Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/tokut-na-promyanata-sprya/

И накрая пак опираме в юмрука на президента, от който тръгна Промяната. А причината политиците да опрат дотам е, че лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов от екрана на телевизията си сложи „край на тази агония и тази коалиция“. ИТН обяви, че изтегля министрите си, няма да преговаря за продължаване на управление с „Продължаваме промяната“ начело, но не иска предсрочни избори и остава в парламента, включително и в състава на комисиите. Адио, Рио.

Слуховете, че партията на Трифонов иска да разпадне управляващата коалиция, се оказаха верни. Изненадата е в избрания момент – предстоящата актуализация на бюджета, в която са заложени мерки за подкрепа на бизнеса и гражданите. Сега тя виси на няколко пръста на незнайни още депутати, защото с оредялото до 109 народни представители мнозинство гласуването няма да мине.

Какво иска ИТН – да се завърти парламентарната рулетка

Тоест първият мандат пак се дава на ПП, при провал следва ГЕРБ и ако отново е крах, президентът избира на коя парламентарно представена политическа сила да връчи третия мандат. От ИТН хранят известни обосновани предположения, че държавният глава Румен Радев ще се спре на тях. Може – предвид отдавна влошените му отношения с лидерката на БСП Корнелия Нинова и факта, че изборите за втори президентски мандат са зад гърба му и няма какво да губи. Някак несериозно е партията на Трифонов, която се провали и с двата си проектокабинета миналата година, да предлага управленска алтернатива сега. Но такива са повелите на Конституцията – в случай че се стигне до повторно връчване на мандати.

А в случай че и трите опита за съставяне на правителство в 47-мия парламент се провалят, отново ще се наложи президентът да назначи служебен кабинет до провеждането на предсрочни избори, този път през октомври. Четвърти поред – и първи за втория му мандат. Разбира се, опозиционните партии като всяка опозиция декларират, че са готови за избори. Най-много се пъчат от „Възраждане“, при останалите има нюанси. ГЕРБ винаги са готови за избори, обаче смятат, че премиерът Кирил Петков трябва да поиска вот на доверие – но не казват, че те ще поемат инициатива, като внесат вот на недоверие. Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ нюансира позицията с „Няма да подкрепим нови министри в този кабинет!“. Което оставя отворена вратата за нови министри в друг кабинет.

„Правителство на малцинството“, опаковано като спасително, експертно или с какъвто и да е похвален епитет, неизменно извиква призраците на Прехода. Като дъска Ouija –

викаш спасител, а се явява някой като Любен Беров.

В лавината от коментари, избухнали след императивното разпореждане на Трифонов, многозначително липсваше лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, измъкнал се с „Не знам какво става, защото нямам ток“ в отговор на запитване от „Дневник“. Президентът коментира чак на третия ден, избягвайки темата за нови предсрочни избори:

Парламентарно представените партии трябва да намерят възможно най-бързо изход от ситуацията, защото се нуждаем от отговорно и устойчиво управление. Докато партиите търсят формирането на управленско мнозинство, кабинетът трябва да осигури социалните плащания и подкрепата за бизнеса, да отстои ветото за Северна Македония в съответствие с рамката, приета на Консултативния съвет за национална сигурност, и да осигури функционирането на държавата.

И вицепрезидентката Илияна Йотова не насърчи предсрочните избори, но според нея премиерът трябва да се опита да намери нова формула на кабинета, както и възможност за плаващи мнозинства. Наред с това обаче тя предупреди, че не може да се гледа на депутатите като на „бройки“. „Ако всеки път броим кой ще ни подкрепи и кой ще е в залата… Вече преживяхме такава ситуация по време на правителството на Пламен Орешарски и България няма интерес да се връща в подобна ситуация“, каза тя. В петък Йотова предложи премиерът да започне разговори с председателите на парламентарните групи и предсрочните избори да бъдат отдалечени, макар че няма да може да бъдат избегнати.

„Продължаваме промяната“ ще се борят да останат на власт. Всуе

Премиерът Кирил Петков и ръководството на „Продължаваме промяната“ декларираха решителност да управляват като кабинет на малцинството, но с намерение да търсят за подкрепа „12 депутати с разум“ от ИТН. Смаляването на коалицията оряза до 109 депутатите на мнозинството и са необходими още, за да не зависят от опозицията за всяко гласуване, в т.ч. и за кворума при откриване на заседание.

На идеята за 12-те от ИТН дадоха яростен отпор, че ПП няма да получи нито един. Но не разумът, а властта и парите са неустоимо изкушение, откакто свят светува. (Ако не помагат, има и шантаж.) А към тях се добавя и непоносимият за егото на политическите новаци факт, че най-вероятно това би бил шансът им да останат в политиката. Ниските рейтинги на ИТН в социологическите проучвания не им гарантират парламентарни кресла при нови избори. Въпреки тези обективни предпоставки

да се отцепят 12 народни представители – почти половината от групата на ИТН – е мисия невъзможна.

Вече стана публично достояние как премиерът Кирил Петков неуспешно е уговарял Кирил Симеонов от парламентарната група на ИТН. Когато Бойко Борисов го правеше, той не пазаруваше на бройки и нищо не ставаше публично – и така с правителство на малцинството изкара ¾ от първия си мандат. На Петков не му върви с този тип уговорки – още от офертата към „Екогласност“ (вероятно насочен от баща си, някога член на клуба, в който се оказаха и много сътрудници на ДС).

Най-доброто, което могат да направят от „Продължаваме промяната“, преди да слязат от власт, е да изготвят кратка програма на обществено значимите законопроекти и да потърсят подкрепа публично, а не задкулисно. Към момента най-належащите са актуализацията на бюджета и промените в Закона за енергетиката, свързани с подкрепата за бизнеса. За проекта за КПКОНПИ, бавен месеци и внесен ден след като коалицията стана власт на малцинството, политическа подкрепа едва ли ще се събере. Обвиненията към ПП са, че искат да правят своя бухалка и частно правосъдие, тъй като не успяха с прокуратурата.

Именно за намиране на „легитимна формула за подкрепа“ призова и съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов, за да не се стига до унизителни пазарлъци. Той не смята, че е възможно формиране на нов кабинет в рамките на този парламент:

Нов кабинет не е като да си купим нови обувки на намаленията. Става дума да се намери ясна формула за това какво легитимно управление и резултат на управление може да бъде формулирано. 

ДБ и БСП засвидетелстваха вярност към ПП и подкрепиха продължаване на управлението с кабинет на малцинството. Но вече стана ясно, че няма да се получи – депутати от опозицията бламират заседания на комисии, кворум едва се осигурява, а актуализацията на бюджета не беше одобрена от парламентарната Комисия по бюджет и финанси, но все пак ще влезе в пленарната зала.

Кабинетът отговори с друг залп – няма да бърза да внесе оставките на четиримата министри на ИТН и новите номинации в парламента, докато не бъдат гласувани актуализацията на бюджета, промените в Закона за енергетиката и проектът за КПКОНПИ. Конституцията не определя срок за внасяне на оставките, но инатлъкът няма да помогне на ПП, ако искат да постигнат одобрение на проектите. В тази игра на нерви „старите вълци“ в политиката са по-добри.

„Обичам те дотук“

Коалицията се разпада не заради отстъпления от принципи и ценности, а заради пари, ехидно констатираха от ГЕРБ. Факт. Независимо от декларираната проатлантическа ориентация от ПП, в коалицията се съобразиха с червената линия на БСП да не се изпраща оръжие на Украйна и със заплахата им, че в противен случай ще напуснат коалицията. Впрочем отстъплението по отношение на Нинова е видимо – в управляваната от БСП Изпълнителна агенция по горите и в останалите структури, които държат, никой не им се бърка в назначения и разпореждания.

Каквото и да ви говорят, да знаете, че става въпрос за пари, коментира съпредседателят на ДБ ген. Атанас Атанасов. Повечето спорове за постове и пари не бяха принципни, може би затова ние бяхме балансьорът в коалицията, заяви по bTV и лидерката на БСП Корнелия Нинова.

Дали тези 3,9 милиарда лева за пътища и общини, поискани от регионалния министър Гроздан Караджов, са в основата на разрива – или само станаха повод за напускането? В коалицията се възпротивиха да се дадат още милиарди на „крадливите фирми“, свързани с ГЕРБ, независимо какво са се разбирали Караджов и министърът на финансите Асен Василев.

Но ПП и ИТН са в конфликт отдавна –

още от питането на Димитър Гърдев, международен секретар на партията на Трифонов, до служебния външен министър за гражданството на Петков. Избухна скандалът, който показа, че към датата на назначаването му за министър Кирил Петков е бил канадски гражданин, въпреки че е изпратил документи за отказ преди това. „Продължаваме промяната“ блокира и избора на издигнатия от ИТН за управител на БНБ Любомир Каримански, внасяйки своя кандидатура – на председателя на парламентарната си група Андрей Гюров. В крайна сметка нито един от двамата не беше избран.

Сега довчерашните партньори в управлението започват да вадят компромати. Споделят публично кухненски проблеми, обидни квалификации, бележки от „премиерските планове“ за Северна Македония, разпределяне на регулаторите по политически партии – досущ както предишните си деляха порции и назначения на приятелски кръгове, също управленска практика в България. Калният поток няма да спре и вече замърсява медийната среда, а журналистите притичват с микрофоните си от единия до другия край на игрището.

А преди две седмици разследващият сайт BIRD разкри, че скандалната „златна лаборатория“ на ГКПП Капитан Андреево е свързана с не по-малко скандалните „златен гьол“ и „златен паркинг“. Общото между тях е, че са контролирани от лица, свързани с наркобарона Христофорос Аманатидис – Таки и ГЕРБ. През тази т.нар. лаборатория преминаваше целият внос на зеленчуци от Турция за Западна Европа, предимно за Германия. Златната схема беше атакувана и е на път да бъде развалена. Със сигурност са били разгневени не един и двама от назованите в нея.

Засега е ясно, че България върви към нови предсрочни избори –

освен ако ИТН не са се договорили с ГЕРБ и ДПС (защо не и с БСП) за подкрепа на бъдещ кабинет на малцинството, като, разбира се, преди това трябва да са получили думата на президента, че третият проучвателен мандат отива при тях. „Промяната“ ще напусне властта дори преди да е получила регистрацията си като партия и преди да е написана управленската ѝ програма. А резултатът от няколкомесечното управление на оглавяваната от нея коалиция е, че така и не изпълни целта, заради която управлява – борба с корупцията и разграждане на модела на ГЕРБ. Което не пречи да се издигат лозунги за прогонване на мафията от държавата и на следващите избори, по време на които Иван Гешев ще е все така главен прокурор.

Заглавна снимка: Jamie Street / Unsplash

Източник

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/natsionalno-suglasie/

След заредили се едно след друго социологически проучвания, в които ГЕРБ пак е първа политическа сила, партийният лидер Бойко Борисов извади от джоба си призив за национално съгласие – за да „се измъкнем от катастрофата, в която сме“. Дори предложи да е под егидата на президента Радев – понеже носи отговорност за тия, дето е довел на власт. Като че ли може да има отговорник по консенсуса в държава, която винаги се разделя на победили политици и провалени политици.

Не беше ли това любима мантра на ДПС – правителство на националното съгласие, – която Движението от години периодично лансира? Каквото било – било, сядат политиците, разбират се за едни приоритети и тръгва програма за ускорено икономическо развитие. В български вариант това би означавало едни партии да се съгласяват с други, защото „приоритетите ми са по-добри от приоритетите ти“, „олигарсите ми са по-добри от олигарсите ти“ и т.н. Във варианта на Бойко Борисов със сигурност означава всички да са съгласни с Бойко Борисов.

„Национално съгласие“ е напълно изтърбушена от съдържание фраза – всички говорят за него, обаче никой не го е виждал. Ако приемем, че депутатите са представителство на част от нацията, то техният консенсус по дадена тема би бил национално съгласие. Но на последните няколко вота те представляват все по-малка част от тази нация, следователно и единодушието им не би било „национално съгласие“.

В управленската коалиция съгласието също е дефицитна стока – заменено е от компромиси в името на споделената власт. Къде по-дребни, къде по-големи. Например от лидера в коалицията „Продължаваме промяната“ са наясно какво разпищолване е в държавните горски стопанства и какви ги върши БСП, но не ѝ навлизат в „ловните полета“. Оставили са и лидерката Корнелия Нинова да играе една лоша имитация на Мая Манолова като вицепремиер и министър на икономиката.

„Демократична България“ предлага да се изпрати оръжие за Украйна, но не настоява на всяка цена и няма да излезе от коалицията, ако не стане. Значи прави компромис с убедения си и промотиран евро-атлантизъм, след като БСП заплаши с напускане. В действителност компромисът е направен по-отрано, още когато ДБ се съгласиха да влязат в коалиция с политическа сила, известна със своите симпатии към режима на Путин.

„Ако днес има избори в България, ще ги спечели Владимир Путин“, каза в предаването „Панорама“ на БНТ съпредседателят на ДБ Христо Иванов. А по какво личи, че не ги е спечелил? Хибридната пропаганда на Русия така и не е дефинирана като заплаха за националната сигурност, което означава, че няма как да бъде мобилизиран ресурс за противодействие. Вярно, изгонени бяха руски дипломати, но руската посланичка Елеонора Митрофанова не бе експулсирана за арогантността си и обидите си към българите.

Премиерът Кирил Петков се надяваше, че след като българският посланик в Москва Атанас Кръстин бе извикан в края на март в София „за консултации“, ще последва реципрочно действие спрямо Митрофанова. Но това не се случи. А правителството премълча, че Кръстин се е прибрал обратно в руската столица. Помнят се и вътрешнокоалиционните разпри за българския батальон, който да засили източния фланг на НАТО, както и смяната в 12 без 5 на кандидата за военен министър проф. Тодор Тагарев с представителя на България в НАТО Драгомир Заков поради несъгласие на БСП.

От гледна точка на политологията националното съгласие е принцип в политиката и бива издиган от партии или правителства при особено тежки обстоятелства, при социално-политическа безизходица. Например национално съгласие би било необходимо за реформирането на пенсионната система, тъй като е процес с дълъг хоризонт. Съгласието би означавало, че този процес е необратим и промените няма да бъдат коригирани или обезсмислени от следващо правителство.

Когато Борисов говори за национално съгласие, някой може да се подведе, че се е преобразил в йерофант. Обаче си е същият автократ, зареден и с желание за мъст след ареста си. Иска съгласие – и веднага след това казва, че „без да си замине Кирил Петков, не могат да говорят по никаква тема с нас“. Явно съгласието започва с изпълняване на условия, поставени от ГЕРБ.

По каква тема изобщо може да се говори с ГЕРБ, които си връщат предишното самочувствие и наглост, наблюдавайки провалите на управляващите и липсата на елементарна коалиционна култура? Най-вероятно ще „помагат“ с каквото и както могат на процесите на разпад в коалицията и ще чакат на пусия, докато ДПС гледат сеир. Борисов и партията му се окопитиха от изборните загуби и вече са минали в настъпление.

Пушилката с арестите на лидера на ГЕРБ, пиарката му Севделина Арнаудова и бившия министър на финансите Владислав Горанов трая от ден до пладне, а протестите на пътните фирми в цялата страна не спират – с тежки машини и работници, които не са получавали заплати от месеци (независимо колко са прибрали онези, които им възлагат работа). Правителството е с вързани ръце – не е доказало, че договорите са нередовни (макар миналата година Кирил Петков и Асен Василев да им посветиха няколко пресконференции), и ще трябва да изплати парите, на първо време 50%, а след проверка на парламентарната Регионална комисия – и останалата половина от сумата. Сто процента от парите обаче ще си получат фирмите, които са поставяли маркировки, пътни знаци и мантинели.

Освен това от ГЕРБ са изискали и получили от Министерството на енергетиката текста на меморандума с офшорките Gemcorp Holdings и IP3 International. На нарочна пресконференция Бойко Борисов и Делян Добрев запитаха защо, след като няма обвързващи задължения, страните ще се отнасят до международен арбитраж, кой стои зад офшорките, как така са им обещани държавни и общински активи и съфинансиране за енергийни проекти във всички сфери – комплекса „Марица Изток“, столичната „Топлофикация“, интерконектора с Гърция и др. Наред с това призоваха правителството да прекрати меморандума и не пропуснаха да го критикуват за провала на акцията по изкупуване на зърно.

Историята с Gemcorp не свършва дотук – парламентът одобри предложението на ГЕРБ парламентарна анкетна комисия да провери не само меморандума, но и всички останали меморандуми и писма за намерения от служебните кабинети насам. А докато българските спецслужби разнищят офшорките за последните пет години – проверка, обещана от премиера Кирил Петков с неизвестен краен срок, разследващият сайт BIRD ги изпревари с ново разкритие.

Изданието първо писа за руската следа в Gemcorp, създадена с пари на руски олигарх и управлявана от кадър на руската ВТБ, известна като „банката на Путин“. BIRD продължава, като извади на бял свят участие на Gemcorp във фирмата за батерии OCSiAl, в която основни акционери са руски банкер, свързан с олигарха Роман Абрамович, и назначен от Путин съветник по предприемачество. Разследването идва на фона на уверенията на правителството, че няма руснаци и нищо, свързано с батерии, в меморандума за инвестиции. Самият меморандум обаче стана медийно достояние и от написаното в него се вижда, че е побрал всички бъдещи проекти в енергетиката в себе си.

ГЕРБ се активизираха и по инициативата и за изпращане на оръжие в Украйна. Темата отново влезе в дневния ред, след като Корнелия Нинова, вицепремиер и министър на икономиката, уволни ръководството на държавния оръжеен търговец „Кинтекс“, а на визита в България бе министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба, който също е поставил този въпрос. В отговор се чу нелепото и глуповато обяснение на външната министърка Генчовска, че България била „малка държава“. Двама бивши външни министри – Екатерина Захариева и Даниел Митов, понастоящем депутати от ГЕРБ, поискаха от правителството ясна позиция относно изпращането на оръжие.

Макар от ДБ най-напред да поставиха този въпрос, а ГЕРБ ги последваха, в името на коалиционния мир от градската десница си замълчаха – до вчера, когато излязоха с декларация, с която поискаха помощта за украинските бежанци да не спира и да бъде предоставена военно-техническа помощ на Украйна. След като манкираха и отлагаха разглеждане на военната помощ за Украйна в парламентарните комисии, вчера исканията и на ДБ, и на ГЕРБ за оръжието бяха отхвърлени от Комисията по външна политика. Забележителното е „коалицията“, гласувала срещу тях – „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Възраждане“. И това ако не е Путинова коалиция!

На този фон предложението на съпредседателя на ДБ Христо Иванов за обединение по темата за конституционните промени, свързани с реформата на правосъдието, е повече пиар, отколкото реална стъпка. Не го прави за първи път, но със сигурност си дава сметка, че е невъзможно. Оглавяваната от него временна парламентарна комисия за промени в основния закон беше бойкотирана от опозицията в лицето на ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“. ГЕРБ постави условие да има съпредседател и след като не го получи, отказа участие. Комисията изобщо не е заседавала, откакто бе създадена през февруари. Голяма е вероятността и така безславно да приключи, тъй като вече не е сигурно и съгласието по конституционните промени в самата управляваща коалиция. По всичко личи, че президентът е изоставил своя конституционен проект – или пък го пази за ново управляващо мнозинство.

А в последните си публични изяви Борисов го ласкае. По-рано през април например той заяви, че от ГЕРБ са сгрешили, като са подценили Румен Радев. „Слушайте внимателно президента Радев. Той е много умен и праволинеен. Затова ние си изядохме шамарите и аз имам вина“, каза Борисов в Добрич. Прелюбопитно. Досега лидерът на ГЕРБ е превъзнасял Живков, Сакскобургготски и Доган.

За месеците в опозиция ГЕРБ се показаха по-големи евро-атлантици, отколкото за десетилетието си на власт, когато се държаха като московски пудели. А откакто избухна войната в Украйна пък Радев започна да възпира евро-атлантизма си и да се изявява повече като протеже на ген. Решетников, с което се прочу в началото на политическата си кариера. Например никога не назовава войната в Украйна като започната от Кремъл, а използва метафората „братоубийствена война“. При поредното му изявление украинският външен министър го поправи: „Ако с Русия сме братски народи, то е като Каин и Авел.“

Може пък Борисов и Радев да готвят някакво национално съгласие. В политиката невъзможни съюзници няма.

Заглавна снимка: © Цветомир Петров / БТА

Източник

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/stote-dni-promenlivo-no-bez-promyana/

Първите сто дни на управляващата коалиция по традиция започнаха с обещания – и завършиха със страха и объркването, изписани по лицето на бившия вожд Бойко Борисов на излизане от ареста. Какво имаме между тези събития? Приет бюджет за 2022 г., един нов министър на отбраната и няколко нови шефове на регулатори, агенции и държавни фирми.

Премиерът Кирил Петков не е американският президент Рузвелт, лансирал концепцията за стоте дни и задвижил колелата на „Нов курс“ по време на своята „стотица“, встъпвайки в длъжност през 1933 г. (Единствената им прилика е, че и двамата имат дипломи от „Харвард“.) Независимо от мненията „за“ или „против“ тази мерна единица за политическа ефективност, първите сто дни задават бъдещото темпо на управление. Естествено е новите лидери, които за първи път ръководят държавата, да проявят енергия и проактивни решения във времена, които не просто изискват, а диктуват бързо темпо. Естествено е да очакваме техните проекти и реформи да бъдат лансирани в първите сто дни, когато все още се помни изборната победа, когато все още имат парламентарно мнозинство зад гърба си и смелостта и старанието не са ги напуснали.

Какво обеща и не изпълни новата власт в първите сто дни

Премиерът Кирил Петков например беше казал, че има идея за повишаване на нивото на ваксинацията срещу COVID-19 чрез привличане на специалисти, които да говорят как ваксините влияят на останалите заболявания, за да намалеят страховете на хората. Като изключим създаването на пандемичен комитет към Министерството на здравеопазването, нищо друго не се случи, а България все така е последна в ЕС по ваксинирано население. Темата за пандемията от COVID-19 бе „потопена“ от войната на руския президент Путин в Украйна, но проблемът е все така нерешен. Това не попречи на премиера Петков да отбележи в изявлението си за стоте дни на кабинета, че здравната криза, причинена от Омикрон варианта на коронавируса, е овладяна.

Не беше изпълнена и онази част от законодателната програма, одобрена на коалиционните преговори между четирите политически сили, срещу която е записан срокът „Незабавно, но не по-късно от 3 месеца от започване на работа на НС“. Тук спадат промените в Закона за публичните предприятия, както и в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, за да спре пилеенето на публичен ресурс. Само че тези промени ги няма.

Сред „незабавните“ законопроекти трябваше да е и преобразуването на КПКОНПИ (Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество). След като лансираха намерения за разделянето ѝ на две, така че едната половина да придобие разследващи функции, управляващите смениха председателя ѝ Сотир Цацаров с временен – и спряха дотам. Законопроект в парламента не е внесен, нито е обявен за обществено обсъждане, макар да беше съобщено, че е готов още в средата на януари – заедно с проекта за изменение на Закона за съдебната власт, с който се закрива специализираното правосъдие. Законодателният процес за закриване на Спецпрокуратурата и Спецсъда започна преди дни при силна съпротива от страна на прокуратурата.

Петков съобщи вчера, че законът за разследващите функции на КПКОНПИ е готов, и призна, че „в сферата на корупцията борбата е трудна“, защото „реално ние нямаме работеща прокуратура и стъпките са по-бавни, отколкото ни се иска“. В Брюксел тази седмица правосъдната министърка Надежда Йорданова съобщи, че до средата на годината ще е готов проектът за контрол над главния прокурор, за да е „действащо право през 2023 г.“.

Като цяло обаче законодателната дейност на коалицията е слаба и поради липса на законопроекти парламентарните комисии започнаха да викат все по-често за изслушване министри или шефове на агенции. А създадената на 3 февруари временна парламентарна комисия за промени в Конституцията, начело на която е съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов, още не е заседавала.

Докъде с овладяването на кризи

С овладяването на кризи, на първо място енергийната, на правителството не му се получи. Както обещаха управляващите в началото на годината, Комисията за енергийно и водно регулиране, заподозряна в диверсионни действия спрямо току-що избраната власт, бе намалена от 9 на 5 души, а председателят ѝ заедно с още един член са сменени. Наред с това парламентът одобри мораториума върху цените на тока, парното и водата за битовите потребители, в сила до края на март. До април включително бизнесът ще получава компенсации заради скъпия ток. Всички тези мерки бяха отбелязани в изявлението на премиера Кирил Петков, направено във вторник по повод стоте дни управление.

Според Петков правителството се е справило и с тази криза, изтъквайки, че в четвъртък България ще предложи на Европейската комисия таван на цените на газа и общи покупки на синьо гориво. За последното Брюксел мисли отдавна – и не по предложение на България, – а войната и новите санкции срещу Русия ускориха процеса. ЕК вече постави и цел: до 2030 г. Общността да е ограничила енергийната си зависимост от Москва. Световните агенции вече съобщиха, че в проекта за заключение от срещата на Европейския съвет, насрочена за 24–25 март в Брюксел, е предвидено ЕС да започне да прави поръчки за общо купуване на природен газ, втечнен газ и водород преди следващата зима.

Но след април токът за бизнеса няма да стане по-евтин, петролът в най-добрия случай ще се задържи на нива малко над $100 за барел, а природният газ – и руски, и азерски, и втечнен – няма да поевтинее особено. Какво ще прави кабинетът с високата инфлация, която влиза през горивата и енергийните суровини? Отново ще предложи повишения на доходи, които така и няма да догонят ускорилата се инфлация, и още компенсации, които са временни решения, или комплекс от мерки, в т.ч. и промени на данъци и акцизи, диверсификация на доставки? Скъпите храни са болезнени за държава с толкова бедни хора, каквато е България, и цената на олиото, уви, може да гътне нуждата от справедливост.

Бъдещата енергийна политика на правителството е функция на войната в Украйна, европейските цели за климатична неутралност и намаляване на енергийната зависимост от Русия. Но Националният план за възстановяване и устойчивост е отложен за четвърти път от ЕК, в заложения в него проект за батерии има съмнения за лобизъм, а управляващите дават разнопосочни сигнали по отношение на бъдещ договор с „Газпром“. Първоначално обявиха, че такъв няма да има, след като настоящият приключи в края на 2022 г. След остри реакции от енергийни експерти и политически сили премиерът Кирил Петков заяви, че „ако се оправят нещата и няма остра война, и може да се преговаря, да, ще преговаряме с „Газпром“ и руският газ ще е част от нашия микс“. Или е блъф, за да не бъдат осуетени преговорите за доставки от алтернативни източници, или Кирил Петков отново показва склонност да се съобразява и да не прекрачва червени линии, макар и не публично обявени.

„Сега Русия ни показва какво значи терор, но в миналото е показвала какво значи енергиен шантаж“, заяви вчера полският президент Анджей Дуда по време на визитата си в България. Полша е първата държава, която даде ясни сигнали, че няма да поднови доставките на руско синьо гориво след изтичане на контракта през 2022 г. За България решението ще е особено трудно предвид тежките зависимости, укрепвани през годините от правителства на БСП, НДСВ и ДПС, както и на ГЕРБ. Сега БСП е четвърти партньор в коалицията и вече се възпротиви на доставки на оръжие за Украйна и настоя за ремонти на българските МиГ-29 в Русия. Сега обаче Варшава може да съдейства за това.

Войната в Украйна зареди с допълнително напрежение вътрешнокоалиционните отношения и тези с президента Румен Радев, тъй като се наложи смяна на министъра (му) Стефан Янев – в името на националната сигурност, а не за да я застрашат, както се опита да внуши бившият президентски съветник.

Още няма отбор

Първите сто дни показаха, че в рамките на самата коалиция има тежки разминавания и несъгласия, механизмите за коалиционно взаимодействие не функционират, а най-важните решения не се съгласуват дори на лидерско ниво – като например ареста на бившия премиер Бойко Борисов. Всеки от коалицията говори на собствените си избиратели, коментира по БНР политологът Димитър Аврамов. Според него в началото тя е започнала добре, с публични преговори и опит за създаване на стандарт, „след това всичко се разпадна на сфери на влияние“ – и никой не иска другите да му се месят.

„24 часа“ съобщи, че коалицията не е в състояние да излезе с обща кандидатура за гуверньор на БНР и може да се представи с двама кандидати, като пленарната зала трябва да реши кой да управлява БНБ – Андрей Гюров (ПП) или Любомир Каримански (ИТН). Това би било лош сигнал, опозицията в лицето на ГЕРБ и ДПС ще се възползва, за да увеличи разрива, а другите двама партньори в коалицията – БСП и ДБ, ще трябва да избират с кого да се групират. Съпредседателят на ДБ Христо Иванов предупреди днес, че трябва да бъде осъзнат рискът от нарушаване на основния принцип на коалицията – постигане на общи мнозинства по важните въпроси, а преминаването към плаващи мнозинства ще има огромни последици.

В първите сто дни не пролича дали лидерите на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков и Асен Василев смятат да създадат партия. Това ги облекчава откъм вземане на решения и отговорност, но също така и ги лишава от възможност за подкрепа в кризисни времена, когато доверието към правителството спада.

„Нека изразя твърдото си убеждение, че единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх… Тази нация иска бързи действия. Нашата най-голяма задача е да накараме хората да работят“, казва Рузвелт в знаменитата си реч преди началото на стоте дни от март до юни 1933 г. към американците, изтерзани от Голямата депресия, потънали в страх, отчаяние и с икономика в разруха. Следват законодателните мерки и икономически пакети на „Нов курс“. Какво вижда нацията – силна личност, готова програма и ежеседмичните беседи на президента по радиото.

„Ние искаме да напредваме още по-бързо, не сме доволни от скоростта, с която идва промяната, но се радваме, че бързо или бавно, тя идва – с по-малки крачки, отколкото и на нас ни се иска, но в правилната посока“, заяви премиерът Петков.

И така да е, но скоростта, компетентността и реформите остават проблем. Изглежда, че единението по важни теми – също.

Заглавна снимка: government.bg

Източник