САЩ и България, обменът на информация, противодействието на корупцията и организираната престъпност, прането на пари, както и действията в защита на националната сигурност“.

Също миналата година, като заместник главен прокурор, Гешев се срещна със заместник-директора на ФБР и федерални прокурори в момент, когато САЩ обявиха, че разследват определени лица за пране на пари в България. А после, за първи път в историята на държава от ЕС и НАТО, в Посолството на САЩ в София беше назначен надзорник на съдебната ни система. Гешев пък се снима с прокурор Джесика Ким, която ще отговаря за върховенството на закона у нас.

Опекунстван ли е Иван Гешев в акциите си срещу олигарсите на Прехода, или играе опасна двойна игра,

с която да позволи на гущера да отреже опашката си и да запази милиардите си, натрупани през тези 30 години – все още е рано да се каже. Ако след Васил Божков, който едва ли ще бъде екстрадиран от Обединените арабски емирства, главният прокурор повдигне обвинения и на други олигарси, свързани с руските капитали у нас, като Валентин Златев, когото Гешев неслучайно спомена пред журналисти, или като Христо Ковачки, за когото медиите на Пеевски вече писаха, че е избягал от България, и т.н. – това вече ще бъде ясен знак. Дотогава можем само да следим процесите, които се развиват бързо, а за някои – и драматично.

В тази усложнена геополитическа ситуация, в която САЩ искат да спрат инвазията на руските интереси и капитали и да не позволят отклоняването на България от евро-атлантическата ѝ орбита,

държавните мъже у нас трябва да се самоопределят, а това се оказва нелека задача и за Борисов, и за Радев.

В САЩ разполагат с достатъчно информация за миналото на Борисов, с която да го държат на „къса каишка“. България купи американските изтребители, а след това Борисов беше възнаграден с посещение в Белия дом, на каквото се надяваше от години. Но тъкмо правителството на Борисов подписа участието на България в изграждането на „Турски поток“ и възобновяването на проекта за строителство на АЕЦ „Белене“, които ни поставят в трайна енергийна зависимост от Русия. И меко казано, раздразни САЩ.

С Румен Радев нещата са различни. Той подкрепя външната политика на България, но се обяви против санкциите срещу Русия и държи на развитието на двустранните ни отношения. А подозрението, че той е троянски кон на Москва, трудно ще бъде преглътнато от презокеанските ни партньори, затова изглежда логично втори мандат на Радев да не влиза в техните планове.

Ако все пак президентът има амбиции да повтори мандата си, неговото изявление, че сваля доверие от кабинета, трябва да бъде разглеждано в два аспекта. Единият е знак към Русия, че се дистанцира от настъплението на прокуратурата срещу български олигарси, които управляват и руски капитали, както и че е срещу опита за засилване на геополитическото присъствие на САЩ в България и региона. От друга страна, като се обяви срещу политиката на кабинета „Борисов 3“, президентът направи реверанс към БСП и към останалите проруски партии в България, чиито избиратели утре ще бъдат и негови.

Хвърлената ръкавица от Румен Радев към Бойко Борисов и неговото правителство беше политически жест, който не срещна одобрение в парламентарните и извънпарламентарните партии, с изключение на БСП и „Възраждане“. А коментарът на държавния глава, че импийчмънт срещу него „няма да напълни язовирите, няма да напълни хладилниците на хората, няма да вдигне пенсиите“, а „най-много да напълни площадите и да доведе до окончателен крах на управлението“, говори ясно, че президентът се опитва да провокира политическа криза и сваляне на кабинета чрез уличен натиск.

Само че засега социологията не улавя подобни обществени настроения.

Заглавен колаж: Лина Кривошиева. Снимки: Wikipedia и Flickr 

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Разследване на OCCRP и Биволъ: Как български гангстери заграбиха и разграбиха “Олимпик”

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/olympic-losses-how-a-failed-cyprus-based-insurer-was-seized-by-alleged-bulgarian-gangsters.html

събота 25 януари 2020


Регулаторите проспиват връзките на застрахователя Олимпик с престъпния свят. След това той се срива, оставяйки след себе си неплатени искове за 45 милиона евро.

Кипърската полиция е на път да приключи разследването си за предполагаема измамна рекапитализация на застрахователна компания. Тя се срина през 2018 г., оставяйки без застраховки над 200 000 шофьори, основно в България, и неплатени искове за 44,8 милиона евро.

Разследване на журналистическия Проект за разследване на организираната престъпност и корупцията OCCRP и неговия български партньорски център Биволъ показва, че много преди да фалира, базираната в Кипър застрахователна компания Олимпик е попаднала в ръцете на хора заподозрени, че са престъпни босове.

Прикриващи се зад двама кипърски адвокати, които са действали като пълномощници, българските гангстери получават контрол над Олимпик почти десетилетие преди испански бизнесмен да поеме компанията и да я срине заедно със свой сътрудник, който е осъждан за трафик на кокаин.

Краят на Олимпик повдига въпроси относно процедурите за надлежна проверка на Службата за контрол над застрахователните компании на Кипър (ICCS), която регулира сектора. Националното законодателство изисква от ICCS да оценява репутацията и финансовата стабилност на потенциалните собственици на застрахователни компании. Мнозина тогава обвиниха ICCS, че не е успяла да надлежно да проучи Диего Гонсалес Алонсо, испанският гражданин, който поема компанията през 2016 г., когато тя е изправена пред финансов крах.

Ако службата беше провела проучването си както трябва, щеше да установи, че човекът купуващ фирмата има подозрителна бизнес репутация, която е била посочена от други страни членки ЕС“, пише редакционният екип на Cyprus Mail (Кипърска поща) през август 2018 г., „Кой би купил малка застрахователна компания, която е на косъм от фалит? “

Разследването на OCCRP показва, че Алонсо не само купува силно задлъжнялата фирма, но след това източва поне два милиона евро от Олимпик към собствените си компании.

Освен това властите в Кипър са проспали сигнали, че много преди Алонсо да се появи на сцената, Олимпик е бил задкулисно контролиран от престъпна организация в България, която използва две български компании, Интергруп и СИК, за параван.

Кипърската полиция не пожела да потвърди дали е разследвала връзките между Олимпик и Интергруп, за която в изтекла дипломатическа грама на САЩ от 2005 г. се казва, че се занимава с престъпни схеми в България, включително финансови измами, изнудване, търговия с наркотици и проституция.

Разследването на случая е в напреднал етап“, заяви полицията в кратък имейл отговор на журналистически въпроси.

Въпреки че полицията не отговори на въпросите ни дали има вероятност Алонсо да бъде обвинен, разследването й беше предизвикано от „писмена жалба“ от страна на ICCS през 2018 г., в която се твърди, че испанският бизнесмен е използвал „несъществуващи“ активи за да рекапитализира Олимпик.

Алонсо пристига с големи обещания за инвестиции подкрепени от корпоративни облигации и дялове в банка, за която твърди, че притежава в държавата Коморски острови в източна Африка. Одиторите обаче казват, че стойността им е била сериозно преувеличавана, ако изобщо са съществували. Те поставят под въпрос и стойността на притежанията му в Доминиканската република, които той използва за да защити плана си за рекапитализация, а съдът установява, че посочените от него бразилски държавни облигации са фалшиви.

ICCS най-после забелязва нередности в Олимпик, но тогава е вече късно. Компанията е изтърбушена. Сривът на Олимпик се дължи на поредица провали на надзора над кипърската финансова система.

Кипърският потребител и данъкоплатците вече са платили твърде много поради пропуски в регулирането, както в областта на банковото дело, така и в застраховането“, заяви Алексис Пантасис, изпълнителен директор на застрахователната компания Hellas Direct (Хелас Директ), която е базирана в съседна Гърция.

Регулаторите трябва да се вземат в ръце и да вървят в крак с модерните тенденции, общувайки открито със съответните контрагенти отвъд граница.“

ICCS отказа да отговори на изпратените от журналисти въпроси.

Икономически крах

Проблемите на Олимпик започват през 2013 г., когато Кипър е разтърсен от финансова криза, отчасти причинена от небрежен банков надзор. Двете най-големи банки в страната се сриват и губят около 8 милиарда евро депозити на кипърски граждани. Международният валутен фонд и европейските финансови институции се разбират за спасителен план, но отказват да спасяват недостатъчно капитализирани банки, позовавайки се на миналото им свързвано с пране на пари.

Към декември 2015 г. Олимпик е на път да се срине, след като натрупва загуби за 12 милиона евро и остава на червено с 5,7 милиона евро.

В този момент планът за рекапитализация на Алонсо, който трябва да бъде частично реализиран чрез корпоративни облигации емитирани от базираната в Люксембург холдингова компания Hispakol S.A. (Хиспакол) сякаш е изпратен от господ. Но ако обещанията му изглеждат прекалено добри за да са истински, това е защото на практика не са истински.

На ICCS й трябват цели два месеца след като е одобрила офертата на Алонсо за да за да започне да подозира начина по който Олимпик би трябвало да бъде рекапитализиран и да възложи на одиторите си да прегледат свежите активи, които според Алонсо са били внесени.

В доклад, представен на ICCS в края на 2017 г., одиторите посочват, че има „съмнения“ около недвижимите имоти в Доминиканската република, чиято заявена от Алонсо стойност е 26,3 милиона евро, както и около 150-те милиона евро в бразилски държавни облигации и в корпоративните облигации.

По-късно одиторите поставят под въпрос и съществуването на 11,9 милиона евро, които Олимпик твърди, че държи в банката за ценни книжа Black Eagle (Черен орел), която се представя като регистрирана на Коморските острови. Финансовите отчети на Олимпик отбелязват, че Black Eagle е закупила New York Securities Bank (NYSB, Нюйоркска банка за ценни книжа) на Алонсо, за която също се твърди, че е регистрирана в островната държава в източна Африка.

Фалшивата банка NYSB е използвана и в брендирането на Олимпик в България.

Централната банка на Коморите обаче каза на OCCRP, че нито Black Eagle, нито NYSB имат банков лиценз в страната.

Има и други предупредителни сигнали около Алонсо, стига някой да си даде труда да ги погледне.

През 2015 г. испанският регулатор на финансовите пазари, Comision Nacional Del Mercado de Valores, публикува известие, че Алонсо не е упълномощен да предоставя инвестиционни съвети или други услуги, като например валутни транзакции, чрез своите брандирани като NYSB компании, включително фалшивата банка от Коморите.

Има документи, които показват, че след като получава одобрение за придобиването на Олимпик, Алонсо назначава осъждания за трафик на наркотици Хосе Мигел Муньос Мартин да представлява в компанията.

През август 2018 г., след като става ясно, че лицензът на Олимпик е отнет, базираната в Кипър счетоводна фирма CRI Group Limited (Си Ар Ай Груп Лимитид) представя доклад на ICCS, според който Мартин има сериозно криминално досие. Съдебни документи от Испания потвърждават, че той е бил осъден за трафик на кокаин преди около десет години.

Според разследването на OCCRP Алонсо започва да източва пари от Олимпик почти веднага след като я придобива през 2016 г., използвайки няколко свои компании.

Олимпик например плаща за неясно какви услуги над 300 000 евро на Ozo Group (Озо Груп), компания със седалище в латвийската столица Рига, по-късно преименувана на NYSB Latvia.

Според финансовите отчети, Олимпик е отпуснала и заем от един милион евро на Integral de Gestiones Societarias SL (Интеграл де Жестионес Сосиетариас) , която е базирана в Тенерифе, най-големият от испанските Канарски острови. Документи показват, че заемът е обезпечен с дялове в дъщерно дружество на Интеграл, Aerlyper S.A. (Аерлайпер), което вече е било в ликвидация.

Освен това през 2016 г. Олимпик прави плащане в размер на 570 227 евро на NYSB Fund Management (NYSB Фънд Мениджмент, Управление на фондове). Финансовите документи на Олимпик сочат, че плащането е извършено за гарантиране на корпоративни облигации. Не е ясно дали облигациите са действително издадени.

Алонсо не отговори на молба за коментар. Не успяхме да се свържем с Муньос Мартин.

Лоша компания

След като ICCS обявява през август 2018 г., че е отнела лиценза на Олимпик, в кипърските и българските медии започват да се появяват подробности за предполагаемата измама на Алонсо.

Скандалът доведе до оставката на шефа на застрахователния надзор на България. Оставката й е приета от депутатите, които свикват извънредна сесия на Парламента за да обсъдят ликвидацията на Олимпик.

В разгара на спора бивш шеф на българската Държавна агенция за национална сигурност критикува правителството в социалните медии затова, че е позволило на застрахователя да работи в страната. В коментар във Фейсбук, разпространен нашироко от националните медии, Атанас Атанасов заявява, че българските власти, включително службите за сигурност и Финансовото министерство, са били наясно, че считаните за гангстери хора зад Интергруп и СИК са били и скрити собственици на Олимпик.

Атанасов повтори тези коментари в неотдавнашно телефонно интервю за OCCRP, казвайки: „Това е същата група.“

Връзките на Олимпик с престъпността могат да се проследят назад до 2007 г., когато е купена от регистрираната в Кипър компания Clenmay Enterprises Limited (Кленмей Ентърпрайзис Лимитид). На хартия тя е собственост на кипърски адвокат живеещ в Русия. Разследването на OCCRP показва, че истинските собственици на Кленмей са участвали в Интергруп.

Освен подозрения за участие в редица престъпни дейности като търговия с наркотици, измами, проституция и изнудване, хората, които стоят зад Интергруп и СИК притежават редица бизнеси, включително Бул Инс, най-големият автомобилен застраховател в България, според дипломатическа грама на САЩ от 2005 г. публикувана от Уикилийкс.

Грамата отбелязва, че интересите на Интергруп и СИК в застраховането се съчетават добре с бизнеса им с кражба и трафик на превозни средства. „Автомобили със специални стикери на Бул Инс са защитени от кражби, тези, които не са застраховани от Бул Инс могат спокойно да бъдат крадени.“

Според американската дипломатическа грама и разследване на OCCRP сред собствениците на Интергруп, СИК и Бул Инс са и братята Красимир и Николай Маринови.

Николай Маринов е бил както директор на СИК, така и на Интергруп, а Красимир също е вписан като директор на Интергруп.

Красимир и по-малкият му брат Николай, които са известни в България с прякорите „Големия Маргин“ и „Малкия Маргин“, имат по няколко обвинения там, включително за участие в организирана престъпна група, заговори с цел извършване на убийства и пране на пари, но по-късно са освободени.

Премиерът Бойко Борисов също е съобщавал връзките си с групата. През 1995 г. той е сниман с Красимир Маринов, Румен Гоцов известен с прякора си „Пашата”, и други мафиотски шефове на юбилейно празненство на СИК (на водещата снимка). Българският седмичник „Капитал“ определя Борисов, който преди да стане премиер през 2009 г. е бил собственик на компания за охранителни услуги, като един вид пресаташе на Интергруп и СИК.

От ляво на дясно; бизнесменът Николай Златев, настоящият премиер Бойко Борисов, Красимир Маринов и Венцеслав Стефанов от СИК, на фирмено парти за юбилея на СИК през 1995 г., снимка Фейсбук

През декември 2007 г., само седмици след като офисите на Бул Инс в София са претърсени от полицията, Маринови поемат контрола над Олимпик чрез регистрираната в Кипър Кленмей.

Въпреки че имената им не фигурират в официалните документи за собственост, събрани от OCCRP косвени доказателства показват, че братята контролират Кленмей чрез свои пълномощници. Това са двама кипърски адвокати Андреас Т. Софоклеус, който е посочен като един от директорите й, и Георгиос Анджели, единственият акционер получил разрешение от ICCS да купи Олимпик.

Анджели и Софоклеус притежават регистрираната в Кипър Transcapital Business Consulting (Транскапитал Бизнес Консултинг, TBC), която предлага различни услуги за управление на компании, включително възможността да действат като номинални собственици за истинските бенефициенти на фирми, които предпочитат да не бъдат оповестявани.

Софоклеус не отговори на въпросите ни дали той и Анджели са действали като пълномощници на Маринови за Олимпик. Каза, че TBC спазва всички закони и разпоредби отнасящи се до учредяване и администриране на компаниите, „особено валидирането на бенефициента на компанията Кленмей, [и] напълно е следвала закона при всички етапи на предоставяне на услуги на тази компания.“ Анджели отказа коментар.

Въпреки това, следата от връзки открита от OCCRP показва, че братята Маринови действително са били собственици на Олимпик, въпреки че името на Анджели фигурира в документите като единствен акционер.

Мрежата от корпоративни връзки

  • През 2007 г., годината в която Маринови тайно поемат контрола над Олимпик, братята са силно притискани от българските власти. Служители от полицейското звено за борба с организираната престъпност извършват обиск в централата на Бул Инс в София и изземат документи и компютри. Прокурорите се надяват да намерят доказателства срещу братята, които са обвинени в участие в организирана престъпна група, пране на пари и заговор за извършване на убийство. По-късно те са оправдани по всички обвинения.
  • Тъй като действията на Маринови са под лупа те полагат големи усилия да прикрият участието си в законните си бизнеси. OCCRP обаче откри връзки между компании и лица, участващи в Интергруп, СИК, Бул Инс и Олимпик.
  • Hili Investments Group Ltd (Хили Инвестмънтс Груп ООД), кипърско дъщерно дружество на Бул Инс, получава услуги за управление на фирми от Транскапитал Бизнес Консултинг и е регистрирано на същия адрес.
  • Офисът на Олимпик в София се е помещавал в сграда собственост на KL Projects Services (Кей Ел Прожект Сървисис), която принадлежи на вдовицата на покойния шеф на Интергруп/СИК Дмитрий Минев с прякор „Руснака“. През октомври 2004 г. Минев е прострелян в сърцето от снайперист.
  • Кей Ел Прожект Сървисис е купила офиса от Derwick Asset Management (Дъруик Асет Мениджмент), регистрирана в България компания, собственост на анонимен акционер, регистриран в американския щат Делауер.
  • През 2005 г., когато Бул Инс и Интергруп/СИК са свързани в изтеклата американска дипломатическа грама, двете компании имат офиси в сграда на улица „Джеймс Баучер“ 87 в София, която е собственост в Дъруик.
  • През 2014 г. Дъруик продава земя в България на Focus Property EAD (Фокус Пропърти ЕАД), фирма регистрирана в България през 2011 г. Това е единствената сделка с недвижими имоти, която Фокус някога е сключвала.
  • Директорът на Фокус Пропърти ЕАД Петър Паунов е бил партньор и в B&S Consulting, (Би анд Ес Кънсълтинг) заедно с вдовицата и децата на Милчо Бонев, шеф на Интергръп/СИК, който е застрелян през юли 2004 г. от убийци предрешени като полицаи.
  • Кипърският адвокат и пълномощник на Маринови Георгиос Анджели продава Олимпик на притежаваната от Диего Гонсалес Алонсо компания Хиспакол..
  • На следващата година Алонсо и неговият сътрудник Жозе Мигел Муньос Мартин стават директори на българското дъщерно дружество на Олимпик, Фокус Пропърти ЕАД.

Ключова връзка е Росен Тодоров, който е бил главен счетоводител на СИК през 1995 г. и 1996 г. и финансов директор в следващите две години. Заедно с Красимир Маринов, Тодоров е бил и в съвета на директорите на компанията.

През 2015 г. Анджели и Софоклеус продават на Тодоров базираната в САЩ Kudos LLC (Кудос), компанията-майка на българската компания за недвижими имоти Kudos Bulgaria EOOD (Кудос България ЕООД). Освен това до 2017 г. Анджели и Софоклеус притежават Emperion Investments Limited (Империън Инвестмънт Лимитид), която от своя страна притежава акции в транспортната компания Veedex Enterprises Limited (Вийдекс Ентърпрайсис Лимитид). Тези акции са прехвърлени на Тодоров през 2014 г..

Тодоров казва, че през 2006 г., по времето, когато се канел да купи Олимпик, кипърският адвокат Анджели го е наел за консултант поради експертизата му в застрахователния сектор. Тодоров е работил с Анджели до 2012 г. и твърди, че няма никакви индикации, че Маринови или каквито и да е други лица са били бенефициенти.

Доколкото ми е известно, по време на сътрудничество ни Джордж Ангели беше единственият собственик на застрахователна компания Олимпик,“ пише Тодоров в имейл.

Българският търговски регистър предоставя информация за друга фигура свързваща Олимпик с притежаваната от Маринови Бул Инс. Крум Крумов е настоящият управител на Бул Инс, а между 2011 г. и 2012 г. той управлява клона на Олимпик България.

Последствията от срива на Олимпик все още се чувстват и в двете страни, тъй като не е ясно кои институции ще покрият непогасени искове на обща стойност 44,8 милиона евро.

Бул Инс не отговори на молбите ни за коментар. Компанията продължава да предлага автомобилни застраховки в България.

От Атанас Чобанов и Стелиос Орфанидис, OCCRP

С допълнително участие на Джелтър Мийърс

Оригинална статия: Olympic Losses: How a failed Cyprus-based insurer was seized by alleged Bulgarian gangsters

Превод и заглавие: Биволъ

Борисов и приятели

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/borisov-i-priyateli/

Борисов и приятели официално откриха на 8 януари газопровода „Турски поток“. Не че Борисов може да покани Путин, Ердоган и Вучич на барбекю и белотче в къщата в Банкя, но те го смятали за свой приятел, „както и за приятел на Тръмп и на Брюксел“. И макар приятелите да си вярват, единственият премиер сред трима президенти в Истанбул занесе на Путин снимки как върви строителството на втората линия на „Турски поток“, и го попита на руски език дали са го информирали за това:

„Вам сказали как мы строим?“

Едва ли руският президент разчита на тази информация. Съществуват сателитни снимки, икономически шпионаж и български „братушки“ – може и в обратен ред. На същия 8 януари във Facebook профила на българския министър-председател е публикувано кратко съобщение как мы строим. И информацията за готовата част от „Турски поток 2“ в България не звучи като от хеликоптера, на който се качи Борисов на 2 януари, за да покаже от птичи поглед още една магистрала – този път за газ. На 2 януари „150 км бяха готови“, шест дни по-късно вече „се работи на няколко участъка с обща дължина 150 км“. Съществена разлика – и дори не се съобщава колко километра са окончателно завършени.

Какво всъщност има да се строи от българското продължение на „Турски поток“, което единствено Борисов и другите от властта упорстват да наричат „Балкански поток“, а повечето български медии също не смеят да пречупят волята на премиера. За всички останали – ЕС, САЩ, Москва и чуждестранните медии – това, което се строи в България, е втората линия на „Турски поток“, предназначена да транзитира 15,75 млрд. куб. м газ годишно към Сърбия и Унгария, за която са предназначени над 6 млрд. кубика. Първата линия, която доставя руско синьо гориво за турския пазар, е за същите количества – 15,75 млрд. куб. м.

Българската част се състои от три участъка: построените през октомври м.г. 11 км от турската граница до компресорна станция „Странджа“; готово трасе от спрения от 1 януари Трансбалкански газопровод от компресорна станция „Странджа“ до компресорна станция „Нова Провадия“ (край Варна), което е около 160 км и може да се използва и за реверсивни доставки; строящото се трасе от „Нова Провадия“ до границата със Сърбия, което е близо 464 км.

Ако 150 от 464-те км наистина са готови, това би значело, че тръбата ще е факт много преди края на май. Но те не са. Доста неубедителен резултат за проект, чиито строителни дейности са стартирали в средата на септември м.г.

В Сърбия, където строи „Газпром“, трасето е готово, но ще трябва да изчака окончателното приключване от българската страна, което няма да стане през май. А Борисов склони сръбския президент Александър Вучич да нарича тръбата „Балкански поток“.

Кой превари, той завари

Това е и обяснението за бързането на проекта. В състезанието за газовите пазари на Европа който пръв построи газова инфраструктура, ще има думата при доставките. На този пазар вече има нови играчи – доставчиците на американски втечнен газ (LNG), чиито цени са по-ниски от тези на руския природен газ и от който България закупи около 430 млн. куб. м, близо една седма от годишното си потребление. Дори Борисов отбеляза, че американският газ е с 10% по-евтин от руския, и заяви, че директно с американски компании производители ще се опитат да договорят изгодни цени.

На пазара е и Южният газов коридор, чрез който европейски страни ще получават каспийски газ, а България – 1 млрд. куб. м азерски газ годишно, когато е готова газовата връзка с Гърция. Срокът за нея е тази година. Проблемът за Южния газов коридор обаче е липсата на достатъчно газ. Има и още един „играч“ – газът от Средиземноморието, който EastMed ще доставя един ден, но засега тръбата, която среща отпора на Турция, е само проект. Ердоган даже завърши речта си на откриването на „Турски поток“ в Истанбул с предупреждението: „Нека не превръщаме Средиземно море в море на конфликти…“ Така че на този етап реалният конкурент на руския газ е американският втечнен газ. За да идва през тръбите, необходими са терминали за регазификация.

И ето че в деня, в който Борисов замина за Истанбул, за да завърти демонстрационния вентил на „Турски поток“, правителството прие едно дългоочаквано от американска страна решение: „Булгартрансгаз“ ЕАД става акционер с 20% от капитала в проектната компания Gastrade S.A., която изгражда терминала за втечнен природен газ край Александруполис. Синьото гориво ще се доставя през интерконектора с Гърция.

Според правителственото прессъобщение „проектът е идентифициран от Групата на високо равнище за газова свързаност на Централна и Югоизточна Европа (CESEC), както и от Европейската стратегия за Енергиен съюз“.

„Булгаргаз“ ще участва в обвързващата фаза на процедурата по пазарен тест за резервиране на капацитет от терминала, като резервира от 300 млн. до 500 млн. куб. м на година за 3 до 5 години. Проектният капацитет на терминала е за 5,5 млрд. куб. м. Правителството е „пропуснало“ детайла на колко възлиза новата инвестиция. „Капитал“ се позовава на прогнозни сметки на Gastrade S.A., че терминалът ще струва общо 370 млн. евро, което означава, че българската част от инвестицията трябва да е около 74 млн. евро.

Съвсем не е случайно, че чаканото от месеци решение идва точно в деня, в който бе дадено началото на Стратегическия диалог САЩ–България, съвпаднал с визитата на Борисов в Истанбул. Една от първите приветствани от Вашингтон договорености бе именно за решението за включване в терминала край Александруполис и резервиране на капацитет. Очакват се доставчици от САЩ, Катар, Израел, Алжир, Кипър.

Само че продължението на „Турски поток“ през България, на входа с Турция и на изхода към Сърбия, е резервирано преимуществено от руски доставчици („Газпром“ и негово прокси), като са оставени едни 10–20%. „Булгартрансгаз“ умишлено не казва колко е резервирал „Газпром“ и колко – регистрираната в Швейцария MET Group. И ето че петият липсващ на церемонията в Истанбул – премиерът на Унгария Виктор Орбан, даде пример. Авторитарният критик на ЕС реши… да спази европейските енергийни изисквания – Унгария разрешава само 50% от тръбата да бъдат заделени за руски газ, останалите са за алтернативни доставчици, в случая румънски. Това е едно от условията, на които да отговарят новите газопроводи в ЕС, което не бе спазено при спрения проект „Южен поток“, разчетен на двойно по-голям капацитет от „Турски поток“ и предвиден да стига до Австрия и Италия.

Печеливши и губещи

„В рамките на един ден бяхме с геостратегическите ни партньори САЩ, бяхме и с нашите съседи. И с всички сме постигнали разбирателство и проекти, които носят просперитет“, заяви след завръщането си от Истанбул премиерът Борисов. Така е, проектите носят просперитет: за едни – повече, за други – кой знае колко. За „Булгартрансгаз“, който се е нагърбил с финансирането на „Турски поток 2“, известен и като „Балкански поток“, рисковете са големи при осигуряване на нужните над 3 милиарда лв. По БНР Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество заяви, че „става въпрос за рискова инвестиция – около 3,5 млрд. лв. с лихвите по кредита и ДДС“. Това е повече от целия собствен капитал на „Булгартрансгаз“, подчерта той. Според него операцията изглежда рискова и „по-скоро няма да излезе сметката“. По БНТ тази седмица експертът Христо Казанджиев също изтъкна, че проектът е икономически неефективен за България.

Най-големите опасности да не излезе сметката са две – евентуални санкции от „приятеля Тръмп“ и липса на достатъчно големи обеми газ за транзитиране, приходите от които биха осигурили изплащане на кредитите. Липсата на газ е по-малката от двете беди. Опасността втората тръба на „Турски поток“ да се окаже полупразна е фактът, че Турция купува все повече втечнен газ. Според Пламен Димитров това означава, че част от доставяния по първата тръба руски газ може да бъде пренасочен през България. Турция е вторият най-голям пазар на втечнен газ в Европа, разполага с 4 терминала и поради ниските му цени в момента е активен купувач. Няма транзит – няма транзитни такси. А за тази година те ще бъдат скромни, предвид късото разстояние, на което България транзитира газ за Гърция и Северна Македония от първата линия на „Турски поток“, и основателните съмнения колко газ и изобщо ще текне ли по т.нар. „Балкански поток“.

А се задават и санкции. Уж властта беше спокойна, че американските санкции засягат само евентуални нови тръби към „Турски поток“ по морското дъно. А дали няма да ударят финансирането? От „Булгартрансгаз“ не казват каква част от осигурените кредитни средства е с руски произход – скоро ще разберем дали това няма да се окаже проблем.

Eдно интервю по БНР тази седмица – на заместник държавния секретар на САЩ Дейвид Хейл, хвърля светлина, или по-скоро мрак, върху газовата магистрала през България. „Съединените щати са против втората линия на газопровода „Турски поток“, предназначена за доставки на газ за Югоизточна Европа през България, тъй като я разглеждат като геостратегически проект на Русия“, казва Хейл. Всъщност Вашингтон винаги е бил против и още в края на 2018 г. Унгария и нейните съседи бяха предупредени да я отхвърлят. Хейл трябваше да води американската делегация, която Борисов прие на 8 януари, преди да отпътува за Истанбул, но не дойде. Извиниха отсъствието му с напрежението в Иран, но причината е именно истанбулската визита. Недипломатичната прямота на Хейл означава, че най-вероятно санкции за прекръстения в България „Турски поток“ ще има. Дори и Борисов да се обади на „приятеля Тръмп“.

Стабилността започва да се пропуква. Няма да е първото правителство, паднало заради руски газ.

Заглавна снимка: kremlin.ru

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Разследванията за шпионаж и корупция, които Цацаров и Гешев не започнаха „Лукойл България“ – държава в държавата

Post Syndicated from Димитър Стоянов original https://bivol.bg/lukoi.html

петък 6 декември 2019


Докато преследва афиширани слуги на Москва под етикет “руски шпиони”, прокуратурата игнорира напълно мощната финансово-олигархична машина изградена около руския петролен гигант “Лукойл” в България. Машина, захранвана от джоба на всички потребители на горива, която източва национален ресурс. Едновременно с това чрез финансови облаги, но също и компромати за ключови български политици, тя провежда руското влияние в икономиката и обществено-политическите процеси у нас.

Шпионите, които не се крият

Прокуратурата у нас напоследък полага титанични напъни, за да демонстрира активност срещу “руските шпиони” в България. През септември председателят на Национално движение “Русофили” Николай Малинов се сдоби с обвинение в шпионаж. Леонид Решетников, който е генерал лейтенант в оставка от руското разузнаване, пък получи забрана за влиза на територията на републиката за 10 години.

Малинов е обвинен, че срещу заплащане е предавал класифицирана информация на руските организации “Двуглав орел” и Институт за стратегически изследвания, в които водеща фигура е Решетников. Държавното обвинение твърди, че разполага с документи, които свързват с шпионската афера собственикът на фалиралата КТБ Цветан Василев, оръжейният търговец Емилиян Гебрев и “православния” олигарх Константин Малофеев. Те са заподозрени покрай участието си в няколко сделки, като например тези за Виваком и Дунарит. Явно на този етап за прокуратурата стига да борави с внушения, а не с обвинения, защото Цветан Василев и Емилиян Гебрев нямат процесуално качество по делото за шпионаж.

Без елемента на шпионаж, цялата информация е известна от разследване на Биволъ публикувано през 2015 г.

Сагата продължи с дипломатическа нота, по силата на която Владимир Русяев – първи секретар на Посолството на Руската федерация в София, трябваше да напусне София заради топлите си връзки с Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Русия. Експерти от контраразузнаването коментираха за Биволъ, че освен показност, подобно „противодействие“ на чужди служби от страна на ДАНС и Специализираната прокуратура може да донесе само негативи. „Мероприятието“ противоречало на писаните и неписаните правила в контрашпионажа. Вместо да бъде разработван, заподозрения е просто изведен извън пределите на страната.

За да бъде пълна гротеската в „патриотичните игри“ на родните служби и прокуратурата, обвиняеният Николай Малинов пътува безпрепятствено до Москва, за да беше отличен с орден от Владимир Путин именно за про-руската му дейност в България. Главният прокурор Сотир Цацаров пък се оказа много изненадан от воаяжа на Малинов. Резилът стана международен, когато американския президент Тръпм повдигна темата пред Борисов.

През “Русофили за Гешев” към Валентин Златев

Докато прокуратурата полагаше усилия, за да изглежда, че „мачка“операторите на руско влияние и най-вече движението „Русофили“, председател на про-руска организация поведе шествието в подкрепа на наследника на Сотир Цацаров – Иван Гешев. Веселин Огнянов Костов, представляващ НПО „Национално движение Хан Кубрат“ се оказа горещ поддръжник на новоизбрания главен прокурор.

В профила си във Facebook Костов се хвали, че “Хан Кубрат” е подкрепяло “Нощните вълци” при посещението им у нас. Руската организация, поддържа тесни връзки с властимащите в Кремъл и изповядва националистическа и евразийска идеология, близка до тезите на генерал Решетников.

Предводителят на митингите в подкрепа на Гешев Веселин Костов се оказа свързан с Нощните вълци

Странно защо обаче вместо да протестира срещу задржането на русофилите, Костов подкрепя шумно Гешев? Той и НПО-то му са свързани със строителната компания „Джи Пи Груп“. НД “Хан Кубрат” са отличени през 2017 г. от ръководството й, като „неправителствена организация, основана от хора, обичащи България и българските традиции с подкрепата на ДЖИ ПИ ГРУП АД

Какво е естеството на подкрепата от компанията не уточняват, но най-вероятно тя има финансово измерение. “Джи Пи Груп” е свързана с вече бившия изпълнителен директор на „Лукойл България“ Валентин Златев. Той е считан за неин скрит собственик. Докато Златев е начело на „Лукойл“, “Джи Пи Груп” строи повечето от обектите на петролната компания у нас.

След мащабно разследване на Биволъ за злоупотреби с европейски фондове и обществени поръчки “Джи Пи Груп” стана клиент на прокуратурата. На двама от шефовете й бяха повдигнати обвинения, а прокуратурата блокира превод от 14 милиона евро за чужбина. На пръв поглед няма никаква логика про-руско НПО да подкрепя прокуратура в подобна ситуация. Освен ако поведението на прокуратурата е театър.

Възходът на Борисов покрай “руския резидент” Златев

Данните за намеса на руските служби и за конкретни „проводници“ на руско влияние са налични от повече от десетилетие назад. В дипломатически грами от 2006 г. посланникът на САЩ у нас Джон Байърли отбелязва, че Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България” Валентин Златев.

Информацията за ролята на “Лукойл” в икономическия възход на охранителната фирма на Борисов – ИПОН е дори по-стара. ИПОН става фактор след като в края на 90-те получава от рафинерията договор за охрана на нейните тръби и съоръжения.  И това е отразено подробно в доклада на Байърли.

“14. (S/NF) Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България” Валентин Златев, изключително влиятелен политически брокер и политически кукловод. Лоялността му (и неговата уязвимост) към Златев, играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов. Кметът ангажира „Лукойл” в множество публично-частни партньорства, откакто е на власт: Лукойл се ангажира да дари асфалт за поправката на столичните улици, да се грижи за паметника на съветската армия и да финансира жилищно строителство за малоимотните. Като насрещен жест, Борисов съдейства за предоставяне на общинска земя за изграждане на нови бензиностанции на Лукойл. Въпреки че сделката изглежда “танто-за-танто”, публичните договорки на Борисов с „Лукойл” са само една страна на неговите много по-дълбоки и по-широки бизнес взаимоотношения със Златев, информация за които получихме по други канали.”

В друг доклад от 2005 г., подписан от професионалния разузнавач Джеймс Пардю, се открива информация, че американските служби подозират „Лукойл България” и Валентин Златев във връзки с руското разузнаване и прокарване на интересите му в България.

Българските операции на Лукойл, чрез Златев, са заподозрени в тесни връзки с руското разузнаване и организирана престъпност.

Биволъ публикува всичко това през 2011 г., след като докладите изтекоха в Wikileaks.  В доклара на Байърли се казва още, че лоялността на Борисов към Златев играе голяма роля в процеса на взимане на политически решения от бъдещия премиер.

Две години и половина след Байърли, посланик Макълдауни описва бъдещия премиер на България като „жокер“ когато става въпрос за Русия“. Тя също подчертава близките връзки с Валентин Златев, „за когото слуховете твърдят, че поддържа ГЕРБ с пари в брой“.

За американските дипломати е известно, че Златев е бил и голям финансов поддръжник на БСП. Дали поради близостта му с ГЕРБ или поради онази с БСП, но нещо пречи на НСС, а после ДАНС и прокуратурата да разследват Златев за корупция или по глава първа от Наказателния кодекс.

Борисов и Златев в доверителен разговор

Несменяемият Златев все пак беше отстранен от оперативна работа след разследване на Биволъ, че от “Лукойл” са източени десетки милиони през дружества, свързани със самия него. Но влиянието му върху българския премиер и евентуалните зависимости минават и по друг линия. За да я проследим, трябва да се припомни генезисът на дружеството “Литаско”.

Доставките за рафинериите на компанията в Европа дълго време минават през регистрираното в Швейцария търговско дружество “Литаско” (Litasco) .  До средата на миналото десетелиетие съществува и „Литаско България“. Дейността ѝ е прекратена през 2006 г. неин собственик е “Лукойл Нефтохим Бургас”, а управител Владимир Александрович Браун. Последният е ключова фигура в корпорацията. Явно България му е харесвала, защото се оказва депозитар в КТБ с 54 000 евро и 64 000 долара.

По-интересен обаче е прокуристът на „Литаско България“ – небезизвестният Александър Чаушев. Той стои плътно до Валентин Златев още от времето на смесеното руско-българско дружество Росбулнефт. През 1999 г. „Лукойл“ изкупува руския дял от дружеството, а българския дял придобива чрез приватизационната сделка.

Именно Чаушев, който сега работи за “Софарма”, се оказа номинален собственик на къщата в Барселона, за която бившия председател на СГС Владимира Янева твърди, че Бойко Борисов е купил на своя метреса, „към която имал отношение“.

Сянката на Доган

Oбосноваването на връзката между Валентин Златев, „Лукойл България” и разузнавателните служби на Русия не почива единствено на американските дипломатически доклади. Може би най-сериозният знак е близостта с ДПС.

Почетният лидер на ДПС е ползвател и вероятен реален собственик на луксозно крайбрежно имение, което се издига в близост до „частното“ пристанище на „Лукойл“ край нос Чукалята.  Биволъ пръв разказа за аферата покрай “морския сарай” на Доган още през април 2016 г.

Крайбрежната територия, на която сградата се издига сега, попада във владение на „Лукойл“ след приватизационната сделка за Нефтохим-Бургас. Правителството на Иван Костов предостави рафинерията в Бургас, заедно с близката нефтобаза на руската компания през 1999 г. за незначителната сума от 101 млн.$, от които едва 80% платени в брой. Твърди се, че в момента на приватизацията над 30% от акционерите в Лукойл са американски граждански и юридически лица. Факт е обаче, че президентът Петър Стоянов съобщава за интерес от западни компании, които Костов пренебрегнал и избрал „Лукойл“. Сделката за рафинерията и днес се счита за един от най-тъмните моменти в масовата приватизация.

Сараят на Доган на Росенец в строеж

Пенсионните фондове на Лукойл продават близо 320 декара от земята край Росенец на руската фирма „Стрейтлайн”. Зад нея стои кипърската офшорка TROXY TRADING, която пък е собственост на друга офшорка от Британските вирджински острови – FCM GROUP HOLDING. По информация на Биволъ, зад “Стрейтлайн” стои самият Валентин Златев.

Видимата връзка между Златев и Доган е адв. Александър Величков. Той е шеф на Правна дирекция на „Лукойл България“ и участва в управителните съвети на Пенсионно осигурително дружество „Лукойл Гарант-България“ АД и Доброволен пенсионен фонд „Лукойл Гарант-България“, които продават земите. В същото време Величков представлява TROXY TRADING, която се помещава в неговата кантора.

Така от двете страни на сделката се оказват едни и същи лица, а самата сделка е откровено симулативна. През март 2014 г. “Стрейтлайн” продава около 9 декара от терена на фирмата „Хермес Солар” ООД за смешните 1.7 млн. лв. Фирмата купувач е регистрирана в началото на 2011 г. Нейният мажоритарен собственик е Хайрие Сюлейман Хаджийска. Тя притежава 85% от първоначалния капитал на фирмата. Дамата е била секретарка на личния помощник на Доган – Ахмед Емин, отговарящ за паричните потоци от и към партията. Пет процента от капитала на „Хермес Солар” държи Мускафа Шан.

Напомняме, че Емин загина при загадъчни обстоятелства на 17 октомври 2008 г. в Боянските сараи на Доган. Случаят бе обявен за самоубийство от прокуратурата. Непосредствено след прехвърлянето на земята, Хайрие и съдружникът ѝ Мустафа Шан решават да продадат дяловете си във фирмата и да излязат от ръководството. Но по адреса и координатите посочени в Търговския регистър има достатъчно основания да се счита, че фирмата е част от прословутите обръчи на бизнес интересите на ДПС.

От въздушната снимка се вижда мащабът на строежа на т.нар. Морски сарай на Доган

Вече с новото ръководство „Хермес Солар“ пристъпва към строителството на двореца. Средствата са от банкови заеми. Дружеството има два кредита към КТБ. Първият е от март 2012 г. и за близо 12 млн. лв. и има просрочени лихви 100 хил. лв. Вторият – за близо 7 млн. лв. е от юли 2013 г. и има просрочени 50 хил. лв. лихви. Те са категоризирани като “лоши кредити” без достатъчни обезпечения. И двата кредита на “Хермес Солар” са рефинансирани от ПИБ, където се прекредитира и Делян Пеевски малко преди фалита на КТБ.

Две години по-късно сараят е довършен. Ахмед Доган получава и близкото пристанище, което е отписано, като изключителна държавна собственост. Правят се опити всички плажуващи в района да бъдат изгонени.  Впоследствие, през 2018 г. “Хермес Солар” се превръща и коцесионер на плажа Росенец – Север.

През Васил Михайлович Рибаулин, който е вече бивш акционер в “Хермес Солар”, дружеството е свързано лице с фамилията Еременко – Игор Николаевич, съпругата му Наталия и синът им Роман Еременко . Те освен че са бизнесмени и хотелиери, очевидно са много близки и до различните мото-клубове, носещи името „Нощни вълци“ и ги приемат на чествания в своите хотели.

Роман Еременко и Нощни вълци

От страниците в социалните мрежи на подразделението на „Нощните вълци“ във Варна става ясно, че българските рокери поддържат гореща връзка с руския клуб-майка. Във Facebook са публикувани снимки на членовете на българския клуб с Александър Залдостанов – „Хирургът“ – създателят на „Нощните вълци“ в Русия. Не липсват обаче фотографии и с руския полсаник Анатоли Макаров, президента Румен Радев и лидерът на БСП – Корнелия Нинова.

Варненските нощни вълци с руския посланик Потапов

Но “Хермес Солар” преди всичко очертава връзката между „Лукойл“ и почетния лидер на ДПС Ахмед Доган. Той е считан за близък до няколко разузнавания като се започне с това, че е бивш агент на Държавна сигурност от времето на комунизма. За близостта му с Русия говори факта, че той, заедно с Делян Пеевски, получава забрана да влиза в Турция през 2016 г.

Повод за рестрикцията стана про-руската позиция на ДПС при кризата, която настъпи между Турция и Русия след свалянето на руския бомбардировач СУ-24 от турски изтребител Ф-16 в Сирия.

Малко преди да бъде обявено, че Доган и Пеевски са persona non grata в Турция, стана ясно, че има концентрация на агенти на турското разузнаване (МИТ) в района около хотел “Берлин” и Беловодски път. Към онзи момент на двата адреса се помещават резиденциите на Пеевски и Доган. Дали в рамките на активно мероприятие или пък по случайност, но известен столичен автокрадец задига джип AUDI Q7 с регистрационен номер TR 16 ACH 92, ползван от турските служби. Вътре в джипа са и служебни карти на служители от МИТ. Возилото е отмъкнато от СПА-хотел в Драгалевци, който е собственост на роднина на тогавашен зам. министър на отбраната.

Впоследствие източници от сферата на сигурността потвърдиха информацията. Возилото е било върнато срещу откуп. То било прибрано лично от Младен Маринов, твърдят запознати, който тогава е директор на СДВР. По това време има два повода за засилен интерес на турското разузнаване към Доган и Пеевски – връзките с Русия и контрабандата на български цигари в Турция и Близкия Изток.

За да обобщим: дружества на „Лукойл“ предоставят на про-руски настроения Ахмед Доган земя при „преференциални“ условия, за да си вдигне там той луксозна лятна резиденция. Дали това е възмездна сделка за услуги към руските служби или за лобиране пред българските институции можем само да гадаем.

Монопол и недосегаемост

„Лукойл“неколкократно е била разследвана за злоупотреби в ЕС. През 2014 румънската прокуратура обвини местното ѝ поделение в злоупотреби и пране на пари, като внесе в съда иск срещу компанията за 1.8 милиарда Евро. През 2017 г. обаче делото беше прекратено.

В България компанията е на практика монополист и никой не я преследва за нищо. Доминацията ѝ се простира върху всички местни мощности за внос и преработка на суров нефт, както и за складиране, транспорт и износ на нефтопродукти. Основното нефтено пристанище на Лукойл край Росенец е на практика руски „анклав“, където няма представители на българските власти, включително и митнически служители, както установи разследване на Биволъ.

Компанията е единствен доставчик на горива за морските, речни кораби и самолетите по националните летища на България. Лукойл е основният, а практически и единствен доставчик на горива за всички институции и служби, включително полицията и армията. Останалите компании са просто посредници, които също предлагат неин продукт. Законодателството у нас изисква акцизните стоки да се съхраняват в данъчни складове, които са лицензирани. През 2011, българското Министерство на Финансите обяви, че Лукойл пряко контролира 80% от данъчните складове за горива. Всъшност индиректно компанията контролира над 95% от тях.

Печалбите на „Лукойл“ от дейността му в България се изнасят изцяло извън страната. През 2017 г. от компанията изтъкнаха, че са платили над 32 милиарда данъци, акцизи и т.н. Впечатление прави, че за цялото това време са платили едва 151 милиона данък печалба, според официалните данни. Това означава, че от „Лукойл“ са работили почти благотворително за българския пазар.

Джеймс Уорлик и Валентин Златев

Поради липсата на ефективни инструменти за контрол, държавата няма яснота колко е внесеният от „Лукойл“нефт, колко е износът на горива, колко се продава на вътрешния пазар и за колко от това се плащат данъци.  Съществува хипотеза, че не се начисляват всички дължими ДДС и акцизи, които съставляват огромната част от крайната цена на горивата. Това на практика означава, че „Лукойл“ в България е държава в държавата, която се „дотира“ от българските граждани, фирмите, и правителството.

Единствените опити да се наруши този изключителен данъчен комфорт на „Лукойл“ бяха направени от покойния шеф на митниците Ваньо Танов, който за кратко отне лиценза на компанията заради неспазване на задължението да монтира измервателни уреди за горивата. Парадоксално, усилието на държавата да въведе ред беше парирано от… американския посланик Джеймс Уорлик, който направи нарочна публична визита в рафинерията и се изказа много благопожелателно за нейната работа.

След тази дипломатическа интервенция темата за измервателните уреди в “Лукойл” заглъхна. Посланик Джеймс Уорлик приключи мандата си в България, а през 2016 г. напусна Държавния департамент и започна работа в руската адвокатска кантора “Егоров, Пугинский, Афанасиев и партньори”, основана от състудент на Владимир Путин.

Това изследване беше реализирано от „Репортери на терен“, програма на Фондация „Робърт Бош“, организирана съвместно с медийната неправителствена организация N-ost.

This research was enabled by “Reporters in the field”, a program by Robert Bosch Foundation hosted together with the media NGO N-ost.