Tag Archives: Бойко Борисов

Власт и медии

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/vlast-i-medii/

В България медиите са свободни. Свободни да изберат в каква позиция да застанат спрямо властта. Свободни да предоставят ефирно време или място във вестниците и електронните си издания на управляващите за тяхната пропаганда или да представят политиката им през критичния поглед на журналисти, анализатори и експерти. Свободни да приемат заплащане под различна форма от държавата и бизнеса или да го откажат, ако получените средства ги поставят в зависимости – явни или прикрити. Свободни да изберат ролята на слугинаж или на коректив. Всичко е въпрос на избор и никакви компромиси за оцеляване в силно конкурентната среда не могат да бъдат оправдани.

Никъде по света властта не обича медиите. Но има една граница, която политиците внимават да не прекрачат, защото отвъд нея навлизат в територия на плаващи пясъци. Които могат да ги погълнат.

И в България управляващите недолюбват медиите. Но те дори не могат да ги приемат като неизбежното за тях зло, без което демокрацията няма как да съществува. Затова предпочитат медиите да са под контрола на приближените им бизнесмени. А в провинцията местната власт направо си купува комфорта и спокойствието с договори за „информационно обслужване“, потъва в самодоволство и реагира арогантно спрямо всеки критичен глас.

Държавата ни от години се срива в класацията на „Репортери без граници“ по медийна свобода, за да стигне до срамното 111-то място. Обаче премиерът не спира да твърди, че управляващите по никакъв начин не влияят върху редакционната политика на средствата за масова информация. А на критиките в миналогодишния мониторингов доклад на Европейската комисия, че влошената медийна среда е пречка за реформите в съдебната система и за борбата с корупцията в България, Борисов отговори, че у нас всеки подсъдим за часове може да си направи електронен сайт и да започне да се оплаква от липса на свобода на изразяването. „На кого какво е забранено? Олигарх, създал си медия, за да защитава това, което е откраднал, изведнъж ние не трябва да го пипаме този олигарх, който и да е той“, коментира очевидно изнервен от заключенията тогава премиерът, но не спомена имена.

По същия начин реагира Бойко Борисов и след опита Силвия Великова да бъде сменена като репортер при отразяването на протеста срещу номинирането на Иван Гешев за главен прокурор и след свалянето ѝ от ефир, който замлъкна в цялата страна за пет часа.

Но вместо да разсее съмненията за вмешателство и натиск от страна на изпълнителната власт върху управленските решения в БНР, с изказванията и действията си премиерът ги затвърди.

За „пожара“ на „Драган Цанков“ 4 Борисов обвини „главанаците“ и нарече случая в Националното радио саботаж срещу правителството. Само с едно телефонно обаждане възстанови ресора на журналистката от „Хоризонт“ (с която „редовно си честители празниците по телефона“) и заплаши генералния директор, че ще му поиска оставката чрез парламентарната група на ГЕРБ, ако не оправи кашата, която е забъркал.

Сътвореният от Светослав Костов скандал в престараването му да угоди на #Който-го-е-назначил създаде напрежение в обществото и получи отглас и зад граница. Подсили го и арестът на фоторепортера на „Клуб Z“ Веселин Боришев, който прекара цяла нощ в Първо РУ на МВР в София само защото си позволи да снима струпването на полицейски сили преди началото на протеста срещу единствения кандидат за главен прокурор.

Последва безпардонната улична свада в предаването „Референдум“ по БНТ с главен герой Волен Сидеров – с език на омразата и намеса на жандармерия, която трябваше да усмири лидера на „Атака“ и да го изведе от студиото на проваления предизборен диспут. Телевизионното шоу имаше едничката цел да вдигне рейтинга на депутата пред неговите избиратели. А останалите участници в него предпочетоха да го наблюдават ехидно, вместо да осъдят веднага този тип поведение. Направиха го на следващия ден с половин уста министри от кабинета, защото към онзи момент и без да е „златен пръст“ в парламента, Сидеров поддържаше управляващото мнозинство и извън малката коалиция.

Началото на медийната война тръгна още в началото на септември, преди започването на същинската предизборна кампания, с публикации в Агенция ПИК срещу кандидата на „Демократична България“ за кмет на столицата архитект Борислав Игнатов. Жълто-кафявото електронно издание си позволи да атакува грубо и с непозволени и от закона, и от журналистическата етика средства един от опонентите на модела на управление в София и в страната.

След бурната обществена реакция, в която със свои позиции излязоха и партии, и съсловни журналистически организации, премиерът също се включи с коментар, че партията му се отказва от медията като възможна платформа за предизборна агитация: „Той е като скандала с всички други медии. Ние като партия сме дали от партийната субсидия по 10 000 лв. на всички медии на евроизборите. Сега ние не даваме на никой за политическа реклама – така съм разпоредил. ПИК няма да получи пари от нас за следващите избори, ако това питате. Но няма да дадем и на другите медии, защото считам, че много от тях прекаляват в много други сфери. Единственото, което можем да направим и си е наше право, е да не им отпускаме пари за политическа реклама. Точка.“

Какво е последвало от заричането на Борисов след точката – не знаем.

Както не знаем какви пари има в черните партийни каси, на кого и срещу какво се раздават. Пък и ако ГЕРБ не плати, поне легално, на издания като ПИК, има #КОЙ да подхранва машината за клевети и злостна пропаганда срещу опонентите на статуквото. При това с мълчаливата подкрепа на прокуратурата, която не се самосезира нито по този казус, нито по други скандални случаи на медийна война. Затова пък бързо арестува определени кандидати за кметове и общински съветници за купуване на гласове и поиска от ЦИК да свали имунитета на още други, за да им повдигне обвинения.

Атаката на жълто-кафявите медии сериозно обезпокои международната организация „Репортери без граница“. Затова на 17 октомври нейният генерален секретар се срещна в София с президента Румен Радев. Кристоф Делоар призова държавния глава да използва всички свои правомощия и да гарантира свободата на печата в България, попаднала в ситуация, близка до „медийна гражданска война“, която може да се задълбочи с избора на новия главен прокурор.

Две седмици по-късно последва среща, отново в столицата, между българския министър-председател и изпълнителния директор на „Свободна Европа“. След нея във Facebook страницата си Борисов написа: „С президента и изпълнителен директор на „Свободна Европа“ Джейми Флай обсъдихме актуалната политическа обстановка в страната. Разговаряхме за важността на професионалната и независима журналистика. Радвам се, че тази уважавана медия поднови дейността си в България. Нейното присъствие тук е още един знак за доброто сътрудничеството между България и САЩ във всички сфери.“

Зад думите на Борисов прозира балканско дебелоочие, което се прави, че не знае що за медия е Радио „Свободна Европа“, каква роля изигра за развитието и укрепването на демокрацията в посткомунистическите страни от бившия Съветски блок, както и защо 30 години след вътрешнопартийния преврат в БКП и прехода към пазарна икономика в България поднови работата си в страната ни под формата на дигитална платформа с мултимедийно съдържание.

Въпреки лицемерието в думите на премиера и опитите му да се представи за демократ по душа и убеждения, диктаторът в него често надделява и тогава той показва друго лице, „без маска и без грим“. Така в телевизионните си интервюта той реагира остро на всеки неудобен за него въпрос, а не са редки и случаите, когато „респектира“ с остри забележки водещите. Затова и депутати от неговата партия си позволиха същото поведение, за което после платиха политическа цена.

Но Борисов не плаща такава, нито данък обществено мнение.

А сега, когато една от двете големи частни телевизии стана собственост на бизнесмен от България, близък до властта и не без нейна помощ, а другата голяма телевизия предстои да премине в ръцете на един от най-богатите олигарси в Чехия, премиерът все повече се чувства властелин на ефира. Затова и смята за нормално да отговаря избирателно на журналистически въпроси. И да отказва на медии, на които е обиден, какъвто е последният случай с bTV, заради излъчени в деня на изборите репортажи от страната, които според ГЕРБ и ЦИК са нарушили закона.

Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) излезе със специална декларация, в която се казва, че „като партиен лидер Борисов може да отказва да говори с дадена медия, като премиер – не“. Това поведение на министър-председателя не е прецедент, а по-скоро практика и всеки репортер от страната може да даде примери, в които той просто подминава медиите, които го очакват с въпросите си, или не им отговаря. Защото, по думите му, или не са по темата – например първа копка на магистрала, или не му харесват. Това ме принуди преди време като репортер на БНР да му припомня заявеното сега в позицията на АЕЖ, а именно че щом е приел да бъде премиер, е длъжен да отговаря на журналистически въпроси.

С поведението си Бойко Борисов дава тон и на своите депутати, министри и кметове, затова арогантността и високомерието стана стил на това управление. Поведение, което една немалка част от журналистите, уви, приемат покорно и дори се нахвърлят настървено срещу свои колеги, които дръзват да нарушат премиерския рахат.

Ако това, което се случва в държавата, наистина е медийна гражданска война, тогава и ние трябва да се държим като на война. Възможните изходи от нея не са много – или ще победи диктатурата на силните, или силата на справедливите каузи. Но за такава битка трябва много кураж, солидарност и подкрепата на гражданите.

Заглавна снимка: Стопкадър от репортаж на BiT от ноември 2017 г. Зададените от журналиста Стоян Тричков въпроси видимо не се нравят на премиера Борисов, който на „ти“ го пита от коя медия е, и заплашва да го съди.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Когато Борисов сее лъвове…

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/kogato-borisov-see-luvove/

Управляващата партия ГЕРБ изкара кампанията за местни избори, трансформирайки своята Изпълнителна комисия в предизборен щаб. Решиха, че партийният орган ще изпълнява и тази функция. Следвайки тази логика, то значи, че председател на щаба се явява премиерът Бойко Борисов, тъй като по силата на Устава на ПП ГЕРБ като партиен лидер оглавява и Изпълнителната комисия, и Националното събрание. На конгреса през юли и след него ГЕРБ така и не избра председател на предизборния щаб, който да замести в партията изхвърления Втори – Цветан Цветанов. Кой друг може да поеме ролята на Втория? Само Първият. От 7 юли насам Втори в ГЕРБ вече няма, няма и да има, броенето по знатност почва от третия нататък.

Тука има – тука няма предизборна агитация

От горните действия следва, че като шеф на Изборната комисия, иначе казано на Националния предизборен щаб, Борисов би трябвало да излезе в отпуск по време на кампанията за местни избори – тоест от края на септември до 27 октомври, защото всяко возене с „джипката“ си е 100% предизборна агитация. А Бойко Борисов кампанира, следвайки максимата, че ако повтори нещо барем сто пъти, това е най-добрата пропаганда.

Така, седмица след седмица, едно и също – заводи никнат като в стихове на Пеньо Пенев „там, дето са пасли магарета“. Какво от това, че го е казвал и в Търговище през април – преди евроизборите, и сега, през октомври, в Пловдивпреди местния вот? Важното е, че магаретата отстъпват пред индустриализацията. „Висококвалифицирани българи“ са заприиждали от чужбина в Батковината – какво от това, че го чуваме всяка поредна година, а тази даже няколко пъти. И пак поиска прошка.

Километражът на служебния джип на Борисов сигурно е превъртял от пътуванията надлъж и нашир из малката и лесна за обиколки държава, а институциите с широко затворени очи не виждат агитацията. Самият премиер се горещи в интервю за „Нова телевизия“ в последния ден от кампанията: „Направили сме си го и си го откриваме. Ние не сме спирали. Какво, да спра за един месец работата по пътя между „Младост“ и „Тракия“, защото са избори? Аз всичко правя със сърце и душа. Знам, че като го направя, ще е разкош за хората.“

Появяват се разни тегоби за избирателните комисии като например за Общинската избирателна комисия (ОИК) – Велико Търново. Тя реши, че няма нарушение на Изборния кодекс във факта, че министър-председателят, управлявайки сам служебния джип, ескортиран от коли на МВР, е разкарвал из старата столица кандидата на ГЕРБ за кмет за трети пореден мандат Даниел Панов, а видеото е споделено в премиерския профил във Facebook.

Борисов беседва с Панов, „коментирайки различните обекти, през които минават, отчитайки направеното през предходния мандат на кмета и изслушвайки и коментирайки плановете му за следващия мандат“, пише в сигнала, подаден до ОИК от Стефан Антонов, представляващ коалицията на БСП, АБВ и „Движение 21“ за кмет на Велико Търново. Всъщност премиерът даде публично подкрепа за Панов, чиято заслуга да е многомандатен кмет се дължи на селекцията на Цветанов. В последния ден от предизборната кампания Борисов заяви в интервюто по „Нова телевизия“: „Никога няма да забравя как на входа на Велико Търново ме посрещна плакат „Цветановград“ (бившият Втори беше народен представител от Велико Търново – б.а.).

Сега вече всичко е наред, Панов целува ръка на стария дон, а в ОИК са се паникьосали какво да направят, след като ЦИК им върна решението, с което отхвърлят жалбата на левицата и се произнасят, че няма нарушение – тоест няма предизборна агитация заради возенето в джипката. И тук се явява един огромен пропуск в изборното законодателство, което не регулира по никакъв начин предизборната кампания в социалните мрежи; извън контрол са и парите, излети за претендентите за политици. Известният скандал за „Кеймбридж Аналитика“ – кражбата на лични данни на милиони души и използването им в предизборна кампания на Доналд Тръмп, не тревожи българската изборна администрация.

Балотаж – синоним на Цветанов?

В това усилно кампанийно време дългогодишният председател на предизборния щаб седи в кабинета си в своя Център за евро-атлантическа сигурност и се готви да брои балотажите в неделя. Един балотаж – една точка за него. Нали си го каза: докато той е правил изборите, в София Йорданка Фандъкова е печелила от първи тур. А сега най-вероятно ще има балотаж, който ще реши изхода от изборите и ще предпостави други, ако ГЕРБ изгубят столицата.

Социолози обаче предричат втори тур и на други места, където досега ГЕРБ е биел безапелационно още на първия. „Маркет Линкс“ прогнозира такъв във Велико Търново, където Панов досега нямаше сериозна конкуренция, както и във Варна, Шумен, Пловдив, Ямбол, Русе и други областни центрове.

В неделя ще стане ясно и дали има отстъпление от досегашните позиции на ГЕРБ в смесените райони, което ще потвърди – или опровергае – още една прогноза на Цветан Цветанов. Отстраняването му заради „Апартаментгейт“ няма да се размине само със загубата на един евродепутат на изборите за Европейски парламент в края на май т.г. Той беше мощна трансмисия между повелите на Центъра и местните интереси по места и колко голяма е щетата от премахването му от партията, ще проличи именно на местните избори.

Седем месеца Борисов сееше лъвове, както би казал Радичков. От април насам обикаля, снима се, реже ленти, вози министри и кандидати за кметове и повтаря като кречетало какъв земен рай ни е построил на Земята – в най-дългата предизборна кампания досега, сляла европейските и местните избори в един голям въпрос:

Идва ли краят на доминацията на ГЕРБ?

Бойко Борисов иска да е първи, все едно с колко. Но ще трябва да изчака 3 ноември, за да сравни(м) картата на победите с онази от октомври 2015 г., показана от Цветанов, където ГЕРБ печелеше 22 от 28 областни града, десет от които – още на първи тур.

И да преброи колко зайци е ожънал.

Заглавна снимка: ЕНП

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Тройката на Бойко Борисов

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/troykata-na-boyko-borisov/

Вкопчен като за последно във властта, премиерът Бойко Борисов прощава ли, прощава всичко на разроилите се коалиционни партньори. Маймунджилъците на Волен Сидеров, клиноведските акции на Красимир Каракачанов, „дисидентстването“ на Валери Симеонов… На тази тройка премиерът разчита за третия си – и вероятно последен – мандат. (Макар да съобщи, че си отива от властта, когато магистрала „Хемус“ е готова, а това прави още един мандат – управляващите току местят края на аутобана от 2024-та на 2023-та и обратно.) Така че дори Сидеров да бе извадил пистолет в БНТ, когато направи цирка в студиото на „Референдум“, щяха да го обявят за временно умопромачение и коалиционното споразумение пак щеше да се запази.

Оприличилата се на дясноконсервативна ГЕРБ управлява за втори път заедно с националисти и ксенофоби.

Партньорство, което в други европейски държави биха отказали. Но скрупули от морално-хигиенни съображения в политиката (особено в българската) не съществуват – въпрос на пиар и медиен контрол е да се докаже обратното. „Ако се смятах за морален, щях да престана да мисля политически“, казва известният френски философ и политолог Реймон Арон.

Към настоящия момент политическата рамка на властта изглежда така – „Атака“ е извън „Обединени патриоти“, но в коалиция с ГЕРБ, макар и без отделно коалиционно споразумение. Не е необходимо. Имат си доверие – в първия мандат на Борисов отношенията им се крепяха на услугите на един „златен пръст“, без документално оформена връзка. И тогава лидерът на ГЕРБ и премиер се правеше, че не вижда какви ги върши Сидеров. Не само Борисов, но и прокуратурата, както и почти всички политически сили го оставяха да се държи разюздано. А когато на 20 май 2011 г. предвождани от Сидеров атакисти окървавиха молитвата пред джамията „Баня Баши“, те бяха там на митинг, разрешен от кметицата на София Йорданка Фандъкова, която след станалото бе „изненадана и притеснена“… че имало прогнози за прояви на нетърпимост.

Гробище за политически любимци

Сидеров няма така лесно да ни отърве от себе си – кани се да направи още някой и друг сеир. Заради решението на УС на БНТ да не бъде допускан до участие в предавания, в т.ч. и в „Панорама“, докато не се извини писмено, Сидеров организира 5-часов протест пред сградата на телевизията, приключил с края на „Панорама“ в 22 часа. Но не успя да стане първа новина във вечерните емисии в петък, макар щурмовият му отряд, по стар навик от предишни нахлувания в НАТФИЗ и други места, се опита да нахълта в БНТ. Забележителното в петъчната му проява е, че за първи път от много време насам е сменил светлите елегантни костюми с черно кожено яке и черна риза – униформа, позната ни от ранните му изяви в политическия театър.

И ако звездата му на галерист тъкмо изгрява, то като политик е време да поеме към гробището за (домашни) политически любимци – тоест към забравата – след ренесанса в ерата „Борисов“ и краткотрайния кабинет „Орешарски“. На евроизборите през май т.г. за „Атака“ гласуваха малко под 21 хиляди души – едва 1,07% от гласовете, докато ВМРО отбеляза възход, спечелвайки двама евродепутати. Едва ли ще се представи по-добре и на местния вот. Няма да помогне разпищолването на Сидеров заради БНТ.

Докато е във властта обаче, „Атака“ ще продължи да ерозира и торпилира всякакви усилия за по-нататъшно европеизиране на държавата,

в услуга на интереси, вредни на националната сигурност. И ГЕРБ, а и не само ГЕРБ, ще се съгласяват с това. Пример отскоро: депутатите от „Атака“, начело със заместника на Сидеров – Десислав Чуколов, предложиха да бъде изключена Българската банка за развитие (ББР) от обхвата на Закона за публичните предприятия. Само депутатите от БСП гласуваха против. Всички останали го подкрепиха. Законът е един от изискваните в съгласувания с Европейската централна банка план за действие предвид заявеното от България намерение за присъединяване към еврозоната. А най-големият клиент на ББР, създадена за подкрепа на малкия и среден бизнес, е Делян Пеевски.

Взаимозависимостта между „Атака“ и ДПС е осветена. Фактът, че „Атака“ предлага удобни за ДПС (и Пеевски) хора във властта, като министъра на икономиката Емил Караниколов и членове на Висшия съдебен съвет, e просто още едно потвърждение. ДПС си партнира с Борисов, а „Атака“ е фасада за още от същото, но дегизирано като коалиционни договорки.

Звездата на Вергина? Не, звездата на Каракачанов

Конкурентът на „Атака“ на терена на националпопулизма – ВМРО, е в апогей и причината не е само залезът на сидеровата формация. Активната кампания на евродепутата Ангел Джамбазки, кандидат за кмет на София, е доказателство за лоялността към ГЕРБ и Борисов. Той ще противодейства на основния съперник на Фандъкова – Мая Манолова, чийто рейтинг заплашва 14-годишната доминация на ГЕРБ в София.

В същото време лидерът на ВМРО, вицепремиер и министър на отбраната Красимир Каракачанов прави всичко възможно, за да осуети българската подкрепа за македонското членство в ЕС.

Ако държи на думата си, би трябвало вече да не е вицепремиер и министър, а ВМРО да е извън коалицията.

В края на септември Каракачанов заяви по Нова телевизия, че ВМРО напуска управлението, ако правителството подкрепи Северна Македония за Европейския съюз. Историкът Каракачанов, разкрит като агент на ДС, писал донесения за Културно-просветен клуб „Гоце Делчев“ и направил политическа кариера от „македонизма“ си, посочи вечните спорове за личността на Гоце Делчев и други исторически препъникамъни, определени като „антибългарска риторика“. Те са безспорен факт и по всяка вероятност още дълго ще останат такива, защото и Скопие има свои „каракачановци“ и „московци“.

На 17 октомври в Брюксел от лидерите на ЕС в Европейския съвет се очаква да вземат решение относно еврочленството на Северна Македония и Албания. Решенията се вземат с консенсус и е достатъчно една държава се възпротиви.

След консултациите, свикани от президента Радев по темата, Борисов обяви, че подкрепа за Скопие ще има, но също и условия. Не би могло да бъде другояче – по време на европредседателството си България издигна като приоритет евроинтеграцията на Западните Балкани.

Да „наказва“ Северна Македония би било отстъпление.

По БНР наскоро Андрей Врабчев от Фондация „Татковина“ отбеляза използвнето на „македонския въпрос“ в България основно за вътрешнополитически цели около избори. „Голям проблем е, че в България Северна Македония не се разглежда в дълбочина и е маргинализирана като начин, по който се говори за нея. Тя се разглежда изключително отделено от реалните процеси на фона на нашите емоционални възприятия от миналото.“

Емоционалните възприятия от миналото са факт, както и прагматизмът – близо 3% от населението на Македония вече притежава български паспорти. А арестуваният за аферата с удостоверения за българско гражданство Петър Харалампиев, бивш шеф на Държавната агенция за българите в чужбина, уреден там от Каракачанов, излезе от ареста срещу гаранция от 100 000 лева.

Но тази миналогодишна история само одраска ВМРО, екипирана в доспехите на българщината отпреди век. Това е и разликата с „Атака“ в комуникацията и посланията към избирателите. Сидеров свири на струните на панславизма и православието и директно ползва опорните точки на руските хибридчици за всяване на съмнения и враждебност към „западното“ и „европейското“, представяйки отношенията с Русия като изконни, „от векове за векове“, а Европа – далечна и чужда.

Каракачанов използва маскировката на „националните интереси“.

Хвърляйки съчки в огъня на историческите свади със Скопие на тема „обща история“, неизменно повтаря как македонците ни използват, за да влязат в ЕС и НАТО, както и изразяваше съмнения, че договорът за името между Гърция и Бивша югославска република Македония ще стане реалност. Но Преспанското споразумение е факт, а Македония ще се присъедини към НАТО, вероятно и към ЕС, въпреки опитите на Москва да попречи на тези процеси, от които България може само да е облагодетелствана.

„Нека всички заедно да кажем „не“ на порнографията в българската политика“, призова тия дни Каракачанов (по повод поведението на Сидеров). Ако избута Сидеров, остава сам на терена на националпопулизма. НФСБ на Валери Симеонов не влиза в сметката – макар и партньор на ВМРО, политическото ѝ влияние е пренебрежимо малко.

Самият Симеонов публично говори не дотам политкоректни работи за ролята и мястото на Цветан Цветанов, за дългата ръка на ДПС, за това, че местният вот може да разклати управляващата коалиция и др. Търпението на Борисов издържа и на тези откровения.

Година и седем месеца до края на мандата.

Заглавен колаж: снимки от wikipedia.org

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Призив до Румен Радев и Премиера Борисов: Не обричайте България на мракобесие! Иван Гешев “търси за Биволъ”

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D0%B3%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%B2-%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8A.html

сряда 24 юли 2019


Преброяване на доновете

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/prebroyavane-na-donovete/

Етичната комисия на ГЕРБ още не работи, но приема сигнали. Всяко от двете съждения поотделно е вярно, иначе са в противоречие – как може орган, който не е конституиран, да работи?! Иначе двете прости изречения заедно съставляват партиен ешафод.

На четвъртия ден, откакто премиерът Бойко Борисов обяви създаването ѝ на конгреса на ГЕРБ, вече има над 10 сигнала за комисията-която-не-е-готова и почти всички са срещу кметове. Управляващата партия не се гнуси от своите и ще приема и анонимки, тоест доноси.

Обявена на конгреса на 7 юли, Етичната комисия бе определена от журналисти като Страшен съд, полиция и инструмент за разчистване на хора, близки до Цветан Цветанов, вече детрониран като Втория.

В четвъртък сутринта, 11 юли, вицепремиерът и член на Изпълнителната комисия Томислав Дончев, който от сянка стана част от свитата на премиера, заяви по bTV, че се търсят трима до петима души „с отлична репутация“ – за плънката на новия орган. Предвид вертикалната планировка на ГЕРБ някой има ли съмнение, че тройката или петорката етици няма да обсъждат четирите главни добродетели по Платон, а ще колят и бесят по нареждане от Борисов? Сигурно ще са достатъчно опитни да не си записват в тефтерче.

До края на юли, когато Етичната комисия би трябвало да е сформирана, десетината сигнали срещу кметове ще са се умножили. Томислав Дончев не намира това за учудващо – „защото наближават местни избори“. Всъщност трябваше да е попълнена още в средата на седмицата, но явно не са успели да намерят гербери с чисти ръце, хладен ум и вярно на Борисов сърце. Както не успя да се намери и човек, който да оглави предизборния щаб, ръководен досега неизменно от Цветанов.

Вържи Цветанов, да е мирна партията

Изглежда, ГЕРБ търсят обществено угоден предлог след Цветанов да отстранят всички цветановци. За да останат бойковците. Какво по-добро алиби за чистки от справедливост в името на морала? Такива досега бяха извършвани по еднолично разпореждане на Борисов. Вече ще има „хората искат“, „има сигнали, тежки съмнения“…

Тринайсет години партията преживяваше, без да се тормози от морално-етичното дередже на високопоставените си дейци, но сега реши да създаде колективен орган, микс от папа и Берия, който да обвинява, да отстранява, а когато трябва – да помилва и да издава индулгенции. Етичната комисия на управляващата партия ще замести стагнираните институции (за какво са ни, видяхме как се изложи КПКОНПИ с „Апартаментгейт“), ще замести правосъдието изобщо, ще потуши нуждата от справедливост. „Ето, махат лошите.“ „Кой казва кои са лошите?“ „Назначените добри.“

И всичко само защото премиерът и лидер на ГЕРБ обеща справедливост, което вече е плашещо. Работата му не е да въдворява справедливост, а правила. За справедливостта си има съдебна система. А липсата на ефективна такава активира хора като Яне Янев, който беше и политически противник, и съветник на Борисов, а сега пак пробва ролята на разобличител – със сигнала за Община Сандански до Изпълнителната комисия, която приема сигналите, докато се намерят хора за Етичната. Друг whistleblower е подал за Банско.

В двете общини управляват кметове на ГЕРБ – Кирил Котев в Сандански и Георги Икономов, бивш депутат от ГЕРБ, довършва втори мандат в Банско и обяви още в края на 2018 г., че смята да се кандидатира за трети.

Името на Котев нашумя покрай скандала с бившия зам.-министър на икономиката Александър Манолев, подал оставка след разкрития за участието му в изграждането на къща за гости с европейски пари. Оказа се, че Котев и Манолев ги „свързва“ общ водопровод за минерална вода.

Не ми било whistleblowing, най ми било превенция

По този начин Бойко Борисов прави превенция на превръщането на ГЕРБ в лъскава партия на номенклатурата – така защити действията на лидера Даниела Дариткова, оглавила парламентарната група на ГЕРБ след отстраняването на Цветанов. Ами ГЕРБ е партия на номенклатурата и стана твърде корпулентна за политическото пространство. Всякакви опити на Борисов да бъде нарисувано „човешко лице“ на оядените партократи са обречени. И да слязат, както ги призова, при хората, на Долната земя, ще си оставят на Горната портфейла, парите в офшорки, апартаментите.

Твърде наивно и елементарно е натрапваното внушение, че „лошите“ си отиват с Цветанов и партията се чисти. Може да се чисти, но не се пречиства. Дариткова определи като превенция махането на Цветанов – срещу действия на всеки гербер, който петни имиджа на партията. Вероятно ще го има ефекта на плашилото, по тоталитарен и подлизурковски рефлекс ще почне отричане от него и вричане в Борисов. И най-важното – ще валят сигнали.

Кметовете на ГЕРБ са 129 – управляват в близо половината от 265-те общини в България, а още 22-ма оглавяват областни центрове. През януари т.г. Цветанов, който тогава не подозираше какво му готвят и че тази година ще е повратна за кариерата му на политик, обяви, че ГЕРБ има реална възможност за още 30-40 кмета. Даже начерта три потенциални цели – Троян, Асеновград и Самоков, и благодари на кметовете на Смолян, Девин, Велинград, Воден, Брест, на които вече им се иска да не го беше правил.

„Реалната възможност“ едва ли още е реална. Ако Етичната комисия и Борисов прекалят, в управляващата партия току-виж се създало едно ядро на недоволните – хора, които разполагат с пари и влияние. Всеки опит за смяна на настоящ кмет с друг кандидат (в Пловдив например) ще е сигнал за установеното статукво, което няма да се даде без бой. Ако изобщо се даде – очевидно е за всички, че кметове и бизнес по места са установили трайни и задълбочени отношения.

За трите мандата на власт ГЕРБ успя да изгради кохорта от свои хора в държавната администрация и бизнеса, които дължат своето забогатяване и добро имущество на партията. Ако част от тях са застрашени, защото са били подбрани от човека-зад-гърба-на-Борисов, няма да се дадат лесно. Имат много за губене.

Тези местни избори наистина ще са твърде интересни. ГЕРБ започва преброяването на доновете си.

Борисов би трябвало да е спокоен. Вече няма никого зад гърба си.

Заглавна снимка: Борисов и Цветанов на конгрес на ЕНП през 2009 г. Снимка: ЕНП

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Брюкселските шпагати на Борисов

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/bryukselskite-shpagati-na-borisov/

Само в любовната игра няма значение кой е отгоре и кой – отдолу. В политиката, особено в голямата, е различно. На това поле има битка за доминация, в която се използват всякакви средства. И преговорите в Брюксел за избор на новите ръководители на ЕС показаха ясно това.

А участието на българския премиер в тях даде балкански привкус на този сюжет и разголи алъш-вериша между основните участници в него – играчите от клуба на богатите. И въпреки че има ясно съзнание за това къде му е мястото, Борисов се опита да се включи в голямата игра и да извлече конкретна политическа изгода за управлението си, но опитът му завърши с фиаско.

Затова пък влезе в световния обмен на новини с видеото от неофициалните преговори с Франс Тимерманс,

което премиерът излъчваше до третата минута от срещата чрез Facebook страницата си. В полунощен час, излегнат бабаитски в луксозно кожено кресло, Борисов предлагаше открито сделка на холандския кандидат на социалистите за председател на Европейската комисия – да „преговорят“ реформите в съдебната система („които правим по твоя списък“), Шенген и „тримата големи“, срещу което България да го подкрепи за най-високия пост в ЕС.

Така се договорихме с Ангела, Педро и Рюте – да не се инатим, нареждаше самодоволно Борисов под изпитателния и ироничен поглед на Тимерманс, който, ако беше чел Алеко Константинов, би си обяснил доста смущаващи го детайли в поведението на своя среднощен събеседник с особеностите на българския характер и народопсихология.

На следващия ден, когато видеото се появи в издания като „Политико“ и „Ди Велт“, Борисов обясни: „Ама ние не сме игрален филм, видеото целеше да покаже колко широкоскроени сме и колко добре можем да правим подобни коалиции, ако щете – и да търсим компромиси“.

Ден по-рано в кулоарите на ЕП българският премиер не изглеждаше склонен на никакви компромиси

и беше твърдо убеден, че никой друг освен Вебер не може да заеме най-високия пост в ЕС. Защото по логиката на Борисов, която се променя според обстоятелствата на момента, победителят в изборите е редно да бъде отгоре.

„И аз, ако стоя толкова зад Вебер, то е защото той е поел пред българските граждани ангажимент за кохезионната политика, политика на сближаване, киберсигурност, защита на външните граници на ЕС, за повече работни места, да не повтарям цялата ни програма“, обясняваше премиерът. А в отговор на реплика на журналист, че в Осака големите са се споразумели за друго, той дори си позволи да натрие носа на любимата си Ангела с аргумента, че „никой няма право да преговаря от наше име, какъвто и пост да заема“.

И както стоеше уж твърдо зад Манфред Вебер, ден по-късно Борисов предложи за председател на ЕК хърватския премиер Андрей Пленкович.

После понятията „отгоре“ и „отдолу“ в главата на нашия министър-председател се объркаха и той (очевидно посъветван) реши да се въздържа от коментари за нещата от кухнята на преговорите, защото вече много ни се подиграват и ни „слушат и много чужди медии“ и „още преди да свършим, започват да пращат кой какво е казал“. Докато изричаше тези думи Борисов, въртеше главата си и се оглеждаше да не би някой чужд репортер да записва поредните му бисери, а позата му беше чудесна за шаржиране.

Докато договорките за петте най-високи поста в ЕС (всъщност битка между Германия и Франция за тях) предизвикаха силно недоволство сред европейските депутати – заради подмяната на принципа на водещите кандидати с лица, които дори не са участвали в изборите, но събират подкрепата на основните лидери, –

картината за това в какви ръце ще бъде поверена съдбата на Съюза в следващите пет години през очите на българския министър-председател, изглежда почти водевилна.

За Урсула фон дер Лайен чухме, че била в един панел с нас на някакъв форум някъде си по света, както и че е майка на седем деца, което трябваше да звучи като одобрителна атестация. Избрания за председател на Европейския съвет Шарл Мишел Борисов нарече „изключително умен и подготвен човек, голям приятел на България“ и го спомена още с някакви фланелки и дъщеричката му на 11 дни, „седеше до мен с Тереза Мей, можем да го поздравим“.

И Кристин Лагард, кандидатка за гуверньор на ЕЦБ, се оказа приятелка на премиера, който се надява нейният професионализъм да ни е от голяма полза за еврозоната. Но едва ли помни убийствените ѝ наблюдения за ниския стандарт на българите, направени след едно нейно посещение в България като шеф на МВФ – че се задоволяваме с такива заплати, каквито ни дадат, затова сме на този хал.

Политическите брътвежи на Борисов по време на неговите импровизирани пресконференции в Европейския парламент, в паузите между две задачки, които го чакат, са достойни за перото на всеки карикатурист. Особено забавно беше описанието му как

може да замести всеки по време на лидерските срещи, докато отиде до тоалетна, но никога не би заел позиция да представлява друга държава.

Поводът беше обяснение на репликата му, че „Орбан не може да дойде на ЕНП, но ми е написал, или Матеуш са ми написали какво бих могъл да отстоявам, за да се случи, и аз мога да го предам, щото ми имат доверие“. Вярват му, ама да не вземе да обърка нещата, Орбан му ги написал, признава Борисов. На каждая пожарна.

Шпагатите на Борисов в Брюксел, разпънат между желанието да угоди на големите, но да не развали достлука си с Вишеградската четворка, не останаха незабелязани от наблюдателите на преговорния процес за разпределението на властта в европейските институции. За съжаление, премиерът не можа да използва шанса България да има свой човек на висока позиция.

„Ние имаме два коза в ръката – и Кристалина Георгиева, и Мария Неделчева“, заяви пред журналисти Борисов, но проигра и двата. А с отказването на поста върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и на политиката на сигурност лъсна неговото политическо и институционално невежество. То обезсмисли и всичките усилия на Българското европредседателство, в центъра на което стояха въпросите за присъединяването на Западните Балкани и защитата на външните граници на Евросъюза.

В следващите пет години в ръководните органи на ЕС няма да има нито един представител на Централна и Източна Европа.

И докато за мнозина лидери и наблюдатели това е тревожна тенденция, българският премиер си тръгна от Брюксел доволен: „Категорично, още от първия ден, ние държахме постът (за мен най-важният – на ЕК) да е за ЕНП. И това постигнахме. Аз съм доволен, защото заехме поста, който ни подобава“.

Той коментира философски и смяната на лицата от управленския елит на Европа: „Животът продължава, днес Тереза си тръгна, Далия беше за последен път, Могерини – и тя ще си тръгне, Туск ще си тръгне след някой друг месец… Това е демокрацията, всички са заменими.“

Което ще рече, че Борисов може би е осъзнал, а дори и приел, че са отброени и неговите часове във властта…

Заглавна снимка: ЕНП

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

БИС

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/bis/

Г-н Борисов не се бори с огледала. Това е правилният отговор, ако днес бъде попитан премиерът лидер дали когато се погледне в огледалото, вижда там Делян Пеевски. А Пеевски не е в огледалото. От пустинен арабски мираж той се материализира в депутат в българския парламент – такъв, какъвто е по волята на български избиратели.

А г-н Борисов не се бори с огледала, той вече публично общува с материализациите им. И по всичко личи, че постига с тях разбирателство как да се издържат партиите и дали да няма ДДС за книги и учебници и за още детски градини, към които да се насочат парите, спестени от партийни субсидии.

За учебниците държавата си плаща – от първи до седми клас те са безплатни за учениците. Що се отнася до ДДС върху книгите, намалена ставка няма да окаже особено влияние, защото няма да увеличи читателите, обясни пред Bloomberg TV директорът на издателство „Просвета“ Никола Кицевски.

Големият бенефициент от парите за детски градини би била Столичната община и строителните фирми, тъй като за едни 5000 деца така и не се намират места. Правителствена стратегия до 2020 г. предвижда за „модернизиране и изграждане на материалната база на съществуващи детски градини или нови такива, както и за подобряване на достъпа до качествени предучилищни образователни дейности за децата в неравностойно положение“ да отидат едни 11,7 млн. лева от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и още 1,7 млн. лева по националното съфинансиране.

В случай че субсидията стане 1 лв., до края на годината ще се освободят още 14,6 млн. лева. Така преди местните избори политическата конкуренция и „излишни“ коалиционни партньори ще са на колене, а столичната управа ще обещава още градини.

Това би бил резултатът от общуването – и не само.

В книгата си „Българската мафия, както я видях“ журналистката Анна Заркова цитира (стр. 295) един висш кадър на МВР, математик от Института по кибернетика, днес покойник – Цвятко Цветков. Той казва, че кукловодите в политиката не се виждат, докато дърпат конците на куклите. „Покаже ли се някой от тях, то е за малко – и преди да го извадят от играта, като Луканов. От друга страна, има големи кукли, които се обличат като кукловоди понякога, за да спре публиката да пита кой прави театъра.“

А публиката пцуе, пие или напуска залата, без да чака антракта. В него е още от същото, а куклите се събличат зад кулисите, където са допуснати само поклонниците – защото красотата е в очите на съзерцаващите.

Съзерцаващите г-н Борисов сигурно са се просълзили от споделеното пред микрофоните на журналистите: „И аз нямам доверие на сътрудниците си. Разделих се с най-близкия си. Семейство нямам. За съжаление, семейството ми беше Цветанов. И сега ми липсва.“ Това е затрогваща версия на онова от 2010-та: „Сам съм като куче в Бояна.“

„Семейството“ на Борисов мълчи. Все пак при развода детето на Бащите – ГЕРБ, остана при единия родител. Но през 2013 г. служител на СДОТО – службата на МВР, която следи и подслушва (днес СОТИ) – разпространи един скандален запис на разговор между премиера Бойко Борисов, тогавашния земеделски министър Мирослав Найденов и бившия вече прокурор Николай Кокинов. Според писмото на служителя, придружаващо записа, подслушването на разговора, осъществен в къщата на Борисов в Банкя, е било по нареждане на вътрешния министър Цветан Цветанов.

Цветанов се размълча, а в държавата се работи и голям пушек се вдига преди местните избори наесен. Например от акциите срещу дребни кметове вече пострадаха тези на Божурище и Костенец – да се готвят нови партиди. Така се маскира нищоправенето в големите общини. Впрочем и там има един пострадал – бившият заместник-кмет на Столичната община Евгени Крусев, сдобил се с обвинение заради злополучния ремонт на „Граф Игнатиев“. Според обвинението Крусев ощетил софийската хазна с 919 863,55 лв. с ДДС.

Такава е съдбата на бушоните, но пък българското правосъдие е милостиво към такива – и бивши, и настоящи. Сега прокуратурата хвърчи насам-натам, а после обвиненията ще паднат – този театър го гледаме през целичкия Преход. Сега Борисов ще показва „вертикалата“ на Прехода и колко е добре при неговото трикратно управление.

Добре е. Ще се вдигнат изтребителите. Сделката за доставката на новите американски бойни самолети „Ф-16 Блок 70“ предстои да бъде одобрена от парламента и по нея ще се платят 2,2 млрд. лв. накуп. Заради това се емитира нов вътрешен дълг от малко над 300 млн. лв.

Докато се вдигнат във въздуха, г-н Борисов привлича инвеститори и вдига брутния вътрешен продукт по-лесно, отколкото сто кила от лежанка. „Еврохолд“ купува бизнеса на ЧЕЗ у нас за 335 млн. евро. Лидерът на БСП Корнелия Нинова нарече купувача „втората Гинка“. Ако вижда някого в огледалото зад гинките, да каже. Други вече назовават гинките – Бриго Аспарухов, Атанас Тилев, свързан с бившата ДС, царя и кой ли още не, и т.н.

Някъде в тая седмична гмеж почина едно момиченце. И от БСП не се посвениха да използват смъртта му за политическа употреба, post mortem. Соцдепутатът и лекар проф. Георги Михайлов заяви, че бил свидетел как след създаването на мегаагенцията за медицински надзор, където се вля Фондът за лечение на деца, „колко много са затруднени детските онколози при изписването на лечение“. Само че депутатите, до един, посветиха време и усилия на парите за партийните субсидии, но не и на фиаското с лечението на тежкоболни деца. Нека знаят, че техните ръце са изцапани с тая кръв.

Но лицемерието, както казва известният британски писател и разузнавач Съмърсет Моъм, е „най-трудният и най-изморителен порок от всички, на които човек се поддава – и изисква постоянна бдителност и рядка целеустременост“. Такава като на министърката на туризма Николина Ангелкова. Не е вярно, че Черноморието се презастроява, каза тя. По-късно констатира разрушаване на дюни. Вече знаем кого вижда Ангелкова в огледалото, след като не вижда бетона край плажната ивица.

През това време Началникът ѝ бетонира позиции и обявява как Северна Македония още не е узряла за ЕС, макар по време на Българското европредседателство градинарят Борисов да констатираше друго. И понеже пак Гоце Делчев размъти водата, македонският президент Стево Пендаровски констатира, че Гоце е българин, но се е борил за независима Македония, не за голяма България. Както бе написал Гоце Делчев в едно свое известно писмо: „Пустата му слава!… Всеки иска да блесне, па не знае фалшът и на тоя блесък. Вай на тез, над страданията на които всички тез комедии, дет се разиграват…“

За едни – вай, за други – бис. Вярност, инвестиции, сигурност. Това означаваха трите букви на някогашната борческа групировка ВИС от началото на Прехода, когато мафиотите бяха наричани „добре облечени бизнесмени“. Сега си имаме БИС – Бойко, инвестиции, стабилност.

Заглавна снимка: Стопкадър от репортаж на Ruse Media

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Пакетна сделка

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/paketna-sdelka/

Какво обвързва сделката за американските изтребители, предложението за диференцирани ставки по ДДС и старта на процедурата за избор на нов главен прокурор? Те всички минават през договорки между политическите сили, което означава, че ще се търгуват, вероятно в пакет. А щом ще се търгуват, едни ще спечелят, други ще изгубят.

Развръзката и на трите сюжета се очаква наесен. Вероятно тогава парламентът ще гласува междуправителствения договор между България и САЩ за покупката на многоцелевите изтребители F-16 Block 70, по традиция тогава се обявяват параметрите на проектобюджета за догодина и новите данъчни закони, и пак тогава – до 14 ноември, трябва да е приключено с избора на нов главен прокурор.

Предстоят и местни избори, заради които всъщност партии се напъват да заситят избирателите с по-евтин хляб и основни храни, ако ДДС бъде намален от 20 на еди-колко си процента.

Трите акции се развиха и преплетоха след европейските избори на 26 май, затвърдили победата на ГЕРБ, устойчивото второ място на БСП, отслабването на ДПС и фойерверките за ВМРО на фона на останалите националистически формации, затихващи глухо. Също и пробива на „Демократична България“.

Хлебните човеци

В седмицата след вота депутатът от ДПС Делян Пеевски, който избра българското „Съединение“ пред европейското, обяви предложение за 5% ДДС върху хляба, лекарствата, книгите и за десерт – безплатни детски градини. Същите „безплатни детски градини“ ги има в подготвената миналата година програма на БСП „Визия за България“, където също са разписани диференцирани ставки на ДДС за детски храни и стоки, учебници и учебни помагала. А за 5% ДДС за хляба лидерката на социалистите Корнелия Нинова се горещи от миналата година. Сега, без да се сърди за плагиатството, БСП тутакси заяви решението си – внася пакет законодателни предложения както за диференцирани ставки по ДДС, така и за данъчни облекчения за млади работещи семейства и преизчисляване на старите пенсии.

Предвид факта, че големите групи избиратели за двете партии са хората с основно и по-ниско образование и пенсионерите, това на пръв поглед е грижа за насъщните им нужди. На втори – това е евтин популизъм, подобен на хлебните закони (lex frumentaria) в Древния Рим, чрез които „подкупвали“ гражданите, раздавайки им зърно безплатно или по фиксирани ниски цени. Такава законодателна промоция ни предлагат и ДПС, и БСП. Но миналата година управляващите от ГЕРБ също водеха някакви абсурдни преговори с търговските вериги, за да ги… заставят да продават хляба без печалба.

Ако за Римската империя обаче зърното е било особено важно, тъй като е било най-евтината храна, лесна за отглеждане в Средиземноморието, то двайсетина века по-късно е унизително темата за цената на хляба, с малки прекъсвания, да е в дневния ред на държава, която не се нарича Йемен или Сомалия.

Макар да обяви, че правителството няма да променя данъците, нещо в тона на Борисов подсказва, че може да размисли – не по всички искания, не за насъщния, но за книгите може би, защото „образованието ни е приоритет“. Това е нов щрих към лидерския портрет, наред с образите на Строителя, Дипломата, „Меркел на Балканите“, „Симпатягата от Банкя“, вече и на Просветителя. Каза го за първи път от джипа, с който обикаля, почти като влака на Троцки, този символ на Великата октомврийска – „пари за образование не бива да се пестят“.

С един простичък въпрос Борисов разкри демагогията на исканията за диференцирани ставки по ДДС: защо, когато управляваха БСП и ДПС, не го направиха. Наистина защо?

Няма спор, че всички страни в ЕС имат диференцирани ставки по ДДС, България също – 9% в туризма, при хотелското настаняване. Преди евроизборите Гърция намали ДДС за 56 категории основни храни, също върху тока и газа. При състоянието на данъчната администрация в България обаче и недотам похвалната събираемост на данъци, критикувана и от Европейската комисия в доклада за семестъра, спад на ДДС дори с един процентен пункт ще намали приходите в бюджета и ще трябва да се търси друг приходоизточник за компенсация.

Този път от ДПС обаче не изглеждат отстъпчиви и причината за това е отливът на традиционни избиратели, довел до „пробиви“ в общини, където си изнамериха гласоподаватели роми. До местните избори през октомври трябва да се поправят – защото, първо, голяма част от покорния им и сговорчив доскоро електорат побягна към Европа, и второ, вече не е така покорен. Затова този път ДПС иска да раздаде порции и на избирателите, не само на „агите“ – и избра един от най-богатите хора в държавата да ги предложи.

През септември, когато предстои Министерството на финансите да представи основните параметри на бюджет 2019, а по-късно и данъчните законопроекти, ще разберем как са минали преговорите и дали само за „образованието“ ще бъде намален ДДС.

Прости сметки за изтребителите

Междуправителственият договор за изтребителите ще трябва да получи одобрение. През януари т.г., когато 44-тият парламент гласуваше мандат на правителството за преговори със САЩ за бойните самолети, решението бе подкрепено със 130 гласа от 214 гласували – ГЕРБ, ДПС, ВМРО. Важният съюзник е именно Движението за права и свободи.

Съпротивата срещу сделката започна отсега, след като американският Конгрес одобри инвестиционна рамка от 1,673 млрд. долара за продажба на 8 многоцелеви изтребителя и наземно оборудване, което не означава, че ще бъде платена тази цена. Очакванията са тя да е в рамките на 1,1–1,2 млрд. долара. Преговорите се водят между екип на Военното министерство на САЩ и българския, съставен от представители на четири министерства. В края на юни България трябва да получи проект на договор и преговорите ще продължат.

Вече видяхме, че министърът на отбраната Красимир Каракачанов е от лагера на скептиците. Тази седмица, на въпрос може ли да няма сделка, той заяви: „Ако двете страни не намерят приемлива среда, на която да се срещнат, има такъв шанс. Но го оценявам на не повече от 25%.“ Евродепутатът, излъчен от партията на Каракачанов – Ангел Джамбазки, беше по-категоричен, заявявайки, че сделката няма да се осъществи при тази цена. Всъщност на теория такъв шанс може и да има, но практически – едва ли. Няма съмнение, че извън темата за качествата на самолетите, изборът е геополитически и България не може да си позволи сделката да се провали – не просто заради негативите, а защото изпада в друга орбита на влияние.

Опитите страната ни да бъде придърпана към Русия стават все по-настойчиви. В навечерието на пътуването си за икономическия форум в Санкт Петербург президентът Румен Радев даде интервю за ТАСС, в което заяви: „Правителството дава недостатъчно средства за пълно превъоръжаване на българската армия, а това означава само едно – взаимноизгодно сътрудничество с Русия за поддържане боеспособността на наличното въоръжение, включително защото след закупуването на нова техника ще е нужно време за усвояването ѝ.“ В превод това означава нови и нови десетки милиони за ремонт на старите МиГ-ове. България има договор за ремонтите с руската РСК „МиГ“ до 2022 г., когато очакваме и първите доставки на американски изтребители. Активира се и лидерът на „Атака“ Волен Сидеров, който обвърза добрия резултат на ВМРО на евровота – двама депутати, със сделката и също атакува цената. И това е само началото…

Ето защо парламентарната подкрепа за договора е толкова важна – тя е финалът на една близо 15-годишна сага за модернизацията на българските военновъздушни сили и опитите да се провали ще стават все по-агресивни с приближаването на есента. Всъщност сделката би могла да се провали при евентуални предсрочни избори тази година, които да оформят ново мнозинство – но след евровота това също е само теория.

Тази седмица стана известно предупреждението на Вашингтон чрез постоянната представителка на САЩ в НАТО Кeй Хътчинсън, че Турция трябва да се откаже от руската система C-400, ако се надява да получи договорените сто американски самолета F-35. Според Хътчинсън Москва непрекъснато се опитва да отслаби и раздели НАТО, така че Турция не може да има оръжия, предназначени да се противопоставят на американските ракети. Американските дипломати смятат, че планираната покупка ще навреди на способността на Турция да работи с НАТО и може да принуди Вашингтон да наложи санкции на Анкара заради оръжейните сделки с Русия. България е направила отдавна своя избор да е част от този съюз, което значи, че Черно море е неговата източна граница.

Странно как Каракачанов е изчислил тези 25%.

И кой ще си го избере

Помежду всички договорки и тайни срещи, които текат, ще се наместят и тези, свързани с фигурата на новия главен прокурор. Де юре политиците нямат думата за кандидатите. Де факто българската традиция при досегашните избори на главен прокурор ни кара да смятаме, че сега просто ще бъдат по-предпазливи в срещите и с повече мерки за сигурност откъм подслушване и следене. Правосъдният министър Данаил Кирилов вече обяви, че няма да номинира кандидатура, което означава, че прокурорската колегия на ВСС има право да излъчи трима кандидати.

Това е и една от особеностите на този избор – пръв след разделянето на ВСС на прокурорска и съдийска колегия с промените от 2016 г. Оптимистите смятат, че така би могло да се получи истинско професионално състезание. Защото всички „демократични“ главни прокурори (след 1989 г.) не са дошли от държавното обвинение. Скептиците са по-скептични от преди. А президентът Радев трябва да подпише указа за назначението му, което значи също договаряне.

Засега е ясно, че процедурата се движи по тайминга на настоящия главен прокурор Сотир Цацаров. Според определените от него срокове, приети единодушно от прокурорската колегия на ВСС, до края на юли трябва да са ясни кандидатурите. На 30 октомври ще стане известно кои от тях са допуснати. На 14 ноември ще знаем името на новия главен прокурор.

За да бъде избран, той трябва да си осигури т.нар. „квалифицирано мнозинство“ – подкрепата на не по-малко от 2/3 от членовете на ВСС. Това означава, че най-малко 17 от общо 25-те членове на Съвета трябва да гласуват за него. Толкова получи Цацаров.

Гореща есен

До развръзката на трите сюжета премиерът Борисов ще инспектира още куп магистрални отсечки.

Впрочем използването на инфраструктурни проекти като агитация и пропаганда е метод, прилаган още в Хитлерова Германия. В изследването Highway to Hitler авторите Нико Фойгтлендер и Ханс-Йоахим Фот доказват, че в периода 1933–1934 г. опозицията на нацистите губи одобрение в цяла Германия, но там, където се строят пътища и магистрали, това става с 60% по-бързо.

Повратният момент идва през август 1934 г., когато Хитлер става и канцлер, и президент, а съсредоточаването на толкова власт в ръцете му е одобрено на референдум. Според изследователите строителството на магистрали има принос за резултатите на референдума, тъй като 10 месеца преди това започват ударно да се прокарват аутобани. В районите близо до магистрали нацистите получават високи резултати. Изследователите обясняват това и с факта, че строителството успява да намали сериозен за Германия проблем – безработицата. В периода 1933–1934 г. тя спада наполовина.

Хитлер обявява своите планове за автомагистрали още с идването си на власт и в следващите 9 месеца започва строежът на първия участък. Пропагандата на режима използва магистралите и като символика – как едно енергично правителство преодолява „демократическата задънена улица“, в която Ваймарската република е оставила Германия.

Но да се върнем на Борисов. Може би този път ще е образованието, а?

Заглавна снимка: pixabay

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Борисов в ролята на народен трибун

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/borisov-kato-naroden-tribun/

Аферим, машала, ашколсун, Борисов! Може да го кажеш на български: „Много добре“, „похвално“, „браво“, ама експресията не е същата. С новия законопроект за партийна субсидия от един лев лидерът на ГЕРБ отново влезе в ролята си на народен трибун, който раздава справедливост.

И с един удар постигна няколко цели.

На първо място, ще събере огромно одобрение за партията си, която, въпреки че победи на евроизборите, остава с разклатен имидж след имотните скандали. А на Борисов тази стабилизация му е крайно необходима месеци преди местните избори и след изгонването на Цветан Цветанов, който трябваше да ги организира.

На второ място, законопроектът ще тушира напрежението около надвзетите субсидии, а разследването на виновните ще отиде в десета глуха. Въпреки че скандалът засяга не само ГЕРБ, а и останалите партии, които са се възползвали мълчаливо от преразпределението на гласовете и парите, основният отговорник остава правителството, и по-точно Финансовото министерство. Защото „по закон финансовият министър отговаря за методиката на отчитането. У нас се нарушават закони. Никой не прави разчет, никой не търси сметка. Бюджетът се нарушава, за да се прави пиар“, както коментира пред bTV финансистката Христина Вучева.

На трето място, освен че отне венеца на Слави Трифонов като говорител на онеправданите, Бойко Борисов реагира светкавично и на обявените публично намерения на Делян Пеевски ДПС да работи за намаляване на ДДС върху хляба, лекарствата и книгите. С изявлението си в парламента в четвъртък сутринта, че яденето и пиенето ще продължават да се облагат както досега, а „за книгите може да направим да няма данък, защото на нас образованието винаги ни е било приоритет“, премиерът сложи крак на възможни бъдещи преговори на ДПС с останалите партии за постигането на консенсус по темата. А със спестените от партийната субсидия милиони левове лидерът на ГЕРБ обеща да строи детски ясли и градини

и така излезе с една обиколка напред в популистката надпревара, маскирана като социална.

Борисов коментира пред журналистите мотивите за внесения нов проект за субсидиране на партиите и попита: като стане един лев субсидията на глас, „как ще се оправят партиите следващите години, как ще плащат на изборите, как ще плащат на социолози, политолози“? Една реплика заслужава особено внимание и тя е, че „ще стане накрая като в Чехия и много други страни – милиардерите и олигарсите да станат премиери. Няма да мине много време и партиите ще станат собственост на бизнесмените“.

Очевидно Борисов е проумял или някой му е подсказал тази тенденция в Движението за права и свободи, което Делян Пеевски управлява като акционерно дружество – противно на Конституцията, Закона за партиите и на всякаква логика. В довчерашната етническа формация, позиционирана в лявоцентристкото политическо пространство, има очевидно стрес и напрежение от трансформациите в нея. До такава степен, че са изпратили на АЛДЕ имената на Илхан Кючюк, Филиз Хюсменова (която дори не беше в листата на ДПС за евроизборите) и Искра Михайлова като депутати в новия Европейски парламент. Борисов се закани, че няма да търпи повече върху ГЕРБ да се упражнява който и да било.

С което призна неволно (а може би не), че

няма да има задръжки да използва дори и законодателството за укрепване и защита на собствената си партия.

Може да сме сигурни, че партийната субсидия от юли ще е един лев, както обеща народният трибун в кулоарите на парламента. Защото ако не подкрепят предложението на управляващата партия, останалите ще си направят публично ритуално политическо харакири. Новата субсидия няма да разклати ГЕРБ, защото има достатъчно натрупан ресурс, възможности да оперира с бюджета и да си прави партиен имидж с неспиращата пропаганда на Борисов, че строи магистрали, пътища, мостове, метростанции, училища и детски градини; че намира инвеститори, които на голи поляни издигат заводи, сякаш това не е част от основните задължения на едно правителство.

А и всички компании и фирми на държавна хранилка ще дават рамо на ГЕРБ по време на избори. Няма да е силно затруднена и притеснена и БСП, която също не разчита само на партийната субсидия за своите кампании. Лев за избирател вече разгневи ДПС АД, макар те също да имат обръчи от фирми; ще постави в неравностойно положение малките партии и ще увеличи пряката им зависимост от техните дарители.

Всъщност реално ще се отвори пазар за купуването на партии от олигарси със съмнително натрупан капитал.

Така че това, за което пророкува Борисов, може се случи в бъдеще, и то не само с една политическа формация. Още по-опасна е тази тенденция в една фасадна демокрация със слаб граждански сектор и общество, което мрази политиците и не е съгласно да плаща дори и лев за издръжката на партиите.

Ако проектът бъде гласуван и стане закон, а новата субсидия влезе в сила от юли, резултатът може да проличи още на местните избори. Още повече че предстои всички партии да върнат в бюджета парите от надвзетите субсидии. Без промяна в Изборния кодекс малките партии на практика ще останат изцяло без или със силно редуциран достъп до медиите, през които основно минава кампанията за всички избори. Изявите на ГЕРБ и ДПС ще бъдат осигурени безпрепятствено и ако е необходимо – дори и даром в онези медии, които притежават чрез подставени лица, или в такива, които властта поднесе на новите им собственици на тепсия.

С промяната на размера на субсидиите в предизборната надпревара, която в България никога не е феърплей, ще влизат с приблизително равен старт единствено двете системни партии. И третата, представлявала 30 години турско-мюсюлманското малцинство, зад която винаги ще прозират маските от задкулисието.

От нея започва един обратен процес на завръщане в БСП – партията майка, матрицата на част от политическите формации на Прехода.

Засега това са предимно представители на изселническата организация „Балгьоч“ в Бурса. Те ще получат скоро партийните си билети, изпратени от Георги Кючуков, член на НС на БСП от Кърджали. В града, смятан за най-голямата крепост на ДПС, зам.-председателят на основната партийна организация в Бурса Невен Максимов сподели (след като получи партийния си билет), че за него левите идеи и ценности винаги са били над всичко. Както и че столетницата е единствената партия с реална лява алтернатива на либералните десни идеи в България.

Тези процеси засега остават извън фокуса на общественото внимание, защото медиите ги подминават. Може би неслучайно. Но те във всички случаи ще променят степента на влияние на тези три системни партии в обществото ни, а оттам – и целия политически пейзаж. Особено след като Борисов затвори кранчето на партийните субсидии.

Ще бъдат особено интересни и остри дебатите в Народното събрание по този законопроект. На заседание в четвъртък на Парламентарната комисия по бюджет и финанси, която прие на първо четене правителственото предложение за намаляване на държавната субсидия за партиите от 11 на 1 лев,

БСП не гласува – с мотив, че не желае да участва в цирковете на управляващите. А от ДПС се обявиха срещу проекта,

защото според Йордан Цонев от 2001 г. били на твърдата позиция, че бюджетът, а не мутрите, олигарсите и сивата икономика трябва да финансира политическите партии.

Предстоят нови битки, които ще свалят маски. Или ще извадят нови.

Заглавна снимка: © ЕНП

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Инспектор Борисов по хълмовете на времето*

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/inspektor-borisov-po-hulmovete-na-vremeto/

Премиерът Бойко Борисов седна зад волана и извади рейтинга на ГЕРБ от калта. Броени дни преди европейския вот четири социологически агенции дадоха преднина на управляващата партия пред основния ѝ противник БСП. Според „Алфа Рисърч“ ГЕРБ са си върнали преднината пред БСП, „Афис“ и „Медиана“ измериха разлика от 1–1,3% в полза на Гражданите за европейско развитие на България, „Екзакта“ – малко над 5%.

След един месец струйно поливане с „новини“ за рязане на ленти и инспекции на отсечки, в играта „Стани богат с ГЕРБ“ вече трудно улучваме верния отговор на въпросите „Има ли частен асансьор апартаментът на Цветан Цветанов?“ и „Колко е голяма терасата на Пламен Георгиев?“.

Инспекциите на Борисов са съвпаднали с предизборната кампания най-вероятно поради… хубавото време, което позволява на правителствените кортежи да правят на ден по две инспекции, а понякога инспекция + рязане на лента + спонтанни срещи с граждани бойколюбци.

„Искаш да бъдеш такъв – тренирай!“
Плакат от 1951 г., СССР, художник: В. Корецкий

„Инспекциите“ са софистицираният израз на „събитие за новини“. Точно това означава благовидният предлог, известен на всички журналисти. Съответните пиари и служители в пресцентрове разпращат прессъобщения, подшушват какво да се очаква, а в уречения час на мястото на събитието се изсипват журналистическите екипи. После Борисов и мудрословието му потичат по всички канали и така – до последния възможен ден преди 26 май, деня на вота. Всичко от казаното е казвано безброй пъти, почти винаги – в едни и същи модулации. Понякога обаче мащабирането е различно.

Най-честа свита при пътуванията му бяха министърът на финансите Владислав Горанов и вицепремиерът Томислав Дончев. Предвид неглижирането на Цветан Цветанов – и като зам.-председател, и като шеф на предизборния щаб – очаква се Дончев да заеме мястото му на заместник-председател на ГЕРБ след изборите.

С майската си активност Борисов показа, че: може да изнесе (отново) партията на плещите си – и в Европейската народна партия, и в ГЕРБ трябва да му благодарят; че няма нужда от Цветанов, който е по-скоро имиджов дефект; че може да разчита на българските медии…

Фактите са безапелационни. От края на април до навечерието на европейските избори през май Борисов се е явявал в няколко телевизионни ефира: 3 май – в БНТ, интервю в „Панорама“; 8 май – в bTV, в предаването „Лице в лице“; 20 май – в bTV, сутрешния блок; 23 май – в Нова телевизия, сутрешния блок.

Кулминацията бе умилителна снимка от 23 май в профила му в Instagram с големия му внук, кръстен на него, на фона на камината и куп цепеници в родната къща в Банкя. Въпреки че фотосите на Борисов със семейството му се броят на пръстите на едната ръка.

„Ивентите“ – инспекции, рязане на ленти, срещи с граждани, като например с протестиращите в Пловдив за парка зад хотел „Санкт Петербург“ – за малко по-малко от месец са общо 20. В предишните месеци такова чудо няма. Подобна активност създава усещането за бурен майски цъфтеж в унисон с пролетта. Какво пък: разчисти ли Борисов от окепазените с апартаменти и други имоти – разчисти; прие ли оставките – прие. С проверките какво става? Ами питайте проверяващите. Проверяват си, като има резултат, ще го кажат.

ГЕРБ случи и на съперници. Вместо парламентарната и извънпарламентарната опозиция да продължат темите с „Апартаментгейт“ и „къщите за гости“, през въпросите за корупцията и намаляването ѝ, преформулирането и преосноваването на институциите, които уж трябва да се борят с нея (като КПКОНПИ), европейските средства през новия програмен период, когато няма да се дават безвъзмездно, и т.н., и т.н. – те зачакаха омерзението сред българите от разкритията самò да си свърши работата. Не става. Хората са късопаметни, особено във века на информационните технологии, когато нова снимка, информация и забавно видео са достатъчни, за да изтрият спомените. Остава само усещането, че нещо не е било както трябва.

Ясно е защо БСП, единствената изявена опозиционна сила в парламента, е повече креслива, отколкото ефективна за „Апартаментгейт“ и „къщите за гости“. Висшите партийни функционери на социалистическата партия също са изявено заможни и със сигурност мнозина са ползвали същите схеми като герберите. Що се отнася до „къщите за гости“, правилата, по които са усвоявани парите от Програмата за развитие на селските райони, са писани през 2008 г., когато управляваше правителството на Тройната коалиция с премиер Сергей Станишев. Ето защо и тогавашният вицепремиер Ивайло Калфин, понастоящем съветник на еврокомисаря по бюджета Гюнтер Йотингер, е скептик по отношение на резултата от проверките.

Уместно е тук едно прозрение на психиатъра д-р Николай Михайлов отпреди осем години. „Олигархичната инфраструктура на официалната политическа власт не може да бъде разградена от този посткомунистически елит – тази илюзия трябва да бъде изоставена. Който се надява това да се случи, е умерено умен и със сигурност – блажен“, заяви през март 2011 г. д-р Михайлов.

След като опозицията се фокусира върху законността на пристройката в двора на Борисов – едно твърде битово ниво, – на самия него не му бе никак трудно да даде мащаб на магистралите и на обещанията си.

10–20 процента БВП… K’во му плащаш

На 23 април премиерът инспектира участъка „Ябланица – Боаза“ на магистрала „Хемус“, където отиде отново на инспекция след по-малко от месец, на 17 май. Защо на 23 април ли? Защото тогава започна поетапното строителство на аутобана между Боаза и пътя „Русе – Велико Търново“, като трасето е разделено на шест участъка. А въпросната отсечка „Ябланица – Боаза“ трябва да е готова догодина.

Разликата между априлската и майската инспекция бе, че Борисов първо обяви как магистралата ще вдигне БВП-то в района с 10–20%, докато месец по-късно увеличението беше категорично – 10%. Какво да се прави, променена икономическа конюнктура. Но сигурно за компенсация на намаленото БВП, на 17 май съкрати с година пуска на „Хемус“ – вместо през 2024 г. обеща да е готова през 2023 г.

И за да не излезе, че повтаря инспекциите, на майския „ивент“ беше даден „символичният старт“ на строителството на отсечката „Боаза – пътен възел Дерманци“. Ако някой може да опише или да си представи как се дава символичен старт, моля.

Как някои цехове станаха заводи

В България правим по два нови завода на ден, похвали се Борисов в един хубав майски ден. Макар рязането на ленти да е за по-скромни производствени халета в едни случаи, а в други предприятието да си е работило от няколко седмици.

Например на 11 май в Русе Борисов се яви на откриване на разширението на „Витте Аутомотив“, където каза: „Работим с „Тесла“ и БМВ.“ И обеща скоро да започне да се прави пътят „Русе – Бяла“ и още един мост на Дунав при Русе (освен известния от социалистически времена Мост на дружбата). Новият мост фигурира в първата стратегия за пътния сектор на първия кабинет „Борисов“, а заедно с нея – седем магистрали и седем четирилентови скоростни пътя до 2020 г. Обаче магистралите са три: „Марица“, „Люлин“ и достроената „Тракия“.

„Каквото съм обещал, ще го изпълня. Полагам огромни усилия и ще се постарая, за да е сигурно, че това ще е трайно решение и ще има втори мост в Русе. Може до края на този месец да обявим подобно решение, но обичам да говоря, когато е станало“, каза Борисов. Всъщност той нонстоп говори за неща, които ще станат.

В Шумен на 17 май преряза лентата за пуска на 2500-тонна преса SMS HYBrEх за алуминиеви профили във фирма „Алкомет“. А на лентата за рязане се бяха наредили таман седем човека. С един по-малко – шестима, бяха на снимката за откриването на 11 май на новото предприятие на „Теклас“ в Кърджали.

Ще угасне ли ентусиазмът на Борисов след 26 май, зависи от резултата. Задават се други стръмнини – избор на нов главен прокурор и евентуална ратификация от парламента на договора за изтребителите със САЩ (ако се постигне разбирателство за цената). Така че инспектор Борисов ще трябва да спре. Нужен е в София.

Календарът на Бойко Борисов

На 25 април пристигна във Варна, за да инспектира новия булевард „Васил Левски“, макар че официалното откриване на отсечката ще бъде след издаване на акт 16. „Държавата гледа сериозно на проекта за втори Аспарухов мост. В момента се търсят варианти за публично-частно партньорство за изграждането на второ съоръжение на Варненското езеро“, обяви Борисов. (Да си спомним магистрала „Черно море“, за която публично-частно партньорство се обещава от миналия век, а инвеститори от Близкия и Далечния изток – през цялото управление на ГЕРБ.)

На 3 май в Долна Митрополия обеща да се подпомага бъдещото висше авиационно училище, след като през април правителството реши да предложи на парламента факултетът, който сега е към Националното военно училище в Шумен, да се промени и да стане Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“.

На 4 май провери ремонта на виадуктите по „Тракия“ и прехвръкна до Раковски, за да провери как върви подготовката за посещението на папата.

На 6 май в Пловдив се срещна с протестиращи, като обеща теренът зад хотел „Санкт Петербург“ (собственост на приятеля му Георги Гергов) да остане парк.

На 7 май в Ямбол обеща 27 млн. лв. за областната болница. Това събитие хората чакат от 40 години.

На 11 май беше в Русе за откриване на разширението на „Витте Аутомотив“.

На 11 май беше и в Кърджали за петото предприятие на „Теклас“.

На 14 май „класира ветераните на „Витоша“ (Бистрица) на финал“ след успех с 2:1 над „Лудогорец“.

На 17 май преряза лента в предприятие в Шумен и заяви, че не е далече времето, когато шаситата и част от купетата на големите автомобилни заводи ще се правят в Шумен. Ден по-късно в Стара Загора вече се хвана на бас, че ще е така.

На 18 май в Стара Загора посети територията на бившия Азотно-торов завод и обеща Министерският съвет да отпусне около 500 000 лв. за откупуване на 83 декара частни улици на територията на завода. Там бизнес развиват 80 компании, а дълги години липсва инфраструктура.

На 20 май инспектира пътя „Пловдив – Асеновград“ и предупреди, че „понеже е мазен и хубав, изкушаваме се“, ама да не вдигат шофьорите скорост.

На 20 май инспектира началото на строителните работи по изграждането на обходен път на град Поморие, част от първокласния път I-9 „Слънчев бряг – Бургас“.

На 20 май инспектира извършените дейности по разширението на газопреносната мрежа от турско-българската до българо-сръбската граница, в района на газоизмервателната станция.

На 20 май откри в Пазарджик ново хале на германската фирма Kostal, която произвежда автомобилни части. Програмата за енергийна ефективност ще бъде възстановена от догодина, обеща Борисов.

На 21 май откри нов цех за екстракция в завода за олио в добричкото село Карапелит. „Все повече трябва да се вдигат доходите, заплатите, за да можем да си връщаме нашите работници от чужбина“, каза Борисов, премиер трети мандат на най-бедната държава в ЕС, сред първите, от които в чужбина изтичат хора в трудоспособна възраст.

На 22 май заедно с гръцкия премиер Алексис Ципрас направи първа копка на интерконектора с Гърция, бавен от най-малко 6 години.

На 22 май направи обиколка из Варна и новото кръгово кръстовище над бул. „Васил Левски“, пропаднало от дъжда часове след като мина оттам. В полезността на съоръжението и качество на строителството мнозина се съмняват.

На 22 май посети новостроящия се храм „Св. Прокопий Варненски“ във Варна и обеща 1 млн. лв. от бюджета за довършването му.

На 23 май даде началото на строителството на отсечката „Драгоман – пътен възел Храбърско“, която ще свързва София с ГКПП Калотина на границата със Сърбия. 17-километровата отсечка, която всъщност е част от магистралата от София до Ниш, има ново име – магистрала „Европа“. В първото си правителство Борисов обеща да я открие на 1 май 2012 г. Сърбия е готова със своята част до границата, България – не. „Догодина – октомври, в края на октомври, за Нова година – трябва да ходят до Белград, който иска, по магистралата“, каза Борисов. Обаче според договора със строителя „ГБС – Инфраструктурно строителство“ магистралата трябва да е готова през юни 2022 г.

На 23 май откри участък от магистрала „Струма“ между Благоевград и отсечката преди бъдещия тунел „Железница“.

А кога ще благоволи да инспектира ремонта на софийския център?


 * „По хълмовете на времето“ е телевизионна рубрика от времето на социализма, представяща успехите в изграждането на социалистическия строй.

Заглавна снимка: Стопкадър от репортаж на Ruse Media от 11 май т.г., озаглавен „Бойко Борисов: Чакаме проекта за пътя „Русе – Бяла“, задължително е и нов мост тук“

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.